Търсене в текстове за 'Жертва'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 291 резултата от 144 текста с която и да е от думите за : 'Жертва'.

1. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота.
Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г. в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на кумирите“ (том VIII на Събрани съчинения). Тъй като му липсва това чувство за истина, никога не е водил борбата, която са водили мнозина други, които чрез своето развитие са принудени да се отказват от придобити чрез възпитанието мнения. Когато се конфирмира на седемнадесет години, той е напълно вярващ. Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота. Нека ме закриля също и занапред верният Бог! “ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г.
към текста >>

За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос.
Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат с останалата човешка маса за реализиране на целите си. „Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“. За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос. Работниците трябва, според мнението му, да останат стадо, те не трябва да се възпитават да разглеждат себе си като цел. „Налице са инстинктите, чрез които един работник сам става в състояние да разрушава из основи всичко чрез най-безотговорна мисловна слободия. Направили са работника годен за военна служба, дали са му коалиционно право, политическо право на глас. Чудно ли е, щом днес работникът усеща своето съществуване вече като бедствено положение (морал-но изразено като несправедливост)? Но какво трябва да се запитаме още веднъж?
към текста >>

2. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Не трябва да питаш дълго: иди, немите цветя ще ти го кажат." "Всичко трябва да бъде принесено в жертва.
"Що значи да не грешиш? Не трябва да питаш дълго: иди, немите цветя ще ти го кажат." "Всичко трябва да бъде принесено в жертва. Ако ти не принесеш себе си в жертва за Бога, накрая вечната смърт ще те принесе в жертва за врага."
към текста >>

Ако ти не принесеш себе си в жертва за Бога, накрая вечната смърт ще те принесе в жертва за врага."
"Що значи да не грешиш? Не трябва да питаш дълго: иди, немите цветя ще ти го кажат." "Всичко трябва да бъде принесено в жертва. Ако ти не принесеш себе си в жертва за Бога, накрая вечната смърт ще те принесе в жертва за врага."
към текста >>

3. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Изпълнен само с диханието на Този, на когото е спътник и служител, той диша само неговия живот и му принася в жертва най-свещената и най-девствена добродетел."
„Когато духът, обзет от любовта, поема своя полет в най-свещеното, с радостен замах, божествено окрилен, той забравя всичко друго, както и самия себе си. Изпълнен само с диханието на Този, на когото е спътник и служител, той диша само неговия живот и му принася в жертва най-свещената и най-девствена добродетел."
към текста >>

4. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Ето един пример: Атиняните били принудени от критския цар Минос да му принасят в жертва на всеки осем години по седем момчета и седем момичета.
Ето един пример: Атиняните били принудени от критския цар Минос да му принасят в жертва на всеки осем години по седем момчета и седем момичета. Те били давани за храна на Минотавъра, едно страшно чудовище. Когато към Крит трябвало да бъде изпратен за трети път печалният дар, с младежите отишъл и царският син Тезей. Когато той пристигнал в Крит, Ариадна, дъщерята на цар Минос се влюбила в него.
към текста >>

Той му принася в жертва плодовете на своята личност.
Когато като мист човек търсел мъдрото съдържание на един мит, той имал съзнанието, че прибавя нещо към това, което вече съществувало в съзнанието на народа. Той бил на ясно, че се поставя над това съзнание, както ботаникът се поставя над растящото растение. Той казвал нещо съвършено друго от това, което съществувало в митичното съзнание, обаче считал това, което казва за една по-дълбока истина от тази, която била изразявана символично в мита. Човекът стои пред чувствения живот като пред едно чудовище. Той му принася в жертва плодовете на своята личност. Чувственият живот ги поглъща. Той върши това до тогава, докато в човека се пробуди победителят (Тезей). Неговото познание му изпраща нишката, чрез която той отново се ориентира, когато навлиза в лабиринта на чувствеността, за да убие там своя враг. В това побеждаване на чувствеността е изразена самата тайна на човешкото познание. Мистът познава тази тайна.
към текста >>

Той принася овена в жертва на Боговете и подарява златното руно на цар Етес.
Фрикс и неговата сестра Хела, деца на беотийския цар, били много измъчвани от тяхната мащеха. Боговете им изпратили един овен със златно руно, който ги отнася от там, летейки по въздуха. Когато преминавали над морския пролив между Европа и Азия, Хела паднала във водата и се удавила. От там този пролив носи името Хелеспонт. Фрикс достига при царя на Колхида, на източния бряг на Черно море. Той принася овена в жертва на Боговете и подарява златното руно на цар Етес. Царят заповядал да окачат руното в една гора и поставил да го пази един страшен дракон. Гръцкият герой Язон заедно с Херкулес, Тезей, Орфей предприема отнемането на златното руно от Колхида. За да спечели това съкровище, цар Етес му възлага тежки изпитания. Но Медея, посветената в магия дъщеря на царя, го подкрепя. Той укротил два бика, които изпускали огън из ноздрите си, изорал с тях една нива и посял драконови зъби.
към текста >>

5. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Чрез тази част на аурата доколкото живеят не за себе си, а в името на вечната истина, вечната красота и вечното добро те показват до каква степен са се изтръгнали от личните си интереси, за да се принесат в жертва пред олтара на великата космическа еволюция.
А колкото повече човекът се превръща в "служител на вечността", толкова повече изпъква чудната трета аура, която свидетелствува до каква степен той е станал поданик на духовния свят. Това е така, защото през тази част на аурата, Божественият Аз е в земния свят. Доколкото човешките същества притежават тази аура, те са пламъците, чрез които божественият свят осветява Земята. Чрез тази част на аурата доколкото живеят не за себе си, а в името на вечната истина, вечната красота и вечното добро те показват до каква степен са се изтръгнали от личните си интереси, за да се принесат в жертва пред олтара на великата космическа еволюция. Ето как в аурата се проявява това, което човекът е направил от себе си в хода на неговите въплъщения. Трите части на аурата съдържат цветове с най-различни нюанси. Обаче според еволюционната степен на човека, характерът на тези нюанси непрекъснато се променя.
към текста >>

6. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Защото ако се опита несръчно да формулира с думи подобно явление, в повечето случаи става жертва на горчиво разочарование.
Най-добре е първоначално той да не ги споделя с никого, освен със своя учител, ако изобщо има такъв. Защото ако се опита несръчно да формулира с думи подобно явление, в повечето случаи става жертва на горчиво разочарование. За целта той си служи с обикновени думи, които обаче са твърде груби и неподходящи. Като резултат от опита му да облече в думи своите изживявания, той вмъква всевъзможни фантастни образи в истинските си духовни възприятия.
към текста >>

7. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако той се опитва да напредне в окултното обучение без да ги спазва, би навлязъл в духовните светове с недоразвити свръхсетивни органи и вместо да познае истината, ще стане жертва на всевъзможни измами и илюзии.
Предписанията, за които става дума тук, водят до едно истинско окултно обучение. Но те са полезни не само за този, който иска или може да приеме окултното обучение, а за всеки човек, желаещ да промени своя живот в посочения смисъл. Защото въздействията върху човешкото астрално тяло, макар и бавно, настъпват във всички случаи. Спазването на тези предписания е неизбежно за окултния ученик. Ако той се опитва да напредне в окултното обучение без да ги спазва, би навлязъл в духовните светове с недоразвити свръхсетивни органи и вместо да познае истината, ще стане жертва на всевъзможни измами и илюзии. В известен с мисъл той ще стане ясновиждащ, но фактически ще потъне в още по-голяма слепота, защото преди е имал сигурната опора на физическия сетивен свят, а сега е надникнал зад сетивния свят и неизбежно ще допуска грешки относно самия него, преди да е постигнал сигурност във висшите светове. Много вероятно е да загуби всякаква ориентация в живота си и изобщо да се лута объркан между истината и заблужденията.
към текста >>

8. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той ще се научи да принася в жертва на света своите действия и цялата своя същност; независимо от това как светът гледа на тези жертви.
Обаче всички действия, извършени под влияния на желанията нямат стойност за висшите светове. Тук единствено решаваща е любовта към действието. В тази любов трябва да бъде изживяно всичко, което тласка окултния ученик към едно или друго действие. И тогава нищо не може да го спре, когато той реши да превръща своите решения в действия, колкото и чести да са външните неуспехи. Така той стига до там, че независимо от външните резултати, намира удовлетворение в самите действия. Той ще се научи да принася в жертва на света своите действия и цялата своя същност; независимо от това как светът гледа на тези жертви. За тази жертвена служба трябва да е готов всеки, който поема пътя на окултното обучение.
към текста >>

9. ЖИВОТЪТ НА САТУРН GA_11 Из Хрониката Акаша

И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение.
Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско учение. Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство. Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата помощничка в настоящото време. Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”. Такова твърдение произлиза от едно напълно непознаване на истинския християнски дух. И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение. Ще дойде обаче времето, когато една по-висша наука ще замести детската наивност на подобни твърдения./ През време на втория Сатурнов кръг те придвижват развитието си с една степен по-напред и същевременно обработват човешкото тяло така, че в него бива всадено едно “пълно с мъдрост устройство”, един разумен строеж. По-точно тази тяхна работа върху човека започва още скоро след средата на първия кръг и бива завършена към средата на втория кръг. Третият вид духове със себесъзнателно (свръхпсихическо) съзнание се наричат “Духове на движението”, или също “Духове на дейността”. В християнския езотеризъм те се наричат “Сили” (Динамис). (В теософската литература за тях се употребява изразът “Махат”).
към текста >>

10. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

За да не стане окултният ученик жертва на една или друга измама в това отношение, предстои ни да разгледаме правилата, които трябва да се съблюдават в хода на духовното обучение.
Нещата обаче стоят така, че онзи, който е постигнал описаната степен в духовното обучение, може да различава своята собствена представа от духовната реалност, също както здравомислещият човек може да различи представата за едно нагорещено желязо от действително нагорещеното желязо, което докосва с ръката си. Разликата се установява не от нещо друго, а от нормалното изживяване. Също и в духовния свят, пробният камък идва от самия живот. Както всеки знае, че в сетивния свят представата за един железен предмет, колкото и нагорещен да си го представяме, не изгаря пръстите, така и обученият окултен ученик знае дали изживява духовен факт само в своето въображение, или пробудените му духовни възприемателни органи долавят реални факти или Същества. За да не стане окултният ученик жертва на една или друга измама в това отношение, предстои ни да разгледаме правилата, които трябва да се съблюдават в хода на духовното обучение.
към текста >>

11. НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения.
Основателно може да бъде поставен въпросът, дали вътрешното вглъбяване и другите описани средства за по стигане на свръхсетивни познания, позволяват само наблюдението на човека между смъртта и новото раждане както и на други духовни процеси въобще или е възможно и диференцираното наблюдение на точно определени процеси и Същества, например на даден мъртвец. На това трябва да отговорим: Ако чрез посочените средства човек постигне способността да вижда в духовния свят, той може да наблюдава също и отделни подробности, които са част от този свят. Сега, той е в състояние да установи връзка с хора, които живеят в духовния свят между смъртта и новото раждане. Следва да се има обаче предвид, че в смисъла на Духовната Наука, това може да стане само тогава, когато човек е преминал през правилното духовно обучение. Защото само тогава той може да прави разлика между измама и действителност, що се отнася до свръхсетивните събития и Същества. Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения. Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение. Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове. Обаче сигурното наблюдение на отделните процеси и Същества е възможно само въз основа на познанието върху все общите духовни явления, които засягат всеки човек. Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава. Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като награда едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота.
към текста >>

12. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

за жертва радост ще възникне
за жертва радост ще възникне
към текста >>

13. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

да се подготвя аз за жертва,
да се подготвя аз за жертва,
към текста >>

14. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Откакто скъпият ни предводител стана жертва
Откакто скъпият ни предводител стана жертва
към текста >>

защо се иска жертва от човека,
защо се иска жертва от човека,
към текста >>

15. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

живота си с готовност жертва.
живота си с готовност жертва.
към текста >>

16. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

на най-ужасната заблуда жертва.
на най-ужасната заблуда жертва.
към текста >>

17. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

към жертва волята си, та доброто
към жертва волята си, та доброто
към текста >>

18. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

щом жертва на заблудата се става.
щом жертва на заблудата се става.
към текста >>

19. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Додето жертва за духа духът,
Додето жертва за духа духът,
към текста >>

20. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

сега учителите като жертва
сега учителите като жертва
към текста >>

21. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

откъсна се сега то като жертва,
откъсна се сега то като жертва,
към текста >>

22. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

на висшия Мъдрец, принасящ жертва,
на висшия Мъдрец, принасящ жертва,
към текста >>

23. СЕДМА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Често става така, че в рамките на сетивното съществувание човек не се поддава на илюзии и заблуждения; но веднага след навлизането си в свръхсетивния свят по най-лековерен начин да стане жертва на илюзии и заблуждения от друг род.
Не трябва да забравяме, че по пътя на свръхсетивното познание душата непрекъснато се променя. Често става така, че в рамките на сетивното съществувание човек не се поддава на илюзии и заблуждения; но веднага след навлизането си в свръхсетивния свят по най-лековерен начин да стане жертва на илюзии и заблуждения от друг род. Възможен е и друг случай в сетивния свят човек да има здрав усет за истината и да си казва: Относно даден въпрос ти не трябва да вярваш на това, което задоволява твоя егоизъм. И все пак такъв човек може да стигне до там, че в свръхсетивния свят да вижда това, което съответствува на неговия егоизъм. Нека да се замислим как този егоизъм участвува в това, което човек вижда. Той вижда това, към което го тласка неговият егоизъм. Човек не се досеща, че тъкмо егоизмът насочва духовния му поглед.
към текста >>

24. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си.
към текста >>

25. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

"Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят.
За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят. Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
към текста >>

26. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Онези плуващи и блестящи скъпоценни камъни, остатъците от принесеното й в жертва тяло, са основните стълбове на този величествен мост; върху тях се издига той и върху тях ще се крепи занапред."
„Спомняй си за Змията с признателност! ", каза мъжът с лампата; „на нея ти дължиш живота си, а твоите народи моста, свързващ тези съседни брегове, превръщайки ги за пръв път в населени, плодородни земи. Онези плуващи и блестящи скъпоценни камъни, остатъците от принесеното й в жертва тяло, са основните стълбове на този величествен мост; върху тях се издига той и върху тях ще се крепи занапред."
към текста >>

27. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота. Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно. Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи. Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>

28. Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Всеки, който има разбиране, ще има и грижата да не се забравя същественото в човешката природа и то да не се жертва в името на необходимости, диктувани от външния живот.
За всеки, който разбира троичния социален ред, ще е ясно и че огромният синдикат с държавна структура, какъвто е Марксическия модел, не може да осигурява нито импулси за развитие на заложбите, нито такива за волята за работа. Всеки, който има разбиране, ще има и грижата да не се забравя същественото в човешката природа и то да не се жертва в името на необходимости, диктувани от външния живот. Истинското социално мислене не се занимава само със светските институции; то взема под внимание какво е човекът сега и какъв може да бъде.
към текста >>

29. 20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия GA_26 Мистерията на Михаил

Но Христос ще бъде там, чрез своята велика жертва, той ще живее в същата сфера в която живее Ариман.
Михаел вижда, настъпването на най-великото земно събитие. От царството, на което сам Михаел служеше, Христовото Същество слиза в земната област, за да бъде там, когато Интелигентността ще бъде напълно в човешката индивидуалност. Защото тогава човекът ще чувствува най-силно стремежа да се отдаде на Съществото, което ще е станало без остатъчно и до пълно съвършенство носител Интелектуалността. Но Христос ще бъде там, чрез своята велика жертва, той ще живее в същата сфера в която живее Ариман. Човекът ще може да избира между Христа и Аримана. Светът ще може да намери в развитието на човечеството Христовия път.
към текста >>

30. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

След завършване на гимназията той отиде в медицинския факултет, стана лекар и като такъв падна жертва в световната война.
Моят повереник получи възможност да премине гимназиалния курс. Останах до него чак до предпоследната година от него. Тогава той беше напреднал дотолкова, че повече не се нуждаеше от мен. След завършване на гимназията той отиде в медицинския факултет, стана лекар и като такъв падна жертва в световната война. Майка му, която благодарение на заниманията ми със сина ѝ се беше превърнала в моя вярна приятелка и която беше привързана към това проблемно дете с най-съкровена любов, почина съвсем скоро след него. Баща му беше напуснал земята още по-рано.
към текста >>

31. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан.
Никога не съм държал това в тайна. Но погледна ли назад към годините, преживени с него, все пак връх взема дълбокото вътрешно съчувствие към съдбата и личността на този преживял толкова много тежки изпитания човек. Той страдаше от живота и страдаше от себе си. Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му. Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото. Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан. Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен. В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар. Той сложи край на живота си в помрачено съзнание.
към текста >>

32. 8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото GA_39 Писма до членовете

Жертва на тази опасност са хората, които презират природата.
Защото е много лесно човек да се отвърне от живота вместо да се навлезе в него още по-интензивно. Жертва на тази опасност са хората, които презират природата. Те са хвърлени в такава душевна изолация, добър пример за която е обикновеното сънуване.
към текста >>

33. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата.
Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата. При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него. То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата. Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост!
към текста >>

34. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Самият Сократ стана жертва на такова становище.
Онези, които разбират нещо от това, се страхуват ужасно да не би Посветените по някакъв начин, поради липса на прозорливост, да предадат нещо твърде рано. Винаги случаят беше такъв, че предаване на Мистериите пораждаше най-сурови наказания. В древни времена наказанието бе смърт. Не го изпълняваха свещениците, защото те знаеха, че предателство в действителност не може да се случи. Но онези, които знаеха нещо по темата отвън, и самите те не бяха Посветени, се страхуваха от предателство на Мистериите. Самият Сократ стана жертва на такова становище.
към текста >>

35. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: "Горе е както долу". На сватбата в Кана водата е превърната във вино. Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
към текста >>

36. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле. Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.
към текста >>

37. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа.
И идва един контраст в тяхното отношение към Бог. Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа. Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята. Каин предявява друго искане. Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност. Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
към текста >>

Онова, което Каин може да принесе в жертва е човешка работа на самото физическо поле.
Това също е и контрастът между мъжкото и женското. Женското е вдъхновено от онова, което пряко е получено от Бога. "Пневма" /Pneuma/ се приема чрез зачатието. Онова, което Каин може да принесе в жертва е човешка работа на самото физическо поле. Това е контрастът между женския и мъжкия дух. Тук тези два принципа застават един срещу друг.
към текста >>

38. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел.
Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" – така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда. Йехова създава враждебност между Каин с неговите потомци и Авел с неговия род. Резултатът от това е, че Каин убива Авел. Това е прототипната враждебност, която съществува между онези, които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко. Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел. Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота. Родът на Каин твори, така да се каже, живото от неживото. Авел взима онова, което вече е живо, на което вече е вдъхнат живот. Жертвоприношението на Авел е приятно за Бога, а това на Каин не е.
към текста >>

39. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило учителите не са известни исторически личности,/*4/ когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва.
Помислете как някои хора, които са знаели това много ясно, са били толкова неегоистични, че са се погрижили техните имена да не станат известни на поколенията. Един пример за това е "Теология немска" /Teologia Deutsch/,/*3/ никой не знае кой я е написал. Външното име е само "Мъжът от Франкфурт". Той следователно се е погрижил, неговото име дори да не бъде отгатнато. Той е работил по такъв начин, че е прибавил нещо към обективния свят, без да иска почест или запазване на името му. Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило учителите не са известни исторически личности,/*4/ когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва. Равнището на тяхното съзнание вече не е съвместимо с каквато и да било работа за самите тях, – а запазването на името в края на краищата е работа за самия себе си.
към текста >>

40. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него.
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин. Символът на това, за което човекът не прави нищо, правилният символ за онова, което, в най-истинския смисъл на думата, е подарено на човека, този символ е взет от половия живот. Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство". Когато някои масони представят тези сексуални символи пред човечеството, те искат да кажат: – В този символ човешката природа се изразява не както човекът я е направил, а както тя е била дадена от боговете. Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него.
към текста >>

От друга страна, какво жертва Каин?
От друга страна, какво жертва Каин? Той принася в жертва онова, което е придобил чрез собствения си труд, онова, което той е спечелил от плодовете на Земята като обработва почвата. Той жертва това, за което е необходимо човешко умение, знание и мъдрост, което трябва да се обхване с разбиране, където на човека трябва да му е ясно какво прави той самият, каквото се основава в духовен смисъл върху свободата на човека да решава нещата за себе си. Това трябваше да бъде платено с вината, като най-напред се убие дареното от природата или от божествените сили, така както Каин уби Авел.
към текста >>

Той принася в жертва онова, което е придобил чрез собствения си труд, онова, което той е спечелил от плодовете на Земята като обработва почвата.
От друга страна, какво жертва Каин? Той принася в жертва онова, което е придобил чрез собствения си труд, онова, което той е спечелил от плодовете на Земята като обработва почвата. Той жертва това, за което е необходимо човешко умение, знание и мъдрост, което трябва да се обхване с разбиране, където на човека трябва да му е ясно какво прави той самият, каквото се основава в духовен смисъл върху свободата на човека да решава нещата за себе си. Това трябваше да бъде платено с вината, като най-напред се убие дареното от природата или от божествените сили, така както Каин уби Авел.
към текста >>

