Търсене в текстове за 'Земеделие'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 106 резултата от 36 текста с части от думите : 'Земеделие'.

1. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество. Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството. Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>

2. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Така слизаме до степените на онези, занимаващи се със земеделие.
Но в петата коренна раса трябваше да стане едно спиране, ръководството трябваше да бъде изцяло отделено от космическите сили и предадено на онези, получаващи божествени инспирации. Затова в Индийската и Египетската култура имаме свещеническо управление. Свещеникът е Регентът, всичко произлиза от него. Свещеникът принадлежи към първата каста, войнът към втората. После идва кастата, която следва чисто земни занимания. Така слизаме до степените на онези, занимаващи се със земеделие. Малко по-малко тези касти достигнаха до независимост.
към текста >>

3. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Аз не мога да се прехранвам, ако обработвам земята, понеже не разбирам от земеделие; не мога и да прося, понеже се срамувам.
Една от най-прекрасните и впечатляващи притчи от Евангелието на Лука е тази за „нечестния настойник" (Лука 16,1-13). Там се разказва: Един богат човек имал настойник, за когото се твърдяло, че ограбва имота му и той решил да го отстрани. Настойникът се запитал: Как да постъпя сега? Аз не мога да се прехранвам, ако обработвам земята, понеже не разбирам от земеделие; не мога и да прося, понеже се срамувам. И тогава той стигнал до следния изход. Той си казал: Като управител, аз съм се отнасял към хората само като съм защитавал интересите на моя господар. Ето защо не съм им бил особено приятен: Просто не съм защитавал техните интереси; сега трябва да направя нещо, за да ме приемат и подслонят, иначе съм загубен; ще направя нещо, за да видят, че мисля и за тяхното добро. Тогава той повикал един от длъжниците на господаря си и го попитал: Колко му дължиш? и му опростил половината от дължимото.
към текста >>

4. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н.
Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове. И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве. И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н. Станали трудоспособни хора, трудоспособни обработватели на нивите, имали здрави души и здрави тела.
към текста >>

5. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Промишлеността, земеделието предлагат на народа немалко средства за съществувание, ала има същества, които предпочитат престъплението пред труда.
Обществото се е погрижило за това! отвърна правистът. Промишлеността, земеделието предлагат на народа немалко средства за съществувание, ала има същества, които предпочитат престъплението пред труда.
към текста >>

6. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В Утопия всяко дете трябва да се учи на земеделие, а по-късно усвоява също един занаят по правило упражнявания от неговите родители; жителят на Утопия може да избере и друг занаят, стига да му идва отръки нещо друго.
В Утопия всяко дете трябва да се учи на земеделие, а по-късно усвоява също един занаят по правило упражнявания от неговите родители; жителят на Утопия може да избере и друг занаят, стига да му идва отръки нещо друго. Трудът е строго регламентиран от никого не се изисква да работи повече от шест часа дневно.
към текста >>

7. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А с помощта на противоположните съзвездия, които са покрити от Земята, човекът израства като ловец чрез Стрелеца, израства като скотовъдец чрез Козирога, напредва в своето земеделие представете си например примитивното земеделие, при което човек засажда семената и ги полива с вода чрез Водолея.
Виждате ли, древните имаха ясното усещане за това и знаеха: Определена част от звездното небе действува върху човека по такъв начин, че го формира отвън, от Космоса. Разбира се, в хода на времето, над човека изгряват и други звезди. Констелациите се променят. Ако обаче мислено се поставим на мястото на един грък, който размишлява върху тези неща, те биха ни изглеждали по следния начин: Ето, звездите, които са в близост до Овена, действуват отвън, както впрочем и тези, които са в близост до Телеца, Близнаците и Рака. Благодарение на тези съзвездия: Овен, Телец, Близнаци и Рак, човек има своето „вглеждане назад“ към Космоса, своя та вътрешна подвижност, своето себе-докосване, своето себе-заграждане. А с помощта на противоположните съзвездия, които са покрити от Земята, човекът израства като ловец чрез Стрелеца, израства като скотовъдец чрез Козирога, напредва в своето земеделие представете си например примитивното земеделие, при което човек засажда семената и ги полива с вода чрез Водолея. И накрая той става търговец чрез онази част от звездното небе, която му помага да плува по моретата. През древните исторически епохи всеки кораб е наподобявал формата на риба. А като символ на търговията били изобразявани два кораба, плуващи един до друг по морските вълни. Така че ако назовем корабите „риби“, на 12-о място ние ще получим: съзвездието Риби.
към текста >>

На земеделието съответствува Водолеят.
На земеделието съответствува Водолеят. При Водолея разбира се в един духовен смисъл всичко се свежда до водата. Вие си го представяте, нали: той крачи и носи в ръцете си две ведра, от които излива вода. Той на поява. Той е първообразът на градинаря, земеделеца и т.н.
към текста >>

8. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Трябва да бъдат създадени зоология, ботаника, земеделие основани на принципите на Духовната Наука; всичко, също и медицината, трябва да се обогати с тези принципи.
От другата страна човекът го приближава опасността, че в процеса на независимото развитие на Духа-Себе Ариман може да го завладее. Вече нови, онези които имат очи за такива неща забелязват как хората губят своята независимост и как всъщност Ариман води ръцете им когато пишат. Това е едната страна, а другата е, че неща се вземат и използват и се вярва, че е възможно те да бъдат отделени от своя създател. Но обоснованият и единствен правилен път за хората ще бъде да приемат водещите принципи на Духовната Наука, чрез което от едната страна светлината, хвърлена върху природата ги предпазва, когато пробиват нейния воал. Трябва да бъдат създадени зоология, ботаника, земеделие основани на принципите на Духовната Наука; всичко, също и медицината, трябва да се обогати с тези принципи. Но медицината може да бъде правилно обогатена само от онези, които не се страхуват да пронижат воала на природата, да навлязат правилно в Ариманическия свят, където трябва да се борят с духовете на разрушението. За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството.
към текста >>

9. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

В Европа по това време земеделието е било много изостанало.
Опишете образно как поклонниците на Божи гроб, тръгнали към Ориента, са научили нещо ново и напълно различно. В Европа по това време земеделието е било много изостанало. В Ориента е могло да се опознае едно много по-добро обработване на земите. Поклонниците били в Ориента и след това завърнали се в Европа са донесли усъвършенствувани познания по земеделие и действително се е стигнало до покачване на земеделската продукция. Европа им е била благодарна за пренесения опит.
към текста >>

Поклонниците били в Ориента и след това завърнали се в Европа са донесли усъвършенствувани познания по земеделие и действително се е стигнало до покачване на земеделската продукция.
Опишете образно как поклонниците на Божи гроб, тръгнали към Ориента, са научили нещо ново и напълно различно. В Европа по това време земеделието е било много изостанало. В Ориента е могло да се опознае едно много по-добро обработване на земите. Поклонниците били в Ориента и след това завърнали се в Европа са донесли усъвършенствувани познания по земеделие и действително се е стигнало до покачване на земеделската продукция. Европа им е била благодарна за пренесения опит.
към текста >>

