Търсене в текстове за 'Извинение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 15 резултата от 14 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Извинение'.

1. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си.
Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби. Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят. Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха. Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света. Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните". Така говори един мъж, който има съзнание за своята професия, за своето призвание като духовен ръководител на своята епоха, когото в предговора към своето Наукоучение каза: Важна не е моята личност, а истината, защото "аз съм един свещенослужител на истината".
към текста >>

2. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако кажете това на засегнатия, то той разбира се ще има извинение.
С това хората могат да припечелят нещо и да си купят хляб. Това обаче е само едно средство за изместване на бедността от една страна на друга, тъй като по този на чин не се произвежда нищо, няма никакъв резултат. С помощта на следния пример всеки може да си пред стави: Някой сяда навън в провинцията в един ресторант и казва: Келнер, донесете ми десет картички с изгледи! и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва никаква реална сила. Никой не се съобразява, че с това не се цели нищо провокиращо духа и тялото. Ако кажете това на засегнатия, то той разбира се ще има извинение. Той например би могъл да каже, че може да назначи нови пощенски раздавачи, и така да осигури работа на хората. При това обаче не съобразява, че ако назначи нови хора, от работата им няма да произлезе нищо ново, а единствено бедността ще се разпредели по нов начин. Това показва, че хората най-напред трябва да знаят нещо за разпределението на работата на земята, преди да могат да започнат с най-малките мисъл за реформа. Незнание, което иска да реформира, е нещо ужасно в световната взаимовръзка. Ужасно е, че често хората нямат търпение да изчакат докато се научат да придобият общ поглед върху това, как може да се помогне, а са прекалено активни, за да се случи едно или друго.
към текста >>

3. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

„Да, но сега този мой познат започна най-усилено да изучава съчиненията на д-р Щайнер.“ Преди години той може и да е изказал своето мнение, но сега, като един вид извинение, той започва да изучава антропософията!
И тук аз го използвам само като пример, но като такъв пример, който внимателно трябва да запомним, понеже като антропософи ние следва не само да внимаваме в тъмните места на света, но и да допринасяме нещо за непрекъснатото усъвършенствуване на душата. Ето защо аз прибягвам до този пример не от някакви лични основания, а от чисто духовни основания. И така, тази сутрин чух следното: Някъде из Европа живее един господин, който преди много време публикува крайно несполучливи текстове за това, което се описва в Щайнеровата „Теософия“, както и изобщо за начина, по който той се отнася към духовното движение. А днес една личност беше упрекната, че неин познат именно посоченият господин е могъл да публикува подобно нещо. И какво казва сега тази личност? „Да, но сега този мой познат започна най-усилено да изучава съчиненията на д-р Щайнер.“ Преди години той може и да е изказал своето мнение, но сега, като един вид извинение, той започва да изучава антропософията! Ето един пример за абсурдно мислене всред привържениците на нашето движение. Бъдещите времена, които един ден ще пишат историята за тези неща, ще поставят въпроса: Възможно ли е изобщо такова положение, че след като преди години някой се е произнесъл върху даден въпрос, сега да бъде извиняван с факта, че отново е решил да се запознае със същия въпрос? Тези неща спадат към областта на антропософското възпитание и ние ще напреднем едва тогава, когато в рамките на антропософското движение подобни ситуации ще бъдат изключени, напълно изключени. Защото вътрешната честност не допуска подобно мислене. Не може да се направи нито една пречка в познаването на истината, ако човек е склонен към такъв начин на разсъждения.
към текста >>

4. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Ще се постарая да изключа всичко, което обикновено толкова често казвам като извинение за това, което ми се е случило, че друг е виновен.
Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето. Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека. За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща. Искам напълно систематично да се абстрахирам от всичко, което ме е постигнало може би несправедливо. Ще се постарая да изключа всичко, което обикновено толкова често казвам като извинение за това, което ми се е случило, че друг е виновен. Искам никога да не размишлявам над това, че може да е виновен някой друг, освен аз самият. Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав. Нека пробва такова упражнение и ще види, че вътрешно достига до напълно различно отношение към духовния свят. Такива неща променят много в действителното състояние, в действителното настроение на човешката душа. В търсене на пътя към ясновидството, изключителната трудност да се влезе във висшите светове, така да се каже, напълно незастрашено – както многократно сме подчертавали – показва колко е съществено човек да не се разтвори, когато трябва да си „пъхне главата в мравуняка“.
към текста >>

