Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
67
резултата от
51
текста с части от думите : '
Изгрев
'.
1.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Когато при
изгрев
луната изглежда по-голяма, отколкото когато се намира на зенита, имаме работа не със заблуждение, а с факта добре обоснован в законите на природата.
Доколкото гносеологически става въпрос за заблуждение, то може да се намира само вътре в акта на познанието. Измамата на сетивата не може да бъде заблуждение.
Когато при изгрев луната изглежда по-голяма, отколкото когато се намира на зенита, имаме работа не със заблуждение, а с факта добре обоснован в законите на природата.
Грешката в познанието би възникнала само когато при съчетанието на данните на възприятията в мисленето, бихме изтълкували по неправилен начин споменатото по-горе "по-голямо" или "по-малко". Но това тълкуване се съдържа вече вътре в акта на познанието.
към текста >>
2.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
/Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "
Изгрев
ът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията.
Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век. В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението". Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение.
/Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията.
Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>
3.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако човек редовно насочва вниманието си върху израстването и цъфтежа, ще изпита нещо, което има далечно сходство с усещането, което той има при
изгрев
а но Слънцето.
Растежът и развитието пораждат точно определен вид чувства; увяхването и умирането също. Но това става само когато съответните чувства се развиват според описания горе начин. Те могат да бъдат описани само приблизително. Ясна и пълна представа за тях може да постигне всеки, който е минал през тези вътрешни изживявания.
Ако човек редовно насочва вниманието си върху израстването и цъфтежа, ще изпита нещо, което има далечно сходство с усещането, което той има при изгрева но Слънцето.
А наблюдавайки увяхването и умирането на растителния свят, той се доближава до усещането, което има при бавното издигане на Луната. Тези две чувства са две сили, които при съответни грижи и правилно развитие причиняват значителни духовни въздействия. Пред този, който ги развива правилно и методично, се открива един нов свят. Пред очите му просветва душевния свят, т.н. "астрален план".
към текста >>
4.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
При
изгрев
„Тогава, щом се стъмни, можете да бъдете пренесени върху сянката на Великана." „И как става това? ", попитаха те с надежда. „Големият Великан живее недалеч от тук. Той не може нищо да направи чрез собственото си тяло: ръцете му не могат да вдигнат дори и сламка, нито раменете му да понесат дори едно оризово снопче. Затова пък неговата сянка може много, може всичко.
При изгрев
към текста >>
5.
00. Съдържание
GA_26 Мистерията на Михаил
3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при
изгрев
а на епохата на съзнателната душа
3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
към текста >>
6.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
ИЗГРЕВ
А НА ЕПОХАТА НА СЪЗНАТЕЛНАТА ДУША
ИЗГРЕВА НА ЕПОХАТА НА СЪЗНАТЕЛНАТА ДУША
към текста >>
7.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и
изгрев
ът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение.
Така съществува един път, който можем да наречем мистичен, а съществува и един друг път, който прониквайки през булото на сетивното води в ширините на Космоса, който можем да наречем същинския духовнонаучен път. Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък. Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища.
Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение.
Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос. Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север. Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света. От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма.
към текста >>
8.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали
изгрев
а на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя.
Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие. Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака.
За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя.
Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.
към текста >>
В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за
изгрев
а на духовното Слънце в мистериите.
Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник.
В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите.
Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора.
към текста >>
9.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите,
изгрев
и залез на Слънцето,
изгрев
и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност. В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят. Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух. Защото в началото така е изглеждал светът за езотеричния християнин.
Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
към текста >>
Както в членовете на човека и техните движения той вижда вечното, душевното на човека, така в движенията на звездите, в светлината, която струи към човека от звездите, в
изгрев
а и залеза на Слънцето и Луната, във всичко това езотеричният християнин вижда външния израз на божествено-духовни същества, които изпълват пространството.
Езотеричният християнин вижда мирозданието като човешкото тяло. Той вижда човешкото тяло, разчленено в различни части – глава, ръце, длани и така нататък. Виждайки човешкото тяло, той вижда движенията на ръцете, очите, лицевите мускули, но членовете и движенията на отделните части за него означават израз на вътреши духовни и душевни изживявания.
Както в членовете на човека и техните движения той вижда вечното, душевното на човека, така в движенията на звездите, в светлината, която струи към човека от звездите, в изгрева и залеза на Слънцето и Луната, във всичко това езотеричният християнин вижда външния израз на божествено-духовни същества, които изпълват пространството.
Всички тези природни процеси са за него делата на боговете, жестовете на боговете, мимиката на божествено-духовните същества. Но и всичко, което се случва в човешкия род, когато хората основават социални общности, когато се подчиняват на морални правила, регулират своите действия чрез закони, когато от силите на природата си създават работни инструменти, но не непосредствено дадени им от природата, всичко това, което човекът върши повече или по-малко несъзнателно, за езотеричния християнин е външен израз на вътрешно божествено-духовно действие.
