Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
847
резултата от
283
текста с части от думите : '
Изток
'.
1.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Изток
и запад са тебеширени линии, очертани пред очите ни от някого, за да залъже нашата страхливост.
Също и патриотичните чувства на сънародниците му са чужди на природата на Ницше. Той не може да свърже своите чувства и мисли нито с мисловния кръг на народа, в който е роден и възпитан, нито с времето, в което живее. В „Шопенхауер като възпитател“ казва: „Толкова е провинциално да се обвържеш с мнения, които след няколкостотин мили вече не са валидни.
Изток и запад са тебеширени линии, очертани пред очите ни от някого, за да залъже нашата страхливост.
Искам да се опитам да достигна свободата, така си казва младата душа и би трябвало да я смущава фактът, че случайно две нации се мразят и воюват или че едно море разделя две части от земята, или че се изучава религия, която преди няколко хиляди години не е съществувала.“13
към текста >>
2.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на
Изток
.
Парацелзий характеризира самия себе си, като записва пред своя портрет: "Слуга на друг не бива да бъде никой, който може да остане сам за себе си." Цялото негово становище към познанието се съдържа в тези думи. Той навсякъде иска да стигне до основите на природознанието, за да се издигне чрез собствената сила до най-висшите области на познанието. Като лекар той не иска, както неговите съвременници, да приеме просто това, което са твърдели считаните за авторитети древни изследователи, като Гален, или Авицена; Той иска сам да чете направо в книгата на природата. "Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно начало. И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления.
За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток.
Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур! След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас! Мое е царството!
към текста >>
3.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„В нашата епоха ние изживяваме процеса на разчленението на религия, изкуства и наука в неговия пълен триумф." добави философът и антропософ Рудолф Щайнер на конгреса „
Изток
ът и Западът", състоял се във Виена през 1922 год.
„В нашата епоха ние изживяваме процеса на разчленението на религия, изкуства и наука в неговия пълен триумф." добави философът и антропософ Рудолф Щайнер на конгреса „Изтокът и Западът", състоял се във Виена през 1922 год.
Изводите, които могат да се направят от това, той формулира така: „Онова, което трябва да търсим и да намерим като разбирателство между Изтока и Запада е хармонията, вътрешното единство между религия, изкуство и наука," Рудолф Щайнер (1868-1925) принадлежи несъмнено към най-изтъкнатите мислители на нашия век. Станал известен първоначално като изследовател на Гьоте, по-късно като писател и редактор на престижно литературно списание, като лектор и преподавател, той развива в края на миналия и началото на нашия век своя духовно-научен светоглед, като същевременно се придържа и към точните природни науки. „Едва когато превърнем космическото съдържание в съдържание на нашето мислене, едва тогава ще намерим отново връзката, от която сами сме се отделили.", пише той в 1893 в своя философски труд „Философия на свободата". Основната посока на това, което Рудолф Щайнер създаде през следващите години чрез многобройните си статии и преди всичко реферати, както и в творческо- художествените си изпълнения, беше ясно очертана още в този труд. Това бе антропософията, както той нарече своята духовна наука, което означава наука за мъдростта на човека; свързана същевременно с мъдростта на Космоса, тя представлява космософия.
към текста >>
Изводите, които могат да се направят от това, той формулира така: „Онова, което трябва да търсим и да намерим като разбирателство между
Изток
а и Запада е хармонията, вътрешното единство между религия, изкуство и наука," Рудолф Щайнер (1868-1925) принадлежи несъмнено към най-изтъкнатите мислители на нашия век.
„В нашата епоха ние изживяваме процеса на разчленението на религия, изкуства и наука в неговия пълен триумф." добави философът и антропософ Рудолф Щайнер на конгреса „Изтокът и Западът", състоял се във Виена през 1922 год.
Изводите, които могат да се направят от това, той формулира така: „Онова, което трябва да търсим и да намерим като разбирателство между Изтока и Запада е хармонията, вътрешното единство между религия, изкуство и наука," Рудолф Щайнер (1868-1925) принадлежи несъмнено към най-изтъкнатите мислители на нашия век.
Станал известен първоначално като изследовател на Гьоте, по-късно като писател и редактор на престижно литературно списание, като лектор и преподавател, той развива в края на миналия и началото на нашия век своя духовно-научен светоглед, като същевременно се придържа и към точните природни науки. „Едва когато превърнем космическото съдържание в съдържание на нашето мислене, едва тогава ще намерим отново връзката, от която сами сме се отделили.", пише той в 1893 в своя философски труд „Философия на свободата". Основната посока на това, което Рудолф Щайнер създаде през следващите години чрез многобройните си статии и преди всичко реферати, както и в творческо- художествените си изпълнения, беше ясно очертана още в този труд. Това бе антропософията, както той нарече своята духовна наука, което означава наука за мъдростта на човека; свързана същевременно с мъдростта на Космоса, тя представлява космософия. А онази наука, която няма за цел „да повдигне битието на личността, всъщност не може да бъде нищо друго, освен задоволяване на повърхностно любопитство".
към текста >>
4.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Слънцето току що е изгряло от
изток
.
Хрониката Акаша показва в тази област красиви сцени. Ще опишем една такава сцена. Намираме се в една гора, при едно мощно дърво.
Слънцето току що е изгряло от изток.
Подобно на палма дърво хвърля мощни сенки. Другите дървета около него са били отстранени. С лице обърнато към изток, изпаднала в екстаз, жрицата седи върху трон, направен от редки природни предмети и растения. Бавно, в ритмично редуване от нейната уста се изливат чудесни, малко на брой звуци, които постоянно се повтарят. В кръг около нея седят мъже и жени със замечтани лица, поемайки вътрешен живот от това, което чуват.
към текста >>
С лице обърнато към
изток
, изпаднала в екстаз, жрицата седи върху трон, направен от редки природни предмети и растения.
Ще опишем една такава сцена. Намираме се в една гора, при едно мощно дърво. Слънцето току що е изгряло от изток. Подобно на палма дърво хвърля мощни сенки. Другите дървета около него са били отстранени.
С лице обърнато към изток, изпаднала в екстаз, жрицата седи върху трон, направен от редки природни предмети и растения.
Бавно, в ритмично редуване от нейната уста се изливат чудесни, малко на брой звуци, които постоянно се повтарят. В кръг около нея седят мъже и жени със замечтани лица, поемайки вътрешен живот от това, което чуват. Могат да бъдат видени още и други сцени. На друго подобно устроено място “пее” една жрица, обаче нейните тонове имат нещо по-мощно, по-силно. И хората около нея се движат в ритмични танци.
към текста >>
5.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За нас са особено важни онези преселения, които се отправиха на
изток
от Атлантида.
Атлантското човечество, доколкото успя да се спаси от тези катастрофи, трябваше да се изсели на други места. След тези разрушения Земята получи нов облик. От едната страна се обособиха Европа, Азия и Африка, които постепенно придобиха днешните си очертания. От другата страна се оформи Америка. Към тези земи се отправиха огромни маси хора.
За нас са особено важни онези преселения, които се отправиха на изток от Атлантида.
Потомците на атлантското човечество населиха Европа, Азия и Африка. Там се установиха различни народи. Те се намираха на различни степени от развитието, както и на различни степени в покварата. Заедно с тях вървяха и Посветените, пазителите на оракулските тайни. На различни места те основаха светилища, където служенето на Юпитер, Венера и т. н.
към текста >>
С тях споменатият Посветен се отправи от запад на
изток
, към една област във вътрешността на Азия.
Последователите на Христовия Посветен бяха хора с високо развит ум, но за разлика от всички други хора по това време, бяха с най-ограничени опитности от свръхсетивния свят.
С тях споменатият Посветен се отправи от запад на изток, към една област във вътрешността на Азия.
Той искаше да ги предпази, доколкото това е възможно, от срещи с хора, чието съзнание бе останало на по-ниско равнище. За това възпита своите ученици в смисъла на тайните, които му бяха открити; съответно той действуваше и върху техните потомци. Така той изгради около себе си група хора, които приеха в сърцата си импулсите, съответстващи на Христовото Посвещение. От тях избра най-добрите седем, чиито етерни и астрални тела съответствуваха на отпечатъците от онези етерни тела, кои то притежаваха седемте най-добри атлантски Посветени. Той възпита по един приемник на Христовия, Сатурновия, Юпитеровия Посветен и т.н.
към текста >>
В резултат на продължителните преселения от запад на
изток
, започнали от началото на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и сродните с тях племена.
В резултат на продължителните преселения от запад на изток, започнали от началото на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и сродните с тях племена.
Обаче свръхсетивното познание трябва да се върне назад към много по-далечни епохи. Тук става дума за много по-ранни предшественици на по-късните персийци. Те изградиха втората културна епоха на следатлантското развитие. Народите от тази втора културна епоха имаха различни задачи от тези на индийците. Техните влечения и копнежи не бяха обърнати само към свръхсетивния свят; те бяха предразположени и към физическия сетивен свят.
към текста >>
6.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
БЕНЕДИКТ (на
изток
)
БЕНЕДИКТ (на изток)
към текста >>
7.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От
Изток
то на Запад прелетяло
От Изток то на Запад прелетяло
към текста >>
От
Изток
той поел на Запад.
От Изток той поел на Запад.
към текста >>
от
Изток
продължил на Запад.
от Изток продължил на Запад.
към текста >>
8.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на
изток
, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман.
Храмът на Мистичния съюз, който се явява в Първа и Втора картина.
Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман.
После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили.
към текста >>
огряваща Земята ни от
изток
.
огряваща Земята ни от изток.
към текста >>
9.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
И тогава, съвсем сигурно е, че народите на руския
Изток
бяха стигнали до разбирането за необходимостта от смяна на царизма с помощта на тези импулси.
Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият. Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице. Към дълбоката същност на тези импулси принадлежи и обстоятелството, че тогава те можеха да добият значение само благодарение на мястото, където се произнасят. Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, средноевропейските народи биха предусетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи.
И тогава, съвсем сигурно е, че народите на руския Изток бяха стигнали до разбирането за необходимостта от смяна на царизма с помощта на тези импулси.
Да оспорва горното твърдение може само човек, комуто липсва всякакъв усет за възприемчивостта на все още неразгърнатия източноевропейски интелект спрямо здравите социални идеи. Вместо подобни идеи, дойде Брест Литовск.
към текста >>
10.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Икономическите интереси изискваха прокарването на железница, започваща от австро-унгарските територии в посока юго
изток
.
Катастрофата от Първата световна война недвусмислено показва, че животът на съвременното човечество, което се стреми към единството на общосветовната икономика, не може да понася вмешателства заради националните териториални интереси. Такива намеси имаше в основата на конфликтите между Германия и западните народи. Те играят роля и за конфликтите в източните държави.
Икономическите интереси изискваха прокарването на железница, започваща от австро-унгарските територии в посока югоизток.
Националните интереси на Австрия и тези на балканските страни поставиха условия, като възникна въпросът — дали това, което се изисква от икономиката, не противоречи на националните интереси. Вследствие на това капиталът, който би трябвало да служи на икономиката, се намеси в националните интереси. Държавите искат капиталистите да им служат, а капиталистите искат концентрираната власт на държавата да служи на икономическите им интереси. Резултатът е, че икономиката става пленник на национални територии,въпреки че в последната фаза на своето собствено развитие тя се стреми да се разпространи извън държавните граници към обединен икономически живот.
към текста >>
11.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на
Изток
, на Гърция и т.н.
Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на Изток, на Гърция и т.н.
и са ги преплели поетически с историческите материали, които са занимавали тогава хората. Наистина в съчиненията на Изидор от Сивилия от 7-ия век на нашата ера хората са имали един формален сборник на древни "легендарни мотиви".
към текста >>
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на
изток
.
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война.
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток.
В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н.
към текста >>
12.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
При такива повишени съпротивления човешките души от Европа обработваха това, което кръстоносните походи донесоха от
изток
на запад като духовни импулси съдържащи се в идеите на древните възгледи.
При такива повишени съпротивления човешките души от Европа обработваха това, което кръстоносните походи донесоха от изток на запад като духовни импулси съдържащи се в идеите на древните възгледи.
Силите на Михаел живееха мощно в тези идеи. Космическата Интелигентност, която Михаел управляваше като свое старо духовно наследство, царуваше в тези възгледи за света.
към текста >>
13.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Тази Академия беше един от центровете, в който благодарение на делата Александър Велики на
Изток
бе запазено преданието за древното знание.
За да добием светлина върху този факт, нека хвърлим поглед върху времената, когато гръцката мъдрост трябваше да отстъпи пред християнизираното римлянство. Когато последните гръцки философски школи бяха затворени от императора Юстинян, тогава и последните съхранители на древното знание отпътуваха от областта, върху които сега се развиваше европейската духовност. Те намериха прием при Академията от Гондишапур в Азия.
Тази Академия беше един от центровете, в който благодарение на делата Александър Велики на Изток бе запазено преданието за древното знание.
Това предание живееше там във формата, която Аристотел можа да даде на древното знание.
към текста >>
14.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Залезът на Римската Империя във връзка с явяването на народи, които идват от
Изток
така нареченото велико преселение на народите е едно историческо явление, върху което постоянно трябва да се насочва погледът на проучаващия човек.
Залезът на Римската Империя във връзка с явяването на народи, които идват от Изток така нареченото велико преселение на народите е едно историческо явление, върху което постоянно трябва да се насочва погледът на проучаващия човек.
Защото настоящето съдържа още много от последействията на тези потресающи събития.
към текста >>
Не такова беше положението с навлизащите в историята, идващите от северо-
изток
народи.
Не такова беше положението с навлизащите в историята, идващите от северо-изток народи.
Те бяха минали през стадия на Разсъдъчната или Чувствуваща душа в едно състояние, което те чувствуваха за себе си като зависимост от духовния свят. Те започнаха да чувствуват нещо от човешката независимост едва тогава, когато се показва в зазоряване първите сили на Съзнателната душа в началото на Християнството. При тях Съзнателната душа се яви като нещо свързано с човешкото същество. Когато Съзнателната душа се събуди в тях, те се почувствуваха в едно радостно разгръщане на вътрешната сила.
към текста >>
15.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
182. У народите, които в резултат на така нареченото "велико преселение на народите " нахлуват от северо
изток
към Римската Империя, живее едно чувствено схващане на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
182. У народите, които в резултат на така нареченото "велико преселение на народите " нахлуват от североизток към Римската Империя, живее едно чувствено схващане на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Напротив в техните души се оформя настанената в това чувствено схващане Съзнателна душа. Вътрешният живот на тези народи изчаква времето, когато отново ще бъде възможно съединяването на душата с духовния свят.
към текста >>
16.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на
Изток
преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост.
През Коледния ден пристигнах в Херманщат. Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци. Там те живееха сред румънците и маджарите. Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види.
Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост.
Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци. Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
към текста >>
17.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на
Изток
а“.
Но след 1906 г. в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща. Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот.
За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“.
За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество. И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество. Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско общество.
към текста >>
За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на
Изток
а“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество.
Но след 1906 г. в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща. Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот. За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“.
За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество.
И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество. Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско общество.
към текста >>
18.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Това чуват Духовете на
Изток
, Запад, Север,Юг:
Това чуват Духовете на Изток, Запад, Север,Юг:
към текста >>
Нека от
Изток
а се възпламени,
Нека от Изтока се възпламени,
към текста >>
Това чуват Духовете на
Изток
, Запад, Север,Юг:
Това чуват Духовете на Изток, Запад, Север,Юг:
към текста >>
Това чуват Духовете на
Изток
, Запад, Север,Юг:
Това чуват Духовете на Изток, Запад, Север,Юг:
към текста >>
19.
Основополагащият камък
GA_40 Стихове и медитации
На
Изток
, Запад, Север, Юг го чуват духове
На Изток, Запад, Север, Юг го чуват духове
към текста >>
да се възпламени от
Изток
оставете
да се възпламени от Изток оставете
към текста >>
На
Изток
, Запад, Север, Юг го чуват духове
На Изток, Запад, Север, Юг го чуват духове
към текста >>
На
Изток
, Запад, Север, Юг го чуват духове
На Изток, Запад, Север, Юг го чуват духове
към текста >>
20.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Всъщност неисторическото е това, което характеризира целия
изток
.
Ние не можем да разберем тази напълно своебразна форма на озарението на Буда и на учението на Буда освен тогава, когато поставим срещу него това, което намираме в Християнството. Тук в Християнството, около 600 години след явяването на великия Буда ние имаме нещо съвършено различно. Становището на човека спрямо света и спрямо цялата заобикаляща го среда също е охарактеризирана в него. Но как? Ако бихме искали още веднъж да охарактеризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо.
Всъщност неисторическото е това, което характеризира целия изток.
Изтокът вижда как една епоха на Буда изтича след друга епоха на Буда. История не е слизането от една висота към едно по-ниско състояние, а история е стремежът нагоре за постигането на определена цел и възможността човек да се присъедини към цялото човечество, към целия свят, с този от миналото и с този, който ще следва. Това би било история. Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване силите, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията. Различно стои шест столетия след това човекът в Християнството спрямо общото развитие на човечеството.
към текста >>
Изток
ът вижда как една епоха на Буда изтича след друга епоха на Буда.
Тук в Християнството, около 600 години след явяването на великия Буда ние имаме нещо съвършено различно. Становището на човека спрямо света и спрямо цялата заобикаляща го среда също е охарактеризирана в него. Но как? Ако бихме искали още веднъж да охарактеризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо. Всъщност неисторическото е това, което характеризира целия изток.
Изтокът вижда как една епоха на Буда изтича след друга епоха на Буда.
История не е слизането от една висота към едно по-ниско състояние, а история е стремежът нагоре за постигането на определена цел и възможността човек да се присъедини към цялото човечество, към целия свят, с този от миналото и с този, който ще следва. Това би било история. Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване силите, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията. Различно стои шест столетия след това човекът в Християнството спрямо общото развитие на човечеството. Ако се абстрахираме сега от това, което е разпространено като предразсъдък в света, ние можем да охарактеризираме по следния начин това, което е християнската идея.
към текста >>
Истинският напредък, който човечеството е направило в течение на неговото развитие, е този, че то е преминало от стария светоглед на
Изток
а към новия светоглед, от неисторията към историята,напредъкът от вярването, че колелетата на мировото ставане се въртят постоянно по един подобен начин едно след друго, до онази вяра, която вижда в цялостното развитие на човечеството нещо, което е проникнато от един смисъл.
Това, което можем да наречем: Съзнанието за съдържането на отделния човек в цялото човечество че един смисъл изпълва, пронизва развитието на човечеството от начало до край, че не само става повторение на същото то е същевременно в неговия най-дълбок смисъл християнско съзнание. Това принадлежи на Християнството и не може да бъде отделено от него.
Истинският напредък, който човечеството е направило в течение на неговото развитие, е този, че то е преминало от стария светоглед на Изтока към новия светоглед, от неисторията към историята,напредъкът от вярването, че колелетата на мировото ставане се въртят постоянно по един подобен начин едно след друго, до онази вяра, която вижда в цялостното развитие на човечеството нещо, което е проникнато от един смисъл.
към текста >>
21.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Расите на северна Европа знаеха, че трябваше да се пазят от влиянието на
Изток
а.
Ето защо там ние срещаме също известния Атила, идентичен с Етцел, които бе Посветен в атлантската култура. В действителност историческият Атила, който бе наречен “бич Божий” и от собствения си народ, и от европейците, бе Посветен, който воюваше начело на своите хора със съвсем различни окултни сили. Затова и битката с хуните бе съвсем вярно описана като битка във въздуха. За всеки, който познава тези неща, е напълно ясно какво се има предвид. Атила се отдръпна от всичко, което срещна в Европа; чрез собствената си свободна воля той се оттегли от самия папа.
Расите на северна Европа знаеха, че трябваше да се пазят от влиянието на Изтока.
Християнството знаеше, че това влияние не може да му навреди.
към текста >>
22.
Съдържание
GA_92 Езотерична космология
V. Йога в
Изток
а и Запада
V. Йога в Изтока и Запада
към текста >>
VІ. Йога в
Изток
а и Запада (заключение)
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
към текста >>
23.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Йога в
Изток
а и Запада
Йога в Изтока и Запада
към текста >>
24.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Йога в
Изток
а и Запада (заключение)
Йога в Изтока и Запада (заключение)
към текста >>
25.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на
Изток
а, донесена в Европа от арабите.
5. Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха.
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
към текста >>
26.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Духовността на националното вдъхновение на
Изток
/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/.
Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност.
Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/.
Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.
към текста >>
Тяхната връзка – на
Изток
с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.
Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност. Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/.
Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.
към текста >>
27.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
В началото на ХV столетие/*1/ в Европа се появява една личност, която е била посветена в някои тайни на
Изток
а.
В началото на ХV столетие/*1/ в Европа се появява една личност, която е била посветена в някои тайни на Изтока.
Това бе Християн Розенкройц/*2/. Още преди да завърши това въплъщение на Християн Розенкройц, той бе посветил около десет други хора в онези неща, които той самият бе научил чрез посвещение – дотолкова, доколкото това е било възможно сред европейците по онова време. Това малко братство наричало себе си "Fraternitas rosae crucis ", Братството на розовия кръст. Тази малка група хора, чрез едно по-многочислено, по-екзотерично братство, разнася легендата по света.
към текста >>
28.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия
Изток
; това ще рече в една област на западна Мала азия.
За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр.
Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия.
Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони. Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството./*7/
към текста >>
Разказва се, че някога в Близкия
Изток
живял един търговец, който бил много учен.
Разказва се, че някога в Близкия Изток живял един търговец, който бил много учен.
Той компилирал четири важни трудове – "Мистерия" "Капитола", "Евангелиум, "Тезаурус". По-нататък се казва, че след неговата смърт тези трудове останали при неговата вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство.
към текста >>
29.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
На
Изток
застава Зерубабел.
Мястото, където се събират – макар че това не винаги става – е голяма квадратна зала с дъгообразен син покрив,/*9/ осеян със златни звезди, представляващ небето. Положението, заемано от участниците в церемонията е точно определено. Послушниците, които влизат последни, застават на Север, тъй като те все още не са в състояние да понесат топлината.
На Изток застава Зерубабел.
На Запад са първосвещеникът Йешуа и пророкът Хаггай. А онези, които заемат своето място на Юг са заедно обвързани с въже. Всеки един е обвит три пъти с въжето и е свързан със своите другари на разстояние три или четири дециметра./*10/
към текста >>
Тя е дадена устно на нашия орден от предците на всички истински свободни масони "Мъдреците от
Изток
а", и ще бъде предавана от нас понататък също само устно.»
«Тази тайна е една от истинските масонски тайни и е притежание единствено на висшите окултни степени на нашия орден.
Тя е дадена устно на нашия орден от предците на всички истински свободни масони "Мъдреците от Изтока", и ще бъде предавана от нас понататък също само устно.»
към текста >>
30.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от
Изток
а.
Начело стои т.нар.
Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока.
Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители. Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение. Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част. Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия. Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен.
към текста >>
31.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Втората религия беше отхранена в Близкия
Изток
.
Втората религия беше отхранена в Близкия Изток.
В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго. Минералното, растителното и животинското царство бяха отблъснати надолу по този начин. Това е великата трагедия и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност.
към текста >>
32.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на
Изток
и от англоамериканските народи на Запад.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад.
Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура.
към текста >>
Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на
изток
, китайска и японска.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад. Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там.
Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска.
Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях.
към текста >>
По този начин имаме една духовна национална мисъл на
Изток
и една психическа на Запад.
Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности. Този народностен елемент живее в африканските народи. Начинът, по който тези два народа се врастват един в друг е характерен. Психическото влиза във взаимодействие с психическото, духовното с духовното.
По този начин имаме една духовна национална мисъл на Изток и една психическа на Запад.
към текста >>
33.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
То е изразено в дълбокозначителната легенда за Светия Граал/*12/, за този чародеен съд, за който се казва, че е дошъл от Далечния
Изток
и че има силата да подмладява хората, да довежда обратно към живот мъртвите и т. н.
Но сега да поговорим за сърцевината на онова, което бе предприето през 12-то столетие.
То е изразено в дълбокозначителната легенда за Светия Граал/*12/, за този чародеен съд, за който се казва, че е дошъл от Далечния Изток и че има силата да подмладява хората, да довежда обратно към живот мъртвите и т. н.
към текста >>
34.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Виж "
Изток
ът в светлината на Запада, 5 лекция, Мюнхен, 27 август 1090 г.
/*11/ – За тези две течения...възглед върху живота на народите от южната зона...основна тенденция на северните народи.
Виж "Изтокът в светлината на Запада, 5 лекция, Мюнхен, 27 август 1090 г.
към текста >>
След това се е скитал към Близкия
Изток
, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани.
Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития.
След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани.
Бауер продължава същото. Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе. Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус?
към текста >>
Влиянието на будизма в Близкия
Изток
през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани.
След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах. Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност. Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда.
Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани.
Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/.
към текста >>
"
Изток
ът в светлината на Запада".
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "духовния" произход на Мани. Сравни бел. 13: "защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата" – а също и 9-та лекция от цикъла на Рудолф Щайнер, изнесени в Мюнхен, 1909 г.
"Изтокът в светлината на Запада".
към текста >>
/*10/ – Сравнете още веднъж с лекция 9-та от "
Изток
ът в светлината на Запада", цитирана по-горе.
/*10/ – Сравнете още веднъж с лекция 9-та от "Изтокът в светлината на Запада", цитирана по-горе.
към текста >>
Рудолф Щайнер обяснява значението още по-дълбоко, отколкото в разглежданата лекция, че това е един "мистериен" израз в "Мистериите на
Изток
а и на християнството".
/*13/ – Манихейският учен Ханс Хайнрих Шедер пише в своето проучване на "Ориген и развитието на манихейската система", в неговия сборник лекции 1924-1925 от библиотеката Вартбург: "Ние не знаем какво означава "Син на вдовицата".
Рудолф Щайнер обяснява значението още по-дълбоко, отколкото в разглежданата лекция, че това е един "мистериен" израз в "Мистериите на Изтока и на християнството".
към текста >>
/*9/ – Според Хекетрон: "Ложата трябва да има сводест таван, боядисан син и покрит със златни звезди да представлява небесата".. братята заемат своите места според ранга си; великият майстор на
Изток
, майсторът на Юг и послушниците на Север".
/*9/ – Според Хекетрон: "Ложата трябва да има сводест таван, боядисан син и покрит със златни звезди да представлява небесата".. братята заемат своите места според ранга си; великият майстор на Изток, майсторът на Юг и послушниците на Север".
към текста >>
Вероятно е, че този Върховен водач, който притежава действителното окултно знание и знае пътя и езика на Свободно-масонския манифест, чрез който се разкрива гласа на "Мъдрите мъже на
Изток
а".
В началото на тази лекция д-р Щайнер говори за Съчетания Ритуал на Мемфис и Мизраим, който има много степени, 95 от 96-те степени трябва да бъдат постигнати от неговите членове и че Върховният водач на Великия Ориент обикновено притежава 96-та степен.
Вероятно е, че този Върховен водач, който притежава действителното окултно знание и знае пътя и езика на Свободно-масонския манифест, чрез който се разкрива гласа на "Мъдрите мъже на Изтока".
към текста >>
градуса. Движението на екватора е от
Изток
към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към
Изток
".
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23?
градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>
35.
Съдържание
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
V. Йога в
Изток
а и Запада.
V. Йога в Изтока и Запада.
към текста >>
VІ. Йога в
Изток
а и Запада (заключение).
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
към текста >>
36.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Йога в
Изток
а и Запада.
Йога в Изтока и Запада.
към текста >>
37.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Йога в
Изток
а и Запада (заключение).
Йога в Изтока и Запада (заключение).
към текста >>
38.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на
Изток
а, донесена в Европа от арабите.
Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха.
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
към текста >>
39.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Великите учители на мъдростта и съзвучието на усещанията3 се оттеглят на
Изток
, както се означава с един технически израз.
Този начин и вид на въздействия, произхождащи от окултни братства, все повече угасва в течение на 19-ти век. По необходимост 19-ти век е векът на материализма. Окултните братства се оттеглят.
Великите учители на мъдростта и съзвучието на усещанията3 се оттеглят на Изток, както се означава с един технически израз.
Те престават да въздействат върху Запада. На Запад става нещо особено важно. Нека да имаме това предвид, за да ни стане ясно значението на теософското световно движение.
към текста >>
40.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Деня съглежда да светлей на
Изток
,
Деня съглежда да светлей на Изток,
към текста >>
41.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от северо
изток
към югозапад и от югозапад към северо
изток
.
Ако искаме да си представим как стоят нещата с третото елементарно царство в животинското царство, можем да го направим с един пример: Всички вие познавате миграцията на птиците.
Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от североизток към югозапад и от югозапад към североизток.
От кого са насочвани тези прелети? От груповите души на птиците. В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата душа на животните. А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души. Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно общество на астралното поле, друго общество са съществата на третото елементарно царство.
към текста >>
42.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Въртенето на екватора е от
изток
на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на
изток
.»
На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°.
Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>
43.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
в Централна Европа, на
изток
от Атлантида се повторили атлантските събития.
Но те често са несвързани и ненадеждни, и това е важно да се помни, когато започваш да изследваш миналото. Опасността свързана с тези грешки ще поясним с един пример. Ако Акашовата летопис ни води в изследване развитието на Земята времена, когато е съществувала Атлантида, когато още не я е заличил великия потоп, то ние ще успеем да проследим събитията станали в тази древна Атлантида. Но тези събития се повторили още веднъж по друг начин. Дълго време преди християнската епоха в Северна Германия, т.е.
в Централна Европа, на изток от Атлантида се повторили атлантските събития.
Това се е случило, когато тук все още не било се появило християнството, и само християнските влияния, идвайки тук от юг, съдействували за получаване на самостоятелността на живеещите тук народи. Това е пример, как лесно може да се изпадне в грешка. Този, който следи астралните картини в Акашовата летопис, а не картините, които се намират в Девакана, може да не различи повторението на древните атлантски събития от самите събития. Това се отнася за данните, които дава за Атлантида Скот-Елиот: те са напълно верни, ако се проверят с астралните картини, но са неверни, ако се сравнят с реалната Акашова летопис, намираща се в Девакан. Това беше необходимо да се каже.
към текста >>
44.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тази част от хората се придвижила на
изток
под ръководството на най-развитите от тях, а Атлантическия материк през това време постепенно го поглъщала водната стихия.
След това дошло време, когато особено развитата част на човешкия род, живееща в местности, също така лежащи сега на дъното на морето в близост до днешната Ирландия, почувствала силното навлизане на етерното тяло и придобила, благодарение на това, разширяване на ума.
Тази част от хората се придвижила на изток под ръководството на най-развитите от тях, а Атлантическия материк през това време постепенно го поглъщала водната стихия.
Най-първата част от дадените народности дошла до Азия и основала там център на културите, които ние сага наричаме следатлантски. От тук започнало след това разпространението на културите. Тя излязла от този поток хора, които по-късно се придвижили по-нататък на изток и, стигайки до Централна Азия, основали по-късно в Индия първата култура, в която още бил силен отзвука от атлантската култура. Древният индус още не притежавал такова съзнание, каквото имаме ние, а възможността за неговата поява възникнала тогава, когато съвпаднали двете точки в мозъка, за които аз говорих. До неговата поява, в атланта още било живо образното съзнание, той още виждал тяхната духовна същност.
към текста >>
Тя излязла от този поток хора, които по-късно се придвижили по-нататък на
изток
и, стигайки до Централна Азия, основали по-късно в Индия първата култура, в която още бил силен отзвука от атлантската култура.
След това дошло време, когато особено развитата част на човешкия род, живееща в местности, също така лежащи сега на дъното на морето в близост до днешната Ирландия, почувствала силното навлизане на етерното тяло и придобила, благодарение на това, разширяване на ума. Тази част от хората се придвижила на изток под ръководството на най-развитите от тях, а Атлантическия материк през това време постепенно го поглъщала водната стихия. Най-първата част от дадените народности дошла до Азия и основала там център на културите, които ние сага наричаме следатлантски. От тук започнало след това разпространението на културите.
Тя излязла от този поток хора, които по-късно се придвижили по-нататък на изток и, стигайки до Централна Азия, основали по-късно в Индия първата култура, в която още бил силен отзвука от атлантската култура.
Древният индус още не притежавал такова съзнание, каквото имаме ние, а възможността за неговата поява възникнала тогава, когато съвпаднали двете точки в мозъка, за които аз говорих. До неговата поява, в атланта още било живо образното съзнание, той още виждал тяхната духовна същност. Той не само разбирал ясна реч в ромона на ручея, но за него, от този ручей излизал ундина, въплътен във водата. Във въздушния поток този човек виждал елфи, а в танцуващия огън саламандри. Той виждал всичко това и от тук възниквали митове и легенди, които се съхранявали в Европа в най-чиста форма там, където останали все още атланти, не достигнали до Индия.
към текста >>
Тези, които се намирали на
изток
в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в Сивилната книга.
След това ръководещите авторитети, които действат от хилядолетия, набелязали процесите, които предстоят в бъдеще, и в съответствие с това трябвало да се развива историята.
Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в Сивилната книга.
Помислете за тази култура: вие ще откриете в имената на седемте царе отзвукът на седемте принципа на човека. още повече, че петият римски цар етруск, е пришълец от вън. Той олицетворява тази част на Манас, Духът-Себе, която съединява трите нисши принципа с трите висши. Седемте римски царе олицетворяват седемте принципа на човешката природа. С тях са означени духовни връзки.
към текста >>
45.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на
изток
, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството. Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг. И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха.
Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>
46.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от
изток
бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел.
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел.
Общия единен език на атлантците. Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия език от Асен води до война. Образуването на сменящите се състояния на сън и будност и възникването на болестите. Минало и бъдещо развитие на сетивните органи. Пророчествата в германския мит за залеза на боговете.
към текста >>
47.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В действителност по-голямата част от населението на Европа произхожда не от
изток
а, а от запад и представлява потомството на атлантците.
Нека мислено се пренесем назад в тази точка от историята на човешкото развитие, която всички вие познавате от предишни лекции. Знаете, че нашето сегашно време се предхожда от една епоха, която наричаме атлантска. Там, където днес е дъното на атлантическия океан, между Америка и Европа, в прадревни времена имаше земя, докато областите, които ние обитаваме днес бяха потопени във вода. Тази земя обитаваха нашите предци.
В действителност по-голямата част от населението на Европа произхожда не от изтока, а от запад и представлява потомството на атлантците.
От тази земя, от древната Атлантида, където са живели предците ни, а и ние самите в предишните си въплъщения, те се преселиха на изток, когато вълните погълнаха земята, която днес се намира под Атлантическия океан.
към текста >>
От тази земя, от древната Атлантида, където са живели предците ни, а и ние самите в предишните си въплъщения, те се преселиха на
изток
, когато вълните погълнаха земята, която днес се намира под Атлантическия океан.
Нека мислено се пренесем назад в тази точка от историята на човешкото развитие, която всички вие познавате от предишни лекции. Знаете, че нашето сегашно време се предхожда от една епоха, която наричаме атлантска. Там, където днес е дъното на атлантическия океан, между Америка и Европа, в прадревни времена имаше земя, докато областите, които ние обитаваме днес бяха потопени във вода. Тази земя обитаваха нашите предци. В действителност по-голямата част от населението на Европа произхожда не от изтока, а от запад и представлява потомството на атлантците.
От тази земя, от древната Атлантида, където са живели предците ни, а и ние самите в предишните си въплъщения, те се преселиха на изток, когато вълните погълнаха земята, която днес се намира под Атлантическия океан.
към текста >>
През последната третина на антлантската епоха на северо
изток
там, където е днешна Ирландия се отдели една малка част от населението, което се смяташе за най-напреднало по онова време.
През последната третина на антлантската епоха на североизток там, където е днешна Ирландия се отдели една малка част от населението, което се смяташе за най-напреднало по онова време.
Цялата атлантска земя беше покрита с тежки, гъсти мъгли и затова е останала в спомените на германските народности с името "Нифлхайм". В тези древни времена, когато въздухът беше пропит от гъсти водни маси душевния живот беше съвсем различен от днешния. Все още съществуваше древното ясновидство. Хората виждаха духовния свят. Когато те се приближаваха един към друг, душите им виждаха надигащи се цветови явления, които им говореха, дали насрещният човек е симпатичен или не.
към текста >>
Когато предците ни се преселиха от Атлантида на
изток
, този процес същевременно беше свързан със загубата на древното ясновидство и с придобиването на външни сетивни възприятия, с усвояването на способности като броене, смятане и преценяване.
Междувременно човечеството преминаваше през различни стадии на развитие. То не можеше да застине на стъпалото на притъпеното ясновидство, нужно беше да навлезе в днешния начин на възприятие чрез сетивата. Затова ясновидството трябваше да отстъпи на заден план за известно време, за да бъде възможно в бъдещето да се извоюва наново и да се прибави към днешното ясно дневно съзнание. Това, което ние днес определяме като основа на външната култура употребата на разума, разсъдъка, не беше свойствено за древните атлантски ясновидци, то трябваше да бъде извоювано от тях. Човекът трябваше да насочи своите очи и уши, възприемателните си органи навън, а вътрешното духовно око отстъпи за известно време на заден план.
Когато предците ни се преселиха от Атлантида на изток, този процес същевременно беше свързан със загубата на древното ясновидство и с придобиването на външни сетивни възприятия, с усвояването на способности като броене, смятане и преценяване.
към текста >>
Тези хора най-напред се преселиха на
изток
, а с надигащите се океански вълни ги последваха и други народи.
В онази малка група близо до днешна Ирландия тези способности смятане, броене и т.н се развиха най-рано.
Тези хора най-напред се преселиха на изток, а с надигащите се океански вълни ги последваха и други народи.
Те населиха земята на днешна Европа. Тези народи виждаха нещата по два начина чрез едно външно наблюдение на сетивния свят, броене, смятане, комбиниране, което доведе до там, че можаха да бъдат постигнати днешните машини, транспортни средства и т.н. В сърцата си обаче хората от тези народи носеха и нещо друго: спомените за онези светове на духа, в който бяха надникнали, и копнежа с някакви средства отново да се доберат до тези духовни светове.
към текста >>
48.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на
изток
.
Нека сега си спомним какво говорихме преди осем дена.
Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на изток.
Това, което наричаме напредналата раса на Атлантида, положи основата на източните култури. В легендата за дървото на света се описва възникването на днешния човек, така както то се виждало в астралния свят. Видя се как дванадесетте течение, които описахме последния път, се спуснаха от север и дълго преминаваха. Тези дванадесет течения съществуват действително на астралния план, дори и днес. Ако вие проследите дванадесетте двойки нервни нишки, които преминават през главата ви, и продължите линиите извън нея, то те ще се съединят с дванадесетте основни течения, които съществуват в астралния план.
към текста >>
49.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От различните лекции, държани от мен на едно или друго място, вие знаете, че някога се състоя едно велико преселение от запад на
изток
, по време на което от запад на
изток
се пресели и една голяма част от населението на Атлантида, която донесе със себе си спомените за състоянието на древна Атлантида и за по-ранни епохи.
От различните лекции, държани от мен на едно или друго място, вие знаете, че някога се състоя едно велико преселение от запад на изток, по време на което от запад на изток се пресели и една голяма част от населението на Атлантида, която донесе със себе си спомените за състоянието на древна Атлантида и за по-ранни епохи.
Който наблюдава тези заселили се тук или там народи с обострен чрез духовната наука поглед, ще намери в техните легенди скрити дълбоки прозрения за древните епохи. Тогава не само мисленето ни, не само философствуването ни, а и чувствата ни, които могат да бъдат дълбоко разтърсени от тези мъдрости, ще се вживеят в божествения световен ред. Защото колкото повече мъдростта бърза към разума, толкова по-студена, по-безчувствена става тя. А изкачвайки се нагоре към висшите региони на действителния духовен живот, мъдростта става все по-топла, все по-пропита от чувства.
към текста >>
Този разказ не е нищо друго освен един спомен за достигналото най-далече на
изток
племе, което е знаело за древна Атлантида, за пра състоянието на човечеството, когато човекът все още е бил много близо до духовните светове и е можел да вижда в тях.
Този разказ не е нищо друго освен един спомен за достигналото най-далече на изток племе, което е знаело за древна Атлантида, за пра състоянието на човечеството, когато човекът все още е бил много близо до духовните светове и е можел да вижда в тях.
към текста >>
50.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на
изток
и създаде следатлантската култура.
Всички вие познавате този свят на сказанията. И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих. Затова нека още веднъж си припомним факта, че Азите, т.е. онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти.
Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура.
Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг. Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност.
към текста >>
Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на
изток
, говорът вече беше развит.
Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха. Кое се беше развило постепенно, когато хората преминаха от ясновидството към разума? Говорът! Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида.
Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит.
Но докато той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата. Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните. Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици. Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на народи и племена.
към текста >>
Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на
изток
то се разедини и раздроби.
В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците.
Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби.
Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм.
към текста >>
Когато веднъж се бяха придвижили на
изток
те се заселиха в северна Испания и южна Франция вие знаете, че придвижването на запад беше само едно връщане назад.
Какво освен историята ни напомня за всички тези племена, които се преселваха: лангобарди, източни и западни готи, херуски, херули и т.н.? Племето на франките всъщност извоюва победата над останалите. Какво е трябвало да се почувства в рамките на племената, които тогава бяха обречени на отмиране? Именно в тайните школи и мъдреците на отмиращите племена тези чувства бяха най-живи. Нека разгледаме едно племе като това на вестготите.
Когато веднъж се бяха придвижили на изток те се заселиха в северна Испания и южна Франция вие знаете, че придвижването на запад беше само едно връщане назад.
Способностите, които те притежаваха, бяха само едно последствие от древната атлантска епоха. Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство. Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове. Често обаче те възприемаха това като нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп". Какво е това същество "Алп"?
към текста >>
Когато тези племена се бяха преселили от
изток
на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство.
Какво е трябвало да се почувства в рамките на племената, които тогава бяха обречени на отмиране? Именно в тайните школи и мъдреците на отмиращите племена тези чувства бяха най-живи. Нека разгледаме едно племе като това на вестготите. Когато веднъж се бяха придвижили на изток те се заселиха в северна Испания и южна Франция вие знаете, че придвижването на запад беше само едно връщане назад. Способностите, които те притежаваха, бяха само едно последствие от древната атлантска епоха.
Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство.
Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове. Често обаче те възприемаха това като нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп". Какво е това същество "Алп"? То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път. Тъкмо в тези племена, които не можеха да се на годят към новите условия, хората чувстваха, когато "идва Алпа и потиска", че така може да се вижда във висшите светове.
към текста >>
Той беше крал на Аквитания и владееше през времето, когато Атила предприе своя поход от
изток
на запад.
Какво е това същество "Алп"? То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път. Тъкмо в тези племена, които не можеха да се на годят към новите условия, хората чувстваха, когато "идва Алпа и потиска", че така може да се вижда във висшите светове. При всички племена, и особено при готите, но също и при бургундите и останалите германски племена, винаги съществуваха отделни хора те се считаха за връзката с божествените сили, които преживяваха такива извънредни състояния и бяха в състояние да ги тълкуват като нахлуване на астралния свят във физическия. Такъв един беше готският крал Алфард, който се споменава през онези времена, когато готите населяваха южна Франция.
Той беше крал на Аквитания и владееше през времето, когато Атила предприе своя поход от изток на запад.
Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар. Той ни показва прехода от онова време, когато хората знаеха от бащите си нещо за древните способности и за връзките между древните племена. Бащите знаеха как племената са принадлежали едно към друго в древността. Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите. Но племената не бяха в състояние да се противопоставят на нахлуването на хуните, които още притежаваха древните си живителни сили, които преди бяха и тяхно достояние.
към текста >>
51.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на
изток
.
А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности.
При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток.
Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток. Останалите народи се бяха установили на територията на днешна Европа.
към текста >>
Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на
изток
.
А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности. При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток.
Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток.
Останалите народи се бяха установили на територията на днешна Европа.
към текста >>
52.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от северо
изток
на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото.
Ако сега бихме желали да разберем как да възприемаме сами в заобикалящата ни природа откровенията на тези животински групови Азове, ние трябва да си спомним, че всичко, което е наоколо представлява откровенията на духовните събития и духовните същества. Този, който не е оборудван с ясновидски способности разбира се не би могъл да провежда "разходки" из астралния план, по време на които да се срещне с животинските групови Азове, както тук на земното кълбо се среща с физическите човешки Азове. Но дори и този, който не е ясновиждащ може да различи тук на физическия план резултатите, действията на това, което тези групови Азове правят.
Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото.
Ако човек би сравнил тези отделни пътища според височината и посоката си за отделните птичи семейства, то той би започнал да предчувства, че във всички тях се съдържа мъдрост, дълбока мъдрост. Кой ръководи всичко това? Ръководят го животинските групови Азове. Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е дело на животинските групови Азове. И ако проследите тези дела на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили.
към текста >>
53.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това беше по времето, когато от северо
изток
на Атлантида, от областта на днешна Ирландия се изсели пра семитската раса.
При другите същества това съвсем не е така. Ако разгледате етерното тяло на коня, вие ще видите как етерната му глава излиза далеч извън очертанията на физическата. При човека също беше така, и едва към края на Атлантида двете съвпаднаха. Една точка, която днес се намира в рамките на главата, преди беше извън нея и едва постепенно се измести. Двете точки все повече се изместваха една към друга и в последната третина на атлантската епоха съвпаднаха.
Това беше по времето, когато от североизток на Атлантида, от областта на днешна Ирландия се изсели пра семитската раса.
Тогава човекът се сдоби със способността, чрез която двете точки съвпаднаха и се припокриха. Поради това, че етерното тяло на главата му се намираше извън нея, атлантският човек имаше едно мъгливо ясновидство. Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил никаква логика на мисълта. Тя дойде в следатлантската епоха. Но той притежаваше един вид първично ясновидство, тъй като етерното му тяло излизаше далеч извън очертанията на физическата му глава.
към текста >>
54.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от северо
изток
на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на северо
изток
, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет?
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото мислите, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове. Те населяват атмосферата, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас.
Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет?
то като окултен наблюдател вие ще, стигнете до отделните разпоредители и управляващи, до груповите Азове на отделните видове и родове. В цялото животинско царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз. Завършените групови индивидуалност са много по-умни Азове, от тези на физическите хора, и те притежават същите съставни части като тези на физическия план и всичко, което в тях е мъдро устроено, е откровение на мъдростта на груповите Азове на животните. Ние ще крачим по друг начин из света, когато знаем, че при всяка крачка и стъпка преминаваме през същества, чиито дела виждаме.
към текста >>
55.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако днес поискаме да опишем настроението, в което живеели хората в следатлантското време и също частично в последното време на атлантската епоха, то това настроение ще изглежда по този начин: навсякъде народите, също и тези, които отишли на
изток
и там отседнали като потомци на атлантските народи, още били под властта на древните спомени, древните саги и митове, които възпроизвеждали това, което хората изживели в по-ранни времена, в по-ранни състояния на съзнанието на атлантското време.
След това станал атлантския потоп и дошли следатлантските култури, тези, които често съм ви описвал, които ние наричаме древноиндийска култура, през чието време светите Риши сами учели хората; древноперсийската, хелдео-асиро-вавилонско-египетска култура, след това гръко-латинската и накрая нашата култура.
Ако днес поискаме да опишем настроението, в което живеели хората в следатлантското време и също частично в последното време на атлантската епоха, то това настроение ще изглежда по този начин: навсякъде народите, също и тези, които отишли на изток и там отседнали като потомци на атлантските народи, още били под властта на древните спомени, древните саги и митове, които възпроизвеждали това, което хората изживели в по-ранни времена, в по-ранни състояния на съзнанието на атлантското време.
Тези саги народите са ги взели със себе си от това време, съхранявали ги и ги разказвали. Това ги е изпълвало и древните жители на севера още чувствали силата, която им говорила от сагите и митовете, защото все още имали спомена за онова, което предците им виждали, и за което се разказвало.
към текста >>
56.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Преселението на атлантците от Запад на
Изток
.
Появата на Христос Исус в следатлантската епоха.
Преселението на атлантците от Запад на Изток.
Древно индийската, древноперсийската и египет- ско-халдейската културна епоха. Древноримската епоха. Съотношенията между египетската и съв- ременната културна епоха. Христос Исус „слиза” на Земята в гръко-римската епоха; самият Бог се въплъти в човешкото тяло.
към текста >>
57.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите индивиди от този народ и заедно с тях се отправи на
изток
, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет.
Към края на Атлантската епоха се оказва, че външните и вътрешните условия са най-благоприятни в точно определена област от Земята, намираща се в близост до днешна Исландия. Естествено, днес тази област е залята от Атлантическия океан. Но в онази епоха, условията там бяха особено благоприятни; и всред атлантските народи се открои най-да-ровитият от тях, който имаше подчертани заложби за постигане на свободното човешко себесъзнание. Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “прасемити”, беше един велик посветен.
Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите индивиди от този народ и заедно с тях се отправи на изток, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет.
Към тези територии се придвижи сравнително малка, но духовно извисена част от атлантското население.
към текста >>
По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на
изток
; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха.
През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана. Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания. Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид.
По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха.
Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия. Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот. От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>
Хората, които тогава се преселиха от запад към
изток
и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко - старото ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния свят.
Хората, които тогава се преселиха от запад към изток и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко - старото ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния свят.
И когато най-висшият посветен се отправи към Тибет със своите ученици, за да съгради оттам първата културна колония в Индия, навсякъде всред народите на Европа останаха посветени, които поеха грижата да култивират духовния живот в Мистериите. Известни бяха например мистериите на Друидите, Мистериите на Дротите, за които днешното човечество не е запазило никакъв спомен, а това, което се говори, е по-близо до измислиците. Важно е друго - че в тези мистерийни центрове, разположени в земите на днешна Скандинавия и западна Русия, винаги имаше хора, които знаеха нещо за духовните светове. И когато се говореше за Вотан или за драмата между Балдур и Хьодур, това бяха все малко или много познати неща. Мнозина ги изживяваха лично при по-особени състояния на съзнанието, а тези, които нямаха такива опитности, ги научаваха от своите съседи, чиито разкази бяха напълно достоверни.
към текста >>
Великият посветен отведе на
изток
онези личности от своето обкръжение, които не трябваше да останат на равнището, характерно за древния атлантски народ; а всред тях можеха да се издигат към духовните светове само тези, които изкуствено се подлагат на окултно обучение.
Сагите и митовете на нашите европейски предшественици са наситени с образи и спомени от миналите епохи. Но по какво се различаваха най-напредналите личности на онези времена от останалите хора? Колкото и невероятно да звучи, тъкмо тези личности, които великият Предводител насочи към Тибет, вече бяха изгубили своето старо ясновнждащо съзнание. Защото какво означава преходът от четвъртата в петата раса? Преходът означава загуба на старото ясновидство и постигане на ясно дневно съзнание.
Великият посветен отведе на изток онези личности от своето обкръжение, които не трябваше да останат на равнището, характерно за древния атлантски народ; а всред тях можеха да се издигат към духовните светове само тези, които изкуствено се подлагат на окултно обучение.
към текста >>
58.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на културата на Атлантския континент и потегли към
изток
.
Така стана и при преминаването от Четвъртия цикъл /Атлантската епоха/ към нашия настоящ цикъл. Онзи, който може да проследи с ясновидски поглед течението на времето в миналото, минавайки през епохите, които разгледахме /Гръцко-римската, Египто-халдейската, Древно-персийската и Древно-индийската/ и мине отвъд великия потоп, той стига след това в Атлантската епоха. Не е необходимо да разглеждаме подробно тази епоха, но трябва най-малко да си изясним, как тази Атлантска епоха се е развила и преминала в нашата. И там също е било така, че голямата част на населението на Атлантида не беше узряло да се развива по-нататък, беше неспособно да премине в нашите времена.
Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на културата на Атлантския континент и потегли към изток.
Трябва да ни бъде ясно, че това беше само главната група. Постоянно народи се преселваха от запад на изток и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток. Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата. Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме. От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н.
към текста >>
Постоянно народи се преселваха от запад на
изток
и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на
изток
.
Онзи, който може да проследи с ясновидски поглед течението на времето в миналото, минавайки през епохите, които разгледахме /Гръцко-римската, Египто-халдейската, Древно-персийската и Древно-индийската/ и мине отвъд великия потоп, той стига след това в Атлантската епоха. Не е необходимо да разглеждаме подробно тази епоха, но трябва най-малко да си изясним, как тази Атлантска епоха се е развила и преминала в нашата. И там също е било така, че голямата част на населението на Атлантида не беше узряло да се развива по-нататък, беше неспособно да премине в нашите времена. Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на културата на Атлантския континент и потегли към изток. Трябва да ни бъде ясно, че това беше само главната група.
Постоянно народи се преселваха от запад на изток и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток.
Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата. Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме. От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н. Но вие лесно ще зададете сега въпроса: Не е ли това една твърде сурова мисъл, че цели маси народ остават неузрели и не добиват способността да се развиват; че само една малка група става способна да посади семето на следващата култура? Обаче тази мисъл не ще има вече нещо обезпокоително, когато направите разлика между развитието на расите и развитието на душите.
към текста >>
59.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но когато сравняваме
изток
а и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления.
Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване.
Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления.
Нека не схващаме това като едно вземане на страна. Аз исках да вложа в тези сказки пълна обективност и те са далече от всичко, което може да се нарече вземане на страна.
към текста >>
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на
изток
, да речем у Толстой.
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой.
Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа. И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине. Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не.
към текста >>
Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на
изток
ще се съедини с интелектуалната култура на запада.
Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите добродетели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост.
Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на изток ще се съедини с интелектуалната култура на запада.
От това съединение ще се роди епохата на Филаделфия. В това сливане, в това духовно бракосъчетание ще се намерят всички онези, които ще приемат в себе си.
към текста >>
60.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към
изток
, от където произлязоха всички по-късни култури.
Така беше и когато се роди нашата Следатлантска епоха. Нека обърнем поглед назад към времето от преди атлантската катастрофа.
Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към изток, от където произлязоха всички по-късни култури.
Нека обгърнем с нашия вътрешен поглед това, нека си представим този откъс земя, който днес образува морето на запад от Ирландия; нека си представим, как оттам излиза една народност, която се изселва на изток и от която също се откъсва редица племена, които после населяват Европа. Всичко, което съставлява европейското население, е дошло от там. Най-напредналата част от хората населяващи Атлантида се насочва към централна Азия; от там излизат различните култури до наше време, които описахме. Така вие виждате, че нашата съвременна култура произхожда от една малка група атлантци.
към текста >>
Нека обгърнем с нашия вътрешен поглед това, нека си представим този откъс земя, който днес образува морето на запад от Ирландия; нека си представим, как оттам излиза една народност, която се изселва на
изток
и от която също се откъсва редица племена, които после населяват Европа.
Така беше и когато се роди нашата Следатлантска епоха. Нека обърнем поглед назад към времето от преди атлантската катастрофа. Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към изток, от където произлязоха всички по-късни култури.
Нека обгърнем с нашия вътрешен поглед това, нека си представим този откъс земя, който днес образува морето на запад от Ирландия; нека си представим, как оттам излиза една народност, която се изселва на изток и от която също се откъсва редица племена, които после населяват Европа.
Всичко, което съставлява европейското население, е дошло от там. Най-напредналата част от хората населяващи Атлантида се насочва към централна Азия; от там излизат различните култури до наше време, които описахме. Така вие виждате, че нашата съвременна култура произхожда от една малка група атлантци.
към текста >>
Сега още ние живеем с целия копнеж за Шестата култура, за онова, което трябва да бъде описано като образуващо се чрез съчетанието на Запада и
Изток
а.
Както в миналото стана с Петата атлантска раса, която даде хората способни да развият новите култури, и със Шестата и Седмата раси, които навлязоха в упадък, така ще стане и в нашата епоха.
Сега още ние живеем с целия копнеж за Шестата култура, за онова, което трябва да бъде описано като образуващо се чрез съчетанието на Запада и Изтока.
Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след войната на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури. Напротив Седмата културна степен (епоха) ще бъде представена чрез хладките. Тази Седмата културна епоха ще премине и в новата голяма епоха, както Шестата и Седмата атлантски раси преминаха в нашата епоха като втвърдени, вдървени раси. След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки. И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение.
към текста >>
61.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на
изток
и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло.
Тази полусъзнателна и полунесъзнателна работа започна през Лемурийската епоха, за която вече споменахме. Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека. Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа). След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа.
А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло.
Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>
62.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на
Изток
.
После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи. Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души.
Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток.
Тези народи бяхме самите ние. В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на Изток, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания. Така атлантските народи се придвижиха на Изток и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
към текста >>
В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на
Изток
, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания.
Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души. Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток. Тези народи бяхме самите ние.
В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на Изток, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания.
Така атлантските народи се придвижиха на Изток и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
към текста >>
Така атлантските народи се придвижиха на
Изток
и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души. Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток. Тези народи бяхме самите ние. В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на Изток, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания.
Така атлантските народи се придвижиха на Изток и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
към текста >>
63.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на
изток
; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна.
В края на Атлантида хората се различаваха твърде много едни от други. Едните бяха съхранили до голяма степен древното ясновидство.
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна.
Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят. И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции.
към текста >>
Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на
изток
, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център.
Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману. При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население. Пратениците не биваше да натрапват това, което имаха да кажат.
към текста >>
64.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Според терминологията на
Изток
а пътят на отците се наричаше „Питриана”, а пътят на Боговете - „Девайана”.
Колкото повече напредваше в своето посвещение, толкова повече човекът се освобождаваше от привързаността си към своята родина, към своите прародители, толкова по-безотечествен ставаше той, толкова по-дълъг ставаше „пътят на Боговете”, а по-кратък „пътят на отците”. Онзи, който оставаше свързан с отците, поемаше по един дълъг „път на отците” и неговият „път на Боговете” се оказваше кратък.
Според терминологията на Изтока пътят на отците се наричаше „Питриана”, а пътят на Боговете - „Девайана”.
И когато днес употребяваме израза „Девакан”, ние трябва да сме наясно откъде идва той. Думата „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”. Древният последовател на Веданта просто би се присмял на нашите описания, отнасящи се за Девакана. Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните народи. Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре.
към текста >>
65.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
И така, през последните столетия на нашето летоброене, богата Мъдрост на
Изток
а и Запада остана почти недостъпна за широките човешки маси.
Обаче как можеха да бъдат разбрани тези благовестия в началото на една епоха, която очакваше своето пречистване именно от християнството? Евангелията разкриха само една нищожна част от тези благовестия; стъпка по стъпка те допринасяха за едно по-дълбоко разбиране, но в много отношения те доведоха и до едно пълно неразбиране. Ето защо днес, общо взето, Евангелията са най-трудните, най-недостъпните книги; човечеството ще се научи да ги разбира едва в далечното бъдеще. Съкровищата на християнското откровение, които не са нищо друго освен съкровища на източната Мъдрост, родени повторно с помощта на съвсем нови сили, също бяха съхранявани в тесни кръгове, в онези тесни кръгове, чието продължение по-късно откриваме в различните мистерийни общества, каквито са например братството на Свещения Граал, а после и братството на Розенкройцерите. Но тези съкровища на Мъдростта бяха достъпни само за онези, които по пътя си към живата Мъдрост можеха да минат през възможно най-суровите изпитания.
