Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
33
резултата от
23
текста с точна фраза : '
Идеалното
'.
1.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Гледището на Хартман се нарича реализъм, понеже излиза извън рамките на субективното,
идеалното
и се насочва към трансцендентното, реалното.
Първият светоглед може да се означи с името абсолютен илюзионизъм, а вторият бива наричан от своя най-последователен застъпник Едуард фон Хартман, трансцендентален реализъм*/* Трансцендентално в смисъла на този светоглед се нарича едно познание, което е убедено, че за нещата сами за себе си пряко не може да се каже нищо, но което от познатото субективно прави косвени заключения за непознатото, за намиращото се отвъд субективното, т.е. (за трансцендентното). Според този възглед нещото само за себе си е отвъд областта на пряко познаваемия за нас свят, т.е. то е трансцендентно. Но нашият свят може Трансцендентално да бъде отнесен към трансцендентното.
Гледището на Хартман се нарича реализъм, понеже излиза извън рамките на субективното, идеалното и се насочва към трансцендентното, реалното.
- Б.а./
към текста >>
2.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Накратко казано, наивният човек държи да прибави към
идеалното
свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата.
Почиващата върху себе си същност на онова, което може да се изживее само мисловно, идеално, не се приема от наивното съзнание като реално в същия смисъл, както поддаващото се на сетивно преживяване. Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата реалност.
Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата.
В тази нужда на наивния човек се крие причината за възникване на примитивните форми на вярата в откровението. За наивното съзнание даденият чрез мисленето Бог винаги остава само един „измислен" Бог. Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното възприятие. Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
към текста >>
3.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира
идеалното
.
„Предхристиянското и християнското време преследват противоположни цели.
Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното.
Едното търси „светия дух“, другото - „одухотвореното тяло“. Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“. А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69.
към текста >>
4.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на
идеалното
; защото тя самата се е превърнала в този идеал.
"Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт? Това може да бъде само действието под влияние на едно подчинено схващане; действане на една душа, която е преминала през състоянието на /на отставането, на анихилацията на личността/. Такава душа е егоистична в смисъла, че тя иска само себе си. Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл.
Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал.
Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа. За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение. "човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога. За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще.
към текста >>
5.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За тях не е важен Исус, за който проповядва Евангелието, а Христос, който може да бъде роден във всеки човек от неговата по-дълбока природа и който трябва да бъде за него спасител от нисшия живот и ръководител към
идеалното
възвисяване.
За Парацелзий беше преди всичко важно да добие върху природата идеи, които дишат духа на застъпеното от него висше познание. Един сроден нему мислител, който приложи същия начин на мислене предимно върху собствената природа на човека, е Валентин Вайгел /1533-1588 г./. Той е израснал от протестантското богословие в същия смисъл, в който Екхарт, Таулер и Сузо бяха израснали от католическото богословие. Негови предшественици са Сабастиан Франк и Каспар Швенкфелдт. Противоположно на църковната вяра, която се придържаше към външното изповедание на религията, те насочваха към задълбочаването на вътрешния живот.
За тях не е важен Исус, за който проповядва Евангелието, а Христос, който може да бъде роден във всеки човек от неговата по-дълбока природа и който трябва да бъде за него спасител от нисшия живот и ръководител към идеалното възвисяване.
Вайгел упражняваше спокойно и скромно своята длъжност като свещеник в Чопау. Едва от оставените от него и напечатани през 17-ия век съчинения може да се разбере нещо от важните идеи, които се бяха родили в него върху природата на човека. /От неговите съчинения цитираме: Златната дръжка, как да познаем без погрешка всички неща, неизвестни на много учени и въпреки това необходимо е да бъдат познати от всички хора. Познай себе си. За мястото на света./.
към текста >>
6.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Нека да приемем, че някои притежава
идеалното
теоретично „разрешение" на социалните Въпроси.
Днес подобно твърдение може да ни тласне в областта на едно привидно безсмислие; и все пак то може би улучва самата истина.
Нека да приемем, че някои притежава идеалното теоретично „разрешение" на социалните Въпроси.