към текста >>
Това, което отдавна вече е станало нещо външно за човека – празниците, отново ще се появи за него в неговото дълбоко значение, когато чрез дълбоката езотеричност той бъде доведен до знанието, че проявяващото се вън в природата като гръм, светкавица,
изгрев
и залез на Слънцето,
изгрев
и залез на Луната, е проявление на духовно битие.
Това, което отдавна вече е станало нещо външно за човека – празниците, отново ще се появи за него в неговото дълбоко значение, когато чрез дълбоката езотеричност той бъде доведен до знанието, че проявяващото се вън в природата като гръм, светкавица, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, е проявление на духовно битие.
към текста >>
10.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между
изгрев
ната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни.
И сега Вие може би се досещате в каква посока се развиват нещата по-нататък.
Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни.
За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества. И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества. Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека.
към текста >>
11.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
неговата
изгрев
на точка е прекосила целия знак на Телеца.
Системата на Заратустра допуска ред неща, които се различават от това, което днес ние виждаме на Небето. Вие знаете, че в продължение на много години хората се установили едно придвижване на Слънцето през Зодиака. Обикновено се казва, и това е правилно, че приблизително от VIII век преди нашето летоброене Слънцето изгрява в планетарната точка, намираща се в зодиакалния знак Овен; всяка година Слънцето напредва по своя път, така че след продължителен период от времето прекосява целия Овен. А още по-рано, през IX, Х век преди нашето летоброенето е изгрявало не в знака Овен, а в знака Телец, и така, в разстояние на 2200 години Слънцето е изгрявало в Телеца, т.е.
неговата изгревна точка е прекосила целия знак на Телеца.
А още по-рано то е изгрявало в знака Близнаци. Да, именно Близнаците бяха пролетното съзвездие през епохата, отдалечена на 800 + 2200 години от началото на нашето летоброене. Следователно, ако се върнем в четвъртото, петото хилядолетие преди Христос, ние ще установим, че пролетната точка се намира в зодиакалния знак Близнаци. Точно тогава процъфтяваха Мистериите на Заратустра. Те оказваха своето влияние и в много по-късните времена, така че когато хората наблюдаваха небесните явления, те задължително ги свързваха със съзвездието Близнаци.
към текста >>
12.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от
изгрев
а до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия
изгрев
той не го вижда.
От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина.
Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда.
Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е.
към текста >>
Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия
изгрев
, такава тъмнина не съществува в духовния свят.
И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда.
Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят.
В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце.
към текста >>
13.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия
изгрев
на новото понятие за „вината" и „греха".
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н. Преди появата на еврейския елемент, за един лош човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на Десетте заповеди наложи необходимостта да се прави разграничение между хората, които спазваха Закона и тези, които не го спазваха. Ето как в определен миг от историята на човечеството изгря понятието за вина, за прегрешение. А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота.
Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха".
към текста >>
14.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Там също всичко върви по обикновения си път,
изгрев
ът и залезът на слънцето се повтарят в редовен ритъм.
Сега ще приложим закона за съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, между големия и малкия свят, към друга важна точка. Така както в обикновения живот ние имаме нашите монотонни дни събуждаме се, лягаме си, пак се събуждаме, вършим обикновените си работи същото е това и в далечините на пространството.
Там също всичко върви по обикновения си път, изгревът и залезът на слънцето се повтарят в редовен ритъм.
Така както обикновеният живот на една фамилия се нарушава, когато се появява едно ново дете, тъй като напълно нов импулс слиза в земното съществувание с едно ново духовно същество, така появяването на едно ново небесно тяло, такова като кометата, има същото въздействие в пространството. Всяка материалност е израз на нещо духовно и окултната наука е в състояние Да покаже какво лежи зад явленията. Начинът, по който съвременната наука се опитва да се занимава с кометите е подобен на една муха която наблюдава Систинската Мадона. Когато лази върху Мадоната, тя положително вижда цветовете, вижда едно червено петно тук, синьо петно там, ала извън това не вижда нищо. Тази "муха-наука" терминът естествено е използуван само по отношение на онова, което казах по-горе не знае нищо за вътрешната законност, чиито външен знак е кометата.
към текста >>
15.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Какво тогава е онова, което човек вижда от
изгрев
до залез?
Виждаме ли някога Макрокосмоса в неговата реалност? Ние отново трябва да започнем от познати изживявания, оставяйки настрана за момент онова, на което бива подложен човек в течение на 24-те часа на денонощието. Ще помислим за наистина най-простите изживявания, които идват до човека във външния свят на сетивата. В този свят той възприема редуване на ден и нощ как Слънцето изгрява на сутринта и залязва вечерта; възприема как слънчевата светлина осветява всички предмети около него.