И така, през последните столетия на нашето летоброене, богата Мъдрост на Изтока и Запада остана почти недостъпна за широките човешки маси.
Само отделни частици от нея просветваха тук и там по света.
към текста >>
Да тези строфи съдържат не просто запазената Мъдрост на
Изток
а; в тяхната ясна светлина се очертава и всичко онова, което през нашето летоброене и по-специално през Средновековието определяше живота в тайните школи на Запада.
За пазителите на Мистериите стана възможно да говорят за първичната Мъдрост само поради определени процеси, които се разиграха в духовните светове. Всички Вие добре познавате историята на теософското развитие; Вие знаете, че тук ледът беше разчупен благодарение на онзи вид мъдрост, който днес не бих искал да описвам, а именно благодарение на т.н. строфи "Дзиан"*7. Фактически те съдържаха най-същественото от учението на свещените Риши. Те съдържаха и голяма част от това, което благодарение на християнското подмладяване успя да се влее в европейския Запад.
Да тези строфи съдържат не просто запазената Мъдрост на Изтока; в тяхната ясна светлина се очертава и всичко онова, което през нашето летоброене и по-специално през Средновековието определяше живота в тайните школи на Запада.
Съдържанието на строфите "Дзиан" ще бъде разбрано едва, в далечно бъдеще. Защото тук се налага отново да повторя: строфите "Дзиан" съдържат толкова дълбока Мъдрост, че днес тя просто не може да бъде разбрана в широките теософски кръгове; толкова дълбока Мъдрост, че тя остава недостъпна за днешните екзотерични способности на човечеството; всички екзотерични усилия са обречени на неуспех и не могат да проникнат в забележителния свят на тази Мъдрост.
към текста >>
Не същества никаква източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на
Изток
а.
Но след като беше разчупен, така да се каже, първият лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят той беше опазен в розенкройцерските Мистерии.
Не същества никаква източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на Изтока.
В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост. Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество. Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм.
към текста >>
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на
Изток
а, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот.
И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н. И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание. Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>
66.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но това са знаели и тримата влъхви от
изток
, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет.
Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди. И той знае, че това е едно събитие в духовния свят.
Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет.
Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! "
към текста >>
67.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В писанията на
изток
а, а именно в онези писания, които разглеждат този въпрос е най-дълбокото разбиране, раждането на Буда се описва в "голям стил", ако можем да се изразим така.
Да вземем времето, когато за древния индийски народ се явил Буда. Тогава не е било както сега. Ако днес би се случило да се яви някой Буда в Европа, той не би се ползувал с особено уважение. Обаче по времето на Буда не е било така. Защото тогава още е имало голям брой хора, които можеха да виждат, какво всъщност е ставало: а именно, че при раждането на този Буда е ставало нещо твърде различно от това, което става при раждането на някой обикновен човек.
В писанията на изтока, а именно в онези писания, които разглеждат този въпрос е най-дълбокото разбиране, раждането на Буда се описва в "голям стил", ако можем да се изразим така.
Там се разказва, че на царицата Майа, "образецът на великата майка", било предсказано, че тя ще донесе на света едно велико същество. После, когато това същество се ражда, това раждане става преждевременно. Често пъти този е начинът за изпращане на едно велико същество в света: то се ражда преждевременно. Защото тогава човешкото същество, в което висшето духовно същество трябва да се въплъти, не се съединява така тясно с материята, както когато то е носено в утробата на майката пълно време. По-нататък в най-важните писания на Изтока се съобщава, че в момента, когато Буда е бил роден, той е бил озарен, веднага отворил очи и ги насочил към четирите главни точки на света, към север, юг, изток и запад.
към текста >>
По-нататък в най-важните писания на
Изток
а се съобщава, че в момента, когато Буда е бил роден, той е бил озарен, веднага отворил очи и ги насочил към четирите главни точки на света, към север, юг,
изток
и запад.
В писанията на изтока, а именно в онези писания, които разглеждат този въпрос е най-дълбокото разбиране, раждането на Буда се описва в "голям стил", ако можем да се изразим така. Там се разказва, че на царицата Майа, "образецът на великата майка", било предсказано, че тя ще донесе на света едно велико същество. После, когато това същество се ражда, това раждане става преждевременно. Често пъти този е начинът за изпращане на едно велико същество в света: то се ражда преждевременно. Защото тогава човешкото същество, в което висшето духовно същество трябва да се въплъти, не се съединява така тясно с материята, както когато то е носено в утробата на майката пълно време.
По-нататък в най-важните писания на Изтока се съобщава, че в момента, когато Буда е бил роден, той е бил озарен, веднага отворил очи и ги насочил към четирите главни точки на света, към север, юг, изток и запад.
По-нататък ни се казва, че веднага той направил седем стъпки и че следите на тези стъпки са заровени в почвата, върху която е стъпвал. Също така той проговорил веднага след раждането, така ни се казва, и думите, които изговорил, гласят: "Този е животът, в който от Бодисатва Аз ставам Буда, последното от преражданията, които имам да измина на Земята! "
към текста >>
68.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Хората се изселиха на запад и на
изток
и образуваха най-различни колонии.
Двете тела, физическо и етерното съвпаднаха още в края на Атлантската епоха, но връзката, който ги съединяваше, не беше още така здрава; достатъчно беше едно усилие на волята от страна на учителя, за да освободи отново етерното тяло на ученика; без съмнение това не ставаше вече така, че всичко, което живееше в учителя, да се предаде напълно в ученика; но учителят още имаше силата да излъчи етерното тяло и да накара ученика да вижда това, които той сам виждаше. Тогава дойде голямата катастрофа, която помете Атлантския континент. Страшни бури във въздуха и водата, дълбоки смущения на сушата преобразиха постепенно цялото лице на Земята. Европа, Азия и Африка, които само в малката си част бяха суша, изникнаха из водите заедно с Америка. Атлантида изчезна.
Хората се изселиха на запад и на изток и образуваха най-различни колонии.
След тази огромна катастрофа, човечеството беше напреднало. В отношенията между физическото и етерното тяло настъпи една нова промяна. Сега тези тела се свързват още по-тясно едно с друго. Учителят нямаше вече възможност да излъчи етерното тяло на ученика чрез един акт на волята, за да отпечати в него това, което той виждаше. Посвещението трябваше да приема друга форма и ето как бихте могли да опишем тази нова форма.
към текста >>
69.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Евангелистът Матей поставя в самото начало цяло едно родословие, което достига до Авраама, докато Лука дава едно родословие, което стига до Адама, а от Адама до отца на Адама, самият Бог Още едно противоречие: Матей разказва, че трима влъхви дошли от
изток
, ръководени от една звезда, да се поклонят на новородения Исус; Лука разказва, че ангели възвестяват на овчари за рождението на Исуса и те отиват да му се поклонят, после за представянето на Исуса в храма; в замяна на това Матей говори за преследването на Ирод, бягството в Египет и завръщането в Назарет.
Две от Евангелията, това на Марка и това на Йоана, започват с разказа за кръщението на Христа. Те опис ват след това последните три години от дейността на Христа Исуса, следователно единствено това, което е станало, след като Духът на Христа е завладял изградените от Исуса от Назарет тела, физическо, етерно и астрално. Евангелията на Матея и на Лука описват до известна степен това, което предшествувало кръщението, което в смисъла на казаното от нас, според Акашовите записи, е историята на Исуса от Назарет, преди той да се е пожертвувал, за да приеме Христа. Ето сега къде се срещат тези, които търсят противоречия и ги намират.
Евангелистът Матей поставя в самото начало цяло едно родословие, което достига до Авраама, докато Лука дава едно родословие, което стига до Адама, а от Адама до отца на Адама, самият Бог Още едно противоречие: Матей разказва, че трима влъхви дошли от изток, ръководени от една звезда, да се поклонят на новородения Исус; Лука разказва, че ангели възвестяват на овчари за рождението на Исуса и те отиват да му се поклонят, после за представянето на Исуса в храма; в замяна на това Матей говори за преследването на Ирод, бягството в Египет и завръщането в Назарет.
Всичко това може да изглежда противоречиво. Ние можем да обясним тази неща от факти изучавайки Акашовите записи, независимо от Евангелията.
към текста >>
70.
Изтокът в светлината на запад. Децата на Люцифер и братята Христови
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Изток
ът в светлината на запад
Изтокът в светлината на запад
към текста >>
71.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От Луцифера, царуващия на
Изток
, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз.
Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо.
От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз.
Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина.
към текста >>
Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на
Изток
а.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста.
Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока.
Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад.
към текста >>
Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на
изток
а от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад.
Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад.
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
към текста >>
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от
Изток
а, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила.
Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад.
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила.
Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина. Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
към текста >>
72.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Така от
изток
а се вляло нещо от това, което е съществувало там в съзвучие с останалата източна мъдрост.
Така ние отново виждаме изказано в чудни образни изрази, в един прекрасен език онова, което днес свръх сетивното съзнание може да намери, ние виждаме това изказано в епохата, когато са живели седемте гръцки мъдреци, когато е действувал Ферекид от Сирос, от когото са били запазени едва само някои външни не значителни неща, които вече ви цитирах. Обаче онзи, който осветлява нещата изказани от този мъдрец със светлина, която днес свръхсетивното изследване може да ни даде, той ще си каже: ние не бихме могли да изразим така сполучливо нещо подобно, което се потвърждава от днешното свръхсетивно изследване, ако сами не бихме знаели за всички тези неща. И когато се запитаме по-нататък: откъде идваше знанието на Ферекид от Сирос, ние откриваме, че този мъдрец е минал през едно финикийско посвещение. Следователно в него ние виждаме един човек, който е бил посветен в древните финикийски светилища и който е знаел за това, което можеше да се каже и да предаде като учение, от тези светилища на древна Финикия.
Така от изтока се вляло нещо от това, което е съществувало там в съзвучие с останалата източна мъдрост.
към текста >>
Все пак бива да изпускате изпредвид, че би било съвършено погрешно да помислим, какво сме изчерпили нещата, когато днес се опитваме да хвърлим светлина върху източната мъдрост чрез това, което днес можем да добием в западния свят, като кажем: ние намираме на
изток
това или онова като мнение за развитието на света; и така говорим ние днес.
С това исках да ви дам само един пример и можем да приведем много такива примери, как това, което днес можем да намерим без никакви исторически документи, отново може да се намери у древните мъдреци, когато умеем правилно да го четем. Тук ние не отидохме много далече в миналото на историята на човечеството. От много неща може да се види, че ученията, които днес могат да бъдат открити по един оригинален първичен начин, могат да се намерят по съответен начин в древни времена, стига само да можем да разчетем изразите.
Все пак бива да изпускате изпредвид, че би било съвършено погрешно да помислим, какво сме изчерпили нещата, когато днес се опитваме да хвърлим светлина върху източната мъдрост чрез това, което днес можем да добием в западния свят, като кажем: ние намираме на изток това или онова като мнение за развитието на света; и така говорим ние днес.
Но ние намираме това по същия начин и у Ферекид от Сирос, според мене, намираме го и в египетската епоха, в епохата на халдейските маги, в древно-индийската епоха. Ако бихме считали това за единствено възможното, тогава бихме могли да кажем: "следователно днес ние намираме една мъдрост, която е съществувала в най-различни форми навсякъде, където хората са се стремили към една мъдрост: една и съща мъдрост навсякъде! " Срещу това твърдение в неговата абстрактна форма не би могло ни най-малко да се възрази, защото фактически нещата стоят така; но трябва да кажем, че това е само една част от истината. Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята. Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува.
към текста >>
73.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на
изток
а и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни. Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>
Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на
изток
и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя. Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>
Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на
изток
; но от древна Атлантида на
изток
трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното.
Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние.
Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното.
И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия.
към текста >>
Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към
изток
.
И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия.
Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток.
Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци.
към текста >>
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от
изток
на запад, тя бе пренесена от
изток
, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите.
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>
74.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на
изток
.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток.
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
към текста >>
75.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от
изток
, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо.
Но онзи, който не беше посветен, не знаеше нищо за това, както и днес непосветеният не знае, че има една мъдрост на мистериите, ако не потърси правилния път за целта. Но повече или по-малко във външния свят бяха проникнали сведения за тези неща. И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-голям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото. Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък.
Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо.
И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие. Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите. Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане. За хората от древността то е било подходящо, но не е подходящо за новите хора. Това са искали те да кажат и са го казвали по един величествен начин.
към текста >>
76.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Много може да се научи от прадревната мъдрост на
изток
а; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане.
Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите. Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света. И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа.
Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане.
А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога.
към текста >>
77.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което
изток
ът правилно е изразил.
В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество.
И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил.
Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи.
към текста >>
Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на
Изток
; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа.
Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>
Следователно онова същество, което после отиде като учител по-нататък на
изток
, се намираше вече на една напреднала степен.
Но след това сред този свят живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва. Този Бодисатва беше същото същество, което, след като завърши своята мисия на запад, се въплъти в Гаутама Буда около шестотин години преди нашето летоброене.
Следователно онова същество, което после отиде като учител по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен.
Той беше втори велик учител, един втори пазител на мъдростта на човечеството и стана Гаутама Буда.
към текста >>
78.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Евангелистът Матей описва как е предсказано раждането на създателя на християнството, а именно, че от
изток
идват мъдреци, които видели звездата, която ги насочва и отвежда до мястото, където се е родил Спасителят.
Нека сега да се обърнем направо към фактите.
Евангелистът Матей описва как е предсказано раждането на създателя на християнството, а именно, че от изток идват мъдреци, които видели звездата, която ги насочва и отвежда до мястото, където се е родил Спасителят.
Този факт не убягва от вниманието на Ирод. За да избегнат мерките взети от Ирод, състоящи се в избиването на децата във Витлеем, родителите на Спасителя заедно с него избягват в Египет. Когато Ирод умира, на Йосиф, бащата на Исус, се казва, че отново може да се върне в родното си място и той се връща не във Витлеем, а отива в Назарет.
към текста >>
79.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния
Изток
, в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие.
Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния Изток, в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие.
Буда можа да стане онзи, който беше, само защото чрез своите минали инкарнации постигна онази висша степен, която означаваме с ориенталския израз „степен на Бодисатва". Поне пред част от Вас аз вече съм обяснявал същността на Бодисатвите, и то от различни гледни точки. В цикъла „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят", изнесен през април 1909 в Дюселдорф, аз показах как се отнасят Бодисатвите към цялото космическо развитие. През август 1909 г. в Мюнхен изнесох цикъла „Изтокът в светлината на Запада" и разгледах нещата от друга гледна точка*5.
към текста >>
в Мюнхен изнесох цикъла „
Изток
ът в светлината на Запада" и разгледах нещата от друга гледна точка*5.
Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния Изток, в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие. Буда можа да стане онзи, който беше, само защото чрез своите минали инкарнации постигна онази висша степен, която означаваме с ориенталския израз „степен на Бодисатва". Поне пред част от Вас аз вече съм обяснявал същността на Бодисатвите, и то от различни гледни точки. В цикъла „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят", изнесен през април 1909 в Дюселдорф, аз показах как се отнасят Бодисатвите към цялото космическо развитие. През август 1909 г.
в Мюнхен изнесох цикъла „Изтокът в светлината на Запада" и разгледах нещата от друга гледна точка*5.
Днес отново ще разгледаме същността на Бодисатвите, естествено по друг начин, и Вие постепенно ще откриете съзвучието между отделните истини.
към текста >>
80.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато наближи времето на атлантската катастрофа, великите ясновиждащи предводители и свещеници на човечеството предвидиха това събитие и насочиха човешкия поток на
изток
, а отчасти и на запад.
Преди тази катастрофа, в географските области, покрити днес от Атлантическия океан, съществуваше един обширен континент и това беше старата Атлантида. В голямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн. В резултат на грандиозната атлантска катастрофа, която се разигра във водния елемент на Земята, обликът, на Земята се промени напълно. Преди този момент, човечеството населяваше древната Атлантида. Атлантските човеци, както често съм споменавал, бяха устроени по съвсем друг начин.
Когато наближи времето на атлантската катастрофа, великите ясновиждащи предводители и свещеници на човечеството предвидиха това събитие и насочиха човешкия поток на изток, а отчасти и на запад.
Онези, които се отправиха на запад, създадоха предшествениците на бъдещото американско население. И така, ние трябва да търсим предшествениците на съвременното човечество там, всред древните атлантци.
към текста >>
Той беше онзи, който с наближаването на атлантската катастрофа си постави задачата да подбере подходящите хора, да ги отведе на
изток
и да постави там основите на следатлантската култура.
И сега ние откриваме в Библията нещо, което напълно се покрива от данните, записани в хрониката Акаша. Библията има право, дори когато твърди съвсем невероятни на пръв поглед неща. Начело на великия Слънчев оракул, който се издигаше над останалите, стоеше най-великият от атлантските посветени, великият Слънчев посветен, Ману, предводителят на атлантското човечество.
Той беше онзи, който с наближаването на атлантската катастрофа си постави задачата да подбере подходящите хора, да ги отведе на изток и да постави там основите на следатлантската култура.
Преди всичко той подбра около себе си част от онези хора, устояли през споменатата планетарна зима и произхождащи непосредствено от първоначалната човешка двойка, от Адам и Ева. Цялото възпитание и обучение на тези избрани хора беше така замислено, че в подходящия момент от общочовешката еволюция да е гарантирана основната цел: под влиянието на Ману да се формират верни импулси за по-нататъшно то историческо развитие.
към текста >>
81.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Мъдреците на
Изток
а се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството.
В окултните школи на Халдея възникна една изключителна привързаност към индивидуалността не към личността на Заратустра.
Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството.
И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората. Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
към текста >>
82.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Човешките маси потеглиха от Атлантида на
изток
и на запад и се заселиха по Земята, както вече знаем от описанията за Следатлантската епоха.
Евангелието на Лука, и по-точно неговият автор ни разказва за делата на Христос Исус. И той ги разказва по такъв начин, че ако наистина вникнем в смисъла на неговите описания, все повече и повече ще се доближим до сама та същност на това, което се е разиграло тогава в този решителен момент от еволюцията на човечеството. Нека от ново да се спрем на нещо, което многократно сме обсъждали по време на нашите антропософски лекции: Че съвременното човечество води своето начало от атлантската катастрофа и че нашите предшественици т.е. нашите собствени души, но в други тела вече са живели на старата Атлантида, континентът, разположен между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Тогава настъпи атлантската катастрофа, която напълно промени облика на Земята.
Човешките маси потеглиха от Атлантида на изток и на запад и се заселиха по Земята, както вече знаем от описанията за Следатлантската епоха.
Именно през Следатлантската епоха възникнаха различните култури: древноиндийската култура, древноперсийската, египетско-халдейската, гръцко-римската и тази, в която живеем днес.
към текста >>
83.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тук при раждането се появяват мъдрите магове от
Изток
, които звездата е довела на мястото, където повторно се е родил Заратустра.
В Евангелието от Матей отначало става дума повече за Исус от Витлеем.
Тук при раждането се появяват мъдрите магове от Изток, които звездата е довела на мястото, където повторно се е родил Заратустра.
към текста >>
84.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от
Изток
а и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител.
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило. И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство. Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във Вавилон, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал. Това е едната страна на нещата.
Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител.
Това било времето, когато в местата, където били отведени евреите, преподавал Заратустра, когото наричали още Назаратос, или Заратос.
към текста >>
85.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Нима не е противоречие, че в Евангелието от Матей се разказва за раждането на Исус във Витлеем, разказва се за бягството в Египет, за появата на влъхвите от
Изток
, а в Евангелието от Лука, напротив, се разказва за пътуването до Витлеем, но напълно се премълчава за това, което се разказва в Евангелието от Матей за влъхвите, за бягството в Египет, и така нататък?
Но четвъртият документ, Евангелието от Йоан, съвсем се различава от тези три документа. Евангелието от Йоан отначало действа на човека по такъв начин, че той си казва: ако се приемат първите три Евангелия като исторически документи, като описания на живота на Христос Исус, четвъртият документ толкова съществено противоречи на първите три, че не можем да го приемем като съответстващо на историческите факти описание. Съществува мнение, че този четвърти документ е само съчинение, произлязло от вероизповеданието на някакъв предан мъж, свидетелстващ за мисията на Христос Исус, нещо като химн, изливащ се от сърцето, който по възторжен начин да изрази това, което би казал художникът. Трите други Евангелия ги наричат канонични, доколкото те се опитват да съставят нещо като исторически образ, и доколкото хората вярват, че в тези Евангелия по определен начин се възпроизвеждат историческите факти. Но ако гледаме противоречията, които търси външният, привързан към физическите условия разсъдък, първите три Евангелия наистина предоставят достатъчно такива противоречия.
Нима не е противоречие, че в Евангелието от Матей се разказва за раждането на Исус във Витлеем, разказва се за бягството в Египет, за появата на влъхвите от Изток, а в Евангелието от Лука, напротив, се разказва за пътуването до Витлеем, но напълно се премълчава за това, което се разказва в Евангелието от Матей за влъхвите, за бягството в Египет, и така нататък?
При всичко това съвсем няма да засягаме подробностите от трите години дейност на Христос Исус. Тук можем да намираме противоречие след противоречие.
към текста >>
Без да споменаваме потока, който е вървял на запад и е населил днешна Америка, два потока на преселващи се хора под ръководството на своите водачи течали на
изток
: един – в северно, друг – в южно направление.
Следатлантските култури произлезли от две течения.
Без да споменаваме потока, който е вървял на запад и е населил днешна Америка, два потока на преселващи се хора под ръководството на своите водачи течали на изток: един – в северно, друг – в южно направление.
към текста >>
86.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Въпросът „как се отнася Христос към
Изток
а?
Това лято се опитахме да се ориентираме в източната мъдрост от гледна точка на западното учение[2]. Стараехме се да бъдем справедливи към източната мъдрост и наистина я представихме така, че да се види цялата ѝ правомерност. Особено следва да се подчертае, че в наше време при независимото духовно познание е невъзможно винаги да се ръководим от особеното си предпочитание към източния или към западния мироглед. Който каже, че в зависимост, например, от своя специфичен темперамент, предпочита да разглежда особеностите, закономерностите на света така, както те са представени в източния или, съответно, в западния мироглед, той няма още пълно разбиране за това, за което, собствено, става дума. Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос.
Въпросът „как се отнася Христос към Изтока?
“ сме призвани да го решаваме само тогава, когато от личната ни гледна точка християнското ни е толкова безразлично, колкото и източното. Докато ни владее пристрастието към едно или друго, не можем да взимаме решение. Обективно стигаме до това само тогава, когато позволим да говорят само фактите, без да вземаме за основа собственото си мнение.
към текста >>
[2] в източната мъдрост от гледна точка на западното учение – виж GA 113 „
Изток
ът в светлината на Запада.
[2] в източната мъдрост от гледна точка на западното учение – виж GA 113 „Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови“
към текста >>
87.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Противоположно на това има братства на
Изток
а, особено индийски братства, които също така желаят твърде много и значително да се намесят в еволюцията на човечеството.
Противоположно на това има братства на Изтока, особено индийски братства, които също така желаят твърде много и значително да се намесят в еволюцията на човечеството.
Тези обаче братства преследват друга цел. Те никога не са развили този вид езотерицизъм, чрез който биха могли да улавят мъртвите и ги довеждат в областта на...../липсва малко текст/.........към такива неща. От друга стрина, те също не желаят Мистерията на Голгота с нейния импулс да навлезе в еволюцията на човечеството. Те също не желаят това. Но те не го желаят не защото мъртвите са на тяхно разположение, както казах, че е случаят с братствата на
към текста >>
Те не желаят да разрешат на Християнството да стане силно, тези братства на
Изток
а, особено индийските братства.
Запада. Те желаят да се борят срещу Христос, Който ще навлезе в човешката еволюция като една етерна индивидуалност в течение на 20-тото столетие, не като Го заменят с друга индивидуалност; за тази цел те биха имали нужда от мъртвите, а те не притежават такива. Вместо това те желаят да отклонят интереса на хората от Христос.
Те не желаят да разрешат на Християнството да стане силно, тези братства на Изтока, особено индийските братства.
Те не желаят интересът към истинския Христос, Който е преминал през Мистерията на Голгота да процъфтява, интересът в Христос, Който е имал само едно единствено въплъщенио в течение на 3 години тук на земята и Който не може да се яви отново на земята във физическо въплъщение. Те не желаят да използуват мъртвите в своите ложи, но нещо друго извън онова, което някога са били само прости живи човешки същества. В тези индийски, източни ложи друг вид същество се използува на мястото на мъртвите, използувани от западните ложи.
към текста >>
Първо, вие вече видяхте от казаното, каква огромна разлика има между
Изток
а и Запада в еволюцията на човечеството.
Към тези неща бих искал да прибавя още една картина.
Първо, вие вече видяхте от казаното, каква огромна разлика има между Изтока и Запада в еволюцията на човечеството.
Второ, моля ви да размислите за следното. Виждате, психоаналистите говорят за подсъзнателното, за подсъзнателния живот на душата и прочее. Не е толкова важно да се говори за такова едно неопределено понятие за тези неща, но е необходимо да се схване какво наистина има отвъд прага на съзнанието. Какво има там? Много наистина се намира там долу под прага на съзнанието.
към текста >>
88.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
От направлението
Изток
Христовият импулс, какъвто се появява в ХХ-тото столетие, се мъчат да бъде парализиран, като отправят, вниманието, интереса настрани от Христос, Който се появява в Етера.
От същите братства, които желаят да поставят злато, здраве и продължение на живота, на мястото на Бог, добродетел и безсмъртие, прави се усилието да не се работи с процесите сутрин и вечер, а с нещо съвсем по-различно. Аз ви обърнах внимание миналия път, че импулсът на Мистерията на Голгота искат да се елеминира от света, като се въведе друг импулс от Запада, импулс на Антихрист.
От направлението Изток Христовият импулс, какъвто се появява в ХХ-тото столетие, се мъчат да бъде парализиран, като отправят, вниманието, интереса настрани от Христос, Който се появява в Етера.
към текста >>
Наблюдавайте протичането на линията, където магнитната игла отскача на
Изток
и Запад и където изобщо не отскача.
Над всичко те се стремят да експлоатират електричеството и особено земния магнетизъм, да имат влияние по цялата земя. Аз съм ви показал как в онова, което нарекох човешки двойник възникват земни енергии. Ще се проникне в тази тайна. Това ще бъде американска тайна да се използува магнетизмът на земята в неговата "двойнственост", да се използува магнетизмът на Север и Юг, за да се изпращат направляващи енергии, които работят духовно по земята. Погледнете магнетичната карта на земята и я сравнете с това, което сега ви казвам.
Наблюдавайте протичането на линията, където магнитната игла отскача на Изток и Запад и където изобщо не отскача.
/Засега аз мога да дам само известни указания/. От едно небесно направление духовни същества непрекъснато работят. Необходимо е да се поставят тези духовни същества в служба на земното съществувание и, поради това че тези духовни същества, работещи от космоса са в състояние да проникнат тайната на земния магнетизъм, в тази тайна ще може да се проникне и може да доведе, да бъде многозначително използувана, от груповия егоизъм по отношение на трите неща злато, здраве и продължение на живота. Въпросът ще се отнася само до натрупване съмнителната смелост за да се извършват тези неща. Това положително ще бъде извършено от някои кръгове.
към текста >>
От
Изток
а въпросът е до засилване онова, което вече обясних: втичащите се и дейно работещите същества от противоположните страни на космоса да се поставят в служба на земното съществуване.
От Изтока въпросът е до засилване онова, което вече обясних: втичащите се и дейно работещите същества от противоположните страни на космоса да се поставят в служба на земното съществуване.
Голяма борба ще има в бъдеще. Човешката наука ще се движе към космическата. Човешката наука ще прави усилие да се движи към космичната, ала по различни пътища. Задачата на добрата, лекуваща наука ще бъде да открие известни космически енергии които, чрез въздействието едновременно на два космични потока, да са в състояние да възникнат на земята. Тези два космични потока ще бъдат потоците на Риби и Дева.
към текста >>
Точно този дуализъм на енергиите ще е, който все повече и повече ще се използува от егоистичните братства на
Изток
а, индийският поток, за да може също така да се отправи в крива посока Източна Европа, която има задачата да подготви Шестата Следатлантска епоха.
Други братства, които над всичко желаят да мине незабелязана Мистерията на Голгота, ще се опитат да експлоатират двойнствената природа на човешкото същество. Тази двойнствена природа на човешкото същество, която също така е навлязла и в Петата Следатлантска епоха, както това е направил и самият човекът, съдържа човешкото същество, ала също, заедно с човешкото същество, по-нисшата животинска природа. Човекът до известна степен е действително един кентавър; той има вътре у себе си тази по-нисша, зверска, астрална природа. Неговата човечност някак си язди върху този астрален звяр. Чрез това сътрудничество на двойнствената природа вътре у човешкото същество има също и дуализъм на енергиите.
Точно този дуализъм на енергиите ще е, който все повече и повече ще се използува от егоистичните братства на Изтока, индийският поток, за да може също така да се отправи в крива посока Източна Европа, която има задачата да подготви Шестата Следатлантска епоха.
За това се използуват сили от Стрелеца.
към текста >>
Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в
Изток
а среднощните процеси ще бъдат използувани.
Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в космоса.
Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани.
Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси. Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота. От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно. Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга. От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Състраданието към животните у народите на
Изток
а.
Отделянето на Луната и възникването на животинското царство. Животинските „групови души". Намесата на Луцифер. Пренасянето на по-грубите астрални качества в представителите на животинското царство. Страданието при животните, което поначало е лишено от възможност за кармическо изкупление.
Състраданието към животните у народите на Изтока.
Карма на човечеството и животински свят.
към текста >>
90.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на
Изток
а се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите.
Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите.
Тогавашните държавни институции бяха необходими за всяко едно от начинанията на източните деспоти, обаче тези институции неусетно породиха и всички възможни злини. Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са гърците да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците. И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите?
към текста >>
91.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
" Знаем, че
Изток
ът разви една могъща и бляскава култура.
Ако се потопим в атмосферата на Персийските войни, пред нас ще възникне въпроса: „Какво е впрочем тяхното значение за развитието на човечеството?
" Знаем, че Изтокът разви една могъща и бляскава култура.
към текста >>
Обаче както всяка светлина носи със себе си и сянката, така и в случая ние трябва да сме наясно: Цялата култура на
Изток
а е едно завоевание за човечеството, само доколкото тя съдържа и някои тъмни страни, които не трябва да намират място в неговата по-нататъшна еволюция.
Обаче както всяка светлина носи със себе си и сянката, така и в случая ние трябва да сме наясно: Цялата култура на Изтока е едно завоевание за човечеството, само доколкото тя съдържа и някои тъмни страни, които не трябва да намират място в неговата по-нататъшна еволюция.
А една от най-тъмните страни на тази цивилизация беше свързана с нейното желание да се разраства чрез външни, чисто физически средства. Ако не беше възникнал този импулс за разрастване, естествено, нямаше да се появи и цялата източна култура. Едното е немислимо без другото.
към текста >>
Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на
Изток
, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений.
Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка култура трябваше да се ръководи от съвсем други принципи. Разбира се, тя не можеше да се появи от нищото. Нейните основни предпоставки бяха заложени в източната цивилизация.
Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений.
Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: От стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства. Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност. Отблъсквайки персите, те филтрираха това, което беше създадено в Азия и успяха да го предадат на други народи.
към текста >>
Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на
Изток
а.
Обаче първоначалните културни импулси на Древна Индия се вляха в цялото човечество. И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ. Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес.
Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока.
Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области. В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?
към текста >>
Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия
Изток
, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области.
И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ. Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес. Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока.
Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области.
В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?
към текста >>
92.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Човекът би бил независим от мястото си на раждане, от това, дали крачи по Земята на Север или Юг, на
Изток
или Запад, само ако би го правил в средната третина от живота си.
В този случай би се получило едно еднородно човечество. Това, което ни превръща в същества, чиито особени качества идват от расите, не се съдържа в средната третина на живота. Чрез всичко онова, което е ставало в предходните епохи и което сега се разиграва в първата третина на живота, ние се оказваме свързани със Земята до много по-голяма степен, отколкото са предвиждали за нас нормалните Духове на Формата. Обаче в резултат на това човекът стана много по-зависим от Земята, която той обитава, много по-зависим от мястото, където живее и т.н. Поради обстоятелството, че човекът така да се каже въпреки намеренията на Духовете на Формата слезе на Земята по-рано от предвиденото, той стана подчертано зависим от мястото: най-вече защото започна да се свързва със Земята по начин, който се различаваше от първоначалния замисъл.
Човекът би бил независим от мястото си на раждане, от това, дали крачи по Земята на Север или Юг, на Изток или Запад, само ако би го правил в средната третина от живота си.
Но понеже стана зависим от Земята, понеже младостта му протичаше според описания от нас начин, той се свърза много силно с мястото, с областта, където е роден. Така той стана зависим и от всички планетарни отношения на Земята, типични за съответната област, от ъгъла, по който падат Слънчевите лъчи, от обстоятелството дали областта се намира в тропическите земи близо до Екватора или в зони с умерен континентален климат, дали става дума за равнинна или планинска област и така нататък. Всички знаем, че дишането в равнината е съвсем различно от дишането в планината. Следователно, човекът стана изцяло зависим от земните отношения, от мястото си на раждане. И така, ние виждаме, как човекът буквално се враства в майката Земя, как става изцяло зависим от мястото си на раждане, как той е белязан от онези качества, които получава благодарение на това, че в него действуват типичните за съответната област Земни сили.
към текста >>
Ако продължим по-нататък в посока от
Изток
на Запад, ние ще открием една друга точка от Земната повърхност, намираща се в Европа, която отпечатва в човешкия организъм качествата на следващия възрастов период, така че сега Земните сили имат отношение не към детските, не към младежките качества, а към тези на зрялата възраст.
Ако продължим по-нататък в посока от Изток на Запад, ние ще открием една друга точка от Земната повърхност, намираща се в Европа, която отпечатва в човешкия организъм качествата на следващия възрастов период, така че сега Земните сили имат отношение не към детските, не към младежките качества, а към тези на зрялата възраст.
към текста >>
За да се освежи с нови, младенчески сили, човечеството трябваше да предприеме похода на
Изток
, похода от Атлантида през Европа към Азия.
Всички тези особености бяха подготвени още в най-ранните етапи от развитието на нашата Земя. Ако бихме се върнали назад до древната Лемурийска епоха, ние бихме могли да открием самото възникване на човешките раси именно в териториите на днешна Африка и Азия. После ние бихме установили едно придвижване на човека в посока към Запад и проследявайки расово-определящите сили на Запад, стигаме до измирането на индианците. Да, човечеството трябваше да се отправи на Запад, за да постави началото на това, което наричаме отмиране на расите.
За да се освежи с нови, младенчески сили, човечеството трябваше да предприеме похода на Изток, похода от Атлантида през Европа към Азия.
После става едно повторение на похода към Запад. Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят. Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя.
към текста >>
Походът от Запад към
Изток
донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура.
Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят. Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя. Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца.
Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура.
И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска култура, чието продължение днешната наука нарича „индийска култура“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската култура се повтаря в древно-индийската култура.
към текста >>
Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на
Изток
а, от подтиците на
Изток
а, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност.
Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение. Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието. Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието. И всеки, който би говорил против необходимостта, не би постигнал нищо. Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя.
Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност.
Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока. Тази подробност е изключително важна и определя цялостния характер на Земното човечество. Вие виждате, повторенията са присъщи и в самото духовно-научно развитие. Ние се натъкваме на този факт също и в Четвъртата следатлантска култура на гърците и римляните. Неоспорим факт е, че в известен смисъл римляните са по-напреднали от гърците, обаче така или иначе те възприеха духовния живот на завладения от тях народ, който живееше на Изток от тях.
към текста >>
Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от
Изток
а.
Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието. Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието. И всеки, който би говорил против необходимостта, не би постигнал нищо. Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя. Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност.
Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока.
Тази подробност е изключително важна и определя цялостния характер на Земното човечество. Вие виждате, повторенията са присъщи и в самото духовно-научно развитие. Ние се натъкваме на този факт също и в Четвъртата следатлантска култура на гърците и римляните. Неоспорим факт е, че в известен смисъл римляните са по-напреднали от гърците, обаче така или иначе те възприеха духовния живот на завладения от тях народ, който живееше на Изток от тях.
към текста >>
Неоспорим факт е, че в известен смисъл римляните са по-напреднали от гърците, обаче така или иначе те възприеха духовния живот на завладения от тях народ, който живееше на
Изток
от тях.
Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност. Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока. Тази подробност е изключително важна и определя цялостния характер на Земното човечество. Вие виждате, повторенията са присъщи и в самото духовно-научно развитие. Ние се натъкваме на този факт също и в Четвъртата следатлантска култура на гърците и римляните.
Неоспорим факт е, че в известен смисъл римляните са по-напреднали от гърците, обаче така или иначе те възприеха духовния живот на завладения от тях народ, който живееше на Изток от тях.
към текста >>
93.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо той не взе със себе си онова, което впоследствие постигнаха на
Изток
Духовете на Венера, на Меркурий, на Марс и на Юпитер.
И тогава индианците пренесоха на запад всичко онова, което е имало стойност за Атлантската културна епоха. И кое беше за индианеца най-важното, най-забележителното? Това, че той все още можеше да предусеща нещо от древното величие и слава на една епоха, когато разделянето на расите не беше напреднало, когато хората можеха да отправят поглед към Слънцето и да възприемат проникващите през морето от мъгли Духове на Формата. През едно море от мъгли атлантецът поглеждаше нагоре към това, което за него все още не беше разделено на шест или седем части, а действуваше задружно. И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида.
Ето защо той не взе със себе си онова, което впоследствие постигнаха на Изток Духовете на Венера, на Меркурий, на Марс и на Юпитер.
А тези постижения бяха в основата на онзи разцвет, до който стигнаха всички култури в Европа през средата на 19 век. Всичко това, той,синът на кафявата раса, не взе със себе си. Той остана прикрепен към великия Дух на прадалечното минало. Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не разбираше нищо. Всичко това му беше чуждо, но в душата си той все пак носеше великия Дух.
към текста >>
94.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към
Изток
такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите.
Следователно, когато Земята вече беше населена с представителите на тези раси, в обитаваните от тях територии бяха изпратени и други човешки маси. Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха. Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток.
Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите.
Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
към текста >>
Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния
изток
.
Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха. Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето.
Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток.
И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
към текста >>
Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на
Изток
, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество.
към текста >>
Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния
изток
в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми.
Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну. Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки. И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията. Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие.
Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми.
И сега, на този култ към множеството трябваше да бъде противопоставено едно синтетично, едно всеобхватно движение, едно движение, чието начало следва да търсим единствено в монизма. А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските народи. Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния Бог.
към текста >>
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на
Изток
, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.
към текста >>
95.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на
Изток
в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време.
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура. В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни. Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>
Опитайте се поне за миг да се пренесете в древните атлантски земи, преди още да бяха започнали преселенията на
Изток
.
Но какво представлява това, което трябваше да бъде постигнато от човечеството през следатлантските времена? Ние знаем, че хората през Атлантската епоха все още притежаваха древното, смътно ясновидство. Благодарение на това древно, смътно ясновидство, те можеха без усилия да проникват в божествено-духовния свят и Да виждат процесите, които се разиграваха там.
Опитайте се поне за миг да се пренесете в древните атлантски земи, преди още да бяха започнали преселенията на Изток.
Навсякъде из въздуха се носеха повлекла от водни пари и мъгли. Обаче душата на човека беше съвсем различна. Човекът все още не различаваше отделните сетивни възприятия едно от друго. Той долавяше духовното съдържание на околния свят като един духовен аромат, като един вид духовна аура. Следователно, тогавашните хора възприемаха света чрез своето ясновидство.
към текста >>
Но всичко това ставаше под въздействието на онези сили, в чиято област хората стигнаха при своите преселения от Запад към
Изток
.
Навсякъде из въздуха се носеха повлекла от водни пари и мъгли. Обаче душата на човека беше съвсем различна. Човекът все още не различаваше отделните сетивни възприятия едно от друго. Той долавяше духовното съдържание на околния свят като един духовен аромат, като един вид духовна аура. Следователно, тогавашните хора възприемаха света чрез своето ясновидство.
Но всичко това ставаше под въздействието на онези сили, в чиято област хората стигнаха при своите преселения от Запад към Изток.
При тези преселения душите преминаха през най-различни етапи на развитие. Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
към текста >>
Имаше народи, които при своето преселение на
Изток
отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
Човекът все още не различаваше отделните сетивни възприятия едно от друго. Той долавяше духовното съдържание на околния свят като един духовен аромат, като един вид духовна аура. Следователно, тогавашните хора възприемаха света чрез своето ясновидство. Но всичко това ставаше под въздействието на онези сили, в чиято област хората стигнаха при своите преселения от Запад към Изток. При тези преселения душите преминаха през най-различни етапи на развитие.
Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
към текста >>
96.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между
Изток
а и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти. Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз. Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство.
Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
към текста >>
Там на
Изток
всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си.
По-рано, преди човекът да можете да възприема и да съзерцава своя Аз, тези отношения се определяха от най-висшите Същества и от самия него не зависеше нищо. Отношенията на Аза към външния свят бяха по-скоро инстинктивни. И тъкмо това е същественото в развитието на Аза, че той все повече и повече взема в ръцете си формирането на своите отношения към външния свят. И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура. От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура.
Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си.
Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието. Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот. Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>
Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от
Изток
а, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят.
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи. Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата божествено-духовна прародина. Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството. И въпреки това той прие християнството по един съвсем друг начин.
Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят.
Евангелските думи „Променете вашата душевна на гласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат разбрани от хората в Предна Азия, но не и от северните жители на Европа. Там, в Предна Азия, където стана физическото появяване на Христос, можаха да проблеснат само много стари спомени от времето, когато ясновидството беше присъщо на всички хора. За щото там Кали Юга, тъмната епоха, продължаваше вече три хиляди години и хората не бяха в състояние да виждат в духовния свят. Обаче те не преставаха да копнеят и да говорят за него, въпреки че достъпът до духовните събития им беше отнет. Те изживяваха духовните събития в много по-отдалечен период от миналото, отколкото северните хора и имаха само смътен спомен за това, че някога са можели да бъдат техни непосредствени свидетели.
към текста >>
97.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Естествено, в земите на
Изток
а Азът не можеше да бъде намерен по този начин.
Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин.
Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество. Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор. В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето.
към текста >>
Този континент беше обгърнат от един вид топло морско течение, относно което ясновиждащото съзнание установява, колкото и странно да звучи, че то тръгваше от Юг, през Бафинския залив, после обхващаше северна Гренландия и поемаше на
Изток
, постепенно се охлаждаше и по времето, когато Сибир и Русия все още не се бяха издигнали до Земната повърхност, се насочваше надолу към областта на Урал, завиваше покрай източните Карпати и се спускаше към мястото на днешната Сахара, за да завърши накрая в Бискайския залив на Атлантическия океан, описвайки по този начин един напълно затворен кръг.
Нека сега да разгледаме с помощта на ясновидството онзи древен континент на атлантския свят, който следва да търсим там, където днес се намира Атлантическият океан, между Африка и Европа от една страна, и Америка от друга страна.
Този континент беше обгърнат от един вид топло морско течение, относно което ясновиждащото съзнание установява, колкото и странно да звучи, че то тръгваше от Юг, през Бафинския залив, после обхващаше северна Гренландия и поемаше на Изток, постепенно се охлаждаше и по времето, когато Сибир и Русия все още не се бяха издигнали до Земната повърхност, се насочваше надолу към областта на Урал, завиваше покрай източните Карпати и се спускаше към мястото на днешната Сахара, за да завърши накрая в Бискайския залив на Атлантическия океан, описвайки по този начин един напълно затворен кръг.
Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром. Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида. И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха.
към текста >>
В земите на
Изток
а ние откриваме например следното светоусещане: Ето, Западът е приел наличието на светове, които произлизат един от друг или пък стоят редом един до друг.
В земите на Изтока ние откриваме например следното светоусещане: Ето, Западът е приел наличието на светове, които произлизат един от друг или пък стоят редом един до друг.
Обаче тук ние имаме ясното съзнание за един свят на космическия Отец. Всичко онова, чиито съзидателни действия откриваме в огъня и въздуха, изобщо в елементите, които се намират в Земята и над нея, представлява за нас едно огромно, всеобхватно понятие, едно цялостно светоусещане, което е пълна противоположност на понятието за небесния Отец. И както например ние си представяме света на Девакана, който опложда нашата Земя, приблизително по този начин усещаме как небесният свят, светът на Отеца прониква на Изток и опложда онова, което за нас е майчиният елемент, Духът на Земята. Да, ние не разполагаме с никакво друго изразно средство, освен да си представим всепроникващия Дух на Земята като един вид оплодяване на майчиното Земно естество. И тогава един срещу друг застават цели два свята, а не отделните, индивидуални образи на Боговете.
към текста >>
И както например ние си представяме света на Девакана, който опложда нашата Земя, приблизително по този начин усещаме как небесният свят, светът на Отеца прониква на
Изток
и опложда онова, което за нас е майчиният елемент, Духът на Земята.
В земите на Изтока ние откриваме например следното светоусещане: Ето, Западът е приел наличието на светове, които произлизат един от друг или пък стоят редом един до друг. Обаче тук ние имаме ясното съзнание за един свят на космическия Отец. Всичко онова, чиито съзидателни действия откриваме в огъня и въздуха, изобщо в елементите, които се намират в Земята и над нея, представлява за нас едно огромно, всеобхватно понятие, едно цялостно светоусещане, което е пълна противоположност на понятието за небесния Отец.
И както например ние си представяме света на Девакана, който опложда нашата Земя, приблизително по този начин усещаме как небесният свят, светът на Отеца прониква на Изток и опложда онова, което за нас е майчиният елемент, Духът на Земята.
Да, ние не разполагаме с никакво друго изразно средство, освен да си представим всепроникващия Дух на Земята като един вид оплодяване на майчиното Земно естество. И тогава един срещу друг застават цели два свята, а не отделните, индивидуални образи на Боговете. С после срещу тях двата застава един трети свят: Всичко онова, което бихме могли да усетим като тяхна благословенна рожба. И то не е някакво индивидуално същество, не е просто някакво душевно усещане, а едно общо творение на небесния Отец и майката Земя. Ето как изглежда от гледна точка на духовния свят отношението на Девакана*23 към Земята.
към текста >>
Колкото и универсални да са тези представи, ние ги откриваме най-вече у онези славянски народи, които се намират на границата между Запада и
Изток
а.
И тогава един срещу друг застават цели два свята, а не отделните, индивидуални образи на Боговете. С после срещу тях двата застава един трети свят: Всичко онова, което бихме могли да усетим като тяхна благословенна рожба. И то не е някакво индивидуално същество, не е просто някакво душевно усещане, а едно общо творение на небесния Отец и майката Земя. Ето как изглежда от гледна точка на духовния свят отношението на Девакана*23 към Земята. И всичко, което сега възниква като благословия, като същинска пролет и неудържим растеж в материалното тяло, човекът усеща като една изцяло духовна сила, а това, което покълва в душата, човекът усеща като един нов свят, като благословенната рожба на небесния Отец и майката Земя.
Колкото и универсални да са тези представи, ние ги откриваме най-вече у онези славянски народи, които се намират на границата между Запада и Изтока.
В западно-европейските митологии няма и следа от подобни представи. Там ние откриваме прецизно изваяните образи на различни Богове, обаче не и онова, което се съдържа в нашите духовно-научни описания. И така, благословенната рожба е един цял свят, в който обаче на свой ред прониква друг свят. Последният несъмнено е представен вече индивидуално, понеже е свързан с физическото Слънце и неговата светлина. Тук ние имаме работа с едно същество, кое то многократно се появява в персийската митология и притежава макар и в доста по-различна форма на усещанията и представите определено славянски елемент, този елемент е родствен със Слънчевата същност, която разпраща своята благословия в другите три свята, така че съдбата на човека се вплита в самото сътворение чрез оплождането на майката Земя с небесния Отец и чрез нишките, които Слънчевият Дух изтъкава в тези два свята.
към текста >>
Ето с кое основно усещане светът на
Изток
а подготви условията за появата на Духа-Себе именно в предстоящата Шеста следатлантска епоха, когато Съзнателната душа ще се издигне до степента Дух-Себе.
Обаче ние сме склонни да си представяме този свят по съвсем друг начин и по-скоро да го свързваме с определени природни същества, природни факти и т.н. Нека да се замислим още и върху това, че тази източна душа е в състояние да вижда в природните процеси не само външно-сетивното, а и астрално-духовното. Ето откъде идва и представата за извънредно големия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да сравним със света на елфите. Духовният свят, който според духовно-научните представи е петият свят, е приблизително същият свят, който се зазорява в душата на източните народи. Дали Вие го наричате с това или онова име, няма никакво значение; важното е че източните славянски народи носят у себе си съответните усещания и представи, чрез които те спонтанно проникват в този пети духовен план, в този пети духовен свят.
Ето с кое основно усещане светът на Изтока подготви условията за появата на Духа-Себе именно в предстоящата Шеста следатлантска епоха, когато Съзнателната душа ще се издигне до степента Дух-Себе.
И ние се убеждаваме в това по един забележителен начин не само чрез творческите изяви, които срещаме у тези Души на Народите, но и чрез чудната, тайнствена подготовка за Шестата епоха, която; вече се върши от народите на Източна Европа.
към текста >>
Особено интересно е да видим, как под влиянието на
Изток
а там можа да възникне едно понятие за Христос, което се оказа много по-издигнато, отколкото западното понятие за Христос, доколкото то не е плод на духовно-научните изследвания.
Извънредно забележително и във висша степен интересно е, как източният европеец показа своята възприемчивост за чистия Дух чрез факта, че той прие западно-европейската култура с едно безгранично доверие, пророчески загатвайки по този начин, че след време той ще се съедини и с нещо много по-велико. Ето защо лесно е да си обясним и слабия интерес, който той проявява към отделните подробности на западно-европейската култура. От нея той възприема същественото, а не второстепенното, именно защото се подготвя да усвои онова, което ще навлезе в човечеството като Дух-Себе.
Особено интересно е да видим, как под влиянието на Изтока там можа да възникне едно понятие за Христос, което се оказа много по-издигнато, отколкото западното понятие за Христос, доколкото то не е плод на духовно-научните изследвания.
От всички философи, стоящи далеч от Духовната наука, най-издигнатото понятие за Христос има руският философ Соловьов*24. Той има такова понятие за Христос, което може да бъде разбрано само от последователите на Духовната наука, понеже непрекъснато го развива, извисявайки го до една безкрайна перспектива и дава ясно да се разбере: това, което днешните хора знаят за Христос, е само началото, защото засега Христовият Импулс може да открие на човечеството само малка част от това, което съдържа в себе си. Ако обаче се замислим върху понятието за Христос, според както то е формулирано на пример от Хегел, ние ще установим: Хегел го схваща така, както може да го схване най-сублимираната Съзнателна душа. Коренно различно изглежда понятието за Христос при Соловьов. При него ясно различаваме двучленността на понятието за Христос и той категорично отхвърля всичко онова, което намира израз в безкрайните теологични спорове и което общо взето се дължи на едно голямо недоразумение, защото обикновените понятия съвсем не са достатъчни, за да обхванат двойнствената природа на Христовото Същество, съвсем не са достатъчни, за да подскажат, че в Христовото Същество ние трябва ясно да разграничаваме човешката същност от духовната същност.
към текста >>
Всичко, което откриваме в европейския
Изток
, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи.
Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност. Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов.
Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи.
Този Дух на Времето трябваше да стане не само възпитател на онази Душа на Народа, която носи в себе си зародишните кълнове на Шестата културна епоха, но и да полага специални грижи през първите периоди от нейното съществувание. И сега ние можем буквално да заявим като в случая понятията „баща“ и „майка“ губят своите граници -, че това, което в духовния свят постепенно израсна до съответната Душа на Народа, беше не само възпитано, а изхранено и откърмено от онези сили, за които установихме, че са формирани от древно-гръцкия Дух на Времето, след като междувременно той се издигна до една друга степен във външния свят.
към текста >>
98.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Той е като у дома си не само на Запад, но и на
Изток
, само че там се проявява по друг начин.
Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение. Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота.
Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин.
Лесно би могло да се получи следното: източният материализъм да обърка хората и те да не разпознаят по-висшата степен на Христовото откровение и тогава да настъпи това, за което често сме говорили, а и занапред непрекъснато ще напомняме, а именно, че материалистичното мислене ще се опита да превърне етерното виждане на Христос в един чисто материалистичен феномен. Лесно би могло да се получи следното: под влияние на духовно-научните истини хората действително ще говорят за новото идване на Христос, обаче в същото време ще вярват, че Христос отново ще се яви в едно материално тяло. И резултатът от всичко това би бил пак материализъм, само че в друга разновидност. Тогава бихме имали продължение на всичко онова, което е тук от столетия насам.
към текста >>
Ние не правим разлика между
Изток
а и Запада; с отворени сърца ние приемаме както свещенните Риши и поразяващото величие на тяхната прадревна култура, така и персийската култура, а същото, естествено, се отнася за египетско-халдейската и за гръцко-латинската култура; ние приемаме със същата обективност и това, което израства от европейските културни традиции.
Още в мига, когато фактите биха показвали друго, ние следва да сме готови за друг вид действия. Единствено меродавни трябва да бъдат само фактите.Ние категорично отказваме да внасяме каквито и да е източни или западни влияния в това, което считаме за същинската жизнена сфера на нашата Духовна наука, и ако тези дни трябваше да издирим в северно-германския архангелски свят онова, което може да изиграе оплождаща роля за истинската Духовна наука, това се прави не заради един определен народ, а заради цялото човечество. Наистина това,което се дава на цялото човечество, това, което трябва да се даде на цялото човечество, може да извира от едно или друго място, но така или иначе то трябва да се даде на цялото човечество.
Ние не правим разлика между Изтока и Запада; с отворени сърца ние приемаме както свещенните Риши и поразяващото величие на тяхната прадревна култура, така и персийската култура, а същото, естествено, се отнася за египетско-халдейската и за гръцко-латинската култура; ние приемаме със същата обективност и това, което израства от европейските културни традиции.
Само вътрешната логика на фактите ни заставя да излагаме нещата така, както те прозвучаха в този лекционен цикъл.
към текста >>
Този, който говори в розенкройцерски смисъл, не се съобразява нито с
Изток
а, нито със Запада; за него и двете тенденции са еднакво приемливи.
И така, с ръка на сърцето, бих желал да повторя: Да издигаме едни или други догми не е в духа на антропософията; духът на антропософията изисква от нас следното: Да проверяваме в самия живот всичко онова, което сме получили от Духовната наука! Едва тогава ще изчезнат и всякакви теософски предубеждения. Нашите антропософски възгледи не би трябвало да съдържат нито западни, нито източни нюанси.
Този, който говори в розенкройцерски смисъл, не се съобразява нито с Изтока, нито със Запада; за него и двете тенденции са еднакво приемливи.
Той търси истината единствено във вътрешната природа на фактите. Ето какво трябва да имаме предвид, когато размишляваме върху онзи Дух на Народа, който се проявява в европейския Север. Тук е в сила северно-германският Дух, дори и днес той да е все още скрит под повърхността на събитията; но така или иначе той се шири в Европа, и то в много по-голяма степен, отколкото си мислим обикновено. Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен? И тогава, бих казал, над общия олтар на човечеството се излива само това, което служи за напредъка, за благото на цялото човечество.
към текста >>
Ако все пак някога
Изток
ът би покорил Запада или обратно, това изобщо не би било в съгласие с духовно-научните възгледи.
И ние ще изпълним нашата задача най-добре, ако изхождаме от това, което е заложено в самите нас. Ние служим на човечеството най-добре тогава, когато развиваме заложените в нас качества, за да ги положим като един вид жертва пред олтара на човечеството и тази жертва ние правим в името на идващата културна епоха. Ето кое трябва да разберем ние! Ние трябва да се научим да разбираме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а доминиране то на един народ спрямо друг народ. Духовната наука е тук не за да насърчава експанзията на едно или друго вероизповедание.
Ако все пак някога Изтокът би покорил Запада или обратно, това изобщо не би било в съгласие с духовно-научните възгледи.
В съгласие с тях би била само жертвата, с която ние пренасяме най-доброто от себе си в името на цялото човечество. И когато ние живеем в самите себе си, обаче не за себе си, а за всички хора, тогава постигаме истинската духовно-научна толерантност. Точно тези думи исках да прибавя към нашата основна тема.
към текста >>
99.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
*16. Рудолф Щайнер „
Изток
ът в светлината на Запада.
*16. Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре.
към текста >>
Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и
Изток
а“ в Събр. Съч.
*24. Владимир Соловьов(1853-1900), руски философ.
Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч.
№36, както й Лекция.от 24.Септември 1921 („Антропософията като космософия“ І.част, Събр. Съч. №207).
към текста >>
100.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Още в началото на миналогодишния цикъл /"
Изток
ът в светлината на Запада.
Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл.
Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
към текста >>
101.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Когато Атлантската катастрофа постепенно промени облика на Земята, хората, които населяваха дотогава Атлантския континент, потеглиха от запад към
изток
.
Когато Атлантската катастрофа постепенно промени облика на Земята, хората, които населяваха дотогава Атлантския континент, потеглиха от запад към изток.
В това велико преселение имаше два главни потока: единият се насочи на север, докато другият поток се отправи на юг. И така, една част от атлантското население прекоси Европа и стигна до Азия и постепенно се разпростря в земите около Каспийско море. Напротив, другото разклонение се отправи към днешна Африка. А по-късно в Азия настъпи един вид сливане на тези две разклонения, също както две реки се вливат една в друга и образуват един водовъртеж.
към текста >>
Сега на първо място трябва да ни интересува следното: Какъв беше мирогледът, душевната конфигурация на тези две групи народи или поне на техните основни представители, които бяха принудени да напуснат Древна Атлантида и да се отправят на
изток
, фактически положението беше такова, че през първия следатлантски период от време, цялото душевно устройство на човека се различаваше коренно от това, в каквото то се превърна по-късно и най-вече от душевното устройство на днешния човек.
Сега на първо място трябва да ни интересува следното: Какъв беше мирогледът, душевната конфигурация на тези две групи народи или поне на техните основни представители, които бяха принудени да напуснат Древна Атлантида и да се отправят на изток, фактически положението беше такова, че през първия следатлантски период от време, цялото душевно устройство на човека се различаваше коренно от това, в каквото то се превърна по-късно и най-вече от душевното устройство на днешния човек.