В същото време, ако иска да предложи на човечеството разработеното от самия него „разрешение" той ще бъде обхванат от вярата в нещо напълно абсурдно. Защото ние живеем в епоха, когато подобни намеси в обществения живот са вече невъзможни. Днешната душевна нагласа на хората не позволява да се отправя примерно следният лозунг по отношение на обществения живот: „ето, там се намира едно лице, което знае какви социални промени са необходими; както предлага то, така ще направим и ние."
към текста >>
7.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Той притежаваше жив усет за реалността на
идеалното
, присъща за тези философи.
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг.
Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи.
Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа. Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
към текста >>
8.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Това бе разбиране за битието на духа в
идеалното
.
Този човек виждаше – бих казал, вдъхновено, – че животът в чистите идеи се явява живот в духа и че в света на чистите идеи цялата природа се озарява от познанието, а материята се явява само привидност (илюзия) и че чрез идеите цялото физическо битие се разкрива като дух. Изпитвах дълбоко удовлетворение да открия такова пълно разбиране за същността на духовното в тази личност.
Това бе разбиране за битието на духа в идеалното.
Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности. За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб. Това би означавало да искам нещо непосилно от неговия красив идеализъм. Но затова пък с него можех да обсъждам истинското битие на духа. Той беше прочел най-задълбочено всичко, което бях написал дотогава.
към текста >>
И в началото на деветдесетте години имах впечатлението, че Макс Кристлиб притежава дарбата да прониква в духовния свят благодарение на живата духовност на
идеалното
по пътя, който смятах за най-подходящ.
Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности. За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб. Това би означавало да искам нещо непосилно от неговия красив идеализъм. Но затова пък с него можех да обсъждам истинското битие на духа. Той беше прочел най-задълбочено всичко, което бях написал дотогава.
И в началото на деветдесетте години имах впечатлението, че Макс Кристлиб притежава дарбата да прониква в духовния свят благодарение на живата духовност на идеалното по пътя, който смятах за най-подходящ.
За това, че по-късно той спря да поддържа напълно този курс, а пое в малко по-друга посока, няма основание да говоря тук.
към текста >>
9.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Още преди бях водил медитативен живот, но подбудата за това идваше от
идеалното
познание за неговата стойност за един духовен светоглед.
Преломът в душевния ми живот е свързан със значителни по съдържание вътрешни опитности. В душевния си живот познах същността на медитацията и нейното значение за прозренията в духовния свят.
Още преди бях водил медитативен живот, но подбудата за това идваше от идеалното познание за неговата стойност за един духовен светоглед.
Сега във вътрешното ми същество настъпи нещо, което изискваше медитацията като жизнена необходимост за моя душевен живот. Извоюваният душевен живот се нуждаеше от медитация, както организмът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
към текста >>
Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от
идеалното
прозрение в ценността на медитирането.
При това идеално-духовно познание вече не е достатъчно такова усвояване, както при сетивното, водещо до това, че човек го има в паметта си. Процесът на усвояване трябва да се превърне в непрекъснат. Както за организма не е достатъчно да е дишал известно време, за да трансформира усвоеното при дишането в по-нататъшен жизнен процес, така и за идеално-духовното познание не е достатъчно усвояване, подобно на това при сетивното познание. За него е нужно душата да се намира в непрекъснато живо взаимодействие със света, в което човек се пренася благодарение на това познание.
Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от идеалното прозрение в ценността на медитирането.
Вече дълго бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата година от живота ми).
към текста >>
Почувствах как
идеалното
начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало.
За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях.
към текста >>
Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна
идеалното
.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало. За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол.
Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното.
Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от
идеалното
.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало. За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното.
Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното.
Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
10.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Едва тогава, когато тези познавателни сили са били издигнати до една по-висока степен, е възможно да намерим в пространството и във времето нещо различно от това, което се считаше като най-
идеалното
постижение за времето и пространството в 19-тия век: астрономически установяеми движения на силите и атомите в пространството.
