Търсене в текстове за 'Зрение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 413 резултата от 250 текста с части от думите : 'Зрение'.

1. 05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Но тъй като неговите представители считат като един постулат на науката, че органическата природа се обяснява също както неорганическата, и предварително отхвърлят с презрение един възглед като Гьотевия, те считат въобще като ненужно да се задълбочат в неговите стремежи.
Второто от приведените мнения върху Гьоте счита, че при него се касае за нещо различно от модерния монизъм. Но тъй като неговите представители считат като един постулат на науката, че органическата природа се обяснява също както неорганическата, и предварително отхвърлят с презрение един възглед като Гьотевия, те считат въобще като ненужно да се задълбочат в неговите стремежи.
към текста >>

2. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Когато поставя пред погледа си презрението на всички онези, които днес считат себе си за единствено призвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва да си призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновения смисъл.
Ако не би съществувал дългът, да кажем истината без стеснение, когато вярваме, че сме я познали, тогава следващите изложения биха останали ненаписани. Съждението, което при нарушаващата днес насока в естествените науки бихме могли да чуете от учените специалисти, не може да бъде съмнително за мене. В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни". Когато поставя пред погледа си презрението на всички онези, които днес считат себе си за единствено призвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва да си призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновения смисъл. Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения. Защото аз самият мога да си направя всички тези възражения и поради това зная колко малко са обоснованите. Да мисли човек "научно" в смисъла на модерното природоучение не е особено трудно. Ние не преди отдавна изживяхме един забележителен случай. Едуард Фон Хартман издаде своята книга "Философия на Несъзнателното".
към текста >>

3. 16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Гьоте има работа само с окото, доколкото то вижда, а не с обяснението на виждането, на зрението от онези възприятия, които можем да получим при мъртвото око.
Какво настъпва, когато светлина и тъмнина действат върху окото; какво настъпва, когато ограничени образи влизат в отношение с него и т.н.? Той не пита първо, какви процеси стават в окото, когато се ражда това или онова възприятие, а търси да разбере същината на това, което може да възникне чрез окото в живия акт на виждането. За неговата цел това е първо единствено важния въпрос. Другият, строго погледната, не принадлежи на областта на физиологичната теория на цветовете, а на учението за човешкия организъм, т.е. на общата физиология. Гьоте има работа само с окото, доколкото то вижда, а не с обяснението на виждането, на зрението от онези възприятия, които можем да получим при мъртвото око.
към текста >>

4. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Ако на такива хора се предложи възгледа за света добит с помощта на ума, те с презрение отхвърлят без крайното множество и се придържат към единството, което наистина не познават, но го чувствуват повече или по-малко живо.
Оттук произхожда и раздвоението което науката обгръща само с ума изпада по отношение на човешкото сърце. Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яснота на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството. На тях сърцето им дава това, което разумът предлага на научно образования. Ако на такива хора се предложи възгледа за света добит с помощта на ума, те с презрение отхвърлят без крайното множество и се придържат към единството, което наистина не познават, но го чувствуват повече или по-малко живо. Те много добре виждат, че умът се отдалечава от природата, че той изгубва от погледа духовната връзка, която свързва частите на действителността. Разумът води отново към действителността. Единността на битието, която по-рано е била чувствана или само смътно предчувствана, е напълно прозряна от разума. Възгледът добит чрез ума трябва да бъде задълбочен чрез възгледа добит чрез разума.
към текста >>

5. 00. ПРЕДГОВОР GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас.
Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас. С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони. Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание. Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност. Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност.
към текста >>

6. 03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ. GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

При усещането на слуха или зрението, външният процес на движението преди да стигне до нерва се изменя освен това в цяла редица предавателни органи на сетивата.
Към доводите на физиката трябва да прибавим и доводите на физиологията. Първата изучава явленията, извършващи се вън от нашия организъм и отговарящи на възприятията; втората се стреми да изучава процесите и собственото тяло на човека, които стават през време, когато в нас е предизвикало известно усетно качество. Физиологията учи, че епидермисът е съвършено нечувствителен към раздразненията на външния свят. Така например, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен отначало през епидермиса. При усещането на слуха или зрението, външният процес на движението преди да стигне до нерва се изменя освен това в цяла редица предавателни органи на сетивата. Това възбуждение на нервното окончание трябва да стигне чрез нерва до централния орган и тук само може да се извърши това, от което, въз основа на чието механическите процеси в мозъка, се предизвиква усещането.
към текста >>

Според възгледа на този мислител отделните светогледи влизат в своего рода борба за съществуване и онова мировозрение, което се окаже най-добро, е обявено за победител.
Той е прав, ако наивният реализъм е лъжлив; но този лъжливият се доказва с помощта на самия неверен възглед. За този, за който това става очевидно, не остава нищо друго, освен да напусне пътя, начертан тук за постигането на някакъв мироглед и да хване друг път. Не трябва ли ние да търсим този път чрез налучкване, чрез опитване, докато случайно намерим верния? Едуард Ф. Хартман несъмнено се придържа към този възглед, когато мисли, че е доказал значимостта на своята теоретико-познавателна гледна точка с това, че тя обяснява явленията на света, докато другите гледища не правят това. Според възгледа на този мислител отделните светогледи влизат в своего рода борба за съществуване и онова мировозрение, което се окаже най-добро, е обявено за победител. Обаче такъв способ на действие ни се струва несъстоятелен затова, защото много добре могат да съществуват няколко хипотези, които еднакво задоволително водят до обяснението на световните явления. Ето защо по-добре е да се държим за споменатия по-горе ход на мислите за опровержението на наивния реализъм и да разгледаме, в какво се състои неговият недостатък. Нали наивният реализъм е такова разбиране, от което изхождат всички люде.
към текста >>

7. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

Щом обектът изчезне от неговото полезрение, у него остава само идейното му противоположно съответствие.
Чрез мисленето възникват понятия и идеи. С думи не може да се изкаже що е понятие. Думите могат само да насочат вниманието на човека върху това, че той има понятия. Когато някой види дърво, неговото мислене реагира на наблюдението - към обекта се прибавя едно идейно противоположно съответствие и той разглежда обекта и идейното противоположно съответствие като принадлежащи едно към друго. Щом обектът изчезне от неговото полезрение, у него остава само идейното му противоположно съответствие. Това е понятието за обекта. Колкото повече се разширява опитът ни, толкова по-голям става броят на нашите понятия. Но понятията съвсем не съществуват уединено. Те се обединяват в едно закономерно цяло. Така например понятието „организъм" се присъединява към други: „Закономерно развитие, растеж".
към текста >>

Усещанията за твърдост и мекост ми биват предавани чрез осезанието, а усещанията за цвят и светлина - чрез зрението.
Онова, което накрая получаваме в съзнанието, съвсем не са мозъчни процеси, а усещания. Моето усещане за червено няма никакво сходство с процеса, протичащ в мозъка, когато усещам червеното. В душата то отново се явява като въздействие, причинено само от мозъчния процес. Затова Хартман (Основни проблеми на теорията на познанието, стр.37) казва: „- Следователно възприеманото от субекта винаги представлява само преобразования на собствените му психически състояния и нищо друго." Но когато получа усещанията, те далеч още не са групирани в онова, което възприемам като неща. Нали чрез мозъка могат да ми бъдат предадени само отделни усещания. Усещанията за твърдост и мекост ми биват предавани чрез осезанието, а усещанията за цвят и светлина - чрез зрението. Те обаче се срещат съчетани в един и същ обект. Следователно това съчетание трябва да бъде осъществено едва от самата душа. Ще рече, че душата сглобява в тела отделните усещания, опосредствувани от мозъка. От него поотделно получавам по съвсем различни пътища зрителни, осезателни и слухови усещания, които душата впоследствие сглобява в представата за тромпет. Тази крайна брънка (представата за тромпета) от един процес е най-първата даденост за моето съзнание.
към текста >>

8. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Който изповядва този възглед, на него му убягва прозрението, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването.
Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува. Вниманието ми се насочва единствено към физиологичните и психологическите процеси, чрез които пристъпът на кашлица символично се изразява в съновидението. По подобен начин и философът, щом е стигнал до убеждението, че даденият свят има характер на представа, трябва незабавно да премине от този свят към намиращата се зад него действителна душа. По-неприятно впрочем е положението, когато илюзионизмът изцяло отрича наличието на Аза сам за себе си, зад представите, или най-малко го смята за непознаваем. До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има будно състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на съзнанието. Който изповядва този възглед, на него му убягва прозрението, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването. Това нещо е мисленето.
към текста >>

На наивния човек не може да му се придиря за липсата на посоченото тук прозрение.
На наивния човек не може да му се придиря за липсата на посоченото тук прозрение. Той се отдава на живота и смята нещата за действителни във вида, в който опитът му ги предлага. Но първата стъпка, която се прави за преодоляване на това становище, може да се състои единствено във въпроса: как се отнася мисленето към възприятието? Независимо дали в дадената за мен форма възприятието продължава, или не продължава да съществува преди и след възникване на моята представа, ако аз искам да заявя нещо за него, това може да стане само с помощта на мисленето. Ако кажа, че светът е моя представа, аз съм изговорил резултата от един мисловен процес, а ако моето мислене е неприложимо към света, тогава този резултат е една заблуда. Между възприятието и всеки вид изявление за него се вмъква мисленето.
към текста >>

Предубедеността не стига до прозрението, че понятието триъгълник, както го схваща моят ум, е същото, каквото схваща и умът на моя ближен.
На тази мисъл противостои един трудно преодолим предразсъдък у хората. Предубедеността не стига до прозрението, че понятието триъгълник, както го схваща моят ум, е същото, каквото схваща и умът на моя ближен. Наивният човек се смята за създател на своите понятия, поради което е убеден, че всяко лице си има свои собствени понятия. Превъзмогването на този предразсъдък е основно изискване на философската мисъл. Единното понятие триъгълник не се превръща в множество поради това, че бива мислено от мнозина. Защото самото мислене на мнозината представлява едно единство.
към текста >>

Ние действително установихме, че привежданото от критическия идеализъм доказателство за субективната природа на възприятията се разпада в себе си; но прозрението за неверността на доказателството все още не свидетелства, че самият проблем почива на заблуда.
Освен чрез мислене и възприемане на нас пряко не ни е дадено нищо. Тук възниква въпросът: какво според нашето изложение е значението на възприятието? Ние действително установихме, че привежданото от критическия идеализъм доказателство за субективната природа на възприятията се разпада в себе си; но прозрението за неверността на доказателството все още не свидетелства, че самият проблем почива на заблуда. В аргументацията си критическият идеализъм не изхожда от абсолютната природа на мисленето, а се опира на това, че - последователно проследен – наивният реализъм сам се опровергава. А как стоят нещата, ако бъде призната абсолютността на мисленето?
към текста >>

Емпиричната наука ще трябва да установи как се съотнасят свойствата на окото и свойствата на цвета; по какви пътища органът на зрението опосредствува възприемането на цветовете и т.н.
Ние не можем да твърдим, че извън пряко възприеманото има друго освен онова, което бива опознавано посредством идейните (разкриваеми чрез мисленето) взаимовръзки на възприятията. Следователно излизащата извън чисто възприеманото връзка на обектите на възприемането със субекта на възприемането, е чисто идейна, тоест изразима само чрез понятия. Ако можех да възприема как обектът на възприемането раздразва субекта на възприемането или обратно - ако бях в състояние да наблюдавам как субектът изгражда образа на възприятието, само тогава щеше да бъде възможно да се говори в смисъла на модерната физиология и на почиващия върху нея критически идеализъм. Този възглед смесва едно идейно съотношение (на обекта към субекта) с един процес, за който би могло да се говори само ако подлежеше на възприемане. Ето защо фразата „Няма цвят без цветоусещащо око" не може да значи, че окото произвежда цвета, а само това, че между възприятието цвят и възприятието око съществува идейна взаимовръзка, познаваема чрез мисленето. Емпиричната наука ще трябва да установи как се съотнасят свойствата на окото и свойствата на цвета; по какви пътища органът на зрението опосредствува възприемането на цветовете и т.н. Аз мога да проследя как едно възприятие следва друго, в какво пространствено отношение то стои спрямо други и да формулирам това в понятиен израз; но не мога да възприема как едно възприятие произтича от невъзприемаемото. Неминуемо са обречени на неуспех всички усилия за намиране на други връзки между възприятията, освен мисловните.
към текста >>

9. 08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ GA_4 Философия на свободата

Какво остава, след като възприятието изчезне от моето полезрение?
Веднага щом в полето на моето наблюдение се появи възприятие, чрез мен бива задействано и мисленето. Едно звено в мисловната ми система, една определена интуиция, едно понятие се свързва с възприятието. Какво остава, след като възприятието изчезне от моето полезрение? Остава моята интуиция ведно с отношението към въпросното възприятие, което се е формирало в момента на възприемането. С каква адекватност аз мога впоследствие да си припомня това отношение зависи от начина, по който функционира моето духовно и телесно устройство. Представата не е нищо друго освен отнесена към определено възприятие интуиция, едно понятие, което някога е било свързано с дадено възприятие и е запазило връзката с това възприятие. Понятието ми за лъв не е формирано от мои възприятия за лъвовете. Но представата ми за лъвовете явно е формирана чрез възприятието.
към текста >>

10. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие.
към текста >>

Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността.
Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие. Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област.
към текста >>

11. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Този напредък се състои в прехода от авторитарния морал към действуване от нравствено прозрение.
Нравствен напредък е налице, когато в мотив за своите действия човекът превръща не просто повелята на един външен или на вътрешния авторитет, а когато се стреми да прозре причината, поради която някаква максима за действията трябва да функционира в него като мотив. Този напредък се състои в прехода от авторитарния морал към действуване от нравствено прозрение. На тази степен на нравственост човекът ще издирва потребностите на нравствения живот и в действията си ще се ръководи от тяхното познаване. Такива потребности са: 1) максималното благо на целокупното човечество, изцяло заради самото това благо; 2) културният напредък или нравственото развитие на човечеството към все по-голямо съвършенство; 3) осъществяването на чисто интуитивно доловени индивидуални нравствени цели.
към текста >>

12. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

Като организъм аз съм такъв родов представител и ще живея природосъобразно, ако в моя частен случай прилагам природните закони на рода; като нравствено същество аз съм индивид и имам мои напълно собствени закони.*/* Когато Паулсен (стр.15 от посочената книга) казва, че „различни естествени предразположения и условия за живот изискват както различна телесна, така и различна духовно-морална диета", той е съвсем близо до правилното прозрение, ала все пак не стига до същината.
Моралните закони обаче се създават едва от нас. Ние не можем да ги прилагаме, преди да бъдат създадени. Заблудата се поражда от това, че по съдържание моралните закони не се създават всеки момент наново, а се унаследяват. Впоследствие, възприетите от нашите предци морални закони ни се струват дадени, както природните закони на организма. Но от едно по-късно поколение те съвсем не се прилагат със същото право като диетични правила, защото са насочени към индивида, а не - както природния закон - към представителя на един род. Като организъм аз съм такъв родов представител и ще живея природосъобразно, ако в моя частен случай прилагам природните закони на рода; като нравствено същество аз съм индивид и имам мои напълно собствени закони.*/* Когато Паулсен (стр.15 от посочената книга) казва, че „различни естествени предразположения и условия за живот изискват както различна телесна, така и различна духовно-морална диета", той е съвсем близо до правилното прозрение, ала все пак не стига до същината.
към текста >>

Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност.
стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт. Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност. Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>

13. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

За да не събудим подозрение, че в началото на живота поставяме „аристократичната сфера на Духа", ще започнем с една „чисто животинска" нужда, а именно с глада.
Всичко това предпоставя удоволствието като стойностна мярка за живота. Животът се проявява чрез една съвкупност от нагони (нужди). Ако стойността на живота зависеше от това дали той носи повече удоволствие, или неудоволствие, тогава като лишен от стойност трябва да се окачестви нагонът, който причинява на своя носител предимно неудоволствие. Нека разгледаме нагона и удоволствието по отношение на това дали нагонът може да се измерва чрез удоволствието. За да не събудим подозрение, че в началото на живота поставяме „аристократичната сфера на Духа", ще започнем с една „чисто животинска" нужда, а именно с глада.
към текста >>

14. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Затова пък и досега никое умозрение не е изкарало наяве някое съдържание, което да не е заимствано от дадената ни действителност.
Но тези съдържания се намират в едно затворено цяло, обхващащо мисловните съдържания на всички хора. Така в своето мислене човекът долавя общото Прасъщество (Първичното Прасъщество), което прониква всички хора. Изпълненият с мисловно съдържание живот в действителността е същевременно живот в Бога. Постигнатото по чисто умозрителен път, неподлежащо на изживяване отвъдно, почива на едно недоразумение от страна на ония, които смятат, че земното не съдържа в себе си причината за своето съществуване. Те не прозират, че чрез мисленето откриват онова, което им трябва за обясняване на възприятието. Затова пък и досега никое умозрение не е изкарало наяве някое съдържание, което да не е заимствано от дадената ни действителност. Допусканият чрез абстрактно умозаключение Бог е просто човекът, пренесен в някакво отвъдно; Шопенхауеровата воля е абсолютизираната сила на човешката воля, а съставеното от идея и воля несъзнателно Прасъщество на Хартман - съчетание на две абстракции, извлечени от опита. Съвсем същото важи за всички останали отвъдни (метафизични) принципи, които не почиват на изживяно мислене.
към текста >>

15. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Такъв мироглед е като спирачка за всяко здраво мислене, той създава гъста, идеалистична мъгла, която пречи на естественото, насочено към разглеждане на действителността зрение да наблюдава световните събития.
Такъв мироглед е като спирачка за всяко здраво мислене, той създава гъста, идеалистична мъгла, която пречи на естественото, насочено към разглеждане на действителността зрение да наблюдава световните събития. Накрая той притъпява напълно усета за реалност.
към текста >>

16. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Това е мигът на най-голямото презрение.
За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения. Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто. Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си. Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека. „Какво е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на най-голямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“. Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята. Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие. Тогава ще се възцарят на земята мир и покой.
към текста >>

Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, оклеветяването на реалния живот.
Аскетичният проповедник е утешител и лекар на онези, които страдат в живота. Той ги утешава, като им казва, че този живот, в който страдат, не е истинският живот. Истинският живот за онези, които страдат в настоящия, е много по-лесно достижим, отколкото за здравите, които са зависими от него и са му се отдали. Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, оклеветяването на реалния живот. Накрая той създава убеждението, което гласи, че за да се достигне истинският живот, трябва да се отрече настоящият живот. В разпространяването на това убеждение аскетичният проповедник търси своята сила. Чрез култивирането на това убеждение той елиминира щастливите, които получават силата си от природата. Тази омраза, която би трябвало да се проявява чрез факта, че слабите водят продължителна унищожителна битка срещу силните, проповедникът иска да я потисне. Затова той представя силните като такива, които водят безстойностен и недостоен живот, и твърдят, че истинският живот е достъпен само за страдалите в земния живот.
към текста >>

17. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“.
„Предхристиянското и християнското време преследват противоположни цели. Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното. Едното търси „светия дух“, другото - „одухотвореното тяло“. Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“. А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69.
към текста >>

А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69.
„Предхристиянското и християнското време преследват противоположни цели. Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното. Едното търси „светия дух“, другото - „одухотвореното тяло“. Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“. А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69.
към текста >>

18. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина?
“ (Съчинения, Том VI, стр. 429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита? Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?... Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина? “ (Съчинения, Том VIII, стр. 280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок! Накрая трябва името му да се почита. Не се казва напразно измамлив*** народ...“
към текста >>

Човечеството трябва да бъде превъзхождано чрез сила, чрез душевна висота, чрез презрение...“ (Съчинения, Том VIII, стр.
Изискванията, за да ме разберат и по-къс-но по необходимост да ме разбират, аз ги зная твърде добре... Нови уши за нова музика. Нови очи за най-отдалеченото. Нова съвест за досега останалите тихи истини... Само това са моите читатели, моите истински читатели, моите предопределени читатели. Какво е останалото? Останалото е просто човечество. Човечеството трябва да бъде превъзхождано чрез сила, чрез душевна висота, чрез презрение...“ (Съчинения, Том VIII, стр. 215) Когато Ницше накрая се идентифицира с Дионис, това означава само усилването на такива представи.
към текста >>

19. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства.
При двамата се вижда същата чувствителност към времето и сезоните, мястото и околната среда. Леопарди усеща най-незначителните разлики в температурата и във въздушното налягане. Той може да работи само през лятото. Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>

Самоунищожение, себеобожествяване, себепрезрение - това са нашите осъждане, любов и омраза.“ (Съчинения, Том XI, стр. 92)
В следните думи той описва още по-ясно как усеща раздвоението на своя аз и контраста на мисловните светове: „Който разбира своето време, може да разбере само себе си. Какво друго може да види, ако не самия себе си? Така също човек в другите може да прослави само себе си. Самоунищожение, себеобожествяване, себепрезрение - това са нашите осъждане, любов и омраза.“ (Съчинения, Том XI, стр. 92)
към текста >>

20. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината.
На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго. Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество. На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г. Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво. И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание.
към текста >>

21. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Че дърветата се сливат, това се дължи на един необходим природен закон; и ние не трябва да възразяваме нищо против нашето зрение, а духом да познаем, защо виждаме така.
Също така той се обръщаше и срещу онези, които искаха да виждат в отделния човек, в неговото отделно съществуване /в неговото съществуване като създание/ направо неговата висша природа. Не по-малко укоряваше той и грешката на онези, които смесват всички различия в сетивния свят, и лекомислено казват, че нещата се различават едни от други само привидно, а по същество са еднакви. За един такъв начин на мислене, какъвто беше този на Руисбрьок, това би било също както ако бихме казали: Че за нашето виждане дърветата на една алея се сливат в далечината, това не ни интересува. В действителност те навсякъде са еднакво отдалече ни и затова трябва да привикнем нашите очи да виждат правилно. Но нашите очи виждат правилно. Че дърветата се сливат, това се дължи на един необходим природен закон; и ние не трябва да възразяваме нищо против нашето зрение, а духом да познаем, защо виждаме така.
към текста >>

22. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Защото от образа се изисква да има някаква прилика с изобразения предмет, от една статуя се изисква да има подобие на формата, от една рисунка се изисква подобие на перспективната проекция в полето на зрението, от една картина също еднаквостта на цветовете.
Следователно това, което усещаме, се ражда в нас, понеже нашите органи са устроени така или иначе. Нова, което става вън в пространството, то остава вън от нас; ние познаваме само действията, които външните процеси произвеждат в нас. Херман Хелмхолц /1821 -1894 г./ е изразил много ясно тази мисъл. "Нашите усещания са само действия, които са произведени чрез външни причини в нашите органи и как се проявява едно такова действие, зависи напълно от вида на апарата, върху който се действува. Понеже качеството на нашето усещане ни съобщава нещо за особеността на външното въздействие, което го предизвиква, то може да бъде считано за един негов знак, но не като едно копие. Защото от образа се изисква да има някаква прилика с изобразения предмет, от една статуя се изисква да има подобие на формата, от една рисунка се изисква подобие на перспективната проекция в полето на зрението, от една картина също еднаквостта на цветовете. Обаче един знак не е нужно да има някакво подобие с това, за което то служи като знак. Отношението между двете се ограничава в това, че същият обект, който произвежда своето въздействие при същите обстоятелства, предизвиква същия знак и че следователно различните знаци отговарят винаги на различните въздействия..... Когато ягодови плодове от определен вид образуват същевременно червен пигмент и захар, тогава в нашето усещане винаги ще се намерят заедно при ягоди от тази форма и червеният цвят и сладкият вкус." /виж Хелмхолц: фактите на възприятието, стр.12 и след./. Аз описах подобно този начин на мислене в моята книга "Философия на свободата" /Берлин, Философско-антропософско издателство/ и в книгата "Загадки на философията", 1918 г. Нека следваме стъпка по стъпка хода на мислите, който е свойствен на този възглед. Вън в пространството се предполага един процес.
към текста >>

Един процес вън от човека трябва да предизвика един процес вътре в човека, когато в полето на зрението трябва да се яви явлението "червено".
Понеже човекът е една вещ между вещите, естествено нещата трябва да направят впечатление върху него, когато иска да изпита нещо от тях. Един процес вън от човека трябва да предизвика един процес вътре в човека, когато в полето на зрението трябва да се яви явлението "червено". Пита се само, какво има вън, какво има вътре? Вън има един процес който протича в пространство и време. Но и вътре без съмнение има един такъв процес. Такъв един процес става в окото и той се продължава в мозъка, когато аз възприемам "червено". Аз не мога да възприема направо процеса, който става "вътре"; също както не мога да възприема направо вълновото движение, което физиците считат, че отговаря на цвета "червено".
към текста >>

И двата процеса са необходими, когато в полето на моето зрение трябва да се яви "червеното".
Следователно аз мога само да кажа, че "вън" се разиграват пространствено-временни процеси; те произвеждат "вътре" пространствено-временни процеси. И двата процеса са необходими, когато в полето на моето зрение трябва да се яви "червеното". Аз на празно ще търся червено, доколкото то не е пространствено-временно, безразлично дали ще търся "вън" или "вътре". Естествениците и философите, които не могат да го намерят "вън", не би трябвало да го търсят и "вътре". То не е "вътре" в същия смисъл, в който не е и "вън". Да се счита цялото съдържание на това, което сетивния свят ни предлага, като един вътрешен свят на усещанията и да се търси към него нещо "външно", това е една невъзможна представа. Следователно не трябва да говорим за това, че "червено", "сладко", "горещо" и т.н.
към текста >>

23. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

За изяснение на въпроса Вайгел сравнява зрението, виждането с четенето.
"При естественото познание трябва да бъдат налице две неща: Предметът или отражението, който трябва да бъде познат и видян от очите; и окото или познавателят, което вижда и познава предмета. И тъй, съпостави тези две неща: Дали познанието идва от предмета в окото; или дали съждението и познанието се разлива от окото в предмета." /Златната дръжка,9.гл./. Сега Вайгел си казва: Ако познанието би се вливало от предмета /отражението/ в окото, тогава от същия предмет би трябвало във всички очи да се получи същото и съвършено познание. Но това не е така, а всеки вижда според способността на неговите очи. Само очите, а не отражението, могат да бъдат виновни за това, че от един и същ предмет могат да се получат различни представи. За изяснение на въпроса Вайгел сравнява зрението, виждането с четенето. Ако книгата не би съществувала, аз естествено не бих могъл да я чета; но тя би могла постоянно да съществува, и въпреки това аз да не мога да чета нищо в нея, ако не познавам изкуството да чета. Следователно книгата трябва да съществува; но от само себе си тя не би могла да ми даде нищо; всичко, което чета, аз трябва да го извлека от себе си. Тази е и същността на естественото /сетивно/ познание. Цветът съществува като "отражение"; но от себе си той не може да даде нищо на окото. Окото трябва да познае от себе си, що е цветът.
към текста >>

24. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Искам да кажа: Гарантират ли зрението и слухът някаква истина на човека?
Но тогава, къде се обръща той? Той се обръща към духовния свят. Но може ли той да иска от духовния свят същото, което иска от сетивния? По отношение на това Сократ подчертава: „Но как стои сега въпросът с разумното познание? Е ли при това тялото спътник или не, когато човек го взима за другар в стремежа си към познанието? Искам да кажа: Гарантират ли зрението и слухът някаква истина на човека? Или поетите са прави, когато казват, че ние нищо не чуваме и нищо не виждаме... Следователно, кога душата намира истината? Защото, когато се старае да разглежда нещо с помощта на тялото, тя явно е излъгана от него." Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира. Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани. Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние. Следователно, сетивата не ни дават Вечността в нейните истински форми.
към текста >>

„И най-добре може да изпълни това онзи, казва Сократ, който по възможност най-много се приближава до нещата само с Духа, без да употребява за своето мислене нито зрението, нито прибягва към някое друго сетиво при своето размишление, а като си служи само с чистото мислене; той се стреми да обхване всяко нещо в неговата чиста форма, независимо от очите и ушите накратко независимо от цялото тяло, което само смущава душата и не й позволява да постигне истината и прозрението... Не означава ли тогава смъртта едно освобождаване и отделяне на душата от тялото?
Сетивното битие не съществува само в своята сетивна форма. „И най-добре може да изпълни това онзи, казва Сократ, който по възможност най-много се приближава до нещата само с Духа, без да употребява за своето мислене нито зрението, нито прибягва към някое друго сетиво при своето размишление, а като си служи само с чистото мислене; той се стреми да обхване всяко нещо в неговата чиста форма, независимо от очите и ушите накратко независимо от цялото тяло, което само смущава душата и не й позволява да постигне истината и прозрението... Не означава ли тогава смъртта едно освобождаване и отделяне на душата от тялото? Да я освободят, ето към какво се стремят истинските философи. Следователно, с това се занимават философите: освобождаване и отделяне на душата от тялото... Ето защо глупаво е, когато един човек, който през целия си живот се е стремил да бъде колкото може по-близо до смъртта, после, когато тя идва, да изпитва страх... В действителност истинските търсачи на мъдростта се стремят към това, да умрат, и между всички хора, за тях смъртта съвсем не е страшна."
към текста >>

25. ВЪВЕДЕНИЕ GA_9 Теософия

Тъй както един човек не е учен поради това, че притежава добре развити сетива, така също той не е "мъдрец" поради това, че е добил висшето зрение.
За да бъдеш "учител" в едни такива висши сфери на битието, не е достатъчно да си отворил висшето сетиво у един човек. Към това призвание принадлежи и "науката" за тези сфери, както и преподаването на науката за обикновената действителност принадлежи към професията на обикновения учител. Тъй както един човек не е учен поради това, че притежава добре развити сетива, така също той не е "мъдрец" поради това, че е добил висшето зрение. И понеже всяка истина, била тя "нисша" или "висша" не е нищо друго, освен една от страните на човешката същност, човекът, невеж по отношение на низшите познания ще остане невеж и по отношение на по-висшите познания.
към текста >>

То допуска, че ако се направи една важна стъпка в развитието на истинското зрение, въпреки, че е необходимо и друго, за да се постигнето.
Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум. Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието". Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове. То допуска, че ако се направи една важна стъпка в развитието на истинското зрение, въпреки, че е необходимо и друго, за да се постигнето. Да се изостави този път и да се търси чрез други средства достъпа до висшите светове, означава да се затворят вратите пред висшето познание. Да имаме за основен принцип признаването на висшите светове само след като ги видим, означава да се попречи на това зрение. Волята да разберем чрез здравото мислене това, което после ще наблюдаваме, означава да се подпомогне свръхсетивното зрение. А това означава да пробудим като по вълшебен начин появата на онези решителни сили в душата, които после ще я отведат до "погледа на ясновидеца".
към текста >>

Да имаме за основен принцип признаването на висшите светове само след като ги видим, означава да се попречи на това зрение.
Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум. Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието". Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове. То допуска, че ако се направи една важна стъпка в развитието на истинското зрение, въпреки, че е необходимо и друго, за да се постигнето. Да се изостави този път и да се търси чрез други средства достъпа до висшите светове, означава да се затворят вратите пред висшето познание. Да имаме за основен принцип признаването на висшите светове само след като ги видим, означава да се попречи на това зрение. Волята да разберем чрез здравото мислене това, което после ще наблюдаваме, означава да се подпомогне свръхсетивното зрение. А това означава да пробудим като по вълшебен начин появата на онези решителни сили в душата, които после ще я отведат до "погледа на ясновидеца".
към текста >>

Волята да разберем чрез здравото мислене това, което после ще наблюдаваме, означава да се подпомогне свръхсетивното зрение.
Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието". Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове. То допуска, че ако се направи една важна стъпка в развитието на истинското зрение, въпреки, че е необходимо и друго, за да се постигнето. Да се изостави този път и да се търси чрез други средства достъпа до висшите светове, означава да се затворят вратите пред висшето познание. Да имаме за основен принцип признаването на висшите светове само след като ги видим, означава да се попречи на това зрение. Волята да разберем чрез здравото мислене това, което после ще наблюдаваме, означава да се подпомогне свръхсетивното зрение. А това означава да пробудим като по вълшебен начин появата на онези решителни сили в душата, които после ще я отведат до "погледа на ясновидеца".
към текста >>

26. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Една сутрин, тогава бях съвсем малко дете, стоях прав пред прага на вратата и гледах наляво към камината, когато изведнъж, като светкавица, се появи прозрението: "Аз съм един Аз" и оттогава насам то остана в мен: Защото тогава за първи път и завинаги моят аз се пробуди.
Поетът Жан Пол разказва следното в своите спомени: "никога няма да забравя вътрешното събитие, още неразказано на никого, когато се роди моето самосъзнание. Бих могъл да отбележа мястото и времето, когато това стана. Една сутрин, тогава бях съвсем малко дете, стоях прав пред прага на вратата и гледах наляво към камината, когато изведнъж, като светкавица, се появи прозрението: "Аз съм един Аз" и оттогава насам то остана в мен: Защото тогава за първи път и завинаги моят аз се пробуди. Тук не е възможно да се мисли за някаква илюзия на спомена. Тук не може да става дума за някакъв разказ, в който биха се смесили измислени подробности, тъй като това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество. Единствено неговия непредвиден и нов характер ме накара да си припомня баналните обстоятелства, всред които то се случи".
към текста >>

27. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Да се твърди, че свръхсетивното зрение, което би се основавало на такъв възглед, не е нищо друго освен внушение, би означавало да се прояви неспособност за обхващане на действителността от страна на свободното мислене; с други думи, това би означавало, по този начин човек сам да си внуши определени възражения.
Обаче тази представа остава донякъде беззащитна пред възраженията на едно неправилно ръководено от мисленето наблюдение. Но от друга страна е вярно, че всеки, който стига до такава представа чрез обикновеното мисловно наблюдение, вече се подготвя за свръхсетивното наблюдение. Той, така да се каже, изгражда нещо, с което трябва да разполага преди свръхсетивното наблюдение, както е необходимо и физическото око за целите на сетивното наблюдение. Да се твърди, че свръхсетивното зрение, което би се основавало на такъв възглед, не е нищо друго освен внушение, би означавало да се прояви неспособност за обхващане на действителността от страна на свободното мислене; с други думи, това би означавало, по този начин човек сам да си внуши определени възражения.
към текста >>

Животните, които някога са се заселили в пещерите на Кентъки, са имали зрение.
Само една част от моята дейност се намира във външния свят; другата е в самия мен. Това отношение между Азът и действието може да се изясни чрез едно просто сравнение, взето от естествената наука. Животните, които някога са се заселили в пещерите на Кентъки, са имали зрение. Впоследствие, поради живота си в тях, те са го загубили. Животът в тъмнина е затворил очите им. Физическата и химическата дейност, свойствена на очите по времето, когато са осъществявали зрението, са престанали. Потокът от храна, който по-рано се е използвал за тази дейност, сега е отправен по-нататък към други органи. Сега тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в тези пещери.
към текста >>

Физическата и химическата дейност, свойствена на очите по времето, когато са осъществявали зрението, са престанали.
Само една част от моята дейност се намира във външния свят; другата е в самия мен. Това отношение между Азът и действието може да се изясни чрез едно просто сравнение, взето от естествената наука. Животните, които някога са се заселили в пещерите на Кентъки, са имали зрение. Впоследствие, поради живота си в тях, те са го загубили. Животът в тъмнина е затворил очите им. Физическата и химическата дейност, свойствена на очите по времето, когато са осъществявали зрението, са престанали. Потокът от храна, който по-рано се е използвал за тази дейност, сега е отправен по-нататък към други органи. Сега тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в тези пещери. Чрез своите действия, чрез миграцията, те са създавали условията за по-късния си живот. Миграцията е станала част от съдбата им.
към текста >>

Те са свързани с него като негова съдба, както и животът в пещерите остават свързани с животните, които чрез миграцията си в тях са загубили своето зрение.
Същото е и с действията от предишните съществувания на човека. Те са свързани с него като негова съдба, както и животът в пещерите остават свързани с животните, които чрез миграцията си в тях са загубили своето зрение. Както тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в обкръжаващата ги среда, която сами са избрали, така и човешкият Дух може да живее единствено в обкръжаващия свят, който сам е създал чрез своите действия. Да намирам всяка сутрин ситуацията, която съм създал с моите минали действия: за това се грижи естествения ход на събитията. На сродството на моя Дух с нещата от обкръжаващия свят, аз дължа възможността да намеря отново онази среда, която отговаря на моите минали действия. Ето как можем да изградим една представа за това, как душата е свързана с човешкото същество. Физическото тяло е подчинено на законите на наследствеността.
към текста >>

28. 3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

Успоредно с живите картини, които се представят на "духовното" зрение в "светът на духа", ясновидецът има някои опитности, свързани с "духовния слух".
Те не действуват изолирано. За своите творения те имат нужда един от друг. Често пъти множество първо образи си съдействуват за възникването на едно или друго Същество в душевния или в духовния свят. Успоредно с живите картини, които се представят на "духовното" зрение в "светът на духа", ясновидецът има някои опитности, свързани с "духовния слух". Действително, щом ясновидецът се издига от "светът на душата" в този на "духа", видимите първообрази стават същевременно звучащи. "Звукът", за който става дума тук, е едно явление от съвършено духовно естество. Той съвсем не трябва да бъде сравняван с физическия звук. Наблюдателят се чувствува потопен в едно море от звуци, чрез които изразяват себе си Съществата от духовния свят. В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства.
към текста >>

29. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Духовното прозрение може да пробуди силата на разбирането само в душа, която е непомрачена от предразсъдъци.
Духовното прозрение може да пробуди силата на разбирането само в душа, която е непомрачена от предразсъдъци. Несъзнаваното познание на душата отговаря като ехо на духовните факти, открити от другите. И това ехо е не някаква сляпа вяра, а естествен отговор на здравия човешки разум. В този отговор следва да виждаме много по-добра изходна точка за самостоятелно проучване на духовния свят, отколкото съмнителните частични "екзалтации и други подобни похвати, за които обикновено се смята, че предлагат нещо много по-надеждно от това, което истинското духовно проучване поднася на здравия човешки разум.
към текста >>

Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към "абстрактното мислене", към "празното спекулиране" и т.н.
Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат "ясновидци", без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето. Според тях, "мисленето" не може да помогне; по-важни им изглеждат "усещанията" и "чувствата". На това трябва да отговорим, че никой не може да стане "ясновидец" във висшия (т.е. в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот. При мнозина от кандидати, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля. Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към "абстрактното мислене", към "празното спекулиране" и т.н. Би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с абстрактната логическа последователност. Това "абстрактно мислене" лесно може да умъртви свръхсетивното познание; живото мислене може да го окрили и вдъхнови. Несъмнено, би било твърде удобно да се стигне до висшето познание, като се избягва мисловната работа. Мнозина биха желали тъкмо това. Обаче ясновидството изисква една вътрешна устойчивост, една душевна сигурност, до които може да ни доведе единствено мисленето.
към текста >>

30. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ GA_9 Теософия

Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение.
Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение. Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание. Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива". От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
към текста >>

Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение. Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание. Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива". От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
към текста >>

Обаче този, който се стреми към точна представа за нещата, неизбежно стига до извода, че човешката душа по необходимост се добира до едно духовно а не сетивно прозрение за аурата, едва след като е минала през съответните изживявания в духовния и в душевния свят.
Описанието на "човешката аура", която давам в тази книга, няма за цел да задоволи "свръхсетивната" жажда за сензации, която "отвъдният свят" пробужда у много хора. Тази жажда ще бъде задоволена само там, където човешкото разбиране за Духа не се различава по нищо от разбирането за физическия свят. Забележките относно специалният начин, по който трябва да си представяме цветовете на аурата, би следвало да са достатъчни за да ни предпазят от подобни грешки. Обаче този, който се стреми към точна представа за нещата, неизбежно стига до извода, че човешката душа по необходимост се добира до едно духовно а не сетивно прозрение за аурата, едва след като е минала през съответните изживявания в духовния и в душевния свят. Без това прозрение, изживяванията остават неосъзнати.
към текста >>

Без това прозрение, изживяванията остават неосъзнати.
Описанието на "човешката аура", която давам в тази книга, няма за цел да задоволи "свръхсетивната" жажда за сензации, която "отвъдният свят" пробужда у много хора. Тази жажда ще бъде задоволена само там, където човешкото разбиране за Духа не се различава по нищо от разбирането за физическия свят. Забележките относно специалният начин, по който трябва да си представяме цветовете на аурата, би следвало да са достатъчни за да ни предпазят от подобни грешки. Обаче този, който се стреми към точна представа за нещата, неизбежно стига до извода, че човешката душа по необходимост се добира до едно духовно а не сетивно прозрение за аурата, едва след като е минала през съответните изживявания в духовния и в душевния свят. Без това прозрение, изживяванията остават неосъзнати.
към текста >>

Разбира се, не бива да смесваме прозрението, което обикновено е от образно естество, със самите изживявания; обаче следва да сме наясно, че тези изживявания намират своя съвършен израз тъкмо в прозрението, в образа.
Разбира се, не бива да смесваме прозрението, което обикновено е от образно естество, със самите изживявания; обаче следва да сме наясно, че тези изживявания намират своя съвършен израз тъкмо в прозрението, в образа. Душата не създава произволно този образ; той изгражда сам себе си в процеса на свръхсетивното възприятие.
към текста >>

31. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

По този начин у човека се пробужда духовно зрение.
Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание. И ние напредваме бързо, ако в тези мигове проникваме нашето съзнание с такива мисли, които ни изпълват с удивление и преклонение пред света и живота. Който има опит в тези неща знае, че подобни мигове пробуждат в душата сили, които иначе биха останали спящи. По този начин у човека се пробужда духовно зрение. Сега той започва да забелязва около себе си неща, които по-рано не е виждал. Той започва да разбира, че по-рано е виждал само една част от заобикалящият го свят. Сега хората застават пред него под съвсем друга форма. Естествено, през този период от живота, човек все още не е в състояние да вижда това, което се описва като човешка аура. За тази цел се изисква много по-напреднало обучение.
към текста >>

Напротив всяко презрение, антипатия и подценяване на достойните за уважения неща, парализират и умъртвяват познавателната способност.
Изобщо не се замисляме, че тъкмо душата е тази, която осъществява познанието. И за душата чувствата са това, което е храна за тялото. Ако вземем хляб, тялото поема камъни, неговата дейност угасва. Същото става и с душата. За нея смирението и преклонението са онези хранителни вещества, които я правят здрава и силна; и преди всичко: силна в нейната познавателна способност. Напротив всяко презрение, антипатия и подценяване на достойните за уважения неща, парализират и умъртвяват познавателната способност.
към текста >>

32. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

За всеки, който постъпва по този начин, идва ден, когато около него се разлива духовна светлина и вътрешно зрение му открива един съвършено нов свят.
Докато човек не е усетил плодовете на вътрешното спокойствие, той трябва да спазва последователно и строго посочените правила. За всеки, който постъпва по този начин, идва ден, когато около него се разлива духовна светлина и вътрешно зрение му открива един съвършено нов свят. Обстоятелството, че започва да прилага правила, изобщо не трябва да промени външния живот на окултния ученик. Той както и по-рано, продължава да изпълнява своите задължения; понася същите страдания изпитва същата радост. Той съвсем не се отчуждава от "живота". Напротив, през останалата част на деня, той ще води много по-активен живот, защото в минутите на съзерцание, се издига до "по-висшия живот".
към текста >>

33. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Както двама души с нормално зрение виждат кръглата маса именно кръгла, и никога единият не я вижда кръгла, а другият четвъртита, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същи духовен образ.
За различните явления, тези линии и форми приемат различен облик. Цъфтящото растение, младото животно или умиращото дърво пораждат точно определени линии. Постепенно душевният свят (астралният план) се разгръща пред окултния ученик. В тези линии и фигури няма нищо произволно. Ако двама окултни ученици са на еднаква степен от своето обучение, при едно и също явление винаги ще видят едни и същи линии и фигури. Както двама души с нормално зрение виждат кръглата маса именно кръгла, и никога единият не я вижда кръгла, а другият четвъртита, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същи духовен образ. Както естествената наука описва формите на растенията и животните, така и окултният изследовател описва и обрисува духовните образи на процесите, свързани с растежа или увяхването, подреждайки ги по родове и видове.
към текста >>

34. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той забелязва първите нежни признаци на духовно зрение много преди ученикът да подозира нещо за тях.
Учителят вижда постигнатия напредък много по-рано, отколкото самия ученик. Той забелязва първите нежни признаци на духовно зрение много преди ученикът да подозира нещо за тях. И голяма част от указанията му се свеждат тъкмо да това ученикът да не загуби своето доверие, търпение и постоянство, преди сам да е стигнал до съзнанието на собствените си постижения. Всъщност учителят не може да даде нищо на своя ученик, което макар и в потенциален вид да не е вече негово притежание. Той може само да насочва пробуждането и развитието на тези потенциални способности. А това, което споделя от своите лични опитности, се превръща в опора за този, който иска да премине от мрака в светлината.
към текста >>

35. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Човек постига този правилен строеж и свързаните с него висши познавателни способности, като внася в своите чувства, мисли и настроения такъв ред, до какъвто природата е стигнала в неговите телесни функции, изразяващи се в зрение, слух, дишане, храносмилане, говор и т. н.
Ясновидецът ги възприема като взаимно проникващи се спираловидни мъглявини, оцветени и матово просветващи предимно в червени, в червено-кафяви, а често и в червено-жълти оттенъци. След култивирането те започват, разбира се в духовен смисъл, да светят в жълто-зелени и зелено-сини цветове, показвайки при това един правилен строеж. Човек постига този правилен строеж и свързаните с него висши познавателни способности, като внася в своите чувства, мисли и настроения такъв ред, до какъвто природата е стигнала в неговите телесни функции, изразяващи се в зрение, слух, дишане, храносмилане, говор и т. н. Така окултният ученик постепенно се научава да диша и вижда с душата, да чува и говори с Духа и т. н.
към текста >>

Защото за тази цел е необходимо още преди това у мен да е развито един вид душевно зрение, един вид душевно око.
Когато изпадам в гняв или раздразнение, аз издигам една бариера в околния душевен свят и неговите душевни сили, предназначени за изграждането на моите духовни възприемателни органи, вече не достигат до мен. Ако например даден човек ме дразни с нещо, той изпраща в околния душевен свят точно определен душевен поток. Докато съм раздразнен, аз не мога да виждам този поток. Моят гняв го прикрива. От друга страна, не бива да смятам, че ако укротя моя гняв, пред мен веднага ще се разиграе някакво душевно (астрално) явление. Защото за тази цел е необходимо още преди това у мен да е развито един вид душевно зрение, един вид душевно око. Наченки на такова око съществува у всеки човек обаче те остават в зародишното си състояние, ако той продължава да се поддава на гняв и раздразнение. Съвсем не е достатъчно само да се започне борбата с гнева; тя трябва да се води с търпение и упоритост; едва след време един ден ще установим, че това душевно око се е развило. Впрочем за постигането на това състояние, гневът не е единствената пречка, която трябва да бъде преодоляна. Мнозина изпадат в нетърпение и започват да се съмняват, защото години наред са водили борба срещу отделни свои душевни качества без да постигнат ясновиждане. Те са постигнали контрол над някои от тях, но на други са позволили да разрастват още повече.
към текста >>

36. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той е длъжен да бъде единствено там, където отправя силата на своя слух и своето зрение.
Окултният ученик трябва да избягва случайните слухови и зрителни впечатления. Той е длъжен да бъде единствено там, където отправя силата на своя слух и своето зрение. Дори и всред оглушителен шум, той ще чуе само това, което иска; погледът му ще спира само върху онези неща, към които се обръща напълно съзнателно. А срещу всички несъзнателни впечатления, той трябва да застане с един вид здрава душевна броня. В този смисъл той трябва да бъде особено внимателен към своя мисловен живот. Обучението изисква, да си избере определена мисъл и да доразвива само онези логически следствия, които извлича от нея в пълна будност и напълно свободно. Тук обикновените и случайни хрумвания нямат място.
към текста >>

37. 13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Както един слепороден човек, след оперативно възстановяване на зрението, открива отново красотата и великолепието на физическия свят, така и ясновидецът се изправя пред новите качества и Същества на духовния свят.
Впрочем той трябва да приема тези откровения за истинско познание, докато те не се потвърдят и от неговото будно дневно съзнание. Но той успява и в тази задача. Сега той може да пренася в будното си съзнание онези особени състояния до които се добира само по време на сънуването. И тогава сетивният свят грейва за него в съвършено нова светлина. Както един слепороден човек, след оперативно възстановяване на зрението, открива отново красотата и великолепието на физическия свят, така и ясновидецът се изправя пред новите качества и Същества на духовния свят. Сега той няма защо да чака своите сънища, за да се пренася в един по-висш свят, защото винаги, когато намери за уместно, може сам да предизвика необходимите за тази цел състояния. Намирайки се в тях, той установява, че спрямо сетивния свят те показват приблизително същото съотношение, каквото в обикновения живот имат "действуващите" сетива спрямо "спящите" сетива. Можем буквално да заявим: окултният ученик отваря новите сетива на душата си и започва да различава и вижда онези неща, които остават скрити за човешкото физическо тяло.
към текста >>

38. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И както сляпороденият след операция, която му връща зрението променя целия си живот и отхвърля всяко опекунство, така чрез окултното обучение човек преобразява целия си предишен живот.
Във висшите светове тя открива истински импулси за своята работа върху физическото тяло. За обикновения човек този негов висш живот остава неосъзнат. Обаче окултният ученик го издига до равнище на един съзнателен акт. Това променя живота му из основи. Докато душата не стане виждаща, тя се направлява от висши духовни сили. И както сляпороденият след операция, която му връща зрението променя целия си живот и отхвърля всяко опекунство, така чрез окултното обучение човек преобразява целия си предишен живот. Сега той трябва да поеме съдбата в свои собствени ръце.
към текста >>

39. ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА GA_11 Из Хрониката Акаша

В човешкото тяло се породи сетивото на зрението.
След това започна да се отделя Луната. Благодарение на това Земята дойде до състоянието, което позволи да се появи характеризираната способност за усещанията и чувствата. И успоредно с този напредък се разви едно ново сетиво. Топлинните отношения на Земята станаха такива, че телата постепенно приеха твърдото разграничение, което отдели прозрачното от непрозрачното. Отделилото се от Земната маса Слънце получи задачата да излъчва светлина. В човешкото тяло се породи сетивото на зрението. Отначало това зрение не беше такова, каквото е днес. Светлината и тъмнината действаха върху човека като неопределени чувства. При определени условия той чувстваше светлината като нещо приятно, благоприятстващо живота на тялото и я търсеше, стремеше се към нея. При това същинският душевен живот протичаше все още в сънищноподобни образи. В този живот възникваха и изчезваха цветни образи, които не се отнасяха непосредствено към външни неща.
към текста >>

Отначало това зрение не беше такова, каквото е днес.
Благодарение на това Земята дойде до състоянието, което позволи да се появи характеризираната способност за усещанията и чувствата. И успоредно с този напредък се разви едно ново сетиво. Топлинните отношения на Земята станаха такива, че телата постепенно приеха твърдото разграничение, което отдели прозрачното от непрозрачното. Отделилото се от Земната маса Слънце получи задачата да излъчва светлина. В човешкото тяло се породи сетивото на зрението. Отначало това зрение не беше такова, каквото е днес. Светлината и тъмнината действаха върху човека като неопределени чувства. При определени условия той чувстваше светлината като нещо приятно, благоприятстващо живота на тялото и я търсеше, стремеше се към нея. При това същинският душевен живот протичаше все още в сънищноподобни образи. В този живот възникваха и изчезваха цветни образи, които не се отнасяха непосредствено към външни неща. Човекът отнасяше тези образи още към душевни, психически въздействия.
към текста >>

40. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

За мнозина той крие в себе си нещо отблъскващо; събужда подигравки, състрадателни усмивки, а вероятно и презрение.
Съдържанието на предлаганата книга може да бъде разбрано с помощта на един древен израз: „Тайната Наука". (Geheimwissenschaft) Този израз обаче веднага може да предизвика най-противоречиви чувства всред различните хора на нашето съвремие. За мнозина той крие в себе си нещо отблъскващо; събужда подигравки, състрадателни усмивки, а вероятно и презрение. Хората си представят, че подобен начин на мислене може да възникне единствено в резултат на лениво мечтателство и празни фантазии, и че зад такава „мнима наука" е скрит стремежът към възвръщане на всевъзможни суеверия. А подобни неща, естествено, се отбягват с пълно право от всеки, който е запознат със „сериозната наука"; от всеки който е под въздействието на „истинските познавателни стремежи". Други смятат, че вложеният в този израз смисъл, би ги обогатил с нещо, което е непостижимо за тях по никакви други пътища; нещо, спрямо което те са привлечени в зависимост от техните предразположби, тласкани от дълбок вътрешен копнеж към познанието, или пък от изтънчено ду шевно любопитство. Между тези рязко разграничени мнения съществуват всевъзможни степени, включващи условното отхвърляне или приемане на всичко онова, което хората си представят, когато чуят израза „Тайна Наука".
към текста >>

В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано.
Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане. Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения. В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано. И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно. Нищо не им пречи да направят напълно оправданото възражение, че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за заблудени, сам разполага с посочените верни критерии. Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо. Дали има право да стори това, могат да преженят само лица, които без всякакви предразсъдъци и внушения са в състояние да проникнат в характера на подобни послания, засягащи явните тайни на света. Впрочем той се задължава да покаже също и това, в какви отношения влизат неговите послания с постиженията на науката и на живота, какви противници са възможни и доколко външната сетивна действителност потвърждава неговите наблюдения.
към текста >>

41. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

Но не мога да се освободя от едно подозрение.
Всичко това звучи добре. Но не мога да се освободя от едно подозрение. Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност. Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение. Не бих искала да ти показвам колко грубо и безчувствено се отнасят към своите себеподобни именно някои ваши съмишленици. Твоята широка душа не отбягва задълженията на всекидневния живот, които трябва да се изпълняват от всеки човек, наречен добър в истинския смисъл на думата. Но че точно днес ме оставяш сама там, където се проявява истинският художествен живот, ми показва, че вашите идеи – прощавай за израза – създават известно повърхностно отношение към този живот.
към текста >>