У всички тези представители на древното човечество все още съществуваше едно ясновиждащо възприятие на околния свят. Тогавашните хора все още можеха да виждат в духовния свят, а дори и това, което днес виждаме физически, те го възприемаха по един по-скоро духовен начин. Следователно през онова време съществуваше една по-скоро ясновиждаща форма на живот и на душевни изживявания. Обаче твърде важно е да знаем, че това ясновидство, присъщо на коренното следатлантско човечество, беше в известен смисъл доста различно от ясновидството на атлантците, каквото те имаха в разцвета на Атлантската епоха*6.
към текста >>
Хората, които след Атлантската катастрофа поеха на
изток
, се намираха на твърде различни степени от своето развитие.
Хората, които след Атлантската катастрофа поеха на изток, се намираха на твърде различни степени от своето развитие.
Бихме могли да кажем: Колкото по на изток се намираме, толкова повече хората са издигнати в морален и духовен смисъл. В известно отношение, външните възприятия започнаха да действуват с все по-голяма сила върху човека, така че той се видя изправен пред величието на външния сетивен свят. Това се отнасяше за народите, които се заселиха на север от днешна Индия, в териториите между Каспийско море, Оксус и Яксартес. В тези средноазиатски територии се установиха народи, от които по-късно можаха да се обособят други народи, способни да поемат в различни посоки: това се отнася и за древно-индийския народ, чието духовно светоусещане ние сме разглеждали многократно досега.
към текста >>
Бихме могли да кажем: Колкото по на
изток
се намираме, толкова повече хората са издигнати в морален и духовен смисъл.
Хората, които след Атлантската катастрофа поеха на изток, се намираха на твърде различни степени от своето развитие.
Бихме могли да кажем: Колкото по на изток се намираме, толкова повече хората са издигнати в морален и духовен смисъл.
В известно отношение, външните възприятия започнаха да действуват с все по-голяма сила върху човека, така че той се видя изправен пред величието на външния сетивен свят. Това се отнасяше за народите, които се заселиха на север от днешна Индия, в териториите между Каспийско море, Оксус и Яксартес. В тези средноазиатски територии се установиха народи, от които по-късно можаха да се обособят други народи, способни да поемат в различни посоки: това се отнася и за древно-индийския народ, чието духовно светоусещане ние сме разглеждали многократно досега.
към текста >>
102.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обърнах внимание още и на следното: този велик Слънчев посветен, предводителят на Слънчевия Оракул, същевременно беше и предводител на най-изтъкнатата културна колония, която се придвижи от запад на
изток
, т.е.
От моята книга „Тайната наука" Вие знаете, че в древната Атлантида имаше посветени, известни като „свещеници на оракулите", макар че в случая името не е важно. Аз посочих и друго: Един от тези велики посветени беше предводител на всички атлантски Оракули; като „Слънчев посветен", той стоеше над останалите мистерийни центрове, където се обучаваха Меркуриевите, Марсовите, Юпитеровите посветени и т.н.
Обърнах внимание още и на следното: този велик Слънчев посветен, предводителят на Слънчевия Оракул, същевременно беше и предводител на най-изтъкнатата културна колония, която се придвижи от запад на изток, т.е.
от Атлантида към вътрешността на Азия, за да основе там следатлантска култура. Да, този велик посветен се оттегли дълбоко във вътрешността на Азия, като предостави на онези големи мъдреци, които наричаме свещените Риши, възможността да се превърнат в Учители на своя народ. Същият този велик, тайнствен посветен предаде своето посвещение и на Заратустра или Зороастер.
към текста >>
Всички те бяха получили тази мъдрост от великия Слънчев посветен, който пренесе древната атлантска мъдрост от запад на
изток
, за да я предаде по един специален начин на онези, които трябваше да основат следатлантската култура.
По този начин те се превърнаха в предводители и Учители за народите на предведическата древно-индийска култура. Имаше и още една подробност: макар и пораждано сега по изкуствен път, древното атлантско ясновидство отново оживя сред седемте Риши. Всеки един от седемте Риши разполагаше със своя определена област. Както мистерийните центрове, така и всеки от седемте Риши имаше своя специфична задача. И когато някой от седемте Риши се произнасяше за първичната мъдрост на света, всъщност говореше един цял „колегиум".
Всички те бяха получили тази мъдрост от великия Слънчев посветен, който пренесе древната атлантска мъдрост от запад на изток, за да я предаде по един специален начин на онези, които трябваше да основат следатлантската култура.
Заратустра получи тази мъдрост по друг начин, което му позволи да се изяви по начина, посочен от мен.
към текста >>
103.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката еволюция, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на
Изток
.
Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката еволюция, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на Изток.
Съществува цяла редица от такива Бодисатви. Като велики Учители на човечеството, задачата им се свежда до следното: През всяка от историческите епохи с помощта на Мистериите те непрекъснато вливат у нас всичко онова, което съответствува на нашата зрелост за дадената епоха. Или с други думи: в хода на еволюцията тези Бодисатви непрекъснато се сменят; един Бодисатва винаги упражнява някакво влияние върху този, който идва след него. В нашата съвременна епоха специален интерес представляват онези двама Бодисатви, за които често ставаше дума: Онзи Бодисатва, който като син на цар Судодана стана Буда, и онзи, който като негов приемник се издигна до степента Бодисатва и който продължава да е такъв и днес а за да сме в съзвучие с източната мъдрост и с окултното изследване нека да допълня, че той ще продължи да изпълнява същата мисия и през следващите 2500 години. Тогава този Бодисатва ще израсне по същия начин, както направи това и неговият предшественик, издигайки се в степента Буда.
към текста >>
104.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И когато времето настъпи, когато кръвта за новата инкарнация на Заратустра беше напълно готова, тогава тримата пратеници, тримата мъдреци поеха по своя път от
изток
.
И когато времето настъпи, когато кръвта за новата инкарнация на Заратустра беше напълно готова, тогава тримата пратеници, тримата мъдреци поеха по своя път от изток.
Те добре знаеха, че името на самия Заратустра ще ги отведе като пътеводна звезда до мястото на неговата реинкарнация. Самият Заратустра беше този, който отведе тримата мъдреци до родното място на Исус от Евангелието на Матей.
към текста >>
105.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Голяма грешка е, когато днес от
Изток
а се пренася Христовото учение в неговите затвърдени тук или там разновидности.
За съжаление тези най-прекрасни думи, възхваляващи мира, постепенно са превърнати в тяхната противоположност. Христос навлезе в духовното съществувание на Земята именно за да освободи човечеството от онова, което поражда омраза и дисхармонии. И Антропософията ще утвърди мира само тогава, когато успее да обедини всички религии и в един нов смисъл стане действително християнска. Да, когато вникне в делото на най-великия миротворец, тя ще сближи не само духовните течения от съседните области, а ще утвърди мира из цялата Земя. Несъмнено, когато религиозни фанатици отиват от единия край на света в другия, за да натрапят своето Христово учение на един по-различен народ, който не разполага с предварителните условия, за да го приеме в проповядваната от тях форма, тогава всичко това ги отдалечава от великия миротворец.
Голяма грешка е, когато днес от Изтока се пренася Христовото учение в неговите затвърдени тук или там разновидности.
За щото, като антропософи, ние често сме напомняли: Христос не принадлежи само на „християните"; фактически той е същото онова Същество, което имаше предвид Заратустра, когато говореше за Аура Маздао; него имаха предвид и седемте Риши, когато говореха за Вишва Карман.
към текста >>
Намирайки се в Европа, ние знаем, че когато на
Изток
става дума за Христос, хората си служат със съвсем други думи.
Намирайки се в Европа, ние знаем, че когато на Изток става дума за Христос, хората си служат със съвсем други думи.
Обаче ние искаме да разберем Христос по такъв начин, че да съединим нашето разбиране как то с досегашната, така и с бъдещата еволюция на човечеството. За нас е напълно ясно: Ние стигаме до познание за Христос не чрез текстове и документи, които отричат Христос, а само чрез онези източници, които съзнателно носят в себе си живото присъствие на самия Христос. Ние сме сигурни и в друго: когато в наш, точен и християнски смисъл говорим на другите народи, които отричат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни разбират, дори и без да им натрапваме някакви имена, така че те се издигат до разбирането за Христос сами и без ничия помощ. Ние съвсем не искаме да им натрапваме името Христос. Като окултисти, а не само като антропософи, ние знаем, че когато става дума за свръхсетивни Същества, имената не са толкова важни.
към текста >>
И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на
Изток
а?
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство. Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат.
И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока?
Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока. Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос. Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет.
към текста >>
Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от
Изток
а.
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство. Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат. И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока?
Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока.
Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос. Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет. Ние трябва да вникнем именно там: В законите на развитието.
към текста >>
Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към
Изток
а и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос.
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство. Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат. И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока? Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока.
Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос.
Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет. Ние трябва да вникнем именно там: В законите на развитието. И тогава ние ще търсим, примерно, Буда, не само в шестото столетие преди нашето летоброене, но и в много по-късните описания на евангелиста Лука, където той слиза от висините след като от Бодисатва беше станал Буда за да се влее в астралното тяло на Натановия Исус.
към текста >>
106.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
*25 Рудолф Щайнер „
Изток
ът в светлината на Запада.
*25 Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови" 9 лекции в Мюнхен, 1909, (Събр.Съч. № 113). Нередактираният им превод, дело на Димо Р.Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
107.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
как някога от
изток
а дошли Тримата Свети Царе.
как някога от изтока дошли Тримата Свети Царе.
към текста >>
108.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "
Изток
а в светлината на Запада".
Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание. Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията. Обаче това, което е отбелязано с имената на Талес и Хераклит, е отзвук от това, което правили по-рано на свой ред учениците в мистериите.
Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
към текста >>
109.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
(GA 233) Гилгамеш изминал все пак далечен път, за да се състои това вътрешно странстване на душата: мистериите, в който той получил своего рода еквивалент на посвещението, се намирали, по указание на Щайнер, далеч от родината на героя - в областта Бургенланд на юго
изток
в съвременна Австрия.
13. Съгласно лекцията на Рудолф Щайнер от 28 декември 1923 г.
(GA 233) Гилгамеш изминал все пак далечен път, за да се състои това вътрешно странстване на душата: мистериите, в който той получил своего рода еквивалент на посвещението, се намирали, по указание на Щайнер, далеч от родината на героя - в областта Бургенланд на югоизток в съвременна Австрия.
към текста >>
110.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Цялата европейска история, особено разиграващото се между
Изток
а и Запада, станала възможна само благодарение на това, че зад нея стоят сили така, както сега ви го описах.
Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току-що казах, се крият например и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи6.
Цялата европейска история, особено разиграващото се между Изтока и Запада, станала възможна само благодарение на това, че зад нея стоят сили така, както сега ви го описах.
към текста >>
111.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от
изток
на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
към текста >>
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния
Изток
се носи към тях.
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на
Изток
а, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от
Изток
?
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите. Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
И даже онова, което на
Изток
се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на
Изток
- макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни.
И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете.
Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция. Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено. Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай. Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми.
към текста >>
112.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Какво предлага за познавателния стремеж на мислещия човек едно такова явление, каквото се представя на Запад, където всяко мислене се изразява по начина на Галилей – да речем, , за да имаме един пример – или също на
Изток
по начина на Владимир Соловьов?
С това ние поставихме пред нашата душа второто течение, което трябва да се съедини с първото. Бъдещите години на Земята ще донесат много изненадващи неща. Във всички неща, които ще се явят по такъв начин, ще можем да виждаме Христовия Принцип, докато Импулсът на Буда ще бъде долавян повече вътрешно. Ето защо само чрез разбиране за онези възвишени намерения, които се осъществяват чрез духовното ръководство на света, ще ни стане ясно как можем да проследим Христовия Импулс, какъв е той и как в хода на историческото развитие насочва една индивидуалност в друга.
Какво предлага за познавателния стремеж на мислещия човек едно такова явление, каквото се представя на Запад, където всяко мислене се изразява по начина на Галилей – да речем, , за да имаме един пример – или също на Изток по начина на Владимир Соловьов?
Когато разгледаме това, ние разбираме колко обективно действува Христовият Импулс. По същия начин можем да открием Христовия Импулс във всичко, което става навън в света.
към текста >>
113.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя-Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от
Изток
а и на тези, които притежават християнско знание.
Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя-Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от Изтока и на тези, които притежават християнско знание.
Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него. Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността. И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот. Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот.
към текста >>
114.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
На
изток
, гдето от градини цветни
На изток, гдето от градини цветни
към текста >>
Гърка от
изток
, арменеца от юг.
Гърка от изток, арменеца от юг.
към текста >>
115.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото ние знаем: същата индивидуалност, която се появи на
Изток
като Гоутама Буда, е участвувала по-рано също и в развитието на Запада, и че някои легенди и предания, свързани с имената Бодха или Вотан, се отнасят до същата тази индивидуалност, която като Гоутама Буда постави началото на будизма в
Изток
а; така че в известен смисъл тази индивидуалност се завръща на същата арена, която беше подготвена от самата нея с оглед на бъдещата общочовешка еволюция.
Всички тези данни идват изцяло като резултат от нашето окултно изследване и този резултат съвпада по един чуден начин с много от историческите факти, на които сме се натъквали, преди още да сме започва ли каквото и да е проучване за Буда.
Защото ние знаем: същата индивидуалност, която се появи на Изток като Гоутама Буда, е участвувала по-рано също и в развитието на Запада, и че някои легенди и предания, свързани с имената Бодха или Вотан, се отнасят до същата тази индивидуалност, която като Гоутама Буда постави началото на будизма в Изтока; така че в известен смисъл тази индивидуалност се завръща на същата арена, която беше подготвена от самата нея с оглед на бъдещата общочовешка еволюция.
Ето как се преплитат духовните течения, които вземат участие в напредъка на човечеството.
към текста >>
116.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Който иска само да повтаря това, което е чул от големите учители на
изток
а, той не може да стане антропософ в рамките на европейско-американската цивилизация.
Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно. В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н. И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали. Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука. Те не знаят, че това е задачата на подрасите, към които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед.
Който иска само да повтаря това, което е чул от големите учители на изтока, той не може да стане антропософ в рамките на европейско-американската цивилизация.
към текста >>
117.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Какъв е бил случаят може да се покаже с помощта на сравнението с една друга вълна на човешката култура, а именно вълната, която е довела човешкото развитие на
изток
до будизма.
Това, което е съществувало в древните времена в човешките души като първична връзка с божествено-духовните сили и същества, се е изгубило за душите. Тогава в човечеството навлиза Христос. Хората, които живеят сега, са преживели оттогава две, три или четири прераждания, в съответствие с тяхната карма. Християнството до днес е трябвало да действа така, както е и действало, тъй като в човечеството душите са били слаби, изпразнени. То не е могло да разгърне вътрешната си мощ, защото в човечеството са се намирали слаби души.
Какъв е бил случаят може да се покаже с помощта на сравнението с една друга вълна на човешката култура, а именно вълната, която е довела човешкото развитие на изток до будизма.
В будизма съществува убеждението в прераждането и кармата, но по такъв начин, че напредъкът в човешкото развитие се разглежда така, сякаш той има само задачата възможно най-бързо да изведе хората извън живота. На изток е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът към съществуване. Следователно виждаме, че всичко, което би трябвало да въодушеви, да определи човека за земната му мисия, е изличено у принадлежащите към онази културна вълна, която е носител на будизма. И ако будизмът беше спечелил по-широко разпространение на запад, това щеше да е доказателство за съществуването на много на брой души, които се числят към най-слабите, към най-непригодните за живот, защото именно те са тези, които биха го приели. Навсякъде на запад, където под някаква форма би могъл да се появи будизмът, това би било доказателство за факта, че душите искат да напуснат земната си мисия по най-бързия възможен начин, че те не могат да се примирят с нея.
към текста >>
На
изток
е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът към съществуване.
Хората, които живеят сега, са преживели оттогава две, три или четири прераждания, в съответствие с тяхната карма. Християнството до днес е трябвало да действа така, както е и действало, тъй като в човечеството душите са били слаби, изпразнени. То не е могло да разгърне вътрешната си мощ, защото в човечеството са се намирали слаби души. Какъв е бил случаят може да се покаже с помощта на сравнението с една друга вълна на човешката култура, а именно вълната, която е довела човешкото развитие на изток до будизма. В будизма съществува убеждението в прераждането и кармата, но по такъв начин, че напредъкът в човешкото развитие се разглежда така, сякаш той има само задачата възможно най-бързо да изведе хората извън живота.
На изток е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът към съществуване.
Следователно виждаме, че всичко, което би трябвало да въодушеви, да определи човека за земната му мисия, е изличено у принадлежащите към онази културна вълна, която е носител на будизма. И ако будизмът беше спечелил по-широко разпространение на запад, това щеше да е доказателство за съществуването на много на брой души, които се числят към най-слабите, към най-непригодните за живот, защото именно те са тези, които биха го приели. Навсякъде на запад, където под някаква форма би могъл да се появи будизмът, това би било доказателство за факта, че душите искат да напуснат земната си мисия по най-бързия възможен начин, че те не могат да се примирят с нея.
към текста >>
118.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Какво значение имат за нас имена, дали те са взети от
изток
а или от запада, дали те са носени от тези или онези лични духове, те нямат значение за нас.
Така с това деяние е извършено преди възникването на Теософското Движение теософското деяние, да се помогне на отделните религии да добият тяхното право, като нито един отделен импулс принадлежащ, на някоя отделна група хора не се счита за Христос, а се претендира само това, което Теософията също претендира: да се търси онзи Импулс, които е един Импулс на човечеството за разлика от специалните религии, както Слънчевият Импулс за всичките планети. Обични приятели, когато този факт е изложен така обектив но, това става от дълбочините на Окултизма; И ако някога би било казано, че това представяне на Христо вия Импулс произлиза от някакъв особен национален или народен интерес или от интереса на запада, това би било възможно само от едно незнание на фактическите отношения или от едно изопачение на тези отношения. Във всички неща важното е това, да гледаме неподправено и смело самите обективни факти. Ние можем да сторим това само тогава, когато вникнем с погледа в дълбочините на мировото развитие. Всички окултни истини ни показват в крайна сметка, как става развитието на човечеството и на света; обаче ние трябва да имаме смелостта, а също и безпристрастието, да застанем пред това развитие на света.
Какво значение имат за нас имена, дали те са взети от изтока или от запада, дали те са носени от тези или онези лични духове, те нямат значение за нас.
Това, което става в света, то има значение за нас, това, което действува в света, то има значение за нас, него трябва да изповядваме ние. И Духовната Наука ни довежда до там, да гледаме това, да виждаме това, което действува в света. Бих могъл да кажа, че всъщност в полето на Духовната Наука ние имаме възможност от самия инстинкт да намерим това, което е правилно. Не трябва постоянно да жадуваме за нови сензации, а да се стараем малко да разберем това, което се крие в първите импулси на Теософското Движение. Когато Х.П.
към текста >>
119.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на
изток
или на запад.
Ние не ще се придържаме към имена, нито към изповедания на отделни групи хора по Земята. Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора.
Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад.
След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир. Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>
120.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Движението на "Звездата на
Изток
" се натрапваше, неговите пропагандисти оперираха с изкривяването на истината изхождайки от опортюнизъм, когато биваха отхвърляни както се случва винаги в такива случаи и упрекваха защищаващите с в нетолерантност.
Рудолф Щайнер бе повикан във Финландия от тези, които бяха познали в него меродавния езотеричен Учител на запада. Беше същевременно времето, когато много сърца бяха разколебани чрез това, което искаше да се промъкне като едно псевдо-християнско учение от индо-теософския Адиар в европейското Движение за Духовна Наука, изопачавайки чрез това нейното собствено съдържание и отклонявайки я към нейните най-вътрешни цели.
Движението на "Звездата на Изток" се натрапваше, неговите пропагандисти оперираха с изкривяването на истината изхождайки от опортюнизъм, когато биваха отхвърляни както се случва винаги в такива случаи и упрекваха защищаващите с в нетолерантност.
За този важен момент в развитието на духовното движение в поврата на столетието се загатва в края на двете по-следни сказки. В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи. Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята. Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие. Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум.
към текста >>
121.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е
Изток
, Бог е Запад!
Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят. Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите. При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно.
В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад!
“ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън. Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието. Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството. Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“. Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството.
към текста >>
122.
Бележки
GA_138 За инициацията
През 1909 г: „
Изток
ът в светлината на Запада.
По повод тържествените представления Рудолф Щайнер изнася следните лекции: през 1907 г. 2 лекции в „Изображения на окултни печати и колони. Мюнхенският конгрес от Петдесетница 1907 г. и неговото отражение“, GA 284, както и цикъла „Теософия на Розенкройцерите“, GA 99.
През 1909 г: „Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и Христовите братя“, GA 113. През 1910 г.: „Тайните на библейската история за сътворението“ GA 122. През 1912 г.: „За инициацията. За вечност и миг. За духовна светлина и житейска тъма“, GA 138 и през 1913 г.: „Тайните на прага“, GA 147.
към текста >>
144 Бог е
Изток
: Гьоте в „Западно-източен диван“ (Книга на певеца.
144 Бог е Изток: Гьоте в „Западно-източен диван“ (Книга на певеца.
– Талисмани).
към текста >>
123.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
А това, което се случи през 19 век и което малцина разбраха, е че
Изток
ът стремително навлезе и, бих казал, се настани в сърцето на западноевропейската култура.
Но ето че настъпи 19 век. И само онзи, който старателно е проучил възникването на съвременната култура, можеше да вникне в дълбоките промени, свързани с този 19 век. Всичко се разиграва в чувствата, в душите на хората; днес само малцина от тях стигат до разбиране на нещата. Следователно, човекът на 18 век можеше да проследява историята назад само до елинството; за него епохата преди елинството беше нещо съвсем неопределено.
А това, което се случи през 19 век и което малцина разбраха, е че Изтокът стремително навлезе и, бих казал, се настани в сърцето на западноевропейската култура.
Искаме ли да вникнем в прелома, свързан с 19 век, ние трябва да имаме предвид именно това уникално навлизане на Изтока в западноевропейската култура, фактически то хвърли светлини и сенки върху всичко, което постепенно се вля а и занапред ще продължи да се влива в нашата култура и което ще изисква съвършено ново разбиране на нещата, различаващо се от обикновените човешки представи до този момент.
към текста >>
Искаме ли да вникнем в прелома, свързан с 19 век, ние трябва да имаме предвид именно това уникално навлизане на
Изток
а в западноевропейската култура, фактически то хвърли светлини и сенки върху всичко, което постепенно се вля а и занапред ще продължи да се влива в нашата култура и което ще изисква съвършено ново разбиране на нещата, различаващо се от обикновените човешки представи до този момент.
Но ето че настъпи 19 век. И само онзи, който старателно е проучил възникването на съвременната култура, можеше да вникне в дълбоките промени, свързани с този 19 век. Всичко се разиграва в чувствата, в душите на хората; днес само малцина от тях стигат до разбиране на нещата. Следователно, човекът на 18 век можеше да проследява историята назад само до елинството; за него епохата преди елинството беше нещо съвсем неопределено. А това, което се случи през 19 век и което малцина разбраха, е че Изтокът стремително навлезе и, бих казал, се настани в сърцето на западноевропейската култура.
Искаме ли да вникнем в прелома, свързан с 19 век, ние трябва да имаме предвид именно това уникално навлизане на Изтока в западноевропейската култура, фактически то хвърли светлини и сенки върху всичко, което постепенно се вля а и занапред ще продължи да се влива в нашата култура и което ще изисква съвършено ново разбиране на нещата, различаващо се от обикновените човешки представи до този момент.
към текста >>
По заобиколни пътища, които засега са напълно недостъпни за външната история, в духовния живот на Европа нахлу един вътрешен
Изток
.
пет личности, за които стана дума.
По заобиколни пътища, които засега са напълно недостъпни за външната история, в духовния живот на Европа нахлу един вътрешен Изток.
Не само че към литературните произведения на споменатите пет личности се прибави и всичко онова, което идва от Ведите, от Бхагават Гита, не само че европейците се запознаха с тези образи на източната поезия и в душите им трепна едно ново чувство спрямо външния свят, коренно различно от чувствата, които будят Псалмите, Омир или Данте; важното е друго: По тайни пътища през 19 век в Европа нахлуха такива сили, които занапред ще стават все по-явни и по-явни. Достатъчно е да назовем едно единствено име, което предизвика толкова големи вълнения около средата на 19. век, и веднага ще ни стане ясно, как от Изтока наистина нахлу нещо и по тайнствен път се настани в сърцето на Европа: Достатъчно е да посочим името на Шопенхауер6. Какво веднага ни прави впечатление при Шопенхауер, особено ако не се задълбочаваме в теоретичните постановки на неговата система, а се обърнем към онзи чувствен тон, който пронизва цялото му мислене? Дълбокото родство на този човек, един от представителите на 19 век, с източноарийското светоусещане.
към текста >>
век, и веднага ще ни стане ясно, как от
Изток
а наистина нахлу нещо и по тайнствен път се настани в сърцето на Европа: Достатъчно е да посочим името на Шопенхауер6.
пет личности, за които стана дума. По заобиколни пътища, които засега са напълно недостъпни за външната история, в духовния живот на Европа нахлу един вътрешен Изток. Не само че към литературните произведения на споменатите пет личности се прибави и всичко онова, което идва от Ведите, от Бхагават Гита, не само че европейците се запознаха с тези образи на източната поезия и в душите им трепна едно ново чувство спрямо външния свят, коренно различно от чувствата, които будят Псалмите, Омир или Данте; важното е друго: По тайни пътища през 19 век в Европа нахлуха такива сили, които занапред ще стават все по-явни и по-явни. Достатъчно е да назовем едно единствено име, което предизвика толкова големи вълнения около средата на 19.
век, и веднага ще ни стане ясно, как от Изтока наистина нахлу нещо и по тайнствен път се настани в сърцето на Европа: Достатъчно е да посочим името на Шопенхауер6.
Какво веднага ни прави впечатление при Шопенхауер, особено ако не се задълбочаваме в теоретичните постановки на неговата система, а се обърнем към онзи чувствен тон, който пронизва цялото му мислене? Дълбокото родство на този човек, един от представителите на 19 век, с източноарийското светоусещане. Навсякъде в неговите изречения и, бих казал, в емоционалните акценти на неговото мислене, ние откриваме не друго, а източния елемент в Запада. И всичко това се пренася по-късно, през втората половина на 19 век върху Едуард фон Хартман7.
към текста >>
124.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия
Изток
, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с поглед най-вече основните моменти от учението и делото на Буда.
към текста >>
И аз бих добавил: основната разлика между Запада и
Изток
а се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда.
И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
към текста >>
Западът и
Изток
ът са тук, за да олицетворяват тези две различия;
Изток
ът съхранява величието на отминалото време; Западът предварително очертава това, което ще настъпи по-късно.
Или с други думи: в Четвъртата културна епоха се преплитат Третата, Четвъртата и Петата следатлантска епоха; Третата е съхранена благодарение на Буда, Петата е предварително очертана от Сократ.
Западът и Изтокът са тук, за да олицетворяват тези две различия; Изтокът съхранява величието на отминалото време; Западът предварително очертава това, което ще настъпи по-късно.
към текста >>
125.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче при Фихте, Шелинг и Хегел установяваме нещо съвсем друго: При тях всичко онова, което Кришна носи като светлина от
Изток
а, се проявява отново, макар и по твърде абстрактен начин, изискващ употребата на понятия, и все пак приликата може да бъде забелязана, стига да разполагаме с необходимата за това душевна нагласа.
До известна степен техните учения също могат да бъдат приравнени с другите окултни учения на човечеството. Защото макар и някой да е наясно с ученията на Фихте, Шелинг и Хегел16, не можем да отречем, че в общи линии те си остават тайни учения. Малко са онези хора, които могат да се ориентират в нещата, написани от тези трима души. От една, бих казал, философска куртоазия, днес отново се говори за Хегел и срещу току-що изказаното становище веднага може да се възрази, че съществуват хора, които сериозно се занимават с Хегел. Но когато размислим върху резултатите от техните занимания и за техния принос към разбирането на Хегеловата философия, ние веднага стигаме до заключението, че за всички тях Хегел си остава една голяма тайна.
Обаче при Фихте, Шелинг и Хегел установяваме нещо съвсем друго: При тях всичко онова, което Кришна носи като светлина от Изтока, се проявява отново, макар и по твърде абстрактен начин, изискващ употребата на понятия, и все пак приликата може да бъде забелязана, стига да разполагаме с необходимата за това душевна нагласа.
към текста >>
Аз съм първопричината на всичко, първопричината на всичко онова, което се намира на Запад,
Изток
, Север, Юг; аз съм първопричината на всичко, което е горе и което е долу.
„Девас, Боговете, се събират около престола на Всемогъщия и в смирение го питат кой е той самият. Тогава той отговаря“ Всемогъщият, това е мировият Бог според древноиндийските представи -: „Ако имаше някой друг, освен мен, аз щях да опиша себе си чрез него. Аз съществувам от вечността и ще съществувам през всички вечности.
Аз съм първопричината на всичко, първопричината на всичко онова, което се намира на Запад, Изток, Север, Юг; аз съм първопричината на всичко, което е горе и което е долу.
Аз съм всичко, аз съм по-древен от всичко, което съществува. Аз съм господар на господарите. Аз съм самата истина, самото откровение, аз съм източникът на откровението. Аз съм знанието, аз съм благочестието, аз съм правото. Аз съм всемогъщ.“
към текста >>
Ако правилно вникваме в писмените документи на
Изток
а, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси.
Следователно, за коя епоха говорят преданията, когато казват, че Кришна се появява през „третия възрастов период“ на Земята? Те имат предвид това, което ние обозначаваме като Египетско-халдейска културна епоха. И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания. Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена. По този начин Кришна идва като един завършек на нещо величествено и мощно.
Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси.
И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата. И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока.
към текста >>
И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на
Изток
и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата.
Те имат предвид това, което ние обозначаваме като Египетско-халдейска културна епоха. И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания. Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена. По този начин Кришна идва като един завършек на нещо величествено и мощно. Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси.
И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата.
И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока.
към текста >>
И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на
Изток
а.
И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания. Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена. По този начин Кришна идва като един завършек на нещо величествено и мощно. Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси. И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата.
И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока.
към текста >>
126.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо всичко онова, което намира израз в повторението на едни и същи качества, на едни и същи процеси, може да бъде обхванато по един грандиозен начин именно от
Изток
а.
Това, което се приближи до човечеството в хода на времето, имаше тази особеност, че бих казал съвсем бавно и постепенно на хората се откриха онези неща, които представляваха сбора от отделните познания. Защото в рамките на една епоха далеч не всички народи и изхождащите от тях духовни течения имаха едно и също значение. Ние виждаме, че онова еволюционно течение, което завърши с Мистерията на Голгота, в известен смисъл беше лишено от усета за времето и не виждаше във времето някакъв реален фактор. Общо взето, цялото източно познание е лишено от усета за времето и не вижда във времето някакъв реален фактор. За него е присъщ един друг усет този за безкрайното повторение.
Ето защо всичко онова, което намира израз в повторението на едни и същи качества, на едни и същи процеси, може да бъде обхванато по един грандиозен начин именно от Изтока.
към текста >>
Ето в какво се състои различието между еволюционните течения на
Изток
а й Запада:
Изток
ът подхожда към света без да се съобразява с времето, неисторично, и този възглед постига пълно съвършенство в своето безвремие и неисторичност, докато Западът поражда импулса за исторически подход към света.
Смисълът на новото човешко познание се състои в това, че настъпи възможността да гледаме на нещата исторически, или с други думи, да включим времето в самата еволюция на света, да схванем времето като реален фактор. И тъкмо това беше предопределено за познанието на Запада: Да развие историческия усет, да обхване историята в нейните истински измерения.
Ето в какво се състои различието между еволюционните течения на Изтока й Запада: Изтокът подхожда към света без да се съобразява с времето, неисторично, и този възглед постига пълно съвършенство в своето безвремие и неисторичност, докато Западът поражда импулса за исторически подход към света.
И първите кълнове на историческия подход към света идват именно от древноеврейското светоусещане. То дава първоначалният импулс за развитие на историческия подход към света.
към текста >>
Изток
ът разглеждаше развитието също както прави това с ежегодните процеси в растителния свят.
Начинът на мислене, подходящ за западноевропейската култура, е именно историческият. И какви са последиците от този исторически елемент на западноевропейската култура? Не други, а мисловното обхващане на средоточието, в което е събрано цялото планетарно битие на Земята.
Изтокът разглеждаше развитието също както прави това с ежегодните процеси в растителния свят.
Всяка епоха имаше своите велики посветени и те повтаряха, или поне поставяха акцента върху предишното състояние на нещата. Те изтъкваха по един абстрактен начин, че всеки от тях е чисто и просто една човешка разновидност на нещо, което преминава от една епоха в друга епоха. С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години. Само в един особен случай човекът се опитваше да различи отделните години също и в растителния живот. Когато искаше да опише една лилия или един лозов лист, за него беше без значение дали тези растения са съществували през 1857 или 1867 година, защото лилиите са едни и същи; те просто са представители на един точно определен растителен вид.
към текста >>
И така, в известен смисъл
Изток
ът нямаше някакъв особен интерес въпреки че сравнението не бива да звучи пресилено да различава въплъщението на Бодисатва през третата епоха от въплъщението му през втората или през първата епоха.
И така, в известен смисъл Изтокът нямаше някакъв особен интерес въпреки че сравнението не бива да звучи пресилено да различава въплъщението на Бодисатва през третата епоха от въплъщението му през втората или през първата епоха.
Ставаше дума за въплъщение на „една и съща“ личност. Тази насоченост към „Единия“, този акцент върху еднаквото са в основата на неисторичното източно светоусещане и в общи линии с изключение на Стария Завет отличава всички неисторични светогледи от предхристиянската епоха. Старият Завет подготвя, а Новият Завет утвърждава историческия подход към света. Тук нещата се свеждат до това, линията на развитието да бъде разглеждана като едно цяло. Важно е не това, което се повтаря през отделните периоди, а да намерим средищната точка на мировата еволюция.
към текста >>
И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към
Изток
а, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас.
И тук стигаме до онзи момент, когато различните народи по Земята трябва да проумеят, че историческият подход е безусловно необходим, ако те действително искат да си обяснят какво представлява човечеството.
И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас.
От гледна точка на един ориенталец това възражение е напълно самопонятно. И то се намира в пряка връзка с подчертаната склонност да се търси повторението на едни и същи неща, на едни и същи процеси. За европееца обаче тежестта пада не върху повторението на даден фрагмент, а върху цялото. И когато се говори за многократни въплъщения на Христос, се допуска същата грешка, както ако някой твърди: Голяма глупост е да смятате, че за да претеглим даден предмет везната се нуждае само от една опорна точка. Нека да осигурим везната с две, три, четири опорни точки!
към текста >>
127.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Далеч на
Изток
, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха.
Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота.
Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха.
В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия. Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна. Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност. За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
128.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Западът е приел едно религиозно изповедание, което не произхожда от неговата собствена народова субстанция, а което е дошло от
изток
.
Обаче правилно разбраното Християнство съдържа вече в себе си импулса за разбиране на всяко религиозно изповедание. Как е приел Християнството западният човек? Вземете индийската религия. Нея може да изповядва само индийската раса. Ако тук в Европа ние бихме развили една расова религия, то днес бихме се кланяли на Вотан, това би било западна расова религия.
Западът е приел едно религиозно изповедание, което не произхожда от неговата собствена народова субстанция, а което е дошло от изток.
Прието беше нещо, което можеше да действува само чрез неговото духовно съдържание. Защото никоя расова, или национална религия не можеше да го прием в себе си да го признава.
към текста >>
129.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
На
Изток
а ние дължим великите учения за инкарнацията и Кармата.
На Изтока ние дължим великите учения за инкарнацията и Кармата.
В далечното минало те позволиха възникването на онази забележителна цивилизация, която беше изградена върху разделянето на хората в съсловия и класи. Но тогава различията между тях не бяха толкова мъчителни, понеже за индивида земният живот беше само едно кратко и преходно явление.
към текста >>
130.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Защото Бхагавад Гита коренно се различава от много други съчинения, които са достигнали до нас от древния
Изток
.
Но ето че през 19 век настъпи нещо твърде особено, нещо, което може да бъде завършено само от теософията или антропософията. Сега ние виждаме какви огромни последици може да има едно художествено произведение. Когато Европа се запозна за пръв път с чудесната поема Бхагавад Гита, някои забележителни личности се почувствуваха неудържимо привлечени и усетиха истинско възхищение пред нейните дълбоки откровения. И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост. И колко вълнуващо е, че през 19 век, макар и бавно, макар и в ограничени размери, Бхагавад Гита продължава да ни обогатява с най-доброто от източната мъдрост.
Защото Бхагавад Гита коренно се различава от много други съчинения, които са достигнали до нас от древния Изток.
Другите писмени съчинения винаги показват източното мислене и светоусещане от тази или онази гледна точка. Обаче в лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си нещо, за което бихме могли да заявим: Тук ние сме изправени пред едно истинско сливане на всички направления и гледни точки, характерни за източното мислене, за източните усещания и чувства. Ето кое е важното в Бхагавад Гита!
към текста >>
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на
Изток
като Йога.
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога.
Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия.
към текста >>
И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на
Изток
, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство.
И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на Изток, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство.
Скоро ние ще се убедим: вниквайки във връзките, съществуващи между величествената поема Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел пред нас се откриват също и най-дълбоките тайни на това, което бихме нарекли духовно присъствие в цялото възпитание на човешкия род. За да усети този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога. И както Рафаел в областта на изкуството, както Тома Аквински в областта на философията трябваше да се обърнат назад към гръцката култура, така и нашето време от ново трябва да породи едно съзнателно уравновесяване между това, което нашата епоха иска да постигне, и всичко онова, което вече е било създадено много по-рано в древната гръцка култура, и което е живяло още в дълбините на източната древност. Ние ще се доближим до прекрасния свят на източната древност, само ако обхванем споменатите духовни направления в тяхното чудно и хармонично единство, с което те, както казва Хумболт, застават пред нас в най-величествената философска поема, наречена Бхагавад Гита.
към текста >>
131.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия
Изток
, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария.
В областта на теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни средства. Първоначално теософските възгледи далеч не бяха изградени с помощта на средства, непосредствено извлечени от Духовната наука, а с помощта на термини и понятия, присъщи за древната източна традиция още от времето на Бхагавад Гита; тъкмо на това се държи и обстоятелството, че по-старите форми на теософското движение, към което ние прибавихме съвременното окултно изследване, работеха с традиционните понятия от миналото, а именно с понятията на философията Санкхия.
Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария.
Ние няма да се занимаваме кой знае колко с това, какви изрази бяха използвани в началото на теософското движение, обаче за да навлезем в основите на познанието, съдържащо се в Бхагавад Гита днес искаме да насочим поглед по-скоро към това, което представлява древноиндийското богатство на мъдростта. И тук отново срещаме това, което беше постигнато, така да се каже, чрез тази древна наука, това което беше постигнато именно чрез философията Санкхия.
към текста >>
132.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от
Изток
а, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим. Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот. И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот. И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс.
И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
133.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
47. .... че Христос би могъл отново да се появи в плът: За да се разпространява това учение от Ани Безант и Чарлс Ледбитер е бил основан орденът „Звездата на
Изток
а“, едно сдружение вътре в теософското общество.
47. .... че Христос би могъл отново да се появи в плът: За да се разпространява това учение от Ани Безант и Чарлс Ледбитер е бил основан орденът „Звездата на Изтока“, едно сдружение вътре в теософското общество.
към текста >>
134.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това основание беше предшествувано от скъсването с председателката на Теософското Общество, която искаше да противопостави на растящото разбиране за Християнството едно последствие от действието на Рудолф Щайнер основаването на ордена "Звездата на
Изток
а".
Това основание беше предшествувано от скъсването с председателката на Теософското Общество, която искаше да противопостави на растящото разбиране за Християнството едно последствие от действието на Рудолф Щайнер основаването на ордена "Звездата на Изтока".
На разположението на този орден трябваше да бъде поставена цялата организация на Теософското Общество като пропаганден инструмент, за да бъде подготвена почвата на новопоявяващия Христос в едно индийско момче. Чрез това Теософското Общество, което до тогава беше една стремяща се към духовно познание работна общност на неутрална основа в една широка и обективна форма, започна да става един фактор в служба на местни амбиции и лични цели с оглед да бъде постигнато едно господствуващо влияние също в западния свят.
към текста >>
135.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За по-дълбокото размишление действително е очебийно, че най-значителното, така да се каже, разтърсва душите на народите в европейския
Изток
, че там се случват някои неща, които могат да се обяснят само когато се вземе под внимание това, което се случва в живота на народите като бурни вълнения под повърхността на физическо-сетивния свят.
За по-дълбокото размишление действително е очебийно, че най-значителното, така да се каже, разтърсва душите на народите в европейския Изток, че там се случват някои неща, които могат да се обяснят само когато се вземе под внимание това, което се случва в живота на народите като бурни вълнения под повърхността на физическо-сетивния свят.
В известен смисъл е поразително колко малко всъщност западноевропейското разсъдъчно мислене мисли за това да доведе по-дълбоките основи на тези разтърсващи събития до разбиране със сърцето, с душата. И затова чрез непосредствените впечатления на нашето време, така да се каже, може да изглежда като кармична повеля да видим пред душевния си поглед как протича една драма, която изнася на повърхността противоречията в душите на народите.
към текста >>
Извършващото се във външния живот е всъщност различно от това, което – сякаш кармически натрапващо се в този външен живот – е било обхванало душите на народите в нашия европейски
Изток
и Юго
изток
преди много столетия.
Извършващото се във външния живот е всъщност различно от това, което – сякаш кармически натрапващо се в този външен живот – е било обхванало душите на народите в нашия европейски Изток и Югоизток преди много столетия.
Би могло да се каже: недоловимо за външния свят се случват кармични явления, които са във взаимовръзка с това, което се изразява само симптоматично на физическия план, всъщност се изразява на физическия план само с четири срички. Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на Изток и Запад. Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът? Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това.
към текста >>
Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на
Изток
и Запад.
Извършващото се във външния живот е всъщност различно от това, което – сякаш кармически натрапващо се в този външен живот – е било обхванало душите на народите в нашия европейски Изток и Югоизток преди много столетия. Би могло да се каже: недоловимо за външния свят се случват кармични явления, които са във взаимовръзка с това, което се изразява само симптоматично на физическия план, всъщност се изразява на физическия план само с четири срички.
Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на Изток и Запад.
Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът? Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца.
към текста >>
Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и
Изток
ът?
Извършващото се във външния живот е всъщност различно от това, което – сякаш кармически натрапващо се в този външен живот – е било обхванало душите на народите в нашия европейски Изток и Югоизток преди много столетия. Би могло да се каже: недоловимо за външния свят се случват кармични явления, които са във взаимовръзка с това, което се изразява само симптоматично на физическия план, всъщност се изразява на физическия план само с четири срички. Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на Изток и Запад.
Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът?
Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите.
към текста >>
Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди
Изток
ът, или също и от Сина, както казва Западът?
Извършващото се във външния живот е всъщност различно от това, което – сякаш кармически натрапващо се в този външен живот – е било обхванало душите на народите в нашия европейски Изток и Югоизток преди много столетия. Би могло да се каже: недоловимо за външния свят се случват кармични явления, които са във взаимовръзка с това, което се изразява само симптоматично на физическия план, всъщност се изразява на физическия план само с четири срички. Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на Изток и Запад. Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът?
Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът?
Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите. Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
към текста >>
Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на
Изток
– защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите.
Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето.
към текста >>
136.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
Елизе Волфрам, „Блъфът на Звездата на
Изток
а“.
ще спомена брошурата: д-р Карл Унгер, „Срещу литературното пиратство! Една обработка на г-н д-р Хюбе-Шлайден“.
Елизе Волфрам, „Блъфът на Звездата на Изтока“.
Курт Валтер, „Служи на истината! Критическо разглеждане“, 1913 г.
към текста >>
137.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Онази интелектуалност, която нахлу от
Изток
и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена.
И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света.
Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена.
Така стоят нещата, разгледани от едната страна.
към текста >>
Какво пулсира в онези необразовани човешки души, които нахлуха от
Изток
във високообразования гръцки и римски свят?
Нека да отправим този въпрос към антропософската Духовна Наука, с други думи към ясновиждащото съзнание!
Какво пулсира в онези необразовани човешки души, които нахлуха от Изток във високообразования гръцки и римски свят?
Какво пулсира в онези хора, които пренесоха християнството в напълно чуждия, в германския свят? Какво пулсира зад съвременното естествознание, където науката, бих казал, все още прикрива своя истински лик? Какво пулсира във всички тези души, след като то явно не се свежда нито до интелектуално, нито до морално израстване? Какво е то?
към текста >>
138.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Те посочват, че целият култ, дори някои от притчите, са известни на
Изток
още от по-рано.
И така, искаме ли да служим на Духа, ние все още влизаме в противоречие с нашата епоха. И крайно необходимо е да си припомним този факт, за да осъзнаем ясно какво точно трябва да постигнем в нашите сърца, ако искаме да оповестим пред човечеството онзи нов живот в Духа, от който то безусловно се нуждае. Но как да се надяваме, че ще приближим човешките души до Христовото Същество, как да повдигнем днешното културно равнище, когато повечето хора се задоволяват с твърденията на онези остроумни философи и теолози, че християнството е съществувало и преди Христос!
Те посочват, че целият култ, дори някои от притчите, са известни на Изток още от по-рано.
Остроумните теолози подробно обясняват и разказват на всички, които проявяват някакъв интерес, че християнството не е нищо друго, освен продължение на това, което е съществувало и по-рано. И с какво голямо уважение се ползва тази литература в очите на нашите съвременници.
към текста >>
139.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И огромни маси хора започнаха да се придвижват на
изток
, с надеждата да открият това, което търсеха.
така, общо взето, се отнесе към Мистерията на Голгота и цялата тогавашна култура. Хората от Четвъртата следатлантска епоха търсеха нещо, само че то не се намираше там, където го търсеха. Дори и в края на Четвъртата следатлантска епоха а тя завърши през 15 век те продължаваха да търсят по същия начин. И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения. Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб!
И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха.
И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук! Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
към текста >>
Нещата изглеждаха така, сякаш целият
Изток
им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Дори и в края на Четвъртата следатлантска епоха а тя завърши през 15 век те продължаваха да търсят по същия начин. И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения. Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб! И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха?
Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
към текста >>
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на
Изток
а?
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока?
В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс! Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт. Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на
Изток
а, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа.
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока?
В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа.
Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс! Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт. Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
Докато кръстоносците Го търсеха на
Изток
, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт.
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока? В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс!
Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт.
Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
140.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И това е така, понеже народите на
Изток
а не бяха стигнали до пълното съзнание за Аза.
Защото характерната разлика между откровението на Буда и откровението на Христос е следната: откровението на Буда беше предвидено за хора, които всъщност не идваха до съзнанието за своите Азове, напредващи от една инкарнация в друга. Ако човек пропуска тази важна подробност, той изобщо не разбира будизма. Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на дървото манго когато този плод попада в земята, израства ново дърво, което дава нов плод. Общото между стария и новия плод се свежда само до името и формата. Характерното за будизма е, че при него не се говори за един действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга.
И това е така, понеже народите на Изтока не бяха стигнали до пълното съзнание за Аза.
Дори и днес все още може да се види: Когато хора, изповядващи ученията на Изтока, поискат да разберат светогледите на Запада, те не могат да проникнат до точката, от която започва Азът.
към текста >>
Дори и днес все още може да се види: Когато хора, изповядващи ученията на
Изток
а, поискат да разберат светогледите на Запада, те не могат да проникнат до точката, от която започва Азът.
Ако човек пропуска тази важна подробност, той изобщо не разбира будизма. Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на дървото манго когато този плод попада в земята, израства ново дърво, което дава нов плод. Общото между стария и новия плод се свежда само до името и формата. Характерното за будизма е, че при него не се говори за един действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга. И това е така, понеже народите на Изтока не бяха стигнали до пълното съзнание за Аза.
Дори и днес все още може да се види: Когато хора, изповядващи ученията на Изтока, поискат да разберат светогледите на Запада, те не могат да проникнат до точката, от която започва Азът.
към текста >>
141.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от
изток
а и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус.
И ако отидем още по-нататък в Египетско-халдейската епоха възможността за разбирането на Христа-Исуса отново би намаляла. Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление. Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек. Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната.
И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус.
Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение. Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае? Но къде остават тези трима мъдреци по-късно? Какво става в същност от тяхната мъдрост? Имаме ли ние нещо, което можем да припишем на тримата мъдреци от изток за разбиране явлението на Христос?
към текста >>
Имаме ли ние нещо, което можем да припишем на тримата мъдреци от
изток
за разбиране явлението на Христос?
И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус. Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение. Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае? Но къде остават тези трима мъдреци по-късно? Какво става в същност от тяхната мъдрост?
Имаме ли ние нещо, което можем да припишем на тримата мъдреци от изток за разбиране явлението на Христос?
Както казахме, това можем да поставим само като въпрос. То принадлежи към множеството въпроси, които без съмнение можем да поставим към Библията и които ще бъдат по-важни от всички критики на Библията от 19-то столетие.
към текста >>
142.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на
изток
.
Вчера ние се запознахме с троичното дело на Христос, което се пада в Лемурийската и в Атлантската епоха. Ние видяхме, как Христос проникна три пъти Съществото, което по-късно се роди като Натаново момче Исус; но Той го изпълни така, че това Същество не беше въплътено в земно тяло, а остана в духовните светове.
И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток.
Илия беше например един от пророците. Но как този Илия е един пророк? Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело. В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве.
към текста >>
Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на
изток
, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова.
Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично.
към текста >>
Не виждаме ли ние, когато потърсихме троичното Христово Събитие, свръхземното Христово събитие, което предходи три пъти Тайната на Голгота, не виждаме ли ние, как Христос преминава от запад на
изток
към мястото, където трябваше да бъде изпълнена Тайната на Голгота?
Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа. Това, което е станало тогава за хармонизиране на мисленето, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис. И на онова място в Бетлеем, където е бил чествуван този празник на Адонис, ние имаме рожденното място също на Натановото момче Исус. И, обични антропософски приятели, думите съзвучат чудесно.
Не виждаме ли ние, когато потърсихме троичното Христово Събитие, свръхземното Христово събитие, което предходи три пъти Тайната на Голгота, не виждаме ли ние, как Христос преминава от запад на изток към мястото, където трябваше да бъде изпълнена Тайната на Голгота?
Не виждаме ли, как Той изпрати своя посланик пред себе си в лицето на пророк Илия и не знаем ли, как този пратеник се яви отново в своето следващо въплъщение като Йоан Кръстител? И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората? Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия. За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята. Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител.
към текста >>
Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на
изток
Христос.
Не виждаме ли, как Той изпрати своя посланик пред себе си в лицето на пророк Илия и не знаем ли, как този пратеник се яви отново в своето следващо въплъщение като Йоан Кръстител? И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората? Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия. За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята. Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител.
Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос.
И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята. Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана. Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по един нов начин, да го освободят един вид от Земята. Но това беше възможно само тогава, когато дойде една сила, която освободи, отдели този Дух на Земята от земните сили. Това стана благодарение на факта, че аурата на Земята беше проникната от силите на Христос и чрез това самата Земя стана сега нещо друго.
към текста >>
143.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Той дойде от запад към
изток
, след това отново дойде от
изток
на запад.
И ние виждаме днес, как този образ на зодиака е бил отпечатан в душата на Земята, в аурата на Земята, и се издигаме до другата част на Кеплеровия светоглед: до онази част, която също трябваше да остане в подсъзнателните основи на душата, която обаче ясно показва, че онова, което ние днес можем да дадем като една космология, е едно изпълнение. Така дълбоко е основано в еволюцията на човечеството това, което Антропософията трябва да бъде за нас, така вътрешно е свързаното с онова предупреждение, което звучи от свещения Граал към нас. И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос? Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване?
Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад.
Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии. Съществата на висшите йерархии го донесоха долу, към тях принадлежеше той. Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново един отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии. Когато го видим там, тогава ние ще разберем търсенето на нашия антропософски светоглед, тогава ще проникнем все повече и по-далече до едно чувство, до едно усещане за звездния аспект на свещения Граал към човешкия аспект на свещения Граал, към майката с Исуса, с Христа.
към текста >>
Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на
изток
а и че може би това, което става на
изток
като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал?
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано. Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество. Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците. Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята.
Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал?
Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
Дали трябва да очакваме, че действуващите още несъзнателно Христови сили ще дойдат в една изменена форма до това, което днес се е появило като светлина в западния свят съгласно старите думи: "Ex oriente lux" /Светлината иде от
изток
/?
Земята, както символично е показано чрез това, че, когато девицата внася златноблестящата чаша с тайните на Граала вътре в нея, блясъкът на Граала затъмнява всички други светлини?
Дали трябва да очакваме, че действуващите още несъзнателно Христови сили ще дойдат в една изменена форма до това, което днес се е появило като светлина в западния свят съгласно старите думи: "Ex oriente lux" /Светлината иде от изток/?
Дали светлината ще се съедини със светлината? За това обаче ще бъде необходимо ние да сме подготвени, ние, които чрез нашата Карма сме поставени върху почвата на онези географски, на онези културни течения, над които е минал пътят на Христос, когато Той беше проникнал вече Исуса от Назарет в свръхземните области, за да потегли към изток. Да насочим поглед нагоре и нека предчувствуваме, че през нашите височини е минал вече пътят на Христос още в неговите предиземни откровения! Нека станем способни да го разбираме така, че да не изтълкуваме криво това, което може би Той може да ни говори когато ще е дошло времето, неговите Импулси да проникнат също другите изповедания по лицето на Земята!
към текста >>
За това обаче ще бъде необходимо ние да сме подготвени, ние, които чрез нашата Карма сме поставени върху почвата на онези географски, на онези културни течения, над които е минал пътят на Христос, когато Той беше проникнал вече Исуса от Назарет в свръхземните области, за да потегли към
изток
.
Земята, както символично е показано чрез това, че, когато девицата внася златноблестящата чаша с тайните на Граала вътре в нея, блясъкът на Граала затъмнява всички други светлини? Дали трябва да очакваме, че действуващите още несъзнателно Христови сили ще дойдат в една изменена форма до това, което днес се е появило като светлина в западния свят съгласно старите думи: "Ex oriente lux" /Светлината иде от изток/? Дали светлината ще се съедини със светлината?
За това обаче ще бъде необходимо ние да сме подготвени, ние, които чрез нашата Карма сме поставени върху почвата на онези географски, на онези културни течения, над които е минал пътят на Христос, когато Той беше проникнал вече Исуса от Назарет в свръхземните области, за да потегли към изток.
Да насочим поглед нагоре и нека предчувствуваме, че през нашите височини е минал вече пътят на Христос още в неговите предиземни откровения! Нека станем способни да го разбираме така, че да не изтълкуваме криво това, което може би Той може да ни говори когато ще е дошло времето, неговите Импулси да проникнат също другите изповедания по лицето на Земята!
към текста >>
144.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
В неговите очи сблъсъкът между Запада и
Изток
а върху руините на Централна Европа, чието пълно протичане стана през 1945 г.,но чието задаване той е виждал, означава неизмеримо нещастие за бъдещето на човечеството.
В дадения случай Рудолф Щайнер говори не само като изследвач на Духа, но и като човек, съпреживяващ болезнено събитията на деня. Първата световна война е стигнала до повратна точка предстои съдбоносната 1917 г., която ще донесе крушението на Русия, руската революция и влизането на Америка във войната. За Централните сили везните на съдбата се накланят към пропастта.
В неговите очи сблъсъкът между Запада и Изтока върху руините на Централна Европа, чието пълно протичане стана през 1945 г.,но чието задаване той е виждал, означава неизмеримо нещастие за бъдещето на човечеството.
към текста >>
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от
Изток
а и Запада.
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада.
На първо място ще посочим цикъла "Мисията на отделни народни души" (Събр. Съч. № 121, вж. бел. 172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад. Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили.
към текста >>
172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема
Изток
Запад.
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада. На първо място ще посочим цикъла "Мисията на отделни народни души" (Събр. Съч. № 121, вж. бел.
172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад.
Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г. публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч. № 24, срв.
към текста >>
145.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на
Изток
а, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти.
Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример. Десетилетия наред имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство. Какво по-хубаво от един Славянски благотворителен комитет" под покровителството на едно могъщо правителство, нали така? А сега искам да Ви прочета едно писъмце, което има нещо общо с този комитет и носи дата 5 Декември 1887 г. В него четем следното:
към текста >>
146.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От светлината, хвърлена върху случая, се знае как са протичали нишките от руския
Изток
към Херцеговина и Босна и историята, която впоследствие е изиграла голяма роля, може да се долови от нейния първоизточник.
Виждате едно за историка само по себе си незначително събитие, ала все пак такова, което хвърля светлина в най-широкия смисъл. И ако на лекаря не му се бе удало "случайно", както се казва, да измъкне тези неща психоаналитически от Войдаревич, те никога нямаше да станат известни. Но нишките на Кармата имат странни пътища и чрез катехизирането се знае просто, че Войдаревич, който бил издал още нещо в тази насока, е бил предопределен да стане воевода в Босна и Херцеговина, ако цялата тамошна история се развиеше сполучливо за потомците на старите воеводи.
От светлината, хвърлена върху случая, се знае как са протичали нишките от руския Изток към Херцеговина и Босна и историята, която впоследствие е изиграла голяма роля, може да се долови от нейния първоизточник.
Защото въпросният Войдаревич от самото начало е участвал в цялата работа в услуга на Русия.
към текста >>
Следователно ние трябва да държим сметка, че на
изток
от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него.
Което не съществува, за него не може и да се говори. Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности. Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите.
Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него.
Под формата на мечти то често е налице. И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост. Днес искам само да скицирам това, но с тия неща може би ще се занимаем и по-по дробно.
към текста >>
Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на
изток
да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент.
Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи.
Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено. Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света. Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>
Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от
изток
на запад.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент. Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи. Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено. Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света.
Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на
изток
се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора.
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора.
Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих. Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро. Тогава щяло да се стигне до разпадане на монархията на съставните и части. Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в определена посока. Това пък от своя страна представлява едно широко разпространено внушение.
към текста >>
Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на
изток
, към Азия.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г. (не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия. Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия.
Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия.
И той продължава:
към текста >>
147.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От такъв род е противоположността, съществуваща между Запада и
Изток
а на европейската култура и аз вече изтъкнах какво се е получило на запад и какво битува на
изток
като народностен елемент на бъдещето.
Но тези духовни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции. Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата. Ако беше така, в широкия физически обхват на света щеше да липсва онова, което сега все пак го има една човешка свобода. От друга страна пък несъмнено съществуват импулси на необходимостта, големи кармически импулси, действащи във всичко, и нека тъкмо при тези разсъждения да вземем под внимание как действат кармическите импулси. Но тогава вече човек ще трябва да навлезе в подробностите, ще трябва да насочи поглед към това, какъв вид приемат нещата, когато е налице определена голяма противоположност, която оказва някакво значение върху хода на непрестанното развитие на човечеството.