С това бе дадена необходимостта да кажем: Астрономът трябва да се ограничи в описанието на това, което става в небесното пространство, а във връзка с това, което стана в небесното пространство, той ни най-малко не може да се произнесе, дали към движенията на звездите в голям мащаб принадлежат душевни изживявания от душевно естество, както към нашите движения на материалните частици в мозъка принадлежат нашите душевни изживявания. С това още през 70-те години на 19-тия век бяха посочени границите на астрономията. Обаче би трябвало да се пита по начин съвършено различен от този на Дю Боа-Реймонд, а именно: Съществува ли някаква възможност да се проникне по някакъв друг начин, за да се намерят изпълващите космическото пространство душевни и духовни същества? Ето защо, за разлика от астрономията, Духовната наука ни обръща вниманието на нещо, което многократно разглеждахме в тези сказки: че човекът е в състояние да развие и повиши своите познавателни сили до други степени, различни от тези, които той има в нормалния живот.
Едва тогава, когато тези познавателни сили са били издигнати до една по-висока степен, е възможно да намерим в пространството и във времето нещо различно от това, което се считаше като най-идеалното постижение за времето и пространството в 19-тия век: астрономически установяеми движения на силите и атомите в пространството.
към текста >>
11.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Идеалното
състояние би било това, когато във всяка инкарнация човекът напълно използва своя живот, не пропуска нищо от онова, което може да научи, което може да изживее и може да пренесе плодовете за следващата инкарнация, и всичко това го взема със себе си.
Но може да бъде различно. Стрелката на везните може да се наклони ту на една ту на друга страна.
Идеалното състояние би било това, когато във всяка инкарнация човекът напълно използва своя живот, не пропуска нищо от онова, което може да научи, което може да изживее и може да пренесе плодовете за следващата инкарнация, и всичко това го взема със себе си.
Но като правило, това не става. Човек се накланя на една или друга страна. Или не използва достатъчно своя живот, оставяйки не употребени някои сили и пренася в бъдещата инкарнация по-малко, отколкото би могъл; или той твърде дълбоко навлиза в своята организация и твърде много се сраства с тази инкарнация, със своето телесно същество. Има два вида хора. Едните биха искали да живеят изцяло в духа и не се спускат до телесното.
към текста >>
12.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За да се разберем както следва, да вземем най-напред, скъпи мои приятели теософи, така да се каже,
идеалното
нормално вживяване в духовния свят, т.е.
Много неща могат да се наблюдават в това врастване в духовните светове.
За да се разберем както следва, да вземем най-напред, скъпи мои приятели теософи, така да се каже, идеалното нормално вживяване в духовния свят, т.е.
такова вживяване, което би настъпило при душа, която няма никакъв вид разстройства. Може да се каже, че едва ли съществува такава душа. Това е причината, поради която се стремях да не описвам духовния път само в общи линии, а да го представя толкова драматично, както го и направих, защото всяка душа изхожда от определена изходна точка и затова всъщност не може да има нормално идеално издигане. Всяка душа има своя индивидуален духовен път. Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан Томасий, Капезий, Щрадер и т.н.
към текста >>
13.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха
идеалното
единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества.
към текста >>
14.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Според възгледа на такива хора
идеалното
трябва да е в основата на мировите процеси.
Обаче има и друг вид хора, които разсъждават по следния начин. Около нас е разположен светът на материята, на материалните процеси и явления. Но фактически, сам по себе си, светът на материалните явления е лишен от смисъл. Ако в него липсва онази тенденция, която осигурява движението напред, ако от този свят, разположен около нас, не може да възникне нещо, към което човешката душа да се стреми, тогава този свят наистина няма смисъл.
Според възгледа на такива хора идеалното трябва да е в основата на мировите процеси.
Такива хора отдават дължимото на реалните мирови процеси. Те не са реалисти, но въпреки това отдават дължимото на реалния живот, и все пак според тях реалният живот получава смисъл, само ако е проникнат от идеалното. – В порива на едно такова настроение Фихте каза веднъж следното: - Целият свят, който се разпростира около нас е онагледеният материал за изпълнението на дълга! – Привържениците на такъв мироглед, според който всичко е само средство за идеите, които пронизват и ръководят мировите процеси, можем да наречем идеалисти, а техния мироглед – идеализъм. Красиви и величествени думи са изречени в прослава на идеализма.
