Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
201
резултата от
140
текста с точна фраза : '
Животинско
'.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото
животинско
цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия.
При него природата е използувала едно същество това, което при животните беше разпръснала върху множество класи и раздели. Тази мисъл въздейства неимоверно плодотворно върху следващата немска философия. Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е. изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло.
Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия.
Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът. Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото животинско царство”.
към текста >>
Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото
животинско
царство”.
Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е. изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло. Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия. Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът.
Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото животинско царство”.
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако всяко
животинско
същество би било съобразно с намиращите се в праживотното принципи, тогава всички биха били еднакви.
Ако всяко животинско същество би било съобразно с намиращите се в праживотното принципи, тогава всички биха били еднакви.
Обаче животинският организъм се разчленява на множество организмени системи, които всички могат да стигнат до определена степен на образуване. Тази е причината за едно разнообразно развитие. Еднакво основателна според идеята заедно с другите, все пак една система може да изпъкне на преден план, може да употреби за себе си намиращия се в животинския организъм запас от формиращи сили и да го изтегли от другите органи. Така животното се явява образувано особено според насоката на посочената организмена система. Едно друго животно се явява образувано в друга насока.
към текста >>
3.
1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Следователно, имаме право да признаем в човека едно минерално, едно растително и едно
животинско
съществувание.
Чрез физическите сетива ние познаваме тялото на човека; при това начинът на наблюдение, който му е свойствен, не може да е друг освен този, с който се познават сетивно възприемаемите неща. Човекът може да бъде разглеждан, както се разглеждат минералите, растенията, животните. Той е сроден с тези три форми на съществуване. Подобно на минералите, той изгражда своето тяло с помощта на веществата, взети от природата; подобно на растенията, той расте и се размножава; подобно на животните, той възприема предметите, които го заобикалят и чрез впечатленията, които те оставят в него, изгражда своя вътрешен живот.
Следователно, имаме право да признаем в човека едно минерално, едно растително и едно животинско съществувание.
към текста >>
4.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
За сетивното наблюдение, този обкръжаващ свят първоначално се разделя на четири ясно разграничени степени: Минерално, растително,
животинско
и човешко царство.
В различните области от "царството на духовете" се намират духовните първообрази на сетивния свят. В петата, шестата и седмата област, тези първообрази все още са в зародишно състояние, а в четирите по-низши области те се оформят като духовни образования. Човешкият Дух долавя само едно смътно отражение от тези духовни отражения, когато чрез своето мислене се опитва да разбере сетивните неща. А как тези духовни образования са се сгъстили в сетивния свят това е въпрос за този, който копнее за едно духовно разбиране на обкръжаващия го свят.
За сетивното наблюдение, този обкръжаващ свят първоначално се разделя на четири ясно разграничени степени: Минерално, растително, животинско и човешко царство.
към текста >>
6. ЦАРСТВО НА СЪЩЕСТВАТА, чиито физически форми са ВИДИМИ, но за изграждането на които освен Съществата създаващи ФОРМИ работят и Съществата, които се проявяват в ДУШЕВНАТА ОБЛАСТ (
животинско
царство)
6. ЦАРСТВО НА СЪЩЕСТВАТА, чиито физически форми са ВИДИМИ, но за изграждането на които освен Съществата създаващи ФОРМИ работят и Съществата, които се проявяват в ДУШЕВНАТА ОБЛАСТ (животинско царство)
към текста >>
5.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Една голяма част от човечеството обаче се намираше на такава ниска степен на развитие, че трябва да го назовем направо
животинско
.
Растителният и животинският свят едва бяха напреднали до формите на земноводните животни, на птичия свят и на низшите бозайници, а растенията до форми, които имат подобие с нашите палми и други подобни дървета. Но формите бяха различни от днешните. Това, което днес се явява само в малки форми, тогава беше гигантски развито. Нашите малки папрати бяха тогава дървета и образуваха мощни гори. Днешните висши млекопитаещи животни не съществуваха.
Една голяма част от човечеството обаче се намираше на такава ниска степен на развитие, че трябва да го назовем направо животинско.
Общо взето това, което е описано тук за лемурийците, важи само за една малка част от тези хора. Другата част живееше животински живот. Даже тези човеци-животни по отношение на тяхното външно устройство и начина на техния живот бяха напълно различни от споменатата малка част. Те не се различаваха особено от нисшите млекопитаещи животни, които също и във външната си форма им приличаха в известно отношение.
към текста >>
6.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тези същества са от
животинско
естество.
Относно физическата Земя сега имаме следната картина: Възникнали са два вида същества. Първо такива същества, които имат въздухообразно тяло, върху което принадлежащото към него астрално същество работи отвън.
Тези същества са от животинско естество.
Те образуват едно първо животинско царство върху Земята. Тези животни имат форми, които на днешния човек биха изглеждали чудновати, ако бихме ги описали тук. Тяхната форма трябва да запомним, че тази форма е съставена само от въздухообразна материя не прилича на нито една от днешните животински форми. Най-много те имат далечно подобие с определени черупки на охлюви и миди, които днес съществуват. Наред с тези животински форми физическото развитие на човечеството върви напред.
към текста >>
Те образуват едно първо
животинско
царство върху Земята.
Относно физическата Земя сега имаме следната картина: Възникнали са два вида същества. Първо такива същества, които имат въздухообразно тяло, върху което принадлежащото към него астрално същество работи отвън. Тези същества са от животинско естество.
Те образуват едно първо животинско царство върху Земята.
Тези животни имат форми, които на днешния човек биха изглеждали чудновати, ако бихме ги описали тук. Тяхната форма трябва да запомним, че тази форма е съставена само от въздухообразна материя не прилича на нито една от днешните животински форми. Най-много те имат далечно подобие с определени черупки на охлюви и миди, които днес съществуват. Наред с тези животински форми физическото развитие на човечеството върви напред. Издигналият се сега по-високо астрален човек си създава физическо копие, което се състои от два вида материя, от жизнения етер и от химическия етер.
към текста >>
Естествено тези вещества могат да бъдат взети само от описаното
животинско
царство и от човешкото царство.
Издигналият се сега по-високо астрален човек си създава физическо копие, което се състои от два вида материя, от жизнения етер и от химическия етер. Следователно сега имаме работа с един човек, който се състои от астрално тяло и който работи в едно етерно тяло, състоящо се на свой ред от два вида етер; от жизнения етер и от химическия етер. Благодарение на жизнения етер това физическо копие на човека има способността да се размножава, да произвежда от себе си себеподобни същества. Чрез химическия етер то развива определени сили, които са подобни на днешните химически сили на привличане и отблъскване. Благодарение на това копието на човека е в състояние да привлича към себе си определени вещества от заобикалящия свят и да ги съединява със себе си, за да ги отдели по-късно отново от себе си чрез силите за отделянето.
Естествено тези вещества могат да бъдат взети само от описаното животинско царство и от човешкото царство.
Вече имаме работа с началото на едно хранене. Следователно тези първи копия на човека бяха животноядци и човекоядци. – Наред с всички тези същества остават също още потомците на предишните същества, състоящи се само от жизнения етер. Обаче те атрофират, понеже не могат да се приспособят към новите условия на Земята. По-късно, след много преобразувания, през които минават, от тях се образуват едноклетъчните животински организми, а също и клетките, от които по-късно се изграждат по-сложните живи същества.
към текста >>
7.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Първо всичко, което вече по-рано съществуваше като растително,
животинско
и човешко царство, започна да се отделя в зародишно състояние от неразличимата маса.
Първо всичко, което вече по-рано съществуваше като растително, животинско и човешко царство, започна да се отделя в зародишно състояние от неразличимата маса.
Първо като самостоятелни зародиши могат да се явят само прадедите на човека, върху висшето астрално тяло на които в предишния малък цикъл (кръг) бяха работили Духовете на личността. Всички други същества на минералното, растителното и животинското царство тук още не водят никакво самостоятелно съществуване, защото на тази степен всичко е още в онова висше духовно състояние, което се нарича “безформено” състояние или състояние Арупа. В настоящата степен на развитие само най-висшите човешки мисли – например математическите или моралните идеали – са изтъкани от веществото, което на описаната степен притежават всички същества. Това, което е по-низше от тези прадеди на човека, може да се яви само като дейност на едно по-висше същество. Така животните съществуват първо като състояние на съзнанието на Духовете на огъня, растенията като състояние на съзнанието на Духовете на сумрака.
към текста >>
На тази степен от развитието имаме работа с четири царства: минерално, растително,
животинско
и човешко царство.
По-нататъшното напредване на развитието се състои в това, че сгъстяването напредва до състоянието, което наричаме физическо. Първоначално имаме работа с най-финото физическо състояние, с това на най-финия етер. Предшественикът на човека получава чрез Духовете на формата към неговите предишни съставни части още и най-финото етерно тяло. Следователно той се състои от една вътрешна неоформена мисловна същност, от едно оформено мисловно тяло, астрално тяло и етерно тяло. Животните имат едно оформено мисловно тяло, астрално тяло и етерно тяло, растенията имат астрално тяло и етерно тяло; минералите се явяват за първи път тук като самостоятелни етерни форми.
На тази степен от развитието имаме работа с четири царства: минерално, растително, животинско и човешко царство.
Но наред с тях в течение на развитието са възникнали още три други царства.
към текста >>
8.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Най-близкостоящото до човека
животинско
царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв.
По-горе споменахме, че не всички заложени на Сатурн човешки тела достигнаха целта, която им беше поставена и как на Слънцето, наред с човешкото царство в неговата тогавашна форма, се роди второ природно царство. Трябва да си представим сега, че на всяка една от следващите степени от развитието, на Слънцето, на Луната и на Земята постоянно оставаха същества зад целта, която трябваше да постигнат, и че благодарение на това възникнаха низшите природни царства.
Най-близкостоящото до човека животинско царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв.
Топла кръв нямаше никое от природните царства преди Земната епоха. Съвременните студенокръвни (или с променлива топлина) животни и някои растения възникнаха чрез това, че определени същества от низшето Слънчево царство отново бяха изостанали зад степента, която другите същества на това царство достигнаха. Съвременното минерално царство възникна най-късно, а именно едва през време на Земната епоха.
към текста >>
9.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В едно небесно тяло с подобни качества няма никакви условия за представителите на днешното
животинско
, растително и минерално царство.
В едно небесно тяло с подобни качества няма никакви условия за представителите на днешното животинско, растително и минерално царство.
Едва ли е необходимо да отбелязваме, че току-що казаното практически никога не би могло да се осъществи. Съвременният човек никога не би могъл да застане като наблюдател на Стария Сатурн. Посоченият пример е само за по-добра нагледност. Съществата, които свръхсетивното познание различава на Стария Сатурн, са на съвършено друга еволюционна степен от днешните сетивно възприемаеми земни същества. Това познание се изправя най-напред пред такива Същества, които не разполагат с физическо тяло, каквото има съвременният човек.
към текста >>
10.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Над него ще се разполага преобразеното
животинско
царство; после идва онова човешкото царство, което се явява като един вид наследник на злото човечество.
Благодарение на своето развитие, добрата част от човечеството ще постигне друг начин за усвояване, на Лунните сили и така ще видоизмени злата част, че тя ще може да поеме като отделно земно царство един съвсем друг път на развитие. Благодарение на тази работа от страна на доброто човечество, след определен период на развитие, съединената с Луната Земя ще може отново да се съедини със Слънцето (а също и с другите планети). И след едно междинно състояние, което се представя като един вид пребиваване в по-висшите светове, Земята ще премине в състоянието Юпитер. Една от особеностите на Юпитер е, че там няма да съществува това, което днес наричаме минерално царство; силите на минералното царство ще бъдат превърнати в растителни. Растителното царство, което през епохата на Юпитер ще има съвършено нова форма, ще бъде тогава най-низшето природно царство.
Над него ще се разполага преобразеното животинско царство; после идва онова човешкото царство, което се явява като един вид наследник на злото човечество.
А най-горе са потомците на доброто земно човечество. Голяма част от неговата мисия е да облагородява злата общност на падналите души, така че те все пак да са в състояние да намерят достъпа до истинското човешко царство. На бъдещата Венера ще изчезне и растителното царство; там най-низшето царство ще бъде повторно преобразеното животинско царство; а нагоре ще се редуват три човешки царства с различни степени на съвършенство. По време на състоянието „Венера", Земята ще остане свързана със Слънцето. Развитието по време на Бъдещия Юпитер ще напредва по такъв начин, че в определен момент Слънцето още веднъж ще се освободи от Юпитер, така че последният ще приема неговите въздействия отвън.
към текста >>
На бъдещата Венера ще изчезне и растителното царство; там най-низшето царство ще бъде повторно преобразеното
животинско
царство; а нагоре ще се редуват три човешки царства с различни степени на съвършенство.
Една от особеностите на Юпитер е, че там няма да съществува това, което днес наричаме минерално царство; силите на минералното царство ще бъдат превърнати в растителни. Растителното царство, което през епохата на Юпитер ще има съвършено нова форма, ще бъде тогава най-низшето природно царство. Над него ще се разполага преобразеното животинско царство; после идва онова човешкото царство, което се явява като един вид наследник на злото човечество. А най-горе са потомците на доброто земно човечество. Голяма част от неговата мисия е да облагородява злата общност на падналите души, така че те все пак да са в състояние да намерят достъпа до истинското човешко царство.
На бъдещата Венера ще изчезне и растителното царство; там най-низшето царство ще бъде повторно преобразеното животинско царство; а нагоре ще се редуват три човешки царства с различни степени на съвършенство.
