Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1272
резултата от
602
текста в
2
страници с части от думите : '
Жена
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
483
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче това, което трябва да запомним, е, че той си представя идеята за живото същество не прило
жена
към един отделен организъм, но че цялата вселена е едно такова живо същество.
Обаче това, което трябва да запомним, е, че той си представя идеята за живото същество не приложена към един отделен организъм, но че цялата вселена е едно такова живо същество.
Произходът на това схващане трябва да се търси разбира се в работите на алхимията заедно с госпожица фон Клетенберг и в четенето на Теофрастус Парапелзус след своето завръщане от Лайпциг (1768/69г.)
към текста >>
Но и той знае толкова малко за природата колкото и ние; защото като приковава няколко общи понятия, той ги пуска веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материалната, тежка, вярно е че дви
жена
, но все пак лишена от насока и форма природа, и счита, че с това е добил твърде много”.
Това беше книгата на Холбах "Системи на природата"*(Поезия и истина, част III, книга11). Докато дотогава трябваше да укорява само обстоятелството, че живия организъм се описваше като едно механическо съчетание на отделните неща, в лицето на Холбах, той се запозна с един философ, който действително считаше живия организъм като един механизъм. Това, което в първия случай произхождаше от една неспособност да бъде познат животът в неговия корен, тук то доведе до една догма убиваща живота. Върху това Гьоте казва в "Поезия и истина": “Съществувала някаква материя от вечността, която се движела от вечността и чрез това движение наляво и надясно и на всички страни тя направо произвеждала всички безкрайни явления на съществуванието. Ние даже бихме останали доволни от всичко това, ако авторът действително би изградил пред нашите очи света от неговата движеща се материя.
Но и той знае толкова малко за природата колкото и ние; защото като приковава няколко общи понятия, той ги пуска веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материалната, тежка, вярно е че движена, но все пак лишена от насока и форма природа, и счита, че с това е добил твърде много”.
В това схващане Гьоте не можа да намери нищо освен "движена материя" и противоположно на това се образуваха неговите понятия за природата все по-ясно.
към текста >>
В това схващане Гьоте не можа да намери нищо освен "дви
жена
материя" и противоположно на това се образуваха неговите понятия за природата все по-ясно.
Докато дотогава трябваше да укорява само обстоятелството, че живия организъм се описваше като едно механическо съчетание на отделните неща, в лицето на Холбах, той се запозна с един философ, който действително считаше живия организъм като един механизъм. Това, което в първия случай произхождаше от една неспособност да бъде познат животът в неговия корен, тук то доведе до една догма убиваща живота. Върху това Гьоте казва в "Поезия и истина": “Съществувала някаква материя от вечността, която се движела от вечността и чрез това движение наляво и надясно и на всички страни тя направо произвеждала всички безкрайни явления на съществуванието. Ние даже бихме останали доволни от всичко това, ако авторът действително би изградил пред нашите очи света от неговата движеща се материя. Но и той знае толкова малко за природата колкото и ние; защото като приковава няколко общи понятия, той ги пуска веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материалната, тежка, вярно е че движена, но все пак лишена от насока и форма природа, и счита, че с това е добил твърде много”.
В това схващане Гьоте не можа да намери нищо освен "движена материя" и противоположно на това се образуваха неговите понятия за природата все по-ясно.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищо
жена
с това.
В тези си отношения Гьоте се е натъкнал на царуващите мнения върху междинната кост. При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка.
Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това.
У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена. Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Да предположим сега,че причинният процес се състои от елементите М, П, и С, /маса, посока и скорост на една дви
жена
еластична топка), а произведеният процес от елементите М1, П1, и С1; тогава винаги при определени М, П и С ще бъдат определени М1, П1 и С1.
Да предположим сега,че причинният процес се състои от елементите М, П, и С, /маса, посока и скорост на една движена еластична топка), а произведеният процес от елементите М1, П1, и С1; тогава винаги при определени М, П и С ще бъдат определени М1, П1 и С1.
Ако искам сега да разбера процеса, аз трябва да представя общия процес, който се състои от причина и следствие, в едно общо понятие. Обаче това понятие не е такова, че то да се намира в самия процес и да може да определи процеса. То само обхваща двата процеса в един общ израз. То не произвежда и не определя. Само обектите на сетивния свят се определят.
към текста >>
4.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Мисля, че науката би могла да се нарече познание на общото, отвлеченото знание; изкуството напротив би било наука прило
жена
на дело; науката е разум, а изкуството нейн механизъм, поради което бихме могли да го наречем също и практическата наука.
Така и Гьоте винаги е схващал изкуството. За него то беше едното откровение на първичния закон на света, а науката другото откровение. За него изкуството и науката бликаха от един извор. Докато изследователят се потопява в дълбините на действителността, за да изрази нейните движещи сили под формата на мисли, човекът на изкуството се стреми да изобрази същите движещи сили в своя материал.
Мисля, че науката би могла да се нарече познание на общото, отвлеченото знание; изкуството напротив би било наука приложена на дело; науката е разум, а изкуството нейн механизъм, поради което бихме могли да го наречем също и практическата наука.
И така в крайна сметка науката е теоремата, изкуството проблемата. "Това, което науката изразява като идея (теорема), изкуството трябва да го отпечати в материята, то трябва да стане негова проблема. В произведенията на човека както и в тези на природата заслужаващи внимание са предимно намеренията", казва Гьоте. Навсякъде той търси не само това, което е дадено на сетивата във външния свят, а тенденцията, чрез която той е станал.
към текста >>
5.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищо
жена
от народностния характер.
Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност. Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости. Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи. След това той е също един гражданин на историята, отделен член във великия исторически процес на развитието на човечеството. Чрез тази двойна съпринадлежност към едно цяло неговото свободно действане изглежда възпрепятствано.
Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищожена от народностния характер.
Но не съм ли аз и тогава свободен, когато моите действия се намират обясними не само от моята природа, но и от природата на моя народ? Не действам ли аз тук така затова, защото природата ме е направила именно член на тази народностна общност? А и с втората съпринадлежност работата не стои различно. Историята ми посочва мястото на моята деятелност. Аз съм зависим от културната епоха, в която съм роден; аз съм дете на моята епоха.
към текста >>
6.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ето защо неговото изречение: "Светлината е най-простата, най-неразло
жена
та, най-хомогенната същност, която познаваме.
Когато искаше да обясни връзката между светлина и цвят, това не можеше да стане чрез една спекулация, а само чрез едно първично явление, в което той търсеше необходимото условие, което трябва да се прибави към светлината, за да направи да се роди цветът. Нютон също виждаше цветът да се явява във връзка със светлината, обаче той размишляваше само спекулативно: Как се ражда цветът от светлината? Това беше присъщо на неговия спекулативен начин на мислене; това не беше присъщо на Гьотевия обективен и правилно разбиращ себе си начин на мислене. Ето защо за него Нютоновото предположение: "светлината е съставена от цветни светлини" трябваше да се яви като резултат на една неправилна спекулация. Той считаше, че има право да се изкаже само върху връзката между светлина и цвят при прибавянето на определено условие, но не и да се произнесе върху самата светлина прибягвайки до едно спекулативно понятие.
Ето защо неговото изречение: "Светлината е най-простата, най-неразложената, най-хомогенната същност, която познаваме.
Тя не е съставена от по-прости елементи", изразява неговия възглед в това отношение. Всички изказвания върху композицията на светлината са само изказвания на ума върху едно явление. Обаче властта на ума се простира само над изказвания върху връзката на явленията.
към текста >>
7.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тъй като без съществуването на сили частите на предло
жена
та материя не биха стигнали никога до движение, то модерните естественици приемат също и силата между елементите, от които те обясняват света и Дю Боа Реймонд казва: "Познанието на природата е свеждане на измененията в света на телата до движение на атомите, които са произведени от техните независими от времето централни сили, или превръщането на природните процеси в механика на атомите." Чрез въвеждане на понятието за сила математиката преминава в механиката.
Тъй като без съществуването на сили частите на предложената материя не биха стигнали никога до движение, то модерните естественици приемат също и силата между елементите, от които те обясняват света и Дю Боа Реймонд казва: "Познанието на природата е свеждане на измененията в света на телата до движение на атомите, които са произведени от техните независими от времето централни сили, или превръщането на природните процеси в механика на атомите." Чрез въвеждане на понятието за сила математиката преминава в механиката.
към текста >>
8.
17_ж. СЕДМО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Напротив понятието за свойствата, които хипотетично предполо
жена
та от физиците и техните философски защитници материя трябва да има, включва в себе си една нелепост.
Вярно е, че това качество не изчерпва всичко, което съществува в нещата на действителността; но то е едно действително свойство на тези неща.
Напротив понятието за свойствата, които хипотетично предположената от физиците и техните философски защитници материя трябва да има, включва в себе си една нелепост.
Тези свойства са заети от сетивния свят и трябва да отговарят все пак на един субстрат /носител/, който не принадлежи на сетивния свят.
към текста >>
9.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В тази книжка е изло
жена
една философска гледна точка с думите: "не първата форма, в която действителността застава срещу човешкия Аз, е тяхната истинска форма, а последната, която азът прави от нея.
В една малка книжка "Истина и Наука", която излезе от печат през 1892 година, авторът на настоящата книга направи един слаб опит да обоснове философски онова което току-що бе изложено. Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасната подводна скала, която възниква за нея по естествен начин чрез нейното развитие.
В тази книжка е изложена една философска гледна точка с думите: "не първата форма, в която действителността застава срещу човешкия Аз, е тяхната истинска форма, а последната, която азът прави от нея.
Онази първа форма е въобще без значение за обективния свят и има такова значение само като основа за процеса на познанието. Следователно не онази форма на света, която теорията и дава, е субективната, а напротив онази, която първо е дадена на Аза." Едно по-нататъшно развитие на тази гледна точка съставлява по-късният опит на автора "Философия на Свободата" /излязла в 1894 г., 44.-48. хил. Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”. Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа. Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр.
към текста >>
Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вло
жена
та в него двигателна сила.
Това, което човек изживява душевно, има по същия начин един двоен път. От една страна то се явява в съзерцанието на един външен свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние ще създадем светогледи, които преди всичко питат за това: Как прониква познанието в същността на нещата? Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно. Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването.
Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила.
Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение. Когато човек не взема под внимание това, той живее в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието. С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в резултата на това изследване да намери същината на житното зърно.
към текста >>
10.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Тогава ние свързваме мисли без да разберем истинските основи на връзката, която установяваме; тогава не ние познаваме истината, а тя ни е нало
жена
отвън.
Който не предполага това, трябва или да счита всяко свързване на мисълта като един произвол на субективния дух, или трябва да приеме, че единството се намира зад изживения от него свят и ни принуждава по един непознат начин да приведем разнообразието към единство.
Тогава ние свързваме мисли без да разберем истинските основи на връзката, която установяваме; тогава не ние познаваме истината, а тя ни е наложена отвън.