Какво тогава е онова, което човек вижда от изгрев до залез?
Принципно казано, той изобщо не вижда самите предмети, а слънчевата светлина, която те отразяват. В тъмното ние не можем да видим един предмет без осветяване. Нека вземем окото като представител на другите сетива. Онова, което виждаме през деня, в действителност са отразените лъчи на Слънцето. Ето как стоят нещата от сутрин до вечер.
към текста >>
Когато сравним това състояние със състоянието, в което съществува светът около нас през нощта, от залез до
изгрев
, ние можем да възприемем по определен начин онова, което принадлежи на нашата Слънчева система.
Ние гледаме в пространството знаейки, че макар че планетите са там, те не се поддават на нашето наблюдение. Точно както денем ние сме предпазени от гледане на собствената си вътрешна същност, а нощем погледът за духовния свят ни е отказан в обикновения сън, така през деня, когато взорът ни е отправен навън, причините за сетивните ни възприятия са скрити от нас. Онова, което лежи зад Слънцето и го свързва с другите тела, принадлежащи на Слънчевата система, със Съществата, чиито външни проявления наричаме Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н. всяко живо взаимодействие между Слънцето и тези небесни тела е скрито за нас през деня. Онова, което възприемаме, е външният ефект на слънчевата светлина.
Когато сравним това състояние със състоянието, в което съществува светът около нас през нощта, от залез до изгрев, ние можем да възприемем по определен начин онова, което принадлежи на нашата Слънчева система.
Ние можем да погледнем нагоре към звездните небеса и сред другите звезди да видим планетите, когато са видими; но докато можем да ги видим в нощното небе, самото Слънце не е видимо. Следователно трябва да кажем, че онова, което през деня прави сетивния свят видим за нас, през нощта отнема от нас възможността да го виждаме. Нощем целият сетивен свят е невидим.
към текста >>
16.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Или един великолепен
изгрев
, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове?
Единствено това, което идва от Духа на Времето и от по-нисшите от него йерархии, може да бъде исторически съхранено, може да бъде обект на преподаване и обучение във времето. Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите. Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения. Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин. Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове?
Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл. Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи? И би трябвало да признаем, че каквото и да е нашето възхищение от човешките произведения на всички времена, това, което ни се представя като божествено проявление на духовните сили, все пак ги надминава по грандиозност.
към текста >>
Защото човекът може да осъзнае, че един
изгрев
, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена.
Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите. Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения. Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин. Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена? Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове?
Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена.
Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл. Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи? И би трябвало да признаем, че каквото и да е нашето възхищение от човешките произведения на всички времена, това, което ни се представя като божествено проявление на духовните сили, все пак ги надминава по грандиозност.
към текста >>
Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват
изгрев
а на Слънцето, който можем да видим от Рижи?
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена? Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл.
Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи?
И би трябвало да признаем, че каквото и да е нашето възхищение от човешките произведения на всички времена, това, което ни се представя като божествено проявление на духовните сили, все пак ги надминава по грандиозност.
към текста >>
Но едно такова събитие, което може да действа по начина на един
изгрев
, ще загуби цялото си въздействие, ако бъде просто предадено от други хора.
Когато ни се представят тези духовни водачи на човечеството, които наричаме посветени и които не говорят, опирайки се на традициите, а черпят от един първоизточник, техните откровения са подобни на природните проявления.
Но едно такова събитие, което може да действа по начина на един изгрев, ще загуби цялото си въздействие, ако бъде просто предадено от други хора.
Природата има сравнително една доста по-висша дейност от това, което ни е научила традицията от Моисей, от Заратустра, дотолкова доколкото това ни е предадено в съхранената форма от външната култура, от Духовете на времето и тези на народите. Защото откровенията, направени от Моисей и Заратустра имаха отражение подобно на природното само тогава, когато извираха директно от свръхсетивни опитности. Първоизточните откровения, направени на човечеството, се представят по същия начин както посланията, предадени от природата. Ето защо те са с грандиозен характер. Но за да може той да бъде усетен, най-напред трябва да предусетим най-нисшата от Йерархиите, действаща в природните сили: Властите.
към текста >>
17.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Не зная знаете ли , че чрез това старото е било, така да се каже, противопоставено на
изгрев
а на новата утринна зора в историята?
Не знам известно ли е на болшинството от вас, че Рихард Вагнер дълго време е бил подложен на най-сурова, най-ужасна критика. Тези негови критици и отрицатели имали своего рода предводител в лицето на извънредно талантливия музиковед Едуард Ханслик3 във Виена, който написал интересната книжка "За музикално-прекрасното".