По време на състоянието „Венера", Земята ще остане свързана със Слънцето. Развитието по време на Бъдещия Юпитер ще напредва по такъв начин, че в определен момент Слънцето още веднъж ще се освободи от Юпитер, така че последният ще приема неговите въздействия отвън. После отново ще настъпи свързване на Слънцето с Юпитер и така постепенно ще стане превръщането във Венера. От това планетарно въплъщение на Земята, наречено Венера, ще се отдели едно особено небесно тяло; то ще съдържа всички Същества, които се противопоставят на развитието, един вид „непоправима Луна". Това тяло ще израсне, като нещо, което не може да бъде описано, понеже е прекалено различно от всички възможни изживявания на днешния човек.
към текста >>
11.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно
животинско
създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила.
С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене".
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила.
Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата.
към текста >>
12.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински
животинско
; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин.
Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси.
Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин.
Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света". Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед.
към текста >>
Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното,
животинско
съзерцаване на света".
Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога.
Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света".
Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед. "Издигането на мисленето над сетивното, неговото излиза не над крайното и издигане към безкрайното, скокът, който се прави с прекъсване редовете на сетивното в свръхсетивното, всичко това е самото мислене, това преминаване е само мислене. Когато не може да се направи такова преминаване, това значи, че не трябва да се мисли. Фактически животните не правят такъв скок; те остават при сетивното усещане и гледане; поради това те нямат никаква религия".
към текста >>
13.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото
животинско
царство.
Нуждата великите светогледни въпроси да бъдат доведени в непосредствен допир с отделните научни изследвания доведе Хекел до един от онези факти, за които Гьоте казва, че те означават съдържателни точки, при които природата дава доброволно основните идеи за нейното обяснение и ни ги поднася насреща.
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство.
При всички животни, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла. Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека. Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория.
към текста >>
14.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Тези загуби са това, което представлява останалото
животинско
царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието".
Не, когато човекът изживява себе си като душевно същество в самото себе си, той стои в елемента на живота, който живее в съществата и който в него съзерцава самия себе си познавайки. Този елемент на живота е трябвало първо да се излее в безбройните форми, за да се подготви чрез това изливане на онова, което той е станал в човека. Устремът на живота, който в човека се издига до мислещото същество, е вече налице, когато се изявява в най-простото живо същество; тогава той така се е изразходвал в създаването на живите същества, че при изявата в човека му е останала само една част от неговата цяла същност, без съмнение онази, която се изявява като плод на цялото предидущо творчество на живота. Така същността на човека съществува преди всички други живи същества; обаче тя може да се прояви като човек едва тогава, когато е отхвърлила от себе си другите форми на живота, които след това човекът може да наблюдава само отвън, той самият като една форма между тези форми. Бергсон иска да оживи резултатите на естествената наука от своето интуитивно познание така, че да може да каже: "Всичко става така, като че едно неопределено и волящо същество, няма значение дали ще го наречем човек или свръхчовек, се е стремило към усложнение и е постигнало това усложнение благодарение на това, че в пътя към тази цел е загубило една част от неговата същност.
Тези загуби са това, което представлява останалото животинско царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието".
/Бергсон, Творческо развитие, германско издание 1912 г., стр. 270/.
към текста >>
15.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
организация и чувствата, „
животинско
"
организация и чувствата, „животинско"
към текста >>
16.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от три съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от три съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
към текста >>
17.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и
животинско
царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
към текста >>
18.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното
животинско
съзнание те следят течението на своето храносмилане.
В замяна на това, той чувстваше явленията на растене, както в своето тяло така и в своята душа. Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок. Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето. У тези животни, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост. Те чувстват дълбоката приятност на храносмилателните, асимилаторните и кръвообращателни обмени.
Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното животинско съзнание те следят течението на своето храносмилане.
към текста >>
19.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче слънчевите сили съдържат астрални импулси, които остават недействени за
животинско
то царство, но които продължават да действуват в човешкото астрално тяло така, както са действували лунните сили при първото проникване на човека с астралното естество.
Различно стоят нещата за човешкото царство. И то също приема първо своето астрално тяло от запазените лунни сили.
Обаче слънчевите сили съдържат астрални импулси, които остават недействени за животинско то царство, но които продължават да действуват в човешкото астрално тяло така, както са действували лунните сили при първото проникване на човека с астралното естество.
към текста >>
20.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И усещащото
животинско
вещество е резултат на това формиращо астрално тяло.
В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи.
И усещащото животинско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло.
Ако това формиране е доведено до своя край, образува се животинското. Но при човека това формира не, това изграждане не е доведено до неговия край. То бива задържано, спряно в определени точки на неговия път.
към текста >>
21.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В
животинско
-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност.
В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм. За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм.
към текста >>
22.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
В отношението на
животинско
-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>
23.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При едно растително или
животинско
същество винаги ще намерим, че новораждащото се същество има главно заложба да стигне в своето развитие до това, което е присъщо на неговия вид, което наследява от своите прадеди.
Ето защо в това, което се развива в живота на един човек ние трябва да различаваме това, което произхожда от околната среда, от това, което никога не може да бъде извлечено от околната среда.
При едно растително или животинско същество винаги ще намерим, че новораждащото се същество има главно заложба да стигне в своето развитие до това, което е присъщо на неговия вид, което наследява от своите прадеди.
Да вземем най-висшите животни. До къде стигат те в своето развитие? До това, което принадлежи на техния вид. И в тях са вложени заложбите на вида.
към текста >>
24.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И когато виждаме, че в едно
животинско
същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган.
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза.
към текста >>
Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно
животинско
същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето.
Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето.
Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло". Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното. Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм.
към текста >>
Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно
животинско
, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка.
Нека срещу това да поставим душевния живот на човека. Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във волята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци. Това последно обстоятелство се взема твърде малко под внимание.
Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно животинско, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка.
Това етерно тяло носи в себе си способността да предаде в наследство на потомците това, което носи в себе си. Но щом човекът се развива над този момент по-нататък, той не може да наследи това, което остава още да бъде развито като способности над този момент. Това е нещо разбиращо се от само себе си. В момента, когато е полово узрял, човекът трябва да има в себе си всички онези способности, които обуславят наследяемостта. Следователно онези способности, които може да развие след момента на половата зрялост, той не може да ги има като такива, които се оттеглят в етерното тяло, които са наследяеми.
към текста >>
Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно
животинско
или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло.
Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси. Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло.
Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло.
Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите. Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго.
към текста >>
25.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
да говорят за това, че на основата на всичко минерално, растително,
животинско
и т.н.
Как Духовната наука трябва да признае, Духа, който живее и тъче във всички заобикалящи ни същества, когато тя изхожда от принципа, че в своето познание познаващият човек трябва да познае самия себе си, това бе показано в сказките "Човешката душа и животинската душа" и "Човешкият дух и духът на животното". Казано бе, че всъщност познаващият самия себе си човек никога не може да мисли, че може да приеме като духовно съдържание в своя собствен дух идеи, понятия и представи за нещата и съществата, ако тези понятия и идеи това духовно съдържание, чрез които човек иска да разбере това, което се крие в нещата не биха съществували първо в нещата, ако те не биха били вложени в тях. Всяко извличане на нещо духовно от нещата би било чисто фантазиране, би било една самосъздадена фантазия, ако не бихме предположили, че навсякъде, накъдето и да погледнем и откъдето можем да извлечем духа, този дух действително съществува. Можем обаче да кажем, че макар и в малки кръгове все пак това общо предположение за духовното съдържание на света е многократно прието. Обаче и у тези, които говорят за духа в нещата, не отиват по-далече от това, да говорят така да се каже изобщо за духа, т.е.
да говорят за това, че на основата на всичко минерално, растително, животинско и т.н.
стои едно духовно тъкане. Но да се навлезе в подробности върху това, как духът се специализира, как той се проявява по особен начин в една или друга форма на съществуването, върху това още не се мисли в най-широките кръгове на съвременната култура. Хората се сърдят на онези, които не само говорят за духа въобще, а говорят за особените форми, за особените видове на духа, как той се проявява зад едно или друго явление. Но на почвата на нашата Духовна наука не трябва да говорим за духа само по един такъв неясен, общ начин, както току що споменахме, а така, че да познаем: как духът тъче зад минералното или растителното съществуване, как в животинското и човешкото съществуване? Задачата на днешното съзерцание ще бъде да кажем нещо върху същността на духа в растителното царство.
към текста >>
26.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трябва да си представим, че цялото
животинско
мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот.
Ние виждаме тук как с египетския народ се потвърждава това, което за душевните сили е по необходимост свързано с това, което се нарича ясновидска култура. След това, което до сега бе изнесено в тези сказки, вие не ще предположите, че аз искам да поставя човека близо до животинската природа. Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската организация.
Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени.
към текста >>
27.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Самата Земя беше, така да се каже, едно огромно
животинско
същество.
Имаше епоха, когато животът на Земята бе полу-растителен, полу-животински.
Самата Земя беше, така да се каже, едно огромно животинско същество.
Цялата й повърхност бе една маса от подобно на торф вещество с гигантски гори, растящи по него. Това е епохата, когато Земята и Луната бяха обединени в едно тяло. Луната представлява женския елемент на Земята.
към текста >>
28.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
3.
Животинско
съзнание – сънищен живот.
3. Животинско съзнание – сънищен живот.
към текста >>
29.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с
животинско
съществуване.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
30.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Физическото развитие на Земята със своите
животинско
-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този
животинско
-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух.
Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение.
Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух.
Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия дух е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло.
към текста >>
31.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Трите висши царства – растително,
животинско
и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.
Онова, което беше преди човекът, наричаме в теософската терминология трите елементарни царства Тези царства предшестват минералното царство, в което живеем днес, в което нашата наука се изчерпва и в което живеят нашите физически тела. Трите елементарни царства са изминали степени на еволюция.
Трите висши царства – растително, животинско и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.
към текста >>
Растително,
животинско
и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът.
Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе.
Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът.
Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята.
към текста >>
Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е
животинско
, – пресича двата принципа на живота.
Човекът и растението са противоположни едно на друго, но са сродни.
Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско, – пресича двата принципа на живота.
Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието.
към текста >>
32.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В своя живот преди раждане човекът трябва да премине през степените, които той някога е преживял със своето сумрачно
животинско
съзнание в по-раншни времена.
Трябва да се съгласим, че всяко нещо, което се случва на физическото поле по определен начин първо трябва да повтори по-ранни събития. На Земята винаги има едно повтаряне на случилото се в по-раншни времена.
В своя живот преди раждане човекът трябва да премине през степените, които той някога е преживял със своето сумрачно животинско съзнание в по-раншни времена.
Така например ренесансовият период на Средните векове беше едно повторение на древногръцките времена. Ние също откриваме такива повторения и при планетните процеси. Преди настоящата Земя да стане онова, което е днес, тя е трябвало да преповтори по-предишни състояния, преди да може да стане самостоятелна планета, всъщност нашата Земя е в 4-я кръг. Винаги когато трябва да се появи нещо ново на Земята, трябва да бъдат повтаряни по-ранните степени под една нова форма. Така човешкият дух през 5-та коренна раса, нашата настояща раса, премина през едно повторение на лемурийската коренна раса/3-та раса/, когато човечеството все още е било еднополово и след това е станало двуполово.
към текста >>
33.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства,
животинско
, растително и човешко царство.
Това лежи в основата на всички мистерии на кръста. И когато теософията ни показва как в течение на своята еволюция човек трябва да премине през различните царства на природата, през растителното, животинското и човешкото царство, това е същото, изразено от Платон в прекрасните думи. "Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек.
Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство.
В тези царства работят сили, които човекът не владее. Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в кръста.
към текста >>
34.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Самата Земя беше, така да се каже, едно огромно
животинско
същество.
Имаше епоха, когато животът на Земята бе полурастителен, полуживотински.
Самата Земя беше, така да се каже, едно огромно животинско същество.
Цялата й повърхност бе една маса от подобно на торф вещество с гигантски гори, растящи по него. Това е епохата, когато Земята и Луната бяха обединени в едно тяло. Луната представлява женския елемент на Земята.
към текста >>
35.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Животинско
съзнание – сънищен живот.
Животинско съзнание – сънищен живот.
към текста >>
36.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с
животинско
съществуване.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
37.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Във всяко едно от тези същества се манифестира царството и днес човек все още предчувства това в израза на нашия език, доколкото тези големи области от нашия Универсум ги наричаме царства – минерално царство, растително царство,
животинско
царство.
Само че това царство отразява същността на божеството в безкрайно разнообразие. Разгледайте веднъж това царство във вашето обкръжение, доколкото то е нашето царство, нашето разнообразие, нашият Универсум; разгледайте го във видимата му част, в минералите, растенията, животните и хората.
Във всяко едно от тези същества се манифестира царството и днес човек все още предчувства това в израза на нашия език, доколкото тези големи области от нашия Универсум ги наричаме царства – минерално царство, растително царство, животинско царство.
Но когато се разгледат и подробностите, всички детайли са също с божествена природа. Божествената природата се отразява във всичко точно така, както центърът би се отразявал във вътрешността на огледалното празно кълбо. Този, който поглежда света в смисъла на тайното изследване, вижда във всеки минерал, всяко растение, животно и човек отразения Бог, израза и отпечатъка на божествеността.
към текста >>
38.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На Старата Луна е имало същества от
животинско
-човешки вид, по-висши от сегашните млекопитаещи, но по-нисши от днешния човек.
Тогава там е живял един вид физически предшественик на човека, който е имал още доста животински вид. Не бива да си представяте, че това, което днес е човек, се е съдържалo в животинския човек на Старата Луна. Това би била материалистическа представа.
