Търсене в текстове за 'Жрец'

34. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма.
Когато гръцките посветени бяха запознавани с тези тайни на египтяните, те научаваха и още нещо, но в общи линии то беше същото, каквото знаеха египетските посветени. Те само го обозначаваха с един друг език. Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало. Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца. И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици. Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците. Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм.
към текста >>

35. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Само жреците, които бяха посветени, можеха да останат невредими при тази церемония.
Ето защо те заслужаваха смърт! Споменът за това пра-древно събитие беше запазен в много области на Европа под формата на един ритуал. В точно определено време хората устройваха своите възпоминателни празници и изпълняваха една церемония. Те поставяха изображението на Нертус в една кола или ладия и го потопяваха в морето на страстта. Спазван беше дори жестокият обичай, че онези, които трябваше да служат, да теглят ладията с изображението на Нертус, онези, които - бидейки роби - можеха да виждат това, те трябваше да бъдат умъртвявани, в знак на това, че те са представители на смъртното човечество, което можеше непосредствено да вижда с очите си акта на оплождането. Само жреците, които бяха посветени, можеха да останат невредими при тази церемония. От този пример ние виждаме, как в определени области хората запазиха спомена за тези реални пра-древни събития, за които разказваме сега, и как там те въведоха култа към богинята Нертус. В тези области хората съхраниха съзнанието за Нертус и така те стигнаха до тази легенда, до този ритуал.
към текста >>

36. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха. Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя.
към текста >>

Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха. Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя. И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества.
към текста >>

37. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Представете си за миг как жрецът е изправен през жертвения олтар през онези далечни епохи, чиито религии се опираха върху истинското познание на духовните закони; представете си как жрецът запалва огъня и как димът се издига към Небето, и как след жертвоприношението идваше ред на жреческата молитва: Какво ставаше в този случай?
Докато по-рано, от недрата на огъня е бил образувал димът, сега вече в чисто духовен смисъл човекът, тръгвайки от дима, отново създава огъня; само че той напълно освобождава огъня едва след своята смърт. Помислете колко дълбоки, колко величествени са били древните жертвоприношения. Постарайте се да ги видите именно в светлината на прадревната свещена Духовна наука. Представете си за миг как жрецът е изправен през жертвения олтар през онези далечни епохи, чиито религии се опираха върху истинското познание на духовните закони; представете си как жрецът запалва огъня и как димът се издига към Небето, и как след жертвоприношението идваше ред на жреческата молитва: Какво ставаше в този случай? Какво поначало представляваше жертвоприношението? Ето, жрецът стои до олтара, а димът се издига нагоре към Небето. Но там, където въздухът се отделя от топлината, там елементарните Духове са оковани и омагьосани, но в същото време ако към целия процес човекът прибави и своите молитви елементарните Духове влизат в хората, и после, след смъртта, те се издигат в още по-висши светове. И какво казваше жрецът, споделящ древната Мъдрост, на тези, които искаха да разберат тези неща? Той казваше: Когато гледаш външния свят по такъв начин, че твоята духовна дейност не спира там, където се появява димът, а се издига до огнения елемент, тогава след смъртта си ти освобождаваш окованите и омагьосаните в дима елементарни Духове.
към текста >>

Ето, жрецът стои до олтара, а димът се издига нагоре към Небето.
Докато по-рано, от недрата на огъня е бил образувал димът, сега вече в чисто духовен смисъл човекът, тръгвайки от дима, отново създава огъня; само че той напълно освобождава огъня едва след своята смърт. Помислете колко дълбоки, колко величествени са били древните жертвоприношения. Постарайте се да ги видите именно в светлината на прадревната свещена Духовна наука. Представете си за миг как жрецът е изправен през жертвения олтар през онези далечни епохи, чиито религии се опираха върху истинското познание на духовните закони; представете си как жрецът запалва огъня и как димът се издига към Небето, и как след жертвоприношението идваше ред на жреческата молитва: Какво ставаше в този случай? Какво поначало представляваше жертвоприношението? Ето, жрецът стои до олтара, а димът се издига нагоре към Небето. Но там, където въздухът се отделя от топлината, там елементарните Духове са оковани и омагьосани, но в същото време ако към целия процес човекът прибави и своите молитви елементарните Духове влизат в хората, и после, след смъртта, те се издигат в още по-висши светове. И какво казваше жрецът, споделящ древната Мъдрост, на тези, които искаха да разберат тези неща? Той казваше: Когато гледаш външния свят по такъв начин, че твоята духовна дейност не спира там, където се появява димът, а се издига до огнения елемент, тогава след смъртта си ти освобождаваш окованите и омагьосаните в дима елементарни Духове. И той продължаваше: Но ако ти си оставил елементарните Духове такива, каквито си ги заварил в дима, тогава те ще трябва да се преродят заедно с теб, понеже не могат да се вмъкнат в духовния свят; обратно, ако си ги освободил, ако си ги предоставил на огъня, тогава след твоята смърт те се издигат в духовните светове и в мига на твоето раждане вече не изпитват нужда отново да слязат на Земята.
към текста >>

И какво казваше жрецът, споделящ древната Мъдрост, на тези, които искаха да разберат тези неща?
Постарайте се да ги видите именно в светлината на прадревната свещена Духовна наука. Представете си за миг как жрецът е изправен през жертвения олтар през онези далечни епохи, чиито религии се опираха върху истинското познание на духовните закони; представете си как жрецът запалва огъня и как димът се издига към Небето, и как след жертвоприношението идваше ред на жреческата молитва: Какво ставаше в този случай? Какво поначало представляваше жертвоприношението? Ето, жрецът стои до олтара, а димът се издига нагоре към Небето. Но там, където въздухът се отделя от топлината, там елементарните Духове са оковани и омагьосани, но в същото време ако към целия процес човекът прибави и своите молитви елементарните Духове влизат в хората, и после, след смъртта, те се издигат в още по-висши светове. И какво казваше жрецът, споделящ древната Мъдрост, на тези, които искаха да разберат тези неща? Той казваше: Когато гледаш външния свят по такъв начин, че твоята духовна дейност не спира там, където се появява димът, а се издига до огнения елемент, тогава след смъртта си ти освобождаваш окованите и омагьосаните в дима елементарни Духове. И той продължаваше: Но ако ти си оставил елементарните Духове такива, каквито си ги заварил в дима, тогава те ще трябва да се преродят заедно с теб, понеже не могат да се вмъкнат в духовния свят; обратно, ако си ги освободил, ако си ги предоставил на огъня, тогава след твоята смърт те се издигат в духовните светове и в мига на твоето раждане вече не изпитват нужда отново да слязат на Земята.
към текста >>

38. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Египетските жреци най-добре знаеха това, което идваше от древна Лемурия и те успяха да вградят отражението на Лемурийските процеси в основите на египетската култура.
Ние знаем, че когато настъпи Египетската епоха, това беше всъщност Третата следатлантска култура. Първата беше Древно-индийската, втората беше Древно-персийската култура. Както често сме изтъквали, тези култури представляват съответните повторения на отделните големи еволюционни епохи. Лемурийската епоха е трета голяма епоха. Ето защо Египетската епоха е един вид повторение на процесите, които бяха характерни за Лемурия. Египетските жреци най-добре знаеха това, което идваше от древна Лемурия и те успяха да вградят отражението на Лемурийските процеси в основите на египетската култура. Ето защо и египетската култура се усещаше толкова сродна със зодиакалното съзвездие Телец и изобщо с всичко, което спада към култа на Телеца.
към текста >>

39. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо?
Ето защо, за да се получи някакъв напредък в мировото развитие, трябваше да се случи нещо твърде особено. Тук ние се доближаваме до една област, която винаги е била трудна за разбиране, дори и за онези, които са били допускани до определени степени на мистерийната мъдрост. В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му. А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо? За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината. По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание. За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества. Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие.
към текста >>

За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците.
Ето защо, за да се получи някакъв напредък в мировото развитие, трябваше да се случи нещо твърде особено. Тук ние се доближаваме до една област, която винаги е била трудна за разбиране, дори и за онези, които са били допускани до определени степени на мистерийната мъдрост. В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му. А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо? За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината. По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание. За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества. Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие.
към текста >>

За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества.
В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му. А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо? За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината. По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание. За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества. Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие.
към текста >>

40. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

От духовните светове той приемаше едно съзнание, което му предаваше посвещаващият го жрец.
Как древните мъдреци са обяснявали на хората това, което току що изложихме с думи така да се каже антропософски? Те им казваха; ние сме наследили една древна мъдрост, в която човек и днес може да се потопи изпадайки в анормални състояния; но тези състояния се постигат все по-трудно и по-трудно и посвещението не би могло вече да се предаде на хората под неговата древна форма над определена точка на развитието. Нека си припомним, че в течение на тези древни посвещения етерното тяло и астралното тяло се излъчваха; Азът оставаше сам; и в течение на трите и половина дни, колкото траеше заключителният акт на посвещението, човек не можеше да има съзнание за себе си. От духовните светове той приемаше едно съзнание, което му предаваше посвещаващият го жрец. Бихме могли да преведем този акт чрез един израз, който отначало би Ви се сторил странен. Когато се извършваше посвещението по този начин, излъчваше се майчиният елемент, докато бащиният елемент оставаше сам, следователно посвещаваният убиваше в себе си бащиния елемент и се съединяваше с това, което беше майката в него: той убиваше бащата и се съединяваше с майката. През време на този летаргичен сън от три дни и половина, посвещаваният беше съединен с майката, а бащата беше като мъртъв. И трябваше да бъде така, защото човек трябваше да на пусне своята индивидуалност, за да се отъждестви с по-възвишения духовен свят. Той се отъждествяваше със своя народ с майчиния елемент, който този народ изразяваше.
към текста >>

41. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Кандидатът за Посвещение следователно бе воден от жрец на Хермес или Меркурий.
Но би било по-опасно, ако човек се оставеше сам на милостта на силите на Меркурий. И така в древното Египетско Посвещение той беше под водачеството на велик учител, чиито собствени по-ранни опитности го бяха направили способен да бъде водач, защото беше в пълно съзнание за начина, по който могат да бъдат контролирани тези сили на Меркурий. Кандидатът за Посвещение следователно бе воден от жрец на Хермес или Меркурий. Това е свързано със строго подчинение на всички изисквания, отправени от учителя към ученика. Ученикът бе принуждаван да вземе решението напълно да отстрани собствения си Аз, да не се подчинява на никакви свои импулси и да изпълни до детайли онова, което жрецът на Хермес му даваше указания да прави. За ученика в Мистериите на Озирис и Изис беше съществено да се подчини на това господство, което би било отблъскващо за днешния човек и на което, още повече, той няма нужда да се подлага. Беше необходимо подчинение на учителя в продължение на много години, не само във външните действия на ученика, а в онези Мистерии той бе принуждаван и да се повери на ръководството на учителя дори в своите мисли и чувства, за да може да се спусне безопасно в по-дълбоко ниво на собственото си вътрешно същество.
към текста >>

Ученикът бе принуждаван да вземе решението напълно да отстрани собствения си Аз, да не се подчинява на никакви свои импулси и да изпълни до детайли онова, което жрецът на Хермес му даваше указания да прави.
Но би било по-опасно, ако човек се оставеше сам на милостта на силите на Меркурий. И така в древното Египетско Посвещение той беше под водачеството на велик учител, чиито собствени по-ранни опитности го бяха направили способен да бъде водач, защото беше в пълно съзнание за начина, по който могат да бъдат контролирани тези сили на Меркурий. Кандидатът за Посвещение следователно бе воден от жрец на Хермес или Меркурий. Това е свързано със строго подчинение на всички изисквания, отправени от учителя към ученика. Ученикът бе принуждаван да вземе решението напълно да отстрани собствения си Аз, да не се подчинява на никакви свои импулси и да изпълни до детайли онова, което жрецът на Хермес му даваше указания да прави. За ученика в Мистериите на Озирис и Изис беше съществено да се подчини на това господство, което би било отблъскващо за днешния човек и на което, още повече, той няма нужда да се подлага. Беше необходимо подчинение на учителя в продължение на много години, не само във външните действия на ученика, а в онези Мистерии той бе принуждаван и да се повери на ръководството на учителя дори в своите мисли и чувства, за да може да се спусне безопасно в по-дълбоко ниво на собственото си вътрешно същество.
към текста >>

Това бяха опитности, в които той се чувстваше сякаш животът му тече назад във времето, сякаш цялото му същество което тогава виждаше с духовните очи на жреца на Хермес се разширяваше и увеличаваше; и едновременно той се чувстваше като че ли вървеше назад във времето в периоди, предхождащи настоящия му живот.
Лекцията вчера описа какво се има предвид под добиване на познание за вътрешното естество на астралното тяло. Сега ние ще разгледаме какво ученикът в Мистериите на Озирис и Изис можеше, с помощта на своя учител, да изживее във връзка с етерното тяло. Отстраняването на Аза го караше да вижда с духовните очи на учителя, да вижда себе си през очите на учителя, да мисли мислите на учителя и да се превърне в нещо като външен на себе си обект. По този начин до него достигаха забележителни опитности. Това бяха опитности, в които той се чувстваше сякаш животът му тече назад във времето, сякаш цялото му същество което тогава виждаше с духовните очи на жреца на Хермес се разширяваше и увеличаваше; и едновременно той се чувстваше като че ли вървеше назад във времето в периоди, предхождащи настоящия му живот. Постепенно той стигаше до чувството сякаш се връщаше назад много, много години, период от време много по-дълъг от неговия живот след раждането. По време на това изживяване той виждаше, през очите на посветения жрец, най-напред себе си, и после далеч назад много поколения, които чувстваше като свои прадеди. За определено време кандидатът на това Посвещение имаше чувството, че се движеше назад по линията на своите предци не сякаш беше идентичен с тях, а като че ли се крепеше върху тях движейки се назад до определен момент, до първоначалния праотец. Тогава впечатлението замираше – впечатлението на виждане на земни фигури, с които по някакъв начин бе свързано неговото съществуване.
към текста >>

По време на това изживяване той виждаше, през очите на посветения жрец, най-напред себе си, и после далеч назад много поколения, които чувстваше като свои прадеди.
Сега ние ще разгледаме какво ученикът в Мистериите на Озирис и Изис можеше, с помощта на своя учител, да изживее във връзка с етерното тяло. Отстраняването на Аза го караше да вижда с духовните очи на учителя, да вижда себе си през очите на учителя, да мисли мислите на учителя и да се превърне в нещо като външен на себе си обект. По този начин до него достигаха забележителни опитности. Това бяха опитности, в които той се чувстваше сякаш животът му тече назад във времето, сякаш цялото му същество което тогава виждаше с духовните очи на жреца на Хермес се разширяваше и увеличаваше; и едновременно той се чувстваше като че ли вървеше назад във времето в периоди, предхождащи настоящия му живот. Постепенно той стигаше до чувството сякаш се връщаше назад много, много години, период от време много по-дълъг от неговия живот след раждането. По време на това изживяване той виждаше, през очите на посветения жрец, най-напред себе си, и после далеч назад много поколения, които чувстваше като свои прадеди. За определено време кандидатът на това Посвещение имаше чувството, че се движеше назад по линията на своите предци не сякаш беше идентичен с тях, а като че ли се крепеше върху тях движейки се назад до определен момент, до първоначалния праотец. Тогава впечатлението замираше – впечатлението на виждане на земни фигури, с които по някакъв начин бе свързано неговото съществуване.
към текста >>

В древните Египетски Мистерии на Озирис и Изис жрецът водеше кандидата за Посвещение назад до праотеца, който все още притежаваше чертите, предадени по наследствеността на самия ученик.
Точно както виждаме наследените черти накрая да изчезват, така и започвайки от един индивид, ние можем да видим как качествата на сина са най-подобни на онези на бащата, доста по-малко подобни на онези на дядото, още по-малко подобни на онези на прадядото и т.н. В древните Египетски Мистерии на Озирис и Изис жрецът водеше кандидата за Посвещение назад до праотеца, който все още притежаваше чертите, предадени по наследствеността на самия ученик. На ученика се разкриваше, че човек е свързан по определен начин със своите наследени качества. Така той установяваше духовно взаимоотношение с първоначалния праотец, от когото в самия него е било получено някакво качество. Също му се разкриваше, че човешкото същество прекарва дълго време, подготвяйки за себе си в духовния свят качествата, които накрая ще наследи. Той не само ги наследява; в определен смисъл той всъщност ги внедрява в своите предци. Той продължава да работи през цяла поредица от поколения, докато накрая може да се роди онова физическо тяло, към което се чувства притеглен.
към текста >>

А сега що се касае за другата страна на опитността: Когато ученикът бе отвеждан до определен етап от жреца на Хермес, той се изправяше пред нещо, което може отначало да му изглеждаше странно, но то бе обяснявано от неговия учител като явление, което не би трябвало да му бъде съвсем непознато.
А сега що се касае за другата страна на опитността: Когато ученикът бе отвеждан до определен етап от жреца на Хермес, той се изправяше пред нещо, което може отначало да му изглеждаше странно, но то бе обяснявано от неговия учител като явление, което не би трябвало да му бъде съвсем непознато. Ученикът скоро разпознаваше, че беше изправен пред нещо, което самият той е оставил назад, нещо интимно свързано с него, само че сега го срещаше като чужда същност. Какво беше това? Ще го разберем най-добре, разглеждайки момента на смъртта в светлината на разкриваното от духовния изследовател. В този момент човек отхвърля своето физическо тяло; остават неговият Аз и астрално тяло а именно онези членове на неговото същество, които всяка нощ преминават в състоянието на съня и също, за кратко време, онова което сега се опитваме да изучим отвътре, а именно етерното тяло. Няколко дни след смъртта човек живее в тези три члена на своето същество.
към текста >>

В Египетските Мистерии кандидатът за Посвещение бе пазен в определено отношение от жреца на Хермес, който се грижеше за него.
Ако образованието дотогава ги е направило такива да желаят да говорят истината, може да се случи така, че веднага щом техният себичен Аз отстоява исканията си, те започват да лъжат в изобилие; те тайно стават по-силно себични от останалите. Такива следи често могат да се наблюдават при мистици, които са били зле водени, които обичат постоянно да говорят за нуждата да намерят "висшия човек" в себе си. В такива случаи обаче, това не е "по-висш човек", а същество, нисше дори по общоприетите стандарти. На всеки един подобава да защитава себе си от претенциите, направени от собствения му себичен Аз. И мистици с добри и здрави наклонности, такива като Майстер Екхарт, се опитваха да правят това. В Египетските Мистерии кандидатът за Посвещение бе пазен в определено отношение от жреца на Хермес, който се грижеше за него. Майстер Екхарт нямаше водач или учител в този смисъл на думата; Таулер имаше един от определен момент в своя по-нататъшен живот (виж "Мистицизмът в зората на съвременната културна епоха" от Рудолф Щайнер. Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ. пр.) По какъв начин Майстер Екхарт се предпази от претенциите на своя Аз? Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб. Нека цялата ти същност бъде изпълнена с Христос!
към текста >>

42. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12 помощници на жреца на Хермес.
И макар и да звучи странно, за да удържи този изливащ се егоизъм, за да не изпусне духовно човека, чиито Аз бе подчиняван по този начин, на учителя или водача бяха необходими 12 помощници. Това е една от т.нар. тайни на висшето Посвещение в определени древни Мистерии. Тя бе спомената тук само с цел човекът да узнае какво бива намерено, когато той се спусне в собственото си вътрешно същество. Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-лоши от онези, притежавани в обикновения живот. Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12 помощници на жреца на Хермес. Това се казва само за да допълни обясненията, направени в края на вчерашната лекция.
към текста >>

Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса.
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на пролетта. Други бяха обучавани да изживяват изобилния живот на лятото, други живота характерен за есента, други онзи на зимата. Изживяванията, които отделното човешко същество може да има в хода на годината, бяха разпределени на много хора, така че бяха налице индивидуалности, засилили една от страните на своя Аз по доста различни начини. Понеже бяха развили една сила в частност с изключване на всички останали, те имаха в себе си излишък на Аз-сила, и тогава, в съгласие с определени правила, те бяха свързвани с кандидата за Посвещение по такъв начин, че техният излишък на Аз-сила му беше предаван. Неговата Аз-сила в противен случай би отслабвала прогресивно. Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса. Онова, което другите можеха да предадат, се изливаше в душата на кандидата за Посвещение.
към текста >>

43. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Ето защо напълно отговаря на истината, че чрез своите посветени, жреците друиди, келтите минаха през едно обучение, което те не биха могли да постигнат със своите собствени сили и което впоследствие те приложиха спрямо другите народи.
Всеки отделен народ има своите специални задачи. И сега в рамките на западна и северна Европа ние се натъкваме на онзи народ, на онази народностна общност, която познаваме под името келти. Келтският Народностен Дух, за когото от предишните лекции знаем, че по-късно щеше да получи съвсем други задачи, сега беше натоварен с основната мисия да възпита все още твърде младия Аз на европейското население. За тази цел обаче трябваше да е налице и още един вид възпитание, още един вид обучение на самите келти, което беше проведено не посредствено от по-висшия свят. Ето защо напълно отговаря на истината, че чрез своите посветени, жреците друиди, келтите минаха през едно обучение, което те не биха могли да постигнат със своите собствени сили и което впоследствие те приложиха спрямо другите народи.
към текста >>

44. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително разбиране на онези четири велики Същества на света, които в известно отношение направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма.
Както това е възможно, обични мои антропософски приятели, така на духовното поле са възможни още безброй измами от най-различно естество. Това не трябва да направи никого малодушен; но то трябва да създаде такова настроение, че от една страна трябва да бъде внимателен по отношение на духовния свят, а от друга страна смело да гледа срещу възможността за някаква грешка и да не изпада никак в малодушие, когато по някакъв начин му се представя нещо, което се показва като едно погрешно сведение от един духовен свят. Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително разбиране на онези четири велики Същества на света, които в известно отношение направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма.
към текста >>

45. Лекция втора GA_126 Окултна история

Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето.
Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община. По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал. Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция. Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето. И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа. Там е било нейното централно местопребиваване и жреците от храма били нейни слуги. Те били тези, които чрез инспирация приемали поръчения от тази групова душа, което се казвало оракул, и ги изнасяли в света, за да се случи това или онова; защото оракулите от това време трябва да ги разбираме в този смисъл, който сега ви охарактеризирах. Управлението на такива светилища е било свързано с определени тайни и в древни времена много войни са се разигравали така, че храмовите жреци от единия град се отвеждали в плен от съседния град; с жреците от храма съседният град като че похищавал най-важните тайни на другия град. Пред вас е реално събитие, което отговаря на образа, че богинята на града Ищар, душа на народа на Урук, се похищава от съседния град.
към текста >>

Там е било нейното централно местопребиваване и жреците от храма били нейни слуги.
Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция. Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето. И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа. Там е било нейното централно местопребиваване и жреците от храма били нейни слуги. Те били тези, които чрез инспирация приемали поръчения от тази групова душа, което се казвало оракул, и ги изнасяли в света, за да се случи това или онова; защото оракулите от това време трябва да ги разбираме в този смисъл, който сега ви охарактеризирах. Управлението на такива светилища е било свързано с определени тайни и в древни времена много войни са се разигравали така, че храмовите жреци от единия град се отвеждали в плен от съседния град; с жреците от храма съседният град като че похищавал най-важните тайни на другия град. Пред вас е реално събитие, което отговаря на образа, че богинята на града Ищар, душа на народа на Урук, се похищава от съседния град. Жреците от храма, управители на тайните на храма, били взети в плен, защото съседите им се надявали по такъв начин да завладеят свещените тайни, а чрез това - и силата на дадения град. Това е реалната обратна страна на събитията.
към текста >>

Управлението на такива светилища е било свързано с определени тайни и в древни времена много войни са се разигравали така, че храмовите жреци от единия град се отвеждали в плен от съседния град; с жреците от храма съседният град като че похищавал най-важните тайни на другия град.
Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето. И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа. Там е било нейното централно местопребиваване и жреците от храма били нейни слуги. Те били тези, които чрез инспирация приемали поръчения от тази групова душа, което се казвало оракул, и ги изнасяли в света, за да се случи това или онова; защото оракулите от това време трябва да ги разбираме в този смисъл, който сега ви охарактеризирах. Управлението на такива светилища е било свързано с определени тайни и в древни времена много войни са се разигравали така, че храмовите жреци от единия град се отвеждали в плен от съседния град; с жреците от храма съседният град като че похищавал най-важните тайни на другия град. Пред вас е реално събитие, което отговаря на образа, че богинята на града Ищар, душа на народа на Урук, се похищава от съседния град. Жреците от храма, управители на тайните на храма, били взети в плен, защото съседите им се надявали по такъв начин да завладеят свещените тайни, а чрез това - и силата на дадения град. Това е реалната обратна страна на събитията. При този строеж на душата, на който Гилгамеш се е намирал в началото, той не можел сам да възприема такива неща, защото той не можел да прониква с поглед в тези отношения. Обаче по-младата душа е можела да му служи, така да се каже, като орган за ясновиждане, което му помогнало да отвоюва обратно за родния град съкровището на храма.
към текста >>

Жреците от храма, управители на тайните на храма, били взети в плен, защото съседите им се надявали по такъв начин да завладеят свещените тайни, а чрез това - и силата на дадения град.
И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа. Там е било нейното централно местопребиваване и жреците от храма били нейни слуги. Те били тези, които чрез инспирация приемали поръчения от тази групова душа, което се казвало оракул, и ги изнасяли в света, за да се случи това или онова; защото оракулите от това време трябва да ги разбираме в този смисъл, който сега ви охарактеризирах. Управлението на такива светилища е било свързано с определени тайни и в древни времена много войни са се разигравали така, че храмовите жреци от единия град се отвеждали в плен от съседния град; с жреците от храма съседният град като че похищавал най-важните тайни на другия град. Пред вас е реално събитие, което отговаря на образа, че богинята на града Ищар, душа на народа на Урук, се похищава от съседния град. Жреците от храма, управители на тайните на храма, били взети в плен, защото съседите им се надявали по такъв начин да завладеят свещените тайни, а чрез това - и силата на дадения град. Това е реалната обратна страна на събитията. При този строеж на душата, на който Гилгамеш се е намирал в началото, той не можел сам да възприема такива неща, защото той не можел да прониква с поглед в тези отношения. Обаче по-младата душа е можела да му служи, така да се каже, като орган за ясновиждане, което му помогнало да отвоюва обратно за родния град съкровището на храма. Тогава до съзнанието на Гилгамеш определено достигнало, че в преходно време в човешкия живот съществува нещо, като това, което се изобразява в легендата за слепия и куция, които поотделно са безпомощни, но които заедно се движат напред, благодарение на това, че слепият взима куция на раменете си, а куцият помага на слепия със своята възможност да вижда. В Гилгамеш и Енкиду ние виждаме пренесено в духовното такова взаимодействие на хора със съвършено различни способности.
към текста >>

46. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма.
Според светогледа, който сме изградили в резултат на продължителни окултни изследвания, ние добре знаем, че като съвременник на Христос Исус живееше една друга забележителна индивидуалност, за която твърдим: Този човек беше един истински Адепт. И ако не вникнем още по-дълбоко във фактите, за нас ще бъде доста трудно да различим тази индивидуалност от самия Христос Исус; защото нейните прояви имаха голямо сходство с тези на Христос Исус. Когато например узнаваме, че раждането на този негов съвременник е било предизвестено от някакво небесно явление, това ни напомня за възвестяването на Исус в Евангелията. Когато чуваме, че този негов съвременник е бил смятан за син на Боговете, а не за син на човешките същества, това също ни напомня за началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука. Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
към текста >>

47. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител.
Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме внимание, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението. Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител. И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н. Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус. И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус. Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение. И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба.
към текста >>

48. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали.
Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма. Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21). Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло. Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус. Това беше едното течение, което трябваше да отведе човечеството до Мистерията на Голгота.
към текста >>

Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло.
Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма. Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21). Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло. Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус. Това беше едното течение, което трябваше да отведе човечеството до Мистерията на Голгота.
към текста >>

49. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И мъдростта на твоите жреци мълчи.
И мъдростта на твоите жреци мълчи.
към текста >>

50. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И колкото и неправдоподобно да изглежда, аз трябва да изтъкна: Когато на един или друг езически олтар жреците изпълняваха своите култови церемонии, ясновиждащият поглед на Исус от Назарет откриваше как чрез жертвоприношенията бяха привличани определени демонически Същества.
По време на своите пътувания, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет се запозна с това, което беше останало от култовите центрове на Митра и на Атис, впрочем неговите пътешествия продължиха и по-късно. И по този начин, ако можем да се изразим така, кой проникна съвсем непосредствено в душата на езичниците. А благодарение на факта, че Азът на Заратустра беше обхванал толкова могъщо неговата собствена душа, тя разви по един естествен начин онези качества, които другите развиваха с цената на големи усилия: висшата ясновиждаща способност. Ето защо, минавайки през такива езически храмове, той имаше съвсем други, често пъти потресаващи изживявания, отколкото другите хора. И колкото и неправдоподобно да изглежда, аз трябва да изтъкна: Когато на един или друг езически олтар жреците изпълняваха своите култови церемонии, ясновиждащият поглед на Исус от Назарет откриваше как чрез жертвоприношенията бяха привличани определени демонически Същества. Да, Исус стигна до откритието, че някои от идолите, на които хората се кланяха, бяха изображения не на добрите духовни Същества от висшите Йерархии, а на злите, демонически сили. А по-нататък той откри, че злите, демонически сили често пъти направо преминават във вярващите, в последователите, вземащи участие в подобни култови действия. Поради лесно обясними причини, тези неща не са били записани в другите Евангелия. И едва в условията на нашето духовно Движение, стана възможно да се говори за тях, понеже едва в нашата епоха човешките души ще са в състояние да стигат до истинско разбиране за невероятно дълбоките, разтърсващи изживявания, които нараниха душата на младия Исус още преди Кръщението в реката Йордан.
към текста >>