Не зная знаете ли , че чрез това старото е било, така да се каже, противопоставено на изгрева на новата утринна зора в историята?
Тази книга "За музикално-прекрасното" може да служи като исторически паметник за по-късни времена. Понеже какво е искал Ханслик? Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард Вагнер; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно. Музиката - това са "арабески в звуци". Това бил любимият израз на Ханслик.
към текста >>
18.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
После обаче потокът на теософския живот е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като
изгрев
а на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен живот, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа.
И така, ние виждаме, как теософията се явява като една плаха надежда за хората, които все пак са се докоснали до старата теософия от 18 век.
После обаче потокът на теософския живот е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като изгрева на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен живот, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа.
Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“. От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво. Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер.
към текста >>
19.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Благодарение на изострената си разсъдъчна сила и на спомнянето, учениците бяха стигнали толкова далеч, че те заставаха пред думите както човек застава пред един Слънчев
изгрев
в планината, както човек застава пред едно бушуващо море, изобщо като пред едно природно явление наблюдавайки, за да се научи да го познава, но не и критично да настъпва срещу него; защото тогава той не би се научил и да го познава.
Да, учителите се грижеха най-вече за това, техните думи да въздействуват върху учениците както самата природа; нямаше никаква нужда те да им налагат това или онова мнение.
Благодарение на изострената си разсъдъчна сила и на спомнянето, учениците бяха стигнали толкова далеч, че те заставаха пред думите както човек застава пред един Слънчев изгрев в планината, както човек застава пред едно бушуващо море, изобщо като пред едно природно явление наблюдавайки, за да се научи да го познава, но не и критично да настъпва срещу него; защото тогава той не би се научил и да го познава.
към текста >>
20.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето как изглеждаха душите, когато наближи
изгрев
ът на този Импулс.
Ето как изглеждаха душите, когато наближи изгревът на този Импулс.
Но вътрешно те копнееха за едно съвсем ново проявление. Защото само тогава те биха могли да го разберат истински. За индийското мислене не съществува почти никакъв преход, който би могъл да бъде сравнен с това, което откриваме при самотните гръцки мислители. Ето защо индийската философия, която току-що беше направила прехода към учението Йога, едва ли можеше да осигури прехода към Мистерията на Голгота. Гръцката философия е така подготвена, че тя просто копнее за Мистерията на Голгота.
към текста >>
21.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на
изгрев
а, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин.
Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин.
Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин.
Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот. Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи.
към текста >>
Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев
изгрев
нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев
изгрев
, но по друг начин, без органите на тялото.
Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин. Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин. Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот.
Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото.
Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи. Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането.
към текста >>
22.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към
изгрев
а на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
23.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при
изгрев
слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее.
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее.
В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и добродетели.
към текста >>
24.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
След
изгрев
а на Петата следатлантска епоха през 15 век човечеството съхрани годността си за развитие до 28-та година; днес оставени сами на себе си хората не могат да надхвърлят 27-та година.
Впоследствие човечеството ставаше все по-младо и по-младо.
След изгрева на Петата следатлантска епоха през 15 век човечеството съхрани годността си за развитие до 28-та година; днес оставени сами на себе си хората не могат да надхвърлят 27-та година.
Докато през древните епохи хората можеха да се развиват до дълбока старост, съвременният човек ако той не се вземе сам в ръцете си и не се открие за определени импулси от духовния свят т.е. ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска еволюция на 27-годишна възраст. Изобщо хората, които днес не успяват да приемат импулси от духовния свят, остават 27-годишни, макар и да са станали столетници! Това означава: В себе си те носят признаците и характеристиките на 27-годишния човек. За това и днес след като хората непрекъснато се отклоняват от духовните импулси ние имаме една култура, един социален живот, които по своето същество са 27-годишни.
към текста >>
25.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ще го разберем истински, когато знаем, че нашите душевни качества са съвсем различни от тези на Лутер; когато знаем, че Лутер се появи малко след
изгрев
а на Петата следатлантска епоха, така че в душата му действуваха импулсите на човек от Четвъртата следатлантска епоха.
Кога впрочем ще разберем Лутер истински?
Ще го разберем истински, когато знаем, че нашите душевни качества са съвсем различни от тези на Лутер; когато знаем, че Лутер се появи малко след изгрева на Петата следатлантска епоха, така че в душата му действуваха импулсите на човек от Четвъртата следатлантска епоха.
Макар и да беше така да се каже екстрадиран в Петата следатлантска епоха, той мислеше и чувствуваше като човек от Четвъртата следатлантска епоха. И все пак той имаше задачата да се бори за утвърждаването на Петата следатлантска епоха. Като личност, той беше поставен в зората на Петата следатлантска епоха, макар и да носеше в душата си всички качества и импулси на човек от Четвъртата следатлантска епоха. Обаче във великата душа на Лутер несъзнавано и инстинктивно живееше неудържимото и трепетно предчувствие за всичко, което трябваше да донесе Петата следатлантска епоха.