Всяка наука, която изхожда от тези предпоставки, бихме искали да я наречем догматична. Ние ще се върнем отново към този въпрос. Всеки подобен научен възглед ще се сблъска с трудностите, когато ще трябва да посочи причините, защо извършваме това или онова свързване на мислите. Тя ще трябва следователно да търси субективни причини на свързването на обекти, чиято обективна връзка остава скрита за нас. Защо изработвам аз едно съждение, щом вещта, която изисква съпринадлежността на понятието за подлога и на това на сказуемото няма нищо общо с произнасянето на едно такова съждение?
към текста >>
11.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Даже Кант толкова малко се впуска в доказването на тази априорност, че просто изпусна цялата онази част на математиката /виж по-горе/, в която и по негово виждане тази априорност може да бъде подло
жена
на съмнение и се ограничава в тази част, в която, както той мисли, може да извлече априорността от чистото понятие.
И така, емпирически даденото остава само като материал на усещането. Този материал, посредством заложените в думата форми, се преустроява в системата на опитността. Формалните истини на априорната теория имат своя смисъл и значение само в качеството на регулиращи принципи за материала усещането; те правят опита възможен, но не излизат на неговите предели. В такъв случай тези формални истини са синтетични съждения.... ......., които с това, като условия на всеки възможен опит, не трябва да отидат по-далече от самия опит. По този начин "Критиката на чистия разум" ни най-малко не доказва априорността на математиката и на чистото естествознание, а само определя областта на тяхната значимост при тази предпоставка, че истините на тази наука трябва да бъдат добити независимо от опита.
Даже Кант толкова малко се впуска в доказването на тази априорност, че просто изпусна цялата онази част на математиката /виж по-горе/, в която и по негово виждане тази априорност може да бъде подложена на съмнение и се ограничава в тази част, в която, както той мисли, може да извлече априорността от чистото понятие.
Йохан Фолкелт също намира, че Кант изхожда от определената предпоставка, че фактически съществува всеобщо и необходимо знание". Той говори за това по-нататък: "Тази никога подложена от Кант на изследване предпоставка се намира в такова противоречие с характера на критическата теория на познанието, щото трябва сериозно да си зададем въпроса; може ли критиката на чистия разум да се счита за критическа теория на познанието? " Наистина Фолкелт намира, че има пълно основание на този въпрос по необходимост да се отговори утвърдително, но чрез тази догматическа предпоставка критическа позиция на Кантовата теория на познанието коренно се нарушава./1/ С една реч и Фолкелт намира, че Критиката на чистия разум е теория на познанието попълнена от предпоставки.
към текста >>
Той говори за това по-нататък: "Тази никога подло
жена
от Кант на изследване предпоставка се намира в такова противоречие с характера на критическата теория на познанието, щото трябва сериозно да си зададем въпроса; може ли критиката на чистия разум да се счита за критическа теория на познанието?
Формалните истини на априорната теория имат своя смисъл и значение само в качеството на регулиращи принципи за материала усещането; те правят опита възможен, но не излизат на неговите предели. В такъв случай тези формални истини са синтетични съждения.... ......., които с това, като условия на всеки възможен опит, не трябва да отидат по-далече от самия опит. По този начин "Критиката на чистия разум" ни най-малко не доказва априорността на математиката и на чистото естествознание, а само определя областта на тяхната значимост при тази предпоставка, че истините на тази наука трябва да бъдат добити независимо от опита. Даже Кант толкова малко се впуска в доказването на тази априорност, че просто изпусна цялата онази част на математиката /виж по-горе/, в която и по негово виждане тази априорност може да бъде подложена на съмнение и се ограничава в тази част, в която, както той мисли, може да извлече априорността от чистото понятие. Йохан Фолкелт също намира, че Кант изхожда от определената предпоставка, че фактически съществува всеобщо и необходимо знание".
Той говори за това по-нататък: "Тази никога подложена от Кант на изследване предпоставка се намира в такова противоречие с характера на критическата теория на познанието, щото трябва сериозно да си зададем въпроса; може ли критиката на чистия разум да се счита за критическа теория на познанието?
" Наистина Фолкелт намира, че има пълно основание на този въпрос по необходимост да се отговори утвърдително, но чрез тази догматическа предпоставка критическа позиция на Кантовата теория на познанието коренно се нарушава./1/ С една реч и Фолкелт намира, че Критиката на чистия разум е теория на познанието попълнена от предпоставки.
към текста >>
12.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Иначе то би могло да бъде осъществено най-много чрез зало
жена
та в "Аза" "вещ в себе си", за оръдие на която служи "Азът", а не чрез самия "Аз".
Той никога не стига до него. Ето защо неговото Наукоучение не можа да стане това, което иначе то би трябвало да стане по своето цяло предразположение теория на познанието, като основа на философската наука. Действително, ако веднъж е било познато, че дейността на "Аза" трябва да се полага от самия него, лесно би могло да се стигне до мисълта, че тя получава своето съдържание от "Аза". Но как може да стане това другояче, освен като се припише съдържание на чисто формалната работа на "Аза". Но за да се вложи чрез "Аза" действително съдържание, в неговата иначе съвършено неопределена деятелност, то трябва да бъде определено и по отношение на неговата природа.
Иначе то би могло да бъде осъществено най-много чрез заложената в "Аза" "вещ в себе си", за оръдие на която служи "Азът", а не чрез самия "Аз".
Ако Фихте би се опитал да направи това определение, той би стигнал до понятието на познанието, което трябва да бъде осъществено от "Аза". Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи плодотворно на какво да е поприще, ако то не се домогне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността. С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я слуша, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии. Само онзи може да охарактеризира съзнанието, като нещо дадено, който умее да овладее "идеята на съзнанието".
към текста >>
13.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
да се приближи до себе си, е вло
жена
втората цел." (Събр. Съч.