Този храм отдавна беше напуснат от жреците.
И така, в двадесет и четвъртата година от своя живот Исус от Назарет се оказа в една област, където в рамките на езическия ритуал се извършваше жертвоприношение. Картината наоколо беше мрачна, народът беше обхванат от ужасни душевни болести, засягащи дори физическите тела на хората. Този храм отдавна беше напуснат от жреците. Исус чу жалбите на хората: Жреците ни напуснаха, небесният отговор на жертвоприношенията вече не се спуска върху нас и ние сме прокажени и болни, ние сме измъчени и страдаме, понеже нашите свещеници ни напуснаха.
към текста >>

Исус чу жалбите на хората: Жреците ни напуснаха, небесният отговор на жертвоприношенията вече не се спуска върху нас и ние сме прокажени и болни, ние сме измъчени и страдаме, понеже нашите свещеници ни напуснаха.
И така, в двадесет и четвъртата година от своя живот Исус от Назарет се оказа в една област, където в рамките на езическия ритуал се извършваше жертвоприношение. Картината наоколо беше мрачна, народът беше обхванат от ужасни душевни болести, засягащи дори физическите тела на хората. Този храм отдавна беше напуснат от жреците. Исус чу жалбите на хората: Жреците ни напуснаха, небесният отговор на жертвоприношенията вече не се спуска върху нас и ние сме прокажени и болни, ние сме измъчени и страдаме, понеже нашите свещеници ни напуснаха.
към текста >>

От своя страна, хората сигурно са доловили нещо от тази безгранична любов и тя сигурно е впечатлила целия народ, изоставен от своите жреци, а както мнозина вярваха изоставен и от своите Богове.
Страданията на тези нещастни хора породиха дълбока болка в душата на Исус и тя беше обхваната от без гранична любов към измъчения народ. От своя страна, хората сигурно са доловили нещо от тази безгранична любов и тя сигурно е впечатлила целия народ, изоставен от своите жреци, а както мнозина вярваха изоставен и от своите Богове. И сега внезапно, мнозина от хората, които разпознаха безграничната любов по лицето на Исус, се провикнаха: Да, ти си нашият нов жрец! После те го принудиха да застане до езическия жертвен олтар, очаквайки, изисквайки от него да принесе жертвата, за да получат отново благословията на своите Богове.
към текста >>

И сега внезапно, мнозина от хората, които разпознаха безграничната любов по лицето на Исус, се провикнаха: Да, ти си нашият нов жрец!
Страданията на тези нещастни хора породиха дълбока болка в душата на Исус и тя беше обхваната от без гранична любов към измъчения народ. От своя страна, хората сигурно са доловили нещо от тази безгранична любов и тя сигурно е впечатлила целия народ, изоставен от своите жреци, а както мнозина вярваха изоставен и от своите Богове. И сега внезапно, мнозина от хората, които разпознаха безграничната любов по лицето на Исус, се провикнаха: Да, ти си нашият нов жрец! После те го принудиха да застане до езическия жертвен олтар, очаквайки, изисквайки от него да принесе жертвата, за да получат отново благословията на своите Богове.
към текста >>

51. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Но езическият храм, до който стигна Исус от Назарет, вече беше напуснат от жреците и там не се извършваха никакви култови действия.
Част от областите, които посети, бяха населени с тогавашните езичници. Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление. Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа. Това беше един от онези храмове, чиито ритуали напомняха твърде много на ритуалите в Мистериите, но докато в последния случай те се практикуваха с разбиране, в езическите храмове те често се превръщаха в един вид външни, формални церемонии. Но езическият храм, до който стигна Исус от Назарет, вече беше напуснат от жреците и там не се извършваха никакви култови действия. Този храм се намираше в една област, където хората живееха в неволя, мизерия и болести; техният храм беше напуснат от жреците. Обаче когато Исус от Назарет се приближи до този храм, хората се събраха около него, същите онези хора, които многократно бяха измъчвани от болести, неволи и мизерия, но те най-вече бяха измъчвани от мисълта: Това е мястото, където някога се събирахме, където жреците заедно с нас извършваха жертвоприношения и ни показваха пътища та на Боговете; сега ние стоим пред изоставения храм.
към текста >>

Този храм се намираше в една област, където хората живееха в неволя, мизерия и болести; техният храм беше напуснат от жреците.
Част от областите, които посети, бяха населени с тогавашните езичници. Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление. Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа. Това беше един от онези храмове, чиито ритуали напомняха твърде много на ритуалите в Мистериите, но докато в последния случай те се практикуваха с разбиране, в езическите храмове те често се превръщаха в един вид външни, формални церемонии. Но езическият храм, до който стигна Исус от Назарет, вече беше напуснат от жреците и там не се извършваха никакви култови действия. Този храм се намираше в една област, където хората живееха в неволя, мизерия и болести; техният храм беше напуснат от жреците. Обаче когато Исус от Назарет се приближи до този храм, хората се събраха около него, същите онези хора, които многократно бяха измъчвани от болести, неволи и мизерия, но те най-вече бяха измъчвани от мисълта: Това е мястото, където някога се събирахме, където жреците заедно с нас извършваха жертвоприношения и ни показваха пътища та на Боговете; сега ние стоим пред изоставения храм.
към текста >>

Обаче когато Исус от Назарет се приближи до този храм, хората се събраха около него, същите онези хора, които многократно бяха измъчвани от болести, неволи и мизерия, но те най-вече бяха измъчвани от мисълта: Това е мястото, където някога се събирахме, където жреците заедно с нас извършваха жертвоприношения и ни показваха пътища та на Боговете; сега ние стоим пред изоставения храм.
Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление. Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа. Това беше един от онези храмове, чиито ритуали напомняха твърде много на ритуалите в Мистериите, но докато в последния случай те се практикуваха с разбиране, в езическите храмове те често се превръщаха в един вид външни, формални церемонии. Но езическият храм, до който стигна Исус от Назарет, вече беше напуснат от жреците и там не се извършваха никакви култови действия. Този храм се намираше в една област, където хората живееха в неволя, мизерия и болести; техният храм беше напуснат от жреците. Обаче когато Исус от Назарет се приближи до този храм, хората се събраха около него, същите онези хора, които многократно бяха измъчвани от болести, неволи и мизерия, но те най-вече бяха измъчвани от мисълта: Това е мястото, където някога се събирахме, където жреците заедно с нас извършваха жертвоприношения и ни показваха пътища та на Боговете; сега ние стоим пред изоставения храм.
към текста >>

И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете!
И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете! Ето какво впечатление направи неговото появяване. Сякаш езичниците видяха своя нов жрец, готов да извърши жертвоприношението.
към текста >>

Сякаш езичниците видяха своя нов жрец, готов да извърши жертвоприношението.
И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете! Ето какво впечатление направи неговото появяване. Сякаш езичниците видяха своя нов жрец, готов да извърши жертвоприношението.
към текста >>

Тайните бяха принизени и вместо пренасяните жертви да се издигаха към Боговете, тези жертви, както и това, което живееше като мисли в жреците, привличаше демони, луциферически и ариманически сили, които той сега след като беше пренесен в друго състояние на съзнанието отново видя около себе си.
Но ето че сега, както стоеше пред събраните хора, в един момент той сякаш напусна тялото си и изпадайки в едно особено душевно състояние, той видя нещо ужасно! Насочвайки поглед към олтара и към хората около него, чийто брой непрекъснато нарастваше, той видя това, което може да се нарече демони, и разбра какво означаваха те. Той разбра как езическите жертвоприношения постепенно се бяха превърнали в нещо, което магически привличаше такива демони. И така, когато Исус се доближи до олтара, там се оказаха не само хората, но и демоните, привличани от извършваните по-рано жертвоприношения. Ето какво разбра Исус: че тези езически жертвоприношения наистина произлизаха от жертвоприношенията на истинските Богове през древните езически времена, доколкото те можеха да бъдат почитани в онези епохи, но и че тези култове и жертвоприношения постепенно бяха стигнали до пълен упадък. Тайните бяха принизени и вместо пренасяните жертви да се издигаха към Боговете, тези жертви, както и това, което живееше като мисли в жреците, привличаше демони, луциферически и ариманически сили, които той сега след като беше пренесен в друго състояние на съзнанието отново видя около себе си. И когато събраните около него хора видяха, че той се намираше в друго състояние на съзнанието, поради което и се свлече на земята, те побягнаха. Обаче демоните останаха.
към текста >>

52. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци.
И тогава той разказа за онова събитие, което изживя, след като беше навършил осемнадесет години и беше за почнал да обикаля из юдейските и езически места. Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци. Това станало, понеже всред местното население избухнала страшна болест, от която можели да се заразят всички. Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва един особен човек. Това било така, защото още с появата си, Исус от Назарет правел извънредно силно впечатление. И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения. Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар.
към текста >>

И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения.
И тогава той разказа за онова събитие, което изживя, след като беше навършил осемнадесет години и беше за почнал да обикаля из юдейските и езически места. Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци. Това станало, понеже всред местното население избухнала страшна болест, от която можели да се заразят всички. Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва един особен човек. Това било така, защото още с появата си, Исус от Назарет правел извънредно силно впечатление. И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения. Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание. Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области. Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия.
към текста >>

И когато тези култови действия в прадревните свещени времена Исус знаеше това от непосредствена опитност бяха насочвани от жреците с едно истинско разбиране за нещата, тогава в тях вземаха участие и самите божествено-духовни Същества.
Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание. Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области. Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия. И когато тези култови действия в прадревните свещени времена Исус знаеше това от непосредствена опитност бяха насочвани от жреците с едно истинско разбиране за нещата, тогава в тях вземаха участие и самите божествено-духовни Същества. Обаче постепенно тези култови действия стигнаха до своя упадък и бяха напълно деформирани. Жреците вече нямаха необходимата душевна нагласа и се стигна дотам, че в тези езически храмове вместо добрите древни божествени Същества започнаха да властвуват демоните. Точно в тези демони се криеше причината за големите страдания на местните хора. Точно тези демони видя сега Исус от Назарет. Те веднага се изпречиха пред неговия ясновиждащ поглед и той падна на земята като мъртъв.
към текста >>

