Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
547
резултата от
32
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Живият Христос
'.
1.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Живият
човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела.
Това е единият урок, който Калиостро е преподавал – Философският камък, – който дава възможност физическата смърт да стане нещо маловажно. Вторият урок е било познанието за пентаграма. Това е способността да се различават едно от друго петте тела на човека. Когато някой каже: – Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, кама-манас тяло, причинно тяло /Манас или Дух-себе/ това са само думи, или в най-добрия случай абстрактни идеи. И нищо не се постига чрез това.
Живият човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела.
Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти. Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа. Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото. Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел.
към текста >>
Във връзка с този случай той произнесъл своето изказване, което се базирало на истината: «Които се ветрове, ще пожъне бури"/*7/ и прибавил, че бил произнесъл тези думи още преди хилядолетия, а покъсно те били повторени от
Христос
.
Има един добре известен разказ, съдържащ се в трудовете на графиня д’Адемар /d’Аdhеmar/. В него се разказва, че преди избухването на Френската революция, графиня д’Адемар, една от придворните дами на Мария Антоанета била посетена от граф Сен Жермен./*6/ Той поискал да бъде представен на кралицата и да помоли за аудиенция при краля. Министърът на Людвиг ХVІ бил неприятел на граф Сен Жермен и той следователно не бил допуснат да се яви пред краля. Ала той с голяма точност и подробности описал пред кралицата главните опасности, които предстояли. За съжаление неговите предупреждения били игнорирани.
Във връзка с този случай той произнесъл своето изказване, което се базирало на истината: «Които се ветрове, ще пожъне бури"/*7/ и прибавил, че бил произнесъл тези думи още преди хилядолетия, а покъсно те били повторени от Христос.
Това са били думи, непонятни за обикновения човек. Ала граф Сен Жермен бил прав. Аз ще прибавя само още няколко неща, които са съвсем верни. В книги за граф Сен Жермен може да прочетете, че той е умрял в 1784 г./*8/ в двора на ландграфа на Хесен/*9/, който по-късно става един от най-напредналите свободни масони. Ландграфът се грижил за него до края.
към текста >>
2.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори
Христос
, самият кръст, на който
Христос
Исус беше разпънат.
Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически. Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на кръста за християнството. Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история. Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста.
В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат.
Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество. Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството. Християнската легенда за кръста/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея. Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно.
към текста >>
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на
Христос
Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез
Христос
Исус.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус.
Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
към текста >>
Христос
Исус съедини тези два потока.
Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда. Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг.
Христос Исус съедини тези два потока.
Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни. От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божий да може да обедини двете страни, да съедини двата потока. Това по дълбокомислен начин е намерило израз в свещената легенда. Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво?
към текста >>
Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като
Христос
Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока.
Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божий да може да обедини двете страни, да съедини двата потока. Това по дълбокомислен начин е намерило израз в свещената легенда. Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи.
към текста >>
Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият
Христос
е съединен с живия кръст.
Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат.
Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст.
Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си. Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа.
към текста >>
С това се изразява, че
живият
кръст е скрит във външната сграда на храма.
Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света. Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока. Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ. Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока. Оттам и християнските църкви имат за символ кръста.
С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма.
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон.
към текста >>
Обаче тези два потока,
живият
Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста.
Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока. Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ. Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока. Оттам и християнските църкви имат за символ кръста. С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма.
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста.
И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон. Тогава е постигнато това, което християнството иска да постигне.
към текста >>
Оттам Павел вижда
Христос
на кръста като победа над закона и победа над греха.
"Със закона дойде грехът в света"./*7/ Това е едно дълбоко изказване на Павел. Кога има грях в света? Когато има закон, който може да бъде нарушен. Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно.
Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха.
Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет. Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет. Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен.
към текста >>
Христос
ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет. Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен. Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра. Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това.
Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
С думата "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес. Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което са казали великите посветени. Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини. Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството. Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
към текста >>
3.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В 1-ви век след
Христос
в Рим живее Тацит, историк от несравнимо значение.
Такива инструменти следва да станат членовете на теософското движение. Каквото тя раздвижи, са такива духовнонаучни истини, каквито сте възприемали в течение на цялата година. Индивидуалността, която първоначално имаше да оповести с несравнима самоотверженост великите послания, с които се свързва теософското движение, следва всяка година на този ден да се доближава още по-близко до нас. Между нас не са много хора, които имат представа какво означава и ще означава Елена Петровна Блаватска за света. Но какво значение има това?
В 1-ви век след Христос в Рим живее Тацит, историк от несравнимо значение.
За духовното движение, на което се изгражда цялата западна култура, едно столетие след неговото възникване той не е могъл да каже нищо друго за християните16, освен че далеч оттатък границите на Римското царство имало една незначителна секта, която била основана от някакъв си Исус от Назарет. Можем ли тогава да се учудваме, когато днес учени, професори и широки кръгове от образованите не знаят нищо за мисията на госпожа Блаватска или дори имат най-погрешни представи и предразсъдъци за нея? Най-великото, което навлиза в света, според известни закони трябва да предизвика противоречия, предразсъдъци и неразбиране. Защото постоянно ще се повтаря, че малкото, незначителното, сигурното може само съвсем постепенно и бавно да бъде преодолявано от голямото бъдеще. Каквото навлезе в света чрез Е. П.
към текста >>
Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че
живият
дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството.
То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано. Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор. Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили. Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем. Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото.
Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството.
Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи. Защото единственото лично желание на основателката наистина е членовете на теософското движение да станат живо изразно средство за духа, който тя самоотвержено постави в служба на това движение и колкото членовете на този дух разбират самоотвержеността и колкото повече се научават да разбират, че съществува задължение към познанието, толкова повече ще осъществяват духа на Елена Петровна Блаватска. Човек чува хората винаги да казват: «Важното са любовта и състраданието». Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да оплоди любовта и състраданието. Съществува склонност към удобството и тя съвсем не се среща рядко също и сред тези, които вярват, че се стремят към духа.
към текста >>
4.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда
живият
Христос
.
Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии. Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания.
Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.
Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
към текста >>
Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато
Христос
ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос. Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора!
Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-ниско, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че в мировото пространство протичат по това време сили, които са благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което е ставало от хилядолетия върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини.
към текста >>
На днешен език думата би означавала «
Христос
»79.
Земята не можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това знаели, че това е Ирис78. В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума. Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите.
На днешен език думата би означавала «Христос»79.
Виждащите това знаели, че това е Слънцето. То им се появявало в среднощния час, когато светът наоколо потъвал в дълбок мрак. На учениците било изяснявано, че сега са изживявали това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час. Който наистина е посветен, се научава действително да вижда Слънцето в среднощието, понеже материалното е угасено в него. Тогава само Слънцето на духа живее в него и с блясъка си скрива мрака на материята.
към текста >>
За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на
Христос
, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя.
Който наистина е посветен, се научава действително да вижда Слънцето в среднощието, понеже материалното е угасено в него. Тогава само Слънцето на духа живее в него и с блясъка си скрива мрака на материята. Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие. Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака.
За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя.
Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв. Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява. Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила.
към текста >>
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия
Христос
, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява.
Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака. За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя. Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява.
Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака.
към текста >>
Хората чувствали, че
Христос
следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа.
Така у учениците била възпитавана вярата в живота, вярата в най-великия човешки идеал. Така те се научавали да поглеждат нагоре към най-висшия човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи развитието си и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието. Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен.
Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа.
Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой. С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот. В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението.
към текста >>
Преди да се заговори за
Христос
, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой.
Така те се научавали да поглеждат нагоре към най-висшия човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи развитието си и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието. Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен. Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа.
Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой.
С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот. В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението. Най-напред степента «гарван», която е можела да доведе учениците само до портата на храма на посвещението.
към текста >>
С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с
Христос
.
Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието. Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен. Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа. Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой.
С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос.
Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот. В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението. Най-напред степента «гарван», която е можела да доведе учениците само до портата на храма на посвещението. Те стават посредници между външния свят на материалния живот и вътрешния свят на духовния живот, не принадлежат повече към материалния свят, но още не и на духовния.
към текста >>
Така
Христос
е наречен «Лъвът от племето на Юда».
Такива гарвани срещаме навсякъде, където те изпълняват ролята на пратеници, носещи известия от единия до другия свят. Срещаме ги и в немските легенди и митове: гарваните на Вотан, гарваните на Барбароса от Кифхойзер. Втората степен, «окултен», води ученика през портата вътре в храма на посвещението. Там той се издига до третата степен, «борец», който пристъпва пред света, за да извести окултните истини, изживени вътре в храма. Четвъртата степен, «лъв», постига човекът, чието съзнание се простира не само в рамките на отделния човек, а в рамките на цялото племе.
Така Христос е наречен «Лъвът от племето на Юда».
Петата степен постига човекът, чието съзнание още повече се разширява, който обхваща в съзнанието си цял един народ. Този човек няма повече собствено име. Той се наричал с името на народа, към който принадлежал. Той бил наричан например «персиец», «евреин». Разбираме защо например Натанаил81 е наричан «истински израилтянин», защото е достигнал петата степен на посвещението.
към текста >>
Такъв слънчев герой е също и
Христос
за първите две столетия.
Той трябва така да изгражда от своята воля живота си, че да протича в границите на определен ритъм. Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота. При слънчевия герой имаме такъв жизнен ритъм. Чрез родения в него висш човек той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път.
Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия.
Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник. В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора. Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус.
към текста >>
Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на
Христос
Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник.
И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота. При слънчевия герой имаме такъв жизнен ритъм. Чрез родения в него висш човек той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път. Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой.
Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник.
В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора. Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус. С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента. Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който живее духът.
към текста >>
Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето –
Христос
Исус.
Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник. В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора.
Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус.
С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента. Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който живее духът. Така в смисъла на Коледния празник чувстваме да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството. И то е достигнало до нас в особения нюанс на християнството. В неговите символи откриваме картини от най-древните символи на човечеството.
към текста >>
От същото дърво е издялан кръстът на
Христос
Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот.
В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва.
От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот.
Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво. Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите: И докато не изживееш това умри и бъди,
към текста >>
В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на
Христос
Исус като нов, извиращ живот.
това умри и бъди, си само мрачен гост на тъмната Земя.83 Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста! Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение.
В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот.
Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво. Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното. В питагорейския квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза. Висшата троичност на човека се представя чрез триъгълника като символ за духа-себе, духа-живот и човека-дух.
към текста >>
И ние ще можем да празнуваме празника на
Христос
като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството.
Той е смисълът на Земята, великият слънчев герой, роден през Свещената коледна нощ, понеже най-висшата светлина заблестява в най-дълбокия мрак. Човекът върви към бъдеще, когато светлината следва да бъде родена в него, когато едни думи ще бъдат заменени с други, когато няма вече да се казва, че мракът не може да разбере, да познае светлината, а истината трябва да прозвучи нагоре в мировото пространство и мракът ще познае светлината, заблестяла към нас от звездата на човечеството. Мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят.
И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството.
Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас. Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос. ----------------------------------------------- 76) Цитат от втората част на трагедията Фауст: Прелестна местност. 77) Р.
към текста >>
Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на
Христос
.
Мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят. И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството. Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас.
Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.
----------------------------------------------- 76) Цитат от втората част на трагедията Фауст: Прелестна местност. 77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов. 78) В гръцката митология пратеничката на боговете.
към текста >>
79) На гръцки означава XQICTOC,
Христос
, Помазания, според термина иврит Месия.
76) Цитат от втората част на трагедията Фауст: Прелестна местност. 77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов. 78) В гръцката митология пратеничката на боговете. В други записки стои: едно изображение на свещената Изис.
79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия.
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец. За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г. на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54, стр. 243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos».
към текста >>
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC,
Христос
означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец.
77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов. 78) В гръцката митология пратеничката на боговете. В други записки стои: едно изображение на свещената Изис. 79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия.
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец.
За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г. на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54, стр. 243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos». 80) Йоан: 3,30.
към текста >>
5.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското учение, разбираме защо
Христос
се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене.
Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него. И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем. Едва по този начин ние стигаме до едно истинско и достойно оценяване на съответните исторически документи. В хода на лекциите вече се убедихме, че от всичко това Евангелието на Йоан не губи нищо от своята стойност; ние се убедихме, че за този, който се опира на антропософията, преклонението пред такива религиозни източници далеч не е по-малко от преклонението на хора, - които се опират само на съответните религиозни източници. Да, ние видяхме, че дори най-дълбоките истини относно християнството, които бихме могли да наречем също и всеобщи истини на мъдростта, отново се изправят пред нас в Евангелието на Йоан.
Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското учение, разбираме защо Христос се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене.
Вече стана дума за възходящата посока, в която започна да се развива следатлантското човечество. Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура. Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н.
към текста >>
” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на
Христос
.
“Аз и Отец Авраам сме едно”, с други думи, индивидът усещаше себе си като подслонен в родословната верига, стигаща чак до Отец Авраам. В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха. Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията. Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това!
” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на Христос.
За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент. Това е едно от големите пророчества на Стария Завет. Впрочем кой беше този - ето въпросът, на който бихме искали да се спрем - кой беше този, който тогава възвести пред Мойсей за пръв път своето име по един пророчески начин? Тук отново се натъкваме на едно място, към което тълкувателите на Йоановото Евангелие се отнасят напълно повърхностно и не искат да признаят, че този религиозен документ трябва да се разглежда много по-дълбоко. Кой беше този, който пророчески възвести своето име; този, комуто трябва да се даде името “Аз-съм”?
към текста >>
Там
Христос
Исус ни посочва сбъдването на нещо, което предсказва пророк Исай, в смисъл, че юдеите не искат да повярват в
Христос
Исус.
Кой беше този, който пророчески възвести своето име; този, комуто трябва да се даде името “Аз-съм”? Кой беше той? Едва сега, с подобаваща сериозност и страхопочитание, започваме да разбираме един особен пасаж от Евангелието на Йоан. Този пасаж започва от 37. стих на 12. глава.
Там Христос Исус ни посочва сбъдването на нещо, което предсказва пророк Исай, в смисъл, че юдеите не искат да повярват в Христос Исус.
Тук самият Исус се позовава на Исаия: „Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, за да не виждат с очите си и да не разумяват със сърцата си, та да се не обърнат и ги изцеля. Това каза Исайя, когато бе видял славата Му и бе говорил с Него.“ (12, 40-41) Исай “говори с Него”! С кого говори Исай?
към текста >>
Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда
Христос
!
Исай “говори с Него”! С кого говори Исай? Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва: „В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1) Какво вижда Исай?
Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос!
В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията.
към текста >>
В духовния свят
Христос
винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
С кого говори Исай? Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва: „В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1) Какво вижда Исай? Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос!
В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Христос
. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а
Христос
, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата.
Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва: „В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1) Какво вижда Исай? Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос! В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата.
Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
към текста >>
Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за
Христос
, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие.
Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за Христос, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие.
Древноеврейският принцип израства от египетската епоха. Той израства от скритите духовни сили на египетския принцип. Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция. Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха. Преди да започне четвъртата епоха, от третата епоха - като едно тайнствено разклонение - се отделя онзи народ, чиито традиции слагат основата на християнството.
към текста >>
И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на
Христос
трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха.
Древноеврейският принцип израства от египетската епоха. Той израства от скритите духовни сили на египетския принцип. Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция. Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха. Преди да започне четвъртата епоха, от третата епоха - като едно тайнствено разклонение - се отделя онзи народ, чиито традиции слагат основата на християнството.
И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на Христос трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха.
Вече посочихме, че през четвъртата епоха човекът беше напреднал до такава степен, която му позволяваше да обективира своя собствен душевен свят, своя Аз във външния свят. Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен Дух, със своя духовен Аз. Ние виждаме творенията на гръцките скулптори, на гръцките драматурзи, където човекът въплъщава това, което той нарича своя душевна същност. Ние виждаме по-нататък в римския свят как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния свят под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес. За всеки истински познавач на юриспруденцията е ясно, че същинското право, разглеждащо човека като правов субект, възниква едва през четвъртата културна епоха.
към текста >>
Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “
живият
Дух геометризира”.
Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно. В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта. Древният грък държеше тези архитектонични съотношения в ръцете си; той усещаше хоризонталата не просто като линия, а като сила, упражняваща натиск, а колоната - не като ствол, а като носеща, подемна сила.
Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “живият Дух геометризира”.
Ето защо и Платон употребява странния израз: “Бог непрекъснато геометризира”. Тези линии действително съществуват в пространството и според тях гърците издигаха своите храмове. Какво представлява гръцкият храм? Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога. Той е нещо съвсем различно от днешната църква.
към текста >>
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за
Христос
, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът.
Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма. Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми. Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2. Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност.
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът.
За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха. Така за християнското съзнание, цялото развитие на човечеството се разделя на предхристиянска и следхристиянска ера. Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата. Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история.
към текста >>
6.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Те бяха наложени от онзи исторически момент, когато човечеството трябваше да бъде възвърнат и даден
живият
Христос
, и от обстоятелството, че описанието на това велико събитие трябваше да бъде приспособено към способността за разбиране, която се отваряше малко по малко; това завладяване на съзнанието трябваше да се извърши първо в малко души, за да проникне после постепенно общото съзнание на човечеството.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР Стъпка по стъпка ни води Рудолф Щайнер по-надълбоко в Тайните на Християнството. Първата основа за това бе положена в сказки изнесени в Мюнхен, Базел, Хамбург, в Стокхолм. Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат. Следователно трябва да считаме тези сказки като родени от една жива обмяна между тези, който даваше, и тези, които приемаха.
Те бяха наложени от онзи исторически момент, когато човечеството трябваше да бъде възвърнат и даден живият Христос, и от обстоятелството, че описанието на това велико събитие трябваше да бъде приспособено към способността за разбиране, която се отваряше малко по малко; това завладяване на съзнанието трябваше да се извърши първо в малко души, за да проникне после постепенно общото съзнание на човечеството.
Следователно тези сказки свидетелствуват, че се е държало сметка за равнището на разбиране, което съществуваше; те дават чрез Духовната Наука една основа, която ни помага да разберем наистина, що е Христос. Те ни водят до тайната на Бога, от който сме родени, и ни учат, що е смъртта. Ние схващаме смисъла на тази победа над смъртта, която е смъртта в Христа, и се научаваме да разбираме живота. Всемирният кръст възникващ от водите на света приема на нашата Земя един физически смисъл и, напоен с кръвта на Христа, проникнат от слънцето, той става величественият символ на възкресението. Земята, която прие в себе си веществото на костите и кръвта на Христа, Земята стана тяло на Христа и център на едно ново лъчезарене; от този център, който е събитието на Христа, се ражда една аура от духовни лъчи, едно ново слънце: Святият Дух.
към текста >>
Следователно тези сказки свидетелствуват, че се е държало сметка за равнището на разбиране, което съществуваше; те дават чрез Духовната Наука една основа, която ни помага да разберем наистина, що е
Христос
.
Стъпка по стъпка ни води Рудолф Щайнер по-надълбоко в Тайните на Християнството. Първата основа за това бе положена в сказки изнесени в Мюнхен, Базел, Хамбург, в Стокхолм. Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат. Следователно трябва да считаме тези сказки като родени от една жива обмяна между тези, който даваше, и тези, които приемаха. Те бяха наложени от онзи исторически момент, когато човечеството трябваше да бъде възвърнат и даден живият Христос, и от обстоятелството, че описанието на това велико събитие трябваше да бъде приспособено към способността за разбиране, която се отваряше малко по малко; това завладяване на съзнанието трябваше да се извърши първо в малко души, за да проникне после постепенно общото съзнание на човечеството.
Следователно тези сказки свидетелствуват, че се е държало сметка за равнището на разбиране, което съществуваше; те дават чрез Духовната Наука една основа, която ни помага да разберем наистина, що е Христос.
Те ни водят до тайната на Бога, от който сме родени, и ни учат, що е смъртта. Ние схващаме смисъла на тази победа над смъртта, която е смъртта в Христа, и се научаваме да разбираме живота. Всемирният кръст възникващ от водите на света приема на нашата Земя един физически смисъл и, напоен с кръвта на Христа, проникнат от слънцето, той става величественият символ на възкресението. Земята, която прие в себе си веществото на костите и кръвта на Христа, Земята стана тяло на Христа и център на едно ново лъчезарене; от този център, който е събитието на Христа, се ражда една аура от духовни лъчи, едно ново слънце: Святият Дух. До прага на тази тайна ни водят сказките съдържани в тази книга.
към текста >>
7.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /
Христос
Исус/, е била предшествувана от един предтеча.
Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса". Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествувана от един предтеча.
С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития. Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития. И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития. С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване.
към текста >>
И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е
Христос
.
"В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител.
И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос.
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
към текста >>
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е
Живият
Дух, Живото Слово, самият Логос.
То в начало бе у Бога". Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос.
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
към текста >>
С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този
Христос
трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека.
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството.
С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека.
Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса? Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса. И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то?
към текста >>
Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако
Христос
Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие.
Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса. И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение". Нека видим какво се разбира под тези думи?
към текста >>
И ако
Христос
Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа.
Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса? Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа.
А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение". Нека видим какво се разбира под тези думи? Когато насочваме погледа си към различните неща около нас, неща, които нашите очи виждат, нашите ръце напипват, ние виждаме как тези неща се раждат и умират. Ние виждаме как цветето се ражда и умира, как годишната растителност възниква и отново изчезва.
към текста >>
Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме
Христос
Исус.
Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина.
към текста >>
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че
Христос
Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог.
Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години. Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог.
Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина. Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие.
към текста >>
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил
Христос
Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа.
Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството.
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа.
За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като
Христос
в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината. Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на Исус от Назарет.
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал". Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина. Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите. Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития. Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
към текста >>
Ето защо трябва да си кажем, че Исус от Назарет но не и
Христос
е имал зад себе си множество прераждания и че той беше преминал множество степени в своите минали прераждания, преди да може да стане Исус от Назарет.
Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане.
Ето защо трябва да си кажем, че Исус от Назарет но не и Христос е имал зад себе си множество прераждания и че той беше преминал множество степени в своите минали прераждания, преди да може да стане Исус от Назарет.
А това не значи нищо друго освен, че самият Исус от Назарет трябваше да стане един велик посветен, преди да стане носител на Христа. Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек? Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително. Обаче не е така с един посветен. Посветеният не би могъл да бъде ни какъв ръководител на човечеството, ако той носеше в своята вътрешност само това, което отговаря на външния му вид.
към текста >>
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет:
Христос
влиза в Исуса от Назарет.
" Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството!
към текста >>
Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както
Христос
просиява в Исус от Назарет.
Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител.
Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет.
Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината! " Така говореше за себе си Йоан Кръстител.
към текста >>
8.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус
Христос
.
Да се схване значението на начина, по който тези две течения се срещат, е възможно само като първо се съобрази с вече казаното от по-външен аспект за живота на душата и как този живот разкрива трипосочна поляризация на интелектуален, естетичен и морален принцип, които текат отгоре надолу, от мозъка към сърцето; и ако, от друга страна, схванем пълното значение на това, което беше казано относно насочване нашето внимание към съответствуващото явление в макрокосмоса. Това съответствуващо явление може да бъде описано днес като резултат на най-съвестни внимателни езотерични изследвания, предприети напоследък от индивиди измежду истинските Розенкройцери. Тези изследвания показаха, че в макрокосмоса става нещо подобно на това, което беше описано във връзка с микрокосмоса. Това с течение на времето ще го разберете още по-добре. Точно както в областта на човешкото сърце кръвта непрекъснато бива трансформирана в етерна субстанция, подобен процес става и в макрокосмоса.
Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос.
Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си. Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация".
към текста >>
И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус
Христос
живее в етера на земята.
Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си. Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация".
И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята.
Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота. Това е важно. Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез Христос, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе. Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата. Понеже етеризираната кръв на Исус от Назарет присъствува в етерното тяло на земята, тя придружава течащата нагоре от сърцето към мозъка етеризирана човешка кръв така, че в човека се срещат не само онези течения, за които говорих по-рано, но човешката кръв-течение се обединява с кръвта-течение на Исус Христос.
към текста >>
Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез
Христос
, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе.
Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация". И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята. Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота. Това е важно.
Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез Христос, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе.
Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата. Понеже етеризираната кръв на Исус от Назарет присъствува в етерното тяло на земята, тя придружава течащата нагоре от сърцето към мозъка етеризирана човешка кръв така, че в човека се срещат не само онези течения, за които говорих по-рано, но човешката кръв-течение се обединява с кръвта-течение на Исус Христос. Обединението на тези две течения може да се осъществи само, ако лицето истински проумее това, което се съдържа в Христовия импулс. Иначе не може да има такова съединение; двете течения тогава взаимно се отблъскват и се отхвърлят едно друго. Във всяка епоха на земната еволюция разбирането на Христовия импулс трябва да се придобива във форма, подходяща за тази епоха.
към текста >>
Понеже етеризираната кръв на Исус от Назарет присъствува в етерното тяло на земята, тя придружава течащата нагоре от сърцето към мозъка етеризирана човешка кръв така, че в човека се срещат не само онези течения, за които говорих по-рано, но човешката кръв-течение се обединява с кръвта-течение на Исус
Христос
.
И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята. Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота. Това е важно. Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез Христос, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе. Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата.
Понеже етеризираната кръв на Исус от Назарет присъствува в етерното тяло на земята, тя придружава течащата нагоре от сърцето към мозъка етеризирана човешка кръв така, че в човека се срещат не само онези течения, за които говорих по-рано, но човешката кръв-течение се обединява с кръвта-течение на Исус Христос.
Обединението на тези две течения може да се осъществи само, ако лицето истински проумее това, което се съдържа в Христовия импулс. Иначе не може да има такова съединение; двете течения тогава взаимно се отблъскват и се отхвърлят едно друго. Във всяка епоха на земната еволюция разбирането на Христовия импулс трябва да се придобива във форма, подходяща за тази епоха. По времето, когато Исус Христос живя на земята, предшествуващите събития бяха правилно разбрани от онези, които идваха при Неговия Предтеча Йоан и бяха кръщавани от него, съгласно описаните в Евангелието ритуали. Те преминаваха през кръщение с цел техният грях, т.е.
към текста >>
По времето, когато Исус
Христос
живя на земята, предшествуващите събития бяха правилно разбрани от онези, които идваха при Неговия Предтеча Йоан и бяха кръщавани от него, съгласно описаните в Евангелието ритуали.
Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата. Понеже етеризираната кръв на Исус от Назарет присъствува в етерното тяло на земята, тя придружава течащата нагоре от сърцето към мозъка етеризирана човешка кръв така, че в човека се срещат не само онези течения, за които говорих по-рано, но човешката кръв-течение се обединява с кръвта-течение на Исус Христос. Обединението на тези две течения може да се осъществи само, ако лицето истински проумее това, което се съдържа в Христовия импулс. Иначе не може да има такова съединение; двете течения тогава взаимно се отблъскват и се отхвърлят едно друго. Във всяка епоха на земната еволюция разбирането на Христовия импулс трябва да се придобива във форма, подходяща за тази епоха.
По времето, когато Исус Христос живя на земята, предшествуващите събития бяха правилно разбрани от онези, които идваха при Неговия Предтеча Йоан и бяха кръщавани от него, съгласно описаните в Евангелието ритуали.
Те преминаваха през кръщение с цел техният грях, т.е. кармата на техните предшествуващи животи, кармата, която е завършена, да може да бъде променена; и с цел да могат да разберат, че най-мощният импулс в еволюцията на земята наближава да слезе във физическо тяло. Но еволюцията на човечеството напредва и в нашата епоха важното е хората да могат да разберат нуждата от познанието, съдържащо се в Духовната наука и да станат способни да запазят теченията, течащи от сърцето към мозъка, та Антропософията да се разбере. Ако това стане, човеците ще могат да схванат и разберат събитието, започнало в XX столетие: това събитие е появата на Христа като Етерно Същество за разлика от физическия Христос от Палестина. Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният Христос влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство.
към текста >>
Ако това стане, човеците ще могат да схванат и разберат събитието, започнало в XX столетие: това събитие е появата на Христа като Етерно Същество за разлика от физическия
Христос
от Палестина.
Във всяка епоха на земната еволюция разбирането на Христовия импулс трябва да се придобива във форма, подходяща за тази епоха. По времето, когато Исус Христос живя на земята, предшествуващите събития бяха правилно разбрани от онези, които идваха при Неговия Предтеча Йоан и бяха кръщавани от него, съгласно описаните в Евангелието ритуали. Те преминаваха през кръщение с цел техният грях, т.е. кармата на техните предшествуващи животи, кармата, която е завършена, да може да бъде променена; и с цел да могат да разберат, че най-мощният импулс в еволюцията на земята наближава да слезе във физическо тяло. Но еволюцията на човечеството напредва и в нашата епоха важното е хората да могат да разберат нуждата от познанието, съдържащо се в Духовната наука и да станат способни да запазят теченията, течащи от сърцето към мозъка, та Антропософията да се разбере.
Ако това стане, човеците ще могат да схванат и разберат събитието, започнало в XX столетие: това събитие е появата на Христа като Етерно Същество за разлика от физическия Христос от Палестина.
Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният Христос влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство. След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-голям брой хора. Това неизбежно ще стане; това е природно събитие. Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век. Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск.
към текста >>
Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният
Христос
влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство.
По времето, когато Исус Христос живя на земята, предшествуващите събития бяха правилно разбрани от онези, които идваха при Неговия Предтеча Йоан и бяха кръщавани от него, съгласно описаните в Евангелието ритуали. Те преминаваха през кръщение с цел техният грях, т.е. кармата на техните предшествуващи животи, кармата, която е завършена, да може да бъде променена; и с цел да могат да разберат, че най-мощният импулс в еволюцията на земята наближава да слезе във физическо тяло. Но еволюцията на човечеството напредва и в нашата епоха важното е хората да могат да разберат нуждата от познанието, съдържащо се в Духовната наука и да станат способни да запазят теченията, течащи от сърцето към мозъка, та Антропософията да се разбере. Ако това стане, човеците ще могат да схванат и разберат събитието, започнало в XX столетие: това събитие е появата на Христа като Етерно Същество за разлика от физическия Христос от Палестина.
Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният Христос влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство.
След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-голям брой хора. Това неизбежно ще стане; това е природно събитие. Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век. Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск. Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях.
към текста >>
Някои индивиди ще видят Етерния
Христос
и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск.
Ако това стане, човеците ще могат да схванат и разберат събитието, започнало в XX столетие: това събитие е появата на Христа като Етерно Същество за разлика от физическия Христос от Палестина. Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният Христос влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство. След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-голям брой хора. Това неизбежно ще стане; това е природно събитие. Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век.
Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск.
Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях. Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности. Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва.
към текста >>
Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато
Христос
се появи близо до тях.
Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният Христос влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство. След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-голям брой хора. Това неизбежно ще стане; това е природно събитие. Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век. Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск.
Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях.
Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности. Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва. Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат.
към текста >>
Истината е, че
Христос
е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек.
Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век. Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск. Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях. Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности. Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова.
Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек.
Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва. Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат. Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха. Христос ще стане живият утешител на човеците. Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос.
към текста >>
Вратата се отваря и Етерният
Христос
се явява и казва думи на утеха.
Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности. Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва. Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат.
Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха.
Христос ще стане живият утешител на човеците. Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос. Самият Той ще бъде там, ще разговаря с тях, ще направи да бъде чут Неговия глас на такива събрания. Тези времена приближават. И положителният конструктивен елемент, сега описан, ще добие реално действие в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Христос
ще стане
живият
утешител на човеците.
Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва. Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат. Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха.
Христос ще стане живият утешител на човеците.
Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос. Самият Той ще бъде там, ще разговаря с тях, ще направи да бъде чут Неговия глас на такива събрания. Тези времена приближават. И положителният конструктивен елемент, сега описан, ще добие реално действие в еволюцията на човечеството. Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
към текста >>
Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния
Христос
.
Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва. Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат. Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха. Христос ще стане живият утешител на човеците.
Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос.
Самият Той ще бъде там, ще разговаря с тях, ще направи да бъде чут Неговия глас на такива събрания. Тези времена приближават. И положителният конструктивен елемент, сега описан, ще добие реално действие в еволюцията на човечеството. Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората. Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи.
към текста >>
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез
Христос
Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи.
Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос. Самият Той ще бъде там, ще разговаря с тях, ще направи да бъде чут Неговия глас на такива събрания. Тези времена приближават. И положителният конструктивен елемент, сега описан, ще добие реално действие в еволюцията на човечеството. Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи.
Каквото бъде чрез това събудено в хората, ще бъде обединяващи положителни сили. Христос носи градивни сили в човешката култура и цивилизация. При изследване на ранните Следатлантски времена откриваме, че тогава хората са строели своите жилища по съвсем различен начин от тези, които се употребяват в съвременния живот. В онези дни те са употребявали всякакви видове растящи неща. Даже при построяването на палати те са призовавали природата на помощ чрез използуване на растения, преплетени с клони на дървета и др., докато днес хората трябва да строят с натрошени късове.
към текста >>
Христос
носи градивни сили в човешката култура и цивилизация.
Тези времена приближават. И положителният конструктивен елемент, сега описан, ще добие реално действие в еволюцията на човечеството. Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората. Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи. Каквото бъде чрез това събудено в хората, ще бъде обединяващи положителни сили.
Христос носи градивни сили в човешката култура и цивилизация.
При изследване на ранните Следатлантски времена откриваме, че тогава хората са строели своите жилища по съвсем различен начин от тези, които се употребяват в съвременния живот. В онези дни те са употребявали всякакви видове растящи неща. Даже при построяването на палати те са призовавали природата на помощ чрез използуване на растения, преплетени с клони на дървета и др., докато днес хората трябва да строят с натрошени късове. Цялата култура на външния свят ние изграждаме с помощта на продукти на разпадане. И в наближаващите години вие ще разберете още по-ясно колко много в нашия цивилизован живот е резултат на разрушение.
към текста >>
Така ние разбираме какъв огромен напредък означава фактът, че
Христос
живя три години на земята в специално подготвено тяло, за да може Той да бъде видим с физически очи.
Докато земята е била включена в прогресивен процес, не е правено такова разрушаване, защото само умиращата земя може да използува големите постижения на електричеството. Това, колкото и странно да звучи, трябва постепенно да стане известно. Чрез разбиране процеса на еволюцията, ние ще се научим да оценяваме нашата култура по истинската и стойност. Ще се научим също, че е необходимо за нашата земя да бъде разрушена: в противен случай духът не ще се освободи. Ще се научим също да ценим това, което е положително, именно проникването на духовни сили в нашето съществуване на Земята.
Така ние разбираме какъв огромен напредък означава фактът, че Христос живя три години на земята в специално подготвено тяло, за да може Той да бъде видим с физически очи.
Чрез това, което се случи през тези три години, хората са били подготвени да виждат Христос, Който ще се движи между тях и етерното тяло, Който ще участвува в земния живот така истински и действително, както правеше това физическият Христос в Палестина. Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло. Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят.
към текста >>
Чрез това, което се случи през тези три години, хората са били подготвени да виждат
Христос
, Който ще се движи между тях и етерното тяло, Който ще участвува в земния живот така истински и действително, както правеше това физическият
Христос
в Палестина.
Това, колкото и странно да звучи, трябва постепенно да стане известно. Чрез разбиране процеса на еволюцията, ние ще се научим да оценяваме нашата култура по истинската и стойност. Ще се научим също, че е необходимо за нашата земя да бъде разрушена: в противен случай духът не ще се освободи. Ще се научим също да ценим това, което е положително, именно проникването на духовни сили в нашето съществуване на Земята. Така ние разбираме какъв огромен напредък означава фактът, че Христос живя три години на земята в специално подготвено тяло, за да може Той да бъде видим с физически очи.
Чрез това, което се случи през тези три години, хората са били подготвени да виждат Христос, Който ще се движи между тях и етерното тяло, Който ще участвува в земния живот така истински и действително, както правеше това физическият Христос в Палестина.
Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло. Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят. Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния Христос в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят.
към текста >>
Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния
Христос
в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят.
Чрез това, което се случи през тези три години, хората са били подготвени да виждат Христос, Който ще се движи между тях и етерното тяло, Който ще участвува в земния живот така истински и действително, както правеше това физическият Христос в Палестина. Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло. Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят.
Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния Христос в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят.
Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро. Сънят на Сократ, че добродетелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това учение, но чрез това учение за моралните импулси да бъдат разпространени. Шопенхауер е казал:. "Да проповядваш морал е лесно, да го установиш е много мъчно". Защо е така?
към текста >>
Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на
Христос
, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло. Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят. Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния Христос в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят.
Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
Сънят на Сократ, че добродетелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това учение, но чрез това учение за моралните импулси да бъдат разпространени. Шопенхауер е казал:. "Да проповядваш морал е лесно, да го установиш е много мъчно". Защо е така? Защото никаква нравственост досега още не е разпространена чрез проповед.
към текста >>
Така Източният мистицизъм предсказа, че този морален импулс, тази морална атмосфера ще дойде на Земята от Съществото, което наричаме
Христос
.
Никой няма да бъде принуждаван да направи това; то ще се опира на свободната воля на всеки индивид. Тогава ще настъпи епохата, когато Земята ще мине в условия, за които /както за толкова много други/ Източният окултизъм и Мистицизъм дават известна идея. Моралната атмосфера по онова време ще е набрала сила. Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмосфера". От времето на старите Риши винаги е съществувала голямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау.
Така Източният мистицизъм предсказа, че този морален импулс, тази морална атмосфера ще дойде на Земята от Съществото, което наричаме Христос.
На Него на Христа възлагаше надеждите си Източният мистицизъм. Източният мистицизъм беше в състояние да опише последиците на това събитие, но не и действителната форма, която то щеше да вземе. Умът би могъл да си представи, че в период от 5000 години след Просветлението на Великия Буда, чисти Акашеви форми, потопени в огън, запален от Слънцето, ще се появят по следите на Едного, отвъд знанието на Източния мистицизъм. Дивна картина наистина: че ще се случи нещо, което ще направи възможно за Синовете на Огъня и на Светлината да се движат в моралната атмосфера на земята, не във физически въплътени форми, а като чисти Акашеви форми етерната морална атмосфера. Но тогава, така е казано 5000 години след Просветлението на Гаутама Буда, учителят също ще бъде там, за да научи хората да опознават същността на тези чудни форми от чист Огън и Светлина.
към текста >>
От него, който по-късно ще стане Майтрея Буда, дори в нашия век произтичат най-важните учения относно
Христос
и Синовете на Огъня Агиишватас на Индийския мистицизъм.
Този учител – Майтрея Буда, ще се яви 3000 години след днешната наша ера и ще учи хората на Христовия импулс. По този начин Източният мистицизъм се обединява с Християнското учение на Запада, за да образуват прекрасно единство. Предсказано е, че този, който ще се яви след 3000 години като Майтрея Буда ще се е бил превъплъщавал отново и отново на земята като Бодисатва, като приемник на Гаутама Буда. Едно от неговите въплъщения е било онова на Йешу бен Пандира, живял 100 години преди Христа. Съществото, което е било въплътено в Йешу бен Пандира, е същото, което един ден ще стане Майтрея Буда, което от столетие на столетие се завръща в тяло от плът: но не още като Буда, а като Бодисатва.
От него, който по-късно ще стане Майтрея Буда, дори в нашия век произтичат най-важните учения относно Христос и Синовете на Огъня Агиишватас на Индийския мистицизъм.
Указанията, по които може да се разпознае съществото, което трябва да стане Майтрея Буда, са еднакви за всеки истински източен мистицизъм и за Християнската мъдрост. Майтрея Буда, който за разлика от Синовете на Огъня, ще се яви във физическо тяло като Бодисатва, може да бъде разпознат по факта, че първоначално в неговата младост неговото развитие не дава никакъв намек за същността на индивидуалността в него. Само обладаващото разбиране ще познаят присъствието на един Бодисатва в такъв човек, проявяващо се на възраст между 30 и 33 години, не преди това. Тогава става нещо сродно на размяна на личността. Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата година на своя живот.
към текста >>
Както Исус
Христос
започна своята мисия в Своята 30-та година, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата година от своя живот.
Указанията, по които може да се разпознае съществото, което трябва да стане Майтрея Буда, са еднакви за всеки истински източен мистицизъм и за Християнската мъдрост. Майтрея Буда, който за разлика от Синовете на Огъня, ще се яви във физическо тяло като Бодисатва, може да бъде разпознат по факта, че първоначално в неговата младост неговото развитие не дава никакъв намек за същността на индивидуалността в него. Само обладаващото разбиране ще познаят присъствието на един Бодисатва в такъв човек, проявяващо се на възраст между 30 и 33 години, не преди това. Тогава става нещо сродно на размяна на личността. Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата година на своя живот.
Както Исус Христос започна своята мисия в Своята 30-та година, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата година от своя живот.
И Самият Майтрея Буда, като преобразен Бодисатва, говорейки с могъщи слова, за които днес не можем да си създадем задоволителна представа, ще обяви великите тайни на съществуванието. Той ще говори на език, който тепърва трябва да се създаде, защото никое човешко същество днес не може да изговори такива думи като тези, с които Майтрея Буда ще се обръща към човечеството. Причината, поради която не може по този начин да се говори на човечеството днес, е, че физическият инструмент за такава форма на речта все още не съществува. Учението на Просветления ще се влива в хората не само като учение и познание, но ще влива морални импулси в техните души. Думите, които ще се говорят, все още не могат да бъдат изречени чрез физическия ларинкс.
към текста >>
Тези, които са усвоили известно разбиране за
Христос
, докато са живели във физическо тяло, когато дойде моментът за виждане на
Христос
, за тях няма значение дали те вече са минали през портата на смъртта.
Но Антропософията не трябва да бъде само нещо, което задоволява нашето любопитство; тя по-скоро трябва да бъде нещо, без което ние не можем да живеем. Само тогава, когато такъв е случаят, нашето изживяване е правилно, само тогава ние действително живеем като градивни камъни в онова велико дело на градеж, което трябва да се извърши в човешките души и да може да обхване цялото човечество. Антропософията е разбулване на истинските световни явления, които хората на бъдещето ще срещнат и тези явления ще застанат пред нашите собствени души, независимо дали ще сме все още във физическо тяло или в живота между смъртта и ново раждане. Наближаващата промяна ще въздействува върху нас без значение дали още живеем във физическо тяло или то е отхвърлено настрана. Хората обаче трябва да разберат земята през живот във физическо тяло, ако искаме те да имат въздействие след смъртта.
Тези, които са усвоили известно разбиране за Христос, докато са живели във физическо тяло, когато дойде моментът за виждане на Христос, за тях няма значение дали те вече са минали през портата на смъртта.
И ако тези, които сега отхвърлят всяко разбиране за Христа, са преминали през портите на смъртта, когато този момент дойде, те ще трябва да чакат тяхното следващо въплъщение, защото такова разбиране не може да се придобие между смърт и ново раждане. Веднъж обаче придобита основата си остава и Христос може да бъде видян също и през периода между смърт и ново раждане. И така Антропософията е не само нещо, което учим за нашия физически живот, но тя е от съществено значение и когато сме захвърлили физическото си тяло при смъртта. Това исках да споделя с вас днес, отговаряйки на много въпроси. Самопознанието е трудно, защото човек е такова сложно същество.
към текста >>
Веднъж обаче придобита основата си остава и
Христос
може да бъде видян също и през периода между смърт и ново раждане.
Антропософията е разбулване на истинските световни явления, които хората на бъдещето ще срещнат и тези явления ще застанат пред нашите собствени души, независимо дали ще сме все още във физическо тяло или в живота между смъртта и ново раждане. Наближаващата промяна ще въздействува върху нас без значение дали още живеем във физическо тяло или то е отхвърлено настрана. Хората обаче трябва да разберат земята през живот във физическо тяло, ако искаме те да имат въздействие след смъртта. Тези, които са усвоили известно разбиране за Христос, докато са живели във физическо тяло, когато дойде моментът за виждане на Христос, за тях няма значение дали те вече са минали през портата на смъртта. И ако тези, които сега отхвърлят всяко разбиране за Христа, са преминали през портите на смъртта, когато този момент дойде, те ще трябва да чакат тяхното следващо въплъщение, защото такова разбиране не може да се придобие между смърт и ново раждане.
Веднъж обаче придобита основата си остава и Христос може да бъде видян също и през периода между смърт и ново раждане.