Първата цел е да посочи, че в действителност сетивния свят е едно духовно Същество, и че като душевно същество чрез истинското познание на сетивния свят човекът живее в духовния свят. В описанието на моралния свят като такъв, чието съществуване просветва в изживяваният от душата духовен свят и позволява на човека в свобода!
да се приближи до себе си, е вложена втората цел." (Събр. Съч.
№28, 247 стр.)
към текста >>
14.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подло
жена
на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното.
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга.
Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното.
Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес? Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние. И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля.
към текста >>
За представата, зало
жена
в основата на тази книга, един такъв отговор би бил само привиден.
И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот. Не че се дава теоретичен отговор, който - вече усвоен - човек притежава единствено като запаметено убеждение.
За представата, заложена в основата на тази книга, един такъв отговор би бил само привиден.
Такъв готов, окончателен отговор не се дава, а се препраща към една област на душевни изживявания, в която чрез самата вътрешна душевна дейност въпросът отново получава жив отговор във всеки момент, щом човекът се нуждае от него. Който веднъж е открил душевната област, където се пораждат тези въпроси, нему тъкмо истинското съзерцание на тази област ще даде онова, което му трябва за тези две загадки на живота, та с постигнатото да продължи към ширините и дълбините на загадъчния живот, към които го е насочила нуждата и съдбата. С това, струва ми се, се разкрива едно познание, което чрез собствения си живот и чрез родството на този собствен живот с целия душевен живот на човека доказва своята оправданост и валидност.
към текста >>
Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изло
жена
в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати.
Така разсъждавах за съдържанието на тази книга, когато я пишех преди двадесет и пет години. Такива изречения съм длъжен да напиша и днес, ако река да очертая замисъла на своя труд. При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса.
Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати.
В тази „Философия на свободата“ конкретни резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания. Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски резултати. За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни резултати като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност. А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът живее в един реален свят на Духа. В тази книга стремежът е да се оправдае опознаването на областта на Духа преди навлизането в духовния опит.
към текста >>
15.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
И понеже човекът - в съгласие със своя характер - трябвало да превърне една нало
жена
му отвън представа тепърва в мотив, той вярвал, че бил свободен, тоест независим от външни мотиви.
В своята „Феноменология на нравственото съзнание" (стр. 451) Едуард фон Хартман твърди, че човешката воля зависела от два главни фактора: от мотивите и от характера. Ако всички хора се разглеждали като еднакви или с незначителни различия, тогава тяхната воля се явявала като определяна отвън, а именно от обстоятелствата, възникващи около тях. Но ако се вземело предвид, че различните хора превръщали дадената представа в мотив за своите действия само, ако техният характер бил такъв, че чрез съответната представа бивал подтикван към едно силно желание, в такъв случай човекът се явявал като определян отвътре, а не отвън.
И понеже човекът - в съгласие със своя характер - трябвало да превърне една наложена му отвън представа тепърва в мотив, той вярвал, че бил свободен, тоест независим от външни мотиви.
Според Едуард фон Хартман обаче истината се криела в следното: „Дори ние самите тепърва да издигаме представите в мотиви, вършим го все пак не своеволно, а според необходимостта на нашата характерологична склонност, сиреч далеч несвободно." И в този случай изцяло се пренебрегва разликата, съществуваща между мотивите, които оставям да ми въздействат едва след като съм вникнал със съзнанието си в тях, и мотивите, които следвам, без да имам ясно знание за тях.
към текста >>
16.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Но тъй като се намираме в една периферна точка и собственото ни битие е затворено в определени граници, на нас ни се налага да опознаем сферата, разполо
жена
извън собственото ни същество, с помощта на мисленето, което се вдава в нас от общото всемирно битие.
В мисленето на нас ни е даден елементът, който слива нашата особена индивидуалност и вселената в едно цяло. Когато усещаме и чувстваме (а също така възприемаме), ние сме отделни същности, а когато мислим, ние сме всеединното същество, което прониква във всичко. Това е по-дълбоката причина за двойствената ни природа: В себе си ние виждаме да се поражда някаква чисто и просто абсолютна сила, която е всеобхватна, но с нея се запознаваме не при избликването и от центъра на света, а в една периферна точка. Ако това ставаше при нейното избликване, тогава още в мига на нашето осъзнаване щеше да ни е известна цялата загадка на света.
Но тъй като се намираме в една периферна точка и собственото ни битие е затворено в определени граници, на нас ни се налага да опознаем сферата, разположена извън собственото ни същество, с помощта на мисленето, което се вдава в нас от общото всемирно битие.
към текста >>
17.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Съгласно нашето изложение, в естеството на духовното ни устройство е зало
жена
възможността едно отделно нещо да бъде дадено само като възприятие.
От един такъв дуализъм произхожда въведеното от Кант в науката, и до ден-днешен все още неотхвърлено различаване между обект на възприятието и „нещото само за себе си".
Съгласно нашето изложение, в естеството на духовното ни устройство е заложена възможността едно отделно нещо да бъде дадено само като възприятие.
Впоследствие мисленето превъзмогва тази отделеност, като посочва закономерното място на всяко възприятие във всемирното цяло. Определяйки отделните части на всемирното цяло като възприятия, при обособяването им ние просто следваме един закон на нашата субективност. Разглеждаме ли обаче съвкупността от всички възприятия като едната страна и противопоставим ли й „нещата сами за себе си", като втора страна, тогава философските ни разсъждения стават безцелни. В този случай имаме работа с една обикновена игра на понятия. Създаваме някакво изкуствено противопоставяне, но за втория му член не можем да получим никакво съдържание, защото по отношение на едно отделно нещо съдържанието може да се почерпи само от възприятието.