На Старата Луна е имало същества от животинско-човешки вид, по-висши от сегашните млекопитаещи, но по-нисши от днешния човек.
Каквото днес е душа вътре в човека, още не е съществувало в него на Старата Луна. Това е било нещо, което тогава е обгръщало човека, както днес го обгръща невидимата му астрална аура.
към текста >>
Оттам окултизмът казва, че човекът има предшественик от
животинско
-духовен вид.
Каквото днес в съня се намира извън физическото тяло, по време на лунното състояние е било непрекъснато извън физическото тяло и е било свързано с общия божествен миров дух. Част от обгръщащата Старата Луна духовност се отделя заради хората едва в земното съществуване.
Оттам окултизмът казва, че човекът има предшественик от животинско-духовен вид.
Но от него никога не би се развил от само себе си днешният човек по начина, по който си го представя материализмът.
към текста >>
Тук съществата, поучили астрално тяло, се издигат до един вид
животинско
съществуване.
На Старото Слънце се прибавя етерното тяло и то одухотворява част от формите, изкристализирали на Стария Сатурн. Одухотворената от него форма се издига до един вид растително съществуване. На Старата Луна се прибавя астралното тяло.
Тук съществата, поучили астрално тяло, се издигат до един вид животинско съществуване.
На Земята се прибавя одухотворяването с аза. Но човекът е можел да се породи на Земята само чрез това, че от предшественичката на Земята е изхвърлено всичко, което е днешната физическа лунна материя. И по-нататък ще бъдат отделени определени съставни части от Земята, за да може човекът да се развие до юпитеровото битие, до Венера и Вулкан.
към текста >>
39.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Миров дух (
животинско
царство) и мирова душа (растително царство).
Изживяването на природата в теософски смисъл. Самосъзнанието при човека, минерала и животното. Груповият аз на животните. Азът на растението. Удоволствие и болка при растителното царство.
Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство).
Топлото чувстване на природата като правдива теософия. Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост.
към текста >>
40.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
В растителното царство също имате растително и минерално царство, в животинското царство имате
животинско
, растително и минерално царство, вплетени едно в друго.
Листата, цветовете и др. под. при растенията се формират от второто елементарно царство, то работи предимно в повторенията. Изграждащите сили на минералите, които действат от безформеното, се намират в горния девахан. Тези три елементарни царства се проникват и преливат едно в друго. Който си представя всичко разделено, не може да стигне до реални представи.
В растителното царство също имате растително и минерално царство, в животинското царство имате животинско, растително и минерално царство, вплетени едно в друго.
При хората се прибавя и азът. С включването на аза чак на Земята се е създало човешкото царство. Азът прави хората хора, той получава своя израз в кръвта.
към текста >>
41.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
В тази основна субстанция се пораждат същества, които представляват нещо средно между днешното растително и
животинско
царство.
Цялото лунно кълбо е било полуживо мирово тяло. Най-нисшето царство е стояло между днешния минерал и растителното царство, второто – между растителното и животинското царство, третото – между животинското и човешкото царство. Това, което днес са скали, е било като дървесината на дърветата. Цялата земна маса е била като торф, или спаначено пюре. Планините са били като дървесина.
В тази основна субстанция се пораждат същества, които представляват нещо средно между днешното растително и животинско царство.
към текста >>
42.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното
животинско
съзнание.
Астралното тяло непрестанно убива етерното. Ако то не правеше това, то не би съществувало съзнание, тъй като съзнанието е невъзможно без постепенното умиране на тялото. Извънредно важно е да се има предвид това.
Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание.
Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване. Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните. При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено.
към текста >>
43.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В цялото
животинско
царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз.
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото мислите, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове. Те населяват атмосферата, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас. Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет? то като окултен наблюдател вие ще, стигнете до отделните разпоредители и управляващи, до груповите Азове на отделните видове и родове.
В цялото животинско царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз.
Завършените групови индивидуалност са много по-умни Азове, от тези на физическите хора, и те притежават същите съставни части като тези на физическия план и всичко, което в тях е мъдро устроено, е откровение на мъдростта на груповите Азове на животните. Ние ще крачим по друг начин из света, когато знаем, че при всяка крачка и стъпка преминаваме през същества, чиито дела виждаме.
към текста >>
44.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В началото на своето развитие не е имало нито растително царство, нито
животинско
царство, нито минерално царство,така че в същност и нашата Земя е била съставена само от човешки тела.
Говорих вече за отделянето на другите планети. Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент. В това топлинно кълбо, състоящо се от огън, е бил заложен вече и човекът. И както на Сатурн вече съществувал зачатък на човека, така и сега, при повторението на състоянието Сатурн на Земята, отново, само човекът е съществувал. Човекът е първородния на Земята.
В началото на своето развитие не е имало нито растително царство, нито животинско царство, нито минерално царство,така че в същност и нашата Земя е била съставена само от човешки тела.
към текста >>
45.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително,
животинско
и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства.
Първо, ще се опитаме да си съставим представа за Ангелите.
По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства.
Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас.
към текста >>
46.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Онези, които говорели в духа на Йоановото Евангелие, имали преди всичко забележителното усещане; ако погледнем надолу към по-низшето
животинско
царство, и после издигнем поглед към човека, ще последва нещо съвсем определено в тази посока на развитие.
Онези, които говорели в духа на Йоановото Евангелие, имали преди всичко забележителното усещане; ако погледнем надолу към по-низшето животинско царство, и после издигнем поглед към човека, ще последва нещо съвсем определено в тази посока на развитие.
Всеки последовател на учението за Логоса смятал: Най-голямото предимство на висшите същества пред низшите, се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават мислите си на външния свят. Такъв последовател на учението за Логоса би казал: Погледни низшето животно! То е нямо, то не може да изрази своята болка или своята радост.
към текста >>
47.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Както накрая човекът можа да произнесе Словото от самия себе си, така и целия сътворен свят, цялото
животинско
, растително и минерално царство, възникна от Логоса.
Следователно, в смисъла на християнския езотеризъм, какво виждаме ние в ясното си дневно съзнание? От какво е изградена видимата Земя? Всичко това е едно откровение на божествените сили, едно външно материално откровение на божествения ред! И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен свят, виждате не друго, а едно откровение на божествено-духовния ред. Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”.
Както накрая човекът можа да произнесе Словото от самия себе си, така и целия сътворен свят, цялото животинско, растително и минерално царство, възникна от Логоса.
Всичко е въплъщение на Логоса. И както Вашата душа работи невидимо и дълбоко във Вас и външно си изгражда едно тяло, така и всеки душевен елемент в света си изгражда подходящото за него физическо тяло.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Те ще поставят началото на
животинско
-подобната, на злата раса: След отварянето на печатите лицето на човека ще изразява това, което той носи в сърцето си.
Бъдещето като метаморфоза на миналото: предишното сумрачно ясновидство ще прерасне в ясно себесъзнание. Благодарение на Христос, човекът е предпазен от потъване в бездната. Днес човекът е изправен пред едно важно решение и в известен смисъл той вече е в бездната; ако не предприеме нещо, личността ще загине и няма да се издигне в духовните светове. Човечеството ще се устреми нагоре дотолкова, доколкото човекът постигне разбиране за Христовия Импулс и го превърне в свой собствен импулс. Постепенно в пропастта ще попаднат онези, чийто Аз е по беден от егоизма.
Те ще поставят началото на животинско-подобната, на злата раса: След отварянето на печатите лицето на човека ще изразява това, което той носи в сърцето си.
Ние разглеждаме миналото като една велика школа на любовта, чрез която търсещият човек минава по пътя си към Христос, истинският носител на светлината. Събирателният образ на Ной и духовният Адам. При всяко отваряне на първите 4-ри печата, се появява конят 7 символът на човешката интелигентност. При отварянето на 5-я печат, в бели дрехи се появяват онези, които са определени да одухотворят Земята, понеже единствено те са разбрали мисията на Земята. През Шестата културна епоха ще се появи полюсът, който е противоположен на интелигентността: Братски общности от всички нации в смисъла на църквата от Филаделфия.
към текста >>
49.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Следователно на Луната имаме 3 царства: Човешкото царство състоящо се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло;
животинско
царство състоящо се от физическо тяло и етерно тяло; и растително царство, състоящо се само от физическо тяло.
Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад същества. Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло. Това са именно такива същества, които и на Слънцето бяха изостанали назад, но които междувременно бяха се развили достатъчно, за да могат да получат етерно тяло. Това са отново прадедите на днешните животни. Но онези същества, които на Слънцето не бяха достатъчно напреднали, за да могат да получат етерно тяло и сега отново се явяват на старата Луна, това са прадедите на още по-ниско стоящи същества, а именно на днешните растения.
Следователно на Луната имаме 3 царства: Човешкото царство състоящо се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; животинско царство състоящо се от физическо тяло и етерно тяло; и растително царство, състоящо се само от физическо тяло.
към текста >>
Същото се случва и с другите царства, така щото следващото царство беше един вид
животинско
-растително царство.
На Слънцето те отговаряха приблизително на нашите царства. Чрез излизането на Луната старото растително царство е изтласкано с половин степен надолу.
Същото се случва и с другите царства, така щото следващото царство беше един вид животинско-растително царство.
То израстваше от почвата; от нея израстваха такива животни-растения. Те имаха форми на растения; но когато биваха нападнати, имаха усещания, един вид квичаха и тем подобни. Всъщност това бяха полуживотни, полурастения. Те бяха растения дотолкова, доколкото растяха върху почвата, в голямата си част се вкореняваха в почвата, и бяха животни доколкото имаха чувствителност. А царството, което беше предтеча на нашето човешко царство, това бяха човеци-животни, същества, които стоят между днешния човек и днешното животно.
към текста >>
Но на всяка степен бяха изостанали на зад определени същества; така щото изостаналите на Слънцето сатурнови същества се явяват като първите заложби за сегашното
животинско
царство, а изостаналите на лунната степен слънчеви същества се явяват като първите зачатъци на днешното растително царства.
Това са 24-те Старци, които срещаме в Откровението на Йоана. Това са същите онези Същества, които ни са описани при разкриване тайните на 7-те печата. Те ни са описани като истински ръководители на съдбините, като истинската Алфа и Омега. И така тук ние отново намерихме 24-те Старци и вие виждате, как авторът на Откровението е скрил по един чудесен начин в своите образи това, което ние самите можем да намерим при разглеждане духовното развитие на света.
Но на всяка степен бяха изостанали на зад определени същества; така щото изостаналите на Слънцето сатурнови същества се явяват като първите заложби за сегашното животинско царство, а изостаналите на лунната степен слънчеви същества се явяват като първите зачатъци на днешното растително царства.
Едвам на Земята се ражда една нова степен на развитието, като минерално царство. Ние изтъкнахме, че на Луната не съществуваше още никакво минерално царство. На Луната не би могло още да се ходи по скали. В момента, когато днешните човеци навлязоха в своята човешка степен, тогава на небесното тяло, което се намираше в едно състояние на материята междинно между това на старата Луна и на днешната Земя, възникват минералните маси, първите кристали.
към текста >>
50.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тези 3-те също остават, когато човек не работи чрез своята душа за изчезването на това
животинско
естество.
През 5-та епоха това преминава вътре в човека. Тогава тези типични форми се изгубват. Помислете само, че в своето днешно време човекът се прониква от Христовия Принцип и с това все повече и повече побеждава животинското. Но когато не се прониква от Христовия Принцип, той не може да победи животинското, животното в себе си. 4-те типични глави; лъв, орел, телец и човек, остават така да се каже като нещо, което отново приема своята форма, когато им се даде такава възможност; а към тях се прибавят още 3 други, именно тези от 3-те последни раси на атлантското развитие, когато човекът започва да бъде човек.
Тези 3-те също остават, когато човек не работи чрез своята душа за изчезването на това животинско естество.
Следователно, как ще се яви онзи човек, който не е приел в нашата епоха Христовия Принцип, как ще се яви той на одухотворената Земя? Той ще се яви в материята отново в онези форми, от които е произлязъл. Той е имал тези животински форми и докато стигне до днешната форма и минал още през 3 междинни форми. Това, което би могло да победи, да превъзмогне животинското, е останало неизползувано от него. Животинското отново излиза наяве, а именно в 7 форми.
към текста >>
51.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогава, ако проследите външно хода на неговото физическо развитие, той не образува вече никакво
животинско
тяло, а се издига до човешката форма.
Рогът е едно мазолесто надебеляване. В този смисъл човекът такъв, какъвто той е станал в края на 4-ия период на Атлантската епоха, е наречен животно с 4 глави и 4 рога. Сега той се развива и става индивидуален човек. Това започва в областта близо до днешна Ирландия. Човекът минава през 3-те последни периода на Атлантската епоха, а именно така, че той има в себе си заложбата за Аза.
Тогава, ако проследите външно хода на неговото физическо развитие, той не образува вече никакво животинско тяло, а се издига до човешката форма.
Той развива все повече човечността до приемането на Христовия Принцип. Когато разглежда ме днешния човек, ние ще кажем: Така както този днешен човек стои пред нас, той не е съществувал в миналото. За да стане такъв, той трябваше да мине през 4 животински групови души, трябваше да се въплъти в тела, които отговарят на днешната форма на лъва, на формата на орела, формата на телеца и на човешката форма. После той се издига все по-нагоре и става все повече подобен на днешния човек, като формата на предишните групови души изчезва. Тя не съществува вече, човекът е станал човекоподобен.
към текста >>
52.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче наскоро след възникването на това газообразно тяло, от общата Земна маса произлязоха също и други зародиши, които бяха първите предшественици на днешното
животинско
царство.
