Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
410
резултата от
132
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Змия
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Две животни -
змия
та, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра.
Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра.
Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели.
към текста >>
2.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Връщам се отново, с това слънце, с тази земя, с този орел, с тази
змия
- не към нов живот или към по-добър живот, или към подобен живот, - вечно се връщам към същия този блажен живот, в най-голямото и в най-малкото.“ „Защото земята е божествена трапеза, тръпнеща от нови творчески слова и божествени намерения.
5) При Ницше двете се редуват. Докато усеща прилив на младежка сила, той приема „песимизма на деветнадесетото столетие като симптом на една по-висша сила на мисълта, като победна пълнота на живота“; приема трагично-то познание, което е заварил при Шопенхауер, като „най-прекрасния лукс на нашата култура, като нейно най-ценно, най-аристократично и най-опасно разточителство, но винаги на основата на нейното свръхизобилие, като неин позволен лукс.“ Такъв позволен лукс той повече не може да вижда в трагичното познание, когато болестта взима надмощие в живота му. Затова той създава вече философията на най-висшето жизнеутвърждаване. Нуждае се от един светоглед на „себе-утвърждаването, на себевъзхвалата“, от един господарски морал. Нуждае се от философията на „вечното възвръщане“.
„Връщам се отново, с това слънце, с тази земя, с този орел, с тази змия - не към нов живот или към по-добър живот, или към подобен живот, - вечно се връщам към същия този блажен живот, в най-голямото и в най-малкото.“ „Защото земята е божествена трапеза, тръпнеща от нови творчески слова и божествени намерения.
О, как да не съм обзет от страст към вечността и към сватбения пръстен на пръстените, към пръстена на възвръщането? “ („Заратустра“, Трета част)
към текста >>
3.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
4.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата
змия
" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9).
В съзерцаването на тези събития, за посветения се възобновява старата борба между низшата и висшата природа. Защото всичко, което по-рано посвещаващият се изживяваше, сега трябва да се потвърди и в този, който върви по пътищата на християнството.
Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9).
Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия". От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието. Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията.
към текста >>
Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата
змия
".
В съзерцаването на тези събития, за посветения се възобновява старата борба между низшата и висшата природа. Защото всичко, което по-рано посвещаващият се изживяваше, сега трябва да се потвърди и в този, който върви по пътищата на християнството. Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9). Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание.
Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия".
От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието. Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията. „И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9). В тези думи може да се прочете какъв е идеалът на християнството. Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено.
към текста >>
От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост
змия
та е символ на познанието.
Защото всичко, което по-рано посвещаващият се изживяваше, сега трябва да се потвърди и в този, който върви по пътищата на християнството. Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9). Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия".
От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието.
Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията. „И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9). В тези думи може да се прочете какъв е идеалът на християнството. Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено. Защото и там змията трябва да бъде победена.
към текста >>
Човек може да бъде съблазнен от тази
змия
на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на
змия
та.
Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9). Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия". От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието.
Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията.
„И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9). В тези думи може да се прочете какъв е идеалът на християнството. Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено. Защото и там змията трябва да бъде победена. Но сега това не можеше да стане по същия начин, както по-рано.
към текста >>
„И биде свален големият змей, старата
змия
, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9).
Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия". От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието. Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията.
„И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9).
В тези думи може да се прочете какъв е идеалът на християнството. Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено. Защото и там змията трябва да бъде победена. Но сега това не можеше да стане по същия начин, както по-рано. На мястото на множеството Мистерии трябваше да застане Едната, Първичната, Християнската Мистерия.
към текста >>
Защото и там
змия
та трябва да бъде победена.
От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието. Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията. „И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9). В тези думи може да се прочете какъв е идеалът на християнството. Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено.
Защото и там змията трябва да бъде победена.
Но сега това не можеше да стане по същия начин, както по-рано. На мястото на множеството Мистерии трябваше да застане Едната, Първичната, Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде посветителят (йерофантьт) на цялото човечество. И това човечество трябваше да стане неговата собствена мистична църква. Сега трябваше да стане не един подбор на избрани, а обединение на всички.
към текста >>
5.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
6.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова
змия
".
В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус.
Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия".
В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки". С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия.
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
ЗА ЗЕЛЕНАТА
ЗМИЯ
И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
към текста >>
8.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Преди около 100 години, и по-точно през 1899, след като в продължение на две десетилетия разработи основите на науката за свръхестествения свят, антропософията, Рудолф Щайнер предприе първия си опит да излезе пред обществеността, и то по повод 150 годишнината от рождението на Гьоте 28 Август 1899 избирайки за тема неговото тайно откровение в загадъчната „Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия".
Преди около 100 години, и по-точно през 1899, след като в продължение на две десетилетия разработи основите на науката за свръхестествения свят, антропософията, Рудолф Щайнер предприе първия си опит да излезе пред обществеността, и то по повод 150 годишнината от рождението на Гьоте 28 Август 1899 избирайки за тема неговото тайно откровение в загадъчната „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия".
към текста >>
И това послание се съдържа именно в загадъчната „Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия".
И точно както новият ден се предшествува от зазоряването, така и новата светла епоха трябваше да бъде загатната около един век преди изтичането на Кали Юга. През 1795 големият поет, посветеният Гьоте отправи своето скрито послание към цялата немскоезична култура: Време е „храмът" или Мистериите да стане достъпен за всички!
И това послание се съдържа именно в загадъчната „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия".
Не случайно Рудолф Щайнер говори за нея като за
към текста >>
9.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА
ЗМИЯ
И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
към текста >>
В тази пукнатина живееше красивата Зелена
Змия
.
В тази пукнатина живееше красивата Зелена Змия.
Веднага щом чу звъна на жълтиците, тя се разбуди от дълбокия си сън. Едва съзряла блестящите кръгчета, тя ги нагълта с огромен апетит, след което претърси внимателно всички храсти и процепи наоколо, където се бяха разпръснали някои златни късчета. Преглъщайки последното, тя вече чувствуваше с най-приятна наслада как златото се разтапя в нейните вътрешности и прониква в цялото и тяло. С много голямо задоволство тя забеляза, че е станала прозрачна и светеща. Бяха я уверявали, че такова светещо явление е възможно, но понеже се съмняваше, дали тази светлина ще продължи да се излъчва още дълго от нея, тя реши да задоволи любопитството си, както и да се подсигури занапред.
към текста >>
Присъствието на тези роднини започна да става твърде неприятно за
Змия
та.
Присъствието на тези роднини започна да става твърде неприятно за Змията.
Тя поиска да надигне глава, но веднага почувствува, че трябва пак да се приведе към Земята, за да изпълзи от мястото си. И ако преди
към текста >>
Змия
та бързо се втурна да ги събира и лакомо да ги поглъща.
се бе почувствувала прекрасно в тъмния шубрак, то сега, в присъствието на нейните братовчеди, и се стори, че блясъкът и се помрачи. Тя дори се уплаши, че може съвсем да угасне. Потънала в тежки размисли, тя реши да ги попита дали ще и разкрият тайната, откъде дойде това блестящо злато, което се изсипа в скалата. Според нея това беше златен дъжд, който се е излял направо от небето. Блуждаещите Светлини избухнаха в смях, при което разклатиха телата си и около тях всичко се обсипа с безброй жълтици.
Змията бързо се втурна да ги събира и лакомо да ги поглъща.
към текста >>
„Можем и още да Ви доставим." И те отново кръшно разклатиха телата си така, че
Змия
та едвам смогваше да се справи с тази обилна трапеза.
„Можем и още да Ви доставим." И те отново кръшно разклатиха телата си така, че Змията едвам смогваше да се справи с тази обилна трапеза.
Светлината, която се излъчваше от нея, веднага се усили и тя заблестя в най-прекрасния си блясък. За сметка на това Блуждаещите Светлини значително се смалиха, но пък ни най-малко не загубиха от доброто си настроение.
към текста >>
„Вечно ще ви бъда задължена", каза
Змия
та, едва поемайки си дъх след пищния обяд.
„Вечно ще ви бъда задължена", каза Змията, едва поемайки си дъх след пищния обяд.
„Сега може да поискате от мен всичко, което си пожелаете, стига то да е по силите ми."
към текста >>
„Тази услуга", отвърна с дълбока въздишка
Змия
та, „аз не мога веднага да Ви направя.
„Тази услуга", отвърна с дълбока въздишка Змията, „аз не мога веднага да Ви направя.
За съжаление, Красивата Лилия живее отвъд реката. „Отвъд реката ли? А ние накарахме да ни превозят от тази страна на реката. При това в такава бурна нощ! А колко зловеща изглеждаше реката!
към текста >>
„Всичките Ви усилия ще бъдат напразни", отговори им
Змия
та;
„Всичките Ви усилия ще бъдат напразни", отговори им Змията;
към текста >>
Извивайки се в лек поклон, младите господа се отдалечиха, а
Змия
та беше много доволна, че се е освободила от тях, преди всичко, за да се полюбува на своята собствена светлина, както и да задоволи любопитството, което от доста време я измъчваше.
Извивайки се в лек поклон, младите господа се отдалечиха, а Змията беше много доволна, че се е освободила от тях, преди всичко, за да се полюбува на своята собствена светлина, както и да задоволи любопитството, което от доста време я измъчваше.
към текста >>
С удивление и страхопочитание
Змия
та се вгледа в една блестяща ниша, в която беше поставена фигурата на достолепен Цар, излята от чисто злато.
Когато пристигна на мястото, тя се огледа с любопитство и макар че светлината, която излъчваше, не можеше да освети всички предмети в залата, и позволи да види поне най-близките достатъчно ясно.
С удивление и страхопочитание Змията се вгледа в една блестяща ниша, в която беше поставена фигурата на достолепен Цар, излята от чисто злато.
По размери статуята беше по-голяма от човешки ръст, но според образа изглеждаше по-скоро дребен, но с добре сложено тяло мъж. То бе обвито в обикновено наметало, а венец от дъбови клонки придържаше косите му над челото.
към текста >>
Змия
та беше приковала поглед в този необикновен образ, когато Царят изведнъж проговори: „Откъде идваш?
Змията беше приковала поглед в този необикновен образ, когато Царят изведнъж проговори: „Откъде идваш?
", попита я той. „От скалните пукнатини", отвърна му тя, „в които се намира златото."
към текста >>
„Светлината", отвърна му
Змия
та.
„Светлината", отвърна му Змията.
към текста >>
При тази светлина
Змия
та забеляза третия Цар, чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър, а главата му беше окичена с лавров венец.
гордост и сякаш искаше да каже нещо, когато по мраморната стена се очерта една тъмна ивица, една жила. Изведнъж тя блесна като светкавица и освети целия храм.
При тази светлина Змията забеляза третия Цар, чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър, а главата му беше окичена с лавров венец.
Но той наподобяваше повече на къс скала, отколкото на човек. Змията се огледа и за четвъртия, който беше някъде далеч от нея, но стената се разтвори, при което жилата в нея проблесна отново и изчезна. Тогава един човек, среден на ръст, който се появи оттам, привлече вниманието и. Беше облечен като селянин и носеше лампа в ръка, в чийто мек пламък бе много приятно да се вгледаш. При това неговата светлина осветяваше целия храм, без да хвърля сянка.
към текста >>
Змия
та се огледа и за четвъртия, който беше някъде далеч от нея, но стената се разтвори, при което жилата в нея проблесна отново и изчезна.
гордост и сякаш искаше да каже нещо, когато по мраморната стена се очерта една тъмна ивица, една жила. Изведнъж тя блесна като светкавица и освети целия храм. При тази светлина Змията забеляза третия Цар, чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър, а главата му беше окичена с лавров венец. Но той наподобяваше повече на къс скала, отколкото на човек.
Змията се огледа и за четвъртия, който беше някъде далеч от нея, но стената се разтвори, при което жилата в нея проблесна отново и изчезна.
Тогава един човек, среден на ръст, който се появи оттам, привлече вниманието и. Беше облечен като селянин и носеше лампа в ръка, в чийто мек пламък бе много приятно да се вгледаш. При това неговата светлина осветяваше целия храм, без да хвърля сянка.
към текста >>
Докато те разговаряха,
Змия
та беше обходила безшумно храма и сега се вглеждаше отблизо в четвъртия Цар.
Докато те разговаряха, Змията беше обходила безшумно храма и сега се вглеждаше отблизо в четвъртия Цар.
Той стоеше облегнат на една колона и неговата представителна фигура бе по-скоро тромава, отколкото хубава. Металът, от който тя беше излята не можеше лесно да се определи. При по-внимателно вглеждане се различаваха трите метала, от които всъщност бяха направени неговите трима братя, но явно смесването им не беше станало равномерно и сега златните и сребърни жилки изпъкваха върху бронзовата маса, като придаваха на фигурата неприятен вид.
към текста >>
„Аз зная четвъртата тайна", каза
Змия
та, приближавайки се до Стареца и изсъска нещо в ухото му.
„Аз зная четвъртата тайна", каза Змията, приближавайки се до Стареца и изсъска нещо в ухото му.
„Дошло е времето! ", извика тогава Старецът с мощен глас. Целият храм екна, а металните статуи зазвънтяха и в този миг Старецът изчезна в западна посока, а Змията в
към текста >>
Целият храм екна, а металните статуи зазвънтяха и в този миг Старецът изчезна в западна посока, а
Змия
та в
„Аз зная четвъртата тайна", каза Змията, приближавайки се до Стареца и изсъска нещо в ухото му. „Дошло е времето! ", извика тогава Старецът с мощен глас.
Целият храм екна, а металните статуи зазвънтяха и в този миг Старецът изчезна в западна посока, а Змията в
към текста >>
Към обяд помоли
Змия
та да те пренесе оттатък и ще оставиш оникса при Красивата Лилия.
„Вземи си кошницата", каза Старецът „и сложи в нея оникса. После ще наредиш около него трите зелки, артишока и трите глави лук. Така ще занесеш кошницата до реката.
Към обяд помоли Змията да те пренесе оттатък и ще оставиш оникса при Красивата Лилия.
Когато тя го докосне, той веднага ще оживее. Тя може да превръща мъртвия камък в живо същество, точно както може живото да превръща в мъртво; а и така ще се сдобие с верен спътник. Кажи и да не тъгува, защото избавлението й наближава; голямото нещастие ще трябва да приеме като истинско щастие, защото времето е вече дошло."
към текста >>
„Вие много ме бавите, господине, а аз не бива да пропущам момента: трябва да прекося реката върху Зелената
Змия
и да предам на Красивата Лилия изключителния подарък, който и нося от моя мъж." С тези думи тя продължи забързано напред, а младежът сякаш се окуражи и също забърза, следвайки я по петите.
„Вие много ме бавите, господине, а аз не бива да пропущам момента: трябва да прекося реката върху Зелената Змия и да предам на Красивата Лилия изключителния подарък, който и нося от моя мъж." С тези думи тя продължи забързано напред, а младежът сякаш се окуражи и също забърза, следвайки я по петите.
„Вие отивате при
към текста >>
И двамата не подозираха нищо за промяната, настанала със
Змия
та, защото това беше именно тя,
Змия
та, която сутрин се издигаше над реката и заемаше формата на този дръзко извиващ се мост.
И двамата не подозираха нищо за промяната, настанала със Змията, защото това беше именно тя, Змията, която сутрин се издигаше над реката и заемаше формата на този дръзко извиващ се мост.
Пътниците престъпиха по него със страхопочитание и преминаха на отсрещния бряг, без да проронят и дума.
към текста >>
В един миг той допря повърхността на водата и тогава Зелената
Змия
изведнъж придоби отново същинското си тяло, което се плъзна по пътя зад двамата пътници.
Едва бяха стигнали до него, когато мостът започна да се клати и люлее.
В един миг той допря повърхността на водата и тогава Зелената Змия изведнъж придоби отново същинското си тяло, което се плъзна по пътя зад двамата пътници.
Те не бяха успели да й благодарят за възможността да преминат по нейния гръб, когато забелязаха, че освен тях се бяха присъединили и други лица, но не можаха да ги видят с очите си, а само чуха някакво просъскване, на което Змията отговаряше с нещо подобно. Най-после те доловиха следните думи:
към текста >>
Те не бяха успели да й благодарят за възможността да преминат по нейния гръб, когато забелязаха, че освен тях се бяха присъединили и други лица, но не можаха да ги видят с очите си, а само чуха някакво просъскване, на което
Змия
та отговаряше с нещо подобно.
Едва бяха стигнали до него, когато мостът започна да се клати и люлее. В един миг той допря повърхността на водата и тогава Зелената Змия изведнъж придоби отново същинското си тяло, което се плъзна по пътя зад двамата пътници.
Те не бяха успели да й благодарят за възможността да преминат по нейния гръб, когато забелязаха, че освен тях се бяха присъединили и други лица, но не можаха да ги видят с очите си, а само чуха някакво просъскване, на което Змията отговаряше с нещо подобно.
Най-после те доловиха следните думи:
към текста >>
После ще се срещнем на брега на Голямото езеро." „Дадено" отвърна им
Змия
та и съскането и се понесе из въздуха.
„Първо ще се промъкнем незабелязано в парка на Красивата Лилия, говореха гласовете един през друг, и тогава ще се опитаме, с настъпването на нощта, когато придобием по-приличен вид, да се представим в съвършената си красота.
После ще се срещнем на брега на Голямото езеро." „Дадено" отвърна им Змията и съскането и се понесе из въздуха.
И така нашите трима странници се уговориха в какъв ред да се представят пред Красавицата, защото колкото и много хора да се явяваха пред нея, те трябваше да идват един по един и съответно да си тръгват по същия начин, за да не се налага да изтърпяват прекалено големи болки.
към текста >>
И тъкмо поиска да се отдалечи, когато внезапното появява не на Зелената
Змия
я накара да остане на мястото си.
Старата жена нетърпеливо изслуша песента, която Красивата Лилия съпровождаше с нежните звуци на своята арфа, а те биха очаровали и всеки друг.
И тъкмо поиска да се отдалечи, когато внезапното появява не на Зелената Змия я накара да остане на мястото си.
Змията беше чула последните строфи от песента и реши отново да вдъхне кураж на Красавицата. „Предсказанието за моста вече се изпълни! " извика тя;
към текста >>
Змия
та беше чула последните строфи от песента и реши отново да вдъхне кураж на Красавицата.
Старата жена нетърпеливо изслуша песента, която Красивата Лилия съпровождаше с нежните звуци на своята арфа, а те биха очаровали и всеки друг. И тъкмо поиска да се отдалечи, когато внезапното появява не на Зелената Змия я накара да остане на мястото си.
Змията беше чула последните строфи от песента и реши отново да вдъхне кураж на Красавицата.
„Предсказанието за моста вече се изпълни! " извика тя;
към текста >>
„Какъвто и да е", каза
Змия
та, продължавайки прекъснатия разговор,
„Какъвто и да е", каза Змията, продължавайки прекъснатия разговор,
към текста >>
„Да, той все още лежи в дълбините на Земята", каза
Змия
та; „и там аз видях Царете и дори разговарях с тях".
„Да, той все още лежи в дълбините на Земята", каза Змията; „и там аз видях Царете и дори разговарях с тях".
към текста >>
Змия
та отговори: „Аз чух как в храма прозвучаха великите думи:
Змията отговори: „Аз чух как в храма прозвучаха великите думи:
към текста >>
В замяна на това
Змия
та се раздвижи усърдно; тя изглежда кроеше някакво спасение и наистина странните й движения целяха поне да предотвратят по-нататъшните ужасни последици на това нещастие.
Нещастието беше сторено! Пленителната Лилия стоеше неподвижно и гледаше втренчено в безжизнения труп. Сърцето и сякаш спря да бие, а от очите и не можеше да потече нито една сълза. Напразно мопсът се опитваше да се закача с нея; изглежда целият свят бе загинал с нейния приятел. В своето безмълвно отчаяние тя не търсеше подкрепа, защото знаеше, че не може да я получи от никъде.
В замяна на това Змията се раздвижи усърдно; тя изглежда кроеше някакво спасение и наистина странните й движения целяха поне да предотвратят по-нататъшните ужасни последици на това нещастие.
Тя изви гъвкавото си тяло в кръг около трупа, захапа края на опашката си и остана да лежи спокойно на тревата.
към текста >>
", просъска
Змия
та тихо, но все пак доловимо; момичетата се спогледаха, а сълзите на Лилия потекоха още повече.
„Кой ли ще може да доведе човека с лампата преди Слънцето да е залязло?
", просъска Змията тихо, но все пак доловимо; момичетата се спогледаха, а сълзите на Лилия потекоха още повече.
В този момент дотърча обратно, останала съвсем без дъх, жената с кошницата.
към текста >>
", каза
Змия
та, „и се опитайте да помогнете тук; може би в същото време ще се помогне и на Вас.
„Забравете Вашата неволя!
", каза Змията, „и се опитайте да помогнете тук; може би в същото време ще се помогне и на Вас.
Побързайте колкото е по силите Ви и потърсете Блуждаещите Светлини; още е твърде светло, за да ги видите, но може би ще чуете как се смеят и шумолят. Ако те побързат, Великанът може да ги пренесе над реката; тогава те ще намерят човека с лампата и ще го изпратят тук." Жената забърза колкото можеше, а Змията зачака завръщането им още по-нетърпеливо дори и от Лилия. За съжаление Слънцето вече позлатяваше короните на най-високите дървета и дългите им сенки започнаха да падат над езерото и ливадите. Змията се раздвижи нетърпеливо, а Лилия потъна отново в сълзи.
към текста >>
Ако те побързат, Великанът може да ги пренесе над реката; тогава те ще намерят човека с лампата и ще го изпратят тук." Жената забърза колкото можеше, а
Змия
та зачака завръщането им още по-нетърпеливо дори и от Лилия.
„Забравете Вашата неволя! ", каза Змията, „и се опитайте да помогнете тук; може би в същото време ще се помогне и на Вас. Побързайте колкото е по силите Ви и потърсете Блуждаещите Светлини; още е твърде светло, за да ги видите, но може би ще чуете как се смеят и шумолят.
Ако те побързат, Великанът може да ги пренесе над реката; тогава те ще намерят човека с лампата и ще го изпратят тук." Жената забърза колкото можеше, а Змията зачака завръщането им още по-нетърпеливо дори и от Лилия.
За съжаление Слънцето вече позлатяваше короните на най-високите дървета и дългите им сенки започнаха да падат над езерото и ливадите. Змията се раздвижи нетърпеливо, а Лилия потъна отново в сълзи.
към текста >>
Змия
та се раздвижи нетърпеливо, а Лилия потъна отново в сълзи.
„Забравете Вашата неволя! ", каза Змията, „и се опитайте да помогнете тук; може би в същото време ще се помогне и на Вас. Побързайте колкото е по силите Ви и потърсете Блуждаещите Светлини; още е твърде светло, за да ги видите, но може би ще чуете как се смеят и шумолят. Ако те побързат, Великанът може да ги пренесе над реката; тогава те ще намерят човека с лампата и ще го изпратят тук." Жената забърза колкото можеше, а Змията зачака завръщането им още по-нетърпеливо дори и от Лилия. За съжаление Слънцето вече позлатяваше короните на най-високите дървета и дългите им сенки започнаха да падат над езерото и ливадите.
Змията се раздвижи нетърпеливо, а Лилия потъна отново в сълзи.
към текста >>
В това притеснено състояние
Змия
та се огледа наоколо, защото се опасяваше, че Слънцето всеки момент ще залезе и тогава разложението ще проникне в магическия кръг, и неизбежно ще засегне красивия младеж.
В това притеснено състояние Змията се огледа наоколо, защото се опасяваше, че Слънцето всеки момент ще залезе и тогава разложението ще проникне в магическия кръг, и неизбежно ще засегне красивия младеж.
Най-после съзря във въздуха ястреба с пурпурночервени крила, отразяващи последните лъчи на Слънчевия залез. Тя потръпна от радост за добрия знак и наистина не се излъга; защото малко след това се появи мъжът с лампата, плъзгайки се по езерото, сякаш се пързаляше с кънки.
към текста >>
Змия
та не измени своето положение, но Лилия се изправи и извика радостно: „Кой добър дух те изпраща в момента, когато толкова много се нуждаем от теб?
Змията не измени своето положение, но Лилия се изправи и извика радостно: „Кой добър дух те изпраща в момента, когато толкова много се нуждаем от теб?
"
към текста >>
", обърна се той към
Змия
та, като седна на една почвена издатина до нея и освети мъртвото тяло на младежа.