към текста >>
18.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Връзката на възприятието с неговото понятие се разкрива след акта на възприемането, но съпринадлежността им е зало
жена
в самия предмет.
Спрямо определено възприятие аз мога да излъча само едно съвсем определено понятие от общата понятийна система. Чрез мисленето взаимовръзката между понятие и възприятие се определя косвено и обективно въз основа на възприятието.
Връзката на възприятието с неговото понятие се разкрива след акта на възприемането, но съпринадлежността им е заложена в самия предмет.
към текста >>
То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич интуиция е разполо
жена
правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „лошо", ако това не е така.
Подхвърлите ли на съзнанието му повод за действие, механизмът на моралните му принципи незабавно се включва и се движи закономерно, докато той извърши някое християнско, хуманно, според него самоотвержено действие, или пък действие за културноисторическия напредък. Само ако следвам обичта си към обекта, аз съм този, който действува лично. При тази степен на нравствеността аз не действувам поради признаването на някакъв господар над мен, нито на външен авторитет, или на някакъв така наречен вътрешен глас. Аз не признавам никакъв външен принцип на моето действие, защото в себе си съм намерил основанието за действието - обичта към действието. Аз не проверявам разсъдъчно дали действието ми е добро или лошо; извършвам го, защото го обичам.
То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич интуиция е разположена правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „лошо", ако това не е така.
Не се питам също как някой друг би постъпил на мое място, а действам така, както аз, тази специфична индивидуалност, се виждам подтикнат да искам. Мен пряко ме ръководи не общоприетото, не всеобщият морал, не някоя общочовешка максима, не някоя нравствена норма, а обичта ми към деянието. Аз не чувствам никаква принуда - нито принудата на природата, която ме ръководи при моите нагони, нито принудата на нравствените повели, а просто искам да извърша това, което се намира у мен.
към текста >>
Свободният не изисква от ближния си хармония, но той я очаква, защото тя е зало
жена
в човешката природа.
Само защото човешките индивиди са от един и същ дух, те могат да изживяват себе си и един до друг. Свободният живее с вярата, че другият свободен принадлежи ведно с него към същия духовен свят и че намеренията им ще се схождат.
Свободният не изисква от ближния си хармония, но той я очаква, защото тя е заложена в човешката природа.
С това не се визират необходимостите, съществуващи спрямо едни или други външни уредби, а настроението, душевното състояние, чрез което човекът в своето себеизживяване сред уважавани от него ближни най-справедливо оценява човешкото достойнство.
към текста >>
В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е зало
жена
възможността за превръщането му в растение.
В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е заложена възможността за превръщането му в растение.
Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, заложена в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили.
към текста >>
Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, зало
жена
в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили.
В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е заложена възможността за превръщането му в растение.
Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, заложена в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили.
към текста >>
19.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, зало
жена
в човешката същност.
стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт.
Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност.
Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>
20.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на
жена
та, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата.
При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж. Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие. Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие. За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие.
Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата.
Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие. Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение. Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
към текста >>
Жена
та, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
Както видяхме, стойността на удоволствието при неговото задоволяване ще нараства толкова повече, колкото по-голямо е количеството удоволствие в сравнение с величината на нашето желание.* /* Тук се абстрахираме от случая, когато чрез прекомерно повишаване на удоволствието то преминава в неудоволствие. - Б. а./. Но от величината на нашето желание зависи също размерът на неудоволствието, за което трябва да държим сметка, за да постигнем удоволствието. Количеството неудоволствие ние сравняваме не с количеството удоволствие, а с величината на нашето желание. Заради насладата в по-добри времена, обичащият да си похапва по-лесно ще надмогне един период на гладуване, в сравнение с онзи, комуто липсва радостта от задоволяване на нагона за хранене.
Жената, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
към текста >>
21.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Мъжът вижда в
жена
та, както и
жена
та в мъжа, почти винаги твърде много от общия характер на другия пол и твърде малко от индивидуалното.
Не е възможно един човек да бъде разбран напълно, ако в основата на преценяването му се слага някакво родово понятие. Най-упорито преценката според рода се прилага по отношение на човешкия пол.
Мъжът вижда в жената, както и жената в мъжа, почти винаги твърде много от общия характер на другия пол и твърде малко от индивидуалното.
В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените. Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената. Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена. Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени. Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия.
към текста >>
Социалното положение на
жена
та е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната
жена
, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на
жена
та.
Не е възможно един човек да бъде разбран напълно, ако в основата на преценяването му се слага някакво родово понятие. Най-упорито преценката според рода се прилага по отношение на човешкия пол. Мъжът вижда в жената, както и жената в мъжа, почти винаги твърде много от общия характер на другия пол и твърде малко от индивидуалното. В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените.
Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената.
Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена. Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени. Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия. Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго.
към текста >>
Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на
жена
та трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно
жена
.
Не е възможно един човек да бъде разбран напълно, ако в основата на преценяването му се слага някакво родово понятие. Най-упорито преценката според рода се прилага по отношение на човешкия пол. Мъжът вижда в жената, както и жената в мъжа, почти винаги твърде много от общия характер на другия пол и твърде малко от индивидуалното. В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените. Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената.
Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена.
Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени. Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия. Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им.
към текста >>
Жена
та трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени.
Най-упорито преценката според рода се прилага по отношение на човешкия пол. Мъжът вижда в жената, както и жената в мъжа, почти винаги твърде много от общия характер на другия пол и твърде малко от индивидуалното. В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените. Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената. Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена.
Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени.
Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия. Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран.