Той жертва това, за което е необходимо човешко умение, знание и мъдрост, което трябва да се обхване с разбиране, където на човека трябва да му е ясно какво прави той самият, каквото се основава в духовен смисъл върху свободата на човека да решава нещата за себе си.
От друга страна, какво жертва Каин? Той принася в жертва онова, което е придобил чрез собствения си труд, онова, което той е спечелил от плодовете на Земята като обработва почвата. Той жертва това, за което е необходимо човешко умение, знание и мъдрост, което трябва да се обхване с разбиране, където на човека трябва да му е ясно какво прави той самият, каквото се основава в духовен смисъл върху свободата на човека да решава нещата за себе си. Това трябваше да бъде платено с вината, като най-напред се убие дареното от природата или от божествените сили, така както Каин уби Авел.
към текста >>

Доколкото ние взимаме живото за наша употреба, доколкото ние правим наше място за живеене от света, който се изгражда от живото, – жертваме жертвеното животно, както Авел принася в жертва дареното му животно.
Пътят към свободата минава през вината. Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане. Всички възпроизводителни сили в тези царства, са ни дадени от природата. Доколкото ние взимаме живото за наша употреба, доколкото ние правим наше място за живеене от света, който се изгражда от живото, – жертваме жертвеното животно, както Авел принася в жертва дареното му животно.
към текста >>

Когато в миналото Авел принесе в жертва онова, което му е било дадено от божествената ръка, той жертва от областта на живото само онова, което бе получил от природата.
Когато в миналото Авел принесе в жертва онова, което му е било дадено от божествената ръка, той жертва от областта на живото само онова, което бе получил от природата. Каин напротив, беше принесъл в жертва нещо, което самият той бе спечелил от Земята чрез собствения си труд, като плодове на усилието си/*20/. Ето защо по това време /в Средните векове/, бе въведена една съществена нова насока в Свободното масонство. И тази насока е обозначавана чрез символа на Светия Граал – силата на саможертвата. Често съм казвал, че хармонията в човешките отношения не се постига, като бъде проповядвана, а като бъде създавана. Където се събуждат истински сили в човешката природа, изчезва враждата.
към текста >>

Каин напротив, беше принесъл в жертва нещо, което самият той бе спечелил от Земята чрез собствения си труд, като плодове на усилието си/*20/.
Когато в миналото Авел принесе в жертва онова, което му е било дадено от божествената ръка, той жертва от областта на живото само онова, което бе получил от природата. Каин напротив, беше принесъл в жертва нещо, което самият той бе спечелил от Земята чрез собствения си труд, като плодове на усилието си/*20/. Ето защо по това време /в Средните векове/, бе въведена една съществена нова насока в Свободното масонство. И тази насока е обозначавана чрез символа на Светия Граал – силата на саможертвата. Често съм казвал, че хармонията в човешките отношения не се постига, като бъде проповядвана, а като бъде създавана. Където се събуждат истински сили в човешката природа, изчезва враждата. Понятието за множество и малцинство са безсмислени в онова, което изразяват масонските символи.
към текста >>

41. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Те били, разбира се, единствените тълкуватели на религията и естествено надзиравали всички жертвоприношения; на никое частно лице не се позволявало да принася жертва без тяхното разрешение.
Техният авторитет в много случаи превишавал този на монарха. Те били, разбира се, единствените тълкуватели на религията и естествено надзиравали всички жертвоприношения; на никое частно лице не се позволявало да принася жертва без тяхното разрешение. Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази. Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение. Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта.
към текста >>

42. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: “Горе е както долу”. На сватбата в Кана водата е превърната във вино. Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
към текста >>

43. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия.
Колко е трудно човек да се бори срещу тези внушения, може да знае само този, който навлиза дълбоко в духовния живот. Така именно популярните научни занимания са нещо, което се проявява като извънредно вредно, понеже се представя с авторитетна непогрешимост, която едва бъдещите времена могат да я преценят в истинската светлина. Днешният човек още си няма понятие в каква степен е подвластен на влиянието, произлизащо от авторитетите. Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия. Някога човекът е бил подвластен на внушенията вътре в себе си, азът му е бил отдаден на действащото в душата му, но те са произлизали от същества, които вижда този, който може да вижда във висшите светове. Мислите на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет. Мисловните представи, които имате, са сенчести образи, хвърлени от деваханическия или менталния свят. Мисълта, живееща във вас, не е нищо повече от такъв сенчест образ. От ясновидеца, изградил своите висши сетивни органи, тя се вижда като принадлежаща към някое същество.
към текста >>

44. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Волята му ще става все по-могъща, докато той постигне великата си цел, наречена в духовната наука великата жертва.
Помислете колко малко от това, което може да разбира, той го иска, колко малко има власт над това, което може да познае. Но каквото още не притежава, ще му го донесе бъдещето. Волята му ще става все по-могъща, докато той постигне великата си цел, наречена в духовната наука великата жертва. Тя се състои в онази мощ на волята, където съществото, чиято воля действа, е в състояние напълно да се отдаде, не само да даде малкото, което човекът желае да даде със своята слаба способност за чувстване и воля, а да отдаде цялото си съществуване, да се излее навън от себе си като вливаща се чак във веществеността същност.
към текста >>

Ще си създадете представа какво се има предвид с великата жертва, най-висшето проявление на волята в божествената натура, ако си представите, че стоите пред огледало и виждате образът си да ви гледа от това огледало.
Ще си създадете представа какво се има предвид с великата жертва, най-висшето проявление на волята в божествената натура, ако си представите, че стоите пред огледало и виждате образът си да ви гледа от това огледало. Този образ е илюзия, която напълно ви прилича. Представете си, че сте умрял, че сте пожертвали своето битие, чувстване, мислене, своята същност, за да оживите този образ, да превърнете този образ в това, което сте самите вие. Самопожертването, предаването на своя живот на образа е това, което науката за духа във всички времена е наричала еманация, изтичане. Ако бихте могли да направите това, бихте видели, че не сте повече тук, понеже сте предали всичко за събуждането на живота и съзнанието в огледалния образ.
към текста >>

Когато волята стигне до такава степен, че да е в състояние да извърши каквото се нарича великата жертва, тогава тя създава един Универсум, голям или малък, и този Универсум е огледален образ, който получава своята задача чрез същността на самия творец.
Когато волята стигне до такава степен, че да е в състояние да извърши каквото се нарича великата жертва, тогава тя създава един Универсум, голям или малък, и този Универсум е огледален образ, който получава своята задача чрез същността на самия творец. С това характеризирахме какво е творческата воля в божествената същност.
към текста >>

Но понеже Универсумът живее и твори, това произлиза оттам, че божеството еманира, поднася великата жертва, отразява своя Универсум, както разгледахме току-що при примера с оживяването на огледалния образ.
Но понеже Универсумът живее и твори, това произлиза оттам, че божеството еманира, поднася великата жертва, отразява своя Универсум, както разгледахме току-що при примера с оживяването на огледалния образ. Целият Универсум е оживен от универсалната воля, която се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайното умножаване, на безкрайното възпроизвеждане, повторението на божеството, се нарича «царството» във всяка тайна или духовна наука, като противоположност на волята. Следователно волята е центърът, огледалото на волята е царството, така че можете да сравните волята с атма, човека-дух; царството или огледалното отражение на волята – с будхи, или духа-живот.
към текста >>

45. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на Христос Исус принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена набожност и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото.
Тази легенда съдържа нещо извънредно дълбоко. Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на Христос Исус принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена набожност и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото.
към текста >>

живота си за другия да жертва?
живота си за другия да жертва?
към текста >>

46. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Ако окултно разгледаме този зодиак, виждаме, че се е породил чрез голяма жертва.
Откъде се е появил този зодиак, който обкръжава Стария Сатурн и който ще изчезне, понеже е свършил службата си, когато нашето Слънце някога се превърне в зодиак? Можете да си представите, че Старият Сатурн е бил предхождан от други степени на развитието. Едно по-раншно слънце, светило над по-раншните въплъщения на нашата Земя, когато тя е била Сатурн, се е пожертвало и превърнало в този зодиак. Ако окултно разгледаме този зодиак, виждаме, че се е породил чрез голяма жертва.
към текста >>

47. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Самите материалисти са жертва при това, а истинските причинители са тези, които от удобство не искат да знаят за намиращото се между човека и Бога.
Защото е възможно по определен начин да се изпитват религиозни чувства, един вид смътно религиозно усещане, когато човек се изкачва непосредствено до Бога, но така никога не е възможно истинското разбиране на света, никога не може да се създаде реална представа за развитието на света. Човечеството е изгубило разбирането, а това в религията, което се опира само на чувства, на смътни усещания, все повече ще отстъпва пред материалистическите представи. Чрез антропософския мироглед отново ще се постигне разбиране за света, хората отново ще узнаят нещо за тези същества. И така ще се създаде опорна точка, за да се противостои на отричането на висшия свят. Хората, които днес не искат да признаят този свят, все повече подготвят почвата за най-тривиалния опустошителен материализъм. Самите материалисти са жертва при това, а истинските причинители са тези, които от удобство не искат да знаят за намиращото се между човека и Бога.
към текста >>

48. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Този Гьотеанум става жертва на палеж в новогодишната нощ на 1922/23 г.
63. На 20 септември 1913 г. Рудолф Щайнер полага Основополагащия камък на сградата на Гьотеанума в Дорнах/Солотурн, който след това се изгражда като художествена дървена сграда в нови, съвременни духовни форми, конципирани от него. Този Гьотеанум става жертва на палеж в новогодишната нощ на 1922/23 г. Според скупторния модел, създаден от Рудолф Щайнер през 1925 г., междувременно е издигната на същото място нова сграда от бетон в съответстващи за този материал форми като втори Гьотеанум. Виж в «Пътища към един нов стил», Събр. съч. 286.
към текста >>

49. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал.
Това отново е изразено в мита. Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал. Останалите обаче, които попаднат под властта на болестите са длъжни да слязат при Хел, която от едната страна е черна, а от другата бяла, което изразява ясно разликата между състоянията на съзнание през деня и през нощта. Така Азите се спасяват, те взимат при себе си само тези, които със смъртта на бойното поле могат да се съединят с астралния свят, докато останалите трябва да слязат при Хел, която ги от вежда в царството си. Тази черта на нордическата легенда е от огромна дълбочина, и тя е извлечена изключително от фактите.
към текста >>

50. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Неговото появяване като "жертва". Зодиак.
Планетарното, слънчевото и зодиакалното битие като стъпки на класическото развитие "Време" и "продължителност". Сатурн като сутрешен полумрак на нашето планетарно състояние. Неговото появяване като "жертва". Зодиак. Възходящи и низходящи сили на Зодиака. Седемчленно същество на човека и неговото висше същество. Възприемащата дейност на човек, творяща висши същества. Значението на съзвездието Везни за Аз-развитието на човека. Христос като "мистичен Агнец" и човек.
към текста >>

Христос като Слънчев Дух, като "Мистичен Агнец", като "велика жертва на Земята".
Луната като планета на Мъдростта. Земята като планета на Любовта. Бъдещата планета Юпитер. Противоположността на Духа на Мъдростта и Духа на Любовта, тяхното взаимодействие при образуването на "индивидуалността" и "личността" на човека в хода на неговата инкарнация. Възхода на Духа на Мъдростта към Духа на Времето. Христос като Слънчев Дух, като "Мистичен Агнец", като "велика жертва на Земята". Тялото на човек между Духовете на Мъдростта и Йехова, господаря на формите, тяхното равновесие благодарение същество на Христос. Облагородяване и спиритуализация на човешкото тяло като "възкресение но плътта". Свободата като внедряване на изостаналите духове. Съобщаване с духа като вяра на Юпитер и като смисъл на Християнство. Описание на следатлантската културна епоха.
към текста >>

51. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тогава то жертва себе си!
И така, можем да кажем едно /и аз ви моля, добре да забележите това/: това, което е действало в планетарното битие, като на Слънцето, това се издига нагоре до небесното битие, до битието на Зодиака. И когато достигне това зодиакално битие, какво става тогава? Тогава то жертва себе си! И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума. По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие.
към текста >>

Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие.
Тогава то жертва себе си! И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума. По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре. За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака. Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя. Силите слизат и се издигат.
към текста >>

Да, дванадесетият член у тези Височайши същества е също етерно тяло, но етерно тяло, което излива живот, което действа в света така, че то не получава живот, а отдава – може постоянно да го жертва.
Това е характерната особеност на човека: той е възприемащо същество, същество, което своето душевно съдържание, своето вътрешно възприема преди всичко отвън; така че навън трябва да съществуват неща, за да може той да има някакво съдържание. Етерното тяло на човека е построено по такъв начин, че за всички съдържащи се в него изживявания то е задължено на ялото мирово обкръжение. За по-висшите същества за които ви говорих, съществата, които за свой висш член имат Дух-Живот, се намират в съвсем друго положение. В смисъла на своя живот тези същества се определят не като възприемащи отвън, а се явяват даващи навън, творящи. От това, което постоянно ви съобщавах, вие вече, разбира се, знаете, че Азът работи също и в етерното тяло, и че Будхи е не нещо различно, като преработено етерно тяло, така че субстанциално Духът-Живот е също етерно тяло. Да, дванадесетият член у тези Височайши същества е също етерно тяло, но етерно тяло, което излива живот, което действа в света така, че то не получава живот, а отдава – може постоянно да го жертва.
към текста >>

Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят.
Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания.
към текста >>

И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва.
Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец. От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.
към текста >>

Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва.
Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец. От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.
към текста >>

Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания.
Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец. От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.
към текста >>

52. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло. Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло. Етерното тяло, което хората получили на Слънцето, преди всичко се е образувало от етерното тяло на Духовете на Формата и е било част от тяхното етерно тяло. Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ. Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето. Това е била голяма крачка напред в нашето космическо развитие.
към текста >>

53. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И тъй като Той има отношение не само към индивидуалността, но и към всяка отделна личност на Земята, то затова Го наричаме “Великата жертва на Земята”, “Свещеният Агнец”.
Плодовете на любовта, на земния опит, не биха били достижими. Тайните, които притежават, и които трябвало да съблюдават съществата, за да дадат възможност на любовта да съзрее на Земята, за да отгледат земния опит били скрити от тези Духове на Кръговрата на времената. За това в Писанието се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения Агнец”. Понеже “Свещеният Агнец” – това е Слънчевия Дух, който притежава тайната не само да издига от Земята духовете, но и да освобождава от Земята телата, да ги одухотворява след като те преминат през много въплъщения. Владеещият тайната на любовта е Духът на Слънцето, когото ние наричаме Христос. И тъй като Той има отношение не само към индивидуалността, но и към всяка отделна личност на Земята, то затова Го наричаме “Великата жертва на Земята”, “Свещеният Агнец”.
към текста >>

54. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Но посветеният в петата степен пренасял определена жертва; освобождавал се от своята личност и в същото време приемал в нея същността на народа.
През древността човекът усещал своята социална общност по твърде особен начин и дори когато се обръщал към своя Аз, той се усещал по-скоро като съставна част от една групова душа. Но посветеният в петата степен пренасял определена жертва; освобождавал се от своята личност и в същото време приемал в нея същността на народа. Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух. Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ.
към текста >>

55. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този: Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертва на тази планина.
“Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет? Той отговори: Аз ще бъда с тебе. А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този: Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертва на тази планина.
към текста >>

56. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва!
Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва! Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество!
към текста >>

Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество!
Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва! Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество!
към текста >>

Да, това са красиви думи, и жертвата наистина не би била велика, ако я разбираме в този абстрактен смисъл, но нека всеки, който иска да принесе жертва, действително да се опита да го стори!
Да, това са красиви думи, и жертвата наистина не би била велика, ако я разбираме в този абстрактен смисъл, но нека всеки, който иска да принесе жертва, действително да се опита да го стори! На човека са необходими неимоверно много сили, за да пречисти своите тела така, че да ги напусне, а те да останат жизнеспособни. А за да натрупаш тези сили, необходими са жертви. Този Исус от Назарет трябваше да е една изключително висша индивидуалност, за да направи това.
към текста >>

57. 4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки. Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн. На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината. Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса. И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн. Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>

Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки. Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн. На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината. Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса. И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн. Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>

58. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Вулкан ще е повече от Слънце и ще е постигнал онази зрелост, която ще му позволи да принесе себе си в жертва, зрелостта да заличи себе си и да се разтвори в Космоса.
А с настъпването на Бъдещата Венера, в Слънцето ще бъдат приети всички Същества, които обитават нашата Земя, като по този начин самото Слънце ще се издигне до една още по-висша степен от своето развитие, именно защото то ще приеме в себе си всички онези Същества, които по-рано е отхвърлило. И накрая идва Бъдещият Вулкан, най-висшата степен от нашата система. Защото тя включва седем еволюционни степени: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. И какво ще настъпи през последната еволюционна степен, наричана Вулкан? Тогава всички Същества, чиито зародишни кълнове са съществували на Стария Сатурн, ще бъдат одухотворени в най-висша степен; те ще се превърнат не само в Слънце, а в нещо, което бих могъл да на река Свръх-Слънце. Вулкан ще е повече от Слънце и ще е постигнал онази зрелост, която ще му позволи да принесе себе си в жертва, зрелостта да заличи себе си и да се разтвори в Космоса.
към текста >>

Следователно, накрая Слънцето се разтваря в Космоса и принася себе си в жертва.
И така, това е следващата еволюционна степен: Когато Слънцето, стоящо в основата на една мирова система, първоначално е толкова слабо, че то трябва да отдели от себе си своите планети, за да могат те да продължат своето собствено развитие. Но после то израства и приема обратно своите планети в себе си; то се превръща във Вулкан. И накрая, след приключване на Вулкановата епоха, небесното тяло Вулкан ще стане "празно" или "кухо", и от него ще произлезе нещо подобно на Престолите, Херувимите, и Серафимите. Следователно, накрая Слънцето се разтваря в Космоса и принася себе си в жертва. И така то дава началото на една друга, нова мирова епоха, подготвяйки космическия танц на други духовни Същества, подобни на Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>

59. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет.
Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди. И той знае, че това е едно събитие в духовния свят. Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет. Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! "
към текста >>

60. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли".
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от животинско, растително и минерално царство. Цялото Сатурново кълбо беше съставено само от тези зачатъци, както един къпинов плод е съставен от отделни зрънца. Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата. От къде е дошло това "нещо", което е положило тогава първия зачатък на човешкото физическо тяло? В определен смисъл можем да кажем, че това "нещо" е дошло от две различни посоки. Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли". Нито човешката мисъл, нито даже ясновиждането не могат да претендират да проникнат с поглед в това възвишено развитие, което Престолите са осъществили, преди да стигнат до там да се жертвуват и дадат веществото за образуването на първия зачатък на човешкото тяло. Нека само се опитаме да си представим, какво значи подобна жертва.
към текста >>

Нека само се опитаме да си представим, какво значи подобна жертва.
Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата. От къде е дошло това "нещо", което е положило тогава първия зачатък на човешкото физическо тяло? В определен смисъл можем да кажем, че това "нещо" е дошло от две различни посоки. Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли". Нито човешката мисъл, нито даже ясновиждането не могат да претендират да проникнат с поглед в това възвишено развитие, което Престолите са осъществили, преди да стигнат до там да се жертвуват и дадат веществото за образуването на първия зачатък на човешкото тяло. Нека само се опитаме да си представим, какво значи подобна жертва.
към текста >>

Един материалист може да се запита, как същества, достигнали да могат да жертвуват това, което е тяхно собствено същество, могат да продължават още да съществуват и се издигат, защото според него след такава жертва от тези същества не би останало нищо.
Неговите чувства веднъж превърнати в любов се разливат върху неговите ближни; чрез тях той оживотворява своите себеподобни. Защото ние знаем, колко много любовта има животворно действие върху хората и колко много този, който наистина е в състояние да дава любов, може да утешава и да повдига сърцата чрез своята любов. Но всички наши възможности да даваме, да се жертвуваме, са нищожни, сравнени с тези на Престолите. Защото развитието се състои именно в това, едно същество да добива все повече способността да дава, докато най-после стигне до там, да бъде способно да жертвува своето собствено вещество и да чувствува това жертвуване на собственото си същество като върховно блаженство. Има такива висши Същества, които се издигат на една по-висока степен на развитието чрез жертвуването на собственото им вещество. Един материалист може да се запита, как същества, достигнали да могат да жертвуват това, което е тяхно собствено същество, могат да продължават още да съществуват и се издигат, защото според него след такава жертва от тези същества не би останало нищо. Това значи, този материалист не може да разбере, че има такива духовни същества, които могат да продължават да съществуват даже и тогава, когато са дали всичко, което са приели. Върху стария Сатурн Престолите се намираха именно на такава степен на развитието, когато можеха да жертвуват веществеността, добита през тяхното минало развитие. Но чрез това те се издигнаха на още по-висока степен на развитието. Веществото, което се разля от Престолите, бе първото начало на веществото, от което бе образувано човешкото физическо тяло. Други Същества, по-малко издигнати от Престорите, се присъединиха после към тях.
към текста >>

61. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Това изоставяне на Луцифер може да се счита също и като една жертва.
Не; защото те са изостанали назад, за да изпълнят една специална мисия в лоното на развитието: именно мисията да попречат на хората да бъдат споени едни с други чрез кръвните връзки. С това те са подготвили пътищата на Христа. На старата Луна те бяха се отказали да достигнат целта на развитие то, която им беше предопределена, за да могат да служат на напредъка върху Земята. Това ни показва, как привидното зло, привидната грешка, може да се превърне в добро в сложната същност на вселената. За да може Христос да се намеси на Земята в необходимия момент, трябваше определени духове на старата Луна да пожертвуват своята лунна мисия и да подготвят по този начин идването на Христа. Това изоставяне на Луцифер може да се счита също и като една жертва.
към текста >>

62. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ако Христос можа да дойде да обитава в едно тяло, причината е, че това тяло му бе предложено в жертва.
Когато човек истински познава развитието на човечеството, той разбира, че Христос е могъл да действува с особена сила в това тяло на Исуса от Назарет, на възраст около тридесет години. Защото това тяло е било подготвено от най-далечни времена. Вчера видяхме, че индивидуалността на Исуса от Назарет е имала едно минало прераждане в древна Персия и че от тогава насам тя е изминала пътя на духовното развитие от въплъщение във въплъщенне. Ако Христос можа да дойде да обитава в едно тяло, причината е, че това тяло му бе предложено в жертва. И евангелистите знаеха много добре това. Ето защо те са описали всичко така, че това да стане явно за духовния поглед. В евангелията всичко трябва да се взима буквално но първо човек трябва да се научи да чете. Защо, например, се споменава по особен начин, в чудото на сватбата от Кана галилейска, че това чудо е станало в "Кана от Галилея"? Можете да търсите навсякъде в тогавашна Пале стина, но никъде не ще намерите друго населено място с името Кана.
към текста >>

63. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Следователно в живота на основателя на Християнството трябва да различаваме две части това показва и четенето в Акашовите записи: първо живота на великия посветен, какъвто е Исус от Назарет, в който живее един Аз минал през многобройни прераждания и се е издигнал, до там, да може да извърши своята велика жертва.
Начинът, по който евангелистите го описват, ни кара да предчувствуваме, че това събитие е твърде важно. Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години, божественото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки. Следователно в живота на основателя на Християнството трябва да различаваме две части това показва и четенето в Акашовите записи: първо живота на великия посветен, какъвто е Исус от Назарет, в който живее един Аз минал през многобройни прераждания и се е издигнал, до там, да може да извърши своята велика жертва. Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата година Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил. Това троично човешко обиталище, този троичен човешки съсъд беше най-добрият най-чистият който може да съществува. В момента на кръщението, в този троичен съсъд, напуснат от Аза на Исуса от Назарет, слиза Съществото, което никога по-рано не е живяло на Земята, което не е минало през никакво предишно въплъщение, Христос. Преди това време това Същество може да бъде намерено само вън от нашата Земя. И именно в момента на кръщението в реката Йордан то се съединява с едно човешко тяло и живее три години на Земята, за да изпълни в течение на тези три години това, което днес ще се опитаме да разберем по-добре.
към текста >>

Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата година Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил.
Начинът, по който евангелистите го описват, ни кара да предчувствуваме, че това събитие е твърде важно. Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години, божественото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки. Следователно в живота на основателя на Християнството трябва да различаваме две части това показва и четенето в Акашовите записи: първо живота на великия посветен, какъвто е Исус от Назарет, в който живее един Аз минал през многобройни прераждания и се е издигнал, до там, да може да извърши своята велика жертва. Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата година Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил. Това троично човешко обиталище, този троичен човешки съсъд беше най-добрият най-чистият който може да съществува. В момента на кръщението, в този троичен съсъд, напуснат от Аза на Исуса от Назарет, слиза Съществото, което никога по-рано не е живяло на Земята, което не е минало през никакво предишно въплъщение, Христос. Преди това време това Същество може да бъде намерено само вън от нашата Земя. И именно в момента на кръщението в реката Йордан то се съединява с едно човешко тяло и живее три години на Земята, за да изпълни в течение на тези три години това, което днес ще се опитаме да разберем по-добре.
към текста >>

Вместо едно физическо раждане, което привлича към себе си един духовен принцип, това раждане е една жертва; то прави възможно духът от началото на нашето земно развитие, който "плуваше над водите", да се съедини с троичната телесна обвивка на Исус от Назарет и да я изпълни със сила и светлина.
Когато Христос се съедини с тялото на Исуса от Назарет, в очите на тези, които са духовно развити, това събитие се яви в обратен вид. Докато при едно раждане духът слиза от висшите светове за да се съедини с физическия елемент, тук, над главата на Исуса от Назарет, се яви под формата на бял гълъб Исусовият Аз, който се жертвуваше, за да даде възможност на Христовия Дух да се въплъти. Явява се духовният елемент, които се освобождава от физическия. Казаното в Евангелието почива напълно на едно ясновидско наблюдение и погрешно да се казва, че това е само алегория или символ. Това е един духовен факт, който се развива в действителност в духовното поле. Вместо едно физическо раждане, което привлича към себе си един духовен принцип, това раждане е една жертва; то прави възможно духът от началото на нашето земно развитие, който "плуваше над водите", да се съедини с троичната телесна обвивка на Исус от Назарет и да я изпълни със сила и светлина.
към текста >>

64. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Етерното тяло би било неспособно да ожитвори човека, всички физически тела биха станали жертва на разложението и самата мисия на Земята би пропаднала в смъртта.
Но какво е била сетивната външност? Какво произведе действието на луциферическите и ариманически същества във физическото тяло? Те внесоха в него зародиша на покварата, на разложението, зародиша на смъртта. Този зародиш на смъртта би дал своите последни плодове в края на земното развитие, ако не беше дошъл Христос. Етерното тяло би било неспособно да ожитвори човека, всички физически тела биха станали жертва на разложението и самата мисия на Земята би пропаднала в смъртта. Всеки път, когато в този живот виждаме да се явява смъртта, това е един признак на всемирната смърт, която би могла да царува в края на земното развитие. Силата на живот, която е била дадена на човечеството, ще възтържествува само бавно и постепенно. Ако човекът има възможност днес да познае нови раждания, да се превъплъщава, причината за това е, че той е бил дарен с един нов източник на живот. За чисто външния живот, при всички случаи, всяка възможност за живот би пресъхнала в края на развитието. Човешката раса би започнала постепенно да угасва; постепенно физическото тяло би изсъхнало.
към текста >>

65. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

“С всяко вдишване ти поемаш божествения Дух, а с издишване ти можеш да принесеш истинска жертва на великия Дух."
“С всяко вдишване ти поемаш божествения Дух, а с издишване ти можеш да принесеш истинска жертва на великия Дух."
към текста >>

66. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва.
Ето от какво ги предпази Събитието на Голгота! Какво изтече тогава, наред с Христовата кръв? Излишната субстанциална част на Аза! Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва. Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота. Това, което стана на Голгота, е недостъпно за химика, като човек, разполагащ само с повърхностен, интелектуален подход към нещата. Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на Голгота кръв, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
към текста >>

67. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот.
След това последваха лекциите за Евангелието от Лука и в него видяхме нещо друго. Ако това, което говорихме във всички наши разглеждания на Евангелието от Йоан, може да се разглежда като някакъв път за разбиране на думите „Аз съм светлината на света“, то разглежданията на Евангелието от Лука, ако се възприемат достатъчно дълбоко, биха могли да се разбират като перифраза на думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят[3]“ или: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си[4]“. Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот. Всичко, което би могло да се съдържа в тези думи, дава втората страна на това, което наричаме съществото Христос Исус.
към текста >>

По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие.
По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие. Изобразихме светлината и любовта, както са били в съществото Христос Исус. Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус. Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан. Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще.
към текста >>

Значението на Евангелието от Лука е в това, че то ни изпълва с топлина, която е външен израз на любовта, в разбирането на тази любов, която е готова на велика жертва, която е готова да пожертва себе си и не иска нищо друго, освен самопожертвование.
Така че какво разбрахме, провеждайки всички тези разглеждания на Евангелията от Йоан и от Лука? Разбрахме не нещо друго, а качеството на Христос Исус, което може да се нарече универсална светлина на мъдростта, универсална топлина на любовта, които са струили в Него, както в никое друго същество на света, качество недостъпно за никаква човешка познавателна сила. И ако във връзка с Евангелието от Йоан говорим за велики, силни идеи, които се реят сякаш на орлови висини над човешките глави, опирайки се на Евангелието от Лука намираме това, което във всеки миг се обръща към всяко човешко сърце. Значението на Евангелието от Лука е в това, че то ни изпълва с топлина, която е външен израз на любовта, в разбирането на тази любов, която е готова на велика жертва, която е готова да пожертва себе си и не иска нищо друго, освен самопожертвование.
към текста >>

Когато разглеждаме този намиращ се под човека жертвен бик, който трябва да бъде принесен в жертва за да може човек да върви по своя жизнен път, в нас възниква примерно такова разположение на чувствата и душевното състояние, което придава правилното основно настроение за разглежданията на Евангелието от Лука.
Ако си представим образ на настроението, на душевното състояние, което е свързано с Евангелието от Лука, ако го разглеждаме в правилния смисъл, то се изправя пред нас в образа на Митра, където фигурира и мятащ се жертвен бик. Виждаме седящия върху него човек, горе – хода на великите мирови събития, а долу – хода на земните събития. Човекът прониква с брадвата си в тялото на жертвения бик с изтичаща кръв, който отдава живота си за да може човек да преодолее това, което трябва да преодолее. Когато разглеждаме този намиращ се под човека жертвен бик, който трябва да бъде принесен в жертва за да може човек да върви по своя жизнен път, в нас възниква примерно такова разположение на чувствата и душевното състояние, което придава правилното основно настроение за разглежданията на Евангелието от Лука. Хората, които са разбирали какво е бил жертвеният бик във всички времена за хората, които са разбирали какво се съдържа в жертвения бик, в изразяването на всеобемащата любов, такива хора са разбирали нещо от описанията на качествата на любовта, която трябва да се появява при разглежданията на Евангелието от Лука. Защото е трябвало да се изобрази не нещо друго, а второто качество на Христос Исус. Този, който познава в съществото само две качества, познава ли цялото същество? Доколкото в това същество пред нас се изправя най-великата загадка, са били необходими обяснения за разбирането на двете качества. Но никой не следва да преувеличава своите възможности като смята, че чрез разглеждането на две негови качества, той е способен да разглежда от упор самото същество.
към текста >>

Изпълнената със смирение любов се превръща в жертва, това ни символизира жертвеният бик.
Сега би трябвало да изобразим и третото: това, което Христос е станал за земния свят, защото не е бил само светлината на мъдростта и топлината на любовта, не е само херувимския и серафимски елемент в земното битие, а Той е „бил“ и „е“ в нашето земно битие, ако Го разглеждаме в цялата Му сила, което може да се обозначи като „действащия чрез царството на Престолите“, през което в света идва всичко силно и всяка сила, за да се изпълни всичко това, което пребивава в духа на мъдростта и в духа на любовта. Това са трите висши духовни йерархии: Херувими, Серафими и Престоли. Серафимите ни водят навътре в дълбините на човешкото сърце със своята любов, Херувимите ни водят нагоре, към орловите висини. От царството на Херувимите сияе мъдрост. Изпълнената със смирение любов се превръща в жертва, това ни символизира жертвеният бик. С цялата си символика лъвът символизира силата, която пулсира в света, за да реализира всичко това – творческата сила, пулсираща в света. Тази сила, която е изпратена долу на нашата Земя от Христос Исус, силата, която подрежда и направлява всичко, която означава висшето във властта, когато то се развива: това ни е изобразено от автора на Евангелието от Марко като трето качество в Христос Исус.
към текста >>

Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия.
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с Евангелието от Матей. Това, което се съдържа в Евангелието от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека. Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия. Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания. Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания. Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
към текста >>

68. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Предаността се усилва неимоверно, когато се жертва нещо, което е нужно за бъдещето.
Така и станало. Библията разказва, как е станало това. Предаността се усилва неимоверно, когато се жертва нещо, което е нужно за бъдещето. Авраам трябва да принесе в жертва на Яхве своя син Исаак. С това би принесъл в жертва целия древноеврейски народ и всичко, което е бил самият той, и което е трябвало благодарение на него да бъде донесено в света. Първият, който разбирал Йехова бил Авраам. Той знаел, че ако иска да докаже предаността си, е трябвало напълно да му се отдаде. Принасяйки в жертва единствения си потомък, той се отказвал от продължение на своя род в света.
към текста >>

Авраам трябва да принесе в жертва на Яхве своя син Исаак.
Така и станало. Библията разказва, как е станало това. Предаността се усилва неимоверно, когато се жертва нещо, което е нужно за бъдещето. Авраам трябва да принесе в жертва на Яхве своя син Исаак. С това би принесъл в жертва целия древноеврейски народ и всичко, което е бил самият той, и което е трябвало благодарение на него да бъде донесено в света. Първият, който разбирал Йехова бил Авраам. Той знаел, че ако иска да докаже предаността си, е трябвало напълно да му се отдаде. Принасяйки в жертва единствения си потомък, той се отказвал от продължение на своя род в света.
към текста >>

С това би принесъл в жертва целия древноеврейски народ и всичко, което е бил самият той, и което е трябвало благодарение на него да бъде донесено в света.
Така и станало. Библията разказва, как е станало това. Предаността се усилва неимоверно, когато се жертва нещо, което е нужно за бъдещето. Авраам трябва да принесе в жертва на Яхве своя син Исаак. С това би принесъл в жертва целия древноеврейски народ и всичко, което е бил самият той, и което е трябвало благодарение на него да бъде донесено в света. Първият, който разбирал Йехова бил Авраам. Той знаел, че ако иска да докаже предаността си, е трябвало напълно да му се отдаде. Принасяйки в жертва единствения си потомък, той се отказвал от продължение на своя род в света.
към текста >>

Принасяйки в жертва единствения си потомък, той се отказвал от продължение на своя род в света.
Предаността се усилва неимоверно, когато се жертва нещо, което е нужно за бъдещето. Авраам трябва да принесе в жертва на Яхве своя син Исаак. С това би принесъл в жертва целия древноеврейски народ и всичко, което е бил самият той, и което е трябвало благодарение на него да бъде донесено в света. Първият, който разбирал Йехова бил Авраам. Той знаел, че ако иска да докаже предаността си, е трябвало напълно да му се отдаде. Принасяйки в жертва единствения си потомък, той се отказвал от продължение на своя род в света.
към текста >>

И той отишъл толкова далеч в своята преданост, че се канел да принесе в жертва Исаак; такава била неговата воля.
И той отишъл толкова далеч в своята преданост, че се канел да принесе в жертва Исаак; такава била неговата воля. Тогава получава Исаак обратно. Какво значи това? Това означава нещо нечувано. Той го получава обратно от Яхве, тоест, Авраам отива толкова далеч, че пренася по-нататък към бъдещите поколение мисията, която има по силата на индивидуалността на своя аз, не чрез себе си, а я приема като дар от Яхве, или Йехова, в своя собствен син[2]. Който размисли над това, ще забележи, че тук имаме всемирно-исторически факт, който дълбоко осветява тайната на историческата еволюция на човечеството.
към текста >>

Авраам е бил готов да принесе в жертва своя син Исаак.
Исаак има двама сина, Яков и Исав. Виждаме също, как се изключват родствениците от линията на Исав, как се отделя избраната линия, как се формира по-нататък всичко това, което струи в кръвта на поколенията. Яков има дванадесет сина съответстващи на дванадесетте сектора на Зодиака, през които Слънцето се премества по небето, за да налага реда на звездите. Това е вътрешна закономерност. За нас тя действително се явява като отражение на числото и мярката, както господстват в небето, в живота и начина на наследяване на древноеврейския народ. Авраам е бил готов да принесе в жертва своя син Исаак. С това той отново приел от Яхве своята мисия. Вместо Исаак в жертва бил принесен овен, или агне. Какво означава това?
към текста >>

Вместо Исаак в жертва бил принесен овен, или агне.
Яков има дванадесет сина съответстващи на дванадесетте сектора на Зодиака, през които Слънцето се премества по небето, за да налага реда на звездите. Това е вътрешна закономерност. За нас тя действително се явява като отражение на числото и мярката, както господстват в небето, в живота и начина на наследяване на древноеврейския народ. Авраам е бил готов да принесе в жертва своя син Исаак. С това той отново приел от Яхве своята мисия. Вместо Исаак в жертва бил принесен овен, или агне. Какво означава това?
към текста >>

Двата рога на Овена означават жертва на двулистния лотосов цвят[4].
Тук се крие нещо извънредно дълбоко. Човешката телесност, която е трябвало да се наследява и с която са били свързани способностите, които обуславят разбирането на света съгласно мярката и числото, съгласно математическата логика, е трябвало да се пази и приема като дар от Яхве. Но за да се запази от смесване с нещо друго, е бил необходим отказ от каквото и да е сумрачно древно ясновиждане, отказ от всякакви имагинации и интуиции, от всякакво проникване на такива откровения, каквито съществуват във всички останали религии от древните времена чак до халдейската и египетската. Следвало е да се откажат от всякакви дарове от духовния свят. Последният дар от духовния свят, който още остава, когато всички предишни са скрити, се обозначава в мистичната символика с Овен. Двата рога на Овена означават жертва на двулистния лотосов цвят[4]. Принася се в жертва последният ясновидски дар, след като предишните са били оставени още по-рано. За да се получи телесността в тази ѝ организация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят.
към текста >>

Принася се в жертва последният ясновидски дар, след като предишните са били оставени още по-рано.
Човешката телесност, която е трябвало да се наследява и с която са били свързани способностите, които обуславят разбирането на света съгласно мярката и числото, съгласно математическата логика, е трябвало да се пази и приема като дар от Яхве. Но за да се запази от смесване с нещо друго, е бил необходим отказ от каквото и да е сумрачно древно ясновиждане, отказ от всякакви имагинации и интуиции, от всякакво проникване на такива откровения, каквито съществуват във всички останали религии от древните времена чак до халдейската и египетската. Следвало е да се откажат от всякакви дарове от духовния свят. Последният дар от духовния свят, който още остава, когато всички предишни са скрити, се обозначава в мистичната символика с Овен. Двата рога на Овена означават жертва на двулистния лотосов цвят[4]. Принася се в жертва последният ясновидски дар, след като предишните са били оставени още по-рано. За да се получи телесността в тази ѝ организация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят.
към текста >>

За да се получи телесността в тази ѝ организация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят.
Но за да се запази от смесване с нещо друго, е бил необходим отказ от каквото и да е сумрачно древно ясновиждане, отказ от всякакви имагинации и интуиции, от всякакво проникване на такива откровения, каквито съществуват във всички останали религии от древните времена чак до халдейската и египетската. Следвало е да се откажат от всякакви дарове от духовния свят. Последният дар от духовния свят, който още остава, когато всички предишни са скрити, се обозначава в мистичната символика с Овен. Двата рога на Овена означават жертва на двулистния лотосов цвят[4]. Принася се в жертва последният ясновидски дар, след като предишните са били оставени още по-рано. За да се получи телесността в тази ѝ организация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят.
към текста >>

Те са искали да принесат в жертва своите религиозни течения.
Това са тайни, които се разкриват, ако нещата се разглеждат в по-дълбок смисъл, опирайки се исторически на Евангелието от Матей. Така че към двете описани течения, към двата приноса в християнството, с които се запознахме, към зороастризма и будизма, добавяме като трето течение древноеврейското, приноса на древноеврейския народ. Сега бихме могли да кажем следното: тук са присъствали водачи като Буда и Заратустра. Те са искали да принесат в жертва своите религиозни течения. И тук е трябвало да бъде издигнат храм. Храмът е можело да бъде издигнат само от древноеврейския народ. Този народ построил храма на телесността на Исус. В този храм са могли да влязат първите две течения. Първо Заратустра принесъл своята жертва, въплъщавайки се в това тяло; по-късно жертва принесъл и Буда, когато позволил на своята нирманакайя да се влее в другия Исус.
към текста >>

Първо Заратустра принесъл своята жертва, въплъщавайки се в това тяло; по-късно жертва принесъл и Буда, когато позволил на своята нирманакайя да се влее в другия Исус.
Те са искали да принесат в жертва своите религиозни течения. И тук е трябвало да бъде издигнат храм. Храмът е можело да бъде издигнат само от древноеврейския народ. Този народ построил храма на телесността на Исус. В този храм са могли да влязат първите две течения. Първо Заратустра принесъл своята жертва, въплъщавайки се в това тяло; по-късно жертва принесъл и Буда, когато позволил на своята нирманакайя да се влее в другия Исус. Така тези две течения се сливат.
към текста >>

69. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили.
За да се формира това чувстване по особен начин, при тях се е налагал отказ от развиване на познанието и волята и развиването на чувстването само по себе си. Ако в човек особено се развива чувстването, вследствие от това той се превръща в нещо, което днес вече е почти неизвестно: той става лечител, в лекар. Защото лекарят в древните времена е бил нещо доста по-голямо, отколкото днес. Той е влияел на изходящото от сферата на чувствата духовно въздействие и е лекувал възприемащата душа по пътя на развиваното чувство. Това са били втори клас посветени. Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили. Посветените са се проявявали именно в работата. Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост. Те установявали какво им липсва и какво трябва да се прави. След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството. В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия.
към текста >>