Оживяването на бедната Европа, покрита със слаборазработени земи, в която е нямало градове, където хората са се занимавали със земеделие, което е било обаче твърде оскъдно.
Би било необходимо историческото представяне на фактите да бъде съпроводено с такива импулси. Когато днес се каже, че трябва да се наблегне повече на културната история, хората си мислят, че трябва само сухо да описват събитията едно след друго. Но още в тези начални класове историята трябва така да се разказва, че да има нещо субективно, да се развият образи, картини, времето да оживее. Оживяването на бедната Европа, покрита със слаборазработени земи, в която е нямало градове, където хората са се занимавали със земеделие, което е било обаче твърде оскъдно. Но как именно от тази бедна Европа е излязъл ентусиазмът на кръстоносните походи. Как по-късно хората са забравили своята задача и са влезли в конфликт помежду си, как аморално са се сграбчили. Как не е било изпълнено точно това, което е било цел на кръстоносните походи, а напротив, мюсюлманите са си осигурили земите. Как обаче европейците научили много в Ориента; как се създали процъфтяващи градове с богата духовна култура. Как се е подобрило и земеделието, как полята станали по-плодородни, как разцъфтяла индустрията, как се е издигнала и духовната култура.
към текста >>

Как се е подобрило и земеделието, как полята станали по-плодородни, как разцъфтяла индустрията, как се е издигнала и духовната култура.
Оживяването на бедната Европа, покрита със слаборазработени земи, в която е нямало градове, където хората са се занимавали със земеделие, което е било обаче твърде оскъдно. Но как именно от тази бедна Европа е излязъл ентусиазмът на кръстоносните походи. Как по-късно хората са забравили своята задача и са влезли в конфликт помежду си, как аморално са се сграбчили. Как не е било изпълнено точно това, което е било цел на кръстоносните походи, а напротив, мюсюлманите са си осигурили земите. Как обаче европейците научили много в Ориента; как се създали процъфтяващи градове с богата духовна култура. Как се е подобрило и земеделието, как полята станали по-плодородни, как разцъфтяла индустрията, как се е издигнала и духовната култура. Всичко това опитайте да представите на децата в нагледни картини и да им изясните, как хората преди походите не са лежали дивани, как гражданството не е познавало канапето в хубавата стая. Опитайте нагледно да опишете тази история, след това предложете една истинска история. Покажете как Европа е обедняла до натуралното стопанство и отново е станала богата чрез това, което е научила. Това ще направи историята по-жива.
към текста >>

10. Биодинамично земеделие GA_327 Биодинамично земеделие

ЗЕМЕДЕЛИЕ
ЗЕМЕДЕЛИЕ
към текста >>

11. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

19. Продукти ДЕМЕТЕР на биодинамичното земеделие
19. Продукти ДЕМЕТЕР на биодинамичното земеделие
към текста >>

12. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

При селскостопанския курс тогава стана дума за това, най-напред да се разясни, кои са условията за развитието на различните отрасли при земеделието.
При селскостопанския курс тогава стана дума за това, най-напред да се разясни, кои са условията за развитието на различните отрасли при земеделието. Там има извънредно интересни отрасли растениевъдство, животновъдство, горско стопанство, зеленчукопроизводство и т.н. Към най-интересното принадлежат тайните на торенето. Те действително са истински тайни.
към текста >>

За всичко това най-напред бяха развити принципите, взаимовръзките, които в нашето съвремие са от особено значение поради това, че тъкмо земеделието най-много се е отклонило от разумните принципи под влиянието на материалистичния светоглед.
За всичко това най-напред бяха развити принципите, взаимовръзките, които в нашето съвремие са от особено значение поради това, че тъкмо земеделието най-много се е отклонило от разумните принципи под влиянието на материалистичния светоглед. И малко хора знаят, че в течение на последните десетилетия вътре в земеделието се получи така, че всички продукти, от които човекът наистина живее, дегенерират и то дегенерират изключително бързо в голям мащаб.
към текста >>

И малко хора знаят, че в течение на последните десетилетия вътре в земеделието се получи така, че всички продукти, от които човекът наистина живее, дегенерират и то дегенерират изключително бързо в голям мащаб.
За всичко това най-напред бяха развити принципите, взаимовръзките, които в нашето съвремие са от особено значение поради това, че тъкмо земеделието най-много се е отклонило от разумните принципи под влиянието на материалистичния светоглед. И малко хора знаят, че в течение на последните десетилетия вътре в земеделието се получи така, че всички продукти, от които човекът наистина живее, дегенерират и то дегенерират изключително бързо в голям мащаб.
към текста >>

Там имаше също и интересуващи се от земеделие хора, които не можеха да влязат в този кръг.
Условието за успеха обаче се състои в следното и то беше подчертавано и винаги отново и отново повтаряно, а именно, че съдържанието на този курс на първо време остава духовно притежание на земеделците от кръга, притежание на практикуващите земеделци. Там имаше също и интересуващи се от земеделие хора, които не можеха да влязат в този кръг. На тях изрично беше възложено, всичко да не бъде веднага преразказано на всеки по обичайния антропософски начин, тъй като нещата могат да достигнат своето практическо значение само тогава, когато съдържанието на курса най-напред остане в кръга на специалисти и бъде изпробвано от земеделци. Някои неща изискват изпробване в продължение на четири години. През това време практическите указания няма да излязат от кръга на селскостопанското общество, защото няма смисъл само да се говори за нещата. Те трябва действително да се приложат в практическия живот. Прави грешка всеки един, който там е чул нещата и после ги из бъбря по някакъв начин.
към текста >>

13. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Макар че от дълго време от много места се проявяваше желание за такъв курс, сега аз за първи път го предприемам, като се опирам на антропософски изследвания Такъв курс трябва да отговори на различни изисквания, тъй като самият той ще ни покаже, как интересите на селското стопанство във всички посоки са се сраснали с най-важните области на човешкия живот, така че едва ли има някоя област на живота, откъсната от земеделието.
Макар че от дълго време от много места се проявяваше желание за такъв курс, сега аз за първи път го предприемам, като се опирам на антропософски изследвания Такъв курс трябва да отговори на различни изисквания, тъй като самият той ще ни покаже, как интересите на селското стопанство във всички посоки са се сраснали с най-важните области на човешкия живот, така че едва ли има някоя област на живота, откъсната от земеделието. Ако се погледне от каквато и да било страна, от какъвто и да било ъгъл, ще се види, че всичките интереси на човешкия живот са свързани със селското стопанство. Естествено тук можем да засегнем само централната област на земеделието. Въпреки това от само себе си ще се наложат някои отклонения и обяснения, може би точно защото всичко казано тук ще трябва да бъде казано от антропософска гледна точка и самото то ще ни насочва по странични пътища, което ще се явява като една необходимост. Ще трябва специално да ме извините, ако днешното въведение трябваше да се разпростре така далеч, че може би не всеки може веднага да види, каква връзка ще се окаже между въведението и специалната земеделска материя, която трябва да разглеждаме. Все пак това, което ще бъде разглеждано, ще трябва да стъпи на казаното днес, макар и то да изглежда отдалечено от него.
към текста >>