Нейният пламък винаги започва да трепти, когато някъде имат нужда от мен и аз само гледам в небето за да зърна някакъв знак; било то птиците или метеорите ми показват небесната посока, към която аз трябва да се отправя. Бъди спокойна, красива девойко! Дали ще мога да помогна, не зная; сам човек не може да помогне; това е възможно, само когато се обедини с много други, и то в подходящото време. Сега трябва малко да поотложим работата и да се въоръжим с надежда! Нека твоят кръг остане затворен!
", обърна се той към Змията, като седна на една почвена издатина до нея и освети мъртвото тяло на младежа.
„Донесете мъртвото канарче и го поставете също в кръга! " Девойките взеха малкото мъртво телце от кошницата и направиха каквото им поръча старият мъж.
към текста >>
Междувременно Слънцето беше залязло и когато мракът се сгъсти, не само
Змия
та и лампата на Стареца започнаха да светят, но и воалът на Лилия заблещука с мека светлина, която освети като нежна утринна зора нейното побледняло лице и бялата и одежда, придавайки й безкрайно очарование.
Междувременно Слънцето беше залязло и когато мракът се сгъсти, не само Змията и лампата на Стареца започнаха да светят, но и воалът на Лилия заблещука с мека светлина, която освети като нежна утринна зора нейното побледняло лице и бялата и одежда, придавайки й безкрайно очарование.
Всички се спогледаха спокойно; тревогата и скръбта бяха смекчени от една нарастваща надежда.
към текста >>
Тогава
Змия
та се раздвижи, отвори кръга и бавно, с големи извивки, се отправи към реката.
Тогава Змията се раздвижи, отвори кръга и бавно, с големи извивки, се отправи към реката.
Двата Блуждаещи Пламъка я следваха тържествено и човек би могъл да ги вземе за най-сериозните огнени езици. Старицата и мъжът и хванаха кошницата, чиято мека светлина досега едва се забелязваше; те така я дърпаха от двете страни, че тя ставаше все по-голяма и по-светеща; после сложиха в нея трупа на Момъка, а върху гърдите му поставиха канарчето; тогава кошницата се повдигна и започна да витае над главата на Старицата, която тръгна след Блуждаещите Светлини към реката. Красивата Лилия прегърна мопса и пое след Старицата, а мъжът с лампата крачеше последен. Това шествие и цялата местност странно засия от многото блещукащи светлини.
към текста >>
Когато стигнаха до реката, всички с възторг забелязаха прекрасната дъга над нея, по която жертвоготовната
Змия
им предоставяше възможността да преминат оттатък.
Когато стигнаха до реката, всички с възторг забелязаха прекрасната дъга над нея, по която жертвоготовната Змия им предоставяше възможността да преминат оттатък.
И ако през деня човек се удивляваше на прозрачните скъпоценни камъни, от които мостът изглеждаше съграден, то през нощта удивлението пред неговата сияйна красота беше двойно по-голямо. На фона на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната устойчивост на целия строеж. Шествието бавно премина по моста, а Лодкарят, който наблюдаваше всичко от своята отдалечена колиба, с удивление следеше светещия кръг и странните пътници, придвижващи се по него.
към текста >>
Скоро след това
Змия
та пропълзя към сушата, кошницата се спусна върху Земята и
Змия
та отново я обгради в своя кръг, Старецът се наведе над нея и попи та: „Ти какво реши?
Те едва бяха стигнали до другия бряг, когато дъгата на моста започна да се люлее по особен, вълнообразен начин, приближавайки се все по-плътно до водата.
Скоро след това Змията пропълзя към сушата, кошницата се спусна върху Земята и Змията отново я обгради в своя кръг, Старецът се наведе над нея и попи та: „Ти какво реши?
"
към текста >>
„Да се пожертвувам сама, преди да бъда пожертвувана, отвърна
Змия
та; само ми обещай, че няма да оставиш нито един камък на сушата."
„Да се пожертвувам сама, преди да бъда пожертвувана, отвърна Змията; само ми обещай, че няма да оставиш нито един камък на сушата."
към текста >>
„Докосни
Змия
та с лявата си ръка, а своя любим с дясната!
„Докосни Змията с лявата си ръка, а своя любим с дясната!
" Лилия коленичи, докосна Змията, а после и трупа на Момъка. В същия миг животът му сякаш се възвърна; той се раздвижи в кошницата, надигна се и седна. Лилия поиска да го прегърне, но Старецът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на краката си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на Змията.
към текста >>
" Лилия коленичи, докосна
Змия
та, а после и трупа на Момъка.
„Докосни Змията с лявата си ръка, а своя любим с дясната!
" Лилия коленичи, докосна Змията, а после и трупа на Момъка.
В същия миг животът му сякаш се възвърна; той се раздвижи в кошницата, надигна се и седна. Лилия поиска да го прегърне, но Старецът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на краката си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на Змията.
към текста >>
Лилия поиска да го прегърне, но Старецът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на краката си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на
Змия
та.
„Докосни Змията с лявата си ръка, а своя любим с дясната! " Лилия коленичи, докосна Змията, а после и трупа на Момъка. В същия миг животът му сякаш се възвърна; той се раздвижи в кошницата, надигна се и седна.
Лилия поиска да го прегърне, но Старецът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на краката си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на Змията.
към текста >>
Младежът стана, а канарчето пърхаше с криле на рамото му; животът отново пулсираше и в двамата, обаче Духът беше все още вън от тях; очите на красивия Момък бяха отворени, но не виждаха или поне изглеждаше, че гледат всичко съвсем безучастно; и едва когато удивлението от това събитие затихна, всички забелязаха колко странно се беше променила
Змия
та.
Младежът стана, а канарчето пърхаше с криле на рамото му; животът отново пулсираше и в двамата, обаче Духът беше все още вън от тях; очите на красивия Момък бяха отворени, но не виждаха или поне изглеждаше, че гледат всичко съвсем безучастно; и едва когато удивлението от това събитие затихна, всички забелязаха колко странно се беше променила Змията.
Нейното красиво гъвкаво тяло се беше разпаднало на хиляди, стотици хиляди блестящи скъпоценни камъни; посягайки към своята кошница, Старицата се препъна най- непредпазливо в тях и тогава не остана и следа от Змията, освен красивия кръг, чиито очертания от скъпоценни камъни ярко блестяха в тревата.
към текста >>
Нейното красиво гъвкаво тяло се беше разпаднало на хиляди, стотици хиляди блестящи скъпоценни камъни; посягайки към своята кошница, Старицата се препъна най- непредпазливо в тях и тогава не остана и следа от
Змия
та, освен красивия кръг, чиито очертания от скъпоценни камъни ярко блестяха в тревата.
Младежът стана, а канарчето пърхаше с криле на рамото му; животът отново пулсираше и в двамата, обаче Духът беше все още вън от тях; очите на красивия Момък бяха отворени, но не виждаха или поне изглеждаше, че гледат всичко съвсем безучастно; и едва когато удивлението от това събитие затихна, всички забелязаха колко странно се беше променила Змията.
Нейното красиво гъвкаво тяло се беше разпаднало на хиляди, стотици хиляди блестящи скъпоценни камъни; посягайки към своята кошница, Старицата се препъна най- непредпазливо в тях и тогава не остана и следа от Змията, освен красивия кръг, чиито очертания от скъпоценни камъни ярко блестяха в тревата.
към текста >>
„Спомняй си за
Змия
та с признателност!
„Спомняй си за Змията с признателност!
", каза мъжът с лампата; „на нея ти дължиш живота си, а твоите народи моста, свързващ тези съседни брегове, превръщайки ги за пръв път в населени, плодородни земи. Онези плуващи и блестящи скъпоценни камъни, остатъците от принесеното й в жертва тяло, са основните стълбове на този величествен мост; върху тях се издига той и върху тях ще се крепи занапред."
към текста >>
10.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА
ЗМИЯ
И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
към текста >>
След като те са заровени там, към тях се приближава едно друго странно същество: Зелената
Змия
, която пълзи насам-натам из земните пукнатини и по земната повърхност.
По-нататък Лодкарят казва: А сега ме затруднявате и с това, че трябва да пренасям златните монети надолу по реката и да ги заравям в земята. -После той продължава с лодката надолу по реката и скрива златните монети в земните пукнатини.
След като те са заровени там, към тях се приближава едно друго странно същество: Зелената Змия, която пълзи насам-натам из земните пукнатини и по земната повърхност.
Внезапно тя вижда как в подземните пространства се изсипват купища златни монети. Първоначално Змията смята, че златото пада от небето. После тя лакомо се нахвърля на златните монети, изяжда ги и тялото и започва да свети все по-силно. А когато изпълзява до земната повърхност, тя забелязва, че от цялото й тяло се излъчва една чудна светлина, която сияе така сякаш минава през смарагди и други скъпо ценни камъни.
към текста >>
Първоначално
Змия
та смята, че златото пада от небето.
По-нататък Лодкарят казва: А сега ме затруднявате и с това, че трябва да пренасям златните монети надолу по реката и да ги заравям в земята. -После той продължава с лодката надолу по реката и скрива златните монети в земните пукнатини. След като те са заровени там, към тях се приближава едно друго странно същество: Зелената Змия, която пълзи насам-натам из земните пукнатини и по земната повърхност. Внезапно тя вижда как в подземните пространства се изсипват купища златни монети.
Първоначално Змията смята, че златото пада от небето.
После тя лакомо се нахвърля на златните монети, изяжда ги и тялото и започва да свети все по-силно. А когато изпълзява до земната повърхност, тя забелязва, че от цялото й тяло се излъчва една чудна светлина, която сияе така сякаш минава през смарагди и други скъпо ценни камъни.
към текста >>
После
Змия
та среща Блуждаещите Светлини, които отново разтърсват телата си и се освобождават от това, което носят в себе си.
После Змията среща Блуждаещите Светлини, които отново разтърсват телата си и се освобождават от това, което носят в себе си.
Змията, чийто апетит към златото се усилва, лакомо го поглъща и започва да смила това, което Блуждаещите Светлини изхвърлят около себе си. Многозначителни са думите, които си разменят Змията и Блуждаещите Светлини. Змията казва за себе си, че е родственица на Блуждаещите Светлини по хоризонтална линия, и че Блуждаещите Светлини са нейни родственици по вертикална линия. Блуждаещите Светлини питат още Змията, дали тя не би могла да ги упъти как да стигнат до Красивата Лилия. И тогава Змията казва: Красивата Лилия се намира на отсрещния бряг на реката.
към текста >>
Змия
та, чийто апетит към златото се усилва, лакомо го поглъща и започва да смила това, което Блуждаещите Светлини изхвърлят около себе си.
После Змията среща Блуждаещите Светлини, които отново разтърсват телата си и се освобождават от това, което носят в себе си.
Змията, чийто апетит към златото се усилва, лакомо го поглъща и започва да смила това, което Блуждаещите Светлини изхвърлят около себе си.
Многозначителни са думите, които си разменят Змията и Блуждаещите Светлини. Змията казва за себе си, че е родственица на Блуждаещите Светлини по хоризонтална линия, и че Блуждаещите Светлини са нейни родственици по вертикална линия. Блуждаещите Светлини питат още Змията, дали тя не би могла да ги упъти как да стигнат до Красивата Лилия. И тогава Змията казва: Красивата Лилия се намира на отсрещния бряг на реката. Ама че хубава каша забъркахме!
към текста >>
Многозначителни са думите, които си разменят
Змия
та и Блуждаещите Светлини.
После Змията среща Блуждаещите Светлини, които отново разтърсват телата си и се освобождават от това, което носят в себе си. Змията, чийто апетит към златото се усилва, лакомо го поглъща и започва да смила това, което Блуждаещите Светлини изхвърлят около себе си.
Многозначителни са думите, които си разменят Змията и Блуждаещите Светлини.
Змията казва за себе си, че е родственица на Блуждаещите Светлини по хоризонтална линия, и че Блуждаещите Светлини са нейни родственици по вертикална линия. Блуждаещите Светлини питат още Змията, дали тя не би могла да ги упъти как да стигнат до Красивата Лилия. И тогава Змията казва: Красивата Лилия се намира на отсрещния бряг на реката. Ама че хубава каша забъркахме! отговарят Блуждаещите Светлини.
към текста >>
Змия
та казва за себе си, че е родственица на Блуждаещите Светлини по хоризонтална линия, и че Блуждаещите Светлини са нейни родственици по вертикална линия.
После Змията среща Блуждаещите Светлини, които отново разтърсват телата си и се освобождават от това, което носят в себе си. Змията, чийто апетит към златото се усилва, лакомо го поглъща и започва да смила това, което Блуждаещите Светлини изхвърлят около себе си. Многозначителни са думите, които си разменят Змията и Блуждаещите Светлини.
Змията казва за себе си, че е родственица на Блуждаещите Светлини по хоризонтална линия, и че Блуждаещите Светлини са нейни родственици по вертикална линия.
Блуждаещите Светлини питат още Змията, дали тя не би могла да ги упъти как да стигнат до Красивата Лилия. И тогава Змията казва: Красивата Лилия се намира на отсрещния бряг на реката. Ама че хубава каша забъркахме! отговарят Блуждаещите Светлини. Ние дойдохме на този бряг, защото искахме да отидем при Красивата Лилия.
към текста >>
Блуждаещите Светлини питат още
Змия
та, дали тя не би могла да ги упъти как да стигнат до Красивата Лилия.
После Змията среща Блуждаещите Светлини, които отново разтърсват телата си и се освобождават от това, което носят в себе си. Змията, чийто апетит към златото се усилва, лакомо го поглъща и започва да смила това, което Блуждаещите Светлини изхвърлят около себе си. Многозначителни са думите, които си разменят Змията и Блуждаещите Светлини. Змията казва за себе си, че е родственица на Блуждаещите Светлини по хоризонтална линия, и че Блуждаещите Светлини са нейни родственици по вертикална линия.
Блуждаещите Светлини питат още Змията, дали тя не би могла да ги упъти как да стигнат до Красивата Лилия.
И тогава Змията казва: Красивата Лилия се намира на отсрещния бряг на реката. Ама че хубава каша забъркахме! отговарят Блуждаещите Светлини. Ние дойдохме на този бряг, защото искахме да отидем при Красивата Лилия. Дали сега бихме могли да намерим някой Лодкар, който да ни върне на другия бряг?
към текста >>
И тогава
Змия
та казва: Красивата Лилия се намира на отсрещния бряг на реката.
После Змията среща Блуждаещите Светлини, които отново разтърсват телата си и се освобождават от това, което носят в себе си. Змията, чийто апетит към златото се усилва, лакомо го поглъща и започва да смила това, което Блуждаещите Светлини изхвърлят около себе си. Многозначителни са думите, които си разменят Змията и Блуждаещите Светлини. Змията казва за себе си, че е родственица на Блуждаещите Светлини по хоризонтална линия, и че Блуждаещите Светлини са нейни родственици по вертикална линия. Блуждаещите Светлини питат още Змията, дали тя не би могла да ги упъти как да стигнат до Красивата Лилия.
И тогава Змията казва: Красивата Лилия се намира на отсрещния бряг на реката.
Ама че хубава каша забъркахме! отговарят Блуждаещите Светлини. Ние дойдохме на този бряг, защото искахме да отидем при Красивата Лилия. Дали сега бихме могли да намерим някой Лодкар, който да ни върне на другия бряг? И ето че следват забележителните думи: Вие няма да откриете никакъв Лодкар, но дори и да бихте намерили такъв, трябва да сте наясно, че той може да ви превози само до този бряг, но не и до отсрещния.
към текста >>
После
Змия
та отново се спуска в земните пукнатини и продължава да се радва на вътрешната светлина, която нейното тяло излъчва след поглъщането на златото.
Надвечер, когато се стъмва, на едно точно определено място вие ще срещнете Големия Великан. Той не притежава никаква сила, обаче когато протегне ръката си и нейната сянка падне върху реката, вие можете да минете по сянката и да се прехвърлите на другия бряг. Сянката има такава подемна сила, че може да издържи всеки човек. И така, ако не искате да минете по моето собствено тяло в обедните часове, потърсете Великана. Блуждаещите Светлини изслушват тези пояснения.
После Змията отново се спуска в земните пукнатини и продължава да се радва на вътрешната светлина, която нейното тяло излъчва след поглъщането на златото.
към текста >>
И ето че сега
Змия
та установява нещо твърде забележително.
И ето че сега Змията установява нещо твърде забележително.
Когато се спуска още по-дълбоко в подземни те пукнатини, тя забелязва, че там, където по-рано е срещала само безразборно пръснати отломки от минералния свят, сега съвсем неочаквано вижда нови, непознати форми. По-рано тя можеше да ги възприема само чрез допира си до тях, но сега, когато тялото и свети, тя си дава сметка, че може и да ги вижда. По-рано тя можеше да се докосва до различни колони и човекоподобни форми, но никога до този момент не и беше ясно какво всъщност има в подземния свят. Но сега тя отново пропълзява там и светлината, която се излъчва от нея, прави видим целия подземен свят.
към текста >>
В мига, когато
Змия
та влиза в подземната пещера и осветява фигурите, Златният Цар задава многозначителния въпрос:
В мига, когато Змията влиза в подземната пещера и осветява фигурите, Златният Цар задава многозначителния въпрос:
към текста >>
„От пукнатините", отговаря
Змия
та, „където се намира златото."
„От пукнатините", отговаря Змията, „където се намира златото."
към текста >>
" пита Царят
Змия
та отговаря: „Светлината!
„Кое е по-блестящо от златото?
" пита Царят Змията отговаря: „Светлината!
"
към текста >>
Когато
Змия
та е вече вътре в пещерата, стената на подземния храм, където живеят четиримата Царе се разцепва.
Когато Змията е вече вътре в пещерата, стената на подземния храм, където живеят четиримата Царе се разцепва.
Влиза Старецът с лампата и го питат защо идва точно сега. Следва странният отговор: Нима не знаете, че моята светлина може да освети само това, което вече е осветено! И че тя не може да освети тъмнината! Едва след като Змията е заляла пространството с вътрешната си светлина, може да се появи и Старецът със своята лампа.
към текста >>
Едва след като
Змия
та е заляла пространството с вътрешната си светлина, може да се появи и Старецът със своята лампа.
Когато Змията е вече вътре в пещерата, стената на подземния храм, където живеят четиримата Царе се разцепва. Влиза Старецът с лампата и го питат защо идва точно сега. Следва странният отговор: Нима не знаете, че моята светлина може да освети само това, което вече е осветено! И че тя не може да освети тъмнината!
Едва след като Змията е заляла пространството с вътрешната си светлина, може да се появи и Старецът със своята лампа.
към текста >>
И сега прозвучават най-загадъчните думи в цялата приказка: „Аз зная четвъртата", казва
Змия
та и просъсква нещо в ухото на Стареца, след което той с могъщ глас извиква: „Дошло е времето!
И сега прозвучават най-загадъчните думи в цялата приказка: „Аз зная четвъртата", казва Змията и просъсква нещо в ухото на Стареца, след което той с могъщ глас извиква: „Дошло е времето!
"
към текста >>
Змия
та просъсква нещо в ухото на Стареца, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на загадката.
Съществуват голям брой опити, които се стремят да разрешат загадките на тази приказка./*14/ Още по времето на Шилер и Гьоте мнозина се опитват да я тълкуват по един или друг начин. Забележително е единомислието, което Шилер и Гьоте имат по този въпрос: Ключът към приказката се намира в самата нея! /*15/ Следователно, обяснението на приказката следва да търсим единствено в самата нея, и по-нататък в хода на лекцията ние действително ще се убедим макар и по един твърде своеобразен начин че това е точно така.
Змията просъсква нещо в ухото на Стареца, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на загадката.
После Старецът казва: „Дошло е времето! " Следователно, ние трябва да търсим онова, което в подземния храм Змията доверява на Стареца.
към текста >>
" Следователно, ние трябва да търсим онова, което в подземния храм
Змия
та доверява на Стареца.
Съществуват голям брой опити, които се стремят да разрешат загадките на тази приказка./*14/ Още по времето на Шилер и Гьоте мнозина се опитват да я тълкуват по един или друг начин. Забележително е единомислието, което Шилер и Гьоте имат по този въпрос: Ключът към приказката се намира в самата нея! /*15/ Следователно, обяснението на приказката следва да търсим единствено в самата нея, и по-нататък в хода на лекцията ние действително ще се убедим макар и по един твърде своеобразен начин че това е точно така. Змията просъсква нещо в ухото на Стареца, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на загадката. После Старецът казва: „Дошло е времето!
" Следователно, ние трябва да търсим онова, което в подземния храм Змията доверява на Стареца.
към текста >>
В същото време
Змия
та прави един магически кръг около мъртвите тела на Момъка и канарчето.
В същото време Змията прави един магически кръг около мъртвите тела на Момъка и канарчето.
По този начин и Змията е съвсем сигурна в това безнадеждното положение ще се промени още в следващия миг. И то действително се променя. Сега идва Старецът със своята лампа и така цялата ситуация става друга. Защото Старецът идва тъкмо навреме: Преди още разложението да е обхванало телата на Момъка и на канарчето.
към текста >>
По този начин и
Змия
та е съвсем сигурна в това безнадеждното положение ще се промени още в следващия миг.
В същото време Змията прави един магически кръг около мъртвите тела на Момъка и канарчето.
По този начин и Змията е съвсем сигурна в това безнадеждното положение ще се промени още в следващия миг.
И то действително се променя. Сега идва Старецът със своята лампа и така цялата ситуация става друга. Защото Старецът идва тъкмо навреме: Преди още разложението да е обхванало телата на Момъка и на канарчето.
към текста >>
Старецът ги отвежда в подземния храм, който
Змия
та беше вече проучила.
Старецът ги отвежда в подземния храм, който Змията беше вече проучила.
Той се обръща към Блуждаещите Светлини: Вие също бихте могли да ни помогнете. Когато стигнем до портата на храма, вие трябва да я отворите.
към текста >>
И сега
Змия
та прави с тялото си един голям мост над реката и цялото шествие минава по него.
И сега Змията прави с тялото си един голям мост над реката и цялото шествие минава по него.
Когато всички стигат до отсрещния бряг, ние виждаме, че докосвайки Змията, която е решила да пожертва себе си, Момъкът отново се пробужда за живот. Макар и да вижда всичко, той все още не може да го проумее.
към текста >>
Когато всички стигат до отсрещния бряг, ние виждаме, че докосвайки
Змия
та, която е решила да пожертва себе си, Момъкът отново се пробужда за живот.
И сега Змията прави с тялото си един голям мост над реката и цялото шествие минава по него.
Когато всички стигат до отсрещния бряг, ние виждаме, че докосвайки Змията, която е решила да пожертва себе си, Момъкът отново се пробужда за живот.
Макар и да вижда всичко, той все още не може да го проумее.
към текста >>
Змия
та изведнъж се раздробява на хиляди скъпоценни камъни, които Старецът хвърля в реката и от тях израства един приказен мост.
Змията изведнъж се раздробява на хиляди скъпоценни камъни, които Старецът хвърля в реката и от тях израства един приказен мост.
Шествието, предвождано от Стареца, се отправя към подземния храм. И когато те влизат вътре, ние виждаме, че между пришълците и Царете се завързва една размяна на въпроси и отговори, зад които очевидно са скрити големи загадки. Например: Откъде идвате? От света. Къде отивате?
към текста >>
Ние виждаме коя е силата, скрита в слънчевия часовник, както и във Великана, който отмерва и хармонизира времето; ние виждаме още как от тялото на
Змия
та израства мостът, който прехвърля реката и отвежда в храма.
Особено загадъчна за нас е странната роля, която играе Великанът: сила притежава не той самият, а неговата сянка. Той се клатушка твърде несръчно по моста и Царят е много недоволен. Обаче се оказва, че идването на Великана има своя смисъл. Той застава като прикован в средата на храмовото преддверие и наподобява стрелката на голям слънчев часовник.
Ние виждаме коя е силата, скрита в слънчевия часовник, както и във Великана, който отмерва и хармонизира времето; ние виждаме още как от тялото на Змията израства мостът, който прехвърля реката и отвежда в храма.
После ние виждаме, че по моста се движат в двете посоки не само пешеходци, но и каруци, конници, стада. От приказката научаваме, че свързвайки се с Красивата Лилия, Момъкът отново получава предишната сила, която му беше отнета чрез докосването до Лилия, и че сега той отново може да се приближи до нея, да я прегърне; сега виждаме, колко блажени и щастливи са те двамата.
към текста >>
В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме, как душата непрекъснато взема нещо от света, но и дава от себе си, как в
Змия
та са персонализирани строго определени сили, които са валидни само в земните условия, нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност, за човешкия разум и изобщо за опита, който остава в хоризонталната плоскост, докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата.