към текста >>
Така нареченият въпрос за
жена
та не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност"
жена
та е подходяща за една или друга професия.
Мъжът вижда в жената, както и жената в мъжа, почти винаги твърде много от общия характер на другия пол и твърде малко от индивидуалното. В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените. Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената. Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена. Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени.
Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия.
Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран. Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила.
към текста >>
Нека на
жена
та бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си.
В практическия живот това вреди на мъжете по-малко, отколкото на жените. Социалното положение на жената е толкова недостойно най-вече поради това, че в много от случаите, когато е уместно, то не се обуславя от индивидуалните качества на отделната жена, а от общите представи, които се създават за естествената задача и за нуждите на жената. Житейската дейност на мъжа се определя от неговите способности и влечения, докато дейността на жената трябва да зависи изключително от обстоятелството, че тя е именно жена. Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени. Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия.
Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си.
Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран. Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила. При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията.
към текста >>
Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото
жена
та и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран.
Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени. Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия. Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им.
Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран.
Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила. При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията. - Б. а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне. Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане.
към текста >>
22.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ще бъда ли изкушен от
жена
та на ближния?
Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта. Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли?
Ще бъда ли изкушен от жената на ближния?
Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън. А също мир с дявола на съседа! Иначе нощем той ще те навести.“30
към текста >>
23.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Трябва да се отбележи, че тъкмо в годините на най-пони
жена
жизненост аз престанах да бъда песимист.
„Един философ, който е преминал и преминава през много здравословни състояния, също така преминава през много философии. Той не може нищо друго освен всеки път да преобразува състоянието си в духовна форма и дълбочина. Това изкуство на преобразуването представлява философия.“ (Съчинения, Том V, стр. ???? В записаните през 1888 г. спомени „Ecce homo“ Ницше говори за това как от болестта си е получавал импулс да изгражда един оптимистичен светоглед.
„Трябва да се отбележи, че тъкмо в годините на най-понижена жизненост аз престанах да бъда песимист.
Инстинктът за самовъзстановяване ми забрани философията на нищетата и обезсърчението.“ (Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 338)
към текста >>
179) Когато Ницше говори, че в него живее нещо декадентско редом до нещо здраво, той явно има предвид, че първото е получил от баща си, а второто - от майка си, която е била изключително здрава
жена
.
Той се разболява едва след раждането на Ницше при злополука. Не изглежда маловажно обаче, че Ницше посочва един болестен елемент при баща си. „Моят баща почина на тридесет и шест години. Той беше нежен, мил и болнав, като едно предопределено само за мимолетност същество, напомнящо по-скоро за хубав житейски спомен, отколкото за самия живот.“ (M. Г. Конрад, „Еретична кръв“, стр.
179) Когато Ницше говори, че в него живее нещо декадентско редом до нещо здраво, той явно има предвид, че първото е получил от баща си, а второто - от майка си, която е била изключително здрава жена.
към текста >>
24.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той може в бла
жена
омая, като в опиянение да забрави битието и да се почувства, „с песни и танци“ едно с всички души.
Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните гърци търсят утеха за живота. Дионисиевите служители не искаха да принадлежат към тази житейска общност, а към една по-висша. Това се изразява за Ницше в тяхната култура. „С песни и танци човек се изразява като член на една по-висша общност. Той се е отучил да върви и да говори и е на път да полети, танцувайки в ефира.“ Човек има два пътя, които го издигат над битието.
Той може в блажена омая, като в опиянение да забрави битието и да се почувства, „с песни и танци“ едно с всички души.
Или може да потърси удовлетворение в идеален образ на действителността, като в сън, който се носи леко над битието. Ницше характеризира тези два пътя като дионисиево и аполоново настроение. По-новата култура след Сократ търси помирение с битието и по този начин принизява стойността на човека. Нищо чудно, че с тези чувства Ницше се чувства сам в тази по-нова култура.
към текста >>
25.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
е омъ
жена
за антисемита и колониалиста Бернхард Фьорстер, с когото основава в Паргвай немска колония.
5. госпожа Фьорстер-Ницше: Елизабет Фьорстер-Ницше (1846-1935), по-малка сестра на Ницше, която от 1885 г.
е омъжена за антисемита и колониалиста Бернхард Фьорстер, с когото основава в Паргвай немска колония.
След провалянето на проекта за колония и самоубийството на нейния съпруг, през 1893 г. Елизабет Фьорстер-Ницше се завръща в Германия и поема управлението на литературното наследство на брат си, който от 1889 г. е душевно болен. Тя основава „Архива на Ницше“ в Наумбург (от 1896 г. във Ваймар), пише тритомна биография за своя брат и издава повечето му творби и писма.
към текста >>
26.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Когато един стол до моето легло пада, и аз сънувам цяла една драма, която завършва с изстрела на един дуел; или когато имам сърцебие не и сънувам, че имам до мене една наже
жена
печка: във всичко това се проявява действия на природата по един смислен и значим начин, разкриващи един живот, който се намира между чисто органическите функции и мисълта произведена при ясно съзнание.
Следователно в "астралните" явления Парацелзий вижда една междинна степен между телесните и същинските душевни явления. Следователно те стават видими тогава, когато духът, който забулва природната основа на нашето битие, преустановява своята дейност. Най-простото явление на тази област ние имаме в света на сънищата. Образите, които ни заобикалят в сънищата, с тяхната чудна и смислена връзка с процесите на околния свят и със състояния на нашата собствена вътрешност, са произведения на нашата природна основа, които са затъмнени чрез по-ярката светлина на душата.