От такъв род е противоположността, съществуваща между Запада и Изтока на европейската култура и аз вече изтъкнах какво се е получило на запад и какво битува на изток като народностен елемент на бъдещето.
Това са реално съществуващи сили. Вярно е, че повечето хора не знаят нищо за тези реални сили, ала отделни лица винаги са опознавали нещичко от тях.
към текста >>
От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни средства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския юго
изток
.
"Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития.
От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни средства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския югоизток.
И когато през последните десетилетия на XIX век в западните и по-специално в английските братства се говорело за предстоящата голяма световна война (а както Ви съобщих, за нея винаги се е говорело), неизменно се подчертавала важността на онова, което трябвало да се разиграе в балканските страни.
към текста >>
Загубените германски колониални земи на
изток
, завзети от Русия, биха могли да се възвърнат само в резултат на голяма и победоносна за нас война и впоследствие вероятно ще бъдат постоянен повод за нови войни."
Загубените германски колониални земи на изток, завзети от Русия, биха могли да се възвърнат само в резултат на голяма и победоносна за нас война и впоследствие вероятно ще бъдат постоянен повод за нови войни."
към текста >>
148.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на
изток
живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности.
И още нещо твърди това учение. Казва се, че както онези хора северно от романския елемент се подготвя ли за петата подраса, по сходен начин днес славяните се изправят срещу Запада като възникваща шеста подраса точно както никога германските народности настъпили от север срещу романския елемент.
Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности.
Тези народности съставляват отделните елементи на така наречения славянски народ, който днес само формално се държи обединен от едно подлежащо на помита не деспотично правителство. Служа си с обичайните за тези окултни братства изрази.
към текста >>
Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на
изток
, а това трябвало да доведе до използване на
Изток
а за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа.
Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача. Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми. Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство.
Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа.
към текста >>
Оттогава естествено налице бил напредък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от средите на британизма, имало за задача да проведе на
изток
точно определени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът представлявал петата, а не шестата подраса.
Оттогава естествено налице бил напредък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от средите на британизма, имало за задача да проведе на изток точно определени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът представлявал петата, а не шестата подраса.
Изтокът трябвало, първоначално опитно, да се използва за такива насочени към бъдещето експерименти. Налагало се да бъдат проведени политически, духовни и икономически експерименти.
към текста >>
Изток
ът трябвало, първоначално опитно, да се използва за такива насочени към бъдещето експерименти.
Оттогава естествено налице бил напредък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от средите на британизма, имало за задача да проведе на изток точно определени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът представлявал петата, а не шестата подраса.
Изтокът трябвало, първоначално опитно, да се използва за такива насочени към бъдещето експерименти.
Налагало се да бъдат проведени политически, духовни и икономически експерименти.
към текста >>
149.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, предлагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на въздействието от
изток
, каквото все още е необходимо естествено не за
Изток
а, а за Централна Европа.
Следователно не трябва да буди учудване; че в Централна Европа се появили наченки на желанието да се притежава нещо, което другите народи вечебили извоювали, а именно една империя. Но населението на тази земя е далеч по-слабо свързано с идеята за империя в сравнение с населението на Западна Европа, което по особен начин държи на тази идея, независимо дали става дума за република или за монархия. И все пак не това е най-важното; целта е да се прозира отвъд думите и да се оглежда каква позиция заема индивидът било то гражданин на република или на друга форма на държавата към държавното единение, да ли той по един или друг начин проявява в някаква степен чувство за такова единение.
Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, предлагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на въздействието от изток, каквото все още е необходимо естествено не за Изтока, а за Централна Европа.
Мисля, че тези неща са разбираеми.
към текста >>
Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на
изток
, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на
изток
.
Годината е 1905.
Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток.
Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата. Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение. Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII.
към текста >>
Нека не се забравя, че онова, което германците напоследък привидно създадоха в различна степен както в териториално, така и в културно отношение, бе създадено от притеснеността на
изток
и запад.
Нека не се забравя, че онова, което германците напоследък привидно създадоха в различна степен както в териториално, така и в културно отношение, бе създадено от притеснеността на изток и запад.
Тук впрочем в течение на XIX век бяха формирани качества по по-прецизен начин, отколкото са налице у народите, на които те всъщност принадлежат. Но точно това може да бъде добре разбрано. Самопознанието още не се е разпространило повсеместно и тъй като германците са толкова възприемчиви, така умеят да прие мат и усвояват определени неща, то особено народите на Запада не на Изтока имат възможност да се за познаят със значителна част от онова, което те самите са, поради факта, че то е било усвоено от германците. Понятно е човек винаги да намира нещата у себе си много хубави и естествени. Но когато ги установиш у другиго, едва тогава забелязваш какво представляват те в действителност.
към текста >>
Самопознанието още не се е разпространило повсеместно и тъй като германците са толкова възприемчиви, така умеят да прие мат и усвояват определени неща, то особено народите на Запада не на
Изток
а имат възможност да се за познаят със значителна част от онова, което те самите са, поради факта, че то е било усвоено от германците.
Нека не се забравя, че онова, което германците напоследък привидно създадоха в различна степен както в териториално, така и в културно отношение, бе създадено от притеснеността на изток и запад. Тук впрочем в течение на XIX век бяха формирани качества по по-прецизен начин, отколкото са налице у народите, на които те всъщност принадлежат. Но точно това може да бъде добре разбрано.
Самопознанието още не се е разпространило повсеместно и тъй като германците са толкова възприемчиви, така умеят да прие мат и усвояват определени неща, то особено народите на Запада не на Изтока имат възможност да се за познаят със значителна част от онова, което те самите са, поради факта, че то е било усвоено от германците.
Понятно е човек винаги да намира нещата у себе си много хубави и естествени. Но когато ги установиш у другиго, едва тогава забелязваш какво представляват те в действителност. Никой изобщо не подозира каква част от онова, заради което Западът толкова много укорява Централна Европа, е просто отражение на привнесеното от Запада в Централна Европа.
към текста >>
150.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В основата на нордските Мистерии лежало нещо съвсем различно в сравнение с Мистериите на Близкия
изток
или на Юга.
В основата на нордските Мистерии лежало нещо съвсем различно в сравнение с Мистериите на Близкия изток или на Юга.
В тези Мистерии на Севера било заложено нещо по-тясно свързано с прякото битие на звездите, с природата, с растежа на земята, отколкото онова, което под формата на символи се показвало в една храмова облицовка. Мистерийните истини не са дреболии, в каквито някои мистични секти искат да ги превърнат днес; мистерийните истини са огромни, мощни импулси в рамките на еволюцията на човечеството. Тъй както с днешната антропософия е невъзможно да се върнем към гнозиса и към старите гностици, по същия начин човечеството не е в състояние да се върне към онова, което например старинните Мистерии на Севера някога са представлявали за еволюцията на човечеството. И би било голямо безразсъдство, ако някой рече да приеме, че такива мистерийни истини бивали разбулвани затуй, защото човек имал желание да се върне някак си към онова, което е живеело в тях. Днес човечеството трябва да знае какво е живеело в подобни Мистерии, за да може да се опомни.
към текста >>
Сетне се отправил на
изток
.
„Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани.
Сетне се отправил на изток.
През вълните крачел той, а подире му идела колесницата."
към текста >>
Той се пренесъл в отделни, разпилени мистерийни общности на
Изток
а.
А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази". Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване. И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил.
Той се пренесъл в отделни, разпилени мистерийни общности на Изтока.
И само един човек онзи, в когото трябвало да се обнови целият смисъл на Земя та, само един, в когото трябвало да се въплъти Христос, оставало да обедини в себе си нявгашното съдържание на нордските мистерии.
към текста >>
То се било пренесло на
изток
.
Ето защо, когато в Евангелието от Лука четем описанието за появата на архангел Гавраил пред Мария, ние трябва да търсим неговото първоначало в истинските видения, намерили израз в онова, което някога се отразило в Нертусовата символика на старите Нертусови мистерии.
То се било пренесло на изток.
Днес Духовната Наука ни го разбулва и единствено тя осмисля англосаксонската песен за руните. Защото Нертус и Инг са едно и също. А нали за Инг се казва: "Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани. Сетне се отправил на изток. През вълните крачел той, а подире му идела колесницата." През вълните на облаците, разбира се, както и Нерта крачела през вълните на облаците.
към текста >>
Сетне се отправил на
изток
.
Ето защо, когато в Евангелието от Лука четем описанието за появата на архангел Гавраил пред Мария, ние трябва да търсим неговото първоначало в истинските видения, намерили израз в онова, което някога се отразило в Нертусовата символика на старите Нертусови мистерии. То се било пренесло на изток. Днес Духовната Наука ни го разбулва и единствено тя осмисля англосаксонската песен за руните. Защото Нертус и Инг са едно и също. А нали за Инг се казва: "Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани.
Сетне се отправил на изток.
През вълните крачел той, а подире му идела колесницата." През вълните на облаците, разбира се, както и Нерта крачела през вълните на облаците. Каквото било общо за областите от по-студената зона, станало единично, станало частно. То се проявява като единично, като частно и с него ни среща отново описаното в Евангелието от Лука.
към текста >>
За него като за първия роден сред онези, които трябва да се намерят в душата, от датския полуостров се била пренесла в отдалечения
Изток
онази стара свещена мистерийна сила.
За него като за първия роден сред онези, които трябва да се намерят в душата, от датския полуостров се била пренесла в отдалечения Изток онази стара свещена мистерийна сила.
към текста >>
151.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на
изток
.
А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил.
Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
към текста >>
Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на
изток
и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество.
Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък.
Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество.
Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били замислени ведно с космическото положение на звездите. При еволюцията, остатъците от старото винаги се свързват с новото. И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно време, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус. Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
към текста >>
152.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но другояче изглеждат нещата, когато се отива все по на
изток
.
Но другояче изглеждат нещата, когато се отива все по на изток.
Не съм свикнал да теоретизирам по тези въпроси или да твърдя нещо безотговорно, а подплатявам твърденията си с безспорни факти. И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на изток, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква божия присъда. Бъдете сигурни, че на запад това не може да го има, ако не са го привнесли от Централна Европа, но в Централна Европа у отделни хора донякъде се проявява своеобразен фатализъм и се чуват думите "божия при съда". А стигнете ли съвсем на изток, където се подготвя бъдещето, там естествено ще срещнете множество хора, които в предстоящите развръзки съзират божии присъди. Защото руският човек не е като човека от Запада, комуто днес и през ум не му минава да вижда божия присъда в това, което се извършва.
към текста >>
И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на
изток
, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква божия присъда.
Но другояче изглеждат нещата, когато се отива все по на изток. Не съм свикнал да теоретизирам по тези въпроси или да твърдя нещо безотговорно, а подплатявам твърденията си с безспорни факти.
И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на изток, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква божия присъда.
Бъдете сигурни, че на запад това не може да го има, ако не са го привнесли от Централна Европа, но в Централна Европа у отделни хора донякъде се проявява своеобразен фатализъм и се чуват думите "божия при съда". А стигнете ли съвсем на изток, където се подготвя бъдещето, там естествено ще срещнете множество хора, които в предстоящите развръзки съзират божии присъди. Защото руският човек не е като човека от Запада, комуто днес и през ум не му минава да вижда божия присъда в това, което се извършва.
към текста >>
А стигнете ли съвсем на
изток
, където се подготвя бъдещето, там естествено ще срещнете множество хора, които в предстоящите развръзки съзират божии присъди.
Но другояче изглеждат нещата, когато се отива все по на изток. Не съм свикнал да теоретизирам по тези въпроси или да твърдя нещо безотговорно, а подплатявам твърденията си с безспорни факти. И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на изток, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква божия присъда. Бъдете сигурни, че на запад това не може да го има, ако не са го привнесли от Централна Европа, но в Централна Европа у отделни хора донякъде се проявява своеобразен фатализъм и се чуват думите "божия при съда".
А стигнете ли съвсем на изток, където се подготвя бъдещето, там естествено ще срещнете множество хора, които в предстоящите развръзки съзират божии присъди.
Защото руският човек не е като човека от Запада, комуто днес и през ум не му минава да вижда божия присъда в това, което се извършва.
към текста >>
Тя трябвало да изпълнява особена мисия в Централна Европа и в частност да свърже Запада с
Изток
а така, че именно от Магдебургската архиепископия християнството да бъде разпространявано сред живеещите в непосредствена близост славяни.
И тъй, живял нявга в земите саксонски един кайзер,наричан "Червения кайзер, кайзера с червената брада Ото Червенобрадия*193. Този кайзер имал съпруга, която била родом от Англия и която, за да удовлетвори напълно съкровените си потребности, пожелала да бъде основана специална църковна институция. Тогава Ото Червенобрадия решил да основе Магдебургската архиепископия.
Тя трябвало да изпълнява особена мисия в Централна Европа и в частност да свърже Запада с Изтока така, че именно от Магдебургската архиепископия християнството да бъде разпространявано сред живеещите в непосредствена близост славяни.
Магдебургската архиепископия напредвала добре, в земите околовръст ти оказвала извънредно благотворно въздействие и Ото Червенобрадия виждал какво благотворно въздействие оказвала основаната от него институция. Това му доставяло голяма радост. Делата ми носят благодат във физическия свят, казвал си той и непрестанно желаел Бог да го възнагради за вършените от него благодеяния спрямо човеците. Един бил стремежът му: дано му бъдела отредена божия награда, загдето от благочестие вършел всичко, с което се заемал.
към текста >>
153.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Представих Ви още веднъж в чии ръце Блаватска е била в известна степен играчка, за да Ви обърна внимание как една такава играчка е била подмятана от запад на
изток
, от Америка към Индия, понеже чрез манипулиране на хора, в играта вече участвали сили за постигането на една или друга цел, като се използват бих казал залегнали в народностния характер страсти и чувства на хората, които обаче по-напред биват подработвани.
За преценката на тези неща е нужно наличието на споменатия от мен вчера по-широк хоризонт, придобиването на един по-широк хоризонт.
Представих Ви още веднъж в чии ръце Блаватска е била в известна степен играчка, за да Ви обърна внимание как една такава играчка е била подмятана от запад на изток, от Америка към Индия, понеже чрез манипулиране на хора, в играта вече участвали сили за постигането на една или друга цел, като се използват бих казал залегнали в народностния характер страсти и чувства на хората, които обаче по-напред биват подработвани.
Ето кое, с други думи, е много важно. В случая въпросът опира до наличието на поглед за нещата, на поглед, за да се съзре как един поставен на определено място човек, чрез вида на намиращите се в него, в кръвта му страсти, може в един или друг смисъл да бъде изложен на известни влияния. При това, естествено, трябва да се знае, че от мястото, на което сетне ще бъде поставен, могат да се постигнат определени неща. Много работи се провалят, поради което се разчита именно на дълги отрязъци от време, разчита се и на много възможности в случаите, където се имат пред вид такива неща. Преди всичко се разчита на това, че малцина са склонни да проявят поне малко усет за големите взаимозависимости.
към текста >>
'Впрочем би трябвало да имаме предвид, че се пренасяме във време, когато не е могло да се говори за връзки по море между
Изток
а и Запада; търговските пътища били изцяло сухоземни.
'Впрочем би трябвало да имаме предвид, че се пренасяме във време, когато не е могло да се говори за връзки по море между Изтока и Запада; търговските пътища били изцяло сухоземни.
Такива комерчески пред разположени хора като Добрия Герхард, който, както се каза, живеел в Кьолн, спомагали за осъществява нето на търговските връзки от Кьолн чак до Ориента и обратно. Доколкото се използвали кораби, това по принцип било от второстепенно значение основната роля изпълнявали сухоземните пътища. Ето защо и морските връзки по принцип не били нищо друго освен бих казал опити със средствата на примитивно то корабоплаване да се постигне нещо, което по онова време в далеч по-големи размери се извършвало по суша. Следователно ние имаме работа главно със сухоземните пътища и отчасти с наченките на корабоплаването. Особеното е, че биваме насочени именно към този период.
към текста >>
Съвсем естествено е, че докато пътищата по суша осъществявали връзката между
Изток
а и Запада, централноевропейските страни били водещи; това се разбира абсолютно от само себе си.
И сега Вие виждате как тук се създава една противоположност, произтичаща изцяло от естеството на нещата.
Съвсем естествено е, че докато пътищата по суша осъществявали връзката между Изтока и Запада, централноевропейските страни били водещи; това се разбира абсолютно от само себе си.
Животът във въпросните централноевропейски страни също се определял от тези обстоятелства. Той бил съвсем различен в сравнение с по-сетне. Немалко било постигнато точно така и по отношение на духовната култура. През следващите столетия сухоземните пътища били сменени от връзките по море. По-нататъшното развитие Ви е известно Англия постепенно съсредоточила тези връзки по море от различни ръце в една.
към текста >>
От Запада те навярно трябвало да се прехвърлят в Далечния
изток
, ала на първо време не в Индия, а в друга част на
Изток
а в руския
Изток
.
И тъй, въпросът е да се разбере как с прехода от Четвъртия следатлантски период, където комерсиалното все още изпитвало импулсите от духовния свят, както е посочено в "Добрия Герхард", как с този преход комерсиалното било прехвърлено в нещо друго окултно в онова окултно, което се съпровожда от така наречените "Братя на сянката". Те спазват известни принципи, но от тяхно гледище издаването на тези принципи би било много опасно. Оттук и тогавашното голямо старание, с което се внимавало да не би Блаватска да издаде нещата или пък да не би чрез нея те да попаднат в чужди ръце.
От Запада те навярно трябвало да се прехвърлят в Далечния изток, ала на първо време не в Индия, а в друга част на Изтока в руския Изток.
към текста >>
За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски
Изток
не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие.
Сега обаче въпросът беше да се намери подходяща личност, която да поднесе на царя почитанията на Рим. Трябваше да бъде личност от особен вид. Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени.
За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие.
Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим. Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар. По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик. Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206.
към текста >>
154.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от
изток
, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери.
Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи.
И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери.
Защото, както твърдяха експертите, воденето на войната на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска. Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток.
към текста >>
Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от
изток
.
Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи. И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери. Защото, както твърдяха експертите, воденето на войната на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска.
Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток.
към текста >>
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на
изток
тя със сигурност била неизбежна!
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна!
И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не. Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
към текста >>
155.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На запад и на
изток
ни заобикаля морска шир.
На север имаме Канада един празен дом, една страна само със 7 милиона жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо. На юг е разположено Мексико, което е способно да всява размирици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище.
На запад и на изток ни заобикаля морска шир.
Япония би могла да раздуха вражда и да навреди малко на външната ни търговия."
към текста >>
156.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
в "Mitteleuropa zvyischen Ost und West" (Централна Европа между
Изток
а и Запада), Събр. Съч.
*6. Например в Мюнхен на 18 Март 1916 г.
в "Mitteleuropa zvyischen Ost und West" (Централна Европа между Изтока и Запада), Събр. Съч.
№ 174а (Събрани съчинения, Дорнах, 1971) и в Берлин на 28 Март 1916 т. в "Gegenwartiges und Vergangenes" (Настояще и минало), Събр. Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962).
към текста >>
Сръбската армия, наброяваща четири дивизии, била новосформирана и под предводителството на съглашенския главнокомандуващ, френския генерал Сарай, воювала на
изток
успешно срещу българите.
*144 Визира се румънският поход, който в края на Декември 1916 г. успешно бил приключен от Централните сили.
Сръбската армия, наброяваща четири дивизии, била новосформирана и под предводителството на съглашенския главнокомандуващ, френския генерал Сарай, воювала на изток успешно срещу българите.
[Stegemann, "Geschichte des Krieges" (История на войната), Щутгарт, 1921, т. 4, стр. 136.]
към текста >>
157.
Космическа и човешка история. Библиографски указател от 1 до 7 том включително.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Том VI – Средна Европа между Запада и
Изток
а.
Том VI – Средна Европа между Запада и Изтока.
към текста >>
158.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Духовните основи на взаимоотношенията
Изток
– Запад.
Общуването ни с умрелите. Възстановяване на общуването с умрелите чрез конкретни спомени. Истинският исторически преглед и илюзията на историята. Особености във взаимоотношенията ни с умрелите. Пътят на Ерве до фашизма.
Духовните основи на взаимоотношенията Изток – Запад.
към текста >>
159.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Именно сега са дните, когато на
изток
и запад се вземат най-важни решения по острието на бръснача.
Именно сега са дните, когато на изток и запад се вземат най-важни решения по острието на бръснача.
Сърцето може да ти се пръсне ако се замислиш, какви сили си противостоят една на друга; но именно в тези дни, когато предстоящите решения като неизвестна стоят пред питащия поглед на хората, може да се обърне внимание на нещо друго, имащо изключително значение.
към текста >>
Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с
Изток
а?
Работата днес не е в пророческите изказвания. Затова няма да спорим с тези, които казват: още е съмнително, за кого ще е крайната победа. Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана. Що за победа е това? Тя беше постигната преди началото на войната.
Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с Изтока?
Става дума не за народа, живеещ на изток в Европа. Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм. Имаше нишки, водещи от сърцето на Европа към този трилистник, макар и не до последното листенце.
към текста >>
Става дума не за народа, живеещ на
изток
в Европа.
Затова няма да спорим с тези, които казват: още е съмнително, за кого ще е крайната победа. Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана. Що за победа е това? Тя беше постигната преди началото на войната. Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с Изтока?
Става дума не за народа, живеещ на изток в Европа.
Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм. Имаше нишки, водещи от сърцето на Европа към този трилистник, макар и не до последното листенце.
към текста >>
Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на
изток
, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм.
Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана. Що за победа е това? Тя беше постигната преди началото на войната. Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с Изтока? Става дума не за народа, живеещ на изток в Европа.
Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм.
Имаше нишки, водещи от сърцето на Европа към този трилистник, макар и не до последното листенце.
към текста >>
Не трябва да си затваряме очите за неестествеността на съюза между Западна и Северозападна Европа с
Изток
а, – ако наблюдаваме от гледна точка на Антропософията.
Тук имаме важни черти на съвременната история.
Не трябва да си затваряме очите за неестествеността на съюза между Западна и Северозападна Европа с Изтока, – ако наблюдаваме от гледна точка на Антропософията.
Да се опитаме да се приближим от тази гледна точка.
към текста >>
Нищо не излезе от това; от кармата не беше предопределено, цялото здание да бъде завършено дотогава и, като символ на духа, да гледа на
изток
-юго
изток
от висотата на своя хълм.
В Дорнах това беше показано символично. Предполагаше се до началото на август да се завърши строителството на сградата.
Нищо не излезе от това; от кармата не беше предопределено, цялото здание да бъде завършено дотогава и, като символ на духа, да гледа на изток-югоизток от висотата на своя хълм.
към текста >>
160.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от
изток
внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека.
Виждаме, как една националност залива друга с потоци ненавист. Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг. Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война. Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат.
Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека.
Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение.
към текста >>
Тъй като на
Изток
ще имат сили не за създаване на собствен продуктивен живот, а за приемане в себе си на това, което е създадено.
А на другата страна имаме другата част на човечеството, принудена да се заеме с развитие, в известен смисъл, низходящо. Това не може да бъде по друг начин – това, което действително свързва себе си с пронизване на телесното с дух, носи за Земята културни импулси, живи, пристигащи импулси, които не могат да бъдат премахнати от развитието на Земята. Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи, духовно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха. А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот. Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински духовен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее.
Тъй като на Изток ще имат сили не за създаване на собствен продуктивен живот, а за приемане в себе си на това, което е създадено.
Такъв е ходът на историята. От съвременното, носещо особени духовни импулси човечество, ще бъде създадена духовна култура, която ще стане историческо наследство на петата културна епоха и тази култура ще се преработва от следващата след нея културна епоха.
към текста >>
Изток
ът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като
Изток
ът не е готов да има това като лично достижение.
Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа. Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога.
Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение.
Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси? И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост. Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял.
към текста >>
Изток
ът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял.
Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение. Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси? И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост.
Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял.
Изтокът не би могъл правилно да я разбере. И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа. Може да се окаже, че както детето се противи и не иска да усвоява достиженията на възрастните, така и Изтокът се противи на достиженията на Запада, противи им се като стига чак до ненавист, даже когато понякога се чувства принуден да приеме тези достижения. В светлината на Истината тези факти изискват съвсем друго, от това, което така широко е разпространено сега; макар и понякога това друго да се усеща, няма склонност да се виждат и разбират тези факти, изхождайки от действително много вътрешни импулси. Тъй като ако същите тези вътрешни импулси поне отчасти са приведени в действие, тогава отпадат много от дрънканиците, трябва да отпадне много от това, което съществува и произлиза от всевъзможните обърквания и неясноти при оставащите в плен на външната майя.
към текста >>
Изток
ът не би могъл правилно да я разбере.
Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси? И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост. Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял.
Изтокът не би могъл правилно да я разбере.
И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа. Може да се окаже, че както детето се противи и не иска да усвоява достиженията на възрастните, така и Изтокът се противи на достиженията на Запада, противи им се като стига чак до ненавист, даже когато понякога се чувства принуден да приеме тези достижения. В светлината на Истината тези факти изискват съвсем друго, от това, което така широко е разпространено сега; макар и понякога това друго да се усеща, няма склонност да се виждат и разбират тези факти, изхождайки от действително много вътрешни импулси. Тъй като ако същите тези вътрешни импулси поне отчасти са приведени в действие, тогава отпадат много от дрънканиците, трябва да отпадне много от това, което съществува и произлиза от всевъзможните обърквания и неясноти при оставащите в плен на външната майя.
към текста >>
Може да се окаже, че както детето се противи и не иска да усвоява достиженията на възрастните, така и
Изток
ът се противи на достиженията на Запада, противи им се като стига чак до ненавист, даже когато понякога се чувства принуден да приеме тези достижения.
Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост. Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял. Изтокът не би могъл правилно да я разбере. И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа.
Може да се окаже, че както детето се противи и не иска да усвоява достиженията на възрастните, така и Изтокът се противи на достиженията на Запада, противи им се като стига чак до ненавист, даже когато понякога се чувства принуден да приеме тези достижения.
В светлината на Истината тези факти изискват съвсем друго, от това, което така широко е разпространено сега; макар и понякога това друго да се усеща, няма склонност да се виждат и разбират тези факти, изхождайки от действително много вътрешни импулси. Тъй като ако същите тези вътрешни импулси поне отчасти са приведени в действие, тогава отпадат много от дрънканиците, трябва да отпадне много от това, което съществува и произлиза от всевъзможните обърквания и неясноти при оставащите в плен на външната майя.
към текста >>
На
Изток
това, което още не е узряло или недостатъчно е узряло, се отблъсква, защитава се от това, което все пак трябва да стане.
Какво трябва да се разбира под шеста културна епоха? Под това трябва да се разбира културната епоха, по време на която значителната част от източните хора отдава своята човешка същност на това, което ще бъде достигнато в културата на народа, в който източното, сякаш /като женско/, се отдава да бъде оплодено от мъжкото западно. Това, което ще живее в душите на хората от шестата културна епоха е същото, което ще бъде достигнато от душите в петата културна епоха.
На Изток това, което още не е узряло или недостатъчно е узряло, се отблъсква, защитава се от това, което все пак трябва да стане.
Съвсем както гръко-римското в своето време се е защитавало от германското, така славянското се стреми да се защити от германското, но при прехода от гръко-римското към германското, развитието се е движило към подем, а при прехода от германското към славянското то върви по низходяща линия. Германският елемент стана носител на истинската мисия на петата културна епоха; германският елемент беше този, който в тази пета културна епоха внесе в развитието на Земята постижението на християнството в личната вътрешна борба, внесе, и още ще внася, и би било голямо нещастие, ако в миналото германският елемент беше победен от римския, тъй като тогава не би могло да стане това, което стана в петата културна епоха: този германски елемент трябваше да даде живот на личното постигане на християнството. И би било голямо нещастие, ако някога славянският елемент победи германския. /бележка 21/. Обърнете внимание на разликата.
към текста >>
Да предположим, че днес някой казва следното: "Що се касае до мен, аз ни най-малко не се съмнявам, че предстои конфликт между германския и славянския свят, че този конфликт ще избухне чрез
Изток
а, именно чрез Турция, или чрез сблъсъка на националностите в Австрийската империя, а може и в двете точки, и в едната от тях Русия ще завземе ръководната роля.
Разрешете да ви приведа пример. Важно е да можем да обръщаме внимание на тези неща.
Да предположим, че днес някой казва следното: "Що се касае до мен, аз ни най-малко не се съмнявам, че предстои конфликт между германския и славянския свят, че този конфликт ще избухне чрез Изтока, именно чрез Турция, или чрез сблъсъка на националностите в Австрийската империя, а може и в двете точки, и в едната от тях Русия ще завземе ръководната роля.
Тази мощна сила още сега се готви за тази възможност; националистическата руска преса хвърля гърмове и мълнии срещу Германия. В германската преса отсега се раздава предупреждаващ вик. След като Русия се възстанови след Кримската война, мина вече много време и, както ми се струва, в Петербург смятат сега за своевременно отново да повдигнат Източния въпрос.
към текста >>
Тогава би могло да се каже: е, да, той е информиран от случилото се сега, – и биха били прави тези, които високопарно твърдят, че само Средна Европа е искала войната, и не се е подготвяла за
Изток
а от необходимост.
Да си представим, че някой би говорил така.
Тогава би могло да се каже: е, да, той е информиран от случилото се сега, – и биха били прави тези, които високопарно твърдят, че само Средна Европа е искала войната, и не се е подготвяла за Изтока от необходимост.
към текста >>
Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от
Изток
, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили.
Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили. Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция.
Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили.
Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца! Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
към текста >>
161.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За тази душа от
изток
а съдбата на нейното етерно тяло има по-малко значение.
Съвсем различно стои работата с етерното тяло на руския човек. То не е така рязко отпечатано, то е в известна степен по-еластично и лесно се разтваря в духовния свят; затова душата е по-малко прикована към своето етерно тяло. Докато етерното тяло на французина, произтичащо от една по-развита култура, дълго държи френската душа, така да се каже, свързана с нейното етерно тяло, душата на руския човек само за кратко остава свързана със своето етерно тяло.
За тази душа от изтока съдбата на нейното етерно тяло има по-малко значение.
Но тези етерни тела оказват много определено, дълбоко отиващо значително въздействие върху това, което се разиграва по времето между смъртта и новото раждане, сякаш зад кулисите на нашата съвременност. Съдбата на руската душа е съвсем различна, от съдбата на френската душа.
към текста >>
Това е сякаш борба на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска борба между Запада и
Изток
а.
По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността. Тази борба си върви в духовния свят.
Това е сякаш борба на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска борба между Запада и Изтока.
И тази борба е истинското, а това, което имаме на физически план, това е външната майя, това е изкривената действителност. И тук, и изобщо често когато наблюдаваш духовни факти, получаваш потресаващото впечатление, че това, което става тук в този свят е илюзия, че е пряка противоположност на това, което като Истина, се извършва в духовния свят.
към текста >>
И ние виждаме, как
Изток
ът и Западът на Европа са причастни към бъдещото явяване на Христа.
Действително, Средна Европа днес е притисната между две враждуващи сили и е принудена някак да ги различава. Тук виждаме връзката с това, което вчера обрисувах като борба на средноевропейската култура срещу нещото, което, сякаш обхващайки я отдясно и отляво, потиска тази средноевропейска култура. Това е кармата на средноевропейската култура: развитието и между две сили, които според условията на историческото развитие на Земята, трябва враждебно да противостоят една на друга. От такива размишления възниква правилното чувство по отношение на трагичните конфликтни обстоятелства, касаещи Средна Европа. На основата на такива разглеждания, става ясно, че непричастността по съществото на споровете, които трябва да бъдат в края на краищата разрешени, невинното участие в тези спорове и вплетеността в тази карма, действително са характерни за Средна Европа.
И ние виждаме, как Изтокът и Западът на Европа са причастни към бъдещото явяване на Христа.
Ако вземем предвид борбата на средноевропейската култура за пронизването на телесното с дух, както вчера охарактеризирах това, тогава имаме и тази особена проява на Христовия импулс, която е носител на това съединяване на духовното с телесното. Значи, в Средна Европа имаме изумителното събитие на навлизането на християнството в дадената действителност. Тук, на физически план, се разиграва нещо от необичайна значимост, а вдясно и вляво – нещо, което още трябва да бъде достигнато на по-високите планове. Физическият план и духовният план се обединяват, когато ги разглеждаме така.
към текста >>
162.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да си представим от една страна средноевропейската същност, в центъра на която стои германският народ, в съотношение с руския народ, а от друга страна британската и френска същност в техните взаимоотношения с руския
Изток
.
Разбира се, когато се характеризират такива противоположности, не става дума за отделния англичанин, който може да се издигне високо над общата характеристика на своя народ. И не трябва да се мисли, че в някаква степен ще засегнем грешките на нашите противници в тази война, и че ще оплакваме английската същност защото тя е различна от нашата същност. Работата е в точната характеристика на тази противоположност. Много би било нужно, ако се опитвах напълно да обхвана всичко необходимо за разбирането на тази противоположност. Но можем да разберем главното, изхождайки от следната гледна точка.
Да си представим от една страна средноевропейската същност, в центъра на която стои германският народ, в съотношение с руския народ, а от друга страна британската и френска същност в техните взаимоотношения с руския Изток.
към текста >>
И именно във връзка с тази задача на германския народ стои душевно-конструктивната необходимост от споменатия духовен брак с руския
Изток
.
И именно във връзка с тази задача на германския народ стои душевно-конструктивната необходимост от споменатия духовен брак с руския Изток.
Културната задача на бъдещето не може да бъде осъществена без тази руска особеност на възприемането на това, което може да бъде достигнато от германския народ. Цялото културно развитие на бъдещето се основава на това съединяване на Средна Европа с Източна Европа.
към текста >>
163.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В моята книга "Размисли по време на война" /бележка 69/ – във възможните граници, за да бъде разбираемо, при обръщенията си към широката аудитория – а тя малко ме разбираше – обръщах внимание на различните течения, широко разпространени на
Изток
и Запад.
В моята книга "Размисли по време на война" /бележка 69/ – във възможните граници, за да бъде разбираемо, при обръщенията си към широката аудитория – а тя малко ме разбираше – обръщах внимание на различните течения, широко разпространени на Изток и Запад.
Да вземем, например, източното славянофилство, за което говорих в тази книга. То се корени много по-дълбоко, отколкото ни се струва на пръв поглед. Още в края на ХVIII век, а особено в края на ХIХ век, но и десетилетия по-рано, върху руския духовен живот голямо влияние са оказвали западните масонски ордени. Те са присадили това, което израсна като славянизъм. В много отношения славянофилството и панславизма действително представляват покълналите семена на това, което е било посято именно от тези масонски ордени.
към текста >>
164.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Там в Азия, и изобщо на
Изток
, се натрупва камара от мнения за Европа, а именно за Централна Европа – защото нас ни интересува сега предимно Централна, Средна Европа – натрупват се мнения, които постепенно се съединяват с историческите импулси.
Там в Азия, и изобщо на Изток, се натрупва камара от мнения за Европа, а именно за Централна Европа – защото нас ни интересува сега предимно Централна, Средна Европа – натрупват се мнения, които постепенно се съединяват с историческите импулси.
Човекът от Изтока, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси. И до голяма степен те са развили тези импулси. Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история. Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността. Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика.
към текста >>
Човекът от
Изток
а, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси.
Там в Азия, и изобщо на Изток, се натрупва камара от мнения за Европа, а именно за Централна Европа – защото нас ни интересува сега предимно Централна, Средна Европа – натрупват се мнения, които постепенно се съединяват с историческите импулси.
Човекът от Изтока, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси.
И до голяма степен те са развили тези импулси. Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история. Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността. Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика. Тези хора от Изток от дълбока древност са съхранили представи за духовния живот.
към текста >>
Във водещи личности на
Изток
а, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история.
Там в Азия, и изобщо на Изток, се натрупва камара от мнения за Европа, а именно за Централна Европа – защото нас ни интересува сега предимно Централна, Средна Европа – натрупват се мнения, които постепенно се съединяват с историческите импулси. Човекът от Изтока, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси. И до голяма степен те са развили тези импулси.
Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история.
Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността. Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика. Тези хора от Изток от дълбока древност са съхранили представи за духовния живот. Те виждат, какво е станало в Европа през последните столетия, но те го виждат едностранно, само от едната страна, тъй като тази Европа, именно тази Средна Европа, им показва същността си само от едната страна.
към текста >>
Тези хора от
Изток
от дълбока древност са съхранили представи за духовния живот.
Човекът от Изтока, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси. И до голяма степен те са развили тези импулси. Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история. Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността. Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика.
Тези хора от Изток от дълбока древност са съхранили представи за духовния живот.
Те виждат, какво е станало в Европа през последните столетия, но те го виждат едностранно, само от едната страна, тъй като тази Европа, именно тази Средна Европа, им показва същността си само от едната страна.
към текста >>
Какво мислят, например, водещите умове на
Изток
а за средноевропейската същност?
Какво мислят, например, водещите умове на Изтока за средноевропейската същност?
Те мислят това, което, собствено, са принудени да мислят, във връзка с това, което предимно виждат. Затова те мислят, че тази Средна Европа е особено способна за държавна, търговска и прочие организираност, че Средна Европа е особено склонна да се подчинява на авторитета на външната наука, както я поднасят европейските училища. Ориенталците не могат особено да оценят нищо от това, което дава европейската наука, тъй като в противовес, те осъзнават, че запазват древната духовност от съвсем различни импулси, от тези, които са достъпни за нас, европейците. Именно на водещите ориенталци никога няма да им импонира, например, това, което дава европейското естествознание; никога няма да им импонират достиженията на европейската индустрия, макар чисто външно, например японците, да ги приемат; никога няма да им импонира това, което се стремят да постигнат европейските организации. Тъй като те знаят: всичко това няма никакво отношение към истинския живот.
към текста >>
Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на
Изток
а, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо?
Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената. Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената. Това трябва да ни стане съвсем ясно. С такъв, като току що описания, или подобен на него мироглед, се чувства свързан ориенталецът, свързан по съвсем друг начин, отколкото с европейската механизация, европейските организации, с европейската разсъдъчна наука. Колкото и странно да ни се стори, ето за какво трябва да помислим.
Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо?
– разбира се, можете да кажете: Гьоте е достатъчно известен в целия свят и главните хора на Изтока могат да се запознаят с него, и Гьоте е източник, един безкраен източник на духовния живот на Средна Европа. Всичко това е вярно, абсолютно вярно. Но действително ли Средна Европа е разбрала цялото значение на Гьоте, като източник на духовен живот? За това много може да се говори. Ориенталецът вижда в Гьоте това, което е могла да види в него Средна Европа.
към текста >>
– разбира се, можете да кажете: Гьоте е достатъчно известен в целия свят и главните хора на
Изток
а могат да се запознаят с него, и Гьоте е източник, един безкраен източник на духовния живот на Средна Европа.
Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената. Това трябва да ни стане съвсем ясно. С такъв, като току що описания, или подобен на него мироглед, се чувства свързан ориенталецът, свързан по съвсем друг начин, отколкото с европейската механизация, европейските организации, с европейската разсъдъчна наука. Колкото и странно да ни се стори, ето за какво трябва да помислим. Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо?
– разбира се, можете да кажете: Гьоте е достатъчно известен в целия свят и главните хора на Изтока могат да се запознаят с него, и Гьоте е източник, един безкраен източник на духовния живот на Средна Европа.
Всичко това е вярно, абсолютно вярно. Но действително ли Средна Европа е разбрала цялото значение на Гьоте, като източник на духовен живот? За това много може да се говори. Ориенталецът вижда в Гьоте това, което е могла да види в него Средна Европа. Много мога да кажа, но ще кажа едно: най-важните импулси на Гьоте са подминати с мълчание, но е учредено Общество на Гьоте.
към текста >>
Те няма да бъдат незабелязани от
Изток
а.
Вероятно се чуди: да, Средна Европа основа Обществото на Гьоте, за да почете един от величавите си духове. Но се стигна дотам, че президент на Обществото на Гьоте стана бивш министър на финансите! Това е много символично. Може да се каже: в нашите души трябва да живее импулс за истинско познаване на света. От изворите на духа на германския народ могат да израснат импулсите на духовната наука.
Те няма да бъдат незабелязани от Изтока.
Ако те останат незабелязани, тогава на Изток би трябвало, като импулс на историята да се оформи присъдата: средноевропейската култура, собствено, е вредна за човечеството. И тази присъда до голяма степен се е вкоренила. Тя несъмнено би се променила, ако научат, че средноевропейският живот е в състояние, чрез импулсите, които носи в себе си, най-механичното от механизмите да го преобрази в душата си в прекрасно, истинско познание и осмисляне на духовното. Това, от една страна, би могъл да бъде ефектът на Изток.
към текста >>
Ако те останат незабелязани, тогава на
Изток
би трябвало, като импулс на историята да се оформи присъдата: средноевропейската култура, собствено, е вредна за човечеството.
Но се стигна дотам, че президент на Обществото на Гьоте стана бивш министър на финансите! Това е много символично. Може да се каже: в нашите души трябва да живее импулс за истинско познаване на света. От изворите на духа на германския народ могат да израснат импулсите на духовната наука. Те няма да бъдат незабелязани от Изтока.
Ако те останат незабелязани, тогава на Изток би трябвало, като импулс на историята да се оформи присъдата: средноевропейската култура, собствено, е вредна за човечеството.
И тази присъда до голяма степен се е вкоренила. Тя несъмнено би се променила, ако научат, че средноевропейският живот е в състояние, чрез импулсите, които носи в себе си, най-механичното от механизмите да го преобрази в душата си в прекрасно, истинско познание и осмисляне на духовното. Това, от една страна, би могъл да бъде ефектът на Изток.
към текста >>
Това, от една страна, би могъл да бъде ефектът на
Изток
.
От изворите на духа на германския народ могат да израснат импулсите на духовната наука. Те няма да бъдат незабелязани от Изтока. Ако те останат незабелязани, тогава на Изток би трябвало, като импулс на историята да се оформи присъдата: средноевропейската култура, собствено, е вредна за човечеството. И тази присъда до голяма степен се е вкоренила. Тя несъмнено би се променила, ако научат, че средноевропейският живот е в състояние, чрез импулсите, които носи в себе си, най-механичното от механизмите да го преобрази в душата си в прекрасно, истинско познание и осмисляне на духовното.
Това, от една страна, би могъл да бъде ефектът на Изток.
към текста >>
Докато на
Изток
казват: Европа и европейският живот са вредни, – от другата страна на океана, в Америка, ги намират за излишни.
Да погледнем сега на другата страна, на Запад. На Запад, в Америка, не само средноевропейския, а и целия европейски живот, го разглеждат също от чисто външна страна, тъй като, естествено, виждат не само Обществото на Гьоте с бившия министър на финансите начело, а и други подобни учреждения, – и не виждат живеещото в душите, като това, което премина през нашите души.
Докато на Изток казват: Европа и европейският живот са вредни, – от другата страна на океана, в Америка, ги намират за излишни.
Тъй като да създават машини, да развиват индустрия, да основават Общество на Гьоте с хора, които разбират от това толкова, колкото и тези, които поставят редом науката за Гьоте и финансово-бюджетните операции, – това американците и сами го могат. Но това, което се излива от Гьоте, като най-дълбок извор на духовен живот, – това американците не го могат; това те могат да го имат само чрез средноевропейците.
към текста >>
165.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
На
изток
, в областите, където някога ще се разкрият мощните импулси за бъдещето, там разрушаващо действа мъртва теория, пренесла взетото от машините в социален мироглед – ленинизма и троцкизма.
Да, естествоизпитателят и не може, когато мисли за Аза, да стигне до нищо друго, освен това, за което, когато се задълбочи в смисъла на думата Аз, не мисли ни един човек, разбира се, ако сериозно възприема този въпрос. Много е сериозно, че това, което израства от понятията за безжизненото, води до умъртвяване, разрушаване и опустошаване на живота. Теория, която изхожда от мъртвите машини и е превърната в социалнофилософска теория, ако се осъществява в живота, не действа съзидателно, а разрушително. Човечеството не е осъзнало това, затова му се налага с такива крайности да осъзнава това чрез живота. Тъй като какво, всъщност, се случи?
На изток, в областите, където някога ще се разкрият мощните импулси за бъдещето, там разрушаващо действа мъртва теория, пренесла взетото от машините в социален мироглед – ленинизма и троцкизма.
към текста >>
Вчера говорих как
Изток
ът възприема особеностите на нашето развитие.
Вчера говорих как Изтокът възприема особеностите на нашето развитие.
Източният човек съхранява наивните, интуитивни духовни способности, и той в много неща вижда проявяващата се компромисност и непоследователност на Запада. Важно и интересно е да се проследи именно сега формиращата се критична оценка на Запада от водещите сили на Изтока. В азиатския Изток все повече и повече укрепва мнението, че именно той трябва да вземе по-нататъшното развитие на човечеството в свои ръце, а тези виждания е толкова лесно да бъдат опровергани, ако се вземаше предвид това, което се чува от духовната наука! Но трябва да се достигне до истинското разбиране на духовната наука. Трябва да търсим в духовната наука не само нещо интересно и даващо вътрешна душевна наслада, трябва да търсим в нея това, което пронизва целия живот в целия му обем.
към текста >>
Важно и интересно е да се проследи именно сега формиращата се критична оценка на Запада от водещите сили на
Изток
а.
Вчера говорих как Изтокът възприема особеностите на нашето развитие. Източният човек съхранява наивните, интуитивни духовни способности, и той в много неща вижда проявяващата се компромисност и непоследователност на Запада.
Важно и интересно е да се проследи именно сега формиращата се критична оценка на Запада от водещите сили на Изтока.
В азиатския Изток все повече и повече укрепва мнението, че именно той трябва да вземе по-нататъшното развитие на човечеството в свои ръце, а тези виждания е толкова лесно да бъдат опровергани, ако се вземаше предвид това, което се чува от духовната наука! Но трябва да се достигне до истинското разбиране на духовната наука. Трябва да търсим в духовната наука не само нещо интересно и даващо вътрешна душевна наслада, трябва да търсим в нея това, което пронизва целия живот в целия му обем. И трябва да се разбира, че само съобщенията на духовната наука могат да дадат действителна основа за правилното разбиране на социалния, нравствения и правов живот на хората. Мирогледът, който в течение на десетилетия се формираше под преобладаващото въздействие на съвременното естествознание, не е свързан с корените си с изворите на истинската духовна Истина.
към текста >>
В азиатския
Изток
все повече и повече укрепва мнението, че именно той трябва да вземе по-нататъшното развитие на човечеството в свои ръце, а тези виждания е толкова лесно да бъдат опровергани, ако се вземаше предвид това, което се чува от духовната наука!
Вчера говорих как Изтокът възприема особеностите на нашето развитие. Източният човек съхранява наивните, интуитивни духовни способности, и той в много неща вижда проявяващата се компромисност и непоследователност на Запада. Важно и интересно е да се проследи именно сега формиращата се критична оценка на Запада от водещите сили на Изтока.
В азиатския Изток все повече и повече укрепва мнението, че именно той трябва да вземе по-нататъшното развитие на човечеството в свои ръце, а тези виждания е толкова лесно да бъдат опровергани, ако се вземаше предвид това, което се чува от духовната наука!
Но трябва да се достигне до истинското разбиране на духовната наука. Трябва да търсим в духовната наука не само нещо интересно и даващо вътрешна душевна наслада, трябва да търсим в нея това, което пронизва целия живот в целия му обем. И трябва да се разбира, че само съобщенията на духовната наука могат да дадат действителна основа за правилното разбиране на социалния, нравствения и правов живот на хората. Мирогледът, който в течение на десетилетия се формираше под преобладаващото въздействие на съвременното естествознание, не е свързан с корените си с изворите на истинската духовна Истина. Той е израсъл от поглед върху света, който е свойствен на хора, черпещи своите понятия от света на безжизненото и способни духовно да лишат от живот целия свят.
към текста >>
166.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той си казва това почти дословно, и тези думи са се произнасяли често: западният свят не е предназначен да бъде разрушаван от социални експерименти, за това съществува
изток
ът.
В това отношение англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита мировите импулси на историята. Ето в какво се състои второто. Известно е, че социалният въпрос изхожда от миров импулс, който безусловно трябва да се реализира. Няма нито един сред известните ръководни дейци на англосаксонците, който не би си казало хладно и трезво: социалният въпрос трябва да бъде разрешен. Но при това той си казва: но той трябва така да бъде разрешен, че да не бъде нанесен ущърб на мисията на англосаксонците.
Той си казва това почти дословно, и тези думи са се произнасяли често: западният свят не е предназначен да бъде разрушаван от социални експерименти, за това съществува изтокът.
И те са въодушевени от намерението да направят този изток, тоест Русия, арена за социални експерименти.
към текста >>
И те са въодушевени от намерението да направят този
изток
, тоест Русия, арена за социални експерименти.
Ето в какво се състои второто. Известно е, че социалният въпрос изхожда от миров импулс, който безусловно трябва да се реализира. Няма нито един сред известните ръководни дейци на англосаксонците, който не би си казало хладно и трезво: социалният въпрос трябва да бъде разрешен. Но при това той си казва: но той трябва така да бъде разрешен, че да не бъде нанесен ущърб на мисията на англосаксонците. Той си казва това почти дословно, и тези думи са се произнасяли често: западният свят не е предназначен да бъде разрушаван от социални експерименти, за това съществува изтокът.
И те са въодушевени от намерението да направят този изток, тоест Русия, арена за социални експерименти.
към текста >>
Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на
Изток
ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти. И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена. Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки. Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото. Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци.
Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
към текста >>
167.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Предшестващият том (174 а) съдържа лекции, изнесени в годините на войната в Мюнхен – под общото заглавие "Средна Европа между Запада и
Изток
а".
Предшестващият том (174 а) съдържа лекции, изнесени в годините на войната в Мюнхен – под общото заглавие "Средна Европа между Запада и Изтока".
към текста >>
виж "Средна Европа между
Изток
а и Запада", СС № 174 а, Дорнах, 1971 г.
В лекцията от 18 март 1916 година Р. Щайнер отново казва: "Аз трябва да бъда освободен от всичко, което е свързано с медицински съвети".
виж "Средна Европа между Изтока и Запада", СС № 174 а, Дорнах, 1971 г.
към текста >>
Щайнер, а именно във връзка с основаването от Ани Безант на така наречения орден "Звездата на
Изток
а".
В 1911 година са се обострили противоречията между ръководството на Теософското Общество в Адяре и германската секция под ръководството на Р.
Щайнер, а именно във връзка с основаването от Ани Безант на така наречения орден "Звездата на Изтока".
Официалното разделяне станало чак в края на 1912 година.
към текста >>
168.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
За непригодността на западните хора да разберат европейския
Изток
.
Хаосът възниква от бездуховното приемане на света. Учението за реинкарнациите и непрекъснатото намаление на земното население. Социалният карцином.
За непригодността на западните хора да разберат европейския Изток.
Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано. За връзките между разрушителните сили на Космоса и човешкото съзнание. Намесата на Ариман.
към текста >>
Политическият живот на Земята през 16 век Принципната противоположност между Запада и
Изток
а.
За противоположността между интелектуалното мислене и правилното, съобразено с реалния свят човешко мислене. Абстрактното мислене според това дали човек го прилага в сетивния свят или в социалния живот. Характеристика на съвременните понятия. Кийлен и "Държавата като форма на живот".
Политическият живот на Земята през 16 век Принципната противоположност между Запада и Изтока.
Ани Безант и Теософското Общество.
към текста >>
169.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И западните народи, скъпи мои приятели, са съвсем непригодни и зле подготвени, за да разберат какво точно се показва над повърхността на европейския
Изток
!
И западните народи, скъпи мои приятели, са съвсем непригодни и зле подготвени, за да разберат какво точно се показва над повърхността на европейския Изток!
А защо са зле подготвени? Защото така наречени те нормални хора Вие, скъпи приятели, не се числите към тях, понеже сте приели антропософията -, не разполагат с това, което все повече и повече ще се превръща, макар и хората да го посрещат с яростна антипатия, в безусловно необходимо качество на душата: антропософското познание. Да, за нормалните представители на нашата епоха, това звучи твърде странно: Хаосът няма да престане, докато достатъчно голям брой хора не приемат антропософските истини! Тази е световноисторическата Карма!
към текста >>
170.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В тези трудни години от историята, особено впечатление прави един важен факт: Ако днес светът насочи поглед към
Изток
а, към това, което всъщност става с европейския
Изток
, тогава целият средноевропейски свят и цялата Америка, се оказват като наблюдатели, ангажирали цялото си внимание върху движението на фигури от велпапе; те изобщо не виждат това, което придава духовна тежест на събитията в европейския
Изток
.
В тези трудни години от историята, особено впечатление прави един важен факт: Ако днес светът насочи поглед към Изтока, към това, което всъщност става с европейския Изток, тогава целият средноевропейски свят и цялата Америка, се оказват като наблюдатели, ангажирали цялото си внимание върху движението на фигури от велпапе; те изобщо не виждат това, което придава духовна тежест на събитията в европейския Изток.
Самите хора, които живеят в европейския Изток, също нямат никакво предчувствие за това, което става с тих. А светът трябва да разбере както и Лутер, човекът пренесен от Четвъртата в Петата след атлантска епоха истинските духовни свойства на този европейски Изток, защото те се проявяват именно в съответствие с Петата следатлантска епоха. Припомнете си всичко, което беше изнесено за европейския Изток пред Вас в различни лекции и цикли: Как се подготвя "Духът-Себе", как той трябва да се свърже със "Съзнателната душа"*32, припомнете си как напредват импулсите на Шестата следатлантска епоха, и тогава Вие ще се доближите до истинската същност на източноевропейските събития. И за миг сравнете тези неща с всичко, което говорят днешните историци и политици и Вие сами ще прецените: техните описания са като тежести от велпапе. Само че човекът не може да действува с това, което се намира в Майя, в измамата; той може да действува само с това, което се намира в реалния свят.
към текста >>
Самите хора, които живеят в европейския
Изток
, също нямат никакво предчувствие за това, което става с тих.
В тези трудни години от историята, особено впечатление прави един важен факт: Ако днес светът насочи поглед към Изтока, към това, което всъщност става с европейския Изток, тогава целият средноевропейски свят и цялата Америка, се оказват като наблюдатели, ангажирали цялото си внимание върху движението на фигури от велпапе; те изобщо не виждат това, което придава духовна тежест на събитията в европейския Изток.
Самите хора, които живеят в европейския Изток, също нямат никакво предчувствие за това, което става с тих.
А светът трябва да разбере както и Лутер, човекът пренесен от Четвъртата в Петата след атлантска епоха истинските духовни свойства на този европейски Изток, защото те се проявяват именно в съответствие с Петата следатлантска епоха. Припомнете си всичко, което беше изнесено за европейския Изток пред Вас в различни лекции и цикли: Как се подготвя "Духът-Себе", как той трябва да се свърже със "Съзнателната душа"*32, припомнете си как напредват импулсите на Шестата следатлантска епоха, и тогава Вие ще се доближите до истинската същност на източноевропейските събития. И за миг сравнете тези неща с всичко, което говорят днешните историци и политици и Вие сами ще прецените: техните описания са като тежести от велпапе. Само че човекът не може да действува с това, което се намира в Майя, в измамата; той може да действува само с това, което се намира в реалния свят. Естествено, Вие бихте се разсърдили, ако вместо истинската тежест продавачът постави на везните тежест от велпапе, и тогава ще изискате той да постави не имитация от велпапе, а истинската тежест.
към текста >>
А светът трябва да разбере както и Лутер, човекът пренесен от Четвъртата в Петата след атлантска епоха истинските духовни свойства на този европейски
Изток
, защото те се проявяват именно в съответствие с Петата следатлантска епоха.
В тези трудни години от историята, особено впечатление прави един важен факт: Ако днес светът насочи поглед към Изтока, към това, което всъщност става с европейския Изток, тогава целият средноевропейски свят и цялата Америка, се оказват като наблюдатели, ангажирали цялото си внимание върху движението на фигури от велпапе; те изобщо не виждат това, което придава духовна тежест на събитията в европейския Изток. Самите хора, които живеят в европейския Изток, също нямат никакво предчувствие за това, което става с тих.
А светът трябва да разбере както и Лутер, човекът пренесен от Четвъртата в Петата след атлантска епоха истинските духовни свойства на този европейски Изток, защото те се проявяват именно в съответствие с Петата следатлантска епоха.
Припомнете си всичко, което беше изнесено за европейския Изток пред Вас в различни лекции и цикли: Как се подготвя "Духът-Себе", как той трябва да се свърже със "Съзнателната душа"*32, припомнете си как напредват импулсите на Шестата следатлантска епоха, и тогава Вие ще се доближите до истинската същност на източноевропейските събития. И за миг сравнете тези неща с всичко, което говорят днешните историци и политици и Вие сами ще прецените: техните описания са като тежести от велпапе. Само че човекът не може да действува с това, което се намира в Майя, в измамата; той може да действува само с това, което се намира в реалния свят. Естествено, Вие бихте се разсърдили, ако вместо истинската тежест продавачът постави на везните тежест от велпапе, и тогава ще изискате той да постави не имитация от велпапе, а истинската тежест. И всички политически мнения и прогнози за това, което става с Русия ако не са почерпени от съзнанието за духовната тежест на нещата са просто абсурдни фалшификации.
към текста >>
Припомнете си всичко, което беше изнесено за европейския
Изток
пред Вас в различни лекции и цикли: Как се подготвя "Духът-Себе", как той трябва да се свърже със "Съзнателната душа"*32, припомнете си как напредват импулсите на Шестата следатлантска епоха, и тогава Вие ще се доближите до истинската същност на източноевропейските събития.
В тези трудни години от историята, особено впечатление прави един важен факт: Ако днес светът насочи поглед към Изтока, към това, което всъщност става с европейския Изток, тогава целият средноевропейски свят и цялата Америка, се оказват като наблюдатели, ангажирали цялото си внимание върху движението на фигури от велпапе; те изобщо не виждат това, което придава духовна тежест на събитията в европейския Изток. Самите хора, които живеят в европейския Изток, също нямат никакво предчувствие за това, което става с тих. А светът трябва да разбере както и Лутер, човекът пренесен от Четвъртата в Петата след атлантска епоха истинските духовни свойства на този европейски Изток, защото те се проявяват именно в съответствие с Петата следатлантска епоха.
Припомнете си всичко, което беше изнесено за европейския Изток пред Вас в различни лекции и цикли: Как се подготвя "Духът-Себе", как той трябва да се свърже със "Съзнателната душа"*32, припомнете си как напредват импулсите на Шестата следатлантска епоха, и тогава Вие ще се доближите до истинската същност на източноевропейските събития.
И за миг сравнете тези неща с всичко, което говорят днешните историци и политици и Вие сами ще прецените: техните описания са като тежести от велпапе. Само че човекът не може да действува с това, което се намира в Майя, в измамата; той може да действува само с това, което се намира в реалния свят. Естествено, Вие бихте се разсърдили, ако вместо истинската тежест продавачът постави на везните тежест от велпапе, и тогава ще изискате той да постави не имитация от велпапе, а истинската тежест. И всички политически мнения и прогнози за това, което става с Русия ако не са почерпени от съзнанието за духовната тежест на нещата са просто абсурдни фалшификации. А това, което хората днес говорят, изглежда така, сякаш върху везните на световната история, те поставят тежести от велпапе.
