Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1394
резултата от
725
текста в
2
страници с части от думите : '
Живеят
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
501
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче съвсем не става дума всички хора да мислят същото нещо върху нещата, а само за това, че когато мислят върху нещата, те да
живеят
в елемента на истината.
Тези субективни изживявания могат даже да приемат един напълно индивидуален характер. Въпреки това те са израз на вътрешната същност на нещата. Ние можем да вложим в нещата само това, което сами сме изживели. Съобразно с това също и всеки човек според своите индивидуални изживявания ще вложи в определен смисъл нещо в нещата. Как аз си тълкувам определени процеси на природата, това не може да бъде напълно разбрано от някой друг, който не изживява вътрешно същото.
Обаче съвсем не става дума всички хора да мислят същото нещо върху нещата, а само за това, че когато мислят върху нещата, те да живеят в елемента на истината.
Ето защо ние не трябва да разглеждаме мислите на някой друг човек като такива и да ги приемем или да ги отхвърлим, а трябва да ги считаме като вестители на неговата индивидуалност. "онези, които си противоречат и спорят, трябва от време на време да помислят, че не всеки език е разбираем за всеки един”*/*Сентенции в проза, цит. на др. място, стр.355/. "Една философия не може никога да предаде една общовалидна истина, а тя описва вътрешните изживявания на философа, чрез които той тълкува външните явления.
към текста >>
2.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Който разглежда развитието на философските светогледи до нашето съвремие, на него могат да се разкрият в търсенето и стремежа на мислещите личности подтечния, които някакси не стигат до тяхното съзнание, а
живеят
инстинктивно.
Който разглежда развитието на философските светогледи до нашето съвремие, на него могат да се разкрият в търсенето и стремежа на мислещите личности подтечния, които някакси не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно.
В тези течения действуват сили, които дават на идеите на мислителите насока, а често път и също и формата, върху която обаче техният изследващ духовен поглед не иска да се насочи непосредствено. Като тласкани от скрити сили, в които те обаче не искат да се впуснат, даже пред които отстъпват в уплаха: Така се явяват често пъти изложенията на тези мислители. Такива сили живеят в мислите на Дилтей, на Ойкен, на Коен. Това, което се твърди в света на тези мисли, е израз на познавателни сили, от които философите са наистина несъзнателно овладени, които обаче не намират никакво съзнателно разгръщане в техните идейни построения.
към текста >>
Такива сили
живеят
в мислите на Дилтей, на Ойкен, на Коен.
Който разглежда развитието на философските светогледи до нашето съвремие, на него могат да се разкрият в търсенето и стремежа на мислещите личности подтечния, които някакси не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно. В тези течения действуват сили, които дават на идеите на мислителите насока, а често път и също и формата, върху която обаче техният изследващ духовен поглед не иска да се насочи непосредствено. Като тласкани от скрити сили, в които те обаче не искат да се впуснат, даже пред които отстъпват в уплаха: Така се явяват често пъти изложенията на тези мислители.
Такива сили живеят в мислите на Дилтей, на Ойкен, на Коен.
Това, което се твърди в света на тези мисли, е израз на познавателни сили, от които философите са наистина несъзнателно овладени, които обаче не намират никакво съзнателно разгръщане в техните идейни построения.
към текста >>
Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, която въпреки това съдържа свръхсетивната същина на всички растения, така че изхождайки от нея човек да измисли всички растения, които е възможно да
живеят
, с такъв един духовен подход Гьоте стои на посочената тук почва.
Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по горехарактеризирания път. Развитието на философските светогледи през гръцката епоха е довело до раждането на мисълта в полето на тези светогледи. По-късно напредъкът на това развитие се състоеше в това, чрез изживяването на мисълта да насочи и доведе философското разглеждане до себесъзнателния Аз. Гьоте се стремеше в себе съзнателния Аз към такива изживявания, които, бидейки преработени от човешката душа, поставят същевременно душата в областта на онази действителност, която е недостъпна за сетивата.
Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, която въпреки това съдържа свръхсетивната същина на всички растения, така че изхождайки от нея човек да измисли всички растения, които е възможно да живеят, с такъв един духовен подход Гьоте стои на посочената тук почва.
След това Хегел виждаше в мислителното изживяване на самата човешка душа "пребиваването в истинската същност на света"; за него светът на истинските мисли стана вътрешна същност на света. Едно безпристрастно проследяване на философското развитие показва, че изживяването на мислите наистина е било елементът, чрез който себесъзнателния Аз трябваше да бъде поставен на собствената си основа, че трябва да се премине над изживяването на мислите към едно такова душевно изживяване, което води над обикновеното съзнание. Защото също и Хегеловото изживяване на мислите протича още в областта на това обикновено съзнание.
към текста >>
Те
живеят
в неговия "Аз".
Когато сме чели една пълна със значение книга в нашата двадесета година и след това отново я прочитаме в нашата четиридесета година, ние я чувстваме като един друг човек. И когато запитаме безпристрастно за причината на този факт, получава се, че това, което сме приели чрез книгата в двадесетата година, продължава да живее в нас и е станало една част на нашето собствено същество. Ние имаме в нашето собствено духовно-душевно същество силата, която се намира в книгата; и в четиридесетата година на човека в тази книга се намира тази сила, която е проникнала в човека. Така е и с опитностите на живота. Те стават самия човек.
Те живеят в неговия "Аз".
Но ние виждаме също, че през време на един живот това вътрешно нарастване на силата на по-висшия човек трябва да остане в духовно-душевна форма. И ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да се изяви в тялото. За да постигне това, пречка се явява телесната определеност в дадения живот. Обаче вътре в човека живее като заложба зародишът, който иска да образува с добитото един нов човешки живот, както вътре в растението зародишът живее за едно ново растение.
към текста >>
3.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
За разума създанията на ума изгубват своите изолирани съществувания и
живеят
по нататък вече само като една част в едно цяло.
Разумът е действително способността да възприемаме идеите. Тук трябва да установим разликата между понятие и идея, която до сега не взехме под внимание. За нашите досегашни цели се касаеше само да намерим онези качества на света на мислите, които се проявяват в понятия и идеи. Понятието е отделната мисъл, както тя бива установена от ума. Когато довеждам в текучност едно множество от такива отделни мисли, така щото те да могат да преминават едни в други, да се свързват помежду си, тогава се раждат мислителните образи, които съществуват само за разума, до които умът не може да стигне.
За разума създанията на ума изгубват своите изолирани съществувания и живеят по нататък вече само като една част в едно цяло.
към текста >>
4.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
„
Живеят
две души във мойта гръд.
„Живеят две души във мойта гръд.
към текста >>
5.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Не по-малко различни са ситуациите, в които хората
живеят
и на чийто фон се разгръща тяхната дейност.
Хората се различават по своята интуитивна способност. Към едни идеите струят, други трудно се добират до тях.
Не по-малко различни са ситуациите, в които хората живеят и на чийто фон се разгръща тяхната дейност.
Следователно действията на един човек зависят от начина, по който интуитивната му способност реагира при определена ситуация. Сборът на действащите у нас идеи и реалното съдържание на нашите интуиции отразяват онова, което независимо от общия свят на идеите е индивидуално оформено у всеки човек. Доколкото това интуитивно съдържание е насочено към действията, то представлява нравственото съдържание на индивида. Възможността за изживяване на това съдържание е висша морална движеща сила и в същото време висш мотив за онзи, който съзнава, че в крайна сметка всички други морални принципи се сливат в това съдържание. Тази гледна точка можем да наречем етичен индивидуализъм.
към текста >>
Но как е възможно хората да
живеят
съвместно, щом всеки се стреми единствено към налагане на своята индивидуалност?
Но как е възможно хората да живеят съвместно, щом всеки се стреми единствено към налагане на своята индивидуалност?
В този въпрос се проявява едно възражение на криво разбрания морализъм. Той смята, че една общност от хора е възможна само ако всички те са обединени от един съвместно установен нравствен ред. Този морализъм не разбира именно единството в света на идеите. Той не схваща, че действащият у мен свят на идеите не е по-различен от онзи у моя ближен. Това единство впрочем е просто последица от всемирния опит.
към текста >>
Да се живее в обич към действието, и да не се пречи на другите да
живеят
с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора.
Разликата между мен и моя ближен съвсем не се състои в това, че ние живеем в два напълно различни духовни свята, а в това, че от общия за нас свят на идеите той приема други интуиции в сравнение с мен. Той иска да изяви своите интуиции, аз пък - моите. Ако двамата действително черпим от идеята и не следваме някакви външни (физически или духовни) подтици, тогава ние можем да се срещнем в еднаквия стремеж, в същите намерения. При нравствено свободни хора нравственото недоразумение и сблъсъкът са изключени. Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за дълг, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия инстинкт и същата повеля.
Да се живее в обич към действието, и да не се пречи на другите да живеят с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора.
Те не познават друго задължение освен онова, с което тяхната воля влиза в интуитивен унисон; как ще проявят своята воля в даден частен случай - това ще им подскаже тяхната идейна способност.
към текста >>
6.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Но ето че броят на самоубийците все пак е относително малък в сравнение с количеството на ония, които смело продължават да
живеят
.
Но ето че броят на самоубийците все пак е относително малък в сравнение с количеството на ония, които смело продължават да живеят.
Най-малко са хората, сложили край на живота си поради наличие на неудоволствие. Какво следва от това? Или че не е правилно да се казва, че количеството неудоволствие било по-голямо от количеството удоволствие, или че ние съвсем не поставяме по-нататъшния си живот в зависимост от усещаното количество удоволствие или неудоволствие.
към текста >>
7.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Само хората, които биха искали да
живеят
единствено като представители на рода, биха могли да се покриват с една обща картина, създавана от такова научно разглеждане.
При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията. - Б. а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне. Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане. Спецификата на расата, племето, народа и пола са съдържание на частни науки.
Само хората, които биха искали да живеят единствено като представители на рода, биха могли да се покриват с една обща картина, създавана от такова научно разглеждане.
Но всички тези науки не могат да проникнат до особеното съдържание на отделния индивид. Определянето на индивида по закони на рода спира там, където започва сферата на свободата (на мислене и действие). Никой не може веднъж завинаги да фиксира и в готов вид да завещае на човечеството понятийното съдържание, което човекът мисловно трябва да свърже с възприятието, за да се добере до пълната реалност (срв. стр.83 сл.). С понятията си индивидът трябва да се сдобие чрез собствена интуиция.
към текста >>
8.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Вижда се, че тук към достижимия за моето съзнание свят хипотетично се измисля друг, до който моето съзнание не може да достигне чрез изживяване, защото в противен случай съществува опасност от изпадане в твърдението, че целият външен свят, който според мен имам пред себе си, представлява само мой осъзнат свят, а от това би следвал - солипсистичният - абсурд, че и другите личности
живеят
само в рамките на моето съзнание.
В него се намират непознатите за мен причинители на света на моето съзнание. В него се намира и моето истинско същество, за което в съзнанието си също така имам само един застъпник. Но в него се намира и съществото на другия човек, заставащ пред мен. А изживяваното в съзнанието на този друг човек има съответната си независима от това съзнание действителност в неговото същество. В областта, която не може да бъде осъзната, това същество въздейства на моето първоначално несъзнателно същество, така че в моето съзнание се създава застъпничество на онова, което присъства в едно напълно независимо от моето осъзнато изживяване съзнание.
Вижда се, че тук към достижимия за моето съзнание свят хипотетично се измисля друг, до който моето съзнание не може да достигне чрез изживяване, защото в противен случай съществува опасност от изпадане в твърдението, че целият външен свят, който според мен имам пред себе си, представлява само мой осъзнат свят, а от това би следвал - солипсистичният - абсурд, че и другите личности живеят само в рамките на моето съзнание.
към текста >>
9.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В личността на Ницше
живеят
инстинкти11, противоречащи на представите на неговите съвременници.
В личността на Ницше живеят инстинкти11, противоречащи на представите на неговите съвременници.
Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най-важните културни идеи на онези, в чиято среда се е развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява болка в очите. Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне. Усещането на други хора, когато през главата им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно. Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни „свободомислещи“. Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях?
към текста >>
Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време
живеят
все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство.
Противоречието между разум и инстинкт е отличителният белег на нашите „съвременни умове“.
Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време живеят все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство.
В природата на Ницше действат тъкмо противоположните такива. Той няма нужда отпърво да разсъждава за това дали има основания срещу допускането на някакъв мирови ръководител. Инстинктът му е толкова горд, че не може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа. Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда бог! Следователно няма богове!
към текста >>
В личността на Ницше
живеят
онези инстинкти, които правят от човека доминиращо същество.
В личността на Ницше живеят онези инстинкти, които правят от човека доминиращо същество.
На него му харесва всичко, което проявява сила, и не му харесва онова, което издава слабост. Той се чувства достатъч-но щастлив, когато се намира в условия, увеличаващи силата му. Обича препятствията, противопоставяния-та, защото, като ги преодолява, той все повече съзнава своята сила. Избира най-трудните пътища, по които може да върви човекът. Една основна черта от неговия характер е изразена в афоризма, който той е поставил на титулната страница във второто издание на „Веселата наука“:
към текста >>
По-удобно и безопасно е да
живеят
по начина, по който
живеят
обикновените хора.
В тази област Ницше се явява като завършен индивидуалист. За него всеки човек представлява отделен свят, уникум. Чудното многообразие, което ни се явява като единство в определен човек, не може още никоя толкова необикновена случайност да възпроизведе за втори път по същия начин. („Шопенхауер като възпитател“) Малцина обаче са склонни да разгърнат уникалните си способности. Те се страхуват от самотата, в която могат да бъдат тласнати.
По-удобно и безопасно е да живеят по начина, по който живеят обикновените хора.
Тогава човек винаги намира общество. Който върви по свои пътеки, не може да бъде разбран от другите и не намира съмишленици. За Ницше самотата има особен чар. Той обича да търси тайните на своята природа. Избягва обществото на хората.
към текста >>
10.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Животните не
живеят
исторически.
Работещото срещу това развитие за него представлява най-същественото прегрешение срещу човечеството. Но в човека има нещо, което се противопоставя по един напълно естествен начин на неговото свободно развитие. Във всеки отделен момент човек не се самоопределя сам чрез действащите в него подбуди, а също чрез това, което е натрупано в паметта му. Той си спомня за своите преживявания, иска да се сдобие със съзнание за преживяванията на народа си, рода си, на цялото човечество чрез хода на историята. Човекът е историческо същество.
Животните не живеят исторически.
Те следват инстинктите, които действат в тях във всеки отделен момент. Човек се самоопределя чрез миналото си. Когато иска да предприеме нещо, той се пита: какъв опит имам или какво е направил някой друг в подобно начинание? Импулсът за действие може напълно да се заглуши чрез спомена за някакво преживяване. Като разглежда този факт, Ницше си задава въпроса: Доколко способността за спомняне в човека действа в живота му подпомагащо и доколко отрицателно?
към текста >>
11.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това „две души
живеят
-ах!
В душевния живот на Ницше е налично ясно изразено в латентно състояние, но понякога силно проявяващо се раздвоение на съзнанието.
Това „две души живеят -ах!
- в гърдите ми“ при него граничи с патологично-то. Той не може да прозре разликата между тези „две души“. Неговите полемики едва ли могат да бъдат разбрани, освен ако не се подходи от тази гледна точка. Той почти никога не посреща противника със своите мнения. Измисля си това, което иска да обори, по забележителен начин и после се бори срещу един илюзорен образ, който няма нищо общо с действителността.
към текста >>
12.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато
живеят
хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
В този привиден „вдругиден“ човек трябва да каже думите на Заратустра: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?... Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже?
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните почитатели на Ницше. Едната касаеше един цикъл от лекции, който Георг Брандес83 изнесе за мирогледа на Ницше в университета в Копенхаген през 1888 г. Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от „тези“, които „ще се родят след смъртта му“. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответства на духа му. Той не иска да бъде оценяван.
към текста >>
13.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Такива чувства
живеят
в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек.
Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек.
Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В. Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.161/. Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене. Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство. Той се издига до един действителен възглед за духовното и не смесва постоянно, както лъжливите материалисти и лъжливите идеалисти, сетивно-природното с духовното.
към текста >>
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които
живеят
в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>
14.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
И както не противоречи на целия хармоничен живот на човека, че неговата ръка се обръща срещу собственото тяло и го наранява, също така не е невъзможно нещата на света, които
живеят
живота на Първичното същество по свой собствен начин, да се обърнат един срещу други.
Първичното същество не живее своето съществувание в себе си. Многообразието на света участвува в това съществуване. Както човешкото тяло живее своя живот не като отделен член, а като множество членове /органи/, така и Първичното Същество. И както човешкият живот е разлят в това множество от членове /органи/, така и Първичното същество е разлято в многообразието на нещата. Както е вярно, че целият човек има един живот, вярно е също, че всеки орган си има своя собствен живот.
И както не противоречи на целия хармоничен живот на човека, че неговата ръка се обръща срещу собственото тяло и го наранява, също така не е невъзможно нещата на света, които живеят живота на Първичното същество по свой собствен начин, да се обърнат един срещу други.
Следователно, разделяйки се на различни животи, Първичният живот дарява на всеки живот способността да се обърне срещу Цялото. Злото не извира от доброто, а от начина, по който доброто живее. Както светлината може да свети само тогава, когато прониква тъмнината, така и Доброто може да съществува само тогава, когато прониква своята противоположност. Светлината лъчезари от "първичната основа" на тъмнината; доброто се ражда от "първичната основа" на безразличието. И както в сянката само светлостта ни показва съществуването на светлината; а тъмнината се чувства като нещо, което отслабва светлината: Така и в света във всички неща се търси само закономерността; а злото, нецелесъобразно се приема като нещо самопонятно.
към текста >>
15.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Само те
живеят
там за другите са отредени само неволя и мъки."
Именно тази вечност търсят мистите. Те трябва тепърва да пробудят в себе си вечността, едва тогава могат да говорят за нея. Ето защо твърдите думи на Платон, според когото този, който не е посветен, тъне в калта, за тях са истинска действителност. Пак Платон казва, че който е преминал през мистичния живот, той навлиза във вечността. Само така могат да бъдат също разбрани думите на Софокловия фрагмент: „Колко щастливи влизат в царството на сенките онези, които са посветени.
Само те живеят там за другите са отредени само неволя и мъки."
към текста >>
Такива чувства
живеят
в миста след посвещението.
Такива чувства живеят в миста след посвещението.
Той чувствува Вечното, Божественото. Неговите действия трябва да станат част в творчеството на Боговете. Той трябва да си каже: - Аз открих в себе си един по-висш ,Аз", обаче този „Аз" надхвърля границите на моето сетивно развитие; той е бил преди моето раждане, ще бъде и след моята смърт. Този „Аз" е творил от вечността; той ще твори във вечността. Моята сетивна личност е създание на този „Аз", но аз съм включен в него, той твори в мен, аз съм негова част.
към текста >>
Той е отдал себе си в безгранична Любов; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те
живеят
, но не и той в тях.
Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб. Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е любов". Защото Бог е довел тази любов до външна проява.
Той е отдал себе си в безгранична Любов; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те живеят, но не и той в тях.
Той почива в тях. Но човек може да го пробуди в себе си, като освободи и разшири познанието си за Бога.
към текста >>
16.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Да приложим това към духовния свят и ние ще имаме мисълта на Хераклит: „Безсмъртните са смъртни, смъртните са безсмъртни, първите
живеят
смъртта на хората, вторите умират живота на Боговете."
За него от преходността говори нещо вечно. За тази вечност той има един символ, пълен с дълбок смисъл: „Хармонията на света се връща към себе си както лирата и лъкът." Колко дълбоко съдържание има този образ! Чрез стремежа на силите да се отделят една от друга и чрез хармонизирането на тези отделящи се една от друга сили, се постига единството. Как един тон противоречи на друг, и все пак как те заедно създават хармонията.
Да приложим това към духовния свят и ние ще имаме мисълта на Хераклит: „Безсмъртните са смъртни, смъртните са безсмъртни, първите живеят смъртта на хората, вторите умират живота на Боговете."
към текста >>
Че хората
живеят
само докато се намират в това, което наричаме живот.
Че хората живеят само докато се намират в това, което наричаме живот.
към текста >>
17.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а
живеят
в любов към мъдростта?
А кой е благоразумен? Не означава ли това качество „да не си завладян от желанията, а да си независим спрямо тях?
Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а живеят в любов към мъдростта?
" Според мнението на Сократ, така е и с всички други добродетели.
към текста >>
18.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Сега аз принадлежа към онези, които
живеят
вечно и които ще седят отдясно на Озирис.
с онези, които са вече включени в пръстена на вечния световен ред. След моето пребиваване в ада, аз възкръснах от мъртвите. Аз победих смъртта и сега съм вече друг човек. Нямам нищо общо с преходната природа. В мен тази низша природа е пропита от Логоса.
Сега аз принадлежа към онези, които живеят вечно и които ще седят отдясно на Озирис.
Самият аз ще бъда един истински Озирис, съединен с вечния ред на Всемира и властта над смъртта и живота ще бъде в моите ръце."
към текста >>
Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го из
живеят
.
Мистериите са предали по традиция средствата, чрез които се стига до истината; християнската общност отстоява тъкмо тази истина. Доверяването в мистичните сили, които се пробуждат вътре в човека, трябваше да бъде заменено с доверяването в Единствения, в Пра- Инициатора.
Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят.
Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую. Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята."
към текста >>
19.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да
живеят
заедно?
Към това се прибавя и нещо друго. Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот. От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно.
Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно?
" Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях. А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор.
към текста >>
20.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Истините на тази книга трябва да се пре
живеят
.
Авторът на тази книга не описва нищо извън свидетелствата на собствения опит, на такъв вид опит, който може да се получи в духовната сфера. Тази книга не може да се прочете така, както сме свикнали в наше време. Читателят, чрез собственото си усилие, трябва да постигне сам смисъла на всяка страница, дори на всяко изречение. По този начин книгата ще може да постигне целта, която си е поставил авторът. Онзи, който само ще я прелисти, все едно че изобщо не я прочел.
Истините на тази книга трябва да се преживеят.
Духовната Наука има стойност само при тези условие.
към текста >>
21.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Сега тези животни не могат да
живеят
никъде другаде, освен в тези пещери.
Животните, които някога са се заселили в пещерите на Кентъки, са имали зрение. Впоследствие, поради живота си в тях, те са го загубили. Животът в тъмнина е затворил очите им. Физическата и химическата дейност, свойствена на очите по времето, когато са осъществявали зрението, са престанали. Потокът от храна, който по-рано се е използвал за тази дейност, сега е отправен по-нататък към други органи.
Сега тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в тези пещери.
Чрез своите действия, чрез миграцията, те са създавали условията за по-късния си живот. Миграцията е станала част от съдбата им.
към текста >>
Както тези животни не могат да
живеят
никъде другаде, освен в обкръжаващата ги среда, която сами са избрали, така и човешкият Дух може да живее единствено в обкръжаващия свят, който сам е създал чрез своите действия.
Същото е и с действията от предишните съществувания на човека. Те са свързани с него като негова съдба, както и животът в пещерите остават свързани с животните, които чрез миграцията си в тях са загубили своето зрение.
Както тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в обкръжаващата ги среда, която сами са избрали, така и човешкият Дух може да живее единствено в обкръжаващия свят, който сам е създал чрез своите действия.
Да намирам всяка сутрин ситуацията, която съм създал с моите минали действия: за това се грижи естествения ход на събитията. На сродството на моя Дух с нещата от обкръжаващия свят, аз дължа възможността да намеря отново онази среда, която отговаря на моите минали действия. Ето как можем да изградим една представа за това, как душата е свързана с човешкото същество. Физическото тяло е подчинено на законите на наследствеността.
към текста >>
22.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Върху етерното тяло работят онези свръхсетивни същества, които срещаме в растителния свят, а върху астралното му тяло невидимите свръхсетивни същества, които
живеят
в животинския свят.
Свръхсетивните Същества, които работят върху неговото физическо тяло, са същите които изграждат минералната природа.
Върху етерното тяло работят онези свръхсетивни същества, които срещаме в растителния свят, а върху астралното му тяло невидимите свръхсетивни същества, които живеят в животинския свят.
Ето как различните светове си взаимодействуват в хода на мировото развитие. Светът, в който живеем, е видим израз на това сложно взаимодействие. Когато обхващаме сетивния свят по този начин, ние стигаме и до разбирането на свръхсетивните Същества от съвсем друг вид, които не принадлежат към описаните четири природни царства. Един от възможните примери имаме в лицето на това, което наричаме "народностен дух". Духът на едни народ не се проявява непосредствено във физическия свят.
към текста >>
Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който
живеят
всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души.
Един от възможните примери имаме в лицето на това, което наричаме "народностен дух". Духът на едни народ не се проявява непосредствено във физическия свят. Той живее в усещанията, чувствата, влеченията, които са общи за целия народ. Това свръхсетивно Същество изобщо не се въплъщава физически. Както човекът постига видимата сетивна форма на своето тяло, така и "народностният дух" изгражда своя облик с помощта на субстанциите от душевния свят.
Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души.
Който си представя народностния Дух по друг начин, се задоволява с един схематичен мисловен образ, лишен от смисъл и живот, зад живот, задоволява се с една празна абстракция.
към текста >>
Да, по този начин духовния поглед се разширява, обхващайки множество други, по-низши и по-висши свръхсетивни Същества, които
живеят
в обкръжението на човека.
Да, по този начин духовния поглед се разширява, обхващайки множество други, по-низши и по-висши свръхсетивни Същества, които живеят в обкръжението на човека.
Хората, притежаващи способността за духовно виждане, възприемат тези Същества и могат да ги описват. Към низшите разновидности на свръхсетивните Същества, принадлежат тези, които изследователят на духовния свят нарича Саламандри, Силфи, Ундини, Гноми. Не би трябвало да твърдим, че подобни описания представляват точното изображение на съответствуващата им свръхсетивна действителност. Защото в този случай, светът за който те загатват, би бил не духовен, а грубо материален. Тези описания само илюстрират една духовна действителност, която може да бъде онагледена само символично.
към текста >>
23.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Чрез тази част на аурата доколкото
живеят
не за себе си, а в името на вечната истина, вечната красота и вечното добро те показват до каква степен са се изтръгнали от личните си интереси, за да се принесат в жертва пред олтара на великата космическа еволюция.
А колкото повече човекът се превръща в "служител на вечността", толкова повече изпъква чудната трета аура, която свидетелствува до каква степен той е станал поданик на духовния свят. Това е така, защото през тази част на аурата, Божественият Аз е в земния свят. Доколкото човешките същества притежават тази аура, те са пламъците, чрез които божественият свят осветява Земята.
Чрез тази част на аурата доколкото живеят не за себе си, а в името на вечната истина, вечната красота и вечното добро те показват до каква степен са се изтръгнали от личните си интереси, за да се принесат в жертва пред олтара на великата космическа еволюция.
Ето как в аурата се проявява това, което човекът е направил от себе си в хода на неговите въплъщения. Трите части на аурата съдържат цветове с най-различни нюанси. Обаче според еволюционната степен на човека, характерът на тези нюанси непрекъснато се променя.
към текста >>
24.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но хората, принудени да
живеят
в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове. Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове. Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми.
Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература. Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
25.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Процесите на физическия организъм, влеченията и страстите на душата, мислите и идеите на Духа всички те трябва да за
живеят
в пълно съзвучие.
Значително по-трудно е изграждането на "16-листния лотосов цвят" разположен в средата на тялото. За тази цел чрез своето себесъзнание окултният ученик трябва да постигне съвършена хармония между тяло, душа и Дух.
Процесите на физическия организъм, влеченията и страстите на душата, мислите и идеите на Духа всички те трябва да заживеят в пълно съзвучие.
Тялото трябва да бъде така пречистено и облагородено, че неговите органи да се подчиняват единствено на импулсите, които работят в служба на душата и Духа. Благодарение на тялото, душата не трябва да се увлича в горещи желания и страсти, влизащи в противоречие с правилното и точно мислене. От своя страна духът е длъжен да не се налага над душата както господар над робите си с присъщите си нравствени категории и закони. Душата сама трябва да им се подчини, и то свободно, по своя собствена воля.
към текста >>
26.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
И въпреки това усещанията, мислите и чувствата
живеят
по-нататък.
Колко различно изглежда всичко това от гледището на психомонизма. Тъй като психическите изживявания на индивида се раждат само тогава, когато съществуват определени, закономерни връзки, те отпадат, щом по някакъв начин тези връзки са нарушени, както това непрестанно става по време на деня. С телесните изменения при смъртта тези връзки напълно изчезват. По този начин не може да съществува вече никакво усещане и представи, никаква мисъл и никакво чувство при индивида. Индивидуалната душа е мъртва.
И въпреки това усещанията, мислите и чувствата живеят по-нататък.
Те живеят по- нататък от предходния индивид в други индивиди, навсякъде там, където съществуват същите комплекси от условия. Те се предават по-нататък от индивид на индивид, от поколение на поколение, от народ на народ. Те действуват и тъкат на вечния стан на душата. Работят върху историята на човешкия дух. Така живеем ние всички след смъртта като звена във великата, свързваща верига на духовното развитие.” Но представлява ли това нещо друго освен продължаващият живот на водната вълна в други, които тя е предизвикала, докато тя самата загива?
към текста >>
Те
живеят
по- нататък от предходния индивид в други индивиди, навсякъде там, където съществуват същите комплекси от условия.
Тъй като психическите изживявания на индивида се раждат само тогава, когато съществуват определени, закономерни връзки, те отпадат, щом по някакъв начин тези връзки са нарушени, както това непрестанно става по време на деня. С телесните изменения при смъртта тези връзки напълно изчезват. По този начин не може да съществува вече никакво усещане и представи, никаква мисъл и никакво чувство при индивида. Индивидуалната душа е мъртва. И въпреки това усещанията, мислите и чувствата живеят по-нататък.
Те живеят по- нататък от предходния индивид в други индивиди, навсякъде там, където съществуват същите комплекси от условия.
Те се предават по-нататък от индивид на индивид, от поколение на поколение, от народ на народ. Те действуват и тъкат на вечния стан на душата. Работят върху историята на човешкия дух. Така живеем ние всички след смъртта като звена във великата, свързваща верига на духовното развитие.” Но представлява ли това нещо друго освен продължаващият живот на водната вълна в други, които тя е предизвикала, докато тя самата загива? Живее ли действително човек по-нататък, когато съществува по-нататък само в неговите въздействия?
към текста >>
27.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така на Земята винаги
живеят
едно до друго населения, които имат различни степени на развитие.
А именно тези степени винаги са 7 на брой. В началото на периода, който принадлежи на една коренна раса, главните нейни качества се намират в едно младенческо състояние; те постепенно стигат до узряване и накрая също до упадък. Чрез това населението на една коренна раса се разделя на 7 подраси. Само че не трябва да си представяме, че една подраса изчезва веднага, когато се развива нова. Всяка една от тях се запазва още дълго време, когато наред с нея се развиват други подраси.
Така на Земята винаги живеят едно до друго населения, които имат различни степени на развитие.
към текста >>
28.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
В тази астрална обвивка (атмосфера)
живеят
астралните човеци и действат оттам върху техните етерни копия.
С този етер се свързват астралните човешки същества. Те отпечатват тяхното същество в този етер, така че той става копие на астралното човешко същество. В това начално състояние имаме работа с една етерна Земя, която се състои всъщност само от тези етерни човеци, която е само един конгломерат от тези етерни човеци. Астралното тяло или душата на човека в по-голямата си част се намира вън от етерното тяло и го организира отвън. За окултния изследовател тази Земя изглежда както следва: Тя е едно кълбо, което се състои от безброй етерни клъбца – етерните човеци – и е заобиколена от астрална обвивка, както днешната Земя е заобиколена от въздушна обвивка.
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и действат оттам върху техните етерни копия.
Астралните човешки души създават в етерните копия органи и предизвикват в тях човешки етерен живот. В цялата Земя съществува само едно състояние на материята, а именно финия жив етер. В теософските книги това първо човечество е наричано първа (полярна) коренна раса.
към текста >>
29.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Не, тук напротив ние трябва да си кажем: За да намерим подреждащата същност на пчелното семейство или на мравешкия народ, ние не можем да останем в света, в който пчелите или мравките
живеят
с тяхното физическо тяло.
За да покажем положението на нещата, можем да се изразим по следния начин. Ние намираме човека във физическия свят. И неговите физически органи, целият негов строеж са устроени така, че ние търсим неговото съзнание първо в този физически свят. Не е така при пчелното семейство или при мравуняка. Ние ще сгрешим напълно, ако в същия смисъл както при човека, по отношение на съзнанието, за което става дума тук, останем във физическия свят.
Не, тук напротив ние трябва да си кажем: За да намерим подреждащата същност на пчелното семейство или на мравешкия народ, ние не можем да останем в света, в който пчелите или мравките живеят с тяхното физическо тяло.
“Съзнателният дух” при тях трябва да се търси в един друг свят. Същият съзнателен дух, който при човека живее във физическия свят, за горепосочените колонии трябва да се търси в един свръхсетивен свят. Ако човекът би могъл да се издигне със своето съзнание в този свръхсетивен свят, той би могъл да поздрави там „духа на мравките” или „духа на пчелите” в пълна съзнателност като свои сестрински същества. Ясновидецът действително може това. В приведените примери пред нас имаме същества, които са съзнателни в другите светове и проникват във физическия свят само чрез техните физически органи отделните пчели и мравки.
към текста >>
30.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
живеят
един до друг.
Развитието на човечеството минаващо през седемте състояния на съзнанието от Сатурн до Вулкан бе сравнено в предидущите описания с минаването през живота между раждането и смъртта: с възрастта на бозайничето, детството и т.н. до възрастта на стария човек. Можем още да разширим сравнението. Както при настоящото човечество отделните възрасти на живота не само се редуват, а съществуват също една до друга, така е и с развитието на състоянията на съзнанието. Старецът, зрелият мъж или зрялата жена, младежът и т. н.
живеят един до друг.
Така на стария Сатурн съществуваха не само прадедите на човека като същества със смътното Сатурново съзнание, а наред с тях имаше и други същества, които бяха развили вече по-високите степени на съзнанието. Когато започна Сатурновото развитие, имаше същества със Слънчево съзнание, други с образно съзнание (Лунно съзнание), същества със съзнание подобно на съзнанието на съвременния човек, един четвърти род със себесъзнателно (психическо) образно съзнание, един пети със себесъзнателно (свръхфизическо) предметно съзнание и един шести род с творческо (духовно) съзнание. Но и с това редицата от същества не е изчерпана. След Вулкановата степен човекът ще се развие още по-нататък и ще се издигне до още по-високи степени на съзнанието. Както външното физическо око в далечината вижда мъгливо, така и вътрешното око на ясновидеца в далечините на духа вижда още 5 форми на съзнанието, за които обаче е невъзможно да се даде описание.
към текста >>
31.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Както Сетивната и Разсъдъчната Душа
живеят
във външния свят, така и една трета съставна част на душата ако тя стигне до възприемането на своята собствена същност се потопява в Божествения свят.
И когато занапред ще употребяваме този израз, нека имаме предвид това. Нищо външно няма достъп до тази част на човешката душа, за която става дума тук. Тук е „скритото светилище на душата". Тук достъп може да получи само такова същество, което е сродно с душата. „Бог, който живее в човека, говори, когато душата познава себе си като Аз".
Както Сетивната и Разсъдъчната Душа живеят във външния свят, така и една трета съставна част на душата ако тя стигне до възприемането на своята собствена същност се потопява в Божествения свят.
към текста >>
32.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Следователно има Същества, за които страстите и желанията служат като храна и те са много по-зли от животните, защото не
живеят
в сетивния свят, а се промъкват в духовното устройство на човека и го смъкват долу в сетивното поле.
Следователно има Същества, за които страстите и желанията служат като храна и те са много по-зли от животните, защото не живеят в сетивния свят, а се промъкват в духовното устройство на човека и го смъкват долу в сетивното поле.
Ето защо за духовния поглед, формите на такива Същества са по-грозни и по-отблъскващи от вида на най-дивите зверове, в които все пак се въплъщават само страсти, имащи своето оправдание в сетивния свят. Разрушителните сили на тези Същества безкрайно надвишават всяка разрушителна ярост, която можем да наблюдаваме у земните животни. По този начин свръхсетивното познание насочва погледа на човека към един свят от Същества, които в известен смисъл стоят по-ниско и от най-свирепия и агресивен животински вид.
към текста >>
Същества, които
живеят
в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи.
Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в плодородната почва. Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината. Обаче без светлина не би съществувало никакво око.
Същества, които живеят в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи.
Така целият телесен човек е създаден от скритите сили на това, което неговите телесни органи са в състояние да възприемат, физическо то тяло е изградено от силите на физическия свят, етерното тяло от тези на етерния свят, астралното тяло от силите на астралния свят. Когато Азът пристъпи в духовния свят, той се оказва всред онези сили, които са останали скрити и недостъпни за физическото възприятие. Това, което се вижда най-напред в първата област на духовния свят, са онези духовни Същества, които непрекъснато са около човека и които изграждат неговото физическо тяло. Следователно, във физическия свят човек не възприема нищо друго, освен откровенията на онези духовни сили, които изграждат неговото физическо тяло. След смъртта той попада тъкмо всред тези формиращи сили, които сега му се откриват в своята истинска, скрита по-рано форма.
към текста >>
33.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Това е животът на „Синовете на живота", които, един вид, си служат с „човеците-фантоми", за да из
живеят
себе си.
Целият този живот се отразява в споменатите по-горе „човеци- фантоми". Ето защо пред духовния поглед те за стават като живи, обаче техният живот е само привиден.
Това е животът на „Синовете на живота", които, един вид, си служат с „човеците-фантоми", за да изживеят себе си.
към текста >>
Техните активни периоди на Сатурн се заменят с периоди, през които те
живеят
, така да се каже, в други светове.
Така цялото Сатурново развитие се явява като едно „обработване" на това,което се излъчва от „Духовете на Волята"; то става чрез „Духовете на Мъдростта", „Духовете на Движението", „Духовете на формата" и т.н. При това самите духовни Същества също минават през едно развитие; те също се развиват. Например след като „Духовете на Мъдростта" получат своя отразен от Сатурн живот, те са на друга степен от своето развитие, отколкото преди това. Колкото повече напредва тяхната дейност, толкова по-големи стават техните способности. Последицата от това е, че след осъществената дейност, за тях настъпва нещо, което е подобно на човешкия сън.
Техните активни периоди на Сатурн се заменят с периоди, през които те живеят, така да се каже, в други светове.
Тяхната дейност престава да е свързана със Сатурн. Ето защо в описаното Сатурново развитие, ясновиждащият поглед открива подем и след това спад. Подемът трае до установяването на топлинното състояние. С появата на светлинните явления настъпва едно „оттичане", едно „отделяне". След като човеците-фантоми получат своята форма чрез „Духовете на Волята", духовните Същества постепенно се оттеглят: Сатурновото развитие замира; то чисто и просто изчезва.
към текста >>
Но по-късно, когато Земята се втвърди още повече, трябваше да се създаде друго обиталище за онези души, които макар и да имаха възможност да
живеят
известно време във втвърдени тела, се оказаха нежизнеспособни в условията на растящото втвърдяване.
На „Юпитер" описаните души продължиха своето развитие.
Но по-късно, когато Земята се втвърди още повече, трябваше да се създаде друго обиталище за онези души, които макар и да имаха възможност да живеят известно време във втвърдени тела, се оказаха нежизнеспособни в условията на растящото втвърдяване.
Като подходящо място за тяхното по-нататъшно развитие възникна „Марс". Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да участвуват в Земното развитие. Те бяха прекалено засегнати от земната форма на тялото. Ето защо още тогава те трябваше да бъдат предпазени от непосредственото влияние на Слънчевите сили. Те трябваше да действуват върху тях отвън.
към текста >>
Така възникналите животни имаха души, които не можеха да
живеят
в едно отделно животно.
Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души. Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето. Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство. В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци. Тяхното астрално тяло трябваше да действува върху физическото и етерното тяло по такъв начин, както това ставаше при човека на Старата Луна.
Така възникналите животни имаха души, които не можеха да живеят в едно отделно животно.
Душата простираше своята същност и върху потомъка на родителската форма. Така че животните, произлизащи от една форма, имаха една обща душа. Само когато поради особени влияния от страна на предците, потомъкът се отличаваше твърде много от родителската двойка, се въплъщаваше една нова животинска душа. В този смисъл Науката за Духа твърди, че животните притежават видова (родова) или групова душа.
към текста >>
Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос,
живеят
също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина.
В душевен смисъл, хората могат да бъдат отнесени към различни Същества, които идвайки от други светове, се въплъщаваха в телесните потомци на древните лемурийци. Едно от последствията на това са и различните човешки раси. Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение.
Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина.
Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство. Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
към текста >>
34.
НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сега, той е в състояние да установи връзка с хора, които
живеят
в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Основателно може да бъде поставен въпросът, дали вътрешното вглъбяване и другите описани средства за по стигане на свръхсетивни познания, позволяват само наблюдението на човека между смъртта и новото раждане както и на други духовни процеси въобще или е възможно и диференцираното наблюдение на точно определени процеси и Същества, например на даден мъртвец. На това трябва да отговорим: Ако чрез посочените средства човек постигне способността да вижда в духовния свят, той може да наблюдава също и отделни подробности, които са част от този свят.
Сега, той е в състояние да установи връзка с хора, които живеят в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Следва да се има обаче предвид, че в смисъла на Духовната Наука, това може да стане само тогава, когато човек е преминал през правилното духовно обучение. Защото само тогава той може да прави разлика между измама и действителност, що се отнася до свръхсетивните събития и Същества. Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения. Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение. Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове.
към текста >>
35.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
които още не
живеят
на Земята.
които още не живеят на Земята.
към текста >>
какво ще из
живеят
още хора.
какво ще изживеят още хора.
към текста >>
и ако истински
живеят
във сърцето
и ако истински живеят във сърцето
към текста >>
живеят
само бледни сенки
живеят само бледни сенки
към текста >>
36.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
живеят
в тези думи:
живеят в тези думи:
към текста >>
Живеят
в пулса,
Живеят в пулса,
към текста >>
37.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
живеят
в схеми.
живеят в схеми.
към текста >>
38.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
как хората
живеят
.
как хората живеят.
към текста >>
как хората
живеят
.
как хората живеят.
към текста >>
39.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в любовта
живеят
.
в любовта живеят.
към текста >>
40.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
„Световни мисли в мисленето ти
живеят
,
„Световни мисли в мисленето ти живеят,
към текста >>
живеят
в мисълта;
живеят в мисълта;
към текста >>
41.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в творбите му
живеят
плодотворно.
в творбите му живеят плодотворно.
към текста >>
42.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
които в замъка
живеят
.
които в замъка живеят.
към текста >>
които ще
живеят
подир нас.
които ще живеят подир нас.
към текста >>
43.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с увереност, че ще
живеят
тези цели, за които
с увереност, че ще живеят тези цели, за които
към текста >>
Сред тях мнозина истински
живеят
Сред тях мнозина истински живеят
към текста >>
44.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
какво е трябвало да пре
живеят
какво е трябвало да преживеят
към текста >>
45.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
живеят
в истинския мистицизъм,
живеят в истинския мистицизъм,
към текста >>
46.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
единствено успяват да
живеят
единствено успяват да живеят
към текста >>
все още безсъзнателно
живеят
,
все още безсъзнателно живеят,
към текста >>
47.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Световни мисли в мисленето ти
живеят
.
Световни мисли в мисленето ти живеят.
към текста >>
и из
живеят
от души човешки.
и изживеят от души човешки.
към текста >>
48.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
желанията и във студ
живеят
.
желанията и във студ живеят.
към текста >>
49.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
живеят
те и Йохан в тях се чувства...
живеят те и Йохан в тях се чувства...
към текста >>
50.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
като зародиши
живеят
те,
като зародиши живеят те,
към текста >>
51.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
самите озарявайки,
живеят
самите озарявайки, живеят
към текста >>
световната среднощ ще пре
живеят
,
световната среднощ ще преживеят,
към текста >>
52.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Живеят
като дейни същества.
Живеят като дейни същества.
към текста >>
53.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Чрез световната Карма би трябвало да се случи нещо, щото духовните сили, свързани с висшите светове, да не могат да
живеят
в това тяло повече от три години.*/* В прехода от детската към по-късната възраст жизнената способност на човешкия организъм се запазва, понеже той може да се променя.
Нека си предоставим сега, че пред нас стои един човек и чрез действието на някакви космически сили обикновеният Аз е един вид отстранен от този човек. Следователно бихме могли да приемем, че е възможно обикновеният Аз, който преминава заедно с човека през различните въплъщения, да бъде отстранен от физическото, етерното и астралното тяло и че след това в неговите три тела би могло да се внесе такъв Аз, който действа във връзка с духовните светове. Какво би трябвало да се случи с такъв човек? След три години неговото тяло би трябвало да се разруши!
Чрез световната Карма би трябвало да се случи нещо, щото духовните сили, свързани с висшите светове, да не могат да живеят в това тяло повече от три години.*/* В прехода от детската към по-късната възраст жизнената способност на човешкия организъм се запазва, понеже той може да се променя.
През по-късната възраст той вече не може да се променя; ето за що не може да съществува по-нататък с предишния си по-висш Аз./
към текста >>
54.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В нашата съвременна наука
живеят
силите на египетско-халдейския свят, които тогава са били прогресивни, но днес са вече ретроградни; и ако искаме правилно да оценим характера на съвременната епоха, ние трябва да познаваме тези сили.
Същите сили, които тогава не успяха в своята еволюция, сега отново се включват в духовното ръководство на епохата, макар и под друга форма. От душевното настроение, каращо египтяните да балсамират труповете, днес произлизат онези възгледи, които боготворят материята. Балсамирайки мъртвите, египтянинът запазва нещо, което е имало голяма стойност за него. Той смятал, че развитието на душата след смъртта е във връзка със запазваното на физическо-материалното тяло. Съвременният анатом извършва дисекция на това, което вижда и смята, че познава законите на човешкия организъм.
В нашата съвременна наука живеят силите на египетско-халдейския свят, които тогава са били прогресивни, но днес са вече ретроградни; и ако искаме правилно да оценим характера на съвременната епоха, ние трябва да познаваме тези сили.
А те ще имат тежки последици за съвременния човек, ако той не познава тяхната същност. Напротив, ако има съзнание за тяхното действие и изгради правилно отношение към тях, човек може да ги насочи към постигането на добри цели. Тези сили трябва да намерят своето правилно приложение, иначе не бихме имали великите постижения в техниката, индустрията и т. н. на днешната епоха. Тези сили принадлежат към най-низката степен на луциферическите Същества.
към текста >>
Значението на 1250 година за духовното развитие на човечеството изпъкна особено силно, ако се вземат предвид резултатите от ясновидските изследвания, които се изразяват в следното.Дори такива индивидуалности които още в предишните си инкарнации бяха постигнали висока степен на духовно развитие и кои то бяха отново инкарнирани около 1250 година,за известно време трябваше да из
живеят
пълно помрачение на способността за непосредствено виждане на духовния свят.
Значението на 1250 година за духовното развитие на човечеството изпъкна особено силно, ако се вземат предвид резултатите от ясновидските изследвания, които се изразяват в следното.Дори такива индивидуалности които още в предишните си инкарнации бяха постигнали висока степен на духовно развитие и кои то бяха отново инкарнирани около 1250 година,за известно време трябваше да изживеят пълно помрачение на способността за непосредствено виждане на духовния свят.
Дори индивиди,напълно озарени от духовното познание,оставаха като откъснати от духовния свят и можеха да си спомнят за него само от опитностите, които идваха от техните предишни инкарнации. И така, виждаме как узрява необходимостта от навлизането на един нов елемент в духовното ръководство на човечеството. Това беше елементът на истинския модерен езотеризъм. Само чрез този езотеризъм може да бъде разбран в истинския смисъл фактът, че в духовното ръководство на цялото човечество, а и на отделния човек, прониква това, което наричаме "Христовия импулс".
към текста >>
После идва новото време, епохата в която
живеят
днешните хора.
От Мистерията при Голгота до настъпването на новия езотеризъм протича първия период от усвояването на Христовия импулс в човешките души. Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос. Лесно можем да проследим как в първите столетия на християнството Христовият принцип е нахлул в по-ниско стоящите душевни сили.
После идва новото време, епохата в която живеят днешните хора.
В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на висшите си душевни способности. По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му възраждане макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Съвременните хора
живеят
в петата следатлантска културна епоха.
Всички характерни особености на изкуствата в тази епоха, на обществения и държавния живот, са израз на факта, че самият човека трябваше да потъне в своята собствена природа. Когато поглеждаме назад към най-древните периоди от културното развитие, в техния преден фронт откриваме такива свръхсетивни Същества, които вече са приключили своята „човешка" степен в предишните планетарни състояния. Но четвъртата следатлантска епоха идва най-вече за това, да подстави човека на изпитания. Ето защо и цялото духовно ръководство на човека трябваше да се организира по нов начин.
Съвременните хора живеят в петата следатлантска културна епоха.
Ръководещите Същества на тази епоха принадлежат към същите Йерархии, които управляваха в хода на древната египетско-халдейска култура. Практически същите онези Същества, които бяха начело в древен Египет, отново действуват и в нашата съвременна епоха. Вече подчертахме, че през египетско- халдейската епоха определени Същества изостанаха в своето развитие; тях ние отново откриваме в материалистичните чувства и настроения на нашето време.
към текста >>
През двадесети век ще се появят първите хора, които ще могат по духовен път да из
живеят
Христовото Събитие така, както го изживя апостол Павел.
Когато апостол Павел получи ясновидските си прозрения по пътя за Дамаск, той разбра, че това, което по-рано беше в Космоса, сега премина в Духа на Земята. В това може да се убеди всеки, който в прозрение стигне дотам да изживее събитието от Дамаск.
През двадесети век ще се появят първите хора, които ще могат по духовен път да изживеят Христовото Събитие така, както го изживя апостол Павел.
към текста >>
До този момент Христовото Събитие можеха да из
живеят
само онези, които чрез езотерично обучение стигаха до ясновидство.
До този момент Христовото Събитие можеха да изживеят само онези, които чрез езотерично обучение стигаха до ясновидство.
Занапред виждането на Христос в духовната сфера на Земята ще бъде възможно само по пътя на естествените еволюционни процеси, засягащи цялото човечество по пътя на новите и нарастващите душевни сили на човека. От определен момент на двадесетия век ще стане възможно повторение на събитието от Дамаск за някои хора; после броят им постепенно ще нараства, докато в по-далечното бъдеще то ще се превърне в една естествена способност за всяка човешка душа.
към текста >>
56.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Те продължават да
живеят
за него единствено под формата на мисли.
Постепенно той вижда как в него не в етерния свят, а в самия него възниква един нов свят, който не е идентичен нито със сетивния, нито с етерния свят. За такъв човек към първия свръхсетивен свят се прибавя и втори. Първоначално вторият свръхсетивен свят е един изцяло вътрешен свят. Човек чувствува, че го носи със себе си и че е сам с него. Ако искаме да сравним това състояние с нещо от сетивния свят, бихме казали следното: Да си представим, че някой става свидетел на това, как умират всичките му близки и носи в душата си спомена за тях.
Те продължават да живеят за него единствено под формата на мисли.
към текста >>
57.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
действуват толкова интимно в етерното човешко същество, както и мислите в сетивния свят, макар че тези сили и процеси не се отнасят както мислите; те са един вид същества, които
живеят
в душата и заедно с нея.
Също и в това, което изобщо не се явява като негова "вътрешна същност" в сетивния свят. В елементарния свят съществуват сили, процеси и Същества, които въпреки че в известно отношение се проявяват като "външен свят", трябва да разглеждаме като принадлежащи на нашия собствен "Аз". Като етерни същества ние сме вплетени в елементарния свят. В сетивно-физическия свят ние образуваме с нашите мисли едно цяло; те са част от нашия "Аз". Определени сили, процеси и т.н.
действуват толкова интимно в етерното човешко същество, както и мислите в сетивния свят, макар че тези сили и процеси не се отнасят както мислите; те са един вид същества, които живеят в душата и заедно с нея.
Ето защо свръхсетивното познание се нуждае от много по- голяма вътрешна сила от онази, която душата използува, за да поддържа пълна самостоятелност спрямо своите мисли.
към текста >>
58.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
При това не се помисля, че тези личности
живеят
още напълно в процеса на раждането на мислителното съзерцаване на света.
При това не се помисля, че тези личности живеят още напълно в процеса на раждането на мислителното съзерцаване на света.
Че те наистина чувстват до по-висока степен отколкото Ферекид самостоятелността на човешката душа; все пак обаче още не са извършили напълно строгото откъсване на душевния живот от природното действие. Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата". Да бъде човек математик, астроном и т.н. в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание.
към текста >>
Омраза и любов, антипатия и симпатия
живеят
в човешката душа; те
живеят
също и вън от стената, която обгръща човешката душа; по този начин животът на душата се продължава вън от нея по същия начин и се явява в сили, които разделят и свързват елементите навъншната природа: Въздух, огън, вода, земя, и така произвеждат това, което сетивата възприемат във външния свят.
Емпедокъл /който е роден в 400 г. пр.Хр. в Агригент/ беше една личност, в чиято душа старият и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра борба. Той още чувства нещо от втъкаността на душата с външното съществувание.
Омраза и любов, антипатия и симпатия живеят в човешката душа; те живеят също и вън от стената, която обгръща човешката душа; по този начин животът на душата се продължава вън от нея по същия начин и се явява в сили, които разделят и свързват елементите навъншната природа: Въздух, огън, вода, земя, и така произвеждат това, което сетивата възприемат във външния свят.
към текста >>
Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу
живеят
нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко.
И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще.
Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата.
към текста >>
59.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Борбата със "загадката на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи
живеят
сред тази борба.
Колкото и различни форми да имат стремежите към светоглед в тази епоха, все пак всички те се въртят около изследването на азовата същност. Само че този факт не се явява навсякъде ясно в съзнанието на мислителите. Те често пъти мислят, че са отдаде ни по съвършено други въпроси. Бихме искали да говорим за това, че "загадката на Аза" се явява в най-различните маскировки. Понякога тя живее в светогледите на мислителите по такъв скрит начин, че твърдението: Ето при този или онзи възглед се касае именно за тази загадка изглежда като едно произволно и пресилено мнение.
Борбата със "загадката на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи живеят сред тази борба.
към текста >>
60.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В това течение
живеят
зародишите, от които за това развитие изникна "епохата на Кант и на Гьоте".
Тук примера на някои личности-мислители се опитахме да изложим, как душевният импулс на по-новото време тече през развитието на светогледите в 18-тото столетие.
В това течение живеят зародишите, от които за това развитие изникна "епохата на Кант и на Гьоте".
към текста >>
61.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Една такава епоха би трябвало да доведе онези, които
живеят
в нейния смисъл, до загиване.
Безусловно отдаване на моралния ред на света, действане от най-дълбоката ядка на моралната природна заложба на човека: Това се изискванията, чрез които животът получава стойност и значение. Този възглед минава като основен мотив през всички тези речи и съчинения. В "Основни черти на съвременната епоха" той упрекна с пламенни думи тази епоха в нейния егоизъм. Всеки върви само по пътя, който ме предписват неговите нисши инстинкти. Обаче тази инстинкти отклоняват от великото цяло, което обгръща човешката общност като морална хармония.
Една такава епоха би трябвало да доведе онези, които живеят в нейния смисъл, до загиване.
Фихте искаше да съживи дълга в човешките души.
към текста >>
Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека
живеят
в едно фатално раздвоение.
Фактически в човека царуват две подбуди: подбудата на сетивата и подбудата на разума. Ако човек се изостави на подбудата на сетивата, той е една играчка на желанията и страстите, накратко казано на своя егоизъм. Ако се отдаде напълно на подтика на разума, тогава той е един роб на строгата повеля на този разум, на неговата неумолима логика, на него вия категорически императив. Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот. Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта.
Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение.
Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония? Шилер отговаря на този въпрос с "да". Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства. Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност.
към текста >>
62.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Онези, които
живеят
в груби сетивни представи, виждат една трудност в такава мисъл.
Трябва да се пренесем напълно в неговия начин на мислене, ако не искаме с това да разберем една тривиалност или една нелепост. За да изясним този начин на мислене, тук ще посочим едно изречение в неговата книга "За мировата душа", в което той се изказва върху естеството на гравитацията. Мнозина виждат една трудност в това понятие, защото то предполага едно така наречено "действие на разстояние". Слънцето действа привличащо върху Земята, въпреки че между Слънцето и Земята не съществува нищо, което да служи за посредник на това привличане. Трябва да си представим, че Слънцето разпростира своята сфера на действие през пространството върху места, където то не се намира.
Онези, които живеят в груби сетивни представи, виждат една трудност в такава мисъл.
Как може едно тяло да действа там, където то не се намира? Шелинг обръща целия процес на мисълта. Той казва: "Много вярно е, че едно тяло действа само там, където то се намира, но също така вярно е, че то е само там, където действа". Когато виждаме Слънцето да действа върху нашата Земя чрез силата на притеглянето, от това следва, че в своето битие то се простира чак до нашата Земя и че нямаме никакво право, да поставяме неговото съществуване само на мястото, на което то действа чрез своята видимост. Със своето битие Слънцето се простира над границите, сред които то е видимо; ние виждаме само една част от неговото същество; другата част може да бъде позната чрез привличането.
към текста >>
63.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се в
живеят
напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух". Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното. Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота.
Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека.
към текста >>
64.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Живеят
ли между нашите младежи тези, у които платонически ентусиазъм и аристотелско блаженство в работата одушевлява душите за едно безсмъртно напрежение в спекулацията?...
Кант започна това умиране на немската философия. Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр. Шлегел, Хуербарт, Ваадер, Вагнер, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта? Способни ли сме ние във втората полови на нашия век да изпратим също така една свещена група от мислители по-нататък?
Живеят ли между нашите младежи тези, у които платонически ентусиазъм и аристотелско блаженство в работата одушевлява душите за едно безсмъртно напрежение в спекулацията?...
Твърде странно виждаме, че в нашите дни именно талантите не могат да издържат. Те бързо се изхабяват и започват да копират самите себе си и да се повтарят, там където след побеждаването на неузрелите и несъвършените, едностранните и бурни младежки опити би трябвало да започне периодът на силното и съсредоточено действие. Някои, изпълнени с прекрасно усърдие, падат през глава в тичането и, както Константин Франц, трябва при всяка следваща стъпка, при всяко следващо произведение да се отрекат отново отчасти от предидущото..."
към текста >>
65.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Сега
живеят
вече две форми.
С това беше добита една идея от извънредно голямо значение. Беше набелязан пътят от най-просото до най-сложното, до съвършеното в света на организмите. Една проста животинска форма се развива при определени условия. Един или повече индивиди на тези форми се изменят според жизнените условия, и които попадат, превръщайки се в други форми. Това, което се е родило чрез преобразуване, се предава отново на наследство на потомците.
Сега живеят вече две форми.
Старата, която е останала на първата степен, и една нова. И двете форми могат да се развиват по-нататък в различни направления и степени на съвършенство. След дълги периоди от време се ражда чрез наследство на възникналите форми чрез новообразования по пътя на приспособяването към условията на живота едно изобилие от видове…… /липсва малко текст/…. на разглеждане от областта на биогенезата; с това ясно е отбелязана острата противоположност между ръководните принципи. Или съществува една пряка и причинна връзка между онтогенезата и филогенезата или такава връзка не съществува.
към текста >>
Неговият светоглед прави да о
живеят
в душата мислите, обаче това само дотолкова, доколкото техният живот е подбуден от наблюдението на природните процеси.
Вследствие на това този възглед за природата се явява като нещо важно в хода на развитието на светогледите. Той доказва, че философията трябва да си създаде едно поле, което се намира над мислите добити от разглеждането на природата, в самотворческата област на мислителния живот. Тя трябва да направи посочената в една предидуща глава крачка издигаща се над Хегел. Тя не може да съществува само в един метод, който стои на същото поле, на което стои естествената наука. Хекел няма и най-малката нужда да обърне само в най-малкото внимание на една такава крачка на философията.
Неговият светоглед прави да оживеят в душата мислите, обаче това само дотолкова, доколкото техният живот е подбуден от наблюдението на природните процеси.
Това, което мисълта може да създава като образ на света, когато тя оживява в душата без тази подбуда, това би трябвало да прибави към Хекеловия образ на света един по-висш светоглед. Човек трябва да се издигне също и над това, което самият часовник казва, ако иска например да познае формата на образа на часовникаря. Ето защо нямаме никакво право да твърдим, че Хекеловият възглед за природата би трябвало да говори върху природата по начин различен от този, който Хекел говори, когато той изнася, че той е наблюдавал положително природните процеси и природните същества.
към текста >>
66.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
"Главното не е, дали хората са прави, че всичките, с извънредно малко изключение, искат да
живеят
, да
живеят
на всяка цена, независимо от това, дали им върви добре или зле.
В своята книга "Атомистика на волята"/която излезе след смъртта му/ поетът Роберт Хамерлинг се е изправил по един енергичен начин против възгледа, който произхожда от недоверието в света. Той отхвърля логически изследвания върху стойността или липсата на стойност на света и на съществуването и изхожда от едно първично изживяване.
"Главното не е, дали хората са прави, че всичките, с извънредно малко изключение, искат да живеят, да живеят на всяка цена, независимо от това, дали им върви добре или зле.
Главното е, че те искат това, а това не може никак да се отрече. Въпреки това докторинерните песимисти не държат сметка за този решаващ факт. Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са въпрос на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът. И тази равносметка показва за цялото човечество, даже можем да кажем за всичко, което има живот, един превес в полза на удоволствието в съществуването. Че всичко, което живее, иска да живее, да живее при всички обстоятелства, да живее на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно".
към текста >>
В начина, по който изхождайки той поставя въпросите, царува собствената сила и убеждение на тези науки; в това, което той трябва да донесе за тези въпроси,
живеят
при Хамерлинг насочващите сили на по-новото мислене, които премахват от това мислене силата да има изживявания в извора на съществуването.
Хамерлинг взема своята изходна точка от това, което в човека оживява непосредствено въпросите на мировите загадки както едно душевно чувство на глад. Вундт се оставя да бъде тласкан към поставянето на тези въпроси чрез всичко онова, което новото време е направило да узрее на широката почва на отделните науки.
В начина, по който изхождайки той поставя въпросите, царува собствената сила и убеждение на тези науки; в това, което той трябва да донесе за тези въпроси, живеят при Хамерлинг насочващите сили на по-новото мислене, които премахват от това мислене силата да има изживявания в извора на съществуването.
Поради това всъщност образът на света, който Вундт създава, е един "прост идеен образ" върху образа на природата на новия начин на мислене. Също и при Вундт само волята се оказва в човешката душа като един елемент, който не се оставя да бъде умъртвен от безсилието на човешкото мислене. Волята се натрапва на разглеждането на света така, че изглежда да се явява като всецаруваща в окръжността на съществуването.
към текста >>
67.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Който разглежда развитието на философските светогледи до наше време, може да открие в търсенето и стремежа на мислителите подмолни течения, които не стигат до тяхното съзнание, а
живеят
инстинктивно.
Който разглежда развитието на философските светогледи до наше време, може да открие в търсенето и стремежа на мислителите подмолни течения, които не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно.
В тези течения действат сили, върху които обаче техният изследващ духовен поглед не иска да се насочи. Често пъти изложенията на тези мислители се представят като движени от скрити сили, на които те не искат да обърнат внимание, даже от които с уплаха отстъпват. Такива сили живеят в мисловните светове на Дитлей, Ойкен, Коен. Това, което се твърди в тези мисловни светове, е израз на сили на познанието, които властвуват несъзнателно в душите на философите, но които не намират никакво съзнателно развитие в техните идейни построения.
към текста >>
Такива сили
живеят
в мисловните светове на Дитлей, Ойкен, Коен.
Който разглежда развитието на философските светогледи до наше време, може да открие в търсенето и стремежа на мислителите подмолни течения, които не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно. В тези течения действат сили, върху които обаче техният изследващ духовен поглед не иска да се насочи. Често пъти изложенията на тези мислители се представят като движени от скрити сили, на които те не искат да обърнат внимание, даже от които с уплаха отстъпват.
Такива сили живеят в мисловните светове на Дитлей, Ойкен, Коен.
Това, което се твърди в тези мисловни светове, е израз на сили на познанието, които властвуват несъзнателно в душите на философите, но които не намират никакво съзнателно развитие в техните идейни построения.
към текста >>
Те
живеят
в неговия "Аз".
Когато някой е прочел една пълна със съчинение книга в своята 20-та година, а след това отново я прочита в своята 40-та година, той я изживява както един друг човек. И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та година, е продължило да живее в него и е станало една част от неговото същество. Той има в своето собствено духовно-душевно естество силата, която се съдържа в книгата; и в тази книга се намира силата, която беше проникнало в него преди 20 години, тази съща сила се съдържа и сега, в 40-та година на човека, в книгата. Така е и с опитностите в живота. Тези опитности стават самия човек.
Те живеят в неговия "Аз".
Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване. Бележка на превод./. Но ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да може да се изяви в тялото. Да постигне това му пречи определеността на тялото в същия живот. Обаче във вътрешността на човека живее като заложба зародишът, който с добитото иска да изгради един нов човешки живот, както вътре в растението живее зародишът за едно ново развитие.
към текста >>
68.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Когато Змията е вече вътре в пещерата, стената на подземния храм, където
живеят
четиримата Царе се разцепва.
Когато Змията е вече вътре в пещерата, стената на подземния храм, където живеят четиримата Царе се разцепва.
Влиза Старецът с лампата и го питат защо идва точно сега. Следва странният отговор: Нима не знаете, че моята светлина може да освети само това, което вече е осветено! И че тя не може да освети тъмнината! Едва след като Змията е заляла пространството с вътрешната си светлина, може да се появи и Старецът със своята лампа.
към текста >>
69.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които
живеят
около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.
Нека да вземем, примерно, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: Тези два светогледа са коренно различни.
към текста >>
70.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
В много области, където се предполага, че е налице ясно и целенасочено социално мислене, днес все още
живеят
старите инстинкти.
В древните епохи от човешката еволюция социалните инстинкти осигуряваха интегрирането на тези три сфери по начин, съответстващ за тогавашната човешка природа в общия социален живот. На днешния етап от еволюцията, човечеството е изправено пред необходимостта да постигне това интегриране не инстинктивно, а чрез своята целенасочена социална воля. В страните, които първоначално биха могли да изградят тази воля, съществува едно сложно преплитане между старите инстинкти и новото съзнание: Ситуация, за която съвременното човечество още не е готово.
В много области, където се предполага, че е налице ясно и целенасочено социално мислене, днес все още живеят старите инстинкти.
Ето защо това мислене се оказва безпомощно пред горещите събития и факти на живота. Днешният човек трябва да се освободи и то с много по-голяма решителност, отколкото мнозина си представят от всичко, което е вече нежизнеспособно. Начинът по който икономическата, политическата и духовната сфера ще се формират в рамките на съвременния здрав социален живот, може да се открие само на този така смята авторът който прояви добрата воля да вникне в смисъла на току-що казаното. А това, което той счита, че би могъл да сподели за необходимостта от едно подобно формиране, би желал да го предложи на съвременния свят именно с помощта на тази книга. Авторът би желал най-вече да породи един стимул за откриването на такива социални цели, които са в пълно съответствие с действителните закономерности на днешното време.
към текста >>
71.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Да, макар и тези хора да
живеят
като пролетарии, те мислят като бюргери.
Аз долавям и възраженията от идеолозите на пролетарския мироглед. Те тръгват от своите емоции и казват: Ето още един, който иска да отклони тежестта на социалните въпроси и да ги тласне в удобни за бюргерското съсловие релси. Такива идеолози просто не виждат как съдбата ги е свързала с пролетарския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство.
Да, макар и тези хора да живеят като пролетарии, те мислят като бюргери.
Само че новото време изисква от човека да се ориентира не толкова в новите условия на живота, колкото да се ориентира в новите мисли. Ето защо научното мислене ще придобие своя нов жизнено-важен смисъл едва тогава, когато по съответен начин развие същата подемна сила за един всестранен обхват на съзнанието, каквато бе присъща макар и по коренно различен начин на дребните мирогледи.
към текста >>
72.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да
живеят
от приходите, свързани с техните художествени постижения.
В сферата на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот. Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване.
В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения.
Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост. Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>
73.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче малко или много несъзнавано в инстинктивните пориви на хората продължават да /
живеят
тези мисловни първообрази, дори и когато съзнателните мисли поемат в грешна посока и създават или вече са създали обективни факти, подкопаващи живота.
Ако липсват източниците, от които мисловните първообрази непрекъснато вливат сили в социалния организъм, тогава събитията приемат такава форма, че започват да подкопават живота, а не да го утвърждават.
Обаче малко или много несъзнавано в инстинктивните пориви на хората продължават да /живеят тези мисловни първообрази, дори и когато съзнателните мисли поемат в грешна посока и създават или вече са създали обективни факти, подкопаващи живота.
И точно тези мисловни първообрази, които възникват така хаотично пред жизнеподтискащия обективен свят, се проявяват явно или тайно под формата на всевъзможните революционни катаклизми на социалния организъм. Тези катаклизми няма да настъпват само тогава, когато социалният организъм е така изграден, че по всяко време да може да наблюдава не само къде изниква чрез първообразите известно отклонение в споменатите насоки и импулси, но и къде е налице възможността да им се противопоставя преди те да са станали неовладяеми.
към текста >>
74.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и
живеят
със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици. Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал.
Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред.
Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
75.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Аналогично има социални реформатори и социални революционери, които са слепи за психологията и биха искали да формират социалния организъм по калъпа на някой икономически синдикат, в който хората ще
живеят
и действат като механични творения.
Има хора, които са слепи за цветовете — виждат света и всичко в него като сиво.
Аналогично има социални реформатори и социални революционери, които са слепи за психологията и биха искали да формират социалния организъм по калъпа на някой икономически синдикат, в който хората ще живеят и действат като механични творения.
Такива агитатори нямат представа за слепотата си. Те знаят само, че винаги е съществувал правен и духовен живот извън икономическия живот; и си представят, че ако натъкмят икономическия живот според собствените си идеи, всичко останало ще се случи „от само себе си“. Но това е невъзможно. Просто всичко би рухнало. Ето защо е много трудно да се стигне до някакво разбиране с такива хора, които са слепи за психологията; и ето защо, за жалост, е също необходимо да им се противопоставим — в една война, започната не от виждащите, а от слепците.
към текста >>
76.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Идеите, които имат предвид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да
живеят
заедно културно, политически и икономически.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото.
Идеите, които имат предвид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически.
Такива идеи обаче се заглушават от глъчката на другите, които са отдалечени от живота и в двете отношения.
към текста >>
77.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Второ, тези индивиди трябва да
живеят
в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото.
За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля.
Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото.
Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот. Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре. Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
към текста >>
78.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
На единството трябва да му се позволи да възникне чрез взаимодействието на отделните сили, които обаче съществуват отделно, за да
живеят
като едно цяло.
По този начин не се унищожава единството на социалния живот. В действителност то възниква за пръв път в пълния му смисъл. Това единство не може да се постигне с директиви или постановления на някаква централизирана власт.
На единството трябва да му се позволи да възникне чрез взаимодействието на отделните сили, които обаче съществуват отделно, за да живеят като едно цяло.
към текста >>
79.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Правейки волята да премине в астралното тяло, ние увличаме също това, което съставлява Аза или Човека-дух вън от етерния и физически организъм; Азът и астралното тяло
живеят
тогава в духовния свят с духовните същества.
Обаче в следствие на другите медитации астралната същност е вече освободена от физическото и етерно тяло; следователно едновременно и волята се намира освободена и прониква в духовния свят.
Правейки волята да премине в астралното тяло, ние увличаме също това, което съставлява Аза или Човека-дух вън от етерния и физически организъм; Азът и астралното тяло живеят тогава в духовния свят с духовните същества.
към текста >>
Когато физическият и етерен организъм използува напълно силите на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло
живеят
тогава в духовния свят.
Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението. Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза. Но то не намира тук освен един тънък образ на истинския Аз. В действителност този истински Аз живее ефективно в тези течащи обмени на ритмичната система, обаче обикновеното съзнание долавя от това само едно отражение.
Когато физическият и етерен организъм използува напълно силите на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло живеят тогава в духовния свят.
Дишането и кръвообращението, с техните обмени хранят физическото и етерното тяло, а Азът и астралното тяло водят своето съществуване вън от физическото тяло в духовния свят. Истинската интуиция ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили. После, когато това възстановяване е завършено, астралното тяло и Азът се връщат отново, потопяват се отново в метаболизма, който стои на основата на дишането и кръвообращението и спящият се събужда. Така човек добива познанието на този свят на духа, който древните религии наричаха божествен свят и който е истинското отечество на човека, неговият истински Аз. Всичко, което се долавя така чрез Интуицията се отразява като в едно огледало, във физическото тяло и в етерното тяло и тогава отново можем да изразим с помощта на думите, в образи и понятия всичко, което се изживява в чисто духовния свят, вън от телесната форма.
към текста >>
Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които
живеят
в селата далеч от всяка градска цивилизация.
Мисълта, която се движи в областта на отвлеченостите тази мисъл, която съставлява основата на нашите наблюдения и научни опити, се е развила само бавно в течение на еволюцията. Тя беше непозната на онези философи и учители, които основаха в древността философията, космологията и религиозния живот и от които преданието е наследило много неща. Те познаваха само полу-съзнателнителни опитности, изживени като в съновидение имагинативни, инспиративни и интуитивни опитности. В тях те черпеха познанията, които в миналото хората са имали във всички области, а ние развиваме отвлечената мисъл само откакто се е родила естествената наука. Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се практикува само от учените.
Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка градска цивилизация.
Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр. През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието. А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката. С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше. Човекът мислеше само с помощта на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз.
към текста >>
80.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив,
живеят
импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня.
Фактически, когато през деня сме били вътрешно свързани с Христа, през време на втория етап на съня ние сме поставени в присъствие на неговата сила, която ни направлява. Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената. Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот. Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус. И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм.
Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня.
Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система. През време на съня тези движения на планетите не действат пряко и се чувстват от душата вън от тялото. Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през предната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението. Сутринта тези пулсации са възобновени от опитността изживяна от душата, че е била пропита от планетарния Космос.
към текста >>
81.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те
живеят
в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена.
В предземното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу. Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества.
Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена.
Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената. Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива. Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
към текста >>
82.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да
живеят
там.
Когато познаваме отношенията на духовното същество с физическото тяло в тяхната съвкупност, ние сме в състояние да видим, как една част от това духовно същество, което е съществувало преди земния живот се преобразява напълно минавайки през зачатието и раждането. Касае се за тази част на съществото, която ще достави по-късно мисленето. Тя съществува преди земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята. Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как? Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава.
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там.
Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас.
към текста >>
Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух
живеят
в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него.
Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него.
Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост. Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията. Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята. Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията.
към текста >>
83.
03. 4. Върху образната природа на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
В този израз, в това откровение, което е дадено чрез картината,
живеят
закономерности съвършено различни от онези, които могат да се добият от гореспоменатите гледни точки.
Това прилича на положението, когато бихме разглеждали картината, който един художник е създал, според веществото на багрите, според силата, с която боите са прилепнали към платното, според начина, как тези бои могат да се размазват върху платното и според други подобни гледни точки. Но с всичко това ние съвсем не налучкваме това, което се изразява в картината.
В този израз, в това откровение, което е дадено чрез картината, живеят закономерности съвършено различни от онези, които могат да се добият от гореспоменатите гледни точки.
към текста >>
84.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
Мислите не
живеят
; но той живее в мислите.
59. Едно безпристрастно разглеждане на мисленето показва, че мислите на обикновеното съзнание нямат някакво собствено съществуване, че те са само огледални образи /отражения/ на нещо. Така се явяват те. Но човекът чувствува себе си, че живее в мислите.
Мислите не живеят; но той живее в мислите.
Този живот има своя произход в духовните Същества, които /в смисъла на моята "Тайна Наука"/можем да считаме като Същества на третата йерархия, като принадлежи на едно духовно царство.
към текста >>
85.
08. 9. Принципи 69-75
GA_26 Мистерията на Михаил
За да може да стане това, необходима е дейността на Съществата, които
живеят
като духовни Същества във физическия свят.
75. В организма на Аза човек изживява себе си във физическото тяло като дух.
За да може да стане това, необходима е дейността на Съществата, които живеят като духовни Същества във физическия свят.
към текста >>
86.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Той нямаше чувството, че сам произвежда мислите, които
живеят
в негова та душа.
До към деветото столетие човекът се намираше в такова отношение към своите мисли, което беше различно от това, настъпило по-късно.
Той нямаше чувството, че сам произвежда мислите, които живеят в негова та душа.
Той ги считаше за вдъхновения идващи от един духовен свят. Даже и когато имаше мисли върху това, което възприемаше със своите сетива, за него мислите бяха откровения на Божественото, което му говореше от сетивните неща.
към текста >>
87.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности
живеят
в третата Йерархия.
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата. Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее. Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане.
Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
към текста >>
88.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
Това изживяване му скрива факта, че в неговото собствено същество
живеят
действията на един живот прекаран между смъртта и едно ново раждане.
88. В съвременната мирова епоха, в будното дневно съзнание човек изживява себе си като същество намиращо се всред физическия свят.
Това изживяване му скрива факта, че в неговото собствено същество живеят действията на един живот прекаран между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
97. Едно по-грубо описание може да каже: в душата на човека
живеят
мисленето, чувствуването и волята.
97. Едно по-грубо описание може да каже: в душата на човека живеят мисленето, чувствуването и волята.
Едно по-фино описание трябва да каже: мисленето винаги съдържа една вътрешна основа от чувствуването и воля, чувствуването една такава от мислене и воля една основа от мислене и чувствуване. В живота на мислите преобладава само мисленето, в живота чувствата чувствуването, в живота на волята волението по отношение на другите психически съдържания.
към текста >>
89.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
И така
живеят
хората в такова мислене за човека в недействителни образи, в илюзии; те преследват един образ на човека, който само вярват, че имат; обаче в действителност в тяхното зрително поле няма нищо.
И така живеят хората в такова мислене за човека в недействителни образи, в илюзии; те преследват един образ на човека, който само вярват, че имат; обаче в действителност в тяхното зрително поле няма нищо.
"силата на духовното слънце осветлява техните души, Христос действува; но не могат още да забележат това. В тялото царува силата на съзнателна та душа; но тя не иска още да проникне в душата". Ето така може да бъде чуто вдъхновението, което Михаел изговаря в непълната със страх загриженост. Да не би силата на илюзията, която завладява хората, да даде на "змея" толкова сила, че за Михаела да стане невъзможно да подържа равновесието!
към текста >>
90.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
В "земната история"
живеят
интелигентността и волята на човеците, първо във връзка с космическата Интелигентност /Разум/ и Воля на Боговете, след това самостоятелно.
В "земната история" живеят интелигентността и волята на човеците, първо във връзка с космическата Интелигентност /Разум/ и Воля на Боговете, след това самостоятелно.
В "небесната история" живееха Интелигентността /Разумът/ и Волята на свързаните с човечеството божествено-духовни Същества.