към текста >>
26.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Последвало времето, когато човек не можел повече да вярва на това, което виждат очите му при
изгрев
а и залеза, при движението на Слънцето, когато въпреки възприятията, е трябвало да се предположи, че в известно отношение Слънцето е неподвижно спрямо Земята.
Който в течение на столетия или хилядолетия проследява развитието на човешкия дух, ще може да си изгради представа как този човешки дух винаги достига до нови постижения в областта на познанието и в областта на човешката дейност. Не е необходимо непременно да се подчертава думата напредък, защото в настъпилата епоха от човешкото развитие в някои отношения това би могло да предизвика доста силно съмнение. Но когато се проследи развитието на човешкия дух, ще стане ясно, че формите и образите, под които този човешки дух се проявява, съществено се променят от столетие на столетие. И понеже в това разглеждане днес ще се занимаем предимно с познание, което се стреми да навлезе в развитието на човечеството по съвременен начин, необходимо е само за сравнение да си припомним как някои възгледи, които в известно отношение влизат в противоречие с установените в момента, срещат трудности да се възприемат от развиващото се човечество. Би трябвало да си припомним колко трудно е било например мирогледът на Коперник1 да си пробие път в установените човешки навици на мислене и чувстване - в известни области това е траело дори столетия, - този мироглед, който по отношение на мирозданието е скъсал с това, което хората, опирайки се на своите сетивни възприятия, дълго време са вярвали, че трябва да приемат за истина.
Последвало времето, когато човек не можел повече да вярва на това, което виждат очите му при изгрева и залеза, при движението на Слънцето, когато въпреки възприятията, е трябвало да се предположи, че в известно отношение Слънцето е неподвижно спрямо Земята.
към текста >>
27.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Знаете, че всяка година
изгрев
ът на Слънцето се измества малко встрани.
Той ще освободи нещо, което иначе съществува в човека само скрито, така че, изхождайки от самия човек, то ще може да се разгърне навън. В нашето мислене, както сме го донесли с раждането си, живее световният ритъм. Световният ритъм живее в нас повече, отколкото се вярва. Това може дори да се докаже с цифри, само че малко хора познават нещо от тези тайни на битието. Не се страхувайте да разгледате с мен как целият световен ритъм живее в нашия собствен организъм, в протичащото в нас.
Знаете, че всяка година изгревът на Слънцето се измества малко встрани.
Така наречената точка на пролетното равноденствие някога се е намирала в Телец. По-късно се премества в Овен и с всяка година се измества по-нататък, като сега се намира в Риби. Слънцето не изгрява всяка година на 21 март в една и съща точка и поради това то прави голям кръг. След около 25 920 години Слънцето прави пълна обиколка, преминава през цялата елипса. Днес то изгрява в определена точка пред съзвездието Риби и отново ще достигне същата точка след 25 920 години.
към текста >>
28.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Прочетете у Хердер как той представя всеки
изгрев
на Слънцето като ново сътворение на един грандиозен образ на света.
Биха ли могли днес хората по света да знаят какви духовни импулси от Средна Европа могат да навлязат в света? Могат ли хората да го знаят? Да поставим въпроса по друг начин: Показахме ли се достойни за духовното търсене, посочено от Хердер, от Гьоте? Скъпи приятели, в духовната наука с право се препоръчват медитации. Знаете ли каква чудесна медитация би могла да започне да се прави и с най-малките деца?
Прочетете у Хердер как той представя всеки изгрев на Слънцето като ново сътворение на един грандиозен образ на света.
Разгледайте безбройните картини, намиращи се в произведението на Хердер „Идеи към философската историята на човечеството“. Забравено, отзвучало! През тези дни един господин, загрижен за средноевропейския духовен живот, ми каза: „Никога не съм чувал нещо от това за Хердер! “
към текста >>
29.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Докато в най-светлата яснота на съзнанието светеше последният отзвук от културата на мистериите в гръцкото мислене, в най-долния, в най-тъмния слой на нашето съзнание се намира първо
изгрев
ът на онова, което трябва да достигне своето химборасо /своята върхова точка/ едвам в бъдеще.
Искам да Ви приведа още един характерен признак, за да разберете пълното значение на този въпрос. Всъщност цялото математическо проникване на света, каквото то възниква чрез Галилей, Джордано Бруно, произхожда от този по-дълбок слой на съзнанието. Четири и половина столетия изтекоха, откакто ние усвояваме това, четири и половина столетия, откакто ние полагаме усилия да внесем този ариманически елемент в нашето човешко мислене и чувствуване.