към текста >>
171.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И точно в това отношение съществува една огромна противоположност между Запада и
Изток
а.
Решителна преоценка на възгледите това изисква епохата от днешното човечество. Естествено, за нашата епоха е трудно да смени своя стереотип на мислене, а още по-трудно: Да доведе новото си мислене до неизбежните му радикални и смели оценки. Защото на днешното човечество липсва достатъчно свободомислие, за да доведе своите мисли докрай. И ако човек има усет за действителния свят, ако има усет за действителните събития около нас, той лесно ще установи, че там, във външния свят, тези изводи са вече направени. Остава им да проникнат и в човешките глави.
И точно в това отношение съществува една огромна противоположност между Запада и Изтока.
Вие добре помните, че през миналата година аз говорих от различни гледни точки върху голямата и принципна противоположност между Запада и Изтока; обърнах Ви например внимание как Западът държи преди всичко на раждането, на правовия ред, на правовите изисквания. Вгледайте се добре в западните светогледи; най-същественото естественонаучно понятие, което тържествува там, е произходът, раждането. Затова и дарвинизмът възникна в условията на Запада. Да, в условията на Запада възникнаха още гениалността, учението за наследствеността, възгледите за правата на човека.
към текста >>
Вие добре помните, че през миналата година аз говорих от различни гледни точки върху голямата и принципна противоположност между Запада и
Изток
а; обърнах Ви например внимание как Западът държи преди всичко на раждането, на правовия ред, на правовите изисквания.
Естествено, за нашата епоха е трудно да смени своя стереотип на мислене, а още по-трудно: Да доведе новото си мислене до неизбежните му радикални и смели оценки. Защото на днешното човечество липсва достатъчно свободомислие, за да доведе своите мисли докрай. И ако човек има усет за действителния свят, ако има усет за действителните събития около нас, той лесно ще установи, че там, във външния свят, тези изводи са вече направени. Остава им да проникнат и в човешките глави. И точно в това отношение съществува една огромна противоположност между Запада и Изтока.
Вие добре помните, че през миналата година аз говорих от различни гледни точки върху голямата и принципна противоположност между Запада и Изтока; обърнах Ви например внимание как Западът държи преди всичко на раждането, на правовия ред, на правовите изисквания.
Вгледайте се добре в западните светогледи; най-същественото естественонаучно понятие, което тържествува там, е произходът, раждането. Затова и дарвинизмът възникна в условията на Запада. Да, в условията на Запада възникнаха още гениалността, учението за наследствеността, възгледите за правата на човека.
към текста >>
В малко познатия
Изток
, в условията на руския живот, ние виждаме непрекъснати размишления върху смъртта, върху крайната цел на човека в духовния свят (спомнете си големия руски философ Соловьов), върху понятията "вина" и "грях" в етично-практически смисъл.
В малко познатия Изток, в условията на руския живот, ние виждаме непрекъснати размишления върху смъртта, върху крайната цел на човека в духовния свят (спомнете си големия руски философ Соловьов), върху понятията "вина" и "грях" в етично-практически смисъл.
Обаче тази противоположност, скъпи мои приятели, съществува във всички области на живота. И ако ние не вникнем в истинските им размери, няма да вникнем и в самия живот. Ако обаче събудим и приведем в движение произтичащите от тук емоции,симпатии и антипатии, ние няма никога да се приближим до себе си. Поне няма да се приближим до себе си повече, отколкото се приближава до външните противоречия един човек, влюбен завинаги в своите сравнения. Защото хората считат това, което обичат,за абсолютна истина, и нямат никакво предчувствие,че неговата противоположност може да бъде също вярна, макар и от друга гледна точка.
към текста >>
Изток
ът, Русия те имат друга линия на развитие и тя далеч не е отвлечена и абстрактна, тя не е логична, изобщо там хората все още не са логични.
Изтокът, Русия те имат друга линия на развитие и тя далеч не е отвлечена и абстрактна, тя не е логична, изобщо там хората все още не са логични.
Те имат една друга линия на развитие. И за тях е немислимо да си кажат: това, което сме постигнали от столетия насам сега то трябва да се превърне в идеал за целия свят; ние искаме всички хора да станат като нас. Дори за това, което става в Русия от стотици години насам, би трябвало да се намери една хубава дума, защото хубави думи се намират за всичко, хубави думи се намират дори и тогава, когато действителността е чудовищна. Днес това не струва нищо стига да разполагаш с американски долари: Ето толкова долара и етичните идеали са готови. Обаче в просторите на Изтока това не може да се случи.
към текста >>
Обаче в просторите на
Изток
а това не може да се случи.
Изтокът, Русия те имат друга линия на развитие и тя далеч не е отвлечена и абстрактна, тя не е логична, изобщо там хората все още не са логични. Те имат една друга линия на развитие. И за тях е немислимо да си кажат: това, което сме постигнали от столетия насам сега то трябва да се превърне в идеал за целия свят; ние искаме всички хора да станат като нас. Дори за това, което става в Русия от стотици години насам, би трябвало да се намери една хубава дума, защото хубави думи се намират за всичко, хубави думи се намират дори и тогава, когато действителността е чудовищна. Днес това не струва нищо стига да разполагаш с американски долари: Ето толкова долара и етичните идеали са готови.
Обаче в просторите на Изтока това не може да се случи.
Там съществува една реална линия на развитие. Там никому не може да хрумне: сега светът е длъжен да приеме всичко, което сме постигнали ние. Там действително може да се потвърди това, което съм казвал и преди: че условията не трябва да съвпадат,че по този начин нещо се поставя в движение, нещо, което няма да е вечно всред нас впрочем аз не искам да вземам страна, искам само да посоча огромната противоположност. И ако Вие вникнете в тази противоположност, тогава пред погледа Ви ще се изправи колосалната разлика между Запада, който тържествено се кълне във всичко, свързано с неговото минало, и Изтока, който скъсва с всичко, което беше неговото минало.
към текста >>
И ако Вие вникнете в тази противоположност, тогава пред погледа Ви ще се изправи колосалната разлика между Запада, който тържествено се кълне във всичко, свързано с неговото минало, и
Изток
а, който скъсва с всичко, което беше неговото минало.
Днес това не струва нищо стига да разполагаш с американски долари: Ето толкова долара и етичните идеали са готови. Обаче в просторите на Изтока това не може да се случи. Там съществува една реална линия на развитие. Там никому не може да хрумне: сега светът е длъжен да приеме всичко, което сме постигнали ние. Там действително може да се потвърди това, което съм казвал и преди: че условията не трябва да съвпадат,че по този начин нещо се поставя в движение, нещо, което няма да е вечно всред нас впрочем аз не искам да вземам страна, искам само да посоча огромната противоположност.
И ако Вие вникнете в тази противоположност, тогава пред погледа Ви ще се изправи колосалната разлика между Запада, който тържествено се кълне във всичко, свързано с неговото минало, и Изтока, който скъсва с всичко, което беше неговото минало.
към текста >>
Да, ако проумеете тази колосална разлика, Вие ще проумеете и реалните причини за днешния световен конфликт; ще проумеете и защо от доста време аз непрекъснато повтарям: практически войната се води между Запада и
Изток
а, това, което е по средата трябва да бъде смляно и унищожено, защото Западът и
Изток
ът не са единни; човечеството не може иначе, освен да страда поради несъвместимостта между Запада и
Изток
а.
Да, ако проумеете тази колосална разлика, Вие ще проумеете и реалните причини за днешния световен конфликт; ще проумеете и защо от доста време аз непрекъснато повтарям: практически войната се води между Запада и Изтока, това, което е по средата трябва да бъде смляно и унищожено, защото Западът и Изтокът не са единни; човечеството не може иначе, освен да страда поради несъвместимостта между Запада и Изтока.
към текста >>
И дали събитията от Март 1917 отвориха някому очите за колосалната противоположност между Запада и
Изток
а?
Обаче дали днес някой обръща внимание на тази колосална разлика, скъпи мои приятели?
И дали събитията от Март 1917 отвориха някому очите за колосалната противоположност между Запада и Изтока?
Години наред върху черната дъска стояха написани всички противоречия между Запада и Изтока! От Март тази година световната история ще трябва да се учи по нов начин. И хората са длъжни да я разберат правил но, иначе ще дойдат съвсем други и още по-тежки изпитания. Нещата не се свеждат до абстрактното приемане на едно или друго знание, а до решителен обрат и до скъсване с удобния и рутинен път; нещата се свеждат до едно правилно навлизане в духовния свят. В антропософския си стремеж, хората ще открият нови и могъщи енергии, а не елементарното задоволство, да се произнасят върху даден факт с думите: Колко красиво е това!
към текста >>
Години наред върху черната дъска стояха написани всички противоречия между Запада и
Изток
а!
Обаче дали днес някой обръща внимание на тази колосална разлика, скъпи мои приятели? И дали събитията от Март 1917 отвориха някому очите за колосалната противоположност между Запада и Изтока?
Години наред върху черната дъска стояха написани всички противоречия между Запада и Изтока!
От Март тази година световната история ще трябва да се учи по нов начин. И хората са длъжни да я разберат правил но, иначе ще дойдат съвсем други и още по-тежки изпитания. Нещата не се свеждат до абстрактното приемане на едно или друго знание, а до решителен обрат и до скъсване с удобния и рутинен път; нещата се свеждат до едно правилно навлизане в духовния свят. В антропософския си стремеж, хората ще открият нови и могъщи енергии, а не елементарното задоволство, да се произнасят върху даден факт с думите: Колко красиво е това! Хората не трябва да витаят в своите въздушни замъци и да потъват в сън от умилението си пред хармонията на света, от умилението си пред всеобщата човешка любов!
към текста >>
172.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Когато Западните хора искат да опознаят до известна степен външните събития и какво по-точно живее в източно-европейските души, тогава най-доброто средство се оказва, ако човекът вникне в душата на
Изток
а, тръгвайки от позицията на философа Соловьов*37, въпреки че това съвсем няма да е достатъчно.
Нещата, за които става дума, понякога могат да бъдат загатнати само с помощта на образи. Вчера аз изтъкнах какви бяха последиците от някои събития за Източна Европа.
Когато Западните хора искат да опознаят до известна степен външните събития и какво по-точно живее в източно-европейските души, тогава най-доброто средство се оказва, ако човекът вникне в душата на Изтока, тръгвайки от позицията на философа Соловьов*37, въпреки че това съвсем няма да е достатъчно.
Защото истинска представа за същността на руския народностен Дух, за мисията на руския народностен Дух, е възможна само с оглед на онези данни,които изнасяме вече десетилетия наред под формата на лекции и лекционни цикли в рамките на нашето Антропософско Движение. Отправим ли поглед към философа Соловьов, ние можем да добавим и следното. Вие знаете, че Соловьов почина на границата между 19 и 20 век, следователно той е починал отдавна. Естествено, западните хора не обърнаха кой знае какво внимание на неговата философия. Те нямаха достатъчно възможности да се запознаят с нея, нито път положиха някакви усилия да видят в лицето на Соловьов един истински посредник на европейския Изток.
към текста >>
Те нямаха достатъчно възможности да се запознаят с нея, нито път положиха някакви усилия да видят в лицето на Соловьов един истински посредник на европейския
Изток
.
Когато Западните хора искат да опознаят до известна степен външните събития и какво по-точно живее в източно-европейските души, тогава най-доброто средство се оказва, ако човекът вникне в душата на Изтока, тръгвайки от позицията на философа Соловьов*37, въпреки че това съвсем няма да е достатъчно. Защото истинска представа за същността на руския народностен Дух, за мисията на руския народностен Дух, е възможна само с оглед на онези данни,които изнасяме вече десетилетия наред под формата на лекции и лекционни цикли в рамките на нашето Антропософско Движение. Отправим ли поглед към философа Соловьов, ние можем да добавим и следното. Вие знаете, че Соловьов почина на границата между 19 и 20 век, следователно той е починал отдавна. Естествено, западните хора не обърнаха кой знае какво внимание на неговата философия.
Те нямаха достатъчно възможности да се запознаят с нея, нито път положиха някакви усилия да видят в лицето на Соловьов един истински посредник на европейския Изток.
Както е известно, преди няколко години само един професор се изказа, че не е редно, ако даден човек е професор по философия в някой университет, да не знае нищо за Соловьов. Впрочем той предложил на един кандидат за докторска титла да напише дисертация за Соловьов, като си помислил: Кандидатът ще проучи въпроса за Соловьов, а после аз ще прочета готовата дисертация!
към текста >>
Така той би направил за себе си само един извод, какъвто впрочем си направи целият европейски
Изток
.
Ако хипотетично си представим, че Соловьов е жив дори и днес, че е преживял цялата тази война заедно със своя народ какво би направил тогава той като русин? Естествено, на такива неща може да се отговори само хипотетично; обаче ние бихме могли да сме напълно сигурни: като русин, Соловьов би изхвърлил всички свои книги, написани преди войната, би ги унищожил по някакъв начин, за да напише всичко отново! Защото той би разбрал необходимостта да ревизира всички свои възгледи. Неговите възгледи се кореняха във времето. Ето защо той би усетил стремежа да преработи всички свои книги.
Така той би направил за себе си само един извод, какъвто впрочем си направи целият европейски Изток.
към текста >>
173.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ние знаем, че зародишът на Шестата следатлантска културна епоха се намира в европейския
Изток
.
Този факт е от огромно значение. Доколкото е импулсирана от Съществата на Светлината, през Шестата следатлантска епоха човешката плодовитост постепенно ще пресъхне. Само Съществата на Мрака ще положат известни усилия за продължаване на физическото размножение.
Ние знаем, че зародишът на Шестата следатлантска културна епоха се намира в европейския Изток.
Европейският Изток ще развие у себе си една силна тенденция, според която физическото размножение няма да има шансове след Шестата културна епоха, понеже той, европейският Изток ще тласне Земята към едно по-скоро духовно, психическо съществувание. А от Америка ще действуват другите импулси за Седмата следатлантска културна епоха, в която размножителните процеси ще се насочват от свалените на Земята Ангели.
към текста >>
Европейският
Изток
ще развие у себе си една силна тенденция, според която физическото размножение няма да има шансове след Шестата културна епоха, понеже той, европейският
Изток
ще тласне Земята към едно по-скоро духовно, психическо съществувание.
Този факт е от огромно значение. Доколкото е импулсирана от Съществата на Светлината, през Шестата следатлантска епоха човешката плодовитост постепенно ще пресъхне. Само Съществата на Мрака ще положат известни усилия за продължаване на физическото размножение. Ние знаем, че зародишът на Шестата следатлантска културна епоха се намира в европейския Изток.
Европейският Изток ще развие у себе си една силна тенденция, според която физическото размножение няма да има шансове след Шестата културна епоха, понеже той, европейският Изток ще тласне Земята към едно по-скоро духовно, психическо съществувание.
А от Америка ще действуват другите импулси за Седмата следатлантска културна епоха, в която размножителните процеси ще се насочват от свалените на Земята Ангели.
към текста >>
174.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И чак след като настъпва материалистическото време, Америка отново е открита, както се разказва днес - от Запад на
Изток
.
Защото Колумбан36 и ученикът му Галус37 (Гален) са изключително важни индивидуалности в онзи велик, значим мисионерски път, по който успехите в християнизирането на Европа се подсилват чрез това, че в онова време Европа се обгражда като с духовна стена и не се позволява да навлиза никакво влияние от страната, която описах. А такива индивидуалности като Колумбан и ученика му Галус, на когото се дължи основаването на града, носещ името му, са тези, които преди всичко разбират, че нежното растение на християнизирането може да вирее в Европа единствено ако в духовно отношение Европа е обградена с ограда. Да, зад процесите на световната история лежат дълбоки, значими тайни. Историята, която се изучава в училищата, в повечето случаи е само Fable convenue, защото към най-важните факти и разбирането на по-новото време в Европа принадлежи това, че от столетията, през които християнизирането на Европа тръгва от Ирландия, до 12 век същевременно се налага папските едикти постепенно да забранят корабоплаването между Европа и Америка, така че връзката с Америка напълно да бъде забравена в Европа. Това забравяне е било необходимо, за да могат по правилен начин да се развият първите подготвителни стъпки на петата следатлантска културна епоха в Европа.
И чак след като настъпва материалистическото време, Америка отново е открита, както се разказва днес - от Запад на Изток.
Америка е открита под влиянието на жаждата за злато, под влиянието на чисто материалистическата култура, с която човекът трябва да се съобразява и да изгради съответните отношения именно в петата следатлантска културна епоха.
към текста >>
че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от
Изток
на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс.
Но известна част от земната повърхност показва най-силното сродство с онези сили. Когато човекът се премести там, навлиза в тяхната област. Когато се махне, не е така, защото това са географски, не етнографски, не национални, а чисто географски неща. Онази област, където излъчващото се отдолу нагоре има най-голямо влияние върху двойника и чрез това, че най-много влиза в сродство с двойника, т. е.
че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от Изток на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс.
Това е областта, където чрез външните условия се развива преди всичко сродство с мефистофелската ариманическа природа. И чрез това сродство се прави много в напредващото развитие на Земята. Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да прозре такива отношения. Европа ще може да се постави в правилни отношения спрямо Америка само ако се прозрат такива отношения, когато се знае каква географска предопределеност идва оттам. Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с Гърция по отношение на Рим.
към текста >>
175.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Да не се знае, че на едно място на Земята в дадена народност се подготвя едно, на друго място - друго, да не се разбира огромната разлика между Запада и
Изток
а, е това, което непременно ще доведе до безкрайно объркване и хаос.
Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени. Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае. Така мисли човекът. Всичко това са абстракции, нереални понятия и идеи.
Да не се знае, че на едно място на Земята в дадена народност се подготвя едно, на друго място - друго, да не се разбира огромната разлика между Запада и Изтока, е това, което непременно ще доведе до безкрайно объркване и хаос.
Защото само когато човекът има възможност да изгради мост от душата си към обективните действителности, може благотворно да съдейства за формирането на земното битие.
към текста >>
Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на
Изток
, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на
Изток
а.
Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока.
Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха. Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят.
към текста >>
Тогава всички заблуждения, идващи от
Изток
, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват.
Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока. Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха.
Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват.
Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят.
към текста >>
Става дума за това, чрез действителна духовна наука да знаете правилното например за характера на подготвящата се на
изток
шеста следатлантска културна епоха и в отделния случай да реализирате правилния окултен импулс, както играчът на шах прави своя ход според хода на партньора си.
Става дума за това, чрез действителна духовна наука да знаете правилното например за характера на подготвящата се на изток шеста следатлантска културна епоха и в отделния случай да реализирате правилния окултен импулс, както играчът на шах прави своя ход според хода на партньора си.
Наистина се касае до това човекът да се вживее в духовния свят и да направи правилното в индивидуалния конкретен случай. Не са важни всеобщите абстрактни програми, а повишаването на духовната, на спиритуалната виталност, непрекъснатото усилие. Днес човечеството иска да има абстрактни програми, предпочита в пет изречения да покаже какво да се прави в целия свят, като определя посланици от всички страни на Земята, които да сформират световен съвет и да гласуват за всичко, ставащо на Земята според веднъж приети норми. Това, за което се касае и се изисква от хората, е именно необходимостта от познанието за духовния свят, непрестанното контактуване с духовните сили.
към текста >>
Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с
Изток
а и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание.
Какво трябва да се направи, ако човек иска да упражнява власт? Трябва да се направи нещо друго. Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили.
Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание.
Такова знание, поставено в служба на стремежи за власт, цели нещо специално. Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества. Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество. Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора. Това е неудобно!
към текста >>
Западът би трябвало да се отнася към
Изток
а така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора.
Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили. Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание. Такова знание, поставено в служба на стремежи за власт, цели нещо специално. Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества. Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество.
Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора.
Това е неудобно!
към текста >>
176.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Първо, от обясненията видяхте каква огромна разлика има в развитието на човечеството между Запад и
Изток
.
Бих искал да прибавя още една представа към нещата.
Първо, от обясненията видяхте каква огромна разлика има в развитието на човечеството между Запад и Изток.
Второ, моля ви да имате предвид следното: Психоаналитикът говори за подсъзнателното, за подсъзнателния душевен живот и така нататък. Не става въпрос да се говори с едно такова неопределено понятие за нещата, а те да се схванат. Какво всъщност се намира отвъд прага на съзнанието? Какво има там? Наистина там долу под прага на съзнанието има много.
към текста >>
177.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И последния път обърнах вниманието към това, че от една страна импулсът на Мистерията на Голгота следва да бъде отдалечен от света, като от Запад се въведе другият импулс, един вид антихрист; че от
Изток
следва да се парализира Христовият импулс така, както се проявява през 20-то столетие, като интересът се отклони от етерното появяване на Христос.
От това можете да разберете, че когато човек не е в състояние да съдейства на случващото се, може само да говори за тези неща. Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, добродетелност и безсмъртие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
И последния път обърнах вниманието към това, че от една страна импулсът на Мистерията на Голгота следва да бъде отдалечен от света, като от Запад се въведе другият импулс, един вид антихрист; че от Изток следва да се парализира Христовият импулс така, както се проявява през 20-то столетие, като интересът се отклони от етерното появяване на Христос.
към текста >>
Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи
изток
и запад и където изобщо не се отклонява.
От тази страна, откъдето ще има стремеж да се представи антихристът за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но чрез най-материалните сили да действа именно духовно. От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя. Показах ви как земни сили се издигат в това, което наричам човешкия двойник. Тази тайна ще се разкрие. Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно.
Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява.
За тези неща не мога да дам нищо повече от указания. От определена небесна посока постоянно действат духовни същества. Нужно е тези духовни същества само да се поставят в служба на земното битие и ще може - понеже тези духовни, действащи от космоса същества могат да бъдат посредници на тайната за земния магнетизъм - да се разкрие тази тайна и по отношение на трите неща - злато, здраве и продължение на живота - да се стигне до много голям групов егоизъм. Ще се касае именно да се внесе съмнителна смелост в тези неща, но тя ще бъде внесена сред определени кръгове!
към текста >>
Това е онзи дуализъм от сили, който в посока на
Изток
ще бъде използван от индийската страна, от известни егоистични братства, за да се изкуши също и европейския
Изток
, имащ задачата да подготви шестата следатлантска епоха.
При други братства, които преди всичко искат да подминат Мистерията на Голгота, ще става въпрос да използват двойнствената човешка природа, тази двойнствена човешка природа, която така, както човекът е достигнал до петия следатлантски културен период, съдържа, от една страна, човешкото, но в човека също и нисшата животинска природа. Човекът наистина е кентавър в известна степен. Той съдържа нисшата животинска природа астрално и човешката си природа в определена степен само като поставена върху тази животинска природа. Чрез това взаимодействие на двете природи в човека има и дуализъм от сили.
Това е онзи дуализъм от сили, който в посока на Изток ще бъде използван от индийската страна, от известни егоистични братства, за да се изкуши също и европейския Изток, имащ задачата да подготви шестата следатлантска епоха.
Там се използват силите, идващи от Стрелец.
към текста >>
Знаещите за космоса ще воюват, като едните ще прилагат сутрешните и вечерните процеси по начина, който вече споменах: на Запад предимно обедните процеси, на
Изток
среднощните процеси.
Да се завоюва космическото за човечеството или по два неправилни начина, или по един правилен начин, е това, което предстои на човечеството. То ще доведе до истинско обновление на астрологията, която е атавистична в древната си форма и не може да продължи да съществува в тази древна форма.
Знаещите за космоса ще воюват, като едните ще прилагат сутрешните и вечерните процеси по начина, който вече споменах: на Запад предимно обедните процеси, на Изток среднощните процеси.
Ще се създадат субстанции не само според химическите сили на притегляне и отблъсване, а ще се знае, че една друга субстанция се поражда в зависимост от това дали се произвежда сутрин, на обяд или среднощ. Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота. От взаимното действие на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно. Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите. Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност.
към текста >>
178.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
в «Средна Европа между
Изток
а и Запада» (12 лекции, Мюнхен, 1914 - 18 г.), Събр.
48. Сравни например лекцията от 29 ноември 1915 г.
в «Средна Европа между Изтока и Запада» (12 лекции, Мюнхен, 1914 - 18 г.), Събр.
съч. 174a.
към текста >>
179.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Изток
, Запад, Средна Европа.
Изток, Запад, Средна Европа.
Произход на думата „Бог“. Земно тяло, земна душа, физическа култура, духовна култура. Църквите. Какво е това, което обикновено се почита като „Бог“? Изтокът и новата духовност. Ленинизмът като горчива ирония.
към текста >>
Изток
ът и новата духовност.
Изток, Запад, Средна Европа. Произход на думата „Бог“. Земно тяло, земна душа, физическа култура, духовна култура. Църквите. Какво е това, което обикновено се почита като „Бог“?
Изтокът и новата духовност.
Ленинизмът като горчива ирония. Тагор, задача на Средна Европа между Ориента и англоамериканизма.
към текста >>
180.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
ПРЕДЗНАМЕНОВАНИЯ НА ВРЕМЕТО
ИЗТОК
,
ПРЕДЗНАМЕНОВАНИЯ НА ВРЕМЕТО ИЗТОК,
към текста >>
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в
Изток
а на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския
Изток
.
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток.
Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура! Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното. Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на
Изток
това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура!
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток.
Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура!
Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното. Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
Човекът на
Изток
а чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното.
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток. Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура! Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите.
Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното.
Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
Но на
Изток
е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток. Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура! Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното.
Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
Карикатурата на всеки висш стремеж на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като последната карикатурна последица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от
Изток
а.
Карикатурата на всеки висш стремеж на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като последната карикатурна последица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от Изтока.
Никога досега не се бяха сблъсквали по-големи противоположности от душата на европейския Изток и нечовешкия троцкизъм или ленинизъм. Това не се казва поради симпатия или антипатия, а защото произлиза от познанието, което би трябвало да ни покаже какво надвисна над европейския Изток чрез свързването на най-големите противоположности, които някога са се сблъсквали. То трябва да ни посочи колко значително говорят знаците на времето. Преди всичко трябва да ни покаже как още веднъж да започнем да се отнасяме към духовната наука толкова сериозно, че чрез нея да поискаме да навлезем в действителността, понеже чрез нея може да се навлезе в действителността на настоящето.
към текста >>
Никога досега не се бяха сблъсквали по-големи противоположности от душата на европейския
Изток
и нечовешкия троцкизъм или ленинизъм.
Карикатурата на всеки висш стремеж на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като последната карикатурна последица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от Изтока.
Никога досега не се бяха сблъсквали по-големи противоположности от душата на европейския Изток и нечовешкия троцкизъм или ленинизъм.
Това не се казва поради симпатия или антипатия, а защото произлиза от познанието, което би трябвало да ни покаже какво надвисна над европейския Изток чрез свързването на най-големите противоположности, които някога са се сблъсквали. То трябва да ни посочи колко значително говорят знаците на времето. Преди всичко трябва да ни покаже как още веднъж да започнем да се отнасяме към духовната наука толкова сериозно, че чрез нея да поискаме да навлезем в действителността, понеже чрез нея може да се навлезе в действителността на настоящето.
към текста >>
Това не се казва поради симпатия или антипатия, а защото произлиза от познанието, което би трябвало да ни покаже какво надвисна над европейския
Изток
чрез свързването на най-големите противоположности, които някога са се сблъсквали.
Карикатурата на всеки висш стремеж на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като последната карикатурна последица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от Изтока. Никога досега не се бяха сблъсквали по-големи противоположности от душата на европейския Изток и нечовешкия троцкизъм или ленинизъм.
Това не се казва поради симпатия или антипатия, а защото произлиза от познанието, което би трябвало да ни покаже какво надвисна над европейския Изток чрез свързването на най-големите противоположности, които някога са се сблъсквали.
То трябва да ни посочи колко значително говорят знаците на времето. Преди всичко трябва да ни покаже как още веднъж да започнем да се отнасяме към духовната наука толкова сериозно, че чрез нея да поискаме да навлезем в действителността, понеже чрез нея може да се навлезе в действителността на настоящето.
към текста >>
Когато човек се задълбочи в казаното от Тагор за духа на Япония, което в известен смисъл той искаше да каже на целия свят, се вижда, че Рабиндранат Тагор, заедно с всички интелигентни хора от
Изток
, знае, че
Изток
ът е запазил една древна духовна култура, спиритуална култура, която източните мъдреци грижливо са държали в тайна, не са допуснали да стане известна на обикновения народ.
Рабиндранат Тагор изнесе забележителна реч пред японците за духа на Япония. Той говорѝ като ориенталец, но ориенталецът днес говори така, че европеецът, стига само да пожелае, би могъл поне малко да го разбере.
Когато човек се задълбочи в казаното от Тагор за духа на Япония, което в известен смисъл той искаше да каже на целия свят, се вижда, че Рабиндранат Тагор, заедно с всички интелигентни хора от Изток, знае, че Изтокът е запазил една древна духовна култура, спиритуална култура, която източните мъдреци грижливо са държали в тайна, не са допуснали да стане известна на обикновения народ.
Но това е духовна култура, която те са вградили в социалните организации чак до съвременната епоха. Култура, която е изцяло духовна, но чието време е отминало. Оттам своеобразната неестественост, която се изправя пред нас чрез целия азиатски Ориент. Към техния древен духовен начин на чувстване хората си присвояват западните мисловни форми, западните културни форми. Чрез това всъщност се получава нещо ужасно, понеже духовното мислене, именно както е изградено при японците, е подвижно и проникващо в действителността.
към текста >>
Трябва да се разбере, че на
Изток
през древните епохи е съществувала духовна мъдрост, но времето на тази духовна мъдрост е отминало.
Но тези неща понякога са неудобни. И точно понеже са неудобни, известни братства, запазили се и досега, ги скриваха от широките маси. Това вече не е подходящо за времето. Подходящо за съвременната епоха е хората да се стремят към духовността, изхождайки от вътрешните си творчески импулси. Нещата, държани в тайна през хилядолетията, сега трябва да бъдат споделяни с хората.
Трябва да се разбере, че на Изток през древните епохи е съществувала духовна мъдрост, но времето на тази духовна мъдрост е отминало.
Трябва да дойде друга духовна мъдрост. Относно това хората в много отношения искат да се заблуждават. Колко много хора се появиха в нашето съвремие, характерно с търсенето си, и искаха да запазят удобството на европейците, понеже духовната наука им е твърде трудна, защото тук трябва да се мисли, а мисленето е толкова неудобно! Тук човек трябва да е духовно буден, а да бъде човек духовно буден е нещо толкова неудобно! Намериха се много хора, които пожелаха да спестят на европейците усилията да търсят същинския път към духа и им донесоха всякаква ориенталска мъдрост, мъдростта на Заратустра и всичко възможно.
към текста >>
Така, както
Изток
ът изпрати насам упойващото средство на древната изживяна култура, така далечният Запад изпраща друго упойващо средство на хората.
Така, както Изтокът изпрати насам упойващото средство на древната изживяна култура, така далечният Запад изпраща друго упойващо средство на хората.
Постепенно ще бъде разбрано следното: Англо-американизмът в културно отношение е упойващото средство в съвременната епоха на търсене на духа в човешката душевност. Англоамериканската култура, от една страна, има задачата да организира, да разпространи материалното по Земята, но поради вътрешната особеност на англо-американския Запад чрез американизма тя свързва тази задача с упояването на хората по отношение на търсенето на духовното в душата. Колкото повече ориентализмът се внася в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на духовното познаване на света; колкото повече англо-американизмът се установява в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на търсенето на истинския дух, на истинския аз в човешката вътрешна същност.
към текста >>
На това почиват също и духовните заложби на човека от
Изток
а.
Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие. Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас. Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята живот, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука.
На това почиват също и духовните заложби на човека от Изтока.
Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което човекът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си. Затова обаче външната материална действителност трябва да бъде проникната духовно.
към текста >>
Това, което се подготвя на
Изток
като следващата култура, което ще бъде призвано всеки път, когато на Земята се случва нещо, да запитва:
Но тя не бива да се потопи в уилсънизма, който е противоположността на всяка духовност.
Това, което се подготвя на Изток като следващата култура, което ще бъде призвано всеки път, когато на Земята се случва нещо, да запитва:
към текста >>
181.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от
Изток
на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния.
Какво всъщност става в настоящето?
В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния.
Тогава духовни импулси навлизат и в социалния живот. От Изток на Запад се разпространява определен импулс. Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии. Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии.
към текста >>
От
Изток
на Запад се разпространява определен импулс.
Какво всъщност става в настоящето? В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния. Тогава духовни импулси навлизат и в социалния живот.
От Изток на Запад се разпространява определен импулс.
Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии. Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии. Според това се настройва и тогавашният социален живот. Това става в третата следатлантска – египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от
Изток
към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха.
Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии. Според това се настройва и тогавашният социален живот. Това става в третата следатлантска – египетско-халдейската епоха. Исторически то е отбелязано оскъдно. Това обаче, което се случва тогава, се повтаря сега.
Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха.
Някога атавистично-духовните сили са били тези, които изграждат една социална структура, като в хората трябва да се внесат силни духовни импулси; трябвало е те да бъдат внесени в човечеството. Представете си точно противоположното: Някои хора, изхождайки от себе си, искат да завладеят материалното на Земята, да го вземат от другите хора. Тогава желанието е да се даде духовното и това става причина да избухнат катастрофите след определен брой години след Мистерията на Голгота. Така Римската империя се разрушава. Тогава избухват духовните катастрофи, което кулминира в това, че определени народи от Изток пожелават да наводнят страните на Земята с отделни максими.
към текста >>
Тогава избухват духовните катастрофи, което кулминира в това, че определени народи от
Изток
пожелават да наводнят страните на Земята с отделни максими.
Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха. Някога атавистично-духовните сили са били тези, които изграждат една социална структура, като в хората трябва да се внесат силни духовни импулси; трябвало е те да бъдат внесени в човечеството. Представете си точно противоположното: Някои хора, изхождайки от себе си, искат да завладеят материалното на Земята, да го вземат от другите хора. Тогава желанието е да се даде духовното и това става причина да избухнат катастрофите след определен брой години след Мистерията на Голгота. Така Римската империя се разрушава.
Тогава избухват духовните катастрофи, което кулминира в това, че определени народи от Изток пожелават да наводнят страните на Земята с отделни максими.
Същото се проявява и сега, когато англо-американският народ иска да вземе Земята от хората. Това стои зад цялото. И се извършва съвсем точно същото, то се проявява като огледален образ.
към текста >>
От Запад към
Изток
– огледалният образ, от
Изток
към Запад – това, което е остаряло.
Не може да се разбере какво става в настоящето по друг начин, освен когато се разгледа истинският ход на развитието на човечеството, когато на мястото на това, което се учи като история, дойде истинската история. Защото в бъдеще е необходимо хората да бъдат с пълно съзнание относно това, което действително става. Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа. Сега има две неща, които оказват въздействие.
От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло.
Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада. Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари. Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие. Необходимо е обаче да се започне да се говори свободно за тях. Хората би трябвало да бъдат информирани в какво всъщност живеят.
към текста >>
Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от
Изток
война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари.
Защото в бъдеще е необходимо хората да бъдат с пълно съзнание относно това, което действително става. Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа. Сега има две неща, които оказват въздействие. От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло. Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада.
Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари.
Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие. Необходимо е обаче да се започне да се говори свободно за тях. Хората би трябвало да бъдат информирани в какво всъщност живеят. Това е от изключителна важност. Но това, което трябва да престане, е хората буквално да проспиват ставащото.
към текста >>
182.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Може да се каже, че Удроу Уилсън величествено, мощно описва именно американското развитие, както протича от американския
Изток
към Запада.
Човек може да направи забележително откритие. Искам да илюстрирам това с един особен случай. Внимателно съм изучавал много интересните статии, написани от Удроу Уилсън – лекции за американската история, американската литература, американския живот.
Може да се каже, че Удроу Уилсън величествено, мощно описва именно американското развитие, както протича от американския Изток към Запада.
Той го описва съвсем като американец и тези написани като статии лекции са много въздействащи. Те се казват
към текста >>
183.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
в GA 174б „Скритите духовни основи на Първата световна война“ и GA 174а „Средна Европа между
Изток
а и Запада“
[iii] Спомнете си – виж лекциите от 13 и 17 май 1917 г.
в GA 174б „Скритите духовни основи на Първата световна война“ и GA 174а „Средна Европа между Изтока и Запада“
към текста >>
184.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Причината замислите на Август да не достигнат своя връх, е повелият от
Изток
свеж вятър на Мистерията на Голгота.
Причината замислите на Август да не достигнат своя връх, е повелият от Изток свеж вятър на Мистерията на Голгота.
И все пак, както последействието на Академията Гондишапур се е запазило в нашето днешно естествознание, така се е запазило последействието на това, което Август е искал да внедри; на него не му се удало да направи това във формата, в която е искал, както не се е удало и на Академията Гондишапур. От импулсите на Академията Гондишапур просто е било изгонено свръхсетивното – това и до днес остава характерно за природните науки. Но свръхсетивното, или най-малко, глобалното свръхсетивно, което е искал да внедри Август като истинско обновяване на древната религиозност на сетивната душа, – също е било изгонено.
към текста >>
185.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на
изток
, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад.
Нека да продължим с разгледаното вчера.
По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад.
Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар.
към текста >>
Навярно знаете от външната история и историята на религията, че част от различните форми, в които отначало Християнството направи своя, ако мога така да се изразя, победоносен поход от
изток
на запад, бяха арианството и тринитарианството.
Този трети импулс се намира повече на Запад. Така, имаме Христовия народ, църковния народ, а сега и един трети импулс, който по един определен начин импулсира народите (правилно е да се каже не инспирира, а импулсира). Това е така, мили приятели. Трябва да се каже: Онова, което в крайната си форма е довело до появяването на йезуитството, като народно опълчение на генералисимус Исус Христос, има дълбоки основи в цялата същност на цивилизования свят.Невъзможно е да се разбере тази същност, ако не се погледне към нещо отдалечено по-назад в човешката история, което обаче е продължило да действа и в последствие.
Навярно знаете от външната история и историята на религията, че част от различните форми, в които отначало Християнството направи своя, ако мога така да се изразя, победоносен поход от изток на запад, бяха арианството и тринитарианството.
Онези народи, които както готските, лангобардските, а също и франкските, впоследствие взеха по различен начин участие в това, което неправилно се нарича Велико преселение на народите, бяха първоначално ариани.
към текста >>
И точно така, както един особен вид на религиозното усещане е бил изместен на
изток
и руският народ е станал народ на Христа, така под въздействието на определени сили, за които можете да прочетете във всяка историческа книга, или поне в някои исторически книги, е възникнал един импулс на запад, идващ именно от Британските острови, който представлява един отзвук на древно-келтското.
Келтската култура се е запазила най-дълго в първоначалната си форма на Британските острови, а именно в Уелс. Там е запазила най-дълго и своята самобитност.
И точно така, както един особен вид на религиозното усещане е бил изместен на изток и руският народ е станал народ на Христа, така под въздействието на определени сили, за които можете да прочетете във всяка историческа книга, или поне в някои исторически книги, е възникнал един импулс на запад, идващ именно от Британските острови, който представлява един отзвук на древно-келтското.
Този отзвук на древно-келтското е това, което в крайна сметка е придало структура на религиозния живот, така както онези неща, които изложих за Изтока и Централна Европа.
към текста >>
Този отзвук на древно-келтското е това, което в крайна сметка е придало структура на религиозния живот, така както онези неща, които изложих за
Изток
а и Централна Европа.
Келтската култура се е запазила най-дълго в първоначалната си форма на Британските острови, а именно в Уелс. Там е запазила най-дълго и своята самобитност. И точно така, както един особен вид на религиозното усещане е бил изместен на изток и руският народ е станал народ на Христа, така под въздействието на определени сили, за които можете да прочетете във всяка историческа книга, или поне в някои исторически книги, е възникнал един импулс на запад, идващ именно от Британските острови, който представлява един отзвук на древно-келтското.
Този отзвук на древно-келтското е това, което в крайна сметка е придало структура на религиозния живот, така както онези неща, които изложих за Изтока и Централна Европа.
към текста >>
И сега виждаме следното: на
Изток
е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс.
За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя.
към текста >>
Това трябва да се има предвид сега, когато се разглежда едната страна на нещата.Като вземем под внимание и другата страна, тогава там имаме всичко това, което нито приема Христовия импулс по този начин, както на
изток
– до известна степен като една инвазия, нито го приема като нещо живеещо и предаващо се чрез традиции и писменост, а го приема като нещо разумно.
Това трябва да се има предвид сега, когато се разглежда едната страна на нещата.Като вземем под внимание и другата страна, тогава там имаме всичко това, което нито приема Христовия импулс по този начин, както на изток – до известна степен като една инвазия, нито го приема като нещо живеещо и предаващо се чрез традиции и писменост, а го приема като нещо разумно.
Това намира продължение вътре в ложите и във всички техни разклонения. Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено). Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството. И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението.
към текста >>
Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от
изток
на запад, беше положено на народностни, етнически основи.
Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено). Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството. И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението. Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на еволюцията на съзнателната душа.
Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от изток на запад, беше положено на народностни, етнически основи.
Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния човек, в индивида.
към текста >>
Кажете си сами: Там на
изток
имаме Христовия народ с най-съществения импулс: Христос е Дух.
Сега разгледахте от тази гледна точка света, човечеството, как са се развили през петата следатлантска епоха.
Кажете си сами: Там на изток имаме Христовия народ с най-съществения импулс: Христос е Дух.
– В природата на този народ стои фактът, че онова, което е могло да се случи само като предвестник чрез другото европейско развитие, излиза наяве чрез русизма по един инстинктивен, елементарно насилствен начин като историческа необходимост. На руския народ като такъв е пренесена мисията да развие същността на Граала до следващата шеста следатлантска епоха по такъв начин, че тази същност да може да стане културна закваска за цялата Земя. Не е учудващо, че когато този импулс се пресича с другите съществуващи импулси, те приемат странни форми.
към текста >>
Изток
ът с руското начало ще се погрижи за разбирането на духа.
Днешните социалисти все още си нямат никаква представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие. Те нямат представа какво трябва да се свърже със социализма, ако той се развива по правилен начин. Там става въпрос преди всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия човек – на телесния, на душевния и на духовния човек.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на човека в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух.
Изтокът с руското начало ще се погрижи за разбирането на духа.
Западът ще се погрижи за разбирането на тялото. Средата ще се погрижи за разбирането на душата. Но всичко това, разбира се, е преплетено. То не трябва да се схематизира и категоризира, но във всичко това първо трябва да се развие истинското начало, истинският импулс на социализма.
към текста >>
186.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Забележително е, че на
изток
от Европа се заражда онова, което всъщност тръпне в очакване на следващата епоха.
Забележително е, че на изток от Европа се заражда онова, което всъщност тръпне в очакване на следващата епоха.
Там, именно на Изток покълват всевъзможни неща, които показват как това, което фактически ще трябва да бъде обхванато само с мрежата на интелигентността, вече се стреми да бъде проникнато от нея. В епохата на Съзнателната душа всичко ще бъде втъкано в мрежата на интелигентността. Вземете например начина, по който се водеше пропагандата именно в Русия, където през последните две десетилетия постепенно се стигна до рухването на царизма. Естествено, в тази окована и бичувана Русия не можеше да се води открита пропаганда. Всякакви пропагандни статии незабавно биха били конфискувани от полицията.
към текста >>
Там, именно на
Изток
покълват всевъзможни неща, които показват как това, което фактически ще трябва да бъде обхванато само с мрежата на интелигентността, вече се стреми да бъде проникнато от нея.
Забележително е, че на изток от Европа се заражда онова, което всъщност тръпне в очакване на следващата епоха.
Там, именно на Изток покълват всевъзможни неща, които показват как това, което фактически ще трябва да бъде обхванато само с мрежата на интелигентността, вече се стреми да бъде проникнато от нея.
В епохата на Съзнателната душа всичко ще бъде втъкано в мрежата на интелигентността. Вземете например начина, по който се водеше пропагандата именно в Русия, където през последните две десетилетия постепенно се стигна до рухването на царизма. Естествено, в тази окована и бичувана Русия не можеше да се води открита пропаганда. Всякакви пропагандни статии незабавно биха били конфискувани от полицията. Не можеше и да се говори.
към текста >>
187.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако отидем назад в развитието на западното човечества, което е получило Импулса на Тайната на Голгота като един елемент дошъл от
изток
а, ние трябва да си кажем: приблизително в 5-то столетие преди настъпването на Тайната на Голгота започва, а именно изхождайки от гръцката култура, един вид подготовка за тази Тайна на Голгота.
Ако отидем назад в развитието на западното човечества, което е получило Импулса на Тайната на Голгота като един елемент дошъл от изтока, ние трябва да си кажем: приблизително в 5-то столетие преди настъпването на Тайната на Голгота започва, а именно изхождайки от гръцката култура, един вид подготовка за тази Тайна на Голгота.
Можем да кажем, че съществува една единна черта в гръцкото мислене, чувствуване и воление в течение на около четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота. И тази единна черта минава през фигурата на Сократа, продължава се в цялата гръцка култура, всъщност също в областта на изкуството може да се забележи същата черта, тя се продължава в мощната, силно изпъкваща личност на Платона и получава след това, бих могъл да кажа, един повече учено изглеждащ характер в Аристотел.
към текста >>
188.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Първо естественонаучното мислене цъфна като социално цвете на
изток
.
Другият е Ернст Мах, който преподаваше в Прага и във Виена. Аз го слушах самия него да предава лекции във Виенската Академия на Науките. За мене той е винаги нещо като въплъщение на буржоазната ограниченост и честност, този Ернст Мах. Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е никаква случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за социалното мислене. Ето защо трябва да вземете сериозно тези неща.
Първо естественонаучното мислене цъфна като социално цвете на изток.
То ще се разцъфти вече и по-нататък, ако работата не бъде хваната в нейния корен в самия естественонаучен-материалистичен живот.
към текста >>
189.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Цялата сграда е ориентирана от
изток
на запад.
Цялата сграда е ориентирана от изток на запад.
Вие ще сте видели сега, че тази линия с направлението на изток-запад е единствената ос на симетрията, че следователно всичко е ориентирано симетрично към тази ос. Иначе нямаме работа с едно просто повторение, с едно механическо повторение на формите, както това се среща обикновено в архитектурата, нямаме например работа с еднакви капители и други подобни, а, както вече вчера обясних, имаме работа с една еволюция на формите, с едно произлизане на по-късните форми от по предните.
към текста >>
Вие ще сте видели сега, че тази линия с направлението на
изток
-запад е единствената ос на симетрията, че следователно всичко е ориентирано симетрично към тази ос.
Цялата сграда е ориентирана от изток на запад.
Вие ще сте видели сега, че тази линия с направлението на изток-запад е единствената ос на симетрията, че следователно всичко е ориентирано симетрично към тази ос.
Иначе нямаме работа с едно просто повторение, с едно механическо повторение на формите, както това се среща обикновено в архитектурата, нямаме например работа с еднакви капители и други подобни, а, както вече вчера обясних, имаме работа с една еволюция на формите, с едно произлизане на по-късните форми от по предните.
към текста >>
Представете също този храм ориентиран от
изток
към запад и тогава ще имате вътре в него един чертеж, който ще чувствувате съвършено различно отколкото при нашата сграда, която е съставена от двата кръг ли купола.
Представете също този храм ориентиран от изток към запад и тогава ще имате вътре в него един чертеж, който ще чувствувате съвършено различно отколкото при нашата сграда, която е съставена от двата кръг ли купола.
Чувството по отношение на този хоризонтален план трябва да бъде съвършено друго и аз се постарах да Ви опиша скицирано това чувство. Тогава ще трябва да си представим, че главните ориентировъчни линии на една такава сграда, която е построена според този план, имат формата на кръст и бихме си представили, че главните ходове са подредени според тази кръстова форма. Така си е представял без съмне ние средновековният човек своя идеален храм. Ако тук е изтокът и тук е западът, тогава тук ще имаме северът и югът /Виж рис. № 10/.
към текста >>
Ако тук е
изток
ът и тук е западът, тогава тук ще имаме северът и югът /Виж рис.
Представете също този храм ориентиран от изток към запад и тогава ще имате вътре в него един чертеж, който ще чувствувате съвършено различно отколкото при нашата сграда, която е съставена от двата кръг ли купола. Чувството по отношение на този хоризонтален план трябва да бъде съвършено друго и аз се постарах да Ви опиша скицирано това чувство. Тогава ще трябва да си представим, че главните ориентировъчни линии на една такава сграда, която е построена според този план, имат формата на кръст и бихме си представили, че главните ходове са подредени според тази кръстова форма. Така си е представял без съмне ние средновековният човек своя идеален храм.
Ако тук е изтокът и тук е западът, тогава тук ще имаме северът и югът /Виж рис.
№ 10/. И тогава на север, юг и запад ще има три врати, а тук на изток ще има един главен страничен олтар и при всеки стълб би имало един вид олтар. Обаче там, където линиите на кръста се пресичат, би трябвало да стои храмът на храма, катедралата на катедралата: там ще бъде така да се каже обединението на всичко, едно повторение в малък мащаб на онова, което е цялото. На нашия модерен, станал абстрактен език бихме казали: тук би стояла Светия-Светих, обаче във формата на цялото.
към текста >>
И тогава на север, юг и запад ще има три врати, а тук на
изток
ще има един главен страничен олтар и при всеки стълб би имало един вид олтар.
Чувството по отношение на този хоризонтален план трябва да бъде съвършено друго и аз се постарах да Ви опиша скицирано това чувство. Тогава ще трябва да си представим, че главните ориентировъчни линии на една такава сграда, която е построена според този план, имат формата на кръст и бихме си представили, че главните ходове са подредени според тази кръстова форма. Така си е представял без съмне ние средновековният човек своя идеален храм. Ако тук е изтокът и тук е западът, тогава тук ще имаме северът и югът /Виж рис. № 10/.
И тогава на север, юг и запад ще има три врати, а тук на изток ще има един главен страничен олтар и при всеки стълб би имало един вид олтар.
Обаче там, където линиите на кръста се пресичат, би трябвало да стои храмът на храма, катедралата на катедралата: там ще бъде така да се каже обединението на всичко, едно повторение в малък мащаб на онова, което е цялото. На нашия модерен, станал абстрактен език бихме казали: тук би стояла Светия-Светих, обаче във формата на цялото.
към текста >>
То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на човека да поглед не към
изток
и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на човека, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини.
Ако съдбата позволи и тази сграда ще бъде някога завършена, този, който седи вътре, ще има непосредствено пред себе си това, което му е близо, което се отнася за него самия, като насочва погледа към Съществото, което дава смисъла на Земното развитие: Христовото Същество. Обаче всичко това трябва да бъде чувствувано художествено. То не трябва да бъде интелектуално мислено мъдрувайки, че е Христос, а трябва да бъде чувствувано. Всичко е замислено художествено и това, което се изразява художествено във формите, то е най-важното.
То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на човека да поглед не към изток и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на човека, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини.
Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на богове защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на човека се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен човек. И в тези форми се държи сметка за действието и тъкането на индивидуалния импулс.
към текста >>
190.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от
изток
а.
Защото това, което имаме като духовен живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от гръцки произход, минавайки само през римския. Римският духовен живот е само една преходна станция. Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н. Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози.
Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока.
И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока. Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция. Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/.
към текста >>
И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от
изток
а.
Римският духовен живот е само една преходна станция. Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н. Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока.
И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока.
Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока. Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция. Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/. Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот.
към текста >>
Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от
изток
а, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от
изток
.
Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н. Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока.
Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток.
Гръцката култура е дошла изцяло от изтока. Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция. Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/. Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности.
към текста >>
Гръцката култура е дошла изцяло от
изток
а.
Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток.
Гръцката култура е дошла изцяло от изтока.
Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция. Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/. Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления.
към текста >>
Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от
изток
а към Гърция.
То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока.
Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция.
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/. Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления. Ако трябва да Ви опиша характера на този духовен живот, както той се е образувал, трябва да кажа следното.
към текста >>
Отвъд на
изток
тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на
изток
тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/.
Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока. Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция.
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/.
Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления. Ако трябва да Ви опиша характера на този духовен живот, както той се е образувал, трябва да кажа следното. Знаем, че когато отидем далече в миналото на развитието на човечеството, ние намираме все повече и повече положението, че хората на древните времена са имали едно атавистично ясновидство, едно сънищно-подобно ясновидство, чрез което им се откриваха тайните на Вселената.
към текста >>
Западът не е произвел Християнството, то е дошло от
изток
а.
Мистериите на Светлината са по-малко филтрирани в днешната източна култура, в източ-ния духовен живот отколкото в западните страни, но все пак те са изгубили формата, която са имали във времето, което аз описах. Въпреки това, когато човек проучи това, което индусите още имат днес, което източните будисти имат, той може да долови по-добре отзвука на онова, от което ние самите имаме в нашия духовен живот, само че в Азия то е останало на една друга възрастова степен. Обаче ние сме непродуктивни, до висока степен непродуктивни. Когато на запад бе разпространено благовестието за Тайната на Голгота, откъде гърцките и римските учени взеха понятията, за да разберат Тайната на Голгота? Те ги взеха от източната мъдрост.
Западът не е произвел Християнството, то е дошло от изтока.
към текста >>
За онова, което те търсеха, за да подобрят духовния живот, нямаше никакъв плодотворен извор в техния собствен живот: те отидоха на
изток
.
И нещо друго: когато в областите говорещи английски език хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна теософия.
За онова, което те търсеха, за да подобрят духовния живот, нямаше никакъв плодотворен извор в техния собствен живот: те отидоха на изток.
И наред с това знаменателно положение бихте могли да намерите още много доказателства за безплодието на духовния живот в западните страни. И всяко доказателство за безплодието на духовния живот в запада е същевременно едно доказателство за необходимостта от осамостоятелствуването на духовния живот в тричленния социален организъм.
към текста >>
Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на
изток
а, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли.
От къде иде това? Без съмнението също е свързано с култура на мистериите. То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/. Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция.
Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли.
Тя е една юриспруденция. И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия. Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже. Тези две лекции се изнасят една след друга. Обаче тези неща са били такива, които са оформяли човека.
към текста >>
И това, което беше последната издънка в упадъчното духовно течение на
изток
а, що е то, чийто произход хората не познават вече?
Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже. Тези две лекции се изнасят една след друга. Обаче тези неща са били такива, които са оформяли човека. Даже в по-късни времена, когато е бил забравен техния произход, те оформят човешките сърца. Правовият живот действуваше абстрахиращо върху по-късния духовен живот, обаче във външния живот той беше създаващ човешки нрави, човешки навици, човешки устройства.
И това, което беше последната издънка в упадъчното духовно течение на изтока, що е то, чийто произход хората не познават вече?
Това е феодалната аристокрация. При тогавашния благородник не ще познаете вече, че води своя произход от източния теократичен духовен живот, защото той е, изхвърлил от себе си всичко, като му е останала само социалната конфигурация /Виж рис. № 15/. Журналистическата интелигентност приема понякога странни кошмарни явления! Тя прие такова кошмарно явление в по-новото време и измисли една странна дума, с която особено се гордееше: "духовна аристокрация".
към текста >>
Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от
изток
а духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната лъжа.
Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от изтока духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната лъжа.
Ницше трябваше да опише, как още гърците трябваше да се предпазят от лъжата в живота чрез изкуството. Всъщност изкуството е дете на боговете, което предпазва хората от потъва не в лъжата. Ако се върви само едностранно по пътя на този първи клон на културата, тогава това течение /духовният живот/ се влива в лъжата. В последните 5 до 6 години бе лъгано повече отколкото във всички исторически години в цивилизованото човечество. Почти не бе казана истината в публичния живот, почти нито една дума, която мина през света, не беше вярна.
към текста >>
191.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Те произлизат от далечния
изток
.
" Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция.
Те произлизат от далечния изток.
Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти.
към текста >>
Преди хиляди години в своя извор на
изток
те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция.
Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток.
Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция.
В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите.
към текста >>
В
изток
а тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите.
Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция.
В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите.
Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите. Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание.
към текста >>
Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на
Изток
а, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад.
В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите.
Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад.
Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите. Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н.
към текста >>
И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на
Изток
а, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти.
Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо.
И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти.
Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите. Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н. Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек. Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма.
към текста >>
Затова можем да кажем: От Мистериите на
Изток
а по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина. От тях произлезли Мистериите на Гърция.
Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих.
В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха.
към текста >>
Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на
Изток
а имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение.
От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно. И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация".
Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение.
И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки. Току-що ви описах едната от тях. Нашата основна задача е да разплетем възела.
към текста >>
Аз нарекох първия поток "Мистериите на
Изток
а" или "Мистериите на Светлината".
Нека сега обърнем очите на душата си към втория поток. Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет.
Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината".
Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества. Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим.
към текста >>
Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на
Изток
а през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим.
Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум.
Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим.
Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата. Бихме могли да изложим много случаи за да докажем това твърдение, но ще бъде достатъчно ако изтъкнем пътищата, поети от Християнството.
към текста >>
Той трябваше да се появи на
изток
.
Когато Християнството се опитваше да навлезе в света, къде трябваше да се появи Христос Исус, така че онова, което Той трябваше да даде на света, да можеше да намери опорна точка?
Той трябваше да се появи на изток.
В живеещото на изток Той трябваше да намери място на онова, което трябваше да предаде на човечеството. Мистерията на Голгота е факт. Онова, което човечеството знае за нея, е в процес на изграждане. Онова, което хората първо трябваше да кажат за Мистерията на Голгота, се изразяваше в останалото за тях още от Мистериите на Изтока. Те обградиха Мистерията на Голгота с науката и мъдростта на Мистериите на Изтока, и с тази мъдрост се опитваха да я разберат.
към текста >>
В живеещото на
изток
Той трябваше да намери място на онова, което трябваше да предаде на човечеството.
Когато Християнството се опитваше да навлезе в света, къде трябваше да се появи Христос Исус, така че онова, което Той трябваше да даде на света, да можеше да намери опорна точка? Той трябваше да се появи на изток.
В живеещото на изток Той трябваше да намери място на онова, което трябваше да предаде на човечеството.
Мистерията на Голгота е факт. Онова, което човечеството знае за нея, е в процес на изграждане. Онова, което хората първо трябваше да кажат за Мистерията на Голгота, се изразяваше в останалото за тях още от Мистериите на Изтока. Те обградиха Мистерията на Голгота с науката и мъдростта на Мистериите на Изтока, и с тази мъдрост се опитваха да я разберат. В ранните гръцки църковни отци намираме, че има нещо от това Християнство.
към текста >>
Онова, което хората първо трябваше да кажат за Мистерията на Голгота, се изразяваше в останалото за тях още от Мистериите на
Изток
а.