към текста >>
А за земната област народите се развиват така, че запазват за различно продължително време едно или друго съдържание на светоглед, така че един до друг
живеят
светогледи, които по тяхното същество са съществували един след друг.
А за земната област народите се развиват така, че запазват за различно продължително време едно или друго съдържание на светоглед, така че един до друг живеят светогледи, които по тяхното същество са съществували един след друг.
Но различните светогледи на народите не произтичат само от този факт, а и от това, че според техните заложби народите виждаха различни неща. Така египтяните виждаха света, в който има същества, които са спрели преждевременно в пътя на тяхното развитие към човека и не са станали земни човеци; и те виждаха човека след неговия земен живот да се намира във всичко това, което е свързано с тези същества. Халдейските народи виждаха повече, как извънземни духовни същества добри или зли влизаха в земния живот да действуват там.
към текста >>
И в това, което отделено от Божествено-Духовното като човешко духовно, става история, хората могат да из
живеят
свободната интелигентност в свободна воля.
Както вече посочих, в своето съзнание хората трудно изоставят старите светогледи, в които те си представят Боговете и човеците действуващи заедно. -Така "същинската земна история" съществува едва от развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа Човекът още "мисли" в смисъла на това, което е било. Едвам там, където се развиват първите зародиши на Съзнателната душа, те започват да насочват своя поглед върху "същинската история".
И в това, което отделено от Божествено-Духовното като човешко духовно, става история, хората могат да изживеят свободната интелигентност в свободна воля.
към текста >>
91.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Както във физическото тяло земните сили могат да
живеят
чрез формата, така и етерното тяло
живеят
силите, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята.
телната душа, така етерното тяло е приспособено към извънземните космически отношения на силите. Във физическото тяло живее земята, а в етерното тяло живее звездният свят. Това, което човекът носи в себе си като вътрешни сили, за да бъде на Земята така, че със своето държане, движение, жестове едновременно да се изтръгва от Земята, това той дължи на творчеството на Архангелите и неговото етерно тяло.
Както във физическото тяло земните сили могат да живеят чрез формата, така и етерното тяло живеят силите, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята.
Земните сили, които живеят в явяващата се по физически начин форма, са тези, които правят от тази форма нещо относително втвърдено и завършено. С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния живот; способностите за движение се втвърдяват в навици и т. н.
към текста >>
Земните сили, които
живеят
в явяващата се по физически начин форма, са тези, които правят от тази форма нещо относително втвърдено и завършено.
телната душа, така етерното тяло е приспособено към извънземните космически отношения на силите. Във физическото тяло живее земята, а в етерното тяло живее звездният свят. Това, което човекът носи в себе си като вътрешни сили, за да бъде на Земята така, че със своето държане, движение, жестове едновременно да се изтръгва от Земята, това той дължи на творчеството на Архангелите и неговото етерно тяло. Както във физическото тяло земните сили могат да живеят чрез формата, така и етерното тяло живеят силите, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята.
Земните сили, които живеят в явяващата се по физически начин форма, са тези, които правят от тази форма нещо относително втвърдено и завършено.
С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния живот; способностите за движение се втвърдяват в навици и т. н.
към текста >>
92.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Във всичко това
живеят
силите, които в течение на годината се показват в различните форми на явление.
Във всичко това живеят силите, които в течение на годината се показват в различните форми на явление.
Нека погледнем към растителния свят. През есента и зимата то показва умиращи сили. Ясновидското съзна ние вижда в тези форми на явление същността на онези сили, които са довели Космоса до неговото умира не. През пролетта и лятото в живота на растенията се проявяват покълващи, растящи сили. Ясновидското съзнание вижда в това покълване и растеж не само това, което прави да се развие благодатта на растенията за годината, но и един излишък.
към текста >>
93.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако след събличането на физическото тяло човек има още пред себе си красотата на сетивния растителен свят само в избледняла форма, в замяна на това пред него застава целият свят на елементарните същества, които
живеят
в растителното царство.
Всеки път, когато човекът съблича нещо от своето прието същество, неговото душевно съдържание наистина става от една страна по-бедно; но от друга страна той същевременно става по-богат.
Ако след събличането на физическото тяло човек има още пред себе си красотата на сетивния растителен свят само в избледняла форма, в замяна на това пред него застава целият свят на елементарните същества, които живеят в растителното царство.
към текста >>
94.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Те започват да
живеят
само в онези сили на душата, които са насочени към сетивно възприемаемото.
Времето от първите столетия на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа е такова, в което като меродавен духовен живот царува над човечеството едно духовно съдържание, с което човекът не може да се съедини в своето познание. Ето защо той се съединява външно; той го "обяснява", размишлява върху него, доколко силите на душата не са достатъчни, за да произведат една връзка чрез познанието. Той прави разлика между областта, в която достига познанието, е тази, до която то не достига. Проявява се един отказ от поставяне в действие на душевните сили, които могат да се издигат чрез познание в духовния свят. И така идва времето, на завоя на 17-ия към 18-ия век, когато хората се отвръщат от духовното със силите на душата, кои то трябва да бъдат обърнати към това духовно.
Те започват да живеят само в онези сили на душата, които са насочени към сетивно възприемаемото.
към текста >>
Ръководителите
живеят
в едно душевно съдържание, което постепенно е отвикнало напълно да употребява духовните сили.
Именно ръководните личности в духовния живот на епохата не знаят първо, какво иска тя /Антропософията/. С това са задържани и широки кръгове, които следват тези ръководители.
Ръководителите живеят в едно душевно съдържание, което постепенно е отвикнало напълно да употребява духовните сили.
За тях е, като че бихме искали да накара ме един човек, който има един парализиран орган, да употреби този орган. Защото по-висшите познавателни сили бяха парализирани, осакатени във времето от 16-то столетие до втората половина на 19-то столетие. И човечеството остана без никакво съзнание за това; то считаше едно странната употреба на насоченото към сетивния свят познание като един особен напредък.
към текста >>
95.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали
живеят
или не
живеят
чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите. Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят.
Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили.
Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
96.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм
живеят
от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма.
При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма.
Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния.
към текста >>
97.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
А ние можем да се запитаме, четейки тези редове: колко от древногръцките философи и учени са били инкарнирани през 19 век и
живеят
във Виена и в съседните страни?
А ние можем да се запитаме, четейки тези редове: колко от древногръцките философи и учени са били инкарнирани през 19 век и живеят във Виена и в съседните страни?
към текста >>
98.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
И когато говореха за тях, инстинктивно се усещаше, че в душата си така и не са го напуснали, въпреки че съдбата е предопределила да из
живеят
по-голямата част от живота си далеч от него.
Както баща ми, така и майка ми бяха истински деца на прекрасната долноавстрийска горска провинция северно от Дунава. Това е район, в който железниците проникват доста късно. Герас и до днес е още недокоснат от тях. Родителите ми обичаха преживяванията си в родното им място.
И когато говореха за тях, инстинктивно се усещаше, че в душата си така и не са го напуснали, въпреки че съдбата е предопределила да изживеят по-голямата част от живота си далеч от него.
Когато след дългия си трудов стаж баща ми се пенсионира, те веднага се преместиха отново там – в Хорн.
към текста >>
С тези фигури, които можеха да о
живеят
чрез дърпане на конците, бяха свързани кратки истории.
„Мамо, готов съм! “ При мен това най-вероятно не е било желание да руша. Защото към играчките си се отнасях с безупречно внимание и за дълго време успявах да ги поддържам в добро състояние. Сред играчките най-много ме очароваха тези, чийто вид и до днес смятам за особено добър. Това бяха книжки с картинки с подвижни фигури, които можеха да се местят с помощта на конци, прикрепени към тях откъм долната им страна.
С тези фигури, които можеха да оживеят чрез дърпане на конците, бяха свързани кратки истории.
Пред тези книжки с картинки често седях с часове, заедно със сестра ми. От тях, сякаш от само себе си, научих основите на четенето.
към текста >>
99.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Това бяха „Хор на праинстинктите“ и „Хор на прасънищата“ – поеми, в чиито звучни ритми
живеят
усещания, които сякаш проникват в мировите творчески сили.
Отсега нататък нямаше нужда да взимаме „особняка“. Той идваше почти редовно на нашите вечери. Достави ми голяма радост, че на една от тях той ми донесе своите „космически неща“.
Това бяха „Хор на праинстинктите“ и „Хор на прасънищата“ – поеми, в чиито звучни ритми живеят усещания, които сякаш проникват в мировите творчески сили.
В тях, сякаш са материални, витаят идеи във величествено съзвучие, които действат като образи на силите, от които се е зародил светът. Разглеждам факта, че се запознах с Ферхер фон Щайнванд като един от най-важните, случили се в младежките ми години. Защото неговата личност въздействаше като тази на мъдрец, разкриващ мъдростта си в истинска поезия.
към текста >>
100.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Те искат да
живеят
във вътрешно си същество в жив контакт с източниците на човешкото битие, а не просто да ги гледат като нещо външно с помощта на наблюдение, опиращо се на идеите.
И все пак нещо ме привличаше към мистическите стремежи на човечеството. Това беше начинът на вътрешното преживяване на мистиците.
Те искат да живеят във вътрешно си същество в жив контакт с източниците на човешкото битие, а не просто да ги гледат като нещо външно с помощта на наблюдение, опиращо се на идеите.
Но също така ми беше ясно, че до подобен род вътрешно преживяване се стига и когато човек се спусне в глъбините на душата, с пълното ясно съдържание на света на идеите, вместо при вглъбяването да отхвърля това съдържание. Стремях се да внеса светлината на света на идеите в топлината на вътрешното преживяване. Мистикът ми изглеждаше като човек, който не може да долови духа в идеите и затова вътрешно застива при мисълта за идеи. Студът, който преживява в идеите, го принуждава да търси топлината, от която се нуждае душата му, в освобождаване от идеите.
към текста >>
101.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Те събираха около себе си светски кръг от хора, желаещи да
живеят
„в настоящето“, обратно на всички, които смятаха, че централната точка на духовното битие се състои в продължението на един отминал живот в Архива на Гьоте и Гьотевото общество.
По това време във Ваймар живееха Ханс Олден и г-жа Грете Олден.
Те събираха около себе си светски кръг от хора, желаещи да живеят „в настоящето“, обратно на всички, които смятаха, че централната точка на духовното битие се състои в продължението на един отминал живот в Архива на Гьоте и Гьотевото общество.
Бях приет в този кръг и мисля с най-голямо признание за всичко, което преживях в него.
към текста >>
Той смяташе, че идеалите могат да
живеят
в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика.
Ханс Олден можеше да стане очарователен, когато с леко скептичния си начин на мислене на часа прекъсваше някой разговор, който заплашваше да се изгуби в сантименталност, но и сам можеше да стане сантиментален, когато други изпаднеха в лековатост. В този кръг искаха да развият най-дълбоко „разбиране“ за всичко „човешко“, но се отнасяха с безпощадна критика към едно или друго, което не им се нравеше у някого. Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг. Но самият той се отнасяше твърде презрително към хората, за да осъществи идеалите си в собствените си произведения.
Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика.
По това време той положи началото на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“. Тази пиеса имаше скромен успех във Ваймар. Това засили у него разбирането, че на публиката трябва да се дава каквото иска, а по-висшите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях.
към текста >>
102.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Когато към сетивните възприятия се добавят и из
живеят
и идеите, сетивният свят бива преживян от съзнанието в обективната му същност.
В книгата си се опитвах да докажа, че духовният свят лежи не зад сетивния свят като нещо неизвестно, а се намира в него. А за света на човешките идеи се опитвах да покажа, че той води началото си от този духовен свят. Следователно за човешкото съзнание същностното на сетивния свят остава скрито само дотогава, докогато душата възприема единствено чрез сетивата.
Когато към сетивните възприятия се добавят и изживеят и идеите, сетивният свят бива преживян от съзнанието в обективната му същност.
Познанието не представлява отразяване на същностното, а вживяване на душата в това същностно. Преходът от още несъщностното на сетивния свят към същностното в него се извършва вътре в съзнанието. Така сетивният свят представлява явление (феномен) само дотогава, докогато съзнанието още не е се е справило с него.
към текста >>
103.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Той се чувстваше изолиран и от хората, и от своето време, които не можеха да съпре
живеят
духовните му пътища.
Някои ме смятаха за „ницшеанец“, тъй като можех безрезервно да се възхищавам и от това, което беше напълно противоположно на собственото ми мислене. Запленяваше ме начина, по който се разкрива духът у Ницше. Мислех, че се чувствам близо до него точно поради това, че чрез съдържанието на своите мисли той не беше близък с никого.
Той се чувстваше изолиран и от хората, и от своето време, които не можеха да съпреживеят духовните му пътища.
към текста >>
104.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Както корените и стволът не са завършени, ако животът им не се прояви в цветовете, така битието и развитието на света не са действително състоящи се, ако не продължат да
живеят
в съдържанието на познанието.
В цялата ми душевна същност живееше въодушевлението от това, което по-късно нарекох „познание по пътя на реалността“. Беше ми ясно, че в такова „познание по пътя на реалността“ човекът не би могъл да си остане в някое кътче на света, докато извън него протича създаване на битието и мирово развитие. Познанието за мен стана нещо, което принадлежи не само на човека, а и на битието и развитието.
Както корените и стволът не са завършени, ако животът им не се прояви в цветовете, така битието и развитието на света не са действително състоящи се, ако не продължат да живеят в съдържанието на познанието.
Стигнал до това прозрение, при всеки случай, в който беше уместно, повтарях: „Човекът не е съществото, което създава за себе си съдържанието на познанието, а с душата си той дава на разположение арената, на която светът за първи път изживява отчасти своето битие и развитие.“ Ако нямаше познание, светът щеше да остане незавършен.
към текста >>
В чувствата
живеят
мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства.
За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях.
В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства.
Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
105.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Те
живеят
в света, граничещ непосредствено със сетивния.
В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия. Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение. Там има живо духовно общуване със същества, което в човешкия свят се явява като заблуда. По-късно, подхващайки тази тема, говорих за ариманически същества. За тях представлява абсолютна истина, че светът трябва да се превърне в машина.
Те живеят в света, граничещ непосредствено със сетивния.
към текста >>
106.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Спомени за нашето приятелство
живеят
постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към недългото време на нашето общуване.
Всичко у Лудвиг Якобовски беше достойно за любов: вътрешният му трагизъм, стремежът да се избави от него към своите „сияещи дни“, отдадеността му на бурния живот.
Спомени за нашето приятелство живеят постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към недългото време на нашето общуване.
към текста >>
107.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
За него идеите ще започнат да
живеят
самостоятелен вътрешен живот, свободен от тяхната обвързаност със сетивата.
Още по-трудни се оказват от тази гледна точка нещата във връзка с главите „Светът на душите“ и „Царството на духовете“. В тях на този, който е прочел предшестващите разяснения просто така, че да се запознае с тяхното съдържание, представените истини ще се сторят произволно нахвърляни твърдения. Другояче обаче стоят нещата при този, при когото преживяването на идеите се е усилило благодарение на прочита на това, което е свързано с наблюдението на сетивния свят.
За него идеите ще започнат да живеят самостоятелен вътрешен живот, свободен от тяхната обвързаност със сетивата.
И тогава в него може да се осъществи следният душевен процес. Той ще осъзнае живота на освободените идеи. Те живеят и действат в неговата душа. Той ги преживява така, както чрез сетивата си преживява цветовете, звуците, топлината. И както природният свят е даден в цветове, звуци и т.н., така в преживените идеи му се дава духовният свят.
към текста >>
Те
живеят
и действат в неговата душа.
В тях на този, който е прочел предшестващите разяснения просто така, че да се запознае с тяхното съдържание, представените истини ще се сторят произволно нахвърляни твърдения. Другояче обаче стоят нещата при този, при когото преживяването на идеите се е усилило благодарение на прочита на това, което е свързано с наблюдението на сетивния свят. За него идеите ще започнат да живеят самостоятелен вътрешен живот, свободен от тяхната обвързаност със сетивата. И тогава в него може да се осъществи следният душевен процес. Той ще осъзнае живота на освободените идеи.
Те живеят и действат в неговата душа.
Той ги преживява така, както чрез сетивата си преживява цветовете, звуците, топлината. И както природният свят е даден в цветове, звуци и т.н., така в преживените идеи му се дава духовният свят. Разбира се, който чете първите глави на „Теософия“ без впечатлението за вътрешни преживявания, така че не забелязва метаморфозата на досегашното си преживяване на идеите, който, въпреки че е прочел предшестващото, подхожда към следващите разяснения така, сякаш е започнал да чете книгата от главата „Светът на душите“, може да стигне единствено до отричане на всичко това. На него истините ще му се сторят недоказани твърдения. Но една антропософска книга е предназначена да се възприема като вътрешно преживяване.
към текста >>
108.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Хората не се осмеляваха да разгърнат вътрешно активно мислене, за да могат чрез него да пре
живеят
действителността по-дълбоко, отколкото тя се преживява чрез сетивата.
Но аз усещах, че над всички тези стремления тежи някакво бреме. То беше зрелият плод на убеждението, че знание се явява само това, което може да се изследва в сетивния свят с помощта на числа, мерки и теглилки.
Хората не се осмеляваха да разгърнат вътрешно активно мислене, за да могат чрез него да преживеят действителността по-дълбоко, отколкото тя се преживява чрез сетивата.
Така ситуацията си оставаше такава, че те казваха: „Средствата, които досега са били прилагани за обяснение дори на такива висши форми на действителността като органичната, вече не са достатъчни.“ Но когато след това би трябвало да стигнат до нещо позитивно, когато би трябвало да кажат кое е действеното в жизнените дейности, те започваха да се движат в неопределени идеи.
към текста >>
109.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Антропософски са единствено тези книги, които могат да о
живеят
в четящия човек.
Пътя си към хората тя трябва да намери чрез книги и лекции. По своето естество тя обаче не е работа на библиотеките. Тя трябва да се ражда отново всеки път, когато човешкото сърце се обръща към написаната книга, за да се научи от нея. Това може да стане само, ако тя е написана така, че човекът да е погледнал в сърцата на своите събратя, за да знае какво да им каже. Това ще бъде възможно само тогава, когато при писането той е докоснат от живота на духа и когато чрез това той е в състояние да довери на мъртвата дума това, което може да почувства душата на читателя, търсеща духа, да го усети като възкресение на ду ха от думата.
Антропософски са единствено тези книги, които могат да оживеят в четящия човек.
към текста >>
110.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Хора, които
живеят
заедно трябва да имат чувството, че
живеят
в един общ свят.
Хора, които живеят заедно трябва да имат чувството, че живеят в един общ свят.
Но когато човек живее в своите сънища, той се откъсва от този общ свят. Сънищата на другия, дори най-близък съсед, могат да бъдат напълно различни. В будността си хората имат един общ свят. В сънуването всеки има свой собствен.
към текста >>
111.
15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания
GA_39 Писма до членовете
Защото само чрез това средство може да се помогне на тези, които приемат Антропософията, без самите те да са способни да правят преки духовни изследвания, да преодолеят чувството, че те само изслушват нещо теоретично, което други, по-напреднали, могат да из
живеят
.
Защото само чрез това средство може да се помогне на тези, които приемат Антропософията, без самите те да са способни да правят преки духовни изследвания, да преодолеят чувството, че те само изслушват нещо теоретично, което други, по-напреднали, могат да изживеят.
В съобщенията за преживяното в духовния свят, дадени по правилния начин, се съдържа предпоставка за неговото съпреживяване.
към текста >>
112.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да
живеят
, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята.
Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества. Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес.
Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята.
Но като се имат предвид изследванията върху радия, днес понятието за вечността на материята е било разклатено. Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н. Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото живее във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да живеят в следващите.
към текста >>
Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото живее във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да
живеят
в следващите.
Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества. Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес. Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята. Но като се имат предвид изследванията върху радия, днес понятието за вечността на материята е било разклатено. Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н.
Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото живее във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да живеят в следващите.
към текста >>
Но тук можете да се убедите, че те изкупуват възможността да
живеят
по-нататък, като изтласкват определени части в неживо състояние, в смъртта, т.е.
Чрез едно просто разсъждение можем да се убедим, че това е така. Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават плод, при които така да се каже върху старото стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити.
Но тук можете да се убедите, че те изкупуват възможността да живеят по-нататък, като изтласкват определени части в неживо състояние, в смъртта, т.е.
заобикалят се с една кора. За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот. И понеже има този излишък, който не отдава то отдава само това, от което се нуждаят младите същества , то трябва да се осигури благодарение на това, че изтласква смъртта навън. Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да живее и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема неорганичната материя, неживата материя. А това достатъчно може да се наблюдава при животното и при човека.
към текста >>
113.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Представите проявяват своята самостоятелност,
живеят
един собствен живот, някакси в хоризонта на съзнание се образуват отделни облаци представи и Азът изгубва себе си в представите.
Защото в момента, когато в будния живот не бихме обгърнали нашите представи с нашия Аз, ние не бихме могли да водим никакъв нормален душевен живот. Ние бихме имали група от представи, които бихме отнесли към себе си, които бихме нарекли наши представи, и една друга група, която бихме считали като нещо чуждо, като един външен свят. Само хора, които изпитват едно разцепление на своя Аз, нещо което за съвременния човек би било едно болестно състояние, биха могли да имат едно такова разделяне на своя представен живот в различни области. При нормалния човек същественото е, че всички представи са като перспективно отнесени към една точка: към себесъзнателния Аз. В момента на засипването ние ясно чувствуваме, как така да се каже първо Азът бива надделян от представите, въпреки че те стават по-неясни.
Представите проявяват своята самостоятелност, живеят един собствен живот, някакси в хоризонта на съзнание се образуват отделни облаци представи и Азът изгубва себе си в представите.
Тогава човек чувствува, как сетивните възприятия, виждане, чуване и т.н. се затъпяват все повече и повече и той чувствува най-после, как волевите импулси са парализирани. Сега трябва да обърнем внимание на нещо, което всъщност малко хора наблюдават ясно. По-нататък човек чувствува, че докато в дневния живот вижда нещата с определени очертания, в момента на заспиването настъпва един вид затвореност в една неопределена мъгла, която понякога предизвиква студенина, понякога други чувства на определени места на тялото: на ръцете, на ставите, на слепоочията, на гръбнака и т.н. Това са чувства, които заспиващият може добре да наблюдава.
към текста >>
Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят,
живеят
в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс.
И когато напрягаме нашите сетивни органи, това е едно задържане на нещо невъзприето. Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част. Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него. Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея. Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума.
Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс.
Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива. Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони. Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони. Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>
И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси
живеят
в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането.
Цялата разлика на действителното ясновиждане от обикновения буден дневен живот се състои в това, че будният дневен живот, за да стигне до съзнание на душевната дейност, се нуждае от едно друго огледало, като за целта си служи с тялото, докато дейността на ясновидеца, когато тя се излъчва като душевна дейност, е така силна, че падащият лъч се оттегля обратно в самия себе си. По този начин става един вид отразяване при собственото вътрешно изживяване, при един духовен организъм. Всъщност нашата душа се намира в този духовен организъм и тогава, когато не сме никакъв духовен изследовател. Това става през нощта. В този духовен организъм се излива тя.
И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането.
Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес. Следователно трябва да говорим един вид за един тайнствен душевен живот, който никак не може да проникне в съзнанието, което е опосредствувано чрез тялото. Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той дълго време не е обръщал внимание, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето внимание, в него съществува още и нещо друго. Аз вече обърнах веднъж вниманието върху това, че е извънредно лесно да бъдат опровергани нещата, които за духовния изследовател са една действителност. Но въпреки това, те отговарят на истината.
към текста >>
114.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което се проявява като мисли и усещания на Земята, се представя така, както в нас
живеят
мислите и усещанията, както това, което в нас се вълнува нагоре и надолу през време на будността, което живее в нас астрално, ако говорим на езика на Духовната наука.
Така всичко, на което растенията са посредници през време на лятото, е насочено към центъра на Земята, който е Азът на Земята. Това не трябва да бъде казано само символично! Както човекът има своя Аз, така и Земята има своя себесъзнателен Аз. Ето защо всички растения се стремят към центъра на Земята. Ето защо ние съвсем не трябва да разглеждаме растенията за себе си, а трябва да ги разглеждаме в обмяна със себесъзнателния Аз на Земята.
Това, което се проявява като мисли и усещания на Земята, се представя така, както в нас живеят мислите и усещанията, както това, което в нас се вълнува нагоре и надолу през време на будността, което живее в нас астрално, ако говорим на езика на Духовната наука.
към текста >>
Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да
живеят
и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си.
Суеверие е и от страна на естествената наука, когато се казва, че растенията възприемат. Духовните Същества, които принадлежат на действието на Земята и на Слънцето, те възприемат чрез органите на растенията и всички органи, от които се нуждаят, за да ги съберат към центъра на Земята, те ги насочват поради това към този център на Земята. Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната покривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите органи в растенията. Твърде забележително е в нашата епоха, че именно Естествената наука се насочва към това, да признае те зи неща, изнесени от Духовната наука. Защото това не е нищо друго освен едно признание, че нашата физическа Земя е само една част от цялата Земя, че и съставеното от газове слънчево кълбо е само една част от цялото Слънце, и че нашето Слънце, така както то ни се явява физически, е само една част от духовно-душевните Същества, които влизат във взаимодействие с духовно-душевните Същества на Земята.
Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си.
Суеверие е казах аз -, когато хората вярват, че растението като такова възприема или пък като отделно растение има един вид душа. Това е едно също такова суеверие, както когато бихме говорили за душата на едно око. Въпреки че благодарение на едно чудно, но понятно за Духовната наука съчетание на фактите официалната наука през цялото 19-то столетие е насочвала учените да признаят това, което току що бе казано, в действителност работата стои така, че в тази област официалната наука е твърде малко ориентирана, тя се намира в такова положение и днес. Защото това, което науката е открила до сега върху сетивния живот на растенията, е без остатък едно потвърждение на това, което аз казах сега върху духа и неговото действие в растителното царство, но хората на официалната наука не могат да го разберат като такова. Това можем да видим от следния пример.
към текста >>
115.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да
живеят
по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие,
живеят
по-нататък в сина.
Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина.
Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества. Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар.
към текста >>
От голямата маса на тези, които
живеят
около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си.
Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим. Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много! Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване.
От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си.
По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор. Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере. Ти трябва да доведеш това първо до неговото съзнание, можеш да говориш на неговата душа, но той самият не може да се домогне до него от целия инструмент на своята душа, от мозъка си. Другият е устроен така, че има възможността да схване това, което Духовната наука показва по нейния логично устроен способ. Поради това той също се ориентира в това, което всъщност живее вече в неговата душа.
към текста >>
116.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Заратустра действително принадлежеше към онези, които можеха да из
живеят
в своята душа истини, мъдрости, възгледи, които бяха далече над нормалното човешко съзнание на тяхното време.
Заратустра също живее в една епоха, за която нямаме исторически съобщения, исторически сведения, и Заратустра е една от великите ръководещи личности, които са дали подбуди за големите културни напредъци на човечеството. Такива ръководещи личност и трябва винаги да черпят своите познания от това, което можем да наречем озарение, посвещение във висшите тайни на света, независимо от това, дали нормалното човешко съзнание стои на тази или онази степен. И към онези личности, които ще разгледаме в течение на тези сказки Хермес, Буда, Мойсей принадлежи и Заратустра. Той е живял най-малко осем хиляди години преди настоящия момент в развитието на човечеството и великото, мощното, което е дал на човечеството от своя озарен дух, дълго време е могло да се чувствува ясно като едно от най-действените културни блага на човечеството. Това може да почувствува и днес онзи, който наблюдава по-тайните течения в цялото развитие на човечеството.
Заратустра действително принадлежеше към онези, които можеха да изживеят в своята душа истини, мъдрости, възгледи, които бяха далече над нормалното човешко съзнание на тяхното време.
Той може да изживее следователно истини от свръхсетивните светове, от онези области на свръх сетивните светове, които стоят много, много високо над това, което нормалното човешкото съзнание от негово време можеше да вижда. Такива истини имаше да предаде на своите себеподобни от онази страна, където по-късно се разшири персийската империя.
към текста >>
От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които
живеят
по-нататък поетически във Ведите, които продължават да
живеят
във философията Веданта и в Будизма.
Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение. Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос. Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север. Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света.
От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма.
От другия път е произлязъл Заратустризмът.
към текста >>
Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да
живеят
единно по-нататък.
То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък.
Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
117.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Първо
живеят
мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък.
Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества.
Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък.
И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е. това, което божествените мисли са изразили в природата.
към текста >>
118.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така както тези пластове са наслоени, те ти показват, че са станали наслоявания, в най-младите времена, че с това животински същества са намерили своя гроб, потомците на които същества още
живеят
на Земята, но и такива, които са измрели и които познаваме като жители на Земята само благодарение на това, че разкопаваме техните намиращи се в Земята остатъци.
Геологията може да ни каже: Погледни това, което се намира на повърхността на Земята като образувания на пластове.
Така както тези пластове са наслоени, те ти показват, че са станали наслоявания, в най-младите времена, че с това животински същества са намерили своя гроб, потомците на които същества още живеят на Земята, но и такива, които са измрели и които познаваме като жители на Земята само благодарение на това, че разкопаваме техните намиращи се в Земята остатъци.
По този начин Геологията ни довежда до един най-долен пласт на земната повърхност, който принадлежи все още на това, което се отнася към цялата планета както черупката на яйцето към жълтъка и който ни показва, че би могъл да дължи своето възникване на едно огнено действие. Обаче по-дълбоко виждащите хора, какъвто е бил например Гьоте, се произнасят по-предпазливо върху този въпрос, даже и там, където те мислят напълно геологически. И интересно е да чуем думите на Гьоте, които той казва върху този долен пласт.
към текста >>
и действително с ясновидския поглед откриваме една епоха на нашата Земя, в която не можем да видим такива същества, каквито
живеят
сега на нашата Земя.
Ако погледнем с духовното око, което може да бъде изострено чрез методите изложени в предидущите сказки, ако с това духовно око погледнем в далечното минало на нашата планета, тогава това, което би се предложило на сетивното око, ни се явява приблизително в онова време и редуване на времето, което ни е описано чрез геоложкото изследване. Ние поглеждаме така да се каже също там в миналото, както геоложкото изследване е трябвало да си го представи чрез фантазията, насочвайки погледа в миналото. От онези същества, които днес според нашите човешки понятия наричаме съвършени, ние поглеждаме отивайки назад в миналото към все по-несъвършени и по-несъвършени същества на Земята и понякога виждаме към тези същества да се примесват гротескни форми, които принадлежат към различните видове влечуги, Ихтиозаурус, Плесиозаурус, Динозаурус, Археоптерикс. След това намираме същества, които не притежават никакъв гръбначен скелет и т.н.
и действително с ясновидския поглед откриваме една епоха на нашата Земя, в която не можем да видим такива същества, каквито живеят сега на нашата Земя.
Следователно трябва да допуснем, че и духовнонаучното изследване може да види от своите собствени източници това постепенно повишаване на степента на съвършенство. Когато отиваме по този начин в миналото и с помощта на ясновидското изследване стигаме така да се каже до момента, който геологията фиксира с гранита, който в смисъла на днешната геология се е образувал от вече изстиналата, но все още вълнувана от действията на огъня земна форма, ние трябва да запитаме: Какво може да приеме геологията какво може да приеме Духовната наука като предпоставки на една по-ранна епоха?
към текста >>
И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или
живеят
във водата и т.
Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н. като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита.
И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т.
н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни. След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу? Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части. И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята.
към текста >>
н., а
живеят
вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни.
като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т.
н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни.
След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу? Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части. И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят.
към текста >>
119.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега
живеят
хората.
Какво казваше древният египтянин, че го е учил Хермес? Как е стигнал той до всички тези представи? Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост. Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи. Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса.
Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората.
Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят. И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>
Силите, от които аз произхождам, продължават да
живеят
още в самия мене.
А ние трябва да се върнем в миналото към прадревни чувства на египтяните и изхождайки от тези чувства да си представим твърде особеното естество на поглеждането към свръхсетивни, невидими Същества, които стоят на основата на сетивния свят и които в техните взаимни отношения са характеризирани първо в лицето на Озирис и Изис. При тези две същества именно древният египтянин е чувствувал приблизително следното: На основата на човечеството, си казваше той, стои нещо по-висше, нещо Духовно. Това не е произлязло от материалното съществуване, в което човечеството живее сега, а това човечество се е сгъстило така да се каже, развило се е до сегашното физическо човешко съществуване само постепенно. Но същинското развитие на човечеството е започнало от едно друго, по-духовно съществуване. Когато поглеждам в моята душа, аз осъзнавам, че в мене се намира нещо, което проявява копнеж към нещо Духовно, копнеж същевременно към това, от което самият аз произхождам и което се намира в духовния свят, от който съм слязъл.
Силите, от които аз произхождам, продължават да живеят още в самия мене.
Това, което нося в себе си като най-добрите свръхсетивни, невидими сили в мене, то е вътрешно сродно с тези първоначални свръхсетивни сили. Ето защо аз чувствувам в мене една сила на Озирис. Тя ми представя едно свръхсетивно човешко същество, което някога е живяло в други, свръхсетивни области. Макар и то да е живяло там в едно притъпено, инстинктивно състояние, макар и първо да е трябвало да бъде облечено във физическото тяло и инструментите, които то му доставя, за да вижда физическия свят, все пак по отношение на този физически свят то е живяло някога в един духовен свят, в един духовен живот.
към текста >>
И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които
живеят
в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства.
И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека. А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>
Озирис и Изис
живеят
невидимо в нас като Сила.
Тези са чувствата и усещанията по отношение на духовния свят, които древните египтяни получиха по предание от техните ясновидци върху духовния свят, върху онзи духовен свят, за който те знаеха, че съществува, защото още притежаваха последните отзвуци от старото ясновидство. Но те си казваха: Ние човеците произхождаме от този духовен свят. Но ние сме поставени в света на сетивното, който ни е даден в сетивно-физическите неща и в сетивно-физическите процеси. Ние произхождаме от света на Озирис и на Изис. Това, което като наша най-добра част се стреми и може да достигне по-висши степени на съвършенство в сравнение с тези, които сега имаме, се е разляло от Озирис и от Изис.
Озирис и Изис живеят невидимо в нас като Сила.
Това, което е физическият човек, произхожда от външните отношения, взето е от външния свят; частта на Озирис-Изис е само облечена в него.
към текста >>
Ти виждаш външния свят, доколкото той е творение на духовните, свръхсетивни Същества, в трите царства на природата: когато гледаш камъните и техните математически форми, когато гледаш растенията и техните чудни форми, които са оживени от вътрешен живот, в който
живеят
, действуват божествено-духовни Сили, и накрая когато гледаш също третото царство, животинското царство.
Обаче съществува един път, по който може да се проникне до силата на Изис, по който може да се слезе до собствения Аз, за да видим, как този Аз е обвит от физическата материя. Когато човек върви по този път, той слиза надолу до там, където Азът се намира в своето собствено духовно отечество. Ето защо древният египтянин си казваше: Ти трябва да слезеш следователно в твоята собствена вътрешност. Там ти намираш първо физическата човешка природа, доколкото тя е израз на същинския човек: Азът. Ти трябва да проникнеш през тази физическа човешка природа.
Ти виждаш външния свят, доколкото той е творение на духовните, свръхсетивни Същества, в трите царства на природата: когато гледаш камъните и техните математически форми, когато гледаш растенията и техните чудни форми, които са оживени от вътрешен живот, в който живеят, действуват божествено-духовни Сили, и накрая когато гледаш също третото царство, животинското царство.
Обаче при човека ти не трябва да останеш при неговата външна форма, а трябва да се потопиш в неговите душевни сили, там, където живеят силите на Изис. Ето защо с посвещението в тайните на Изис беше свързано това, което трябваше първо да се покаже на човека, където той трябваше да види, как е облечен в материя. Това, което ставаше, когато човек се потопяваше в своята собствена природа, беше същото онова, което всъщност става и при смъртта, само че по друг начин. Човекът трябваше да мине през врата на смъртта запазвайки живо своето тяло, трябваше да се запознае с онова преминаване от физическото виждане към свръхфизическото виждане, от физическия свят в духовния свят,онзи преход, онова преминаване, което човекът изпитва при минаването през действителната смърт. Посвещаващият се човек трябваше да мине по този път слизайки в собствената вътрешност, трябваше да познае това, което може да се изживее само при слизането в собствената вътрешност.
към текста >>
Обаче при човека ти не трябва да останеш при неговата външна форма, а трябва да се потопиш в неговите душевни сили, там, където
живеят
силите на Изис.
Когато човек върви по този път, той слиза надолу до там, където Азът се намира в своето собствено духовно отечество. Ето защо древният египтянин си казваше: Ти трябва да слезеш следователно в твоята собствена вътрешност. Там ти намираш първо физическата човешка природа, доколкото тя е израз на същинския човек: Азът. Ти трябва да проникнеш през тази физическа човешка природа. Ти виждаш външния свят, доколкото той е творение на духовните, свръхсетивни Същества, в трите царства на природата: когато гледаш камъните и техните математически форми, когато гледаш растенията и техните чудни форми, които са оживени от вътрешен живот, в който живеят, действуват божествено-духовни Сили, и накрая когато гледаш също третото царство, животинското царство.
Обаче при човека ти не трябва да останеш при неговата външна форма, а трябва да се потопиш в неговите душевни сили, там, където живеят силите на Изис.
Ето защо с посвещението в тайните на Изис беше свързано това, което трябваше първо да се покаже на човека, където той трябваше да види, как е облечен в материя. Това, което ставаше, когато човек се потопяваше в своята собствена природа, беше същото онова, което всъщност става и при смъртта, само че по друг начин. Човекът трябваше да мине през врата на смъртта запазвайки живо своето тяло, трябваше да се запознае с онова преминаване от физическото виждане към свръхфизическото виждане, от физическия свят в духовния свят,онзи преход, онова преминаване, което човекът изпитва при минаването през действителната смърт. Посвещаващият се човек трябваше да мине по този път слизайки в собствената вътрешност, трябваше да познае това, което може да се изживее само при слизането в собствената вътрешност. При това слизане той стигаше първо във вътрешността на своето тяло, където познаваше, как от природата е образувано това, което е физически инструмент на Аза: кръвта.
към текста >>
Ето защо посвещението води до такива сили, чрез които душевните сили могат да из
живеят
нещо, без да употребяват физическите инструменти, така щото, подобно на това, както след смъртта духовната част на човека гледа надолу към физическото тяло, човекът има пред себе си физическите инструменти.
Ако човек иска да слезе в своите инструменти, той трябва както си представяше древният египтянин да слезе в своята физико-етерна дреха, в етерно-душевното, трябва да се научи да стане независим от силата, от която иначе човекът е зависим в неговата кръв, и след като се е отделил от нея трябва да навлезе в чудните пътища на кръвта. Човек трябва да познае своята висша природа първо физически. Той може да стори това само тогава, когато може да се познае така, че да гледа себе си като един предмет. Човек може да познае един предмет като обект само тогава, когато се намира вън от него. Така и за да познае себе си, той трябва да бъде вън от себе си.
Ето защо посвещението води до такива сили, чрез които душевните сили могат да изживеят нещо, без да употребяват физическите инструменти, така щото, подобно на това, както след смъртта духовната част на човека гледа надолу към физическото тяло, човекът има пред себе си физическите инструменти.
Така и мистериите на Изис човек трябваше да познае първо своята кръв.
към текста >>
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които
живеят
в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят.
И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер.
към текста >>
120.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да
живеят
само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона. От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат.
Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура.
То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ.
към текста >>
Това старо, инстинктивно чувство на природата беше достигнало в упадък при тях и те не можеха да се в
живеят
в новото, интелектуално съзнание.
Египтяните бяха един народ, чийто час беше минал. Те не можеха вече да знаят, какво ще стане в по-късен час. Старите природните инстинкти бяха изчезнали у тях. Така те се намираха на същото място както в древни времена. Но в древни времена те биха си казали: Сега ние не можем да минем отвъд!
Това старо, инстинктивно чувство на природата беше достигнало в упадък при тях и те не можеха да се вживеят в новото, интелектуално съзнание.
Ето защо те стояха безпомощни пред Червено Море и объркани, заблудени чрез тяхното немеродавно вече съзнание и налетяха на нещастието. Така ние виждаме, как новият елемент на Мойсея направо контрастира със стария елемент, виждаме старото ясновидство стигнало в такъв упадък, че то трябва да се заблуди и чрез неприспособяването към новото време да си приготви гибелта.
към текста >>
121.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да
живеят
във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер.
Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас. Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят. Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието. Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност. Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден.
Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер.
С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне. След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата. Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
към текста >>
122.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Първо, митовете
живеят
в един или друг от хората и биват разбирани екзотерично в буквален смисъл.
Вие сте осъзнали от много мои лекции, че в основата на мита лежи един дълбок смисъл, че митовете са израз на езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните от тези митове, за един, който има отношение към еволюцията на петата коренна раса1. В същото време ще мога да ви покажа, че езотериците могат да преминат през три етапа в разбирането на мита.
Първо, митовете живеят в един или друг от хората и биват разбирани екзотерично в буквален смисъл.
След това започва недоверие в буквалната им интерпретация, и обучени хора търсят тяхното символично значение. Зад тези две интерпретации за скрити пет други, защото всеки мит има седем интерпретации. Третият етап е онзи, в който те могат, в известен смисъл, отново да бъдат взети буквално. Разбира се, вие трябва първо да разбирате езика, в който те са изразени. Днес искам да говоря за един мит, който не е лесен за разбиране, искам да говоря за мита за Прометей.
към текста >>
123.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да
живеят
в състояние на очакване.
Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план. Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага. Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре. Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи. Нужно е само да си припомним мита за Кронос.
Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване.
Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение. И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество. Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил. Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос.
към текста >>
124.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които
живеят
хиляда или две хиляди години.
Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип - Духа-Човек (на санскрит Атма). На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята. С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго.
Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години.
За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания.
към текста >>
125.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите
живеят
в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
126.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще
живеят
.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа.
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
В идващите времена физическото тяло ще изчезне; човекът и Земята ще
живеят
в астрални форми.
В идващите времена физическото тяло ще изчезне; човекът и Земята ще живеят в астрални форми.
Физическата субстанция се саморазрушава със свои собствени сили. Но преди да се случи тази метаморфоза, ще падне космическа нощ, точно както предишната космическа нощ отбеляза прехода на еволюцията на Старата Луна към тази на настоящата ни Земя.
към текста >>
127.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те
живеят
в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
128.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Импулсите, чувствата, желанията, които
живеят
невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух.
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона.
към текста >>
129.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Че там
живеят
могъщи окултни сили и в тези природни сили се развихрят световни страсти, е нещо, което кара човекът да осъзнае, че има сили, които той не може да преживее, дори както преживява своето собствено страдание.
Третата стъпка води до съзерцание на великата природа. Това е стъпка, която човек намира трудна за разбиране без предварителна подготовка.
Че там живеят могъщи окултни сили и в тези природни сили се развихрят световни страсти, е нещо, което кара човекът да осъзнае, че има сили, които той не може да преживее, дори както преживява своето собствено страдание.
към текста >>
130.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Като начало сказанията
живеят
в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение.
Вие сигурно сте разбрали от петъчните лекции/*1/, че сказанията на различните народи имат едно много дълбоко съдържание и че митовете са израз на дълбоки езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните митове, който е свързан с цялото развитие на нашата пета коренна раса. Същевременно ще видите, как един ученик на духовната наука преминава през три степени при разбирането на митовете и сказанията.
Като начало сказанията живеят в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение.
След това настава недоверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение. Зад тези две тълкувания обаче могат да се намерят още пет други, тъй като всяко сказание може да бъде тълкувано по 7 начина. Третото е онова, което до известна степен може да бъде взето буквално. Но положително човек трябва да се научи най-напред да разбира езика на сказанията. Днес желая да говоря за един мит, който не е лесно да бъде разбран; това е митът за Прометей.
към текста >>
131.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да
живеят
според нея.
И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества. Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите – свободното човечество – са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото.
За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея.
От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда. Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам. Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст – Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.
към текста >>
132.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Целият настоящ живот е похабен, защото хората не знаят, че те трябва да
живеят
според закони.
Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно. Хора могат да бъдат родени и да умират днес, без да имат никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони. И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената.
Целият настоящ живот е похабен, защото хората не знаят, че те трябва да живеят според закони.
Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура. Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да прикрият този ред и хармония в много клонове на живота – да, дори и в игрите, които хората използват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в закономерността на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и слаб, на реда и хармонията, която аз описах. Когато искате да играете карти с някого, не ще можете да го сторите, ако не знаете правилата и начина на игра. И това наистина загатва за великите закони на Вселената.
към текста >>
133.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
И онзи, в чиято душа тези образи могат да о
живеят
, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството.
Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение.
И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството.
Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа.
към текста >>
134.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Онова, което беше преди човекът, наричаме в теософската терминология трите елементарни царства Тези царства предшестват минералното царство, в което живеем днес, в което нашата наука се изчерпва и в което
живеят
нашите физически тела.
Онова, което беше преди човекът, наричаме в теософската терминология трите елементарни царства Тези царства предшестват минералното царство, в което живеем днес, в което нашата наука се изчерпва и в което живеят нашите физически тела.
Трите елементарни царства са изминали степени на еволюция. Трите висши царства – растително, животинско и човешко царство – които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.
към текста >>
135.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Нещата, които
живеят
в астралното тяло се отпечатват върху етерното тяло.
Ако имате пред себе си един човек, той има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Хела е изфинил своето астрално тяло и му се позволява да работи върху етерното си тяло. Вие ще разберете защо човекът трябва да извърши това прочистване на астралното си тяло. Какво прониква в етерното тяло? – Онова, което е организирано в астралното тяло.
Нещата, които живеят в астралното тяло се отпечатват върху етерното тяло.
Колкото повече вие работите върху астралното си тяло, толкова повече можете да поправите неговите дефекти; астралната субстанция е тънка и мека, винаги можете отново да я доведете в равновесие. Обаче ако един човек е започнал да развива своето етерно тяло като Хела, то тогава тези качества се отпечатват върху етерното тяло и това е много по-дълготрайно.
към текста >>
Силите, които
живеят
на по-висшите полета и които
живеят
заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща.
Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини. От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване.
Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща.
Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле. Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация.
към текста >>
Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които
живеят
на физическото поле.
Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят.
Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле.
Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация. Разрешете ми да изразя разликата между онова, което протича като вътрешно духовно течение и онова, което се проявява чрез индивидуалните личности, както, може би, най-добре може да бъде изразено: Когато се отнася до духовния живот, тогава Учителите говорят; когато се отнася само до организацията, тогава е възможно заблуждение, понеже тогава Учителите мълчат.
към текста >>
136.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Окултните потоци, които
живеят
в теософското движение, фактически са сродни в известно отношение с по-раншни окултни течения.
Аз ви помолих да присъствате на кратко обсъждане на окултни въпроси, тъй като трябва да се има предвид, че всеки участващ в теософското движение трябва да е наясно не само относно външните неща, които могат да се съобщат в програми, но също и накъде води теософското движение.
Окултните потоци, които живеят в теософското движение, фактически са сродни в известно отношение с по-раншни окултни течения.
Именно днес ще направим връзка с едно от тях, което все още продължава да действа досега – Свободното масонство.
към текста >>
137.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Пазителите на великите тайни и на онези сили, които постоянно влияят върху човешкото развитие
живеят
в окултни братства.
Пазителите на великите тайни и на онези сили, които постоянно влияят върху човешкото развитие живеят в окултни братства.
Аз мога само да загатна какво става там, защото нещата отиват много надълбоко в окултната област.
към текста >>
138.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, –
живеят
всички ереси".
"Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда. В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината! Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината. "Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл.
7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси".
Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята.
към текста >>
аз ви моля да поканите колкото се може повече членове, както и онези, които
живеят
на по-далеч.
/*1/ На предишното събрание на членове на Берлинския клон /понеделник 16 октомври/, Р. Щайнер направи следната бележка по време на обявяването на следващите дейности: "На следното понеделнишко събрание ще говоря за окултизъм, езотерика и теософия. Желая да обърна вниманието ви към факта, че тази тема ще бъде сравнявана с текущите събития.
аз ви моля да поканите колкото се може повече членове, както и онези, които живеят на по-далеч.
към текста >>
Те
живеят
в атавизъм – белег на едно прародителско състояние".
Изграждането на железниците го дължим на въглищата. Онова, което човекът не знае да използва обаче е енергията на растенията. Силата, която подтиква стръковете на житото да вървят нагоре в една нива, е все още латентна сила, която човек един ден ще изполва в своя служба, както силата на въглищата. Това е Врил. Това е същата сила, която факирите все още използват.
Те живеят в атавизъм – белег на едно прародителско състояние".
към текста >>
139.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които
живеят
хиляда или две хиляди години.
Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип Духа-Човек (на санскрит Атма). На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята. С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго.
Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години.
За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания.
към текста >>
140.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила.” Ако можем да кажем, че духовете на минералите
живеят
в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила.” Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
141.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще
живеят
.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа.
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
В идващите времена физическото тяло ще изчезне; човекът и Земята ще
живеят
в астрални форми.
В идващите времена физическото тяло ще изчезне; човекът и Земята ще живеят в астрални форми.
Физическата субстанция се саморазрушава със свои собствени сили. Но преди да се случи тази метаморфоза, ще падне космическа нощ, точно както предишната космическа нощ отбеляза прехода на еволюцията на Старата Луна към тази на настоящата ни Земя.
към текста >>
142.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те
живеят
в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
143.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Едва когато сме наясно, че можем да действаме заедно с ближните си, също и когато имаме различни мнения, чрез това ще ни бъде възможно да почерпим от душите най-дълбоките тайни, дремещи в тях, най-дълбоките способности, които
живеят
като сън в основата на душата.
Не искаме просто да уважаваме и ценим личността на ближния си и да пристъпваме насреща му, признавайки изцяло човешкото му достойнство, а дълбоко в душата си искаме да признаваме брата си като душа. Но тогава трябва да останем до него, дори когато е налице най-голямо различие в мненията. Никой не бива да напуска теософската общност, теософското братство поради различия в мненията. Именно това е предимството на теософите, че остават братски свързани, дори когато не са на едно мнение. Докато не се сближим по братски, няма да сме в състояние да изпълним основната теософска мисъл.
Едва когато сме наясно, че можем да действаме заедно с ближните си, също и когато имаме различни мнения, чрез това ще ни бъде възможно да почерпим от душите най-дълбоките тайни, дремещи в тях, най-дълбоките способности, които живеят като сън в основата на душата.
към текста >>
Те карат човека да намери връзката с висшия свят, със световете, лежащи над нас и да погледне нагоре към водачеството на нашите по-стари братя, към водачеството на онези, които
живеят
сред нас, постигнали степен, която всички вие ще постигнете по-късно.
Вече споменах, че най-изтъкнатото, най-великото братство в Европа е основано през 14-ти век като розенкройцерско братство. Това розенкройцерско братство, опазило културата на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства. В това братство окултната мъдрост се е съхранявала тайно и строго. Ако следва да характеризирам какво са искали да постигнат обединените в различните братства хора, би трябвало да ви кажа, че това са онези висши и възвишени мъдри учения и просветителска работа, за които са се грижили в тези окултни братства, от които розенкройцерското братство е най-изтъкнатото. Обучението и работата, провеждани там, са довели човека да осъзнае ядрото на вечната си същност.
Те карат човека да намери връзката с висшия свят, със световете, лежащи над нас и да погледне нагоре към водачеството на нашите по-стари братя, към водачеството на онези, които живеят сред нас, постигнали степен, която всички вие ще постигнете по-късно.
Наричаме ги по-старите братя затова, защото са избързали в общото развитие и са постигнали тази висша гледна точка по-рано; именно знанието за вечната същност, събуждането ѝ така, че да може да се възприеме вечното също както обикновеният човек възприема сетивния свят.
към текста >>
За да постигне това, човекът трябва да следва по-старите братя, които
живеят
навсякъде сред нас.
За да постигне това, човекът трябва да следва по-старите братя, които живеят навсякъде сред нас.
Тези по-стари братя или учители, великите водачи на човечеството, сами са били най-високопоставените водачи и предводители на окултната възвишена мъдрост, чрез която човекът осъзнава своята собствена вечна същност. Тези, които са поискали да бъдат приети в такова окултно братство до средата на изминалия 19-ти век, са били подлагани на строги изпитания и проби. В такова братство е можел да бъде приет само онзи, за когото е било сигурно, че чрез своя характер дава гаранция никога да не злоупотребява с висшата мъдрост за нисши цели. Освен това той е трябвало да даде гаранция чрез своята интелигентност, че разбира по правилен начин и в правилен смисъл преподаваното му в окултните братства. Само когато някой е изпълнявал условията, когато е давал пълна гаранция, че има необходимата нагласа и е в състояние да приеме най-висшите учения на живота, той е можел да бъде приет в такова братство.
към текста >>
Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се в
живеят
в духовния свят.
Моля да си отбележите този факт и да го имате предвид. Който не е опитен в тези неща, за него те не са напълно разбираеми. За окултистите обаче е нещо друго. Но се установява, че този вид за убеждаване в безсмъртието не само е безсмислен, но в известно отношение извънредно вреден. Този начин човекът да получи осезаемо доказателство, без да стане по-добър, в сетивния свят за безсмъртието, не само е безполезен, но дори е доста вреден, и то поради следните причини.
Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят.
Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят. Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти. Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни. Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите. Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък.
към текста >>
144.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да за
живеят
с нея.
Щутгартският цикъл24 трая повече от четиринадесет дни, като интересуващите се от теософското движение се събираха всеки ден. Именно такива цикли в другите градове може би се оказаха най-подходящи за по-задълбоченото навлизане на теософското духовно течение в нашето време. Когато човек дойде в един или друг град и може да изнесе една-две лекции за стимул, не е така лесно теософското движение да се представи по достатъчно интензивен начин. Но който в продължение на четиринадесет дни бива въвеждан в този духовен живот, получава усещане, че там му се представя един нов свят. Когато се изнасят единични лекции, ясно се вижда, че е налице интерес към духовния живот, дълбок копнеж и необходимост от него.
Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да заживеят с нея.
Трябва да се навлезе по-навътре в това, което сме свикнали да наричаме антропософия. Едва тогава в сърцето се събужда предчувствие, чувство, усещане, че тук имаме работа с действителен, реален висш свят. В началото всичко, което се представя на човека тук, се приема не само като нещо неразбираемо, а дори като малко фантастично и на хората им е трудно да преодолеят широко разпространения възглед, че съдържащото се в антропософията е мечтателство и фантазия, и да стигнат до убеждението, че в нашето духовно движение имат работа с нещо, което в най-дълбок смисъл лежи в основата на истинския свят. Много хора вярват, че тези, които говорят за такива неща, стоят далеч от практическия живот. Но постепенно започват да разбират въпросните възгледи и научават, че човек има работа с реалната жизнена практика, която не витае в облаците, а живее в по-дълбоките пластове и донася сила, познание и истина.
към текста >>
Той вижда как хората
живеят
заедно, някои в дълбока мизерия, бедни и потиснати от работа и нужди, други – плуващи в изобилие, наслаждавайки се на различните неща.
Който вижда в духовния свят, разбира взаимовръзките, лежащи в основата на физическия план.
Той вижда как хората живеят заедно, някои в дълбока мизерия, бедни и потиснати от работа и нужди, други – плуващи в изобилие, наслаждавайки се на различните неща.
Лесно можем да си представяме как да се промени това, когато оставаме само на физическия план. Това правят повечето от тези, които днес се чувстват призвани да реформират. Те не се намират в същото състояние като успешно оперирания слепец, около когото светът изведнъж се представя в багри, защото иначе биха видели най-разнообразните същества зад всичко физическо. Ако се опитате да осъществите добронамерените си реформаторски планове, но не вземете под внимание духовните същества, след петдесет години ще стане още по-лошо, отколкото е било преди. След петдесет години всички днешни социални идеали биха противоречали гротескно на астралния свят, ако астралният свят, човешките страсти, влечения и желания същевременно не биха се променили.
към текста >>
145.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще
живеят
мирно заедно, ако имат тази или онази конституция.
Но теософското (антропософското) движение се отличава от другите с това, че не предлага рецепти, не казва как нещата да се направят по-добре. Бъдещата култура не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен мир. Да се излагат програми е работа на миналото. Бъдещето се състои в това, да съществуват хора, които да постъпват правилно, изхождайки от самите себе си. Науката за духа не дава предписания кое е правилното, а показва на човека как да стигне дотам, да прави правилното.
Когато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще живеят мирно заедно, ако имат тази или онази конституция.
Тя много повече показва на всеки поотделно как да достигне в самия себе си степента на развитието си, от която да открие правилното изцяло от себе си, когато влиза във взаимодействие с другите. Това е теософската задача в движението на бъдещето.
към текста >>
146.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
под., още не са се опитали да
живеят
със закона на кармата.
Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си. Тогава се излива вътрешна сигурност и хармония над целия живот. А тези, които постоянно твърдят, че законът на кармата води до бездействие и летаргия, предизвиква човек да се отдаде на съдбата си, не води до радост в живота и др.
под., още не са се опитали да живеят със закона на кармата.
към текста >>
Ако днес се въздейства така, че хората да
живеят
в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, те същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности.
Законът на кармата трябва да хвърли светлина преди всичко върху бъдещето ни. Трябва да мислим по-малко за миналото, отколкото за бъдещето. Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че подготвя в астралното си тяло бъдещата конфигурация на етерното тяло в смисъла на кармическия закон, и като по-нататъшно следствие също и бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка. Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите.
Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, те същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности.
Които ще живеят в бъдещето, са преродените хора от настоящето. Ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно, в бъдеще ще се породят здрави раси и пълноценни водачи на бъдещите народи. Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм.
към текста >>
Които ще
живеят
в бъдещето, са преродените хора от настоящето.
Трябва да мислим по-малко за миналото, отколкото за бъдещето. Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че подготвя в астралното си тяло бъдещата конфигурация на етерното тяло в смисъла на кармическия закон, и като по-нататъшно следствие също и бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка. Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, те същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности.
Които ще живеят в бъдещето, са преродените хора от настоящето.
Ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно, в бъдеще ще се породят здрави раси и пълноценни водачи на бъдещите народи. Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм.
към текста >>
147.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено
живеят
в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не
живеят
като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека.
Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация. А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху слуха. Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху слуха. От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела. Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи – думата трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека.
Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека.
Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл. Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн. Само че това устройство се проявява едва на Земята. Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално.
към текста >>
Знаете, че астралното тяло, в което
живеят
вътрешните човешки пориви, нагони и страсти, става видимо за ясновидеца като светлинно тяло.
Разглеждането на сетивата в тяхната връзка със света може да ни води още по-нататък. Нека вземем едно от тези сетива, например зрението. То заема средно положение сред сетивата. Да проследим нещо много фино.
Знаете, че астралното тяло, в което живеят вътрешните човешки пориви, нагони и страсти, става видимо за ясновидеца като светлинно тяло.
В това светлинно тяло се появяват най-разнообразните фигури и багри. Всяка страст, всеки порив има определен цвят. Всичко, дори основната душевна нагласа, се отпечатва в това светлинно тяло. Ако видите светлинното тяло на човек, който е много нервен, го виждате изцяло изпълнено с проблясващи и светещи точки. Всичко това проблясва и изчезва, и се проявява в най-различни цветове.
към текста >>
Те
живеят
в светлинните лъчи.
Ако истински поемем в душата си това, в най-дълбок смисъл ще ни стане ясно защо въздухът играе такава специална роля в историята за сътворението, защо е трябвало първо да се вдъхне в човека, чрез което да може да играе тази роля също и по отношение на слуха му: «Творецът вдъхна в човека живия одем и той оживя.»51 Самият човек е създаден чрез словото, звука, тона в най-висшето му проявление. От това долавяте и сродството, което чрез сетивата съществува между човека и цялото му обкръжение. Разгледайте лицето му и бихте могли да си кажете: Върху лицето са работили съществата, живеещи на астралния план.
Те живеят в светлинните лъчи.
Светлинният лъч има физическа и астрална част. Представете си, че някъде пада светлинен лъч. Когато това става, в този светлинен лъч се съдържа външната физическа светлина и същевременно живеещите в светлинния лъч астрални същества. Представете си, че задържите светлинния лъч. Представете си, че Слънцето огрява гърба ви.
към текста >>
148.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Само че ориенталският йога-път не е нито единственият, нито най-подходящият за хора, които
живеят
в европейските културни области.
Има три различни пътя, понеже човешките натури на нашето земно кълбо са различни. Могат да се различат три типа човешка натура. Както не би било правилно, ако някой, за да стигне върха, не тръгне по най-кратката пътека, а по лежащата далеч от него, така не би било добре, ако някой човек иска да върви по различен от подходящия за него духовен път. Относно това също и сред теософското движение, което още трябва да се развие от своя начален стадий, царят доста неясни представи. Мисли се, че има само един-единствен път на познанието и че това е пътят на йога.
Само че ориенталският йога-път не е нито единственият, нито най-подходящият за хора, които живеят в европейските културни области.
Който разглежда нещата само отвън, естествено почти не може да има представа за какво се касае тук, понеже човешката природа общо взето не изглежда така различна при различните раси. Но ако голямата разлика между човешките типове се разгледа с окултни сили, се разбира, че нещо, което е добро за ориенталците, а може би и за отделни хора в нашата култура, съвсем не е правилно за всички. Има хора, но малко, сред европейските условия, които биха могли да вървят по ориенталския път йога. За най-голямата част от европейците той е непроходим, донася илюзии и душевни разрушения. Дори външно да не изглеждат така различни, също и в очите на днешните учени, източната и западната човешка натура са напълно различни.
към текста >>
Те
живеят
егоистично по инерция.
Четвъртият е така нареченият жизнен ритъм. Такъв ритъм хората в обикновения живот познават много малко.
Те живеят егоистично по инерция.
Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица. Но кой го прави в обикновения живот? Въпреки това до по-висше развитие се стига само когато в живота се внесе ритъм, повторение. В хода на планетите около Слънцето, в годишния цъфтеж и прецъфтяване на растенията, животинското царство, сексуалния живот на животните всичко е подредено ритмически. Едва на човека се разрешава да живее без ритъм, за да може да действа свободно.
към текста >>
149.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но етерното и астралното тяло са съществували, те са могли да
живеят
в още по-високи температури.
Там стигаме до все по-високи температури, при които металите са текли наоколо, както сега тече водата. Поради това всички метали са станали като жили в Земята, понеже преди са текли като потоци. Точно както оловото днес е твърдо, а живакът течен, така оловото е било някога течно, така и живакът някога ще стане твърд метал. Земята е променлива и човекът е преминал през различните етапи на развитието. Във времената, за които говорихме, физическият човек още не е съществувал.
Но етерното и астралното тяло са съществували, те са могли да живеят в още по-високи температури.
С охлаждането постепенно се образуват обвивките и се подреждат около човека.
към текста >>
150.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който действително защитава един духовен мироглед, е опознал, че при такива вещества не става въпрос за голата материя, а че вътре
живеят
дух и душа, както в отделеното чрез кожа същество.
Който действително защитава един духовен мироглед, е опознал, че при такива вещества не става въпрос за голата материя, а че вътре живеят дух и душа, както в отделеното чрез кожа същество.
В този смисъл теософът говори за дух, който е въплътен в златото, кварца, арсеника или в отровата на беладоната. За окултиста светът е пълен с духовни същества. Въплътената в оловото духовност има отношение към човешкия организъм, за което вчера чухте. За теософите става въпрос не за търсене на някакви особени духовни същества, които нямат нищо общо с нашия свят, а за такива, които се намират във всеки къс метал, както и изобщо във всичко, което ни заобикаля. Така духовнонаучният мироглед одухотворява веществото.
към текста >>
151.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всички ще го из
живеят
, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора!
Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
към текста >>
След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да из
живеят
в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи.
Това е началото на развитието му, насочено към този момент в бъдещето, когато той отново следва да намери блестящата светлина, но сега вътре в себе си. Човекът е трябвало да се научи да опознава земните неща с външните си сетива. Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството.
След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи.
И този свещен момент е следвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо. На този ден учениците на мистериите са се обединявали и вътрешната светлина е пламвала в тях. А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент. Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии.
към текста >>
А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да из
живеят
едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент.
Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството. След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи. И този свещен момент е следвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо. На този ден учениците на мистериите са се обединявали и вътрешната светлина е пламвала в тях.
А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент.
Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии. Те показват като отражение това, което кандидатът за посвещение следва да изживее по-късно. Нека днес узнаем какво се е представяло в среднощния час в малките мистерии. То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии.
към текста >>
152.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Те чуха за медитацията, за начина да из
живеят
в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с божествено-духовните течения в света.
Като изходна точка ще ни послужи въпросът за християнската молитва. Всички познавате това, което днес се нарича християнска молитва. Често също и тук е обсъждано и някой сигурно се е запитал: Как тази християнска молитва се отнася към духовнонаучния мироглед. Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества.
Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с божествено-духовните течения в света.
към текста >>
Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и следователно задържи за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето му да
живеят
тези мантри, изживява сливане с висшата духовност, пронизва го висша сила.
Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и следователно задържи за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето му да живеят тези мантри, изживява сливане с висшата духовност, пронизва го висша сила.
Той живее в нея. Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране. За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия. Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог.
към текста >>
Искате ли да си представите фактите, както са протекли по онова време, макар в малко тривиален, но по-нагледен начин, представете си, че всички хора, които
живеят
днес в цялото човечество, са си изградили до онзи момент тела, които са направили възможно да се приеме човешката душа, както една гъба може да всмуче водата.
Ще си представим нещата по правилен начин, ако ги мислим така: Някога, в лемурийската епоха, на тази Земя още не е имало физически човек в сегашен смисъл като най-висше същество, а е имало само един вид най-висшата животинска обвивка на нашия днешен човек; имало е същества, които тогава са се състояли от четирите нисши члена на човешката природа. Това, което е висшата човешка същност, което е вечно в човешката природа, което чрез трите заложби – манас, будхи, атма – ще продължи да се развива в бъдеще, дотогава е почивало в лоното на божествеността.
Искате ли да си представите фактите, както са протекли по онова време, макар в малко тривиален, но по-нагледен начин, представете си, че всички хора, които живеят днес в цялото човечество, са си изградили до онзи момент тела, които са направили възможно да се приеме човешката душа, както една гъба може да всмуче водата.
към текста >>
153.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Неговите обитатели са духовни същества, които винаги
живеят
в състояние, в което човекът се намира само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана.
Още по-преди нашата Земя е била планета, която в науката за духа се нарича Старото Слънце, и също не е същата като днешното Слънце. Ако съберете днешната Земя, днешното Слънце и днешната Луна със всичките им същества, бихте получили Старото Слънце. Старото Слънце, космически взето, е много по-висша същност от нашата Земя.
Неговите обитатели са духовни същества, които винаги живеят в състояние, в което човекът се намира само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана.
Деваханични същества са тези, които бихме могли да наречем нашите деваханични другари. За да се изкачат до тази степен, тези същества, които още преди са преминали степента, през която преминава днешният човек, е трябвало от своя страна първо да отделят тогавашната Стара Луна, също както Земята по-късно прави с днешната Луна. Тя е трябвало да бъде отделена от Старото Слънце и чрез това то да се превърне в постоянна звезда. Една звезда не е по начало постоянна звезда. В действителност една постоянна звезда се развива от една планета.
към текста >>
154.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но отделните души, които днес
живеят
в телата ви, тогава още не са били отделени.
Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера. Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло. Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа. Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала.
Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени.
към текста >>
Само когато тези две течения напълно се из
живеят
, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух.
Но когато хората от кръвната общност се развиват по-нататък, започват да си симпатизират поединично. Поради това се развиват по-малките взаимовръзки – семейства и съюзи – и те отново се обединяват в по-големите общности. Но отделните хора стават по-егоистични и самолюбиви. Така че, от една страна, човечеството става все по-егоистично и самолюбиво, а от друга – в него навлиза обединяващото влияние на Христос. От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивида, от друга – обединяващия дух на християнството.
Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух.
към текста >>
Така се чувствал човекът, обграден от образите, през които някога сам е преминал и си казвал: Образите, които си носил преди,
живеят
в частите на съществото ти, в една живее първият образ, в друга вторият и така нататък.
Трябва да опиша как този, който е изпадал три и половина дни в летаргичен сън, е бил обкръжен от дванадесет образа, с които е седял заедно като на една маса. Като какво е трябвало да изглеждат те на някого, който е имал изживявания във висшите светове? Пред такъв човек се представяли дванадесет негови инкарнации, дванадесет негови различни тела, които сам е имал. Тези дванадесет тела не са били нищо друго освен това, което той носи в себе си като членове на тялото си. В окултно отношение разделяме човешкото тяло на дванадесет части и всяка от тях не е нищо друго освен повторение от дванадесет инкарнации, през които човекът постепенно се пречиства и бива довеждан до по-висша степен на съвършенство.
Така се чувствал човекът, обграден от образите, през които някога сам е преминал и си казвал: Образите, които си носил преди, живеят в частите на съществото ти, в една живее първият образ, в друга вторият и така нататък.
Обкръжават те така, както гостите обкръжават стопанина при обяда.
към текста >>
Хората, които ще пре
живеят
това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи.
Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи.
Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте. Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори.
към текста >>
155.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Със закони е регулиран начинът, по който хората
живеят
заедно, каквото всеки един трябва да прави и постига за другия.
Ако го разбираме така, схващаме дълбоко още едно, често срещано изказване в евангелието, което насочва към закона, царуващ в древните времена, описвани ни от Стария завет. От една страна, Исус казва110, че няма да бъде нарушена нито точица и нито ченгелче от този закон, но от друга – поставя нещо съвсем ново на мястото на този закон, нещо, което още не е действително. Той поставя свободните, любвеобилни отношения на хората един към друг на мястото на това, което днес е регулирано чрез закона.
Със закони е регулиран начинът, по който хората живеят заедно, каквото всеки един трябва да прави и постига за другия.
Но ще дойдат времена, когато всеки непосредствено ще чувства и знае какво е нужно на ближния му и какво може да му даде.
към текста >>
Другите, които
живеят
с хората, с човешките наклонности, са деца на света.
Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител.
Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света.
Те не са се придържали към строгите параграфи на закона, понеже не може повече да се управлява несправедливо. Те, които преди са били несправедливи, но защото е трябвало да следват живота, сега са принудени да се променят. Затова децата на света са по-умни от децата на светлината.
към текста >>
Имаме хора, които днес почти
живеят
още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си.
Някога хората не са били още слезли долу, не са били навлезли в телата. Тогава са действали така, както е действал Бог в тях. След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора.
Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си.
Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал. Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог.
към текста >>
156.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Показва ни се един поклонник, който, ако го запитаме, не би могъл да ни каже според разума си това, което току-що изложихме като езотерична християнска идея, но това би могъл да го направи един поклонник, в чието сърце и душа
живеят
тези идеи, превърнати в чувства.
Пренесени сме в тази ситуация.
Показва ни се един поклонник, който, ако го запитаме, не би могъл да ни каже според разума си това, което току-що изложихме като езотерична християнска идея, но това би могъл да го направи един поклонник, в чието сърце и душа живеят тези идеи, превърнати в чувства.
Не е лесно да открием всичко скрито в това стихотворение, наречено «Тайните». Гьоте пояснява един процес, протичащ в онзи човек, в когото най-висшите идеи, мисли и представи се превръщат в чувства и усещания. Чрез какво се извършва това преобразуване?
към текста >>
В душата му, в неговата зряла душа
живеят
чувства и усещания за това.
Над портата на манастира той вижда нещо особено. Там вижда кръст, но от особен вид, кръст обвит с рози! И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към кръста? » От средата на кръста той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето. Няма нужда да извиква пред душата си в понятия значението на този дълбок символ.
В душата му, в неговата зряла душа живеят чувства и усещания за това.
Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре.
към текста >>
Дали наблизо хора тук
живеят
?
Дали наблизо хора тук живеят?
към текста >>
А тези дванадесет, от които всеки представя по едно религиозно изповедание от света,
живеят
тук заедно в мир и хармония.
Тук не се приема някой, който е още млад и незрял, а се приема човек, сблъскал се вече с живота, преминал през мировата радост и мировото страдание, работил и действал в света и от своя ограничен свят издигнал се до по-широк хоризонт. Едва тогава се присъединява и бива приет в кръга на дванадесетте.
А тези дванадесет, от които всеки представя по едно религиозно изповедание от света, живеят тук заедно в мир и хармония.
Защото те са предвождани от един тринадесети, който надвишава всичките в съвършенството на човешката същество, който превъзхожда всички по широкото схващане на човешките отношения.
към текста >>
157.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Те
живеят
на местата, където скалите се намират в допир с металите.
Това са особени същества, които в известно отношение съвсем не приличат на човека. Те нямат физическо тяло, но имат разум. Разликата между тях и човека е, че те имат разум без отговорност. Затова нямат и чувството за несправедливост при някои лоши шеги, които изиграват на човека. Тези същества се наричат гноми и многобройни видове от тях се намират в почвата.
Те живеят на местата, където скалите се намират в допир с металите.
По-рано много от тях са служили на човека при древното миньорство – не при добиването на въглища, а при добиването на метални руди. Начинът, по който в древни времена се построяват мините, познанията за това как протичат пластовете, е възприет чрез тези същества. Те познават най-богатите рудни пластове и знаят как те се разполагат в Земята и са можели да дават най-добрите насоки за обработването им. Но когато човекът не желае да работи с духовните същества и се уповава само на сетивното, стига до задънена улица. От тези духовни същества трябва да се научат известни способи и методи за изследването на Земята.
към текста >>
Когато човек влезе в тесни връзки с животните, както овчарят с овцете, той получава познания, прошепнати от същества, които
живеят
в неговото обкръжение.
Когато човек влезе в тесни връзки с животните, както овчарят с овцете, той получава познания, прошепнати от същества, които живеят в неговото обкръжение.
Овчарят получава познания за стадото овце, прошепнати му от саламандрите в неговата околност. Тези древни познания днес са изчезнали и трябва отново да бъдат спечелени чрез добре изпитано окултно познание.
към текста >>
158.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които
живеят
повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак.
Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да мислите или-или.
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак.
Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното? Лесно ще разберете, ако се запитате: «Къде е самосъзнанието на всеки от моите пръсти?
към текста >>
159.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Вече ви посочих азове на астралния план, груповите азове на животните; сега имаме един друг вид азове, които
живеят
на астралното поле, въздействат върху хората и оживяват кръвта, докато човешките азове я напускат.
Най-напред една сила, най-близка до начина, по който азът работи в кръвта; тя не е слязла до физическото поле. Кръвта ще залинее, ако в нея не работи друг аз, докато човекът спи. Един друг аз, който е останал горе на астралния план, се намесва и поема за известно време работата в кръвта. Когато разглеждаме човешката кръв, този особен сок,35 в будно състояние в нея действа азът на човека на физическото поле, през нощта в кръвта действа един аз, който се намира на астралното поле. Има такива азове.
Вече ви посочих азове на астралния план, груповите азове на животните; сега имаме един друг вид азове, които живеят на астралното поле, въздействат върху хората и оживяват кръвта, докато човешките азове я напускат.
С какво? Какво внасят те в кръвта? Това, което трябва да бъде в човешкото тяло още от сатурновото време – огъня, топлината. Това са духовете, които никога не слизат до физическото поле – духовни същности, които живеят на астралното поле и имат тяло от огън. В минералното царство всяко нещо има определен градус топлина.
към текста >>
Това са духовете, които никога не слизат до физическото поле – духовни същности, които
живеят
на астралното поле и имат тяло от огън.
Има такива азове. Вече ви посочих азове на астралния план, груповите азове на животните; сега имаме един друг вид азове, които живеят на астралното поле, въздействат върху хората и оживяват кръвта, докато човешките азове я напускат. С какво? Какво внасят те в кръвта? Това, което трябва да бъде в човешкото тяло още от сатурновото време – огъня, топлината.
Това са духовете, които никога не слизат до физическото поле – духовни същности, които живеят на астралното поле и имат тяло от огън.
В минералното царство всяко нещо има определен градус топлина. Срещате топлината в околността си като свойство на твърдите, течните и въздухообразните тела. Представете си веднъж топлината отделена – това не съществува на физическото поле. Но на астралното поле ще намерите такава прииждаща и оттегляща се топлина, такъв огън, който се носи като самостоятелна същност и в него са въплътени същества, каквито самите ние сме били на Стария Сатурн. Те навлизат през нощта в кръвта и я оживяват със своята топлина.
към текста >>
Така виждате как през нощта ние действително сме предпазвани и закриляни от висшите същества, които не
живеят
в минералното царство.
Не е достатъчно само тези азови същества да се намесят през нощта и да работят с топлинното си тяло в човека, а трябва да дойдат и същества, които могат да обработват кръвта така, както го прави астралното тяло. Тези същества имат своя аз в девахана; техният аз има много по-висше тяло, което не се е сгъстило дори до топлината. Азът, който първо описах, никога не е слизал до физическия свят, той е останал на астралния план. Вторият аз никога не е слизал до астралния план, а е останал още по-нависоко – в девахана. Той прониква кръвта и предизвиква в нея същото, което през деня върши човешкото астрално тяло.
Така виждате как през нощта ние действително сме предпазвани и закриляни от висшите същества, които не живеят в минералното царство.
Азът на човека е слязъл до минералното царство и ще се изкачи по-късно до растителното царство и нагоре. Тези други азове постепенно са останали на различни степени зад човешкото царство, те образуват скритите царства, елементарните царства, лежащи зад нашия физически свят и намесващи се в него.
към текста >>
В него, освен азът,
живеят
още същества, чийто аз е на астралното поле.
В него, освен азът, живеят още същества, чийто аз е на астралното поле.
Те проникват астралното тяло, както червеи проникват сиренето. Това е третото елементарно царство; това царство формира животинските нагони и страсти.
към текста >>
160.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Астралният свят е много населен и там
живеят
много същества, за които човекът не може и да сънува.
Не при всички астрални същества е така, че техните откровения могат добре да се наблюдават. В ежедневието човекът изобщо и не подозира за съществуването на тези астрални същества, ако сетивата му не са изострени. И така, човекът среща на астралното поле личности, които отчасти са му познати, и също други същества, които му изглеждат непознати, които не познава така добре от физическия свят, в известно отношение те са нови за него.
Астралният свят е много населен и там живеят много същества, за които човекът не може и да сънува.
Не бива да се твърди, че тези същества нямат никакво въздействие върху физическото поле, дори напротив, те имат огромно въздействие върху хората. Колко сложни са взаимовръзките, разбираме едва тогава, когато видим всичкото, което действа оттам. Тези същества ни срещат и отчасти изглеждат извънредно нежни и благи същества, които също и между тях живеят в мир. Срещаме обаче и други, които не могат да се опишат по този начин, които имат всякакви зли качества и преди всичко, когато се окажат в близост до човека, представляват опасност за него.
към текста >>
Тези същества ни срещат и отчасти изглеждат извънредно нежни и благи същества, които също и между тях
живеят
в мир.