Там той казва същото, само че по свой начин. Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата с помощта на някакви абстрактни понятия. За Гьоте душевните загадки бяха прекалено дълбоки и могъщи, за да ги вкарва в тесните рамки на природната необходимост и логиката. Ето защо у Гьоте бликна поривът да персонализира отделните душевни сили именно в образите на своята Приказка. На Шилеровия въпрос Гьоте отговаря с образите от своята Приказка, и ние ще видим, че тя съдържа в себе си цялото богатство на Гьотевата психология.
В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме, как душата непрекъснато взема нещо от света, но и дава от себе си, как в Змията са персонализирани строго определени сили, които са валидни само в земните условия, нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност, за човешкия разум и изобщо за опита, който остава в хоризонталната плоскост, докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата.
Силата на религиозното чувство е представена в образа на Стареца с лампата, а накрая чрез описаните от Гьоте събития ние виждаме как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.
към текста >>
11.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Завчера ние си поставихме задачата внимателно да изследваме Гьотевата Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия, и за тази цел я преразказахме накратко.
Лесно бих могъл да бъда упрекнат, че в една лекция като днешната, се опитвам по един пресилен начин да давам символични и алегорични тълкувания на нещо, което един поет е създал чрез свободната игра на своята фантазия.
Завчера ние си поставихме задачата внимателно да изследваме Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, и за тази цел я преразказахме накратко.
Винаги е възможно при подобни тълкувания на едно произведение, замислено с толкова фантазия, някой да отсече: Да, в образите на тази творба ние трябва да търсим всевъзможни символи и послания! Ето защо още в началото аз бих искал да отбележа, че това, което ще говоря днес, няма нищо общо с теософските твърдения, които често срещаме по повод на всевъзможни символи и алегории, свързани с определени легенди, приказки или други поетични творби. И понеже добре зная, че моите символични тълкувания на едни или други поетични образи често се натъкват на недоверие и съмнение относно тяхната достоверност, аз ясно подчертавам, че това което ще кажа тук, следва да бъде разбирано единствено в следния смисъл.
към текста >>
Днес ние сме изправени пред едно всеобхватно поетическо произведение, създадено с голяма фантазия: Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия.
Днес ние сме изправени пред едно всеобхватно поетическо произведение, създадено с голяма фантазия: Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
И веднага трябва да поставим важния въпрос: Налага ли се изобщо да пристъпваме към това произведение, изхождайки от дадена гледна точка, с намерението да открием идейното, действителното съдържание на подобна поетическа творба?
към текста >>
Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една
змия
, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова.
Какво прави човекът? Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка.
Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова.
Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>
Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия.
Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия.
И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата, които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било, ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят. Още в предишната лекция беше посочено, че застъпеният тук светоглед се опира на това, че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо, установено веднъж завинаги. Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
към текста >>
Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм,
Змия
та проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един Цар.
Как става това ние научаваме в хода на Приказката.
Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм, Змията проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един Цар.
В първия ъгъл стои Златният Цар, във втория стои Сребърният Цар, в третия Бронзовият Цар. В четвъртия ъгъл виждаме фигурата на един Цар, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени. И според Гьоте този четвърти Цар олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си. Или с други думи, той е представител на онези човешки души, които са подчинени на волята, мислите и чувствата, само защото не са ги подчинили на себе си и не са станали техни господари. Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и волевото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята.
към текста >>
Ето, сега пред очите ни застават Блуждаещите Светлини и Зелената
Змия
.
Да, към образите никога не бива да се подхожда по такъв начин, сякаш те означават това или онова. Напротив, при Гьоте нещата стоят така, че когато се свързва с определена душевна сила, у него бликват потоци от чувства и тъкмо чувствата прерастват в този или онзи образ. Така той създава самия процес на Приказката, който е по-важен дори от нейните персонажи.
Ето, сега пред очите ни застават Блуждаещите Светлини и Зелената Змия.
Ние виждаме, че Блуждаещите Светлини идват от отсрещния бряг и показват твърде странно поведение. Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо. Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия? След като го поглъща, Змията започва да излъчва едно вътрешно сияние! Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма никаква стойност, никакво значение.
към текста >>
Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената
Змия
?
Напротив, при Гьоте нещата стоят така, че когато се свързва с определена душевна сила, у него бликват потоци от чувства и тъкмо чувствата прерастват в този или онзи образ. Така той създава самия процес на Приказката, който е по-важен дори от нейните персонажи. Ето, сега пред очите ни застават Блуждаещите Светлини и Зелената Змия. Ние виждаме, че Блуждаещите Светлини идват от отсрещния бряг и показват твърде странно поведение. Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо.
Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия?
След като го поглъща, Змията започва да излъчва едно вътрешно сияние! Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма никаква стойност, никакво значение. Обаче на Блуждаещите Светлини е отредена друга роля. Те знаят, че в решителния час Старецът ще се обърне именно към тях, за да отворят вратите на храма, така че цялата процесия да влезе вътре в него.
към текста >>
След като го поглъща,
Змия
та започва да излъчва едно вътрешно сияние!
Така той създава самия процес на Приказката, който е по-важен дори от нейните персонажи. Ето, сега пред очите ни застават Блуждаещите Светлини и Зелената Змия. Ние виждаме, че Блуждаещите Светлини идват от отсрещния бряг и показват твърде странно поведение. Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо. Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия?
След като го поглъща, Змията започва да излъчва едно вътрешно сияние!
Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма никаква стойност, никакво значение. Обаче на Блуждаещите Светлини е отредена друга роля. Те знаят, че в решителния час Старецът ще се обърне именно към тях, за да отворят вратите на храма, така че цялата процесия да влезе вътре в него.
към текста >>
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената
Змия
вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера.
Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания. Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене. Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>
Защото това, което те имат в себе си, действително може да бъде ползотворно: попадайки в тялото на
Змия
та, златото на Блуждаещите Светлини става причина за това, че всички неща, намиращи се в обкръжението на
Змия
та, започват да светят.
Гьоте посочва както предимствата, така и недостатъците на въпросната душевна способност. Това, което имаме в лицето на Блуждаещите Светлини, представлява именно един душевен елемент. В мига, в който поиска да води самостоятелен живот, този душевен елемент се превръща в нещо вредно. Той насърчава абстрактното, критично мислене, в резултат на което хората научават всичко, обаче не могат да развиват идеите си по- нататък, понеже им липсва продуктивната сила. И Гьоте посочва съвсем ясно до каква степен може да бъде ползотворно това, което е изобразено в Блуждаещите Светлини.
Защото това, което те имат в себе си, действително може да бъде ползотворно: попадайки в тялото на Змията, златото на Блуждаещите Светлини става причина за това, че всички неща, намиращи се в обкръжението на Змията, започват да светят.
към текста >>
Ако човекът не се отнася абстрактно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената
Змия
.
И така, това което живее в Блуждаещите Светлини стига да бъде преработено по друг начин се проявява в човешката душа като нещо извънредно плодотворно.
Ако човекът не се отнася абстрактно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената Змия.
Тогава от студените, абстрактни понятия той извлича не друго, а светлина и мъдрост. И тогава те не го тласкат към вертикалната линия на живота, при която човекът губи всяко отношение, всяка връзка с триизмерния пространствен свят. Блуждаещите Светлини са родственици на Змията, само че те са представители на вертикалната линия. Златните монети падат между скалите, Змията ги поглъща и по този начин тя се изпълва с едно вътрешно сияние; тя започва да свети. Да, ако човекът смогне да се приближи до нещата именно с помощта на такива понятия, тогава той получава мъдростта.
към текста >>
Блуждаещите Светлини са родственици на
Змия
та, само че те са представители на вертикалната линия.
И така, това което живее в Блуждаещите Светлини стига да бъде преработено по друг начин се проявява в човешката душа като нещо извънредно плодотворно. Ако човекът не се отнася абстрактно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената Змия. Тогава от студените, абстрактни понятия той извлича не друго, а светлина и мъдрост. И тогава те не го тласкат към вертикалната линия на живота, при която човекът губи всяко отношение, всяка връзка с триизмерния пространствен свят.
Блуждаещите Светлини са родственици на Змията, само че те са представители на вертикалната линия.
Златните монети падат между скалите, Змията ги поглъща и по този начин тя се изпълва с едно вътрешно сияние; тя започва да свети. Да, ако човекът смогне да се приближи до нещата именно с помощта на такива понятия, тогава той получава мъдростта.
към текста >>
Златните монети падат между скалите,
Змия
та ги поглъща и по този начин тя се изпълва с едно вътрешно сияние; тя започва да свети.
И така, това което живее в Блуждаещите Светлини стига да бъде преработено по друг начин се проявява в човешката душа като нещо извънредно плодотворно. Ако човекът не се отнася абстрактно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената Змия. Тогава от студените, абстрактни понятия той извлича не друго, а светлина и мъдрост. И тогава те не го тласкат към вертикалната линия на живота, при която човекът губи всяко отношение, всяка връзка с триизмерния пространствен свят. Блуждаещите Светлини са родственици на Змията, само че те са представители на вертикалната линия.
Златните монети падат между скалите, Змията ги поглъща и по този начин тя се изпълва с едно вътрешно сияние; тя започва да свети.
Да, ако човекът смогне да се приближи до нещата именно с помощта на такива понятия, тогава той получава мъдростта.
към текста >>
Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както
Змия
та пропълзява в подземните пропасти.
И ако Гьоте не беше прибавил нещо към него, то щеше да си остане едно празно понятие, което умъртвява всичко живо, също както разпиляното от Блуждаещите Светлини злато умъртвява мопса. Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока. После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма.
Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти.
За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
към текста >>
За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него
Змия
та е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока. После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма. Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти.
За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
към текста >>
Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абстрактните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на
Змия
та.
Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абстрактните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на Змията.
Това е вярно в най-строгия и точен смисъл на думата. Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-висшите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение. Този, който е запознат с няколко понятия, обаче не може да ги приложи в живота, прилича на човек, който е научил наизуст една готварска книга, обаче въпреки това не може да сготви нищо. Както златото е едно средство, с чиято помощ нещата започват да светят, така и чрез своите понятия Гьоте осветява всичко около себе си.
към текста >>
От едната страна на реката се намират тези душевни сили, които са представени в образите на Блуждаещите Светлини, Зелената
Змия
и Царете.
От едната страна на реката се намират тези душевни сили, които са представени в образите на Блуждаещите Светлини, Зелената Змия и Царете.
На другия бряг живее Красивата Лилия идеалът на съвършеното познание, идеалът на живота и творчеството. За Лодкаря ние научаваме, че той може да превози пътниците до отсрещния бряг, но не и да ги върне обратно. Нека да приложим всичко това към нашата душа и нейните непрекъснати усилия за постигане на съвършенството.
към текста >>
Единият минава през Зелената
Змия
; ние също можем да минем по него и да намерим царството на Духа.
Несъзнаваните природни сили, които са ни пренесли тук, в царството на духовно-устремения човек, не могат да ни върнат обратно. За тази цел са необходими други сили. И Гьоте добре знае това. Обаче Гьоте иска да ни покаже и още нещо: какви първи стъпки трябва да направи човекът, за да се съедини отново с Красивата Лилия. Има два пътя.
Единият минава през Зелената Змия; ние също можем да минем по него и да намерим царството на Духа.
Другият път минава през сянката на Великана. От Приказката ние знаем, че привечер Великанът, който иначе е съвсем безсилен, протяга ръката си, чиято сянка се спуска върху реката. Да, вторият път минава именно през тази сянка. Следователно, ако някой иска да навлезе в царството на Духа денем, той може да мине по пътя, предлаган от Змията, а който иска да навлезе там привечер, в здрача, той може да мине по сянката на Великана. Това са двата пътя за постигането на един духовен мироглед.
към текста >>
Следователно, ако някой иска да навлезе в царството на Духа денем, той може да мине по пътя, предлаган от
Змия
та, а който иска да навлезе там привечер, в здрача, той може да мине по сянката на Великана.
Има два пътя. Единият минава през Зелената Змия; ние също можем да минем по него и да намерим царството на Духа. Другият път минава през сянката на Великана. От Приказката ние знаем, че привечер Великанът, който иначе е съвсем безсилен, протяга ръката си, чиято сянка се спуска върху реката. Да, вторият път минава именно през тази сянка.
Следователно, ако някой иска да навлезе в царството на Духа денем, той може да мине по пътя, предлаган от Змията, а който иска да навлезе там привечер, в здрача, той може да мине по сянката на Великана.
Това са двата пътя за постигането на един духовен мироглед. И онзи път, който отвежда в духовния свят не благодарение на човешките понятия, на човешките идеи и на ненужното злато, с което си служат софистичните Духове, представени в образа на Блуждаещите Светлини, минава към отвъдния бряг в ясната Слънчева светлина на деня; този път се отличава с това, че изисква търпеливи, безкористни стъпки, които свързват отделните човешки изживявания в едно цяло.
към текста >>
Една такава душевна сила, каквато е представена в образа на
Змия
та, може да долови очертанията на храма само приблизително.
После ние виждаме, че това, което човекът трябва да постигне като по-висша степен от еволюцията на своето познание, е представено в образа на храма. Следователно, „храмът" означава една по-висша еволюционна степен от развитието на човека. В наши дни, иска да каже Гьоте, храмът е нещо скрито и се намира, в тесните пукнатини на Земята.
Една такава душевна сила, каквато е представена в образа на Змията, може да долови очертанията на храма само приблизително.
Благодарение на това, че тя приема в себе си идеали, златото, тя може да освети тези очертания, обаче в общи линии днес храмът може да съществува само като една подземна тайна. Представяйки на външната култура, на външния свят този храм като едно под земно творение, Гьоте загатва, че всъщност тайният „храм" може да бъде намерен от по-будните и напреднали човешки души. Тук Гьоте просто предвижда нашето духовно-научно течение, което днес обхваща все повече хора и се стреми да популяризира богатото съдържание на Духовната наука, на инициацията или принципа на посвещението, което всъщност е и съдържание на храмовите тайни.
към текста >>
" той казва: „Щом като узная четвъртата." Тогава
Змия
та прошепва нещо в ухото на Стареца, след което той казва: „Дошло е времето!
Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае. „Три", отвръща Старецът. На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната? ", той отговаря: „Явната". На въпроса, отправен от Бронзовия Цар: „Искаш ли да я откриеш и на нас?
" той казва: „Щом като узная четвъртата." Тогава Змията прошепва нещо в ухото на Стареца, след което той казва: „Дошло е времето!
"
към текста >>
Разрешението на загадката се съдържа в думите, които
Змия
та прошепва в ухото на Стареца и ние трябва да открием какво е казала
Змия
та в ухото на Стареца.
Разрешението на загадката се съдържа в думите, които Змията прошепва в ухото на Стареца и ние трябва да открием какво е казала Змията в ухото на Стареца.
Бихме се отклонили твърде много, ако трябва подробно да опишем какво означават трите тайни. Ето защо аз искам да се спра само на най-същественото.
към текста >>
Старецът добре знае в какво се състои тя, обаче преди това
Змия
та трябва да му я каже.
Старецът добре знае в какво се състои тя, обаче преди това Змията трябва да му я каже.
Тук ние веднага се досещаме: ако човекът също иска да постигне целта на развитието, както са сторили това другите три царства, тогава с него трябва да се случи нещо особено. Какво точно е станало в дълбините на човешката душа, и какво трябва да стане, ако той действително иска да постигне целта си ето какво прошепва Змията в ухото на Стареца. Тя му казва, че ако иска да напредне в своята еволюция, човекът трябва да развие у себе си нови душевни сили, казва му, че има волята да се жертвува. И тя наистина извършва саможертвата. До този момент Змията е служела за мост само когато тук или там някой отделен човек е пожелавал да премине през реката; сега обаче, разпадайки се, тя трябва да се превърне в един постоянен мост, така че човекът да разполага с постоянна връзка между тукашния и отвъдния свят, между сетивния и духовния свят.
към текста >>
Какво точно е станало в дълбините на човешката душа, и какво трябва да стане, ако той действително иска да постигне целта си ето какво прошепва
Змия
та в ухото на Стареца.
Старецът добре знае в какво се състои тя, обаче преди това Змията трябва да му я каже. Тук ние веднага се досещаме: ако човекът също иска да постигне целта на развитието, както са сторили това другите три царства, тогава с него трябва да се случи нещо особено.
Какво точно е станало в дълбините на човешката душа, и какво трябва да стане, ако той действително иска да постигне целта си ето какво прошепва Змията в ухото на Стареца.
Тя му казва, че ако иска да напредне в своята еволюция, човекът трябва да развие у себе си нови душевни сили, казва му, че има волята да се жертвува. И тя наистина извършва саможертвата. До този момент Змията е служела за мост само когато тук или там някой отделен човек е пожелавал да премине през реката; сега обаче, разпадайки се, тя трябва да се превърне в един постоянен мост, така че човекът да разполага с постоянна връзка между тукашния и отвъдния свят, между сетивния и духовния свят.
към текста >>
До този момент
Змия
та е служела за мост само когато тук или там някой отделен човек е пожелавал да премине през реката; сега обаче, разпадайки се, тя трябва да се превърне в един постоянен мост, така че човекът да разполага с постоянна връзка между тукашния и отвъдния свят, между сетивния и духовния свят.
Старецът добре знае в какво се състои тя, обаче преди това Змията трябва да му я каже. Тук ние веднага се досещаме: ако човекът също иска да постигне целта на развитието, както са сторили това другите три царства, тогава с него трябва да се случи нещо особено. Какво точно е станало в дълбините на човешката душа, и какво трябва да стане, ако той действително иска да постигне целта си ето какво прошепва Змията в ухото на Стареца. Тя му казва, че ако иска да напредне в своята еволюция, човекът трябва да развие у себе си нови душевни сили, казва му, че има волята да се жертвува. И тя наистина извършва саможертвата.
До този момент Змията е служела за мост само когато тук или там някой отделен човек е пожелавал да премине през реката; сега обаче, разпадайки се, тя трябва да се превърне в един постоянен мост, така че човекът да разполага с постоянна връзка между тукашния и отвъдния свят, между сетивния и духовния свят.
към текста >>
Фактът, че
Змия
та има волята за саможертва, следва да бъде разглеждан като условие за разкриването на четвъртата тайна.
Фактът, че Змията има волята за саможертва, следва да бъде разглеждан като условие за разкриването на четвъртата тайна.
В мига, в който старецът чува, че Змията е готова да пожертва себе си, той произнася думите „Дошло е времето! " И това е онази душевна сила, която се придържа главно към външния свят. Да, пътят трябва да започне с това, че тази душевна сила, както и вътрешното познание не бива да се превръщат в самоцел, а да бъдат пожертвувани. Това действително е една тайна, макар че е произнесена като „явна тайна", което означава, че тя може да се открие за всеки, който се стреми към нея.
към текста >>
В мига, в който старецът чува, че
Змия
та е готова да пожертва себе си, той произнася думите „Дошло е времето!
Фактът, че Змията има волята за саможертва, следва да бъде разглеждан като условие за разкриването на четвъртата тайна.
В мига, в който старецът чува, че Змията е готова да пожертва себе си, той произнася думите „Дошло е времето!
" И това е онази душевна сила, която се придържа главно към външния свят. Да, пътят трябва да започне с това, че тази душевна сила, както и вътрешното познание не бива да се превръщат в самоцел, а да бъдат пожертвувани. Това действително е една тайна, макар че е произнесена като „явна тайна", което означава, че тя може да се открие за всеки, който се стреми към нея.
към текста >>
който е наясно с пожертвуването на
Змия
та в себе си.
който е наясно с пожертвуването на Змията в себе си.
Може би тъкмо Якоб Бьоме му е подсказал, че дори, намирайки се все още в своето физическо тяло/*24/, човекът може да пристъпи в онзи свят, в който той иначе преминава след смъртта си: в света на вечността. Якоб Бьоме знаеше и друго: от самия човек зависи дали той ще може да навлезе в духовния свят. Той има следната максима: „Който не умре преди смъртта си, той загива след смъртта си! " Колко забележителни са тези думи! Човекът, който не умира преди смъртта си, или с други думи, който не развива своята вътрешна същност, след смъртта си няма да разпознае и своята духовна, вечна същност.
към текста >>
А по-нататък от Приказката научаваме как чрез саможертвата на
Змия
та настъпва съединяването на двете царства.
А по-нататък от Приказката научаваме как чрез саможертвата на Змията настъпва съединяването на двете царства.
И след като тя, така да се каже, чрез символически процеси минава през същите изпитания, през които минава и човекът в своето езотерично развитие, ние виждаме как трите душевни сили пренасят храма на познанието високо над реката, как той поема нагоре и как всяка душевна сила започва да изпълнява своите собствени задачи. Душевните сили трябва да работят в пълна хармония. Или казано с други думи: Отделната личност сама не може да постигне нищо; ако обаче в подходящия час се стигне до правилното взаимодействие на всички, когато силните и слабите си подадат ръка, тогава душата има своя шанс да се издигне до най- висшето, до съединяването с Красивата Лилия.
към текста >>
12.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА
ЗМИЯ
И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА
към текста >>
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА
ЗМИЯ
И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА
към текста >>
И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия:
Змия
та поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях.
„...И ако потърсим една от най-изящните метаморфози на тази мъдрост, която, както описахме, намира своето място в развитието на Европа, ние ще я открием именно във всичко онова, което живее и действува в могъщите имагинации на Гьоте. Гьоте беше добре запознат с тайната на храма.
И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях.
Естествено, тук златото е представено също и като реален символ. Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена. Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл. Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума."
към текста >>
Прочетете още веднъж Приказката за Зелената
Змия
и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена.
„...И ако потърсим една от най-изящните метаморфози на тази мъдрост, която, както описахме, намира своето място в развитието на Европа, ние ще я открием именно във всичко онова, което живее и действува в могъщите имагинации на Гьоте. Гьоте беше добре запознат с тайната на храма. И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях. Естествено, тук златото е представено също и като реален символ.
Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена.
Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл. Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума."
към текста >>
Впоследствие аз никога не се отклоних от пътя, който ме водеше към разбирането на Гьоте именно чрез тези могъщи имагинации, от които е изградена Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия."
„Беше към края на 80-те години от миналия век, когато в мен ако мога да си позволя този груб израз за пръв път беше „натиснато копчето" и Приказката влезе в живота ми.
Впоследствие аз никога не се отклоних от пътя, който ме водеше към разбирането на Гьоте именно чрез тези могъщи имагинации, от които е изградена Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия."
към текста >>
фактически това, което ставаше с мен тогава, при изучаването на Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия прераства по-късно, след 3x7 години, след 21 години, в моята първа мистерийна драма „Портата на посвещението".
„... и тези две занимания протичаха напълно успоредно.
фактически това, което ставаше с мен тогава, при изучаването на Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия прераства по-късно, след 3x7 години, след 21 години, в моята първа мистерийна драма „Портата на посвещението".
към текста >>
„Това се случи около 1889, когато пред мен за пръв път се очертаха духовните, спиритуални очертания на Гьотевата Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия.
„Това се случи около 1889, когато пред мен за пръв път се очертаха духовните, спиритуални очертания на Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Едва тогава пред мен се очертаха и онези още по-величествени връзки, които не са посочени в самата Приказка."
към текста >>
„След като ми съобщавате, че занапред един символ на фигуриращата в Зелената
Змия
лампа ще осветява моето дело чрез Вашата доброта, изглежда Вие действително правите стъпка от езотеричното към екзотеричното.
„След като ми съобщавате, че занапред един символ на фигуриращата в Зелената Змия лампа ще осветява моето дело чрез Вашата доброта, изглежда Вие действително правите стъпка от езотеричното към екзотеричното.
Само че бих желал нейната озаряваща сила да включва и друг вид светлина, защото от Приказката
към текста >>
[...] Да, аз искам да търся златото доколкото мога; и надявам се да го открия по правилния начин, като
Змия
та, а не като Блуждаещите Светлини."
Вие знаете: Лампата не може да свети в мрака.
[...] Да, аз искам да търся златото доколкото мога; и надявам се да го открия по правилния начин, като Змията, а не като Блуждаещите Светлини."
към текста >>
„Във Ваше отсъствие аз два пъти бях във Виена [...] Второто пътуване до Виена предприех, за да изнеса пред Гьотевото Общество една лекция, свързана със Зелената
Змия
.
„Във Ваше отсъствие аз два пъти бях във Виена [...] Второто пътуване до Виена предприех, за да изнеса пред Гьотевото Общество една лекция, свързана със Зелената Змия.