Естествено тук можем да засегнем само централната област на земеделието.
Макар че от дълго време от много места се проявяваше желание за такъв курс, сега аз за първи път го предприемам, като се опирам на антропософски изследвания Такъв курс трябва да отговори на различни изисквания, тъй като самият той ще ни покаже, как интересите на селското стопанство във всички посоки са се сраснали с най-важните области на човешкия живот, така че едва ли има някоя област на живота, откъсната от земеделието. Ако се погледне от каквато и да било страна, от какъвто и да било ъгъл, ще се види, че всичките интереси на човешкия живот са свързани със селското стопанство. Естествено тук можем да засегнем само централната област на земеделието. Въпреки това от само себе си ще се наложат някои отклонения и обяснения, може би точно защото всичко казано тук ще трябва да бъде казано от антропософска гледна точка и самото то ще ни насочва по странични пътища, което ще се явява като една необходимост. Ще трябва специално да ме извините, ако днешното въведение трябваше да се разпростре така далеч, че може би не всеки може веднага да види, каква връзка ще се окаже между въведението и специалната земеделска материя, която трябва да разглеждаме. Все пак това, което ще бъде разглеждано, ще трябва да стъпи на казаното днес, макар и то да изглежда отдалечено от него.
към текста >>

Тъкмо земеделието по най-сериозен начин е засегнато от мисленето на новото време.
Тъкмо земеделието по най-сериозен начин е засегнато от мисленето на новото време. Вижте, цялото това мислене на новото време, особено по отношение на стопанския характер, възприе форми, за чието разрушително значение много хора все още едва се досещат. От нашето Антропософско движение поискаха да се създадат стопански предприятия с намерение да се противопоставят на това състояние на нещата. Тези стопански предприятия бяха създадени от икономисти и търговци, но те не успяха напълно да осъществят първоначалните си намерения главно поради това, че в нашето съвремие действат премного сили, които противоречат на правилното разбиране на една такава кауза. Отделният човек е безпомощен срещу тези сили и затова първо началната идея на тези опрени на Антропософското движение стремежи не достигна досега дори до разискване. За какво се касаеше практически?
към текста >>

Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие.
Те избуяват в цялостното израстване на растението. Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни. Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия. Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние? Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни. Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие. Казваше се един афоризъм и се знаеше, какво трябва да се направи. Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма наука за тези неща, няма желание те да се проучат и установят.
към текста >>

14. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира.
Всичко става познание, също и това, което живее в азота. Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща. Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство. Там се намира това, което постоянно възбужда особения интерес на скъпия ни приятел Щегеман, а именно взаимодействието на душевно-духовното с нещата около нас. Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира. По този начин той става чувствителен за откровенията на азота и може да упражнява земеделие в съвсем друг стил и в съвсем друг смисъл отколкото онези, които не правят това. Такъв човек добива всякакви знания внезапно. Те сами се появяват. Той започва да разбира тайните, които царят в имотите и в селскостопанския двор.
към текста >>

По този начин той става чувствителен за откровенията на азота и може да упражнява земеделие в съвсем друг стил и в съвсем друг смисъл отколкото онези, които не правят това.
Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща. Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство. Там се намира това, което постоянно възбужда особения интерес на скъпия ни приятел Щегеман, а именно взаимодействието на душевно-духовното с нещата около нас. Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира. По този начин той става чувствителен за откровенията на азота и може да упражнява земеделие в съвсем друг стил и в съвсем друг смисъл отколкото онези, които не правят това. Такъв човек добива всякакви знания внезапно. Те сами се появяват. Той започва да разбира тайните, които царят в имотите и в селскостопанския двор.
към текста >>

Този процес по чудесен начин може да се наблюдава при пеперудоцветните растения, при бобовите култури, при всички растения, които в земеделието могат да се нарекат събирачи на азот.
Този процес по чудесен начин може да се наблюдава при пеперудоцветните растения, при бобовите култури, при всички растения, които в земеделието могат да се нарекат събирачи на азот. Те са предназначени да привличат азота, за да го предават на почвата под тях. Когато човек погледне тези растения, вече може да каже:наистина долу в земята има нещо, което се нуждае от азот така, както белите дробове се нуждаят от кислород. И това е варовикът. Долу под земята е варовикът, който е зависим от това, да вдишва азот, както човешките дробове са зависими от вдишването на кислород. И пеперудоцветните растения представляват нещо подобно на това, което става с нашите епителни клетки.
към текста >>

15. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
Духовната наука по-малко може да изпадне в такава грешка. Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната наука трябва да се коригира. Това е необходимо и не може да бъде другояче. Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област. Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
към текста >>

При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните.
А в същността на всичко, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата. То се извлича от нейната цялост и затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко начинание се изхожда от човека, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа най-добре да се подържа. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.
към текста >>

16. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Съвсем сигурно ще се види, че ако някой някъде е обзет от такава мания към машините при упражняване на земеделието, ще постъпи много по-зле, ако прибягва все до нови машини, макар те да са по-усъвършенствани, отколкото ако продължи да използва старата си машина, докато тя може да върши работа.
Както тук, при този така интимен природен процес не трябва да се прибягва до машини, така и при други процеси природата сама се грижи за това, което няма нищо общо с машините, и там с машини нищо не може да се направи. При семеобразуването те не могат да направят нищо особено, за това се грижи самата природа. Мисля, че въпросът не е особено актуален. Днес обаче въпросът се поставя така: как може да се свърши работата без машини? Трябва само да се обърне внимание на това, че един земеделец няма нужда да култивира в себе си такава голяма привързаност към машините. Съвсем сигурно ще се види, че ако някой някъде е обзет от такава мания към машините при упражняване на земеделието, ще постъпи много по-зле, ако прибягва все до нови машини, макар те да са по-усъвършенствани, отколкото ако продължи да използва старата си машина, докато тя може да върши работа. Тези неща обаче не са вече селскостопански в строгия смисъл на думата.
към текста >>

17. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя. Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука. Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение. Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>

Но все пак от продължителното земеделие земята може да обеднее, човек непрекъснато я прави по-бедна.
В действителност великата природа не изоставя човека така безмилостно, когато той не се съобразява със силициевата киселина, оловото, живака, арсена, както го изоставя, когато той не взема по правилен начин под внимание калия, калция или фосфорната киселина. Тъй като силициевата киселина, оловото, живака, арсена ги доставя небето, доставя ги доброволно с дъжда. За да има по правилен начин фосфорна киселина, калий, вар в земята, човек трябва да я обработва, трябва да я тори по правилен начин. Тях небето не ги доставя от само себе си. Но все пак от продължителното земеделие земята може да обеднее, човек непрекъснато я прави по-бедна. Затова той трябва да я наторява. Възможно е обаче, както е случаят с много селски стопанства, компенсирането с тора да е твърде слабо и недостатъчно. Тогава земеделието се превръща в грабеж и земята непрекъснато обеднява.
към текста >>