В ежедневието човекът изобщо и не подозира за съществуването на тези астрални същества, ако сетивата му не са изострени. И така, човекът среща на астралното поле личности, които отчасти са му познати, и също други същества, които му изглеждат непознати, които не познава така добре от физическия свят, в известно отношение те са нови за него. Астралният свят е много населен и там живеят много същества, за които човекът не може и да сънува. Не бива да се твърди, че тези същества нямат никакво въздействие върху физическото поле, дори напротив, те имат огромно въздействие върху хората. Колко сложни са взаимовръзките, разбираме едва тогава, когато видим всичкото, което действа оттам.
Тези същества ни срещат и отчасти изглеждат извънредно нежни и благи същества, които също и между тях живеят в мир.
Срещаме обаче и други, които не могат да се опишат по този начин, които имат всякакви зли качества и преди всичко, когато се окажат в близост до човека, представляват опасност за него.
към текста >>
Така този, който чувства тези неща, върви по Земята, като се учи да съчувства на духовните същества, които
живеят
във висшите светове и изпращат само своите органи във физическия свят.
Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае. Изскубването на корените обаче причинява болка на земния организъм. Така конкретно може да се посочи как чувстват съществата на деваханичния свят. Каквото и да правим на Земята, това не са трезви факти, а ако предприемем това или онова, причиняваме удоволствие и болка, радост или страдание на някое същество. Коси ли косачът житата, полъх от приятни чувства, които изпитва растителната душа, преминава над нивите.
Така този, който чувства тези неща, върви по Земята, като се учи да съчувства на духовните същества, които живеят във висшите светове и изпращат само своите органи във физическия свят.
Но когато веднъж се навлезе в девахана, там отново се срещат други същества, които не изпращат своите влияния така открито във физическия свят, а се проявяват много по-скрито.
към текста >>
Те са същества, които
живеят
по определен начин във възприятието, без при тях мисленето, като такова, да играе особено голяма роля.
Но и тук отново се учим да опознаваме същества, които не се проявяват по груб начин във физическия свят. И тук можем да разгледаме два вида като най-впечатлителните. Те имат забележителна духовна конституция. Трудно е да се опишат, но можете да имате понятие за тях, ако си представите едно извънредно надарено същество, което обаче, за да прави открития, изобщо не е необходимо да премисля, а още чрез възприятията е подтиквано да преобрази предмета по някакъв гениален начин.
Те са същества, които живеят по определен начин във възприятието, без при тях мисленето, като такова, да играе особено голяма роля.
Те са много интересни същества с извънреден откривателски талант, който обаче се дължи само на възприятието, а не на мисленето. Освен тях има и други същества, които са толкова несимпатични, колкото тези са симпатични. Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия. За тях те са наслада, те се въргалят в тях. Родината на тези същества е Сатурн, както за другите, които описах, са Луната, Марс и Венера.
към текста >>
Тези други същества също
живеят
в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия.
Те имат забележителна духовна конституция. Трудно е да се опишат, но можете да имате понятие за тях, ако си представите едно извънредно надарено същество, което обаче, за да прави открития, изобщо не е необходимо да премисля, а още чрез възприятията е подтиквано да преобрази предмета по някакъв гениален начин. Те са същества, които живеят по определен начин във възприятието, без при тях мисленето, като такова, да играе особено голяма роля. Те са много интересни същества с извънреден откривателски талант, който обаче се дължи само на възприятието, а не на мисленето. Освен тях има и други същества, които са толкова несимпатични, колкото тези са симпатични.
Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия.
За тях те са наслада, те се въргалят в тях. Родината на тези същества е Сатурн, както за другите, които описах, са Луната, Марс и Венера. Тук имаме една перспектива към висшите същества. Можем да запитаме: «Какво ни засягат всички тези същества? » Би могло да изглежда като излишно любопитство да се занимаваме с тях.
към текста >>
Понеже
живеят
изцяло във външните възприятия, те имат влияние върху тях.
Върху една друга област от нашето битие имат влияние сатурновите същества.
Понеже живеят изцяло във външните възприятия, те имат влияние върху тях.
Не е безразлично дали човекът със страст насочва очите и другите си сетива към нещо отвратително, низше, или го привлича красивото и благородното в света. Според това върху него оказват влияние добри или зли сатурнови същества. Със страстта, с която човекът поема някакво сетивно впечатление, в него се промъкват същества с хранителния поток и с лимфата. Никога не е без странично въздействие, когато насочвате погледа си към сетивните възприятия. С всеки поглед вие възприемате действията на духовни същества.
към текста >>
161.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Растителните азове
живеят
в още по-висш свят от този на животинските азове.
Духът на пчелното семейство стои зад тази работа на пчелите. Отделните пчели принадлежат към една-единствена пчелна личност, както нашите членове принадлежат към нас. Само че отделните пчели са повече отделени една от друга, а нашите единични членове са компактни. Ние минаваме невидимо за нас навсякъде сред същества, сред животинските групови азове, които не могат да се наблюдават физически. Както започваме да чувстваме тези същества, за които човекът нищо не подозира, така можем да почувстваме и растителните души.
Растителните азове живеят в още по-висш свят от този на животинските азове.
Растителните азове, онези отделни групови азове, към които отново принадлежат редица растения, се намират на така наречения девахан-план. Можем да посочим мястото, където тези растителни азове всъщност се намират. Всички азове на растенията са в центъра на Земята. Груповите азове на животните кръжат около Земята като пасатните ветрове. А азовете на растенията са в центъра на Земята.
към текста >>
162.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Духовните същества, които
живеят
в светлината, отдават светлината с радост, това е блаженство.
Запалим ли кибрит, нещо изгаря и в някое душевно същество, действащо в този процес на изгарянето, се разливат вътрешни потоци на наслада. Светлината, която се разпространява във Всемира, не се разпространява само като физическа субстанциалност, а с нея се разпространяват потоци от блаженство.
Духовните същества, които живеят в светлината, отдават светлината с радост, това е блаженство.
Те се чувстват блажени в протичането на живота в светлината.
към текста >>
На двете мирови тела те не са можели да
живеят
.
На Земята също не са могли да останат, тя е била много малко напреднала за тях.
На двете мирови тела те не са можели да живеят.
Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да живеят тези същества. Това са Меркурий и Венера. На Меркурий живеят същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта. Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта. Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта.
към текста >>
Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да
живеят
тези същества.
На Земята също не са могли да останат, тя е била много малко напреднала за тях. На двете мирови тела те не са можели да живеят.
Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да живеят тези същества.
Това са Меркурий и Венера. На Меркурий живеят същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта. Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта. Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта. На Венера живеят също същества, които стоят между хората и слънчевите същества.
към текста >>
На Меркурий
живеят
същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта.
На Земята също не са могли да останат, тя е била много малко напреднала за тях. На двете мирови тела те не са можели да живеят. Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да живеят тези същества. Това са Меркурий и Венера.
На Меркурий живеят същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта.
Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта. Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта. На Венера живеят също същества, които стоят между хората и слънчевите същества. Те обитават Венера, но могат да действат и на Земята, като работят в човешкото тяло. Тези същества ги наричаме луциферични същества.
към текста >>
Така
живеят
душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта.
На двете мирови тела те не са можели да живеят. Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да живеят тези същества. Това са Меркурий и Венера. На Меркурий живеят същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта. Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта.
Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта.
На Венера живеят също същества, които стоят между хората и слънчевите същества. Те обитават Венера, но могат да действат и на Земята, като работят в човешкото тяло. Тези същества ги наричаме луциферични същества. В известен смисъл тяхната родина е Венера. Оттам Венера се нарича също «Луцифер».
към текста >>
На Венера
живеят
също същества, които стоят между хората и слънчевите същества.
Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да живеят тези същества. Това са Меркурий и Венера. На Меркурий живеят същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта. Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта. Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта.
На Венера живеят също същества, които стоят между хората и слънчевите същества.
Те обитават Венера, но могат да действат и на Земята, като работят в човешкото тяло. Тези същества ги наричаме луциферични същества. В известен смисъл тяхната родина е Венера. Оттам Венера се нарича също «Луцифер».
към текста >>
163.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
От това видяхте, че около нас непрекъснато се намират същества, през които, така да се каже, преминаваме, които проникват в нас и
живеят
в същото пространство, където сме и ние.
Днес ще разгледаме някои детайли от окултния свят. Някои неща, които ще кажем, ще се свържат с разглеждането, което направихме последния път,42 а други ще насочат погледа в посоката, в която последния път споменахме, че все повече и повече виждаме как пространството около нас е оживено и одухотворено от над сетивни събития и духовни същества. Последния път при нашето разглеждане видяхме как различните царства около нас – минералното, растителното и животинското царство – имат и същества, които можем да наречем групови азове. Казахме, че в животинския свят има групови души като отделни индивидуалности, може да се каже, личности, които се намират на астралния план и обкръжават Земята. Видяхме, че растителните азове са в центъра на Земята, а за груповите азове на минералите не посочихме определено място, защото те се намират във висшите области на девахана.
От това видяхте, че около нас непрекъснато се намират същества, през които, така да се каже, преминаваме, които проникват в нас и живеят в същото пространство, където сме и ние.
Например това, което е животинска групова душа, принадлежаща към цяла група оформени еднакво животни, може да преминава през нас. Защото в астралността царува законът на проникването, проходимостта, противно на нашия физически свят, където царува непроходимостта.
към текста >>
Понеже отдавна са стигнали толкова далеко, че да не им е необходимо да
живеят
в тела, те могат днес да издържат слънчевото битие.
Стига се дотам Слънцето с онези субстанции, които довеждат до извънредно бърз, припрян живот, да се отделят от Земята. Слънцето взима със себе си тези бързоразвиващи се субстанции и същества и Земята остава със съществата, които не могат да издържат на това бързо темпо. Между тези същества се намира и човекът. Това, което на Старото Слънце е било най-доброто от съществата и субстанциите, е било отделено и става самостоятелно. В днешното Слънце, в огнено-газообразните маси виждаме телата на високо издигнати същества, които са се издигнали далеч над хората.
Понеже отдавна са стигнали толкова далеко, че да не им е необходимо да живеят в тела, те могат днес да издържат слънчевото битие.
Така животът на Слънцето се е породил от планетно съществуване и там имате това, което в окултизма се нарича неподвижна звезда.
към текста >>
Така за тези изостанали същества са били създадени планетни степени на съществуването и сега те
живеят
на тези планети.
Така за тези изостанали същества са били създадени планетни степени на съществуването и сега те живеят на тези планети.
По времето, когато се отделя и Луната от Земята, се извършва много тайнствено събитие в нашето космическо развитие, което е трудно да се обясни и което се означава като «преминаване на Марс през нашата Земя». Както казах, извънредно трудно е да се обясни, понеже когато Земята е била още свързана със Слънцето, марсовата субстанция е била още вътре, след това Слънцето се отделя от Земята и после Марс излиза навън, като оставя на Земята субстанцията, която се означава като желязо. Също и Марс става арена за изостаналите същества. Тези марсови същества са подбудителите за развитието на сетивната душа. Ако не биха упражнили влияние върху нашата планета, сетивната душа нямаше да се оформи.
към текста >>
164.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Те
живеят
на астралния план и този, който постигне ясновидски способности за астралния план, ги среща като отделни личности, също както човекът тук, на физическия план, среща физически личности.
Често сме споменавали, че около нас има духовни светове, духовни факти. Извървявайки пътя си в света, преминаваме не само през материалния въздух, а непрекъснато вървим през духовни същества и събития. До първото, до което човекът се издига, когато се появи в него ясновидската дарба, са духовните светове, които по някакъв начин са свързани с възприемането тук с обикновените физически сетива, свързва се с нещо, което може да се докосне. Всичко, което възприемат сетивата, е свързано с духовните светове. Знаем, че в основата на целия животински свят, както се представя външно, се намира сбор от животински групови души.
Те живеят на астралния план и този, който постигне ясновидски способности за астралния план, ги среща като отделни личности, също както човекът тук, на физическия план, среща физически личности.
Те са наистина отделни личности. И ако трябва да се изразим тривиално, можем да кажем, че имаме познанства на астралния план, както тук, при хората. Само че в известно отношение тези групови души се отличават от хората тук. Те са, колкото и чудно да звучи, по-мъдри от хората. Действията им създават мъдрите устройства в животинския строеж, но и във всичко, което лежи в целесъобразността на животинския начин на живот.
към текста >>
В една земна област
живеят
хора, които се хранят с определен вид храна, в друга растат съвсем други растения.
Сега можете да си създадете представа как едно друго небесно тяло се намесва със своите същества в човешкото тяло, в цялото човешко битие. Представете си как човешкият род е разпределен по Земята.
В една земна област живеят хора, които се хранят с определен вид храна, в друга растат съвсем други растения.
Според това каква храна приема човекът, в него се проявяват съвсем определени същества. Това прави различията в човешкия характер.
към текста >>
165.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Докато венерините същества
живеят
много дълго, меркуриевите същества изобщо не познават раждане и смърт, понеже са развили Будхи.
По несъзнателен за хората начин те полагат в тях зародиша за по-нататъшното развитие. От друга гледна точка, те се казват луциферични същества. Меркуриевите същества също стоят във връзка със земното развитие. Те са били първите велики учители в мистериите. Тайно са насочвали заниманията на най-древните посветени.
Докато венерините същества живеят много дълго, меркуриевите същества изобщо не познават раждане и смърт, понеже са развили Будхи.
Тяхното съзнание продължава без прекъсване през раждане и смърт.
към текста >>
166.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Ако си спомните какво е представено в моята «Теософия», как човекът възприема минералния свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава приблизително имате и начина на схващане на тези същества, които непрекъснато
живеят
в един такъв свят.
Ангелите, които стоят една степен над хората, се отличават от тях чрез това, че минералното царство не съществува за тяхното възприятие. Способността им да възприемат започва при растителното царство и продължава през животинското и човешкото до ангелското царство, собственото им царство. Животът на ангелите протича в областта на тези четири царства. Това, което човекът възприема като минерал, като изпълване на пространството, за тези същества е празно пространство, спестено пространство.
Ако си спомните какво е представено в моята «Теософия», как човекът възприема минералния свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава приблизително имате и начина на схващане на тези същества, които непрекъснато живеят в един такъв свят.
Минералното не представлява пречка за тях, те преминават през него, то не ги интересува, за тях е прекалено низше царство. Възприятието им започва с растителния свят и се простира до собствения им свят. Като ангелски същества те казват за себе си «аз». Чрез това, че тези същества са така устроени, в своята дейност те правят разбираемо нещо, което вече познаваме. Когато човекът прекрачи портата на смъртта, първо има своеобразното ретроспективно изживяване на панорамата на спомените си.
към текста >>
Те
живеят
в животинското, човешкото царство и т.н.
За тях не е интересен и растителният свят, те не го възприемат. Техните възприятия започват едва с животните. Те са тяхното най-нисше царство, следват хората, ангелите и архангелите. Това са четирите царства за тези същества. Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до животинското царство.
Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н.
Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание. Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните. Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни.
към текста >>
167.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Те обичат напредъка и където
живеят
, непрекъснато преобразяват всичко.
Тези същества имат своето физическо тяло на Сатурн. Липсва им мисленето в нашия смисъл чрез мозъка, но те са родени изобретатели.
Те обичат напредъка и където живеят, непрекъснато преобразяват всичко.
Нашите консерватори биха се ужасили от тях. Хората, които притежават находчивост и присъствие на духа, имат нещо от тяхната същност.
към текста >>
168.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Бих предположил, че това стихотворение е познато на читателя, но искам да спомена следното: Ще напомним, че един млад религиозен духовник се е заблудил в една планинска област и накрая вижда в приятна долина една красива сграда, която загатва, че там
живеят
благочестиви тайнствени мъже.
Бих предположил, че това стихотворение е познато на читателя, но искам да спомена следното: Ще напомним, че един млад религиозен духовник се е заблудил в една планинска област и накрая вижда в приятна долина една красива сграда, която загатва, че там живеят благочестиви тайнствени мъже.
Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в тишината. Тринадесетият, когото те признават за свой водач, в момента се подготвя да се раздели с тях, по начин, който остава скрит, но в последните дни на своя живот той започва да разказва, за което на новодошлия духовен брат се прави кратък намек, който той правилно приема. Едно нощно тайнствено явление с празнуващи забързани младежи, чиито факли озаряват градината, довежда до определено решение.
към текста >>
169.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Благодарение на това той става съприятел с тези същества, които
живеят
в този висш свят и управляват неговото физическо тяло.
в степента, в която човек притежава само чисто физическо съзнание /в незнание/, в когато притежава физическо тяло, имащо свое съзнание във висшия свят, физическото тяло на този човек се управлява от висшия свят. Това, което съставя това тяло, е неподвластно на вас. Подобно на това, както, ако вие разклащате китката на ръката, то в това действа вашия "Аз", и вашето физическо тяло се управлява от този висш свят, т.е. самосъзнанието на вашето физическо тяло управлява физическите процеси на тялото. И само посветеният, който се издига до използване на интуицията, получава власт над своето тяло, по неговите нерви не преминават без негово съгласие никакви нервни потоци.
Благодарение на това той става съприятел с тези същества, които живеят в този висш свят и управляват неговото физическо тяло.
към текста >>
170.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако тук човекът е бил добър, във въздуха на Девакан ще
живеят
добри качества.
Имало е време, когато окото още не е съществувало, то е било образувано от светлината. Светлината създала очите от физическата организация. Светлината е причината за очите. Така нещата, както ни обкръжават, създават органите на физическия свят. На Земята те създават органите във физическите тела и материята; в Девакан предметите, които ни обкръжават, работят върху нашето душевно същество, така че всички добри и лоши чувства, които усвоява човек тук, там обкръжават този човек, работят върху неговата душа и по този начин създават душевните органи.
Ако тук човекът е бил добър, във въздуха на Девакан ще живеят добри качества.
Те се трудят духовно, те създават органите. Тези органи стават архитекти на новия стоеж на физическото тяло при ново раждане. Така това, което се намира вътре в човека, подготвя новото раждане, понеже в Девакан този вътрешен свят ще стане външен. Той подготвя силите, които отново ще построят човешкото тяло.
към текста >>
171.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тези същества, по този начин, можели да
живеят
на Слънцето вдишвайки и издишвайки топлина и огън.
Самото Слънце било един вид въздушна маса. Това, което го обкръжавало, било материалът, от който по-рано бил образуван самия Сатурн,това било топлина, огън. Уплътнилата се част образувала газообразното Слънце, а това, което не могло да се сгъсти, останало огнено море.
Тези същества, по този начин, можели да живеят на Слънцето вдишвайки и издишвайки топлина и огън.
За това, тези двете, се наричат духове на Огъня. На Слънцето те били на стадий на развитие на човечеството и служили на човечеството. Тези същества се наричат слънчеви или огнени духове. Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание. Тези слънчеви огнени духове вече притежавали съзнанието на "Аза".
към текста >>
172.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Те можели да
живеят
само върху растителна основа като паразитни създания, като паразити на Земята.
В основата на това лежи една истина. На Луната съществувала тази минерално-растителна "каша". Върху нея израснали лунните животнорастения. Сред тях имало такива, които са продължили да се развиват и достигнали на Земята висше състояние, други останали на лунна степен на развитие, когато вече възникнала Земята, те успели да приемат тук една хилава форма. Те трябвало да запазят характера, който имали на Луната.
Те можели да живеят само върху растителна основа като паразитни създания, като паразити на Земята.
Така имелът живее върху други дървета, понеже се явява пренесен от древните лунни животнорастения.
към текста >>
173.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние правилно си представим старата планета Луна, то бихме могли да я наречем в определен смисъл такова същество, което само притежава някакъв живот, подобно на дървото, върху което
живеят
различни същества.
Ако ние правилно си представим старата планета Луна, то бихме могли да я наречем в определен смисъл такова същество, което само притежава някакъв живот, подобно на дървото, върху което живеят различни същества.
Нали самата Луна била един вид единно минералорастение. Нали нейните скали били само уплътнение на минерало-растителната маса, нейните животнорастения израствали от тази маса, а това, което ние можем да наречем човекоживотни, кръжало над Луната. Едновременно с това трябва да си изясним: това, което било съзнание на "Аза", още се намирало повече или по-малко в атмосферата на Луната, в тази огнена мъгла, т.е. било още част, член на висшето същество в което пребивавали всички тези "Азове", които сега живеят в телата, отделени един от друг от кожата. И така, хора, които биха мигли да се движат по планетата, притежаващи съзнание за собствен "Аз", като днешните хора, тогава още не е имало.
към текста >>
било още част, член на висшето същество в което пребивавали всички тези "Азове", които сега
живеят
в телата, отделени един от друг от кожата.
Ако ние правилно си представим старата планета Луна, то бихме могли да я наречем в определен смисъл такова същество, което само притежава някакъв живот, подобно на дървото, върху което живеят различни същества. Нали самата Луна била един вид единно минералорастение. Нали нейните скали били само уплътнение на минерало-растителната маса, нейните животнорастения израствали от тази маса, а това, което ние можем да наречем човекоживотни, кръжало над Луната. Едновременно с това трябва да си изясним: това, което било съзнание на "Аза", още се намирало повече или по-малко в атмосферата на Луната, в тази огнена мъгла, т.е.
било още част, член на висшето същество в което пребивавали всички тези "Азове", които сега живеят в телата, отделени един от друг от кожата.
И така, хора, които биха мигли да се движат по планетата, притежаващи съзнание за собствен "Аз", като днешните хора, тогава още не е имало. По-късно нещо друго се развило много по-силно отколкото на Земята.
към текста >>
Това е съдбата на нашата епоха да се отричат такива същества, които
живеят
реален живот на астрално ниво, но не могат да се възприемат тук във физическия свят.
На Луната не би ви дошло на ум да отричате тази груповата душа, понеже тогава тя съществувала още по-реално. Народната или расовата душа е била това, което насочвала кръвта в телата от тези същества, които летели около Луната.
Това е съдбата на нашата епоха да се отричат такива същества, които живеят реален живот на астрално ниво, но не могат да се възприемат тук във физическия свят.
И ние се намираме точно на върха на това материално развитие, стремящо се да отрича битието на такива същества, като народните и расовите души.
към текста >>
174.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Само хората, които
живеят
в общата, справедлива за всички хора окултна истина, се свързват в едната истина.
Любовта и съчувствието възникват в процеса на еволюция на човечеството не поради това, че нашето внимание за тях се заостря. Човечеството го води към братския съюз не нещо друго, а именно духовното познание. Няма друго средство, което да спомага да възникване на всеобща братска любов от разпространяването на окултното знание на света. Колкото и да се говори за любов и братство, колкото и хиляди общества да се създават, всичко това няма до доведе до замислената цел, дори и при най-добрите намерения. Важното тук е да се постъпва правилно, да се знае, на какво се основава този братски съюз.
Само хората, които живеят в общата, справедлива за всички хора окултна истина, се свързват в едната истина.
Както слънцето обединява растенията, стремящи се към него макар всяко едно от тях да има своя индивидуалност, така и истината, към която всички се стремят, трябва да е единна тогава всички хора ще се обединят. Но хората трябва енергично да се стремят към истината, само в този случай те ще успеят хармонично да живеят заедно.
към текста >>
Но хората трябва енергично да се стремят към истината, само в този случай те ще успеят хармонично да
живеят
заедно.
Няма друго средство, което да спомага да възникване на всеобща братска любов от разпространяването на окултното знание на света. Колкото и да се говори за любов и братство, колкото и хиляди общества да се създават, всичко това няма до доведе до замислената цел, дори и при най-добрите намерения. Важното тук е да се постъпва правилно, да се знае, на какво се основава този братски съюз. Само хората, които живеят в общата, справедлива за всички хора окултна истина, се свързват в едната истина. Както слънцето обединява растенията, стремящи се към него макар всяко едно от тях да има своя индивидуалност, така и истината, към която всички се стремят, трябва да е единна тогава всички хора ще се обединят.
Но хората трябва енергично да се стремят към истината, само в този случай те ще успеят хармонично да живеят заедно.
към текста >>
175.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Не всички разбирали това, но много от тях
живеят
днес и принадлежат към различни спиритуални, теософски движения.
Това, как човекът, неговата съдба и воля са свързани с това, което се случва, ние можем да разгледаме с два примера, действително изследване по окултен път. Изясни се, че хората, загинали по време на едно земетресение, стават в следващото въплъщение спиритуални, духовни хора. Те били толкова развити, че бил необходимо един такъв удар, за да видят земната тленност. И в Девакан това се оказва толкова сериозно влияние, че в следващия живот те усвоили, че материята е немощна, а духа побеждава.
Не всички разбирали това, но много от тях живеят днес и принадлежат към различни спиритуални, теософски движения.
към текста >>
176.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Всичко това ни дава една приблизителна представа за съществата, които
живеят
в астрала.
Съществува и трети вид същества. Те са така многобройни, че е невъзможно да се опишат така добре с примери от животинския или човешкия свят, а по-скоро техните тела могат да се оприличат на форми от царството на растенията или на по-нисшите животински форми, а главите им на човешките глави. Така те носят тяло, което прилича на растение и от което израства една човешка глава, или тяло на риба отново с човешка глава.
Всичко това ни дава една приблизителна представа за съществата, които живеят в астрала.
към текста >>
177.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тогава не само мисленето ни, не само философствуването ни, а и чувствата ни, които могат да бъдат дълбоко разтърсени от тези мъдрости, ще се в
живеят
в божествения световен ред.
От различните лекции, държани от мен на едно или друго място, вие знаете, че някога се състоя едно велико преселение от запад на изток, по време на което от запад на изток се пресели и една голяма част от населението на Атлантида, която донесе със себе си спомените за състоянието на древна Атлантида и за по-ранни епохи. Който наблюдава тези заселили се тук или там народи с обострен чрез духовната наука поглед, ще намери в техните легенди скрити дълбоки прозрения за древните епохи.
Тогава не само мисленето ни, не само философствуването ни, а и чувствата ни, които могат да бъдат дълбоко разтърсени от тези мъдрости, ще се вживеят в божествения световен ред.
Защото колкото повече мъдростта бърза към разума, толкова по-студена, по-безчувствена става тя. А изкачвайки се нагоре към висшите региони на действителния духовен живот, мъдростта става все по-топла, все по-пропита от чувства.
към текста >>
В астралния свят
живеят
и работят строителите и оформителите на нервната субстанция, които я създават много, много мъдро.
Ученият, които наблюдават човека с външен поглед, в залата за дисекции или другаде, и отбелязват физиологическите или биологическите му съставни части, има чувството, че подходът му към различните човешки органи е еднакъв. Той подрежда по един и същи начин инструментите си, когато оперира сърцето, мозъка, черния дроб или стомаха. Той смята, че най-важно е да разбере от какви химически съставки са изградени и образувани тези органи. Той съвсем не подозира, че те се различават коренно по същество един от друг, според това, как са възникнали. Нервите не биха съществували, ако в човешкото тяло не бе втъкано едно астрално, и тази вътрешна същност е тази, която отделя нервната система и превръща субстанцията и в нещо по същността си различно от останалите субстанции.
В астралния свят живеят и работят строителите и оформителите на нервната субстанция, които я създават много, много мъдро.
към текста >>
Например ако разделим земеделците от земята, ако им отнемем живота природата, средата, в която
живеят
от поколения, и ги заселим в града при фабриките и т.н.
Навсякъде в човешкия живот се сблъскваме с тези две тенденции, които са свързани с втвърдяване и омекотяване на определени органи. Важно е тези две тенденции да се уравновесяват. Човек трябва да се стреми така да организира живота си, че везните да останат водоравни, тъй като посредством културните отношения, в които човек бива поставен, често се стига до съществени изменения.
Например ако разделим земеделците от земята, ако им отнемем живота природата, средата, в която живеят от поколения, и ги заселим в града при фабриките и т.н.
то те ще изгубят, то с тази промяна в живота им те съвършено ще изгубят хармонията, равновесието между втвърдяващите и омекотяващите сили в техния организъм. Това са причините в духовния свят. Действията във физическия вие можете да видите сами. Предположете, че омекотяващите сили вземат надмощие тогава биха се проявили болести на културата от рода на рахит и други подобни. В случай обаче, че втвърдяващите сили вземат надмощие над тях, то тогава определени меки части на организма биха започнали по странен начин да се втвърдяват.
към текста >>
Вие не бихте открили подобни болести у животните, които
живеят
сред природата.
Това са причините в духовния свят. Действията във физическия вие можете да видите сами. Предположете, че омекотяващите сили вземат надмощие тогава биха се проявили болести на културата от рода на рахит и други подобни. В случай обаче, че втвърдяващите сили вземат надмощие над тях, то тогава определени меки части на организма биха започнали по странен начин да се втвърдяват. Ако по един неудобен начин този процес излезе на преден план, тогава се стига до туберкулоза.
Вие не бихте открили подобни болести у животните, които живеят сред природата.
Но поставете в нашата обичайна обстановка, да речем на маймуни те, след това ги и затворете и вие ще установите, че те много скоро ще развият туберкулоза и ще загинат в затвора си. Защо се случва това? Защото когато маймуните се затворят в неподходяща за тях обстановка, надделяват втвърдяващите тенденции.
към текста >>
178.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нордическите богове, Азите
живеят
в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им.
Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете.
Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им.
Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>
Ние би трябвало да си кажем: силите, които
живеят
в света на звуците навлизат в човека през ухото.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете.
Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото.
Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н. Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му.
към текста >>
Силите, които
живеят
в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете. Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото.
Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н.
Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън.
към текста >>
Но силите, които
живеят
в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете. Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото. Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н.
Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек.
Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията.
към текста >>
179.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така ние разбираме къде
живеят
днес Амсхаспандите.
Със слънчевата светлина всички земни същества се стремят към делата на слънчевите духове, Елохимите. Във всеки лъч светлина, във всеки слънчев лъч ние трябва да виждаме делата на обитателите на слънцето. Хората ще достигнат това стъпало едва когато земята навлезе в състоянието Вулкан. Вие знаете, че развитието на земята преминава през Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, който посочваме като последното въплъщение на земята. Когато земята се развие до състоянието на Вулкан, хората ще се намират на това стъпало, на което днес са обитателите на слънцето.
Така ние разбираме къде живеят днес Амсхаспандите.
Тяхната истинска родина е слънцето и оттам посредством слънчевите лъчите ни изпращат своите дела.
към текста >>
По време на Лунното съществуване на земята Елохимите, слънчевите светлинни духове се изкачиха на стъпалото, което им позволява да
живеят
на слънцето и да изпращат делата си на земята и земното човечество.
На луната върху човека работеха само Изардите и изградиха 28те нерви на гръбначния стълб. След това към тях се прибави даряването на човека с дванадесетте нерви в главата, които произлязоха от Амсхаспандите, отрядите на Ахура Маздао. Всеки път обаче, на всяко стъпало от развитието определени същества изоставаха. Те не продължават заедно с другите. Не само гимназистите не преминават в следващ клас, а и съществата изостават на определено равнище, което другите вече са преминали.
По време на Лунното съществуване на земята Елохимите, слънчевите светлинни духове се изкачиха на стъпалото, което им позволява да живеят на слънцето и да изпращат делата си на земята и земното човечество.
Други духове, които бяха заедно с Елохимите на предишното стъпало изостанаха, те не пожелаха да доведат развитието си на Старата Луна дотам, че да достигнат по-висока степен на съществуване на слънцето. Затова на тези същества първоначално на беше позволено да действуват в слънчевите лъчи, да въздействуват отвън. В по-нататъшното си развитие те трябваше много повече да търсят това, през което не бяха преминали на Луната, на едно по-ниско съществуване, свързано със самата земя, с арената на земята.
към текста >>
180.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По онова време земята се състоеше от течно-огнени субстанции, които в основа та си бяха същите като днешните, само че земята беше едно огнено, мъгливо огнено небесно тяло, в което бяха разтворени всички метали и минерали, които днес са в твърдо състояние и в което същества като днешните не можеха да
живеят
.
Най-много бройни обяснения ще срещнете за така нареченото Сътворение, за тайните, които се крият зад първата, въвеждащата глава на Библията. Нека си спомним за това, че, когато човекът стана за първи път земен жител в днешния си вид, на нашата земя царяха взаимоотношения съвсем различни от следващите, които днешният човек познава. Знаем, че след като земята беше преминала през по-ранни състояния на развитие Сатурн, Слънце и Луна, че тя отново излезе напред, първоначално свързана със слънцето и луната. Това, което днес гледа към нас като слънце, като луна, представляваше тогава едно небесно тяло със земята. Знаем, че тогава слънцето с всички нейни същества се отдели, че след него се отдели и луната, също придружена от определени субстанции и същества, и че нашата земя изостана в една епоха, която сме свикнали да наричаме лемурийска.
По онова време земята се състоеше от течно-огнени субстанции, които в основа та си бяха същите като днешните, само че земята беше едно огнено, мъгливо огнено небесно тяло, в което бяха разтворени всички метали и минерали, които днес са в твърдо състояние и в което същества като днешните не можеха да живеят.
Напротив, можеха да живеят същества съвсем различни по природата си, и към тях спадаше тогава и човекът, чието битие винаги е било свързано с развитието на нашата планета.
към текста >>
Напротив, можеха да
живеят
същества съвсем различни по природата си, и към тях спадаше тогава и човекът, чието битие винаги е било свързано с развитието на нашата планета.
Нека си спомним за това, че, когато човекът стана за първи път земен жител в днешния си вид, на нашата земя царяха взаимоотношения съвсем различни от следващите, които днешният човек познава. Знаем, че след като земята беше преминала през по-ранни състояния на развитие Сатурн, Слънце и Луна, че тя отново излезе напред, първоначално свързана със слънцето и луната. Това, което днес гледа към нас като слънце, като луна, представляваше тогава едно небесно тяло със земята. Знаем, че тогава слънцето с всички нейни същества се отдели, че след него се отдели и луната, също придружена от определени субстанции и същества, и че нашата земя изостана в една епоха, която сме свикнали да наричаме лемурийска. По онова време земята се състоеше от течно-огнени субстанции, които в основа та си бяха същите като днешните, само че земята беше едно огнено, мъгливо огнено небесно тяло, в което бяха разтворени всички метали и минерали, които днес са в твърдо състояние и в което същества като днешните не можеха да живеят.
Напротив, можеха да живеят същества съвсем различни по природата си, и към тях спадаше тогава и човекът, чието битие винаги е било свързано с развитието на нашата планета.
към текста >>
181.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Представете си една област, където хората не познават влакове, пара ходи и т.н., където хората
живеят
без тях.
Какво е това магия? Във всички древни окултни школи съществуваха три начина да се достигне до висшите области на познанието. Първият начин беше този на посветения, на инициирания, вторият е този на ясновидеца и третият е този на магьосника. Това са три в основите си различни неща: посвещение, ясновидство и магия. Нека най-напред си изясним в едно просто сравнение какво е един посветен, какво е един ясновидец и какво един магьосник.
Представете си една област, където хората не познават влакове, пара ходи и т.н., където хората живеят без тях.
В такава една област обстоятелството, че съществуват локомотиви и параходи е чист окултизъм. Окултно значи тайно, нещо, за което хората не знаят нищо. Ако някой от пътува от една такава област в друга, където види локомотиви и параходи и след това се завърне в родината си той ще разкаже на хората, че локомотиви и параходи съществуват. Той знае това от собствено наблюдение, тъй като е видял света, който за останалите е тайна.
към текста >>
182.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да
живеят
в плът.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност.
Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът.
Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил. Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя. Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>
183.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Там те съществуват като завършени личности, точно както тук
живеят
хората там съществуват растителните Азове.
В растителния свят нещата са различни. За окултния наблюдател той също съдържа редица Азове, но за растителното царство те са много по-малко на брой отколкото за животинското, броят им е ограничен. Отново цели групи растения принадлежат към един общ Аз и ако ги изследваме ще видим, че те се намират в един още по-висш свят. Докато животинските групови Азове се намират и изживяват в астрала, кой то прониква нашето земно кълбо, растителните групови Азове трябва да се търсят в долните части на Девакана, в това, което в теософията обикновено се нарича частите Рупа на Девакана.
Там те съществуват като завършени личности, точно както тук живеят хората там съществуват растителните Азове.
Те са там на ред с другите същества, които въобще нямат физическо тяло, и образуват с тях населението на долния Девакан.
към текста >>
184.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не е така обаче със съществата, които
живеят
на по-висшите планове.
Тя расте, както расте мощта на херуските, и "умира", когато те се заличават от историята. Зад развиващото се племе на херуските окултистът вижда една развиваща се етерна същност. Но съществува разлика между етерната същност и физическата същност тук на земята. Едно физическо същество се ражда тук на физическия план, расте, достига връхната точка в живота си и умира. Раждането и смъртта са характерни за съществата на физическия план.
Не е така обаче със съществата, които живеят на по-висшите планове.
Ако проследим животинските групови души на астралния план през хилядолетията, то възникването и отмирането им съвсем не могат да се изразят с думите "раждане" и "смърт". В основата лежи нещо различно. В основата е преобразуването, метаморфозата. Ако с ясновидските си способности днес срещнете една животинска групова душа в астрала и си спомните едно от вашите предишни въплъщения и как е изглеждала тя преди 1500 години, то няма да ви се стори, че гледате по-млад човек. Всъщност вие ще видите, че и животинските групови души преминават през младост, средна възраст и старост, но в старостта тя не изгубва съзнанието си, тя не умира.
към текста >>
185.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Астралното ниво и нивото Девакан всъщност са твърде населени светове, и ние откриваме там различни същества, които макар и да не могат да са толкова явно наблюдавани в своите откровения, но, не по-малко, проявяват своите действия, своите деяния тук, на физичен план,и имат твърде голямо значение за физическото ниво, за целия наш сегашен човешки живот.Ние няма да разберем човешкия живот, ако не знаем, че вътре в този човешки живот действат такива същества, които
живеят
във висшите светове.
Астралното ниво и нивото Девакан всъщност са твърде населени светове, и ние откриваме там различни същества, които макар и да не могат да са толкова явно наблюдавани в своите откровения, но, не по-малко, проявяват своите действия, своите деяния тук, на физичен план,и имат твърде голямо значение за физическото ниво, за целия наш сегашен човешки живот.Ние няма да разберем човешкия живот, ако не знаем, че вътре в този човешки живот действат такива същества, които живеят във висшите светове.
В самото тяло на човек се случват много неща, които човек не владее, които не са израз на човешкия Аз, а в действителност са действия, откровения на съществата от висшите светове. За тези неща ще говоря днес.
към текста >>
Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които
живеят
на Луната могат да оказват въздействие на Земята.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната.
Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята.
Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи. Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да
живеят
и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания. Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват.
Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
към текста >>
И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които
живеят
в нашия астрален свят.
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества. Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло.
И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят.
Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
към текста >>
В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло,
живеят
тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера.
Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род. Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят. Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това.
В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера.
И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>
Във всички растения и, разбира се, също и в животните
живеят
влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг.
Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят. Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично.
Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг.
Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>
186.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Съществата, които
живеят
винаги в Слънцето, нямат ден и нощ.
В това състояние Юпитер, земните същества трябва да се развиват отделно от Слънцето. След това отново ще последва съединение; и по време на състоянието Венера нашата Земя ще пребивава по-дълго в Слънцето. По време на състояние Вулкан, нашата Земя вътре в Слънцето сама ще стане Слънце и ще присъедини към слънчевото развитие някаква част от битието, което, без значение на своята възвишеност, никога не биха могли сами по себе си да достигнат същества, които са оставили съединени със Слънцето. Земното битие е трябвало да настъпи именно за това, за да могат хората да се развиват така, както са се развивали със своето всекидневно съзнание, което протича в смяна на бодърствуване и сън. Понеже това е свързано с отделянето от Слънцето.
Съществата, които живеят винаги в Слънцето, нямат ден и нощ.
Това сетивно съзнание, което ние наричаме ясно дневно съзнание и което в бъдеще ще се развие в по-високо съзнание, именно то ще донесе със себе си в слънчевото развитие опита от познанието за външното физическо пространство. Благодарение на това ние също даваме нещо на слънчевите същества, ние ги обогатяваме. И от това, което се достига на Слънцето се образува състоянието Вулкан. Това състояние Вулкан е вече състояние, много по-високо от нашето съвременно състояние на Слънцето. Тук може да попитате: какво ще стане, когато една планета се развие в Слънце, а заедно със Слънцето се развива и Космосът?
към текста >>
187.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да
живеят
на Слънцето.
Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие.
Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето.
За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие. Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”. Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот. Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий като обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера като обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека.
към текста >>
Самите същества създали за себе си в първичната мъглявина обители, в които можели да
живеят
.
Вие виждате, как по вътрешни причини в резултат на духовно действуващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела. Виждате, че ако се придържаме само към физическото, то всичко е така, както ни разказва съвременната наука; но става въпрос именно за това, да се познаят духовните причини, поради които всичко това се е случило.
Самите същества създали за себе си в първичната мъглявина обители, в които можели да живеят.
И тези разнородни същества, които пребивавали, така да се каже, в съгласувано единство до своето отделяне, не са изгубили и в последствие докрай своите връзки. До известна степен те действат съвместно, едно в друго. Особен интерес представляват действията на съществата от Меркурий и Венера на Земята. Да се пренесем назад във времето, когато от Земята се е отделило Слънцето, отделила се е Луната, и човекът е започнал своето битие в сегашната си форма. Това битие в сегашната форма човек достигнал благодарение на това, че един от слънчевите Духове – ако ми позволите така да се изразя – се е снизил, за да не продължи по-нататък своето битие на Слънцето, а да се съедини с Луната.
към текста >>
188.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Техният нисш член е Духа-Себе или Манас, в който те
живеят
и действат; и те пожертвали това, което са имали вече на Луната, своя във всички посоки действащ Аз.
Да проследим сега развитието на самата Земя: в началото на земното развитие човек е имал зачатък на физическо тяло, после етерно и астрално тяло. Духовете на Формата преминават тук от Луната. Техният нисш член е Аза; те жертват сега също и този Аз и даряват човека в неговия зачатъчен вид с този Аз, който се явява плодотворяща сила, изливаща се от Духовете на Формата , в себе си Духовете на Формата оставят, като нисш член Духа-Себе или Манас. Така че ако бихме искали да ги опишем, би трябвало да кажем: горе, над нас, в нашето обкръжение в атмосферата на Земята действат Духовете на Формата.
Техният нисш член е Духа-Себе или Манас, в който те живеят и действат; и те пожертвали това, което са имали вече на Луната, своя във всички посоки действащ Аз.
Той се излял и оплодотворил човека.
към текста >>
189.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Хората ще могат да
живеят
без древните форми на религия и вяра, но няма да могат да
живеят
без християнството, понеже то е повече от всички религии.
Това е мъдростта на розенкройцерството. Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии. Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип. Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта. То може съвършено изцяло да свали от себе си всички обвивки на вярата и да стане религия на мъдростта; и духовното знание ще помогне да се подготвят хората за това.
Хората ще могат да живеят без древните форми на религия и вяра, но няма да могат да живеят без християнството, понеже то е повече от всички религии.
Християнството е дошло, за да разбие оковите на всички форми; и това, което ще изпълва хората като християнство, ще съществува и тогава, когато човешките души ще израснат зад пределите на всеки чисто религиозен живот.
към текста >>
190.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В тези северни страни поради малкия брой жители, хората
живеят
по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и съществата от древното жизнено обкръжение.
След тази последна лекция ми се наложи да се сблъскам с многообразни симптоми на културния живот. Вие знаете, че между последната и днешната среща стои една малка част от духовно научна дейност в три северни страни: Швеция, Норвегия и Дания. По-миналата неделя аз имах също лекции и в Стокхолм.
В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и съществата от древното жизнено обкръжение.
Напълно може да се каже: за тези, които знаят нещо за спиритуализма, има сигурна връзка с това, че от всички ъгли и краища се мяркат духовните образи на тези древни северни божествени същества, които стояли пред духовните лица на северните посветени в северните мистерии в тези времена, когато християнската идея още не е била навлязла в света.
към текста >>
Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно
живеят
с онова, което е навлязло с християнството.
Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете. Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип. В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете.
Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството.
Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени.
към текста >>
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те
живеят
в страшна сугестия.
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия.
Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители! Такъв вид мисъл-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология. И колко нечувано сугестивно действат те на съвременното човечеството. Това е време, в което, тези, които искат да бъдат водачи на човечеството и които предполагат, че си служат безусловно с науката, са потопени по-силно от всякога във физическото си тяло. По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния свят, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша.
към текста >>
В такава духовна разруха ще
живеят
хората, ако духовните светове започнат да се явяват пред тях при освобождаване на етерното тяло и при това са непознати за тях като такива.
Да противостоят на действителността, която като такава не познават, това означава да се разруши в духа.
В такава духовна разруха ще живеят хората, ако духовните светове започнат да се явяват пред тях при освобождаване на етерното тяло и при това са непознати за тях като такива.
Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният свят, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх. Това е като ответен удар предизвикан от отсъствието на съзнание за духовния свят. Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек. Да се познае Христос означава също да се познае духовния човек.
към текста >>
191.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Според различията на страните, в които
живеят
народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ.
В действителност съществува духовен представител, който се нарича Архангел и който ръководи и направлява целия народ като цяло. Това същество достига надолу до света на животните. Народите са чувствали това. Може да се каже, че от народния инстинкт лесно може да се почувства това. Един народ живее тук, друг там.
Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ.
Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ. За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание. И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане. Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи. В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели.
към текста >>
192.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които
живеят
на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа.
Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма. Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта.
По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа.
В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера.
към текста >>
193.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Едните биха искали да
живеят
изцяло в духа и не се спускат до телесното.
Идеалното състояние би било това, когато във всяка инкарнация човекът напълно използва своя живот, не пропуска нищо от онова, което може да научи, което може да изживее и може да пренесе плодовете за следващата инкарнация, и всичко това го взема със себе си. Но като правило, това не става. Човек се накланя на една или друга страна. Или не използва достатъчно своя живот, оставяйки не употребени някои сили и пренася в бъдещата инкарнация по-малко, отколкото би могъл; или той твърде дълбоко навлиза в своята организация и твърде много се сраства с тази инкарнация, със своето телесно същество. Има два вида хора.
Едните биха искали да живеят изцяло в духа и не се спускат до телесното.
Тези хора обикновено се наричат мечтатели или фантазьори. Другите хора твърде много навлизат в телесността. Те не изнасят това, което може да се изнесе, но те се стараят с инкарнацията. Приятно им е да бъдат с инкарнацията, те не запазват в себе си това, което преминава от въплъщение във въплъщение, а му позволяват да потъне в това, което би трябвало да бъде оръдие на вечното същностно ядро на човека.
към текста >>
194.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Да вземем най-напред съществата, които имат за нисш член етерното тяло, и в това тънко етерно тяло ни заобикалят,
живеят
около нас, изпращат надолу към нас своите въздействия и откровения.
Да вземем най-напред съществата, които имат за нисш член етерното тяло, и в това тънко етерно тяло ни заобикалят, живеят около нас, изпращат надолу към нас своите въздействия и откровения.
Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек? Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек.
към текста >>
И така, нека си представим, че тези същества
живеят
в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло.
Да вземем най-напред съществата, които имат за нисш член етерното тяло, и в това тънко етерно тяло ни заобикалят, живеят около нас, изпращат надолу към нас своите въздействия и откровения. Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек? Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това.
И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло.
Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората. Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали. Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии. И изкуството е истинско и действително свързващо звено между човека и духовните светове.
към текста >>
Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се из
живеят
в това пространство.
Но за съществата, които имат за свой нисш член астрално тяло, е необходимо вече нещо друго тук на Земята, като връзка между духовните светове и нашата Земя. И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство.
Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство.
Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение. Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека. При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество. Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка. Ако искаме да направим това, то трябва малко по-подробно да разгледаме различните форми на съзнание на човека.
към текста >>
Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще из
живеят
, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена.
Теософията съвсем не трябва да се изказва само в думи, да се проявява в мислите. Теософията е живот. Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото. Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет.
Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена.
И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове. От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>
Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да
живеят
боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете.
Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека.
Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете.
Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот. И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността. Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде. В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята. Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата.
към текста >>
195.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* в което те
живеят
и действат : дословно “leben und weben”,/ виж също “Деянията на Апостолите “, 17,28 : “ние живеем и се движим и съществуваме”/.
* в което те живеят и действат : дословно “leben und weben”,/ виж също “Деянията на Апостолите “, 17,28 : “ние живеем и се движим и съществуваме”/.
към текста >>
196.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
физическото и етерното тяло, бъдат напуснати от силите, които ги пронизват през деня, от силите, които
живеят
в астралното тяло и Аза, тогава те просто биха престанали да съществуват като такива.
Обаче тези четири съставни части на човешкото същество се намират в онова съотношение, което нормално им приписваме за будното състояние, действително само докато трае това будно състояние. Налага се да изтъкнем, че нощем, по време на сън, човекът е едно съвършено различно същество; защото тогава неговите четири съставни части са свързани по коренно различен начин, отколкото денем. Когато човек спи, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото; астралното тяло и Азът са в известен смисъл “излъчени”, освободени от връзките си с физическото и етерното тяло, и следователно се намират - ако употребим думата не в чисто пространствен, а в духовен смисъл - извън физическото и етерното тяло. Така през нощта човекът е едно същество, което фактически се състои от две части: едната остава в леглото, а другата е тази, която се отделя от физическото и етерното тяло. Преди всичко, трябва да сме наясно, че ако нощем - от мига на заспиването до мига на пробуждането - онова, което остава в леглото, т.е.
физическото и етерното тяло, бъдат напуснати от силите, които ги пронизват през деня, от силите, които живеят в астралното тяло и Аза, тогава те просто биха престанали да съществуват като такива.
Точно тук ние трябва да се потопим още по-дълбоко в мировите тайни.
към текста >>
Тези Същества продължават да
живеят
в него.
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз. Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само за себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си. На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни Същества.
Тези Същества продължават да живеят в него.
И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните Същества. Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни Същества. И ако правилно сме разбрали тези неща, ние стигаме до едно по-дълбоко разбиране за днешния човек, и сме в състояние да повторим и вникнем по-добре в първоначалната постановка на християнския езотеризъм.
към текста >>
197.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Принципите, които се проявяват във физическото тяло,
живеят
във висшите духовни области, в Девакана.
Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана.
Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери. Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана. Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери. До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ”
към текста >>
198.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но и останките от древният въздух също
живеят
във Вашия организъм.
Но и останките от древният въздух също живеят във Вашия организъм.
Когато вдишвате и издишвате, тогава Вашето, иначе твърдо тяло, се среща с въздуха. Представете си, че вдишвате дълбоко; въздухът навлиза във Вашата кръв и става топъл. Представете си още, че този въздух прониква навсякъде в тялото, и че всички течни и твърди части изчезват, а остава само формата: една човешка форма, съставена само от въздух; един човек в процес на вдишване, изпращащ кислород до най-периферните телесни части. Пред Вас застава един образ, твърде подобен на човека, но изграден от въздух. Въздухът, който влиза в човека, приема изцяло формите на тялото.
към текста >>
199.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Както във Вашето тяло
живеят
духовно-душевните Ви сили, така и в тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате -
живеят
духовно-душевните сили на Земята; а тези сили, този Дух на Земята, е Христос.
Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези сили, този Дух на Земята, е Христос.
Христос е Духът на Земята. И когато се обръща към най-интимните си ученици по един от най-интимните поводи, какво трябва да им каже Той? Каква тайна ще им повери Той?
към текста >>
200.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Хората ще за
живеят
в мир и хармония най-вече тогава, когато отделният човек ще бъде индивидуализиран в най-висока степен.
Хората все повече ще усещат, че тъкмо строго личните душевни трепети са в същото време и най-общовалидните процеси, засягащи цялото човечество. Това, което в днешен смисъл приемаме за индивидуално благо на човека, ще бъде издигнато на по-висока степен. Днес в повечето случаи хората спорят и имат противоположни мнения поради индивидуалността, поради човешката личност. Те смятат: “Ако моето мнение не се различава от това на другите, аз не съм самостоятелна личност.”И точно защото искат да са самостоятелни личности, те се стремят към различни мнения. Обаче в този възглед има нещо примитивно.
Хората ще заживеят в мир и хармония най-вече тогава, когато отделният човек ще бъде индивидуализиран в най-висока степен.
Докато хората не бъдат напълно осенени от Духът-Себе, те ще имат и различни мнения. А тези мнения изобщо не произтичат от истинските дълбини на човека.
към текста >>
201.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Отсега нататък хората ще
живеят
на одухотворената Земя благодарение на силите, които чрез Христос възникват в етерното тяло.
Какво означават за Йоан понятията "първа" и "втора" смърт? На Бъдещия Юпитер ясновиждащият човек ще живее в други морални отношения. Преобразеното от Аза астрално тяло ще оказва въздействие върху етерното тяло: Това може да стане само с помощта на Христовото Същество. Едва по-късно човекът ще може да преобрази физическото тяло с помощта на Отец. Отхвърлянето на последното физическо тяло е обозначено в Апокалипсиса като "първа смърт".
Отсега нататък хората ще живеят на одухотворената Земя благодарение на силите, които чрез Христос възникват в етерното тяло.
Хората ще живеят в съзвучие с Христовия Принцип. Етерното тяло на онези, които са прекалено свързани с физическото тяло, живее в дисхармония. В хода на по-нататъшното одухотворяване на Земята етерното тяло ще престане да съществува. Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще изживеят този процес като една "втора смърт". Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие.
към текста >>
Хората ще
живеят
в съзвучие с Христовия Принцип.
На Бъдещия Юпитер ясновиждащият човек ще живее в други морални отношения. Преобразеното от Аза астрално тяло ще оказва въздействие върху етерното тяло: Това може да стане само с помощта на Христовото Същество. Едва по-късно човекът ще може да преобрази физическото тяло с помощта на Отец. Отхвърлянето на последното физическо тяло е обозначено в Апокалипсиса като "първа смърт". Отсега нататък хората ще живеят на одухотворената Земя благодарение на силите, които чрез Христос възникват в етерното тяло.
Хората ще живеят в съзвучие с Христовия Принцип.
Етерното тяло на онези, които са прекалено свързани с физическото тяло, живее в дисхармония. В хода на по-нататъшното одухотворяване на Земята етерното тяло ще престане да съществува. Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще изживеят този процес като една "втора смърт". Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие. Друга част от тях ще игнорират силите, които биха могли да получат от Юпитер.
към текста >>
Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще из
живеят
този процес като една "втора смърт".
Отхвърлянето на последното физическо тяло е обозначено в Апокалипсиса като "първа смърт". Отсега нататък хората ще живеят на одухотворената Земя благодарение на силите, които чрез Христос възникват в етерното тяло. Хората ще живеят в съзвучие с Христовия Принцип. Етерното тяло на онези, които са прекалено свързани с физическото тяло, живее в дисхармония. В хода на по-нататъшното одухотворяване на Земята етерното тяло ще престане да съществува.
Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще изживеят този процес като една "втора смърт".
Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие. Друга част от тях ще игнорират силите, които биха могли да получат от Юпитер. Обаче все още ще бъде възможно тяхното спасение. Окончателното разделяне ще настъпи на Венера. Подвеждащата интелигентност и защо числото на звяра е число на човека.
към текста >>
202.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Не само да разберат, как
живеят
духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост?
Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса.
Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин.
към текста >>
203.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ето защо той казва, че добре знае, какво там, където
живеят
представителите на тази епоха, се намира престолът на Сатаната.
Ето защо този, който заповядва да на пишат това послание, обръща вниманието върху това, че силата на тази епоха е едно остро слово, един двуостър меч. Това е Хермесовото слово на древните жреци, това е словото, чрез което човекът изследва природните сили и звездите в стария смисъл. Това е онази култура, която се добива предимно чрез вътрешните астрално-душевни сили на човека тук на физическо поле. Ако човечеството още продължава да я добива в онази стара форма, тогава тя наистина е един двуостър меч. Тук мъдростта стои на ръба на това, което е бяла и черна магия; между това, което води до блаженство, и това, което носи поквара.
Ето защо той казва, че добре знае, какво там, където живеят представителите на тази епоха, се намира престолът на Сатаната.
Това загатва за всичко, което може да отклони човечеството от великите цели на развитието. А учението на Валаама /по-точно произнесено Билеам/ не е нищо друго, освен учението на черния магьосник. Защото това е учението, което разлага народите. Разложителните, рушителите на народите са черните магьосници, които работят само в услуга на своята личност и затова разрушават всяко общество, затова те поглъщат всичко, което живее в народа. Но доброто в тази култура се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло.
към текста >>
204.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако искаме да си представим съвсем точно нещата, трябва да си кажем: Всички души, които днес
живеят
в телата на цивилизованите страни, в миналото са били въплътени в тела на атлантийци.
От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н. Но вие лесно ще зададете сега въпроса: Не е ли това една твърде сурова мисъл, че цели маси народ остават неузрели и не добиват способността да се развиват; че само една малка група става способна да посади семето на следващата култура? Обаче тази мисъл не ще има вече нещо обезпокоително, когато направите разлика между развитието на расите и развитието на душите. Расата може да изостане назад; една общност от народи може да изостане. Обаче душите преминават над расите.
Ако искаме да си представим съвсем точно нещата, трябва да си кажем: Всички души, които днес живеят в телата на цивилизованите страни, в миналото са били въплътени в тела на атлантийци.
Там някои от тях са се развили по подходящ начин. Те не са останали при атлантските тела. Понеже са се развили по-нататък, те можаха също да станат души на по-напреднали тела. Само онези души, които като души бяха изостанали назад, трябваше да се въплътят в тела, които като тела бяха останали на една по-ниска степен на развитие. Ако всички души биха се развили до необходимата степен, тогава изостаналата раса би останала или твърде малобройна или пък нейните тела биха били заети от новоприиждащи нисши души.
към текста >>
Защото винаги съществуват души, които могат да
живеят
в изостанали в развитието тела.
Там някои от тях са се развили по подходящ начин. Те не са останали при атлантските тела. Понеже са се развили по-нататък, те можаха също да станат души на по-напреднали тела. Само онези души, които като души бяха изостанали назад, трябваше да се въплътят в тела, които като тела бяха останали на една по-ниска степен на развитие. Ако всички души биха се развили до необходимата степен, тогава изостаналата раса би останала или твърде малобройна или пък нейните тела биха били заети от новоприиждащи нисши души.
Защото винаги съществуват души, които могат да живеят в изостанали в развитието тела.
Никоя душа не е свързана с едно изоставено тяло, ако тя самата не се свързва с него.
към текста >>
Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще над
живеят
великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните.
Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея. Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството. Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата. И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса. В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството.
Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните.
Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела. В течение на хилядолетия хората се изменят и в тяхната външна физиономия. И човекът, който ще дойде след великата война на всички против всички, ще бъде устроен съвсем различно от днешния.
към текста >>
А и обратното е възможно, именно да останат непознати добрите черти, които
живеят
в душата.
Но въпреки това днес е възможно мошеникът да се усмихва най-очарователно с най-невинен израз на лицето и да бъде считан за честен човек.
А и обратното е възможно, именно да останат непознати добрите черти, които живеят в душата.
Възможно е, щото всичко, което живее като интелигентност и глупост, като красота и грозота, да остане скрито зад общата физиономия, която един или друг човек познава.
към текста >>
"и когато отвори петия печат, видях под олтара душите на закланите заради Словото Божие и заради неговото свидетелство, което опазиха, и те викаха с висок глас и казваха: “До кога ти Святий и Истинний не съдиш и не отмъщаваш за кръвта ни на онези, които
живеят
на земята?
По-нататък ни се разказва, как се изявява всичко онова, което възлиза в доброто и това, което потъва в злото. Това е ясно изразено.
"и когато отвори петия печат, видях под олтара душите на закланите заради Словото Божие и заради неговото свидетелство, което опазиха, и те викаха с висок глас и казваха: “До кога ти Святий и Истинний не съдиш и не отмъщаваш за кръвта ни на онези, които живеят на земята?
И даде им се на всеки един от тях бяла дреха и каза им се да си починат от малко време, докато напълно дойдат и техните съслужители и братя, който има да бъдат убити както тях.” Да бъдат убити по външна форма и да оживеят отново в духовното. Как е изразено това?
към текста >>
И даде им се на всеки един от тях бяла дреха и каза им се да си починат от малко време, докато напълно дойдат и техните съслужители и братя, който има да бъдат убити както тях.” Да бъдат убити по външна форма и да о
живеят
отново в духовното.
По-нататък ни се разказва, как се изявява всичко онова, което възлиза в доброто и това, което потъва в злото. Това е ясно изразено. "и когато отвори петия печат, видях под олтара душите на закланите заради Словото Божие и заради неговото свидетелство, което опазиха, и те викаха с висок глас и казваха: “До кога ти Святий и Истинний не съдиш и не отмъщаваш за кръвта ни на онези, които живеят на земята?
И даде им се на всеки един от тях бяла дреха и каза им се да си починат от малко време, докато напълно дойдат и техните съслужители и братя, който има да бъдат убити както тях.” Да бъдат убити по външна форма и да оживеят отново в духовното.
Как е изразено това?
към текста >>
205.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На Слънцето останаха да
живеят
Съществата, които са духовните ръководители на събитията на Земята.
И така, преди да стигнем точката, която вчера посочихме като момент на възникването на човека, ние имаме първо отделянето на Слънцето от Земята, т.е. от онова тяло, съставено от днешната Земя и днешната Луна.
На Слънцето останаха да живеят Съществата, които са духовните ръководители на събитията на Земята.
Когато дойдоха от старата Луна, тези Същества бяха 7 на брой. Библията ги нарича Елохими, Духове на Светлината. Известно време те минаха своето развитие заедно със Земята и след това отделиха Слънцето, така щото сега могат да действуват от Слънцето върху Земята. Следователно в началото тези Елохими бяха 7. Шест от тях се свързаха тяхното съществуване с космическото Слънце.
към текста >>
206.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да
живеят
в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него.
Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс? Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса? Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе.
Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него.
След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце.
към текста >>
След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да
живеят
в старите форми, ще възникне тази добра раса.
Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса.
След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса.
Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена. Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
към текста >>
207.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и
живеят
в следващата епоха.
Христос Исус е донесъл този Аз в неговата пълнота. Ето защо този Аз трябва да бъде изразен с острия, двурежещ меч, който познавате, от единия от нашите печати. И че този остър, двурежещ меч излиза от устата на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението.
Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха.
Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха. Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение. Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание. Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено.
към текста >>
Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени, за да могат да над
живеят
епохата на войната на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто.
Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени, за да могат да надживеят епохата на войната на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто.
Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след войната на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто. С това ще бъде постигнато много. Доброто не би станало толкова голямо добро, ако то не би нараснало чрез побеждаването на злото. Любовта не би била толкова силна любов, ако тя не би добила тази сила работейки така, че и грозотата в лицата на злите хора да бъде победена. Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението.
към текста >>
На това място на Земното развитие ще стане едно възлизане в духовното със звучни форми, които ще
живеят
в този астрален свят и които ще отлъчват от себе си едно материално кълбо; това кълбо ще съдържа съществата, които са негодни да възлязат, защото не могат да разтопят материалното вещество.
На това място на Земното развитие ще стане едно възлизане в духовното със звучни форми, които ще живеят в този астрален свят и които ще отлъчват от себе си едно материално кълбо; това кълбо ще съдържа съществата, които са негодни да възлязат, защото не могат да разтопят материалното вещество.
Така ще живее нашата Земя насочена към бъдещето; така тя все повече ще се префиня в нейната материя, като душата постепенно ще префиня тази материя отвътре, докато добие силата да я разтвори. Тогава ще дойде времето, когато неразтворимото ще бъде изхвърляно навън като едно особено небесно кълбо.
към текста >>
208.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това е храмът, в който трябва да
живеят
нови същества през време на Юпитеровото съществувание.
"/гл. 11, ст. 1/. Това значи: Всичко, което е послужило за подготовката, трябва да бъде изхвърлено. Човекът трябваше да има първо физическо и етерно тяло, преди да може да работи вътре в тях. Това физическо и етерно тяло са преддверието: Те трябва да отпаднат, да бъдат изхвърлени. Това, което човекът сам е направил, него трябва да задържи той.
Това е храмът, в който трябва да живеят нови същества през време на Юпитеровото съществувание.
Следователно ние живеем вътре в една одухотворена Земя. Ние виждаме как вече се подготвя образцово тази Юпитерова епоха. Как хората донасят със себе си плодовете на Земното съществуване, това виждаме ние предварително нарисувано. А сега трябва да бъдем наясно върху факта, че посред това духовно състояние на Земята, посред една по-висока степен на развитието се явява отново онова, което съществуваше по-рано. Преди всичко явяват се носителите на духовните течения, на които се крепи Земята, от които тя е произлязла.
към текста >>
209.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници
живеят
в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия.
Първо нека се ориентираме върху основните линии на развитието на света. Това развитие протича изцяло съобразно с определени числени отношения.
Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия.
Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право. Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7.
към текста >>
210.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и
живеят
в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим!
От една страна сватбата на Агнето, а от друга страна сватбата на Вавилон, на потъващия Вавилон! И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с Агнето. И понеже те не само познават духовните сили, но същевременно разбират да боравят магически с тези сили, те могат да подготвят онова, което имат в Земята, за следва щото планетарно въплъщение, за Юпитер. Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има.
Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим!
Но преди това трябва да бъде изхвърлено онова, което е ознаменувано чрез Сорадт 666. Изхвърленото е това, което е попаднало под властта на принципа на звяра с двата рога, поради което се е втвърдило и превърнало в звяра със 7-те глави и 10-те рога. Силата, чрез която Духът на Слънцето, Геният на Слънцето прави да бъдат победени тези изхвърляните, силата, която ги тласка в бездната, тази сила е наречена лицето на Духа на Слънцето (Лицето на Христа, Бележка на преводача), това е Архангелът Михаил, който, така да се каже, като представител на Духа на Слънцето побеждава звяра с двата рога, изкусителя, наречен още змеят. Това е описано чрез явяващия се на ясновидеца образ на Михаела, който има ключовете, който стои при Бога и е обвързал противните сили. Така е охарактеризирано в християно-розенкройцерския езотеризъм отблъскването на онези, които принадлежат на 666, и побеждаването на Змея, на изкусителя.
към текста >>
211.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го
живеят
и в своите чувства.
В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото.
Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства.
Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не. "Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.
към текста >>
От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да
живеят
в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип.
Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение. Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто. Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички. Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото.
От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип.
Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия. Те ще живеят в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване. Това е естествено вярно.
към текста >>
Те ще
живеят
в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване.
Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто. Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички. Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото. От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип. Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия.
Те ще живеят в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване.
Това е естествено вярно.
към текста >>
Когато човечеството в неговата цялост ще се е развило все по-високо и по-високо в следващите времена, тогава ще се добият и съвършено други средства, чрез които духовният светоглед ще може да проникне в сърцата и най-пламенното днешно слово ще бъде малко и слабо в сравнение с това, което ще действува в бъдеще, за да даде възможност духовният светоглед да проникне във всички души, които днес още
живеят
в тела, в които не тупти никакво сърце за този духовен светоглед.
Когато човечеството в неговата цялост ще се е развило все по-високо и по-високо в следващите времена, тогава ще се добият и съвършено други средства, чрез които духовният светоглед ще може да проникне в сърцата и най-пламенното днешно слово ще бъде малко и слабо в сравнение с това, което ще действува в бъдеще, за да даде възможност духовният светоглед да проникне във всички души, които днес още живеят в тела, в които не тупти никакво сърце за този духовен светоглед.
към текста >>
Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да
живеят
в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното.
Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето.
Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното.
Ние сме едвам подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън! Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно. Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия.
към текста >>
Онези, които днес
живеят
така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия.
Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното. Ние сме едвам подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън! Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно.
Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия.
За тях работата стои така, че днес те само пропускат случая да могат някога да помогнат на своите себеподобни в стремежите за постигане на духовния живот. За тях още не може да бъде много изгубено. Обаче онези, които днес започват да се домогват по неправилен начин до духовния живот, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия. И днес съществуват само малко личности, които са изпаднали в черната магия в онзи ужасен смисъл, в който може да се говори за това чудовищно изкуство на човечеството.
към текста >>
Хората, които днес
живеят
на земята, ще бъдат толкова напреднали чрез Христовия Принцип, че това полагане на най-последното физическо тяло не ще им създаде никаква трудност; но те не трябва да изоставят още нещо, защото от одухотворената Земя ще е изчезнало веднъж за винаги това, което може да достави радост от предметите на Земята.
Хората, които днес живеят на земята, ще бъдат толкова напреднали чрез Христовия Принцип, че това полагане на най-последното физическо тяло не ще им създаде никаква трудност; но те не трябва да изоставят още нещо, защото от одухотворената Земя ще е изчезнало веднъж за винаги това, което може да достави радост от предметите на Земята.
Представете си последната смърт, последното полагане на физическото тяло. Тази последна смърт на въплъщенията това Откровението нарича "първа смърт". И онези, които са приели Христовия Принцип, ще гледат на това физическо тяло като на една отпадаща черупка. За тях сега значение ще има етерното тяло. С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят.
към текста >>
Хората ще
живеят
сега одухотворената Земя по-нататък само с всичко онова, което е било вложено в етерното тяло с помощта на Христа.
Представете си последната смърт, последното полагане на физическото тяло. Тази последна смърт на въплъщенията това Откровението нарича "първа смърт". И онези, които са приели Христовия Принцип, ще гледат на това физическо тяло като на една отпадаща черупка. За тях сега значение ще има етерното тяло. С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят.
Хората ще живеят сега одухотворената Земя по-нататък само с всичко онова, което е било вложено в етерното тяло с помощта на Христа.
Те ще са си създали една хармония между астралното тяло и етерното тяло, Христовия Принцип ще е създал именно тази хармония.
към текста >>
И така, в онази бъдеща епоха, когато всичко физическо ще бъде претопено, ще има хора, които ще
живеят
в едно етерно тяло, хармонизирано с астралното тяло, а ще има и други хора, чието етерно тяло ще живее в дисхармония, защото ще имат желания към онова, което е отпаднало заедно с физическото тяло.
И те също трябва да изгубят физическото тяло, защото на одухотворената Земя не ще има никакво физическо тяло. Всичко физическо трябва да бъде разтопено, разтворено. У тях ще остане само желанието за физическите наслади, ще остане онази духовна част от човека, която е непречистена, която е втвърдена в материята. Ще остане едно етерно тяло, което не е изпитало действието на Христа, за да се нагоди към астралното тяло, а то ще бъде насочено към физическото тяло. Това са онези хора, които ще изпитат горещо желание към физическата сетивност; те ще изпитват едно незадоволство, изгарящо желание в своето етерно тяло, чрез това, което са имали във физическия живот и от което сега трябва да се лишат.
И така, в онази бъдеща епоха, когато всичко физическо ще бъде претопено, ще има хора, които ще живеят в едно етерно тяло, хармонизирано с астралното тяло, а ще има и други хора, чието етерно тяло ще живее в дисхармония, защото ще имат желания към онова, което е отпаднало заедно с физическото тяло.
към текста >>
Те ще
живеят
на едно ново небе и една нова Земя, т.е.
Те ще живеят на едно ново небе и една нова Земя, т.е.
на Юпитер.
към текста >>
През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и
живеят
така, че пробождат Земята, т.е.
Тялото на Земята ще бъде тяло на Христа. И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили. Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира. Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята.
През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е.
обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа. Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество. Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа. За щото тези думи са от такова естество, че те водят този, който постепенно се научава да ги разбира, дълбоко в света на представите на мистериите, на езика на Откровението. Следователно, какво е искал да напише, какво е искал да опише авторът на Откровението?
към текста >>
212.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да
живеят
само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят.
Умъртвяващите елементи в тази област, това са бруталният интелектуализъм и липсващият художествен усет.
Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят.
Това, което митовете пробуждат в душите ни, лесно може да бъде разрушено от едно интелектуалистично тълкуване, от произволни и тенденциозни разяснения на текстовете, от излишни коментарии. Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а духовната връзка за съжаление се оказва прекъсната. И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото духовно завещание. Дори разсъдъчното тълкуване на приказките беше неприемливо за Рудолф Щайнер. Обаче свещените символи - в чиято основа винаги лежат най-висши духовни процеси - които са били пресъздадени и съхранени в толкова прекрасни картини на изобразителното изкуство, те не бива да служат като играчка на хипотетични тълкувания, нито да бъдат безразборно подмятани в ежедневието.
към текста >>
213.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които
живеят
вътре в самите нас.
Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот. Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят. Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение. За тази цел ще посочим как развитието напредва, как Четвъртата следатлантска епоха представлява едно чудно свързващо звено между Третата и Петата епоха.
И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
към текста >>
214.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А за Третата следатлантска културна епоха човекът трябваше да си каже приблизително следното: В мен
живеят
силите на Слънцето и на Луната; аз съм един син на Слънцето, но и един син на Луната.
А за Третата следатлантска културна епоха човекът трябваше да си каже приблизително следното: В мен живеят силите на Слънцето и на Луната; аз съм един син на Слънцето, но и един син на Луната.
Всички сили на Слънцето и на Луната намират израз в лицето на „бащата” и „майката”.
към текста >>
215.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да
живеят
у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна.
В края на Атлантида хората се различаваха твърде много едни от други. Едните бяха съхранили до голяма степен древното ясновидство.
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна.
Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят. И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции.
към текста >>
216.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да
живеят
и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Това бяха пари, пронизани от светлина и топлина. Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство.
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината. Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта.
към текста >>
217.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където
живеят
съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население.
Онзи, който вниква в хода на мировото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова. Той казва: Каква религия да има един народ, това е духовна необходимост. И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение. Будизмът никога не може да се превърне в религия на човечеството. За онзи, който иска да вижда, не съществуват симпатии или антипатии, а само разсъждения според фактите.
Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население.
Нито един религиозен светоглед не е правилен, ако той не е създаден за потребностите на времето; такъв религиозен светоглед никога не може да се превърне в културен импулс. Това са неща, които хората трябва да проумеят, ако наистина искат да разберат връзките между отделните факти и събития.
към текста >>
218.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И сега нека да се замислим, че същите души, които днес
живеят
в нашите тела, са били инкарнирани също и в онези древни времена.
Ето какви неща преминаха в съзнанието на народа.
И сега нека да се замислим, че същите души, които днес живеят в нашите тела, са били инкарнирани също и в онези древни времена.
Нека да се замислим, че същите души са виждали онези изображения, които посветените извличаха от това, което те виждаха в духовния свят. Ние знаем, че онова, което душата поема в себе си, преминавайки от една инкарнация в друга инкарнация, винаги носи някакви плодове. Макар и човекът да не си спомня, положението е такова, че това, което живее днес в душата, живее в нея тъкмо поради факта, че е било вложено там по-рано. Душата бива оформена както тук във физическия живот, така и отвъд него. Докато се е намирала между раждането и смъртта, докато се е намирала между смъртта и новото раждане, египетските представи са действували: тъкмо поради тях са възникнали и днешните представи.
към текста >>
219.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Видяхме как гръцкият храм се превърна в едно архитектурно творение, където можеха да
живеят
самите Богове, и човекът можеше да каже: Да, аз доведох материята дотам, че сега за мен материята е израз на Духа, и във всяка нейна частица аз мога да доловя нещо от този универсален Дух.
За да привършим нашата задача така, както тя беше замислена, нека сега в същия смисъл да проучим и характера на нашето време, както вече проучихме характера на изтеклите четири следатлантски култури до възникването на християнството. Ние видяхме как след Атлантската катастрофа последователно възникнаха Древноиндийската, Древно-персийската и Египетско-халдейската културни епохи. А характеризирайки Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-латинската, ние видяхме, че тогава в известен смисъл човекът беше ангажиран главно с физическия план и че заниманията му с физическия свят бяха стигнали до една много дълбока точка. Причината, за да определяме като изключително важна тази епоха, която от една страна бележи най-долната точка в общочовешкото развитие, а от друга страна е толкова примамлива и симпатична за днешния наблюдател, е тази, че тя стана изходна точка за ред многозначителни събития, засягащи днешната културна епоха. Ние видяхме как през тази Гръцко-латинска епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, което пролича най-вече в гръцкото изкуство.
Видяхме как гръцкият храм се превърна в едно архитектурно творение, където можеха да живеят самите Богове, и човекът можеше да каже: Да, аз доведох материята дотам, че сега за мен материята е израз на Духа, и във всяка нейна частица аз мога да доловя нещо от този универсален Дух.
И това беше в сила за всички произведения на гръцкото изкуство. Така е с всичко, което знаем за живота на древните гърци. И този художествен свят, в който те вложиха Духа, направи материята толкова неустоимо привлекателна, че дори и при нас, в Средна Европа, великият Волфганг Гьоте се опита да се отъждестви с тази културна епоха в своя „Фауст” и в своята трагедия „Елена”.
към текста >>
Далечни отзвуци от тази групова душевност продължиха да
живеят
и в по-късните следатлантски времена.
Времената, описани в тази книга, съвпадат с първото столетие след Христос и дават представа за положението в германските области. В тези описания ние откриваме как съзнанието на отделния човек се поражда най-напред в общото съзнание, как все още властва Духът на племето, как например херуските все още се усещаха не като личности, а като частици, свързани със своето племе. И това съзнание беше толкова силно, че отделният човек автоматически отмъщаваше за всеки друг представител на същата група. Оттук идва и обичаят за кръвното отмъщение. Следователно, елементи от груповата душевност все още бяха запазени в тези области.
Далечни отзвуци от тази групова душевност продължиха да живеят и в по-късните следатлантски времена.
Но като цяло, груповото съзнание изчезна в края на Атлантида. Тук ние посочихме отделни негови следи. Всъщност по-късното човечество нямаше никаква представа за груповите души, обаче през атлантските времена човекът знаеше за тях. Тогава той все още не можеше да се обърне към себе си с думата „Аз”. И това усещане за групова душевност отчасти се пренесе и върху следващите поколения.
към текста >>
220.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Те изпращат своите елементарни Духове, които
живеят
в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята.
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-божествените Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета?
Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята.
Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия свят. На първо време елементарните Духове се подвизават в огъня. В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент. И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
към текста >>
221.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Съществата, които следва да
живеят
на Земята и които, бих казал, са отхвърлени от Слънцето, но въпреки това те непрекъснато напредват в своето развитие.
Старата Луна произлезе от Старото Слънце и в нейно лице ние имаме едно небесно тяло, което се намира извън Слънцето. По този начин, отхвърляйки от себе си най-грубите субстанции, то можа да напредне още повече в своето развитие. Същото се отнася и за нашата Земя. Тя можа да възникне едва след като Слънцето отхвърли от себе си грубите субстанции, а те са, така да се каже, носители на "грубите" Същества. Обаче развитието продължава.
Съществата, които следва да живеят на Земята и които, бих казал, са отхвърлени от Слънцето, но въпреки това те непрекъснато напредват в своето развитие.
Един ден те трябва да преминат в следващото планетарно въплъщение на нашата Земя, което наричаме Бъдещия Юпитер. И тогава те ще са достатъчно подготвени, за да се съединят отново със Слънцето. А с настъпването на Бъдещата Венера, в Слънцето ще бъдат приети всички Същества, които обитават нашата Земя, като по този начин самото Слънце ще се издигне до една още по-висша степен от своето развитие, именно защото то ще приеме в себе си всички онези Същества, които по-рано е отхвърлило. И накрая идва Бъдещият Вулкан, най-висшата степен от нашата система. Защото тя включва седем еволюционни степени: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
Да, има хора, които лесно допускат, че сгъстените газове се превръщат в нещо като мед и аз бих се радвал, ако те можеха да
живеят
в една страна, където въздухът е наистина плътен и сладък като мед, макар че не мога и не искам да си представя как тези хора изобилие се движат в едно пространство, гъсто като катран.