Той принесъл, така да се каже, като жертва на зараждащото се християнство това, което е трябвало да донесе, той му е позволил да се влее като духовен приток в общия велик поток.
Фактически, това въплъщение било последното въплъщение на този Бодхисатва. На него повече не му се налагало да слиза във физическо тяло, трябвало да слиза само до етерно тяло. Всички следващи въплъщения на Буда не са такива, че да може да бъде видян външно, на физически план, а може да бъде видян само със силите, които правят човека способен да вижда етерното тяло. В следващите времена Буда се въплъщава само в етерно тяло. На това, което донесъл Буда за човечеството, сега, 600 години след въплъщението си на Земята, той позволи да се влее в прокарващото своя път чрез християнството. Той принесъл, така да се каже, като жертва на зараждащото се християнство това, което е трябвало да донесе, той му е позволил да се влее като духовен приток в общия велик поток. Това е течението, което достига своя апогей в Буда. Това е едното течение.
към текста >>

Преди всичко да разгледаме следното: тук трябва да бъде принесено в жертва това, което представлява древното сумрачно ясновидство.
И така, виждаме какъв смисъл има мисията на Авраам. Но в цялата тази мисия по чуден начин символично се скрива това, което трябва да бъде отражение на мировите тайни. Преди всичко да разгледаме следното: тук трябва да бъде принесено в жертва това, което представлява древното сумрачно ясновидство. Трябва да бъде принесено в жертва всичко, чиито основи от древни времена са се залагали в човечеството. Като най-съкровено убеждение в цялата тази мисия, трябва да бъде това, че всичко се приема само като дар отвън. Това, което трябва да възникне, трябва да възникне чрез физическото потомство. Чрез него в света трябва да влиза тази мисия. Самият Авраам трябва да приеме това като Божи дар.
към текста >>

Трябва да бъде принесено в жертва всичко, чиито основи от древни времена са се залагали в човечеството.
И така, виждаме какъв смисъл има мисията на Авраам. Но в цялата тази мисия по чуден начин символично се скрива това, което трябва да бъде отражение на мировите тайни. Преди всичко да разгледаме следното: тук трябва да бъде принесено в жертва това, което представлява древното сумрачно ясновидство. Трябва да бъде принесено в жертва всичко, чиито основи от древни времена са се залагали в човечеството. Като най-съкровено убеждение в цялата тази мисия, трябва да бъде това, че всичко се приема само като дар отвън. Това, което трябва да възникне, трябва да възникне чрез физическото потомство. Чрез него в света трябва да влиза тази мисия. Самият Авраам трябва да приеме това като Божи дар. Това е изразено чрез изискването да принесе в жертва сина си Исаак, а след това е възпрепятстван да го направи.
към текста >>

Това е изразено чрез изискването да принесе в жертва сина си Исаак, а след това е възпрепятстван да го направи.
Трябва да бъде принесено в жертва всичко, чиито основи от древни времена са се залагали в човечеството. Като най-съкровено убеждение в цялата тази мисия, трябва да бъде това, че всичко се приема само като дар отвън. Това, което трябва да възникне, трябва да възникне чрез физическото потомство. Чрез него в света трябва да влиза тази мисия. Самият Авраам трябва да приеме това като Божи дар. Това е изразено чрез изискването да принесе в жертва сина си Исаак, а след това е възпрепятстван да го направи. Какво, собствено, приема той тук от ръцете Божии? Тук той приема цялата си мисия. Защото ако би принесъл в жертва Исаак, той би принесъл в жертва и цялата си мисия. Получавайки обратно Исаак, той получава обратно своя народ. Той получава това, което, собствено, трябва да даде на света, в Исаак той приема това като дар от божествения миров ред.
към текста >>

Защото ако би принесъл в жертва Исаак, той би принесъл в жертва и цялата си мисия.
Чрез него в света трябва да влиза тази мисия. Самият Авраам трябва да приеме това като Божи дар. Това е изразено чрез изискването да принесе в жертва сина си Исаак, а след това е възпрепятстван да го направи. Какво, собствено, приема той тук от ръцете Божии? Тук той приема цялата си мисия. Защото ако би принесъл в жертва Исаак, той би принесъл в жертва и цялата си мисия. Получавайки обратно Исаак, той получава обратно своя народ. Той получава това, което, собствено, трябва да даде на света, в Исаак той приема това като дар от божествения миров ред. По такъв начин всичко, което като цяло следва за Авраам, представлява дар Божи. Последното, което още е присъствало в дара на ясновиждането (по-късно ще разберете, как, от друга страна, се изразяват отделните дарове на ясновиждането; всеки от тях може да се получи от едно от съзвездията), последният дар на ясновиждането, който доброволно се принася в жертва, е свързан със съзвездието Овен. Затова при жертвоприношението на Исаак виждаме Овен.
към текста >>

Последното, което още е присъствало в дара на ясновиждането (по-късно ще разберете, как, от друга страна, се изразяват отделните дарове на ясновиждането; всеки от тях може да се получи от едно от съзвездията), последният дар на ясновиждането, който доброволно се принася в жертва, е свързан със съзвездието Овен.
Тук той приема цялата си мисия. Защото ако би принесъл в жертва Исаак, той би принесъл в жертва и цялата си мисия. Получавайки обратно Исаак, той получава обратно своя народ. Той получава това, което, собствено, трябва да даде на света, в Исаак той приема това като дар от божествения миров ред. По такъв начин всичко, което като цяло следва за Авраам, представлява дар Божи. Последното, което още е присъствало в дара на ясновиждането (по-късно ще разберете, как, от друга страна, се изразяват отделните дарове на ясновиждането; всеки от тях може да се получи от едно от съзвездията), последният дар на ясновиждането, който доброволно се принася в жертва, е свързан със съзвездието Овен. Затова при жертвоприношението на Исаак виждаме Овен. Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се съди за външните мирови явления съгласно числото и мярката. Това е призванието на Авраам.
към текста >>

Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се съди за външните мирови явления съгласно числото и мярката.
Получавайки обратно Исаак, той получава обратно своя народ. Той получава това, което, собствено, трябва да даде на света, в Исаак той приема това като дар от божествения миров ред. По такъв начин всичко, което като цяло следва за Авраам, представлява дар Божи. Последното, което още е присъствало в дара на ясновиждането (по-късно ще разберете, как, от друга страна, се изразяват отделните дарове на ясновиждането; всеки от тях може да се получи от едно от съзвездията), последният дар на ясновиждането, който доброволно се принася в жертва, е свързан със съзвездието Овен. Затова при жертвоприношението на Исаак виждаме Овен. Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се съди за външните мирови явления съгласно числото и мярката. Това е призванието на Авраам.
към текста >>

Жертва се последният дар на ясновиждането, той трябва да бъде изтръгнат от тази мисия, и ако още се проявява като наследство от миналото, това не е търпимо вътре в текущата линия.
И как продължава това призвание? Жертва се последният дар на ясновиждането, той трябва да бъде изтръгнат от тази мисия, и ако още се проявява като наследство от миналото, това не е търпимо вътре в текущата линия. При Йосиф се появява връщане към старото. Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането. Братята му го отблъскват. Показано е как той е наказан от цялата тази мисия: Йосиф е отхвърлен. Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската култура.
към текста >>

70. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В момента, когато той бил готов да принесе сина си в жертва.
Това е трябвало да бъде дар и виждаме, че Авраам получава като дар целия еврейски народ. Какво можеше да даде духовната сила на Заратустра? Едно учение, малко едностранчиво духовно. Но на Авраам е бил подарен народ и това е бил реален дар, основан на наследяването на физическия мозък. Как му е бил подарен този народ? В момента, когато той бил готов да принесе сина си в жертва. Ако беше направил това, нямаше да има никакъв юдейски народа. В момента, когато получава сина си обратно, получава като дар целия юдейски народ, като дар отвън. В момента, когато Авраам получава обратно Исаак, когото е трябвало да принесе в жертва, той получава обратно целия юдейски народ, своето потомство, като дар. Това е дар на Яхве за Авраам, който е предал последния от даровете на ясновиждането. Отделните дарове на ясновиждането са дванадесет и те се обозначават с дванадесетте съзвездия, като дарове на небесата.
към текста >>

В момента, когато Авраам получава обратно Исаак, когото е трябвало да принесе в жертва, той получава обратно целия юдейски народ, своето потомство, като дар.
Но на Авраам е бил подарен народ и това е бил реален дар, основан на наследяването на физическия мозък. Как му е бил подарен този народ? В момента, когато той бил готов да принесе сина си в жертва. Ако беше направил това, нямаше да има никакъв юдейски народа. В момента, когато получава сина си обратно, получава като дар целия юдейски народ, като дар отвън. В момента, когато Авраам получава обратно Исаак, когото е трябвало да принесе в жертва, той получава обратно целия юдейски народ, своето потомство, като дар. Това е дар на Яхве за Авраам, който е предал последния от даровете на ясновиждането. Отделните дарове на ясновиждането са дванадесет и те се обозначават с дванадесетте съзвездия, като дарове на небесата. Последният от тези дарове на ясновиждането е бил жертван от Авраам, за да получи като дар израилския народ. Овенът, който Авраам принася в жертва вместо сина си, е отражение на последния дар на ясновиждането. Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с помощта на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве.
към текста >>

Овенът, който Авраам принася в жертва вместо сина си, е отражение на последния дар на ясновиждането.
В момента, когато получава сина си обратно, получава като дар целия юдейски народ, като дар отвън. В момента, когато Авраам получава обратно Исаак, когото е трябвало да принесе в жертва, той получава обратно целия юдейски народ, своето потомство, като дар. Това е дар на Яхве за Авраам, който е предал последния от даровете на ясновиждането. Отделните дарове на ясновиждането са дванадесет и те се обозначават с дванадесетте съзвездия, като дарове на небесата. Последният от тези дарове на ясновиждането е бил жертван от Авраам, за да получи като дар израилския народ. Овенът, който Авраам принася в жертва вместо сина си, е отражение на последния дар на ясновиждането. Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с помощта на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве. Тази мисия се приема с такава точност, че от юдейския народ се изключва това, което още е останало като наследство от предишния вид възприятия, а именно – древното ясновиждане. Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид. Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие. Така Йосиф отива в изгнание.
към текста >>

71. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Той е трябвало, както се разказва в Библията, да го принесе в жертва.
Но ако това съответства на цялата природа на неговата мисия, тогава този народ, който представлява неговата мисия, е трябвало да му бъде дарен отвън, е трябвало да му бъде даден като дар отвън. Авраам получил сина си, Исаак. Той е трябвало, както се разказва в Библията, да го принесе в жертва. И когато той дошъл да го принесе в жертва, в последния момент този син му е бил дарен от Яхве. Какво му е дарено тук? От Исаак произлиза целият народ. Ако Исаак беше принесен в жертва, нямаше да има никакъв еврейски народ. Целият народ му е бил дарен.
към текста >>

И когато той дошъл да го принесе в жертва, в последния момент този син му е бил дарен от Яхве.
Но ако това съответства на цялата природа на неговата мисия, тогава този народ, който представлява неговата мисия, е трябвало да му бъде дарен отвън, е трябвало да му бъде даден като дар отвън. Авраам получил сина си, Исаак. Той е трябвало, както се разказва в Библията, да го принесе в жертва. И когато той дошъл да го принесе в жертва, в последния момент този син му е бил дарен от Яхве. Какво му е дарено тук? От Исаак произлиза целият народ. Ако Исаак беше принесен в жертва, нямаше да има никакъв еврейски народ. Целият народ му е бил дарен. В принасянето в жертва на Исаак по чудесен начин е изразен този характер на дара.
към текста >>

Ако Исаак беше принесен в жертва, нямаше да има никакъв еврейски народ.
Авраам получил сина си, Исаак. Той е трябвало, както се разказва в Библията, да го принесе в жертва. И когато той дошъл да го принесе в жертва, в последния момент този син му е бил дарен от Яхве. Какво му е дарено тук? От Исаак произлиза целият народ. Ако Исаак беше принесен в жертва, нямаше да има никакъв еврейски народ. Целият народ му е бил дарен. В принасянето в жертва на Исаак по чудесен начин е изразен този характер на дара. Самият народ е мисията на Авраам и с Исаак той приема целия еврейски народ като дар от Яхве.
към текста >>

В принасянето в жертва на Исаак по чудесен начин е изразен този характер на дара.
И когато той дошъл да го принесе в жертва, в последния момент този син му е бил дарен от Яхве. Какво му е дарено тук? От Исаак произлиза целият народ. Ако Исаак беше принесен в жертва, нямаше да има никакъв еврейски народ. Целият народ му е бил дарен. В принасянето в жертва на Исаак по чудесен начин е изразен този характер на дара. Самият народ е мисията на Авраам и с Исаак той приема целия еврейски народ като дар от Яхве.
към текста >>

Затова вместо Исаак в жертва се принася овен.
Всичко в подробности мощно съответства на вътрешния характер на по-нататъшното развитие на човечеството. Древноеврейският народ е трябвало напълно да се откаже от това, което другите култури са обхващали в себе си, той е трябвало да се откаже от древното ясновиждане. Това древно ясновиждане е било свързано със способности, които са идвали от духовния свят. Тези ясновидски способности, в зависимост от това, какви са били, са ги обозначавали използвайки образите на съзвездията. Последната способност, която била отдадена в замяна на това, че древноеврейският народ е бил дарен на Авраам, била тази, която е свързана със съзвездието Овен. Затова вместо Исаак в жертва се принася овен. Това е външен израз за това, че в жертва се принася последната ясновидска способност, за да бъде дарен на Авраам древноеврейският народ. По такъв начин, този народ бил избран за развитието именно на тези качества, които служат за наблюдение на външния свят. Но във всичко се проявяват атавистични остатъци от миналото. Затова древноеврейският народ отново и отново е принуден да изтръгва това, което не е било заложено в кръвта само за пренасяне на тези насочени навън способности, а още е напомняло за древното ясновиждане. Винаги е трябвало да се отделя това, което е дошло като наследство от другите народи.
към текста >>

Това е външен израз за това, че в жертва се принася последната ясновидска способност, за да бъде дарен на Авраам древноеврейският народ.
Древноеврейският народ е трябвало напълно да се откаже от това, което другите култури са обхващали в себе си, той е трябвало да се откаже от древното ясновиждане. Това древно ясновиждане е било свързано със способности, които са идвали от духовния свят. Тези ясновидски способности, в зависимост от това, какви са били, са ги обозначавали използвайки образите на съзвездията. Последната способност, която била отдадена в замяна на това, че древноеврейският народ е бил дарен на Авраам, била тази, която е свързана със съзвездието Овен. Затова вместо Исаак в жертва се принася овен. Това е външен израз за това, че в жертва се принася последната ясновидска способност, за да бъде дарен на Авраам древноеврейският народ. По такъв начин, този народ бил избран за развитието именно на тези качества, които служат за наблюдение на външния свят. Но във всичко се проявяват атавистични остатъци от миналото. Затова древноеврейският народ отново и отново е принуден да изтръгва това, което не е било заложено в кръвта само за пренасяне на тези насочени навън способности, а още е напомняло за древното ясновиждане. Винаги е трябвало да се отделя това, което е дошло като наследство от другите народи.
към текста >>

72. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако Антропософите не успеят да схванат това, ще стане възможно и те да станат жертва на тази илюзия, която ще даде възможност да възникнат фалшиви месии.
Това непрекъснато ще се повтаря в близко бъдеще; същевременно трябва също така да се подчертае многократно, че фалшивите пророци ще са в състояние да предотвратят доброто и великото, ако те успеят да разпространят мнението, че Христос отново ще се яви в плът. Ако Антропософите не успеят да схванат това, ще стане възможно и те да станат жертва на тази илюзия, която ще даде възможност да възникнат фалшиви месии. Тези фалшиви месни ще се появят; те ще разчитат на души, които са така отслабени от материализма, че не могат да си представят нищо друго освен че когато Христос отново се яви, Той по необходимост ще се появи в материално вещество, в плът. Това криво тълкуване на пророчеството е нещо много зло и ще се появи пред човечеството във формата на опасно изкушение. Задача на Антропософията е да предпази човешките същества от това изкушение. Това не може да не бъде достатъчно силно подчертано за всички, които имат уши да слушат. Освен това виждаме че Антропософията има да каже важни неща; ние не се занимаваме с Антропософия, само защото ни е любопитно да научим всевъзможни видове истини, а защото знаем, че тези истини трябва да бъдат използувани за спасението и постепенното усъвършенствуване на човечеството.
към текста >>

73. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Обаче тъй като те представят духа като безсъзнателен, то те веднага показват, че самите те са жертва на илюзия, илюзията, че има един несъзнателен дух, дух без съзнание, ако бихме прекрачили прага на съзнанието, независимо дали по правилния начин, както винаги сме описвали това в нашето духовно-научно изследване или по един лош, ненормален начин, каквито са обикновено случаите, явяващи се при психоаналитиците.
Те признават, че съществува една душевна природа отвъд съзнанието; те търсят една душа отвъд съзнанието обаче не могат да се издигнат до познание на самия дух. Духът по никакъв начин не може да бъде схванат чрез едно понятие за безсъзнателното, защото един несъзнателен дух е като човешко същество без глава. Аз съм ви обръщал вниманието, че има хора, които в известни хистерични състояния вървят из улиците и виждат в другите човешки същества само техните тела, но не и главите им. Ако човек не е в състояние да види главата на едно лице, това е определена болестна форма. Сред съвременните изследователи има такива, които вярват, че виждат целия дух. Обаче тъй като те представят духа като безсъзнателен, то те веднага показват, че самите те са жертва на илюзия, илюзията, че има един несъзнателен дух, дух без съзнание, ако бихме прекрачили прага на съзнанието, независимо дали по правилния начин, както винаги сме описвали това в нашето духовно-научно изследване или по един лош, ненормален начин, каквито са обикновено случаите, явяващи се при психоаналитиците. Когато човек прекрачи прага на съзнанието, винаги навлиза в една духовна област; независимо от това дали влиза в подсъзнателното или в свръхсъзнателното човек винаги влиза в една духовна област. Това е област обаче, в която духът е съзнателен по един даден начин, развива известна форма на съзнание. Където има дух, винаги има съзнание. Човек трябва само да търси условията, при които въпросното съзнание съществува. Възможно е чрез Духовната наука да се разбере какъв вид съзнание дадено духовно същество има.
към текста >>

74. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

когато някои ангелски духове, духове на тъмнината станаха жертва на събитието, което се представя символично в това, че Архангел Михаил побеждава Дракона.
Тези братства, които бяха запознати с духовните импулси, работещи в човешката еволюция, видяха приближаването на едно значително събитие в началото на 1840-тях години, т.е. в средата на XIX столетие. Това събитие беше борбата между известни духове и по-висши духове, борба, която кулминира в 1879 г. когато някои ангелски духове, духове на тъмнината станаха жертва на събитието, което се представя символично в това, че Архангел Михаил побеждава Дракона. Когато братствата усетиха приближаването на това събитие, те трябваше да вземат отношение, те трябваше да се попитат какво трябва да се направи. Онези членове на братствата, които желаеха над всичко да вземат предвид нуждите на времето, до известна степен бяха изпълнени с най-добри намерения. Те бяха, които предприеха погрешния импулс, който искаше да се съобрази с материализма на времето. Те бяха, които смятаха, че е за предпочитане да се даде на човешките същества, които желаеха да знаят неща само от физическия път, и нещо от духовния свят; това щеше да бъде съобщено пряко по материалистичен начин на този материалистичен път. Намеренията бяха добри, когато спиритизмът бе даден на света през 1840-тях години.
към текста >>

75. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Да, ние дори можем направо да заявим: В известен смисъл, изоставането на луциферическите Същества беше една жертва; те изостанаха, за да могат по време на Земното развитие да осъществяват определени действия и да стимулират определени душевни качества, свързани с човешкото достойнство, с човешкото себесъзнание!
В нашите антропософски среди е добре известно, че през епохата на Старата Луна изостанаха т.н. „луциферически Същества", виновни за не малко злини всред хората; но от друга страна всички ние им дължим и това, че те ни изпълват с истинското човешко достойнство, а именно със свободата, свободното разгръщане на нашата лична индивидуалност. Да, ние дори можем направо да заявим: В известен смисъл, изоставането на луциферическите Същества беше една жертва; те изостанаха, за да могат по време на Земното развитие да осъществяват определени действия и да стимулират определени душевни качества, свързани с човешкото достойнство, с човешкото себесъзнание!
към текста >>

Обаче в случая съвсем не става дума за небрежност на луциферическите Същества; тяхното изоставане през епохата на Старата Луна се превърна в една голяма жертва, така че вследствие на настъпилите в тях промени, те можеха да действуват върху нашето земно човечество.
Впрочем ние трябва да свикнем с употребата на съвсем други понятия, които нямат нищо общо с обикновените; защото с обикновените понятия бихме могли да приемем, че луциферическите Духове са допуснали един вид небрежност. Обаче в случая съвсем не става дума за небрежност на луциферическите Същества; тяхното изоставане през епохата на Старата Луна се превърна в една голяма жертва, така че вследствие на настъпилите в тях промени, те можеха да действуват върху нашето земно човечество.
към текста >>

76. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя.
От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме. Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум. Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н. Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа. Вие често ставате свидетели, как даден човек върши нещо, под влиянието на явно егоистични страсти, докато в същото време обгръща своя егоизъм с мантията на най-благородни намерения и обяснява защо е извършил тази или онази постъпка.
към текста >>

77. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Да, без предварителна работа върху своя характер, така че да го превърне в здрава и надеждна крепост, човекът лесно може да стане жертва на Ариман, и то точно когато има щастието да навлезе в духовния свят, защото Ариман го обсажда с всевъзможни илюзии и халюцинации.
Не по-малко необходимо е да се предпазваме и от измамните образи на Ариман, с които той насища нашите възприемателни способности, що се отнася до външния сетивен свят. Да, без предварителна работа върху своя характер, така че да го превърне в здрава и надеждна крепост, човекът лесно може да стане жертва на Ариман, и то точно когато има щастието да навлезе в духовния свят, защото Ариман го обсажда с всевъзможни илюзии и халюцинации.
към текста >>

78. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната борба, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав разум, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително.
За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната борба, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав разум, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително. Последният път стана дума за случаите, когато някой се поддава на „ясновидческите" си фантазии (употребявам тази дума в нейния лош смисъл) и погрешно смята, че напредва в духовния свят. Ние ясно подчертахме, че тези измами и заблуждения са предизвикани от ариманическите сили; ясно посочихме: срещу измамите, породени от едно лъжливо ясновидство няма друго средство, или поне друго по-подходящо средство, освен здравата разсъдъчна способност, която постигаме през живота, простиращ се между раждането и смъртта..
към текста >>

(Нека нагледно да си представим, как той приема в себе си транскармическия субстрат на безлюбието; как сякаш тръгва по низходящата линия, умножавайки злото, за да натрупа достатъчно сили, които ще реализира по-късно във възходящата линия на живота) И така, виждаме как даден човек става жертва на определени влияния и поражда в себе си безлюбието.
Ето един характерен случай: В една от своите предишни инкарнации, даден човек може да се потопи в усещания, чувства и т.н., които да формират у него едно трайно безлюбие към неговите близки. (Нека нагледно да си представим, как той приема в себе си транскармическия субстрат на безлюбието; как сякаш тръгва по низходящата линия, умножавайки злото, за да натрупа достатъчно сили, които ще реализира по-късно във възходящата линия на живота) И така, виждаме как даден човек става жертва на определени влияния и поражда в себе си безлюбието. После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна организация". Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти. В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието. Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо.
към текста >>

79. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

И ето, че сега ние ще влеем любовта там, в света на онези Същества, които са по-висши от нас, а те ще я усетят като един вид жертва.
И тъкмо тази е другата страна от Кармата на висшите Същества: а именно че ние постигаме в сърцата си една любов, която не остава просто в рамките на човечеството, а е призвана да проникне в Космоса. В света на Боговете, любовта не съществува. И ето, че сега ние ще влеем любовта там, в света на онези Същества, които са по-висши от нас, а те ще я усетят като един вид жертва. За тях тя ще представлява жертвата на човешките души. И тази душевна жертва ще се издигне бавно към Съществата, които някога изливаха върху нас своите небесни дарове, също както димът на жертвоприношенията се издигаше по-рано към Боговете. През онези далечни епохи хората можеха да изпращат към Боговете само символичния дим на жертвоприношенията. В бъдеще, хората ще отправят към Боговете не друго, а потоците на своята нарастваща любов, обаче като в отговор на тази любовно-душевна жертва, към човека ще се спуснат много по-висши сили, които ръководени от духовните сфери ще се включат с нарастваща мощ в съдбата на нашия физически свят. Те ще бъдат, в истинския смисъл на думата, магични сили.
към текста >>

И тази душевна жертва ще се издигне бавно към Съществата, които някога изливаха върху нас своите небесни дарове, също както димът на жертвоприношенията се издигаше по-рано към Боговете.
И тъкмо тази е другата страна от Кармата на висшите Същества: а именно че ние постигаме в сърцата си една любов, която не остава просто в рамките на човечеството, а е призвана да проникне в Космоса. В света на Боговете, любовта не съществува. И ето, че сега ние ще влеем любовта там, в света на онези Същества, които са по-висши от нас, а те ще я усетят като един вид жертва. За тях тя ще представлява жертвата на човешките души. И тази душевна жертва ще се издигне бавно към Съществата, които някога изливаха върху нас своите небесни дарове, също както димът на жертвоприношенията се издигаше по-рано към Боговете. През онези далечни епохи хората можеха да изпращат към Боговете само символичния дим на жертвоприношенията. В бъдеще, хората ще отправят към Боговете не друго, а потоците на своята нарастваща любов, обаче като в отговор на тази любовно-душевна жертва, към човека ще се спуснат много по-висши сили, които ръководени от духовните сфери ще се включат с нарастваща мощ в съдбата на нашия физически свят. Те ще бъдат, в истинския смисъл на думата, магични сили.
към текста >>

В бъдеще, хората ще отправят към Боговете не друго, а потоците на своята нарастваща любов, обаче като в отговор на тази любовно-душевна жертва, към човека ще се спуснат много по-висши сили, които ръководени от духовните сфери ще се включат с нарастваща мощ в съдбата на нашия физически свят.
В света на Боговете, любовта не съществува. И ето, че сега ние ще влеем любовта там, в света на онези Същества, които са по-висши от нас, а те ще я усетят като един вид жертва. За тях тя ще представлява жертвата на човешките души. И тази душевна жертва ще се издигне бавно към Съществата, които някога изливаха върху нас своите небесни дарове, също както димът на жертвоприношенията се издигаше по-рано към Боговете. През онези далечни епохи хората можеха да изпращат към Боговете само символичния дим на жертвоприношенията. В бъдеще, хората ще отправят към Боговете не друго, а потоците на своята нарастваща любов, обаче като в отговор на тази любовно-душевна жертва, към човека ще се спуснат много по-висши сили, които ръководени от духовните сфери ще се включат с нарастваща мощ в съдбата на нашия физически свят. Те ще бъдат, в истинския смисъл на думата, магични сили.
към текста >>

80. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Както изпреварването, така и изоставането в рамките на предишни еволюционни степени представлява един вид жертва и ние трябва да сме наясно: Ако не биха били правени такива жертви, хората нямаше да са в състояние да развият определени важни качества.
Както изпреварването, така и изоставането в рамките на предишни еволюционни степени представлява един вид жертва и ние трябва да сме наясно: Ако не биха били правени такива жертви, хората нямаше да са в състояние да развият определени важни качества.
към текста >>

81. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Ние служим на човечеството най-добре тогава, когато развиваме заложените в нас качества, за да ги положим като един вид жертва пред олтара на човечеството и тази жертва ние правим в името на идващата културна епоха.
Недоразумения относно предмета на нашите лекции биха могли да възникнат, само ако сме в плен на определени симпатии и антипатии, само ако не разбираме действителната същност на нашето Антропософско Движение. Ако обаче схващаме духа на казаното, ние ще можем да се справим дори и с най-трудните неща от живота, и ще можем да работим за общата цел всеки според своите разбирания и възможности опирайки се на онова, което лежи в основата на нашата мисия. И ние ще изпълним нашата задача най-добре, ако изхождаме от това, което е заложено в самите нас. Ние служим на човечеството най-добре тогава, когато развиваме заложените в нас качества, за да ги положим като един вид жертва пред олтара на човечеството и тази жертва ние правим в името на идващата културна епоха. Ето кое трябва да разберем ние! Ние трябва да се научим да разбираме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а доминиране то на един народ спрямо друг народ. Духовната наука е тук не за да насърчава експанзията на едно или друго вероизповедание. Ако все пак някога Изтокът би покорил Запада или обратно, това изобщо не би било в съгласие с духовно-научните възгледи. В съгласие с тях би била само жертвата, с която ние пренасяме най-доброто от себе си в името на цялото човечество.
към текста >>

82. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
Вчера в една художествена сцена /"Вратата на посвещението". Розенкройцерска драма от Рудолф Щайнер/ се опитахме да представим пред Вашия поглед пътя към висините, където човек може да изпита това, което трябва да тече през антропософското развитие; това, което така да се каже изследователят на душата трябва да изживее. Може би във връзка с това, което имаме да кажем в настоящия цикъл, ще се намери случай да обърнем внимание върху това или онова от събитията, които преминаха пред вашия душевен поглед. Трябваше да бъде показан животът на този, който се стреми към духовно познание; трябваше да бъде показано, как той израства от физическото поле, как още тук на физическото поле всичко, което става около него и което може би за един друг човек би изглаждало нещо съвсем обикновено ежедневно, за него то става важно. Душата на духовно развиващия се трябва да израсне от събитията на физическото поле. След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
към текста >>

83. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване. Който би искал да чуе само думи върху Евангелието на Йоан или върху Евангелието на Лука, той едва ли е чул всичко.
към текста >>

84. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество.
И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество. След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва.
към текста >>

След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло.
И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество. След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва. В момента на Йоановото Кръщение, Христовото Същество навлиза в подготвените от Заратустра човешки обвивки.
към текста >>

Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва.
И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество. След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва. В момента на Йоановото Кръщение, Христовото Същество навлиза в подготвените от Заратустра човешки обвивки. Сега пред нас настъпва едно новораждане на трите обвивки, при което те се изпълват със субстанциалната сила на Христос. Йоановото Кръщение е едно новораждане на подготвените от Заратустра обвивки и раждането на самия Христос на Земята.
към текста >>

85. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло.
После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн. Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло. В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна. От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>

А после наистина дойде времето, когато предвидените три пъти по четиринадесет поколения привършиха земния си живот и от кръвта на народа действително можа да възникне онова тяло, в което се инкарнира Заратустра; за да може после след като постигна съответните степени на съвършенство да го пренесе в жертва на Христос.
А после наистина дойде времето, когато предвидените три пъти по четиринадесет поколения привършиха земния си живот и от кръвта на народа действително можа да възникне онова тяло, в което се инкарнира Заратустра; за да може после след като постигна съответните степени на съвършенство да го пренесе в жертва на Христос. Сега настъпи времето, когато предтечата на Христос можеше да възвести: Идва времето, когато Царствата небесни ще слязат до сферата на Аза, живеещ във външните царства, в Малхут.
към текста >>

Колкото и да е чудно, устременият към езотерично развитие човек става жертва на подобни желания, които макар и в миниатюрен вид възникват още с първите стъпки, за да се превърнат в нещо абсурдно, когато нараснат до краен предел.
И когато този всестранен егоизъм бъде разгърнат до краен предел, той може да метаморфозира в желанието: Дано стана най-после независим от околния свят и дано успея по един магичен път да пораждам у самия себе си всичко онова, от което се нуждае моят физически организъм! Ето едно желание, което лесно може да възникне у онези, които търсят посвещението. У тях може да възникне дори истинска омраза, че са зависими от своето обкръжение и че не са в състояние като с магическа пръчка да създават необходимите хранителни средства. Колкото и да е чудно, устременият към езотерично развитие човек става жертва на подобни желания, които макар и в миниатюрен вид възникват още с първите стъпки, за да се превърнат в нещо абсурдно, когато нараснат до краен предел. Човекът просто не знае, че в умален вид тези желания съвсем не му са чужди. Естествено, те не го обземат до такава степен все пак навиците са нещо много силно че да се поддаде на илюзията и да си каже: Аз бих могъл да си послужа с магия и да създам цялата храна, от която се нуждая и да живея без помощта на външните природни царства, без помощта на Малхут. Обаче в крайните случаи, човекът наистина би могъл да повярва: Ако някога напредна в моето развитие до такава степен, че да живея направо в моето астрално тяло и в моя Аз, тогава ще съм господар на моите желания и изобщо няма да се нуждая от външния свят.
към текста >>

86. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията.
Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки. Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар. Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията. Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
към текста >>

87. Лекция първа GA_126 Окултна история

В събитието са отразени важни тайни на четвъртия следатлантски период, който съдържал в себе си толкова велики, толкова значителни неща и който е трябвало да се яви като опразване от старото, като измитане от лицето на земята на старото, представил се пред света с такъв парадоксално величествен образ, в такъв значителен символ кaто пренасянето в жертва, по друг начин не може да се каже, на най-забележителната жена на границата между четвърти и пети век, Хипатия.
С това, може да се каже, символично е показано нещо, дълбоко свързано с основаването на Александрия от Александър Велики, макар че е станало много време след това. В събитието са отразени важни тайни на четвъртия следатлантски период, който съдържал в себе си толкова велики, толкова значителни неща и който е трябвало да се яви като опразване от старото, като измитане от лицето на земята на старото, представил се пред света с такъв парадоксално величествен образ, в такъв значителен символ кaто пренасянето в жертва, по друг начин не може да се каже, на най-забележителната жена на границата между четвърти и пети век, Хипатия.
към текста >>

88. Лекция трета GA_126 Окултна история

Основният елемент, с който трябва да се проникне съвременността, за да поставяме все по-съзнателно за цел на нашата работа божествено-духовното, трябва да е именно науката за духа, и науката за духа трябва да пробужда навсякъде импулси, насочени отдолу нагоре; тя навсякъде трябва да призовава човешките души към жертва, тоест към принасяне на това, което ние придобиваме чрез външни впечатления, в жертва на това, което трябва да достигнем чрез работа, насочена нагоре в областите на Духа Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
От негова гледна точка може да се каже: Рихард Вагнер не е музикант. Но след това трябва да се каже по-нататък: това време вече е минало, ние трябва да сме доволни от това, което произлиза от тази епоха, ние трябва да се примирим с това, че музикалното в смисъла на Ханслик се разширява, издигайки се над самото себе си към нещо ново. И такъв род стълкновение на старото и новото можем да изучаваме в много области на нашата културна епоха. Особено интересно е това в отделни отрасли на науката. Бихме отишли твърде далеко, ако бихме искали да покажем как навсякъде има и реакционери, и такива, които правят от отделните науки това, което науката трябва да стане - израз на намиращото се зад явленията божествено-духовно. Основният елемент, с който трябва да се проникне съвременността, за да поставяме все по-съзнателно за цел на нашата работа божествено-духовното, трябва да е именно науката за духа, и науката за духа трябва да пробужда навсякъде импулси, насочени отдолу нагоре; тя навсякъде трябва да призовава човешките души към жертва, тоест към принасяне на това, което ние придобиваме чрез външни впечатления, в жертва на това, което трябва да достигнем чрез работа, насочена нагоре в областите на Духа Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>

89. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел.
Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини. И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна. Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост. Нещо в този род символично се изразява, когато ни се говори, че великият Хераклит3 принесъл в дар на храма на Диана Ефеска своя труд за природата. Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел. И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове. А при Аристотел всичко ни се представя в логическа форма и в този случай можем само да кажем: абстрактното достояние на древната мъдрост са преведените в понятия цели живи светове.
към текста >>

90. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове.
Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>

91. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер.
Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта. Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството. Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози. Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта. От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер. И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер. Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят.
към текста >>

92. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Това не е нищо друго, освен най-великата жертва, която Христовото Същество можа да принесе в името на Земното развитие!
Това не е нищо друго, освен най-великата жертва, която Христовото Същество можа да принесе в името на Земното развитие! А второто, което трябва да разберем, е следното: В какво се състои жертвата, която Христовото Същество принесе в името на Земното развитие. Ето защо вчера ние отнесохме едната част от въпроса за същността на Христос в онзи период от време, който се простира след Йоановото Кръщение в Йордан. Днес поставихме другия въпрос: Какво означава това, че с Йоановото Кръщение в Йордан, Христовото Същество слезе от духовния свят и се потопи в едно човешко тяло?
към текста >>

93. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн: Духовете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски.
Замислете се върху тези думи. Представата за нарастваща светлина не е съвсем точна; ето защо аз казах, че тук става дума не за някакви светкавици, а за нещо, което тлее в далечината.Тук всичко протича едновременно и не бихме могли да кажем, че нещо възниква и после замира. Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите. Съзнанието за това усещане може да бъде постигнато! Да, сега човек стига до съзнанието, че Духовете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите. И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн: Духовете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски. И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно. Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която Духовете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето.
към текста >>

И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно.
Представата за нарастваща светлина не е съвсем точна; ето защо аз казах, че тук става дума не за някакви светкавици, а за нещо, което тлее в далечината.Тук всичко протича едновременно и не бихме могли да кажем, че нещо възниква и после замира. Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите. Съзнанието за това усещане може да бъде постигнато! Да, сега човек стига до съзнанието, че Духовете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите. И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн: Духовете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски. И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно. Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която Духовете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето.
към текста >>

Тук ние се докосваме до нещо изключително важно: Човешкото съучастие в тази жертва от страна на Духовете на Волята, човешкото съучастие в раждането на Духовете на Времето.
Тук ние се докосваме до нещо изключително важно: Човешкото съучастие в тази жертва от страна на Духовете на Волята, човешкото съучастие в раждането на Духовете на Времето. Защото едва сега, след появата на времето, настъпва нещо, което ни позволява да говорим за Стария Сатурн, изхождайки от известни прилики с днешния физически свят. Сякаш жертвеният дим на Престолите, от които възниква времето, поражда и това, което наричаме и топлината на Стария Сатурн. Ето защо аз винаги съм напомнял, че основната характеристика на Стария Сатурн се свежда до топлината. Ако искаме да опишем Стария Сатурн изхождайки от елементите на сегашния физически свят, ние можем да си послужим само с топлината, с огъня. Обаче на Стария Сатурн тази топлина не е физическа; там тя възниква като една жертвена топлина, която Духовете на Волята принасят на Херувимите.
към текста >>

Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите.
Всичко това на свой ред е и едно важно указание, как всъщност трябва да говорим за огъня винаги и навсякъде, където ние виждаме огън. Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите. Ето един пример за обяснение на нещата с оглед на истината: зад всеки топлинен процес е скрита една жертва.
към текста >>

Ето един пример за обяснение на нещата с оглед на истината: зад всеки топлинен процес е скрита една жертва.
Всичко това на свой ред е и едно важно указание, как всъщност трябва да говорим за огъня винаги и навсякъде, където ние виждаме огън. Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите. Ето един пример за обяснение на нещата с оглед на истината: зад всеки топлинен процес е скрита една жертва.
към текста >>

Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя.
За да не обремени прекалено много човешката глава, моята „Тайна наука" описва преди всичко външните условия на Стария Сатурн. И все пак, за хора, които са свикнали да разсъждават единствено според законите на днешното естествено-научно мислене, тази книга е истинско безумие. Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя. И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в духа на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите.
към текста >>

И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в духа на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите.
За да не обремени прекалено много човешката глава, моята „Тайна наука" описва преди всичко външните условия на Стария Сатурн. И все пак, за хора, които са свикнали да разсъждават единствено според законите на днешното естествено-научно мислене, тази книга е истинско безумие. Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя. И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в духа на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите.
към текста >>

Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва.
В „Как се постигат познания за висшите светове? " често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите. Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ. Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>

Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими!
В „Как се постигат познания за висшите светове? " често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите. Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ. Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>

И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите.
" често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите. Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ. Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>

Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва Архаи или Духове на Времето.
И така, разглеждайки условията на Стария Сатурн, днес ние се опитахме, и то по-скоро във вътрешен, душевен смисъл, да проникнем в това древно планетарно въплъщение на нашата Земя. Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва Архаи или Духове на Времето. Защото всъщност времето е последица от жертвата, още в самото начало то възниква като нещо живо, като създание на жертвата.
към текста >>

94. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Жертва след жертва се издига към Херувимите, и тази непрекъсната саможертва погледната външно застава пред нас като „топлина", като „огън".
Да, ние вече се опитахме да си изградим един образ за духовните процеси на Стария Сатурн. Ние казах ме, че Духовете на Волята, или Престолите извършват своите жертвени действия, така че пренасяйки се в конкретните духовни процеси на Стария Сатурн ние виждаме Херувимите, както и жертвените действия на Престолите. Жертва след жертва се издига към Херувимите, и тази непрекъсната саможертва погледната външно застава пред нас като „топлина", като „огън". Различните топлинни състояния са само външен, сетивно-физически израз на жертвата. И навсякъде във физическия свят, където усещаме една или друга топлина, ние следва да сме наясно: зад топлината е скрита жертвата. Самата топлина е една пълна илюзия; зад топлината се намират невидимите за човешкия поглед жертвоприношения на свръхсетивните Същества. И ако искаме да дадем една правилна характеристика на топлината, следва да заявим: Мировата топлина е откровение на саможертвата, извършвана от свръхсетивните Същества.
към текста >>

Нека да се замислим за това, което повечето хора днес влагат в понятието „жертва": Не би било правилно да смятаме, че ако някой има съзнание за своята саможертва, той я извършва против волята си.
Нека да се замислим за това, което повечето хора днес влагат в понятието „жертва": Не би било правилно да смятаме, че ако някой има съзнание за своята саможертва, той я извършва против волята си. Ако някой върши своята саможертва против волята си, това означава, че поради едни или други причини той е принуден да постъпи по този начин. В този случай основният фактор би бил принудата. А ние имаме предвид нещо съвсем друго. Ние имаме предвид едно състояние, при което саможертвата просто се излива от въпросните свръхсетивни Същества. И ако някой е потопен в акта на саможертвата, това става не поради някакви външни причини, не защото е принуден, нито пък защото се надява да получи нещо, а защото долавя в дълбините на своето сърце неудържимия подтик за саможертва, и тогава е немислимо да усети в душата си друго, освен едно вътрешно блаженство, породено от топлината.
към текста >>

Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна сфера, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор към саможертвата на Престолите.
Нека още веднъж да си изградим подходяща представа за всички тези процеси, както постъпихме и последния път, когато се спряхме на образа на Престолите и тяхната саможертва, на току-що родените Духове на Времето и т.н. Сега обаче ние не би следвало да изобразяваме, примерно, някакво небесно тяло, състоя що се от светлина, защото тази светлина все още не се разпространява външно; тя съществува само под формата на отражение, насочено към вътрешността на сферата. Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна сфера, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор към саможертвата на Престолите. Сега жертвеният огън се разгаря и постепенно се превръща в онази безкористна всеотдайност, по която познавате Духовете на Мъдростта и която нагледно застава пред нас като дим, като димния стълб, издигащ се над Престолите и тяхната саможертва.
към текста >>

Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения!
Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
към текста >>

95. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И всъщност ние трябваше да подчертаем: Тази жертва, извършена в тогавашната степен от планетарната еволюция на Земята, днес отново застава пред нас под илюзорната форма на всичко онова, което само изглежда като огън, като топлина.
Разбира се, от гледна точка на съвременния човек е твърде гротескно, когато в основата на огъня, в основата на всички топлинни явления, ние поставяме не друго, а космическата саможертва на строго определени духовни Същества, чието еволюционно равнище на Стария Сатурн ние внимателно проследихме, само жертвата на Престолите в името на Херувимите. И всъщност ние трябваше да подчертаем: Тази жертва, извършена в тогавашната степен от планетарната еволюция на Земята, днес отново застава пред нас под илюзорната форма на всичко онова, което само изглежда като огън, като топлина.
към текста >>

Вече видяхме, че Престолите или Духовете на Волята принасят жертва в името на Херувимите.
Вече видяхме, че Престолите или Духовете на Волята принасят жертва в името на Херувимите. Това става не само по времето на Стария Сатурн, но и по времето на Старото Слънце. И така, ние имаме пред себе си следния образ: Ето тук се намират Престолите, Духовете на Волята, с тяхната саможертва, която Херувимите приемат. И истинската същност на огъня, на всевъзможните топлинни състояния, е скрита тъкмо в тази космическа саможертва. Ако отправим ретроспективен поглед към Хрониката Акаша и потърсим там една от характерните особености на Старото Слънце, ще установим следното: Престолите са вглъбени в своето жертвоприношение и остават там, до жертвоприношението; да, сега ние имаме пред себе си Престолите жертвоприносители, а над тях част от Херувимите, към които се издига димът на жертвата, така че те приемат в себе си топлината и всичко, което струи от жертвата. Обаче друга част от Херувимите върши нещо съвсем друго: Те не приемат жертвата, те отказват да приемат жертвата.
към текста >>

От неприетата жертва възниква известно „натрупване", известен „застой", а по-късно се стига до една духовна формация, наподобяваща формата на пръстен; и най-отвън ние имаме отразената обратно светлинна маса.
Сега в този образ ние имаме Престолите-жертвоприносители и Херувимите, които приемат жертвата; обаче има и такива Херувими, които не одобряват жертвата, които връщат жертвата. Да, изключително интересно е да проследим този факт в Хрониката Акаша. Защото след като безкористната всеотдайност, присъща за Духовете на Мъдростта, се влее в топлината на жертвата, тогава, през епохата на Старото Слънце, жертвеният дим се издига нагоре, откъдето Архангелите го връщат обратно долу, вече под формата на светлина. Обаче сега ние констатираме и нещо, което не изглеждаше по този начин в пространството на Старото Слънце: Сега жертвеният дим не бива връщан от Архангелите под формата на светлина, сега той бива отблъснат от Херувимите, така че се понася в обратна посока, натрупва се бих казал под формата на жертвени облаци в Слънчевото пространство; да, първо жертвата се издига нагоре, после жертвата се спуска надолу; веднъж тя бива приета, втори път отхвърлена. В известен смисъл ние откриваме тази среща на същинските духовни формации като един вид сблъсък между това, което последния път нарекохме „външен" и „вътрешен" пласт, имайки предвид двете основни измерения на Старото Слънце; така че по средата остава един „разграничителен" пласт: там се намират Престолите жертвоприносители, от външната страна са Херувимите, които приемат жертвата, от вътрешната страна са Херувимите, които отхвърлят жертвата. От неприетата жертва възниква известно „натрупване", известен „застой", а по-късно се стига до една духовна формация, наподобяваща формата на пръстен; и най-отвън ние имаме отразената обратно светлинна маса.
към текста >>

Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества. И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на Старото Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето. Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн. Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце. На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика.
към текста >>

Но тук ние отново се натъкваме на един вид космическа жертва, чийто външен изглед наподобява това, което обозначаваме като топлина.
От описанията във „Въведение в Тайната наука", които в известен смисъл трябваше да останат все още в областта на Майя, ние знаем, че след Старото Слънце идва третото планетарно въплъщение на нашата Земя, а именно Старата Луна, като в самия край на старото Слънчево развитие всички процеси и събития потъват в един вид мрак, в един космически хаос, за да излязат от там под обновената форма на онова, което наричаме Старата Луна. Но тук ние отново се натъкваме на един вид космическа жертва, чийто външен изглед наподобява това, което обозначаваме като топлина. Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна.
към текста >>

Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна. В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна. Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
към текста >>

Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния свят се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната към тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е.
Разлика има и тя се проявява по следния начин. Колкото повече напредва развитието на Старата Луна, толкова по-отчетливо изпъкват последиците от резигнацията. Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния свят се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната към тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е. щяха да включат в себе си и част от качествата на жертвата. Нека да допуснем, че тези Херувими биха поискали да извършат едно или друго действие. Тогава, външно погледнато, би се получило следното: Всичко, което нерезигнираните Херувими биха извършили с жертвената субстанция, щеше да намери видим израз в промяната на въздушните маси. Обаче другите Херувими отблъскват жертвата и по този начин те преминават от „тленност" в „безсмъртие", от „преходност" в „непреходност". Но самата жертвена субстанция е все още налице, тя е, така да се каже, изтръгната от силите, които иначе биха били приети от Херувимите, и сега вече тя не е принудена да следва техните подтици, техните импулси.
към текста >>

Да, благодарение на факта, че една жертва бива отблъсната, другите свръхсетивни Същества, които не отхвърлят жертвата, и които дават израз на своите желания, на своите страсти, завладяват обекта на жертвата, завладяват самата жертвена субстанция и по този начин постигат независимост и равноправие спрямо останалите свръхсетивни Същества.
Става следното: Сега идват други свръхсетивни Същества, които завладяват жертвената субстанция и след като тя вече не е в ръцете на Херувимите, тези Същества стават независими от Херувимите; те стават напълно самостоятелни и ги виждаме да действуват редом с Херувимите, докато в противен случай т.е. ако Херувимите биха приели жертвената субстанция -, те щяха да бъдат управлявани от Херувимите. Ето как възниква и пълната противоположност на резигнацията: Определена категория свръхсетивни Същества привличат към себе си разпиляната в Космоса жертвена субстанция и отсега нататък осъществяват своите действия вътре в самата нея, в самата жертвена субстанция. И това са именно „изостаналите" Същества, така че „изоставането" е последица от резигнацията на Херувимите. И все пак точно Херувимите са тези, които поради обстоятелството, че отблъскват жертвата предоставят на другите Същества способността да изостанат в своето развитие. Да, благодарение на факта, че една жертва бива отблъсната, другите свръхсетивни Същества, които не отхвърлят жертвата, и които дават израз на своите желания, на своите страсти, завладяват обекта на жертвата, завладяват самата жертвена субстанция и по този начин постигат независимост и равноправие спрямо останалите свръхсетивни Същества.
към текста >>

Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината.
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите. Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината. От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак.
към текста >>

Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата".
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите. Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината. От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак. Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга сфера, която е напълно извън неговото влияние. Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога.
към текста >>

Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха.
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите. Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината. От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак. Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга сфера, която е напълно извън неговото влияние. Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога. Но Бог отхвърля жертвата и предоставя цялата по-нататъшна еволюция на нещо, над което той няма никакво влияние, на Земята.
към текста >>

Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа.
Да, подсъзнателното изкуство принадлежи към миналото. А изкуството, което черпи своите инспирации от антропософията, се намира едва в своето начало. Но тъкмо то е изкуството на бъдещето. И както е вярно, че художникът от миналото нямаше никаква нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа. Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа.
към текста >>

Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>

Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>

96. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И така, ние се доближаваме до определени Същества, които са готови да принесат своята жертва, които, следователно, са готови да се лишат от своята най-съкровена същност, искат да се лишат, но не могат.
Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за еволюцията в духовния свят. И на първо време ние трябва да изходим от онова, което последния път описахме като „резигнация на Боговете". Тогава ние видяхме, че всъщност тази резигнация на свръхсетивните Същества се изразява в неприемане на жертвата, принасяна от Духовете на Волята. И ако нагледно си представим, как определени свръхсетивни Същества жертват това, което представлява тяхната волева субстанция, и как по-висшите Същества отказват да приемат тази воля, тогава ние лесно стигаме до непосредственото усещане: Ето, сега волевата субстанция, която беше отхвърлена от по-висшите Същества, остава и се натрупва всред онези свръхсетивни Същества, които искат, но в крайна сметка не могат да извършат жертвоприношението! И така, ние се доближаваме до определени Същества, които са готови да принесат своята жертва, които, следователно, са готови да се лишат от своята най-съкровена същност, искат да се лишат, но не могат. Или с други думи: Тези Същества копнеят за един вид свързване с по-висшите духовни Същества, но тяхната жертва е отхвърлена и връзката им с по-висшите Същества остава само едно пожелание.
към текста >>

Или с други думи: Тези Същества копнеят за един вид свързване с по-висшите духовни Същества, но тяхната жертва е отхвърлена и връзката им с по-висшите Същества остава само едно пожелание.
Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за еволюцията в духовния свят. И на първо време ние трябва да изходим от онова, което последния път описахме като „резигнация на Боговете". Тогава ние видяхме, че всъщност тази резигнация на свръхсетивните Същества се изразява в неприемане на жертвата, принасяна от Духовете на Волята. И ако нагледно си представим, как определени свръхсетивни Същества жертват това, което представлява тяхната волева субстанция, и как по-висшите Същества отказват да приемат тази воля, тогава ние лесно стигаме до непосредственото усещане: Ето, сега волевата субстанция, която беше отхвърлена от по-висшите Същества, остава и се натрупва всред онези свръхсетивни Същества, които искат, но в крайна сметка не могат да извършат жертвоприношението! И така, ние се доближаваме до определени Същества, които са готови да принесат своята жертва, които, следователно, са готови да се лишат от своята най-съкровена същност, искат да се лишат, но не могат. Или с други думи: Тези Същества копнеят за един вид свързване с по-висшите духовни Същества, но тяхната жертва е отхвърлена и връзката им с по-висшите Същества остава само едно пожелание.
към текста >>

Каин също искаше да принесе своята жертва на своя Бог.
Един вид персонификация на този космически процес макар и представена под една безпощадна форма ние откриваме в библейската легенда за Каин и Авел. Каин също искаше да принесе своята жертва на своя Бог. Обаче неговата жертва остана неодобрена и Бог я отхвърля. Жертвата на Авел има друга съдба и Бог я приема. Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога. За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване. Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост.
към текста >>

Обаче неговата жертва остана неодобрена и Бог я отхвърля.
Един вид персонификация на този космически процес макар и представена под една безпощадна форма ние откриваме в библейската легенда за Каин и Авел. Каин също искаше да принесе своята жертва на своя Бог. Обаче неговата жертва остана неодобрена и Бог я отхвърля. Жертвата на Авел има друга съдба и Бог я приема. Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога. За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване. Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост. За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума.
към текста >>

Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога.
Един вид персонификация на този космически процес макар и представена под една безпощадна форма ние откриваме в библейската легенда за Каин и Авел. Каин също искаше да принесе своята жертва на своя Бог. Обаче неговата жертва остана неодобрена и Бог я отхвърля. Жертвата на Авел има друга съдба и Бог я приема. Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога. За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване. Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост. За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума. Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията.
към текста >>

Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата.
За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване. Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост. За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума. Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията. Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата. И както ще видим по-късно, в лицето на Каин, тази враждебност се усилва все повече и повече. Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго. И ние сме в състояние да проумеем това настроение само тогава както постъпихме и в хода на последните лекции , когато отправим поглед в нашата собствена душа и се запитаме: Къде и кога в нашата собствена душа ние усещаме онзи трепет, който отваря очите ни за настроението на Съществата, чиято жертва Боговете отхвърлят?
към текста >>

И ние сме в състояние да проумеем това настроение само тогава както постъпихме и в хода на последните лекции , когато отправим поглед в нашата собствена душа и се запитаме: Къде и кога в нашата собствена душа ние усещаме онзи трепет, който отваря очите ни за настроението на Съществата, чиято жертва Боговете отхвърлят?
Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията. Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата. И както ще видим по-късно, в лицето на Каин, тази враждебност се усилва все повече и повече. Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго. И ние сме в състояние да проумеем това настроение само тогава както постъпихме и в хода на последните лекции , когато отправим поглед в нашата собствена душа и се запитаме: Къде и кога в нашата собствена душа ние усещаме онзи трепет, който отваря очите ни за настроението на Съществата, чиято жертва Боговете отхвърлят?
към текста >>

Нещо подобно като един вид настроение изпитват и онези свръхсетивни Същества, чиято жертва Боговете отхвърлят.
Нещо подобно като един вид настроение изпитват и онези свръхсетивни Същества, чиято жертва Боговете отхвърлят. Всичко онова, което смътно долавяме като копнеж в дълбините на нашия душевен живот не е нещо друго, освен едно наследство от онези древни епохи, които обсъждаме в хода на последните лекции. Да, ние имаме различен вид наследства от предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и едно от тях, за което говорим тези дни, са всички разновидности на копнежа, които се проявяват в рамките на нашия душевен живот, всички разновидности на незадоволената воля, на отблъснатата воля. И така, поради неприемането на жертвата, през предишните епохи от планетарната еволюция на Земята, възникват свръхсетивни Същества, за които бихме имали основание да кажем: това са Съществата с отблъсната, непроявена воля! Поради обстоятелството, че натрупваха в себе си тази непроявена воля, те изпадна ха в твърде особено положение. И за да вникнем както трябва в тези неща понеже тук мислите едва ли биха ни помогнали -, ние отново трябва да се пренесем в нашите собствени душевни изживявания.
към текста >>

Или, за да си послужим с един по-мащабен пример: Ако Земни Същества, или други планетарни Същества принасят жертва на Слънцето, жертвените субстанции ще преминат в Слънцето и ще се намират там, в Слънцето.
И така, Съществата, които изпитват потребност да жертват своята воля, се устремяват към по-висшите Същества. Същото може да бъде усетено и при хората: какъв дълбок трепет изпълва едно човешко същество, което решава да пожертвува себе си, с какво смирение, с какво щастие застава то пред онзи, за когото е предназначена жертвата! И понеже тук ние говорим за жертвоприношение пред по-висши, универсални Същества, ясно е, че приносителите на жертвата изпитват върховно, космическо блаженство; ясно е още, че отблъснатата, непроявена воля що се отнася до нейното вътрешно, душевно съдържание никога не поражда онова настроение у свръхсетивните Същества, което те биха имали, ако жертвата им не би била отхвърлена. Защото ако жертвата би била приета, жертвената субстанция щеше да премине в по-висшите Същества. Или, за да си послужим с един по-мащабен пример: Ако Земни Същества, или други планетарни Същества принасят жертва на Слънцето, жертвените субстанции ще преминат в Слънцето и ще се намират там, в Слънцето. Но ако жертвата им бъде отхвърлена, тогава жертвената субстанция остава и се натрупва вътре в самите тях.
към текста >>

Едно Същество, което не мисли да принася жертва, може да живее само в себе си.
Нека да си представим едно същества, което е решило да се пожертвува: То вече живее в другото Същество, на което принася жертвата. Едно Същество, което не мисли да принася жертва, може да живее само в себе си. По този начин то се изключва от всичко онова, което би могло да изживее, намирайки се в по-висшето Същество. Да, ако не би настъпило някакво друго събитие, тези Същества би трябвало да бъдат изключени от цялата еволюция и обречени на самота и едностранчивост. И наистина, в определен момент от еволюцията се появяват нови свръхсетивни Същества, които предотвратяват потъването в самотата и едностранчивостта. Както на Стария Сатурн се изявяват Духовете на Волята, на Старото Слънце Духовете на Мъдростта, така и на Старата Луна се изявяват Духовете на Движението, при което ние не трябва да си представяме някакво движение в пространствен смисъл; тук движението има по-скоро мисловен характер. Ние често пъти употребяваме израза „движение на мислите", с който отбелязваме тяхната подвижност, тяхната скорост и т.н.; накратко за да стигнем до едно всеобхватно и универсално понятие за „движението", ние трябва да включим в него и нещо много повече от механичното придвижване на дадено тяло от едно място на друго място.
към текста >>

Когато една общност от хора принася себе си в жертва на друго, по-висше Същество, тази общност живее в другото Същество.
По този начин то се изключва от всичко онова, което би могло да изживее, намирайки се в по-висшето Същество. Да, ако не би настъпило някакво друго събитие, тези Същества би трябвало да бъдат изключени от цялата еволюция и обречени на самота и едностранчивост. И наистина, в определен момент от еволюцията се появяват нови свръхсетивни Същества, които предотвратяват потъването в самотата и едностранчивостта. Както на Стария Сатурн се изявяват Духовете на Волята, на Старото Слънце Духовете на Мъдростта, така и на Старата Луна се изявяват Духовете на Движението, при което ние не трябва да си представяме някакво движение в пространствен смисъл; тук движението има по-скоро мисловен характер. Ние често пъти употребяваме израза „движение на мислите", с който отбелязваме тяхната подвижност, тяхната скорост и т.н.; накратко за да стигнем до едно всеобхватно и универсално понятие за „движението", ние трябва да включим в него и нещо много повече от механичното придвижване на дадено тяло от едно място на друго място. Когато една общност от хора принася себе си в жертва на друго, по-висше Същество, тази общност живее в другото Същество. Ако обаче жертвата бъде отхвърлена, членове те на тази общност остават разединени и всеки остава затворен в себе си. Точно тогава се появяват Духовете на Движението и те веднага се намесват в живота на онези хора които иначе биха останали в плен на самите себе си като ги свързват по един или друг начин. Духовете на Движението не променят пространственото разположение на хората и съществата; те пораждат определени сили, чрез които едно същество влиза в нови отношения с друго същество.
към текста >>

Всеки от Вас добре знае, че понякога несподеленият копнеж, тази разновидност на отхвърлената жертва, се натрупва и от определен момент нататък става просто непоносим; впрочем при посредствените хора той лесно се превръща в това, което наричаме „досада".
Сега нека отново да се обърнем към нашите собствени душевни изживявания, които в много случаи представляват един вид съответствие на разглежданите от нас космически процеси. Всеки от Вас добре знае, че понякога несподеленият копнеж, тази разновидност на отхвърлената жертва, се натрупва и от определен момент нататък става просто непоносим; впрочем при посредствените хора той лесно се превръща в това, което наричаме „досада". Обаче между тази досада, присъща на посредствените хора, и терзанията на големите, благородни личности, съществуват всевъзможни междинни степени; общото между всички тях е, че копнежът остава незадоволен. И какво друго може да задоволи копнежа, освен промяната? Доказателство за това е, че Съществата, чийто копнеж нараства до прекалено болезнена степен, започват да търсят нови срещи, нови отношения. Човекът също може да превъзмогне страданието от копнежа чрез нови срещи с нови хора.
към текста >>

Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си. И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя? А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
към текста >>

97. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна. Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета.
към текста >>

И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна. Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета. Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва! И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва.
към текста >>

Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна. Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета. Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва! И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва. А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>

Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна. Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета. Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва! И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва. А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>

Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна. Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета. Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва! И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва. А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>

Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва!
Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета. Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва! И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва. А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>

И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва.
И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета. Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва! И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва. А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>

От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението.
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там! Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>

Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена.
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там! Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>

Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там!
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там! Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>

Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини.
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там! Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>

Да допуснем, че Съществата от по-низшата планета искат да принесат своята жертва на по-висшата планета, следователно на Слънцето.
Нека да си послужим и с едно друго сравнение, което е съвсем просто и ясно; нека да си представим, че по-висшите Същества са съсредоточени в Слънцето, а по-низшите Същества са съсредоточени в една или друга планета. Да допуснем, че Съществата от по-низшата планета искат да принесат своята жертва на по-висшата планета, следователно на Слънцето. Обаче Слънцето отхвърля жертвата и сега жертвената субстанция се натрупва в по-низшите Същества, които в своята пълна самотност, в своята пълна изолираност се изпълват с непрекъснат, мъчителен копнеж. Но сега идват Духовете на Движението и ги насочват към сферата на по-висшите Същества, при което става нещо забележително: Вместо непосредственото разливане, вместо разпиляването на жертвената субстанция, сега настъпва едно вътрешно раздвижване на самата жертвена субстанция, в резултат на което се стига до формирането на нови отношения с по-висшите Същества. Положението е сходно с невъзможността на даден човек да се справи със своя копнеж чрез еднократно и пълно удовлетворяване, поради което той пристъпва към частично удовлетворяване: Лесно е да предположим, че в този случай се раздвижват всичките му душевни сили. За всичко това стана дума в предишната лекция. Тогава посочихме, че благодарение на външните впечатления, на вътрешните възприятия и главно поради обстоятелството, че в акта на жертвата, въпросните Същества не се свързват с по-висшите Същества настъпва един вид заместител на тези връзки.
към текста >>

