Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1026
резултата от
341
текста в
2
страници с която и да е от думите за : '
Източни народи
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
332
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Не бива да считаме като такива отделните правни устави на различните
народи
.
Етиката трябва да бъде един кодекс на всички идеали на човека, един подробен отговор на въпроса: що е добро? Обаче една такава наука е невъзможна. Не може да има никакъв общ отговор на този въпрос. Етичното /моралното/ действие е един продукт на това, което налага своето право в индивида; то е винаги дадено в отделния случай, никога в общото. Не съществуват никакви общи закони върху това, което човек трябва да върши или не.
Не бива да считаме като такива отделните правни устави на различните народи.
Те не са нищо друго освен излияния на индивидуални намерения. Това, което една или друга личност е почувствала като морален мотив, то се е предало на цял един народ, станало е "право на този народ". Едно общо природно право, което да е валидно за всички хора и за всички времена, е едно безсмислие. Правните възгледи и моралните понятия идват и си отиват заедно с народите, даже с индивидите. винаги меродавна е индивидуалността.
към текста >>
2.
08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Вярва се, че конституцията на всички
народи
трябва да бъде изработена по определен шаблон.
Индивидуалността на народа е предмет на тази наука. Тя има задачата да покаже, каква форма трябва да приеме държавният организъм, когато в тази форма трябва да се изрази индивидуалността на народа. Конституцията, която един народ си дава, трябва да бъде развита от неговата най-вътрешна същност. И тук в обръщение са не малко грешки. Науката за държавата не се счита като една наука на опитността.
Вярва се, че конституцията на всички народи трябва да бъде изработена по определен шаблон.
Обаче конституцията на един народ не е нищо друго, освен неговият индивидуален характер доведен в строго определени законни форми. Който иска да набележи направлението, в което трябва да се движи определена дейност на неговия народ, той не трябва да натрапва нищо външно на този народ: той трябва просто да изрази това, което лежи несъзнателно в характера на народа. “Умният не царува, но умът: неразумният, а разумът”, казва Гьоте.
към текста >>
3.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Както в своите мнения не иска да даде нищо друго освен продукта на своите лични инстинкти и пориви, така за Ницше също и чуждите възгледи не са нищо повече от симптоми, от които той прави заключения за господстващите инстинкти в отделни хора или на цели
народи
, раси и т.н.
Както в своите мнения не иска да даде нищо друго освен продукта на своите лични инстинкти и пориви, така за Ницше също и чуждите възгледи не са нищо повече от симптоми, от които той прави заключения за господстващите инстинкти в отделни хора или на цели народи, раси и т.н.
Той не се занимава с дискусии или с опровержения на чужди мнения, а търси инстинктите, които се изразяват в тези мнения. Иска да разпознае характерите на личностите или народите от техните възгледи. Интересува го дали даден възглед изразява господство на инстинкти за здраве, смелост, аристократизъм, житейска радост, или той произлиза от нездрави, робски, уморени, враждебни на живота инстинкти. Истини сами по себе си са му безразлични; грижа го е за това как хората изграждат истините съобразно инстинктите си и как по този начин преследват житейските си цели. Той иска да търси естествените причини за човешките възгледи.
към текста >>
4.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Но всяко общоприето е резултат от естествени инстинкти и импулси на отделни хора, раси,
народи
и т.н.
„Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива. Под господството на нравствеността на обичая оригиналността от всеки вид е получавала нечиста съвест; така до този миг небето на най-добрите е било още по-помрачено, отколкото е трябвало да бъде.“58 Един истински свободомислещ взима своите решения непосредствено. Несвободният решава според общоприетото. „Нравствеността не е нищо друго (следователно нищо повече) от подчинение на обичаите, но обичаите са общоприетият начин на действие и преценка.“59 Това общоприето се означава от моралистите като „вечна воля“, „категоричен императив“.
Но всяко общоприето е резултат от естествени инстинкти и импулси на отделни хора, раси, народи и т.н.
То е също така продукт на природни причини, на климатичните условия на отделни области. Свободомислещият не е свързан с общоприетото. Той има индивидуални подбуди и те не са по-малко основателни от другите. Той привежда своите импулси в действия така, както един облак изпраща върху земната повърхност дъжд, когато са налице съответните условия. Свободомислещият стои отвъд това, което се възприема като добро и зло.
към текста >>
5.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Езикът на цивилизованите
народи
му се струва болен.
По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух.
Езикът на цивилизованите народи му се струва болен.
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
към текста >>
6.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Други
народи
имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът?
352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма.
Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът?
“ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр. 167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
към текста >>
7.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
И все пак ние я намираме у древните
народи
навсякъде, където можем да проникнем с нашия поглед.
Наред с народната религия съществуваше тази тайна религия на избраните. За нашия поглед нейният произход се губи в мрака на историята.
И все пак ние я намираме у древните народи навсякъде, където можем да проникнем с нашия поглед.
Ние чуваме как мъдреците на тези народи говорят с най-дълбоко страхопочитание за Мистериите.
към текста >>
Ние чуваме как мъдреците на тези
народи
говорят с най-дълбоко страхопочитание за Мистериите.
Наред с народната религия съществуваше тази тайна религия на избраните. За нашия поглед нейният произход се губи в мрака на историята. И все пак ние я намираме у древните народи навсякъде, където можем да проникнем с нашия поглед.
Ние чуваме как мъдреците на тези народи говорят с най-дълбоко страхопочитание за Мистериите.
към текста >>
8.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
(Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „
Източни
светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
Елевзинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа. Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персефона. Заедно с Деметра и Персефона, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий. Както в Деметра почитали божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий почитали Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят. Богът, който се е разлял, който се е разпокъсал в света, за да се роди отново духовно, трябвало да бъде отпразнуван заедно с Деметра.
(Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
към текста >>
9.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички
народи
, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
На това отговаря (Лука, 2, 44 и следв.):
към текста >>
10.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
От подобно настроение се пораждаше и копнежът на отделни личности от езическите
народи
, които търсеха истината; тези личности стигаха до Мистериите.
външните неща с помощта на телесните сетива." Човек познава Божественото, когато развие душата си така, че първо познава самия себе си като духовна същност и като Дух намира пътя за духовния свят. До такава висота се беше издигнал Августин.
От подобно настроение се пораждаше и копнежът на отделни личности от езическите народи, които търсеха истината; тези личности стигаха до Мистериите.
В епохата на Августин, с такива убеждения човек можеше да стане християнин. Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий. Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция.
към текста >>
11.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В същото време, минавайки през различни прераждания, човек се издига до все по-напреднали
народи
и раси, като по този начин се включва и в един велик процес на освобождение.
Чрез "Пазачът на прага" става видима степента, до която човек е потънал във физическия свят. Тя се изразява на първо място в наличието на инстинкти, страсти, желания и всички възможни форми на егоизма. Тя намира израз още и в принадлежността към дадена раса, народ и т.н. Защото народите и расите са само отделни еволюционни степени по пътя към чистото човечество. Една раса, един народ са толкова по-високо, колкото повече техните представители осъществяват чистото и идеално човечество, колкото повече са напреднали от физически преходния към свръхсетивния свят.
В същото време, минавайки през различни прераждания, човек се издига до все по-напреднали народи и раси, като по този начин се включва и в един велик процес на освобождение.
Накрая той трябва да постигне своето пълно съвършенство. По сходен начин човек се издига и до все по-чисти нравствени и религиозни убеждения. Защото всяка нравствена степен, наред с идеалите на бъдещето, съдържа и копнежа по преходните стойности.
към текста >>
12.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те станаха изостанали човеци, чиито потомци и днес още населяват определени части на Земята като така наречените диви
народи
.
Цялата Земна природа е минала през преобразования. Населявани по-рано области на Земята са били разрушени; възникнали са други. Прадедите на атлантците са обитавали една изчезнала част от сушата, главната област на която се е намирала на юг от днешна Азия. В теософските книги те се наричат лемурийци. След като бяха минали през различни степени на развитието, при по-голямата част от тях настъпи упадък.
Те станаха изостанали човеци, чиито потомци и днес още населяват определени части на Земята като така наречените диви народи.
Само една малка част от лемурийското човечество беше способна да се развива по-нататък. От нея се образуваха атлантците. Също и по-късно стана нещо подобно. По-голямата част от населението на Атлантида премина в упадък и само от една малка част от него произхождат така наречените арийци, към които принадлежи нашето днешно културно човечество. Според наименованията дадени от духовната наука, лемурийци, атлатци и арийци са коренни раси на човечеството.
към текста >>
Това се промени при втората подраса (така наречените
народи
тлаватли).
Това се промени при втората подраса (така наречените народи тлаватли).
Хората на тази подраса започнаха да чувствуват тяхната лична стойност. Започна да се проявява честолюбието, което при рмоахалите беше непознато качество.
към текста >>
Така за техните съседни
народи
те изглеждаха като обсебени от тази тайнствена сила, на която самите те се отдаваха със сляпо доверие.
Те останаха верни на чувството за спомена. И така монголите стигнаха до убеждението, че най-старото е най-умното, това, което най-добре може да се защитава пред мисловната способност. Те също изгубиха властта над жизнените сили; обаче това, което се разви в тях като сила на мисълта, самото то имаше нещо от природната мощ на тази жизнена сила. Те бяха изгубили властта над живота, но не и непосредствената наивна вяра в тази власт. Тази сила беше станала техен Бог, по поръчението на който вършеха всичко, което считаха за правилно.
Така за техните съседни народи те изглеждаха като обсебени от тази тайнствена сила, на която самите те се отдаваха със сляпо доверие.
Техните потомци в Азия и в някои европейски области показаха, и още показват тази особеност.
към текста >>
13.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Естествено е, че този нов дух при различните
народи
прие различен характер, според това, как тези
народи
се бяха развили в различните области.
Малката група хора остана около Ману дотогава, докато вече бе достатъчно укрепнала, за да може да действа в духа на новото и докато нейните членове можеха да излязат сред останалото човечество, за да му донесат този нов дух.
Естествено е, че този нов дух при различните народи прие различен характер, според това, как тези народи се бяха развили в различните области.
Запазените стари характерни черти се смесиха с това, което посланиците на Ману занесоха в различните части на света. Чрез това се родиха разнообразни нови култури и цивилизации.
към текста >>
14.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Не е казано прекалено много, ако съобщенията на Хрониката Акаша се тълкуват така, че се твърди: “Културните
народи
имат форма на тялото и израз на тялото, както и определени основи на телесно-душевен живот, които са им били отпечатани от жената. “
Горепосоченото господство на женската душа е особено силно в последните времена на Лемурия и трае до атлантските времена, в които се подготвяше четвъртата подраса. Обаче не бива да си представяме, че такъв беше случаят с почти цялото човечество. Това важи предимно за онази част от населението на Земята, от която по-късно произлязоха същинските напреднали раси. И това влияние беше най-силно върху всичко онова в човека, което съществуваше “несъзнателно” в него. Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за красота, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на жената.
Не е казано прекалено много, ако съобщенията на Хрониката Акаша се тълкуват така, че се твърди: “Културните народи имат форма на тялото и израз на тялото, както и определени основи на телесно-душевен живот, които са им били отпечатани от жената. “
към текста >>
15.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
В някои диви
народи
имаме изостаналите потомци на някогашните по-съвършени човешки форми.
Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен от човешкото развитие. Само че те не са запазили същата форма, която са имали при тяхното отделяне, а са се изродили от една по-висша в една по-нисша степен. Така маймуните са изродени човеци от една минала епоха. Както някога човекът е бил по-несъвършен от днес, така те са били някога по-съвършени отколкото днес. Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество.
В някои диви народи имаме изостаналите потомци на някогашните по-съвършени човешки форми.
Те не са паднали ниско до степента на животните, а само до дивото състояние. Безсмъртното в човека е духът. Ние показахме, кога духът е влязъл в тялото. По-рано той е принадлежал на други области. Той можа да се съедини с тялото едва тогава, когато това тяло беше достигнало определена степен на развитието.
към текста >>
16.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Позовавайки се на
източни
описания на състоянието на нещата, днешната теософия нарича едно състояние на развитието, в което животът се разгръща външно, манвантара, а намиращото се между две манвантари междинно състояние на почивка тя нарича пралая.
По-скоро съществуват определени прекъсвания. Сатурновото състояние не преминава непосредствено в степента на Слънцето. Между Сатурновото и Слънчевото развитие, а също така и между следващите форми на човешкото небесно тяло има междинни състояния, които бихме могли да сравним с нощта между два дни, или с подобно на сън състояние, в което се намира един растителен зародиш, преди той да се развие отново до пълно растение.
Позовавайки се на източни описания на състоянието на нещата, днешната теософия нарича едно състояние на развитието, в което животът се разгръща външно, манвантара, а намиращото се между две манвантари междинно състояние на почивка тя нарича пралая.
В смисъла на европейската окултна наука за първото състояние можем да употребим думата “открит цикъл”, за второто думата “скрит или затворен цикъл”. Употребяват се също и други наименования. Сатурн, Слънце, Луна, Земя са следователно “открити цикли”, а намиращите се между тях състояния на почивка са “затворени”.
към текста >>
17.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Там се установиха различни
народи
.
От едната страна се обособиха Европа, Азия и Африка, които постепенно придобиха днешните си очертания. От другата страна се оформи Америка. Към тези земи се отправиха огромни маси хора. За нас са особено важни онези преселения, които се отправиха на изток от Атлантида. Потомците на атлантското човечество населиха Европа, Азия и Африка.
Там се установиха различни народи.
Те се намираха на различни степени от развитието, както и на различни степени в покварата. Заедно с тях вървяха и Посветените, пазителите на оракулските тайни. На различни места те основаха светилища, където служенето на Юпитер, Венера и т. н. се практикуваше както в добър, така и в лош смисъл. Особено неблагоприятно въздействие имаше издаването на Вулкановите тайни, защото погледът на неговите последователи беше насочен предимно към земните отношения.
към текста >>
У тези
народи
усетът към физическия сетивен свят беше изграден по-различно, отколкото при древните перси.
Третата културна епоха на следатлантския период възникна всред народите, които се установиха в Предна Азия и Северна Африка. Там откриваме халдеи, вавилонци и асирийци от една страна, и египтяни от друга.
У тези народи усетът към физическия сетивен свят беше изграден по-различно, отколкото при древните перси.
Те приеха в себе си много повече от онази духовна заложба, която през последните времена на Атлантида позволи появата на мисловната и разсъдъчна способност при човека. Задачата на следатлантското човечество се състоеше в това, да бъдат разгърнати онези душевни способности, които идват не в резултат на преки въздействия от духовния свят, а с пробуждането на собствени мисловни и чувствени сили, с проникването на човека в сетивния свят. Завладяването на сетивния физически свят чрез тези човешки способности трябва да се разглежда като мисия на следатлантското човечество. Това завладяване напредва крачка по крачка. Разбира се, още в древна Индия човекът беше влязъл в определени отношения с външния свят.
към текста >>
За човека на халдео- вавилонските
народи
, сетивният свят не беше вече илюзия; във всички свои области, в планини и морета, във въздуха и водата, този свят се превърна в едно откровение на стоящите зад тях духовни Същества.
Обаче той го смяташе за илюзия и духът му беше обърнат към свръхсетивния свят. В противоположност на това, у древноперсийския народ се породи стремежът към завладяване на физическия сетивен свят; обаче за тази цел до голяма степен се използваха онези душевни сили, останали като наследство от времето, когато човек общуваше непосредствено със свръхсетивния свят. Обаче свръх сетивните способности при народите от третата културна епоха бяха вече до голяма степен изгубени. Те трябваше да изследват откровенията на духовния свят в непосредственото сетивно обкръжение и благодарение на извличаните от сетивния свят културни импулси, да се развиват по-нататък. Поради обстоятелството, че бяха проучвани законите на духовния свят, стоящи зад физическите природни явления, възникнаха човешките науки; поради обстоятелството, че природните сили бяха опознавани и видоизменяни, възникнаха техниката, художествените занаяти с техните инструменти и средства.
За човека на халдео- вавилонските народи, сетивният свят не беше вече илюзия; във всички свои области, в планини и морета, във въздуха и водата, този свят се превърна в едно откровение на стоящите зад тях духовни Същества.
Човекът поиска да вникне не другаде, а в самите закони, на които се подчиняваха действията на тези духовни Същества. За египтянина Земята се превърна в поле за работа; чрез своята собствена способност за съждение той трябваше да я преобрази и превърне в израз на човешката енергия. От Атлантида в Египет бяха пренесени светилища, които произлизаха предимно от оракула на Меркурий, но имаше и други, например оракули на Венера. Благодарение на тези светилища, в египетския народ можаха да се положат семената на една нова култура. Тези семена бяха донесени от един велик предводител, който премина своето обучение в персийските Мистерии на Заратустра.
към текста >>
Наред с всичко това у тези
народи
говореше мощен инстинкт: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин.
Съвсем други бяха отношенията в Южна Европа и Западна Азия, където процъфтя четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската. В тези области се установиха потомци на хора от най-различни краища на стария свят. Тук бяха изградени светилища, произхождащи от най-различни атлантски мистерийни центрове. Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от старото ясновидство, и такива, които сравнително лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение. На определени места се пазеха не само преданията на древните Посветени, но се възпитаваха и техни достойни приемници, чийто духовен взор можеше да се издигне до още по-високи степени.
Наред с всичко това у тези народи говореше мощен инстинкт: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин.
Гръцкото изкуство е само част от последиците на този инстинкт. Достатъчно е само да проникнем с духовен поглед в гръцкия храм, за да разберем, че в това чудесно творение на изкуството, сетивната материя е така преработена от човека, че всяка негова част застава пред нас като израз на духовния свят. Гръцкият храм е „дом на Духа". От неговите форми се носи нещо, което иначе може да възприеме само ясновидецът. Един храм на Зевс или Юпитер е така устроен, че за сетивния поглед представлява едно достойно одеяние на това, което Посветеният в тайните на Зевс вижда с духовните си очи.
към текста >>
Влиянията от духовния живот, както и тайните на азиатските и африканските светилища се вливаха в тези
народи
и техните водачи.
От неговите форми се носи нещо, което иначе може да възприеме само ясновидецът. Един храм на Зевс или Юпитер е така устроен, че за сетивния поглед представлява едно достойно одеяние на това, което Посветеният в тайните на Зевс вижда с духовните си очи. И така е с всяко от гръцките изкуства. По тайнствени пътища мъдростта на Посветените се вливаше в поети, художници, мислители. В светогледите на древните гръцки философи също откриваме тайните на Посветените, но под формата на понятия и идеи.
Влиянията от духовния живот, както и тайните на азиатските и африканските светилища се вливаха в тези народи и техните водачи.
Великите индийски Учители, учениците на Заратустра, последователите на Хермес, всички те бяха възпитали свои ученици. Едни или други от тях основаха светилища, където древните учения отново оживяха в една нова форма. Това са Мистериите на древността. Там се подготвиха ученици, които можеха да бъдат привеждани в онези състояния на съзнанието, позволяващи съзерцателния достъп в духовния свят. (По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия, Гърция и Италия.
към текста >>
Но толкова по-голяма ставаше опасността за древноперсийските
народи
.
През следатлантската епоха човешкият живот между раждането и смъртта имаше своето отражение и върху без плътното състояние след смъртта. Колкото повече човек насочваше своите интереси към физическия сетивен свят, толкова по-голяма възможност имаше Ариман да проникне в душата му по време на земния живот и да за пази своята власт и след смъртта. При народите от древна Индия тази опасност беше нищожна. Защото по време на земния живот те усещаха физическия свят като една илюзия. Ето защо след смъртта те се изтръгваха от властта на Ариман.
Но толкова по-голяма ставаше опасността за древноперсийските народи.
През периода между раждането и смъртта те насочваха своите интереси към физическия сетивен свят. И биха попаднали до голяма степен в мрежите на Ариман, ако Заратустра не им беше посочил по толкова впечатляващ начин с учението за Бога на Светлината, как зад физическия свят стои самият той светът на Светлинния Бог. Колкото повече хората от тази епоха приемаха в душите си представите на това учение, толкова по-сигурно се изплъзваха те от пипалата на Ариман както през земния живот, така и за живота след смъртта, през който те трябваше да се подготвят за нов земен живот. По време на земния живот Ариман заставя човека да счита сетивно-физическото битие за единствено възможното, като по този начин човек сам си затваря всяка пролука към духовния свят. В духовния свят властта на Ариман води човека към пълна изолация, към това, да ограничава всичките си интереси единствено в себе си.
към текста >>
Тази особеност беше още по-силно под чертана при онези азиатски
народи
, които в своето обожание насочваха погледа си единствено към сетивните феномени, а не към техните духовни първообрази.
Затъмнението на духовния свят след смъртта стигна своята върхова точка при онези души, които преминаваха в духовния свят именно от тела, принадлежащи към гръко-римската култура. В земния живот те довеждаха грижата за сетивно-физическото си битие до пълен разцвет. С това те се осъждаха на едно привидно, мнимо битие след смъртта. Ето защо и гърците действително усещаха живота след смъртта като нещо подобно на сянка. И когато отдаденият на сетивата герой от тази епоха казва: „По-добре просяк на Земята, отколкото цар в царството на сенките", това не е случайна реплика, а дълбоко усещане на истината.
Тази особеност беше още по-силно под чертана при онези азиатски народи, които в своето обожание насочваха погледа си единствено към сетивните феномени, а не към техните духовни първообрази.
По време на гръко-римската епоха голяма част от човечеството се намираше тъкмо в това състояние. Виждаме как мисията на следатлантския човек, състояща се в завладяване на физическия сетивен свят, по необходимост трябваше да го доведе до отчуждаване от духовния свят. Така величието от една страна, е по необходимост свързано с упадъка от друга.
към текста >>
Като особен пророк в този смисъл се издигна една личност всред народ, обединяващ в себе си наследствените качества на предноазиатските
народи
и ученията на египтяните, а именно израелския.
Като особен пророк в този смисъл се издигна една личност всред народ, обединяващ в себе си наследствените качества на предноазиатските народи и ученията на египтяните, а именно израелския.
Това беше Мойсей. В неговата душа се бяха натрупали толкова много влияния от посвещението, че намирайки се в особени състояния, пред нея се откриваше Съществото, което някога в нормалното Земно развитие бе поело върху себе си ролята да формира човешкото съзнание в съответствие с процесите на Луната. В светкавиците и грохота на Синай, Мойсей се срещна не само с физическите явления, но и с откровенията на посочения Дух. Наред с това обаче, върху душата му действуваше и другият вид мистерийни тайни, така че в астралните видения той долавяше как чрез „Аза" свръхчовешкият елемент се преобразява в чисто човешки. Така пред Мойсей се откри и то от две различни страни онзи, който трябваше да дойде като най-висш израз на „Аза".
към текста >>
В митологиите на европейските
народи
са запазени остатъци от това, което Посветените в тези Мистерии можеха да предадат на другите хора.
Имаше и други хора, които наистина изгубиха ясновидството, но изградиха такива способности за овладяване на сетивно-физическия свят, съответствуващи на присъщите за ясновидството чувства и усещания. Атлантските оракули имаха и тук свои последователи. Навсякъде имаше Мистерии. Само че в тях се извършваше такъв вид посвещение, отвеждащо към разтварянето на онзи духовен свят, който Ариман скриваше. Духовните сили, скрити зад природните явления, ставаха достъпни за човека.
В митологиите на европейските народи са запазени остатъци от това, което Посветените в тези Мистерии можеха да предадат на другите хора.
Тези митологии съдържат също и другата тайна, само че в по-несъвършен вид, отколкото в южните и източни Мистерии. Свръхчовешките Същества бяха познати и в Европа. Там ние ги виждаме в непрекъсната борба с войнството на Луцифер. Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер. Но и тези Мистерии бяха озарени от бъдещия образ на Христос.
към текста >>
Тези митологии съдържат също и другата тайна, само че в по-несъвършен вид, отколкото в южните и
източни
Мистерии.
Атлантските оракули имаха и тук свои последователи. Навсякъде имаше Мистерии. Само че в тях се извършваше такъв вид посвещение, отвеждащо към разтварянето на онзи духовен свят, който Ариман скриваше. Духовните сили, скрити зад природните явления, ставаха достъпни за човека. В митологиите на европейските народи са запазени остатъци от това, което Посветените в тези Мистерии можеха да предадат на другите хора.
Тези митологии съдържат също и другата тайна, само че в по-несъвършен вид, отколкото в южните и източни Мистерии.
Свръхчовешките Същества бяха познати и в Европа. Там ние ги виждаме в непрекъсната борба с войнството на Луцифер. Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер. Но и тези Мистерии бяха озарени от бъдещия образ на Христос. За него се предвещаваше, че царството му ще замени царството на другия Бог на Светлината.
към текста >>
Материалната култура можеше да се роди само всред европейските
народи
.
Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т. н.) е резултат от проникването на християнството в човешките усещания и чувства. А науката, опираща се на сетивния свят, и нейните постижения, са резултат от другата страна на душевния живот. Постиженията в областта на външната материална култура дължим точно на тази душевна диференциация. Само благодарение на това, че тези човешки способности, имащи за инструмент мозъка, бяха едностранно приложени в областта на физическия свят, те можаха да се развият до такава степен, която направи възможна днешната наука, техника и т.н.
Материалната култура можеше да се роди само всред европейските народи.
Защото те са далечните наследници на онези атлантски прародители, които превърнаха влечението към сетивния свят в продуктивна способност, едва когато то бе стигнало до определена зрелост. Докато по-рано това влечение само дремеше в тях, а те живееха от наследените остатъци на атлантското ясновидство и от съобщенията на Посветените. И докато духовната култура беше обърната единствено към тези влияния, всред човечеството бавно се пробуждаше усетът за материалното завладяване на света.
към текста >>
18.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
И всред различните
народи
и страни е можело да се усети как човекът е бил оставен да разчита все повече и повече сам на себе си.
Едва по-късно през следатлантските епохи постепенно се затваря, така да се каже, вратата към божествения духовен свят, която дотогава е била широко отворена за човешката душа.
И всред различните народи и страни е можело да се усети как човекът е бил оставен да разчита все повече и повече сам на себе си.
Така ние виждаме как това, което се появява при детето, става и с цялото човечество, макар и в друг смисъл. Най-напред божествено-духовият свят провиква в несъзнаващата детска душа и изгражда тялото; после идва мигът, когато човек започва да чувствува своя „Аз", мигът, до който той може да стигне, връщайки се към своите спомени. Преди това обаче се простира по-ранният период, за който обикновено липсва спомен, но от който дори най-мъдрият може да се поучи направо от душата на детето. Оттам нататък всеки е оставен сам на себе си, явява се Азовото съзнание и сега всичко се допълва така, че човек е вече способен да си спомня преживяното.
към текста >>
Също и в живота на отделните
народи
идва време, когато те започват да се чувствуват все по-изоставени от божествената инспирация на своите праотци.
Също и в живота на отделните народи идва време, когато те започват да се чувствуват все по-изоставени от божествената инспирация на своите праотци.
Както детето се откъсва от аурата, обгръщаща главата му през първите години от раждането, така и божествените праотци се отдръпват все повече от живота на народите и хората остават сами със своите знания и придобит опит. И там, където историята разкрива всичко това, се усещат и първите мигове от духовното ръководство на човечеството. Египтяните нарекли „Менес" този, който основал първата човешка култура и загатват, че от този период нататък човек добива също и способността да греши, да се заблуждава. Защото той започва да се уповава главно на своя мозък. Фактът, че човек може да потъва в грешки и заблуждения след като Боговете се откъсват от хората намира символичен израз в създаването на лабиринта, който е един вид копие на мозъчните гънки.
към текста >>
А гръцките
народи
нарекоха Минос първия строител на човешкия мисловен принцип и с Минос е свързана легендата за лабиринта, защото хората чувствуваха, че от неговото време насам постепенно те са преминали от непосредственото божествено ръководство към друг вид ръководство, при което „Азът" изживява по нов начин влиянията на висшия духовен свят.
В Ориента наричат Манас човека като мислещо същество, а Ману е първият представител на мислещото човечество.
А гръцките народи нарекоха Минос първия строител на човешкия мисловен принцип и с Минос е свързана легендата за лабиринта, защото хората чувствуваха, че от неговото време насам постепенно те са преминали от непосредственото божествено ръководство към друг вид ръководство, при което „Азът" изживява по нов начин влиянията на висшия духовен свят.
към текста >>
И когато в митовете и легендите на древните
народи
се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси.
Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури.
И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси.
От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци. Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните.
към текста >>
И в известен смисъл Посветените на всички
народи
умеят да възприемат този първичен език.
Така изглеждали нещата по цялата Земя. Никаква измислица не е това, че някога е съществувал единен човешки „праезик".
И в известен смисъл Посветените на всички народи умеят да възприемат този първичен език.
Във всички езици има определени звукосъчетания, които са не друго, а останки от първичния човешки език.
към текста >>
Следователно, способността на всички
народи
да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци.
Но ако съществуваше само това развитие, тогава целият човешки род в общи линии би останал като в една огромна общност; по цялата Земя щеше да се говори и мисли по един и същ начин. Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество. Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език.
Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци.
Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества. Ето защо те не трябва да бъдат окачествявани като „зли" Същества. Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота. Индивидуализирането, диференцирането, свободата бихме могли да кажем идват от тези Същества, които бяха изостанали от развитието си на Старата Луна.
към текста >>
Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други
народи
, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества.
Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество. Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език. Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци.
Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества.
Ето защо те не трябва да бъдат окачествявани като „зли" Същества. Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота. Индивидуализирането, диференцирането, свободата бихме могли да кажем идват от тези Същества, които бяха изостанали от развитието си на Старата Луна. Разбира се, мъдрото ръководство на света е възнамерявало в хода на планетарното развитие да доведе всички същества до тяхната крайна цел; ако обаче това би било осъществено по един пряк начин, много неща нямаше да бъдат постигнати.
към текста >>
Когато народите все още не можеха сами да се управляват, съществуваха Учителите на тези
народи
и на отделните хора.
С това отговаряме и на въпроса защо мъдрото ръководство на света позволява някои Същества да изостанат в своето развитие. Именно защото за следващата епоха, която идва след периода на тяхното изостава не, този факт ще придобие друг, положителен смисъл.
Когато народите все още не можеха сами да се управляват, съществуваха Учителите на тези народи и на отделните хора.
И всички Учители на отделните народи Кадмос, Хеопс, Пелопс, Тезей и т.н. имаха дълбоко в душите си едно или друго Ангелско Същество. Оттук се вижда, че фактически и в това отношение човечеството е подчинено на едно мъдро, духовно ръководство.
към текста >>
И всички Учители на отделните
народи
Кадмос, Хеопс, Пелопс, Тезей и т.н.
С това отговаряме и на въпроса защо мъдрото ръководство на света позволява някои Същества да изостанат в своето развитие. Именно защото за следващата епоха, която идва след периода на тяхното изостава не, този факт ще придобие друг, положителен смисъл. Когато народите все още не можеха сами да се управляват, съществуваха Учителите на тези народи и на отделните хора.
И всички Учители на отделните народи Кадмос, Хеопс, Пелопс, Тезей и т.н.
имаха дълбоко в душите си едно или друго Ангелско Същество. Оттук се вижда, че фактически и в това отношение човечеството е подчинено на едно мъдро, духовно ръководство.
към текста >>
19.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
В мита на древните
народи
трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта.
В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта.
Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед. И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество. Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие.
към текста >>
20.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
", каза мъжът с лампата; „на нея ти дължиш живота си, а твоите
народи
моста, свързващ тези съседни брегове, превръщайки ги за пръв път в населени, плодородни земи.
„Спомняй си за Змията с признателност!
", каза мъжът с лампата; „на нея ти дължиш живота си, а твоите народи моста, свързващ тези съседни брегове, превръщайки ги за пръв път в населени, плодородни земи.
Онези плуващи и блестящи скъпоценни камъни, остатъците от принесеното й в жертва тяло, са основните стълбове на този величествен мост; върху тях се издига той и върху тях ще се крепи занапред."
към текста >>
21.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните
народи
, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.
Нека да вземем, примерно, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: Тези два светогледа са коренно различни.
към текста >>
22.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_23 Същност на социалния въпрос
IV. Социалният организъм и връзките му с другите
народи
IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
към текста >>
23.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
IV. СОЦИАЛНИЯТ ОРГАНИЗЪМ И ВРЪЗКИТЕ МУ С ДРУГИТЕ
НАРОДИ
IV. СОЦИАЛНИЯТ ОРГАНИЗЪМ И ВРЪЗКИТЕ МУ С ДРУГИТЕ НАРОДИ
към текста >>
По този начин се изграждат наистина многостранни зависимости между
народи
, държави и стопански корпорации, които свързват всяка от частите на човечеството и то по такъв начин, че всяка една да споделя собствените си жизнени интереси с интересите на останалите.
По този начин се изграждат наистина многостранни зависимости между народи, държави и стопански корпорации, които свързват всяка от частите на човечеството и то по такъв начин, че всяка една да споделя собствените си жизнени интереси с интересите на останалите.
Съюзът между народите възниква от импулси, които съответствуват на действителността. Той не може да бъде „постановен" по силата на политически или правни основания.
към текста >>
А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните
народи
?
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път. Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години").
А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
Нормален и здрав съвместен живот може да гарантира само онзи социален организъм, който ще възникне от логичните закономерности на новото време.
към текста >>
Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите
народи
, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
Именно поради участието на много
народи
в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм.
Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности.
Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм.
Тази задача не можа да бъде осмислена. Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>
С осъществяването му, в общността на съвременните
народи
биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914.
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на държавата. Изградена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси. Ръководителите на Германия дори не подозираха за тяхното съществуване. Държавата, която те си представяха, можеше да се крепи само на военната мощ. Докато в действителност общочовешката еволюция зависеше от осъществяването на импулса за изграждането на здрав социален организъм.
С осъществяването му, в общността на съвременните народи биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914.
С неразбирането на този импулс, през 1914 германската политика стигна до най-долната мъртва точка на своите възможности. През последните десетилетия тя просто не забеляза нищо от това, което би трябвало да се случи; тя се занимаваше с всевъзможни подробности, нямащи нищо общо с еволюционните импулси на новото време, изобщо с всичко, което поради своята безсъдържателност просто трябваше да рухне „като картонена кула".
към текста >>
Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, средноевропейските
народи
биха предусетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи.
в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият. Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице. Към дълбоката същност на тези импулси принадлежи и обстоятелството, че тогава те можеха да добият значение само благодарение на мястото, където се произнасят.
Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, средноевропейските народи биха предусетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи.
И тогава, съвсем сигурно е, че народите на руския Изток бяха стигнали до разбирането за необходимостта от смяна на царизма с помощта на тези импулси. Да оспорва горното твърдение може само човек, комуто липсва всякакъв усет за възприемчивостта на все още неразгърнатия източноевропейски интелект спрямо здравите социални идеи. Вместо подобни идеи, дойде Брест Литовск.
към текста >>
Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите
народи
имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа.
Обстоятелството, че милитаристичното мислене не можа да предотврати катастрофата в Средна и Източна Европа, се дължеше само на това, че милитаристичното мислене успя да се дегизира. Причината за нещастието на германския народ е, че той не поиска да повярва в неизбежността на катастрофата. Никой не пожела да разбере, че на държавните върхове, където трябваше да се вземе решението, хората нямаха никакъв усет за историческата необходимост на събитията.
Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа.
Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения. Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене. В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула". Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна.
към текста >>
Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните
народи
има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна.
Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа. Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения. Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене. В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула".
Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна.
Но стремежът към такава политика, особено що се отнася до „дипломатите", беше смятан за нещо съвършено излишно.
към текста >>
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските
народи
.
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други. На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит". Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай. Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>
24.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
А с подобна политика немският народ би могъл спокойно да води своя съвместен живот с останалите негермански
народи
.
Основаването на германската държава съвпада с времето, когато тази необходимост започва да се открива пред новото човечество. Ръководният елит не разбра, че трябва да постави пред държавата една задача именно с оглед на тази нова историческа необходимост. Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би предал на външната и политика адекватност и перспектива.
А с подобна политика немският народ би могъл спокойно да води своя съвместен живот с останалите негермански народи.
към текста >>
25.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Такива намеси имаше в основата на конфликтите между Германия и западните
народи
.
Катастрофата от Първата световна война недвусмислено показва, че животът на съвременното човечество, което се стреми към единството на общосветовната икономика, не може да понася вмешателства заради националните териториални интереси.
Такива намеси имаше в основата на конфликтите между Германия и западните народи.
Те играят роля и за конфликтите в източните държави. Икономическите интереси изискваха прокарването на железница, започваща от австро-унгарските територии в посока югоизток. Националните интереси на Австрия и тези на балканските страни поставиха условия, като възникна въпросът — дали това, което се изисква от икономиката, не противоречи на националните интереси. Вследствие на това капиталът, който би трябвало да служи на икономиката, се намеси в националните интереси. Държавите искат капиталистите да им служат, а капиталистите искат концентрираната власт на държавата да служи на икономическите им интереси.
към текста >>
Във всеки от различните
народи
културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот.
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот.
Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот. Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което културата се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности. Хората искат да изградят политически структури, чиито граници са тези на техните народности. А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
към текста >>
Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други
народи
— отношения, възникващи от самия културен живот.
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот.
Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот.
Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което културата се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности. Хората искат да изградят политически структури, чиито граници са тези на техните народности. А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
към текста >>
За да не се стига до постоянни конфликти заради тези противоположни течения, духовните и културните интереси, идващи от тези
народи
, трябва да се управляват в съответствие с тяхната собствена културна идентичност и независимо от икономическите условия.
Гореспоменатата тенденция към единна световна икономика в бъдеще ще работи против този национален егоизъм.
За да не се стига до постоянни конфликти заради тези противоположни течения, духовните и културните интереси, идващи от тези народи, трябва да се управляват в съответствие с тяхната собствена културна идентичност и независимо от икономическите условия.
Тогава международните връзки ще възникват от тези независими администрации. Това ще може да се направи само ако даден регион, управляван от общ културен живот, определи собствените си граници, които ще са относително независими от границите, които се очертават от условията в икономическия живот.
към текста >>
Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните
народи
и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго.
Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните народи и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго.
Троичната организация на социалния организъм има предвид тази потребност на човешката еволюция. В този троичен ред правната сфера, изградена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили.
към текста >>
26.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
„Цялата настояща същност на световната икономика е такава, че цели съперничество между различните
народи
, като по този начин води до обезценяването на парите в дадения случай.
„Цялата настояща същност на световната икономика е такава, че цели съперничество между различните народи, като по този начин води до обезценяването на парите в дадения случай.
Промяната може да започне само когато, вместо налагането на конкретни мерки с оглед оздравяването на това или онова, цялата същност на икономическия живот се преобразува в смисъла на троичната система. Разбира се, някои мерки могат да подобрят дадени аспекти за известно време. Но, докато икономическите методи в същината си остават в общи линии едни и същи, отделните „подобрения“ няма да доведат до добро. Всъщност едно такова „подобрение“, направено сега, неизбежно ще влоши положението в бъдеще.“
към текста >>
27.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
В един момент, когато цяла Европа и много
народи
извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички
народи
на Европа в една велика обща цел.
Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913 година да построим сградата на Гьотеанума.
В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел.
В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество. Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество. Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа. Този универсален дух е също онзи, благодарение на който от сърцето се излъчва благородната топлина способна да обгърне всяко човешко същество.
към текста >>
28.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
Но у други
народи
намираме едно друго съзнание.
Сънното съзнание от древните египетски времена съдържаше сънища от духовния свят по един подобен начин, както днешното съзнание съдържа сънища от физическия свят.
Но у други народи намираме едно друго съзнание.
Сънят отразяваше своите изживявания в будното състояние, а именно така, че в това отразяване съществуваше едно виждане на повтарящите се земни съществувания. Преданията за познанието на повтарящите се земни съществувания които идват от прадревни хора, произхождат от тези форми на съзнанието.
към текста >>
29.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Тези тайни се отразяват в култа на древните
народи
към животните, преди всичко в култа на египтяните.
Но човекът не е в състояние да се държи така далече от Земята, както животните. Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на животинското царство.
Тези тайни се отразяват в култа на древните народи към животните, преди всичко в култа на египтяните.
Те са виждали в животните същества, които са гости на Земята, в които може да се види същността и дейността на духовния свят, който граничи със земния. И в свързването на човешката форма с животинската споменатите народи са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци. Такива междинни елементарни същества съществуват. Изобразявайки ги, египтяните са предавали само това, което са виждали. Но такива същества не притежават пълното себесъзнание на човека.
към текста >>
И в свързването на човешката форма с животинската споменатите
народи
са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци.
Но човекът не е в състояние да се държи така далече от Земята, както животните. Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на животинското царство. Тези тайни се отразяват в култа на древните народи към животните, преди всичко в култа на египтяните. Те са виждали в животните същества, които са гости на Земята, в които може да се види същността и дейността на духовния свят, който граничи със земния.
И в свързването на човешката форма с животинската споменатите народи са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци.
Такива междинни елементарни същества съществуват. Изобразявайки ги, египтяните са предавали само това, което са виждали. Но такива същества не притежават пълното себесъзнание на човека. За да постигне това, човекът трябваше да навлезе така пълно в земния свят, че да приеме нещо в своето същество от земната същност.
към текста >>
30.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
По-древните
народи
още имат в своето съзнание тази "небесна история" и те насочват своя поглед по вече към тази история отколкото към "земната история".
По-древните народи още имат в своето съзнание тази "небесна история" и те насочват своя поглед по вече към тази история отколкото към "земната история".
към текста >>
Халдейските
народи
виждаха повече, как извънземни духовни същества добри или зли влизаха в земния живот да действуват там.
А за земната област народите се развиват така, че запазват за различно продължително време едно или друго съдържание на светоглед, така че един до друг живеят светогледи, които по тяхното същество са съществували един след друг. Но различните светогледи на народите не произтичат само от този факт, а и от това, че според техните заложби народите виждаха различни неща. Така египтяните виждаха света, в който има същества, които са спрели преждевременно в пътя на тяхното развитие към човека и не са станали земни човеци; и те виждаха човека след неговия земен живот да се намира във всичко това, което е свързано с тези същества.
Халдейските народи виждаха повече, как извънземни духовни същества добри или зли влизаха в земния живот да действуват там.
към текста >>
31.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато поглеждаме назад в миналото в тази втора епоха, ние не виждаме днешното диференциране в раси и
народи
, но едно друго диференциране, едно повече духовно диференциране.
Нещо съществено, което човекът получава чрез тази Йерархия, е принадлежността към една група човеци на Земята. Човеците са диференцирани по лицето на Земята.
Когато поглеждаме назад в миналото в тази втора епоха, ние не виждаме днешното диференциране в раси и народи, но едно друго диференциране, едно повече духовно диференциране.
Такова едно диференциране произхожда от това, че звездните сили се явяват в различни съчетания на различните места на Земята. На Земята, в разпределението на сушата и водата, в климата, в растежа на растенията и т. н. живее звездното небе. Доколкото човекът трябва да се приспособи към тези отношения, които съществуват на Земята като небесни отношения, това приспособяване принадлежи на етерното тяло и изграждането на неговата форма е едно творение на хора на Архангелите.
към текста >>
Вместо онова повече духовно диференциране, произвежда се диференцирането по раси и
народи
.
Поради притискането им вътре във физическото и етерно тяло, духовните сили се превръщат в тяхната противоположност.
Вместо онова повече духовно диференциране, произвежда се диференцирането по раси и народи.
към текста >>
32.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Залезът на Римската Империя във връзка с явяването на
народи
, които идват от Изток така нареченото велико преселение на народите е едно историческо явление, върху което постоянно трябва да се насочва погледът на проучаващия човек.
Залезът на Римската Империя във връзка с явяването на народи, които идват от Изток така нареченото велико преселение на народите е едно историческо явление, върху което постоянно трябва да се насочва погледът на проучаващия човек.
Защото настоящето съдържа още много от последействията на тези потресающи събития.
към текста >>
Обаче развитието на този етап на душата при тези
народи
не носи в себе си един зародиш, който би могъл да развие из себе си по един правилен начин Съзнателната душа.
Гърция и Рим разцъфтяват във времето, когато в човечеството се развива Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Да, гърците и римляните са същинските носители на това развитие.
Обаче развитието на този етап на душата при тези народи не носи в себе си един зародиш, който би могъл да развие из себе си по един правилен начин Съзнателната душа.
Всичко, което се крие в Разсъдъчната душа като съдържание на духа и на душата, излиза наяве в богатия живот в съществуването на гърците и римляните. То не може да се влее със собствена сила в Съзнателната душа.
към текста >>
Не такова беше положението с навлизащите в историята, идващите от северо-изток
народи
.
Не такова беше положението с навлизащите в историята, идващите от северо-изток народи.
Те бяха минали през стадия на Разсъдъчната или Чувствуваща душа в едно състояние, което те чувствуваха за себе си като зависимост от духовния свят. Те започнаха да чувствуват нещо от човешката независимост едва тогава, когато се показва в зазоряване първите сили на Съзнателната душа в началото на Християнството. При тях Съзнателната душа се яви като нещо свързано с човешкото същество. Когато Съзнателната душа се събуди в тях, те се почувствуваха в едно радостно разгръщане на вътрешната сила.
към текста >>
В този разцъфтяващ се живот на възникващата Съзнателна душа тези
народи
приеха християнското съдържание.
В този разцъфтяващ се живот на възникващата Съзнателна душа тези народи приеха християнското съдържание.
Те го чувствуваха като нещо оживяващо в душата, а не като нещо дадено от вън.
към текста >>
33.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
180. Гърците и Римляните са
народи
, които имат особени заложби за развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
180. Гърците и Римляните са народи, които имат особени заложби за развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Те развиват този стадий на душата до съвършенство. Но те не носят в себе си зародишите, за да могат да напреднат праволинейно до Съзнателната душа. Техният душевен живот потъва в Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
към текста >>
Вътрешният живот на тези
народи
изчаква времето, когато отново ще бъде възможно съединяването на душата с духовния свят.
182. У народите, които в резултат на така нареченото "велико преселение на народите " нахлуват от североизток към Римската Империя, живее едно чувствено схващане на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Напротив в техните души се оформя настанената в това чувствено схващане Съзнателна душа.
Вътрешният живот на тези народи изчаква времето, когато отново ще бъде възможно съединяването на душата с духовния свят.
към текста >>
34.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски
народи
гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях.
Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество. Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща. Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко. От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето.
А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях.
Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек. В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост. Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
към текста >>
35.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Особено ме интригуваше това, което беше писал по много остроумен начин за духовните течения на европейските
народи
и което свидетелстваше за широкия му кръгозор и знания.
Така че Шмит беше еднакво рязък както в положителните, така и в отрицателните си съждения. Така например, когато говореше за Георг Брандес, той ставаше хаплив, сатиричен, напълно унищожителен. Когато човек се разкрива в широка област на чувствата, включително антипатия, в това има някакъв нюанс на художественост. Тези прояви не можаха да ми направят някакво друго впечатление, освен художествено. Защото бях чел много неща от Георг Брандес.
Особено ме интригуваше това, което беше писал по много остроумен начин за духовните течения на европейските народи и което свидетелстваше за широкия му кръгозор и знания.
Писаното от Рудолф Шмит носеше оттенъка на субективно истинното и пленяваше благодарение на самия характер на този поет. В крайна сметка аз го обикнах от цялото си сърце и се радвах на дните, когато идваше във Ваймар. Беше интересно да го слушаш как говори за своята скандинавска родина и да виждаш, че основните източници на забележителните му способности са преживяванията, характерни за жителите на Севера. Не беше по-малко интересно и да се разговаря с него за Гьоте, Шилер и Байрон. На тази тематика той говореше коренно различно от Георг Брандес.
към текста >>
36.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните
народи
и на отделните държави.
В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим. Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука. Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено.
Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави.
Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека.
към текста >>
37.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Съответният беше на мнение: Гърците са виждали идващите от север Скити или други яздещи
народи
, но те са ги виждали може би как излизат от мъглата и поради това не са можели да различават точно показващите се фигури и са помислили, че те са израснали от коня.
От страна на един човек, който мисли в духа на естествената наука, това е едно извънредно силно признание. И човек може да изпита твърде особени чувства, когато констатира, че някой учен, принуден от съвременното природоизследване, стига до там да признае, че трябва да си представим отношението на душевния живот към телесния приблизително така, както отношението на ездача към коня, т.е. според образа, който по-рано, когато хората още са виждала в духовния свят, са си представяли кентавра. От нищо не проличава, че авторът на тази книга е мислил това, обаче мисълта бликва през природонаучната представа и тук ние добиваме чувства за такива представи, които произхождат от времена, когато за много хора още е съществувала способността на ясновиждането. Във всеки случай някои днешни представи за кентавра изглежда да отговарят по-добре на това, което веднъж един господин ми каза.
Съответният беше на мнение: Гърците са виждали идващите от север Скити или други яздещи народи, но те са ги виждали може би как излизат от мъглата и поради това не са можели да различават точно показващите се фигури и са помислили, че те са израснали от коня.
Може би материалистът ще се задоволи с едно такова обяснение. Обаче именно природонаучните изследвания на съвремието са на път да установят, че душевното е независимо от телесното.
към текста >>
38.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако искаме да разберем сега, какво означава Заратустра за човечеството, трябва да бъдем наясно върху въпроса, че той имаше да предаде определен вид светоглед, определен вид разбиране на света на определена част на човечеството, на една съвсем определена част от хората, докато други човешки течения, други
народи
, други области на човечеството имаха да внесат в общата култура на човечеството друг вид светоглед.
Ако искаме да разберем сега, какво означава Заратустра за човечеството, трябва да бъдем наясно върху въпроса, че той имаше да предаде определен вид светоглед, определен вид разбиране на света на определена част на човечеството, на една съвсем определена част от хората, докато други човешки течения, други народи, други области на човечеството имаха да внесат в общата култура на човечеството друг вид светоглед.
И личността на Заратустра е затова интересна за нас, защото той живееше сред един народ, сред една област на народите, която на юг се сблъскваше непосредствено с друга област на народ, който имаше да дари на човечеството духовни блага, духовни течения по съвършено друг начин. Насочвайки нашия поглед към онези древни времена ние намираме на земята на древна Индия онези народи, чиито потомци по-късно видяха между себе си певците на Ведите. И на север от тази област, върху която се беше разпространило великото учение за Брахма, имаме онази област на един народ, която беше проникната от могъщия импулс на Заратустра. Обаче по определен начин това, което Заратустра имаше да даде на света, се различаваше основно от това, което Учителите, ръководните Личности имаха да дадат на древните индийци, което след това бе запазено в пленителните песни на Ведите, в дълбоката философия Веданта и което още има своите отзвуци в едно последно велико проблясване в откровението на великия Буда.
към текста >>
Насочвайки нашия поглед към онези древни времена ние намираме на земята на древна Индия онези
народи
, чиито потомци по-късно видяха между себе си певците на Ведите.
Ако искаме да разберем сега, какво означава Заратустра за човечеството, трябва да бъдем наясно върху въпроса, че той имаше да предаде определен вид светоглед, определен вид разбиране на света на определена част на човечеството, на една съвсем определена част от хората, докато други човешки течения, други народи, други области на човечеството имаха да внесат в общата култура на човечеството друг вид светоглед. И личността на Заратустра е затова интересна за нас, защото той живееше сред един народ, сред една област на народите, която на юг се сблъскваше непосредствено с друга област на народ, който имаше да дари на човечеството духовни блага, духовни течения по съвършено друг начин.
Насочвайки нашия поглед към онези древни времена ние намираме на земята на древна Индия онези народи, чиито потомци по-късно видяха между себе си певците на Ведите.
И на север от тази област, върху която се беше разпространило великото учение за Брахма, имаме онази област на един народ, която беше проникната от могъщия импулс на Заратустра. Обаче по определен начин това, което Заратустра имаше да даде на света, се различаваше основно от това, което Учителите, ръководните Личности имаха да дадат на древните индийци, което след това бе запазено в пленителните песни на Ведите, в дълбоката философия Веданта и което още има своите отзвуци в едно последно велико проблясване в откровението на великия Буда.
към текста >>
Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни
народи
и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север.
Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък. Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение. Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос.
Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север.
Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света. От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма. От другия път е произлязъл Заратустризмът.
към текста >>
Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски
народи
, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси.
Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството.
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота. С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите
народи
винаги по-късния дял, от който тези
народи
се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството.
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
39.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но ние трябва да си изясним, че различните
народи
се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили.
Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание. Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие. Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи.
към текста >>
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните
народи
силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили. Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание.
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи. При това египетският народ имаше една твърде особена роля.
към текста >>
Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните
народи
.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили. Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание. Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие. Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука.
Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи.
При това египетският народ имаше една твърде особена роля.
към текста >>
Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните
народи
имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък.
Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма.
Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък.
А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните. Защото египтяните си казваха: Времето, в което е действувала мъдростта не времето, в което тя е била получена по предание е предхождано от едно друго време, когато всички същества, не само човекът, са слезли от божествено-духовни висини. Ако искаме да познаем най-вътрешната същност на човека, ние не трябва да гледаме неговата външна форма, а трябва да проникнем в неговата вътрешност. Това, което застава срещу нас външно, са останалите в застой степени на първичното откровение. Това се показва като сгъстяване в мощни образи на старата закономерност в трите природни царства; първо в света на минералите.
към текста >>
40.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Все повече и повече на това вече обърнахме вниманието и външната наука стига до това, да вижда в прадревните времена на човечеството не вече това, което материалистичната антропология на 19-то столетие е виждала, че именно в тези прадревни времена е съществувало едно общо първично състояние, каквото днес намираме при първобитните
народи
, а напротив все повече и повече се убеждава, че в първичното състояние на човечеството е имало висши теоретически възгледи върху духовния свят, висши учения върху духовния свят, само че тези учения са били дадени образно.
Ние вече обърнахме вниманието и върху това, че определени явления в историята на човечеството, които се доказват и чрез външните факти, могат да бъдат разбрани само тогава, когато предположим съществуването на един такъв човешки земен живот.
Все повече и повече на това вече обърнахме вниманието и външната наука стига до това, да вижда в прадревните времена на човечеството не вече това, което материалистичната антропология на 19-то столетие е виждала, че именно в тези прадревни времена е съществувало едно общо първично състояние, каквото днес намираме при първобитните народи, а напротив все повече и повече се убеждава, че в първичното състояние на човечеството е имало висши теоретически възгледи върху духовния свят, висши учения върху духовния свят, само че тези учения са били дадени образно.
Това, което имаме в сказанията и легендите, ние можем да го разберем, ако правилно вникнем в него, само тогава, когато го свържем с една прадревна мъдрост на човечеството, която се е вляло в човечеството по начин съвършено различен от този на интелектуалната наука на днешно време. Наистина днес не се проявява особена симпатия за един такъв възглед, а именно, че онова, което намираме у първобитните народи, не е духовното състояние на прачовечеството, а нещо намиращо се в упадък, нещо, което е слязло от една предишна висота в днешното диво състояние; не се проявява много симпатия за един такъв възглед, според който у всички народи първоначално е съществувала една висша мъдрост, която е била почерпена по пътя на ясновидството; обаче фактите ще заставят човечеството да приеме и хипотетично нещо подобно, което Духовната наука изследва от нейните източници и което както бихме могли да покажем това при някои други неща естествената наука напълно потвърждава. Ще бъде потвърдено и това, което днес бе охарактеризирано относно едно бъдещо течение на развитието на човечеството по пътя на науката.
към текста >>
Наистина днес не се проявява особена симпатия за един такъв възглед, а именно, че онова, което намираме у първобитните
народи
, не е духовното състояние на прачовечеството, а нещо намиращо се в упадък, нещо, което е слязло от една предишна висота в днешното диво състояние; не се проявява много симпатия за един такъв възглед, според който у всички
народи
първоначално е съществувала една висша мъдрост, която е била почерпена по пътя на ясновидството; обаче фактите ще заставят човечеството да приеме и хипотетично нещо подобно, което Духовната наука изследва от нейните източници и което както бихме могли да покажем това при някои други неща естествената наука напълно потвърждава.
Ние вече обърнахме вниманието и върху това, че определени явления в историята на човечеството, които се доказват и чрез външните факти, могат да бъдат разбрани само тогава, когато предположим съществуването на един такъв човешки земен живот. Все повече и повече на това вече обърнахме вниманието и външната наука стига до това, да вижда в прадревните времена на човечеството не вече това, което материалистичната антропология на 19-то столетие е виждала, че именно в тези прадревни времена е съществувало едно общо първично състояние, каквото днес намираме при първобитните народи, а напротив все повече и повече се убеждава, че в първичното състояние на човечеството е имало висши теоретически възгледи върху духовния свят, висши учения върху духовния свят, само че тези учения са били дадени образно. Това, което имаме в сказанията и легендите, ние можем да го разберем, ако правилно вникнем в него, само тогава, когато го свържем с една прадревна мъдрост на човечеството, която се е вляло в човечеството по начин съвършено различен от този на интелектуалната наука на днешно време.
Наистина днес не се проявява особена симпатия за един такъв възглед, а именно, че онова, което намираме у първобитните народи, не е духовното състояние на прачовечеството, а нещо намиращо се в упадък, нещо, което е слязло от една предишна висота в днешното диво състояние; не се проявява много симпатия за един такъв възглед, според който у всички народи първоначално е съществувала една висша мъдрост, която е била почерпена по пътя на ясновидството; обаче фактите ще заставят човечеството да приеме и хипотетично нещо подобно, което Духовната наука изследва от нейните източници и което както бихме могли да покажем това при някои други неща естествената наука напълно потвърждава.
Ще бъде потвърдено и това, което днес бе охарактеризирано относно едно бъдещо течение на развитието на човечеството по пътя на науката.
към текста >>
В течение на развитието едното течение се намира особено при онези
народи
, които са запазили старите спомени, а също и старите усещания по такъв начин, че са казвали: Някога човечеството се е намирало в едно ясновиждащо състояние, чрез което е било свързано с духовния свят и след това то е слязло долу в сетивния свят.
Следователно ние поглеждаме назад към един вид първична мъдрост, но също и към едно първично чувствуване и усещане на човечеството, които можем да охарактеризираме като една ясновидска връзка с духовния свят. Сега е също лесно да се разбере вече можахме вече да обърнем вниманието върху това по случай разглеждането мисията на Заратустра -, че при преминаването от старото устройство на душата, следователно от ясновидското състояние на човешката душа към интелектуалното, безпристрастно виждане на външния сетивен свят, могат да се явят две течения.
В течение на развитието едното течение се намира особено при онези народи, които са запазили старите спомени, а също и старите усещания по такъв начин, че са казвали: Някога човечеството се е намирало в едно ясновиждащо състояние, чрез което е било свързано с духовния свят и след това то е слязло долу в сетивния свят.
Това се е разпростирало върху цялото чувствуване на душата така, че хората са казвали: Ние сме слезли долу в света на явленията, но този свят е една илюзия, майя. Това, което е истинската същност на човека, човекът го е познавал и е бил свързан с него само тогава, когато е бил свързан с духовния свят. По този начин една тъга, една печал прониква, изпълва хората и народите, които бяха запазили едно такова предчувствие за едно прадревно ясновидско състояние, една тъга за нещо изгубено и известно отклонение от това, което се намира в непосредствената сетивна околна среда и което умът на човека може да разбере.
към текста >>
41.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните
народи
, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието.
Ето защо така да се каже без да излагаме по-нататъшни обстоятелства ние можем да навлезем в мисията на Мойсея. Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание. Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена. Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука? , той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание.
Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието.
По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи.
към текста >>
Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните
народи
.
Но на основата на такива изложения, каквито са дадени в Библията, лежи и нещо друго. Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия.
Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи.
От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
към текста >>
Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните
народи
и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин.
Но на основата на такива изложения, каквито са дадени в Библията, лежи и нещо друго. Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия. Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието.
Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин.
След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия. Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин. Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия.
към текста >>
Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни
народи
били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми.
Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин. Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия. Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена. Съответната мисия беше отредена на един народ.
към текста >>
Ние не разбираме тези
народи
, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия.
Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия. Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин.
Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия.
Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена. Съответната мисия беше отредена на един народ. Може така да се каже да е минал часът за една такава съответна мисия на един народ. Това, което се е съдържало като зародиш в нея, е дало своите плодове, проявило се е.
към текста >>
Докато предишните
народи
бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център.
Който е запознат с фактите, знае, как в течение на развитие на човешката душа стига до там, постепенно да вижда изменени външните предмети, така щото на заден план те се явяват протъкани от първообразите, от които са възниквали. И образът, който така величествено ни е показан от Библията в "горящата къпина", този образ познава всеки един, който се издига до едно духовно познание, той го познава отново като нещо, чрез което вижда в духовния свят. Така ние разбираме, как това, което трябваше да бъде дадено на Мойсея по ясновидски начин то трябваше да бъде едно ново съзнание за мировия Дух, който протъкава и изпълва със своя живот света.
Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център.
Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея. Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността.
към текста >>
С това се загатва, че той е бил последният, който с имал едно такова ясновидство, и че новата култура трябваше да действува по-нататък при съответните
народи
без ясновидство, само на основата на преданието и на този на интелектуалността, за да може да се подготви това, че Азът, които човечеството беше осъзнало сега на тази нова основа на културата, да може да приеме един нов елемент в себе си.
Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух. И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог. Но там му се казва: Понеже ти не можа да продължиш това, което ти е дадено в ясновидското мислене, един друг трябва да води по-нататък твоя народ. От това говори нещо, чрез което Мойсей ни се явява също в едно сияние, което иска да каже, че този, който е ясновиждащ, е един пророк, какъвто вече никой не се е явил в Израел.
С това се загатва, че той е бил последният, който с имал едно такова ясновидство, и че новата култура трябваше да действува по-нататък при съответните народи без ясновидство, само на основата на преданието и на този на интелектуалността, за да може да се подготви това, че Азът, които човечеството беше осъзнало сега на тази нова основа на културата, да може да приеме един нов елемент в себе си.
към текста >>
42.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните
народи
, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет.
От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва.
Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет.
Хора, които се чувстват задължени да се придържат към фактите на естествените науки, няма да разберат нищо от всички удивителни действия, извършени от Христос, от начина по който тази уникална Индивидуалност възкръсна в критичен момент на нашата история, и те напълно се противопоставят на самия принцип, на който е основана Библията. И така, ние видяхме от една страна Библията разбита на парчета от историческо-теологичното изследване, и от друга страна отхвърлена и дискредитирана от научните открития.
към текста >>
43.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Вотан без един Посветен на север- ните
народи
.
Трябва да разберете, че всички потоци, които назовах, не достигнаха до северния свят. Никой от потоците, които протичаха през расата на Огъня, расата на Звездите, Гръко-Римската раса, не стигна до северните региони. На север все още бе останало нещо от културата на Атлантида, създадена от атлантските Посветени.
Вотан без един Посветен на север- ните народи.
Той не е никой друг освен носителят на елементите на Атлантската култура в тези части. Навсякъде в тези древни региони още се практикуваше посвещението на друидите. Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главния му основател, бе назован Зиг. И в тези северни части се случи нещо много сходно на онова, което се случи по-късно в Палестина при основаването на Християнството. Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-висша индивидуалност.
към текста >>
Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните
народи
към една трагедия.
Самият той живя по-късно като Посветен Учител. Зиг е много специален случай. Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството. Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък. Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг.
Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една трагедия.
Затова той е наричан също и Зиг-урт, което означава “онзи, който води в миналото”. “Фрид” е същата дума; тя означава “което води към смърт, към разрушение”. Това още може да се открие в думата “Friedhof” (гробище). Същият чела, който приготви пътя на великия Посветен, бе този, който щеше да отведе северната култура към нейния крах. Нейното духовно съдържание западна и бе заменено от изгряващото Християнство.
към текста >>
Това, което казвам сега, е пророческо предсказание, което намира израз навсякъде в по-късните северни Мистерии: “Ние трябва да бъдем раса, водена към своята смърт.” Това е тонът, който звучи в различните северни Мистерии на тези северни
народи
.
Затова той е наричан също и Зиг-урт, което означава “онзи, който води в миналото”. “Фрид” е същата дума; тя означава “което води към смърт, към разрушение”. Това още може да се открие в думата “Friedhof” (гробище). Същият чела, който приготви пътя на великия Посветен, бе този, който щеше да отведе северната култура към нейния крах. Нейното духовно съдържание западна и бе заменено от изгряващото Християнство.
Това, което казвам сега, е пророческо предсказание, което намира израз навсякъде в по-късните северни Мистерии: “Ние трябва да бъдем раса, водена към своята смърт.” Това е тонът, който звучи в различните северни Мистерии на тези северни народи.
Цялото бъдещо събитие, посочено в ръкописите от праисторически времена, и което щеше да се случи за в бъдеще, бе предсказано в северните Мистерии, и благодарение на това предсказание възникна онова, което по-късно стана съдържание на сагата за Нибелунгите. Втората част на сагата за Нибелунгите ни дава изпълнението на кармата на Нибелунгите.
към текста >>
На нас ни е показано как всичко, изживяно тук на север от времето на Лемурия и Атлантида, трябва да бъде преодоляно, преди тези северни
народи
да узреят, наистина да се развият до нивото на християнизираната пета подраса.
Сега трябва да насоча вниманието ви към една характерна черта, която винаги откриваме в такава ситуация от човешката еволюция. Преди да дойде новата фаза, предишните фази на еволюцията трябва да преминат през кратко повторение. Това повторение може ясно да се види на север.
На нас ни е показано как всичко, изживяно тук на север от времето на Лемурия и Атлантида, трябва да бъде преодоляно, преди тези северни народи да узреят, наистина да се развият до нивото на християнизираната пета подраса.
Онзи, в който живее всичко това, е Посветеният Зигфрид. Нека набързо преминем през изпъкващите моменти на сагата Зигфрид.
към текста >>
То изразява факта, че северните
народи
дадоха основата, на която можеше да възникне петата подраса.
То изразява факта, че северните народи дадоха основата, на която можеше да възникне петата подраса.
Ние я наричаме също раса на великите открития и изобретения, расата завладяла изцяло физическия план, и расата която стана велика сред жестоките трудности на външния свят. Тя трябваше и да притежава нещата, и да развива своите притежания. Ние ще видим, че “Nibelungenhort” (съкровището на нибелунгите) е просто преобразуване на старата дума “Nifelheim”, “Nebelheim” (земята на мистите). Това е, което на север се разпознава като физическата земя, земята в момента на ставането й физическа. Твърдо отстояване на физическото бе онова, което тази раса на предците предаваше и противопоставяше на Християнството.
към текста >>
Тези ранни
народи
още нямаха Християнството.
Хаген принадлежи на един предишен друидски поток. Хаген следователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид. За тази цел Кримхилд трябва да издаде, че той е уязвим на едно място. Тук се разкрива значимостта на това място. Кримхилд издава, че той е уязвим между раменете, на същото място, където ще трябва да бъде носен Кръстът.
Тези ранни народи още нямаха Християнството.
За това място ще трябва да дойде християнският Посветен - така казва сагата за Зигфрид - защото на нея още й липсва Християнството, защото мястото, където трябва да бъде положен Кръстът, е все още свободно. Затова Зигфрид все още е уязвим в това място. Зигфрид, който носи Зиг-Посветения към “Fried”, към покой, е уязвим в това място, което по-късно Християнството ще направи неуязвимо. Там Зигфрид също е победен от силиле, останали от предишни етапи на северната култура. Хаген го убива и по този начин показва отстъплението на предшестващите северни раси пред петата подраса.
към текста >>
Така в северните раси живее все още живее нещо, от което душите на северните
народи
трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската култура.
Срещу какво се борят тези северни раси, предшествениците на Християнството? Те се борят срещу всичко старо, останало от Атлантида. Те трябва непрекъснато да бъдат на пост срещу него.
Така в северните раси живее все още живее нещо, от което душите на северните народи трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската култура.
В петата подраса е бил запазен един предишен културен етап. Но онези, останали назад в атлантската култура, са пречка за по-нататъшното развитие, те трябва да бъдат победени. Затова и борби-те, които последвали, са представени в Гудрун. Тази Гудрун е душата на северните народи. В една по-стара версия тя води война срещу великите Посветени, които постоянно идват от Азия от останките на старата Атлантида.
към текста >>
Тази Гудрун е душата на северните
народи
.
Те трябва непрекъснато да бъдат на пост срещу него. Така в северните раси живее все още живее нещо, от което душите на северните народи трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската култура. В петата подраса е бил запазен един предишен културен етап. Но онези, останали назад в атлантската култура, са пречка за по-нататъшното развитие, те трябва да бъдат победени. Затова и борби-те, които последвали, са представени в Гудрун.
Тази Гудрун е душата на северните народи.
В една по-стара версия тя води война срещу великите Посветени, които постоянно идват от Азия от останките на старата Атлантида. Посветените, останките от тураните, преминават от Азия в серия прераждания. Ето защо там ние срещаме също известния Атила, идентичен с Етцел, които бе Посветен в атлантската култура. В действителност историческият Атила, който бе наречен “бич Божий” и от собствения си народ, и от европейците, бе Посветен, който воюваше начело на своите хора със съвсем различни окултни сили. Затова и битката с хуните бе съвсем вярно описана като битка във въздуха.
към текста >>
Сагата за Зигфрид дълго време бе Апокалипсисът на северните
народи
.
Първо ние имаме зората на Християнството в Рудигер от Бехларен, и след това Християнството достига същностния елемент на древната народна душа. Тове не е нещо, казано след събитията, а нещо изживяно като пророчество вътре в Мистериите далеч преди появата на Християнството. Тези събития са плод на мистерийно посвещение. Посвещението в Мистериите включва не само посвещение в истините на настоящето, а също и в истините на миналото и на бъдещето. Апокалипсисът винаги формира част от него.
Сагата за Зигфрид дълго време бе Апокалипсисът на северните народи.
към текста >>
Сагите на южните
народи
изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре.
Сагите не са нищо друго освен описание, предаване на онова, което се случваше в Мистерийните храмове. Точно както на юг ние имаме думата Мистерия, така и на север такова мистерийно събитие се нарича “Mahr”, от което получаваме думата “Marchen” (приказка). “Духовете от древните времена възвестяват много чудеса”.15 “Wunder” (чудо) е само знак. Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план. Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага.
Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре.
Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи. Нужно е само да си припомним мита за Кронос. Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване. Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение. И това е важното.
към текста >>
44.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Преди великата Атлантска раса, на която всички европейски и азиатски раси бяха издънки, съществуваше друг континент и други
народи
, все още по-близо до животинската природа – Лемурийската раса.
Преди великата Атлантска раса, на която всички европейски и азиатски раси бяха издънки, съществуваше друг континент и други народи, все още по-близо до животинската природа – Лемурийската раса.
Науката едва признава нейното съществуване като хипотеза. Определени острови на юг от Азия и на север от Австралия са, въпреки всичко, свидетелства за този континент; те са преобразилите се останки на древна Лемурия. В онези времена температурата на Земята бе много по-висока от днес. Атмосферата бе парна, пълна с потоци. На Лемурия ние откриваме елементарните човешки форми, дишащи не с назалните органи, а с органи по-скоро като хриле.
към текста >>
45.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските
народи
и славяните.
5. Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията.
Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните.
Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
към текста >>
Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и
народи
.
Така имаме седем големи епохи на Арийската цивилизация, в които бавно намират израз законите на еволюцията. Първоначално човекът имаше вътре в себе си онова, което по-късно виждаше около себе си. Всичко, което действително е около нас сега, излезе от нас в предшестваща епоха, когато нашето същество бе още смесено със Земята, Луната и Слънцето. За това космическо същество, от което произлязоха днешния човек и всички природни царства, в Кабалата се говори като за Адам Кадмон.
Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и народи.
към текста >>
46.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните
народи
.
Астралното тяло на човека. Значението на възпитанието. "Междинна" астрална субстанция. Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята. Астрални мисловни форми.
Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи.
Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност. Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/. Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.
към текста >>
Израз на задачите на отделните
народи
на астралния план.
Значението на възпитанието. "Междинна" астрална субстанция. Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята. Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи.
Израз на задачите на отделните народи на астралния план.
Народностен темперамент и народностен характер. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност. Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/. Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.
към текста >>
Славянските и американските
народи
, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност.
Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята. Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер.
Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност.
Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/. Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните
народи
/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа.
Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин.
Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа.
Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н. Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/. Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите.
към текста >>
Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните
народи
/*14/.
Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин. Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа. Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н. Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си.
Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/.
Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите.
към текста >>
48.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
По тази причина се казва, че старите германски
народи
са получавали своите инструкции под дъбовите дървета.
Трябва да го потърсим във времето преди разпространение на християнството. В християнството бе обединено онова, което бе живяло в Ирландия, Шотландия.. /липсва текст в бележката/. Ние сме отведени до един особен център, откъдето произхожда този духовен живот. Духовният живот /на Европа/ произтичаше от една централна ложа в Скандинавия, ложата Дроти /Drottes/. Друиди е равнозначно на дъб.
По тази причина се казва, че старите германски народи са получавали своите инструкции под дъбовите дървета.
към текста >>
49.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Вие сигурно сте разбрали от петъчните лекции/*1/, че сказанията на различните
народи
имат едно много дълбоко съдържание и че митовете са израз на дълбоки езотерични истини.
Вие сигурно сте разбрали от петъчните лекции/*1/, че сказанията на различните народи имат едно много дълбоко съдържание и че митовете са израз на дълбоки езотерични истини.
Днес бих искал да говоря за един от най-интересните митове, който е свързан с цялото развитие на нашата пета коренна раса. Същевременно ще видите, как един ученик на духовната наука преминава през три степени при разбирането на митовете и сказанията. Като начало сказанията живеят в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение. След това настава недоверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение. Зад тези две тълкувания обаче могат да се намерят още пет други, тъй като всяко сказание може да бъде тълкувано по 7 начина.
към текста >>
50.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Други
народи
са изобразили прадеда на тези Синове на огъня в мита за Прометей/*5/.
Авел беше овчар, той здраво се придържаше към онова, което му беше дадено и приемаше света такъв, какъвто беше. Това е винаги противоположността между хората. Едни се държат за нещата, каквито са, други желаят чрез изкуство да създават нов живот от неодушевеното.
Други народи са изобразили прадеда на тези Синове на огъня в мита за Прометей/*5/.
Синовете на огъня са, които от всеобхватните всемирни мисли трябва да внесат в света мъдростта, красотата и добротата, за да преобразят света в един храм.
към текста >>
51.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички
народи
, така че той има същото общо значение за цялото човечество.
Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста. В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат.
Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество.
Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството.
към текста >>
52.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Така от онова време нататък във всички
народи
ние срещаме Троицата, тринитарността на Божествеността.
Третият стадий срещаме при халдейците, вавилонците, асирийците и египтяните; при които имаме едно повторение на третата степен на божественото.
Така от онова време нататък във всички народи ние срещаме Троицата, тринитарността на Божествеността.
Втората подраса нямаше още троична Божественост, още по-малко първата. Ала вече до тази троичност постепенно се подготвя възкачването на цялото човечество. Посветените вървят по пътя предварително.... /пропуск//*3/.
към текста >>
53.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните
народи
и дори на отделните изповедания.
Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става въпрос е трябвало най-строго да се изпълнява. Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло. След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела.
Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания.
Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество. И чрез неговото вече напълно структурирано етерно тяло, той става участник във великите дела за изграждане на Земята. За това е трябвало да се случи следното: Този Хела трябваше да парализира всички сили, които са възпрепятствали неговата работа върху етерното тяло. Ако имате пред себе си един човек, той има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Хела е изфинил своето астрално тяло и му се позволява да работи върху етерното си тяло.
към текста >>
След това от средата на Средните векове насам ние виждаме, че се оформя 5-та подраса, към която принадлежим ние и съседните
народи
.
И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/. Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите. По онова време не е имало още писменост – имаше само традиция. След това идва 2-та, 3-та и 4-та подраси. Четвъртата подраса възприе християнството.
След това от средата на Средните векове насам ние виждаме, че се оформя 5-та подраса, към която принадлежим ние и съседните народи.
към текста >>
54.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Католическите
народи
поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските
народи
получиха нова мисия.
Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви усета за външната форма. В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива. След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима.
Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.
към текста >>
Ние живеем като членове на германските
народи
, заградени от славянските
народи
на Изток и от англоамериканските
народи
на Запад.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад.
Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура.
към текста >>
Както американските, така и славянските
народи
са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад.
Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия.
Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното.
към текста >>
Основната характеристика на славянските
народи
е изразена в тяхната духовна предразположеност.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад. Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия.
Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност.
Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях.
към текста >>
Тези славянски
народи
трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад. Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там.
Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска.
Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях.
към текста >>
Славянските
народи
трябва да влезнат в отношения с тях.
Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното.
Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях.
към текста >>
Докато сред славянските
народи
се появиха личности като Толстой, които искаха да стимулират развитието по един велик и красив начин от духовната същност на душата, американският народ прави усилие да схване духовността и душевността по материален начин.
В Америка имаме нещо подобно. Там материализмът е доведен до крайност и е радикално навлязъл в мирогледа на народа. В съвременните времена това води дотам, че самият дух се тълкува по материалистичен начин.
Докато сред славянските народи се появиха личности като Толстой, които искаха да стимулират развитието по един велик и красив начин от духовната същност на душата, американският народ прави усилие да схване духовността и душевността по материален начин.
Поради това при него ние откриваме силен материален спиритуализъм и спиритизъм. При тях духът се търси по точно същия начин, по който те търсят физическите истини. Ала точно в начина на търсене се крие разликата. Ако вие търсите да видите духовното с очите, то става психично и тази психическа страна се е развила много силно в Америка.
към текста >>
Американските
народи
са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности.
Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности.
Този народностен елемент живее в африканските народи. Начинът, по който тези два народа се врастват един в друг е характерен. Психическото влиза във взаимодействие с психическото, духовното с духовното. По този начин имаме една духовна национална мисъл на Изток и една психическа на Запад.
към текста >>
Този народностен елемент живее в африканските
народи
.
Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности.
Този народностен елемент живее в африканските народи.
Начинът, по който тези два народа се врастват един в друг е характерен. Психическото влиза във взаимодействие с психическото, духовното с духовното. По този начин имаме една духовна национална мисъл на Изток и една психическа на Запад.
към текста >>
55.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се
народи
и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз.
В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
56.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Едното течение най-добре е представено от индийските и южно-европейските вероизповедания и също във възгледа за живота на еврейските
народи
и вавилонците – а другото течение се съдържа във вероизповеданията и възгледа на персийците на запад от Персия до областите на тевтоните".
/*10/ – Бележките на Вегелан изразяват това по следния начин: "За да разберем това, трябва да навлезем в две течения на съвременността, които са скрити в душите на хората от 5-та коренна раса и често са в конфликт едно с друго.
Едното течение най-добре е представено от индийските и южно-европейските вероизповедания и също във възгледа за живота на еврейските народи и вавилонците – а другото течение се съдържа във вероизповеданията и възгледа на персийците на запад от Персия до областите на тевтоните".
към текста >>
/*11/ – За тези две течения...възглед върху живота на народите от южната зона...основна тенденция на северните
народи
.
/*11/ – За тези две течения...възглед върху живота на народите от южната зона...основна тенденция на северните народи.
Виж "Изтокът в светлината на Запада, 5 лекция, Мюнхен, 27 август 1090 г.
към текста >>
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество
народи
произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания. В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров.
към текста >>
57.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Преди великата Атлантска раса, на която всички европейски и азиатски раси бяха издънки, съществуваше друг континент и други
народи
, все още по-близо до животинската природа – Лемурийската раса.
Преди великата Атлантска раса, на която всички европейски и азиатски раси бяха издънки, съществуваше друг континент и други народи, все още по-близо до животинската природа – Лемурийската раса.
Науката едва признава нейното съществуване като хипотеза. Определени острови на юг от Азия и на север от Австралия са, въпреки всичко, свидетелства за този континент; те са преобразилите се останки на древна Лемурия. В онези времена температурата на Земята бе много по-висока от днес. Атмосферата бе парна, пълна с потоци. На Лемурия ние откриваме елементарните човешки форми, дишащи не с назалните органи, а с органи по-скоро като хриле.
към текста >>
58.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските
народи
и славяните.
Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията.
Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните.
Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
към текста >>
Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и
народи
.
Така имаме седем големи епохи на Арийската цивилизация, в които бавно намират израз законите на еволюцията. Първоначално човекът имаше вътре в себе си онова, което по-късно виждаше около себе си. Всичко, което действително е около нас сега, излезе от нас в предшестваща епоха, когато нашето същество бе още смесено със Земята, Луната и Слънцето. За това космическо същество, от което произлязоха днешния човек и всички природни царства, в Кабалата се говори като за Адам Кадмон.
Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и народи.
към текста >>
59.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също и потъването на Атлантида, описано ни като потоп, е във връзка с морала на атлантските
народи
.
Също и потъването на Атлантида, описано ни като потоп, е във връзка с морала на атлантските народи.
От всичко това обаче се намират само бегли следи. Въпреки това до известна степен можем да покажем взаимната връзка между живота на хората и такива явления в природата. Но при изтъкването на такива взаимовръзки трябва да бъдем много предпазливи, понеже, разбира се, лесно могат да се промъкнат фантазии. Необходимо е да се основаваме само върху окултно изследвани факти. Окултистите се опитват да установят какво е предизвикало избухването на Везувий през 79-та година след Хр., земетресението в Калабрия13, земетресението по времето на Христос или земетресението в Лисабон през 1755-та година.
към текста >>
60.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Материалистът представя вярата, която при всички
народи
се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие. Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира. Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота.
към текста >>
61.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели
народи
се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия.
Колко е трудно човек да се бори срещу тези внушения, може да знае само този, който навлиза дълбоко в духовния живот. Така именно популярните научни занимания са нещо, което се проявява като извънредно вредно, понеже се представя с авторитетна непогрешимост, която едва бъдещите времена могат да я преценят в истинската светлина. Днешният човек още си няма понятие в каква степен е подвластен на влиянието, произлизащо от авторитетите.
Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия.
Някога човекът е бил подвластен на внушенията вътре в себе си, азът му е бил отдаден на действащото в душата му, но те са произлизали от същества, които вижда този, който може да вижда във висшите светове. Мислите на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет. Мисловните представи, които имате, са сенчести образи, хвърлени от деваханическия или менталния свят. Мисълта, живееща във вас, не е нищо повече от такъв сенчест образ. От ясновидеца, изградил своите висши сетивни органи, тя се вижда като принадлежаща към някое същество.
към текста >>
62.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно, в бъдеще ще се породят здрави раси и пълноценни водачи на бъдещите
народи
.
Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че подготвя в астралното си тяло бъдещата конфигурация на етерното тяло в смисъла на кармическия закон, и като по-нататъшно следствие също и бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка. Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, те същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Които ще живеят в бъдещето, са преродените хора от настоящето.
Ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно, в бъдеще ще се породят здрави раси и пълноценни водачи на бъдещите народи.
Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм.
към текста >>
63.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Оттам примитивни
народи
не без право казват, че душата живее в сянката.
Оттам примитивни народи не без право казват, че душата живее в сянката.
В многобройни легенди можете да намерите, че душата продължава да живее в сянката. За астралното виждане душата става видима първо според формата си в сянката.
към текста >>
Ако запомните това, ще разберете, че в митовете на различните
народи
е записан един вълшебен шрифт.
Така и в древните времена, в тези географски ширини, където се намираме, е имало общества, в които се е изучавала теософия. И оттам са тръгвали пратеници и в митове са оповестявали на народа, каквото са научили в тесните кръгове. Така митът е облеклото на духовни истини и който се постарае, може отново да ги опознае. Част от митовете не са произлезли от великите посветени. Истинските митове са творчество, произлизащо от великите посветени.
Ако запомните това, ще разберете, че в митовете на различните народи е записан един вълшебен шрифт.
Научете се първо да четете митовете и погледнете дълбоко вътре в душите на предишните народи, онези народи, които, така да се каже, са творили отвътре. Преобърнете митовете, както преобърнахме одеве астралния план и ще имате днешната естествена наука, според нейните понятия.
към текста >>
Научете се първо да четете митовете и погледнете дълбоко вътре в душите на предишните
народи
, онези
народи
, които, така да се каже, са творили отвътре.
И оттам са тръгвали пратеници и в митове са оповестявали на народа, каквото са научили в тесните кръгове. Така митът е облеклото на духовни истини и който се постарае, може отново да ги опознае. Част от митовете не са произлезли от великите посветени. Истинските митове са творчество, произлизащо от великите посветени. Ако запомните това, ще разберете, че в митовете на различните народи е записан един вълшебен шрифт.
Научете се първо да четете митовете и погледнете дълбоко вътре в душите на предишните народи, онези народи, които, така да се каже, са творили отвътре.
Преобърнете митовете, както преобърнахме одеве астралния план и ще имате днешната естествена наука, според нейните понятия.
към текста >>
64.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички
народи
са получили форма, съответна на различните вероизповедания.
Но макар че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии.
Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания.
Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.
към текста >>
65.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато се върнем назад през днешната епоха към гръко-латинската, египетско-асирийско-халдейската, до персийската и индийската култура, ако продължаваме назад, стигаме постепенно до големия атлантски потоп, който е посочен в легендите на всички
народи
за потопа, а по-нататък стигаме до онези предци, които са живели в страната, лежаща между Европа и Америка, която наричаме Атлантида.
Когато се върнем назад през днешната епоха към гръко-латинската, египетско-асирийско-халдейската, до персийската и индийската култура, ако продължаваме назад, стигаме постепенно до големия атлантски потоп, който е посочен в легендите на всички народи за потопа, а по-нататък стигаме до онези предци, които са живели в страната, лежаща между Европа и Америка, която наричаме Атлантида.
Продължим ли назад, стигаме до предците, живели в страната, намирала се между Австралия и Индия. Едва в средата на тази епоха горната троичност на човека – дух-себе, дух-живот, човек-дух – се е съединила с четирите нисши членове на човешката природа – физическо, етерно, астрално тяло и аза.
към текста >>
66.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните
народи
според разликата в националния им характер.
От това, което миналия път можах да кажа пред вас, видяхме как в една, позната от дълго време молитва всъщност се проявява целият духовнонаучен възглед за същността на човека. При това можахме да се убедим, че религиозните течения, религиозните учения и дейности са черпили от това, което опознахме в течение на времето чрез науката за духа.
При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните народи според разликата в националния им характер.
Естествено можете да поставите въпроса: Как по-точно да си представим, че основните истини, основните мъдрости на човечеството са свързани с това, което в различните вероизповедания е било оповестявано на отделните народи от основателя им? Разбира се, че е фрапиращ факт как в седемте молби на Отче наш наистина се проявяват духовнонаучните основни понятия и на някой външен човек, който малко се е занимавал с това, което може да се опознае чрез науката за духа, може да му изглежда фантастично и той може лесно да си каже: Всичко казано е само внесено в извлеченото от религиозните документи.
към текста >>
Естествено можете да поставите въпроса: Как по-точно да си представим, че основните истини, основните мъдрости на човечеството са свързани с това, което в различните вероизповедания е било оповестявано на отделните
народи
от основателя им?
От това, което миналия път можах да кажа пред вас, видяхме как в една, позната от дълго време молитва всъщност се проявява целият духовнонаучен възглед за същността на човека. При това можахме да се убедим, че религиозните течения, религиозните учения и дейности са черпили от това, което опознахме в течение на времето чрез науката за духа. При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните народи според разликата в националния им характер.
Естествено можете да поставите въпроса: Как по-точно да си представим, че основните истини, основните мъдрости на човечеството са свързани с това, което в различните вероизповедания е било оповестявано на отделните народи от основателя им?
Разбира се, че е фрапиращ факт как в седемте молби на Отче наш наистина се проявяват духовнонаучните основни понятия и на някой външен човек, който малко се е занимавал с това, което може да се опознае чрез науката за духа, може да му изглежда фантастично и той може лесно да си каже: Всичко казано е само внесено в извлеченото от религиозните документи.
към текста >>
67.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
По никакъв друг начин човечеството не би могло да се развива по-нататък, освен след като тясната кръвна връзка е била прекъсната, фамилиите стават племена, а племената –
народи
.
Те били ограничени поради това, че кръвното роднинство било прекъснато. Древното кръвно родство се разхлабва и тесните кръгове се разширяват. Малкият семеен кръг се разширява до племето, племето до народа.
По никакъв друг начин човечеството не би могло да се развива по-нататък, освен след като тясната кръвна връзка е била прекъсната, фамилиите стават племена, а племената – народи.
Самата памет някога е стигала назад до предишните поколения.
към текста >>
68.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако се върнем във времето на гръко-латинските
народи
, следователно във времето, в което се е създало прекрасното изкуство, всъщност проявило се едва в гръцката епоха, в което са се развили и римските правни понятия, ще се намираме в четвъртия културен период на нашата пета епоха.
Сега живеем в така наречения пети културен период на петата главна епоха на нашата Земя.
Ако се върнем във времето на гръко-латинските народи, следователно във времето, в което се е създало прекрасното изкуство, всъщност проявило се едва в гръцката епоха, в което са се развили и римските правни понятия, ще се намираме в четвъртия културен период на нашата пета епоха.
Отивайки още по-далеч назад, ще достигнем до периода, характерен с високото развитие на египетско-вавилонско-асирийската културна епоха. По-назад ще стигнем до времето, в което са се появили първите зародиши на духовен живот, когато Заратустра е дал първата духовна култура. Това е вторият културен период. Още по-назад стигаме до прадревния индийски народ; не за който ни разказват Ведите и Бхагават гита, а до праведическия народ, който е бил обучаван от самите свещени риши (мъдреци).
към текста >>
Това изливане на духа или на Яхве се представя в митовете на религиозните
народи
, които все още са по-умни от научните писания, така, че богът живее в духащите ветрове, в това, което шуми във въздуха, което във въздуха обикаля земното кълбо.
Това е първото изливане на божествеността. Нарича се изливането на духа, изливането на Яхве.
Това изливане на духа или на Яхве се представя в митовете на религиозните народи, които все още са по-умни от научните писания, така, че богът живее в духащите ветрове, в това, което шуми във въздуха, което във въздуха обикаля земното кълбо.
От германските и еврейските легенди, в които Яхве се изобразява като бог на ветровете и бурите, се вижда, че става въпрос за божество с външно тяло във въздушното течение, което се е вляло в човека.
към текста >>
И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи
народи
.
Там бихте могли да видите, че много духове слизат от духовното обкръжение на Земята. Много индивидуалности се съдържали в него. Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много богове на народите. Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове. Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена.
И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи.
По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората. Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен.
към текста >>
69.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Най-важните от тези притчи са подчинени на един вид мистериен канон и се появяват при различните
народи
под различна форма.
Това е наистина еснафско, но има много хора, които биха преценявали също така, ако притчата се напише днес. Помислете обаче, че зад такива неща има нещо скрито. Помислете, че можем да разберем значението на такива неща от скритото. Тогава виждаме, че просто трябва да вложим по-дълбок смисъл в тълкуването.
Най-важните от тези притчи са подчинени на един вид мистериен канон и се появяват при различните народи под различна форма.
Ще ви разкажа още една притча от еврейския канон112 и тогава можете да сравните.
към текста >>
70.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Погледнете първоначалните
народи
.
Не можем веднага да стигнем до съвършенство, но пример за това беше даден в Мюнхен. Духовнонаучният мироглед се вижда в уредбата на помещенията. Цялата зала е червена. Често има заблуждения относно червения цвят, но червеното не бива да се подценява в дълбокото му значение. Развитието на човечеството е възкачване и слизане.
Погледнете първоначалните народи.
Зелено имаме в природата. А какво обичат те най-много? Червено! Окултистът знае, че червеното има особено въздействие върху здравата душа. То предизвиква появата на активните сили в здравата душа, силите, които подтикват към дела, силите, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата.
към текста >>
71.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските
народи
, вторият цар е представител на европейските
народи
и третият цар е представител на африканските
народи
.
Много, много аспекти има в Христовата легенда, които дълбоко ни въвеждат в различното значение на това, което се има предвид с Христовия принцип, и това, което трябва да действа в света. Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране.
По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи.
Там, където хората разбират християнстовото като религия на земната хармония, в лицето на тримата царе и тяхното преклонение все повече се вижда вливането на различните течения и религиозни насоки в света в един принцип – християнския принцип.
към текста >>
72.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Още Тацит30 разказва, че древните
народи
– херули, херуски, са се чувствали повече като племе, отколкото като отделен човек.
Още Тацит30 разказва, че древните народи – херули, херуски, са се чувствали повече като племе, отколкото като отделен човек.
От това чувство, че отделният човек принадлежи към племенната група, към племенната общност, произлизат още някои обичаи като кръвното отмъщение.
към текста >>
73.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни
народи
и времена.
Това са четирите царства за тези същества. Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до животинското царство. Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н. Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание.
Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена.
Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните. Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни. Тук се отразява знанието на хората. Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора. Не напразно те са свързвали животните с висшите същества и с човека.
към текста >>
Затова древните
народи
, например египтяните, са обожествявали някои животни.
Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н. Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание. Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните.
Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни.
Тук се отразява знанието на хората. Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора. Не напразно те са свързвали животните с висшите същества и с човека. Нека да си припомним как животът на хората винаги е бил свързан с живота на животните, как напредъкът на Земята и сега е свързан с животните – някои промишлени отрасли са зависими от животните, – тогава ще разберете какви дълбоки основания е имало това обожествяване на животните.
към текста >>
Докато ангелите управляват и насочват отделните човеци през различните инкарнации, архангелите насочват живота на цели групи, цели
народи
.
Каква е задачата на архангелите? Някои хора и днес още говорят, че има народен дух, но това най-често е само гола дума за тях, нещо абстрактно. Че народът действително се ръководи от реален народен дух, за това хората днес малко знаят. Този народен дух, за когото целият народ е това, което за човешкия дух е човешкото тяло, е един архангел. Архангелите са племенни духове.
Докато ангелите управляват и насочват отделните човеци през различните инкарнации, архангелите насочват живота на цели групи, цели народи.
Сега разбираме, че понеже животът на цели народностни групи е дълбоко свързан с живота на определени животински групи, египтяните са чувствали, че Бог им е предопределил определени животни. Там с право са виждали действията на народностния дух. Те са обожавали силата на народностния дух, който им е предопределил животното.
към текста >>
И за това срещаме едно смътно познание при древните
народи
, те приписват определено въздействие на скъпоценните камъни.
Те са тайнствен инструмент за възприятията на ангелските същества. Органите им се намират сред минералния свят. Както човекът има своето осезание така и тези същества имат своето осезание и то се проявява чрез карнеола, а сетивото за виждане – в хризолита. Те не възприемат минералния свят, понеже техните сетивни органи са в него.
И за това срещаме едно смътно познание при древните народи, те приписват определено въздействие на скъпоценните камъни.
Това въздействие идва оттам, че ангелите присъстват в тях.
към текста >>
74.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Всяко растение расте само при особени условия, така че според почвата и областта могат да се образуват обособени човешки типове, общности и
народи
.
Лицето им отразява висш морал, но има и такива с хищнически страсти, както и най-различни междинни степени от нежни до диви. Когато земните жители приемат християнството и все по-голям кръг обхваща Земята като братски съюз, тогава се приближават венерините същества. Те действат върху нашите хранителни сокове. Яденето не е само химическа продукция, а през хранопровода същевременно протича духовна сила. Отразява се дейността на тези тайнствени същества и сили, които повлияват растенията.
Всяко растение расте само при особени условия, така че според почвата и областта могат да се образуват обособени човешки типове, общности и народи.
към текста >>
75.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това се е случило, когато тук все още не било се появило християнството, и само християнските влияния, идвайки тук от юг, съдействували за получаване на самостоятелността на живеещите тук
народи
.
Опасността свързана с тези грешки ще поясним с един пример. Ако Акашовата летопис ни води в изследване развитието на Земята времена, когато е съществувала Атлантида, когато още не я е заличил великия потоп, то ние ще успеем да проследим събитията станали в тази древна Атлантида. Но тези събития се повторили още веднъж по друг начин. Дълго време преди християнската епоха в Северна Германия, т.е. в Централна Европа, на изток от Атлантида се повторили атлантските събития.
Това се е случило, когато тук все още не било се появило християнството, и само християнските влияния, идвайки тук от юг, съдействували за получаване на самостоятелността на живеещите тук народи.
Това е пример, как лесно може да се изпадне в грешка. Този, който следи астралните картини в Акашовата летопис, а не картините, които се намират в Девакана, може да не различи повторението на древните атлантски събития от самите събития. Това се отнася за данните, които дава за Атлантида Скот-Елиот: те са напълно верни, ако се проверят с астралните картини, но са неверни, ако се сравнят с реалната Акашова летопис, намираща се в Девакан. Това беше необходимо да се каже. В момента, в който разбереш, къде е източника на заблудата, става по-лесно да се оценят тези факти по достойнство.
към текста >>
За това примитивните
народи
, които винаги са притежавали ясновиждане, наричат сянката също и душа.
Тялото задържа светлината, но не и духа, и в тази сянка, която хвърля тялото, може да се намери духа.
За това примитивните народи, които винаги са притежавали ясновиждане, наричат сянката също и душа.
Те казват "нямащ сянка" в смисъла на "нямащ душа". Адалберт Шамисо несъзнателно заложил тази идея като основа на една повест: човек изгубил своята сянка, изгубил заедно с това и своята душа и за това е много тъжен.
към текста >>
76.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Древните
народи
винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака.
Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака.
Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън. Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето. Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството. Всички легенди за Агнето са създадени през това време.
към текста >>
Хуните са последните остатъци от древните атлантски
народи
.
Когато в средата на века от Азия в европейските страни нахлули хуните, които нарушили мира в Европа,това имало и духовно значение.
Хуните са последните остатъци от древните атлантски народи.
Те се намират в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела. Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи. Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения. Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата. Лекарят, който на практика от физическа гледна точка, разбира се, ще посочи физическите причини за този недъг.
към текста >>
Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички
народи
.
Когато в средата на века от Азия в европейските страни нахлули хуните, които нарушили мира в Европа,това имало и духовно значение. Хуните са последните остатъци от древните атлантски народи. Те се намират в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела.
Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи.
Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения. Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата. Лекарят, който на практика от физическа гледна точка, разбира се, ще посочи физическите причини за този недъг. И аз няма да споря с това, което ще каже лекаря, но в него намира място умозаключението от този тип: някакъв човек ранил друг с нож при сбиване, а той отдавна имал желание да отмъсти на този човек. Един ще каже, че раняването и било предизвикано от жаждата за мъст, а друг че причината е бил ножа.
към текста >>
Тези
народи
преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения.
Когато в средата на века от Азия в европейските страни нахлули хуните, които нарушили мира в Европа,това имало и духовно значение. Хуните са последните остатъци от древните атлантски народи. Те се намират в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела. Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи.
Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения.
Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата. Лекарят, който на практика от физическа гледна точка, разбира се, ще посочи физическите причини за този недъг. И аз няма да споря с това, което ще каже лекаря, но в него намира място умозаключението от този тип: някакъв човек ранил друг с нож при сбиване, а той отдавна имал желание да отмъсти на този човек. Един ще каже, че раняването и било предизвикано от жаждата за мъст, а друг че причината е бил ножа. И двамата са прави.
към текста >>
77.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели
народи
точно както и върху живота на отделните хора.
Материализмът оказал влияние и на самата религия. Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават воля за тяхното опознаване, не се явяват материалисти? Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота. Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията. То не би съществувало ако религиозният живот не бе проникнат от материализма.
И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели народи точно както и върху живота на отделните хора.
към текста >>
Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на мислите, и цели
народи
ще бъдат обхванати от тях.
Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на мислите, и цели народи ще бъдат обхванати от тях.
към текста >>
78.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Днес много предполагат, че действителна е само човешката душа, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова душа, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези
народи
.
Вие знаете, че сега на Земята се явява доста абстрактно понятие това, което се нарича душа на народа, душа на расата.
Днес много предполагат, че действителна е само човешката душа, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова душа, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези народи.
За окултистът това изобщо не е така. За него, това, което се нарича народна душа немска, руска душа,е нещо което съществува напълно самостоятелно. Само че тази народна душа в нашия сегашен земен свят присъства само духовно, така че тя може да се възприема от този, който може да се издигне до астрално ниво. Там никой няма да я отрече, понеже присъства като реално живо същество. Там вие бихте срещнали народната душа, както срещате тук във физическия свят своите приятели.
към текста >>
79.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тези хора най-напред се преселиха на изток, а с надигащите се океански вълни ги последваха и други
народи
.
В онази малка група близо до днешна Ирландия тези способности смятане, броене и т.н се развиха най-рано.
Тези хора най-напред се преселиха на изток, а с надигащите се океански вълни ги последваха и други народи.
Те населиха земята на днешна Европа. Тези народи виждаха нещата по два начина чрез едно външно наблюдение на сетивния свят, броене, смятане, комбиниране, което доведе до там, че можаха да бъдат постигнати днешните машини, транспортни средства и т.н. В сърцата си обаче хората от тези народи носеха и нещо друго: спомените за онези светове на духа, в който бяха надникнали, и копнежа с някакви средства отново да се доберат до тези духовни светове.
към текста >>
Тези
народи
виждаха нещата по два начина чрез едно външно наблюдение на сетивния свят, броене, смятане, комбиниране, което доведе до там, че можаха да бъдат постигнати днешните машини, транспортни средства и т.н.
В онази малка група близо до днешна Ирландия тези способности смятане, броене и т.н се развиха най-рано. Тези хора най-напред се преселиха на изток, а с надигащите се океански вълни ги последваха и други народи. Те населиха земята на днешна Европа.
Тези народи виждаха нещата по два начина чрез едно външно наблюдение на сетивния свят, броене, смятане, комбиниране, което доведе до там, че можаха да бъдат постигнати днешните машини, транспортни средства и т.н.
В сърцата си обаче хората от тези народи носеха и нещо друго: спомените за онези светове на духа, в който бяха надникнали, и копнежа с някакви средства отново да се доберат до тези духовни светове.
към текста >>
В сърцата си обаче хората от тези
народи
носеха и нещо друго: спомените за онези светове на духа, в който бяха надникнали, и копнежа с някакви средства отново да се доберат до тези духовни светове.
В онази малка група близо до днешна Ирландия тези способности смятане, броене и т.н се развиха най-рано. Тези хора най-напред се преселиха на изток, а с надигащите се океански вълни ги последваха и други народи. Те населиха земята на днешна Европа. Тези народи виждаха нещата по два начина чрез едно външно наблюдение на сетивния свят, броене, смятане, комбиниране, което доведе до там, че можаха да бъдат постигнати днешните машини, транспортни средства и т.н.
В сърцата си обаче хората от тези народи носеха и нещо друго: спомените за онези светове на духа, в който бяха надникнали, и копнежа с някакви средства отново да се доберат до тези духовни светове.
към текста >>
80.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Който наблюдава тези заселили се тук или там
народи
с обострен чрез духовната наука поглед, ще намери в техните легенди скрити дълбоки прозрения за древните епохи.
От различните лекции, държани от мен на едно или друго място, вие знаете, че някога се състоя едно велико преселение от запад на изток, по време на което от запад на изток се пресели и една голяма част от населението на Атлантида, която донесе със себе си спомените за състоянието на древна Атлантида и за по-ранни епохи.
Който наблюдава тези заселили се тук или там народи с обострен чрез духовната наука поглед, ще намери в техните легенди скрити дълбоки прозрения за древните епохи.
Тогава не само мисленето ни, не само философствуването ни, а и чувствата ни, които могат да бъдат дълбоко разтърсени от тези мъдрости, ще се вживеят в божествения световен ред. Защото колкото повече мъдростта бърза към разума, толкова по-студена, по-безчувствена става тя. А изкачвайки се нагоре към висшите региони на действителния духовен живот, мъдростта става все по-топла, все по-пропита от чувства.
към текста >>
81.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на
народи
и племена.
Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит. Но докато той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата. Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните. Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици.
Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на народи и племена.
В следствие на разделянето на хората в народностни групи и на борбата между отделните племена, се стигна до това, което наричаме война. За какво се водеше тази война? Защо се стигна до нея? Чрез говора в развитието на хората се вмъкна нещо, чрез което той можеше да изразява външно най-интимните си чувства. От окултна гледна точка това е един от най-съществените напредъци в еволюцията когато душата достигне до състоянието да може да изразява външно в звуци своите болки, радости и желания.
към текста >>
Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези
народи
, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца.
В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби.
Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца.
Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм. Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре.
към текста >>
Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите
народи
, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена.
В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца.
Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена.
Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм. Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре. Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи.
към текста >>
Какво освен историята ни напомня за всички тези племена, които се преселваха: лангобарди,
източни
и западни готи, херуски, херули и т.н.?
Племената на готите, на франките и т.н. стояха от една страна под впечатлението на прошумяващите монголи, на хунският владетел Атила или Етцел, и от друга страна под впечатлението на постепенно разпространяващото се християнство. Поради описаните от нас събития отделните племена бяха разединени, те говореха с различни езици, те се бяха разпаднали помежду си. В основни линии от тези племена се е запазило само едно това на франките. То се запази поради името и значението си.
Какво освен историята ни напомня за всички тези племена, които се преселваха: лангобарди, източни и западни готи, херуски, херули и т.н.?
Племето на франките всъщност извоюва победата над останалите. Какво е трябвало да се почувства в рамките на племената, които тогава бяха обречени на отмиране? Именно в тайните школи и мъдреците на отмиращите племена тези чувства бяха най-живи. Нека разгледаме едно племе като това на вестготите. Когато веднъж се бяха придвижили на изток те се заселиха в северна Испания и южна Франция вие знаете, че придвижването на запад беше само едно връщане назад.
към текста >>
82.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато Атлантида потъна,
народи
те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток.
А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности. При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток.
Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток.
Останалите народи се бяха установили на територията на днешна Европа.
към текста >>
Останалите
народи
се бяха установили на територията на днешна Европа.
А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности. При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток. Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток.
Останалите народи се бяха установили на територията на днешна Европа.
към текста >>
83.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
През последните часове говорихме за различните митове и сказания и при това описахме как в тях различните
народи
са изразили това, с което от друга страна се запознахме чрез теософския възглед за света, това, което наричаме проявление на астралния и на духовния свят.
През последните часове говорихме за различните митове и сказания и при това описахме как в тях различните народи са изразили това, с което от друга страна се запознахме чрез теософския възглед за света, това, което наричаме проявление на астралния и на духовния свят.
Говорихме също и за различните знаци и символи, като непрестанно подчертавахме, че в тях не е дадено нищо, върху което може произволно да се спекулира, философствува, размишлява, което може да се тълкува така или иначе, а за тях трябва да се каже, че те действително са отражения на процеси във висшите светове. На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове. Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума.
към текста >>
84.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние имаме религии вече у индусите и персите; но това са религии които са присъщи на дадените
народи
, от които са се родили.
Да се върнем назад в дохристиянските времена. Ние намираме там религии, които са подготовка за християнството.
Ние имаме религии вече у индусите и персите; но това са религии които са присъщи на дадените народи, от които са се родили.
Това са национални, племенни, родови религии, които съществуват заедно с народа, от който са възникнали; религии, ограничени в своята вътрешна същност, тъй като те изхождат още по определен начин от груповите души и са свързани с тях. С християнската религия в развитието на човечеството влиза елемент, който се явява истински елемент на развитието на Земята. В първите времена християнството, във всеки случай е такова, че то веднага разрушава предишните религиозни принципи. То рязко противопоставя себе си с думите: “Аз и отец Авраам едно сме”. То, преди всичко, противопоставя себе си на това, което може да се чувства като единство с някаква единична човешка група; в противоположност на тази душа, която живее във всяка човешка личност, и трябва да почувства своето единство с вечната основа на света, която се нарича “Отец” и която живее във всяка душа; и то се изразява в думите: “Аз и Отец – едно сме”.
към текста >>
85.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако днес поискаме да опишем настроението, в което живеели хората в следатлантското време и също частично в последното време на атлантската епоха, то това настроение ще изглежда по този начин: навсякъде народите, също и тези, които отишли на изток и там отседнали като потомци на атлантските
народи
, още били под властта на древните спомени, древните саги и митове, които възпроизвеждали това, което хората изживели в по-ранни времена, в по-ранни състояния на съзнанието на атлантското време.
След това станал атлантския потоп и дошли следатлантските култури, тези, които често съм ви описвал, които ние наричаме древноиндийска култура, през чието време светите Риши сами учели хората; древноперсийската, хелдео-асиро-вавилонско-египетска култура, след това гръко-латинската и накрая нашата култура.
Ако днес поискаме да опишем настроението, в което живеели хората в следатлантското време и също частично в последното време на атлантската епоха, то това настроение ще изглежда по този начин: навсякъде народите, също и тези, които отишли на изток и там отседнали като потомци на атлантските народи, още били под властта на древните спомени, древните саги и митове, които възпроизвеждали това, което хората изживели в по-ранни времена, в по-ранни състояния на съзнанието на атлантското време.
Тези саги народите са ги взели със себе си от това време, съхранявали ги и ги разказвали. Това ги е изпълвало и древните жители на севера още чувствали силата, която им говорила от сагите и митовете, защото все още имали спомена за онова, което предците им виждали, и за което се разказвало.
към текста >>
В тези
народи
се е съхранило и още нещо.
В тези народи се е съхранило и още нещо.
Това, което тези народи не са преживяли, но са го преживяли посветените на древните времена, свещениците на мистериите и мъдреците на мистериите. На тях им било позволено духовно да виждат в дълбините на мировото битие, които днес отново се разкриват благодарение на духовното изследване. Било им позволено, защото състоянието на душите на предците на човека, в поколенията на посветените, били като народна душа, която в древните времена все още живеела в духовния свят. И все още имало в тези времена ясновидско състояние в сумрачен вид. Както народите са съхранявали своите саги, приказки, легенди, които, многократно пречупени, доказвали това, което по-рано е било преживяно, така в пра-древната мъдрост било съхранено онова, което било съзерцавано в мистериите, което се пази грижливо в тези древни времена: всеобхващащото мировозрение, което по-късно в мистериите можело да бъде пренесено в тези, които посвещавали до непосредствено индивидуално състояние.
към текста >>
Това, което тези
народи
не са преживяли, но са го преживяли посветените на древните времена, свещениците на мистериите и мъдреците на мистериите.
В тези народи се е съхранило и още нещо.
Това, което тези народи не са преживяли, но са го преживяли посветените на древните времена, свещениците на мистериите и мъдреците на мистериите.
На тях им било позволено духовно да виждат в дълбините на мировото битие, които днес отново се разкриват благодарение на духовното изследване. Било им позволено, защото състоянието на душите на предците на човека, в поколенията на посветените, били като народна душа, която в древните времена все още живеела в духовния свят. И все още имало в тези времена ясновидско състояние в сумрачен вид. Както народите са съхранявали своите саги, приказки, легенди, които, многократно пречупени, доказвали това, което по-рано е било преживяно, така в пра-древната мъдрост било съхранено онова, което било съзерцавано в мистериите, което се пази грижливо в тези древни времена: всеобхващащото мировозрение, което по-късно в мистериите можело да бъде пренесено в тези, които посвещавали до непосредствено индивидуално състояние. Само изкуствено можело да се предизвикат тези състояния в древните мистерии, които в древните времена са били естествени.
към текста >>
И сега, той се издигал над всичко, което било направено за народите и нациите, защото бил посветен в това, че всичко, че всички
народи
са съединени един с друг: в прамъдростта, в праистината.
Да осъзнаем, какво тогава е изживявал посветеният. По времето когато свещеникът на мистериите частично извличал етерното от физическото тяло е въвеждал в това извлечено етерно тяло впечатленията на астралното тяло,посвещаваният е изживявал духовните светове толкова силно, че спомените за тях той е можел да внесе във физическия свят. Той ставал свидетел на онова, което ставало в духовните светове. Можел е да остави в себе си свидетелствата за това.
И сега, той се издигал над всичко, което било направено за народите и нациите, защото бил посветен в това, че всичко, че всички народи са съединени един с друг: в прамъдростта, в праистината.
към текста >>
86.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Изразява се в това, че Архангелите се явяват вождове и ръководители на цели
народи
.
Животните също имат астрално тяло, за това Архангелите въздействуват на астрално ниво на животните. След това те възприемат човешкото царство, царството на Ангелите и тяхното собствено царство. Това, на което казват “аз”, което за тях е същото,което за човека е човешкото “Аз” – това е царството на Архангелите. Тези същества също имат значителна мисия, и вие, разбира се, ще разберете, че те имат съзнание превишаващо на две степени човешкото съзнание, и че тяхната мисия може да бъде много висша. Понеже съзнанието на Архангелите е толкова извисено, че те имат изцяло развит Дух-Живот, Будхи, и затова ръководят и направляват в земната еволюция от висотата, която съответства на Дух-Живот, Будхи.
Изразява се в това, че Архангелите се явяват вождове и ръководители на цели народи.
Това, което се нарича дух на народа и което се явява обединяващо за народите, това наистина е някакъв Архангел. И ще ви стане също ясно, че народите, които са съхранили още съзнанието за тези духовни връзки, не са гледали направо във Висшата Божествена Същност, а са се обръщали, така да се каже, към по-близките същества, които са ги водели и направлявали.
към текста >>
Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните
народи
.
Един народ живее тук, друг там. Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ. Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ. За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание. И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане.
Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи.
В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели. За това вие можете да видите в различните животински групи възпроизводство на езотеричното явление на водещите Архангели, и много от образите на египетските божества се свеждат до тази представа, че Архангелът – духът, ръководещ народността – слиза надолу до царството на животните. Такава е основната задача на Архангелите; но има и още една.
към текста >>
87.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските
народи
; под друга форма тя станала значима в Европа.
Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма. Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта.
По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа.
В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера.
към текста >>
Не всички
народи
се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога.
И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа. В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове.
Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога.
Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера. Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора. Затова се образувала северната митология.
към текста >>
Другите
народи
били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера.
По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа. В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога.
Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера.
Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора. Затова се образувала северната митология.
към текста >>
88.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други
народи
, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените.
Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство. През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания. През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети. Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят.
Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените.
Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение. Това бил опита на древните времена. Вотан и Тор били същества, с които човекът общувал, както сега той общува със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
към текста >>
89.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Този континент потъна след големия атлантски потоп, споменът за който е запазен в преданията на почти всички
народи
.
После идва Атлантската епоха, когато в по-голямата си част човечеството е живяло в древния континент Атлантида, една обширна територия, която днес лежи под водите на Атлантическия океан.
Този континент потъна след големия атлантски потоп, споменът за който е запазен в преданията на почти всички народи.
Поредните въплъщения на човека продължават и през Следатлантските епохи. Всъщност нашите души се въплъщават за пръв път в троичните организми, съставени от физическо, етерно и астрално тяло, именно по време на Лемурийската епоха. Предхождащите етапи ще разгледаме по-късно.
към текста >>
90.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако мислено се върнете назад към древните
народи
, към древните раси, навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи.
Ако мислено се върнете назад към древните народи, към древните раси, навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи.
Що се отнася до германските народи, дори не е нужно да се връщаме много далеч в миналото. В съчиненията на Тацит е пределно ясно, че отделният германец е зависел много повече от своето племе, отколкото от своята индивидуалност. Отделният човек се усещал по-скоро като член от племето на херуските или зигамбрите, отколкото като самостоятелна личност. Ето защо индивидът се застъпвал за съдбата на цялото племе; в този случай е напълно безразлично кой точно отмъщава за една обида, независимо дали тя е нанесена на човек от племето или на цялото племе. После нещата се променят, отделните индивиди преодоляват племенната зависимост, племената престават да бъдат компактни и се разпръскват.
към текста >>
Що се отнася до германските
народи
, дори не е нужно да се връщаме много далеч в миналото.
Ако мислено се върнете назад към древните народи, към древните раси, навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи.
Що се отнася до германските народи, дори не е нужно да се връщаме много далеч в миналото.
В съчиненията на Тацит е пределно ясно, че отделният германец е зависел много повече от своето племе, отколкото от своята индивидуалност. Отделният човек се усещал по-скоро като член от племето на херуските или зигамбрите, отколкото като самостоятелна личност. Ето защо индивидът се застъпвал за съдбата на цялото племе; в този случай е напълно безразлично кой точно отмъщава за една обида, независимо дали тя е нанесена на човек от племето или на цялото племе. После нещата се променят, отделните индивиди преодоляват племенната зависимост, племената престават да бъдат компактни и се разпръскват. Човекът постепенно се освобождава от груповата душевност и се издига до усещането за Аза в своята собствена личност.
към текста >>
Назрява времето, когато всред тези
народи
човеците трябваше да усетят своите отделни Азове.
Ето как, бавно и постепенно, отделният човешки Аз се освобождава от груповата душа, от груповия Аз; бавно и постепенно човекът идва до съзнанието за своя индивидуален Аз. По-рано той усещаше своя Аз като принадлежащ на племето, на групата хора, с които е кръвно свързан, както в пространството, така и във времето; оттук и изразът” “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, с други думи, Аз и Авраам сме един Аз. Така отделният човек се усещаше като подслонен в една общност, защото във вените на всички представители на даден народ, тече обща кръв. Обаче развитието напредва.
Назрява времето, когато всред тези народи човеците трябваше да усетят своите отделни Азове.
към текста >>
91.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Петата степен в различните
народи
, които все още са усещали кръвното родство като един вид израз на тяхната групова душа, се означавала с името на съответния народ; например, петата степен на посвещение при персите гласяла “Персиец”.
И той навсякъде подчертава, че съдържанието на неговото Евангелие може да бъде разбрано само от човек, който е до известна степен посветен. Ето защо на различни места той посочва, че относно нещата, съобщени в първите глави, сме изправени пред един вид посвещение. А всъщност има посвещения от различна степен. В една от формите на източното посвещение например, се различават седем степени и те се означават с различни символни имена. Първата степен се наричала “Гарванът”, втората - “Окултният”, третата - “Воюващият”, четвъртата - “Лъвът”.
Петата степен в различните народи, които все още са усещали кръвното родство като един вид израз на тяхната групова душа, се означавала с името на съответния народ; например, петата степен на посвещение при персите гласяла “Персиец”.
След като вникнем в значението на тези имена, ще се убедим, че употребата им е напълно оправдана.
към текста >>
92.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но в онази епоха, условията там бяха особено благоприятни; и всред атлантските
народи
се открои най-да-ровитият от тях, който имаше подчертани заложби за постигане на свободното човешко себесъзнание.
Към края на Атлантската епоха се оказва, че външните и вътрешните условия са най-благоприятни в точно определена област от Земята, намираща се в близост до днешна Исландия. Естествено, днес тази област е залята от Атлантическия океан.
Но в онази епоха, условията там бяха особено благоприятни; и всред атлантските народи се открои най-да-ровитият от тях, който имаше подчертани заложби за постигане на свободното човешко себесъзнание.
Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “прасемити”, беше един велик посветен. Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите индивиди от този народ и заедно с тях се отправи на изток, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет. Към тези територии се придвижи сравнително малка, но духовно извисена част от атлантското население.
към текста >>
По-слабо напредналите
народи
отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха.
През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана. Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания. Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид.
По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха.
Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия. Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот. От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>
В това преселение взеха участие и
народи
, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия.
През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана. Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания. Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид. По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа.
В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия.
Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот. От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>
Така че в Европа и Азия се настаниха
народи
с най-различни качества и дарования,
народи
с най-различни духовни способности.
Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания. Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид. По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия.
Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности.
Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот. От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>
От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни
народи
.
По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия. Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот.
От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>
93.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити
народи
на третата културна епоха.
Посочихме още, че всред представителите на старозаветния народ, това настроение стигна до определена степен на съвършенство. “Аз и Отец Авраам сме едно”, с други думи, индивидът усещаше себе си като подслонен в родословната верига, стигаща чак до Отец Авраам.
В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха.
Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията. Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това! ” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на Христос. За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент.
към текста >>
94.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Както големите различия по отношение на цвят и раса идват от факта, че човекът приема определени въздействия от обкръжаващата го среда, така се обясняват и по-несъществените различия в индивидуалния характер на отделните
народи
.
Ние видяхме как човечеството постепенно слезе от духовните сфери. Естествено, там не съществуваха неща като „патриотизъм” или други подобни. След като човеците слязоха от духовните сфери, те населиха различни части от Земята, като в хода на времето отделните човешки групи получиха един или друг отпечатък от съответните територии. Не мислете, че негрите станаха черни само по силата на вътрешни предпоставки; те станаха черни също и поради приспособяването си към техните територии. Така стоят нещата и с белите.
Както големите различия по отношение на цвят и раса идват от факта, че човекът приема определени въздействия от обкръжаващата го среда, така се обясняват и по-несъществените различия в индивидуалния характер на отделните народи.
към текста >>
95.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските
народи
, в разказа за Зигфрид.
Едно такова изречение, каквото ще изкажа сега, не бива да бъде изнасилвано и мислено в твърди строги очертания. То трябва да изрази само симптоматично това, което лежи на неговата основа като по-дълбока истина. Но в това, което е останало като последен лист от преданията на древно-германските мистерии, в разказа за Зигфрид е скрито нещо от споменатото отношение и настроение. Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от дърво, че това място се намира на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии. Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии.
Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид.
И тук се загатва по един симптоматичен начин, че древните посвещения на Друидите, на Троитите са в пълно съгласие с мистериите на Християнството. За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски език в северния свят. Че това е като една кармическа верига, може да ни покаже по един символичен начин обстоятелството, че 11 листа от този Сребърен Кодекс са били откраднати и че този, който ги е притежавал по-късно, е изпитал такива угризения на съвестта, че не можал вече да ги задържи и ги върнал. Както казахме, такива неща не бива да се изнасилват, а трябва да ги схващаме като образни изображения на онази кармическа преплетеност, която намира своя физиономичен израз в поставянето на първия германски превод на Библията в северния свят.
към текста >>
96.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Вчера ние видяхме, доколко Откровението на Йоана ни говори пророчески за цикъла на човешкото развитие, който стои между великия преврат станал върху нашата Земя, наричан от различните
народи
"потоп", който геолозите описват като ледниково епоха, и между онази епоха, която ще завърши с това, което наричаме "война на всички против всички".
Вчера ние видяхме, доколко Откровението на Йоана ни говори пророчески за цикъла на човешкото развитие, който стои между великия преврат станал върху нашата Земя, наричан от различните народи "потоп", който геолозите описват като ледниково епоха, и между онази епоха, която ще завърши с това, което наричаме "война на всички против всички".
към текста >>
Постоянно
народи
се преселваха от запад на изток и всички по-късни
народи
на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток.
Онзи, който може да проследи с ясновидски поглед течението на времето в миналото, минавайки през епохите, които разгледахме /Гръцко-римската, Египто-халдейската, Древно-персийската и Древно-индийската/ и мине отвъд великия потоп, той стига след това в Атлантската епоха. Не е необходимо да разглеждаме подробно тази епоха, но трябва най-малко да си изясним, как тази Атлантска епоха се е развила и преминала в нашата. И там също е било така, че голямата част на населението на Атлантида не беше узряло да се развива по-нататък, беше неспособно да премине в нашите времена. Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на културата на Атлантския континент и потегли към изток. Трябва да ни бъде ясно, че това беше само главната група.
Постоянно народи се преселваха от запад на изток и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток.
Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата. Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме. От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н. Но вие лесно ще зададете сега въпроса: Не е ли това една твърде сурова мисъл, че цели маси народ остават неузрели и не добиват способността да се развиват; че само една малка група става способна да посади семето на следващата култура? Обаче тази мисъл не ще има вече нещо обезпокоително, когато направите разлика между развитието на расите и развитието на душите.
към текста >>
Расата може да изостане назад; една общност от
народи
може да изостане.
Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата. Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме. От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н. Но вие лесно ще зададете сега въпроса: Не е ли това една твърде сурова мисъл, че цели маси народ остават неузрели и не добиват способността да се развиват; че само една малка група става способна да посади семето на следващата култура? Обаче тази мисъл не ще има вече нещо обезпокоително, когато направите разлика между развитието на расите и развитието на душите.
Расата може да изостане назад; една общност от народи може да изостане.
Обаче душите преминават над расите. Ако искаме да си представим съвсем точно нещата, трябва да си кажем: Всички души, които днес живеят в телата на цивилизованите страни, в миналото са били въплътени в тела на атлантийци. Там някои от тях са се развили по подходящ начин. Те не са останали при атлантските тела. Понеже са се развили по-нататък, те можаха също да станат души на по-напреднали тела.
към текста >>
Ако разгледаме обичаите на
народи
, които бяха запазили остатъци от старото ясновидство, например старите Германци, и виждаме, как те са поставяли пред своите домове конски черепи, това ни сочи именно едно такова съзнание: човекът се е издигнал над лишеното от интелигентност състояние благодарение на това, че той е отделил от себе си тази конска форма.
Ако разгледаме обичаите на народи, които бяха запазили остатъци от старото ясновидство, например старите Германци, и виждаме, как те са поставяли пред своите домове конски черепи, това ни сочи именно едно такова съзнание: човекът се е издигнал над лишеното от интелигентност състояние благодарение на това, че той е отделил от себе си тази конска форма.
Тогава е съществувало едно дълбоко съзнание, че постигането на интелигентността е свързано именно с този факт. Достатъчно е само да си спомним за Одисей и дървения кон на Троя. О, в такива митове се крие една дълбока мъдрост, много по-висока отколкото в нашата наука.
към текста >>
97.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички
народи
, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването.
Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички.
Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят. А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света. Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости.
към текста >>
Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички
народи
и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички. Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят. А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света.
Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е.
още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости. И наистина в нашата епоха расите и културната епоха все още се примесват. Същинското понятие за раса е изгубило своето значение, но то все още играе известна роля. Невъзможно е всяка една мисия в наше време да бъде упражнена по равностоен начин от всеки един народ.
към текста >>
Някои
народи
са особено предназначени за това.
Някои народи са особено предназначени за това.
Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума. Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа.
към текста >>
Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени
народи
на източна Европа, главно на северо-източна Европа.
Някои народи са особено предназначени за това. Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума. Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти.
Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа.
Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване. Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления.
към текста >>
Подготвят се
народи
да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума.
Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума. Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа.
Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума.
Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване. Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления. Нека не схващаме това като едно вземане на страна.
към текста >>
98.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги подбужда към великата война на всички против всички, не само на война на
народи
срещу
народи
(защото тогава понятието "народ" съвсем не ще има вече значението, което то днес притежава), но към война на отделния човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота: към война на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на родове срещу родове.
Единствено тогава, когато всеки Аз е така свободен и самостоятелен, че той може също така и да не обича, да не люби своите себеподобни, единствено тогава неговата любов е един напълно свободен дар. Този е така да се каже божественият миров план, да направи този Аз така самостоятелен, че той да може да поднесе и на самия Бог своята любов напълно свободно, като едно индивидуално същество. Да бъде човекът принуден, колкото и малко да е това, да бъде той принуден да люби, това значи той да бъде обвързан в неговата свобода. И така Азът ще бъде залогът за най-висшата цел на човека. Но същевременно, когато се втвърдява в себе си, той е изкусителят, който тласка човека в бездната.
Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги подбужда към великата война на всички против всички, не само на война на народи срещу народи (защото тогава понятието "народ" съвсем не ще има вече значението, което то днес притежава), но към война на отделния човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота: към война на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на родове срещу родове.
към текста >>
След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и
народи
; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки.
Както в миналото стана с Петата атлантска раса, която даде хората способни да развият новите култури, и със Шестата и Седмата раси, които навлязоха в упадък, така ще стане и в нашата епоха. Сега още ние живеем с целия копнеж за Шестата култура, за онова, което трябва да бъде описано като образуващо се чрез съчетанието на Запада и Изтока. Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след войната на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури. Напротив Седмата културна степен (епоха) ще бъде представена чрез хладките. Тази Седмата културна епоха ще премине и в новата голяма епоха, както Шестата и Седмата атлантски раси преминаха в нашата епоха като втвърдени, вдървени раси.
След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки.
И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение. Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след войната на всички против всички ще имат само стремеж да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм. Сред истинските окултни среди винаги се полагат предварителни грижи и се вземат предварителни мерки за такива неща в света.
към текста >>
99.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските
народи
: едно голямо преселение от Запад на Изток.
После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи. Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души.
Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток.
Тези народи бяхме самите ние. В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на Изток, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания. Така атлантските народи се придвижиха на Изток и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
към текста >>
Тези
народи
бяхме самите ние.
После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи. Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души. Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток.
Тези народи бяхме самите ние.
В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на Изток, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания. Така атлантските народи се придвижиха на Изток и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
към текста >>
Така атлантските
народи
се придвижиха на Изток и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души. Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток. Тези народи бяхме самите ние. В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на Изток, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания.
Така атлантските народи се придвижиха на Изток и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
към текста >>
Обаче не бива да смятаме, че тези, които извършиха това преселение, не завариха никакви други
народи
в областите, които междувременно се бяха обособили като Азия, Европа и Африка.
Обаче не бива да смятаме, че тези, които извършиха това преселение, не завариха никакви други народи в областите, които междувременно се бяха обособили като Азия, Европа и Африка.
По това време почти цяла Европа, северна Африка и големи части от Азия бяха вече населени. Тези континентални части бяха заселени не само от народите, идващи от Запад, а много по-отрано, така че всъщност споменатото преселение от хора се натъкна на едно чуждо за тях местно население. Ние можем да си представим, че с настъпването на по-спокойни времена са възникнали особени културни отношения. Например в близост до Ирландия имаше една област, в която преди катастрофата, настъпила много хилядолетия преди наши дни, живееше най-напредналата част от цялото земно население. По-късно тази част, предвождана от велики индивидуалности, потегли през Европа и се установи в една област на средна Азия, от където един вид културни колонии се отправиха към различни точки на света.
към текста >>
100.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Една още по-висока степен заемат Архангелите, Архангелои или Духовете на Огъня: онези Същества, които можем да видим, когато обгърнем с поглед делата на цели
народи
.
Една още по-висока степен заемат Архангелите, Архангелои или Духовете на Огъня: онези Същества, които можем да видим, когато обгърнем с поглед делата на цели народи.
Тези дела се ръководят от Същества, които наричаме Архангели или Архангелои.
към текста >>
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много
народи
, и вникнем в техните отношения и противоположности.
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности.
Това са така наречените Духове на Времето. Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи. Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата. Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
към текста >>
101.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако искаме да си изградим един верен образ за тези изживявания, за това, което религиозно живееше в древните културни епохи, ние трябва да се замислим върху следното: Както най-важните съставни части на тези древни
народи
, така и най-надарените личности, ясновидци и пророци, бяха наследници на онези хора, които вече са живели и в Атлантската епоха, и че след голямата атлантска катастрофа в никакъв случай не загина всичко, което представляваше древната атлантска култура; онова, което надживя атлантската катастрофа, постепенно беше, така да се каже, присадено в новото време.
А Четвъртата следатлантска епоха протече така, че нейните религии бяха един вид отражение на онова, което се случи през самата Атлантска епоха. Днес ние трябва да се задълбочим малко повече в душите на древното индийско, персийско и египетско човечество.
Ако искаме да си изградим един верен образ за тези изживявания, за това, което религиозно живееше в древните културни епохи, ние трябва да се замислим върху следното: Както най-важните съставни части на тези древни народи, така и най-надарените личности, ясновидци и пророци, бяха наследници на онези хора, които вече са живели и в Атлантската епоха, и че след голямата атлантска катастрофа в никакъв случай не загина всичко, което представляваше древната атлантска култура; онова, което надживя атлантската катастрофа, постепенно беше, така да се каже, присадено в новото време.
И ние ще разберем най-добре душите на древните следатлантски потомци, ако се потопим в душите на последните атлантци.
към текста >>
Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други
народи
, които бяха запазили тяхното старо ясновидство.
Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят. И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции. За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят.
Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство.
Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център. Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно. Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману.
към текста >>
Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите
народи
по света.
И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции. За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството.
Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света.
Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център. Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно. Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману. При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес.
към текста >>
Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите
народи
се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център.
Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману. При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население. Пратениците не биваше да натрапват това, което имаха да кажат.
към текста >>
При другите
народи
се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство.
Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център. Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно. Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману.
При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство.
Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население. Пратениците не биваше да натрапват това, което имаха да кажат. Те се съобразяваха с онези душевни особености, които заварваха в съответните земи. Създаваше се едно уравновесяване и се вземаха под внимание всички потребности и нужди на местното население.
към текста >>
При древните
народи
този вид възприятия се проявява като спомен.
При древните народи този вид възприятия се проявява като спомен.
Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво. Именно защото се чувствува като без душа, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря. Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените. Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в Гърция, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що. И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните народи.
към текста >>
И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните
народи
.
При древните народи този вид възприятия се проявява като спомен. Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво. Именно защото се чувствува като без душа, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря. Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените. Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в Гърция, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що.
И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните народи.
към текста >>
102.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тук ние посочваме само малка част от изживяванията, характерни за древните ученици на Ришите, от чудните учения, които се вляха в индийската култура и които проникнаха в следващите епохи, за да се появят в променен вид според жизнените потребности на другите
народи
.
Тук ние имаме едно чудесно описание на това, което толкова често сме слушали. И тъкмо то стоеше пред духовния поглед на ученика. Този поглед беше отправен в миналото към онова състояние, когато все още нищо не беше разделено, когато все още съществуваше една първична Земя, когато звучеше цялостната хармония „Вха”. Това проличава от едно друго изречение на Ведите: „По-рано аз не знаех, що е това „Аз съм”, едва след като първородената на Земята се появи над мен, Духът ми се преизпълни със светлина и аз се включих в свещената „Вха” (Мъдростта). В тези думи е загатнато онова виждане, което имаха посветените.
Тук ние посочваме само малка част от изживяванията, характерни за древните ученици на Ришите, от чудните учения, които се вляха в индийската култура и които проникнаха в следващите епохи, за да се появят в променен вид според жизнените потребности на другите народи.
към текста >>
103.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Хората, които ни припомнят за някакви
източни
законотворци като Хамураби, говорят безсмислици.
Само днешните юристи, които нямат дори предчувствие за тези факти, имат безвкусието да твърдят, че и по-рано е съществувало едно „право” в съвремения смисъл на тази дума.
Хората, които ни припомнят за някакви източни законотворци като Хамураби, говорят безсмислици.
По-рано съществуваха божествени предписания, но не и правни разпоредби. Ако искаме да говорим обективно върху правото, би трябвало да си служим с ясни и твърди думи; ако искаме да сме справедливи, би трябвало да си служим със страшно твърди думи, и тук всяка критика е само една състрадателна критика.
към текста >>
104.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Всред азиатските
народи
се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида.
Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда. Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери. Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда. Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха.
Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида.
Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида. Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
към текста >>
В монголските
народи
има много нещо, което е дошло от Атлантида.
Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери. Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда. Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие.
В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида.
Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида. Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
към текста >>
Ето защо учението на Буда служи главно на такива
народи
и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
към текста >>
Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни
народи
, също и будизмът е неподходящ за европейското население.
Онзи, който вниква в хода на мировото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова. Той казва: Каква религия да има един народ, това е духовна необходимост. И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение. Будизмът никога не може да се превърне в религия на човечеството. За онзи, който иска да вижда, не съществуват симпатии или антипатии, а само разсъждения според фактите.
Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население.
Нито един религиозен светоглед не е правилен, ако той не е създаден за потребностите на времето; такъв религиозен светоглед никога не може да се превърне в културен импулс. Това са неща, които хората трябва да проумеят, ако наистина искат да разберат връзките между отделните факти и събития.
към текста >>
105.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните
народи
.
Онзи, който оставаше свързан с отците, поемаше по един дълъг „път на отците” и неговият „път на Боговете” се оказваше кратък. Според терминологията на Изтока пътят на отците се наричаше „Питриана”, а пътят на Боговете - „Девайана”. И когато днес употребяваме израза „Девакан”, ние трябва да сме наясно откъде идва той. Думата „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”. Древният последовател на Веданта просто би се присмял на нашите описания, отнасящи се за Девакана.
Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните народи.
Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре. Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение. Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение. В определени кръгове хората наистина са привлечени от това, което идва отдалеч, например от Америка. Обаче истината навсякъде е у дома си.
към текста >>
106.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите Божествени Същества, за които имат известна представа почти всички
народи
, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и Свети Дух.
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите Божествени Същества, за които имат известна представа почти всички народи, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и Свети Дух.
Именно от най-висшата Божествена Троица идват плановете за всяка една нова мирова система.
към текста >>
107.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но за да бъдат ръководени цели
народи
и да им бъде обяснявана тяхната собствена мисия, за тази цел е необходимо нещо повече.
И сега Вие лесно ще направите връзката между това, което току-що казахме за пространственото разположение на отделните сфери и това, което казахме по-рано за задачата и мисията на отделните духовни Същества. Тези Същества, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите. Действувайки от тази област, те ръководят живота на всяко човешко същество, съпровождайки го от една инкарнация в друга инкарнация.
Но за да бъдат ръководени цели народи и да им бъде обяснявана тяхната собствена мисия, за тази цел е необходимо нещо повече.
Космическото пространство е протъкано от всевъзможни действия. Дали един народ ще има съответния цвят на кожата и косата, дали ще притежава тези или онези характерови особености, това зависи не само от земните, но и от космическите условия. И в случая тези условия се определят от Архангелите, чиято сфера на действие се простира до Меркурий. И ако по-нататък въпросът опира до еволюцията на цялото човечество, тогава духовното ръководство се осъществява от една по-обширна космическа област, която се простира до Венера.
към текста >>
108.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Те можеха да предвождат цели
народи
от едно място на друго, защото мотивите за техните действия идваха не само от Земята, но и от нейното космическо обкръжение.
И така, през древната Лемурийска епоха Духовете на Личността, като Духовете на Венера, слизаха на Земята завладяваха физическите тела на избрани от тях човеци. Тези Духове на Венера, които слизаха на Земята под човешки образ такъв, какъвто той беше тогава представляваха за Макрокосмоса нещо съвсем различно от другите човешки същества. Тяхното влияние се простираше нагоре до Венера, а действията им имаха решително значение за цялата космическа система.
Те можеха да предвождат цели народи от едно място на друго, защото мотивите за техните действия идваха не само от Земята, но и от нейното космическо обкръжение.
към текста >>
И ако си припомните това, което казахме вчера: Че Архангелите имат задачата да ръководят цели
народи
, Вие ще разберете, че един такъв човек, който носи в себе си един Архангел, можеше да поведе след себе си огромни човешки маси от атлантското население и да ги подчини на законите, които той получаваше направо от Небето.
Сега възникна необходимостта от това, да се намесят и Архангелите, Духовете на Меркурий; те трябваше да одушевят и оживотворят това, което беше долу на Земята. Тези събития се разиграваха главно през Атлантската епоха. Духовете на Меркурий, Архангелите, или Архангелои, започнаха да слизат на Земята. Те бяха в състояние да завладяват както физическите, така и етерните тела на Земните обитатели. Всред атлантците също имаше такива човешки същества, които външно не се различаваха от другите, но в своите физически и етерни тела те носеха един или друг Архангел.
И ако си припомните това, което казахме вчера: Че Архангелите имат задачата да ръководят цели народи, Вие ще разберете, че един такъв човек, който носи в себе си един Архангел, можеше да поведе след себе си огромни човешки маси от атлантското население и да ги подчини на законите, които той получаваше направо от Небето.
към текста >>
109.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Същото наблюдаваме и при отделните
народи
.
Същото наблюдаваме и при отделните народи.
Представете си един народ, който влиза в своята младежка възраст: Той е преизпълнен с енергия и сили; представете си как този народ непрекъснато внася изненадващи елементи в общото културно развитие и как всичко това ще го отведе до неговия апогей, като в същото време се натрупва и съответната Карма, която той ще трябва да понесе. Както през епохата на Сатурновото развитие се натрупва планетарната Карма, изискваща да бъдат понесени всички последици от възникването на Стария Сатурн, така се натрупва Карма и у един народ, който активно участвува в културния напредък на човечеството. И тази Карма стига до връзката си точно тогава, когато неговите първични, елементарни сили станат неовладяеми и потърсят поле за изява във външния свят.
към текста >>
Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите
народи
, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма.
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път. Това са йерархически Същества, които са постигнали своята зрелост в предишни времена. И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни Същества, за да поемат водачеството на този или онзи народ. И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл.
Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите народи, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма.
Този е великият закон за поемането на Кармата, която се натрупва в народите и расите. И главното, което всъщност правят тези личности, е че те поемат общата Карма; нека да си припомним Хермес, който също пое Кармата на своя народ. Такива неща се разиграват на всяка планета; те са само отражението на такива отражение откриваме и на друго място. Ние видяхме, че Престолите станаха Престоли само защото от създания те успяха да станат създатели и защото се издигнаха от състоянието "вземам" в състоянието "давам". Престолите са осъществили своето развитие в други космически системи и те са напреднали до такава степен, че могат да пожертвуват своята субстанция, вместо да си присвояват това, което се намира в Космоса.
към текста >>
Ние виждаме първите проблясъци на съзидателна, творческа дейност именно у предводителите на отделните
народи
и раси, които знаеха как да усъвършенствуват своите тела по такъв начин, че от тях се излъчваха определени сили.
И наистина, ако си припомним всичко, за което стана дума, в душите ни би могъл да прозвучи следният въпрос. Какво впрочем назоваваме ние с името "човек"? "Човек" ние наричаме една определена степен от еволюцията. Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Стария Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите Същества са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си. Особено подчертана беше жертвата на Престолите.
Ние виждаме първите проблясъци на съзидателна, творческа дейност именно у предводителите на отделните народи и раси, които знаеха как да усъвършенствуват своите тела по такъв начин, че от тях се излъчваха определени сили.
към текста >>
110.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и
народи
, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
*3. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него дневно съзнание, сумрачното, или смътно ясновидство, е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни
народи
и племена.
Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. "колективен спомен". Точно този "колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите. Фактически, тук индивидът отъждествява своето "Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>
111.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Този род неща ни са предадени вярно чрез легендите на много
народи
, защото тези легенди съдържат много повече мъдрост може да ни предложи съвременната наука.
Както виждате ние не можем да разберем живота на един човек, който вече е минал през някои степени на развитието, освен като държим сметка за тези факти. Една от степените, която човек достига относително бързо, когато той тръгне в пътя на познанието, е тази, която се нарича степен на "свободния човек", т.е. на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите чувство на почит и уважение. Да предположим, че този човек умира, след като е придобил известна вътрешна независимост. В неговия следващ живот може да настъпи относително рано едно събитие, например да изгуби своя баща или някое друго близко същество, с което е свързан; или баща му го отхвърля и се отнася лошо с него.
Този род неща ни са предадени вярно чрез легендите на много народи, защото тези легенди съдържат много повече мъдрост може да ни предложи съвременната наука.
към текста >>
112.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Там учат децата, че първобитните
народи
са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена!
Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари. Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището.
Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена!
И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове! Също и богове те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи.
към текста >>
113.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
/Вижте например, каква смесица от
народи
представлява великата Римска империя/.
Опитайте се сега да сравните това, което току що казахме, с казаното във вчерашната сказка. В миналото действието на духовните същества целеше подържането на една любов, която почиваше на кръвните връзки. Обаче луциферическите духове бяха въздействували на човека и бяха го накарали да намери своята собствена индивидуалност. Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени. Това Вие сами можете да проследите в историята.
/Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/.
Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява. Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата. Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов.
към текста >>
Младите още
народи
долавят това.
Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата. До сега хората само са предчувствували това, което Христос е станал за света; защото този идеал е осъществен още твърде малко. Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време. Въпреки че днес хората се стремят да осъществят хармония и съгласие на душите в някои външни области на живота, те още не подозират какво би могла да бъде тази хармония за най-интимните и най-важни неща на живота, ако те предчувствуват това, то е по-скоро като една отвлечена идея, която в тази област има твърде малка стойност. В действителност Християнството се намира още в началото на своето истинско действие; то все повече и повече ще проникне в душите на хората и ще облагороди техния Аз.
Младите още народи долавят това.
Те виждат, че за да вървят напред, трябва да се съединят със силата на Христа, да се проникнат от тази сила. Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ! "Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа. Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека.
към текста >>
114.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото външните церемонии на тези различни
народи
са родини от обредите на посвещението.
Например в Мала Азия, в Египет биха могли да се намерят центрове на мистерии, където посвещението се даваше по такъв начин, че посветените съзерцаваха божествените същества под формата на духове-телец или духове-орел. Всяка външна цивилизация е произлязла от тези мистерии и онези, чието виждане достигаше до духовните същества под идеална а форма на лъва, виждаха в тялото на лъва един вид отражение на това, което бяха съзерцавали. Но тъй като си даваха сметка, също, че тези духове работеха над човешкото развитие, те изобразяваха тялото на лъва с човешка глава. От там впоследствие е произлязъл свинксът. Онези, които бяха съзерцавали духовете-телец, изразяваха това, като превеждаха това свидетелство на духовния свят чрез култа на телеца, който те въведоха в Египет под формата на култа на бика Аписа, а в Персия под формата на култа на бика на Митра.
Защото външните церемонии на тези различни народи са родини от обредите на посвещението.
Така следователно навсякъде се срещат посветени, чийто духовен поглед е нарочен към една или друга от тези групи духове. Можем даже да посочим разликата, която съществува между различните видове посвещение. Например, онези, които тяхното посвещение беше поставило във връзка с духовете-телец, приемаха особено едно учение отнасящо се до онази част от човешката природа, която е свързана със жлезната система, тясно свързана с етерното тяло. Те бяха също посветени във всичко, което в човека е тясно свързано със Земята, това, което го свързва със Земята; ето какво даваше едно посвещение в тайните на духовете-телец.
към текста >>
115.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните
народи
.
През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме. Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно. Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга.
Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи.
И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни. Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг. Душата притежава още много други сили. Това ни се струва като приказка, но въпреки това в миналото то е било действителност упражнявайки се редовно човекът постигаше да подчинява на своята воля растежа на растенията, да го ускорява, или забавя; днес от това са останали само жалки остатъци. Животът на човечеството имаше в миналото една съвършено различна форма.
към текста >>
Там именно той намери една смесица от
народи
, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен.
Силата на вътрешната опитност, предаде на в думите: Аз и Отец Авраам сме едно, е тази, която е предизвикала събитията, които днес наричаме чудеса, с които е изпълнен Старият Завет. Но когато наближи времето човечеството да излезе от тази форма на съзнанието, тази сила постепенно намаля. Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки. У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души. Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия.
Там именно той намери една смесица от народи, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен.
Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смешение от племена представляваше първия преход към едно ново състояние. У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите. Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависим вече от кръвта, онова съзнание, което си казва: Аз съм свързан чрез самия себе си с Духовния Отец, с, Отца, чиято кръв вече не тече през поколенията, но чиято вътрешна сила стига до всяка индивидуална душа, този Аз, който е в мене и който е направо свързан с Духовния Отец, този аз беше преди Авраам да бъде. Аз съм призван да влея в този Аз една сила, която нараства още повече от съзнанието, че съм свързан с духовния Отец на вселенната. "Аз и Отец сме едно", а не вече "Аз и Отец Авраам", т.е.
към текста >>
У всички древни
народи
ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството.
Когато още се практикуваше женитбата между близки роднини, какво чувствуваха хората? Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв.
У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството.
Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите. Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино.
към текста >>
116.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но вече през римската епоха, по времето, когато дойде Христос, браковете между близки роднини са по-редки; завоеванията на римляните допринесоха за смесването на най-различни
народи
и за сключването на бракове между чужди родове и племена.
Често пъти великите хора изразяват това, което можем да разберем обикновените идеи; но да приложим сега към Христовото Събитие това, което видяхме, и нека се запитаме, дали човешкото развитие би могло да се продължи както в следатлантските времена, ако не беше станало това събитие. Любовта, която царува между хората в миналото, беше тясно свързана с кръвните връзки.
Но вече през римската епоха, по времето, когато дойде Христос, браковете между близки роднини са по-редки; завоеванията на римляните допринесоха за смесването на най-различни народи и за сключването на бракове между чужди родове и племена.
Трябваше да бъдат скъсани кръвните роднински връзки, защото хората бяха предназначени да притежават едно индивидуално съзнание.
към текста >>
117.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много
народи
, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня.
Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на дълги епохи. Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане.
Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня.
Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава. Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта. Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление.
към текста >>
Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните
народи
ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин.
Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство. Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема.
Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин.
Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта. Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели участие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове. Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като въпрос. Видяхме, че Земята би се втвърдила, би се вдървила, ако не беше станало отделянето на Луната; че благодарение на това душевният живот получи своята вътрешна подвижност, благодарение именно на това, че определени помощни същества са изхвърлили Луната от Земята.
към текста >>
118.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо у древните
народи
на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове.
Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було.
Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове.
Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него.
към текста >>
Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени
народи
от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия.
Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане.
Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия.
В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват.
към текста >>
В тази посока се движи един поток от
народи
от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот.
Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия.
В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот.
Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения?
към текста >>
Тези
народи
, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа.
Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят.
към текста >>
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните
народи
имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните
народи
имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
към текста >>
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните
народи
имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот.
Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот.
Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет. От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека.
към текста >>
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните
народи
.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи.
Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
към текста >>
Докато северните
народи
насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот.
Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
към текста >>
Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните
народи
.
Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи.
И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят.
към текста >>
Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци
народи
, които бяха проникнали до предна Азия.
Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят.
Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия.
Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените. В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание.
към текста >>
Според различните места, които тези
народи
са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените. В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание. Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното.
Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
Ето за що ние намираме, че у тези
народи
са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят.
Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани. Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм. Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно.
Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят.
Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен. Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят. Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили. Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност.
към текста >>
Само от тези
народи
в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили.
Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно. Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен. Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят.
Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили.
Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния. Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път?
към текста >>
Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези
народи
, които поеха другия път?
Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили. Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния.
Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път?
На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот. Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло. У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни.
към текста >>
Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези
народи
, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло.
Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния. Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път? На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот.
Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло.
У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни. Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот. Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството.
към текста >>
Той е различно изобразен от другите богове; той е изобразен както са изобразени африканските
народи
.
Погледнете гръцката пластика, гръцката скулптура! Когато искаше да изобрази одухотвореното, облагородено физическо тяло, тя изобразяваше тогава представителя на народните маси на северното течение. Всички образи на Зевс, на Афродита, на Палас Атина в тяхната външна конфигурация представляват типа на расата на северните народови маси. Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния живот, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че силите, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий.
Той е различно изобразен от другите богове; той е изобразен както са изобразени африканските народи.
Съвършено други уши, друг характер на косата, тесни очи вместо северните очи. Знаеше се, че в този човешки тип е даден носи телят на научността, на мъдростта, на всичко онова, което действува върху душата на човека. Това се свързваше с понятието на пратеника на долните богове, с Хермеса или Меркурий.
към текста >>
Така боговете на южните
народи
останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование.
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества.
към текста >>
119.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните
народи
, които са се придвижили от древна Атлантида на изток.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток.
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
към текста >>
120.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските
народи
е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н.
И когато искаме да разберем древната Индийска култура, трябва да ни бъде ясно, че тогава устройството на човешкото същество е било различно от това през Египто-халдейската епоха. Обаче в хората на Гръцко-латинската епоха беше постигнато едно пълно проникване на етерно то тяло и физическото тяло, така щото за ясновиждащото съзнание на никое място на човешкия организъм етерното тяло не се простираше извън физическото. У древните индийци не е било още така. Там ясновиждащото съзнание навсякъде би видяло, как в областта на физическата глава етерното тяло още се е простирало извън тази глава. Това е било причина, щото принадлежащия на древния индийски народ да вижда света различно от този на египетския народ.
Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските народи е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н.
Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим. Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло.
към текста >>
121.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни принципи, един народ, готов да изостане от другите
източни
народи
.
Това, което по-късно се разигра в Предна Азия като Христово Събитие, изискваше в известен смисъл следното: Предно-азиатското направление трябваше да изостане след индийското, за да може след време да поеме в себе си и то много по-жадно и непосредствено онези импулси, които бяха дадени на Индия, макар и по друг начин.
С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни принципи, един народ, готов да изостане от другите източни народи.
И ако следвайки мировата мъдрост, източните народи напреднаха до такава степен, че можеха да наблюдават превръщането на Бодисатва в Буда, то всред народите на Предна Азия и по-специално всред древноеврейския народ хората трябваше да изостанат на една по-ниска, на една детинска степен. Ето какво беше необходимо! Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
към текста >>
И ако следвайки мировата мъдрост, източните
народи
напреднаха до такава степен, че можеха да наблюдават превръщането на Бодисатва в Буда, то всред народите на Предна Азия и по-специално всред древноеврейския народ хората трябваше да изостанат на една по-ниска, на една детинска степен.
Това, което по-късно се разигра в Предна Азия като Христово Събитие, изискваше в известен смисъл следното: Предно-азиатското направление трябваше да изостане след индийското, за да може след време да поеме в себе си и то много по-жадно и непосредствено онези импулси, които бяха дадени на Индия, макар и по друг начин. С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни принципи, един народ, готов да изостане от другите източни народи.
И ако следвайки мировата мъдрост, източните народи напреднаха до такава степен, че можеха да наблюдават превръщането на Бодисатва в Буда, то всред народите на Предна Азия и по-специално всред древноеврейския народ хората трябваше да изостанат на една по-ниска, на една детинска степен.
Ето какво беше необходимо! Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
към текста >>
122.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всред отделните
народи
винаги имаше такива личности; те бяха вестители на духовния свят; те бяха преживели това, което Библията описва като „пребиваването на Йона в корема на кита" (Йона 2,1).
Това е старият начин за постигане на посвещение: Най-напред човек да подготви узряването на душата си и после в продължение на три дни и половина да изпадне в състояние на пълно откъсване от външния свят и от своите сетивни възприятия. Ето защо тези, които трябваше да бъдат „пренесени" в духовния свят, биваха най-напред старателно подготвяни; душите им придобиваха, така да се каже, известна устойчивост, необходима за свръхсетивните изживявания. После, в продължение на три дни и половина, те бяха откъсвани от света и пренасяни на определени места, където не можеха да си служат повече със своите физически сетива и където тялото им изпадаше в състояние, подобно на смъртта, за да бъдат отново пробудени след три дни и половина; и тогава душата отново се връщаше в тялото. Сега вече тези хора можеха да си спомнят своите опитности от по-висшите светове и сами да говорят за тях. Ето каква беше голямата тайна на посвещението: Предварително подготвената душа беше пренасяна за три дни и половина в един съвършено друг свят; там тя беше откъсвана от физическите условия и издигана в духовния свят.
Всред отделните народи винаги имаше такива личности; те бяха вестители на духовния свят; те бяха преживели това, което Библията описва като „пребиваването на Йона в корема на кита" (Йона 2,1).
Ето за какво бяха подготвяни древните посветени и когато се явяваха пред един или друг народ, те носеха в себе си „знака на Йона", т.е. способността сами да се произнасят относно живота в духовния свят.
към текста >>
123.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Защото ставало дума именно за това, този дар да се предпази от смесване с други
народи
, да остане неизкривена характерната особеност на кръвта.
Връзката и хармонизацията между древноегипетските преживявания и еврейските познания за мировия ред се осъществи от Мойсей. Когато това било направено, народът отново можел да се върне към това, наученото но непреживяно в Египет, да се преработи на своя почва.
Защото ставало дума именно за това, този дар да се предпази от смесване с други народи, да остане неизкривена характерната особеност на кръвта.
Но е трябвало да бъде спасено и това, което са успели да добият древните народи. Така наследството от древните времена, това, което било в съкровищницата на мъдростта в египетския народ, било присадено от Мойсей към древноеврейския народ с неговите математико-логически способности. След това народът е трябвало отново да се отдели, защото е трябвало да се наследява това, което като нова способност е било по възможностите само на народа на Авраам.
към текста >>
Но е трябвало да бъде спасено и това, което са успели да добият древните
народи
.
Връзката и хармонизацията между древноегипетските преживявания и еврейските познания за мировия ред се осъществи от Мойсей. Когато това било направено, народът отново можел да се върне към това, наученото но непреживяно в Египет, да се преработи на своя почва. Защото ставало дума именно за това, този дар да се предпази от смесване с други народи, да остане неизкривена характерната особеност на кръвта.
Но е трябвало да бъде спасено и това, което са успели да добият древните народи.
Така наследството от древните времена, това, което било в съкровищницата на мъдростта в египетския народ, било присадено от Мойсей към древноеврейския народ с неговите математико-логически способности. След това народът е трябвало отново да се отдели, защото е трябвало да се наследява това, което като нова способност е било по възможностите само на народа на Авраам.
към текста >>
При всички
народи
можем да наблюдаваме, че се разглежда като особено събитие, когато мъж и жена от един род встъпват в брак с друг, когато става преход към смесен брак.
Обичали са се един друг хора, свързани с кръвни връзки, женели са се само в тясно кръвно родство. Друга любов в древните времена е нямало. Любовта е била свързана с кръвното родство. Това се нарича близкородствен брак; човечеството се е отдалечило от близкородствения брак. След това тези отделни съюзи били все повече разхвърляни по различните местности на Земята.
При всички народи можем да наблюдаваме, че се разглежда като особено събитие, когато мъж и жена от един род встъпват в брак с друг, когато става преход към смесен брак.
Във всички митове и сказания, например, в „Сказание за Гудрун“, това се характеризира като особено събитие. Това винаги е правило особено впечатление. В продължение на това развитие на човечеството действат две течения. В съединението по силата на кръвното родство винаги е действал божествено-духовният принцип, който трябва да обедини човечеството, който трябва да създаде единство от цялото човечество. На него му противодейства луциферическият принцип, който се стреми да направи всеки човек самодостатъчен, стреми се да направи отделния човек силен и велик колкото е възможно.
към текста >>
Тази криза, този решаващ момент в човечеството настъпил, когато поради действията на Римската империя,
народи
от обширна територия на Земята били безразборно размесени, подобно на случайно паднал се жребий.
Така че в хода на прогресиращото развитие на човечеството са се трудили тези две сили: божествено-духовните власти и луциферическите власти, изостанали на Луната, които искали да попречат на човека да се изгуби, искали да го направят колкото се може по-самостоятелен. В развитието на човечеството винаги са работели тези две сили. Вследствие на това азът на човека, които се явява продукт на Земята, ставал все по-раздвоен. От една страна той клонял към любовта към хората, а от друга страна – към вътрешна самостоятелност. Така че в определено време настъпила своеобразна криза във взаимодействието на тези две сили.
Тази криза, този решаващ момент в човечеството настъпил, когато поради действията на Римската империя, народи от обширна територия на Земята били безразборно размесени, подобно на случайно паднал се жребий.
Това бил наистина решаващ момент в развитието на човечеството, решаващ момент, когато е трябвало да има яснота: в какво е трябвало да се излее неразрешимият въпрос за кръвнородствения и смесения брак. Хората стояли пред опасността: или да загубят аза си потъвайки в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да се превърнат в отделни, самостоятелни, егоистични индивидиуми. Този момент настъпил.
към текста >>
Така че цялото човечество на древния свят, с изключение на източните
народи
, стояло пред ново раждане на „аза“, пред такова раждане на аза, чрез което това е трябвало да стигне до раждащата се от самия аз любов.
Какво е трябвало да стане в този момент? Нещо напълно определено. Човешкият аз е трябвало да узрее, за да развие в себе си това, което може да се нарече самостоятелност, свобода, и свободно, от себе си, да развие душевна любов, която вече не е свързана с кръвните връзки. Човешкият аз стоял пред решаващ момент. Той е трябвало напълно да се освободи, да стане напълно съзнателен.
Така че цялото човечество на древния свят, с изключение на източните народи, стояло пред ново раждане на „аза“, пред такова раждане на аза, чрез което това е трябвало да стигне до раждащата се от самия аз любов.
Азът е трябвало да развие любов от свободата и свобода от любовта. Всъщност, само такова същество е напълно човек. Само този, който е развил такъв аз, е истински човек. Защото този, чиято любов е предизвикана само от кръвни връзки, е подтикван към любовта само отвън и изразява, макар и на по-висока степен, това, което на по-ниска степен го има и в животинското царство. А в момента, който описахме, завършва пълното образуване на човека.
към текста >>
124.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски
народи
.
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус. Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята. В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ. Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ. За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ.
Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи.
Последните още са били свързани с това, което може да бъде наречено последствие от древното ясновиждане на човечеството. Намираме такива последствия във всички народи от древността; можем да ги наречем прадревна мъдрост.
към текста >>
Намираме такива последствия във всички
народи
от древността; можем да ги наречем прадревна мъдрост.
В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ. Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ. За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ. Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи. Последните още са били свързани с това, което може да бъде наречено последствие от древното ясновиждане на човечеството.
Намираме такива последствия във всички народи от древността; можем да ги наречем прадревна мъдрост.
към текста >>
По този начин е дадено нещо извънредно важно за различаване на цялата предразположеност на този народ от останалите
народи
на древността; той радикално се отличава от останалите
народи
.
Ако точно се вземе предвид тази разлика, само тогава става напълно разбираемо какво означава, че в дохристиянското време все още са съществували остатъци от древното ясновидство, с единственото изключение на древноеврейския народ, който изначално е бил избран за това, да развие такъв човешки организъм, който да е предразположен да повери външния физически свят на мярката, числото и така нататък, и постепенно да се издигне от физическия свят към познаването на духовния, който се обединява в образа на Яхве или Йехова. Същественото е било, че в Авраам е бил избран човек, чиито мозък е имал съответното устройство, и той е могъл да стане прародител на целия народ, който наследява от него тези качества. Интуициите, които се надигат отвътре, не само трябва да се приемат, но трябва да се разглеждат и като дар, идващ отвън. Всичко, което произлиза от Авраам, е било първоначално получено не отвътре, а преди всичко като откровение, отвън.
По този начин е дадено нещо извънредно важно за различаване на цялата предразположеност на този народ от останалите народи на древността; той радикално се отличава от останалите народи.
към текста >>
Това е отбелязано при Йосиф, който още е имал нещо общо с другите
народи
.
Естествено, древните способности, древното наследство не е можело веднага да изчезне, и в този народ още имало древни остатъци.
Това е отбелязано при Йосиф, който още е имал нещо общо с другите народи.
Затова той е могъл да стане свързващото звено между древния еврейски и египетския народ, пребиваващ още изцяло в духовното течение на дохристиянските народи. Новите способности са можели да се развият само много постепенно.
към текста >>
Затова той е могъл да стане свързващото звено между древния еврейски и египетския народ, пребиваващ още изцяло в духовното течение на дохристиянските
народи
.
Естествено, древните способности, древното наследство не е можело веднага да изчезне, и в този народ още имало древни остатъци. Това е отбелязано при Йосиф, който още е имал нещо общо с другите народи.
Затова той е могъл да стане свързващото звено между древния еврейски и египетския народ, пребиваващ още изцяло в духовното течение на дохристиянските народи.
Новите способности са можели да се развият само много постепенно.
към текста >>
125.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Другите
народи
под водачеството на великия слънчев посветен се добрали до Азия.
Другите народи под водачеството на великия слънчев посветен се добрали до Азия.
Най-изнесената напред групировка под ръководството на Риши, образувала първата следатлантска култура. След това, в Предна Азия, се развила най-древната култура на Заратустра; тук не става дума за историческия Заратустра. Това, което той предизвикал, по определен начин се противопоставя на древноиндийската култура. Последната била построена изцяло на базата на етерното ясновиждане; Заратустра насочил поглед към Слънцето. Той съзерцава духа на Слънцето, „великата аура“, Ахура Мазда.
към текста >>
Скалд е със същото значение, но се свързва със скандинавските
народи
през епохата на викингите.
[4] Бардове и скалди – бардовете са пазителите на родовата памет, предавана в поеми за богове и герои. Свързват се предимно с келтите-друиди. По-късно значението на думата се профанизира до „странстващ певец“ или днешното „поет с китара“.
Скалд е със същото значение, но се свързва със скандинавските народи през епохата на викингите.
към текста >>
126.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако човек действа свободно в етерното тяло, възниква образ, който представлява знанието на тези древни
народи
; точно както и днес, всяко ясновидско знание възниква тогава, когато човек е в състояние да повдигне етерното си тяло от физическото тяло, без да се ползва от физическия си мозък.
Египетската геометрия също била родено отвътре знание, използвано не само във външните земемерни работи. За древния халдеец постигането на външното знание ставало възможно само благодарение на развихрянето на други сили. Мисията да се доведе човечеството до външното, комбинативно знание, била предназначена от духовните водачи на мировата еволюция за еврейския народ. Цялото познание на индуси, перси, халдейци, египтяни – което било толкова важно – съвсем не се нуждаело от физически мозък. Това знание е било в несвързаното с физическия мозък етерно тяло, което функционира свободно.
Ако човек действа свободно в етерното тяло, възниква образ, който представлява знанието на тези древни народи; точно както и днес, всяко ясновидско знание възниква тогава, когато човек е в състояние да повдигне етерното си тяло от физическото тяло, без да се ползва от физическия си мозък.
към текста >>
Това, което другите
народи
получавали като откровение, те го получават сега отвън като закон.
Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие. Така Йосиф отива в изгнание. Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия. Синовете на Авраам се отказали от получаването на откровения отвътре; това, което обикновено идва чрез вдъхновение, което обикновено се постига като вест отвътре, те е трябвало да го приемат отвън. Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене.
Това, което другите народи получавали като откровение, те го получават сега отвън като закон.
И наистина, това, което наричаме Десетте заповеди, другите хора го достигали по пътя на вътрешното озарение. Юдеите приемат от Египет чрез Мойсей отвън като заповеди това, което, собствено, е трябвало да бъде небесни откровения.
към текста >>
127.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Макар именно в древноеврейския народ посвещението да не е било толкова често, както при другите
народи
, все пак можем да вземем един такъв истински посветен, и не просто някой познаващ теорията и закона, а истински посветен, проникващ в духовните светове и притежаващ цялото своеобразие на народа.
Да вземем един древноеврейски посветен.
Макар именно в древноеврейския народ посвещението да не е било толкова често, както при другите народи, все пак можем да вземем един такъв истински посветен, и не просто някой познаващ теорията и закона, а истински посветен, проникващ в духовните светове и притежаващ цялото своеобразие на народа.
Обичайно за днешната външна наука е да оперира само с документи и да сверява всичко, което се намира в Стария Завет, с всевъзможни външни свидетелства и да не намира потвърждение на казаното там. Ще имаме още възможности да покажем, че Старият Завет дава по-достоверни факти, отколкото външната документирана история. Във всеки случай, духовната наука показва, че действителното кръвно родство на еврейския народ до прародителя Авраам е потвърдено, и да се смята Авраам за прародител е правомерно. Но, между другото е имало нещо, което са знаели в древноеврейските тайни школи: индивидуалността, душевната същност на Авраам не е била въплътена само като Авраам, а е вечно същество, което оставало да пребивава в духовния свят. И истински посветен бил този, който е бил инспириран от същия дух, от който е бил инспириран и Авраам, който е можел да го призове за себе си и е бил пронизан от същата душевност, както и Авраам.
към текста >>
128.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това била мисията на народа на Авраам: да даде на човечеството това, което идвало като откровение отвън, обратно на това, което предоставяли другите
народи
.
Това била мисията на народа на Авраам: да даде на човечеството това, което идвало като откровение отвън, обратно на това, което предоставяли другите народи.
Затова този инструмент за духовен живот, е трябвало да преминава по наследство така, че със своето устройство да съответства на откровенията отвън, както преди това вътрешните душевни способности са съответствали на откровенията отвътре.
към текста >>
Винаги е трябвало да се отделя това, което е дошло като наследство от другите
народи
.
Затова вместо Исаак в жертва се принася овен. Това е външен израз за това, че в жертва се принася последната ясновидска способност, за да бъде дарен на Авраам древноеврейският народ. По такъв начин, този народ бил избран за развитието именно на тези качества, които служат за наблюдение на външния свят. Но във всичко се проявяват атавистични остатъци от миналото. Затова древноеврейският народ отново и отново е принуден да изтръгва това, което не е било заложено в кръвта само за пренасяне на тези насочени навън способности, а още е напомняло за древното ясновиждане.
Винаги е трябвало да се отделя това, което е дошло като наследство от другите народи.
към текста >>
Даже това, което другите
народи
са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън.
По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство. Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук. Ако древноеврейският народ не е можел да получава откровения отвътре, той е трябвало да ги получава отвън.
Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън.
Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация. И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове. Те получили даже моралния закон отвън, а не като нещо проблясващо отвътре. Това е била мисията на древноеврейския народ. След като усвоили това, което е трябвало да усвоят само отвън, улавяйки даденото им отвън откровение, те отново тръгнали обратно в своята Палестина.
към текста >>
129.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези
народи
и символите им с християнството.
И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите.
Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството.
По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени.
към текста >>
130.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това се открива при всички
народи
.
Поглеждайки назад, към времената, когато развитието на човечеството се е разигравало в дълбоката древност, знаем, че човешкият аз тогава не е бил напълно развит. Проследявайки развитието назад, стигаме до груповата душа. Както животните днес още имат групова душа, така и за определен брой хора е била характерна обща аз-душа (Ich-Sее1е).
Това се открива при всички народи.
Ние знаем, че човечеството се е развило от груповата душевност. По времето, когато Христос се е спуснал на Земята, човечеството стигнало до точката, в която древните групови души започнали да губят значение. Древните групови души се оттегляли. На всеки човек била предоставена възможност да развива в себе си индивидуална душа, собствен аз. И кой донесе това, което е трябвало да се излее в индивидуалната душа?
към текста >>
131.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Този период от своя страна бе предшествуван от друг, именован по неговите водещи
народи
, Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийската епоха.
Ще си спомните, че при проследяване назад през различните епохи на цивилизацията дойдохме също и до едни специфични епохи на човешката култура. Ние сега живеем в един период на цивилизация, който бе предшествуван от друг, койго определяме като Гръко-Латински.
Този период от своя страна бе предшествуван от друг, именован по неговите водещи народи, Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийската епоха.
Тя от своя страна бе предшествувана от древната Персийска; и още по-назад идваме до онова, което наричаме древната Индуска епоха. Тази най-последната е цивилизация, към която може да се гледа само с ясновидско око. Периодът, който даде Ведите, възникна в много по-късни времена като едно слабо ехо на онази възвишена мъдрост, която бе дадена на света от Седемте Свещени Риши през най-ранната първична Индуска цивилизация. И ако се върнем даже още по-назад, откриваме великата Атлантска катастрофа, която така промени физиономията на нашата земя чрез катаклизми от вода и огън, че Атлантския континент постепенно изчезна. На негово място се издигна онова, което днес образува Африка и Европа, от една страна, и Америка, от другата страна.
към текста >>
132.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В тези индийски,
източни
ложи друг вид същество се използува на мястото на мъртвите, използувани от западните ложи.
Запада. Те желаят да се борят срещу Христос, Който ще навлезе в човешката еволюция като една етерна индивидуалност в течение на 20-тото столетие, не като Го заменят с друга индивидуалност; за тази цел те биха имали нужда от мъртвите, а те не притежават такива. Вместо това те желаят да отклонят интереса на хората от Христос. Те не желаят да разрешат на Християнството да стане силно, тези братства на Изтока, особено индийските братства. Те не желаят интересът към истинския Христос, Който е преминал през Мистерията на Голгота да процъфтява, интересът в Христос, Който е имал само едно единствено въплъщенио в течение на 3 години тук на земята и Който не може да се яви отново на земята във физическо въплъщение. Те не желаят да използуват мъртвите в своите ложи, но нещо друго извън онова, което някога са били само прости живи човешки същества.
В тези индийски, източни ложи друг вид същество се използува на мястото на мъртвите, използувани от западните ложи.
към текста >>
Може да се отклони световният мироглед на Източните
народи
от Мистерията на Голгота, като се работи по този начин, както се прави това в Източните ложи.
Може да се отклони световният мироглед на Източните народи от Мистерията на Голгота, като се работи по този начин, както се прави това в Източните ложи.
Тяхната цел чрез това ще бъде постигната, щото Христос като индивидуалност, като ще премине над земята да остане незабелязан от Източните народи, а може би и от много хора навсякъде. Те следователно не желаят да турнат един фалшив Христос на негово място, а само да направят щото появяването на Христос Исус да остане незабелязано.
към текста >>
Тяхната цел чрез това ще бъде постигната, щото Христос като индивидуалност, като ще премине над земята да остане незабелязан от Източните
народи
, а може би и от много хора навсякъде.
Може да се отклони световният мироглед на Източните народи от Мистерията на Голгота, като се работи по този начин, както се прави това в Източните ложи.
Тяхната цел чрез това ще бъде постигната, щото Христос като индивидуалност, като ще премине над земята да остане незабелязан от Източните народи, а може би и от много хора навсякъде.
Те следователно не желаят да турнат един фалшив Христос на негово място, а само да направят щото появяването на Христос Исус да остане незабелязано.
към текста >>
133.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато, воден от такива принципи, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните
народи
на Северна Европа.
Когато, воден от такива принципи, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните народи на Северна Европа.
Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност. Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие. Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад. Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес?
към текста >>
Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези
народи
по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност.
Когато, воден от такива принципи, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните народи на Северна Европа.
Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност.
Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие. Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад. Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес? Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си!
към текста >>
134.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В хода на инкарнациите човек може да принадлежи на различни
народи
и да използва различни езици, различни езикови средства.
Човек преминава в своите следващи инкарнации с всичко онова, което е направил свое собствено в Аза си. Ако някой от вас можеше да се върне в своите предишни въплъщения, вие бихте намерили себе си инкарнирани, примерно, в Гръко-Латинската епоха, в Египетско-Халдейската епоха, в Древно-Персийската епоха, в Древно-Индийската епоха и т.н. Но работата, извършена от човешкия ларингс, не е в същия смисъл свързана с Аза. Онова, което ларингсът може да прави, във всяка инкарнация се изразява в различна форма на речта; човек не пренася това със себе си от едно прераждане в друго. Говорът е нещо, което днес е индивидуализирано.
В хода на инкарнациите човек може да принадлежи на различни народи и да използва различни езици, различни езикови средства.
Следователно е ясно, че речта не е така обвързана с Аза, както е мисленето. Говорът не е свързан с нашата истинска индивидуалност, с онова, което съставлява истинската ни човешка стойност. Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия. Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си. Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили.
към текста >>
135.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
В хода на времето, а и според различните
народи
, отношението на човека към животинския свят изглежда твърде различно.
В хода на времето, а и според различните народи, отношението на човека към животинския свят изглежда твърде различно.
Съвсем не е безинтересно да припомним, че народите, съхранили най-добрата част от свещената мъдрост на човечеството, се отнасят към животните с огромна обич и истинско състрадание. В света на будизма, например, който успя да съхрани голяма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги изживеят, нито да ги разберат.
към текста >>
Също и всред други
народи
спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички животни.
Също и всред други народи спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички животни.
към текста >>
Общочовешката съдба на западноевропейските
народи
ако мога така да се изразя е рано или късно, те да се издигнат над своите материалистични възгледи и тенденции, и, преодолявайки ги, да разгърнат могъщите си пориви към един най-висш спиритуализъм.
Общочовешката съдба на западноевропейските народи ако мога така да се изразя е рано или късно, те да се издигнат над своите материалистични възгледи и тенденции, и, преодолявайки ги, да разгърнат могъщите си пориви към един най-висш спиритуализъм.
към текста >>
И като последица от тази съдба, от тази Карма на западноевропейските
народи
, възникна онази характерна тях на особеност, според която смятат, че животните са лишени от душа.
И като последица от тази съдба, от тази Карма на западноевропейските народи, възникна онази характерна тях на особеност, според която смятат, че животните са лишени от душа.
Разбира се, ако човек не може да проникне в духовния свят и ако се придържа единствено към своите сетивни впечатления, лесно ще стигне до заключението, че животните са на една от най-ниските степени в еволюцията на света.
към текста >>
136.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Едва от скоро европейските
народи
можаха отново да завладеят териториите, които се обособиха от другата страна на континента Атлантида.
Замислете се само, как нашите далечни предшественици т.е. нашите собствени души живееха на древния континент Атлантида в съвсем различни тела от тези на днешните хора, как после тази древна Атлантида потъна, и че нейните обитатели се сляха с останалите земни обитатели в точно определен период от време.
Едва от скоро европейските народи можаха отново да завладеят териториите, които се обособиха от другата страна на континента Атлантида.
Но тези процеси също се управляват от великите закони на Кармата. Дали ще бъде направено едно или друго откритие, с което да повлияем на Кармата в едно или друго отношение, не зависи от волята и прищевките на хората, а настъпва тогава, когато трябва да настъпи.
към текста >>
137.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Отблъсквайки персите, те филтрираха това, което беше създадено в Азия и успяха да го предадат на други
народи
.
Разбира се, тя не можеше да се появи от нищото. Нейните основни предпоставки бяха заложени в източната цивилизация. Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений. Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: От стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства. Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност.
Отблъсквайки персите, те филтрираха това, което беше създадено в Азия и успяха да го предадат на други народи.
към текста >>
И ако бихме го обгърнали отвсякъде, щяхме да стигнем до извода: „Да, всичко това трябваше да бъде постигнато, но без неговите тъмни страни; извоюваните съкровища трябваше да бъдат предадени на други
народи
, които на свой ред да се издигнат чрез тях на още по-високо равнище.
Разглеждайки великите исторически събития от такава гледна точка, ние стигаме до един забележителен образ на нещата. Ако бихме били в състояние да продължим един лекционен цикъл, примерно три или четири години, и подробно да проучим известните ни исторически документи, неизбежно бихме стигнали до нещо, което ще определим като „план за развитие на земното човечество".
И ако бихме го обгърнали отвсякъде, щяхме да стигнем до извода: „Да, всичко това трябваше да бъде постигнато, но без неговите тъмни страни; извоюваните съкровища трябваше да бъдат предадени на други народи, които на свой ред да се издигнат чрез тях на още по-високо равнище.
към текста >>
Виждаме още, как един или друг народ прибавя нещо ново към основния импулс и как в развитието остава нещо непреходно; обаче напредъкът неумолимо изисква цели
народи
да напуснат историческата сцена, като в същото време техните най-големи и величествени постижения биват съхранени за следващите епохи.
Ако обърнем поглед назад към миналото, ще видим как възникват култура след култура, народ след народ.
Виждаме още, как един или друг народ прибавя нещо ново към основния импулс и как в развитието остава нещо непреходно; обаче напредъкът неумолимо изисква цели народи да напуснат историческата сцена, като в същото време техните най-големи и величествени постижения биват съхранени за следващите епохи.
В този смисъл, изводите на антропософската Духовна Наука не трябва да ни учудват: В този възходящ ход на човешкото развитие, тя ясно разграничава два отделни потока.
към текста >>
Обаче тъкмо тази постоянно подновявана илюзия направи възможна онази непоколебима, мисионерска преданост, с която отделните
народи
бдяха над своите култури, сякаш те бяха неповторими и вечни шедьоври.
Замислете се за всичко, което изпълва културното пространство на всеки отделен народ! Замислете се за всичко, което предхожда връхната точка в живота на един народ, за амалгамата от чувства и усещания на безброй индивиди, за стремежите и ентусиазма, които кулминират в точно определен момент, придавайки характерен облик на този или онзи културен импулс! Замислете се как отделните души са вложили най-добрите си сили за тържеството на един или друг културен импулс. И въпреки това е трябвало да минат хилядолетие след хилядолетие, народ след народ, без те да са в състояние да изкоренят упоритата илюзия, че всеки народ сам работи върху своя културен импулс, създавайки по този начин нещо вечно и непреходно.
Обаче тъкмо тази постоянно подновявана илюзия направи възможна онази непоколебима, мисионерска преданост, с която отделните народи бдяха над своите култури, сякаш те бяха неповторими и вечни шедьоври.
Тази илюзия е жива също и днес ,макар и хората да не говорят открито за „вечността на тази или онази култура"; илюзията е жива, и всъщност тя отвлича хората от самата идея за развитието на земното човечество.
към текста >>
Защото в хода на столетия и хилядолетия, отделните култури и
народи
, в които се инкарнират отделните индивиди, им налагат да се справят със съвършено нови опитности!
Защо това е така?
Защото в хода на столетия и хилядолетия, отделните култури и народи, в които се инкарнират отделните индивиди, им налагат да се справят със съвършено нови опитности!
Замислете се за богатия душевен живот в епохата на Древна Гърция и за онзи негов екстракт, който беше поет от следващите поколения! И тогава ще си кажете: Тук е скрито нещо много повече от индивидуалните кармически връзки. Много от историческите събития стават не с оглед на индивидуалната, а с оглед на универсалната Карма.
към текста >>
138.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
Мисията на отделните
народи
и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
към текста >>
139.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
В хода на лекциите, изнесени през Юни 1910 в Кристияния аз се осмелих да предприема един опит да опиша психологията на отделните
народи
и пътищата на тяхното развитие.
В хода на лекциите, изнесени през Юни 1910 в Кристияния аз се осмелих да предприема един опит да опиша психологията на отделните народи и пътищата на тяхното развитие.
Като основа на лекциите послужи това, което аз вече бях изложил в писмен вид по въпросите на антропософски ориентираната Духовна наука и главно в моите книги „Теософия“, „Тайната наука“, „Върху загадката на човека“, „Върху загадките на душата“ и много други. Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже слушателите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения. Обаче към външната гледна точка по този въпрос, аз прибавих и една вътрешна гледна точка. Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука. С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията.
към текста >>
За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните
народи
във връзка със силите на небесните тела.
Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука. С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията. Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля.
За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела.
Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса?
към текста >>
Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните
народи
, за преселенията на народите и т.н.
Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля. За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса.
Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н.
не в самите народи, а в Космоса? Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено. В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция. И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните народи. И тогава се оказва, че тези факти стават разбираеми именно когато ги разглеждаме в светлината на по-висшата духовна действителност, в противен случай истинско познание в тази област изобщо не съществува.
към текста >>
не в самите
народи
, а в Космоса?
За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н.
не в самите народи, а в Космоса?
Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено. В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция. И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните народи. И тогава се оказва, че тези факти стават разбираеми именно когато ги разглеждаме в светлината на по-висшата духовна действителност, в противен случай истинско познание в тази област изобщо не съществува. Ние трябва или да се откажем от една психология на народите, или да я търсим в духовната действителност.
към текста >>
В основата на отделните
народи
и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция.
Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса? Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено.
В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция.
И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните народи. И тогава се оказва, че тези факти стават разбираеми именно когато ги разглеждаме в светлината на по-висшата духовна действителност, в противен случай истинско познание в тази област изобщо не съществува. Ние трябва или да се откажем от една психология на народите, или да я търсим в духовната действителност.
към текста >>
И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните
народи
.
Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса? Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено. В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция.
И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните народи.
И тогава се оказва, че тези факти стават разбираеми именно когато ги разглеждаме в светлината на по-висшата духовна действителност, в противен случай истинско познание в тази област изобщо не съществува. Ние трябва или да се откажем от една психология на народите, или да я търсим в духовната действителност.
към текста >>
Ако човек съпостави съдържанието на тези лекции с болезнените изпитания, през които европейските
народи
минават точно сега, той несъмнено ще установи, че моите тогавашни думи хвърлят известна светлина върху това, което става днес.*1 Ако аз бих държал тези лекции сега, някой лесно би могъл да повярва, че моите изводи са продиктувани от важните исторически събития, които се разиграват в наши дни.
Ако човек съпостави съдържанието на тези лекции с болезнените изпитания, през които европейските народи минават точно сега, той несъмнено ще установи, че моите тогавашни думи хвърлят известна светлина върху това, което става днес.*1 Ако аз бих държал тези лекции сега, някой лесно би могъл да повярва, че моите изводи са продиктувани от важните исторически събития, които се разиграват в наши дни.
Например още в началото на първата лекция аз казвам: „И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“. Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“. Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.“ Вече наближава времето, когато самата съдба ще подскаже на човечеството съвсем ясно, че един такъв възглед съдържа истината.
към текста >>
И представителите на отделните
народи
ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако човек съпостави съдържанието на тези лекции с болезнените изпитания, през които европейските народи минават точно сега, той несъмнено ще установи, че моите тогавашни думи хвърлят известна светлина върху това, което става днес.*1 Ако аз бих държал тези лекции сега, някой лесно би могъл да повярва, че моите изводи са продиктувани от важните исторически събития, които се разиграват в наши дни. Например още в началото на първата лекция аз казвам: „И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество.
И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“. Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.“ Вече наближава времето, когато самата съдба ще подскаже на човечеството съвсем ясно, че един такъв възглед съдържа истината.
към текста >>
140.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните
народи
, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
Вие може би ще разберете най-добре какво имам предвид, ако си припомните, че на определена степен от мистичното или окултно развитие, ученикът се нарича безотечествен човек. Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на познанието поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето познание, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ. Бихме могли още да добавим, че безотечественият човек е онзи, който съумява да приеме в себе си великата мисия на цялото човечество, без при това да смесва нюансите на особените усещания и чувства, произтичащи от характера на този или онзи народ.
Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
към текста >>
И представителите на отделните
народи
ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Обаче нещата не стоят така. Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция. И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души. Колкото основателно беше до този момент напълно да се премълчава важността на тази мисия, толкова основателни са и опитите на нашето съвремие най-после да проговори за нея. И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество.
И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“. Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.
към текста >>
И когато разглеждаме отделните
народи
на Земята, тогава в техните особености и своеобразия, в „характерните качества“ на този или онзи народ, ние имаме едно отражение на това, което наричаме мисия на Народностните Духове.
И така, изградете си една представа за такива Същества, които се намират в обкръжението на нашата Земя, и чийто Аз също е разположен в духовната атмосфера на нашата Земя. След като с този свой Аз вече са преобразили своето астрално тяло, те разполагат с един напълно развит Манас, или Дух-Себе, макар че с този напълно развит Манас, или Дух-Себе те продължават да оказват определени въздействия както върху нашата Земя, така и върху хората, и тези въздействия всъщност се изразяват в едно напредващо преобразяване на нашето етерно, или жизнено тяло, или казано с други думи, тези Същества се намират на онази степен, която им позволява да превръщат етерното, или жизненото тяло в Дух-Живот, или Буди. И когато успеете да си представите такива Същества, намиращи се, следователно, в областта на духовните Йерархии, наричани от нас с името Архангели, Вие ще имате и една най-обща представа за това, което наричаме „Народностни Духове“ или „Духове на Народите“, които определят съдбата на всеки един народ на Земята. Народностните Духове принадлежат към Йерархията на Архангелои, или Архангелите. Ние ще видим как от своя страна те продължават да ръководят етерното, или жизненото тяло, оказвайки по този начин определено влияние върху цялото човечество, включвайки го в своята собствена дейност.
И когато разглеждаме отделните народи на Земята, тогава в техните особености и своеобразия, в „характерните качества“ на този или онзи народ, ние имаме едно отражение на това, което наричаме мисия на Народностните Духове.
към текста >>
Ако обгърнете с поглед онзи период от време, започващ след Атлантската катастрофа която впрочем дотолкова измени облика на Земята, че потъна онзи континент, който е съществувал между днешните Африка, Америка и Европа -, Вие ще различите онези велики
народи
, които станаха основатели на големите следатлантски култури: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръцко-римската и нашата съвременна култура, която след известно време ще премине в така наречената Шеста културна епоха.
Ако обгърнете с поглед онзи период от време, започващ след Атлантската катастрофа която впрочем дотолкова измени облика на Земята, че потъна онзи континент, който е съществувал между днешните Африка, Америка и Европа -, Вие ще различите онези велики народи, които станаха основатели на големите следатлантски култури: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръцко-римската и нашата съвременна култура, която след известно време ще премине в така наречената Шеста културна епоха.
Ние ясно забелязваме, че през всичките тези епохи действуват съответните вдъхновители или инспиратори на народите. Ние знаем, че Египетско-халдейската култура продължи да дава своите плодове, дори и след настъпването на гръцката култура, а на свой ред гръцката култура продължи да цъфти дори и след настъпването на римската култура. Ето как народите съществуват един след друг и един до друг. Обаче наред с това, което става със и всред народите, се развива и нещо друго. В общочовешката еволюция непрекъснато се извършва някакъв напредък.
към текста >>
На какво се дължи фактът, че в тази зала са събрани толкова много хора, които произхождат от различни
народи
и се разбират по отношение на най-важното, което ги е довело тук?
Всеки има право на лична оценка, на лични предпочитания. Обаче който не робува на личните си предпочитания, ще каже: Нашите лични предпочитания нямат никакво значение; еволюцията непрекъснато тласка човечеството напред; това, което днес наричаме напредък, утре ще изглежда като упадък. Необходимостта непрекъснато тласка човечеството напред. И ако сравним различни периоди от време, 5000 години преди Христос, 3000 години преди Христос и 1000 години след Христос, ние ще установим присъствието на такива сили, които стоят още по-високо от Народностните Духове. За да обхванем същността на нещата, достатъчно е да спрем погледа си в нашето време.
На какво се дължи фактът, че в тази зала са събрани толкова много хора, които произхождат от различни народи и се разбират по отношение на най-важното, което ги е довело тук?
Различните хора идват от областта на различните Народностни Духове и въпреки това има нещо, в името на което те наистина успяват да се разбират помежду си. По сходен начин можеха да се разбират и различните народи от миналото, защото във всяка епоха има нещо, което се простира над Народностната Душа и може да обедини различните Народностни Души, нещо, което хората навсякъде и по всяко време, доколкото могат, се стремят да разберат. Става дума за нещо, което назоваваме с твърде лошата, но широко разпространена немска дума „Дух на времето“ или „Дух на епохата“. Духът на епохата, Духът на времето, отнасящ се за гръцката култура, е съвсем различен от Духа на времето, определящ нашата епоха. Онези, които улавят Духа на нашето време, се обръщат към теософията*8.
към текста >>
По сходен начин можеха да се разбират и различните
народи
от миналото, защото във всяка епоха има нещо, което се простира над Народностната Душа и може да обедини различните Народностни Души, нещо, което хората навсякъде и по всяко време, доколкото могат, се стремят да разберат.
Необходимостта непрекъснато тласка човечеството напред. И ако сравним различни периоди от време, 5000 години преди Христос, 3000 години преди Христос и 1000 години след Христос, ние ще установим присъствието на такива сили, които стоят още по-високо от Народностните Духове. За да обхванем същността на нещата, достатъчно е да спрем погледа си в нашето време. На какво се дължи фактът, че в тази зала са събрани толкова много хора, които произхождат от различни народи и се разбират по отношение на най-важното, което ги е довело тук? Различните хора идват от областта на различните Народностни Духове и въпреки това има нещо, в името на което те наистина успяват да се разбират помежду си.
По сходен начин можеха да се разбират и различните народи от миналото, защото във всяка епоха има нещо, което се простира над Народностната Душа и може да обедини различните Народностни Души, нещо, което хората навсякъде и по всяко време, доколкото могат, се стремят да разберат.
Става дума за нещо, което назоваваме с твърде лошата, но широко разпространена немска дума „Дух на времето“ или „Дух на епохата“. Духът на епохата, Духът на времето, отнасящ се за гръцката култура, е съвсем различен от Духа на времето, определящ нашата епоха. Онези, които улавят Духа на нашето време, се обръщат към теософията*8. Тя е нещо, което наистина идва от Духа на епохата и се простира над отделните Народностни Духове. През епохата, когато Христос Исус се яви на Земята, неговият предтеча, Йоан Кръстител се обърна към Духа, който бихме могли да назовем Дух на епохата, с думите: „Променете състоянието на душата, защото наближава царството небесно“.
към текста >>
Фактът, че различните
народи
на Земята изживяват неща, които напредват от една епоха в друга епоха, че все възможни културни явления израстват на тази или онази основа, от тази или онзи езикова общност*11, от сферата на архитектурата, изкуството и науката, приемайки всякакви метаморфози, както и импулсите, които Духът на Епохата влага в човечеството, за всичко това ние се нуждаем именно от Духовете на Народите, принадлежащи към Йерархията на по-висшите Същества, към Йерархията на Архангелите.
Фактът, че различните народи на Земята изживяват неща, които напредват от една епоха в друга епоха, че все възможни културни явления израстват на тази или онази основа, от тази или онзи езикова общност*11, от сферата на архитектурата, изкуството и науката, приемайки всякакви метаморфози, както и импулсите, които Духът на Епохата влага в човечеството, за всичко това ние се нуждаем именно от Духовете на Народите, принадлежащи към Йерархията на по-висшите Същества, към Йерархията на Архангелите.
към текста >>
А Духът на Времето се разпростира върху цялата Земя благодарение на отделните
народи
и техните специфични особености.
Духовете на Времето трасират основните насочващи линии за отделните епохи.
А Духът на Времето се разпростира върху цялата Земя благодарение на отделните народи и техните специфични особености.
Докато Духовете на Времето насърчават Духовете на Народите, за да бъде изпълнена една или друга велика мисия, Ангелите осъществяват връзката между Архаите и отделните хора така, че последните също да се включат в изпълнението на съответната мисия. Да, за да се превърнат отделните хора в надеждни инструменти за постигането на йерархическата мисия, която имат Духовете на Народите, са необходими онези Същества, които се намират в областта между хората и Духовете на Народите, и това са Ангелои, или Ангелите.
към текста >>
А как тази чудна мрежа ще ни позволи да опознаем конкретните проявления на различните
народи
в миналото и днес, това ще бъде предмет на следващите лекции.
А как тази чудна мрежа ще ни позволи да опознаем конкретните проявления на различните народи в миналото и днес, това ще бъде предмет на следващите лекции.
И още в утрешната лекция ние ще се опитаме да хвърлим светлина в конкретните особености и в това, по колко чуден начин е изтъкана онази духовна тъкан, която ще бъде арената на нашето следващо-мирово съществувание.
към текста >>
141.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче тази подробност може да бъде наблюдавана и при всички останали
народи
, защото при тях също възниква това чудно взаимодействие на споменатите три сили: Нормалния Дух на Народа или Архангел, абнормния Архангел и това, което действува вътрешно в абнормния Дух на Времето, който се проявява именно вътрешно не като Дух на Времето, и накрая идва това, което истинският Дух на Времето връчва като едно интимно послание на този или онзи народ.
Обаче тази подробност може да бъде наблюдавана и при всички останали народи, защото при тях също възниква това чудно взаимодействие на споменатите три сили: Нормалния Дух на Народа или Архангел, абнормния Архангел и това, което действува вътрешно в абнормния Дух на Времето, който се проявява именно вътрешно не като Дух на Времето, и накрая идва това, което истинският Дух на Времето връчва като едно интимно послание на този или онзи народ.
Истинското познаване на един народ изисква от нас да се вслушваме в тези сили и старателно да проверяваме участието на всеки един от споменатите фактори в живия организъм на народа. Ето защо за хората, които не се съобразяват с окултните сили в общочовешката еволюция, става все по-трудно да дефинират понятието „народ“. Опитайте се да намерите някъде из литературата по този въпрос дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си. И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава предпочитание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ. Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни предпочитания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори.
към текста >>
Ние допълнително ще обсъдим въпроса защо има
народи
, чиято активност се определя главно от Духа на Личността, следователно
народи
, които съществуват главно поради взаимодействията между отделните личности.
Ние допълнително ще обсъдим въпроса защо има народи, чиято активност се определя главно от Духа на Личността, следователно народи, които съществуват главно поради взаимодействията между отделните личности.
По лицето на Земята ние ще открием и такива народи, които черпят своите сили от абнормните Духове на Личността. Тези Духове на Личността не работят в смисъла на по-нататъшното развитие. Достатъчно е да се вгледате в характера на северноамериканския народ, за да разберете, че той се крепи тъкмо върху този принцип. И така, Вие ще се убедите в следното: ние ще разберем мировата история, доколкото тя се покрива с историята на народите, едва тогава, когато ще сме в състояние да проследим от един народ в друг народ, както стълкновенията, така и взаимодействията между нормалните и абнормни Архангели, между нормалните и абнормни Духове на Личността.
към текста >>
По лицето на Земята ние ще открием и такива
народи
, които черпят своите сили от абнормните Духове на Личността.
Ние допълнително ще обсъдим въпроса защо има народи, чиято активност се определя главно от Духа на Личността, следователно народи, които съществуват главно поради взаимодействията между отделните личности.
По лицето на Земята ние ще открием и такива народи, които черпят своите сили от абнормните Духове на Личността.
Тези Духове на Личността не работят в смисъла на по-нататъшното развитие. Достатъчно е да се вгледате в характера на северноамериканския народ, за да разберете, че той се крепи тъкмо върху този принцип. И така, Вие ще се убедите в следното: ние ще разберем мировата история, доколкото тя се покрива с историята на народите, едва тогава, когато ще сме в състояние да проследим от един народ в друг народ, както стълкновенията, така и взаимодействията между нормалните и абнормни Архангели, между нормалните и абнормни Духове на Личността.
към текста >>
142.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Вгледайте се в живота на отделните
народи
, как той протича в една или друга епоха, как непрекъснато на преден план идват нови представи и нови мирови тайни.
Вгледайте се в живота на отделните народи, как той протича в една или друга епоха, как непрекъснато на преден план идват нови представи и нови мирови тайни.
Как древните гърци биха могли да стигнат до своите представи за Зевс или Атина, ако те разчитаха единствено на външните възприятия! Отвътре оживява всичко онова, което се съдържа в мъдростта, в митологиите, религиите и науките. Отвътре оживява половината от нашата вътрешна природа, половината от нашата Разсъдъчна душа и от нашата Съзнателна душа, и то дотолкова, доколкото човекът сам изпълва себе си с всичко онова, за което става дума в този момент; впрочем доколкото проникват във вътрешния човешки свят самите Архангели, дотолкова се разгръща и същинският живот на Архангелите. Следователно, Вие трябва да изключите от вътрешния живот всичко онова, което Сетивната душа извлича от външния свят, дори и след като то е вече преработено от Разсъдъчната душа.
към текста >>
Такива
народи
имат предпочитание не към централизацията, а към изграждането на отделна човешка индивидуалност.
Такива народи имат предпочитание не към централизацията, а към изграждането на отделна човешка индивидуалност.
В известен смисъл това има и своята добра страна, защото дава възможност за проявление на повече нюанси от народностния характер.
към текста >>
От една раса може да произлязат най-различни
народи
.
Ако разглеждаме нещата по този начин, ние си изграждаме не някакви объркващи понятия, а в истинския смисъл на думата подвижни понятия; в тази област всичко трябва да бъде на мястото си. Народът не е никаква раса. Понятието „народ“ няма нищо общо с понятието „раса“.
От една раса може да произлязат най-различни народи.
„Расите“ са общности, които са съвсем различни от „народите“. Ние с право говорим за немски, холандски или норвежки народ, обаче в същото време говорим и за германска раса.
към текста >>
И когато вникнем в същинските намерения на тези Духове, когато се задълбочим в целите и задачите на тези нормални и абнормни Духове на Формата, тогава ние ще разберем защо те искат да има човешки раси по лицето на Земята и как после чрез расите възникват предпоставки за други важни събития, свързани с еволюцията на отделните
народи
.
Едва сега ние се докосваме до скритите причини, които пораждат отделните индивидуалности на народите. Едва сега ние обгръщаме с поглед цялата Земна планета и виждаме как чрез нормалните Духове на Формата тя е предназначена да носи едно човечество; виждаме още как изостаналите Духове на Движението се вмъкват в сферата, определена за Духовете на Формата и като абнормни Духове на Формата разделят човечеството на отделни раси.
И когато вникнем в същинските намерения на тези Духове, когато се задълбочим в целите и задачите на тези нормални и абнормни Духове на Формата, тогава ние ще разберем защо те искат да има човешки раси по лицето на Земята и как после чрез расите възникват предпоставки за други важни събития, свързани с еволюцията на отделните народи.
Ние се доближаваме до истинското разбиране на даден народ едва когато го разглеждаме по този начин.
към текста >>
143.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните
народи
.
След това виждаме как расите стават предпоставка за развитието на народите, което на свой ред дава тласък за развитието на отделния човек. Една голяма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ? Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на гърците, към цялата кавказка раса. Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една голяма мистерия. Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек.
Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи.
По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
към текста >>
144.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Това учение изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и
народи
.
От вчерашната лекция за Вас е ясно: При всяко безпристрастно разглеждане на фактите, лежащи в основата на нашата тема, е необходимо известно извисяване над всичко онова, което иначе неусетно се вмъква в чувствата, в усещането на човека и то тъкмо от онази област, в която сега ни предстои да навлезем по един напълно обективен начин. Доколкото съществува тенденцията, една обективна характеристика на тази или онази раса, на тази или онази народност да се приема като нещо лично, в рамките на този лекционен цикъл ще ни бъде извънредно трудно да стигнем до една наистина безпристрастна оценка на фактите. С това е свързано и още нещо, а именно че тази тема може да бъде разглеждана обективно само с помощта на Духовната наука. Защото каквото и да чуем за характера на този или онзи народ, колкото и да зависим в нашите усещания и чувства от факта, че сме се родили в дадена раса, в даден народ, все пак, като антропософи, ние би трябвало да имаме достатъчно противотежест, за да поставим тези неща в другото блюдо на везната. Тук всъщност ние пристъпваме към правил но разбраното учение за Кармата и реинкарнацията.
Това учение изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и народи.
Така ние, насочвайки поглед към това ядро на нашата същност, можем да сме напълно сигурни, че с него вече сме вземали участие не само в светли те, положителните, но и в тъмните, отрицателните страни на всички раси, можем да сме сигурни, че многократно сме се възползвали от предимствата на всички раси и народи, всред които сме се прераждали до този момент.
към текста >>
Така ние, насочвайки поглед към това ядро на нашата същност, можем да сме напълно сигурни, че с него вече сме вземали участие не само в светли те, положителните, но и в тъмните, отрицателните страни на всички раси, можем да сме сигурни, че многократно сме се възползвали от предимствата на всички раси и
народи
, всред които сме се прераждали до този момент.
Доколкото съществува тенденцията, една обективна характеристика на тази или онази раса, на тази или онази народност да се приема като нещо лично, в рамките на този лекционен цикъл ще ни бъде извънредно трудно да стигнем до една наистина безпристрастна оценка на фактите. С това е свързано и още нещо, а именно че тази тема може да бъде разглеждана обективно само с помощта на Духовната наука. Защото каквото и да чуем за характера на този или онзи народ, колкото и да зависим в нашите усещания и чувства от факта, че сме се родили в дадена раса, в даден народ, все пак, като антропософи, ние би трябвало да имаме достатъчно противотежест, за да поставим тези неща в другото блюдо на везната. Тук всъщност ние пристъпваме към правил но разбраното учение за Кармата и реинкарнацията. Това учение изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и народи.
Така ние, насочвайки поглед към това ядро на нашата същност, можем да сме напълно сигурни, че с него вече сме вземали участие не само в светли те, положителните, но и в тъмните, отрицателните страни на всички раси, можем да сме сигурни, че многократно сме се възползвали от предимствата на всички раси и народи, всред които сме се прераждали до този момент.
към текста >>
Ето защо най-важното е, че във втората част на тези лекции, ще бъде по сочено как влиянията на отделните
народи
, мисиите на отделните
народи
се вливат в потока на общочовешката еволюция, как дори и най-малките групи от този или онзи народ, разпръснати тук или там по света, имат своето значение в общата хармония на цялото човечество.
Една такава идея за Кармата и реинкарнацията значително разширява хоризонта на нашето съзнание. Ето защо ние смогваме да се изправим пред тайните на расите и народите, единствено с помощта на тази идея. Единствено чрез подобна трактовка, стига тя да бъде правилно разбрана, ние можем да отстраним каквото и да е не доволство, произтичащо от факта, че сме се инкарнирали в тази или онази раса, в този или онзи народ. И все пак, ако не вземем предвид посочените предпоставки, дори едно такова обективно разглеждане на расите и народите, може да внесе недоволство и дисхармония всред доста хора. Чрез учението за Кармата и реинкарнацията духовно устременият човек ще научи, как всеки народ дори и най-незначителният може да подпомогне общото развитие на човечеството.
Ето защо най-важното е, че във втората част на тези лекции, ще бъде по сочено как влиянията на отделните народи, мисиите на отделните народи се вливат в потока на общочовешката еволюция, как дори и най-малките групи от този или онзи народ, разпръснати тук или там по света, имат своето значение в общата хармония на цялото човечество.
Обаче всичко това ще се разкрие пред нашия духовен взор бавно и постепенно.
към текста >>
За да стигнем до цялостно разбиране на отделните
народи
, респективно до това, което наричаме Души на Народите, ние ще се придържаме към такива примери, които в известно отношение са от една страна по-ясни, отколкото народностните характери на нашето съвремие, а от друга страна може би ще се занимаем с такива народностни характери, които са твърде отдалечени във времето; крайната цел е действително да обхванем характерите и мисиите на народите.
За да стигнем до цялостно разбиране на отделните народи, респективно до това, което наричаме Души на Народите, ние ще се придържаме към такива примери, които в известно отношение са от една страна по-ясни, отколкото народностните характери на нашето съвремие, а от друга страна може би ще се занимаем с такива народностни характери, които са твърде отдалечени във времето; крайната цел е действително да обхванем характерите и мисиите на народите.
Сега ние правим само първата стъпка към постигането на тази крайна цел.
към текста >>
Сега идва ред на нормалните и абнормните Духове на Времето, които дават тласък на историческото развитие, следвани от нормалните и абнормни Архангели, допълващи мрежата на любовта със съдбите на отделните
народи
и езици, и накрая се намесват Съществата, които поставят човека на заслуженото от него място в условията на физическия свят: Ангелите.
Разглеждайки по този начин Земното съществувание, първоначално ние охарактеризирахме волята, чувствата и мислите, както и действията на любовта като сили, намиращи се извън нашата Земя и дефинирахме особената задача на Властите, Духовете на Формата, състояща се във вливането, в нахлуването на любовта, която на свой ред идва като последица от равновесието. Следователно, великата мисия на Земята се състои точно в това. За да се появи тази пронизваща Земята сила на любовта, са необходими взаимните усилия на всички Същества от най-низшата Йерархия. Както вече споменахме в предишните лекции, по този начин трябва да бъде изтъкана един вид мрежа на любовта и тази тъкан на любовта трябва да бъде изтъкана така, че главните нишки да бъдат втъкани в нея чрез нормалните Духове на Формата, понеже това отговоря на тяхната основна мисия. А после абнормните Духове на Формата, които всъщност са Духове на Движението, втъкават това, което дава расите.
Сега идва ред на нормалните и абнормните Духове на Времето, които дават тласък на историческото развитие, следвани от нормалните и абнормни Архангели, допълващи мрежата на любовта със съдбите на отделните народи и езици, и накрая се намесват Съществата, които поставят човека на заслуженото от него място в условията на физическия свят: Ангелите.
Ето как се изплита тази величествена мрежа на любовта. Обаче тази мрежа на любовта, представляваща същинската мисия на Земята, е изтъкана по такъв начин, че е видима само като отблясък, като Майя.
към текста >>
145.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, в лицето на преселническите
народи
, които прекосиха Африка и се обособиха в етиопската раса, ние трябва да търсим един импулс, който произлизаше от оракула на Меркурий, където много ясно може да се наблюдава както взаимодействието между нормалните Духове на Формата, шестте Елохими, с Яхве, или Йехова, така и влиянията на абнормните Духове на Формата, идващи от центъра на Меркурий.
Следователно, в лицето на преселническите народи, които прекосиха Африка и се обособиха в етиопската раса, ние трябва да търсим един импулс, който произлизаше от оракула на Меркурий, където много ясно може да се наблюдава както взаимодействието между нормалните Духове на Формата, шестте Елохими, с Яхве, или Йехова, така и влиянията на абнормните Духове на Формата, идващи от центъра на Меркурий.
Според астрономическата характеристика на тези силови точки беше търсена и онази равновесна точка върху нашата Земя, която впоследствие се оказваше изходно място за развитието на съответната раса.
към текста >>
Постепенно се очертават и обширните географски територии, населявани от съответните раси,
народи
, племена и т.н.
По същия начин се осъществява и изграждането на другите раси.
Постепенно се очертават и обширните географски територии, населявани от съответните раси, народи, племена и т.н.
Но тези географски територии са едно отражение на събитията, които стават на небето; те на свой ред възникват след като Йерархиите изливат своите сили върху Земята, а тя ги отразява обратно и в резултат на всичко това става формирането на човешкото същество.
към текста >>
Този заобиколен начин на действие си избират абнормните Духове на Формата, които наричаме Венерини Същества, и това става в пределите на малайската раса, в жълтокожите
народи
, обитаващи Южна Азия и островите на Малайския архипелаг.
Тези Венерини сили имат своята отправна точка на действие главно в отражението на астралното тяло, а именно в нервната система. Обаче те действуват по твърде особен начин, в смисъл че не постъпват като типични Духове на Венера. Впрочем върху нервната система може да се действува по два заобиколни начина. Единият от тях е чрез дишането. В този случай действията на Венерините Духове се съсредоточават в самия човек, и по-точно в неговата дихателна и нервна система, придавайки му съответната форма.
Този заобиколен начин на действие си избират абнормните Духове на Формата, които наричаме Венерини Същества, и това става в пределите на малайската раса, в жълтокожите народи, обитаващи Южна Азия и островите на Малайския архипелаг.
Както в етиопските земи е представено онова човечество, което е свързано главно със „системата жлези“, така и тук абнормните Духове на Формата модифицират народните маси по заобиколния път чрез дихателната система. Защото по заобиколния път чрез дихателната система може да се действува направо в нервната система. В рамките на нервната система имаме онзи „готварски казан“, където се приготовляват особените признаци, малко или много характерни за жълтокожото човечество. И процесите, които се осъществяват тук, намират своя израз главно в онази част от нервната система, която наричаме слънчев сплит, следователно не в структурите на висшата нервна система, а в онези тайнствени два нервни ствола, които са разположени успоредно на гръбначния мозък. Или с други думи: Чрез дишането се постига намеса в онази част от нервната система, която все още няма отношение към висшата духовна дейност.
към текста >>
Силите на Венера бушуват дълбоко там, в подсъзнателния организъм и обуславят типичните за тези
народи
расови качества.