Докато в най-светлата яснота на съзнанието светеше последният отзвук от културата на мистериите в гръцкото мислене, в най-долния, в най-тъмния слой на нашето съзнание се намира първо изгревът на онова, което трябва да достигне своето химборасо /своята върхова точка/ едвам в бъдеще.
Това трябва да излезе на повърхността.
към текста >>
30.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес се нуждаем от
изгрев
а.
Когато Юлиян Апостат искаше да съхрани Слънчевата тайна и да я предаде на човечеството, той беше заобиколен от много врагове, които после го умъртвиха жестоко; тези врагове, скъпи мои приятели, са отново тук, те се борят срещу Антропософията, която е длъжна да извести новата Слънчева тайна на целия свят. Днес ние живеем в другия полюс на историческото развитие. През четвъртия век след Христос беше залезът.
Днес се нуждаем от изгрева.
към текста >>
31.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически
изгрев
на Духа.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят.
Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа.
Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
32.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Силвестър, от настроението на залеза и гроба, но как в сърцата на онези хора, които неуморно работят и напредват към своето истинско богочовешко достойнство, трепти настроението на новия ден, настроението на
изгрев
а.
И днес нашата истинска задача се състои именно в това: да доловим как светът е обгърнат от настроението на Св.
Силвестър, от настроението на залеза и гроба, но как в сърцата на онези хора, които неуморно работят и напредват към своето истинско богочовешко достойнство, трепти настроението на новия ден, настроението на изгрева.
Нека насочим нашите мисли към символичния Св. Силвестър и символичната Нова Година не само според тривиалния, филистерски и празничен начин, нека да ги насочим така, че те да се превърнат в онези съзидателни и творчески сили, от които се нуждае самата еволюция на Земята. Нека отклоним тези сили от старата гробница на нашата умираща цивилизация и ги насочим от древния Св. Силвестър към космическата Нова Година. Но всичко това, скъпи мои приятели, ще се осъществи само тогава, когато човекът вложи там, във великия храм на Космоса и своя личен духовен принос.
към текста >>
33.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а
изгрев
а на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса.
И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже.
И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>
34.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но сега настъпва нов период,
изгрев
ът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока.
В Ефес за първи път виждаме нещо друго. Там учениците в мистериите, както съм ви казвал, са били загрижени за състоянието на собствената си зрелост и повече не наблюдавали времето и периодите на годината. Появил се първият признак на личността. Там в предните инкарнации Аристотел и Александър Велики възприели личностния импулс.
Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока.
Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в Гърция.
към текста >>
35.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
"Слънцето в средата на нощта", "утринната заря при
изгрев
а".
Кармически свързани човешки групи. Действието на йерархиите в живота на човека? Връзката на външните природни процеси с процесите на кармата на човечеството. Действие на протичането на кармата върху външната природа в изритването на вулканите, земетресенията, наводненията и т. н.
"Слънцето в средата на нощта", "утринната заря при изгрева".
Изплувайки навън от съществата на втората йерархия действа третата йерархия върху повърхността на Земята през време на спането на човека в следите на мислите оставени от нас; в тъкането и живота на втората йерархия действа и прониква до обратната страна на Земята първата йерархия, която действа заедно с втората върху нашия аз и върху нашето астрално тяло. Имагинативно-образен възглед на посвещението в култа
към текста >>
36.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
«Аврора или зората при
изгрев
а», написана през 1612, първо печатане през 1656.
[1] Яков Бьоме, 1575-1624.
«Аврора или зората при изгрева», написана през 1612, първо печатане през 1656.
към текста >>
37.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И тук имаме едно знаменателно явление, че именно когато Съзнателната душа започва да се развива в цивилизованото човечество, когато розенкройцерството трябваше да поеме в ръцете си този
изгрев
, това начало на импулса за Съзнателната душа, тогава в един дух на тази епоха премина като светкавица нещо от този свръхземен импулс.
В последно време обяснихме толкова много небесни отражения в земните школи и институции. Говорихме за великата школа от Шартр, говорихме и за други школи. Но във връзка с това можем да говорим и за отделни хора.
И тук имаме едно знаменателно явление, че именно когато Съзнателната душа започва да се развива в цивилизованото човечество, когато розенкройцерството трябваше да поеме в ръцете си този изгрев, това начало на импулса за Съзнателната душа, тогава в един дух на тази епоха премина като светкавица нещо от този свръхземен импулс.
Това беше Раймундус де Сабунда[3]. Онова, което Раймундус де Сабунда учеше в началото на 15-то столетие, беше почти като един земен отблясък от великото свръхсетивно учение на Михаил, което ви описах.
към текста >>
38.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при
изгрев
а на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън.
Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>
39.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Достатъчно е само да се замислим как древните египтяни, насочвайки поглед към Космоса, пред виждаха дебита на Нил според
изгрев
а на звездата Сириус и според констелациите на Сириус спрямо другите звезди.
Нека да се спрем на онези времена, когато хората все още не са се интересували от съдържанието на своя духовен живот; тогава те са насочвали погледа си към Космоса и тъкмо там са откривали първопричините на всичко онова, което се е разигравало в техните души. Нека да се спрем на онези времена, когато чрез своето ясновидство*17 хората наблюдаваха положението на неподвижните звезди, движението на планетите, както и процесите, произтичащи върху самата Земя, разглеждайки всичко като едно отражение на Космоса.
Достатъчно е само да се замислим как древните египтяни, насочвайки поглед към Космоса, пред виждаха дебита на Нил според изгрева на звездата Сириус и според констелациите на Сириус спрямо другите звезди.
Звездните констелации в мировото пространство намираха своето земно отражение в това, което например беше дебита на Нил. Тук аз привеждам само един пример, защото някога всички знаеха: на Земята става единствено това, което е решил Космосът и което може да бъде прочетено в звездното небе. Естествено, ние трябва да сме наясно: древните виждаха в звездното небе съвсем различни неща от онова, което днес хората измерват и изследват с така наречената небесна механика или небесна химия. Обаче за нас е извънредно интересно да разберем как древните хора черпейки съдържанието на своя душевен живот направо от Космоса се изразяваха, да речем, поетически.
към текста >>
40.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при
изгрев
а на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци.
Всички Вие добре познавате образа на Бекмесер от операта на Рихард Вагнер „Майсторите певци от Нюрнберг"*40. Какво точно представлява Бекмесер? Той представлява един музикален талант, който съвсем забравя, как чувственият елемент непосредствено се намесва в мисловните и познавателни сили на слуховия процес. Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата. Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно.
Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци.
Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан. С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата. Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между Вагнер и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик. Ако обаче вникнем в чисто философските размишления на Ханслик, ще се убедим, че неговата книга е доста сполучлива и духовита.
към текста >>
41.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
II. Разглеждане на нещо от общата природа,
изгрев
или залез на слънце, годишни времена и т.н.
II. Разглеждане на нещо от общата природа, изгрев или залез на слънце, годишни времена и т.н.
към текста >>
42.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тук вие ще видите
изгрев
а на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало. Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист.
Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
43.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия
изгрев
в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година.
До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година.
Тогава Слънцето изгрява в една определена точка на небосклона. Тази точка може да бъде видяна в зодиака и през всички времена хората са отбелязвали тази точка, защото всяка година тя се измества с малко. Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на пролетното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г. отново, то тазгодишната точка на слънчевото изгрява не е разположена на същото място, но е изместена в посока, която можем да определим именно ако чрез една линия свържем съзвездието на Овена със съзвездието на Рибите. Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака.
към текста >>
В ежедневния
изгрев
и залез на Слънцето, в преминаването на Слънцето по небосклона, в затъмнението на Слънцето чрез Земята, в това ежедневно движение на Слънцето е заложено това, с което ние се срещаме чрез нашия дихателен ритъм.
А сега от тази космическа гледна точка да разгледаме това, което е разположено между човешкото дишане, т.е. между живото движение на Аза и протичането на една платоническа космическа година, т.е. живота и движението навън в Макрокосмоса. Виждате ли, това, което се стреми да действува в нашия дихателен организъм, при него нещата стоят по следния начин, с 24-часовото дишане за деня, чрез това, което е разположено там вътре между дишането и това, което съществува и това дишане под формата на цял един дихателен ритъм, чрез него ние всеки път се сблъскваме с онзи ритъм, съществуващ като дневно-нощен ритъм и свързан със Слънчевата същност, с нейното отношение спрямо земната същност.
В ежедневния изгрев и залез на Слънцето, в преминаването на Слънцето по небосклона, в затъмнението на Слънцето чрез Земята, в това ежедневно движение на Слънцето е заложено това, с което ние се срещаме чрез нашия дихателен ритъм.
към текста >>
44.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на
изгрев
а на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното.
Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката.
Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците. Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси.
към текста >>
45.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат
изгрев
а и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа.
От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация. Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер.
Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа.
Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята. По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна. Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
към текста >>
46.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Явно, всичко това е било забравено и днешният човек остава равнодушен пред един камък, който пада, или пред блясъка на цветовете при
изгрев
а и залеза на слънцето.