И така Антропософията е не само нещо, което учим за нашия физически живот, но тя е от съществено значение и когато сме захвърлили физическото си тяло при смъртта. Това исках да споделя с вас днес, отговаряйки на много въпроси. Самопознанието е трудно, защото човек е такова сложно същество. Причината за тази сложност е, че той е свързан с всички по-висши светове и същества. Ние имаме в нас сенки-образи на великата вселена и всички членове на нашето устройство физическото, етерното, астралното тяло и Азът, са светове на Божествени същества.
към текста >>
9.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Той беше
живият
продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло.
Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции. Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание.
Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло.
Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство. И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните. Тя е отнета от физическите сили на самата Земна еволюция. Ние виждаме как тези представи все още отразяват слизането на божествено-духовните сили в сетивния физически свят. Колко прекрасен е образът на Фрайр и колко умело си служи Фрайр с това, което позволява на човека да изживява тук на Земята онова, в което е бил възпитан чрез своите минали ясновидски възприятия.
към текста >>
Ето защо Вие ще се убедите, че най-добрите условия за разбирането на това, което само бегло посочих в изнесената тук публична лекция за новото откровение на
Христос
, съществуват именно всред северно-германските народи.
И както нощем между заспиването и пробуждането човешката душа се разширява в Макрокосмоса, така се разширява и вълшебният кораб, за да се свие после отново в гънките на мозъка и да се прибере в най-малката кутия човешкия череп. Всичко това Вие откривате в чудните образи на северно-германската митология. Онези от Вас, които занапред ще проникнат още по-дълбоко в тези неща, постепенно ще се убедят, че това, което чрез тези образи беше вложено в Душата на Народа, не е някаква фантастика, а действително произхожда от школата на посветените. Ето защо в Архангела, в северния Дух на Народа се запази голяма част от това, в което древното ясновидство възпита северните народи, голяма част от това, което може да се пробуди в една душа, която, бих казал, успява да включи към развитието си на физическия план не друго, а развитието, което е постигнала през епохата на старото ясновидство. Макар и днес външният облик на нещата да е доста различен, все пак Архангелът на германския Север носи в себе си тази заложба и с нейна помощ той е изключително улеснен в това, да разбира съвременната Духовна наука и да я трансформира в онзи смисъл, в който тя трябва да бъде трансформирана, така че да се превърне в една народностна сила.
Ето защо Вие ще се убедите, че най-добрите условия за разбирането на това, което само бегло посочих в изнесената тук публична лекция за новото откровение на Христос, съществуват именно всред северно-германските народи.
Съвременните духовно-научни изследвания ясно показват, че след изтичането на епохата Кали Юга приблизително от 3100 пр.Хр. до 1899 сл.Хр. у човека ще се пробудят нови способности. Първоначално те ще се проявят само в отделни индивиди. Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална еволюция ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания.
към текста >>
А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да изживеят по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия
Христос
.
Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин. Например даден човек ще извърши определена постъпка във външния свят и изведнъж ще бъде заставен да обърне внимание на някаква малка подробност. Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере. Ако обаче е чул нещо за Кармата, за закономерностите на мировото развитие, той постепенно ще започне да го разбира, защото това, което вижда, представлява кармическият насрещен образ на неговата постъпка, само че възприет не във физическия, а в етерния свят. Ето как постепенно ще се появят първите елементи на бъдещите човешки способности.
А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да изживеят по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия Христос.
Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение. И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият. Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове. И въпреки това, мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа.
към текста >>
И
Христос
ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият.
Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере. Ако обаче е чул нещо за Кармата, за закономерностите на мировото развитие, той постепенно ще започне да го разбира, защото това, което вижда, представлява кармическият насрещен образ на неговата постъпка, само че възприет не във физическия, а в етерния свят. Ето как постепенно ще се появят първите елементи на бъдещите човешки способности. А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да изживеят по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия Христос. Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение.
И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият.
Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове. И въпреки това, мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа. Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора. Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества.
към текста >>
Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия
Христос
, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години,
живият
Христос
ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора.
Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение. И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият. Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове. И въпреки това, мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа.
Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора.
Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества. Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие. През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят. Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция.
към текста >>
Онова, което апостол Павел видя като живия
Христос
, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества.
И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият. Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове. И въпреки това, мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа. Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора.
Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества.
Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие. През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят. Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция. Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности.
към текста >>
През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с
Христос
, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят.
То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа. Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора. Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества. Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие.
През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят.
Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция. Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности. Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития. Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение. Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение.
към текста >>
Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на
Христос
ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция.
Обаче мистерийното обучение и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло ще хвърли съвършенно нова светлина върху Мистерията на живия Христос, защото занапред, в хода на следващите три хиляди години, живият Христос ще може да бъде виждан от все по-голям брой хора. Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества. Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие. През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят.
Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция.
Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности. Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития. Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение. Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение. Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос.
към текста >>
Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години
Христос
все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности.
Онова, което апостол Павел видя като живия Христос, пребиваващ в етерния свят след Мистерията на Голгота, ще може да бъде виждано от все по-голям брой човешки същества. Христовите откровения непрекъснато ще се издигат на все по-високи и по-високи степени. До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие. През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят. Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция.
Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности.
Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития. Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение. Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение. Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка.
към текста >>
Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на
Христос
, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение.
До това се свежда и Мистерията на самото Христово развитие. През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят. Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция. Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности. Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития.
Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение.
Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение. Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота.
към текста >>
Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на
Христос
.
Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция. Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности. Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития. Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение. Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение.
Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос.
Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота. Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин. Лесно би могло да се получи следното: източният материализъм да обърка хората и те да не разпознаят по-висшата степен на Христовото откровение и тогава да настъпи това, за което често сме говорили, а и занапред непрекъснато ще напомняме, а именно, че материалистичното мислене ще се опита да превърне етерното виждане на Христос в един чисто материалистичен феномен.
към текста >>
Лесно би могло да се получи следното: източният материализъм да обърка хората и те да не разпознаят по-висшата степен на Христовото откровение и тогава да настъпи това, за което често сме говорили, а и занапред непрекъснато ще напомняме, а именно, че материалистичното мислене ще се опита да превърне етерното виждане на
Христос
в един чисто материалистичен феномен.
Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота. Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин.
Лесно би могло да се получи следното: източният материализъм да обърка хората и те да не разпознаят по-висшата степен на Христовото откровение и тогава да настъпи това, за което често сме говорили, а и занапред непрекъснато ще напомняме, а именно, че материалистичното мислене ще се опита да превърне етерното виждане на Христос в един чисто материалистичен феномен.
Лесно би могло да се получи следното: под влияние на духовно-научните истини хората действително ще говорят за новото идване на Христос, обаче в същото време ще вярват, че Христос отново ще се яви в едно материално тяло. И резултатът от всичко това би бил пак материализъм, само че в друга разновидност. Тогава бихме имали продължение на всичко онова, което е тук от столетия насам. Хората винаги са се възползвали от материалистичните заблуди и някои от тях често са се представяли за новодошлия Христос. Последният забележителен случай на такъв лъжлив Христос Бейге през 17.
към текста >>
Лесно би могло да се получи следното: под влияние на духовно-научните истини хората действително ще говорят за новото идване на
Христос
, обаче в същото време ще вярват, че
Христос
отново ще се яви в едно материално тяло.
Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота. Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин. Лесно би могло да се получи следното: източният материализъм да обърка хората и те да не разпознаят по-висшата степен на Христовото откровение и тогава да настъпи това, за което често сме говорили, а и занапред непрекъснато ще напомняме, а именно, че материалистичното мислене ще се опита да превърне етерното виждане на Христос в един чисто материалистичен феномен.
Лесно би могло да се получи следното: под влияние на духовно-научните истини хората действително ще говорят за новото идване на Христос, обаче в същото време ще вярват, че Христос отново ще се яви в едно материално тяло.
И резултатът от всичко това би бил пак материализъм, само че в друга разновидност. Тогава бихме имали продължение на всичко онова, което е тук от столетия насам. Хората винаги са се възползвали от материалистичните заблуди и някои от тях често са се представяли за новодошлия Христос. Последният забележителен случай на такъв лъжлив Христос Бейге през 17. век, когато един човек на име Сабатаи Зви от Смирна заяви, че той е новият Христос.
към текста >>
Хората винаги са се възползвали от материалистичните заблуди и някои от тях често са се представяли за новодошлия
Христос
.
Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин. Лесно би могло да се получи следното: източният материализъм да обърка хората и те да не разпознаят по-висшата степен на Христовото откровение и тогава да настъпи това, за което често сме говорили, а и занапред непрекъснато ще напомняме, а именно, че материалистичното мислене ще се опита да превърне етерното виждане на Христос в един чисто материалистичен феномен. Лесно би могло да се получи следното: под влияние на духовно-научните истини хората действително ще говорят за новото идване на Христос, обаче в същото време ще вярват, че Христос отново ще се яви в едно материално тяло. И резултатът от всичко това би бил пак материализъм, само че в друга разновидност. Тогава бихме имали продължение на всичко онова, което е тук от столетия насам.
Хората винаги са се възползвали от материалистичните заблуди и някои от тях често са се представяли за новодошлия Христос.
Последният забележителен случай на такъв лъжлив Христос Бейге през 17. век, когато един човек на име Сабатаи Зви от Смирна заяви, че той е новият Христос. На времето това предизвика големи вълнения. Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка. В лицето на Сабатаи Зви всички виждаха физическата инкарнация на Спасителя.
към текста >>
Последният забележителен случай на такъв лъжлив
Христос
Бейге през 17.
Лесно би могло да се получи следното: източният материализъм да обърка хората и те да не разпознаят по-висшата степен на Христовото откровение и тогава да настъпи това, за което често сме говорили, а и занапред непрекъснато ще напомняме, а именно, че материалистичното мислене ще се опита да превърне етерното виждане на Христос в един чисто материалистичен феномен. Лесно би могло да се получи следното: под влияние на духовно-научните истини хората действително ще говорят за новото идване на Христос, обаче в същото време ще вярват, че Христос отново ще се яви в едно материално тяло. И резултатът от всичко това би бил пак материализъм, само че в друга разновидност. Тогава бихме имали продължение на всичко онова, което е тук от столетия насам. Хората винаги са се възползвали от материалистичните заблуди и някои от тях често са се представяли за новодошлия Христос.
Последният забележителен случай на такъв лъжлив Христос Бейге през 17.
век, когато един човек на име Сабатаи Зви от Смирна заяви, че той е новият Христос. На времето това предизвика големи вълнения. Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка. В лицето на Сабатаи Зви всички виждаха физическата инкарнация на Спасителя. Не бих искал да се спирам върху страничните последици, свързани с личността на Сабатаи Зви.
към текста >>
век, когато един човек на име Сабатаи Зви от Смирна заяви, че той е новият
Христос
.
Лесно би могло да се получи следното: под влияние на духовно-научните истини хората действително ще говорят за новото идване на Христос, обаче в същото време ще вярват, че Христос отново ще се яви в едно материално тяло. И резултатът от всичко това би бил пак материализъм, само че в друга разновидност. Тогава бихме имали продължение на всичко онова, което е тук от столетия насам. Хората винаги са се възползвали от материалистичните заблуди и някои от тях често са се представяли за новодошлия Христос. Последният забележителен случай на такъв лъжлив Христос Бейге през 17.
век, когато един човек на име Сабатаи Зви от Смирна заяви, че той е новият Христос.
На времето това предизвика големи вълнения. Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка. В лицето на Сабатаи Зви всички виждаха физическата инкарнация на Спасителя. Не бих искал да се спирам върху страничните последици, свързани с личността на Сабатаи Зви. През 17 век все пак те не бяха толкова големи.
към текста >>
Обаче през 20 век би означавало голямо нещастие, ако под натиска на материализма стане така, че учението за новото идване на
Христос
бъде проповядвано в смисъл, че
Христос
отново ще се роди във физическо тяло.
Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка. В лицето на Сабатаи Зви всички виждаха физическата инкарнация на Спасителя. Не бих искал да се спирам върху страничните последици, свързани с личността на Сабатаи Зви. През 17 век все пак те не бяха толкова големи. Тогавашният човек все още беше далеч от идеала на свободната воля, но чрез своето познание, чрез своите духовни усещания, той можеше да открива истината.
Обаче през 20 век би означавало голямо нещастие, ако под натиска на материализма стане така, че учението за новото идване на Христос бъде проповядвано в смисъл, че Христос отново ще се роди във физическо тяло.
В този случай хората само биха доказали, че те са далеч от каквито и да е възгледи относно напредъка на човешките способности. Естествено, лъжливи пророци ще се явяват и занапред, и поради материализма на нашето време те ще се радват на големи почести, на каквито се радваше и Сабатаи Зви през 17 век. И за хората, които минават през едно или друго окултно обучение, ще представлява важна проба, едно сурово изпитание, да узнаят къде е истината и дали духовните теории действително крият някакви надеждни импулси, или там е намерил място един прикрит материализъм. А изпитанието за самата Духовна наука ще се свежда до това, дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно голям брой хора са се издигнали до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където те стават свидетели на новото Христово откровение, или те остават на физическия план, очаквайки новото раждане на Христос в човешко физическо тяло. Нашето Антропософско Движение трябва да устои и на това изпитание.
към текста >>
А изпитанието за самата Духовна наука ще се свежда до това, дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно голям брой хора са се издигнали до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където те стават свидетели на новото Христово откровение, или те остават на физическия план, очаквайки новото раждане на
Христос
в човешко физическо тяло.
Тогавашният човек все още беше далеч от идеала на свободната воля, но чрез своето познание, чрез своите духовни усещания, той можеше да открива истината. Обаче през 20 век би означавало голямо нещастие, ако под натиска на материализма стане така, че учението за новото идване на Христос бъде проповядвано в смисъл, че Христос отново ще се роди във физическо тяло. В този случай хората само биха доказали, че те са далеч от каквито и да е възгледи относно напредъка на човешките способности. Естествено, лъжливи пророци ще се явяват и занапред, и поради материализма на нашето време те ще се радват на големи почести, на каквито се радваше и Сабатаи Зви през 17 век. И за хората, които минават през едно или друго окултно обучение, ще представлява важна проба, едно сурово изпитание, да узнаят къде е истината и дали духовните теории действително крият някакви надеждни импулси, или там е намерил място един прикрит материализъм.
А изпитанието за самата Духовна наука ще се свежда до това, дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно голям брой хора са се издигнали до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където те стават свидетели на новото Христово откровение, или те остават на физическия план, очаквайки новото раждане на Христос в човешко физическо тяло.
Нашето Антропософско Движение трябва да устои и на това изпитание. Нека обаче да повторя: никъде няма по-добре подготвени условия за търсене на истината в тази област, както там, където е възникнала северно-германската митология. Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции. Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души. И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик.
към текста >>
Тя добре знае, че на света съществува една жива етерна форма, в която трябва да се инкарнира онази космическа сила, която ние ще виждаме като етерния образ на
Христос
.
За всичко онова, което трябва да израсне от Духовната наука, би представлявало сурово изпитание, ако възникне някаква склонност към всевъзможните разновидности на сумрачното, хаотично ясновидство, както и тенденцията да не се цени достатъчно именно новото етерно ясновидство, което е просветлено от разума и науката. Да, в този случай остатъците от старото ясновидство, които объркват хората с всевъзможни хаотични образи, биха могли да си отмъстят, и то с ужасяваща сила. Срещу подобно ясновидство не може да се воюва с онези сили, които по начало са произлезли от старите ясновидски способности, а само с това, което през епохата на Кали Юга е претърпяло определено развитие, превръщайки се в зародиш на това, което наричаме ново етерно ясновидство. Спасението не може да дойде нито от древния Архангел Один, нито от старите ясновидски сили; за целта е необходимо нещо съвсем друго, и северно-германската митология има ясна представа за него. Тя добре знае, че то съществува.
Тя добре знае, че на света съществува една жива етерна форма, в която трябва да се инкарнира онази космическа сила, която ние ще виждаме като етерния образ на Христос.
И само този етерен образ ще успее да прогони това, което -предизвиквайки хаотично ясновидство ще продължи да обърква хората, и тогава Один ще продължава да е безсилен пред вълка Фернис, който олицетворява не друго, а декадентските ясновидчески сили. Едва Видар, който пази мълчание през цялото време, ще победи вълка Фернис. Залезът на Боговете потвърждава всичко това. Който познава мисията на Видар и го усеща в душата си, ще открие, че през 20 век на човека отново се предоставя възможността да вижда Христос. Видар отново ще застане пред него, същият Видар, който е общ за всички нас в Северна и Средна Европа.
към текста >>
Който познава мисията на Видар и го усеща в душата си, ще открие, че през 20 век на човека отново се предоставя възможността да вижда
Христос
.
Тя добре знае, че то съществува. Тя добре знае, че на света съществува една жива етерна форма, в която трябва да се инкарнира онази космическа сила, която ние ще виждаме като етерния образ на Христос. И само този етерен образ ще успее да прогони това, което -предизвиквайки хаотично ясновидство ще продължи да обърква хората, и тогава Один ще продължава да е безсилен пред вълка Фернис, който олицетворява не друго, а декадентските ясновидчески сили. Едва Видар, който пази мълчание през цялото време, ще победи вълка Фернис. Залезът на Боговете потвърждава всичко това.
Който познава мисията на Видар и го усеща в душата си, ще открие, че през 20 век на човека отново се предоставя възможността да вижда Христос.
Видар отново ще застане пред него, същият Видар, който е общ за всички нас в Северна и Средна Европа. В Мистериите и окултните школи той беше опазен като един Бог, чиято мисия се очертава в далечното бъдеще. Дори за външното му изображение се говорят само неопределени неща. В околностите на Кьолн е намерена старинна рисунка, на която се предполага, че е изобразен именно Видар. Но в хода на Кали Юга възникнаха качествено нови душевни сили, които ще позволят на човека да съзерцава новото Христово откровение.
към текста >>
Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името
Христос
така или иначе остава.
Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития. Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н. Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено.
Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името Христос така или иначе остава.
Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина. Обаче това изобщо не е окултно изказване. Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия. Следователно, важна е истинността на фактите, а не симпатията или антипатията. Още в мига, когато фактите биха показвали друго, ние следва да сме готови за друг вид действия.
към текста >>
Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името
Христос
, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия.
Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н. Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено. Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името Христос така или иначе остава. Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина. Обаче това изобщо не е окултно изказване.
Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия.
Следователно, важна е истинността на фактите, а не симпатията или антипатията. Още в мига, когато фактите биха показвали друго, ние следва да сме готови за друг вид действия. Единствено меродавни трябва да бъдат само фактите.Ние категорично отказваме да внасяме каквито и да е източни или западни влияния в това, което считаме за същинската жизнена сфера на нашата Духовна наука, и ако тези дни трябваше да издирим в северно-германския архангелски свят онова, което може да изиграе оплождаща роля за истинската Духовна наука, това се прави не заради един определен народ, а заради цялото човечество. Наистина това,което се дава на цялото човечество, това, което трябва да се даде на цялото човечество, може да извира от едно или друго място, но така или иначе то трябва да се даде на цялото човечество. Ние не правим разлика между Изтока и Запада; с отворени сърца ние приемаме както свещенните Риши и поразяващото величие на тяхната прадревна култура, така и персийската култура, а същото, естествено, се отнася за египетско-халдейската и за гръцко-латинската култура; ние приемаме със същата обективност и това, което израства от европейските културни традиции.
към текста >>
Обаче пред нашата душа свети едно друго християнство, за което знаем, че
Христос
е действувал във всички времена, че ние ще открием
Христос
на всички места, където и да отидем и че Христовият Импулс е най-духовно-научният импулс на света.
Ето защо за нас най-важното в Христовия Импулс не се намира в миналото макар че християнската традиция се корени именно в миналото а в това, което идва. Ние не се позоваваме на историческите предания, а търсим и проучваме предвестниците на това, което идва. Ето до какво се свежда ядрото на Християнския Импулс, който се прояви в началото на нашата ера, но така или иначе, както вече казах, ние не разчитаме много на външните исторически факти. Сега, след като християнството вече е преболедувало своите детски болести, то ще продължи по-нататъшното си развитие. То проникна и в по-далечни страни, стремейки се да запознае хората с отделните християнски догми на една конкретна историческа епоха.
Обаче пред нашата душа свети едно друго християнство, за което знаем, че Христос е действувал във всички времена, че ние ще открием Христос на всички места, където и да отидем и че Христовият Импулс е най-духовно-научният импулс на света.
И ако будизмът признава за будисти само тези, които се кълнат в Буда, представителите на истинското християнство не се кълнат в никакви пророци, защото тяхното християнство не зависи от националната принадлежност на първооснователя, а чисто и просто признава Бога на човечеството. Онзи, който познава християнството, добре знае, че тук става дума за една Мистерия, която намира видим, физически израз в Събитието на Голгота. Посоката, която следваме, се определя от непосредственото виждане на процесите в тази Мистерия. Знаем още, че по времето на Голгота духовният живот протичаше в такива форми, че Мистерията не можеше да бъде изживяна от човечеството по друг начин, освен по този, който описват историческите предания. Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс.
към текста >>
Колкото и много хора да прокламират историческия
Христос
, вкарвайки го в тесните рамки на едно или друго вероизповедание, колкото и да се възмущават от това, което ние виждаме като
Христос
на бъдещето, едно трябва да е ясно: Ние няма да се оставим и да бъдем подведени от убежденията на тези, според които
Христос
така или иначе ще дойде отново, независимо какво говорят за Него хората по Земята.
И ако будизмът признава за будисти само тези, които се кълнат в Буда, представителите на истинското християнство не се кълнат в никакви пророци, защото тяхното християнство не зависи от националната принадлежност на първооснователя, а чисто и просто признава Бога на човечеството. Онзи, който познава християнството, добре знае, че тук става дума за една Мистерия, която намира видим, физически израз в Събитието на Голгота. Посоката, която следваме, се определя от непосредственото виждане на процесите в тази Мистерия. Знаем още, че по времето на Голгота духовният живот протичаше в такива форми, че Мистерията не можеше да бъде изживяна от човечеството по друг начин, освен по този, който описват историческите предания. Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс.
Колкото и много хора да прокламират историческия Христос, вкарвайки го в тесните рамки на едно или друго вероизповедание, колкото и да се възмущават от това, което ние виждаме като Христос на бъдещето, едно трябва да е ясно: Ние няма да се оставим и да бъдем подведени от убежденията на тези, според които Христос така или иначе ще дойде отново, независимо какво говорят за Него хората по Земята.
Да, Христос не бива да бъде ограничаван и стесняван в тесните рамки на източните традиции, нито пък да носи белезите на източния догматизъм. Това, което днешният окултизъм може да предложи на човечеството относно неговата бъдеща еволюция, следва да прозвучи напълно свободно и независимо от съществуващите традиции и авторитети. За мен беше твърде вълнуващо да се убедя за пореден път, колко добре могат да се разбират хората по тези въпроси. През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север. Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера.
към текста >>
Да,
Христос
не бива да бъде ограничаван и стесняван в тесните рамки на източните традиции, нито пък да носи белезите на източния догматизъм.
Онзи, който познава християнството, добре знае, че тук става дума за една Мистерия, която намира видим, физически израз в Събитието на Голгота. Посоката, която следваме, се определя от непосредственото виждане на процесите в тази Мистерия. Знаем още, че по времето на Голгота духовният живот протичаше в такива форми, че Мистерията не можеше да бъде изживяна от човечеството по друг начин, освен по този, който описват историческите предания. Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс. Колкото и много хора да прокламират историческия Христос, вкарвайки го в тесните рамки на едно или друго вероизповедание, колкото и да се възмущават от това, което ние виждаме като Христос на бъдещето, едно трябва да е ясно: Ние няма да се оставим и да бъдем подведени от убежденията на тези, според които Христос така или иначе ще дойде отново, независимо какво говорят за Него хората по Земята.
Да, Христос не бива да бъде ограничаван и стесняван в тесните рамки на източните традиции, нито пък да носи белезите на източния догматизъм.
Това, което днешният окултизъм може да предложи на човечеството относно неговата бъдеща еволюция, следва да прозвучи напълно свободно и независимо от съществуващите традиции и авторитети. За мен беше твърде вълнуващо да се убедя за пореден път, колко добре могат да се разбират хората по тези въпроси. През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север. Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера. Би било твърде зле за Духовната наука, ако онзи, който все още не може да вижда в духовния свят, би трябвало сляпо да се доверява на това, което чува.
към текста >>
И аз настойчиво Ви моля: Не се доверявайте сляпо и не приемайте по силата на авторитета нито едно от моите изказвания върху Заратустра и Исус от Назарет, върху Хермес и Мойсей, върху Один, Тор, или върху самия
Христос
Исус.
През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север. Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера. Би било твърде зле за Духовната наука, ако онзи, който все още не може да вижда в духовния свят, би трябвало сляпо да се доверява на това, което чува. Както в Берлин, така и сега, аз Ви моля да не се доверявате само на това, което вече съм казал или евентуално ще изложа в следващите си лекции. Както знаете, още преди постигане на ясновидството, съществува възможност за пълна проверка на резултатите от свръхсетивното наблюдение.
И аз настойчиво Ви моля: Не се доверявайте сляпо и не приемайте по силата на авторитета нито едно от моите изказвания върху Заратустра и Исус от Назарет, върху Хермес и Мойсей, върху Один, Тор, или върху самия Христос Исус.
Аз настойчиво Ви моля: Отвикнете да разчитате на авторитета; защото принципът на авторитета може да предизвика за нас само злини и неприятности. Обаче аз съм напълно убеден, че ако започнете да размишлявате непредубедено и честно, ще си кажете: Ето, ние чухме това и това; нека сега да проверим нещата, да ги сравним с достъпните източници, с религиозните и митологически текстове, да ги съпоставим с данните от естествените науки! И тогава Вие ще се убедите, че казаното от мен отговаря на истината. Използвайте всички помощни средства; колкото повече са те толкова по-добре. В това отношение аз съм напълно спокоен.
към текста >>
Започнете например с материалистичната критика върху Евангелията, която се отнася и за това, което съм говорил за
Христос
Исус; внимателно проверете моите изказвания относно историята, проверете ги с всички възможни средства, които Ви предлага официалната наука!
Обаче аз съм напълно убеден, че ако започнете да размишлявате непредубедено и честно, ще си кажете: Ето, ние чухме това и това; нека сега да проверим нещата, да ги сравним с достъпните източници, с религиозните и митологически текстове, да ги съпоставим с данните от естествените науки! И тогава Вие ще се убедите, че казаното от мен отговаря на истината. Използвайте всички помощни средства; колкото повече са те толкова по-добре. В това отношение аз съм напълно спокоен. Подложете на всестранна проверка това, което обсъждаме тук, черпейки от изворите на розенкройцерството.
Започнете например с материалистичната критика върху Евангелията, която се отнася и за това, което съм говорил за Христос Исус; внимателно проверете моите изказвания относно историята, проверете ги с всички възможни средства, които Ви предлага официалната наука!
И аз съм напълно сигурен: колкото по-прецизно проверявате, толкова по-дълбоко ще се убедите, че това, което обсъждаме тук, черпейки от изворите на розенкройцерството, е в пълно съответствие с истината. Аз разчитам на това, че розенкройцерското познание няма да бъде прието безкритично и сляпо, а ще бъде подложено на все по-добросъвестна проверка, която няма нищо общо с повърхностните методи на официалната наука. Вземете най-новите постижения на естествените науки, вземете всичко, до което са стигнали най-новите изследвания в областта на историята или религията аз съм напълно спокоен! Колкото повече изпитвате нещата, толкова повече ще се убедите в правилността на розенкройцерското познание. Вие не трябва да приемате нищо, ако то Ви бъде наложено по силата на авторитета.
към текста >>
10.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче
живият
има възможност да въздействува върху мъртвите.
Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение. Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят. Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация. Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им.
Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
Да вземем например следния случай: Двама души, които се обичат, имат различно отношение към Духовната наука. Единият я обича, другият я мрази. Между двамата съществува дух на опозиция. Ако човек може да говори за свобода на своята воля, то е защото в човешката душа Азовото съзнание върви по много по-дълбоки пътища, отколкото астралното съзнание, така че често пъти в основата на душата си човек копнее за това, което съзнателно мрази. Как да окажем помощ на мъртвия?
към текста >>
Преди Мистерията на Голгота, в Първата културна епоха на следатлантския период Слънцето беше такова, че на Слънчевото тяло можеше да се вижда, така да се каже, престолът на
Христос
.
Трябва да обърнем внимание и на нещо друго. Когато след смъртта, в сферата на Луната един човек се явява със своята аура пред един ясновидец, този ясновидец вижда, че в ядрото на огромното етерно тяло е загатната една облакоподобна аура. Тя е еднакво тъмна във всички посоки и остава такава известно време през Меркуриевия период. В началото на Венериния период от едната страна на облакоподобната формация настъпва едно просветляване и ако наблюдаваме даден човек с погледа на ясновидеца, ние ще установим: Доколкото морален и религиозен е бил, дотолкова е могъл и да създаде отношения със Съществата от висшите Йерархии. Ако човекът е бил добър, през Венерения период той ще живее в духовно съприкосновение с по-висшите Същества; ако не е бил добър, той не може да ги разпознае и по този начин сам се осъжда на мъките и страданията, които го очакват там като отшелник.
Преди Мистерията на Голгота, в Първата културна епоха на следатлантския период Слънцето беше такова, че на Слънчевото тяло можеше да се вижда, така да се каже, престолът на Христос.
Онези, които са били добри хора в живота си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество. По времето на Заратустра Христос беше вече на път към Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето. От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята. Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане. Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша.
към текста >>
По времето на Заратустра
Христос
беше вече на път към Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето.
Тя е еднакво тъмна във всички посоки и остава такава известно време през Меркуриевия период. В началото на Венериния период от едната страна на облакоподобната формация настъпва едно просветляване и ако наблюдаваме даден човек с погледа на ясновидеца, ние ще установим: Доколкото морален и религиозен е бил, дотолкова е могъл и да създаде отношения със Съществата от висшите Йерархии. Ако човекът е бил добър, през Венерения период той ще живее в духовно съприкосновение с по-висшите Същества; ако не е бил добър, той не може да ги разпознае и по този начин сам се осъжда на мъките и страданията, които го очакват там като отшелник. Преди Мистерията на Голгота, в Първата културна епоха на следатлантския период Слънцето беше такова, че на Слънчевото тяло можеше да се вижда, така да се каже, престолът на Христос. Онези, които са били добри хора в живота си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество.
По времето на Заратустра Христос беше вече на път към Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето.
От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята. Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане. Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша. Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша. Ние можем да разчитаме тази писменост само ако на Земята сме приели с топло сърце Мистерията на Голгота.
към текста >>
От Мистерията на Голгота насам
Христос
е съединен със Земята.
В началото на Венериния период от едната страна на облакоподобната формация настъпва едно просветляване и ако наблюдаваме даден човек с погледа на ясновидеца, ние ще установим: Доколкото морален и религиозен е бил, дотолкова е могъл и да създаде отношения със Съществата от висшите Йерархии. Ако човекът е бил добър, през Венерения период той ще живее в духовно съприкосновение с по-висшите Същества; ако не е бил добър, той не може да ги разпознае и по този начин сам се осъжда на мъките и страданията, които го очакват там като отшелник. Преди Мистерията на Голгота, в Първата културна епоха на следатлантския период Слънцето беше такова, че на Слънчевото тяло можеше да се вижда, така да се каже, престолът на Христос. Онези, които са били добри хора в живота си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество. По времето на Заратустра Христос беше вече на път към Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето.
От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята.
Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане. Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша. Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша. Ние можем да разчитаме тази писменост само ако на Земята сме приели с топло сърце Мистерията на Голгота. Само тогава, намирайки се на Слънцето, ние се научаваме да четем това, което Христос е вършил на Слънцето в продължение на милиони години.
към текста >>
Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят
Христос
между смъртта и първото си раждане.
Ако човекът е бил добър, през Венерения период той ще живее в духовно съприкосновение с по-висшите Същества; ако не е бил добър, той не може да ги разпознае и по този начин сам се осъжда на мъките и страданията, които го очакват там като отшелник. Преди Мистерията на Голгота, в Първата културна епоха на следатлантския период Слънцето беше такова, че на Слънчевото тяло можеше да се вижда, така да се каже, престолът на Христос. Онези, които са били добри хора в живота си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество. По времето на Заратустра Христос беше вече на път към Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето. От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята.
Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане.
Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша. Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша. Ние можем да разчитаме тази писменост само ако на Земята сме приели с топло сърце Мистерията на Голгота. Само тогава, намирайки се на Слънцето, ние се научаваме да четем това, което Христос е вършил на Слънцето в продължение на милиони години. Според днешните условия ние сме достатъчно силни, за да станем обитатели на Слънцето.
към текста >>
Ако на Земята човекът не е намерил
Христос
, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша.
Онези, които са били добри хора в живота си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество. По времето на Заратустра Христос беше вече на път към Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето. От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята. Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане. Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша.
Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша.
Ние можем да разчитаме тази писменост само ако на Земята сме приели с топло сърце Мистерията на Голгота. Само тогава, намирайки се на Слънцето, ние се научаваме да четем това, което Христос е вършил на Слънцето в продължение на милиони години. Според днешните условия ние сме достатъчно силни, за да станем обитатели на Слънцето. А по-късно, след смъртта ние ще стигаме до сферата на Марс, на Юпитер, Сатурн и накрая до света на неподвижните звезди. При завръщането си оттам нашето етерно тяло става все по-малко и все по-малко, докато накрая станем толкова малки, че отново да се въплътим в един нов човешки зародиш.
към текста >>
Само тогава, намирайки се на Слънцето, ние се научаваме да четем това, което
Христос
е вършил на Слънцето в продължение на милиони години.
От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята. Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане. Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша. Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша. Ние можем да разчитаме тази писменост само ако на Земята сме приели с топло сърце Мистерията на Голгота.
Само тогава, намирайки се на Слънцето, ние се научаваме да четем това, което Христос е вършил на Слънцето в продължение на милиони години.
Според днешните условия ние сме достатъчно силни, за да станем обитатели на Слънцето. А по-късно, след смъртта ние ще стигаме до сферата на Марс, на Юпитер, Сатурн и накрая до света на неподвижните звезди. При завръщането си оттам нашето етерно тяло става все по-малко и все по-малко, докато накрая станем толкова малки, че отново да се въплътим в един нов човешки зародиш. До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос. Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса.
към текста >>
До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от
Христос
.
Ние можем да разчитаме тази писменост само ако на Земята сме приели с топло сърце Мистерията на Голгота. Само тогава, намирайки се на Слънцето, ние се научаваме да четем това, което Христос е вършил на Слънцето в продължение на милиони години. Според днешните условия ние сме достатъчно силни, за да станем обитатели на Слънцето. А по-късно, след смъртта ние ще стигаме до сферата на Марс, на Юпитер, Сатурн и накрая до света на неподвижните звезди. При завръщането си оттам нашето етерно тяло става все по-малко и все по-малко, докато накрая станем толкова малки, че отново да се въплътим в един нов човешки зародиш.
До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос.
Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер. Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас. Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето.
към текста >>
Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както
Христос
се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие.
При завръщането си оттам нашето етерно тяло става все по-малко и все по-малко, докато накрая станем толкова малки, че отново да се въплътим в един нов човешки зародиш. До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос. Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер. Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас.
Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие.
Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят. Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя. Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер! Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”.
към текста >>
Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава
Христос
става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето.
До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос. Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер. Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас. Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие.
Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето.
Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят. Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя. Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер! Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”. И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”.
към текста >>
Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава
Христос
и Луцифер ни ръководят като братя.
Сега до нас застава Луцифер. Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас. Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят.
Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя.
Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер! Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”. И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер.
към текста >>
Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на
Христос
и Луцифер!
Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас. Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят. Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя.
Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер!
Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”. И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер. Духовната наука ни дава едно важно разбиране за света.
към текста >>
Чудното напътствие на
Христос
: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”.
Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят. Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя. Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер!
Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”.
И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер. Духовната наука ни дава едно важно разбиране за света. Във физическото тяло ние трябва да усвоим на Земята едно разбиране за Христос и Луцифер, иначе не можем съзнателно да навлезем в мировото пространство.
към текста >>
Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на
Христос
или откъм страната на Луцифер.
Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя. Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер! Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”. И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности!
Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер.
Духовната наука ни дава едно важно разбиране за света. Във физическото тяло ние трябва да усвоим на Земята едно разбиране за Христос и Луцифер, иначе не можем съзнателно да навлезем в мировото пространство. Сега на Земята започва времето, когато хората трябва да осъзнаят, дали след смъртта Христос или Луцифер е този, който ни нашепва в душата своите думи. В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства. Духовната наука трябва да изпълнява съществена роля и в нашето ежедневие.
към текста >>
Във физическото тяло ние трябва да усвоим на Земята едно разбиране за
Христос
и Луцифер, иначе не можем съзнателно да навлезем в мировото пространство.
Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”. И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер. Духовната наука ни дава едно важно разбиране за света.
Във физическото тяло ние трябва да усвоим на Земята едно разбиране за Христос и Луцифер, иначе не можем съзнателно да навлезем в мировото пространство.
Сега на Земята започва времето, когато хората трябва да осъзнаят, дали след смъртта Христос или Луцифер е този, който ни нашепва в душата своите думи. В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства. Духовната наука трябва да изпълнява съществена роля и в нашето ежедневие. Хората все повече и повече ще установяват какви жизнени сили могат да бъдат извлечени през периода между смъртта и новото раждане. Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Космоса.
към текста >>
Сега на Земята започва времето, когато хората трябва да осъзнаят, дали след смъртта
Христос
или Луцифер е този, който ни нашепва в душата своите думи.
И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер. Духовната наука ни дава едно важно разбиране за света. Във физическото тяло ние трябва да усвоим на Земята едно разбиране за Христос и Луцифер, иначе не можем съзнателно да навлезем в мировото пространство.
Сега на Земята започва времето, когато хората трябва да осъзнаят, дали след смъртта Христос или Луцифер е този, който ни нашепва в душата своите думи.
В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства. Духовната наука трябва да изпълнява съществена роля и в нашето ежедневие. Хората все повече и повече ще установяват какви жизнени сили могат да бъдат извлечени през периода между смъртта и новото раждане. Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Космоса. Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя!
към текста >>
В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин
Христос
, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства.
Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер. Духовната наука ни дава едно важно разбиране за света. Във физическото тяло ние трябва да усвоим на Земята едно разбиране за Христос и Луцифер, иначе не можем съзнателно да навлезем в мировото пространство. Сега на Земята започва времето, когато хората трябва да осъзнаят, дали след смъртта Христос или Луцифер е този, който ни нашепва в душата своите думи.
В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства.
Духовната наука трябва да изпълнява съществена роля и в нашето ежедневие. Хората все повече и повече ще установяват какви жизнени сили могат да бъдат извлечени през периода между смъртта и новото раждане. Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Космоса. Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя! Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят!
към текста >>
Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на
Христос
!
Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
Ние трябва да осъзнаем нашето родство с Макрокосмоса. Днес човекът може само да предусеща това, което протича между смъртта и новото раждане. Той чувствува: В земното съществувание ти живееш в твоята душа и събираш в твоя Дух силите на звездното небе. – Ако човекът правилно медитира върху съдържанието на тези думи и ги изживява като представа, те се превръщат в една сила, която е от огромно значение за него.
към текста >>
11.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Днес първоначално ще се запознаем с отношението на общото религиозно съзнание към онова знание, онова познание, което човекът може поначало да постигне за висшите светове и към онова познание а за нашата тема това е особено важно което засяга отношението на
Христос
Исус към същите тези висши светове, доколкото то може да бъде установено по ясновидски път*19.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Карлсруе, 7 Октомври 1911
Днес първоначално ще се запознаем с отношението на общото религиозно съзнание към онова знание, онова познание, което човекът може поначало да постигне за висшите светове и към онова познание а за нашата тема това е особено важно което засяга отношението на Христос Исус към същите тези висши светове, доколкото то може да бъде установено по ясновидски път*19.
Защото на всички Вас е ясно, че за по-голямата част от човечеството досегашното развитие на християнството е протекло по такъв начин, че повечето хора не разполагаха с ясновиждащото познание и не можеха да стигнат до същинските тайни на християнските събития. Или с други думи: Налага се да приемам, че християнството е проникнало в без брой човешки сърца и че до известна степен е било разбрано от безброй човешки души, без тези сърца и души да са можели да извлекат от висшите светове едно истинско ясновидско познание за това, което всъщност е станало при Мистерията на Голгота. Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма никаква представа за свръхсетивното изследване относно Христос и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи. Всички Вие ще се съгласите, че в хода на столетията, които са изминали след Мистерията на Голгота, е имало хора от всички степени на духовно обучение, които са изповядвали тайните на християнството по най-дълбок и затрогващ начин. От различните лекции, които бяха изнесени напоследък*20, Вие вероятно сте стигнали до убеждението, че тук става дума за един естествен факт.
към текста >>
Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма никаква представа за свръхсетивното изследване относно
Христос
и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Карлсруе, 7 Октомври 1911 Днес първоначално ще се запознаем с отношението на общото религиозно съзнание към онова знание, онова познание, което човекът може поначало да постигне за висшите светове и към онова познание а за нашата тема това е особено важно което засяга отношението на Христос Исус към същите тези висши светове, доколкото то може да бъде установено по ясновидски път*19. Защото на всички Вас е ясно, че за по-голямата част от човечеството досегашното развитие на християнството е протекло по такъв начин, че повечето хора не разполагаха с ясновиждащото познание и не можеха да стигнат до същинските тайни на християнските събития. Или с други думи: Налага се да приемам, че християнството е проникнало в без брой човешки сърца и че до известна степен е било разбрано от безброй човешки души, без тези сърца и души да са можели да извлекат от висшите светове едно истинско ясновидско познание за това, което всъщност е станало при Мистерията на Голгота.
Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма никаква представа за свръхсетивното изследване относно Христос и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи.
Всички Вие ще се съгласите, че в хода на столетията, които са изминали след Мистерията на Голгота, е имало хора от всички степени на духовно обучение, които са изповядвали тайните на християнството по най-дълбок и затрогващ начин. От различните лекции, които бяха изнесени напоследък*20, Вие вероятно сте стигнали до убеждението, че тук става дума за един естествен факт. Защото едва през 20 век аз непрекъснато съм подчертавал това ще настъпи един вид обновление на Христовото Събитие, което ще бъде свързано с известен скок в човешките познавателни способности, като по този начин през следващите три хилядолетия все повече и повече хора ще стигнат до непосредственото виждане на Христос Исус дори и без да са минали през някаква ясновидска подготовка. Досега това беше невъзможно да се случи. Досега съществуваха, така да се каже, само два или както може би ще установим днес три източници на познание за християнските тайни у онези хора, които не се стремяха към една или друга разновидност на ясновидството по изкуствен път.
към текста >>
Защото едва през 20 век аз непрекъснато съм подчертавал това ще настъпи един вид обновление на Христовото Събитие, което ще бъде свързано с известен скок в човешките познавателни способности, като по този начин през следващите три хилядолетия все повече и повече хора ще стигнат до непосредственото виждане на
Христос
Исус дори и без да са минали през някаква ясновидска подготовка.
Защото на всички Вас е ясно, че за по-голямата част от човечеството досегашното развитие на християнството е протекло по такъв начин, че повечето хора не разполагаха с ясновиждащото познание и не можеха да стигнат до същинските тайни на християнските събития. Или с други думи: Налага се да приемам, че християнството е проникнало в без брой човешки сърца и че до известна степен е било разбрано от безброй човешки души, без тези сърца и души да са можели да извлекат от висшите светове едно истинско ясновидско познание за това, което всъщност е станало при Мистерията на Голгота. Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма никаква представа за свръхсетивното изследване относно Христос и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи. Всички Вие ще се съгласите, че в хода на столетията, които са изминали след Мистерията на Голгота, е имало хора от всички степени на духовно обучение, които са изповядвали тайните на християнството по най-дълбок и затрогващ начин. От различните лекции, които бяха изнесени напоследък*20, Вие вероятно сте стигнали до убеждението, че тук става дума за един естествен факт.
Защото едва през 20 век аз непрекъснато съм подчертавал това ще настъпи един вид обновление на Христовото Събитие, което ще бъде свързано с известен скок в човешките познавателни способности, като по този начин през следващите три хилядолетия все повече и повече хора ще стигнат до непосредственото виждане на Христос Исус дори и без да са минали през някаква ясновидска подготовка.