Тогава земеделието се превръща в грабеж и земята непрекъснато обеднява.
За да има по правилен начин фосфорна киселина, калий, вар в земята, човек трябва да я обработва, трябва да я тори по правилен начин. Тях небето не ги доставя от само себе си. Но все пак от продължителното земеделие земята може да обеднее, човек непрекъснато я прави по-бедна. Затова той трябва да я наторява. Възможно е обаче, както е случаят с много селски стопанства, компенсирането с тора да е твърде слабо и недостатъчно. Тогава земеделието се превръща в грабеж и земята непрекъснато обеднява.
към текста >>

Едно такова средство за наторява не ще притежава много от това, от което земеделието има нужда.
Би трябвало да се опита да се произведе тор така, че тези пет съставки или техни заместители по споменатия начин да се прибавят към тора. Вместо да се обработва с химикали, торът в бъдеще трябва да бъде обработван с бял равнец, лайка, коприва, дъбова кора и глухарче. Едно такова средство за наторява не ще притежава много от това, от което земеделието има нужда.
към текста >>

18. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това са неща днес не се вярва които по-рано са се знаели и са били прилагани в земеделието благодарение на древната инстинктивна агрикултурна мъдрост.
Това са неща днес не се вярва които по-рано са се знаели и са били прилагани в земеделието благодарение на древната инстинктивна агрикултурна мъдрост. Човек е могъл в определени области да отглежда културите, които е искал, и това е правел по инстинкт. Аз мога да Ви дам сведения за тези въпроси, от които ще се уверите, че те могат да послужат като от правна точка в истинската практика, да се приложат правилно в практиката. И понеже днес съществува мнението не искам да го наричам предразсъдък, че всичко трябва да се провери, допълнително да се верифицира е, добре, нека се опитаме да проверим тези неща. Ако експериментът е направен правилно, ще се види, че те са верни. Аз обаче, ако имах земеделско стопанство, не бих чакал резултата от експеримента, а веднага бих започнал, защото съм напълно сигурен, че нещата ще станат.
към текста >>

Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената полска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична. Нужна е непълна супена чиния такава пепел и ако изгарянето е направено по време на пълния съвпад на Венера със Скорпион, Вие имате средство, което ще накара полските мишки да избягват тази площ. Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там. Действието на тази пепел се разпростира надалече, но е възможно нещата да не са изпълнени докрай. Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
към текста >>

19. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако това бъде забранено, тогава неминуемо ще се случи това, което вече два пъти споменах, а именно: нашето земеделие в цивилизованите области ще става все по-зле и по-зле.
Д-р Щайнер: Ето как стои въпросът за разрешението: да приемем, че ние оставаме на това становище, че такива неща не са разрешени не искам в самото начало да разглеждам моралния, окултно-моралния въпрос. Ако това бъде забранено, тогава неминуемо ще се случи това, което вече два пъти споменах, а именно: нашето земеделие в цивилизованите области ще става все по-зле и по-зле. Навсякъде ще настъпи глад и скъпотия, не само тук или там, а те ще станат общи. Така че в недалечно бъдеще човечеството няма да има друг избор, освен или да остави да загине цивилизацията на Земята, или да се погрижи да промени и да устрои нещата така, че да ги доведе до ново плодородие. Изправен пред тази неотложност, днес човекът няма време дa спори дали тези неща са позволени или не. Този въпрос обаче може все пак да се постави от друга гледна точка. Трябва да се помисли наистина да се направи нещо, да се създаде един вид клапан против злоупотреба с тези методи.
към текста >>

20. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща. Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>

В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот.
В известно отношение в споменатия смисъл сродни на доматите са картофите. Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи. И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи. Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява. В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот. Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот.
към текста >>

Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот.
Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи. И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи. Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява. В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот. Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот.
към текста >>

Заслужено трябва да бъде поздравена проявената толерантност в този курс да участват и лица, които само се интересуват от земеделие, без да са земеделци.
Заслужено трябва да бъде поздравена проявената толерантност в този курс да участват и лица, които само се интересуват от земеделие, без да са земеделци. Моля тези лица да си спомнят познатата приказка, да сложат катинар на устата си и да не изпадат в общата антропософска грешка да разгласяват тези неща всеки по своему. Точно чрез това често са ни били причинявани разнообразни вреди, понеже някои личности имат импулса да разнасят неща, които частично са узнали.
към текста >>

Голяма е разликата дали за тези неща говори един земеделец или човек, който се намира съвсем далече от земеделието.
Голяма е разликата дали за тези неща говори един земеделец или човек, който се намира съвсем далече от земеделието. Има разлика и това може веднага да се познае. Какво би се случило, ако всичко казано тук бъде разгласено не от земеделци, а като интересна глава на антропософското учение. Би се случило както и при различните цикли. Хората, включително и земеделци, биха чули това от други гледни точки. Земеделците, които чуват това от земеделци, ще си кажат: „Жалко, че този се е побъркал.“ Но те ще кажат това първия път, може би и втори път.
към текста >>

21. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Как да се отнасяме към вредата от студа за земеделието и по-специално относно доматите?
Как да се отнасяме към вредата от студа за земеделието и по-специално относно доматите? И в каква космическа връзка да разбираме студа?
към текста >>

22. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Позволете ми да изразя моето най-дълбоко задоволство, че по инициатива на граф Кайзерлинг се създаде този изследователски кръг и че той се разшири, като включи и лица, които се интересуват от земеделие и които за пръв път присъстват на такова събрание.
Позволете ми да изразя моето най-дълбоко задоволство, че по инициатива на граф Кайзерлинг се създаде този изследователски кръг и че той се разшири, като включи и лица, които се интересуват от земеделие и които за пръв път присъстват на такова събрание. С оглед на времето основаването на този кръг започна най-напред с това, че г-н Щегеман откликна на молбите от различни страни да сподели някои неща, за които сме разговаряли през последните няколко години относно различни области на земеделието и които той със своето усърдие изпробваше от една или друга страна в своето земеделско стопанство. От това последва обсъждане между граф Кайзерлинг и г-н Щегеман, което доведе първо до един разговор, при който се взе решението, което беше прочетено днес, както и до това, че днес отново сме събрани тук.
към текста >>

С оглед на времето основаването на този кръг започна най-напред с това, че г-н Щегеман откликна на молбите от различни страни да сподели някои неща, за които сме разговаряли през последните няколко години относно различни области на земеделието и които той със своето усърдие изпробваше от една или друга страна в своето земеделско стопанство.
Позволете ми да изразя моето най-дълбоко задоволство, че по инициатива на граф Кайзерлинг се създаде този изследователски кръг и че той се разшири, като включи и лица, които се интересуват от земеделие и които за пръв път присъстват на такова събрание. С оглед на времето основаването на този кръг започна най-напред с това, че г-н Щегеман откликна на молбите от различни страни да сподели някои неща, за които сме разговаряли през последните няколко години относно различни области на земеделието и които той със своето усърдие изпробваше от една или друга страна в своето земеделско стопанство. От това последва обсъждане между граф Кайзерлинг и г-н Щегеман, което доведе първо до един разговор, при който се взе решението, което беше прочетено днес, както и до това, че днес отново сме събрани тук.
към текста >>