На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство.
Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство. И за да не изпадам във всевъзможни словоизлияния, искам само още да ти кажа: уверена съм, че мечтите, които споделяш с толкова много хора, ще могат да се осъществят само когато на хората се удаде да свържат това, което наричат действителност и живот, с по-дълбоките опитности, които толкова често си наричала фантазиране и мечтателство. Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само безплодна критика на живота. Защото не се задоволява никакъв глад, не се избърсват сълзи, не се пресушава изворът на моралната деградация, когато на сцената се показва само външната страна на глада, на просълзените лица, на пропадналите хора. Начинът, по който обикновено се показва всичко това, стои неизмеримо далеч от същинските глъбини на живота и отношенията между отделните души.
към текста >>

42. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

защото нямаше духовно зрение,
защото нямаше духовно зрение,
към текста >>

да бъде с ново зрение дарен.
да бъде с ново зрение дарен.
към текста >>

43. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Духовно зрение ще се пробуди,
Духовно зрение ще се пробуди,
към текста >>

44. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Ти зрението му сега освободи
Ти зрението му сега освободи
към текста >>

с презрение ще се отвърне.
с презрение ще се отвърне.
към текста >>

45. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

духовното прозрение на Бенедикт
духовното прозрение на Бенедикт
към текста >>

46. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Изпълнен със презрение горчиво,
Изпълнен със презрение горчиво,
към текста >>

47. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Пак същото презрение, омраза,
Пак същото презрение, омраза,
към текста >>

48. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

отвеждат към прозрение в живота.
отвеждат към прозрение в живота.
към текста >>

49. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

А истинско прозрение дари му
А истинско прозрение дари му
към текста >>

50. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Подобни хора биха се превърнали в мечтатели, биха се интересували само от такъв начин на живот, който им осигурява бързо одухотворяване; единственото им настроение щеше да се свежда до презрение към физически-материалните неща.
Ако чрез мъдрото духовно ръководство споменатите Същества не бяха изостанали през египетско-халдейската епоха, днешната култура би била лишена от необходимата тежест. В такъв случай биха действували само онези сили, които неудържимо биха тласнали човечеството към духовния свят. Хората биха били прекалено склонни да се подчиняват единствено на тези сили. Подобни хора биха се превърнали в мечтатели, биха се интересували само от такъв начин на живот, който им осигурява бързо одухотворяване; единственото им настроение щеше да се свежда до презрение към физически-материалните неща. Но съвременната културна епоха може да изпълни своята мисия само тогава, когато силите на материалния свят бъдат доведени до пълен разцвет, така че духовните импулси да завладеят и материалния свят. Както най-прекрасните неща могат да се превърнат в съблазън и изкушение за хората, ако човек ги следва едностранчиво, така и ако би се установила споменатата едностранчивост би се появила голямата опасност всички възможни добри стремежи да се изродят във фанатизъм. Както е вярно, че човечеството върви напред, благодарение на своите благородни импулси, вярно е също, че ако в най-благородните импулси внесем мечтателство и фанатизъм, ще извършим най-голямото зло против правилното развитие. За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яснота, а не с мечтателство. За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това висшата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот.
към текста >>

51. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

В това може да се убеди всеки, който в прозрение стигне дотам да изживее събитието от Дамаск.
Когато апостол Павел получи ясновидските си прозрения по пътя за Дамаск, той разбра, че това, което по-рано беше в Космоса, сега премина в Духа на Земята. В това може да се убеди всеки, който в прозрение стигне дотам да изживее събитието от Дамаск. През двадесети век ще се появят първите хора, които ще могат по духовен път да изживеят Христовото Събитие така, както го изживя апостол Павел.
към текста >>

После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че например Коперник стигна до прозрението: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система.
С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс. Познанието, бликащо от новия езотеризъм, постепенно ще се влее в сърцата на хората; духовното ръководство на човека и на човечеството ще бъде все повече и повече съзнателно възприемано точно в тази светлина. Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че Христос се Въплъти и живя във физическото тяло на Исус от Назарет. За тогавашните хора, обърнати изцяло към сетивния свят, това беше единствената възможност да приемат този Импулс. После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че например Коперник стигна до прозрението: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система. Ако искаме да открием истината, трябва да навлезем зад илюзията на сетивата! "
към текста >>

52. ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Обаче за хора с нормално зрение е подходящо такова описание, което прибягва до изрази като че ли тук или там просветва една цветна форма.
Той ще си служи с онези сетивни представи, с които е свикнал. Обаче за хора с нормално зрение е подходящо такова описание, което прибягва до изрази като че ли тук или там просветва една цветна форма. Така те стигат до усещането за онова, което вижда наблюдателят на етерния свят. Всичко това е валидно не само за съобщенията, които ясновидецът тоест човекът, способен да наблюдава чрез своето етерно тяло предава на не-ясновидеца, а и взаимното разбиране между самите ясновидци. В сетивния свят човек живее именно в своето сетивно тяло и то обвива за него свръхсетивните наблюдения в сетивни форми; ето защо в рамките на човешкия земен живот изразяването на свръхсетивните наблюдения чрез създаваните от тях сетивни образи, е все пак на първо време един напълно подходящ начин на съобщение.
към текста >>

53. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата".
Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>

54. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха.
То е предпазено от това, че се придържа строго към наблюдението. В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома. Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг. Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха. Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание. В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр. 212 и следв. /.
към текста >>

В определени граници с едно такова прозрение ние сме направили всичко, което е допустимо за обяснение вървенето на часовника.
Хекеловият образ на света може да се роди в една душа, наблюдението на която се простира само върху природните процеси и природните същества. Една такава душа ще иска да разбере връзката сред тези процеси и същества. Неин идеал може да стане, да прозре това, което процесите и съществата сами казват върху тяхното развитие и взаимодействие и да отхвърли всичко, което се прибавя мислено отвън за едно обяснение на процесите и на действието. Един такъв идеал постъпва с цялата природа така, както се постъпва приблизително при обяснението на механизма на един часовник, за неговите сръчности и мисли, които той е проявил при изработването на часовника. Ние разбираме вървежа на часовника, когато можем да прозрем механическите закони на съвместното действие на частите. В определени граници с едно такова прозрение ние сме направили всичко, което е допустимо за обяснение вървенето на часовника. Даже трябва да ни бъде ясно, че самият часовник като такъв не може да бъде обяснен, когато допуснем един друг начин на обяснение. Ако например освен механическите сили и закони бихме измислили още особени духовни сили, които движат напред стрелките на часовника съобразно с движението на слънцето. Като такива прибавени с мисълта към природните процеси сили се явява за Хекел всичко, което е подобно на една особена жизнена сила, или една сила, която работи в съществата с една "целесъобразност". Той не иска да мисли върху природните процеси нищо друго, освен това, което те самите показват за наблюдението. Неговото построение от мисли трябва да бъде едно такова, което е прослушано от природата.
към текста >>

55. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Следователно основанието подкрепя зрението.
Тен в неговата книга "Умът" /германско издание/, Бон, 1880 г. Според неговото мнение външното възприятие е една истинска халюцинация. Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка глава, има точно същото възприятие както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка глава изпраща към него. В нас съществува същият вътрешен признак, безразлично, дали имаме пред нас една действителна мъртвешка глава или имаме една халюцинация. Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление. Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
към текста >>

56. 09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят GA_23 Същност на социалния въпрос

Сега, след огромните изпитания, народът би трябвало да е готов за своето ново прозрение.
Сега, след огромните изпитания, народът би трябвало да е готов за своето ново прозрение. Немската воля за изграждането на нов социален организъм би трябвало да се устреми напред. Пред външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи: Духовната, политическата, икономическата и тъкмо с техните представителни институции би трябвало да преговарят онези, които повалиха Германия, която поради неправилното взаимодействие на тези три системи, се бе превърнала в абсурдно социално образувание.
към текста >>

57. Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота) GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Това прозрение пък трябва да подхрани действената ни воля и социалната ни дейност.
Съвременната епоха трябва да види ясно, че е изтощила стопанските, политическите и културните импулси. Това прозрение пък трябва да подхрани действената ни воля и социалната ни дейност. Докато хората не разберат, че нашите икономически, политически и културни проблеми не се дължат само на външните обстоятелства, но и на състоянието на нашите души, необходимото обновяване няма да намери своята стабилна основа.
към текста >>

58. Статия 09: Какво изисква Новият дух GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще. Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.
към текста >>

Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
Случаят изобщо не е такъв. Единствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие. А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от предишни партийни групи. Масите раболепно ги следват — тях, техните „лидери“. Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
към текста >>

59. Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>

Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1].
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>

Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>

60. Статия 19: Копнежът за нови мисли GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро прозрение може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният въпрос ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
„Добрите намерения не слагат хляб на масата“. Такава е мъдростта, която може да се чуе днес, щом заговорим за идеите, върху които се основава троичният социален ред. С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро прозрение може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният въпрос ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
към текста >>

61. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването. Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха. Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос. Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм. Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>

62. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
Когато тогава Кант навлезе в сферата на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството. Какво е мислил някой за него с одобрение или неодобрение, ми беше напълно неизвестно. Безграничният ми интерес към критиката на чистия разум възникна изцяло от моя най-личен душевен живот. По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
към текста >>

Тогава вече не четях Кант, а цял се бях превърнал в зрение и слух.
Учителите по история и география, които можеха да ми дадат толкова малко в долните класове, в горните все пак станаха от значение за мен. Тъкмо този, който ме беше подтикнал към толкова странния начин на четене на Кант, написа веднъж едно свързано с учебната програма съчинение на тема „Ледниковата епоха и причините за нея“. Поех съдържанието ѝ с голямо душевно желание и от него запазих жив интерес към проблема за ледниковата епоха. Но този учител беше също така и добър ученик на бележития географ Фридрих Симони. Това го накара в горните класове, чертаейки на черната дъска, да развие темата за геоложко-географските процеси в Алпите. Тогава вече не четях Кант, а цял се бях превърнал в зрение и слух. Откъм тази страна получих много от учителя, чиито часове по история по-рано въобще не успяваха да събудят интереса ми.
към текста >>

63. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Още тогава трябваше да използвам цялото снаряжение, с което разполагах по пътя на прозрението, за да мога да извадя извън строя неговите аргументи срещу познанието за духовния свят, идващи от материалистическия му начин на мислене.
Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха. По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност. Но по това време той не позволи на тази си вътрешна същност да се прояви. Така нашите оживени и дълги спорове за мен се превръщаха в „борба срещу материализма“. На твърденията ми в подкрепа на духовното съдържание на света той непрекъснато противопоставяше всички опровержения, погрешно смятани за произтичащи от естествознанието. Още тогава трябваше да използвам цялото снаряжение, с което разполагах по пътя на прозрението, за да мога да извадя извън строя неговите аргументи срещу познанието за духовния свят, идващи от материалистическия му начин на мислене.
към текста >>

64. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници. Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>

65. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Затова и то не може да бъде интерпретирано въз основа на това прозрение в духовния свят.
Защото ми се струваше, че в написването на тази творба, воден от вътрешната сила на един полунесъзнателен душевен живот, Гьоте е надраснал самия себе си в своя светоглед той. Така че за мен възникна сериозно затруднение. Можех да продължа тълкуванията си на Гьоте за „Немска национална литература“ на Кюршнер единствено в стила, в който ги бях започнал, самите те обаче вече не ме удовлетворяваха. Защото си казвах, че докато е писал „приказката“, в нея Гьоте е прогледнал към духовния свят отвъд границата. А това, което е написал за процесите в природата, не взема под внимание този поглед. Затова и то не може да бъде интерпретирано въз основа на това прозрение в духовния свят.
към текста >>

66. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Личността на поета изчезна от полезрението.
У Вилхелм Шерер литературно-историческата филология се стремеше към подражание на тогавашните естественонаучни методи. Вземаха се най-разпространените естественонаучни идеи и желанието беше литературно-историческите филологически идеи да бъдат възпроизведени по техен образец. Откъде даден поет е заимствал нещо, как се е трансформирала тази заемка у него – ето въпросите, поставяни в основата на историята на развитието на духовния живот. Личността на поета изчезна от полезрението. Появиха се възгледи за развитието на „сюжети“ и „мотиви“ от личностите. Този метод на анализ стигна своя апогей в голямата монография на Ерих Шмит за Лесинг. В нея главното не е личността на Лесинг, а много подробно разглеждане на мотива на Мина фон Барнхелм, мотива на Натан и т.н.
към текста >>

67. XVII. Критически забележки върху етиката GA_28 Моят жизнен път

В така наречените „етици“ ми се струваше, че са родени хора, които разглеждат подобно прозрение като безразлично за тях.
За мен това беше ясно, защото не просто го мислех, а го виждах като истина в духовните факти и същности на света. В така наречените „етици“ ми се струваше, че са родени хора, които разглеждат подобно прозрение като безразлично за тях. Повече или по-малко несъзнателно те застъпваха мнението, че нищо не може да се постигне със стремеж към даден светоглед и затова е нужно да се спасят етичните принципи, без да навлизаме в това как са свързани те с мировата действителност. В това явление на епохата виждах голо отчаяние, отказ от всеки стремеж към даден светоглед. Несъзнателно лекомислен ми изглеждаше този, който твърди, че за да можем отново да разпространим нравственост сред хората, трябва да оставим всички светогледи да почиват на самите себе си. С Ханс и Грете Олден често правехме разходки във ваймарските паркове, по време на които се изказвах радикално по темата за това лекомислие. „На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както реалността на моралното, така и реалността на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има никаква сила.
към текста >>

68. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Този, който желае да прозре истинно тайните на словото, се нуждае от прозрение във всички тайни на битието.
Всички смятаха редакцията му за образцова. Много ми се беше събрало на сърцето срещу филологията, каквато беше по това време под ръководството на привържениците на Шерер. Август Фрезениус ме обезоръжаваше всеки път с начина, по който той беше филолог. Той нито за миг не криеше факта, че е филолог и иска да бъде само верен филолог. Но при него филологията беше наистина любов към словото, която изпълва целия човек с жизнени сили, а словото за него беше човешкото откровение, в което се отразяват всички закономерности на вселената. Този, който желае да прозре истинно тайните на словото, се нуждае от прозрение във всички тайни на битието. Следователно филологът не може да постъпи другояче освен да се опита да придобие универсално познание. Правилният филологически метод, приложен по подобаващ начин, може, изхождайки от най-простото, да осветли обширни и значими области от живота.
към текста >>

69. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Стигнал до това прозрение, при всеки случай, в който беше уместно, повтарях: „Човекът не е съществото, което създава за себе си съдържанието на познанието, а с душата си той дава на разположение арената, на която светът за първи път изживява отчасти своето битие и развитие.“ Ако нямаше познание, светът щеше да остане незавършен.
В цялата ми душевна същност живееше въодушевлението от това, което по-късно нарекох „познание по пътя на реалността“. Беше ми ясно, че в такова „познание по пътя на реалността“ човекът не би могъл да си остане в някое кътче на света, докато извън него протича създаване на битието и мирово развитие. Познанието за мен стана нещо, което принадлежи не само на човека, а и на битието и развитието. Както корените и стволът не са завършени, ако животът им не се прояви в цветовете, така битието и развитието на света не са действително състоящи се, ако не продължат да живеят в съдържанието на познанието. Стигнал до това прозрение, при всеки случай, в който беше уместно, повтарях: „Човекът не е съществото, което създава за себе си съдържанието на познанието, а с душата си той дава на разположение арената, на която светът за първи път изживява отчасти своето битие и развитие.“ Ако нямаше познание, светът щеше да остане незавършен.
към текста >>

Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер. Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време. Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване. Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>

Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от идеалното прозрение в ценността на медитирането.
При това идеално-духовно познание вече не е достатъчно такова усвояване, както при сетивното, водещо до това, че човек го има в паметта си. Процесът на усвояване трябва да се превърне в непрекъснат. Както за организма не е достатъчно да е дишал известно време, за да трансформира усвоеното при дишането в по-нататъшен жизнен процес, така и за идеално-духовното познание не е достатъчно усвояване, подобно на това при сетивното познание. За него е нужно душата да се намира в непрекъснато живо взаимодействие със света, в което човек се пренася благодарение на това познание. Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от идеалното прозрение в ценността на медитирането. Вече дълго бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата година от живота ми).
към текста >>

70. XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“ GA_28 Моят жизнен път

В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят.
В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят. Затова и отделях голямо внимание на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа. За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност. Обаче за онзи, който преживява духовния свят, то означава нещо съвсем различно. В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия. Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение.
към текста >>

71. XXXIV. Духовно познание и изкуство GA_28 Моят жизнен път

За да се върне словото обратно в собствената му сфера, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно прозрение.
За да се върне словото обратно в собствената му сфера, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно прозрение. Мари фон Сиверс проявяваше такъв ентусиазъм. И така нейната личност даде на антропософското движение възможност да развива словото и художественото формиране на словото. Култивирането на изкуството на рецитацията и декламацията прерасна в дейност, свързана със съобщения от духовния свят. То започна да заема все по-значително място в мероприятията, провеждани в рамките на антропософската дейност.
към текста >>

72. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение.
Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение. То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло. Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна борба срещу разпадането на физическото тяло. Всеки минерален природен продукт, един кристал например, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез силите на собствената си субстанция. Не така стоят нещата с физическото тяло на едно живо същество: В него физическите сили действат така, че разрушават формата на живот, както това може да се наблюдава след смъртта, когато физическите сили разрушават формата на живот. Тъкмо за да предотврати това разрушаване по време на живота, тъкмо срещу това, физическото тяло да следва физическите и химически сили и закони, се бори непрестанно етерното или жизненото тяло.
към текста >>

физическото тяло, което у човека е видимо със сетивното зрение, носи, погледнато от вън, съвсем определено знаците на унаследяването.
Тези четири звена откриваме в човешката същност. Така, ако разгледаме цялостния човек, ще можем да кажем: цялостният човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. физическото тяло, което у човека е видимо със сетивното зрение, носи, погледнато от вън, съвсем определено знаците на унаследяването. Също и качествата, които изграждат етерното тяло. на човека, този борец срещу разпада на физическото тяло, е нещо, което се намира в наследствената линия. После стигаме до неговото астрално тяло, което по своите качества е много по-свързано със същностната сърцевина на човека. А когато се насочим към най-дълбоката сърцевина на човека, към същинския Аз, откриваме това, което се предава от едно въплъщение към друго и което се проявява като вътрешен посредник, излъчващ навън своите съществени качества. Поради това, че трябва да се съединят, те се приспособяват при встъпването на човека във физическия свят.
към текста >>

73. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Ако човек прозре, че не бива да върши това или онова и това прозрение му направи толкова силно впечатление, че проникне до етерното му тяло, се ражда съвестта.
Това, което наричаме съвест, не е нищо друго освен резултат от работата на Азът върху жизненото тяло чрез цяла поредица от въплъщения. Ако човек прозре, че не бива да върши това или онова и това прозрение му направи толкова силно впечатление, че проникне до етерното му тяло, се ражда съвестта.
към текста >>

Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение.
Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка. Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина. Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.
към текста >>

Материалистическият начин на мислене се отдава много лесно на вярването, че не може да се проникне в нещата освен чрез абстрактни понятия; трудно се стига до прозрението, че другите душевни сили са поне толкова важни, колкото и разумът.
Материалистическият начин на мислене в това отношение може да нанесе много вреди. Възникналото от него възпитателно изкуство лесно изпада в предразсъдъци по отношение на придобитото чрез паметта. Той не се уморява да се обърне с цялата острота срещу чистото трениране на паметта и прилага най-хитроумните методи за да не запамети младият човек нещо, което не разбира. Материалистическият начин на мислене се отдава много лесно на вярването, че не може да се проникне в нещата освен чрез абстрактни понятия; трудно се стига до прозрението, че другите душевни сили са поне толкова важни, колкото и разумът. Не случайно се твърди, че човек разбира не само с разума, но и със сърцето си. Понятията са само едно от средствата за разбиране на този свят. И само за материалистическите възгледи те са единственото възможно средство. Разбира се, има много хора, които няма да повярват, че са материалисти, и които имат все пак опиращото се на разума схващане за единствения вид разбиране. Такива хора смятат себе си за идеалисти или даже близки до спиритуалния начин за възприемане на света.
към текста >>

74. 16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи GA_39 Писма до членовете

И възприемането на духовното лесно може да се втвърди в безлюбие, ако по едностранчив начин се свърже с презрение към проявленията във външния свят.
В това отдаване е залегнала основата за развитието на импулса на любовта в живота. Едно същество, което никога не се е отделяло от собственото си себе, не е способно да развие онова влечение към друго същество, което се разкрива в любовта. И възприемането на духовното лесно може да се втвърди в безлюбие, ако по едностранчив начин се свърже с презрение към проявленията във външния свят.
към текста >>

Истинската Антропософия търси духа в природата, не защото я намира за бездуховна и следователно достойна за презрение, а защото иска да го разкрие с антропософски средства.
Истинската Антропософия търси духа в природата, не защото я намира за бездуховна и следователно достойна за презрение, а защото иска да го разкрие с антропософски средства.
към текста >>

75. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция.
Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи. Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция. Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път. Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното.
към текста >>

76. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и пасивни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина. Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
към текста >>

77. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата "образ"). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>

78. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа.
Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас.
към текста >>

79. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата.
Човек трябва да си представи трите рода на боговете – Уран, Кронос и Зевс като три последователни водещи човечеството същества. Уран означава небето, Гея – Земята. Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида. Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс. Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята. Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
към текста >>

80. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Те гледат малко с презрение на физическото.
Физическото тяло бе взето като модел за основната структура. Това не е толкова неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото. Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас. Вземете една отделна кост. Погледнете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя. Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин.
към текста >>

81. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и пасивни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина. Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
към текста >>

82. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата “образ”). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>

83. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

През следващото слънчево развитие човекът добива зрението.
Появяват се определени органи, които стават посредници само на звука, а други само за възприемане на топлината. Така с всяко ново появяване на физическото тяло се променя целият човек. Сетивата му се специализират и от просто същество той се превръща в невероятно сложно. Следователно човекът встъпва в Сатурновото развитие с устройството на слуха. По време на Стария Сатурн се прибавя и сетивото за топлина. През следващото слънчево развитие човекът добива зрението. Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
към текста >>

Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
Така с всяко ново появяване на физическото тяло се променя целият човек. Сетивата му се специализират и от просто същество той се превръща в невероятно сложно. Следователно човекът встъпва в Сатурновото развитие с устройството на слуха. По време на Стария Сатурн се прибавя и сетивото за топлина. През следващото слънчево развитие човекът добива зрението. Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
към текста >>

Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало.
Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало. Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>

Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация.
С това към човешката природа се добавя нов член и той се включва в работата по преобразяването на сетивата. На Старата Луна работи и астралното тяло, а в земното развитие също и азът. Но с цялата тази съвкупност е свързано още нещо. Понеже обонянието е включено едва на Земята в редицата на сетивата, азът още няма влияние върху него. То още изцяло се намира в само физическо развитие. Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация. А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху слуха. Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху слуха. От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела. Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи – думата трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека. Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека.
към текста >>

Нека вземем едно от тези сетива, например зрението.
Разглеждането на сетивата в тяхната връзка със света може да ни води още по-нататък. Нека вземем едно от тези сетива, например зрението. То заема средно положение сред сетивата. Да проследим нещо много фино. Знаете, че астралното тяло, в което живеят вътрешните човешки пориви, нагони и страсти, става видимо за ясновидеца като светлинно тяло. В това светлинно тяло се появяват най-разнообразните фигури и багри. Всяка страст, всеки порив има определен цвят.
към текста >>

Каквото прави зрението, ако прехвърли границата, не е нищо друго освен когато обърнете една дреха наопаки.
Както зад червеното в астралното тяло живее някакво силно желание, така зад червеното на едно цвете стои силно желание «самò за себе си». Витаещо в цветето желание се представя в червения цвят на цветето. Каквото прави зрението, ако прехвърли границата, не е нищо друго освен когато обърнете една дреха наопаки. Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението живее външната астрална природа. Никога нямаше да има багри в света, ако нещата не биха били изцяло и напълно проникнати от астрални същества. Каквото в света се проявява като багри, произлиза от астралните същества, които външно се афишират чрез цветовете. Чрез обръщането на вътрешното навън, същността слиза от по-висш план на по-нисш план. Това можете да постигнете чрез медитация.
към текста >>

Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението живее външната астрална природа.
Както зад червеното в астралното тяло живее някакво силно желание, така зад червеното на едно цвете стои силно желание «самò за себе си». Витаещо в цветето желание се представя в червения цвят на цветето. Каквото прави зрението, ако прехвърли границата, не е нищо друго освен когато обърнете една дреха наопаки. Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението живее външната астрална природа. Никога нямаше да има багри в света, ако нещата не биха били изцяло и напълно проникнати от астрални същества. Каквото в света се проявява като багри, произлиза от астралните същества, които външно се афишират чрез цветовете. Чрез обръщането на вътрешното навън, същността слиза от по-висш план на по-нисш план. Това можете да постигнете чрез медитация. Ако имате зелена повърхност, лист от растение и излезете извън себе си, за да го погледнете от другата страна, бихте видели астралната същност, която се намира зад зеления цвят, и се проявява чрез зеления цвят.
към текста >>

Това важи за зрението и така разбирате, че зрението стои във вътрешна връзка с астралния свят.
Ако имате зелена повърхност, лист от растение и излезете извън себе си, за да го погледнете от другата страна, бихте видели астралната същност, която се намира зад зеления цвят, и се проявява чрез зеления цвят. Трябва да си представяте така: Докато гледате навън в света и виждате този свят, плуващ в багри, зад багрите си представете астралните същества. Както цветовете на аурата ви се възприемат от ясновидеца, така и мировата цветна покривка е израз на космическата аура. Всичко цветно в света е преобърната аура. Ако бихте могли да обърнете аурата си като дреха, ще можете да я видите също физически на обратната страна. Това важи за зрението и така разбирате, че зрението стои във вътрешна връзка с астралния свят.
към текста >>

Докато зрението се намира в съотношения с по-горните области на астралния свят, осезанието и топлоусещането се намират в същата връзка с долната област на астралния свят, повече с областта, която вече преминава в етерния свят.
Ако вземете осезанието и топлоусещането, те също стоят в универсална връзка с долните области на астралния свят. Докато зрението се намира в съотношения с по-горните области на астралния свят, осезанието и топлоусещането се намират в същата връзка с долната област на астралния свят, повече с областта, която вече преминава в етерния свят.
към текста >>

Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят.
Това е нещо, което ви моля да схванете правилно и по най-деликатен начин. Искате ли да видите нещо, зад баграта, която виждате, трябва да стои астрално същество. Също и зад топлината, която чувствате, трябва да стои астрално същество. Искате ли да чуете нещо – понеже слухът е най-съвършеното сетиво, – изцяло се намирате във физическия свят и можете да чуете едно физическо същество. Духовният свят е слязъл истински до физическия свят едва в словото. Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят. А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното. Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове. Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни.
към текста >>

Също както слухът е слязъл на физическия план, ще слезе също и зрението, като се развие до истинско ясновиждане.
Развитието е напълно равномерно. Също както слухът е слязъл на физическия план, ще слезе също и зрението, като се развие до истинско ясновиждане. Това напълно може да се разбере логически. Който иска да мисли, може вече да го разбере и никой не може да го опровергае само чрез мислене.
към текста >>

84. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Това отново е прозрение, което искаме да постигнем.
Това отново е прозрение, което искаме да постигнем. Ще дойде време, когато ще достигнем до обобщение на всички тези прозрения, само че трябва да имате търпение да опознаете всички детайли, за да се разкрие постепенно величието на Космоса.
към текста >>

85. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища.
Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване. Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло. Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища. Това е обективно междинно състояние, доколкото астралното тяло напълно се е отделило от физическото, но още е свързано по някакъв начин с етерното тяло.
към текста >>

86. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Така теософското мировозрение трябва да премине в чувство, в нещо такова, което аз бих искал да нарека духовен въздух, в който живее теософията.
Така теософското мировозрение трябва да премине в чувство, в нещо такова, което аз бих искал да нарека духовен въздух, в който живее теософията. Вие трябва да имате воля за разбиране, тогава теософията ще се рее над събранията като дух на единението, тогава тя ще въздейства и на външния свят.
към текста >>

87. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Той е знаеше, че ще бъде разбран, ако опише човешкото развитие по начина, по който то се представя пред астралното зрение.
Как трябва да си представяме начина, по който е говорил на хората древният друид, свещеникът мъдрец? Той е притежаваше мъдростта, знаеше за това, което се е случило. Той говореше на хора, които притежаваха или древно ясновидство в изключителни моменти, или доверие. Той е знаеше, че ще бъде разбран, ако опише човешкото развитие по начина, по който то се представя пред астралното зрение. 12-те течения, които идват от север и представляват 12-те двойки нерви, се свързват с огнените искри, които идват от юг и представляват сърцето и храносмилателната система. Това са двете сили, които се явяват като великана Имир и кравата Аудхумбла колко хубаво е разказано това в германската легенда за Сътворението! Два свята възникват чуваме ние -: студената Нифлхайм и горещата, бълваща огън Муспелхайм. Нифлхайм изпраща дванадесетте течения, а Муспелхайм огнените искри.
към текста >>

88. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението. Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека. Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно. Тъй като истинските символи, които играят някаква роля за окултизма, са отражения на изживявания и опитности в духовния свят.
към текста >>

С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата.
Днес ще се осмелим на един още по-дълбок поглед в тази област. Ще се занимаем с една глава, която може да бъде обсъждана единствено в такава работна група, която се занимава по-дълго с тези въпроси. Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите. С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата. Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели. А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят. Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение. Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>

Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това.
Тук вие ги виждате на дело, как ви въздействуват отвън на вътре и ви изграждат. Виждате също колко сложна постройка е човекът, какви същества се трудят за да може да бъде построен човека, това сложно същество. Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции. Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят. Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това. За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън. Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния. Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано.
към текста >>

89. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото.
В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото възприятие за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането. Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция. Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата. Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата. Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото. Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото. Ако вземете сетивото на обонянието: инструментът му е локализиран в лигавиците на носа, вкусът е в езика и небцето. Но ако вземем сетивото на чувстването, сетивото за топлината, къде е локализираното? То се разпростира върху цялото тяло. То се различава значително от останалите, локализираните сетива. Това, посредством което човек възприема топлината странно се различава от останалите инструменти на сетивата.
към текста >>

90. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето. Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете. Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка. Същевременно пред нас може да изникне и нещо много особено относно митообразуващата духовна сила на хората и за същността и природата на човека в тяхната връзка с земята. Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
към текста >>

Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението.
Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие. Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите. Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение. Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие. Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението. Ако обгърнем това, то чрез нас ще започнат да пулсират морални чувства, които не притежават и капка сантименталност или филистерство. През нас преминава едно естествено морално учение, ако го възприемем като естествено последствие от познанието. Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка. Теософията никога няма да се впусне в закани и морални проповеди. Никой не става по-добър, когато бива заплашван: Бъди добър!
към текста >>

Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка.
Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение. Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие. Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението. Ако обгърнем това, то чрез нас ще започнат да пулсират морални чувства, които не притежават и капка сантименталност или филистерство. През нас преминава едно естествено морално учение, ако го възприемем като естествено последствие от познанието. Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка. Теософията никога няма да се впусне в закани и морални проповеди. Никой не става по-добър, когато бива заплашван: Бъди добър! или: Прави това, защото то е добро! тъй като това би довело човека при всички обстоятелства до сантименталност и филистерство. Теософията ни показва какво е човекът и каква е връзката му с целия свят и разглежда в определен смисъл като не съвсем срамежливо човекът да се притиска с морални правила, тъй като той е устроен така, че от познанието когато познае себе си от само себе си започва да следва истинския морал.
към текста >>

91. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Упражнението прави магьосника, възприятията на висшите светове правят ясновидеца, знанието и прозрението на законите на висшите светове прави посветения.
За това става дума. Магьосникът трябва в продължение на дълъг период на отречение да изпълнява определени служения, той трябва да се упражнява. Само си представете, колко много неща можете да знаете, за които можете да разказвате, за които знаете нещо, дори и само във физическия свят, без да сте способни да ги приложите. Може да знаете съвършено точно как е конструиран един локомотив, но без някой веднага да ви възложи да построите локомотив, защото той би рискувал да хвърли парите си на вятъра. Така е и на по-висшите нива. Упражнението прави магьосника, възприятията на висшите светове правят ясновидеца, знанието и прозрението на законите на висшите светове прави посветения.
към текста >>

Ако не желаем да достигнем до вътрешните сили на природата по пътя на мъдростта и провидението, и ако избягваме всичко, което се случва по силата на мъдростта и прозрението по пътя на развитието на вътрешните сили, а изберем други средства, то чрез тези различни средства ние вече се намираме на пътя на черно магическия ритуал, на черната магия.
Но принципно няма други въздействия в сетивния свят освен изхождащите от духовния. Всички действия, успехи, актове в сетивния свят изхождат от духовните светове. Затова този, който желае да достигне тези неща не по правомерния път на бавното следване с помощта на посветени или ясновидци, или дори адепти и магьосници може да избере само един единствен път, който се състои в това, той да се обърне вместо към хората, които самите са въплъщения на по-висши духовни същества, към самата природа и да се опита да разбере от нея начините, по които духовните сили се вливат в нея. Защото всичко, което присъствува в природата, произтича от духовните светове и ние бихме могли чрез определени машинации и действия да възприемем тези сили. И сега, в момента, в който не оставим природата да действува по отношение на това, което не знаем, а изпълним сами това, което желаем, не знаейки нищо, в този момент ние сме в състояние да добием сили от областта на черната магия. Ако не желаем да достигнем до вътрешните сили на природата по пътя на мъдростта и провидението, и ако избягваме всичко, което се случва по силата на мъдростта и прозрението по пътя на развитието на вътрешните сили, а изберем други средства, то чрез тези различни средства ние вече се намираме на пътя на черно магическия ритуал, на черната магия.
към текста >>

92. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Зрението им не беше като нашето, в определено отношение те бяха ясновиждащи.
Това, което са днешните камъни и метали, някога беше разтворено и се съдържаше в тази огнено-течна земя. На възражението, че в подобна жар не са могли да виреят хора и други същества, трябва да се отговори с това: Човешкото тяло се намираше тогава в такова физическо състояние, че беше пригодено към тогавашните условия. То можеше да живее в температура, много по-висока от днешните пещи за топене на метали. Тази огнена епоха на земята беше последвана от една водна, която наричаме атлантска епоха. Атлантският континент, който се разпростираше между днешна Европа и Америка в средата на Атлантическия океан, се населяваше от нашите предшественици, които разбира се бяха от съвсем различно естество от днешните хора. Зрението им не беше като нашето, в определено отношение те бяха ясновиждащи. В хода на развитието на атлантците съществуваха различни степени на виждането. Последната от тях беше като един вид отзвучаване на много по-висши степени. Например атлантецът можеше да възприеме външен предмет едва към края на атлантската епоха. По-рано Атлантида беше така изпълнена с плътни маси мъгли, че предметите не се разграничаваха пространствено един от друг. В ранните стадии на атлантското развитие начинът на възприемане беше съвсем различен.
към текста >>

Днешното зрение се разви постепенно от предишното.
В ранните стадии на атлантското развитие начинът на възприемане беше съвсем различен. Атлантецът не виждаше най-напред силуета, физиономията на човека или на предмета, когато се приближаваше до тях, а по-скоро около него се изграждаше един образ от цветове, който му казваше, дали съответния човек или предмет може да му бъде полза или би му навредил. Ако например насрещният изпитваше жажда за отмъщение към другия, то в него това се изразяваше посредством определен цвят, и той можеше да избяга. Ако към него се приближеше диво животно, човекът също можеше да го разпознае и да избяга. В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда. Днешното зрение се разви постепенно от предишното. Представете си как в един сравнително мъглив ден предметите се размиват. Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и. Именно по този начин атлантецът се учеше да вижда. Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид астрален цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
към текста >>

93. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако например желаем да употребим образно сравнение за познание или прозрение, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието.
Знаете, че в обикновения език много често, когато трябва да се изрази нещо по-висше, си служи с картинни сравнения. Ако например желаем да употребим образно сравнение за познание или прозрение, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието. Зад тези прости изрази в нашия език, понякога се крие нещо извънредно дълбоко. Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към прозрението. Вие смятате това за образи, такива каквито употребяват и поетите днес. Ще се движим в грешна посока обаче ако смятаме и в окултизма, че те имат само такова картинно значение. Нещата са много, много по-дълбоки.
към текста >>

Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към прозрението.
Знаете, че в обикновения език много често, когато трябва да се изрази нещо по-висше, си служи с картинни сравнения. Ако например желаем да употребим образно сравнение за познание или прозрение, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието. Зад тези прости изрази в нашия език, понякога се крие нещо извънредно дълбоко. Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към прозрението. Вие смятате това за образи, такива каквито употребяват и поетите днес. Ще се движим в грешна посока обаче ако смятаме и в окултизма, че те имат само такова картинно значение. Нещата са много, много по-дълбоки. Това, което в днешния език се нарича символика, образност, това, което може би се обозначава с израза алегория, по принцип е заблуждаващо. Лесно може да се сметне, че един знак е избран случайно за нещо.
към текста >>

Значението на окултните знаци и символи може да е следствие единствено на опитността [в духовните светове], и едва с прозрението на значението им човек може да започне нещо.
Така всеки символ в окултизма е отражението на един факт в духовния свят. Значението му може да се разбере едва когато можем да посочим света, в който този знак се корени. Затова и най-голямото остро умие не е в състояние да даде тълкувание на окултните знаци. Значението на окултните знаци и символи може да е следствие единствено на опитността [в духовните светове], и едва с прозрението на значението им човек може да започне нещо. Затова в никакъв случай не е безполезно, когато му се съобщи или разкаже това, което може да бъде постигнато едва с ясновидските способности. От проучвания факт човекът може да бъде отведен до причините на самия факт.
към текста >>

94. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако запомните това, вие ще достигнете до възгледа, до прозрението,че едва физическото тяло на човека е действителния човек, то се намира на нивото на човечеството.
Ако запомните това, вие ще достигнете до възгледа, до прозрението,че едва физическото тяло на човека е действителния човек, то се намира на нивото на човечеството. Човешкото етерно тяло още не се намира на това стъпало, а на стъпалото на животинството, а астралното тяло се намира на стъпалото на растителността. Когато спите нощем и астралното ви тяло е отделено, вашето физическо и етерно тяло се потапят в лишен от сънища сън, това е състоянието, което при растението е постоянно. Астралното тяло на човека е поставено във връзка със състоянието му на съзнание на нивото на растителността. Азът се намира едва на стъпалото на царството на минералите. Състоянието на съзнанието на Азовия човек действително е на стъпалото на минералите.
към текста >>

95. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и душа природа. Антропософът трябва най-напред да предусети като пионер, в какво могат да се превърнат празниците, когато човечеството на свой ред отново разбере духа, когато се вживее, това означава, когато разбере отново духа в празниците. Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света. Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за душата, ще стане Витаесофия. А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато душата на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
към текста >>

96. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Както народите са съхранявали своите саги, приказки, легенди, които, многократно пречупени, доказвали това, което по-рано е било преживяно, така в пра-древната мъдрост било съхранено онова, което било съзерцавано в мистериите, което се пази грижливо в тези древни времена: всеобхващащото мировозрение, което по-късно в мистериите можело да бъде пренесено в тези, които посвещавали до непосредствено индивидуално състояние.
В тези народи се е съхранило и още нещо. Това, което тези народи не са преживяли, но са го преживяли посветените на древните времена, свещениците на мистериите и мъдреците на мистериите. На тях им било позволено духовно да виждат в дълбините на мировото битие, които днес отново се разкриват благодарение на духовното изследване. Било им позволено, защото състоянието на душите на предците на човека, в поколенията на посветените, били като народна душа, която в древните времена все още живеела в духовния свят. И все още имало в тези времена ясновидско състояние в сумрачен вид. Както народите са съхранявали своите саги, приказки, легенди, които, многократно пречупени, доказвали това, което по-рано е било преживяно, така в пра-древната мъдрост било съхранено онова, което било съзерцавано в мистериите, което се пази грижливо в тези древни времена: всеобхващащото мировозрение, което по-късно в мистериите можело да бъде пренесено в тези, които посвещавали до непосредствено индивидуално състояние. Само изкуствено можело да се предизвикат тези състояния в древните мистерии, които в древните времена са били естествени.
към текста >>

97. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение.
Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин. Всяко отрицателно културно явление, представляващо днес нещо напълно естествено, ще изясни своето значение, само когато хората ще знаят, с какви препятстващи, задържащи сили им се налага да имат работа. Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура. Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света. Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа. Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение. То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат. Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък. В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата. Вие ще изживеете, че хората обхванати от това, ще считат за мечтатели тези, които наричат нещата от този род с техните собствени имена. Светът приема такъв отпечатък, че тези които знаят действителността, ще бъдат наричани мечтатели и фантазьори и се явяват тези, които обявяват духовната действителност за налудничава.
към текста >>

98. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н.
Тогава етерната част на главата, и именно в областта на челото, излизала далече извън физическата част. Тъй като имаме в етерното тяло на главата и във физическото тяло на главата приблизително между надвеждните кости централна точка. Двете точки съвпаднали в последната третина на атлантската епоха и сега една друга се покриват. Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно. Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н. Всичко това навлиза в неговото вътрешно същество, за да има това в себе си и да може да го употреби за по-нататъшното развитие на Космоса. Тази придобивка не би могла да се получи по друг начин. Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в аскетичен смисъл, като бягство от физическия свят, а всичко, което става тук се взема със себе си от този свят, и би било загубено за духовния свят, ако ние не бихме събрали това тук.
към текста >>

99. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

При третата степен ученикът трябва да си представи, как най-святото, което притежава и за което е готов да се застъпи с цялата сила на своя Аз, е обсипано с подигравки и презрение.
При третата степен ученикът трябва да си представи, как най-святото, което притежава и за което е готов да се застъпи с цялата сила на своя Аз, е обсипано с подигравки и презрение. И сега той трябва да си каже: Аз съм длъжен, каквото и да ме сполети, да остана изправен и да се застъпя за това, което е свято за мен!
към текста >>

100. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Когато човекът все повече се затвори в своето физическо тяло и своето физическо съзнание, вратата на вътрешното зрение се затвори.
Когато човекът все повече се затвори в своето физическо тяло и своето физическо съзнание, вратата на вътрешното зрение се затвори. И когато сега той напуска нощем своето физическо и етерно тяло и навлиза в духовния свят, заобикаля го тъмнина. Колкото повече човекът се затваря вътре в себе си, толкова повече външната светлина се засилва; а тази външна светлина не е друго освен израз на делата на духовните същества на Слънцето. Светлината на духовните Същества свети външно върху Земята. Човекът първо се подготвя, за да вижда външната светлина като нещо материално. Сега в неговата затъмнена вътрешност свети Светлината; но отначало светлината не бе обхваната не бе разбрана, не бе възприемана от неговата тъмнина.
към текста >>

101. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

И пред нас се откри изумителният факт, че когато атлантската катастрофа промени облика на Земята, в древна Индия стана така, че предведическата, древната и свещенна индийска култура с нейното величествено философско прозрение на цялата тази Първа културна епоха показа нещо като един огледален образ на събитията, разиграли се в самото начало на Земното развитие, в онова пра-далечно минало, когато Слънцето, Луната и Земята все още съставлява едно единно небесно тяло.
Вчера ние говорихме за онези тайнствени връзки, които съществуват между предишните планетарни състояния на нашата Земя и различните светогледи на отделните следатлантски култури. И пред нас се откри изумителният факт, че когато атлантската катастрофа промени облика на Земята, в древна Индия стана така, че предведическата, древната и свещенна индийска култура с нейното величествено философско прозрение на цялата тази Първа културна епоха показа нещо като един огледален образ на събитията, разиграли се в самото начало на Земното развитие, в онова пра-далечно минало, когато Слънцето, Луната и Земята все още съставлява едно единно небесно тяло. Това, което тогава беше виждано по духовен път и до което се издигаха онези, на които беше дадено, не беше нищо друго, освен една чисто духовна форма, която действително съществуваше в началния период от планетарното развитие на нашата Земя.
към текста >>

102. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове.
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено учение на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите Същества, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи. Ето защо това беше една възвишена проява на духовния живот, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман. Това беше едно изключително събитие за душата на ученика. Това беше едно извисяване във висшите светове. Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове. Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят. Още по-горе се намира Деваканът, светът на Боговете, и ученикът трябваше да бъде пренесен в най-висшите области на Девакана, ако той искаше да почувствува в Макрокосмоса Брахман, първичното Себе. Тогава ученикът пребиваваше в най-висшия Девакан, в света на Боговете, от който произлиза най-благо-родното, което човека носи в себе си. Това беше едно царство на най-висш, съвършен порядък, и то предлагаше на познанието още много неща; защото това, което беше описано тук, не беше единствено.
към текста >>

103. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

"Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена.
Да се върнем назад до първата култура, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската култура. Там ние виждаме седем свещени учители, наречени свещените Риши. Те говорят на хората за едно висше Същество, за което казват: нашата мъдрост може да предчувствува това висше същество, но тя не може да го вижда! "Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена. След това идва културата, назована по името на нейния велик основател и ръководител културата на Заратустра /древно-персийската култура/. Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества. Обаче онова духовно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с духовните очи, нито с тези на ясновидеца! " Но когато Заратустра насочвал своя ясновиждащ поглед към слънцето, тогава казва той ние виждаме не само Слънцето. Но както около човека се вижда една обкръжаваща го аура, така у Слънцето се вижда "Великата Слънчева Аура", "Аура Маздао".
към текста >>

104. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение?
Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата. Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият. Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят. Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението. Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение?
към текста >>

Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората.
Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки. Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения. Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората. Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят. Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз! Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия". През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения Дух".
към текста >>

105. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тогава духовното зрение беше много силно развито, но в замяна на това хората не знаеха още да боравят и с най-простите оръдия; те живееха по най-първобитен начин.
Тогава духовното зрение беше много силно развито, но в замяна на това хората не знаеха още да боравят и с най-простите оръдия; те живееха по най-първобитен начин. Не съществуваше още наука, защото физическият свят беше считан още за "Майа", илюзия и за единствено действително се считаше само великото слънчево Същество или други подобни духовни същества. Но човечеството не можеше да остане тук. Между следатлантските хора се появиха някои, у които се събуди волята да завладеят земната област. Това завладяване на Земята започна в епохата на Заратустра и преходът от древна Индия към пред-историческа Персия има огромно значение. За Заратустра външният свят не е вече само Майа.
към текста >>

106. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Този човек беше се родил сляп, за да може божествената индивидуалност, която живее в човека, да се прояви в своите дела; зрението му е възвърнато, когато Христос го изпълва с такава сила, че тя може да заличи това, което е било причинено не от личността живееща от рождението му насам, нито от наследствеността, а от индивидуалния Аз.
При изцелението на сляпо-родения Христос прониква не само в живота протичащ между раждането и смъртта, но също и в индивидуалната душа, която преминава от едно съществуване в друго. Този човек беше се родил сляп, за да може божествената индивидуалност, която живее в човека, да се прояви в своите дела; зрението му е възвърнато, когато Христос го изпълва с такава сила, че тя може да заличи това, което е било причинено не от личността живееща от рождението му насам, нито от наследствеността, а от индивидуалния Аз.
към текста >>

107. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят.
Първо е имало една книга, която през първите векове на Християнството е учела същественото от това, което можеше да бъде разбрано относно Христовото събитие. Без съмнение, по отношение на цялото човечество, е имало само малцина хора, които са знаели точно, за какво се касаело. Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка. Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука. Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари. А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.
към текста >>

108. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството.
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
към текста >>

109. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно.
Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл. Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени. Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>

110. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/.
Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>

111. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива. Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата.
към текста >>

Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха.
Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория.
към текста >>

Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха.
Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува. Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха. Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха. Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния свят и да търсим там обективни процеси , както при звука. Такива различия съществуват, които съвременният човек лесно пренебрегва.
към текста >>

Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
към текста >>

Но в древните, по-духовни времена, когато хората са били по-мъдри, отколкото днешната абстрактна материалистична наука, те винаги са имали едно съзнание за това, че някога е съществувало едно древно ясно виждане, едно прозрение на света, че хората са излезли от това ясновиждане и са навлезли в днешните състояния.
Но в древните, по-духовни времена, когато хората са били по-мъдри, отколкото днешната абстрактна материалистична наука, те винаги са имали едно съзнание за това, че някога е съществувало едно древно ясно виждане, едно прозрение на света, че хората са излезли от това ясновиждане и са навлезли в днешните състояния. По-рано хората не са изразявали това в отвлечени формули и теории, не са изразявали така това, което са знаели, а в мощни, в изобилно-цветисти образи; а митовете не са измислени неща, не са фантастични образи, както си представят това фантастичните учени от зелената маса, но са изрази на по-дълбока, по-първична, добита чрез духовното виждане мъдрост. В древни времена е съществувало съзнанието, че някога хората са чувствували света по-обхватно, и това съзна ние се е изразило в митове. Ясночувствуването на древните индийци е било един последен остатък от едно първично, сумрачно ясновиждане. Това са знаели хората в миналото; но те са знаели също, че това ясновиждане нека го наречем съкратено се е оттеглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния живот, който е ограничен в света на сетивата. Именно това са изразявали хората в меродавните митове.
към текста >>

112. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Когато срещаме същества отгоре, от духовните светове, и виждаме собствената им същност, която може да се види само с духовно зрение, от самото начало те се проявяват строго разделени на мислещи, желаещи и усещащи същества.
Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества. Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир. Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили. Когато човек се развива към висшите светове, той, така да се каже, се разделя на три различни същества. Когато срещаме същества отгоре, от духовните светове, и виждаме собствената им същност, която може да се види само с духовно зрение, от самото начало те се проявяват строго разделени на мислещи, желаещи и усещащи същества. Те са такива, каквито ги е развил човек.
към текста >>

113. Съдържание GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
към текста >>

114. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Нещо извънредно важно става, което е видимо обаче само за духовното зрение.
Ако бихте представили себе си за момент в оня период, тогава лесно бихте могли да кажете: "Да, твърде възможно бе да се живее по онова време и все пак да не се знае нищо за появяването на Христос Исус на физическото поле! Възможно бе да се живее на земята без човек да поеме в съзнанието си това най-забележително събитие". Не е ли възможно също и днес да става нещо от безкрайна важност и човешките същества да не го поемат в съзнанието си? Може би нещо от огромна важност става в света, става точно сега, за което нашите съвременници нямат и понятие. И това е наистина така. Нещо извънредно важно става, което е видимо обаче само за духовното зрение. Много се говори за преходни периоди. Ние наистина живеем в такъв един и той е монументален.
към текста >>

Това ще изглежда мъгляво, неясно предусещане като че ли някой роден сляп е бил опериран и зрението му е възстановено.
Кали Юга е свършила и човешките души вече започват да развиват нови способности, способности, които затова че това е точно целта на епохата ще накарат душите като че от самото себе си да проявят известни ясновидски сили, които по необходимост бяха потопени в несъзнателното през Кали Юга. Ще има някой души, които ще имат изключителната опитност да притежават Аз-съзнание и същевременно и чувството, че живеят в друг свят, съществено напълно по-различен свят от онзи, тяхното обикновено съзнание. Това ще изглежда мъгляво, неясно предусещане като че ли някой роден сляп е бил опериран и зрението му е възстановено. Чрез онова, което ние наричаме езотерично обучение тези ясновидски способности ще бъдат много по-бързо придобивани, но поради това че човечеството прогресира те ще се появяват, поне като наченки в най-елементарните степени в естественото протичане на човешката еволюция.
към текста >>

Същото това етерно зрение ще бъде култивирано като естествена способност от индивидуалните личности.
Апостол Павел чрез такова едно виждане бе убеден при събитието към Дамаск. Същото това етерно зрение ще бъде култивирано като естествена способност от индивидуалните личности. Преживяването на случката в Дамаск, на едно Павлово събитие, ще бъде все повече и повече възможно за човешките същества през идващия период.
към текста >>

Христос ще се появи отново поради това, че човешките същества ще се издигнат към Него чрез етерно зрение.
Така ние възприемаме Духовната наука в един напълно различен смисъл научаваме, че тя ни налага огромна отговорност, тъй като е подготовка за конкретното преживяване на новопоявяването на Христос. Христос ще се появи отново поради това, че човешките същества ще се издигнат към Него чрез етерно зрение. Когато схванем това Духовната наука ще ни се яви като подготовка на човешките същества за връщането на Христос, така че те да не преживеят нещастието да пренебрегнат това голямо събитие, а да бъдат достатъчно узрели, за да схванат величествения момент, който можем да опишем като второто идване на Христос. Човекът ще стане способен да вижда етерните тела и всред тези етерни тела той ще е в състояние да вижда етерното тяло на Христос; това ще рече, че той ще израсне до един свят, в който Христос ще бъде видим за неговите новосъбудени способности.
към текста >>

Материалистичният ум днес обаче корумпира всичко и така ще стане, че този вид ум не ще бъде в състояние да си представи, че душите на човешките същества, трябва да напреднат до етерно зрение и с него до Христос в етерно тяло.
Най-великата мистерия на нашите времена е тази относно второто идване на Христос и то ще вземе истинската си форма по начина, който аз описах. Материалистничният ум обаче в известен смисъл ще узурпира това събитие. Това, което току-що се каза, именно, че всяко истинско духовно знание сочи към това време, често ще бъде обявявано през идващите години. Материалистичният ум днес обаче корумпира всичко и така ще стане, че този вид ум не ще бъде в състояние да си представи, че душите на човешките същества, трябва да напреднат до етерно зрение и с него до Христос в етерно тяло.
към текста >>

Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен живот, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло.
Материалистичният ум ще схване това събитие като друго слизане на Христос в плът, като друго физическо въплъщение. Ще има известно число хора, които чрез своето колосално самомнение ще обърнат това за свое собствено преимущество, като ще обявят всред човешките същества, че те са въплъщението на Христос. Следователно идващият период може би да ни донесе фалшиви Христосовци. Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен живот, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло. Това ще бъде едно от страшните изкушения, което ще нападне човечеството. Да се помогне на човечеството да надделее това изкушение ще бъде задачата на онези, които чрез Духовната наука се научават да издигнат себе си до едно схващане на духа на онези, които не желаят да свличат духа долу в материя, а самите те да се изкачат в духовния свят. Следователно в този смисъл ние трябва да говорим за второто идване на Христос и за факта, че ние самите издигаме себе си до Христос в духовния свят чрез придобиване на етерно зрение.
към текста >>