Досега това беше невъзможно да се случи. Досега съществуваха, така да се каже, само два или както може би ще установим днес три източници на познание за християнските тайни у онези хора, които не се стремяха към една или друга разновидност на ясновидството по изкуствен път. Единият източник бяха Евангелията и свързаните с тях предания. Другият източник произтича от факта, че винаги са съществували ясновиждащи хора и те винаги са можели да се взират във висшите светове, като по този начин са постигнали свои собствени познания за Христовото Събитие, разполагайки, така да се каже, с едно „вечно Евангелие“. Тези два източници изглеждаха единствени в досегашното развитие на християнското човечество.
към текста >>
Естествено, сега у Вас би могъл да възникне основателният въпрос: Добре, но каква всъщност е разликата между това, което винаги е било достъпно за ясновидското съзнание, между ясновидското съзнание за
Христос
Исус, както го описахме вчера като една последица от езотеричното развитие, и това, което хората ще виждат без каквото и да е езотерично развитие през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия 20. век?
Тези два източници изглеждаха единствени в досегашното развитие на християнското човечество. Но сега, от 20 век нататък, бликва един нов източник. Той бликва поради факта, че у все повече и повече хора ще настъпи едно разширение, едно усилване на познавателните способности, което обаче няма да е свързано с медитации, концентрации и други подобни упражнения. Все повече и повече хора ще са в състояние да обновят за самите себе си както често пъти сме споменавали свръхсетивните опитности, които апостол Павел получи пред портите на Дамаск. По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед към Христовото Същество и значението Му за еволюцията на света и човечеството.
Естествено, сега у Вас би могъл да възникне основателният въпрос: Добре, но каква всъщност е разликата между това, което винаги е било достъпно за ясновидското съзнание, между ясновидското съзнание за Христос Исус, както го описахме вчера като една последица от езотеричното развитие, и това, което хората ще виждат без каквото и да е езотерично развитие през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия 20. век?
Разликата е огромна! Би било напълно погрешно да смятаме, че това, което днес ясновидецът в резултат на своето навлизане в свръхсетивните светове и това, което ясновидците поначало виждаха в духовния свят след Мистерията на Голгота, е същото, което ще получат, като непосредствена визия, все повече човешки същества. Това са две съвършено различни неща. И ако искаме да получим отговор на въпроса, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване. Защо поначало се стига до там, че след 20 век Христос Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората?
към текста >>
Защо поначало се стига до там, че след 20 век
Христос
Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората?
Естествено, сега у Вас би могъл да възникне основателният въпрос: Добре, но каква всъщност е разликата между това, което винаги е било достъпно за ясновидското съзнание, между ясновидското съзнание за Христос Исус, както го описахме вчера като една последица от езотеричното развитие, и това, което хората ще виждат без каквото и да е езотерично развитие през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия 20. век? Разликата е огромна! Би било напълно погрешно да смятаме, че това, което днес ясновидецът в резултат на своето навлизане в свръхсетивните светове и това, което ясновидците поначало виждаха в духовния свят след Мистерията на Голгота, е същото, което ще получат, като непосредствена визия, все повече човешки същества. Това са две съвършено различни неща. И ако искаме да получим отговор на въпроса, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване.
Защо поначало се стига до там, че след 20 век Христос Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората?
Причината е следната. Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век, към края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия свят, а в по-висшите светове, най-вече в онзи свят, който ние засега наричаме етерен свят. И това ново събитие също ще има решаващо значение за еволюцията на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене. Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят. И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос!
към текста >>
Ето какво не бива да забравяме: За самия
Христос
, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят.
И ако искаме да получим отговор на въпроса, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване. Защо поначало се стига до там, че след 20 век Христос Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората? Причината е следната. Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век, към края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия свят, а в по-висшите светове, най-вече в онзи свят, който ние засега наричаме етерен свят. И това ново събитие също ще има решаващо значение за еволюцията на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене.
Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят.
И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос! В какво се състои това ново събитие? То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос. И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество. А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите: Той ще дойда отново, за да „раздели“ живите от мъртвите, за да предизвика „кризата“ между живите и мъртвите!
към текста >>
И поради обстоятелството, че
Христос
отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат
Христос
, да съзерцават
Христос
!
Защо поначало се стига до там, че след 20 век Христос Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората? Причината е следната. Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век, към края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия свят, а в по-висшите светове, най-вече в онзи свят, който ние засега наричаме етерен свят. И това ново събитие също ще има решаващо значение за еволюцията на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене. Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят.
И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос!
В какво се състои това ново събитие? То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос. И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество. А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите: Той ще дойда отново, за да „раздели“ живите от мъртвите, за да предизвика „кризата“ между живите и мъртвите! Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически свят, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата еволюция на цялото човечество.
към текста >>
То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на
Христос
.
Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век, към края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия свят, а в по-висшите светове, най-вече в онзи свят, който ние засега наричаме етерен свят. И това ново събитие също ще има решаващо значение за еволюцията на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене. Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят. И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос! В какво се състои това ново събитие?
То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос.
И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество. А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите: Той ще дойда отново, за да „раздели“ живите от мъртвите, за да предизвика „кризата“ между живите и мъртвите! Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически свят, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата еволюция на цялото човечество. И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред Христос, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „пасиви“ и „активи“ в живота. Тези мои твърдения са едно общо постижение на западния окултизъм от много столетия насам и не могат да бъдат отречени от нито един окултист, който познава тези неща.
към текста >>
И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че
Христос
ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество.
И това ново събитие също ще има решаващо значение за еволюцията на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене. Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят. И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос! В какво се състои това ново събитие? То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос.
И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество.
А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите: Той ще дойда отново, за да „раздели“ живите от мъртвите, за да предизвика „кризата“ между живите и мъртвите! Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически свят, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата еволюция на цялото човечество. И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред Христос, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „пасиви“ и „активи“ в живота. Тези мои твърдения са едно общо постижение на западния окултизъм от много столетия насам и не могат да бъдат отречени от нито един окултист, който познава тези неща. А напоследък те бяха отново потвърдени в резултат на внимателни и добросъвестни окултни изследвания.
към текста >>
И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред
Христос
, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „пасиви“ и „активи“ в живота.
В какво се състои това ново събитие? То се състои в следното: Определена „служебна инстанция“ в Космоса, ако мога така да се изразя, отговаряща за еволюцията на човечеството през 20 век, преминава в много по-висока степен, отколкото досега в ръцете на Христос. И действително, окултното изследване потвърждава, че през нашето столетие ще настъпи нещо изключително важно, а именно, че Христос ще стане господар на Кармата, отнасяща се до еволюцията на цялото човечество. А с това се слага началото на онзи процес, който е загатнат също и в Евангелието с думите: Той ще дойда отново, за да „раздели“ живите от мъртвите, за да предизвика „кризата“ между живите и мъртвите! Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически свят, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата еволюция на цялото човечество.
И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред Христос, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „пасиви“ и „активи“ в живота.
Тези мои твърдения са едно общо постижение на западния окултизъм от много столетия насам и не могат да бъдат отречени от нито един окултист, който познава тези неща. А напоследък те бяха отново потвърдени в резултат на внимателни и добросъвестни окултни изследвания. Нека сега да си изградим една по-точна представа за това, което казах. Ако се обърнете към онези, които действително са запознати с тези неща, Вие винаги ще срещнете потвърждение на основния факт, който обаче за да бъде изразен гласно изисква определена степен на окултното развитие; защото приемането на подобни факти вече предполага известна подготовка. Ако желаете, бих те могли да намерите потвърждения и в областта на окултната литература.
към текста >>
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на
Христос
Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с
Христос
Исус като свой съдия, като свой кармически съдия.
Обаче преди да навлезе в пречистващия период, човекът има едно твърде специфично изживяване, което до сега, както казахме, не е обсъждано, понеже нещата не бяха достатъчно узрели. Но сега тези неща могат да бъдат приети от всички, които действително споделят нашия начин на мислене. И така, в посочения момент, човекът изживява срещата с едно точно определено Същество, което държи в ръцете си неговата кармическа равносметка. И всъщност за голям брой хора, тази индивидуалност, която заставаше до човека като един вид „счетоводител“ на кармическите сили, беше индивидуалността, или по-добре казано, образът на Мойсей. Оттук и средновековната формула, която произлиза от розенкройцерството: В Часа на смъртта това не е точно така казано, но в случая няма значение Мойсей поставя пред човека списъка на греховете и в същото време му посочва „строгия закон“, за да разбере къде точно е допуснал отклонение от закона.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия.
Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос. И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят. И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия.
към текста >>
Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на
Христос
Исус.
И така, в посочения момент, човекът изживява срещата с едно точно определено Същество, което държи в ръцете си неговата кармическа равносметка. И всъщност за голям брой хора, тази индивидуалност, която заставаше до човека като един вид „счетоводител“ на кармическите сили, беше индивидуалността, или по-добре казано, образът на Мойсей. Оттук и средновековната формула, която произлиза от розенкройцерството: В Часа на смъртта това не е точно така казано, но в случая няма значение Мойсей поставя пред човека списъка на греховете и в същото време му посочва „строгия закон“, за да разбере къде точно е допуснал отклонение от закона. В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие.
Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус.
Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос. И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят. И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия. В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива! Нека сега да се обърнем към Христовото развитие на физическия план от гледна точка на неясновидското съзнание.
към текста >>
Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на
Христос
.
И всъщност за голям брой хора, тази индивидуалност, която заставаше до човека като един вид „счетоводител“ на кармическите сили, беше индивидуалността, или по-добре казано, образът на Мойсей. Оттук и средновековната формула, която произлиза от розенкройцерството: В Часа на смъртта това не е точно така казано, но в случая няма значение Мойсей поставя пред човека списъка на греховете и в същото време му посочва „строгия закон“, за да разбере къде точно е допуснал отклонение от закона. В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус.
Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос.
И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят. И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия. В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива! Нека сега да се обърнем към Христовото развитие на физическия план от гледна точка на неясновидското съзнание. Нека да поставим следния въпрос: Не съществува ли, освен посочените два пътя и един друг, трети път?
към текста >>
И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на
Христос
всред етерния свят.
Оттук и средновековната формула, която произлиза от розенкройцерството: В Часа на смъртта това не е точно така казано, но в случая няма значение Мойсей поставя пред човека списъка на греховете и в същото време му посочва „строгия закон“, за да разбере къде точно е допуснал отклонение от закона. В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос.
И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят.
И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия. В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива! Нека сега да се обърнем към Христовото развитие на физическия план от гледна точка на неясновидското съзнание. Нека да поставим следния въпрос: Не съществува ли, освен посочените два пътя и един друг, трети път? Фактически такъв трети път винаги е съществувал в християнската история и той трябваше да съществува.
към текста >>
И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на
Христос
през следващите столетия.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос. И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят.
И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия.
В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива! Нека сега да се обърнем към Христовото развитие на физическия план от гледна точка на неясновидското съзнание. Нека да поставим следния въпрос: Не съществува ли, освен посочените два пътя и един друг, трети път? Фактически такъв трети път винаги е съществувал в християнската история и той трябваше да съществува. Защото обективното развитие на човечеството се насочваше не според хорските мнения, а според обективните факти.
към текста >>
В хода на столетията са изказвани всевъзможни мнения за
Христос
Исус; иначе църковните събори и богословите не биха имали повод за толкова ожесточени спорове.
В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива! Нека сега да се обърнем към Христовото развитие на физическия план от гледна точка на неясновидското съзнание. Нека да поставим следния въпрос: Не съществува ли, освен посочените два пътя и един друг, трети път? Фактически такъв трети път винаги е съществувал в християнската история и той трябваше да съществува. Защото обективното развитие на човечеството се насочваше не според хорските мнения, а според обективните факти.
В хода на столетията са изказвани всевъзможни мнения за Христос Исус; иначе църковните събори и богословите не биха имали повод за толкова ожесточени спорове.
Впрочем едва ли в друга епоха е имало толкова много и толкова различни възгледи за Христос, отколкото в нашата. Но фактите не се направляват според хорските мнения, а според движещите сили в общочовешката еволюция. За преобладаващата част от хората тези факти биха могли да бъдат достъпни дори и чрез едно обикновено разглеждане на това, което например е разказано в Евангелията, стига те да биха имали търпение и постоянство за едно безпристрастно проучване на нещата, стига те да не прибързваха и да не се деляха на отделни групи при обективното разглеждане на фактите. Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото.
към текста >>
Впрочем едва ли в друга епоха е имало толкова много и толкова различни възгледи за
Христос
, отколкото в нашата.
Нека сега да се обърнем към Христовото развитие на физическия план от гледна точка на неясновидското съзнание. Нека да поставим следния въпрос: Не съществува ли, освен посочените два пътя и един друг, трети път? Фактически такъв трети път винаги е съществувал в християнската история и той трябваше да съществува. Защото обективното развитие на човечеството се насочваше не според хорските мнения, а според обективните факти. В хода на столетията са изказвани всевъзможни мнения за Христос Исус; иначе църковните събори и богословите не биха имали повод за толкова ожесточени спорове.
Впрочем едва ли в друга епоха е имало толкова много и толкова различни възгледи за Христос, отколкото в нашата.
Но фактите не се направляват според хорските мнения, а според движещите сили в общочовешката еволюция. За преобладаващата част от хората тези факти биха могли да бъдат достъпни дори и чрез едно обикновено разглеждане на това, което например е разказано в Евангелията, стига те да биха имали търпение и постоянство за едно безпристрастно проучване на нещата, стига те да не прибързваха и да не се деляха на отделни групи при обективното разглеждане на фактите. Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно.
към текста >>
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на
Христос
не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха.
Защото обективното развитие на човечеството се насочваше не според хорските мнения, а според обективните факти. В хода на столетията са изказвани всевъзможни мнения за Христос Исус; иначе църковните събори и богословите не биха имали повод за толкова ожесточени спорове. Впрочем едва ли в друга епоха е имало толкова много и толкова различни възгледи за Христос, отколкото в нашата. Но фактите не се направляват според хорските мнения, а според движещите сили в общочовешката еволюция. За преобладаващата част от хората тези факти биха могли да бъдат достъпни дори и чрез едно обикновено разглеждане на това, което например е разказано в Евангелията, стига те да биха имали търпение и постоянство за едно безпристрастно проучване на нещата, стига те да не прибързваха и да не се деляха на отделни групи при обективното разглеждане на фактите.
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха.
И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно. Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще.
към текста >>
Когато се опира на теософското познание, на теософското светоусещане, теософът се приближава до образа на
Христос
Исус и напълно естествено у него се ражда една потребност не може да се отрече, че това е една естествена потребност една потребност, която изисква той да свърже своя
Христос
Исус със същото идеално понятие, което вече е изградил за един Учител, за един Адепт, а вероятно и за нашия Буда.
Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
Когато се опира на теософското познание, на теософското светоусещане, теософът се приближава до образа на Христос Исус и напълно естествено у него се ражда една потребност не може да се отрече, че това е една естествена потребност една потребност, която изисква той да свърже своя Христос Исус със същото идеално понятие, което вече е изградил за един Учител, за един Адепт, а вероятно и за нашия Буда.
И може би той ще усети подтика да каже: Ние трябва да си представим Исус от Назарет като един велик Адепт! Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за Христос с главата надолу! Макар че такъв предразсъдък е съвсем разбираем. Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда? Би ли могъл да постъпи по друг начин?
към текста >>
Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за
Христос
с главата надолу!
Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност. Когато се опира на теософското познание, на теософското светоусещане, теософът се приближава до образа на Христос Исус и напълно естествено у него се ражда една потребност не може да се отрече, че това е една естествена потребност една потребност, която изисква той да свърже своя Христос Исус със същото идеално понятие, което вече е изградил за един Учител, за един Адепт, а вероятно и за нашия Буда. И може би той ще усети подтика да каже: Ние трябва да си представим Исус от Назарет като един велик Адепт!
Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за Христос с главата надолу!
Макар че такъв предразсъдък е съвсем разбираем. Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда? Би ли могъл да постъпи по друг начин? И в такъв случай, не би ли означавало това едно унижение за Исус от Назарет? Но така той би се отклонил от изискването да съди според фактите, както те са представени в различните предания.
към текста >>
Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към
Христос
, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда?
И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност. Когато се опира на теософското познание, на теософското светоусещане, теософът се приближава до образа на Христос Исус и напълно естествено у него се ражда една потребност не може да се отрече, че това е една естествена потребност една потребност, която изисква той да свърже своя Христос Исус със същото идеално понятие, което вече е изградил за един Учител, за един Адепт, а вероятно и за нашия Буда. И може би той ще усети подтика да каже: Ние трябва да си представим Исус от Назарет като един велик Адепт! Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за Христос с главата надолу! Макар че такъв предразсъдък е съвсем разбираем.
Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда?
Би ли могъл да постъпи по друг начин? И в такъв случай, не би ли означавало това едно унижение за Исус от Назарет? Но така той би се отклонил от изискването да съди според фактите, както те са представени в различните предания. Има едно сигурно нещо, което всеки би могъл да извлече от преданията, стига да се задълбочи в тяхното безпристрастно разглеждане и да не се поддава на всевъзможните мнения, декрети и т.н., налагани по този повод от отделни личности и църковни събори: Исус от Назарет не може да бъде наречен Адепт! Защо то всеки би могъл да попита: Къде в преданията се съдържа нещо от това, което би позволило да приложим към Исус от Назарет понятието „Адепт“, каквото съществува в теософското учение?
към текста >>
И така: В 30-та година, когато космическата индивидуалност на
Христос
влиза в тялото на Исус от Назарет, самият Исус от Назарет напуска това тяло и от момента, когато Йоан извършва Кръщението в реката Йордан ако сега се абстрахираме от
Христос
-, ние имаме работа с един човек, когото вече можем да наречем в истинския смисъл на думата „обикновен човек“, само че междувременно той е станал носител на
Христос
.
През първите християнски столетия непрекъснато беше подчертавано, че онзи, когото наричаха Исус от Назарет беше един човек като всички други, един слаб човек като всеки друг. И до мисията на Този, който слезе на Земята, се приближаваха най-вече хората които бяха убедени: Исус беше един обикновен човек! Следователно, ако правилно разглеждаме преданията, ще установим, че никъде не става дума за „Адепт“. Ако добре си припомните моите лекции за живота на Исус от Назарет и по-специално историята на едното момче Исус, в което до 12-та му година живя Заратустра, и историята на другото момче Исус*22, в което после Заратустра живя до 30-та година, Вие ще си кажете: Да, тук ние сме изправени пред един особен човек, когото мировата история, мировата еволюция подложи на специална подготовка, още с това, че тя създаде две човешки тела, като едното от тях беше обитавано от индивидуалността на Заратустра до 12-та година, а другото до 30-та година. И ще добавим: Благодарение на факта, че тези два образа на Исус бяха свързани със Заратустра, Исус от Назарет също се издигна до много висока степен, обаче не по същия път, по който би минала индивидуалността на един Адепт, която непрекъснато напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
И така: В 30-та година, когато космическата индивидуалност на Христос влиза в тялото на Исус от Назарет, самият Исус от Назарет напуска това тяло и от момента, когато Йоан извършва Кръщението в реката Йордан ако сега се абстрахираме от Христос -, ние имаме работа с един човек, когото вече можем да наречем в истинския смисъл на думата „обикновен човек“, само че междувременно той е станал носител на Христос.
Обаче ние трябва да различаваме носителя на Христос от самия Христос! В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие. Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя.
към текста >>
Обаче ние трябва да различаваме носителя на
Христос
от самия
Христос
!
И до мисията на Този, който слезе на Земята, се приближаваха най-вече хората които бяха убедени: Исус беше един обикновен човек! Следователно, ако правилно разглеждаме преданията, ще установим, че никъде не става дума за „Адепт“. Ако добре си припомните моите лекции за живота на Исус от Назарет и по-специално историята на едното момче Исус, в което до 12-та му година живя Заратустра, и историята на другото момче Исус*22, в което после Заратустра живя до 30-та година, Вие ще си кажете: Да, тук ние сме изправени пред един особен човек, когото мировата история, мировата еволюция подложи на специална подготовка, още с това, че тя създаде две човешки тела, като едното от тях беше обитавано от индивидуалността на Заратустра до 12-та година, а другото до 30-та година. И ще добавим: Благодарение на факта, че тези два образа на Исус бяха свързани със Заратустра, Исус от Назарет също се издигна до много висока степен, обаче не по същия път, по който би минала индивидуалността на един Адепт, която непрекъснато напредва от една инкарнация в друга инкарнация. И така: В 30-та година, когато космическата индивидуалност на Христос влиза в тялото на Исус от Назарет, самият Исус от Назарет напуска това тяло и от момента, когато Йоан извършва Кръщението в реката Йордан ако сега се абстрахираме от Христос -, ние имаме работа с един човек, когото вече можем да наречем в истинския смисъл на думата „обикновен човек“, само че междувременно той е станал носител на Христос.
Обаче ние трябва да различаваме носителя на Христос от самия Христос!
В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие. Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя. Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина.
към текста >>
В това тяло, което беше носител на
Христос
, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие.
Следователно, ако правилно разглеждаме преданията, ще установим, че никъде не става дума за „Адепт“. Ако добре си припомните моите лекции за живота на Исус от Назарет и по-специално историята на едното момче Исус, в което до 12-та му година живя Заратустра, и историята на другото момче Исус*22, в което после Заратустра живя до 30-та година, Вие ще си кажете: Да, тук ние сме изправени пред един особен човек, когото мировата история, мировата еволюция подложи на специална подготовка, още с това, че тя създаде две човешки тела, като едното от тях беше обитавано от индивидуалността на Заратустра до 12-та година, а другото до 30-та година. И ще добавим: Благодарение на факта, че тези два образа на Исус бяха свързани със Заратустра, Исус от Назарет също се издигна до много висока степен, обаче не по същия път, по който би минала индивидуалността на един Адепт, която непрекъснато напредва от една инкарнация в друга инкарнация. И така: В 30-та година, когато космическата индивидуалност на Христос влиза в тялото на Исус от Назарет, самият Исус от Назарет напуска това тяло и от момента, когато Йоан извършва Кръщението в реката Йордан ако сега се абстрахираме от Христос -, ние имаме работа с един човек, когото вече можем да наречем в истинския смисъл на думата „обикновен човек“, само че междувременно той е станал носител на Христос. Обаче ние трябва да различаваме носителя на Христос от самия Христос!
В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие.
Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя. Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина. Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос.
към текста >>
Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на
Христос
.
И ще добавим: Благодарение на факта, че тези два образа на Исус бяха свързани със Заратустра, Исус от Назарет също се издигна до много висока степен, обаче не по същия път, по който би минала индивидуалността на един Адепт, която непрекъснато напредва от една инкарнация в друга инкарнация. И така: В 30-та година, когато космическата индивидуалност на Христос влиза в тялото на Исус от Назарет, самият Исус от Назарет напуска това тяло и от момента, когато Йоан извършва Кръщението в реката Йордан ако сега се абстрахираме от Христос -, ние имаме работа с един човек, когото вече можем да наречем в истинския смисъл на думата „обикновен човек“, само че междувременно той е станал носител на Христос. Обаче ние трябва да различаваме носителя на Христос от самия Христос! В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие. Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра.
Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос.
Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя. Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина. Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос. Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт! Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина.
към текста >>
Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на
Христос
, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя.
И така: В 30-та година, когато космическата индивидуалност на Христос влиза в тялото на Исус от Назарет, самият Исус от Назарет напуска това тяло и от момента, когато Йоан извършва Кръщението в реката Йордан ако сега се абстрахираме от Христос -, ние имаме работа с един човек, когото вече можем да наречем в истинския смисъл на думата „обикновен човек“, само че междувременно той е станал носител на Христос. Обаче ние трябва да различаваме носителя на Христос от самия Христос! В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие. Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос.
Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя.
Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина. Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос. Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт! Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина. Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях.
към текста >>
Ето защо
Христос
трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина.
Обаче ние трябва да различаваме носителя на Христос от самия Христос! В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие. Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя.
Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина.
Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос. Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт! Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина. Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях. Естествено, ние не правим това.
към текста >>
Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на
Христос
.
В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие. Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя. Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина.
Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос.
Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт! Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина. Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях. Естествено, ние не правим това. Вероятно ще се намерят хора, които да кажат: Вие не вършите това, понеже предварително поставяте Христос Исус над всички други Адепти като един още по-висш Адепт.
към текста >>
Носителят на
Христос
беше обикновен човек, а не Адепт!
Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя. Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина. Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос.
Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт!
Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина. Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях. Естествено, ние не правим това. Вероятно ще се намерят хора, които да кажат: Вие не вършите това, понеже предварително поставяте Христос Исус над всички други Адепти като един още по-висш Адепт. Хората, които се изразяват по този начин, изобщо нямат понятие от това, което ние трябва да възвестим в нашата епоха като резултати от окултното изследване.
към текста >>
Ако схващаме
Христос
Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях.
Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя. Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина. Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос. Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт! Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина.
Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях.
Естествено, ние не правим това. Вероятно ще се намерят хора, които да кажат: Вие не вършите това, понеже предварително поставяте Христос Исус над всички други Адепти като един още по-висш Адепт. Хората, които се изразяват по този начин, изобщо нямат понятие от това, което ние трябва да възвестим в нашата епоха като резултати от окултното изследване. Не става дума за това да се отнеме нещо от значението на другите Адепти. Според светогледа, който сме изградили в резултат на продължителни окултни изследвания, ние добре знаем, че като съвременник на Христос Исус живееше една друга забележителна индивидуалност, за която твърдим: Този човек беше един истински Адепт.
към текста >>
Вероятно ще се намерят хора, които да кажат: Вие не вършите това, понеже предварително поставяте
Христос
Исус над всички други Адепти като един още по-висш Адепт.
Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос. Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт! Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина. Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях. Естествено, ние не правим това.
Вероятно ще се намерят хора, които да кажат: Вие не вършите това, понеже предварително поставяте Христос Исус над всички други Адепти като един още по-висш Адепт.
Хората, които се изразяват по този начин, изобщо нямат понятие от това, което ние трябва да възвестим в нашата епоха като резултати от окултното изследване. Не става дума за това да се отнеме нещо от значението на другите Адепти. Според светогледа, който сме изградили в резултат на продължителни окултни изследвания, ние добре знаем, че като съвременник на Христос Исус живееше една друга забележителна индивидуалност, за която твърдим: Този човек беше един истински Адепт. И ако не вникнем още по-дълбоко във фактите, за нас ще бъде доста трудно да различим тази индивидуалност от самия Христос Исус; защото нейните прояви имаха голямо сходство с тези на Христос Исус. Когато например узнаваме, че раждането на този негов съвременник е било предизвестено от някакво небесно явление, това ни напомня за възвестяването на Исус в Евангелията.
към текста >>
Според светогледа, който сме изградили в резултат на продължителни окултни изследвания, ние добре знаем, че като съвременник на
Христос
Исус живееше една друга забележителна индивидуалност, за която твърдим: Този човек беше един истински Адепт.
Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях. Естествено, ние не правим това. Вероятно ще се намерят хора, които да кажат: Вие не вършите това, понеже предварително поставяте Христос Исус над всички други Адепти като един още по-висш Адепт. Хората, които се изразяват по този начин, изобщо нямат понятие от това, което ние трябва да възвестим в нашата епоха като резултати от окултното изследване. Не става дума за това да се отнеме нещо от значението на другите Адепти.
Според светогледа, който сме изградили в резултат на продължителни окултни изследвания, ние добре знаем, че като съвременник на Христос Исус живееше една друга забележителна индивидуалност, за която твърдим: Този човек беше един истински Адепт.
И ако не вникнем още по-дълбоко във фактите, за нас ще бъде доста трудно да различим тази индивидуалност от самия Христос Исус; защото нейните прояви имаха голямо сходство с тези на Христос Исус. Когато например узнаваме, че раждането на този негов съвременник е било предизвестено от някакво небесно явление, това ни напомня за възвестяването на Исус в Евангелията. Когато чуваме, че този негов съвременник е бил смятан за син на Боговете, а не за син на човешките същества, това също ни напомня за началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука. Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма.
към текста >>
И ако не вникнем още по-дълбоко във фактите, за нас ще бъде доста трудно да различим тази индивидуалност от самия
Христос
Исус; защото нейните прояви имаха голямо сходство с тези на
Христос
Исус.
Естествено, ние не правим това. Вероятно ще се намерят хора, които да кажат: Вие не вършите това, понеже предварително поставяте Христос Исус над всички други Адепти като един още по-висш Адепт. Хората, които се изразяват по този начин, изобщо нямат понятие от това, което ние трябва да възвестим в нашата епоха като резултати от окултното изследване. Не става дума за това да се отнеме нещо от значението на другите Адепти. Според светогледа, който сме изградили в резултат на продължителни окултни изследвания, ние добре знаем, че като съвременник на Христос Исус живееше една друга забележителна индивидуалност, за която твърдим: Този човек беше един истински Адепт.
И ако не вникнем още по-дълбоко във фактите, за нас ще бъде доста трудно да различим тази индивидуалност от самия Христос Исус; защото нейните прояви имаха голямо сходство с тези на Христос Исус.
Когато например узнаваме, че раждането на този негов съвременник е било предизвестено от някакво небесно явление, това ни напомня за възвестяването на Исус в Евангелията. Когато чуваме, че този негов съвременник е бил смятан за син на Боговете, а не за син на човешките същества, това също ни напомня за началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука. Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука.
към текста >>
И за тази индивидуалност, която е била съвременник на
Христос
Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума.
Когато например узнаваме, че раждането на този негов съвременник е било предизвестено от някакво небесно явление, това ни напомня за възвестяването на Исус в Евангелията. Когато чуваме, че този негов съвременник е бил смятан за син на Боговете, а не за син на човешките същества, това също ни напомня за началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука. Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука.
И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума.
И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус. И ако сега се запитаме: Къде се крие разликата между изживяването на Христос Исус и изживяването на Аполоний, ние трябва да допълним следното. Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене.
към текста >>
И тя толкова много приличала на
Христос
Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и
Христос
Исус се яви на учениците след своята смърт.
Когато чуваме, че този негов съвременник е бил смятан за син на Боговете, а не за син на човешките същества, това също ни напомня за началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука. Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума.
И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт.
И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус. И ако сега се запитаме: Къде се крие разликата между изживяването на Христос Исус и изживяването на Аполоний, ние трябва да допълним следното. Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене. Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана.
към текста >>
И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че
Христос
Исус не е съществувал като историческа личност.
Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт.
И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност.
Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус. И ако сега се запитаме: Къде се крие разликата между изживяването на Христос Исус и изживяването на Аполоний, ние трябва да допълним следното. Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене. Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана. Да, ние имаме работа с нея в определен момент от нейното развитие, когато тя се намира на физическия план.
към текста >>
Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на
Христос
Исус.
Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност.
Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
И ако сега се запитаме: Къде се крие разликата между изживяването на Христос Исус и изживяването на Аполоний, ние трябва да допълним следното. Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене. Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана. Да, ние имаме работа с нея в определен момент от нейното развитие, когато тя се намира на физическия план. И понеже знаем, че всъщност човешката индивидуалност изгражда човешкото физическо тяло, тук ние не говорим за някаква двойнственост, а за това, че самата човешка индивидуалност изработва формата на човешкото тяло, понеже знаем това, трябва да кажем: тялото на тази индивидуалност беше изградено според нейния замисъл.
към текста >>
И ако сега се запитаме: Къде се крие разликата между изживяването на
Христос
Исус и изживяването на Аполоний, ние трябва да допълним следното.
И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
И ако сега се запитаме: Къде се крие разликата между изживяването на Христос Исус и изживяването на Аполоний, ние трябва да допълним следното.
Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене. Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана. Да, ние имаме работа с нея в определен момент от нейното развитие, когато тя се намира на физическия план. И понеже знаем, че всъщност човешката индивидуалност изгражда човешкото физическо тяло, тук ние не говорим за някаква двойнственост, а за това, че самата човешка индивидуалност изработва формата на човешкото тяло, понеже знаем това, трябва да кажем: тялото на тази индивидуалност беше изградено според нейния замисъл. Но по отношение на Христос Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо.
към текста >>
Но по отношение на
Христос
Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо.
И ако сега се запитаме: Къде се крие разликата между изживяването на Христос Исус и изживяването на Аполоний, ние трябва да допълним следното. Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене. Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана. Да, ние имаме работа с нея в определен момент от нейното развитие, когато тя се намира на физическия план. И понеже знаем, че всъщност човешката индивидуалност изгражда човешкото физическо тяло, тук ние не говорим за някаква двойнственост, а за това, че самата човешка индивидуалност изработва формата на човешкото тяло, понеже знаем това, трябва да кажем: тялото на тази индивидуалност беше изградено според нейния замисъл.
Но по отношение на Христос Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо.
През 30-та година от живота на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус. И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний. И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана. Ако искаме да по кажем графично изображение на подобен жизнен път, бихме могли да нарисуваме следната скица: Напредващата във времето индивидуалност е представена в хоризонталната линия; после в „а“ имаме първата инкарнация, в „б“ имаме втората инкарнация, следва животът между смъртта и новото раждане, после третата инкарнация и т.н.
към текста >>
През 30-та година от живота на Исус от Назарет,
Христос
влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно
Христос
нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус.
Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене. Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана. Да, ние имаме работа с нея в определен момент от нейното развитие, когато тя се намира на физическия план. И понеже знаем, че всъщност човешката индивидуалност изгражда човешкото физическо тяло, тук ние не говорим за някаква двойнственост, а за това, че самата човешка индивидуалност изработва формата на човешкото тяло, понеже знаем това, трябва да кажем: тялото на тази индивидуалност беше изградено според нейния замисъл. Но по отношение на Христос Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо.
През 30-та година от живота на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус.
И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний. И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана. Ако искаме да по кажем графично изображение на подобен жизнен път, бихме могли да нарисуваме следната скица: Напредващата във времето индивидуалност е представена в хоризонталната линия; после в „а“ имаме първата инкарнация, в „б“ имаме втората инкарнация, следва животът между смъртта и новото раждане, после третата инкарнация и т.н. Това, което тук пронизва всички инкарнации, човешката индивидуалност, е като един вид нишка, намираща се извън сферата на обвивките, извън обвивките на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло а между смъртта и новото раждане, нишката също протича извън всичко онова, което остава от етерното тяло и от астралното тяло, като по този начин нишката на живота е обгърната от външния Космос.
към текста >>
И така, индивидуалността на
Христос
има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний.
Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана. Да, ние имаме работа с нея в определен момент от нейното развитие, когато тя се намира на физическия план. И понеже знаем, че всъщност човешката индивидуалност изгражда човешкото физическо тяло, тук ние не говорим за някаква двойнственост, а за това, че самата човешка индивидуалност изработва формата на човешкото тяло, понеже знаем това, трябва да кажем: тялото на тази индивидуалност беше изградено според нейния замисъл. Но по отношение на Христос Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо. През 30-та година от живота на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус.
И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний.
И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана. Ако искаме да по кажем графично изображение на подобен жизнен път, бихме могли да нарисуваме следната скица: Напредващата във времето индивидуалност е представена в хоризонталната линия; после в „а“ имаме първата инкарнация, в „б“ имаме втората инкарнация, следва животът между смъртта и новото раждане, после третата инкарнация и т.н. Това, което тук пронизва всички инкарнации, човешката индивидуалност, е като един вид нишка, намираща се извън сферата на обвивките, извън обвивките на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло а между смъртта и новото раждане, нишката също протича извън всичко онова, което остава от етерното тяло и от астралното тяло, като по този начин нишката на живота е обгърната от външния Космос. Ако искаме графично да представим живота на Христос, трябва да подходим по съвсем друг начин.
към текста >>
Ако искаме графично да представим живота на
Христос
, трябва да подходим по съвсем друг начин.
И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний. И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана. Ако искаме да по кажем графично изображение на подобен жизнен път, бихме могли да нарисуваме следната скица: Напредващата във времето индивидуалност е представена в хоризонталната линия; после в „а“ имаме първата инкарнация, в „б“ имаме втората инкарнация, следва животът между смъртта и новото раждане, после третата инкарнация и т.н. Това, което тук пронизва всички инкарнации, човешката индивидуалност, е като един вид нишка, намираща се извън сферата на обвивките, извън обвивките на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло а между смъртта и новото раждане, нишката също протича извън всичко онова, което остава от етерното тяло и от астралното тяло, като по този начин нишката на живота е обгърната от външния Космос.
Ако искаме графично да представим живота на Христос, трябва да подходим по съвсем друг начин.
Сега ние трябва да кажем следното: Ако погледнем предишните инкарнации на Исус от Назарет, ще установим, как сега, през 30-та година от живота на Исус от Назарет, индивидуалността напуска това тяло, така че отсега нататък имаме само обвивките на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло. Обаче силите, които индивидуалността развива, не се намират във външните обвивки; те се намират в жизнената нишка, в жизнения поток на Аза, който напредва от една инкарнация в друга инкарнация. Следователно силите, принадлежащи към Заратустровата индивидуалност, които трябваше да бъдат подготвени в тялото на Исус от Назарет, те, бих казал, просто „отлитат“ заедно с индивидуалността на Заратустра. Или с други думи: Това, което сега е налице под формата на обвивки, представлява една нормална разновидност на човешката организация, обаче не и такава човешка организация, която доколкото се отнася до индивидуалността би могла да е присъща на Адепта; тя е прекалено човешка, прекалено слаба. И сега настъпва едно обективно събитие: докато в предишния случай жизненият поток напредва през „а“, „б“ и т.н.
към текста >>
Следователно, чие дело е животът на
Христос
Исус от 30-та до 33-та
Следователно силите, принадлежащи към Заратустровата индивидуалност, които трябваше да бъдат подготвени в тялото на Исус от Назарет, те, бих казал, просто „отлитат“ заедно с индивидуалността на Заратустра. Или с други думи: Това, което сега е налице под формата на обвивки, представлява една нормална разновидност на човешката организация, обаче не и такава човешка организация, която доколкото се отнася до индивидуалността би могла да е присъща на Адепта; тя е прекалено човешка, прекалено слаба. И сега настъпва едно обективно събитие: докато в предишния случай жизненият поток напредва през „а“, „б“ и т.н. , сега при „в“ той се отклонява по един страничен път; в замяна на това, чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлиза в троичната организация. Това Христово Същество живее до 33-та година, до Събитието на Голгота, считано от Кръщението на Йоан, то живее, както често сме описвали, именно като Христово Същество.
Следователно, чие дело е животът на Христос Исус от 30-та до 33-та
година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло. В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е. между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек.
към текста >>
В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на
Христос
Исус, т.е.
, сега при „в“ той се отклонява по един страничен път; в замяна на това, чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлиза в троичната организация. Това Христово Същество живее до 33-та година, до Събитието на Голгота, считано от Кръщението на Йоан, то живее, както често сме описвали, именно като Христово Същество. Следователно, чие дело е животът на Христос Исус от 30-та до 33-та година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло.
В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е.
между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна. Това, което става тук, има връзка с онези далечни събития, които са се разиграли още преди нашият жизнен поток, нашият човешки жизнен поток да е бил свързан с каквото и да е физическо човешко тяло. Ето защо ние трябва да се върнем назад до древната Лемурийска епоха*24, до онази епоха, когато човешките индивидуалности, слизайки от божествените висини, за пръв път се въплътиха в земни тела; назад до онова събитие, което Старият Завет описва като „съблазняването чрез змията“.
към текста >>
между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога
Христос
.
Това Христово Същество живее до 33-та година, до Събитието на Голгота, считано от Кръщението на Йоан, то живее, както често сме описвали, именно като Христово Същество. Следователно, чие дело е животът на Христос Исус от 30-та до 33-та година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло. В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е.
между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос.
Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна. Това, което става тук, има връзка с онези далечни събития, които са се разиграли още преди нашият жизнен поток, нашият човешки жизнен поток да е бил свързан с каквото и да е физическо човешко тяло. Ето защо ние трябва да се върнем назад до древната Лемурийска епоха*24, до онази епоха, когато човешките индивидуалности, слизайки от божествените висини, за пръв път се въплътиха в земни тела; назад до онова събитие, което Старият Завет описва като „съблазняването чрез змията“. Това събитие е от изключително естествено.
към текста >>
Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на
Христос
в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия
Христос
.
Ние ще разгледаме тези събития в още по-големи подробности, а днес се спираме само върху най-същественото. Това, което стана тогава, се нуждаеше от едно уравновесяване, от едно възмездие. Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете. И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята. Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея.
Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос.
И каква беше мисията на човека в този случай? Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело. Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше.
към текста >>
Или, казано с други думи:
Христос
принесе на Боговете изкуплението, и Той можеше да го стори само доколкото можа да пребивава известно време в едно човешко физическо тяло.
Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше. Следователно, благодарение на това, което се случи, едно божествено събитие стана достояние на цялото човечество, също както се случи и по-рано, през Лемурийската епоха. И хората бяха съучастници в едно дело, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това дело трябваше да прибягнат до помощта на физическия свят.
Или, казано с други думи: Христос принесе на Боговете изкуплението, и Той можеше да го стори само доколкото можа да пребивава известно време в едно човешко физическо тяло.
По този начин човекът можа да стане свидетел на едно наистина божествено дело. Наред с всичко друго, настъпи и една промяна в самата човешка природа. Хората просто усетиха тази промяна в хода на своето собствено развитие. Така се отвори и третият път, наред с другите два. На тези три пътя са обръщали внимание много от забележителните християнски умове на миналото.
към текста >>
От цялата поредица, която би могла да бъде изброена, ще назова само двама души, които съвсем ясно показаха, че
Христос
ние вече знаем, че от 20 век нататък, благодарение на нарастващите човешки способности, Той ще може да бъде непосредствено виждан в етерния свят ще може да бъде усетен, почувствуван и изживян с помощта на такива опитности, които преди Събитието на Голгота изобщо не са били възможни.
По този начин човекът можа да стане свидетел на едно наистина божествено дело. Наред с всичко друго, настъпи и една промяна в самата човешка природа. Хората просто усетиха тази промяна в хода на своето собствено развитие. Така се отвори и третият път, наред с другите два. На тези три пътя са обръщали внимание много от забележителните християнски умове на миналото.
От цялата поредица, която би могла да бъде изброена, ще назова само двама души, които съвсем ясно показаха, че Христос ние вече знаем, че от 20 век нататък, благодарение на нарастващите човешки способности, Той ще може да бъде непосредствено виждан в етерния свят ще може да бъде усетен, почувствуван и изживян с помощта на такива опитности, които преди Събитието на Голгота изобщо не са били възможни.
Една от онези личности, която в своето цялостно душевно развитие се очерта като непримирим противник на това, което охарактеризирахме като йезуитизъм, е Блез Паскал*25: Той се изправя пред нас като един забележителен дух, който отхвърля всичко онова, което възникна като вредно влияние от стария църковен ред, но който отказа да приеме каквото и да е от модерния рационализъм. Както винаги се случва с великите духове, така и той остана напълно сам със своите мисли. Но какво всъщност стои в основата на неговите мисли? Ако разгледаме съчиненията, които е оставил, и най-вече неговите вълнуващи „Размисли“ те са достъпни за всеки, понеже бяха издадени и в Рекламна Универсална Библиотека -, ние виждаме, какво усещаше той относно предположението, какви биха станали хората, ако не се беше разиграло Христовото Събитие. В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството?
към текста >>
В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако
Христос
не беше се намесил в еволюцията на човечеството?
От цялата поредица, която би могла да бъде изброена, ще назова само двама души, които съвсем ясно показаха, че Христос ние вече знаем, че от 20 век нататък, благодарение на нарастващите човешки способности, Той ще може да бъде непосредствено виждан в етерния свят ще може да бъде усетен, почувствуван и изживян с помощта на такива опитности, които преди Събитието на Голгота изобщо не са били възможни. Една от онези личности, която в своето цялостно душевно развитие се очерта като непримирим противник на това, което охарактеризирахме като йезуитизъм, е Блез Паскал*25: Той се изправя пред нас като един забележителен дух, който отхвърля всичко онова, което възникна като вредно влияние от стария църковен ред, но който отказа да приеме каквото и да е от модерния рационализъм. Както винаги се случва с великите духове, така и той остана напълно сам със своите мисли. Но какво всъщност стои в основата на неговите мисли? Ако разгледаме съчиненията, които е оставил, и най-вече неговите вълнуващи „Размисли“ те са достъпни за всеки, понеже бяха издадени и в Рекламна Универсална Библиотека -, ние виждаме, какво усещаше той относно предположението, какви биха станали хората, ако не се беше разиграло Христовото Събитие.