Ако поне отчасти се вслушате във всевъзможните теории на нашата материалистическа наука, Вие ще се натъкнете на доста куриози. Има една популярна книжка и всеки може да си я купи поради нейната евтина цена.*21 За днешното Слънце тя твърди, че неговата централна част е съставена не от твърда материя, а от газове. Само че тези газове естествено, не е за вярване, но така твърди авторът били толкова плътни, колкото са например медът и катранът.
Да, има хора, които лесно допускат, че сгъстените газове се превръщат в нещо като мед и аз бих се радвал, ако те можеха да живеят в една страна, където въздухът е наистина плътен и сладък като мед, макар че не мога и не искам да си представя как тези хора изобилие се движат в едно пространство, гъсто като катран.
Да, подобни куриози има в изобилие.
към текста >>
222.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия,
живеят
толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ".
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование.
И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ".
За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа. Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност. В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои. Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>
223.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Или с други думи: Онези Същества, които
живеят
на Слънцето, превръщат в свои служители Духовете на Венера, живеещи в огъня и Духовете на Меркурий, живеещи във въздуха.
Сега идва ред на още по-висшите Същества, които се намират в сферата на Слънцето. Но днес ние няма да се занимаваме подробно с тези Власти, или Ексузиаи. Само ще изтъкнем, че Съществата на Меркурий или Венера чиито физически тела се намират в огъня и във въздуха са техни изпълнителни органи.
Или с други думи: Онези Същества, които живеят на Слънцето, превръщат в свои служители Духовете на Венера, живеещи в огъня и Духовете на Меркурий, живеещи във въздуха.
Не случайно в Библията четем: "И Бог направи от огнените пламъци свои служители и от ветровете свои пратеници"*33 Вие виждате, че религиозните текстове са извлечени от духовните факти и са в пълно съответствие с резултатите от ясно виждащото познание.
към текста >>
224.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
За хората, които ще
живеят
след нас примерно толкова години, колкото ние сме живели след Гьоте, "Тайната вечеря" просто няма да съществува в сегашния си вид.
Бъдещето на нашата Земя изисква от нас да отговорим и на един наглед странен въпрос. Какво всъщност означава за развитието на човека един Леонардо да Винчи, един Рафаело*44 и други гении в различните области на живота? Какво означава за планетарното развитие на Земята, че техните художествени произведения и днес още радват хиляди и хиляди хора? Но може би някои от Вас, скъпи мои приятели, изпитват една лека тъга, когато се връщат от Милано и си дават сметка, че тази чудна живопис на Леонардо да Винчи няма да съществува вечно. Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да усетят.
За хората, които ще живеят след нас примерно толкова години, колкото ние сме живели след Гьоте, "Тайната вечеря" просто няма да съществува в сегашния си вид.
Такава е съдбата на всичко, което хората създават на Земята, на всичко, което намира израз във физическата материя на Земята. Такава, общо взето, е и съдбата на човешките мисловни постижения, що се отнася до самата Земя. Опитайте се да си представите една бъдеща епоха, когато одухотворените човешки същества ще се издигнат до висшите сфери. Човешките мисли аз нямам предвид научните мисли, понеже само след триста или четиристотин години те вече няма да имат никаква стойност а мислите на човека изобщо, каквито се раждат от неговия физически мозък, естествено нямат никакво значение за висшите светове; те имат известно значение само за Земята. Обаче един ден човекът ще напусне Земята.
към текста >>
Напротив, те
живеят
за нас като един идеал на бъдещето.
А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие. Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи!
Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето.
Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния свят. Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни Същества, които са поели след Боговете на препятствията. Но сега ти трябва да преосмислиш всичко, което си получил и да го отнесеш обратно горе в духовния свят; сега при завръщането си на Небето, ти трябва да си победителят, ти трябва да си един Михаил.
към текста >>
225.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Те
живеят
в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло.
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека.
Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло.
Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън". Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди", "феи", "елфи" и т.н.
към текста >>
Фактически, тук индивидът отъждествява своето "Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да
живеят
в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. "колективен спомен". Точно този "колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите.
Фактически, тук индивидът отъждествява своето "Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>
В тази астрална обвивка (атмосфера)
живеят
астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
№11) и "Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч. №13). Към Бел. №4 можем да прибавим следното: От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване. Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: "Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от без брой малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера.
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот. В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер. "
към текста >>
226.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От Адам произхождат човеците, които
живеят
във физическо тяло.
Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи.
От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло.
А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото. В Исуса от Назарет е видим този божествен произход.
към текста >>
227.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да
живеят
отделени от физическата и етерната обвивки.
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането. От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно. Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят. Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
към текста >>
Всички същества, които през периода на старата Луна бяха до стигнали необходимата зрялост, бяха напреднали; те не можеха вече да
живеят
в по-грубите вещества, нито в нисшите същества.
Отначало днешните Слънце, Земя и Луна са съединени и образуват едно тяло; след това Слънцето отново се отделя заедно с висшите същества, които се нуждаеха от едно по-висше поле на действие. Тези същества отнасят със себе си най-тънките вещества, за да образуват с тези вещества полета за своето действие във Вселената. Между тези Същества се намират особено тези, които в миналото бяха първообразите на животинските форми.
Всички същества, които през периода на старата Луна бяха до стигнали необходимата зрялост, бяха напреднали; те не можеха вече да живеят в по-грубите вещества, нито в нисшите същества.
Те трябваше да се отделят от Земята-Луна, за да основат на новото Слънце, днешното Слънце, едно ново съществувание.
към текста >>
228.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това стана причина за замиране на живота на Земята, човешките души бяха принудени да напуснат телата; само най-силните тела можаха да над
живеят
този период на вкаменяване, който достигна своята върховна точка по времето, когато Луната започна да се отделя от Земята.
През определен период астралното тяло на човека беше съединено с физическото тяло на Земята; после то се оттегляше на Слънцето, за да се върне отново след това към оставения на Земята зародиш. Но Земята все повече се втвърдяваше, вследствие на което стана нещо, което Ви моля добре да запомните. Докато по-рано, когато Слънцето се беше отделило от Земята, все още имаше възможност астралните тела да се съединяват с физическите тела, нарастващото влияние на Луната /свързана още със Земята/ втвърди до такава степен тези физически тела, че слънчевите същества не можеха вече да проникнат в тях. Тук имате описано по-конкретно това, което вчера можах само да ви загатна, като Ви казах, че слънчевите сили бяха изгубили възможност да моделират веществата останали на Земята. Т.е. тези вещества втвърдявайки се, слънчевите същества не намираха вече в тях едно тяло, което да им подхожда.
Това стана причина за замиране на живота на Земята, човешките души бяха принудени да напуснат телата; само най-силните тела можаха да над живеят този период на вкаменяване, който достигна своята върховна точка по времето, когато Луната започна да се отделя от Земята.
Тогава на Земята останаха само редки екземпляри човешки същества и опустошението, което царуваше там, приличаше на едно бавно умиране. За да опишем по-подробно това, което е станало тогава, нека още веднъж се върнем назад в онази епоха, когато след Лунното развитие Земята се появи из недрата на вселената.
към текста >>
229.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
После идва епохата, когато Слънцето се подготвя да напусне Земята заедно със Съществата, които не можеха да продължат да
живеят
съединени с втвърдяващите се вещества на Земята.
Нека да припомним още веднъж, че в началото на Земното развитие нашето земно кълбо съставляваше едно тяло заедно със Слънцето и Луната. Човекът се беше появил съдържайки в себе си в потенциална форма физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; периодът, който човекът и самата планета преминаваха тогава, беше този, който Духовната Наука нарича обикновено "Полярна епоха"; да обясняваме защо носи това наименование, това би довело твърде далече от нашата тема.
После идва епохата, когато Слънцето се подготвя да напусне Земята заедно със Съществата, които не можеха да продължат да живеят съединени с втвърдяващите се вещества на Земята.
Тази епоха се нарича "Хиперборейска", после дойде времето на постепенното замиране на земния живот; човешките души напускат тази планета и оставят да живеят на нея само замиращи форми. Това е Лемурийската епоха. Тогава става отделянето на Луната от Земята, последвано от един период на възобновяване за всички земни царства. Минералното царство се нуждаеше повече от него, животинското още повече, и най-после за възобновяването на човешкото царство бяха необходими най-мощни сили, за да го направят да продължи своето развитие. Отначало съществуват само малък брой човеци и те са съставени от трите елемента получени от миналото, към които на Земята се прибавя зародишът на Аза.
към текста >>
Тази епоха се нарича "Хиперборейска", после дойде времето на постепенното замиране на земния живот; човешките души напускат тази планета и оставят да
живеят
на нея само замиращи форми.
Нека да припомним още веднъж, че в началото на Земното развитие нашето земно кълбо съставляваше едно тяло заедно със Слънцето и Луната. Човекът се беше появил съдържайки в себе си в потенциална форма физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; периодът, който човекът и самата планета преминаваха тогава, беше този, който Духовната Наука нарича обикновено "Полярна епоха"; да обясняваме защо носи това наименование, това би довело твърде далече от нашата тема. После идва епохата, когато Слънцето се подготвя да напусне Земята заедно със Съществата, които не можеха да продължат да живеят съединени с втвърдяващите се вещества на Земята.
Тази епоха се нарича "Хиперборейска", после дойде времето на постепенното замиране на земния живот; човешките души напускат тази планета и оставят да живеят на нея само замиращи форми.
Това е Лемурийската епоха. Тогава става отделянето на Луната от Земята, последвано от един период на възобновяване за всички земни царства. Минералното царство се нуждаеше повече от него, животинското още повече, и най-после за възобновяването на човешкото царство бяха необходими най-мощни сили, за да го направят да продължи своето развитие. Отначало съществуват само малък брой човеци и те са съставени от трите елемента получени от миналото, към които на Земята се прибавя зародишът на Аза. Но в епоха та, когато Луната се отделя, човекът нямаше още този състав от твърда плът, която виждаме да се явява по-късно.
към текста >>
Казах Ви, че редки екземпляри човешки същества бяха могли да над
живеят
критическия период на Лемурия, само най-силните.
В момента, когато Луната напусна Земята, тази последната носеше само ограничен брой души, които се прераждат по-късно; защото човешките души бяха отлетели на различните небесни тела. През последните времена на Лемурия и първите времена на Атлантида стана сливането на човешките души.
Казах Ви, че редки екземпляри човешки същества бяха могли да надживеят критическия период на Лемурия, само най-силните.
Когато после всичко, което се беше втвърдило през лунната криза, отново омекна и когато нови поколения се появиха, които не бяха ограничени във форма със сковани очертания, от всяка една от планетите се върнаха душите, които се въплътиха. Все пак физическите форми, които се бяха образували непосредствено след отделянето на Луната, бяха неподвижни и се предадоха на техните потомци. Тези форми не можеха да бъдат заети от човешките души. Можем да си представим това по следния начин: човешките души изпитват нуждата да слязат на Земята, когато там се развиват най-разнообразни форми; но между тези форми се срещат всички степени на втвърденост и гъвкавост. Тези души, и особено тези, които най-късно почувствуваха нужда да се съединят с материя та, избират най-гъвкавите форми, и живеят само малко в тях.
към текста >>
Тези души, и особено тези, които най-късно почувствуваха нужда да се съединят с материя та, избират най-гъвкавите форми, и
живеят
само малко в тях.
Казах Ви, че редки екземпляри човешки същества бяха могли да надживеят критическия период на Лемурия, само най-силните. Когато после всичко, което се беше втвърдило през лунната криза, отново омекна и когато нови поколения се появиха, които не бяха ограничени във форма със сковани очертания, от всяка една от планетите се върнаха душите, които се въплътиха. Все пак физическите форми, които се бяха образували непосредствено след отделянето на Луната, бяха неподвижни и се предадоха на техните потомци. Тези форми не можеха да бъдат заети от човешките души. Можем да си представим това по следния начин: човешките души изпитват нуждата да слязат на Земята, когато там се развиват най-разнообразни форми; но между тези форми се срещат всички степени на втвърденост и гъвкавост.
Тези души, и особено тези, които най-късно почувствуваха нужда да се съединят с материя та, избират най-гъвкавите форми, и живеят само малко в тях.
Напротив има други души, които се съединя ват с вече сковани форми, сковани са в тези форми и с това закъсняват в своето развитие. Най-близките до човека животни са се появили под действието на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от силите на етерното тяло. Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло. Ето защо двете тела /физическото и етерното/ съвпадат начиная от последната третина на Атлантската епоха. Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото.
към текста >>
230.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните животни, които днес
живеят
в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса.
Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения. От всичко това днес ни е останало все пак нещо: когато гледаме някой да се прозява, неволно и ние започваме да се прозяваме. В миналото хората са били много по-тясно свързани. Причината за това беше, че те са живеели в една атмосфера съвършено различна от нашата. Днес въздухът, който ни за обикаля, съдържа повече вода само когато вали.
През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните животни, които днес живеят в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса.
Постепенно веществото на човешкото тяло се сгъстява. В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло. Тези, които трябваше да бъдат ръководители на атлантското население, трябваше да побеждават луциферическите влияния в своето собствено астрално тяло. Тогавашния човек имаше ясновиждащо и духовно съзнание и затова той възприемаше всички духовни влияния, които се упражняваха над него. Някой, който не знаеше нищо за Духовната наука, би се смял днес, ако му кажем: "твоето астрално тяло е подложено на влиянието на луциферическите духове!
към текста >>
Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да
живеят
заедно с учителя.
Тези, които бяха посветени, упражняваха силно влияние над своите ученици чрез самото си появяване, чрез самото присъствие. Щом се появяваше един посветен, всички онези, които трябваше да станат негови ученици, чувствуваха да трептят в тяхната душа способностите, позволяващи им да станат такива. Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на будното съзнание; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес. Целият живот на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората. Много неща преминаваха несъзнателно от учителя в учениците.
Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да живеят заедно с учителя.
Тяхната подготовка която траяла много дълго е ставала чрез наблюдаване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това наблюдение събуждаше. Тогава идваше моментът, когато душата на учителя и тази на ученика живееха в такова съвършено общение, че всичко, което учителят знаеше относно висшите тайни, преминаваше в душата на ученика. Но какво се случи, когато етерното тяло се оттегли, се прибра във физическото и се съедини напълно с него?
към текста >>
231.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Всички части, които иначе биха загинали, отново ще о
живеят
, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека.
Но днес, съществува една Антропософия! И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло. Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството. Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине. Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие.
Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека.
Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>
232.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които
живеят
в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда.
Но в тази материя се намираха изостаналите същества и човекът не можеше да не се срещне с тях в телесната обвивка, която той облече. Имаше духовни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в сравнение с днешната.
Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда.
Зародишите на всички органи съществуваха вече. Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система. В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше. И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества.
към текста >>
Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те
живеят
, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята.
Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход.
Същото е и по отношение на човека.
към текста >>
233.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
През време на съня тези четири члена се разделят така, че от една страна в леглото остават физическото тяло с етерното тяло, а от друга страна астралното тяло и Азът
живеят
свободно в един друг свят.
Но Вие всички знаете, че в нормалния живот на човека има едно състояние, при което човекът се намира вън от органите на своето физическа тяло; това е състояние на сън. Ние знаем, че от четирите члена на човешката природа, физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз последните два члена, Азът и астралното тяло добиват през време на съня известна самостоятелност*. /*Тези изрази се употребяват тук само така, както са обяснени в моите книги. Следователно те не могат да бъдат критикувани от едно гледище, което свързва с тях съвършено други представи /нещо като тривиален мистицизъм/ както това често се случва./. През време на дневната будност физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са тясно свързани помежду си.
През време на съня тези четири члена се разделят така, че от една страна в леглото остават физическото тяло с етерното тяло, а от друга страна астралното тяло и Азът живеят свободно в един друг свят.
Така следователно в нормалното течение на своя живот в периода от 24 часа човекът се намира веднъж в едно такова състояние, при което органите, които са вградени в неговото физическо тяло, не са свързани с него; но той трябва да заплати по определен начин това освобождаване с тъмнината на съзнанието; през време на своето състояние на сън той не вижда нищо около себе си в света, в който се намира тогава.
към текста >>
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже
живеят
единствено голямото болшинство от съвременните хора.
Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
към текста >>
Тези четири вида духове, които
живеят
в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та.
Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите.
Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят.
към текста >>
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън
живеят
определени божествено-духовни същества.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества.
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества.
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
към текста >>
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които
живеят
в елементите.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества.
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите.
А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е.
към текста >>
234.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В този свят
живеят
за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него
живеят
на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли.
Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят.
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли.
Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
към текста >>
стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот
живеят
божествено-духовни същества.
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н.
стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят.
към текста >>
Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не
живеят
угризения на съвестта.
Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят.
Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта.
Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които
живеят
в заобикалящия го свят.
Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта.
Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят.
И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Човекът е дал повод чрез своите мисъл-форми в неговата околност да
живеят
други същества.
Всичко това са форми, образи, които заобикалят човека. Когато един човек извършва неправда спрямо друг човек, той мисли и чувствува това или онова. Тези форми на мислите или чувствата излизат тогава вън от него, намират се в неговата околност; но те не остават само мисъл-форма, това е същественото и важното. Те не остават нещо, което се е отделило от човека, а намират храна от определени светове. Те бучат някак си, както бучи вятърът в едно празно пространство, което му се предлага, така бучат в тези мисъл-форми, които се отделят чрез угризенията на съвестта, определени същества от напълно определени светове /върху това ще говорим по-нататък/, и собствените мисъл-форми на човека са изпълнени тогава със субстанцията на същества от тези светове.
Човекът е дал повод чрез своите мисъл-форми в неговата околност да живеят други същества.
Тези същества са в действителност мъчението произведено от угризенията на съвестта. Ако те не бяха там, угризенията на съвестта не биха причинили мъчение. Едва в момента, когато човек несъзнателно чувствува тези същества, започва гложденето и разяждането на лошата съвест.
към текста >>
ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които
живеят
вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума.
Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове. Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н.
ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума.
Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот. Тук с право може да се зададе сега въпросът: как се отнасят едно към друго тези две духовни царства?
към текста >>
Така, поглеждайки нагоре към Съществата, които се развиват на Слънцето, ние казваме: там горе
живеят
онези същества, които за своето развитие се нуждаят от Слънцето също както ние се нуждаем за нашето развитие от Земята.
Не само за човека беше добре, че Слънцето и Луната се отделиха от него, но това беше добре и за онези Същества, които някога бяха свързани в своето развитие с човека. Заедно със Слънцето от Земята се отделиха духовни Същества и направиха Слънцето за свое обиталище. Както човекът не би могъл да се развива, ако Слънцето би останало съединено със Земята, така и тези Същества не биха могли да се развиват на Земята, ако не би станало това отделяне. Те можаха да се развиват само благодарение на това, че в Слънцето привлякоха онези вещества, които по-рано бяха свързани със Земята. Така далече от втвърдяващите вещества на Земята те можаха да намерят условия на своето развитие.
Така, поглеждайки нагоре към Съществата, които се развиват на Слънцето, ние казваме: там горе живеят онези същества, които за своето развитие се нуждаят от Слънцето също както ние се нуждаем за нашето развитие от Земята.
Те бяха, така да се каже, загина ли, ако бяха останали на Земята. Но благодарение на всичко, което настъпи, те можаха да намерят възможност да изпращат своите благотворни действия долу върху Земята, т.е. да се развият самите така, че да могат да помагат по един подходящ начин на съществата на Земята. Духовете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея. Едва след отделянето на Слънцето от Земята намиращите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята.
към текста >>
Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които
живеят
в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело. Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение.
Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята.
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
235.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да
живеят
в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера".
Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството. С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството. Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо?
Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера".
Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това. Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята. Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея.
към текста >>
236.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Той е онова, което са направили от него силите на света, които
живеят
в неговата околност.
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния свят, било това външния духовен свят, било сетивния външен свят, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо. Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха?
Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност.
Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани. Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм. Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън.
към текста >>
237.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тогава той още не можеше да бъде изживян вътрешно мистично; хората не биха могли още да обхванат неговата Дионисийска природа; първо те трябваше да го из
живеят
като външен исторически Христос.
Богът, който беше регент на външния свят, ще стане все по-вътрешен. Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот. Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината". Те можаха да се позоват на нещо външно. Това беше същественото, че Христос съществуваше външно.
Тогава той още не можеше да бъде изживян вътрешно мистично; хората не биха могли още да обхванат неговата Дионисийска природа; първо те трябваше да го изживеят като външен исторически Христос.
Но този е напредъкът в съзнанието на хората за Христа, че той слиза все по-дълбоко в душата, че хората все повече и повече ще могат да виждат вътрешно, че те все повече и повече ще могат да изпитват мистично във вътрешността своя собствен душевен живот и все повече към външния Христос ще изживяват Христа в собствената си душа, ще изживяват мистичния Христос. Вижте, как в така наречения мистицизъм, който се явява в първото време на християнското развитие чрез Дионисий Ареопагита, който е бил приятел и ученик на Павла, как първо Христос е познаван чрез външни окултни способности. И всички описания на тази първа християнска окултна школа са така изградени, че Христос е описан предимно чрез онези качества, които той разгръща във вътрешните светове, които могат да бъдат изпитани чрез насочения навън инстинктивно ясновиждащ поглед. И от идете няколко столетия по-късно в развитието на човечеството и вижте, какво е станало вземете средновековното мистично развитие с неговите представители Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и т.н. и т.н.
към текста >>
Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да из
живеят
относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора.
Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно.
Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора.
Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце.
към текста >>
238.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Те
живеят
един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат.
Но човечеството върви напред в своето развитие и с времето развива нови членове. През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е. предимно един вътрешен член. Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре. Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове.
Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат.
Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен.
към текста >>
Тези, които
живеят
един до друг, са братя.
Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата. Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер. Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство.
Тези, които живеят един до друг, са братя.
Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг. Това, което произхожда едно от друго, то живее едно след друго. Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
към текста >>
Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които
живеят
един до друг.
Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата. Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер. Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя.
Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг.
Братя, братя и сестри живеят един до друг. Това, което произхожда едно от друго, то живее едно след друго. Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
към текста >>
Братя, братя и сестри
живеят
един до друг.
Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер. Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг.
Братя, братя и сестри живеят един до друг.
Това, което произхожда едно от друго, то живее едно след друго. Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
към текста >>
239.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Един до друг
живеят
братята.
Заратустра го беше видял, като беше насочил погледа си навън към Слънцето и го нарече Аура-Маздао. За човешкото виждане в пространството този Аура-Маздао се беше приближил все повече и повече, докато най-после слезе на Земята и стана човек. Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството.
Един до друг живеят братята.
Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение. Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура. Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение. Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта. Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето.
към текста >>
Баща, майка и внук
живеят
един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение.
За човешкото виждане в пространството този Аура-Маздао се беше приближил все повече и повече, докато най-после слезе на Земята и стана човек. Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството. Един до друг живеят братята.
Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение.
Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура. Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение. Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта. Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето. Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше.
към текста >>
Трябваше да бъдат положени грижи за следващите времена; всички древни мъдрости трябваше отново да о
живеят
, за да могат тези мъдрости постепенно да бъдат поставени в служба на разбирането на Христа.
Така Христос наистина беше дошъл в света, но през негово време средствата за разбиране бяха най-ограничени.
Трябваше да бъдат положени грижи за следващите времена; всички древни мъдрости трябваше отново да оживеят, за да могат тези мъдрости постепенно да бъдат поставени в служба на разбирането на Христа.
Това можа да стане по следния начин: трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите. Хората, които бяха преминали от древната Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли със себе си велики мъдрости. В древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясновиждащи, те можеха да виждат в областта на духовното. Това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да се оттегли у отделни личности на Запада. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също се бяха оттеглили в незнайност и бяха ученици на един велик посветен.
към текста >>
240.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да, тези трудности са значително големи и при наблюдаването на хора, които в момента не
живеят
на Земята, не са инкарнирани; тоест когато наблюдаваме човека в неговото цялостно същество и как той преминава през своите поредни инкарнации.
Но този астрален свят е един свят на непрекъснато взаимно проникване. Там в астралния свят астралните тела непрекъснато се проникват едно в друго. И въпреки че за един обучен ясновидец едва ли може да се случи, но все пак това не е изключено, когато гледа цяла група хора, които спят, той може да смеси астралните тела и да не различи кое астрално тяло на кое физическо тяло принадлежи. Казах: Не може да се случи лесно подобна грешка, понеже подобен вид ясновидство спада към най-нисшите степени и понеже онзи, който постига правилното ясновидство, е добре подготвен и знае как да различава астралните тела. Но когато във висшите светове наблюдаваме не човека, а други духовни Същества, тогава вече трудностите значително нарастват.
Да, тези трудности са значително големи и при наблюдаването на хора, които в момента не живеят на Земята, не са инкарнирани; тоест когато наблюдаваме човека в неговото цялостно същество и как той преминава през своите поредни инкарнации.
към текста >>
От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално
живеят
в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем.
От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем.
Там се ражда Исус. После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там. После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците.
към текста >>
После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да
живеят
там.
От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем. Там се ражда Исус.
После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там.
После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците.
към текста >>
241.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо Евангелието на Йоан беше главен източник на всички християнски мистици, които се стремяха непосредствено да из
живеят
онова, което е представено в Евангелието на Йоан относно личността и същността на Христос Исус.
През различните епохи от развитието на християнството, Евангелието на Йоан беше онзи източник, който винаги правеше най-дълбоко впечатление на всички онези, които търсеха едно особено задълбочаване, едно вътрешно вглъбяване в основните тенденции на християнството.
Ето защо Евангелието на Йоан беше главен източник на всички християнски мистици, които се стремяха непосредствено да изживеят онова, което е представено в Евангелието на Йоан относно личността и същността на Христос Исус.
към текста >>
242.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В същото време
живеят
другите Йосиф и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия.
В същото време живеят другите Йосиф и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия.
След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3).
към текста >>
243.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще за
живеят
в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят.
И сега, в душевната област на човека, се сбъдва още нещо, което евангелистът Лука държи да ни опише на всяка цена. След като е изпълнен с онази безгранична любов, която се разлива от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като Дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно битие на Земята. Това, което беше тук преди намесата на луциферическите Същества, принципът на Отца, Духът, който ние приехме, всичко това ние отново ще върнем на Отца; обаче постепенно ние ще проникнем целия си Дух с Христовия Принцип, и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни, под формата на един чист и ясен образ. Както нашите ръце са създадени не от нас, а от Принципа на Отца, така и занапред те ще се изпълнят от Принципа на Христос. Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовния поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до Принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия Принцип.
Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят.
Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори Принципа на Отца."
към текста >>
244.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Те
живеят
така, че едва ли биха били подготвени за ставащото, даже ако Той би се появил.
Човек, възвестяващ нещо такова, можем да го сравним с учителя от гимназията, за когото споменава Хебел[1] в своя дневник: учителят бие ученика, защото той не може да разбере Платон. Хебел остроумно добавя, че този ученик би могъл да бъде прероденият Платон. Фактически това и става с хората, които през цялото време твърдят за второто пришествие на Христос.
Те живеят така, че едва ли биха били подготвени за ставащото, даже ако Той би се появил.
Такива хора биха приели Христос за нещо съвсем друго, но не и за Христос.
към текста >>
245.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тогава няма да се появяват неща, които иначе толкова лесно се появяват и постоянно се появяват, когато хората, развивайки визионерско ясновидство, издигат бент срещу истинския свят и след това
живеят
само в своите мечти.
Това трябва да се осъзнае.
Тогава няма да се появяват неща, които иначе толкова лесно се появяват и постоянно се появяват, когато хората, развивайки визионерско ясновидство, издигат бент срещу истинския свят и след това живеят само в своите мечти.
Това е равносилно на прекратяване на ориентацията във физическия свят, равносилно е на непълно преживяване на сетивните възприятия. Може да се постигне разумност като се работи така, както тази разумност може да се образува: чрез мислене на физически план. Пренебрегвайки усвояването на тази разумност, ние се реем в заблудите. Това е, което трябва да усвоим, иначе възникват всички тези щети, които неизбежно ще бъдат свързани с това, което се нарича антропософско движение. Който иска само сляпо да вярва, тоест да приема само на базата на авторитета на друг човек всички съобщения от висшите светове без разумно мислене, той прави нещо, което е доста удобно, но съдържа в себе си опасност.
към текста >>
246.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това се развива по такъв начин, че все повече хора ще намират в себе си учението за състраданието и любовта, и вече около 3000 години след началото на нашето летоброене, на Земята ще
живеят
достатъчен брой хора, които ще развият в собствените си сърца това, което е намерил Буда.
В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност. Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност. В източната философия това се нарича „въртене на колелото“, колелото на Дхарма, на състраданието и любовта. Това станало благодарение на слизането с цялата си индивидуалност на Бодхисатвата в принц Гаутама Буда. Оттогава съществуват хора, които могат да намерят учението за състраданието и любовта в самите себе си.
Това се развива по такъв начин, че все повече хора ще намират в себе си учението за състраданието и любовта, и вече около 3000 години след началото на нашето летоброене, на Земята ще живеят достатъчен брой хора, които ще развият в собствените си сърца това, което е намерил Буда.
Тогава мисията на Буда на Земята в даденото отношение ще бъде изпълнена. Защото когато Бодхисатвата слязъл за да стане Буда, тук чинът Бодхисатва е бил приет от друг. Дотогава този, когото днес наричаме Буда, бил Бодхисатва. Следващата степен след Бодхисатва е Буда. Възходящото същество от Бодхисатвите става Буда.
към текста >>
Следващия път ще се опитаме да представим как те продължават да
живеят
в християнството и как Този, който живее след това в момчето Исус от Назарет, дарено с индивидуалността на Заратустра, води тези течения по-нататък.
Тук виждаме, как се сливат три течения: през кръвта – течението на Авраам, през индивидуалността на детето Исус от Витлеем – течението на Заратустра, и третото течение – посредством слизането на Буда етерното му тяло, или нирманакайя, което било видяно от пастирите. По такъв начин виждаме, как се сливат тези три течения.
Следващия път ще се опитаме да представим как те продължават да живеят в християнството и как Този, който живее след това в момчето Исус от Назарет, дарено с индивидуалността на Заратустра, води тези течения по-нататък.
към текста >>
247.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а
живеят
между смъртта и новото раждане.
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък. Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото!
Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане.
Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език. Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане. Чрез антропософията се обучаваме на езика, който е разбираем за всички човешки същества, без значение в какво състояние са. Така в областта на антропософията говорим на език, който звучи също и за така наречените умрели.
към текста >>
248.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които
живеят
в неблагоприятни условия, всички са космати.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм.
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>
249.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
– И мнозина
живеят
в горчиви съмнения.
Когато се обръщат към духовната наука, мнозина от нас могат да кажат: да, всичко това, което ми предлага духовната наука, би било прекрасно, великолепно, всичко това прави моето сърце горещо, моята душа любвеобилна; но аз не мога да вярвам в това! Всичко, на което съм се научил във външния свят, предубежденията, които съм усвоил – всичко това ме задържа, всичко това ми казва: това са само бълнувания, това не е поставено на здрава основа!
– И мнозина живеят в горчиви съмнения.
Ако на някой се удаде да се измъкне от пресиращите предубеждения на външния свят, той ще успее свободно да усеща духа в чистия етер, той би усетил силата на духовното и би започнал да я внася в труда на своите ръце в ежедневния живот. Символично за усещането, което толкова тормози редовия човек, потопен в съвременността, свободно и безпрепятствено да усеща това, което може да даде на сърцето и душата духовната наука, може да бъде следното събитие.
към текста >>
Хората могат да
живеят
без въобще да забелязват, че съществуват такива доказателства.
Изглежда, че днес „науката“ се чувства призвана с помощта на своите методи да изтрие от света историческия Христос. Можем да напомним, че духовната наука именно днес е призвана със своите средства да докаже съществуването на историческия Христос Исус. Вярата на хората не зависи от вътрешните истини в която и да е област на знанието. Могат да бъдат приведени множество доказателства за най-съмнителни неща във всяка област на знанието.
Хората могат да живеят без въобще да забелязват, че съществуват такива доказателства.
По такъв начин и в бъдеще – и това още дълго ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното мислене и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус. Изглежда, че науката изтрива това, за което се надяваме да добием нов символ в блясъка на сияещата златна мъдрост.
към текста >>
250.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Говорейки все още общо, човек може да каже, че през нашето време нещо е възможно на земята почти навсякъде по земното кълбо, което не е било възможно например през предишните въплъщения на хората, които
живеят
понастоящем.
Говорейки все още общо, човек може да каже, че през нашето време нещо е възможно на земята почти навсякъде по земното кълбо, което не е било възможно например през предишните въплъщения на хората, които живеят понастоящем.
Може да звучи странно, но този факт все пак е от определено, всъщност от огромно значение. В настоящето въплъщение е възможно за известно число лица да дойдат до Духовната Наука, т.е. да си направят такива заключения за духовното изследване, каквито могат да се направят днес в полето на Духовната Наука. Разбира се, може да се счита, че е от твърде малко значение това, че няколко души са се събрали и разрешават откритията на духовното изследване да потекат в тях. Тези обаче, които намират това за не особено важно, не разбират никак значението на прераждането, и на факта, че човек може да поеме нещо само през дадено въплъщение.
към текста >>
Ще има някой души, които ще имат изключителната опитност да притежават Аз-съзнание и същевременно и чувството, че
живеят
в друг свят, съществено напълно по-различен свят от онзи, тяхното обикновено съзнание.
Кали Юга е свършила и човешките души вече започват да развиват нови способности, способности, които затова че това е точно целта на епохата ще накарат душите като че от самото себе си да проявят известни ясновидски сили, които по необходимост бяха потопени в несъзнателното през Кали Юга.
Ще има някой души, които ще имат изключителната опитност да притежават Аз-съзнание и същевременно и чувството, че живеят в друг свят, съществено напълно по-различен свят от онзи, тяхното обикновено съзнание.
Това ще изглежда мъгляво, неясно предусещане като че ли някой роден сляп е бил опериран и зрението му е възстановено. Чрез онова, което ние наричаме езотерично обучение тези ясновидски способности ще бъдат много по-бързо придобивани, но поради това че човечеството прогресира те ще се появяват, поне като наченки в най-елементарните степени в естественото протичане на човешката еволюция.
към текста >>
Когато схванем това Духовната наука ще ни се яви като подготовка на човешките същества за връщането на Христос, така че те да не пре
живеят
нещастието да пренебрегнат това голямо събитие, а да бъдат достатъчно узрели, за да схванат величествения момент, който можем да опишем като второто идване на Христос.
Така ние възприемаме Духовната наука в един напълно различен смисъл научаваме, че тя ни налага огромна отговорност, тъй като е подготовка за конкретното преживяване на новопоявяването на Христос. Христос ще се появи отново поради това, че човешките същества ще се издигнат към Него чрез етерно зрение.
Когато схванем това Духовната наука ще ни се яви като подготовка на човешките същества за връщането на Христос, така че те да не преживеят нещастието да пренебрегнат това голямо събитие, а да бъдат достатъчно узрели, за да схванат величествения момент, който можем да опишем като второто идване на Христос.
Човекът ще стане способен да вижда етерните тела и всред тези етерни тела той ще е в състояние да вижда етерното тяло на Христос; това ще рече, че той ще израсне до един свят, в който Христос ще бъде видим за неговите новосъбудени способности.
към текста >>
Тогава не ще бъде вече необходимо да се доказва съществуването на Христос чрез всевъзможни документи, защото ще има очевидци за присъствието на живия Христос, онези, които ще Го пре
живеят
в Неговото етерно тяло.
Тогава не ще бъде вече необходимо да се доказва съществуването на Христос чрез всевъзможни документи, защото ще има очевидци за присъствието на живия Христос, онези, които ще Го преживеят в Неговото етерно тяло.
Чрез своята опитност те ще се научат, че това същество е същото Онова, Което преживя Мистерията на Голгота в началото на нашата епоха и че това е Христос. Така както Павел бе убеден близо до Дамаск, че това е Христос, така че има човешки същества, които чрез опитност в етерната област ще бъдат убедени, че Христос наистина живее.
към текста >>
Всички онези, които подготвиха пътя за Него, ще станат познаваеми под нова форма за тези, които ще пре
живеят
новото Христово събитие.
Много важно е да се схване това събитие на Христовото появяване защото други събития ще следват след него. Така както други събития предшествуват Христовото събитие в Палестина, така след периода, когато Самият Христос ще стане отново видим за човечеството в етерно тяло, онези, които преди това Го предсказаха сега ще станат Негови приемници.
Всички онези, които подготвиха пътя за Него, ще станат познаваеми под нова форма за тези, които ще преживеят новото Христово събитие.
Онези, които някога живяха на земята като Мойсей, Авраам и пророците отново ще стават познати на човешките същества. Ще осъзнаем, че така както Авраам предшествува Христос, подготвяйки Неговия път, той също така е възприемал по-късно мисията да помага в работата на Христос. Човешкото същество, което е будно, което не проспи най-великото събития на близкото бъдеше, постепенно влиза в общение с всички онези, които, като патриарси, предшествуваха Христовото събитие; човек се свързва с тях. Тогава отново се появява великото, войнство от онези, към които ние ще сме в състояние да се издигнем. Този, който проведе човешкото слизане във физическото поле, отново се появява след Христос и ще води човека нагоре, за да го свърже отново с духовните светове.
към текста >>
Човешките същества между смърт и ново раждане обаче
живеят
в един свят съвсем по-различен от този около нас и те говорят различен език.
Следователно трябва да си представите, че когато тези велики моменти навлязат в бъдещето на човечеството, човешките същества ще работят заедно по-съзнателно един с друг на физическият, а и в духовния свят. Днес това не е възможно поради липсата на общ език. Хората тук във физическия свят използуват в своя говор думи, описващи само физическа неща и физическите условия.
Човешките същества между смърт и ново раждане обаче живеят в един свят съвсем по-различен от този около нас и те говорят различен език.
От всичко което се говори в нашия свят, мъртвите могат да получат само онова, което се говори в Духовната Наука. Така в Антропософията ние сме заети с нещо, което все повече ще стана разбираемо за мъртвите. И онова, което ние говорим, е от полза също и за онези, които са между смърт и ново раждане.
към текста >>
Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да пре
живеят
нещо в Мистерията на Голгота от онова, което щеше да донесе голям плод в духовния свят.
Ако те не са получили в своето земно съзнание онова, което Антропософията или Духовната наука има да даде, те ще трябва да чакат, докато отново се въплътят, за да имат възможността да получат съответно учение тук на земята. Има неща, които могат да бъдат научени или преживяни само тук на земята. Може да се каже например, че в духовния свят не е възможно да се придобие никакво знание за смъртта и един Бог трябваше да слезе във физическия свят, за да може да умре. Човек не би могъл в никакъв друг свят да научи какво фактически е Мистирията на Голгота по съшия начин както може да научи тук във физическия свят. Ние сме слезли долу във физическия свят, за да придобием онова, което може да бъде придобито само тук.
Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да преживеят нещо в Мистерията на Голгота от онова, което щеше да донесе голям плод в духовния свят.
Семената обаче трябва да бъдат посети тук във физическия свят.
към текста >>
251.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онова, което Апостол Павел преживява като присъствие на Христос в атмосферата на земята, е това, което съвременният човек може да обучи себе си да преживее ясновидски чрез езотерично школовка; това е, което отделни лица тук и там ще са в състояние да пре
живеят
чрез едно естествено ясновидство, както вече съм го охарактеризирал, като се започне с годините 1930 до 1940.
Едно нещо е могло да го убеди: когато той вижда Христос ясновидски в атмосферата на земята. Чрез това той бъде убеден, че слизането на Христос на земята, което бе очаквано в мистериите, фактически е станало.
Онова, което Апостол Павел преживява като присъствие на Христос в атмосферата на земята, е това, което съвременният човек може да обучи себе си да преживее ясновидски чрез езотерично школовка; това е, което отделни лица тук и там ще са в състояние да преживеят чрез едно естествено ясновидство, както вече съм го охарактеризирал, като се започне с годините 1930 до 1940.
След това то ще продължи за дълги периоди от време като нещо, което е станало напълно естествено за човечеството.
към текста >>
Няма да има никакво значение дали тогава те
живеят
между раждане и смърт или дали
живеят
в духовния свят след смърт.
На човечеството ще се даде един период от около 2500 г., през който да развие тези качества; 2500 г. ще са на разположение на човечеството да постигне етерно виждане като естествено всемирно човешко качество, докато човешките същества отново биха напреднали до друго качество през друго преходно време. През въпросните 2500 г. все повече и повече човешки същества ще са в състояния да развият тези способности в себе си.
Няма да има никакво значение дали тогава те живеят между раждане и смърт или дали живеят в духовния свят след смърт.
Периодът на човешкия живот между смърт и ново раждане ще протича по-различно, ако човешките души са преживели новото появяване на Христос. Животът след смъртта също ще бъде променен в резултат на тази опитност. Поради това е толкова важно за душите сега въплътени да бъдат добре подготвени за Христовото събитие, което ще стане през това столетие. Това е толкова важно за онези, които са въплътени тук на земята във физическо тяло, колкото и за онези, които вече ще са преминали портите на смъртта и ще живеят живота между смърт и ново раждане. От най-голяма важност е за всички живи души днес да се подготвят за това събитие и така да бъдат добре въоръжени срещу опасностите.
към текста >>
Това е толкова важно за онези, които са въплътени тук на земята във физическо тяло, колкото и за онези, които вече ще са преминали портите на смъртта и ще
живеят
живота между смърт и ново раждане.
все повече и повече човешки същества ще са в състояния да развият тези способности в себе си. Няма да има никакво значение дали тогава те живеят между раждане и смърт или дали живеят в духовния свят след смърт. Периодът на човешкия живот между смърт и ново раждане ще протича по-различно, ако човешките души са преживели новото появяване на Христос. Животът след смъртта също ще бъде променен в резултат на тази опитност. Поради това е толкова важно за душите сега въплътени да бъдат добре подготвени за Христовото събитие, което ще стане през това столетие.
Това е толкова важно за онези, които са въплътени тук на земята във физическо тяло, колкото и за онези, които вече ще са преминали портите на смъртта и ще живеят живота между смърт и ново раждане.
От най-голяма важност е за всички живи души днес да се подготвят за това събитие и така да бъдат добре въоръжени срещу опасностите.
към текста >>
252.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
все повече и повече хора ще го пре
живеят
.
Винаги се казва, че Христос е непрекъснато сред нас. "Аз съм с вас всеки ден до края на земята". Сега обаче човек трябва да се научи да вижда Христос и да вярва, че това което вижда е действително. Това ще стане в близкото бъдеще, даже през това столетие, през следващите 2000 г.
все повече и повече хора ще го преживеят.
Как фактически това ще стане? Трябва да се попитаме например как сега виждаме нашата планета. Земята е описана механично, химично и физически от науката според теорията на Кант-Лаплас и тем подобни. Обаче ние приближаваме към едно преобръщане в тези области. Ще възникне концепция, която ще вижда земята не в термини на чисто минерални енергии, но в термини на растителни или на онова, което може да се нарече етерни енергии.
към текста >>
253.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Чрез това се дава възможността на известно число човешки същества, а след това на все повече и повече да пре
живеят
през следващите 2500 г.
В случая с Павел то просто последва бързо, за да може християнството да следва своята насока чрез Павел. Обаче през времето, когато завършва Кали Юга и до 1899 г., развитието на човечеството не е било такова, щото едно лице без никакво усилие да преживее едно събитие като това на Павел; човешките способности не бяха узрели до тази степен. То можеше да бъде преживяно чрез благодат, и други също така преживяха подобни събития чрез благодат. Обаче сега ние живеем в един век, в който тази величествена революционна промяна трябва да стане, в която първите семена на едно естествено ясновидство ще се развие. Ние навлизаме във века на Авраам, нас ни водят в духовния свят.
Чрез това се дава възможността на известно число човешки същества, а след това на все повече и повече да преживеят през следващите 2500 г.
едно повторение на събитието по пътя за Дамаск. Величието и силата на следващия век ще се състоят във факта, че за много хора събитието по пътя за Дамаск ще се осъществи, че чрез тези способности, за които току-що говорих, Христос ще стане видим в духовната сфера на земята. Той ще се излъчва в тези способности. Така както човешките същества ще станат способни да виждат етерното тяло, те също ще се научат да виждат и етерното тяло на Христос Исус така както Павел го видя.
към текста >>
Ако човешките същества са внимателни, те ще пре
живеят
това събитие по пътя за Дамаск чрез пряко духовно наблюдение и чрез него ще получат яснота и истина за Христовото Събитие.
Това е, което започва като характерна черта на новата епоха и ще се прояви между 1930 и 1940 г. до 1945 г. в първите предшественици сред човешките същества, които имат тези способности.
Ако човешките същества са внимателни, те ще преживеят това събитие по пътя за Дамаск чрез пряко духовно наблюдение и чрез него ще получат яснота и истина за Христовото Събитие.
към текста >>
Те ще го пре
живеят
, както го описахме.
Това е, което може да се нарече великото събитие, което лежи пред нас новопоявяването на Христос Исус което ще стане постепенно, в началото само за малцина, а след това за все повече и повече човешки същества. Това е събитие, което има значение не само за онези човешки същества, които тогава ще бъдат в плът. Известно число човешки същества, които сега са въплътени все още ще бъдат въплътени по времето когато това Христово събитие ще става.
Те ще го преживеят, както го описахме.
Други ще са преминали през портала на смъртта. Така както веднъж тук научихме, че събитието на Голгота бе не само събитие за физическия свят, а че неговото въздействие премина през всички духовни светове така както слизането на Христос в подземния свят беше истински факт така Христовото Събитие, което ще се представи през нашето столетие ще въздействува също и в света между смърт и ново раждане, макар че в по-различна форма от тази, която човек ще ги открие тук на земята. Едно нещо обаче ще бъде необходимо. Онези способности, чрез които човек ще бъде в състояние да види Христовото събитие между смърт и ново раждане не могат да бъдат придобити между смърт и ново раждане; те трябва да бъдат придобити тук на физическото поле и трябва да бъдат отнесени от човека в живота между смърт и ново раждане.
към текста >>
254.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тези все още не могат да
живеят
в себе си у човека; за да стане това човекът трябва да гледа към висши същества.
Сега да преминем към онова, което е по-висше от съзнателната душа, към Манас, Будхи и Атман. Съвременният човек може добре да култивира трите устройства на душата, но едва в далечното бъдеще той ще бъде в състояние да развие тези три по-висши устройства, Дух-Себе, Живот-Дух И Дух-Човек.
Тези все още не могат да живеят в себе си у човека; за да стане това човекът трябва да гледа към висши същества.
Неговият Дух-Себе все още не е в него; то ще протече в него по-късно. Човекът не е все още достатъчно развит, за да получи напълно в себе си Дух-Себето. В това отношение той стои в началото на своето развитие и е като съсъд, който постепенно ще го получи. Това е показано в седмото изречение на Блаженствата. Първоначално Дух-Себето може само да се вплита в човека и да го изпълва с топлина.
към текста >>
Преди да измине първата половина на 20-тото столетие някои хора, с пълно Аз-съзнание, ще пре
живеят
проникването на божествено-духовния свят във физическия сетивен свят по същия начин както Савел преживя, това през своето трансформиране в Павел по пътя за Дамаск.
Кали Юга, Тъмният Век, обаче продължи до годината 1899. Това беше специална важна година в човешката еволюция поради това, че тя отбелязва края на петхилядния годишен период на Кали Юга и започването на нова стъпало в еволюцията на човечеството. В допълнение на старите способности през Кали Юга човек вече ще развива нови духовни способности. Така ние приближаваме един период, в който нови естествени способности и възможности за виждане в божествено-духовните светове ще се разбудят.
Преди да измине първата половина на 20-тото столетие някои хора, с пълно Аз-съзнание, ще преживеят проникването на божествено-духовния свят във физическия сетивен свят по същия начин както Савел преживя, това през своето трансформиране в Павел по пътя за Дамаск.
Това следователно ще стане нормално условие за известно число хора.
към текста >>
В тези ранни векове след Христос Соломоновите символи можеха да бъдат тълкувани лесно и вътрешно от онези, които са могли да пре
живеят
делото на Голгота най-дълбоко.
Онова, което е главното в даден век повтаря себе си по-късно по обратен ред. Повратната точка е появяването на Христос Исус в Палестина. Онова, което непосредствено го предшествуваше по онова време, първо се появява; следователно първото хилядолетие след Христос е отново Соломонова епоха; духът на Соломон работи в най-добрите човешки същества от онова време, така че Мистерията на Голгота да може да проникне.
В тези ранни векове след Христос Соломоновите символи можеха да бъдат тълкувани лесно и вътрешно от онези, които са могли да преживеят делото на Голгота най-дълбоко.
към текста >>
255.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
". Хората, които ще пре
живеят
събитието към Дамаск в ХХ столетие ще получат пряко знание за Христос.
Може да се схване значението на това събитие в ХХ в. от следното. Павел можеше да научи за всичко, което се бе случило в Палестина, без да бъде променен от Савел в Павел. Неговото душевно състояние обаче беше такова, че той не можеше да бъде убеден, че Христос живя в мъжа от Назарет. При събитието по пътя за Дамаск той за първи път чрез своето ясновидско съзнание можа да каже: „Христос съществува!
". Хората, които ще преживеят събитието към Дамаск в ХХ столетие ще получат пряко знание за Христос.
На тях не ще им е необходимо документно доказателство, за да признаят Христос, а ще имат пряко знание, каквото днес е възможно само за посветените. Всички способности, които днес могат да бъдат придобити посредством посвещение в бъдеще ще бъдат всемирни способности на човечеството. Това състояние на душата, това преживявано на душата в езотеризма се нарича "второто идване на Христос". Христос не ще бъде въплътен отново в едно физическо тяло, ала Той ще се появява в едно етерно тяло, както по пътя за Дамаск.
към текста >>
256.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Дали тези души
живеят
в едно физическо тяло или не, няма значение; Той е слязъл и при мъртвите, както и при живите.
Без книги и документи това велико събитие второто идване на Христос ще стане за онези, които са направили себе си достойни за него. Задължение на Антропософията е да обяви това. Вече има човешки същества, които усещат, че ние сме надделяли Тъмния Век и приближаваме към една по-светла епоха. Антропософите трябва да вървят по този път съзнателно. Антропософията трябва да донесе своите плодове на човечеството, така че душите да станат способни, да се свържат с Христос.
Дали тези души живеят в едно физическо тяло или не, няма значение; Той е слязъл и при мъртвите, както и при живите.
Великото и възвишено събитие на Христовото появяване в етерния свят така има значение за целия свят.
към текста >>
257.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които
живеят
в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
Тук пак имаме тристранен живот на душата. Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-плодоносните идеи за ежедневния живот и великите открития. По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас. Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
към текста >>
Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще из
живеят
събитието, което се случи в Дамаск.
Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният Христос влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство. След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-голям брой хора. Това неизбежно ще стане; това е природно събитие. Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век.
Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск.
Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях. Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности. Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва.
към текста >>
Много, човешки същества ще из
живеят
тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат.
Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях. Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности. Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва.
Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат.
Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха. Христос ще стане живият утешител на човеците. Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос. Самият Той ще бъде там, ще разговаря с тях, ще направи да бъде чут Неговия глас на такива събрания. Тези времена приближават.
към текста >>
258.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той е трябвало да доведе човешките същества да из
живеят
безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт.
Зад всички тези неща се крие нещо конкретно. Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално.
Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт.
Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека.
към текста >>
Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите
живеят
след смъртта.
Важното е да се виждат нещата такива, каквито са. Човек може да вижда нещата каквито са обаче, когато е в положение да приложи към реалността понятия, идеи, които възникват от една антропософски ориентирана духовна наука. Мъртвите активно ще участвуват в останалата част от земното съществуване. Важното обаче е как те ще участвуват. Преди всичко тук ще се прояви огромната разлика.
Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта.
към текста >>
259.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Знаете, че ние като човешки същества, ако разчупим една скала, наистина някои елементални същества ще пре
живеят
удоволствие или скръб, ала това не влиза в нашето обикновено ежедневно съзнание.
Във връзка с това има нещо особено характерно относно опитностите на т.нар. мъртви. Когато ние човешките същества тук на земята заставаме пред минералната или растителна природа, имаме съвсем определено съзнание. При друг случай съм казвал, това е вярно, че е илюзия да се говори за липса на болка или липса на удоволствие в минералната и растителната област. Чрез онова, което ние човешките същества извършваме с нашите действия обаче, правим впечатления върху минералната област и също върху растителната област; можем да кажем с известно оправдание, че тези области остават без впечатления, без такива дейности, които се разпростират чрез болка или удоволствие, скръб или радост.
Знаете, че ние като човешки същества, ако разчупим една скала, наистина някои елементални същества ще преживеят удоволствие или скръб, ала това не влиза в нашето обикновено ежедневно съзнание.
Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има чувството че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е действие с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито болка на обкръжаващата го среда.
към текста >>
Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън,
живеят
мъртвите.
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно.
Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите.
Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар. живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
Те
живеят
с душите, които са въплътени във физически тела на земята.
Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите.
Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята.
Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар. живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
Те
живеят
в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси.
Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята.
Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси.
Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар. живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
Те непрекъснато
живеят
във всичко това.
Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси.
Те непрекъснато живеят във всичко това.
Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар. живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите
живеят
в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това.
Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да
живеят
и работят в историческия процес на човешката еволюция.
Считам, че главна задача днес е чрез такива умствени картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите участвуват в човешката еволюция. Човек му се иска да говори за тези неща днес в публични лекции, но не може, защото хората не си позволяват такива умствени картини освен, ако те вече са преживели нещо от онова, за което се съобщава в нашите групи. Като описваме живота между смърт и ново раждане особено в неговото отношение към земния живот задоволява се или по-добре казано изпълнява се изискването на нашата епоха. За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини. Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно.
Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция.
Трябва да ни бъде ясно, че силите, които духовно ни заобикалят са сили на по-висшите йерархии, ала също и сили на мъртвите. Най-великата илюзия, която бъдещото човечество би могло да възприеме би била да повярва, че социалният живот на земята, който хората развиват помежду си чрез своите чувства и воля става само чрез земни подреждания, като се изключват мъртвите. Това просто, не е възможно, защото мъртвите вече участвуват вътре в чувствата и волята.
към текста >>
260.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Онези хора, които
живеят
лекомислено, разпознавайки само външния свят на сетивата, не знаят нищо за промените, които се случват зад материалния свят, една от които е, че понеже духовните сили се изчерпват, е нужно такива сили да бъдат произведени от самите хора.
По тази причина трябва да появи Духовната Наука, за да подбуди хората да попълнят, от своя страна, струящите надолу сили, които се изчерпват. Това познание е източникът, от който Духовната Наука извлича своя импулс и ако не бяха тези факти, Духовната Наука щеше да остави човешката еволюция да се погрижи за себе си. Но Духовната Наука предсказва, че ако в идващите столетия няма достатъчно човешки същества, които да се стремят да достигнат висшите светове, това ще завърши с човешката раса, получаваща все по-малко сили отгоре. Човешкият живот би увехнал и пресъхнал, точно както едно дърво линее, когато през него вече не тече жизнен сок. Досега в човешкия род са били внедрявани сили отвън.
Онези хора, които живеят лекомислено, разпознавайки само външния свят на сетивата, не знаят нищо за промените, които се случват зад материалния свят, една от които е, че понеже духовните сили се изчерпват, е нужно такива сили да бъдат произведени от самите хора.
Ако по-нататъшната еволюция на човечеството беше оставена на онези, които се придържат единствено към материалния свят, резултатът щеше да бъде всемирно опустошение. Духовната Наука трябва да бъде провъзгласена сега, за да станат хората способни да се решат дали желаят или не да съдействат в необходимата дейност.
към текста >>
261.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Докато хората по Земята
живеят
заедно в социален ред, в определени форми на общество, при определени социални условия, задоволителни или не, то кандидатът за Посвещение преминава в свят, в който има духовни същества същества, които естествено нямат физическо тяло, но които са свързани едно с друго по такъв начин, че властва ред и хармония.
Когато кандидатът в онези древни Мистерии, след дълги опитности свързани с Елементарния Свят беше станал способен да осъзнава, че "земя", "вода", "въздух", "огън" всичко което той възприема в материалния свят, е откровение на духовни същества, когато се беше научил да ги различава и да се ориентира в Елементарния Свят, той можеше да бъде отведен стъпка напред до онова, наречено Светът на Духа зад Елементарния Свят. Онези, които бяха Посветени и това може да се опише само като съобщаване на онова, което те изживяваха сега осъзнаваха, че в действителност има същества зад физическия и елементарния свят. Но тези същества нямат никаква прилика с хората.
Докато хората по Земята живеят заедно в социален ред, в определени форми на общество, при определени социални условия, задоволителни или не, то кандидатът за Посвещение преминава в свят, в който има духовни същества същества, които естествено нямат физическо тяло, но които са свързани едно с друго по такъв начин, че властва ред и хармония.
Сега на него му се разкрива, че той може да разбере реда и хармонията, които възприема във външния свят, само осъзнавайки, че онова което тези същества правят е външен израз на небесните тела в Слънчевата система, на взаимоотношенията между Слънцето и планетите в техните движения и позиции. По този начин тези небесни тела дават израз на онова, което вършат съществата на духовния свят.
към текста >>
262.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Без нея човешкото физическо и етерно тяло не биха могли да
живеят
.
Тези растения растели под влиянието на слънчевата топлина и светлина; с растенията слънчевата светлина и топлина от далечни минали епохи са извадени от Земята с цел да бъдат използвани. Така Земята има Слънцето вътре в себе си, дори когато отношението на Слънцето към Земята се променя. В своя напъпил живот днешните растения имат нещо, създадено от относителното положение на Слънцето към Земята. Земята се нуждае от онова, което получава от Слънцето, и го запазва през зимата. Когато, вследствие на позицията на Слънцето, Земята не се топли пряко, въпреки това има запазена слънчева топлина.
Без нея човешкото физическо и етерно тяло не биха могли да живеят.
Бъде ли човекът преместен от Земята, неговият живот не би могъл да продължи; той би загинал. Земята, носеща в себе си Слънцето, е крайно необходима за неговото съществуване.
към текста >>
263.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но тези подробности трябва да о
живеят
в самото понятие за Кармата за да не останем в плен на една абстрактна и мъртва дефиниция.
Ето как ние обобщихме няколко подробности, които ни изясняват понятието Карма.
Но тези подробности трябва да оживеят в самото понятие за Кармата за да не останем в плен на една абстрактна и мъртва дефиниция.
Защото в този случай ние изобщо няма да стигнем до откровенията на Кармата в различните области на живота и света. А тези откровения ние съзираме най-напред там, където се сблъскваме с Кармата: в индивидуалния човешки живот.
към текста >>
264.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
В света на будизма, например, който успя да съхрани голяма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги из
живеят
, нито да ги разберат.
В хода на времето, а и според различните народи, отношението на човека към животинския свят изглежда твърде различно. Съвсем не е безинтересно да припомним, че народите, съхранили най-добрата част от свещената мъдрост на човечеството, се отнасят към животните с огромна обич и истинско състрадание.
В света на будизма, например, който успя да съхрани голяма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги изживеят, нито да ги разберат.
към текста >>
265.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да,ние постепенно развиваме в себе си тези три свръхсетивни формирования и ги вграждаме в трите обвивки на астралното, етерното и физическото тяло; всички те
живеят
там, в тези три тела.
За тази цел е необходимо да проследим още веднъж как всъщност протича душевното развитие на човека. Външно погледнато, ние се състоим от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; а в хода на времето, чрез активната дейност на Аза, човек „вгражда" в тези три обвивки следните нови свръхсетивни формирования: Сетивната Душа (Empfindungsseele) той вгражда в астралното тяло, Разсъдъчната Душа или Разбира щата Душа (Verstandesseele) в етерното тяло и Съзнаващата Душа (Bewusstseinsseele) във физическото тяло.
Да,ние постепенно развиваме в себе си тези три свръхсетивни формирования и ги вграждаме в трите обвивки на астралното, етерното и физическото тяло; всички те живеят там, в тези три тела.
към текста >>
В точно определени дни на тях им се припомняше, че са длъжни да
живеят
според посланията на Боговете, и така египтяните развиха в душите си един вид култ към чистотата.
Вие бихте могли да проследите тези повторения и съответствия, тези жизнени цикли до техните най-малки подробности. Ако вземем един точно определен момент от еволюцията на човечеството, примерно годината 747 преди Христос, ще установим, че тя изглежда като един вид „нулева точка", и че събитията преди и след нея си съответствуват по един твърде особен начин. Пренесем ли се още по-назад в Египетско-халдейската културна епоха, ще открием там известни ритуали, за които се смяташе, че са „послания на Боговете". И те действително бяха такива. Става дума за строгия церемониал, според който египтяните извършваха определени водни процедури, свързани с измиване на тялото.
В точно определени дни на тях им се припомняше, че са длъжни да живеят според посланията на Боговете, и така египтяните развиха в душите си един вид култ към чистотата.
В следващите столетия чистотата не беше издигана на такъв висок пиедестал, но днес, в рамките на Петата културна епоха, ние отново се сблъскваме с драстичните хигиенни мерки, които обаче сега идват не от „посланията на Боговете", а от позицията на една чисто материалистическа логика. И все пак, можем да говорим за един вид повторение на това, което беше извънредно характерно за древния Египет. Ето по колко забележителен начин миналото се намесва в Кармата на човечеството. Макар и Кармата да е една, нейният общ характер непрекъснато се променя. В своята египетска инкарнация, Кеплер отправяше поглед към звездното небе, и това което тази индивидуалност виждаше там, тя го пренасяше в големите духовни истини на египетската астрология.
към текста >>
266.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да
живеят
всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес.
Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес.
Ето защо тези хора бързат от една сензация към друга, а когато паричните им средства разрешават, тръгват от град на град, за да видят нещо ново; или пък ако останат в даден град, всяка вечер тичат от едно развлечение към друго. Но душата им остава празна, и накрая самата тя вече не знае към какво да се стреми, за да осмисли своя живот. Защото животът всред външни, чисто физически удобства поражда навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата. И ако този навик не се бе утвърдил у човека от толкова дълго време, нямаше да съществува и онази склонност към теоретически материализъм, каквато наблюдаваме днес навсякъде около нас. Така душите стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав.
към текста >>
267.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
" би прозвучал съвършено различно, отколкото за съществата, които
живеят
днес на Земята.
Когато се повдигнат въпроси от рода на „Какво представлява материята? " или „Какво представлява душата? ", съвременният човек обикновено смята, че отговорът е универсален и напълно еднакъв, независимо от еволюционните степени на човечеството; и аз не мисля, че е съвсем лесно, някой да приеме нашето твърдение, според което за Съществата, живели на Старата Луна, отговорът на въпроса: „Какво е материята? " или „Какво представлява душата?
" би прозвучал съвършено различно, отколкото за съществата, които живеят днес на Земята.
Но светът се намира в динамично и бързо развитие, така че се променят дори и такива неща, каквито са представите, с чиято помощ търсим разрешение на едни или други въпроси. Променя се и целият вътрешен смисъл на отговора, който идва след въпроси като: Какво представлява материята? " и „Какво представлява душата? " Ето защо, нека отсега да напомня: отговорите, които ни предстои да чуем, са такива, каквито може да даде Земният човек и те са валидни само за него.
към текста >>
Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта
живеят
в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия.
Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия.
Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят. И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят.
към текста >>
268.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Биха ли могли, примерно, Кеплер, Коперник или Перикъл да
живеят
в други епохи, различни от тези, в които са се родили?
Вчера аз посочих, че съществуват и други сили, Пра-началата, или Духовете на Личността, които в хода на Земната епоха са израз на това, което наричаме Дух на Времето. Импулсирани от техния собствен Аз, от техния собствен душевен организъм, те проникват във физическото тяло и привеждат в движение неговите специфични сили. Следователно, ние трябва да предположим, че когато в определен момент констатираме действията, присъщи за един Дух на Времето, тогава настъпва нещо, чрез което цялото човечество постига един голям напредък в своето развитие и този напредък е свързан с известно влияние върху физическите сили, постигнато в рамките на нашата Земна епоха. За да си представите всичко това, необходимо е само да размислите, че за да възникнат едни или други събития в Духа на Времето, действително са необходими физически предпоставки.
Биха ли могли, примерно, Кеплер, Коперник или Перикъл да живеят в други епохи, различни от тези, в които са се родили?
Личностите винаги израстват в строго определени периоди от време, които биват конфигурирани и организирани чрез физическата деятелност на по-висшите Същества. Тук става дума за физически отношения и ние не трябва да си ги представяме като някакви груби материал ни изделия, а като определени конфигурации във физическата цялост на нашата Земя. Понякога дадена конфигурация изпъква съвсем отчетливо; друг път, когато Духът на Времето засили своята активност, възниква друга физическа констелация. Размислете само върху това, че когато хората бяха достатъчно напреднали и разполагаха с шлифовани стъкла, случайно играещи деца в една шлифовъчна работилница ги съчетаха по такъв начин, че се получи оптическата характеристика на далекогледа, или с други думи: откривателят на далекогледа трябваше просто да превърне резултата от детинската игра в един технически инструмент.
към текста >>
269.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, елементът, в който
живеят
и се проявяват Духовете на Формата, е именно светлината.
Ние вече посочихме, че трите природни елемента вода, въздух и огън имат връзка с Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите. А в кой елемент се проявяват Духовете на Формата? Те са онези Същества, които танцуват върху повърхността, където протича нашият човешки живот. Те идват от мировото пространство, обаче разгръщат силите си в това, което се излъчва от Земята. За нашето наблюдение те са концентрирани в това, което наричаме „струящи Слънчеви лъчи“.
Следователно, елементът, в който живеят и се проявяват Духовете на Формата, е именно светлината.
Но когато светлинните действия се разгръщат на границата, където протича съвместната работа на Силите и Престолите, тогава възникват твърдите форми.
към текста >>
Във втората Йерархия работят онези сили, които
живеят
около нас в етерния елемент, а в първата Йерархия откриваме силите, които пулсират в самия човешки организъм.
Следователно, в третата Йерархия са представени онези природни сили, които са най-могъщи: те формират самата земна твърд.
Във втората Йерархия работят онези сили, които живеят около нас в етерния елемент, а в първата Йерархия откриваме силите, които пулсират в самия човешки организъм.
към текста >>
Те са Духовете, които тъкат и
живеят
във всичко онова, което е свързано с възникването на човешките раси, следователно с всичко онова, което при човека има отношение към земния елемент, размножението и т.н.
Обаче дори и тези абнормни Духове на Формата, същинските Духове на Движението, които на астрален план се проявяват като един вид грозни, отблъскващи духовни Същества, също имат подчинени Духове.
Те са Духовете, които тъкат и живеят във всичко онова, което е свързано с възникването на човешките раси, следователно с всичко онова, което при човека има отношение към земния елемент, размножението и т.н.
Поначало тези Същества спадат към най-пъстрата и опасна част на астралния свят. За съжаление това е теренът казвам го най-добронамерено -, до който най-лесно достигат онези окултни ученици, чието ясновидство е било развито по неправилен начин. Да, най-лесно изниква пред погледа именно онова войнство от духовни Същества, респективно техните служители, което е свързано с размножението на расите. И мнозина от тези, които преждевременно и по неправилен начин са проникнали в окултната област, трябва скъпо да заплатят за тази авантюра, защото в този случай пред тях застава застрашителното войнство на тези духовни Същества, без да е налице никаква помощ, никаква хармонизация от страна на други духовни Същества.
към текста >>
270.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа
живеят
отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание.
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия.
към текста >>
Онези от Вас, които
живеят
на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации?
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации?
Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
към текста >>
271.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които
живеят
в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо.
Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много. Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи. Макар и да е направено привидно задълбочено, при сравнението на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде сравняван с Христос. В случая се сравнява само външната униформа.
Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо.
И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган. Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на сравнението между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия.
към текста >>
Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да
живеят
още дълго време.
Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание.
Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време.
Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила.
към текста >>
272.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
При човека на физическия план това са онези неща, които
живеят
в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят.
И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично действие? Тя разказва, че Локи има трима потомци. Първият е този, който поражда егоизма. Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи.
При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят.
Накратко, това са неправилните, неверните представи. Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят. Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис. Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен стремеж към самоизмама, към неправилно мислене. В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един вълк.
към текста >>
273.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да из
живеят
по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия Христос.
Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин. Например даден човек ще извърши определена постъпка във външния свят и изведнъж ще бъде заставен да обърне внимание на някаква малка подробност. Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере. Ако обаче е чул нещо за Кармата, за закономерностите на мировото развитие, той постепенно ще започне да го разбира, защото това, което вижда, представлява кармическият насрещен образ на неговата постъпка, само че възприет не във физическия, а в етерния свят. Ето как постепенно ще се появят първите елементи на бъдещите човешки способности.
А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да изживеят по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия Христос.
Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение. И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият. Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове. И въпреки това, мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в една по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа.
към текста >>
274.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Рудолф Щайнер различава четири вида елементарни Същества, които
живеят
в четирите елемента на Земята:
Рудолф Щайнер различава четири вида елементарни Същества, които живеят в четирите елемента на Земята:
към текста >>
Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да
живеят
в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Човешките групови души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен“.
Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Остатъци от подобна „групова душевност“ срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>
В тази астрална обвивка (атмосфера)
живеят
астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
*25. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч. №11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр. Съч. №13). От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: „Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от безброй малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера.
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот. В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер.“
към текста >>
275.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да
живеят
сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби.
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело. Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува.
Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби.
Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното. Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването. Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати. Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение. На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето.
към текста >>
Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които
живеят
еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение.
Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното. Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването. Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати.
Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение.
На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души. Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле.
към текста >>
Приемете това така, че действително да можем да почувствуваме: животворните антропософски сили
живеят
днес в кръга, от който трябва се разлее онова, което през последните дни оставихме да премине през нашите души.
Приемете това така, че действително да можем да почувствуваме: животворните антропософски сили живеят днес в кръга, от който трябва се разлее онова, което през последните дни оставихме да премине през нашите души.
към текста >>
Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които
живеят
в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили.
Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича.
Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили.
Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира.
към текста >>
276.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
След това елементарна маса, която проявяваше вътрешна дейност и тъкане,
живеят
духовни Същества, една група духовни Същества, които размислят.
Следователно, нека първо забравим всичко, което един съвременен човек може да чувствува и да мисли, когато изговаря думите: "В начало Боговете създадоха Небето и Земята." Вземайки предвид всичко това, което днес бе казано, да се опитаме да поставим пред погледа си следния образ: Пред нас стои един тъчащ стихиен елемент, в него тъче огненото, газообразното, течното.
След това елементарна маса, която проявяваше вътрешна дейност и тъкане, живеят духовни Същества, една група духовни Същества, които размислят.
Те са обхванати в творческо мислене и чрез тяхното творческо мислене прозира целта, да насочат цялата си дейност към създаване на образа на човека. Първото нещо, което се явява при това мислене е представата за нещо изявяващо се навън, вестяващо се навън и на нещо вътрешно раздвижващо се, на нещо вътрешно оживено. В елементарната черупка първичните духове създадоха мислено това, което се явява навън и това, което има вътрешна подвижност.
към текста >>
277.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И в тази духовна област
живеят
като действителни същества груповите души на растенията.
Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни индивиди, а за всеки вид, за вида на розата, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа. Следователно в духовната област ние не трябва да търсим за всяко отделно растение никакво духовно същество, а трябва да търсим груповите души отговарящи на видовете. За днешното мислене, това бедно, отвлечено съвременно мислене, тези видове на растенията са отвлечености, понятия. Такива бяха те и през Средновековието и понеже и тогава хората не знаеха вече нищо за това, което тъче и живее като духовно естество на основата на физическото, възникна знаменитата борба между реализма и номинализма, с която се спореше: това, което съществува като видове, е само име или нещо действително духовно. За ясновидското съзнание целият този спор няма никакъв смисъл, защото когато се насочва върху растителната покривка на нашата Земя, то прониква през външната физическа форма на растенията в една духовна област.
И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията.
Тези групови души имат една и съща действителност както това, което наричаме видове на растенията. По времето, когато кълбото на старото Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията. Нека добре запомним това, че тогава, през време на старото Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха старото Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете. Доколкото човекът съществуваше тогава, той се намираше в едно растително състояние. Той не беше в състояние да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него.
към текста >>
278.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него
живеят
и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими.
Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите. Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес. Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия. Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите. Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство.
И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими.
До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент. Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата. Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата.
към текста >>
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние
живеят
в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент
живеят
Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него
живеят
в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него
живеят
в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
към текста >>
279.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато на старата Луна тези Елохими са чувствували, че тъкат и действуват в светлината, която се е разливала от Слънцето върху Луната, те можели да си кажат: Ние се чувствуваме вътре в тази Светлина; ние чувствуваме как заедно с тази Светлина се потопяваме в съществата, които
живеят
като човеци върху стара Луна; ние пробягваме някакси пространството заедно с тази Светлина.
Всяко предишно съзнание на съществата, за които можем да говорим, е такова, че то не прави разлика между вътрешно и външно, че би било безсмислие да се каже: на нас ни се явява нещо, което се намира вън от нас. Това не можеха да кажат и Елохимите; то не съществуваше и за тях. Те можеха само да кажат: Ние живеем и тъчем във Вселената; ние творим, и в творението възприемаме това наше творчество. Пред нас не стоят предмети; пред нас не се явяват предмети. Този факт, които се съдържа в изречението: "Пред нас се явяват предмети", "Същества се изразяват в една външна пространствена форма, от която ние сме отделени, тя стои пред нас и, този факт, който се съдържа в това изречение, настъпва и за Елохимите едва през време на Земната епоха.
Когато на старата Луна тези Елохими са чувствували, че тъкат и действуват в светлината, която се е разливала от Слънцето върху Луната, те можели да си кажат: Ние се чувствуваме вътре в тази Светлина; ние чувствуваме как заедно с тази Светлина се потопяваме в съществата, които живеят като човеци върху стара Луна; ние пробягваме някакси пространството заедно с тази Светлина.
Но те не биха могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина вън от нас. Такова положение не е съществувало през време на старото Лунно състояние; това е било един съвършено нов земен факт. Когато на определена степен на развитието в Генезиса срещаме величествените думи: "И рекоха Елохимите: Да бъде Светлина", към това трябва да се прибави един нов факт: че те не се чувствуват само да се разливат заедно със светлината, а светлината се отразява към тях от предметите, че предметите им се явяват отвън. Авторът на Генезиса /Битието/ изразява това, като към думите: "И рекоха Елохимите: Да бъде Светлина"! прибавя: "И Елохимите видяха Светлината".
към текста >>
280.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да
живеят
човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети.
Той не би видял никакво Слънце. Слънцето, което се беше отдалечило със своите сили, действуваше само постепенно върху Земята така, че тези мъгливи маси от изпарения се проясниха и приеха онази форма за окръжността на Земята, която беше необходима за развитието на човечеството. И само постепенно един такъв човек, който би гледал така да се каже развитието отвън, би видял, как мъглите започнаха да се проясняват, как масите от изпарения се разредиха, как слънчевите сили не действуваха само пронизвайки тъмната обвивка от изпарения, а станаха вече видими за човешките очи. Тук ние навлизаме в четвъртия ден на сътворението и с това се приближаваме все повече до онова събитие, което трябва да наречем отделяне на Луната. Така щото фактически един човек, който тогава би живял на Земята, би започнал да вижда слънчевите лъчи, които пронизваха масите от водни и други изпарения.
И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети.
Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята.
към текста >>
281.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те
живеят
в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух. Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа.
Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
към текста >>
282.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И някои от онези хора, които в наши дни с готовност поемат пътя към висшите светове, но без да са наясно с необходимостта от усилията на превъзмогването и биха желали да съзерцават във висшите светове, но без да из
живеят
това, което в действителност ги издига там, за такива хора винаги е неприятно, когато установят как егоизмът просто блика от човешката природа.
Следователно, главната опасност от едно такова навлизане във вътрешните области на човешкия организъм се изразява в неудържимото нарастване на егоизма. Сякаш един особен вид илюзия винаги обхваща всички, които и днес се стремят към навлизане в своя вътрешен свят чрез някакво езотерично обучение. В такъв случай у човека наистина се проявяват всевъзможни форми на егоизъм, и след като вече те са налице, по правило той просто не може да повярва, че те са действително разновидности на егоизма. Той би повярвал на всичко друго, но не и на факта, че те са разновидности на егоизма. Пътят към висшите светове винаги е бил описван по такъв начин, че дори за съвременния човек е ясно: превъзмогването на неимоверни пречки е нещо необходимо!
И някои от онези хора, които в наши дни с готовност поемат пътя към висшите светове, но без да са наясно с необходимостта от усилията на превъзмогването и биха желали да съзерцават във висшите светове, но без да изживеят това, което в действителност ги издига там, за такива хора винаги е неприятно, когато установят как егоизмът просто блика от човешката природа.
Те биха желали да се издигнат направо във висшите светове без да се потопяват в разновидностите на егоизма. Те просто не забелязват, как тъкмо най-суровият и груб егоизъм се проявява под формата на нещо, което те смятат за напълно редно. За тях разновидностите на егоизма са нещо странно, въпреки че тяхното съществувание е обсъждано стотици и хиляди пъти. С това аз само искам да загатна онези илюзии и измами, от които са застрашени някои хора. В наши дни следва да отчитаме и обстоятелството, че хората са свикнали да живеят удобно и че за тях е на пълно естествено да пренасят удобствата от ежедневието в областта на висшите светове, респективно в пътя до тях.
към текста >>
В наши дни следва да отчитаме и обстоятелството, че хората са свикнали да
живеят
удобно и че за тях е на пълно естествено да пренасят удобствата от ежедневието в областта на висшите светове, респективно в пътя до тях.
И някои от онези хора, които в наши дни с готовност поемат пътя към висшите светове, но без да са наясно с необходимостта от усилията на превъзмогването и биха желали да съзерцават във висшите светове, но без да изживеят това, което в действителност ги издига там, за такива хора винаги е неприятно, когато установят как егоизмът просто блика от човешката природа. Те биха желали да се издигнат направо във висшите светове без да се потопяват в разновидностите на егоизма. Те просто не забелязват, как тъкмо най-суровият и груб егоизъм се проявява под формата на нещо, което те смятат за напълно редно. За тях разновидностите на егоизма са нещо странно, въпреки че тяхното съществувание е обсъждано стотици и хиляди пъти. С това аз само искам да загатна онези илюзии и измами, от които са застрашени някои хора.
В наши дни следва да отчитаме и обстоятелството, че хората са свикнали да живеят удобно и че за тях е на пълно естествено да пренасят удобствата от ежедневието в областта на висшите светове, респективно в пътя до тях.