Когато Християнството се опитваше да навлезе в света, къде трябваше да се появи Христос Исус, така че онова, което Той трябваше да даде на света, да можеше да намери опорна точка? Той трябваше да се появи на изток. В живеещото на изток Той трябваше да намери място на онова, което трябваше да предаде на човечеството. Мистерията на Голгота е факт. Онова, което човечеството знае за нея, е в процес на изграждане.
Онова, което хората първо трябваше да кажат за Мистерията на Голгота, се изразяваше в останалото за тях още от Мистериите на Изтока.
Те обградиха Мистерията на Голгота с науката и мъдростта на Мистериите на Изтока, и с тази мъдрост се опитваха да я разберат. В ранните гръцки църковни отци намираме, че има нещо от това Християнство.
към текста >>
Те обградиха Мистерията на Голгота с науката и мъдростта на Мистериите на
Изток
а, и с тази мъдрост се опитваха да я разберат.
Той трябваше да се появи на изток. В живеещото на изток Той трябваше да намери място на онова, което трябваше да предаде на човечеството. Мистерията на Голгота е факт. Онова, което човечеството знае за нея, е в процес на изграждане. Онова, което хората първо трябваше да кажат за Мистерията на Голгота, се изразяваше в останалото за тях още от Мистериите на Изтока.
Те обградиха Мистерията на Голгота с науката и мъдростта на Мистериите на Изтока, и с тази мъдрост се опитваха да я разберат.
В ранните гръцки църковни отци намираме, че има нещо от това Християнство.
към текста >>
С други думи, те отидоха още веднъж на
изток
, за да търсят там духовния поток, да търсят на
изток
останалото от древния духовен поток.
Да посочим друга проява от същия вид: Какво се случи, когато западната цивилизация бе станала напълно безплодна и нейните представители търсеха лечително средство? В Англия и Америка се събраха малко на брой хора и взеха мъдростта на завладения и поробен индийски народ.
С други думи, те отидоха още веднъж на изток, за да търсят там духовния поток, да търсят на изток останалото от древния духовен поток.
От това възникна Теософията от Англо-Американски тип, която се опитваше да черпи от този извор, но под формата, която той бе приел в настоящето. Безплодието на съвременния духовен живот е онова, което най-силно би поразило всеки, особено в западните страни.
към текста >>
Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на
Изток
а или в гръцката философия за живота.
На това се дължат толкова много аномалии. Дори Християнството, разпространявало се на запад от римските граници, приело обуславяна от този факт форма. В какво се превърна религиозният елемент при своя преход през римския свят? Той стана онази голяма правна система, която наричаме римска Католическа религия. Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят.
Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на Изтока или в гръцката философия за живота.
В това Християнство са установени юридическите римски принципи. То е религиозен поток, пропит със законност. Всичко, намиращо израз в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен израз на Християнството, напоено със законност. Точно това Християнство, пропито със законност, намира своята кулминация в "Страшният Съд".
към текста >>
Този поток, развил се най-напред като примитивна духовност от Мистериите на Земята, поел по различен път от онзи на съществения духовен живот на
изток
а.
Третият поток, дошъл в нашата хаотична цивилизация, произлиза повече от север. Също много е проникнало в него, но по друг начин. Този поток е бил запазен до днес, особено в социалното устройство на Англия и Америка. Ще говоря за този поток като за "Мистериите на Земята", Мистериите на Севера или на Земята.
Този поток, развил се най-напред като примитивна духовност от Мистериите на Земята, поел по различен път от онзи на съществения духовен живот на изтока.
Аз казах, че на изток пътят водел отгоре надолу, първо разкривайки се като Мистерии на Небесата и на Светлината, и после преминавайки надолу в политика и стопанство. Тук на север нещата възникнали от стопанството, от индустриалния живот. Източникът, разбира се, е изчезнал от обичайния съвременен живот. Ние го забелязваме най-вече в древните обичаи, които още оцеляват тук и там; такива обичаи, като описаните в разказите на древната скандинавска цивилизация, на която английската цивилизация е разклонение, например шествията през селата в определено време на годината с бик, който трябва да оплоди стадото крави, украсени с венци. Това ще рече, че отгоре надолу възниквал копнеж по духовния живот.
към текста >>
Аз казах, че на
изток
пътят водел отгоре надолу, първо разкривайки се като Мистерии на Небесата и на Светлината, и после преминавайки надолу в политика и стопанство.
Третият поток, дошъл в нашата хаотична цивилизация, произлиза повече от север. Също много е проникнало в него, но по друг начин. Този поток е бил запазен до днес, особено в социалното устройство на Англия и Америка. Ще говоря за този поток като за "Мистериите на Земята", Мистериите на Севера или на Земята. Този поток, развил се най-напред като примитивна духовност от Мистериите на Земята, поел по различен път от онзи на съществения духовен живот на изтока.
Аз казах, че на изток пътят водел отгоре надолу, първо разкривайки се като Мистерии на Небесата и на Светлината, и после преминавайки надолу в политика и стопанство.
Тук на север нещата възникнали от стопанството, от индустриалния живот. Източникът, разбира се, е изчезнал от обичайния съвременен живот. Ние го забелязваме най-вече в древните обичаи, които още оцеляват тук и там; такива обичаи, като описаните в разказите на древната скандинавска цивилизация, на която английската цивилизация е разклонение, например шествията през селата в определено време на годината с бик, който трябва да оплоди стадото крави, украсени с венци. Това ще рече, че отгоре надолу възниквал копнеж по духовния живот. Пътят води отдолу нагоре.
към текста >>
Ако изследваме духовния живот, ние не го намираме така просто насочен на
изток
както онази индийска Теософия, за която вече говорих.
Ако изследваме правния живот, живота на законите и справедливостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим.
Ако изследваме духовния живот, ние не го намираме така просто насочен на изток както онази индийска Теософия, за която вече говорих.
Но ние намираме, че онова, което е оцеляло като вроден духовен живот, което не било взето от изток и не било наситено с законности от Рим, често намираме този своеобразен духовен живот борещ се да се освободи от стопанския живот, и с тежък труд работейки да се освободи.
към текста >>
Но ние намираме, че онова, което е оцеляло като вроден духовен живот, което не било взето от
изток
и не било наситено с законности от Рим, често намираме този своеобразен духовен живот борещ се да се освободи от стопанския живот, и с тежък труд работейки да се освободи.
Ако изследваме правния живот, живота на законите и справедливостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим. Ако изследваме духовния живот, ние не го намираме така просто насочен на изток както онази индийска Теософия, за която вече говорих.
Но ние намираме, че онова, което е оцеляло като вроден духовен живот, което не било взето от изток и не било наситено с законности от Рим, често намираме този своеобразен духовен живот борещ се да се освободи от стопанския живот, и с тежък труд работейки да се освободи.
към текста >>
Духовните неща бяха взети от
изток
а.
И така тук, във възела на т.н. цивилизация ние имаме трите нишки, работещи хаотично. В известен смисъл винаги е имало недоволство срещу тази плетеница, най-малкото на запад. В Америка, където икономическият живот е извлечен от Мистериите на Севера, ние намираме теории, изградени научно, но лишени от дух, чужди на Духа. Америка получи своя правно-политически живот от Рим.
Духовните неща бяха взети от изтока.
В централна Европа също е имало много недоволство, и бяха направени различни усилия да се схванат тези неща в простата им яснота; в духовния живот с най-голяма проницателност в онова, което трябва да нарека Гьотеанизъм. Гьоте, който се опитваше да се избави от правната система в сферата на естествената наука, е показателен за този бунт срещу чисто източния духовен живот. Тъй като правният елемент бе навлязъл също и в естествената наука. Ние говорим за "природни закони". Изтокът никога не би говорил за закони на природата, а за Властта на Космическата Воля.
към текста >>
Изток
ът никога не би говорил за закони на природата, а за Властта на Космическата Воля.
Духовните неща бяха взети от изтока. В централна Европа също е имало много недоволство, и бяха направени различни усилия да се схванат тези неща в простата им яснота; в духовния живот с най-голяма проницателност в онова, което трябва да нарека Гьотеанизъм. Гьоте, който се опитваше да се избави от правната система в сферата на естествената наука, е показателен за този бунт срещу чисто източния духовен живот. Тъй като правният елемент бе навлязъл също и в естествената наука. Ние говорим за "природни закони".
Изтокът никога не би говорил за закони на природата, а за Властта на Космическата Воля.
Терминът "природен закон" произлиза от страничния поток на юриспруденцията. Той пропълзя в природознанието като през прозорец и стана "природен закон". Гьоте искаше да улови чистото явление, чистия факт, основното явление. Докато не прочистим нашата естествена наука от нейната зависимост от юриспруденцията, никога няма да постигнем изчистен културен живот. По тази причина Духовната Наука навсякъде почива на факти, и посочва т.н.
към текста >>
От правния елемент има много в Централна Европа, докато много от възникналото от Мистериите на
Изток
а, от Мистериите на Светлината, може да бъде намерено в Източна Европа и Азия.
Особено в Източна Европа винаги е имало чувство на необходимост от правилно взаимодействие на тези три елемента на настоящия ни културен живот. От тези три потока най-отличителен в изразяването си е онзи, дошъл на запад от севера. На запад всичко е подчинено на икономическо-индустриалния живот.
От правния елемент има много в Централна Европа, докато много от възникналото от Мистериите на Изтока, от Мистериите на Светлината, може да бъде намерено в Източна Европа и Азия.
Там, където още господства системата на кастите, намираме нещо в смисъла на онзи стар феодализъм, произлязал от Духа. Животът, проникнат със законности е отгледал съвременната буржоазия. Буржоазията е резултатът на потока на правата. Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яснота; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на човека, но само Духовната Наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яснота.
към текста >>
Руските революционери от втората и последната третина на XIX-то столетие се опитваха в частност да обогатят остатъка, останал на
изток
на ранен етап на духовен живот, с онзи елемент в Централна Европа, който вече се бе разбунтувал срещу традицията.
В Източна Европа, където сега се изработват неща от такава тревожеща, унищожителна значимост, за пръв път в объркания XIX век бе показано как някои хора се опитваха да се подготвят за бунта срещу този хаос на цивилизацията.
Руските революционери от втората и последната третина на XIX-то столетие се опитваха в частност да обогатят остатъка, останал на изток на ранен етап на духовен живот, с онзи елемент в Централна Европа, който вече се бе разбунтувал срещу традицията.
Сред тези руснаци намираме в тяхната кореспонденция един с друг как те изтъкват, че вече в Централна Европа интелектът, чисто абстрактният живот на разума се старае да пропие себе си с определена духовност. Отново и отново се появява твърдение като следното: "В немската философия е бил направен опита още веднъж интелекта, изгубил своето древно душевно виждане, да бъде издигнат до определена духовност." В Източна Европа те искаха да направят себе си интимно запознати с този опит в Централна Европа, и това интимно познание се отразява в начина, по който тези руски революционери си пишат един на друг. Те много ценят философът Иван Петрович. Те говорят много от неговата философия, как той е издигнал себе си до чистата мисъл, опитвайки се да внесе отново Духа в диалектическата игра на мисли на западната култура. Те се опитваха да правят изводи от неговата философия.
към текста >>
192.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на
изток
в Земен човек, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман.
Трябва да се постараем ясно да разберем, че онова, което днес наричаме човешко разбирателство е винаги, докато не сме го одухотворили, дар на онзи Луцифер. Ние не трябва да поддържаме само по прозаичен, буржоазен начин едностранчивата идея, че всичко луциферическо е ужасно и трябва да се отървем от него. Колкото повече се опитваме да се избавим от Луцифер, толкова повече ние сме управлявани от него, тъй като бе необходимо през хилядите години човешка еволюция да проникнем в наследството на инкарнирания Луцифер. След това дойде Мистерията на Голгота.
И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен човек, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман.
Това време наближава. Ариман действително ще се появи на Земята. Точно както Луцифер е ходил по Земята, и както Христос е вървял по Земята, така и Ариман ще ходи по Земята, носейки със себе си извънредно нарастване на силата на човешкото Земно неразбирателство. Ние хората нямаме задачата да попречим по някакъв начин на тази инкарнация на Ариман, нашата задачата е така да подготвим предварително човечеството, че Ариман да бъде преценен по правилния начин. Защото Ариман ще има задачи, той ще трябва да направи това и онова, и хората ще трябва да оценят и използват правилно идващото в света чрез Ариман.
към текста >>
193.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на
Изток
а.
Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология.
Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока.
Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме.
към текста >>
194.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Бъде ли осъществено това на
изток
, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината.
И какъв експеримент се прави днес в Източна Европа под ръководството на запада? (Това ръководство не е очевидно само поради факта, че Ленин и Троцки са духовни ученици на запада, а също и поради факта, че Ленин бе изпратен в Русия с изолиран железопътен вагон от д-р Хелфанд, германският чиновник, който го съпровождаше. Така че онова, наречено болшевизъм, е нещо, пренесено в Русия от германското управление и германското военно командване.) Какво се опитват да постигнат те в цивилизацията на Източна Европа? Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват.
Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината.
Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман. В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време.
към текста >>
195.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
А след това също бе обявен и на мъдреците от
Изток
а, ще рече, от земята на мъдростта.
Има два вида хора, мои мили приятели, които все пак бяха представители на нашето едно човечество и на което бе обявен Христос по Коледния празник. Първо Той бе обявен на бедните, необразовани овчари на полето, които не бяха възприели някаква култура, а бяха скромни мъже, както по интелект, така и по сърце.
А след това също бе обявен и на мъдреците от Изтока, ще рече, от земята на мъдростта.
На тях бе обявен чрез най-високия връх на мъдростта им, чрез способността да разчитат звездите. Така Исус Христос бе обявен на простите овчарски сърца и чрез най-висшата мъдрост на тримата Маги от Изтока. Голямо значение има това двойно обявяване на Христос Исус. От една страна на простите, скромни овчари, а от друга страна на най-мъдрите на света.
към текста >>
Така Исус Христос бе обявен на простите овчарски сърца и чрез най-висшата мъдрост на тримата Маги от
Изток
а.
Има два вида хора, мои мили приятели, които все пак бяха представители на нашето едно човечество и на което бе обявен Христос по Коледния празник. Първо Той бе обявен на бедните, необразовани овчари на полето, които не бяха възприели някаква култура, а бяха скромни мъже, както по интелект, така и по сърце. А след това също бе обявен и на мъдреците от Изтока, ще рече, от земята на мъдростта. На тях бе обявен чрез най-високия връх на мъдростта им, чрез способността да разчитат звездите.
Така Исус Христос бе обявен на простите овчарски сърца и чрез най-висшата мъдрост на тримата Маги от Изтока.
Голямо значение има това двойно обявяване на Христос Исус. От една страна на простите, скромни овчари, а от друга страна на най-мъдрите на света.
към текста >>
От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на
Изток
а, до Магите.
И как бе обявен Христос Исус на най-простите овчари на полето? С душевното си око те видяха светлината на Ангела. Беше събудено тяхното ясновиждане и яснослушане. Те чуха най-дълбоките думи, които за тях означаваха бъдещото значение на земния живот: „Божественопю е разкрито във висините и ще има мир между хората на земята, които могат да имат добра воля „.
От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите.
В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия. Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник. И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във влошаващо се състояние.
към текста >>
И от онази първична, свята мъдрост, която за първи път процъфтя в Следатлантски времена сред примитивните индуси, след това особено в персийците и отново бе прехвърлена сред халдейците, и от тази мъдрост последните остатъци присъствуваха сред онези, които откриваме под името тримата Мъдреци от
Изток
а.
Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия. Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник. И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във влошаващо се състояние. Ясновидството, което изскочи от засиленото човешко сърце, това на овчарите, до които, както ни се казва, бе дошла прокламацията, все още бе достатъчно силно за да възприеме и гласа, който я прокламираше: „Божественото е разкрито във висините, в небето и мир ще бъде на земята между хората с добра воля.“ Можем да кажем, че последните остатъци на това ясновидство чрез вътрешно благочестие все още присъствуваше в овчарите, чиято карма или съдба ги бе събрала заедно в мястото, където Христос се роди.
И от онази първична, свята мъдрост, която за първи път процъфтя в Следатлантски времена сред примитивните индуси, след това особено в персийците и отново бе прехвърлена сред халдейците, и от тази мъдрост последните остатъци присъствуваха сред онези, които откриваме под името тримата Мъдреци от Изтока.
От тази примитивна, свята мъдрост, която разбираше света на пространството и на времето от тази мъдрост, чрез нейните представители, които бяха издигнали себе си до връхна точка, бе отново разкрита Коледната Мистерия.
към текста >>
Общо взето, онова, което водеше човечеството до ясновидство в бедните овчари, както и онова, което водеше Мъдреците от
Изток
а до проникване в мистериите на пространството и времето, вече не е действено живо.
За нас обаче в Петата културна епоха и двата начина са в упадък.
Общо взето, онова, което водеше човечеството до ясновидство в бедните овчари, както и онова, което водеше Мъдреците от Изтока до проникване в мистериите на пространството и времето, вече не е действено живо.
Ние трябва да открием човешкото същество, човека, който разчита на себе си. Като хора трябва да преминем през съществуване изоставено от Бога, за да намерим в тази изоставеност и самотност свободата. Но трябва да намерим и нашия път до обединяване с онова, което от една страна бе най-висшата мъдрост на Мъдреците от Изтока, а от друга страна бе обявено на овчарите чрез задълбочено проникновение на сърцето.
към текста >>
Но трябва да намерим и нашия път до обединяване с онова, което от една страна бе най-висшата мъдрост на Мъдреците от
Изток
а, а от друга страна бе обявено на овчарите чрез задълбочено проникновение на сърцето.
За нас обаче в Петата културна епоха и двата начина са в упадък. Общо взето, онова, което водеше човечеството до ясновидство в бедните овчари, както и онова, което водеше Мъдреците от Изтока до проникване в мистериите на пространството и времето, вече не е действено живо. Ние трябва да открием човешкото същество, човека, който разчита на себе си. Като хора трябва да преминем през съществуване изоставено от Бога, за да намерим в тази изоставеност и самотност свободата.
Но трябва да намерим и нашия път до обединяване с онова, което от една страна бе най-висшата мъдрост на Мъдреците от Изтока, а от друга страна бе обявено на овчарите чрез задълбочено проникновение на сърцето.
към текста >>
Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от
Изток
а разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ?
Всички сили, мои мили приятели, се развиват непрекъснато.
Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ?
Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща. Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика.
към текста >>
Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от
Изток
а до Христос.
Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща. Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика.
Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос.
Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща. И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа. Това възприемане на външната природа чрез сетивата представлява последното преобразуване на наивността на овчарите, така както и нашето изчисляване на бъдещи затъмнения на слънцето и луната, е последният наследник на мъдростта на мъдреците.
към текста >>
И докато Мъдреците от
Изток
а, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща.
Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща. Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време.
И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща.
И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа. Това възприемане на външната природа чрез сетивата представлява последното преобразуване на наивността на овчарите, така както и нашето изчисляване на бъдещи затъмнения на слънцето и луната, е последният наследник на мъдростта на мъдреците.
към текста >>
не ще доведат човека до разби ране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от
Изток
а.
Овчарите от полето бяха снабдени с нещо. Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия. Нашите съвременници са екипирани с телескопи и микроскопи. Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари. Никакви предвиждания чрез пресмятане на слънчевите и лунните затъмнения и пр.
не ще доведат човека до разби ране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от Изтока.
Как всички човешки разлики се вливат заедно в едно единствено човешко чувство, когато осъзнаем, че онова, което овчарите на полето изживяха без мъдрост, посредством благочестието на своите сърца, е същото като онова, което подтикваше мъдреците от Изтока като най-висша мъдрост! По един прекрасен начин и двата факта са поставени един до друг в християнската традиция.
към текста >>
Как всички човешки разлики се вливат заедно в едно единствено човешко чувство, когато осъзнаем, че онова, което овчарите на полето изживяха без мъдрост, посредством благочестието на своите сърца, е същото като онова, което подтикваше мъдреците от
Изток
а като най-висша мъдрост!
Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия. Нашите съвременници са екипирани с телескопи и микроскопи. Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари. Никакви предвиждания чрез пресмятане на слънчевите и лунните затъмнения и пр. не ще доведат човека до разби ране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от Изтока.
Как всички човешки разлики се вливат заедно в едно единствено човешко чувство, когато осъзнаем, че онова, което овчарите на полето изживяха без мъдрост, посредством благочестието на своите сърца, е същото като онова, което подтикваше мъдреците от Изтока като най-висша мъдрост!
По един прекрасен начин и двата факта са поставени един до друг в християнската традиция.
към текста >>
Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от
Изток
а, да намерят пътя към Христос.
Мои мили приятели, има нещо в дълбините на човешкото сърце, което е чисто човешко и разтапя различията. И точно в тези дълбини ние намираме Христос. Има и една мъдрост, която се разпростира далеч отвъд всичко, което може да се открие във всички единични сфери на световното съществуване, мъдрост, която е способна да сграбчи света в своето единство, дори и в пространството и времето. Отново това е звездната мъдрост, която води до Христос.
Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос.
С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките.
към текста >>
Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от
Изток
а чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето.
Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
към текста >>
Когато ще сме достатъчно задълбочили нашето вътрешно и външно възприятие за света, когато бъдем в състояние да направим това и да открием вътрешната мъдрост на Магите, която ни води така, както външната мъдрост на Магите доведе мъдрите от
Изток
а, както и външната мъдрост, която ни води до онова благочестие, чрез което пък и овчарите от полето също бяха водени, тогава ние отново ще сме в състояние с правилно вътрешно чувство да възприемем онова, което лежи в тази Мистерия, а именно, че за всички без разлика както и преди Той се появи сред хората, като че изпъдени вън от човечеството, изгонен в самота появи се за всички, роди се онова, което след това стана Христос.
Мои мили приятели, ние се нуждаем от нов път. Отново гласът звучи към нас: „Променете вашите сърца и умове, погледнете по нов начин на насоката на света.“ Когато погледнем правилно на протичането на света и разгледаме пътя на човечеството, към което и ние самите принадлежим, тогава разкриваме пътя към онази Мистерия, която би могла да се разкрие на овчари, както и на културните мъдреци и която ще се разкрие в сърцата ни и при нашето външно възприемане на света.
Когато ще сме достатъчно задълбочили нашето вътрешно и външно възприятие за света, когато бъдем в състояние да направим това и да открием вътрешната мъдрост на Магите, която ни води така, както външната мъдрост на Магите доведе мъдрите от Изтока, както и външната мъдрост, която ни води до онова благочестие, чрез което пък и овчарите от полето също бяха водени, тогава ние отново ще сме в състояние с правилно вътрешно чувство да възприемем онова, което лежи в тази Мистерия, а именно, че за всички без разлика както и преди Той се появи сред хората, като че изпъдени вън от човечеството, изгонен в самота появи се за всички, роди се онова, което след това стана Христос.
към текста >>
Трябва да намерим Коледната светлина вътре в себе си, както овчарите откриха Ангелската светлина в полето; и както Магите от
Изток
а, така трябва да открием звездата чрез силата на онова, което е истинската Духовна Наука.
Отново трябва да открием Исусовата Коледна Мистерия и трябва да я открием като култивираме всичко онова вътре в себе си, за което говорихме днес.
Трябва да намерим Коледната светлина вътре в себе си, както овчарите откриха Ангелската светлина в полето; и както Магите от Изтока, така трябва да открием звездата чрез силата на онова, което е истинската Духовна Наука.
Тогава за нас ще се разтвори единственият път към съдържанието на Коледната Мистерия. Ние ще познаем отново това съдържание и то ще ни напомни за човешкото ново раждане.
към текста >>
196.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от
Изток
а.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока.
Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан.
към текста >>
197.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
В тези лекции съм говорил как Мъдреците от
Изток
а са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството.
Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на човека с всички негови тайни, от друга страна.
В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството.
И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята.
към текста >>
Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от
Изток
а, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава.
През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота.
Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава.
А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената. Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес.
към текста >>
Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от
Изток
а донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика.
Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика.
Способностите за външно и вътрешно възприемане са били все още толкова богати в индивидуалните човеци по онова време, че мистерията за раждането на Исус е могла да бъде обявена от тези две страни.
към текста >>
И способността за магическо видение, още притежавано от мъдрите мъже на
Изток
а, бе по същина способност, която навлиза в човешкото същество от периода между смърт и раждане ще рече, това бе една „предрождена“ способност.
Какво всъщност лежеше зад тази способност за възприятие? През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини.
И способността за магическо видение, още притежавано от мъдрите мъже на Изтока, бе по същина способност, която навлиза в човешкото същество от периода между смърт и раждане ще рече, това бе една „предрождена“ способност.
Онова, което душата бе изживяла преди раждане вътре в света на звездите, се събужда, за да стане особена способност в онези, които са били ученици на Мъдреците. И когато учениците на Мъдреците развият тази специална способност, те били в състояние да кажат: „Преди аз да сляза на земята, имах определена опитност с Меркурий, със Слънце, с Луна, със Сатурн, с Юпитер.“ И тази космична памет ги правела способни да виждат духовното в целия външен свят, също така да виждат съдбата на човека на земята. Те я виждали от своята памет на съществуването си преди раждане в света на звездите.
към текста >>
Защото някои хора са позволявали вида знание, притежавано от Мъдреците на
Изток
а, да се оттегли, а следсмъртното знание да изскочи на преден план, и поради това, че предрождените способности са могли да оплодяват следсмъртните способности, дарът за пророкуване се развил в тези хора, дарът за предсказване пророчески чрез след смъртните способности.
Всред отделни народи от предхристиянските времена е било възможно след смъртните способности да бъдат оплодени от онези способности, които са останали от преди раждане.
Защото някои хора са позволявали вида знание, притежавано от Мъдреците на Изтока, да се оттегли, а следсмъртното знание да изскочи на преден план, и поради това, че предрождените способности са могли да оплодяват следсмъртните способности, дарът за пророкуване се развил в тези хора, дарът за предсказване пророчески чрез след смъртните способности.
Онези, които ние наричаме Еврейски Пророци са били мъже, в които следсмъртните способности са били особено развити и тези способности не оставали само в инстинктивния живот, както при скромните овчари на полето, на които бе обявявано раждането на Исус, те са били прониквани и от онези други способности, които са развити до по-голяма степен всред такива човеци като Мъдреците на Изтока и които способности довеждали до специално знание, свързано с тайните на звездите и на случките в небесата.
към текста >>
Онези, които ние наричаме Еврейски Пророци са били мъже, в които следсмъртните способности са били особено развити и тези способности не оставали само в инстинктивния живот, както при скромните овчари на полето, на които бе обявявано раждането на Исус, те са били прониквани и от онези други способности, които са развити до по-голяма степен всред такива човеци като Мъдреците на
Изток
а и които способности довеждали до специално знание, свързано с тайните на звездите и на случките в небесата.
Всред отделни народи от предхристиянските времена е било възможно след смъртните способности да бъдат оплодени от онези способности, които са останали от преди раждане. Защото някои хора са позволявали вида знание, притежавано от Мъдреците на Изтока, да се оттегли, а следсмъртното знание да изскочи на преден план, и поради това, че предрождените способности са могли да оплодяват следсмъртните способности, дарът за пророкуване се развил в тези хора, дарът за предсказване пророчески чрез след смъртните способности.
Онези, които ние наричаме Еврейски Пророци са били мъже, в които следсмъртните способности са били особено развити и тези способности не оставали само в инстинктивния живот, както при скромните овчари на полето, на които бе обявявано раждането на Исус, те са били прониквани и от онези други способности, които са развити до по-голяма степен всред такива човеци като Мъдреците на Изтока и които способности довеждали до специално знание, свързано с тайните на звездите и на случките в небесата.
към текста >>
Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и знанието на Мъдреците от
Изток
а, по необходимост бяха в хармония.
Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и знанието на Мъдреците от Изтока, по необходимост бяха в хармония.
Знанието притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята. Приближаването на Христос бе разкрито на Мъдреците от знанието им за звездите.
към текста >>
Знанието притежавано от Мъдреците от
Изток
а, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята.
Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и знанието на Мъдреците от Изтока, по необходимост бяха в хармония.
Знанието притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята.
Приближаването на Христос бе разкрито на Мъдреците от знанието им за звездите.
към текста >>
Така космичните ширини обявила на Мъдреците от
Изток
същото, което земните дълбини обявили на овчарите.
А какво бе откровението за овчарите на полето, чиято особена способност бе да изживяват Земните дълбини? Земята ставаше по-различна, с приближаването на Христос. Чистосърдечните овчари на полето почувствали, какво отразявала Земята, от дълбините, начина по който Земята реагирала на приближаването на Христос.
Така космичните ширини обявила на Мъдреците от Изток същото, което земните дълбини обявили на овчарите.
Това станало по времето, когато остатъци от древното знание все още съществували. Тук се касае за човеци, които били изключителни, дори в ония дни, човеци като тримата Мъдреци от Изтока и онези особени овчари от полето. И двете тези групи бяха задържали, всяка по свой собствен начин, онова, което малко или повече бе изчезнало изобщо от човечеството. Това бе причината, поради която Мистерията на Голгота, когато и приближило времето можа да бъде прокламирана на тях, както и беше.
към текста >>
Тук се касае за човеци, които били изключителни, дори в ония дни, човеци като тримата Мъдреци от
Изток
а и онези особени овчари от полето.
А какво бе откровението за овчарите на полето, чиято особена способност бе да изживяват Земните дълбини? Земята ставаше по-различна, с приближаването на Христос. Чистосърдечните овчари на полето почувствали, какво отразявала Земята, от дълбините, начина по който Земята реагирала на приближаването на Христос. Така космичните ширини обявила на Мъдреците от Изток същото, което земните дълбини обявили на овчарите. Това станало по времето, когато остатъци от древното знание все още съществували.
Тук се касае за човеци, които били изключителни, дори в ония дни, човеци като тримата Мъдреци от Изтока и онези особени овчари от полето.
И двете тези групи бяха задържали, всяка по свой собствен начин, онова, което малко или повече бе изчезнало изобщо от човечеството. Това бе причината, поради която Мистерията на Голгота, когато и приближило времето можа да бъде прокламирана на тях, както и беше.
към текста >>
И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от
Изток
а преживявали приближаването на Мистерията на Голгота.
При проучването на тези неща трябва да прибавяме към обикновения исторически възглед и знанието, което идва от Духовната Наука. Трябва да се опитаме да проумеем обширностите на пространството и дълбините на душевния живот.
И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота.
Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии. Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена.
към текста >>
Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от
Изток
а макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена.
И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота. Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии. Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята.
Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена.
Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция. „Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите. Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
към текста >>
Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от
Изток
а, която осъзна приближаването на Христос.
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение. Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука. Какво се съдържа в тези Въображения?
Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос.
Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно. Хората на древността възприемаха във Въображени картини н техните потомци са днешните математически способности. Днешните математически способности ще станат онези способности, които разбират Въображенията. Така, чрез развитие на вътрешните способности човеците ще трябва да потърсят разбирането за Христовото Същество.
към текста >>
Така както овчарите на полето и Мъдреците на
Изток
а след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека.
Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука.
Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>
198.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Говорих за значителните факти, че вътре в обсега на разказа за Мистерията на Голгота, имаме от една страна обявяването, дадено на неуките овчари, а от друга на Мъдреците от
Изток
а, мъже, които според идеите преобладаващи по онова време, бяха достигнали най-висшата мъдрост, която бе възможна да се достигне.
Да си припомним някои от нещата, които разглеждахме през последните няколко дни.
Говорих за значителните факти, че вътре в обсега на разказа за Мистерията на Голгота, имаме от една страна обявяването, дадено на неуките овчари, а от друга на Мъдреците от Изтока, мъже, които според идеите преобладаващи по онова време, бяха достигнали най-висшата мъдрост, която бе възможна да се достигне.
Мистерията обявена на Мъдреците чрез звездите и тайните, прочетени от звездите. Същото бе разкрито и на неуките, обикновени овчари чрез онзи вид ясновидство, което можеше да възникне в онези времена у мъже с набожност в сърцата. Казах, че тези сили бяха последни остатъци от способности за зрение, което през още по-ранни времена беше нормално аз човечеството и които способности през епохата на Мистерията на Голгота все още съществуваха, в последната си фаза всред изключителни хора, както учени, така и неуки. Следователно, може да се каже: по времето, когато последните остатъци от древните способности, които давали възможност да се схване свръхсетивната страна на Събитието Голгота това Събитие, тогава фактически стана на земята.
към текста >>
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от
Изток
а е станало абстрактно.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно.
То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>
И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от
Изток
а, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека.
И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо.
Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
към текста >>
Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че
Изток
ът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките. Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата.
Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
към текста >>
И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от
Изток
а.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето.
И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока.
Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света.
към текста >>
На
Изток
хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества.
На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>
На
Изток
отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества.
На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците.
На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>
Това, което ни е нужно е нова прокламация като онази, която бе дадена на овчарите на полето и на Мъдреците от
Изток
а: от самите основи трябва да разберем кое е онова, което би внесло лечение в развитието на човечеството.
Детето в яслата ни казва, че най-дълбоките неща в човека имат нужда от здравословно възобновяване.
Това, което ни е нужно е нова прокламация като онази, която бе дадена на овчарите на полето и на Мъдреците от Изтока: от самите основи трябва да разберем кое е онова, което би внесло лечение в развитието на човечеството.
Тогава и само тогава ще сме достойни да кажем: Спасителят се роди в нас.
към текста >>
199.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Източната и западната култура, разгледани в духовна светлина Любов и страх Познание за света и себе познание Западните Мистерии (Ирландия) Булвър-Лайтън и неговия роман „Занони" Вътрешната същност на човека като отразяващо устройство Огнището на разрушение в човека като предусловие за самостоятелно мислене Възникването на страхът в западната култура Тайната на злото Кръвна противоположност между
Изток
а и Запада Вашингтонската конференция Афоризмът на генерал Сматс.
Източната и западната култура, разгледани в духовна светлина Любов и страх Познание за света и себе познание Западните Мистерии (Ирландия) Булвър-Лайтън и неговия роман „Занони" Вътрешната същност на човека като отразяващо устройство Огнището на разрушение в човека като предусловие за самостоятелно мислене Възникването на страхът в западната култура Тайната на злото Кръвна противоположност между Изтока и Запада Вашингтонската конференция Афоризмът на генерал Сматс.
към текста >>
200.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако един мъдрец от тази древна ориенталска култура, който беше посветен в Мистериите на
Изток
а, би отправил своя поглед към днешната европейска цивилизация, за да я осмисли и прецени, той би се обърнал към западните хора и би им казал: Знаете ли, всъщност всички живеете в страх.
А сега за да пристъпим към нашето разглеждане нека за миг да се пренесем в древните епохи на ориенталската култура.
Ако един мъдрец от тази древна ориенталска култура, който беше посветен в Мистериите на Изтока, би отправил своя поглед към днешната европейска цивилизация, за да я осмисли и прецени, той би се обърнал към западните хора и би им казал: Знаете ли, всъщност всички живеете в страх.
Всичко, което вършите, а също и всичко, което чувствувате включително и през най-важните мигове на живота е пронизано от страх и тъй като страхът е извънредно близък до омразата, то омразата играе огромна роля в цялата ваша цивилизация.
към текста >>
В древния
Изток
условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си!
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си!
“. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид. Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека. В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят. Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия. В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност.
към текста >>
В древния
Изток
вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност.
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си! “. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид. Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека. В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят. Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия.
В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност.
Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на Изтока.
към текста >>
Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на
Изток
а.
“. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид. Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека. В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят. Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия. В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност.
Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на Изтока.
към текста >>
До този извод Вие може да стигнете от нещата, които години наред сте слушали за
Изток
а; там изобщо нямаше място за призива „Познай себе си!
До този извод Вие може да стигнете от нещата, които години наред сте слушали за Изтока; там изобщо нямаше място за призива „Познай себе си!
“. Насочи своя поглед към света, приближавайки се към себе си, вникни в дълбините на света! Ето това беше по-скоро изискването на древната източна култура. Когато обаче азиатската цивилизация се разпростря на Запад, учениците на Мистериите постепенно бяха подканени да насочат своя поглед към вътрешната същност на човека. През Египет и Северна Африка, мистерий-ните колонии напредваха все по на запад, за да стигнат до старата Ирландия. Географските особености на Запада и съвършено различните елементарни сили на западния свят наложиха пред ръководителите на Мистериите една нова необходимост: Необходимостта от себепознание на човека.
към текста >>
Така че вътрешната човешка същност, така да се каже, израсна за пръв път пред съзнанието на човечеството, именно в тези разпростиращи се от
Изток
към Запад мистерийни колонии.
В Азия учениците на Мистериите вече бяха придобили познание за външния свят, за лежащите в основата му духовни факти и Същества. Именно чрез това познание, учениците можеха да проникнат сега дълбоко в истинската същност на човека. Отвъд, в Азия, това не можеше да се случи; там интровертният поглед беше, така да се каже, отслабен, парализиран. Обаче тъкмо с особеностите на екстровертния поглед, на обърнатия навън към духовния свят поглед, сега в западните Мистерии човешкият взор трябваше да се обърне навътре, към дълбоката същност на човека. И, ако мога така да се изразя, на първо време само най-могъщите човешки души можаха да понесат това, което те съзряха вътре в човека.
Така че вътрешната човешка същност, така да се каже, израсна за пръв път пред съзнанието на човечеството, именно в тези разпростиращи се от Изток към Запад мистерийни колонии.
към текста >>
И в такива усети и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в
Изток
а, а от друга в Запада.
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки усети и чувства.
И в такива усети и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада.
Западните хора имат една кръв, една лимфа, която е проникната от егоизъм, сгъстяващ се дълбоко вътре в т.н. огнище на злото. Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана.
към текста >>
В своето днешно съзнание и в днешните си представи, хората от
Изток
а и Запада отминават тези неща, защото по начало в представите на интелекта има нещо грубо.
В своето днешно съзнание и в днешните си представи, хората от Изтока и Запада отминават тези неща, защото по начало в представите на интелекта има нещо грубо.
Интелектуалната представа се стреми по някакъв начин да източи кръвта от живия организъм, да го превърне в „препарат“ и да го сложи под увеличителното стъкло на микроскопа. Но така, получените представи са нещо безкрайно грубо. С тях не може да се върви напред. Нима вярвате, че те могат да уловят фино-нюансираните различия между хората, които са насядали тук един до друг? Естествено, микроскопът показва елементарните, данни от кръвта, от лимфата, фино-нюансираните различия между хората са вече налице, дори и тези хора да произхождат от една среда.
към текста >>
Такива нюанси изпъкват най-ярко между хората на
Изток
а и Запада, но за тях разумът ни дава само една груба и приблизителна представа.
Интелектуалната представа се стреми по някакъв начин да източи кръвта от живия организъм, да го превърне в „препарат“ и да го сложи под увеличителното стъкло на микроскопа. Но така, получените представи са нещо безкрайно грубо. С тях не може да се върви напред. Нима вярвате, че те могат да уловят фино-нюансираните различия между хората, които са насядали тук един до друг? Естествено, микроскопът показва елементарните, данни от кръвта, от лимфата, фино-нюансираните различия между хората са вече налице, дори и тези хора да произхождат от една среда.
Такива нюанси изпъкват най-ярко между хората на Изтока и Запада, но за тях разумът ни дава само една груба и приблизителна представа.
към текста >>
Но с това грубо разбиране, което през последните столетия беше целесъобразно за опознаване на външната природа, ние не можем да задоволим изискванията на новия социален живот, не можем да издирим и хармоничното уравновесяване между
Изток
а и Запада, Обаче това мечтано равновесие ще трябва да бъде открито.
Тези различия са живи и активни, те пулсират в телата на хората от Азия, Европа и Америка, а според взаимните им връзки и във външния социален живот.
Но с това грубо разбиране, което през последните столетия беше целесъобразно за опознаване на външната природа, ние не можем да задоволим изискванията на новия социален живот, не можем да издирим и хармоничното уравновесяване между Изтока и Запада, Обаче това мечтано равновесие ще трябва да бъде открито.
към текста >>
Ние се нуждаем от дълбоко доверие, уравновесяващо противоположностите между
Изток
а и Запада.
Да, пред такива промени е изправено човечеството. Обаче днес хората говорят за тези неща със своите стари понятия и не мърдат нито крачка напред. Но знаменията на времето са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх. Този страх беше маскиран и се проявяваше в най-различни чувства. Обаче отсега нататък, ние се нуждаем от такова душевно устройство, което ще може да обгърне една нова световна култура.
Ние се нуждаем от дълбоко доверие, уравновесяващо противоположностите между Изтока и Запада.
Едва тогава ще се открият същинските перспективи пред човечеството. Днес хората вярват, че им се налага да преговарят само по стопанските въпроси, примерно за позицията на Япония в Тихия океан, за преустройството на Китай с оглед комерсиалните интереси на търговските народи по света и т.н.
към текста >>
201.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Така се разви и особения копнеж на
Изток
а да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието.
Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран. Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления. Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това. И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание. Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място.
Така се разви и особения копнеж на Изтока да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието.
към текста >>
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между
Изток
а и Запада.
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада.
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност. Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия.
към текста >>
На времето
Изток
ът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада.
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
към текста >>
Но сега в
Изток
а и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение.
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада. На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение.
Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове. Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина.
към текста >>
Но щом се пренесем на
Изток
, всичко това се видоизменя.
Но щом се пренесем на Изток, всичко това се видоизменя.
То се изменя още в европейския Изток. Вземете например често споменаваният тук руски философ Владимир Соловьов*9: В негово лице Вие отново имате едно душевно устройство, една личност, която с пълно право, с дълбоко вътрешно право, говори за различията между Отец и Син, защото двамата Отец и Христос - за Соловьов са истински вътрешни изживявания. Западният човек обаче не разграничава Бог Отец и Христос. И ако Вие имате една вродена почтеност в душата си, ще почувствувате сами: поискате ли да се доберете до известно разграничаване между Бог Отец и Христос, тези две същности се сливат в една. При Соловьов това е невъзможно.
към текста >>
То се изменя още в европейския
Изток
.
Но щом се пренесем на Изток, всичко това се видоизменя.
То се изменя още в европейския Изток.
Вземете например често споменаваният тук руски философ Владимир Соловьов*9: В негово лице Вие отново имате едно душевно устройство, една личност, която с пълно право, с дълбоко вътрешно право, говори за различията между Отец и Син, защото двамата Отец и Христос - за Соловьов са истински вътрешни изживявания. Западният човек обаче не разграничава Бог Отец и Христос. И ако Вие имате една вродена почтеност в душата си, ще почувствувате сами: поискате ли да се доберете до известно разграничаване между Бог Отец и Христос, тези две същности се сливат в една. При Соловьов това е невъзможно. Соловьов ги изживява поотделно, и той все още има представа за онази бушуваща през първите християнски столетия духовна борба, която искаше да припомни на човешкото съзнание именно различията между Бог Отец и Бог Син.
към текста >>
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския
Изток
, в нежната философска душа на Соловьов.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов.
Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят.
към текста >>
Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от
Изток
а, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов.
Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят.
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине.
към текста >>
202.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и
Изток
а“ в Събр.
*9. Владимир Соловьов (1853 1900), руски философ. Виж Р.
Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр.
Съч. №36
към текста >>
203.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако за една нощ прекосим с влак Швейцария от запад на
изток
, на следващото утро ние ще намерим в Източна Швейцария съвсем друго обкръжение на нашата воля.
Ако за една нощ прекосим с влак Швейцария от запад на изток, на следващото утро ние ще намерим в Източна Швейцария съвсем друго обкръжение на нашата воля.
Това ново обкръжение ние ще „поемем“ в себе си чрез нашите сетива. Да, оказва се, че сме пренесли тук целия си „вътрешен“ свят. Вчера сме имали този свят там, на запад, днес той е тук, макар и модифициран от мислите, които са проникнали от „вън“, за да се превърнат в това, което продължава да съществува като наш „вътрешен“ свят.
към текста >>
204.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Това, което в
Изток
а и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха.
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
към текста >>
205.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, Паладиумът ще бъде изнесен на
Изток
, където все още могат да се срещнат останки от декадентството на древната мъдрост, но тъкмо тази мъдрост ще се противопостави на Константинополския мрак.
Така или иначе, Паладиумът отново чака този процес е външен и символичен, но същността му е много по-дълбока във всеки случай Паладиумът отново чака да бъде изнесен и освободен от сковаващия Константинополски мрак, който в противен случай би го умъртвил напълно.
Да, Паладиумът ще бъде изнесен на Изток, където все още могат да се срещнат останки от декадентството на древната мъдрост, но тъкмо тази мъдрост ще се противопостави на Константинополския мрак.
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха. Ето как свещените традиции и европейското развитие са вплетени в едно цяло; там са вложени и задачите пред бъдещата еволюция на света и Космоса.
към текста >>
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на
Изток
а; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Така или иначе, Паладиумът отново чака този процес е външен и символичен, но същността му е много по-дълбока във всеки случай Паладиумът отново чака да бъде изнесен и освободен от сковаващия Константинополски мрак, който в противен случай би го умъртвил напълно. Да, Паладиумът ще бъде изнесен на Изток, където все още могат да се срещнат останки от декадентството на древната мъдрост, но тъкмо тази мъдрост ще се противопостави на Константинополския мрак.
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Ето как свещените традиции и европейското развитие са вплетени в едно цяло; там са вложени и задачите пред бъдещата еволюция на света и Космоса.
към текста >>
Да, тези живи предания и легенди са взаимно свързани, но точно връзката между тях може да бъде открита само от хора, които са посветени в тези неща често те са съвсем незабележими хора, които се появяват тук или там в света да, така свързани са легендите за пренасянето на Паладиума от Троя в Рим и после, след като римското християнство стана държавна религия, от Рим в Константинопол; легендите за бъдещото му пренасяне на Из ток, а след като
Изток
ът се окаже напълно лишен от древната мъдрост и затънал докрай в своето декадентство, легендите предупреждават, че по силата на необходимостта, Паладиумът, този Слънчев дар, ще получи от Запада една нова духовна светлина.
Да, тези живи предания и легенди са взаимно свързани, но точно връзката между тях може да бъде открита само от хора, които са посветени в тези неща често те са съвсем незабележими хора, които се появяват тук или там в света да, така свързани са легендите за пренасянето на Паладиума от Троя в Рим и после, след като римското християнство стана държавна религия, от Рим в Константинопол; легендите за бъдещото му пренасяне на Из ток, а след като Изтокът се окаже напълно лишен от древната мъдрост и затънал докрай в своето декадентство, легендите предупреждават, че по силата на необходимостта, Паладиумът, този Слънчев дар, ще получи от Запада една нова духовна светлина.
към текста >>
Човечеството е длъжно да стори това, иначе Паладиумът окончателно ще бъде погубен в непрогледния мрак на
Изток
а.
Слънцето изчезва в невидимите бездни на човечеството. Но с помощта на Антропософията ние сме длъжни да го открием отново.
Човечеството е длъжно да стори това, иначе Паладиумът окончателно ще бъде погубен в непрогледния мрак на Изтока.
Днес е просто грях да се произнасят неверни неща, грях е например да се казва: „екс ориенте лукс“. Светлината не може вече да дойде от Изток. Изтокът потъва все по-дълбоко в своя упадък, в своето декадентство. Обаче той очаква и копнее защото, макар и в мрак, той притежава Слънчевия дар той очаква и копнее за светлината на Запада. Днес хората бродят в мрака, уреждат срещи и дискусии в мрака, и отправят поглед къде?
към текста >>
Светлината не може вече да дойде от
Изток
.
Слънцето изчезва в невидимите бездни на човечеството. Но с помощта на Антропософията ние сме длъжни да го открием отново. Човечеството е длъжно да стори това, иначе Паладиумът окончателно ще бъде погубен в непрогледния мрак на Изтока. Днес е просто грях да се произнасят неверни неща, грях е например да се казва: „екс ориенте лукс“.
Светлината не може вече да дойде от Изток.
Изтокът потъва все по-дълбоко в своя упадък, в своето декадентство. Обаче той очаква и копнее защото, макар и в мрак, той притежава Слънчевия дар той очаква и копнее за светлината на Запада. Днес хората бродят в мрака, уреждат срещи и дискусии в мрака, и отправят поглед къде? към Вашингтон.
към текста >>
Изток
ът потъва все по-дълбоко в своя упадък, в своето декадентство.
Слънцето изчезва в невидимите бездни на човечеството. Но с помощта на Антропософията ние сме длъжни да го открием отново. Човечеството е длъжно да стори това, иначе Паладиумът окончателно ще бъде погубен в непрогледния мрак на Изтока. Днес е просто грях да се произнасят неверни неща, грях е например да се казва: „екс ориенте лукс“. Светлината не може вече да дойде от Изток.
Изтокът потъва все по-дълбоко в своя упадък, в своето декадентство.
Обаче той очаква и копнее защото, макар и в мрак, той притежава Слънчевия дар той очаква и копнее за светлината на Запада. Днес хората бродят в мрака, уреждат срещи и дискусии в мрака, и отправят поглед къде? към Вашингтон.
към текста >>
206.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Етерното тяло носи в себе си онова космическо съдържание, за което Антропософията символично твърди: ето, това човек е взел от север, юг,
изток
или запад.
В своята субстанциална същност, етерното тяло се изгражда от човека с оглед на живота между смъртта и новото раждане.
Етерното тяло носи в себе си онова космическо съдържание, за което Антропософията символично твърди: ето, това човек е взел от север, юг, изток или запад.
Само че докато човек е буден, етерното тяло не може да прояви своята космическа природа; това става по време на съня. Тогава човекът е в пълна степен един подробен спомен за планетарния живот на нашата Земя.
към текста >>
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на
Изток
а, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква!
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква!
Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>
207.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в
Изток
а, отколкото в Юга.
Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност.
И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга.
Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни.
към текста >>
Но колкото се приближаваме до
изток
а и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът. Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
към текста >>
208.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от
Изток
а, из общо никаква това, което наричаме познание по история.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история.
Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено. Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
към текста >>
В тази книга е направен опит да се опише това, от което модерният човек има толкова много нужда, как някогашният човек от
Изток
а имаше нужда от Мистериите на небето, как гърците имаха нужда от Мистериите на Земята.
И нещата са почти такива мога да го кажа тук с цялата си скромност въпросите са поставени и им е от говорено до определена степен в книгата "Наука за окултното в основните линии" /преведена на английски под заглавието "An Onthene of Occult Science".
В тази книга е направен опит да се опише това, от което модерният човек има толкова много нужда, как някогашният човек от Изтока имаше нужда от Мистериите на небето, как гърците имаха нужда от Мистериите на Земята.
И човекът би трябвало също да наблюдава в настоящата епоха какво от всичко това има в модерното посвещение и за неговата връзка с хората.
към текста >>
209.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Само тогава човекът ще може да продължи своя път, само ако крачи по този път с молитвения плам на пастирите, с молитвения плам на мъдреците от
Изток
а, които стигнаха до яслите през онази Коледна нощ.
Само тогава човекът ще може да продължи своя път, само ако крачи по този път с молитвения плам на пастирите, с молитвения плам на мъдреците от Изтока, които стигнаха до яслите през онази Коледна нощ.
Човекът не трябва да изпуска неясните следи и знаци, защото те ще стават все по-отчетливи и ясни, и все по-недвусмислено ще сочат, че занапред космическите истини ще се извличат от самото човешко същество, а Христовата тайна от истинското разбиране на Коледния празник. Но до този тържествен миг ще се извиси само този, който неуморно търси светлината в околния мрак.
към текста >>
Само тогава над него ще засияе онази вълшебна светлина на „пътеводната звезда", която през великата Коледна нощ във Витлеем водеше мъдреците от
Изток
а към „мястото, където беше детето".
И сега, от мрака, който действително е тук, човекът трябва да извоюва светлината на Духа. Това той може да стори само ако води борбата с несломима душевна сила, с неотклонна и твърда воля.
Само тогава над него ще засияе онази вълшебна светлина на „пътеводната звезда", която през великата Коледна нощ във Витлеем водеше мъдреците от Изтока към „мястото, където беше детето".
към текста >>
210.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Всичко това, което става в Средните векове, като движение от Запад на
Изток
и от
Изток
на Запад, това, което се проявява във вълните на преселения на народите, това, което се намира в постоянните боеве, в боевете с хуните и боевете с турците, в преселението на народите и в кръстоносните походи, всичко това, което има насоченост от Запад на
Изток
и от
Изток
на Запад, всичко това е сетивно-физическо, външно-историческо отражение на тази духовна битка, която, както по-горе казах, се разиграва зад кулисите на световната история.
Така, че ние можем да видим европейските исторически събития от това време, започвайки от 4-то столетие, така да се каже, пронизани от непрекъснати духовни битки. Намиращите се в правилно развитие Начала водят борба за полагащото им се по право съкровище с изостаналите Власти, с Духовете на Формата.
Всичко това, което става в Средните векове, като движение от Запад на Изток и от Изток на Запад, това, което се проявява във вълните на преселения на народите, това, което се намира в постоянните боеве, в боевете с хуните и боевете с турците, в преселението на народите и в кръстоносните походи, всичко това, което има насоченост от Запад на Изток и от Изток на Запад, всичко това е сетивно-физическо, външно-историческо отражение на тази духовна битка, която, както по-горе казах, се разиграва зад кулисите на световната история.
Историческите процеси, протичащи на Земята, ще бъдат разбрани в тяхната същина само тогава, когато видят в тях отражение на това, което се разиграва в свръхсетивния духовен свят между съществата от висшите духовни Йерархии.
към текста >>
Ние можем отначало, ако разглеждаме едната страна на този факт, да кажем, че имаме две течения: едно, което на схемата отбелязах с жълта линия, което предизвиква редица разнообразни движения от Запад на
Изток
; другото течение се движи напред, а след това обръща назад.
Ние можем отначало, ако разглеждаме едната страна на този факт, да кажем, че имаме две течения: едно, което на схемата отбелязах с жълта линия, което предизвиква редица разнообразни движения от Запад на Изток; другото течение се движи напред, а след това обръща назад.
Така, че тези две течения през цялото време преминават едно в друго. Ние виждаме това, което се извършва в духовния свят, отразено в тези боеве, които стават при преселението на народите, в които старите култури частично се разрушават, но при които също и старата култура се прониква от човешката индивидуалност.
към текста >>
Би могло, както вече казах, да се постави въпрос за това, какво би станало с европейската цивилизация, ако не бяха нахлули от
Изток
на Запад тези, често, доволно варварски народи и не бяха се излели чрез своите, изпълнени с младежки свежи сили отделни представители, върху остарялата гръко-римска цивилизация?
Би могло, както вече казах, да се постави въпрос за това, какво би станало с европейската цивилизация, ако не бяха нахлули от Изток на Запад тези, често, доволно варварски народи и не бяха се излели чрез своите, изпълнени с младежки свежи сили отделни представители, върху остарялата гръко-римска цивилизация?
към текста >>
В по-късно време ние се срещаме в кръстоносните походи с този кръгооборот на силите, насочени от Запад на
Изток
и обратно, от
Изток
на Запад, като със земни отражения на висши духовни импулси.
В по-късно време ние се срещаме в кръстоносните походи с този кръгооборот на силите, насочени от Запад на Изток и обратно, от Изток на Запад, като със земни отражения на висши духовни импулси.
Изучете кръстоносните походи. Обърнете внимание на това, как в началото от известен импулс, който определено е свързан със същността на Духовете на Личността, Архаите, започва развитието на кръстоносните походи, как в основата на кръстоносните походи се залагат грандиозни замисли. По-нататък обърнете внимание на това, как кръстоносците все повече и повече попадат под влияние на масовите съждения на тълпите, как тези съждения на масите действат все повече сугестивно. Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на Изток, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съждения на човешките маси. И когато кръстоносците достигат сферата на азиатския живот, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.
към текста >>
Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на
Изток
, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съждения на човешките маси.
В по-късно време ние се срещаме в кръстоносните походи с този кръгооборот на силите, насочени от Запад на Изток и обратно, от Изток на Запад, като със земни отражения на висши духовни импулси. Изучете кръстоносните походи. Обърнете внимание на това, как в началото от известен импулс, който определено е свързан със същността на Духовете на Личността, Архаите, започва развитието на кръстоносните походи, как в основата на кръстоносните походи се залагат грандиозни замисли. По-нататък обърнете внимание на това, как кръстоносците все повече и повече попадат под влияние на масовите съждения на тълпите, как тези съждения на масите действат все повече сугестивно.
Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на Изток, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съждения на човешките маси.
И когато кръстоносците достигат сферата на азиатския живот, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.
към текста >>
Ние виждаме, как европейските кръстоносци, идвайки на
Изток
, стават в своята душа подложени на упадъчни сили.
Ние виждаме, как хората губят своята личност.
Ние виждаме, как европейските кръстоносци, идвайки на Изток, стават в своята душа подложени на упадъчни сили.
Тези добри морални импулси, които са имали, те вече не са могли повече да осъществяват и развиват, намирайки се под натиска на масовите съждения, под които попаднали. Те изпадат в морален упадък. И в следствие на този морален упадък на хората, изпълнени с добри намерения, дошли от Запад на Изток, в борбата получават превес импулсите, излизащи от Изтока, които живеят в мюсюлманите, в турците.
към текста >>
И в следствие на този морален упадък на хората, изпълнени с добри намерения, дошли от Запад на
Изток
, в борбата получават превес импулсите, излизащи от
Изток
а, които живеят в мюсюлманите, в турците.
Ние виждаме, как хората губят своята личност. Ние виждаме, как европейските кръстоносци, идвайки на Изток, стават в своята душа подложени на упадъчни сили. Тези добри морални импулси, които са имали, те вече не са могли повече да осъществяват и развиват, намирайки се под натиска на масовите съждения, под които попаднали. Те изпадат в морален упадък.
И в следствие на този морален упадък на хората, изпълнени с добри намерения, дошли от Запад на Изток, в борбата получават превес импулсите, излизащи от Изтока, които живеят в мюсюлманите, в турците.
към текста >>
Така в кръстоносните походи ние виждаме вторично, как във всемирното развитие, като да се пресичат вълни от Запад на
Изток
и от
Изток
на Запад, ние виждаме тази битка, която е отражение на друга духовна битка между изостаналите Духове на Формата и правилно шестващите напред Духове на Личността.
Така в кръстоносните походи ние виждаме вторично, как във всемирното развитие, като да се пресичат вълни от Запад на Изток и от Изток на Запад, ние виждаме тази битка, която е отражение на друга духовна битка между изостаналите Духове на Формата и правилно шестващите напред Духове на Личността.
към текста >>
С течение на времето всичко това приело такъв вид, че ако погледнем към Европа, то там, на Запад, макар и едностранчиво, но все повече и повече се разпространявали импулсите на Духовете на Личността, на
Изток
— все повече и повече импулсите на изостаналите Духове на Формата.
С течение на времето всичко това приело такъв вид, че ако погледнем към Европа, то там, на Запад, макар и едностранчиво, но все повече и повече се разпространявали импулсите на Духовете на Личността, на Изток — все повече и повече импулсите на изостаналите Духове на Формата.