Това ще се види съвсем ясно при земеделието.
И първото нещо, което трябва да се направи, е да се събере всичко, което знаем в това направление. Едва след това ще се наложат първоначалните опитни серии и ще се касае наистина да се работи практически. Затова има нужда от най-активни членове. Това, от което се нуждаем са истинските практици в Антропософското Общество, които не пренебрегват принципа, че именно практиката изисква неща, които не могат да се постигнат от днес за утре. Когато тези, които нарекох централни антропософи, вярват, че един професор или земеделец, или пък лекар, след като в продължение на десетилетия е бил поставен в определена среда, може да възприеме антропософските убеждения от днес до утре, това е едно заблуждение. Това ще се види съвсем ясно при земеделието. Земеделецът-антропософ, ако си постави такъв идеал, би могъл с преминаването от двадесет и деветата в тридесетата си година изцяло да премине в антропософския поток и по отношение на земеделието. Обаче нивите, устройството на предприятието, уредбите, в които се осъществяват отношенията между него и консуматорите, всичко това ще последва ли това придвижване? Тях човек не може да направи веднага антропософи от една година до друга. И когато види, че това не върви, човек често загубва кураж.
към текста >>

Земеделецът-антропософ, ако си постави такъв идеал, би могъл с преминаването от двадесет и деветата в тридесетата си година изцяло да премине в антропософския поток и по отношение на земеделието.
Едва след това ще се наложат първоначалните опитни серии и ще се касае наистина да се работи практически. Затова има нужда от най-активни членове. Това, от което се нуждаем са истинските практици в Антропософското Общество, които не пренебрегват принципа, че именно практиката изисква неща, които не могат да се постигнат от днес за утре. Когато тези, които нарекох централни антропософи, вярват, че един професор или земеделец, или пък лекар, след като в продължение на десетилетия е бил поставен в определена среда, може да възприеме антропософските убеждения от днес до утре, това е едно заблуждение. Това ще се види съвсем ясно при земеделието. Земеделецът-антропософ, ако си постави такъв идеал, би могъл с преминаването от двадесет и деветата в тридесетата си година изцяло да премине в антропософския поток и по отношение на земеделието. Обаче нивите, устройството на предприятието, уредбите, в които се осъществяват отношенията между него и консуматорите, всичко това ще последва ли това придвижване? Тях човек не може да направи веднага антропософи от една година до друга. И когато види, че това не върви, човек често загубва кураж.
към текста >>

Обаче нещата би трябвало наистина да се съгласуват, особено в такава област като земеделието, ако това общество иска действително да има успех.
Един може повече, друг по-малко. Най-после, колкото и парадоксално да звучи, човек ще постигне повече, колкото по-ограничен размер земя обработва по нашия метод. При малка площ се разрушава не толкова много, колкото при голяма площ. И тогава подобрението вследствие на антропософските насоки проличава по-бързо, понеже не трябва да се променят толкова много неща. И полезното действие ще се прояви по-лесно, отколкото при голям имот. Обаче нещата би трябвало наистина да се съгласуват, особено в такава област като земеделието, ако това общество иска действително да има успех. Много се говори, но благовъзпитано и без ирония, за различните възгледи на граф Кайзерлинг и г-н Щегеман при първото събрание. Появиха се някои отделни нюанси и аз почти мислех дали в онази вечер не трябваше да се помоли Антропософското Председателство или някой друг да съгласува спорещите духове. Постепенно обаче се убедих в нещо съвсем друго: че това, което се проявява, всъщност е основа за развитие на една интимна толерантност между селските стопани, на едно интимно зачитане на колегите между земеделците, само че има известна груба външна страна.
към текста >>

В течение на това събиране ще бъде посочено как трябва да се състави всичко това, откъде се разкриват още гледни точки за земеделието, които ще посочат връзката между естеството на почвата и околната среда, както и какво произвежда почвата.
Не виждам какво повече мога да кажа предварително, освен това, че ние в Дорнах трябва да получим от всеки, който иска да участва в съвместната работа на създадения Земеделски кръг описание на това, което той има над почвата и под почвата, и как тези две области си взаимодействат. Нали е естествено, когато се използва информация, съвсем точно да се знаят какви са нещата за които се отнася тази информация. Става дума за това, което Вие от Вашата практика знаете по-добре отколкото ние в Дорнах; характера и състоянието на почвата в дадения имот, наличието на гора и храсти, каква част от имота се обработва през последните години, какви са били добивите; накратко, ние трябва да знаем основно това, което всеки отделен земеделец трябва да знае, ако иска да управлява своето имение с разбиране, с разбирането на земеделец. Това са първите данни, от които се нуждаем; работите, които се извършват в имота, и опитностите, които земеделецът е получил. Това е основното, казано набързо. В течение на това събиране ще бъде посочено как трябва да се състави всичко това, откъде се разкриват още гледни точки за земеделието, които ще посочат връзката между естеството на почвата и околната среда, както и какво произвежда почвата.
към текста >>

В Дорнах трябва толкова да цари духът на земеделието, колкото е възможно въпреки науката.
Вярвам, че с тези думи вече е характеризирано това, което граф Кайзерлинг предлага да се осъществи от членовете на Земеделския кръг. Приятелските и доброжелателните думи, отправени от господин графа към всички нас, прокарват тънка разлика между селяните-земеделци и учените, при която в Земеделския кръг трябва да участват всички земеделци, а учените да остават в Дорнах; тази нагласа, това положение не трябва да остава занапред. Ние трябва, така да се каже, да растем заедно. В Дорнах трябва толкова да цари духът на земеделието, колкото е възможно въпреки науката. И това, което произлиза от Дорнах като наука, трябва да е от естество да просветли главата и на най-консервативния селянин. Надявам се, че като казва, че не ме разбира, граф Кайзерлинг проявява учтивост, това е особен вид учтивост. Защото аз мисля, че ние, Дорнах и Земеделският кръг, ще растем заедно като близнаци. Той завърши, като ме нарече едър земеделец. Това вече означава, че в своето чувство той приема, че може да се расте задружно.
към текста >>

Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда.
Но това са истински дреболии. Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там. Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство. Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда. Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал.
към текста >>

Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора.
Но това са истински дреболии. Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там. Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство. Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда. Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал. Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието.
към текста >>

Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието.
Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал. Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа. Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща. Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно. При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно.
към текста >>

23. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция.
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция. Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр. бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия. Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него. Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
към текста >>

За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>

Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>

При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието.
Нарастващото число земеделци и градинари се обединяваха в местни работни групи, които прерастваха в по-големи: във федерални или районни обединени работни общества. Понеже стопанските сведения, поискани от присъединяващите се по-късно земеделци, с течение на времето не можеха да бъдат давани само от натоварените с отговорността за собствените си биодинамични стопанства, стопани, скоро в различните страни и провинции бяха създадени центрове за информация и съвети. При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието. Оттам получи съществено съдействие също и създаването на организация със задачата да запознава заинтересованите консуматори и да им доставя произведените висококачествени храни. За тези произведения беше избрана запазена та марка „Деметер“. Представител на тази дейност беше „Деметер стопански съюз“. Освен този „Деметер-съюз“ в Западна Германия, в много други страни също съществуват вече такива Деметер организации.
към текста >>

