Търсене в текстове за 'Зърно'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 58 резултата от 37 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Зърно'.

1. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под внимание гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение.
То може да бъде използвано за храна на човека. Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под внимание гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение. Това, което човек изживява душевно, има по същия начин един двоен път. От една страна то се явява в съзерцанието на един външен свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние ще създадем светогледи, които преди всичко питат за това: Как прониква познанието в същността на нещата? Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно. Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването.
към текста >>

Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно.
То може да бъде използвано за храна на човека. Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под внимание гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение. Това, което човек изживява душевно, има по същия начин един двоен път. От една страна то се явява в съзерцанието на един външен свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние ще създадем светогледи, които преди всичко питат за това: Как прониква познанието в същността на нещата? Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно. Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването. Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение.
към текста >>

Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение.
Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно. Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването. Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение. Когато човек не взема под внимание това, той живее в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието. С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в резултата на това изследване да намери същината на житното зърно. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама като иска да разкрие собствената вътрешна същина на душевното изживяване, което в своя път може да влезе също и в служба на познанието, без да има в това съзерцателно познание своята същинска първична природа.
към текста >>

С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в резултата на това изследване да намери същината на житното зърно.
Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение. Когато човек не взема под внимание това, той живее в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието. С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в резултата на това изследване да намери същината на житното зърно. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама като иска да разкрие собствената вътрешна същина на душевното изживяване, което в своя път може да влезе също и в служба на познанието, без да има в това съзерцателно познание своята същинска първична природа.
към текста >>

2. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса.
Въпреки това нашето мислене се занимава с такъв кръг. За нещата и процесите, които са по-сложни от формите на числата и пространството, е по-трудно да се намерят съответните идейни части. Това е довело до там, да се твърди от някои страни, че в отделните области на познанието има само толкова действителна наука, колкото в тях може да се измерва и брои. Така изказано това е неправилно, както е неправилно всяко едностранчиво нещо; обаче то съблазнява мнозина, както се получава често само с едностранчивост. Истината в това отношение е тази, че по-голяма част от хората не са в състояние да обхванат чисто мисловното също и там, където не става въпрос за измерване и броене. Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса. Трябва да изискваме: всичко друго, което не може да се измерва и брои, трябва да бъде идейно третирано точно така, както формите на числата и пространството. И за това изискване схоластиците държаха сметка по един съвършен начин. Те търсеха навсякъде мисловното съдържание на нещата, както математика го търси в областта на измеримото и броимото.
към текста >>

3. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Нека помислим за едно житно зърно.
Но със същността на една човешка способност винаги са свързани други способности. Паметта стои по-близо до по-дълбоката природа на човека отколкото умствените способности и във връзка с нея бяха развити други сили, които много повече приличаха на силите на тогавашните по-низши природни същества, отколкото на съвременните човешки инстинктивни способности. Така атлантците можеха да владеят това, което се нарича жизнена сила. Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се изполва като двигателна сила при нашите транспортни средства, така атлантците разбираха, как да поставят силата на семената в служба на техните технически уреди. Можем да си съставим представа за това, за което става дума тук чрез следното. Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме определена сила. Тази сила предизвиква от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас. Природата може да събуди намиращата се в зърното сила. Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля. Той трябва да посее зърното в почвата и да остави на природните сили да предизвикат събуждането.
към текста >>

Тази сила предизвиква от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас.
Така атлантците можеха да владеят това, което се нарича жизнена сила. Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се изполва като двигателна сила при нашите транспортни средства, така атлантците разбираха, как да поставят силата на семената в служба на техните технически уреди. Можем да си съставим представа за това, за което става дума тук чрез следното. Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме определена сила. Тази сила предизвиква от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас. Природата може да събуди намиращата се в зърното сила. Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля. Той трябва да посее зърното в почвата и да остави на природните сили да предизвикат събуждането. Атлантецът можеше и нещо друго. Той знаеше какво да направи, за да превърне силата на куп зърна в техническа сила, както съвременният човек може да превърне силата на топлината от куп каменни въглища в двигателна сила.
към текста >>