В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството?
И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности! Кои бяха те? Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили.
към текста >>
Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако
Христос
не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца.
И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности! Кои бяха те? Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили.
Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца.
Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели! Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога. Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние!
към текста >>
И ето че сега
Христос
идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели! Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога. Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние!
И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство.
към текста >>
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към
Христос
, който понесе смъртта на Кръста.
Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога. Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста.
Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
към текста >>
Защото смирението на
Христос
е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета.
Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога. Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората. И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието.
Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета.
И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид. А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос.
към текста >>
И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък
Христос
ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство.
И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта.
към текста >>
Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният
Христос
.
Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид. А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26.
Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос.
Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта. И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко. Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува!
към текста >>
Тази пълна и реална власт притежава единствено личният
Христос
!
Ако човекът има съзнание за себе си и с оглед на това себесъзнание пита: Какво представлява усъвършенствуването? тогава и двата отговора се оказват само празни звуци. След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят. Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието?
Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос!
И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта. Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор! И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките към това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено виждане на Христос. Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра.
към текста >>
И отговора може да ни даде само
живият
Христос
, а не чисто мисловният
Христос
.
тогава и двата отговора се оказват само празни звуци. След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят. Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос!
И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос.
Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта. Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор! И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките към това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено виждане на Христос. Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления.
към текста >>
Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият
Христос
, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор!
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта.
Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор!
И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките към това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено виждане на Христос. Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена.
към текста >>
И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките към това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено виждане на
Христос
.
А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта. Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор!
И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките към това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено виждане на Христос.
Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание.
към текста >>
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към
Христос
, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за
Христос
, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа.
Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа.
Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост. Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа. Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия.
към текста >>
Той смята, че ние сме задължени да вярваме в
Христос
, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа.
То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно. И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа. Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост.
Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа.
Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия. И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие. Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
към текста >>
И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия
Христос
Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина.
Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия. И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие. Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия Христос Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина.
Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм! “. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм! “. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос. Ето как в областта на външния екзотеризъм ние стигаме до третия път, отнасящ се до напредъка на вярата. Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния свят, може да стигне до признаването на Христос чрез текстовете на Евангелията.
към текста >>
Ето защо Соловьов продължава: Ако
Христос
не би се включил в развитието на човека именно като историческия
Христос
-, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм!
Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия. И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие. Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие! И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия Христос Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина.
Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм!
“. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм! “. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос. Ето как в областта на външния екзотеризъм ние стигаме до третия път, отнасящ се до напредъка на вярата. Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния свят, може да стигне до признаването на Христос чрез текстовете на Евангелията. Но той може да стигне до признаването на Христос и по друг път, а именно чрез това, което ясновидското съзнание винаги е можело да му довери.
към текста >>
“. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия
Христос
.
И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие. Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие! И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия Христос Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина. Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм! “. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм!
“. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос.
Ето как в областта на външния екзотеризъм ние стигаме до третия път, отнасящ се до напредъка на вярата. Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния свят, може да стигне до признаването на Христос чрез текстовете на Евангелията. Но той може да стигне до признаването на Христос и по друг път, а именно чрез това, което ясновидското съзнание винаги е можело да му довери. Всъщност съществуваха три пътя: освен посочените два, и този на себепознанието, а той води според посочените свидетели и според всичко онова, което те са изживели задно с хиляди и хиляди хора -, той води до познанието: Ако в епохата след идването на Христос, не поставим Христос Исус редом до човека, цялото човешко себепознание е нещо абсолютно невъзможно; душата или трябва да отрече самата себе си, или ако иска да се утвърди -, заедно със себе си тя трябва да утвърди и Христос Исус. Защо това не можеше да се случи в предхристиянската епоха, ще видим в следващите дни.
към текста >>
Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния свят, може да стигне до признаването на
Христос
чрез текстовете на Евангелията.
И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия Христос Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина. Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм! “. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм! “. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос. Ето как в областта на външния екзотеризъм ние стигаме до третия път, отнасящ се до напредъка на вярата.
Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния свят, може да стигне до признаването на Христос чрез текстовете на Евангелията.
Но той може да стигне до признаването на Христос и по друг път, а именно чрез това, което ясновидското съзнание винаги е можело да му довери. Всъщност съществуваха три пътя: освен посочените два, и този на себепознанието, а той води според посочените свидетели и според всичко онова, което те са изживели задно с хиляди и хиляди хора -, той води до познанието: Ако в епохата след идването на Христос, не поставим Христос Исус редом до човека, цялото човешко себепознание е нещо абсолютно невъзможно; душата или трябва да отрече самата себе си, или ако иска да се утвърди -, заедно със себе си тя трябва да утвърди и Христос Исус. Защо това не можеше да се случи в предхристиянската епоха, ще видим в следващите дни.
към текста >>
Но той може да стигне до признаването на
Христос
и по друг път, а именно чрез това, което ясновидското съзнание винаги е можело да му довери.
Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм! “. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм! “. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос. Ето как в областта на външния екзотеризъм ние стигаме до третия път, отнасящ се до напредъка на вярата. Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния свят, може да стигне до признаването на Христос чрез текстовете на Евангелията.
Но той може да стигне до признаването на Христос и по друг път, а именно чрез това, което ясновидското съзнание винаги е можело да му довери.
Всъщност съществуваха три пътя: освен посочените два, и този на себепознанието, а той води според посочените свидетели и според всичко онова, което те са изживели задно с хиляди и хиляди хора -, той води до познанието: Ако в епохата след идването на Христос, не поставим Христос Исус редом до човека, цялото човешко себепознание е нещо абсолютно невъзможно; душата или трябва да отрече самата себе си, или ако иска да се утвърди -, заедно със себе си тя трябва да утвърди и Христос Исус. Защо това не можеше да се случи в предхристиянската епоха, ще видим в следващите дни.
към текста >>
Всъщност съществуваха три пътя: освен посочените два, и този на себепознанието, а той води според посочените свидетели и според всичко онова, което те са изживели задно с хиляди и хиляди хора -, той води до познанието: Ако в епохата след идването на
Христос
, не поставим
Христос
Исус редом до човека, цялото човешко себепознание е нещо абсолютно невъзможно; душата или трябва да отрече самата себе си, или ако иска да се утвърди -, заедно със себе си тя трябва да утвърди и
Христос
Исус.
“. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм! “. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос. Ето как в областта на външния екзотеризъм ние стигаме до третия път, отнасящ се до напредъка на вярата. Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния свят, може да стигне до признаването на Христос чрез текстовете на Евангелията. Но той може да стигне до признаването на Христос и по друг път, а именно чрез това, което ясновидското съзнание винаги е можело да му довери.
Всъщност съществуваха три пътя: освен посочените два, и този на себепознанието, а той води според посочените свидетели и според всичко онова, което те са изживели задно с хиляди и хиляди хора -, той води до познанието: Ако в епохата след идването на Христос, не поставим Христос Исус редом до човека, цялото човешко себепознание е нещо абсолютно невъзможно; душата или трябва да отрече самата себе си, или ако иска да се утвърди -, заедно със себе си тя трябва да утвърди и Христос Исус.
Защо това не можеше да се случи в предхристиянската епоха, ще видим в следващите дни.
към текста >>
12.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Живият
, подвижен и съзидателен въздух е всъщност откровението на онези космически Дарители, на онези Духове на Макрокосмоса, чиято отличителна черта е да дават от себе си, да даряват, да завещават.
По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме Старото Слънце отдалеч. Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея. Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства. Те могат да ни отведат само до илюзията за въздуха, до неговата Майя. Защото навсякъде по Земята, където има въздух, зад него са скрити непосредствените действия, извършвани от Духовете на Мъдростта.
Живият, подвижен и съзидателен въздух е всъщност откровението на онези космически Дарители, на онези Духове на Макрокосмоса, чиято отличителна черта е да дават от себе си, да даряват, да завещават.
Какво всъщност представлява въздухът, разбира само този човек, който си казва: Ето, сега аз възприемам въздуха, обаче всъщност тук става нещо съвсем друго; тук Духовете на Мъдростта влизат в ролята си на космически Дарители и предоставят на Всемира своята собствена същност. Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот.
към текста >>
Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме
Христос
, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина.
И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух. Архангелите съхраняват спомена за най-ранните етапи от еволюцията на Земята. Но това, което някога е ставало в условията на предишните планетарни въплъщения, се повтаря и по-късно, макар и под друга форма; ето защо в известен смисъл природата на Старото Слънце застава пред нас също и днес, в условията на нашата Земя. И сега: Цялата представа, цялото усещане, целият образ, които бихме могли да си съставим за Престолите и тяхната саможертва, за Херувимите, поемащи саможертвата на Престолите, за огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, за светлината, отразена от Архангелите, които съхраняват за по-късни времена всичко онова, което се разиграва в Праначалото: Цялото това сложно усещане може да породи в сърцата ни правилното разбиране за следващи етапи от еволюцията на света и човека. Тук ние се докосваме до едно обкръжение, до едно духовно обкръжение, което в предишни лекционни цикли сме разглеждали по-скоро откъм неговата физическа страна.
Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина.
И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс. Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята. Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения!
към текста >>
И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на
Христос
, но и предателството на Юда.
Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята. Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено!
И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
Ето какъв душевен трепет се пробужда в човешката душа, когато тя успее да долови свръхсетивната природа на Слънцето, проявяваща се сега отново във физическите условия на Земята. И ако това бъде доловено не по външен, интелектуален, а по един действително художествен начин, тогава човекът се доближава до същинските продуктивни сили в едно такова величествено произведение на изкуството, което буквално носи в себе си екстракта на планетарната еволюция, екстракта на цялата Земя. Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи. Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя. Едва сега той би могъл да разбере какво точно означава Земята и какви са нейните космически задачи.
към текста >>
Следващия път ние отново ще говорим за това, как
Христос
, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи.
Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда. Ето какъв душевен трепет се пробужда в човешката душа, когато тя успее да долови свръхсетивната природа на Слънцето, проявяваща се сега отново във физическите условия на Земята. И ако това бъде доловено не по външен, интелектуален, а по един действително художествен начин, тогава човекът се доближава до същинските продуктивни сили в едно такова величествено произведение на изкуството, което буквално носи в себе си екстракта на планетарната еволюция, екстракта на цялата Земя.
Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи.
Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя. Едва сега той би могъл да разбере какво точно означава Земята и какви са нейните космически задачи. И той би си казал: Дори и да обходя цялата Земя, аз не бих разбрал нищо от нея. Но заставайки пред тази централно разположена фигура и пред това, което напира от нея като нюанси и багри, тогава аз веднага усещам какво точно чувствуваха Духовете на Мъдростта там, на Слънцето, понеже сега то отново прозвучава в думите: „И правете това за Мое възпоминание"21. Опазването на миналото и пренасянето му в бъдещето: Тези думи стават разбираеми за нас едва след като се научим да проникваме в тях, изхождайки от закономерностите на Космоса Тук аз бих желал само да загатна как едно художествено произведение от най-висок ранг е фактически свързано с основните закономерности на Космоса.
към текста >>
13.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от
Христос
, извършено, както често се казва "в пустинята".
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 12 юни 1912 Скъпи теософски приятели! Когато за пореден път изложих пред Вас срещата, която човек има след прекрачването на прага и навлизането в свръхсетивния свят, т.е.
срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята".
По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих към една подробност от живота на Буда. Но позволете сега, макар и за кратко, отново да извикаме пред нашите души тази среща със смъртта и с Луцифер. Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие. И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ. И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха.
към текста >>
И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от
Христос
; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага,
Христос
предлага истинска и пълна утеха.
срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята". По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих към една подробност от живота на Буда. Но позволете сега, макар и за кратко, отново да извикаме пред нашите души тази среща със смъртта и с Луцифер. Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие. И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ.
И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха.
В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
към текста >>
В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което
Христос
предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда.
По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих към една подробност от живота на Буда. Но позволете сега, макар и за кратко, отново да извикаме пред нашите души тази среща със смъртта и с Луцифер. Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие. И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ. И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха.
В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда.
Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега. Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място.
към текста >>
И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия
Христос
.
Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие. И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ. И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго.
И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос.
С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега. Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място. Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е. получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята".
към текста >>
Да,
Христос
измества смъртта и застава на нейното място.
В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място.
Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е. получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята". И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта". Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията.
към текста >>
Представете си нещата нагледно: пред Вас застава
Христос
, и до него Луцифер; т.е.
Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега. Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място.
Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е.
получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята". И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта". Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления.
към текста >>
И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да,
Христос
е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта".
С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега. Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място. Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е. получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята".
И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта".
Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления. Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят. Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос.
към текста >>
Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на
Христос
.
И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта". Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления. Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят.
Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос.
И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят. Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен. А как стоят нещата с човешкото съзнание? Много просто: в сила е съзнанието без какъвто и да е външен обект. Аз вече описах какво представлява неизявената светлина и неизговореното слово.
към текста >>
Аз казах, че това, което по-рано беше за нас само далечно предчувствие, сега изгрява пред нашите души с неизказана сила: Могъщото Слънце, като една планета, и
Христос
като Дух на тази планета, с други думи
Христос
като брат на Луцифер.
И веднага след това нашето проучване ни отвежда вече към чудно то и все пак истинско съобщение за Буда. Обстоятелството, че вчера Ви запознах с вътрешните тенденции и движения на човека, далеч не беше случайно. То имаше за цел да онагледи реалните възможности на окултния кандидат за навлизането в една нова степен от посвещението. Вчера се наложи да обсъдя с Вас, скъпи теософски приятели, доста трудни за разбиране неща. Днес отново трябва да се върнем към тях, и най-вече към обстоятелството, че напредвайки към втората степен от посвещението, Луцифер се явява пред нас в съвършено преобразен вид, а именно като ръководен Дух на Венера.
Аз казах, че това, което по-рано беше за нас само далечно предчувствие, сега изгрява пред нашите души с неизказана сила: Могъщото Слънце, като една планета, и Христос като Дух на тази планета, с други думи Христос като брат на Луцифер.
И сега вече нашето проучване наистина трябва да ни отведе към следземната съдба на Буда. Тази странна и неповторима съдба може да бъде разбрана именно сега, тя не можеше да бъде разбрана преди втората степен на посвещението. В случай, че не успеем да се придвижим напред след първата среща със смъртта и с Луцифер, която е визирана напр. в сцената на изкушението, в случай, че не напреднем към втората степен на посвещението, когато се появяват седемте планетарни Духове, тогава ние не сме в състояние да стигнем до онези истини за Буда, които изнесохме вчера. Това е едно твърдо и неотменно условие.
към текста >>
После това, което се постига при първата степен на посвещението, и като пример за такова изживяване, аз Ви загатнах образа, включващ "смъртта на Луцифер" или "
Христос
и Луцифер в историята с изкушението".
Обаче от друга страна, съвсем естествено е, че тези факти са "външни" и "обективни". Буда живее на Марс по най-действителен начин, но обикновеното съзнание не може да го регистрира, а щом е в състояние да вникне в тези истини, значи то е успяло да стане "съзнание без обект". Ето защо, скъпи приятели, в началото на тези лекции, аз настоявах да говоря за "съзнанието без външен обект" и го поставях както си спомняте на трето място. И така, след като обобщим всичко казано до тук, ние можем да разграничим три състояния на съзнанието. Първо обикновеното физическо съзнание.
После това, което се постига при първата степен на посвещението, и като пример за такова изживяване, аз Ви загатнах образа, включващ "смъртта на Луцифер" или "Христос и Луцифер в историята с изкушението".
Следващата степен на съзнание беше тази, която позволява на човека да види пред себе си седемте Духове на планетите. Аз Ви илюстрирах тази степен с примера за Буда и начина, по който може да се проследи неговата съдба, при условие, че той не би могъл вече да се върне в земната инкарнация. Да, така ние стигнахме до трите вида съзнание при човека. Най-напред имаме физическото съзнание. След това, при първата степен идва съзнанието за по-висшите светове, което илюстрирахме чрез историята за изкушението.
към текста >>
Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че
Христос
е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение.
Но аз бих желал да обърна вниманието Ви и върху нещо друго. Когато илюстрирам едно изживяване, каквото бихме могли да получим чрез това първо висше съзнание, когато го подкрепям с особени и конкретни примери, това има своя дълбок смисъл. Историята с изкушението не беше спомената случайно. И когато насочим това първо свръхсетивно съзнание към Старата Луна, ние ставаме свидетели на едно повторение на историята за изкушението, повторение, което става заради човека, в името на човека. В действителност, това е станало твърде отдавна.
Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че Христос е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение.
И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер. Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за Христос; той и без друго е отблъснат. И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от Христос там, на Старата Луна. Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна. И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр.
към текста >>
И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и
Христос
подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие,
Христос
вече е отблъснал Луцифер.
Когато илюстрирам едно изживяване, каквото бихме могли да получим чрез това първо висше съзнание, когато го подкрепям с особени и конкретни примери, това има своя дълбок смисъл. Историята с изкушението не беше спомената случайно. И когато насочим това първо свръхсетивно съзнание към Старата Луна, ние ставаме свидетели на едно повторение на историята за изкушението, повторение, което става заради човека, в името на човека. В действителност, това е станало твърде отдавна. Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че Христос е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение.
И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер.
Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за Христос; той и без друго е отблъснат. И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от Христос там, на Старата Луна. Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна. И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр. историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце.
към текста >>
Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за
Христос
; той и без друго е отблъснат.
Историята с изкушението не беше спомената случайно. И когато насочим това първо свръхсетивно съзнание към Старата Луна, ние ставаме свидетели на едно повторение на историята за изкушението, повторение, което става заради човека, в името на човека. В действителност, това е станало твърде отдавна. Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че Христос е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение. И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер.
Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за Христос; той и без друго е отблъснат.
И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от Христос там, на Старата Луна. Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна. И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр. историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце.
към текста >>
И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от
Христос
там, на Старата Луна.
И когато насочим това първо свръхсетивно съзнание към Старата Луна, ние ставаме свидетели на едно повторение на историята за изкушението, повторение, което става заради човека, в името на човека. В действителност, това е станало твърде отдавна. Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че Христос е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение. И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер. Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за Христос; той и без друго е отблъснат.
И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от Христос там, на Старата Луна.
Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна. И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр. историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост.
към текста >>
И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи
Христос
и Луцифер застават като един вид братя.
историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране. Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място.
И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя.
И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях. На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества. Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика. Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики.
към текста >>
На Старото Слънце разликата между
Христос
и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества.
Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране. Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място. И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя. И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях.
На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества.
Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика. Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на
Христос
и Луцифер в условията на Старото Слънце.
Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място. И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя. И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях. На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества. Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце.
Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
към текста >>
Ако от една страна отправим поглед към
Христос
, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики.
И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя. И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях. На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества. Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика. Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце.
Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики.
Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост. Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо.
към текста >>
И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на
Христос
, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света.
Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост. Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо. Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си.
И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света.
Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос. При това този необятен Космос далеч не беше това, което е днес. Ако днес човек би се пренесъл на Слънцето, оглеждайки се на всички страни, той би съгледал 12-те звездни формации на животинския кръг, на Зодиака. По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше. За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово.
към текста >>
Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то
Христос
изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос.
Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост. Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо. Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си. И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света.
Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос.
При това този необятен Космос далеч не беше това, което е днес. Ако днес човек би се пренесъл на Слънцето, оглеждайки се на всички страни, той би съгледал 12-те звездни формации на животинския кръг, на Зодиака. По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше. За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово. Що за слово беше това?
към текста >>
Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай,
Христос
беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като
живият
и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни.
Що за слово беше това? Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене.
Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни.
Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер.
към текста >>
Така застават те пред нас в своята противоположност:
Христос
който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни.
Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие.
към текста >>
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и
Христос
.
Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос.
Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос!
към текста >>
Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между
Христос
и Луцифер.
Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили.
Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер.
В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос! мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител. Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна.
към текста >>
Обаче мировото Слово, което беше прието от
Христос
по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в
Христос
!
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие.
Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос!
мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител. Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
към текста >>
мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше
Христос
, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос!
мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
към текста >>
Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на
Христос
и Луцифер се разделят.
Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос! мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят.
Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето.
към текста >>
От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце,
Христос
стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос! мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител. Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик.
От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система. Както вече споменах, едва ли ще имаме необходимото време за да опишем третото свръхсетивно съзнание. Аз бих искал само да загатна, че тъкмо то позволява да се потопим в процесите на Стария Сатурн, т.е.
към текста >>
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за
Христос
се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител. Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система. Както вече споменах, едва ли ще имаме необходимото време за да опишем третото свръхсетивно съзнание. Аз бих искал само да загатна, че тъкмо то позволява да се потопим в процесите на Стария Сатурн, т.е. в първото от последователните досегашни въплъщения на нашата Земя.
към текста >>
Христос
надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето.
Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето.
Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система. Както вече споменах, едва ли ще имаме необходимото време за да опишем третото свръхсетивно съзнание. Аз бих искал само да загатна, че тъкмо то позволява да се потопим в процесите на Стария Сатурн, т.е. в първото от последователните досегашни въплъщения на нашата Земя. И ако искаме да следваме посвещението до неговата най-висша степен, където човешките думи стават съвсем безпомощни, ние трябва да устояваме и в най-главозамайващите и страшни върхове на съзнанието, независимо от това, че в известен смисъл тези неща започват да изглеждат като дръзновение, като самонадеяност.
към текста >>
Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове,
Христос
израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето.
Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
Както вече споменах, едва ли ще имаме необходимото време за да опишем третото свръхсетивно съзнание. Аз бих искал само да загатна, че тъкмо то позволява да се потопим в процесите на Стария Сатурн, т.е. в първото от последователните досегашни въплъщения на нашата Земя. И ако искаме да следваме посвещението до неговата най-висша степен, където човешките думи стават съвсем безпомощни, ние трябва да устояваме и в най-главозамайващите и страшни върхове на съзнанието, независимо от това, че в известен смисъл тези неща започват да изглеждат като дръзновение, като самонадеяност. Тъкмо защото човешките думи са неупотребими за описанието на една по-висша действителност, в "Тайната Наука" аз се отказах да давам словесен израз на всичко, свързано с по-висшите състояния на човешкото съзнание.
към текста >>
Да се говори за прераждане на
Христос
би означавало да се допусне същата грешка, която прави човекът, който вярва, че една везна трябва да се крепи на много опорни точки.
Мнозина от Вас ще си спомнят, че аз често съм говорил за Христовото Същество като за едно космическо Същество, което се извисява над всички други основатели на религии. Споменавано беше също и това, че няма нищо чудно в начина, по който Христовото Същество беше прието с такъв копнеж именно от Запада, тъй като на тази Западна Европа беше присъщ един своеобразен исторически дух. И доколкото Западът изобщо беше напреднал до там, че да представлява необходимата арена за човешките инкарнации, той се оказа най-подходящото място за това развитие. Ала един удивителен факт остава, че все пак се намират европейци, които не искат да приемат това развитие. А централният момент на това развитие е именно Христовият Импулс.
Да се говори за прераждане на Христос би означавало да се допусне същата грешка, която прави човекът, който вярва, че една везна трябва да се крепи на много опорни точки.
Да, в този случай по отношение на Христовото Същество, Вие бихте направили същата грешка т.е. да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание. То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие. Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време.
към текста >>
То засяга отношението на човека към
Христос
, разбиран като основен импулс на Земното развитие.
А централният момент на това развитие е именно Христовият Импулс. Да се говори за прераждане на Христос би означавало да се допусне същата грешка, която прави човекът, който вярва, че една везна трябва да се крепи на много опорни точки. Да, в този случай по отношение на Христовото Същество, Вие бихте направили същата грешка т.е. да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание.
То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие.
Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време. Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато Христос е вече тук. И онова материалистическо възражение, което така често чуваме, че ако Христос действително би бил едно изключително и важно събитие, неговото еднократно идване на Земята би означавало една върховна несправедливост, това възражение отпада напълно. Много често у хората възниква въпросът: Как е възможна такава несправедливост, че всички хора преди Христос да са лишени от Божията милост, и тя да съществува само за хората след Христос? Но това са същите хора, скъпи приятели!
към текста >>
Възгледът, който поражда това морално основание е този, че
Христос
встъпи в това развитие в точно определено време.
Да се говори за прераждане на Христос би означавало да се допусне същата грешка, която прави човекът, който вярва, че една везна трябва да се крепи на много опорни точки. Да, в този случай по отношение на Христовото Същество, Вие бихте направили същата грешка т.е. да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание. То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие.
Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време.
Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато Христос е вече тук. И онова материалистическо възражение, което така често чуваме, че ако Христос действително би бил едно изключително и важно събитие, неговото еднократно идване на Земята би означавало една върховна несправедливост, това възражение отпада напълно. Много често у хората възниква въпросът: Как е възможна такава несправедливост, че всички хора преди Христос да са лишени от Божията милост, и тя да съществува само за хората след Христос? Но това са същите хора, скъпи приятели! Така че от теософска страна този упрек отпада.
към текста >>
Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди
Христос
, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато
Христос
не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато
Христос
е вече тук.
Да, в този случай по отношение на Христовото Същество, Вие бихте направили същата грешка т.е. да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание. То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие. Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време.
Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато Христос е вече тук.
И онова материалистическо възражение, което така често чуваме, че ако Христос действително би бил едно изключително и важно събитие, неговото еднократно идване на Земята би означавало една върховна несправедливост, това възражение отпада напълно. Много често у хората възниква въпросът: Как е възможна такава несправедливост, че всички хора преди Христос да са лишени от Божията милост, и тя да съществува само за хората след Христос? Но това са същите хора, скъпи приятели! Така че от теософска страна този упрек отпада. В известен смисъл той може да се направи само по отношение на отделни случаи и един от тях е случаят Буда.
към текста >>
И онова материалистическо възражение, което така често чуваме, че ако
Христос
действително би бил едно изключително и важно събитие, неговото еднократно идване на Земята би означавало една върховна несправедливост, това възражение отпада напълно.
да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание. То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие. Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време. Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато Христос е вече тук.
И онова материалистическо възражение, което така често чуваме, че ако Христос действително би бил едно изключително и важно събитие, неговото еднократно идване на Земята би означавало една върховна несправедливост, това възражение отпада напълно.
Много често у хората възниква въпросът: Как е възможна такава несправедливост, че всички хора преди Христос да са лишени от Божията милост, и тя да съществува само за хората след Христос? Но това са същите хора, скъпи приятели! Така че от теософска страна този упрек отпада. В известен смисъл той може да се направи само по отношение на отделни случаи и един от тях е случаят Буда. От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс.
към текста >>
Много често у хората възниква въпросът: Как е възможна такава несправедливост, че всички хора преди
Христос
да са лишени от Божията милост, и тя да съществува само за хората след
Христос
?
Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание. То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие. Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време. Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато Христос е вече тук. И онова материалистическо възражение, което така често чуваме, че ако Христос действително би бил едно изключително и важно събитие, неговото еднократно идване на Земята би означавало една върховна несправедливост, това възражение отпада напълно.
Много често у хората възниква въпросът: Как е възможна такава несправедливост, че всички хора преди Христос да са лишени от Божията милост, и тя да съществува само за хората след Христос?
Но това са същите хора, скъпи приятели! Така че от теософска страна този упрек отпада. В известен смисъл той може да се направи само по отношение на отделни случаи и един от тях е случаят Буда. От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс. От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос.
към текста >>
От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на
Христос
.
Много често у хората възниква въпросът: Как е възможна такава несправедливост, че всички хора преди Христос да са лишени от Божията милост, и тя да съществува само за хората след Христос? Но това са същите хора, скъпи приятели! Така че от теософска страна този упрек отпада. В известен смисъл той може да се направи само по отношение на отделни случаи и един от тях е случаят Буда. От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс.
От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос.
Да, така изглеждат фактите. Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е. независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда? Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс. Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание.
към текста >>
Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на
Христос
спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е.
Така че от теософска страна този упрек отпада. В известен смисъл той може да се направи само по отношение на отделни случаи и един от тях е случаят Буда. От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс. От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос. Да, така изглеждат фактите.
Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е.
независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда? Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс. Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание. Замислете се над това, което вече казах пред Вас. Аз подробно разгледах, как Христос беше свързан със Слънцето, и как всъщност за пръв път Христос се съедини със Земята чрез Кръщението на Йоан или в малко по-друг смисъл едва чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на
Христос
към Буда?
В известен смисъл той може да се направи само по отношение на отделни случаи и един от тях е случаят Буда. От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс. От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос. Да, така изглеждат фактите. Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е.
независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда?
Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс. Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание. Замислете се над това, което вече казах пред Вас. Аз подробно разгледах, как Христос беше свързан със Слънцето, и как всъщност за пръв път Христос се съедини със Земята чрез Кръщението на Йоан или в малко по-друг смисъл едва чрез Мистерията на Голгота. С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3.
към текста >>
Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на
Христос
, поемайки своя път към Марс.
От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс. От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос. Да, така изглеждат фактите. Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е. независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда?
Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс.
Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание. Замислете се над това, което вече казах пред Вас. Аз подробно разгледах, как Христос беше свързан със Слънцето, и как всъщност за пръв път Христос се съедини със Земята чрез Кръщението на Йоан или в малко по-друг смисъл едва чрез Мистерията на Голгота. С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3. И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс.
към текста >>
Аз подробно разгледах, как
Христос
беше свързан със Слънцето, и как всъщност за пръв път
Христос
се съедини със Земята чрез Кръщението на Йоан или в малко по-друг смисъл едва чрез Мистерията на Голгота.
Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е. независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда? Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс. Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание. Замислете се над това, което вече казах пред Вас.
Аз подробно разгледах, как Христос беше свързан със Слънцето, и как всъщност за пръв път Христос се съедини със Земята чрез Кръщението на Йоан или в малко по-друг смисъл едва чрез Мистерията на Голгота.
С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3. И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс. Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда. Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено.
към текста >>
С други думи:
Христос
е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3.
независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда? Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс. Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание. Замислете се над това, което вече казах пред Вас. Аз подробно разгледах, как Христос беше свързан със Слънцето, и как всъщност за пръв път Христос се съедини със Земята чрез Кръщението на Йоан или в малко по-друг смисъл едва чрез Мистерията на Голгота.
С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3.
И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс. Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда. Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф).
към текста >>
И земният живот на Буда премина по времето, когато
Христос
действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс.
Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс. Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание. Замислете се над това, което вече казах пред Вас. Аз подробно разгледах, как Христос беше свързан със Слънцето, и как всъщност за пръв път Христос се съедини със Земята чрез Кръщението на Йоан или в малко по-друг смисъл едва чрез Мистерията на Голгота. С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3.
И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс.
Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда. Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето.
към текста >>
Техен водач е
Христос
.
И процесът всъщност се извърши така, че първо стана отделянето на Слънцето от Земята и едва по-късно Венера и Меркурий се отделиха от Слънцето. На Земята, между впрочем, развитието продължаваше. Там остана само една малка част от човеците. Друга част от тях се издигаше нагоре до планетите и после отново се спускаше долу. По времето, когато Слънцето се отдели от Земята, придружаващите Същества защото светът се състои не само от външната материя, а и от Същества тези придружаващи Същества бяха в постоянно движение.
Техен водач е Христос.
Защото в онази епоха от Земното развитие, когато Слънцето се отдели от Земята, се извърши и процеса, който бихме означили като "духовното превъзходство" на Христос над Луцифер и другите планети. По-късно се отдели Венера, отдели се и Меркурий. Нека се замислим върху това откъсване на Венера от Слънцето. Заедно с Венера се отделиха и такива Същества, които се оказват неспособни да останат на Слънцето и се заселиха на Венера. Тези обитатели на Венера бяха преди всичко нещо като пратеници и пълномощници на Христос, на Слънцето, т.е.
към текста >>
Защото в онази епоха от Земното развитие, когато Слънцето се отдели от Земята, се извърши и процеса, който бихме означили като "духовното превъзходство" на
Христос
над Луцифер и другите планети.
На Земята, между впрочем, развитието продължаваше. Там остана само една малка част от човеците. Друга част от тях се издигаше нагоре до планетите и после отново се спускаше долу. По времето, когато Слънцето се отдели от Земята, придружаващите Същества защото светът се състои не само от външната материя, а и от Същества тези придружаващи Същества бяха в постоянно движение. Техен водач е Христос.
Защото в онази епоха от Земното развитие, когато Слънцето се отдели от Земята, се извърши и процеса, който бихме означили като "духовното превъзходство" на Христос над Луцифер и другите планети.
По-късно се отдели Венера, отдели се и Меркурий. Нека се замислим върху това откъсване на Венера от Слънцето. Заедно с Венера се отделиха и такива Същества, които се оказват неспособни да останат на Слънцето и се заселиха на Венера. Тези обитатели на Венера бяха преди всичко нещо като пратеници и пълномощници на Христос, на Слънцето, т.е. онези Същества, които подготвиха основите за по-късния Буда.
към текста >>
Тези обитатели на Венера бяха преди всичко нещо като пратеници и пълномощници на
Христос
, на Слънцето, т.е.
Техен водач е Христос. Защото в онази епоха от Земното развитие, когато Слънцето се отдели от Земята, се извърши и процеса, който бихме означили като "духовното превъзходство" на Христос над Луцифер и другите планети. По-късно се отдели Венера, отдели се и Меркурий. Нека се замислим върху това откъсване на Венера от Слънцето. Заедно с Венера се отделиха и такива Същества, които се оказват неспособни да останат на Слънцето и се заселиха на Венера.
Тези обитатели на Венера бяха преди всичко нещо като пратеници и пълномощници на Христос, на Слънцето, т.е.
онези Същества, които подготвиха основите за по-късния Буда. Христос изпрати Буда първо на Венера и практически тук Буда премина през най-различни степени на развитие, и когато след това душите се връщаха от Венера на Земята, тогава естествено се оказа, че обикновените човешки души са твърде слабо развити; обаче Буда, който слезе с Венерините души обратно на Земята, беше едно толкова напреднало Същество, че той можа да стане един Бодисатва, а после и един Буда. Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята. И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
към текста >>
Христос
изпрати Буда първо на Венера и практически тук Буда премина през най-различни степени на развитие, и когато след това душите се връщаха от Венера на Земята, тогава естествено се оказа, че обикновените човешки души са твърде слабо развити; обаче Буда, който слезе с Венерините души обратно на Земята, беше едно толкова напреднало Същество, че той можа да стане един Бодисатва, а после и един Буда.
По-късно се отдели Венера, отдели се и Меркурий. Нека се замислим върху това откъсване на Венера от Слънцето. Заедно с Венера се отделиха и такива Същества, които се оказват неспособни да останат на Слънцето и се заселиха на Венера. Тези обитатели на Венера бяха преди всичко нещо като пратеници и пълномощници на Христос, на Слънцето, т.е. онези Същества, които подготвиха основите за по-късния Буда.
Христос изпрати Буда първо на Венера и практически тук Буда премина през най-различни степени на развитие, и когато след това душите се връщаха от Венера на Земята, тогава естествено се оказа, че обикновените човешки души са твърде слабо развити; обаче Буда, който слезе с Венерините души обратно на Земята, беше едно толкова напреднало Същество, че той можа да стане един Бодисатва, а после и един Буда.
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята. И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята. Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят. Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос.
към текста >>
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на
Христос
, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята.
Нека се замислим върху това откъсване на Венера от Слънцето. Заедно с Венера се отделиха и такива Същества, които се оказват неспособни да останат на Слънцето и се заселиха на Венера. Тези обитатели на Венера бяха преди всичко нещо като пратеници и пълномощници на Христос, на Слънцето, т.е. онези Същества, които подготвиха основите за по-късния Буда. Христос изпрати Буда първо на Венера и практически тук Буда премина през най-различни степени на развитие, и когато след това душите се връщаха от Венера на Земята, тогава естествено се оказа, че обикновените човешки души са твърде слабо развити; обаче Буда, който слезе с Венерините души обратно на Земята, беше едно толкова напреднало Същество, че той можа да стане един Бодисатва, а после и един Буда.
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята.
Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята. И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята. Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят. Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос. Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс.
към текста >>
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на
Христос
по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Тези обитатели на Венера бяха преди всичко нещо като пратеници и пълномощници на Христос, на Слънцето, т.е. онези Същества, които подготвиха основите за по-късния Буда. Христос изпрати Буда първо на Венера и практически тук Буда премина през най-различни степени на развитие, и когато след това душите се връщаха от Венера на Земята, тогава естествено се оказа, че обикновените човешки души са твърде слабо развити; обаче Буда, който слезе с Венерините души обратно на Земята, беше едно толкова напреднало Същество, че той можа да стане един Бодисатва, а после и един Буда. Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята.
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят. Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос. Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс. А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос. Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат".
към текста >>
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо
Христос
, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
онези Същества, които подготвиха основите за по-късния Буда. Христос изпрати Буда първо на Венера и практически тук Буда премина през най-различни степени на развитие, и когато след това душите се връщаха от Венера на Земята, тогава естествено се оказа, че обикновените човешки души са твърде слабо развити; обаче Буда, който слезе с Венерините души обратно на Земята, беше едно толкова напреднало Същество, че той можа да стане един Бодисатва, а после и един Буда. Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята. И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос. Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс. А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос. Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат". Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения.
към текста >>
Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на
Христос
.
Христос изпрати Буда първо на Венера и практически тук Буда премина през най-различни степени на развитие, и когато след това душите се връщаха от Венера на Земята, тогава естествено се оказа, че обикновените човешки души са твърде слабо развити; обаче Буда, който слезе с Венерините души обратно на Земята, беше едно толкова напреднало Същество, че той можа да стане един Бодисатва, а после и един Буда. Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята. И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята. Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос.
Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс. А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос. Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат". Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители.
към текста >>
А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси
Христос
.
Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята. И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята. Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят. Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос. Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс.
А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос.
Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат". Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко. Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения.
към текста >>
Много често Вие откривате, че една или друга религия просто няма тази възможност, да се издигне до
Христос
, Духът на Слънцето, а успява да се издигне напр.
Скъпи приятели, аз мога да Ви дам само наченките на това, което Буда започна да върши на Марс. Изобщо за тамошните без-Азови човеци, значението на това, което Буда извърши, е подобно на значението, което има един Спасител. И ако на Земята всеобщото братство и любовта към ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително дело, което Буда извърши на Марс. Скъпи приятели, преди да се разделим, аз трябва да разреша и един друг въпрос, а именно, че различните религии на Земята нещо естествено за теософите произлизат от един и същ източник, и че тези различни религии се отнасят по различен начин спрямо окултните послания, които биха могли да бъдат направени. Би могло да се каже, че всяка религия, стига тя да е правилно разбрана, ни насочва към една основна фигура, към основателя на тази религия, който по напълно подходящ начин запознава чрез нея група хора с определена степен на своето посвещение.
Много често Вие откривате, че една или друга религия просто няма тази възможност, да се издигне до Христос, Духът на Слънцето, а успява да се издигне напр.
до онази всеобхващаща душа, до онзи Дух, който често се въплъщаваше като Бодисатва, вдъхновителят на Буда, т.е. на света можеше да възникне и друга религия, която не е в състояние да приеме Христос като слезлия на Земята Слънчев Дух. Тази религия обгръща в себе си великия пратеник, както и всичко, което идва от Слънцето и което ще се превърне по забележителен начин в един планетарен Дух. И тази религия, която се ориентира според развитието на Буда, можа да приеме външния облик на Вишну. И само защото една такава религия не беше осенена от познанието за окончателната победа на Христос над Луцифер, тя не можа да противопостави образа на Луцифер пред образа на Христос, както впрочем това може да стане вече в нашата епоха.
към текста >>
на света можеше да възникне и друга религия, която не е в състояние да приеме
Христос
като слезлия на Земята Слънчев Дух.
И ако на Земята всеобщото братство и любовта към ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително дело, което Буда извърши на Марс. Скъпи приятели, преди да се разделим, аз трябва да разреша и един друг въпрос, а именно, че различните религии на Земята нещо естествено за теософите произлизат от един и същ източник, и че тези различни религии се отнасят по различен начин спрямо окултните послания, които биха могли да бъдат направени. Би могло да се каже, че всяка религия, стига тя да е правилно разбрана, ни насочва към една основна фигура, към основателя на тази религия, който по напълно подходящ начин запознава чрез нея група хора с определена степен на своето посвещение. Много често Вие откривате, че една или друга религия просто няма тази възможност, да се издигне до Христос, Духът на Слънцето, а успява да се издигне напр. до онази всеобхващаща душа, до онзи Дух, който често се въплъщаваше като Бодисатва, вдъхновителят на Буда, т.е.
на света можеше да възникне и друга религия, която не е в състояние да приеме Христос като слезлия на Земята Слънчев Дух.
Тази религия обгръща в себе си великия пратеник, както и всичко, което идва от Слънцето и което ще се превърне по забележителен начин в един планетарен Дух. И тази религия, която се ориентира според развитието на Буда, можа да приеме външния облик на Вишну. И само защото една такава религия не беше осенена от познанието за окончателната победа на Христос над Луцифер, тя не можа да противопостави образа на Луцифер пред образа на Христос, както впрочем това може да стане вече в нашата епоха. Поради тази причина, за една такава религия, Луцифер застава до Христос като един вид самостоятелна и равностойна сила. Ние видяхме вече как Луцифер и Христос могат да бъдат представени като братя.
към текста >>
И само защото една такава религия не беше осенена от познанието за окончателната победа на
Христос
над Луцифер, тя не можа да противопостави образа на Луцифер пред образа на
Христос
, както впрочем това може да стане вече в нашата епоха.
Много често Вие откривате, че една или друга религия просто няма тази възможност, да се издигне до Христос, Духът на Слънцето, а успява да се издигне напр. до онази всеобхващаща душа, до онзи Дух, който често се въплъщаваше като Бодисатва, вдъхновителят на Буда, т.е. на света можеше да възникне и друга религия, която не е в състояние да приеме Христос като слезлия на Земята Слънчев Дух. Тази религия обгръща в себе си великия пратеник, както и всичко, което идва от Слънцето и което ще се превърне по забележителен начин в един планетарен Дух. И тази религия, която се ориентира според развитието на Буда, можа да приеме външния облик на Вишну.
И само защото една такава религия не беше осенена от познанието за окончателната победа на Христос над Луцифер, тя не можа да противопостави образа на Луцифер пред образа на Христос, както впрочем това може да стане вече в нашата епоха.
Поради тази причина, за една такава религия, Луцифер застава до Христос като един вид самостоятелна и равностойна сила. Ние видяхме вече как Луцифер и Христос могат да бъдат представени като братя. Нещо подобно имаме и тогава, когато на Вишну се противопоставя Шива. А сега Ви моля да си припомните всичко, което знаете за последователите на Шива. Ако сторите това, Вие ще проумеете как Индия наред със собствените си идеи за луциферическата същност разбираше всъщност религията на Шива.
към текста >>
Поради тази причина, за една такава религия, Луцифер застава до
Христос
като един вид самостоятелна и равностойна сила.
до онази всеобхващаща душа, до онзи Дух, който често се въплъщаваше като Бодисатва, вдъхновителят на Буда, т.е. на света можеше да възникне и друга религия, която не е в състояние да приеме Христос като слезлия на Земята Слънчев Дух. Тази религия обгръща в себе си великия пратеник, както и всичко, което идва от Слънцето и което ще се превърне по забележителен начин в един планетарен Дух. И тази религия, която се ориентира според развитието на Буда, можа да приеме външния облик на Вишну. И само защото една такава религия не беше осенена от познанието за окончателната победа на Христос над Луцифер, тя не можа да противопостави образа на Луцифер пред образа на Христос, както впрочем това може да стане вече в нашата епоха.
Поради тази причина, за една такава религия, Луцифер застава до Христос като един вид самостоятелна и равностойна сила.