Едва ли днес някой може да си изгради един образ за това, което беше някога. Той би могъл да стори това, само ако си представи, че нашата Земя е съставена от прозрачен въздух и че безбройните светулки в него разпръскват светлината си в мировото пространство. Приблизително така биха светили в мировото пространство първите наченки на човека, когато Земята все още беше съединена със Слънцето. И още нещо: приблизително в същото време около тази чашообразна форма започна да се оформя едно тяло, съставено от газ. В него бяха разтворени много субстанции, както и днес в животинските и човешки тела се намират различни течни и твърди субстанции, само че тогава те бяха въздухообразни.
Обаче наскоро след възникването на това газообразно тяло, от общата Земна маса произлязоха също и други зародиши, които бяха първите предшественици на днешното животинско царство.
Следователно, човешкото царство беше първото, след него се появиха зародишите на животинското царство. Естествено, цялата Земя все още се състоеше от една въздушна маса, от светещи светлинни тела, които лъчезаряха в мировото пространство. Всред тази въздушна маса възникнаха също и първите наченки на безполовите животни, които тогава се намираха на най-ниската степен от днешното животинско царство, и ние ще видим, че тези животни също имат определено значение за човека.
към текста >>
Всред тази въздушна маса възникнаха също и първите наченки на безполовите животни, които тогава се намираха на най-ниската степен от днешното
животинско
царство, и ние ще видим, че тези животни също имат определено значение за човека.
И още нещо: приблизително в същото време около тази чашообразна форма започна да се оформя едно тяло, съставено от газ. В него бяха разтворени много субстанции, както и днес в животинските и човешки тела се намират различни течни и твърди субстанции, само че тогава те бяха въздухообразни. Обаче наскоро след възникването на това газообразно тяло, от общата Земна маса произлязоха също и други зародиши, които бяха първите предшественици на днешното животинско царство. Следователно, човешкото царство беше първото, след него се появиха зародишите на животинското царство. Естествено, цялата Земя все още се състоеше от една въздушна маса, от светещи светлинни тела, които лъчезаряха в мировото пространство.
Всред тази въздушна маса възникнаха също и първите наченки на безполовите животни, които тогава се намираха на най-ниската степен от днешното животинско царство, и ние ще видим, че тези животни също имат определено значение за човека.
към текста >>
53.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
После той трябваше да отхвърли от себе си онова, което се отдели като
животинско
царство.
Тези три царства, намиращи се около нас, не възникнаха едновременно. Първоначално съществуваше само човекът. После към него се присъедини животинското царство, после растителното царство и накрая минералното царство. Ако бихме могли да отправим поглед към първоначалната Земя, когато Слънцето все още беше свързано с нея, там ние бихме открили един човек, при когото всички субстанции от физическия свят свободно влизаха в него и излизаха от него. Тогавашният човек все още живееше в лоното на Боговете; там той, тъй да се каже, все още понасяше всичко.
После той трябваше да отхвърли от себе си онова, което се отдели като животинско царство.
Ако човекът би го взел със себе си, той изобщо не би могъл да се развива по-нататък. Той трябваше да отхвърли от себе си животинското царство, а по-късно и растенията. Това, което виждаме навън в животните и растенията, не е нищо друго, освен темпераменти, страсти, определени качества на човека, които той трябваше да отхвърли от себе си. И когато после човекът започна да изгражда своите кости, той отхвърли от себе си минералния свят. След известно време човекът можеше да се обърне към своето обкръжение и да каже: По-рано аз можех да ви понасям;, по-рано вие свободно влизахте и излизахте от мен, както сега прави това въздухът.
към текста >>
54.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
На тези влияния следва да припишем забележителния факт, че на Старото Слънце бяха формирани първите заложби на това, което днес наричаме
животинско
царство.
Но идваше ред и на Слънчевите нощи, светлината не се носеше из мировото пространство, обаче Херувимите оставаха на небето. И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето. А навсякъде около Слънцето бяха Херувимите; сега те упражняваха своите влияния главно върху тъмните газови формации. Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на Старото Слънце. Докато на Стария Сатурн влиянията бяха упражнявани върху топлината, сега те започнаха да бъдат упражнявани върху сгъстената топлина на Старото Слънце.
На тези влияния следва да припишем забележителния факт, че на Старото Слънце бяха формирани първите заложби на това, което днес наричаме животинско царство.
Както на Стария Сатурн възникнаха първите заложби на човешкото физическо тяло, така и на Старото Слънце от димните и газовите формации възникнаха първите заложби на животинското царство. Да, в топлите Слънчеви потоци от дим и въздух, отразяващи Херувимите и техните форми, възникнаха първите подвижни наченки, първите подобни на дим заложби на физическите животински тела.
към текста >>
55.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, "
животинско
"
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, "животинско"
към текста >>
56.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително,
животинско
, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн.
Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/.
Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн.
Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди. Сатурн се преражда също и става "Старото Слънце".
към текста >>
57.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от
животинско
, растително и минерално царство.
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от животинско, растително и минерално царство.
Цялото Сатурново кълбо беше съставено само от тези зачатъци, както един къпинов плод е съставен от отделни зрънца. Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата. От къде е дошло това "нещо", което е положило тогава първия зачатък на човешкото физическо тяло? В определен смисъл можем да кажем, че това "нещо" е дошло от две различни посоки. Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли".
към текста >>
58.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И така Земята тогава не е била такава; в сравнение с нейното днешно състояние, когато е покрита с едно растително, с едно минерално, с едно
животинско
и с едно човешко физическо царство, тя се намираше в едно несъвършено състояние.
За следващите дни ще бъде полезно да обгърнем с поглед един напълно определен момент на Развитието на Земята. Искам да кажа онзи момент, когато именно Луната излезе от Земята. Слънцето се беше отделило вече по-рано. Земята се намира сега в едно съвсем определено състояние, тя не беше тогава такава, каквато е днес. Ако при отделянето на Луната Земята би била такава, каквато е днес, тогава целият ход на историята не би бил необходим.
И така Земята тогава не е била такава; в сравнение с нейното днешно състояние, когато е покрита с едно растително, с едно минерално, с едно животинско и с едно човешко физическо царство, тя се намираше в едно несъвършено състояние.
Всичко това не беше още се появило. Отделните континенти не бяха още отделени едни от други. Всичко беше бихме могли да кажем в безпорядък. Покъсното трябваше то да се развие. Ако бихте обгърнали с ясновидски поглед хода на развитието, напразно бихте търсили в тогавашното състояние на Земята едно растително и минерално царства подобни на днешните; напразно бихте търсили такива животински и човешки форми, каквито са днешните.
към текста >>
59.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Може да се каже, че досега имало три царства: минерално, растително и
животинско
, и царство, което, макар и да се е извисило от тях, още не е достигнало своето съвършенство, още не е приело в себе си своето напълно свръхземно същество.
Благодарение на своя напълно развит аз, човекът се явява венец на земното творение. Всички други земни същества имат имена, които могат да им се дават отвън, те по същество са обекти. Азът притежава име, което може да си даде само той самият. В аза говори божеството, в аза вече не говорят земните условия, в аза говори царството на Духа. Духът говори от небесата, когато този аз окончателно станал самосъзнателен.
Може да се каже, че досега имало три царства: минерално, растително и животинско, и царство, което, макар и да се е извисило от тях, още не е достигнало своето съвършенство, още не е приело в себе си своето напълно свръхземно същество.
Това е царство, което се състои в това, че в индивидуалния аз се приема това, което никъде на Земята не може да се намери – духовния свят, Царството Небесно; това царство, съгласно библейската стилистика, се нарича Царство или Небесно царство; в Библията то обикновено се тълкува като „Божието царство“.
към текста >>
Както казваме – минерално, растително,
животинско
царство, така, съгласно Библията можем да приведем и четвърто царство: Небесното царство.
Небесното царство е не нещо друго, а перифраза на израза „човешко царство“.
Както казваме – минерално, растително, животинско царство, така, съгласно Библията можем да приведем и четвърто царство: Небесното царство.
Човешкото царство, в смисъла на Библията, се явява Небесно царство, така че този, който по това време се е вглеждал в целия ход на развитието на човечеството в смисъла на мистериите, е можел да каже следното: вгледай се назад, в отминалите времена; там човечеството е било водено към човечност, там още е нямало Небесно царство на Земята. Сега настъпи моментът, когато Царството Небесно се спуска на Земята. Това е казал Предтечата на Христос Исус и самият Христос Исус: „наближи Царството Небесно“[5], и с това те характеризирали своето време в най-дълбоката му същност. Именно в това време е трябвало да се падне раждането на Христос Исус. Той е трябвало да донесе за човечеството силите, с които азът да може да развие посочените качества.
към текста >>
60.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тази област възниква от една друга област, която е обща за мъртвите, една област на
животинско
съществувание, чрез което обаче не трябва да си представяме земни животни!
Тази втора област, по този начин обхваща всички отношения, които едно лице е направило кармически с онези, които все още са на земя....../липсва малко текст/..............на смъртта.
Тази област възниква от една друга област, която е обща за мъртвите, една област на животинско съществувание, чрез което обаче не трябва да си представяме земни животни!
Аз подчертано казах по-преди, че нашите животни на земята отразяват онова, което съществува в духовния свят, което ще рече груповите души на животните. Във връзка, с мъртвите, ние трябва да мислим за духовното същество на животните. От тази обща почва следователно се издига за всяко мъртво лице по един съвсем напълно различен смисъл от това, което е в случая в нашата земна област, една индивидуална кармична област. Едно лице е свързало това отношение, друго е свързало онова. Само това, чрез което кармичните отношения се уравновесяват съществува там от човешката област.
към текста >>
61.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато погледнем навън в света днес, пред нас застават три природни царства:
животинско
, растително и минерално царство.
Когато погледнем навън в света днес, пред нас застават три природни царства: животинско, растително и минерално царство.
Ние имаме тези три царства също и вътре в себе си. Ние имаме в себе си животинското царство, защото притежаваме астрално тяло, което по определен начин прониква външното ни, физическо тяло със сила и енергия; имаме в себе си растителното царство, защото притежаваме етерно или жизнено тяло, за което може да се каже нещо подобно; имаме в себе си минералното царство, защото вземаме минерални субстанции в себе си и ги оставяме да преминават през нашия организъм. Когато се издигнем достатъчно в духовния свят за да стигнем до своето първо въплъщение, докато изживяваме физическото тяло отвътре ние осъзнаваме, че по онова време Земята току-що бе достигнала точката на своето развитие, когато минералното царство в неговата настояща форма се появи за пръв път и следователно беше възможно за нас да преминем през своето първо физическо въплъщение, защото можехме да вземем в себе си минерална субстанция.
към текста >>
62.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Карма и
животинско
царство.
Карма и животинско царство.
към текста >>
Карма и
животинско
царство.
Карма и животинско царство.
Различното отношение на будизма и християнството към животните. Специфичната вътрешна организация при човека като условие за приемането на Аза. Изоставането на определени свръхсетивни Същества като необходима предпоставка за напредъка на други свръхсетивни Същества. Обособяването на природните царства в хода на еволюцията. Отделянето на Луната и възникването на животинското царство.
към текста >>
63.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Карма и
животинско
царство
Карма и животинско царство
към текста >>
Към тях спада това, за което говорихме вчера: един вид описание на понятието „Карма"; към тях спада също и днешната тема: Карма и
животинско
царство.
Към тях спада това, за което говорихме вчера: един вид описание на понятието „Карма"; към тях спада също и днешната тема: Карма и животинско царство.
към текста >>
Когато епохата на Старата Луна беше към своя край, по отношение на външния свят, човекът беше издигнат до своята „
животинско
-човешка степен".
Да, ние знаем, че предишното планетарно въплъщение на нашата Земя е известно под името Старата Луна; то, на свой ред, беше предшествувано от епохата на Старото Слънце, а преди него беше първото планетарно въплъщение на Земята, известно като Старият Сатурн. Така изглежда ходът на нашата планетарна еволюция: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и днешната Земя.
Когато епохата на Старата Луна беше към своя край, по отношение на външния свят, човекът беше издигнат до своята „животинско-човешка степен".
Обаче тогава тази външна организация на човешкото същество не беше достатъчно напреднала, за да стане носител на индивидуалния човешки Аз. Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, стана възможно Азът да се въплъти в човешкия организъм. За тази цел, много от процесите на нашата Земя трябваше да протекат по точно определен начин.
към текста >>
Никога не би било възможно съществуването на едно
животинско
царство редом с човешкото царство, ако през епохата на Старият Сатурн не бяха изостанали определени свръхсетивни Същества, за да образуват на Старото Слънце едно второ царство а междувременно на Старото Слънце човеците напреднаха до една още по-висока степен което включи в себе си първите предшественици на днешното
животинско
царство.
Да, така застават пред нас различните еволюционни степени на Съществата.
Никога не би било възможно съществуването на едно животинско царство редом с човешкото царство, ако през епохата на Старият Сатурн не бяха изостанали определени свръхсетивни Същества, за да образуват на Старото Слънце едно второ царство а междувременно на Старото Слънце човеците напреднаха до една още по-висока степен което включи в себе си първите предшественици на днешното животинско царство.
За целите на бъдещата еволюция, това изоставане беше абсолютно необходимо.
към текста >>
Следователно, в заобикалящото ни
животинско
царство, виждаме онова равнище, където бихме спрели и самите ние, ако нашите тела не бяха претърпели съответно развитие.
Следователно, в заобикалящото ни животинско царство, виждаме онова равнище, където бихме спрели и самите ние, ако нашите тела не бяха претърпели съответно развитие.
към текста >>
64.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
А там вече има нещо
животинско
!