Както знаете, тази Приказка съдържа най-дълбоките житейски мъдрости, до които е проникнал Гьотевият Дух. Може би Вие бихте били художникът, който ще съумее да превърне в картини някои от чудните събития, на които ставаме свидетели. Една такава задача би трябвало да ощастливи всеки истински художник. Така Вие бихте нарисували нещо, което има своя дълбок духовен смисъл, също както композициите на Рафаело и Леонардо. Според мен тук може да бъде постигнат най-високият връх на изобразителното изкуство.
към текста >>
В тази лекция върху Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия аз се опитах да включа всичко, което има отношение към нея.
В тази лекция върху Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия аз се опитах да включа всичко, което има отношение към нея.
И бих могъл да кажа, че всъщност тя представляваше зародишната клетка на нашето Антропософско Движение./*31/
към текста >>
Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския писател Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..."
Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския писател Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..."
към текста >>
„...и след като накрая Гьоте ясно осъзна това посвещение, той можа да напише онова художествено произведение, което ние познаваме като Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия.
„...и след като накрая Гьоте ясно осъзна това посвещение, той можа да напише онова художествено произведение, което ние познаваме като Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Тя представлява едно от най-дълбоките съчинения в световната литература; и този, който може да я интерпретира правилно, се приближава твърде много до розенкройцерската мъдрост."
към текста >>
„Когато преди години възникна идеята за театралните празници в Мюнхен, аз имах намерението за сценично представяне на всичко онова [...] което се съдържа в Гьотевата Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия.
„Когато преди години възникна идеята за театралните празници в Мюнхен, аз имах намерението за сценично представяне на всичко онова [...] което се съдържа в Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Но това не можа да стане. Нещата трябваше да бъдат представени много по-реално. Така възникна мистерийната драма
към текста >>
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия.
И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
съчинения, започвайки с „Гьотевото откровение в неговия „Фауст" и в Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия.
съчинения, започвайки с „Гьотевото откровение в неговия „Фауст" и в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
към текста >>
И помислете сега от тази гледна точка за най- дълбоките импулси във „Фауст", за това, което Гьоте вложи в Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия, [...]; не се задържайте на повърхността, а се опитайте да проникне те в това, което живееше в Гьотевата душа, и тогава Вие стигате до мисълта: Да, в тази човешка душа живее един съвсем нов Христов Импулс, един съвсем нов импулс, целящ преобразяването на цялото човечество, както навремето това стана чрез Мистерията на Голгота, един стремеж към ново задълбочаване в Мистерията на Голгота.
„Гьоте стои като един достоен представител на Петата следатлантска епоха, която беше за него една епоха на очакването. И понеже той не можеше да остане на езичническата степен, това при Гьоте се прояви по два начина: От една страна той стигна по чисто научен път до своето грандиозно естествознание, дало на света учението за цветовете и морфологията, а от друга страна той трябваше да се издигне високо над своите собствени естественонаучни възгледи, високо над цялото това модерно езичество.
И помислете сега от тази гледна точка за най- дълбоките импулси във „Фауст", за това, което Гьоте вложи в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, [...]; не се задържайте на повърхността, а се опитайте да проникне те в това, което живееше в Гьотевата душа, и тогава Вие стигате до мисълта: Да, в тази човешка душа живее един съвсем нов Христов Импулс, един съвсем нов импулс, целящ преобразяването на цялото човечество, както навремето това стана чрез Мистерията на Голгота, един стремеж към ново задълбочаване в Мистерията на Голгота.
Защото цялата Приказка е пропита с[...] едно настроение на трепетно очакване. Гьотеанизмът, наред с всичко друго, е също и едно трепетно очакване за нов поглед към Мистерията на Голгота."
към текста >>
„Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още като езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената
Змия
и Красивата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...]
„Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още като езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...]
към текста >>
Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос."
Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос."
към текста >>
черпейки от живия духовен свят, се опитваме да обясним едно художествено произведение, каквото е Гьотевата Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия следва да се има предвид, че тук не става дума за коментар, а за вмъкването на една жива субстанция в друга жива субстанция."
„Когато с помощта на антропософското познание, т.е.
черпейки от живия духовен свят, се опитваме да обясним едно художествено произведение, каквото е Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия следва да се има предвид, че тук не става дума за коментар, а за вмъкването на една жива субстанция в друга жива субстанция."
към текста >>
[...] Но пред Гьоте се отваря и една друга врата... каквато имаме в образите от неговата Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия..."
гарантира непосредствено навлизане в реалния духовен свят.
[...] Но пред Гьоте се отваря и една друга врата... каквато имаме в образите от неговата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия..."
към текста >>
13.
06. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПЕРСОНАЖИТЕ ОТ ПРИКАЗКАТА И ДЕЙСТВУВАЩИТЕ ЛИЦА В 'ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО'.
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Змия
та -Другата Мария
Змията -Другата Мария
към текста >>
14.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
По това време за мен голямо значение имаше задълбоченото занимание с Гьотевата „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“, представляваща заключението на неговите „Разговори на немски изселници“.
По това време за мен голямо значение имаше задълбоченото занимание с Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“, представляваща заключението на неговите „Разговори на немски изселници“.
Тази „приказка-загадка“ има много тълкуватели. За мен не беше важно „тълкуването“ на нейното съдържание. Исках просто да го възприема в неговата поетично-художествена форма. Винаги съм изпитвал неприязън към това да съсипвам творческата фантазия с интелектуални обяснения.
към текста >>
Той създава прекрасните образи на реката, разделяща два свята, блуждаещите светлини, търсещи пътя от единия свят към другия,
змия
та, която трябва да се пожертва, за да образува мост между двата свята, „красивата лилия“, която може само да бъде предчувствана от живеещите „отсам“ като живееща в духа „отвъд“ реката, и още много други.
Кореспонденцията между двамата приятели и останалото, което знаем за духовното им общуване, потвърждават, че за Гьоте решението на Шилер е твърде абстрактно, твърде едностранчиво философско.
Той създава прекрасните образи на реката, разделяща два свята, блуждаещите светлини, търсещи пътя от единия свят към другия, змията, която трябва да се пожертва, за да образува мост между двата свята, „красивата лилия“, която може само да бъде предчувствана от живеещите „отсам“ като живееща в духа „отвъд“ реката, и още много други.
На философското решение на Шилер той противопоставя едно приказно-поетично видение. Гьоте чувства, че ако човек се изправи срещу прозрените от Шилер загадки на душата с философски понятия, той обеднява, докато търси истинската си същност. Той желае да се приближи към тази загадка в цялото богатство на душевното преживяване.
към текста >>
15.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Волята да представя публично езотеричното, което живее в мен, ме подбуди на 28 август 1899 г., по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на Гьоте, да пусна в „Списанието“ своята статия за Гьотевата „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ под заглавието „Тайното откровение на Гьоте“.
Волята да представя публично езотеричното, което живее в мен, ме подбуди на 28 август 1899 г., по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на Гьоте, да пусна в „Списанието“ своята статия за Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ под заглавието „Тайното откровение на Гьоте“.
В тази статия нямаше много езотерика. Но не можех да очаквам от моята публика да разбере повече, отколкото ѝ дадох. В душата ми съдържанието на приказката живееше като изцяло езотерично. И изложеното от мен е написано, изхождайки от езотерична настройка.
към текста >>
16.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
311 една лекция за Гьотевия „Фауст“: В „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“, Събр.
311 една лекция за Гьотевия „Фауст“: В „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“, Събр.
съч. 22.
към текста >>
17.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
18.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И в тази намираща себе си
змия
на вечността която може да бъде преобразена чрез
змия
та, която захапва собствената си опашка е втъкана както силата на Светлината, която блести все по-светло и по-светло, когато гледаме към едната страна, така и силата на Тъмнината, която ни се явява все по-тъмна и по-тъмна към другата страна.
Това, което аз обрисувах сега като една отвлеченост пред вашия поглед, във възгледа на Заратустра то стои на основата на това, което той е разбирал под Заруана акарана. Ние поглеждаме по време към едната страна в бъдещето, а към другата страна в миналото; обаче времето се затваря в кръг, само че това затваряне става в безкрайността.
И в тази намираща себе си змия на вечността която може да бъде преобразена чрез змията, която захапва собствената си опашка е втъкана както силата на Светлината, която блести все по-светло и по-светло, когато гледаме към едната страна, така и силата на Тъмнината, която ни се явява все по-тъмна и по-тъмна към другата страна.
И когато самите ние стоим по средата, ние имаме Светлина и Сянка Ормузд и Ариман смесени един в друг. Всичко е втъкано в намиращия себе си, безкраен поток на времето: Заруана акарана.
към текста >>
19.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В удушаването на жреца на Аполон от
змия
та вие виждате символизирано същото нещо.
Троя е състояние, в което царят е под влиянието на древното свещеническо управление. Управлението бива заменено от чисто светския принцип. Тук имате перфектна илюстрация на факта, че онова, което побеждава, е не друго, а светската интелигентност. Посветеният на четвъртата подраса е Одисей, хитроумният, който получава посвещение в хода на своите странствания. Той не е бил Посветен преди това, той става такъв едва в резултат на опитностите, през които преминава.
В удушаването на жреца на Аполон от змията вие виждате символизирано същото нещо.
Змията е чисто земната интелигентност, тя задушава Лаокоон, жреца, представителят на старото троянско свещеничество.
към текста >>
Змия
та е чисто земната интелигентност, тя задушава Лаокоон, жреца, представителят на старото троянско свещеничество.
Управлението бива заменено от чисто светския принцип. Тук имате перфектна илюстрация на факта, че онова, което побеждава, е не друго, а светската интелигентност. Посветеният на четвъртата подраса е Одисей, хитроумният, който получава посвещение в хода на своите странствания. Той не е бил Посветен преди това, той става такъв едва в резултат на опитностите, през които преминава. В удушаването на жреца на Аполон от змията вие виждате символизирано същото нещо.
Змията е чисто земната интелигентност, тя задушава Лаокоон, жреца, представителят на старото троянско свещеничество.
към текста >>
20.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Когато Луцифер, под формата на
змия
, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен.
Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание. Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>
21.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Ето защо
Змия
та в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят".
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Ето защо Змията в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят".
Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>
22.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Следното изпитание се нарича "Подаването на
змия
та от йерофанта".
Следното изпитание се нарича "Подаването на змията от йерофанта".
Това може да се обясни само посредством въздействията, които се получават от него. То е изяснено в сагата за Тантал. С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби. Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони.
към текста >>
Това е, което се нарича "Подаването на
змия
та от йерофанта".
При тази степен окултистът придобива известна сила, чрез която той е в състояние да заблуди дори и висши същества. Той не само трябва да повтаря истини, но и да ги преживее и да реши, дали едно нещо е истинно или фалшиво.
Това е, което се нарича "Подаването на змията от йерофанта".
Това означава на духовното равнище същото, което на физическо равнище представлява начало на формиране на гръбначен стълб. В животинското царство преминаваме през рибите, амфибиите и т.н., докато стигнем до мозъка на гръбначните и човека. /Виж забележките/. Ние имаме също и духовен гръбнак, който определя дали ще развием духовен мозък. Човекът минава през този процес при тази степен на своето развитие.
към текста >>
Предаване на
змия
та от йерофанта – второ посвещение.
Предаване на змията от йерофанта – второ посвещение.
към текста >>
23.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената
змия
и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един жив мост, като
змия
та се препречва върху реката.
Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един жив мост, като змията се препречва върху реката.
Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо.
към текста >>
24.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Това е изразено в
змия
та, символът на знанието, луциферичният принцип.
Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища.
Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип.
Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс. Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец. Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между Петдесятница и Луциферичния принцип. Затова празникът Света Троица е също празник на Прометей и на свободата.
към текста >>
25.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Змия
та е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък.
Огънят, божествената сила, тогава ще възкръсне по нов начин. Нова раса ще замени старата. В древния еврейски език има една мантра, едно слово, за което се казва, че достатъчно силно произнесено, то създава света/*5/. Когато словото бъде достатъчно развито, човекът ще създава духовния човек чрез произнасяне на самото слово. Ние сега схващаме какво е представено чрез Дървото на познанието.
Змията е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък.
Познанието във физическото е това, което произхожда от нервната система. – аз ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе/*6/, – Чрез това се има предвид враждата между семето на физическото, на физическото познание и семето на духа, на духовното познание. Духовното, жената наистина смачква главата на змията, но след като тя е ухапала петата й. Това е, което прониква до петата, до ходилото от центъра на Земята.
към текста >>
Духовното, жената наистина смачква главата на
змия
та, но след като тя е ухапала петата й.
Когато словото бъде достатъчно развито, човекът ще създава духовния човек чрез произнасяне на самото слово. Ние сега схващаме какво е представено чрез Дървото на познанието. Змията е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък. Познанието във физическото е това, което произхожда от нервната система. – аз ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе/*6/, – Чрез това се има предвид враждата между семето на физическото, на физическото познание и семето на духа, на духовното познание.
Духовното, жената наистина смачква главата на змията, но след като тя е ухапала петата й.
Това е, което прониква до петата, до ходилото от центъра на Земята.
към текста >>
26.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената
змия
и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар.
Ако вие искате да разберете съвременната култура и да се задълбочите в нея, ще откриете, че тя се разделя на три области – областта на мъдростта, областта на красотата и областта на силата. Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи. Те са известни като трите опорни колони на човешката култура.
Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар.
Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга. Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава. Свободното масонство обхваща всичко това като отношението на волята към тези три принципа мъдрост, красота и сила.
към текста >>
27.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
4. Приказката за "Зелената
змия
и красивата Лилия" е изображение на алхимичното посвещение, както е установено от Кристиян Розенкройц; това е написано правилно – а не както в ложите по неправилната традиция – като 030 степен /известна в масонския език като 30-та степен/.
4. Приказката за "Зелената змия и красивата Лилия" е изображение на алхимичното посвещение, както е установено от Кристиян Розенкройц; това е написано правилно – а не както в ложите по неправилната традиция – като 030 степен /известна в масонския език като 30-та степен/.
Тази приказка съдържа в символичен език всички тайни на степента на Царския свод, която вероятно е написана 013-та степен и която също така се нарича четвъртата степен.
към текста >>
28.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват
змия
та, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания. В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров.
към текста >>
В допълнение на това може да се каже, че църковният отец Юстин мъченикът, 100-165 г., в първата глава от своята книга "Аналогии" сочи, че източникът на Платоновото учение относно създаването на света по всяка вероятност било разказ за издигането на бронзовата
змия
в пустинята от Мойсей /гл.
В допълнение на това може да се каже, че църковният отец Юстин мъченикът, 100-165 г., в първата глава от своята книга "Аналогии" сочи, че източникът на Платоновото учение относно създаването на света по всяка вероятност било разказ за издигането на бронзовата змия в пустинята от Мойсей /гл.
21, стихове 4-9/.
към текста >>
/*6/ – Гьоте: "Приказка за Зелената
змия
и красивата Лилия".
/*6/ – Гьоте: "Приказка за Зелената змия и красивата Лилия".
Виж също Гьотевата книга "Стандарт на душата", както е илюстрирано във Фауст и в "Приказката за Зелената змия и красивата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г. и "Гьотевите тайни откровения и загадката на Фауст", Р. Щайнер, Дъблишинг Къмпани, Лондон, 1933 г.
към текста >>
Виж също Гьотевата книга "Стандарт на душата", както е илюстрирано във Фауст и в "Приказката за Зелената
змия
и красивата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г.
/*6/ – Гьоте: "Приказка за Зелената змия и красивата Лилия".
Виж също Гьотевата книга "Стандарт на душата", както е илюстрирано във Фауст и в "Приказката за Зелената змия и красивата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г.
и "Гьотевите тайни откровения и загадката на Фауст", Р. Щайнер, Дъблишинг Къмпани, Лондон, 1933 г.
към текста >>
29.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато Луцифер, под формата на
змия
, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен.
Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание. Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>
30.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ето защо
Змия
та в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Ето защо Змията в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”.
Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>
31.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Към всеки от нас в определен момент от развитието – както за Ева символично се разказва за рая19 – се появява
змия
та на познанието и в едно, лежащо далеч назад въплъщение тя казва: Очите ти ще бъдат отворени, ти ще опознаеш доброто и злото във видимия външен свят.
Същинската божествена част на душата ни произхожда от божествена праоснова. Някога за всеки един от нас е имало момент, когато в него изобщо е било събудено гледането от душевното навън в сетивния свят. В прастари времена всички хора са имали смътно, но ясновидско съзнание. От душата са се издигали картини, насочващи към обкръжаващата действителност. Едва по-късно започва сетивното съзнание, както го имаме днес.
Към всеки от нас в определен момент от развитието – както за Ева символично се разказва за рая19 – се появява змията на познанието и в едно, лежащо далеч назад въплъщение тя казва: Очите ти ще бъдат отворени, ти ще опознаеш доброто и злото във видимия външен свят.
Змията винаги е била символ за великите духовни учители. Всеки човек е имал такъв напреднал учител, бил е заедно с такъв учител, който му е казал думите: Някога ти ще опознаеш сетивното обкръжение.
към текста >>
Змия
та винаги е била символ за великите духовни учители.
Някога за всеки един от нас е имало момент, когато в него изобщо е било събудено гледането от душевното навън в сетивния свят. В прастари времена всички хора са имали смътно, но ясновидско съзнание. От душата са се издигали картини, насочващи към обкръжаващата действителност. Едва по-късно започва сетивното съзнание, както го имаме днес. Към всеки от нас в определен момент от развитието – както за Ева символично се разказва за рая19 – се появява змията на познанието и в едно, лежащо далеч назад въплъщение тя казва: Очите ти ще бъдат отворени, ти ще опознаеш доброто и злото във видимия външен свят.
Змията винаги е била символ за великите духовни учители.
Всеки човек е имал такъв напреднал учител, бил е заедно с такъв учител, който му е казал думите: Някога ти ще опознаеш сетивното обкръжение.
към текста >>
32.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Вземете един древен астрален символ – жезъла на Хермес, обвит със
змия
та.
Писмените знаци на физическото поле са много по-произволни, но първоначално те са били копия на астралния символен език.
Вземете един древен астрален символ – жезъла на Хермес, обвит със змията.
към текста >>
33.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
34.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Змия
се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка.
Още нещо се узнава. Узнава се, че той се е развил до онези висини на религиозната хармония, които донасят на душата мира и хармонията. Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася мир между гълъбите. Казва ни се още нещо.
Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка.
Тринадесеттият, сам още дете, убива змията. В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност. Змията е символ за нисшата астрална същност. Сестрата е собственото етерно тяло, около което се увива астралното тяло. Той убива змията, увиваща се около сестрата.
към текста >>
Тринадесеттият, сам още дете, убива
змия
та.
Още нещо се узнава. Узнава се, че той се е развил до онези висини на религиозната хармония, които донасят на душата мира и хармонията. Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася мир между гълъбите. Казва ни се още нещо. Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка.
Тринадесеттият, сам още дете, убива змията.
В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност. Змията е символ за нисшата астрална същност. Сестрата е собственото етерно тяло, около което се увива астралното тяло. Той убива змията, увиваща се около сестрата.
към текста >>
В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива
змия
та, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност.
Узнава се, че той се е развил до онези висини на религиозната хармония, които донасят на душата мира и хармонията. Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася мир между гълъбите. Казва ни се още нещо. Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка. Тринадесеттият, сам още дете, убива змията.
В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност.
Змията е символ за нисшата астрална същност. Сестрата е собственото етерно тяло, около което се увива астралното тяло. Той убива змията, увиваща се около сестрата.
към текста >>
Змия
та е символ за нисшата астрална същност.
Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася мир между гълъбите. Казва ни се още нещо. Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка. Тринадесеттият, сам още дете, убива змията. В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност.
Змията е символ за нисшата астрална същност.
Сестрата е собственото етерно тяло, около което се увива астралното тяло. Той убива змията, увиваща се около сестрата.
към текста >>
Той убива
змия
та, увиваща се около сестрата.
Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка. Тринадесеттият, сам още дете, убива змията. В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност. Змията е символ за нисшата астрална същност. Сестрата е собственото етерно тяло, около което се увива астралното тяло.
Той убива змията, увиваща се около сестрата.
към текста >>
как кат’ дете
змия
та победил бе,
как кат’ дете змията победил бе,
към текста >>
35.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
36.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но в последствие инициацията продължила развитието си, и Гьоте, все повече осъзнавайки я, съумял накрая да създаде тази забележителна поема в проза, която ние знаем като Приказката за зелената
змия
и красивата Лилия.
Но в последствие инициацията продължила развитието си, и Гьоте, все повече осъзнавайки я, съумял накрая да създаде тази забележителна поема в проза, която ние знаем като Приказката за зелената змия и красивата Лилия.
Това произведение е едно от най-дълбоките в световната литература. Който може да го изтълкува правилно, знае много за розенкройцерската мъдрост.
към текста >>
37.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф,
змия
та Мидгард, Хел.
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел.
Общия единен език на атлантците. Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия език от Асен води до война. Образуването на сменящите се състояния на сън и будност и възникването на болестите. Минало и бъдещо развитие на сетивните органи. Пророчествата в германския мит за залеза на боговете.
към текста >>
Символите на
змия
та като земно същество, на рибата като водно същество, на пеперудата като въздушно същество и на пчелата като топлинно същество
Готиката като творение на посветените, нейното противопоставяне на формения свят, заобикалящ модерните хора. Преобразуването на атлантците в след атлантски хора и мерките на Архе Ноа.
Символите на змията като земно същество, на рибата като водно същество, на пеперудата като въздушно същество и на пчелата като топлинно същество
към текста >>
38.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но има една
змия
, която непрестанно гризе корена, който идва от този извор, името и е Нидхьорг.
Древният друидски мъдрец трябваше да говори така, че да казва на хората: Така се виждат тези неща. Хората бяха съхранили астралното ясновидство, и той можеше да им опише какво вижда на астрален план. Затова той поучаваше: Това, което възникна в човека и днес живее в него азовата личност произлиза от три извора. Азът, който съществуваше и преди, но сега вече е достигнал до съзнанието, произхожда от Нифлхайм.
Но има една змия, която непрестанно гризе корена, който идва от този извор, името и е Нидхьорг.
Гризящата змия действително може да бъде наблюдавана по ясновидски път. Изстъпленията на половия принцип, който не се държи в подчинение, гризат този корен на човека.
към текста >>
Гризящата
змия
действително може да бъде наблюдавана по ясновидски път.
Древният друидски мъдрец трябваше да говори така, че да казва на хората: Така се виждат тези неща. Хората бяха съхранили астралното ясновидство, и той можеше да им опише какво вижда на астрален план. Затова той поучаваше: Това, което възникна в човека и днес живее в него азовата личност произлиза от три извора. Азът, който съществуваше и преди, но сега вече е достигнал до съзнанието, произхожда от Нифлхайм. Но има една змия, която непрестанно гризе корена, който идва от този извор, името и е Нидхьорг.
Гризящата змия действително може да бъде наблюдавана по ясновидски път.
Изстъпленията на половия принцип, който не се държи в подчинение, гризат този корен на човека.
към текста >>
39.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф,
змия
та Мидгард и Хел, богинята на подземния свят.
Така че бихме могли да кажем, че този Локи, който развива такава нетърпимост към останалите божества, принадлежи към един по-древен род духовни същества, които за известно време е трябвало да отстъпят ръководството на други, към които спадат Вотан, Тир и Тор. Затова той им е обявил съперничество и живее във война с Азите, с онези божества, които са взели властта, когато атлантските хора преминаха от по-ранното състояние в това на следатлантическите хора. В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход.
Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят.
Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните. Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма.
към текста >>
Змия
та Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните.
Затова той им е обявил съперничество и живее във война с Азите, с онези божества, които са взели властта, когато атлантските хора преминаха от по-ранното състояние в това на следатлантическите хора. В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание.
Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните.
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка.
към текста >>
Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис,
змия
та Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат.
Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете. Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край.
Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат.
От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>
Във водите, които се вълнуваха около континентите и ги докосваха, древните предци на средновековното европейско население виждаха
змия
та Мидгарт.
Хората разбираха всички тези звуци, за тях всичко беше говора на духовните същества, а сега той беше сякаш потънал в морето, в реките. Това беше духовен свят различен от този на Азите, това беше свят, който все още съдържаше последните остатъци от човешкия произход от духовното. Всичко, което изпълваше въздуха потъна в морето. Мъдростта беше потънала в морето. Това е един действителен факт.
Във водите, които се вълнуваха около континентите и ги докосваха, древните предци на средновековното европейско население виждаха змията Мидгарт.