Жреците вече нямаха необходимата душевна нагласа и се стигна дотам, че в тези езически храмове вместо добрите древни божествени Същества започнаха да властвуват демоните.
Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание. Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области. Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия. И когато тези култови действия в прадревните свещени времена Исус знаеше това от непосредствена опитност бяха насочвани от жреците с едно истинско разбиране за нещата, тогава в тях вземаха участие и самите божествено-духовни Същества. Обаче постепенно тези култови действия стигнаха до своя упадък и бяха напълно деформирани. Жреците вече нямаха необходимата душевна нагласа и се стигна дотам, че в тези езически храмове вместо добрите древни божествени Същества започнаха да властвуват демоните. Точно в тези демони се криеше причината за големите страдания на местните хора. Точно тези демони видя сега Исус от Назарет. Те веднага се изпречиха пред неговия ясновиждащ поглед и той падна на земята като мъртъв. И когато той падна, хората разбраха, че той съвсем не е дошъл за да възобнови техните жертвоприношения. Те побягнаха изплашени и в този миг Исус видя цялото пропадане на древните езически Богове в света на демоните и разбра, че тъкмо в това се крие причината за страданията на толкова много хора.
към текста >>

53. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората.
Веднъж той стигна до едно място, където се намираха останките от древен езически култов олтар. Той беше на пълно изоставен. Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората. Когато Исус пристигна там, те започнаха да се стичат от всички страни. Той веднага породи у тях усещането за една особена личност. И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
към текста >>

И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
Веднъж той стигна до едно място, където се намираха останките от древен езически култов олтар. Той беше на пълно изоставен. Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората. Когато Исус пристигна там, те започнаха да се стичат от всички страни. Той веднага породи у тях усещането за една особена личност. И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
към текста >>

54. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Измежду тях пък се излъчват посланиците и жреците.
Под надзора на публично избрани лица, от годните за наука се подготвят учени. Измежду тях пък се излъчват посланиците и жреците. Най-нечистата работа се извършва от роби, набирани от средата на покорени те народи или на престъпниците. Всеки коренен жител на Утопия е свободен. Има една уредба в Утопия, на която неутопийци като нас сега вече напълно се радват пътуване без разрешение на съответните власти не може да се предприема. За всяко, дори за най-краткото пътуване е нужен паспорт. Пари не съществуват.
към текста >>

Има жреци, които в специални мистерийни църкви поучават хората и им показват култове.
Там има една секта, смятаща животните за същества, чието тяло както при хората се обитава от душа. Има жреци, които в специални мистерийни църкви поучават хората и им показват култове. Празници се честват в края и в началото на годината. Музикалните инструменти донякъде се отличават от тези на не утопийците.
към текста >>

55. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Причината за това била, че от онзи тайнствен мистериен център върху Ютландския полуостров, към племената, наричащи се тогава ингевони*170 или наричани поне от римляните и по-точно от Тацит ингевони, храмовият жрец отправял импулс половото сношение на хората да става само в определен период през първата четвърт на годината.
Но човек трябва да се върне далеч в миналото, приблизително в третото хилядолетие, а може би и още поназад, за да разбере какво е живеело в душите, приели впоследствие усещането за Исус. Приблизително там, където е разположен Ютландският полуостров с днешна Дания, се намирал центърът, от който в онези древни времена се излъчвали важни мистерийни импулси. И тези мистерийни импулси имали връзка с факта днешният разум може да преценява това както си ще -, че още през третото хилядолетие преди нашето християнско летоброене там, на север, сред някои племена за наистина достоен обитател на земята бил считан роденият през определени седмици на зимния сезон. Причината за това била, че от онзи тайнствен мистериен център върху Ютландския полуостров, към племената, наричащи се тогава ингевони*170 или наричани поне от римляните и по-точно от Тацит ингевони, храмовият жрец отправял импулс половото сношение на хората да става само в определен период през първата четвърт на годината. Всяко полово сношение на хората извън този период, разпореден от мистерийния център, било недопустимо; а непълноценен човек сред това племе на ингевоните бил всеки, родил се не по време на най-тъмните нощи, в най-мразовития сезон, в навечерието на нашата Нова година. Защото импулсът от мистерийния център се по давал при първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Само тогава между хората, които действително трябвало да се смятат за свързани с духовните светове, както подобава на човека, само тогава между тях било позволено половото сношение. Поради туй, че през цялото останало време усилията, изразходвани при едно полово сношение, бивали спестявани за телесното развитие на човека, се постигала онази характерна сила, на която макар и в нейния залез могъл да се възхити Тацит, който творил едно столетие след Мистерията на Голгота.
към текста >>

Единствено на жреца е позволено да се доближава до нея."
„На един остров в океана има свещена гора, в която се намира нейната достолепна колесница, покрита с чергило. Единствено на жреца е позволено да се доближава до нея."
към текста >>

Именно този жрец са си го представяли като посветения в Мистерията на Херта.
Именно този жрец са си го представяли като посветения в Мистерията на Херта.
към текста >>

Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведена от този жрец обратно в нейното светилище."
Същият знае кога богинята се явява в свещената колесница. Той долавя присъствието на богинята в нейното светилище и съпровожда с дълбоко страхопочитание колесницата и, теглена от крави. И тогава настъпват радостни дни и празненства по всички места, където богинята е благоволила да намине и погостува. Тогава се правят тържества и сватби. Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ. Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведена от този жрец обратно в нейното светилище."
към текста >>

„Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведе на от този жрец обратно в нейното светилище.
„Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведе на от този жрец обратно в нейното светилище. После колесницата с чергилото и самата богиня биват изми вани в едно потайно езеро. Това служение се извършва от роби, поглъщани начаса от езерото." Като гаранция за туй, че всичко, що има представа за тези неща, трябва да потъне в нощта на несъзнателното. „Тайнствен ужас и свещен мрак витаят над едно същество, което може да бъде видяно само от обречени на смърт."
към текста >>

И тук то казва същото, каквото по време на старинния нордски мистериен ритуал, жрецът на Нерта е казвал на зачеващата жена:
И тук то казва същото, каквото по време на старинния нордски мистериен ритуал, жрецът на Нерта е казвал на зачеващата жена:
към текста >>

56. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания.
За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания. По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони. Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за формирането на усещания, отнасящи се именно за Исус.
към текста >>

До тридесетата си годишнина той бивал възпитаван отчасти доста уединено от мистерийните жреци.
Още миналия четвъртък споменах, а тези дни вероятно ще мога да се спра по-подробно на това, че на всеки три години се отделяло специално внимание кой се е родил първи след дванайсетия час на вечерта, наричана днес от нас Бъдни вечер, кой, така да се каже, бил първородният на всяка четвърта година, първо родният след трите изтекли години. Този първороден бивал определян за известни процедури, на които го подлагали, докато навърши тридесет години. До тридесетата си годишнина той бивал възпитаван отчасти доста уединено от мистерийните жреци. На душата му се придавала точно определена насока. През първите тридесет години от живота му, неговата душа бивала насочвана по съвсем специален начин към преживявания, които да го накарат днес някой едва ли би могъл да го проумее, ако черепът, пардон, ако главата му е пълна с материалистически представи, та тези процедури трябвало да го накарат през тридесетата година на своя живот вътрешно да вникне във взаимовръзката между човека и духовния свят. До това състояние той трябвало, стъпка по стъпка, да бъде доведен с помощта на точно определени вътрешни преживявания.
към текста >>

Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур.
За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища. По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили. Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур. Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното растение. То обаче било издирено от врага на азите Локи, комуто се удало при вдигнатия от боговете празник, сиреч при докосването на бога Балдур с материалния свят, да се възползва от имела.
към текста >>

Но Локи, дето бил издирил имела, го донесъл сред компанията на боговете, сиреч сред компанията на жреците, и го подал на слепия бог Хьодур или Хьод.
Тук също имаме един старинен коледен празник, а имеловият обичай на този празник и днес още ни напомня за древния коледен обичай, свързан с това, че на мястото на предишния цар трябвало да дойде нов. Този допир с материалния свят пък се представя в сценката и в мита с това, че всички твари, положили клетва да не наранят Балдур, биват използвани от различните богове. С тях замерят Балдур, целят се в него нищо: никое растение, никое животно, никоя болест, никоя отрова, нищо не може да го нарани. Но Локи, дето бил издирил имела, го донесъл сред компанията на боговете, сиреч сред компанията на жреците, и го подал на слепия бог Хьодур или Хьод. Хьодур или Хьод рекъл: Какво да сторя с имела? Аз съм сляп, не виждам къде е Балдур и не мога да го замерям като другите богове. Локи обаче му показал посоката и той запокитил имеловата клонка към Балдур. Балдур бил наранен и умрял.
към текста >>

57. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако в древността това бяха жреците в мистериите, в нашата епоха това са изтъкнатите философи, при това философи, които все повече подчиняват своята философия на съвременното естествознание.
Всяка епоха от развитието на човечеството има своите водещи духове. Ако в древността това бяха жреците в мистериите, в нашата епоха това са изтъкнатите философи, при това философи, които все повече подчиняват своята философия на съвременното естествознание. Един такъв философ, когото добре лично познавам, в своя последен труд "Трагикомедия на мъдростта" се изказа така: "ние нямаме повече философия, както я нямат и животните, и се различаваме от тях само по неистовите опити да се доберем до знанието, за да си признаем накрая, че сме лишени от тази възможност" /Бележка 77/. Това го казва професор по философия, университетски професор. Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка. Виждаме това с безбройни примери от съвременността. Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби.
към текста >>

58. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Посветеният жрец знаел, как да се издигне към обиталището на боговете, и римските цезари ги принуждавали да им открият този път.
Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната. И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество. Той си казвал: в мен живее светът, тъй като аз съм в този свят. Когато гледал към боговете, той и себе си виждал като бог сред богове. Римските цезари, преминали през инициация, съвсем сериозно гледали на себе си, като на богове. Посветеният жрец знаел, как да се издигне към обиталището на боговете, и римските цезари ги принуждавали да им открият този път. "Моят брат Юпитер", "Моят брат Зевс", – тези думи постоянно произнасял Калигула. И този Калигула веднъж задал въпрос на един трагик: кой е по-голям, той, Калигула, или Зевс? И тъй като онзи не искал да каже, че Калигула е по-голям от Зевс, той заповядал да го бичуват. Това не са измислици, това са историческите факти. Оттук и процесиите, на които Калигула се явявал на народа като Вакх с жезъл и с венец от бръшлян.
към текста >>

59. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето.
Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето. Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория! Dewar!
към текста >>

Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория!
Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето. Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория! Dewar!
към текста >>

60. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Жреците на Мистериите, откъдето всъщност главно идват обществените порядки или както бихме се изразили днес "държавният строй" изпитваха удоволетворение, когато виждаха как навсякъде нравите, обичаите и навиците се изграждат според кръвното родство, според принадлежността към едно или друго племе, към един или друг народ.
Всичко това беше старателно подготвено по време на Атлантската епоха, но чрез съответните мерки то се повтори главно в Третата Египетско-халдейска културна епоха, а после и в Четвъртата, Гръцко латинската културна епоха. И ние виждаме как тъкмо в онези епохи в които се извърши един вид повторение на Лемурийската и Атлантската епоха, се държеше сметка за расовите, народностни и племенни връзки, накратко, за онези наследствени качества, които се предават чрез кръвта. Жреците на Мистериите, откъдето всъщност главно идват обществените порядки или както бихме се изразили днес "държавният строй" изпитваха удоволетворение, когато виждаха как навсякъде нравите, обичаите и навиците се изграждат според кръвното родство, според принадлежността към едно или друго племе, към един или друг народ. С оглед на кръвното родство те създаваха и законите. Ние не бихме могли да разберем това, което се роди от Мистериите на Третата и Четвъртата следатлантска културна епоха, без едно проучване на расовите, народност ни и племенни връзки, което беше провеждано от жреците на Мистериите, а както казах, от тях идваше и цялото законодателство в отделните области на Земята. Общо взето, в отделните области на Земята нищо друго не беше толкова важно, колкото регламентирането на кръвните връзки.
към текста >>

Ние не бихме могли да разберем това, което се роди от Мистериите на Третата и Четвъртата следатлантска културна епоха, без едно проучване на расовите, народност ни и племенни връзки, което беше провеждано от жреците на Мистериите, а както казах, от тях идваше и цялото законодателство в отделните области на Земята.
Всичко това беше старателно подготвено по време на Атлантската епоха, но чрез съответните мерки то се повтори главно в Третата Египетско-халдейска културна епоха, а после и в Четвъртата, Гръцко латинската културна епоха. И ние виждаме как тъкмо в онези епохи в които се извърши един вид повторение на Лемурийската и Атлантската епоха, се държеше сметка за расовите, народностни и племенни връзки, накратко, за онези наследствени качества, които се предават чрез кръвта. Жреците на Мистериите, откъдето всъщност главно идват обществените порядки или както бихме се изразили днес "държавният строй" изпитваха удоволетворение, когато виждаха как навсякъде нравите, обичаите и навиците се изграждат според кръвното родство, според принадлежността към едно или друго племе, към един или друг народ. С оглед на кръвното родство те създаваха и законите. Ние не бихме могли да разберем това, което се роди от Мистериите на Третата и Четвъртата следатлантска културна епоха, без едно проучване на расовите, народност ни и племенни връзки, което беше провеждано от жреците на Мистериите, а както казах, от тях идваше и цялото законодателство в отделните области на Земята. Общо взето, в отделните области на Земята нищо друго не беше толкова важно, колкото регламентирането на кръвните връзки.
към текста >>

61. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Жреците на Мистериите на Светлината бяха същевременно икономическите, стопанските управители на тяхната област.
Това, което по този начин премина от Мистериите на Духа или Мистериите на Светлината в постепенно филтриране в Гърция и от там, в новото време, имаше обаче една определена особеност като духовна култура. Като духовна култура то беше снабдено с такава вътрешна ударна сила, че можа да основе същевременно от себе си правовия живот на хората. От тук от едната страна гърците имаха откровението на Боговете в мистериите, които донасяха на човека духа и посаждането на този добит от боговете дух във външния социален организъм, в теокрациите. Всичко произхожда от теокрациите. И тези теокрации бяха не само в състояние да се проникнат с правото от мистериите, да се проникнат от самите тези мистерии с политиката, а също и да регулират стопанския живот от духа. Жреците на Мистериите на Светлината бяха същевременно икономическите, стопанските управители на тяхната област. Те стояха къщи, строяха канали, строяха мостове, грижеха се също за обработването на земята и т.н.
към текста >>

62. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>

63. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек.
Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>

64. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Колкото и странно да звучи това за днешния човек, нещата стояха точно така: Жреците в древните Мистерии устройваха такива празници, чиито особени ритуали издигаха човека над растителната същност, доближавайки го до минералната същност, като по този начин в определено годишно време настъпваше едно проблясване на Аза.
Обаче това, което казвам, е валидно само в общи линии. Чрез своите собствени сили, чрез това, което изживяваше в своето същество, човекът не можеше да премине отвъд тази граница, която го отделяше от минералното, нито отвъд другата граница, която го отделяше от същински човешкото. Обаче имаше и такива направления в Мистериите, които в хода на годината, първоначално едва забележимо, даваха известен тласък както в развитието на човешкото Азово съзнание, така и в осъзнаването на общо-минералното. Колкото и странно да звучи това за днешния човек, нещата стояха точно така: Жреците в древните Мистерии устройваха такива празници, чиито особени ритуали издигаха човека над растителната същност, доближавайки го до минералната същност, като по този начин в определено годишно време настъпваше едно проблясване на Аза. Да, Азът проблясваше в съноподобното съзнание. Вие знаете, че също и днес в сънищата на хората може да се прояви собственият Аз, който формира част от съдържанието им.
към текста >>

65. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
Духовната атмосфера в онова място от Уелс, за което споменах, има това своеобразие, че там, макар и да възникват по-трудно в астралната област, имагинациите са по-устойчиви и остават по-дълбоки следи. Ето какво е необичайното в тези местности. И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
към текста >>

Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето.
Обаче тази физическа Слънчева светлина отвсякъде е проникната от духовните въздействия на Слънцето. И през онези времена да се говори за физическата Слънчева светлина така, както говорят днес физиците, би било същото, ако примерно искаме да опознаем един човек, но говорим само за неговите мускули, за неговите кости, за неговата кръв и така нататък, без да вземем предвид душевно-духовните сили, които властват в него. Светлината не е просто “phos”. Светлината е Phosphor, носител на светлина; тя има един активен, един душевен елемент. Но днес във видимия сетивен свят човекът е изгубил този душевен елемент. Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето. Обаче духовните въздействия на Слънцето минаваха през него и той беше специално обучен за да ги възприема. И така, той отправяше поглед през нарочно подбраните каменни блокове – а те винаги бяха специално подбрани – към онова пространство, където се насочваха духовните Слънчеви сили и където физическите Слънчеви сили биваха изключени. Жрецът на друидите старателно обучаваше своя духовен поглед. Защото това, което той виждаше в една такава примитивно построена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември. През Юли образите имаха леко жълт оттенък, през Декември преобладаваше синият цвят.
към текста >>

Жрецът на друидите старателно обучаваше своя духовен поглед.
Светлината е Phosphor, носител на светлина; тя има един активен, един душевен елемент. Но днес във видимия сетивен свят човекът е изгубил този душевен елемент. Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето. Обаче духовните въздействия на Слънцето минаваха през него и той беше специално обучен за да ги възприема. И така, той отправяше поглед през нарочно подбраните каменни блокове – а те винаги бяха специално подбрани – към онова пространство, където се насочваха духовните Слънчеви сили и където физическите Слънчеви сили биваха изключени. Жрецът на друидите старателно обучаваше своя духовен поглед. Защото това, което той виждаше в една такава примитивно построена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември. През Юли образите имаха леко жълт оттенък, през Декември преобладаваше синият цвят. Който може да наблюдава това, вижда в качествените изменения, които претърпяват тези смътни образи в тъмната камера през хода на годината, не друго, а целия годишен кръговрат, проявяващ се в духовно-душевната атмосфера на Слънчевото сияние. В тези каменни Слънчеви кръгове има такива участъци, които – също както зодиакалните знаци – са разположени според числото дванадесет. На възвишението, което ние изкачихме, имаше един такъв по-голям каменен кръг, а на известно разстояние, друг по-малък.
към текста >>

Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от денонощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи.
Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от денонощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи. Той можеше да проследява тези сенковидни форми и изхождайки единствено от тях да твърди с голяма точност: сега сме в периода на Март, сега сме в периода на Октомври. С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот. Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха.
към текста >>

Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята.
С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот. Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха. Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята. И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага. Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
към текста >>

И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага.
Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха. Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята. И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага. Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
към текста >>

Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха. Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята. И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага. Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
към текста >>

Според знаците, които разчитаха в Космоса, жреците на друидите даваха своите наставления за това, което трябваше да се върши през този или онзи ден от годината, тъй че то да се намира в благоприятна връзка с целия Космос.
И всичко това навлизаше до най-дълбоките пластове на социалния живот. Според знаците, които разчитаха в Космоса, жреците на друидите даваха своите наставления за това, което трябваше да се върши през този или онзи ден от годината, тъй че то да се намира в благоприятна връзка с целия Космос. Това беше един култ, чрез който целият живот фактически се превръщаше в един вид богослужение. Докато днес дори и най-дълбоката мистика е само един вид абстракция; тя не се тревожи за външната природа, а се намесва само според предписанията на традицията, като в същото време се стреми към вътрешно извисяване, затваря се и се концентрира в себе си, за да постигне някаква абстрактна връзка с въображаемия божествено-духовен свят. Но през онези древни епохи нещата бяха съвсем различни. Тогава в култа, който осигуряваше едно реално отношение към Космоса, хората се свързваха със самите действия на Боговете. И всичко, което хората предприемаха на Земята беше определяно от предписанията на друидите, като по този начин се изпълняваше волята на Боговете, записана в звездната писменост.
към текста >>

Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината.
С днешните си познания, колкото и да наблюдава света, както и да го изобразява художествено, човекът не може да постигне нищо. Не така стоят нещата с онзи, който има известна представа за науката на сърцето, изучавана от древните ученици на Митра. През онези епохи – наблюдавайки самия себе си чрез своето сърце – човекът действително изучаваше годишния кръг, който Слънцето изминаваше през Зодиака. Ето защо беше напълно редно – и с опитностите, събрани по този начин човекът поставяше над своята нисша природа именно своята висша природа – Космосът да е разположен в кръг около човека, защото хората тъкмо така можеха да се приближават до духовната същност на Космоса. И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него. Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината. Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот. Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния живот.
към текста >>

66. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Този Еньовден във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеждението: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън.
Преминавайки от пролетта в лятото, Земята все повече и повече изгубва своята вътрешна духовност. Тази духовност, чиито носители са елементарните Същества, преминава от Земния свят в извънземния свят и се оказва изцяло под влиянието на планетите, на Космоса. И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото. Този Еньовден във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеждението: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън. И елементарните Същества, които през зимата се намираха под влиянието на Земните дълбини, сега се оказваха под влиянието на планетите. От Съществата, които трябваше да търсиш през зимата, сега, в разгара на лятото, ти ще се доближиш до онези техни изживявания, които са свързани с планетите.
към текста >>

И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра.
Обаче в момента, когато Земята отново поема дъх, когато човекът се научил да усеща заедно с природата, да покълва заедно с кълновете, да цъфти заедно с цветовете, да дава плод заедно с плодовете, той просто не може нищо друго – понеже е навлязъл с цялата си същност в света на природата – освен да изживява заедно с нея също и есента, и зимата. Но който се е научил да живее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата. Който се е научил през пролетта да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента. И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра. Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела. Тези усещания не могат да бъдат изпитвани от съвременното човечество. Обаче в близкото бъдеще те все повече и повече ще стават достояние на човечеството и антропософите трябва да са първопроходците по този път, отвеждащ хората дотам, че да съживяват годишния кръговрат, дотам, че през пролетта да живеят заедно с природата, а през есента да умират заедно с природата.
към текста >>

Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела.
Обаче в момента, когато Земята отново поема дъх, когато човекът се научил да усеща заедно с природата, да покълва заедно с кълновете, да цъфти заедно с цветовете, да дава плод заедно с плодовете, той просто не може нищо друго – понеже е навлязъл с цялата си същност в света на природата – освен да изживява заедно с нея също и есента, и зимата. Но който се е научил да живее заедно с природата, той стига и дотам, че може и другото: да умира заедно с природата. Който се е научил през пролетта да живее заедно с природата, той се научава също и да умира с природата през есента. И нещата стоят така, че макар и по друг начин, хората отново достигат до онези усещания, които някога имаха жреците на Митра. Жреците на Митра усещаха годишния кръговрат в собствените си тела. Тези усещания не могат да бъдат изпитвани от съвременното човечество. Обаче в близкото бъдеще те все повече и повече ще стават достояние на човечеството и антропософите трябва да са първопроходците по този път, отвеждащ хората дотам, че да съживяват годишния кръговрат, дотам, че през пролетта да живеят заедно с природата, а през есента да умират заедно с природата.
към текста >>

67. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче сега жрецът-посветител, инициаторът, оставал в Храма.
Когато учениците са били вече придвижени така, както ви показах, тогава отново всеки поотделно се водел до статуите. Обаче сега жрецът-посветител, инициаторът, оставал в Храма. Сега ученикът, след като отново в безмълвна тишина е можел да внимава в това, което е могла да му каже собствената му душа, след цялата тази подготовка и изпитания, продължаващи дълго време - сега ученикът виждал своя жрец-посвети-тел, сякаш издигащ се над главата на едната фигура. И тогава му се струвало, че Слънцето било далеч назад, а в пространството между Слънцето и статуята се появявал жрецът, като че заслонявайки със себе си Слънцето. Статуите са били много големи, така че жрецът, който имал много по-малки размери, излизал над статуите само със своята глава, донякъде закривайки слънцето; в останалата си част той бил закрит от статуята. И тогава, сякаш действайки от музикално-хармоничното - музикално-хармонично започвала церемонията, - започвала да звучи речта на инициатора. На ученика на този стадий на развитие му се струвало, че словата, звучащи сега от устата на инициатора, се казвали от статуите.
към текста >>

Сега ученикът, след като отново в безмълвна тишина е можел да внимава в това, което е могла да му каже собствената му душа, след цялата тази подготовка и изпитания, продължаващи дълго време - сега ученикът виждал своя жрец-посвети-тел, сякаш издигащ се над главата на едната фигура.
Когато учениците са били вече придвижени така, както ви показах, тогава отново всеки поотделно се водел до статуите. Обаче сега жрецът-посветител, инициаторът, оставал в Храма. Сега ученикът, след като отново в безмълвна тишина е можел да внимава в това, което е могла да му каже собствената му душа, след цялата тази подготовка и изпитания, продължаващи дълго време - сега ученикът виждал своя жрец-посвети-тел, сякаш издигащ се над главата на едната фигура. И тогава му се струвало, че Слънцето било далеч назад, а в пространството между Слънцето и статуята се появявал жрецът, като че заслонявайки със себе си Слънцето. Статуите са били много големи, така че жрецът, който имал много по-малки размери, излизал над статуите само със своята глава, донякъде закривайки слънцето; в останалата си част той бил закрит от статуята. И тогава, сякаш действайки от музикално-хармоничното - музикално-хармонично започвала церемонията, - започвала да звучи речта на инициатора. На ученика на този стадий на развитие му се струвало, че словата, звучащи сега от устата на инициатора, се казвали от статуите. А именно насреща му звучали следните слова:
към текста >>

И тогава му се струвало, че Слънцето било далеч назад, а в пространството между Слънцето и статуята се появявал жрецът, като че заслонявайки със себе си Слънцето.
Когато учениците са били вече придвижени така, както ви показах, тогава отново всеки поотделно се водел до статуите. Обаче сега жрецът-посветител, инициаторът, оставал в Храма. Сега ученикът, след като отново в безмълвна тишина е можел да внимава в това, което е могла да му каже собствената му душа, след цялата тази подготовка и изпитания, продължаващи дълго време - сега ученикът виждал своя жрец-посвети-тел, сякаш издигащ се над главата на едната фигура. И тогава му се струвало, че Слънцето било далеч назад, а в пространството между Слънцето и статуята се появявал жрецът, като че заслонявайки със себе си Слънцето. Статуите са били много големи, така че жрецът, който имал много по-малки размери, излизал над статуите само със своята глава, донякъде закривайки слънцето; в останалата си част той бил закрит от статуята. И тогава, сякаш действайки от музикално-хармоничното - музикално-хармонично започвала церемонията, - започвала да звучи речта на инициатора. На ученика на този стадий на развитие му се струвало, че словата, звучащи сега от устата на инициатора, се казвали от статуите. А именно насреща му звучали следните слова:
към текста >>

Статуите са били много големи, така че жрецът, който имал много по-малки размери, излизал над статуите само със своята глава, донякъде закривайки слънцето; в останалата си част той бил закрит от статуята.
Когато учениците са били вече придвижени така, както ви показах, тогава отново всеки поотделно се водел до статуите. Обаче сега жрецът-посветител, инициаторът, оставал в Храма. Сега ученикът, след като отново в безмълвна тишина е можел да внимава в това, което е могла да му каже собствената му душа, след цялата тази подготовка и изпитания, продължаващи дълго време - сега ученикът виждал своя жрец-посвети-тел, сякаш издигащ се над главата на едната фигура. И тогава му се струвало, че Слънцето било далеч назад, а в пространството между Слънцето и статуята се появявал жрецът, като че заслонявайки със себе си Слънцето. Статуите са били много големи, така че жрецът, който имал много по-малки размери, излизал над статуите само със своята глава, донякъде закривайки слънцето; в останалата си част той бил закрит от статуята. И тогава, сякаш действайки от музикално-хармоничното - музикално-хармонично започвала церемонията, - започвала да звучи речта на инициатора. На ученика на този стадий на развитие му се струвало, че словата, звучащи сега от устата на инициатора, се казвали от статуите. А именно насреща му звучали следните слова:
към текста >>

Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда.
Благодарение на подготвеното в ученика като отношение към трудностите по обикновения път на познание, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в качеството на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието. И той стигал до усещането, че не може да победи тези съмнения в познанието. След преминаване на всичко това през душата, той бил вътрешно готов да се хване с цялата си душа за този образ, да живее с това, което е било Мирова Сила, символизирана в този образ, тъй да кажем, да й се предаде. Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда.
към текста >>

След като жрецът отново се спускал долу и излизал иззад статуите, ученикът отново се потапял в безмълвна тишина и оставал сам, а след някое време се появявал вторият инициатор.
След като жрецът отново се спускал долу и излизал иззад статуите, ученикът отново се потапял в безмълвна тишина и оставал сам, а след някое време се появявал вторият инициатор. Той се явявал над втората статуя. Отново, сякаш от музикално-хармоничното, се чувал гласът на жреца-инициатор и звучали слова, които мога да ви предам по такъв начин:
към текста >>

Отново, сякаш от музикално-хармоничното, се чувал гласът на жреца-инициатор и звучали слова, които мога да ви предам по такъв начин:
След като жрецът отново се спускал долу и излизал иззад статуите, ученикът отново се потапял в безмълвна тишина и оставал сам, а след някое време се появявал вторият инициатор. Той се явявал над втората статуя. Отново, сякаш от музикално-хармоничното, се чувал гласът на жреца-инициатор и звучали слова, които мога да ви предам по такъв начин:
към текста >>

Единият жрец, показващ образа на Христа, му казвал:
И след като възприемел това, го водели към изхода на Храма. До храма стояли отново двамата инициатори. Единият го хващал за главата и го обръщал натам, накъдето сочел вторият инициатор: към образа на Христос. И в същото време се произнасяли думи на призив. Единият жрец, показващ образа на Христа, му казвал:
към текста >>

А другият жрец казвал:
А другият жрец казвал:
към текста >>

68. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Чрез това, което Боговете са вложили в човека, чрез силата на словото жрецът маг и мъдрец вписвал в жертвения дим писмената, които изразявали тайните на Вселената.
Когато ученикът в Мистериите на Кабирите от Самотраки пристъпвал до вратите на тези места за посвещаване, тогава благодарение на обучението възниквало чувство: Да, сега влизам в това, което ми е закривало магическите действия на жертващия отец, извършващ тайнството. Защото «отец» наричали извършващия службата инициатор (посветения) в тези Мистерии. И какво е откривала на ученика магическата сила на тези извършващи службата отци? Чрез това, което Боговете са вложили в човека, чрез силата на словото жрецът маг и мъдрец вписвал в жертвения дим писмената, които изразявали тайните на Вселената.
към текста >>