Когато един стол до моето легло пада, и аз сънувам цяла една драма, която завършва с изстрела на един дуел; или когато имам сърцебие не и сънувам, че имам до мене една нажежена печка: във всичко това се проявява действия на природата по един смислен и значим начин, разкриващи един живот, който се намира между чисто органическите функции и мисълта произведена при ясно съзнание.
С тази област са свързани всички явления, които принадлежат на областта на хипнотизма и внушението. При внушението ние можем да видим едно въздействие от човек на човек, което сочи към една връзка на съществата в природата забулена чрез по-висшата дейност на духа. От тук се разкрива една възможност да разберем това, което Парацелзий нарича "астрално" тяло. То е сбор от онези природни действия, под чието влияние ние се намираме и можем да се намираме при особени обстоятелства; тези действия излизат от нас, без душата да знае за това; те не влизат в обсега на понятието на чисто физическите явления. Че в тази област Парацелзий изброява факта, върху които ние се съмняваме, това се дължи на едно гледище, което аз вече споменах и което не ще разгледаме тук.
към текста >>
27.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Мъдростта, която трябваше да бъде предло
жена
на посвещаващия се, можеше да упражни правилно въздействие върху душата му само тогава, когато той е преобразил низшия свят на своите чувства.
Този живот е имал за цел да подчини чувствеността под властта на Духа. Пост, уединен живот, умъртвяването на плътта и определени душевни упражнения трябвало да служат за тази цел. Това, което свързва човека с обикновения живот, трябвало да изгуби за него всяко значение. Цялата насока на неговия чувствен живот трябвало да се промени. Не можем да се усъмним в смисъла на подобни упражнения и изпитания.
Мъдростта, която трябваше да бъде предложена на посвещаващия се, можеше да упражни правилно въздействие върху душата му само тогава, когато той е преобразил низшия свят на своите чувства.
Той бил въвеждан в живо та на Духа и трябвало да гледа в един по-висш свят. Той не можел да добие отношение към този свят без предварителни упражнения и изпитания. Именно за такова отношение ставало дума. Който иска да мисли правилно за тези неща, трябва да има опитности относно интимните факти на познавателния живот. Той трябва да чувствува, че съществуват две твърде различни отношения към това, което предлага най-висшето познание.
към текста >>
28.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Астрономията, например, е математика, прило
жена
към небесните тела.
Подобна роля в природата играят и геометричните фигури.
Астрономията, например, е математика, приложена към небесните тела.
Това, което било важно за мисълта на питагорейците, бил фактът, че ние изучаваме законите на числата за себе си само чрез нашите духовни изследвания, и че въпреки това, когато после погледнем навън в природата, виждаме как нещата следват законите, които сме установили за себе си в нашата душа. Човек съставя за себе си понятието за една елипса, той установява законите на елипсата И небесните тела се движат в смисъла на законите, които той е установил. (Естествено, тук не става дума за астрономическите възгледи на питагорейците. Това, което може да се каже за тези възгледи е валидно и за Коперниковите възгледи във връзка с разглежданите тук отношения.)
към текста >>
29.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Същността на душата е вло
жена
в истината, но истината не може да възниква и изчезва.
Умиращият Сократ не доказва логически безсмъртието, той само показва същността на душата. И тогава се установява, че раждането и умирането нямат нищо общо с душата.
Същността на душата е вложена в истината, но истината не може да възниква и изчезва.
Колкото малко правдата има нещо общо с неправ дата, толкова и душата има нещо общо с възникването. Но смъртта е присъща на възникването. Не трябва ли да кажем за безсмъртното, че то съдържа смъртното толкова, колкото правдата съдържа неправдата? И Сократ продължава: „- Ако безсмъртното е непреходно, невъзможно е душата да загине, когато смъртта идва при нея. Защото според вече казаното, тя не може да приеме смъртта, нито пък да умре, както никога тройката не може да бъде четно число."
към текста >>
Той заявява, че само разказва това, което една
жена
му е дала като откровение върху Любовта.
Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото. Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта.
Той заявява, че само разказва това, което една жена му е дала като откровение върху Любовта.
Той стига до представата за Любовта чрез едно гадателно изкуство. Жрицата Диотима пробужда у Сократ това, което е демоничната сила в него и което трябва да го доведе до Божественото. Тя го „посвещава".
към текста >>
Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра
жена
", която пробужда Демона в Сократ?
Тази особеност в „Симпозион" е многозначителна.
Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра жена", която пробужда Демона в Сократ?
Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване. Защото никоя конретна жена не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа. Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ. Но трябва да има някакво основание, за да се появи като външно-действително същество това, което поражда Демона. Тази сила не действува така, както действуват силите, които са присъщи и родствени на душата.
към текста >>
Защото никоя конретна
жена
не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа.
Тази особеност в „Симпозион" е многозначителна. Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра жена", която пробужда Демона в Сократ? Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване.
Защото никоя конретна жена не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа.
Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ. Но трябва да има някакво основание, за да се появи като външно-действително същество това, което поражда Демона. Тази сила не действува така, както действуват силите, които са присъщи и родствени на душата. В лицето на „мъдрата жена" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди приемането на Мъдростта. Това е майчиният принцип, който ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса.
към текста >>
Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра
жена
" в самата душа на Сократ.
Тази особеност в „Симпозион" е многозначителна. Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра жена", която пробужда Демона в Сократ? Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване. Защото никоя конретна жена не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа.
Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ.
Но трябва да има някакво основание, за да се появи като външно-действително същество това, което поражда Демона. Тази сила не действува така, както действуват силите, които са присъщи и родствени на душата. В лицето на „мъдрата жена" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди приемането на Мъдростта. Това е майчиният принцип, който ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Несъзнателно действуващата сила на душата е представена като женствен елемент, който улеснява проникването на божествените сили в съзнанието.