Тя съхраняваше потъналата древна мъдрост, която преди това беше притежание на хората, и която те вече не можеха да притежават. Силата на ясновидството трябваше да изчезне от хора та. Боговете никога нямаше да могат да управляват отвън, докато самите хора бяха ясновиждащи. Змията Мидгарт, една от дъщерите на огнените сили, трябваше да бъде потопена в морето.
към текста >>
Змия
та Мидгарт, една от дъщерите на огнените сили, трябваше да бъде потопена в морето.
Това е един действителен факт. Във водите, които се вълнуваха около континентите и ги докосваха, древните предци на средновековното европейско население виждаха змията Мидгарт. Тя съхраняваше потъналата древна мъдрост, която преди това беше притежание на хората, и която те вече не можеха да притежават. Силата на ясновидството трябваше да изчезне от хора та. Боговете никога нямаше да могат да управляват отвън, докато самите хора бяха ясновиждащи.
Змията Мидгарт, една от дъщерите на огнените сили, трябваше да бъде потопена в морето.
към текста >>
Той беше дарил хората, с последното им ясновиждане:
змия
та Мидгарт, която сега беше вързана.
Последният наследник на тези огнени сили беше Локи. Локи беше враг на боговете.
Той беше дарил хората, с последното им ясновиждане: змията Мидгарт, която сега беше вързана.
Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха. Кое се беше развило постепенно, когато хората преминаха от ясновидството към разума? Говорът! Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида.
към текста >>
40.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В първата глава на Библията, в Сътворението, намираме един друг символ: този на
змия
та.
В първата глава на Библията, в Сътворението, намираме един друг символ: този на змията.
В романските катакомби често ще се натъкнем на символа риба. До нас е достигнало, че тази риба, която се завръща от ново и отново като отражение на християнството или на самия Христос. Ако някой би помислил върху тези символи, то той сигурно би стигнал до много по-духовити изводи, но това ще е само спекулация. Ние ще се занимаваме единствено с действителността. Тези изображения също произхождат от духовните светове.
към текста >>
Ако ме последвате за няколко минути в историята на развитието на човечеството, ще видите какви истини се съдържат в символите на
змия
та и на рибата.
В романските катакомби често ще се натъкнем на символа риба. До нас е достигнало, че тази риба, която се завръща от ново и отново като отражение на християнството или на самия Христос. Ако някой би помислил върху тези символи, то той сигурно би стигнал до много по-духовити изводи, но това ще е само спекулация. Ние ще се занимаваме единствено с действителността. Тези изображения също произхождат от духовните светове.
Ако ме последвате за няколко минути в историята на развитието на човечеството, ще видите какви истини се съдържат в символите на змията и на рибата.
към текста >>
Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над
змия
та?
Ако Луната беше поела сама по пътя си, тя нямаше да може да почерпи нови сили от повторното съединение със Слънцето, тогава най-висшето същество, което тя щеше да е в състояние да роди, щеше да е нещо като днешните змии. Слънчевите същества пък ако бяха останали сами щяха да достигнат най-много до формата на рибата. Тялото на рибата е външният израз на същества, които се намират много по-високо от човека. Груповата душа на рибите в действителност и днес е много висша. Външната форма обаче е нещо съвсем различно от душата.
Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над змията?
Тази сила им е дошла от съществата на Слънцето. А чистотата на онези висши същества на Слънцето се изразява материално в образа на рибата, тъй като той е най-висшия материален образ, който може да бъде достигнат от съществата на Старото Слънце.
към текста >>
За окултиста
змия
та е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от Старото Слънце.
За окултиста змията е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от Старото Слънце.
Нашата земя с твърдите си субстанции е символизирала в змията най-дълбоката си същност, същността на земята. Това, което се е отделило като водна субстанция, се представя символизирано от рибата. На окултиста рибата се струва като нещо родено от водата. А кое е родено от въздуха, кое е родено от огъня? Това са области, в които нещата трудно се проследяват.
към текста >>
Нашата земя с твърдите си субстанции е символизирала в
змия
та най-дълбоката си същност, същността на земята.
За окултиста змията е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от Старото Слънце.
Нашата земя с твърдите си субстанции е символизирала в змията най-дълбоката си същност, същността на земята.
Това, което се е отделило като водна субстанция, се представя символизирано от рибата. На окултиста рибата се струва като нещо родено от водата. А кое е родено от въздуха, кое е родено от огъня? Това са области, в които нещата трудно се проследяват. Поне някои загатвания трябва да бъдат дадени тук.
към текста >>
Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както
змия
та се обозначава като земно същество, а рибата като водно.
Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния. Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи.
Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно.
Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно.
към текста >>
Затова окултизмът обозначава пчелата като родена от топлината, като топлинно същество, така, както определя пеперудата като родена от въздуха, като въздушно същество, рибата като водно същество и
змия
та като земно същество.
Топлината! Топлината на кръвта. Това, което тогава беше разпределено в целия Сатурн топлината се отдели и днес представлява топлата кръв на хората и животните. Ако изследвате температурата в пчелния кошер, вие ще откриете приблизително същата температура, която има и човешката кръв. Това означава, че целият пчелен кошер развива температура, която отговаря на тази на кръвта на човека, и която се съотнася към същото стъпало на развитие като човешката кръв.
Затова окултизмът обозначава пчелата като родена от топлината, като топлинно същество, така, както определя пеперудата като родена от въздуха, като въздушно същество, рибата като водно същество и змията като земно същество.
към текста >>
41.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
То се изчиства все повече и повече видяхме до какви висини достига, но все пак изхожда от ниски нагони, чиито символ е
змия
та.
Физическото тяло, изкристализирало от пространството, е най-нисшият. Духовното, най-висшето, е противоположността, то е представено чрез контра измеренията. В развитието те се оформиха най-напред в едно същество, което може да бъде представено най-добре, когато се събере в света на всички страсти, желания, инстинкти. Това същество е най-напред това. След това то ще се превърне в друго.
То се изчиства все повече и повече видяхме до какви висини достига, но все пак изхожда от ниски нагони, чиито символ е змията.
Този процес се символизира от събирането на контра измеренията в две змии, които се намират една срещу друга.
към текста >>
Чистейки се,човечеството се изкачва до това, което се нарича "спирала на световете" очистеното тяло на
змия
та, тази спирала на световете има дълбоко значение.
Чистейки се,човечеството се изкачва до това, което се нарича "спирала на световете" очистеното тяло на змията, тази спирала на световете има дълбоко значение.
Представа за нея можете да получите от следния пример: модерната астрономия се опира на две Коперникови изречения, една трета тя е оставила незабелязана. Той е казал, че слънцето също се движи. Слънцето се измества, и то очертавайки спирала, така че земята се движи с него по една сложна орбита. Същото се отнася и за луната, която се движи редом със земята. Тези движения са много по-сложни отколкото това се допуска в елементарната астрономия.
към текста >>
42.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а
змия
та (4 Мойсей 21, 8-9).
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело.
Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9).
Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим:
към текста >>
„ И както Мойсей издигна
змия
та в пустинята,
„ И както Мойсей издигна змията в пустинята,
към текста >>
43.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Така ние имаме една форма, представена от Стария Завет много добре като съблазняващата
змия
, която също е едно земноводно същество.
А другата част на човека, която беше поданик на светлината, е представяна като едно същество, което не може да слезе долу, което води борба с низшата природа, като например Архангел Михаил, умъртвяващ Дракона, или борещия се със змея св. Георги и т.н. Също и в лицето на Зигфрид, побеждаващ змея, ние имаме - впрочем доста видоизменен - образа на това, което тогава съществуваше като двуделно състояние на човешката природа. В горната част на Земята, следователно също и в горната част на физическия човек проникваше топлината и образуваше там нещо като един огнен дракон. Обаче над него се издигаше етерното тяло, което носеше в себе си силата на Слънцето.
Така ние имаме една форма, представена от Стария Завет много добре като съблазняващата змия, която също е едно земноводно същество.
към текста >>
44.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това е, което Библията нарича
Змия
та; което се нарича Дракон или Змей.
Както знаем, Земята беше една течна, водна Земя и по времето преди отделянето на Луната водните форми показваха низходящи степени на развитие. Когато Луната се отдели, човекът - по отношение на своята низша природа - се намираше приблизително на степента на един голям саламандър.
Това е, което Библията нарича Змията; което се нарича Дракон или Змей.
Докато Луната се отделяше от Земята, в долната част на човешката форма все повече и повече се развиха признаци от животинското царство. А когато Луната се отдели напълно, долната част на човека представляваше една животинска, грозна форма, докато в горната част бяха последните останки от една светлинна форма, в която отвън се вливаха силите на Слънцето. За човеците оставаше това, че светлинните Същества продължаваха да действуват в тях. Човекът, чиято особена светлинна форма се извисяваше над течната Земя се придвижваше, плувайки в първичното море. Какво представляваше тази светлинна форма?
към текста >>
45.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба,
змия
та и т.н.
Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите.
Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н.
Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло. Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
към текста >>
Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната
змия
.
А сега нека да погледнем още по-напред в еволюцията на човечеството. Човекът прие в себе си най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, неговата физическа форма беше възможно най-грозна.
Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия.
Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството. Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото. Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано. Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор. Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към
змия
та, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано.
А сега нека да погледнем още по-напред в еволюцията на човечеството. Човекът прие в себе си най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, неговата физическа форма беше възможно най-грозна. Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия. Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството. Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото.
Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано.
Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор. Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към
змия
та, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор.
Човекът прие в себе си най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, неговата физическа форма беше възможно най-грозна. Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия. Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството. Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото. Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано.
Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор.
Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>
46.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Фараонът приемаше в себе си една такава сила и пред външния свят тя се олицетворяваше в
змия
та Уреус.
Посвещението няма нищо общо с натрупването на знание. Обаче да може някой да се пожертвува както фараонът, това е свързано с посвещението. Защото това, което той жертвуваше от себе си, то можеше да бъде запълнено с части от Душата на народа. Тъкмо тази част, от която фараонът се лишаваше, която той жертвуваше, тъкмо тя му даваше сила и власт. Защото оправданата сила, оправданата власт възниква не поради това, че някой издига своята собствена личност като такава, оправданата власт възниква поради това, че човекът приема в себе си нещо, което надхвърля границите на личността: една по-висша духовна сила!
Фараонът приемаше в себе си една такава сила и пред външния свят тя се олицетворяваше в змията Уреус.
към текста >>
47.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез
змия
та.
действуваха във вътрешността на неговата душа, тогава би настъпило по-късно това, което настъпи по-рано. Тези лунни Богове направили душата на човека да узрее бавно, докато би станало възможно едно съответно развитие на Аза. Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове. Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е. тези същества се присъединиха в луциферическото царство.
И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията.
Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно.
към текста >>
48.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на
змия
та" и се позовавате на „мъдростта на
змия
та", кой ви доведе до тук?
Да, сега намирайки се в своята Нирманакайя Буда просто заливаше с лъчите си Натановото дете Исус и всъщност продължаваше своята проповед, произнасяйки думите чрез устата на Йоан Кръстител. Това, което устата на Йоан говореше, се дължеше на Буда и неговата инспирация. И често пъти, когато Йоан казва нещо, то ни звучи като продължение от проповедите на Буда.
Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук?
И само така ли вярвате, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света. Защото на мястото на камъка, където стоите, може да бъде пробуден един истински човек. Наистина, Бог може да пробуди чада на Авраам дори и от камъните." (Лука 3, 7-8). А после, продължавайки проповедта на Буда, казва: „Който има две дрехи, нека да ги раздели с онзи, който няма" /Лука 3, 11/. Хората идват и питат: „Учителю, какво трябва да сторим?
към текста >>
49.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Децата на
змия
та и образът на Агнеца.
Призванието на древноеврейския народ. Сливането на различните духовни течения на древността в Исус от Назарет. Отстъпването на древното ясновидство и значението на кръвното родство пред новото, което идва: осъществяването на Аза, на Царството Небесно. Подготовката за това от назореите. Йоановото кръщаване.
Децата на змията и образът на Агнеца.
Йоан Кръстител като изпълнител на новото време, в което духовният свят свети в душата на човека чрез явленията от външния свят.
към текста >>
50.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това се обозначавало като виждане на етерната природа на душата под формата на
змия
.
Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде като древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове. То било образ в етерното тяло и скулптор на физическото тяло. Именно при тези, които били развити повече от нормалното човечество, при това кръщение би се оказало, че цялото им знание се основавало на древното вдъхновение.
Това се обозначавало като виждане на етерната природа на душата под формата на змия.
Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората. Това, което формирало физическото тяло, било създание на змията.
към текста >>
Тези, които преживявали това, ги наричали деца на
змия
та, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората.
Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде като древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове. То било образ в етерното тяло и скулптор на физическото тяло. Именно при тези, които били развити повече от нормалното човечество, при това кръщение би се оказало, че цялото им знание се основавало на древното вдъхновение. Това се обозначавало като виждане на етерната природа на душата под формата на змия.
Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората.
Това, което формирало физическото тяло, било създание на змията.
към текста >>
Това, което формирало физическото тяло, било създание на
змия
та.
Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде като древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове. То било образ в етерното тяло и скулптор на физическото тяло. Именно при тези, които били развити повече от нормалното човечество, при това кръщение би се оказало, че цялото им знание се основавало на древното вдъхновение. Това се обозначавало като виждане на етерната природа на душата под формата на змия. Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората.
Това, което формирало физическото тяло, било създание на змията.
към текста >>
Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на
змия
, а в образа на Агнец.
Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, оплоден от външния свят, притежава огромни сили.
Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец.
Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят. Това видение на Агнеца при Йоановото кръщение било преживяване на тези, които действително са можели да разберат, какво е означавало тогава Йоановото кръщение. Те са били тези, които са можели да си кажат, че човек трябва да стане съвсем друго, ново същество. Малцината, преживели това при Йоановото кръщение, са могли да кажат: настъпи велико, огромно събитие и човекът стана друг; сега азът доби господство на Земята! Хората, който Йоан кръстил, били подготвени да разбират знаменията на времето, да разбират, че е настъпило толкова велико събитие.
към текста >>
Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а
змия
та, ехидната.
От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара. Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък. Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона. Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай. Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си.
Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната.
към текста >>
По такъв начин това, което иначе би било само битка на Кръстителя, се превръща в прекрасен призив, насочен към фарисеите и садукеите, когато той им крещи: рожби ехиднини, вгледайте се внимателно, какво действително виждате в кръщението, а именно – не
змия
, а Агнец.
По такъв начин това, което иначе би било само битка на Кръстителя, се превръща в прекрасен призив, насочен към фарисеите и садукеите, когато той им крещи: рожби ехиднини, вгледайте се внимателно, какво действително виждате в кръщението, а именно – не змия, а Агнец.
По-нататък им казва, че не бива да си въобразяват, че техен баща е Авраам, защото при тях това би било празна дума; те се позовават на това, което е дошло от камъка на Синай, но е изгубило своето значение. Сега от света се приближава нещо, сякаш новородено и аз ви посочвам този Аз, – казва Кръстителят: аз ви показвам, как от юдаизма израства това, което действително се е износвало в продължение на поколения, и вече няма да се позовавате на единственият камък на Синай, а на това, което пребивава навсякъде около нас. Децата Божии могат да се появяват чрез духовното, което прозира зад сетивното. От тези камъни словото Божие може да въздигне деца на Авраам! Вие съвсем не разбирате какво означава „Отец ни Авраам“.
към текста >>
51.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В духовната наука този процес винаги е бил наричан "кръг" и първоначално бе изразяван със символа на
змия
та, захапала собствената си опашка.
Така по време на своето Посвещение ученикът преминаваше през един кръг, водещ от неговия последен земен живот до настоящия му земен живот. Той се обединяваше в един акт на духовно виждане с онова, което е станал в своята предишна инкарнация.
В духовната наука този процес винаги е бил наричан "кръг" и първоначално бе изразяван със символа на змията, захапала собствената си опашка.
Същият този символ се използваше във връзка с много събития, сред тях и за току-що описаната опитност, опитността преминавана от онзи, посвещаван в Мистериите на Озирис и Изис.
към текста >>
52.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „
змия
та", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „болка".
Днес аз нагледно описах, как „добрите Същества" са тези, които осъждат човека на болка, защото те се борят срещу Луцифер. Сега се опитайте да свържете този факт с преданията на Стария Завет.
Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „змията", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „болка".
Да, сега идва Съществото, чийто противник е Луцифер и заявява, че отсега нататък болката ще бъде неразделна част от човечеството. Точно това прави Яхве или Йехова, когато казва: „В болка ще раждаш чедата си! "
към текста >>
53.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Вземете например старозаветния разказ за
змия
та, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили. И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние.
Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер.
Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт.
към текста >>
Това е
змия
та Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло.
Външните факти могат да изглеждат напълно еднакви и все пак вътрешните причини да са съвършено различни. Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично действие? Тя разказва, че Локи има трима потомци. Първият е този, който поражда егоизма.
Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло.
Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи. При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят. Накратко, това са неправилните, неверните представи. Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят. Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис.
към текста >>
Ето как по един превъзходен начин, в образите на Хел, вълка Фернис и
змия
та
Сега ние стигаме до влиянието на Локи върху физическото тяло. Там, както казах, той поражда болестта и смъртта. Следователно става дума за третият потомък, който поражда болестта и смъртта, за Хел.
Ето как по един превъзходен начин, в образите на Хел, вълка Фернис и змията
към текста >>
Влиянието на Локи се разпростира върху хората чрез посредничеството на
змия
та Мидгард, вълка Фернис и Хел.
При това винаги следва да сме наясно, че нещата, които ясновидецът вижда, не са някакви алегории или символи, а истински Същества. Да, той вижда именно Същества. Обаче северно-германският човек познаваше не само своя Локи, не само Луцифер, но също и Ариман, чието влияние идваше по други пътища и той дори знаеше, че атаките от страна на Ариман са последица от тези на Локи. Пренесете се за миг в онези времена, когато човекът обхващаше света не със сегашното, предметно съзнание, а с тогавашното си ясновидство и Вие ще установите, че въпросният мит е извлечен именно от него. Какво казва митът?
Влиянието на Локи се разпростира върху хората чрез посредничеството на змията Мидгард, вълка Фернис и Хел.
И поради нарастващото луциферическо влияние човешкият ясен и преизпълнен със светлина поглед в духовния свят постепенно се помрачи. Развивайки предметното съзнание, тогавашният човек редуваше виждането в духовния свят с живота във физическия свят, също както става редуването между будността и съня. Когато отправяше поглед в духовния свят, той виждаше своята космическа родина.
към текста >>
54.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от
змия
та Митгард.
Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи. Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез старото ясновидство. Някога Тор даде на хората Аза.
Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард.
Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната борба с влиянията, които идват от змията Митгард. И северната митология, ни показва това в лицето на Тор, който се бори със змията Мидгард. Те поддържат равновесието, което означава, че взаимно се умъртвяват. Один се бори и срещу вълка Фернис, при което те се унищожават взаимно. А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили.
към текста >>
Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната борба с влиянията, които идват от
змия
та Митгард.
Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи. Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез старото ясновидство. Някога Тор даде на хората Аза. Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард.
Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната борба с влиянията, които идват от змията Митгард.
И северната митология, ни показва това в лицето на Тор, който се бори със змията Мидгард. Те поддържат равновесието, което означава, че взаимно се умъртвяват. Один се бори и срещу вълка Фернис, при което те се унищожават взаимно. А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили. Фрайр е победен от Зуртур; Зуртур изниква от Земята и със своя огнен меч побеждава Фрайр.
към текста >>
И северната митология, ни показва това в лицето на Тор, който се бори със
змия
та Мидгард.
Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи. Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез старото ясновидство. Някога Тор даде на хората Аза. Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард. Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната борба с влиянията, които идват от змията Митгард.
И северната митология, ни показва това в лицето на Тор, който се бори със змията Мидгард.
Те поддържат равновесието, което означава, че взаимно се умъртвяват. Один се бори и срещу вълка Фернис, при което те се унищожават взаимно. А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили. Фрайр е победен от Зуртур; Зуртур изниква от Земята и със своя огнен меч побеждава Фрайр.
към текста >>
55.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
*15. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на
Змия
та.
*15. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича Луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
Те захвърлят
змия
та Мидгард във водата = след като мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва.
*18. В германската митология Азите са Богове от Следатлантската епоха.
Те захвърлят змията Мидгард във водата = след като мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва.
към текста >>
56.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез
змия
та, чрез Луцифер.
Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията. Вижте само в моята книга "Тайната наука", как там всичко се държи настрана, което лесно би могло да се породи, ако би се взело за основа нещо от описанията на Генезиса. Бих могъл да кажа: В описанието дадено в моята книга аз се предпазих от всичко това, то не бе вмъкнато в "Тайната наука". Аз поставих там като основа само изследванията от гледището на Духовната наука. Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна.
Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер.
Ние откриваме после този паралелизъм допълнително. Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред. И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност. Така и в тази област, когато знаем правилно да разберем думите, имаме пълна съгласуваност между духовно-научното изследване и Библията.
към текста >>
57.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на
змия
та.
Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки. Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар.
Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията.
Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
към текста >>
58.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Змия
отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро. Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни. И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат.
Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду.
Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
към текста >>
59.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Виждаме например, ако вземем за сравнение
змия
та, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение. Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността.
При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно. Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация. Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при
змия
та продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение. Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме. Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността. При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно.
Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация.
Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
60.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тези неща често пъти приличат на
змия
та, която сама захапва опашката си.
От особено значение е по-нататък качеството, което наричаме твърдоглавие, едно чувство, което упорито се придържа към това или онова. Нездравите чувства също пораждат твърдоглавие.
Тези неща често пъти приличат на змията, която сама захапва опашката си.
Всичко казано по-горе може да породи също и твърдоглавието. Даже хора, които минават много невнимателно през живота, могат да бъдат твърдоглави. Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието. Ние намираме това твърдоглавие именно при лица със слаба воля. Напротив, когато полагаме усилия, за да не развием твърдоглавието, именно тогава ще забележим, че винаги сме подобрили чувствата и сме укрепили волята.
към текста >>
61.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както
змия
та, след като излезе от кожата си, може да я гледа отвън, докато до този момент я приема като част от самата нея, така и ние намирайки се едва в първата степен на посвещението успяваме да се усетим свободни от нашето физическо тяло, и по този начин да го опознаем истински.
Когато тръгваме от тази изходна точка, ние стигаме дотам, че разхлабваме връзката между физическото тяло и етерното тяло, и постигаме един вид познание, което е съвсем различно от обикновеното. От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло. Ето какво постигаме по този начин. Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите въздействия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него. Ние виждаме същинските въздействия на физическото тяло върху човешкото същество едва тогава, когато в известен смисъл сме излезли извън него.
Както змията, след като излезе от кожата си, може да я гледа отвън, докато до този момент я приема като част от самата нея, така и ние намирайки се едва в първата степен на посвещението успяваме да се усетим свободни от нашето физическо тяло, и по този начин да го опознаем истински.
В този момент у нас възникват съвсем особени чувства, които първоначално ще опишем по следния начин.
към текста >>
62.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо ние трябва да се върнем назад до древната Лемурийска епоха*24, до онази епоха, когато човешките индивидуалности, слизайки от божествените висини, за пръв път се въплътиха в земни тела; назад до онова събитие, което Старият Завет описва като „съблазняването чрез
змия
та“.
Това, което става тук, има връзка с онези далечни събития, които са се разиграли още преди нашият жизнен поток, нашият човешки жизнен поток да е бил свързан с каквото и да е физическо човешко тяло.
Ето защо ние трябва да се върнем назад до древната Лемурийска епоха*24, до онази епоха, когато човешките индивидуалности, слизайки от божествените висини, за пръв път се въплътиха в земни тела; назад до онова събитие, което Старият Завет описва като „съблазняването чрез змията“.
Това събитие е от изключително естествено. От последиците му пострадаха всички човешки индивидуалности, доколкото те започнаха да навлизат от едно прераждане в друго. Защото ако това събитие не се беше случило, тогава цялото развитие на земното човечество щеше да изглежда съвсем различно, и хората щяха да преминават през своите инкарнации в едно много по-съвършено състояние. Обаче в резултат на въпросното събитие те се оказаха много по-дълбоко вплетени в материята, и това е алегорично представено в грехопадението. Но тъкмо чрез грехопадението човекът е пробуден за своята сегашна индивидуалност; така че човекът, напредвайки като индивидуалност от една инкарнация в друга инкарнация, не е отговорен за грехопадението.
към текста >>
63.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез
змия
та“ и пораждането на т.нар.
Но тогава еволюцията на човечеството би протекла по такъв начин, че след като липсва импулсът в посока нагоре то би трябвало да продължи своя път надолу. Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу!
Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар.
„наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
към текста >>
64.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*10. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на
Змия
та.
*10. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та.
Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“, или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се наместват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
65.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
24. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на
Змия
та.
24. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества" или накратко Луцифер. През Атлантска та епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
66.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата,
змия
та, в торбестите животни и накрая в маймуната.
В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества.
После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната.
И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните? Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>
67.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Откровението на Гьотевия дух в неговия „Фауст“ и в приказката „
Змия
та и лилията“ (Събр.
Откровението на Гьотевия дух в неговия „Фауст“ и в приказката „Змията и лилията“ (Събр.
съч. 22)
към текста >>
68.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
При нередности от страна на червата, човек често сънува
змия
.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации. При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ.
При нередности от страна на червата, човек често сънува змия.
Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек. И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>
69.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ариман иска да спаси всичко, не иска
змия
та да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред.
Бих искал да се изразя с едно сравнение. Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред. Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието. Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие.
Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред.
Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие.
към текста >>
70.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Откровението на Гьотевия дух в неговия „Фауст“ и в приказката „
Змия
та и лилията“ (GA 22)
Откровението на Гьотевия дух в неговия „Фауст“ и в приказката „Змията и лилията“ (GA 22)
към текста >>
71.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-
змия
Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата.
Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят. Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя!
Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата.
Тя вижда любовта и омразата като абстрактни понятия, а огъня, въздуха, водата и земята като абстрактни елементи. Това, което сега все още нахлува в душата, тя го вижда; обаче до всичко онова, което виждаха древните, тя вече няма достъп. Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл. Точно такава застава пред нас душата на Емпедокъл, ако поискаме да се докоснем до нейната най-дълбока същност. Емпедокъл е почти съвременник на мъдреца от Сирос.
към текста >>
72.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Да, това е едно от най-забележителните описания, както в художествено, така и във философско отношение, които откриваме в историята на човечеството, а именно, как Арджуна все пак намира думи и ги изговаря за пръв път в живота си, понеже по-рано очите му не са виждали нищо подобно; но ето че сега, изправен пред великия Кришна той казва: „В твоето тяло, о Боже, аз виждам всички Богове; както и множеството на всички същества: Брахман, господарят върху своя лотосов трон, всички Риши и небесната
змия
.
Сега човешкият поглед сякаш се издига над всичко друго и той съзира Кришна в неговата най-висша природа; в този миг Бхагавад Гита ни показва истинския човек, в сравнение с когото всичко е малко и незначително; ето пред кого застава Арджуна. Но сега Арджуна изгубва всякаква способност за разбиране на нещата. Той все още гледа с очите си и само сричайки може да изрази това, което вижда. Това впрочем е напълно обяснимо: понеже в досегашното си развитие той не е свикнал да се изразява с думи. Ето защо описанието, което в този момент Арджуна дава за своя учител Кришна, е твърде забележително.
Да, това е едно от най-забележителните описания, както в художествено, така и във философско отношение, които откриваме в историята на човечеството, а именно, как Арджуна все пак намира думи и ги изговаря за пръв път в живота си, понеже по-рано очите му не са виждали нищо подобно; но ето че сега, изправен пред великия Кришна той казва: „В твоето тяло, о Боже, аз виждам всички Богове; както и множеството на всички същества: Брахман, господарят върху своя лотосов трон, всички Риши и небесната змия.
Аз те виждам, о Господарю на Всемира, с много ръце, тела, усти и очи, навсякъде, с безкрайно разнообразие от форми, без начало и край. Ти, който ми се явяваш във всевъзможни форми, ту с корона, ту с тояга или меч, планина от огън, който свети по всички посоки, така те виждам аз. Заслепени остават моите очи, понеже ти си като изгаряш огън в блясъка на Слънцето, без крайно силен и могъщ. Ти израстваш от Всемира като сила непреходна, като благо най-велико. Вечният страж на вечната правда, ето кой си ти.
към текста >>
73.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи
Змия
та!
Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи Змията!
Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра на Земята. Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на Змията в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята. И той усещаше, че тъкмо тази змийска същност е силата, която мисли вътре в него. Бихме могли да изразим графично нещата, като представим неговото етерно тяло под формата на едно змийско тяло, насочено към вътрешността на Земята; като физически
към текста >>
Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на
Змия
та в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята.
Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи Змията! Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра на Земята.
Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на Змията в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята.
И той усещаше, че тъкмо тази змийска същност е силата, която мисли вътре в него. Бихме могли да изразим графично нещата, като представим неговото етерно тяло под формата на едно змийско тяло, насочено към вътрешността на Земята; като физически
към текста >>
Сега
Змия
та се раздвижи в мен така си казваше той.
човек, той се намираше извън очертанията на Земята, но по време на познавателния акт, той потъваше навътре в Земята и фактически мислеше със своето етерно тяло.
Сега Змията се раздвижи в мен така си казваше той.
Ето какво, следователно, означаваше познанието в древните времена: Сега аз поставям в действие Змията, намираща се вътре в мен; сега аз чувствувам моята змийска същност.
към текста >>
Ето какво, следователно, означаваше познанието в древните времена: Сега аз поставям в действие
Змия
та, намираща се вътре в мен; сега аз чувствувам моята змийска същност.
човек, той се намираше извън очертанията на Земята, но по време на познавателния акт, той потъваше навътре в Земята и фактически мислеше със своето етерно тяло. Сега Змията се раздвижи в мен така си казваше той.
Ето какво, следователно, означаваше познанието в древните времена: Сега аз поставям в действие Змията, намираща се вътре в мен; сега аз чувствувам моята змийска същност.
към текста >>
Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на
Змия
та чрез своите долни крайници.
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание?
Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници.
Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава. Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето! Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на
Змия
та; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава.
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява
Змия
та, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава. Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
И така, трябваше да се появи една героична личност, един предводител на човечеството, който първоначално олицетворяваше, и то по един забележителен начин, целия процес, свързан с умъртвяването на
Змия
та, с ухапването от
Змия
та, и който в същото време трябваше да се разбунтува срещу особеностите на миналото, понеже те искаха да са в сила и за настоящето.
И така, трябваше да се появи една героична личност, един предводител на човечеството, който първоначално олицетворяваше, и то по един забележителен начин, целия процес, свързан с умъртвяването на Змията, с ухапването от Змията, и който в същото време трябваше да се разбунтува срещу особеностите на миналото, понеже те искаха да са в сила и за настоящето.
Човечеството трябва да напредва по такъв начин, че изживяванията, които след време ще са присъщи на всички хора, първоначално трябва да станат достояние само на една личност. Кой беше героят, който смаза главата на Змията и се разбунтува срещу претенциите на Третата следатлантска епоха? Кой беше този, който помогна на човечеството да извърши прехода от старото състояние Сатва в новото състояние Тамас? Това беше Кришна!
към текста >>
Кой беше героят, който смаза главата на
Змия
та и се разбунтува срещу претенциите на Третата следатлантска епоха?
И така, трябваше да се появи една героична личност, един предводител на човечеството, който първоначално олицетворяваше, и то по един забележителен начин, целия процес, свързан с умъртвяването на Змията, с ухапването от Змията, и който в същото време трябваше да се разбунтува срещу особеностите на миналото, понеже те искаха да са в сила и за настоящето. Човечеството трябва да напредва по такъв начин, че изживяванията, които след време ще са присъщи на всички хора, първоначално трябва да станат достояние само на една личност.
Кой беше героят, който смаза главата на Змията и се разбунтува срещу претенциите на Третата следатлантска епоха?
Кой беше този, който помогна на човечеството да извърши прехода от старото състояние Сатва в новото състояние Тамас? Това беше Кришна!
към текста >>
Змия
та; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето.
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е.
Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето.
Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие. Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха. Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва. И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата.
към текста >>
И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната
змия
Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а
змия
та го ухапва за петата.
Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие. Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха. Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва.
И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата.
Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт. Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.
към текста >>
с помощта на
Змия
та, тогава се проявява нещо, което съвременният човек не познава.
Съвременният човек познава само днешното познание, до което той достига с помощта на физическия си мозък. Както вече казах, древното познание се осъществяваше в етерното тяло. Не че целият човек беше етерен, а само неговото познание се осъществяваше в пределите на етерното тяло, което беше част от физическото тяло. Древното познание беше възможно само поради особената вътрешна структура на етерното тяло. Представете си нагледно: Когато постигате определено познание в етерното тяло, т.е.
с помощта на Змията, тогава се проявява нещо, което съвременният човек не познава.
Съвременният човек възприема много неща от заобикалящия го природен свят. Но представете си този сетивно възприемащ човек: той възприема всичко друго, но не и своя мозък. Наблюдавайки света, нито един човек не може да види своя собствен мозък; нито един човек не може да види своя гръбначен мозък. Ако обаче е в състояние да наблюдава етерното тяло, нещата коренно се променят. Тогава възниква един нов обект, който иначе ние не виждаме: Човекът започва да възприема своята собствена нервна система.
към текста >>
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид
змия
и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу! Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като
Змия
, изправена редом до дървото.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото.
Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция.
към текста >>
Кришна трябваше да подготви своя ученик за най-висшето изживяване на Духа, понеже му предстоеше да умъртви древното познание на човечеството и да стъпче главата на
Змия
та.
Колко различна е Бхагавад Гита облъхната от спокойна светлина, безстрастна и безлична, понеже тя идва като апотеоз на една обречена епоха, която все пак дава на човечеството един заместител на онова, което умира и всъщност отново го връща във висините на духовния свят.
Кришна трябваше да подготви своя ученик за най-висшето изживяване на Духа, понеже му предстоеше да умъртви древното познание на човечеството и да стъпче главата на Змията.
В този смисъл залезът на състоянието Сатва започна от само себе си. То вече не съществуваше и ако в епохата Раджас някой би искал да говори, черпейки от Сатва, той би трябвало да говори само за миналото. Онзи, който заставаше в изходната точка на новото време, беше длъжен да черпи от други, меродавни източници. След като човешката природа започна да търси познанието чрез органите и инструментите на физическото тяло, тя трябваше да приеме в себе си личния елемент, личността. Ето какво звучи, в Посланията на апостол Павел: Личният елемент!
към текста >>
74.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
*19. Според Антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на
Змия
та.
*19. Според Антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества", или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
75.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Змия
та на Палада към храма аз понесох
Змията на Палада към храма аз понесох
към текста >>
какво
змия
та пъстра, царят на света,
какво змията пъстра, царят на света,
към текста >>
76.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
77.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
То беше включвано в понятието за това, което „
Змия
та" внася в живота на Земята, което изостаналият на Лунната степен Луцифер внася в живота на Земята.
Ето какво отблъскваше съседните народи от древния еврейски народ: той искаше да признава Бога на Земята. А всичко онова, което идваше от горе, което заливаше Земята отвън, беше усещано като нещо, което все още не е израснало дотам, че да се намеси в развитието на Земята, като нещо, което е изостанало на предишната еволюционна степен Старата Луна.
То беше включвано в понятието за това, което „Змията" внася в живота на Земята, което изостаналият на Лунната степен Луцифер внася в живота на Земята.
Бихме могли да охарактеризираме този протест на древното еврейство срещу религиозните системи на съседните народи, като кажем, че всред другите религиозни системи живееше усещането: Искаме ли да се издигнем до божествения свят, трябва да се откъснем от Земята, да навлезем в пределите на Космоса. Това, което се разиграва в Космоса, или което нахлува от Космоса в атмосферата на Земята ето пред какво трябва да се прекланяме! Обаче древното еврейство виждаше нещата по друг начин: Ние не бива да се молим на това, което идва от горе и се причинява от извън-Земните сили; истинският Бог е свързан със Земята!
към текста >>
Древното еврейство казваше: Мисията, която Яхве има спрямо Земята, е застрашена от Бога, кой то идва „от горе" и който е представен в образа на „
Змия
та" от Рая.
Днес на тези неща не се обръща достатъчно внимание, защото когато произнасят думи като „Бог" или „Дух", хората поглеждат назад във времето и винаги имат усещането: Да, под тези думи следва да разбираме едно и също нещо! Но понеже в резултат на близо две хиляди годишното християнско развитие, западното човечество отново поглежда нагоре, и то с пълно право, днешните хора си въобразяват, че древното еврейство също е гледало нагоре. Напротив!
Древното еврейство казваше: Мисията, която Яхве има спрямо Земята, е застрашена от Бога, кой то идва „от горе" и който е представен в образа на „Змията" от Рая.
към текста >>
Ето голямата разлика между еврейското тайно учение и религиозните системи извън него то учеше хората на следното: Силите, към които трябва да се придържаме, идват от Земята и се издигат нагоре до Луната; изкушение е да разчитаме на други сили; защото другите сили са концентрирани в това, което изразява символа на
Змия
та.
Ето голямата разлика между еврейското тайно учение и религиозните системи извън него то учеше хората на следното: Силите, към които трябва да се придържаме, идват от Земята и се издигат нагоре до Луната; изкушение е да разчитаме на други сили; защото другите сили са концентрирани в това, което изразява символа на Змията.
Следователно, в своите учения, древноеврейският народ е усещал една малка част от онова, което днес ние отново срещаме в нашия духовно-научен светоглед.
към текста >>
Вие сте попаднали под властта на това, което има своя символ в образа на „
Змия
та".
Преди всичко, той се почувствува призван да насочи своите съвременници към онова, в което се състоеше силата на евреите и което ние току-що охарактеризирахме. Виждайки накъде се насочва развитието на еврейската религия, той предупреждаваше: Вие наричате себе си „чеда Авраамови". Но ако бяхте чеда Авраамови, вие би трябвало да знаете, че вашият Бог, който беше Бог на Авраам, Исаак и Яков, е свързан със Земните сили, нещо, което той потвърди с това, че създаде първия човек от пръст. Обаче в душите си вие вече не сте чеда Авраамови. Вие сте от рода на онези, които гледат нагоре, към горните сили.
Вие сте попаднали под властта на това, което има своя символ в образа на „Змията".
Вие сте изчадия на „Змията"!
към текста >>
Вие сте изчадия на „
Змия
та"!
Виждайки накъде се насочва развитието на еврейската религия, той предупреждаваше: Вие наричате себе си „чеда Авраамови". Но ако бяхте чеда Авраамови, вие би трябвало да знаете, че вашият Бог, който беше Бог на Авраам, Исаак и Яков, е свързан със Земните сили, нещо, което той потвърди с това, че създаде първия човек от пръст. Обаче в душите си вие вече не сте чеда Авраамови. Вие сте от рода на онези, които гледат нагоре, към горните сили. Вие сте попаднали под властта на това, което има своя символ в образа на „Змията".
Вие сте изчадия на „Змията"!
към текста >>
Обаче тъкмо в тези думи, които мнозина биха приели само като нещо обидно, е вложено цялото значение на това, върху което Йоан искаше да обърне вниманието на своите съвременници: Вие вече не знаете в какво се състои мисията на Бога Яхве; защото щом апелирате не към силите на Земята, а към силите извън Земята, вие не сте чеда на Авраам, понеже се кланяте пред това, което идва от
Змия
та.
Естествено, това съвсем не би било вежливо. От друга страна, ясно е, че човек не би стигнал доникъде, ако иска да се обърне към душите на хората, а в същото време си служи с обидни думи. Ние изобщо не стигаме до образа на Йоан Кръстител, ако заявим, че тук сме изправени пред неговия „божествен гняв"! Тук бих добавил: Естествено, да ругаят могат и другите хора. Но работата не се свежда до това.
Обаче тъкмо в тези думи, които мнозина биха приели само като нещо обидно, е вложено цялото значение на това, върху което Йоан искаше да обърне вниманието на своите съвременници: Вие вече не знаете в какво се състои мисията на Бога Яхве; защото щом апелирате не към силите на Земята, а към силите извън Земята, вие не сте чеда на Авраам, понеже се кланяте пред това, което идва от Змията.
Ето защо вие сте от рода на съседните племена, почитащи своите Богове под най-различни имена, макар и те да не означават нищо друго, освен че то идва от „Змията"!
към текста >>
Ето защо вие сте от рода на съседните племена, почитащи своите Богове под най-различни имена, макар и те да не означават нищо друго, освен че то идва от „
Змия
та"!
От друга страна, ясно е, че човек не би стигнал доникъде, ако иска да се обърне към душите на хората, а в същото време си служи с обидни думи. Ние изобщо не стигаме до образа на Йоан Кръстител, ако заявим, че тук сме изправени пред неговия „божествен гняв"! Тук бих добавил: Естествено, да ругаят могат и другите хора. Но работата не се свежда до това. Обаче тъкмо в тези думи, които мнозина биха приели само като нещо обидно, е вложено цялото значение на това, върху което Йоан искаше да обърне вниманието на своите съвременници: Вие вече не знаете в какво се състои мисията на Бога Яхве; защото щом апелирате не към силите на Земята, а към силите извън Земята, вие не сте чеда на Авраам, понеже се кланяте пред това, което идва от Змията.
Ето защо вие сте от рода на съседните племена, почитащи своите Богове под най-различни имена, макар и те да не означават нищо друго, освен че то идва от „Змията"!
към текста >>
Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От
Змия
та вие сте взели повече, отколкото от Яхве.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено. Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък.
Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве.
Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е. от Земята, отново да създаде един човешки род, който да го разбира по-добре!
към текста >>
Ето какво: Ако по-рано хората се замисляха за свръхсетивните отношения, наложително беше в случай че добре разбираха еволюцията на човечеството да се придържат към „
Змия
та".
Ето причината, поради която някои духове от времето около основаването на християнството, произнесоха следните думи, колкото и странно да звучат те днес: „Истинският Луцифер е Христос". Какво имаха предвид те?
Ето какво: Ако по-рано хората се замисляха за свръхсетивните отношения, наложително беше в случай че добре разбираха еволюцията на човечеството да се придържат към „Змията".
Обаче след Мистерията на Голгота победителят на Змията слезе долу и сега е господар на Земята. Но всичко това е дълбоко свързано с цялата еволюция на човечеството.
към текста >>
Обаче след Мистерията на Голгота победителят на
Змия
та слезе долу и сега е господар на Земята.
Ето причината, поради която някои духове от времето около основаването на християнството, произнесоха следните думи, колкото и странно да звучат те днес: „Истинският Луцифер е Христос". Какво имаха предвид те? Ето какво: Ако по-рано хората се замисляха за свръхсетивните отношения, наложително беше в случай че добре разбираха еволюцията на човечеството да се придържат към „Змията".
Обаче след Мистерията на Голгота победителят на Змията слезе долу и сега е господар на Земята.
Но всичко това е дълбоко свързано с цялата еволюция на човечеството.
към текста >>
78.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
По-рано от земната пропаст се издигаха пари, които, когато въздушните течения бяха правилни, се увиваха фактически като извивки на
змия
, като един змей около планината.
По-рано от земната пропаст се издигаха пари, които, когато въздушните течения бяха правилни, се увиваха фактически като извивки на змия, като един змей около планината.
И гърците си представяха Аполона, как той изпраща своите стрели срещу змея, който се издига като буйни пари от земната пропаст. Тук пред нас застава в образа на гръцкия Аполон християнският св. Георги изпращайки своите стрели срещу змея. Св. Георги е една земна отсенка на гръцкия Аполон. И когато Аполон победи змея, така наречения от тях змей Питон, там бе построен един храм и вместо Питона ние виждаме, как парите отиват в душата на Пития, как гърците си представят, че в тези диви змееви пари живее Аполон, който им прави предсказания чрез оракула от устата на Пития.
към текста >>
79.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тъй като Дяволът още от начало можеше да говори чрез животните и чрез
змия
та говори с Ева, той съблазни човешкия род.
и са им предавали оракули. И предсказването чрез летежа на птиците не е било само едно изкуство за измамване на слабите. Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща. И днес още чуваме да се дават примери със злокобни птици, като сови, картали, орли, врани, само че тези примери са толкова по-редки, колкото повече те са презирани. Защото споменатите духове не могат да понасят да бъдат презирани, както във всеки случай те заслужават това според Божия закон и християнското учение, поради което те побягват и замлъкват.
Тъй като Дяволът още от начало можеше да говори чрез животните и чрез змията говори с Ева, той съблазни човешкия род.
От тогава на сам това беше техен навик: колкото пъти можеха да разговарят с хората в гласове и предзнаменования чрез телата и движенията на животните, те злоупотребяваха с тази сила, спечелиха си обожание и мамеха бедните хора. Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората. Този човек леко показва, как духовните откровения са проникнати от Христос; защото той прави това с едно настроение, което може да се нарече наистина проникнато от Христос. Така говори този човек в 1607 година за преломите, които са станали в духовния свят. Кой е този човек?
към текста >>
80.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
*3. Според антропософската Духовна наука от средата на Лемурийската епоха в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на
Змия
та.
*3. Според антропософската Духовна наука от средата на Лемурийската епоха в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та.
Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
81.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като
змия
с човешка глава).
Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят. Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие.
Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава).
Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер]. За книгата на Ернст Хекел „Мисли за вечността“.
към текста >>
Старото ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като
змия
с човешка глава).
„Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер. Възгледи на съвременната наука за мисленето, чувствата и волята. „Разцветът“ на материализма през 1840 г. За изследванията на взаимовръзките на мозъчната структура и престъпността; допълнения чрез духовната наука. Развитие на материализма в материалистически спиритизъм.
Старото ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като змия с човешка глава).
Идеалът на духовната наука. Отделянето на Антропософското движение от Теософското и световните процеси.
към текста >>
Представянето на Луцифер като
змия
с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам.
Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите.
Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам.
Значението на жертвената смърт и на човешкото съзнание за това.
към текста >>
82.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката,
змия
та на дървото, изкушаваща Ева.
Искам да Ви изясня това, като приведа пример, чрез който се хвърля поглед от една напълно различна страна върху нещата, за които говорихме днес. Да разгледаме често обсъжданата от различни страни картина на първия стадий на земното развитие, на райското битие на човека, както е представена в Библията.
Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на дървото, изкушаваща Ева.
Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно. Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н. Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно.
към текста >>
Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична
змия
, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н.
Искам да Ви изясня това, като приведа пример, чрез който се хвърля поглед от една напълно различна страна върху нещата, за които говорихме днес. Да разгледаме често обсъжданата от различни страни картина на първия стадий на земното развитие, на райското битие на човека, както е представена в Библията. Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на дървото, изкушаваща Ева. Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно.
Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н.
Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер.
към текста >>
Известно ни е, че в
змия
та можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер.
Да разгледаме често обсъжданата от различни страни картина на първия стадий на земното развитие, на райското битие на човека, както е представена в Библията. Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на дървото, изкушаваща Ева. Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно. Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н. Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем.
Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер.
Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман.
към текста >>
Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има
змия
та само като свой символ, но
змия
та не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно.
Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на дървото, изкушаваща Ева. Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно. Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н. Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер.
Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно.
Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман. Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
към текста >>
Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим
змия
, змиеподобно образувание с човешка глава.
Човек носи в себе си импулсите на Луцифер. Той ги носи в себе си така, че те се намират в неговата глава, откъдето проникват в астралното му тяло, в което е останал принципът на Луцифер. Когато духовете на формата са оформяли главата му, луциферическите импулси са навлезли в нея, но също и в това, което се образува от астралното, в гръбначния мозък.
Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим змия, змиеподобно образувание с човешка глава.
Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава. Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата.
към текста >>
Представете си това обективно и Вие ще имате
змия
с човешка глава.
Той ги носи в себе си така, че те се намират в неговата глава, откъдето проникват в астралното му тяло, в което е останал принципът на Луцифер. Когато духовете на формата са оформяли главата му, луциферическите импулси са навлезли в нея, но също и в това, което се образува от астралното, в гръбначния мозък. Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим змия, змиеподобно образувание с човешка глава. Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма.
Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава.
Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата. И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава. Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава. Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука.
към текста >>
Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже:
змия
с човешка глава.
Когато духовете на формата са оформяли главата му, луциферическите импулси са навлезли в нея, но също и в това, което се образува от астралното, в гръбначния мозък. Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим змия, змиеподобно образувание с човешка глава. Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава.
Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава.
Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата. И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава. Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава. Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука. Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава.
към текста >>
Не
змия
със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна
змия
, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата.
Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим змия, змиеподобно образувание с човешка глава. Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава. Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава.
Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата.
И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава. Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава. Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука. Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава. Когато Ева я вижда, тя, разбира се, наподобява женско лице.
към текста >>
И така, би трябвало да кажем:
змия
с човешка глава.
Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава. Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата.
И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава.
Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава. Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука. Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава. Когато Ева я вижда, тя, разбира се, наподобява женско лице.
към текста >>
Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи
змия
та, виеща се около него, с човешка глава.
Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава. Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата. И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава.
Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава.
Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука. Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава. Когато Ева я вижда, тя, разбира се, наподобява женско лице.
към текста >>
Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на
змия
, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава.
Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата. И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава. Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава. Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука.
Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава.
Когато Ева я вижда, тя, разбира се, наподобява женско лице.
към текста >>
Ако отидете в музея тук и разгледате картината на Майстер Бертрам4, ще видите как в Средновековието все още тази
змия
се изобразява на дървото така, както Ви разказах сега.
Ако отидете в музея тук и разгледате картината на Майстер Бертрам4, ще видите как в Средновековието все още тази змия се изобразява на дървото така, както Ви разказах сега.
Това е забележително! Наистина забележително е, когато ни се предоставя доказателство, че един средновековен художник е рисувал от реални, действителни представи за духовния свят. Това е безспорно доказателство, че няма нужда да се връщаме толкова много столетия назад, за да открием документи за това, че тогава се е знаело нещо, което днес, в материалистическата епоха, човечеството е забравило.
към текста >>
83.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и
змия
та, обикновено със змийска глава.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава.
Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер. Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин.
към текста >>
Ние знаем от нашата духовна наука, че тази
змия
е Луцифер.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава.
Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер.
Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност.
към текста >>
Физическата
змия
на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа
змия
не е Луцифер.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава. Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер.
Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер.
Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност. Земната змия се вижда чрез сетивните органи.
към текста >>
Също и огромната
змия
, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава. Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер. Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер.
Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер.
Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност. Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно.
към текста >>
Земната
змия
се вижда чрез сетивните органи.
Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност.
Земната змия се вижда чрез сетивните органи.
Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно. Когато се наблюдава вътрешно, е налице едно вътрешно възприемане. И се усеща: аха, това е този, който в горните си части има нещо подобно на човешка глава. Той е подбудител на виждането: „Вашите очи ще се отворят18, Вие ще станете зрящи“. Той се намира в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се мисли само етерно.
към текста >>
В Хамбург могат да се видят библейски картини от Майстер Бертрам19, а също, както го описах сега, и грехопадението: не обикновена
змия
, а
змия
със змийско тяло, но с човешка глава.
В Хамбург могат да се видят библейски картини от Майстер Бертрам19, а също, както го описах сега, и грехопадението: не обикновена змия, а змия със змийско тяло, но с човешка глава.
През 14.-15. век, през Средновековието художникът е рисувал така, тоест по онова време за това все още се е знаело. Художникът е рисувал така, защото тогава все още е било налице атавистичното ясновидство. Едва преди няколко столетия то напълно изчезва и трябва отново да бъде постигнато. То не може да се постигне по друг начин, освен чрез това, че благодарение на духовната наука ние се подготвяме да разбираме духовния свят.
към текста >>
84.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като
змия
29, като
змия
та на дървото.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28.
Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото.
Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък.
към текста >>
Физическата
змия
, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа
змия
не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28. Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото.
Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение.
Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък.
към текста >>
Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото
змия
та с човешка глава, но тази
змия
ще е само символ за нас.
Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък.
Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас.
Ако един художник рисува по такъв начин, би трябвало да приемем, разбира се, че той е в състояние да рисува благодарение на духовно-научно знание.
към текста >>
На дървото
змия
та е нарисувана така, както я описах.
Вероятно може да се намери такава картина и тук, в Лайпциг, но хората не вървят през света с отворени, а със завързани очи. В Хамбург обаче в Художествената галерия действително има една картина от Майстер Бертрам30, от средата на Средновековието, която представя сцената на рая.
На дървото змията е нарисувана така, както я описах.
Тази картина може да се види там. И други художници са рисували тази сцена по този начин. За какво говори това? Че хората от средата на Средновековието все още са знаели за това, за да могат да го нарисуват по този начин. Това значи, че не е било твърде отдавна времето, когато хората са потънали изцяло в материалния свят.
към текста >>
85.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
29. че в Библията Луцифер се представя символично като
змия
: 1.
29. че в Библията Луцифер се представя символично като змия: 1.
Мойсей, 3.
към текста >>
86.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
87.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но във всички случаи той рисува
змия
на дървото.
Искам да ви приведа един такъв пример. Нямал съм случай да посетя тук, в Щутгарт, картинната галерия и не знам, има ли в нея подобни екземпляри. Но неотдавна в Хамбург ние посетихме картинната галерия и ето какво видяхме там. Навярно ви се е случвало да видите: ако днес художник хване четката, за да създаде голямо реалистично платно, изобразяващо библейското грехопадение – така, както днес си го представят, – се рисува дърво, като от едната му страна е Ева, а от другата Адам. В зависимост от това, експресионист ли е, или импресионист, или някакъв друг "ист", той в един или друг маниер изрисува тези фигури.
Но във всички случаи той рисува змия на дървото.
Това е натуралистично, това е реално, нали така? Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично. Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка. Мисля, че това е невъзможно. От такава змия Ева не би се съблазнила.
към текста >>
Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена
змия
, с обикновена плоска змийска главичка.
Навярно ви се е случвало да видите: ако днес художник хване четката, за да създаде голямо реалистично платно, изобразяващо библейското грехопадение – така, както днес си го представят, – се рисува дърво, като от едната му страна е Ева, а от другата Адам. В зависимост от това, експресионист ли е, или импресионист, или някакъв друг "ист", той в един или друг маниер изрисува тези фигури. Но във всички случаи той рисува змия на дървото. Това е натуралистично, това е реално, нали така? Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично.
Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка.
Мисля, че това е невъзможно. От такава змия Ева не би се съблазнила. Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер. Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия? Тя може да бъде само символ.
към текста >>
От такава
змия
Ева не би се съблазнила.
Но във всички случаи той рисува змия на дървото. Това е натуралистично, това е реално, нали така? Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично. Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка. Мисля, че това е невъзможно.
От такава змия Ева не би се съблазнила.
Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер. Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия? Тя може да бъде само символ. Ние знаем за Луцифер, че той е изостанал на степента на Старата Луна. Тогава не е имало такива змии, които са се образували на Земята.
към текста >>
Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена
змия
?
Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично. Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка. Мисля, че това е невъзможно. От такава змия Ева не би се съблазнила. Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер.
Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия?
Тя може да бъде само символ. Ние знаем за Луцифер, че той е изостанал на степента на Старата Луна. Тогава не е имало такива змии, които са се образували на Земята. Значи, съвсем не е реалистично да се рисува истинска змия с огромна змийска глава. Как трябва да се рисува Луцифер, за да е правилно, да е реалистично в духа на духовната наука?
към текста >>
Значи, съвсем не е реалистично да се рисува истинска
змия
с огромна змийска глава.
Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер. Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия? Тя може да бъде само символ. Ние знаем за Луцифер, че той е изостанал на степента на Старата Луна. Тогава не е имало такива змии, които са се образували на Земята.
Значи, съвсем не е реалистично да се рисува истинска змия с огромна змийска глава.
Как трябва да се рисува Луцифер, за да е правилно, да е реалистично в духа на духовната наука? Би трябвало да се изобрази така, както се е възприемал от имагинативното съзнание през лунната епоха: описал съм това в Акаша-Хрониката. Това значи, че нещото, което е станало сега физическа земна глава на човека с твърда, понякога много твърда, черепна кутия, тогава е било фино и нежно. То се е възприемало имагинативно. И това, което от нея се е спускало надолу – можете да видите на скелета, че човек, собствено, се състои от две части, от мозък и гръбначен стълб – то се е спускало надолу като съвсем тънка лентичка.
към текста >>
Той е имал човешки череп и висящо от него подобие на тяло на
змия
, подвижния тогава гръбначен стълб.
И това, което от нея се е спускало надолу – можете да видите на скелета, че човек, собствено, се състои от две части, от мозък и гръбначен стълб – то се е спускало надолу като съвсем тънка лентичка. Всичко останало е възникнало в земното развитие. И от човека, по същество от Луната е само черепът, а гръбначният мозък е преминал като придатък. Всичко останало се е присъединило в земното развитие. Как е изглеждал Луцифер за имагинативното съзнание?
Той е имал човешки череп и висящо от него подобие на тяло на змия, подвижния тогава гръбначен стълб.
Така е изглеждал той тогава. Ако се иска да се даде реалистично изображение, трябва да се нарисува дърво и около него глава на човек с висящо от нея тяло на змия, обозначаващо гръбначния стълб. Такава рисунка би съответствала на действителността. Но тогава би трябвало да се знае нещо за тайните на битието, за духовните светове, с които човек е свързан.
към текста >>
Ако се иска да се даде реалистично изображение, трябва да се нарисува дърво и около него глава на човек с висящо от нея тяло на
змия
, обозначаващо гръбначния стълб.
И от човека, по същество от Луната е само черепът, а гръбначният мозък е преминал като придатък. Всичко останало се е присъединило в земното развитие. Как е изглеждал Луцифер за имагинативното съзнание? Той е имал човешки череп и висящо от него подобие на тяло на змия, подвижния тогава гръбначен стълб. Така е изглеждал той тогава.
Ако се иска да се даде реалистично изображение, трябва да се нарисува дърво и около него глава на човек с висящо от нея тяло на змия, обозначаващо гръбначния стълб.
Такава рисунка би съответствала на действителността. Но тогава би трябвало да се знае нещо за тайните на битието, за духовните светове, с които човек е свързан.
към текста >>
Там няма просто изображение на
змия
, а е изобразено при дървото съвсем точно това, което току що ви обрисувах.
В хамбургската картинна галерия има картина от ХIII-ХIV век, на така наречения Майстер Бертрам. Там грехопадението е изобразено именно така, както ви го обрисувах.
Там няма просто изображение на змия, а е изобразено при дървото съвсем точно това, което току що ви обрисувах.
За какво казвам това? Казвам го, защото само преди няколко столетия все още не е било изгубено знанието за връзките на човека с духовния свят и изобщо за съществуването на духовните светове. Хората станаха толкова ограничени, че си въобразяват, сякаш света за човека винаги е изглеждал така, както го виждат сега, възприемайки само с физическите сетивни органи и осъзнавайки го само със съзнанието свързано с физическия мозък; а в древността – така смятат те – хората са били на степента на детството и затова са си измислили разни митове. Така мисли днес университетската премъдрост. Но всичко това са безсмислени глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от времето, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове.
към текста >>
88.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
*6. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на
Змия
та.
*6. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича луциферически Същества или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариминически Същества" или Ариман терминът идва от древно персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
89.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна
змия
и се приближава към болния, за да го ухапе.»
Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него. Веднъж преживява нещо при тези грижи за болния. Тя многократно разказва за това преживяване и описва следното:72 «Веднъж се събужда през нощта. обхваната от напрежение и силен страх за болния, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург. Майката излиза за известно време и Ана (пациентката) сяда на болничното легло, полагайки дясната си ръка на облегалката на стола.
Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към болния, за да го ухапе.»
към текста >>
И така,
змия
та излиза от стената и иска да ухапе бащата - така си представя тя.
Това е само забележка, на която дали ще обърнете повече или по-малко внимание, няма значение.
И така, змията излиза от стената и иска да ухапе бащата - така си представя тя.
«Опитва се да отблъсне гадината, но е като парализирана; дясната ръка виси над облегалката на стола, изтръпнала, безчувствена и отпусната, и гледайки я, пръстите й се превръщат в малки змии с мъртвешки глави.» Това се случва пред болничното легло на бащата.
към текста >>
«Вероятно тя прави опит да прогони
змия
та със схванатата дясна ръка и поради това настъпва анестезията и парализата на същата като асоциация във връзка с халюцинацията със
змия
та.
«Вероятно тя прави опит да прогони змията със схванатата дясна ръка и поради това настъпва анестезията и парализата на същата като асоциация във връзка с халюцинацията със змията.
Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.»
към текста >>
90.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
91.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст.
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия живот. Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот. Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот. През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот.
В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст.
Разгледах го с няколко обяснения. Точно по отношение на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят. Не е особено важно това, което хората най-често самодоволно тълкуват, когато в началото Фауст казва:
към текста >>
92.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
113. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка: „Тайното откровение на Гьоте в неговия „Фауст“ и „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (1918 г.), Събр.
113. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка: „Тайното откровение на Гьоте в неговия „Фауст“ и „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (1918 г.), Събр.
съч. 22.
към текста >>
93.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
94.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Първо, тук вече виждаме не
змия
, а чисто духовно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество.
Радикално противоположният възглед намираме в книгата на Йов.
Първо, тук вече виждаме не змия, а чисто духовно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество.
И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“. И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът.
към текста >>
95.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[viii] Гьотевата идея за Фауст – GA 22 „Откровението на Гьотевия дух и неговия „Фауст“ и приказката за „
Змия
та и лилията““ (1918)
[viii] Гьотевата идея за Фауст – GA 22 „Откровението на Гьотевия дух и неговия „Фауст“ и приказката за „Змията и лилията““ (1918)
към текста >>
96.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако трябва да Ви нарисувам образно нещото ще получи своето значение едвам чрез това , което ще следва какъв е бил характерът на този древно-персийски светоглед, би трябвало да Ви нарисувам една такава линия, като мировата
змия
, символът на Всемира, която обгръщаше единно възгледа на човечеството.
За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили. Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост. За него всичко беше така да се каже обгърнато в едно духовно-физическо единство.
Ако трябва да Ви нарисувам образно нещото ще получи своето значение едвам чрез това , което ще следва какъв е бил характерът на този древно-персийски светоглед, би трябвало да Ви нарисувам една такава линия, като мировата змия, символът на Всемира, която обгръщаше единно възгледа на човечеството.
/Виж рис. № 1/.
към текста >>
97.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
същата година, като на "Приказка за зелената
змия
и Красивата Лилия"./ заглавие, дадено от Щайнер/ на Гьоте, за която ще стане въпрос по-късно.
Но това противопоставяне се прояви щом, в 90-те години на ХVІІІ век, се представи и на двамата, на Гьоте и на Шилер, този въпрос: Как постига, всъщност, човешкото същество едно съществувание, достойно за човека? Шилер си постави този въпрос по свой начин, под формата на абстрактно мислене и изрази това, което имаше да изразява в своите "Бележки върху естетичното възпитание на човека"* /* Публикувано през 1795 г.
същата година, като на "Приказка за зелената змия и Красивата Лилия"./ заглавие, дадено от Щайнер/ на Гьоте, за която ще стане въпрос по-късно.
Виж този последния текст: Гьоте "Беседи на немските емигранти". Приказката .С един очерк на Рудолф Щайнер, Монтесьон, Издателство Новалис, 1993 г./. В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума. В необходимостта на разума, неговата свобода рухва.
към текста >>
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената
змия
и Красивата лилия".
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия".
Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата. Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност. Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността.
към текста >>
Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената
змия
и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин.
Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност. Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното.
Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин.
Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности. Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
към текста >>
И така, той постигна в крайна сметка, само една имагинативна представа за света, когато говореше за реалността на душата в своята "Приказка за Зелената
змия
и Красивата лилия".
Какво можеше той да направи в този случай? Не можеше той да направи нищо друго, освен да използва цялостта на свръхсетивния свят, имагинативния, символичен, представния начин, който беше научил с растенията.
И така, той постигна в крайна сметка, само една имагинативна представа за света, когато говореше за реалността на душата в своята "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия".
към текста >>
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената
змия
и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота.
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота.
Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно. Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане растение. Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия. Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението. Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
към текста >>
98.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
(От "Приказката за Зелената
Змия
и за Красивата Лилия".) Но тя трябва да бъде разкрита от очи, отворени за да я възприемат.
И ако днес от изцяло външен аспект се зададе въпросът: Защо днес сте дошли тук? - Аз ще отговоря: За да намерите това. Защото вие наистина търсите нещо, което съществува. Гьоте отговори на въпроса: Коя тайна е най-ценна? - Разкритата тайна.
(От "Приказката за Зелената Змия и за Красивата Лилия".) Но тя трябва да бъде разкрита от очи, отворени за да я възприемат.
Онова, което ви движи, са главно копнежи на вашия вътрешен живот - ако разбирате себе си правилно. Дали някой трябва да стане учител или да възприеме някоя друга професия - не това е важното. Всичко, което днес търсят онези, които искат да станат цялостни хора, ще бъде намерено от общия център на истинската човечност. Ето защо се оказахме днес тук заедно.
към текста >>
99.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
100.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
През дълбоката зима човекът направо усеща изкусителния шепот на
змия
та, обаче в същото време укрепва, консолидира се умът, разсъдливостта, но също и това, което го прави хитър и лукав, което го насърчава да се ръководи от принципа на полезността.
Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго. Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум. Докато през лятото разумът, бих казал, се изпаряваше и отвън прииждаха силите на морала и мъдростта, през есента укрепваха и се “консолидираха” силите на разума. Да, човекът се приближава до Злото, обаче неговият разум укрепва.
През дълбоката зима човекът направо усеща изкусителния шепот на змията, обаче в същото време укрепва, консолидира се умът, разсъдливостта, но също и това, което го прави хитър и лукав, което го насърчава да се ръководи от принципа на полезността.
И както през есента постепенно нарастваше познанието за природата, така и в дълбоката зима към човека бавно се приближаваше изкушението на Ада, изкушението от страна на Злото. Ето как бяха усещани тези неща през древността. И ако тук горе (Рис. 15) отбелязваме “Морален импулс”, а после – “Познание за природата”, тук долу трябва да запишем “Изкушение чрез Злото”.
към текста >>
101.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
столетие все още много хора си казваха: Да, старата
Змия
, Драконът е захвърлен от Небето към Земята.
Никъде в света на минералите, в света на растенията, дори и в света на животните, никъде там Драконът, чиито образ противоречи на природата, не може да намери подходящата за него форма. И той приема онази форма, смятаната от нас за толкова фантастична “драконова” форма, която всъщност остава в свръхсетивния свят. Ние не можем да я намерим в един минерал, не можем да я намерим в едно растение, не можем да я намерим в едно животно, не можем също да я намерим в едно физическо човешко тяло. Обаче тази форма имаме в това, което днес идва от невинната външна природа и под формата на вина оживява в човешкото физическо тяло, разтърсвано от могъщите вълни на влеченията и нагоните. Ето защо до 18.
столетие все още много хора си казваха: Да, старата Змия, Драконът е захвърлен от Небето към Земята.
към текста >>
102.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Вие намирате също един скорпион, който ужилва бика, или пък една
змия
в долната част на изображението.
Но в Средна Европа, в Германия и главно в областта на Рейн, както и в Западна Франция намираме също остатъци, спомени от древния култ на Митра. Какво беше същественото за този култ? Като външен символ на този култ Вие навсякъде срещате един бик, възседнат от човек, чийто меч пробожда гърлото на бика.
Вие намирате също един скорпион, който ужилва бика, или пък една змия в долната част на изображението.
Но ако изображенията са добре запазени, Вие навсякъде ще видите, че образът на бика, възседнат от човека, отвсякъде е заобиколен от звездното небе, от знаците на Зодиака. И ние отново се питаме: Какво всъщност изразява този образ? – Тук външното изследване никога не може да ни отговори на въпроса, какво представлява този човек върху бика. За тази цел е необходимо да знаем, че хората, които служеха на този култ, трябваше да минат през едно обучение. Естествено, цялата церемония би могла да бъде представена по такъв начин, че независимо дали изглежда красива или грозна, тя да не даде никакъв смислен отговор.
към текста >>
И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като
змия
.
И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган. Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим. И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика.
И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като змия.
И в своята незавършеност същинският човек е седнал отгоре и излъчва примитивна мощ докато с Михаиловия меч пробожда гърлото на бика. Обаче какво точно бива победено, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
към текста >>
103.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
104.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И
змия
та е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи.
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните животни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност. И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята. Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни. Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението.
И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи.
Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията? Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
към текста >>
Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява
змия
та?
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните животни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност. И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята. Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни. Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението. И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи.
Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията?
Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
към текста >>
Змия
та представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята. Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни. Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението. И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи. Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията?
Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
към текста >>
105.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
106.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
107.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това беше в 1889 година - ще го разкажа също и в моята «Автобиография»[1] - тогава за първи път ми се разкри духовната структура, вътрешното духовно устройство на Гьотевата «Приказка за зелената
змия
и за прекрасната лилия».
Веднъж аз вече говорих върху това «да можем да чакаме».
Това беше в 1889 година - ще го разкажа също и в моята «Автобиография»[1] - тогава за първи път ми се разкри духовната структура, вътрешното духовно устройство на Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия».
И тогава беше също първият път, когато ми се разкри картината на една по-голяма взаимовръзка, на една по-обширна връзка, в сравнение с тази, която е дадена в самата приказка. Но тогава аз също знаех: - Това, което някога ще мога да предприема с тази връзка, сега още не мога да го направя. - И така остана просто да лежи в душата ми онова, което тогава ми се разкри по повод на приказката.
към текста >>
108.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И така към тази душа дойде това, което проникна не през врати, не през прозорци, а през шлюзи, преведено в миниатюрните образи на «Приказка за зелената
змия
и за прекрасната лилия».
Неин приятел повдигна великия въпрос за загадката на човешкото земно съществуване[4]. Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото мислене и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-философски начин. Другият не можеше да се примири с «ръбестото» Кантово мислене /игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест» е «kantig» и е в съзвучна със самото име Кант. /бел. на пр./, което раздвижи в душата му въпроса: - Как разумността и сетивността са свързани в човека? - Тогава в известна степен се отвориха, - не врати, а шлюзи, които за момент дадоха възможност в тази душа да просветнат областите на онзи свят, в който се разиграха онези мощни имагинации.
И така към тази душа дойде това, което проникна не през врати, не през прозорци, а през шлюзи, преведено в миниатюрните образи на «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия».
Защото личността, за която говоря, е Гьоте.
към текста >>
Това, което слезе с «Приказка за зелената
змия
и за прекрасната лилия», са миниатюрни образи, малки огледални образи и отражения, преведени даже по миловиден начин.
Това, което слезе с «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия», са миниатюрни образи, малки огледални образи и отражения, преведени даже по миловиден начин.
Ето защо не трябва да изглежда чудно, че когато антропософските истини трябва да бъдат предадени в художествени образи, като също трябваше да се отиде в миналото до въпросните имагинации, моята драма «Вратата на посвещението»[5] - макар и да се различава напълно по съдържанието си, - в нейната структура стана подобна на «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия».
към текста >>
Ето защо не трябва да изглежда чудно, че когато антропософските истини трябва да бъдат предадени в художествени образи, като също трябваше да се отиде в миналото до въпросните имагинации, моята драма «Вратата на посвещението»[5] - макар и да се различава напълно по съдържанието си, - в нейната структура стана подобна на «Приказка за зелената
змия
и за прекрасната лилия».
Това, което слезе с «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия», са миниатюрни образи, малки огледални образи и отражения, преведени даже по миловиден начин.
Ето защо не трябва да изглежда чудно, че когато антропософските истини трябва да бъдат предадени в художествени образи, като също трябваше да се отиде в миналото до въпросните имагинации, моята драма «Вратата на посвещението»[5] - макар и да се различава напълно по съдържанието си, - в нейната структура стана подобна на «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия».
към текста >>
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената
змия
и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
200, 4. лекция.
към текста >>
109.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
«Приказка за зелената
змия
и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
«Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
200, 4. лекция.
към текста >>
110.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената
змия
и за прекрасната Лилия».
Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно естество. Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята. Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ.
И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия».
Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих.
към текста >>
Също поради тази причина, когато във връзка с този свръхсетивен култ се родиха моите мистерийни драми, първата драма, въпреки че тя много се различава от Гьотевата «Приказка за зелената
змия
и за прекрасната Лилия», все пак явно показва подобни черти.
Също поради тази причина, когато във връзка с този свръхсетивен култ се родиха моите мистерийни драми, първата драма, въпреки че тя много се различава от Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия», все пак явно показва подобни черти.
Тези неща, които претендират да съдържат действителните импулси от духовно естество, не могат да бъдат изсмукани от пръстите, а са виждани и изследвани в съзвучие, в хармония с духовния свят.
към текста >>
111.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
112.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Интелигентността, която на Земята се е превърнала в
змия
, трябва да бъде завладяна и одухотворена от Михаел.
Свръхсетивната Школа на Михаел от 15-то до 18-то столетие. Насрещната школа на Ариман.
Интелигентността, която на Земята се е превърнала в змия, трябва да бъде завладяна и одухотворена от Михаел.
За тази цел трябва да служи с будност антропософският дух.
към текста >>
113.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Той преработи тези миниатюрни образи в своята "Приказка за зелената
змия
и прекрасната лилия".