То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка.
Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива. В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима. И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща. Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание. Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове.
към текста >>

69. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво. И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите. Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях. Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
към текста >>

И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво. И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите. Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях. Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
към текста >>

Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X.
И тъй, той се спуснал да странства. И това го довело до много важен резултат. Той дошъл в област, близка до тази, която сега наричаме Бургенланд; това е районът, за който много се говореше неотдавна и за който много се караха – ще принадлежи ли на Унгария или не. Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена. Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X. е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
към текста >>

Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството.
Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега. Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето. И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите. В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища. Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството.
към текста >>

70. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Когато се обръщаме към древните мистерии на Изток, навсякъде получаваме впечатление: жреците в мистериите, опирайки се на вижданията си, са можели да откриват на учениците си велики и важни истини.
Когато се обръщаме към древните мистерии на Изток, навсякъде получаваме впечатление: жреците в мистериите, опирайки се на вижданията си, са можели да откриват на учениците си велики и важни истини. Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова повече тези мъдреци или жреци са имали власт да извикват в мистериите непосредственото присъствие на самите богове, духовните същества, които управляват планетарните светове, управляват събитията и явленията на Земята. Боговете реално са присъствали там.
към текста >>

Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова повече тези мъдреци или жреци са имали власт да извикват в мистериите непосредственото присъствие на самите богове, духовните същества, които управляват планетарните светове, управляват събитията и явленията на Земята.
Когато се обръщаме към древните мистерии на Изток, навсякъде получаваме впечатление: жреците в мистериите, опирайки се на вижданията си, са можели да откриват на учениците си велики и важни истини. Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова повече тези мъдреци или жреци са имали власт да извикват в мистериите непосредственото присъствие на самите богове, духовните същества, които управляват планетарните светове, управляват събитията и явленията на Земята. Боговете реално са присъствали там.
към текста >>

Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения.
По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата. Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура. Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>

Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища.
Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура. Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>

Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания.
Едно или друго преживяване е можело да се добие само чрез съответстващи жертвоприношения, които се извършват едни – през есента, други – само през пролетта, трети – в зенита на лятото, а четвърти – през дълбоката зима. Понякога жертвоприношенията се принасяли на боговете в определен момент, белязан с особена констелация на Луната. В това особено време боговете се явявали в мистериите и хората са можели да присъстват там при появяването им. Ако моментът се пропуснел, то се е налагало да се чака понякога и до тридесет години, докато тези божества отново се открият в мистериите. Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в сферата на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н. Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания. Съвършено различни откровения се възприемали в дълбината на планинската пещера или високо по върховете. Или пък откровението се различавало в зависимост от това, човек край брега ли е бил или навътре в континента Азия. Така, че особеност на мистериите на Изтока е била определена зависимост от мястото и времето. В Гърция грандиозните, гигантските реалности изчезвали. Изображенията все още оставали.
към текста >>

Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток. Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него. И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г.
към текста >>

71. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението.
Как е живяла тази прамъдрост? Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост. Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите. Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението. Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества.
към текста >>

72. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Затова тези меркуриеви мистерии бяха така устроени, че чрез един подходящ култ, обитатели от Меркурий действително са можели да слизат долу до олтара на меркуриевите храмове и чрез извършването на култовата служба жреците на меркуриевите мистерии са могли да получават съобщения от така слезлите духовни същества.
Те бяха навсякъде там, където бяха хората, понеже живееха на Земята заедно с хората като един втори вид, етерен човешки род. Но в онези древни времена за съзнанието на хората, което всъщност беше само едно тъпо, съноподобно съзнание долу при хората слизаха също и други същества, същества, които изобщо не са обитавали Земята. Естествено, това, което се казва за такива неща е не само парадокс, но дори и пълна безсмислица за хора, които изцяло са отдадени на днешната материалистична наука. Но тази «безсмислица» е истината. Древните мъдреци от мистериите са знаели, че само свръхсетивните същества от Меркурий могат да им дадат обяснение за оздравителните процеси. Затова тези меркуриеви мистерии бяха така устроени, че чрез един подходящ култ, обитатели от Меркурий действително са можели да слизат долу до олтара на меркуриевите храмове и чрез извършването на култовата служба жреците на меркуриевите мистерии са могли да получават съобщения от така слезлите духовни същества. И това, което в тези древни времена е било лечителство, това изцяло е получавано в този смисъл от меркуриевите мистерии. Отделните същества, които не са били винаги едни и същи, но хората са ги възприемали като едно и също същество, са били наричани бог Меркурий. Старата мистерийна медицина е била приемана по такъв начин, че се е казвало: - Бог Меркурий е съобщил това на своя лекар-жрец. И с това се е лекувало.
към текста >>

Старата мистерийна медицина е била приемана по такъв начин, че се е казвало: - Бог Меркурий е съобщил това на своя лекар-жрец.
Но тази «безсмислица» е истината. Древните мъдреци от мистериите са знаели, че само свръхсетивните същества от Меркурий могат да им дадат обяснение за оздравителните процеси. Затова тези меркуриеви мистерии бяха така устроени, че чрез един подходящ култ, обитатели от Меркурий действително са можели да слизат долу до олтара на меркуриевите храмове и чрез извършването на култовата служба жреците на меркуриевите мистерии са могли да получават съобщения от така слезлите духовни същества. И това, което в тези древни времена е било лечителство, това изцяло е получавано в този смисъл от меркуриевите мистерии. Отделните същества, които не са били винаги едни и същи, но хората са ги възприемали като едно и също същество, са били наричани бог Меркурий. Старата мистерийна медицина е била приемана по такъв начин, че се е казвало: - Бог Меркурий е съобщил това на своя лекар-жрец. И с това се е лекувало.
към текста >>

Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий.
Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от общуването със свръхсетивни същества от Космоса. Но в обикновеното настоящо човешко съзнание съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена. Днес се казва: - Лекар е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет. Това не се казваше по-рано. В древните времена лекар е бил този, който е говорел с бог Меркурий. Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий.
към текста >>

73. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа реалност се извършвала Мистерията на Голгота.
Това била първата степен. След това учениците били завеждани до други образи, все повече били довеждани до фактическо разбиране на вътрешната конституция. Тези ученици на Хиберния действително обхващали онова в тяхната душевна конституция, което е духовна действителност. Когато достигали до известна степен на посвещението те вече не взимали особено под внимание външната физическа действителност, но хибернийските посветени знаели да живеят в духовната действителност. По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа реалност се извършвала Мистерията на Голгота. В местата за посвещение в Ирландия същевременно се е празнувала Мистерията на Голгота като култова церемония. Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно събитие над Земята едно физическо събитие, ставащо на друго земно място. Това би следвало да ви посочи, до каква дълбочина всъщност водеха точно тези хибернийски мистерии.
към текста >>

74. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни.
Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората. От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили.
към текста >>

Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията.
Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората. От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
към текста >>

75. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание.
Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред. Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание. Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса. До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот. И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси. От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене. Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето.
към текста >>

76. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично.
към текста >>

77. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес.
Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес. След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението. Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията. Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
към текста >>

След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението.
Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес. След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението. Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията. Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
към текста >>

Него наистина го е интересувало не само намирането на лечебното средство, макар че на първо място, тъй като на първо място жрецът е приятел на хората, него го е интересувало лечението.
Да вземем отново пастора, такъв, какъвто го виждаме в древните мистерии. Него наистина го е интересувало не само намирането на лечебното средство, макар че на първо място, тъй като на първо място жрецът е приятел на хората, него го е интересувало лечението. Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той?
към текста >>

78. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление.
Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост.
към текста >>

Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци.
Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
към текста >>

Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
към текста >>

79. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Дали Плутарх (46-120, гръцки писател, платоник, жрец в Лелфах.
[1] цитат от Архимед – Рудолф Щайнер приписва цитата на Плутарх. Обаче това място вече се среща при Архимед в „Преброяване на песъчинките“. Дали Плутарх (46-120, гръцки писател, платоник, жрец в Лелфах. На него принадлежи голямо литературно произведение, което съдържа много сведения за личностите и възгледите на Древния свят. Относно Плутарх виж изказването в главата „Мистериите и мъдростта на мистериите“ в книгата „Християнството като мистичен факт“ (1902), GA 8) е говорил за това, въпросът е открит. Възможно е тук споменаването на Плутарх с Аристарх да е объркано. За това съобщава Рудолф Волф в справочника по астрономия (Handbuch der Astronomie, Zurich 1890, S. 536): “За допълнение на съобщението за Архимед следва да напомним, че Плутарх в своето съчинение „De facie in orbe lunae“ разказва, че Аристарх Самоски са искали да го съдят като пренебрегващ религията, тъй като той премества свещеното мирово огнище, когато, „за да представи правилно небесните явления, той заставя небето да спре, а Земята, напротив, – да се движи по наклонена окръжност и в същото време да се върти около собствената си ос““.
към текста >>

80. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло. Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека. Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули. И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>

216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>

Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много. Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове. - Бел. пр.
към текста >>

81. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Но освен това, там съществувал и върховен жрец, Pontifex maximus, «великият строител на мостове».
Ето така християнството в Рим се идентифицирало със световното господство. Когато в Рим дошло християнството, там се намирал притежателят на световното господство, владетелят на света, гледащ на себе си като на бог - разбира се, ако някой бил посветен, той ставал бог. Август го смятали за бог, приемниците му - също. Но освен това, там съществувал и върховен жрец, Pontifex maximus, «великият строител на мостове». Той бил духовният владетел. Обаче последният малко по малко се превръщал в сянка, нямаща никакво значение. Значение е имал единственият - властелинът на света. Това повече импонирало на народа, произлязъл от Ромул, събрал някога мошениците от целия окръг. Виждате, че именно благодарение на Рим християнството придобило мирски, държавен характер, било секуларизирано.
към текста >>

82. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>

Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много. Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове. - Бел. пр.
към текста >>

НАГОРЕ

1.5392649173737