Ние видяхме вече как Луцифер и Христос могат да бъдат представени като братя. Нещо подобно имаме и тогава, когато на Вишну се противопоставя Шива. А сега Ви моля да си припомните всичко, което знаете за последователите на Шива. Ако сторите това, Вие ще проумеете как Индия наред със собствените си идеи за луциферическата същност разбираше всъщност религията на Шива. Защото в действителност Шива е непобеденият още Луцифер.
към текста >>
Ние видяхме вече как Луцифер и
Христос
могат да бъдат представени като братя.
на света можеше да възникне и друга религия, която не е в състояние да приеме Христос като слезлия на Земята Слънчев Дух. Тази религия обгръща в себе си великия пратеник, както и всичко, което идва от Слънцето и което ще се превърне по забележителен начин в един планетарен Дух. И тази религия, която се ориентира според развитието на Буда, можа да приеме външния облик на Вишну. И само защото една такава религия не беше осенена от познанието за окончателната победа на Христос над Луцифер, тя не можа да противопостави образа на Луцифер пред образа на Христос, както впрочем това може да стане вече в нашата епоха. Поради тази причина, за една такава религия, Луцифер застава до Христос като един вид самостоятелна и равностойна сила.
Ние видяхме вече как Луцифер и Христос могат да бъдат представени като братя.
Нещо подобно имаме и тогава, когато на Вишну се противопоставя Шива. А сега Ви моля да си припомните всичко, което знаете за последователите на Шива. Ако сторите това, Вие ще проумеете как Индия наред със собствените си идеи за луциферическата същност разбираше всъщност религията на Шива. Защото в действителност Шива е непобеденият още Луцифер. Затова и в смисъла на нашето изследване, целият култ, цялата тази религия с нейните 60 милиона последователи, като религия на Шива, е всъщност един вид религия на Луцифер.
към текста >>
преди
Христос
и което продължава и днес под името философия.
Всичко онова, което човек намира на физическия план, вещества или материя, Дух или душа, всичко е едно откровение на трите висши сили: неизявената светлина, неизговореното Слово, съзнанието без външен обект. Междувременно хората напълно изгубиха откровенията на древния окултизъм и той постепенно прие своята нова форма, теософията, без да намира при това особена външна подкрепа и разбиране. Обаче трябваше да настъпи и едно преходно време, когато хората нито можеха да имат предишните окултни истини, нито пък можеха да разбират това, което ние отново им предлагаме като теософия. И тогава те започнаха да се опират на най-последните въздействия, излъчващи се от споменатите три сили. Само че тези последни въздействия не можеха да ги отведат другаде освен до това, което възникна 600 год.
преди Христос и което продължава и днес под името философия.
А Вие навсякъде ще откриете, че философията е свързана само с тези най-последни въздействия и откровения на споменаваните тук три висши сили. Философията остава в материалния живот, тя е свързана само с човешкото съзнание. Тя не достига до неизговореното Слово, а само до предчувствието за човешката душа. Тяло, душа и Дух както троичния човек се яви на гръцкия дух играха огромна роля през цялата епоха на философията. Защото в продължение на много столетия, окултните учения и теософиите бяха станали недостъпни за външния свят, така че хората можеха да се опират само на външното откровение, на това, което наричаме тяло, душа и Дух.
към текста >>
1 В Норкъопинг аз казах ... "
Христос
и човешката душа" (Събр.
А сега, наред с другите идеали, опитайте се да разберете и този, че Вие сте призвани да вникнете и в това: По какъв начин философският идеал на нашето време постигнат впрочем от твърде малко хора трябва да се преобрази в един нов теософски идеал и да стане много по-близък и достъпен за хората, защото теософията говори на човека от неговите дълбини, а не го омаломощава, както прави това абстрактната философия, която е длъжна да остане студена и абстрактна, и която може да улови само най-далечния и слаб полъх от космическото човешко същество. Вие добре разбирате, скъпи приятели, че когато разглеждаме нещата по този начин, ние следваме една световно-историческа необходимост, и ясно предусещаме какво трябва да бъде теософията за модерното човечество и как трите гледни точки на окултизма, теософията и философията възникват и се развиват в хода на общочовешката еволюция. И когато Вие мислите върху всичко това, когато го оставите да се потопи от Вашата глава във Вашето сърце, тогава Вие се издигате до едно чувство за истинската стойност, до едно чувство за величието и светостта на теософията и на това, което теософията трябва да бъде за всички нас. -------------------------------- Указания към десета лекция:
1 В Норкъопинг аз казах ... "Христос и човешката душа" (Събр.
Съч. №155) 2 моите лекции в Хелзинки ... "Духовните Същества в небесните тела и природните царства", 10 лекц., 1912 (Събр. Съч. №136) 3 Заратустра: Забележителни са разкритията на Р. Щайнер в лекцията от 19.01.1911 в Берлин "Науката за Духа и нейните отговори относно големите въпроси на битието" (Събр.
към текста >>
14.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Живият
организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично мъртво, да изпада в неестествено състояние.
Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби. Но очаквайки от мозъка прекомерни неща по околния път, човек може да продължи още повече да го изморява и да го доведе до едно отказващо живота, мъртво състояние.
Живият организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично мъртво, да изпада в неестествено състояние.
Следователно, изхождайки от едно свободно решение, човек трябва да си каже: За да не умъртвиш част от мозъка си, която след това още повече ще се разраства, трябва да спреш, когато почувстваш мозъка си като като парче чуждо тяло в себе си. Такова е преживяването, когато човек открива връзката между това, което в човешкото елементарно или етерно тяло съответства на мозъка или на главата, и самия физически мозък или физическата глава. Налице е вътрешна взаимозависимост. Всъщност външното сетивно битие протича така, че е невъзможно да бъде прекъснат в твърде голяма степен паралелизмът между двете. Ако трябва да се изрази това отношение, може да се каже: В главата си и по-точно в мозъка си имаме истински точен израз на етерните сили, имаме нещо, което във външното си проявление и външните си функции действително е вярно отражение на функциите и процесите в съответната етерна част.
към текста >>
Тази индивидуалност, която не е била посветена като другите посветени, и при която би било напълно безсмислено да се говори за това, че е преминала през инициацията като другите посветени, тази индивидуалност е именно Исус
Христос
!
Но тук задачата ми сега не е да обсъждам това, което за мен самия бе резултат от проучване и е факт за мен, а да изложа убедително нещата, които всички познават и които са известни в окултизма, да оставя настрана всичко друго и да излагам само това, което е общопризнато там, където е застъпен истински окултизъм. Обаче ни се показва друго особено явление, което може да се изрази най-добре така: среща ни една индивидуалност, при която няма никакъв смисъл да се говори за това, че е била посветена като другите посветени, че едва чрез нея принципът на инициацията застава обективно пред нас в света, че той съществува, но че би било безсмислено да се говори за това, че тази индивидуалност е била посветена на земята така, както другите посветени в хода на развитието на човечеството. Често съм говорил за този факт. В това този факт да бъде схванат като изхождащ от някакъв християнски предразсъдък, има известна доза недоразумение. Наистина, не изхождайки от някакъв християнски предразсъдък, а защото трябва да бъде казан като обективен резултат от окултно изследване, той трябва да се каже.
Тази индивидуалност, която не е била посветена като другите посветени, и при която би било напълно безсмислено да се говори за това, че е преминала през инициацията като другите посветени, тази индивидуалност е именно Исус Христос!
И колкото малко едното блюдо на везните – нека още веднъж подчертаем това, както преди – може да разбере този, който казва, че везните трябва да се окачат в две точки, вместо в една, тъй като в същността на везните е рамото им да се върти около една точка, толкова е механик и онзи, който би твърдял, че везните трябва да се окачат на две или повече места, което никой компетентен механик не би могъл да каже, толкова компетентен окултист е този, който би застъпвал възгледа, че в нашето развитие няма само една опорна точка, един хипомохлион, една твърдина. Казах, че това е обективен резултат от окултно изследване, което всеки може да признае, независимо дали е будист или мюсюлманин. Постигналият известен напредък в окултното развитие се научава да познава посветените, доколкото те са велики личности или са извършили велики дела. Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне. Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда.
към текста >>
С
Христос
е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт.
Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда. За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята.
С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт.
Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик! Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта! Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени.
към текста >>
Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери
Христос
във висшите светове.
За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество.
Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове.
Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик! Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта! Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени. Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него. Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу?
към текста >>
Тогава
Христос
не може да му се представи в чистия си лик!
Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове.
Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик!
Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта! Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени. Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него. Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу? – Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така.
към текста >>
Това е окултната разлика във връзката на човека с
Христос
и с останалите посветени.
С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик! Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта!
Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени.
Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него. Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу? – Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове. И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество!
към текста >>
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е
Христос
, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е
Христос
за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество!
Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени. Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него. Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу? – Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове.
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество!
Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството.
към текста >>
И това, което се спечелва на земята за разбирането на
Христос
, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове.
– Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове. И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество.
И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове.
Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството. Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него.
към текста >>
При Исус
Христос
имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него.
И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството. Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела.
При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него.
И това, което е показал с живота си и е дал на света по време на тези три години, го е дал чрез физическото си тяло. Другите посветени са дали на човечеството това, което са имали да дадат, чрез свръхсетивните си тела. В Христос имаме една единствена индивидуалност, която е дала всичко, което е направила, което е казала, което е произлязло от нея в развитието на човечеството, чрез физическото тяло, а не по заобиколния път чрез по-висши тела. За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа.
към текста >>
В
Христос
имаме една единствена индивидуалност, която е дала всичко, което е направила, което е казала, което е произлязло от нея в развитието на човечеството, чрез физическото тяло, а не по заобиколния път чрез по-висши тела.
Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него. И това, което е показал с живота си и е дал на света по време на тези три години, го е дал чрез физическото си тяло. Другите посветени са дали на човечеството това, което са имали да дадат, чрез свръхсетивните си тела.
В Христос имаме една единствена индивидуалност, която е дала всичко, което е направила, което е казала, което е произлязло от нея в развитието на човечеството, чрез физическото тяло, а не по заобиколния път чрез по-висши тела.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос.
към текста >>
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В
Христос
пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот.
Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него. И това, което е показал с живота си и е дал на света по време на тези три години, го е дал чрез физическото си тяло. Другите посветени са дали на човечеството това, което са имали да дадат, чрез свръхсетивните си тела. В Христос имаме една единствена индивидуалност, която е дала всичко, което е направила, което е казала, което е произлязло от нея в развитието на човечеството, чрез физическото тяло, а не по заобиколния път чрез по-висши тела.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот.
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят.
към текста >>
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността
Христос
и тази способност за разбиране на индивидуалността
Христос
без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа.
При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него. И това, което е показал с живота си и е дал на света по време на тези три години, го е дал чрез физическото си тяло. Другите посветени са дали на човечеството това, което са имали да дадат, чрез свръхсетивните си тела. В Христос имаме една единствена индивидуалност, която е дала всичко, което е направила, което е казала, което е произлязло от нея в развитието на човечеството, чрез физическото тяло, а не по заобиколния път чрез по-висши тела. За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот.
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа.
Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В
Христос
имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре.
Другите посветени са дали на човечеството това, което са имали да дадат, чрез свръхсетивните си тела. В Христос имаме една единствена индивидуалност, която е дала всичко, което е направила, което е казала, което е произлязло от нея в развитието на човечеството, чрез физическото тяло, а не по заобиколния път чрез по-висши тела. За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени.
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре.
Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят. Човек трябва да взема предвид такива неща, ако иска да навлезе в истинските отношения. Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че Христос стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо.
към текста >>
Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус
Христос
най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус
Христос
.
В Христос имаме една единствена индивидуалност, която е дала всичко, което е направила, което е казала, което е произлязло от нея в развитието на човечеството, чрез физическото тяло, а не по заобиколния път чрез по-висши тела. За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре.
Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос.
Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят. Човек трябва да взема предвид такива неща, ако иска да навлезе в истинските отношения. Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че Христос стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо. С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се разбира нищо.
към текста >>
Докато при
Христос
винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят.
Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
Човек трябва да взема предвид такива неща, ако иска да навлезе в истинските отношения. Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че Христос стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо. С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се разбира нищо. Важното е човек да хвърли поглед върху отношенията между съществата. Според вкуса си един може да нарече по-висша една, а друг – друга религиозна организация.
към текста >>
Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че
Христос
стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо.
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят. Човек трябва да взема предвид такива неща, ако иска да навлезе в истинските отношения.
Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че Христос стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо.
С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се разбира нищо. Важното е човек да хвърли поглед върху отношенията между съществата. Според вкуса си един може да нарече по-висша една, а друг – друга религиозна организация. Това няма да причини голяма вреда, тъй като хората винаги са подчинени на такива слабости. Но става дума за това да се знае в какво се състои действителната, реална разлика в начина, по който стоят в света Христос и другите посветени.
към текста >>
Но става дума за това да се знае в какво се състои действителната, реална разлика в начина, по който стоят в света
Христос
и другите посветени.
Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че Христос стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо. С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се разбира нищо. Важното е човек да хвърли поглед върху отношенията между съществата. Според вкуса си един може да нарече по-висша една, а друг – друга религиозна организация. Това няма да причини голяма вреда, тъй като хората винаги са подчинени на такива слабости.
Но става дума за това да се знае в какво се състои действителната, реална разлика в начина, по който стоят в света Христос и другите посветени.
Тогава може да оставим хората спокойно да си говорят: Намирам, че едната индивидуалност стои по-високо от другите поради въздействието, което е оказала. Ако обаче човек схване охарактеризираната разлика, той разбира също и разликата в импулсите, дошли в света чрез посветените.
към текста >>
15.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Във времената преди идването на
Христос
, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение.
Обаче, този е смисълът на човешкото развитие: да бъдат изразходвани всички сили и те трябва да бъдат заменени с нови. И днес ние сме стигнали действително до една такава точка на развитието, където човекът трябва да направи вещо, за да може да бъде отново изградено неговото етерно тяло. Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло. Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: през самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново.
Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение.
Сега положението е различно: сега човекът остава все повече и повече незасегнат от силите на Слънцето. Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето. Онова, което можем да влеем в нашето етерно тяло, онова от което се нуждаем след това в душата, за да може да мине тя плодотворно през сферите на Слънцето, него можем да получим само от общото съдържание, което тече във всички човешки религии. А какво тече във всички човешки религии? Ако сравним различните религии на света, а това е една от най-важните задачи на духовно-научната работа, ядката на истината съдържаща се във всички религии е тази: Ще откриете, че тези религии са били винаги съвършени по техния начин, обаче винаги по отношение на едни определен народ, на една определена епоха: че те са дали на този народ и на тази епоха най-важното, което тази епоха може да получи.
към текста >>
Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави
Христос
Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове?
Отношението, което Западът възприе по отношение на Христа, не е нещо национално-егоистично. Естествено ние не можем да третираме изчерпателно тук засегнатата област в една отделна сказка: винаги могат да бъдат приведени само отделни гледни точки. Трябва да се изтъкне, че начинът по който западът усвои своето религиозно вероизповедание, беше абсолютно неегоистично. Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност. Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството.
Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове?
Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг.
към текста >>
С това
Христос
разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете!
Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност. Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството. Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове? Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./.
С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете!
До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете.
към текста >>
Представете си само някой, който мисли дълбоко би се явил и би ни казал: Не е правилно от ваша страна вие, които вярвате в
Христос
, когато казвате особено за
Христос
, че всички религиозни изповедания могат да се съединят в него да го признаят еднакво като тяхна най-висша цел.
Защото Християнството, започва да насочва вниманието и започва да действува в смисъла на това, което възвестява ядката на неговата същност: Тук няма само едно племенно родство, а тук има родство на цялото човечество, нещо което важи без разлика на раса, националност и изповедание, което се издига над всички раси и над всички племена /времена/. Ето защо Християнството е така интимно родствено с човешката душа, защото това, което Християнството може да даде, не трябва да остане чужда на никоя човешка душа. Наистина, това не допущат още всички хора по лицето на Земята. Обаче Истината ще си пробие накрая победоносно път. Днес хората не са стигнали още така далече, да могат да разбират, че будистът, индусът, нямат нужда да отхвърлят Христа.
Представете си само някой, който мисли дълбоко би се явил и би ни казал: Не е правилно от ваша страна вие, които вярвате в Христос, когато казвате особено за Христос, че всички религиозни изповедания могат да се съединят в него да го признаят еднакво като тяхна най-висша цел.
С това вие давате предимство на Христос. Вие не трябва да твърдите нещо подобно за Христос. Защо обаче не? Може би защото индусът би искал, че трябва да се изповядват неговите учения? Ние не искаме да отнемем ни що на тези учения, които почитаме също така високо, както който и да е индус.
към текста >>
С това вие давате предимство на
Христос
.
Ето защо Християнството е така интимно родствено с човешката душа, защото това, което Християнството може да даде, не трябва да остане чужда на никоя човешка душа. Наистина, това не допущат още всички хора по лицето на Земята. Обаче Истината ще си пробие накрая победоносно път. Днес хората не са стигнали още така далече, да могат да разбират, че будистът, индусът, нямат нужда да отхвърлят Христа. Представете си само някой, който мисли дълбоко би се явил и би ни казал: Не е правилно от ваша страна вие, които вярвате в Христос, когато казвате особено за Христос, че всички религиозни изповедания могат да се съединят в него да го признаят еднакво като тяхна най-висша цел.
С това вие давате предимство на Христос.
Вие не трябва да твърдите нещо подобно за Христос. Защо обаче не? Може би защото индусът би искал, че трябва да се изповядват неговите учения? Ние не искаме да отнемем ни що на тези учения, които почитаме също така високо, както който и да е индус. Може ли будистът да каже: Аз не мога да призная Христос, защото това не се намира в моите будистки писания.
към текста >>
Вие не трябва да твърдите нещо подобно за
Христос
.
Наистина, това не допущат още всички хора по лицето на Земята. Обаче Истината ще си пробие накрая победоносно път. Днес хората не са стигнали още така далече, да могат да разбират, че будистът, индусът, нямат нужда да отхвърлят Христа. Представете си само някой, който мисли дълбоко би се явил и би ни казал: Не е правилно от ваша страна вие, които вярвате в Христос, когато казвате особено за Христос, че всички религиозни изповедания могат да се съединят в него да го признаят еднакво като тяхна най-висша цел. С това вие давате предимство на Христос.
Вие не трябва да твърдите нещо подобно за Христос.
Защо обаче не? Може би защото индусът би искал, че трябва да се изповядват неговите учения? Ние не искаме да отнемем ни що на тези учения, които почитаме също така високо, както който и да е индус. Може ли будистът да каже: Аз не мога да призная Христос, защото това не се намира в моите будистки писания. Това ли е важно, че нещо, което е вярно не се намира в някои особени писания?
към текста >>
Може ли будистът да каже: Аз не мога да призная
Христос
, защото това не се намира в моите будистки писания.
С това вие давате предимство на Христос. Вие не трябва да твърдите нещо подобно за Христос. Защо обаче не? Може би защото индусът би искал, че трябва да се изповядват неговите учения? Ние не искаме да отнемем ни що на тези учения, които почитаме също така високо, както който и да е индус.
Може ли будистът да каже: Аз не мога да призная Христос, защото това не се намира в моите будистки писания.
Това ли е важно, че нещо, което е вярно не се намира в някои особени писания? Нима е нещо антибудистко човек да признае Коперниковата система, защото в моите книги не се намира нищо написано върху Коперниковата мирова система? Новите резултати на изследванията направени от Духовната наука върху Христовото Същество са именно нещо като Коперниковата мирова система, което може да бъде прието от индус, или човек изповядващ друга религиозна система: това няма нищо общо с едно религиозно вероизповедание. Който отхвърля това, което Духовната наука има да каже върху Христовия Импулс по отношение на религиозните изповедания, той няма истинско разбиране за това, какво отношение трябва да има към едно религиозно вероизповедание. Може би, обични приятели, ще дойде още веднъж времето, когато хората ще видят, как това, което имаме да кажем върху същността на Христовия Импулс и неговото отношение към всички религиозни вероизповедания и светогледи, говори също така на нашите сърца, на нашите души, както се старае да проникне с най-голяма последователност до всички фази.
към текста >>
Павел проповядваше:
Христос
е умрял също и за езичниците.
И в настоящия цикъл на неговото развитие човекът се нуждае от едно разбиране на това, което ние наричаме Христово Същество. Изповядването на Христа няма нищо общо с една отделна, затваряща се религиозна система: истински християнин е само онзи, който е свикнал да счита всеки човек като такъв, който носи в себе си християнски принцип. За един истински християнин, Християнския Принцип е търсен в един китаец, в един индус и т.н. Истинското разбиране на един човек, който изповядва Христа, се състои в това, че той има съзнанието: Христовия Импулс не се ограничава в една част на Земята, това би било, една грешка. Действителността е тази, че от Тайната на Голгота е действително вярно това, което апостол Павел казваше за областите, за които той имаше да говори.
Павел проповядваше: Христос е умрял също и за езичниците.
Обаче човечеството трябва да разбере, че: Христос не е дошъл за един определен народ, за една определена, ограничена епоха, а за цялото население на Земята, за всички. И този Христос разпръсна семето на своя фантом /възкръсналото Христово тяло/ във всяка човешка душа и прогресът ще се състои само в това, душите да добият съзнанието за тези семена. Следователно ние не създаваме само една теория, работим не само за това, нашият ум да добие няколко понятия повече когато работим в смисъла на Духовната наука, а се събираме за това, нашите сърца и нашите души да бъдат обхванати от тези истини. Когато допринасяме едно такова разбиране по отношение на Христовия Импулс ще направи накрая, щото всички хора по лицето на Земята да стигнат до най-дълбокото разбиране на Христа, до разбирането на Христовите думи: "Когато двама, или трима са събрани в моето Име. Аз съм сред тях".
към текста >>
Обаче човечеството трябва да разбере, че:
Христос
не е дошъл за един определен народ, за една определена, ограничена епоха, а за цялото население на Земята, за всички.
Изповядването на Христа няма нищо общо с една отделна, затваряща се религиозна система: истински християнин е само онзи, който е свикнал да счита всеки човек като такъв, който носи в себе си християнски принцип. За един истински християнин, Християнския Принцип е търсен в един китаец, в един индус и т.н. Истинското разбиране на един човек, който изповядва Христа, се състои в това, че той има съзнанието: Христовия Импулс не се ограничава в една част на Земята, това би било, една грешка. Действителността е тази, че от Тайната на Голгота е действително вярно това, което апостол Павел казваше за областите, за които той имаше да говори. Павел проповядваше: Христос е умрял също и за езичниците.
Обаче човечеството трябва да разбере, че: Христос не е дошъл за един определен народ, за една определена, ограничена епоха, а за цялото население на Земята, за всички.
И този Христос разпръсна семето на своя фантом /възкръсналото Христово тяло/ във всяка човешка душа и прогресът ще се състои само в това, душите да добият съзнанието за тези семена. Следователно ние не създаваме само една теория, работим не само за това, нашият ум да добие няколко понятия повече когато работим в смисъла на Духовната наука, а се събираме за това, нашите сърца и нашите души да бъдат обхванати от тези истини. Когато допринасяме едно такова разбиране по отношение на Христовия Импулс ще направи накрая, щото всички хора по лицето на Земята да стигнат до най-дълбокото разбиране на Христа, до разбирането на Христовите думи: "Когато двама, или трима са събрани в моето Име. Аз съм сред тях". Тези, които работят съвместно с този дух, ще намерят мостове от една душа към друга.
към текста >>
И този
Христос
разпръсна семето на своя фантом /възкръсналото Христово тяло/ във всяка човешка душа и прогресът ще се състои само в това, душите да добият съзнанието за тези семена.
За един истински християнин, Християнския Принцип е търсен в един китаец, в един индус и т.н. Истинското разбиране на един човек, който изповядва Христа, се състои в това, че той има съзнанието: Христовия Импулс не се ограничава в една част на Земята, това би било, една грешка. Действителността е тази, че от Тайната на Голгота е действително вярно това, което апостол Павел казваше за областите, за които той имаше да говори. Павел проповядваше: Христос е умрял също и за езичниците. Обаче човечеството трябва да разбере, че: Христос не е дошъл за един определен народ, за една определена, ограничена епоха, а за цялото население на Земята, за всички.
И този Христос разпръсна семето на своя фантом /възкръсналото Христово тяло/ във всяка човешка душа и прогресът ще се състои само в това, душите да добият съзнанието за тези семена.
Следователно ние не създаваме само една теория, работим не само за това, нашият ум да добие няколко понятия повече когато работим в смисъла на Духовната наука, а се събираме за това, нашите сърца и нашите души да бъдат обхванати от тези истини. Когато допринасяме едно такова разбиране по отношение на Христовия Импулс ще направи накрая, щото всички хора по лицето на Земята да стигнат до най-дълбокото разбиране на Христа, до разбирането на Христовите думи: "Когато двама, или трима са събрани в моето Име. Аз съм сред тях". Тези, които работят съвместно с този дух, ще намерят мостове от една душа към друга. Това обаче ще направи Христовия Импулс по лицето на цялата Земя.
към текста >>
Истинския Христов Импулс, това е онзи импулс, който трябва да бъде
живият
живот на нашите кръжоци.
Следователно ние не създаваме само една теория, работим не само за това, нашият ум да добие няколко понятия повече когато работим в смисъла на Духовната наука, а се събираме за това, нашите сърца и нашите души да бъдат обхванати от тези истини. Когато допринасяме едно такова разбиране по отношение на Христовия Импулс ще направи накрая, щото всички хора по лицето на Земята да стигнат до най-дълбокото разбиране на Христа, до разбирането на Христовите думи: "Когато двама, или трима са събрани в моето Име. Аз съм сред тях". Тези, които работят съвместно с този дух, ще намерят мостове от една душа към друга. Това обаче ще направи Христовия Импулс по лицето на цялата Земя.
Истинския Христов Импулс, това е онзи импулс, който трябва да бъде живият живот на нашите кръжоци.
Тогава Окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувствуваме нещо от действителността на Христовия Импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през сферата на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята. Ние приемаме правилно Духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия Импулс. Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно. Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята. Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл.
към текста >>
Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за
Христос
и за неговата мисия за цялото развитие на Земята.
Това обаче ще направи Христовия Импулс по лицето на цялата Земя. Истинския Христов Импулс, това е онзи импулс, който трябва да бъде живият живот на нашите кръжоци. Тогава Окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувствуваме нещо от действителността на Христовия Импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през сферата на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята. Ние приемаме правилно Духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия Импулс. Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно.
Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята.
Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл. От както Христос е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в сферата на Слънцето. Тогава ние ще можем да се върнем на Земята и да живеем в следващото въплъщение със силите, които ще направят нашето етерно тяло крепко. Ако не приемем Христовия Импулс, тогава нашите етерни тела ще станат все повече и повече неспособни да приемат, да вземат със себе си, техните поддържащи и съграждащи сили, за да можем да действуваме правилно тук на Земята. Трябва да ни бъде ясно, че животът на Земята зависи не само от теоретичното схващане, а от едно цялостно проникване на нашите души в Събитието на Голгота.
към текста >>
Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която
Христос
е дошъл.
Истинския Христов Импулс, това е онзи импулс, който трябва да бъде живият живот на нашите кръжоци. Тогава Окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувствуваме нещо от действителността на Христовия Импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през сферата на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята. Ние приемаме правилно Духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия Импулс. Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно. Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята.
Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл.
От както Христос е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в сферата на Слънцето. Тогава ние ще можем да се върнем на Земята и да живеем в следващото въплъщение със силите, които ще направят нашето етерно тяло крепко. Ако не приемем Христовия Импулс, тогава нашите етерни тела ще станат все повече и повече неспособни да приемат, да вземат със себе си, техните поддържащи и съграждащи сили, за да можем да действуваме правилно тук на Земята. Трябва да ни бъде ясно, че животът на Земята зависи не само от теоретичното схващане, а от едно цялостно проникване на нашите души в Събитието на Голгота. Това ни показва истинското окултно изследване.
към текста >>
От както
Христос
е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в сферата на Слънцето.
Тогава Окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувствуваме нещо от действителността на Христовия Импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през сферата на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята. Ние приемаме правилно Духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия Импулс. Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно. Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята. Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл.
От както Христос е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в сферата на Слънцето.
Тогава ние ще можем да се върнем на Земята и да живеем в следващото въплъщение със силите, които ще направят нашето етерно тяло крепко. Ако не приемем Христовия Импулс, тогава нашите етерни тела ще станат все повече и повече неспособни да приемат, да вземат със себе си, техните поддържащи и съграждащи сили, за да можем да действуваме правилно тук на Земята. Трябва да ни бъде ясно, че животът на Земята зависи не само от теоретичното схващане, а от едно цялостно проникване на нашите души в Събитието на Голгота. Това ни показва истинското окултно изследване. И това окултно изследване ни показва по-нататък, как можем да приемем това, което ни подготвя за физическото тяло.
към текста >>
16.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така
живият
може да помогне на умрелият.
Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин. Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение. Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем. Онзи, който е пренебрегнал Духовната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем. Обаче ние можем да му помогнем от тук, ако той въобще има едно такова желание.
Така живият може да помогне на умрелият.
По този начин е отново също възможно, мъртвият да бъде чут от живите въпреки че днес живите правят малко нещо, за да се свържат с мъртвите. Обаче тук Духовната наука ще се намеси непосредствено в човешкият живот, ще стане един действителен елексир на живота. Ако искаме да разберем как мъртвите действуват върху живите, трябва да изходим, може би от следното разглеждане. Какво знае въобще човекът за света? Ние знаем извънредно малко, когато тук на физическото поле разглеждаме нещата само в будно състояние.
към текста >>
Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които
Христос
е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове",
Христос
обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове.
Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада. Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма. Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии. Ето защо истинското познание и чувствуване на Христовия Импулс е също онова, което довежда хората с техните себеподобни, без различно какъв религиозен живот имат те. В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това Християнство така широко, че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост.
Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове.
Вие сте подобни на Боговете. Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога. Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога".
към текста >>
Луцифер казва същите думи в изходната точка на изкушението в Рая и
Христос
ги казва отново същите думи!
Вие сте подобни на Боговете. Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога. Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога".
Луцифер казва същите думи в изходната точка на изкушението в Рая и Христос ги казва отново същите думи!
Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка. Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от Христос. Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте Богове. Ще бъдете като Бога". Веднъж от устата на Христа, другият път от устата на Луцифер.
към текста >>
Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от
Христос
.
Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога". Луцифер казва същите думи в изходната точка на изкушението в Рая и Христос ги казва отново същите думи! Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка.
Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от Христос.
Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте Богове. Ще бъдете като Бога". Веднъж от устата на Христа, другият път от устата на Луцифер. Трябва да бъде взето под внимание това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия Импулс. Това разбиране ние трябва да вземем със себе си от Земята, защото Христос е бил някога на Слънцето, обаче той е слязъл от Слънцето и се е съединил със Земята.
към текста >>
Това разбиране ние трябва да вземем със себе си от Земята, защото
Христос
е бил някога на Слънцето, обаче той е слязъл от Слънцето и се е съединил със Земята.
Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от Христос. Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте Богове. Ще бъдете като Бога". Веднъж от устата на Христа, другият път от устата на Луцифер. Трябва да бъде взето под внимание това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия Импулс.
Това разбиране ние трябва да вземем със себе си от Земята, защото Христос е бил някога на Слънцето, обаче той е слязъл от Слънцето и се е съединил със Земята.
Ние трябва да занесем това разбиране за Христовия Импулс със себе си след смъртта в сферата на Слънцето и тогава с този Христов Импулс, можем да бъдем едно общително, едно дружелюбно същество. Тогава можем да раз берем този Импулс в Слънцето. Обаче трябва да се научим да правим разлика и това научаваме сега само чрез Антропософията, да се научим да правим разлика между Христа и Луцифер. Защото онова, което донасяме със себе си от Земята като наше разбиране на Христа, то ни въвежда нагоре до Слънцето и в сферата на Слънцето то е един ръководител на една човешка душа към друга човешка душа, без разлика на вяра и вероизповедание. Обаче в сферата на Слънцето ние срещаме и едно друго същество, което е изговорило същите думи, които всъщност имат същото съдържание това същество е Луцифер.
към текста >>
И ние трябва да сме усвоили това разбиране за разликата между Луцифер и
Христос
, защото сега Луцифер трябва да ни придружава през по-нататъшните сфери между смъртта и едно ново раждане.
Ние трябва да занесем това разбиране за Христовия Импулс със себе си след смъртта в сферата на Слънцето и тогава с този Христов Импулс, можем да бъдем едно общително, едно дружелюбно същество. Тогава можем да раз берем този Импулс в Слънцето. Обаче трябва да се научим да правим разлика и това научаваме сега само чрез Антропософията, да се научим да правим разлика между Христа и Луцифер. Защото онова, което донасяме със себе си от Земята като наше разбиране на Христа, то ни въвежда нагоре до Слънцето и в сферата на Слънцето то е един ръководител на една човешка душа към друга човешка душа, без разлика на вяра и вероизповедание. Обаче в сферата на Слънцето ние срещаме и едно друго същество, което е изговорило същите думи, които всъщност имат същото съдържание това същество е Луцифер.
И ние трябва да сме усвоили това разбиране за разликата между Луцифер и Христос, защото сега Луцифер трябва да ни придружава през по-нататъшните сфери между смъртта и едно ново раждане.
Така след смъртта ние минаваме през една сфера на Луната, на Меркурий, на Венера и на Слънцето и живеем последователно в тези сфери. В сферата на Меркурий ни постига всичко, което имаме като морални не съвършенства, в сферата на Венера това, което имаме като религиозни несъвършенства, в сферата на Слънцето онова, което ни разделя от всичко, което се нарича "човешко". Следователно сега ние преминаваме в други сфери, които окултистът познава, като сфери на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни оплодява с нови сили. Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас.
към текста >>
17.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тя може например да ни обясни, какви са били всъщност лицата на
Христос
и Юда в тази картина.
Тогава се оказва нещо своеобразно. Да предположим, че изследваме заедно с една такава душа начина по който Леонардо да Винчи е рисувал своята прочута картина "Тайната вечеря" в Милано. От това, което тази картина представлява днес, едва ли може да се види нещо повече от няколко цветни петна. Но ние можем да наблюдаваме рисуващият Леонардо в Акашовата летопис, можем да наблюдаваме каква е била тази картина, въпреки че това не е лесно. Ако сторим това, че направим изследването заедно с една душа, която не е въплътена, но има връзка с Леонардо да Винчи и с неговата /летопис/ живопис, ние виждаме, че тази душа ни показва това, или онова.
Тя може например да ни обясни, какви са били всъщност лицата на Христос и Юда в тази картина.
Но ние забелязваме, че душата не би могла да ни покаже това, ако в момента, в който тя показва, в душата на изследователя не би просветнало съответното разбиране. От това разбиране се нуждае душата. И самата душа на умрелият се научава тогава да разбира това, което тя иначе само гледа, научава се да го разбира в момента, в който душата на живия се оставя да бъде поучена. Ето защо една такава душа казва, след като заедно сме узнали нещо, което можем да узнаем само по този начин /изразът е символичен/: Ти ме доведе тук до картината това казва душата обръщайки се към живия, благодарение на факта, че живият е имал нуждата да изследва картината и сега аз чувствувам стремежа да гледам картината заедно с тебе. Така казва душата на умрелия и след това преживява някои неща.
към текста >>
Ето защо една такава душа казва, след като заедно сме узнали нещо, което можем да узнаем само по този начин /изразът е символичен/: Ти ме доведе тук до картината това казва душата обръщайки се към живия, благодарение на факта, че
живият
е имал нуждата да изследва картината и сега аз чувствувам стремежа да гледам картината заедно с тебе.
Ако сторим това, че направим изследването заедно с една душа, която не е въплътена, но има връзка с Леонардо да Винчи и с неговата /летопис/ живопис, ние виждаме, че тази душа ни показва това, или онова. Тя може например да ни обясни, какви са били всъщност лицата на Христос и Юда в тази картина. Но ние забелязваме, че душата не би могла да ни покаже това, ако в момента, в който тя показва, в душата на изследователя не би просветнало съответното разбиране. От това разбиране се нуждае душата. И самата душа на умрелият се научава тогава да разбира това, което тя иначе само гледа, научава се да го разбира в момента, в който душата на живия се оставя да бъде поучена.
Ето защо една такава душа казва, след като заедно сме узнали нещо, което можем да узнаем само по този начин /изразът е символичен/: Ти ме доведе тук до картината това казва душата обръщайки се към живия, благодарение на факта, че живият е имал нуждата да изследва картината и сега аз чувствувам стремежа да гледам картината заедно с тебе.
Така казва душата на умрелия и след това преживява някои неща. Обаче идва момента, когато душата, или изчезва внезапно, или казва, че сега трябва да си отиде. В този случай, за който разказвам, душата на умрелия например казва: Докато до сега душата на Леонардо да Винчи гледаше благосклонно насам, сега тя не иска да се правят по-нататък изследвания. С това искам да опиша нещо много важно от духовния свят. А именно, както във физическият живот човек винаги знае това, което гледа, както той винаги знае: Това, или онова Същество сега ме гледат.
към текста >>
18.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако беше така, тогава онези, които твърдят, че повечето елементи от учението на
Христос
са съществували и по-рано, вероятно биха били донякъде нрави; въпреки че, както знаем, това не е напълно вярно.
Благодарение на нашите духовно-научни проучвания, ние сме в състояние до известна степен да се приближим до значението на Голгота. Както често е ставало дума, бъдещите времена ще вникнат още по-добре в тези тайни. Но как стоят нещата ето такъв въпрос би могъл да възникне с разбирането, което хората имаха за Мистерията на Голгота тъкмо по онова време, когато тя се разигра на историческата сцена? Нещата опират до това, действително да вникнем в Мистерията на Голгота и наистина да разберем какво се случи тогава. Всъщност дали тогавашното човечество получи някакво учение?
Ако беше така, тогава онези, които твърдят, че повечето елементи от учението на Христос са съществували и по-рано, вероятно биха били донякъде нрави; въпреки че, както знаем, това не е напълно вярно.
Обаче нещата се свеждат до нещо съвсем друго: а именно какво точно стана на Голгота, какво се случи там, дори и то да не може да бъде разбрано от нито една човешка душа? Важно е, че въпросното събитие стана, а не че хората веднага ще го разберат! Значението на Голгота не се състои в това, което хората са разбрали за Възкресението, а в обстоятелството, че Христовият Импулс намери своя път както на Земята, така и в Космоса. В каква епоха се разигра Мистерията на Голгота? Тя се разигра в една забележителна епоха.
към текста >>
, би трябвало да отговорим: Ако мировата Карма не би допуснала, но в случая говорим хипотетично Мистерията на Голгота би се разиграла през Древно-индийската епоха, ако
Христос
би се въплътил в човешко тяло през Древно-индийската епоха, тогава безброй човешки души щяха да разберат Христовото Събитие, понеже все още разполагаха с духовни възприемателни органи.
Душата разви главно онези сили, които се отнасят до външния свят. През нашата съвременна епоха, т.е. през Петата следатлантска културна епоха душевният опит на човечеството се съсредоточава главно върху външния свят, върху сетивните впечатления. Обаче на свой ред тази Пета следатлантска културна епоха ще прерасне в една нова епоха, която ще се отличава с една възобновена възприемчивост за духовния живот в рамките на Съзнателната Душа. И ако сега, поглеждайки назад към първите четири следатлантски епохи, поставим въпроса: Коя от тези епохи беше най-далеч от едно истинско разбиране за Мистерията на Голгота?
, би трябвало да отговорим: Ако мировата Карма не би допуснала, но в случая говорим хипотетично Мистерията на Голгота би се разиграла през Древно-индийската епоха, ако Христос би се въплътил в човешко тяло през Древно-индийската епоха, тогава безброй човешки души щяха да разберат Христовото Събитие, понеже все още разполагаха с духовни възприемателни органи.
Дори ако според мировата Карма Мистерията на Голгота би се разигра ла по-късно, през Древно-персийската епоха, или през Египетско-халдейската епоха, хората щяха да погледнат към Мистерията на Голгота с едно по-голямо разбиране. Но през Четвъртата следатлантска епоха човешката душа не беше вече в състояние да стигне до едно непосредствено разбиране за Мистерията на Голгота. Ние често ще се налага да припомняме единствения по рода си факт, че в хода на следатлантските епохи Мистерията на Голгота изчака онзи отрязък от време, когато духовното разбиране за свръхсетивните процеси беше напълно изчезнало. През Гръцко-римската епоха Разсъдъчната душа навлезе в своето възходящо развитие, за да насочи преизпълнения си със симпатия поглед към видимия физически свят, нещо, което е характерно и за цялата гръцка култура. А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към
Христос
жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
, би трябвало да отговорим: Ако мировата Карма не би допуснала, но в случая говорим хипотетично Мистерията на Голгота би се разиграла през Древно-индийската епоха, ако Христос би се въплътил в човешко тяло през Древно-индийската епоха, тогава безброй човешки души щяха да разберат Христовото Събитие, понеже все още разполагаха с духовни възприемателни органи. Дори ако според мировата Карма Мистерията на Голгота би се разигра ла по-късно, през Древно-персийската епоха, или през Египетско-халдейската епоха, хората щяха да погледнат към Мистерията на Голгота с едно по-голямо разбиране. Но през Четвъртата следатлантска епоха човешката душа не беше вече в състояние да стигне до едно непосредствено разбиране за Мистерията на Голгота. Ние често ще се налага да припомняме единствения по рода си факт, че в хода на следатлантските епохи Мистерията на Голгота изчака онзи отрязък от време, когато духовното разбиране за свръхсетивните процеси беше напълно изчезнало. През Гръцко-римската епоха Разсъдъчната душа навлезе в своето възходящо развитие, за да насочи преизпълнения си със симпатия поглед към видимия физически свят, нещо, което е характерно и за цялата гръцка култура.
А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Както те търсеха Христос във външния свят и чуха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук! така, общо взето, се отнесе към Мистерията на Голгота и цялата тогавашна култура. Хората от Четвъртата следатлантска епоха търсеха нещо, само че то не се намираше там, където го търсеха. Дори и в края на Четвъртата следатлантска епоха а тя завърши през 15 век те продължаваха да търсят по същия начин. И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения.
към текста >>
Както те търсеха
Христос
във външния свят и чуха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Дори ако според мировата Карма Мистерията на Голгота би се разигра ла по-късно, през Древно-персийската епоха, или през Египетско-халдейската епоха, хората щяха да погледнат към Мистерията на Голгота с едно по-голямо разбиране. Но през Четвъртата следатлантска епоха човешката душа не беше вече в състояние да стигне до едно непосредствено разбиране за Мистерията на Голгота. Ние често ще се налага да припомняме единствения по рода си факт, че в хода на следатлантските епохи Мистерията на Голгота изчака онзи отрязък от време, когато духовното разбиране за свръхсетивните процеси беше напълно изчезнало. През Гръцко-римската епоха Разсъдъчната душа навлезе в своето възходящо развитие, за да насочи преизпълнения си със симпатия поглед към видимия физически свят, нещо, което е характерно и за цялата гръцка култура. А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Както те търсеха Христос във външния свят и чуха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
така, общо взето, се отнесе към Мистерията на Голгота и цялата тогавашна култура. Хората от Четвъртата следатлантска епоха търсеха нещо, само че то не се намираше там, където го търсеха. Дори и в края на Четвъртата следатлантска епоха а тя завърши през 15 век те продължаваха да търсят по същия начин. И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения. Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб!
към текста >>
И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на
Христос
Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения.
А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук! Както те търсеха Христос във външния свят и чуха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук! така, общо взето, се отнесе към Мистерията на Голгота и цялата тогавашна култура. Хората от Четвъртата следатлантска епоха търсеха нещо, само че то не се намираше там, където го търсеха. Дори и в края на Четвъртата следатлантска епоха а тя завърши през 15 век те продължаваха да търсят по същия начин.
И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения.
Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб! И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук! Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
към текста >>
Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси
Христос
във външния сетивно-физически план, всъщност
Христос
трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения. Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб! И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
И къде се намираше впрочем Христос, докато жените Го търсеха в гроба? Той се намираше в духовния свят, там, където Той можеше да се явява духом на апостолите, след като те отвориха сърцата и душите си, за да видят бродещия Христос след Мистерията на Голгота не със сетивните си, а с духовните си очи; за да видят Христос в Неговото етерно тяло. Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока? В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс!
към текста >>
И къде се намираше впрочем
Христос
, докато жените Го търсеха в гроба?
Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб! И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук! Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
И къде се намираше впрочем Христос, докато жените Го търсеха в гроба?
Той се намираше в духовния свят, там, където Той можеше да се явява духом на апостолите, след като те отвориха сърцата и душите си, за да видят бродещия Христос след Мистерията на Голгота не със сетивните си, а с духовните си очи; за да видят Христос в Неговото етерно тяло. Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока? В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс! Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт.
към текста >>
Той се намираше в духовния свят, там, където Той можеше да се явява духом на апостолите, след като те отвориха сърцата и душите си, за да видят бродещия
Христос
след Мистерията на Голгота не със сетивните си, а с духовните си очи; за да видят
Христос
в Неговото етерно тяло.
И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук! Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят? И къде се намираше впрочем Христос, докато жените Го търсеха в гроба?
Той се намираше в духовния свят, там, където Той можеше да се явява духом на апостолите, след като те отвориха сърцата и душите си, за да видят бродещия Христос след Мистерията на Голгота не със сетивните си, а с духовните си очи; за да видят Христос в Неговото етерно тяло.
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока? В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс! Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт. Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
Да, къде се намираше впрочем
Христос
, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока?
И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук! Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят? И къде се намираше впрочем Христос, докато жените Го търсеха в гроба? Той се намираше в духовния свят, там, където Той можеше да се явява духом на апостолите, след като те отвориха сърцата и душите си, за да видят бродещия Христос след Мистерията на Голгота не със сетивните си, а с духовните си очи; за да видят Христос в Неговото етерно тяло.
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока?
В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс! Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт. Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук! Петата следатлантска епоха*34 е определена за Азовото развитие, или с други думи за развитието на Съзнателната Душа.
към текста >>
Докато кръстоносците Го търсеха на Изток,
живият
Импулс на
Христос
според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт.
И къде се намираше впрочем Христос, докато жените Го търсеха в гроба? Той се намираше в духовния свят, там, където Той можеше да се явява духом на апостолите, след като те отвориха сърцата и душите си, за да видят бродещия Христос след Мистерията на Голгота не със сетивните си, а с духовните си очи; за да видят Христос в Неговото етерно тяло. Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока? В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс!
Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт.
Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук! Петата следатлантска епоха*34 е определена за Азовото развитие, или с други думи за развитието на Съзнателната Душа. Обаче човекът се включва в изграждането на Съзнателната Душа, най-вече за да осъзнае напълно своя Аз. Ние често сме говорили за тези духовно-научни истини, но сега аз се спирам на тях с едно особено чувство. Самопонятно е, че поддържането на тези възгледи в наши дни, ще срещне море от враждебност и омраза.
към текста >>
Просто за тях
Христос
беше тук.
И когато внимателно проследим всички сериозни философи от 15 век насам, ние виждаме как те се борят за утвърждаването на такъв светоглед, на такъв образ за света, който гарантира присъствието на човешкия Аз, на себесъзнателната човешка душа. Четвъртата следатлантска епоха, през която се разви Разсъдъчната Душа, въпреки че се намираше много далеч от разбирането на Голготската Мистерия, все пак притежаваше нещо, което беше в състояние да я приближи до тази Мистерия. Ние наричаме Разсъдъчната Душа също и Чувствуваща Душа, понеже тя наистина представлява нещо двойствено, понеже в човешката природа особено през Четвъртата следатлантска епоха са в сила както разумът, така и чувствата. Да, понеже в сила бяха и чувствата, стигна се дотам, че онова, което беше затворено за разума, се отвори за сърцето, и възникна онова чувствено разбиране за нещата, което може да се нарече и вяра; с други думи, възникна едно разбиране за Мистерията на Голгота, което се опираше на чувствата, на вярата. Сега хората почувствуваха, че Христовият Импулс навлиза в тях; те се почувствуваха вътрешно и душевно свързани с Христовия Импулс, макар и да не разбираха неговото значение, неговата същност.
Просто за тях Христос беше тук.
Обаче в епохата на Азовата култура, където се намираме и ние, това Азово присъствие трябваше, бих казал, да се отдръпне; понеже, за да обхване напълно себе си в своята индивидуална цялост, Азът трябваше да се затвори за всичко онова, което директно напира към душата под формата на духовни импулси. И така, ние сме изправени пред една странна картина. Ние виждаме, и то съвсем ясно, как с идването на новата епоха, към старото не разбиране се прибавя и едно ново неразбиране, което отива още по-далеч от старото. Всеки, който точно изследва духовните факти, ще потвърди, че Четвъртата следатлантска епоха можеше да възприеме Христовия Импулс само с чувствата, но не и да го разбере в неговия истински духовен смисъл. И все пак, хората усещаха, че Христос е всред тях и че има дял в еволюцията на човечеството.
към текста >>
И все пак, хората усещаха, че
Христос
е всред тях и че има дял в еволюцията на човечеството.
Просто за тях Христос беше тук. Обаче в епохата на Азовата култура, където се намираме и ние, това Азово присъствие трябваше, бих казал, да се отдръпне; понеже, за да обхване напълно себе си в своята индивидуална цялост, Азът трябваше да се затвори за всичко онова, което директно напира към душата под формата на духовни импулси. И така, ние сме изправени пред една странна картина. Ние виждаме, и то съвсем ясно, как с идването на новата епоха, към старото не разбиране се прибавя и едно ново неразбиране, което отива още по-далеч от старото. Всеки, който точно изследва духовните факти, ще потвърди, че Четвъртата следатлантска епоха можеше да възприеме Христовия Импулс само с чувствата, но не и да го разбере в неговия истински духовен смисъл.
И все пак, хората усещаха, че Христос е всред тях и че има дял в еволюцията на човечеството.
С новата, Петата следатлантска епоха се възвестява нещо напълно ново. Сега на преден план изпъкна не само не разбирането на Христовото Същество, но и неразбиране на целия божествено-духовен свят. Много неща говорят в полза на твърдението, че хората стигнаха до неразбиране както на Христовия Импулс, така и на самия божествено-духовен принцип. През 12 век, предизвестявайки Азовата култура, Анселмус*36, архиепископ на Кентърбъри, изнамери така нареченото „доказателство за Бога"; с други думи, този човек се видя принуден да „доказва" съществуването на Бога. Но какво всъщност се доказва по такъв начин?
към текста >>
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият
Христос
Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите
Христос
Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
Когато например в моята градина се извършва кражба и от прозореца си аз наблюдавам крадеца, тогава няма нужда да доказвам, че този или онзи човек извършва кражба. Аз ще търся доказателства, само ако не съм видял нищо. Фактът, че хората се стремят да докажат Бога, е едно доказателство за това, че те вече не го познават, че вече не го изживяват вътре в себе си. Защото това, което човек непосредствено изживява, той не го доказва, а доказва това, което не изживява. А после неразбирането се усили още повече и в това отношение днес ние сме изправени пред един странен факт.
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост език. Нека да се спрем на следното, въпреки че то изглежда като една незначителна подробност. Но според мен такива подробности са извънредно симптоматични. Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия". Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми.
към текста >>
", ще намерите следното изречение: Днешният човек стои високо над вярата в демони, която е била нещо естествено за историческата епоха, в която е живял
Христос
; ето защо днес ние имаме нужда от друга идея за
Христос
, която да няма нищо общо с демоните.
Не е достатъчно да знаеш, че светът е сетивен; човекът трябва да обхване себе си по вътрешен начин и вътрешно да се свърже с Духа. Но след като Ойкен на всяка страница говори за Духа и редовно го споменава по пет-шест пъти, хората приемат, че това е наистина един „духовен" светоглед! Днес точно такива симптоми са многозначителни, понеже дават представа какво приемат нашите съвременници за „велико". Да можеха да четат само както трябва! Ако разтворите последната книга на Ойкен „Можем ли все още да бъдем християни?
", ще намерите следното изречение: Днешният човек стои високо над вярата в демони, която е била нещо естествено за историческата епоха, в която е живял Христос; ето защо днес ние имаме нужда от друга идея за Христос, която да няма нищо общо с демоните.
Да, твърде ласкателно е за всеки образован човек от нашето съвремие, когато великият Ойкен твърди, че хората са вече достатъчно напреднали, за да вярват в демони. Но ако разлистите книгата малко по-нататък, ще срещнете следното забележително изречение: „Съприкосновението между божествения и човешкия свят поражда демонически сили." Бих желал да попитам дали някой от читателите на Ойкен се е разсмял от тази негова наивност, или може би „мъдрост", която от една страна отхвърля вярата в демони, а от друга страна говори за „демонически сили". Естествено, хората на Ойкен ще възразят: Тук „демонически" е казано в преносен смисъл и не бива да се взема толкова сериозно. Обаче тъкмо в това се състои вътрешната неистина: Хората прибягват до думи и идеи, без изобщо да ги вземат сериозно!
към текста >>
Ако човек прочете книгата на Ернест Ренан, той се казва: Да, този автор разполага с великолепен стил, обиколил е светите земи, и въпреки че не вярва в божествеността на
Христос
, говори за Исус с безкрайно преклонение.
Замислим ли се обаче, че живеем в епохата на една „вестникарска култура", не би трябвало да очакваме някакво скорошно развитие на подобна добросъвестност; по-скоро би трябвало да сме наясно, че тази добросъвестност може да бъде подготвена единствено чрез антропософията, стига добре да си отваряме очите за симптоми те на нашето време. Бих искал да се спра на още един факт. През 60-те години на 19. век се появи книгата „Животът на Исус" от Ернест Ренан и тя веднага отбеляза голям успех. Споменавам този факт, за да покажа как стоят днес нещата с разбирането на онова, което наричаме Мистерията на Голгота.
Ако човек прочете книгата на Ернест Ренан, той се казва: Да, този автор разполага с великолепен стил, обиколил е светите земи, и въпреки че не вярва в божествеността на Христос, говори за Исус с безкрайно преклонение.
Обаче нека да се вгледаме още по-навътре в нещата. По-нататък Ернест Ренан описва продължението на Исусовия живот, посочвайки, че с Исус се случва същото макар и в по-голям мащаб, което е характерно за всеки човек, който застъпва даден светоглед пред група хора. С такъв човек става приблизително следното. Най-напред той подчертава пред масите това, в което единствено вярва; после идват хората с техните нужди и претенции, един разбира нещата така, друг иначе, един има тези слабости, друг онези, а накрая онзи, който първоначално говореше от самата истина, започва да отстъпва. Накратко, Ренан смята, че този, който е имал да каже най-важното на хората, общо взето, е бил изопачен от своите последователи.
към текста >>
Ясно е, че ако Ренан е душевно Здрав, този химн не би могъл да бъде отправен към описания от него Исус; тези хвалебствия нямат нищо общо с
Христос
Исус.
Накрая обаче, след като целият живот на Исус е разгледан по все по-унизяващ начин, отново чуваме един заключителен химн, който може да бъде отправен само към най-възвишените небесни сили! Ето отново тази вътрешна неистинност! фактически книгата на Ренан е смесица от два различни елемента: от една страна безукорно, естетическо описание, стигащо до възвеличаване, от друга страна похватите на булевардния роман; и накрая тържественият химн за прослава на Исус. И към кого е отправен този химн? Към Исус?
Ясно е, че ако Ренан е душевно Здрав, този химн не би могъл да бъде отправен към описания от него Исус; тези хвалебствия нямат нищо общо с Христос Исус.
Следователно, цялата тази книга е протъкана с вътрешна неистина! За какво всъщност исках да загатна в моето изложение? Нека да обобщя нещата с няколко думи. Аз исках да загатна, че Мистерията на Голгота настъпи в такава епоха от общочовешката еволюция, когато човечеството не беше подготвено да я разбере; дори в нашето съвремие хората все още не са подготвени за това. Обаче последиците и въздействията от Мистерията на Голгота съществуват вече 2000 години.
към текста >>
Ако
Христос
би действувал в рамките на човечеството само с оглед на „разбирането", което хората проявяват към Него, действията Му щяха да са твърде незначителни.
Аз исках да загатна, че Мистерията на Голгота настъпи в такава епоха от общочовешката еволюция, когато човечеството не беше подготвено да я разбере; дори в нашето съвремие хората все още не са подготвени за това. Обаче последиците и въздействията от Мистерията на Голгота съществуват вече 2000 години. Те са тук всред нас! И как се проявяват те? На първо място, те са напълно независими от разбирането, което човечеството проявява към Мистерията на Голгота.
Ако Христос би действувал в рамките на човечеството само с оглед на „разбирането", което хората проявяват към Него, действията Му щяха да са твърде незначителни.
В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало. Ние живеем в епохата, когато ще възникне една строго определена необходимост: Христос няма да бъде повече търсен там, където не се намира, а там, където Той действително съществува. Защото Той ще се яви за духовните, а не за физическите сетива; Той ще се яви в Духа, а не в едно или друго тяло, и тези, които ще Го търсят в някакво тяло, винаги ще получават отговора: Този, Когото търсите в тяло, вече не в тяло! Ние се нуждаем от ново разбиране, което може би в много отношения ще представлява едно съвсем начално разбиране за Мистерията на Голгота. Епохата на неразбирането трябва да отстъпи пред епохата на разбирането.
към текста >>
В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за
Христос
, каквото досега не е съществувало.
Обаче последиците и въздействията от Мистерията на Голгота съществуват вече 2000 години. Те са тук всред нас! И как се проявяват те? На първо място, те са напълно независими от разбирането, което човечеството проявява към Мистерията на Голгота. Ако Христос би действувал в рамките на човечеството само с оглед на „разбирането", което хората проявяват към Него, действията Му щяха да са твърде незначителни.
В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало.
Ние живеем в епохата, когато ще възникне една строго определена необходимост: Христос няма да бъде повече търсен там, където не се намира, а там, където Той действително съществува. Защото Той ще се яви за духовните, а не за физическите сетива; Той ще се яви в Духа, а не в едно или друго тяло, и тези, които ще Го търсят в някакво тяло, винаги ще получават отговора: Този, Когото търсите в тяло, вече не в тяло! Ние се нуждаем от ново разбиране, което може би в много отношения ще представлява едно съвсем начално разбиране за Мистерията на Голгота. Епохата на неразбирането трябва да отстъпи пред епохата на разбирането. Ето какво исках да посоча днес, макар че през следващите лекции ние ще продължим да говорим върху тази тема.
към текста >>
Ние живеем в епохата, когато ще възникне една строго определена необходимост:
Христос
няма да бъде повече търсен там, където не се намира, а там, където Той действително съществува.
Те са тук всред нас! И как се проявяват те? На първо място, те са напълно независими от разбирането, което човечеството проявява към Мистерията на Голгота. Ако Христос би действувал в рамките на човечеството само с оглед на „разбирането", което хората проявяват към Него, действията Му щяха да са твърде незначителни. В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало.
Ние живеем в епохата, когато ще възникне една строго определена необходимост: Христос няма да бъде повече търсен там, където не се намира, а там, където Той действително съществува.
Защото Той ще се яви за духовните, а не за физическите сетива; Той ще се яви в Духа, а не в едно или друго тяло, и тези, които ще Го търсят в някакво тяло, винаги ще получават отговора: Този, Когото търсите в тяло, вече не в тяло! Ние се нуждаем от ново разбиране, което може би в много отношения ще представлява едно съвсем начално разбиране за Мистерията на Голгота. Епохата на неразбирането трябва да отстъпи пред епохата на разбирането. Ето какво исках да посоча днес, макар че през следващите лекции ние ще продължим да говорим върху тази тема.
към текста >>
19.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ако искаме да продължим започнатите вчера разсъждения, още днес трябва да погледнем малко навътре в отделни окултни тайни, защото те могат да ни помогнат в разбирането на загадката за греха и дълга и за да хвърлим от тази гледна точка известна светлина за отношението на
Христос
към човешката душа.
Човечеството ще открие много неща в бъдеще по отношение на външния свят, човечество то ще открие много неща също и за духовния свят и всичко това ще даде принос, за да може то да вижда нещата в правилната светлина и за да може да разбере Новия Завет. Разбирането на Новия Завет става постепенно и постепенно, обаче Новият Завет е написан в една проста форма, така че той да може да бъде възприет и по-късно постепенно, постепенно да бъде разбран. Защото не е без значение, скъпи мои приятели, да бъдем проникнати с истината, която стои и в Новия Завет, даже в случая когато не разбираме още тази истина в нейния най-дълбок смисъл. По-късно истината се превръща в сила на познанието, но преди това тя е вече една жизнена сила, след като е била приета, бихме могли да кажем, в една повече или по-малко детинска форма. И именно въпросите, които започнахме да разглеждаме вчера, изискват, ако трябва да бъдат разбрани така, както са предадени в Новия Завет, едно все по-дълбоко и по-дълбоко напредва що познание, изискват едно поглеждане навътре в духовния свят и неговите тайни.
Ако искаме да продължим започнатите вчера разсъждения, още днес трябва да погледнем малко навътре в отделни окултни тайни, защото те могат да ни помогнат в разбирането на загадката за греха и дълга и за да хвърлим от тази гледна точка известна светлина за отношението на Христос към човешката душа.
Преди всичко, скъпи мои приятели, ние вече често пъти се натъквахме на една гледна точка в течение на нашата духовно-научна работа, една гледна точка, която можем да облечем във въпрос една гледна точка, която също често е била обличана от нас в един въпрос „Защо Христос е понесъл смъртта в едно човешко тяло? ". Този въпрос, който всъщност изразява въпроса за Мистерията на Голгота: „Защо Христос понесе смъртта, защо Бог умря в едно човешко тяло? ". Бог умря, защото чрез развитието на света възниква необходимостта Той да навлезе вътре в земните човеци, за да може един Бог от горните светове да стане водач на Земното развитие. За тази цел Христос трябваше да стане сроден със смъртта.
към текста >>
Преди всичко, скъпи мои приятели, ние вече често пъти се натъквахме на една гледна точка в течение на нашата духовно-научна работа, една гледна точка, която можем да облечем във въпрос една гледна точка, която също често е била обличана от нас в един въпрос „Защо
Христос
е понесъл смъртта в едно човешко тяло?
Разбирането на Новия Завет става постепенно и постепенно, обаче Новият Завет е написан в една проста форма, така че той да може да бъде възприет и по-късно постепенно, постепенно да бъде разбран. Защото не е без значение, скъпи мои приятели, да бъдем проникнати с истината, която стои и в Новия Завет, даже в случая когато не разбираме още тази истина в нейния най-дълбок смисъл. По-късно истината се превръща в сила на познанието, но преди това тя е вече една жизнена сила, след като е била приета, бихме могли да кажем, в една повече или по-малко детинска форма. И именно въпросите, които започнахме да разглеждаме вчера, изискват, ако трябва да бъдат разбрани така, както са предадени в Новия Завет, едно все по-дълбоко и по-дълбоко напредва що познание, изискват едно поглеждане навътре в духовния свят и неговите тайни. Ако искаме да продължим започнатите вчера разсъждения, още днес трябва да погледнем малко навътре в отделни окултни тайни, защото те могат да ни помогнат в разбирането на загадката за греха и дълга и за да хвърлим от тази гледна точка известна светлина за отношението на Христос към човешката душа.
Преди всичко, скъпи мои приятели, ние вече често пъти се натъквахме на една гледна точка в течение на нашата духовно-научна работа, една гледна точка, която можем да облечем във въпрос една гледна точка, която също често е била обличана от нас в един въпрос „Защо Христос е понесъл смъртта в едно човешко тяло?
". Този въпрос, който всъщност изразява въпроса за Мистерията на Голгота: „Защо Христос понесе смъртта, защо Бог умря в едно човешко тяло? ". Бог умря, защото чрез развитието на света възниква необходимостта Той да навлезе вътре в земните човеци, за да може един Бог от горните светове да стане водач на Земното развитие. За тази цел Христос трябваше да стане сроден със смъртта. Да се сроди със смъртта, скъпи мои приятели!
към текста >>
". Този въпрос, който всъщност изразява въпроса за Мистерията на Голгота: „Защо
Христос
понесе смъртта, защо Бог умря в едно човешко тяло?
Защото не е без значение, скъпи мои приятели, да бъдем проникнати с истината, която стои и в Новия Завет, даже в случая когато не разбираме още тази истина в нейния най-дълбок смисъл. По-късно истината се превръща в сила на познанието, но преди това тя е вече една жизнена сила, след като е била приета, бихме могли да кажем, в една повече или по-малко детинска форма. И именно въпросите, които започнахме да разглеждаме вчера, изискват, ако трябва да бъдат разбрани така, както са предадени в Новия Завет, едно все по-дълбоко и по-дълбоко напредва що познание, изискват едно поглеждане навътре в духовния свят и неговите тайни. Ако искаме да продължим започнатите вчера разсъждения, още днес трябва да погледнем малко навътре в отделни окултни тайни, защото те могат да ни помогнат в разбирането на загадката за греха и дълга и за да хвърлим от тази гледна точка известна светлина за отношението на Христос към човешката душа. Преди всичко, скъпи мои приятели, ние вече често пъти се натъквахме на една гледна точка в течение на нашата духовно-научна работа, една гледна точка, която можем да облечем във въпрос една гледна точка, която също често е била обличана от нас в един въпрос „Защо Христос е понесъл смъртта в едно човешко тяло?
". Този въпрос, който всъщност изразява въпроса за Мистерията на Голгота: „Защо Христос понесе смъртта, защо Бог умря в едно човешко тяло?
". Бог умря, защото чрез развитието на света възниква необходимостта Той да навлезе вътре в земните човеци, за да може един Бог от горните светове да стане водач на Земното развитие. За тази цел Христос трябваше да стане сроден със смъртта. Да се сроди със смъртта, скъпи мои приятели! Желателно е тези мои думи да бъдат разбрани много дълбоко, много дълбоко от човешките души.
към текста >>
За тази цел
Христос
трябваше да стане сроден със смъртта.
Ако искаме да продължим започнатите вчера разсъждения, още днес трябва да погледнем малко навътре в отделни окултни тайни, защото те могат да ни помогнат в разбирането на загадката за греха и дълга и за да хвърлим от тази гледна точка известна светлина за отношението на Христос към човешката душа. Преди всичко, скъпи мои приятели, ние вече често пъти се натъквахме на една гледна точка в течение на нашата духовно-научна работа, една гледна точка, която можем да облечем във въпрос една гледна точка, която също често е била обличана от нас в един въпрос „Защо Христос е понесъл смъртта в едно човешко тяло? ". Този въпрос, който всъщност изразява въпроса за Мистерията на Голгота: „Защо Христос понесе смъртта, защо Бог умря в едно човешко тяло? ". Бог умря, защото чрез развитието на света възниква необходимостта Той да навлезе вътре в земните човеци, за да може един Бог от горните светове да стане водач на Земното развитие.
За тази цел Христос трябваше да стане сроден със смъртта.
Да се сроди със смъртта, скъпи мои приятели! Желателно е тези мои думи да бъдат разбрани много дълбоко, много дълбоко от човешките души. Обикновено смъртта се явява на човека, само когато той вижда да умира друг човек или при други явления, подобни на смъртта, които човек намира в света или в сигурността, която той има, че ще трябва да мине през Портата на смъртта, когато настоящото въплъщение е стигнало своя край. Но това всъщност е само външният аспект на смъртта. Смъртта съществува в света и по един съвършено друг начин в този свят, в които ние живеем, и върху това трябва да обърнем внимание.
към текста >>
Само чрез една определена процедура в древните мистерийни центрове кандидатите за посвещение можеха да виждат
Христос
, преди той да се е появил на Земята и те го виждаха, когато бяха извън физическите си тела и можеха също да доловят звуците на хармонията на сферите и пулсиращия през света космически живот.
Но тогава тези напреднали Богове казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота. От дървото на живота той не трябваше да яде". И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята". Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека.
Само чрез една определена процедура в древните мистерийни центрове кандидатите за посвещение можеха да виждат Христос, преди той да се е появил на Земята и те го виждаха, когато бяха извън физическите си тела и можеха също да доловят звуците на хармонията на сферите и пулсиращия през света космически живот.
Ето защо старите философи говорят за музиката на сферите. Като обръщаме внимание върху това, ние същевременно сочим към онези области, от които Христос дойде при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в реката Йордан. Откъде дойде Той, Христос! Той дойде от онези области, които бяха затворени за човека поради изкушението на Луцифер, Той дойде от областта на музиката на сферите, от областта на космическия живот. Човекът трябваше да забрави тези области в началото на Земното развитие поради изкушението на Луцифер.
към текста >>
Като обръщаме внимание върху това, ние същевременно сочим към онези области, от които
Христос
дойде при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в реката Йордан.
И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята". Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека. Само чрез една определена процедура в древните мистерийни центрове кандидатите за посвещение можеха да виждат Христос, преди той да се е появил на Земята и те го виждаха, когато бяха извън физическите си тела и можеха също да доловят звуците на хармонията на сферите и пулсиращия през света космически живот. Ето защо старите философи говорят за музиката на сферите.
Като обръщаме внимание върху това, ние същевременно сочим към онези области, от които Христос дойде при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в реката Йордан.
Откъде дойде Той, Христос! Той дойде от онези области, които бяха затворени за човека поради изкушението на Луцифер, Той дойде от областта на музиката на сферите, от областта на космическия живот. Човекът трябваше да забрави тези области в началото на Земното развитие поради изкушението на Луцифер. Христос обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, когато тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер. По този начин човекът е сроден с духа, скъпи мои приятели.
към текста >>
Откъде дойде Той,
Христос
!
Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека. Само чрез една определена процедура в древните мистерийни центрове кандидатите за посвещение можеха да виждат Христос, преди той да се е появил на Земята и те го виждаха, когато бяха извън физическите си тела и можеха също да доловят звуците на хармонията на сферите и пулсиращия през света космически живот. Ето защо старите философи говорят за музиката на сферите. Като обръщаме внимание върху това, ние същевременно сочим към онези области, от които Христос дойде при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в реката Йордан.
Откъде дойде Той, Христос!
Той дойде от онези области, които бяха затворени за човека поради изкушението на Луцифер, Той дойде от областта на музиката на сферите, от областта на космическия живот. Човекът трябваше да забрави тези области в началото на Земното развитие поради изкушението на Луцифер. Христос обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, когато тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер. По този начин човекът е сроден с духа, скъпи мои приятели. Всъщност със своята душа той принадлежи към областта на музиката на сферите, към областта на Словото, към областта на живия космически етер.
към текста >>
Христос
обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, когато тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер.
Ето защо старите философи говорят за музиката на сферите. Като обръщаме внимание върху това, ние същевременно сочим към онези области, от които Христос дойде при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в реката Йордан. Откъде дойде Той, Христос! Той дойде от онези области, които бяха затворени за човека поради изкушението на Луцифер, Той дойде от областта на музиката на сферите, от областта на космическия живот. Човекът трябваше да забрави тези области в началото на Земното развитие поради изкушението на Луцифер.
Христос обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, когато тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер.
По този начин човекът е сроден с духа, скъпи мои приятели. Всъщност със своята душа той принадлежи към областта на музиката на сферите, към областта на Словото, към областта на живия космически етер. Но той беше изгонен извън тази област. И тя отново трябваше да му бъде върната, за да може човек отново, постепенно и постепенно да се проникне с това, от което беше изгонен. Ето защо от гледна точка на Духовната Наука така дълбоко ни засягат думите от Евангелието на Йоана: „В началото беше Логосът (Словото), когато човекът не беше още изпаднал от изкушението на Луцифер.
към текста >>
Следователно какво трябваше да приеме
Христос
върху Себе си, за да стане с това възможно изпълнението на апостол Павловите думи: „Не аз, а
Христос
в мен".
И чрез Кръщението на Йоан в реката Йордан Логосът навлезе в човешкото развитие, Логосът стана човек". Тук ние имаме връзката, пълната със значение връзка между нещата. Нека сега оставим тази истина да остане там и да се опитаме да се приближим до въпроса и от една друга страна. Целият живот наистина ни се показва само от външната страна, скъпи мои приятели. Ако той не би се показвал само от външната страна, тогава човекът постоянно би знаел как, когато гледа, той поглъща трупа на светлината в своето око.
Следователно какво трябваше да приеме Христос върху Себе си, за да стане с това възможно изпълнението на апостол Павловите думи: „Не аз, а Христос в мен".
Трябваше да бъде възможно Христос да проникне човешката природа; но човешката природа е изпълнена с това, чрез което тя предизвиква смърт в земното битие, започвайки от светлинния етер надолу, от светлинния етер, който умира в човешкото око. Човешката природа е изпълнена със смърт, от нея бе отнето само това, което се намира в двата най-висши вида етер, за да не може човешката природа да причини също и тяхната смърт. Но за да можеше с това Христос да живее вътре в нас, Той трябваше да се сроди със смъртта, да се сроди със смъртта и с всичко онова, което е разпространено в света, като се започне от светлината и се отиде надолу до материята. Христос трябваше да навлезе в онова; което носим вътре в нас като труп на светлината, като труп на топлината, като труп на въздуха и т.н. Христос се сроди със смъртта, защото само по този начин можеше да стане сроден с човека.
към текста >>
Трябваше да бъде възможно
Христос
да проникне човешката природа; но човешката природа е изпълнена с това, чрез което тя предизвиква смърт в земното битие, започвайки от светлинния етер надолу, от светлинния етер, който умира в човешкото око.
Тук ние имаме връзката, пълната със значение връзка между нещата. Нека сега оставим тази истина да остане там и да се опитаме да се приближим до въпроса и от една друга страна. Целият живот наистина ни се показва само от външната страна, скъпи мои приятели. Ако той не би се показвал само от външната страна, тогава човекът постоянно би знаел как, когато гледа, той поглъща трупа на светлината в своето око. Следователно какво трябваше да приеме Христос върху Себе си, за да стане с това възможно изпълнението на апостол Павловите думи: „Не аз, а Христос в мен".
Трябваше да бъде възможно Христос да проникне човешката природа; но човешката природа е изпълнена с това, чрез което тя предизвиква смърт в земното битие, започвайки от светлинния етер надолу, от светлинния етер, който умира в човешкото око.
Човешката природа е изпълнена със смърт, от нея бе отнето само това, което се намира в двата най-висши вида етер, за да не може човешката природа да причини също и тяхната смърт. Но за да можеше с това Христос да живее вътре в нас, Той трябваше да се сроди със смъртта, да се сроди със смъртта и с всичко онова, което е разпространено в света, като се започне от светлината и се отиде надолу до материята. Христос трябваше да навлезе в онова; което носим вътре в нас като труп на светлината, като труп на топлината, като труп на въздуха и т.н. Христос се сроди със смъртта, защото само по този начин можеше да стане сроден с човека. И ние трябва да чувствуваме в нашата душа, че Бог трябваше да умре, за да ни изпълни със Себе си, защото ние бяхме завладели смъртта чрез изкушението на Луцифер.
към текста >>
Но за да можеше с това
Христос
да живее вътре в нас, Той трябваше да се сроди със смъртта, да се сроди със смъртта и с всичко онова, което е разпространено в света, като се започне от светлината и се отиде надолу до материята.
Целият живот наистина ни се показва само от външната страна, скъпи мои приятели. Ако той не би се показвал само от външната страна, тогава човекът постоянно би знаел как, когато гледа, той поглъща трупа на светлината в своето око. Следователно какво трябваше да приеме Христос върху Себе си, за да стане с това възможно изпълнението на апостол Павловите думи: „Не аз, а Христос в мен". Трябваше да бъде възможно Христос да проникне човешката природа; но човешката природа е изпълнена с това, чрез което тя предизвиква смърт в земното битие, започвайки от светлинния етер надолу, от светлинния етер, който умира в човешкото око. Човешката природа е изпълнена със смърт, от нея бе отнето само това, което се намира в двата най-висши вида етер, за да не може човешката природа да причини също и тяхната смърт.
Но за да можеше с това Христос да живее вътре в нас, Той трябваше да се сроди със смъртта, да се сроди със смъртта и с всичко онова, което е разпространено в света, като се започне от светлината и се отиде надолу до материята.
Христос трябваше да навлезе в онова; което носим вътре в нас като труп на светлината, като труп на топлината, като труп на въздуха и т.н. Христос се сроди със смъртта, защото само по този начин можеше да стане сроден с човека. И ние трябва да чувствуваме в нашата душа, че Бог трябваше да умре, за да ни изпълни със Себе си, защото ние бяхме завладели смъртта чрез изкушението на Луцифер. Едва сега можем да кажем: „Христос в нас". Но зад сетивното битие за човека се крие и още нещо.
към текста >>
Христос
трябваше да навлезе в онова; което носим вътре в нас като труп на светлината, като труп на топлината, като труп на въздуха и т.н.
Ако той не би се показвал само от външната страна, тогава човекът постоянно би знаел как, когато гледа, той поглъща трупа на светлината в своето око. Следователно какво трябваше да приеме Христос върху Себе си, за да стане с това възможно изпълнението на апостол Павловите думи: „Не аз, а Христос в мен". Трябваше да бъде възможно Христос да проникне човешката природа; но човешката природа е изпълнена с това, чрез което тя предизвиква смърт в земното битие, започвайки от светлинния етер надолу, от светлинния етер, който умира в човешкото око. Човешката природа е изпълнена със смърт, от нея бе отнето само това, което се намира в двата най-висши вида етер, за да не може човешката природа да причини също и тяхната смърт. Но за да можеше с това Христос да живее вътре в нас, Той трябваше да се сроди със смъртта, да се сроди със смъртта и с всичко онова, което е разпространено в света, като се започне от светлината и се отиде надолу до материята.
Христос трябваше да навлезе в онова; което носим вътре в нас като труп на светлината, като труп на топлината, като труп на въздуха и т.н.
Христос се сроди със смъртта, защото само по този начин можеше да стане сроден с човека. И ние трябва да чувствуваме в нашата душа, че Бог трябваше да умре, за да ни изпълни със Себе си, защото ние бяхме завладели смъртта чрез изкушението на Луцифер. Едва сега можем да кажем: „Христос в нас". Но зад сетивното битие за човека се крие и още нещо. Човек насочва своя поглед към растенията; той виж да, как светлината на Слънцето магически изтегля нагоре растенията от земната твърдина.
към текста >>
Христос
се сроди със смъртта, защото само по този начин можеше да стане сроден с човека.
Следователно какво трябваше да приеме Христос върху Себе си, за да стане с това възможно изпълнението на апостол Павловите думи: „Не аз, а Христос в мен". Трябваше да бъде възможно Христос да проникне човешката природа; но човешката природа е изпълнена с това, чрез което тя предизвиква смърт в земното битие, започвайки от светлинния етер надолу, от светлинния етер, който умира в човешкото око. Човешката природа е изпълнена със смърт, от нея бе отнето само това, което се намира в двата най-висши вида етер, за да не може човешката природа да причини също и тяхната смърт. Но за да можеше с това Христос да живее вътре в нас, Той трябваше да се сроди със смъртта, да се сроди със смъртта и с всичко онова, което е разпространено в света, като се започне от светлината и се отиде надолу до материята. Христос трябваше да навлезе в онова; което носим вътре в нас като труп на светлината, като труп на топлината, като труп на въздуха и т.н.
Христос се сроди със смъртта, защото само по този начин можеше да стане сроден с човека.
И ние трябва да чувствуваме в нашата душа, че Бог трябваше да умре, за да ни изпълни със Себе си, защото ние бяхме завладели смъртта чрез изкушението на Луцифер. Едва сега можем да кажем: „Христос в нас". Но зад сетивното битие за човека се крие и още нещо. Човек насочва своя поглед към растенията; той виж да, как светлината на Слънцето магически изтегля нагоре растенията от земната твърдина. Науката ни учи, че за растежа на растенията е необходима светлина.
към текста >>
Едва сега можем да кажем: „
Христос
в нас".
Човешката природа е изпълнена със смърт, от нея бе отнето само това, което се намира в двата най-висши вида етер, за да не може човешката природа да причини също и тяхната смърт. Но за да можеше с това Христос да живее вътре в нас, Той трябваше да се сроди със смъртта, да се сроди със смъртта и с всичко онова, което е разпространено в света, като се започне от светлината и се отиде надолу до материята. Христос трябваше да навлезе в онова; което носим вътре в нас като труп на светлината, като труп на топлината, като труп на въздуха и т.н. Христос се сроди със смъртта, защото само по този начин можеше да стане сроден с човека. И ние трябва да чувствуваме в нашата душа, че Бог трябваше да умре, за да ни изпълни със Себе си, защото ние бяхме завладели смъртта чрез изкушението на Луцифер.
Едва сега можем да кажем: „Христос в нас".
Но зад сетивното битие за човека се крие и още нещо. Човек насочва своя поглед към растенията; той виж да, как светлината на Слънцето магически изтегля нагоре растенията от земната твърдина. Науката ни учи, че за растежа на растенията е необходима светлина. Да, скъпи мои приятели, но това е само едната половина на истината. Онзи, които гледа на растенията с погледа на ясновидеца вижда, как от растенията се издигат живите елементи на Духа.
към текста >>
И нека да си представим, че
Христос
не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта.
Но човечеството се развиваше в течение на Земното битие и се стигна до един определен стадий на това развитие по отношение на това подобно на фантом Същество, което човек излъчва и в този стадий от Земното развитие стана Мистерията на Голгота. Човек би могъл да каже: в по ранните времена подобното на фантом Същество беше много по-летливо; то стана по-гъсто и получи по-добие на форма, сега във времето, когато на Земята дойде Мистерията на Голгота. И човекът смесваше това подобно на фантом Същество в основни линии с онова, което той приема в себе си като смърт, умъртвявайки светлинния лъч, който прониква в окото. И т.н., както обясних. Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт.
И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта.
И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре. Да предположим, че Христос не беше дошъл какво би станало със Земното развитие? От Мистерията на Голгота насам до наши дни хората биха създавали такива духовно гъсти форми, на които те биха предавали смъртта. И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер. Човекът би предал на Земята смъртта.
към текста >>
Да предположим, че
Христос
не беше дошъл какво би станало със Земното развитие?
И човекът смесваше това подобно на фантом Същество в основни линии с онова, което той приема в себе си като смърт, умъртвявайки светлинния лъч, който прониква в окото. И т.н., както обясних. Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт. И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта. И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре.
Да предположим, че Христос не беше дошъл какво би станало със Земното развитие?
От Мистерията на Голгота насам до наши дни хората биха създавали такива духовно гъсти форми, на които те биха предавали смъртта. И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер. Човекът би предал на Земята смъртта. А една мъртва Земя би родила един мъртъв Юпитер. Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот.
към текста >>
Тях обаче
Христос
донесе с Мистерията на Голгота.
И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер. Човекът би предал на Земята смъртта. А една мъртва Земя би родила един мъртъв Юпитер. Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот. Музиката на сферите и космическият живот не биха присъствували там, те не биха били вплетени в това, което човекът излъчва от самия себе си.
Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота.
И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява. Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си. В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер. Това е последствието от Мистерията на Голгота. Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин.
към текста >>
И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а
Христос
в мен", когато изграждаме отношение към
Христос
, когато приемаме
Христос
в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без
Христос
в нас би било мъртво то оживява.
Човекът би предал на Земята смъртта. А една мъртва Земя би родила един мъртъв Юпитер. Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот. Музиката на сферите и космическият живот не биха присъствували там, те не биха били вплетени в това, което човекът излъчва от самия себе си. Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота.
И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява.
Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си. В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер. Това е последствието от Мистерията на Голгота. Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин. Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос.
към текста >>
Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне
живият
Христос
, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си.
А една мъртва Земя би родила един мъртъв Юпитер. Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот. Музиката на сферите и космическият живот не биха присъствували там, те не биха били вплетени в това, което човекът излъчва от самия себе си. Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота. И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява.
Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си.
В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер. Това е последствието от Мистерията на Голгота. Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин. Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос. Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер.
към текста >>
В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква
живият
Логос,
Христос
, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер.
Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот. Музиката на сферите и космическият живот не биха присъствували там, те не биха били вплетени в това, което човекът излъчва от самия себе си. Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота. И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява. Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си.
В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер.
Това е последствието от Мистерията на Голгота. Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин. Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос. Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер. Той прие в себе си смъртта.
към текста >>
Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме
Христос
по следния начин.
Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота. И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява. Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си. В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер. Това е последствието от Мистерията на Голгота.
Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин.
Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос. Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер. Той прие в себе си смъртта. С нея той прие в себе си и зародиша, които би родил от една мъртва Земя един мъртъв Юпитер. Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С Христос то отново влезе в човешкото земно битие".
към текста >>
Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С
Христос
то отново влезе в човешкото земно битие".
Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин. Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос. Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер. Той прие в себе си смъртта. С нея той прие в себе си и зародиша, които би родил от една мъртва Земя един мъртъв Юпитер.
Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С Христос то отново влезе в човешкото земно битие".
И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа. Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове.
към текста >>
И когато човек приеме сега в себе си
Христос
, така че да се чувствува проникнат с този
Христос
, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с
Христос
то влиза в моята душа.
Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос. Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер. Той прие в себе си смъртта. С нея той прие в себе си и зародиша, които би родил от една мъртва Земя един мъртъв Юпитер. Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С Христос то отново влезе в човешкото земно битие".
И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа.
Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове. Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос.
към текста >>
Душата ще стане съвършена, само ако приеме
Христос
в себе си.
Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер. Той прие в себе си смъртта. С нея той прие в себе си и зародиша, които би родил от една мъртва Земя един мъртъв Юпитер. Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С Христос то отново влезе в човешкото земно битие". И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа.
Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си.
Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове. Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос. Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер.
към текста >>
Нима без
Христос
аз действително съм една истинска душа", се пита човек.
С нея той прие в себе си и зародиша, които би родил от една мъртва Земя един мъртъв Юпитер. Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С Христос то отново влезе в човешкото земно битие". И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа. Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие.
Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек.
Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове. Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос. Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа.
към текста >>
Той чувствува, че само чрез
Христос
се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове.
Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С Христос то отново влезе в човешкото земно битие". И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа. Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек.
Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове.
Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос. Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието.
към текста >>
Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на
Христос
.
И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа. Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове.
Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос.
Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа.
към текста >>
Защото
Христос
слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер.
Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове. Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос.
Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер.
Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа. Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото.
към текста >>
Христос
води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете.
Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове. Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос. Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер.
Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете.
Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа. Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото. Когато човешката душа действително се вживява вътрешно в Христос, когато тя чувствува Христос като живо Същество, което от смъртта на Голгота се вля в духовната атмосфера на Земята и което може да се влее в човешката душа, тогава действително се чувствува вътрешно оживена чрез този Христос.
към текста >>
Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на
Христос
в човешката душа.
Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове. Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос. Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете.
Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа.
То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа. Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото. Когато човешката душа действително се вживява вътрешно в Христос, когато тя чувствува Христос като живо Същество, което от смъртта на Голгота се вля в духовната атмосфера на Земята и което може да се влее в човешката душа, тогава действително се чувствува вътрешно оживена чрез този Христос. Тя чувствува едно преминаване от смъртта към живота!
към текста >>
Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато
Христос
влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха
Христос
като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото.
Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа.
Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото.
Когато човешката душа действително се вживява вътрешно в Христос, когато тя чувствува Христос като живо Същество, което от смъртта на Голгота се вля в духовната атмосфера на Земята и което може да се влее в човешката душа, тогава действително се чувствува вътрешно оживена чрез този Христос. Тя чувствува едно преминаване от смъртта към живота! Ние не можем да чуваме непосредствено музиката на сферите, защото чак до нашето отдалечено земно време на живота ни на Земята ще трябва да се въплъщаваме във физически човешки тела; ние няма да можем да изживяваме непосредствено в нас и космическия живот; обаче можем да изживяваме онова, което се разлива от Христос и с това ние имаме като заместител всичко, което иначе бихме получавали от музиката на сферите, от космическия живот. Древният мъдрец Питагор говореше за музиката на сферите. Защо е говорил той за това, скъпи мои приятели?
към текста >>
Когато човешката душа действително се вживява вътрешно в
Христос
, когато тя чувствува
Христос
като живо Същество, което от смъртта на Голгота се вля в духовната атмосфера на Земята и което може да се влее в човешката душа, тогава действително се чувствува вътрешно оживена чрез този
Христос
.
Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа. Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото.
Когато човешката душа действително се вживява вътрешно в Христос, когато тя чувствува Христос като живо Същество, което от смъртта на Голгота се вля в духовната атмосфера на Земята и което може да се влее в човешката душа, тогава действително се чувствува вътрешно оживена чрез този Христос.