Природата може да събуди намиращата се в зърното сила.
Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се изполва като двигателна сила при нашите транспортни средства, така атлантците разбираха, как да поставят силата на семената в служба на техните технически уреди. Можем да си съставим представа за това, за което става дума тук чрез следното. Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме определена сила. Тази сила предизвиква от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас. Природата може да събуди намиращата се в зърното сила. Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля. Той трябва да посее зърното в почвата и да остави на природните сили да предизвикат събуждането. Атлантецът можеше и нещо друго. Той знаеше какво да направи, за да превърне силата на куп зърна в техническа сила, както съвременният човек може да превърне силата на топлината от куп каменни въглища в двигателна сила.
към текста >>

Той трябва да посее зърното в почвата и да остави на природните сили да предизвикат събуждането.
Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме определена сила. Тази сила предизвиква от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас. Природата може да събуди намиращата се в зърното сила. Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля. Той трябва да посее зърното в почвата и да остави на природните сили да предизвикат събуждането. Атлантецът можеше и нещо друго. Той знаеше какво да направи, за да превърне силата на куп зърна в техническа сила, както съвременният човек може да превърне силата на топлината от куп каменни въглища в двигателна сила.
към текста >>

4. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване.
Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата. Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро. В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия". В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки".
към текста >>

5. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година.
А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година. От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители. Това, което те произвеждат в техните собствени рамки се превръща в стока едва тогава, когато то се поеме от стопанския сектор. Те не произвеждат в техните собствени рамки, но с постиженията им разполагат ръководните органи на стопанският организъм.
към текста >>

6. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

66) Теофраст Парацелз, «Книгата Парагранум (Висшето зърно)», издадена и редактирана от д-р Франц Щтрунц, Лайпциг 1903, стр.
66) Теофраст Парацелз, «Книгата Парагранум (Висшето зърно)», издадена и редактирана от д-р Франц Щтрунц, Лайпциг 1903, стр. 29 – за изказванията на Парацелз сравни лекцията от 26 април 1906 г., в Берлин, «Световните загадки. Мистерията и антропософията», Събр. съч. 54.
към текста >>

7. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение.
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява. Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака. Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.
към текста >>

8. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод.
Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества. Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>

9. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие.
И човекът има физическо и етерно тела, които лежат в леглото. Но сега идва разликата: човекът, който лежи в леглото, има и едно принадлежащо към него астрално тяло и един Аз, те са отделени от физическото и етерното тела по определен начин. Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото. Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята. Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло. Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие. За астралното тяло на земята това е едно приятно усещане. Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо. Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора.
към текста >>

10. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

И когато през есента косачът отрязва със сърпа класовете, това не е просто един абстрактен процес, за този, който съумее да задълбочи идеите на духовната наука в душевни усещания, а косенето със сърпа означава за него един полъх от удовлетворение, който преминава през нивята, и цялото ожънване на зърното облъхва полето с чувство на удоволствие.
Нужно е само да си припомним казаното преди няколко седмици във връзка с болката и удоволствието в растителния свят. Този, който може да наблюдава нещата, знае, че когато нараним едно растение доколкото нараняването засяга горните му части, това нараняване не е свързано с усещане на болка от страна на земния организъм. То е същото, както когато телето суче от кравата, което е свързано с изпитване на удоволствие. Тъй като това, което изниква от земята, когато е твърдо, тази избуяваща от земята зеленина може да се сравни за земния организъм с млякото в животинския организъм. И когато през есента косачът отрязва със сърпа класовете, това не е просто един абстрактен процес, за този, който съумее да задълбочи идеите на духовната наука в душевни усещания, а косенето със сърпа означава за него един полъх от удовлетворение, който преминава през нивята, и цялото ожънване на зърното облъхва полето с чувство на удоволствие.
към текста >>

11. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>

12. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И след смъртта ние пренасяме със себе си това, което може да стане действително, което може да образува силовото зърно, за да съучаства в създаването и развитието на следващата инкарнация.
По този начин, човекът се явява сътворец, както по смисъла на своята външна съдба, така и в смисъла на своята вътрешна организация. Да се попитаме сега: от какво произхожда, с какво се обяснява това, че ние се оказваме на много по-съвършена степен на развитие? -Нали в това отношение всеки съвременен човек се оказва на по-съвършена степен на развитие. Това наше усъвършенстване ние получаваме при преминаването от инкарнация в инкарнация. Ние не напразно гледаме с очи, слушаме с уши, във всяка инкарнация ние усвояваме плодовете на живота. И след смъртта ние пренасяме със себе си това, което може да стане действително, което може да образува силовото зърно, за да съучаства в създаването и развитието на следващата инкарнация.
към текста >>