към текста >>
Те не са реалисти, но въпреки това отдават дължимото на реалния живот, и все пак според тях реалният живот получава смисъл, само ако е проникнат от
идеалното
.
Около нас е разположен светът на материята, на материалните процеси и явления. Но фактически, сам по себе си, светът на материалните явления е лишен от смисъл. Ако в него липсва онази тенденция, която осигурява движението напред, ако от този свят, разположен около нас, не може да възникне нещо, към което човешката душа да се стреми, тогава този свят наистина няма смисъл. Според възгледа на такива хора идеалното трябва да е в основата на мировите процеси. Такива хора отдават дължимото на реалните мирови процеси.
Те не са реалисти, но въпреки това отдават дължимото на реалния живот, и все пак според тях реалният живот получава смисъл, само ако е проникнат от идеалното.
– В порива на едно такова настроение Фихте каза веднъж следното: - Целият свят, който се разпростира около нас е онагледеният материал за изпълнението на дълга! – Привържениците на такъв мироглед, според който всичко е само средство за идеите, които пронизват и ръководят мировите процеси, можем да наречем идеалисти, а техния мироглед – идеализъм. Красиви и величествени думи са изречени в прослава на идеализма. В тази област на живота, която аз току-що охарактеризирах, за да посоча, че светът би бил лишен от цел и смисъл, ако идеите бяха само празни човешки фантазии и не лежаха в основата на мировите процеси, в тази област идеализмът има своето пълно право. Обаче с помощта на този идеализъм е невъзможно, примерно, да бъде обяснена външната действителност, външната реалност, за която говорят реалистите.
към текста >>
15.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между
идеалното
, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото.
Тези, които бяха посветени в мистериите, посветените от всички времена, с пълно право винаги са се придържали към едно изречение. То е засягало това, че, от една страна, ако неправилно се оценят двата мирогледни потока, идеализъм и материализъм, или ще възникне опасност да се пропадне в мазето на мирогледа, или, при избора на различни пътища на търсене на мироглед, да се стигне в задънена улица.
Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото.
И задънената улица, в която може да се попадне, странствайки по различните мирогледни пътища, ако не се съгласуват идеализъм и материализъм, тази задънена улица за посветените в мистериите е бил фатализмът. Новото време отчетливо клони на едната страна, към дуализма. Уклон към другата страна, към фаталистичния мироглед, за новото време не е характерен, или, собствено, остава незабелязан.
към текста >>
Затова за нас, в залеза на четвъртия следатлантски период, Августин се явява особено знакова фигура, доколкото той с голяма точност е посочил един поток в мировите явления –
идеалното
, и в идеалния поток на мировите явления се е опитал да намери твърда почва.
Но виждаме, как от гледната точка, която овладяхме днес, можем да разгледаме гледната точка на Августин, как по определен начин можем да видим в Августин това, което самият той още не е могъл да види.
Затова за нас, в залеза на четвъртия следатлантски период, Августин се явява особено знакова фигура, доколкото той с голяма точност е посочил един поток в мировите явления – идеалното, и в идеалния поток на мировите явления се е опитал да намери твърда почва.
Това се е опитвал да направи Августин. Днес ние искаме само да установим това като исторически факт.
към текста >>
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на
идеалното
, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои.
И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално.
към текста >>
Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между
идеалното
и реалното,
идеалното
и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои. И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна.
Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред.
към текста >>
Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между
идеалното
и реалното, за това ние нямаме никакви понятия.
При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред.
Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия.
– И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора. Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>
16.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нужно е отново да се проникне в духовния свят, и трябва да бъде прехвърлен мост между реалното и
идеалното
.
Хората днес наистина се движат срещу това, което иска антропософията. Мирогледът, който намери своя особен привърженик в Огюст Конт, е ограничен само до разглеждането на външния природен ред.