В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс.
Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ. Отделни стопанства се появиха също в Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-градинарски работни общества. На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности. В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс. От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
към текста >>

24. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
към текста >>

Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните. Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена. И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос. Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>

На този общ фон същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и животните.
На този общ фон същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и животните. Това се постига чрез специален начин на наторяване, а именно животинските и растителните торове се обработват така, че да уловят в себе си и да предадат на почвата и на растенията максимално количество космически енергии и субстанции, от които всъщност зависи развитието на растенията и животните, а също и хранителното съдържание на земеделските произведения. Даден е съвършено нов начин за справяне с вредителите и болестите по растенията: вредителите не се убиват, не се тровят и унищожават, а се премахва тяхната способност за размножаване, като се отблъскват космическите сили, на първо място лунните сили, които управляват процеса на размножаване.
към текста >>

Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>

Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>

Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>

Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>

Отпечатването на настоящата книга ще постави истинското начало на биодинамичното земеделие в България.
Отпечатването на настоящата книга ще постави истинското начало на биодинамичното земеделие в България. С основание можем да очакваме неговото бързо развитие, още повече че според самия Рудолф Щайнер нашият географски район има най-благоприятните почвени, климатични и космически условия за земеделие. С оглед на това обстоятелство нашата страна и по тази линия е необходима част от Европа.
към текста >>

С основание можем да очакваме неговото бързо развитие, още повече че според самия Рудолф Щайнер нашият географски район има най-благоприятните почвени, климатични и космически условия за земеделие.
Отпечатването на настоящата книга ще постави истинското начало на биодинамичното земеделие в България. С основание можем да очакваме неговото бързо развитие, още повече че според самия Рудолф Щайнер нашият географски район има най-благоприятните почвени, климатични и космически условия за земеделие. С оглед на това обстоятелство нашата страна и по тази линия е необходима част от Европа.
към текста >>

Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели, домашни животни... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели, домашни животни... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
към текста >>

Главното предимство обаче се състои в това, че в противовес на умъртвените от изкуствените торове и поразените от третиране с химикали продукти на машинизираното и химизирано земеделие, биодинамичното земеделие доставя на хората здравословна, вкусна и питателна храна.
Главното предимство обаче се състои в това, че в противовес на умъртвените от изкуствените торове и поразените от третиране с химикали продукти на машинизираното и химизирано земеделие, биодинамичното земеделие доставя на хората здравословна, вкусна и питателна храна. Въпреки голямото си разпространение, биодинамичните земеделски стопанства не са в състояние да задоволят бързонарастащото търсене на потребителите. А това разкрива необятни пазари и богати перпективи пред биодинамичните земеделски стопанства; винаги могат да се намерят пазари за техните произведения. И Рудолф Щайнер предсказва, че биодинамичното земеделие е земеделие на бъдещето. В неговите лекции от 1924 е вложен огромният духовен заряд на това развитие.
към текста >>

И Рудолф Щайнер предсказва, че биодинамичното земеделие е земеделие на бъдещето.
Главното предимство обаче се състои в това, че в противовес на умъртвените от изкуствените торове и поразените от третиране с химикали продукти на машинизираното и химизирано земеделие, биодинамичното земеделие доставя на хората здравословна, вкусна и питателна храна. Въпреки голямото си разпространение, биодинамичните земеделски стопанства не са в състояние да задоволят бързонарастащото търсене на потребителите. А това разкрива необятни пазари и богати перпективи пред биодинамичните земеделски стопанства; винаги могат да се намерят пазари за техните произведения. И Рудолф Щайнер предсказва, че биодинамичното земеделие е земеделие на бъдещето. В неговите лекции от 1924 е вложен огромният духовен заряд на това развитие.
към текста >>

25. 19. Продукти ДЕМЕТЕР на биодинамичното земеделие GA_327 Биодинамично земеделие

Продукти ДЕМЕТЕР на биодинамичното земеделие
Продукти ДЕМЕТЕР на биодинамичното земеделие
към текста >>

Под защитения знак Деметер ще намерите световно признатите продукти на биодинамичното земеделие, чиито производители са членове на отделни регионални общности.
Под защитения знак Деметер ще намерите световно признатите продукти на биодинамичното земеделие, чиито производители са членове на отделни регионални общности. Всеки месец те провеждат групови срещи за обмяна на опит, които винаги довеждат до стимулиране на този вид земеделско производство. Всеки член на такава общност има договор Деметер, чрез който се задължава да работи за по-нататъшното усъвършенстване на качеството Деметер. От 1992 нашите предприятия се контролират допълнително според наредбата на ЕС. По този начин се гарантират такива продукти на екологичното земеделие из цяла Европа, които са произведени според изискванията на строго определени стандарти.
към текста >>

По този начин се гарантират такива продукти на екологичното земеделие из цяла Европа, които са произведени според изискванията на строго определени стандарти.
Под защитения знак Деметер ще намерите световно признатите продукти на биодинамичното земеделие, чиито производители са членове на отделни регионални общности. Всеки месец те провеждат групови срещи за обмяна на опит, които винаги довеждат до стимулиране на този вид земеделско производство. Всеки член на такава общност има договор Деметер, чрез който се задължава да работи за по-нататъшното усъвършенстване на качеството Деметер. От 1992 нашите предприятия се контролират допълнително според наредбата на ЕС. По този начин се гарантират такива продукти на екологичното земеделие из цяла Европа, които са произведени според изискванията на строго определени стандарти.
към текста >>

26. Волфганг Шауман. Въведение в курса по земеделие на Рудолф Щайнер GA_327 Биодинамично земеделие

Въведение в курса по земеделие
Въведение в курса по земеделие
към текста >>

27. Предговор GA_327 Биодинамично земеделие

Към това Рудолф Щайнер добавя: «Тъкмо при земеделието се разкрива, че от Духа трябва да се поемат сили, които днес са съвсем непознати и които имат значение не само че с тях в известна степен се подобрява земеделското стопанство, но тяхното значение е и в това, изобщо да може да продължи животът на човека на Земята във физически смисъл – нали човекът трябва да живее от това, което земята му доставя.»
По Петдесетница 1924 по настойчивата молба на земеделци и градинари д-р Рудолф Щайнер (1861-1925) изнася осем лекции относно ,,Духовнонаучните основи за развитието на селското стопанство“ (т. нар. Селскостопански курс) в Кобервиц до Бреслау (Вроцлав). При това той разглежда материята не само от природонаучните гледни точки, а също и от наблюдаваните от него нематериални сили от различен вид, които идват от Космоса и играят важна роля във всички явления на живота. Те трябва да бъдат засилени чрез описаните в курса препарати, които земеделецът сам може да си произведе. Към това Рудолф Щайнер добавя: «Тъкмо при земеделието се разкрива, че от Духа трябва да се поемат сили, които днес са съвсем непознати и които имат значение не само че с тях в известна степен се подобрява земеделското стопанство, но тяхното значение е и в това, изобщо да може да продължи животът на човека на Земята във физически смисъл – нали човекът трябва да живее от това, което земята му доставя.»
към текста >>