Както в етиопските земи е представено онова човечество, което е свързано главно със „системата жлези“, така и тук абнормните Духове на Формата модифицират народните маси по заобиколния път чрез дихателната система. Защото по заобиколния път чрез дихателната система може да се действува направо в нервната система. В рамките на нервната система имаме онзи „готварски казан“, където се приготовляват особените признаци, малко или много характерни за жълтокожото човечество. И процесите, които се осъществяват тук, намират своя израз главно в онази част от нервната система, която наричаме слънчев сплит, следователно не в структурите на висшата нервна система, а в онези тайнствени два нервни ствола, които са разположени успоредно на гръбначния мозък. Или с други думи: Чрез дишането се постига намеса в онази част от нервната система, която все още няма отношение към висшата духовна дейност.
Силите на Венера бушуват дълбоко там, в подсъзнателния организъм и обуславят типичните за тези народи расови качества.
към текста >>
Такъв е малко или много случаят при арийските, предноазиатски и европейски
народи
, които причисляваме към кавказската раса.
А сега можем да проследим нещата още по-нататък и да видим как Духовете и Съществата, имащи своя център в Юпитер, упражняват своите действия в човешкия организъм. За да проникнат непосредствено в нервната система, те си избират второто място за настъпление, намиращо във всичко онова, което представляват човешките сетива; защото другото място за настъпление в нервната система, респективно в слънчевия сплит, е локализирано в дихателната система. Или с други думи, настъплението, започващо от Юпитер, минава по заобиколния път на сетивните възприятия и се разклонява в онези части на нервната система, които са центрирани в главния мозък и в гръбначния мозък. Следователно, при расите, принадлежащи към Юпитеровото човечество, тук се вливат онези сили, които формират особените качества на расата.
Такъв е малко или много случаят при арийските, предноазиатски и европейски народи, които причисляваме към кавказската раса.
Тук на преден план идва онази разновидност на общото човечество, която произлиза от абнормните Духове на Формата и то главно поради обстоятелството, че абнормните Духове на Формата, които можем да обозначим като Духове на Юпитер, упражняват своите действия в областта на сетивата. Накратко, представителите на кавказската раса биват формирани чрез процесите, които се разиграват в сетивата.
към текста >>
Общо взето, всички предноазиатски и особено европейски
народи
са един вид разновидност на това Юпитерово влияние и сега Вие се досещате понеже човекът разполага с много сетива -, че могат да се появят много разновидности, и за формирането на един или друг народ всред тази основна раса, възникнала чрез намесата на сетивата в нервната система, превес може да получи едно или друго сетиво.По този начин отделните
народи
получиха различен облик.
Общо взето, всички предноазиатски и особено европейски народи са един вид разновидност на това Юпитерово влияние и сега Вие се досещате понеже човекът разполага с много сетива -, че могат да се появят много разновидности, и за формирането на един или друг народ всред тази основна раса, възникнала чрез намесата на сетивата в нервната система, превес може да получи едно или друго сетиво.По този начин отделните народи получиха различен облик.
Според това, дали превес имат очите, ушите или другите сетива, отделните народи се ориентираха към различни посоки на развитие всред общите признаци на основната раса. Така пред тях възникнаха и строго определени задачи. Една от задачите, която стои специално пред кавказската раса, е следната: Понеже е изградена върху сетивата, тя трябва да извърви пътя от сетивния свят в духовния свят!
към текста >>
Според това, дали превес имат очите, ушите или другите сетива, отделните
народи
се ориентираха към различни посоки на развитие всред общите признаци на основната раса.
Общо взето, всички предноазиатски и особено европейски народи са един вид разновидност на това Юпитерово влияние и сега Вие се досещате понеже човекът разполага с много сетива -, че могат да се появят много разновидности, и за формирането на един или друг народ всред тази основна раса, възникнала чрез намесата на сетивата в нервната система, превес може да получи едно или друго сетиво.По този начин отделните народи получиха различен облик.
Според това, дали превес имат очите, ушите или другите сетива, отделните народи се ориентираха към различни посоки на развитие всред общите признаци на основната раса.
Така пред тях възникнаха и строго определени задачи. Една от задачите, която стои специално пред кавказската раса, е следната: Понеже е изградена върху сетивата, тя трябва да извърви пътя от сетивния свят в духовния свят!
към текста >>
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези
народи
, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно.
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно.
Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят. И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията. Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер. Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16. Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
към текста >>
И онези
народи
, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията.
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно. Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят.
И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията.
Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер. Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16. Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
към текста >>
Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни
народи
, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята.
Тя отстранява най-твърдите части на човека, и бихме могли да кажем, че въпросното умиране се състои в един вид вкостеняване, както това се проявява дори и външно. Вгледайте се в лицата на старите индианци и Вие просто с ръцете си ще напипате процеса, за който става дума и който доведе до залеза на тази раса. В лицето на една такава раса намери видим израз всичко онова, което съществуваше в Сатурновото развитие; после обаче то се прибра в себе си и остави човека сам да се справя със своята твърда костна система, довеждайки го фактически до края, до умирането. Впрочем ние бихме могли да усетим нещо от тази действително окултна истина, когато още в 19 век чуваме как един от представителите на тези стари индианци говори за това, че предишните велики и могъщи сили са все още живи в неговото сърце, макар и те вече да не могат да участвуват в по-нататъшната еволюция. Описана е една трогателна сцена, при която вождът на загиващите индианци е изправен пред европейския завоевател.
Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни народи, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята.
И тогава индианците пренесоха на запад всичко онова, което е имало стойност за Атлантската културна епоха. И кое беше за индианеца най-важното, най-забележителното? Това, че той все още можеше да предусеща нещо от древното величие и слава на една епоха, когато разделянето на расите не беше напреднало, когато хората можеха да отправят поглед към Слънцето и да възприемат проникващите през морето от мъгли Духове на Формата. През едно море от мъгли атлантецът поглеждаше нагоре към това, което за него все още не беше разделено на шест или седем части, а действуваше задружно. И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида.
към текста >>
А по-нататък ще се запознаем с други процеси, за което ще сме улеснени от факта, че се докосваме до познати неща, каквито са отделните племена и
народи
.
Накратко: ние видяхме, как общото човечество възникна на нашата Земя чрез Елохимите, или нормалните Духове на Формата, и как после от общата човешка маса, от общия поток на човечеството се разклониха неговите пет главни раси, оставайки свързани с ръководните Духове от войнството на абнормните Духове на Формата, чиито имена трябва да заемем от петте планети, докато нормалните Духове на Формата следва да търсим в Слънцето и в Луната.
А по-нататък ще се запознаем с други процеси, за което ще сме улеснени от факта, че се докосваме до познати неща, каквито са отделните племена и народи.
към текста >>
146.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези
народи
, от които произлезе малайската раса?
А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани? Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция. След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето. Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството.
Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса?
За да отговорим на този въпрос, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха. Обаче към тези първи разклонения от общата човешка маса, по-късно бяха прибавени и други.
към текста >>
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните
народи
на Азия, Африка и Европа.
Следователно, когато Земята вече беше населена с представителите на тези раси, в обитаваните от тях територии бяха изпратени и други човешки маси. Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха.
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа.
Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
към текста >>
И това беше онзи поток от
народи
, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток.
И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
към текста >>
Докато другите
народи
, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период.
Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
към текста >>
Също и европейските
народи
, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество.
към текста >>
И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и
народи
.
Ние можахме да се убедим в особеното значение на всичко, което е свързано със семитските племена, и видях ме как Яхве, или Йехова, посочи своя избран народ тъкмо от представителите на тази раса. Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента Дух на Времето. И така, освен обикновените, напредващи Духове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един Дух на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си. Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа. Той имаше една твърде особена задача.
И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи.
Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха.
към текста >>
Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите
народи
през Следатлантската епоха.
Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента Дух на Времето. И така, освен обикновените, напредващи Духове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един Дух на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си. Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа. Той имаше една твърде особена задача. И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи.
Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха.
към текста >>
А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските
народи
.
Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки. И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията. Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие. Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми. И сега, на този култ към множеството трябваше да бъде противопоставено едно синтетично, едно всеобхватно движение, едно движение, чието начало следва да търсим единствено в монизма.
А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските народи.
Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния Бог.
към текста >>
И Вие виждате, как монистичният принцип беше застъпен в семитския народ с една сурова и абстрактна строгост, с една абстрактна неумолимост и всички други
народи
, доколкото те се стремят да обхванат своите божествени Същества в едно единно цяло, дължат този импулс именно на семитите.
Ако обаче човекът се стреми да обхване великия Космос, той не би стигнал далеч с убеждението: В основата на света лежи единството! Взети сами за себе си, монизмът или монотеизмът представляват само един краен идеал. И той никога не би могъл да доведе до някакво цялостно и в същото време конкретно познание за света. Въпреки това през Следатлантската епоха трябваше да се появи и течението на монотеизма, така че един на род беше натоварен със задачата за осигури фермента, импулса за този монотеизъм. Тази задача беше възложена семитския народ.
И Вие виждате, как монистичният принцип беше застъпен в семитския народ с една сурова и абстрактна строгост, с една абстрактна неумолимост и всички други народи, доколкото те се стремят да обхванат своите божествени Същества в едно единно цяло, дължат този импулс именно на семитите.
Монистичният импулс винаги идва от страна на семитите. За другите народи са присъщи предимно плуралистичните импулси.
към текста >>
За другите
народи
са присъщи предимно плуралистичните импулси.
И той никога не би могъл да доведе до някакво цялостно и в същото време конкретно познание за света. Въпреки това през Следатлантската епоха трябваше да се появи и течението на монотеизма, така че един на род беше натоварен със задачата за осигури фермента, импулса за този монотеизъм. Тази задача беше възложена семитския народ. И Вие виждате, как монистичният принцип беше застъпен в семитския народ с една сурова и абстрактна строгост, с една абстрактна неумолимост и всички други народи, доколкото те се стремят да обхванат своите божествени Същества в едно единно цяло, дължат този импулс именно на семитите. Монистичният импулс винаги идва от страна на семитите.
За другите народи са присъщи предимно плуралистичните импулси.
към текста >>
Напротив, всички други нации,
народи
и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно.
Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>
Накратко: Всички други
народи
имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно. Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност.
Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>
Докато предводителите на отделните
народи
отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски
народи
още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели.
Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии. Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание.
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели.
Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно. Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето.
към текста >>
Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски
народи
, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето.
Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии. Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание. Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели.
Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето.
Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно. Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето. Но ето че сега в Четвъртата епоха се случи нещо извънредно важно.
към текста >>
Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите
народи
.
И сега настъпи другото забележително събитие, а именно че Духът на Времето, отговарящ за елинството, в определен момент, съвпадащ приблизително с идването на Христовия Импулс, се отказа от предоставената му възможност да се издигне до по-висшата Йерархия, която наричаме Духове на Формата и остана водещ Дух на Времето, чиито действия вече се простираха извън времената. Той се превърна в представителен, водещ Дух на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият Дух на елинството. Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство. Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство. Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили.
Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи.
към текста >>
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни
народи
и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание.
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия.
към текста >>
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските
народи
, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.
към текста >>
Тези
народи
имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа.
Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.
към текста >>
Ето защо също и семитските
народи
, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия.
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа.
Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия.
Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.
към текста >>
Но какво става сега с този Архангел на келтските
народи
, след като той не пожела да стане Дух на Личността?
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността?
Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето. Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето.
към текста >>
Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските
народи
, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството.
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство.
Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството.
Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето. Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето. Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето.
към текста >>
Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски
народи
.
Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи.
Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение.
към текста >>
Тези различни германски
народи
на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности.
Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи.
Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности.
Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство.
към текста >>
Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те
народи
успя да премине през известно обучение.
Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха.
Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение.
Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха. За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа. А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето.
към текста >>
Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските
народи
и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха.
Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие.
Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха.
За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа. А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето. И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ Дух на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха. И за да стане възможно, например, формирането на онзи народ, който населява територията на Франция, трябваше да се смесят романски, келтски и франкски народностни елементи. Естествено, чрез това смесване цялото ръководство на нещата прие една строго определена форма.
към текста >>
Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите
народи
.
Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите.
Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи.
А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха.
към текста >>
А после при тези
народи
, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи.
Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи.
А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи.
И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха.
към текста >>
Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните
народи
не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето.
Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето.
Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето.
Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.
към текста >>
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните
народи
, със скандинавските
народи
и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации?
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации?
Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
към текста >>
И ето че по това време скандинавските
народи
, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология.
И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология.
Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо.
към текста >>
147.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
При това остава все пак вярно, че за всички германски
народи
и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено.
При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси.
Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската. Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи?
към текста >>
Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските
народи
, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено. При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси.
Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н.
към текста >>
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните
народи
.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено. При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси. Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи.
Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н. За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде.
към текста >>
Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните
народи
?
При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси. Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската. Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици.
Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи?
Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н. За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде. За този, който познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин. Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много.
към текста >>
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и
народи
от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време.
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура. В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни. Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>
Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските
народи
, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези
народи
в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха.
Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха.
И доколко различни бяха те? Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза. По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие. Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание.
към текста >>
При индийския народ това се случи сравнително по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до голяма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските
народи
имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз.
Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза. По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие. Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание. После се появи Азът, съзнанието за Аза.
При индийския народ това се случи сравнително по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до голяма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските народи имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз.
Добре обърнете внимание на този факт! Северногерманските народи трябваше да стигнат с напълно развит Аз до съответната еволюционна степен, до която обитателите на древна Индия бяха стигнали в състояние на притъпено съзнание, или с други думи,без да разполагат със своя Аз.
към текста >>
Северногерманските
народи
трябваше да стигнат с напълно развит Аз до съответната еволюционна степен, до която обитателите на древна Индия бяха стигнали в състояние на притъпено съзнание, или с други думи,без да разполагат със своя Аз.
По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие. Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание. После се появи Азът, съзнанието за Аза. При индийския народ това се случи сравнително по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до голяма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските народи имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз. Добре обърнете внимание на този факт!
Северногерманските народи трябваше да стигнат с напълно развит Аз до съответната еволюционна степен, до която обитателите на древна Индия бяха стигнали в състояние на притъпено съзнание, или с други думи,без да разполагат със своя Аз.
към текста >>
Имаше
народи
, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
Човекът все още не различаваше отделните сетивни възприятия едно от друго. Той долавяше духовното съдържание на околния свят като един духовен аромат, като един вид духовна аура. Следователно, тогавашните хора възприемаха света чрез своето ясновидство. Но всичко това ставаше под въздействието на онези сили, в чиято област хората стигнаха при своите преселения от Запад към Изток. При тези преселения душите преминаха през най-различни етапи на развитие.
Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
към текста >>
Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните
народи
.
Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила. Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието.
Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи.
За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение. Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта. Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно. Напротив, от духовните Същества, намиращи се под равнището на споменатите три Йерархии в чиито сфери те вече бяха пребивавали те не проявяваха почти никакъв интерес. Те насочваха своя поглед главно към онова, което по-късно нарекоха сбор от всички Духове на Движението и всички Духове на Мъдростта; към онова, което по-късно беше обозначено с гръцките изрази Динамис и Кириотетес.
към текста >>
Те вече бяха приключили с това, което предстоеше на по-късните
народи
.
Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно. Напротив, от духовните Същества, намиращи се под равнището на споменатите три Йерархии в чиито сфери те вече бяха пребивавали те не проявяваха почти никакъв интерес. Те насочваха своя поглед главно към онова, което по-късно нарекоха сбор от всички Духове на Движението и всички Духове на Мъдростта; към онова, което по-късно беше обозначено с гръцките изрази Динамис и Кириотетес. Към тях поглеждаха те, наричайки ги Мула-Пракрити, това е сборът от Духовете на Движението и Маха-Пуруша, сборът от Духовете на Мъдростта, и всички тези духовни Същества живееха в едно неразделно единство. Древните индийци стигаха до такива виждания, понеже представителите на този народ се пробудиха за своя Аз в сравнително късен период от своето развитие.
Те вече бяха приключили с това, което предстоеше на по-късните народи.
към текста >>
По-малко напред в развитието си бяха персийските
народи
.
По-малко напред в развитието си бяха персийските народи.
Пробуждайки на по-ниско равнище своя Аз и своите специални познавателни способности, те можеха да общуват главно с Властите, или Духовете на Формата. С тях те бяха подчертано близки. Персийските народи се пробудиха на едно по-ниско равнище, но все пак на едно равнище, до което западните народи тепърва трябваше да се издигнат. Ето защо те бяха запознати главно с Властите, или Духовете на Формата, които обозначаваха с името „Амшаспанди“. Това са проявленията на онези Същества, които ние познаваме като Духове на Формата и които, изхождайки от своята гледна точка, перспективите народи можеха да наблюдават много добре.
към текста >>
Персийските
народи
се пробудиха на едно по-ниско равнище, но все пак на едно равнище, до което западните
народи
тепърва трябваше да се издигнат.
По-малко напред в развитието си бяха персийските народи. Пробуждайки на по-ниско равнище своя Аз и своите специални познавателни способности, те можеха да общуват главно с Властите, или Духовете на Формата. С тях те бяха подчертано близки.
Персийските народи се пробудиха на едно по-ниско равнище, но все пак на едно равнище, до което западните народи тепърва трябваше да се издигнат.
Ето защо те бяха запознати главно с Властите, или Духовете на Формата, които обозначаваха с името „Амшаспанди“. Това са проявленията на онези Същества, които ние познаваме като Духове на Формата и които, изхождайки от своята гледна точка, перспективите народи можеха да наблюдават много добре.
към текста >>
Това са проявленията на онези Същества, които ние познаваме като Духове на Формата и които, изхождайки от своята гледна точка, перспективите
народи
можеха да наблюдават много добре.
По-малко напред в развитието си бяха персийските народи. Пробуждайки на по-ниско равнище своя Аз и своите специални познавателни способности, те можеха да общуват главно с Властите, или Духовете на Формата. С тях те бяха подчертано близки. Персийските народи се пробудиха на едно по-ниско равнище, но все пак на едно равнище, до което западните народи тепърва трябваше да се издигнат. Ето защо те бяха запознати главно с Властите, или Духовете на Формата, които обозначаваха с името „Амшаспанди“.
Това са проявленията на онези Същества, които ние познаваме като Духове на Формата и които, изхождайки от своята гледна точка, перспективите народи можеха да наблюдават много добре.
към текста >>
После ние стигаме до халдейските
народи
.
После ние стигаме до халдейските народи.
Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността. Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността. Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи.
към текста >>
Гърците се намираха по-близо до германските
народи
.
После ние стигаме до халдейските народи. Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността. Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността. Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието.
Гърците се намираха по-близо до германските народи.
Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието.
към текста >>
Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските
народи
.
После ние стигаме до халдейските народи. Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността. Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността. Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи.
Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи.
Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно.
към текста >>
Това, което северните
народи
все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските
народи
вече не го изживяваха непосредствено.
Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността. Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността. Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи.
Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено.
Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно. Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>
Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските
народи
беше тази, че гръцко-латинските
народи
все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот.
Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него.
Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот.
Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно. Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>
Египетско-халдейските
народи
има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите.
Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените.
Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите.
Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание. И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот.
към текста >>
Затова пък в митологията на персийските
народи
, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен.
Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените. Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите. Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо.
Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен.
Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание. И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот. Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот. Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена.
към текста >>
Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските
народи
.
Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените. Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите. Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен.
Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи.
За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание. И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот. Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот. Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена. В епохата, когато Христос още не беше слязъл на Земята, те вече бяха постигнали една твърде висока еволюционна степен.
към текста >>
И сега Вие разбирате защо за тези
източни
народи
е толкова трудно да проумеят западния духовен живот.
Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите. Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание.
И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот.
Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот. Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена. В епохата, когато Христос още не беше слязъл на Земята, те вече бяха постигнали една твърде висока еволюционна степен. Христос Исус дойде чрез Четвъртата следатлантска културна епоха. И това е едно събитие, което не можеше да бъде разбрано с познавателните сили на индийския народ.
към текста >>
Оттук идва и голямата затвореност на източните
народи
спрямо западния духовен живот.
Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание. И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот.
Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот.
Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена. В епохата, когато Христос още не беше слязъл на Земята, те вече бяха постигнали една твърде висока еволюционна степен. Христос Исус дойде чрез Четвъртата следатлантска културна епоха. И това е едно събитие, което не можеше да бъде разбрано с познавателните сили на индийския народ. За тази цел бяха необходими и такива сили, които са сродни с едно не толкова високо равнище на Аза, с едно присъствие на Аза в по-низшите душевни сили.
към текста >>
Докато при тези душевни изживявания гръцко-латинските
народи
си спомняха за нещо, което никога не са изпитвали, германските
народи
живееха в този елемент като в своя собствена среда.
В северно-германските области деятелността на Ангелите и Архангелите в човешката душа съществуваше не като някакъв спомен, а така,сякаш още по времето, когато Христос Исус ходеше по Земята, хората все още можеха да я виждат и да участвуват в нея наред с Ангелите и Архангелите.
Докато при тези душевни изживявания гръцко-латинските народи си спомняха за нещо, което никога не са изпитвали, германските народи живееха в този елемент като в своя собствена среда.
Техният Аз се беше пробудил на онази еволюционна степен, при която в душата все още работеха Духовете на Народите и онези духовни Същества, които принадлежаха на по-низшите Йерархии. Ето защо тези народи стояха най-близко до това, което познаваме като процеси на древната Атлантида.
към текста >>
Ето защо тези
народи
стояха най-близко до това, което познаваме като процеси на древната Атлантида.
В северно-германските области деятелността на Ангелите и Архангелите в човешката душа съществуваше не като някакъв спомен, а така,сякаш още по времето, когато Христос Исус ходеше по Земята, хората все още можеха да я виждат и да участвуват в нея наред с Ангелите и Архангелите. Докато при тези душевни изживявания гръцко-латинските народи си спомняха за нещо, което никога не са изпитвали, германските народи живееха в този елемент като в своя собствена среда. Техният Аз се беше пробудил на онази еволюционна степен, при която в душата все още работеха Духовете на Народите и онези духовни Същества, които принадлежаха на по-низшите Йерархии.
Ето защо тези народи стояха най-близко до това, което познаваме като процеси на древната Атлантида.
към текста >>
Западните
народи
се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови.
В древната Атлантида хората насочваха поглед към духовните сили и говореха за един вид единно Божество, именно защото те разполагаха с непосредственото възприятие, присъщо за една прадалечна еволюционна степен от развитието на човечеството. Тогавашните хора все още имаха непосредствени възприятия за действията на тези същества, докато по-късно индийците стигаха до тях само с помощта на Хрониката Акаша.
Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови.
Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани.
към текста >>
Те бяха предводители на онези
народи
.
Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие.
Те бяха предводители на онези народи.
А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>
А това, което другите
източни
народи
проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските
народи
трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи.
А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>
Съхранено по един чуден начин е описанието, как самият Один работи върху душевните качества на своите
народи
, само и само за да овладеят те говора.
Как възприемаше той Вотан или Один? Като какъв го познаваше той, като какъв се научи той да го обича и преди всичко, като какъв го разбираше той? Той се научи да го познава като един от онези Архангели, които бяха толкова напреднали, че можеха да се откажат от издигането си до по-висши степени. Той се научи да познава Один като един от абнормните Архангели, като едно от великите йерархически Същества на древността, упражняващо резигнация и отказ от по-нататъшното си лично развитие, поемайки върху себе си важната архангелска мисия да работи за доизграждането на човешката душа. Северно-германският човек се докосна до деятелността на Один още по времето, когато той се опита да вмъкне говора в човешката душа.
Съхранено по един чуден начин е описанието, как самият Один работи върху душевните качества на своите народи, само и само за да овладеят те говора.
И всичко това е описано като едно посвещение на Боговете. А как Один разви у себе си силата, чрез която направи говора достояние на северно-германските народи, това ние научаваме от описанието, че преди да постигне тези качества, Один минава през една опитност, която ни се представя като вид посвещение чрез напитката на Боговете, онази напитка, която в прадалечното минало ние откриваме в света на великаните. Тази напитка съдържа не някаква абстрактна мъдрост, а живата, проявяваща се в звуците на човешкия говор мъдрост. При своето посвещение Один постига власт над тази жива, проявяваща се в звуците на човешкия говор мъдрост и в хода на своето продължително посвещение, Один се научава да контролира тази власт. А от изпитанията, свързани с посвещението, той бива спасен от Мимир, древния носител на мъдростта.
към текста >>
А как Один разви у себе си силата, чрез която направи говора достояние на северно-германските
народи
, това ние научаваме от описанието, че преди да постигне тези качества, Один минава през една опитност, която ни се представя като вид посвещение чрез напитката на Боговете, онази напитка, която в прадалечното минало ние откриваме в света на великаните.
Той се научи да го познава като един от онези Архангели, които бяха толкова напреднали, че можеха да се откажат от издигането си до по-висши степени. Той се научи да познава Один като един от абнормните Архангели, като едно от великите йерархически Същества на древността, упражняващо резигнация и отказ от по-нататъшното си лично развитие, поемайки върху себе си важната архангелска мисия да работи за доизграждането на човешката душа. Северно-германският човек се докосна до деятелността на Один още по времето, когато той се опита да вмъкне говора в човешката душа. Съхранено по един чуден начин е описанието, как самият Один работи върху душевните качества на своите народи, само и само за да овладеят те говора. И всичко това е описано като едно посвещение на Боговете.
А как Один разви у себе си силата, чрез която направи говора достояние на северно-германските народи, това ние научаваме от описанието, че преди да постигне тези качества, Один минава през една опитност, която ни се представя като вид посвещение чрез напитката на Боговете, онази напитка, която в прадалечното минало ние откриваме в света на великаните.
Тази напитка съдържа не някаква абстрактна мъдрост, а живата, проявяваща се в звуците на човешкия говор мъдрост. При своето посвещение Один постига власт над тази жива, проявяваща се в звуците на човешкия говор мъдрост и в хода на своето продължително посвещение, Один се научава да контролира тази власт. А от изпитанията, свързани с посвещението, той бива спасен от Мимир, древния носител на мъдростта. Така Один се превръща в господар на властта, произтичаща от човешкия говор. Ето за що по-късните предания винаги свързват езика на поетите, езика на скалдите не с друг, а с Один.
към текста >>
Представителят на северно-германските
народи
наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек.
Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят.
Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той.
към текста >>
Възпроизведено е всичко онова, което е ставало през Атлантската епоха, както и още по-ранните еволюционни процеси, които са извънредно близки до душевността на северно-германските
народи
.
Изключително интересно е да видим как имагинативните образи на северно-германската митология възпроизвеждат процесите, които са се разиграли през онези далечни времена, същите онези процеси, които ние вместо с образи обясняваме с помощта на нашите духовно-научни изрази и понятия. Северно-германската митология възпроизвежда дори онези процеси, които са се разиграли преди отделянето на Слънцето и Луната. Възпроизведено е отделянето на Луната и как после еволюцията прераства в това, което по-късно беше наречено „Ризенхайм“.
Възпроизведено е всичко онова, което е ставало през Атлантската епоха, както и още по-ранните еволюционни процеси, които са извънредно близки до душевността на северно-германските народи.
към текста >>
Бих искал да породите у себе си едно усещане за това, как Азът взема участие във всички тези процеси и как той можа да изпита непосредствен интерес към действията на по-висшите Същества, които изглеждат по коренно различен начин от действията на духовните Същества, които откриваме при източните
народи
.
За днес бих искал да изградите у себе си известна представа за пробуждането на северния Аз, което стана на една относително ниска степен от неговото развитие, за това, как северният човек се потопяваше в Душата на Народа, в действията на Тор и т.н.
Бих искал да породите у себе си едно усещане за това, как Азът взема участие във всички тези процеси и как той можа да изпита непосредствен интерес към действията на по-висшите Същества, които изглеждат по коренно различен начин от действията на духовните Същества, които откриваме при източните народи.
към текста >>
148.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Напротив, европейските
народи
се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества.
Независимо дали последният е човек, живот но, дърво или камък, това не засяга чисто формалния познавателен акт. По друг начин обаче стоят нещата относно Аза. В този случай онова, което осъществява познанието и това, което е обект на познанието, е едно и също. От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго. Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно.
Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества.
И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти. Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз. Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство.
към текста >>
Докато германо-европейските
народи
стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза.
От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго. Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно. Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества. И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти. Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз.
Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза.
По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство. Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
към текста >>
И главната задача на европейските
народи
, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура.
Ако вникнете в тези неща, Вие разбирате, че европейските земи наистина бяха определени да свържат по всевъзможни начини този Аз също и със сетивния свят, така че Азът, същинското ядро на човешкото същество да влезе в най-сложни връзки с външния свят. По-рано, преди човекът да можете да възприема и да съзерцава своя Аз, тези отношения се определяха от най-висшите Същества и от самия него не зависеше нищо. Отношенията на Аза към външния свят бяха по-скоро инстинктивни. И тъкмо това е същественото в развитието на Аза, че той все повече и повече взема в ръцете си формирането на своите отношения към външния свят.
И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура.
От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура. Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си. Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието. Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот. Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>
И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните
народи
там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили.
И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна.
Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията.
към текста >>
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите
народи
.
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи.
Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата божествено-духовна прародина. Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството. И въпреки това той прие християнството по един съвсем друг начин. Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят. Евангелските думи „Променете вашата душевна на гласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат разбрани от хората в Предна Азия, но не и от северните жители на Европа.
към текста >>
149.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Ние трябва да вникнем в общия духовен живот на европейските
народи
и да видим как различните Духове на Народите, респективно техните действия, пораждат един напредък на цялото човечество, започващ от древността, минаващ през нашето съвремие и отправен към бъдещето.
Преди да развием темата, която ще се окаже тясно свързана със Залезът на Боговете, ще бъде добре, ако изградим необходимата за тази цел основа. Защото нещата ще опрат до това, изхождайки от получените резултати, да опишем още по-точно същността на северно-германската Душа на Народа.
Ние трябва да вникнем в общия духовен живот на европейските народи и да видим как различните Духове на Народите, респективно техните действия, пораждат един напредък на цялото човечество, започващ от древността, минаващ през нашето съвремие и отправен към бъдещето.
Всеки отделен народ, дори всяко отделно, незначително разклонение на този или онзи народ има своята специална задача в изграждането на споменатия величествен напредък и от казаното досега, Вие се досещате, че в известен смисъл, именно на преди следхристиянската европейска култура се падна задачата, мисията да формира и възпита Аза, издигайки го през различните степени на човешкото развитие. В известен смисъл този Аз беше взет от духовния свят и показан на човека още в дълбоката древност, както установихме това по отношение на северно-германския народ. Ние посочихме как този Аз беше предоставен на хората от едно ангелско Същество, намиращо се между човека и Душата на Народа: От Донар или Тор. Ние видяхме още как отделният човек се проявяваше като лишен от всякакъв Аз, като безличен. И той виждаше Аза като един вид дар, изпратен за него от духовния свят.
към текста >>
Следовател но, източните
народи
не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор.
Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин. Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество.
Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор.
В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз.
към текста >>
В този процес бяха въвлечени именно европейските
народи
и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз.
Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин. Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество. Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор.
В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз.
Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз. Обаче той чувствуваше този Бог все още свързан с общия Дух на племето, с това, което живее в Груповата душа.
към текста >>
И северният човек ги усещаше по този начин, докато в същото време останалите европейски
народи
бяха натоварени с други задачи относно възпитанието на човешкия Аз.
Това име е предназначено за съпругата на Тор. Не случайно „Зиф“ звучи като думата „Зипе“*20, или съпринадлежността към племето и това е фактически така, въпреки че е маскирано и скрито. Обаче в окултен смисъл Зиф означава Груповата душа на отделната общност, от която израства индивидуалният Аз. Зиф е онова същество, което се свързва с Бога на индивидуалния Аз, с разпространителя на индивидуалния Аз, с Тор. Индивидуалният човек усеща Зиф и Тор като същества, от които той получава своя Аз.
И северният човек ги усещаше по този начин, докато в същото време останалите европейски народи бяха натоварени с други задачи относно възпитанието на човешкия Аз.
към текста >>
Ето защо напълно отговаря на истината, че чрез своите посветени, жреците друиди, келтите минаха през едно обучение, което те не биха могли да постигнат със своите собствени сили и което впоследствие те приложиха спрямо другите
народи
.
Всеки отделен народ има своите специални задачи. И сега в рамките на западна и северна Европа ние се натъкваме на онзи народ, на онази народностна общност, която познаваме под името келти. Келтският Народностен Дух, за когото от предишните лекции знаем, че по-късно щеше да получи съвсем други задачи, сега беше натоварен с основната мисия да възпита все още твърде младия Аз на европейското население. За тази цел обаче трябваше да е налице и още един вид възпитание, още един вид обучение на самите келти, което беше проведено не посредствено от по-висшия свят.
Ето защо напълно отговаря на истината, че чрез своите посветени, жреците друиди, келтите минаха през едно обучение, което те не биха могли да постигнат със своите собствени сили и което впоследствие те приложиха спрямо другите народи.
към текста >>
Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези
народи
някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата).
Следователно, ние трябва да окачествим Египетско-халдейската култура като такава, която работи главно в Сетивната душа. Докато при гръцко-латинския Дух на Народа нещата стояха така, че той работеше в Разсъдъчната душа. А той можеше да работи в Разсъдъчната душа само поради това, че в етерното тяло тя имаше един вид отпечатък на самата себе си. Обаче в този случай и това е характерно за цялото елинство образите, които човекът има за света бяха не толкова реални, не толкова нагледни. Докато при древната Индийска култура е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността.
Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата).
При другите народи, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа. Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката култура само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек. Напротив, народите от западните и северни части на Европа имаха друга задача: Всяка една Душа на Народа трябваше да отвори очите на хората за външния свят и да изгради у тях това, което има значение за физическия план. Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят.
към текста >>
При другите
народи
, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа.
Докато при гръцко-латинския Дух на Народа нещата стояха така, че той работеше в Разсъдъчната душа. А той можеше да работи в Разсъдъчната душа само поради това, че в етерното тяло тя имаше един вид отпечатък на самата себе си. Обаче в този случай и това е характерно за цялото елинство образите, които човекът има за света бяха не толкова реални, не толкова нагледни. Докато при древната Индийска култура е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността. Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата).
При другите народи, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа.
Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката култура само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек. Напротив, народите от западните и северни части на Европа имаха друга задача: Всяка една Душа на Народа трябваше да отвори очите на хората за външния свят и да изгради у тях това, което има значение за физическия план. Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят.
към текста >>
Северно-германските
народи
имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят.
Докато при древната Индийска култура е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността. Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата). При другите народи, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа. Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката култура само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек. Напротив, народите от западните и северни части на Европа имаха друга задача: Всяка една Душа на Народа трябваше да отвори очите на хората за външния свят и да изгради у тях това, което има значение за физическия план.
Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят.
към текста >>
Защото другите
народи
, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа.
Всичко онова, което римският народ предвождан от своя Архангел можа да постигне в името на общата европейска мисия, беше предназначено именно да утвърди човешкия Аз. Ето защо римляните изградиха преди всичко онова, което определя отношенията между Аза и другите Азове. Римският народ положи основите на частното право. Ето защо той стана и създател на юриспруденцията, която изцяло е изградена върху външните характеристики на Аза. Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето големият въпрос в мисията на римляните!
Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа.
За тази цел бяха необходими всички онези изброени от официалната история смесвания на расите, които станаха в Италианския и Перинейския полуостров, в рамките на днешна Франция и днешна Великобритания: само и само да бъде изграден Азът тук на физическия план според различните нюанси, идващи от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ето в какво се заключаваше великата мисия на онези народи, които постепенно се обособиха в западните части на Европа.
към текста >>
Ето в какво се заключаваше великата мисия на онези
народи
, които постепенно се обособиха в западните части на Европа.
Римският народ положи основите на частното право. Ето защо той стана и създател на юриспруденцията, която изцяло е изградена върху външните характеристики на Аза. Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето големият въпрос в мисията на римляните! Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа. За тази цел бяха необходими всички онези изброени от официалната история смесвания на расите, които станаха в Италианския и Перинейския полуостров, в рамките на днешна Франция и днешна Великобритания: само и само да бъде изграден Азът тук на физическия план според различните нюанси, идващи от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
Ето в какво се заключаваше великата мисия на онези народи, които постепенно се обособиха в западните части на Европа.
към текста >>
Ако проучите отделните
народи
според техните светли и тъмни страни, Вие ще установите, че при народите от Италианския и Пиренейския полуостров преобладава една своеобразна сплав, съставена от силите на Аза, и от силите на Сетивната душа.
Всички нюанси на отделните култури в Западна Европа намират накрая своето обяснение в това, че в пределите на Италианския и Пиренейския полуостров трябваше да се изгради онази субстанция, чрез която импулсите на Сетивната душа можеха да бъдат пренесени в Аза.
Ако проучите отделните народи според техните светли и тъмни страни, Вие ще установите, че при народите от Италианския и Пиренейския полуостров преобладава една своеобразна сплав, съставена от силите на Аза, и от силите на Сетивната душа.
Обаче при народите, обитаващи земите на днешна Франция, включително и до съвсем скоро, Вие ще установите една друга сплав, съставена от Аза и от Разсъдъчната душа. Докато големите, световно-исторически постижения на народите, чийто представител е Великобритания, могат да бъдат обяснени с това, че импулсите на Съзнателната душа успяха да проникнат в човешкия Аз. С голямата, световно-историческа мисия на британските земи е свързано също и това, което произлезе от външните, държавно-правни форми. Все пак в този случай свързването на Съзнателната душа с Аза не беше достатъчно. И въпреки това, ако проследите свързването на Съзнателната душа с изтласкания навън Аз, Вие ще установите, че големите, световно-исторически завоевания на британците се дължат именно на тези импулси.
към текста >>
Следователно, необходими бяха твърде много нюанси, защото отделните
народи
трябваше да преминат през различни степени на Аза.
Следователно, необходими бяха твърде много нюанси, защото отделните народи трябваше да преминат през различни степени на Аза.
Ние бихме открили истинските двигатели на историята, ако разполагахме с достатъчно време, за да проследим как нейните същински сили се разклоняват в различни посоки и действуват по различни начини. Така например душевната организация на западните народи беше устроена с оглед на това, че те не разполагаха с ясни, непосредствени спомени за своите предишни ясновидчески изживявания от духовния свят. Обаче по съвсем друг начин трябваше да се развие по-късно в северно-германските земи онова, което произлезе непосредствено от първичното ясновидство, чиито сили се вляха в междувременно еволюиралата Сетивна душа. Ето от къде идва и характерното вътрешно спокойствие, което представлява само един далечен отзвук от древните ясновидчески опитности на северно-германските хора. Задачата пред южно-германските народи се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа.
към текста >>
Така например душевната организация на западните
народи
беше устроена с оглед на това, че те не разполагаха с ясни, непосредствени спомени за своите предишни ясновидчески изживявания от духовния свят.
Следователно, необходими бяха твърде много нюанси, защото отделните народи трябваше да преминат през различни степени на Аза. Ние бихме открили истинските двигатели на историята, ако разполагахме с достатъчно време, за да проследим как нейните същински сили се разклоняват в различни посоки и действуват по различни начини.
Така например душевната организация на западните народи беше устроена с оглед на това, че те не разполагаха с ясни, непосредствени спомени за своите предишни ясновидчески изживявания от духовния свят.
Обаче по съвсем друг начин трябваше да се развие по-късно в северно-германските земи онова, което произлезе непосредствено от първичното ясновидство, чиито сили се вляха в междувременно еволюиралата Сетивна душа. Ето от къде идва и характерното вътрешно спокойствие, което представлява само един далечен отзвук от древните ясновидчески опитности на северно-германските хора. Задачата пред южно-германските народи се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа. А Гръцко-латинската епоха беше ангажирана в изграждането на Разсъдъчната душа. Обаче освен да работи с импулсите на Разсъдъчната душа, тя имаше възможността да добави и чудните опитности, свързани с древното ясновидство на северно-германските народи.
към текста >>
Задачата пред южно-германските
народи
се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа.
Следователно, необходими бяха твърде много нюанси, защото отделните народи трябваше да преминат през различни степени на Аза. Ние бихме открили истинските двигатели на историята, ако разполагахме с достатъчно време, за да проследим как нейните същински сили се разклоняват в различни посоки и действуват по различни начини. Така например душевната организация на западните народи беше устроена с оглед на това, че те не разполагаха с ясни, непосредствени спомени за своите предишни ясновидчески изживявания от духовния свят. Обаче по съвсем друг начин трябваше да се развие по-късно в северно-германските земи онова, което произлезе непосредствено от първичното ясновидство, чиито сили се вляха в междувременно еволюиралата Сетивна душа. Ето от къде идва и характерното вътрешно спокойствие, което представлява само един далечен отзвук от древните ясновидчески опитности на северно-германските хора.
Задачата пред южно-германските народи се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа.
А Гръцко-латинската епоха беше ангажирана в изграждането на Разсъдъчната душа. Обаче освен да работи с импулсите на Разсъдъчната душа, тя имаше възможността да добави и чудните опитности, свързани с древното ясновидство на северно-германските народи. Всичко това просто се изля в Съзнателната душа на средно-европейските и северно-германските народи. И то продължи да формира тяхната душевна нагласа, така че хората в по-южните германски земи първоначално трябваше да се заемат с вътрешната си подготовка за Съзнателната душа и вътрешно да я изпълнят с онова съдържание на съзнанието, което макар и да е пренесено на физическия план има своите корени в старото ясновидство.
към текста >>
Обаче освен да работи с импулсите на Разсъдъчната душа, тя имаше възможността да добави и чудните опитности, свързани с древното ясновидство на северно-германските
народи
.
Така например душевната организация на западните народи беше устроена с оглед на това, че те не разполагаха с ясни, непосредствени спомени за своите предишни ясновидчески изживявания от духовния свят. Обаче по съвсем друг начин трябваше да се развие по-късно в северно-германските земи онова, което произлезе непосредствено от първичното ясновидство, чиито сили се вляха в междувременно еволюиралата Сетивна душа. Ето от къде идва и характерното вътрешно спокойствие, което представлява само един далечен отзвук от древните ясновидчески опитности на северно-германските хора. Задачата пред южно-германските народи се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа. А Гръцко-латинската епоха беше ангажирана в изграждането на Разсъдъчната душа.
Обаче освен да работи с импулсите на Разсъдъчната душа, тя имаше възможността да добави и чудните опитности, свързани с древното ясновидство на северно-германските народи.
Всичко това просто се изля в Съзнателната душа на средно-европейските и северно-германските народи. И то продължи да формира тяхната душевна нагласа, така че хората в по-южните германски земи първоначално трябваше да се заемат с вътрешната си подготовка за Съзнателната душа и вътрешно да я изпълнят с онова съдържание на съзнанието, което макар и да е пренесено на физическия план има своите корени в старото ясновидство.
към текста >>
Всичко това просто се изля в Съзнателната душа на средно-европейските и северно-германските
народи
.
Обаче по съвсем друг начин трябваше да се развие по-късно в северно-германските земи онова, което произлезе непосредствено от първичното ясновидство, чиито сили се вляха в междувременно еволюиралата Сетивна душа. Ето от къде идва и характерното вътрешно спокойствие, което представлява само един далечен отзвук от древните ясновидчески опитности на северно-германските хора. Задачата пред южно-германските народи се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа. А Гръцко-латинската епоха беше ангажирана в изграждането на Разсъдъчната душа. Обаче освен да работи с импулсите на Разсъдъчната душа, тя имаше възможността да добави и чудните опитности, свързани с древното ясновидство на северно-германските народи.
Всичко това просто се изля в Съзнателната душа на средно-европейските и северно-германските народи.
И то продължи да формира тяхната душевна нагласа, така че хората в по-южните германски земи първоначално трябваше да се заемат с вътрешната си подготовка за Съзнателната душа и вътрешно да я изпълнят с онова съдържание на съзнанието, което макар и да е пренесено на физическия план има своите корени в старото ясновидство.
към текста >>
Една права линия свързва раждане на Аза всред северните
народи
, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията.
Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното? “ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система.
Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията.
Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят. Обаче тази философия се опира не просто на външния, грубо-сетивен, материалистичен опит, а на съдържанието, присъщо на самата Съзнателна душа и разглежда природата само като идея в една от нейните други форми на съществувание. Ако вникнете в продължаващо то действие на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските народи имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.
към текста >>
Ако вникнете в продължаващо то действие на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските
народи
имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.
Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията. Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят. Обаче тази философия се опира не просто на външния, грубо-сетивен, материалистичен опит, а на съдържанието, присъщо на самата Съзнателна душа и разглежда природата само като идея в една от нейните други форми на съществувание.
Ако вникнете в продължаващо то действие на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските народи имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.
към текста >>
И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски
народи
на Източна Европа.
Нека сега да се върнем към северно-германския Дух на Народа и да проследим неговия по-нататъшен път. Какво би трябвало да се появи сега, когато един народ е възпитаван по такъв начин, че изгражда у себе си това, което наричаме Дух-Себе? Нека да си припомним, че етерното тяло беше формирано в хода на индийската култура, сетивното или астрално тяло в хода на персийската култура, Сетивната душа в хода на Египетско-халдейската култура, Разсъдъчната душа в хода на гръцко-латинската култура и Съзнателната душа в хода на нашата все още незавършена Пета културна епоха. После обаче предстои укрепването на Духа-Себе в съзнателната душа, така че Духът-Себе да засияе в Съзнателната душа, което следва да бъде разглеждано като задача на Шестата следатлантска епоха.
И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа.
Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
към текста >>
Тези славянски
народи
заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция.
Нека сега да се върнем към северно-германския Дух на Народа и да проследим неговия по-нататъшен път. Какво би трябвало да се появи сега, когато един народ е възпитаван по такъв начин, че изгражда у себе си това, което наричаме Дух-Себе? Нека да си припомним, че етерното тяло беше формирано в хода на индийската култура, сетивното или астрално тяло в хода на персийската култура, Сетивната душа в хода на Египетско-халдейската култура, Разсъдъчната душа в хода на гръцко-латинската култура и Съзнателната душа в хода на нашата все още незавършена Пета културна епоха. После обаче предстои укрепването на Духа-Себе в съзнателната душа, така че Духът-Себе да засияе в Съзнателната душа, което следва да бъде разглеждано като задача на Шестата следатлантска епоха. И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа.
Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция.
И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове.
към текста >>
Ето в какво се състои своеобразието на славянските
народи
, които засега са разположени източно от нас.
Нека да си припомним, че етерното тяло беше формирано в хода на индийската култура, сетивното или астрално тяло в хода на персийската култура, Сетивната душа в хода на Египетско-халдейската култура, Разсъдъчната душа в хода на гръцко-латинската култура и Съзнателната душа в хода на нашата все още незавършена Пета културна епоха. После обаче предстои укрепването на Духа-Себе в съзнателната душа, така че Духът-Себе да засияе в Съзнателната душа, което следва да бъде разглеждано като задача на Шестата следатлантска епоха. И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа. Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха.
Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас.
Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно. И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските
народи
, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа. Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология.
И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно. И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските
народи
, се проявява в цялото им отношение към висшите светове.
Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове.
Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно. И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
Колкото и универсални да са тези представи, ние ги откриваме най-вече у онези славянски
народи
, които се намират на границата между Запада и Изтока.
И тогава един срещу друг застават цели два свята, а не отделните, индивидуални образи на Боговете. С после срещу тях двата застава един трети свят: Всичко онова, което бихме могли да усетим като тяхна благословенна рожба. И то не е някакво индивидуално същество, не е просто някакво душевно усещане, а едно общо творение на небесния Отец и майката Земя. Ето как изглежда от гледна точка на духовния свят отношението на Девакана*23 към Земята. И всичко, което сега възниква като благословия, като същинска пролет и неудържим растеж в материалното тяло, човекът усеща като една изцяло духовна сила, а това, което покълва в душата, човекът усеща като един нов свят, като благословенната рожба на небесния Отец и майката Земя.
Колкото и универсални да са тези представи, ние ги откриваме най-вече у онези славянски народи, които се намират на границата между Запада и Изтока.
В западно-европейските митологии няма и следа от подобни представи. Там ние откриваме прецизно изваяните образи на различни Богове, обаче не и онова, което се съдържа в нашите духовно-научни описания. И така, благословенната рожба е един цял свят, в който обаче на свой ред прониква друг свят. Последният несъмнено е представен вече индивидуално, понеже е свързан с физическото Слънце и неговата светлина. Тук ние имаме работа с едно същество, кое то многократно се появява в персийската митология и притежава макар и в доста по-различна форма на усещанията и представите определено славянски елемент, този елемент е родствен със Слънчевата същност, която разпраща своята благословия в другите три свята, така че съдбата на човека се вплита в самото сътворение чрез оплождането на майката Земя с небесния Отец и чрез нишките, които Слънчевият Дух изтъкава в тези два свята.
към текста >>
Духовният свят, който според духовно-научните представи е петият свят, е приблизително същият свят, който се зазорява в душата на източните
народи
.
А петият свят представлява нещо, което обхваща всички духовни проявления. Източно-европейският елемент ясно долавя духовния свят, лежащ в основата на всички природни сили и създания. Обаче ние сме склонни да си представяме този свят по съвсем друг начин и по-скоро да го свързваме с определени природни същества, природни факти и т.н. Нека да се замислим още и върху това, че тази източна душа е в състояние да вижда в природните процеси не само външно-сетивното, а и астрално-духовното. Ето откъде идва и представата за извънредно големия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да сравним със света на елфите.
Духовният свят, който според духовно-научните представи е петият свят, е приблизително същият свят, който се зазорява в душата на източните народи.
Дали Вие го наричате с това или онова име, няма никакво значение; важното е че източните славянски народи носят у себе си съответните усещания и представи, чрез които те спонтанно проникват в този пети духовен план, в този пети духовен свят. Ето с кое основно усещане светът на Изтока подготви условията за появата на Духа-Себе именно в предстоящата Шеста следатлантска епоха, когато Съзнателната душа ще се издигне до степента Дух-Себе. И ние се убеждаваме в това по един забележителен начин не само чрез творческите изяви, които срещаме у тези Души на Народите, но и чрез чудната, тайнствена подготовка за Шестата епоха, която; вече се върши от народите на Източна Европа.
към текста >>
Дали Вие го наричате с това или онова име, няма никакво значение; важното е че източните славянски
народи
носят у себе си съответните усещания и представи, чрез които те спонтанно проникват в този пети духовен план, в този пети духовен свят.
Източно-европейският елемент ясно долавя духовния свят, лежащ в основата на всички природни сили и създания. Обаче ние сме склонни да си представяме този свят по съвсем друг начин и по-скоро да го свързваме с определени природни същества, природни факти и т.н. Нека да се замислим още и върху това, че тази източна душа е в състояние да вижда в природните процеси не само външно-сетивното, а и астрално-духовното. Ето откъде идва и представата за извънредно големия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да сравним със света на елфите. Духовният свят, който според духовно-научните представи е петият свят, е приблизително същият свят, който се зазорява в душата на източните народи.
Дали Вие го наричате с това или онова име, няма никакво значение; важното е че източните славянски народи носят у себе си съответните усещания и представи, чрез които те спонтанно проникват в този пети духовен план, в този пети духовен свят.
Ето с кое основно усещане светът на Изтока подготви условията за появата на Духа-Себе именно в предстоящата Шеста следатлантска епоха, когато Съзнателната душа ще се издигне до степента Дух-Себе. И ние се убеждаваме в това по един забележителен начин не само чрез творческите изяви, които срещаме у тези Души на Народите, но и чрез чудната, тайнствена подготовка за Шестата епоха, която; вече се върши от народите на Източна Европа.
към текста >>
Ето защо тази философия на източно-европейските
народи
се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие.
Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята. Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята. В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура.
Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие.
И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия. Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи. И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>
Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните
народи
до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните
народи
подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски
народи
.
Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност. Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов.
Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи.
Този Дух на Времето трябваше да стане не само възпитател на онази Душа на Народа, която носи в себе си зародишните кълнове на Шестата културна епоха, но и да полага специални грижи през първите периоди от нейното съществувание. И сега ние можем буквално да заявим като в случая понятията „баща“ и „майка“ губят своите граници -, че това, което в духовния свят постепенно израсна до съответната Душа на Народа, беше не само възпитано, а изхранено и откърмено от онези сили, за които установихме, че са формирани от древно-гръцкия Дух на Времето, след като междувременно той се издигна до една друга степен във външния свят.
към текста >>
150.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните
народи
в определени исторически епохи.
Обаче в по-предишни времена то можеше да бъде наблюдавано. Тази богиня предлагаше това, което можеше да бъде предложено на слизащите от планетарните сфери човешки души, а именно: човешките тела. Тъкмо този загадъчен процес лежи в основата на мита за Нертус и той е запазен във всички стари легенди и предания, които ни представят възникването на физическия човек. Мъжката разновидност на богинята Нертус, това е Ньордр. И той трябва да ни напомня за слизането на духовно-душевните човеци, които някога бяха напуснали Земята, за да се издигнат в планетарните сфери и които през Атлантската епоха отново слязоха долу, за да се съединят отново с човешките физически тела.
От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните народи в определени исторически епохи.
Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях. Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи. Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните.
към текста >>
Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните
народи
, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях.
Тази богиня предлагаше това, което можеше да бъде предложено на слизащите от планетарните сфери човешки души, а именно: човешките тела. Тъкмо този загадъчен процес лежи в основата на мита за Нертус и той е запазен във всички стари легенди и предания, които ни представят възникването на физическия човек. Мъжката разновидност на богинята Нертус, това е Ньордр. И той трябва да ни напомня за слизането на духовно-душевните човеци, които някога бяха напуснали Земята, за да се издигнат в планетарните сфери и които през Атлантската епоха отново слязоха долу, за да се съединят отново с човешките физически тела. От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните народи в определени исторически епохи.
Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях.
Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи. Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си.
към текста >>
Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните
народи
.
Тъкмо този загадъчен процес лежи в основата на мита за Нертус и той е запазен във всички стари легенди и предания, които ни представят възникването на физическия човек. Мъжката разновидност на богинята Нертус, това е Ньордр. И той трябва да ни напомня за слизането на духовно-душевните човеци, които някога бяха напуснали Земята, за да се издигнат в планетарните сфери и които през Атлантската епоха отново слязоха долу, за да се съединят отново с човешките физически тела. От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните народи в определени исторически епохи. Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях.
Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи.
Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции.
към текста >>
Ето защо в Архангела, в северния Дух на Народа се запази голяма част от това, в което древното ясновидство възпита северните
народи
, голяма част от това, което може да се пробуди в една душа, която, бих казал, успява да включи към развитието си на физическия план не друго, а развитието, което е постигнала през епохата на старото ясновидство.
Онези от Вас, които занапред ще проникнат още по-дълбоко в тези неща, постепенно ще се убедят, че това, което чрез тези образи беше вложено в Душата на Народа, не е някаква фантастика, а действително произхожда от школата на посветените.
Ето защо в Архангела, в северния Дух на Народа се запази голяма част от това, в което древното ясновидство възпита северните народи, голяма част от това, което може да се пробуди в една душа, която, бих казал, успява да включи към развитието си на физическия план не друго, а развитието, което е постигнала през епохата на старото ясновидство.
към текста >>
Ето защо Вие ще се убедите, че най-добрите условия за разбирането на това, което само бегло посочих в изнесената тук публична лекция за новото откровение на Христос, съществуват именно всред северно-германските
народи
.
Ето защо Вие ще се убедите, че най-добрите условия за разбирането на това, което само бегло посочих в изнесената тук публична лекция за новото откровение на Христос, съществуват именно всред северно-германските народи.
Съвременните духовно-научни изследвания ясно показват, че след изтичането на епохата Кали Юга приблизително от 3100 пр.Хр. до 1899 сл.Хр. у човека ще се пробудят нови способности. Първоначално те ще се проявят само в отделни индивиди. Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална еволюция ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания.
към текста >>
И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските
народи
, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили.
И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето. И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха. А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа.
И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили.
Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития. Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
към текста >>
Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските
народи
, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития.
Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
към текста >>
Единствено меродавни трябва да бъдат само фактите.Ние категорично отказваме да внасяме каквито и да е
източни
или западни влияния в това, което считаме за същинската жизнена сфера на нашата Духовна наука, и ако тези дни трябваше да издирим в северно-германския архангелски свят онова, което може да изиграе оплождаща роля за истинската Духовна наука, това се прави не заради един определен народ, а заради цялото човечество.
Още в мига, когато фактите биха показвали друго, ние следва да сме готови за друг вид действия.
Единствено меродавни трябва да бъдат само фактите.Ние категорично отказваме да внасяме каквито и да е източни или западни влияния в това, което считаме за същинската жизнена сфера на нашата Духовна наука, и ако тези дни трябваше да издирим в северно-германския архангелски свят онова, което може да изиграе оплождаща роля за истинската Духовна наука, това се прави не заради един определен народ, а заради цялото човечество.
Наистина това,което се дава на цялото човечество, това, което трябва да се даде на цялото човечество, може да извира от едно или друго място, но така или иначе то трябва да се даде на цялото човечество. Ние не правим разлика между Изтока и Запада; с отворени сърца ние приемаме както свещенните Риши и поразяващото величие на тяхната прадревна култура, така и персийската култура, а същото, естествено, се отнася за египетско-халдейската и за гръцко-латинската култура; ние приемаме със същата обективност и това, което израства от европейските културни традиции. Само вътрешната логика на фактите ни заставя да излагаме нещата така, както те прозвучаха в този лекционен цикъл.
към текста >>
Нашите антропософски възгледи не би трябвало да съдържат нито западни, нито
източни
нюанси.
И така, с ръка на сърцето, бих желал да повторя: Да издигаме едни или други догми не е в духа на антропософията; духът на антропософията изисква от нас следното: Да проверяваме в самия живот всичко онова, което сме получили от Духовната наука! Едва тогава ще изчезнат и всякакви теософски предубеждения.
Нашите антропософски възгледи не би трябвало да съдържат нито западни, нито източни нюанси.
Този, който говори в розенкройцерски смисъл, не се съобразява нито с Изтока, нито със Запада; за него и двете тенденции са еднакво приемливи. Той търси истината единствено във вътрешната природа на фактите. Ето какво трябва да имаме предвид, когато размишляваме върху онзи Дух на Народа, който се проявява в европейския Север. Тук е в сила северно-германският Дух, дори и днес той да е все още скрит под повърхността на събитията; но така или иначе той се шири в Европа, и то в много по-голяма степен, отколкото си мислим обикновено. Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен?
към текста >>
Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните
народи
, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите
народи
искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен?
Нашите антропософски възгледи не би трябвало да съдържат нито западни, нито източни нюанси. Този, който говори в розенкройцерски смисъл, не се съобразява нито с Изтока, нито със Запада; за него и двете тенденции са еднакво приемливи. Той търси истината единствено във вътрешната природа на фактите. Ето какво трябва да имаме предвид, когато размишляваме върху онзи Дух на Народа, който се проявява в европейския Север. Тук е в сила северно-германският Дух, дори и днес той да е все още скрит под повърхността на събитията; но така или иначе той се шири в Европа, и то в много по-голяма степен, отколкото си мислим обикновено.
Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен?
И тогава, бих казал, над общия олтар на човечеството се излива само това, което служи за напредъка, за благото на цялото човечество. И все пак, силата на антропософските възгледи се крие в индивидуалните особености на човека. Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката култура именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително. Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи.
към текста >>
Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските
народи
.
Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен? И тогава, бих казал, над общия олтар на човечеството се излива само това, което служи за напредъка, за благото на цялото човечество. И все пак, силата на антропософските възгледи се крие в индивидуалните особености на човека. Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката култура именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително. Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи.
Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи.
И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед. Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята. Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо. И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили.
към текста >>
Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите
народи
по Земята.
Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката култура именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително. Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи. И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед.
Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята.
Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо. И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили. И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от душите на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
към текста >>
Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите
народи
, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо.
Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи. И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед. Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята.
Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо.
И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили. И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от душите на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
към текста >>
И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните
народи
, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили.
Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи. И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед. Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята. Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо.
И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили.
И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от душите на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
към текста >>
151.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Остатъци от подобна „групова душевност“ срещаме днес у някои примитивни
народи
и племена.
Човешките групови души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен“. Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Остатъци от подобна „групова душевност“ срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и
народи
, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
*12. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството! Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
152.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато хвърлим един обгръщащ поглед в света върху устройството на нашите мирови работи, ние намираме, че например във всяко време имаме определен брой
народи
.
А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност. А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите. Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите.
Когато хвърлим един обгръщащ поглед в света върху устройството на нашите мирови работи, ние намираме, че например във всяко време имаме определен брой народи.
За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко. Наред с това обаче царуват Духовете от по-ниската класа, отделните Духове на народите. Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят Архаите това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите. Самото Битие /Генезисът/ ни показва, че и за времената, когато човекът всъщност не съществуваше още, тези същества бяха регулиращите Сили. Така щото би трябвало да кажем: Елохимите направиха да бъде Светлина; те самите се изявяваха чрез Светлината.
към текста >>
За тези
народи
можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко.
Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност. А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите. Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите. Когато хвърлим един обгръщащ поглед в света върху устройството на нашите мирови работи, ние намираме, че например във всяко време имаме определен брой народи.
За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко.
Наред с това обаче царуват Духовете от по-ниската класа, отделните Духове на народите. Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят Архаите това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите. Самото Битие /Генезисът/ ни показва, че и за времената, когато човекът всъщност не съществуваше още, тези същества бяха регулиращите Сили. Така щото би трябвало да кажем: Елохимите направиха да бъде Светлина; те самите се изявяваха чрез Светлината. Обаче за по-малките дейности сред светлината те поставиха стоящите по-ниско от тях в Йерархическия ред Архаи, които са назовани с думата Йом и наред с тях поставиха Съществата, които по необходимост трябваше да бъдат втъкани в мрежата на съществуването, за да може наред с дейността в Светлината да дойде и принадлежащата към това дейност в тъмнината.
към текста >>
153.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И след това едва за нас е особено важно да намерим отново в документите на различните епохи, на различните
народи
истините, както първо сме установили чрез духовното изследване, независими от всякакъв документ.
Моята задача в този цикъл от сказки ще бъде да дам един обзор на всичко, което може да доведи до разбирането на Генезиса /Битието/. Във всеки случай моля ви, при всички такива обяснения никога да не изгубвате от погледа си същинското антропософско гледище. Това антропософско гледище е на първо място онова, да се вникне във фактите на духовния живот. При всичко, за което говорим, на първо място нас ни интересува въпросът: Как стоят нещата в духовния живот, в духовното развитие? Следователно и за това, което за нас се покрива със съдържанието на Генезиса, главното е това, което е предходило видимия ход на развитието на нашата Земна еволюция като свръхсетивни събития и факти.
И след това едва за нас е особено важно да намерим отново в документите на различните епохи, на различните народи истините, както първо сме установили чрез духовното изследване, независими от всякакъв документ.
С това ние добиваме възможността да заемем едно правилно чувствено отношение, едно правилно отношение на уважение към това, което прозвучава в нашата душа от далечни времена и народи. Чрез това ние добиваме възможността да се разбираме един вид с онези времена, в които сме живели в други въплъщения, добиваме възможността отново да се свържем с това, което ни е докосвало в миналите времена. Така трябва да схващаме гледището, което стои на основата на поредицата от сказки.
към текста >>
С това ние добиваме възможността да заемем едно правилно чувствено отношение, едно правилно отношение на уважение към това, което прозвучава в нашата душа от далечни времена и
народи
.
Във всеки случай моля ви, при всички такива обяснения никога да не изгубвате от погледа си същинското антропософско гледище. Това антропософско гледище е на първо място онова, да се вникне във фактите на духовния живот. При всичко, за което говорим, на първо място нас ни интересува въпросът: Как стоят нещата в духовния живот, в духовното развитие? Следователно и за това, което за нас се покрива със съдържанието на Генезиса, главното е това, което е предходило видимия ход на развитието на нашата Земна еволюция като свръхсетивни събития и факти. И след това едва за нас е особено важно да намерим отново в документите на различните епохи, на различните народи истините, както първо сме установили чрез духовното изследване, независими от всякакъв документ.
С това ние добиваме възможността да заемем едно правилно чувствено отношение, едно правилно отношение на уважение към това, което прозвучава в нашата душа от далечни времена и народи.
Чрез това ние добиваме възможността да се разбираме един вид с онези времена, в които сме живели в други въплъщения, добиваме възможността отново да се свържем с това, което ни е докосвало в миналите времена. Така трябва да схващаме гледището, което стои на основата на поредицата от сказки.
към текста >>
154.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
За противоположността между иранските (арийски)
народи
, населяващи областите от Индия до Каспийско море, и туранските
народи
, населяващи земите от Сибир до Европа.
За противоположността между иранските (арийски) народи, населяващи областите от Индия до Каспийско море, и туранските народи, населяващи земите от Сибир до Европа.
Учението на Заратустра.
към текста >>
155.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сега на първо място трябва да ни интересува следното: Какъв беше мирогледът, душевната конфигурация на тези две групи
народи
или поне на техните основни представители, които бяха принудени да напуснат Древна Атлантида и да се отправят на изток, фактически положението беше такова, че през първия следатлантски период от време, цялото душевно устройство на човека се различаваше коренно от това, в каквото то се превърна по-късно и най-вече от душевното устройство на днешния човек.
Сега на първо място трябва да ни интересува следното: Какъв беше мирогледът, душевната конфигурация на тези две групи народи или поне на техните основни представители, които бяха принудени да напуснат Древна Атлантида и да се отправят на изток, фактически положението беше такова, че през първия следатлантски период от време, цялото душевно устройство на човека се различаваше коренно от това, в каквото то се превърна по-късно и най-вече от душевното устройство на днешния човек.
У всички тези представители на древното човечество все още съществуваше едно ясновиждащо възприятие на околния свят. Тогавашните хора все още можеха да виждат в духовния свят, а дори и това, което днес виждаме физически, те го възприемаха по един по-скоро духовен начин. Следователно през онова време съществуваше една по-скоро ясновиждаща форма на живот и на душевни изживявания. Обаче твърде важно е да знаем, че това ясновидство, присъщо на коренното следатлантско човечество, беше в известен смисъл доста различно от ясновидството на атлантците, каквото те имаха в разцвета на Атлантската епоха*6.
към текста >>
В тези средноазиатски територии се установиха
народи
, от които по-късно можаха да се обособят други
народи
, способни да поемат в различни посоки: това се отнася и за древно-индийския народ, чието духовно светоусещане ние сме разглеждали многократно досега.
Хората, които след Атлантската катастрофа поеха на изток, се намираха на твърде различни степени от своето развитие. Бихме могли да кажем: Колкото по на изток се намираме, толкова повече хората са издигнати в морален и духовен смисъл. В известно отношение, външните възприятия започнаха да действуват с все по-голяма сила върху човека, така че той се видя изправен пред величието на външния сетивен свят. Това се отнасяше за народите, които се заселиха на север от днешна Индия, в териториите между Каспийско море, Оксус и Яксартес.
В тези средноазиатски територии се установиха народи, от които по-късно можаха да се обособят други народи, способни да поемат в различни посоки: това се отнася и за древно-индийския народ, чието духовно светоусещане ние сме разглеждали многократно досега.
към текста >>
В Средна Азия, у тази смесица от
народи
, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност.
В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност.
Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят. Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия. Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха. Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя.
към текста >>
Но тези
народи
се намираха в едно много трагично положение.
Тази склонност за подценяване на външния свят и за третирането му като илюзия или Майя, и насърчаването на онези импулси, които са насочени към духовните сфери, беше по-слабо застъпена всред народите, намиращи се на север от Индия.
Но тези народи се намираха в едно много трагично положение.
По силата на своите наследствени качества, древно-индийският народ можеше значително лесно да премине през развитието Йога, чрез което отново се издигаше в сферите, където беше живял през Атлантската епоха. За него беше съвсем лесно да преодолее това, което той считаше за илюзия. Той го преодоляваше в познанието. Ето как изглеждаше за него висшето познание: Сетивният свят е илюзия, Майя; но когато развиеш своята душа, когато полагаш усилия и се стараеш, тогава ти навлизаш в сферите зад сетивния свят. Следователно, древният индиец преодоляваше това, което считаше за илюзия или Майя, с помощта на един вътрешен процес, и той се стремеше към тази победа.
към текста >>
Обаче у северните
народи
, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н.
У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин. Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието. Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците. Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н. да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено.
към текста >>
Северните
народи
не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н. У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин.
Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието.
Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците. Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н. да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено. Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя. Ето защо съвсем няма да е достатъчно, ако ние хората, оставим околния свят такъв, какъвто е и заявим: Всичко е само илюзия, Майя, и ние отново трябва да се издигнем в духовния свят.
към текста >>
Тези северни
народи
нямаха душевното устройство на индийците.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н. У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин. Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието.
Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците.
Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н. да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено. Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя. Ето защо съвсем няма да е достатъчно, ако ние хората, оставим околния свят такъв, какъвто е и заявим: Всичко е само илюзия, Майя, и ние отново трябва да се издигнем в духовния свят. Защото в този случай ние ще променим себе си, но не и това, което трябва да бъде променено в целия заобикалящ ни свят.
към текста >>
Ето откъде блика смелият импулс на тези
народи
да пристъпят към преобразяване, към пресъздаване на света.
Ето откъде блика смелият импулс на тези народи да пристъпят към преобразяване, към пресъздаване на света.
към текста >>
Напротив, основните черти на иранския и на другите северни
народи
бяха: целеустременост, външна енергия и воля за претворяване на природата и света.
Размисъл и съзерцание ето основните черти на древния индийски народ. Той се справи със света като нарече сетивните възприятия илюзия или Майя.
Напротив, основните черти на иранския и на другите северни народи бяха: целеустременост, външна енергия и воля за претворяване на природата и света.
Те казваха: Всичко, което се намира около нас, е слязло долу от божествения свят; обаче човекът е призван да го върне отново там! Народностният характер на северните хора постигна своята връхна точка в лицето на неговите предводители, които бяха обучавани в тогавашните Мистерии.
към текста >>
През този период от време, който сега разглеждаме, номадските
народи
, надарени с едно упадъчно ясновидство, не проявяваха привързаност към определени области; те нямаха постоянни жилища, скитаха като пастири и не се грижеха особено дори и за това, което земята сама им предлагаше, и бяха готови на драго сърце да разрушават всичко наоколо, ако то можеше да допринесе нещо за тяхното съществувание.