Нужно е отново да се проникне в духовния свят, и трябва да бъде прехвърлен мост между реалното и идеалното.
Именно това е, на което особено искам да ви акцентирам в тези лекции. Това не може да стане, ако просто се говори за тези неща, а е нужно да се разберат конкретните импулси, действащи в света. Но тук е необходимо съвсем непредубедено да погледнем някои факти. С нещата, които тук разглеждаме, са свързани доста любопитни факти. Спомнете си, че вчера ви говорих за Сен-Симон и Огюст Конт.
към текста >>
17.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера, всъщност, ви демонстрирах, че е невъзможно да си съставим представа за отношението на
идеалното
или духовното към материалното в света, към чисто причинния природен ред, ако не разгледаме, какво представлява човешкият сън.
В началото ще ви напомня нещо, вече казано вчера, на което ще градим по-нататъшното разглеждане.
Вчера, всъщност, ви демонстрирах, че е невъзможно да си съставим представа за отношението на идеалното или духовното към материалното в света, към чисто причинния природен ред, ако не разгледаме, какво представлява човешкият сън.
към текста >>
18.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И така отново се докосваме до това, което пречи на съвременния човек да прехвърли мост между
идеалното
и реалното, до това, с което сега се занимаваме.
Човек се намира под властта на подсъзнателни и безсъзнателни желания, когато с леко сърце и удобно разположил се измисля нещо, за което той, собствено, трябва да си каже, че това е недостъпно да бъде измислено от него, както например, теорията на Кант-Лаплас или нещо подобно.
И така отново се докосваме до това, което пречи на съвременния човек да прехвърли мост между идеалното и реалното, до това, с което сега се занимаваме.
към текста >>
19.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Материалното се обяви за единствено
идеалното
нещо и с това материалистичният свят завърши своя път.
Ясно се показа, че не материалното, а представата за това материално е двигателната сила, колкото и погрешна да е тази представа следователно представите, а не материалното е това, което ръководи масите. Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име. Това време на най-нечувания парадокс вярваше в егоизма. Той не беше вече отричан, не беше боядисван идеалистично; напротив! Човечеството потегли за смъртта в осветеното име на стопанските жизнени интереси, които заобиколи с една светлина на славата, и в името на свещения егоизъм, който сам се издигна до небесата.
Материалното се обяви за единствено идеалното нещо и с това материалистичният свят завърши своя път.
Нали капиталистите нарекоха това идеализиране на материалното като единствено действително и съществено отечество, а марксистите го нарекоха открито: социализъм! "
към текста >>
20.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в
идеалното
, но не се познава взаимовръзката.
Чрез какво днес сме станали такива интелектуалисти и защо древните хора не са били такива? Защото древните хора са познавали произлязлото като насоки от целия човек. Днес човекът учи например геометрия. Там му става ясно какво е вертикалът.
Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката.
Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения. И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала. По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия. Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно. И как го прави главата на човека?
към текста >>
21.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното,
идеалното
и реалното се сливат едни с други.
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството.
Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството. Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте. Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи.
към текста >>
22.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Идеалното
, което можем да направим е да помолим майката на детето да го буди винаги час по-рано от обикновеното по принцип тези деца спят повече от необходимото и в този час, който му се отнема от съня, то трябва да се занимава с всевъзможни неща.
Идеалното, което можем да направим е да помолим майката на детето да го буди винаги час по-рано от обикновеното по принцип тези деца спят повече от необходимото и в този час, който му се отнема от съня, то трябва да се занимава с всевъзможни неща.
От часа, в който е събудено, до часа, в който е свикнало да бъде будено, то трябва да се занимава; това е идеално лечение. По този начин ще се премахне голяма част от неговата флегматичност.
към текста >>
23.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по
идеалното
, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят.
Нека да Ви обясня този феномен. То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност. А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек. Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло.
При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят.
Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него. Всъщност в този случай едва ли може да бъде направено нещо друго. Момчето изписва буквите по този начин (Рис. 20).
към текста >>
НАГОРЕ