Вие можете да съпоставите това, което ви описвам днес, с това, което съм ви говорил по-рано за тези културни течения, изхождайки от други отправни гледни точки, защото в свръхсетивното всичко взаимно се преплита и да се разберат нещата е възможно само постепенно, подлагайки на разглеждане най-различни импулси.
към текста >>
Географският аспект при това е такъв, че Архангелите действат от юг на север, а Началата и изостаналите Власти — от Запад на
Изток
и от
Изток
на Запад.
Географският аспект при това е такъв, че Архангелите действат от юг на север, а Началата и изостаналите Власти — от Запад на Изток и от Изток на Запад.
Оттук ние получаваме историко-географските взаимоотношения, които се разиграват на Земята, като отражение на битките и взаимодействията на висшите духовни Същества.
към текста >>
По-нататък трябва да кажем, това, което би могло да стане на
Изток
, е подложено на значителна модификация, а именно, изостаналите Духовете на Формата, притежаващи твърде голяма сила, могат да бъдат повлияни от страна на действащите от север на юг нормално развили се Архангелски Същества.
По-нататък трябва да кажем, това, което би могло да стане на Изток, е подложено на значителна модификация, а именно, изостаналите Духовете на Формата, притежаващи твърде голяма сила, могат да бъдат повлияни от страна на действащите от север на юг нормално развили се Архангелски Същества.
В дивият натиск, който възниква под въздействие на изостаналите Духове на Формата в тези монголо-татарски орди и т.н., управлявани от изостаналите Духове на Формата, Елохимите, в това се намесва от север нещо, което произлиза от – ако мога да употребя този термин – «благи» Архангелски Същества, които стоят много близко до човека и които внасят нещо такова във всяка отделна душа, приглушаващо въздействието на този обществен дух, който излиза от Духовете на Формата.
към текста >>
на
Изток
) някакво течение, вървящо от север на юг, което също се смесва със западно-източния поток.
И така, ние имаме тук на Запад някакво течение, вървящо от юг на север и смесващо се с потока, вървящ в западно-източно направление, а тук (т.е.
на Изток) някакво течение, вървящо от север на юг, което също се смесва със западно-източния поток.
Но тези потоци все пак се разширяват и ние имаме за по-късните времена възникването на потока, насочен от юг на север, който под влияние на западно-източните импулси, преминава, може да се каже, в зигзагообразни колебания. И ние имаме още взаимодействащия с тях, въздействащия им поток, насочен от север на юг, който също, подлагайки се на въздействието на западно-източните импулси, се привежда в зигзагообразни колебания. Резултатът на това взаимодействие на двете и без това сложни движения се проявява в по-късен период от развитието на Европа, а именно в това време, когато започват битките, свързани с реформацията.
към текста >>
И ние виждаме как на
Изток
, носещите добро Архангели направляват, като помощници и защитници това, което формират не съвсем правилно, не съвсем съответстващо на човечността, изостаналите Духове на Формата.
Защото тогава възникват конкретни понятия. Тогава виждат, как на Запад неправомерните Архангели се намесват в правомерната дейност на Началата, оказвайки вредно влияние, което влошава и отслабва доброто, което се намира в случващото се там по време на борбата.
И ние виждаме как на Изток, носещите добро Архангели направляват, като помощници и защитници това, което формират не съвсем правилно, не съвсем съответстващо на човечността, изостаналите Духове на Формата.
И ние виждаме тогава, как в следствие на сблъсъка на тези двете течения в Средна Европа се образува непрекъсната бъркотия, възникват стълкновения между реформацията и нейните противници, приели такива размери по време на Тридесетгодишната война, а също и станалите след това битки.
към текста >>
211.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И на този съблазнителен зов е особено изложен
изток
ът.
Така говори кравата.
И на този съблазнителен зов е особено изложен изтокът.
Само че това трябва да се разбира така, че изтокът е изложен наистина първо на съблазнителния зов на кравата, защото има древното почитание на кравата в индийската религия, но че, ако този съблазнителен зов би обхванал действително човечеството така, че онова, което се ражда от този съблазнителен зов, би победило, тогава онова, което действува именно от изтока, би изявило една цивилизация, която възпрепя-тствува прогреса, произвежда упадък. Земните демонически сили биха действували едностранчиво върху земната цивилизация. Защото какво би се случило всъщност тогава?
към текста >>
Само че това трябва да се разбира така, че
изток
ът е изложен наистина първо на съблазнителния зов на кравата, защото има древното почитание на кравата в индийската религия, но че, ако този съблазнителен зов би обхванал действително човечеството така, че онова, което се ражда от този съблазнителен зов, би победило, тогава онова, което действува именно от
изток
а, би изявило една цивилизация, която възпрепя-тствува прогреса, произвежда упадък.
Така говори кравата. И на този съблазнителен зов е особено изложен изтокът.
Само че това трябва да се разбира така, че изтокът е изложен наистина първо на съблазнителния зов на кравата, защото има древното почитание на кравата в индийската религия, но че, ако този съблазнителен зов би обхванал действително човечеството така, че онова, което се ражда от този съблазнителен зов, би победило, тогава онова, което действува именно от изтока, би изявило една цивилизация, която възпрепя-тствува прогреса, произвежда упадък.
Земните демонически сили биха действували едностранчиво върху земната цивилизация. Защото какво би се случило всъщност тогава?
към текста >>
И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на
изток
: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето. Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране.
И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата.
Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение. Какво би дало това посвещение?
към текста >>
Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил
изток
а, така че тогава той би могъл да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би могла да бъде създадена една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената.
Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил изтока, така че тогава той би могъл да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би могла да бъде създадена една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената.
Чрез това, всичко, което е действие на въздуха, което е действие на околността, и всичко, което е действие на звездите, ще бъде изкоренено и унищожено. Например това, което човекът изживява чрез протичането на годината, това, което той изживява, като съучаствува в развиващия се и разцъфтяващ се живот на пролетта, в парализиращия се и умиращ живот на есента, всичко това би изгубило своето значение за човека. Човешката цивилизация би била изпълнена с тракането на машините, на трептящите машини и ехото на това тракане, което би се разливало върху Земята от Космоса като една реакция на земния механизъм.
към текста >>
Следователно когато човекът с физически поглед насочен нагоре и с духовния поглед насочен надолу, с физическия поглед насочен на долу и с духовния поглед насочен нагоре, с физическия поглед насочен направо към
изток
и с духовния поглед насочен противоположно към запад, следователно когато човекът е в състояние да направи, щото духовният поглед и физическият поглед да се проникнат един друг нагоре и надолу, напред и назад, тогава той може да чуе действителните, даващите му сила, а не отслабващите го зовове на орела от висините, на лъва от околността, на кравата от вътрешността на Земята.
И така човекът трябва да противопостави своята троична сентенция на едностранните съблазнителни зовове, онази троична сентенция, смисълът на която може да доведе до хармонично съгласуване на едностранностите. Той трябва да се научи да насочва поглед към кравата, но след като е почувствувал основно нейната същност, да насочи поглед нагоре към това, което езикът на звездите изявява. Той трябва да се научи да насочва поглед нагоре към орела и след като е почувствувал основно природата на орела в себе си, да насочи погледа въоръжен с това, което природата на орела му е дала, да насочи този поглед надолу върху това, което покълва и се разцъфтява в Земята и действува от долу нагоре също в организма на човека. И той трябва да се научи да гледа лъва така, че от лъва да му се разкрие това, което подухва във вятъра, което просветва в светкавицата, което проехтява около него в гръмотевицата, което вятърът и бурята произвеждат в течение на годината в целия земен живот, в който е впрегнат човекът.
Следователно когато човекът с физически поглед насочен нагоре и с духовния поглед насочен надолу, с физическия поглед насочен на долу и с духовния поглед насочен нагоре, с физическия поглед насочен направо към изток и с духовния поглед насочен противоположно към запад, следователно когато човекът е в състояние да направи, щото духовният поглед и физическият поглед да се проникнат един друг нагоре и надолу, напред и назад, тогава той може да чуе действителните, даващите му сила, а не отслабващите го зовове на орела от висините, на лъва от околността, на кравата от вътрешността на Земята.
към текста >>
Везна, мярка/жалон/ и число.
Изток
Везна, мярка/жалон/ и число. Изток
към текста >>
212.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Помислете само, как върху западното полукълбо всичко е ориенти рано от север към юг, върху източното кълбо всичко е ориентирано от
изток
на запад.
Видите ли, когато можем да доловим с духовния поглед този процес на Гномите, ние добиваме една подбуда за това, да си представим веднъж и тогава можем да сторим това, как би изглеждала нашата Земя, ако бихме премахнали от нея всичката вода.
Помислете само, как върху западното полукълбо всичко е ориенти рано от север към юг, върху източното кълбо всичко е ориентирано от изток на запад.
Как следователно, ако бихте премахнали водата, бихте получили Америка с нейните планини и с това, което се намира под морето, бихте получили тази Америка като нещо, което протича от север към юг; и ако насочите поглед към Европа бихте получили съответно на посоката на Алпите, Карпатите и т.н. онова, което се намира в тази посока в източното полукълбо. Бихте получили в Земята нещо като формата на един кръст.
към текста >>
213.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от
Изток
на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата.
И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти.
И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата.
Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден. Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия.
към текста >>
В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от
Изток
на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от
Изток
на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден.
И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата. Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра».
В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден.
Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия. И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
към текста >>
Виждате ли, това действително означава живот с този поток, вървящ от
Изток
на Запад.
Виждате ли, това действително означава живот с този поток, вървящ от Изток на Запад.
Защото вие все повече се вживявате в чувството: в духовното, в което встъпвате в съня, живеете не само така, че се разтваряте в духовното, в духовното, в което става това, което външно се отразява в този момент, когато виждате хората, седящи на масата в пансиона. Вие отдавна сте забравили това, но то е тук. Виждате това така, както виждате хората, които често са били охарактеризирани като намиращи се в Акаша-Хрониката. В момента, когато имате това пред себе си, от вас е обхванато това течение от Изток на Запад: течението на втората Йерархия. В това течение на втората Йерархия живее нещо, което външно се отразява в деня.
към текста >>
В момента, когато имате това пред себе си, от вас е обхванато това течение от
Изток
на Запад: течението на втората Йерархия.
Виждате ли, това действително означава живот с този поток, вървящ от Изток на Запад. Защото вие все повече се вживявате в чувството: в духовното, в което встъпвате в съня, живеете не само така, че се разтваряте в духовното, в духовното, в което става това, което външно се отразява в този момент, когато виждате хората, седящи на масата в пансиона. Вие отдавна сте забравили това, но то е тук. Виждате това така, както виждате хората, които често са били охарактеризирани като намиращи се в Акаша-Хрониката.
В момента, когато имате това пред себе си, от вас е обхванато това течение от Изток на Запад: течението на втората Йерархия.
В това течение на втората Йерархия живее нещо, което външно се отразява в деня.
към текста >>
Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на
Изток
.
В течение на цялата година денят се променя. През пролетта той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък. Денят метаморфозира в течение на годината.
Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на Изток.
И това е течението на първата Йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение. Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на Изток и от Изток на Запад. И когато поставим това пред душата си, тогава ние трябва, както съм ви казвал, да поставим пред нашата душа пространствено зимата, ако установим нещо в жив спомен пред своята душа.
към текста >>
Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на
Изток
и от
Изток
на Запад.
През пролетта той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък. Денят метаморфозира в течение на годината. Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на Изток. И това е течението на първата Йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение.
Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на Изток и от Изток на Запад.
И когато поставим това пред душата си, тогава ние трябва, както съм ви казвал, да поставим пред нашата душа пространствено зимата, ако установим нещо в жив спомен пред своята душа.
към текста >>
И това съответства на течението, вървящо от
Изток
на Запад.
Същността на лятната воля - родствената на лятото воля в нас - ни дава възможност да изразим себе си като нейна същност, така че да кажем: Когато усещаме - аз извлякох от моето вътрешно същество деен спомен за някакво старо преживяване, - денят със своята нощ ми носи това отново насреща, допълвайки го с външно пространствено съзерцание.
И това съответства на течението, вървящо от Изток на Запад.
Следователно можем да кажем: В нас зимната воля се превръща в лятна воля, а лятната воля в зимна воля. Ние повече не сме родствени на деня с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата воля, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на Изток: Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Ние повече не сме родствени на деня с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата воля, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на
Изток
: Серафими, Херувими и Престоли.
Същността на лятната воля - родствената на лятото воля в нас - ни дава възможност да изразим себе си като нейна същност, така че да кажем: Когато усещаме - аз извлякох от моето вътрешно същество деен спомен за някакво старо преживяване, - денят със своята нощ ми носи това отново насреща, допълвайки го с външно пространствено съзерцание. И това съответства на течението, вървящо от Изток на Запад. Следователно можем да кажем: В нас зимната воля се превръща в лятна воля, а лятната воля в зимна воля.
Ние повече не сме родствени на деня с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата воля, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на Изток: Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
214.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от
Изток
.
Сега се срещнали две велики течения. Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост. Срещнали се две течения.
Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток.
То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития. От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос. Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството.
към текста >>
215.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на
Изток
и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си. Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота. Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
към текста >>
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на
Изток
всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>
216.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от северо
изток
и сухо-топлото, което струяло от юго
изток
а.
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото. Това за него е било половината от възприемането на света.
По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока.
Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-студеното, сухо-топлото, топло-влажното и студено-влажното. Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
към текста >>
217.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Преминавайки на
Изток
, което в историческа връзка ще направим в следващите дни, бихме намерили нещо различно в Мистериите.
Преминавайки на Изток, което в историческа връзка ще направим в следващите дни, бихме намерили нещо различно в Мистериите.
Обаче днес имам - доколкото все още не всички слушатели са се събрали - да добавя нещо към вече разгледаното и после ще започнем нещо ново.
към текста >>
В съзнанието ни въобще не влиза това, което е влизало в съзнанието на древния египтянин, древния човек от
Изток
а.
За съзнанието на човечеството не са съществували даже външните груби вещества, да не говорим пък за абстракциите, които днес обозначаваме като въглерод, водород, сяра и т.н. Тези неща не са съществували, а всичко това, което се разстилало във външната природа, непосредствено се разглеждало като тяло на божествено-духовните същности, откриващи се в цялата природа. Сега ние ходим в планината, стъпваме по камъните, вземаме ги в ръце, виждайки в тях някаква безучастна субстанция.
В съзнанието ни въобще не влиза това, което е влизало в съзнанието на древния египтянин, древния човек от Изтока.
към текста >>
Така е било в древния Египет и при древните хора от
Изток
а.
Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока.
Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята. И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята. Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно. А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
към текста >>
А когато древният грък или човекът от древния
Изток
вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята. И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята. Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно.
А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
към текста >>
218.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на
Изток
.
Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята.
Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.
към текста >>
Замяна на реалната връзка с Божественото на
Изток
с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на
Изток
; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция.
В древните мистерии моралните импулси не са строго отделени от природните. Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята. Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си. Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии.
Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция.
Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето. Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес.
към текста >>
Краят на цивилизацията на
Изток
а с пожара в Ефес.
Краят на цивилизацията на Изтока с пожара в Ефес.
Преходният период от Александър до Юлиан Отстъпник. Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния.
към текста >>
Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на
Изток
чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст.
Преходният период от Александър до Юлиан Отстъпник. Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния.
Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст.
Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение. Оцеляването на Аристотелевия дух в народната мъдрост. Парацелз. Бьоме. Степени на обучение: гимнастик, оратор, доктор. Последните убежища на аристотелизма съществуват чак до 19-ти век.
към текста >>
219.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния
Изток
.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток.
Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
Но ако се пренесем в света на древния
Изток
, на който гръцката цивилизация е била нещо като късна колония, то ще намерим там душевно устройство, напълно различно от съвременното.
Такава е приблизително разпространената съвременна концепция. Но всичко това се крепи на страшна предубеденост, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка.
Но ако се пренесем в света на древния Изток, на който гръцката цивилизация е била нещо като късна колония, то ще намерим там душевно устройство, напълно различно от съвременното.
Иска ми се веднага да ви покажа с реални примери, как е живял човек на Изток, да кажем, десет-петнадесет хиляди години назад и как по своята природа се е различавал той от гърка и още повече от нас самите.
към текста >>
Иска ми се веднага да ви покажа с реални примери, как е живял човек на
Изток
, да кажем, десет-петнадесет хиляди години назад и как по своята природа се е различавал той от гърка и още повече от нас самите.
Такава е приблизително разпространената съвременна концепция. Но всичко това се крепи на страшна предубеденост, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка. Но ако се пренесем в света на древния Изток, на който гръцката цивилизация е била нещо като късна колония, то ще намерим там душевно устройство, напълно различно от съвременното.
Иска ми се веднага да ви покажа с реални примери, как е живял човек на Изток, да кажем, десет-петнадесет хиляди години назад и как по своята природа се е различавал той от гърка и още повече от нас самите.
към текста >>
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния
Изток
, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци.
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци.
Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли. Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
към текста >>
" Така древният обитател на
Изток
а е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава.
Те са казвали: "В Космоса съществува Земята. И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята. Земята е съществувала по-рано, главата е възникнала по-късно. Моята глава е космическата памет за битието на Земята. Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя.
" Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава.
Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори. Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята. Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения. Конфигурацията на планините по Земята се повтаря в моята глава в конфигурациите на мозъка; аз нося на раменете си образ на планетата Земя. " Така както съвременният човек отнася картините от своята памет към своето преживяване, така древният човек е отнасял своята глава като цяло към планетата Земя.
към текста >>
Древният човек на
Изток
а е възприемал коя да е част от земната повърхност като част от самия себе си, - под него долу е Земята, а над него – атмосферата, обърната към Слънцето.
Ако по-нататък разглеждаме обкръжението на Земята и включим в нашия обзор обкръжаващия Земята въздух, проникнат от слънчева светлина и топлина, то в някакъв смисъл можем да кажем: "Слънцето живее в атмосферата на Земята". Земята се отваря за Вселената; тя внася дейността си в обкръжаващата атмосфера и се отваря за възприемане дейността на Слънцето. Затова всеки човек в тези древни времена е възприемал областта на Земята, в която е живеел, като особено важна.
Древният човек на Изтока е възприемал коя да е част от земната повърхност като част от самия себе си, - под него долу е Земята, а над него – атмосферата, обърната към Слънцето.
Останалата Земя, - в дясно и в ляво, отзад и отпред, - цялата останала Земя се е разтваряла в нещо всеобщо (виж. рис. – лявата част).
към текста >>
По такъв начин, ако древният човек на
Изток
а е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на
изток
, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис.
– в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така.
към текста >>
За древният обитател на
Изток
а това не е било така.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис. – в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт.
За древният обитател на Изтока това не е било така.
Начинът, по който той е осъществявал дишането, е бил за него много дълбоко преживяване и така е стояла работата с всички други неща, които са зависели от характера на отношенията на границата на Земята с космическото пространство.
към текста >>
Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния
Изток
е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце.
Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>
Древните хора от
Изток
а са имали съвсем друго преживяване.
Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида". Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците.
Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване.
Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно. Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи. Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето.
към текста >>
И затова в тези области на най-древния
Изток
, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност.
И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените.
И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност.
Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие.
към текста >>
И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния
Изток
, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята.
И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята.
Паметта не е била вътре, а навън. Навсякъде е имало паметни табла и паметни камъни. Това е била локализираната памет, спомен свързан с местността.
към текста >>
Защото в къщите на хората, когато отидем малко на
изток
в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа.
Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят. Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще позволя на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите. Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка.
Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа.
Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет. Това е външна памет, тя е свързана с мястото.
към текста >>
Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният
Изток
е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия.
Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>
Защото това, което на
Изток
е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет.
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на Гърция.
Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет.
Там е живеел ритъмът. Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса.
към текста >>
Наистина, Древният
Изток
може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма.
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на Гърция. Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет. Там е живеел ритъмът.
Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма.
И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса.
към текста >>
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на
изток
по направление на Азия.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия.
Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>
220.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен
Изток
, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на
Изток
след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на
Изток
и постепенно заселвайки Европа и Азия.
От предната лекция трябва да ви е ясно, че правилен поглед върху историческото развитие на човечеството на Земята е възможен само в случай, че вземем в предвид съвсем различните състояния на душата, които са преобладавали в различните епохи.
Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и постепенно заселвайки Европа и Азия.
Всичко, което е ставало в Древна Азия във връзка с тези народи, се е намирало под влияние на тези хора, чието духовно състояние се е приспособило към ритъма. В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет. В хода на източното развитие тази локализирана памет преминавала в ритмическа, и аз показах, как с гръцкото развитие е станал великия прелом, който е донесъл новия вид памет - времевата.
към текста >>
И ако се наложи да обозначим тези царства в съответствие с терминологията, приета в нашето антропософско познание, - в Древния
Изток
са ги наричали по друг начин, но това не е съществено, ние ще ги назоваваме по нашему, - тогава ще имаме на върха за височайше царство първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли, след това втората йерархия: Господства, Сили, Власти, - и третата йерархия: Начала, Архангели, Ангели.
Там, долу, е било това царство, което е станало за нас земно царство. Човек е живеел вътре в него. Но той си е представял (виж рис. на стр. 14), че там, където свършва едно царство (светло), започва друго (жълто-червено), след това, по-нагоре от него, още едно (синьо); и накрая, най-високото от достижимите царства (оранжево).
И ако се наложи да обозначим тези царства в съответствие с терминологията, приета в нашето антропософско познание, - в Древния Изток са ги наричали по друг начин, но това не е съществено, ние ще ги назоваваме по нашему, - тогава ще имаме на върха за височайше царство първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли, след това втората йерархия: Господства, Сили, Власти, - и третата йерархия: Начала, Архангели, Ангели.
към текста >>
А после следва четвъртото царство, където обитават човешките същества, царство, в което ние - в съответствие със съвременния метод на познание - наблюдаваме прости природни обекти и процеси; но в тях човекът на Древния
Изток
е възприемал цялата природа пронизана от елементарните духове на водата и земята.
А после следва четвъртото царство, където обитават човешките същества, царство, в което ние - в съответствие със съвременния метод на познание - наблюдаваме прости природни обекти и процеси; но в тях човекът на Древния Изток е възприемал цялата природа пронизана от елементарните духове на водата и земята.
Това е била Азия (виж рис.).
към текста >>
Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния
Изток
.
Азия е означавала низшето духовно царство, в което са обитавали човешките същества. Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух.
Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток.
За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени.
към текста >>
Такива примерно са били познанията на хората от Древния
Изток
относно кислорода и азота.
Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух. Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток. За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа.
Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота.
И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>
За човека от Древния
Изток
, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи.
Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ. Той чува вик: "Пожар! " – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде. Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят!
За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи.
Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>
Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния
Изток
е достигал същото съзнание, което вие имате сега!
А посветените в мистериите са достигали вече следващата степен на съзнание. Каква е била природата и?
Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега!
Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието.
към текста >>
Никой в Древния
Изток
не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено.
А посветените в мистериите са достигали вече следващата степен на съзнание. Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си.
Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено.
Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния
Изток
, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени.
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени.
Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега. Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
към текста >>
От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на
изток
, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали.
И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно битие. Но ние намираме също сред тези народи нещо такова, което на повечето от нас може да се стори крайно варварско. На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дяволско.
От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали.
Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта. И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им.
към текста >>
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния
Изток
.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток.
И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека.
към текста >>
221.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на
Изток
, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи.
В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото. За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад. Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период. Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време.
Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи.
В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи.
към текста >>
Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния
Изток
, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво. И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите.
Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях.
Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
към текста >>
222.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния
Изток
са наричали Азия.
Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия. Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги. Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието.
Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия.
"Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
към текста >>
Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с
Изток
а.
Не без умисъл ви говорих за "Песента на Александър".
Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с Изтока.
Защото стоящото в основата на тези неща усещане, както видяхме, е било все още широко разпространено в сравнително късен период на средновековието. И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах. Значението на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, далеч в миналото, а от друга – далеч в бъдещето. Важно е да се разбере, че всемирно-историческият трагизъм осеня всичко, което е свързано с Аристотел и Александър. Даже външно трагизмът се проявява.
към текста >>
Обаче някои от тях достигнали
Изток
а, където още се пазело разбирането на такива истини.
Стоейки пред огромната женска фигура в Хибернийските мистерии, ученикът е имал много ярко преживяване на това, че етерът в действителност не принадлежи на Земята, но ежегодно се сваля тук от елементарните духове за нуждите на разцъфтяващия живот. И така е било и за Аристотел. Той все още е имал дълбоко проникновение за връзката на човешкото същество с Космоса. Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада.
Обаче някои от тях достигнали Изтока, където още се пазело разбирането на такива истини.
Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези народи. /*Теофраст, 390-305 пр. Р.X. - ученик на Аристотел, наречен наследник на Аристотел в качеството му на ръководител на атинската школа на перипатетиците./
към текста >>
В наши дни, пътешествайки на
изток
, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи).
Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята.
В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи).
Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм. Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава. Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51).
към текста >>
Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на
изток
, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава.
Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм.
Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава.
Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51).
към текста >>
Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при напредване на
изток
.
Под това не трябва да се разбира, че ако човек отива в Азия, то ще бъде напълно изсушен. Ние се сблъскваме тук, разбира се, с такива въздействия, които Александър е могъл да усеща в себе си, след като е получил ръководство и указания от Аристотел.
Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при напредване на изток.
По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста. Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влажността.
към текста >>
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-
изток
, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-
изток
, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент.
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
/*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
към текста >>
Затова ние трябва да виждаме в тези събития проява на огромния, дълбок напредък в историческото развитие на човечеството и решаващ момент в хода на цялата европейска цивилизация в нейните връзки с
Изток
а.
Това е бил начин на изразяване, тясно свързан както с природното, така и с моралното. По-подробно ще разкажа за това утре. Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен напредък, който станал в световната история. В онези времена още е било възможно по интимен начин да се говори на учениците за великите мистерии от миналото. А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало.
Затова ние трябва да виждаме в тези събития проява на огромния, дълбок напредък в историческото развитие на човечеството и решаващ момент в хода на цялата европейска цивилизация в нейните връзки с Изтока.
към текста >>
223.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Само тогава ще достигнем до значението на събитията от древните и по-нови времена, ако разберем и оценим големия напредък, който станал в характера на мистериите (които всъщност са източника от който са произлезли всички древни цивилизации) при прехода от
Изток
на Запад и, на първо място, в Гърция.Този напредък е имал следния характер.
Сред мистериите на древността Ефес заема особено място. Вие помните, че разглеждайки ролята на Александър в развитието на Запада, аз споменах също мистериите от Ефес.
Само тогава ще достигнем до значението на събитията от древните и по-нови времена, ако разберем и оценим големия напредък, който станал в характера на мистериите (които всъщност са източника от който са произлезли всички древни цивилизации) при прехода от Изток на Запад и, на първо място, в Гърция.Този напредък е имал следния характер.
към текста >>
Когато се обръщаме към древните мистерии на
Изток
, навсякъде получаваме впечатление: жреците в мистериите, опирайки се на вижданията си, са можели да откриват на учениците си велики и важни истини.
Когато се обръщаме към древните мистерии на Изток, навсякъде получаваме впечатление: жреците в мистериите, опирайки се на вижданията си, са можели да откриват на учениците си велики и важни истини.
Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова повече тези мъдреци или жреци са имали власт да извикват в мистериите непосредственото присъствие на самите богове, духовните същества, които управляват планетарните светове, управляват събитията и явленията на Земята. Боговете реално са присъствали там.
към текста >>
Тези, които са възприели възпитание и обучение на
Изток
примерно, във времената на Гилгамеш, са можели да си кажат, че така е било някога.
След това човешкото същество отделило от себе си този растителен свят. Представете си, че сте станали огромни, като цялата Земя, а след това сте отделили, като че сте отделили вътре в себе си растителното начало на природата, и тази растителна субстанция преминава чрез метаморфоза във водния елемент – заражда се, увяхва, разцъфтява, видоизменя се, приемайки различен облик и форма, - тогава вие отново ще извикате в душата си чувства и преживявания за това, как е било някога.
Тези, които са възприели възпитание и обучение на Изток примерно, във времената на Гилгамеш, са можели да си кажат, че така е било някога.
И когато те са гледали около себе си по поляните и са виждали растежа на зеленината и цветята, те казвали: ние отделихме растенията от себе си, ние ги отделихме от себе си на ранните степени от нашето развитие и Земята ги прие. Земята ги дари с корени и им придаде дървесната природа; дървесната природа в света на растенията произлиза от Земята. Но растителната природа като такава е била като цяло отхвърлена от човешкото същество и възприета от Земята. По такъв начин човек усещал вътрешно родство с цялата растителна природа.
към текста >>
Така ние намираме в мистериите по целия
Изток
грандиозен природен възглед.
Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед.
По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата. Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите.
към текста >>
На
Изток
самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите.
Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед. По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата. Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята.
На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите.
Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура. Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>
Така, че особеност на мистериите на
Изток
а е била определена зависимост от мястото и времето.
Ако моментът се пропуснел, то се е налагало да се чака понякога и до тридесет години, докато тези божества отново се открият в мистериите. Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в сферата на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н. Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания. Съвършено различни откровения се възприемали в дълбината на планинската пещера или високо по върховете. Или пък откровението се различавало в зависимост от това, човек край брега ли е бил или навътре в континента Азия.
Така, че особеност на мистериите на Изтока е била определена зависимост от мястото и времето.
В Гърция грандиозните, гигантските реалности изчезвали. Изображенията все още оставали. И тези изображения не зависели от времето на годината, хода на столетието или мястото: хората са можели да имат изображения, когато са се подготвили по правилния начин, когато са правели едно или друго упражнение или са извършвали едно или друго лично жертвоприношение. Ако човек е достигнел известно равнище в жертвоприношенията или в личната зрелост, тогава по силата на това, че той като човешко същество се е придвижил напред, е можел да съзерцава сенките на великите мирови събития и великите мирови същества.
към текста >>
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния
Изток
към Гърция.
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към Гърция.
Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете. Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма. По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
към текста >>
Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния
Изток
, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества.
По нататък, мистериите на Ефес стоят по средата между древноизточните и гръцките мистерии. Те заемат особено място.
Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества.
В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства. Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб. Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад. Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек.
към текста >>
Така че, от една страна, по отношение на съдържанието на своите мистерийни истини, мистериите на Ефес още гледали назад, към Древния
Изток
, докато, от друга страна, те вече са били насочени към развитието на самия човек и затова се приспособявали към природата и характера на гърка.
Заедно с това мистерии от Ефес били, така да се каже, предназначени първи да се обърнат към Запада. Като такива те вече имали независимост от времената на годината или от хода на века; също така не зависели и от мястото на Земята. В Ефес се опирали на упражненията, през които е преминавало човешкото същество, ставайки зряло благодарение на жертвоприношенията и самоотдаването на боговете.
Така че, от една страна, по отношение на съдържанието на своите мистерийни истини, мистериите на Ефес още гледали назад, към Древния Изток, докато, от друга страна, те вече са били насочени към развитието на самия човек и затова се приспособявали към природата и характера на гърка.
Това били най- последните от източните мистерии на Гърция, където титаничните древни истини са можели все още да се доближат до човека; защото на Изток мистериите в общи линии вече стигнали до упадък.
към текста >>
Това били най- последните от източните мистерии на Гърция, където титаничните древни истини са можели все още да се доближат до човека; защото на
Изток
мистериите в общи линии вече стигнали до упадък.
Заедно с това мистерии от Ефес били, така да се каже, предназначени първи да се обърнат към Запада. Като такива те вече имали независимост от времената на годината или от хода на века; също така не зависели и от мястото на Земята. В Ефес се опирали на упражненията, през които е преминавало човешкото същество, ставайки зряло благодарение на жертвоприношенията и самоотдаването на боговете. Така че, от една страна, по отношение на съдържанието на своите мистерийни истини, мистериите на Ефес още гледали назад, към Древния Изток, докато, от друга страна, те вече са били насочени към развитието на самия човек и затова се приспособявали към природата и характера на гърка.
Това били най- последните от източните мистерии на Гърция, където титаничните древни истини са можели все още да се доближат до човека; защото на Изток мистериите в общи линии вече стигнали до упадък.
към текста >>
Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния
Изток
и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма.
За да проникнем в значението на това събитие ще припомним следното. Трябва да помним, че в тези две души, които са станали впоследствие Аристотел и Александър Велики, е живеело, на първо място, всичко това, което те възприели в отдалечените в миналото времена, а след това го изучили. И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена ценност. И ние можем да кажем, че цялата Азия - в тази нейна "гръцка" форма, която тя приела в Ефес, - живеела в тези две души и особено в душата на този, който впоследствие станал Александър Велики. Представете си ролята, изиграна от тази личност.
Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма.
Само си представете това. Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес! Ако съумеем да си изградим представа за това, ще можем правилно да оценим факта, че в деня, когато се е родил Александър, Херострат е хвърлил факела в светилището на Ефес; в същия този ден, когато се е родил Александър, храмът на Диана Ефеска е бил предателски изгорен до основи. Той изчезнал завинаги; неговият монументален документ с всичко отнасящо се до него, престанало да съществува. Той съществувал само като историческа мисия в душата на Александър и неговия учител Аристотел.
към текста >>
Вие лесно ще разберете, как това, което на
Изток
е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес.
А сега вие трябва да свържете всичко това, което е живяло в душата на Александър, с това, за което говорих вчера, когато ви показах, как мисията на Александър Велики е била вдъхновена от импулс, излизащ от конфигурацията на Земята.
Вие лесно ще разберете, как това, което на Изток е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес.
Другите мистерии били, всъщност, вече упадъчни, съхраняващи само традиции, макар и да трябва да кажем, че тези традиции са могли все още да пробудят ясновидски сили в особено надарени натури. Но великолепието и славата, титаничността на старите времена отминали. С Ефес окончателно угаснала светлината, разпространявана от Изток. Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в Гърция, - в призрачна, сянкова картина. Оттук и идеята за експедицията към Азия; при това е било необходимо да се придвижи колкото се може по-далеч, за да може още един път да донесе на Изтока – макар и в призрачната форма, в която е съществувало в гръцката култура, - това, което той е изгубил.
към текста >>
С Ефес окончателно угаснала светлината, разпространявана от
Изток
.
А сега вие трябва да свържете всичко това, което е живяло в душата на Александър, с това, за което говорих вчера, когато ви показах, как мисията на Александър Велики е била вдъхновена от импулс, излизащ от конфигурацията на Земята. Вие лесно ще разберете, как това, което на Изток е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес. Другите мистерии били, всъщност, вече упадъчни, съхраняващи само традиции, макар и да трябва да кажем, че тези традиции са могли все още да пробудят ясновидски сили в особено надарени натури. Но великолепието и славата, титаничността на старите времена отминали.
С Ефес окончателно угаснала светлината, разпространявана от Изток.
Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в Гърция, - в призрачна, сянкова картина. Оттук и идеята за експедицията към Азия; при това е било необходимо да се придвижи колкото се може по-далеч, за да може още един път да донесе на Изтока – макар и в призрачната форма, в която е съществувало в гръцката култура, - това, което той е изгубил.
към текста >>
Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на
Изток
а изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в Гърция, - в призрачна, сянкова картина.
А сега вие трябва да свържете всичко това, което е живяло в душата на Александър, с това, за което говорих вчера, когато ви показах, как мисията на Александър Велики е била вдъхновена от импулс, излизащ от конфигурацията на Земята. Вие лесно ще разберете, как това, което на Изток е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес. Другите мистерии били, всъщност, вече упадъчни, съхраняващи само традиции, макар и да трябва да кажем, че тези традиции са могли все още да пробудят ясновидски сили в особено надарени натури. Но великолепието и славата, титаничността на старите времена отминали. С Ефес окончателно угаснала светлината, разпространявана от Изток.
Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в Гърция, - в призрачна, сянкова картина.
Оттук и идеята за експедицията към Азия; при това е било необходимо да се придвижи колкото се може по-далеч, за да може още един път да донесе на Изтока – макар и в призрачната форма, в която е съществувало в гръцката култура, - това, което той е изгубил.
към текста >>
Оттук и идеята за експедицията към Азия; при това е било необходимо да се придвижи колкото се може по-далеч, за да може още един път да донесе на
Изток
а – макар и в призрачната форма, в която е съществувало в гръцката култура, - това, което той е изгубил.
Вие лесно ще разберете, как това, което на Изток е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес. Другите мистерии били, всъщност, вече упадъчни, съхраняващи само традиции, макар и да трябва да кажем, че тези традиции са могли все още да пробудят ясновидски сили в особено надарени натури. Но великолепието и славата, титаничността на старите времена отминали. С Ефес окончателно угаснала светлината, разпространявана от Изток. Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в Гърция, - в призрачна, сянкова картина.
Оттук и идеята за експедицията към Азия; при това е било необходимо да се придвижи колкото се може по-далеч, за да може още един път да донесе на Изтока – макар и в призрачната форма, в която е съществувало в гръцката култура, - това, което той е изгубил.
към текста >>
И сега виждаме, че Александър, осъществявайки тази експедиция, съвсем не смята да покорява съществуващите култури, не се старае да присади елинизма на
Изток
в какъвто и да е външен смисъл.
И сега виждаме, че Александър, осъществявайки тази експедиция, съвсем не смята да покорява съществуващите култури, не се старае да присади елинизма на Изток в какъвто и да е външен смисъл.
Навсякъде, където и да пристигал, Александър Велики не само приемал обичаите на страната, но е можел също непосредствено да изхожда от помислите и копнежите на хората, обитаващи завзетата територия, можел е да се проникне с техните мисли. Когато той пристига в Египет, в Мемфис, го възприемат като спасител и освободител от духовната лутаница, сковаваща местното население. Той дарява персийското царство с култура и цивилизация, каквито самите перси никога не биха могли да произведат. Той прониква даже в Индия. Замисля план да доведе до равновесие, до хармония елинската и източната цивилизация.
към текста >>
Но той проникнал на
Изток
чак до Индия, а също в Египет.
Академиите, основани в Александрия, в Северен Египет, са по-известни: те са имали огромно значение за по-късните времена. Но на първо място по важност е фактът, че по цяла Азия били учредени големи и малки академии, в които в последващите времена се съхранявали и изучавали трудовете на Аристотел. Започнатото по такъв начин от Александър продължавало да действа в Мала Азия векове, отново и отново повтаряйки се сякаш със затихващо ехо. С един мощен удар Александър насадил аристотелевското разбиране за природата в Азия и даже в Индия. Ранната смърт му попречила да достигне Арабия, макар това да е било основната му цел.
Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет.
Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората. Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър. В последващите години много учени излезли от Гърция. Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>
Светлината, излизаща от
Изток
а (червено отдясно наляво, светлото петно, рис.
С това е бил осъществен чуден подвиг!
Светлината, излизаща от Изтока (червено отдясно наляво, светлото петно, рис.
на стр. 63), унищожена в Ефес от факела на Херострат, - тази светлина, по-точно, нейния призрачен отблясък, сега отново се разгоряла от Гърция и продължила да сияе (светло-зелено отляво надясно) - до този драматичен момент, когато под източно-римската тирания* школите на гръцките философи били окончателно закрити.
към текста >>
И Александър, в чиито ден на раждане паднал физическият Ефес, решил да основе духовен Ефес, който би пръскал далеч на
Изток
и на Запад своята слънчева светлина.
Във всичко това виждаме взаимодействие на два елемента: един – вървящ напред, и друг, - изоставащ назад. Мисията на Александър се базирала повече или по-малко несъзнателно на следния факт: вълните на цивилизацията прониквали Гърция на луциферически принцип, докато в Азия те оставали на заден план по ариманически начин. В Ефес е имало равновесие.
И Александър, в чиито ден на раждане паднал физическият Ефес, решил да основе духовен Ефес, който би пръскал далеч на Изток и на Запад своята слънчева светлина.
В това всъщност е била целта, стояща в основата на всичко, което е предприемал: да основе духовен Ефес, простиращ се през Мала Азия на Изток до Индия, включвайки също египетска Африка и източна Европа.
към текста >>
В това всъщност е била целта, стояща в основата на всичко, което е предприемал: да основе духовен Ефес, простиращ се през Мала Азия на
Изток
до Индия, включвайки също египетска Африка и източна Европа.
Във всичко това виждаме взаимодействие на два елемента: един – вървящ напред, и друг, - изоставащ назад. Мисията на Александър се базирала повече или по-малко несъзнателно на следния факт: вълните на цивилизацията прониквали Гърция на луциферически принцип, докато в Азия те оставали на заден план по ариманически начин. В Ефес е имало равновесие. И Александър, в чиито ден на раждане паднал физическият Ефес, решил да основе духовен Ефес, който би пръскал далеч на Изток и на Запад своята слънчева светлина.
В това всъщност е била целта, стояща в основата на всичко, което е предприемал: да основе духовен Ефес, простиращ се през Мала Азия на Изток до Индия, включвайки също египетска Африка и източна Европа.
към текста >>
Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на
Изток
.
Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н. И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим. До там всичко е ясно.
Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток.
Там ние трябва да гледаме чрез имагинации. За там е необходимо духовно виждане.
към текста >>
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на
Изток
.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток.
Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него.
към текста >>
Гледайки на
Изток
, ние трябва да се обърнем към имагинациите.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток.
Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите.
Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него. И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме.
към текста >>
Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на
Изток
а, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток. Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал.
Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер.
Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него. И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес.
към текста >>
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на
Изток
приноса на Гърция в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
И така, ние имаме пред себе си образа на Древна Азия с нейните мистерийни центрове, а на преден план Ефес и учениците в неговите мистерии.
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на Гърция в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
към текста >>
Вглеждайки се в
Изток
а и давайки на нашата имагинация да се откъсне от потресаващите събития, които наблюдаваме там, можем да видим в истинска светлина тази древна глава от човешката история, - защото тя би трябвало да бъде схващана чрез имагинации.
Вглеждайки се в Изтока и давайки на нашата имагинация да се откъсне от потресаващите събития, които наблюдаваме там, можем да видим в истинска светлина тази древна глава от човешката история, - защото тя би трябвало да бъде схващана чрез имагинации.
А след това ние постепенно разпознаваме на преден план възхода на римския свят, света на средновековието, светове, които продължават до нашето време. Всички други разделения на историята на периоди - древен, средновековен и нов, или както и още да ги нарекат, - водят до лъжливи представи. Но ако дълбоко и внимателно изучите картината, която поставих пред вас, тя ще ви даде истинско проникновение в скритите течения, пронизващи европейската история чак до наши дни.
към текста >>
224.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Особено важен за разбиране историята на Запада в неговото отношение към
Изток
а е периодът от три-четири столетия преди до три-четири столетия след Мистерията на Голгота.
Особено важен за разбиране историята на Запада в неговото отношение към Изтока е периодът от три-четири столетия преди до три-четири столетия след Мистерията на Голгота.
Истинското значение на събитията, които разглеждаме, - събития, достигнали апогей в подема на аристотелизма и в експедициите на Александър в Азия, - се съдържа в този факт, че те образуват сякаш завършек на цивилизацията на Изтока, която все още е била потопена в импулсите от мистериите.
към текста >>
Истинското значение на събитията, които разглеждаме, - събития, достигнали апогей в подема на аристотелизма и в експедициите на Александър в Азия, - се съдържа в този факт, че те образуват сякаш завършек на цивилизацията на
Изток
а, която все още е била потопена в импулсите от мистериите.
Особено важен за разбиране историята на Запада в неговото отношение към Изтока е периодът от три-четири столетия преди до три-четири столетия след Мистерията на Голгота.
Истинското значение на събитията, които разглеждаме, - събития, достигнали апогей в подема на аристотелизма и в експедициите на Александър в Азия, - се съдържа в този факт, че те образуват сякаш завършек на цивилизацията на Изтока, която все още е била потопена в импулсите от мистериите.
към текста >>
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на
Изток
а сложил престъпният пожар в Ефес.
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на Изтока сложил престъпният пожар в Ефес.
След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из Гърция. А четиристотин години след Мистерията на Голгота станало друго велико събитие, от което е видно това, което още е останало от отломките – защото така можем да ги наречем – от мистериите. Да се вгледаме в образа на Юлиан Отстъпник*./* Юлиан, наречен отстъпник, - римски император (361-363) - виж лекцията от 19 април 1917 г. в "Градивните камъни за разбиране на Мистерията на Голгота" (GA, том 175)./ Юлиан Отстъпник е римски император, получил посвещение в IV век в степен, каквато е била тогава възможна, - чрез един от йерофантите на Елевзинските мистерии. Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на Изтока, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Елевзинските мистерии.
към текста >>
Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на
Изток
а, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Елевзинските мистерии.
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на Изтока сложил престъпният пожар в Ефес. След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из Гърция. А четиристотин години след Мистерията на Голгота станало друго велико събитие, от което е видно това, което още е останало от отломките – защото така можем да ги наречем – от мистериите. Да се вгледаме в образа на Юлиан Отстъпник*./* Юлиан, наречен отстъпник, - римски император (361-363) - виж лекцията от 19 април 1917 г. в "Градивните камъни за разбиране на Мистерията на Голгота" (GA, том 175)./ Юлиан Отстъпник е римски император, получил посвещение в IV век в степен, каквато е била тогава възможна, - чрез един от йерофантите на Елевзинските мистерии.
Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на Изтока, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Елевзинските мистерии.
към текста >>
И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на
Изток
а.
И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот. От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция. Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието.
И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
Човекът от
Изток
а е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес.
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим. Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе.
Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес.
Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали. Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете. Боговете повелявали, човек изпълнявал.
към текста >>
Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на
Изток
а, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете.
Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали.
Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете.
Боговете повелявали, човек изпълнявал. И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената воля и човешкото действие.
към текста >>
Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на
Изток
а.
В Ефес за първи път виждаме нещо друго. Там учениците в мистериите, както съм ви казвал, са били загрижени за състоянието на собствената си зрелост и повече не наблюдавали времето и периодите на годината. Появил се първият признак на личността. Там в предните инкарнации Аристотел и Александър Велики възприели личностния импулс.
Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока.
Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в Гърция.
към текста >>
На
Изток
древното виждане на боговете тръгнало към упадък след изгарянето на Ефес.
На Изток древното виждане на боговете тръгнало към упадък след изгарянето на Ефес.
В Хиберния то останало още няколко века след Христа, но впоследствие изчезнало и там. И всичко, което се е излъчило от Мистерията на Голгота, се развило чрез традицията, предавало се е по пътя на устната традиция и ние виждаме на Запад растеж на цивилизацията, основаващ се изцяло на устната традиция. По-късно тази цивилизация се опира, по-скоро на външно наблюдение на природата, на изследване на природата с помощта на външните сетива, което съответства на традицията - писмена или устна - в сферата на историята.
към текста >>
Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на
Изток
(далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво).
По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни личности, явяващи се свидетелство за Аристотелевите духовни наставления; сега и от тях няма.
Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на Изток (далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво).
Но това, което било пренесено на Изток, отново се върнало назад. В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно познание е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах.
към текста >>
Но това, което било пренесено на
Изток
, отново се върнало назад.
По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни личности, явяващи се свидетелство за Аристотелевите духовни наставления; сега и от тях няма. Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на Изток (далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво).
Но това, което било пренесено на Изток, отново се върнало назад.
В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно познание е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах.
към текста >>
225.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на
Изток
а.
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот.
Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока.
към текста >>
На
Изток
, на Запад, на Север, на Юг;
На Изток, на Запад, на Север, на Юг;
към текста >>
Нека се запали от
Изток
това,
Нека се запали от Изток това,
към текста >>
На
Изток
, на Запад, на Север, на Юг;
На Изток, на Запад, на Север, на Юг;
към текста >>
На
Изток
, на Запад, на Север, на Юг;
На Изток, на Запад, на Север, на Юг;
към текста >>
226.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския
Изток
, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите.
А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо.
И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите.
Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград. Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
към текста >>
Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския
Изток
, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят.
Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят.
към текста >>
227.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на
Изток
в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците.
Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от наблюдението на фактите в живота. Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар. Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците.
За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците.
След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот. И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права.
към текста >>
След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на
Изток
, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот.
Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар. Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците.
След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот.
И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време.
към текста >>
228.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Те искат, така да се каже, да прокарат това, което имат като ударна сила, през европейския
Изток
към Средна Европа.
в цяла предна Азия. Ние го виждаме да царува по такъв начин, какъвто аз току-що описах. С това ние имаме едната линия, в която мохамеданизмът се разпространява от Арабия на север през цяла Предна Азия. Арабите постоянно обсаждат Константинопол. Те хлопат на вратите на Европа.
Те искат, така да се каже, да прокарат това, което имат като ударна сила, през европейския Изток към Средна Европа.
към текста >>
През време на Харун ал Рашид те са гледали към
Изток
, след това в Средна Европа те са се обърнали и гледат на Запад към лорд Бейкън.
Да, тогава ние откриваме истинската арабска отсенка в тези съчинения на лорд Бейкън. И ние ще си обясним също така някои неща относно характера на лорд Бейкън, който е изпитал толкова много нападки, когато виждаме именно в лицето на лорд Бейкън едно превъплъщение на Харун ал Рашид. От живота, от практическия културен живот, който царуваше в двореца на Харун ал Рашид в Багдат, пред който с право се прекланя самият Карл Велики, се е получило това, което по-късно се прояви по един абстрактен начин в абстрактния учен лорд Бейкън. Но от своя страна човек се прекланя пред лорд Бейкън. И бихме искали да кажем, че който изучава начина, по който европейската цивилизация се е отнасяла спрямо Харун ал Рашид в 8-то, 9-то столетие, и който след това изучава как европейските научни кръгове са се отнасяли към лорд Бейкън, той има впечатлението, че хората просто са се обърнали.
През време на Харун ал Рашид те са гледали към Изток, след това в Средна Европа те са се обърнали и гледат на Запад към лорд Бейкън.
към текста >>
Обаче тук на
Изток
всичко бе заглъхнало, бих искал да кажа; на
Изток
арабизмът можа да хлопа само слабо на вратите на Европа, той не можа да проникне по-нататък.
Обаче тук на Изток всичко бе заглъхнало, бих искал да кажа; на Изток арабизмът можа да хлопа само слабо на вратите на Европа, той не можа да проникне по-нататък.
Тогава онези личности, които бяха преминали през вратата на смъртта, след като бяха действали в тази област, изживяха нещо като едно отблъскване, като една невъзможност да проникнат по-нататък. Тяхното земно дело бе разбито. Това произведе даже определено парализиране на душевния живот между смъртта и едно ново раждане. И тук пред нас се представя нещо твърде интересно.
към текста >>
229.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Другите трима, за които ви говорих, които бяха събрани приблизително в същото десетилетие заедно с него върху един земен кът, тези други трима в миналото са били негови ученици, отбележете добре - негови ученици, събрани от всички посоки на света, единият далеч от север, другият далеч от
Изток
, третият далеч от Запад; неговите ученици бяха събрани от всички посоки на Земята.
За нас сега, когато сме се насочили вече в определена посока, веднага се просветляват обясненията за други кармически връзки.
Другите трима, за които ви говорих, които бяха събрани приблизително в същото десетилетие заедно с него върху един земен кът, тези други трима в миналото са били негови ученици, отбележете добре - негови ученици, събрани от всички посоки на света, единият далеч от север, другият далеч от Изток, третият далеч от Запад; неговите ученици бяха събрани от всички посоки на Земята.
към текста >>
Само че по-късно то отново е било възобновено във връзка със завещанието на Петър Велики[7], било е възобновено и преобразено, но то произхожда от много стари времена, а именно, че от Константинопол някога Паладиумът трябвало да дойде нагоре към Северо
изток
.
Съществува едно сказание, което е било създадено по един чуден начин по-късно, което обаче е много старо.
Само че по-късно то отново е било възобновено във връзка със завещанието на Петър Велики[7], било е възобновено и преобразено, но то произхожда от много стари времена, а именно, че от Константинопол някога Паладиумът трябвало да дойде нагоре към Североизток.
От това в по-късна Русия се е родило мнението, че Паладиумът трябва да бъде пренесен от Константинопол в Русия. Тогава онова, което е било свързано с него, само че е било корумпирано от турците, ще премине във властта на Източна Европа.
към текста >>
Някога той тръгва от
Изток
, за да вземе Паладиума.
Но при Лорд Байрон - аз само споменах втория, защото иначе не бих се запознал с Лорд Байрон, ако при него не би ме завел пътят на другия, - при Лорд Байрон ние виждаме как кармата се проявява.
Някога той тръгва от Изток, за да вземе Паладиума.
Когато се ражда на Запад, той отива да помага, за да бъде осъществен духовният Паладиум в 19-то столетие - свободата. И той отива, привлечен от същата онази област на Земното кълбо, поне от същата посока, към която в миналото се е насочил от другата страна. Действително нещо потресаващо е да видим, как една и съща индивидуалност идва в същата област на Земята в единия земен живот от едната страна, в другия земен живот от другата страна; в единия земен живот призована от това, което според възгледите на тогавашното време беше дълбоко потопено в мита, в другия земен живот привлечен от онова, което епохата на просвещението беше произвела като велик идеал. В това има нещо потресаващо.
към текста >>
230.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на
Изток
в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури бяха създали във всички области на живота.
Защото, развиващата се по същото време в Европа култура, всъщност е била една примитивна култура.
През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури бяха създали във всички области на живота.
Архитектура, астрономия - както беше практикувана тогава, - философия, мистика, изкуства, география, поезия разцъфтяваха в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за
Изток
а - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена.
И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия. В по-голямата си част това бяха такива хора, които получаваха своето образование в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи.
Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена.
В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение.
към текста >>
През време на живота си между смъртта и едно ново раждане съветникът на Харун ал Рашид избра пътя през
Изток
а на Европа към Средна Европа.
През време на живота си между смъртта и едно ново раждане съветникът на Харун ал Рашид избра пътя през Изтока на Европа към Средна Европа.
Той се прероди в Средна Европа, всред средноевропейския духовен живот, като Амос Комениус[5].
към текста >>
И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към
Изток
, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от
Изток
насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия.
И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия.
Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение. Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник.
към текста >>
Това, което беше написано в писмата изпращани от Запад на
Изток
и от
Изток
на Запад, беше живото сливане на две души, които се срещнаха по този начин, след като бяха сложили основата за тази среща през времето, когато действаха заедно на
Изток
в 8-то и 9-то столетие и след това се съединиха за една противоположна и все пак хармонична съвместна дейност.
Това, което беше написано в писмата изпращани от Запад на Изток и от Изток на Запад, беше живото сливане на две души, които се срещнаха по този начин, след като бяха сложили основата за тази среща през времето, когато действаха заедно на Изток в 8-то и 9-то столетие и след това се съединиха за една противоположна и все пак хармонична съвместна дейност.
към текста >>
И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към
Изток
през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там.
И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там.
Той трябваше да донесе християнството. Той потеглил с онези хора, които бяха импулсирани от ирландското посвещение. Заедно с тях е трябвало да пренесе християнството. По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария. Той приема всичко това много надълбоко.
към текста >>
231.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия
Изток
, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата.
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата.
Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят. Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането.
към текста >>
Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия
Изток
, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия
Изток
през първите столетия след основаването на християнството.
Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството.
В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите. Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира. И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос.
към текста >>
И точно в тези мистерии от Близкия
Изток
през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос.
Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството. В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите. Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира.
И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос.
към текста >>
И в тези мистерии на Близкия
Изток
живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота?
През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота.
И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота?
Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос? - Този беше парещият въпрос на близкоизточните мистерии.
към текста >>
232.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Русо потвърждава това от лична опитност в Египет и от
Изток
а, където е убил няколко жаби по този начин.
[1] Така разказва например още Русо: Отнася се за място в книгата на Блаватска «Разбулената Изида», стр. 399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на животни oculis intentis след четвърт час могат да предизвикат смъртта им.
Русо потвърждава това от лична опитност в Египет и от Изтока, където е убил няколко жаби по този начин.
Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема слабост, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.)
към текста >>
233.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Много точно си спомням, че видях, как от вечерната заря постепенно се появи проблясваща в синьо светлина, която се задвижи от Запад на
Изток
.
Много точно си спомням, че видях, как от вечерната заря постепенно се появи проблясваща в синьо светлина, която се задвижи от Запад на Изток.
Към полунощ аз видях, за което много точно си спомням, Слънцето в противоположната точка на небето по отношение на точката, където то се намираше в своята блестяща обедна сила; съзерцавах това среднощно Слънце в неговото сияние, в неговото искрене, което прави толкова силно морално впечатление, съзерцавах го зад Земята. Аз видях Слънцето в полунощ. -
към текста >>
234.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нека разгледаме една такава фантастично окарикатурена, изкривена форма на цивилизацията, каквато днес виждаме в сегашния Европейски
Изток
, и нека погледнем какво става, когато хора, които принадлежат на такава общност, минат през вратата на смъртта?
А сега нека оставим настрана тези катастрофи. Нека насочим поглед към емоционални прояви, развити по фанатичен начин от група хора, както охарактеризирах това в случаи, където се проявява произлизащото само от човека, ако той живее напълно в нереалното и освен това действа разрушително.
Нека разгледаме една такава фантастично окарикатурена, изкривена форма на цивилизацията, каквато днес виждаме в сегашния Европейски Изток, и нека погледнем какво става, когато хора, които принадлежат на такава общност, минат през вратата на смъртта?
към текста >>
235.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от
изток
а на хора /българи, бугри, еретици/.
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането.
Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/.
Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос. Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно. Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
към текста >>
236.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от
Изток
- тези вести от
Изток
достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата.
Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека.
Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата.
И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи». За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили. За хората, които току-що охарактеризирах в цяла Европа се среща името «българи».
към текста >>
237.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Помислете - днес е неделя, съществува особен случай за това - колко събрания се провеждат от запад до
изток
върху политически въпроси, върху Европа, ние можем да кажем: Колко много лична интелигентност се разлива в атмосферата на Земята.
Но аз бих искал да ви дам още една друга задача.
Помислете - днес е неделя, съществува особен случай за това - колко събрания се провеждат от запад до изток върху политически въпроси, върху Европа, ние можем да кажем: Колко много лична интелигентност се разлива в атмосферата на Земята.
Представете си 13-то столетие. Хората са минавали без това, без вестници, без събрания; всичко това не е съществувало тогава. Ако се пренесете в 13-то столетие, насочвайки поглед върху света, вие имате формално един свободен поглед. Там не съществуват никакви редакции на вестници, не съществуват никакви политически събрания. Всичко това не съществува там, вие поглеждате свободно.
към текста >>
238.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на
Изток
а и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.
В по-древни времена хората, както казах, не приписваха интелигентността на себе си, но всичко, което те проявяваха във форми на интелигентността, го считаха, че произхожда от инспирацията на по-висши същества. И сведущите в тази област знаеха, че това бяха онези висши същества, които в християнската терминология по-късно бяха наречени Михаил и неговите сподвижници. Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум. Аз също ви посочих, как - традиционно, но също и с известно разбиране, - погледът остана насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил.
Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.