През този период от време, който сега разглеждаме, номадските народи, надарени с едно упадъчно ясновидство, не проявяваха привързаност към определени области; те нямаха постоянни жилища, скитаха като пастири и не се грижеха особено дори и за това, което земята сама им предлагаше, и бяха готови на драго сърце да разрушават всичко наоколо, ако то можеше да допринесе нещо за тяхното съществувание.
Обаче да положат усилия за издигане на културното си равнище, или да облагородят околния свят такива подтици тези народи нямаха.
към текста >>
Обаче да положат усилия за издигане на културното си равнище, или да облагородят околния свят такива подтици тези
народи
нямаха.
През този период от време, който сега разглеждаме, номадските народи, надарени с едно упадъчно ясновидство, не проявяваха привързаност към определени области; те нямаха постоянни жилища, скитаха като пастири и не се грижеха особено дори и за това, което земята сама им предлагаше, и бяха готови на драго сърце да разрушават всичко наоколо, ако то можеше да допринесе нещо за тяхното съществувание.
Обаче да положат усилия за издигане на културното си равнище, или да облагородят околния свят такива подтици тези народи нямаха.
към текста >>
Така възникна голямата, величествена противоположност, която е една от най-важните особености на следатлантския период: противоположността между тези повече северни
народи
и иранските
народи
.
Така възникна голямата, величествена противоположност, която е една от най-важните особености на следатлантския период: противоположността между тези повече северни народи и иранските народи.
У иранците се разви копнежът да се намесват в събитията около тях, да се установят в постоянни селища, да постигнат с труд това, от което човек има нужда, с други думи, действително да преобразят околния свят чрез своите духовни способности. В тази част на света действително нямаше по-важен човешки стремеж. И непосредствено на север от това население се установи онзи народ, който можеше да вижда в духовния свят, който беше така да се каже, „на ти" с духовните Същества, но без да се труди, без да проявява постоянство или опити за културен напредък.
към текста >>
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от
народи
, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
към текста >>
И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите
народи
на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите
народи
, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
Ето как изглежда голямата противоположност между Иран и Туран. Легендите и митовете по един приказен начин ни разказват как напредналата част от народите поема на север и се установява в областта, която по-късно е наречена Иран.
И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
към текста >>
За целта Заратустра трябваше да подготви тези
народи
, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области.
Онова Същество, от което идва този златен меч, е в същото време и големият вдъхновител на личността, която познаваме като Заратустра, Зороастер или Зердуч. Заратустра е предводителят на иранския народ. Тъкмо Заратустра беше този, който в древни времена, скоро след Атлантската катастрофа, извлече от Мистериите необходимата мъдрост и я вложи в онзи народ, който беше готов да се бори за нови и нови културни завоевания с помощта на човешката духовна сила.
За целта Заратустра трябваше да подготви тези народи, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области.
Така Заратустра проправи онзи път, за който често сме говорили: а именно, че външното тяло на Слънчевата светлина представлява само външното тяло на едно висше духов но Същество, което той, за разлика от малката човешка аура, нарече „Великата аура" или Аура Маздао. С това той искаше да покаже: Въпросното Същество сега наистина отдалечено от Земята някога ще слезе тук долу на нашата планета, за да се свърже решително, субстанциално, със Земята, и да участвува в по-нататъшната еволюция на човечеството. Ето как Заратустра насочи погледа на хората към онова Същество, което по-късно се яви в историята като Христос.
към текста >>
156.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Този е един от най-дълбоките възгледи всред първите следатлантски
народи
, повлияни от учението на Заратустра.
Този е един от най-дълбоките възгледи всред първите следатлантски народи, повлияни от учението на Заратустра.
Същият този възглед, един от основните възгледи на заратустризма, включва в себе си стига да бъде разбран правилно именно онова, което вчера охарактеризирахме от определена гледна точка и което виждаме да изпъква толкова отчетливо у Заратустровите народи. У всички тях ние виждаме пълно признаване на необходимостта, която изисква тези два момента особено всред самия поток на първичното, монотонно време да се противопоставят именно във времето и, съответно, да бъдат превъзмогнати също там, в хода на времето. Ние долавяме необходимостта, според която младенческите сили непрекъснато никнат, а зрелите, стари сили устояват и се запазват, така че в уравновесяването между „младото" и „старото", постепенно се постига мировата цел и особено планетарната цел на нашата Земя. Този възглед, охарактеризирай сега от нас, лежи също и в основата на всяка по-висша еволюция в рамките на заратустризма. Понеже след като се утвърди в епохите и в областите, които описахме вчера, заратустризмът се появяваше под една или друга форма навсякъде ние скоро ще видим колко мощно и неудържимо действуваше той през следващите пери оди от време като влагаше във всичките си действия противоположността между младото и старото.
към текста >>
Същият този възглед, един от основните възгледи на заратустризма, включва в себе си стига да бъде разбран правилно именно онова, което вчера охарактеризирахме от определена гледна точка и което виждаме да изпъква толкова отчетливо у Заратустровите
народи
.
Този е един от най-дълбоките възгледи всред първите следатлантски народи, повлияни от учението на Заратустра.
Същият този възглед, един от основните възгледи на заратустризма, включва в себе си стига да бъде разбран правилно именно онова, което вчера охарактеризирахме от определена гледна точка и което виждаме да изпъква толкова отчетливо у Заратустровите народи.
У всички тях ние виждаме пълно признаване на необходимостта, която изисква тези два момента особено всред самия поток на първичното, монотонно време да се противопоставят именно във времето и, съответно, да бъдат превъзмогнати също там, в хода на времето. Ние долавяме необходимостта, според която младенческите сили непрекъснато никнат, а зрелите, стари сили устояват и се запазват, така че в уравновесяването между „младото" и „старото", постепенно се постига мировата цел и особено планетарната цел на нашата Земя. Този възглед, охарактеризирай сега от нас, лежи също и в основата на всяка по-висша еволюция в рамките на заратустризма. Понеже след като се утвърди в епохите и в областите, които описахме вчера, заратустризмът се появяваше под една или друга форма навсякъде ние скоро ще видим колко мощно и неудържимо действуваше той през следващите пери оди от време като влагаше във всичките си действия противоположността между младото и старото.
към текста >>
Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери плодородна почва само всред онези
народи
, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези
народи
до голяма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство.
Но за да бъде постигнато това, което стана чрез този мисионер, чрез този пратеник на Заратустра, трябваше да е налице, естествено, и един подходящ за целта народ.
Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери плодородна почва само всред онези народи, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези народи до голяма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство.
Душевната същност на египетския народ влезе в досег с това, което можеше да даде Хермес, и така възникна египетската култура.
към текста >>
Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени
народи
се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ.
Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската. Посочихме още, че те възникнаха след като северното разклонение на атлантското човечество се придвижи към Азия и се установи там. Едно друго разклонение прекоси Африка и внесе там туранския елемент. А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ. С този народ се случи нещо особено.
Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ.
Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото. У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>
Всичко, което у атлантските
народи
беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото.
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие. Това, което даваше на атлантците силата да виждат в пространството и в духовните области, което у туранците деградира под формата на низше ясновидство, всичко това се промени и у този малък народ тръгна в съвсем друга посока.
Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото.
Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова. Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
към текста >>
157.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За тази цел се наложи следното: всичко, което иначе в рамките на еврейския народ представляваше астрално виждане и изобщо непосредствени духовни възприятия неща, които всред туранските
народи
потънаха в упадък да се превърне във вътрешна сила, във вътрешна активност.
Сега трябваше да му се предостави възможност да пожертвува и своето физическо тяло! Ето какво изискваше великата тайна на общочовешката еволюция: Едно същество да пожертвува и трите си тела! За Хермес, Заратустра беше пожертвувал своето астрално тяло, за Мойсей своето етерно тяло; третото, което му предстоеше, беше жертвата на физическото тяло. За целта бяха необходими специални приготовления, и те засягаха най-вече физическото тяло на Заратустра. Вчера посочихме как в хода на поколенията, белязани с особените житейски навици на еврейския народ, беше подготвено онова физическо тяло, което Заратустра принесе като третата си голяма саможертва.
За тази цел се наложи следното: всичко, което иначе в рамките на еврейския народ представляваше астрално виждане и изобщо непосредствени духовни възприятия неща, които всред туранските народи потънаха в упадък да се превърне във вътрешна сила, във вътрешна активност.
към текста >>
Докато при туранските
народи
, наследствените сили от миналото служеха за изграждане на външните ясновиждащи органи, при еврейския народ те се насочиха на вътре, за да подобрят вътрешната телесна организация, така че еврейският народ беше наистина избран да усеща и чувствува в своя телесен организъм всичко онова, което иначе, през Атлантската епоха, беше разпростряно зад физическите предмети.
Ето в какво се състои тайната на еврейския народ.
Докато при туранските народи, наследствените сили от миналото служеха за изграждане на външните ясновиждащи органи, при еврейския народ те се насочиха на вътре, за да подобрят вътрешната телесна организация, така че еврейският народ беше наистина избран да усеща и чувствува в своя телесен организъм всичко онова, което иначе, през Атлантската епоха, беше разпростряно зад физическите предмети.
Яхве или Йехова, както съзнателно го произнася еврейският народ, е кон центрираният в една точка „велик Дух", който за старото ясновидство стоеше зад всички неща и Същества. Преданието сочи и факта, че родоначалникът на древноеврейския народ именно като родоначалник получи тази вътрешна организация по един твърде специален начин.
към текста >>
158.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои
източни
екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва".
Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19.
Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва".
В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме.
към текста >>
159.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако мога така да се изразя, шествието на Заратустра увлече мъдреците и ги отведе от техните
източни
, халдейски Мистерии, към Палестина, където Заратустра подготвяше своята следваща инкарнация.
Следователно, шест столетия преди нашето летоброене, източните мъдреци бяха свързани по някакъв начин с онази индивидуалност, която се инкарнира като Исус от Евангелието на Матей. Мъдреците тръгнаха след самия Заратустра; те вървяха по неговите следи.
Ако мога така да се изразя, шествието на Заратустра увлече мъдреците и ги отведе от техните източни, халдейски Мистерии, към Палестина, където Заратустра подготвяше своята следваща инкарнация.
към текста >>
160.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Всред различните
народи
по Земята посвещението имаше различен характер; същото се отнасяше и за посвещението през следатлантските културни периоди.
Всред различните народи по Земята посвещението имаше различен характер; същото се отнасяше и за посвещението през следатлантските културни периоди.
Целият диапазон на посвещението беше така разпределен, че тези или онези народи минаваха само през определена част на посвещението, докато други народи минаваха през друга част на посвещението. Ако човек ясно схване законите на прераждането, лесно би намерил отговор на един от въпросите, които биха могли да възникнат: Защо не всеки народ можеше да мине през целия диапазон на посвещението? Това не беше необходимо, понеже една душа, родена в даден народ, се издигаше именно там през една от степените на посвещението, без да бъде ограничавана в рамките на една единствена инкарнация всред този или онзи народ; прераждайки се в различни народи, тя минаваше там и през другите части на посвещението.
към текста >>
Целият диапазон на посвещението беше така разпределен, че тези или онези
народи
минаваха само през определена част на посвещението, докато други
народи
минаваха през друга част на посвещението.
Всред различните народи по Земята посвещението имаше различен характер; същото се отнасяше и за посвещението през следатлантските културни периоди.
Целият диапазон на посвещението беше така разпределен, че тези или онези народи минаваха само през определена част на посвещението, докато други народи минаваха през друга част на посвещението.
Ако човек ясно схване законите на прераждането, лесно би намерил отговор на един от въпросите, които биха могли да възникнат: Защо не всеки народ можеше да мине през целия диапазон на посвещението? Това не беше необходимо, понеже една душа, родена в даден народ, се издигаше именно там през една от степените на посвещението, без да бъде ограничавана в рамките на една единствена инкарнация всред този или онзи народ; прераждайки се в различни народи, тя минаваше там и през другите части на посвещението.
към текста >>
Това не беше необходимо, понеже една душа, родена в даден народ, се издигаше именно там през една от степените на посвещението, без да бъде ограничавана в рамките на една единствена инкарнация всред този или онзи народ; прераждайки се в различни
народи
, тя минаваше там и през другите части на посвещението.
Всред различните народи по Земята посвещението имаше различен характер; същото се отнасяше и за посвещението през следатлантските културни периоди. Целият диапазон на посвещението беше така разпределен, че тези или онези народи минаваха само през определена част на посвещението, докато други народи минаваха през друга част на посвещението. Ако човек ясно схване законите на прераждането, лесно би намерил отговор на един от въпросите, които биха могли да възникнат: Защо не всеки народ можеше да мине през целия диапазон на посвещението?
Това не беше необходимо, понеже една душа, родена в даден народ, се издигаше именно там през една от степените на посвещението, без да бъде ограничавана в рамките на една единствена инкарнация всред този или онзи народ; прераждайки се в различни народи, тя минаваше там и през другите части на посвещението.
към текста >>
Обаче съществува и друга страна на посвещението, която е в зависимост от природата на отделните
народи
.
Обаче съществува и друга страна на посвещението, която е в зависимост от природата на отделните народи.
Докато едната страна, разширяването в Макрокосмоса, беше типична за арийските и северните народи, другата страна беше застъпена главно при египтяните. Но съществува и такова посвещение, при което човекът се приближава до божествения свят, насочвайки поглед в посока навътре, навлизайки в дълбините на своята собствена природа, за да открие там непосредствените действия на божествения свят.
към текста >>
Докато едната страна, разширяването в Макрокосмоса, беше типична за арийските и северните
народи
, другата страна беше застъпена главно при египтяните.
Обаче съществува и друга страна на посвещението, която е в зависимост от природата на отделните народи.
Докато едната страна, разширяването в Макрокосмоса, беше типична за арийските и северните народи, другата страна беше застъпена главно при египтяните.
Но съществува и такова посвещение, при което човекът се приближава до божествения свят, насочвайки поглед в посока навътре, навлизайки в дълбините на своята собствена природа, за да открие там непосредствените действия на божествения свят.
към текста >>
161.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Но как изглежда разликата между посвещението при есеите и посвещението при съседните
народи
?
Всъщност тук става дума за едно израстване. И Вие следва да си представите едно посвещение от рода на тези, които предприемаха есеите така, сякаш човекът стига до съвсем нови опитности и усвоява качествата, за които вече стана дума.
Но как изглежда разликата между посвещението при есеите и посвещението при съседните народи?
До какво се свежда тази разлика?
към текста >>
162.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В митологията на различните
народи
ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество.
В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество.
И ако даден човек е вътрешно проникнат от такова Същество, пред нас той застава като една личност, която представлява нещо много повече, отколкото показва външният и вид. Външният вид е само една измама, една Майя, зад която е скрита истинската природа на гения.
към текста >>
И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналият Христос беше не друг, а този, който като Дух се откри и направи себе си разбираем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега духовните му действия пронизват от край докрай цялата наша планета: „Идете и научете всички
народи
, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух; като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.
Нека да вникнем в този факт така, както подобава на нас, антропософите.
И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналият Христос беше не друг, а този, който като Дух се откри и направи себе си разбираем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега духовните му действия пронизват от край докрай цялата наша планета: „Идете и научете всички народи, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух; като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.
И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на Земната епоха" (Матей 28, 19-20). Антропософията ни дава истинското разбиране за това, което започна тогава, а именно, че Слънчевата аура се свърза със Земната аура; че тази връзка е видима за хората с отворено духовно око и че тази Слънчева аура вътре в Земната аура, която Павел видя, може да бъде също и чута, ако хората отворят своето вътрешно ухо, и тогава те ще чуват Слънчевото Слово, както го чуваше и Лазар, ученикът, посветен от самия Христос Исус. Ето защо Антропософията трябва да е тук за да ни подготви за времето, когато всичко това ще стане един неоспорим факт. Антропософията е един вид интерпретаторка на всичко онова, което се е случило в духовното развитие на света. И доколкото това е така, в действителност тя ще основе същото братство, което особено в смисъла на Евангелието от Матей искаше да основе и самият Христос Исус.
към текста >>
Ние сме сигурни и в друго: когато в наш, точен и християнски смисъл говорим на другите
народи
, които отричат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни разбират, дори и без да им натрапваме някакви имена, така че те се издигат до разбирането за Христос сами и без ничия помощ.
Намирайки се в Европа, ние знаем, че когато на Изток става дума за Христос, хората си служат със съвсем други думи. Обаче ние искаме да разберем Христос по такъв начин, че да съединим нашето разбиране как то с досегашната, така и с бъдещата еволюция на човечеството. За нас е напълно ясно: Ние стигаме до познание за Христос не чрез текстове и документи, които отричат Христос, а само чрез онези източници, които съзнателно носят в себе си живото присъствие на самия Христос.
Ние сме сигурни и в друго: когато в наш, точен и християнски смисъл говорим на другите народи, които отричат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни разбират, дори и без да им натрапваме някакви имена, така че те се издигат до разбирането за Христос сами и без ничия помощ.
Ние съвсем не искаме да им натрапваме името Христос. Като окултисти, а не само като антропософи, ние знаем, че когато става дума за свръхсетивни Същества, имената не са толкова важни. Ако дори и само за миг ние сме убедени, че можем да назовем Съществото, действуващо в Христос, с някакво друго име, бихме го сторили без колебание; за нас е важна истината, а не нашите предпочитания, защото ние непрекъснато се прераждаме в рамките на един или друг народ, в една или друга географска област. Обаче и никому не бихме позволили да ни убеждава, че Христос може да бъде разбран с неподходящи средства, които сами са се лишили от Христовото присъствие; подобни опити са обречени. Христос може да бъде намерен и в другите народи, обаче той трябва да бъде търсен с онези средства, които произтичат от самия него.
към текста >>
Христос може да бъде намерен и в другите
народи
, обаче той трябва да бъде търсен с онези средства, които произтичат от самия него.
Ние сме сигурни и в друго: когато в наш, точен и християнски смисъл говорим на другите народи, които отричат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни разбират, дори и без да им натрапваме някакви имена, така че те се издигат до разбирането за Христос сами и без ничия помощ. Ние съвсем не искаме да им натрапваме името Христос. Като окултисти, а не само като антропософи, ние знаем, че когато става дума за свръхсетивни Същества, имената не са толкова важни. Ако дори и само за миг ние сме убедени, че можем да назовем Съществото, действуващо в Христос, с някакво друго име, бихме го сторили без колебание; за нас е важна истината, а не нашите предпочитания, защото ние непрекъснато се прераждаме в рамките на един или друг народ, в една или друга географска област. Обаче и никому не бихме позволили да ни убеждава, че Христос може да бъде разбран с неподходящи средства, които сами са се лишили от Христовото присъствие; подобни опити са обречени.
Христос може да бъде намерен и в другите народи, обаче той трябва да бъде търсен с онези средства, които произтичат от самия него.
към текста >>
163.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели
народи
.
Ангелоите, пратеници на свръхестествения свят, са най-близки до индивидуалното човешко същество, такова каквото е то на Земята. Това са съществата, имащи влияние върху това, което наричаме съдба на човека на физическия план. Затова пък щом достигнем до Архангелоите, намираме духовни същества, имащи по-широко поле за действие.
Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели народи.
Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия. Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие. Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа.
към текста >>
Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни
народи
, в чиято вътрешност те се разбират.
И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие. Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа. Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н. народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята.
Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се разбират.
В противовес на различните Духове на народите ние можем да наречем тази обща черта Дух на времето. Тогава би трябвало да говорим за Духът на времето, царстващ през периода на Реформацията и за един друг, който действа сега. Тези духовни същества, които наричаме Духове на времето, се намират над различните Духове на народите. За най-същественото водачи на епохите са Архаите. Те са в същото време Духове на времето.
към текста >>
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните
народи
и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
Така всеки човек получава специфичните плодове на своята епоха, но също и тези на предходните епохи. Единствено това, което идва от Духа на Времето и от по-нисшите от него йерархии, може да бъде исторически съхранено, може да бъде обект на преподаване и обучение във времето. Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите. Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения. Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин.
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл. Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи?
към текста >>
164.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните
народи
през различните времена.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек.
И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена.
Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>
Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните
народи
по различно време.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена.
Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>
165.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Там се посочва, че у древните
народи
е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община.
Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови. Зад това похищение на богинята на града се крие нещо подобно на това, което се крие зад похищението на Елена, която Парис отвежда в Троя. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания.
Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община.
По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал. Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция. Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето.
към текста >>
Образът на кентавъра, който възникнал не от това, че гърците не можали да различат конника от неговия кон, но от това, че древните
народи
действително са оценявали духовната същност на човека като самостоятелна по отношение на неговата физическа природа, този образ изплува пак в наше време съвършено самостоятелно от естественонаучните представи.
Образът на кентавъра, който възникнал не от това, че гърците не можали да различат конника от неговия кон, но от това, че древните народи действително са оценявали духовната същност на човека като самостоятелна по отношение на неговата физическа природа, този образ изплува пак в наше време съвършено самостоятелно от естественонаучните представи.
По такъв начин, трябва да кажем, днес, без оглед на всички материалистически представи, ние се намираме на пътя към това, че сам материализмът, ако иска, разбира се, да се опира на факти, постепенно ще доведе до това, което може да каже, изхождайки от своите окултни източници, духовната наука.
към текста >>
166.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Ние имаме в нашия сегашен духовен живот и в нашия външен живот сливане на най-разнообразни народни култури, които са се изграждали повече или по-малко едностранно от отделните
народи
в духа на техните мисии и които след това са се слели в общия поток.
Ако искаме да разглеждаме историята окултно, то трябва да кажем, че все повече и повече ни идва мисълта, че в своята работа, в своето културно творчество народите съвсем не се намират изолирано в световното развитие, в движението на човечеството напред. Всеки народ има своя духовна задача, той трябва да даде напълно определен принос в това, което наричаме човешки прогрес. Нали сега нашата култура е вече съвсем сложна; и тя е станала толкова сложна благодарение на сливането на много отделни културни течения.
Ние имаме в нашия сегашен духовен живот и в нашия външен живот сливане на най-разнообразни народни култури, които са се изграждали повече или по-малко едностранно от отделните народи в духа на техните мисии и които след това са се слели в общия поток.
По това всички народи се отличават един от друг, по това ние можем да говорим за особена мисия на всеки от тях. И можем да попитаме: какво нещо можем ние, имайки в нашата собствена култура културната работа на нашите предци, да намерим днес, което да ни покаже какво може да даде този или онзи народ за общочовешкия прогрес? Крайно интересно е да се спрем на културната задача на вавилонския народ.
към текста >>
По това всички
народи
се отличават един от друг, по това ние можем да говорим за особена мисия на всеки от тях.
Ако искаме да разглеждаме историята окултно, то трябва да кажем, че все повече и повече ни идва мисълта, че в своята работа, в своето културно творчество народите съвсем не се намират изолирано в световното развитие, в движението на човечеството напред. Всеки народ има своя духовна задача, той трябва да даде напълно определен принос в това, което наричаме човешки прогрес. Нали сега нашата култура е вече съвсем сложна; и тя е станала толкова сложна благодарение на сливането на много отделни културни течения. Ние имаме в нашия сегашен духовен живот и в нашия външен живот сливане на най-разнообразни народни култури, които са се изграждали повече или по-малко едностранно от отделните народи в духа на техните мисии и които след това са се слели в общия поток.
По това всички народи се отличават един от друг, по това ние можем да говорим за особена мисия на всеки от тях.
И можем да попитаме: какво нещо можем ние, имайки в нашата собствена култура културната работа на нашите предци, да намерим днес, което да ни покаже какво може да даде този или онзи народ за общочовешкия прогрес? Крайно интересно е да се спрем на културната задача на вавилонския народ.
към текста >>
167.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Това е времето, което посочват сказанията на различните
народи
като потоп, преди който всичко е изглеждало всъщност по друг начин от това, което казват съвременните геологически хипотези.
Ако ние тръгнем назад във времената, лежащи преди деятелността на духовете на Личността в халдейския период, преди деятелността на архангелите в персийския и ангелите в древноиндийския период, то ще дойдем до този период в историята на нашата Земя, когато най-ужасно е бушувала атлантската катастрофа. Постепенно ние съвсем се потапяме в атлантската катастрофа.
Това е времето, което посочват сказанията на различните народи като потоп, преди който всичко е изглеждало всъщност по друг начин от това, което казват съвременните геологически хипотези.
В още по-ранната, атлантска, епоха всичко е имало пак съвсем различен вид. Човек е бил изменящо се същество. До тази катастрофа целият облик на Земята е бил съвсем различен, отколкото това сега се струва на хората. И вие можете да си представите, че духовните йерархии са въздействали върху Земята тогава в още по-голяма степен.
към текста >>
168.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките
народи
имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план.
Какво е трябвало да стане с това по-нататък в след-гръцкото време в инстинкта на народите? Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои плодове в духовния свят. И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които живеят на физически план и вече след това да се вживеят в духовното чрез това, което живее във физическото. Това разбиране се развило от някакво инстинктивно знание.
Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план.
Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
към текста >>
169.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните
народи
, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм.
Днес поне набелязахме тези неща, защото те могат да ни помогнат да придобием онова страхопочитание, за което става дума първия път.
Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм.
И именно в този цикъл от беседи ще се опитаме да осветлим тази вътрешна същност на човешкия организъм.
към текста >>
170.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Блаватска се оказа едно сензационно съчинение, чрез което Теософското общество намери бързо разпространение всред англоезичните
народи
.
Теософското общество, основано от Е.П. Блаватска, имаше задачата да даде окултен тласък на растящия в Европа интерес към източната духовност, който през средата на 19. столетие беше пробуден от Шопенхауер и други бележити мислители. “Secret doctrine”Тайното учение – на Е.П.
Блаватска се оказа едно сензационно съчинение, чрез което Теософското общество намери бързо разпространение всред англоезичните народи.
В него християнството не беше взето под внимание. Опитът на някои розенкройцерски окултисти да поставят християнството в центъра на новото течение, използвайки медиумните способности на авторката, беше предварително отклонен. Обаче необходимостта от хармонизиране на източната и западната мъдрост отдавна вече беше назряла. Прадревната мъдрост на миналото трябваше да се влее в новото човечество, чието спасение беше постигнато чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
171.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни
народи
и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат.
Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат.
Ние можем да покажем как чрез това, че епохата на Любовта настъпва, възникват именно условията за тази епоха на моралността.
към текста >>
172.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от Духовете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни
народи
, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен живот.
Мирово небе сно тяло! Действително, така както днес можем да говорим за едно небесно тяло, не можеше да се говори до преди много отдавна в развитието на човечеството. Нужно е само да хвърлим бегъл поглед назад в историческото развитие на човечеството, за да открием, че до неотдавна на хората изобщо не би им хрумвала мисълта да говорят за едно небесно тяло, обитавано от човечеството. В миналото ние откриваме култури, които съставляваха едно цяло и които се развиваха в тесни граници.
Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от Духовете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни народи, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен живот.
към текста >>
Обаче наред с всичко това днес забелязваме, когато оставим погледа си до броди навред по Земното кълбо, че върху цялата Земя се шири нещо единно, нещо общо, което свързва народите на Земното кълбо в едно единство и което се предава до най-отдалечените
народи
.. Достатъчно е само да помислим за индустриализма, за железопътните линии, за телеграфа, за изобретенията на новото време.
Вярно е, че такива култури все още има и ние с право говорим за италианска, руска, френска, испанска, германска култура.
Обаче наред с всичко това днес забелязваме, когато оставим погледа си до броди навред по Земното кълбо, че върху цялата Земя се шири нещо единно, нещо общо, което свързва народите на Земното кълбо в едно единство и което се предава до най-отдалечените народи.. Достатъчно е само да помислим за индустриализма, за железопътните линии, за телеграфа, за изобретенията на новото време.
По същия начин се издават и инкасират чекове, строят се железопътни линии и телеграфи върху цялото Земно кълбо; същото се отнася и за предстоящите открития.
към текста >>
Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните
народи
.
Онези хора, които разбират необходимостта от духовно-научното движение, ще развиват все повече разбирането, че едно тяло никога не може да съществува без душа. Както една материална култура обхваща цялото Земно кълбо, така и духовното познание трябва да бъде душата, която се простира върху цялата Земя, без разлика на нация, цвят, раса, народ. И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение.
Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи.
Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо. И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят.
към текста >>
От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните
народи
и човешки групи.
От какво изхожда Духовната наука?
От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи.
Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал! Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии. Обаче тя не спира погледа си върху външните обреди и церемонии, а върху това как в тази или онази религия се съдържа прадревният извор на мъдростта. За нея религиите са като един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество.
към текста >>
Всички
народи
и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост.
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята. Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света.
Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост.
Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
към текста >>
Всички
народи
и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина.
Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост.
Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина.
И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
към текста >>
Народът мой се скита всред
народи
други
Народът мой се скита всред народи други
към текста >>
173.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и
народи
, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
*19. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
174.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и
народи
, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
8. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
към текста >>
Остатъци от подобна „групова душевност" срещаме днес у някои примитивни
народи
и племена.
Остатъци от подобна „групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>
175.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато християнството се е разпространило в Южна Европа, като е било заимствано от северните
народи
, тези
народи
са притежавали инстинктивна сила.
Когато християнството се е разпространило в Южна Европа, като е било заимствано от северните народи, тези народи са притежавали инстинктивна сила.
Те са възприели християнството, но то е могло да разкрие само своята външна страна и именно затова е от особено значение човек в съвременната култура да постигне едно задълбочаване на Христовия импулс, така че този Христов импулс да се превърне в най-съкровената сила на човешката душа и следователно душата да става все по-богата и все по-задълбочена, като същевременно гледа към бъдещето. Човешките души са преминали през по-слаби инкарнации – християнството ги е подкрепило отначало само външно. Сега е настъпило времето, когато те трябва да станат вътрешно силни и крепки. Затова в бъдеще ще има твърде малко значение какво ще прави душата във външния живот. Тогава ще се касае за това тя да намери себе си, да се задълбочи, да придобие представа за това как вътрешният живот се пренася във външния, как земната мисия може да се проникне с това, което човек придобива като съзнание, като крепка душевна глъбина посредством изпълване с истините за прераждането и кармата.
към текста >>
176.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни
народи
, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата.
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
177.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена,
народи
и т.н.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това.
Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н.
Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена.
към текста >>
Само че онези същества, които ръководят цели
народи
или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това. Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин.
Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек.
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
към текста >>
И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни
народи
, а които са ръководители на редувалите се времена.
Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо.
И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена.
Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи. Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните
народи
царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите
народи
, всичките групи от
народи
живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство.
Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи. Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните
народи
.
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи.
Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
178.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени
народи
, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство.
Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание. Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния свят. Съзерцаване на Слънцето в „среднощния час" на древните мистерийни школи.
В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство.
Култът на древноеврейския народ към Яхве като одухотворен култ към Луната.
към текста >>
179.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни
народи
(но не и към декадентските
народи
, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията.
Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание.
Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно. Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията. От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини. За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>
180.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и
народи
получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
От тук идват и всички древни религии.
Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този свят, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
към текста >>
181.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и
народи
, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето.
Твърденията на материалистичната наука, че хората и без друго биха стигнали до обожествяване на Слънцето, са чисто фантазьорство и бълнуване. Когато официалната материалистична наука говори, че тази или онази част от хората са станали поклонници на Слънцето всичко това е чисто фантазьорство. И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си. Когато материализмът стига до там, да твърди, че определени хора изведнъж са станали поклонници на Слънцето, то несъмнено фантастната склонност е негова, а не на теософията. Да, така си фантазира материалистичната наука и си представя, че при едни или други обстоятелства, хората са деградирали до там, че да се молят на Слънцето.
А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето.
И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност. Те тласнаха тези хора към обожествяване на Слънцето.
към текста >>
И в онези
народи
, които имаха задача да развият мисленето, преобладаваше именно молитвата към звездите, молитвата към нощта.
И в онези народи, които имаха задача да развият мисленето, преобладаваше именно молитвата към звездите, молитвата към нощта.
За разсъдъчните народи на древността бяха основани такива религии, които ги насочваха към първоизточниците на мисленето, към първоизточниците на горния човек. И много от имената на тези прадревни богове, би трябвало да се преведат на по-новите езици с думата: "нощ". Тази нощ, която с неописуемо вълшебно тайнство вливаше живот в звездите, сякаш те бяха нейни деца, а тя тяхна майка; тази нощ беше наистина обожествявана, защото всъщност окултните посветени знаеха, че инструментът на мозъка е една реална и несъмнена последица на звездната нощ.
към текста >>
За разсъдъчните
народи
на древността бяха основани такива религии, които ги насочваха към първоизточниците на мисленето, към първоизточниците на горния човек.
И в онези народи, които имаха задача да развият мисленето, преобладаваше именно молитвата към звездите, молитвата към нощта.
За разсъдъчните народи на древността бяха основани такива религии, които ги насочваха към първоизточниците на мисленето, към първоизточниците на горния човек.
И много от имената на тези прадревни богове, би трябвало да се преведат на по-новите езици с думата: "нощ". Тази нощ, която с неописуемо вълшебно тайнство вливаше живот в звездите, сякаш те бяха нейни деца, а тя тяхна майка; тази нощ беше наистина обожествявана, защото всъщност окултните посветени знаеха, че инструментът на мозъка е една реална и несъмнена последица на звездната нощ.
към текста >>
И дори онези
народи
, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите въздействия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ".
И дори онези народи, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите въздействия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ".
Но всред тези Слънчеви поклонници господствуваше убеждението, че Слънцето създава деня. Ето защо много от думите на тези народи, думи, които в лицето на Слънцето призоваваха най-висшата божествена мощ, днес бихме превели с "Ден". И ние с пълно право можем да заявим: поради това, че тези хора бяха смели, сърцати и войнствени, те ставаха поклонници на Слънцето, поклонници на Деня, защото техните посветени ги насочваха към Слънцето. А разсъдъчните, умствено-предъвкващи народи ставаха поклонници на нощта и звездите, защото техните посветени ги насочваха именно там.
към текста >>
Ето защо много от думите на тези
народи
, думи, които в лицето на Слънцето призоваваха най-висшата божествена мощ, днес бихме превели с "Ден".
И дори онези народи, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите въздействия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ". Но всред тези Слънчеви поклонници господствуваше убеждението, че Слънцето създава деня.
Ето защо много от думите на тези народи, думи, които в лицето на Слънцето призоваваха най-висшата божествена мощ, днес бихме превели с "Ден".
И ние с пълно право можем да заявим: поради това, че тези хора бяха смели, сърцати и войнствени, те ставаха поклонници на Слънцето, поклонници на Деня, защото техните посветени ги насочваха към Слънцето. А разсъдъчните, умствено-предъвкващи народи ставаха поклонници на нощта и звездите, защото техните посветени ги насочваха именно там.
към текста >>
А разсъдъчните, умствено-предъвкващи
народи
ставаха поклонници на нощта и звездите, защото техните посветени ги насочваха именно там.
И дори онези народи, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите въздействия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ". Но всред тези Слънчеви поклонници господствуваше убеждението, че Слънцето създава деня. Ето защо много от думите на тези народи, думи, които в лицето на Слънцето призоваваха най-висшата божествена мощ, днес бихме превели с "Ден". И ние с пълно право можем да заявим: поради това, че тези хора бяха смели, сърцати и войнствени, те ставаха поклонници на Слънцето, поклонници на Деня, защото техните посветени ги насочваха към Слънцето.
А разсъдъчните, умствено-предъвкващи народи ставаха поклонници на нощта и звездите, защото техните посветени ги насочваха именно там.
към текста >>
Обаче съществуваха и други
народи
.
Обаче съществуваха и други народи.
Съществуваха народи, при които нещата не бяха толкова крайни: Дневно съзнание нощно съзнание, или по друг начин казано: съзнание безсъзнание. Ако се пренесем в древните епохи, ние ще открием много народи това знаете от други теософски лекции които по отношение на съзнанието възприемаха, така да се каже, междинно състояние, запазвайки по този начин едно древно ясновиждане; народи, които живееха не само в денонощния ритъм на съзнание и безсъзнание, а в едно смътно ясновиждащо съзнание, в едно полусъзнание, обединяващо в себе си светлината на деня и нощния мрак.
към текста >>
Съществуваха
народи
, при които нещата не бяха толкова крайни: Дневно съзнание нощно съзнание, или по друг начин казано: съзнание безсъзнание.
Обаче съществуваха и други народи.
Съществуваха народи, при които нещата не бяха толкова крайни: Дневно съзнание нощно съзнание, или по друг начин казано: съзнание безсъзнание.
Ако се пренесем в древните епохи, ние ще открием много народи това знаете от други теософски лекции които по отношение на съзнанието възприемаха, така да се каже, междинно състояние, запазвайки по този начин едно древно ясновиждане; народи, които живееха не само в денонощния ритъм на съзнание и безсъзнание, а в едно смътно ясновиждащо съзнание, в едно полусъзнание, обединяващо в себе си светлината на деня и нощния мрак.
към текста >>
Ако се пренесем в древните епохи, ние ще открием много
народи
това знаете от други теософски лекции които по отношение на съзнанието възприемаха, така да се каже, междинно състояние, запазвайки по този начин едно древно ясновиждане;
народи
, които живееха не само в денонощния ритъм на съзнание и безсъзнание, а в едно смътно ясновиждащо съзнание, в едно полусъзнание, обединяващо в себе си светлината на деня и нощния мрак.
Обаче съществуваха и други народи. Съществуваха народи, при които нещата не бяха толкова крайни: Дневно съзнание нощно съзнание, или по друг начин казано: съзнание безсъзнание.
Ако се пренесем в древните епохи, ние ще открием много народи това знаете от други теософски лекции които по отношение на съзнанието възприемаха, така да се каже, междинно състояние, запазвайки по този начин едно древно ясновиждане; народи, които живееха не само в денонощния ритъм на съзнание и безсъзнание, а в едно смътно ясновиждащо съзнание, в едно полусъзнание, обединяващо в себе си светлината на деня и нощния мрак.
към текста >>
Така че на тези
народи
беше присъщо едно трето състояние на съзнанието, и с негова помощ те имаха далечното предчувствие, че човекът е свързан с извънземния свят.
Така че на тези народи беше присъщо едно трето състояние на съзнанието, и с негова помощ те имаха далечното предчувствие, че човекът е свързан с извънземния свят.
Но откъде тези народи имаха подобни заложби? Дори във външния облик на своите представители, те имаха едно твърде особено качество. Тези хора, които бяха носители на древното ясновиждане (а в древните епохи такива бяха повечето от Земните хора) имаха особеното качество, че в определени състояния на съзнанието те можеха да възприемат своите "симетрични човеци", но не в буквалния смисъл на думата, а в начина, по който този среден човек действуваше върху горния, мозъчния човек.
към текста >>
Но откъде тези
народи
имаха подобни заложби?
Така че на тези народи беше присъщо едно трето състояние на съзнанието, и с негова помощ те имаха далечното предчувствие, че човекът е свързан с извънземния свят.
Но откъде тези народи имаха подобни заложби?
Дори във външния облик на своите представители, те имаха едно твърде особено качество. Тези хора, които бяха носители на древното ясновиждане (а в древните епохи такива бяха повечето от Земните хора) имаха особеното качество, че в определени състояния на съзнанието те можеха да възприемат своите "симетрични човеци", но не в буквалния смисъл на думата, а в начина, по който този среден човек действуваше върху горния, мозъчния човек.
към текста >>
Но появиха се и такива
народи
, които с помощта на мозъка сякаш успяваха да овладеят тези ясновиждащи състояния и да ги превърнат в съвсем точни представи за това Слънчево действие.
Но появиха се и такива народи, които с помощта на мозъка сякаш успяваха да овладеят тези ясновиждащи състояния и да ги превърнат в съвсем точни представи за това Слънчево действие.
И как ставаше всичко? Просто тези представи се пораждаха не както обикновените представи, а се появяваха като една вътрешна Слънчева светлина. И ако окултните кандидати искаха да проверят откъде собствено идваха причините за тези състояния, те можеха да разберат, че идват именно от средния човек, от Слънчевото естество на средния човек. А човекът притежава елементи от Слънцето, тъкмо защото той е едно Слънчево същество. И това, което се проявява в инструмента на мозъка, то е дълбоко свързано с факта, че човекът е едно космическо, звездно същество, че е просмукан от силите на цялата Вселена, на целия Космос.
към текста >>
Оттук идват впрочем и Лунните религии при много от древните
народи
.
Всъщност това древно ясновиждане протичаше така, че в определени моменти хората знаеха: "Да, сега ние сме несъмнено Слънчеви хора, Слънчеви същества." И те стигаха до това знание благодарение на факта, че посредством вътрешните представи на мозъка, можеха да възприемат Слънцето. Но всичко това беше възможно само чрез Лунното действие. Да, древното ясновидство се проявяваше по такъв начин, че караше човека да се слива с 28-дневния Лунен цикъл, при който съществуваха определени дни, когато ясновиждането обхващаше всички хора. И когато окултните посветени отиваха при такива хора, за да ги настроят религиозно, те ги насочваха към обожествяване на Луната. Да, те ги насочваха към обожествяване на Луната по същите причини, които ги караха да насочват другояче устроените хора към обожествяване на Слънцето или към обожествяване на звездите и нощта.
Оттук идват впрочем и Лунните религии при много от древните народи.
към текста >>
И така, древните
народи
обожествяваха Слънцето и звездите.
Мойсей трябваше да изучи тази Лунна повинност, да се потопи в този Лунен култ не другаде, а в мистерийните центрове на египетските посветени. И Мойсей беше един от онези велики водачи, който по несравним духовен начин успя да превърне Лунната повинност в религия на древния еврейски народ. Да, древноеврейският култ към Яхве е един одухотворен култ към Луната. Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния свят.
И така, древните народи обожествяваха Слънцето и звездите.
Но далеч не всички техни представители можеха да съзерцават Слънцето, звездите и Луната с духовния поглед на ясновидеца. Древните народи едва ли можеха да разберат, ако някой им кажеше: "Да, молете се на нещо, което лежи в основата на вашия среден човек, обаче не се оставяйте под измамния образ на видимото Слънце, а постоянно търсете свръхсетивното, това, което поражда физическото Слънце! " По същия начин и поклонниците на звездите едва ли биха разбрали, ако някой им кажеше, че коренът на техните съмнения и изобщо на цялото им мислене се намира в необятния Космос, не във видимите звезди, а в скритите зад тях невидими духовни Същества. И както поклонниците на Слънцето и звездите не можеха да споделят всички опитности на посветените, така и пред народите на Лунния култ не можеше просто да се каже: "Представете си сега едно невидимо Същество, чието външно тяло е видимата Луна." Обаче можеше да се каже нещо друго и в действителност Мойсей го каза на древния еврейски народ.
към текста >>
Древните
народи
едва ли можеха да разберат, ако някой им кажеше: "Да, молете се на нещо, което лежи в основата на вашия среден човек, обаче не се оставяйте под измамния образ на видимото Слънце, а постоянно търсете свръхсетивното, това, което поражда физическото Слънце!
И Мойсей беше един от онези велики водачи, който по несравним духовен начин успя да превърне Лунната повинност в религия на древния еврейски народ. Да, древноеврейският култ към Яхве е един одухотворен култ към Луната. Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния свят. И така, древните народи обожествяваха Слънцето и звездите. Но далеч не всички техни представители можеха да съзерцават Слънцето, звездите и Луната с духовния поглед на ясновидеца.
Древните народи едва ли можеха да разберат, ако някой им кажеше: "Да, молете се на нещо, което лежи в основата на вашия среден човек, обаче не се оставяйте под измамния образ на видимото Слънце, а постоянно търсете свръхсетивното, това, което поражда физическото Слънце!
" По същия начин и поклонниците на звездите едва ли биха разбрали, ако някой им кажеше, че коренът на техните съмнения и изобщо на цялото им мислене се намира в необятния Космос, не във видимите звезди, а в скритите зад тях невидими духовни Същества. И както поклонниците на Слънцето и звездите не можеха да споделят всички опитности на посветените, така и пред народите на Лунния култ не можеше просто да се каже: "Представете си сега едно невидимо Същество, чието външно тяло е видимата Луна." Обаче можеше да се каже нещо друго и в действителност Мойсей го каза на древния еврейски народ.
към текста >>
И забележителното сега е, че то можеше да се каже тъкмо на древния еврейски народ, а не просто на изповядващите Лунния култ древни
народи
.
И забележителното сега е, че то можеше да се каже тъкмо на древния еврейски народ, а не просто на изповядващите Лунния култ древни народи.
При това Мойсей насочи своя народ не към видимата Луна, а към онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина. Но това познание се ограничаваше само във външния свят, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди. Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния свят и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
към текста >>
182.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Хр.): виж лекция на Рудолф Щайнер от 19.03.1924 в Дорнах, "Историята на човечеството и светогледите на културните
народи
" (Събр.
1 Мохамед (около 570 632 сл.
Хр.): виж лекция на Рудолф Щайнер от 19.03.1924 в Дорнах, "Историята на човечеството и светогледите на културните народи" (Събр.
Съч. №353)
към текста >>
183.
11. УКАЗАНИЯ
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Хр.): виж лекция на Рудолф Щайнер от 19.03.1924 в Дорнах, "Историята на човечеството и светогледите на културните
народи
" (Събр.
54 Мохамед (около 570 632 сл.
Хр.): виж лекция на Рудолф Щайнер от 19.03.1924 в Дорнах, "Историята на човечеството и светогледите на културните народи" (Събр.
Съч. №353)
към текста >>
184.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Преди години в Берлин – пред един наистина малък кръг, от който сега само малко, наистина малко са останали верни на теософското движение, – опирайки се на всичко, постигнато за теософското движение от нашия многоуважаван Едуард Шуре чрез реконструкцията на Елисейската мистерия и представянето на посвещението, на принципите на инициацията на различните епохи и
народи
, започнахме, така да се каже, нещо като въвеждането им в теософското ни движение.
Това, което е свързано с тази Елисейска мистерия, е вътрешно тясно свързано със стремежа, който тук, в средноевропейските области, от години наричаме наш теософски стремеж.
Преди години в Берлин – пред един наистина малък кръг, от който сега само малко, наистина малко са останали верни на теософското движение, – опирайки се на всичко, постигнато за теософското движение от нашия многоуважаван Едуард Шуре чрез реконструкцията на Елисейската мистерия и представянето на посвещението, на принципите на инициацията на различните епохи и народи, започнахме, така да се каже, нещо като въвеждането им в теософското ни движение.
към текста >>
185.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Къде са живели великите основатели на религии, които са били велики посветени, които са дали на своите
народи
от своята народностна субстанция това, от което те са се нуждаели?
Къде са живели великите основатели на религии, които са били велики посветени, които са дали на своите народи от своята народностна субстанция това, от което те са се нуждаели?
Може ли да се предположи, че например Хермес е работил в своята епоха от друга някаква народностна субстанция, или може ли да се предположи, че Буда е работил по друг някакъв начин освен от расовите особености, в които е бил потопен и е влял своите сили в тези расови особености? А сега да обърнем поглед към този, когото не наричаме посветен, а когото познаваме като личност, върху която е действала мировата инициация, космическата инициация. Принадлежи ли той на някакъв народ? Той е роден в някакъв си край в света, далеч от велико царство. Там са протекли събитията.
към текста >>
186.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските
народи
се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура.
Елинството създаваше, тъй да се каже, основните предпоставки за изчисляването на времето и всички онези, които искаха да проникнат по-дълбоко в смисъла на живота, се опираха именно на елинството. Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и писатели. После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно погледнато, накрая то беше покорено от римляните. Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност. Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните.
Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура.
С това сливане между елинство, римлянство и християнство човекът на 18 век отбеляза второто хилядолетие от достъпната за него общочовешка история, което всъщност представляваше и първото християнско хилядолетие.
към текста >>
Ако поискаме да си създадем една по-точна представа за нещата, нека да се замислим за всеобщото сближаване на отделните
народи
, на техните култури и вероизповедания, тъй че през 19 век представителите на различните вероизповедания започнаха все по-добре да се разбират помежду си.
В този случай ние веднага ще установим, че е настъпило едно огромно преобразуване, една метаморфоза, ще установим как всички въпроси, свързани с най-големите мирови загадки са станали много по-свободни и как човечеството задава съвсем нови въпроси, изводими от едно напълно ново светоусещане, как това, което по-рано религията даваше на хората, сега не можеше да прониква в човешки души по същия начин. Оказа се, че те имат нужда от още по-дълбоки, от още по-скрити източници, подхранващи техния религиозен живот. И това беше валидно не само за Европа. И най-характерен е именно фактът, че в прехода от 18 към 19 век навсякъде по цивилизованата Земя, следвайки един вътрешен порив, хората започнаха да мислят по друг начин, а не както преди това.
Ако поискаме да си създадем една по-точна представа за нещата, нека да се замислим за всеобщото сближаване на отделните народи, на техните култури и вероизповедания, тъй че през 19 век представителите на различните вероизповедания започнаха все по-добре да се разбират помежду си.
Нека да посоча само един пример.
към текста >>
Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните
източни
предания.
В това, към което се стреми нашето духовно движение, е да даде отговор на тези въпроси. Това духовно движение е убедено, че на тези въпроси, така както те са поставени, не може да се отговори с помощта на старите традиции, нито чрез модерната естествена наука, нито чрез възгледите, опиращи се единствено върху научните факти; за целта е необходима именно Духовната наука, изследването на духовните светове. Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове.
Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания.
Аз винаги съм изтъквал, че законът за прераждането, за реинкарнацията, се съдържа в самите основи на западния духовен живот и не е необходимо да бъде пренасян от будизма като нещо чуждо, също както и Питагоровата теорема днес не е необходимо да разглеждаме като нещо чуждо за западната култура. Аз винаги съм подчертавал този факт. Обаче поради обстоятелството, че идеята за реинкарнацията отново се появи в сърцата на днешните европейци, беше хвърлен един мост към това, което се простира извън посочените три хилядолетия; защото тези хилядолетия, включително и учението на Буда, не успяха да поставят идеята за прераждането в чистата светлина на човешкото мислене. Но сега хоризонтът беше разширен, разширени бяха перспективите пред общочовешката еволюция, а това пораждаше все нови и нови въпроси, чиито отговор може да ни даде единствено Духовната наука.
към текста >>
187.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Разбира се, има едно теософско направление, което с лека ръка смесва най-разнородни неща и говори за древните юдейски пророци така, сякаш става дума за посветените на другите
народи
; но по този начин човек не стига до никъде.
Как е станал водач, а после и духовен предводител на своя народ? Този въпрос е напълно оправдан, обаче не и по отношение на пророците.
Разбира се, има едно теософско направление, което с лека ръка смесва най-разнородни неща и говори за древните юдейски пророци така, сякаш става дума за посветените на другите народи; но по този начин човек не стига до никъде.
към текста >>
Къде например се споменава, че юдейските пророци извървяват същия път на посвещение, какъвто имат посветените на другите
народи
?
Достатъчно е само да вземем Библията а новите исторически изследвания показват, че тя е един напълно достоверен документ и да разгледаме пророците, започвайки от Исайя и стигайки до Малахия, минавайки през Иеремия, Езекиил и Даниил, за да се убедим, че те не могат да бъдат включени в общата схема на посвещението.
Къде например се споменава, че юдейските пророци извървяват същия път на посвещение, какъвто имат посветените на другите народи?
Но се споменава нещо съвсем друго: В определен момент те застават пред своя народ и понеже в душите им звучи Божият глас, те виждат нещата много по-различно отколкото обикновените хора и могат да предсказват както съдбата на своя народ, така и бъдещите етапи от цялото мирово развитие. Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците. И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи. Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби.
към текста >>
И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите
народи
.
Достатъчно е само да вземем Библията а новите исторически изследвания показват, че тя е един напълно достоверен документ и да разгледаме пророците, започвайки от Исайя и стигайки до Малахия, минавайки през Иеремия, Езекиил и Даниил, за да се убедим, че те не могат да бъдат включени в общата схема на посвещението. Къде например се споменава, че юдейските пророци извървяват същия път на посвещение, какъвто имат посветените на другите народи? Но се споменава нещо съвсем друго: В определен момент те застават пред своя народ и понеже в душите им звучи Божият глас, те виждат нещата много по-различно отколкото обикновените хора и могат да предсказват както съдбата на своя народ, така и бъдещите етапи от цялото мирово развитие. Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците.
И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи.
Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина. А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител? Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително.
към текста >>
А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите
народи
, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител?
Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците. И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи. Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина.
А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител?
Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително. Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>
Следователно, ако търсим произхода на юдейските пророци, ние стигаме до другите
народи
.
Ако проследим душите на юдейските пророци, ние установяваме, че те са прераждания на такива посветени, които вече са изминали съответния път на посвещение в рамките на един или друг народ, т.е. те вече са постигнали определена степен на посвещение.
Следователно, ако търсим произхода на юдейските пророци, ние стигаме до другите народи.
Там ние откриваме една или друга посветена душа, която е живяла достатъчно дълго всред своя народ; после тя минава през Портата на смъртта и се преражда всред еврейския народ. И ако искаме да проследим предишните прераждания на юдейските пророци, независимо дали става дума за Еремия, Исайя, Даниил и т.н. ние трябва да ги търсим всред другите народи. Образно казано, при еврейския народ наблюдаваме едно „струпване“ на посветени, които идват от другите народи. И тогава става ясно защо техните пророчески дарби изригват от душите им с такава елементарна сила.
към текста >>
ние трябва да ги търсим всред другите
народи
.
Ако проследим душите на юдейските пророци, ние установяваме, че те са прераждания на такива посветени, които вече са изминали съответния път на посвещение в рамките на един или друг народ, т.е. те вече са постигнали определена степен на посвещение. Следователно, ако търсим произхода на юдейските пророци, ние стигаме до другите народи. Там ние откриваме една или друга посветена душа, която е живяла достатъчно дълго всред своя народ; после тя минава през Портата на смъртта и се преражда всред еврейския народ. И ако искаме да проследим предишните прераждания на юдейските пророци, независимо дали става дума за Еремия, Исайя, Даниил и т.н.
ние трябва да ги търсим всред другите народи.
Образно казано, при еврейския народ наблюдаваме едно „струпване“ на посветени, които идват от другите народи. И тогава става ясно защо техните пророчески дарби изригват от душите им с такава елементарна сила. Това е така, защото те просто си спомнят своите опитности на посветени, изживяни в миналото тук или там по света. Дарбите се проявяват, но се проявяват по такъв начин, че не винаги показват онази хармонична форма, която са имали в предишните инкарнации. Защото душата, инкарнирана в едно персийско или египетско физическо тяло, първо трябва да се приспособи към телесните особености на еврейското тяло.
към текста >>
Образно казано, при еврейския народ наблюдаваме едно „струпване“ на посветени, които идват от другите
народи
.
те вече са постигнали определена степен на посвещение. Следователно, ако търсим произхода на юдейските пророци, ние стигаме до другите народи. Там ние откриваме една или друга посветена душа, която е живяла достатъчно дълго всред своя народ; после тя минава през Портата на смъртта и се преражда всред еврейския народ. И ако искаме да проследим предишните прераждания на юдейските пророци, независимо дали става дума за Еремия, Исайя, Даниил и т.н. ние трябва да ги търсим всред другите народи.
Образно казано, при еврейския народ наблюдаваме едно „струпване“ на посветени, които идват от другите народи.
И тогава става ясно защо техните пророчески дарби изригват от душите им с такава елементарна сила. Това е така, защото те просто си спомнят своите опитности на посветени, изживяни в миналото тук или там по света. Дарбите се проявяват, но се проявяват по такъв начин, че не винаги показват онази хармонична форма, която са имали в предишните инкарнации. Защото душата, инкарнирана в едно персийско или египетско физическо тяло, първо трябва да се приспособи към телесните особености на еврейското тяло. И тъкмо поради тази причина някои от предишните душевни способности остават непроявени.
към текста >>
Ето защо навсякъде в историята на древноеврейския народ, както никъде другаде по света освен при племената, но не и при народите, които вече са се формирали като „
народи
“ в тесния смисъл на тази дума изрично се подчертава кръвната връзка, подчертава се потокът на кръвта през поколенията.
И така, ние виждаме как юдейските пророци предоставиха на своя народ сбор от духовни импулси, които макар и често пъти доста неподредени представляваха един вид грандиозни спомени от техните предишни инкарнации. Ето кое е особеното у юдейските пророци. И защо нещата се развиха така? Само защото това, което беше разпръснато по целия свят, трябваше да бъде събрано и фокусирано в една точка и отново да се появи в кръвта на старозаветния народ.
Ето защо навсякъде в историята на древноеврейския народ, както никъде другаде по света освен при племената, но не и при народите, които вече са се формирали като „народи“ в тесния смисъл на тази дума изрично се подчертава кръвната връзка, подчертава се потокът на кръвта през поколенията.
Цялата световноисторическа мисия на старозаветния народ почива върху непрекъснатостта на кръвния поток през поколенията. Ето защо за онзи, който доказано принадлежи към еврейския народ, винаги се казва, че е син на Авраам, Исаак и Яков, или с други думи, изтъква се онзи елемент, който за пръв път се проявява в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Именно тази непрекъснато течаща кръв беше средата, в която трябваше да се инкарнират елементите, присъщи на различните видове посвещение, които срещаме всред останалите народи. Както светлинните лъчи идват от различни посоки и се съединяват в един център, така и лъчите на посвещението, присъщи на различните народи, се фокусираха в кръвта на древноеврейския народ. Да, в хода на общочовешката еволюция душевните сили трябваше да се фокусират именно там, в кръвта на древноеврейския народ.
към текста >>
Именно тази непрекъснато течаща кръв беше средата, в която трябваше да се инкарнират елементите, присъщи на различните видове посвещение, които срещаме всред останалите
народи
.
И защо нещата се развиха така? Само защото това, което беше разпръснато по целия свят, трябваше да бъде събрано и фокусирано в една точка и отново да се появи в кръвта на старозаветния народ. Ето защо навсякъде в историята на древноеврейския народ, както никъде другаде по света освен при племената, но не и при народите, които вече са се формирали като „народи“ в тесния смисъл на тази дума изрично се подчертава кръвната връзка, подчертава се потокът на кръвта през поколенията. Цялата световноисторическа мисия на старозаветния народ почива върху непрекъснатостта на кръвния поток през поколенията. Ето защо за онзи, който доказано принадлежи към еврейския народ, винаги се казва, че е син на Авраам, Исаак и Яков, или с други думи, изтъква се онзи елемент, който за пръв път се проявява в кръвта на Авраам, Исаак и Яков.
Именно тази непрекъснато течаща кръв беше средата, в която трябваше да се инкарнират елементите, присъщи на различните видове посвещение, които срещаме всред останалите народи.
Както светлинните лъчи идват от различни посоки и се съединяват в един център, така и лъчите на посвещението, присъщи на различните народи, се фокусираха в кръвта на древноеврейския народ. Да, в хода на общочовешката еволюция душевните сили трябваше да се фокусират именно там, в кръвта на древноеврейския народ. Изключително важно е да осмислим този окултен факт и само тогава ще разберем защо Евангелието на Марко още в самото си начало се опира на Стария Завет.
към текста >>
Както светлинните лъчи идват от различни посоки и се съединяват в един център, така и лъчите на посвещението, присъщи на различните
народи
, се фокусираха в кръвта на древноеврейския народ.
Само защото това, което беше разпръснато по целия свят, трябваше да бъде събрано и фокусирано в една точка и отново да се появи в кръвта на старозаветния народ. Ето защо навсякъде в историята на древноеврейския народ, както никъде другаде по света освен при племената, но не и при народите, които вече са се формирали като „народи“ в тесния смисъл на тази дума изрично се подчертава кръвната връзка, подчертава се потокът на кръвта през поколенията. Цялата световноисторическа мисия на старозаветния народ почива върху непрекъснатостта на кръвния поток през поколенията. Ето защо за онзи, който доказано принадлежи към еврейския народ, винаги се казва, че е син на Авраам, Исаак и Яков, или с други думи, изтъква се онзи елемент, който за пръв път се проявява в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Именно тази непрекъснато течаща кръв беше средата, в която трябваше да се инкарнират елементите, присъщи на различните видове посвещение, които срещаме всред останалите народи.
Както светлинните лъчи идват от различни посоки и се съединяват в един център, така и лъчите на посвещението, присъщи на различните народи, се фокусираха в кръвта на древноеврейския народ.
Да, в хода на общочовешката еволюция душевните сили трябваше да се фокусират именно там, в кръвта на древноеврейския народ. Изключително важно е да осмислим този окултен факт и само тогава ще разберем защо Евангелието на Марко още в самото си начало се опира на Стария Завет.
към текста >>
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните
народи
?
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи?
Ние допълнително ще се спрем на този въпрос. Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове. Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
към текста >>
Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите
народи
, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи? Ние допълнително ще се спрем на този въпрос.
Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
към текста >>
Извънредно интересно е да проследим душевното развитие на онези, които Христос Исус събра около себе си, на онези дванадесет ученици, които бих казал заставайки пред нас в свята простота, ясно показват, че по най-грандиозен начин са минали през онези степени, за които стана дума вчера, когато описвах пред Вас инкарнациите на посветените при различните
народи
.
Извънредно интересно е да проследим душевното развитие на онези, които Христос Исус събра около себе си, на онези дванадесет ученици, които бих казал заставайки пред нас в свята простота, ясно показват, че по най-грандиозен начин са минали през онези степени, за които стана дума вчера, когато описвах пред Вас инкарнациите на посветените при различните народи.
Най-напред човекът трябва да намери самия себе си в света на индивидуалното. И първоначално това може да се окаже много трудно, особено когато той трябва да се пренесе от груповата душевност на своя народ именно в света на индивидуалното. Точно такъв беше случаят с дванадесетте. Те бяха дълбоко потопени в груповата душевност на своите народи. И когато Христос отново ги намери, те разполагаха със своите, бих казал, прости, голи души.
към текста >>
Те бяха дълбоко потопени в груповата душевност на своите
народи
.
Извънредно интересно е да проследим душевното развитие на онези, които Христос Исус събра около себе си, на онези дванадесет ученици, които бих казал заставайки пред нас в свята простота, ясно показват, че по най-грандиозен начин са минали през онези степени, за които стана дума вчера, когато описвах пред Вас инкарнациите на посветените при различните народи. Най-напред човекът трябва да намери самия себе си в света на индивидуалното. И първоначално това може да се окаже много трудно, особено когато той трябва да се пренесе от груповата душевност на своя народ именно в света на индивидуалното. Точно такъв беше случаят с дванадесетте.
Те бяха дълбоко потопени в груповата душевност на своите народи.
И когато Христос отново ги намери, те разполагаха със своите, бих казал, прости, голи души. Естествено, периодите между отделните им инкарнации бяха съвсем различни. И все пак Христос успя да ги подбере по най-правилния начин, защото дванадесетте ученици бяха не други, а преродените души на седемте Макавееви синове и петте синове на Мататия, Юда и неговите братя. Да, именно те образуваха групата на апостолите. Те бяха оставени да живеят в простодушието на рибарите; обаче по времето когато еврейският елемент достигна своята кулминационна точка, те бяха проникнати от съзнанието: сега този елемент действително представлява най-висшата сила, но само в случай, че тя се индивидуализира във всеки един от хората, които търсят Христос.
към текста >>
188.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези
народи
, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма.
Вчера се опитахме да обхванем с поглед онзи исторически момент, в който се разигра Мистерията на Голгота. Опитахме се да сторим това като спряхме нашето внимание върху двама от най-големите предводители на човечеството, Буда и Сократ, които, както знаем, са живели няколко столетия преди Мистерията на Голгота. Подчертахме още как в лицето на Буда имаме целия многозначителен завършек на едно еволюционно течение.
Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези народи, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма.
До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем поглед към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски учител, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред.
към текста >>
И в този смисъл, да се говори за „
източни
“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата.
Те имат предвид това, което ние обозначаваме като Египетско-халдейска културна епоха. И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания. Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена. По този начин Кришна идва като един завършек на нещо величествено и мощно. Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси.
И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата.
И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока.
към текста >>
189.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Защото в рамките на една епоха далеч не всички
народи
и изхождащите от тях духовни течения имаха едно и също значение.
Това, което се приближи до човечеството в хода на времето, имаше тази особеност, че бих казал съвсем бавно и постепенно на хората се откриха онези неща, които представляваха сбора от отделните познания.
Защото в рамките на една епоха далеч не всички народи и изхождащите от тях духовни течения имаха едно и също значение.
Ние виждаме, че онова еволюционно течение, което завърши с Мистерията на Голгота, в известен смисъл беше лишено от усета за времето и не виждаше във времето някакъв реален фактор. Общо взето, цялото източно познание е лишено от усета за времето и не вижда във времето някакъв реален фактор. За него е присъщ един друг усет този за безкрайното повторение. Ето защо всичко онова, което намира израз в повторението на едни и същи качества, на едни и същи процеси, може да бъде обхванато по един грандиозен начин именно от Изтока.
към текста >>
И тук стигаме до онзи момент, когато различните
народи
по Земята трябва да проумеят, че историческият подход е безусловно необходим, ако те действително искат да си обяснят какво представлява човечеството.
И тук стигаме до онзи момент, когато различните народи по Земята трябва да проумеят, че историческият подход е безусловно необходим, ако те действително искат да си обяснят какво представлява човечеството.
И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас. От гледна точка на един ориенталец това възражение е напълно самопонятно. И то се намира в пряка връзка с подчертаната склонност да се търси повторението на едни и същи неща, на едни и същи процеси. За европееца обаче тежестта пада не върху повторението на даден фрагмент, а върху цялото. И когато се говори за многократни въплъщения на Христос, се допуска същата грешка, както ако някой твърди: Голяма глупост е да смятате, че за да претеглим даден предмет везната се нуждае само от една опорна точка.
към текста >>
И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите
източни
религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас.
И тук стигаме до онзи момент, когато различните народи по Земята трябва да проумеят, че историческият подход е безусловно необходим, ако те действително искат да си обяснят какво представлява човечеството.
И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас.
От гледна точка на един ориенталец това възражение е напълно самопонятно. И то се намира в пряка връзка с подчертаната склонност да се търси повторението на едни и същи неща, на едни и същи процеси. За европееца обаче тежестта пада не върху повторението на даден фрагмент, а върху цялото. И когато се говори за многократни въплъщения на Христос, се допуска същата грешка, както ако някой твърди: Голяма глупост е да смятате, че за да претеглим даден предмет везната се нуждае само от една опорна точка. Нека да осигурим везната с две, три, четири опорни точки!
към текста >>
После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите
народи
, които си дават среща именно в древнозаветния народ.
Старият Завет представя цялото тяло на древния юдейски народ като един вид съответствие на отделния човек. Ние виждаме как расовите особености на този народ се формират по времето на Авраам, Исаак и Яков, и как всичко зависи от това, че този народ притежава тъкмо тези кръвни и расови качества. И ако проследите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет. После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата година. И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен израз на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества.
После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите народи, които си дават среща именно в древнозаветния народ.
Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите народи. Като в една величествена хармония, като в една симфония се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите народи, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
към текста >>
Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите
народи
.
Ние виждаме как расовите особености на този народ се формират по времето на Авраам, Исаак и Яков, и как всичко зависи от това, че този народ притежава тъкмо тези кръвни и расови качества. И ако проследите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет. После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата година. И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен израз на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества. После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите народи, които си дават среща именно в древнозаветния народ.
Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите народи.
Като в една величествена хармония, като в една симфония се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите народи, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
към текста >>
Като в една величествена хармония, като в една симфония се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите
народи
, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
И ако проследите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет. После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата година. И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен израз на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества. После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите народи, които си дават среща именно в древнозаветния народ. Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите народи.
Като в една величествена хармония, като в една симфония се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите народи, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
към текста >>
190.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Който е бил посвещаван в Мистериите на различните
народи
, общо взето е минавал през едни и същи процеси.
Който е бил посвещаван в Мистериите на различните народи, общо взето е минавал през едни и същи процеси.
Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят. Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло. Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението. То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло.
към текста >>
От описанията, дадени за Пророците, Вие видяхте, че духът на пророчеството и това, което древноюдейският народ получи чрез него, се различаваше от духа на посвещението при другите
народи
.
От описанията, дадени за Пророците, Вие видяхте, че духът на пророчеството и това, което древноюдейският народ получи чрез него, се различаваше от духа на посвещението при другите народи.
Водачите на другите народи стигаха до посвещение според току-що описания начин. С древноюдейският народ случаят не беше такъв. Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите народи, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“. Но за да се случи това, ние виждаме, че в лицето на пророците, живеещи през средищния период на тяхната епоха, древноюдейският народ разполагаше с онези души, които в предишните си инкарнации бяха посветени в Мистериите на другите народи, така че те можаха да предадат на древноюдеиския народ като един вид спомени това, което вече бяха получили в процеса на своето посвещение. И така, имаше съществена разлика между просветването на духовния живот всред древноюдеиския народ и всред останалите народи.
към текста >>
Водачите на другите
народи
стигаха до посвещение според току-що описания начин.
От описанията, дадени за Пророците, Вие видяхте, че духът на пророчеството и това, което древноюдейският народ получи чрез него, се различаваше от духа на посвещението при другите народи.
Водачите на другите народи стигаха до посвещение според току-що описания начин.
С древноюдейският народ случаят не беше такъв. Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите народи, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“. Но за да се случи това, ние виждаме, че в лицето на пророците, живеещи през средищния период на тяхната епоха, древноюдейският народ разполагаше с онези души, които в предишните си инкарнации бяха посветени в Мистериите на другите народи, така че те можаха да предадат на древноюдеиския народ като един вид спомени това, което вече бяха получили в процеса на своето посвещение. И така, имаше съществена разлика между просветването на духовния живот всред древноюдеиския народ и всред останалите народи. При другите народи то се извършваше чрез действието, чрез посвещението, докато при древноюдеиския народ то ставаше чрез особените дарби, които бяха отредени на онези, които се явяваха като пророци в този народ.
към текста >>
Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите
народи
, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“.
От описанията, дадени за Пророците, Вие видяхте, че духът на пророчеството и това, което древноюдейският народ получи чрез него, се различаваше от духа на посвещението при другите народи. Водачите на другите народи стигаха до посвещение според току-що описания начин. С древноюдейският народ случаят не беше такъв.
Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите народи, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“.