Но който не желае да знае за бъдещето, той отхвърля подобен учител, подобен предводител на човечеството: аз не искам нищо да зная за теб, желаещият да понесе зърното на моето същество в бъдещата инкарнация, където човечеството ще стане по-съвършено.
Ако доведем тази мисъл до краен предел, тогава можем да си представим това така: какво ме засяга това, че аз съм длъжен нещо да принеса в следващата инкарнация. Аз живея в дадената инкарнация, тя ми харесва и тя ми подхожда. Какво трябва да направя от нея, това мен изобщо не ме безпокои. Ако приведем това в областта на мисленето, то докъде ще ни отведе? Това ще доведе до такъв характер, че човекът ще седи на поврата на пътя, и покрай него минава великият вожд на човечеството, знаещ пътя на човечеството. Но който не желае да знае за бъдещето, той отхвърля подобен учител, подобен предводител на човечеството: аз не искам нищо да зная за теб, желаещият да понесе зърното на моето същество в бъдещата инкарнация, където човечеството ще стане по-съвършено. Аз искам да се срасна със своя сегашен образ. Този човек, който отблъсква от себе си такъв предводител на човечеството, ще се появи отново в този същия образ. И когато другите хора, които се вслушват във великите предводители на човечеството и съхраняват в себе си душата с нейното вечно същностно ядро, ще се появят отново в много по-развита раса, този, който отблъсква от себе си предводителите на човечеството, трябва да дойде отново в същия образ. Такъв е дълбокият смисъл на легендата на Агасфера, който е длъжен да се появява все в същия образ, доколкото той отблъснал от себе си ръката на Христос, най-великия предводител. Така при човека има възможност или да се срасне с инкарнацията или да отблъсне предводителя на човечеството, или да извърши преход към по-висша раса, към по-високо усъвършенстване.
към текста >>

13. 14. БЕЛЕЖКИ GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

* душевното зърно “Парсифал” : виж Rihard Wagner “Mein Leben 11” по-късно в “Парсифал” лято 1882г.
* душевното зърно “Парсифал” : виж Rihard Wagner “Mein Leben 11” по-късно в “Парсифал” лято 1882г.
към текста >>

14. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ето какво е казано в първото послание на апостол Павла към Коринтяните, гл.15, ст.37: "А това, което посяваш, не е тялото, което ще изникне, а голо зърно било пшеничено или друго някое.
Ето какво е казано в първото послание на апостол Павла към Коринтяните, гл.15, ст.37: "А това, което посяваш, не е тялото, което ще изникне, а голо зърно било пшеничено или друго някое. Но Бог му дава тяло, каквото си ще, и на всяко семе собственото му тяло"; т.е. тялото, което е израз на душата, на индивидуалността. "И има телеса небесни и телеса земни. Но друга е славата на небесните и друга тази на земните." Земните тела ще се разтопят, а небесните ще се явят като светлозарен израз на това, което е душата. "Сее се в тление и възкръсва в нетление." Тогава нетленното тяло ще възкръсне.
към текста >>

15. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние знаем, че има хора, които едва могат да различат зърно овес от зърно пшеница; макар че да бъдеш способен да го направиш, принадлежи на здравата човешка природа.
Това е нещо, което трябва да бъде отново подчертано. В човешката душа скоро става видим един недостиг, ако тя бъде откъсната от свежото, оживотворяващо въздействие на растенията. В човек, който в градския живот е практически откъснат от непосредствения допир с растителния свят, някой, притежаващ дълбок усет, винаги ще забележи определен вътрешен недостиг. Абсолютно вярно е, че душата понася вреда от загубата на спонтанната радост и възхищение, възникващи от прекия контакт с растителния свят. Тази загуба е една от тъмните страни на съвременната цивилизация, която може да бъде открита главно в големите градове. Ние знаем, че има хора, които едва могат да различат зърно овес от зърно пшеница; макар че да бъдеш способен да го направиш, принадлежи на здравата човешка природа. Това може да се разглежда като показателно. Всеки трябва да гледа със съжаление един изглед за бъдеще, когато човекът може да бъде изцяло лишен от непосредствен досег със света на растенията.
към текста >>

16. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието.
Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието. Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите. Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека. Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя. Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот. Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата?
към текста >>

17. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ние следва да сме наясно и за една друга подробност: Всички ученици и изобщо всички хора, за които ни разказват Евангелията, можаха да видят Възкръсналия само чрез силата на общуването с Него; защото Той им се яви в духовно тяло, в тялото, за което Павел казва, че то се размножава както заровеното в пръстта житно зърно и преминава във всички човеци.
Ние следва да сме наясно и за една друга подробност: Всички ученици и изобщо всички хора, за които ни разказват Евангелията, можаха да видят Възкръсналия само чрез силата на общуването с Него; защото Той им се яви в духовно тяло, в тялото, за което Павел казва, че то се размножава както заровеното в пръстта житно зърно и преминава във всички човеци. Но че и самият Павел беше убеден, че на другите ученици също се яви не протъканото от Земни елементи тяло, а същото, което се яви и нему, това той потвърждава с думите: „Защото първо ви съобщих онова, което и приех: че Христос умря заради нашите грехове, така че да се изпълнят писанията; че бе погребан и че възкръсна на третия ден според писанията; и че се яви на Кира, после на дванадесетте. След това се яви на повече от петстотин братя, повечето от които са живи и досега, а някои починаха. После се яви на Яков, а по-късно на всичките апостоли, а накрая се яви и на мен като на един преждевременно роден.“ (1 Кор. 15, 3-8)
към текста >>

18. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне.
Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури. Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне. Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край? Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята. Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него.
към текста >>

19. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно.
Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност. Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно. Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред човека, когато той срещне своя друг Аз като жива троичност, като наистина диференцирана троичност, троичност, диференцирана в три същества. Човек сам е Филия, Астрид и Луна. Но все пак това са напълно самостоятелни живи мисловни същества.
към текста >>

20. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И както в зърното е заложена растежната сила, която след това се изживява в цъфтежа, така още по времето след преминаването на портата на смъртта, в мъртвия се вкоренява сила, която след това се запазва в течение на целия живот между смъртта и новото раждане, и която в новия земен живот или в последващите земни животи се изживява като кармично балансиране на това, което сме натворили.
Значи, още в първите години или първото десетилетие след смъртта, се заражда изживяване на Кармата. И както в зърното е заложена растежната сила, която след това се изживява в цъфтежа, така още по времето след преминаването на портата на смъртта, в мъртвия се вкоренява сила, която след това се запазва в течение на целия живот между смъртта и новото раждане, и която в новия земен живот или в последващите земни животи се изживява като кармично балансиране на това, което сме натворили. Така се ражда волята, която после несъзнателно се изживява в Кармата.
към текста >>

21. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Само някои се превръщат в класове, другите загиват като зърно, когато се използват за храна на хората и за други цели.
Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни. Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват. Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер. Само малка част от него се превръща в рибки, другите загиват. Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури. Само някои се превръщат в класове, другите загиват като зърно, когато се използват за храна на хората и за други цели. В природата трябва да бъде произведено доста повече, отколкото се изисква, за да може в равномерно протичащия поток на битието това да може да стане действителен плод и отново да израсте. Това е добре уредено в природата, защото във външната природа господстват редът и необходимостта, и това, което се отклонява от своя, принадлежащ на него самия, основан на самия себе си поток на битието и плододаването, обслужва друг поток на битието. Съществата не биха могли да живеят, ако плодоносеха всички семена и всяко би завършвало своето развитие. Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи.
към текста >>

Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието.
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука.
към текста >>

22. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но когато етерното е, на свое място, грубо казано, само пълнеж, със структура на зърно, тогава това, което сега вече не е в обикновеното пространство, астралното, тогава може да бъде в своята същност.
Когато физическото е унищожено от растението, етерното може да развива своето действие. Но когато етерното е, на свое място, грубо казано, само пълнеж, със структура на зърно, тогава това, което сега вече не е в обикновеното пространство, астралното, тогава може да бъде в своята същност. Следователно, нужно ни е да кажем, че в животното астралното е в своята същност.
към текста >>

23. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това. Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>

24. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини.
Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини. След това опишете, как поклонниците наистина са научили това, което Ориента е имал като индустриален опит, а Европа по това време все още е нямала. За много неща Западът е бил изостанал от Ориента. Това, което се е развивало като индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи. Също и изкуството трябва да е благодарно на кръстоносните походи. Можете да предложите картини от духовния културен напредък по това време.
към текста >>

25. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Житото днес е скъпо, и всичко, които се произвежда от зърно днес е скъпо.
А наред с тези елементи на образуването на духа в нас имаме и едно странно правово устройство. Навсякъде, във всички области може да се открие, че в средата на 15 век се прекрачи значителен праг в човешкото развитие. Житото днес е скъпо, и всичко, които се произвежда от зърно днес е скъпо. То е прескъпо! Ако изследваме, когато е било твърде евтино в Европа, то ние ще стигнем приблизително до 9, 10 век. Днес то беше евтино колкото е скъпо днес. А в средата на 15 век то имаше нормална цена.
към текста >>

А какво беше следствието от това, че в Европа съществуваха справедливи цени на зърното?
Интересно е да се види как този важен праг в развитието на човечеството в средата на 15 век се отразява дори и в цената на житото. А какво беше следствието от това, че в Европа съществуваха справедливи цени на зърното? Древното свойство на тялото, древната обвързаност беше започнала отчасти да изчезва в средата на 15 век. Тогава, за да унищожи започващата свобода, в сила влезе римското право. Нашия политически и държавнически живот е обусловен от римското право така както в духовно отношение сме обусловени от гръцката духовна и душевна структура. Досега в областта на правото не сме съумели да произведем нещо различно от един ренесанс, ренесанса на римското право. В социалния си организъм имаме гръцката структура на духа, и римската държавническа структура.
към текста >>

26. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си?
Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им. Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието. Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката). А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния свят.
към текста >>

В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж.
аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им. Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието. Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката). А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния свят.
към текста >>

27. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

– едно грахово зърно да бъде прибавено към друго и всеки път, когато нещо бъде прибавено, да му се дава ново име.
– едно грахово зърно да бъде прибавено към друго и всеки път, когато нещо бъде прибавено, да му се дава ново име. Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което като дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека. Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история. Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното. Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло.
към текста >>

Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното.
– едно грахово зърно да бъде прибавено към друго и всеки път, когато нещо бъде прибавено, да му се дава ново име. Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което като дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека. Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история. Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното. Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло. Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство. Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство. Единството е в основата си нещо съвсем относително. Това аз вземам в съображение не когато броя 1, 2, 3, 4 и т.н., а когато броя по следния начин:
към текста >>

Всичко това, приложено върху цялостния урок по смятане, ще даде следното: вместо да прибавяме едно грахово зърно към друго, Вие поставяте пред детето една купчина от грахови зърна.
Всичко това, приложено върху цялостния урок по смятане, ще даде следното: вместо да прибавяме едно грахово зърно към друго, Вие поставяте пред детето една купчина от грахови зърна. Купчина грахови зърна представлява цялото. Тръгваме от цялото. И сега казваме на детето например следното: Аз имам една купчина грах или – да кажем, за да бъде още по-нагледно – имам една купчина ябълки и три деца, може би три деца на различна възраст, които би трябвало да приемат различни количества храна и искаме да направим нещо, което е свързано с живота. Какво можем да направим тук? Да, можем да направим следното: да разделим купчината ябълки по определен начин и да разглеждаме след това целия куп като сума от отделни части, на които сме го разделили.
към текста >>

28. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка.
Отново се взема рог на крава, обаче той се напълване с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога. Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество. В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час. Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята. Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
към текста >>

29. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно.
Те живеят в своеобразни градове и подобно на прилежни и внимателни земеделци, във всяко време на годината провеждат своевременни съответстващи мероприятия. Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз. Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън. Плявата се изхвърля извън границите на двора».
към текста >>

Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз.
Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз. Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън. Плявата се изхвърля извън границите на двора».
към текста >>

Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън.
Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз. Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън. Плявата се изхвърля извън границите на двора».
към текста >>

30. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно.
Те живеят в своеобразни градове и подобно на прилежни и внимателни земеделци, във всяко време на годината провеждат своевременни съответстващи мероприятия. Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз. Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън. Плявата се изхвърля извън границите на двора».
към текста >>

Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз.
Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз. Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън. Плявата се изхвърля извън границите на двора».
към текста >>

Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън.
Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз. Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън. Плявата се изхвърля извън границите на двора».
към текста >>

31. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Запазване на кълняемостта на зърното от гробниците.
Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот. Мумията съдържа разрушителните сили на човека, обитавал балсамираното тяло. Магическата сила на езика. Зареждане с разрушителна сила на веществата, използвани при балсамирането. Атмосферата, създавана от тамяна. Запазване на кълняемостта на зърното от гробниците. Мумиите са враждебни на живота. Как са построени пирамидите. Силата на фараоните.
към текста >>

32. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години.
В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години. Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост.
към текста >>

Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост.
В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години. Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост.
към текста >>

33. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия.
[6] Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина. След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>

34. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия.
37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина. След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>

35. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно!
Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно. Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно! Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна. Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.
към текста >>

Животните поглъщат зърното така, както е пораснало.
Тук възниква въпросът: виждате ли, човек, може да се каже, сам по себе си е стигнал в своето развитие дотам, да употребява зърнените култури не така, както това правят животните. Конят яде овеса си почти в същия вид, както израства. Животните поглъщат зърното така, както е пораснало. Птиците даже по-лошо биха яли зърното, ако то беше варено! Човекът сам е стигнал дотам, да си вари зърнените култури. Какво става, господа, когато си варя зърнените култури? Виждате ли, благодарение на това, че си варя зърнените култури, аз ги употребявам не в студен, а в горещ вид. Защото трябва да губим топлина, ако искаме да преработим храната само по вътрешен начин.
към текста >>

Птиците даже по-лошо биха яли зърното, ако то беше варено!
Тук възниква въпросът: виждате ли, човек, може да се каже, сам по себе си е стигнал в своето развитие дотам, да употребява зърнените култури не така, както това правят животните. Конят яде овеса си почти в същия вид, както израства. Животните поглъщат зърното така, както е пораснало. Птиците даже по-лошо биха яли зърното, ако то беше варено! Човекът сам е стигнал дотам, да си вари зърнените култури. Какво става, господа, когато си варя зърнените култури? Виждате ли, благодарение на това, че си варя зърнените култури, аз ги употребявам не в студен, а в горещ вид. Защото трябва да губим топлина, ако искаме да преработим храната само по вътрешен начин. Без топлина не можем да минем, господа, ако трябва да превърнем въглехидрати в скорбяла, а скорбялата - в захар; за това е необходима вътрешна топлина.
към текста >>

Преди всичко зърното трябва да се смели.
Това първо. Второто обаче се състои в следното: хранителният продукт съвсем се изменя! Помислете само какво става с брашното при печенето на хляб. Всичко става съвсем различно! Но посредством какво то става различно? Преди всичко зърното трябва да се смели. Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко. Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си тяло! Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата. Същото правя и при варенето.
към текста >>

Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си тяло!
Всичко става съвсем различно! Но посредством какво то става различно? Преди всичко зърното трябва да се смели. Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко. Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си тяло! Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата. Същото правя и при варенето. Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което тялото по-лесно да го преработи.
към текста >>

36. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, господа, навярно все още ви се налага да ходите в селски местности, където вършеенето на зърно става ръчно, без помощта на машини.
Така онези хора на основата на въображението са интерпретирали живота. Те са и действали на основата на въображението. Виждате ли, господа, навярно все още ви се налага да ходите в селски местности, където вършеенето на зърно става ръчно, без помощта на машини. Заслушайте се в това, как вършеят, всичко се прави в такт, в един ритъм. Хората знаят, че ако се налага да вършеят в течение на много дни и вършеят неритмично, всеки както му харесва, те биха изпопадали от умора! Така не трябва да се вършее. Но ако се вършее в такт, ритмично, по-малко се уморяват, доколкото това съответства на ритмите, които човек има в себе си, в своята циркулация на кръвта, в своето дишане. Има значения даже дали се удря с бухалката, докато вдишвате или издишвате, или дали удряте с бухалката в промеждутъка, когато вдишването преминава в издишване.
към текста >>

37. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт.
Вследствие от това такъв хранителен продукт като картофите много съществено се отличава от здравословните продукти, например от хляба. Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт. В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и т. н.
към текста >>

НАГОРЕ

0.74151086807251