От този случай нещо се процеди. Горе в духовния свят се проведе в мощни космически имагинации подготовка за онова интелигентно, но напълно духовно творение, което след това трябваше да се яви като Антропософия. Това, което се процеди така: то направи определено впечатление върху Гьоте. Бих могъл да кажа, че при него то се прояви в миниатюрни образи. Великите, мощни образи, които се развиха горе, тях Гьоте не познаваше.
Той преработи тези миниатюрни образи в своята "Приказка за зелената змия и прекрасната лилия".
Едно чудесно явление! Ние имаме целите течения, които описах, продължаващи така, че те водят до онези мощни имагинации, които се разгръщат в духовния свят под ръководството на Аланус аб Инсулис и на други; имаме мощен процес, че тук се процеждат някои неща, които въодушевяват Гьоте на поврата на 18-то към 19-то столетие и той създава своята духовна приказка за зелената змия и прекрасната лилия. Това беше така да се каже едно излизане на яве на онова, което се разгърна първо в мощни имагинации в началото на 19-то, даже още в края на 18-то столетие в духовния свят. Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия. Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област.
към текста >>
Ние имаме целите течения, които описах, продължаващи така, че те водят до онези мощни имагинации, които се разгръщат в духовния свят под ръководството на Аланус аб Инсулис и на други; имаме мощен процес, че тук се процеждат някои неща, които въодушевяват Гьоте на поврата на 18-то към 19-то столетие и той създава своята духовна приказка за зелената
змия
и прекрасната лилия.
Това, което се процеди така: то направи определено впечатление върху Гьоте. Бих могъл да кажа, че при него то се прояви в миниатюрни образи. Великите, мощни образи, които се развиха горе, тях Гьоте не познаваше. Той преработи тези миниатюрни образи в своята "Приказка за зелената змия и прекрасната лилия". Едно чудесно явление!
Ние имаме целите течения, които описах, продължаващи така, че те водят до онези мощни имагинации, които се разгръщат в духовния свят под ръководството на Аланус аб Инсулис и на други; имаме мощен процес, че тук се процеждат някои неща, които въодушевяват Гьоте на поврата на 18-то към 19-то столетие и той създава своята духовна приказка за зелената змия и прекрасната лилия.
Това беше така да се каже едно излизане на яве на онова, което се разгърна първо в мощни имагинации в началото на 19-то, даже още в края на 18-то столетие в духовния свят. Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия. Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област. Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо. Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това.
към текста >>
Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената
змия
и прекрасната Лилия.
Великите, мощни образи, които се развиха горе, тях Гьоте не познаваше. Той преработи тези миниатюрни образи в своята "Приказка за зелената змия и прекрасната лилия". Едно чудесно явление! Ние имаме целите течения, които описах, продължаващи така, че те водят до онези мощни имагинации, които се разгръщат в духовния свят под ръководството на Аланус аб Инсулис и на други; имаме мощен процес, че тук се процеждат някои неща, които въодушевяват Гьоте на поврата на 18-то към 19-то столетие и той създава своята духовна приказка за зелената змия и прекрасната лилия. Това беше така да се каже едно излизане на яве на онова, което се разгърна първо в мощни имагинации в началото на 19-то, даже още в края на 18-то столетие в духовния свят.
Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия.
Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област. Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо. Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това. Тези две групи души се съединиха, за да подготвят Антропософията в свръхземните области. Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини.
към текста >>
Да, небесното Антропософско Движение се развива в края на 18-то и в началото на 19-то столетие: от това се процежда нещо, което Гьоте предава в миниатюрни образи в приказката за зелената
змия
и прекрасната лилия.
Тогава ние виждаме, как така да се каже Антропософското Движение слиза на Земята.
Да, небесното Антропософско Движение се развива в края на 18-то и в началото на 19-то столетие: от това се процежда нещо, което Гьоте предава в миниатюрни образи в приказката за зелената змия и прекрасната лилия.
Но след това то трябваше да слезе долу, когато в последната третина на 19-то столетие Михаел иска да овладее земната интелигентност на хората, сега обаче слизайки от небето на Земята.
към текста >>
114.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Както старата
змия
трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в
змия
Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел.
Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки. Защото аз трябва да говоря предимно на сърцата. Сърцата трябва да станат помощници на Михаел в завладяването на падналата от небето на Земята Интелигентност.
Както старата змия трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в змия Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел.
И навсякъде, където тя се явява като противник не одухотворена, а ариманизирана духом там тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез възпитаната чрез Михаеловия начин на мислене будност на антропософския дух.
към текста >>
115.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Кръгът на
змия
та беше затворен.
Но това, което сега работи в него, не са ваятелни, не са градивни сили съответстващи на неговата природа. Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието. Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло. От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието. От живот - смърт, от смърт - живот.
Кръгът на змията беше затворен.
Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
към текста >>
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е
змия
та.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията.
Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека.
към текста >>
116.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
22. Откровението на Гьотевия дух в неговия “Фауст" и в приказката за “
Змия
та и лилията", 1918
22. Откровението на Гьотевия дух в неговия “Фауст" и в приказката за “Змията и лилията", 1918
към текста >>
117.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В хода на антропософското познание, изхождайки от живия Дух, ние се опитваме да се приближим до са мото художествено произведение, както например аз постъпих с Гьотевата Приказка за Зелената
Змия
и Красивата Лилия тук аз не съчиних някакъв коментар, а трябваше просто да влея една жива субстанция в друга жива субстанция.
В хода на антропософското познание, изхождайки от живия Дух, ние се опитваме да се приближим до са мото художествено произведение, както например аз постъпих с Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия тук аз не съчиних някакъв коментар, а трябваше просто да влея една жива субстанция в друга жива субстанция.
В нашата нехудожествена епоха се родиха прекалено много естети. Всъщност самите естети са нещо нехудожествено.
към текста >>
118.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
119.
Съдържание
GA_284 Окултни знаци и символи
Символизмът на някои животински форми и тяхното отношение към елементите:
змия
, риба, пеперуда, пчела.
Символичното значение на Ноевия Ковчег и готическите черкви.
Символизмът на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
към текста >>
120.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Символичното значение на Ноевия ковчег и готическите черкви символизъм на някои животински форми и тяхното отношение към елементите:
змия
, риба, пеперуда, пчела.
Символичното значение на Ноевия ковчег и готическите черкви символизъм на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
към текста >>
Във Битие Вие намирате символа на
змия
та.
Във Битие Вие намирате символа на змията.
В римските катакомби виждате изображения на риби, които, традицията ни казва, че означават Християнството, или Христос. Ако някой би размишлявал върху тези символи, той би могъл, разбира се, да открие много нещо, което е находчиво, но всичко ще бъде само предположения. Ние искаме да работим само с реалности, тъй като тези неща са ни дадени от духовния и астралния светове. Ако ми разрешите за няколко минути да се върнем в историята на човешката еволюция, ще видите какви истини се съдържат в тези два символа.
към текста >>
Ако старата Луна е продължала по своя собствен път сама и не и се бе дало възможност от ново присъединяване към Слънцето, за да почерпи нови сили, то тогава най-висшето същество, което би могло да бъде създадено на Луната, би приличало на
змия
.
Висшите Същества, които са населявали Слънцето са онези, които са изхвърлили Луната и в резултата Луната станала твърда маса с всички свои различни импулси. Всички лоши Същества, които били изпъдени с Луната е трябвало отново да бъдат спасявани и така: Новото съединяване на Луната със Слънцето станало. Какво би станало, ако това ново присъединяване, не би станало, ако всяка планета е продължила по собствен път? Тогава не би било възможно, човекът да се яви в настоящата си форма, нито пък Слънчевите Същества биха напреднали до там, където са днес.
Ако старата Луна е продължала по своя собствен път сама и не и се бе дало възможност от ново присъединяване към Слънцето, за да почерпи нови сили, то тогава най-висшето същество, което би могло да бъде създадено на Луната, би приличало на змия.
Слънчевите същества от друга страна които били толкова духовни, че нямали Физическо тяло, но притежавали етерно тяло, като свой най-нисш носител, биха получили физическо тяло, чиято най-висша форма, би била тази на рибата. Естествено, рибната форма, би била само един външен израз на души, които биха достигнали една по-висша степен на развитие, така както настоящата рибна групова душа е нещо възвишено.
към текста >>
Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над
змия
та, материалната чистота на Слънчевото състояние на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево естество е могло да достигне.
Луната отново паднала вътре в Слънцето и по-късно нашата Земя изхвърлила настоящата Луна, която отнесла със себе си най-лошите субстанции. Тогава станало възможно за съществата на нашата планета, да се развият над змиевидния стадий, до оня на човека.
Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над змията, материалната чистота на Слънчевото състояние на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево естество е могло да достигне.
към текста >>
Окултистът казва, че
змия
та е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната.
Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята. Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм.
Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната.
Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето. Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
към текста >>
Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество
змия
та.
Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята. Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето.
Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията.
Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
към текста >>
Той я означава като въздушно същество, както
змия
та е земно същество, а рибата – водно.
Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено. Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ.
Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно.
Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път.
към текста >>
Той определя пеперудата, като Въздушно същество и
змия
та като Земно.
И така, окултистът определя пчелата като същество, родено от Топлина.
Той определя пеперудата, като Въздушно същество и змията като Земно.
Вие чрез това виждате колко дълбоко символите и окултните знаци са свързани с онова, което ние знаем за еволюционната история на планетите и на човека.
към текста >>
121.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от
змия
та.
Физическото тяло, кристализирано от пространството, е най-нисшето начало. Духовното най-висшето, е противоположното контра-измерение. В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество, като най-добре могат да се опишат, като ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите. Така е в началото. По-късно става нещо друго.
Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията.
Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга. Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала. Прочистеното тяло на змията спиралата на този свят, има дълбоко значение. Следният пример, ще Ви даде известна идея за това.
към текста >>
Прочистеното тяло на
змия
та спиралата на този свят, има дълбоко значение.
Така е в началото. По-късно става нещо друго. Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията. Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга. Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала.
Прочистеното тяло на змията спиралата на този свят, има дълбоко значение.
Следният пример, ще Ви даде известна идея за това.
към текста >>
122.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
123.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Една
змия
хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми.
И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това?
Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми.
Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г.
към текста >>
124.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Една
змия
хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми.
И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това?
Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми.
Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г.
към текста >>
125.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
126.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако
змия
та не получава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата.
Във всичко, в което е налице размножаването, трябва да действа водородът. Мировият фосфор. Содата и нейното приложение в техниката и природата. Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина. Целият живот възниква всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата.
Ако змията не получава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата.
Външният водород и външната сода и вътрешният водород и вътрешната сода. Принцирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в света, става вътрешно в съществата, в по-висшите животни и хората. Как са възникнали нисшите същества. Развитието на хората чрез еманципиране от природата. Осите като най-умели производители на хартия в природата.
към текста >>
127.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Какво всъщност става, когато
змия
отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга
змия
?
При живите същества можем да наблюдаваме нещо много интересно. При живите същества става изменение на самия им способ на размножаване, ако водородът започне да играе различна от обичайната роля. Има някои змии: тези змии отлагат яйца и от тези яйца се излюпват нови змии.
Какво всъщност става, когато змия отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга змия?
При това яйцето трябва да бъде отложено там, където е достатъчно топло - това и правят змиите, тъй като животинският инстинкт действа съвсем правилно. Това, че, за да се появи новото животно, на яйцето е необходима топлина, вие виждате с примера за птичето яйце. Птичето яйце е снесено: но излюпването на нова птица няма да се състои, ако старата птица не го мъти, не сяда върху яйцето. Топлината, струяща от старата птица, е необходима, за да се излюпи от яйцето нова птица. И така, за яйцето не е достатъчно само това, което има в себе си; то се нуждае също от топлина, идваща отвън, от цялата Вселена.
към текста >>
Под действието на слънчевата топлина живото същество, новата
змия
, се излюпва от яйцето.
Топлината, струяща от старата птица, е необходима, за да се излюпи от яйцето нова птица. И така, за яйцето не е достатъчно само това, което има в себе си; то се нуждае също от топлина, идваща отвън, от цялата Вселена. Не е достатъчно просто да се снесе яйцето, на него му е нужна идващата от Вселената топлина; в тази топлина се съдържа сила, изкарваща от яйцето новото същество. Така е и със змиите. Яйцата се отлагат.
Под действието на слънчевата топлина живото същество, новата змия, се излюпва от яйцето.
към текста >>
Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна
змия
, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии.
Историята, която сега ви разказах, става при някои змии, но само в случай, че те водят съответния редовен начин на живот. Това, което ви разказвам, се отнася не за всички змии, а само за някои видове змии.
Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии.
Какво означава - праволинейна, порядъчна змия? Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени. И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа. И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата. Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа.
към текста >>
Какво означава - праволинейна, порядъчна
змия
?
Историята, която сега ви разказах, става при някои змии, но само в случай, че те водят съответния редовен начин на живот. Това, което ви разказвам, се отнася не за всички змии, а само за някои видове змии. Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии.
Какво означава - праволинейна, порядъчна змия?
Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени. И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа. И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата. Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа. Следователно можем да правим разлика между «прилични», праволинейни, и неприлични змии.
към текста >>
И все пак от «приличната», праволинейна
змия
се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа.
Историята, която сега ви разказах, става при някои змии, но само в случай, че те водят съответния редовен начин на живот. Това, което ви разказвам, се отнася не за всички змии, а само за някои видове змии. Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии. Какво означава - праволинейна, порядъчна змия? Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени.
И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа.
И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата. Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа. Следователно можем да правим разлика между «прилични», праволинейни, и неприлични змии. Неприличните са тези, които се разхождат в старите парцали от предната година.
към текста >>
И така,
змия
та само тогава е «прилична», праволинейна
змия
, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата.
Това, което ви разказвам, се отнася не за всички змии, а само за някои видове змии. Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии. Какво означава - праволинейна, порядъчна змия? Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени. И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа.
И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата.
Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа. Следователно можем да правим разлика между «прилични», праволинейни, и неприлични змии. Неприличните са тези, които се разхождат в старите парцали от предната година.
към текста >>
Една
змия
е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа.
Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии. Какво означава - праволинейна, порядъчна змия? Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени. И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа. И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата.
Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа.
Следователно можем да правим разлика между «прилични», праволинейни, и неприлични змии. Неприличните са тези, които се разхождат в старите парцали от предната година.
към текста >>
Защо природата прави така, че
змия
та получава нова дреха?
Сега ще попитате: как става това?
Защо природата прави така, че змията получава нова дреха?
Би било много прият-но, ако природата даваше нови дрехи и на нас. Но човекът е много по-ценно същество от змията. Затова на него му е предоставена свободата да си набавя облекло самостоятелно... (пропуск в текста на стенограмата). Такива змии би могло да бъдат държани в плен. Ако се държат в плен и не им се дава достатъчно количество вода, не им се осигурява достатъчна влажност, тогава се проявява ново качество: змиите изведнъж стават «непорядъчни», неординерни, те запазват старото си облекло!
към текста >>
Но човекът е много по-ценно същество от
змия
та.
Сега ще попитате: как става това? Защо природата прави така, че змията получава нова дреха? Би било много прият-но, ако природата даваше нови дрехи и на нас.
Но човекът е много по-ценно същество от змията.
Затова на него му е предоставена свободата да си набавя облекло самостоятелно... (пропуск в текста на стенограмата). Такива змии би могло да бъдат държани в плен. Ако се държат в плен и не им се дава достатъчно количество вода, не им се осигурява достатъчна влажност, тогава се проявява ново качество: змиите изведнъж стават «непорядъчни», неординерни, те запазват старото си облекло! Така че, ако не ни харесва как го прави природата, може по изкуствен начин да се достигне това, че някои змии да станат неординерни, да запазват старото си миналогодишно облекло.
към текста >>
Отнели сме водата на
змия
та.
Виждате ли, това е доста впечатляваща история; какво собствено става тук?
Отнели сме водата на змията.
Водата съдържа главно водород; тя съдържа и кислород, но главна роля играе водородът, тъй като водата се състои от водород и кислород. Да, господа, отнемайки водата на змията, ние едновременно я лишаваме от възможността да се размножава поради това, че й отнемаме възможността да си образува нова кожа, и възможността да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Животното не е в състояние повече да създаде в себе си нещо твърдо, ако няма водород. То не може да създаде в себе си нещо здраво, не може да формира вътре в себе си обвивката на яйцето, а отвън не може да образува кожа. Вследствие на това змийчетата трябва да се раждат без обвивка.
към текста >>
Да, господа, отнемайки водата на
змия
та, ние едновременно я лишаваме от възможността да се размножава поради това, че й отнемаме възможността да си образува нова кожа, и възможността да формира вътре в себе си черупка за яйцата.
Виждате ли, това е доста впечатляваща история; какво собствено става тук? Отнели сме водата на змията. Водата съдържа главно водород; тя съдържа и кислород, но главна роля играе водородът, тъй като водата се състои от водород и кислород.
Да, господа, отнемайки водата на змията, ние едновременно я лишаваме от възможността да се размножава поради това, че й отнемаме възможността да си образува нова кожа, и възможността да формира вътре в себе си черупка за яйцата.
Животното не е в състояние повече да създаде в себе си нещо твърдо, ако няма водород. То не може да създаде в себе си нещо здраво, не може да формира вътре в себе си обвивката на яйцето, а отвън не може да образува кожа. Вследствие на това змийчетата трябва да се раждат без обвивка. Змията трябва да използва своята собствена топлина, за да изкара тези малки змийчета.
към текста >>
Змия
та трябва да използва своята собствена топлина, за да изкара тези малки змийчета.
Водата съдържа главно водород; тя съдържа и кислород, но главна роля играе водородът, тъй като водата се състои от водород и кислород. Да, господа, отнемайки водата на змията, ние едновременно я лишаваме от възможността да се размножава поради това, че й отнемаме възможността да си образува нова кожа, и възможността да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Животното не е в състояние повече да създаде в себе си нещо твърдо, ако няма водород. То не може да създаде в себе си нещо здраво, не може да формира вътре в себе си обвивката на яйцето, а отвън не може да образува кожа. Вследствие на това змийчетата трябва да се раждат без обвивка.
Змията трябва да използва своята собствена топлина, за да изкара тези малки змийчета.
към текста >>
Сега да се върнем към примера със
змия
та.
Сега да се върнем към примера със змията.
Ако оставим змията на волята на природата - именно тези змии, за които говорих, - тогава във водата, употребявана от тях за смяна на кожата, се съдържа сода. Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, както я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили. Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата. Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата).
към текста >>
Ако оставим
змия
та на волята на природата - именно тези змии, за които говорих, - тогава във водата, употребявана от тях за смяна на кожата, се съдържа сода.
Сега да се върнем към примера със змията.
Ако оставим змията на волята на природата - именно тези змии, за които говорих, - тогава във водата, употребявана от тях за смяна на кожата, се съдържа сода.
Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, както я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили. Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата. Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата). Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен.
към текста >>
Ако на
змия
та не й се дава вода, тя също може да стане неординерна.
Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, както я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили. Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата. Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата). Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен.
Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна.
В природата работата стои различно. Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън. Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията.
към текста >>
Ако
змия
та не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в
змия
та, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън.
Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата). Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен. Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна. В природата работата стои различно.
Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън.
Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода.
към текста >>
Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата
змия
: в
змия
та е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата.
Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен. Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна. В природата работата стои различно. Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън. Това е доста забележително.
Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата.
Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха?
към текста >>
Това е станало в
змия
та.
Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна. В природата работата стои различно. Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън. Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата.
Това е станало в змията.
В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената.
към текста >>
В този случай
змия
та е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките.
В природата работата стои различно. Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън. Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията.
В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките.
Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса.
към текста >>
Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи
змия
та към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода.
Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън. Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките.
Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода.
Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването.
към текста >>
Но как стои работата в случай, че
змия
та си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха?
Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода.
Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха?
Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода.
към текста >>
Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на
змия
та сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената.
Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха?
Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената.
Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода. Ако отлагат яйца, те използват намиращия се навън водород-фосфор и намиращата се навън сода.
към текста >>
Можете да видите: ако в такава
змия
веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса.
В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената.
Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса.
С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода. Ако отлагат яйца, те използват намиращия се навън водород-фосфор и намиращата се навън сода. В изследвания от такъв род това е много силно доказателство, че обкръжаващата ни природа не е нещо мъртво, тя е толкова жива, колкото и ние самите.
към текста >>
Не трябва без да се замисляме да разглеждаме нещо достойно за внимание: когато
змия
та не може да смени кожата си поради недостиг на вода, а главно - поради недостиг на сода и изведнъж започва да ражда живи малки, става живораждаща, не трябва да гледаме на това без да се замисляме, а трябва да търсим връзката на това явление със силите на целия Космос.
Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода. Ако отлагат яйца, те използват намиращия се навън водород-фосфор и намиращата се навън сода. В изследвания от такъв род това е много силно доказателство, че обкръжаващата ни природа не е нещо мъртво, тя е толкова жива, колкото и ние самите. Именно на такива доказателства трябва да се обръща внимание.
Не трябва без да се замисляме да разглеждаме нещо достойно за внимание: когато змията не може да смени кожата си поради недостиг на вода, а главно - поради недостиг на сода и изведнъж започва да ражда живи малки, става живораждаща, не трябва да гледаме на това без да се замисляме, а трябва да търсим връзката на това явление със силите на целия Космос.
Това е във висша степен значително.
към текста >>
И така, ако имате
змия
, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят. Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество. Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления.
И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода.
Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>
Ако
змия
та се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава
змия
та действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят. Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество. Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода.
Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>
Защото и
змия
та става в известен смисъл висше същество, ако поради недостиг на вода стане живораждаща.
Виждате ли, размножаването на човека в света например се състои в това, че той в известен смисъл се еманципира от природата. Човечеството се затваря; то се затваря, еманципира се преди всичко благодарение на културата. И постъпателното развитие не би могло да стане без тази частична еманципация на човека.
Защото и змията става в известен смисъл висше същество, ако поради недостиг на вода стане живораждаща.
Цялото развитие на човечество се основава на това, че човек все повече и повече се е еманципирал от природата и сега не само ражда живо потомство, но и всички други сили развива откъснат от природата; като следствие човекът става източник на това, което по-рано е произлизало от природата.
към текста >>
При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате
змия
та от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало.
Трябва само малко да се преработи материалът от гнездото на осите, да се избели и ще се получи хартиена маса. Осата наистина е умел производител на хартия в природата. Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси са открили процеса на приготвяне на хартия! Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам.
При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало.
Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки. Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произвели хартията; човек е произвел хартията, изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя разум. Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в змията силата да произвежда живо потомство.
към текста >>
Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както
змия
та от самата себе си произвежда живи малки.
Осата наистина е умел производител на хартия в природата. Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси са открили процеса на приготвяне на хартия! Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам. При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало.
Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки.
Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произвели хартията; човек е произвел хартията, изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя разум. Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в змията силата да произвежда живо потомство.
към текста >>
Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в
змия
та силата да произвежда живо потомство.
Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам. При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало. Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки. Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произвели хартията; човек е произвел хартията, изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя разум.
Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в змията силата да произвежда живо потомство.
към текста >>
Ако ученият лишава
змия
та от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне.
Така се открива това, по какъв начин е поставен човек вътре в природните явления. Трябва само да се разглеждат природните явления в тяхното най-показателно, най-подходящо място.
Ако ученият лишава змията от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне.
Но ако знае какво става в лабораторията му, той ще открие мировите тайни.
към текста >>
128.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
129.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Когато ви ухапе
змия
, отровата влиза преди всичко в кръвта и нанася при това голяма вреда.
Трети вид отрови са отровите от животински произход. Това е например змийската отрова, след това различните отрови на насекомите; освен това има отрови, подобни на отровата на бяса при кучетата. Тези отрови действат на кръвта. Най-добре това може да се види при змийската отрова.
Когато ви ухапе змия, отровата влиза преди всичко в кръвта и нанася при това голяма вреда.
Но ако сте направили обяд, добили сте змийска отрова и я изядете със сол и черен пипер, смесвайки я с храната, вашият стомах прекрасно би понесъл тази змийска отрова. Това впрочем няма смисъл да се прави, тъй като не е вкусно; имам предвид, че бихте направили това за развлечение. В стомаха змийската отрова се оказва съвсем неотровна. По подобен начин действат и другите животински отрови, например отровите на насекомите. И само отровата на бяса е такава, че преди всичко попада в слюнката и от слюнката след това преминава в кръвта.
към текста >>
130.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на
змия
та. (Рис.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук.
Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията.
към текста >>
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото,
змия
та.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен.
към текста >>
131.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
132.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената
змия
и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
НАГОРЕ