Но за да се случи това, ние виждаме, че в лицето на пророците, живеещи през средищния период на тяхната епоха, древноюдейският народ разполагаше с онези души, които в предишните си инкарнации бяха посветени в Мистериите на другите народи, така че те можаха да предадат на древноюдеиския народ като един вид спомени това, което вече бяха получили в процеса на своето посвещение. И така, имаше съществена разлика между просветването на духовния живот всред древноюдеиския народ и всред останалите народи. При другите народи то се извършваше чрез действието, чрез посвещението, докато при древноюдеиския народ то ставаше чрез особените дарби, които бяха отредени на онези, които се явяваха като пророци в този народ.
към текста >>
Но за да се случи това, ние виждаме, че в лицето на пророците, живеещи през средищния период на тяхната епоха, древноюдейският народ разполагаше с онези души, които в предишните си инкарнации бяха посветени в Мистериите на другите
народи
, така че те можаха да предадат на древноюдеиския народ като един вид спомени това, което вече бяха получили в процеса на своето посвещение.
От описанията, дадени за Пророците, Вие видяхте, че духът на пророчеството и това, което древноюдейският народ получи чрез него, се различаваше от духа на посвещението при другите народи. Водачите на другите народи стигаха до посвещение според току-що описания начин. С древноюдейският народ случаят не беше такъв. Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите народи, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“.
Но за да се случи това, ние виждаме, че в лицето на пророците, живеещи през средищния период на тяхната епоха, древноюдейският народ разполагаше с онези души, които в предишните си инкарнации бяха посветени в Мистериите на другите народи, така че те можаха да предадат на древноюдеиския народ като един вид спомени това, което вече бяха получили в процеса на своето посвещение.
И така, имаше съществена разлика между просветването на духовния живот всред древноюдеиския народ и всред останалите народи. При другите народи то се извършваше чрез действието, чрез посвещението, докато при древноюдеиския народ то ставаше чрез особените дарби, които бяха отредени на онези, които се явяваха като пророци в този народ.
към текста >>
И така, имаше съществена разлика между просветването на духовния живот всред древноюдеиския народ и всред останалите
народи
.
От описанията, дадени за Пророците, Вие видяхте, че духът на пророчеството и това, което древноюдейският народ получи чрез него, се различаваше от духа на посвещението при другите народи. Водачите на другите народи стигаха до посвещение според току-що описания начин. С древноюдейският народ случаят не беше такъв. Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите народи, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“. Но за да се случи това, ние виждаме, че в лицето на пророците, живеещи през средищния период на тяхната епоха, древноюдейският народ разполагаше с онези души, които в предишните си инкарнации бяха посветени в Мистериите на другите народи, така че те можаха да предадат на древноюдеиския народ като един вид спомени това, което вече бяха получили в процеса на своето посвещение.
И така, имаше съществена разлика между просветването на духовния живот всред древноюдеиския народ и всред останалите народи.
При другите народи то се извършваше чрез действието, чрез посвещението, докато при древноюдеиския народ то ставаше чрез особените дарби, които бяха отредени на онези, които се явяваха като пророци в този народ.
към текста >>
При другите
народи
то се извършваше чрез действието, чрез посвещението, докато при древноюдеиския народ то ставаше чрез особените дарби, които бяха отредени на онези, които се явяваха като пророци в този народ.
Водачите на другите народи стигаха до посвещение според току-що описания начин. С древноюдейският народ случаят не беше такъв. Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите народи, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“. Но за да се случи това, ние виждаме, че в лицето на пророците, живеещи през средищния период на тяхната епоха, древноюдейският народ разполагаше с онези души, които в предишните си инкарнации бяха посветени в Мистериите на другите народи, така че те можаха да предадат на древноюдеиския народ като един вид спомени това, което вече бяха получили в процеса на своето посвещение. И така, имаше съществена разлика между просветването на духовния живот всред древноюдеиския народ и всред останалите народи.
При другите народи то се извършваше чрез действието, чрез посвещението, докато при древноюдеиския народ то ставаше чрез особените дарби, които бяха отредени на онези, които се явяваха като пророци в този народ.
към текста >>
191.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите
народи
.
Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма.
Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи.
Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21). Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло. Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус.
към текста >>
Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите
народи
, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло.
Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма. Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21).
Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло.
Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус. Това беше едното течение, което трябваше да отведе човечеството до Мистерията на Голгота.
към текста >>
Другите
народи
се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън.
И за да внесе в този Аз онова, което чрез кръвната организация можеше да бъде взето от природната същност на човека ето за какво беше избран древно-юдейския народ. В този народ трябваше да се прояви всичко онова, което може да се прояви във физическата организация на човешкото същество. А с физическата организация на човека е свързан именно интелектът. От физическата организация на древноюдейския народ трябваше да се извлече онова, което можеше да съхрани именно човешки качества, които са свързани с интелекта.
Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън.
А това, което можеше да израсне от кръвните връзки благодарение на самата човешка природа, то трябваше да възникне от специфичните отношения в древноюдейския народ. Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и Яков. Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването. Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак.
към текста >>
Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните
народи
, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа.
В 4. Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4.
Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа.
Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“. В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем:
към текста >>
192.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Може би временно европейските
народи
ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други
народи
, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв.
Може би временно европейските народи ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв.
Разбира се, в теософските кръгове често се говори за равенство, за признаване на всички религии, докато всъщност теософите искат да наложат своето собствено гледище и да го превърнат в някаква „религия на мъдростта“. Но европейците не могат да постъпят по този начин, защото днес нито един европейски народ няма свое национално Божество, което да е израснало от неговия национален расов елемент, както наблюдаваме това при азиатските народи. Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските народи са го приели по-късно, като са се оставили под неговото въздействие. В приемането на Христос Исус няма никакъв егоизъм и би било пълно изопачаване на фактите, ако някой се опита да сравнява разсъжденията на европееца за Христос Исус с начина, по който другите народи разсъждават за своите национални Божества, както например китаецът разсъждава за своя Конфуций, или индиецът за Буда, Кришна и така нататък.
към текста >>
Но европейците не могат да постъпят по този начин, защото днес нито един европейски народ няма свое национално Божество, което да е израснало от неговия национален расов елемент, както наблюдаваме това при азиатските
народи
.
Може би временно европейските народи ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв. Разбира се, в теософските кръгове често се говори за равенство, за признаване на всички религии, докато всъщност теософите искат да наложат своето собствено гледище и да го превърнат в някаква „религия на мъдростта“.
Но европейците не могат да постъпят по този начин, защото днес нито един европейски народ няма свое национално Божество, което да е израснало от неговия национален расов елемент, както наблюдаваме това при азиатските народи.
Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските народи са го приели по-късно, като са се оставили под неговото въздействие. В приемането на Христос Исус няма никакъв егоизъм и би било пълно изопачаване на фактите, ако някой се опита да сравнява разсъжденията на европееца за Христос Исус с начина, по който другите народи разсъждават за своите национални Божества, както например китаецът разсъждава за своя Конфуций, или индиецът за Буда, Кришна и така нататък.
към текста >>
Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските
народи
са го приели по-късно, като са се оставили под неговото въздействие.
Може би временно европейските народи ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв. Разбира се, в теософските кръгове често се говори за равенство, за признаване на всички религии, докато всъщност теософите искат да наложат своето собствено гледище и да го превърнат в някаква „религия на мъдростта“. Но европейците не могат да постъпят по този начин, защото днес нито един европейски народ няма свое национално Божество, което да е израснало от неговия национален расов елемент, както наблюдаваме това при азиатските народи.
Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските народи са го приели по-късно, като са се оставили под неговото въздействие.
В приемането на Христос Исус няма никакъв егоизъм и би било пълно изопачаване на фактите, ако някой се опита да сравнява разсъжденията на европееца за Христос Исус с начина, по който другите народи разсъждават за своите национални Божества, както например китаецът разсъждава за своя Конфуций, или индиецът за Буда, Кришна и така нататък.
към текста >>
В приемането на Христос Исус няма никакъв егоизъм и би било пълно изопачаване на фактите, ако някой се опита да сравнява разсъжденията на европееца за Христос Исус с начина, по който другите
народи
разсъждават за своите национални Божества, както например китаецът разсъждава за своя Конфуций, или индиецът за Буда, Кришна и така нататък.
Може би временно европейските народи ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв. Разбира се, в теософските кръгове често се говори за равенство, за признаване на всички религии, докато всъщност теософите искат да наложат своето собствено гледище и да го превърнат в някаква „религия на мъдростта“. Но европейците не могат да постъпят по този начин, защото днес нито един европейски народ няма свое национално Божество, което да е израснало от неговия национален расов елемент, както наблюдаваме това при азиатските народи. Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските народи са го приели по-късно, като са се оставили под неговото въздействие.
В приемането на Христос Исус няма никакъв егоизъм и би било пълно изопачаване на фактите, ако някой се опита да сравнява разсъжденията на европееца за Христос Исус с начина, по който другите народи разсъждават за своите национални Божества, както например китаецът разсъждава за своя Конфуций, или индиецът за Буда, Кришна и така нататък.
към текста >>
193.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни
народи
на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение.
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи. Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието. Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието. Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта. Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители.
Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение.
Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно.
към текста >>
Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните
народи
до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота.
Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена.
Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота.
Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
194.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните
народи
, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност.
Обаче, ние не се кланяме на Вотан. Западът изповядва Христа, който не е никакъв западняк, който по своя произход е чужденец. Отношението, което Западът възприе по отношение на Христа, не е нещо национално-егоистично. Естествено ние не можем да третираме изчерпателно тук засегнатата област в една отделна сказка: винаги могат да бъдат приведени само отделни гледни точки. Трябва да се изтъкне, че начинът по който западът усвои своето религиозно вероизповедание, беше абсолютно неегоистично.
Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност.
Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството. Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове? Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете!
към текста >>
195.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
За Западна Европа Християнството съвсем не е в същият смисъл едно религиозно-егоистично вероизповедание, каквито са били други религиозни вероизповедания на други
народи
на отделни
народи
.
Това беше един национален Бог, беше това, което беше дадено на едно единствено, на едно отделно племе. А какво стана в Западна Европа? Действително не бе приет национален Бог, а по отношение на външния живот една съвършено чужда личност. От Юдея тук дойде Исус от Назарет. Докато по същество другите религиозни вероизповедания имат в себе си нещо религиозно егоистично и не искат да се издигнат над този егоизъм, забележителното в Западна Европа е именно това, че тя е изтласкала на заден план своите религиозно-егоистични системи, например старата Вотанова система и е приела нещо, заради неговото душевно съдържание.
За Западна Европа Християнството съвсем не е в същият смисъл едно религиозно-егоистично вероизповедание, каквито са били други религиозни вероизповедания на други народи на отделни народи.
Това е извънредно важното, което трябва да бъде взето под внимание още насочвайки поглед върху външните факти. И това съставлява универсалността на Християнството в едно отношение, когато това Християнство знае да поставя действително Тайната на Голгота в центъра на развитието на човечеството. Това Християнство не е напредвало още особено много в своето развитие, защото в това Християнство не могат да бъдат още правилно различени две неща. Кой е християнин в истинския смисъл на Тайната на Голгота? Християнин е онзи, който знае, че в Христос е живял духът на Слънцето, че в Тайната на Голгота е станало нещо реално, че духът на слънцето е разлял над Земята своето Същество и че Христос е умрял за всички хора.
към текста >>
196.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Едвам след това дошли другите
народи
и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците.
Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици. Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език.
Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците.
Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен". И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда.
към текста >>
Отделните
народи
, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно.
Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици. Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език. Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците.
Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно.
Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен". И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда. Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм.
към текста >>
Нещо подобно са всички
народи
, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества.
Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен". И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда. Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм.
Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества.
И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада. Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма. Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии.
към текста >>
197.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ако средно-европейските
народи
биха запазили техните племенни религии, ние днес още бихме имали едно служене на Вотан, едно служене на Тор и т.н.
Християнството е вече една обща религия. Християнството не е една племенна, расова, или национална религия, както индийската религия, или други национални религии.
Ако средно-европейските народи биха запазили техните племенни религии, ние днес още бихме имали едно служене на Вотан, едно служене на Тор и т.н.
Обаче средно-европейските народи приеха християнското изповедание. Но човек не е християнин в истинския смисъл на думата чрез това, че защитава тази, или онази религия, или християнска догма, а чрез това, че знае: Христос е понесъл смъртта за всички хора! Хората само постепенно ще се научат да се отнасят като християни. Когато днес един европеец отива в Индия, тогава това което той изповядва е едно изповедание в думи. Обаче правилното чувство, което човек трябва да има е това: Където и да срещне по лицето на Земята една човешка душа, той може да намери Христовия Импулс.
към текста >>
Обаче средно-европейските
народи
приеха християнското изповедание.
Християнството е вече една обща религия. Християнството не е една племенна, расова, или национална религия, както индийската религия, или други национални религии. Ако средно-европейските народи биха запазили техните племенни религии, ние днес още бихме имали едно служене на Вотан, едно служене на Тор и т.н.
Обаче средно-европейските народи приеха християнското изповедание.
Но човек не е християнин в истинския смисъл на думата чрез това, че защитава тази, или онази религия, или християнска догма, а чрез това, че знае: Христос е понесъл смъртта за всички хора! Хората само постепенно ще се научат да се отнасят като християни. Когато днес един европеец отива в Индия, тогава това което той изповядва е едно изповедание в думи. Обаче правилното чувство, което човек трябва да има е това: Където и да срещне по лицето на Земята една човешка душа, той може да намери Христовия Импулс. Индиецът не ще вярва, че неговият Бог живее във всички хора.
към текста >>
198.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето как ние обхващаме с нашия душевен поглед трите най-важни
източни
направления: направлението Веди, направлението Санкхия и направлението Йога.
Нека отново да насочим поглед назад към дребна Индия. Там ние откриваме като се абстрахираме от някои незначителни подробности три, така да се каже, нюансирани духовни направления, които просветват от далечното и тъмно минало на Индия. Духовното направление, което срещаме още в първите Веди и което е претърпяло значителна промяна в по-късните ведически съчинения, представлява едно строго определено духовно течение. Ние ще го охарактеризираме веднага: То е ако мога да се изразя така едно твърде едностранчиво, обаче строго определено духовно направление. После ние срещаме едно второ духовно направление в лицето на философията Санкхия също едно строго определено духовно течение; а накрая пред нас застава третата разновидност на източния духовен живот философията Йога.
Ето как ние обхващаме с нашия душевен поглед трите най-важни източни направления: направлението Веди, направлението Санкхия и направлението Йога.
Това, което срещаме там като системата Санкхия на Капила, като философията Йога на Патанджали и самите Веди, са духовни направления с определен нюанс, но те са до известна степен доста едностранчиви, макар и величието им да изпъква именно поради тяхната едностранчивост. Обаче в Бхагавад Гита виждаме едно хармонично сливане на всичките три духовни направления. Всичко, което съдържа философията на Ведите, ние го откриваме също и в Бхагавад Гита; всичко, което философията може да даде на човека, ние отново го откриваме там, в Бхагавад Гита; всичко, което системата Санкхия предлага на човека, ние отново го откриваме в Бхагавад Гита. И ние го откриваме по такъв начин, че то далеч не ни изглежда като някакъв конгломерат; напротив тези три духовни направления застават пред нас като един цялостен организъм, съставен от три хармонично свързани части, които сякаш са си принадлежали от самото начало. Ето в какво се състои величието на Бхагавад Гита: във всеобхватното описание на източния духовен живот, който черпи своите притоци както от философията Санкхия, така и от Йога, и от Веди.
към текста >>
199.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и
народи
, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
*10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни
народи
и племена.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на ражда не и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен". Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>
200.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари
народи
е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено.
Там се казва: Ти трябва да вярваш в единствения Бог! Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък. От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“. Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят.
И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено.
В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо. При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
към текста >>
201.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И човек се учудва като чуе, че от една известна страна се твърди, че това, което тук се прави, че нашата розенкройцерска теософия, която поставя Мистерията на Голгота като централна точка на всичко, била скроена за немците и не е подходяща за другите
народи
.
През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота. И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали. И е все едно на коя земна точка живее човек или към кое религиозно вероизповедание принадлежи; това, което дойде в света чрез Мистерията на Голгота, важи за всички хора. Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот. Това е събитие от интернационален характер.
И човек се учудва като чуе, че от една известна страна се твърди, че това, което тук се прави, че нашата розенкройцерска теософия, която поставя Мистерията на Голгота като централна точка на всичко, била скроена за немците и не е подходяща за другите народи.
към текста >>
202.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите
народи
от тези на Исус от Назарет!
Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос. Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт.
Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет!
Но тези, които като будисти станат антропософи, те разбират, че в християнството става въпрос за Събитието на Голгота и те ще отвърнат на християнина по същия начин, по който и той се е отнесъл към тях. Те ще кажат: Точно както ти сам признаваш, че има Бодисатви, които като индивидуалности се развиват, издигат се до Буда и тогава не се нуждаят от въплътяване, то и ние признаваме, че някога в развитието на човека се е случило едно такова преминаване на божественото през смъртта. Ти признаваш истината в нашата религия и ние признаваме истината в твоята религия. Така и двамата се разбират. Те не биха се разбирали и биха се скарали, ако например дойдат християни, които мислят, че са станали антропософи и биха казали: Не ти вярвам, че един Буда няма да се появи повече във физическо тяло, а предполагам, че след известно време Буда отново ще дойде в едно физическо тяло.
към текста >>
Рафаел рисува така, че виждаме едно стоящо над различните
народи
общочовешко изобразяване на християнските тайни.
Но виждаме как стоят нещата сега. Да обхванем с поглед какво всъщност е станал Рафаел вече за хората! Рафаел работи в Рим в едно време, през което много се е спорило относно религиозни догми. Начинът, по който Рафаел рисува християнските тайни, стои над различните разновидности на вероизповеданието. Когато вземем по-късните големи италиански художници, виждаме религиозните тайни, нарисувани така, че разбираме: Това е християнството на латинската раса.
Рафаел рисува така, че виждаме едно стоящо над различните народи общочовешко изобразяване на християнските тайни.
Затова виждаме как за кратко време „Сикстинската мадона“ спечели душите даже и в протестантските области. И ако антропософията ще трябва да допринесе за разбирането на християнските мистерии, тя ще намери най-бърз достъп до онези души, в които живеят чувствата, породени от съзерцаването на картини като „Сикстинската мадона“, онези души, които са подготвени именно по този начин. И когато днес говорим, че християнството се намира още в началото на своето развитие, че едва чрез духовния ключ, който може да даде антропософията то ще добие своя истински образ, тогава знаем, че Рафаел застава като предвестник за това християнство.
към текста >>
203.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца
източни
методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество.
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество.
Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност. Днес не трябва да се посяга в сферата на несъзнателните душевни сили. Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия.
към текста >>
204.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо напълно вярно е външното наблюдение, когато се казва, че войнствените
народи
клонят повече към животинската храна отколкото миролюбивите.
В това отношение при едно езотерично развитие човек изпитва така да се каже земната тежест на животинската храна повече отколкото той я чувствува иначе и преди всичко той започва да чувствува, че животинската храна разпалва инстинктивния живот. Волевият живот, който протича повече несъзнателно, който протича повече в афекти и страсти, него разпалва животинската храна.
Ето защо напълно вярно е външното наблюдение, когато се казва, че войнствените народи клонят повече към животинската храна отколкото миролюбивите.
към текста >>
205.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Изразът „мирово слово“, преминаващ през всички времена и
народи
, изразява напълно истинското фактическо положение в страната на духовете.
Виждате ли, с нашите разглеждания сега се намираме непосредствено в страната на духовете, съзерцаваме съществата и действията на съществата. И тяхната взаимовръзка е многогласното, многозвучно, богато на дела мирово слово, в което, звучейки, човек сам се вживява със собствената си душевна същност, която сама става мирово слово, така че той сам извършва деяния в духовния свят.
Изразът „мирово слово“, преминаващ през всички времена и народи, изразява напълно истинското фактическо положение в страната на духовете.
Да разберем в наше време това, което се има предвид под мирово слово, можем само ако се приближаваме към характерните особености на духовния свят по начина, по който се опитахме да го сторим в това разглеждане. Както в окултизма на различните времена и народи с повече или по-малко разбиране се е говорело за мировото слово, така на нашето време, за да не бъде човечеството опустошено от материализма, е необходимо то да добие разбиране за такива думи, каквито се произнасят по отношение за страната на духовете:
към текста >>
Както в окултизма на различните времена и
народи
с повече или по-малко разбиране се е говорело за мировото слово, така на нашето време, за да не бъде човечеството опустошено от материализма, е необходимо то да добие разбиране за такива думи, каквито се произнасят по отношение за страната на духовете:
Виждате ли, с нашите разглеждания сега се намираме непосредствено в страната на духовете, съзерцаваме съществата и действията на съществата. И тяхната взаимовръзка е многогласното, многозвучно, богато на дела мирово слово, в което, звучейки, човек сам се вживява със собствената си душевна същност, която сама става мирово слово, така че той сам извършва деяния в духовния свят. Изразът „мирово слово“, преминаващ през всички времена и народи, изразява напълно истинското фактическо положение в страната на духовете. Да разберем в наше време това, което се има предвид под мирово слово, можем само ако се приближаваме към характерните особености на духовния свят по начина, по който се опитахме да го сторим в това разглеждане.
Както в окултизма на различните времена и народи с повече или по-малко разбиране се е говорело за мировото слово, така на нашето време, за да не бъде човечеството опустошено от материализма, е необходимо то да добие разбиране за такива думи, каквито се произнасят по отношение за страната на духовете:
към текста >>
206.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните
народи
в историческото развитие.
От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена.
Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие.
Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман.
към текста >>
207.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В рамките на европейската култура съществуват
народи
, които се различават по отношение на езика, и такива, които са различни по писмена.
Във връзка с това искам само да отбележа, че тук трябва да се вземат под съображение много неща, които, ако им обърнем правилното внимание, действително могат да са неимоверно необходими за разбирането на живота на човечеството, което човекът от съвремието ще е длъжен да придобие, ако културата следва да се развива по правилен начин. Хората ще видят, че скоро вече няма да може да се мине без понятията, които си съставят, изхождайки от условията, от които днешното, толкова обичащо удобствата човечество би искало да изгражда своите разбирания за народите и епохите.
В рамките на европейската култура съществуват народи, които се различават по отношение на езика, и такива, които са различни по писмена.
Западните народи на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски народи, които пишат букви със съвсем различна форма. В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар. готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието.
към текста >>
Западните
народи
на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски
народи
, които пишат букви със съвсем различна форма.
Във връзка с това искам само да отбележа, че тук трябва да се вземат под съображение много неща, които, ако им обърнем правилното внимание, действително могат да са неимоверно необходими за разбирането на живота на човечеството, което човекът от съвремието ще е длъжен да придобие, ако културата следва да се развива по правилен начин. Хората ще видят, че скоро вече няма да може да се мине без понятията, които си съставят, изхождайки от условията, от които днешното, толкова обичащо удобствата човечество би искало да изгражда своите разбирания за народите и епохите. В рамките на европейската култура съществуват народи, които се различават по отношение на езика, и такива, които са различни по писмена.
Западните народи на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски народи, които пишат букви със съвсем различна форма.
В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар. готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието. Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент.
към текста >>
За
народи
, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията.
В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар. готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието. Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент.
За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията.
За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план. Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци. Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука. Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт.
към текста >>
208.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
„За душите на отделните
народи
и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология“, (Кристиания 1910 г.), Събр.
104) разбирания за народите и епохите: вж.
„За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология“, (Кристиания 1910 г.), Събр.
съч. 121.
към текста >>
209.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред европейските
народи
, които примерно германските
народи
се вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи, и като
народи
представляват, поне на пръв поглед, едно органично цяло със своите религиозни представи, и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс, сякаш той беше част от техния живот.
Нека да продължим нататък. Когато разглеждаме историческия живот, същото явление изпъква пред нас още по-отчетливо.
Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред европейските народи, които примерно германските народи се вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи, и като народи представляват, поне на пръв поглед, едно органично цяло със своите религиозни представи, и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс, сякаш той беше част от техния живот.
И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред германските народи, нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите? Съвсем не! Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин. Те умееха да подбират своите думи така, че докосваха най-дълбоките струни на околните. Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин.
към текста >>
И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред германските
народи
, нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите?
Нека да продължим нататък. Когато разглеждаме историческия живот, същото явление изпъква пред нас още по-отчетливо. Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред европейските народи, които примерно германските народи се вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи, и като народи представляват, поне на пръв поглед, едно органично цяло със своите религиозни представи, и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс, сякаш той беше част от техния живот.
И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред германските народи, нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите?
Съвсем не! Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин. Те умееха да подбират своите думи така, че докосваха най-дълбоките струни на околните. Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин.
към текста >>
Ние съвсем не подценяваме тази философия, обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт, че до Средновековието християнството си пробива път всред
народи
, които до този момент са носили съвършено други представи в душите си, и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко.
Ето как напредваше християнството през вековете. И колко удивително е, че именно същото това християнство тласна напред образованието, науката и философията.
Ние съвсем не подценяваме тази философия, обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт, че до Средновековието християнството си пробива път всред народи, които до този момент са носили съвършено други представи в душите си, и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко.
към текста >>
Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските
народи
, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно.
И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник.
Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно.
Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс.
към текста >>
Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно пренесоха християнството всред германските
народи
.
Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия, от цялата наша наука и да посочим обективната истина: а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси, приемайки всевъзможни образи и форми. Самият Христос е този, който, в душите на примитивните, необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят, запленявайки все повече човешки души в пределите на Запада и Севера.
Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно пренесоха християнството всред германските народи.
Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво мислят хората за Него. Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на изкуството! И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си. Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства! Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него.
към текста >>
210.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
От моя лекционен цикъл*17, държан тук, ние знаем, че земните
народи
са под ръководството на Съществата от висшите Йерархии*18 и по-специално, под ръководството на Архангелои, Архангелите.
От моя лекционен цикъл*17, държан тук, ние знаем, че земните народи са под ръководството на Съществата от висшите Йерархии*18 и по-специално, под ръководството на Архангелои, Архангелите.
С други думи, посветеният в петата степен, се намесваше непосредствено в живота на Архангелите. Такива посветени в петата степен действително бяха нужни, те бяха нужни на самия Космос. Ето защо и съществуваше въпросното посвещение на Земята. Когато такава личност се издигаше в древните Мистерии до петата степен на посвещение, тогава Архангелът на съответния народ, така да се каже, надничаше в душата на посветения и четеше в неговите изживявания, също както ние разтваряме и четем дадена книга, в която са описани важни подробности, които трябва да знаем, за да пристъпим към едно или друго действие. Това, което беше необходимо за един народ, от което се нуждаеше той ето какво научаваха Архангелои от душите на посветените в петата степен.
към текста >>
Посветените са посредниците между същинските предводители на народите, Архангелои и самите
народи
.
Такива посветени в петата степен действително бяха нужни, те бяха нужни на самия Космос. Ето защо и съществуваше въпросното посвещение на Земята. Когато такава личност се издигаше в древните Мистерии до петата степен на посвещение, тогава Архангелът на съответния народ, така да се каже, надничаше в душата на посветения и четеше в неговите изживявания, също както ние разтваряме и четем дадена книга, в която са описани важни подробности, които трябва да знаем, за да пристъпим към едно или друго действие. Това, което беше необходимо за един народ, от което се нуждаеше той ето какво научаваха Архангелои от душите на посветените в петата степен. Посветените в петата степен трябваше да бъдат подготвяни в мистерийните школи, за да могат Архангелои да ръководят народите.
Посветените са посредниците между същинските предводители на народите, Архангелои и самите народи.
Ако мога така да се изразя, те пренасяха горе, в сферата на Архангелои онова, което е нужно там, за да може съответният народ да бъде правилно ръководен.
към текста >>
211.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
С майка си той сподели твърде много за величието и славата на древното езичество, за древните Мистерии на различните
народи
, части от които се бяха слели, тук в Предна Азия и Южна Европа, като култ на Митра, макар и под друго име.
Сега в него оживя, и то с цялото си величие, култа на Митра, и го озари като една скрита, вътрешна гениалност.
С майка си той сподели твърде много за величието и славата на древното езичество, за древните Мистерии на различните народи, части от които се бяха слели, тук в Предна Азия и Южна Европа, като култ на Митра, макар и под друго име.
Обаче в същото време душата му тръпнеше от ужасното усещане: как можа този култ да се промени до такава степен, че да попадне под властта на онези демонически сили, които той сам изпита през двадесет и четвъртата година от своя живот. Миналите изживявания отново нахлуха в неговото съзнание. И сега древното Заратустрово учение застана пред него като нещо, което е напълно неподходящо за съвременните хора. Впечатлен от всичко това, той се обърна към своята майка и продължи: Дори и всички древни Мистерии и култове отново да се обединят в едно цяло, хората, които биха чули и разбрали цялото величие на езическите Мистерии, тези хора вече не са тук. Ето защо всички подобни усилия са напразни!
към текста >>
212.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Аз вече споменах, как през онези дни следователно в другото състояние на съзнанието до езическия олтар, за което говорихме последния път той чу от духовния свят възвестяването на думите, даващи израз на това, което в свещените учения на езическите
народи
следва да считаме като вплитане на човека в материалния свят, в сетивно-физическия свят.
Аз вече споменах, как през онези дни следователно в другото състояние на съзнанието до езическия олтар, за което говорихме последния път той чу от духовния свят възвестяването на думите, даващи израз на това, което в свещените учения на езическите народи следва да считаме като вплитане на човека в материалния свят, в сетивно-физическия свят.
Следователно, от духовните светове той чу онзи глас, който по-рано се откриваше на древните езически народи. И това, което чу тогава, може да бъде сравнено с един вид космическата молитва „Отче наш". Тя показва как човек трябва да гради своята душевна съдба с оглед на това, че от раждането до смъртта си той е вплетен в земната материя.
към текста >>
Следователно, от духовните светове той чу онзи глас, който по-рано се откриваше на древните езически
народи
.
Аз вече споменах, как през онези дни следователно в другото състояние на съзнанието до езическия олтар, за което говорихме последния път той чу от духовния свят възвестяването на думите, даващи израз на това, което в свещените учения на езическите народи следва да считаме като вплитане на човека в материалния свят, в сетивно-физическия свят.
Следователно, от духовните светове той чу онзи глас, който по-рано се откриваше на древните езически народи.
И това, което чу тогава, може да бъде сравнено с един вид космическата молитва „Отче наш". Тя показва как човек трябва да гради своята душевна съдба с оглед на това, че от раждането до смъртта си той е вплетен в земната материя.
към текста >>
213.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Казва се още, че той не бива да знае нищо за религиозните представи на отделните
народи
.
Майката живее в мъки и страдания. Тя иска да предпази своя син от всичко онова, което би го довело до контакт с рицарите и би пробудило у него рицарски добродетели, както и желание да по свети силите си в служба на рицарството. Тя го отглежда по такъв начин, че той не влиза в досег с всичко онова, което се проявява във външния свят, с всичко онова, което външният свят може да даде на човека. Парсифал трябва да израсне в пълно усамотение с природата и само с впечатленията, които идват от нея. Той не бива да знае ни що за това, което става с рицарите и другите хора.
Казва се още, че той не бива да знае нищо за религиозните представи на отделните народи.
Единственото, което научава от майка си, е че има един Бог и че Бог стои зад всичко. Той иска да служи на Бога. И не знае нищо друго, освен това, че трябва да служи на Бога. Всичко друго е държано встрани от него. Обаче стремежът към рицарство е толкова силен, че един ден той напуска майка си и тръгва по широкия свят, за да опознае истинската природа на този свой стремеж.
към текста >>
214.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Част от съседните
народи
отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити.
Още в самото начало, Старият Завет ни казва, че Яхве създаде човека от пръст, от субстанцията на Земята. Адам означава: направеният от земя, земният. И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които почитаха своите Богове, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде почитан Богът Яхве или Йехова.
Част от съседните народи отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити.
Те имаха това, което се нарича астрална, звездна религия. Други народи отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с езика на светкавиците и гръмотевиците, с езика на облаците и другите природни стихии?
към текста >>
Други
народи
отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с езика на светкавиците и гръмотевиците, с езика на облаците и другите природни стихии?
Още в самото начало, Старият Завет ни казва, че Яхве създаде човека от пръст, от субстанцията на Земята. Адам означава: направеният от земя, земният. И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които почитаха своите Богове, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде почитан Богът Яхве или Йехова. Част от съседните народи отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити. Те имаха това, което се нарича астрална, звездна религия.
Други народи отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с езика на светкавиците и гръмотевиците, с езика на облаците и другите природни стихии?
към текста >>
Ето какво отблъскваше съседните
народи
от древния еврейски народ: той искаше да признава Бога на Земята.
Ето какво отблъскваше съседните народи от древния еврейски народ: той искаше да признава Бога на Земята.
А всичко онова, което идваше от горе, което заливаше Земята отвън, беше усещано като нещо, което все още не е израснало дотам, че да се намеси в развитието на Земята, като нещо, което е изостанало на предишната еволюционна степен Старата Луна. То беше включвано в понятието за това, което „Змията" внася в живота на Земята, което изостаналият на Лунната степен Луцифер внася в живота на Земята. Бихме могли да охарактеризираме този протест на древното еврейство срещу религиозните системи на съседните народи, като кажем, че всред другите религиозни системи живееше усещането: Искаме ли да се издигнем до божествения свят, трябва да се откъснем от Земята, да навлезем в пределите на Космоса. Това, което се разиграва в Космоса, или което нахлува от Космоса в атмосферата на Земята ето пред какво трябва да се прекланяме! Обаче древното еврейство виждаше нещата по друг начин: Ние не бива да се молим на това, което идва от горе и се причинява от извън-Земните сили; истинският Бог е свързан със Земята!
към текста >>
Бихме могли да охарактеризираме този протест на древното еврейство срещу религиозните системи на съседните
народи
, като кажем, че всред другите религиозни системи живееше усещането: Искаме ли да се издигнем до божествения свят, трябва да се откъснем от Земята, да навлезем в пределите на Космоса.
Ето какво отблъскваше съседните народи от древния еврейски народ: той искаше да признава Бога на Земята. А всичко онова, което идваше от горе, което заливаше Земята отвън, беше усещано като нещо, което все още не е израснало дотам, че да се намеси в развитието на Земята, като нещо, което е изостанало на предишната еволюционна степен Старата Луна. То беше включвано в понятието за това, което „Змията" внася в живота на Земята, което изостаналият на Лунната степен Луцифер внася в живота на Земята.
Бихме могли да охарактеризираме този протест на древното еврейство срещу религиозните системи на съседните народи, като кажем, че всред другите религиозни системи живееше усещането: Искаме ли да се издигнем до божествения свят, трябва да се откъснем от Земята, да навлезем в пределите на Космоса.
Това, което се разиграва в Космоса, или което нахлува от Космоса в атмосферата на Земята ето пред какво трябва да се прекланяме! Обаче древното еврейство виждаше нещата по друг начин: Ние не бива да се молим на това, което идва от горе и се причинява от извън-Земните сили; истинският Бог е свързан със Земята!
към текста >>
Но все пак евреите взеха много неща от съседните
народи
и ние лесно можем да се убедим, че това е точно така.
Но все пак евреите взеха много неща от съседните народи и ние лесно можем да се убедим, че това е точно така.
В известно отношение, те имаха най-двусмислената, най-рискованата религия в цялата древност, нещо, в което днешните хора почти не могат да повярват: че Яхве или Йехова е едно Земно Божество в смисъла, посочен току-що от мен. Естествено, не се отрича истината, че макар и да е Земно Божество, Яхве както вече обясних в „Тайната Наука" действува чрез Лунните сили, съдържащи се в Земята, следователно, от една друга гледна точка, той е Лунно Божество.
към текста >>
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните
народи
.
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи.
И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
към текста >>
И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните
народи
се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи.
И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
към текста >>
Защото какъв смисъл имаше, така да се каже, протестът на древното еврейство срещу астралните религии на съседните
народи
, които виждаха символите на божествения свят в облаците, светкавиците и гръмотевиците?
Защото какъв смисъл имаше, така да се каже, протестът на древното еврейство срещу астралните религии на съседните народи, които виждаха символите на божествения свят в облаците, светкавиците и гръмотевиците?
Смисълът беше този: Човешката душа трябваше да се подготви и да усеща Аза като такъв Аз, който приема откровенията на Духа чрез самия Дух, а не чрез звездите, светкавиците и гръмотевиците. Ако по-рано човекът действително искаше да погледне нагоре към Христос, той можеше да стори това само в смисъла на Заратустра, доколкото отправяше поглед към това, което бихме нарекли физическата обвивка на Христос, на Аура Маздао. Да, човекът можеше да отправя поглед към физическото Слънце, към неговите действия и знаеше: Там, вътре в Слънцето, живее Христос.
към текста >>
215.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските
народи
, и то там в териториите на Средна и Южна Европа.
Да, всъщност ние сме изправени пред три Христови събития в свръхсетивните светове, които са три подготвителни степени за същинското Събитие на Голгота. И ако сега се запитаме за значението на това същинско Събитие на Голгота, и по-точно: Какво фактически породи то, къде биха настъпили безредие и хаос, ако не беше станало Събитието на Голгота? ние следва да сме наясно: Едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, през Гръцко-латинската епоха, човечеството стана достатъчно зряло, за да развие Аза. Най-напред за развитието на Аза узря онази част от Западния свят, която се простира между Западна Азия, Южна и Средна Европа.
Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските народи, и то там в териториите на Средна и Южна Европа.
Следователно, Азът трябваше да бъде развит през Четвъртата следатлантска епоха. Обаче той би бил развит в пълно безредие. Защото както сетивата биха се формирали в пълно безредие през Лемурийската епоха, ако не беше настъпило първото Христово събитие, както и седемте жизнени органи биха се развили по неправилен начин, ако в началото на Атлантската епоха не беше настъпило второто Христово събитие, както трите душевни способности на човека мислене, чувства и воля биха изпаднали в безпорядък и хаос, ако към края на Атлантската епоха не беше настъпило третото Христово събитие, така и човешкият Аз би израснал в безпорядък и хаос, ако през Гръцко-латинската епоха не беше настъпило четвъртото Христово събитие, а именно Мистерията на Голгота. Защото както често пъти сме изтъквали до Аза, до съзнанието за Аза, хората се издигнаха едва през Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
Да, за хората, които в условията на западната култура са стигнали до едно Азово съзнание източните хора все още не притежават ясно Азово съзнание, за хората, родени с ясно Азово съзнание, какъвто е случаят със западните
народи
, представлява истинско нещастие, когато след смъртта те се взират в своите етерни тела и виждат там само разрушителните си ли, насочени срещу Земната еволюция, но не и субстанциалното присъствие на Христовия Импулс.
Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си. Истинско нещастие за човека е, когато след смъртта той забелязва само онази част на етерното тяло, която е обречена да изчезне с настъпването на Земната смърт.
Да, за хората, които в условията на западната култура са стигнали до едно Азово съзнание източните хора все още не притежават ясно Азово съзнание, за хората, родени с ясно Азово съзнание, какъвто е случаят със западните народи, представлява истинско нещастие, когато след смъртта те се взират в своите етерни тела и виждат там само разрушителните си ли, насочени срещу Земната еволюция, но не и субстанциалното присъствие на Христовия Импулс.
Нещата изглеждат така, сякаш след като не виждат младенческите зародишни сили на Христовия Импулс в етерното тяло, след смъртта си такива хора непрекъснато са принудени да живеят, бих казал, под впечатлението на започващо земетресение или избухващ вулкан.
към текста >>
216.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Дори и днес в изолирани случай то може да се наблюдава в примитивни племена и
народи
, а в от делни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
*10. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството! Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случай то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в от делни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
217.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Това, което стана в три редуващи се степени можем да кажем на духовното, ако щете небесно развитие, то се отрази след това в различните светогледи на следатлантските
народи
.
Сега аз ще Ви опиша малко по друг начин това, което стана чрез това трето душевно проникване така бих могъл отново да го нарека, това събитие -, ще го опиша различно от първите два вида.
Това, което стана в три редуващи се степени можем да кажем на духовното, ако щете небесно развитие, то се отрази след това в различните светогледи на следатлантските народи.
Всичко това продължи да действува по-нататък; фактът, че Христовото Същество проникна веднъж със своя Дух онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, още в древната Лемурийска епоха, произведе по-нататък своите действия; тези действия останаха така да се каже като действие на Слънцето. И посвещението на Заратустра се състоеше в това, че той почувствува действието на Слънцето пропито това, което беше станало, от въздействията на това събитие. Чрез това се роди учението на Заратустра, което един вид проектира, откри в неговата душа това, което беше станало в прадревни времена. Третата следатлантска културна епоха, която наричаме Египто-халдейска епоха, се роди отчасти чрез това, че в душите на хората се отразиха, че душите още изживяха вътрешно въздействията, които бяха се родили чрез това, че Духът на Слънцето беше проникнал, беше изпълнил душата на съществото, което след това се роди като Натанов Исус, когато то извърши своята обиколка из планетите. Благодарение на това се роди науката на планетарните действия, която имаме пред нас в халдейската астрология, за която днес хората имат твърде малко понятия.
към текста >>
В Третата следатлантска културна епоха, следователно при Египетските и Халдейските
народи
се разви онова звездно служене, което е познато външно; то се роди чрез това, че в по-късно време изпрати своите лъчи онова, което бе смекчено в действията на планетите.
Всичко това продължи да действува по-нататък; фактът, че Христовото Същество проникна веднъж със своя Дух онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, още в древната Лемурийска епоха, произведе по-нататък своите действия; тези действия останаха така да се каже като действие на Слънцето. И посвещението на Заратустра се състоеше в това, че той почувствува действието на Слънцето пропито това, което беше станало, от въздействията на това събитие. Чрез това се роди учението на Заратустра, което един вид проектира, откри в неговата душа това, което беше станало в прадревни времена. Третата следатлантска културна епоха, която наричаме Египто-халдейска епоха, се роди отчасти чрез това, че в душите на хората се отразиха, че душите още изживяха вътрешно въздействията, които бяха се родили чрез това, че Духът на Слънцето беше проникнал, беше изпълнил душата на съществото, което след това се роди като Натанов Исус, когато то извърши своята обиколка из планетите. Благодарение на това се роди науката на планетарните действия, която имаме пред нас в халдейската астрология, за която днес хората имат твърде малко понятия.
В Третата следатлантска културна епоха, следователно при Египетските и Халдейските народи се разви онова звездно служене, което е познато външно; то се роди чрез това, че в по-късно време изпрати своите лъчи онова, което бе смекчено в действията на планетите.
към текста >>
Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните
народи
.
Ако искаме да охарактеризираме това, можем да кажем: Христос се вдушеви /както бихме казали "се въплъти"/ в едно ангелско същество. Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония. Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология.
Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи.
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено.
към текста >>
218.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските
народи
от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят.
И апостол Павел знае добре, че това съзнание за връзката с Духа на Земята е едно последействие на преди земното Христово Събитие, защото той обръща вниманието върху това, че Христос беше този, който вървеше пред евреите и направи да бликне вода от скалите. И ако преминем даже от Библията към важните легендарни материали на еврейския народ, ние ще намерим, как тези материали на легендите са проникна ти от геологията, за която говорим тук. В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари.
Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят.
За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили. Яхве се чувствува като бог, който царува над Земята прониквайки я духовно. Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията. И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество. Всъщност какво преследваха тези пророци?
към текста >>
Всички други
народи
имат други отношения към техните богове, различни от тези на евреите към техния Яхве.
Това звучи за нас, което е завладяващо при тези пророци, така звучи то срещу нас като едно излияние на геологическия елемент и даже онова, което е станало по начин различен от пророкуваното, ни показва именно, как елементът на пророците е именно геологическият елемент. Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията. И този геологически елемент на пророците се влива все още в първите времена на Християнството, когато се очаква второто пришествие на Месия, но така, че той трябваше да слезе от облаците и да основе своето царство на Земята. Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология. Този беше копнежът на пророците, това беше, което те донасяха на своите ученици и ги учеха: да подтиснат сибилинския елемент, всичко това, което довежда душата до несъзнателни или подсъзнателни глъбини, и да развият това, което живее в Аза.
Всички други народи имат други отношения към техните богове, различни от тези на евреите към техния Яхве.
Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи. Юдейският народ трябваше да развие особено това, което можеше да се развие през време на Земната епоха. Обаче когато Азът установява от самия себе си едно отношение към своя бог, как се изразява това? То се изразява не като вдъхновение, така че също и моралното да бъде едно проникване и проработване на душата с божествените си ли, не като вдъхновение, а като заповед. Формата на заповедта, която срещаме в Декалога, ние срещаме първо при юдейския народ.
към текста >>
Отношенията на другите
народи
бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи.
Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията. И този геологически елемент на пророците се влива все още в първите времена на Християнството, когато се очаква второто пришествие на Месия, но така, че той трябваше да слезе от облаците и да основе своето царство на Земята. Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология. Този беше копнежът на пророците, това беше, което те донасяха на своите ученици и ги учеха: да подтиснат сибилинския елемент, всичко това, което довежда душата до несъзнателни или подсъзнателни глъбини, и да развият това, което живее в Аза. Всички други народи имат други отношения към техните богове, различни от тези на евреите към техния Яхве.
Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи.
Юдейският народ трябваше да развие особено това, което можеше да се развие през време на Земната епоха. Обаче когато Азът установява от самия себе си едно отношение към своя бог, как се изразява това? То се изразява не като вдъхновение, така че също и моралното да бъде едно проникване и проработване на душата с божествените си ли, не като вдъхновение, а като заповед. Формата на заповедта, която срещаме в Декалога, ние срещаме първо при юдейския народ. Макар и науката да говори небивалици относно по-ранното съществуване на заповедта тя говори за Хамураби и т.н.
към текста >>
И пророците веднага проявяваха ревност, когато се случваше това, което често ставаше с юдейския народ: когато действията на езическите
народи
добиваха влияние над юдейския народ.
-, аз не мога сега да се впускам в глупостите на по-новата наука; но това, което се явява като заповед, при което Азът стои непосредствено срещу Бога и получава от Бога нормата, предписанието така, че Азът трябва да следва това предписание от вътрешна воля, това ние среща ме за първи път при юдейския народ. Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва един съюз с народа. Другите богове действуват чрез сили, които винаги са свързани с подсъзнателното естество на душата. Нека още веднъж сравним, как Аполон действува чрез Пития, как душата трябваше да се подготви, когато отиваше при Пития, така че богът да може да говори чрез нея: Аполон говореше чрез потопяващия се в подсъзнанието душевен живот. Срещу това стои говорещият чрез своите заповеди, свързващият един съюз, един договор със своя народ Бог Яхве, който говори непосредствено към Аза на душата.
И пророците веднага проявяваха ревност, когато се случваше това, което често ставаше с юдейския народ: когато действията на езическите народи добиваха влияние над юдейския народ.
В юдеите не трябваше да проникнат подсъзнателни сили; всичко трябваше да почива на съюза с Бога, на принципа на заповедта. За това пророците полагат особени грижи.
към текста >>
При всички
народи
се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията.
Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова. Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията.
Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус.
към текста >>
219.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Те са главно водачите на различните
народи
, но понеже всички стават водачи на определени епохи, и понеже са водач на минали епохи, в определен смисъл са и водачи на цялото човечество.
Както вече споменахме, Михаил беше най-великият, най-мощният, най-важният, така че епоха като тази на Михаил е винаги най-важната или една от най-важните, които могат да се явят в еволюцията на човечеството. Защото епохите на различните архангели се повтарят и този факт е от най-голямо значение, а именно, че всяко такова същество от йерархиите на архангелите дава основния характер на епохата.
Те са главно водачите на различните народи, но понеже всички стават водачи на определени епохи, и понеже са водач на минали епохи, в определен смисъл са и водачи на цялото човечество.
към текста >>
220.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Да, всички събития, които се разигра ха в хода на вековете до наши дни, биха протекли по съвсем друг начин, ако тогава онази народностна субстанция, която имаме в лицето на древните римляни и която не можа да се проникне напълно с истинските идеи на християнството именно поради своята, бих казал, световноисторическа особеност; ето защо римляните трябваше да се слеят с други, исторически млади
народи
, които можаха да приемат християнството с нови, могъщи и младенчески сили.
Обаче, скъпи мои приятели, с подобно разглеждане не се постига нищо. Защото, представете си само как много от събитията, свързани с придвижването на народите от източните към западните пространства на Европа, биха протекли съвсем различно при този сблъсък между римляни и германи и тогава цялото по-късно развитие на Средна Европа би протекло по съвсем друг начин.
Да, всички събития, които се разигра ха в хода на вековете до наши дни, биха протекли по съвсем друг начин, ако тогава онази народностна субстанция, която имаме в лицето на древните римляни и която не можа да се проникне напълно с истинските идеи на християнството именно поради своята, бих казал, световноисторическа особеност; ето защо римляните трябваше да се слеят с други, исторически млади народи, които можаха да приемат християнството с нови, могъщи и младенчески сили.
И чрез начина, по който стана сблъсъкът между един бих казал духовно презрял народ, какъвто бяха тогава римляните, и един съвсем друг, исторически млад народ, какъвто бяха германите, се роди всичко онова, което впоследствие се извиси до Гьотевия „Фауст“, всичко онова, което донесе новата култура на 19 век. Биха ли протекли нещата по съшия начин, ако навремето не беше настъпил този сблъсък между двата народа?
към текста >>
221.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и
народи
, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
*6. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятието мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
222.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Повечето от нас често са чували и знаят, че нашата епоха е предшествана от така наречената четвърта следатлатска културна епоха, в която най-значимите
народи
са били гърците и римляните, че следващите столетия до 14.-15.
Повечето от нас често са чували и знаят, че нашата епоха е предшествана от така наречената четвърта следатлатска културна епоха, в която най-значимите народи са били гърците и римляните, че следващите столетия до 14.-15.
век са били все още импулсирани от тази четвърта следантлантска културна епоха и че след 15. столетие живеем в петата следатлантска културна епоха. В тази епоха сме инкарнирани сега и в този културен период човечеството ще живее още много столетия. Също така знаем, поне повечето от нас, че в четвъртата следатлантска, гръцко-римската културна епоха чрез всичко, което представлява външна култура и работа, се изгражда така наречената разсъдъчна душа и че настоящата задача е да се изгради съзнателната душа.
към текста >>
Различните
народи
от тази пета следатлантска културна епоха трябва да работят заедно, за да изградят съзнателната душа.
Какво означава това: да се изгради съзнателната душа? Правилно разбрано, това абстрактно твърдение съдържа съдбата на човечеството за цялата пета следатлантска културна епоха.
Различните народи от тази пета следатлантска културна епоха трябва да работят заедно, за да изградят съзнателната душа.
Всички житейски условия и обстоятелства изразяват това. Ако разглеждаме правилно живота, навсякъде се потвърждава истината, че нашето съвремие има задачата да развие съзнателната душа. Целият човешки живот е бил различен в предходната гръцко-римска епоха, в зависимост от нивото на развитие на разума и чувствата, което е преминало човечеството в следатлантското време. Разумът трябва да се разбира в по-широк смисъл. Днес той не е достатъчно изяснен.
към текста >>
223.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Британският народ и славянските
народи
.
Ентусиазъм на невниманието, ентусиазъм на вниманието. Ролята на окултните братства. Руският цар Александър III. Е. П. Блаватска. Мориц Бенедикт.
Британският народ и славянските народи.
Така нареченото завещание на Петър Велики. Успоредността между британство и романство. Панславизмът. Оповестеният заник на Австрия.
към текста >>
Духовните сили на бъдещето в различните
народи
: сили на възникването и отмирането, евгеетика, духовна медицина.
Европейски съюзнически системи. За избухването на войната. Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския език. Задачата на германския народ. Законът за хармоничните трептения.
Духовните сили на бъдещето в различните народи: сили на възникването и отмирането, евгеетика, духовна медицина.
Лорд Актън, Майкъл Фарадей.
към текста >>
224.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските
народи
, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада.
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада.
На първо място ще посочим цикъла "Мисията на отделни народни души" (Събр. Съч. № 121, вж. бел. 172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад. Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили.
към текста >>
225.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Представители на определени
народи
оценяват други
народи
, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание.
И ето че днес навред по света витаят странни оценки.
Представители на определени народи оценяват други народи, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание.
Помислете само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели народи! И не само това, а някои се ангажират, така да се каже, вътрешно с оценката си, без да привеждат дори най-елементарни доказателства, нужни за такава оценка. Вярно, че не от всеки го може да се изисква да разполага с доказателства, ала от всекиго явно може да се изисква да прави оценките си с известна сдържаност, а не да ги представя пред хората като абсолютни. Ала дори и да не се стига дотам, човек трябва да е наясно каква разлика съществува между една съдържателна оценка, между едно съдържателно изречение и едно безсъдържателно изречение. И може да се каже, че големият грях на нашата култура днес се състои в това, дето живеем в безсъдържателни изречения, без да си изясняваме колко безсъдържателни са те.
към текста >>
Помислете само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели
народи
!
И ето че днес навред по света витаят странни оценки. Представители на определени народи оценяват други народи, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание.
Помислете само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели народи!
И не само това, а някои се ангажират, така да се каже, вътрешно с оценката си, без да привеждат дори най-елементарни доказателства, нужни за такава оценка. Вярно, че не от всеки го може да се изисква да разполага с доказателства, ала от всекиго явно може да се изисква да прави оценките си с известна сдържаност, а не да ги представя пред хората като абсолютни. Ала дори и да не се стига дотам, човек трябва да е наясно каква разлика съществува между една съдържателна оценка, между едно съдържателно изречение и едно безсъдържателно изречение. И може да се каже, че големият грях на нашата култура днес се състои в това, дето живеем в безсъдържателни изречения, без да си изясняваме колко безсъдържателни са те. Днес ние повече от всякога сме свидетели как "Със думи водят спорове най-сложни, система с думи можем да градим*2.
към текста >>
Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от
народи
или държавни формации е истинската причина за всяка война.
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт.
Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война.
Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта.
към текста >>
Точно така, със заслепени за заобикалящата ги реалност очи, нещастните
народи
в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на войната."
Точно така, със заслепени за заобикалящата ги реалност очи, нещастните народи в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на войната."
към текста >>
По-нататък той се изказва за различните
народи
; това е една от многобройните днешни статии, написани от хора, които в Централна Европа биха съответствали например на Метерлинк.
В ръцете ми случайно попадна една статия за човешкото достойнство от Александер фон Глайхен-Русвурм*29. Повод за написването и е дало това, че германците били наречени варвари, а в периферията и сега ги наричали така. Глайхен-Русвурм, правнук на Шилер, не се засяга особено от използването на думата варвари. Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали лош смисъл. Но не на това искам да се спра.
По-нататък той се изказва за различните народи; това е една от многобройните днешни статии, написани от хора, които в Централна Европа биха съответствали например на Метерлинк.
Моля да ме извините! Глайхен-Русвурм прави разлика между народи и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги предавам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или слушателят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
Глайхен-Русвурм прави разлика между
народи
и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги предавам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или слушателят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща.
Глайхен-Русвурм, правнук на Шилер, не се засяга особено от използването на думата варвари. Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали лош смисъл. Но не на това искам да се спра. По-нататък той се изказва за различните народи; това е една от многобройните днешни статии, написани от хора, които в Централна Европа биха съответствали например на Метерлинк. Моля да ме извините!
Глайхен-Русвурм прави разлика между народи и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги предавам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или слушателят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели
народи
.
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи.
Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах.
към текста >>
Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други
народи
от Август 1914 г.
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи.
Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г.
насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките.
към текста >>
226.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите
народи
.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент.
Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи.
Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено. Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света. Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>
227.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Във всички споменати славянски
народи
и народности живее онова, което вчера означих като единен основен народностен елемент и което именно е подготовка за бъдещето.
Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н. Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в духовния живот народ на полските славяни. Сега искам да насоча вниманието Ви върху най-важните подразделения, защото тези неща мога да ги развия само едно по едно.
Във всички споменати славянски народи и народности живее онова, което вчера означих като единен основен народностен елемент и което именно е подготовка за бъдещето.
към текста >>
228.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Всеки щеше да бъде разбиран напълно погрешно, ако при всяко едно обобщение се стигаше дотам, че валидността на казваното по отношение на действителни, реални елементи примерно за личности бъдеше отнасяна към
народи
.
Продължавайки започнатите преди осем дни разсъждения, бих искал още веднъж да отбележа: за да не възникват недоразумения, нека казаното да се схваща така, че един или друг народ като цяло или народът като такъв в никакъв случай да не се засяга от една оценка, която трябва да се направи въз основа на фактите.
Всеки щеше да бъде разбиран напълно погрешно, ако при всяко едно обобщение се стигаше дотам, че валидността на казваното по отношение на действителни, реални елементи примерно за личности бъдеше отнасяна към народи.
Повечето хора изобщо не знаят за какво собствено става дума, когато казвайки "Аз също съм от този народ! " се отъждествяват с една или друга личност, която в известен смисъл е представителна или поне изглежда представителна за този или онзи народ. Казват го, без да имат някаква представа. А какво ще се постигне с оценките на хората, ако те биват давани, без оценката всъщност да засяга нещо по друг начин освен словесно чрез фразата, докато в действителност не може да засегне нищо, тъй като при такова оценяване човек въобще не се добира до реалните, истинските факти?
към текста >>
Петият следатлантски период принадлежи единствено на английски говорещите
народи
, тъмна работа е да придадат на Земята такъв облик, какъвто се развива от тях.
Важно е да се знае, че във всемирния хор се вмесват и такива гласове. Точно в тази насока лорд Роузбъри всъщност не е бил бележита личност. Но в такъв един тон е прозвучало онова, което именно сме длъжни да изтъкнем. Важно е, че не от народа, а от един мъж, зад когото са стояли групи, е отправено изявлението, че целият свят придобива отпечатъка на английското. Това не е нищо друго освен отзвук от онова, което винаги се е преподавало в някои окултни братства*89, което например се е преподавало и с думите: латинската раса се намира в упадък и е нужно човек сам да реши тя повече да не ни досажда.
Петият следатлантски период принадлежи единствено на английски говорещите народи, тъмна работа е да придадат на Земята такъв облик, какъвто се развива от тях.
към текста >>
229.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Брукс Адамс казва например: На света има различни
народи
, които са преживели продължително развитие.
Какво съдържа книгата на Брукс Адамс? Ще се спра само на основните идеи, които най-общо и абстрактно се поднасят по един нека го наречем дилетантски начин, доколкото тяхното значение изобщо е било до ловено в Америка. Но важно е все пак да се знае, че от едно такова място в известен смисъл излита подобна птица.
Брукс Адамс казва например: На света има различни народи, които са преживели продължително развитие.
В развитието на народите може да се установи възход и залез те се раждат, минават през кармаческа възраст, младежки период, зряла възраст, старчество и отново изчезват.
към текста >>
Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите
народи
от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род.
Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности.
Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род.
И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите.
към текста >>
Според Брукс Адамс някои
народи
имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека.
Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род. И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани.
Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека.
По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите. Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>
По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези
народи
са войнствени.
Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род. И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека.
По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени.
У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите. Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>
Така имагинативните и войнствените
народи
като че ли представляват своеобразен тип.
И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите.
Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>
Тези две народностни качества става дума не за хора, а за
народи
са съпринадлежни: научен и комерсиален; защото индустриалното в крайна сметка е просто основа на комерсиалното.
В противовес на имагинативния и войнствения народностен тип, за Брукс Адамс съществува един друг тип, при който имагинацията вече не преобладава, ами се е развила в онова, което се нарича хладна научна оценка. По своето естество народите, притежаващи хладна научна оценка, не са агресивни, а индустриални и комерсиални.
Тези две народностни качества става дума не за хора, а за народи са съпринадлежни: научен и комерсиален; защото индустриалното в крайна сметка е просто основа на комерсиалното.
Следователно имаме или научно-комерсиални, или имагинативно-войнствени народи.
към текста >>
Следователно имаме или научно-комерсиални, или имагинативно-войнствени
народи
.
В противовес на имагинативния и войнствения народностен тип, за Брукс Адамс съществува един друг тип, при който имагинацията вече не преобладава, ами се е развила в онова, което се нарича хладна научна оценка. По своето естество народите, притежаващи хладна научна оценка, не са агресивни, а индустриални и комерсиални. Тези две народностни качества става дума не за хора, а за народи са съпринадлежни: научен и комерсиален; защото индустриалното в крайна сметка е просто основа на комерсиалното.
Следователно имаме или научно-комерсиални, или имагинативно-войнствени народи.
към текста >>
Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други
народи
в древността.
Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари.
Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността.
Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета! А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие. По този въпрос предпочитам да мълча!
към текста >>
230.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно приема се съжителството на
народи
, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива
народи
се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
Вчера по съвсем определени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения. Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди. Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост. Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ. научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст.
Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
към текста >>
Най-нечистата работа се извършва от роби, набирани от средата на покорени те
народи
или на престъпниците.
Под надзора на публично избрани лица, от годните за наука се подготвят учени. Измежду тях пък се излъчват посланиците и жреците.
Най-нечистата работа се извършва от роби, набирани от средата на покорени те народи или на престъпниците.
Всеки коренен жител на Утопия е свободен. Има една уредба в Утопия, на която неутопийци като нас сега вече напълно се радват пътуване без разрешение на съответните власти не може да се предприема. За всяко, дори за най-краткото пътуване е нужен паспорт. Пари не съществуват. Каквото има в наличност, изнася се на пазара и от него може да си вземе всеки.
към текста >>
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези
народи
, които са призвани да говорят по света на английски.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски.
Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи. Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя.
към текста >>
Англофонските
народи
представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите
народи
.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски.
Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи.
Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса?
към текста >>
Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите
народи
, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски. Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи.
Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка.
Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета!
към текста >>
По възраст те като
народи
са били кърмачета!
Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса?
По възраст те като народи са били кърмачета!
Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек. Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
към текста >>
Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните
народи
, намиращи се в кърмаческа възраст.
Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек.
Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
към текста >>
Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са
народи
, а само народности.
И още нещо твърди това учение. Казва се, че както онези хора северно от романския елемент се подготвя ли за петата подраса, по сходен начин днес славяните се изправят срещу Запада като възникваща шеста подраса точно както никога германските народности настъпили от север срещу романския елемент.
Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности.
Тези народности съставляват отделните елементи на така наречения славянски народ, който днес само формално се държи обединен от едно подлежащо на помита не деспотично правителство. Служа си с обичайните за тези окултни братства изрази.
към текста >>
Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези
народи
ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми.
Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача.
Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми.
Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство. Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа.
към текста >>
231.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните
народи
са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин.
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа.
към текста >>
Ето защо за човек, който точно като при западните
народи
поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин. Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ.
А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа. Непременно трябва да се предпоставя, че идеята за империя не бива да бъде отхвърляна.
към текста >>
Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за
народи
различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия.
Вземете земята на Италия. По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи. По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ.
Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия.
И докато етническото е излъчвало по този начин, то е бивало пресрещало от неетническото от романското. По средата в, известен смисъл, се е намирал резервоарът:
към текста >>
Това достигнало връхната си точка през XVII век по време на Тридесетгодишната война, в която по вина на съседните
народи
Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа.
Когато римските цезари предприемали военни походи срещу германите, войските им в преобладаващото си мнозинство всъщност се състояли от покорени по-преди германи, така че римляните воювали с германите посредством германи. В по-късни времена възникналите по периферията етнически маси също има ли към произтичащото в центъра отчасти такова отношение, че се появила необходимост да се основе тъкмо онзи вид империя, която в последната си фаза се превърнала в Свещената римска империя. Нали Ви е известен пасажът в Гьотения "Фауст", където студентите се радват, че не се налага да се грижат за Свещената римска империя*134. От друга страна, стигнало се дотам, че централният елемент бил нападан наймного откъм периферията, че периферията непрестанно се бунтувала срещу него. Трябва да се има пред вид също така, че голяма част от онова, което в Централна Европа съществува като съзнание, е свързано с факта, че земята, върху която тази империя възникнала в Централна Европа, непрекъснато и отвред; бива ла избирана от враждуващите народности за арена на военни действия.
Това достигнало връхната си точка през XVII век по време на Тридесетгодишната война, в която по вина на съседните народи Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа.
Такива са историческите факти, които просто не бива да се изпускат от внимание.
към текста >>
Следователно не трябва да буди учудване; че в Централна Европа се появили наченки на желанието да се притежава нещо, което другите
народи
вечебили извоювали, а именно една империя.
Следователно не трябва да буди учудване; че в Централна Европа се появили наченки на желанието да се притежава нещо, което другите народи вечебили извоювали, а именно една империя.
Но населението на тази земя е далеч по-слабо свързано с идеята за империя в сравнение с населението на Западна Европа, което по особен начин държи на тази идея, независимо дали става дума за република или за монархия. И все пак не това е най-важното; целта е да се прозира отвъд думите и да се оглежда каква позиция заема индивидът било то гражданин на република или на друга форма на държавата към държавното единение, да ли той по един или друг начин проявява в някаква степен чувство за такова единение. Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, предлагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на въздействието от изток, каквото все още е необходимо естествено не за Изтока, а за Централна Европа. Мисля, че тези неща са разбираеми.
към текста >>
Така ние виждаме как се появяват идеалистически по своето естество стремежи за обединяване на централноевропейсконемските
народи
в една Германска империя.
Така ние виждаме как се появяват идеалистически по своето естество стремежи за обединяване на централноевропейсконемските народи в една Германска империя.
Виждаме как те особено през 1848 г. приемат определени форми, които са изцяло идеалистически обагрени. Но тъй като XIX столетие се оказва епоха на материализма, на идеалистически обагреното не му била отредена особена сполука не толкова по народностна вина, колкото поради онова, което тъкмо през XIX столетие възниква като материализъм. И ето че сега въпросът бил да се извоюва по практически начин онова, което по идеалистически не било възможно да бъде извоювано, сиреч то трябвало да се извоюва така, както е бивало извоювано и другаде в дотогавашната история на Европа. Защото по кой начин са възниквали държавите?
към текста >>
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои
народи
, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване? Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани. Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини.
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
"
към текста >>
Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики
народи
може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война.
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия?
Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война.
Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията.
към текста >>
на Русия със славянските
народи
, със славянската раса.
Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията.
на Русия със славянските народи, със славянската раса.
към текста >>
Тогава нека спокойно да се признае: Противно ми е, че тук, в центъра на Европа, има един народ, който желае да постъпва като други те
народи
наоколо.
Но нека тогава да се каже: Цели се нещо, което може да бъде наречено поробване на Централна Европа! Нека да се каже, че щом това бъде постигнато, ще се изпита удовлетворение.
Тогава нека спокойно да се признае: Противно ми е, че тук, в центъра на Европа, има един народ, който желае да постъпва като други те народи наоколо.
Ако някой признава, че всичко германско му е ненавистно, че не желае германците да имат същото като останалите народи, тогава добре с него може да се разговаря или пък не може да се разговаря, щом не иска; той обаче казва истината. Но ако повтаря, че искал да унищожи германския милитаризъм, че не желаел германците да потискат други народи, че искал германците да извършат това или онова, както непрекъснато се говори днес и вече години наред, тогава той лъже; Възможно е да не знае, че лъже, но той лъже, той действително лъже; той лъже обективно, въпреки че може и да не го върши субективно.
към текста >>
Ако някой признава, че всичко германско му е ненавистно, че не желае германците да имат същото като останалите
народи
, тогава добре с него може да се разговаря или пък не може да се разговаря, щом не иска; той обаче казва истината.
Но нека тогава да се каже: Цели се нещо, което може да бъде наречено поробване на Централна Европа! Нека да се каже, че щом това бъде постигнато, ще се изпита удовлетворение. Тогава нека спокойно да се признае: Противно ми е, че тук, в центъра на Европа, има един народ, който желае да постъпва като други те народи наоколо.
Ако някой признава, че всичко германско му е ненавистно, че не желае германците да имат същото като останалите народи, тогава добре с него може да се разговаря или пък не може да се разговаря, щом не иска; той обаче казва истината.
Но ако повтаря, че искал да унищожи германския милитаризъм, че не желаел германците да потискат други народи, че искал германците да извършат това или онова, както непрекъснато се говори днес и вече години наред, тогава той лъже; Възможно е да не знае, че лъже, но той лъже, той действително лъже; той лъже обективно, въпреки че може и да не го върши субективно.
към текста >>
Но ако повтаря, че искал да унищожи германския милитаризъм, че не желаел германците да потискат други
народи
, че искал германците да извършат това или онова, както непрекъснато се говори днес и вече години наред, тогава той лъже; Възможно е да не знае, че лъже, но той лъже, той действително лъже; той лъже обективно, въпреки че може и да не го върши субективно.
Но нека тогава да се каже: Цели се нещо, което може да бъде наречено поробване на Централна Европа! Нека да се каже, че щом това бъде постигнато, ще се изпита удовлетворение. Тогава нека спокойно да се признае: Противно ми е, че тук, в центъра на Европа, има един народ, който желае да постъпва като други те народи наоколо. Ако някой признава, че всичко германско му е ненавистно, че не желае германците да имат същото като останалите народи, тогава добре с него може да се разговаря или пък не може да се разговаря, щом не иска; той обаче казва истината.
Но ако повтаря, че искал да унищожи германския милитаризъм, че не желаел германците да потискат други народи, че искал германците да извършат това или онова, както непрекъснато се говори днес и вече години наред, тогава той лъже; Възможно е да не знае, че лъже, но той лъже, той действително лъже; той лъже обективно, въпреки че може и да не го върши субективно.
към текста >>
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други
народи
, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството. В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция. И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране.
Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това. При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
към текста >>
232.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото изключая отделни бележки поначало всичко, което във външно отношение се знае относно преданието за Нертус, се съдържа у Тацит*171, който за култа към Нертус или Херта съобщава следното: "Реудигни, авиони, англи, варини, еудоси, свардони, нуитони германски
народи
, живеещи между реки и гори" това приблизително са отделните племена, принадлежащи към ингевоните „почитат на първо място Нертус, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се намесва в човешките дела и пристига с колесница при народите."