Следователно в този смисъл ние трябва да говорим за второто идване на Христос и за факта, че ние самите издигаме себе си до Христос в духовния свят чрез придобиване на етерно зрение.
Ще има известно число хора, които чрез своето колосално самомнение ще обърнат това за свое собствено преимущество, като ще обявят всред човешките същества, че те са въплъщението на Христос. Следователно идващият период може би да ни донесе фалшиви Христосовци. Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен живот, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло. Това ще бъде едно от страшните изкушения, което ще нападне човечеството. Да се помогне на човечеството да надделее това изкушение ще бъде задачата на онези, които чрез Духовната наука се научават да издигнат себе си до едно схващане на духа на онези, които не желаят да свличат духа долу в материя, а самите те да се изкачат в духовния свят. Следователно в този смисъл ние трябва да говорим за второто идване на Христос и за факта, че ние самите издигаме себе си до Христос в духовния свят чрез придобиване на етерно зрение.
към текста >>

115. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Духовната наука като подготовка за ново етерно зрение
Духовната наука като подготовка за ново етерно зрение
към текста >>

Знаем, че е имало време, когато всяко човешко същество е могло да вижда духовния свят, ала също знаем, че и ще дойде времето, когато духовният свят отново ще протече в душите ни, така както светлина и цвят струят в очите на един сляп човек, който след като е бил опериран възвръща своето зрение.
Знаем, че е имало време, когато всяко човешко същество е могло да вижда духовния свят, ала също знаем, че и ще дойде времето, когато духовният свят отново ще протече в душите ни, така както светлина и цвят струят в очите на един сляп човек, който след като е бил опериран възвръща своето зрение. Тази светлина и цвят са съществували в заобикалящата го среда, ала не са могли да протичат в него поради това че органите способни да ги приемат не са били още разтворени.
към текста >>

116. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Вътрешното същество на човека и неговата външна заобикаляща среда си взаимно въздействуват; онова, което е вън, се трансформира за нас в зависимост от това дали нашето зрение е ясно или замъглено.
Това скоро ще стане. Онези, които са в състояние да кажат: "Не аз, а Христос в мен" ще са в състояние да работят с растителните енергии по същия начин, както сега се разбират минералните енергии. Вътрешното същество на човека и неговата външна заобикаляща среда си взаимно въздействуват; онова, което е вън, се трансформира за нас в зависимост от това дали нашето зрение е ясно или замъглено. Даже през това столетие и все повече през следващите 2500 г. човешките същества ще бъдат в състояние да виждат Христос в Неговата етерна форма. Те ще виждат и етерната земя от която изкача растителният свят. Те ще са в състояние да виждат обаче, че вътрешна доброта работи по-различно върху заобикалящата среда от злото. Онзи, който притежава тази наука в най-голяма степен е, Мантрея Буда, който ще дойде приблизително след 3000 г.
към текста >>

117. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Външната структура на човека, с изключение на глава и крайници, е в най-дълбок смисъл един мираж и онези, чието ясновидско зрение е развито, винаги виждат човешкото същество по такъв начин, че истинско впечатление се получава само от главата и крайниците.
Във физическото тяло на човека главата е, и в известен друг смисъл крайниците, които съответствуват най-тясно във външна форма на техните основни вътрешни духовни енергии. Нека да си изясним това: всичко, което застава пред нас външно във физическия свят, е образ на духовното, духовното го е сформирало. Ако духовното сформира нещо физическо, то може да го формира по такъв начин, че при известна степен на еволюцията тази физическа форма е или по-подобна или по-малко подобна на него, на духовното, или е повече или по-малко несходна на него. Само главата и крайниците са подобни, като външни структури на техните духовни двойници. Останалата част от човешкото тяло никак не е подобна на духовната картина. Външната структура на човека, с изключение на глава и крайници, е в най-дълбок смисъл един мираж и онези, чието ясновидско зрение е развито, винаги виждат човешкото същество по такъв начин, че истинско впечатление се получава само от главата и крайниците. Главата и крайниците пораждат в ясновидеца чувството, че те са истински, те не мамят. По отношение на останалата част от човешкото тяло обаче ясновидското съзнание има чувството, че това е една неистинска форма, ще рече нещо, което е изродено, че никак не е подобно на духовното зад него. Освен това всичко, което е женско, за ясновидското съзнание се явява като че ли не е напреднало отвъд известна степен на еволюцията, а е изостанало.
към текста >>

118. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

През моето последно посещение ние видяхме как в края на първото хилядолетие се появява нещо като компенсация за загубеното зрение в духовните светове.
През моето последно посещение ние видяхме как в края на първото хилядолетие се появява нещо като компенсация за загубеното зрение в духовните светове. Това бе дадено за човека чрез факта, че една специална индивидуалност Авраам, бе подбрана, притежаваща в специална степен такава организация на физическия мозък, чрез която бе възможно да се получи съзнание за духовния свят без старите способности. В Духовната Наука следователно първата част на Кали Юга наричаме периода на Авраам онзи период, в който човек наистина загуби пряко виждане в по-висшите духовни светове, но през който нещо като съзнание за Бога се събужда в него. Това постепенно прераства в неговото Аз така че той все повече схваща този Бог като свързан с неговото Аз-съзнание. С човешкото Аз-съзнание. Бог се появява като Световното Аз в онази епоха, първото хилядолетие от Кали Юга, което ние можем да наречем при неговото приключване епохата на Авраам.
към текста >>

Те го разрушават, защото отхвърлят духовното учение според което Христос в нашия век ще стане истина за човешките същества чрез зрението.
Късогледи са онези човешки същества, които все още ще вярват, че Християнството може да бъде запазено само посредством разкази. Тези чиито намерения са честни относно Християнството не са онези, които отхвърлят едно разбиране на духовното доказателство за Христос Исус. Духовното доказателство за Христос Исус ще бъде дадено чрез подхранване способностите на човешките същества, чрез факта, че те ще възприеме наистина съществуващия Христос в Неговото етерно тяло. В края на краищата независимо от това, че онези лица, които желаят да се облягат само на документи наричат себе си добри християни, те разрушават Християнството. Независимо колко силно крещят и прокламират онова, което знаят за Християнството от документите, те разрушават Християнството. Те го разрушават, защото отхвърлят духовното учение според което Христос в нашия век ще стане истина за човешките същества чрез зрението.
към текста >>

Това е първичният извор, до който ясновидското зрение някога достигаше, но който се оттегли през време на Кали Юга.
Посвещението обаче винаги бе водило в тази тайнствена страна, за която се говори като за една страна, която като че е изчезнала от сферата на човешката опитност. Тя се оттегли през времена Кали Юга, ала за онези, които получаваха посвещение винаги е имало възможност да си насочват стъпките им към нея. Разказите за тази древна страна са вълнуващи. Тя е същата, в която посветените отново и отново отиват, за да вземат от там новите потоци и импулси за всичко онова, което трябва да бъде дадено на човечеството от век на век. Отново и отново онези, които имат това отношение с духовния свят, влизат в тази тайнствена страна, която се нарича Шамбала. Това е първичният извор, до който ясновидското зрение някога достигаше, но който се оттегли през време на Кали Юга. За нея се говори, както се говори за древната земя на феите, за страната, която обаче ще се върне в царството на човешките същества. След Кали Юга отново ще има Шамбала. Човечеството чрез нормални човешки способности отново ще достигне страната Шамбала, от която посветените донасят сила и мъдрост за своята мисия. Има Шамбала, имаше Шамбала, Шамбала отново ще дойде за човечеството. Сред първите видения, които човешките същества ще имат, когато Шамбала отново ще се покаже ще бъде и Христос в своята етерна форма.
към текста >>

119. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако знаете само това, това би било да знаете толкова, че ако влезете в тази стая и чрез някои специални подреждания на вашата способност за зрение, не бихте могли да видите нищо от тази прекрасна компания, а само кости, само скелетните система.
То винаги трябва да се сбогува с човека, преди той да влезе в духовния свят след смъртта си. В някои случаи това е много трудно за това същество и произлизат всевъзможни усложнения. Ето какво е положението: това същество, което държи властта напълно в подсъзнателното, е крайно зависимо от земята като цялостен организъм. Земята не е никак съществото, описано от геолозите, минералозите и палеонтолозите; Нашата земя е едно напълно живо същество. Човекът вижда само неговия скелет, защото геологът, минералогът и палеонтологът описват само неговата минерална природа, а това е земният скелет. Ако знаете само това, това би било да знаете толкова, че ако влезете в тази стая и чрез някои специални подреждания на вашата способност за зрение, не бихте могли да видите нищо от тази прекрасна компания, а само кости, само скелетните система. Представете си че някои влиза през вратата и на тези столове седят само скелети /това не значи, че вие ще имате само кокали, това не очаквам от вас но ще предположим, че човекът има способността да вижда само кости той ще е снабден с някакъв вид рентгенов апарат/. Това е точно онова, което геолозите виждат от земята. Те виждат само скелета. Тази земя обаче не се състои само от скелет, а е жив организъм и тази земя изпраща от своя център към всяка точка на повърхността си, към всяка територия специални енергии. Представете си повърхността на земята /вж рисунката/:
към текста >>

120. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Когато някои животни са живели дълги епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват.
Това, разбира се, е вярно, но работата е там, че то е едностранна истина. Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина от което няма нищо по-гибелно. Да кажем нещо невярно не е най-лошото, което може да се случи, понеже светът скоро сам ще го поправи; но е наистина сериозно, ако едностранната истина се разглежда като абсолютна истина и се отстоява това разглеждане. Това, че без око ние нямаше да можем да виждаме светлина, е едностранна истина. Но ако светът беше останал завинаги изпълнен с мрак, ние не би трябвало да имаме очи. Когато някои животни са живели дълги епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват. От една страна е вярно, че без очи нямаше да можем да виждаме светлина, но от друга страна е еднакво вярно, че очите са били оформени от светлината, за светлината. Винаги е крайно необходимо да се гледа на истините не само от едната страна, а също и от другата. Грешката на повечето философи не е в това, че те казват нещо грешно в много случаи техните твърдения не могат да бъдат отхвърлени, защото отстояват истини а че изказват твърдения, дължащи се на това, че нещата са били погледнати само от една страна. Ако вземете в правилния смисъл думите, че "окото е формирано от светлината, за светлината", вие ще може да си кажете, че в светлината трябва да има нещо, което разбира се не можем да видим с очите си, но което е развило очите от организма, който отначало е нямал очи. Зад светлината има нещо скрито.
към текста >>

121. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.
Това е светът на Имагинацията. Ние ще покажем, че силите, които формират органите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка. Нашата следваща задача ще бъде да обясним връзката между първата степен на висшето познание и духовния Свят на Първообразите. След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и Интуицията и към показване как, в крак с нашата съвременна култура, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план. Тук той гледа надолу към растенията, животните, минералите; в отвъдните светове той може да погледне нагоре към Съществата над него. Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.
към текста >>

122. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И също както Вие не сте в състояние да отправите адекватен поглед към външния сетивен свят, ако зрението Ви страда от някакъв вътрешен дефект, така и след намесата на Луцифер, човекът напълно изгуби възможността да виж да външния свят такъв, какъвто е.
" Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин. С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство. Обаче как ще отнесе себе си към външния свят, това изцяло зависи от самия човек. И също както Вие не сте в състояние да отправите адекватен поглед към външния сетивен свят, ако зрението Ви страда от някакъв вътрешен дефект, така и след намесата на Луцифер, човекът напълно изгуби възможността да виж да външния свят такъв, какъвто е. И тъкмо, защото у човека се породи възможността да вижда външния свят не такъв, какъвто е, Ариман можа да проникне в нас, използувайки неправилния образ на външния свят, кой то човек изгради в своята душа; така че появата на Ариман е последица от действията на Луцифер.
към текста >>

Ако погледнем нещата от този ъгъл на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те участвуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от еволюцията на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
Ако погледнем нещата от този ъгъл на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те участвуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от еволюцията на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
към текста >>

123. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Тук ние отново заставаме пред забележителната връзка, която съществува между необятния Космос и човека, за да стигнем до прозрението, че Космосът и човека са едно цяло Същество.
Тук ние отново заставаме пред забележителната връзка, която съществува между необятния Космос и човека, за да стигнем до прозрението, че Космосът и човека са едно цяло Същество. В краткото изречение: „Материята е сгъстена светлина; а душевният свят е един вид разредената субстанция на любовта", е вложен ключът за разрешаването на безброй тайни от развитието на Земята и човека. Той обаче е валиден само тук, всред земните условия, но не и в другите области на Космоса. С това ние загатваме и за една друга подробност: Когато променяме Кармата в един или друг смисъл, ние фактически се свързваме с основните елементи от нашето земно съществувание: от една страна с превърналата се в материя светлина, и от друга с превърналата се в душевност любов.
към текста >>

124. Предговор GA_121 Отделните души на народите

Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука.
Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже слушателите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения. Обаче към външната гледна точка по този въпрос, аз прибавих и една вътрешна гледна точка. Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука. С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията. Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля. За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса.
към текста >>

125. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Това учение изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и народи.
От вчерашната лекция за Вас е ясно: При всяко безпристрастно разглеждане на фактите, лежащи в основата на нашата тема, е необходимо известно извисяване над всичко онова, което иначе неусетно се вмъква в чувствата, в усещането на човека и то тъкмо от онази област, в която сега ни предстои да навлезем по един напълно обективен начин. Доколкото съществува тенденцията, една обективна характеристика на тази или онази раса, на тази или онази народност да се приема като нещо лично, в рамките на този лекционен цикъл ще ни бъде извънредно трудно да стигнем до една наистина безпристрастна оценка на фактите. С това е свързано и още нещо, а именно че тази тема може да бъде разглеждана обективно само с помощта на Духовната наука. Защото каквото и да чуем за характера на този или онзи народ, колкото и да зависим в нашите усещания и чувства от факта, че сме се родили в дадена раса, в даден народ, все пак, като антропософи, ние би трябвало да имаме достатъчно противотежест, за да поставим тези неща в другото блюдо на везната. Тук всъщност ние пристъпваме към правил но разбраното учение за Кармата и реинкарнацията. Това учение изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и народи. Така ние, насочвайки поглед към това ядро на нашата същност, можем да сме напълно сигурни, че с него вече сме вземали участие не само в светли те, положителните, но и в тъмните, отрицателните страни на всички раси, можем да сме сигурни, че многократно сме се възползвали от предимствата на всички раси и народи, всред които сме се прераждали до този момент.
към текста >>

126. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Нека да предположим, че човекът навлиза в една определена посока; в този случай той би изживял само процесите, които среща тук, а всичко останало би отпаднало от неговото полезрение.
И ако трябва да се произнесе за нещо, което не съвпада точно с мнението, основаващо се на собствената му гледна точка, тогава той го провъзгласява за погрешно. Но опрем ли се на възгледа, че всички неща трябва да са подредени по удобен за нас начин несъмнено такъв възглед е полезен за живота на физическия план ние никога не бихме се справили с Макрокосмоса. Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази охлювна черупка, той прави преценките се за не щата и хората. И тогава всичко, което съвпада с предварително изграденото мнение, е истинно; което не съвпада е погрешно. Когато обаче се докосне до посвещението, той трябва да навлезе в макрокосмическия свят. Нека да предположим, че човекът навлиза в една определена посока; в този случай той би изживял само процесите, които среща тук, а всичко останало би отпаднало от неговото полезрение. Обаче, навлизайки в Макрокосмоса, човекът просто не може да се ограничи само в една от посоките; той трябва да се разлее по всички възможни посоки. Навлизането в Макрокосмоса е едно огромно себеразширение. Тогава възможността да се ориентираме според една единствена отправна точка, изчезва напълно. Налага се да гледаме на света и от една втора, от една трета гледна точка; с други думи, налага се да развием една лабилност, една подвижност на съзерцанието, един всестранен поглед към нещата.
към текста >>

127. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Защото онова, което се вля в човечеството чрез Мистерията на Голгота, можеше да се породи само от един Божествен Импулс, който изпита всички болки и страдания на човечеството, всички бедствия и цялата мизерия, цялата подигравка и позора, цялото презрение и целия срам, както това стана с Христос.
Ако днес би могло да има хора, които твърдят, че Христос не би трябвало да бъде разпнат на Кръста или при неговото второ пришествие би трябвало да бъде избегнато разпятието – самопонятно е, че не може да става дума за едно второ физическо въплъщение – това би означавало само едно хорско мнение и нищо повече. Тези хора не правят разлика между това, което не може да бъде и това, което е едно пълно недоразумение. Защото онова, което се вля в човечеството чрез Мистерията на Голгота, можеше да се породи само от един Божествен Импулс, който изпита всички болки и страдания на човечеството, всички бедствия и цялата мизерия, цялата подигравка и позора, цялото презрение и целия срам, както това стана с Христос. И всичко това беше много, много по-тежко за понасяне от един Бог, отколкото от един обикновен човек.
към текста >>

128. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>

129. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск.
А втория Адам, Христос, Павел разглежда като онзи, който притежава нетленното, безсмъртно тяло. И сега Павел предполага, че в резултат на едно продължително християнско развитие хората постепенно ще стигнат до там, че на мястото на първия Адам ще поставят втория Адам, че вместо тленното тяло на първия Адам ще „облекат“ нетленното тяло на втория Адам, Христос. И така, от онези които се наричат истински християни, Павел изисква пълно скъсване с предишните им възгледи. Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло. Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск. Или с други думи: Какво иска да каже Павел? Нека да си послужим със следната проста схема /виж рисунката /.
към текста >>

Следователно, формацията физическо тяло плюс етерно тяло е все още невидима за обикновеното зрение.
Сега обаче нека да си представим, че към този фантом на физическото тяло се присъединява и етерното тяло: означава ли това, че по този начин фантомът на човешкото физическо тяло става видим? Съвсем не! Защото за физическите очи етерното тяло също е невидимо. Следователно, формацията физическо тяло плюс етерно тяло е все още невидима за обикновеното зрение. Същото се отнася и за астралното тяло; така че като фантом формацията, съставена от физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, е все още невидима за обикновеното зрение. Несъмнено Азът, който се присъединява към тях по-късно би бил вътрешно възприемем, но не и външно видим. Следователно, човекът такъв, какъвто е „слязъл“ на Земята, минавайки през епохите на Сатурн, Слънце и Луна би останал за нас нещо невидимо и би бил видим само за ясновидеца. А благодарение на какво той стана видим за нас?
към текста >>

Същото се отнася и за астралното тяло; така че като фантом формацията, съставена от физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, е все още невидима за обикновеното зрение.
Сега обаче нека да си представим, че към този фантом на физическото тяло се присъединява и етерното тяло: означава ли това, че по този начин фантомът на човешкото физическо тяло става видим? Съвсем не! Защото за физическите очи етерното тяло също е невидимо. Следователно, формацията физическо тяло плюс етерно тяло е все още невидима за обикновеното зрение. Същото се отнася и за астралното тяло; така че като фантом формацията, съставена от физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, е все още невидима за обикновеното зрение. Несъмнено Азът, който се присъединява към тях по-късно би бил вътрешно възприемем, но не и външно видим. Следователно, човекът такъв, какъвто е „слязъл“ на Земята, минавайки през епохите на Сатурн, Слънце и Луна би останал за нас нещо невидимо и би бил видим само за ясновидеца. А благодарение на какво той стана видим за нас?
към текста >>

130. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Фактът, че някои животински видове загубват зрението си, когато живеят известно време в тъмни пещери, предизвиква живи представи.
Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука. Нещата от външната природа могат, така да се каже, да се пипнат с ръка. Затова не е трудно да се изведат нейните закони. Не е трудно да си представим, че растенията се променят, когато се преместят от една в друга местност. Фактът, че някои животински видове загубват зрението си, когато живеят известно време в тъмни пещери, предизвиква живи представи. Когато се посочва какви закони действат в подобни процеси, човек може лесно да си представи по-малко нагледните и по-малко разбираемите закони, които действат в душевната област. Единствено да онагледява желае антропософът, когато си помага с естествената наука. Той иска да покаже, че антропософските истини се откриват в нейната област по съответстващ начин, че естествената наука не може да бъде нищо друго освен елементарна духовна наука. Антропософът си служи с представи от естествената наука, за да разкрие своите, които са на едно по-високо ниво.
към текста >>

131. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Но те ни принадлежат така, както животът в пещерите принадлежи на животните, които чрез него са загубили своето зрение.
Така е и с делата от нашите по-ранни превъплъщения. Резултатите от тях са включени в света, в който сме въплътени. Но те ни принадлежат така, както животът в пещерите принадлежи на животните, които чрез него са загубили своето зрение. Както тези животни могат да живеят, само ако отново открият средата, към която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите дела като подобаваща му.
към текста >>

132. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас.
Преди всичко се унаследяват онези човешки качества, които са присъщи на физическото и етерното тяло. Последното е носител на всички жизнени явления (растежни и размножителни сили). Всичко, което се отнася до тези явления, се унаследява. В по-малка степен се унаследява онова, което се свързано с душевното тяло. Под такова се разбира едно предразположение в усещанията. Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас. Напротив, никой не може да предаде на потомците си онова, което е във връзка с неговата духовна същност. Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н. Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане като способности, заложби, характер и т. н. Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма. Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер.
към текста >>

133. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят.
И така ние можем да оставим да действуват върху нас най-разнообразните сетивни усещания. По този на чин бихме могли да направим да изчезне един вид това, което възприемаме чрез сетивата в заобикалящата ни природа, така че тази сетивна покривка е повдигната: тогава навсякъде биха се появили морални чувства на симпатия и антипатия. И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят. Тогава далечината на безкрайността действува върху нас така, че ние се настрояваме религиозно. Тогава зелената покривка на Земята действува върху нас така, че виждаме, по-добре казано чувствуваме как ние самите разцъфтяваме вътре в нас. Тогава снежната покривка действува върху нас така, че от нея добиваме разбиране, що е материята в света. Тогава нещо по-дълбоко в нас обхваща света, отколкото, което иначе обхваща света. Ето защо по този начин ние стигаме до нещо по-дълбоко в света отколкото иначе.
към текста >>

134. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Все пак вярното прозрение, че Яхве-религията е една Лунна религия, внесе в душата на Е.П.
По този начин ние заставаме пред забележителната зависимост на Яхве-религията с една Лунна религия, която беше дадена на хората чрез древното ясновиждане. За тези, които особено се интересуват от подобни неща, би било интересно да знаят, че тъкмо Е.П. Блаватска1, черпейки от най-сигурни източници, обърна внимание върху това, че Яхве-религията беше един вид обновяване на древните Лунни религии. Само че в своите духовни изследвания Е.П.Б. не беше напреднала така, както сме ние днес, за да осветли напълно ясно тази забележителна зависимост. Все пак вярното прозрение, че Яхве-религията е една Лунна религия, внесе в душата на Е.П. Блаватска и усещането за известна ограниченост на тази древна Яхве-религия. Обаче работата не е в това. Едва когато знаем, че Яхве-религията на древния еврейски народ има своя произход в древното ясновиждане и че тя само е съхранила спомена за това древно ясновиждане, едва тогава ще сме в състояние да погледнем религията на Яхве с истинска сериозност и страхопочитание И сега Вие се убеждавате: След като разгледахме средния човек като Слънчев човек и горния човек като Звезден човек, пред нас се откри дълбоката взаимна свързаност между най-важните опитности на окултните кандидати. От друга страна Вие разбирате, че това, което окултизмът открива в официалните религии, това бяха всъщност древните теософии такива, каквито бяха дадени на хората. Защото в мига, когато древните хора се изпълваха с молитвен плам, в тях малко или много се пробуждаше древното ясновиждане, така, че те с тяхното смътно неразграничаващо ясновиждане имаха потребност не просто да вярват, а да разбират това, което им говореха посветените.
към текста >>

135. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако Вие наистина се стремите да разберете евангелистите, първо ще трябва да се издигнете до онова прозрение, което ще Ви научи по какъв начин тези индивидуалности, скрити зад имената Матей, Марко или Йоан, можеха да достигнат до съответните неща в Евангелията.
Ако Вие наистина се стремите да разберете евангелистите, първо ще трябва да се издигнете до онова прозрение, което ще Ви научи по какъв начин тези индивидуалности, скрити зад имената Матей, Марко или Йоан, можеха да достигнат до съответните неща в Евангелията. Освен това, чрез едно подробно и задълбочено вникване в Евангелията, ние се опитахме да стигнем до отдавна изгубеното убеждение, че евангелистите са говорили самата истина. Обаче този, който иска да разбере Христос, той не се нуждае от всичко това. Христос може да бъде разбран от всеки човек, притежаващ съвсем обикновени възможности за разбиране на нещата. Не съществува такава степен на образование, с която да не може да бъде разбран Христос. А това е така, защото Христос беше потопен в чисто човешките сили, изобщо във всичко, което действуваше в Него чрез човешките сили; докато прозренията на другите велики религиозни водачи се основаваха на това, което те виждаха във висшите светове.
към текста >>

136. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега. Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място. Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е. получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята".
към текста >>

137. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък.
Всъщност името Кришна обхваща един сложен процес в духовната еволюция на човечеството, който продължава хилядолетия наред. И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък. Откровението на Кришна съдържа нещо, което не може да бъде надминато. Естествено, образът на Кришна включва и откровенията на много други човешки същества. Обаче все пак нещата стоят така, че всичко онова, което в хода на хилядолетия и столетия преди него им беше поверено, сега отново се прояви и намери своя завършек в лицето на Кришна, чиито откровения станаха достояние на целия индийски народ. И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
към текста >>

138. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности.
към текста >>

139. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото.
Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината. Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното действие, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината.
към текста >>

140. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества.
Да се усети истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм. Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека. Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство. На сетивния свят, а понякога също и на ясновиждащия поглед, който прониква през някои слоеве под сетивния свят, се изплъзва това – ние ще говорим още за него, – което може да се нарече необходимостите в мировите събития, тези необходимости, които се коренят в основите на нещата, в които се коренят също и най-дълбоките основи на човешката душа, които обаче се изплъзват на сетивното, а също и на първоначалния ясновиждащ поглед и се разкриват пред последния едва когато се изживява нещо, подобно на описаното образно през Сатурновия период. Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества. Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота. И всичко това, което намира в себе си истинно себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието.
към текста >>

Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението.
Споменът за това, което се изживява и може да се изрази с подобни думи, може да се предаде в посочените слова на Мария в началото на Девета картина. Но това, което душата трябва да изживее, за да има такъв спомен за мировата среднощ, трябва да се състои и в земния живот, и то така, че човешката душа да е преминала през изживявания, които да са ѝ донесли преживяването на настроения на вътрешен трагизъм, вътрешна сериозност, вътрешен ужас, които могат да се изразят само с такива думи, каквито са вложени в устата на Мария в края на Четвърта картина. Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението. И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък. Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ. За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>

141. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят.
Първият свят, в който встъпва станалата ясновиждаща душа на човека, когато премине през прага, ще нарека елементарен свят. Само този, който желае да внесе привичките от сетивния свят и в по-висшите, в свръхсетивните светове, може да иска да бъдат избрани еднакви наименования за всички гледни точки, от които се разглеждат висшите светове. Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма. Пред душевния живот застават съвършено нови изисквания, когато той премине през прага и встъпи в елементарния свят. Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят. Елементарният свят е напълно различен от сетивния. В последния нещата стоят така, че когато в този свят преминавате от едно същество към друго, от дадено явление към друго, вие имате пред себе си тези същества, тези явления, можете да ги разглеждате, но в наблюдението на всяко явление, на всяко същество напълно ясно съхранявате своята затворена в себе си същност, своето лично битие. Във всеки един момент знаете, че сте същият, когато подхождате към някое друго явление, към някое друго същество, към нещо ново и никога не можете да изгубите себе си в това явление, в това същество. Вие стоите пред тях, стоите извън тях и знаете, че където и да се намирате в сетивния свят, си оставате същите. Това веднага се променя, когато човек встъпи в елементарния свят.
към текста >>

Сега съм длъжно да изпъдя от полезрението си всичко, трябва да се абстрахирам от всички други същества и явления и да искам себе си, своя Аз, да искам изцяло и абсолютно да живея в себе си и да не зная нищо за останалите същества и явленията на елементарния свят.
В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си. Това наистина изисква преодоляване на човешкия стремеж към удобство, стремеж, който е вкоренен невероятно дълбоко. Искането на самия себе си е необходимо за елементарния свят. И подобно на начина, по който се редуват спането и бодърстването във физическо-сетивния свят, така и в елементарния свят състоянието на превръщане в съществата трябва да се редува с това укрепено във волята самочувствие. Както във физическо-сетивния свят човек се уморява от дневната работа, както в него накрая му се затварят очите, накратко, както настъпва надмощието на съня, така в елементарния свят за етерното тяло идват моменти, в които то чувства: не мога непрестанно да метаморфозирам, сега съм длъжно да изключа всичко, което съществува като други същества и явления. Сега съм длъжно да изпъдя от полезрението си всичко, трябва да се абстрахирам от всички други същества и явления и да искам себе си, своя Аз, да искам изцяло и абсолютно да живея в себе си и да не зная нищо за останалите същества и явленията на елементарния свят. Ето кое би съответствало на съня във физическия свят: това искане на самия себе си с изключване на другите същества и явления.
към текста >>

Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове.
Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако човекът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от човека и обхващат духовния свят, нагаждат се към него. Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове. Това, което се изработва като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак. Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят. Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак. Възможно е също така чрез известни прийоми да се пробудят лотосовите цветове, а също и елементарният гръбнак, без да се търси нравствена твърдост, но това не се препоръчва на никой добросъвестен ясновидец. Защото не става дума само за това, във висшите светове да се постигне едно или друго, а да се вземе под внимание всичко, което е необходимо.
към текста >>

142. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ние го убиваме, за да можем да имаме с това нашето зрение.
Когато човек диша въздуха, с всяко издишване за въздуха настъпва смъртта. Но това е само едно явление. Светлинният лъч, който прониква в нашето око, също трябва да умре и ние не бихме имали в света нищо от светлинните лъчи, ако нашите очи не биха заставали срещу тях, както и нашите бели дробове застават срещу въздуха; и всяка светлина, която прониква в нашите очи умира в тях и това, че ние можем да виждаме, го дължим на светлинната смърт в нашите очи. И така, умира онова, което е живо в светлината, след като проникне в нашите очи. Слънчевият лъч бива убит в нашите очи. Ние го убиваме, за да можем да имаме с това нашето зрение. По такъв начин ние сме изпълнени с това, което трябва да умре в нас, за да имаме нашето човешко земно съзнание. Ние убиваме телесно въздуха, ние убиваме също и светлинния лъч, които прониква в нас, и по този начин ние убиваме многократно.
към текста >>

143. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Това би било точно същото, ако нашите очи биха спрели да се развиват в шестия или седмия месец от ембрионалното си развитие и ние бихме се родили в деветия месец; естествено, в този случай не бихме притежавали нормално човешко зрение.
Нека да продължим: Някой, който все още не е стигнал до обективност спрямо миналите факти и събития, той не може да ги вижда в тяхната обективност и поради тази причина не може да извлича от тях онова, от което душата му се нуждае. Това би било точно същото, ако нашите очи биха спрели да се развиват в шестия или седмия месец от ембрионалното си развитие и ние бихме се родили в деветия месец; естествено, в този случай не бихме притежавали нормално човешко зрение. Ако очите не биха се развивали и след шестия, седмия месец, а биха спрели да се развиват, те не биха могли да отстранят себе си в зрителния акт и ние бихме виждали нещата съвсем различно от това, което те представляват в действителност.
към текста >>

144. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Същия ден сър Едуард Грей заявява: "Нека се опитаме да се освободим от цялото това подозрение за тайни спогодби.
На 27. Ноември 1911 г. в английския парламент се поставя въпросът, дали Мароканското споразумение между Англия и Франция от Април 1904 г. би могло да се тълкува било от страна на френското, било на английското правителство в смисъл, че при известни обстоятелства то включва военна подкрепа по суша и по море и кои евентуално са тези обстоятелства. Отговорът се свежда до това, че дипломатическата под крепа не обуславя военна или морска. Същия ден сър Едуард Грей заявява: "Нека се опитаме да се освободим от цялото това подозрение за тайни спогодби. На долната камара предоставихме всички непубликува ни клаузи на споразумението с Франция от 1904 г. Не съществуват никакви други задължения. Откакто правителството встъпи в длъжност, ние самите не сме сключили нито една тайна спогодба от какъвто и да било род."
към текста >>

Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение.
Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение. На приятелите на страната също бе неприятно и противно всичко свързано с Италия, но от Гьоте насам за древната култура,художественото чувство и красотата и, получихме такава съкровищница, че я пазим в сърцето си незабравима и все така плодоносна.
към текста >>

145. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света. Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>

"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>

След като съществувало подозрение, че несретникът, респективно инфантът е участвал в заговора, налагало се тетрадките да бъдат прочетени и това трябвало да стори Франц, понеже никога пребивавал в Испания.
Всъщност в онзи град Франц бил единственият, който разбирал испански, та го привлекли, понеже тетрадките били изписани на испански; при това нека припомня, че в случая има известна доза ирония: в Австрия с израза "на испански" наричат всичко, което човек не разбира веднага. След като съществувало подозрение, че несретникът, респективно инфантът е участвал в заговора, налагало се тетрадките да бъдат прочетени и това трябвало да стори Франц, понеже никога пребивавал в Испания. Впрочем Херман Бар също е пребивавал в Испания.
към текста >>

146. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше прозрение, почиващо на духовна основа.
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас време, са се появявали крайно спорадично прозрения, които биха били извънредно необходими. Някои прозрения а от прозренията зависи много несъмнено са били подхвърлени на човечеството. Правени са също опити те да бъдат подхвърлени на човечеството така, че от тях да бъдат обхванати значителен брой хора. Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше прозрение, почиващо на духовна основа.
към текста >>

Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение. Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски. За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>

Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г.
Ето защо целта винаги е Майя да се опознава като Майя, да се опознава как стоят нещата, когато към поникването, към разцъфването трябва да се присъедини повяхването. За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават пред погледа му. Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г. трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на предходната година. Ако са посети лоши жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде лоша. Поради това човек ще бъде склонен да внимава при сеитбата и в този случай да не се оставя да бъде залъгван от Майя толкова лесно, както в други области на човешкия живот, където нещата се явяват по-замъглени.
към текста >>

147. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата!
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата! " в съзвучие със старата рецепта „Това няма значение евреинът без друго ще отиде на кладата! " Защото в много, много преценки не се съдържа нищо друго освен някаква антипатия по чиято оправданост или неоправданост несъмнено може да се спори срещу всичко на света, носещо името германско. Ще използвам думите си съвсем премерено.
към текста >>

За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение.
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция. Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм.
към текста >>

Ето защо аз не се боя понякога да назовавам нещата без заобикалки с оглед на прозрението, което в дадения случаи наистина не е постигнато лесно.
Това са неща, над които днес човек много не разсъждава. Но Духовната Наука би трябвало да възпитава тъкмо у нас умението да преценяваме. Ето защо аз не се боя понякога да назовавам нещата без заобикалки с оглед на прозрението, което в дадения случаи наистина не е постигнато лесно. Мисля обаче, че днес не можем да говорим до полунощ, поради което сега ще приключим.*167
към текста >>

148. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Който гледа сериозно на антропософското мировъзрение и на свързаното с него движение, ще съзира в онова, което те имат да кажат на човечеството, не детска игра, а сериозни, велики истини.
Който гледа сериозно на антропософското мировъзрение и на свързаното с него движение, ще съзира в онова, което те имат да кажат на човечеството, не детска игра, а сериозни, велики истини. И ние сме длъж ни да оставим душата ни да бъде разтърсена, защото великото трябва да ни разтърси.
към текста >>

149. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

До вчерашния ден на тях им бе позволено безнаказано да сеят съмнение,подозрение, пренебрежение спрямо нашите войници, спрямо нашите чудесни, добри, силни, великодушни, неудържими воини, спрямо цвета на нашия народ, спрямо безспорните герои на утрешния ден.
Сред множеството недостойни постъпки, извършени от подлеците на Джолити, тази е най-долната: да се охулва нашето оръжие и националната ни отбрана. До вчерашния ден на тях им бе позволено безнаказано да сеят съмнение,подозрение, пренебрежение спрямо нашите войници, спрямо нашите чудесни, добри, силни, великодушни, неудържими воини, спрямо цвета на нашия народ, спрямо безспорните герои на утрешния ден. С какво ли сърце тези воини поставяха щиковете, за да отблъснат народа, който искаше единствено да отмъсти за тях? О, великолепни мои другари! Днес всеки добър гражданин е воин на италианската свобода! Чрез вас и с вас ние победихме, внесохме безпорядък в редовете на предателите. Чуйте, чуйте ме сега!
към текста >>

150. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход.
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта. Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята. Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
към текста >>

151. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления.
Ускорено от събитията, разиграли се в последните години, над света се разрази това, което в основни линии отдавна можеше да се предвиди. Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>

152. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако след това преминем към астралното, ние стигаме до елемент, изобщо недостъпен за земното зрение.
Ако след това преминем към астралното, ние стигаме до елемент, изобщо недостъпен за земното зрение. И ако поискам това, което схематично ви обрисувах за растенията, да го обрисувам за животните, това би било много по-сложно; ние би трябвало да обхванем с поглед покрай земното, не само извънземния и целия звезден свят, но и цялото мироздание, излизащо далеч зад пределите на звездния свят.
към текста >>

153. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане.
Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане. Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта. Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер. Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света. Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация. Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация.
към текста >>

Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята.
В какво се състои тази работа? Това, собствено, е безкрайно трудно да се охарактеризира – как над нас работят в духовния свят. Схематично бих могъл да щрихирам това приблизително така. Представете си човек, преминал портата на смъртта. Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята. Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли.
към текста >>

154. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението.
Когато обхващаш многообразното въздействие на Антропософията, се сблъскваш с най-различни неща. Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението. От самосебе си се разбира, че това е тяхно право, никого не можеш да упрекнеш за това. И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти. Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове. Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене.
към текста >>

Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове.
Когато обхващаш многообразното въздействие на Антропософията, се сблъскваш с най-различни неща. Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението. От самосебе си се разбира, че това е тяхно право, никого не можеш да упрекнеш за това. И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти. Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове. Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене. Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля. Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията. Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“. Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт.
към текста >>

155. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят.
Ако този, който види магнит във формата на подкова, каже, че най-добре е с него да се подкове копитото на коня, – вижда ли той тогава цялата действителност? Не, само ако той разбере, че там вътре в желязото са концентрирани магнитни сили, само тогава пред него ще бъде цялата действителност. Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят. Това принадлежи към най-важните абстракции, към най-вредните абстрактни идеи. И тази вредност не се вижда, защото макар тези идеали да са истинни, макар сами по себе си да са добри, те са неефективни. Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от живота в тези идеали. Но не тези абстрактни идеали управляват живота. От тях се управлява само света, какъвто той стана в първата половина на XX век.
към текста >>

156. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тогава в съзнанието на хората ще навлезе тази огромна част от действителността, която сега остава извън тяхното съзнание и полезрение.
Това съзнание за съвместния живот с умрелите трябва да се развие. Според степента на развитието му душевният живот на човека ще става все по-фин, обогатявайки се с понятията на духовната наука. Духовната наука няма да обогатява душевния живот на човека, ако бъде възприемана само като теория, и не бъде изпълнена с любов. Според това, доколко душевният живот на човека ще става по-богат и фин, умрелите ще стават все по-жива реалност за съзнанието на хората. Тогава в съзнанието на хората ще навлезе тази огромна част от действителността, която сега остава извън тяхното съзнание и полезрение. Едва тогава хората ще живеят в пълната реалност и с пълната реалност. Това е най-близката задача на човечеството. Човечеството живее сега в условията на грандиозна катастрофа. Нейните дълбоки корени са именно в това, че човечеството се е отучило да живее в истинската действителност. Материалистичното съзнание далеч е откъснало човечеството от реалността.
към текста >>

157. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно.
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща. Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно. Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса. Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития). Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала.
към текста >>

158. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Когато се движим в материалния свят, ние си служим преди всичко с нашето зрение, и ако не прибегнем към друг вид сетивни опитности, ние никога не можем да сме напълно сигурни дали нещо, което виждаме, е тежко или леко.
А всъщност не минаваме ли ние, хората, през света по такъв начин, че оставаме без истинско знание за всичко, което ни заобикаля? Според мен в това ще се убеди всеки, и то много скоро. Когато се движим в материалния свят, ние си служим преди всичко с нашето зрение, и ако не прибегнем към друг вид сетивни опитности, ние никога не можем да сме напълно сигурни дали нещо, което виждаме, е тежко или леко. За тази цел първо трябва да го вдигнем и измерим тежестта му. А помислете за колко много предмети важи същото: Ние не знаем дали те са тежки или леки. И накрая: когато казвате, че даден предмет не е лек, това убеждение не идва от външния му изглед; то идва от обстоятелството Вие не разсъждавате, естествено, и тези неща остават несъзнавани -, че в миналото Вие сте вдигали този предмет, а сега стигате само до не съзнателното инстинктивно заключение: Щом този предмет е толкова и толкова тежък, следователно другият ще бъде по-тежък или по-лек. Единствено външният изглед не Ви говори нищо.
към текста >>

Съвсем естествено е, че ако проучвам всички неща около себе си само с моето зрение, аз изобщо няма да изградя никакво съзнание за външния свят.
Днес измамата може да бъде съвсем натуралистична. Художници, скулптори, композитори всички те дават предимство на едно от сетивата. И те дори не се замислят, че по този начин дават предимство на Майя, на измамата, защото Майя тържествува именно когато предимството на едно от сетивата стане реалност. Обаче нали разбирате това е необходимо, защото ако не беше тази измама, ние нямаше да можем да развиваме нашето съзнание. На тази измама ние дължим целия напредък на нашето съзнание. Съвсем естествено е, че ако проучвам всички неща около себе си само с моето зрение, аз изобщо няма да изградя никакво съзнание за външния свят. Ние дължим нашето съзнание на измамата. Ти е заложена в самата основа на онези процеси, които изграждат нашето съзнание; за да вървим напред, ние трябва да бъдем измамвани; съзнанието е рожба на измамата. Само че измамата засега не бива да прониква вътре в човека, иначе той би полудил. Измамата остава извън прага на съзнанието. "Пазачът"*31 ни предпазва от сътресението да виждаме, че светът ни мами при всяка наша крачка.
към текста >>

159. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване. Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи. Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество. Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
към текста >>

160. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Например може да се случи такъв хистерично сляп отново да си възвърне зрението, да вижда целия човек, но без главата!
В антропософията лесно ще намерите обяснение със средствата, които имате в моите лекции. Мога още веднъж да разясня явлението, ако сами не намерите обяснението. Може например да се случи някой да стане хистерично сляп, да не вижда. Има хистерично слепи, които биха могли да виждат, но не виждат, душевно слепи са. Може да се случи такива хора да бъдат частично излекувани, започват отново да виждат, но не всичко. Например може да се случи такъв хистерично сляп отново да си възвърне зрението, да вижда целия човек, но без главата! Такъв частично излекуван се разхожда по улиците и вижда всички хора без глави. Това наистина съществува. Има и още по-куриозни случаи.
към текста >>

161. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но само ясното прозрение може да постигне нещо.
Всички машинации с мъртвите и др., за които ви говорих, в крайна сметка служат на целта да отклонят вниманието на хората от Христос, който премина през Мистерията на Голгота, и незабелязано да им натрапят господството на друга индивидуалност над Земята. Това е напълно реална борба, а не е абстрактно понятие или нещо подобно, тя е съвсем реална борба, която се стреми да постави друго същество на мястото на Христос за продължението на развитието на човечеството през останалото време от петата следатлантска културна епоха, както и за шестата и седмата. Към задачите на здравословното, честно духовно развитие принадлежи да се премахнат такива домогвания, които са изключително антихристиянски. Но само ясното прозрение може да постигне нещо. Защото другото същество, което тези братства искат да провъзгласят за владетел, това друго същество ще го наричат като Христос, истински ще го наричат «Христос»! И ще бъде изключително належащо правилно да се различава истинския Христос, който, както ще се появи, няма да е физически въплътена индивидуалност, от това същество, което ще се отличава от истинския Христос, защото никога не е било въплътено по време на земното развитие, а е същество, достигнало само до етерно проявление. То ще бъде поставено от тези братства на мястото на Христос, който трябва да остане незабелязан.
към текста >>

162. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век. Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството. Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>

163. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Но това, което е необходимо е прозрението, не това фалшиво съждение и нищо правене, а прозрение да се погледне навътре към нещата в тяхната действителност.
Трябва ли да бъде така, че хората съвсем да не са в състояние чрез регулиране на това, което е в сърцата им и в глъбините на душите им, да намерят пътя към светлината? Трябва ли това да стане по пътя на външната принуда? Трябва ли първо всичко да рухне, за да започнат хората да мислят? Не трябва ли този въпрос да се поставя отново и отново всеки ден? Не изисквам отделния човек да направи това или онова, защото знам колко малко може да направи човек в днешно време. Но това, което е необходимо е прозрението, не това фалшиво съждение и нищо правене, а прозрение да се погледне навътре към нещата в тяхната действителност.
към текста >>

И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение.
И преди всичко съществува една истинска вътрешна омраза по отношение на гьотеанството. Но това го казвам не, за да критикувам, и съвсем не (това не сте и свикнали да го правя), за да кажа нещо хубаво за Уилсън. Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек. Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
към текста >>

Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние. Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението. – Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки. Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща. – Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>

– Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние. Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението. – Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки. Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща. – Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>

164. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Обаче всичко това трябва да бъде усетено като едно вътрешно прозрение, съпровождащо духовното израстване на човека.
Обаче всичко това трябва да бъде усетено като едно вътрешно прозрение, съпровождащо духовното израстване на човека. И никакво взиране във външния свят, никакви клетви за вярност, каквито се подготвят сега, няма да спасят да човечеството; това може да бъде постигнато единствено с придържане към Духа, с упование в Духа, с действия в името на Духа.
към текста >>

165. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
[5] Възгледът, че действията ни в даден живот оказват влияние в бъдещето, може да се срещне не само в древните Мистерии и днешните окултни течения, но и в античните външни паметници. Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
към текста >>

166. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Казах, че тези сили бяха последни остатъци от способности за зрение, което през още по-ранни времена беше нормално аз човечеството и които способности през епохата на Мистерията на Голгота все още съществуваха, в последната си фаза всред изключителни хора, както учени, така и неуки.
Да си припомним някои от нещата, които разглеждахме през последните няколко дни. Говорих за значителните факти, че вътре в обсега на разказа за Мистерията на Голгота, имаме от една страна обявяването, дадено на неуките овчари, а от друга на Мъдреците от Изтока, мъже, които според идеите преобладаващи по онова време, бяха достигнали най-висшата мъдрост, която бе възможна да се достигне. Мистерията обявена на Мъдреците чрез звездите и тайните, прочетени от звездите. Същото бе разкрито и на неуките, обикновени овчари чрез онзи вид ясновидство, което можеше да възникне в онези времена у мъже с набожност в сърцата. Казах, че тези сили бяха последни остатъци от способности за зрение, което през още по-ранни времена беше нормално аз човечеството и които способности през епохата на Мистерията на Голгота все още съществуваха, в последната си фаза всред изключителни хора, както учени, така и неуки. Следователно, може да се каже: по времето, когато последните остатъци от древните способности, които давали възможност да се схване свръхсетивната страна на Събитието Голгота това Събитие, тогава фактически стана на земята.
към текста >>

и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие.
Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека. И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем. Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>

Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология.
Те, сетивата, са станали начина за възприемане, който е въздигнат до идол в естествените науки, където хората вярват само онова, което интелектът съчетава само от своите сетивни възприятия. Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология. Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие.
към текста >>

Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие.
Те, сетивата, са станали начина за възприемане, който е въздигнат до идол в естествените науки, където хората вярват само онова, което интелектът съчетава само от своите сетивни възприятия. Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология. Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие.
към текста >>

Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>

Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
към текста >>

И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
към текста >>

Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика.
Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура. Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават. Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна.
към текста >>

Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките. Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата. Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
към текста >>

Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите.
към текста >>

Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>

167. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
Нека да се спрем на днешната хипотетична представа за края на Земята: според нея Земята ще бъде погълната от една равномерна топлина. В тази топлина, в този огън ще се претопи цялото човешко същество. Там човекът няма вече място. Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
към текста >>

168. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос. Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят. От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“. А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение. Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане. Външният свят става вътрешен свят. Онова, което сме изживели в небесните простори на Космоса, се отпечатва като дълбоко несъзнавана опитност в нашите органи.
към текста >>

169. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили. В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос. И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос. Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ.
към текста >>

170. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този израз "светия", по техен начин, в степента, в която те наричат един голям учен, във всички университети.
И какво се получи? Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този израз "светия", по техен начин, в степента, в която те наричат един голям учен, във всички университети. Нещата имат напълно своята вътрешна свързаност. Днешната наука е възможно само ако тя се прави по такъв начин, че счита за авторитетен учен именно този, който приема без резерви гледната точка на теологията от Средновековието. Днешната наука е абсолютно продължение на най-интимния нерв на схоластичната теология; останалото е само нещо, дошло после, но това е продължението до нашата епоха, от схоластичната епоха.
към текста >>

171. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и животински свят, но това опира само до живота и после се замъглява.
Това, което се разгръща тогава в пространството на един век е спектакъл с такова влияние, че човекът от една бъдеща култура, дарен с друга душа и други страсти, ще бъде по необходимост потопен в чувството, че в тази епоха природата се е разклатила. При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и животински свят, но това опира само до живота и после се замъглява. Но тази техника ще остави следи от своите дни, когато всичко ще бъде изгубено и погълнато. Тази фалшива страст промени образа, който дава повърхността на земята./…../
към текста >>

Освалд Шпенглер няма достатъчно думи на презрение, по повод това, което произвежда мисълта.
И така той излага, че това, което е действително от значение, излиза от необходимост от тъмнината, от мрака, от растителното, от кръвта и всички хора, направили нещо в историята, не са го направили, както би могло да се смята, изхождайки от една идея, от една мисъл, а че мислите, даже мислите на мислителите са само допълнения. Освалд Шпенглер няма достатъчно думи на презрение, по повод това, което произвежда мисълта.
към текста >>

Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
Защото само действащият човек, човекът на съдбата значи, този, на когото мислите са безразлични живее, в крайна сметка, в реалния свят, светът на политически, военни и икономически решения, където възгледите и системите не струват. Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>

След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството.
разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност. Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота. И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството. Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект. В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>

172. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Въпреки това, в такъв случай се е казвало: «Човекът е станал силно зависим от мястото на Земята, където е бил роден.» В онези древни времена съвсем точно се е знаело, че човекът е имал вече едно предземно съществуване, че в предишното си съществуване той, така да се каже, чрез прозрението, чрез своята съдба сам е определил мястото си на Земята.
Как са правили това? Да речем, че човекът е бил нападнат тогава от нещо, което днес наричаме възпаление на белите дробове, пневмония. Тогава болестната форма на белодробното възпаление е била от по-различен вид, но въпреки това може да се говори за тази болестна форма. Тогава са казвали: «Този човек е станал силно зависим от земната област, в която живее.» Това е ставало във времената, когато преселването на хората, напускането на местожителството е било по-рядко от сега. Хората най-често са оставали през целия си живот на едно място, поне повечето от тях. Въпреки това, в такъв случай се е казвало: «Човекът е станал силно зависим от мястото на Земята, където е бил роден.» В онези древни времена съвсем точно се е знаело, че човекът е имал вече едно предземно съществуване, че в предишното си съществуване той, така да се каже, чрез прозрението, чрез своята съдба сам е определил мястото си на Земята. Казвало се е, че ако през четиридесетте години или още по-рано някой човек е получил белодробно възпаление, пневмония, той не си е избрал правилно своето местоживеене на Земята. Той не си пасва истински с мястото на земния си престой. Накратко, болестта се е приемала като произхождаща от отношението на човешката организация към мястото, на което човекът се е намирал.
към текста >>

Правилното прозрение обаче ще доведе до следното.
Искам да го обясня още веднъж с един пример. Да приемем, че днешният лекар поставя диагноза разширение на сърцето. Той го прави, както днес се прави и открива разширение на сърцето. Човек не може много да направи с такава диагноза. Може би се е изпробвало това и онова, което може да е помогнало, но не се знае никаква взаимна връзка, поради това, че цялото не се прозира. Правилното прозрение обаче ще доведе до следното. Помислете, че човекът всъщност обновява своя организъм всеки седем години. Последния път ви казах как става това обновяване. От страна на бъбречната система постоянно се изпращат непреработени вещества в посока навън, нагоре или надолу. От страна на главовата (нервно-сетивната) система се извършва закръглянето (виж рис.), така че непрекъснато произлизат такива вълни от главовата система, които предизвикват формата, а от бъбречната система произлизат влияния, които се прекъсват от вълните и се оформят (червено) четири пъти по-бързо, както казах.
към текста >>

173. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение.
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят. Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие. Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар.
към текста >>

174. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст.
Между деветата и десетата година в детето започва да се надига нещо извънредно важно. Възпитателят, който наистина наблюдава човека, знае, че някога между деветата и десетата година детето особено силно се нуждае от нещо. Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го чувства полусмътно, полунесъзнателно. Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст. Те съвсем точно знаят, че искат нещо особено от възпитателя, към когото са поглеждали с любов. Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на един интелектуален въпрос. Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос.
към текста >>

175. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Те трябва наново да се открият и могат да бъдат открити и антропософският мироглед е началото на това новооткриване на духовното прозрение на човечеството във всички области на живота.
Тези неща са, така да се каже, «засипано» познание. Те трябва да се издигнат на по-висша степен, да се прозрат с нашата съвременна интелигентност, отново да се открият, след като човечеството се е движило известно време в мрака. Те трябва наново да се открият и могат да бъдат открити и антропософският мироглед е началото на това новооткриване на духовното прозрение на човечеството във всички области на живота.
към текста >>

176. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта. Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя! Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят. Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта. И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид. Защото свободата, добре запомнете това, скъпи мои приятели, е една от крайните цели на човечеството. И за човечеството ще става все по-ясно, че познанието за духовния свят е една историческа необходимост.
към текста >>

177. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И това, което младежта сега преживява във връзка с Шилер, и към което тя често се отнася с презрение, тъй като не преживява истинския Шилер – това е само външното звучене на думите и съчетанието от думи, това не е което в действителност е живяло в самия Шилер, защото думите нямат вече тези крила, които имаха във времената на Шилер, и които възнасяха в царството на идеалите.
Човечеството на Средна Европа отпразнува в 1859 година юбилей на Шилер, но това беше в същото време по някакъв начин и година на смъртта на истинския идеализъм. И това, което младежта сега преживява във връзка с Шилер, и към което тя често се отнася с презрение, тъй като не преживява истинския Шилер – това е само външното звучене на думите и съчетанието от думи, това не е което в действителност е живяло в самия Шилер, защото думите нямат вече тези крила, които имаха във времената на Шилер, и които възнасяха в царството на идеалите. И когато сега ние угощаваме младежите с нашите изпълнени с филистерско-прозаично значение слова на Шилер, то това става по-скоро баласт за душата, а не освобождаване на душевния живот.
към текста >>

178. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Прекратява се това съзнание на душата, което и е давало възможност за свръхсетивно зрение, за възприемане на свръхсетивното; душата се отдава на светското.
Заедно с това ние идваме и към точката от развитието на човечеството, от която за човека въобще започва напълно да се затъмнява всякакъв поглед в свръхсетивния свят. Прекратява се това съзнание на душата, което и е давало възможност за свръхсетивно зрение, за възприемане на свръхсетивното; душата се отдава на светското. Възможно е това да се представи по-интензивно пред душата ви, ако го осветим и от друга страна. В какво, именно, се състои това, на което искам да наблегна? То се състои в това, че хората все повече и повече започнали да се чувстват като индивидуалности. Доколкото светът на мислите преминава от Духовете на Формата към Архаите, от Властите към Началата, човек усеща мислите ставащи по-близки до съществото си, защото Началата пребивават с една степен по-близо до човека от Властите. И когато човек започва да вижда свръхсетивното, тогава той получава следното впечатление, тогава той си казва: да, ето този свят, този сетивен свят, който аз виждам.
към текста >>

Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива.
Обикновено съзнанието изобщо нищо не знае за имащите място тук съотношения. А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното възприятие: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните сетива се намират Ангелите, Архангелите и Началата. Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят. Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата. Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите. Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите.
към текста >>

И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания.
И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания.
към текста >>

179. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Както вече казах, достатъчно е да настъпи 2800-та година, или 3000-та, и тогава, в последващата инкарнация, ще ни се наложи вече да изпитаме силно презрение към това.
Човек днес недостатъчно различава тези две неща: свободата и снизходителността на благосклонните Богове към човешката инертност, към човешкото желание за удобства. Днес все още много хора искат да съществуват добри Богове, които да изпълняват желанията им, без особено участие на самите хора. Както вече казах, достатъчно е да настъпи 2800-та година, или 3000-та, и тогава, в последващата инкарнация, ще ни се наложи вече да изпитаме силно презрение към това. Но ако днес развием правилно морално настроение, то това настроение трябва да бъде свързано с известна морална сила, която действително иска свобода – отначало вътрешна свобода, а външната свобода ще се развие вече след това по правилен начин там, където действат неправомерните Духове на Формата, а те действат навсякъде. Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»! Бих посъветвал хората, които мислят така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества. Едното е невъзможно без другото. Така и във Вселената е невъзможно да съществуват неща, обуславящи величието и достойнството на човека, без съответстващите им корективи.
към текста >>

180. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Този, който е развил духовно зрение, открива, че в това издигане на водни изпарения от Земята може да живее нещо, издигащо нагоре земното в центробежно направление.
При разглеждането на въпроса за Михаил вече засегнах този проблем. Сега искам да внеса уточнения. Представете си изменението, което настъпва в обкръжаващата ни природа, когато стоим пред надигаща се мъгла. Водните изпарения от Земята се издигат нагоре. Ние даже живеем в атмосфера, изпълнена от тези издигащи се водни изпарения от Земята. Този, който е развил духовно зрение, открива, че в това издигане на водни изпарения от Земята може да живее нещо, издигащо нагоре земното в центробежно направление.
към текста >>

181. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

То ни води до прозрение за връзката на човека - и при това на целия човек - с нашата Земя.
Продължението на разглежданията, започнати от нас в предишната лекция, ни води днес до нещо, което трябва да послужи като подготовка за следващите две лекции. То ни води до прозрение за връзката на човека - и при това на целия човек - с нашата Земя. Често в различна връзка съм казвал, че човек се поддава на заблуда, приписвайки си - преди всичко като физически човек - едно отделно от земната планета, все-обемащо особено битие. Той е наистина независим и индивидуален като душевно и духовно същество. Като физически, земен човек, той принадлежи на Земята с нейната органическа телесност и това се отнася в известна степен и до неговото етерно тяло.
към текста >>

182. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Вътрешното му преживяване е било толкова силно, че външното му зрение преставало да функционира.
Всичко това преживявал всеки ученик в абсолютна самота. Вътрешното му преживяване е било толкова силно, че външното му зрение преставало да функционира. То вече не действало. След някое време той вече не виждал статуите. Но в мястото, накъдето гледал, той четял написано като с огнени писмена нещо, не външно-физическо, но видимо от него с потресаваща яснота. Там, където той по-рано виждал главата на статуята на познанието, той четял думата Наука, а там, където виждал главата на другата статуя, четял думата Изкуство.
към текста >>

183. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

От вчерашните разглеждания видяхте, че посвещението в хибернийските Мистерии е насочено към действително прозрение в тайните на света и човека, защото вътрешният душевен опит, за който говорих, е имал решаващо значение за душевния и сърдечен живот на човека.
От вчерашните разглеждания видяхте, че посвещението в хибернийските Мистерии е насочено към действително прозрение в тайните на света и човека, защото вътрешният душевен опит, за който говорих, е имал решаващо значение за душевния и сърдечен живот на човека. Всичко, което трябва да води към пътя за духовния свят, почива на факта, че човек на основата на особено остри вътрешни преживявания стига до определени преодолявания, значително укрепващи силите му и благодарение на това по един или друг начин прониква в духовния свят.
към текста >>

Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия.
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задоволява от отношение към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произволни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика. Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия. От мен като фантазни образи израстват имагинации, имагинации на растения. Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми. Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек. Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен. И за всичко, което срещам навън, от недрата на душевния ми живот се надига нещо, което е свързано с него, което съвпада с него.
към текста >>

184. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт.
Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея. Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт. Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива. Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
към текста >>

Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот.
И така, виждате, че Хибернийските Мистерии действително се отнасят към тези, които в духовната наука с пълно право се наричат велики Мистерии. Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот. В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето. Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии.
към текста >>

В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето.
И така, виждате, че Хибернийските Мистерии действително се отнасят към тези, които в духовната наука с пълно право се наричат велики Мистерии. Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот. В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето. Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии.
към текста >>

185. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото.
Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека. Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото. Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност. Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото. Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него. Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека. Благодарение на това той получава способност да има спомени, да притежава памет.
към текста >>

186. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе. В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така. За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята. Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета.
към текста >>

187. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>

Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието.
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
към текста >>

Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>

В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>

188. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н.
Това са само съобщения за нашето близко обкръжение. Ако човек иска да знае тайните на Космоса, тогава той трябва да стане с цялото си същество и в голяма степен сетивен орган. Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се съсредоточавало в циркулацията на кръвта. Той се учил да се познава като слънчево същество, когато преживявал вътре в себе си това хипнотично влияние. Той се учил да познава себе си като лунно същество, преживявайки хипнотичното влияние на лунната статуя. И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н. Така учениците в тези мистерии преживявали чак до следатлантските времена, как човек е включен в Космоса. Това е било за тях непосредствено преживяване.
към текста >>

189. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

От това останало само прозрението в ранните епохи.
Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената. Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи. Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена. От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период. После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността. Тук повече няма памет за космическото минало, още по-малко преживяване на миналото в настоящето; нищо не е останало, освен традициите.
към текста >>

В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество.
Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка. В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество. Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране. Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм.
към текста >>

190. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството.
Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят. Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството.
към текста >>

191. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени.
Действително на старини ние не ставаме само физиологически далекогледи, когато гледаме много навън в природата, но чрез гледането само навън в природата нашата душа придобива определена конфигурация. Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени. Остават незадоволени още потребности на зрението. И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т. н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл.
към текста >>

Остават незадоволени още потребности на зрението.
Действително на старини ние не ставаме само физиологически далекогледи, когато гледаме много навън в природата, но чрез гледането само навън в природата нашата душа придобива определена конфигурация. Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени. Остават незадоволени още потребности на зрението. И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т. н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл. Обаче когато човек постоянно само гледа навън в природата, той запада душевно по отношение на възприемането.
към текста >>

192. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране.
На едно такова обръщане на вниманието обаче човек ще привикне особено много, когато се задълбочи във всички неща, които днес споменах, и които ще спомена и по-нататък като важни за разглеждането на живота, когато става въпрос да насочим вниманието си върху кармически връзки, било върху кармически връзки на собствения ни живот, било върху кармически връзки, които са ни също важни, при близки до нас хора. Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека. Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране. То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен.
към текста >>

193. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука.
Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова. Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
към текста >>

194. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии. Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си.
към текста >>

195. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци.
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно. Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо.
към текста >>

196. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка.
Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка. Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. -
към текста >>

Нищо не се постига само с това, че към името на Ариман се изпитва презрение или на едно пълчище от презрени същества се дава неговото име.
Виждате ли, мои мили приятели, трябва да познаваме този Ариман, т.е. тези отряди на Ариман. Нищо не се постига само с това, че към името на Ариман се изпитва презрение или на едно пълчище от презрени същества се дава неговото име. С това не се постига абсолютно нищо. Онова, което е важно, е, че в лицето на Ариман пред нас стои преди всичко едно космическо същество, което притежава най-високата интелигентност, която можем да си представим, едно космическо същество, което изцяло е приело интелигентността в своята индивидуалност. Ариман до висока степен е свръхинтелигентен във всяко направление; той владее една ослепителна интелигентност, която идва от цялото човешко същество - само не от онази част, която се оформя човешки в човешкото чело.
към текста >>

Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, - мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност. Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи. За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта. А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност. Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, - мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.
към текста >>

197. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък.
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък. В течение на своя живот той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка. Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извънредно сериозен. Естествено прислужникът не беше посветен, но и двамата имаха задачата да балсамират мумии и за целта трябваше отдалече да се снабдяват с необходимите вещества.
към текста >>

198. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Прозрение на същността на болестта.
Отрицателното пространство на Слънцето и слънчевите същества. Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека след смъртта. Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в следсмъртното съществуване. Подготвяне на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите. Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили. Прозрение на същността на болестта.
към текста >>

199. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система.
Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата. Двете са сродни. Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност. Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система. За тях тя е най-низшата система, онази система, която идеалистически настроеният човек предпочита изобщо да я няма. Но без нея изобщо не може да се съществува в земния живот. Тя е това, което в земния живот представя човека в неговото несъвършенство.
към текста >>

200. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка.
Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота. Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото. Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка. Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
към текста >>

201. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако атомите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек.
Може би ще загатна за това по следния начин (виж диаграмата). Тук е тялото (червено) и тук скритото зад него което не е видимо и може да се възприема само с проникване в нервните окончания. Ако атомите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек. И вътре в това рисувам душевния живот, развиван от хората във физическия свят (в синьо). Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот. Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас. Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото). Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация.
към текста >>

202. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Това е едно непосредствено привеждане на осезанието в зрението, на което служи скулпторът.
Скулпторът създава всъщност форми, които окото вече вижда, но които то вижда толкова слабо, че това слабо виждане остава напълно в подсъзнанието. Това е едно непосредствено привеждане на осезанието в зрението, на което служи скулпторът. Ето защо скулпторът трябва, или да се старае да превърне спокойната форма, която иначе е само предмет на едностранчивото око, в жест, който винаги ни възбужда да бъде подражаван отново в един жест и този жест, който сега сме освободили от магията, да бъде отново доведен до спокойствие. Защото всъщност това, което бива възбудено в тази посока и отново бива доведено в спокойствие в другата посока, което действува в нас като душевен процес, когато творим художествено или се наслаждаваме художествено, е от едната страна винаги така, както в обикновения живот човекът вдишва и издишва. Този процес, извлечен от човешката душа, прави понякога едно гротескно впечатление, въпреки че от друга страна предизвиква чувството за интензивните безкрайности, които са омагьосани в природата. Развитието на изкуството и това показват именно определени наченки, които имаме от десетилетия насам и особено в настоящето се движи напълно в посоката, да стигне зад такива тайни и да даде форма на тези неща повече или по-малко несъзнателно. Не е нужно да говорим много върху тези неща, те ще бъдат все повече и повече оформени от изкуството.
към текста >>

203. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Тогава ни помага зрението, външният образ.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни.
към текста >>

204. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Никак не е без значение дали аз забелязвам нещо в лявата част на моето полезрение и то започва да се движи отдясно наляво, тоест, гледано през моите очи, да се движи отляво надясно, или пък има обратната посока на движение.
Още като седнем на седалките в театралната зала, ние си мислим какво бихме правили на улицата след представлението. Към сцената се отнасяме така, както се отнасяме към улицата. Но всичко това веднага ни отдалечава от стила на истинското изкуство, който се стреми да обхване Духа, да осмисли всички подробности, свързани с режисурата, представлението и т.н. Вие не можете да се появите на сцената, следвайки законите на натурализма, защото пред сцената стои зрителят. Неговата художествена наслада се заражда главно в безсъзнателната област на инстинктите. Никак не е без значение дали аз забелязвам нещо в лявата част на моето полезрение и то започва да се движи отдясно наляво, тоест, гледано през моите очи, да се движи отляво надясно, или пък има обратната посока на движение. В двата случая аз бих имал две съвсем различни усещания. Аз трябва да вникна в духовното значение на това, дали един от героите се появява в лявата или в дясната част на сцената, дали той се придвижва от заден на преден план и т.н. Подготвяйки се за един продължителен монолог на сцената, крайно неуместно е още в началото да застана пред мястото на суфльора. Когато започвам един монолог, аз трябва да произнеса първите думи в най-отдалечената част на сцената и изразявайки жест на раздяла да се приближа към зрителите, като в същото време им говоря, обръщайки се надясно и наляво. Всяко отделно движение крие определено духовно послание и няма нищо общо с натуралистичното подражание на всичко онова, което хората обикновено вършат по улиците.
към текста >>

205. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Скритата връзка между зрение и чувства.
За връзката между воля и паметови способности. Абстрактното единство на видимия свят. Дванадесетте човешки сетива. Сетивото за възприемане на чуждия Аз. Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля. Скритата връзка между зрение и чувства. За това как човек допълнително включва геометричните форми на Космоса към своето познание. Зрителното възприятие от антропософска гледна точка. Светът застава пред човека „раздробен" на 12 части, които той свързва благодарение на своите съждения. Духът също следва да се разглежда с оглед на различните състояния на човешкото съзнание.
към текста >>

206. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл.
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл. Често например, се задава въпросът за т.н. пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е. преди неговото физическо раждане. Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно. Често съм прибягвал до следния пример: Виждаме на улицата някакви следи.
към текста >>

207. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24.
Обаче сега, след като неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности. Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23. Ясно е, че за днешните хора подобно схващане звучи съвсем абсурдно. Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24. Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят. Всъщност, когато обхващаме нещата с поглед, ние само осъществяваме макар и по деликатен начин един процес, сходен с този, при който докосваме предметите. Когато например хващате парче тебешир, тук е налице един физически процес, сходен с онзи духовен процес, който се разиграва докато Вие изпращате етерните сили от Вашите очи, за да изградите зрителен образ за съответния предмет.
към текста >>

208. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание.
Как изглеждат впрочем телесните проявления на чувствата? Вие ще ги срещнете навсякъде в човешкото тяло, където по един или друг начин в съприкосновение влизат нервните и кръвоносните пътища. И навсякъде, където се докосват нервните и кръвоносни пътища, практически възникват чувствата. Само че в областта на сетивата, както нервите, така и кръвта са толкова префинени, че ние просто не успяваме да доловим наличните там чувства. Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание. При зрението например, при дейността на окото, ние почти не усещаме чувствените вълни от симпатия и антипатия, защото окото, вместено в очната кухина, е до значителна степен откъснато от останалия организъм. Тук нервите, както и кръвоносните съдове, са устроени твърде фино. Ето защо чувствените усещания в окото са до голяма степен подтиснати.
към текста >>

При зрението например, при дейността на окото, ние почти не усещаме чувствените вълни от симпатия и антипатия, защото окото, вместено в очната кухина, е до значителна степен откъснато от останалия организъм.
Как изглеждат впрочем телесните проявления на чувствата? Вие ще ги срещнете навсякъде в човешкото тяло, където по един или друг начин в съприкосновение влизат нервните и кръвоносните пътища. И навсякъде, където се докосват нервните и кръвоносни пътища, практически възникват чувствата. Само че в областта на сетивата, както нервите, така и кръвта са толкова префинени, че ние просто не успяваме да доловим наличните там чувства. Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание. При зрението например, при дейността на окото, ние почти не усещаме чувствените вълни от симпатия и антипатия, защото окото, вместено в очната кухина, е до значителна степен откъснато от останалия организъм. Тук нервите, както и кръвоносните съдове, са устроени твърде фино. Ето защо чувствените усещания в окото са до голяма степен подтиснати.
към текста >>

209. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината. Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>

210. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46. Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>

Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението.
Така постъпват и почти всички психолози. Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим като „Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек като един индивидуален и неповторим „Аз". А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия. В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен. Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението. Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете. Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват. Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове". Защото възприемането на собствения „Аз" е предимно волев процес, докато възприемането на чуждия „Аз" е предимно познавателен процес.
към текста >>

Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания. За всяко едно от тях ние разполагаме с определен сетивен орган. Следва „сетивото за равновесие". Благодарение на един вътрешен усет, ние много добре знаем, кога да се наклоним в дясно или ляво, напред или назад, за да останем в изправено положение. Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
към текста >>

Но защо човек не забелязва връзката между зрение и чувства?
Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга. Обстоятелството, че при зрителните и топлинни усещания това не е така, има своето точно обяснение. При топлинните усещания хората не виждат тяхното родство с чувствата, а ги свързват най-вече с осезанието. Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете". Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до волеви импулси. Но защо човек не забелязва връзката между зрение и чувства?
към текста >>

211. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Например на зрението ние дължим част от нашите душевни преживявания; на други сетива дължим други преживявания на душата, които, произтичат от тях.
Р.Щ. : Ако разглеждаме само сетивата, гледната точка малко се измества. Сетивата се разглеждат дотолкова, доколкото по нещо от тях присъства в нашата душа. Например на зрението ние дължим част от нашите душевни преживявания; на други сетива дължим други преживявания на душата, които, произтичат от тях. По този начин сетивата са във връзка с душевното. Но не важи директно за растенията, че те са сетивата на земята. Те не са такива.
към текста >>

212. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща?
Всичко това, което е училищно възпитание, училищно преподаване в тази епоха, ще трябва да бъде устроено така, че хората да могат да достигнат до тази висина на възгледа, за която говорихме току що. Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща? Как трябва да се работи за да си проправи път това прозрение? и то трябва да си проправи път, тъй като само така може да се потърси доброто.
към текста >>

Как трябва да се работи за да си проправи път това прозрение?
Всичко това, което е училищно възпитание, училищно преподаване в тази епоха, ще трябва да бъде устроено така, че хората да могат да достигнат до тази висина на възгледа, за която говорихме току що. Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща? Как трябва да се работи за да си проправи път това прозрение? и то трябва да си проправи път, тъй като само така може да се потърси доброто.
към текста >>

213. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение.
Това осъзнаване на действителната природа на човешкото същество е все по-важно за нашата епоха. Защото виждате ли, нещата в днешния цикъл на развитие на човечеството, каквито познаваме отдавна, не са били винаги по този начин. Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение. Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела. Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
към текста >>

А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание.
Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
към текста >>

А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало. Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист. Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>

Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало. Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист. Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>

Ако разгледаме със същия копнеж, със същото предразположение и същата склонност развитието на детето, как то израства в света като продължение на предрожденното духовно-душевно съществуване, то нашият прозрение на света ще приеме един много по-неегоистичен характер от този, който има днес.
И така, по време на това мое пребиваване аз насочих вниманието ви към това, колко егоистично всъщност днес човекът формира своя светоглед. Отведох ви до факта, че днес хората се интересуват предимно от живота на душата след смъртта. Те се интересуват от това водени от чист егоизъм. Казах ви, че ние трябва да преминем към интереса към живота от раждането нататък, доколкото той е едно продължение на този преди раждането или преди зачатието. Ако разгледаме със същия копнеж, със същото предразположение и същата склонност развитието на детето, как то израства в света като продължение на предрожденното духовно-душевно съществуване, то нашият прозрение на света ще приеме един много по-неегоистичен характер от този, който има днес. Но егоистичният характер на светогледа ни е свързан и с някои други неща. Тук достигаме една точка, по която хората от съвремието трябва все повече и повече да си изясняват действителния факт, който се намира в основата. В епохата до нашето време в човека се развиваше предимно егоистичното. Егото проникна светогледа, егото проникна и волята. По отношение на това не бива да си правим илюзии.
към текста >>

214. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение.
Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека. Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето.
към текста >>

215. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване.
Процеса на ароматизиране в растението и обонятелния процес. Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес. Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване. Сърцето като обединител.
към текста >>

216. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес.
прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес. Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е.
към текста >>

Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото.
Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес. Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна.
към текста >>

Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус.
Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>

Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>

Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието.
към текста >>

Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес.
Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането.
към текста >>

В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността.
Защото с помощта на всичко онова, което е продължение по посока нагоре, ние попадаме повече във външния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят. Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16). При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък.
към текста >>

Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението.
органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък. И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>

Нали, в лицето на представите, изхождайки от зрението, имаме нещо, което излиза навън чрез зрението, и което в известна степен отново се отразява към вътрешността в лицето на мисленето.
До къде ще достигнем сега, ако отново потърсим вътрешния процес? Нали, в лицето на представите, изхождайки от зрението, имаме нещо, което излиза навън чрез зрението, и което в известна степен отново се отразява към вътрешността в лицето на мисленето. Човекът се старае, в известен смисъл да обърне зрителния процес, да го отведе обратно в организма. Ето защо полярно противоположния му процес ще се състои в това, не да се опитваме, това, което е процес, да бъде отвеждано навътре, но да бъде отведено навън. И това е: храносмилателния процес получава своето продължение в лицето на отделителния процес (вж. рис. 16), който с това се превръща в обратен образ на представите. Ето така, от една по-интимна гледна точка видяхте това, което преди няколко дни Ви посочих повече с помощта на сравнителната анатомия, когато насочих вниманието Ви и към това, как просто устройството на човека и по-точно появата на чревната флора по определен начин ни сочи, какво вътрешно родство съществува между тъй наречените духовни способности на човека и неговия регулиран или не регулиран отделителен процес.
към текста >>

Тук става едно обръщане на зрението навътре, а тук (долу) става обръщане навън.
Само че трябва да сме наясно, че се извършва обръщане. Тук става едно обръщане на зрението навътре, а тук (долу) става обръщане навън. Ето защо тук (горе) ще трябва да признаем родството на процесите със солеобразуването, а тук (долу!) родството на процесите с превръщането в огън или с изгарянето, с огъня (вж. рис.16). И така, ако отведете онова, което е подходящо аромата и задържания процес на изгаряне в растенията в долната част на тялото, то Вие ще помогнете на долната част на тялото. Ако това, което в растението е призвано да задържи солевия процес или в растението да го отведе по посока навътре, ако това го отведете в горния човек, то Вие ще подпомогнете процесите в горния човек. Всичко това ще трябва да бъде разгледано поотделно. Тук виждате, как всичко външно, в известен смисъл може отново да се появи във вътрешността.
към текста >>

217. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така например вече значително отдалечени са зрението и храносмилането, макар че сега под храносмилане, в тесния смисъл на думата, разбирам това, което се извършва между сдъвкването на храната в устата и нейното преработване от чревните жлези.
Трябва да си представим процеса, разиграващ се външно, заедно с процеса, протичащ в човешкия организъм. И тези два процеса се приближават най-плътно един до друг там, където става дума за обонянието и за вкуса. Относно всичко, касаещо другите сетива, те са по-силно отдалечени един от друг. Така например вече значително отдалечени са зрението и храносмилането, макар че сега под храносмилане, в тесния смисъл на думата, разбирам това, което се извършва между сдъвкването на храната в устата и нейното преработване от чревните жлези. Или тази област всъщност бих желал да причисля към областта на изпразването, било то изпразване в организма, чрез което веществата биват поети, било то изпразване навън, това, което бих желал да определя като отделяне; т.е. онова, което е разположено отвъд жлезите, вече бих желал да го определя като отделяне.
към текста >>

Разглеждайки сега зрението, пред себе си имаме онези тела от външния свят, заключаващи в известна степен онова в себе си, което при обонятелния и вкусовия процес е разположено повече към повърхността.
Разглеждайки сега зрението, пред себе си имаме онези тела от външния свят, заключаващи в известна степен онова в себе си, което при обонятелния и вкусовия процес е разположено повече към повърхността. То е, което в обонятелния процес е изнесено повече извън природата на човека, за да можем ние, хората, да го възприемем. В други случаи това се включва в самите субстанции на извън човешката природа и тогава ние го виждаме. Разглеждайки това, което е видимо в своите форми и т.н. ние всъщност имаме пред себе си формообразуващия принцип, който в обонятелния процес разкрива себе си именно субстанциално. Бих желал да кажа, че тази същност, разкриваща себе си в обонянието, би трябвало да бъде проследена навън в растителния свят, в света на скалите, и тогава ще открием, че същият принцип, проявяващ се в обонянието, навън проявява себе си и във формообразуващите процеси.
към текста >>

218. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И ето тук в тази тракт (виж рис.19) е залегнало противоречието, че именно чрез храносмилането и чрез това, което е свързано с него, човекът напуска цялото, а също така и в обратния процес, в мисленето, в зрението е заложено нещо, чрез което той отново се индивидуализира от общия световен процес.
Тези дни аз говорих тава, че човекът е включен в целия Космос, че в него и по-точно в тази област, която тук обозначавам със зелено, действуват етерните сили на оловото, калая, желязото. В областта, която съм обозначил със зелено, тук действуват етерните сили на медта, меркурия и среброто (виж рис.19). Уравновесяването се осъществява от златото, силите, имащи своето местоположение най-вече в сърцето. Разказвайки, обаче по този начин за човека, ние говорим за него така, както бихме говорили за пръста, ако го разглеждаме като част от целия Космос. Да говорим така за човека, означава, всъщност да го разглеждаме, като член на целия свят, включен в целия свят. И ето тук в тази тракт (виж рис.19) е залегнало противоречието, че именно чрез храносмилането и чрез това, което е свързано с него, човекът напуска цялото, а също така и в обратния процес, в мисленето, в зрението е заложено нещо, чрез което той отново се индивидуализира от общия световен процес. Ето защо, в известен смисъл своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира израз и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре. Защото, ако то бъде прието непосредствено, човекът най-малкото средно взето би се оказал твърде слаб, за да го преработи непосредствено. Тогава, ако мога да се изразя така парадоксално, храната би представлява ла един непрекъснат лечебен процес, ако не бихме варели хранителните продукти. Ето защо приемането на сурова храна в много по-силна степен представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна, което е по-скоро един обикновен хранителен процес. това, мисля, е изключително важно, че приемането на сурова храна в много по-подчертан смисъл представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна.
към текста >>

219. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето тук много добре можем да сравним взаимното отношението на нормалния за повечето хора фантом, който бива заключен в организма просто чрез зрението и онзи фантом, представляващ същинската последица на азовата дейност в организма.
Вие ще добиете една в известен смисъл нагледна представа за този скелет при даден човек, ако просто психо-физически изследвате устройството на човешкото око. Защото всичко онова, което се разиграва между окото и външния свят, респективно което чрез окото се разиграва между душата и външния свят, всичко това в чист вид ни представя изграждането на подобен скелет и по такъв начин, че между двете, между същинския азов скелет и това, което възниква при взаимообмена на окото с околния свят, между тях съществува едно отношение, което аз многократно съм изследвал тъкмо при слепи и при ослепени хора. Ето тук много добре можем да сравним взаимното отношението на нормалния за повечето хора фантом, който бива заключен в организма просто чрез зрението и онзи фантом, представляващ същинската последица на азовата дейност в организма.
към текста >>

Ако графично трябваше да изразя това, което имаме тук пред себе си, то бих могъл да кажа: чрез зрението, чрез зрителния процес, в организма бива включен един фантом, един скелет, който се отнася така, че другият скелет, включен чрез същинския азов процес, е разположен малко по-дълбоко, лежи просто малко по-навътре (виж.
Ако графично трябваше да изразя това, което имаме тук пред себе си, то бих могъл да кажа: чрез зрението, чрез зрителния процес, в организма бива включен един фантом, един скелет, който се отнася така, че другият скелет, включен чрез същинския азов процес, е разположен малко по-дълбоко, лежи просто малко по-навътре (виж. рис.25, бяло и жълто).
към текста >>

Наистина опитът, който можем да добием по отношение на човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението на етерното тяло на човека.
Защото, виждате ли, тук духовната наука знае нещо, от което тъкмо съвременният човек силно се шокира: тя знае, че това, което трябва да се извърши в човешкия организъм, за да се формират очите по начина, по който именно е трябвало да се оформят в хода на човешкото развитие това нещо представлява една възпитателен процес, който е преминал за постоянно в сферата на нормалното, т.е. не е достигнал до степента да избухне като възпалителен процес. Ако същите тези процеси, действуващи във възпалителния процес, си ги представяте задържани, забавени и събрани, тогава пред себе си Вие ще имате формообразуващия процес на човешкото око в човешкия организъм. Така че дори само от един поглед върху очите Вие можете да добиете представа за човека, дали е склонен към възпалителни състояния или не. Когато се обучите, Вие ще можете да виждате това по очите. Наистина опитът, който можем да добием по отношение на човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението на етерното тяло на човека. След като говорим за наличието на етерното тяло, за възприемане на етерното тяло на човека, тогава напълно естествено е да съществува вътрешен процес, който води към същинското ясновидство и който преминава през медитация. Но съществува и един външен възпалителен процес, когато се стараем по правилен начин да виждаме природните процеси, ние постигаме, изхождайки от нашата преценка, да си изграждаме възглед върху тези неща. Виждате ли, същинските ясновидски органи трябва да бъдат формирани отвътре; но преценката бива формирана с помощта на външния свят. Ако ние свържем по-интимно преценката с външния свят, то тази преценка се противопоставя на иначе по-интимния процес по време на медитация, на процес, протичащ по посока отвътре навън. А сега може би с право ще можете да поставите следния въпрос: добре, не можем ли всичко това, което се разиграва по този начин, да го наблюдаваме и сред животните?
към текста >>

Ако Вие премахнете в природата възпалителния процес, то нито едно същество не би притежавало зрение.
Ако Вие премахнете в природата възпалителния процес, то нито едно същество не би притежавало зрение. Съществата са зрящи, просто поради причината, че в цялата природа е включен възпалителния процес. Но там той има една определена скорост.
към текста >>

Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>

220. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако Вие премахнете в природата възпалителния процес, то нито едно същество не би притежавало зрение.
А именно, че всъщност всички онези сили, формиращи нашето ухо се намират на същото място, където са и онези сили, които в крайна сметка, ако бъдат твърде силно разпуснати, и ако твърде силно се отдалечат, ще доведат до формиране на вътрешни тумори. Това, че във вътрешността си ние притежаваме ушно образование, това се дължи на процес, протичащ нормално благодарение на обстоятелството, че туморообразуващата сила се е проявила на правилното място. Ухото представлява тумор във вътрешността на човека но тумор разгърнал себе си в сферата на нормалното. В еволюционния процес силата, формираща окото, е сродна с възпалителния процес, силата, формираща ухото, е сродна с туморообразуващия процес. Това е чудното взаимодействие между здравото и болното у човека, това, че в състояние на болест и на здраве ние всъщност имаме работа с едни и същи процеси, със същите процеси, които веднъж протичат със своята правилна скорост, а следващия път протичат с неправилна скорост. Ако Вие премахнете в природата възпалителния процес, то нито едно същество не би притежавало зрение. Съществата са зрящи, просто поради причината, че в цялата природа е включен възпалителния процес. Но там той има една определена скорост. Ако на него му се придаде погрешна скорост, тогава именно той се превръща в болестния възпалителен процес у човека. По същия начин и туморообразуващия процес с неговата правилна скорост има голямо значение в природата. Ако Вие премахнете този процес, то никое същество в света не би могло да чува.
към текста >>

Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>

221. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това е нещо, което, по правилен начин разгледано, ни довежда до вникването в силите, които сили всъщност са присъщи на кръвта, и до прозрението, как тук се осъществява едно взаимодействие с извън човешката сфера.
Положително всички произхождащи от фамилии на хемофилици момичета не притежават тази способност по този начин да се противопоставят на стремежа към размножаване. Тук е нужно формирането на силна субективна воля, формирането тъкмо на онази силна субективна воля, която действува в Аза, а не в астралното тяло. И така тази воля трябва да е била налице при тях. Това означава, че това, което тези жени са имали в своя Аз, което са имали в своята воля, по определен начин е свързано с онези сили, които по известен начин действуват тъкмо хемофилиците. Когато тези сили укрепват по съзнателен начин, те могат да укрепват по-лесно, отколкото става това при нехемофилиците. Това е нещо, което, по правилен начин разгледано, ни довежда до вникването в силите, които сили всъщност са присъщи на кръвта, и до прозрението, как тук се осъществява едно взаимодействие с извън човешката сфера. Разглеждайки тези сили в кръвта, свързани със съзнателната воля, можем да открием връзката на човешката воля с извън човешките сили. Нещата стоят така, че определени извън човешки сили притежават едно вътрешно родство с човешките сили на волята, което родство почива на обстоятелството, че в хода на еволюцията в природното царство последно е излъчено онова, което има общо именно със съзнателната човешка воля, изобщо с човешката воля; ето това е било излъчено последно в природното царство.
към текста >>

222. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала.
Само че при толкова силно навлизащи в организма процеси с това може да се направи много по-малко, отколкото когато се потърси специфичното, което въздейства противоположно на протичащия там процес. Не ми е известно да съществуват лечебни заведения, където поне по емпирично изпробващ начин да се потърси нещо специфично именно срещу дифтеричните явления.[5] То може да се потърси например при цинобъра,[6] потенциран до средните степени. Във въздействията на цинобъра могат да се потърсят противодействията за всички явления, които изложих сега. Още според външния си образ цинобърът показва своето противоположно въздействие. Но външният образ обяснява нещо само тогава, когато се придружи с вътрешно прозиране. Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала. Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света. Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането. Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
към текста >>

223. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Това е нещо, при което емпиричната случайност действително е довела до особено прозрение, защото това се дължи на емпирична случайност, именно на изпробването.
Че в голям брой от случаите това е свързано с лактацията, можете да го разберете от казаното през тези дни относно образуването на кърмата. Достатъчно е само да си представите какво казахме за лактацията, как тя е също сетивен процес, но слязъл дълбоко надолу. Изложих какво се е появило като анормалност там и, разбира се, в отделения продукт остават сили с определена насоченост. Това е още един процес, в който продължава разигралото се в организма. Когато инжектирате, можете да противодействате естествено на един почиващ на подобни неща процес. Това е нещо, при което емпиричната случайност действително е довела до особено прозрение, защото това се дължи на емпирична случайност, именно на изпробването. Изобщо разглеждането на метаморфозите на процеса е от извънредно голяма важност. Ако човекът не може да прозре как процесите метаморфозират, той няма да може правилно да прецени и най-простите неща.
към текста >>

Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
Има един въпрос, който обаче ви моля да го разглеждате като водещ в областта, където се появява объркване, където би трябвало да се избягват аналогии. Въпросът е: «Как би могъл да се изгради спектърът на вкуса, като се започне от сладкото, мине се през горчиво, кисело, до основите и солите; дали може да се конструира такъв вкусов спектър, може би и спектър от миризми.» По отношение на такива неща действително имаме прекалено малко обективни факти именно при вкуса и миризмата, за да може да има полза да се търсят аналогии. Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
към текста >>

224. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Онзи, който воден от своя интуитивен опит иска да предложи нещо на един друг човек – защото нещата не са толкова прости и изискват прозрение в наличните факти, а по правило мненията на лаиците за недоразвитите деца са крайно погрешни – той трябва енергично и смело, а не мимоходом, да превърне девиза „Аз мога това!
Замислете се за скритите тук трудности и ги имайте предвид във Вашите езотерически стремежи. Не забравяйте за огромните трудности, с които ще се сблъскате. Онзи, който воден от своя интуитивен опит иска да предложи нещо на един друг човек – защото нещата не са толкова прости и изискват прозрение в наличните факти, а по правило мненията на лаиците за недоразвитите деца са крайно погрешни – той трябва енергично и смело, а не мимоходом, да превърне девиза „Аз мога това! ” в трайно съдържание на своето съзнание.
към текста >>

Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения.
Да, навсякъде при тези деца ние откриваме две основни явления. Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения. Тези две явления са феноменални. Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата. Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им. В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област. Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план.
към текста >>

225. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Но Вие, скъпи мои приятели, ще стигнете до това прозрение, ако отново и отново се отдавате на онази медитация, която Ви дадох вчера: Тук е кръгът, тук е точката; после кръгът става точка, точката става кръг и така нататък (Рис. 23).
Но Вие, скъпи мои приятели, ще стигнете до това прозрение, ако отново и отново се отдавате на онази медитация, която Ви дадох вчера: Тук е кръгът, тук е точката; после кръгът става точка, точката става кръг и така нататък (Рис. 23). Сега, медитирайки, опитайте се отново и отново, да вмъквате точката вътре в кръга, да разширявате точката в кръг, за да усетите как двигателно-веществообменната система възниква от нервно-сетивната система. Доведете нещата дотам, че да усещате главата, докато си казвате: Точката е точка, кръгът е кръг.
към текста >>

Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
– Почувствувайте как слизате от главата към веществообмяната, докато си казвате: Точката е кръг, кръгът е точка. Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца. Ето какво се опитахме да постигнем в хода на тези лекции.
към текста >>

226. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ето тук, скъпи приятели, веднага ни прави впечатление нещо, на което ние днес можем да погледнем от една обмислена, осветлена гледна точка, може би с известно презрение, но ако го направим, нашите потомци след векове ще ни се отплатят зле за това.
Ето тук, скъпи приятели, веднага ни прави впечатление нещо, на което ние днес можем да погледнем от една обмислена, осветлена гледна точка, може би с известно презрение, но ако го направим, нашите потомци след векове ще ни се отплатят зле за това. Защото те ще постъпят с нас така, както постъпва със своите деди този човек, който днес живее сред тъй нареченото научно образование. Веднага ще разберете какво имам предвид.
към текста >>

То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха.
Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко. Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава. Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието. То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха. Защото те знаят, според тяхното мнение е вярно, че: грехът идва от болестта. Те също така знаят, че в болния има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят. За този, който гледа на нещата на едро, за него няма съществено значение, че в крайна сметка, вътрешно погледнато, между различните извори на лечение, които материалистичната медицина счита за правилни, а също така ги счита и Лорде, че между тях няма значителна разлика. Едното се лекува чрез църковната, другото, чрез материалистичната вяра. Тези неща трябва просто да бъдат разгледани обективно и безпристрастно.
към текста >>

И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо прозрение след смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой стремеж да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система.
И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо прозрение след смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой стремеж да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система. В ритмичната система то се изразява чрез това, че в своето въздействие достига до физическото. Защото във физиката на главата ние виждаме последействието на предходния земен живот, и във физиката на ритмичната система има ме последействието на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е.
Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания. Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример. От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо. Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер. Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е. на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура. Но не без залегналото в основата разбиране. Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
към текста >>

227. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот. По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването. Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно.
към текста >>

Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно.
Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките.
към текста >>

228. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота.
Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух. И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа. И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа. И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес. Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят? Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота.
към текста >>

229. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите.
Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>

230. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>

231. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение.
Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното. Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>

232. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението.
Сънищата на малките деца са удивителни, чудесни. Сънищата на малките деца показват, че детето още притежава силите да формира, да строи своето тяло. Те наистина носят космически характер. На детето се присънва това, което то е преживявало преди слизането си на Земята, защото тези сили още се намират в него. Те са му нужни, за да формират правил-но неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание. На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък.
към текста >>

233. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

- той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение.
Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази. Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността? Бедността произхожда от нищетата! Качеството на определенията е същото. Обаче тези глупости се налага да се изучават.
към текста >>

234. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури.
Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми. Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С.
към текста >>

235. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури.
Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми. Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С.
към текста >>

236. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, всеки път, когато казвате за себе си „аз“, във вашия мозък избухва малко пламъче, което обаче е невъзможно да се види с обикновеното зрение.
Ако обмислите това, нещо ще ви се изясни. Вие всички винаги казвате за себе си „аз“. Какво означава това, когато казвате за себе си „аз“? Виждате ли, всеки път, когато казвате за себе си „аз“, във вашия мозък избухва малко пламъче, което обаче е невъзможно да се види с обикновеното зрение. Това е светлина. Ако аз кажа за себе си „аз“, предизвиквам светлина в мен. Същата тази светлина, която оцветява пеперудата с цветове, аз предизвиквам в мен, когато казвам за себе си „аз“. Това действително е във висша степен интересно, намирайки се в лоното на природата, да се наблюдава, когато някой може да си каже: аз казвам за себе си „аз“; ако бих могъл да излъча този „аз“ във външния свят, това би била светлина. Този „аз“ аз удържам само благодарение на моето тяло.
към текста >>

237. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

А по-точно, неговата част, отговаряща за зрението.
Виждате ли, господа, такъв е пътят от почвата до парализата при човека. Човек изяжда растението и ако по краищата на листата му се забелязва умиране, ако то е станало такова, каквото ви го описах, малкият мозък на такъв човек е подложен на изсъхване. В ежедневието това не се забелязва веднага, но при човека тогава може да се влоши ориентировката; ако действието се усили, настъпва парализа. Това става така, че преди всичко човек губи ориентация; в главата настъпват нарушения и човек не може да се ориентира - причината е изсъхването на малкия мозък, - при това процесът обхваща всички мускули, които горе, в главата, ги управлява малка жлеза, епифизата. А по-точно, неговата част, отговаряща за зрението. Става това, че човек просто заболява от грип. Ако парализата се развива по-нататък, грипът преминава в обща парализа на човека. Във всеки случай проявата на парализа вътрешно е свързана със земната почва. Оттук виждате как за поддържане здравето на човека е необходимо да се притежават многостранни знания. Тук са недостатъчни всевъзможните речи за това как трябва да бъде едно или друго!
към текста >>

238. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата.
Сега нека се запитаме: благодарение на какво пчелата намира пътя към цвета? Тя достига с абсолютна сигурност цветята и това не може да се обясни с очите на пчелата. Пчелата, пчелата-работничка - при търтеите очите са малко по-големи - има две малки очи от двете страни и три съвсем дребни очички на челото (изобразява го на рисунка). Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат. Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата. Тя сондира пред себе си и така достига цвета. Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обонянието и вкуса. Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането. Тя усеща вкуса от разстояние. Ето защо пчелата почти не използва очи.
към текста >>

239. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Относно зрението при пчелите бих могъл да кажа следното: ако работим в помещението за презимуване на пчелите и има твърде много светлина - макар и за самия пчелар тя да е недостатъчна, -пчелите силно се възбуждат.
Относно зрението при пчелите бих могъл да кажа следното: ако работим в помещението за презимуване на пчелите и има твърде много светлина - макар и за самия пчелар тя да е недостатъчна, -пчелите силно се възбуждат. За пчелните ужилвания при роенето мога да кажа, че е общоизвестно, че първият рой дава да се разбере за него, а при следващия рой това се проявява по-малко. Ние смятаме, че младите пчели въобще не жилят, тъй като жилото им е още непригодно за това.
към текста >>

Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
към текста >>

240. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.). Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца.
към текста >>

241. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център.
Ако човек като дете или съвсем млад юноша яде прекалено много картофи, средната част на главния му мозък става извънредно слаба. А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи. В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център. Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното.
към текста >>

При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите.
Ако човек като дете или съвсем млад юноша яде прекалено много картофи, средната част на главния му мозък става извънредно слаба. А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи. В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център. Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното. Да допуснем, че още в детството човек яде прекалено много картофи. В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи.
към текста >>

Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега.
Ако човек като дете или съвсем млад юноша яде прекалено много картофи, средната част на главния му мозък става извънредно слаба. А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи. В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център. Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното. Да допуснем, че още в детството човек яде прекалено много картофи. В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи. В същото време човек, употребяващ не толкова много картофи, инстинктивно знае кога се е наситил.
към текста >>

242. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Това, което е образувано тук, се нарича очен, зрителен нерв, тъй като е образуван от нервна тъкан и благодарение на него се реализира зрението.
Тук, вътре, е разположена обвивка, състояща се от фини кръвоносни съдове. Кръвоносната система на организма влиза в окото под формата на фини, тънки кръвоносни съдове. И така, тук имаме плътна, отпред - прозрачна роговица, а тук е разположена така наречената съдова обвивка. Трета обвивка, намираща се тук, вътре, се образува от нерви; това е така наречената ретина. Тук, назад, продължението на ретината влиза в главния мозък, в него влиза и съдовата обвивка. Това, което е образувано тук, се нарича очен, зрителен нерв, тъй като е образуван от нервна тъкан и благодарение на него се реализира зрението. Знаете какво казват хората: човек усеща благодарение на нервите. И така, с помощта на очния нерв се осъществява зрението.
към текста >>

И така, с помощта на очния нерв се осъществява зрението.
И така, тук имаме плътна, отпред - прозрачна роговица, а тук е разположена така наречената съдова обвивка. Трета обвивка, намираща се тук, вътре, се образува от нерви; това е така наречената ретина. Тук, назад, продължението на ретината влиза в главния мозък, в него влиза и съдовата обвивка. Това, което е образувано тук, се нарича очен, зрителен нерв, тъй като е образуван от нервна тъкан и благодарение на него се реализира зрението. Знаете какво казват хората: човек усеща благодарение на нервите. И така, с помощта на очния нерв се осъществява зрението.
към текста >>

Обаче има една странност, един отличителен признак несъмнено при всеки; макар, както казват хората, човек да вижда всичко посредством зрителния нерв, в мястото на присъединяването му зрение липсва: на това място той е сляп, тук той нищо не вижда!
Обаче има една странност, един отличителен признак несъмнено при всеки; макар, както казват хората, човек да вижда всичко посредством зрителния нерв, в мястото на присъединяването му зрение липсва: на това място той е сляп, тук той нищо не вижда! И така, ако някой насочи поглед именно така, че гледа оттук, или ако нервите около (сляпото петно) са болни и само това място (само петното) е здраво, човек въпреки това не вижда с мястото, където влиза зрителният нерв. Хората казват следното: човек вижда с помощта на очния нерв; той за това и съществува, за да вижда. Нима не сте чували това? Представете си: да допуснем, че има група работници от, да кажем, тридесет човека. Двадесет и пет от тях трябва прилежно да работят; те постоянно стоят тук.
към текста >>

И така, вие виждате, че сляпото петно няма никакво значение за зрението, защото зрителният нерв сам по себе си не вижда; тук, където се намира сляпото петно, става максималното отделяне.
И тук се намира това място (сляпото петно), където тя се отделя максимално. По такъв начин в главния мозък влиза това, което се оказва ненужно на окото, това, което се отделя, върви по-нататък и въобще се отделя. Виждате ли, това е нещо такова, което вие с лекота бихте разбрали, за което обаче на вас ви разказват днес най-глупави истории. Хората обаче не могат да разберат какво всъщност означава, ако някой твърди, че той вижда с помощта на нервната тъкан, нервната субстанция, или чувства (с нейна помощ), или възприема. Това твърдение е равносилно на твърдението, че някой е почнал да се храни със съдържанието на правото черво. И така, вие виждате, че сляпото петно няма никакво значение за зрението, защото зрителният нерв сам по себе си не вижда; тук, където се намира сляпото петно, става максималното отделяне. Точно както в правото черво процесът на хранене се прекратява и то служи само за отделяне на екскрементите, така и тук зрението се прекратява, защото процесът на отделяне става максимален, доколкото зрението тук, в средата, не би имало смисъл.
към текста >>

Точно както в правото черво процесът на хранене се прекратява и то служи само за отделяне на екскрементите, така и тук зрението се прекратява, защото процесът на отделяне става максимален, доколкото зрението тук, в средата, не би имало смисъл.
По такъв начин в главния мозък влиза това, което се оказва ненужно на окото, това, което се отделя, върви по-нататък и въобще се отделя. Виждате ли, това е нещо такова, което вие с лекота бихте разбрали, за което обаче на вас ви разказват днес най-глупави истории. Хората обаче не могат да разберат какво всъщност означава, ако някой твърди, че той вижда с помощта на нервната тъкан, нервната субстанция, или чувства (с нейна помощ), или възприема. Това твърдение е равносилно на твърдението, че някой е почнал да се храни със съдържанието на правото черво. И така, вие виждате, че сляпото петно няма никакво значение за зрението, защото зрителният нерв сам по себе си не вижда; тук, където се намира сляпото петно, става максималното отделяне. Точно както в правото черво процесът на хранене се прекратява и то служи само за отделяне на екскрементите, така и тук зрението се прекратява, защото процесът на отделяне става максимален, доколкото зрението тук, в средата, не би имало смисъл.
към текста >>

По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи: обоняние, зрение и други подобни.
По всичко вие можете да видите, че образуващото се тук, на повърхността - било то кожа или око, - е свързано с това, посредством което човек в най-голяма степен е свързан с външния свят. За човек, който се излежава в кревата, който не може да използва волята си за своето тяло, не може да се каже, че той здраво работи над своя «аз». Ако човек е подвижен, за него може да се каже, че «азът» му е силно изразен. По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи: обоняние, зрение и други подобни. Окото е най-финият сетивен орган от тези, посредством които ние имаме съприкосновение с външния свят. Може да се каже така: доколкото тук «азът» особено силно действа в тънките съдове - в ириса съдовете са изключително тънки, - по тях може да се види как целият «аз» работи по направление навътре, и следователно да се види здрав ли е човек или болен.
към текста >>

243. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава.
Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна. Вярно, при човека (лежането на една страна) не довежда до такива радикални последствия. Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята. Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна. От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава. Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява. Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества.
към текста >>

244. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Този, който притежава съответстващо зрение, може да наблюдава при всеки човек, който е близо до смъртта, как различните негови членове - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло - се освобождават един от друг.
Става пълно разделение на отделните членове на човека. Този, който притежава съответстващо зрение, може да наблюдава при всеки човек, който е близо до смъртта, как различните негови членове - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло - се освобождават един от друг. Какво означава, че няколко дни преди смъртта се изменя почеркът? Ние не пишем с физическото тяло, господа! Ние пишем посредством «аза»! Когато пишем, ние само използваме нашето физическо тяло като инструмент на «аза». А нашият «аз» не старее!
към текста >>

Към такива стари народни изрази не трябва да се отнасяме с презрение, защото те са верни.
При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено. Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило. Народът понякога се изразява много точно, тъй като има инстинкт по отношение на свръхсетивното. Към такива стари народни изрази не трябва да се отнасяме с презрение, защото те са верни. Ако лудият разхлабва своето етерно или астрално тяло и вследствие от това става по-силен, той се оказва в същото положение, както и този, чието етерно тяло е разхлабено, защото след няколко дни ще умре. Ако той стане по-силен в етерното тяло, отново може да пише по-добре. Ако той стане по-силен в астралното тяло - а в него се съдържа всичко това, което човек е забравил, - той извлича от астралното тяло забравеното и отново може да говори на език, който по-рано е владеел.
към текста >>

245. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна.
Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела? Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите. На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя. Но и досега не мога да разбера как разбирате името на звездата, намирайки се толкова далеч от нея. Основавайки се на такива възгледи, не е можело, разбира се, да се придвижи астрономията напред. Какво все пак става, когато се наблюдават звездите?
към текста >>

Може да се каже само едно: в полезрението кръстчето на моя телескоп съвпада с изображението на звездата; те се припокриват.
Ако по-рано са правели такива наблюдения, са възниквали предположения от такъв род: а не се ли движи самата Земя, не се ли движи напред самият наблюдател със своя телескоп и обектив - така се нарича далечното стъкло на телескопа, а близкото се нарича окуляр, - не се ли премества той толкова, че неподвижната звезда да влезе в зрителното поле? По-рано са вярвали, че самата звезда се движи. Днес трябва да се говори така: за покоя или движението на звездата нищо не е неизвестно. Може да се каже само едно: в полезрението кръстчето на моя телескоп съвпада с изображението на звездата; те се припокриват. Не може да се каже повече от това, което става непосредствено пред вас. Как стои работата със света като цяло, остава неизвестно.
към текста >>

246. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух. Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили! Това в действителност е така. Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така. Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
към текста >>

247. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Вижте, господа, ако ви го нарисувам, то би изглеждало така: тук се намира човек - би могло със същия успех да вземем слуховото или осезателното сетиво, но ще предпочетем зрението, - а някъде тук, навън, се намира «нещото в себе си».
Вижте, господа, ако ви го нарисувам, то би изглеждало така: тук се намира човек - би могло със същия успех да вземем слуховото или осезателното сетиво, но ще предпочетем зрението, - а някъде тук, навън, се намира «нещото в себе си». За него обаче ние нищо не знаем, то е съвсем неизвестно. Но даденото «нещо в себе си» оказва въздействие върху нашето око. Макар и нищо да не знаем за него, то оказва въздействие върху нашето око. И ето, сега вътре в човека възниква явление. Това явление ние проектираме на всички страни.
към текста >>

248. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила!
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки. Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия.
към текста >>

249. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.
[10] Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.
към текста >>

250. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.
40. Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.
към текста >>

НАГОРЕ

8.4094660282135