към текста >>
239.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В същото време, когато Карл Велики разпространяваше християнството - бихме искали да кажем, по един примитивен начин свързан с тогавашното примитивно образование в Европа, - в същото това време отвъд на
Изток
живееше една личност, която в сравнение с Карл Велики беше на много по-високо културно равнище, Харун ал Рашид.
В същото време, когато Карл Велики разпространяваше християнството - бихме искали да кажем, по един примитивен начин свързан с тогавашното примитивно образование в Европа, - в същото това време отвъд на Изток живееше една личност, която в сравнение с Карл Велики беше на много по-високо културно равнище, Харун ал Рашид.
Харун ал Рашид събра в своя дворец в Предна Азия най-значителните духовни величия на своето време. И дворецът на Харун ал Рашид беше изпълнен с блясък, така че самият Карл Велики е говорил с уважение за него. Ние виждаме, как архитектурата, поезията, астрономията, географията, историята, антропологията по един блестящ начин са застъпени от най-блестящите личности, които носеха в себе си още много от древната наука на посвещението.
към текста >>
Ние виждаме, как една друга личност, една личност, която носеше в себе си именно елементите на едно древно посвещение, се беше присъединила към Харун ал Рашид, който сам беше един организаторски дух от голям стил и от своя двор е искал да направи, бих казал, една универсална академия, където действаха съвместно в едно велико органическо цяло отделните членове на всичко, което тогава е съществувало на
Изток
като изкуство и култура.
Ние виждаме, как една друга личност, една личност, която носеше в себе си именно елементите на едно древно посвещение, се беше присъединила към Харун ал Рашид, който сам беше един организаторски дух от голям стил и от своя двор е искал да направи, бих казал, една универсална академия, където действаха съвместно в едно велико органическо цяло отделните членове на всичко, което тогава е съществувало на Изток като изкуство и култура.
Ние виждаме на страната на Харун ал Рашид една друга личност, една личност, която носеше в себе си елементите на едно старо посвещение.
към текста >>
240.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тази личност вижда - не в себе си, а в една друга личност - копие на съдбата на Юлиан Отстъпника, доколкото Юлиан Отстъпникът направи един поход на
Изток
и загина там чрез предателство.
Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека. И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед. То постоянно ни се изплъзва. Ние го проследяваме през столетията чак до Средновековието: То ни се изплъзва. И когато все пак успяваме да го проследим, ние стигаме с разглеждането до едно особено място, което съвсем не е историческо, което обаче е по-историческо от историческото: Ние стигаме накрая до една женска личност, в която намираме душата на Юлиан Отстъпника, до една женска личност, която под едно подтискащо чрез самото себе си впечатление, извършва нещо важно в живота.
Тази личност вижда - не в себе си, а в една друга личност - копие на съдбата на Юлиан Отстъпника, доколкото Юлиан Отстъпникът направи един поход на Изток и загина там чрез предателство.
към текста >>
Виждате ли, това е Херцелоида, майката на Парцифал, която е една историческа личност, за която обаче историята не съобщава, на която обаче, в съдбата на Гамурет, за когото се беше омъжила и който също загива чрез предателство в един поход на
Изток
, се посочва нейната собствена съдба като предишния Юлиан Апостата.
Виждате ли, това е Херцелоида, майката на Парцифал, която е една историческа личност, за която обаче историята не съобщава, на която обаче, в съдбата на Гамурет, за когото се беше омъжила и който също загива чрез предателство в един поход на Изток, се посочва нейната собствена съдба като предишния Юлиан Апостата.
Чрез това указание, което прониква дълбоко в нейната душа, Херцелоида извърши това, което легендарно се говори за възпитанието на Парцифал от Херцелоида, но което е истински историческо. Душата на Юлиан Отстъпника, която в нейните основи беше останала такава и за която бихме искали да вярваме, че всъщност би била призвана да покаже истинския път на християнството, тази душа се намира в Средновековието в една женска личност, която изпраща Парцифал да търси и покаже на християнството езотеричните пътища.
към текста >>
241.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски
Изток
.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>
242.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Само
Изток
ът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне. Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят.
Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили.
В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече. Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това. Но за нещо друго те не се интересуват даже и при Луната, която е най-близко до нас, камо ли пък за другите небесни тела, които се изучават само по отношение на техните физически условия.
към текста >>
243.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато били жители на европейския
Изток
, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим.
Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие. Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим.
Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него. След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен. На върха на колоната била поставена Аполонова статуя, но тя изобразявала самия кайзер Константин.
към текста >>
Тя гласеше, че този Паладиум трябва да бъде пренесен от хора на
Изток
а в главния град на
Изток
а и че някога ще бъде основана славянската мощ на
Изток
а с помощта на вълшебната сила на този Паладиум, ако той бъде заровен по на
Изток
или на Север от Константинопол и че чрез това мощта ще премине при славяните, както някога с този Паладиум е била свързана мощта на Троя, на Рим и на Константинопол.
След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен. На върха на колоната била поставена Аполонова статуя, но тя изобразявала самия кайзер Константин. След това той наредил да се донесе от Ориента парче от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, което било скрито в статуята, а с пирони от кръста, които наредил да оформят като лъчи, обградили главата на Аполон. Така според него върху колоната бил застанал Константин и блестял в лъчите, изковани от пироните на Христовия кръст. В по-късни времена се роди нова легенда за Паладиума и тя даже беше отразена в завещанието на Петър Велики[2].
Тя гласеше, че този Паладиум трябва да бъде пренесен от хора на Изтока в главния град на Изтока и че някога ще бъде основана славянската мощ на Изтока с помощта на вълшебната сила на този Паладиум, ако той бъде заровен по на Изток или на Север от Константинопол и че чрез това мощта ще премине при славяните, както някога с този Паладиум е била свързана мощта на Троя, на Рим и на Константинопол.
В такива неща са залегнали дълбоки истини, макар че се представят като легенда.
към текста >>
Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на
Изток
, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други.
Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии.
Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други.
Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни. Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина. Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец. И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия. Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел.
към текста >>
244.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
На
Изток
християнството беше чуждо на хората.
Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята. И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело. То прие външно съвсем друг облик. От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако фон Верулам. Пред този, който може да разглежда нещата без предубеждения, във всичко, което Бако наложи на света, наистина се проявява новото издание на това, което беше извършвано някога в Ориента.
На Изток християнството беше чуждо на хората.
Бако беше външно християнин, но това, към което той вътрешно се стремеше, беше не християнско. Другият, който беше неговият мъдър съветник, последва пътя северно от Черно море към Средна Европа. Той беше онзи, който по един съвсем друг, много по-вътрешен начин от Бако, пренесе арабизма в новата епоха, но напълно преобразен. Това беше Амос Комениус.
към текста >>
245.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на
изток
, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид.
И чрез едно съчетание от рода на тези, които са трудно разбираеми за обикновения земен ум, случи се, че тази тайна стигна до онзи владетелски дворец, за който аз говорих в Гьотеанума и на други места. Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници. Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ.
Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид.
Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот. Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите предания на източните мистерии.
към текста >>
Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от
изток
а, да получи отпечатъка на
изток
а, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа.
Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
И от съвместното действие на тези действуващи някога в двореца от Багдад индивидуалности се роди след това в Европа онова, което се разви като остарял арабизъм повече или по-малко настрана от Християнството обаче под влиянието на интелигентността, която се беше откъснала от Слънцето от властта на Михаел.
към текста >>
246.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на
изток
, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството. И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад.
Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики.
Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
И в много учени центрове на
изток
а, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура.
И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Този възглед се разля после на запад върху старото.
към текста >>
247.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от
изток
на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
Тайната на Голгота стана отвъд в Азия, тя беше обхванала душите, сърцата на хората, вживя се дълбоко в душите, в сърцата на хората. Трябва да насочим веднъж поглед върху онези, които бяха първите християни, за да видим, какво преобразуване изпитаха те в техните души.
Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
към текста >>
Така щото ние виждаме: тук действуваща от запад към
изток
, разчетлива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от
изток
към запад едно течение сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и водата, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората от Палестина през Гърция до Италия и Испания.
Така щото ние виждаме: тук действуваща от запад към изток, разчетлива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от изток към запад едно течение сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и водата, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората от Палестина през Гърция до Италия и Испания.
към текста >>
Той проникна в сърцата на самите хора от
изток
на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания.
Как можем ние да наречем това движение? Христос, който беше слязъл чрез Тайната на Голгота, проникна в сърцата на хората.
Той проникна в сърцата на самите хора от изток на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания.
Християнството на Граала се разпространи чрез кръвта, през сърцата на хората. Христос предприе своя поход от изток на запад.
към текста >>
Христос предприе своя поход от
изток
на запад.
Как можем ние да наречем това движение? Христос, който беше слязъл чрез Тайната на Голгота, проникна в сърцата на хората. Той проникна в сърцата на самите хора от изток на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания. Християнството на Граала се разпространи чрез кръвта, през сърцата на хората.
Христос предприе своя поход от изток на запад.
към текста >>
От запад насам езическото Християнство, Християнството на Артус, явяващо се също и под други имена; от
изток
насам Христос в сърцата на хората.
Нещо величествено, чудесно става зад кулисите на световната история.
От запад насам езическото Християнство, Християнството на Артус, явяващо се също и под други имена; от изток насам Христос в сърцата на хората.
Срещата: Христос, действителният, дошлият на Земята Христос срещна своя образ, който е донесен насреща му, движещ се от запад на изток. Срещата стана в 869 година. До тази година ние имаме ясно различно едно течение, което се движи на север през средна Европа, което, независимо дали сега го наричаха Балдур или с някое друго име, носеше Христос като герой на Слънцето. И рицарите на Артус разпространяваха тяхната култура под флага на Христос като слънчев Герой.
към текста >>
Срещата: Христос, действителният, дошлият на Земята Христос срещна своя образ, който е донесен насреща му, движещ се от запад на
изток
.
Нещо величествено, чудесно става зад кулисите на световната история. От запад насам езическото Християнство, Християнството на Артус, явяващо се също и под други имена; от изток насам Христос в сърцата на хората.
Срещата: Христос, действителният, дошлият на Земята Христос срещна своя образ, който е донесен насреща му, движещ се от запад на изток.
Срещата стана в 869 година. До тази година ние имаме ясно различно едно течение, което се движи на север през средна Европа, което, независимо дали сега го наричаха Балдур или с някое друго име, носеше Христос като герой на Слънцето. И рицарите на Артус разпространяваха тяхната култура под флага на Христос като слънчев Герой.
към текста >>
Другото течение, което се корени вътрешно в сърцата, което по-късно стана течение на Граала, може да се види повече на юг идващо от
изток
, то носи същинския, истинския, действителния Христос.
Другото течение, което се корени вътрешно в сърцата, което по-късно стана течение на Граала, може да се види повече на юг идващо от изток, то носи същинския, истинския, действителния Христос.
Течението идващо от запад носи така да се каже космическия образ насреща.
към текста >>
Когато насочим поглед върху това пълно със значение течение на Артус от запад към
изток
, то се явява като онова течение, което внася слънчевия Импулс в земната цивилизация.
Когато насочим поглед върху това пълно със значение течение на Артус от запад към изток, то се явява като онова течение, което внася слънчевия Импулс в земната цивилизация.
По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на човечеството, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие. След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на човечеството и в което ние се намираме именно сега.
към текста >>
Ако отидем в тези няколко столетия преди Тайната на Голгота; ние виждаме, как от Македония преминава към
изток
следователно отново от запад към
изток
, обаче далече на
изток
течението, което виждаме също така отиващо от запад на
изток
, излизащо от англо-ирландските души.
Това е една особена гледка за окултното виждане.
Ако отидем в тези няколко столетия преди Тайната на Голгота; ние виждаме, как от Македония преминава към изток следователно отново от запад към изток, обаче далече на изток течението, което виждаме също така отиващо от запад на изток, излизащо от англо-ирландските души.
През време на царуването на Александър Велики на Земята господствува Михаел. През време на царуването на крал Артус /Артур/ под господството на Михаел, който сега действува от Слънцето на Земята, от Слънцето е пренесено онова, което аз Ви описах.
към текста >>
Харун ал Рашид вършеше това повече, като насочваше своя поглед от духовния свят върху Гърция, Италия, Испания; неговият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от
изток
през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.
Обаче Харун ал Рашид и неговият съветник бяха минали вече през вратата на смъртта по-рано. От живота, който сега водеха между смъртта и едно ново раждане над Земята, те следяха това, което ставаше долу като мохамедано-мавърски походи в Испания, те следяха от духовния свят това, което сами бяха култивирали и което се разпространяваше чрез техните следовници.
Харун ал Рашид вършеше това повече, като насочваше своя поглед от духовния свят върху Гърция, Италия, Испания; неговият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.
към текста >>
248.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на
изток
, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа.
Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа.
Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество! Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа.
към текста >>
Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на
Изток
се яви Световното Слово:
Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението. Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността.
Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
към текста >>
От
Изток
а дойде насам то - Светлината и Словото на Благовещението.
От Изтока дойде насам то - Светлината и Словото на Благовещението.
От Изтока то премина в Запада, четирикратно известено в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде отражението, което ще прибави познание към това, което е все още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово. Дълбоко в сърцата и душите ни навлиза то, когато слушаме онази проповед на планината, произнесена, когато беше настъпило времето за съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина беше угаснала и се появи новата духовна светлина. Появи се новата духовна светлина! Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца. От дълбините на нашата световна еволюция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота.
към текста >>
От
Изток
а то премина в Запада, четирикратно известено в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде отражението, което ще прибави познание към това, което е все още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово.
От Изтока дойде насам то - Светлината и Словото на Благовещението.
От Изтока то премина в Запада, четирикратно известено в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде отражението, което ще прибави познание към това, което е все още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово.
Дълбоко в сърцата и душите ни навлиза то, когато слушаме онази проповед на планината, произнесена, когато беше настъпило времето за съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина беше угаснала и се появи новата духовна светлина. Появи се новата духовна светлина! Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца. От дълбините на нашата световна еволюция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота. И дълбоко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да извести най-дълбоко в душата на Микрокосмоса, от най-съкровените дълбини на човешкото сърце тайната на съществуването.
към текста >>
Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от
Изток
на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца.
От Изтока дойде насам то - Светлината и Словото на Благовещението. От Изтока то премина в Запада, четирикратно известено в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде отражението, което ще прибави познание към това, което е все още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово. Дълбоко в сърцата и душите ни навлиза то, когато слушаме онази проповед на планината, произнесена, когато беше настъпило времето за съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина беше угаснала и се появи новата духовна светлина. Появи се новата духовна светлина!
Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца.
От дълбините на нашата световна еволюция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота. И дълбоко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да извести най-дълбоко в душата на Микрокосмоса, от най-съкровените дълбини на човешкото сърце тайната на съществуването. Трябваше да прозвучи в това, което ни е дадено като «Отче наш», когато то прозвуча от Изток на Запад. В очакване остана това Световно Слово, което едно време потъна в Микрокосмоса, веднъж да може да прозвучи в Петото Евангелие; човешките души трябваше да узреят, за да разберат това, което идва от Запада като прастарото, защото макрокосмичното Евангелие трябва да прозвучи като ехо насреща на микрокосмичното Евангелие на Изтока.
към текста >>
Трябваше да прозвучи в това, което ни е дадено като «Отче наш», когато то прозвуча от
Изток
на Запад.
Дълбоко в сърцата и душите ни навлиза то, когато слушаме онази проповед на планината, произнесена, когато беше настъпило времето за съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина беше угаснала и се появи новата духовна светлина. Появи се новата духовна светлина! Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца. От дълбините на нашата световна еволюция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота. И дълбоко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да извести най-дълбоко в душата на Микрокосмоса, от най-съкровените дълбини на човешкото сърце тайната на съществуването.
Трябваше да прозвучи в това, което ни е дадено като «Отче наш», когато то прозвуча от Изток на Запад.
В очакване остана това Световно Слово, което едно време потъна в Микрокосмоса, веднъж да може да прозвучи в Петото Евангелие; човешките души трябваше да узреят, за да разберат това, което идва от Запада като прастарото, защото макрокосмичното Евангелие трябва да прозвучи като ехо насреща на микрокосмичното Евангелие на Изтока.
към текста >>
В очакване остана това Световно Слово, което едно време потъна в Микрокосмоса, веднъж да може да прозвучи в Петото Евангелие; човешките души трябваше да узреят, за да разберат това, което идва от Запада като прастарото, защото макрокосмичното Евангелие трябва да прозвучи като ехо насреща на микрокосмичното Евангелие на
Изток
а.
Появи се новата духовна светлина! Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца. От дълбините на нашата световна еволюция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота. И дълбоко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да извести най-дълбоко в душата на Микрокосмоса, от най-съкровените дълбини на човешкото сърце тайната на съществуването. Трябваше да прозвучи в това, което ни е дадено като «Отче наш», когато то прозвуча от Изток на Запад.
В очакване остана това Световно Слово, което едно време потъна в Микрокосмоса, веднъж да може да прозвучи в Петото Евангелие; човешките души трябваше да узреят, за да разберат това, което идва от Запада като прастарото, защото макрокосмичното Евангелие трябва да прозвучи като ехо насреща на микрокосмичното Евангелие на Изтока.
към текста >>
Като начало на Петото Евангелие нека тук прозвучи макрокосмичният насрещен образ на микрокосмичната молитва, която някога беше известена от
Изток
а на Запада.
Ако проявим разбиране към сегашния миг, тогава в нас ще изгрее разбиране за това, че към четирите Евангелия може да бъде прибавено и едно Пето Евангелие. Нека тази вечер към тайните на Микрокосмоса да прозвучат словата, които изразяват тайните на Макрокосмоса.
Като начало на Петото Евангелие нека тук прозвучи макрокосмичният насрещен образ на микрокосмичната молитва, която някога беше известена от Изтока на Запада.
Нека отново като знак на разбирателство да прозвучи макрокосмичната световна молитва, съдържаща се в Петото, прастарото Евангелие, което е свързано с Луната и с Юпитер, както четирите Евангелия са свързани със сегашната Земя.
към текста >>
Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от
Изток
а към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва.
Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството.
Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от Изтока към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва.
Така отеква тя отново, когато правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща със словата, извлечени от Макрокосмоса. Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие. От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов.
към текста >>
249.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния
Изток
, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове.
Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове.
към текста >>
250.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
"Когато Рицарите-Кръстоносци на
Изток
се натъкнаха на непобедимото Общество на Убийците, този орден на свободни в най-висша степен духове, чиито низши рангове спазваха послушание, много по-строго от онова в който и да е монашески орден, те трябваше да имат някакво загатване на лозунга, отреден за най-висшите рангове, който гласи: “Нищо не е вярно, всичко е позволено".
"Когато Рицарите-Кръстоносци на Изток се натъкнаха на непобедимото Общество на Убийците, този орден на свободни в най-висша степен духове, чиито низши рангове спазваха послушание, много по-строго от онова в който и да е монашески орден, те трябваше да имат някакво загатване на лозунга, отреден за най-висшите рангове, който гласи: “Нищо не е вярно, всичко е позволено".
Виж също и собствения труд на д-р Щайнер "Фридрих Ницше. Борец срещу своето време" (GA-5).
към текста >>
251.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
На
изток
над пейзажа изгря утринната зора.
На изток над пейзажа изгря утринната зора.
Слънцето светеше. Утринната зора се оцвети все по-червено и по-червено. И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят. И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят. Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука.
към текста >>
252.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния
Изток
.
Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят.
Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток.
В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят. Той принадлежи на един друг свят. И доколкото принадлежи на един друг свят, той се нуждае от такива форми, с които е родствено свързан.
към текста >>
В същото време тези архитектурни форми на древния
Изток
са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят.
Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток.
В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят.
Той принадлежи на един друг свят. И доколкото принадлежи на един друг свят, той се нуждае от такива форми, с които е родствено свързан.
към текста >>
253.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Погледнете на
Изток
: това, което на запад се нарича свобода, за
Изток
а всъщност няма ясно значение.
Погледнете на Изток: това, което на запад се нарича свобода, за Изтока всъщност няма ясно значение.
То е нещо, с което изобщо не се свързват понятия, усещания. Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава. Само помислете колко малко разсъждават хората за природните явления, кои то срещат всеки ден около себе си! За най-близко изживяното хората не разсъждават. Ориенталецът, когато проследява отговарящата му реалност, вътрешната реалност, той живее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености.
към текста >>
И така ние можем да приведем още много неща, и навсякъде ще открием фундаменталната разлика между Запада и
Изток
а.
И така ние можем да приведем още много неща, и навсякъде ще открием фундаменталната разлика между Запада и Изтока.
Тя се оповестява вече и в това, което и следващите години ще донесат. В момента има само външни симптоми, които се проявяват в Азия, и за които Европа все още мълчи мълчи поради разбираеми причини. Например че в Индия почти повече от половината население умира от глад, това ще роди от духовността именно на индийския народ нещо коренно различно от това, което се е разиграло в Европа. Това са външни симптоми. Но и по отношение на тях хората днес са раз делени на две същностно различни групи.
към текста >>
Вижте на
Изток
, Русия: онези диви нагони и инстинкти, които се изживяват там, и които са ужасяващи: анимализиране на тялото.
Вижте Америка: връхната точка на механизацията на духовете!
Вижте на Изток, Русия: онези диви нагони и инстинкти, които се изживяват там, и които са ужасяващи: анимализиране на тялото.
В средата, в Европа поспаливостта на душата. Механизиране на духовете, вегетаризиране на душата, анимализиране на телата, това е нещото, което трябва да очакваме.
към текста >>
254.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това е една особена класа хора, която се образува в източната част на Европа, жени от европейското население на
изток
а, които се използват в съвременните революционни движения, в които винаги този, който се числи към управляващата партия, попада в тъмницата или в затвора, или бива убит след известно време т.е.
Не е ли така: хората, които днес идват от различните източни области на Европа, разказват за свой голям ужас за един факт, който не свидетелства тъкмо за напредничавостта по пътя към една особена цивилизация. Това, което имам впредвид е съществуването, възникването на така наречените "Картечнички".
Това е една особена класа хора, която се образува в източната част на Европа, жени от европейското население на изтока, които се използват в съвременните революционни движения, в които винаги този, който се числи към управляващата партия, попада в тъмницата или в затвора, или бива убит след известно време т.е.
където винаги съществува опасност за живота. В някои отделни области на изток се избират особено млади жени, които биват въоръжавани с изостанали от войните ловни пушки, и които поемат длъжността да застрелват хора, които са тъкмо противници на изкачващото се на власт правителство. Тези картечнички, натъкмени с откраднатите оръжия, изпитват радост от това да носят пушка и да стрелят по хората и смятат, че е оправдано да се реномират с това пред останалите хора, че са се приучили да изпитват едно фино чувство за това, как бликва кръвта на младите хора, и как изглежда кръвта на по-възрастните. Не е ли така, вече достигнахме до една съвсем особена проява на нашата съвременна цивилизация! А института на тези картечнички все пак е постижение на съвремието.
към текста >>
В някои отделни области на
изток
се избират особено млади жени, които биват въоръжавани с изостанали от войните ловни пушки, и които поемат длъжността да застрелват хора, които са тъкмо противници на изкачващото се на власт правителство.
Не е ли така: хората, които днес идват от различните източни области на Европа, разказват за свой голям ужас за един факт, който не свидетелства тъкмо за напредничавостта по пътя към една особена цивилизация. Това, което имам впредвид е съществуването, възникването на така наречените "Картечнички". Това е една особена класа хора, която се образува в източната част на Европа, жени от европейското население на изтока, които се използват в съвременните революционни движения, в които винаги този, който се числи към управляващата партия, попада в тъмницата или в затвора, или бива убит след известно време т.е. където винаги съществува опасност за живота.
В някои отделни области на изток се избират особено млади жени, които биват въоръжавани с изостанали от войните ловни пушки, и които поемат длъжността да застрелват хора, които са тъкмо противници на изкачващото се на власт правителство.
Тези картечнички, натъкмени с откраднатите оръжия, изпитват радост от това да носят пушка и да стрелят по хората и смятат, че е оправдано да се реномират с това пред останалите хора, че са се приучили да изпитват едно фино чувство за това, как бликва кръвта на младите хора, и как изглежда кръвта на по-възрастните. Не е ли така, вече достигнахме до една съвсем особена проява на нашата съвременна цивилизация! А института на тези картечнички все пак е постижение на съвремието.
към текста >>
255.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че
Изток
ът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология.
За какво задават днес хората много въпроси? Питат ли много за общите съдби на човечеството? О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби. Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха.
Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология.
Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
към текста >>
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на
изток
а, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на
изток
; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
към текста >>
Те няма да повярват и че хората на
изток
вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма. Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели. Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството.
Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
към текста >>
Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия,
Изток
а и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето.
Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране.
към текста >>
256.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
От
Изток
а звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”.
Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората.
От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”.
Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това.
към текста >>
Или с други думи: Там, в
Изток
а, съществуваше това, което хората трябваше да знаят за свръхсетивните светове, цялата самопонятна теософия.
Или с други думи: Там, в Изтока, съществуваше това, което хората трябваше да знаят за свръхсетивните светове, цялата самопонятна теософия.
Тео-София е конкретната мъдрост, която беше получавана чрез инспирация.
към текста >>
А впоследствие те бяха напълно изместени на
Изток
.
Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората.
А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток.
Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения. Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24. Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела. Чрез него в Петербург – а не в Москва – беше поставено западното юридическо държавническо начало.
към текста >>
Впрочем там, на
Изток
, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения.
Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток.
Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения.
Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24. Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела. Чрез него в Петербург – а не в Москва – беше поставено западното юридическо държавническо начало.
към текста >>
Защото още преди Маркс, на
Изток
ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24.
Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток. Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения.
Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24.
Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела. Чрез него в Петербург – а не в Москва – беше поставено западното юридическо държавническо начало.
към текста >>
Достоевски например би могъл да бъде причислен към Москва, той би могъл да бъде намерен далеч на
Изток
, но той е Петербург.
Обикновено не се разбира, че това са два свята, Петербург е Европа, а Москва е Русия и тъкмо там източната теокрация е застъпена в най-чистия си вид. И когато Соловьов25 стигна до своята философия, естествено тя имаше теософски облик и нямаше нищо общо с диалектично-естественонаучната философия на Херберт Спенсер26. Обаче Соловьов е Москва. Соловьов не е Петербург. Естествено, аз не смятам, че в Русия нещата биха могли да се разделят по такъв географски признак.
Достоевски например би могъл да бъде причислен към Москва, той би могъл да бъде намерен далеч на Изток, но той е Петербург.
Изобщо изживяванията в Русия протичат между Петербург и Москва. От теократична гледна точка Москва и днес е Азия; Петербург е Европа.
към текста >>
257.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за
Изток
а, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка.
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка.
До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация.
към текста >>
Светът не е в своето начало, какъвто беше през епохата на древния
Изток
, когато човечеството усещаше себе си като едно цяло с божествената субстанция; сега светът се приближава до своя край, до края на голямото съдебно заседание, в което юридически ще се реши съдбата на света.
Цялото социално импулсиране, присъщо за тази епоха, е изобразено в тази фреска по такъв начин, че то все още има своите художествени качества. Обаче някогашният възглед за света на Боговете, когато Боговете са били именно Богове, е така променен, че от свят на Боговете е превърнат в свят на юриспруденцията. Във фреската на Микеланджело Бог е великият миров юрист. Юриспруденцията се промъква в най-интимните нишки на мисленето, промъква се също и в религията. Религията се превръща в едно светоусещане за това, кое е справедливо или несправедливо, добро или зло и съответно как то да бъде възнаградено или наказано.
Светът не е в своето начало, какъвто беше през епохата на древния Изток, когато човечеството усещаше себе си като едно цяло с божествената субстанция; сега светът се приближава до своя край, до края на голямото съдебно заседание, в което юридически ще се реши съдбата на света.
към текста >>
И тъкмо сега, когато социалният въпрос се превърна в един изгарящ световен въпрос, тъкмо сега навсякъде в Западна Европа ние виждаме как се появиха спестовните касички за
Изток
а.
Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически смисъл, както и от гледна точка на обичайния морал? Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание.
И тъкмо сега, когато социалният въпрос се превърна в един изгарящ световен въпрос, тъкмо сега навсякъде в Западна Европа ние виждаме как се появиха спестовните касички за Изтока.
Това е хубаво, много хубаво! Срещу това не може да се възрази и аз бих искал да кажа, че колкото повече помощи за Изтока се събират, толкова е по-добре. Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето. Милосърдието идва от мисленето на Средновековието. И сега пред мен застават два образа.
към текста >>
Срещу това не може да се възрази и аз бих искал да кажа, че колкото повече помощи за
Изток
а се събират, толкова е по-добре.
Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически смисъл, както и от гледна точка на обичайния морал? Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание. И тъкмо сега, когато социалният въпрос се превърна в един изгарящ световен въпрос, тъкмо сега навсякъде в Западна Европа ние виждаме как се появиха спестовните касички за Изтока. Това е хубаво, много хубаво!
Срещу това не може да се възрази и аз бих искал да кажа, че колкото повече помощи за Изтока се събират, толкова е по-добре.
Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето. Милосърдието идва от мисленето на Средновековието. И сега пред мен застават два образа. Първо виждам средновековната готическа катедрала и прелатите с техните пищни одежди, тези прелати, които вършат нещо изумително. Виждате ли, преди няколко месеца един швейцарски вестник публикува тяхното коледно меню.
към текста >>
258.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И който би изследвал философията и литературата на европейския
Изток
имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил! И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
259.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от
изток
а, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие.
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
към текста >>
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на
изток
а.
Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока.
Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
към текста >>
Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на
изток
а?
Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора. Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока.
Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока?
То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област.
към текста >>
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния
изток
, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте?
към текста >>
260.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Както някога
изток
ът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото. И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията.
Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално. Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>
261.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но когато слезем в обширните области, които на
изток
бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост. Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа.
Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране.
към текста >>
262.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Сега става въпрос да разберем, че за източните мъдреци, за така наречените посветени на
изток
е било необходимо едно друго поведение, различно от онова, което човекът има в обикновения живот по отношение третирането на възприятията, на мисленето, на чувствуването, на волението.
Сега става въпрос да разберем, че за източните мъдреци, за така наречените посветени на изток е било необходимо едно друго поведение, различно от онова, което човекът има в обикновения живот по отношение третирането на възприятията, на мисленето, на чувствуването, на волението.
към текста >>
Онова, което е съществувало някога на
изток
в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от
изток
в Гърция.
Защото без това запознаване с вътрешната същност на източната култура не може да се стигне до едно действително разбиране на нашите западни религиозни вероизповедания, тъй като всъщност в крайна сметка тези западни религиозни вероизповедания произхождат от източната мъдрост. Нещо друго Христовото Събитие. Това събитие е един факт. То стои като един факт в развитието на Земята. Обаче начинът, по който трябва да се разбира това, което е станало чрез Тайната на Голгота, беше взет през първите столетия на християнското развитие първо основното събитие на Християнството чрез източната мъдрост.
Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в Гърция.
То може да се забележи още в гръцката култура като изкуство. В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството. В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията. Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания.
към текста >>
И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от
изток
на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм.
И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т.
е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм. всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>
е., че от
изток
на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т.
е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм.
всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>
всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от
изток
на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на
изток
.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т. е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм.
всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток.
И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>
Този е във всеки случай един път, който се намира едва в своето начало в развитието на западното човечества, обаче той е един път, по който трябва да се върви, ако искаме да противопоставим но онова, което идва от
изток
и което би ни довело до упадък, ако би се наложило единствено, ако искаме да му противопоставим нещо, което го превъзхожда, така че да стигнем до възход, а не до упадък в нашата цивилизация.
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
Този е във всеки случай един път, който се намира едва в своето начало в развитието на западното човечества, обаче той е един път, по който трябва да се върви, ако искаме да противопоставим но онова, което идва от изток и което би ни довело до упадък, ако би се наложило единствено, ако искаме да му противопоставим нещо, което го превъзхожда, така че да стигнем до възход, а не до упадък в нашата цивилизация.
Но можем да кажем: общо взето човешкият език не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата душа. Тук именно бих искал да Ви разкажа едно лично изживяване.
към текста >>
Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от
изток
към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло.
Само благодарение на това, че стигне до имагинативния свят, само благодарение на това той ще стигне до едно истинско познание на човечеството. И това истинско познание на човечеството трябва да бъде постигнато за прогреса на човечеството. И понеже ние трябва да живеем по един много по-съзнателен начин отколкото източният човек, не трябва просто да казваме: нека оставим на бъдещето и да видим, дали чрез естествените процеси човечеството няма да усвои постепенно този имагинативен свят. Не, понеже сме навлезли в стадия на съзнателното развитие на човечеството, ние трябва също да се стремим съзнателно към този имагинативен свят и не трябва да спираме при определени етапи. Защото, какво се случва, когато спрем при определени етапи?
Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло.
към текста >>
Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на
изток
като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва.
А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията. И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове. Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия. От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят.
Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва.
Но ето това е, което в настоящия момент е една от най-важните работи на човечеството: да познаем, че истинският път трябва да бъде този на имагинацията. По този път трябва да върви западната Духовна наука, ако иска да надрасне онова, което някога източната мъдрост е добила като Инспирация, като съдържание на Инспирацията по един начин отговарящ на расовите особености на онези народи. Само когато ще можем да противопоставим на изродената Инспирация на изтока основани на духа, наситени с действителност имагинации, които са се родили по пътя за една по-висша духовна култура, когато ще можем да произведем тези имагинации като едно духовно течение от запад към изток, тогава ние ще направим онова, към което човечеството се стреми и което днес още се разтоварва в експлозии от социално естество.
към текста >>
Само когато ще можем да противопоставим на изродената Инспирация на
изток
а основани на духа, наситени с действителност имагинации, които са се родили по пътя за една по-висша духовна култура, когато ще можем да произведем тези имагинации като едно духовно течение от запад към
изток
, тогава ние ще направим онова, към което човечеството се стреми и което днес още се разтоварва в експлозии от социално естество.
От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят. Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва. Но ето това е, което в настоящия момент е една от най-важните работи на човечеството: да познаем, че истинският път трябва да бъде този на имагинацията. По този път трябва да върви западната Духовна наука, ако иска да надрасне онова, което някога източната мъдрост е добила като Инспирация, като съдържание на Инспирацията по един начин отговарящ на расовите особености на онези народи.
Само когато ще можем да противопоставим на изродената Инспирация на изтока основани на духа, наситени с действителност имагинации, които са се родили по пътя за една по-висша духовна култура, когато ще можем да произведем тези имагинации като едно духовно течение от запад към изток, тогава ние ще направим онова, към което човечеството се стреми и което днес още се разтоварва в експлозии от социално естество.
към текста >>
263.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това движение става от запад на
изток
, противоположно на денонощното движение на Слънцето от
изток
на запад.
[6] Еклиптиката е сечението на равнината, в която лежи земната орбита, с небесната сфера. Наблюдавано от Земята, в различни моменти от годината, Слънцето се проектира съответно в различни точки от небесната сфера: очертаната от тях траектория е наблюдаемата еклиптика. Неговото привидно движение се повтаря след времето, при което Земята извършва една обиколка около него, т.е. за 1 година. Понеже дължината на еклиптиката е 360°, а в годината има ~365 дни, Слънцето се движи по еклиптиката с около 1° на ден.
Това движение става от запад на изток, противоположно на денонощното движение на Слънцето от изток на запад.
към текста >>
264.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
По рисунката може да се определи: 65° над хоризонта и по вертикалата 17° на
изток
от линията на меридиана.
Кривата показва, например, мястото на „Близнаци“, където в този момент се намира началото на зодиакалния сегмент „Близнаци“, когато той е на върха на еклиптиката.
По рисунката може да се определи: 65° над хоризонта и по вертикалата 17° на изток от линията на меридиана.
Това се отнася за звездно време 3h17. За добра видимост вечерта е важно, по време на голямата източна елонгация ( елонгация – ъгълът, гледан от Земята, заключен между Земята, Слънцето и трето тяло (в случая Меркурий)) на планетата, еклиптиката при залязването на Слънцето и съответно малко по-късно, достатъчно да излиза над хоризонта. Датата на най-голямата елонгация на Меркурий е отбелязана в ефемеридите (календар на позициите на естествено срещащите се небесни обекти), също и времето на залязването на Слънцето. Към тази дата и това време на звездната карта може да се определи положението на небето и на линията на меридиана – директното изкачване на звездите, които в този момент преминават през тази линия. Но това директно изкачване е моментното звездно време.
към текста >>
265.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Човекът на
Изток
а е правел медитация по свой начин.
Когато човек медитира искам да отворя скоба и да вмъкна това, за да видите, че в медитирането няма нищо мистично и мъгляво какво всъщност прави човек, когато медитира?
Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин.
Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание.
към текста >>
266.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тя винаги се мести от Запад на
Изток
.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят.
Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>
267.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
рис.): представители на жълтата раса мигрират на
Изток
, или така: представители на черната раса мигрират на Запад.
Обаче, господа, хората на Земята не седят на едно място. Ако се върнем в древните времена, бихме открили, че жълтата раса има отношение към Азия, бялата раса - към Европа, а черната раса - към Африка. Обаче сред хората винаги стават преселения, миграция. Преселението е ставало или така (вж.
рис.): представители на жълтата раса мигрират на Изток, или така: представители на черната раса мигрират на Запад.
Това е ставало някога. Жълтите хора са се преселили на Изток. Те са се оказали на тези острови, намиращи се между Азия и Австралия (Индонезия, Филипини и др. - бел. пр.). Жълтите хора са се преселвали тук, на Изток.
към текста >>
Жълтите хора са се преселили на
Изток
.
Ако се върнем в древните времена, бихме открили, че жълтата раса има отношение към Азия, бялата раса - към Европа, а черната раса - към Африка. Обаче сред хората винаги стават преселения, миграция. Преселението е ставало или така (вж. рис.): представители на жълтата раса мигрират на Изток, или така: представители на черната раса мигрират на Запад. Това е ставало някога.
Жълтите хора са се преселили на Изток.
Те са се оказали на тези острови, намиращи се между Азия и Австралия (Индонезия, Филипини и др. - бел. пр.). Жълтите хора са се преселвали тук, на Изток. И когато са се преселили на Изток, те са станали кафяви. Така са възникнали малайците: те са станали кафяви. Защо?
към текста >>
Жълтите хора са се преселвали тук, на
Изток
.
рис.): представители на жълтата раса мигрират на Изток, или така: представители на черната раса мигрират на Запад. Това е ставало някога. Жълтите хора са се преселили на Изток. Те са се оказали на тези острови, намиращи се между Азия и Австралия (Индонезия, Филипини и др. - бел. пр.).
Жълтите хора са се преселвали тук, на Изток.
И когато са се преселили на Изток, те са станали кафяви. Така са възникнали малайците: те са станали кафяви. Защо? По каква причина те са станали кафяви? И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така?
към текста >>
И когато са се преселили на
Изток
, те са станали кафяви.
Това е ставало някога. Жълтите хора са се преселили на Изток. Те са се оказали на тези острови, намиращи се между Азия и Австралия (Индонезия, Филипини и др. - бел. пр.). Жълтите хора са се преселвали тук, на Изток.
И когато са се преселили на Изток, те са станали кафяви.
Така са възникнали малайците: те са станали кафяви. Защо? По каква причина те са станали кафяви? И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така? Друга част те са поемали в себе си.
към текста >>
Тях ги умъртвява
Изток
ът.
Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира. Това всъщност става сред малайското население. Тях ги умъртвява Слънцето.
Тях ги умъртвява Изтокът.
Така че можем да кажем: докато представителите на жълтата раса, монголите, още са хора, пълни със сили, малайците представляват отмираща раса. Те отмират.
към текста >>
Ако тя отиде на
Изток
, се превръща в кафява и включвайки в състава си излишъка от космическото, отмира.
Ето кое е много интересно. От една страна, съществува черната раса, която носи предимно земен характер. Отивайки на Запад, тя отмира. Съществува също жълта раса, която носи междинен характер - между земното и космическото.
Ако тя отиде на Изток, се превръща в кафява и включвайки в състава си излишъка от космическото, отмира.
Бялата раса е расата на бъдещето, расата, творяща в духа. Премествайки се в Индия, тя е създала там вътрешната, поетично-духовна индийска култура. Отправяйки се на Запад, тя е създала там духовност, която не толкова силно влияе на вътрешния свят на човека; затова пък нейната духовност обхваща външния свят с разбиране.
към текста >>
268.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тук, на
Изток
, където в древността също е имало големи държави, Персийското царство, Асирийското, Вавилонското царство и така нататък, владетелят също е бил считан за бог.
Така е било тогава по цял свят.
Тук, на Изток, където в древността също е имало големи държави, Персийското царство, Асирийското, Вавилонското царство и така нататък, владетелят също е бил считан за бог.
«Бог» е означавало не нещо друго, а този, към когото са се обръщали при необходимост. Той е бил най-старшият. Него го разбирали като помощник, като спасител. Всъщност той не винаги е бил помощник, но са го разглеждали именно така.
към текста >>
269.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Много от това, което макар и неправилно описват хората от
изток
а за духовния свят, е в резултат от употребата на опиум, хашиш и други подобни неща.
В този случай астралното му тяло не става свободно. Всичко още повече е подложено на привличането на физическото тяло. Затова употребяващият алкохол човек съвсем се затваря във физическото тяло, много по-силно от обичайното. Ето в какво е разликата. При опиума духовно-душевното начало се освобождава; то, първо, изпитва сладкия вкус на физическото тяло и, второ, прави пътешествия, при които, макар и безразборно, влиза в духовния свят.
Много от това, което макар и неправилно описват хората от изтока за духовния свят, е в резултат от употребата на опиум, хашиш и други подобни неща.
към текста >>
270.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Положението е ясно: на
Изток
се простира Азия.
Добро утро, господа! Днес ще продължа започнатото от нас разглеждане.
Положението е ясно: на Изток се простира Азия.
В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция.
към текста >>
271.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, в Евангелията съществуват указания за отношенията между звездните религии на
Изток
а, на Азия, и населените с евреи земи, където се е родил Исус от Назарет.
Освен с юдейската религия, Исус от Назарет се запознал и с другите религии, които казвали: съществува не само влияние на Луната върху човека, а върху него влияят и други светила.
Виждате ли, в Евангелията съществуват указания за отношенията между звездните религии на Изтока, на Азия, и населените с евреи земи, където се е родил Исус от Назарет.
Казано е, че мъдреците от източните страни виждали звезда, която ги довела до месторождението на Исус от Назарет.
към текста >>
Работата е в това, че мъдреците от страните на
Изток
а се опирали на своята наука за звездите.
Обаче това, което е изобразено в Евангелията, се разбира днес невярно.
Работата е в това, че мъдреците от страните на Изтока се опирали на своята наука за звездите.
От звездните констелации, от положението на звездите те видели, че настъпва събитие от изключителна важност. Така звездната мъдрост на Изтока, звездната мъдрост на Азия при раждането на Исус от Назарет влязла в контакт с него самия. Тази връзка винаги се е поддържала.
към текста >>
Така звездната мъдрост на
Изток
а, звездната мъдрост на Азия при раждането на Исус от Назарет влязла в контакт с него самия.
Обаче това, което е изобразено в Евангелията, се разбира днес невярно. Работата е в това, че мъдреците от страните на Изтока се опирали на своята наука за звездите. От звездните констелации, от положението на звездите те видели, че настъпва събитие от изключителна важност.
Така звездната мъдрост на Изтока, звездната мъдрост на Азия при раждането на Исус от Назарет влязла в контакт с него самия.
Тази връзка винаги се е поддържала.
към текста >>
Да се върнем назад към хората от Древния
Изток
.
Да се върнем назад към хората от Древния Изток.
Там всеки е можел да каже: в хода на живота Слънцето е оказвало влияние върху хората, в човека е влизало ново същество. По времето, когато е живял Христос Исус, в общи линии това вече не е можело да бъде казано и свещениците го знаели само от външната наука, а не благодарение на вътрешно съзерцание.
към текста >>
Защото в страните от
Изток
а, макар и да са притежавали голяма звездна мъдрост, с история не са се занимавали.
Виждате ли, господа, благодарение на това за първи път се появило нещото, което наричаме история.
Защото в страните от Изтока, макар и да са притежавали голяма звездна мъдрост, с история не са се занимавали.
Тези, които били учени на Изток, били знаещи, говорели само за това, което като творение ставало в небесните далнини. Обаче тях много не ги интересувало какво правели хората на Земята. При древните евреи възникнало нещо подобно на история, но тази история водела началото си от звездната мъдрост, защото «седемте дена на творението» - това е звездна мъдрост. Ето защо тази история е хаотична, там всичко е объркано. Настоящата история, разделяща цялото развитие на дохристиянско и следхристиянско, започнала заедно с християнството
към текста >>
Тези, които били учени на
Изток
, били знаещи, говорели само за това, което като творение ставало в небесните далнини.
Виждате ли, господа, благодарение на това за първи път се появило нещото, което наричаме история. Защото в страните от Изтока, макар и да са притежавали голяма звездна мъдрост, с история не са се занимавали.
Тези, които били учени на Изток, били знаещи, говорели само за това, което като творение ставало в небесните далнини.
Обаче тях много не ги интересувало какво правели хората на Земята. При древните евреи възникнало нещо подобно на история, но тази история водела началото си от звездната мъдрост, защото «седемте дена на творението» - това е звездна мъдрост. Ето защо тази история е хаотична, там всичко е объркано. Настоящата история, разделяща цялото развитие на дохристиянско и следхристиянско, започнала заедно с християнството
към текста >>
272.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
По такъв начин може да се види, че тук, на
Изток
, християнството се разпространило по-рано.
Така сред готите ние намираме древния епископ Вулфила[1], което означава «вълчето». Вулфила превел Библията на готски език[2], при това много рано, през IV столетие сл. Р. Хр. Този превод на Библията е много интересен, тъй като доста силно се отличава от по-късните преводи на Библията. Той се пази в извънредно ценна книга, намираща се днес в библиотеката на Упсала в Швеция.
По такъв начин може да се види, че тук, на Изток, християнството се разпространило по-рано.
Следвайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските народи. Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група народи, най-древно население на Европа, което представлява голям интерес. Това най-древно европейско население, което обозначих сега на рисунката с червен цвят, към времето на придвижването на християнството на Север било вече оттеглено в западните области. Защото всички тези народности първоначално не се намирали в тези области, а се появили там едва по времето, когато започнало разпространението на християнството. Всички тези народности следва да си ги представим като живеещи на границата между Азия и Европа.
към текста >>
И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от
Изток
на Запад.
В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа. Това ставало по следната причина: ако погледнете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия. Този Сибир в не толкова отдалечено време, не много преди възникването на християнството, няколко столетия преди това, е бил с по-малка надморска височина, и тази по-ниска страна е била относително топла. След това станало издигане. Издигането на сушата не било толкова голямо, но въпреки това, в краищата, където по-рано било топло, станало хладно, езерата пресъхнали, всичко запустяло.
И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад.
Келтското население на Европа било много интересно. С това келтско население се сблъсквали народите, мигриращи на Запад. Келтите били относително миролюбив народ. Келтското население на Европа все още в значителна степен притежавало това, което можем да наречем първоначално ясновидство, истинското изначално ясновидство. Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете.
към текста >>
Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на
Изток
, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски характер.
Християнството идвало в тези области в две форми. Някога то проникнало тук, горе, в Южна Русия, а също така в областите, където са разположени днешните Румъния и Унгария. Тук по-късно по-горе назованият Вулфила превел Библията. Тук дошло християнство, което било по-истинно, отколкото християнството, което по втория път повсеместно се разпространявало от Рим. От Рим християнството се разпространявало в по-голяма степен като господство.
Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на Изток, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски характер.
Азиатският характер се явява по-вътрешен. Християнството, разпространяващо се от Рим, приело по-външна форма, която по-късно станала мъртва в култа, защото значението на този култ повече не се постигало. Казах ви за дарохранителницата, за «светая светих», отразяваща Слънцето и Луната - но това е било скрито, не е могло повече да се оцени по достойнство. И така, тук се разпространявал култ, загубил същността си, илюзорен култ. Този загубил същността си култ по-късно бил пренесен от един загубил същността си император в Константинопол.
към текста >>
И на
Изток
, когато тук стигнали славяните, толкова повече се разпространило това, което в по-голяма степен е представяло култа и което само в малка степен е притежавало вътрешната същност.
Християнството, изложено например в превода на Библията, направен от Вулфила, съвсем изчезнало в Европа. Тук се разпространявало култовото християнство, имащо външен характер.
И на Изток, когато тук стигнали славяните, толкова повече се разпространило това, което в по-голяма степен е представяло култа и което само в малка степен е притежавало вътрешната същност.
към текста >>
По-далеч на
изток
от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
Ето оттук възникнало това противоречие, което е актуално за Европа и до днес, противоречието между Средна и Западна Европа.
към текста >>
Постепенно от
Изток
идвали славяните.
Постепенно от Изток идвали славяните.
Тези народи се прехвърляли на Запад, където те частично изчезвали, частично приемали друг език и т. н. По-късно пристигналите славяни се разселвали към Източна Европа и прониквали в отделни места доста далеч. Тук например древногерманският елемент се смесил със славянския елемент по определени причини, които ще ви изложа следващия път, славяните на Изток получили названието «руси». И напротив, предпочелите тези области, изчезнали сред германците. Останало смесването на кръвта.
към текста >>
Тук например древногерманският елемент се смесил със славянския елемент по определени причини, които ще ви изложа следващия път, славяните на
Изток
получили названието «руси».
Постепенно от Изток идвали славяните. Тези народи се прехвърляли на Запад, където те частично изчезвали, частично приемали друг език и т. н. По-късно пристигналите славяни се разселвали към Източна Европа и прониквали в отделни места доста далеч.
Тук например древногерманският елемент се смесил със славянския елемент по определени причини, които ще ви изложа следващия път, славяните на Изток получили названието «руси».
И напротив, предпочелите тези области, изчезнали сред германците. Останало смесването на кръвта. И тогава тук възникнали «боруси», тези, които били авангард на русите. От «борусите» по-късно възникнали «прусите»! Това е само изменена дума.
към текста >>
273.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Южното средноевропейско християнство, също направлявано от Рим, макар и да съхранило култа, въпреки това придавало на вероучението по-голямо значение, отколкото са правели на
Изток
.
На второто течение на християнството, излизащо от Рим и разпространило се на север, силно влияние се оказвало от Ирландия, откъдето идвали мисионери.
Южното средноевропейско християнство, също направлявано от Рим, макар и да съхранило култа, въпреки това придавало на вероучението по-голямо значение, отколкото са правели на Изток.
Затова култът в цялото му значение се преживявал в римския католицизъм в по-малка степен, отколкото проповедта и вероучението. За същностното съдържание на вероучението в Римокатолическата Църква са имали място значително повече разногласия, отколкото в Източната Църква.
към текста >>
На
Изток
чак до Гърция християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции.
На Изток чак до Гърция християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции.
Но какво означава това? Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер. Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син. И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син.
към текста >>
Макар и хората на
Изток
в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец.
Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер. Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син. И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син. Само тук има място своеобразно мисловно прегрупиране.
Макар и хората на Изток в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец.
Тук по този въпрос няма яснота, той е замъглен. Тук не така много се говори за Бог-Син, но въпреки това признават за свой Бог Христос, давайки Му качества на Бог-Отец. Така в тази из-точна религия възникнал следният възглед: Христос - това е нашият Отец. И в цялата източна религия по същество живее това положение: Христос е нашият Отец.[6]
към текста >>
Тук, в Азия, тоест на
Изток
, отдавали предпочитание на Бог-Отец, макар да утвърждавали Христос.
Там много се спореше. Там имаше лява и дясна фракции. Но след това всяка от тези фракции образува собствено партийно ръководство. Така е било и с разпространението на християнството. То се разпространявало.
Тук, в Азия, тоест на Изток, отдавали предпочитание на Бог-Отец, макар да утвърждавали Христос.
В Европа правели повече разлика между Отец и Син. По тази тема дискутирали, водели спорове до IX, X в. сл. Р. Хр. А след това станало великото разделение на Църквите. Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга.
към текста >>
274.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче от страните на
Изток
а е била доставена дървесина - както се говори, от кръста Господен, кръста на Христос - и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб.
Отначало управлявал император Константин[1], човек изключително самонадеян. Той е основал Константинопол. Някакво съкровище (вероятно се има предвид Паладиума - бел. пр.), някога пренесено от Троя в Рим и скрито там, императорът Константин заповядал да го пренесат от Рим в Константинопол и да го закопаят там, а над него да въздигнат колона. На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон.
Обаче от страните на Изтока е била доставена дървесина - както се говори, от кръста Господен, кръста на Христос - и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб.
Но там, където дървесината е образувала този лъчезарен венец, хората е трябвало да виждат самия Константин! Така започнало почитането на Константин, стоящ върху колоната, издигната върху най-величественото римско сакрално съкровище. Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
към текста >>
Този човек беше руснак и пътешестваше през Сибир от
Изток
, от Япония.
Виждате ли, господа, аз казвам: те не са имали никаква представа за това. Днес е необходимо тези неща реално да се преживеят, за да можем правилно да съдим за това, колко силно са вярвали хората в такива богове, които всъщност са били статуи. Например познавах един много умен професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до духовността.
Този човек беше руснак и пътешестваше през Сибир от Изток, от Япония.
Когато се оказал в дълбокия Сибир, в средата, на него му станало не съвсем уютно. Той се почувствал сам и изоставен. Какво направил тогава? Той направил нещо такова, което вие навярно не бихте направили, а и кой да е западен жител също не би направил. Но той бил наполовина азиатец, при това е бил добре образован.
към текста >>
275.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на
Изток
, където той по такъв начин убил много жаби.
[2] например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П. Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт.
Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби.
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Разбулената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г.
към текста >>
276.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче евреите, които идвали от страните на
Изток
а, от Персия и т.
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от Гърция, Рим и Централна Германия. Те са били неспособни да развиват по-нататък древната медицина, доколкото не са можели повече да съзерцават в целебните треви духовното начало. Те повече не са имали възможност да виждат духовното начало в целебните треви.
Обаче евреите, които идвали от страните на Изтока, от Персия и т.
н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова. Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие. Арабите приемали дейно участие в развитието на другите науки, докато евреите развивали медицината. А това, което се удало да внесат в медицината на арабите, било разработено от тях пак с помощта на евреите. Но вследствие на това медицината станала именно такава, каквато е днес.
към текста >>
277.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на
Изток
а, основател на 12 града, наречени Александрия.
[3] Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р.
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
към текста >>
278.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но на
Изток
това не може да стане.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията.
Но на Изток това не може да стане.
Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това. Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път. Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът. Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа. И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление.
към текста >>
Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на
Изток
по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията. Но на Изток това не може да стане.
Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това.
Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път. Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът. Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа. И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление. Но и европейците също, макар и в незначителна степен, страдат от това.
към текста >>
Човекът от
Изток
а е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията. Но на Изток това не може да стане. Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това. Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път.
Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът.
Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа. И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление. Но и европейците също, макар и в незначителна степен, страдат от това. Би трябвало само да надникнете в масонските ложи на най-високите степени, ако имате достъп там! От антропософия там малко се интересуват, само дотолкова, доколкото също са засегнати проблемите на свръхсетивното.
към текста >>
Човекът от
Изток
а не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията. Но на Изток това не може да стане. Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това. Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път. Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът.
Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа.
И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление. Но и европейците също, макар и в незначителна степен, страдат от това. Би трябвало само да надникнете в масонските ложи на най-високите степени, ако имате достъп там! От антропософия там малко се интересуват, само дотолкова, доколкото също са засегнати проблемите на свръхсетивното. Обаче те не вникват силно в тези неща.
към текста >>
Ако нещо подобно в настоящето е най-разпространената книга, а тази книга на Освалд Шпенглер е най-популярна в Германия, и жителят на
Изток
а, азиатецът сравни написаното там със своята собствена духовна култура, той би трябвало да си каже: ето един от най-умните хора в Европа!
Ако нещо подобно в настоящето е най-разпространената книга, а тази книга на Освалд Шпенглер е най-популярна в Германия, и жителят на Изтока, азиатецът сравни написаното там със своята собствена духовна култура, той би трябвало да си каже: ето един от най-умните хора в Европа!
А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение. И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия?
към текста >>
А жителят на
Изток
а има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение.
Ако нещо подобно в настоящето е най-разпространената книга, а тази книга на Освалд Шпенглер е най-популярна в Германия, и жителят на Изтока, азиатецът сравни написаното там със своята собствена духовна култура, той би трябвало да си каже: ето един от най-умните хора в Европа!
А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение.
И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия? », трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат духовността, изгубена от тях по време на Великото преселение на народите».
към текста >>
279.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «
Изток
ът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от
Изток
а, «Великият
Изток
на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз.
Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения. Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения.
Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз.
Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ. Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии. Това сплотява хората.
към текста >>
280.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на
Изток
, където той по такъв начин убил много жаби.
34а. например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П. Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт.
Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби.
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Раз-булената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г.
към текста >>
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на
Изток
а, основател на 12 града, наречени Александрия.
45. Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р.
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
към текста >>
281.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
[1] «...когато преди две години във Виена имахме конгрес...» - Западно-Из-точния конгрес, провел се от 1 до 12 юни 1922г., виж цикъла лекции «Мировата противоположност между
Изток
а и Запада.
[1] «...когато преди две години във Виена имахме конгрес...» - Западно-Из-точния конгрес, провел се от 1 до 12 юни 1922г., виж цикъла лекции «Мировата противоположност между Изтока и Запада.
Пътища за нейното преодоляване чрез Антропософията» Събр. съч. 83.
към текста >>
282.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Тогава тук имаме Земята, а тук - Слънцето, въртящо се около Земята от
изток
на запад.
Днес всеки знае, че тук има въздух, а не пустота. Точно така следва да се знае, че в мировото пространство никъде не е пусто, там навсякъде има материя или дух. Виждате ли, това, че в мировото пространство никъде няма пустота, може да бъде доказано. За малко да се абстрахираме от това, че, както учи Коперник[1], Земята се върти около Слънцето. Да приемем нещата така, както те изглеждат.
Тогава тук имаме Земята, а тук - Слънцето, въртящо се около Земята от изток на запад.
Слънцето нека е разположено някъде тук (изобразява го на дъската). Тук има една особеност. В някои местности - при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде - при изгрев и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление. Около Слънцето се разпространява лъчиста светлина. Винаги когато се наблюдава Слънцето и особено сутрин и вечер, освен сумракът, се появява още и тази лъчиста светлина.
към текста >>
283.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
6. «...когато преди две години във Виена имахме конгрес...» - Западно-Из-точния конгрес, провел се от 1 до 12 юни 1922г., виж цикъла лекции «Мировата противоположност между
Изток
а и Запада.
6. «...когато преди две години във Виена имахме конгрес...» - Западно-Из-точния конгрес, провел се от 1 до 12 юни 1922г., виж цикъла лекции «Мировата противоположност между Изтока и Запада.
Пътища за нейното преодоляване чрез Антропософията» Събр. съч. 83.
към текста >>
НАГОРЕ