Неща, които по онова време са съществували и са подхождали на времето си, нерядко се запазвали в бъдното като външни символи. Така и фактът, че в ония древни времена свещената тайна на въплъщението била забулена в подсъзнателното и предизвиквала струпване на всички раждания в определен отрязък на зимния сезон, така че изглеждало почти като грях, когато човек се родял и по друго време, в известна степен се е запазил в това, от което по-късното съзнание в общи линии е възприело само откъслеци, чийто смисъл досега не е разбуден от никое познание. Дори напротив познанието открито признава безсилието си да го разбули. Откъслеци са запазени в така нареченото предание за богинята Херта или Ерта или Нертус.
Защото изключая отделни бележки поначало всичко, което във външно отношение се знае относно преданието за Нертус, се съдържа у Тацит*171, който за култа към Нертус или Херта съобщава следното: "Реудигни, авиони, англи, варини, еудоси, свардони, нуитони германски народи, живеещи между реки и гори" това приблизително са отделните племена, принадлежащи към ингевоните „почитат на първо място Нертус, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се намесва в човешките дела и пристига с колесница при народите."
към текста >>
233.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но за Третия следатлантски период старите
народи
, обитавали европейския Север, имали божествата ванове.
По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание. През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали. И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
Но за Третия следатлантски период старите народи, обитавали европейския Север, имали божествата ванове.
И именно тези божества стояли много по-близо до хората. Нертус, превърнал се на север в Ньорт, бил такова божество на онези, които възвестявали всяко едно зачатие и раждане.
към текста >>
234.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Онова, което протича като действия между
народи
, не може никога да бъде тълкувано или коментирано в духа на християнството.
Ето защо може да се говори за един християнин, за християнските убеждения на отделния човек, ала пълна глупост е да се говори например за някакъв християнски народ. Това е нереално. Христос не е умрял заради народите, народите не са индивидуалностите, които в случая се имат предвид. Християнин може да бъде един отделен човек, свързан със същността на Мистерията на Голгота; за един християнски народ обаче не може да се говори. Заложеното в на родите като истинска душа спада към планове, върху които Мистерията на Голгота не се е извършила.
Онова, което протича като действия между народи, не може никога да бъде тълкувано или коментирано в духа на християнството.
към текста >>
Като мореплавателни
народи
испанците, холандците, французите били надмогнати и всичко било обединено под необятното господство, обхващащо една четвърт от цялата суха, сиреч непокрита от морето земна повърхност, към което полека-лека се прибавило и господството по море.
Животът във въпросните централноевропейски страни също се определял от тези обстоятелства. Той бил съвсем различен в сравнение с по-сетне. Немалко било постигнато точно така и по отношение на духовната култура. През следващите столетия сухоземните пътища били сменени от връзките по море. По-нататъшното развитие Ви е известно Англия постепенно съсредоточила тези връзки по море от различни ръце в една.
Като мореплавателни народи испанците, холандците, французите били надмогнати и всичко било обединено под необятното господство, обхващащо една четвърт от цялата суха, сиреч непокрита от морето земна повърхност, към което полека-лека се прибавило и господството по море.
към текста >>
А прибавили се и споменаваното също от мен относно преподаваното някога и сега, че тази пета следатлантска раса на английски говорещите
народи
, както се казва, трябвало да надмогне народите от латинската раса, тогава вече ще установите систематичното в историческите процеси.
Ако освен туй приемете за вярно казаното от мен преди известно време, че в съзряващите и разрастващи те се особено от Джейкъб І*199 насетне окултни братства от векове се преподавало като непоклатима истина, че цялото световно господство през Петия следатлантски период трябвало да се поеме от англосаксонската раса така се казва в тази взаимовръзка, това вече го обясних, тогава ще откриете една истинска система в това надмогване и в известен смисъл ликвидиране на морското господство на другите.
А прибавили се и споменаваното също от мен относно преподаваното някога и сега, че тази пета следатлантска раса на английски говорещите народи, както се казва, трябвало да надмогне народите от латинската раса, тогава вече ще установите систематичното в историческите процеси.
към текста >>
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите
народи
и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език. При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане.
към текста >>
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите
народи
така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език.
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език.
При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане.
към текста >>
Защото пак от тази посока дори се възкликва: За да спасим свободата, за да спасим малките
народи
, ние бяхме принудени да влезем във войната.
Да, скъпи мои приятели, такива неща представляват свидетелства, когато се съпоставят с това, че после от към същата посока се дочува глас, който твърди: Ние не сме искали войната, невинността ни е безпределна, нас ни нападнаха.
Защото пак от тази посока дори се възкликва: За да спасим свободата, за да спасим малките народи, ние бяхме принудени да влезем във войната.
Въпросният човек казва:
към текста >>
235.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Осъждането на държави и
народи
по правило е поставено на твърде слаби основи.
В това отношение се обръща твърде малко внимание на факта, че в световния ход редом с градивните си ли място трябва да имат също така и силите на разрухата, на опустошението. Да не би при отделния човек да е другояче? Развивайки своите способности в течение на целия си живот, ние съсипваме нашето тяло, ние го разрушаваме; и утре аз ще Ви покажа каква дълбока взаимовръзка съществува между нашия душевен живот и беладоната, татула, отровите, срещани от Вас по света. Това несъмнено са истини, които просмукват сърцевината на нещата, но човек трябва да намери кураж да разкрие тези истини и в световната история. Затова по-добре е нещо да бъде разбрано, отколкото преценявано по някакви си така наречени норми.
Осъждането на държави и народи по правило е поставено на твърде слаби основи.
Човек, дори само за да може в крайна сметка да се извиси в духовния свят и там да успее да открие нещо, трябва да свикне просто да разглежда фактите без критика, която спада към съвсем друга област; едва тогава той разбира какви сили се намесват във всемирното развитие.
към текста >>
236.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с
народи
или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо обикновената морална преценка за мислите, чувствата и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора.
Вчера направих опит да представя едно историческо събитие и да покажа, че едно такова историческо събитие не бива да се тълкува от морално гледище и че онова, което лежи в основата на историческата необходимост, не може да се преценява с еснафско притворство или "моралинно", ако река да си послужа още веднъж с този израз на Ницше.
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с народи или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо обикновената морална преценка за мислите, чувствата и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора.
към текста >>
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други
народи
са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът.
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът.
Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват. През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната. Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние.
към текста >>
237.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени
народи
.
*7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр. 19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика. Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война.
Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи.
Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква.
към текста >>
33), втора лекция: "Наместо да проследяваме обекта по-нататък, достатъчно е да изречем, че националният характер ще ги направи [славянските
народи
] способни да провеждат социалистически, политически и икономически експерименти, които в Западна Европа биха причинили безброй неприятности."
*126. Срв. бел. 8, както и Harrison (бел.
33), втора лекция: "Наместо да проследяваме обекта по-нататък, достатъчно е да изречем, че националният характер ще ги направи [славянските народи] способни да провеждат социалистически, политически и икономически експерименти, които в Западна Европа биха причинили безброй неприятности."
към текста >>
238.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Разликата в мисиите на цветните и белите
народи
.
Истините за стълкновенията на народите не са общозначими и не са достъпни за човешкото познание.
Разликата в мисиите на цветните и белите народи.
Бъдещата велика битка между цветната и бялата раса. Своеобразието на германските народи. Балдур и Христос. Славянската култура като предтеча на шестата културна епоха. Размяната на писма между Ренан и Щраус.
към текста >>
Своеобразието на германските
народи
.
Истините за стълкновенията на народите не са общозначими и не са достъпни за човешкото познание. Разликата в мисиите на цветните и белите народи. Бъдещата велика битка между цветната и бялата раса.
Своеобразието на германските народи.
Балдур и Христос. Славянската култура като предтеча на шестата културна епоха. Размяната на писма между Ренан и Щраус. Възможността за Средна Европа да излезе извън пределите на националното. В Англия Теософията е редом с външния духовен живот, в Германия Антропософията е в тясна връзка с останалия духовен живот.
към текста >>
Връзката на човека с духа на неговия народ и с духовете на другите
народи
.
Връзката на човека с духа на неговия народ и с духовете на другите народи.
Окултни основи за разгръщане на войната. Явяването на Христос в етерно тяло. Съюзът на Франция и Русия като външна илюзия. Задачата на Централна Европа. Дейността на Христос в неосъзнатите сили на душата.
към текста >>
239.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ние не сме общество, действащо сред родствени
народи
, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/.
Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/.
Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/.
С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>
Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите
народи
, да стигнат до обективната справедливост.
Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост.
Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл.
към текста >>
Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите
народи
, че и от самите германци.
"На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост.
Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци.
Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание.
към текста >>
Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите
народи
, даже и от самите германци.
Още един забележителен факт.
Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци.
Това е твърде меко казано. Стремежът да се представи войната, като законна необходимост, – не го ли виждаме и днес в това, което идва насреща ни от Запад?
към текста >>
" Жителите на нашата планета, взети заедно като единство, ги изпълва всеобщо фино чувство, достъпно и за най-изостаналите
народи
.
И други думи на Херман Грим искам да ви прочета днес. Отново ще видите, колко близо е до това, което носи в себе си нашето движение.
" Жителите на нашата планета, взети заедно като единство, ги изпълва всеобщо фино чувство, достъпно и за най-изостаналите народи.
Хората днес признават на всяко отделно духовно същество правото на индивидуално самоутвърждаване. Даже дивите създания постигат това." Но тези думи на Херман Грим казват същото, което е изказано в основните принципи на нашето общество.
към текста >>
240.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят
народи
, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят
народи
, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия.
Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
Но това не може да се прави, когато воюват
народи
, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества.
Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък.
Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества.
В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това. В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
към текста >>
Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските
народи
.
Ние се опитахме по този път да стигнем до разбирането на времето, в което живеем, и на тези импулси, които още живеят от миналото в нашето време, в пета културна епоха. И си изяснихме, че в никакъв случай тези характеристики не могат да бъдат възприети като схеми, че, например, никак не можем да си представим, че характерното за дадената епоха в един определен район, действа по цялата повърхност на Земята. Едни райони се развиват, други територии остават встрани. Те не изостават, те си остават с предишните сили, така че по-късно, в друга културна епоха, да вкарат съответно тези стари сили в руслото на продължаващата еволюция. Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите.
Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи.
Как би могла да не бъде забелязана диференциацията в цвета на външната повърхност на кожата! Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят.
към текста >>
Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските
народи
са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските
народи
са се откъснали от тези импулси.
Едни райони се развиват, други територии остават встрани. Те не изостават, те си остават с предишните сили, така че по-късно, в друга културна епоха, да вкарат съответно тези стари сили в руслото на продължаващата еволюция. Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите. Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи. Как би могла да не бъде забелязана диференциацията в цвета на външната повърхност на кожата!
Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси.
Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят. Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот. Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха.
към текста >>
Прекрасното го възприемат, разбира се, и другите
народи
.
Прекрасното го възприемат, разбира се, и другите народи.
Но така вътрешно да се постигне прекрасното и значението на прекрасното в човешкия живот, както Шилер в неговите "Естетически писма", /бележка 23/, така то е било постигнато само в Средна Европа. Достижения в борбата са познали, разбира се, и други народи, и ще ги имат и занапред; но така да се отдадеш на борбата, да издигнеш най-дълбоките философски импулси, да пронижеш с душевното тази борба, както това го е направил Фихте /бележка 24/ в неговото "Обръщение към германския народ", така е било това само в Средна Европа. Религиозни войни са бушували и на други места; но така дълбоко свързани с всички преживявания на човешката душа, както в Средна Европа, те не са били никъде по света.
към текста >>
Достижения в борбата са познали, разбира се, и други
народи
, и ще ги имат и занапред; но така да се отдадеш на борбата, да издигнеш най-дълбоките философски импулси, да пронижеш с душевното тази борба, както това го е направил Фихте /бележка 24/ в неговото "Обръщение към германския народ", така е било това само в Средна Европа.
Прекрасното го възприемат, разбира се, и другите народи. Но така вътрешно да се постигне прекрасното и значението на прекрасното в човешкия живот, както Шилер в неговите "Естетически писма", /бележка 23/, така то е било постигнато само в Средна Европа.
Достижения в борбата са познали, разбира се, и други народи, и ще ги имат и занапред; но така да се отдадеш на борбата, да издигнеш най-дълбоките философски импулси, да пронижеш с душевното тази борба, както това го е направил Фихте /бележка 24/ в неговото "Обръщение към германския народ", така е било това само в Средна Европа.
Религиозни войни са бушували и на други места; но така дълбоко свързани с всички преживявания на човешката душа, както в Средна Европа, те не са били никъде по света.
към текста >>
241.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Така е работата и с този, който е добил познанията на инициацията, и той има съприкосновение при заспиването и пробуждането не със своя собствен дух на народа, а с духовете на другите
народи
, живеещи на Земята.
Ние сякаш встъпваме в областта на този дух на народа, когато се събуждаме; ние отново я напускаме, когато заспиваме. Но този, който е придобил познанието на инициацията, именно в процеса на това придобиване пребивава в света, в който го няма неговият дух на народа, тъй като той встъпва в света, в който ние се намираме между заспиването и пробуждането. И тогава се проявява нещо своеобразно. Да предположим, че човек принадлежи към един определен народ и е свързан с една националност. Когато човек със заспиването напуска сферата на своя дух на народа, той вече не е свързан със своя народностен дух, докато не се събуди отново.
Така е работата и с този, който е добил познанията на инициацията, и той има съприкосновение при заспиването и пробуждането не със своя собствен дух на народа, а с духовете на другите народи, живеещи на Земята.
По времето между заспиването и пробуждането се преживява съвместно битие с духовете на другите народи, а със своя дух на народа – по времето между пробуждането и заспиването. Само че този съвместен живот с духовете на другите народи не е такъв, да се живее с всеки поотделно, а се живее с тяхното обединение, сякаш в техния приятелски кръг, с това, което те се явяват в тяхната взаимовръзка, в съобщество с останалите духове на народи.
към текста >>
По времето между заспиването и пробуждането се преживява съвместно битие с духовете на другите
народи
, а със своя дух на народа – по времето между пробуждането и заспиването.
Но този, който е придобил познанието на инициацията, именно в процеса на това придобиване пребивава в света, в който го няма неговият дух на народа, тъй като той встъпва в света, в който ние се намираме между заспиването и пробуждането. И тогава се проявява нещо своеобразно. Да предположим, че човек принадлежи към един определен народ и е свързан с една националност. Когато човек със заспиването напуска сферата на своя дух на народа, той вече не е свързан със своя народностен дух, докато не се събуди отново. Така е работата и с този, който е добил познанията на инициацията, и той има съприкосновение при заспиването и пробуждането не със своя собствен дух на народа, а с духовете на другите народи, живеещи на Земята.
По времето между заспиването и пробуждането се преживява съвместно битие с духовете на другите народи, а със своя дух на народа – по времето между пробуждането и заспиването.
Само че този съвместен живот с духовете на другите народи не е такъв, да се живее с всеки поотделно, а се живее с тяхното обединение, сякаш в техния приятелски кръг, с това, което те се явяват в тяхната взаимовръзка, в съобщество с останалите духове на народи.
към текста >>
Само че този съвместен живот с духовете на другите
народи
не е такъв, да се живее с всеки поотделно, а се живее с тяхното обединение, сякаш в техния приятелски кръг, с това, което те се явяват в тяхната взаимовръзка, в съобщество с останалите духове на
народи
.
И тогава се проявява нещо своеобразно. Да предположим, че човек принадлежи към един определен народ и е свързан с една националност. Когато човек със заспиването напуска сферата на своя дух на народа, той вече не е свързан със своя народностен дух, докато не се събуди отново. Така е работата и с този, който е добил познанията на инициацията, и той има съприкосновение при заспиването и пробуждането не със своя собствен дух на народа, а с духовете на другите народи, живеещи на Земята. По времето между заспиването и пробуждането се преживява съвместно битие с духовете на другите народи, а със своя дух на народа – по времето между пробуждането и заспиването.
Само че този съвместен живот с духовете на другите народи не е такъв, да се живее с всеки поотделно, а се живее с тяхното обединение, сякаш в техния приятелски кръг, с това, което те се явяват в тяхната взаимовръзка, в съобщество с останалите духове на народи.
към текста >>
И така, забележете, в човешкия живот се редуват – така говори посветителското знание – преживяване със своя дух на народа в будно състояние и преживяване с общността на останалите духове на
народи
в състояние на сън.
И така, забележете, в човешкия живот се редуват – така говори посветителското знание – преживяване със своя дух на народа в будно състояние и преживяване с общността на останалите духове на народи в състояние на сън.
Само при едно условие ние имаме анормално преживяване на отделен дух на народ по време на сън. Това става, ако ние особено страстно ненавиждаме този народ. Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по време на сън ние се намираме в сферата на духа на този народ. И този, който достига познанието на инициацията, ако от лични националистически подбуди ненавижда някой народ, е принуден да бъде в сферата на духа на този народ именно когато встъпва в областта на инициацията, и пред него тутакси се разкрива недопустимостта на такава ситуация. Тривиално изразявайки се, можем да кажем: който ненавижда друг народ поради националистически, лични страсти, той е принуден да спи с духа на този народ.
към текста >>
Помислете, какво потресаващо впечатление прави на този, който достига до това познание, външният съюз между
народи
, яростно сражаващи се в духовния свят.
Помислете, какво потресаващо впечатление прави на този, който достига до това познание, външният съюз между народи, яростно сражаващи се в духовния свят.
Тези неща, разбира се, не трябва да прераснат във всеобемащи твърдения, – в това число и заключителния извод, че в духовния свят всичко е противоположно на фактите от физическия свят. Трябва да бъде изследван всеки отделен случай. Но в дадения случай ние получаваме това потресаващо впечатление. Бих искал да кажа, че това впечатление прави на пух и прах целия ни натрупан опит. Как се променя картината, когато можеш да погледнеш зад кулисите на ежедневния живот!
към текста >>
242.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но покрай охарактеризирания руски народ съществуват и средноевропейски
народи
, и този западноевропейски народ, който след управлението на английската кралица Елизабет е станал британски или англосаксонски /бележка 46/.
Но покрай охарактеризирания руски народ съществуват и средноевропейски народи, и този западноевропейски народ, който след управлението на английската кралица Елизабет е станал британски или англосаксонски /бележка 46/.
Но нашата задача днес не е историята на разцвета на Англия, а разглеждане на противоположността между средноевропейската и западноевропейската същност, а именно британската, англосаксонската.
към текста >>
Националността на всички западноевропейски
народи
почива на общността на кръвта.
Видите ли, тази средноевропейска същност е национална в съвсем особен смисъл, национална в различен смисъл от всяка друга националност в цялото развитие на човечеството.
Националността на всички западноевропейски народи почива на общността на кръвта.
Немската националност израства от душевното. Немската националност се захранва от непрекъснатия стремеж да черпи съдържанието на своя душевен живот от източниците на всеобщия душевен живот, да го прави съдържание на собствената си душа. Затова в немското ние имаме такива велики творения, като произведенията на Гьоте, историческите обзори на Хердер, или мирогледните излитания на Хегел, Шелинг и Фихте.
към текста >>
Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези
народи
.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския. Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго.
Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>
243.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Хората се свързват с връзки в семейства, родове,
народи
, раси.
Тези задачи са се изпълнявали под ръководството на добрите духове. Така наречените зли духове не трябва да си ги представяме така, че е важно задължително да ги избягваме, че е възможно напълно да се освободим от тях. Най-малко можем да се освободим от тях, ако егоистично се стремим да се избавим от тях; правилно е да си представяме, че тези, така наречени зли духове, са подвластни на замисъла на мъдрия миров ред. Със столетия и хилядолетия са осъществявали тези духове с ариманична природа задачата по вчленяването на хората в тези обществени връзки, които се определят от кръвното родство. Земните връзки между хората са построени така, че кръвните връзки определят и връзките на любов, пораждат любов.
Хората се свързват с връзки в семейства, родове, народи, раси.
Всичко това е подвластно на определени закони на земната епоха, които се управляват от същностите на висшите Йерархии. Това, което човечеството е подразделило, което човечеството е разделило, полагайки в основата кръвните връзки, е било осъществено от ариманичните духове под водачеството на добрите духове.
към текста >>
244.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но няма да има подобрение докато истината бъде игнорирана от тези, които се определят като водачи на германската нация, докато тези хора считат духовния изследовател за предател на германската нация, без оглед на това, което казва духовната наука, което, ако бъде действително разбрано, би било единственото, предназначено да даде истинското, достойно място на немския народ, сред другите
народи
в света.
Но няма да има подобрение докато истината бъде игнорирана от тези, които се определят като водачи на германската нация, докато тези хора считат духовния изследовател за предател на германската нация, без оглед на това, което казва духовната наука, което, ако бъде действително разбрано, би било единственото, предназначено да даде истинското, достойно място на немския народ, сред другите народи в света.
Хората с друга насока на волята, стремящи се преди всичко към познание на Истината, трябва да обединят своите усилия, трябва да се държат заедно.
към текста >>
245.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За славяните - в 16-та книга на неговите "Идеи към философията и историята на човечеството", глава "Славянските
народи
".
Йохан Готфрид Хердер, (1744-1803г.) германски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач; Приятел на Гьоте, теоретик на течението "Буря и натиск".
За славяните - в 16-та книга на неговите "Идеи към философията и историята на човечеството", глава "Славянските народи".
към текста >>
– многонационална (11 различни
народи
и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия.
Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г.
– многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия.
към текста >>
246.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски
народи
, Вие ще намерите,че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което нарича ме "руска революция": т.е.
И все пак, тези ужасяващи събития са подчинени на загадъчни и тайнствени закони. Ако Вие, скъпи мои приятели, ако си припомните някои от деликатно разискваните проблеми по време на тазгодишните ни антропософски лекции, сигурно ще откриете, че по адрес на най-решителните събития, нещата са изнесе ни от нас твърде конкретно и ясно.
Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски народи, Вие ще намерите,че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което нарича ме "руска революция": т.е.
онова чудовищно събитие, което нахлу като едно напълно разбираемо кармическо отмъщение. (Естествено думата "отмъщение" е употребена като технически термин, а не в нейния морален смисъл). Върху всичко това ще размишлява още дълго не само руският народ, върху това ще размишляват и европейските народи, ще размишлява цялото човечество. Защото събитията и Източна Европа са много по загадъчни, отколкото изглеждат на пръв поглед. На повърхността изскочи нещо, което се беше натрупало в продължения на столетия.
към текста >>
Върху всичко това ще размишлява още дълго не само руският народ, върху това ще размишляват и европейските
народи
, ще размишлява цялото човечество.
И все пак, тези ужасяващи събития са подчинени на загадъчни и тайнствени закони. Ако Вие, скъпи мои приятели, ако си припомните някои от деликатно разискваните проблеми по време на тазгодишните ни антропософски лекции, сигурно ще откриете, че по адрес на най-решителните събития, нещата са изнесе ни от нас твърде конкретно и ясно. Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски народи, Вие ще намерите,че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което нарича ме "руска революция": т.е. онова чудовищно събитие, което нахлу като едно напълно разбираемо кармическо отмъщение. (Естествено думата "отмъщение" е употребена като технически термин, а не в нейния морален смисъл).
Върху всичко това ще размишлява още дълго не само руският народ, върху това ще размишляват и европейските народи, ще размишлява цялото човечество.
Защото събитията и Източна Европа са много по загадъчни, отколкото изглеждат на пръв поглед. На повърхността изскочи нещо, което се беше натрупало в продължения на столетия. Обаче новият елемент, скъпи мои приятели, показва едно съвсем друго лице. Вероятно по отношение на Източна Европа -, следващите поколения ще стигнат съвсем нагледно до разликата между истинските причини и Майя. Защото съвременните поколения гледат на Майя не като на Майя, а я приемат за непосредствена и истинска действителност.
към текста >>
И западните
народи
, скъпи мои приятели, са съвсем непригодни и зле подготвени, за да разберат какво точно се показва над повърхността на европейския Изток!
И западните народи, скъпи мои приятели, са съвсем непригодни и зле подготвени, за да разберат какво точно се показва над повърхността на европейския Изток!
А защо са зле подготвени? Защото така наречени те нормални хора Вие, скъпи приятели, не се числите към тях, понеже сте приели антропософията -, не разполагат с това, което все повече и повече ще се превръща, макар и хората да го посрещат с яростна антипатия, в безусловно необходимо качество на душата: антропософското познание. Да, за нормалните представители на нашата епоха, това звучи твърде странно: Хаосът няма да престане, докато достатъчно голям брой хора не приемат антропософските истини! Тази е световноисторическата Карма!
към текста >>
247.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните
народи
.
Гръцко-римската -, стана един вид повторение на това, което беше по време на самата Атлантска епоха. Така че включително до разцвета на Гърция, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие. Гръцката култура все още беше запазила една съвършена хармония между душата и тялото на човека. Естествено, хармонията беше най-съвършена в средата на Атлантската епоха. Обаче в Гърция тази хармония се повтори.
Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи.
Древният грък например все още чувствуваше формиращите въздействия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си. Изобщо по време на гръцката култура, човешкото тяло се намираше в непосредствено-пространствени отношения с външния свят. Връзката между човека и неговата пространствена среда беше много дълбока. С началото на Петата следатлантска културна епоха нещата се промениха. Колкото и странно да Ви прозвучи, но е така: Днес ние не идваме на света, за да се грижим за нашето тяло, за нашата организация.
към текста >>
248.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Например определени символи на древните
народи
, които днес се разглеждат само в сексуален смисъл, символи които са взети от низшата природа, могат да бъдат правилно разбрани едва тогава, когато си дадем сметка, че ръководителите на древните Мистерии които си служеха с тях имаха всъщност да изтъкнат именно висшия смисъл в низшата природа на човека.
Обаче развитието на човека продължи напред по такъв начин, че поради намесата на Луцифер, човек превърна в низша природа тъкмо онези сили, които непрекъснато струяха към него от Космоса. Ръководителите на древните Мистерии имаха съзнанието за тези неща. Изобщо те не бяха толкова цинично и филистерски настроени, както съвременните хора. И ако тези истини най-после се проумеят, много от историческите събития ще получат единствено вярното си обяснение.
Например определени символи на древните народи, които днес се разглеждат само в сексуален смисъл, символи които са взети от низшата природа, могат да бъдат правилно разбрани едва тогава, когато си дадем сметка, че ръководителите на древните Мистерии които си служеха с тях имаха всъщност да изтъкнат именно висшия смисъл в низшата природа на човека.
към текста >>
249.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тези два народа постигнаха чудесен социален напредък независимо дали го наричаме "демокрации" или с някоя друга дума и следователно останалите
народи
са просто виновни, че не са постигнали такъв напредък; правилно ще бъде, ако целият свят се приравни към този Социален напредък.
Нека да се спрем на Запада, и по-точно на англо-американския Запад, защото в по-голямата си част останалите страни само повтарят неговите думи коя е най-важната гледна точка в доктрината на Уилсън? Най-важната гледна точка е тази, че според Уилсън целият свят ще трябва да заприлича на Англия и Съединените Щати от последните години.
Тези два народа постигнаха чудесен социален напредък независимо дали го наричаме "демокрации" или с някоя друга дума и следователно останалите народи са просто виновни, че не са постигнали такъв напредък; правилно ще бъде, ако целият свят се приравни към този Социален напредък.
Възгледът на англо-американците е категоричен: това, което ние постигнахме, това което ние станахме, се предоставя сега и на другите големи и малки държави; то им показва правилните съотношения между индивида и държавата, то сочи как човекът може да бъде щастлив в рамките на държавата; така трябва да изглеждат нещата навсякъде.
към текста >>
250.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Хората трябваше да се научат да живеят заедно в своите племена,
народи
раси.
Във всички древни религии ние задължително откриваме символите на зачатието, символите на физическата наследствена линия. Ето защо още в юдейското законодателство, а и в другите езически религии ясно виждаме какво огромно значение се придава на всички подробности, имащи отношение към закона на наследствеността.
Хората трябваше да се научат да живеят заедно в своите племена, народи раси.
В основата на земните порядки трябваше да залегне не друго, а кръвното родство.
към текста >>
Съвременните събития бяха предсказани от посветените духове на всички
народи
.
Съвременните събития бяха предсказани от посветените духове на всички народи.
Да, те бяха предвидени и предсказани, и беше обърнато внимание върху следното: най-реакционните възгледи ще бликнат имен но от кръвта, понеже ще се наложи убеждението, че тъкмо тези реакционни възгледи са най-висшите! Обаче ние трябва да обхващаме тези неща с верен поглед и да не бъдем повлиявани от фразеологията, която се шири по света. Трябва да се издигнем поне малко до там, че да разбираме знаменията на времето. Естествено, хората могат да изберат и другия път, който се определя от предразсъдъците на кръвта: Тогава те ще се присъединят към ретроградните, низходящи течения, чиито предвестници са вече тук. Спрямо тях, ние сме длъжни да останем в пълна будност на съзнанието и да им противопоставим силите, които са възходящи.
към текста >>
251.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако насочим поглед към 20-те, 30-те години на 19 век, когато душите, които после се инкарнираха в човешки тела, все още бяха в духовния свят, ако насочим поглед към духовния свят от онова време, което предшествуваше материалистичната епоха, ние ще установим, че тези души, които искаха да слязат долу, носеха в себе си определени импулси, а тези импулси между другото водеха началото си от там, че в течение на хилядолетията, колкото пъти са слизали на Земята, съответните души са били свързани чрез кръвните връзки с тези семейства, с тези племена, с тези
народи
и с тези раси.
Ако насочим поглед към 20-те, 30-те години на 19 век, когато душите, които после се инкарнираха в човешки тела, все още бяха в духовния свят, ако насочим поглед към духовния свят от онова време, което предшествуваше материалистичната епоха, ние ще установим, че тези души, които искаха да слязат долу, носеха в себе си определени импулси, а тези импулси между другото водеха началото си от там, че в течение на хилядолетията, колкото пъти са слизали на Земята, съответните души са били свързани чрез кръвните връзки с тези семейства, с тези племена, с тези народи и с тези раси.
С оглед на тези стари връзки, през втората половина на 19 век определен брой души трябваше да решат своето инкарниране в тези или онези човешки тела. Защото съответните Духове на Светлината, влагайки своите импулси в човешки те души насочват общочовешката еволюция именно според старите кръвни връзки. Следователно, в човешките души, обитаващи духовния свят, бяха налице определени импулси, според които те трябваше да се включат по един или друг начин в старата Карма на човечеството и да се инкарнират в телата на онези хора, на които да се родят в края на 19 и началото на 20 век. И така, Духовете на Светлината държаха в свои ръце развитието на тези души и го насочваха, бих казал, според старите критерии.
към текста >>
И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участвуват днешните културни
народи
, е тренирано от Гьоте, по отношение на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел.
Но за тази цел той трябваше да обгърне в своя "Фауст" цялото развитие след 16 век от една страна със загадъчност, от друга с широк, иронично-хумористичен замах.
И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участвуват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте, по отношение на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел.
Гьоте третира като създание на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам. Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на "Фауст", с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на Мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век.
към текста >>
252.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и
народи
, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
*26. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното, или смътно ясновидство,е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
253.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните
народи
за шестата следатлантска културна епоха.
Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока.
Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха.
Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят.
към текста >>
254.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Насреща им стоят
източни
братства, именно индийски, които не по-малко искат да се намесят в развитието на човечеството.
Насреща им стоят източни братства, именно индийски, които не по-малко искат да се намесят в развитието на човечеството.
Тези индийски братства, от своя страна, преследват друга цел. Те никога не са развивали езотерична дейност, с която да привлекат мъртви в обсега на своята дейност, в обсега на своите ложи, това не ги занимава. Но от друга страна, те също не искат Мистерията на Голгота да навлезе със своите импулси в развитието на човечеството. Това също не го искат. Но не го искат, не защото мъртвите не им стоят така на разположение, както посочих при западните братства.
към текста >>
Тези
източни
леви братства, именно индийските, искат да отклонят интереса от Христос, искат християнството да не се наложи.
Те никога не са развивали езотерична дейност, с която да привлекат мъртви в обсега на своята дейност, в обсега на своите ложи, това не ги занимава. Но от друга страна, те също не искат Мистерията на Голгота да навлезе със своите импулси в развитието на човечеството. Това също не го искат. Но не го искат, не защото мъртвите не им стоят така на разположение, както посочих при западните братства. Те не искат да се борят с Христос, който в течение на 20 век ще пристъпи в развитието на човечеството, с поставянето на друга индивидуалност, за което биха се нуждаели от мъртвите, а те ги нямат.
Тези източни леви братства, именно индийските, искат да отклонят интереса от Христос, искат християнството да не се наложи.
Те не искат да се прояви интересът за истинския, преминал през Мистерията на Голгота Христос, който е бил на Земята в едно единствено въплъщение в продължение на три години и който повече не може да се появи във физическо въплъщение на Земята. Те не искат да използват мъртвите в ложите си, а нещо друго. В тези индийски източни ложи вместо мъртвите, както при западните ложи, се използват друг вид същества.
към текста >>
В тези индийски
източни
ложи вместо мъртвите, както при западните ложи, се използват друг вид същества.
Но не го искат, не защото мъртвите не им стоят така на разположение, както посочих при западните братства. Те не искат да се борят с Христос, който в течение на 20 век ще пристъпи в развитието на човечеството, с поставянето на друга индивидуалност, за което биха се нуждаели от мъртвите, а те ги нямат. Тези източни леви братства, именно индийските, искат да отклонят интереса от Христос, искат християнството да не се наложи. Те не искат да се прояви интересът за истинския, преминал през Мистерията на Голгота Христос, който е бил на Земята в едно единствено въплъщение в продължение на три години и който повече не може да се появи във физическо въплъщение на Земята. Те не искат да използват мъртвите в ложите си, а нещо друго.
В тези индийски източни ложи вместо мъртвите, както при западните ложи, се използват друг вид същества.
към текста >>
255.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните
народи
се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение.
Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го следват.
Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение.
Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически живот по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен живот. Има уеднаквяване във физическия земен живот. Чек, издаден в Ню Йорк, може да се осребри в Токио, Берлин и на други места. През годините, предхождащи войната, относно този факт винаги допълвах, че не само човешкото тяло се нуждае от душа, а всяко тяло има нужда от душа, не може да живее без душа. Това, което в търговско, индустриално и друго отношение се разпростира по Земята като физическо тяло, се нуждае от душа, такава душа, която да даде възможност на хората да се разбират духовно така, както се разбират търговски, както се разбират по отношение на парите.
към текста >>
Различна задача са имали хората по времето, когато водещи са били египтяните и халдейците, и друга задача са имали гръко-римските
народи
.
Вижте, Земята е имала различни задачи. Не само отделният човек има дадена задача, а цялата Земя постоянно има различни задачи. Хората от индийската култура са имали една задача в епохата, последвала непосредствено след голямата атлантска катастрофа. Друга задача са имали по-късно хората от персийската култура.
Различна задача са имали хората по времето, когато водещи са били египтяните и халдейците, и друга задача са имали гръко-римските народи.
Последната е траела до 15-то столетие. Друга задача ни беше възложена от 15-то столетие до днес. А задачата, която сега ни е възложена, е съвсем различна от всичко, което някога е имало на Земята. Задачата, възложена понастоящем на човечеството, и това, което е започнало от 15-то столетие и ще трае до 4-то хилядолетие, могат да се охарактеризират, като се посочи най-същественото, което се случва на Земята именно в този времеви период.
към текста >>
256.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Появяват се много гранични
народи
.
През 1413 година започва петата следатлантска епоха, през която става могъщ прелом. Когато това се вземе под внимание, човек може да се запита: Защо е пропаднала Римската империя, в която се е намирало всичко, което представлява гръцколатинската култура? Има различни причини, но една от най-важните е следната. Римляните са водили много войни. Войните постепенно извънредно разширяват тяхната територия.
Появяват се много гранични народи.
Това е определяща последица. Който изследва тогавашното време, първите християнски столетия, ще открие, че чрез своеобразния контакт на Римската империя, включваща администрацията и вътрешната социална структура, с граничните народи също и в посока към Ориента, става непрекъснато изтичане на металните монети от Рим към Ориента. И това, че металните парични средства изтичат към Ориента, е едно от най-важните събития през 2-то, 3-то, 4-то столетие след Христос, водещо до постепенния упадък на Рим.
към текста >>
Който изследва тогавашното време, първите християнски столетия, ще открие, че чрез своеобразния контакт на Римската империя, включваща администрацията и вътрешната социална структура, с граничните
народи
също и в посока към Ориента, става непрекъснато изтичане на металните монети от Рим към Ориента.
Има различни причини, но една от най-важните е следната. Римляните са водили много войни. Войните постепенно извънредно разширяват тяхната територия. Появяват се много гранични народи. Това е определяща последица.
Който изследва тогавашното време, първите християнски столетия, ще открие, че чрез своеобразния контакт на Римската империя, включваща администрацията и вътрешната социална структура, с граничните народи също и в посока към Ориента, става непрекъснато изтичане на металните монети от Рим към Ориента.
И това, че металните парични средства изтичат към Ориента, е едно от най-важните събития през 2-то, 3-то, 4-то столетие след Христос, водещо до постепенния упадък на Рим.
към текста >>
Когато наистина се изследва падането на Римската империя, липсата на злато поради разпростирането на социалната структура върху граничните
народи
навън в Ориента, се вижда как това, с което се срещаме по този начин, действа чак до алхимията и оттам чак до развитието на човешките души.
От това произлиза индивидуализмът, характерен за нашата епоха. Многократно се говори за изкуството да се прави злато. Откъде се появява това изкуство? Понеже Европа е обедняла на злато, се поражда външният физически копнеж за правене на злато, който трае до откриването на Америка и златото бива донесено оттам. Тези важни взаимовръзки трябва да се обхванат.
Когато наистина се изследва падането на Римската империя, липсата на злато поради разпростирането на социалната структура върху граничните народи навън в Ориента, се вижда как това, с което се срещаме по този начин, действа чак до алхимията и оттам чак до развитието на човешките души.
към текста >>
Тогава избухват духовните катастрофи, което кулминира в това, че определени
народи
от Изток пожелават да наводнят страните на Земята с отделни максими.
Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха. Някога атавистично-духовните сили са били тези, които изграждат една социална структура, като в хората трябва да се внесат силни духовни импулси; трябвало е те да бъдат внесени в човечеството. Представете си точно противоположното: Някои хора, изхождайки от себе си, искат да завладеят материалното на Земята, да го вземат от другите хора. Тогава желанието е да се даде духовното и това става причина да избухнат катастрофите след определен брой години след Мистерията на Голгота. Така Римската империя се разрушава.
Тогава избухват духовните катастрофи, което кулминира в това, че определени народи от Изток пожелават да наводнят страните на Земята с отделни максими.
Същото се проявява и сега, когато англо-американският народ иска да вземе Земята от хората. Това стои зад цялото. И се извършва съвсем точно същото, то се проявява като огледален образ.
към текста >>
257.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото само духовната наука ни води към разбирането, как от хилядолетие в хилядолетие се изменя душевното устройство на хората, как човек става съвсем друг, и как ние, поглеждайки към древните времена, научаваме, че хората от третия следатлантски период, тоест египетско-халдейските
народи
, са имали съвсем друго душевно устройство и човешки качества, отколкото имаме ние сега.
Защото само духовната наука ни води към разбирането, как от хилядолетие в хилядолетие се изменя душевното устройство на хората, как човек става съвсем друг, и как ние, поглеждайки към древните времена, научаваме, че хората от третия следатлантски период, тоест египетско-халдейските народи, са имали съвсем друго душевно устройство и човешки качества, отколкото имаме ние сега.
Това чувство на причастност към цялото развитие на човечеството е отглас на нашата връзка с Архаите в периода между заспиването и пробуждането. Така че в периода между заспиването и пробуждането ние трябва да поддържаме връзка с тази трета духовна йерархия.
към текста >>
258.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Когато мъдрите филолози – днес и филолозите, първо, са твърде абстрактни, и второ, са станали филистери, – когато мъдрите филолози изучават езиците, открити при така наречените диви
народи
в Америка, когато „цивилизаторите“, казвам това в кавички, проникнали в Америка, тоест когато тези цивилизатори открили дивите американци, там тези мъдри филолози намерили, което е забележително, че тези диви хора имали логически добре формирани езици!
Обаче възниква въпросът: как се съотнася човешкото към това космическо? От една определена страна вече съм ви посочвал това; нека днес добавим още някои афористични разглеждания.
Когато мъдрите филолози – днес и филолозите, първо, са твърде абстрактни, и второ, са станали филистери, – когато мъдрите филолози изучават езиците, открити при така наречените диви народи в Америка, когато „цивилизаторите“, казвам това в кавички, проникнали в Америка, тоест когато тези цивилизатори открили дивите американци, там тези мъдри филолози намерили, което е забележително, че тези диви хора имали логически добре формирани езици!
Намерили огромно количество такива езици, които, както уверяват филолозите, и както всъщност е, в образуването и членуването са подобни на финския, испанския и италианския. Такива неща се откриват при аборигените в Гренландия. И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали. Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим. Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика.
към текста >>
259.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Източните
народи
на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена.
Ако разгледаме периода до XIV век след Р.Х., дотогава на хората е можело да бъде излагана мистиката. Тогава мистичните понятия са притежавали още действена сила, те са възпитавали и импулсирали хората.
Източните народи на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена.
И в наше време може да се изучава много от това, което е било свойствено на европейските народи в предишните времена; но като цяло душевното устройство на човечеството се е променило. И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги. И може да се окаже, че няма по-добро средство да се подготви някоя секта за вражда и кавги и да се докарат раздор и взаимни обвинения, от това да им се говорят мистични благочестиви речи. За праволинейното разбиране това изглежда невъзможно; но такава е действителността на фактите. Действителността на фактите се състои в това, че съществено е не само съдържанието на това, което се излага, но също и как човек реагира на тези неща.
към текста >>
И в наше време може да се изучава много от това, което е било свойствено на европейските
народи
в предишните времена; но като цяло душевното устройство на човечеството се е променило.
Ако разгледаме периода до XIV век след Р.Х., дотогава на хората е можело да бъде излагана мистиката. Тогава мистичните понятия са притежавали още действена сила, те са възпитавали и импулсирали хората. Източните народи на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена.
И в наше време може да се изучава много от това, което е било свойствено на европейските народи в предишните времена; но като цяло душевното устройство на човечеството се е променило.
И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги. И може да се окаже, че няма по-добро средство да се подготви някоя секта за вражда и кавги и да се докарат раздор и взаимни обвинения, от това да им се говорят мистични благочестиви речи. За праволинейното разбиране това изглежда невъзможно; но такава е действителността на фактите. Действителността на фактите се състои в това, че съществено е не само съдържанието на това, което се излага, но също и как човек реагира на тези неща. Необходимо е да се разбира света.
към текста >>
260.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите
народи
, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример.
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление.
към текста >>
в англоезичните
народи
.
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е.
в англоезичните народи.
По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата.
към текста >>
Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските
народи
, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс.
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи.
Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс.
Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали. И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център.
към текста >>
И неанглоезичните
народи
от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център.
Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали.
И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център.
Защото другите култури в съвременната им структура в никакъв случай не са самобитни култури, а в голямата си част се захранват от материалистичната тенденция, която изхожда от този център.
към текста >>
261.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От една страна имаме човешкия поток, движещ се към Мистерията на Голгота, който исторически се е проявил в историята на семитските
народи
.
Ако разгледаме епохата от човешкото развитие, когато човечеството се е приближило до Мистерията на Голгота, ще открием, че равновесното състояние между луциферическите и ариманическите сили е било изключително неустойчиво, не е имало реално равновесие.
От една страна имаме човешкия поток, движещ се към Мистерията на Голгота, който исторически се е проявил в историята на семитските народи.
Този човешкият поток станал особено достъпен за въздействието на луциферическите същества, вследствие на което в подсъзнателното се усилили ариманическите влияния.
към текста >>
За западните
народи
, по времето когато Мистерията на Голгота е навлизала в земното развитие, влиянието на гръцката култура е било особено важно.
Напротив, гръцката природа се оказала много достъпна за историческите ариманически сили, вследствие на което луциферическите въздействия се изместили в подсъзнанието. Само тогава напълно ще разберем семитската и гръцката култури, които са полярни противоположности, когато надлежно вземем предвид колебанието на мировото развитие на човечеството между ариманическото и луциферическото.
За западните народи, по времето когато Мистерията на Голгота е навлизала в земното развитие, влиянието на гръцката култура е било особено важно.
Но то вече е угаснало, или по-точно е да се каже, преминало е връхната си точка. Гръцкия свят е бил заплашен от низходящо развитие. Това низходящо развитие, заплашващо гръцката култура, може да се изрази по следния начин: гърците, именно благодарение на ариманическото внедряване, на което са били подложени, което в изкуството им се е проявило като луциферически елемент, достигнали висша мъдрост. И тази мъдрост, както често сме я характеризирали, приела много индивидуален, човешки индивидуален характер. Но най-голямо величие тя достигнала там, където от прадревни времена в гръцката мъдрост е просветвало това, на което са научили хората самите духовни същества.
към текста >>
262.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Семитските
народи
са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания.
Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това.
Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве. Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики. И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва. Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон
народи
и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота.
Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи. Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят.
към текста >>
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите
народи
, е било в началото на появата на човешкия род.
Ще стигнем до фалшива гледна точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него. В двата случая ще получим изкривявания. Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това? Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род.
От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
към текста >>
263.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните
народи
– от Средна Европа на запад.
Нека да продължим с разгледаното вчера.
По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад.
Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар.
към текста >>
Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни
народи
, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание.
Нека да продължим с разгледаното вчера. По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт.
Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание.
Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>
Онези
народи
, които както готските, лангобардските, а също и франкските, впоследствие взеха по различен начин участие в това, което неправилно се нарича Велико преселение на народите, бяха първоначално ариани.
Този трети импулс се намира повече на Запад. Така, имаме Христовия народ, църковния народ, а сега и един трети импулс, който по един определен начин импулсира народите (правилно е да се каже не инспирира, а импулсира). Това е така, мили приятели. Трябва да се каже: Онова, което в крайната си форма е довело до появяването на йезуитството, като народно опълчение на генералисимус Исус Христос, има дълбоки основи в цялата същност на цивилизования свят.Невъзможно е да се разбере тази същност, ако не се погледне към нещо отдалечено по-назад в човешката история, което обаче е продължило да действа и в последствие. Навярно знаете от външната история и историята на религията, че част от различните форми, в които отначало Християнството направи своя, ако мога така да се изразя, победоносен поход от изток на запад, бяха арианството и тринитарианството.
Онези народи, които както готските, лангобардските, а също и франкските, впоследствие взеха по различен начин участие в това, което неправилно се нарича Велико преселение на народите, бяха първоначално ариани.
към текста >>
В първите векове от развитието на християнството обаче, това не е било просто догматическо различие, защото арианското християнство е било изцяло построено върху основите, които сега ви изложих – на отношението на Сина към Отца – това арианско християнство инстинктивно се е приемало за нещо естествено от хората, които споменах – готските, лангобардските и всички
народи
, които отначало наследиха римското господство след и по време на залеза на Римската Империя.
Да, колкото и странно да звучи, това изглежда само като една догматическа разлика. Това е една догматическа разлика само за днешния човек.
В първите векове от развитието на християнството обаче, това не е било просто догматическо различие, защото арианското християнство е било изцяло построено върху основите, които сега ви изложих – на отношението на Сина към Отца – това арианско християнство инстинктивно се е приемало за нещо естествено от хората, които споменах – готските, лангобардските и всички народи, които отначало наследиха римското господство след и по време на залеза на Римската Империя.
Те инстинктивно бяха ариани. Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни.
към текста >>
И една голяма част от първоначалните
народи
, варварските
народи
, готите, лангобардите и т.н., бяха унищожени; това, което не беше унищожено като народ, тогава беше заличено от привържениците на Атанасий.
Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни. В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий. И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска църква.
И една голяма част от първоначалните народи, варварските народи, готите, лангобардите и т.н., бяха унищожени; това, което не беше унищожено като народ, тогава беше заличено от привържениците на Атанасий.
Същинският арианизъм продължи да съществува под формата на секти, но изчезна като непосредствено действаща народностна религия.
към текста >>
Тези душевни състояния на така наречените германски
народи
всъщност първоначално почиват на други основи.
Ако човек иска да се задълбочи в тези неща, трябва да се вземат предвид първоначалните душевни състояния на народите, които смениха Римската Империя, които, както се казва – това не е вярно, но сега не мога да изправям историята, – са нахлули в Римската Империя; за които се знае само, че са сменили Римската Империя.
Тези душевни състояния на така наречените германски народи всъщност първоначално почиват на други основи.
към текста >>
Тези
народи
идват от различни страни и се смесват с едно друго, автохтонно население на Европа, с едно особено население, което може да се нарече келтско.Останки на това келтско население се срещат още и днес тук-там в определени части на народите.
Тези народи идват от различни страни и се смесват с едно друго, автохтонно население на Европа, с едно особено население, което може да се нарече келтско.Останки на това келтско население се срещат още и днес тук-там в определени части на народите.
Там, където днес човек иска да консервира всичко народностно, се изхожда и от това, да се консервира по пределен начин келтското, там където то се среща или поне се смята, че се среща. Човек обаче си представя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се представя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
към текста >>
Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези
народи
, които както германските и франкските
народи
се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо.
Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание.
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>
И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или
Народи
на Ложите.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно. В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното. Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира.
И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите.
Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур.
към текста >>
Първото изречение гласи: „Има Бог.“ – След като инстинктивно различните
народи
от най-различни религии приемат, че има Бог, следователно за него (Чербъри) е естествено да приеме: Има Бог.
Първото изречение гласи: „Има Бог.“ – След като инстинктивно различните народи от най-различни религии приемат, че има Бог, следователно за него (Чербъри) е естествено да приеме: Има Бог.
към текста >>
И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни
народи
, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението.
Това трябва да се има предвид сега, когато се разглежда едната страна на нещата.Като вземем под внимание и другата страна, тогава там имаме всичко това, което нито приема Христовия импулс по този начин, както на изток – до известна степен като една инвазия, нито го приема като нещо живеещо и предаващо се чрез традиции и писменост, а го приема като нещо разумно. Това намира продължение вътре в ложите и във всички техни разклонения. Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено). Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството.
И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението.
Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на еволюцията на съзнателната душа. Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от изток на запад, беше положено на народностни, етнически основи. Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния човек, в индивида.
към текста >>
Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански
народи
= сетивна душа, френски
народи
= разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме преди всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало.
Следва трето течение. То е общо за цялото човечество, благодарение на него цялото човечество е в една възраст на развитие, в него то постоянно се подмладява, и сега е на възрастта на сетивната душа, от 28-ата до 21-ата година.Това протича в цялото човечество.
Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански народи = сетивна душа, френски народи = разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме преди всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало.
Но оттам произтича и взаимодействието с другото, с това, което е еволюция във всички хора: еволюцията на сетивната душа, която протича успоредно и много по-несъзнателно, отколкото еволюцията на съзнателната душа.
към текста >>
Тогава не е за учудване, че разпространението на социализма в тези
източни
части на Европа приема форми, които са съвършено неразбираеми – едно неорганично взаимодействие между културата на съзнателната душа и културата на сетивната душа.
На външната физическа действителност е присъщо нещата, които често вътрешно най-малко са свързани, външно да трябва да се ошлифоват едни в други. От незнайни времена царизмът и русизмът не се съчетаваха. Който разбира руската същност именно религиозно, той непременно ще трябва да признае стремежа за отделянето от царизма като нещо подразбиращо се. Но помислете, този „Христос е Дух“ е най-вътрешното, той е свързан с първата култура на съзнателната душа. И сега, докато социализмът ври и кипи, този импулс се сблъсква с това, което живее в сетивната душа, както го описах.
Тогава не е за учудване, че разпространението на социализма в тези източни части на Европа приема форми, които са съвършено неразбираеми – едно неорганично взаимодействие между културата на съзнателната душа и културата на сетивната душа.
към текста >>
Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато човек си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички
народи
се борят помежду си?
Когато преди осем дни разглеждах тук моята „Философия на Свободата“, се опитах да ви покажа как в резултат на моята дейност бях отхвърлен отвсякъде. Сигурно си спомняте това отхвърляне от най-различни области. Да, осмелявам се да кажа: Също и с гьотеанството мога да се смятам за отхвърлен от най-различни области – там, където през последните тежки години се опитах да насоча човечеството към него.
Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато човек си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички народи се борят помежду си?
“ – Но и тук се чувствам отхвърлен отвсякъде. Не казвам това заради песимизъм, тъй като за това познавам много добре закона на кармата. Не го казвам и защото не бих правил същото и утре, ако се открие възможност. Но трябва да го кажа, защото е необходимо много неща да се съобщят на човечеството, защото човечеството може само чрез вглеждане в действителността да намери в себе си импулсите, които са предназначени за съвременната епоха.
към текста >>
264.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Силвестър, каквото се опитахме да постигнем тази вечер, тогава не малко души биха изживели истината за този наш празник така, че биха си казали: Да, ако застинем в онези мисли, с които човечеството е свикнало, и в онова, което намира сили не само всред един народ, а всред всички
народи
по Земята, тогава перспективата на Ратенау ще се окаже вярна.
Той е великият мъж, нали така? Един човек, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай! Но колко удобно е това, колко удобна е мисълта, която понижава съзнанието. Колко по-неудобно е да си кажеш: Ако пред нас не бива да се очертават такива перспективи, каквито виждаше Ратенау, тогава ще е необходимо възможно по-голям брой хора да стигнат до признаване на духовния свят. И ако съумеем да пробудим у себе си такова усещане за св.
Силвестър, каквото се опитахме да постигнем тази вечер, тогава не малко души биха изживели истината за този наш празник така, че биха си казали: Да, ако застинем в онези мисли, с които човечеството е свикнало, и в онова, което намира сили не само всред един народ, а всред всички народи по Земята, тогава перспективата на Ратенау ще се окаже вярна.
– А тя не бива да се оказва вярна! Напълно във възможностите на хората е, да не се стига до тази перспектива. И в тази новогодишна вечер нека призовем волята, която няма да позволи тази перспектива да се окаже вярна. Обаче за тази цел е необходимо да отворим очи за действително новото и да се освободим от всички предразсъдъци, които днес все още ни теглят към себе си с такава огромна сила.
към текста >>
265.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
И те вярваха, че щастието ще дойде в света само ако всички други
народи
измрат, а собственото им племе се разпростре върху цялото лице на земята.
Един прост факт ще ни покаже, че пътят не винаги се намира. Преди Христовият импулс да навлезе в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота, народът, от който произлезе Христос Исус, гледаше на себе си като на богоизбран народ.
И те вярваха, че щастието ще дойде в света само ако всички други народи измрат, а собственото им племе се разпростре върху цялото лице на земята.
В известен смисъл това беше оправдана вяра, тъй като Йехова, богът на този народ, го беше избрал за свой народ, а Йехова беше разглеждан като един единствен Бог. Във времето преди Мистерията на Голгота това беше оправдана вяра на стария еврейски народ, тъй като от този стар еврейски народ трябваше да произлезе Христос Исус.
към текста >>
266.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
в различните области на земните
народи
.
Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали? Той има основната представа: онова, което той трябва да си представи, така че то да го задоволява, трябвало сега да задоволи всички хора по цялата земя и трябвало да бъде валидно безкрай за цялото бъдеще земно съществувание. Че всичко онова, което трябва да важи като мисъл за социалния живот, трябва да бъде родено от основния характер на времето и на мястото, за това хората имат днес твърде малко чувство. Ето защо днешните хора не могат да разберат лесно, колко е необходимо да се внедри в европейската култура с нейния американски придатък троичното разчленение на социалния организъм, като се държи сметка за различните нюанси. Ако това троично разчленение на социалния организъм бъде внедрено, тогава от само себе си ще настъпи нюансирането относно пространството, т.е.
в различните области на земните народи.
И освен това: след изтичането на времето, след което поради еволюцията на човечеството споменатите от мене идеи и мисли в моята книга "Съществени точки на социалния въпрос" не ще бъдат вече валидни, трябва да бъдат намерени именно други подходящи за времето.
към текста >>
267.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В старите
източни
времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството.
Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор.
В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството.
В Гърция намираме разделение на господари и роби. Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука.
към текста >>
Аристократът бил водач в старите
източни
Мистерии на Светлината.
Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот. Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството. Днес може да се наблюдава едно странно нещо. Ние срещаме сред хората, с които сме заобиколени някои, които наричаме "благородници", "аристократи". Напразно се опитваме да открием причината защо някоя личност е аристократ, а друга не е, защото човечеството отдавна се е лишило от онова, което разграничава аристократа от неаристократа.
Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината.
Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела. Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно.
към текста >>
268.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
През годините на войната постоянно чувахме световната лъжа: "Свобода за отделните
народи
, дори за най-малките
народи
." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора.
През годините на войната постоянно чувахме световната лъжа: "Свобода за отделните народи, дори за най-малките народи." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора.
Тази лъжа не е нищо друго освен усилието всеки отделен народ да се проникне не от новата сила на Михаил, а от силата на старото, пред-Християнско време, с Михаиловата сила от Стария Завет. Колкото и парадоксално да звучи, днес има тенденция сред т.н. цивилизовани народи да преобразуват в нещо луциферическо онова, което бе оправдано сред еврейския народ от Стария Завет, и да направят от това най-мощния импулс във всеки отделен народ.
към текста >>
цивилизовани
народи
да преобразуват в нещо луциферическо онова, което бе оправдано сред еврейския народ от Стария Завет, и да направят от това най-мощния импулс във всеки отделен народ.
През годините на войната постоянно чувахме световната лъжа: "Свобода за отделните народи, дори за най-малките народи." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора. Тази лъжа не е нищо друго освен усилието всеки отделен народ да се проникне не от новата сила на Михаил, а от силата на старото, пред-Християнско време, с Михаиловата сила от Стария Завет. Колкото и парадоксално да звучи, днес има тенденция сред т.н.
цивилизовани народи да преобразуват в нещо луциферическо онова, което бе оправдано сред еврейския народ от Стария Завет, и да направят от това най-мощния импулс във всеки отделен народ.
към текста >>
269.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи,
народи
и раси.
Христос Исус се появи сред народ, който обожаваше Йяхве или Йехова Бог, който е свързан с всичко, което е природно съществуване, който живее в гръмотевицата и светкавицата, в движението на облаците и звездите, в изворите и течащите потоци, в растежа на растенията, животните и човеците. Йяхве е този Бог, който никога не може, ако човек е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на човека съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на човека съзнанието за неговото ново раждане, което човекът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии. И така,виждаме как съвременното човечество бива водено и отклонявано от Христос-Исус, за Когото няма разлика на класа, народ или раса, за когото има само едно единствено човечество.
Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси.
И ако това бе само един Йехова, когото евреите обожаваха, когато дойде Христос, то сега съвременните народи са се върна ли към мнозина Йехова. Защото онова, което се обожествява днес макар че вече не се нарича с древното си име, Йехова-силите, които хората наистина обожават, когато се разделят на народи и воюват един с друг те са много Йехова. Виждаме как народите водят кървави войни като всеки в даден момент се позовава на Христос всъщност не е Христос, към Когото народите се обръщат, а е само Йехова, не е единствения Йехова, а един от Йеховите Народът просто се е върнал към него и забравя каква голяма крачка бе направена, когато принципът Йехова направи място на принципа Христос.
към текста >>
И ако това бе само един Йехова, когото евреите обожаваха, когато дойде Христос, то сега съвременните
народи
са се върна ли към мнозина Йехова.
Христос Исус се появи сред народ, който обожаваше Йяхве или Йехова Бог, който е свързан с всичко, което е природно съществуване, който живее в гръмотевицата и светкавицата, в движението на облаците и звездите, в изворите и течащите потоци, в растежа на растенията, животните и човеците. Йяхве е този Бог, който никога не може, ако човек е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на човека съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на човека съзнанието за неговото ново раждане, което човекът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии. И така,виждаме как съвременното човечество бива водено и отклонявано от Христос-Исус, за Когото няма разлика на класа, народ или раса, за когото има само едно единствено човечество. Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси.
И ако това бе само един Йехова, когото евреите обожаваха, когато дойде Христос, то сега съвременните народи са се върна ли към мнозина Йехова.
Защото онова, което се обожествява днес макар че вече не се нарича с древното си име, Йехова-силите, които хората наистина обожават, когато се разделят на народи и воюват един с друг те са много Йехова. Виждаме как народите водят кървави войни като всеки в даден момент се позовава на Христос всъщност не е Христос, към Когото народите се обръщат, а е само Йехова, не е единствения Йехова, а един от Йеховите Народът просто се е върнал към него и забравя каква голяма крачка бе направена, когато принципът Йехова направи място на принципа Христос.
към текста >>
Защото онова, което се обожествява днес макар че вече не се нарича с древното си име, Йехова-силите, които хората наистина обожават, когато се разделят на
народи
и воюват един с друг те са много Йехова.
Христос Исус се появи сред народ, който обожаваше Йяхве или Йехова Бог, който е свързан с всичко, което е природно съществуване, който живее в гръмотевицата и светкавицата, в движението на облаците и звездите, в изворите и течащите потоци, в растежа на растенията, животните и човеците. Йяхве е този Бог, който никога не може, ако човек е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на човека съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на човека съзнанието за неговото ново раждане, което човекът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии. И така,виждаме как съвременното човечество бива водено и отклонявано от Христос-Исус, за Когото няма разлика на класа, народ или раса, за когото има само едно единствено човечество. Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси. И ако това бе само един Йехова, когото евреите обожаваха, когато дойде Христос, то сега съвременните народи са се върна ли към мнозина Йехова.
Защото онова, което се обожествява днес макар че вече не се нарича с древното си име, Йехова-силите, които хората наистина обожават, когато се разделят на народи и воюват един с друг те са много Йехова.
Виждаме как народите водят кървави войни като всеки в даден момент се позовава на Христос всъщност не е Христос, към Когото народите се обръщат, а е само Йехова, не е единствения Йехова, а един от Йеховите Народът просто се е върнал към него и забравя каква голяма крачка бе направена, когато принципът Йехова направи място на принципа Христос.
към текста >>
270.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ако погледнем назад до началото на човешката еволюция на земята и след това я проследим през хилядите години, които предшествуват Мистерията на Голгота, ще открием, че през онова време, независимо от това колко са велики и огромни постиженията на отделните
народи
, всички тези постижения представляват всъщност един вид подготовка това бяха подготвителни степени за онова, което стана при Мистерията на Голгота, заради човечеството.
Ако погледнем назад до началото на човешката еволюция на земята и след това я проследим през хилядите години, които предшествуват Мистерията на Голгота, ще открием, че през онова време, независимо от това колко са велики и огромни постиженията на отделните народи, всички тези постижения представляват всъщност един вид подготовка това бяха подготвителни степени за онова, което стана при Мистерията на Голгота, заради човечеството.
И отново, ако проследим онова, което е станало от Мистерията на Голгота насам, там отново ще открием, че можем да я разберем само, като си спомним, че Христос, който премина през Мистерията на Голгота, от тогава на сетне дейно участва в еволюцията на човека.
към текста >>
271.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Всред отделни
народи
от предхристиянските времена е било възможно след смъртните способности да бъдат оплодени от онези способности, които са останали от преди раждане.
Всред отделни народи от предхристиянските времена е било възможно след смъртните способности да бъдат оплодени от онези способности, които са останали от преди раждане.
Защото някои хора са позволявали вида знание, притежавано от Мъдреците на Изтока, да се оттегли, а следсмъртното знание да изскочи на преден план, и поради това, че предрождените способности са могли да оплодяват следсмъртните способности, дарът за пророкуване се развил в тези хора, дарът за предсказване пророчески чрез след смъртните способности. Онези, които ние наричаме Еврейски Пророци са били мъже, в които следсмъртните способности са били особено развити и тези способности не оставали само в инстинктивния живот, както при скромните овчари на полето, на които бе обявявано раждането на Исус, те са били прониквани и от онези други способности, които са развити до по-голяма степен всред такива човеци като Мъдреците на Изтока и които способности довеждали до специално знание, свързано с тайните на звездите и на случките в небесата.
към текста >>
272.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много
народи
за териториите на които те са живеели.
Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели.
Това е било вътрешно възприятие за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят. Нашето обикновено сетивно възприятие след това се е развило по тази вътрешна способност. Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата.
към текста >>
Сред болшинството
народи
по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология.
Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека.
И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
към текста >>
273.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Днес хората вярват, че им се налага да преговарят само по стопанските въпроси, примерно за позицията на Япония в Тихия океан, за преустройството на Китай с оглед комерсиалните интереси на търговските
народи
по света и т.н.
Но знаменията на времето са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх. Този страх беше маскиран и се проявяваше в най-различни чувства. Обаче отсега нататък, ние се нуждаем от такова душевно устройство, което ще може да обгърне една нова световна култура. Ние се нуждаем от дълбоко доверие, уравновесяващо противоположностите между Изтока и Запада. Едва тогава ще се открият същинските перспективи пред човечеството.
Днес хората вярват, че им се налага да преговарят само по стопанските въпроси, примерно за позицията на Япония в Тихия океан, за преустройството на Китай с оглед комерсиалните интереси на търговските народи по света и т.н.
към текста >>
274.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И когато накрая, се издигнем до Архаите, в тяхно лице ние имаме вече направляващите Същества, които действуват над отделните
народи
и подготвят смяната на епохите.
И когато накрая, се издигнем до Архаите, в тяхно лице ние имаме вече направляващите Същества, които действуват над отделните народи и подготвят смяната на епохите.
Естествено, това не е единствената функция на тези Същества, но засега по този начин си изграждаме най-добрата представа за тях.
към текста >>
275.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако вземете чудните космогонии на езическите
народи
, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята.
Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята.
И така, човекът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята. Но постепенно човекът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята. В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека!
към текста >>
276.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А знаем, че дори и днес определени
източни
школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят.
А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса.
Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
277.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Приливът на северните
народи
към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите.
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века. Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението.
Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите.
Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда. Легендата за Лоенгрин. Теология на Средновековието. Мартианус Капела. Седемте свободни изкуства.
към текста >>
278.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен живот" на европейските
народи
, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи.
Ние не можем, обаче, да кажем, че чрез обикновените исторически представи, следващите векове се явяват на днешните хора по един по-ясен начин.
От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен живот" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи.
Какво има в основата на тези обикновени исторически представи? Какво има в творбите даже на претендиращите драматурзи или поети с гъвкаво перо, например, от рода на господин ван Вилденбрух*/* Ернст ван Вилденбрух /1845-1909/ минава най-напред за драматурга на вилхелмската епоха. Неговата известност избледнява бързо пред успеха но натурализма/, които са се задоволявали най-вече да изопачават в своите творби, във външни чудовища, различните дела на семейството на Луис льо Пию или други подобни персонажи, представени после под историческо име?
към текста >>
И, дошли от Източна Европа, северните
народи
проникнаха и навлязоха към Запада и Юга.
Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света. Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение.
И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга.
Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори" Женева, EAR,1988/ като си даде задача, в действителност, да използва всички събития, за да премахне до корен древните виждания за света и да бъдат оставени да стигнат до потомството само тези писмени документи, които се приемат благосклонно в този колеж.
към текста >>
Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите
народи
навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света. Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга.
Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
в "Човешки въпроси, космични отговори" Женева, EAR,1988/ като си даде задача, в действителност, да използва всички събития, за да премахне до корен древните виждания за света и да бъдат оставени да стигнат до потомството само тези писмени документи, които се приемат благосклонно в този колеж.
към текста >>
И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те
народи
именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга.
Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност.
И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга.
Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни.
към текста >>
Защото тези
народи
бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните
народи
, гърци и римляни.
Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност. И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга.
Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни.
към текста >>
Собствената природа на южните
народи
ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
към текста >>
Тези северни
народи
имаха при това, нещо друго.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците.
Тези северни народи имаха при това, нещо друго.
Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни
народи
, чрез готи, германски
народи
, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго.
Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род.
Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
Естествените дарби, обаче, на готическите
народи
, на германските
народи
не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното.
Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
към текста >>
Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически
народи
, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер.
Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>
Тези
народи
също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция.
Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>
Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните
народи
имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>
Какво означава този израз: "тези
народи
гледаха духовния свят отвън?
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън?
" това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин.
към текста >>
И така тези северни
народи
могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
към текста >>
Атавистичното ясновидство на тези северни
народи
беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките.
Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки. Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят.
Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките.
В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
Виждате ли, с такова виждане северните
народи
направиха място на Христос.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос.
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ.
към текста >>
Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните
народи
и римския народ.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос. Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви.
Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ.
Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там. И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е.
към текста >>
Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните
народи
и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу.
Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията.
Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят. Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук.
към текста >>
279.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
От този факт, митовете на различните
народи
станаха различни.
Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят. Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога. В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят. Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери.
От този факт, митовете на различните народи станаха различни.
Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят. Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички
народи
щяха да създадат един и същ мит.
А също не ги виждаше така ясно. Те бяха по-далеч от него в своя земен живот. Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот. Той виждаше боговете неясно, защото ги виждаше, така да се каже, в перспектива. Той не виж да още достатъчно добре Мистерията на Голгота в нейната цялостност, защото тя е твърде близо до него.
Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички народи щяха да създадат един и същ мит.
Мистерията на Голгота е твърде близка до човека. Той е свързан с нея твърде силно. Най-напред трябва той да постигне още перспективата; от факта, че се освобождава все повече и повече от самия себе си, той трябва да постигне перспективата за предопределеността на бог на земята, за Мистерията на Голгота.
към текста >>
280.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и
народи
, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и животински свят, но това опира само до живота и после се замъглява.
Това, което се разгръща тогава в пространството на един век е спектакъл с такова влияние, че човекът от една бъдеща култура, дарен с друга душа и други страсти, ще бъде по необходимост потопен в чувството, че в тази епоха природата се е разклатила.
При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и животински свят, но това опира само до живота и после се замъглява.
Но тази техника ще остави следи от своите дни, когато всичко ще бъде изгубено и погълнато. Тази фалшива страст промени образа, който дава повърхността на земята./…../
към текста >>
От тази гледна точка, тогава е, разбира се, възможно да започнем да разсъждаваме върху историята чрез следния израз: "Всички големи събития от историята са носени от същества като тези:
народи
, партии, войски, краси; в замяна историята на духа се развива в общности, кръгове, школи, културни слоеве, ориентации, "изми", чиято сплотеност е по-разхлабена.