Затова Фондацията ,,Екология и земеделие“ помоли д-р Волфганг Шауман (уважаван член на кураториума на тази фондация) да напише едно кратко и сбито разяснение по този труд.
За да се разберат дадените от Щайнер импулси, трябва да се навлезе дълбоко в тематиката. Неговите лекции са стенографирани през 1924 и публикувани за пръв път през 1929. Но и след прочитането им, на човек му е трудно да разбере всичко. Те принадлежат към най-сложните от неговите трудове. Което липсваше досега, беше наличието на коментар. Затова Фондацията ,,Екология и земеделие“ помоли д-р Волфганг Шауман (уважаван член на кураториума на тази фондация) да напише едно кратко и сбито разяснение по този труд. Следователно тази книга не е практическо ръководство. Който търси обширно изложение, препоръчваме му наръчника от Кьопф\Шауман\Хациус: „Биологично-динамично земеделие“ (Издателство Ойген Улмер, четвърто изцяло преработено и новооформено издание от 1996).
към текста >>

Който търси обширно изложение, препоръчваме му наръчника от Кьопф\Шауман\Хациус: „Биологично-динамично земеделие“ (Издателство Ойген Улмер, четвърто изцяло преработено и новооформено издание от 1996).
Но и след прочитането им, на човек му е трудно да разбере всичко. Те принадлежат към най-сложните от неговите трудове. Което липсваше досега, беше наличието на коментар. Затова Фондацията ,,Екология и земеделие“ помоли д-р Волфганг Шауман (уважаван член на кураториума на тази фондация) да напише едно кратко и сбито разяснение по този труд. Следователно тази книга не е практическо ръководство. Който търси обширно изложение, препоръчваме му наръчника от Кьопф\Шауман\Хациус: „Биологично-динамично земеделие“ (Издателство Ойген Улмер, четвърто изцяло преработено и новооформено издание от 1996).
към текста >>

Благодарим на автора, че прие тази тежка задача и се надяваме, че настоящата брошура ще допринесе за разбиране на биодинамичния метод на земеделие.
Благодарим на автора, че прие тази тежка задача и се надяваме, че настоящата брошура ще допринесе за разбиране на биодинамичния метод на земеделие.
към текста >>

Фондация „Екология и земеделие“
Фондация „Екология и земеделие“
към текста >>

28. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие.
Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие. Като първа възможна важна крачка в посока към повече принципната задача на курса авторът вижда в своята статия за практическия и научния път в развитието на екологичното земеделие.3 Там е направен опит да бъде описан този път с неговите душевно-духовни причини, като се започне с 18. столетие. Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек.
към текста >>

Като първа възможна важна крачка в посока към повече принципната задача на курса авторът вижда в своята статия за практическия и научния път в развитието на екологичното земеделие.3 Там е направен опит да бъде описан този път с неговите душевно-духовни причини, като се започне с 18. столетие.
Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие. Като първа възможна важна крачка в посока към повече принципната задача на курса авторът вижда в своята статия за практическия и научния път в развитието на екологичното земеделие.3 Там е направен опит да бъде описан този път с неговите душевно-духовни причини, като се започне с 18. столетие. Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек. Това важи за всички области на културата, следователно и за земеделието.
към текста >>

Това важи за всички области на културата, следователно и за земеделието.
Като първа възможна важна крачка в посока към повече принципната задача на курса авторът вижда в своята статия за практическия и научния път в развитието на екологичното земеделие.3 Там е направен опит да бъде описан този път с неговите душевно-духовни причини, като се започне с 18. столетие. Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек. Това важи за всички области на културата, следователно и за земеделието. Също и природната наука в този смисъл се намира в историята на променящото се съзнание и не е просто там само като „обективно установило се отношение към света“.
към текста >>

Те бяха загрижени за развитието на земеделието, което в последно време беше тласнато в една съвсем едностранчива посока заради природната наука, станала чисто материалистична, особено химията; и в края на краищата поради абсолютното господство на непосредствените стопанско-икономически интереси.
До курса се стигна поради молбите и настояванията на няколко земеделски стопани. Те бяха загрижени за развитието на земеделието, което в последно време беше тласнато в една съвсем едностранчива посока заради природната наука, станала чисто материалистична, особено химията; и в края на краищата поради абсолютното господство на непосредствените стопанско-икономически интереси.
към текста >>

Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности.
Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности. Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад. Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с мисленето, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки). Към всичко човекът е имал вътрешно чувство и отношение, а преценките според чувството са били важни и често определящи. Преди всичко важна роля играят изживяванията, свързани с практическата работа.
към текста >>

Тези спомени обаче не достигат до същинското начало на земеделието, до произхода на културното отглеждане на растенията и на животновъдството.
Самата работа e била най-важният източник на не винаги будно изживени опитности. Често човек спонтанно е знаел какво трябва да прави, без да трябва съвсем ясно да установява произхода на хрумването или логическото съдържание. Традицията твърдо е държала на установените правила. Най-голямо доверие се е отдавало на съвкупността от опитности на многото поколения, ориентирани към миналото. Тези спомени обаче не достигат до същинското начало на земеделието, до произхода на културното отглеждане на растенията и на животновъдството.
към текста >>

В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо.
В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо. Неподозирани възможности на познанието се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията. Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното живо същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на живота; процесите, разиграващи се между живите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда. Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът. Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал. Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати.
към текста >>

Тези житейски ситуации също поставяха пред Рудолф Щайнер въпроси относно земеделието.
В рамките на антропософското икономическо сдружение „Идващият ден“ се включиха също и земеделски стопанства. Освен това Ернст Щегеман (1882-1943), лично близко свързан с Рудолф Щайнер, стопанисваше манастирските имоти край Гьотинген. Подобно беше положението и с някои други земеделски стопани. Тези житейски ситуации също поставяха пред Рудолф Щайнер въпроси относно земеделието. Впрочем те принадлежаха също и към околната среда на неговото детство и юношество, тъй като той беше отраснал в малка земеделска местност в Долна Австрия и като студент много съзнателно беше преживял някои селскостопански проблеми.
към текста >>

При четенето човек бързо забелязва, че не се касае просто за това, да бъде подобрено това или онова в земеделието, а за осъзнаване на основни принципни въпроси за живота на Земята, за много важното разширяване на досегашния начин на разглеждане и за произтичащите от това последици за практиката.
При четенето човек бързо забелязва, че не се касае просто за това, да бъде подобрено това или онова в земеделието, а за осъзнаване на основни принципни въпроси за живота на Земята, за много важното разширяване на досегашния начин на разглеждане и за произтичащите от това последици за практиката. След Курса самият той формулира този проблем във в. „Известия за членовете на Антропософското общество“:
към текста >>

„Целта на това изложение беше да се стигне до такива практически гледни точки за земеделието, които да свържат придобитото до днес чрез практическо вникване и научно изследване с това, което може да бъде дадено от духовното разглеждане на съответните въпроси.“9
„Целта на това изложение беше да се стигне до такива практически гледни точки за земеделието, които да свържат придобитото до днес чрез практическо вникване и научно изследване с това, което може да бъде дадено от духовното разглеждане на съответните въпроси.“9
към текста >>