Обаче по пътя към духовните светове е немислимо да бъдат създавани такива удобства, на каквито сме така свикнали в условията на физическия свят.
към текста >>
283.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако нашите твърдения са верни, би трябвало хората от древността да
живеят
с убеждението: при определени условия онези, които примерно са слепи, могат да бъдат излекувани с помощта на духовни въздействия.
Ако нашите твърдения са верни, би трябвало хората от древността да живеят с убеждението: при определени условия онези, които примерно са слепи, могат да бъдат излекувани с помощта на духовни въздействия.
Много от художествените изображения на древността с право насочват вниманието ни към подобни мисли. Споменатият в миналата лекция Джон М. Робертсън описва една картина в Рим, която изобразява Ескулап, стоящ пред двама слепи; и естествено той решава, че тук е показано едно „изцеление", което после е заимствувано от евангелистите и включено в Евангелията. Обаче тук съществен е не чудотворният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание. Обаче авторът на Матеевото Евангелие иска да ни каже съвсем друго: Христос постига изцелението не по този начин; това, което живя като еднократен импулс в Христос, постепенно трябва да бъде постигнато от цялото човечество, така че собствените сили на Аза да се превърнат същевременно и в лечебни, в оздравителни сили.
към текста >>
По-рано Христос можеше да бъде виждан в неговия физически образ, понеже хората, които тогава се намираха на физическия план, трябваше да го из
живеят
именно под тази форма.
По-рано Христос можеше да бъде виждан в неговия физически образ, понеже хората, които тогава се намираха на физическия план, трябваше да го изживеят именно под тази форма.
Обаче Христовият Импулс би останал неразгърнат, ако не можеше да се развие и по-нататък.
към текста >>
век известен брой хора ще из
живеят
Христос така, както го изживя Павел пред Дамаск и няма да се нуждаят от никакви Евангелия, също както и Павел не се нуждаеше от нищо, когато беше озарен от непосредственото си познание за Христос (Деяния 9, 1-22).
И още преди края на 20. век, известен брой хора действително ще се превърнат в „Теодори", с други думи, тогава пред отворените им духовни очи ще се разиграват онези събития, които Павел можа да наблюдава пред Дамаск, понеже той беше само един „преждевременно роден" (1. Кор. 15, ???? и представляваше само началото на едно душевно-духовно развитие, което ще обхваща все по-голяма част от хората. Още преди края на 20.
век известен брой хора ще изживеят Христос така, както го изживя Павел пред Дамаск и няма да се нуждаят от никакви Евангелия, също както и Павел не се нуждаеше от нищо, когато беше озарен от непосредственото си познание за Христос (Деяния 9, 1-22).
Благодарение на вътрешните си опитности, те ще знаят как стоят нещата с Христос, който тогава ще израства пред очите им не в своя физически, а в своя етерен образ.
към текста >>
284.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Днес обаче бихме искали да изтъкнем още веднъж: След като е отвел своите ученици толкова далеч, колкото е възможно, позволявайки им да вземат участие в процесите на посвещението, Христос Исус им показва и далечната перспектива, че ако вървят по този път, самите те ще из
живеят
навлизането в духовния свят на Макрокосмоса.
Днес обаче бихме искали да изтъкнем още веднъж: След като е отвел своите ученици толкова далеч, колкото е възможно, позволявайки им да вземат участие в процесите на посвещението, Христос Исус им показва и далечната перспектива, че ако вървят по този път, самите те ще изживеят навлизането в духовния свят на Макрокосмоса.
Той им казва, че самите те са предразположени към посвещението и че то им предстои, и те ще навлязат в макрокосмическия свят, където те все повече и повече ще опознават истинската природа на Христос като онова Същество, което изпълва всички духовни пространства и чиито видим образ те имат в лицето на Исус от Назарет. Че те са готови за това посвещение и че ще се превърнат в посветени на цялото човечество ето какво трябваше да обясни Христос на своите ученици. Той можа още да им посочи, че самостоятелното посвещение е възможно, само ако човек позволи на своя душевен свят да израсне в атмосфера на спокойствие и постоянство.
към текста >>
285.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В тези две съставни части
живеят
всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло.
Нека още веднъж да повторим: В спящо състояние, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло.
В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло.
Ние живеем в този храм от началото на Лемурийската епоха и оттогава насам непрекъснато го рушим, непрекъснато го разваляме. Обаче в неговия чист и първичен вид, ние имаме този храм благодарение на грандиозните космически процеси, разиграли се последователно на Стария Сатурн, на Старото Слънце и на Старата Луна. А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед към нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези Богове, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя.
към текста >>
Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло,
живеят
висшите Богове и по-точно онези, които са сродни със Слънчевите Богове.
А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман. Обаче в етерното тяло живее нещо, което по начало принадлежи на Слънцето. Там, в етерното тяло, продължава да звучи всичко онова, което пулсираше като хармония на сферите, всичко онова, което ясновидецът възприема от Боговете, независимо от преградата на физическия свят.
Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло, живеят висшите Богове и по-точно онези, които са сродни със Слънчевите Богове.
към текста >>
Когато ги напускаме по време на съня, те продължават да
живеят
, защото остават свързани с висшите духовни Същества.
И така, физическото и етерното тяло се явяват за нас като най-съвършени съставни части на човешкото същество.
Когато ги напускаме по време на съня, те продължават да живеят, защото остават свързани с висшите духовни Същества.
към текста >>
286.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Хората от нашата епоха не са нито много склонни да из
живеят
опитността на кармата, нито са достатъчно зрели за това.
Тези, които се задоволяват с едно грубо усещшане вярват, че човешкото същество живее единствено в тази кожа, което е едно пълно безсмислие. Защото в момента, в който издишваме, целият въздух, който сме издишали е навън, по такъв начин, че това двойно движение на вдишване и издишване ни поставя непрестанно във връзка с целия заобикалящ ни свят. Представата, че се прави човека от неговата есенция е една абсолютна майя. Но неговото съзнание е такова, че на него му е необходимо да живее в тази майа. Той не би могъл да живее по друг начин.
Хората от нашата епоха не са нито много склонни да изживеят опитността на кармата, нито са достатъчно зрели за това.
Ако днес някой счупи прозорците на някой друг, той чувства това като едно увреждане, което му е причинено лично и той се ядосва, защото се изживява като едно изолирано същество. Но ако вярваше в кармата, той би се почувствал като част от целия макрокосмос и би знаел, че това е нещо справедливо, че всъщност той е този, който е счупил прозорците. Защото в действителност ние сме включени в целия космос. Това е един пълен абсурд да се вярва, че ние хората сме затворени в нашата кожа. Но единствено детето в течение на първите години от живота си има все още това чувство на единство с целия макрокосмос.
към текста >>
287.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
За онези, имали възможността да из
живеят
поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони.
За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен.
Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви. И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина.
към текста >>
Участниците трябваше да
живеят
според няколко много строги правила през многото седмици на репетиции.
Тези пиеси се предаваха по устна традиция. Те никога не бяха давани да бъдат записвани. Това би било сметнато за оскверняване. И по време на Коледните празници някои хора бяха считани за подходящи, за които някой може би нямаше да мисли така по друго време: наистина пакостливи и немирни младежи, въвлечени във всякакви видове бели през останалата година. Но по това време на годината душите им се потапяха в исканото настроение.
Участниците трябваше да живеят според няколко много строги правила през многото седмици на репетиции.
Всеки, който искаше да участва, трябваше да се придържа стриктно към следните правила. - Опитайте да си представите живота в тези села, и какво би означавало да не ти бъде позволено да участваш в тези Коледни пиеси:
към текста >>
Тогава тези хора можеха наистина да из
живеят
пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс.
Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса. И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи.
Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс.
Може би вие ще усетите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по отношение на това обръщане на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия. Тези думи често се казваха, дори в VIII, IX и X век в онези области на Европа, където беше разпространено Християнството. Там хората чувстваха нещо значително, когато бяха изричани думи като следните:
към текста >>
288.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да пре
живеят
това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот.
А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии.
Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот.
Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да намира в себе си самия себе си.
към текста >>
289.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
За много хора е съвършено недопустимо пред лицето на истинската научност да се говори, че известни идеи, абстрактни идеи, които, собствено, могат да
живеят
само в нашия разсъдък, се проявяват в следващите една след друга исторически епохи.
В наше време, по същество, към излезлите от употреба възгледи се отнася и това, да се говори за господството на макар и абстрактни идеи в човешките събития, в историята.
За много хора е съвършено недопустимо пред лицето на истинската научност да се говори, че известни идеи, абстрактни идеи, които, собствено, могат да живеят само в нашия разсъдък, се проявяват в следващите една след друга исторически епохи.
Последният отблясък, така да се каже, на вярата в такива абстрактни идеи, относно които, разбира се, не може да се разбере как те могат да действат, понеже нали са само абстрактни идеи, последният отблясък на вярата в такива абстрактни идеи в XIX век са съдържали в себе си още историческите трудове на Ранке1. Но и тази вяра в движещите идеи в историята постепенно ще бъде изхвърлена зад борда от нарастващото материалистическо развитие, и сега, даже по отношение на историята, се счита за признак на трезв ум, когато се мисли, че всичко, характеризиращо епохата, излизащо в епохата, възниква всъщност само благодарение на стечението на физически зрими външни действия, външни потребности, външни интереси и даже идеи на физическите хора. Сега е преминало времето, когато като чрез инспирация такива умове като например Хердер2, изобразявали развитието на историята на човечеството така, че отвсякъде било видно: тук в основата лежи най-малкото предположение за живи сили, живи свръхестествени сили, които се проявяват чрез действията на хората, чрез живота на хората. А този, който днес иска да бъде умен, ще каже: наистина, у такъв човек, като Лесинг3, е имало много разумни идеи, но после, в края на своя живот, той стигнал до такава глупост, като тази, която написал в своето "Възпитание на човешкия род", където той, не знаейки как да помогне на себе си, свързал строгата закономерност в хода на историческото развитие с идеите за превъплъщението. В края на "Възпитание на човешкия род" Лесинг, действително, изразил това, че описва, изхождайки от окултни факти, духовна наука; а именно това, че души, живели в древни времена, възприели тогава действените сили, пренасят тези сили в своите нови въплъщения, така че съществува не абстрактно, само идейно непрекъснато течение, но истинско, реално непрекъснато течение на духа зад материалния процес.
към текста >>
290.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както
живеят
с живите.
В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин10. Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите.
Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите.
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард.
към текста >>
291.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които
живеят
на физически план и вече след това да се в
живеят
в духовното чрез това, което живее във физическото.
Какво е трябвало да стане с това по-нататък в след-гръцкото време в инстинкта на народите? Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои плодове в духовния свят.
И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които живеят на физически план и вече след това да се вживеят в духовното чрез това, което живее във физическото.
Това разбиране се развило от някакво инстинктивно знание. Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план. Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
към текста >>
292.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Знаете, че на Земята редом с човека
живеят
и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз.
Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека.
Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз.
При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в сравнение с човека. С други думи: във всички тези системи, предхождащи кръвната система, трябва да е налице това, което да приеме кръвта. Т.е. трябва да имаме точно такава нервна система, която да може да приеме кръвната система в смисъла на човешката кръвна система; трябва да имаме такава система от жлези, която да е точно подготвена за човешкото кръвообращение, а също така и храносмилателната система трябва да е точно подготвена за кръвната система на човека. Но това отново означава, че и от другата страна на човешкия организъм, например в храносмилателната система, която описахме като изразител на същинското физическо тяло на човека, е необходимо да е заложен Аза. Като че ли цялото храносмилане трябва така да бъде насочено и така да бъде разположен в организма, че в крайна сметка кръвта да може да се движи по своето правилно русло.
към текста >>
293.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Следващите три хилядолетия на Земята ще бъдат посветени на едно такова развитие, че етерното тяло ще става все по-чувствително, че определени хора ще из
живеят
както това, така и други събития.
Определен брой хора ще могат да виждат Христос в етерния свят. Така че те също ще познаят Христос, дори и ако биха били изгорени всички Библии. Тогава ние не ще се нуждаем от никакво предание, защото ще Го виждаме конкретно. И това е събитие, имащо подобно значение също както онова, което се разигра на Голгота. В следващите столетия хората все повече и повече ще стигнат до това да виждат Христос.
Следващите три хилядолетия на Земята ще бъдат посветени на едно такова развитие, че етерното тяло ще става все по-чувствително, че определени хора ще изживеят както това, така и други събития.
Аз искам да спомена само още едно събитие: Ще има все повече хора, които ще искат например да направят нещо и тогава ще почувстват подтика да изоставят своето намерение, да се въздържат и да не го изпълнят. Тогава те ще имат едно видение и ще забелязват все повече и повече: Това, което ще настъпи в бъдеще, е кармическото последствие на това, което съм направил. Някои „изпреварващи” личности вече са тук и те са стигнали толкова далеч, че усещат такива неща. А децата ще имат подобни изживявания все по-често и по-често.
към текста >>
Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да из
живеят
тази по-висша степен.
Следователно, трябва да ни бъде ясно, че докато говорим за Същества, наричани Бодисатви или Буда, ние съвсем не засягаме Христос. Защото Христос е едно макрокосмическо Същество, което се свързва със Земята едва чрез Кръщението в реката Йордан. Това беше физическата манифестация. После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша.
Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен.
Това, което хората могат да изживеят, принадлежи към общите земни закони. Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята. Антропософията не е нещо произволно, а нещо важно, което трябваше да дойде в света. Светът трябва да се научи да разбира Христовото Същество, което живя три години на Земята. Това стана в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Това, което хората могат да из
живеят
, принадлежи към общите земни закони.
Следователно, трябва да ни бъде ясно, че докато говорим за Същества, наричани Бодисатви или Буда, ние съвсем не засягаме Христос. Защото Христос е едно макрокосмическо Същество, което се свързва със Земята едва чрез Кръщението в реката Йордан. Това беше физическата манифестация. После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша. Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен.
Това, което хората могат да изживеят, принадлежи към общите земни закони.
Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята. Антропософията не е нещо произволно, а нещо важно, което трябваше да дойде в света. Светът трябва да се научи да разбира Христовото Същество, което живя три години на Земята. Това стана в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Те
живеят
като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена.
Истинските окултисти признават инкарнациите на Бодисатва, на по-късния Майтрейя-Буда. Също както всички хора ще претърпят едно развитие на етерното тяло, такова развитие ще претърпи и тази индивидуалност. Колкото повече човечеството се приближава до момента, когато новият Бодисатва ще стане Майтрейя-Буда, тази индивидуалност ще претърпява едно особено развитие, което в неговите най-висши стадии ще бъде в известно отношение нещо, както Кръщението на Исус от Назарет: Тя ще изпита една смяна на индивидуалността. И в двата случая в същото тяло ще бъде приета една друга индивидуалност.
Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена.
Това не е едно непрекъснато развитие, а такова, което претърпява прекъсване, какъвто бе случаят и при Исус от Назарет. При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата година, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан. Такава една смяна ще настъпи именно при Бодисатвата, който става Майтрейя-Буда. Тези индивидуалности биват като внезапно оплодени от една друга индивидуалност. Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан.
към текста >>
294.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Колко много хора
живеят
днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата!
Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата.
Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата!
И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
към текста >>
Хората, които могат именно да
живеят
така близо до природата, би трябвало сега да обърнат внимание как в сегашно време всичко се променя, всичко става друго!
Всички, които не са могли да се докоснат до топлината и светлината на Духовната наука, за да стигнат за самите себе си до плодовете на тази Духовна наука, ще почувствуват тогава блаженството, което един такъв поглед дава! Всичко онова, което може да бъде външна личност, занапред ще има в себе си онзи огън, за който това, което днес е теория, ще бъде отоплителният материал. Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските плодове на човешката любов и на човешкото състрадание. Ние изучаваме Духовната наука не за собствено удоволствие, не заради нашето задоволство, а за да получим нежни, благославящи ръце, да получим нежния поглед, който действува вече чрез това, че се излъчва от очите, за да разпространяваме онова, за което окото е извор, извор на всичко онова, което наричаме духовно виждане.
Хората, които могат именно да живеят така близо до природата, би трябвало сега да обърнат внимание как в сегашно време всичко се променя, всичко става друго!
Нещата се променят, променят се именно във великия Космос.
към текста >>
Онези, които ще бъдат в състояние да из
живеят
като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго.
Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това.
към текста >>
За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се в
живеят
в двете горепосочени духовни течения.
Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала!
За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.
към текста >>
Всички, които
живеят
като Бодисатви и стават Буди, имат на Земята съдбата, която всеки сериозен окултист може да види: В тяхната младост донякъде те са неизвестни, непознати хора.
Ние знаем как индивидуалността на Буда е проникнала в Исус от Назарет и продължава да действува върху Земното развитие само отвън.
Всички, които живеят като Бодисатви и стават Буди, имат на Земята съдбата, която всеки сериозен окултист може да види: В тяхната младост донякъде те са неизвестни, непознати хора.
Онези, които знаят нещо за тях, виждат в тях може би надарени хора, но не виждат, че са проникнати от съществото на Бодисатва. Така е било винаги и така ще бъде и в двадесетия век. Само във времето между тридесетата и тридесет и третата година на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати. Тогава става едно преобразяване с човека, който ще пожертвува до известна степен своята индивидуалност, както индивидуалността на Исус остави да проникне в него Христос.
към текста >>
295.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо обаче хората от тази епоха бяха особено склонни да из
живеят
онова Същество, което ние наричаме Христовото Същество, главно в условията на физическото поле и то под формата на едно човешко тяло.
От това можете да видите, че е понятно защо в предходната Четвърта, Гръцко-римска епоха силите на физическото поле бяха главно тези, които действуваха в човешката душа. Ето защо гръцката култура създаде такива чудесни пластични произведения на изкуството, чрез които тя изрази предимно човешката форма в условията на външното физическо поле.
Ето защо обаче хората от тази епоха бяха особено склонни да изживеят онова Същество, което ние наричаме Христовото Същество, главно в условията на физическото поле и то под формата на едно човешко тяло.
към текста >>
296.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Онези, които ще бъдат завладени от това тяло, ще могат да из
живеят
събитието, което апостол Павел изживя пред Дамаск.
Ето защо днес достъпът на духовния свят е по-лесен и духовното развитие е възможно в много по-голям размер. Отдадеността към засилващото се етерно тяло на Кристиян Розенкройц ще може да донесе на хората новото ясновидство и ще събуди висши духовни сили. Но това ще бъде възможно само за онези хора, които правилно следват школата на Кристиян Розенкройц. Досега за целта беше необходима езотерична розенкройцерска подготовка. Обаче двадесетото столетие има мисията да направи това тяло толкова мощно, че то да действува също и екзотерично.
Онези, които ще бъдат завладени от това тяло, ще могат да изживеят събитието, което апостол Павел изживя пред Дамаск.
Досега това етерно тяло действуваше само в школата на розенкройцерите; през двадесетото столетие ще има все повече и повече хора, които ще могат да изживеят явяването на Христос в етерно тяло. Броят на онези, които ще бъдат способни да Го виждат, ще нараства все повече и повече. Ние трябва да припишем това ново Христово пришествие на великата работа, извършена от дванадесетте и тринадесетия през тринадесетото и четиринадесетото столетие.
към текста >>
Досега това етерно тяло действуваше само в школата на розенкройцерите; през двадесетото столетие ще има все повече и повече хора, които ще могат да из
живеят
явяването на Христос в етерно тяло.
Отдадеността към засилващото се етерно тяло на Кристиян Розенкройц ще може да донесе на хората новото ясновидство и ще събуди висши духовни сили. Но това ще бъде възможно само за онези хора, които правилно следват школата на Кристиян Розенкройц. Досега за целта беше необходима езотерична розенкройцерска подготовка. Обаче двадесетото столетие има мисията да направи това тяло толкова мощно, че то да действува също и екзотерично. Онези, които ще бъдат завладени от това тяло, ще могат да изживеят събитието, което апостол Павел изживя пред Дамаск.
Досега това етерно тяло действуваше само в школата на розенкройцерите; през двадесетото столетие ще има все повече и повече хора, които ще могат да изживеят явяването на Христос в етерно тяло.
Броят на онези, които ще бъдат способни да Го виждат, ще нараства все повече и повече. Ние трябва да припишем това ново Христово пришествие на великата работа, извършена от дванадесетте и тринадесетия през тринадесетото и четиринадесетото столетие.
към текста >>
297.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Това са моралните импулси и чувства, които
живеят
в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
Така ние имаме и тук нещо троично в душата: Интелектуалният живот, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния живот, както и великите открития. А през време на съня, когато сънуваме, когато тези сънища се явяват в нашето спящо съзнание, тогава в нас се отразяват образите на висшия небесен свят или на висшия Девакан. А когато после работим през време на съня и отпечатваме в нашата воля моралност – това ние не можем да възприемаме направо, а само в нейните действия, когато сме в състояние да пренесем през нощта това влияние на божествено-духовните Същества в нашето мислене, тогава импулсите, които приемаме, са отражения от горния Девакан, от горния небесен свят.
Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
към текста >>
Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще пре
живеят
събитието от Дамаск, тази е истината.
Защото ние сме стигнали до онази точка, където етерният Христос навлиза в Земния живот и първоначално ще стане видим само за малък брой хора, които ще развият едно естествено ясновидство. След това през следващите три хиляди години той ще става видим за все повече хора. Всичко това трябва да настъпи, то е едно природно събитие. Че то наближава, е също така вярно, както и това, че през деветнадесетото столетие станаха открития, свързани с електричеството.
Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще преживеят събитието от Дамаск, тази е истината.
Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях. Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай – това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова. Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова и главно, че Христос застава срещу него – той обаче ще мисли, че там има един физически човек. Обаче ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи!
към текста >>
За онези, които постигнат разбиране за Христос сега във физическо тяло, за тях ще бъде все едно дали ще
живеят
още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта.
Така антропософията е отварянето спрямо истинските мирови явления, както те ще застанат пред хората на бъдещето, пред нашите собствени души, независимо от това дали ще бъдем във физическо тяло или ще се намираме вече в живота между смъртта и новото раждане. Този поврат ще ни засегне, независимо дали ще бъдем във физическо тяло или ще сме отхвърлили това физическо тяло. Само че хората трябва да постигнат разбиране за тези събития още докато се намират тук на Земята във физическо тяло, понеже между смъртта и едно ново раждане те ще бъдат засегнати от това, което ще настъпи.
За онези, които постигнат разбиране за Христос сега във физическо тяло, за тях ще бъде все едно дали ще живеят още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта.
Обаче онези, които сега отхвърлят разбирането на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде положена между смъртта и новото раждане. Обаче когато основата веднъж е положена, тя продължава да съществува и Христос ще бъде видим за съответните хора също и между смъртта и новото раждане.
към текста >>
298.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Следователно, следващото събитие е това, че хората ще виждат Христос на астралното поле в етерна форма и онези, които тогава ще
живеят
на физическото поле и ще са приели ученията на Духовната наука, ще Го виждат.
Следователно, следващото събитие е това, че хората ще виждат Христос на астралното поле в етерна форма и онези, които тогава ще живеят на физическото поле и ще са приели ученията на Духовната наука, ще Го виждат.
Онези обаче, които не са вече на Земята, но са се подготвили чрез духовно-научна работа, ще могат също да Го виждат в етерна одежда през времето между тяхната смърт и новото раждане. Ще има обаче също хора, които няма да са в състояние да го виждат в етерно тяло. Онези, които са пренебрегнали Духовната наука, не ще могат да Го виждат, а ще трябва да чакат до тяхното следващо прераждане, когато евентуално ще се посветят на духовното познание, за да се подготвят и да разберат това, което ще настъпи тогава. И докато хората ще са инкарнирани на Земята, няма да има никакво значение дали те са изучавали тъкмо Духовната наука или не; само че тогава явяването на Христос в етерния свят ще бъде за тях един упрек, едно мъчение, докато онези, които са се стремили към духовното познание в предходната си инкарнация, ще знаят какво виждат.
към текста >>
И мнозина от нас сами ще пре
живеят
как ще има хора, които през тридесетте години ще могат да виждат Христос в етерна одежда, в етерно тяло, а по-късно в течение на това столетие ще има все повече и повече такива хора.
Той и сега е Бодисатва на човечеството, докато някога, след три хиляди години, сметнато от днес нататък, ще се издигне от своя страна до степента Буда. Следователно, той ще се нуждае именно от пет хиляди години, за да стане от един Бодисатва един Буда. Той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега, и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна одежда, в етерно тяло, както някога беше предвестник на Христос като физически Христос.
И мнозина от нас сами ще преживеят как ще има хора, които през тридесетте години ще могат да виждат Христос в етерна одежда, в етерно тяло, а по-късно в течение на това столетие ще има все повече и повече такива хора.
За да подготви това – ето защо съществува Духовната наука и всеки, който сътрудничи в делото на Духовната наука, помага за тази подготовка.
към текста >>
В бъдеще езикът на словото ще действува така, че в него , в самите думи ще
живеят
сили, които ще пренасят душевните трепети от една душа в друга, от учителя в ученика, от Бодисатва върху всички, които не ще се отвърнат от него.
Духовното изследване разпространява това учение все повече и повече всред хората и все повече и повече хората ще се научат да разбират Христовия Импулс, докато накрая самият Христос ще навлезе в тях. Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим разбираема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действуваме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали. Обаче днешният словесен език ще бъде заменен през следващите епохи от по-силни пробуждащи импулси, отколкото е възможно днес само чрез езика.
В бъдеще езикът на словото ще действува така, че в него , в самите думи ще живеят сили, които ще пренасят душевните трепети от една душа в друга, от учителя в ученика, от Бодисатва върху всички, които не ще се отвърнат от него.
Тогава говорът ще бъде носител на естетическите чувства. Обаче за това е необходимо настъпването на едно ново време. В нашето време дори за Бодисатва не е възможно да упражнява такова въздействие чрез ларинкса, каквото ще бъде възможно в бъдеще.
към текста >>
299.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
То е това, което можем да наречем онази човешка обвивка, онова човешко тяло, в което
живеят
силите на вярата, което можем да наречем „душа на вярата”, или ако щете „тяло на вярата”.
Това е така, защото в скритите глъбини на нашето същество, първоначално невъзприемаемо за нашето външно съзнание, почива нещо, в което е вложен нашият истински Аз и това, в което е вложен нашият Аз, в което почива нашият Аз, веднага се проявява, когато престанем да го оживяваме.
То е това, което можем да наречем онази човешка обвивка, онова човешко тяло, в което живеят силите на вярата, което можем да наречем „душа на вярата”, или ако щете „тяло на вярата”.
И това е същото онова човешко тяло, което досега наричахме по-скоро абстрактно „астрално тяло”. Силите на вярата са най-важните сили на астралното тяло и както е правилно да употребяваме израза „астрално тяло”, също така правилно е да употребяваме израза „тяло на вярата”.
към текста >>
300.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес
живеят
в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
Но ние не бива да схващаме тази характеристика на нашето време, така че да стигнем само до някои теоретически или само научни усещания, свързани с това ново откровение, а действително, като антропософи, трябва все повече и повече да се издигнем до познанието, че в своето развитие човечеството ще пропусне нещо съществено, ако се държи далече от това наше настоящо и бъдещо благовестие.
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
И това, което бих искал да кажа първо, засяга всички души, защото то е нещо, което принадлежи към поврата на времената, който се извършва в наши дни.
към текста >>
Никак не е нужно да се връщаме далеч назад в столетията, изминали преди християнското летоброене, за да открием достатъчно много хора, които можеха да си кажат: Да, мъртвите не са мъртви, те
живеят
в свръхсетивния свят, аз виждам това, което те чувствуват, виждам какво са те всъщност.
Че съновидението обаче се представя по този начин, това се е получило едва в нашето настояще, то се е получило за хората, откакто са станали събитията в Палестина, откакто Азовото съзнание е приело формата, която то има оттогава насам. Порано образите, които човекът получаваше в едно трето състояние, което той имаше освен будността и спането, бяха повече подобни на това, което действително ставаше в свръхсетивните светове. И хората живееха духовно с мъртвите много по-интензивно, отколкото могат да го вършат днес.
Никак не е нужно да се връщаме далеч назад в столетията, изминали преди християнското летоброене, за да открием достатъчно много хора, които можеха да си кажат: Да, мъртвите не са мъртви, те живеят в свръхсетивния свят, аз виждам това, което те чувствуват, виждам какво са те всъщност.
– И както това важи за мъртвите, също важи и за останалите същества от свръхсетивния свят, които познаваме например от царствата на Йерархиите.
към текста >>
301.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Можем да кажем, че инкарнираните по онова време хора изживяха нещо твърде особено, нещо, което инкарнираните в други времена хора не са могли да из
живеят
.
Ние вече че сто пъти обръщахме внимание върху това, че редуващите се епохи са били напълно различни една от друга. Днес ще обърнем внимание върху един извънредно важен момент, върху тринадесетото столетие.
Можем да кажем, че инкарнираните по онова време хора изживяха нещо твърде особено, нещо, което инкарнираните в други времена хора не са могли да изживеят.
И това, което ще кажа сега, аз го казвам напълно в смисъла на всички онези, които са имали възможност да водят един одухотворен живот, и които днес са отново инкарнирани. Всички те знаят това.
към текста >>
Тези дванадесет индивидуалности не само продължиха да
живеят
в опитностите на западния окултизъм, но те можеха също и да се инкорпорират в такива личности, които малко или много бяха свързани с окултизма.
В моята книга “Тайната наука” вече описах, че в седемте мъдри Учители на прадревна свещена Индия беше пренесено това, което беше останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха инкарнирани в тринадесетото столетие, бяха част от дванадесетте; тъкмо те бяха именно онези, които можеха да насочват поглед в миналото към седемте течения на древната Атлантска култура и към онова, което продължаваше да живее от тези седем индивидуалности се присъединиха други четири, които можеха да насочват поглед в миналото към не много отдавна изтекли времена, както споменатите първо седем мъдреци, а тези четири личности можеха да насочват поглед към това, което човечеството беше усвоило като окултни истини през четирите следатлантски културни епохи. Първият можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха. Тези четирима се присъединиха към седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Дванадесетият имаше най-малко спомени, той беше най-интелектуалният и имаше грижа най-вече за външните науки.
Тези дванадесет индивидуалности не само продължиха да живеят в опитностите на западния окултизъм, но те можеха също и да се инкорпорират в такива личности, които малко или много бяха свързани с окултизма.
В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща внимание на тези неща по един твърде особен начин.
към текста >>
302.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Защото по-голямата част от представите
живеят
в езика, така че по-голямата част от тях ние извличаме от езика.
Вчера аз вече обърнах вниманието Ви върху следното: Ние не можем да пренесем със себе си нашите представи от един живот в друг. Аз посочих, че дори и Платон не можеше да вземе непосредствено със себе си представите на своята душа и да ги пренесе в следващата инкарнация. Ние пренасяме със себе си от един живот в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки живот отново стигаме до нашите представи и нашия език.
Защото по-голямата част от представите живеят в езика, така че по-голямата част от тях ние извличаме от езика.
Този живот между раждането и смъртта ни дава такива представи, които са характерни за живота между раждането и смъртта. Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме. Онова, което изживявате като мъдрост на представите, Вие винаги го вземате от външния свят. Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство. В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма.
към текста >>
“В твоето мислене
живеят
мирови мисли”, си казва антропософски мислещата душа, но тя прибавя: “Заличи себе си в мировите мисли”.
Онзи, който търси себепознание, втренчвайки поглед навътре в себе си, си казва: Ти трябва да си добър, да си безкористен! И това звучи чудесно! Само че веднага забелязваме: Тези хора стават все по-егоистични. Напротив, когато човек се измъчва с великите тайни на съществуванието, когато се откъсва от това умилкване и лично възвеличаване, когато преминава в това, което се намира в по-висшите светове и може да бъде разпознат от тези светове – ето кое води до истинско себепознание. Като размишляваме върху Сатурн, Слънцето, Луната, ние изгубваме себе си в мировите мисли.
“В твоето мислене живеят мирови мисли”, си казва антропософски мислещата душа, но тя прибавя: “Заличи себе си в мировите мисли”.
Душата, която черпи сили от антропософията, си казва: “В твоите чувства тъкат мирови сили”. Обаче тя веднага прибавя: “Изживей себе си чрез мировите сили! ” Изживява себе си не този, който се умилква пред мировите сили, и си затваря очите с думите, с предварителното пожелание: “Аз искам да бъда един добър човек! ”, а онзи, който отваря духовното си око и вижда как мировите сили работят във външния свят, вижда как самият той е поставен в тези мирови сили. Душата, която черпи сили от антропософията, си казва и нещо друго: “В твоята воля действуват мировите Същества!
към текста >>
303.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Заобиколени от тези символи, членовете на този антропософски клон непрекъснато ще получават правилните подтици за своята работа; онези обаче, които дойдоха тук, за да съиз
живеят
откриването, ще отнесат със себе си един траен спомен, а онези, които изпращат насърчаващи подтици, ще останат трайно свързани в Духа с хората, които потърсиха тук поле за своята работа.
Днес ние сме се събрали тук, за да измолим благословията на онези духовни Същества, които бдят над нашето духовно-научно движение, благословията за една нова работна група, която за най-дълбоко задоволство създаде едно свое място за работа, изразяваща чрез най-разнообразни символи импулсите на нашата воля: а именно импулсите на преданост към духовните Същества, волята да им служим по един истински начин. Употребен е много труд на Духа и на душата, за да бъде достойно обзаведено това помещение.
Заобиколени от тези символи, членовете на този антропософски клон непрекъснато ще получават правилните подтици за своята работа; онези обаче, които дойдоха тук, за да съизживеят откриването, ще отнесат със себе си един траен спомен, а онези, които изпращат насърчаващи подтици, ще останат трайно свързани в Духа с хората, които потърсиха тук поле за своята работа.
към текста >>
304.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо беше толкова многозначителен моментът, когато за подготовката на онази гореспомената конференция Кристиян Розенкройц призовава определен брой окултисти, един по-голям кръг от хора, на които постави пред очите двата вида човешки същества, които би трябвало да
живеят
в бъдещето.
Ето защо беше толкова многозначителен моментът, когато за подготовката на онази гореспомената конференция Кристиян Розенкройц призовава определен брой окултисти, един по-голям кръг от хора, на които постави пред очите двата вида човешки същества, които би трябвало да живеят в бъдещето.
Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт. Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето. За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света. Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък. Хората ще станата като впрегатни животни.
към текста >>
И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще
живеят
само за вътрешното си развитие.
Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт. Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето. За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света. Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък. Хората ще станата като впрегатни животни.
И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие.
Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи. Доколкото става въпрос за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора. Помощ може да се получи само тогава, когато би се провеждало един вид възпитание, не между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Обаче благодарение на факта, че всичко това се случи, беше възможно да се предотврати и разделянето на хората в две класи, разделянето на хората като Франциск от Асизи и такива, които
живеят
в материализма.
Обаче благодарение на факта, че всичко това се случи, беше възможно да се предотврати и разделянето на хората в две класи, разделянето на хората като Франциск от Асизи и такива, които живеят в материализма.
Ако Буда би останал непосредствено свързан със Земята, той не би се тревожил за „практичните” хора, а останалите би направил монаси като Франциск от Асизи. Чрез спасителното дело на Гаутама Буда, извършено на Марс, стана възможно следното: През периода между смъртта и новото раждане ние можем да осъществим нашето развитие в условията на Марс, да бъдем последователи на Франциск от Асизи, без да се налага по този начин да отнемаме нещо от Земята. Вероятно това ще Ви прозвучи гротескно, но то отговаря на истината: След 17. столетие всеки човек – в условията на Марс – за известно време е будист, францисканец, непосредствен последовател на Франциск от Асизи. Впоследствие Франциск от Асизи се е появил за кратко само веднъж на Земята, умрял е в детска възраст и оттогава не се е въплъщавал.
към текста >>
305.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Онези, които имат морално съчувствие,
живеят
различно от егоистите и се отварят за човечеството.
През периода на Камалока етерната форма на човека се уголемява все повече и повече, така че най-външната ù граница се очертава от орбитата на Луната. Всички хора изпълват същото пространство, което е затворено от орбитата на Луната; те не си препречват пътя през периода на Камалока. После ние ставаме обитатели на Меркурий, както преди това сме били обитатели на Луната, после ставаме обитатели на Венера, обитатели на Слънцето. Сега е налице една по-висша духовност, астралната природа на Лунната сфера е преодоляна. Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната.
Онези, които имат морално съчувствие, живеят различно от егоистите и се отварят за човечеството.
Ние ще можем да изградим отношения, особено с онези, с които сме били заедно в земния живот. Видът на тези отношения ще зависи от взаимната утеха, която сме си давали, и от страданията, които сме си причинявали. Докато се намира на Меркурий, един недостатъчно морален човек ще бъде духовен отшелник, а един морален човек ще бъде дружелюбен обитател на тази планета.
към текста >>
Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да
живеят
в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия.
През следващия период, в сферата на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината сфера. Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си.
Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия.
Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души. Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити. Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация. Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък. После човекът става обитател на Слънцето.
към текста >>
306.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и
живеят
след Неговото идване.
Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване.
Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин*28. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът. Мъченикът Юстин*29 отбелязва в своите съчинения нещо много показателно. Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос. Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество.
към текста >>
Бих казал, че тук сме изправени пред едно свидетелство от по-древно време, че хората действително са усещали дори и да се абстрахираме от Събитието на Голгота как между пред християнските и следхристиянските столетия има нещо, по което хората от преди идването на Христос се различават от тези, които
живеят
след идването на Христос.
От подобно изказване на една личност, призната за отец на Църквата, ние най-напред виждаме, че първите християни са били добре запознати с това, което „винаги е съществувало“, както казва Августин и което чрез Мистерията на Голгота само се издига до една по-висша форма в Земното развитие. Другото е просто един отговор от първите християнски столетия на въпроса, който днес трябва да поставим самите ние. И тези, които са били все още близо до Събитието на Голгота, както мъченикът Юстин и са знаели много повече за своите предшественици, за хора като Хераклит и Сократ, са разсъждавали така: Дори и да е живял такъв забележителен човек като Сократ, дори и да е изживявал Логоса в себе си, все пак той не го е изживявал изцяло, не го е изживявал по един съвършен начин в неговата най-интензивна форма. А точно това е важното.
Бих казал, че тук сме изправени пред едно свидетелство от по-древно време, че хората действително са усещали дори и да се абстрахираме от Събитието на Голгота как между пред християнските и следхристиянските столетия има нещо, по което хората от преди идването на Христос се различават от тези, които живеят след идването на Христос.
Съществуват многобройни исторически доказателства, че древните са били убедени: Сега вече човешката природа е друга; сега вече хората имат други душевни качества.
към текста >>
И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които
живеят
в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс.
Обаче невъзможно е да вникнем в духовния живот, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния свят. Нашата Земя не е просто онова материално тяло, което нашите очи виждат; нашата Земя има и една духовна обвивка. Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела. И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята. Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше.
И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс.
Преди Мистерията на Голгота това не е било така; и тъкмо тази е огромната разлика между живота преди и след идването на Христос. Ако човек не може да си представи, че нещо подобно се случва в духовния живот, той все още не е достатъчно напреднал, за да проумее християнството наистина като един мистичен факт, чието грандиозно значение може да бъде разбрано само в духовния свят.
към текста >>
Да, една окултна интерпретация на Христовото Събитие е крайно необходима подготовка за душите, които в близко бъдеще ще трябва да из
живеят
нещо съвършено ново, защото рано или късно, у хората ще се утвърдят нови душевни способности.
Да, една окултна интерпретация на Христовото Събитие е крайно необходима подготовка за душите, които в близко бъдеще ще трябва да изживеят нещо съвършено ново, защото рано или късно, у хората ще се утвърдят нови душевни способности.
И старата форма на Евангелията ще постигне своята истинска стойност едва благодарение на това, че хората ще се научат да ги четат с помощта на това, което ги приближава до истинското им значение: С помощта на Хрониката Акаша. Огромното и цялостно значение на Събитието от Голгота може да бъде разбрано само чрез окултното изследване. Същото се отнася и до последиците, които това Събитие има за човешките души тези последици могат да бъдат разбрани само чрез окултното изследване. Ето какво именно ни предстои през следващите дни, доколкото то изобщо може да бъде обхванато в рамките на този кратък лекционен цикъл: Да хвърлим светлина във всички онези изживявания, до които човешката душа можа да стигне под влиянието на Христовия Импулс, за да се издигне после до познанието за това което е станало в Палестина и на Голгота, и то в един много по-дълбок смисъл, отколкото беше възможно до сега.
към текста >>
307.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо ние обозначаваме съответната Йерархия с името „Духове на Формата“ защото фактически те
живеят
в това, което наричаме „фантом на физическото тяло“.
Това, което Боговете са създали през тези огромни периоди от време, е именно фантомът, формата на човешкото тяло. Ето защо, следователно, разбирането на човешкото физическо тяло не е никак лесна работа. Преди всичко, разбирането на физическото тяло не бива да се търси в света на илюзията, в света на Майя. Ние знаем, че зародишът на този фантом е дело на Престолите*43 и че това става на Стария Сатурн; после, на Старото Слънце, върху фантома работят Духовете на Мъдростта, на Старата Луна върху фантома работят Духовете на Движението, а на Земята върху фантома работят Духовете на Формата. Ето през какъв продължителен път на развитие е минало човешкото тяло!
Ето защо ние обозначаваме съответната Йерархия с името „Духове на Формата“ защото фактически те живеят в това, което наричаме „фантом на физическото тяло“.
Да, искаме ли да разберем физическото тяло, ние трябва да се издигнем до неговия фантом.
към текста >>
308.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако към това, което съществуваше до събитията в Палестина, не би се прибавило и нещо друго, ако процесът би напредвал в същото темпо, ако разрушителните сили биха прониквали все по-дълбоко в човешкото физическо тяло, тогава хората, родени след събитията в Палестина, би трябвало да
живеят
в едно все по-смътно и заглушено Азово съзнание.
Можем да се убедим в това и от факта, че например в древността не би се намерил никой, който да проповядва по един толкова радикален начин унищожението на физическото тяло, както стори това Гоутама Буда. За тази цел беше необходимо на първо място разпадът на физическото тяло, неговото пълно унищожение относно формата, да напредва все повече и повече, така че да не съществува никаква възможност, щото това, което човекът осъзнава чрез физическото тяло, съответно чрез неговата форма, действително да премине от една инкарнация в друга. Фактически нещата стоят така, че в хода на Земното развитие човекът изгуби формата на физическото тяло и вече не притежаваше това, което Боговете му бяха отредили първоначално. Но той трябваше отново да го получи; то трябваше да му бъде върнато! Невъзможно е да разберем християнството, ако не вникнем в това, че по времето, когато се разиграха събитията в Палестина, човешкият род по Земното кълбо беше стигнал до там, че разпадът на физическото тяло се намираше в своята връхна точка и тъкмо поради тази причина възникна голямата опасност, засягаща цялото човечество: Опасността от окончателното изгубване на Азовото съзнание, което всъщност е и истинското постижение на Земното развитие.
Ако към това, което съществуваше до събитията в Палестина, не би се прибавило и нещо друго, ако процесът би напредвал в същото темпо, ако разрушителните сили биха прониквали все по-дълбоко в човешкото физическо тяло, тогава хората, родени след събитията в Палестина, би трябвало да живеят в едно все по-смътно и заглушено Азово съзнание.
Все по-смътно и заглушено би ставало това, което зависи от съвършенството на отразителната способност, която има физическо тяло.
към текста >>
309.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Мина доста време, откакто в един ранен лекционен цикъл беше описано за пръв път християнското посвещение, и там беше посочено: то протича по този или онзи начин и фактически човек работи чрез чувствата, които
живеят
в душата му и разпростират своето действие чак до физическото тяло.
Навлизайки в антропософията, Вие трябва да свикнете с това, че запознаването с космическите тайни и с космическите истини става не веднага, а постепенно. И който не би искал да ги изчака в смисъла на описаното в тези лекции обучение, той няма да бъде в състояние да напредва както трябва по своя път. Несъмнено, хората биха желали да овладеят Антропософията отведнъж, да я извлекат от една книга или от един лекционен цикъл. Обаче така не може. И тук Вие имате пред себе си един пример, защо не може така.
Мина доста време, откакто в един ранен лекционен цикъл беше описано за пръв път християнското посвещение, и там беше посочено: то протича по този или онзи начин и фактически човек работи чрез чувствата, които живеят в душата му и разпростират своето действие чак до физическото тяло.
Днес за пръв път е възможно понеже в досегашните лекционни цикли ние положихме основите за едно истинско разбиране на Мистерията на Голгота да опишем как чрез съответните чувствени изживявания човекът узрява, за да приеме в себе си фантома, който възкръсна от гроба на Голгота. Колко дълго трябваше да изчакаме, за да може субективното да се съедини с обективното; и тъкмо за тази цел трябваше да бъдат изнесени толкова много предварителни лекции. Разбира се, дори и днес някои неща могат да бъдат загатнати само наполовина. Но който има търпението да върви с нас, независимо дали в тази или някоя от следващите инкарнации това зависи от неговата лична Карма -, който е видял, как можахме да се издигнем от описанието на мистичния път до описанието на обективния факт на това, което представлява смисълът на християнското посвещение, той ще стане свидетел, как в хода на следващите години или на следващата епоха от Антропософията ще бъдат извлечени много по-висши истини.
към текста >>
Човекът вече няма да си въобразява: Това, което си извършил, е нещо, което ще умре заедно с теб а ще знае съвсем точно: Твоите действия няма да умрат заедно с теб; напротив, те ще имат съответните последици и тези последици ще продължат да
живеят
заедно с теб!
И така, през следващите епохи хората ще развият съвсем нови душевни способности, които ще са в тясна връзка с техните изживявания. Тези нови способности ще окажат могъщо въздействие върху моралното пречистване на човека и ще означават нещо съвършено различно от това, което протича като един вид подготовка за тяхното утвърждаване; защото сега ще прозвучи не друго, а гласът на съвестта!
Човекът вече няма да си въобразява: Това, което си извършил, е нещо, което ще умре заедно с теб а ще знае съвсем точно: Твоите действия няма да умрат заедно с теб; напротив, те ще имат съответните последици и тези последици ще продължат да живеят заедно с теб!
И нещо друго ще знае човекът: Времето, през което портите на духовния свят бяха затворени за човека е вече към своя край. Хората отново трябва да се издигнат до духовния свят. И техните душевни способности ще се развият по такъв начин, че те ще станат съучастници в духовните процеси и събития. Ясновидството все още е нещо твърде различно от това истинско съучастие в духовния свят. Но както навремето е съществувало древното, сумрачно ясновидство, така и занапред ще възникне един друг вид ясновидство, което няма да е сумрачно, а ще позволява на хората да знаят какво точно са извършили и какво означават техните постъпки и действия.
към текста >>
Тази е и целта на цялото антропософско развитие: да пробуди у хората онези сили, чрез които те напълно да се в
живеят
в това, което трябва да дойде.
Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище. Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос. Обаче следващите три хилядолетия ще предоставят на хората достатъчно възможности, за да минат през една такава подготовка.
Тази е и целта на цялото антропософско развитие: да пробуди у хората онези сили, чрез които те напълно да се вживеят в това, което трябва да дойде.
към текста >>
310.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които
живеят
в долните пластове на душата.
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата.
И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е. ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат. Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка. Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване! И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
към текста >>
Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието
живеят
такива сили, които се проявяват и във външния свят, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н.
А какво огромно място заема подсъзнанието в едно произведение като „Катенка от Хайлброн", особено в странната връзка между Катенка и вятъра, която се разиграване в горното съзнание, а именно в подсъзнанието. И когато се замисляме за.подобни неща, ние долавяме чисто духовния елемент дори в един такъв процес, какъвто е гравитацията.
Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието живеят такива сили, които се проявяват и във външния свят, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н.
Да, преди сто години дори една толкова забележителна личност като Хайнрих фон Клайст все още не можеше да навлезе в света на подсъзнанието. Днес обаче това трябва да стане.
към текста >>
311.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзна ние на предците; предците продължават да
живеят
в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен". Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите.
Фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзна ние на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
към текста >>
312.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Фактът, че някои животински видове загубват зрението си, когато
живеят
известно време в тъмни пещери, предизвиква живи представи.
Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука. Нещата от външната природа могат, така да се каже, да се пипнат с ръка. Затова не е трудно да се изведат нейните закони. Не е трудно да си представим, че растенията се променят, когато се преместят от една в друга местност.
Фактът, че някои животински видове загубват зрението си, когато живеят известно време в тъмни пещери, предизвиква живи представи.
Когато се посочва какви закони действат в подобни процеси, човек може лесно да си представи по-малко нагледните и по-малко разбираемите закони, които действат в душевната област. Единствено да онагледява желае антропософът, когато си помага с естествената наука. Той иска да покаже, че антропософските истини се откриват в нейната област по съответстващ начин, че естествената наука не може да бъде нищо друго освен елементарна духовна наука. Антропософът си служи с представи от естествената наука, за да разкрие своите, които са на едно по-високо ниво.
към текста >>
313.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да
живеят
другояче в тези тъмни пространства.
И смисълът на живота изисква да остана свързан с тези условия. Би било безсмислено обаче да си строя къща, която не бих обитавал. Не би трябвало да се пробуждам сутрин и отново да бъда сътворяван от нищото, ако последствията от моите дела вчера не трябва да бъдат моята съдба днес. Така би трябвало и човешкият дух да бъде отново сътворяван от нищото, ако резултатите от предишните му животи не остават свързани с по-късните му животи. Да, човекът изобщо не може да живее в други условия, освен в тези, които си е изградил в миналото.
Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да живеят другояче в тези тъмни пространства.
Чрез своето дело, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот. Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си. И всичко, в което тя се превръща, е свързано отсега нататък с онова, което произлиза от нейните дела. Тази връзка на една душа с резултатите от нейните дела е владеещият в целия свят закон на кармата. Делата, станали съдба, са карма.
към текста >>
Както тези животни могат да
живеят
, само ако отново открият средата, към която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите дела като подобаваща му.
Така е и с делата от нашите по-ранни превъплъщения. Резултатите от тях са включени в света, в който сме въплътени. Но те ни принадлежат така, както животът в пещерите принадлежи на животните, които чрез него са загубили своето зрение.
Както тези животни могат да живеят, само ако отново открият средата, към която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите дела като подобаваща му.
към текста >>
314.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
В причинното тяло
живеят
духовните хармонии и ритми, които се изживяват в тоновете.
Например някой обича южни области и вярва, че в по-ранен живот е живял на юг. Такива наклонности обаче нямат нищо общо с причинното тяло. Те имат значение само за настоящия живот. Онова, което продължава да действа от едно прераждане в друго, се намира дълбоко в най-вътрешната същност на човека. Да допуснем например, че някой в един живот е музикант.
В причинното тяло живеят духовните хармонии и ритми, които се изживяват в тоновете.
Самите тонове принадлежат на външния физически живот. Те се намират в частите на човека, които възникват и изчезват. Тялото кама манас, което някога е било пригоденият за тонове апарат, в следващия живот може да бъде пригодено за възприемане на числа и пространствени отношения. Така че един музикант в следващия си живот може да стане математик. Именно по този начин в хода на преражданията човек се развива до многостранно същество, преминавайки през най-разнообразни житейски опитности.
към текста >>
315.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Така че представите, по начина, по който
живеят
в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят.
към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот.
Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят.
Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове.
към текста >>
316.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Ние, като хора, които
живеят
под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа. Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава. И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност.
Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
към текста >>
Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те
живеят
по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта.
Ние наистина живеем така, както би трябвало, ако беше вярно това, че човек е само веднъж на земята. Можем да кажем: Ние се отнасяме към своите приятели, родители, братя и сестри и т. н. така, че всичко, което чувстваме и усещаме, е съпътствано от разбирането, че сме само веднъж на земята. Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма. Засега това в най-широк смисъл е все още само теория.
Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те живеят по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта.
Това не може и да е другояче. Защото привичките, които животът носи със себе си, се променят с по-бавни темпове, отколкото се променят идеите. Когато въведем в живота си правилни и конкретни идеи за прераждането и кармата – само за такива може да става въпрос, – едва тогава ще видим как този живот може да бъде оплоден посредством тези идеи.
към текста >>
317.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Животът ни много се е усложнил, но е станал такъв благодарение на най-различните карми на отделните хора, които днес
живеят
на земята.
Наскоро чух, че един човек казал на свой приятел следните забележителни думи: Като разглеждам живота си в най-големи подробности, трябва да кажа, че ако трябваше да започна същия този живот отначало и ако имах възможността да го изживея както искам, щях да правя точно същото, което правя и до днес. На това неговият приятел му отвърнал: Тогава ти принадлежиш към хората, които се срещат най-рядко днес. Вероятно този човек е прав по отношение на повечето хора. Не са много нашите съвременници, които биха твърдели, че ако имат тази възможност, биха започнали живота си отново и отново биха изживели всичко, което той им е донесъл като радости, страдания, удари на съдбата и трудности, че биха били доволни, ако той отново им предложи точно същото. Не може да се каже, че изложеният факт, а именно че в настоящето има толкова малко хора, които биха поели отново настоящата си карма с всичките ѝ подробности, не е във връзка с всичко онова, довело до днешното културно състояние на човечеството.
Животът ни много се е усложнил, но е станал такъв благодарение на най-различните карми на отделните хора, които днес живеят на земята.
Това несъмнено е така. За този, който дори само малко прозира в хода на развитието на човечеството, нещата изобщо не стоят така, че в бъдеще да можем да се озовем в един живот, който да бъде по-малко сложен. Напротив, животът ще става все по-усложнен и по-усложнен! Външният живот ще става все по-усложнен, дори и ако в бъдеще повечето човешки дейности започнат да се изпълняват от машини. Живот, който да ощастливява хората във физическата инкарнация, ще бъде възможен във все по-малка степен, освен ако не се появят едни съвсем други условия, различни от тези, които са налице в нашата култура.
към текста >>
Хората, които
живеят
сега, са преживели оттогава две, три или четири прераждания, в съответствие с тяхната карма.
Така е било чак до началото на християнската епоха. Но това, което е навлизало от висшите светове през последните години от древното ясновидство, е било само злото, демоническото. Навсякъде в Евангелията се споменава за демонически натури в обкръжението на Христос. Това, което е съществувало в древните времена в човешките души като първична връзка с божествено-духовните сили и същества, се е изгубило за душите. Тогава в човечеството навлиза Христос.
Хората, които живеят сега, са преживели оттогава две, три или четири прераждания, в съответствие с тяхната карма.
Християнството до днес е трябвало да действа така, както е и действало, тъй като в човечеството душите са били слаби, изпразнени. То не е могло да разгърне вътрешната си мощ, защото в човечеството са се намирали слаби души. Какъв е бил случаят може да се покаже с помощта на сравнението с една друга вълна на човешката култура, а именно вълната, която е довела човешкото развитие на изток до будизма. В будизма съществува убеждението в прераждането и кармата, но по такъв начин, че напредъкът в човешкото развитие се разглежда така, сякаш той има само задачата възможно най-бързо да изведе хората извън живота. На изток е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът към съществуване.
към текста >>
318.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Съзвучието на желанието и разума, на мисълта и желанието, както те
живеят
в човешката душа, това се чувствува при един тон и неговата октава.
Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава. Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство. Тогава започваме да добиваме едно духовно разбиране за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият разум.
Съзвучието на желанието и разума, на мисълта и желанието, както те живеят в човешката душа, това се чувствува при един тон и неговата октава.
към текста >>
319.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тези същества
живеят
така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят.
Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин. Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина.
Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят.
Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване. От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята. Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода. В този течен елемент се метаморфозират те, поемат същевременно ролята да изтеглят от земната почва всичко, което расте, което покарва и се развива от земната почва.
към текста >>
И ние можем да наблюдаваме, че тези същества, които са съхранители на семената или на зародишите и чрез това правят възможно, щото винаги на Земята да се явяват отново същите същества, можем да наблюдаваме, че тези същества
живеят
заедно с топлината на нашата планета, с това, което от най-древни времена хората са наричали елемент на Огъня или елемент на Топлината.
Така че можем да говорим за природни духове на Земята, на Водата и на Въздуха в древния смисъл. Но ние можем да обгърнем с погледа още една четвърта категория такива духовни същества. Окултният поглед може да се запознае с тази четвърта категория, когато изчака докато цветовете на растенията образуват плодовете и зародишите и наблюдава тогава, как зародишът постепенно израства в едно растение. Само по този начин можем да наблюдаваме този четвърти род същества иначе е трудно, защото този четвърти род природни същества са съхранителите на зародишите, на семената във всички природен царства. Като пазители на семената те пренасят тези семена от едно поколение растения или други природни същества в следващото поколение.
И ние можем да наблюдаваме, че тези същества, които са съхранители на семената или на зародишите и чрез това правят възможно, щото винаги на Земята да се явяват отново същите същества, можем да наблюдаваме, че тези същества живеят заедно с топлината на нашата планета, с това, което от най-древни времена хората са наричали елемент на Огъня или елемент на Топлината.
Ето защо силите на семената са свързани също с определен градус топлина, с определена температура. И когато окултният поглед наблюдава съвсем точно, той открива именно, че необходимото превръщане на топлината от околната среда в такава топлина, от която се нуждае семе то или зародишът за да узрее, че това превръщане на неживата топлина в жива топлина се извършва от такива същества. Ето защо можем да наречем също тези същества природни духове на топлината или на огъня. Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение към това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън. Това е така, като че тези същества, тези духовни същества имат своята област, своята територия в тези елементи, както самият човек има за своя област, за своя територия цялата планета Земя.
към текста >>
320.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тези същества трябва да
живеят
в царствата на абсолютната истина, ако въобще иска да
живеят
себе си.
При съществата на по-висшата от човека йерархия, за които говорим тук, това не е възможно до тогава, докато те запазват тяхната природа. Възможността за лъжа съществува при съществата на третата йерархия, ако те запазват тяхната природа. Защото, какво би последвало, ако едно същество на третата йерархия би искало да излъже? Тогава то би трябвало да изживее в неговата вътрешност нещо, което то би пренесло във външния свят по един начин различен от този както го изживява. Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния свят.
Тези същества трябва да живеят в царствата на абсолютната истина, ако въобще иска да живеят себе си.
Да предположим, че тези същества биха излъгали, т.е. биха имали в тяхната вътрешност нещо, което биха превърнали в техните изяви така, че то не съвпада с откровенията; тогава те не биха могли да го възприемат, защото могат да възприемат само тяхната вътрешна природа; те биха били веднага, зашеметени, заглушени под впечатлението на лъжата, биха били веднага пренесени в едно състояние на съзнанието, което би представлявало едно понижение, едно затъмнение на тяхното обикновено съзнание, което може да живее именно само в откровението на неговата вътрешност. Така ние човеците имаме над нас една категория същества, който чрез тяхната природа могат да живеят и трябва да живеят само в царството на абсолютната истина и истинност, ако не искат да се отрекат от тази природа. И всяко отклонение от истинността би заглушило тези същества, би понижило тяхното съзнание. Когато трябва да наблюдаваме тези същества с окултния поглед, тогава се касае, обични приятели, окултистът да намери първо правилните пътища, по които може да срещне, да намери тези същества.
към текста >>
Така ние човеците имаме над нас една категория същества, който чрез тяхната природа могат да
живеят
и трябва да
живеят
само в царството на абсолютната истина и истинност, ако не искат да се отрекат от тази природа.
Тогава то би трябвало да изживее в неговата вътрешност нещо, което то би пренесло във външния свят по един начин различен от този както го изживява. Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния свят. Тези същества трябва да живеят в царствата на абсолютната истина, ако въобще иска да живеят себе си. Да предположим, че тези същества биха излъгали, т.е. биха имали в тяхната вътрешност нещо, което биха превърнали в техните изяви така, че то не съвпада с откровенията; тогава те не биха могли да го възприемат, защото могат да възприемат само тяхната вътрешна природа; те биха били веднага, зашеметени, заглушени под впечатлението на лъжата, биха били веднага пренесени в едно състояние на съзнанието, което би представлявало едно понижение, едно затъмнение на тяхното обикновено съзнание, което може да живее именно само в откровението на неговата вътрешност.
Така ние човеците имаме над нас една категория същества, който чрез тяхната природа могат да живеят и трябва да живеят само в царството на абсолютната истина и истинност, ако не искат да се отрекат от тази природа.
И всяко отклонение от истинността би заглушило тези същества, би понижило тяхното съзнание. Когато трябва да наблюдаваме тези същества с окултния поглед, тогава се касае, обични приятели, окултистът да намери първо правилните пътища, по които може да срещне, да намери тези същества. Аз ще се опитам да охарактеризирам, как окултистът може да намери тези същества.
към текста >>
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който
живеят
в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това. Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек.
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи.
към текста >>
Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които
живеят
всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества.
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен свят така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен свят.
Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества.
Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата.
към текста >>
321.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както ние живеем в нашето физическо тяло, така Същества от неизмерима възвишеност
живеят
така, които имат като свой най-нисш член Духовете на Формата или ако щете един Дух на Формата.
Аз казах вече, че е трудно да стигнем до тези представи; обаче вие можете де се издигнете до такива представи чрез една аналогия, до такива представи, от които се нуждаем тук. Разгледайте едно пчелно семейство или един мравуняк и вземете отделните същества, отделните пчели на пчелното семейство и бъдете наясно върху това, че пчелното семейство има един действителен общ дух, едно действително общо същество, и че този общ дух има своите части в отделните пчели, както Вие имате Вашите отделни части във вашите отделни членове. Тук Вие имате една аналогия за още по-висши Същества отколкото са онези, които до сега разгледахме, които нямат като техен член нещо такова, което наричаме само като физическо тяло както при човека, а което ние самите трябва да назовем като едно същество, като Дух на Формата.
Както ние живеем в нашето физическо тяло, така Същества от неизмерима възвишеност живеят така, които имат като свой най-нисш член Духовете на Формата или ако щете един Дух на Формата.
Ние човеците имаме след това едно етерно тяло; вместо него тези същества имат като техен втори член Духове на Движението; вместо астралното тяло на човека тези същества имат, Духове на Мъдростта; вместо това, което ние човеците имаме като Сетивна душа, тези същества имат като техен четвърти член Престоли или Духове на Волята; вместо нашата Разсъдъчна душа тези същества имат като техен пети член Херувими; вместо нашата Съзнателна душа те имат Серафими. И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите. Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност. Едвам там тези Същества имат нещо аналогично на това, което ние наричаме наш духовен вътрешен живот. Извънредно трудно е да събудим представи за това, което съществува там горе над йерархиите един вид като духовна същност на самите най-висши Духове.
към текста >>
322.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само като един вид ядка, като един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо като един вид духовна атмосфера, бихме могли също да кажем като един вид аура, в която
живеят
духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението. Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите. Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите. И най-после онова, което можем да нарече вътрешен душевен живот на планетата, чрез което планетата влиза така да се каже във връзка с другите небесни тела, както със своя говор човекът влиза въз връзка с другите хора, това ние приписваме на Серафимите.
Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само като един вид ядка, като един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо като един вид духовна атмосфера, бихме могли също да кажем като един вид аура, в която живеят духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
към текста >>
Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато
живеят
самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява. И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят.
Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
към текста >>
Но нека предположим: въпреки това тези същества биха пожелали да из
живеят
в тяхната вътрешност нещо, което не изявяват непосредствено навън... тогава те би трябвало да приемат една друга природа.
Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество. Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество.
Но нека предположим: въпреки това тези същества биха пожелали да изживеят в тяхната вътрешност нещо, което не изявяват непосредствено навън... тогава те би трябвало да приемат една друга природа.
към текста >>
Ако искат да
живеят
в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях.
Това, което Ви описах сега, отричането природата на съществата на третата йерархия, приемането на една друга природа, то е станало действително, станало е в течение на времето. Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът.
Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях.
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е. като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън.
към текста >>
Ние ще видим, че планетите съобщават, предават тази светлина само на своите собствени същества на природните царства, които
живеят
на съответната планета.
Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето. Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото. Всяка планета има също такава застегната в себе си, отделена светлина. Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината.
Ние ще видим, че планетите съобщават, предават тази светлина само на своите собствени същества на природните царства, които живеят на съответната планета.
Обаче онази светлина, за която трябва да се отворят, която трябва да
към текста >>
323.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние можахме да го сравним с това, че хората не се движат и не
живеят
сами за себе си в обществото, нещо което би могло да се сравни с направлението на Духовете на Волята, а се разбират помежду си чрез езика.
По-нататък видяхме, че планетата, ако биха действували по-висшите Същества като Духовете на Мъдростта, би останала неподвижна. Че тя се движи, че има един импулс на движение, това трябваше да припишем на Духовете на Во лята. И че движението се регулира в плана на цялата планетна система, това трябваше да припишем на Херувимите. С това обаче ние вече съставихме планетната система, сглобихме я; защото като бъдат регулирани отделните движения на планетите по този начин така, че образуват заедно планетната система, с това е дадена предпоставката, че цялото се регулира от неподвижната звезда. А след това в Серафимите имаме това, което от планетната система разговаря така да се каже с мировото пространство, със съседните планетни системи.
Ние можахме да го сравним с това, че хората не се движат и не живеят сами за себе си в обществото, нещо което би могло да се сравни с направлението на Духовете на Волята, а се разбират помежду си чрез езика.
Така от една планетна система на друга става едно разбиране чрез Серафимите. Те са така да се каже за планетната система това, което на Земята изразява езикът, който обединява хората, помага им да се разбират помежду си. Серафимите носят известията, съобщенията от една планетна система в другата, съобщават това, което става в една планетна система на една друга планетна система. Чрез това светът на планетните системи се обединява и образува едно цяло.
към текста >>
Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система
живеят
същества.
Достатъчно е сама да помислите, че в планетната система се намират самопонятно Духовете на Времето, Архангелите и луциферическите същества.... те също принадлежат към планетната система. Ние открихме сега в планетната система мъртвия труп, физическото тяло, етерното тяло. От това, което чухте до сега, можем самопонятно да кажем, че навсякъде в планетната система съществува също астрална субстанция, която е присъединена към съществата, защото в съществата на по-висшите йерархии има също астрална субстанция. Когато разглеждаме човека, така както той ходи пред нас, микрокосмоса, ние казваме: този човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н. Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло.
Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества.
Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота. От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък. Така щото астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми.
към текста >>
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят,
живеят
там по-нататък.
Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота.
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък.
Така щото астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми. И ако помислим само за всичко онова, което различните луциферически същества произвеждат като вредни сили, тогава бихте намерили в една планетна система извънредно много вредни астрални вещества. И, странно, окултният поглед, който има случай да наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява, комети и метеори въобще в нашата планетна система, се стреми постоянно да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система. Ние ще видим и по-нататък в течение на сказките, как това се отнася особено за вредните астрални продукти на човека; обаче ние виждаме, че големите вредности, луциферическите вредности са изнесени навън от планетната система чрез кометите. Как става това изнасяне, за това бих искал да Ви дам още една представа в края на тази сказка.
към текста >>
324.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните
живеят
духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите.
Окултният поглед ни показва, че това, което произвежда различието на животинските видове, не произхожда само от Земята, че напротив животинските видове получават техните форми от небесното пространство, а именно така, че силите, които довеждат до един вид, идва от едно място на небесното пространство различно от това, от което идват силите образуващи другите видове. Силите, които образуват различните животински видове, се разливат върху нашата планета Земя от другите планети на нашата планетна система. Можем да разделим цялото животинско царство на шест до седем главни групи и тези главни групи имат най-горните групови азове. Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите.
С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите.
На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна. За щото само от тези страни може да бъде произведено по един правилен начин това, което образува главните животински форми. Но видите ли, ако планетите биха изпращали на нашата Земя само такива сили, тогава не бихме имали фактически едно такова голямо разнообразие на животинското царство, каквото го имаме сега, а бихме имали само седем главни форми. И действително в едно прадалечно минало са съществува ли само седем главни форми на животинското царство; обаче тези седем главни форми са били много подвижни, подаващи се на изменение така че те са били така да се каже меки, пластични в тяхното образуване, можеха да бъдат лесно изменени, една форма можела да бъде изменена в една друга специална форма, друга в друга специална форма. И това действително се е получило в едно по-късно време.
към текста >>
На нашите планети
живеят
така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна.
Окултният поглед ни показва, че това, което произвежда различието на животинските видове, не произхожда само от Земята, че напротив животинските видове получават техните форми от небесното пространство, а именно така, че силите, които довеждат до един вид, идва от едно място на небесното пространство различно от това, от което идват силите образуващи другите видове. Силите, които образуват различните животински видове, се разливат върху нашата планета Земя от другите планети на нашата планетна система. Можем да разделим цялото животинско царство на шест до седем главни групи и тези главни групи имат най-горните групови азове. Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите. С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите.
На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна.
За щото само от тези страни може да бъде произведено по един правилен начин това, което образува главните животински форми. Но видите ли, ако планетите биха изпращали на нашата Земя само такива сили, тогава не бихме имали фактически едно такова голямо разнообразие на животинското царство, каквото го имаме сега, а бихме имали само седем главни форми. И действително в едно прадалечно минало са съществува ли само седем главни форми на животинското царство; обаче тези седем главни форми са били много подвижни, подаващи се на изменение така че те са били така да се каже меки, пластични в тяхното образуване, можеха да бъдат лесно изменени, една форма можела да бъде изменена в една друга специална форма, друга в друга специална форма. И това действително се е получило в едно по-късно време. Седемте главни форми са съществували далече, далече в миналото.
към текста >>
325.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те
живеят
и сега, когато Христос е вече тук.
Да, в този случай по отношение на Христовото Същество, Вие бихте направили същата грешка т.е. да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание. То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие. Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време.
Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато Христос е вече тук.
към текста >>
От една страна по Земята постоянно се раждат и
живеят
хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс.
От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс.
От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос. Да, така изглеждат фактите. Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е. независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда? Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс.
към текста >>
Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да из
живеят
една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат".
Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос. Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс. А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос.
Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат".
Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко. Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения. Марс представлява един вид превъплъщение на Луната, само че там силите на астралното тяло не са укротени и смекчени от Азът; Марсовите хора изпитват под чертана радост от стълкновения и колизии, впускат се в битките с лудо опиянение.
към текста >>
326.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да
живеят
човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно.
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин.
През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно.
Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето. И тогава човек придобива може би съвсем наивно и естествено – но затова пък толкова по-сигурно – чувство за това какво е изпитвал гъркът, когато са били произнасяни имена, били са събуждани представи като Деметра, Персефона, Дионис.
към текста >>
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също
живеят
у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното.
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го.
Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис! И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
Това би означавало да окажа насилие върху пластиката на художественото произведение, да използвам сковани понятия на разсъдъка за това, което живее в него, както
живеят
хората или други същества.
Не коментирам и не бих искал да разнищвам подробно едно произведение на изкуството, а искам само да изразя с думи усещанията, които могат да възникнат във връзка с интимни душевни тайни у човека, когато се види изправен срещу Елисейската мистерия. Никога не би ми хрумнало да кажа, че в Деметра е персонифицирана или символизирана първоначалната форма на човешкия дух, а в Персефона – човешката душа.
Това би означавало да окажа насилие върху пластиката на художественото произведение, да използвам сковани понятия на разсъдъка за това, което живее в него, както живеят хората или други същества.
Но какво трябва да усеща човек във връзка с душевните тайни, това може да бъде казано.
към текста >>
327.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека
живеят
сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо.
Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие.
Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо.
Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена. Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия. Защото тогава чувствате какво е монада, едно затворено в себе си, носещо само себе си същество. За тези неща е нужно само да се придобият представи посредством инициацията.
към текста >>
328.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това
живеят
с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния свят.
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния свят и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма. Тъй като в сетивния свят сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н. Също сме изправени и срещу същества в сетивното битие, пред всички същества, извън тези от другите природни царства, стоим като пред собствените си ближни, доколкото имаме основание да ги наричаме по този начин.
В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния свят.
Накратко, в сетивното битие трябва да правим разлика между природни процеси и съществата, които живеят в рамките на тези природни процеси и се проникват с техните вещества и сили. Имаме природните процеси и съществата.
към текста >>
Накратко, в сетивното битие трябва да правим разлика между природни процеси и съществата, които
живеят
в рамките на тези природни процеси и се проникват с техните вещества и сили.
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния свят и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма. Тъй като в сетивния свят сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н. Също сме изправени и срещу същества в сетивното битие, пред всички същества, извън тези от другите природни царства, стоим като пред собствените си ближни, доколкото имаме основание да ги наричаме по този начин. В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния свят.
Накратко, в сетивното битие трябва да правим разлика между природни процеси и съществата, които живеят в рамките на тези природни процеси и се проникват с техните вещества и сили.
Имаме природните процеси и съществата.
към текста >>
Човек е с тях така, както мислите
живеят
с някого, но не така, че да може да се каже: мислите
живеят
в някого, а така, че трябва да се каже: мисълта се мисли в него.
Да предположим, че сядате някъде и си поставяте за задача не да размишлявате за едно или друго нещо с усилие, а засега искате всъщност да не мислите за нищо особено. Как непредизвикано тогава у вас се надига някаква мисъл, за която отначало не сте мислили. Тя заангажирва душата ви до такава степен, че я изпълва, така че можете да стигнете до чувството: повече изобщо не можете да различите тази мисъл от себе си самия, станали сте едно цяло с мисълта, която е изплувала. Ако имате усещането, че мисълта живее и влече душата ви със себе си, тя е свързана с нея; също така би могло да се каже, че мисълта е във вашата душа, както и душата в мисълта – това в сетивното битие е нещо подобно на начина, по който човек се запознава със съществата от по-висшите йерархии. Думите „човек е до тях, извън тях е“ губят всякакъв смисъл.
Човек е с тях така, както мислите живеят с някого, но не така, че да може да се каже: мислите живеят в някого, а така, че трябва да се каже: мисълта се мисли в него.
Те се преживяват и човек съпреживява преживяването на съществата. Човек е вътре в съществата, той е едно с тях, така че е излял цялата си същност в сферата, в която живеят съществата и съпреживява тяхното битие, като знае съвсем точно, че те се изживяват в нея.
към текста >>
Човек е вътре в съществата, той е едно с тях, така че е излял цялата си същност в сферата, в която
живеят
съществата и съпреживява тяхното битие, като знае съвсем точно, че те се изживяват в нея.
Тя заангажирва душата ви до такава степен, че я изпълва, така че можете да стигнете до чувството: повече изобщо не можете да различите тази мисъл от себе си самия, станали сте едно цяло с мисълта, която е изплувала. Ако имате усещането, че мисълта живее и влече душата ви със себе си, тя е свързана с нея; също така би могло да се каже, че мисълта е във вашата душа, както и душата в мисълта – това в сетивното битие е нещо подобно на начина, по който човек се запознава със съществата от по-висшите йерархии. Думите „човек е до тях, извън тях е“ губят всякакъв смисъл. Човек е с тях така, както мислите живеят с някого, но не така, че да може да се каже: мислите живеят в някого, а така, че трябва да се каже: мисълта се мисли в него. Те се преживяват и човек съпреживява преживяването на съществата.
Човек е вътре в съществата, той е едно с тях, така че е излял цялата си същност в сферата, в която живеят съществата и съпреживява тяхното битие, като знае съвсем точно, че те се изживяват в нея.
към текста >>
329.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Пазачът стои на прага, защото стоящите в обикновеното сетивно битие души не са зрели да из
живеят
това, което протича в свръхсетивните светове.
Бих искал с всичко, което се каза в този цикъл от лекции, да предизвикам също и една представа и бих желал вече да покажа чрез драмите как на практика са напълно различни, могъщи и велики световете, в които навлизаме, когато прекрачваме портата на свръхсетивните светове. И бих желал да извикам една всеобхватна представа за това. Не искам да представям и описвам това просто със словесни характеристики, а бих искал да извикам усещане за това, което е зад прага, който е пазен от Пазача. Когато някой в днешната епоха наблюдава духовния живот, усеща като нещо особено това, което се казва за Пазача на прага.
Пазачът стои на прага, защото стоящите в обикновеното сетивно битие души не са зрели да изживеят това, което протича в свръхсетивните светове.
Той стои там за защита. Това е вярно така, както е вярно, че живеещите в бъдещето човешки души все повече и повече ще трябва да изживяват свръхсетивните светове. Защо Пазачът стои там? Защото човешката душа, ако пристъпи незряла в свръхсетивните светове – което никога не може да се случи по един правилен окултен път, – ще почувства, че е обзета от безкраен ужас, от безкраен страх, защото хората поради своята незначителност и незрялост, любов и влечение към сетивното битие не биха понесли това, което е във връзка с пристъпването на свръхсетивните светове. От мястото, от което досега донасяхме свръхсетивните истини, трябваше да обърнем внимание на това как едно свръхсетивно събитие ще навлезе със свръхсетивното тяло на човека в хода на двадесетото столетие, когато хората – като чрез природно събитие – ще открият явяващия се отново Христос.
към текста >>
330.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
“ Това са думите на Гьоте, които
живеят
в душите ни и от които действаме навън.
Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите. При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад!
“ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън.
Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието. Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството. Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“. Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството. Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия.
към текста >>
Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме –
живеят
не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите
живеят
усещания, които са сътворени от духовете на столетието.
При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън.
Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието.
Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството. Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“. Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството. Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия. В нея се съдържа също това, което може да представи хода на развитието на човечеството през различните епохи.
към текста >>
331.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Те бяха оставени да
живеят
в простодушието на рибарите; обаче по времето когато еврейският елемент достигна своята кулминационна точка, те бяха проникнати от съзнанието: сега този елемент действително представлява най-висшата сила, но само в случай, че тя се индивидуализира във всеки един от хората, които търсят Христос.
Те бяха дълбоко потопени в груповата душевност на своите народи. И когато Христос отново ги намери, те разполагаха със своите, бих казал, прости, голи души. Естествено, периодите между отделните им инкарнации бяха съвсем различни. И все пак Христос успя да ги подбере по най-правилния начин, защото дванадесетте ученици бяха не други, а преродените души на седемте Макавееви синове и петте синове на Мататия, Юда и неговите братя. Да, именно те образуваха групата на апостолите.
Те бяха оставени да живеят в простодушието на рибарите; обаче по времето когато еврейският елемент достигна своята кулминационна точка, те бяха проникнати от съзнанието: сега този елемент действително представлява най-висшата сила, но само в случай, че тя се индивидуализира във всеки един от хората, които търсят Христос.
към текста >>
332.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
„Променете вашите възгледи, не обръщайте поглед назад, въпреки че това е все още възможно, а го обърнете напред: Богът, който може да се прояви в човешкия Аз, е вече близо; царството Божие е вече близо до вас.“ Ето какво проповядваше Йоан Кръстител и той не само го проповядваше, а им даваше възможност непосредствено да го из
живеят
, да го познаят, като ги кръщаваше в реката Йордан.
В този смисъл Йоановото Кръщение беше един познавателен акт.
„Променете вашите възгледи, не обръщайте поглед назад, въпреки че това е все още възможно, а го обърнете напред: Богът, който може да се прояви в човешкия Аз, е вече близо; царството Божие е вече близо до вас.“ Ето какво проповядваше Йоан Кръстител и той не само го проповядваше, а им даваше възможност непосредствено да го изживеят, да го познаят, като ги кръщаваше в реката Йордан.