От тази гледна точка, тогава е, разбира се, възможно да започнем да разсъждаваме върху историята чрез следния израз: "Всички големи събития от историята са носени от същества като тези: народи, партии, войски, краси; в замяна историята на духа се развива в общности, кръгове, школи, културни слоеве, ориентации, "изми", чиято сплотеност е по-разхлабена.
И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на действието или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер. Това е характеристиката на държавния човек, който пронизва от край до край с една тотална сигурност тези души маси, които се образуват и разтурят в потока на времето, но, въпреки всичко, зависи също и от случайността, дали той ще може да ги покорява или ще бъде завлечен от тях* /* Шпенглер стр. 579/.
към текста >>
281.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата
източни
царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят.
И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет. И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота.
Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят.
Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител. И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед.
към текста >>
282.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
От тези мои думи Вие отново си давате сметка, защо в древните епохи, където ориенталските
народи
се стремяха макар и инстинктивно към ясновиждане в духовния свят, пред хората стоеше непосредствената задача: Чрез особени упражнения да превърнат дишането в един съзнателен процес.
От тези мои думи Вие отново си давате сметка, защо в древните епохи, където ориенталските народи се стремяха макар и инстинктивно към ясновиждане в духовния свят, пред хората стоеше непосредствената задача: Чрез особени упражнения да превърнат дишането в един съзнателен процес.
Защото след като човек успяваше да превърне дишането си в един съзнателен процес, той прекрачваше в духовния свят.
към текста >>
283.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Нека да насочим нашия поглед към древните
източни
култури преди основаването на християнството.
Нека да насочим нашия поглед към древните източни култури преди основаването на християнството.
Ако сравним техните Мистерии, както и Мистериите, които бяха разпространени в Средна, Западна и Северна Европа преди основаването на християнството, да, ако ги сравним, с Коледната Мистерия, ние преди всичко ще забележим, че те бяха не зимни, а летни Мистерии; те изразяваха сливането на човешко то същество с онези Земни сили, които се проявяват по време на лятото. А една добра представа за тези неща ще си изградим само тогава, когато насочим поглед към онази част от човешката история, която предшествува Мистерията на Голгота.
към текста >>
284.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В предхристиянските епохи ръководителите на летните Мистерии имаха да изпълняват важни задачи пред съответните
народи
.
Вчера трябваше да говоря пред Вас за онези епохи, които предшестваха Мистерията на Голгота и Вие помните, че най-забележителната роля тогава се падаше на Мистериите, които се празнуваха в разгара на лятото. Да, в разгара на лятото човекът както впрочем и самата Земя се чувствуваше отворен пред необятните простори на Космоса и свързваше душата си с определени извън-Земни сили.
В предхристиянските епохи ръководителите на летните Мистерии имаха да изпълняват важни задачи пред съответните народи.
Една от тях изискваше: В разгара на лятото, т.е. по времето на нашия Еньовден, човешките души трябваше да се обърнат Към божествено-духовните светове и да им принесат в жертва своя чувствено овладян мисловен свят. Защото ръководителите на Мистериите добре знаеха, че ако не предприемат нещо всичко, което се откриваше на човека в хода на годишния цикъл, се оказваше изложено на страшни луциферически изкушения. И те правеха така, че в разгара на лятото, когато Земята, тъй да се каже, широко размахваше крилата си в просторите на Космоса, човекът жертвуваше целия си мисловен свят.
към текста >>
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени
народи
стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята. Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>
За част от древните
народи
Посвещението се състоеше в това, че окултните кандидати се научаваха да разчитат космическите надписи, но не така, както се четат мъртвите букви на лист хартия, а както се приемат озарения от свръхсетивните Същества.
Висшият Слънчев Дух принадлежеше все още на Космоса и не беше слязъл на Земята. По време на зимата положението на човека беше съвсем различно, отколкото е то днес. Както Земята, така и той, се оказваха в една пълна космическа самотност. И ние можем да вникнем в тогавашното му положение най-добре, когато отправим поглед към онези древни Мистерии, които бяха; широко разпространени преди Мистерията на Голгота. В тези Мистерии се пазеше науката за Посвещението, разбира се в нейната тогавашна разновидност.
За част от древните народи Посвещението се състоеше в това, че окултните кандидати се научаваха да разчитат космическите надписи, но не така, както се четат мъртвите букви на лист хартия, а както се приемат озарения от свръхсетивните Същества.
Ако един човек навлизаше в тайните на Космоса, той знаеше, че това, което набира сили и израства по лицето на Земята, е само един образ на процесите, които имат своето начало горе в звездния Космос.
към текста >>
Наред с това обаче се загатваше и за онова чудно събитие от човешката история, при което раждането на Христос в един от южните
народи
трябваше да преобрази древния празник на болката и страданието в празник на душевна радост и благочестие.
Наред с това обаче се загатваше и за онова чудно събитие от човешката история, при което раждането на Христос в един от южните народи трябваше да преобрази древния празник на болката и страданието в празник на душевна радост и благочестие.
към текста >>
285.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани
народи
, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи. А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл. Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
Ако хората бъдат разделени на нации, на
народи
и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
286.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Би могло, както вече казах, да се постави въпрос за това, какво би станало с европейската цивилизация, ако не бяха нахлули от Изток на Запад тези, често, доволно варварски
народи
и не бяха се излели чрез своите, изпълнени с младежки свежи сили отделни представители, върху остарялата гръко-римска цивилизация?
Би могло, както вече казах, да се постави въпрос за това, какво би станало с европейската цивилизация, ако не бяха нахлули от Изток на Запад тези, често, доволно варварски народи и не бяха се излели чрез своите, изпълнени с младежки свежи сили отделни представители, върху остарялата гръко-римска цивилизация?
към текста >>
Но, от друга страна, би могло да се попита и за това, какво биха могли да дадат тези полуварварски
народи
за европейската цивилизация, ако не бяха възприели нещото, което го имаше в гръко-римската цивилизация и което беше прието от Духовете на Личността, Архаите.
Но, от друга страна, би могло да се попита и за това, какво биха могли да дадат тези полуварварски народи за европейската цивилизация, ако не бяха възприели нещото, което го имаше в гръко-римската цивилизация и което беше прието от Духовете на Личността, Архаите.
към текста >>
287.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И това извиква в нас, разбира се, дълбоко чувство, че в онези времена, когато за европейските
народи
се приближило настъпването на петата следатлантска епоха, се появили такива поеми, като «Парсифал» на Волфрам фон Ешенбах (края на 12-ти - началото на 13-ти век).
Отзвуци от тези импулси на човешкото развитие се намират в дълбините на някои от значителните паметници на човешката култура.
И това извиква в нас, разбира се, дълбоко чувство, че в онези времена, когато за европейските народи се приближило настъпването на петата следатлантска епоха, се появили такива поеми, като «Парсифал» на Волфрам фон Ешенбах (края на 12-ти - началото на 13-ти век).
Ние често сме разглеждали тази поема като такава, а днес ще отправим духовното си око върху нея, като грандиозно знамение на времето. Обърнете внимание на характерното, което се появява не само при Волфрам, но и при други хора от това време, когато се обръщат към поезията. Тогава разглеждат, може да се каже, с безпокойство, със загриженост, три стадия в развитието на човешката душа. Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на живота, когато по наивен начин живее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата. А второто – това е съмнението.
към текста >>
288.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
При различните
народи
тази подготовка протичаше различно, като например по-късно представителите на северните
народи
започнаха да се занимават с руническите знаци и да отгатват техните съчетания.
Много трудно е да назовем с днешни думи онова, което занимаваше тогавашните хора през времето от нашите месеци Септември, Октомври до нашата Коледа, понеже – естествено – нещата са се променили много. Те бяха подканвани да се занимават с нещо, което днес бихме нарекли отгатване на гатанки, отговаряне на въпроси, които им бяха задавани под прикрита форма, така че от загадките и символите те трябваше да извлекат някакъв смисъл. Например, предводителите на Мистериите даваха на тези, които искаха да научат нещо, някакъв символичен образ, и учениците трябваше да го разтълкуват. Или те им даваха някаква загадка, която учениците трябваше да разрешат. Или им даваха някакво магическо заклинание, което те трябваше да свържат с природата и да открият неговия смисъл.
При различните народи тази подготовка протичаше различно, като например по-късно представителите на северните народи започнаха да се занимават с руническите знаци и да отгатват техните съчетания.
На тези занимания хората се отдаваха през зимните месеци, когато – макар и в най-примитивни форми – възникнаха първите наченки на пластичното изкуство.
към текста >>
289.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Чак до египетския период, за човечеството, за съзнанието на онова време, както на африканско-европейските
народи
, така и на азиатските
народи
, въобще не е съществувало това, което днес наричаме вещества.
Чак до египетския период, за човечеството, за съзнанието на онова време, както на африканско-европейските народи, така и на азиатските народи, въобще не е съществувало това, което днес наричаме вещества.
към текста >>
290.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
На много места и всред много
народи
, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден.
Но ето, че сега погледът ни улавя и далечните очертания на древния и съответствуващ езически празник. И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Великденския празник и принципът на Мистериите.
На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден.
към текста >>
Определени предноазиатски
народи
го имаха в своя календар далеч преди християнското летоброене.
Нека вземем древния празник на Адонис.
Определени предноазиатски народи го имаха в своя календар далеч преди християнското летоброене.
В центъра на този празник стоеше един образ и в него беше представен Адонис, духовният символ на всичко, което блика в човека като сили на младостта, като духовен символ на всичко, което се изявява в човека като дух на красотата.
към текста >>
Разбира се, в известно отношение древните
народи
смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ.
По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата.
към текста >>
291.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
В миналите епохи действително имаше
народи
, които бяха предимно „есенни" и
народи
, които бяха предимно „пролетни".
Тези неща изглеждаха различно и бяха устроени според съответните географски и етнически области.
В миналите епохи действително имаше народи, които бяха предимно „есенни" и народи, които бяха предимно „пролетни".
За есенните народи присъщи бяха Мистериите на Адонис, за пролетните народи, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес.
към текста >>
За есенните
народи
присъщи бяха Мистериите на Адонис, за пролетните
народи
, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес.
Тези неща изглеждаха различно и бяха устроени според съответните географски и етнически области. В миналите епохи действително имаше народи, които бяха предимно „есенни" и народи, които бяха предимно „пролетни".
За есенните народи присъщи бяха Мистериите на Адонис, за пролетните народи, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес.
към текста >>
292.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски
народи
: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта.
Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>
Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните
народи
от Азия.
Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните народи от Азия.
За източния човек Земята е само подножие на Космоса, най-низшето от четирите царства, които са в неделимо цяло. Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите. В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес.
към текста >>
293.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните
източни
народи
.
Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида". Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците. Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване. Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно.
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи.
Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си.
към текста >>
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски
народи
на изток по направление на Азия.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия.
Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>
Миграцията на атлантските
народи
в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11).
Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия.
Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>
294.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските
народи
са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и постепенно заселвайки Европа и Азия.
От предната лекция трябва да ви е ясно, че правилен поглед върху историческото развитие на човечеството на Земята е възможен само в случай, че вземем в предвид съвсем различните състояния на душата, които са преобладавали в различните епохи.
Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и постепенно заселвайки Европа и Азия.
Всичко, което е ставало в Древна Азия във връзка с тези народи, се е намирало под влияние на тези хора, чието духовно състояние се е приспособило към ритъма. В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет. В хода на източното развитие тази локализирана памет преминавала в ритмическа, и аз показах, как с гръцкото развитие е станал великия прелом, който е донесъл новия вид памет - времевата.
към текста >>
Всичко, което е ставало в Древна Азия във връзка с тези
народи
, се е намирало под влияние на тези хора, чието духовно състояние се е приспособило към ритъма.
От предната лекция трябва да ви е ясно, че правилен поглед върху историческото развитие на човечеството на Земята е възможен само в случай, че вземем в предвид съвсем различните състояния на душата, които са преобладавали в различните епохи. Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и постепенно заселвайки Европа и Азия.
Всичко, което е ставало в Древна Азия във връзка с тези народи, се е намирало под влияние на тези хора, чието духовно състояние се е приспособило към ритъма.
В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет. В хода на източното развитие тази локализирана памет преминавала в ритмическа, и аз показах, как с гръцкото развитие е станал великия прелом, който е донесъл новия вид памет - времевата.
към текста >>
По такъв начин, тези
източни
народи
са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи.
Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер.
По такъв начин, тези източни народи са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи.
Тези образи не са били толкова реални, както в по-древните времена, например времената на Атлантида и Лемурия или в лунната епоха. Въпреки това, те присъствали все още по времето на това азиатско развитие.
към текста >>
Благодарение на тези факти, които приведох, можете да отбележите коренното различие между устройството на душата, което преобладавало сред източните
народи
в доисторическите времена и устройството на хората от по-късните цивилизации.
Благодарение на тези факти, които приведох, можете да отбележите коренното различие между устройството на душата, което преобладавало сред източните народи в доисторическите времена и устройството на хората от по-късните цивилизации.
В древността е имало друго човечество, което е можело да нарича Азия долно небе и да разбира като своя земя цялата заобикаляща природа. Те са знаели, къде е било долното, последно небе. Сравнете това с възгледите на съвременните хора. Колко далеч е съвременният човек от това, че да разглежда всичко обкръжаващо като последно небе! Болшинството хора не могат да мислят за него като за последно по простата причина, че понятие си нямат за никакво предшестващо.
към текста >>
Но ние намираме също сред тези
народи
нещо такова, което на повечето от нас може да се стори крайно варварско.
И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно битие.
Но ние намираме също сред тези народи нещо такова, което на повечето от нас може да се стори крайно варварско.
На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дяволско. От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали. Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско.
към текста >>
И така, ние намираме, че тези
източни
битки, често толкова плашещи и представящи ни се в толкова варварски аспект, в действителност не са нищо друго, от импулси за човешкото развитие.
Това, което в наши дни постигаме като индивиди, в онези времена се е постигало чрез съвместно живеене с другите. Народът, които е гледал на света като победител и господар, - младият народ, не разполагащ със силата на разсъдъка, - се е нуждаел в обкръжението си, така да се каже, от народ, който е имал в себе си повече сили на смъртта. В преодоляването на другия народ, той се е стремял към това, което му е било нужно за собствената му еволюция.
И така, ние намираме, че тези източни битки, често толкова плашещи и представящи ни се в толкова варварски аспект, в действителност не са нищо друго, от импулси за човешкото развитие.
Те са били необходими. Човечеството не би могло да се развива на Земята, ако не бяха тези ужасни войни и битки, които ни се струват толкова варварски.
към текста >>
Младите
източни
народи
не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта.
Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
295.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските
народи
.
Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време.
Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи.
Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина.
към текста >>
Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези
народи
.
Стоейки пред огромната женска фигура в Хибернийските мистерии, ученикът е имал много ярко преживяване на това, че етерът в действителност не принадлежи на Земята, но ежегодно се сваля тук от елементарните духове за нуждите на разцъфтяващия живот. И така е било и за Аристотел. Той все още е имал дълбоко проникновение за връзката на човешкото същество с Космоса. Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада. Обаче някои от тях достигнали Изтока, където още се пазело разбирането на такива истини.
Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези народи.
/*Теофраст, 390-305 пр. Р.X. - ученик на Аристотел, наречен наследник на Аристотел в качеството му на ръководител на атинската школа на перипатетиците./
към текста >>
296.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Главната особеност на всички древни
източни
мистерии е била, че моралните импулси не са били строго отделени от природните.
Връзката на човешкото същество с макрокосмоса се е откривала в множество разни мистерии по същия грандиозен начин, както ви я обрисувах вчера във връзка с мистериите на Хиберния, а също с ученията, които Аристотел е предал на Александър Велики.
Главната особеност на всички древни източни мистерии е била, че моралните импулси не са били строго отделени от природните.
Когато Аристотел сочел на Александър на северо-запад, където преобладават духовете на стихията вода, оттам идвал не само физически импулс, - както сега го възприемаме, когато духа северозападен вятър и т.н., - а с физическите идвали също и морални импулси. Физическото и моралното са били единни.
към текста >>
297.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Така всъщност ние виждаме, как чрез съпротивата на европейските християнски воюващи
народи
постепенно угасват онези течения, за които току-що говорихме.
Така всъщност ние виждаме, как чрез съпротивата на европейските християнски воюващи народи постепенно угасват онези течения, за които току-що говорихме.
И когато стигаме така към края на първото хилядолетие, за Европа остават опасностите идващи от страна на турците, но те нямат вече нищо общо с това, което имаме предвид тук. Защото оттогава не се говори вече за разпространението на арабизма.
към текста >>
298.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните
източни
култури бяха създали във всички области на живота.
Защото, развиващата се по същото време в Европа култура, всъщност е била една примитивна култура.
През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури бяха създали във всички области на живота.
Архитектура, астрономия - както беше практикувана тогава, - философия, мистика, изкуства, география, поезия разцъфтяваха в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните
източни
клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия философски и научен духовен живот.
Ние вече споменахме, какъв път беше поела през времената индивидуалността на Харун ал Рашид. Когато той мина през вратата на смъртта, в него остана стремежът да отиде повече на Запад, със собствената си душа да пренесе на Запад онова, което се разпространи като арабизъм на Запад.
Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия философски и научен духовен живот.
Ние виждаме, как в Бейкън отново се явява това, което, така да се каже, Харун ал Рашид беше видял около себе си, обаче преобразено в западна форма.
към текста >>
299.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Някога имаше
народи
, имаше човешки групи, които поглеждаха само към духовното в този пространствено-космически свят.
Ние обръщаме поглед към този космически свят, който ни заобикаля в обкръжението на Земята, с когото сме подобни чрез нашето етерно тяло, подобни сме и чрез нашето астрално тяло и поглеждаме към духовността на този космически свят.
Някога имаше народи, имаше човешки групи, които поглеждаха само към духовното в този пространствено-космически свят.
Те пропускаха възможността да си създадат представи за повтарянето на земния живот. Защото мисли за повторните земни животи имаха само онези хора и човешки групи, които можеха да си представят времето в неговата чистота, в неговата безпространственост. И когато ние изключим това, което имаме като наш земен свят и неговото обкръжение, или накратко като наш Космос и прозрем духовното в него, ние имаме приблизително онова, за което можем да кажем: То трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето съществуване. То трябва да е тук.
към текста >>
И когато си представите тази духовност, в тази, бих искал да кажа, затвореност в себе си, в тази чистота, тогава имаме приблизително това, което онези
народи
, които се бяха ограничили до съзерцанието само на пространството, наричаха Бог.
В тази представа - всичко това, което аз сега характеризирах, трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето земно съществуване – в това се намира нещо изключително важно. Именно тогава се намира нещо изключително важно, когато си представим духовността на всичко това, което аз охарактеризирах.
И когато си представите тази духовност, в тази, бих искал да кажа, затвореност в себе си, в тази чистота, тогава имаме приблизително това, което онези народи, които се бяха ограничили до съзерцанието само на пространството, наричаха Бог.
към текста >>
В своите мъдри учения тези
народи
поне бяха почувствали, че Космосът е пронизан и проникнат с една божественост и че трябва да се отличава от тази божественост онова, което във физическия свят е в нашето земно обкръжение.
В своите мъдри учения тези народи поне бяха почувствали, че Космосът е пронизан и проникнат с една божественост и че трябва да се отличава от тази божественост онова, което във физическия свят е в нашето земно обкръжение.
Това, което се изявява като етерното в това космически божествено и духовно, което ни поглежда през синевата на небето, може да бъде разграничено; освен това в тази божественост може да се различи също и астралното, което ни поглежда през конфигурациите на звездното небе.
към текста >>
300.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други
народи
се заселиха в тези области.
Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека. Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата.
И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области.
В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи». За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили. За хората, които току-що охарактеризирах в цяла Европа се среща името «българи».
към текста >>
301.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните
народи
или човешки групи.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия.
За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания. Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
към текста >>
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на
народи
, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
към текста >>
302.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той не е от един народ, не е от една раса, той е такъв, като че е израснал от всички раси и
народи
.
Помислете само, колко силно може да се говори за това: - Тук имаме принадлежащ към даден народ човек - русин, французин, англичанин, германец. Ние поставяме хората на определено място когато размисляме, когато ги виждаме, къде може да принадлежат. Ние ще считаме за важно, когато погледнем един човек, че той е турчин, руснак и т. н.. При тези, който днес действително приемат антропософията като тяхна най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики не ще имат вече никакъв смисъл, когато те отново ще слязат на Земята. Хората ще кажат: - Откъде е този човек?
Той не е от един народ, не е от една раса, той е такъв, като че е израснал от всички раси и народи.
към текста >>
303.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Досега хората са изграждали физиономията си от силите, които лежат в основите на техните
народи
, от физическото.
Това никога не е било в мировата история.
Досега хората са изграждали физиономията си от силите, които лежат в основите на техните народи, от физическото.
И днес още от физиономиите на хората, особено когато са млади, когато лицата още не са набраздени от грижите на живота или от радостите и възторга, от божествената страна на живота, бихме могли да кажем, откъде произхождат те. Някога ще има хора, по физиономията на които ще можем да кажем, какви са били те в тяхното минало въплъщение, когато са се домогвали до духовното. Тогава до тях ще стоят другите - и какво ще означава тогава кармата? Тогава кармата ще е смъкнала кармическите сродства, кармическите афинитети.
към текста >>
304.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други
народи
- и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време.
Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите.
Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време.
Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен. Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид. И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор. Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там. Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите.
към текста >>
305.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни
народи
са се образували от още по-древни
народи
; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството.
към текста >>
Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези
народи
независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище.
И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент? Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха.
Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище.
Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха.
към текста >>
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните
народи
, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики.
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
към текста >>
А сега трябва да помислите, че като едно последно деяние, което произхождаше от импулсите на Михаел, имаме основаването на земно-човешката интелигентност и внасянето на гръцката култура чрез походите на Александър Велики в онези
народи
, които имаха заложба за космополитното.
Но настъпи онази епоха, в която все повече и повече трябва да бъде подготвена способността на човека да развива интелекта от своята собствена сила на душата; не само да получава в откровение интелигентността на Космоса, а самият той да стане интелигентен от собствена сила. Това бе подготвено после от аристотелизма, чрез онзи особен, явяващ се в залеза на гръцката култура философски светоглед, който след това даде импулса за походите на Александър Велики в Азия и Африка. В аристотелизма се криеше, бих могъл да кажа, откъсването, отделянето на земната интелигентност от космическата Интелигентност. В това, което после по-късно бе наречено логика на Аристотел, се крие отделянето на онзи мислен скелет, който след това се превърна в човешка интелигентност във всички следващи столетия.
А сега трябва да помислите, че като едно последно деяние, което произхождаше от импулсите на Михаел, имаме основаването на земно-човешката интелигентност и внасянето на гръцката култура чрез походите на Александър Велики в онези народи, които имаха заложба за космополитното.
Това е едно единно дело.
към текста >>
Тази дълбока тайна, която царуваше в развитието на човечеството на Земята, беше позната в отделни, малко на брой
източни
мистерии.
Тази дълбока тайна, която царуваше в развитието на човечеството на Земята, беше позната в отделни, малко на брой източни мистерии.
И така в тези малко на брой източни мистерии учители с основни духовни заложби, които те бяха развили, можаха да посветят ученици в тази велика тайна. И чрез едно съчетание от рода на тези, които са трудно разбираеми за обикновения земен ум, случи се, че тази тайна стигна до онзи владетелски дворец, за който аз говорих в Гьотеанума и на други места. Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници.
към текста >>
И така в тези малко на брой
източни
мистерии учители с основни духовни заложби, които те бяха развили, можаха да посветят ученици в тази велика тайна.
Тази дълбока тайна, която царуваше в развитието на човечеството на Земята, беше позната в отделни, малко на брой източни мистерии.
И така в тези малко на брой източни мистерии учители с основни духовни заложби, които те бяха развили, можаха да посветят ученици в тази велика тайна.
И чрез едно съчетание от рода на тези, които са трудно разбираеми за обикновения земен ум, случи се, че тази тайна стигна до онзи владетелски дворец, за който аз говорих в Гьотеанума и на други места. Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници. Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ.
към текста >>
306.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много
народи
на Земята, във всички области, където това е възможно.
Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега.
Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
към текста >>
307.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Просто защото действаха
източни
влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае. Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага. И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие.
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
към текста >>
308.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
А за да вникнем в същинската художествена природа на облеклото, аз Ви припомних онази възторжена радост, с която примитивните
народи
се отнасяха към своето облекло: Те все още имаха едно смътно усещане, че са напуснали духовния свят и са слезли във физическия свят, че просто са се вмъкнали във физическото тяло.
А за да вникнем в същинската художествена природа на облеклото, аз Ви припомних онази възторжена радост, с която примитивните народи се отнасяха към своето облекло: Те все още имаха едно смътно усещане, че са напуснали духовния свят и са слезли във физическия свят, че просто са се вмъкнали във физическото тяло.
Но тогавашните човешки души знаеха: В обвивката на това физическо тяло ние намираме нещо много по-различно от условията, с които разполагахме в духовния свят!
към текста >>
Ето защо в облеклото на примитивните
народи
ние виждаме едно несръчно загатване, едно несръчно изобразяване на онази астрална човешка същност, която човекът е притежавал още преди своето раждане във физическия свят.
И тогава възникваше инстинктивната, чувствена потребност: Да, в тези цветове, в тези ако ми позволите неуместния израз кройки, ние трябва да търсим една такава обвивка, която да отговаря на спомена ни за живота преди раждането.
Ето защо в облеклото на примитивните народи ние виждаме едно несръчно загатване, едно несръчно изобразяване на онази астрална човешка същност, която човекът е притежавал още преди своето раждане във физическия свят.
И така, архитектурата има нещо общо с това, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска физическото тяло. А изкуството на обличането, доколкото то наистина се проявява като изкуство, има нещо общо с онова, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска духовния свят, за да се потопи във физическия свят.
към текста >>
309.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако искаме да из следваме тогавашната поезия, и то не всред примитивните
народи
, чиято древна култура днес е обект на крайно съмнителни проучвания, ние трябва да прибегнем именно до Мистериите, които са лежали в основата на общочовешката духовна еволюция.
Днес бих искал да прибавя още нещо към лекциите върху изкуството, които изнесох миналата седмица. Аз често трябваше да изтъквам, че в началото на общочовешката еволюция, науката, изкуството и религията са представлявали едно цяло. Ако в съвременния духовен живот ние имаме от една страна науката, от друга страна изкуството и от трета страна религията, нека да не забравяме, че в далечното минало тези три течения на човешкия духовен живот са имали една обща майка. И за нас е най-лесно да вникнем в характера на това общо начало, на тази обща майка, ако се обърнем към по-ранните етапи от човешката история, приблизително четири-пет хилядолетия преди нашето летоброене и се опитаме да видим какво представляваше тогавашната поезия, или това, което днес обозначаваме с името поезия.
Ако искаме да из следваме тогавашната поезия, и то не всред примитивните народи, чиято древна култура днес е обект на крайно съмнителни проучвания, ние трябва да прибегнем именно до Мистериите, които са лежали в основата на общочовешката духовна еволюция.
към текста >>
310.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и
народи
, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
*17. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството: Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се въз приема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
311.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
По подобен начин са стояли нещата и при северните
народи
.
Но колкото по-назад в духовното развитие на човека се връщаме, все повече откриваме, че онова, което днес е отделено едно от друго, протича в едно цяло. Например най-малкото за древните гърци човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс. Рецитацията е била изпълнявана по начин, твърде сходен с този на пеене. А песента се е доближавала много до рецитирането. Онова, което се е диференцирало в песен и рецитация, е било нещо единно.
По подобен начин са стояли нещата и при северните народи.
Това, което те са имали, също не е било едностранчиво пеене и едностранчиво говорене или декламиране, а е било декламаторско изкуство, възникнало от северния народностен характер - също както рецитаторското изкуство е възникнало от южния народностен характер, - било е декламаторско изкуство и пеене на Севера, които се дължат на съвсем други предпоставки в сравнение с тези на гръцкото пеене, но отново са нещо единно. Така че си имаме работа с едно диференциране на изкуствата. И изхождайки от старата форма, трябва напълно да приемем, че пеенето, следователно музикалното, рецитацията или декламацията и ритмичното, танцовото движение са били цялостно свързани едно с друго. Те са били изпълнявани в пълна хармония като нещо единно.
към текста >>
312.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие трябва непременно да можете да опишете на 13-14 годишните момчета и момичета как са се събрали тези походи, как са тръгнали и как без ред са се движили към Ориента и как поради не благоприятни обстоятелства, но и поради намесата на чужди
народи
са били погубени много хора.
След това Вие ще опишете как тези походи са тръгнали към Ориента и как са загинали чудовищно много хора, често преди да са го достигнали.
Вие трябва непременно да можете да опишете на 13-14 годишните момчета и момичета как са се събрали тези походи, как са тръгнали и как без ред са се движили към Ориента и как поради не благоприятни обстоятелства, но и поради намесата на чужди народи са били погубени много хора.
към текста >>
Как гръцките
народи
реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента.
Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците. След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали. Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.
към текста >>
След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските
народи
в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските
народи
сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея
народи
, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента. Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците.
След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали.
Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.
към текста >>
Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски
народи
, монголците и османските турци.
Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия. След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка. Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно. Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия. Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние.
Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци.
Заради аморалната същност, а оттам и последвалото неизпълнение на задачите на кръстоносците се стигна до това, че монголци и османци се разпростряха точно върху тези земи, които кръстоносците се опитаха да европезират. И ние виждаме как върху просторни територии, обхванати от ентусиазма, довел до кръстоносните походи, идва контраудар от другата страна: мюсулманско-монголското нашествие, установило военен деспотизъм и останало дълго време ужас за Европа и тъмна сянка на кръстоноството.
към текста >>
Плащането на данъци е било слабо познато на европейските
народи
до 13 век.
Дори думата магазин не е европейска, доколкото се е свързвала с търговия и т.н. Използуването на магазини за търговия европейците са научили от ориенталците. Можете да си представите колко ограничен е бил животът на Европа, че дори не са били използувани магазини. Думата "арсенал" също спада тук. Но европейците са научили още нещо от Ориента, те са го донесли с думата "тарифа".
Плащането на данъци е било слабо познато на европейските народи до 13 век.
А плащането на данъци по определени тарифи е било въведено в Европа, едва когато кръстоносците са го научили от ориенталците.
към текста >>
313.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Не е ли така: хората, които днес идват от различните
източни
области на Европа, разказват за свой голям ужас за един факт, който не свидетелства тъкмо за напредничавостта по пътя към една особена цивилизация.
Не е ли така: хората, които днес идват от различните източни области на Европа, разказват за свой голям ужас за един факт, който не свидетелства тъкмо за напредничавостта по пътя към една особена цивилизация.
Това, което имам впредвид е съществуването, възникването на така наречените "Картечнички". Това е една особена класа хора, която се образува в източната част на Европа, жени от европейското население на изтока, които се използват в съвременните революционни движения, в които винаги този, който се числи към управляващата партия, попада в тъмницата или в затвора, или бива убит след известно време т.е. където винаги съществува опасност за живота. В някои отделни области на изток се избират особено млади жени, които биват въоръжавани с изостанали от войните ловни пушки, и които поемат длъжността да застрелват хора, които са тъкмо противници на изкачващото се на власт правителство. Тези картечнички, натъкмени с откраднатите оръжия, изпитват радост от това да носят пушка и да стрелят по хората и смятат, че е оправдано да се реномират с това пред останалите хора, че са се приучили да изпитват едно фино чувство за това, как бликва кръвта на младите хора, и как изглежда кръвта на по-възрастните.
към текста >>
314.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Вярвам, че всеки, който се занимава с темата, ще признае, че в древните култури е имало прекрасни терапевтични възгледи, изхождащи от човешките инстинкти, които само не са могли да бъдат прозряни съзнателно, но са съществували дори там, където са изпаднали в упадък, както при сегашните диви
народи
все още могат да импонират.
Това особено силно се проявява в древните мирогледи, където е имало още инстинктивни терапевтични възгледи.
Вярвам, че всеки, който се занимава с темата, ще признае, че в древните култури е имало прекрасни терапевтични възгледи, изхождащи от човешките инстинкти, които само не са могли да бъдат прозряни съзнателно, но са съществували дори там, където са изпаднали в упадък, както при сегашните диви народи все още могат да импонират.
към текста >>
315.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Опасността, която се съдържа в това, ако мога така да кажа, свързване, закачване на аза отдолу в човешкия организъм, тази опасност е особено голяма наистина за почти всички хора и особено за културните
народи
в нашето съвремие, когато те са деца, и затова всъщност при всеки човек, ако не е непременно със здрава селска кръв, трябва да се обръща внимание на тези неща.
Опасността, която се съдържа в това, ако мога така да кажа, свързване, закачване на аза отдолу в човешкия организъм, тази опасност е особено голяма наистина за почти всички хора и особено за културните народи в нашето съвремие, когато те са деца, и затова всъщност при всеки човек, ако не е непременно със здрава селска кръв, трябва да се обръща внимание на тези неща.
Относно тези неща все още съществува определена разлика между селската кръв и останалото (градското) население. В това отношение разликата трябва да се има предвид. Останалото население има силна склонност към смущения, които произлизат от това неправилно свързване на аза в организма, който основно се уврежда, преди този аз да се свърже, именно склонност към опасностите, появяващи се при това свързване, съединяване на аза. От страна на дихателната система и от системата на главата женският пол е още по-склонен за това своеобразно лабилно равновесие. По отношение на гръдната си организация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен.
към текста >>
316.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това можете да го изследвате и външно статистически, като вземете под внимание, че например
народи
, които слабо развиват азовата дейност, като източно-европейските, руския народ, при които азът не се изтъква напред, като народ годишно употребяват минимално количество захар, за разлика от англичаните, при които азът развива изключително активна дейност и изобщо колкото повече отивате на Запад, толкова повече е количеството на консумираната годишно захар.
Първоначално се разглежда външното. Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното. Значи имаме работа със силно въздействие върху астралната същност в храносмилателните области на човека. Корените на жълтата тинтява обаче съдържат и захар. Сигурно си спомняте, че съм посочвал как в преработването на захарта при човешкия организационен процес лежи силно импулсиране на азовата дейност.
Това можете да го изследвате и външно статистически, като вземете под внимание, че например народи, които слабо развиват азовата дейност, като източно-европейските, руския народ, при които азът не се изтъква напред, като народ годишно употребяват минимално количество захар, за разлика от англичаните, при които азът развива изключително активна дейност и изобщо колкото повече отивате на Запад, толкова повече е количеството на консумираната годишно захар.
Нужно е такива неща да се имат предвид, ако изобщо искаме да стигнем до познание за света.
към текста >>
317.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните
източни
документи на мъдростта.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие.
Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта.
Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци. Само че предварително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то напредва в своето развитие. И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за напредъка на човечеството.
към текста >>
И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни
източни
мъдреци.
За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията.
И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци.
Само че предварително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то напредва в своето развитие. И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за напредъка на човечеството. С обикновеното съзнание ние живеем в нашия мисловен свят, в света на нашите чувства, на нашата воля и основаваме онова, което се вълнува нагоре и надолу в душата като мисъл, като чувство и като воля, като познаваме. Също и външните възприятия, възприятията на физическия сетивен свят са тези, при които всъщност нашето съзнание се пробужда.
към текста >>
Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни
източни
времена от това не трябваше много да се опасяват.
Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни.
Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват.
Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто. Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните
източни
мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло.
Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични.
Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии.
към текста >>
По този път трябва да върви западната Духовна наука, ако иска да надрасне онова, което някога източната мъдрост е добила като Инспирация, като съдържание на Инспирацията по един начин отговарящ на расовите особености на онези
народи
.
Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия. От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят. Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва. Но ето това е, което в настоящия момент е една от най-важните работи на човечеството: да познаем, че истинският път трябва да бъде този на имагинацията.
По този път трябва да върви западната Духовна наука, ако иска да надрасне онова, което някога източната мъдрост е добила като Инспирация, като съдържание на Инспирацията по един начин отговарящ на расовите особености на онези народи.
Само когато ще можем да противопоставим на изродената Инспирация на изтока основани на духа, наситени с действителност имагинации, които са се родили по пътя за една по-висша духовна култура, когато ще можем да произведем тези имагинации като едно духовно течение от запад към изток, тогава ние ще направим онова, към което човечеството се стреми и което днес още се разтоварва в експлозии от социално естество.
към текста >>
318.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски
народи
, – още не е придавало особено значения на развитието на аза.
Често съм говорил за това в антропософските лекции[6]. Това е преломен момент. Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр. Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието.
Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза.
Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън. Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9]. Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
към текста >>
319.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Как древните скотовъдни
народи
са създали науката за звездите.
Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета.
Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>
320.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Помислете сега за древните скотовъдни
народи
, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе.
Освен това ми се иска да ви кажа още нещо.
Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе.
По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал.
към текста >>
Древните скотовъдни
народи
поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород.
След това те се събуждали. От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите. В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н.
към текста >>
Поетичната мъдрост на тези древни скотовъдни
народи
, запазила се и досега, съдържа извънредно много неща, които и днес могат да се окажат поучителни.
Поетичната мъдрост на тези древни скотовъдни народи, запазила се и досега, съдържа извънредно много неща, които и днес могат да се окажат поучителни.
Тази мъдрост може да се разбере, ако се знае: човек, насочващ срещу всеки лъч светлина, срещу всеки звезден лъч ответен кислороден лъч, сам става цяло небе, вътрешно кислородно небе.
към текста >>
Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни
народи
.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе.
Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи.
Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество.
към текста >>
Именно от древните скотовъдни пастирски
народи
произхождат всички хора.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе. Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи.
Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора.
За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество. Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена.
към текста >>
Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски
народи
; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски
народи
.
За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество. Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена.
Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски народи; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски народи.
към текста >>
321.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Древните
народи
са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли. Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно.
Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно.
Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
Ако тези
народи
биха се убедили в това, че някога им се е налагало да се учат да говорят, че на говор хората е трябвало да се учат, те не биха били толкова високомерни и отделните народностни групи не биха се стремели към сепаратизъм.
След това хората се научили да говорят. Но за това човечеството отдавна е забравило. В настоящо време историята разглежда тези хора от древността, които вече са умеели да говорят. Това, че за овладяването на речта трябва активно да се учи, днес повече никого не занимава. Затова народите водят борба помежду си.
Ако тези народи биха се убедили в това, че някога им се е налагало да се учат да говорят, че на говор хората е трябвало да се учат, те не биха били толкова високомерни и отделните народностни групи не биха се стремели към сепаратизъм.
Хората съвсем са забравили за това, че е трябвало да се обучават на речта, като процес насочен отвътре навън.
към текста >>
322.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тя е много разпространена в света, макар и не в Европа, а сред тюркските
народи
в Азия и в Индокитай сред малайските
народи
.
Има още една, трета форма на употреба на опиум.
Тя е много разпространена в света, макар и не в Европа, а сред тюркските народи в Азия и в Индокитай сред малайските народи.
При това тези хора употребяват опиум само в такива дози, които могат да понесат, да дойдат отново на себе си, да се събудят, а не да умрат. Благодарение на това те доста интересно правят всичко това, което правят всички останали консуматори на опиум. Те постепенно привикват към тази процедура, вследствие от което целият процес протича при тях по-осъзнато. Ето как описват това турците: когато употребявам опиум, аз се оказвам в рая. Така изглеждат тези представи, тези фантастични видения.
към текста >>
323.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това е произлизало от мъдростта; докато другите
народи
са преминавали към сечене на златни монети, които изразявали това, което е свързано със Слънцето, което е било символ на слънчевия живот в нас.
При спартанците, които са притежавали силно чувство на независимост от Слънцето и затова повече са ценели всичко това, което е свързано с Вселената, това качество не се е появявало произволно. Ликург[2], спартанският законодател, заповядал да се правят парите от желязо. Ще намерите в школските учебници: Ликург заповядал да се правят железни пари, защото спартанците трябвало да си останат истински спартанци. Това е безсмислица. В действителност Ликург се е обучавал при тези, които в Спарта още са осъзнавали такива неща; те му разказвали, че кометите съдържат свързан с желязото цианид и той заповядал да се правят в Спарта железни пари като символ на кометите.
Това е произлизало от мъдростта; докато другите народи са преминавали към сечене на златни монети, които изразявали това, което е свързано със Слънцето, което е било символ на слънчевия живот в нас.
към текста >>
Оттук може да се види как в обичаите на древните
народи
се е проявило това, което те са знаели за Вселената.
Оттук може да се види как в обичаите на древните народи се е проявило това, което те са знаели за Вселената.
към текста >>
324.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това древните
народи
са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява.
Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното. Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба.
Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява.
За тях това е било символ на оживяването на Земята благодарение на Христа, символ на моралното оживяване.
към текста >>
«Рождественски игри при древните
народи
.
[3] «...по време на Рождественските игри» – при Рождественските игри в Оберуфер, вж.
«Рождественски игри при древните народи.
Играта в Оберуфер. При участието на Карл Юлиус Шредер, сценична обработка на Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено на Рождественските игри при древните народи», Събр. съч. 274
към текста >>
При участието на Карл Юлиус Шредер, сценична обработка на Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено на Рождественските игри при древните
народи
», Събр.
[3] «...по време на Рождественските игри» – при Рождественските игри в Оберуфер, вж. «Рождественски игри при древните народи. Играта в Оберуфер.
При участието на Карл Юлиус Шредер, сценична обработка на Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено на Рождественските игри при древните народи», Събр.
съч. 274
към текста >>
325.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
«Рождественски игри при древните
народи
.
35. «...по време на Рождественските игри» - при Рождественските игри в Оберуфер, вж.
«Рождественски игри при древните народи.
Играта в Оберуфер. При участието на Карл Юлиус Шредер, сценична обработка на Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено на Рождественските игри при древните народи», Събр. съч. 274
към текста >>
При участието на Карл Юлиус Шредер, сценична обработка на Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено на Рождественските игри при древните
народи
», Събр.
35. «...по време на Рождественските игри» - при Рождественските игри в Оберуфер, вж. «Рождественски игри при древните народи. Играта в Оберуфер.
При участието на Карл Юлиус Шредер, сценична обработка на Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено на Рождественските игри при древните народи», Събр.
съч. 274
към текста >>
326.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Човек вижда как се обличат по-простите
народи
и племена, вижда какво облекло носи народът в града, където живее.
Човек вижда как се обличат по-простите народи и племена, вижда какво облекло носи народът в града, където живее.
Човек в края на краищата вижда и това, което облича той самият, макар и то да е последната му грижа. В това отношение човек просто се придържа към обичая. До известна степен той е принуден да постъпва така по една проста причина: в противен случай (ако се облича не като другите) биха могли да го вземат за полуидиот, ако не и за кръгъл идиот.
към текста >>
Да вземем по-примитивните
народи
, по-простите, първобитните.
Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони. Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло.
Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните.
При такива народи е било особено силно развито чувството за цвят. В нашия регион, където сме се придвижили особено далеч в смисъл на разсъдък - така поне смятаме, - не притежаваме това чувство за цвят, което са притежавали тези по-първобитни народности.
към текста >>
При такива
народи
е било особено силно развито чувството за цвят.
Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните.
При такива народи е било особено силно развито чувството за цвят.
В нашия регион, където сме се придвижили особено далеч в смисъл на разсъдък - така поне смятаме, - не притежаваме това чувство за цвят, което са притежавали тези по-първобитни народности.
към текста >>
При тези примитивни народности работата стои така, че те усещат свръхсетивната част, която носят в себе си - аз я наричам астрално тяло, - като цветна; тези
народи
искат да направят видимо това, което е невидимо.
Но тези по-първобитни народности са притежавали освен това и още едно, съвсем различно сетиво. Те усещали, че човек има духовно-свръхсетивни членове. В така наречените цивилизовани страни не вярват, че има хора, които, макар и не толкова умни, както искат да бъдат цивилизованите хора, разбират обаче, че човек има и свръхсетивна страна. И ето тази свръхсетивна част на човека те усещат като цветна.
При тези примитивни народности работата стои така, че те усещат свръхсетивната част, която носят в себе си - аз я наричам астрално тяло, - като цветна; тези народи искат да направят видимо това, което е невидимо.
И те се украсяват - в съответствие с това, червени или сини се виждат в астралния свят, - украсяват се с червен или син цвят. Това е свързано с виждането, което тези хора донасят от духовния свят.
към текста >>
За да се ориентираме как у първобитните
народи
се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни
народи
хората още не са били толкова самостоятелни, както са самостоятелни днешните хора.
Какво означават украшенията? Външно те се изготвят така, че благодарение на тях намира израз духовното начало в човека!
За да се ориентираме как у първобитните народи се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни народи хората още не са били толкова самостоятелни, както са самостоятелни днешните хора.
Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност. Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя. Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе.
към текста >>
При предишните хора и
народи
работата е била по-иначе.
За да се ориентираме как у първобитните народи се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни народи хората още не са били толкова самостоятелни, както са самостоятелни днешните хора. Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност. Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя. Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно.
При предишните хора и народи работата е била по-иначе.
Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло. В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем. И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
към текста >>
Тези
народи
, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява.
Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност. Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя. Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе.
Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява.
Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло. В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем. И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
към текста >>
В облеклото на първобитните древни
народи
и племена се изразявало това, как те си представяли своята групова душа.
В облеклото на първобитните древни народи и племена се изразявало това, как те си представяли своята групова душа.
Относно първобитния народ би могло да се попита: как са се обличали, как са украсявали себе си? С пера ли са се украсявали или с кожи? Можем да кажем: ако народът се е украсявал основно с пера, това значи, че своята обща групова душа, в някакъв смисъл духа-защитник, духа-покровител, те си представяли във вид на птица. Ако народът се украсява основно с кожи, това значи, че своята групова душа, своя дух-пазач, дух-защитник, те си представяли във вид на лъв или тигър, или в друга форма. Така че отговорът на въпроса: как са си представяли тези хора своята групова душа?
към текста >>
Представете си, че древните
народи
, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето.
Разбира се, по-късно в цивилизациите тези неща са се оказали смесени, объркали са се. Трябва да бъде ясно например следното.
Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето.
Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.).
към текста >>
С това тези
народи
демонстрирали следното: аз изповядвам, признавам това, че Слънцето влияе на моето сърце.
Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.).
С това тези народи демонстрирали следното: аз изповядвам, признавам това, че Слънцето влияе на моето сърце.
към текста >>
Примитивните
народи
, знаейки за значението на разделителната граница в средата на човека, са я подчертавали, вкарвайки в употреба пояса или колана.
Примитивните народи, знаейки за значението на разделителната граница в средата на човека, са я подчертавали, вкарвайки в употреба пояса или колана.
Така че коланът подчертава чисто човешки качества.
към текста >>
Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен живот, точно както древните
народи
са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното разбиране за света и човечеството.
Обаче всички тези хора живеят не във времето, когато са съществували инстинкти, които са придавали някакъв смисъл на това облекло.
Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен живот, точно както древните народи са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното разбиране за света и човечеството.
Обаче за това в човека липсват способности, защото той не знае за реалността, не знае за духовния човек. Ето защо се получава така, че някои елементи от нашето облекло съвсем са изгубили смисъл и безсмислеността на облеклото ни приема скандален характер.
към текста >>
Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните
народи
.
Поясът е служил, за да подчертае нещо особено в човека на мястото, на което се е носил. Поясът е служил, за да се подчертае това. По-късно, благодарение на колана, обръщали внимание върху това, че човек тук е разделен; това разделение се е реализирало чрез колана. Изгубвайки първоначалното си значение, коланът в женското облекло вече не е изразявал нищо, а просто е стягал колкото се може по-силно черния дроб и стомаха. Може да се каже, че в материалистическия век всичко, появяващо се в тази област, е нямало никакво значение, смисълът се е основавал на пълната безсмисленост.
Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните народи.
Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така? Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение. И дивите народи смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки. Те се украсяват с помощта на така наречените татуировки.
към текста >>
Да вземем например това отличително качество на дивите
народи
да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития».
Поясът е служил, за да се подчертае това. По-късно, благодарение на колана, обръщали внимание върху това, че човек тук е разделен; това разделение се е реализирало чрез колана. Изгубвайки първоначалното си значение, коланът в женското облекло вече не е изразявал нищо, а просто е стягал колкото се може по-силно черния дроб и стомаха. Може да се каже, че в материалистическия век всичко, появяващо се в тази област, е нямало никакво значение, смисълът се е основавал на пълната безсмисленост. Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните народи.
Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития».
Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така? Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение. И дивите народи смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки. Те се украсяват с помощта на така наречените татуировки. Тоест хората правят по тялото си всевъзможни рисунки.
към текста >>
И дивите
народи
смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки.
Може да се каже, че в материалистическия век всичко, появяващо се в тази област, е нямало никакво значение, смисълът се е основавал на пълната безсмисленост. Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните народи. Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така? Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение.
И дивите народи смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки.
Те се украсяват с помощта на така наречените татуировки. Тоест хората правят по тялото си всевъзможни рисунки.
към текста >>
Но по-късно даже при дивите
народи
този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това. Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън.
Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
към текста >>
»; защо едни или други
народи
са облечени по един или друг начин.
Въобще нещата са така: човек запазва това, към което е привикнал някога, макар и смисълът на традициите вече съвсем да е изчезнал от съзнанието му. Ето защо днес по вида на облеклото, което хората носят, съвсем не е лесно да се отговори на въпроса «защо?
»; защо едни или други народи са облечени по един или друг начин.
Тук би се наложило, както се казва, да се върнем към дълбоката древност.
към текста >>
327.
История на човечеството и културните народи
GA_353 История на човечеството и културните народи
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА КУЛТУРНИТЕ
НАРОДИ
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА КУЛТУРНИТЕ НАРОДИ
към текста >>
328.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Евреите се отличават от другите земни
народи
.
Човек идва в земния живот благодарение на лунните сили. Христос Исус носи идеята, че човек в течение на своя живот притежава вътрешна воля, посредством която той може да направи своята личност по-добра или по-лоша.
Евреите се отличават от другите земни народи.
Двойното раждане на Исус - от Луната и от Слънцето. Скритото в мистериите се представя пред целия свят. Чрез Рим навлиза подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина. Хайнрих II искал да отдели Католическата Църква от световното господство. Кръстоносните походи.
към текста >>
От древното келтско население до преселилите се от Азия
народи
, заради издигането и запустяването на Сибир.
От древното келтско население до преселилите се от Азия народи, заради издигането и запустяването на Сибир.
Преводът на Библията от Вулфила. Тацит и произведението му «Германия». Религията на северните народи. Трите основни занимания на германските народи. Начините на разпространение на християнството в Европа и в какво се трансформира то.
към текста >>
Религията на северните
народи
.
От древното келтско население до преселилите се от Азия народи, заради издигането и запустяването на Сибир. Преводът на Библията от Вулфила. Тацит и произведението му «Германия».
Религията на северните народи.
Трите основни занимания на германските народи. Начините на разпространение на християнството в Европа и в какво се трансформира то. Римската хитрост и проявленията й в налагането на религия, бит и култура.
към текста >>
Трите основни занимания на германските
народи
.
От древното келтско население до преселилите се от Азия народи, заради издигането и запустяването на Сибир. Преводът на Библията от Вулфила. Тацит и произведението му «Германия». Религията на северните народи.
Трите основни занимания на германските народи.
Начините на разпространение на християнството в Европа и в какво се трансформира то. Римската хитрост и проявленията й в налагането на религия, бит и култура.
към текста >>
При формиране на еврейския народ вземат участие народностните духове на околните
народи
.
Националният егоизъм прави евреите големи музиканти и слаби художници. Езичеството в християнството. Приносът на евреите в развитието на средновековната медицина. Ционисткото движение и стремежът към собствена държава. Съдбата на евреите в изгнание.
При формиране на еврейския народ вземат участие народностните духове на околните народи.
към текста >>
329.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Нас ни интересуват различните
народи
, живеещи един до друг.
Ако погледнете географската карта, можете да се заинтересувате от нея и да кажете: ето тук живее един народ, а там живее друг народ.
Нас ни интересуват различните народи, живеещи един до друг.
Но можете да кажете и така: искам да погледна географската карта от гледна точка на еволюцията на човечеството. Тогава географската карта действително става много интересна.
към текста >>
Вследствие на това другите
народи
изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия.
Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини. Тук, в Арабия, също така живеят хора, в по-голяма или по-малка степен намиращи се под господството на англичаните. Това е все още почти непроходимата местност Арабия. Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия. Това се канеше да направи Германия.
Вследствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия.
Тук някога е била Сирия. (Рис. 1)
към текста >>
Виждате ли, от най-различни гледни точки би било интересно да си кажем: от най-древни времена навсякъде са живели
народи
, те имали най-различен начин на живот.
Виждате ли, от най-различни гледни точки би било интересно да си кажем: от най-древни времена навсякъде са живели народи, те имали най-различен начин на живот.
Достатъчно е да назовем само няколко неща, за да установим колко се различава животът на тези хора. В Индия например е съществувало строго разделение на касти, разделение, в сравнение с което всичко, което ни е известно като класи, е само бледа сянка. В Индия човек се е раждал в каста. Висшата каста са били брахманите. Те са изпълнявали свещенодействията, на тях е било позволено да се учат.
към текста >>
По съответен начин са съществували и други
народи
, живели в Сирия, в Мала Азия.
По съответен начин са съществували и други народи, живели в Сирия, в Мала Азия.
Те са имали своите отличителни признаци, били са различни.
към текста >>
Например в дървото не са правели разлика, както други
народи
: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели.
Виждате ли, за индусите е особено характерно, че те са разграничавали хората като отделни видове животни и са ги делили на четири касти. Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели.
Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели.
Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека. В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек. Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя.
към текста >>
Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните
народи
.
Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека. Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате.
Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи.
Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата. Тогава те си казали: водата действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека. Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с водата, египтяните - а също и индусите - открили етерното тяло.
към текста >>
Много от тези древни
народи
, минавайки през Арабия, се заселили в Египет.
Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека. Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи.
Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет.
В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата. Тогава те си казали: водата действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека. Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с водата, египтяните - а също и индусите - открили етерното тяло.
към текста >>
И така, вие виждате, че следващите един след друг
народи
откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
Затова астралното тяло получило такова название. Вавилонците първи го открили. А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите, учението за звездите, - те го и нарекли астрално тяло.
И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
към текста >>
Виждате ли, те живеели сред другите
народи
, но били не съвсем доволни от тези
народи
.
Освен това, казах ви, че има още един малък народ в Палестина - евреите, юдеите.
Виждате ли, те живеели сред другите народи, но били не съвсем доволни от тези народи.
Можете да прочетете в Библията, в Стария Завет, как евреите през цялото време са били недоволни и как се е формирало при тях отношение със съвсем невъзприемаемо духовно същество. Защото физическото тяло е напълно възприемаемо, видимо. Етерното тяло се проявява в разливите, във водните въздействия на Нил, то също е налице. Изучавайки звездите, вавилонците откриват астралното тяло, макар то да било невъзприемаемо на Земята. Евреите не желаели да имат работа с всичко изброено, а само с невъзприемаемото, с невидимия Бог.
към текста >>
Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните
народи
.
Ето каква е историята!
Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните народи.
На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли. Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи. Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза. Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела.
към текста >>
Индусите, сред които е имало много
народи
, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло.
Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека. Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули. И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други
народи
, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло. Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека.
Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
330.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези
народи
в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали.
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали.
Индусите преживявали плодородната, богата природа, всичко там се намирало в непрекъснато цъфтене и растеж, природата била пищна. Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото тяло. На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера. Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания. (Рис. 3)
към текста >>
В Гърция са усядали
народи
, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг.
На тях им противостоял друг народ. Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук следователно е Египет, тук протича Нил. Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа. Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия. Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция.
В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг.
Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз.
към текста >>
Преселилите се
народи
, намирали тук и коренно население.
Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук следователно е Египет, тук протича Нил. Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа. Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия. Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция. В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг.
Преселилите се народи, намирали тук и коренно население.
Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз. Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света.
към текста >>
Другите (
народи
) всъщност още не са разглеждали света.
Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз. Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света.
Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света.
Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците. Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното. И така, едва в Гърция човек за първи път обърнал внимание на външния свят.
към текста >>
Предишните
народи
не се доверявали много на външния свят.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят.
Предишните народи не се доверявали много на външния свят.
Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите. Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
При другите
народи
в частност бил развит възгледът за човека, учението за човека.
При другите народи в частност бил развит възгледът за човека, учението за човека.
При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека. Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр.
към текста >>
Обаче само с това Той не би направил още нищо по-различно, освен възстановяване на представите, съществували вече у древните
народи
, индуси, египтяни и други подобни.
Обаче само с това Той не би направил още нищо по-различно, освен възстановяване на представите, съществували вече у древните народи, индуси, египтяни и други подобни.
Това би било само възобновяване, повторение на вече съществувалото. Но Исус от Назарет не само отново разпалил това, което вече го е имало тук. Той говорил също така и следното: ако днес се вслушвах само в това, което могат да Ми кажат хората, нямаше да Ми се отдаде да създам учение за Духа, доколкото тези хора в действителност не знаят нищо вече за Духа. Това идва към Мен не от земята (от този свят).
към текста >>
При древните
народи
- индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така.
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите? Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището. Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото. Обаче те са напълно отделени едно от друго.
При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така.
Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование. Много от това прониква чак до наше време. Обаче все пак работата не стои така, както преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител. Свещеникът е бил и учител както в Индия, така и в Египет, Вавилон и т. н.
към текста >>
331.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Знаете, че евреите се отличават от другите земни
народи
.
Знаете, че евреите се отличават от другите земни народи.
В основата на това различие е, че в продължение на столетия евреите се възпитавали в лунната религия и отстранявали в своята душа всякакви други влияния. Виждате ли, желаейки да разберем тези неща, е необходимо да вникнем в някои своеобразни качества на еврейството. Можете да узнаете, че при евреите има големи музикални способности и, напротив, способностите им по отношение на скулптура, живопис и други подобни са много незначителни. У евреите има склонност към материализма и малка склонност към признаване на духовния свят, доколкото от целия извънземен свят те почитали само Луната и едва ли са знаели повече. Еврейският характер и гръцкият характер представляват пълна противоположност.
към текста >>
Евреите, с които в настоящото време може да се запознаете в Европа, отдавна живеят сред другите
народи
и са приели нещо от тях.
По времето, когато е живял Исус от Назарет, тези свойства се изработвали извънредно силно.
Евреите, с които в настоящото време може да се запознаете в Европа, отдавна живеят сред другите народи и са приели нещо от тях.
Обаче този, който умее да различава, винаги ще може да отличи особеното духовно устройство на евреина от духовното устройство на друг човек. Това съвсем не означава, че те са по-лоши, но отличителните признаци при тях ги има. Та как е стояла работата с евреите? Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната. Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето.
към текста >>
Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни
източни
религии.
Виждате ли, вследствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден.
Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни източни религии.
Обаче това е било забравено. Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път. Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето. И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет.
към текста >>
332.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
н., ние бихме заварили там - по времето, когато християнството се е надигало от юг - народ, по-късно съвсем изчезнал от тези земи, преместил се на Запад и на Запад претопил се сред другите
народи
.
Ще се опитам да ви изясня как е изглеждала Европа по времето, когато християнството, постепенно разширявайки се, пристигало в Европа. Тук Европа се отделя от Азия, от Урал. Тук имаме могъщата река Волга и ако бихме попаднали в тези области, които днес съставляват Южна Русия, Украйна и т.
н., ние бихме заварили там - по времето, когато християнството се е надигало от юг - народ, по-късно съвсем изчезнал от тези земи, преместил се на Запад и на Запад претопил се сред другите народи.
Това са остготите. И така, по времето, когато християнството започнало да се разпространява, тук живеели остготите. Веднага след това вие виждате как в определено време всички тези народи започват да се преселват (има се предвид Великото преселение на народите от IV—VI век сл. Р. Хр. - бел. пр.).
към текста >>
Веднага след това вие виждате как в определено време всички тези
народи
започват да се преселват (има се предвид Великото преселение на народите от IV—VI век сл.
Тук Европа се отделя от Азия, от Урал. Тук имаме могъщата река Волга и ако бихме попаднали в тези области, които днес съставляват Южна Русия, Украйна и т. н., ние бихме заварили там - по времето, когато християнството се е надигало от юг - народ, по-късно съвсем изчезнал от тези земи, преместил се на Запад и на Запад претопил се сред другите народи. Това са остготите. И така, по времето, когато християнството започнало да се разпространява, тук живеели остготите.
Веднага след това вие виждате как в определено време всички тези народи започват да се преселват (има се предвид Великото преселение на народите от IV—VI век сл.
Р. Хр. - бел. пр.). Обаче по това време, когато християнството се придвижвало нагоре от юг, в Европа тези народности заемали определено място, проявявали уседналост.
към текста >>
Те получили такова название, доколкото намиращите се южно
народи
ги отличавали с това, че се хранели преимуществено или изключително с месо и ги наричали «поглъщащите месо», «месоеди».
Но тук се намира Рейн, който вие добре познавате. Тук е разположен съвременният Кьолн, тук около Рейн са живели така наречените рипуарически франки. Издигайки се по-нагоре, където е устието на Рейн, живеели салическите франки. И тук, чак до Елба, живеели саксите. Саксите получили своето наименование от хората, намиращи се южно.
Те получили такова название, доколкото намиращите се южно народи ги отличавали с това, че се хранели преимуществено или изключително с месо и ги наричали «поглъщащите месо», «месоеди».
към текста >>
н., даже тук, навсякъде се намирали гръко-римските
народи
.
Тук, по-нататък в тази местност, се разполагали римляните. В днешна Франция, днешна Испания и т.
н., даже тук, навсякъде се намирали гръко-римските народи.
Сред тях християнството се разпространявало на първо място, а след това се придвижило на Север. Може да се каже, тук, в тази област, християнството дошло на Север по-рано, отколкото в по-западните области. Така сред готите ние намираме древния епископ Вулфила[1], което означава «вълчето». Вулфила превел Библията на готски език[2], при това много рано, през IV столетие сл. Р. Хр.
към текста >>
Следвайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските
народи
.
Вулфила превел Библията на готски език[2], при това много рано, през IV столетие сл. Р. Хр. Този превод на Библията е много интересен, тъй като доста силно се отличава от по-късните преводи на Библията. Той се пази в извънредно ценна книга, намираща се днес в библиотеката на Упсала в Швеция. По такъв начин може да се види, че тук, на Изток, християнството се разпространило по-рано.
Следвайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските народи.
Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група народи, най-древно население на Европа, което представлява голям интерес. Това най-древно европейско население, което обозначих сега на рисунката с червен цвят, към времето на придвижването на християнството на Север било вече оттеглено в западните области. Защото всички тези народности първоначално не се намирали в тези области, а се появили там едва по времето, когато започнало разпространението на християнството. Всички тези народности следва да си ги представим като живеещи на границата между Азия и Европа. А тези, които в днешно време са славяните, се намирали още по-навътре в Азия.
към текста >>
Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група
народи
, най-древно население на Европа, което представлява голям интерес.
Р. Хр. Този превод на Библията е много интересен, тъй като доста силно се отличава от по-късните преводи на Библията. Той се пази в извънредно ценна книга, намираща се днес в библиотеката на Упсала в Швеция. По такъв начин може да се види, че тук, на Изток, християнството се разпространило по-рано. Следвайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските народи.
Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група народи, най-древно население на Европа, което представлява голям интерес.
Това най-древно европейско население, което обозначих сега на рисунката с червен цвят, към времето на придвижването на християнството на Север било вече оттеглено в западните области. Защото всички тези народности първоначално не се намирали в тези области, а се появили там едва по времето, когато започнало разпространението на християнството. Всички тези народности следва да си ги представим като живеещи на границата между Азия и Европа. А тези, които в днешно време са славяните, се намирали още по-навътре в Азия.
към текста >>
Доколкото много от изброените от мен
народи
признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име.
Ето на кое трябва да обърнем внимание, господа: някои качества на народите се запазили добре, други отличителни особености се запазили по-малко. Например може да се отбележи следното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ цар на които е бил Атила[3]. Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща».
Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име.
Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи. По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините. Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
към текста >>
Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви
народи
, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински
народи
.
Например може да се отбележи следното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ цар на които е бил Атила[3]. Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности.
Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи.
По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините. Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
към текста >>
По-кротките
народи
сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част
народи
от равнините.
Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи.
По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините.
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
към текста >>
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци,
народи
от планините.
Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи. По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините.
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
към текста >>
Спомнете си още веднъж, господа, как са се формирали религиозните представи при южните и северните
народи
.
Обаче тогава тези северни хора имали религия. Много интересно, що за религия са имали тези северни хора?
Спомнете си още веднъж, господа, как са се формирали религиозните представи при южните и северните народи.
Ние сме говорили за Индия. Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека. Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека. Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко. Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека.
към текста >>
Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни
народи
.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците. Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н.
Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи.
Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове.
към текста >>
Северните
народи
гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците. Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи.
Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека.
И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп.
към текста >>
Тези
народи
виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината.
Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце.
Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината.
Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин. За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно.
към текста >>
Това, което ви казах за религиозните представи на тези (германски)
народи
, по-късно претърпяло някои изменения.
Това, което ви казах за религиозните представи на тези (германски) народи, по-късно претърпяло някои изменения.
При хората винаги се получава така, че в самото начало те още знаят за какво става дума, но по-късно знанието за това прекъсва и остават само спомени. Остава нещо външно. Ето така от боговете, които хората виждали, от духовете на природата се определили три главни божества. Вотан си го представяли подобен на светлината и въздуха, реещ се над всичко.
към текста >>
Отличително качество на тези
народи
била способността да възпроизвеждат в речта си това, което възприемали в природата.
Отличително качество на тези народи била способността да възпроизвеждат в речта си това, което възприемали в природата.
Те почитали Вотан във веещия вятър. Усетете това, което произнасям: Вотан вее във вятъра (Wotan weht im Winde - Рис.8 ) - три звука «В»! Хората изпадали в ужас, когато бушувала буря, те подражавали на тази буря, казвайки: Вотан вее във вятъра! Така ние можем да кажем и днес, обаче в древната реч това звучало много по-естествено.
към текста >>
А при тези северни
народи
това се залагало в самата реч.
Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8). - Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят. Гърците още не били така добре свързани с външния свят. Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта.
А при тези северни народи това се залагало в самата реч.
към текста >>
Когато тези (германски)
народи
преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война.
Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война.
По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно. Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката. Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса. Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните. А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове.
към текста >>
Разбира се, след това настъпвали и такива времена, когато тези
народи
не воювали.
Разбира се, след това настъпвали и такива времена, когато тези народи не воювали.
Но ако не са воювали, господа, те лягали на мечи кожи, които имали, и пиели - пиели ужасно много. Това им е било второто занимание. Това тогава се считало за добродетел. Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви. От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка.
към текста >>
По това време обработката на земята е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените
народи
.
Трето основно занимание тогава бил ловът.
По това време обработката на земята е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените народи.
Когато племето се умножавало, то подчинявало другите и тогава те е трябвало да се занимават със земеделие. Това са били несвободни хора. Когато започвала война, те също е трябвало да вземат участие в нея, трябвало е да носят оръжие и т. н. Разбира се, в онова време разликата между свободното и несвободно население е била много голяма. Свободното население, това, което водело войната, занимавало се с лов, пиене, излежаване на мечи кожи, съвместно осъществявало управлението.
към текста >>
На тези хора по това време южните
народи
им донесли християнството.
Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам). Така по-късно се преформират думите: verteigigen «защитавам» възниква от vertagedingen (отстоявам в народното събрание). Днес думата (защитник) се използва само в съда. Тук, в Швейцария, използват не думата «защитник», а думата «довереник», адвокат, но в другите места се казва «защитник», «Vertidiger». Ето така са живеели тези хора, с техните божества и духове.
На тези хора по това време южните народи им донесли християнството.
към текста >>
У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там земята запустявала, - у тези
народи
се съхранила склонността към странстване, към скитничество.
Но сред хората живеело много от това, което било донесено от Ирландия. Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в стремеж към световно господство. Положителните елементи на християнството, съществували тук, горе, където възникнал готският превод на Библията на Вулфила, а също така донесени тук от Ирландия, по-късно, малко по малко съвсем изчезнали. Те още съществували в средновековието в голям обем, но по-късно в по-голямата си част съвсем изчезнали. Виждате ли, Рим действал с голяма хитрост.
У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там земята запустявала, - у тези народи се съхранила склонността към странстване, към скитничество.
Събитията се развивали по доста забележителен начин. Тук например се намира Елба. Тук, по-нагоре по Елба, във времето, следващо веднага след възникването на християнството, живеели някои племена. Това били лангобардите. Те живеели тук, в североизточно направление от саксите, на Елба.
към текста >>
По времето, когато тези
народи
идвали на Запад и се изправяли против римската държава, римляните били достатъчно изнурени, те отслабнали, все повече пропадали.
Какво възникнало на Запад тогава? Римляните вече имали световно господство, когато възникнало християнството. Римляните се държали извънредно хитро.
По времето, когато тези народи идвали на Запад и се изправяли против римската държава, римляните били достатъчно изнурени, те отслабнали, все повече пропадали.
Не им оставало нищо друго освен да им треперят коленете, когато отгоре се раздавало: «Циу цвинг цвист! » и ехтяло от щитовете. Те треперели при това като тре-петликови листа. Но умовете им били хитри, надменни, горделиви и високомерни. А тези племена по необходимост били скроени по друг начин.
към текста >>
Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските
народи
.
Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко дърво някакъв дух. Римляните превръщали такъв дух в свой светец!
Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските народи.
Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т. н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.
към текста >>
Тези
народи
се прехвърляли на Запад, където те частично изчезвали, частично приемали друг език и т. н.
Постепенно от Изток идвали славяните.
Тези народи се прехвърляли на Запад, където те частично изчезвали, частично приемали друг език и т. н.
По-късно пристигналите славяни се разселвали към Източна Европа и прониквали в отделни места доста далеч. Тук например древногерманският елемент се смесил със славянския елемент по определени причини, които ще ви изложа следващия път, славяните на Изток получили названието «руси». И напротив, предпочелите тези области, изчезнали сред германците. Останало смесването на кръвта. И тогава тук възникнали «боруси», тези, които били авангард на русите.
към текста >>
НАГОРЕ