Тя чувствува едно преминаване от смъртта към живота! Ние не можем да чуваме непосредствено музиката на сферите, защото чак до нашето отдалечено земно време на живота ни на Земята ще трябва да се въплъщаваме във физически човешки тела; ние няма да можем да изживяваме непосредствено в нас и космическия живот; обаче можем да изживяваме онова, което се разлива от Христос и с това ние имаме като заместител всичко, което иначе бихме получавали от музиката на сферите, от космическия живот. Древният мъдрец Питагор говореше за музиката на сферите. Защо е говорил той за това, скъпи мои приятели? Той беше посветен в старите мистерийни центрове.
към текста >>
Ние не можем да чуваме непосредствено музиката на сферите, защото чак до нашето отдалечено земно време на живота ни на Земята ще трябва да се въплъщаваме във физически човешки тела; ние няма да можем да изживяваме непосредствено в нас и космическия живот; обаче можем да изживяваме онова, което се разлива от
Христос
и с това ние имаме като заместител всичко, което иначе бихме получавали от музиката на сферите, от космическия живот.
То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа. Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото. Когато човешката душа действително се вживява вътрешно в Христос, когато тя чувствува Христос като живо Същество, което от смъртта на Голгота се вля в духовната атмосфера на Земята и което може да се влее в човешката душа, тогава действително се чувствува вътрешно оживена чрез този Христос. Тя чувствува едно преминаване от смъртта към живота!
Ние не можем да чуваме непосредствено музиката на сферите, защото чак до нашето отдалечено земно време на живота ни на Земята ще трябва да се въплъщаваме във физически човешки тела; ние няма да можем да изживяваме непосредствено в нас и космическия живот; обаче можем да изживяваме онова, което се разлива от Христос и с това ние имаме като заместител всичко, което иначе бихме получавали от музиката на сферите, от космическия живот.
Древният мъдрец Питагор говореше за музиката на сферите. Защо е говорил той за това, скъпи мои приятели? Той беше посветен в старите мистерийни центрове. Той премина през онзи процес, чрез който душа-та се излъчваше от физическото тяло. Когато неговата душа беше извън физическото тяло, тогава той можеше да бъде отнесен в духовните светове; там той виждаше Христос, който едва по-късно трябваше да дойде на Земята.
към текста >>
Когато неговата душа беше извън физическото тяло, тогава той можеше да бъде отнесен в духовните светове; там той виждаше
Христос
, който едва по-късно трябваше да дойде на Земята.
Ние не можем да чуваме непосредствено музиката на сферите, защото чак до нашето отдалечено земно време на живота ни на Земята ще трябва да се въплъщаваме във физически човешки тела; ние няма да можем да изживяваме непосредствено в нас и космическия живот; обаче можем да изживяваме онова, което се разлива от Христос и с това ние имаме като заместител всичко, което иначе бихме получавали от музиката на сферите, от космическия живот. Древният мъдрец Питагор говореше за музиката на сферите. Защо е говорил той за това, скъпи мои приятели? Той беше посветен в старите мистерийни центрове. Той премина през онзи процес, чрез който душа-та се излъчваше от физическото тяло.
Когато неговата душа беше извън физическото тяло, тогава той можеше да бъде отнесен в духовните светове; там той виждаше Христос, който едва по-късно трябваше да дойде на Земята.
Така че след Мистерията на Голгота, човек не може да говори за музиката на сферите, така как то е говорил Питагор, но човек може, даже когато не живее със своята душа извън тялото, да говори по един друг начин за музиката на сферите. Един посветен в тайните на битието може също и днес да говори като Питагор, но обикновеният земен човек, когато той е в своето физическо тяло, може да говори за музиката на сферите и за космическия живот само тогава, когато изживява в своята душа следното: „Не аз, а Христос в мен", защото това е, което живееше в музиката на сферите, това е, което живееше в космическия живот. Обаче ние трябва действително да изживеем процеса вътре в нас, ние трябва действително да приемем Христос в нашите души. Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме Христос в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме Христос в своята душа. Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения.
към текста >>
Един посветен в тайните на битието може също и днес да говори като Питагор, но обикновеният земен човек, когато той е в своето физическо тяло, може да говори за музиката на сферите и за космическия живот само тогава, когато изживява в своята душа следното: „Не аз, а
Христос
в мен", защото това е, което живееше в музиката на сферите, това е, което живееше в космическия живот.
Защо е говорил той за това, скъпи мои приятели? Той беше посветен в старите мистерийни центрове. Той премина през онзи процес, чрез който душа-та се излъчваше от физическото тяло. Когато неговата душа беше извън физическото тяло, тогава той можеше да бъде отнесен в духовните светове; там той виждаше Христос, който едва по-късно трябваше да дойде на Земята. Така че след Мистерията на Голгота, човек не може да говори за музиката на сферите, така как то е говорил Питагор, но човек може, даже когато не живее със своята душа извън тялото, да говори по един друг начин за музиката на сферите.
Един посветен в тайните на битието може също и днес да говори като Питагор, но обикновеният земен човек, когато той е в своето физическо тяло, може да говори за музиката на сферите и за космическия живот само тогава, когато изживява в своята душа следното: „Не аз, а Христос в мен", защото това е, което живееше в музиката на сферите, това е, което живееше в космическия живот.
Обаче ние трябва действително да изживеем процеса вътре в нас, ние трябва действително да приемем Христос в нашите души. Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме Христос в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме Христос в своята душа. Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения. Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер.
към текста >>
Обаче ние трябва действително да изживеем процеса вътре в нас, ние трябва действително да приемем
Христос
в нашите души.
Той беше посветен в старите мистерийни центрове. Той премина през онзи процес, чрез който душа-та се излъчваше от физическото тяло. Когато неговата душа беше извън физическото тяло, тогава той можеше да бъде отнесен в духовните светове; там той виждаше Христос, който едва по-късно трябваше да дойде на Земята. Така че след Мистерията на Голгота, човек не може да говори за музиката на сферите, така как то е говорил Питагор, но човек може, даже когато не живее със своята душа извън тялото, да говори по един друг начин за музиката на сферите. Един посветен в тайните на битието може също и днес да говори като Питагор, но обикновеният земен човек, когато той е в своето физическо тяло, може да говори за музиката на сферите и за космическия живот само тогава, когато изживява в своята душа следното: „Не аз, а Христос в мен", защото това е, което живееше в музиката на сферите, това е, което живееше в космическия живот.
Обаче ние трябва действително да изживеем процеса вътре в нас, ние трябва действително да приемем Христос в нашите души.
Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме Христос в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме Христос в своята душа. Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения. Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его.
към текста >>
Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме
Христос
в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме
Христос
в своята душа.
Той премина през онзи процес, чрез който душа-та се излъчваше от физическото тяло. Когато неговата душа беше извън физическото тяло, тогава той можеше да бъде отнесен в духовните светове; там той виждаше Христос, който едва по-късно трябваше да дойде на Земята. Така че след Мистерията на Голгота, човек не може да говори за музиката на сферите, така как то е говорил Питагор, но човек може, даже когато не живее със своята душа извън тялото, да говори по един друг начин за музиката на сферите. Един посветен в тайните на битието може също и днес да говори като Питагор, но обикновеният земен човек, когато той е в своето физическо тяло, може да говори за музиката на сферите и за космическия живот само тогава, когато изживява в своята душа следното: „Не аз, а Христос в мен", защото това е, което живееше в музиката на сферите, това е, което живееше в космическия живот. Обаче ние трябва действително да изживеем процеса вътре в нас, ние трябва действително да приемем Христос в нашите души.
Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме Христос в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме Христос в своята душа.
Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения. Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его. Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад.
към текста >>
Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия
Христос
.
Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения. Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его. Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад.
Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос.
Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове. И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи. Да, нашите въплъщения ще стоят там, това значи, че това са споменатите остатъци от нашите въплъщения. И какво дават всички те заедно? Благодарение на това, че Христос съединява всички тези остатъци от човешки инкарнации, Христос, който принадлежи на цялото човечество в настояще и бъдеще, всички тези остатъци от отделни човешки инкарнации се сгъстяват в едно цяло.
към текста >>
Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави
живият
Христос
), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как
Христос
поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове.
Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его. Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад. Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос.
Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове.
И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи. Да, нашите въплъщения ще стоят там, това значи, че това са споменатите остатъци от нашите въплъщения. И какво дават всички те заедно? Благодарение на това, че Христос съединява всички тези остатъци от човешки инкарнации, Христос, който принадлежи на цялото човечество в настояще и бъдеще, всички тези остатъци от отделни човешки инкарнации се сгъстяват в едно цяло. Всяка човешка душа живее в редуващи се, една след друга инкарнации.
към текста >>
И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а
Христос
в мен", „
Христос
в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от
Христос
, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи.
Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его. Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад. Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос. Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове.
И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи.
Да, нашите въплъщения ще стоят там, това значи, че това са споменатите остатъци от нашите въплъщения. И какво дават всички те заедно? Благодарение на това, че Христос съединява всички тези остатъци от човешки инкарнации, Христос, който принадлежи на цялото човечество в настояще и бъдеще, всички тези остатъци от отделни човешки инкарнации се сгъстяват в едно цяло. Всяка човешка душа живее в редуващи се, една след друга инкарнации. Да вземем една инкарнация: от нея остават определени остатъци, ние ги описахме.
към текста >>
Благодарение на това, че
Христос
съединява всички тези остатъци от човешки инкарнации,
Христос
, който принадлежи на цялото човечество в настояще и бъдеще, всички тези остатъци от отделни човешки инкарнации се сгъстяват в едно цяло.
Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос. Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове. И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи. Да, нашите въплъщения ще стоят там, това значи, че това са споменатите остатъци от нашите въплъщения. И какво дават всички те заедно?
Благодарение на това, че Христос съединява всички тези остатъци от човешки инкарнации, Христос, който принадлежи на цялото човечество в настояще и бъдеще, всички тези остатъци от отделни човешки инкарнации се сгъстяват в едно цяло.
Всяка човешка душа живее в редуващи се, една след друга инкарнации. Да вземем една инкарнация: от нея остават определени остатъци, ние ги описахме. Да вземем следващата инкарнация: остават определени остатъци и ние ги описахме; по-нататъшни инкарнации: определени остатъци остават там и т.н., и т.н., до края на земните времена. Отделните инкарнации оставят техните остатъци до края на земните времена. Ако тези остатъци са проникнати от Христос, те се отпечатват и сгъстяват в едно цяло.
към текста >>
Ако тези остатъци са проникнати от
Христос
, те се отпечатват и сгъстяват в едно цяло.
Благодарение на това, че Христос съединява всички тези остатъци от човешки инкарнации, Христос, който принадлежи на цялото човечество в настояще и бъдеще, всички тези остатъци от отделни човешки инкарнации се сгъстяват в едно цяло. Всяка човешка душа живее в редуващи се, една след друга инкарнации. Да вземем една инкарнация: от нея остават определени остатъци, ние ги описахме. Да вземем следващата инкарнация: остават определени остатъци и ние ги описахме; по-нататъшни инкарнации: определени остатъци остават там и т.н., и т.н., до края на земните времена. Отделните инкарнации оставят техните остатъци до края на земните времена.
Ако тези остатъци са проникнати от Христос, те се отпечатват и сгъстяват в едно цяло.
Но както фината част, която се сгъстява, става плътна така и духовното става плътно и нашите събрани земни инкарнации се обединяват в едно духовно тяло; тогава духовното тяло ни принадлежи, ние се нуждаем от него, за да се развием на бъдещия Юпитер, защото то ще бъде изходната точка на нашето въплъщение върху Юпитер. Ние ще стоим там с нашата душа в края на Земното развитие независимо от това, какво е положението с нашата Карма ние ще стоим там пред нашите, събрани от Христос земни остатъци и ще трябва да се съединим с тях, за да преминем заедно с тях на бъдещия Юпитер. Ние ще възкръснем в тялото, в сгъстеното от отделните инкарнации Земно тяло. Действително, скъпи мои приятели, с дълбоко развълнувано сърце заявявам пред вас: „Ние ще възкръснем в тялото! "
към текста >>
Ние ще стоим там с нашата душа в края на Земното развитие независимо от това, какво е положението с нашата Карма ние ще стоим там пред нашите, събрани от
Христос
земни остатъци и ще трябва да се съединим с тях, за да преминем заедно с тях на бъдещия Юпитер.
Да вземем една инкарнация: от нея остават определени остатъци, ние ги описахме. Да вземем следващата инкарнация: остават определени остатъци и ние ги описахме; по-нататъшни инкарнации: определени остатъци остават там и т.н., и т.н., до края на земните времена. Отделните инкарнации оставят техните остатъци до края на земните времена. Ако тези остатъци са проникнати от Христос, те се отпечатват и сгъстяват в едно цяло. Но както фината част, която се сгъстява, става плътна така и духовното става плътно и нашите събрани земни инкарнации се обединяват в едно духовно тяло; тогава духовното тяло ни принадлежи, ние се нуждаем от него, за да се развием на бъдещия Юпитер, защото то ще бъде изходната точка на нашето въплъщение върху Юпитер.
Ние ще стоим там с нашата душа в края на Земното развитие независимо от това, какво е положението с нашата Карма ние ще стоим там пред нашите, събрани от Христос земни остатъци и ще трябва да се съединим с тях, за да преминем заедно с тях на бъдещия Юпитер.
Ние ще възкръснем в тялото, в сгъстеното от отделните инкарнации Земно тяло. Действително, скъпи мои приятели, с дълбоко развълнувано сърце заявявам пред вас: „Ние ще възкръснем в тялото! " Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото". Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно.
към текста >>
Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от
Христос
земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от
Христос
.
Ние ще възкръснем в тялото, в сгъстеното от отделните инкарнации Земно тяло. Действително, скъпи мои приятели, с дълбоко развълнувано сърце заявявам пред вас: „Ние ще възкръснем в тялото! " Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото". Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно.
Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос.
Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите.
към текста >>
Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия
Христос
, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него.
" Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото". Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно. Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това.
Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него.
Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци.
към текста >>
Ако ние бихме отпратили
Христос
обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество
Христос
.
Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото". Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно. Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него.
Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос.
Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци. И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души.
към текста >>
Юпитеровото състояние ще бъде последвано от едно Венерино състояние и отново ще бъде създадено едно изравняване чрез по-нататъшните еволюции на
Христос
, обаче именно на Бъдещия Юпитер човекът ще може да съзре онова, което трябва да означава,да иска да бъде съвършен само в своето собствено Его и да не прави от Земното развитие своя собствена цел!
И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души. А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат душите, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива души, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер. Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън. На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци. Това беше казано още преди години; днес искаме да го разгледаме по-задълбочено.
Юпитеровото състояние ще бъде последвано от едно Венерино състояние и отново ще бъде създадено едно изравняване чрез по-нататъшните еволюции на Христос, обаче именно на Бъдещия Юпитер човекът ще може да съзре онова, което трябва да означава,да иска да бъде съвършен само в своето собствено Его и да не прави от Земното развитие своя собствена цел!
" Това ще трябва да изпита човекът през целия Юпитеров цикъл на развитие, при което пред неговия духовен поглед ще застане всичко онова, което в Земното битие той е оставил непроникнато от Христос. Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име. Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен".
към текста >>
" Това ще трябва да изпита човекът през целия Юпитеров цикъл на развитие, при което пред неговия духовен поглед ще застане всичко онова, което в Земното битие той е оставил непроникнато от
Христос
.
А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат душите, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива души, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер. Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън. На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци. Това беше казано още преди години; днес искаме да го разгледаме по-задълбочено. Юпитеровото състояние ще бъде последвано от едно Венерино състояние и отново ще бъде създадено едно изравняване чрез по-нататъшните еволюции на Христос, обаче именно на Бъдещия Юпитер човекът ще може да съзре онова, което трябва да означава,да иска да бъде съвършен само в своето собствено Его и да не прави от Земното развитие своя собствена цел!
" Това ще трябва да изпита човекът през целия Юпитеров цикъл на развитие, при което пред неговия духовен поглед ще застане всичко онова, което в Земното битие той е оставил непроникнато от Христос.
Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име. Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен". И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата.
към текста >>
Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на
Христос
, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име.
Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън. На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци. Това беше казано още преди години; днес искаме да го разгледаме по-задълбочено. Юпитеровото състояние ще бъде последвано от едно Венерино състояние и отново ще бъде създадено едно изравняване чрез по-нататъшните еволюции на Христос, обаче именно на Бъдещия Юпитер човекът ще може да съзре онова, което трябва да означава,да иска да бъде съвършен само в своето собствено Его и да не прави от Земното развитие своя собствена цел! " Това ще трябва да изпита човекът през целия Юпитеров цикъл на развитие, при което пред неговия духовен поглед ще застане всичко онова, което в Земното битие той е оставил непроникнато от Христос.
Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име.
Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен". И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да.
към текста >>
Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато
Христос
може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а
Христос
в мен".
Юпитеровото състояние ще бъде последвано от едно Венерино състояние и отново ще бъде създадено едно изравняване чрез по-нататъшните еволюции на Христос, обаче именно на Бъдещия Юпитер човекът ще може да съзре онова, което трябва да означава,да иска да бъде съвършен само в своето собствено Его и да не прави от Земното развитие своя собствена цел! " Това ще трябва да изпита човекът през целия Юпитеров цикъл на развитие, при което пред неговия духовен поглед ще застане всичко онова, което в Земното битие той е оставил непроникнато от Христос. Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име. Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име.
Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен".
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос. Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени".
към текста >>
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с
Христос
и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата.
" Това ще трябва да изпита човекът през целия Юпитеров цикъл на развитие, при което пред неговия духовен поглед ще застане всичко онова, което в Земното битие той е оставил непроникнато от Христос. Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име. Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен".
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата.
Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос. Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа".
към текста >>
Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на
Христос
, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез
Христос
, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да.
Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име. Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен". И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата.
Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да.
аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос. Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг.
към текста >>
аз видях, ти си развила твоето живо отношение към
Христос
.
Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен". И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да.
аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос.
Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени".
към текста >>
Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е
Христос
.
Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен". И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос.
Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос.
И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
към текста >>
И защото аз познах, че ти си проникната от
Христос
, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени".
Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен". И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос. Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос.
И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени".
В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество".
към текста >>
В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя
Христос
, той иска да носи своя
Христос
в своето сърце и в своята душа".
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос. Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени".
В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа".
Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена.
към текста >>
„
Христос
ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени".
аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос. Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг.
„Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени".
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
към текста >>
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с
Христос
и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени".
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си.
към текста >>
Защото това е нов подем в отношението на душата към
Христос
, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че
Христос
ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество".
И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество".
Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие.
към текста >>
Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с
Христос
, макар и тя да не е още изразена.
В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество".
Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена.
Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете.
към текста >>
Защото между душата и
Христос
трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея.
Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена.
Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея.
И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете".
към текста >>
И понеже
Христос
е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с
Христос
чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия
Христос
в земното битие.
„Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея.
И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
към текста >>
Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от
Христос
Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си.
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си.
Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено. И трябва да се упражнява толерантност!
към текста >>
Те без съмнение ще се научат да познават
Христос
все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие.
Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си.
Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие.
И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено. И трябва да се упражнява толерантност! Както онзи, който вярва, че чрез това, че е обхванал в своята вътрешност духа на Мистерията на Голгота, на Христос, така дълбоко, че да може да подхранва, така да се каже, един диалог с Христос, както такъв човек трябва да гледа с разбиране към онези хора, които се нуждаят от положителните тези на едно вероизповедание и се нуждаят от Христови служители, които винаги и винаги да ги утешават с думите „Твоите грехове са простени", така от друга страна трябва да бъдат толерантни и онези, които виждат, че се намират хора, които вече сами могат да се справят със себе си.
към текста >>
Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с
Христос
ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете".
Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
И трябва да се упражнява толерантност! Както онзи, който вярва, че чрез това, че е обхванал в своята вътрешност духа на Мистерията на Голгота, на Христос, така дълбоко, че да може да подхранва, така да се каже, един диалог с Христос, както такъв човек трябва да гледа с разбиране към онези хора, които се нуждаят от положителните тези на едно вероизповедание и се нуждаят от Христови служители, които винаги и винаги да ги утешават с думите „Твоите грехове са простени", така от друга страна трябва да бъдат толерантни и онези, които виждат, че се намират хора, които вече сами могат да се справят със себе си. Всичко това е все още един идеал в земното битие, но поне антропософът би могъл да съзерцава нагоре към един такъв идеал. Скъпи мои приятели, аз ви говорих за духовни тайни, които се разбулват и които позволяват на човека, когато той е приел много от Антропософията вътре в себе си, да надникне още по-дълбоко в цялата същност на нашето битие. Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата.
към текста >>
Както онзи, който вярва, че чрез това, че е обхванал в своята вътрешност духа на Мистерията на Голгота, на
Христос
, така дълбоко, че да може да подхранва, така да се каже, един диалог с
Христос
, както такъв човек трябва да гледа с разбиране към онези хора, които се нуждаят от положителните тези на едно вероизповедание и се нуждаят от Христови служители, които винаги и винаги да ги утешават с думите „Твоите грехове са простени", така от друга страна трябва да бъдат толерантни и онези, които виждат, че се намират хора, които вече сами могат да се справят със себе си.
Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено. И трябва да се упражнява толерантност!
Както онзи, който вярва, че чрез това, че е обхванал в своята вътрешност духа на Мистерията на Голгота, на Христос, така дълбоко, че да може да подхранва, така да се каже, един диалог с Христос, както такъв човек трябва да гледа с разбиране към онези хора, които се нуждаят от положителните тези на едно вероизповедание и се нуждаят от Христови служители, които винаги и винаги да ги утешават с думите „Твоите грехове са простени", така от друга страна трябва да бъдат толерантни и онези, които виждат, че се намират хора, които вече сами могат да се справят със себе си.
Всичко това е все още един идеал в земното битие, но поне антропософът би могъл да съзерцава нагоре към един такъв идеал. Скъпи мои приятели, аз ви говорих за духовни тайни, които се разбулват и които позволяват на човека, когато той е приел много от Антропософията вътре в себе си, да надникне още по-дълбоко в цялата същност на нашето битие. Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата. Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята. Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм.
към текста >>
Христос
не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм.
Както онзи, който вярва, че чрез това, че е обхванал в своята вътрешност духа на Мистерията на Голгота, на Христос, така дълбоко, че да може да подхранва, така да се каже, един диалог с Христос, както такъв човек трябва да гледа с разбиране към онези хора, които се нуждаят от положителните тези на едно вероизповедание и се нуждаят от Христови служители, които винаги и винаги да ги утешават с думите „Твоите грехове са простени", така от друга страна трябва да бъдат толерантни и онези, които виждат, че се намират хора, които вече сами могат да се справят със себе си. Всичко това е все още един идеал в земното битие, но поне антропософът би могъл да съзерцава нагоре към един такъв идеал. Скъпи мои приятели, аз ви говорих за духовни тайни, които се разбулват и които позволяват на човека, когато той е приел много от Антропософията вътре в себе си, да надникне още по-дълбоко в цялата същност на нашето битие. Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата. Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята.
Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм.
Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм. Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество. Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята. Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин.
към текста >>
Би било ужасно да мислим, че
Христос
трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а
Христос
в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм.
Всичко това е все още един идеал в земното битие, но поне антропософът би могъл да съзерцава нагоре към един такъв идеал. Скъпи мои приятели, аз ви говорих за духовни тайни, които се разбулват и които позволяват на човека, когато той е приел много от Антропософията вътре в себе си, да надникне още по-дълбоко в цялата същност на нашето битие. Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата. Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята. Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм.
Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм.
Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество. Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята. Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола".
към текста >>
Христос
е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество.
Скъпи мои приятели, аз ви говорих за духовни тайни, които се разбулват и които позволяват на човека, когато той е приел много от Антропософията вътре в себе си, да надникне още по-дълбоко в цялата същност на нашето битие. Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата. Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята. Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм. Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм.
Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество.
Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята. Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа.
към текста >>
Христос
е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята.
Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата. Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята. Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм. Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм. Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество.
Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята.
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос.
към текста >>
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че
Христос
се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер".
Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята. Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм. Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм. Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество. Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята.
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер".
Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос.
към текста >>
„Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че
Христос
се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола".
Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм. Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество. Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята. Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин.
„Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола".
Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос. И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена".
към текста >>
Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от
Христос
.
Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята. Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа.
Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос.
И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос. И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука.
към текста >>
И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от
Христос
.
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос.
И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос.
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас.
към текста >>
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на
Христос
.
Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос.
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос.
И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас. Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
към текста >>
И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което
Христос
искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена".
„Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос. И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос.
И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена".
Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас. Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове. Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука.
към текста >>
Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от
Христос
, я считаме като едно откровение на
Христос
вътре в самите нас.
И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос. И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука.
Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас.
Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове. Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука. В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от Христос Духовна Наука. Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в душите на онези, които искат да го приемат. Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас.
към текста >>
Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от
Христос
Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас.
Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука. В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от Христос Духовна Наука. Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в душите на онези, които искат да го приемат. Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас. Завчера споменахме за тези неща в определена връзка.
към текста >>
Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от
Христос
Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от
Христос
Духовна Наука.
И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас. Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука.
В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от Христос Духовна Наука. Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в душите на онези, които искат да го приемат. Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас. Завчера споменахме за тези неща в определена връзка. Но днес, скъпи мои приятели, когато се намираме в края на тези съзерцания, бих искал да мога да си позволя, лично да кажа също и следните думи на вашите души: Като говорих пред този антропософски клон на нашето Общество тук в Норкьопинг, аз не можах да сторя това без добрия дух на онази, която беше така интимно свързана с нашия Норкьопингски клон.
към текста >>
В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от
Христос
Духовна Наука.
Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас. Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове. Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука.
В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от Христос Духовна Наука.
Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в душите на онези, които искат да го приемат. Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас. Завчера споменахме за тези неща в определена връзка. Но днес, скъпи мои приятели, когато се намираме в края на тези съзерцания, бих искал да мога да си позволя, лично да кажа също и следните думи на вашите души: Като говорих пред този антропософски клон на нашето Общество тук в Норкьопинг, аз не можах да сторя това без добрия дух на онази, която беше така интимно свързана с нашия Норкьопингски клон. Духът на госпожа Даниелсон гледа като един добър ангел на клона на тази антропософска общност и Обществото, на всичко, което тя иска да предприеме.
към текста >>
20.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Още по времето на
Христос
справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции. Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът.
към текста >>
Те не са чак толкова много, ала човек се плаши, когато целта е да се подхване
живият
импулс на Духовната Наука.
Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи. Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..." Такива гласове несъмнено доказват, че някои прозират какво липсва на съвременността.
Те не са чак толкова много, ала човек се плаши, когато целта е да се подхване живият импулс на Духовната Наука.
Не му се иска да допусне до себе си онова, което е най-подходящо за разбиране на действителността. Това пък стои във взаимовръзка главно с липсата на определен основен импулс за стремежа, а това е основният импулс към истината. Съществува склонност истината да се търси във фрази. Хората може да възприемат тези фрази и, ако желаят, още по-въодушевено да се проникват от тях, но с тази склонност те никога не ще смогнат да намерят истината, тъй като е нужен усет за фактите, независимо дали тези факти трябва да се търсят във физическия план или в духовния свят. Нека се вгледаме в живота днес: В крак ли върви стремежът към истината с интелекта, въплътен във външната култура, с достойния за огромно възхищение напредък, осъществен в тази външна култура?
към текста >>
21.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За
Христос
в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на
Христос
за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето.
Докато етерното тяло на французина, произтичащо от една по-развита култура, дълго държи френската душа, така да се каже, свързана с нейното етерно тяло, душата на руския човек само за кратко остава свързана със своето етерно тяло. За тази душа от изтока съдбата на нейното етерно тяло има по-малко значение. Но тези етерни тела оказват много определено, дълбоко отиващо значително въздействие върху това, което се разиграва по времето между смъртта и новото раждане, сякаш зад кулисите на нашата съвременност. Съдбата на руската душа е съвсем различна, от съдбата на френската душа. От най-различни разглеждания ние знаем, че в двадесети век вървим към етерното въздействие на Христовия Дух, към появата му!
За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето.
Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
към текста >>
Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на
Христос
като етерна същност.
Съдбата на руската душа е съвсем различна, от съдбата на френската душа. От най-различни разглеждания ние знаем, че в двадесети век вървим към етерното въздействие на Христовия Дух, към появата му! За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето. Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил.
Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност.
Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята. Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души.
към текста >>
Михаил, подготвяйки явяването на
Христос
, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето. Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него.
Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността.
към текста >>
Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме
Христос
.
Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос.
По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността. Тази борба си върви в духовния свят.
към текста >>
Истинският Христов импулс се проявявал не в споровете на теолозите, а там, където е можел да действа
живият
Христос
; не човешките постижения на Христа – не за тях става дума – а
живият
Христос
, действащ чрез импулси, изхождащи непосредствено от Него самия.
Максенций търсил съвет в книгите на сибилите. Те го заблудили и вместо да остави войската си в безопасност зад стените на Рим, той ги извел зад вратите на Рим срещу войските на Константин. Но Константин имал сън и заповядал пред войските да се носи монограма на Христа и войниците на Максенций не искали да се сражават срещу войските на Константин. Значи са следвали не изкуството на пълководците, а са следвали сънищата, тоест импулсите на подсъзнанието. Последствие от тази битка бил обликът /устройството/, който получила Европа.
Истинският Христов импулс се проявявал не в споровете на теолозите, а там, където е можел да действа живият Христос; не човешките постижения на Христа – не за тях става дума – а живият Христос, действащ чрез импулси, изхождащи непосредствено от Него самия.
Хората още не са можели да Го разберат, Той навлизал в област, където не е било нужно разбиране, където насън са възприемали това, което после е преминавало в сферата на волята. И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/. Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала. За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос.
към текста >>
Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на
Христос
– външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала.
Последствие от тази битка бил обликът /устройството/, който получила Европа. Истинският Христов импулс се проявявал не в споровете на теолозите, а там, където е можел да действа живият Христос; не човешките постижения на Христа – не за тях става дума – а живият Христос, действащ чрез импулси, изхождащи непосредствено от Него самия. Хората още не са можели да Го разберат, Той навлизал в област, където не е било нужно разбиране, където насън са възприемали това, което после е преминавало в сферата на волята. И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/. Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път.
Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала.
За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос. Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане. Тогава физическите сили, така да се каже, най-много отстъпват в бездействие и духовните сили действат съвсем особено. През тези 13 нощи от Рождество до 6 януари – така разказва старата норвежка легенда – е спал Олаф Естезон /бележка 33/. И в този сън, в имагинации, той преживял всичко, което ние знаем чрез духовната наука като камалока, света на душите и света на духа.
към текста >>
За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на
Христос
.
Истинският Христов импулс се проявявал не в споровете на теолозите, а там, където е можел да действа живият Христос; не човешките постижения на Христа – не за тях става дума – а живият Христос, действащ чрез импулси, изхождащи непосредствено от Него самия. Хората още не са можели да Го разберат, Той навлизал в област, където не е било нужно разбиране, където насън са възприемали това, което после е преминавало в сферата на волята. И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/. Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала.
За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос.
Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане. Тогава физическите сили, така да се каже, най-много отстъпват в бездействие и духовните сили действат съвсем особено. През тези 13 нощи от Рождество до 6 януари – така разказва старата норвежка легенда – е спал Олаф Естезон /бележка 33/. И в този сън, в имагинации, той преживял всичко, което ние знаем чрез духовната наука като камалока, света на душите и света на духа. Това е било в действителност и мнозина, които стоят на прага на посвещението, могат в тези дни да завършат своя път в инициацията, ако съумеят да доведат своето вътрешно преживяване до съвсем особена сила на концентрация, именно в това време, в което затова с пълно право е отнесено раждането на Христа, на духовната слънчева светлина.
към текста >>
22.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това е, което се подразбира под думата Паруси /"парусия"/ – второто пришествие, новата епоха, за което говорил и
Христос
Исус.
В наше време съвсем нямаме представа за вътрешния морален облик на Рим в епохата на цезарите. А трябва да имаме представа за това, тъй като римското начало е един от корените на нашата пета културна епоха. И Нерон бил такъв посветен, иницииран император. И затова е можел да вниква в някои неща. Тези, които по това време са били посветени в Мистериите, знаели: от определен момент развитието вървяло надолу към упадък; то трябва отново да се издигне и да стане по-одухотворено.
Това е, което се подразбира под думата Паруси /"парусия"/ – второто пришествие, новата епоха, за което говорил и Христос Исус.
Ако се сравни това, което е живеело във всички епохи, чак до гръцката, с по-късното време, ще стане ясно: в тези древни епохи душевно-духовното още се е откривало чрез телесното. По-късно това се прекратява; то не се открива повече в телесното, а трябва да се търси по други пътища. Ако човек търси душевно-духовното в това, което вижда с очите и чува с ушите, той няма да го намери. Преди небесните светове са се откривали чрез телесното, сега те трябва да се откриват духовно. Небесните светове трябва да се приближат.
към текста >>
И това е, което
Христос
Исус подразбира под второ пришествие.
По-късно това се прекратява; то не се открива повече в телесното, а трябва да се търси по други пътища. Ако човек търси душевно-духовното в това, което вижда с очите и чува с ушите, той няма да го намери. Преди небесните светове са се откривали чрез телесното, сега те трябва да се откриват духовно. Небесните светове трябва да се приближат. Това е смисълът на проповедта на Йоан Кръстител.
И това е, което Христос Исус подразбира под второ пришествие.
Теолозите и досега стоят на странната гледна точка, че Христос е подразбирал под Паруси физическото изменение на Земята. И Блаватска разбира думите на Христос Исус за Паруси като земното явяване на Царството Небесно. Тя казва: тогава е било казано, че Царството Небесно ще дойде на Земята, но класовете на житата няма да станат по-добри и гроздовете няма да станат по-едри от преди; Небесата не са дошли на Земята /бележка 87/. Всеки, който мисли така, не разбира казаното. Това, за което е говорил Христос Исус, за което е говорил Йоан, това вече е станало.
към текста >>
Теолозите и досега стоят на странната гледна точка, че
Христос
е подразбирал под Паруси физическото изменение на Земята.
Ако човек търси душевно-духовното в това, което вижда с очите и чува с ушите, той няма да го намери. Преди небесните светове са се откривали чрез телесното, сега те трябва да се откриват духовно. Небесните светове трябва да се приближат. Това е смисълът на проповедта на Йоан Кръстител. И това е, което Христос Исус подразбира под второ пришествие.
Теолозите и досега стоят на странната гледна точка, че Христос е подразбирал под Паруси физическото изменение на Земята.
И Блаватска разбира думите на Христос Исус за Паруси като земното явяване на Царството Небесно. Тя казва: тогава е било казано, че Царството Небесно ще дойде на Земята, но класовете на житата няма да станат по-добри и гроздовете няма да станат по-едри от преди; Небесата не са дошли на Земята /бележка 87/. Всеки, който мисли така, не разбира казаното. Това, за което е говорил Христос Исус, за което е говорил Йоан, това вече е станало. Небесните Царства са се спуснали на Земята, когато Христос се въплъти в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
И Блаватска разбира думите на
Христос
Исус за Паруси като земното явяване на Царството Небесно.
Преди небесните светове са се откривали чрез телесното, сега те трябва да се откриват духовно. Небесните светове трябва да се приближат. Това е смисълът на проповедта на Йоан Кръстител. И това е, което Христос Исус подразбира под второ пришествие. Теолозите и досега стоят на странната гледна точка, че Христос е подразбирал под Паруси физическото изменение на Земята.
И Блаватска разбира думите на Христос Исус за Паруси като земното явяване на Царството Небесно.
Тя казва: тогава е било казано, че Царството Небесно ще дойде на Земята, но класовете на житата няма да станат по-добри и гроздовете няма да станат по-едри от преди; Небесата не са дошли на Земята /бележка 87/. Всеки, който мисли така, не разбира казаното. Това, за което е говорил Христос Исус, за което е говорил Йоан, това вече е станало. Небесните Царства са се спуснали на Земята, когато Христос се въплъти в тялото на Исус от Назарет. Това трябва да бъде разбрано духовно.
към текста >>
Това, за което е говорил
Христос
Исус, за което е говорил Йоан, това вече е станало.
И това е, което Христос Исус подразбира под второ пришествие. Теолозите и досега стоят на странната гледна точка, че Христос е подразбирал под Паруси физическото изменение на Земята. И Блаватска разбира думите на Христос Исус за Паруси като земното явяване на Царството Небесно. Тя казва: тогава е било казано, че Царството Небесно ще дойде на Земята, но класовете на житата няма да станат по-добри и гроздовете няма да станат по-едри от преди; Небесата не са дошли на Земята /бележка 87/. Всеки, който мисли така, не разбира казаното.
Това, за което е говорил Христос Исус, за което е говорил Йоан, това вече е станало.
Небесните Царства са се спуснали на Земята, когато Христос се въплъти в тялото на Исус от Назарет. Това трябва да бъде разбрано духовно. Такъв иницииран, като Нерон /54-68 г.сл.Хр./, също е знаел за това; той се е облегнал на данните от Мистериите. Него го обхванала наистина безумната идея: ако светът върви към упадък, то нека и да загине! – това по същество е била психологическата основа на заповедта му да се изгори Рим – тази заповед действително е била дадена – той е искал да има зрелището на горящия Рим, и след това оттам да пламне целият свят – той не си е представял нищо друго за целия този свят.
към текста >>
Небесните Царства са се спуснали на Земята, когато
Христос
се въплъти в тялото на Исус от Назарет.
Теолозите и досега стоят на странната гледна точка, че Христос е подразбирал под Паруси физическото изменение на Земята. И Блаватска разбира думите на Христос Исус за Паруси като земното явяване на Царството Небесно. Тя казва: тогава е било казано, че Царството Небесно ще дойде на Земята, но класовете на житата няма да станат по-добри и гроздовете няма да станат по-едри от преди; Небесата не са дошли на Земята /бележка 87/. Всеки, който мисли така, не разбира казаното. Това, за което е говорил Христос Исус, за което е говорил Йоан, това вече е станало.
Небесните Царства са се спуснали на Земята, когато Христос се въплъти в тялото на Исус от Назарет.
Това трябва да бъде разбрано духовно. Такъв иницииран, като Нерон /54-68 г.сл.Хр./, също е знаел за това; той се е облегнал на данните от Мистериите. Него го обхванала наистина безумната идея: ако светът върви към упадък, то нека и да загине! – това по същество е била психологическата основа на заповедта му да се изгори Рим – тази заповед действително е била дадена – той е искал да има зрелището на горящия Рим, и след това оттам да пламне целият свят – той не си е представял нищо друго за целия този свят. Не е искал обновяването, което е носела Мистерията на Голгота.
към текста >>
Винаги се стремя да предизвикам във вас чувството, че духовната наука няма право да си остане грижливо отглеждана теория; тя не може да бъде подобие на наука, не трябва да бъде натрупване на знания; тя трябва да стане истински
живият
вътрешен живот на душата.
Оттук беше необходимо първото, напълно съзнателно, структурно пронизано разчленяване на човека на тяло, душа и дух, именно в книгата "Теософия", което се опитах симптоматично да направя дейно в нашата средноевропейска, антропософски ориентирана духовна наука. Върху това е изградена цялата книга. Това е необходимо решително отново и отново да се поставя пред човечеството, за да достигне то чрез развитието тричленността на човека. Виждате, как до подробности съвпада всичко, когато се стои на основата на духовната наука. То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и волеви импулси, които ще ни направят истински сътрудници в развитието на новото човечество.
Винаги се стремя да предизвикам във вас чувството, че духовната наука няма право да си остане грижливо отглеждана теория; тя не може да бъде подобие на наука, не трябва да бъде натрупване на знания; тя трябва да стане истински живият вътрешен живот на душата.
Това ми се струва много по-значително, отколкото само обогатяването на съзнанието с понятия, което, разбира се, също е нужно, тъй като ако нещо трябва да бъде оживено, първо трябва да бъде обхванато с понятие. Понятията са ни необходими, но те не трябва да бъдат мъртви, те трябва да се изпълнят с живот. Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек, въздейства върху целия човек. Но трябва целият човек, с чувство и воля да се отвори за духовната наука, и само тогава той правилно ще живее в нея. Ние никога не трябва да губим любов към истинското познание и към самото развиващо се човечество.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб,
Христос
, под формата на божествения Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство.
Грегор Мандел. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. Виждането на Гьоте за природните царства с подвижни понятия, изходна точка на имагинативен поглед, чрез опозицията на Линей. Възприемането на растителните форми чрез инспирация, на човешкия Аз чрез интуицията. Външното и вътрешно изразяване на различните съставни части на човека /физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз/ в човешката форма.
За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб, Христос, под формата на божествения Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. Религиозните борби на Средновековието са основа за модерното духовно ориентиране. Жан Скотус Ериген и монахът Готшалк. Спорът върху предопределението и вероизповеданието. Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте.
към текста >>
Живият
принцип на космичния Отец.
Жан Скотус Ериген и монахът Готшалк. Спорът върху предопределението и вероизповеданието. Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. Човешкият Аз, напълно съзнателен за самия себе си и Мистерията на Троицата.
Живият принцип на космичния Отец.
Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и Възнесението на Сина. Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него. Невъзможността да разбере истински Христос без Троицата. ЧАСТ ВТОРА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ
към текста >>
Светият Дух, изпратен от
Христос
.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него.
Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. Човешкият Аз, напълно съзнателен за самия себе си и Мистерията на Троицата. Живият принцип на космичния Отец. Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и Възнесението на Сина.
Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него.
Невъзможността да разбере истински Христос без Троицата. ЧАСТ ВТОРА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА. 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
към текста >>
Невъзможността да разбере истински
Христос
без Троицата.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. Човешкият Аз, напълно съзнателен за самия себе си и Мистерията на Троицата. Живият принцип на космичния Отец. Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и Възнесението на Сина. Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него.
Невъзможността да разбере истински Христос без Троицата.
ЧАСТ ВТОРА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА. 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. Последователни образи, мисловни образи и спомени.
към текста >>
Възприемането чрез главата през интелектуалната епоха, познанието за боговете в древните времена и новата опитност на
Христос
.
КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА. 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. Последователни образи, мисловни образи и спомени. Модификацията на отношението между Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло през епохите. Във връзка с това изменение, модификацията на спомена.
Възприемането чрез главата през интелектуалната епоха, познанието за боговете в древните времена и новата опитност на Христос.
Споменът в съществуването след смъртта. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. Светогледът на Осуалд Шпенглер в първия и най-вече във втория том на неговия труд "Упадъка на западния свят". Материалистичната мистика на Спинглер и нейния безпорядък с лице към машината. Значението на механичния живот за световната еволюция.
към текста >>
Разположението на човешката душа пред
Христос
.
Бъдеща трансформация на двете очи в едно единствено духовно око. Необходимостта да се разберат процесите на връщане. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. Мистерията на Голгота е смисълът на цялото земно съществуване. "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи е илюстрация за това.
Разположението на човешката душа пред Христос.
Принципът на Отца. Понятия за грях и болест. Лечители. Мистерийни учения за Христос, съобщението за неговата бъдеща поява. Свързването на учениците с Христос след неговата смърт. Неговото учение за безсмъртието на душата.
към текста >>
Мистерийни учения за
Христос
, съобщението за неговата бъдеща поява.
Мистерията на Голгота е смисълът на цялото земно съществуване. "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи е илюстрация за това. Разположението на човешката душа пред Христос. Принципът на Отца. Понятия за грях и болест. Лечители.
Мистерийни учения за Христос, съобщението за неговата бъдеща поява.
Свързването на учениците с Христос след неговата смърт. Неговото учение за безсмъртието на душата. Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез живия, лечителски дух, Светия Дух. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. Отразена опитност на движенията на планетите и на констелациите на неподвижните звезди по време на съня.
към текста >>
Свързването на учениците с
Христос
след неговата смърт.
"Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи е илюстрация за това. Разположението на човешката душа пред Христос. Принципът на Отца. Понятия за грях и болест. Лечители. Мистерийни учения за Христос, съобщението за неговата бъдеща поява.
Свързването на учениците с Христос след неговата смърт.
Неговото учение за безсмъртието на душата. Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез живия, лечителски дух, Светия Дух. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. Отразена опитност на движенията на планетите и на констелациите на неподвижните звезди по време на съня. Етерното възприемане на сърцето.
