Търсене в текстове за 'Западен'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 22 резултата от 17 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Западен'.

1. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

За разглеждащия развитието на човечеството този факт, трябва да бъде толкова по-интересен, колкото това съзнание за същността на Будизма или, може би по-добре казано, този копнеж да бъде разбран Будизмът, съвсем не е така отдавнашен сред нашия западен духовен живот.
БУДА Берлин, 2 март 1911 г. В наше време се говори относително много за Буда и за Будизма. За разглеждащия развитието на човечеството този факт, трябва да бъде толкова по-интересен, колкото това съзнание за същността на Будизма или, може би по-добре казано, този копнеж да бъде разбран Будизмът, съвсем не е така отдавнашен сред нашия западен духовен живот. Достатъчно е само да помислим за най-бележитата личност, която така силно е действувала в нашия западен духовен живот на поврата на 18-тия и 19-тия век и която продължава да действува така силно до нашето време: за ГЬОТЕ. Когато проследим живота на Гьоте, неговото творчество, неговото знание, виждаме, че във всичко това Буда и Будизмът не играят още никаква роля. И относително скоро виждаме при един дух, който в известно отношение е бил даже ученик на Гьоте, при Шопенхауер, как в неговата дейност силно проблясва влиянието на Будизма. След това интересът за това източното духовно направление става все по-голям и по-голям. А в наше време много хора чувствуват вече в себе си подтика, да се обяснят с онова, което всъщност се е вляло в развитието на човечеството чрез това, което е свързано с името на великия Буда.
към текста >>

Достатъчно е само да помислим за най-бележитата личност, която така силно е действувала в нашия западен духовен живот на поврата на 18-тия и 19-тия век и която продължава да действува така силно до нашето време: за ГЬОТЕ.
БУДА Берлин, 2 март 1911 г. В наше време се говори относително много за Буда и за Будизма. За разглеждащия развитието на човечеството този факт, трябва да бъде толкова по-интересен, колкото това съзнание за същността на Будизма или, може би по-добре казано, този копнеж да бъде разбран Будизмът, съвсем не е така отдавнашен сред нашия западен духовен живот. Достатъчно е само да помислим за най-бележитата личност, която така силно е действувала в нашия западен духовен живот на поврата на 18-тия и 19-тия век и която продължава да действува така силно до нашето време: за ГЬОТЕ. Когато проследим живота на Гьоте, неговото творчество, неговото знание, виждаме, че във всичко това Буда и Будизмът не играят още никаква роля. И относително скоро виждаме при един дух, който в известно отношение е бил даже ученик на Гьоте, при Шопенхауер, как в неговата дейност силно проблясва влиянието на Будизма. След това интересът за това източното духовно направление става все по-голям и по-голям. А в наше време много хора чувствуват вече в себе си подтика, да се обяснят с онова, което всъщност се е вляло в развитието на човечеството чрез това, което е свързано с името на великия Буда. Трябва обаче да кажем, че по един странен начин днес повечето хора свързват с Будизма едно друго понятие, което всъщност, ако се придържаме към същественото, не би трябвало да бъде свързвано с Будизма по един такъв начин, както често се случва: а именно понятието за повтарящите се земни съществувания, което в изнесените тук сказки бе постоянно разглеждано.
към текста >>

Даже едно повърхностно разглеждане на историята на нашия западен духовен живот би могло да ни покаже, как идеята за повтарящите се земни съществувания няма всъщност нищо общо с разбирането за Будизма и обратно.
Това звучи гротескно, но въпреки това то е така. Скоро може да се разбере, че е така, когато се помисли, че всеки стремеж, към които е насочен Будизмът, цели да подцени колкото е възможно повече тези повтарящи се земни съществувания, които за него са един сигурен факт. Будизмът се стреми да намали колкото е възможно повече броя на тези повтарящи се земни съществувания. Следователно това, което трябва да считаме като най-вътрешната черта на цялата будистка духовна насока, е освобождението от преражданията, от повтарящите се земни съществувания. Освобождение, спасение от повтарящите се земни съществувания, които въпреки това за него са един неуспорим факт, тази е същността на Будизма. Даже едно повърхностно разглеждане на историята на нашия западен духовен живот би могло да ни покаже, как идеята за повтарящите се земни съществувания няма всъщност нищо общо с разбирането за Будизма и обратно. Защото в духовния живот на запада идеята за преражданията се явява по един такъв величествен начин у една личност, която без съмнение е останала неповлияна от будисткия начин на мислене: у ЛЕСИНГ в неговото най-зряло съчинение върху "Възпитанието на човешкия род"; той завършва това съчинение с признаването на прераждането. Във връзка с тази идея в съчинението на Лесинг "Възпитанието на човешкия род" намираме пълните със значение думи: "Не е ли цялата вечност моя? " Така за Лесинг повтарящите се земни съществувания по отношение на плодотворността на земния стремеж стават документът, който ни казва: Ние не се намираме напразно на Земята; ние действуваме сред земния живот и поглеждаме към един все по-разширяващ се земен живот, в който ще можем да доведем до зрялост плодовете на миналите земни съществувания. Следователно именно изгледът към едно пълно със съдържание, носещо плодове бъдеще и съзнанието, че в човешкия живот се намира нещо, което по отношение на повтарящите се земни съществувания трябва да си каже: ти продължаваш да действуваш! това именно е онова, което е съществено за Лесинг.
към текста >>

2. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство.
Религия, изкуство и наука са били едно. След това идва времето, когато това единство се разделя на три културни области; това е времето, когато разумът тръгва по собствения си път. Науката възниква в същото това време, когато мистериите, които аз току-що описах, загубиха своята важност. Вие знаете, че западната философия и наука, истинската наука, е започнала с Талес. Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите. Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство. От мистериите се разви гръцкото драматично изкуство. Докато в Индия до времето на египетския култ/*10/ човек се занимаваше със страданието и смъртта на боговете, при великите гръцки трагични поети, такива като Есхил, Софокъл и др. имаме работа с отделни човешки личности, които са образи на великото Божество. Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека. Който иска да разбере какво е искал да каже Аристотел с думата прочистване, катарзис/*11/, трябва да изтълкува понятието от астралното, от тайните на мистериите.
към текста >>

3. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/.
Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус? След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах. Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност. Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда. Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани. Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/. Вебер обаче прибавя, че данни по този въпрос липсват. На друго място той отбелязва: Важното влияние, което будизмът е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените. Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите.
към текста >>

4. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Самопонятно е, че като западен човек антропософът лесно може да бъде криво разбран и то най-вече от страна на различните религиозни изповедания и светогледи, които виждаме около себе си.
Ние сме наясно, че основните импулси на Духовната наука трябва все повече да определят културата на настоящето, но че в западната култура, в която живеем, това е много трудно. Не е възможно някой да стане друг човек от днес за утре чрез Духовната наука, само защото чрез нашата Карма сме поставени в западната култура. За нас това не е така лесно, както за представителите на някои човешки общности, които изхождат от расови или религиозни предпоставки. Защото наш основен принцип трябва да бъде, че ние не се опираме върху някакво религиозно вероизповедание, а в различните религиозни системи виждаме само форми на единния духовен живот. Духовната наука търси във всички религиозни светогледи тъкмо този духовен зародиш на истината. Самопонятно е, че като западен човек антропософът лесно може да бъде криво разбран и то най-вече от страна на различните религиозни изповедания и светогледи, които виждаме около себе си. Когато правилно разбираме, към какво се стремим като последователи на Духовната наука, тогава ние трябва твърдо да застанем върху една почва: върху почвата на историческото развитие. Ние трябва да разберем, че Духовната наука е едно събитие всред историческото развитие. Всеки един от седящите тук е бил въплътен във всяка културна епоха, а именно бил е няколкократно въплъщаван във всяка културна епоха на човечеството. Но какъв е смисълът на тези прераждания? Защо човекът трябва да мине през всички тези различни обучения в хода на различните културни периоди?
към текста >>

Тя пропътува целия западен свят и почти цялата позната тогава Земя, за да приеме отново по един нов начин всяка мъдрост, от която в предишния живот възникна споменатият нов импулс, който трябваше да се влее като един вид есенция в цялата култура на тогавашното време.
Неговата мисия се състоеше в това, мисловно да свърже дванадесетте течения на мъдростта, да ги изживее и да създаде новото, което после можа да остави на дванадесетте мъдреци, които на свой ред продължиха да работят върху него. Даден беше един много важен стимул за духовна работа. Индивидуалността, от която тръгна този импулс, носеше името Кристиян Розенкройц. Същата тази индивидуалност се прероди през четиринадесетото столетие и този път живя повече от сто години. В този свой земен живот тя направи външно плодотворно онова, което беше изживяла в своя минал кратък живот. Тя пропътува целия западен свят и почти цялата позната тогава Земя, за да приеме отново по един нов начин всяка мъдрост, от която в предишния живот възникна споменатият нов импулс, който трябваше да се влее като един вид есенция в цялата култура на тогавашното време. Този нов елемент се прояви също и по един външен, екзотеричен начин. Например в живота на Лесинг можем да открием инспирацията, идваща от това Същество. Разбира се, това не може да бъде доказано външно. Но целият начин на мислене при Лесинг е такъв, че този, който е запознат с нещата, ясно може да долови този розенкройцерски импулс. Или например в деветнадесетото столетие, което беше до такава висока степен неподатливо за такива идеи като Карма, прераждане и така нататък, този импулс също действуваше по екзотеричен начин.
към текста >>

5. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Едва когато в нашия Западен свят успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските принципи на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи.
Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството. Невъзможно е да се съедини това, което отбелязваме като Христос, с онова, което е от по-низше естество и което отбелязваме с името Бодисатва. По същия начин за теософията доколкото остава вярна на своя идеал, е невъзможно да проповядва неща, без те да са отблясък от всеобщият и единен окултизъм. Да се прилага своеобразието на Бодисатва към същността на Христос, би означавало да се спъва мирния поход на теософията. Теософията ще напредва в този поход само ако предложи на човечеството своите единни принципи в съответствуващата на нашето време научна форма. Едва когато в нашия Западен свят успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските принципи на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи. Далеч не винаги човек може да се издигне до факта, че в изходната точка на християнството е заложено едно действие, а не едно учение, и че поради това не трябва да се говори за някакво "Второ пришествие" на Христос. Но в хода на столетията постоянно ставаше дума за новото идване на Христос. Ние знаем, обаче, че тези възгледи са в противоречие с великата мисия на теософията, която се свежда до разпространяване на окултното познание. Окултизмът винаги е бил единен и независим от какъвто и да е будистки или християнски елемент и той може обективно да вниква както в проблематиката на мюсюлманството, така и в тази на заратустровата или християнска религия. Ето това е, което ще обогати нашето разбиране, за да ни подскаже как в досегашното развитие на човечеството, окултизмът трябваше да приеме най-различни теософски форми.
към текста >>

6. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

За Буда можем да обобщим по наш западен маниер следното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята.
Нямат обаче корен в себе си и са деца на момента; после, като настане напаст или гонение поради Словото, веднага се съблазняват. Посеяното между тръните са други; те са ония, които са чули Словото. Но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат в тях, заглушават Словото и то става безплодно.“ (4,14-20) Тук виждаме типичния начин за поучение от страна на Христос Исус. Ние вече знаем как поучаваше Буда и как поучаваше Сократ. За Буда можем да обобщим по наш западен маниер следното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята. За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен разум. Или иначе казано, лесно е да си представим как тези две индивидуалности се отнасяха към своите ученици. Но как се отнасяше към своите ученици Христос Исус? Към народа Той се обръщаше по един начин: поучаваше го с притчи; а към доверените си ученици се обръщаше по друг начин: Тълкуваше им притчите, обяснявайки им това, което те можеха да разберат и което беше достъпно за човешкия разум. Следователно, ако се опитаме да представим начина на обучение, с който си служеше Христос Исус, трябва да говорим малко по-сложно.
към текста >>

7. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум.
За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция. Ако обгърнем с поглед индийския свят, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна. То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи.
към текста >>

8. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И когато се казва, че Тайната на Голгота не трябва да се поставя пред хората като едно единствено по рода си събитие за развитието на човечеството, понеже другите религии не могат да го признаят като такова, това е едно абсолютно недоразумение поради следната причина: Защото нека вземем факта, че имаме религиозни книги на древната индийска религия и че имаме един западен светоглед.
Ако би съществувал в този смисъл един пред разсъдък за християнското вероизповедание, това би било действително не теософско. На основата на Духовната наука ние стоим обективно спрямо всяка една религия и я проучваме с напълно същата симпатия. И този факт, който току що бе изтъкат за Тайната на Голгота, няма нищо общо с някакъв конфесионален Христос, а е един обективен окултен факт. Наистина направен бе упрекът, че такива неща, които току що бяха казани, са произвели в нашето западно духовно движение от някакво предпочитание за Християнството по отношение на другите религии. Обаче положението, което е отредено на Тайната на Голгота е дадено на това събитие в същия смисъл, както в официалната наука това става за един констатиран факт. И когато се казва, че Тайната на Голгота не трябва да се поставя пред хората като едно единствено по рода си събитие за развитието на човечеството, понеже другите религии не могат да го признаят като такова, това е едно абсолютно недоразумение поради следната причина: Защото нека вземем факта, че имаме религиозни книги на древната индийска религия и че имаме един западен светоглед. Ние учим днес на запад Коперниковия светоглед, защото той не се съдържа в старите религиозни книги на индийците. Както никой не може да забрани да бъде учен този Коперников светоглед, защото той не се намирал в старите религиозни индийски книги, така също никой не може да забрани да учим факта за Тайната на Голгота поради това, че тя не се намира в религиозните книги на древните индийци. От това трябва да разберем, колко неоснователен е упрекът, че характеризирането на Тайната на Голгота поради това, както бе дадено тук, произхожда от едно предпочитание на Християнството. Това характеризиране отговаря само на установяването на един обективен факт. И ако ме запитате, защо не ще отстъпя нито крачка относно подчертаването на този факт на Тайната на Голгота, днешното изложение може да ви даде отговор на този въпрос.
към текста >>

9. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството.
Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания. И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии. Да вземем един пример. Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията. Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството. Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос. Да приемем, че той опознава една друга религия, например будизма. Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло. На този, който се намира в будизма, ще се допринесе дълбока болка, ако се твърди, че Буда отново ще се завърне в тяло от плът.
към текста >>

10. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

В западен смисъл той застава пред нас като една конкретна личност.
Така пророк Илия ни се явява като могъщ херолд, като предизвестител на Христовия импулс, на това, което ще се случи чрез Мистерията на Голгота. И така той се появява могъщ и велик. По-нататък разглеждаме един друг образ. От страна на западната култура сме свикнали да го разглеждаме като единична личност. Да разгледаме Йоан Кръстител. В западен смисъл той застава пред нас като една конкретна личност. Ние обаче се научаваме да го познаем като херолд на самия Христос, ние опознаваме как е живял като вестител на Христос, като онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо40. Той напълно насочи към това, което ще стане импулс чрез Голгота, че в човешкия Аз ще може да се намери нещо цяло, божествено, че Христовият Аз ще навлиза все повече в човешкия Аз и че този импулс е близо. Чрез духовно-научното познание научаваме, че е истина това, което е загатнато в Библията: Същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия, живя и в Йоан Кръстител. Така че този, който трябваше да бъде херолд за Христос, се е проявявал като пророк Илия и отново идва като Йоан Кръстител, и отново става херолд на Христос, както е било подходящо за неговото време. Сега тези два образа се свързват пред нас.
към текста >>

11. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

А как изглежда досегашният западен мироглед?
Когато насочим вниманието и към техните различия, ние пак само ги описваме. Проследим ли повече ориенталския начин на мислене, именно онзи, който има най-много последователи, будизма, ще видим една характерна черта. Там главният интерес на хората се обръща към това, което се нарича преминаване през различните инкарнации. Там се говори за един Бодисатва; но един Бодисатва не е някой, който живее от годината на раждането до годината на смъртта, а е един, който отново и отново идва и тогава се издига до Буда; говори се за Бодисатви, как те са се появявали в човешкото развитие по различно време. Повече се генерализира, повече се обхващат индивидуалностите, които остават. А как изглежда досегашният западен мироглед? Точната противоположност. Когато хората говореха за Сократ, Платон Рафаел, Микеланджело, те имаха предвид личности и западното виждане представяше пред погледа като най-значителното, именно ограничените в себе си същества. Това имаше своите добри страни, понеже така се постигна особено възпитание, можа да се изработи, да се изгради отделната човешка личност. Това в голяма част беше точно така при тези възгледи, които например не бяха разбрани от Е. П. Блаватска; при староеврейските и ново-заветните възгледи.
към текста >>

12. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят.
Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта. Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго.
към текста >>

13. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Вчера аз се опитах да го обясня само при един отделен случай, но то важи така да се каже за целия западен свят.
Този светоглед аз бих могъл да нарека "Астрология". Хронологията бе последвана от Астрологията. И всичко, което разкрива истинската Хронология на Заратустризма, което разкрива истинската Астрология на египетските и халдейските мистерии, всичко това беше подбудено чрез троичното дело на Христос преди великата атлантска катастрофа. А какво последва в Гръцката или в Гръцко-латинската културна епоха? Това, което сега ще кажа, важи не само за гърците и за римляните, а също и за останалите области на Европа. Вчера аз се опитах да го обясня само при един отделен случай, но то важи така да се каже за целия западен свят. Ние можем още веднъж да на сочим нашия поглед в миналото и да видим, как гъркът почиташе Аполона, този отблясък на Натановото момче Исус, но както то беше още в края на Атлантската епоха. Ние казахме: Аполон идваше при Делфийския Оракул от страната на Хипербореите, от север. Чрез устата на Пития той казваше най-важното, което гъркът искаше да чуе, през време на лятото. През есента той отново се връщаше в страната на Хипербореите. Ние свързахме това движение на Аполона с движението на Слънцето; но понеже духовното Слънце е това, което говори чрез Аполона, когато физическото Слънце отива към юг, той отива към север.
към текста >>

14. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството.
Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие. Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци! И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш! " Под влиянието на този сън, което бе подсилено още от това, че в сибилинските книги е било проучено, какво казвали сибилите Максенциус направил най-голямата глупост: той напуснал Рим и водил сражението със своята четири пъти по-многобройна войска от тази на Константин вън от стените на Рим. Защото в книгите на сибилите пишело: Ако воюваш срещу Константин вън от стените на Рим, ти ще унищожиш най-големия враг на Рим.
към текста >>

15. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Историята на Петър Велики*40 Ви е известна и Вие знаете как този Петър Велики се е стремил да въведе западен начин на живот в Русия.
Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока. Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши. Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите средства. Една сила, която е жива, но няма както силата в някои славянски племена определена посока , трябва, така да се каже, чрез внушение на едро да бъде тласната в определена посока. Има едно такова внушение на едро, което е подействало чудесно, действа и ще продължи да действа така нареченото "Завещание на Петър Велики". Историята на Петър Велики*40 Ви е известна и Вие знаете как този Петър Велики се е стремил да въведе западен начин на живот в Русия. Не е нужно да Ви го представям, справка можете да направите във всеки енциклопедичен речник. Тук не искам да описвам външна та история, нито да пораждам симпатии към едно или друго, а само насочвам вниманието отпърво по най-прост начин върху определени факти. Много от казаното за Петър Велики е вярно, ала не и това, че е написал въпросното завещание. По отношение на Петър Beлики това завещание е фалшификат, то не е съставено от него, а се появява в даден момент, както се появяват такива неща, поради най-различни скрити подбуди. Бива подхвърлено в хода на развитието на човечеството, оказва се налице, няма нищо общо с Петър Велики, но явно е свързано с други скрити подбуди и действа убедително, защото предоставя на Русия не казвам на славянския народ, а на Русия занапред виндикация по такъв начин, че тя да се разпростре върху Балканите и Цариград, върху Дарданелите и т.н.
към текста >>

Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия.
Ето защо на въпросното място бе включено малко йезуитско влияние, така че се получи смесване на франкмасонското и йезуитското влияние, понеже има доста високи инстанции, които в еднаква степен са франкмасонски и йезуитски, империи, които могат да си служат със средствата и на йезуитството, и на франкмасонството, та чрез взаимодействието си да постигнат каквото са си наумили. Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони. Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни. На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока. Казвам това, за да насоча вниманието отново по най-прост начин върху известни взаимовръзки. Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия. Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент. Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице. Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики. Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно. По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа.
към текста >>

Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент.
Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони. Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни. На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока. Казвам това, за да насоча вниманието отново по най-прост начин върху известни взаимовръзки. Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия. Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент. Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице. Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики. Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно. По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа. В по-нататъшното си изложение ще посоча как след дългогодишната подготовка на едно такова течението от даден момент нататък може да бъде използвано.
към текста >>

16. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum.
Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления. Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот. На Запад хората столетия са се противили на тази истина. Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало. Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам. Хората са се надявали в мисленето да овладеят реалността на душата. Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят човек. Трябва да се каже: Мисля, следователно ме няма! Защото в момента, когато започваме просто да мислим, когато разгърнем само вътрешното мислене, ние повече не съществуваме.
към текста >>

17. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Той направил нещо такова, което вие навярно не бихте направили, а и кой да е западен жител също не би направил.
Например познавах един много умен професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до духовността. Този човек беше руснак и пътешестваше през Сибир от Изток, от Япония. Когато се оказал в дълбокия Сибир, в средата, на него му станало не съвсем уютно. Той се почувствал сам и изоставен. Какво направил тогава? Той направил нещо такова, което вие навярно не бихте направили, а и кой да е западен жител също не би направил. Но той бил наполовина азиатец, при това е бил добре образован. Той направил от дърво фигурка на божество, идол. Този идол той взел със себе си в своето по-нататъшно пътешествие и истински му се молил. Той си направил някакъв дървен бог. Когато се запознах с този човек, той беше страшно нервен.
към текста >>

0.055389165878296