Нека да предположим, че в една от своите инкарнации даден човек показва особена склонност към лъжата. Тази склонност идва от подсъзнанието и блика от най-дълбоките и тъмни пластове на душата. Защото ако човек би се подчинил само на своите висши морални императиви, той изобщо нямаше да лъже; към лъжата го тласкат само онези афекти и чувства, които идват от подсъзнанието.
А там вече има нещо животинско!
Ако даден човек е бил лъжец, след смъртта неговите действия, произтекли на времето от склонността му да лъже, отново ще породят бурни афекти и неумолимата тенденция да работи срещу самия себе си. И тогава този човек ще донесе в следващата си инкарнация не само един слаб организъм, а (както ни показва Науката за Духа) и един неправилно, дефектно изграден организъм с несъмнено увредени вътрешни органи, макар и в техните най-фини структури. Всичко това води началото си от предишната склонност към лъжа!
към текста >>
65.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно
животинско
същество, което на Север е познато като вълкът Фернис.
Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи. При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят. Накратко, това са неправилните, неверните представи. Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят.
Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис.
Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен стремеж към самоизмама, към неправилно мислене. В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един вълк. Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния стремеж към неистинност.
към текста >>
66.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
“
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“
към текста >>
67.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като
животинско
царство във въздухообразния и водообразния елемент.
С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън? Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма.
През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент.
Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като животинско царство; а сега на Земята то можа да се повтори. Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата. Тук ние имаме повторението на стария Лунен период, само че на една по-висока степен, от земното естество, в една нова форма.
към текста >>
Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като
животинско
царство; а сега на Земята то можа да се повтори.
Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън? Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма. През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент.
Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като животинско царство; а сега на Земята то можа да се повтори.
Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата. Тук ние имаме повторението на стария Лунен период, само че на една по-висока степен, от земното естество, в една нова форма.
към текста >>
68.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Обаче за да може да се яви нещо
животинско
върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън.
След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност.
Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън.
Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята. Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията! това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година.
към текста >>
Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо
животинско
за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята.
След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност. Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън.
Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята.
Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията! това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година. Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят.
към текста >>
69.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато хвърлим поглед върху старото Сатурново съществуване, ние се натъкваме на това, че през време на това тъкане от топлина съществува само първата заложба на физическото човешко тяло и че от всичко онова, което иначе ни заобикаля и днес, което намираме като
животинско
, растително и минерално царство, не е съществувало още нищо.
В течение на тези сказки ние си съставихме един образ за вливането на предишни подготвителни състояния от старото Сатурнова, Слънчева и Лунна епоха в нашето Земно развитие. Естествено трябва да имаме предвид, че същественото, което може да ни интересува при цялото това Земно развитие, е образоването на самия човек. Знаем, че първенецът в цялата наша планетарна еволюция е човекът.
Когато хвърлим поглед върху старото Сатурново съществуване, ние се натъкваме на това, че през време на това тъкане от топлина съществува само първата заложба на физическото човешко тяло и че от всичко онова, което иначе ни заобикаля и днес, което намираме като животинско, растително и минерално царство, не е съществувало още нищо.
Тези царства се прибавиха едва в последствие към човешкото царство. Ето защо ще трябва да запитаме: Как по-точно стои въпросът с развитието на човека през време на Земното развитие в смисъла на това, което ни разказва Генезисът? Ние ще видим вече в течение на сказките, че се потвърждава всичко това, което днес можем да добием от самата духовно-научни изследвания. Когато разглеждаме Генезисът така повърхностно, би могло да изглежда, като че човекът е бил така да се каже като изстрелян из пистолет в така наречения ден шести на сътворението, и се явява внезапно. Но ние знаем, че човекът е най-важното, че другите царства са един вид отпадъци от човешкото развитие.
към текста >>
70.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
*4 Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално"; Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително"; Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
"; Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества.
*4 Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално"; Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително"; Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"; Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества.
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
71.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Чрез тези отделяния човекът като че ли усеща притъпеното,
животинско
битие във физическото тяло; по един смътен начин то пронизва неговото тяло.
При вътрешното разглеждане на човешкото тяло тези отделителни процеси отново изпъкват пред нас, а именно чрез това, че от всички части на тъканите и на органите непрекъснато биват поемани вещества от това, което нарекохме лимфни съдове, които като една отделна система, редом с кръвната система, пронизват целия организъм. В тях, от всички части на човешкия организъм, навлизат първи онези отделяния, които опосредяват смътните вътрешни изживявания. Така, мислено и абстрахирайки, бихме могли да премахнем цялата кръвна система; и бихме могли да си представим така тъканта, като че ли тя няма в себе си нищо от кръвоносния характер. Да си представим това обаче действително е възможно, и наистина така изглеждат телесните сокове в най-нисшите организми. И така, ще трябва да си представим, че нашият кръвен процес представлява процес, по-висш в сравнение този, който наблюдаваме при навлизането на отделянията от всички части на човешкия организъм в лимфните пътища, които пътища съпровождат присъединилите се по-късно към тях кръвоносни съдове.
Чрез тези отделяния човекът като че ли усеща притъпеното, животинско битие във физическото тяло; по един смътен начин то пронизва неговото тяло.
И така, както чрез симпатиковата нервна система се препятствува нахлуването на всичко онова в съзнанието, което се разиграва в храносмилателния процес и в процеса на изхранване, чак до 7-те органа, така чрез отражението на дейността на симпатиковата нервна система, чрез свързването и взаимодействието на тази система с лимфните съдове се формира едно, за днешното ясно дневно съзнание, засечено от Аза, смътно съзнание. Това смътно съзна ние представлява сякаш обратната страна на онова съзнание, което си служи със симпатиковата нервна система като със свой инструмент; подобно на бледа светлина то бива засечено от една мощна светлина, от всичко, което под влиянието на Аза, живее в душата ни.
към текста >>
72.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
“.
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“.
към текста >>
73.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Следователно, когато се изправим пред гледката на „смъртта" в минералното, растителното и
животинско
то царство, това е само една привидност, една илюзия, която ни очаква в света на Майя.
Следователно, когато се изправим пред гледката на „смъртта" в минералното, растителното и животинско то царство, това е само една привидност, една илюзия, която ни очаква в света на Майя.
В действителност умира единствено „човекът", който е напреднал до такава степен в своята индивидуализация, че „слиза" изцяло в своето физическо тяло, за да изпълни задачите си през всяка една от своите последователни инкарнации.
към текста >>
74.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
"
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"
към текста >>
75.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Точно това е граничната точка, където
животинско
-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото.
Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности.
Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото.
Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин.
към текста >>
Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както
животинско
-душевното.
Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята.
Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното.
Както човек остава в областта на живото, за да обясни живота, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното.
към текста >>
И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на
животинско
-физическото унаследяване.
Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек. Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид. Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното. Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света.
И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване.
Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений. Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи. Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва.
към текста >>
76.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Точно както когато поглеждаме зад физическото тяло на човека стигаме до етерното или жизнено тяло, така стигаме по този начин в една област, в която постепенно ни се разкриват разнообразни същества, онези същества, които тъкат и проявяват своите, сили зад минералното царство, зад растителното и
животинско
царство.
Точно както когато поглеждаме зад физическото тяло на човека стигаме до етерното или жизнено тяло, така стигаме по този начин в една област, в която постепенно ни се разкриват разнообразни същества, онези същества, които тъкат и проявяват своите, сили зад минералното царство, зад растителното и животинско царство.
Пред нас постепенно възниква етерният свят диференциран в неговите подробности. Това, което възниква по описания начин пред човека, се е наричало винаги в Окултната наука елементарен свят. И онези духовни същества, до които стигаме когато вървим по пътя, за който говорихме, тези същества са елементарните духове или духовете на елементите, които са скрити зад всичко физическо-сетивно. Аз казах вече, докато етерното тяло на човека е нещо единно, това, което възприемаме като етерен свят на цялата природа, е едно множество, едно разнообразие. Тъй като това, което възприемаме по този начин е нещо съвършено ново, как бихме могли да се поставим в състояние да опишем нещо за това, което постепенно застава срещу нас зад външната природа?
към текста >>
77.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Също така на нея не може да се намери нещо, кое то би приличало в неговото развитие на нашето
животинско
царство.
Ние не намираме на Луната нищо от това, което на Земята се развива като човешки живот. На Луната не може да се намери едно развитие подобно на човешкото.
Също така на нея не може да се намери нещо, кое то би приличало в неговото развитие на нашето животинско царство.
Окултният поглед не може да открие нищо с тези две форми на развитието. С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго. Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло. Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни.
към текста >>
Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или
животинско
действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите.
Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни. Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната.
Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите.
Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната. Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме Архаи или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната. Следователно както за планетата можахме да назовем като нейна сфера съществата на духовните йерархии до Духовете на Формата, така също на Луната можем да теглим една граница и да кажем: сферата на Луната се простира до областта на Архангелите надолу. */виж рис. 1/
към текста >>
Ние имаме постоянно работа с жизнени сили, както в живото растително и
животинско
тяло, жизнени сили, които са приблизително центрира ни така, аз казвам сега това сравнително които са центрирани в неподвижната звезда така, както животът на животното е центриран да речем в сърцето или както животът на растението е центриран в различните органи, които регулират възлизащото и слизащо движение на соковете; накратко казано, ние имаме работа с един център на планетната система, който трябва да търсим в неподвижната звезда.
Сега можем да кажем: на Луната имаме мъртвия труп на планетната система, в съвкупността на планетите имаме тялото, а именно физическото тяло, в самата неподвижна звезда, лъчезарещо от нея, имаме етерното тяло на планетната система. Действително за окултния поглед престава твърде скоро възможността, да запази мъртва форма бих могъл да кажа онази форма на папие-маше /изработен от книжна каша предмет/, за която говори всяка астрономия, защото окултният поглед вижда навсякъде, как цялата планетна система е проникната от живот, как тя е един жив организъм. А именно от неподвижната звезда непрестанно излиза едно течение на етерен живот, което стига до най-външния край на планетната система и отново се връща обратно.
Ние имаме постоянно работа с жизнени сили, както в живото растително и животинско тяло, жизнени сили, които са приблизително центрира ни така, аз казвам сега това сравнително които са центрирани в неподвижната звезда така, както животът на животното е центриран да речем в сърцето или както животът на растението е центриран в различните органи, които регулират възлизащото и слизащо движение на соковете; накратко казано, ние имаме работа с един център на планетната система, който трябва да търсим в неподвижната звезда.
към текста >>
78.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в
животинско
то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство.
Някой лесно може да възрази, че с това се отрича на животните, също и на висшите животни, един аз на физическото поле, докато все пак трябва да кажем, че по отношение на много от техните действия живот ните показват една извънредна интелигентност, един чудесен ум, така щото можем да сравним някои неща, които животното върши, с това, което човекът върши на физическото поле. Обаче трябва да кажем, че този, който се изказва така, не е схванал същинския основен принцип на тези неща. Никому, който прониква в тези неща, не ще хрумне да отрече на животните на физическото поле това, което наричаме човешките душевни способности. Съвсем не се касае за това. Тук в тази област се крие причината за най-разнообразните грешки и недоразумения.
Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство.
" Тук гледната точка, за която се касае при това, е напълно разместена. На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума. Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията. В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес. Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия.
към текста >>
Можем да разделим цялото
животинско
царство на шест до седем главни групи и тези главни групи имат най-горните групови азове.
Окултният поглед ни показва, че това, което произвежда различието на животинските видове, не произхожда само от Земята, че напротив животинските видове получават техните форми от небесното пространство, а именно така, че силите, които довеждат до един вид, идва от едно място на небесното пространство различно от това, от което идват силите образуващи другите видове. Силите, които образуват различните животински видове, се разливат върху нашата планета Земя от другите планети на нашата планетна система.
Можем да разделим цялото животинско царство на шест до седем главни групи и тези главни групи имат най-горните групови азове.
Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите. С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите. На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна. За щото само от тези страни може да бъде произведено по един правилен начин това, което образува главните животински форми. Но видите ли, ако планетите биха изпращали на нашата Земя само такива сили, тогава не бихме имали фактически едно такова голямо разнообразие на животинското царство, каквото го имаме сега, а бихме имали само седем главни форми.
към текста >>
79.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но ако Вие изучавате животинското царство, неизбежно ще Ви направи впечатление пълната еднаквост на органите, за които стана дума сега и които при човека в неговите рамене и ръце са съвсем различни; И Вие ще се приближите до нещо много важно у човека, ако вникнете отблизо в това различие между рамене-ръце и крака-ходила, тъй характерно за човека, но не и за най-близкото до него
животинско
царство.
Аз Ви моля да се вгледате в тях, да се вгледате в тези рамене и тези ръце. Те са поставени към главата по такъв начин, че в тях, в раменете и ръцете, ние намираме изрядно подготвено това, което ще срещнем в долния човек като бедра, подбедрици и ходила.
Но ако Вие изучавате животинското царство, неизбежно ще Ви направи впечатление пълната еднаквост на органите, за които стана дума сега и които при човека в неговите рамене и ръце са съвсем различни; И Вие ще се приближите до нещо много важно у човека, ако вникнете отблизо в това различие между рамене-ръце и крака-ходила, тъй характерно за човека, но не и за най-близкото до него животинско царство.
към текста >>
80.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Вземете някое
животинско
същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието.
Бих искал да се изразя с едно сравнение. Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред.
Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието.
Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно.
към текста >>
81.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
"
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"
към текста >>
82.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Сянкообразно впечатление на един кентавър, след това на един сфинкс, различни аспекти на едно
животинско
същество като продължение надолу на човешката форма.