От тяхното основно изучаване не може да се откаже, не може да се лиши никой, който иска да участва в Селскостопанския курс[7] и наистина да усвои биодинамичния метод на земеделие.
С тези предварителни думи трябва да се посочи само съдържанието, което се изтъква в много изявления на Щайнер, и чието знание той предпоставя. Поне книгите „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“трябвало да прочете този, който е искал да бъде допуснат до участие в курса. От тяхното основно изучаване не може да се откаже, не може да се лиши никой, който иска да участва в Селскостопанския курс[7] и наистина да усвои биодинамичния метод на земеделие. Освен това трябвало е участниците същевременно да са и земеделски стопани. Изисквало се е те да разполагат със знания в тази област и познания за земята, което е предпоставка за приложението на препоръките. Тези практически приложения желаеше Щайнер. Той беше сигурен, че това ще се осъществи, знаейки, че научната разработка е дълъг и мъчителен път, свързан с много подробности.
към текста >>

Шауман, 1995; „Научният и практическият път на развитие на екологичното земеделие и неговите
3 В. Шауман, 1995; „Научният и практическият път на развитие на екологичното земеделие и неговите
към текста >>

29. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието.
Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието. Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано. Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения. Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност.
към текста >>

Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано.
Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието. Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано. Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения. Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност.
към текста >>

30. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Те ни помагат да разберем по-добре следното, което се цитира тук, защото то играе ключова роля за цялото развитие на метода на биодинамичното земеделие, а с това на екологичното земеделие:
Макар за неподготвения читател такива мисли да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса. Те ни помагат да разберем по-добре следното, което се цитира тук, защото то играе ключова роля за цялото развитие на метода на биодинамичното земеделие, а с това на екологичното земеделие:
към текста >>

Според Щайнер важното е средствата за продукцията от земеделието да произлизат от живите отношения на същото място, от което са създадени и оживени, в което се употребяват, т.е.
Според Щайнер важното е средствата за продукцията от земеделието да произлизат от живите отношения на същото място, от което са създадени и оживени, в което се употребяват, т.е. от живите връзки в самия организъм от по-висок разред. По този начин те не действат като чужди тела, които тепърва трябва да бъдат оживени и при това ще изискват в известна степен живи сили, а остават в организма, от който произлизат, както е нормално физиологически.
към текста >>

Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове. На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества. Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>

31. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Стотици активни вещества са предназначени за употреба в земеделието.
Това е едно важно допълнение към втората лекция, тъй като може да е напълно целесъобразно да се внасят вещества в индивидуалното земеделско стопанство, за да могат да се вкарат в действие или в засилено действие съответните сили. Тогава въпросът е как това да се направи най-добре, тъй като съществува възможността на мястото на жизнената дейност да постъпят чисто веществени действия или на мястото на биологичното изграждане и биологичния порядък да се прибегне до технически индустриални процеси. Внесат ли се те и се свържат с процесите на живота, рано или късно това ще се окаже патологично. Обикновеното земеделско стопанство прави това във все по-широк обхват. Употребява например минерален азот, който се произвежда във фабриките под високо налягане и висока температура, и с неограничен катализатор се свързва с водорода, като по този начин се активизира. Стотици активни вещества са предназначени за употреба в земеделието.
към текста >>

32. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Тъкмо по повод на тора Щайнер говори, че към всичко в земеделието човек трябва да придобие едно лично отношение.
Четвъртата лекция съдържа един важен методичен елемент. Тъкмо по повод на тора Щайнер говори, че към всичко в земеделието човек трябва да придобие едно лично отношение. Едно лично отношение е отношение на нивото на чувствата. Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действителност мислено той изцяло прониква една много малка част. Донякъде от известна опитност горедолу се знае как човек да се отнася с нещата, за да избегне големи грешки. По необходимост много решения почиват на заключения по индукция, които са спечелени на основа на външни опитности, недостигащи до причините, според правилото: каквото веднъж е станало, пак ще стане. Но отношенията, условията се променят.
към текста >>

Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действителност мислено той изцяло прониква една много малка част.
Четвъртата лекция съдържа един важен методичен елемент. Тъкмо по повод на тора Щайнер говори, че към всичко в земеделието човек трябва да придобие едно лично отношение. Едно лично отношение е отношение на нивото на чувствата. Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действителност мислено той изцяло прониква една много малка част. Донякъде от известна опитност горедолу се знае как човек да се отнася с нещата, за да избегне големи грешки. По необходимост много решения почиват на заключения по индукция, които са спечелени на основа на външни опитности, недостигащи до причините, според правилото: каквото веднъж е станало, пак ще стане. Но отношенията, условията се променят. Никога няма действителни повторения. Всяка година е различна от изтеклата.
към текста >>

При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните.
«Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата. Мислите се извличат от целостта, затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко разглеждане се има предвид човекът, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа да се поддържа най-добре. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.»(4., 128)
към текста >>

В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата.
Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек. В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата. Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна? Но всъщност далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.
към текста >>

33. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека.
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека. Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка. Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>

34. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

Седмата лекция съвсем ясно показва, че земеделието и защитата на природата са едно и също и че от това произтичат важни задачи пред селското стопанство.
Седмата лекция съвсем ясно показва, че земеделието и защитата на природата са едно и също и че от това произтичат важни задачи пред селското стопанство. В последна сметка те са в интерес на всички хора.
към текста >>

35. Обобщение GA_327 Биодинамично земеделие

Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността. Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества.
към текста >>

По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността. Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества. Но такива частно правни или също публично правни разпореждания не трябва да се смесват със самата работа. Тя трябва да може да се развива съответно с напредъка на познанието.
към текста >>

36. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Когато племето се умножавало, то подчинявало другите и тогава те е трябвало да се занимават със земеделие.
Трето основно занимание тогава бил ловът. По това време обработката на земята е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените народи. Когато племето се умножавало, то подчинявало другите и тогава те е трябвало да се занимават със земеделие. Това са били несвободни хора. Когато започвала война, те също е трябвало да вземат участие в нея, трябвало е да носят оръжие и т. н. Разбира се, в онова време разликата между свободното и несвободно население е била много голяма. Свободното население, това, което водело войната, занимавало се с лов, пиене, излежаване на мечи кожи, съвместно осъществявало управлението. Събирайки се заедно, те обсъждали съдебни и военни дела и всичко друго, което било необходимо.
към текста >>

В резултат от което тези народности преминавали от лов и война към земеделие, към обработка на земята.
пр.) тук, долу, са били обработваемите им земи, те били уседнали, имали зад себе си нещо. Тези племена (германците - бел. пр.) тук, горе, не били привързани към имущество, те се местели. Римляните приемали тези племена, атакуващи ги в южно направление. Предоставяли им земя, доколкото те я имали в излишък. В резултат от което тези народности преминавали от лов и война към земеделие, към обработка на земята. Но при какви условия римляните им давали земя? Да, тези германски народности имали земята, те можели да я обработват. Те можели да правят това, но управлението принадлежало на римляните! Благодарение на това римляните постепенно ставали господари. Това господство се проявило най-силно тук, на Запад.
към текста >>

4.9468970298767