И онези, които биваха кръщавани, вече знаеха от собственото си ясновидство, колкото и кратко време да продължаваше то, че думите на Кръстителя изразяват един световноисторически факт.
към текста >>
По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да
живеят
там, в човешките сърца, като в свой дом.
И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с мир и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него. Той не се намира вече в същата ситуация, в която се намираха някогашните гонители на демони спрямо техните пациенти. Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния. Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано. Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения.
По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом.
Ето за какво става дума. За един такъв светоглед външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
към текста >>
333.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще
живеят
във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция.
А какви бяха доверените ученици на Христос Исус? Вече казахме, че техният брой се определя от седемте сина на майката на Макавеите и от петте сина на Мататий. Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за безсмъртния Аз.
Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция.
На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове. Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция. Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил.
към текста >>
334.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Тази душа спокойно би могла да си зададе световноисторическия въпрос: Мога ли аз да направя нещо, за да могат апостолските души, или поне най-подготвените от тях, да се издигнат до онази висота, която ще им позволи да из
живеят
заедно с Мен всичко онова, което предстои да се случи до Мистерията на Голгота?
Нека да се пренесем и то с пълно смирение, понеже тъй би трябвало да бъде в душата на Христос Исус, който до последния момент се опитваше да запази връзката си с душите на апостолите; да се пренесем, доколкото можем, в душата на Христос, за да проследим по-нататъшното развитие на събитията.
Тази душа спокойно би могла да си зададе световноисторическия въпрос: Мога ли аз да направя нещо, за да могат апостолските души, или поне най-подготвените от тях, да се издигнат до онази висота, която ще им позволи да изживеят заедно с Мен всичко онова, което предстои да се случи до Мистерията на Голгота?
Да, Христовата душа е изправена тъкмо пред този въпрос. Колко величествен е този миг, когато Петър, Яков и Йоан са отведени до Маслиновата планина, където Христос Исус сам иска да се убеди дали може да разчита на най-доверените си ученици. Но по пътя Го обзема страх. Да, скъпи приятели, нима някой би повярвал, че Христос може да изпитва страх от смъртта, от Мистерията на Голгота, че приближаващата Голгота може да предизвика кървава пот по лицето Му? Това би означавало, че познанието за Мистерията на Голгота е крайно недостатъчно.
към текста >>
Той се ужасява от следното: „Ще устоят ли учениците, които аз взех със себе си, пред този миг, когато трябва да се реши дали в душата си те ще приемат да дойдат с мен, дали ще поискат да из
живеят
с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста?
Това би означавало, че познанието за Мистерията на Голгота е крайно недостатъчно. Такова познание може и да е оправдано от богословска гледна точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл. Защо Христос е натъжен? Той не се ужасява от Кръста. Това е самопонятно.
Той се ужасява от следното: „Ще устоят ли учениците, които аз взех със себе си, пред този миг, когато трябва да се реши дали в душата си те ще приемат да дойдат с мен, дали ще поискат да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста?
Сега трябва да се реши дали тяхното съзнание ще остане достатъчно будно, за да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста.“ Тази е „чашата“, която се приближава до Него. И Той ги оставя сами, за да са „будни“, или с други думи, в такова състояние на съзнанието, което би им позволило да изживеят заедно с Него предстоящите изпитания. После Той се отдръпва и започва да се моли: „Отче, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине, но да бъде не моята, а твоята воля.“ А това означава: Не допускай да остана съвсем сам като Син Човешки, а нека другите да вървят с мен. После Той се връща и намира учениците заспали. Те не успяват да постигнат необходимата степен на съзнание.
към текста >>
Сега трябва да се реши дали тяхното съзнание ще остане достатъчно будно, за да из
живеят
с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста.“ Тази е „чашата“, която се приближава до Него.
Такова познание може и да е оправдано от богословска гледна точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл. Защо Христос е натъжен? Той не се ужасява от Кръста. Това е самопонятно. Той се ужасява от следното: „Ще устоят ли учениците, които аз взех със себе си, пред този миг, когато трябва да се реши дали в душата си те ще приемат да дойдат с мен, дали ще поискат да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста?
Сега трябва да се реши дали тяхното съзнание ще остане достатъчно будно, за да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста.“ Тази е „чашата“, която се приближава до Него.
И Той ги оставя сами, за да са „будни“, или с други думи, в такова състояние на съзнанието, което би им позволило да изживеят заедно с Него предстоящите изпитания. После Той се отдръпва и започва да се моли: „Отче, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине, но да бъде не моята, а твоята воля.“ А това означава: Не допускай да остана съвсем сам като Син Човешки, а нека другите да вървят с мен. После Той се връща и намира учениците заспали. Те не успяват да постигнат необходимата степен на съзнание. Той прави втори опит, но учениците не успяват да останат будни.
към текста >>
И Той ги оставя сами, за да са „будни“, или с други думи, в такова състояние на съзнанието, което би им позволило да из
живеят
заедно с Него предстоящите изпитания.
Защо Христос е натъжен? Той не се ужасява от Кръста. Това е самопонятно. Той се ужасява от следното: „Ще устоят ли учениците, които аз взех със себе си, пред този миг, когато трябва да се реши дали в душата си те ще приемат да дойдат с мен, дали ще поискат да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста? Сега трябва да се реши дали тяхното съзнание ще остане достатъчно будно, за да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста.“ Тази е „чашата“, която се приближава до Него.
И Той ги оставя сами, за да са „будни“, или с други думи, в такова състояние на съзнанието, което би им позволило да изживеят заедно с Него предстоящите изпитания.
После Той се отдръпва и започва да се моли: „Отче, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине, но да бъде не моята, а твоята воля.“ А това означава: Не допускай да остана съвсем сам като Син Човешки, а нека другите да вървят с мен. После Той се връща и намира учениците заспали. Те не успяват да постигнат необходимата степен на съзнание. Той прави втори опит, но учениците не успяват да останат будни. После Той опитва още веднъж, но положението остава същото.
към текста >>
По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за безсмъртието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на Яков (12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и Яков
живеят
под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност.
По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за безсмъртието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на Яков (12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и Яков живеят под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност.
Обаче това е подчертано още по-силно, когато Той загатва какви сили дремят в човека, очаквайки своето пробуждане. Там се казва, че не става дума просто за физическия син на Давид, защото самият Давид говори за „Бога“, а не за „физическия син“ (12, 35-37). Когато търсим влиянието на космическия Христос, винаги говорим за „Бога“ в човешката индивидуалност, за това, което трябваше да покълне от Давидовия род.
към текста >>
Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да из
живеят
с Христос последвалите събития, за които се говори в Евангелието на Марко.
Господ съдействува! Ето основното в Мистерията на Голгота! Не става дума за това, че Господ би могъл да се въплъти във физическо тяло, а че тогава, когато Той ще бъде разбиран и хората ще се събират в Негово име, а не от някаква суета и външна показност, Той ще съдействува направо от свръхсетивните светове и ще присъствува духовно всред тези, които истински разбират Неговото име. Ако го проумеем както трябва, Евангелието на Марко ни разкрива Мистерията на Голгота по такъв начин, че с правилното й разбиране ние имаме възможност и за непосредствено включване в Мистерията на Голгота. И тъкмо чрез този забележителен разказ намиращ се единствено в Евангелието на Марко за „момъка“, който в решителния момент, тъй да се каже, успява да се освободи от Христос Исус, ние биваме подпомогнати в усилията си да разберем Евангелието.
Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да изживеят с Христос последвалите събития, за които се говори в Евангелието на Марко.
Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става. И все пак събитията са проследени до край. Този въпрос отново възниква пред нас и ние ще се опитаме да намерим неговия отговор, както и да хвърлим светлина върху други важни подробности.
към текста >>
335.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И от тази връзка трябва да
живеят
в нас от тези първи времена след смъртта заминалите за другия свят.
Само когато тези хора ни търсят с цялата си душа се създава една връзка с тях. Това трябва да се счита като много важен морален елемент. Защото той хвърля светлина между отношенията на умрелите и останалите живи на Земята. Някои, който е умрял пред нас и когото сме забравили напълно, среща много голяма трудност да проникне до нас на Земята. Нашата любов, нашата непрестанна симпатия, тя ни отваря един път за това, защото тя възстановява една връзка със земното съществувание.
И от тази връзка трябва да живеят в нас от тези първи времена след смъртта заминалите за другия свят.
И действително изненадващ факт е, колко много Окултизмът потвърждава инстинктивният възпоменателен култ на мъртвите. Нашите заминали за другия свят стигат най-лесно да нас, когато могат да намерят тук на Земята насочени към тях мисли, чувства и усещания.
към текста >>
При великите поети
живеят
именно отзвуците от едно старо ясновидско познание на човечеството, у тях те постоянно оживяват отново, и чрез посвещението такива отзвуци биват опреснени и издигнати до човешкото познание.
Без съмнение, понякога едно такова указание може да изглежда като неоправдано, може би като една игра с думи. Обаче онзи, който се взира в дълбоките връзки на човечеството, той не ще счита тези неща като една игра на думи.
При великите поети живеят именно отзвуците от едно старо ясновидско познание на човечеството, у тях те постоянно оживяват отново, и чрез посвещението такива отзвуци биват опреснени и издигнати до човешкото познание.
към текста >>
336.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които
живеят
тук на Земята.
Тук положението е такова, че от духовния свят може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората. Такива случаи се явяват често пъти, те раздрусват цялата връзка между физическото и етерно то тяло и променят изцяло съответния човек. Така беше и при горецитираният случай. Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората. Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява.
И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята.
Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат. И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития. Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат!
към текста >>
337.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене
живеят
мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си.
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
338.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Може на пример да се случи, двама души да
живеят
заедно.
Чрез това се получава нещо неразбираемо в съзнанието на човека. Човекът едва ли има в своето съзнание всичко през време на живота си, което се намира в него, той едва ли живее напълно в себе си. Човешкият живот е нещо извънредно сложно. Може да се случи, че в своето обикновено съзнание, човекът да не може, поради предразсъдъци, поради удобство, поради тази, или онази причина да обича нещо, той може даже да го мрази, докато в своето подсъзнание той храни едно силно желание към това, което мрази в своето горно съзнание. И това се случва, че човешката душа често пъти да работи интензивно за това, именно да се мами върху такива неща.
Може на пример да се случи, двама души да живеят заедно.
Единият от тези двама, които стоят в някакво отношение, идва при Духовната наука, или при Антропософията, чувствува се въодушевен от нея, а другият който живее заедно с него не се чувствува въодушевен и става все повече и повече ужасен в неговото отношение, колкото повече другият се вживява в Духовната наука, хули я. Но възможно е следното нещо защото човешкият душевен живот е сложно нещо възможно е другият, който хули Духовната наука, даже ако неговият приятел, или някой друг живеещ по някакъв начин с него, заедно с него не би станал антропософ, да стане по някакъв начин антропософ. Това може да се случи: и може да се случи, че един такъв човек, който говори всевъзможни неща против антропософията в своето горно, в своето азово съзнание, въпреки това в своето подсъзнание, или в своето астрално съзнание, да има най-силното желание да стане антропософ даже може да се случи така, че колкото повече хули Духовната наука, толкова по-силно и по-силно да става в него желанието към тази наука. Тук в живота на Земята едно такова положение може да съществува напълно, а именно някой да хули в своето горно съзнание неща, към които в своето подсъзнание се чувствува все по-силно и все по-силно привлечен. И така ние можем да забележим, че през вратата на смъртта минават хора, които било поради удобство, или поради други причини, както описахме това, да хули Духовната наука, може следователно да се случи и това може да се приложи към всевъзможни неща, че след смъртта тези хора изпитват по-най-силен начин копнеж към хулените неща, без в земния живот да са забелязали това желание.
към текста >>
Да предположим, че двама души
живеят
тук заедно: единият е един ревностен антропософ, а другият не иска да знае нищо за нея.
Но при един такъв въпрос, трябва да се вземе под внимание, че нещо което по себе си е сродно с човешката душа, прави при всички обстоятелства едно впечатление върху тази човешка душа. Това, което ви казвам сега е добре проучено: то може действително да се яви като един важен фактор на човешката душа и добре е, че обхващаме тези неща именно при примера на Духовната наука.
Да предположим, че двама души живеят тук заедно: единият е един ревностен антропософ, а другият не иска да знае нищо за нея.
Но фактът, че около този втория има една среда повлияна от Духовната наука, не остава без влияние върху неговото астрално тяло. В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действуват върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа. И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука. Именно при противници на Духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за Духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука.
към текста >>
Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те
живеят
на Земята, или са заминали в духовния свят.
Именно при противници на Духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за Духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука. Това се оказва като извънредно благотворно за такива хора. Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение. Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него.
Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят.
Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: а именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта. Тук това, което бе казано, имаме един пример, какво извънредно голямо значение има действието на единия свят в другия. Самият мъртъв, когато той например има силно желание, да се запознае с това, или онова от Духовната Мъдрост се лишава от изпълнението на това желание, остава обременен с това желание.
към текста >>
И този е именно единственият път, по който могат да бъдат променени нещата, които
живеят
в нашата душа.
Помислете върху положението на мъртвия! Той има извънредно силно желание към това, или онова. Това желание не може да му бъде задоволено през времето след смъртта, защото нещата остават непроменяеми, онези неща, които носим в душата си: Обаче на Земята може да дойде едно течение, което да проникне в това оставащо непроменимо желание.
И този е именно единственият път, по който могат да бъдат променени нещата, които живеят в нашата душа.
И бихме могли да кажем: В първо време след смъртта, извънредно много нещо зависи от това, какво духовно отношение развиват за него онези, които са му били близки на Земята и са останали още живи на физическото поле, за да живее и се чувствува добре, или зле преминалият през вратата на смъртта.
към текста >>
339.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
тяхното изживяване е такова, че те съвсем не е нужно да знаят една за друга, докато други души са също така в същото пространство, а се чувствуват близки, чувствуват се заедно, чувствуват, че
живеят
един със друг.
Фактически по описаният начин положението е такова, че времето прекарано в Камалока ние сме пространството, което Луната обкръжава. Всяка отделна душа се намира в това пространството, така че всички души, които са същевременно в Камалока, изпълват пространство, което Луната обхваща в нейното въртене около Земята. Те се проникват едни в други. И все пак това взаимно проникване, това взаимно обитаване един в друг, съвсем не е едно съвместно съществувание, а чувството на съвместното съществуване, съществуването заедно, зависи от нещо съвършено различно от съвместното изпълване на едно общо пространство. След смъртта две души могат да бъдат в едно и също пространство и всъщност те могат да бъдат безкрайно отдалечени една от друга, т.е.
тяхното изживяване е такова, че те съвсем не е нужно да знаят една за друга, докато други души са също така в същото пространство, а се чувствуват близки, чувствуват се заедно, чувствуват, че живеят един със друг.
Тук всичко зависи от вътрешните отношения, а не от външно пространствените връзки.
към текста >>
Двама човеци
живеят
в най-добри приятелски отношения.
Да вземем най-близкият пример.
Двама човеци живеят в най-добри приятелски отношения.
Често пъти се случва единият да възприема Духовната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно. Обаче може да се случи така, че тази омраза да не изпълва цялата негова душа, тя може да живее само в азовото съзнание, обаче не и в астралното съзнание. В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това. Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа.
към текста >>
340.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да
живеят
повече в тяхната душевна част.
При будният човек Азът и астралното тяло са вътре във физическото и етерното тяло така да се каже, при влизането на Аза и астралното тяло във физическото и етерното тяло имаме залез на Слънцето и Луната: тогава представа всъщност истинския растителен живот. В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека.
Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част.
Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора. Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувствува той. Но нашият деен живот, самият буден живот е като умъртвяването на растенията зимно време. Всеки ден ние внасяме умъртвяващи сили в нашия организъм и накрая ние умираме. От това можем да разберем как съзнателният, проникнатият от Аза дневен живот, консумира от физическото тяло и етерното тяло.
към текста >>
Тези, които
живеят
повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора.
В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека. Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част.
Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора.
Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувствува той. Но нашият деен живот, самият буден живот е като умъртвяването на растенията зимно време. Всеки ден ние внасяме умъртвяващи сили в нашия организъм и накрая ние умираме. От това можем да разберем как съзнателният, проникнатият от Аза дневен живот, консумира от физическото тяло и етерното тяло. Ние умираме, защото живеем съзнателно.
към текста >>
Фактически обаче е възможно състоянието, когато е възможно състоянието, че Азът и астралното тяло да продължават да
живеят
също и когато нямат да осветляват нищо.
Те стигат до заключението, че съня е едно състояние на умора, че сънят съществува, за да премахне умората. Обаче сънят не е никакво състояние на умора, защото едно малко дете спи най-много. Сънят е нещо, което се включва в общият живот, в ритъма на събуждането и заспиването. Както през време на зимата виждаме природата да умира, така и в нас умира нещо през време, когато живеем и сме будни. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние напускаме нашето физическо и нашето етерно тяло: тогава Азът и астралното тяло биха могли да ни осветяват, както Слънцето и Луната, които нямат да осветляват нищо.
Фактически обаче е възможно състоянието, когато е възможно състоянието, че Азът и астралното тяло да продължават да живеят също и когато нямат да осветляват нищо.
към текста >>
В края на земното развитие човекът ще е стигнал толкова далече, че не ще има вече пълна разлика между живите и мъртвите: живите и мъртвите ще
живеят
съвсем подобно.
Днес ние стоим заедно и говорим върху Духовната наука. Ние ще минем през вратата на смъртта, ще се развием по-нататък минавайки през няколко прераждания и тогава ще имаме мисли независими от днешния земен език духовният живот ще проникне в нашият живот, ние ще можем да събеседваме с мъртвите. Индийският културен живот отива към своя залез. Някога целият въздух ще бъде изпълнен със самолети, земният живот ще опустее. Обаче човешката душа ще израсне в духовния свят.
В края на земното развитие човекът ще е стигнал толкова далече, че не ще има вече пълна разлика между живите и мъртвите: живите и мъртвите ще живеят съвсем подобно.
Земята отново ще премине в едно духовно състояние, защото човечеството ще се е одухотворило. Едно такова разглеждане може да ви покаже един истински отговор, когато хората питат: съществува живот и смърт, ще трае ли това винаги? Тогава не ще има никаква разлика между живеенето и умирането, всичко ще се одухотвори за човешкото съзнание. Това възвисяване на цялото човечество ще произведе онова състояние, което ще съществува на бъдещия Юпитер.
към текста >>
341.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Онези, които днес се чувствуват призвани да внесат духовни мисли в нашият духовен живот са имали такъв опит като току що охарактеризирания, те познават такива души, които вече
живеят
в онази страна на смъртта с техния мъчителен зов за душите, които са останали тук на Земята и които не могат да се намерят, защото тези души са духовно празни в себе си.
В древни времена на развитието на човечеството, човешките души донасяха със себе си идвайки на Земята толкова много, защото се намираха още в тяхното детство и приемаха по едни детски начин религиозните предания и представи. Благодарение на това те имаха един език за духовния живот и можеха да общуват със духовните същества. Днес, а именно започвайки от нашата епоха, човекът трябва да бъде все по-свободен относно духовният свят, то не идва като нещо, което може да бъде разпространявано произволно, както например различните дружества искат да разпространяват това, или онова.
Онези, които днес се чувствуват призвани да внесат духовни мисли в нашият духовен живот са имали такъв опит като току що охарактеризирания, те познават такива души, които вече живеят в онази страна на смъртта с техния мъчителен зов за душите, които са останали тук на Земята и които не могат да се намерят, защото тези души са духовно празни в себе си.
Виковете на мъртвите са викове, от които се развива духовно научният идеал. Който днес влиза в този духовен свят и може да констатира мъките, копнежите, лишението, а също и безнадежността на миналите през вратата на смъртта души, той знае, защо ние се събираме тук. Той знае също, че не може да постъпи другояче, освен да застъпва този духовен живот. Това е един сериозен, дълбок въпрос, който ще произлезе от най-дълбоките копнежи на човечеството. Днес съществуват души, които чувствуват макар и от тъмнината на инстинкта: Аз искам да науча нещо за духовните светове!
към текста >>
Когато разглеждахме хора, които
живеят
между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене.
Нека разгледаме едно друго конкретно изживяване на ясновидеца.
Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене.
Това е както главоболието при физическият човек, само че вътрешна болка, така го чувствуват такива хора след смъртта. Аз самият си причинявам това, аз самият си създавам болката. И след смъртта човек може да се оплаква много от вътрешни болки и вътрешни страдания. Когато като ясновидец проследим, докъде идват тези вътрешни болки, тези болки, които сполетяват човека след смъртта, трябва да се препишат на начина, по който той е водил своя живот на Земята. Той е мразил особено много някой човек, когото не би трябвало да мрази: след смъртта това се превръща за него във вътрешна болка и това, което е сторил на съответният човек със своята омраза, то ми причинява сега вътрешна болка.
към текста >>
Онзи човек, кой то в бъдеще ще вземе участие в духовния живот на човечеството, ще може да се разбира от един остров на друг с всички, които
живеят
свободно на островите.
Тук можем да употребим следния образ. Запечатвайки добре този образ в душата си, считайте го като една добра основа за медитация. Напредвайки все по-нататък и по-нататък в мировото развитие, човекът става все по-свободен и все по-свободен. Той постоянно се проявява в живота така, като че живее на един остров. Нашите гласове, нашите викове, трябва да стигнат от един остров на друг, за да можем да се разбираме с другите човешки същества.
Онзи човек, кой то в бъдеще ще вземе участие в духовния живот на човечеството, ще може да се разбира от един остров на друг с всички, които живеят свободно на островите.
Онзи, който бяга от духовния живот, ще се намира на един остров и когато ще иска да се разбира с тези, с които се е запознал още по-рано, той не ще може да се разбира. Там, оттатък са онези, които аз познавам и които ми принадлежат, обаче нищо не прониква до мене. Той не ще се вслуша, но няма да чува нищо. Духовната наука не дава езика, чрез който в бъдеще ще добием възможността да стигнем до разбиране с другите същества от нашата самотност. Онези сентенции, които звучат за нас от окултните писания, са понякога много по-дълбоки отколкото хората си мислят.
към текста >>
Тези гласове, тези призиви, произхождат от самия духовен език, а също и необходимостта, който човек чувствува от духовния свят, когато говорят човешките души, които
живеят
там между смъртта и едно ново раждане, когато говорят също духовните същества на различните йерархии.
В началото на възвестяването на Християнството, хората можеха да намерят този език по един наивен начин. В бъдеще само онези хора ще познаят Христа, които го познават, чрез Духовната наука. Днес за много хора може да изглежда глупаво, че Духовната наука е наречена духовният език, от който хората се нуждаят, за да не се изолират в смъртта, да не се разделят в умирането, за да намерят възможността да отиват на един остров до друг. Това, което днес се постарах да кажа пред вас, ще ви даде пълна идея за това, защото се събираме да изучаваме Духовната наука. Онзи, който днес работи съзнателно за Духовната наука, следва онзи зов, онези призиви, които следва също повече, или по-малко онзи, който чувства копнежа да чуе нещо върху духовния свят.
Тези гласове, тези призиви, произхождат от самия духовен език, а също и необходимостта, който човек чувствува от духовния свят, когато говорят човешките души, които живеят там между смъртта и едно ново раждане, когато говорят също духовните същества на различните йерархии.
Когато всички тези гласове достигат до нашите души ще събудят в нашите души онова, което ще доведе човечеството да култивира все повече и повече онзи духовен живот, който поддържаме в нашите кръжоци и който ще бъде поддържан и в бъдеще в този кръжок. Нека това бъде желанието, което бих искал да вложа във вашите души днес в края на тези разглеждания и за което вярвам горещо, че то ще се разгори все по-силно и все по-силно във вашите души за процъфтяването на духовно-научната работа, носеща истинска духовно-научна топлина.
към текста >>
342.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Като ясновидец, човек се убеждава, що е Антропософия в най-дълбок смисъл: тя е езикът, който постепенно ще говорят живите и мъртвите, такива, които
живеят
във физическия свят и такива, които
живеят
между смъртта и едно ново раждане.
Обаче това старо наследство на духовната вътрешност е вече изразходвано, то не съществува вече днес и може действително да се яви печалният случай, че една душа, която е била така много обичана от другата, да не може да бъде намерена от другата отвъд смъртта, защото в останалата да живее на земята душа няма нищо, което може да бъде възприето от умрелия. Онова именно, което може да бъде възприето от умрелия е духовното знание, чувствуване и усещане. Тази връзка на душата, тук на Земята с духовния свят. Когато една такава душа е оставена на Земята, ако тя се е занимавала тук с духовно знание, ако е хранила в себе си мисли за това духовно знание, този мисли могат да бъдат религиозни чувства не са в състояние, не са от друга душа. Ако този случай би бил проследен по-нататък, за ясновидеца би се показало, че също и тогава, когато двете души са минали през вратата на смъртта, те могат да се възприемат една от друга само смътно в духовния свят, обаче не могат никак, или могат много трудно да създадат някакви отношения помежду си, защото не могат да имат никакъв общ език.
Като ясновидец, човек се убеждава, що е Антропософия в най-дълбок смисъл: тя е езикът, който постепенно ще говорят живите и мъртвите, такива, които живеят във физическия свят и такива, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
Душите, които са останали на Земята и които са приели в себе си представи за свръхсетивните светове, могат също да бъдат възприемани и виждани от такива, които са заминали за другия свят. Ако са проявили любов преди смъртта, те ще могат да вършат това и след смъртта. Това ни донася убеждението, че Антропософията е едни език, който прави възприемаемо това, което става в света на физическото за света на свръхсетивното. Да, това стои, като перспектива на земното човечество, че душите трябва да станат все по-самотни, че ще могат да построят някакъв мост едни към други, ако не намерят връзката, която трябва да бъде създадена от една душа до друга чрез приемането на духовни понятия. Това е действителността на Антропософията, защото тя не е съвсем само теория.
към текста >>
И така ние разбираме Антропософията все повече като един универсален език, като един език, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души
живеят
, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло.
Ето защо важно е човек да научи тези нещо тук. Той ще ги изживее след смъртта, но трябва да се научи да се ориентира тук. Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото старото ориентиране не действува вече. На въпроса: Защо сте антропософи? Можем да дадем отговор изхождайки от духовните факти, който отговор говори твърде много на нашето усещане, на нашето чувство, а не само на нашия ум.
И така ние разбираме Антропософията все повече като един универсален език, като един език, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души живеят, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло.
Така стената към свръхсетивния свят ще падне, когато Духовната наука действително ще се вживее в душите. Това трябва да чувствуваме ние. Тогава ще имаме истинския вътрешен ентусиазъм за Духовната наука.
към текста >>
343.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Например хората, които се съединяват в дружеството на монистите, си заключват вътрешната свобода на движение и понеже тук на Земята са се събрали под това знаме, те се осъждат след това след смъртта да
живеят
в спомената сфера всеки един в своята клетка, всеки един да бъде отдалечен от другия.
Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот. Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения. Напротив, той се осъжда на самотност на изолираност, на мъчителна самота, ако в своя земен живот не се е свързал с импулсите на религиозния живот. Ако е бил атеист на Земята, той се осъжда на пълна самотност в сферата за която говорим. И трябва да кажем вече, на пълна самотност се осъждат хората, които днес изповядват нерелигиозност и възпитават и другите в това.
Например хората, които се съединяват в дружеството на монистите, си заключват вътрешната свобода на движение и понеже тук на Земята са се събрали под това знаме, те се осъждат след това след смъртта да живеят в спомената сфера всеки един в своята клетка, всеки един да бъде отдалечен от другия.
към текста >>
Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които
живеят
между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта.
Това, което засягаме тук е нещо извънредно важно. Марс мина през една решителна точка. Това се е знаело в древните мистерии, където се е вземало решение за големите духовни работи свързани със земното съществуване. А именно от 12-тото столетие са извършени решаващи подготовки в развитието на мистериите на Земята, за да се държи сметка за изменението на Марс. Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята.
Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта.
Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност. Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си. Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане. Следователно в мистериите са се грижили за това, в духовната култура на човечеството да бъдат внесени онези неща, които да помогнат, че след смъртта душите да могат да преминат правилно през различните небесни сфери.
към текста >>
Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да
живеят
известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс.
Така бе говорено в Тайната на Розенкройцерите.
Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс.
След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки. Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята.
към текста >>
344.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които
живеят
между смъртта и едно ново раждане.
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга.
към текста >>
Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които
живеят
тук между раждането и смъртта.
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин.
Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта.
Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята.
към текста >>
И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да
живеят
в нея.
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души. Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята.
И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея.
Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта.
към текста >>
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които
живеят
в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души.
Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки.
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души.
Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души. И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно.
към текста >>
Мъртвите ще
живеят
с нас.
Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят.
Мъртвите ще живеят с нас.
И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствувано действително само като един вид промяна във формата на живота. И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо.
към текста >>
Как
живеят
тези души днес?
Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното.
Как живеят тези души днес?
Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане. За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо.
към текста >>
Те
живеят
напълно така, като че са забравили духовното.
Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес?
Те живеят напълно така, като че са забравили духовното.
Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане. За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент.
към текста >>
Тези души
живеят
така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си.
Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното.
Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си.
Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане. За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент.
към текста >>
Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността
живеят
несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане.
Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата.
Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане.
За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент.
към текста >>
За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които
живеят
между раждането и смъртта и от тези, които
живеят
отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото.
За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Един език за живите и мъртвите.
към текста >>
345.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И хората които приемат, тук на Земята по съответният начин Христовият Импулс, минават след това, когато след смъртта
живеят
в другия сват през космическия свят.
И хората които приемат, тук на Земята по съответният начин Христовият Импулс, минават след това, когато след смъртта живеят в другия сват през космическия свят.
Всички ние минаваме през тези светове на Космоса. Първо минаваме през сферата на планетите на нашата слънчева система. Ние преживяваме една епоха на Луната, една епоха на Венера, една епоха на Слънцето, една епоха на Марс, една епоха на Юпитер, една епоха на Сатурн. След това преминаваме в околността на нашата планетарна система, за да се върнем след това обратно. И именно тогава срещаме ние онези сили и същества, от които трябва да получим онова, от което се нуждаем за построяването на нашият следващ земен живот.
към текста >>
Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те
живеят
при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс.
Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера.
Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс.
към текста >>
В морето
живеят
много, много херинги, обаче за да се родят те, не е имало само толкова зародиши, колкото херинги са се родили.
Колко често можем да си кажем, че нещо съвършено друго би било възможно, ако биха били на лице тези, или онези условия, отколкото това което е настъпило. В живота ние сме предпазени именно от много неща, много неща, които биха могли да се случат, но не се случват. В живота ние разглеждаме всъщност само външните действителности, но не обаче и вътрешните възможности: обаче тези възможности постоянно стоят зад живота. Когато един ден е донесъл за нас тези, или онези събития, това всъщност е само външната действителност и зад него се крие цял един свят от възможности. Представете си например морето, обични приятели.
В морето живеят много, много херинги, обаче за да се родят те, не е имало само толкова зародиши, колкото херинги са се родили.
Много, безкрайно много зародиши загиват, те не постигат тяхната цел живее само възможният брой херинги. Така е и с целият живот. Това, което изживяваме от сутрин до вечер, е само един откъс от голям брой възможности. Всеки момент ние минаваме покрай възможни, но не станали неща. Когато нещо възможно е минало покрай нас, за нас това е един особен момент.
към текста >>
Днес хората не обръщат внимание на тези неща, защото те
живеят
всъщност само на повърхността на нещата.
Когато нещо възможно е минало покрай нас, за нас това е един особен момент. Помислете върху примера с човека, който е излязъл от дома си както обичайно: Той би бил затиснат от покривът на колонадите. Обаче по този начин за нас постоянно съществуват такива възможности. В такъв момент, в който един човек е минал с 3 минути по-късно край сградата, която иначе би го затиснала, това е най-благоприятният момент, в който духовният свят може да проблесне в него. Тогава за него може да изгрее едно от тези събития, което може да го доведе във връзка с мъртвите.
Днес хората не обръщат внимание на тези неща, защото те живеят всъщност само на повърхността на нещата.
към текста >>
Понеже това е така: че смъртта променя само външната форма на човека, но неговата душа продължава да се развива по-нататък, това е наистина едно по-съвършено състояние на човечеството, което хората изживяват сега, като нямат никакво общение с хората, които
живеят
само в друга форма, които имат само една друга форма на живот.
Духовната наука постепенно ще се превърне в един елексир на живота и хората ще виждат не само това, което се вестява в техния душевен живот. И между това често пъти ще бъде гласът на мъртвите, които още искат нещо от живота. Ако в четенето предназначено за мъртвите имаме един пример, че живите могат да действуват върху мъртвите, то мъртвите също могат да действуват върху живите. Ще дойде времето, когато хората ще говорят духом с мъртвите. Тогава те ще говорят на мъртвите и мъртвите ще ги слушат.
Понеже това е така: че смъртта променя само външната форма на човека, но неговата душа продължава да се развива по-нататък, това е наистина едно по-съвършено състояние на човечеството, което хората изживяват сега, като нямат никакво общение с хората, които живеят само в друга форма, които имат само една друга форма на живот.
Когато Духовната наука не ще бъде само една теория, а ще проникне в душите на хората, тогава ще може да съществува постоянно едно живо общение с мъртвите. Това, което сега може да съществува само по определен начин само за ясновидеца, постепенно ще стане едно общо благо за хората. Вие можете да кажете: За ясновидецът може да бъде така, той може да търси и намира хората намиращи се между смъртта и едно ново раждане. Но днес това е много трудно, защото невярването в духовният свят, неподдържаните на връзките с духовният свят създава трудности също и за онези, които могат да се свържат с духовният свят. Съществуват именно такива неща, които могат да станат безпрепятствено само тогава, когато могат да бъдат едно общо благо за хората.
към текста >>
346.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе
живеят
в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм.
Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг. Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност. Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм.
Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм.
Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят. Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове.
към текста >>
Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те
живеят
по-нататък.
Съществува още едно изправяне, което се проявява по друг начин и което ни показва, как мрачното което виждаме втъкано в човешкото съществувание е обусловено също в общата мъдрост на света. И дори и тогава, когато стоим пред едно явление, пред което би трябвало да се чувствуваме подтиснати, но може въпреки всичко да ни възвиши и нашето чувство, когато разглеждаме неговата стойност в общата връзка на съществуванието. Когато насочим поглед върху хора, които са напуснали физическия свят в разцвета на техните години чрез една преждевременна смърт, ние констатираме, как такива души, които са се отдали от тяхното тяло преди неговите сили да бъдат изчерпани в земния живот, те ги внасят през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят. Такива души пристигат в свръхсетивните светове по друг начин, отколкото душите, които са изживели техния живот в земното съществувание.
Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък.
Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят. Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция. Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях.
към текста >>
347.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Сега човешките души тук нямат способността да
живеят
непосредствено в духовния свят, защото развитието на човечеството се състои в това, човекът да слиза от духовния свят във физическия живот.
Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души? Да, както знаем във древни времена хората живееха на Земята, така че притежаваха определено първоначално ясновиждане. Хората виждаха духовните първични светове, първичните духовни Същества. И тази способност, благодарение на която хората живееха във физическото съществувание съвместно с духовният свят, правеше, че душите, които отново минаваха през вратата на смъртта, да могат да възприемат отново всичко душевно, всички души които оставаха тук на Земята.
Сега човешките души тук нямат способността да живеят непосредствено в духовния свят, защото развитието на човечеството се състои в това, човекът да слиза от духовния свят във физическия живот.
Това донесе разсъдъчната способност и т.н., но отне способността, чрез която можеше да се живее в духовните светове. Известно време, във времената непосредствено след Тайната на Голгота, когато душите бяха обхванати от Христовия Импулс, поне една част от човечеството можеше да добие по определен начин способността. Обаче сега живеем отново в едно време, когато душите които минават през вратата на смъртта, но които не са се интересували от духовния свят, загубват връзката с живеещите на Земята. Ние се нуждаем от откровението, което наричаме духовно откровение и от което имаме оправданото убеждение, че то трябва да се отпечати в човешките души. Днес не е вече достатъчно само старото религиозно изповедание, а когато душите искат да виждат от духовния свят, тук те се нуждаят от това, което може да им бъде дадено от духовно научното разбиране на Тайната на Голгота.
към текста >>
От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които
живеят
духовни способности.
Човекът който може да бъде намерен по описания начин, не се беше интересувал за някакви мисли и чувства относно духовния свят. Той мина през вратата на смъртта, без да направи да минат тук през душата му някакви мисли и чувства относно духовния свят. Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря. Как би могъл да я намери той?
От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности.
От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране. Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли. Тези мисли биват виждане. Иначе душата остава невидима. Умрелият страда от мъчения, знаейки, че душата е там на Земята, но не може да бъде намерена.
към текста >>
От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които
живеят
мисли на едно духовно разбиране.
Човекът който може да бъде намерен по описания начин, не се беше интересувал за някакви мисли и чувства относно духовния свят. Той мина през вратата на смъртта, без да направи да минат тук през душата му някакви мисли и чувства относно духовния свят. Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря. Как би могъл да я намери той? От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности.
От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране.
Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли. Тези мисли биват виждане. Иначе душата остава невидима. Умрелият страда от мъчения, знаейки, че душата е там на Земята, но не може да бъде намерена. В момента в който се успява на една такава душа да бъдат предадени мисли върху духовния свят, тогава земната душа започва да свети за живеещите в другия свят, тогава тя започва да съществува за него.
към текста >>
Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа
живеят
духов ни мисли.
Той мина през вратата на смъртта, без да направи да минат тук през душата му някакви мисли и чувства относно духовния свят. Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря. Как би могъл да я намери той? От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности. От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране.
Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли.
Тези мисли биват виждане. Иначе душата остава невидима. Умрелият страда от мъчения, знаейки, че душата е там на Земята, но не може да бъде намерена. В момента в който се успява на една такава душа да бъдат предадени мисли върху духовния свят, тогава земната душа започва да свети за живеещите в другия свят, тогава тя започва да съществува за него.
към текста >>
Онова, което носим със себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да
живеят
в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук на Земята, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува така да се каже, той е като някой човек на Земята поставен на скалист остров.
Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души. в които съществуват духовни мисли и чувства. За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка на Земята, всяка вечер при заспиването да носят със себе си мисли за духовния свят. Колкото повече мисли за духовния свят носим в себе си през време на съня, толкова по-голямо добро вършим за онези, които тук на Земята са ни били лично познати, или са стояли в някаква връзка с нас и са умрели преди нас. Трудно е да се говори върху тези отношения, защото нашите мисли, нашите думи са взети от физическото поле.
Онова, което носим със себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да живеят в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук на Земята, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува така да се каже, той е като някой човек на Земята поставен на скалист остров.
Така чувствува мъртвият, когато той няма никакви души, в които живеят духовни мисли и чувства, той чувствува, като че се намира в една пустиня, където ни би имало нищо от което човек се нуждае в живота. Ето защо не можем никак да изкажем, колко сериозно трябва да се вземат мислите на духовно-научния светоглед, когато в нашето време виждаме да взема все повече и повече светогледа, който не иска да знае нищо за духовните светове. По-рано когато човек отиваше да спи вечер с една благоговей на религиозна вечерна молитва, не беше така както днес, когато след едно ядене, или други наслаждения хората потъват в сън, без да са мислили нещо свръхсетивно. По този начин те отнемат на мъртвите тяхната духовна храна. Тези познания трябва да ни доведат до това, което се върши там, където го вършат наши приятели и което е донесло вече много добри плодове: то е онова което мога да нарека четене на мъртвите.
към текста >>
Така чувствува мъртвият, когато той няма никакви души, в които
живеят
духовни мисли и чувства, той чувствува, като че се намира в една пустиня, където ни би имало нищо от което човек се нуждае в живота.
в които съществуват духовни мисли и чувства. За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка на Земята, всяка вечер при заспиването да носят със себе си мисли за духовния свят. Колкото повече мисли за духовния свят носим в себе си през време на съня, толкова по-голямо добро вършим за онези, които тук на Земята са ни били лично познати, или са стояли в някаква връзка с нас и са умрели преди нас. Трудно е да се говори върху тези отношения, защото нашите мисли, нашите думи са взети от физическото поле. Онова, което носим със себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да живеят в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук на Земята, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува така да се каже, той е като някой човек на Земята поставен на скалист остров.
Така чувствува мъртвият, когато той няма никакви души, в които живеят духовни мисли и чувства, той чувствува, като че се намира в една пустиня, където ни би имало нищо от което човек се нуждае в живота.
Ето защо не можем никак да изкажем, колко сериозно трябва да се вземат мислите на духовно-научния светоглед, когато в нашето време виждаме да взема все повече и повече светогледа, който не иска да знае нищо за духовните светове. По-рано когато човек отиваше да спи вечер с една благоговей на религиозна вечерна молитва, не беше така както днес, когато след едно ядене, или други наслаждения хората потъват в сън, без да са мислили нещо свръхсетивно. По този начин те отнемат на мъртвите тяхната духовна храна. Тези познания трябва да ни доведат до това, което се върши там, където го вършат наши приятели и което е донесло вече много добри плодове: то е онова което мога да нарека четене на мъртвите. Това четене на мъртвите има извънредно голямо значение.
към текста >>
348.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
При много хора на настоящето ние виждаме тогава, как те
живеят
непосредствено с умрелите, с тези които са умрели 10 години преди това, или след това с които са били кръвни роднини.
Обаче колкото по-високо се издига ме, ние намираме отделни отношения, че онова което съществува между отделните същества престава да съществува. Там всичко е същества: отношенията между тези Същества са душевните отношения и ние също трябва да имаме тези отношения, ако не искаме да бъдем самотни. Обаче тази е мисията на Земята: човекът може да завърже тук отношения, иначе той остава самотен в духовния свят. За времето следващо смъртта това са родствените, приятелските отношения, които сме завързали тук в съвместния живот с други хора, които продължават след смъртта и съставляват нашия свят. Когато изследваме с погледа на ясновидеца света, в който пребивават мъртвите ние можем да намерим един такъв мъртъв заедно с онези, които например тук на Земята е преследвал.
При много хора на настоящето ние виждаме тогава, как те живеят непосредствено с умрелите, с тези които са умрели 10 години преди това, или след това с които са били кръвни роднини.
към текста >>
Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които
живеят
между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи.
Да бъде човек морален, това означава да има той отношение същевременно отношение към всички хора. Ето защо за всички морални хора общата човешка любов е нещо самопонятно. Определено време след смъртта неморалните хора стигат до там, да се чувствуват самотни вследствие на тяхното неморално съществувание. Така че съществува една фаза, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата. И така, когато проследим след смъртта хората разширени след смъртта в Макрокосмоса, ние намираме, че в действителност неморалните хора са осъдени да бъдат самотни, а моралните намират връзки с други хора, които имат заедно с тях по определен начин морални представи.
Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи.
Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и живеят тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и
живеят
тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане.
Ето защо за всички морални хора общата човешка любов е нещо самопонятно. Определено време след смъртта неморалните хора стигат до там, да се чувствуват самотни вследствие на тяхното неморално съществувание. Така че съществува една фаза, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата. И така, когато проследим след смъртта хората разширени след смъртта в Макрокосмоса, ние намираме, че в действителност неморалните хора са осъдени да бъдат самотни, а моралните намират връзки с други хора, които имат заедно с тях по определен начин морални представи. Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи.
Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и живеят тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
349.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които
живеят
между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят.
Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора.
Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние.
към текста >>
Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да
живеят
, превръщат се така да се каже в живи Същества.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора.
Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества.
И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите.
към текста >>
По този начин техните идеи не могат да
живеят
в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи.
Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко.
По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи.
И когато след това идват души, те намират така да се каже една празна градина. Тогава с тези души на умрелите се случва така, както на нас ни се случва на нашето физическо поле, когато поради неплодородие на нашите ниви настъпва глад.
към текста >>
Нали и животните
живеят
заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем.
Когато човек не е в състояние да съди за това, или онова, той няма необходимото знание за физическия свят. Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпроса: Но защо е нужно да се чете на мъртвите? Не знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре? Този въпрос задава обаче само онзи, който не е в състояние да съди за това, което човек може да изпита в духовния свят. Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят.
Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем.
Фактът, че един мъртъв живее в Духовния свят, не означава още, че той знае нещо за този свят, въпреки че може да го вижда. Онова, което се добива в Духовната наука то се добива като знание сама за Земята, а не може да се добие в духовния свят. Ето защо когато искаме да знаем за Съществата в духовния свят, ние трябва да познаваме това именно чрез онези Същества, които са го познали на самата Земя. Това е една важна тайна на духовните светове, че човек може да бъде в тези светове, може да ги вижда, обаче онова което е необходимо като знание върху духовните светове, трябва да бъде добито на Земята.
към текста >>
350.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които
живеят
в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях.
Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много. Това е едното, което душата изживява там: че тя гледа долу хората, които се развиват там.
Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях.
Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към Земята и които ще се родят по-късно. Такъв може да бъде случаят в по-далечни и също в по-интимни работи.
към текста >>
И самите ние, които сега живеем на Земята, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят
живеят
души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят.
той гледа например и вижда книгите на едни такъв земен човек, като когото иска да бъде след като се роди. Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу на Земята с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно чувство. Но съществува тази голяма разлика, че когато някой гледа към небето като земен човек без познанието на Духовната наука това остава като нещо неопределено. Обаче човекът на небето, онзи който живее в духовният свят има тази особеност, гледа към човешката душа, която той особено много почита и чиито съчинения той може би иска да прочете. Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите.
И самите ние, които сега живеем на Земята, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят живеят души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят.
Те виждат в това време на техния духовен живот нашите души с такава точност, както земният човек вижда небето.
към текста >>
351.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които
живеят
в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически.
Следователно, в хода на времето ние трябва да си представяме тъкмо този ред на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи. Във външния свят, в царството на природата, тези по-фини елементи се намират под формата на етерно или жизнено тяло също и при растенията. Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение.
Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически.
Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи. А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически предмети, които наблюдаваме във физическия свят.
към текста >>
в преходни те форми на хората от племето Куру
живеят
душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен израз; т.е.
Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя? Тогава пред него застава Кришна, великият учител на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият. В телата на тези, срещу които ти трябва да воюваш, т.е.
в преходни те форми на хората от племето Куру живеят душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен израз; т.е.
в твоите противници живеят вечните души, които търсят начин на изразяване с помощта на формите от външния свят. Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната еволюция на човечеството. Вие трябва да воювате, така изисква настоящият момент, който обозначава преход от един период в друг. Но нима ти трябва да тъгуваш, само защото форми воюват против форми, само защото едни променяйки се форми воюват против други променящи се форми? Кои от тези форми ще изпратят другите форми в лоното на смъртта?
към текста >>
в твоите противници
живеят
вечните души, които търсят начин на изразяване с помощта на формите от външния свят.
Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя? Тогава пред него застава Кришна, великият учител на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият. В телата на тези, срещу които ти трябва да воюваш, т.е. в преходни те форми на хората от племето Куру живеят душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен израз; т.е.
в твоите противници живеят вечните души, които търсят начин на изразяване с помощта на формите от външния свят.
Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната еволюция на човечеството. Вие трябва да воювате, така изисква настоящият момент, който обозначава преход от един период в друг. Но нима ти трябва да тъгуваш, само защото форми воюват против форми, само защото едни променяйки се форми воюват против други променящи се форми? Кои от тези форми ще изпратят другите форми в лоното на смъртта? Какво е смъртта и какво е животът?
към текста >>
352.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където
живеят
трите свята.
Като прародител на Духа, такъв заставаш ти пред моята душа. У теб не виждам нито начало, нито среда, нито край. Безкраен и вездесъщ си ти, безкраен откъм сила, време и пространство. Като Луната, дори като Слънцето огромни са твоите очи, а от устата ти светят пламъците на жертвания огън. Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори.
Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където живеят трите свята.
Аз виждам, с ужас сплел ръце, как редиците на Боговете пристъпват към теб, за да те прославят. Теб прославя с химни войнството от ясновидци. Теб прославят Адитиас, Рудрас, Вазус, Садкиас, Вишбас, Ашвин, Марутс, Ушмапас, Гхандарвас, Якшас, Сидхас, Асурас. С трепет поглеждат те нагоре към теб: Едно гигантско тяло с много усти, с много ръце, с много крака и ходила, с много гърла и зъби. Трепери светът, треперя и аз пред всичко това.
към текста >>
353.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които
живеят
в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко.
Ние виждаме как в Бхагавад Гита основният тон се поставя върху извисяването на душата с помощта на Йога; всичко друго е засегнато само странично. Защо? Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят. Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик. Това е едно описание, което ни води до все по-висши душевни състояния, до все по-впечатляващи и красиви образи. Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни.
Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които живеят в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко.
Обаче това е замислено само като средство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият учител има някаква реална връзка; неговата задача се състои преди всичко в одухотворяването на човешката душа. Изобщо Йога се спира на своята противоположност само между другото.
към текста >>
354.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Нима там не
живеят
Божиите откровения, откровенията на божествения Дух?
Ако Павел би се изправил пред това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там. Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело? И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело?
Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух?
Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
към текста >>
Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече
живеят
всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота.
И така, едва днес, черпейки от източниците на Тайната наука, ние се докосваме до същността на Христос Исус. Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние предлагаме на човешките сърца. Обаче това, което представляваше неговата инспирация, беше предизвикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост. И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта.
Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота.
Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид? Тук се налага да насочим нашето внимание върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени пред една визия, пред едно събитие от твърде особен род. Само онези хора, които никога не изпитват желание да научат нещо конкретно за окултните факти, могат да сложат всички свръхсетивни опитности под един общ знаменател и да смесят виденията на Павел с виденията на други личности, каквито са например по-късните светии.
към текста >>
355.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да
живеят
в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на ражда не и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен".
Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>
356.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Също и хората, които
живеят
далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация.
Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе. Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено. Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него. Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления.
Също и хората, които живеят далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация.
Но когато един човек пристъпи в живота с така устроена душа, че се удивлява на всичко, понеже във всичко, което го заобикаля, предчувства нещо духовно, то той не е повече удивен от вулкана, отколкото от малките мехурчета и кратери, които на закуска забелязва в чашата мляко или кафе. Той е заинтересуван от малкото точно така, както и от голямото.
към текста >>
За тях е ужасно скучно това, което като обяснения на нещата се излага от духовното изследване и те просто
живеят
, без да изпитват нужда от обяснения и когато някой започне да дава подобни обяснения, те вече започват да се прозяват.
Едните можем да означим като дълбокомислени хора, склонни към разсъждения, които навсякъде могат да изпитат удивление и навсякъде чувстват да се обажда съвестта. Някоя мъка, някои тъмни меланхолични настроения могат да се наслоят в душата поради неудовлетворен копнеж за обяснение. Една чувствителна съвест може много да утежни живота. Но в съвремието има и друг род хора. Те не искат нищо да знаят за подобни обяснения на света.
За тях е ужасно скучно това, което като обяснения на нещата се излага от духовното изследване и те просто живеят, без да изпитват нужда от обяснения и когато някой започне да дава подобни обяснения, те вече започват да се прозяват.
Наистина е вярно, че при така устроени характери съвестта по-малко се обажда отколкото при другите. Как обаче се получава така, че има такива противоположни характери? Духовната наука е склонна да обясни откъде идва това, че един характер се проявява чрез дълбокомисленост и жажда за познание, докато друг иска само да се наслаждава на живота, без да търси обяснения.
към текста >>
Когато със средствата на духовното изследване се прегледа диапазона на човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които не могат да
живеят
без да си обясняват, в предишни прераждания са живели така, че непосредствено в душата си са знаели нещо от фактите на превъплъщението.
Когато със средствата на духовното изследване се прегледа диапазона на човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които не могат да живеят без да си обясняват, в предишни прераждания са живели така, че непосредствено в душата си са знаели нещо от фактите на превъплъщението.
И сега има много хора на Земята, които знаят за това и за тях прераждането е абсолютен факт. Нека да вземем азиатците. Такива хора, които в настоящето имат дълбокомислен живот, свързват своя сегашен живот ако и да не е непосредствено, но те го свързват с един друг живот от предхождащо превъплъщение, когато са знаели нещо за прераждането.
към текста >>
Затова хората, които
живеят
днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят.
Но другите не така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо не са знаели за предишни животи на Земята. При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения. При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите предишни земни животи. Да, те са забравили, но с културата ние стоим пред един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за предишните земни животи.
Затова хората, които живеят днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят.
към текста >>
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще
живеят
в тях като в илюзии и в халюцинации.
Днес стоим точно пред една епоха, в която хората все още се справят с живота, даже и ако нямат обяснения за живота по отношение на духовните светове. Но тази епоха, която, така да се каже, някога е била позволена от космическите сили, ще приключи и то така, че хората, които нямат връзка с духовния свят, в следващия живот ще се събудят така, че светът, в който ще бъдат родени при следващото си въплъщаване, ще бъде неразбираем за тях. А когато и по нататък след смъртта напуснат неразбираемото за тях физическо съществуване, тогава след смъртта си няма да имат никакво разбиране за духовния свят, в който навлизат. Разбира се, че те ще навлязат в духовния свят, но няма да могат да го проумеят. Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само лошата съвест може да измъчва.
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации.
Материалистите на днешното време са тези, които вървят към едно бъдеще, където ще бъдат измъчвани от халюцинации и илюзии по ужасен начин; защото, каквото човек мисли през този живот, това ще изживява тогава, като илюзии и халюцинации.
към текста >>
Не защото сме само по-любопитни от другите хора по отношение на свръхсетивния свят, сме се събрали тук, а понеже ние повече или по-малко предчувстваме, че хората на бъдещето няма да могат да
живеят
без духовната наука.
Духовната наука не е нещо, което трябва да удовлетворява само нашето любопитство.
Не защото сме само по-любопитни от другите хора по отношение на свръхсетивния свят, сме се събрали тук, а понеже ние повече или по-малко предчувстваме, че хората на бъдещето няма да могат да живеят без духовната наука.
Всички други стремежи, които не се съобразят с този факт, вървят към упадък. Тези, които днес се противят да приемат духовната наука, в по-късни прераждания все още ще имат възможност да се приближат до нея. Предвестници обаче трябва да има. Хора, които чрез своята карма още днес копнеят за духовната наука, имат възможност чрез това да бъдат предвестници. Тази възможност се представя пред тях, точно защото те трябва да станат и да бъдат предвестници.
към текста >>
357.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание
живеят
в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло.
И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда мислите. Предметите на съзнанието съществуват. Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието. За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*. Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание.
Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло.
Това е фактическото положение. Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси. Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат.
към текста >>
Една такава преценка би била ужасно филистерска, както и противоположната й преценка, че това е Божие наказание за хората, които
живеят
около вулкана.
Тези свръхсетивни светове са много по-различни от световете, които се намират на физическия план. За ясновидеца не е възможно да прави тази разлика, която се прави в материалистически смисъл, когато се казва: Това е само един обективен природен закон. Зад този обективен природен закон в действителност винаги стои един духовен закон и ясновидецът например не може да върви през една запустяла ливада, през една наводнена област, не може да види изригване на вулкан, без да помисли, че зад това, което са природни явления, стоят духовни сили, духовни същества. За него едно изригване на вулкан едновременно е и морален факт, ако и моралът да се намира на един друг план, отколкото човек си представя. Хората, които винаги смесват физическия свят с висшите светове ще кажат: Да, но когато невинни хора са засегнати и умират при изригването на един вулкан, как да се приеме, че това е морално събитие?
Една такава преценка би била ужасно филистерска, както и противоположната й преценка, че това е Божие наказание за хората, които живеят около вулкана.
Двете преценки могат да се направят само от филистерската гледна точка на физическия план. Не става въпрос за това, а за много по-универсални неща. Хората, които живеят до някой вулкан и техните имоти бъдат разрушени, могат да бъдат напълно невинни, що се отнася до сегашния им живот. По-късно те ще бъдат компенсирани. Това не означава, че безсърдечно трябва да се отнасяме към тях и да не им помогнем това отново би било филистерско тълкуване на нещата, но в действителност, както е в случая с изригването на вулкана, налице е фактът, че в течение на земното развитие чрез хората се извършват някои неща, които са пречка за цялото човешко развитие.
към текста >>
Хората, които
живеят
до някой вулкан и техните имоти бъдат разрушени, могат да бъдат напълно невинни, що се отнася до сегашния им живот.
За него едно изригване на вулкан едновременно е и морален факт, ако и моралът да се намира на един друг план, отколкото човек си представя. Хората, които винаги смесват физическия свят с висшите светове ще кажат: Да, но когато невинни хора са засегнати и умират при изригването на един вулкан, как да се приеме, че това е морално събитие? Една такава преценка би била ужасно филистерска, както и противоположната й преценка, че това е Божие наказание за хората, които живеят около вулкана. Двете преценки могат да се направят само от филистерската гледна точка на физическия план. Не става въпрос за това, а за много по-универсални неща.
Хората, които живеят до някой вулкан и техните имоти бъдат разрушени, могат да бъдат напълно невинни, що се отнася до сегашния им живот.
По-късно те ще бъдат компенсирани. Това не означава, че безсърдечно трябва да се отнасяме към тях и да не им помогнем това отново би било филистерско тълкуване на нещата, но в действителност, както е в случая с изригването на вулкана, налице е фактът, че в течение на земното развитие чрез хората се извършват някои неща, които са пречка за цялото човешко развитие. И точно добрите Богове трябва да работят за изравняването, така че с едно такова явление, с такива природни феномени понякога се извършва едно противодействие, едно изравняване. Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род.
към текста >>
358.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те
живеят
в него, действат върху самия него.
Независимо дали човек знае, или не знае кои имагинации биха съответствали на тази или онази симпатия в него; тази симпатия действа върху кръвната му циркулация, върху дихателната му система и върху етерното му тяло. Нека приемем, че някой човек би имал склонност известно време непрекъснато да изпитва усещане на отвращение: ако той би бил визионер или имагинативно знаещ, би имал пред себе си известни визии или имагинации като възприятия на собственото си същество, както беше описано завчера. Те ще се проектират в пространството, но въпреки това ще принадлежи само на неговия собствен свят. Такива визии и имагинации биха представяли живеещите в него сили на отвращението.
Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те живеят в него, действат върху самия него.
Те действат така, че действително повлияват топлинната сила на кръвта му и силите на неговото дишане. В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание. Именно в това се състои дейността на етерното тяло и всички процеси в него са в зависимост от света на чувствата, които живеят в даден човек.
към текста >>
Именно в това се състои дейността на етерното тяло и всички процеси в него са в зависимост от света на чувствата, които
живеят
в даден човек.
Те ще се проектират в пространството, но въпреки това ще принадлежи само на неговия собствен свят. Такива визии и имагинации биха представяли живеещите в него сили на отвращението. Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те живеят в него, действат върху самия него. Те действат така, че действително повлияват топлинната сила на кръвта му и силите на неговото дишане. В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание.
Именно в това се състои дейността на етерното тяло и всички процеси в него са в зависимост от света на чувствата, които живеят в даден човек.
към текста >>
Когато процесите в подсъзнанието наистина се из
живеят
от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира.
Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието. Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея. Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Без да се из
живеят
точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети.
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза. Той вижда тази роза с физическите си очи. Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат.
Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети.
Да предположим, че той слага розата настрана. Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата.
към текста >>
359.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но за хората, чрез това, което те ще пре
живеят
като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време. Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало. Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили.
Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
към текста >>
Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да
живеят
, без него хората в бъдеще няма да могат да
живеят
.
Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс. Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост.
Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да живеят, без него хората в бъдеще няма да могат да живеят.
Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непосредствено от духовните светове. Както е истина, че може да се положи едно семе в Земята и от него ще произлязат много други семена, така е истина, че веднъж в човечеството е положен Христовият импулс и че след този момент в човечеството има нещо, което по-рано не е било там.
към текста >>
360.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те ще
живеят
в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни.
Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство. Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство. Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките.
Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни.
От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора. Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане. Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда. Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство?
към текста >>
Те трябваше да из
живеят
нещо, което така да проникне в тяхната сфера, както всъщност Боговете изобщо не могат да из
живеят
, когато останат в своята сфера.
Той действа в човека, чрез човека, използва хората същевременно като свое транспортно средство. Така имаме работа с Боговете и с луциферичните същества, които, така да се каже, поглеждат надолу към техните творения. Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете. Боговете трябваше да принесат жертва това беше тяхна работа.
Те трябваше да изживеят нещо, което така да проникне в тяхната сфера, както всъщност Боговете изобщо не могат да изживеят, когато останат в своята сфера.
Те трябваше да изпратят от своите редици едно същество на физическия план, което да изживее нещо, което иначе Боговете в духовните светове изобщо не могат да изживеят. Боговете трябваше да изпратят долу на Земята Христос за борба с Луциферичния принцип.
към текста >>
Те трябваше да изпратят от своите редици едно същество на физическия план, което да изживее нещо, което иначе Боговете в духовните светове изобщо не могат да из
живеят
.
Така имаме работа с Боговете и с луциферичните същества, които, така да се каже, поглеждат надолу към техните творения. Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете. Боговете трябваше да принесат жертва това беше тяхна работа. Те трябваше да изживеят нещо, което така да проникне в тяхната сфера, както всъщност Боговете изобщо не могат да изживеят, когато останат в своята сфера.
Те трябваше да изпратят от своите редици едно същество на физическия план, което да изживее нещо, което иначе Боговете в духовните светове изобщо не могат да изживеят.
Боговете трябваше да изпратят долу на Земята Христос за борба с Луциферичния принцип.
към текста >>
Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да из
живеят
възможно най-много през инкарнациите.
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация. Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха.
Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите.
Оттам и забележителният факт, че Питагор, големият инициатор на известна насока в гръцката култура, в една предишна инкарнация се е бил като троянски герой на страната на троянците. Той самият казва, че е бил троянски герой, който Омир съответно е описал и че се е познал като противник на гърците, понеже е познал своя щит. Когато Питагор разказва, че е бил Еуфорбос29, то антропософията напълно разбира това признание. Гърците, също и големите между тях, са придавали особена ценност на това, което за тях е означавала единичната физическа инкарнация.
към текста >>
361.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да
живеят
, да въздействат и да се разпространят навън в света.
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света.
Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество. И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
към текста >>
Когато в сърцата
живеят
такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество.
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света.
Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество.
И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
към текста >>
362.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И ако антропософията ще трябва да допринесе за разбирането на християнските мистерии, тя ще намери най-бърз достъп до онези души, в които
живеят
чувствата, породени от съзерцаването на картини като „Сикстинската мадона“, онези души, които са подготвени именно по този начин.
Рафаел работи в Рим в едно време, през което много се е спорило относно религиозни догми. Начинът, по който Рафаел рисува християнските тайни, стои над различните разновидности на вероизповеданието. Когато вземем по-късните големи италиански художници, виждаме религиозните тайни, нарисувани така, че разбираме: Това е християнството на латинската раса. Рафаел рисува така, че виждаме едно стоящо над различните народи общочовешко изобразяване на християнските тайни. Затова виждаме как за кратко време „Сикстинската мадона“ спечели душите даже и в протестантските области.
И ако антропософията ще трябва да допринесе за разбирането на християнските мистерии, тя ще намери най-бърз достъп до онези души, в които живеят чувствата, породени от съзерцаването на картини като „Сикстинската мадона“, онези души, които са подготвени именно по този начин.
И когато днес говорим, че християнството се намира още в началото на своето развитие, че едва чрез духовния ключ, който може да даде антропософията то ще добие своя истински образ, тогава знаем, че Рафаел застава като предвестник за това християнство.
към текста >>
363.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които
живеят
в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина.
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
към текста >>
Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и
живеят
в нас.
Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света. Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията. В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила. И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото.
Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас.
Всемогъществото не е всесилно, понеже то винаги има своя противник Ариман срещу себе си.
към текста >>
364.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това
живеят
мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята.
И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система.
Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса. Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
365.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Хората
живеят
по лицето на Земята в определени отделни религиозни системи.
Видите ли, обични приятели, в известно отношение също и във външния езотеричен свят може да има значение това, което току-що посочих.
Хората живеят по лицето на Земята в определени отделни религиозни системи.
Тези религиозни системи имат своите култове, имат своите ритуали. Тези ритуали заобикалят човека с онова, което са изцяло имагинациите, които са приети с помощта на астралното тяло от висшите светове: в момента когато една такава религиозна общност приема един човек, той се намира сред имагинации, които освобождават неговото астрално тяло през време, когато върху него действуват ритуалите.
към текста >>
366.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да из
живеят
мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие.
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества.
към текста >>
Душите трябваше да се научат да почувстват и из
живеят
себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо.
Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества. При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина.
Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо.
И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение. Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
към текста >>
Това е, за което става дума, за да може такива събития да се из
живеят
в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата.
Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества. При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина. Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията.
Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата.
Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение. Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
към текста >>
Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да
живеят
като съдбовни импулси в живота.
Да се усети истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм. Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека. Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство. На сетивния свят, а понякога също и на ясновиждащия поглед, който прониква през някои слоеве под сетивния свят, се изплъзва това – ние ще говорим още за него, – което може да се нарече необходимостите в мировите събития, тези необходимости, които се коренят в основите на нещата, в които се коренят също и най-дълбоките основи на човешката душа, които обаче се изплъзват на сетивното, а също и на първоначалния ясновиждащ поглед и се разкриват пред последния едва когато се изживява нещо, подобно на описаното образно през Сатурновия период. Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества.
Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота.
И всичко това, което намира в себе си истинно себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието.
към текста >>
367.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И за да може всичко това да е така, че у човека да има правилно отношение към сетивния свят, към възникването и отмирането, затова той е пронизан от ариманическите сили, затова в него
живеят
ариманическите импулси.
Растенията, животните, хората, доколкото принадлежат към природните царства, всички те са проникнати от минералното, приемат в себе си минерални вещества, а заедно с тях и минералните сили и закономерности и подлежат на законите на минералното царство, доколкото последното принадлежи към същността на Земята. По този начин и това, което спада към правомерната смърт, се разпростира и в тези по-висши царства на правомерното господство на Ариман. В това, което ни обкръжава като външна природа, Ариман се явява правомерният господар на смъртта и, доколкото е такъв, следва да се признае, че той не е зла, а напълно обоснована в мировия порядък сила. До правилно отношение към сетивния свят стигаме само тогава, когато проявяваме съответстващ интерес към него, когато този интерес към сетивния свят е такъв, че да виждаме как възникват нещата от този свят и да не ламтим за тях дотам, че да искаме вечно битие за сетивните форми, а да сме в състояние да минем и без тях, ако за тях настъпи естествена смърт. Да умеем да се радваме по съответстващия начин на нещата от сетивния свят, но да не сме дотолкова привързани към тях, че това да противоречи на законите на отмирането и смъртта: това е правилното отношение на човека към сетивния свят.
И за да може всичко това да е така, че у човека да има правилно отношение към сетивния свят, към възникването и отмирането, затова той е пронизан от ариманическите сили, затова в него живеят ариманическите импулси.
към текста >>
368.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Там мислите
живеят
свой самостоятелен живот.
Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят. Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят.
Там мислите живеят свой самостоятелен живот.
Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот. И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли. В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
369.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Естествено, когато човек има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се из
живеят
.
И по отношение на такива впечатления следва да се развие определено настроение, което е нужно за ясновиждащото съзнание.
Естествено, когато човек има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят.
Благодарение на впечатлението ти отново трябва да влезеш в контакт с тази личност. Това може да се случи в един втори или трети земен живот. Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа. Това спада към правилното съждение за нещата, които се преживяват в духовния свят.
към текста >>
370.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да о
живеят
в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления.
Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
371.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Човешката душа наистина е много сложно същество и, бидейки такова, има в себе си много неща, които си противоречат едно на друго, над които тя няма власт, които
живеят
в душевните дълбини, без човек да има правилно разбиране за тях в горното си съзнание.
Човешката душа наистина е много сложно същество и, бидейки такова, има в себе си много неща, които си противоречат едно на друго, над които тя няма власт, които живеят в душевните дълбини, без човек да има правилно разбиране за тях в горното си съзнание.
Вече споменах, че когато той встъпи в елементарния свят, това става така, че преживяването може да се сравни с гротескния образ на пъхането на главата в мравуняк, т.е. съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот. За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа.
към текста >>
372.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
По този пункт могат да се из
живеят
много неща.
За правилното преминаване покрай Пазача на прага е много необходимо човекът да развие самопознание по съответния начин, действително, истинно самопознание, безрезервно самопознание. Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на дълга по отношение хода на развитието. Мислейки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно. Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание.
По този пункт могат да се изживеят много неща.
Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си. Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз. О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова.
към текста >>
Днес повечето души на хората все още са подготвени само дотолкова, че да пре
живеят
това забвение като своего рода духовен сън на душата.
Днес повечето души на хората все още са подготвени само дотолкова, че да преживеят това забвение като своего рода духовен сън на душата.
Но тези, които са подготвени, именно в този момент на забвение, на преход от спомена за предишни земни животи към подготовката на идващите, преживяват това, което в „Пробуждането на душите“ се нарича мировата среднощ, когато човек може да се вглъби в необходимостите на битието. Така че този образ на мировата среднощ действително е свързан с най-дълбоките тайни на човешкото битие. Следователно можем да кажем: това, което е тайнствено в човека, което представлява истинската му същност, в която той и живее между смъртта и ново раждане, и което обикновеното съзнание никога не може да узнае, се разкрива на ясновиждащата душа. И това преживяване на поглъщането на собствената астралност от духовното обкръжение, което този път описахме от гледна точка на ясновиждащото съзнание, може да се опише постeпенно точно така, както е изложено в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ като същинската страна на духовете. Това, което преживява душата, когато по естествен път настъпва това, което настъпва изкуствено, благодарение на преживяванията, описани за ясновиждащото съзнание, това именно може да се опише така, както е направено в „Теософия“.
към текста >>
373.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тогава Христовото Същество каза на Ариман: Хората
живеят
не само с хляб, но и с всичко онова, което идва от духовните светове.
Тогава Христовото Същество каза на Ариман: Хората живеят не само с хляб, но и с всичко онова, което идва от духовните светове.
А Христос знаеше това най-добре, понеже току-що беше слязъл от духовните светове. Но Ариман възрази: Може би Ти имаш право. Обаче фактът че си прав и доколкото си прав, не ми пречи да имам известна власт над Теб. Ти знаеш само това, на което е способен слизащия от висините Дух. Но Ти още не познаваш човешкия свят.
към текста >>
Мнозина от тях трябваше да
живеят
само с хляб.
Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб.
Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб.
И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят. Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии. Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост. Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>
374.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Те се стремяха да
живеят
така, сякаш искаха да бъдат защитени от ариманическото потъване в сетивния свят, от потъването в материалистическия живот.
Идолът на есеите и тяхната цел беше да пречистят душата си но такъв начин, че тя отново да се свърже с духовния свят. Тази цел на есеите изискваше и това, те да не се поддават на изкушенията, идващи от Луцифер и Ариман. Следователно, идолът на есеите може да бъде характеризиран със следните думи: Есеите се стремяха да държат далеч от себе си всичко онова, което може да се нарече съблазни на Луцифер и на Ариман.
Те се стремяха да живеят така, сякаш искаха да бъдат защитени от ариманическото потъване в сетивния свят, от потъването в материалистическия живот.
От друга страна те се стремяха към чистота на тялото, за да останат незасегнати от луциферическите съблазни и изкушения. Следователно, те се стремяха да водят такъв живот, че да не допускат в душите си нито Луцифер, нито Ариман.
към текста >>
375.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И Хилел отговорил: Сине мой, те имат плоски ходила, понеже
живеят
в блатисти местности.
Не минало много време и човекът за трети път извикал: Хилел, Хилел, излез навън! Какво има пак? Хилел, излез навън, понеже имам един важен въпрос и ти трябва да отговориш веднага! Хилел излязъл и човекът попитал: О, Хилел, отговори ми на въпроса: Защо някои хора в близост до Египет имат плоски ходила?
И Хилел отговорил: Сине мой, те имат плоски ходила, понеже живеят в блатисти местности.
Там те се нуждаят от такива плоски ходила, както и някои птици, обитаващи блатисти места; и техните ходила трябва да се приспособяват към околната среда. А сега си върви, сине мой, защото аз отговорих на твоя въпрос. И той се прибрал вкъщи.
към текста >>
376.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да, занапред в човешката душа ще
живеят
образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по един или друг начин.
Да, занапред в човешката душа ще живеят образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по един или друг начин.
Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител. Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена". С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков. Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области.
към текста >>
Но за хората, които
живеят
след Мистерията на Голгота, тази убеденост трябваше да намери своя нов израз в дълбоко осъзнатите думи: В Христа умираме!
Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и Яков, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам.
Но за хората, които живеят след Мистерията на Голгота, тази убеденост трябваше да намери своя нов израз в дълбоко осъзнатите думи: В Христа умираме!
към текста >>
377.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Следователно, хората биха стигнали до пълно объркване по отношение на мисленето, чувствата и волята, до пълна лудост, ако към края на Атлантската епоха не би настъпило третото Христово събитие: Христовото Същество отново изпълни с душевната си сила намиращия се в духовните светове Натанов Исус, така че душевните сили на човека, неговите мисли, чувства и воля можеха да
живеят
в пълна хармония.
Но човекът беше застрашен и от едно трето нещастие, едно нещастие, което би засегнало неговото астрално тяло, респективно правилно взаимодействие между мислене, чувства и воля. Днес човешките мисли, чувства и воля се намират в известна хармония, и когато тя бъде нарушена, веднага се нарушава и здравето на човека. Когато мислене, чувства и воля не работят задружно, човекът потъва или в прекалена хипохондрия, или в състояния на лудост.
Следователно, хората биха стигнали до пълно объркване по отношение на мисленето, чувствата и волята, до пълна лудост, ако към края на Атлантската епоха не би настъпило третото Христово събитие: Христовото Същество отново изпълни с душевната си сила намиращия се в духовните светове Натанов Исус, така че душевните сили на човека, неговите мисли, чувства и воля можеха да живеят в пълна хармония.
към текста >>
Нещата изглеждат така, сякаш след като не виждат младенческите зародишни сили на Христовия Импулс в етерното тяло, след смъртта си такива хора непрекъснато са принудени да
живеят
, бих казал, под впечатлението на започващо земетресение или избухващ вулкан.
Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си. Истинско нещастие за човека е, когато след смъртта той забелязва само онази част на етерното тяло, която е обречена да изчезне с настъпването на Земната смърт. Да, за хората, които в условията на западната култура са стигнали до едно Азово съзнание източните хора все още не притежават ясно Азово съзнание, за хората, родени с ясно Азово съзнание, какъвто е случаят със западните народи, представлява истинско нещастие, когато след смъртта те се взират в своите етерни тела и виждат там само разрушителните си ли, насочени срещу Земната еволюция, но не и субстанциалното присъствие на Христовия Импулс.
Нещата изглеждат така, сякаш след като не виждат младенческите зародишни сили на Христовия Импулс в етерното тяло, след смъртта си такива хора непрекъснато са принудени да живеят, бих казал, под впечатлението на започващо земетресение или избухващ вулкан.
към текста >>
378.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Така човешките души трябваше да
живеят
в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман.
Когато обгърнем с поглед развитието на това Натаново момче Исус, ние трябва да го търсим не сред това, което може да ни предложи физическото развитие на Земята, а трябва да го търсим в духовните царства, в онова, което не е било по-рано земно. И тук за наблюдението, за което често говорих, за ясновидското наблюдение, се установява следното: Нека си припомним това, което е описано в "Тайната Наука", как в Лемурийската епоха, с изключение на една главна двойка на човечеството /която Библията нарича Адам и Ева, бележка на преводача/, душите постепенно слязоха от другите планети и през време на Атлантската епоха се въплътиха в човешки тела. Следователно ние трябва да разглеждаме развитието на Земята така, че от заобикалящия Земята космически свят слизат човешките души и започват отново тяхното земно развитие в различни моменти. Знаем, че преди Лемурийската епоха човешките души се бяха оттеглили на планетите на нашата слънчева система. Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изложена на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/.
Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман.
Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека. Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците.
към текста >>
Така щото сега вече хората нямаха нужда, когато дишаха например на едно място, да поемат жадно въздуха, или пък да бъдат отблъснати чрез отвращение и погнуса от друго място, а можеха да
живеят
в света с умерено настроени органи.
Отново в самите духовни светове трябваше да стане нещо, за да не настъпи това унищожаващо за човечеството действие. И ето, същото онова същество, което по-късно се роди на Земята като Натаново момче Исус, което, както обяснихме, в по-старо време обитаваше на Слънцето и беше одухотворено там от Христовото Същество, от висшия Дух на Слънцето, това същество тръгна сега от планета на планета, трогнато най-дълбоко от невъзможността развитието на човечеството да върви по-нататък. И това, което то преживя, отново подействува така силно върху него, минавайки последователно от една планета на друга и въплъщавайки се на всяка планета, че в определено време, на Атлантската епоха бе отново проникнато от Христовия Дух. И благодарение на това, което стана сега чрез проникването на същото това същество с Христовия Дух, бе създадена възможността в жизнените органи на човеците да бъде внесено смекчаването, умереността; както по-рано сетивните органи получиха спокойната мъдрост, така сега жизнените органи получиха умереността.
Така щото сега вече хората нямаха нужда, когато дишаха например на едно място, да поемат жадно въздуха, или пък да бъдат отблъснати чрез отвращение и погнуса от друго място, а можеха да живеят в света с умерено настроени органи.
Този беше резултатът на одухотворението на това Натаново момче Исус от Христа в духовните светове, от висшия Дух на Слънцето. След това по-нататък в развитието на човечеството настъпи едно трето бедствие за човечеството. Без това развитие на човечеството имаше опасност да настъпи едно трето безредие, ако човешките души трябваше да се въплъщават постоянно само в тела, които биха били възможни на Земята. Можем да кажем: До това време ред беше установен главно в човешките физически тела. Чрез двете Христови дела в свръхсетивните светове сетивните органи на човеците бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото.
към текста >>
379.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те
живеят
с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята.
Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия.
И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята.
Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви.
към текста >>
380.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да из
живеят
напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас.
Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърхността. Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала. Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори. Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот. Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата.
Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас.
Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност. Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм. Зад нея се крият много по-дълбоки неща. Това бяха един вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха. Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните.
към текста >>
381.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И така, ние виждаме как философите на номинализма, които по необходимост стигат до една гранична линия, се движат в една строго определена област и в тази област всъщност
живеят
Духовете на Формата.
И така, ние виждаме как философите на номинализма, които по необходимост стигат до една гранична линия, се движат в една строго определена област и в тази област всъщност живеят Духовете на Формата.
В царството, заемано от Духовете на Формата, което се намира навсякъде около нас, господствуват формите; и понеже господствуват формите, в това царство са представени главно отделните, строго завършени в себе си неща. И сега вие разбирате, че философите, които споменах, никога не могат да вземат решението и да излязат извън царството на формите; ето защо в техните общи мисли не може да има нищо друго, освен думи, голи думи. Ако те биха напуснали царството на отделните неща, а това означава
към текста >>
382.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Живеят
много, много философи.
Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига никаква прецизност в духовните занимания. В наши дни е напълно основателно всеки да претендира поне за следното. Той става и казва: - Мислене, но разбира се, това е възможно! Следователно, той започва да мисли. На света има най-различни мирогледи.
Живеят много, много философи.
Лесно е да се забележи, че един казва едно, друг казва друго. Но дори и ако бяха не чак толкова умни, хората щяха да обръщат внимание на евентуални техни противоречия, обаче по този въпрос не се разсъждава. Но пък всеки си доставя удоволствието, че въпреки всичко, може да „мисли”. Следователно, хората са убедени, че сами могат да стигнат до правилните изводи. Защото днес не може да разчитаме само на авторитета!
към текста >>
Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те
живеят
със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория.
Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на духовния свят. Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на духовното! Такива хора може би изобщо не се интересуват за материалния свят и неговите закони.
Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория.
Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот. За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
към текста >>
- Да, в света
живеят
и други идеи.
Обаче този, който е поразмислил, и след като вече е бил математик, би искал да възрази: - Това, че синият цвят има такива и такива трептения, не може да бъде никакво суеверие. - Все пак, някога светът е бил математически замислен и подреден. - След като математическите идеи са осъществени в света, защо това да не е възможно и за други идеи?
- Да, в света живеят и други идеи.
Обаче този човек приема за валидни само идеите, които той е срещнал, но не и такива идеи, до които би могъл да стигне по вътрешен път, например чрез интуиция или инспирация; той признава само тези, които произтичат от сетивно-реалните неща. Такъв човек става рационалист, и ние обозначаваме неговия мироглед с името рационализъм – Ако освен идеите, произтичащи от сетивно-реалните неща, човек признае за валидни също и онези идеи, които идват от моралната, от интелектуалната област, той е вече идеалист. Така изглежда пътят от грубия материализъм към математизма и рационализма, до идеализма.
към текста >>
И когато срещнат някакви идеи, те трябва да потърсят такива условия, всред които идеите биха искали да
живеят
.
Обаче идеализмът на свой ред може да бъде подсилен от човека. В наши дни има такива хора, които се опитват да подсилят идеализма. Така или иначе, те срещат различни идеи по света.
И когато срещнат някакви идеи, те трябва да потърсят такива условия, всред които идеите биха искали да живеят.
Защото идеите не могат да живеят току така всред външните неща. Идеите не могат просто да увиснат във въздуха. Наистина дори и през 19. век вярващите смятаха, че идеите определят и насочват историята. Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие.
към текста >>
Защото идеите не могат да
живеят
току така всред външните неща.
Обаче идеализмът на свой ред може да бъде подсилен от човека. В наши дни има такива хора, които се опитват да подсилят идеализма. Така или иначе, те срещат различни идеи по света. И когато срещнат някакви идеи, те трябва да потърсят такива условия, всред които идеите биха искали да живеят.
Защото идеите не могат да живеят току така всред външните неща.
Идеите не могат просто да увиснат във въздуха. Наистина дори и през 19. век вярващите смятаха, че идеите определят и насочват историята. Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие. Ето защо не можем да говорим за идеи в областта на историята.
към текста >>
383.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Водещите личности на нашата епоха не показват дори и следа от разбиране на отношенията, които разглеждаме тези дни; и ние сме свидетели как хората, въпреки че се намират всред тези отношения, не умеят да
живеят
в съответствие с тях.
Водещите личности на нашата епоха не показват дори и следа от разбиране на отношенията, които разглеждаме тези дни; и ние сме свидетели как хората, въпреки че се намират всред тези отношения, не умеят да живеят в съответствие с тях.
Но по този начин те по необходимост предизвикват едно уравновесяване. Вземете примера с Вунд, за когото говорих вчера. Неговата едностранчивост беше причинена от една точно определена констелация. Нека да предположим, че по някое време Вунд би искал да се издигне до разбирането на духовната наука; тогава той би подходил към своята едностранчивост така, че би си казал: - Ето, понеже се намирам в душевното настроение на емпиризма и така нататък, аз съм в състояние да постигна нещо добро в определени области на живота. Аз оставам в тези области и допълнително ще направя това или онова чрез духовната наука.
към текста >>
384.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече
живеят
боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва.
Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
към текста >>
Но ние се намираме на тази точка така, че трябва да си кажем естествено ние не си го казваме, а го изживяваме напълно вътрешно, но трябва да го изкажем с думи на обикновения живот -: Над тебе са съдействували божествено-духовни сили, те са станали все по-вътрешни в тебе,
живеят
сега в тебе; но сега се намираш в онази точка на твоя живот, където не можеш вече да се проникнеш с тези сили, защото ти би трябвало да бъдеш много по-съвършен, ако би искал да отидеш по-нататък от тук.
Така, обични приятели, ние виждаме, как всичко в този живот е така устроено, че нашите изживявания да протичат непосредствено в глъбините на самата наша душа. Но при нашето обучение от страна на Боговете ние стигаме до определена точка на живота между смъртта и едно ново раждане, до една важна точка. Ние виждаме идеала на човечеството в най-далечни времена; обаче силите, които могат да бъдат вложени в нас от тези наши божествено-духовни възпитатели, са зависими от това, което ние сме направили от самите нас в течение на нашите прераждания, в течение на нашия предидущ живот като човек. И живеейки така от мировата полунощ насам, от средата на периода между смъртта и едно ново раждане, напредвайки в този живот все по-нататък, ние достигаме най-после една точка, от която имаме последната перспектива на идеала на човечеството.
Но ние се намираме на тази точка така, че трябва да си кажем естествено ние не си го казваме, а го изживяваме напълно вътрешно, но трябва да го изкажем с думи на обикновения живот -: Над тебе са съдействували божествено-духовни сили, те са станали все по-вътрешни в тебе, живеят сега в тебе; но сега се намираш в онази точка на твоя живот, където не можеш вече да се проникнеш с тези сили, защото ти би трябвало да бъдеш много по-съвършен, ако би искал да отидеш по-нататък от тук.
И сега настъпва един важен решаващ момент. В този момент ние сме подложени на едно силно изкушение.
към текста >>
385.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството
живеят
духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях.
Толкова противоположно действуват нещата в различните светове. Така е с нашето мислене. А сега да разгледаме нашето чувствуване. Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност. Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност.
И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях.
Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща. Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване. Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството.
към текста >>
386.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки
живеят
в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят.
Тя трябва да стане в нас като една духовна кръв на живота. Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства. За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства.
Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят.
Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено. Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин. Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят.
към текста >>
387.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още
живеят
в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята.
Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени.
Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята.
Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията.
към текста >>
Нашите мисли
живеят
вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта.
Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
към текста >>
Ние се врастваме постепенно в него и стигаме до там, да имаме пред себе действително и душите на умрелите като наши другари в духовния свят, доколкото те действително
живеят
в духовния свят.
Така постепенно ние се врастваме в духовния свят и привикваме да се чувствуваме като у дома, да го изживяваме като една действителност, като тук изживяваме физическия свят като една действителност.
Ние се врастваме постепенно в него и стигаме до там, да имаме пред себе действително и душите на умрелите като наши другари в духовния свят, доколкото те действително живеят в духовния свят.
Ние живеем между душите, както тук във физическото тяло живеем между телата. И когато все повече и повече проникнем в детинския вътрешен дух на Духовната наука, твърдението, което някои поддържат, че след смъртта не се срещаме отново с всички хора, с които сме живели на Земята, се оказва толкова глупаво за онзи, който прониква по-дълбоко в нещата, колкото глупаво би било твърдението за физическото поле, че когато идваме на тази Земя чрез раждането, ние не намираме тук никакви хора. Хората са именно около нас. За познавателя на духовния живот е точно същото, както някой би искал да каже: Детето живее в света, но то не вижда хора. Това е явно безсмислие.
към текста >>
Обаче Силата, която идва при нас в мировата среднощ, за да превърне нашия копнеж и светлина, която да осветява цялото наше минало, тази Сила съществува само в духовния свят, тя съществува само там, където не могат да
живеят
никакви тела.
Обични приятели, във физическия свят съществува природата и Божественото, което прониква тази природа, от което Божествено ние сме родени във физическия свят. Съществува Христовия Импулс, който се намира в аурата на Земята, т.е в аурата на физическата природа.
Обаче Силата, която идва при нас в мировата среднощ, за да превърне нашия копнеж и светлина, която да осветява цялото наше минало, тази Сила съществува само в духовния свят, тя съществува само там, където не могат да живеят никакви тела.
И когато Христовият Импулс ни е довел до мировата среднощ и душата е изживяла тази мирова среднощ в духовна самотност, понеже сега душевната светлина не може да се излъчва от нас; когато е настъпила мирова тъмнина ако Христос ни е довел до там, сега от мировата среднощ из нашия копнеж излиза нещо духовно, създаващо една нова мирова светлина, разпръсквайки светлина върху нашето собствено същество, чрез която светлина ние отново се обхващаме в мировото съществуване, чрез която отново възкръсваме в мировото съществуване. Ние се запознаваме с Духа на духовния свят, който ни възкръсва, като от мировата среднощ проблясва една нова светлина, лъчезаряща върху нашата минала човечност. В Христа ние умираме чрез Духа, чрез безплътния дух, който е назован с една техническа дума Дух-Святи, което значи, този, който живее без тяло /защото това се разбира с думата "святи"/, който няма слабостите на живеещия в тялото дух, чрез този дух ние сме отново възкресени от мировата среднощ. Следователно чрез духа-святи ние сме възкресени в мировата среднощ. Per Spirirtum Sanctum reviviscimus.
към текста >>
388.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Съществата не биха могли да
живеят
, ако всички зародиши биха действително дали плодове, биха плодоносили и биха стигнали до лежащото в тях развитие.
Представете си само огромният брой зародиши на риби, които съществуват в морето. Само малко от тях стават риби, другите загиват. Ако погледнем навън в полето, виждаме безброй много житни зародиши; само малко от тях стават отново житни растения, другите загиват като житни зърна, като се превръщат в храна за човека и за други цели. В природата трябва да се създава много повече отколкото е необходимо да се осигури равномерното течение на потока на живота, на съществуването. Но така е добре в природата; защото там вън в природата царува редът и необходимостта, щото това, което се отклонява от принадлежащия и основан в него самото поток на съществуване и плодоношение, да бъде използувано да бъде използувано така, че да служи на другия течащ поток на съществуването.
Съществата не биха могли да живеят, ако всички зародиши биха действително дали плодове, биха плодоносили и биха стигнали до лежащото в тях развитие.
Трябва да има същества, които да се използуват, за да се създаде така се каже почвата, от която да могат да израстват съществата.
към текста >>
389.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще
живеят
в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос.
Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си един зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в еволюцията на Земното битие. Всичко това става благодарение на факта, че такава душа е приела нещо подобно, както беше вече казано. Но сега тази душа, която току-що беше цитирана, бе приела всичко в себе си, пропито и проникнато духовно от Съществото Христос, от представите, които ние можем да усвоим за Съществото Христос. По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество. И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това.
Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос.
Това, което вашите души получават като най-доброто благо от проникнатата от Христос Антропософия, не могат да го приемат само за самите себе си, а го носят за по-късните времена на еволюцията. Ако е проникнато от Христос, то тече и се влива като едно семе в цялото човечество, защото Христос е Съществото, което принадлежи на цялото човечество. Там, където е Христос, благата на живота не се уединяват; те остават плодотворни за отделния човек, но същевременно приемат характера на едно благо за цялото човечество.
към текста >>
390.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да
живеят
в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос.
Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос.
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос.
И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас. Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
към текста >>
391.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Те
живеят
в живия свят и разгръщат силите си там, в живия свят!
Третият учител бих могъл да кажа е въодушевен от силите на „природосъобразно напредващите“ божествени Същества, от техния божествен принцип, представен още в началото на Библията: Елохимите първо творят и чак после виждат, че сътвореното е нещо добро; те далеч не гледат на него по егоистичен начин и не гледат на себе си като на образцови Същества, които по такъв изключителен начин са осъществили своето намерение; не, те го приемат за добро, само за да творят и по-нататък ето какво включват те в своето развитие!
Те живеят в живия свят и разгръщат силите си там, в живия свят!
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, ако проучим как точно живее в нас „вторият човек“, за когото стана дума в моята публична лекция, ще установим, че след като мине през Портата на смъртта, това всъщност не променя много нещата, така че бихме могли да сравним душевните сили, които
живеят
в нас с един вид „придружител“ на външния човек, който върви тук или там в условията на физическия свят.
Да, скъпи мои приятели, ако проучим как точно живее в нас „вторият човек“, за когото стана дума в моята публична лекция, ще установим, че след като мине през Портата на смъртта, това всъщност не променя много нещата, така че бихме могли да сравним душевните сили, които живеят в нас с един вид „придружител“ на външния човек, който върви тук или там в условията на физическия свят.
към текста >>
392.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ето кое следователно е важното: да разберем, че от определен момент нататък душите трябва да станат духовно осъзнати за епохата, в която
живеят
, да укрепят волята си, да отворят чувствата си за светлината на
Ето кое следователно е важното: да разберем, че от определен момент нататък душите трябва да станат духовно осъзнати за епохата, в която живеят, да укрепят волята си, да отворят чувствата си за светлината на
към текста >>
393.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче в Аза трябва да
живеят
първо, естетическите, второ, етичните закони и ако се вгледаме още по-добре, дори логическите закони.
И така, той се изразява доста предпазливо, без да стига до изграждането на един друг мироглед. Но виждате ли, ако изградим един мироглед според тези разбирания, тогава отпада всяка възможност да се търси отговорност от даден човек за неговите действия. И дотук се стига само защото тези хора не са будни, а сънуват; да, те сънуват външния свят. И те биха се пробудили в онзи миг, когато биха приели в душите си истините на антропософската Духовна наука. Но помислете си: Засега тези хора имат една наука, която ги отвежда до познанието: Да, за всичко онова, което преминава от външното тяло навътре до човешкия Аз, ние не знаем абсолютно нищо.
Обаче в Аза трябва да живеят първо, естетическите, второ, етичните закони и ако се вгледаме още по-добре, дори логическите закони.
Всичко това трябва да живее в Аза. В Аза трябва да живее главно това, което води до волята. Но в тяхната наука липсват каквито и да са импулси на волята. В тяхната наука няма дори и следа от такива неща. Следователно необходимо е нещо съвсем друго.
към текста >>
394.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
*7. Рудолф Щайнер различава четири вида елементарни Същества, които
живеят
в четирите елемента на Земята: Гномите в земния елемент, Ундините във водния елемент, Силфите във въздушния елемент, и Саламандрите в огнения елемент.
*7. Рудолф Щайнер различава четири вида елементарни Същества, които живеят в четирите елемента на Земята: Гномите в земния елемент, Ундините във водния елемент, Силфите във въздушния елемент, и Саламандрите в огнения елемент.
към текста >>
395.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И става така, че мъртвите могат да се пре
живеят
по един двустранен начин.
Скъпи мои приятели, разтърсващо преживяване е за този, който навлиза в духовния свят, да посети, да придружи мъртвите, с които може да се осъществи контакт, да проследи не само индивидуалния живот на мъртвия между смъртта и ново раждане, а също и това, което мъртвият вижда, това, което от него като етерно тяло е втъкано в света, който сега за него представлява външен обективен свят, също така да наблюдава това, което е отдал на етерния свят.
И става така, че мъртвите могат да се преживеят по един двустранен начин.
От мъртвия може да се изживее онова, което е отдал на етерния свят, може да се изживее и това, което представлява неговото съзнание след смъртта.
към текста >>
Заобикаля ни един свят, в който
живеят
етерните тела на мъртвите.
Това обаче не е пречка мъртвите да действат в този свят чрез това, което са оставили.
Заобикаля ни един свят, в който живеят етерните тела на мъртвите.
Те са свързани с него по определен начин. И само защото това, което живее в етера, трябва да влезе в контакт с нашето физическото тяло и да приведе в движение апарата на физическото тяло, само затова не възприемаме могъщото въздействие от това, което етерно остава в нашия свят от мъртвите. Трябва обаче да развием чувството, че нашият свят трябва да се подготвя за нашите представи за онова, което е налично в целия този етерен свят благодарение на етерните тела на мъртвите.
към текста >>
Мъртвите продължават да
живеят
, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да
живеят
в своето астрално тяло и в своя Аз.
Мъртвите не се намират в този свят, в него са само техните оставени етерни тела. По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден.
Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз.
Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си. Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света.
към текста >>
Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които
живеят
при хората, останали във физическия свят.
Това прави мъртвият. Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване. Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят.
Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят.
Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите. Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят. И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите. Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план.
към текста >>
“ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които
живеят
, които не просто мислим.
Разбира се, тогава може да се възрази: „Добре, сега чувстваш духовния свят, но изобщо не го искаш!
“ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които живеят, които не просто мислим.
Точно както по-рано хората са можели да виждат в духовния свят, така и в бъдеще те отново ще трябва да си спечелят това виждане в духовния свят. Те обаче ще го постигнат, когато се решат да мислят за духовния свят, отхвърлен от нашето време.
към текста >>
И тази духовна наука, за това тук говорих, най-малкото пред някои от Вас вече говорих, тази духовна наука ни показва, че онези, които са напуснали телата си рано, преди да е изтекла обичайната продължителност на живота на физическия план, предават своето етерно тяло на етерния свят и продължават да
живеят
като индивидуалности.
И тази духовна наука, за това тук говорих, най-малкото пред някои от Вас вече говорих, тази духовна наука ни показва, че онези, които са напуснали телата си рано, преди да е изтекла обичайната продължителност на живота на физическия план, предават своето етерно тяло на етерния свят и продължават да живеят като индивидуалности.
И така, духът и смисълът на духовната наука показват, че когато едно такова етерно тяло, което все още е в състояние да поддържа физическото тяло, се предава на етерния свят, съдържа в себе си сили, които биха могли да поддържат физическото тяло в продължение на десетилетия. Това е пример, свързан с етерния свят.
към текста >>
396.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И тези хора в бъдеще, когато над европейската земя ще се разиграват други, различни от днешните събития, ще са в състояние да
живеят
в една духовна, етерна атмосфера, в която се намират неизразходените етерни тела.
Това е само пример, могат да се приведат и други, в които може да се наблюдава силата на неупотребеното етерно тяло. Тъкмо тази година през портата на смъртта преминаха наши скъпи приятели, които бяха още млади. И така, ние виждаме, че тъкмо в това време през портата на смъртта преминават безброй хора в активна възраст и оставят своите етерни тела, които могат да работят още десетилетия над физическото тяло. Тези етерни тела, които още повече са укрепнали и заздравени поради факта, че са преминали през самопожертвователна смърт, са налични и ще бъдат налични.
И тези хора в бъдеще, когато над европейската земя ще се разиграват други, различни от днешните събития, ще са в състояние да живеят в една духовна, етерна атмосфера, в която се намират неизразходените етерни тела.
И когато на земята има души, които ще могат да разбират това, което ще живее духовно като реални етерни сили – такова разбиране ще може да се получи само от духовната наука, – те ще усещат инспириращите сили на онова, което ще остане от тези етерни тела.
към текста >>
И би могло твърде лесно да стане така, че поради неразбирането на духовната наука, благодарение на изпълващия цялото човечество материализъм, в бъдеще хората да продължат да
живеят
без ни най-малка представа за това, което произлиза от смъртта.
А това спада към чувствата, които тежко тегнат над сърцата ни, тежко, защото, от една страна, ние трябва да наблюдаваме необикновеното, което би могло да се случи, ако наистина много хора осъзнаят какво се сее чрез смъртта, дело на големите настоящи събития, докато, от друга страна, е все още твърде малка групичката от хора, които могат да имат разбиране за тези неща.
И би могло твърде лесно да стане така, че поради неразбирането на духовната наука, благодарение на изпълващия цялото човечество материализъм, в бъдеще хората да продължат да живеят без ни най-малка представа за това, което произлиза от смъртта.
към текста >>
397.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Чрез тях изживяваме това, което нашите сетива могат да из
живеят
, което мозъкът, свързан с разбирането, може да има като сетивни изживявания, което нашите чувства, свързани с кръвоносната система, могат да из
живеят
.
Тук, във физическия живот, ние стоим срещу света, срещу минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
Чрез тях изживяваме това, което нашите сетива могат да изживеят, което мозъкът, свързан с разбирането, може да има като сетивни изживявания, което нашите чувства, свързани с кръвоносната система, могат да изживеят.
Всичко това изживяваме тук. И ние, хората, между раждането и смъртта от една по-висша гледна точка сме всъщност извънредно големи – прощавайте за израза, – извънредно големи „наивници“, гигантски наивници. Ужасяващо глупави сме пред мировата мъдрост, ако вярваме, че всичко приключва с това, че тук изживяваме нещо по описания начин и после го имаме в нашите спомени. Ужасно глупави сме, ако смятаме нашите изживявания за приключени, когато, като човешки същества, ги носим по този начин. Защото докато изживяваме нещо, докато си формираме представи, докато нашите чувства оживяват в това изживяване, в този процес на изживяване действа целият свят на йерархиите.
към текста >>
Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва,
живеят
духовете на йерархиите,
живеят
йерархиите, проявява се действието на йерархиите.
И ние, хората, между раждането и смъртта от една по-висша гледна точка сме всъщност извънредно големи – прощавайте за израза, – извънредно големи „наивници“, гигантски наивници. Ужасяващо глупави сме пред мировата мъдрост, ако вярваме, че всичко приключва с това, че тук изживяваме нещо по описания начин и после го имаме в нашите спомени. Ужасно глупави сме, ако смятаме нашите изживявания за приключени, когато, като човешки същества, ги носим по този начин. Защото докато изживяваме нещо, докато си формираме представи, докато нашите чувства оживяват в това изживяване, в този процес на изживяване действа целият свят на йерархиите. Той живее и действа в него.
Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва, живеят духовете на йерархиите, живеят йерархиите, проявява се действието на йерархиите.
В това, което изживяваме, се показва само външната страна, защото в самото изживяване действат боговете. И докато вярваме, че живеем само заради самите себе си, чрез нашите преживявания боговете изработват нещо, което вплитат в света. Ние имаме мисли и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят. И след като умрем, знаем, че сме живели за това, за да могат боговете да изплетат тази мрежа, която произлиза от етерното ни тяло и се разпростира в целия Всемир. Боговете са ни дали шанса да живеем, за да могат да изплетат от живота ни нещо за себе си, нещо, което да обогати техния свят.
към текста >>
Другите
живеят
, без да я усещат.
„Знаеш ли нещо за вътрешността на твоята глава? “, че знае нещо за вътрешността на главата си, вероятно ще ми отговори само някой, който страда от главоболие. Само той чувства вътрешността на главата си.
Другите живеят, без да я усещат.
Ние чувстваме нашите органи само тогава, когато не са напълно в ред. Тогава чрез чувстването знаем нещо за нашите органи. Ние сме устроени така, че да знаем нещо за нашето физическо тяло само тогава, когато не всичко с него е в ред. Имаме всъщност само едно по-широко чувство за нашето физическо тяло. То се засилва, когато нещо не е в ред.
към текста >>
Другояче е с душите, които са все още тук, във физическия свят, следователно тези, които все още
живеят
, след като сме умрели.
Другояче е с душите, които са все още тук, във физическия свят, следователно тези, които все още живеят, след като сме умрели.
Те вече имат образа за нас тук, на земята. Ние ги виждаме отгоре и няма нужда първо да изграждаме образ; те ни виждат като образ. И в образа тези души могат да втъкат това, което после може да бъде като стопляща духовна храна за мъртвия. Това те правят чрез своите мисли за него, чрез своята продължаваща любов към него, чрез спомена за него или – както знаем като представители на духовната наука – чрез четене.
към текста >>
398.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ако в петата следатлантска епоха не беше станало трудно това взаимоопознаване, тогава нямаше да може да се изгражда съзнателната душа, тогава хората трябваше да
живеят
повече в общности.
Вие виждате каква перспектива от негативен вид се изразява в петата следатлантска епоха – липсата на взаиморазбирателство между хората. Това обаче ни призовава ясно да погледнем изискването за развитие: да не искаме да живеем съноподобно в мрака. Защото това изискване е от огромна необходимост.
Ако в петата следатлантска епоха не беше станало трудно това взаимоопознаване, тогава нямаше да може да се изгражда съзнателната душа, тогава хората трябваше да живеят повече в общности.
Тогава не би могло да се развива индивидуалното на съзнателната душа. Така че това трябва да се случва, хората трябва да преминат през това изпитание. От друга страна обаче, трябва да се има предвид, че ако се запази само този негативен аспект в условията на развитие на петата следатлантска епоха, в човечеството на сегашната епоха ще възникват все повече войни и крамоли. Така ние инстинктивно виждаме да се проявява известно количество от нужди в тази пета следатлантска епоха, но тези нужди трябва все повече да се осъзнават. И представянето им е една от задачите на духовната наука за петата следатлантска епоха.
към текста >>
И въпреки че днес не е възможно да се каже много, някои истини трябва да се дадат, защото хората не могат да
живеят
без тези истини.
Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях. Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят. Това най-добре ще се разбере, ако Ви кажа нещо, което може би ще изглежда парадоксално, което обаче просто е вярно.
И въпреки че днес не е възможно да се каже много, някои истини трябва да се дадат, защото хората не могат да живеят без тези истини.
към текста >>
Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато
живеят
във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях.
Но сега да си представим гледната точка на ангелите – а тази гледна точка не е измислица, тя се представя на истинския окултен изследовател като нещо реално, – да погледнем нещата от гледната точка на ангелите. В своите духовни сфери те изживяват нещо различно. Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят.
Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях.
Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят.
към текста >>
За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела
живеят
с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина.
Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите.
За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина.
Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ.
към текста >>
Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не о
живеят
така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения.
Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап. В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих. В нея се разказва за съвременния човек, какво търси този съвременен човек, под какви впечатления израства.
към текста >>
399.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Развива се една много по-голяма сфера на взаимоотношения, когато двама души
живеят
заедно 10, 20, 30, 40 години, много по-голяма сфера от сили се развива помежду им, отколкото може да се изживее във физическия свят в рамките на тези години.
Става въпрос за това, че духовната наука наистина може да осветли един такъв съдбовен въпрос. Разбира се, всеки отделен случай има индивидуален аспект. Но тъкмо чрез изучаването на отделни случаи по духовно-научен начин се добиват определени представи за тайнствения процес на човешкия живот. Например може да се направи следния опит: някой човек умира рано и така той се откъсва от своите близки. Вчера обясних, че благодарение на факта, че хората влизат в отношения помежду си чрез своите физически тела, между тях възникват връзки, много по-всеобхватни от това, което се изживява в рамките на физическите тела.
Развива се една много по-голяма сфера на взаимоотношения, когато двама души живеят заедно 10, 20, 30, 40 години, много по-голяма сфера от сили се развива помежду им, отколкото може да се изживее във физическия свят в рамките на тези години.
Често, когато се насочи духовно-научен поглед към такива връзки, може да се види, че възникващото по такъв начин е от такова естество, че задължително изисква продължение в резултат от загубата както по отношение на човека, който е останал на физическия план, така и по отношение на този, който е преминал през портата на смъртта в духовния свят. Останалият трябва да понесе загубата. Той е загубил за физическото си обкръжение, ако се изразим абстрактно, един скъп човек във време, когато не е очаквал да го загуби. По този начин той може би се е простил с надеждите за съвместно съжителство в предстоящите години. Тези преживявания са част от житейските опитности, те са част от преживяванията, свързани с физическото тяло.
към текста >>
Тъжно е да се наблюдава как днес хората
живеят
без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява.
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на духовната наука за настоящото и бъдещото духовно развитие на човечеството. Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят. И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта. Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее.
Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява.
Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот. Ако четем книгата по геология
към текста >>
И все повече и повече ще става така, че онези хора, които
живеят
тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили. И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята.
И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
към текста >>
Следователно Платон иска да освободи хората от материята, Буда – от битието, мистиката – от индивидуалността, а нашият религиозен човек иска хората да се освободят от съзнателността чрез любовта, така че те да
живеят
в Божието царство без съзнание.
Следователно Платон иска да освободи хората от материята, Буда – от битието, мистиката – от индивидуалността, а нашият религиозен човек иска хората да се освободят от съзнателността чрез любовта, така че те да живеят в Божието царство без съзнание.
към текста >>
400.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но тези хора
живеят
най-често под възпиращото действие на определена ограниченост, произтичаща от несъзнателна нерешителност и от несъзнателна спиритуална боязливост, които им пречат да осъзнаят найважното, от което човечеството се нуждае днес.
Като наистина мислещо същество с напълно здрав разум, човек едва ли може да разглежда това, което е налице днес като всеобща култура в така наречения култивиран свят, без да му стане ясно, че на тази култура ѝ липсва много, че на тази култура преди всичко ѝ липсват достатъчно жизнени импулси. При това обаче тази култура е изпълнена с прекалено много идеали. Затова се основават сдружения, общества, които си изработват програми, чрез които трябва да се изразяват едни или други идеали! Всичко това се замисля изключително добре, толкова добре, че човек може да си каже: хората, които от всички кръгове и слоеве на обществото работят в малки или големи сдружения под влиянието на тези или онези идеали, от своята гледна точка се стремят към доброто и техните възгледи заслужават уважение.
Но тези хора живеят най-често под възпиращото действие на определена ограниченост, произтичаща от несъзнателна нерешителност и от несъзнателна спиритуална боязливост, които им пречат да осъзнаят найважното, от което човечеството се нуждае днес.
Ние казваме: най-важното! Това, от което човечеството се нуждае днес, е духовно познание.
към текста >>
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съвременници
живеят
ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата.
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата.
Това произтича от факта, че в новото развитие естествената наука действа като заслепена за това ново човечество. Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа.
към текста >>
За съжаление днес хората
живеят
прекалено безсмислено!
Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди! Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме.
За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено!
Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78.
към текста >>
401.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а
живеят
в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло. Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка.
В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>
Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно
живеят
в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята.
Но всичко, което Ви описах тук, означава също, че един окултно обучен човек всъщност може да се доближи до даден мъртвец само поради факта, че той действително е свободен от лични чувства на симпатии и антипатии към отделните хора, че не е зависим в своята душа от лични симпатии и антипатии. Защото само си представете, че един обучен ясновиждащ човек би искал да се обърне към даден мъртъв, така че неговите инспирации да се приемат съзнателно, и този живеещ тук човек изпитва особена омраза към друг човек, омраза, която произлиза само от лични причини. Да, както нашата ръка се отдръпва от огън, така и мъртвият се отдръпва от човек, който по подобен начин, поради лични причини изпитва омраза! Той не може да се обръща към него, защото омразата му действа като огън. За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по определен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии.
Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята.
Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план. И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
И е напълно вярно, че тези, които
живеят
в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
В нашите възгледи
живеят
тези, които са умрели отдавна.
По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина. Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време.
В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна.
По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят. Това представлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
към текста >>
402.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но под представите, които ние носим през света, постоянно
живеят
и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно.
Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света. Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят.
Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно.
На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични. И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях
живеят
най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане.
Накрая искам да отбележа още нещо. Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване! Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди.
В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане.
Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението. И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно.
към текста >>
403.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която
живеят
хората.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера. Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми.
Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората.
Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
404.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Живеят
усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени.
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение.
Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени.
Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание. Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините. За тях го накараха да си спомни чудатите приумици на англичанина. И едва много по-късно му хрумна мисълта дали някой, комуто подобни способности не са вродени, не би могъл да ги придобие,дали човек не би бил в състояние да развие такива сили, да ги усвои чрез трениране.Но теософските упражнения скоро го бяха разочаровали и едва видът на екстатичните богомолци в тъмните църкви му бе припомнил това. Чрез упражняване тези хора се бяха научили да изпадат в състояние, при което страданието, нуждата, завистта заглъхваше; те се връщаха от молитва облекчени, утешени и окуражени."
към текста >>
По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия
живеят
голям брой славянски народности или поне народностни съставки.
По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки.
В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария. Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности.
към текста >>
То естествено не става лесно, понеже хората не
живеят
удобно разположени едни до други, ами са доста размесени.
В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария. Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности.
То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени.
Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално. От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице.
към текста >>
405.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От тих само три и половина милиона
живеят
в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия.
Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона.
От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия.
Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
към текста >>
406.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Техните ренти, техните привилегии,приходите от техните полски имоти са недостатъчни за тези сиромаси; на тях не им стига да
живеят
в безделие и развлечения, в тежест на обществото и без полза за държавата.
И действително, вижда се как към всички точки на кралството, където събират най-фината и ценна вълна, бързат благородници, богаташи, че даже и достопочтени абати, за да си оспорват терена.
Техните ренти, техните привилегии,приходите от техните полски имоти са недостатъчни за тези сиромаси; на тях не им стига да живеят в безделие и развлечения, в тежест на обществото и без полза за държавата.
В радиус от много мили те лишават културите от земя, превръщат я в пасища, събарят къщи и села и пощадяват само черквите, за да намерят подслон за овните си. От най-населените и най-култивираните места създават пустош. Те явно се боят, че може да има твърде много градини и насаждения и на дивите животни да им липсва простор.
към текста >>
407.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо
живеят
съвместно в пространството.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса. Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности.
Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството.
Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>
Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток
живеят
известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности.
И още нещо твърди това учение. Казва се, че както онези хора северно от романския елемент се подготвя ли за петата подраса, по сходен начин днес славяните се изправят срещу Запада като възникваща шеста подраса точно както никога германските народности настъпили от север срещу романския елемент.
Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности.
Тези народности съставляват отделните елементи на така наречения славянски народ, който днес само формално се държи обединен от едно подлежащо на помита не деспотично правителство. Служа си с обичайните за тези окултни братства изрази.
към текста >>
408.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Днес в отделни хора
живеят
, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси.
В датските области се намирала централната Мистерия, разпореждаща и надзираваща така да се каже онези условия, които отпосле се проявявали в регулирането на зачеванията и ражданията. Там се намирало мястото, където било развито общо съзнание за една социално обусловена връзка в човечеството, за една връзка, която същевременно била сакраментална, която представлявала истинско социално тайнство. Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство. За тогавашните хора, Слънцето през различните сезони неслучайно прекосявало небосклона по различен начин, а и ставащото на земята било отражение на небесните събития. Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот.
Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси.
Изрично подчертавам: без хората още да го знаят. Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени духове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната еволюция.
към текста >>
Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още
живеят
по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим.
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност. Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Земята и на Небето. В противен случай не се излиза извън Майя. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата.
Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим.
Думите ще придобият отново реално съдържание едва когато бъдат пропити със знание за духовния свят. Старото знание е изчезнало и днес ние до голяма степен говорим по този начин поради това, че старото знание е изчезнало, а пък ние сме вътре в Майя и имаме само думи. Трябва обаче да намерим отново някакъв духовен живот, който да даде съдържа ние на думите. Ние донякъде живеем в един механизъм на думите, както външно полека-лека напълно губим индивидуалността си в един механизъм на техниката и ставаме зависими от външния механизъм.
към текста >>
409.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От казаното през тези седмици вече сте могли да схванете, че тягостните събития на нашето съвремие са свързани с импулси, които
живеят
в Кармата на човечеството от по-ново време, в цялата Карма на Петия следатлантски период.
Вчера Ви разказах известната навярно на повечето от Вас история за Добрия Герхард, понеже, изхождайки от нея, бих искал да премина към едно или друго, което може да ни бъде от полза за разбирането на нещата, към чието прозиране се стремим сега. Но преди да се заема с една своеобразна интерпретация до колкото тя ни е необходима на историята за Добрия Герхард, трябва да си припомним нещо, което по различни поводи сме засягали в предходните разисквания.
От казаното през тези седмици вече сте могли да схванете, че тягостните събития на нашето съвремие са свързани с импулси, които живеят в Кармата на човечеството от по-ново време, в цялата Карма на Петия следатлантски период.
Онзи обаче, който желае да вникне в нещата по-дълбоко, се нуждае от умението да свърже извършващото се външно с част от извършващото се вътрешно, което може да се разбере единствено, ако вниманието се съсредоточи върху развитието на човечеството в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>
410.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите
живеят
сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинформирани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано.
Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите живеят сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинформирани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано.
Считам за свой дълг да дам малък принос за изясняване на тези неясноти.
към текста >>
411.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако във вашите души в това време на изпитания
живеят
правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства.
Скъпи мои приятели! Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията. Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение.
Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства.
Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
Такива чувства дълго ще продължават да
живеят
.
Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията. Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение. Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства.
Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му
живеят
силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата.
Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта. Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов. Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да
живеят
в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта.
Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
412.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които
живеят
в хората.
Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия.
Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
Ние се опитахме по този път да стигнем до разбирането на времето, в което живеем, и на тези импулси, които още
живеят
от миналото в нашето време, в пета културна епоха.
През цялото време подчертаваме, че развитието на света, развитието на Земята, ако имаме предвид само следатлантското време, има ясно различаващи се културни периоди. Изброяваме ги: древноиндийски период, персийски период, египетско-халдейски период, гръко-латински, следва този, в който сега живеем. Обърнахме внимание, че след нашата, ще последват шеста и седма културни епохи. Но ние не се ограничаваме със схематично изброяване на следващите една след друга епохи. Ние се опитахме да охарактеризираме своеобразието на всяка от тези културни епохи.
Ние се опитахме по този път да стигнем до разбирането на времето, в което живеем, и на тези импулси, които още живеят от миналото в нашето време, в пета културна епоха.
И си изяснихме, че в никакъв случай тези характеристики не могат да бъдат възприети като схеми, че, например, никак не можем да си представим, че характерното за дадената епоха в един определен район, действа по цялата повърхност на Земята. Едни райони се развиват, други територии остават встрани. Те не изостават, те си остават с предишните сили, така че по-късно, в друга културна епоха, да вкарат съответно тези стари сили в руслото на продължаващата еволюция. Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите. Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи.
към текста >>
Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да
живеят
така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа.
Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното.
Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа.
Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления. Тогава бихме направили трагични открития за живота от последното десетилетие.
към текста >>
413.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Двама
живеят
заедно, единият има нещо против другия, така че му доставя удоволствие понякога да понатупа другия, да го унижи, понякога по-силно, а понякога по-малко.
Невярната представа за самия себе си принадлежи към най-разпространените заблуди и, като правило, ние не знаем какво става в дълбините на нашата душа. Много лесно се мисли: Аз се познавам, аз знам какво искам! Съставят за себе си определена представа, но колко далеч са от действителността! В дълбочина, в душата това изглежда често съвсем различно, отколкото в областта, където действат представите. Ще приведа някои примери, които често се случват в живота.
Двама живеят заедно, единият има нещо против другия, така че му доставя удоволствие понякога да понатупа другия, да го унижи, понякога по-силно, а понякога по-малко.
Причината за тези мъчения може да бъде вроденият стремеж към жестокост. Човек може да изглежда съвсем безобиден, и да е собствено, много жесток, да изпитва потребност да мъчи другия. Поговорете с такъв човек и той няма да ви прости, ако го сметнете за жесток, отвратителен човек, получаващ наслада, когато мъчи някой друг. Той ще ви каже: Толкова много го обичам, но той прави това и това, и именно защото толкова го обичам, не мога да изтърпя, че той прави това! – Така изглеждат нещата в неговото горно съзнание, а тук, в подсъзнанието е жестокостта.
към текста >>
Това са все духовни сили, които още дълго са можели да бъдат дейни, ако хората са останали да
живеят
на Земята.
Не са минали времената, когато би трябвало, при физически събития да вдигаме поглед към духовните светове. Тези времена не са отминали. Ние започваме да разбираме някои неща чрез нашата духовна наука. В много неща са ни нужни помагащите сили на тези, които си заминават от физическия живот с неизползвани етерни сили. Помислете за хилядите и хилядите, които навън, по огромните полета на трагичните събития на нашата епоха, преминават портата на смъртта с неизползвани сили на етерното тяло.
Това са все духовни сили, които още дълго са можели да бъдат дейни, ако хората са останали да живеят на Земята.
Физиката вече знае, че никоя сила не изчезва, не се губи. В по-висш смисъл, това е законът за запазване на енергията, но за духовния свят. Силите, които има етерното тяло, за да обезпечи живота на физическото тяло от раждането до смъртта в течение на 80-90 години не се губят, ако човек рано премине портата на смъртта. Силите са налице. Наред с това, което чрез Аза и астралното тяло встъпва в духовния свят и има значение за индивидуалността, етерното тяло има всеобщо значение за всеобемащата аура на развитието на Земята и на човека.
към текста >>
Тези, които ще
живеят
след това, трябва да гледат към неизползваните етерни сили, защото те ще бъдат дейни.
Сега често виждаме, че умрелите се сражават редом до живите. Така виждаме от другата страна, на полето на етерното, в елементарните светове, пронизани от силите, здравите човешки сили на тези, които са си заминали от живота с високата увереност и вярата във великите идеали на човечеството. Тези сили се добиват от хора, които с тази вяра преминават портата на смъртта, и остават от тях.
Тези, които ще живеят след това, трябва да гледат към неизползваните етерни сили, защото те ще бъдат дейни.
Етерните сили на преждевременно умрелите несъмнено ще изискват жертвата им, преходът им в духовния свят, от който те гледат надолу към Земята, да не са безплодни. Те ще търсят възможност действително да внесат своя личен човешки дял в обновяването на духовния живот на Земята. Като стимулатори стоят там тези етерни тела, като нашепващ глас на съвестта! Ние заминахме в духовния свят, за да ви изпращаме оттам сили, които могат да влязат във вашите души, да се влеят във вашите сърца, за да работите с по-голяма, с удвоена сила над духовното развитие на Земята. Взаимодействието между телесно и духовно – това трябва да се разбира не като общи приказки, размито и мъгляво, а като конкретна духовна връзка на хората, живеещи тук на Земята във физически тела, с душите, заминали горе в духовните светове.
към текста >>
414.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Както в течение на военните години вече съм казвал тук, именно преживяното с тези души потвърди, че душите, изтръгнати чрез смъртта от редиците на сражаващите се, продължават да
живеят
в това, което изисква от тях нашето сурово време.
Във връзка със страшните събития от наши дни, през портата на смъртта преминаха вече много души на хора, свързани с нашето движение.
Както в течение на военните години вече съм казвал тук, именно преживяното с тези души потвърди, че душите, изтръгнати чрез смъртта от редиците на сражаващите се, продължават да живеят в това, което изисква от тях нашето сурово време.
Те остават свързани с Духа на своя народ, те продължават войната с оръжието на Духа. Но именно това, скъпи мои приятели, ни задължава пред тях. Задължава ни да съединим и укрепим нашите пълни с любов мисли, нашите най-вътрешни, любовно съединяващи ни движения на душите /импулси/. Когато бурните събития останат назад, – в които, в добрия смисъл на думата са въвлечени тези души, даже ако вече са преминали през портата на смъртта – или ако изобщо настъпи подходящото време, ще имаме възможност да почетем с погребално тържество нашите скъпи починали.
към текста >>
Умрелите остават да
живеят
в тези чувства, преживявания и мисли, които им изпращат насреща останалите да
живеят
.
Той се е запазил до наши дни: в деня за поменаване на всички умрели при католиците, в погребалните тържества при евангелистите, в една или друга форма, повече или по-малко индивидуално, погребалните церемонии се запазват и в наше време. Тези погребални церемонии са неволно отдаване на дан от материалистичната епоха към духовния свят. Макар материализмът така да е оглозгал човешките души, че те извършват тези обреди, собствено, безсъзнателно; но и обладаните от материализъм души ги преживяват със сърдечна топлина.
Умрелите остават да живеят в тези чувства, преживявания и мисли, които им изпращат насреща останалите да живеят.
Да помислим по-дълбоко за проблема на смъртта и ние, към които смъртта дойде толкова близо.
към текста >>
И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които
живеят
в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта.
В дълбините на нашето същество, в Аза и астралното тяло, никога не може да бъде погасен този спомен за неосъзнатите сили вътре в нас.
И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта.
В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея живеят заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването живеят с нас живеещите на Земята. Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята. Азът е влязъл в нашето същество едва в хода на развитие на Земята, а астралното тяло в хода на развитие на Луната, затова ние сме лишени от нощно съзнание. Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята. Азът е най-младият член на нашето същество, който още трябва да поработи за съзнание толкова съзнаващо, колкото сегашното дневно съзнание, което се достига /обуславя/ от това, че нашият Аз и астрално тяло са свързани с физическото и етерно тяло.
към текста >>
В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея
живеят
заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването
живеят
с нас живеещите на Земята.
В дълбините на нашето същество, в Аза и астралното тяло, никога не може да бъде погасен този спомен за неосъзнатите сили вътре в нас. И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта.
В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея живеят заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването живеят с нас живеещите на Земята.
Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята. Азът е влязъл в нашето същество едва в хода на развитие на Земята, а астралното тяло в хода на развитие на Луната, затова ние сме лишени от нощно съзнание. Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята. Азът е най-младият член на нашето същество, който още трябва да поработи за съзнание толкова съзнаващо, колкото сегашното дневно съзнание, което се достига /обуславя/ от това, че нашият Аз и астрално тяло са свързани с физическото и етерно тяло. Физическото тяло е преминало 4 стадия на развитие на Земята, етерното тяло 3 стадия на развитие на Земята, астралното тяло само през 2 стадия, а Азът е преминал само през един стадии на развитие на Земята.
към текста >>
В тези най-фини членове, в Аза и астралното тяло, в тях
живеят
умрелите, като живи, в тях
живеят
тези, които са изтръгнати от нашите редици, за да станат духовни същества.
Сега в своето дневно съзнание ние можем само да възстановяваме техния облик в спомените. Тук действат различни сили: тази, която поражда в нас духовния импулс, и тази, която издига този духовен импулс в съзнанието. Впечатленията от външните сетива се вливат в нашето физическо и етерно тяло отвън. Но вашето сегашно нормално развитие няма достатъчно сили, впечатленията, които могат да бъдат възприети само от Аза и астралното тяло, така да бъдат отпечатани във физическото и етерно тяло, че да станат представи в нас, тоест да станат достояние на нашето дневно съзнание. Все пак в най-фините членове на нашето същество ние неразривно сме свързани с така наречените мъртви, тази връзка не се нарушава от външната смърт, а само се преобразува от нея.
В тези най-фини членове, в Аза и астралното тяло, в тях живеят умрелите, като живи, в тях живеят тези, които са изтръгнати от нашите редици, за да станат духовни същества.
към текста >>
Когато този, който е преминал през портата на смъртта, оставя познанието чрез физическо и етерно тяло, тогава той живее в духовно обкръжение; той живее в него така, както
живеят
в него починалите.
Да погледнем след тях със средствата на духовното познание. Често се е подчертавало, как радикално се променя съотношението с обкръжаващия свят при всяко същество, в това число и при човека, когато това същество няма вече физическо и етерно тяло.
Когато този, който е преминал през портата на смъртта, оставя познанието чрез физическо и етерно тяло, тогава той живее в духовно обкръжение; той живее в него така, както живеят в него починалите.
Веднъж подчертах, как коренно се изменя взаимоотношението с обкръжението при прехода в духовния свят, към който възприемащият сега сам принадлежи, ако той е развъплътено човешко същество или същество от Йерархиите, или същество от елементарния свят. Ще се наложи по-особено да подбирам думите, за да дам представа, какво става съотношението между духовното същество и неговото обкръжение, как то е съвсем различно от съотношенията между въплътеното същество и неговото обкръжение.
към текста >>
Всички те
живеят
в мен.
От тази гледна точка да погледнем към тези, които са преминали портата на смъртта. Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Всички те живеят в мен.
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
Ние знаем: природните царства
живеят
в човека на по-висока степен.
И това животинско, растително и минерално битие все пак ни се изправя насреща. Когато човек е тук на Земята, неговото духовно-душевно е дълбоко скрито вътре в него и само просветва през телесната му обвивка. Но това просветващо срещу нас, това, което в този свят чувства и ни въздейства, е пронизано с облагородената до човечност животинска природа. Животинското се проявява в човека облагородено, но все пак е животинска природа. И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек.
Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен.
И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят. Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите.
към текста >>
Какво значи за тези умрели, които не
живеят
, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва?
В ежедневния живот във физическо и етерно тяло, когато не сме насочени към скъпите ни покойници, ние имаме в нашите мисли това, което принадлежи на физическия свят. Но когато призоваваме в нашите души образа на мъртвия, мисловния или чувствен образ, тогава в този образ в непосредствената действителност живее същество, през което гледат, изпращайки в него своите представи, Ангели и Архангели. Ако насочваме мисли и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в обикновената, нормална връзка между физически и духовен свят. Тогава е налице нещо, което иначе не би могло да го има. И пред духовния изследовател застава въпросът: Какво означава за умрелите фактът, че ние живеем в свят, който те са изоставили, в свят, чиито обвивки те са изхвърлили?
Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва?
Пред духовния изследовател стои този въпрос, въпрос, който звучи като много интимен, но който, когато духовният изследовател намери неговия отговор, ще хвърли светлина върху много тайни на живота.
към текста >>
Да го поставим така: какво собствено значи за мировата реалност, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които
живеят
тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в мислите си се съединяват със своите починали?
Още по-различно, от гледна точка на непосредствения живот, можем да поставим този въпрос.
Да го поставим така: какво собствено значи за мировата реалност, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които живеят тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в мислите си се съединяват със своите починали?
Какво значение има, ако ние сами си определяме дни или часове в памет на нашите мъртви? Когато им четем или правим нещо друго, за да се почувстваме заедно с тях, и особено, за да оживим това, което ни е свързвало с тях? Да го кажем още по-различно: какво значи, когато в будно състояние възстановяваме това, което ни е свързвало с мъртвия? И в такава форма може да се изправи този въпрос в съзнанието на духовния изследовател.
към текста >>
Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не
живеят
вече в процесите на Земята.
Тук се проявява дълбоко впечатляващата разлика между земния живот и живота в духа. За да извисим за живеещите на Земята земния живот, трябва да присъединим към него в живи образи и цветове това, което не му достига. Земята, лишената от художественото, от образното Земя, е само сбор от природни процеси. Колко безжизнено празна би била тя! Да се издигнем сега до починалите.
Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята.
И това, което тук на Земята прави произведението на изкуството произведение на изкуството, което създава красотата му, е в много по-малка степен свързано с вътрешното на човека, отколкото това, което значат за духовния свят нашите мисли за умрелите. И в този смисъл, в духовния свят има една красота, истинска, реална красота. Но тя не възниква от външното, както често става тук на физическата Земя. Това, че произведенията на Рафаело, Леонардо, Дюрер са по-добри от другите, се дължи на това, че тези майстори са можели повече от другите. За да може мъртвият – говорейки по аналогия – да почувства появяващото се срещу него от Земята като по-прекрасно произведение на изкуството, зависи от дълбините на вътрешното, от святостта и духовността на чувствата, които ние изпращаме към починалите при спомнянето за тях.
към текста >>
Прекарайте тези мисли в своята душа, скъпи мои приятели, и в това медитативно задълбочаване ще ви се разкрие разбирането за взаимозависимостта между духовния свят и света на сетивата и проникването в особената област от духовния свят, в която
живеят
умрелите, и сетивния свят, в който
живеят
земните хора.
Прекарайте тези мисли в своята душа, скъпи мои приятели, и в това медитативно задълбочаване ще ви се разкрие разбирането за взаимозависимостта между духовния свят и света на сетивата и проникването в особената област от духовния свят, в която живеят умрелите, и сетивния свят, в който живеят земните хора.
В следващите разглеждания ние ще проникнем в други области на духовния свят.
към текста >>
415.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
А потомците съвсем не знаят, че те, собствено,
живеят
в оставените по този начин сили, че тези сили ги обкръжават, че с тях е пронизана нашата духовна атмосфера.
А потомците съвсем не знаят, че те, собствено, живеят в оставените по този начин сили, че тези сили ги обкръжават, че с тях е пронизана нашата духовна атмосфера.
Те не забелязват това, което остава от умрелите в такава епоха, като нашата, когато в къси отрязъци от време в атмосферата на Земята се предава такова множество още жизнеспособни етерни сили. С това и ще започнем утре по-нататъшното разглеждане.
към текста >>
416.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той поставя въпроса: има ли в отвъдния за нас свят, в който
живеят
развъплътените хора, душевните и духовни същества, нещо подобно на идеализма тук на Земята?
След като духовният изследовател е преминал през тези преживявания, той отново насочва своето изследване към загадката на смъртта на млади години.
Той поставя въпроса: има ли в отвъдния за нас свят, в който живеят развъплътените хора, душевните и духовни същества, нещо подобно на идеализма тук на Земята?
Има ли за отвъдните същества нещо подобно на земния идеализъм. И ето, какво се разкрива. Да вземем човек, поразен от куршум на младини. Етерното му тяло се разделя с физическото тяло, което е откъснато отвън по насилствен начин. Това, за което говоря, е действително само, ако физическото тяло е изтръгнато отвън, от външна сила.
към текста >>
В нас ще
живеят
други мисли: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото!
Действително да пробудиш в себе си човешкото самосъзнание – това значи да го направиш дейно в себе си. И когато започнем да предчувстваме по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от гордата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива мисли са ни много далечни.
В нас ще живеят други мисли: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото!
– Безкрайно много е необходимо за сътворението на човека. Но ние никога не обхващаме със своето съзнание повече, от нищожна част от това познание. Скромност и смирение обхващат нашите души по пътя на познанието, когато там се разкрива безкрайността на този път. И толкова по-живо се усеща тази безкрайност, колкото повече е изминато по пътя на познанието. Учим се да разбираме, какво важно значение в живота на човека има постигането на загадките и тайните, пулсиращи в битието.
към текста >>
417.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да
живеят
с измислици.
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни времена, когато сме виждали духовния свят.
Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с измислици.
Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота. Затова най-строго изискване на времето е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят. Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
към текста >>
Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и
живеят
в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума.
Какво казва Баер? Тялото на Земята, Земята е леха, в която са спуснати, като в обвивка, духовните зачатъци – Баер е казал самата истина в зората на XIX век! Ернст Хекел подбира от Баер тези изречения, които са му удобни.
Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума.
С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература. И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
към текста >>
Но тези лоши влияния могат да действат и
живеят
само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
към текста >>
418.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това не се опровергава от наличието на хора, които я отричат, тъй като много неща в душата на човека
живеят
подсъзнателно и безсъзнателно и – правилно разбрано, това отричане не е нещо друго, а несъзнателна тъга по Антропософията.
Видите ли, скъпи мои приятели, Антропософията нямаше да я има, ако тя не беше необходима поне на десет души. Антропософията отговаря на потребност на души, които само по този път могат да намерят именно това, което търсят. Антропософията не съществува поради нечия воля, а защото тя отговаря на потребностите на душата на съвременния човек.
Това не се опровергава от наличието на хора, които я отричат, тъй като много неща в душата на човека живеят подсъзнателно и безсъзнателно и – правилно разбрано, това отричане не е нещо друго, а несъзнателна тъга по Антропософията.
Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс. По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съвременността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос. За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание. И работата е именно в това, смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот и на нашата душевна настройка. Давал съм вече и тук този особено характерен пример.
към текста >>
За тези, които дълги години
живеят
в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание.
Антропософията отговаря на потребност на души, които само по този път могат да намерят именно това, което търсят. Антропософията не съществува поради нечия воля, а защото тя отговаря на потребностите на душата на съвременния човек. Това не се опровергава от наличието на хора, които я отричат, тъй като много неща в душата на човека живеят подсъзнателно и безсъзнателно и – правилно разбрано, това отричане не е нещо друго, а несъзнателна тъга по Антропософията. Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс. По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съвременността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос.
За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание.
И работата е именно в това, смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот и на нашата душевна настройка. Давал съм вече и тук този особено характерен пример. В един южногермански град изнасях лекция на тема "Библия и мъдрост", в която се стремях да покажа, как и привърженика на традиционното християнство, ако добре се замисли, може, изхождайки от Библията, да намери пътя към Антропософията. Стремях се да покажа, че Антропософията, благодарение на своите познания за духовния свят, може по-дълбоко да вникне във великите неизчерпаеми тайни на пракнигата на човечеството, на Библията. След лекцията към мен се приближиха двама католически свещеника, присъствали на лекцията.
към текста >>
Но за болшинството от тези, които
живеят
обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука.
За честно търсещите, стремящи се към Истината, всичко това, разбира се, не е препятствие, защото душите им жадуват именно духовната наука. Мнозина от вас знаят това от личен опит, скъпи мои приятели.
Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука.
То не е съзвучно на привичното, и тъй като не му е съзвучно, изисква обстойно изучаване. Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници. Има и такива. Но значителна част от нашите съвременници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение.
към текста >>
419.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато ставали над 56 години, развитието продължавало, продължавали да
живеят
и се вживявали в това, което е било преди атлантската катастрофа.
Но след това те са достигали до 48 години. За всеки е настъпвало време, когато в своя отделен човешки живот е встъпвал в периода на развитие от 48 до 56 години. И тогава тези хора са можели да си кажат: сега ние, всеки индивидуално, встъпваме във възрастта, когато нашите лични качества съвпадат с обкръжаващите ни качества на цялото човечество. Ние врастваме в това, което се явява наше обкръжение. Преди, до своята 48 година, ние преминавахме развитие, което принадлежеше на нас, беше за нас, но от 48 година ние врастваме в това, което съставлява нашето обкръжение.
Когато ставали над 56 години, развитието продължавало, продължавали да живеят и се вживявали в това, което е било преди атлантската катастрофа.
В своето развитие тогава излизали зад пределите на това, което се разкривало наоколо в груповата душа на човечеството. Значи, достигайки 48-годишна възраст, се съединявали с груповата душевност на човечеството.
към текста >>
Продължават да
живеят
, но се учат на умения за живота само до 28 години, и по-точно – до 27 години.
Това днес го виждаме в много конкретни случаи. Фактически, в развитието на човечеството още не е имало епоха, когато хората да са толкова несклонни да се опират на жизнения опит. Днес всеки се стреми възможно най-скоро да стане умник. Защо? Защото той подсъзнателно чувства: до 28-та година трябва да съм свършил. Да възприемат още нещо след 28 години – за мнозина днес това е абсурдна идея, изобщо пълен абсурд.
Продължават да живеят, но се учат на умения за живота само до 28 години, и по-точно – до 27 години.
към текста >>
420.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В първия следатлантски период, когато в определено състояние на съзнанието са възприемали природата, още са чували отзвук и са виждали отблясък на света, в който
живеят
между смъртта и новото раждане.
В първия следатлантски период, когато в определено състояние на съзнанието са възприемали природата, още са чували отзвук и са виждали отблясък на света, в който живеят между смъртта и новото раждане.
Във втория следатлантски период е било малко по-различно. Тогава за това атавистично състояние на съзнанието Словото угаснало. Образи още имало, изпълнени със светлина образувания още имало, но те вече не се разкривали в Словото, те са били неми. Това, което навън се откривало на външните сетива, възприемали като затъмнение в пълното със светлина, вътрешно оформено; възприемали и своето тяло, като част от това затъмнение. Казвали за себе си: светлина и тъмнина.
към текста >>
Развитието трябва да върви така, че телата да
живеят
в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство.
Равенството е в духа. Народната мъдрост е изразила това в думите: след смъртта всички са равни. Имали са предвид духовното в човека. Да се говори за равенство може само, имайки предвид духовното в човека, третия член на човешкото същество. Изпълнено с живот трябва да стане чувството: всяко човешко същество тук на Земята живее в тяло, душа и дух.
Развитието трябва да върви така, че телата да живеят в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство.
Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността.
към текста >>
421.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те
живеят
.
Опитвахме се от най-различни гледни точки, духовнонаучно, да прехвърлим мост между така наречените живи и така наречените умрели. Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето мислене.
С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят.
Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане. Както въздухът ни обкръжава, така ни обкръжава и светът, в който се намира човек между смъртта и новото раждане. Само поради посочената вече причина, ние нищо не знаем за този свят: ние спим в този свят. Ясновидското съзнание, както това вече нееднократно беше охарактеризирано, изучава този, иначе проспиван свят. Да се проникне в този свят така, че да се почувстваш уверен в това, че душата жива преминава портата на смъртта за да встъпи в другия свят, живее в него и след това се връща за нов земен живот – това, от самосебе си се разбира, че не е толкова трудно, ако старателно позволиш да въздейства върху душата ти това, което е казано в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" или друга, подобна на нея.
към текста >>
Тогава си казваме: ние не сме разделени с умрелите, те
живеят
сред нас.
Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия. Но по същия начин звучат тези отговори на умрелите, тези вести за умрелите в дълбините на душите на хората и в периода на будност, от пробуждането до заспиването, само че те не ги чуват. Така, както човек през деня не вижда звездите – макар те и да сияят в небето, – тъй като светлината на слънцето ги затъмнява, така и човек, със своето обикновено съзнание, не възприема звучащите в дълбините на душата му вести от умрелите, тъй като външният живот, нахлуващ през вратата на външните сетива, ги заглушава. Ако дълбоко се вниква в живота на собствената душа и се учим да различаваме това, което изхожда от нас самите, от другото, което се изправя в собствената ни душа не от личното, тогава постепенно ще се научим и в будно състояние да чуваме гласовете на умрелите. Тогава се осъзнава нещо извънредно важно.
Тогава си казваме: ние не сме разделени с умрелите, те живеят сред нас.
Те ни съобщават за себе си не като другите, сетивни същества, които ни изпращат импулси от външния свят, а те звучат вътре в собственото ни същество, те ни говорят чрез нашето собствено вътрешно същество, те ни подкрепят.
към текста >>
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората
живеят
и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас.
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас.
Митовете ни казват, че далечните ни предци са знаели това. Когато в древността хората са почитали своите починали предци, като господари на рода, като боговете предци, това е произлизало от атавистичното знание, че умрелите винаги са тук, че те действат чрез душите на живеещите. Закономерно е, че това знание е изгубено от хората, но то трябва да бъде възстановено! Отново ще се знае, че мъртвите са тук, в нашето обкръжение, че те говорят чрез нашите души, че ние общуваме с тях. Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за живота, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят.
към текста >>
Едва тогава хората ще
живеят
в пълната реалност и с пълната реалност.
Това съзнание за съвместния живот с умрелите трябва да се развие. Според степента на развитието му душевният живот на човека ще става все по-фин, обогатявайки се с понятията на духовната наука. Духовната наука няма да обогатява душевния живот на човека, ако бъде възприемана само като теория, и не бъде изпълнена с любов. Според това, доколко душевният живот на човека ще става по-богат и фин, умрелите ще стават все по-жива реалност за съзнанието на хората. Тогава в съзнанието на хората ще навлезе тази огромна част от действителността, която сега остава извън тяхното съзнание и полезрение.
Едва тогава хората ще живеят в пълната реалност и с пълната реалност.
Това е най-близката задача на човечеството. Човечеството живее сега в условията на грандиозна катастрофа. Нейните дълбоки корени са именно в това, че човечеството се е отучило да живее в истинската действителност. Материалистичното съзнание далеч е откъснало човечеството от реалността. Хората смятат себе си за живеещи в действителността, тъй като осъзнават само едната и част – физически-сетивната.
към текста >>
Те продължават да
живеят
с нашите души, в нашите души.
Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение. И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук.
Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души.
Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал. То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка. Нашите млади починали остават с нас. Това е преместване на тяхната собствена болка; тя не трябва да бъде болка, но пренесена в нашата душа, се превръща в болка.
към текста >>
Това не е някакво мистично чудачество, скъпи мои приятели, това е произтичащ от дълбоките практически потребности на съвременността въпрос: как ще
живеят
в нас стремежите, доколко ще бъде по нашите сили да разкрием пред света, да дадем на света да почувства това, което като духовно може да живее вътре в европейската култура, какви са съвременните пътища към свръхсетивното.
Това не е някакво мистично чудачество, скъпи мои приятели, това е произтичащ от дълбоките практически потребности на съвременността въпрос: как ще живеят в нас стремежите, доколко ще бъде по нашите сили да разкрием пред света, да дадем на света да почувства това, което като духовно може да живее вътре в европейската култура, какви са съвременните пътища към свръхсетивното.
Днес повече от всякога е необходимо съзнание, че духовната наука е не само нещо, което носи блага на собствената ни душа, но че духовната наука трябва да стане това, по пътя на което, като хора в дълбокия смисъл, като хора от Средна Европа, можем да изпълним своята задача в развитието на човечеството.
към текста >>
422.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Така
живеят
хората: в понятия, представи, идеи, които са фини, бих казал дестилирано-духовни, и на тях им е нужна само здрава сила, за да дойдат от тези понятия до духовната наука; и това са именно тези понятия, които в епохата на Михаил трябва да навлязат в развитието на човечеството.
Така живеят хората: в понятия, представи, идеи, които са фини, бих казал дестилирано-духовни, и на тях им е нужна само здрава сила, за да дойдат от тези понятия до духовната наука; и това са именно тези понятия, които в епохата на Михаил трябва да навлязат в развитието на човечеството.
Но те са и тези, които най-много могат да бъдат подложени на объркване, на заблуди, внасяни от споменатите, свалени от небето, победени там от Михаил, ариманични духове на препятствията. Те, духовете на препятствията, се проявяват, като внасят объркване в безброй области, в които човек смята, че мисли съвсем правилно, но в които той в най-голяма степен е предоставен на объркващото въздействие на тези духове.
към текста >>
423.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Нещо подобно може да стане, само ако двамата изобщо нямат връзка с ясно ограничената реална действителност, за която тук става дума, ако двамата
живеят
в нещо по-различно от действителността.
Фриц Маутнер, следователно, побеснява дори когато просто чуе нещо за астрология, или ако някой спомене за хороскоп. Иначе не можем да си обясним появата на тази статия. Той пише така, сякаш авторът на тази книжка е яростен астролог и иска да докаже значимостта на Гьоте с някакъв хороскоп. Имате тук пример за това, как двама души взаимно се сражават, единият по свободна воля, като Фриц Маутнер, другият принудително, тъй като Маутнер започна тази битка – двама човека, във възгледите на които няма ни най-малка разлика. Как се случи това?
Нещо подобно може да стане, само ако двамата изобщо нямат връзка с ясно ограничената реална действителност, за която тук става дума, ако двамата живеят в нещо по-различно от действителността.
Блестящ пример за това, което днес се говори и говори, и много разумно се говори – Маутнер е много разумен човек, – но зад думите няма нищо реално. Няма ни най-малко основание за това, което се говори.
към текста >>
Тъй като именно в това отношение хората
живеят
в истинска мъгла.
Скъпи мои приятели, необходимо е отново и отново да се посочва невероятната значимост на тези неща. Това, което охарактеризирах с отделни примери, днес се среща на всяка крачка. Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яснота, липса на предразсъдъци и безпристрастност. С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача. И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност.
Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла.
Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си. Те трябва да се научат да достигат до яснотата със свои собствени сили, а не чрез авторитарност. За отделната човешка душа едно от най-добрите, най-значителни достижения на духовнонаучната работа, трябва да стане придобиването на свободно, ясно, безпристрастно съждение за това, което и се представя в обкръжаващия живот, и освобождение от това, което по същество властва днес над цялото човечество - "проспиване" на събитията от живота. Хората проспиват това, което се намира пред очите им.
към текста >>
Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден
живеят
в такава мъгла.
Това, което охарактеризирах с отделни примери, днес се среща на всяка крачка. Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яснота, липса на предразсъдъци и безпристрастност. С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача. И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност. Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла.
Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла.
Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си. Те трябва да се научат да достигат до яснотата със свои собствени сили, а не чрез авторитарност. За отделната човешка душа едно от най-добрите, най-значителни достижения на духовнонаучната работа, трябва да стане придобиването на свободно, ясно, безпристрастно съждение за това, което и се представя в обкръжаващия живот, и освобождение от това, което по същество властва днес над цялото човечество - "проспиване" на събитията от живота. Хората проспиват това, което се намира пред очите им. Да обвият всичко в мъгла – това е именно стремежа на тези, които едностранчиво излизат с всевъзможни монистични или "естественонаучни обосновки"- както те им казват – идеи, но които по същество не са нищо друго, а просто материалисти.
към текста >>
424.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тази основна особеност, която имам предвид, се състои в това, че нашата духовна наука не само изобщо твърди, че духовният свят е действителността, че вътре в духовния свят действително
живеят
и действат духовни същества, но и че въз основа на отделни явления, на конкретни случаи, отново и отново показва, че около нас и вътре в нас самите по време на земния ни живот, всичко е творчество на Боговете.
Основната особеност на нашите духовнонаучни разглеждания не се оценява достатъчно още в нашите кръгове. Възможно е даже на мнозина сред нас да им се струва странно, когато в началото се говори абстрактно за тези особености на нашето духовнонаучно движение, и те си мислят: че как иначе, това се разбира от самосебе си! – И въпреки всичко, това не е така.
Тази основна особеност, която имам предвид, се състои в това, че нашата духовна наука не само изобщо твърди, че духовният свят е действителността, че вътре в духовния свят действително живеят и действат духовни същества, но и че въз основа на отделни явления, на конкретни случаи, отново и отново показва, че около нас и вътре в нас самите по време на земния ни живот, всичко е творчество на Боговете.
Казвам, че може да се мисли, че когато сериозно се насочи духовен поглед към духовния свят, става от самосебе си разбиращо се да се разглежда обкръжаващото ни като творение на духовния свят. Но това е още далеч, от тези обобщаващи, съвсем абстрактни и празни, нищо не казващи мисли, да се проникне до тези духовни сфери, където в конкретния случай се разбира, как в сетивната действителност твори Духът. Ще ви покажа това днес с един своеобразен пример. С пример, който едновременно ще покаже, колко далеч е съвременното човечество, поне да предчувства, какво значи това: сетивният свят около нас, както го преживяваме между раждането и смъртта, да е творение на духовната действителност.
към текста >>
Така, че децата от ранни години, а след това и когато станат юноши или девойки, и по-късно, да
живеят
с чувството: докато сме млади, Духът не ни се разкрива напълно, но според това, доколко остаряваме, той по все по-нов начин се разкрива на душата.
Ако възприемахме това, щяхме да знаем: това, че стареем, е изпълнено със смисъл. Целият ход на човешкия живот е творение на боговете; не напразно стареем – от година на година духовното по все по-нов начин се изживява в нас. То ни разкрива все нови и нови страни на това, което тогава се развива в нас, което отвътре навън се разкрива в нас. Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа. Това настроение, този проникнат от очакване живот трябва да се вкорени в самата същност на възпитанието, трябва да се влее в цялото настроение, да стане същност на възпитанието.
Така, че децата от ранни години, а след това и когато станат юноши или девойки, и по-късно, да живеят с чувството: докато сме млади, Духът не ни се разкрива напълно, но според това, доколко остаряваме, той по все по-нов начин се разкрива на душата.
Нужен е тласък към познанието на Духа, за да не се изпусне, да не се остави без внимание това, което се надига от дълбините на нашето същество, тъй като нашето остаряване не е безсмислено, а изпълнено със съдържание. Днес младите хора се дразнят, когато им се говори за значението на възрастта, те се смятат за зрели да бъдат избрани в парламента или в други представителни органи, макар, разбира се, да не са узрели за това, тъй като работата е там, че правилното съждение за социалните взаимоотношения на хората и за социалното устройство израства само на основата на зрялото разглеждане на живота. Ако изобщо съществува тази душевна настройка на живот, изпълнен с очакване, тогава се знае: това, което ни обкръжава като външно устройство, не може да се разбере и възприеме напълно, докато не се встъпи в определена възраст.
към текста >>
При определени животни са се развили ципести лапи, тъй като жизнените условия са ги принуждавали да
живеят
във вода.
Тогава той няма да е така неудовлетворен от това, което често му предлага официалната наука. Тогава много от нещата ще станат живо преживяване. Ако се проследи развитието на животинския свят така, както си го представя официалната наука, ще се натъкнеш на странни факти. Не трябва обезателно да стигаме до дарвинизма, да се спрем на Ламарк /бележка 105/, който е доста по-разумен от това, което материалистично се разви от учението на Дарвин. При Ламарк също ще намерите твърдението, че различните форми на животните са се развили във връзка с тяхното приспособяване към обкръжаващата среда.
При определени животни са се развили ципести лапи, тъй като жизнените условия са ги принуждавали да живеят във вода.
Други животни са получили хватателни органи, тъй като е трябвало да си намират храна високо по дърветата, и така нататък. Да, но ако чрез приспособяване са се формирали такива органи, дотогава те би трябвало да са други. Животните, развили ципести лапи, не са ги имали преди, но те е трябвало да имат други, от които са се развили ципестите. В резултат стигаме до това, че животните, на които са свойствени ципести лапи, са ги изработили от други лапи, а тези, които нямат ципести лапи, са изработили тези, които имат, от съществували преди това. Това е така.
към текста >>
Днес
живеят
много неща, предизвикани от това, че в кръвта и плътта е преминало нещо, което би трябвало да си остане в душата – това ясно е изразено в хода на развитие на човечеството.
В хода на развитие определени неща не трябва да влизат в кръвта, те трябва да остават в душата. Какво става, ако те навлязат в кръвта и плътта? Тогава в подсъзнателното те пораждат афекти и страсти, на които понякога им дават красиви наименования, на които им слагат маски, но които често са нещо съвсем различно от тези маски.
Днес живеят много неща, предизвикани от това, че в кръвта и плътта е преминало нещо, което би трябвало да си остане в душата – това ясно е изразено в хода на развитие на човечеството.
Какво се предизвиква с това? Сблъсъците между хората, раздорите и дисхармонията са се разпространили по цялата Земя. Това се маскира с всевъзможни маски. Например, с националистични чувства: италианецът не понася германеца, англичанинът – германеца, германецът – романите; тези страсти бушуват по цялата Земя. Трябва да се познават дълбоките причини, пораждащи тези страсти, и да се виждат задачите на човечеството, неговата мисия, за да се извърши това, което трябва да се извърши.
към текста >>
425.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Сега на преден план излизат усилията на онези "ерудирани капацитети" такива са те за света които в продължение на месеци, години и десетилетия
живеят
в библиотеките, разлистват хроники, статистики и документи, за да напишат "историята" на едно или друго събитие.
Мнозина от Вас ще си спомнят, че през последните три години аз често подчертавах следния факт: Ако в далечно бъдеще някой се опита да напише историята на тази Световна война за жалост съвременните критици не се решават, макар че това е напълно възможно тогава методологията на днешната "история", която може да измисля само легенди и басни, ще се окаже изцяло неприложима.
Сега на преден план излизат усилията на онези "ерудирани капацитети" такива са те за света които в продължение на месеци, години и десетилетия живеят в библиотеките, разлистват хроники, статистики и документи, за да напишат "историята" на едно или друго събитие.
Обаче наближава такова време, което ще превърне тези истории в грамади от непотребна хартия. Да, ако един учен е със здрав разсъдък, той просто не би могъл да напише историята на последните години по този начин. Защото нещата, които причиниха този хаос изобщо няма да се открият на днешните "историци". Те ще се открият на хора с развито имагинативно мислене*4; на хора,които добре разбраха достойния за съжаление г-н Сухомлинов*5. Изправен пред съда, той трябваше да признае тъжния факт: Първо се случи това, после се случи онова, и в този миг аз изгубих съзнание!
към текста >>
426.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче те дори не подозират това, понеже спрямо себе си и спрямо своите социални импулси,
живеят
в Майя.
А колко силно вярват хората, че когато вършат едно или друго действие, те се ръководят от този или онзи мотив! Мнозина смятат, че се ръководят от благородни и безкористни мотиви, докато истинските им мотиви не са нищо друго, освен брутален егоизъм.
Обаче те дори не подозират това, понеже спрямо себе си и спрямо своите социални импулси, живеят в Майя.
И за да вникне в истинските съотношения, човекът трябва да положи не малко усилия.
към текста >>
427.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Хората трябва да си изковат съвършено други предпоставки, за да разбират и
живеят
с истината.
Днес обаче, скъпи мои приятели, на света трябва да се възвестяват реални и важни истини. И те далеч няма да съвпадат с популярните мнения по един или друг въпрос. Вие видяхте как изглеждат предпоставките за тези популярни мнения.
Хората трябва да си изковат съвършено други предпоставки, за да разбират и живеят с истината.
Вие помните. Истините, които днес ние предлагаме, съдържат нещо отблъскващо за широките кръгове; те са неудобни, твърде неудобни. А удобните истини, в които хората са влюбени, имат такива предпоставки, за които вече стана дума.
към текста >>
428.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Естествено тези хора, а днес те са твърде много които
живеят
с ужаса от великите истини, биха могли да възразят: Защо човечеството да не остане и занапред в един полусън спрямо тези истини?
Но сега би могъл да възникне въпросът След като тези истини са съществували и по време на миналите епохи и след като, общо взето, човечеството е съумявало да се предпази от тях, защо точно нашето съвремие ще трябва да изживее тази мъчителна среща? В Мистериите*16 подобни истини бяха охранявани най-строго, тъй като повечето хора не можеха да устоят пред страшния им лик. Впрочем ние често сме изтъквали: тъкмо ужасът пред великите истини е причината те да бъдат отхвърляни от хората.
Естествено тези хора, а днес те са твърде много които живеят с ужаса от великите истини, биха могли да възразят: Защо човечеството да не остане и занапред в един полусън спрямо тези истини?
Защо на тези истини трябва да се изложи точно това измъчено и невротизирано човечество?
към текста >>
429.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче тези души
живеят
в тела, които са предопределени за добро, или за зло.
Представете си, че навън срещате един човек, а след него друг; и според учението на Августин, Вие може да заявите: Единият е предопределен за доброто, другият за злото. Обаче, скъпи мои приятели, това се отнася до външните обвивки, до физическото тяло, то не се отнася до самата индивидуалност! За самата индивидуалност, учението на Августин а и цялата тогавашна епоха не успяха да кажат нищо. Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните гърци то не би имало никакъв смисъл). Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път.
Обаче тези души живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло.
И в хода на Земната еволюция хората ще бъдат все по-малко годни да осъществяват своето душевно развитие успоредно със своето телесно развитие. Защо една индивидуалност трябва да се инкарнира в тяло, което според цялата си конструкция е устремено към злото? Човекът, впрочем, може да се приспособи добре, тъкмо защото индивидуалността не е вече в предишната дълбока и свещена връзка с физическото тяло. Ето още една трудна и неудобна истина, която обаче ние трябва да погледнем право в очите.
към текста >>
да му придадат такова устройство, благодарение на което човек няма да говори повече за такива наивни и глупави неща като душа и Дух, а ще говори нормално и "здраво" за силите, които
живеят
в машините и химията, за силите които образуват планетите, Слънцето и т.н.
Навремето Духът беше премахнат с указ, душата ще бъде премахната с фармакотерапия. От "здравите възгледи" лесно ще се извлече ваксина, с която организмът ще бъде обработван от най-ранна детска възраст, дори още от раждането, за да стане изключено, щото човешкото тяло някога да стигне до мисълта: Аз зная, че душата и Духът съществуват! Да, ето така ще се сблъскат двата възгледа, двете течения в развитието на човечеството. Едното от тих ще се стреми да изкове нови понятия и представи, които органически израстват от сферите на душата и Духа. Другите, последователите на днешните материалисти, ще търсят "ваксината", за да направят тялото "здраво", т.е.