Рудолф Щайнер показва по-нататък, че това съвсем не е така. Първоначално в човека има една вътрешна опитност за ориентирането в пространството, която е основата на математическите понятия. В миналото човекът е познавал също /Рудолф Щайнер разглежда този въпрос в други свои трудове/ една друга вътрешна опитност, която му даваше качественото разбиране на числата. Проучвайки нещата отблизо, намираме най-после в интуитивното познание на човека основите на една физика, която в човешкото тяло се изразява в движението на течностите и техните взаимодействия, които основи са били изходната точка на самите естествени науки.
Явно, всичко това е било забравено и днешният човек остава равнодушен пред един камък, който пада, или пред блясъка на цветовете при изгрева и залеза на слънцето.
Едно от усилията на Рудолф Щайнер е именно това, да помогне на човека отново да намери, по пътищата различни от тези на миналото, този тънък вътрешен живот и да го запази от отвлечеността, в която той е изпаднал.
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на
изгрев
а на Слънцето през пролетта.
Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство.
Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта.
Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
към текста >>
Слънцето при своя (ежегоден пролетен)
изгрев
постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия.
Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят.
Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>
48.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Представете си
изгрев
а на Слънцето (вж. рис.).
Какво собствено става при утринната и вечерната заря?
Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.).
Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия. Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение. И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци.
към текста >>
49.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Да виждат в
изгрев
а и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде.
Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици.
И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
към текста >>
Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни
изгрев
и и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както
изгрев
ът и залезът на Слънцето и
изгрев
ът и залезът на Луната.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така?
Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната.
Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода.
към текста >>
50.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
В някои местности - при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде - при
изгрев
и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление.
За малко да се абстрахираме от това, че, както учи Коперник[1], Земята се върти около Слънцето. Да приемем нещата така, както те изглеждат. Тогава тук имаме Земята, а тук - Слънцето, въртящо се около Земята от изток на запад. Слънцето нека е разположено някъде тук (изобразява го на дъската). Тук има една особеност.
В някои местности - при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде - при изгрев и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление.
Около Слънцето се разпространява лъчиста светлина. Винаги когато се наблюдава Слънцето и особено сутрин и вечер, освен сумракът, се появява още и тази лъчиста светлина. Около Слънцето грее светлина. Наричат я зодиакална светлина. По повод на тази зодиакална светлина, господа, хората нееднократно са си напъвали главите, особено тези, които мислят материалистично.
към текста >>
51.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
В случая със Слънцето можем да открием това влияние в съответствие с времето на
изгрев
а или залеза, или с това как то получава сила през пролетта, а през есента я губи.
Ако помислите, че Луната направлява морските приливи и отливи, които по време съвпадат с въртенето й, вие виждате, с какъв род сила Луната въздейства върху Земята. Тогава ще можете да видите, че времето на въртене на Луната около Земята също има някакво значение, особено ако изследваме как се развиват на Земята растенията, вече осветени от Слънцето. По такъв начин може да се открие влиянието на Луната. И така, Слънцето и Луната имат най-голямо влияние върху Земята. Това влияние ние можем да установим по време на фазовото въртене, по времето, когато настъпват пълнолунието, новолунието и т. н.
В случая със Слънцето можем да открием това влияние в съответствие с времето на изгрева или залеза, или с това как то получава сила през пролетта, а през есента я губи.
към текста >>
Изгрев
ът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода.
Представете си просто, че Земята видимо се намира тук (изобразява го на дъската).
Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода.
Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта. Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч.
към текста >>
Да допуснем, че анализираме
изгрев
а на Слънцето на 21 март, през пролетта.
Представете си просто, че Земята видимо се намира тук (изобразява го на дъската). Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода.
Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта.
Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад.
към текста >>
Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на
изгрев
а.
Представете си просто, че Земята видимо се намира тук (изобразява го на дъската). Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода. Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта.
Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева.
Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка.
към текста >>
За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година; точката на
изгрев
а на Слънцето също описва кръг: отначало тя стои долу, съвпадайки с точката на пролетното равноденствие, след това се изкачва нагоре (по Зодиака към съзвездието Рак в Северното полукълбо - бел.
За какво ви разказвам всичко това, господа? Виждате ли, за да придаде окраска на растението, на Слънцето му е необходима една година, но за придаването на цвят на минерала, на камъка, на Слънцето са му необходими 25 915 години! Защото това е доста по-корав тип - този камък.
За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година; точката на изгрева на Слънцето също описва кръг: отначало тя стои долу, съвпадайки с точката на пролетното равноденствие, след това се изкачва нагоре (по Зодиака към съзвездието Рак в Северното полукълбо - бел.
пр.), после отново се спуска надолу; такъв е нормалният кръгооборот, извършван в течение на една година. Но има и кръгооборот, извършван за 25 915 години. Благодарение на това движение Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка. Но винаги именно Слънцето дава тази окраска. Оттук вие едновременно виждате, колко далеч отстои минералното царство от растителното царство.
към текста >>
НАГОРЕ