Ясновидското възприятие на първоначалната човешка форма в пробуждането на съзнанието през време на съня (Имагинация на рая).
Сянкообразно впечатление на един кентавър, след това на един сфинкс, различни аспекти на едно животинско същество като продължение надолу на човешката форма.
Впечатление на действителността на Луцифер, на духа на красотата и на егоистичността, в нощното вътрешно изживяване. Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада. Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман. Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род.
към текста >>
83.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно
животинско
царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло.
Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло. Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло. За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло. А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>
И ние добиваме чувството: тези бели дробове са били някога едно същество което не може да се сравни с днешното
животинско
същество наречено орел, защото от друга страна то също е един упадъчен продукт на едно някогашно мощно същество, което окултизмът нарича орел.
И това ясновидското гледане за нас постепенно се оформят тези органи в това, което те са били някога. Както една мисъл, за която си спомняме само много отдалече, когато положим усилия да я извлечем от паметта, израства до това, което тя е била някога, така израства онова, което носим в нас например бели дробове и което отначало се представя като последен спомен за едно прадревно великолепие това израства. Обаче ние чувствуваме: то се простира в миналото както една сегашна мисъл за един далечен спомен, която след това се оформя в това, което е била някога. В нашето вижда не белите дробове израстват до имагинацията (образа) на това, което някога окултист е наричал като един постоянен символ на човешката форма: до имагинацията на Орела.
И ние добиваме чувството: тези бели дробове са били някога едно същество което не може да се сравни с днешното животинско същество наречено орел, защото от друга страна то също е един упадъчен продукт на едно някогашно мощно същество, което окултизмът нарича орел.
към текста >>
Около тези основни органи можем също да видим нашите други органи в това, което те са били по-рано в прадалечното минало; и по този начин получаваме пред нашия ясновиждащ поглед нещо, което може да бъде сравнено почти с всички форми на земното
животинско
царство.
Така бих нарисувал схематично това, което е било някога и до което стигаме, когато гледаме ясновидски тези наши телесни органи от вън: Телец, Лъв, Орел един над друг. Така ние виждаме нещо, което е живяло като три величествени същества в прадревното минало. Сега искам да умаля това и да го нарисувам само схематично.
Около тези основни органи можем също да видим нашите други органи в това, което те са били по-рано в прадалечното минало; и по този начин получаваме пред нашия ясновиждащ поглед нещо, което може да бъде сравнено почти с всички форми на земното животинско царство.
към текста >>
84.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато обгърнем с ясновиждащия поглед това продължение надолу напомнящо за едно
животинско
същество /при кентавъра Бележка на преводача/, тогава ние се запознаваме с нещо, за което добиваме едно напълно определено впечатление.
Редуващото се развитие на човека се представя именно в различни аспекти, в различни изгледи. Много по-правилни, много по-верни митологичните образи, така наречените митологични символи, отколкото фантастичните умствени комбинации, които днешната наука си съставя. Следователно през нощта ние ставаме една твърде своеобразна форма. Но сега ни става ясно и нещо друго.
Когато обгърнем с ясновиждащия поглед това продължение надолу напомнящо за едно животинско същество /при кентавъра Бележка на преводача/, тогава ние се запознаваме с нещо, за което добиваме едно напълно определено впечатление.
И аз още вчера казах: тези впечатления, тези вътрешни изживявания са всъщност най-важното. Образите са важни, обаче вътрешните изживявания са още по-важното. Ние добиваме едно определено впечатление, така че след това знаем: това, което всъщност през деня те тласка към твоите чисто лични интереси и, което внася в душата ти чисто лични интереси, то иде от това, което ти виждаш през нощта един вид като животинско продължение.
към текста >>
Ние добиваме едно определено впечатление, така че след това знаем: това, което всъщност през деня те тласка към твоите чисто лични интереси и, което внася в душата ти чисто лични интереси, то иде от това, което ти виждаш през нощта един вид като
животинско
продължение.
Следователно през нощта ние ставаме една твърде своеобразна форма. Но сега ни става ясно и нещо друго. Когато обгърнем с ясновиждащия поглед това продължение надолу напомнящо за едно животинско същество /при кентавъра Бележка на преводача/, тогава ние се запознаваме с нещо, за което добиваме едно напълно определено впечатление. И аз още вчера казах: тези впечатления, тези вътрешни изживявания са всъщност най-важното. Образите са важни, обаче вътрешните изживявания са още по-важното.
Ние добиваме едно определено впечатление, така че след това знаем: това, което всъщност през деня те тласка към твоите чисто лични интереси и, което внася в душата ти чисто лични интереси, то иде от това, което ти виждаш през нощта един вид като животинско продължение.
към текста >>
През деня ти не виждаш това
животинско
продължение, но то съществува в тебе като сили.
През деня ти не виждаш това животинско продължение, но то съществува в тебе като сили.
Това са силите, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси. И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция. Колкото повече насочваме по-далече в миналото ясновидския поглед към времето, което отговаря на имагинацията на рая, толкова по-красива става формата, която в същност напомня за животинското само за по-късното време. И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на човека е откъснато от самия човек и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата. Тези форми стават все по-красиви и по-красиви.
към текста >>
85.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
“.
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“.
към текста >>
86.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
После психоаналитикът търси в дълбините на душевния живот освен пропадналите надежди за житейско щастие, освен това, за което загатнах, и „животинската първична тиня“ на живота, това, което като „животинска първична тиня“ на живота непрестанно напира нагоре, което е свързано с всичко, което човекът има като
животинско
и което се разиграва в неговия душевен живот като животинска същност.
Цялостното му състояние зависи от това, което се намира долу в неговото подсъзнание. Този човек е преживял – а най-често психоаналитиците откриват това, защото изхождат от него – някаква нещастна любов. Това представлява една изолирана провинция от неговото душевно съзнание. Той се е борил с това, то вече не е в неговото съзнание, но продължава да действа. Особено много продължава да действа, смятат психоаналитиците, тогава, когато любовните чувства са били налице, но любимото същество е отсъствало, тоест тези чувства не са били удовлетворени.
После психоаналитикът търси в дълбините на душевния живот освен пропадналите надежди за житейско щастие, освен това, за което загатнах, и „животинската първична тиня“ на живота, това, което като „животинска първична тиня“ на живота непрестанно напира нагоре, което е свързано с всичко, което човекът има като животинско и което се разиграва в неговия душевен живот като животинска същност.
И такива аналитични психолози продължават: „Ако се навлезе достатъчно дълбоко, ще се открие това, което се разиграва в душата като расови и национални взаимовръзки и т.н., това, което по повече или по-малко съзнателен начин се разиграва в душата. И най-сетне на самото дъно се намира демоничното, най-несъзнателното, което лежи под „животинската първична тиня“. И тогава такива хора, причисляващи се към водещите психоаналитици, намекват, че в тези демонични дълбини се намират импулсите, които водят хората към гностицизма, теософията, антропософията и др. под. Когато това се казва по завоалиран начин, то вече се загатва. Ако прочетете една от последните брошури от „Знание и живот“83, ще откриете подобни намеци между редовете.
към текста >>
87.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И това
животинско
, растително и минерално битие все пак ни се изправя насреща.
Тук, във физическия свят, пред нас се изправя физическият човек, който в хода на развитие на работата на душата е облагородил животинското, растителното и минералното.
И това животинско, растително и минерално битие все пак ни се изправя насреща.
Когато човек е тук на Земята, неговото духовно-душевно е дълбоко скрито вътре в него и само просветва през телесната му обвивка. Но това просветващо срещу нас, това, което в този свят чувства и ни въздейства, е пронизано с облагородената до човечност животинска природа. Животинското се проявява в човека облагородено, но все пак е животинска природа. И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек. Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен.
към текста >>
Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като
животинско
, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло.
Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите.
Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло.
Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима. Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата. И това, което със сила още може да бъде възприето в него, е дейността на Духовете на Личността /Архаите/. Като пронизан от действията на Йерархиите се изправя пред нас умрелият, както тук на Земята физическото се изправя пред нас, структурирано от минералното.
към текста >>
88.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, "
животинско
"
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, "животинско"
към текста >>
89.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
С това царство обаче, което се проявява в животинското съществуване, той има да върши нещо непосредствено, когато след смъртта си веднага пристъпи в област от сили, владеещи това
животинско
царство.
Но когато попитаме: Какво всъщност действа в развитието на животинската същност, когато тази животинска същност се развива от несъвършена към съвършена, какво изобщо действа във всичко, което може да се наблюдава в животинския свят, не само в развитието, но изобщо в съществуването на животинския свят? Колкото и невероятно да звучи на днешния човек, когато с ясновиждащо съзнание действително се пристъпи в царството, обитавано от мъртвите, това, което господства и прониква в по-голямата част от животинския свят, са силите, произхождащи от умрелите. Човекът е призван да бъде съпричастен с импулсите на космоса. В минералното царство той има да върши само това, което създава чрез своята техника като машини и др., съгласно законите на минералното царство, а в растителното царство е деен като земеделец, като градинар. През времето, което прекарва между раждането и смъртта, той има работа с тези царства най-много на втори план.
С това царство обаче, което се проявява в животинското съществуване, той има да върши нещо непосредствено, когато след смъртта си веднага пристъпи в област от сили, владеещи това животинско царство.
Той започва да работи там. В известна степен това е основа за него, базата на неговите действия, какъвто е минералният свят за нас тук, на Земята. Това е основата и почвата, върху която се стъпва там.
към текста >>
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното
животинско
царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва.
към текста >>
90.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем
животинско
и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят.
Тези светове, както можете да видите в моята „Теософия“, се намират там под съвсем друга форма. В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове. Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство. Но, естествено, не отделните животни, които са тук, на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук. Цялата околност реагира така, че се поражда удоволствие или страдание като реакция на това, което се прави.
На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем животинско и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят.
Целият живот между смъртта и ново раждане по отношение на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият живот между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят. Защото в този живот между смъртта и ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които, изхождайки от космоса, организират собственото ни тяло, за което във физическия свят съвсем нищо не знаем.
към текста >>
Защото в известен смисъл човек подготвя това физическо тяло от сумата на всичко
животинско
.
Как нашето тяло до най-дребните му подробности е организирано от космоса, се научава между смъртта и ново раждане.
Защото в известен смисъл човек подготвя това физическо тяло от сумата на всичко животинско.
Човек сам го изгражда.
към текста >>
Помислете, че това, което тук чувстваме като
животинско
, е основният елемент, в който живеят мъртвите.
Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти. Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите живеят.
Помислете, че това, което тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите.
Когато царството, в което живеят мъртвите, навлезе в нас, много лесно може да се преобърне. В нас може да стане низше това, което там всъщност е нещо висше. Много е важно това да се вземе под внимание. Трябва да го кажем, когато говорим за контакта на така наречените живи с така наречените мъртви, защото е окултен факт.
към текста >>
91.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително,
животинско
и човешко царство.
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни духовни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като езика или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях. Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато човек още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало. Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато човек още не се е отделил от общия миров ред.
Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително, животинско и човешко царство.
Ние можем да говорим за тези природни царства. Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза.
към текста >>
92.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно
животинско
развитие, когато още не са съществували никакви животни.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни.
Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека. Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава. И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход. Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма. Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
Онова обаче, което у човека е имало едно
животинско
развитие, е станало днес човешката глава.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни. Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека.
Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава.
И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход. Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма. Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
93.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче днес вече човекът трябва да постави въпроса: как се отнасям аз самият като човек към това, което са външните природни царства, към това, което ме заобикаля като минерално, растително и
животинско
царство, като външно човешко царство, като царство на въздуха и водата, на огъня и облаците, на слънцето, луната и звездите?
Онова, което хората внасяха в тяхно то съзнание преди тази половина на 15-то столетие, говореше повече върху вътрешността на човешкия организъм. Можете да намерите в стари писания, доколкото те могат да се намерят днес аз вече говорих вчера за това че там се говори в изрази, които са много подобни на нашите химични и физични изрази и т.н. Обаче днешният химик и физик не ще разбере действително нещата, кои то се намират в тези писания, поради простата причина, че вярва, какво с тези неща са описани външни процеси. Там не са описани тези външни процеси, а са описани вътрешни процеси, процеси във вътрешността на физическото или етерно тяло. Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това отношение толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на човека.
Обаче днес вече човекът трябва да постави въпроса: как се отнасям аз самият като човек към това, което са външните природни царства, към това, което ме заобикаля като минерално, растително и животинско царство, като външно човешко царство, като царство на въздуха и водата, на огъня и облаците, на слънцето, луната и звездите?
Как се отнасям аз като човек към всичко това?
към текста >>
Във външния свят имаме едно минерално, едно растително и едно
животинско
царство.
След като обрисувахме по този начин човека от гледището на Духовната Наука от едната страна полюса на интелигентността, от другата страна полюса на волята след като видяхме, че в горната част физическите органи са израз на полюса на интелигентността, можем сега да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в човека сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество? С нищо, с абсолютно нищо в действителността.
Във външния свят имаме едно минерално, едно растително и едно животинско царство.
Онова, което се намира във вътрешността на човека, което е също телесно, не съвпада с нито едно от тези природни царства.
към текста >>
94.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Миналото на висшите Същества и човешкият дух Растително-минералното царство и
животинско
-растителното царство като природни царства на бъдещето Човешко-животинското царство Душевно-човешкото царство – Откровение на вътрешната човешка същност във външния физически свят на бъдещия Юпитер Фридрих Нитче и свръх-човека Свръхсетивните съставни части на човешкото същество като зародиши на бъдещи светове Миналото на световете и бъдещето на Земята.