да му придадат такова устройство, благодарение на което човек няма да говори повече за такива наивни и глупави неща като душа и Дух, а ще говори нормално и "здраво" за силите, които живеят в машините и химията, за силите които образуват планетите, Слънцето и т.н.
към текста >>
430.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И ако хората положат известно усилие и отново си припомнят своеобразията на духовния свят, те несъмнено ще трябва да из
живеят
доста изненадващи и фрапиращи неща.
И ако хората положат известно усилие и отново си припомнят своеобразията на духовния свят, те несъмнено ще трябва да изживеят доста изненадващи и фрапиращи неща.
Ако прочетете "Химическата сватба на Кристиян Розенкройц от 1459", Вие ще получите усещането: Колко забавна, колко гротескна и смешна е цялата тази история. И въпреки това нещата са изключително дълбоки; пътят описан там далеч не е сантиментален, той е описан с един превъзходен хумор!
към текста >>
431.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Самите хора, които
живеят
в европейския Изток, също нямат никакво предчувствие за това, което става с тих.
В тези трудни години от историята, особено впечатление прави един важен факт: Ако днес светът насочи поглед към Изтока, към това, което всъщност става с европейския Изток, тогава целият средноевропейски свят и цялата Америка, се оказват като наблюдатели, ангажирали цялото си внимание върху движението на фигури от велпапе; те изобщо не виждат това, което придава духовна тежест на събитията в европейския Изток.
Самите хора, които живеят в европейския Изток, също нямат никакво предчувствие за това, което става с тих.
А светът трябва да разбере както и Лутер, човекът пренесен от Четвъртата в Петата след атлантска епоха истинските духовни свойства на този европейски Изток, защото те се проявяват именно в съответствие с Петата следатлантска епоха. Припомнете си всичко, което беше изнесено за европейския Изток пред Вас в различни лекции и цикли: Как се подготвя "Духът-Себе", как той трябва да се свърже със "Съзнателната душа"*32, припомнете си как напредват импулсите на Шестата следатлантска епоха, и тогава Вие ще се доближите до истинската същност на източноевропейските събития. И за миг сравнете тези неща с всичко, което говорят днешните историци и политици и Вие сами ще прецените: техните описания са като тежести от велпапе. Само че човекът не може да действува с това, което се намира в Майя, в измамата; той може да действува само с това, което се намира в реалния свят. Естествено, Вие бихте се разсърдили, ако вместо истинската тежест продавачът постави на везните тежест от велпапе, и тогава ще изискате той да постави не имитация от велпапе, а истинската тежест.
към текста >>
432.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И тогава, в определен период от Шестата следатлантска културна епоха, тези хора ще намират удоволствие единствено в това, да
живеят
всред процесите, които тогава ще се осъществяват чрез бацилите, чрез тези микроскопични врагове на човечеството.
Това е извънредно важно. Защото сега възниква друга опасност: Хората да запазят тази склонност към материализъм, към материалистично-ариманически начин на мислене и да го пренесат в една епоха, когато всъщност е предвидено неговото преодоляване. Тогава онези хора, които не биха съумели да се освободят от материалистично-ариманическото мислене, а биха искали да останат свързани с него, биха влезли в един съюз с всичко онова, което възниква на Земята по един или друг начин чрез победата на Михаил над Змея. Или с други думи: Те биха се свързали не с духовния напредък на планетарното Земно развитие, а е чисто материалния напредък.
И тогава, в определен период от Шестата следатлантска културна епоха, тези хора ще намират удоволствие единствено в това, да живеят всред процесите, които тогава ще се осъществяват чрез бацилите, чрез тези микроскопични врагове на човечеството.
към текста >>
Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове
живеят
или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности.
Към този род подробности ние трябва да прибавим и още нещо. Тъкмо поради своята собствена последователност, поради собственото си величие, естественонаучният начин на мислене е застрашен от това, да не се влее в ариманическия начин на мислене. Не само моралният начин на мислене, но и естественонаучният начин на мислене е силно застрашен от това да не бъде погълнат от този ариманически, материалистически начин на мислене. Помислете само как например разсъждават учените в областта на зоологията.
Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности.
Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години. Природоизследователите си изграждат също и определени представи които от физикална гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята. Понякога тези представи са извънредно остроумни. Но на какво се опират те? Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години!
към текста >>
Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които
живеят
тук долу на Земята.
С тези неща е свързано и едно друго явление, едно явление, което не трябва да се изпуска от внимание, макар че хората правят точно това. Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво отношение към установения от човеците порядък на Земята. Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството.
Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята.
Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят!
към текста >>
433.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Днес повечето хора
живеят
в огромни маси като спящи, лишени от мислене човешки същества и съвсем не обръщат внимание на това, което става около тях.
Днес повечето хора живеят в огромни маси като спящи, лишени от мислене човешки същества и съвсем не обръщат внимание на това, което става около тях.
Днес хората са в плен на всевъзможни илюзии. По-мислете само как разсъждават днешните хора: Ах, колко забележителни са съвременните съобщителни средства! С каква лекота всеки от нас се свързва с другите! Колко напред е отишла нашата епоха! Да, припомнете си тези отличителни белези.
към текста >>
Да, те
живеят
днес в стотици и хиляди сърца.
Но ето че през втората половина на 19 век онова, което днес наричаме и то с известен респект "преса", намери своите трайни очертания. Стигна се дотам, че някои литературни произведения се оказаха много повъзхвалявани от най-забележителните творби на писатели като Шпилхаген, Густав Фрайтаг, Паул Хайзе и т.н. Питам Ви: Има ли всред Вас хора, които да не са чували за книгата "Тринадесет липи" от Вебер*39? Ето как пресата се намесва в живота на хората. Макар че в това съчинение са вложени наистина забележителни идеи.
Да, те живеят днес в стотици и хиляди сърца.
към текста >>
Сега, след като тези сили и Същества са вече слезли на Земята, ние следва да сме наясно: те са вече тук и хората трябва да
живеят
заедно с тях, хората не бива да си затварят очите пред тих, защото те стават най-силни тъкмо тогава, когато хората си затварят очите пред тих.
Добре, и какво предприемат хората, за да се борят срещу тези Същества? Те не предприемат нищо друго, освен това, което прави онзи, който увещава печката да го стопли, но без да е сложил дърва в печката и без да ги е запалил.
Сега, след като тези сили и Същества са вече слезли на Земята, ние следва да сме наясно: те са вече тук и хората трябва да живеят заедно с тях, хората не бива да си затварят очите пред тих, защото те стават най-силни тъкмо тогава, когато хората си затварят очите пред тих.
Точно това е същественото, че тези ариманически Същества, които вече са обхванали човешкия интелект стават най-силни тогава, когато човек не иска да знае нищо за тях, когато не иска да научи нищо за тях.
към текста >>
Всички тези представи, с които
живеят
днешните хора, са чисто и прости недействителни.
Всички тези представи, с които живеят днешните хора, са чисто и прости недействителни.
В основата на нашата съвременна цивилизация е тъкмо тази Четвърта следатлантска епоха с нейните митове и представи, които за днешния човек са по-скоро сънища в сравнение с рязко очертаните и точки естествено-научни представи. Обаче това, което днес ние можем да развием в мисленето, то на свой ред също ще залегне в основата на следващата епоха, разбира се, ако то бъде развито не в посока на умъртвяването, а в посока на оживотворяването. Но живот се вдъхва само тогава, когато се стремим да издигнем в съзнанието си всичко онова, което вече е съществувало, или с други думи, когато пробудим и разширим нашето съзнание.
към текста >>
Вярно е това, което посветените винаги са казвали: Когато хората са проникнати от духовните истини, от духовната мъдрост, това поражда голям ужас всред ариманическите Същества и всред мрака в който те
живеят
, лумва един разядащ огън.
Вярно е това, което посветените винаги са казвали: Когато хората са проникнати от духовните истини, от духовната мъдрост, това поражда голям ужас всред ариманическите Същества и всред мрака в който те живеят, лумва един разядащ огън.
За ариманическите Ангели е много удобно да живеят в главите, които днес са изпълнени с ариманическата наука обаче човешките глави, които са приели духовната мъдрост, пораждат всред ариманическите Същества един разяждащ огън един истински ужас от страна на Мрака.
към текста >>
За ариманическите Ангели е много удобно да
живеят
в главите, които днес са изпълнени с ариманическата наука обаче човешките глави, които са приели духовната мъдрост, пораждат всред ариманическите Същества един разяждащ огън един истински ужас от страна на Мрака.
Вярно е това, което посветените винаги са казвали: Когато хората са проникнати от духовните истини, от духовната мъдрост, това поражда голям ужас всред ариманическите Същества и всред мрака в който те живеят, лумва един разядащ огън.
За ариманическите Ангели е много удобно да живеят в главите, които днес са изпълнени с ариманическата наука обаче човешките глави, които са приели духовната мъдрост, пораждат всред ариманическите Същества един разяждащ огън един истински ужас от страна на Мрака.
към текста >>
434.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тези Същества са вече тук, те
живеят
всред нас.
Ако размислите внимателно, Вие ще сте в състояние да разглеждате като едно цяло, така да се каже, две подробности, които занапред ще са изключително важни. Вчера ние казахме. През 1879 ариманически Същества, и то по-скоро една тяхна разновидност бяха отблъснати от духовните висини свалени в царството на човешкото развитие, респективно в областта на нашето духовно и душевно развитие.
Тези Същества са вече тук, те живеят всред нас.
Както чухме, те са обхванати от стремежа, да завладеят нашите глави, нашите мисли и чувства. Аз казах: това са Същества от ангелската Йерархия, които не са в състояние да се развиват по-нататък в духовния свят и които сега искат да си служат с човешките глави, за да напреднат в своето развитие. Ето защо ще бъде крайно наложително: това тайно, това окултно душевно развитие (виж рисунката, синята линия), за което споменах и за което някои хора може би не искат и да чуят защото те с удоволствие биха предпочели то да е останало долу, а те да се занимават само с материални неща да бъде обхванато от ясното човешко съзнание. В противен случай, ариманическите Същества, за които стана дума, жестоко ще засегнат споменатата интровертност на човешката душевна природа. Това е едното, което следва да се има предвид.
към текста >>
435.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Следователно, сега те
живеят
всред нас и то по такъв начин,че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите темпераменти.
Събитието, върху което говорих в досегашните лекции, а именно отхвърлянето на определени духовни Същества, наречени от мен Духове на Мрака, от духовния свят и свалянето им в царството на човеците през есента на 1879, е от огромно значение. Ние непрекъснато трябва да си даваме сметка за следното: В духовния свят се състоя една война, която продължи няколко десетилетия. Тази война, започнала в началото на 40-те години, завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като "подстрекатели" в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка еволюция.
Следователно, сега те живеят всред нас и то по такъв начин,че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите темпераменти.
И хората едва ли разберат цялата важност на днешните събития, а и на тези, които предстоят, ако те не проумеят, че сетивно-физическият свят е свързан с духовния свят, и че едно толкова важно събитие трябва да бъде разглеждано също както се разглежда и едно природно явление. От историческа гледна точка, днес хората са свикнали да приемат за валидни само явленията, които се разиграват в условията на сетивно-физическия свят. Но те отново трябва да признаят валидността и на онези духовни събития, в които сме въвлечени и до които ние се добираме само с помощта на антропософията.
към текста >>
Хората трябваше да се научат да
живеят
заедно в своите племена, народи раси.
Във всички древни религии ние задължително откриваме символите на зачатието, символите на физическата наследствена линия. Ето защо още в юдейското законодателство, а и в другите езически религии ясно виждаме какво огромно значение се придава на всички подробности, имащи отношение към закона на наследствеността.
Хората трябваше да се научат да живеят заедно в своите племена, народи раси.
В основата на земните порядки трябваше да залегне не друго, а кръвното родство.
към текста >>
Защото след 19 век, след важните събития, за които стана дума, ние виждаме как се появява нещо съвсем различно аз вече загатнах за това появяват се определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите и точно те са тези, един вид потомци на древните Духове на Мрака, които след 1879
живеят
всред нас тук долу на Земята.
И така, ние виждаме двете течения. Едното течение, ако мога да се изразя така, покровителствува кръвното родство, течението на Светлината; от другата страна е течението на Мрака, което покровителствува всеки опит за разрушаване на кръвните връзки, всеки опит за освобождаване от семейните и наследствени връзки. Естествено, нещата не могат да бъдат прекъснати отведнъж; същото наблюдаваме и в природата. И така, през 1413, която е и границата между Четвъртата и Петата следатлантска културна епоха, нещата не прекъсват отведнъж. Напротив, тези две течения съществуват и в наши дни.
Защото след 19 век, след важните събития, за които стана дума, ние виждаме как се появява нещо съвсем различно аз вече загатнах за това появяват се определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите и точно те са тези, един вид потомци на древните Духове на Мрака, които след 1879 живеят всред нас тук долу на Земята.
Дотогава те изпълняваха своите задачи горе на Небето, докато техните родственици, които предприеха това, което току-що описах, бяха на Земята още от Лемурийската, от Атлантската епоха насам.
към текста >>
Да се вярва, че старите идеали ще продължат да
живеят
, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете.
Защото както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879, то ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: Вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. За щото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество. Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред е Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят.
Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете.
Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ. Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман.
към текста >>
436.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Да можеха и други хора да стигнат до познанието, че
живеят
в илюзии!
Ето какво става в епохата на материалистичния разум. Това изречение от предговора е много, много интересно! Защото то ясно посочва една характерна особеност за онази епоха. Първоначално Освалд Марбах беше наясно: Дали интерпретира "Фауст" или чете лекции върху механиката, той върши това което иска. Сега обаче, когато отново се връща към "Фауст", за да го интерпретира по нов начин, той признава пред себе си, че в миналото се е поддал на известни илюзии, докато сега вече може да се вслуша в Духа на времето.
Да можеха и други хора да стигнат до познанието, че живеят в илюзии!
Ето как изглежда идеалът, към който се стремят Духовете на Мрака, особено след 1879, когато те са вече долу и се намират всред нас: Ние трябва да изплетем една здрава мрежа от илюзии и с нея да покрием човешките мозъци и човешките сърца!
към текста >>
Днешните хора
живеят
в една среда, която никъде другаде не е третирана с толкова хумор, с толкова ирония, както във втората част на Гьотевия "Фауст" Тази среда води началото си от 16 век; хората величаят само това, което беше постигнато от тогава на сам, възхищават се от постиженията на нашето време.
За да бъде разбрана, се изискват големи умствени усилия.
Днешните хора живеят в една среда, която никъде другаде не е третирана с толкова хумор, с толкова ирония, както във втората част на Гьотевия "Фауст" Тази среда води началото си от 16 век; хората величаят само това, което беше постигнато от тогава на сам, възхищават се от постиженията на нашето време.
Обаче Гьоте, който с душата си живя не само в своето време, а с нея можеше да се пренася също и в 20 век, написа втората част на своя "Фауст" за 20 век, за 21 век, изобщо за следващите векове. Хората тепърва ще разберат това.
към текста >>
437.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Предлагайки им неистини, Духовете на Мрака ги отклоняват от всичко онова, което хората биха могли и трябва да из
живеят
в името на общочовешката еволюция.
И все пак, голяма част от събитията, които са инспирирани от Духовете на Мрака, бяха инстинктивно, атавистично доловени от хората. Обаче това атавистично познание принадлежи към миналото. И все някога хората трябва да вземат решение за съзнателното възприемане на всичко онова, което до този момент те улавяха само инстинктивното впрочем се вливаше в душите им също и от древните Мистерии или с други думи: Да формират социалния организъм не слепешком или под влияние на емоциите, а с оглед на спиритуалните принципи! Защото Духовете на Мрака постигат своите цели тъкмо тогава, когато хората проспиват духовните импулси, които насочват еволюцията на човечеството. И голяма част от неистината, която се шири по света, е тук именно с тази цел: да държи човека в илюзии, да го потапя в сън, да го отклонява от действителността, понеже по този начин Духовете на Мрака си играят с хората както искат.
Предлагайки им неистини, Духовете на Мрака ги отклоняват от всичко онова, което хората биха могли и трябва да изживеят в името на общочовешката еволюция.
Днес ние живеем в една епоха, когато хората сами трябва да се заемат със своето развитие.
към текста >>
Същественото е, че в тези социално-политически промени
живеят
само мисловните конструкции от края на 19 и началото на 20 век, обаче не и емоциите, не и волевите импулси.
Същественото е, че в тези социално-политически промени живеят само мисловните конструкции от края на 19 и началото на 20 век, обаче не и емоциите, не и волевите импулси.
Тази подробност е изключително важна. Впрочем до подобни открития човек стига само след добросъвестни и честни изследвания в духовния свят. Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите.
към текста >>
Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да
живеят
по същия начин и през следващите десетилетия.
Тази подробност е изключително важна. Впрочем до подобни открития човек стига само след добросъвестни и честни изследвания в духовния свят. Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите.
Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия.
Обаче мислите напреднаха! И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
към текста >>
Да, ако хората продължават да
живеят
така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел.
Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят. Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света.
Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел.
Защото приблизително толкова знаят за демокрацията онези, които днес я прокламират на всяка крачка. Те чисто и просто вземат понятията за действителност. Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце. И тези няколко души държат юздите толкова по-здраво, колкото повече останалите си въобразяват, че държат юздите в собствените си ръце. Ето как хората биват приспивани с помощта на абстрактни понятия и започват да вярват в обратното на това, което е действителният свят.
към текста >>
Обаче в този случай им се набива в главите, че
живеят
демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце.
Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят. Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света. Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел. Защото приблизително толкова знаят за демокрацията онези, които днес я прокламират на всяка крачка. Те чисто и просто вземат понятията за действителност.
Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце.
И тези няколко души държат юздите толкова по-здраво, колкото повече останалите си въобразяват, че държат юздите в собствените си ръце. Ето как хората биват приспивани с помощта на абстрактни понятия и започват да вярват в обратното на това, което е действителният свят. А тъмните сили чакат само това! И когато някой никога се пробуди, светът не му обръща никакво внимание.
към текста >>
438.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Те
живеят
в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.
*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низши еволюционна степен от тази на човека.
Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.
Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни Духове, макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън".
към текста >>
439.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Чрез това се получават не вече умъртвените, замръзнали представи, с които се задоволява днешният естественонаучен мироглед, а се получават представи, които
живеят
с нещата.
Но когато това се разпростре върху цялото разглеждане на света, се оживява самият живот на мислите и представите.
Чрез това се получават не вече умъртвените, замръзнали представи, с които се задоволява днешният естественонаучен мироглед, а се получават представи, които живеят с нещата.
Но когато се тръгне от мисловните навици на съвремието, човек първоначално изживява някои разочарования, защото така изживяваното наистина много се различава от мисловните навици на съвремието. Ако човек се опира на познанията, извлечени от духовния свят, понякога наистина трябва да говори парадоксално за неща, за които изобщо се говори днес.
към текста >>
Тези чувства и афекти
живеят
в нас по много по-несъзнателен начин.
Сега стигаме дотам да свържем целия свят на мислите и представите - не по друг начин, а както описах - с физическия мозък, представляващ основата за това. Ние достигаме до разбирането, че тялото на изграждащите сили е носителят на човешките мисли, че мислите се развиват в това тяло на изграждащите сили и когато човекът мисли, то живее в него. Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването. В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот. Духовният изследовател вижда, че мислите, които обикновено имаме, са свързани с тялото на изграждащите сили, но не и чувствата ни, не и афектите.
Тези чувства и афекти живеят в нас по много по-несъзнателен начин.
Но затова пък се намират във връзка с нещо далеч по-обширно, отколкото е животът ни между раждането и смъртта. Не че в тази част от живота си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които чувствата са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание. Това, което се издига като чувство нагоре, е пронизано от мисли, но тези мисли са далеч по-всеобхватни, защото се откриват, когато в съзерцаващото познание достигнем до още по-висше съзнание, издигнем се до това - нямам предвид суеверни представи, - което наричам инспирирано съзнание. Подробности можете да прочетете в моите книги.
към текста >>
А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля,
живеят
импулсите за следващия земен живот.
Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност. Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот. Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот.
А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот.
Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години.
към текста >>
440.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но с физическите възгледи, които хората имат преди Коперник - днес е възможно дори да се нарекат погрешни, - с тези възгледи за мирозданието и за това, че Земята стои на едно място, а Слънцето се върти около нея, че звездите се въртят около Земята и отвъд звездното небе се намира духовна сфера, в която
живеят
духовни същества, с тези възгледи за мирозданието хората са могли да преминават през портата на смъртта, без като мъртви да бъдат задържани в земната сфера.
В предишните времена от развитието на човечеството е различно. Вие знаете, че до 16-то столетие, до появата на мирогледа на Коперник хората си представят мирозданието по съвсем друг начин. Разбира се, че за човешкия напредък и за проникването на човешката свобода в човешкото развитие става необходимо да се появи мирогледът на Коперник, също както сега трябва да дойде духовната наука.
Но с физическите възгледи, които хората имат преди Коперник - днес е възможно дори да се нарекат погрешни, - с тези възгледи за мирозданието и за това, че Земята стои на едно място, а Слънцето се върти около нея, че звездите се въртят около Земята и отвъд звездното небе се намира духовна сфера, в която живеят духовни същества, с тези възгледи за мирозданието хората са могли да преминават през портата на смъртта, без като мъртви да бъдат задържани в земната сфера.
Тези възгледи още не са причина хората да се превръщат в разрушители в земната сфера, след като са преминали отвъд портата на смъртта.
към текста >>
Това трябва категорично да се подчертае, защото дори и в антропософските кръгове не всички приятели са наясно, че мъртвият наистина отново намира живия, че сме разделени само докато единият е тук във физическо тяло, а другият е без физическо тяло, но че всички сили, които ще ни свържат с мъртвите, трябва да се постигнат, като ги излъчим извън себе си, иначе те
живеят
в нас, но ние не можем да ги възприемаме.
Но ние трябва напълно да сме наясно, че духовният свят е навсякъде. Помислете само, че светът, в който се намират мъртвите, този свръхсетивен свят, в който мъртвите изплитат нишки, свързващи ги с напуснатите от тях живи хора, нишките, които свързват мъртвите с висшите йерархии, принадлежат към света, в който се намираме. Както е действителен въздухът около нас, така действителен е светът, намиращ се постоянно около нас. Ние съвсем не сме отделени от него. Само чрез степента на съзнанието си сме отделени от света, в който пристъпваме след смъртта.
Това трябва категорично да се подчертае, защото дори и в антропософските кръгове не всички приятели са наясно, че мъртвият наистина отново намира живия, че сме разделени само докато единият е тук във физическо тяло, а другият е без физическо тяло, но че всички сили, които ще ни свържат с мъртвите, трябва да се постигнат, като ги излъчим извън себе си, иначе те живеят в нас, но ние не можем да ги възприемаме.
Тогава трябва да пренесем в правилната сфера отвъд и силата на любовта, която тук се развива под влиянието на натуралистичните представи, иначе отвъд тази сила ще стане зла сила за нас. Именно любовта, която се развива под влиянието на натуралистичните представи, може да се превърне в зла сила. Дадена сила сама по себе си не е нито добра, нито зла; тя е едното или другото, според това дали навлиза в една или друга сфера.
към текста >>
Тези същества с висока, но чисто мефистофелска интелигентност и воля, повече сродна с природата, което не може да се каже за човешката воля, някога по своя собствена воля са решили да не
живеят
в онзи свят, който им е бил отреден от мъдрите богове на горните йерархии.
Тези същества с висока, но чисто мефистофелска интелигентност и воля, повече сродна с природата, което не може да се каже за човешката воля, някога по своя собствена воля са решили да не живеят в онзи свят, който им е бил отреден от мъдрите богове на горните йерархии.
Те поискали да завладеят Земята и понеже се нуждаят от тела, но нямат собствени такива, доколкото им е възможно ползват човешките тела, защото човешката душа не може изцяло да изпълни човешкото тяло.
към текста >>
От невероятно дълбоко значение е да се разбере взаимовръзката между преминаването на Христос през Мистерията на Голгота и тези същества, които искат да завладеят смъртта в човешката природа, но все още не могат да я понесат днес и винаги трябва да се пазят да из
живеят
в човешкото тяло часа, когато на човека му е предопределено да умре.
От невероятно дълбоко значение е да се разбере взаимовръзката между преминаването на Христос през Мистерията на Голгота и тези същества, които искат да завладеят смъртта в човешката природа, но все още не могат да я понесат днес и винаги трябва да се пазят да изживеят в човешкото тяло часа, когато на човека му е предопределено да умре.
Те трябва да се пазят да не останат в неговото тяло след смъртния му час, удължавайки живота на тялото му.
към текста >>
Някога християните наистина е трябвало да
живеят
физически долу в катакомбите, а горе са се разигравали онези неща, които са се приемали за единствено правилни от благородните римляни, докато фантазьорите християни са били долу.
Дано тези неща бъдат подкрепени с онази сила, която човечеството е обхванало още в много малка част, твърде малка част в така нареченото антропософско движение. Но антропософското движение наистина ще е във връзка с това, което в бъдеще ще трябва да води човечеството към най-важните му задачи. И ние наистина бихме могли по-често да припомняме онова сравнение, което често съм употребявал42. Много умните хора навън мислят: «Да, тези антропософи са секта с всякакви фантасмагории и глупости в главата, с която просветената част на човечеството не трябва да има нищо общо.» О, тази «просветена част от човечеството», днес тя мисли, макар и по различен начин заради епохата, за частните събирания на антропософи и теософи, също както мислеха римляните, благородните римляни, когато се разпространяваше християнството.
Някога християните наистина е трябвало да живеят физически долу в катакомбите, а горе са се разигравали онези неща, които са се приемали за единствено правилни от благородните римляни, докато фантазьорите християни са били долу.
След няколко столетия става другояче. Рим е изчезнал, а онова, което е било долу в катакомбите, се издига нагоре. Това, което е владеело културата, отпада.
към текста >>
441.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където
живеят
между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили.
Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно отношение към духовния свят, търсено от някои хора.
Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили.
Тогава някои нечестно действащи братства, искащи да удовлетворят само своите стремежи за власт, могат да ги използват като медиуми, за да получат това, което може да се получи от мъртвите, на които се е дала възможност да притежават такива знания.
към текста >>
442.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тук лежи психологическото основание защо хората винаги се нуждаят от демони и никога не са могли да
живеят
без богове, с изключение на няколко особено умни Specimina des homo occidentalis от вчера и за-вчера, свръхчовеци, чийто бог е мъртъв, поради което сами стават богове и то рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» Виждате, че психоаналитикът стига дотам да каже: Човешката душа е така устроена, че се нуждае от боговете, има нужда от боговете и трябва да се разболее, ако няма богове.
«Тази опасност е също така лоша. При проекцията той се люшка между прекалено възторжено и болестно възвеличаване и изпълнено с омраза презиране на лекаря си. При интроекцията той изпада в смешно себеобожествяване или морално себеразкъсване. Грешките, които прави и в двата случая, се състоят в това, че лично си приписва смисъла на абсолютно несъзнаваното. Така сам се прави на бог или дявол.
Тук лежи психологическото основание защо хората винаги се нуждаят от демони и никога не са могли да живеят без богове, с изключение на няколко особено умни Specimina des homo occidentalis от вчера и за-вчера, свръхчовеци, чийто бог е мъртъв, поради което сами стават богове и то рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» Виждате, че психоаналитикът стига дотам да каже: Човешката душа е така устроена, че се нуждае от боговете, има нужда от боговете и трябва да се разболее, ако няма богове.
Поради това винаги е имало богове; хората се нуждаят от боговете. Той, психоаналитикът, дори се подиграва, че когато нямат богове, те сами трябва да станат богове, но само «рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» «Понятието бог», казва психоаналитикът, «е именно чисто и просто необходима психологическа функция на ирационална-та природа... »
към текста >>
443.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да из
живеят
в себе си това, което води извън раждането и смъртта.
Зад всички тези неща стои нещо конкретно. Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален.
Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта.
Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека.
към текста >>
444.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
То трябва да е наясно, че мъртвите не са умрели, а продължават да
живеят
в историческия процес на развитието на човечеството, че силите, които духовно се простират около нас, от една страна, са силите на висшите йерархии, но също са и силите на мъртвите.
Това, което днес виждам като моя най-важна задача, е отново да събудя съзнанието чрез представи как мъртвите въздействат върху човешкото развитие. Всъщност вече е желателно такива неща да се оповестят и в откритите лекции, но не е възможно, защото хората не искат да разглеждат такива представи, освен ако не са чули вече нещо от нещата, които се споделят в нашите кръгове. Но когато животът между смъртта и ново раждане се описва така, когато се описва неговата връзка със земния живот, се изпълняват изискванията именно на нашата епоха. Защото нашата епоха е отхвърлила сравнително отдавна старите инстинктивни представи, отнасящи се до света на мъртвите и човечеството трябва да си създаде нови представи. То трябва да излезе от абстракциите за висшите светове и не само в общи линии да говори за духовност, а да достигне дотам, наистина да разбере какво действа като духовност.
То трябва да е наясно, че мъртвите не са умрели, а продължават да живеят в историческия процес на развитието на човечеството, че силите, които духовно се простират около нас, от една страна, са силите на висшите йерархии, но също са и силите на мъртвите.
Голямата илюзия, на която би могло да се отдаде човечеството в бъдеще, би била, ако то поиска да повярва, че изживяваното от хората като социален живот, като взаимен живот тук, на Земята, с техните чувства, с тяхната воля, протича без участието на мъртвите, само чрез земни средства. Не е възможно той да съществува само чрез земните конфигурации, понеже в чувствата и във волята участват и мъртвите.
към текста >>
Ако се в
живеят
в такава илюзия, хората ще се убедят, че няма да могат да предотвратят това, което не искат, а по-скоро ще предизвикат това, което желаят да предотвратят.
Защото измежду другото, което липсва на човечеството, е именно, че хората са изгубили възможността да изживяват истинската реалност в чувства и волевите си импулси. Те постепенно се обгръщат с големите илюзии, че могат да изграждат земния живот според земните закони – най-голямата илюзия, на която могат да се отдадат. Една велика илюзия, която намира своята крайност например в чисто материалистическия социализъм, който, естествено, никога няма да допусне, че когато хората изграждат и най-незначителните връзки помежду си, тогава действат и мъртвите, а подрежда всичко според икономически, това означава според чисто физически закони. Това е едната крайност. От друга страна, другата крайност, за която сега мечтаят всевъзможните така наречени идеалисти, е да създадат по цял свят с изключване на всякаква духовност чисто програмни вътрешни и междудържавни организации, чрез които уж да бъдат предотвратени войните.
Ако се вживеят в такава илюзия, хората ще се убедят, че няма да могат да предотвратят това, което не искат, а по-скоро ще предизвикат това, което желаят да предотвратят.
В тези неща има добра воля. Това, което трябва да произлезе от материалистическото съвременно съзнание, бих казал, е политическа кулминация на цялото земно съществуване, но то ще доведе точно до противоположното на това, което човек иска да постигне. Онова, за което се касае, е, че по Земята трябва да се разпространи разбирането на съдбоносното, че това разбиране на съдбата трябва да навлезе в създаването на законите и на политическите организации, защото те образуват основата за структурата на социалните отношения.
към текста >>
445.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите
живеят
.
Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти.
Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите живеят.
Помислете, че това, което тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите. Когато царството, в което живеят мъртвите, навлезе в нас, много лесно може да се преобърне. В нас може да стане низше това, което там всъщност е нещо висше. Много е важно това да се вземе под внимание. Трябва да го кажем, когато говорим за контакта на така наречените живи с така наречените мъртви, защото е окултен факт.
към текста >>
Помислете, че това, което тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който
живеят
мъртвите.
Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти. Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите живеят.
Помислете, че това, което тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите.
Когато царството, в което живеят мъртвите, навлезе в нас, много лесно може да се преобърне. В нас може да стане низше това, което там всъщност е нещо висше. Много е важно това да се вземе под внимание. Трябва да го кажем, когато говорим за контакта на така наречените живи с така наречените мъртви, защото е окултен факт.
към текста >>
Когато царството, в което
живеят
мъртвите, навлезе в нас, много лесно може да се преобърне.
Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти. Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите живеят. Помислете, че това, което тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите.
Когато царството, в което живеят мъртвите, навлезе в нас, много лесно може да се преобърне.
В нас може да стане низше това, което там всъщност е нещо висше. Много е важно това да се вземе под внимание. Трябва да го кажем, когато говорим за контакта на така наречените живи с така наречените мъртви, защото е окултен факт.
към текста >>
Когато човек се запознае с различни души в духовния свят, умрели млади или възрастни, разбира, че възрастните умрели
живеят
чрез това, че имат сила по-лесно да проникват в земните души.
Може да се каже, че те не ни изгубват. Ние не изгубваме децата, а възрастните хора не изгубват нас. Когато починат, възрастните хора имат силна притегателна сила към духовния свят, но чрез това имат и силата да действат вътре във физическия свят така, че да се доближат лесно до нас. Те се отдалечават от физическия свят много повече от децата, които остават при нас, но имат по-силни възприемателни способности от хората, починали млади. Те не ни изгубват.
Когато човек се запознае с различни души в духовния свят, умрели млади или възрастни, разбира, че възрастните умрели живеят чрез това, че имат сила по-лесно да проникват в земните души.
Те не изгубват земните души, а ние не изгубваме децата, които остават повече или по-малко в сферата на земните хора.
към текста >>
446.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Хората
живеят
в нещо напълно необяснимо, в нещо напълно ирационално, понеже изцяло са се отчуждили от действителността и повече не могат да навлязат в нея.
Така изобщо се получава в съвремието, това е характерното за съвремието! Хората вече не слушат какво имат да си кажат един на друг; те най-често имат съвсем малко да си казват. Но това, което развиват като теза, което имат един срещу друг, произлиза от нещо съвсем различно от това, което признават пред себе си.
Хората живеят в нещо напълно необяснимо, в нещо напълно ирационално, понеже изцяло са се отчуждили от действителността и повече не могат да навлязат в нея.
към текста >>
Към Гьоте, който говори в душите ни, когато знаем, че мъртвите са живи също като нас, че
живеят
в същия свят, в който живеем самите ние, само че се разхождаме в тела, а мъртвите сред нас се намират в духа.
Който сериозно се занимава с духовно изследване, може да говори за тези неща в такъв тесен кръг. Аз, който повече от тридесет години пиша също и за Гьоте, не исках да пиша за Гьоте по външен филоложки, философски или някакъв друг научен начин, а от много дълго време чрез отношението си към Гьоте исках да предложа възможност, като в книгите си изразя това, което Гьоте иска да каже на човечеството в определена област, която ми е близка. Не към мъртвия Гьоте исках да се обърна и да го изследвам, а чрез оставеното от Гьоте да намеря пътя към живия Гьоте.
Към Гьоте, който говори в душите ни, когато знаем, че мъртвите са живи също като нас, че живеят в същия свят, в който живеем самите ние, само че се разхождаме в тела, а мъртвите сред нас се намират в духа.
към текста >>
Чувствата ни не
живеят
по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни.
Ние сме будни само отчасти. Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни. Когато чувстваме, сме сънуващи.
Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни.
А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето.
към текста >>
447.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Защото мъртвите наистина
живеят
с нас.
Но когато някой действително осъзнае, че от глъбините на душата нагоре се издига една мисъл, една идея, той я смята за свое собствено вдъхновение. Това задоволява суетността в по-голяма степен. Всички неща, които изплуват по този начин, ги смятаме за свое хрумване. Те биха могли да са такива, но най-често не е така. Нещата, които изплуват от душата ни като вдъхновение, най-често са отговорът, който ни дават мъртвите.
Защото мъртвите наистина живеят с нас.
Това, което привидно произхожда от нас, всъщност е казаното от мъртвите. Само че е важно да изтълкуваме изживяното по правилния начин. Често съм споменавал това, което може да се каже в частност за общуването с мъртвите. Това е да им се четат нещата, свързани с духа. Колкото по-живо, по-изпълнено с чувства, по-картинно се живее в тези неща, толкова по-значително ще се изгражда общуването с мъртвите.
към текста >>
Хората би трябвало да бъдат информирани в какво всъщност
живеят
.
От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло. Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада. Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари. Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие. Необходимо е обаче да се започне да се говори свободно за тях.
Хората би трябвало да бъдат информирани в какво всъщност живеят.
Това е от изключителна важност. Но това, което трябва да престане, е хората буквално да проспиват ставащото. Могат да се случват най-важните неща – хората не могат вече да ги разбират. Те не могат вече да ги преценяват в тяхната значимост, понеже понастоящем това е възможно само ако успеят да ги осветят със светлината на духовнонаучното познание. По друг начин не могат да бъдат осветени.
към текста >>
Хората се отделиха от божествено-духовния живот, те отново трябва да намерят и реално да из
живеят
връзката с божествено-духовния живот.
Средството срещу ограничеността, филистерството и непохватността е духовната наука. Ние се нуждаем от епоха, която да изведе хората от ограничеността, теснотата, неумелостта и да ги доведе до обширни хоризонти, до великодушие, до сръчност. Духовната наука трябва да се приеме като нещо изпълнено с живот и житейски смисъл. Когато, изхождайки от духовната наука, човек днес си изясни най-простите понятия, отнасящи се до нашето време, ще види, че с нещастието, със страданието, с всички болки на нашето време, които все още не са достигнали до своята кулминация, наистина не са достигнали, е тясно свързана съпротивата на човечеството да разбере духа.
Хората се отделиха от божествено-духовния живот, те отново трябва да намерят и реално да изживеят връзката с божествено-духовния живот.
към текста >>
448.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Този, който не може да вижда свръхсетивно, естествено не може непосредствено да види този импулс, но всички могат да из
живеят
въздействието му в себе си.
Този, който не може да вижда свръхсетивно, естествено не може непосредствено да види този импулс, но всички могат да изживеят въздействието му в себе си.
И когато го изживеят, намират отговор на въпроса: Как да намеря Христос?
към текста >>
И когато го из
живеят
, намират отговор на въпроса: Как да намеря Христос?
Този, който не може да вижда свръхсетивно, естествено не може непосредствено да види този импулс, но всички могат да изживеят въздействието му в себе си.
И когато го изживеят, намират отговор на въпроса: Как да намеря Христос?
към текста >>
449.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Голям брой такива души
живеят
в настояще време, и помислете само, в какво своеобразно положение се намират такива души!
Голям брой такива души живеят в настояще време, и помислете само, в какво своеобразно положение се намират такива души!
До 333 г. душата още не е могла да се намира в такова положение, защото тогава тя още е достигала самия духовен свят; но сега, започвайки от това време, някои души са се оказали в доста своеобразно положение: те не могат да се отклонят от действителността, в действителността те естествено се намират вътре в това, което са сътворили Ангелите, Архангелите и Архаите; но отричат това в своето съзнание и приемат в него само това, което тук на Земята е направено от хората.
към текста >>
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които
живеят
с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо.
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо.
Тогава често му казват: не изпадаш ли в илюзии? Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия! Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини. Тогава ще дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко. А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирогледи.
към текста >>
450.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Представите, които имаме днес по такъв начин, че всички тях ги обозначаваме с думи,
живеят
в нас, и са живели също и в предишното устройство на нашата душа; но в предишното устройство на нашата душа те са живели по съвсем, съвсем друг начин.
Необходимо е, особено когато говорим за тези неща, да се премине от абстрактното към конкретното. Необходимо е все по-интензивно и по-интензивно да се опитваме да отговорим на въпроса: как всичко това е изглеждало в човешката душа в прадревните времена? Да обърнем погледа си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието. И ние знаем, че, започвайки с тази праепоха, хората по различни начини са се запознавали с тайните на битието. И от епоха на епоха действително са се променяли също и представите на човешката душа.
Представите, които имаме днес по такъв начин, че всички тях ги обозначаваме с думи, живеят в нас, и са живели също и в предишното устройство на нашата душа; но в предишното устройство на нашата душа те са живели по съвсем, съвсем друг начин.
Много от нашите ежедневни понятия са живели по съвсем друг начин. И днес искам да ви говоря за две понятия, напълно обикновени понятия, които живеят в човешката душа. Най-малкото те обозначават всички моменти в човека с думи, които по-рано също са живели в човешката душа, но по съвсем, съвсем друг начин. Ще говоря за две представи: пространство и време.
към текста >>
И днес искам да ви говоря за две понятия, напълно обикновени понятия, които
живеят
в човешката душа.
Да обърнем погледа си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието. И ние знаем, че, започвайки с тази праепоха, хората по различни начини са се запознавали с тайните на битието. И от епоха на епоха действително са се променяли също и представите на човешката душа. Представите, които имаме днес по такъв начин, че всички тях ги обозначаваме с думи, живеят в нас, и са живели също и в предишното устройство на нашата душа; но в предишното устройство на нашата душа те са живели по съвсем, съвсем друг начин. Много от нашите ежедневни понятия са живели по съвсем друг начин.
И днес искам да ви говоря за две понятия, напълно обикновени понятия, които живеят в човешката душа.
Най-малкото те обозначават всички моменти в човека с думи, които по-рано също са живели в човешката душа, но по съвсем, съвсем друг начин. Ще говоря за две представи: пространство и време.
към текста >>
Тези направления са така сплетени и
живеят
в пространството сякаш неразличимо, сякаш бидейки вплетени едно с друго.
Но той е имал и неопределеното усещане, – изразявам се малко грубо, – все едно си обърнат с главата надолу и долното стане горно, а горното – долно. Същата работа е и с антиподите, ако ги разглеждаме спрямо Земята – при тях долното се оказва отгоре, а горното долу. И можем също да си представим, че по някакви причини това, което трябва да бъде отляво, ще стане отдясно, а това, което трябва да бъде отпред, ще се окаже отзад.
Тези направления са така сплетени и живеят в пространството сякаш неразличимо, сякаш бидейки вплетени едно с друго.
Древният човек, намирайки се в троичното пространство, е усещал, че в тази троичност господства божественото. Божественото в пространството е сочело на човека към божественото във вечността.
към текста >>
451.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да
живеят
като минерални форми.
Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т.
н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми.
Или изтръгват от себе си всичко, което води към минерализация, и стават медузообразни: органите, които трябва да бъдат прибрани, могат да се раздуят, ушите могат да станат гигантски, да обхванат шията, от рамената могат да израснат крилообразни органи, сраствайки се с всичко останало; всичко това има мека консистенция, както при морската медуза, но сякаш разпускайки се от собствената си вълнова форма.
към текста >>
452.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съществата не биха могли да
живеят
, ако плодоносеха всички семена и всяко би завършвало своето развитие.
Само малка част от него се превръща в рибки, другите загиват. Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури. Само някои се превръщат в класове, другите загиват като зърно, когато се използват за храна на хората и за други цели. В природата трябва да бъде произведено доста повече, отколкото се изисква, за да може в равномерно протичащия поток на битието това да може да стане действителен плод и отново да израсте. Това е добре уредено в природата, защото във външната природа господстват редът и необходимостта, и това, което се отклонява от своя, принадлежащ на него самия, основан на самия себе си поток на битието и плододаването, обслужва друг поток на битието.
Съществата не биха могли да живеят, ако плодоносеха всички семена и всяко би завършвало своето развитие.
Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи. В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа. Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа. След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления.
към текста >>
453.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да
живеят
в духовния свят до II-III век.
С това ние се докоснахме до една много важна тайна; нека съвсем ясно да я поставим пред нашите души.
Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век.
Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос. Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята.
към текста >>
454.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование,
живеят
в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора
живеят
в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене.
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука.
Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене.
И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света.
към текста >>
455.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Където и да
живеят
Уилсъновците, в Америка, в Европа, там или тук, винаги трябва да има хора, които знаят, че съществува дълбоко родство между йезуитизма, от една страна, и уилсънизма, от друга страна.
Това е невъзможно да се изрази с няколко буржоазни, филистерски мисли. Това, което в тази насока заплашва нашето време и на което трябва трезво да гледаме, наблюдавайки ежедневните събития, е необходимо да го разбираме в цялостното му значение. Не трябва да се допусне целият свят да се потопи в сън, светът да се уилсънизира.
Където и да живеят Уилсъновците, в Америка, в Европа, там или тук, винаги трябва да има хора, които знаят, че съществува дълбоко родство между йезуитизма, от една страна, и уилсънизма, от друга страна.
Винаги трябва да има такива хора. Обаче тези хора трябва да преодолеят съвременното филистерство и трябва да се ръководят в своите съждения не от днешния ден или година, а трябва да градят съжденията си съобразно това, което вековете прикриват или откриват; трябва действително истински, с вътрешната активна сила на душата да насочим своите погледи към хълма, на който е бил поставен Голготският кръст, представляващ символ за всичко това, което се влива в човечеството като откровение на древните тайни, ставащи все по-млади и по-млади и носещи все по-нови откровения на човечеството; човечеството не трябва да се затваря за тези откровения, бидейки приспано или от Рим, или от заслепяващата риторика, която е толкова увлекателна днес за хората.
към текста >>
456.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто
живеят
на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин.
Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия живот. И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат. Този факт не бива да бъде разглеждан абстрактно. Защото центровете, така да се каже, средищните точки, в които тази вълна се разтоварва , също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници - това са човешките души.
Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин.
В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него.
към текста >>
– Разбира се, там
живеят
Духовете на Личността, които сега искат да се проявят като създатели, обаче в тази вълна живее и нещо друго.
Това е една вълна, която първоначално се движи под повърхността на това, което очите ни обикновено забелязват. И отново да попитаме: Какво всъщност живее в тази вълна, всред която се движат Духовете на Личността?
– Разбира се, там живеят Духовете на Личността, които сега искат да се проявят като създатели, обаче в тази вълна живее и нещо друго.
Вие просто бихте могли да си представите едно море, там плуват кораби и в тези кораби се намират най-различни личности, които се придвижват по вълните; те могат да ни послужат като образи за Духовете на Личността. Обаче вълните също са там и те са нещо друго, нали така. В морето ние имаме, бих казал, слепия воден елемент, който може да проявява своите водни капризи. Обаче в тази духовна вълна, за която аз говоря, се проявява нещо друго. Това, което нахлува в душите, което наистина пробива в душите, е една битка, една мирова битка, която се води зад кулисите на съвременния свят.
към текста >>
457.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин
живеят
в съзнанието на днешния пролетариат.
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
към текста >>
458.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
По-добре правете усилия хората да из
живеят
новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия живот — и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на човека към ближните му.
По същия начин можете да продължите да проповядвате на хората — любов, любов, любов — но това са кухи проповеди, празни приказки.
По-добре правете усилия хората да изживеят новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия живот — и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на човека към ближните му.
Колкото повече идеализъм подхранвате в себе си, толкова повече вашият духовен живот ще се отдалечава от егоизма и ще се приближава към загриженост за другите хора.
към текста >>
459.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Те
живеят
също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите.
Все пак искам да създам определена основа още и чрез други понятия. Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества. Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества.
Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите.
Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение. Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества. Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят. Представете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества.
към текста >>
460.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера
живеят
нашите божествени създатели.
Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта сфера на развитието чрез това, че тази сфера на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта сфера принадлежи на нас. Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата. Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази сфера, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие. Следователно там, където ще се намираме ние хората след развитието на Вулкан, се намират сега тези творящи Духове. Там се намира тази сфера, която им принадлежи, както четвъртата сфера принадлежи на нас.
Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.
към текста >>
Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея
живеят
не само нашите божествени Създатели, но в нея
живеят
освен това и ариманическите същества.
Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества.
Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата сфера, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества. В четвъртата сфера заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове. Така стои следователно работата с разпределението на тези духовни Същества. Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със средите на тази сфери.
към текста >>
В четвъртата сфера заедно с нас
живеят
, точно казано, луциферическите духове.
Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества. Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата сфера, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества.
В четвъртата сфера заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове.
Така стои следователно работата с разпределението на тези духовни Същества. Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със средите на тази сфери.
към текста >>
461.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато хората разберат това, те могат да из
живеят
едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас.
За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс. Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това.
Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас.
към текста >>
Когато говорят за духа, те постоянно имат повече или по-малко копнежа, да
живеят
в абстрактността.
Днес ние виждаме тук или там да зазорява едно силно съзнание за това, че за развитието на човечеството са необходими нови импулси. Обаче хората могат много трудно да се насочат към един конкретен духовен живот.
Когато говорят за духа, те постоянно имат повече или по-малко копнежа, да живеят в абстрактността.
към текста >>
462.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Социални изисквания
живеят
днес в цивилизованото човечество.
Днес вече самият селянин там навън в селото мисли общо взето естественонаучно, макар и да облича това в неговите собствени думи. Естественонаучното мисли общо взето също самият католицизъм с неговия догматичен материализъм. Естественонаучното мислене владее всъщност всичко. Обаче днес сме стигнали до момента, в който е станало необходимо да изградим социален ред. Една голяма част на днешния цивилизован свят се стреми днес да изгради един нов социален строй.
Социални изисквания живеят днес в цивилизованото човечество.
От какво са произлезли те? Те са произлезли от твърде подсъзнателни импулси на човешката природа. С какво искат хората да задоволят тези изисквания? С резултати на естественонаучното мислене И естественонаучните резултати днес хората наричат в най-широки кръгове "социално мислене", защото прилагат тези резултати към социалния живот на днешното човечество.
към текста >>
463.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Хората
живеят
във всекидневието, без да държат ясно пред погледа си, какво всъщност става в настоящето, докато не са засегнати те самите от тези събития по непосредствен начин.
Искам отново да се върна към някои характерни неща, които са възникнали в последните 3 до 4-ри столетия в развитието на цивилизованото човечество. В това развитие на цивилизованото човечество имаме явления, които ни изразяват много характерно дълбоките основи на онова, което понастоящем стига до абсурдност в живота на човечеството. Защото това е едно стигане до абсурдност. Положението е именно та кова, че днес голяма част от човешките души всъщност спят, действително спят. Ако се намираме някъде, където определени неща, които днес, бих могъл да кажа, стават като действителни насрещни образи, като копия на целия цивилизован живот, ако се намираме някъде, където тези насрещни образи сне застават пряко пред очите на някого, но стават все пак в много области на днешния цивилизован свят и са симптоматични, пълни със значение за онова, което трябва да обхване все по-широки и по-широки кръгове около себе си, тогава намираме: да, с техните души хората се намират вън, вън от важните събития на времето.
Хората живеят във всекидневието, без да държат ясно пред погледа си, какво всъщност става в настоящето, докато не са засегнати те самите от тези събития по непосредствен начин.
Обаче без съмнение, същинските импулси на тези събития се намират в глъбините на по съзнателния и несъзнателния душевен живот на хората.
към текста >>
464.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И противопоставянето на онези хора, в които
живеят
така да се каже силите на старото, това противопоставяне трябва да бъде победено.
Днес бих искал, спирайки се повече на общи неща, да Ви говоря за някои неща във връзка с казаното вчера и завчера. Също от онези две разглеждания ще можете да разберете, че Духовната Наука, както тя е замислена тук, трябва да се роди от най-дълбоките и най-сериозни искания на развитието на човечеството в нашето време и за близкото бъдеще. Аз често пъти съм споменавал, че тук не се касае за такива идеали, които се раждат от субективността на човека, а за онова, което може да се прочете от духовната история на развитието на човечеството може да се прочете действително, че Науката на Посвещението, следователно науката, която черпи своите познания от отвъд прага за духовния свят, е абсолютно необходима за по-нататъшното развитие на човечеството. Против всичко, което днес може да се изтъкне за едно действително позна ние на духовния свят се опълчват обаче също онези същества, които застъпват старото.
И противопоставянето на онези хора, в които живеят така да се каже силите на старото, това противопоставяне трябва да бъде победено.
Думите за необходимостта от преизучаването и премисля нето относно най-важните работи в развитието на човечеството, трябва да бъдат основно и сериозно разбрани. Ето защо бих Ви помолил да отдадете особено значение на това, че нашият стремеж трябва да бъде насочен към това, да победим всичко чисто сектантско, което вирее още също в антропософските сърца, и да видим действително значението на антропософски ориентираната Духовна Наука за света и за човечеството.
към текста >>
Нека хората
живеят
още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа.
Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък.
Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа.
Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора. Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят. Ако хората не се научат да мислят вече по друг начин, тогава над Европа ще дойде моралният потоп!
към текста >>
465.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това, което германците имат в техния живот, другите наричат "абстракции", защото не могат да го из
живеят
; и понеже изцеждат самия живот, те вярват, че и другите го нямат в себе си.
Защото в крайна сметка не е още изградено, което трябва да бъде проявено. Защото в крайна сметка германците нямат също заложбата, която другите притежават така величествено, колкото повече отиваме на запад: да се издигнат навсякъде до последните абстракции.
Това, което германците имат в техния живот, другите наричат "абстракции", защото не могат да го изживеят; и понеже изцеждат самия живот, те вярват, че и другите го нямат в себе си.
Обаче германците нямат дарбата да проникнат до последните абстракции. Това се показа особено в техния държавен живот, в този най-нещастен от всички държавни животи. Ако германците биха имали открай време великия талант за монархизма, който французите са запазили така блестящо и до днешен ден, те никога не биха изпаднали във "вилхелминизма". Те не биха останали да стои там тази странна, карикатурна фигура на един монарх, или да имат нужда да го поставят. Французите наричат себе си наистина републиканци, обаче имат между тях един скрит монарх, който здраво държи в единство целия държавен строеж, който страшно държи в юздата сърцата на своите поданици: защото всъщност във Франция навсякъде още царува духът на Людвиг ХІV.
към текста >>
466.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Тогава, естествено, никой не може да си представи какво би сполетяло днешните човешки същества, които често са толкова смели в своето съзнание и толкова жалки в своите души, ако внезапно придобиеха силата да
живеят
в свръхсетивния свят, ако трябваше да пре
живеят
всичко, идващо от непригодеността към свръхсетивния свят.
Тогава, естествено, никой не може да си представи какво би сполетяло днешните човешки същества, които често са толкова смели в своето съзнание и толкова жалки в своите души, ако внезапно придобиеха силата да живеят в свръхсетивния свят, ако трябваше да преживеят всичко, идващо от непригодеността към свръхсетивния свят.
към текста >>
467.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Тези въпроси би трябвало да се из
живеят
.
Така минало и бъдеще са свързани заедно в навечерието на Нова Година, в този Космически новогодишен ден. Защото онова, което предстои, е наистина един вид Космически новогодишен ден. Бъдещето стои пред нас като един огромен въпрос, не като неопределен абстрактен въпрос, а като конкретен въпрос. Как можем да се доближим до онова, което като въпрос поставен на човечеството под формата на духовно откровение, се стреми все повече и повече от последната третина на XIX век насам да навлезе в нашия Земен свят? И как да го поставим спрямо откровенията на миналото?
Тези въпроси би трябвало да се изживеят.
Тогава бихме почувствали колко е важно да насочим своите стремежи към онова, което е представено тук като Антропософска Духовна Наука. Тогава бихме осъзнали сериозността и възвишеността на копнежа по Духовната Наука. Особено необходимо в настоящето е да имаме това чувство. Защото ние не се занимаваме с никакъв вид произволна човешка воля ("Willkur"); ние се занимаваме с нещо, което като Космическо познание желае да ни се разкрие от световната еволюция; ние се занимаваме наистина с онова, което Боговете желаят да направят от човека. Но тук сме изправени пред факта, че когато ние от една страна се обръщаме към Духа, от друга страна онези, желаещи само да почитат миналото, са обзети от духа на противоречието, от духа на противодействието.
към текста >>
468.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Те не искат да из
живеят
истината; те искат да из
живеят
само онази вътрешна сила, принуждаваща ги отвътре, проявяваща се в доказателството, което не се позовава на опитност, а вместо това се обръща към една духовна сила, която взема връх над човека, която го принуждава да мисли по този или онзи начин за природата и за самото човечеството.
Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили. Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили. Ако затворим очите си за онова, което е луциферическо, ако отречем, че то съществува, тогава отстъпваме пред него. Тогава душата изпада в онова настроение, в което желае преди всичко да се предаде на някаква принуда отвътре, така че чрез всякакви видове мистични или религиозни сили да може да освободи себе си от необходимостта от призоваване на своето собствено свободно Себе, или от търсене на Божественото в света, от развитието на собствено свободно Себе. Хората не искат да мислят за себе си, те искат да се прояви някаква определена сила отвътре, съгласно която да могат да убеждават логично.
Те не искат да изживеят истината; те искат да изживеят само онази вътрешна сила, принуждаваща ги отвътре, проявяваща се в доказателството, което не се позовава на опитност, а вместо това се обръща към една духовна сила, която взема връх над човека, която го принуждава да мисли по този или онзи начин за природата и за самото човечеството.
Хората се предават на луциферическите сили, извиквайки в себе си тази вътрешна принуда, тази вътрешна сила.
към текста >>
Не е имало истинско разбиране на човешките способности и сили, никой не е искал да признае, че, както обясних, в човешките способности и сили
живеят
луциферически сили, когато първите са въплътени във физическа човешка обвивка.
бе решено да се забрани вярата за духа в човека. В онази година започна водещият надолу към Луцифер наклон в европейската цивилизация. И днес имаме пълния резултат. Достатъчно дълго човечеството е отстъпвало пред наклонността да не изживява истината, а да позволява върху него да работи принудата на довода, на безличния аргумент. Като резултат човечеството е изпаднало в другата крайност.
Не е имало истинско разбиране на човешките способности и сили, никой не е искал да признае, че, както обясних, в човешките способности и сили живеят луциферически сили, когато първите са въплътени във физическа човешка обвивка.
Резултатът бе тази погрешна гледна точка господстващата днес в човечеството, относно индивидуалните способности и сили в човешката природа.
към текста >>
Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които
живеят
само в инстинкта.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт. Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта.
Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент. Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад!
към текста >>
469.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас
живеят
чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване.
Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни. Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее. Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух.
към текста >>
470.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Съвременните хора, особено тези, които
живеят
понастоящем, вече не преживяват пряко тези земни енергии, които се издигат от земята, а след това се появяват като вътрешни видения.
Още веднъж нека да опишем тези форми на знание. От една страна, имаме овчарите. Те изживяват чрез своето наивно, инстинктивно виждане, това което става в света на хората. Такива вътрешни видения, са се дължали, както вече ви казах, на енергиите на земята, които работят вътре в човешкото същество. Тези енергии на земята не работят само в нисшите царства, но също и в човешкото същество.
Съвременните хора, особено тези, които живеят понастоящем, вече не преживяват пряко тези земни енергии, които се издигат от земята, а след това се появяват като вътрешни видения.
Ала колкото върви назад в еволюцията, толкова повече откриваме тези вътрешни видения, видения, които в цялостните си очертания и форма се различават според различните климатични условия, различните области на земята и пр. Онова, което може да бъде разкрито в тази връзка, обаче, е измамно, защото хората от старите времена са били скитници. Способностите за вътрешно знание, като им идваха от енергиите на земята, развити в някоя област или територия, а след това, поради разселването на народите и стоката към други територии, а тези вътрешни видения бяха пряко свързани с територията, където виденията се бяха появили, и тогава поради миграцията на народите те се предаваха по наследство. Не може винаги да се казва, следователно, че тези вътреш ни видения, са били пряко свързани с територията, там където се явяват по хората. Така както животинският свят има известна форма в специфична част на земята при животните това е изразено предимно във външния растеж и форма, в начина на живот и пр.
към текста >>
471.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях
живеят
отзвуци от копнежа по Нирвана.
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки усети и чувства. И в такива усети и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада. Западните хора имат една кръв, една лимфа, която е проникната от егоизъм, сгъстяващ се дълбоко вътре в т.н. огнище на злото.
Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана.
към текста >>
472.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах,
живеят
в експирация.
Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека. И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания.
Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
към текста >>
И накрая, доколкото крачим от един земен живот в следващ живот, ние сме вплетени и свързани с онези Същества, които
живеят
в интуиция.
Зад това съзнание обаче остава истинската образна същност на мислите. И само поради това, че от тази тяхна образна същност можем да извличаме абстрактни мисли, ние, като хора между раждането и смъртта стигаме до свободата. Светът на необходимостта лежи под нас. Обаче там ние не сме вече сами, както тук. Там ние сме свързани със Съществата, които се изявяват в имагинация, както и после в нашите чувства, ние сме свързани със Съществата, които изявяват себе си в експирация.
И накрая, доколкото крачим от един земен живот в следващ живот, ние сме вплетени и свързани с онези Същества, които живеят в интуиция.
към текста >>
473.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Във волята
живеят
всички мотиви на нашите морални мисли.
Във волята живеят всички мотиви на нашите морални мисли.
Обаче ние съзнаваме, че в нашето субективно мислене има не само мисловно съдържание. Ние прибавяме една мисъл към друга и разбираме, че така нещо правим. Но всъщност какво живее и пулсира в мисленето? Волята! , именно тя живее по един фин начин в субективното мислене.
към текста >>
474.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако хората
живеят
в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела.
Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух. А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм. Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила. Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ. Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>
475.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство
живеят
сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
към текста >>
476.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
на инстинктите и нагоните аз описах това от чисто философско гледище в моята „Философия на свободата“ те
живеят
в нещо, което е обречено на смърт.
Онези хора, които се оставят на природните влечения, т.е.
на инстинктите и нагоните аз описах това от чисто философско гледище в моята „Философия на свободата“ те живеят в нещо, което е обречено на смърт.
Разбира се, те също пренасят своите образи в духовния свят. Но ако не са развили в пълен смисъл свободата, за да получат чрез нея отново силата, която са имали някога в божествено-духовното си наследство, тези хора биха били изправени пред строгите изисквания на съвсем други духовни Същества.
към текста >>
477.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Изобщо в нещата от нашето пространствено обкръжение до които ние стигаме по сетивен път
живеят
Духовете на Формата, т.е.
Какво представлява тя? Какво се съдържа в нея? Практически в тази сетивна завеса е събрана и действува свитата от онези Същества, които в моята „Тайна Наука“ са означени като „Духовете на формата“. Всичко, кое то има за нас едни или други пространствени очертания, притежава определена форма. Цветната повърхност на един предмет определя и неговата форма.
Изобщо в нещата от нашето пространствено обкръжение до които ние стигаме по сетивен път живеят Духовете на Формата, т.е.
онези Същества, които Старият Завет нарича Елохими. Те са Духовете на Формата.
към текста >>
Както в мисловния свят
живеят
Архаите, така и в езиковия елемент, в езиковия свят
живеят
Архангелои.
Както в мисловния свят живеят Архаите, така и в езиковия елемент, в езиковия свят живеят Архангелои.
И точно защото Архангелои, или Архангелите живеят в езиковия гений, те са наред с всичко друго и това, кое то наричаме водещи Духове на един народ, това, което наричаме Народностни Духове. Те живеят именно в езиковия елемент.
към текста >>
И точно защото Архангелои, или Архангелите
живеят
в езиковия гений, те са наред с всичко друго и това, кое то наричаме водещи Духове на един народ, това, което наричаме Народностни Духове.
Както в мисловния свят живеят Архаите, така и в езиковия елемент, в езиковия свят живеят Архангелои.
И точно защото Архангелои, или Архангелите живеят в езиковия гений, те са наред с всичко друго и това, кое то наричаме водещи Духове на един народ, това, което наричаме Народностни Духове.
Те живеят именно в езиковия елемент.
към текста >>
Те
живеят
именно в езиковия елемент.
Както в мисловния свят живеят Архаите, така и в езиковия елемент, в езиковия свят живеят Архангелои. И точно защото Архангелои, или Архангелите живеят в езиковия гений, те са наред с всичко друго и това, кое то наричаме водещи Духове на един народ, това, което наричаме Народностни Духове.
Те живеят именно в езиковия елемент.
към текста >>
Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да
живеят
в неговата вътрешна организация.
Представете си само как протича Вашия живот в сетивния свят. От раждането до смъртта Вие пребивавате именно в този сетивен свят. Тук Вие натрупвате определени впечатления. За голяма част от впечатления та, които имате днес, вероятно ще си спомняте и утре.
Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
към текста >>
478.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че
живеят
от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век.
И най-ужасното е, когато с незначителни изключения хората спекулират и се произнасят авторитетно както върху същността на тялото, така и върху същността на душата и Духа, когато си служат с най-елементарни думи от всекидневието, изменяйки произволно смисъла им с едно или друго окончание, какъвто е случаят с „психоидните“ феномени и т.н. Днес има много хора, които просто нямат дори и далечното предчувствие, как се стига от думата до понятието.
Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век.
Навсякъде шум, навсякъде лекции нека вземем например тези на Артур Дрюс, от които е ясно: Някога той е проучил философията на Хартман от своите младежки години той постоянно танцува около Хартман проучил е философията на Хартман, обаче в общи линии от нея е взел само думите. В неговата глава тези думи се търкалят по няколко установени, вечно едни и същи коловози, и той също не знае какъв е собствено пътят от думата до понятието. И с тези няколко думи, механично заимствувани от философията на Хартман, той се опитва да критикува Антропософията.
към текста >>
479.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче като хора, които
живеят
тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света.
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание.
към текста >>
Имагинациите нахлуват във всички органи, те
живеят
в мозъка, те
живеят
в белите дробове, в бъбреците, навсякъде.
Само че представите остават в съзнанието, а имагинациите се промъкват и навлизат навътре в телесната организация, в самата виталност, в самия жизнен тонус на Вашия организъм. Ако аз трябва да опиша нещата схематично (рис. 19), тук ще поставя главата; тук сетивните възприятия (червено), а после идва ред на представите, на представката дейност (синьо, зелено), която ние изграждаме, черпейки от сетивните възприятия. Тази представка дейност има нещо от двуликия Янус: В посока навън тя дава бледите и смътни представи, които стигат до нашето съзнание; в посока навътре тя дава имагинациите, обаче тези имагинации не достигат до нашето съзнание. Имагинациите нахлуват в организма и там те поставят основите на жизнения тонус, на самата витална дейност на нашия биологически организъм.
Имагинациите нахлуват във всички органи, те живеят в мозъка, те живеят в белите дробове, в бъбреците, навсякъде.
към текста >>
480.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло
живеят
в човешката глава напълно свободно.
Човешката глава например е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение от предишния земен живот, макар и в нея да е „отпечатан“ целият Космос. Днешната наука подхожда към познавателния процес съвсем неправилно. Тя не иска да приеме, че в сложно устроения човешки мозък се оглежда целият Космос. И това, което се явява там вътре като форми, извивки, гънки и т.н., е нещо, което не може да бъде проникнато от Азът и от астралното тяло.
Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно.
По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно. Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество. По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят. Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те
живеят
в неговата глава напълно свободно.
Човешката глава например е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение от предишния земен живот, макар и в нея да е „отпечатан“ целият Космос. Днешната наука подхожда към познавателния процес съвсем неправилно. Тя не иска да приеме, че в сложно устроения човешки мозък се оглежда целият Космос. И това, което се явява там вътре като форми, извивки, гънки и т.н., е нещо, което не може да бъде проникнато от Азът и от астралното тяло. Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно.
По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно.
Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество. По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят. Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане. Човешката глава сочи назад, двигателно-веществообменният човек сочи напред.
към текста >>
481.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не
живеят
на физически план.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси.
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план.
Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес.
към текста >>
Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да
живеят
, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук.
Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки. Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят. Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците.
Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук.
Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то
живеят
живите мъртви.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос. Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята.
Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви.
Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там.
към текста >>
482.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но тази етерна форма е изпълнена от физическото, физически суб станции
живеят
там отвътре.
Когато имате едно растение, не виждате физическото; вие виждате върху растението етерната форма /рис. 5/.
Но тази етерна форма е изпълнена от физическото, физически суб станции живеят там отвътре.
Когато растението вече няма живот и става въглен продължава да съществува: той е в растението. Следователно, можем да кажем, че растението е изпълнено от физическото, но то разтваря физическото чрез етерното. Етерното е това, което, в действителност, е видимо в растителната форма. Физическото е невидимо.
към текста >>
Даже представите за паметта под форма на образи
живеят
в този елемент, когато се появят.
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно, животът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли.
Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят.
Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия. Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация. Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли.
към текста >>
483.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че
живеят
действително в духовния свят.
Царете, фигуриращи тук, също не са действително истински. Те също постигат само едно съществуване на растения, те казват само, че имат едно друго съществуване.
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния свят.
към текста >>
В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да
живеят
до сега.
В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да живеят до сега.
Това, от което те имаха нужда, при Гьоте, беше това да се издигне от имагинацията до инспирацията, при Шилер да оживи абстрактните понятия чрез имагинативния свят. Само тогава те биха могли напълно да се срещнат.
към текста >>
484.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да
живеят
другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново познанието, но този път за са мия човек. Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете. Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност.
Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората.
към текста >>
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да
живеят
в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността.
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира. Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
към текста >>
485.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията
живеят
по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят! И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека. Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта. Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека. Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша.
Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>
486.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава
живеят
в нас.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси. Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят.
Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да
живеят
духовни същности.
Но трябва, по време на земната еволюция човешкото същество да става все по-свободно. Земята ще постигне целта на еволюцията само ако човечеството става все по-свободно. Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата.
Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности.
Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава. И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да
живеят
.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят.
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си.
към текста >>
487.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които
живеят
в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл. И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
И така, тези посветени продължаваха да
живеят
, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност.
към текста >>
488.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Виждате ли, хората можеха да
живеят
с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с живот, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения.
Виждате ли, хората можеха да живеят с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с живот, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения.
Но това наследство бе изчерпано в края на XIX век. И така онова, което изразяваше себе си преди, не би могло да говори на вашите души. И сега, особено в Средна Европа, вие чувствате, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога живееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието. Вие искахте отново да имате истинско изживяване на истината, истинското изживяване на човешката общност, на решителност в културния живот. Където е всичко това тогава?
към текста >>
Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да
живеят
в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания. Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа. Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно.
Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
489.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които
живеят
всред младите хора, да се вземат под внимание.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно.
Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание.
В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него.
към текста >>
490.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да из
живеят
още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
Те се намират в едно всъщност смътно състояние, което въпреки това им позволява да из
живеят
това, което друг човек изживява по времето на здравословния си сън.
При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват. Те си мислят, че не спят, докато те спят само абнормно и вярват, че душата им не се намира извън тялото и не изживява планетното битие.
Те се намират в едно всъщност смътно състояние, което въпреки това им позволява да изживеят това, което друг човек изживява по времето на здравословния си сън.
Но, както казах, не искам сега да засягам тези изключения.
към текста >>
491.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен
живеят
белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен
живеят
Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
към текста >>
В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили
живеят
в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос.
В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не
живеят
повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице.
Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер.
към текста >>
492.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно
живеят
в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие.
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие.
Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия. Но тъй като в нашето време то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно. И тук ще разберете, че някои изрази са така оформени, като че ли биха произхождали от човешките условия. Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките отношения.
към текста >>
Във всичко, което се проявява във вятъра и времето,
живеят
същества, които са невидими само затова, защото нямат тяло, видимо за сетивата, присъщи на земните същества.
Във всичко, което се проявява във вятъра и времето, живеят същества, които са невидими само затова, защото нямат тяло, видимо за сетивата, присъщи на земните същества.
Но живеещите във вятъра и в промените на времето същества съществуват въпреки това. Те имат тяло, състоящо се от въздух и топлина, което не съдържа вода, изобщо течност и твърда субстанция. Те имат тяло, състоящо се само от въздух и топлина.
към текста >>
Макар често да
живеят
в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения.
Тези луциферични същества имат съвсем особен стремеж по отношение на хората.
Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения.
Те държат толкова много на моралния елемент, че са на мнение, че е по-добре човекът изобщо да няма истинско физическо тяло. Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество. В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята сфера, да го отчуждят и лишат от Земята.
към текста >>
Тези същества
живеят
непосредствено на Земята, но така, че човекът не може да ги види, понеже никога не са имали толкова оформено тяло, че той да може да ги вижда.
Това са същества, които имат общо с проявяващите се в човека инстинкти, нагони, жадувания, страсти. Тези същества обаче не са вътре в човека. В човека са само техните въздействия.
Тези същества живеят непосредствено на Земята, но така, че човекът не може да ги види, понеже никога не са имали толкова оформено тяло, че той да може да ги вижда.
Те имат само тяло, което живее в земния и водния елемент. А делата им в явленията на Земята са приливите и отливите, вулканичните изригвания и земетресенията. Тези земни явления, пред които, както знаете, природната наука е напълно безсилна, показват на духовно-изострения поглед, че зад тях стои един свят от подчовешки същества. А тези подчовешки същества са подвластни на онези сили, които в други взаимовръзки винаги наричам ариманични власти. Ариманичните власти с техните различни подчинени духове - до коболдообразните същества са намиращите се в земния и водния елемент на Земята поддухове - са си поставили, така да се каже, друга задача.
към текста >>
Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които
живеят
предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека.
От другата страна стоят съществата, които са въплътени във въздуха и топлината. Те също така са незрели същества, каквито са враждебните на Яхве същества. Но тези същества, които са постигнали зрелостта, обитават Марс, Юпитер, Сатурн. Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн.
Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека.
Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи. Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е. да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността.
към текста >>
493.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да
живеят
в себе си.
Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили.
Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си.
Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса. Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
Вие поддържате силите, които довеждат дотам, хората да могат да
живеят
един за друг в такава степен, че да вземат решение, кое физическо тяло ще поемат, според това, което ще бъде най-доброто за цялото човечество.
Точно при този пример правилно виждате същността на идеалната магия. Ако тук, на Земята, оставите да ви подейства посвещението, идващо от науката за духа, вие поддържате Михаиловото господство.
Вие поддържате силите, които довеждат дотам, хората да могат да живеят един за друг в такава степен, че да вземат решение, кое физическо тяло ще поемат, според това, което ще бъде най-доброто за цялото човечество.
към текста >>
494.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Поради това, че в отделните хора навлиза космическото съзнание, да, това съзнание е налице всяка нощ, макар и в едно смътно състояние, така че не е истинско съзнание, а - ако мога парадоксално да се изразя - то е несъзнателно съзнание, поради това хората като духовни същества
живеят
не само заедно с други духовни същества, които никога не идват на Земята, а обитават чисто духовния свят, и много повече
живеят
заедно с всички души, които или са въплътени във физически човешки тела, или сами са минали през портата на смъртта и правят същото като тях:
живеят
в космическото съзнание, което имат всички заедно.
Към това се прибавя и космическото съзнание, както го описах.
Поради това, че в отделните хора навлиза космическото съзнание, да, това съзнание е налице всяка нощ, макар и в едно смътно състояние, така че не е истинско съзнание, а - ако мога парадоксално да се изразя - то е несъзнателно съзнание, поради това хората като духовни същества живеят не само заедно с други духовни същества, които никога не идват на Земята, а обитават чисто духовния свят, и много повече живеят заедно с всички души, които или са въплътени във физически човешки тела, или сами са минали през портата на смъртта и правят същото като тях: живеят в космическото съзнание, което имат всички заедно.
към текста >>
Човек ще види, когато все повече и повече се вживява - защото ще има хора, които да развият своите способности, за да се в
живеят
в тези светове, че никоя наука, колкото и съвършено да се е развила, няма да е пречка да се признае това, което с истинска научна нагласа чрез екзактното ясновидство и идеалната магия може да бъде получено като познания на човека за преживяванията му не само тук на тази Земя между раждането и смъртта, но и между смъртта и новото раждане до завръщането му в новия земен живот.
С тези три лекции исках да ви разкажа за това, което може да даде разбиране за истинския надсетивен живот на човека. Исках да посоча, че чрез стремежа за екзактното ясновидство и идеалната магия може действително да се говори научно познавателно за висшите светове, както чрез екзактното природознание може да се говори за сетивния свят.
Човек ще види, когато все повече и повече се вживява - защото ще има хора, които да развият своите способности, за да се вживеят в тези светове, че никоя наука, колкото и съвършено да се е развила, няма да е пречка да се признае това, което с истинска научна нагласа чрез екзактното ясновидство и идеалната магия може да бъде получено като познания на човека за преживяванията му не само тук на тази Земя между раждането и смъртта, но и между смъртта и новото раждане до завръщането му в новия земен живот.
към текста >>
495.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тези медиуми искат не само да из
живеят
духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях.
Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин. Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид.
Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях.
И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото? Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло. Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
496.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да
живеят
само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време.
Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост. Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка. А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа! Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното. И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта.
Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време.
И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка. Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила. И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време. Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава?
към текста >>
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а
живеят
във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ. Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща.
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
към текста >>
497.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства
живеят
не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето.
С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е. когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
498.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които
живеят
на Земята.
Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя. И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното. Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия външен свят, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята. След като заспи, човекът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло. физическото му и етерно тяло оставят „долу".
И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята.
Те обсебват Земния етер и след като човек заспи, както става всяка нощ, те се опитват да му дадат друго етерно тяло. Впрочем това не им се отдава почти никога. В редки случаи, за които ще говоря по-късно, те успяват, но тези случаи са изключение. И все пак те не прекъсват своите опити, защото никога не губят надеждата: Ето, сега човекът заспива и оставя своето етерно тяло в леглото, обаче ние ще си послужим със Земния етер и ще подменим човешкото етерно тяло с друго етерно тяло! Такова е постоянното и страстно желание на тези Същества.
към текста >>
499.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, в света трябва да
живеят
такива свръхсетивни Същества, които да задържат нашите недействителни мисли, тъй като иначе те просто биха се разлетели около нас.
Да, в света трябва да живеят такива свръхсетивни Същества, които да задържат нашите недействителни мисли, тъй като иначе те просто биха се разлетели около нас.
И такива елементарни Същества, които ни помагат да задържим нашите мисли, действително съществуват. Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те постоянно се крият. Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ? ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание. Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли?
към текста >>
Друг вид свръхсетивни Същества са онези, които
живеят
във водния и въздушен елемент; в моите Мистерийни драми те са описани като Същества от категорията на Силфите.
Друг вид свръхсетивни Същества са онези, които живеят във водния и въздушен елемент; в моите Мистерийни драми те са описани като Същества от категорията на Силфите.
Тези Същества, за които говоря сега, имат нещо общо най-вече със света на блясъка и илюзията, със света на красивата илюзия, и те са свързани не толкова с умните хора, колкото с хората на изкуството. Тях също е трудно да открием, понеже и те се скриват веднага, щом усетят нечий интерес върху себе си. Все пак можем да ги открием там, където са истинските произведения на изкуството, там, където е изобразено човешкото тяло или различни природни картини.
към текста >>
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те
живеят
в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
Обаче в момента, когато човекът реши да развие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят. Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело.
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
към текста >>
Ето например тези Същества те
живеят
в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес. Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко.
Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена.
към текста >>
500.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Във Вашите мускули, във Вашите нерви
живеят
божествени сили.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка.
Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили.
В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент.
към текста >>
В протягането на Вашата ръка
живеят
божествени, сили.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка. Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили.
В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили.
Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент. Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е.
към текста >>
Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го из
живеят
; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка. Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили. В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството.
Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството.
Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент. Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е. в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>
Да, Боговете могат да
живеят
в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око.
Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето. Човекът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено! Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението!
Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око.
Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството. А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята. И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
към текста >>
501.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те
живеят
в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли.
Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата. Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила.
Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли.
И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
към текста >>
И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да из
живеят
обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене.
И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
НАГОРЕ