Разбира се, не би могло да се отрече, че евентуално приетата жертва, би имала по-друга съдба, ако за нея отговаряха по-висшите същества.
Разбира се, не би могло да се отрече, че евентуално приетата жертва, би имала по-друга съдба, ако за нея отговаряха по-висшите същества. Защото, ако мога така да се изразя, условията за живот на това, което би било пожертвувано, са в ръцете на по-висшите Същества. По-низшите Същества осигуряват други условия за живот.
към текста >>

Поради обстоятелството, че Съществата от по-висшите сфери не допускат до себе си предназначената за тях жертва, отхвърлената жертвена субстанция попада отново в по-низшите свръхсетивни Същества, и там тя е обречена на смърт, защото фактически смъртта представлява едно прекъсване на връзката между определена мирова субстанция и нейната същинска, първоначална мисия.
Същото се отнася и за конкретната смърт в края на всеки човешки живот. Ако внимателно погледнем човешкия труп34, който остава в света на Майя, в него ще открием само онази физическа субстанция, която в мига на смъртта е напуснала Аза, астралното тяло и етерното тяло, която е безнадеждно отчуждена от онзи първичен елемент, всред който единствено там! тя може да постигне своята истинска мисия. Защото физическото тяло на човека няма абсолютно никакъв смисъл, ако то не разполага с етерното тяло, астралното тяло и Аза; в този миг то е напълно лишено от своя същински, първоначален смисъл. Всичко онова, което след смъртта на човека ние вече не можем да наблюдаваме, се открива пред ясновиждащия поглед именно в света на Макрокосмоса. Поради обстоятелството, че Съществата от по-висшите сфери не допускат до себе си предназначената за тях жертва, отхвърлената жертвена субстанция попада отново в по-низшите свръхсетивни Същества, и там тя е обречена на смърт, защото фактически смъртта представлява едно прекъсване на връзката между определена мирова субстанция и нейната същинска, първоначална мисия.
към текста >>

Защото зад всяка разновидност на огъня ние имаме един вид жертва от най-висш порядък да, навсякъде зад огъня и топлината се извършва някакво свръхсетивно жертвоприношение -, ако зад всичко онова, което обгръща Земята като въздух, ние откриваме един вид безвъзмездната, вездесъща космическа добродетелност, ако зад течния елемент или водата ние съзираме духовна резигнация, тогава ние трябва да окачествим земния елемент, който единствен може да бъде носител на смъртта защото ако не съществуваше елементът на Земята, нямаше да съществува и смъртта като онзи елемент, който поради резигнацията на висшите Същества е откъснат от своята същинска мисия.
Обаче така ние навлизаме и в духовната характеристика на това, което наричаме четвърти елемент в Космоса. Защото зад всяка разновидност на огъня ние имаме един вид жертва от най-висш порядък да, навсякъде зад огъня и топлината се извършва някакво свръхсетивно жертвоприношение -, ако зад всичко онова, което обгръща Земята като въздух, ние откриваме един вид безвъзмездната, вездесъща космическа добродетелност, ако зад течния елемент или водата ние съзираме духовна резигнация, тогава ние трябва да окачествим земния елемент, който единствен може да бъде носител на смъртта защото ако не съществуваше елементът на Земята, нямаше да съществува и смъртта като онзи елемент, който поради резигнацията на висшите Същества е откъснат от своята същинска мисия. Тук Вие виждате съвсем конкретно, как водният елемент се сгъстява в земен. Но всичко това намира своя израз и в един чисто духовен процес. Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в лед, или с други думи, водата става твърда. В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в лед, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел. Точно тази е в същото време и духовната страна на втвърдяването, на преминаването от течно в твърдо състояние.
към текста >>

98. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва.
у човека да е налице едно чувство за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае какво има да прави в живота. Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение. И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва. Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност. В известен смисъл липсата на стремеж към съвършенство, към непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.
към текста >>

Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва.
Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение. И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва. Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност. В известен смисъл липсата на стремеж към съвършенство, към непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.
към текста >>

99. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен свят в духовния свят. Ние видях ме още, че днешният човек може да разчита на помощ само доколкото той е успял да се свърже през земния си живот с Христовият Импулс. Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята. Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
към текста >>

100. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Защото ценно е преди всичко това, което прави всеки един, каквото сътворява той, каквото е готов да принесе в жертва!
Може би за някои изглежда абсолютно ненужно това да бъде казвано. Теософията обаче не се състои само от теории или пророчества. Теософията се състои от всеотдайната жертвоготовност за това, което изисква от нас нашата епоха, също и тогава, когато изпълняваме непосредствено тези изисквания, когато трябва да пълзим с дни наред по пода, за да приведем в ред всичко, което след това може да се оживи за миг в нас, което трябва да бъде живо в нашата душа, за да може тази душа да се подготви за изискванията на съвременната епоха. Трябва да бъде събудено едно чувство за това, че от действителна човешка работа произлиза същината на онзи духовен живот, необходим за бъдещето на хората. Защото когато човек изпитва това, той все повече и повече ще разбира как душите на тези, които искат да се нарекат теософи, трябва да израстват съвместно в общи, сериозни и достойни цели, изразени в конкретни непосредствени дейности. Защото ценно е преди всичко това, което прави всеки един, каквото сътворява той, каквото е готов да принесе в жертва! И ценно е това, което всеки един придобива като търпимост към разочарования. Тук на това място и в нашето средноевропейско духовно-научно движение трябва да бъде казано: Онези, чиято карма е, така да се каже, да държат ведно нишките, от които се нуждаем за образуването на духовната ядка, действително са изживели немалко разочарования в последно време. И ако е било казано нещо за тези разочарования, още не всичко е пропаднало и ние бихме искали да измолим от духовните сили, стоящи зад нашето движение, и да ги възпламеним, така че такива думи да не трябва да се чуват: че нашите скъпи сътрудници искат да се уморят. Докато движите ръцете си, докато движите мислите си, можем да си казваме за нашето духовно движение: Вие искате! И докато искате да се развивате, независимо дали успехът ще се покаже на първия ден или едва след векове, дотогава ще бъдете теософи в истинския смисъл на думата!
към текста >>

101. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция.
Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества. Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>

Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността.
Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно. Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>

102. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак.
Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън. А това, което можеше да израсне от кръвните връзки благодарение на самата човешка природа, то трябваше да възникне от специфичните отношения в древноюдейския народ. Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и Яков. Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването. Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак. Обаче ако това се беше случило, Авраам щеше да пожертва онази организация, която беше предназначена да обезпечи човечеството с физическия инструмент, необходим за утвърждаването на интелекта, а чрез него и на Аза. Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума. Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1. Мойсей 22, 2-19.) И така, в Преображението ние имаме, от една страна, духовното течение, представено от Мойсей, тоест всичко онова, което чрез инструмента на юдейския народ трябваше да се влее в Мистерията на Голгота. А какво ни подсказва образът на Илия?
към текста >>

103. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тогава Буда преобрази със своята жертва онова, което винаги е изхождало от Марс и което е било вложено в неговата същност.
Как можеше да стане това? Само чрез това, че в определено време от живота между смъртта и едно ново раждане, да бъде приложено по определен начин на душата. В мистериите на Розенкройцерите си казваха: Марс изгубва своята стара задача, нека му дадем една нова задача. В началото на 17-тото столетие, на поврата на 16-тото към 17-тото столетие Буда, който и без това беше минал през своето последно земно въплъщение, бе изпратен на Марс, в сферата на Марс и говорейки съвсем правилно можем да кажем: В онзи момент Буда извърши нещо подобно на Марс, като това, което извърши Христос само че в по-голям размер, на Земята чрез Тайната на Голгота. Тогава Буда преобрази със своята жертва онова, което винаги е изхождало от Марс и което е било вложено в неговата същност. Той преобрази цялата природа и същност на Марс. Буда стана за Марс Великият Спасител. За него това беше една жертва. Нужно е само да си спомните как само Буда се издигна до учението, до благовестието за великият мир, за хармоничното съществувание. Той се пренесе сега в планетната сфера, от която произхождаше силата на агресията.
към текста >>

За него това беше една жертва.
В мистериите на Розенкройцерите си казваха: Марс изгубва своята стара задача, нека му дадем една нова задача. В началото на 17-тото столетие, на поврата на 16-тото към 17-тото столетие Буда, който и без това беше минал през своето последно земно въплъщение, бе изпратен на Марс, в сферата на Марс и говорейки съвсем правилно можем да кажем: В онзи момент Буда извърши нещо подобно на Марс, като това, което извърши Христос само че в по-голям размер, на Земята чрез Тайната на Голгота. Тогава Буда преобрази със своята жертва онова, което винаги е изхождало от Марс и което е било вложено в неговата същност. Той преобрази цялата природа и същност на Марс. Буда стана за Марс Великият Спасител. За него това беше една жертва. Нужно е само да си спомните как само Буда се издигна до учението, до благовестието за великият мир, за хармоничното съществувание. Той се пренесе сега в планетната сфера, от която произхождаше силата на агресията. Той князът на мира се разпъна един вид на Кръстта. Така в сферата на Марс бе внесено нещо друго Марс бе проникнат от съществото на Буда. Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с мир субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс.
към текста >>

104. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Боговете трябваше да принесат жертва това беше тяхна работа.
Луцифер също не се инкарнира като човешко същество във физическия свят. Той действа в човека, чрез човека, използва хората същевременно като свое транспортно средство. Така имаме работа с Боговете и с луциферичните същества, които, така да се каже, поглеждат надолу към техните творения. Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете. Боговете трябваше да принесат жертва това беше тяхна работа. Те трябваше да изживеят нещо, което така да проникне в тяхната сфера, както всъщност Боговете изобщо не могат да изживеят, когато останат в своята сфера. Те трябваше да изпратят от своите редици едно същество на физическия план, което да изживее нещо, което иначе Боговете в духовните светове изобщо не могат да изживеят. Боговете трябваше да изпратят долу на Земята Христос за борба с Луциферичния принцип.
към текста >>

105. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва.
Обвързването към магнетични те сили които привличат надолу личното същество, когато човек не е направил още действително интересите на света да станат негови собствени интереси. Това му пречи да може да мине покрай Пазача на Прага. Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему. Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество. Човек добива едно понятие за отношението на телата към душата. Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва. Човекът, както той е поставен тук на Земята, е обратното на онова, което е бил по-рано. От лекото чувствуване на желанията на астралното тяло в неговото взаимодействие със Себе-то се ражда човешкото земно познание. Това са затъпените инстинкти за унищожение. Представата потопена в същността на едно друго същество е затъпеното оръжие на Каин. Чрез това преминава в еволюцията това, което внезапно е било превърнато в неговата противоположност.
към текста >>

106. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Всъщност едвам в нашата епоха е дадено хората да могат да знаят, чие отражение е разказът за Каин и Авел: че той е отражение на една велика жертва.
Ако човекът би се развил в това земно развитие без всичко друго, тогава той би знаел, чие отражение е това на Земята. Той не можеше да знае първо това. Всъщност едвам в нашата епоха е дадено хората да могат да знаят, чие отражение е разказът за Каин и Авел: че той е отражение на една велика жертва.
към текста >>

107. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Човешката душа тръгва от Земята и се отправя към духовния свят, Христос тръгва от духовния свят и се отправя към Земната сфера, съединява се със Земята, за да премине в нейната аура благодарение на една велика жертва.
Навлизането в аурата на Земята съответствува на това, което за човешката душа е преминаването в духовния свят. За Христос настъпва точно обратното. Той насочва съдбата си по обратния път. Човешката душа тръгва от Земята и се отправя към духовния свят, Христос тръгва от духовния свят и се отправя към Земната сфера, съединява се със Земята, за да премине в нейната аура благодарение на една велика жертва. Това всъщност е преминаването на Христос в Девакана. И сега в аурата на Земята Христос живее в един избран от самия Него Девакан. Човекът се издига от Земята към Небето; обратно, Христос слиза от Небето на Земята, за да живее с хората. Това е Неговият Девакан.
към текста >>

И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
Веднъж той стигна до едно място, където се намираха останките от древен езически култов олтар. Той беше на пълно изоставен. Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората. Когато Исус пристигна там, те започнаха да се стичат от всички страни. Той веднага породи у тях усещането за една особена личност. И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
към текста >>

108. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Бих могъл да кажа: Ако свещените Риши на древна Индия биха научили за славата на мъдростта, за пропулсиращата света мъдрост на Логоса в един човек, те биха принесли в жертва на Логоса техния свещен тамян, символ на признаването на Божественото, което работи в сферата на човечеството.
Бих могъл да кажа: Ако свещените Риши на древна Индия биха научили за славата на мъдростта, за пропулсиращата света мъдрост на Логоса в един човек, те биха принесли в жертва на Логоса техния свещен тамян, символ на признаването на Божественото, което работи в сферата на човечеството. Обаче това Христово Същество не би намерило в онова време никакво тяло. Телата от онова време не биха били подходящи, годни за него. Така то не можа да се яви в епохата причините за това ще разгледаме по-нататък -, в която за неговото разбиране съществуваха всички средства. И ако отидем по-нататък и се пренесем в душите на древната култура на Заратустра, можем да кажем: Наистина тези души на древната култура на Заратустра не притежаваха високите средства на древната индийска култура, обаче те биха разбрали, че Духът на Слънцето би се явил в едно човешко тяло и биха били в състояние да разберат духовното слънчево естество на един такъв факт. Ако отново бих искал да говоря образно, бих могъл да кажа: учениците на Заратустра биха чествували техния Дух на Слънцето в човека с блестящото злато, символ на мъдростта.
към текста >>

Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната.
И ако отидем още по-нататък в Египетско-халдейската епоха възможността за разбирането на Христа-Исуса отново би намаляла. Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление. Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек. Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната. И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус. Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение. Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае? Но къде остават тези трима мъдреци по-късно? Какво става в същност от тяхната мъдрост?
към текста >>

109. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Хората могат да са много умни и в същото време да са жертва на най-големи заблуждения!
Как да си обясним всичко това? Все пак, печално е, че то съществува. Ако се замислим по-дълбоко, трябва да се съгласим, че то наистина е печално. Да, ако се замислим по-дълбоко ние бихме попитали: Каква е ползата за теб, от това, че си умен? Ти можеш да си умен и да подкрепяш номинализма; ти можеш да си не по-малко умен и да оспорваш номинализма. Хората могат да са много умни и в същото време да са жертва на най-големи заблуждения! Ако човек поне малко се вслуша в една такава констатация, той наистина ще се съгласи, че тук наистина има нещо печално.
към текста >>

110. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Тъкмо големите личности в областта на човешките мирогледи често стават жертва на такава едностранчивост.
Често обаче става така, че даден човек остава едностранчив, т.е. остава под въздействията, идващи само от един духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една единствена душевна нагласа. Тъкмо големите личности в областта на човешките мирогледи често стават жертва на такава едностранчивост. Например Хамерлинг явно беше един волунтаристичен монадист или, иначе казано, един монадологичен волунтарист, Шопенхауер явно беше един волунтаристичен представител на психизма. Тъкмо големите личности, така да се каже, разполагаха душите си по такъв начин, че техните мирогледни нагласи заемаха подходящото място в един строго определен знак на духовния Зодиак. Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си мислим. Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи. Например може да се случи така, че някой да е добър логик, докато неговата логистична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на сензуализма.
към текста >>

111. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Тази жертва на Христос през 19. в.
Семената на земния материализъм, които от 16. в. душите с преминаването си през портата на смъртта все повече внасят в духовния свят предизвиквайки нарастване на тъмнината, образуват черната сфера на материализма. За да я преобразува, Христос по манихейски начин я поема в Себе си. Това води до духовната смърт чрез задушаване на ангелското същество, в което Христовата същност се проявява от Мистерията на Голгота насам. Тази жертва на Христос през 19. в. може да се сравни с жертвата му на физичиския план при Мистерията на Голгота и може да се означи като второ Разпятие на етерния план. Тази духовна смърт чрез задушаване, която отнема съзнанието на ангелското същество, е повторение на Мистерията на Голгота в световете, които лежат непосредствено над нашия, с цел повторното оживяване на дотогава неявното за душите на хората на Земята Христово съзнание. Това повторно оживяване ще се превърне в ясновиждащо съзерцание на човечеството през 20. век.
към текста >>

112. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

А онзи Дух, който ние търсим чрез нашето духовно-научно познание и които чрез Мистерията на Голгота пренесе себе си в жертва за спасението на Земята за спасението на хората, нека Той бъде непрекъснато с Вас, докато решавате Вашите трудни задачи.
А онзи Дух, който ние търсим чрез нашето духовно-научно познание и които чрез Мистерията на Голгота пренесе себе си в жертва за спасението на Земята за спасението на хората, нека Той бъде непрекъснато с Вас, докато решавате Вашите трудни задачи.
към текста >>

113. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си.
Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си. С обикновените науки може да се докаже едно или друго. С помощта на обикновените науки може да се конструира отлична апаратура, която повишава жизнения стандарт и допринася за напредъка на човешката култура, но също така и най-ужасяваща апаратура за унищожение. Благодарение на нея може да се докаже както дадено нещо, така и нещо съвсем противоположно. Но за да се проникне действително в света, в който живее вечното, е необходима духовната наука.
към текста >>

114. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план.
Интересно е да се разгледа тази малка глава, за да се види какво всъщност протича в душите на най-добрите хора от нашето обкръжение. В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим. Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62. Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга. Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план. Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството. В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват. В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля. Тя гледа над полята на Лотарингия.
към текста >>

115. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г. (не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия. Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия. Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия. И той продължава:
към текста >>

116. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
Случилото се по-късно се дължи на факта, че в лицето на Какило Кавур*112 Италия наистина намира един величав държавник, в чиято душа покълва идеята от тази изходна точка Италия да бъде превърната в нещо, което да доведе до своеобразно съживяване на старата римска слава. Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
към текста >>

117. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Министри, обременени с оповестяването на недостоверни победи и други лъжи, се измъкват с въздушни балони; едно правителство, което предпочита да се удължава кръвната жертва на народа, наместо да се откаже от своето диктаторско право в най-чудатия изкривен образ на една република, който е бил измислян някога; цели планини от лъжи и измами, около чиито върхове витае представата, че Франция била новият
Германия дълго проявяваше търпение, днес обаче би било глупаво да не се възползва от победата и да не си подсигури една граница, гарантираща и мира. Кой закон дава на французите право да задържат заграбеното някога имане, след като потърпевшият ги е пипнал за врата? Франция скимти пред заплахата от накърняване на честта й. А ще опази ли тя честта си, отказвайки да заплати изпотрошените от нея прозорци? Франция никога не е изглеждала толкова неразумна и жалка до презряност, както в този час, когато се противи да признае истината и достойно да поеме подготвената от самата нея несрета. Министри, обременени с оповестяването на недостоверни победи и други лъжи, се измъкват с въздушни балони; едно правителство, което предпочита да се удължава кръвната жертва на народа, наместо да се откаже от своето диктаторско право в най-чудатия изкривен образ на една република, който е бил измислян някога; цели планини от лъжи и измами, около чиито върхове витае представата, че Франция била новият
към текста >>

118. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Благословени да бъдат римските майки, които вчера видях в потока на тази тържествена самоотверженост, майките, които на ръцете си носеха своите синове, а по челата им личеше отпечатъкът на преданата смелост, на мълчаливата жертва.
Благословени да бъдат римските майки, които вчера видях в потока на тази тържествена самоотверженост, майките, които на ръцете си носеха своите синове, а по челата им личеше отпечатъкът на преданата смелост, на мълчаливата жертва. Нужни ли са назидателни слова там, където говорят камъните? Народът на Рим бе готов да изтръгне от земята паважа, тъпкан от копитата на онези коне, които отдавна би трябвало да стоят като авангард на границата на Истрия, вместо в униние от подобен срам да бранят тук развъдниците на отровни зверове, домовете на предателите! Какво ли огорчение е трябвало да изпитат нашите млади воини, каква дисциплина, какво себеотрицание са засвидетелствали те, докато са защитавали от справедливия гняв на народа онези, които лично ги охулваха и оклеветяваха, които ги унизяваха пред братята им и пред враговете. Нека извикаме: „Да живее войската! Това е повикът на часа!
към текста >>

Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на републиката потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата война, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят!
Да, той е ударил! Ударил е под високото небе, което, о римляни, се издига над вашия Пантеон и над този вековечен Капитолийски хълм! Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на републиката потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата война, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят! Слава и победа! "
към текста >>

„Блажени онези, които със собствените си ръце ще изтръгнат една вкоренила се в гърдите им омраза и после ще поднесат своята жертва!
„Блажени онези, които със собствените си ръце ще изтръгнат една вкоренила се в гърдите им омраза и после ще поднесат своята жертва!
към текста >>

119. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство.
Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство. С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне!
към текста >>

120. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока болка обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета.
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война. И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока болка обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета. Трябваше да се отдам на тази болка и от нея се роди – не по моя лична заслуга – окултно изследване. В страданието на душата се дарява окултно познание. Пред моята душа стоеше боязливият въпрос: когато се сблъскват такива маси от хора – какво се случва тогава?
към текста >>

От думите, казани от мен, едни особено ще потънат в душите ви: тези, които сега са по бойните полета, които проливат кръвта си в боевете, я принасят в жертва на това, което трябва да се направи за оздравяването на човечеството.
Тези събития са значителни. Те могат да се съпоставят само с великите събития от миналото, които циклично се повтарят. Както войната на Рим с Картаген и войните от периода на преселението на народите, така и войната, в центъра на която стоим сега, е не по-малко значителна. От думите, казани от мен, едни особено ще потънат в душите ви: тези, които сега са по бойните полета, които проливат кръвта си в боевете, я принасят в жертва на това, което трябва да се направи за оздравяването на човечеството. И когато гледаме тези велики жертви, тези страдания, едно може да ни изпълни – не радост, а чувство на дълбоко удовлетворение: че тази свята кръв тече, осветена от ставащото, и тези, които са я пролели, ще станат най-важните участници в бъдещето. Много ще разберем, ако успеем да видим в пролятата кръв свещената кръв на жертвата. Ако с тази картина дадем сили на нашите души, тогава духът ще даде в нас своите плодове. Мога да кажа: именно в душите на нашите скъпи антропософски приятели може да живее това, което е казал този обикновен войник.
към текста >>

121. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството. Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството. Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене.
към текста >>

122. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Под "мистериозната "Горичка" той подразбира всичко, което изхожда от Мистериите, тълкува Евангелията и "жертва великодушния анархизъм на Спасителя за интересите на съвременното общество".
Съществува ли то? " И по-нататък той казва: "И дори ако го схванем, нищо не можем да знаем за него. Да оставим всички видове окултизъм на умните циници и шарлатани. Каквито и форми да приеме мистицизмът, той противоречи на здравия смисъл. Но ако все пак се отдадем на църквата, то е преди всичко защото тя е неразривно свързана с френската традиция, зад нея е авторитет от столетия и огромен практически опит в етичното сдържане на желанията и, накрая, защото тя е далеч от мистицизма, пряко защитава от него, заставя да замлъкне гласът на мистериозната "Горичка" /Бележка 78/. Под "мистериозната "Горичка" той подразбира всичко, което изхожда от Мистериите, тълкува Евангелията и "жертва великодушния анархизъм на Спасителя за интересите на съвременното общество".
към текста >>

Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф.
Какво довежда в католическата църква? Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф. Ако се няма предвид, че такъв мироглед в известна степен е предизвикан от необходимостта, това биха го нарекли най-малкото фриволно, цинично и фриволно. Но, че именно дълбоките души стигат до такъв възглед, това трябва да се вижда, и това е необходимо да се разбере. Къде е причината? Къде е причината за това, че на съвременния човек му е толкова трудно да намери път към духовния свят? Трябва отново да обърнем душевния си поглед към развитието на човечеството, поне към периода след великата атлантска катастрофа, към периода на петата културна епоха, в която ние живеем.
към текста >>

123. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително.
И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души. И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука. Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят.
към текста >>

124. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Нека да осъзнаем тази най-интимна и скъпа задача, нека в дух да отидем до яслата и да принесем на Детето нашата жертва и нашия дар със знанието, че нещо напълно ново трябва да изпълни душите ни, за да можем да предприемем задачите; които могат да изведат човечеството от варварството и да го въведат в една нова цивилизация.
Нека да си представим това картинно, по правилен начин, нека се потопим в тази нова Изисова легенда, която трябва да бъде изживяна и нека да изпълним душите си с нея. Само тогава ще изживеем в истинския смисъл тази свята Бъдни Вечер, която ни въвежда в Коледния ден. Денят на Христос. Мои мили приятели, това антропософско общество може да стане общество на човешки същества, свързани в обич, поради търсенето, което предприемат заедно. Нека да осъзнаем тази най-интимна и скъпа задача, нека в дух да отидем до яслата и да принесем на Детето нашата жертва и нашия дар със знанието, че нещо напълно ново трябва да изпълни душите ни, за да можем да предприемем задачите; които могат да изведат човечеството от варварството и да го въведат в една нова цивилизация.
към текста >>

125. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

За този факт аз не мога да намеря друг подходящ израз, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в тялото Дух.
За този факт аз не мога да намеря друг подходящ израз, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в тялото Дух. Да, с Азът става точно това, докато духовните сили на Космоса работят върху него. Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата.
към текста >>

Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека.
За този факт аз не мога да намеря друг подходящ израз, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в тялото Дух. Да, с Азът става точно това, докато духовните сили на Космоса работят върху него. Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата. Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена. И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
към текста >>

Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена.
Да, с Азът става точно това, докато духовните сили на Космоса работят върху него. Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата. Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена. И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
към текста >>

Вие добре разбирате, скъпи мои приятели, по колко различен начин може да бъде употребено понятието „жертва“.
Вие добре разбирате, скъпи мои приятели, по колко различен начин може да бъде употребено понятието „жертва“. И според мен тези две изречения, до които стигнахме: „Спейки, астралният човек се превръща в съдник на своята душа“, и „Азът става жертва на самия себе си“, тези две изречения са изключително важни за дълбокото и истинско разбиране на човешкото същество.
към текста >>

И според мен тези две изречения, до които стигнахме: „Спейки, астралният човек се превръща в съдник на своята душа“, и „Азът става жертва на самия себе си“, тези две изречения са изключително важни за дълбокото и истинско разбиране на човешкото същество.
Вие добре разбирате, скъпи мои приятели, по колко различен начин може да бъде употребено понятието „жертва“. И според мен тези две изречения, до които стигнахме: „Спейки, астралният човек се превръща в съдник на своята душа“, и „Азът става жертва на самия себе си“, тези две изречения са изключително важни за дълбокото и истинско разбиране на човешкото същество.
към текста >>

Така ние стигаме до онзи момент, когато от съкровищата на инстинктивната мъдрост проблясва и жадуваната помощ, от която се нуждае Азът в своето земно развитие, понеже в съня той става жертва на самия себе си.
И винаги щом вдигаме поглед към потресаващия образ на Агнеца Божи, на Христос, на онзи Христос, който се свързва с човешкия Аз и го пронизва от край до край, в душата ни ще оживява споменът за саможертвата, която извършва Азът, потъвайки в дълбините на съня. И в образа на Агнеца Божи ние ще открием колко сполучливо е изразена тази жертвена природа на човека, който потъва там, в дълбините на съня. Така ние стигаме до онзи момент, когато от съкровищата на инстинктивната мъдрост проблясва и жадуваната помощ, от която се нуждае Азът в своето земно развитие, понеже в съня той става жертва на самия себе си.
към текста >>

Спейки, Азът става жертва на самия себе си.“
Ариманическият дух е един измамнически дух. От него може да произлезе само това, че редица лъжепророци ще се опитат да представят неистината за истина. Това е необходимо, скъпи мои приятели, за да получи човек едно истинско отвращение към лъжата. И това истинско отвращение към лъжата се получава например когато човек може да изговори с будно и ясно съзнание: „Спейки, астралният човек става съдник на душата. Спейки, Азът става жертва на самия себе си.“
към текста >>

Азът става „жертва“ на самия себе си.
Азът става „жертва“ на самия себе си.
към текста >>

126. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Той вярваше, че Западният свят беше тръгнал на път да стане именно жертва на една определена форма на цезаризъм, на една определена форма на демонстрация на сила от страна на изолираните индивиди, които биха заменили култури и диференцирани и структурирани по различни начини цивилизации с една обикновено и брутална действителност.
Вярно е, и разбира се, това се виждаше, че Освалд Шпенглер виждаше това, което е в упадък. Хората си даваха сметка още от тази епоха, както беше и при него, при когото мисълта беше изцяло обзета от това залязване, на това основание той имаше предвид всичко, което е в залеза си; защото той усещаше упадъка в цялото разположение на своята собствена душа, той не очакваше вече нищо това можеше да се разбере от всеки от всичко онова, което можеше да излезе още от цивилизацията на масата. Той вярваше, че Западният свят беше тръгнал на път да стане именно жертва на една определена форма на цезаризъм, на една определена форма на демонстрация на сила от страна на изолираните индивиди, които биха заменили култури и диференцирани и структурирани по различни начини цивилизации с една обикновено и брутална действителност.
към текста >>

Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
"Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>

127. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Не би ли трябвало да изглежда правилно за всеки разумен човек, че щом се служи на човечеството така, че на младото поколение се поднася като жертва най-доброто и красивото от старото поколение, тогава и възпитателското изкуство се прилага по най-хубавия и достоен за човека начин?
Това представлява напредъкът. Този напредък, за който се грижим чрез възпитанието, изисква дарените ни от божествените светове млади поколения да се развиват чрез това, което ние сме развили в нас като по-старо поколение, така че това по-младо поколение да направи още по-голяма крачка напред в човешкото развитие. Не би ли трябвало да изглежда правилно за всеки разумен човек, че щом се служи на човечеството така, че на младото поколение се поднася като жертва най-доброто и красивото от старото поколение, тогава и възпитателското изкуство се прилага по най-хубавия и достоен за човека начин?
към текста >>

128. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>

И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>

129. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

по времето на нашия Еньовден, човешките души трябваше да се обърнат Към божествено-духовните светове и да им принесат в жертва своя чувствено овладян мисловен свят.
Вчера трябваше да говоря пред Вас за онези епохи, които предшестваха Мистерията на Голгота и Вие помните, че най-забележителната роля тогава се падаше на Мистериите, които се празнуваха в разгара на лятото. Да, в разгара на лятото човекът както впрочем и самата Земя се чувствуваше отворен пред необятните простори на Космоса и свързваше душата си с определени извън-Земни сили. В предхристиянските епохи ръководителите на летните Мистерии имаха да изпълняват важни задачи пред съответните народи. Една от тях изискваше: В разгара на лятото, т.е. по времето на нашия Еньовден, човешките души трябваше да се обърнат Към божествено-духовните светове и да им принесат в жертва своя чувствено овладян мисловен свят. Защото ръководителите на Мистериите добре знаеха, че ако не предприемат нещо всичко, което се откриваше на човека в хода на годишния цикъл, се оказваше изложено на страшни луциферически изкушения. И те правеха така, че в разгара на лятото, когато Земята, тъй да се каже, широко размахваше крилата си в просторите на Космоса, човекът жертвуваше целия си мисловен свят.
към текста >>

130. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу. Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността. И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
към текста >>

131. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията". Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
към текста >>

Отново и отново в човешката история ни се налага да чуваме, как човек, стремящ се към духа, пада жертва на трагична съдба.
И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека. Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите. Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите богове и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите. Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове. И сред тази част на боговете възникнала завист – завист към човека. Отново и отново в човешката история ни се налага да чуваме, как човек, стремящ се към духа, пада жертва на трагична съдба. В древни времена за такова събитие се казвало, че то е предизвикано от завистта на боговете.
към текста >>

132. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус.
Такива души често са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения. Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл. Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус. Аз не казвам, че те са станали философи. Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.
към текста >>

133. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих. Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
към текста >>

И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си.
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих. Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма. Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това.
към текста >>

Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето.
Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето. Но в традицията са се запазили откъси от онзи стар драматичен епос, преобразен и вече неразбираем в неговите общи взаимовръзки, като преди всичко вече не се разбира старата картинна образност; защото това, което изобразява съдържанието на това художествено произведение, многократно е станало предмет на живописта. Също и тази живопис е била унищожена, само традицията се е запазила. И от тази традиция още се е осъществявало нещо в един кръг, към който е принадлежал учителят на Данте[15], Брунето Латини[16]. Данте узнал от този учител някои традиционни, но вече не съвсем точни неща и в Дантевата «Божествена комедия» още живее нещо от онзи драматичен епос. Това произведение наистина някога е съществувало, както съществува и самата «Божествена комедия».
към текста >>

134. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

На тях принасям жертва.
На тях принасям жертва.
към текста >>

135. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>

Аз описах какво може да сполети човек, който става жертва на тези същества.
Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект. Аз описах какво може да сполети човек, който става жертва на тези същества. Това не трябва да се случва. Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен живот, ако си позволява погрешни мистични изживявания. Това също трябва да се избягва.
към текста >>

В една предишна лекция аз казах, че езотериците сред окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на символите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери.
В една предишна лекция аз казах, че езотериците сред окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на символите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери. Тези същества могат да бъдат държани на разстояние, ако интелектът се използва по начина, по който е използван например в разгадаването на символите. Това бе някогашната практика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод.
към текста >>

136. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И отново душата на жената без да се страхува, че ще бъде за момент разкъсана на парчета, без да се страхува да принесе тази жертва се съедини с това духовно същество.
И отново душата на жената без да се страхува, че ще бъде за момент разкъсана на парчета, без да се страхува да принесе тази жертва се съедини с това духовно същество. Тогава това духовно същество и каза: "Сега, като стори това, ти отново стана една отделна част на това, което си била наречена като цяло. Ти стана образец на архитектурата, образец на строителното изкуство. Ти можеш да дадеш на хората образеца на архитектурната фантазия, когато влееш в човешката душа онова, което си постигнала именно сега. Обаче ти ще можеш да им дадеш само една архитектурна фантазия, която им показва в отделни части онова, което им дава възможност да стоят сгради, които изглеждат като нещо, което се разпростира от духовния свят от горе надолу, както това е представено в пирамидата. Ти ще предадеш на хората способността да предават само един вид копие от това, което аз съм, като ги насочиш да използуват строителното изкуство само за един храм на духа, а не за нещо, което трябва да служи на някаква земна цел, и когато строителното изкуство носи този характер в самата негова външност".
към текста >>

137. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И когато поглъща питието сома и принася своята култово-художествено-познавателна жертва, тогава с издигащия се нагоре жертвен дим, на който поверява религиозно-художественото слово, душата отново връща на Боговете всичко онова, от което те се нуждаят за по-нататъшното управление на света.
Те знаеха: За да разбереш тайните на Космоса, чрез питието сома, ти трябва да бъдеш проникнат от тази светлина. Да, хората говореха за питието сома и бяха дълбоко убедени в своя космически произход. Душата живееше на Земята, но в същото време тя живееше и в Космоса. Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети. Душата има своите космически изживявания благодарение на влиянията, които неподвижните звезди и планетите оказват върху Земята. И когато поглъща питието сома и принася своята култово-художествено-познавателна жертва, тогава с издигащия се нагоре жертвен дим, на който поверява религиозно-художественото слово, душата отново връща на Боговете всичко онова, от което те се нуждаят за по-нататъшното управление на света. Защото човекът не напразно е създаден от Боговете; той е тук на Земята заради Боговете и Боговете имат нужда от силите, които могат да се породят единствено в човешката душа. Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и воля. И когато човекът мисли, чувствува и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под формата на своето изкуство, или под формата на своята саможертва. Ето как човекът е свързан с мировото развитие, ето колко дълбоко е душевното му родство с Космоса.
към текста >>

138. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И художниците след Тициан действително стават жертва на тази опасност.
Ето защо бихме могли да добавим: Когато истинският художник, какъвто е Тициан, рисува „Възнесение то на Мария“, горе, където е Мария, или по-добре казано, главата на Мария, ние имаме усещането, че не бива да се отива по-далеч в изобразяването на светлината. И още в мига, когато прекрачим тази граница, ние попадаме в областта на интелектуализма, или с други думи, в областта на нехудожественото. Ето за що сега не трябва да нанасяме нито един щрих в повече над онова, което е вече загатнато, обаче не в контури, а само чрез светлината. Защото в мига, когато навлезем прекалено навътре в контурите, ние попадаме, както казах, в областта на интелектуалното, нехудожественото. В горната си част картината е донякъде застрашена от опасността да изглежда нехудожествена. И художниците след Тициан действително стават жертва на тази опасност. Разгледайте например как те изобразяват Ангелите. И така, след като се издигнем в небесните сфери ние стигаме до Ангелите. Но вижте сега колко внимателно се предпазват художниците от това да излязат извън цветовете. И за Ангелите от времето преди Тициан, а в известен смисъл и за самия Тициан, Вие бихте могли да попитате: Но нима това не са облаци? И ако вие не сте в състояние да сторите това, ако не съумеете да се задържите в неясното положение между битие и илюзия, ако изцяло навлезете в битието, в битието на Духа, тогава художественият елемент престава да съществува.
към текста >>

Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното.
Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното. Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното. Нашите мисли трябва да стават все по-свободни и по-свободни. И както подчертавам в моята „Философия на свободата“, когато мислите се превърнат в импулси на волята, волята също става свободна. Това са също противоположности, които могат да станат свободни, свободните мисли, свободната воля.
към текста >>

139. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Да, нашата духовна организация изисква от нас едно непрекъснато отдаване, една непрекъсната жертва, която проличава дори и в строежа на човешкото тяло.
изяждат. С нашия организъм ние непрекъснато потъваме в разтворената уста на нашата духовна организация. Да, нашата духовна организация изисква от нас едно непрекъснато отдаване, една непрекъсната жертва, която проличава дори и в строежа на човешкото тяло. Ние изобщо не можем да разберем човешкото тяло, без да сме проумели тази жертва в името на Духа, която е скрита в отношението на човешките крайници към останалата част от човешкото тяло. Накратко: Природата на главата е противоположна спрямо природата на крайниците, а гърдите, които се намират по средата, поддържат равновесието между двете крайности.
към текста >>

Ние изобщо не можем да разберем човешкото тяло, без да сме проумели тази жертва в името на Духа, която е скрита в отношението на човешките крайници към останалата част от човешкото тяло.
изяждат. С нашия организъм ние непрекъснато потъваме в разтворената уста на нашата духовна организация. Да, нашата духовна организация изисква от нас едно непрекъснато отдаване, една непрекъсната жертва, която проличава дори и в строежа на човешкото тяло. Ние изобщо не можем да разберем човешкото тяло, без да сме проумели тази жертва в името на Духа, която е скрита в отношението на човешките крайници към останалата част от човешкото тяло. Накратко: Природата на главата е противоположна спрямо природата на крайниците, а гърдите, които се намират по средата, поддържат равновесието между двете крайности.
към текста >>

140. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Т.: Това, което става с листото, за да умре то когато изгуби слънцето е до известна степен жертва и се наблюдава и при цветовете.
Т.: Това, което става с листото, за да умре то когато изгуби слънцето е до известна степен жертва и се наблюдава и при цветовете. Те умират когато са оплодени. Остава само скритият във вътрешността живот, който продължава да се развива. При нисшите растения трябва да се обърне вниманието върху това, че има растения като например гъбите, които са сходни със семената на по-висшите растения, че други низши растения имат прилика с листата на висшите растения.
към текста >>

141. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако те се извършват бих желал да кажа като жертва в полза на човечеството, тогава това е нещо друго; но когато се извършват от любопитство, тогава те из основи разрушават моралната същност на човешката душа.
Съзнанието да се чувствуваме като един железен фантом, това е, което се появява. Това, което имам предвид, че естествено хората ще дойдат и биха казали: и така, значи можем външно, чрез нещо, което да приемам, да повишим своята желязочувствителност, да повишим усещане то за намиращото се в самите нас желязо; тогава ние ще получим същото въздействие. За определени стъпки това всъщност е напълно вярно. Но тук идва опасното, хората биха започнали да експериментират просто по този начин, за да могат по един лесен път да достигат до ясновидство както се казва. Тези неща са били многократно извършвани. Ако те се извършват бих желал да кажа като жертва в полза на човечеството, тогава това е нещо друго; но когато се извършват от любопитство, тогава те из основи разрушават моралната същност на човешката душа. Един човек, експериментирал много със себе си в това отношение, и който всъщност именно по този път е открил много от онова, което Вие днес можете да прочетете в неговите трудове, е Ван Хелмонт. Докато при Парацелзий нещата са повече поставени, че човек добива чувството, като че ли познанията му изплуват в него някакси атавистично, от вътре, сякаш ги е пренесъл от извънземния свят в света; то при Ван Хелмонт нещата винаги стоят така, че той получава странни хрумвания, след като е въвел това или онова в себе си. Това проличава от начина, по който представя нещата, и на отделни места, както мисля аз той указва на това съвсем ясно. Най-близкото, което може да бъде постигнато, е вътрешния усет за лъчистото въздействие на желязото, за онова своеобразно въздействие, което доказва, че от горния човек изхожда едно лъчисто въздействие, разклоняващо се по посока на всички крайници. Човек добива именно ясния възглед казвам подчертано възглед, че може да разполага с желязото, т.е.
към текста >>

142. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва. Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна. Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи. В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава. В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>

143. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта. Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>

144. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Хората трябвало да принасят в храма жертва на императора.
Бог е нещо невидимо. Бог не е видим за нито един човек, живеещ на Земята. Това твърдели християните. В това е и огромната разлика между християните и римляните. Като следствие, римляните разглеждали християните като най-опасни хора, подриващи държавната власт, защото в храма те не принасяли жертви на императора. Хората трябвало да принасят в храма жертва на императора.
към текста >>

НАГОРЕ

1.7155160903931