Миналото на висшите Същества и човешкият дух Растително-минералното царство и животинско-растителното царство като природни царства на бъдещето Човешко-животинското царство Душевно-човешкото царство – Откровение на вътрешната човешка същност във външния физически свят на бъдещия Юпитер Фридрих Нитче и свръх-човека Свръхсетивните съставни части на човешкото същество като зародиши на бъдещи светове Миналото на световете и бъдещето на Земята.
към текста >>
95.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Както и сами лесно може да си представите, сега човекът развива едно много по-активно съзнание (рис.23, червено), и външното се проявява в това, което се развива като земно
животинско
царство.
След това ние идваме до третия период на развитието, който подготвя вече самата инкарнация, новия земен живот.
Както и сами лесно може да си представите, сега човекът развива едно много по-активно съзнание (рис.23, червено), и външното се проявява в това, което се развива като земно животинско царство.
И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта. Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят.
към текста >>
96.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-
животинско
, едно
животинско
-растително царство.
Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот. Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори.
Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-животинско, едно животинско-растително царство.
И духовното наблюдение ни дава точно тази гаранция, че човешкото етерно тяло е зародишния кълн на това бъдещо царство, което ще израсне между растителния и животинския свят.
към текста >>
Нека да се замислим как в една субстанциалност, подобна на днешния растителен свят, но проникната от сетивни усещания, се развива едно
животинско
-растително царство, едно растително-
животинско
царство, което, така да се каже, ще обвива бъдещата Земна планета новия Юпитер.
Нека да се замислим по-нататък за днешния растителен свят, който развива само „живот“ и не развива никакви усещания.
Нека да се замислим как в една субстанциалност, подобна на днешния растителен свят, но проникната от сетивни усещания, се развива едно животинско-растително царство, едно растително-животинско царство, което, така да се каже, ще обвива бъдещата Земна планета новия Юпитер.
При това, сетивното усещане няма да бъде сходно с усещането на днешните животни, които в своите възприятия се ограничават в областта на земния свят; то ще бъде едно космическо усещане, една жива връзка с процесите и явленията, които ще се носят около Бъдещият Юпитер.
към текста >>
И така, тук в етерното тяло ние имаме зародишния кълн на едно идващо царство, на
животинско
-растителното царство.
И така, тук в етерното тяло ние имаме зародишния кълн на едно идващо царство, на животинско-растителното царство.
Всичко което днес имаме навън като минерално царство, в известен смисъл ще се претопи, и този процес ще означава гибелта на Земния свят. Затова пък от това, което привидно се разпада в резултат на земните сили, от човешките физически тела, ще възникне най-долното царство на една нова мирова планета: минерално-растителното царство. А всичко, което след смъртта се разлива в Космоса, то ще се консолидира в едно второ царство на тази бъдеща планета, едно животинско-растително царство, което ще я обгръща като един вид жива етерна обвивка.
към текста >>
А всичко, което след смъртта се разлива в Космоса, то ще се консолидира в едно второ царство на тази бъдеща планета, едно
животинско
-растително царство, което ще я обгръща като един вид жива етерна обвивка.
И така, тук в етерното тяло ние имаме зародишния кълн на едно идващо царство, на животинско-растителното царство. Всичко което днес имаме навън като минерално царство, в известен смисъл ще се претопи, и този процес ще означава гибелта на Земния свят. Затова пък от това, което привидно се разпада в резултат на земните сили, от човешките физически тела, ще възникне най-долното царство на една нова мирова планета: минерално-растителното царство.
А всичко, което след смъртта се разлива в Космоса, то ще се консолидира в едно второ царство на тази бъдеща планета, едно животинско-растително царство, което ще я обгръща като един вид жива етерна обвивка.
към текста >>
Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно
животинско
-растително царство.
В описанието, което предлага моята книга „Теософия“, ние отново откриваме нещо, което се изявява като зародиш на бъдещето. Но той се отделя от човека, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство.
Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство.
Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят. В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия. Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество. Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство. Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров разум, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров разум.
към текста >>
Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-
животинско
царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят.
В описанието, което предлага моята книга „Теософия“, ние отново откриваме нещо, което се изявява като зародиш на бъдещето. Но той се отделя от човека, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство. Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство.
Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят.
В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия. Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество. Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство. Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров разум, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров разум.
към текста >>
Така трябва да си го представим това човешко-
животинско
царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество.
В описанието, което предлага моята книга „Теософия“, ние отново откриваме нещо, което се изявява като зародиш на бъдещето. Но той се отделя от човека, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство. Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство. Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят. В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия.
Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество.
Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство. Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров разум, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров разум.
към текста >>
Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното
животинско
царство.
Но той се отделя от човека, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство. Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство. Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят. В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия. Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество.
Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство.
Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров разум, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров разум.
към текста >>
97.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Зодиакалният знак Стрелец представлява човек, опънал в ръцете си лък и стрела, но в долната си част като кентавър притежаващ едно
животинско
тяло.
Девата с житните класове олицетворява зрелостта. Везните са съвършенният израз на равновесието. Скорпионът, естествено, е отровното жило. Фактически Стрелецът е едно животно, той има животинска фигура, чиято предна част е оформена като човек с лък и стрела.
Зодиакалният знак Стрелец представлява човек, опънал в ръцете си лък и стрела, но в долната си част като кентавър притежаващ едно животинско тяло.
Всички подробности тук имат нещо общо с „ловеца“.
към текста >>
98.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
При
животинско
-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини.
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини.
Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди. Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>
99.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето
животинско
царство, не и при нисшите животни, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина.
Всмукването чрез лимфните съдове е нещо, което още принадлежи към сърцето. По правило сърцето е този орган, който заедно с белите дробове пренася външните субстанции в нашата собствена етерност. Оттам бъбречната система ги пренася в нашата астралност. А чернодробната система с отделянето на жлъчката пренася цялото в нашия собствен аз.
Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето животинско царство, не и при нисшите животни, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина.
Чернодробната система с нейното своеобразно устройство на портатната вена и т.н. - това може и анатомично да се види - провежда цялото така, че то да се обхване от аза. Ако би съществувало само излъченото в тялото чрез бъбреците, то би било прието само от астралното тяло. От черния дроб се отделя жлъчката и тя се прибавя към хранителната каша още в червата и така цялото вече се прониква от секретите на черния дроб (виж рис. 7, синьо), а чрез това бива проведено в азовия организъм.
към текста >>
100.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни времена е установила мира по отношение на минералите, растенията, животните и външно
животинско
-физическия човек.
Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни времена е установила мира по отношение на минералите, растенията, животните и външно животинско-физическия човек.
В минералите, растенията, животните и в онази животинска природа на човека, която не се издига нагоре в душевността, където човекът не може да се зарази чрез своите нагони, страсти и желания, в прастарите времена е установен мир чрез Бог Отец.
към текста >>
101.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
чувствата, „
животинско
"
чувствата, „животинско"
към текста >>
102.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И така, ние днес можем да кажем: ако в будно състояние обърнем очите си или другите сетивни органи към външния, обкръжаващ ни физически-етерен свят, то ние ще възприемем тогава три или, всъщност, четири природни царства - минерално, растително,
животинско
и човешко.
И така, ние днес можем да кажем: ако в будно състояние обърнем очите си или другите сетивни органи към външния, обкръжаващ ни физически-етерен свят, то ние ще възприемем тогава три или, всъщност, четири природни царства - минерално, растително, животинско и човешко.
Ако се издигнем в областите, достъпни само за свръхсетивното възприятие, то там ние ще намерим нещо като продължение на тези царства: царството на Ангелите, Архангелите, Началата, Властите, Силите, Господствата и т.н. Ние имаме, следователно, два свята, проникващи един в друг, физически-етерен свят и свръхсетивен свят. И ние знаем, че във времето между заспиването и пробуждането ние действително се намираме там и имаме в него преживявания, макар и тези преживявания да не достигат до нашето обикновено съзнание в следствие на липсата у нас на съответстващи духовно-душевни органи.
към текста >>
103.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и
животинско
царства.
Макар, че вследствие на това ние сме достигнали, като хора, собствената си свобода, своята самостоятелност, от друга страна, чрез това сме се изолирали от всичко, което в света е в непрестанно формиране. Ние наблюдаваме около нас неща, в които, честно казано, няма импулс за постъпателно развитие, няма жизнени зачатъци, неща, у които има само настояще, но никакво бъдеще.
Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и животинско царства.
Но това не е така. Той наблюдава това зараждащо се и формиращо се дотолкова, доколкото то е запълнено с мъртво вещество, той разглежда и тези формиращи сили като нещо мъртво. Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото. Но не го разбират.
към текста >>
104.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от
животинско
естество и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона.
Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна. Оттогава тя продължи да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните; тя продължи да живее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята. Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените животни. Но когато душевното око погледне нагоре в онези светове, които – тъй да се каже – бяха предвидени в по-висшия миров план, тогава в своите имагинации то различава Съществата на висшите Йерархии. Когато човешкото физическо око разглежда физическия свят, то вижда това, което е възникнало в различните природни царства, включително и нагоре до физическо-сетивната човешка форма.
Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от животинско естество и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона.
В цялото възникване на Дракона древните хора виждаха не друго, а делото на Михаил; Драконът застина в онази форма, която имаше своите съответствия в духовния свят.
към текста >>
Той завари външния природен свят, произлязал от предишните природни царства, които по-късно кулминираха в сегашното минерално царство, в нашето растително царство, в нашето
животинско
царство.
И помислете сега: появявайки се на Земята в хода на еволюцията, какво завари човекът на тази Земя?
Той завари външния природен свят, произлязал от предишните природни царства, които по-късно кулминираха в сегашното минерално царство, в нашето растително царство, в нашето животинско царство.
Ето какво завари той. Или с други думи, той завари това, което ние сме свикнали да наричаме природен свят, намиращ се извън човека. И какво представляваше тази “извънчовешка природа”?
към текста >>
105.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тя донася фактически това
животинско
съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана. Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно. Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание. Кравата е основно животно.
Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
към текста >>
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото
животинско
битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление. Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността.
към текста >>
106.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното
животинско
и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение. Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много.
Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове. Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
107.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всяко
животинско
вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като
животинско
, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма.
Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват постоянно тенденция да се превърнат в топлинен етер. Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние. Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен.
Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма.
Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното
животинско
, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние. Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма.
Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото
животинско
вещество или приетото отвън
животинско
вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен.
Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен.
Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Всичко
животинско
в човека трябва да ми не през преходната форма на течното състояние.
Всичко минерално трябва да премине в човека някога в топлинен етер. Всичко растително в човека трябва да мине в човека през преходната форма на въздухообразното.
Всичко животинско в човека трябва да ми не през преходната форма на течното състояние.
Само всичко човешко може да приеме в него твърдата земна форма и да я запази постоянно. Тази е една от тайните на човешкия организъм.
към текста >>
Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е
животинско
, а също собствено произведеното
животинско
започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние.
Тази система на обмяната на веществата преработва това, което е човешка околна среда, в нещо човешко.
Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е животинско, а също собствено произведеното животинско започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние.
Всичко това съществува като тенденция в обмяна та на веществата. И в това отношение обмяната на веществата е нещо, което е извънредно интересно.
към текста >>
108.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото
животинско
естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество.
Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност.
към текста >>
109.
Съдържание
GA_232 Мистерийни центрове
Минералното и растително-
животинско
творение.
Минералното и растително-животинско творение.
Състав на предишната земна атмосфера. Образуване на първите скални породи. Растенията като небесен дар. Животните като земни форми. Космическата памет на металите.
към текста >>
110.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И тогава, имайки всичко това в качеството на собствено космическо, или най-малкото на земно преживяване, си казваш: по времето, когато ти отдели от себе си всичко това, по времето, когато отдели от себе си това, което беше най-старата растителна форма и което после се разви в по-късните растителни форми, по същото време отдели от себе си и това, което е по-сложното
животинско
образувание - така, както го описах, - по такъв начин отдели от себе си това, което дотогава ти пречеше да имаш воля в собственото си човешко същество.
И така, всичко това се е образувало вече в древна форма - в меката, все още плътна восъчна форма от онова време. Затова и земното тяло е пронизано от подобни неща. А след това, когато тези руди - металите - ги извеждат от общата белтъчна субстанция и се образува твърдата земна кора, тогава на металите не им остава да правят друго - ако човек не прави нещо с тях - освен да мислят за това, което е станало. И така и става с тях. Ние ги намираме в това състояние, когато те оживяват за вътрешното виждане на всичко това, което е станало със Земята.
И тогава, имайки всичко това в качеството на собствено космическо, или най-малкото на земно преживяване, си казваш: по времето, когато ти отдели от себе си всичко това, по времето, когато отдели от себе си това, което беше най-старата растителна форма и което после се разви в по-късните растителни форми, по същото време отдели от себе си и това, което е по-сложното животинско образувание - така, както го описах, - по такъв начин отдели от себе си това, което дотогава ти пречеше да имаш воля в собственото си човешко същество.
към текста >>
111.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това
животинско
царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера.
Във варовиковите планини, във варовиковите слоеве на Земята имаме това, което искаме да разгледаме тук. А Земята я обкръжава това, което вчера нарекохме течен белтък. И ние знаем, че космическите сили действат в този течен белтък по такъв начин, че той се сгъстява в определени форми. Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода. Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие.
Това животинско царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера.
към текста >>
Защото в Логоса, в звучащата мирова тайна е живеело съществото на това
животинско
.
Съществата, възникнали преди всичко, животинските същества, по този начин са изричали какво представляват.
Защото в Логоса, в звучащата мирова тайна е живеело съществото на това животинско.