към текста >>
Христос
е водачът през смътните събития от сферата на Зодиака.
Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез живия, лечителски дух, Светия Дух. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. Отразена опитност на движенията на планетите и на констелациите на неподвижните звезди по време на съня. Етерното възприемане на сърцето. Окото на Слънцето, окото на човека.
Христос е водачът през смътните събития от сферата на Зодиака.
Изживяване опитността на своята собствена Карма. Пробуждането и елементът на Луната. Наука за посвещението на Запад, в Гърция и през модерната епоха. Разбиране на историята. Ритмични връзки между Небето и Земята.
към текста >>
24.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител
Христос
, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до
Христос
, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от
Христос
, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма. Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur.
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/. Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят".
към текста >>
И той се ражда от всички същества, като от гроб,
живият
дух.
Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух.
Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/. Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
към текста >>
И съпроводени от
Христос
, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух.
И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/. Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух. Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест.
към текста >>
Ние чувстваме, че
живият
дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух. Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае.
към текста >>
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим
Христос
, този, който донася светия дух.
Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/. Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
към текста >>
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот
Христос
, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух. Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество.
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух.
към текста >>
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на
Христос
, чрез водачеството на
Христос
, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух. Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух. Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
към текста >>
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която
Христос
ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо
Христос
бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на
Христос
.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух. Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/. Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм.
към текста >>
Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в
Христос
, когато преминем вратата на смъртта.
За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух. Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/. Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм. Женевиев и Пол Хенри Бидо
към текста >>
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в
Христос
ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух.
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм. Женевиев и Пол Хенри Бидо 1. Конференция от 28. VІІІ. 1922 г. "Човешкото същество в социалния ред".
към текста >>
25.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на
Христос
в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера.
Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят. Такова беше съзнанието на теологията на древните времена. Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света. Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга.
към текста >>
Христос
бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
Такова беше съзнанието на теологията на древните времена. Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света. Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга. Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
към текста >>
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на
Христос
.
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят. Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос.
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ.
към текста >>
Те не търсеха
Христос
тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха
Христос
там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята.
Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската. Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос. Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи.
Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята.
Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него.
към текста >>
Разбирате тотално конкретния аспект
Христос
е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви.
Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската. Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос. Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята.
Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви.
Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там.
към текста >>
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато
живият
мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение.
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки. Едва по-късно хората поставиха Карл Велики в Унтерсберг* /* Във варовитите Алпи на областта на Залцбург/. След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/. До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях. Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби?
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение.
И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело.
към текста >>
Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на
Христос
действащ в света.
До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях. Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби? Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение. И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките.
Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света.
Ето защо се описва Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело. Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре. Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие. И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
към текста >>
Христос
, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело.
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение. И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва
Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело.
Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре. Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие. И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха. Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата.
към текста >>
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на
Христос
; Карл Велики предприе поместването си в това течение на
Христос
и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на
Христос
със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на
Христос
.
Ето защо се описва Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело. Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре. Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие. И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос.
Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
26.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност,
живият
принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
Само че, посветеният от миналото можеше да се издигне до този напълно съзнателен за самия себе си Аз само, чрез факта, че чрез свещения култ към Мистериите, влизаше в него нещо, усетено във всички древни култури и цивилизации, като вечния Отец на космоса. И когато мистикът от древните Мистерии, посветеният дойдеше до определена степен на своето посвещение, имаше тази опитност, която го подбуждаше да си каже: Отец живее в мен. Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа.
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм". И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше.
към текста >>
За да се предотврати това, съществото, което познаваме като
Христос
, реши тогава да се влее в Исус от Назарет по същия начин, по който някога божественият принцип на Отца се беше излял в посветените.
Тогава ставаше въпрос за нещо различно в своята същност. За първи път, по време на тази Мистерия на Голгота, по Земята обикаляха хора, които усещаха в себе си нещо от този автономен Аз. Съзнанието за Аза беше започнало, така да се каже, да влиза в хората. Но от този факт, други неща се бяха получили, а именно човешкото физическо тяло започна, вътрешно да се разделя на части, да се разрушава. И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с духовния свят но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
За да се предотврати това, съществото, което познаваме като Христос, реши тогава да се влее в Исус от Назарет по същия начин, по който някога божественият принцип на Отца се беше излял в посветените.
Този божествен принцип на Отца, се беше излял в посветените. От този факт, с физическото тяло, с етерното тяло и астралното тяло, се свързва искрата на Аза. Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост. Ето сега, в средата на земната еволюция, имаше хора, които започнаха да си казват "Аз" на самите тях, да издигат Аза в съзнанието. В един такъв човек, Исус от Назарет, влезе сега принципът на Христос.
към текста >>
В един такъв човек, Исус от Назарет, влезе сега принципът на
Христос
.
За да се предотврати това, съществото, което познаваме като Христос, реши тогава да се влее в Исус от Назарет по същия начин, по който някога божественият принцип на Отца се беше излял в посветените. Този божествен принцип на Отца, се беше излял в посветените. От този факт, с физическото тяло, с етерното тяло и астралното тяло, се свързва искрата на Аза. Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост. Ето сега, в средата на земната еволюция, имаше хора, които започнаха да си казват "Аз" на самите тях, да издигат Аза в съзнанието.
В един такъв човек, Исус от Назарет, влезе сега принципът на Христос.
Този принцип на Христос направи така своето влизане в Аза. Докато имаме преди това влизането на принципа на Отца във физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, сега имаме влизането на принципа на Христос в човека, който междувременно беше проследил неговата еволюция. Припомнете си, обаче, как описах човешкото същество тези последни дни. Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже; животното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа. През епохата от еволюцията на човечеството, предшестваща Мистерията на Голгота, той не ги променяше напълно; но тогава в степента, в която неговият Аз влезе действително в неговата същност, той ги промени изцяло.
към текста >>
Този принцип на
Христос
направи така своето влизане в Аза.
Този божествен принцип на Отца, се беше излял в посветените. От този факт, с физическото тяло, с етерното тяло и астралното тяло, се свързва искрата на Аза. Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост. Ето сега, в средата на земната еволюция, имаше хора, които започнаха да си казват "Аз" на самите тях, да издигат Аза в съзнанието. В един такъв човек, Исус от Назарет, влезе сега принципът на Христос.
Този принцип на Христос направи така своето влизане в Аза.
Докато имаме преди това влизането на принципа на Отца във физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, сега имаме влизането на принципа на Христос в човека, който междувременно беше проследил неговата еволюция. Припомнете си, обаче, как описах човешкото същество тези последни дни. Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже; животното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа. През епохата от еволюцията на човечеството, предшестваща Мистерията на Голгота, той не ги променяше напълно; но тогава в степента, в която неговият Аз влезе действително в неговата същност, той ги промени изцяло. Но посветеният от древните Мистерии тотално се освобождаваше от физическото тяло, от астралното, в степента, в която оставяше божествения принцип на Отца да се излива в него и, в тази епоха вече, ставаше Аз.
към текста >>
Докато имаме преди това влизането на принципа на Отца във физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, сега имаме влизането на принципа на
Христос
в човека, който междувременно беше проследил неговата еволюция.
От този факт, с физическото тяло, с етерното тяло и астралното тяло, се свързва искрата на Аза. Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост. Ето сега, в средата на земната еволюция, имаше хора, които започнаха да си казват "Аз" на самите тях, да издигат Аза в съзнанието. В един такъв човек, Исус от Назарет, влезе сега принципът на Христос. Този принцип на Христос направи така своето влизане в Аза.
Докато имаме преди това влизането на принципа на Отца във физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, сега имаме влизането на принципа на Христос в човека, който междувременно беше проследил неговата еволюция.
Припомнете си, обаче, как описах човешкото същество тези последни дни. Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже; животното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа. През епохата от еволюцията на човечеството, предшестваща Мистерията на Голгота, той не ги променяше напълно; но тогава в степента, в която неговият Аз влезе действително в неговата същност, той ги промени изцяло. Но посветеният от древните Мистерии тотално се освобождаваше от физическото тяло, от астралното, в степента, в която оставяше божествения принцип на Отца да се излива в него и, в тази епоха вече, ставаше Аз. В момента в който Христос влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото време и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет.
към текста >>
В момента в който
Христос
влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото време и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет.
Докато имаме преди това влизането на принципа на Отца във физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, сега имаме влизането на принципа на Христос в човека, който междувременно беше проследил неговата еволюция. Припомнете си, обаче, как описах човешкото същество тези последни дни. Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже; животното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа. През епохата от еволюцията на човечеството, предшестваща Мистерията на Голгота, той не ги променяше напълно; но тогава в степента, в която неговият Аз влезе действително в неговата същност, той ги промени изцяло. Но посветеният от древните Мистерии тотално се освобождаваше от физическото тяло, от астралното, в степента, в която оставяше божествения принцип на Отца да се излива в него и, в тази епоха вече, ставаше Аз.
В момента в който Христос влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото време и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет.
Така че, следователно, в Христос Исус живееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло. Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано. Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
Така че, следователно, в
Христос
Исус живееше именно висшият принцип на
Христос
, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло.
Припомнете си, обаче, как описах човешкото същество тези последни дни. Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже; животното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа. През епохата от еволюцията на човечеството, предшестваща Мистерията на Голгота, той не ги променяше напълно; но тогава в степента, в която неговият Аз влезе действително в неговата същност, той ги промени изцяло. Но посветеният от древните Мистерии тотално се освобождаваше от физическото тяло, от астралното, в степента, в която оставяше божествения принцип на Отца да се излива в него и, в тази епоха вече, ставаше Аз. В момента в който Христос влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото време и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет.
Така че, следователно, в Христос Исус живееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано. Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание. Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа.
към текста >>
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в
Христос
една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
В момента в който Христос влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото време и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет. Така че, следователно, в Христос Исус живееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло. Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа. Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък. Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените. Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек. От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност.
към текста >>
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в
Христос
-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа.
Така че, следователно, в Христос Исус живееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло. Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано. Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа.
Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък. Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените. Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек. От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност. Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в Христос-Исус висшата при рода.
към текста >>
Тези посветени видяха именно
Христос
-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано. Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание. Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа.
Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък.
Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените. Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек. От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност. Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в Христос-Исус висшата при рода. От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии.
към текста >>
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от
Христос
-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано. Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание. Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа. Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък. Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените.
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност. Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в Христос-Исус висшата при рода. От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция.
към текста >>
От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат
Христос
под формата на една изключително лъчиста същност.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание. Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа. Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък. Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените. Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност.
Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в Христос-Исус висшата при рода. От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция. Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
към текста >>
Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в
Христос
-Исус висшата при рода.
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа. Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък. Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените. Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек. От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност.
Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в Христос-Исус висшата при рода.
От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция. Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет. И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък.
към текста >>
Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на
Христос
и точно това известяване на Мистерията на
Христос
се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция.
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек. От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност. Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в Христос-Исус висшата при рода. От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят.
Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция.
Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет. И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък. Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител? Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта. Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши.
към текста >>
Тези древни посветени знаеха, че тъй като в
Христос
-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина,
Христос
-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност. Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в Христос-Исус висшата при рода. От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция.
Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък. Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител? Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта. Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши. Тези души, които са минали през смъртта биха били задължени да виждат, че самата Земя претърпява щети от факта, че трябва да приеме в себе си едно тяло на път да се разруши.
към текста >>
И тези посветени знаеха, че
Христос
е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък.
Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в Христос-Исус висшата при рода. От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция. Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък.
Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител? Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта. Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши. Тези души, които са минали през смъртта биха били задължени да виждат, че самата Земя претърпява щети от факта, че трябва да приеме в себе си едно тяло на път да се разруши. И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване.
към текста >>
Защото какво би се получило, ако
Христос
не беше се явил като лечител?
От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция. Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет. И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък.
Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител?
Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта. Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши. Тези души, които са минали през смъртта биха били задължени да виждат, че самата Земя претърпява щети от факта, че трябва да приеме в себе си едно тяло на път да се разруши. И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване. Трябваше Земята да бъде лекувана от това, което човек трябваше да има, за да стане един Аз.
към текста >>
Ако
Христос
не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта.
В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция. Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет. И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък. Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител?
Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта.
Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши. Тези души, които са минали през смъртта биха били задължени да виждат, че самата Земя претърпява щети от факта, че трябва да приеме в себе си едно тяло на път да се разруши. И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване. Трябваше Земята да бъде лекувана от това, което човек трябваше да има, за да стане един Аз. Защото, за да можеше да стане Аз, на него му трябваше да има едно тяло на път да се разруши; но ако това тяло в разрушение беше продължило да съществува, Земята би претърпяла щети.
към текста >>
И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на
Христос
, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че
Христос
избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване.
И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък. Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител? Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта. Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши. Тези души, които са минали през смъртта биха били задължени да виждат, че самата Земя претърпява щети от факта, че трябва да приеме в себе си едно тяло на път да се разруши.
И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване.
Трябваше Земята да бъде лекувана от това, което човек трябваше да има, за да стане един Аз. Защото, за да можеше да стане Аз, на него му трябваше да има едно тяло на път да се разруши; но ако това тяло в разрушение беше продължило да съществува, Земята би претърпяла щети. И когато душите бяха гледали надолу своите физически тела, които Земята би прие ла в себе си, те биха били измъчвани след смъртта под влияние на чувството, че самата Земя би претърпя ла вреди от факта, на това физическо тяло на път да се разруши. Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием един по-свободен Аз в човешката същност. Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз.
към текста >>
Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет,
Христос
излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз.
И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване. Трябваше Земята да бъде лекувана от това, което човек трябваше да има, за да стане един Аз. Защото, за да можеше да стане Аз, на него му трябваше да има едно тяло на път да се разруши; но ако това тяло в разрушение беше продължило да съществува, Земята би претърпяла щети. И когато душите бяха гледали надолу своите физически тела, които Земята би прие ла в себе си, те биха били измъчвани след смъртта под влияние на чувството, че самата Земя би претърпя ла вреди от факта, на това физическо тяло на път да се разруши. Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием един по-свободен Аз в човешката същност.
Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз.
И така, Христос минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване. Ако човек беше останал там така, обаче,какво би станало тогава в хода на човешката еволюция? Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни времена, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза. После Синът, Христос влезе в същността на човека. Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция.
към текста >>
И така,
Христос
минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване.
Трябваше Земята да бъде лекувана от това, което човек трябваше да има, за да стане един Аз. Защото, за да можеше да стане Аз, на него му трябваше да има едно тяло на път да се разруши; но ако това тяло в разрушение беше продължило да съществува, Земята би претърпяла щети. И когато душите бяха гледали надолу своите физически тела, които Земята би прие ла в себе си, те биха били измъчвани след смъртта под влияние на чувството, че самата Земя би претърпя ла вреди от факта, на това физическо тяло на път да се разруши. Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием един по-свободен Аз в човешката същност. Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз.
И така, Христос минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване.
Ако човек беше останал там така, обаче,какво би станало тогава в хода на човешката еволюция? Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни времена, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза. После Синът, Христос влезе в същността на човека. Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция. Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота.
към текста >>
После Синът,
Христос
влезе в същността на човека.
Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием един по-свободен Аз в човешката същност. Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз. И така, Христос минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване. Ако човек беше останал там така, обаче,какво би станало тогава в хода на човешката еволюция? Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни времена, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза.
После Синът, Христос влезе в същността на човека.
Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция. Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота. Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото. И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни.
към текста >>
Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че
Христос
да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция.
Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз. И така, Христос минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване. Ако човек беше останал там така, обаче,какво би станало тогава в хода на човешката еволюция? Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни времена, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза. После Синът, Христос влезе в същността на човека.
Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция.
Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота. Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото. И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени.
към текста >>
Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от
Христос
, минал през Мистерията на Голгота.
И така, Христос минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване. Ако човек беше останал там така, обаче,какво би станало тогава в хода на човешката еволюция? Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни времена, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза. После Синът, Христос влезе в същността на човека. Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция.
Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота.
Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото. И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях.
към текста >>
Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят
Христос
в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото.
Ако човек беше останал там така, обаче,какво би станало тогава в хода на човешката еволюция? Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни времена, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза. После Синът, Христос влезе в същността на човека. Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция. Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота.
Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото.
И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях. Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха.
към текста >>
Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си
Христос
, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни.
После Синът, Христос влезе в същността на човека. Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция. Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота. Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото. И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества.
Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни.
Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях. Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха. Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза. Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър.
към текста >>
Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят
Христос
да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени.
Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция. Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота. Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото. И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни.
Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени.
В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях. Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха. Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза. Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър. Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило.
към текста >>
Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за
Христос
в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си
Христос
в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза.
И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях. Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха.
Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза.
Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър. Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило. Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела. Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството.
към текста >>
Те самите не биха могли да бъдат добри, само
Христос
в тях би могъл да бъде добър.
Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях. Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха. Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза.
Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър.
Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило. Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела. Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството. Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза.
към текста >>
Хората би трябвало да вървят тук по земята,
Христос
би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като
Христос
би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило.
Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях. Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха. Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза. Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър.
Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило.
Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела. Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството. Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза. Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора.
към текста >>
Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и
Христос
да обитава, въпреки това, в тези хора.
Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило. Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела. Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството. Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза.
Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора.
Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората. Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях.
към текста >>
Затова беше необходимо
Христос
като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората.
Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела. Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството. Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза. Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора.
Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората.
Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях. Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение.
към текста >>
Така,
Христос
след като извърши своето Възнесение, стана невидим.
Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза. Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора. Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората. Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече.
Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим.
Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях. Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение. Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян. Той им изпрати Светия Дух. Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това.
към текста >>
Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност,
Христос
би действал в тях.
Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора. Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората. Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим.
Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях.
Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение. Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян. Той им изпрати Светия Дух. Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза.
към текста >>
Начинът, по който
Христос
беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна:
Христос
извърши своето Възнесение.
Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората. Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях.
Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение.
Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян. Той им изпрати Светия Дух. Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят.
към текста >>
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез
Христос
, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и
Христос
да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това.
Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях. Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение. Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян. Той им изпрати Светия Дух.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това.
Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur". След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него.
към текста >>
След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам
Христос
", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само
Христос
би могъл да бъде добър в него.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него.
Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта. Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
към текста >>
Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в
Христос
; той можеше да свърже
Христос
с това, което в него е принципът на смъртта.
Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur". След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него.
Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта.
Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
към текста >>
Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която
Христос
му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus"
Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur". След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него. Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта.
Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus"
Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос.
към текста >>
Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия
Христос
.
Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur". След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него. Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта. Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата.
Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос.
От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
към текста >>
От факта, че
Христос
изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него. Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта. Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос.
От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят.
към текста >>
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-
Христос
.
Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта. Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
към текста >>
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към
Христос
.
Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос.
Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание. В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
към текста >>
Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на
Христос
, Светият Дух се появява.
Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос.
Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява.
И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание. В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца. И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина.
към текста >>
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез
Христос
, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят.
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца. И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина. Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава. В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване.
към текста >>
И когато
Христос
изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на
Христос
, на Сина.
Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание. В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина.
Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава. В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване. Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване. Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието.
към текста >>
И призивът да се откупи така познанието, идва, в действителност от Голгота и прониква до нас, ако ние го разбираме по правилен начин, ако знаем, че след като премина през Мистерията на Голгота,
Христос
, освен божествения принцип на своя Отец, изпрати Духа в човечеството.
Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание. От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми. Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
И призивът да се откупи така познанието, идва, в действителност от Голгота и прониква до нас, ако ние го разбираме по правилен начин, ако знаем, че след като премина през Мистерията на Голгота, Христос, освен божествения принцип на своя Отец, изпрати Духа в човечеството.
Този, който гледа кръста на голгота, трябва да гледа, в същото време, Троицата, защото Христос, интимно свързан с цялата земна еволюция на човечеството, изявява, в действителност, Троицата. Ето какво точно исках да положа във вашите сърца днес, скъпи мои приятели, и това, което трябва да ни даде основата на размишления за следващите дни.
към текста >>
Този, който гледа кръста на голгота, трябва да гледа, в същото време, Троицата, защото
Христос
, интимно свързан с цялата земна еволюция на човечеството, изявява, в действителност, Троицата.
Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание. От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми. Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне. И призивът да се откупи така познанието, идва, в действителност от Голгота и прониква до нас, ако ние го разбираме по правилен начин, ако знаем, че след като премина през Мистерията на Голгота, Христос, освен божествения принцип на своя Отец, изпрати Духа в човечеството.
Този, който гледа кръста на голгота, трябва да гледа, в същото време, Троицата, защото Христос, интимно свързан с цялата земна еволюция на човечеството, изявява, в действителност, Троицата.
Ето какво точно исках да положа във вашите сърца днес, скъпи мои приятели, и това, което трябва да ни даде основата на размишления за следващите дни.
към текста >>
27.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Съществителните са думи, които
живият
напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите. Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят. Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни.
Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува.
В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност. Ще постигнете общуване с мъртъв, като най-общо правило, само ако се научите да му задавате въпроси по най-точния начин. За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия. Като най-общо правило, отговор не може да се получи веднага. Често трябва да спите горе, да спите може би много пъти горе и, след няколко дни, да получите отговор.
към текста >>
Тогава хората нямаха, всъщност това мнение, че
Христос
-Исус е основно съществото, което имаше еволюция на земята; напротив, те имаха мнението, че
Христос
-Исус е бил някога в света, към който самите те принадлежаха между смъртта и едно ново раждане и те разсъждаваха за начина, по който той е слязъл и е влязъл в Земята.
После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят. И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса. И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане. Тези неща бяха още ясни за много хора през епохата, в която Мистерията на Голгота се разви на земята.
Тогава хората нямаха, всъщност това мнение, че Христос-Исус е основно съществото, което имаше еволюция на земята; напротив, те имаха мнението, че Христос-Исус е бил някога в света, към който самите те принадлежаха между смъртта и едно ново раждане и те разсъждаваха за начина, по който той е слязъл и е влязъл в Земята.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно.
към текста >>
28.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Христос
за нас вече не живее като Спасител; но само ако той бъде изпитан отново като лечител на световете, като великия Спасител, би могло да му се от даде отново неговото точно място в света.
И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец. Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*. Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей", Париж, Триади 1981/. И човечеството усещаше, че се беше все повече и повече отдалечило от Отца по отношение на който човек можеше да каже: Ex Deo nascimur и трябваше то да бъде излекувано. Човечеството очакваше в този, който практикуваше познанието, лечителят, спасителят.
Христос за нас вече не живее като Спасител; но само ако той бъде изпитан отново като лечител на световете, като великия Спасител, би могло да му се от даде отново неговото точно място в света.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца. И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество. В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят. Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода. Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди.
към текста >>
Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "
Христос
".
Това беше епоха на въпроси, тази епоха, в която човечеството усещаше своето отдалечаване по отношение на Бог Отец, знаеше, така да се каже, в дълбините на душата си: Ex Deo nascimur не знаем ли го още ние, можем ли да го знаем? Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца. Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло. Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени.
Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос".
Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос. Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си. И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот. На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове. Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст.
към текста >>
Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят
Христос
.
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца. Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло. Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени. Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос".
Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос.
Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си. И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот. На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове. Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст. Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове.
към текста >>
Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята,
Христос
беше центърът на тяхното съзерцание,
Христос
беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си.
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло. Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени. Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос". Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос.
Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си.
И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот. На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове. Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст. Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове. В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност.
към текста >>
И хората на земята си спомняха, че са били с
Христос
в предиземния живот.
Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени. Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос". Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос. Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си.
И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот.
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове. Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст. Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове. В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява.
към текста >>
Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен
Христос
, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават
Христос
, този път в неговия истински ръст.
Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос". Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос. Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си. И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот. На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове.
Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст.
Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове. В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание. Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята.
към текста >>
Тази същност, която беше наречена по-късно същността на
Христос
се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове. В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание. Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята.
Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера. Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност. И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет. И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота. Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят.
към текста >>
И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името
Христос
като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет.
Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание. Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята. Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени. И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера. Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност.
И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет.
И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота. Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят. Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител. И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед. Така, първите хора гледаха като изгубени в търсене на свръхсетивното.
към текста >>
И това, което се казваше за
Христос
, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота.
Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята. Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени. И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера. Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност. И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет.
И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота.
Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят. Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител. И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед. Така, първите хора гледаха като изгубени в търсене на свръхсетивното. Те си казваха в своята несъзнателност: ние забравихме Христос.
към текста >>
Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение:
Христос
ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят.
Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени. И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера. Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност. И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет. И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота.
Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят.
Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител. И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед. Така, първите хора гледаха като изгубени в търсене на свръхсетивното. Те си казваха в своята несъзнателност: ние забравихме Христос. И те виждаха природата навсякъде около тях.
към текста >>
Те си казваха в своята несъзнателност: ние забравихме
Христос
.
И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота. Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят. Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител. И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед. Така, първите хора гледаха като изгубени в търсене на свръхсетивното.
Те си казваха в своята несъзнателност: ние забравихме Христос.
И те виждаха природата навсякъде около тях. Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново духовния свят? И посветените в Мистериите знаеха това: тази същност именувана по-късно Христос, ще дойде, ще приеме човешка форма и това, кое то душите изпитваха преди в тяхното предиземно съществувание, те ще го изпитат във виждането на Мистерията на Голгота. Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата.
към текста >>
И посветените в Мистериите знаеха това: тази същност именувана по-късно
Христос
, ще дойде, ще приеме човешка форма и това, кое то душите изпитваха преди в тяхното предиземно съществувание, те ще го изпитат във виждането на Мистерията на Голгота.
И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед. Така, първите хора гледаха като изгубени в търсене на свръхсетивното. Те си казваха в своята несъзнателност: ние забравихме Христос. И те виждаха природата навсякъде около тях. Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново духовния свят?
И посветените в Мистериите знаеха това: тази същност именувана по-късно Христос, ще дойде, ще приеме човешка форма и това, кое то душите изпитваха преди в тяхното предиземно съществувание, те ще го изпитат във виждането на Мистерията на Голгота.
Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
към текста >>
Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел
Христос
за да се свърже с Исус?
И посветените в Мистериите знаеха това: тази същност именувана по-късно Христос, ще дойде, ще приеме човешка форма и това, кое то душите изпитваха преди в тяхното предиземно съществувание, те ще го изпитат във виждането на Мистерията на Голгота. Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части.
към текста >>
Въпросът за
Христос
в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос.
Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос.
Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
към текста >>
Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху
Христос
, за начина, по който той е слязъл на Земята.
И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус? Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос.
Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята.
Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма. Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание.
към текста >>
Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на
Христос
на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно?
Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус? Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята.
Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно?
И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма. Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание.
към текста >>
И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на
Христос
-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух.
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус? Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно?
И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух.
И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма. Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие.
към текста >>
Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което
Христос
е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части.
Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие. И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur. Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото.
към текста >>
Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това
Христос
предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото.
Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма. Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие. И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur.
Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото.
В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта. Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата.
към текста >>
И сега идваше
Христос
, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта.
В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта. Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата.
И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта.
Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му. Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек. В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч. в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./ Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време.
към текста >>
Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което
Христос
-Исус отпечата в душата му.
Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта. Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата. И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта.
Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му.
Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек. В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч. в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./ Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време. Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
към текста >>
Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че
Христос
е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек.
Хората не усещаха смъртта. Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата. И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта. Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му.
Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек.
В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч. в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./ Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време. Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове. Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация.
към текста >>
В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В
Христос
ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата. И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта. Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му. Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек.
В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./ Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време. Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове. Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа.
към текста >>
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от
Христос
такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а
Христос
в мен", тогава
Христос
ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но
Христос
ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата.
Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата.
Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с
Христос
, според думите "Не аз, а
Христос
в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва. Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб.
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли. Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
към текста >>
И когато
Христос
ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът.
И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение.
към текста >>
Но ако вървим заедно с
Христос
, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с
Христос
в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб,
живият
Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли. Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
към текста >>
И придружени от
Христос
, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли. Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
Ние ще усетим, че
живият
Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли. Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух. Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
към текста >>
Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез
Христос
.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение.
Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос.
Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух. Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае.
към текста >>
Ще научим, че
Христос
изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос.
Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух. Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество.
към текста >>
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от
Христос
по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът,
живият
Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
към текста >>
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен,
Христос
, този, който донася Светия Дух.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
към текста >>
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот
Христос
, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух. Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество.
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух.
към текста >>
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на
Христос
, чрез водачеството на
Христос
, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух. Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която
Христос
ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо
Христос
изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на
Христос
.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух. Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в
Христос
, когато преминем вратата на смъртта.
За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух. Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в
Христос
ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух.
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
29.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Живият
Дух, който ни говори от природата, също както човешката душа ни говори от човека – тъкмо той е, който със своята оживотворяваща сила може да навлезе в човешкото сърце.
Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света. Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух. – Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух? За нас “Духът” се изпълва със значение едва тогава, когато Духът започне да ни говори в конкретните подробности, когато всеки миг Духът конкретно се открива за нас, когато той може да ни дари с утеха, надежда и радост. Философските спекулации за някакъв пантеистичен дух нямат никакъв смисъл.
Живият Дух, който ни говори от природата, също както човешката душа ни говори от човека – тъкмо той е, който със своята оживотворяваща сила може да навлезе в човешкото сърце.
Обаче в този случай от едно такова познание, преобразено в човешкото сърце, ще се роди тъкмо онази сила, от която човечеството се нуждае, за да развива своя социален живот. През последните три, четири столетия хората свикнаха да разглеждат природата и човечеството единствено с помощта на чисто интелектуални, абстрактни представи. И сега, когато човечеството е изправено пред големите проблеми на социалния хаос, то би искало да ги разрешава по чисто интелектуален път. Обаче единственото, до което хората стигат, вървейки по този път, са химерите. Защото да се намесва в социалната област може само едно чисто и всестранно развито човешко сърце.
към текста >>
Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух
Христос
беше слязъл в едно човешко тяло.
Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението.
Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло.
Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението. Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението. И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението. Обаче християнството не завършва с традициите, които напомнят за Мистериите на Голгота; християнството трябва да върви напред. В хода на времето човешкото сърце узря вътрешно и сега човекът се нуждае от следното: Към този празник, който му напомня за смъртта и Възкресението Христови, той иска да прибави един друг празник, чрез който годишният кръговрат му се показва по един толкова интимен начин, че сега той може да намери Възкресението на душата най-напред именно в годишния кръговрат; сега той трябва първо да извиси душата до Възкресението, за да премине тя достойно през портата на смъртта.
към текста >>
И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с
Христос
, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението. Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло. Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението. Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението.
И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
Обаче християнството не завършва с традициите, които напомнят за Мистериите на Голгота; християнството трябва да върви напред. В хода на времето човешкото сърце узря вътрешно и сега човекът се нуждае от следното: Към този празник, който му напомня за смъртта и Възкресението Христови, той иска да прибави един друг празник, чрез който годишният кръговрат му се показва по един толкова интимен начин, че сега той може да намери Възкресението на душата най-напред именно в годишния кръговрат; сега той трябва първо да извиси душата до Възкресението, за да премине тя достойно през портата на смъртта. Великденски празник: Първо смърт, после Възкресение; Михаилов празник: Първо Възкресение на душата, после смърт. Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден. През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта.
към текста >>
През Великден човекът празнува Възкресението на
Христос
от смъртта.
И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението. Обаче християнството не завършва с традициите, които напомнят за Мистериите на Голгота; християнството трябва да върви напред. В хода на времето човешкото сърце узря вътрешно и сега човекът се нуждае от следното: Към този празник, който му напомня за смъртта и Възкресението Христови, той иска да прибави един друг празник, чрез който годишният кръговрат му се показва по един толкова интимен начин, че сега той може да намери Възкресението на душата най-напред именно в годишния кръговрат; сега той трябва първо да извиси душата до Възкресението, за да премине тя достойно през портата на смъртта. Великденски празник: Първо смърт, после Възкресение; Михаилов празник: Първо Възкресение на душата, после смърт. Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден.
През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта.
През Михаиловия празник човекът трябва да почувствува пределно ясно: Ако не искам да потъна в мъртвешки сън и да се окажа със заглушено себесъзнание в периода между смъртта и новото раждане, а да премина през портата на смъртта с ясен поглед, аз трябва, за да сторя това, чрез вътрешните си сили да пробудя моята душа от смъртта. – Първо е пробуждането на душата, а после идва смъртта, тъй че тогава може да започне онова Възкресение, което самият човек ще празнува в своя вътрешен свят. Дано тези лекции допринесат поне малко за това, да прокарат един вид мост между разсъдъчното антропософско познание и онова, в което антропософията може да се превърне за човешките сърца. В такъв случай аз бих бил твърде радостен и често ще си спомням за това, което можахме да обсъдим в тези лекции, с които действително исках да се обърна не към Вашия разум, а към Вашите сърца, за да посоча по един необичаен за наши дни начин онези социални импулси, които са крайно необходими за днешното човечество. А всъщност нужното настроение за социални импулси ние можем да получим едва чрез интимно задълбочаване във всичко онова, което се извършва в човешките сърца.
към текста >>
30.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но зад тези абстрактни, принципни неща стои
живият
човешки живот, който преминава от един земен живот в друг земен живот.
Другите трима, за които ви говорих, които бяха събрани приблизително в същото десетилетие заедно с него върху един земен кът, тези други трима в миналото са били негови ученици, отбележете добре - негови ученици, събрани от всички посоки на света, единият далеч от север, другият далеч от Изток, третият далеч от Запад; неговите ученици бяха събрани от всички посоки на Земята. Но в ирландските мистерии е съществувало едно задължение за определена степен на посвещението. Това задължение изисква посветеният да помага на своите ученици по-нататък през всички следващи земни съществувания, да не ги изоставя. Следователно, щом чрез техните особени кармически отношения те отново едновременно се явяват на Земята, това означава, че той трябва да изживее заедно с тях съдбата, че тяхната форма на кармата е свързана с неговата. Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуалността, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република.
Но зад тези абстрактни, принципни неща стои живият човешки живот, който преминава от един земен живот в друг земен живот.
Зад всичко това стои задължението на древния посветен по отношение на своите ученици. Ето защо се явява това противоречие. Според понятията, според идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец. Какво друго би трябвало той да стане? Аз познавах толкова много републиканци, които бяха верни служители на някой принц.
към текста >>
След това заповядал да донесат гвоздеи от кръста на
Христос
.
Това било извършено с извънредно голям блясък. Защото този Паладиум е бил считан за една особена светиня, за нещо, което предава сила на онзи, който го притежава. И така в Рим били убедени, че докато Паладиумът се намира на важно място под една колона в Рим, вътре се крие именно силата на Рим; понеже е царувало убеждението, че тази сила е била пренесена от могъщата някога, но разрушена от гърците Троя. Константин, който искал да пренесе римската мощ в Константинопол, заповядал с нечуван блясък да пренесат този Паладиум в Константинопол, естествено отначало съвършено тайно, да го закопаят и зазидат и да поставят на мястото една донесена от Египет колона, под която поставили Паладиума. Той заповядал да издигнат тази колона и върху нея да поставят една статуя на Аполон, която обаче била изваяна така, че приличала на император Константин по онова време.
След това заповядал да донесат гвоздеи от кръста на Христос.
От тях направил една лъчиста корона на статуята, която била една стара статуя на Аполон, но която трябвало да представя самия него. Съществува едно сказание, което е било създадено по един чуден начин по-късно, което обаче е много старо. Само че по-късно то отново е било възобновено във връзка със завещанието на Петър Велики[7], било е възобновено и преобразено, но то произхожда от много стари времена, а именно, че от Константинопол някога Паладиумът трябвало да дойде нагоре към Североизток. От това в по-късна Русия се е родило мнението, че Паладиумът трябва да бъде пренесен от Константинопол в Русия. Тогава онова, което е било свързано с него, само че е било корумпирано от турците, ще премине във властта на Източна Европа.
към текста >>
31.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее
Христос
.
То «звучеше». И от духовните светове то звучеше в спящия човешки аз - макар и не така ясно, както в прадревни времена, а в една по-лека, по-интимна форма. И при това звучене човек чуваше най-различни неща, които не можеше да чува в будно състояние. При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства. И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята.
- И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос.
Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло. Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята. Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта.
към текста >>
Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на
Христос
.
И от духовните светове то звучеше в спящия човешки аз - макар и не така ясно, както в прадревни времена, а в една по-лека, по-интимна форма. И при това звучене човек чуваше най-различни неща, които не можеше да чува в будно състояние. При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства. И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос.
Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос.
- Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло. Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята. Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно.
към текста >>
- Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот,
Христос
не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
И при това звучене човек чуваше най-различни неща, които не можеше да чува в будно състояние. При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства. И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос.
- Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята. Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец.
към текста >>
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с
Христос
в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето -
Христос
, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства. И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
към текста >>
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато
Христос
се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на
Христос
в земната субстанция заради човечеството.
Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството.
Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност.
към текста >>
Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда
Христос
.
Християнството говореше за духовния свят, без да има тези основни изисквания към човека. Защото помислете, мои мили приятели: Когато през първите столетия старите християнски учители говореха, все още имаше голям брой такива християни, които можеха да приемат думите като истина само на основата на външния авторитет; по-наивното основно настроение на онова време, караше хората да възприемат тези думи, когато те извираха от едно топло и ентусиазирано сърце. И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството! Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква представа. Но онези, които говореха на такива души, каквито аз описах тук, какви думи можеха да кажат?
Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос.
Когато на такива хора се говореше за духовните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при определени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като дух в природата. Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането. Вие знаете за този шепот, защото си спомняте за него, събуждайки се сутрин. На тези хора можеше да им се говори по този начин. До известна степен в разговорите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души.
към текста >>
Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва
живият
Логос.
На тези хора можеше да им се говори по този начин. До известна степен в разговорите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души. В тези времена словото беше още живо и можеше да бъде култивирано като нещо живо. И когато тези души, към които се отправяше живото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва. Това беше основното чувство на тези души, които минаха през вратата на смъртта след 7-то, 8-то, 9-то столетие или даже още по-рано.
Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва живият Логос.
И в тези души наистина живееха думите: - И словото стана плът и живя между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат дом за словото, което трябва да живее в плът, което трябва да продължи своя живот на Земята. Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които живееха в духовния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен живот. Основното настроение беше: Христос наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос! Това живееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен живот бяха считани за еретици. В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос.
към текста >>
Основното настроение беше:
Христос
наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат
Христос
!
И когато тези души, към които се отправяше живото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва. Това беше основното чувство на тези души, които минаха през вратата на смъртта след 7-то, 8-то, 9-то столетие или даже още по-рано. Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва живият Логос. И в тези души наистина живееха думите: - И словото стана плът и живя между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат дом за словото, което трябва да живее в плът, което трябва да продължи своя живот на Земята. Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които живееха в духовния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен живот.
Основното настроение беше: Христос наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос!
Това живееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен живот бяха считани за еретици. В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос. При такова устройство на душата тези обезплътени хора изживяха онова, което ставаше на Земята и което за тях всъщност трябваше да бъде напълно непознато по време на земния им живот. Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята. Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните.
към текста >>
В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на
Христос
, от едно ново възвестяване на
Христос
.
Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва живият Логос. И в тези души наистина живееха думите: - И словото стана плът и живя между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат дом за словото, което трябва да живее в плът, което трябва да продължи своя живот на Земята. Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които живееха в духовния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен живот. Основното настроение беше: Христос наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос! Това живееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен живот бяха считани за еретици.
В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос.
При такова устройство на душата тези обезплътени хора изживяха онова, което ставаше на Земята и което за тях всъщност трябваше да бъде напълно непознато по време на земния им живот. Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята. Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните. Ние ви учим на Завета, написан от онези звуци и тонове, които още чувате да шепти ехото на нощните изживявания. - Всичко това вече не съществуваше.
към текста >>
Така мислеха те тогава: -
Христос
не се познава вече в неговата същност; култът вече не се разбира.
Табела 5 и се извършва също и пред онзи, който още не беше развил необходимото душевно настроение, минавайки през една особена подготовка. - Но може ли действително човекът на Земята да стигне до Тайната на Голгота, когато не чувства по един свещен начин транссубстанцията, превръщането? – По този начин чувстваха нещата тези души по време на живота между смъртта и едно ново раждане. Този, който не разбира транссубстанцията, той не разбира Тайната на Голгота.
Така мислеха те тогава: - Христос не се познава вече в неговата същност; култът вече не се разбира.
Всички тези чувства се разтвориха в дълбоката същност на тези души. И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един символ при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето живият символ за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в Христос; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето. Обаче връзката на Христос със Слънцето е била изгубена; тя съществува вече само в символа. Тази връзка е останала до ден днешен в него, но самият той не се разбира! - Това беше второто чувство, от което след това израсна едно засилено разбиране, че хората трябва да добият ново чувство и разбиране за Христос.
към текста >>
И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един символ при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето
живият
символ за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в
Христос
; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето.
- Но може ли действително човекът на Земята да стигне до Тайната на Голгота, когато не чувства по един свещен начин транссубстанцията, превръщането? – По този начин чувстваха нещата тези души по време на живота между смъртта и едно ново раждане. Този, който не разбира транссубстанцията, той не разбира Тайната на Голгота. Така мислеха те тогава: - Христос не се познава вече в неговата същност; култът вече не се разбира. Всички тези чувства се разтвориха в дълбоката същност на тези души.
И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един символ при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето живият символ за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в Христос; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето.
Обаче връзката на Христос със Слънцето е била изгубена; тя съществува вече само в символа. Тази връзка е останала до ден днешен в него, но самият той не се разбира! - Това беше второто чувство, от което след това израсна едно засилено разбиране, че хората трябва да добият ново чувство и разбиране за Христос. В други ден, в следващата лекция ще говорим по-нататък за кармата на Антропософското общество.
към текста >>
Обаче връзката на
Христос
със Слънцето е била изгубена; тя съществува вече само в символа.
– По този начин чувстваха нещата тези души по време на живота между смъртта и едно ново раждане. Този, който не разбира транссубстанцията, той не разбира Тайната на Голгота. Така мислеха те тогава: - Христос не се познава вече в неговата същност; култът вече не се разбира. Всички тези чувства се разтвориха в дълбоката същност на тези души. И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един символ при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето живият символ за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в Христос; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето.
Обаче връзката на Христос със Слънцето е била изгубена; тя съществува вече само в символа.
Тази връзка е останала до ден днешен в него, но самият той не се разбира! - Това беше второто чувство, от което след това израсна едно засилено разбиране, че хората трябва да добият ново чувство и разбиране за Христос. В други ден, в следващата лекция ще говорим по-нататък за кармата на Антропософското общество.
към текста >>
- Това беше второто чувство, от което след това израсна едно засилено разбиране, че хората трябва да добият ново чувство и разбиране за
Христос
.
Така мислеха те тогава: - Христос не се познава вече в неговата същност; култът вече не се разбира. Всички тези чувства се разтвориха в дълбоката същност на тези души. И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един символ при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето живият символ за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в Христос; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето. Обаче връзката на Христос със Слънцето е била изгубена; тя съществува вече само в символа. Тази връзка е останала до ден днешен в него, но самият той не се разбира!
- Това беше второто чувство, от което след това израсна едно засилено разбиране, че хората трябва да добият ново чувство и разбиране за Христос.
В други ден, в следващата лекция ще говорим по-нататък за кармата на Антропософското общество.
към текста >>
32.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Според докладчика, не можем да си представим как
живият
зародиш, малкият зародиш живот би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий.
Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята. Земята по това време, - както твърдят тези хора, - би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло. Никакъв живот не би могъл да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено. Но Земята е изстивала. Когато е изстинала, тя е станала такава, че би могла да приеме нещо живо, ако това живо би долетяло до нея, предполага се - от най-близката звезда, за което биха били нужни четиридесет хиляди години.
Според докладчика, не можем да си представим как живият зародиш, малкият зародиш живот би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий.
Зародишът би трябвало още и да падне на Земята и само след достигането му тук, на Земята, би могло от него да възникне живот. Ако по-рано е можело да долетят много зародиши, те биха били изгорени. Едва когато Земята достатъчно е изстинала, те биха имали възможност да се развият. Но и това също не би могло да стане, каза докладчикът. И така, за него остава неизвестно откъде се е появил животът.
към текста >>
Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на
Христос
, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство. Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер. Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята. Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство. Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта.
Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят. Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>
НАГОРЕ