5. 1. ПРЕДГОВОР GA_155 Христос и човешката душа

И колко удобно се чувствува човек, като има в ръцете си извинението: “Да, този или онзи също бяха убедени в това".
Такъв човек не разбира нищо от истинското християнство, което не стои само в книгите, а стои също и в звездите. Ние вече трябва да сме наясно за духовните основи, от които произхождат някои нападки, които днес тук или там се произнасят срещу християнската същност на нашата Антропософия. Деформираното християнство откриваме по-често в подобни реплики, от колкото в процеса на четенето". Към страница 26: „Ние трябваше да изживеем твърде много в областта на Теософското движение и по отношение на Теософското движение. И колко удобно се чувствува човек, като има в ръцете си извинението: “Да, този или онзи също бяха убедени в това". Какво означава едно такова „убеждение", скъпи; мои приятели? Най-голямото лекомислие, най-чистото своеволие! Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит. Отдавна трябваше да се приключи с това, но за характеристика на факта бих могъл да допълня следното. Допълнително хората казаха: „След няколко седмици Президентката си взе обратно думите!
към текста >>

Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит.
Към страница 26: „Ние трябваше да изживеем твърде много в областта на Теософското движение и по отношение на Теософското движение. И колко удобно се чувствува човек, като има в ръцете си извинението: “Да, този или онзи също бяха убедени в това". Какво означава едно такова „убеждение", скъпи; мои приятели? Най-голямото лекомислие, най-чистото своеволие! Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит. Отдавна трябваше да се приключи с това, но за характеристика на факта бих могъл да допълня следното. Допълнително хората казаха: „След няколко седмици Президентката си взе обратно думите! ". Още по-лошо става, когато един човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка. А ние трябва да вмъкнем също и едно такова познание към разликата, която трябва да срещаме при субективната Карма, работеща в Егото на човека и тази Карма, която обозначаваме като обективна Карма. Тук не трябва да се губи нито една дума, всеки човек трябва да изправи щетите, които е причинил.
към текста >>

6. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

И ще престане извинението: „Да, аз така го вярвах, аз съм го казал с добра вяра".
Когато човечеството сериозно приеме Христос, в него ще възникне чувството, че Христос, които живее в нас, трябва да се окаже достоен чрез това, че хората все по-добросъвестно и по-добросъвестно ще приемат този Христос, все по-добросъвестно ще приемат този космически принцип в нас. Да, хората могат да вярват на драго сърце, че тези, които не искат да приемат Христос като космически принцип, при всяка възможност се разкайват за това, което става; първо хубаво да излъжат своите братя човеци и после да искат да заличат тези лъжи. Този, която ще се окаже достоен за Христос в своята душа, първо ще се изпита, дали би могъл да каже едно нещо, в което той е моментално убеден. Много неща ще се променят, когато в света дойде истинското схващане за Христос. Всички тези безброй много хора, кои то днес пишат или изпълват хартия с мръсно печатарско мастило, при което бързо питат неща, които не знаят, всичките ще бъдат наясно върху това, че с тези работи те оскверняват Христос в човешката душа. И ще престане извинението: „Да, аз така го вярвах, аз съм го казал с добра вяра". Христос иска не само „добрата вяра", Христос иска да води хората в истината. Самият Той е казал: „Истината ще ви направи свободни! ". Къде обаче Христос е казал, че е възможно някой човек в своето разбиране да мисли това или онова, без нещо да знае и да го крещи в света или да го записва в света? Много неща ще се променят! Сигурно е, че голяма част от днешните писания няма да съществува по-нататък, когато хората ще се ръководят от принципа да се оказват достойни за думите „Не аз, а Христос в мен".
към текста >>

7. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Срещу факта, че лекомислието при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго.
"Във връзка със съобщението на директора на Азиатския департамент имам честта приложено да изпратя на Ваше високоблагородие 6000 рубли с покорната молба да изплатите тази сума на сръбския емигрант Никола Пашич с посредничеството на живущата в Русчук вдовица Наталия Каравелова. Благоволете да ни уведомите за получаването и предаването на сумата."*10 Виждате как в съдбоносните събития в Европа известна роля са играли и онези, които са действали под формата на безобидното "Славянско благотворително дружество". Не би ли било добре да се развие, така да се каже, инстинкт за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо според имената, сиреч според фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени? В противен случай се преценява крайно лекомислено, а при преценката лекомислието е онова, което все повече отдалечава човека от истината. Срещу факта, че лекомислието при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго. Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та редно е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света. Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието. Днес могат да се чуят споменавам го само мимоходом най-странни преценки за отношенията на различните държави. Наричат ги, за да се постави една фраза на мястото на истината, "отношения на народите" Такива преценки се дават, без преценяващият да си е направил елементарен труд да провери данните, въпреки че те понякога биха могли да се намерят лесно. Естествено казваното от мен не бива да се схваща като характеристика на онези, които заедно с нас тук са обединени в Антропософското Общество.
към текста >>

8. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Трябва да ме извините, загдето съм се спрял тъкмо на него, но в днешно време все се налага да молим за извинение, защото в света витаят толкова много странности, че човек фактически трябва, бих казал, да прибягва до парадокси, ако рече да каже истината.
Имало хора с удивителни преживявания,както например един германец, на когото през Април 1914 г. при един разговор в Англия му съобщили странни неща. Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-лошото за Германия да дойде от Англия. Тези хора естествено започнали да обсъждат в Германия публично подобни въпроси особено в началото на новото столетие. Искам да цитирам един такъв глас. Трябва да ме извините, загдето съм се спрял тъкмо на него, но в днешно време все се налага да молим за извинение, защото в света витаят толкова много странности, че човек фактически трябва, бих казал, да прибягва до парадокси, ако рече да каже истината. Ще приведа пасаж от една нашумяла книга, написана през 1911 г. и отнасяща се до това, каква заплаха от страна на Англия би могла евентуално да застрашава Германия. "Английската политика все пак може да тръгне в друго русло и наместо война да потърси споразумение с Германия. За нас това решение при всички случаи би било по-приемливо." Това е текст от нашумялата книга на Бернхарди "Германия и следващата война"".
към текста >>

9. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Бисмарк разказва тази история съвсем простодушно и като извинение за това, че е бил подведен, добавя: Но Узедом беше изтъкнат франкмасон.
Описваните от мен обстоятелства си имат своите дълбоки първопричини, а в политиката се намесват разнообразни нишки. Така по едно време се намесили нишки, чрез които трябвало да бъдат спечелени именно италианските републиканци накратко, в даден момент във Флоренция и в Торино съществувала връзка между Бисмарк и Узедом. Въпросният Узедом бил приятел на Мацини, приятел на други хора, които пък имали известна тежест сред някои кръгове от народа. Узедом бил човек, който всъщност прекалявал с позата си на разумен мъж и който назначил за свой частен секретар някакъв псевдомацинист. Впоследствие се оказало, че частният му секретар, за когото уж се знаело, че е посветен в секретните дела на тайните съюзи на Мацини, бил най-обикновен шпионин. Бисмарк разказва тази история съвсем простодушно и като извинение за това, че е бил подведен, добавя: Но Узедом беше изтъкнат франкмасон. Така човек може да разказва дълго, при което често ще се установява, че съпричастните в дадения случай хора са абсолютно невинни, защото простете за тривиалния израз същинските кукловоди остават скрити зад кулисите. Не е редно да се поставя въпросът: Как е възможно такива неща да бъдат допускани от мъдрото всемирно управление и човечеството, в известен смисъл, да бъде излагано на подобни машинации, след като нещата не подлежат на проумяване? За тяхното проумяване има твърде много възможности, стига човек да ги издирва честно. Но нали нашето собствено общество ни показва колко настървено отделните индивиди се противят, когато става дума да се върви по простия път на истината. Ние виждаме колко неща, които в познавателно отношение би трябвало да се приемат обективно и тогава щяха най-добре да служат за благото на човечеството, се схващат в субективно-личностен план.
към текста >>

10. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив.
Но именно в това е трудността, защото тези неща всъщност привличат човешкото същество или към луциферическата страна, или към ариманическата страна, и е трудно да бъдат уличени в това, което говорят, защото те говорят правилните неща. Когато говорят за другите, те говорят правилните неща! Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание. Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене. Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява. Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив. Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила.
към текста >>

11. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но в повечето случаи те остават непоследователни, когато понякога искат да покажат на себе си нещо, което биха искали да бъдат, за което не се нуждаят от никакво извинение, а за което искат да бъдат похвалени; тогава те се отклоняват от този възглед.
Но съществуват също и практици. Когато забелязват някаква глупост у себе си, която не искат да отстранят, тогава те казват: - Да, от това аз не мога да се освободя, това е моята природа. То идва от само себе си и аз съм безсилен срещу него. - Такива хора има много. Те се позовават на неизменимата причинност на тяхното същество. Но в повечето случаи те остават непоследователни, когато понякога искат да покажат на себе си нещо, което биха искали да бъдат, за което не се нуждаят от никакво извинение, а за което искат да бъдат похвалени; тогава те се отклоняват от този възглед. Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непосредствено да бъде изживян. Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени. Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана. Да предположим, че решавате да си построите къща. Построяването на къщата изисква, да речем, една година.
към текста >>

12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот.
Това логическо обхващане на всичко, това извеждане на всеобщи правила съвсем не се намира в духовния свят. Естествено така е и с тази истина, - макар и че тя е истина и общо взето важи, - че хората преминават развитието на земния живот на групи. Това правило има изключения. И точно тогава, когато то е нарушено, човек се научава истински да познава неговото значение. И за това ще дам един пример: Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот. Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма.
към текста >>

13. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО (I) Оксфорд, 16. Август 1922 Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна. Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това. Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение. Като второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание. Считам за особена чест да мога да чета тези лекции в този, осветен от времето град. Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години, усетих каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
към текста >>

14. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО (I) Оксфорд, 16. Август 1922 Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна. Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това. Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение. Като второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание. Считам за особена чест да мога да чета тези лекции в този, осветен от времето град. Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години, усетих каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
към текста >>

0.28615093231201