Каквото се е възприемало тук, не е било двояко. Не е било така, че отначало да се възприемат животните, а после по някакъв начин - същността на животните. Формирането и съзиданието на животните в собственото им същество - ето какво е говорело тук.
към текста >>
112.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
към текста >>
113.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото
животинско
несъвършенство като вид висш примат.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения.
А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
114.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като
животинско
, така, както аз сега ви описах.
Отначало това е било в обкръжението на Земята в летливо-флуидна форма и едва по-късно се потопило в почвата и станало това, което ни е известно като растения. Покрай силициевият диоксид в тази белтъчна атмосфера е било внедрено също и друго вещество – калциев оксид (вар) в крайно разредено състояние. От тази варна субстанция под влияние на сгъстяване на белтъка възникнало животинското царство. А човешкото същество се е възприемало вътре във всичко това. То се е усещало единно със Земята.
То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като животинско, така, както аз сега ви описах.
Всеки човек се е усещал, всъщност, разпрострян по цялата Земя, единен със Земята. Така, че човешките същества – както описах във връзка с учението на Платон в книгата "Християнството като мистичен факт" човешката идееобразуваща способност – прониквали едно в друго.
към текста >>
115.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското
животинско
естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена. Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
към текста >>
Животинско
царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот. С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи. Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации. Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област.
Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
към текста >>
116.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И така е с цялото
животинско
царство.
Днес това звучи гротескно, защото хората не са свикнали да обръщат внимание на такива неща. Съществуват например области, в които живее слонът. В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът. Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек? Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек.
И така е с цялото животинско царство.
Също както силите от етерните далечини изграждащи растенията са налице там, където ние живеем, - дървените, тухлените и даже бетонните стени не могат да ги задържат, ето ние тук в Дорнах живеем потопени в силите, които изграждат растенията в Юрските Алпи, - така и когато се намираме върху почвата, където според устройството на Земята може да съществува един слон, като хора ние също живеем между силите изграждащи слона. Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
към текста >>
117.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И в тези различни топлинни състояния се намираше в зародишна форма всичко, което по-късно стана минерално, растително и
животинско
царство, а също и човешко царство.
Но кое е същественото за нашата Земя? Помислете само. Нашата Земя е произлязла от онова, което аз описах в моята «Тайна наука» като сатурново съществуване. Там не съществуваше никакъв въздух, никакъв газ, никаква течност, никакви твърди земни съставни части, а имаше само различни степени на топлина.
И в тези различни топлинни състояния се намираше в зародишна форма всичко, което по-късно стана минерално, растително и животинско царство, а също и човешко царство.
Ние човеците също се намирахме в този Сатурн, в тази топлина.
към текста >>
118.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
животинско
“
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“
към текста >>
119.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително,
животинско
, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии.
Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването. Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят. И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме. И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят. За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“.
Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии.
Днес можем да продължим малко в тази посока.
към текста >>
120.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако оставим импулсите, които наблюдаваме у детето, да черпят сили единствено от симпатията, ние бихме превърнали нашите инстинкти в нещо
животинско
.
И сега Вие лесно ще разберете, какво всъщност означава антипатията в тази област.
Ако оставим импулсите, които наблюдаваме у детето, да черпят сили единствено от симпатията, ние бихме превърнали нашите инстинкти в нещо животинско.
Но за нас, тези инстинкти трябва да станат антипатични, ние просто сме длъжни да влеем в тях антипатията. И ние постигаме това с помощта на нашите нравствени идеали, пред които инстинктите изглеждат като нещо антипатично; ето как между раждането и смъртта с тяхна помощ ние постепенно вмъкваме антипатията всред симпатията на детските инстинкти. Тъкмо поради тези причини, нравственото развитие винаги е нещо аскетично. Само че този аскетичен елемент трябва да бъде разбран и използван по правилен начин. Във всички случаи, той се свежда до преодоляване на животинската природа.
към текста >>
121.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Сега той изпитва много по-дълбоки чувства към човека и престава да гледа на него като на едно високо развито
животинско
тяло.
Сега човешкият организъм израства пред него както едно отражение на Макрокосмоса.
Сега той изпитва много по-дълбоки чувства към човека и престава да гледа на него като на едно високо развито животинско тяло.
Общо взето, днешните учители се поддават на илюзията, че децата са малки животинки, за чието по-нататъшно развитие те отговарят. Съвсем друго е, ако учителят си каже: Ето, тук пред себе си аз имам едно човешко същество, което е свързано с целия свят и работейки над това дете, аз върша нещо, което е от значение за целия Космос. Макар и тук, в класната стая, у всяко дете е скрит един център, чиито въздействия са отправени към Макрокосмоса. Самата класна стая е сбор от центрове, които са в непрекъсната връзка с Макрокосмоса.
към текста >>
122.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тя Ви налага формите на цялото
животинско
царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло.
Там ние бихме видели не друго, а човешките мисли. Мислите на човека са свръхсетивния корелат на това, което остава невидимо за сетивата. Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес. Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт. Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят.
Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло.
Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят. Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област.
към текста >>
123.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: При описанието на животни особено важно е да имаме предвид всяка подробност, все едно човекът е цялото
животинско
царство.
Р.Щ.: При описанието на животни особено важно е да имаме предвид всяка подробност, все едно човекът е цялото животинско царство.
Разпрострялото се животинско царство е човекът. Такива идеи не трябва да се дават на децата теоретично. Да предположил, че някой трябва да изпълни нещата, които г-жа А. изложи, но да направи разлика между флегматичната и холерична група, Флегматиците се завладяват по-трудно.
към текста >>
Разпрострялото се
животинско
царство е човекът.
Р.Щ.: При описанието на животни особено важно е да имаме предвид всяка подробност, все едно човекът е цялото животинско царство.
Разпрострялото се животинско царство е човекът.
Такива идеи не трябва да се дават на децата теоретично. Да предположил, че някой трябва да изпълни нещата, които г-жа А. изложи, но да направи разлика между флегматичната и холерична група, Флегматиците се завладяват по-трудно.
към текста >>
124.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено
животинско
царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека.
Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение.
И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека.
Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи.
към текста >>
Цялото
животинско
царство, взето заедно, формира човека, синтетично, а не сумарно; там синтетично са вплетени всички животни.
Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи. А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните животни.
Цялото животинско царство, взето заедно, формира човека, синтетично, а не сумарно; там синтетично са вплетени всички животни.
към текста >>
Цялото
животинско
царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа.
Това е нещо, което аз мога да изложа пред детето по един прост, примитивен начин. Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа. Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни.
Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа.
Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност. Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>
125.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше
животинско
същество.
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот. Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си.
В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество.
Всичко това бива отведено навън, бива излъчено. И в лицето на възникването на черупката на стридата вие можете формено, бих искал да кажа по един осезаем начин, да видите дейността на карбонатния варовик, на калциевия карбонат, тази дейност, която извежда вън от организма твърде силната духовно-душевна активност.
към текста >>
126.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е
животинско
, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм.
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разбирате правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
127.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Я сравнете някой път едно
животинско
съзъбие с едно човешко съзъбие.
Материалистично погледнато, зъбите биват разглеждани по-малко или повече като прости дъвкателни инструменти. Но това те не са. Това, че те притежават двойствената природа, това става ясно от обстоятелството, че ако ги разгледаме само химически, те проявяват себе си като нещо, което е сродно на костната система. Но еволюционно-историческите произлизат от кожната система. Именно зъбите притежават двойствената природа; само че втората природа на зъбите е скрита изключително дълбоко.
Я сравнете някой път едно животинско съзъбие с едно човешко съзъбие.
Тогава ще видите, че това, което казах тук в най-първия час, именно при животинското съзъбие се проявява много силно тази тежест надолу, това, което исках да Ви представя с помощта на целия маймунски скелет. В човешкото съзъбие, бих желал да кажа, по един определен начин в самото съзъбие виждаме влиянието на вертикалната линия. Това е свързано с обстоятелството, че в действителност зъбите не са само дъвкателни инструменти, но те са и твърде съществени смукателни инструменти първо те действуват механично по посока навън, но второ в тях е заложено едно много фино одухотворено смукателно действие по посока навътре. Тук трябва да запитаме: но какво всъщност всмукват зъбите? В основата си, докато са в състояние да правят това, те всмукват флуор[1].
към текста >>
128.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е
животинско
, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм.
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
129.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или
животинско
тяло.
В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око.
Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло.
Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано.
към текста >>
130.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Болест и
животинско
царство; осмисляне на тези съотношения чрез самовъзпитание.
Задълбочаване на Валдорфската педагогика при т.н. абнормни деца. Лечение и възпитание. Духовните формиращи сили на майчиното мляко. Растенията и тяхното отношение към човека.
Болест и животинско царство; осмисляне на тези съотношения чрез самовъзпитание.
Духовно развитие и реалностите на живота. Субстанционално-антропософското като реалност и като основа на Антропософското общество и на Гьотеанума.
към текста >>
131.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Виждате ли, обкръжаващия ни външен свят, към който самите ние, бидейки физически хора, принадлежим, го разделяме на минерално царство, растително царство,
животинско
царство, а на човека гледаме като на венец на този физически свят, на тези природни царства.
Ако искаме сега да отидем по-нататък, трябва да разгледаме и други отношения, които ни се откриват в действителността. Обръщам вниманието ви към нещо, което вътрешно много е свързано с това, което сега описах.
Виждате ли, обкръжаващия ни външен свят, към който самите ние, бидейки физически хора, принадлежим, го разделяме на минерално царство, растително царство, животинско царство, а на човека гледаме като на венец на този физически свят, на тези природни царства.
Но ако искаме да си съставим представа, колко близко е това, което сега присъединихме към въздействието на небесните явления, трябва да погледнем и към нещо друго.
към текста >>
132.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От време на време хвърляхме погледи също и към растителното и
животинско
формообразуване и ще постъпваме така и занапред, привличайки тези неща в помощ на нашето разглеждане.
Днес бих искал да ви насоча към това, как такива разглеждания водят към съвсем определени резултати. От една страна обърнахме поглед към движението на небесните тела, и макар още да не сме разглеждали конкретно тези неща – това предстои да направим, – все пак получихме поне обща представа за това, че имаме работа именно с определена подредба на движещите се космически тела. От друга страна, обърнахме поглед и към формообразуването на човека.
От време на време хвърляхме погледи също и към растителното и животинско формообразуване и ще постъпваме така и занапред, привличайки тези неща в помощ на нашето разглеждане.
Но основно насочихме погледа си към формата на човека. При това се изясни, че формата на човека е свързана с изразяващото се в движението на небесните тела – ще формулирам изреченията си колкото се може по-внимателно.
към текста >>
Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство,
животинско
царство.
Но ние няма да успеем да доведем до по-голяма определеност това, което досега сме имали предвид, бих казал, в общите представи за траекториите на планетите, ако не се придвижим по-нататък в разглеждането на самите земни същества. Тук вече е необходимо без предубеждение да погледнем, как се отнасят в определено отношение едно към друго, собствено, природните царства.
Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство.
Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека.
към текста >>
Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство,
животинско
царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека.
Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет.
Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека.
Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
133.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Така че получаваме именно тази идеална точка, от която излиза разклонението на един дълъг, неограничено дълъг клон и на един къс, от отрицателната страна също неопределен в себе си клон: растително царство, минерално царство;
животинско
царство, човешко царство.
Тук до известна степени трябва да си представяме, че развитието в животинското царство се придвижва напред, но след това се отклонява назад само в себе си и физически се реализира на предишната степен, когато тя е степента на животното. Така че до известен начин може да се каже: животинското и човешкото формиране изхождат от една обща точка. Обаче животното не се спира, докато не стане външно физически реално; човек се удържа на по-ранна степен и на тази степен става физически реален. Благодарение на това изобщо е възможно – защото тези процеси трябва да ги отнесем към ембрионалното развитие, – вече след раждането си човек да запазва способността за развитие в съвсем друга степен, отколкото животното. В минерала растителното формиране е превишило екстремума на растителното; в човека животинското формиране не стига до екстремум, а се удържа в себе си и на по-ранна степен се заема с външното формиране на природата.
Така че получаваме именно тази идеална точка, от която излиза разклонението на един дълъг, неограничено дълъг клон и на един къс, от отрицателната страна също неопределен в себе си клон: растително царство, минерално царство; животинско царство, човешко царство.
към текста >>
134.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
животинско
царство /физическо, етерно и астрално/.
животинско царство /физическо, етерно и астрално/.
към текста >>
135.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в
животинско
състояние.
Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение.
Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние.
По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята.
към текста >>
136.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на
животинско
равнище.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така.
При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>
137.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде
животинско
, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата!
Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници.
Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата!
То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.
към текста >>
138.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от
животинско
-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло.
Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането. Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака. И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото.
Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло.
Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса.
към текста >>
Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното
животинско
-растително битие.
Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава.
Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>
139.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Следователно той има това
животинско
царство в себе си.
Но въпреки това човек носи в себе си животинското.
Следователно той има това животинско царство в себе си.
към текста >>
140.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Затова, когато виждате индуското духовно същество, каквото са си го представяли онези хора, то има много глави, рисували са го с много ръце или така, че нещо друго, нещо
животинско
излиза от това, което се намира в тялото, и т. н.
Такава е била цялата индийска култура. Тя е била напълно вътрешна, духовна култура.
Затова, когато виждате индуското духовно същество, каквото са си го представяли онези хора, то има много глави, рисували са го с много ръце или така, че нещо друго, нещо животинско излиза от това, което се намира в тялото, и т. н.
към текста >>
НАГОРЕ