към текста >>
В лицето на „мъдрата
жена
" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди приемането на Мъдростта.
Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване. Защото никоя конретна жена не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа. Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ. Но трябва да има някакво основание, за да се появи като външно-действително същество това, което поражда Демона. Тази сила не действува така, както действуват силите, които са присъщи и родствени на душата.
В лицето на „мъдрата жена" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди приемането на Мъдростта.
Това е майчиният принцип, който ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Несъзнателно действуващата сила на душата е представена като женствен елемент, който улеснява проникването на божествените сили в съзнанието. Лишената още от Мъдрост душа е майка на това, което води към Божественото. Тук стигаме до една важна представа на мистиката. Душата е призната като майка на Божественото.
към текста >>
30.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
То се развива в една бла
жена
безсъзнателност.
Мистът сам си задавал въпроса за неговите собствени духовни сили и закони, които надвишават низшата му природа. Човекът с обикновен, сетивно-логически възглед за живота си създава Богове или, когато разбира техния произход, той ги отрича. Мистът знае, че той сам създава Боговете; той разбира защо ги създава. Той вижда, така да се каже, какво се крие зад това създаване и разбира неговата естествена закономерност. Нека вземем едно растение, което внезапно би станало знаещо и би вникнало в законите на собствения си растеж, на собственото си развитие.
То се развива в една блажена безсъзнателност.
Ако би знаело за своите закони, то би имало съвършено друго отношение спрямо себе си. Това, което лирикът чувствува, когато възпява растението; което ботаникът мисли, когато изучава неговите закони; всичко това би стояло от само себе си като идеал пред знаещото растение.
към текста >>
На Хефест, син на Зевс, било заповядано да създаде
жена
с голяма хубост, която Боговете украсяват с всички възможни дарове.
По негов съвет Зевс изгонва титаните в долния свят. Обаче в Прометей продължава да живее настроението на титаните. Той бил само наполовина приятел на Зевс. Когато последният иска да погуби човеците поради тяхното високомерие, Прометей се застъпва за тях, предава им изкуството на числата и на писмената и още нещо, което създава културата, а именно употребата на огъня. Това предизвиква гнева на Зевс против Прометей.
На Хефест, син на Зевс, било заповядано да създаде жена с голяма хубост, която Боговете украсяват с всички възможни дарове.
Тази жена се нарича Пандора, Всенадарената. Хермес, посланикът на Боговете, я довежда при Епиметей, брата на Прометей. Тя му донася една кутия като дар от Боговете. Въпреки съвета на Прометей да не приема никакъв дар от Боговете, Епиметей приема поднесения му дар. Когато кутията е отворена, от нея излизат всички възможни беди и нещастия за човечеството.
към текста >>
Тази
жена
се нарича Пандора, Всенадарената.
Обаче в Прометей продължава да живее настроението на титаните. Той бил само наполовина приятел на Зевс. Когато последният иска да погуби човеците поради тяхното високомерие, Прометей се застъпва за тях, предава им изкуството на числата и на писмената и още нещо, което създава културата, а именно употребата на огъня. Това предизвиква гнева на Зевс против Прометей. На Хефест, син на Зевс, било заповядано да създаде жена с голяма хубост, която Боговете украсяват с всички възможни дарове.
Тази жена се нарича Пандора, Всенадарената.
Хермес, посланикът на Боговете, я довежда при Епиметей, брата на Прометей. Тя му донася една кутия като дар от Боговете. Въпреки съвета на Прометей да не приема никакъв дар от Боговете, Епиметей приема поднесения му дар. Когато кутията е отворена, от нея излизат всички възможни беди и нещастия за човечеството. В кутията остава само надеждата и то затова, защото Пандора бързо затворила капака.
към текста >>
Съпругата му Пенелопа е обкръ
жена
от многобройни кандидати за женитба.
Тук той намира добър прием. Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият цар Алкиной го приема в двореца си и му отдава почит. Пред Одисей още веднъж застава светът със своите радости, и Духът, който се придържа към този свят се събужда в него. Но той намира пътя към своето отечество, към Божественото. Отначало в неговия дом не го очаква нищо добро.
Съпругата му Пенелопа е обкръжена от многобройни кандидати за женитба.
На всекиго от тях тя обещава да се омъжи за него, щом изтъче едно платно. Тя отбягва да изпълни своето обещание, като постоянно разнищва през нощта това, което е изтъкала през деня. Кандидатите трябва да бъдат победени от Одисей, за да може той отново спокойно да се събере със своята съпруга.
към текста >>
Предрешена като стара
жена
, тя влязла в дома на Келей за да се грижи за сина на господарката.
От Зевс, преди неговия брак с Хера, тя има една дъщеря, Персефона. Веднъж, когато си играела, тя била отвлечена от Плутон, Бога на ада. Оплаквайки своята дъщеря, Деметра скита по цялата Земя за да я търси. Пристигнала в Елевзис и седнала на един камък. Там я намерили дъщерите на Келей, който е бил един от господарите на Елевзис.
Предрешена като стара жена, тя влязла в дома на Келей за да се грижи за сина на господарката.
Тя искала да даде безсмъртие на този син. За целта всяка нощ го скривала в горяща жарава. Когато веднъж майката видяла това, тя се ужасила, започнала да плаче и се вайка. Така безсмъртието се осуетило. То станало невъзможно.
към текста >>
31.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, пребла
жена
, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус.
Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка". В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом. Девицата се казваше Мария.
Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31)
към текста >>
След като Буда бе живял в усамотение и отново се върна, посрещна го една девица, която го поздрави: „Бла
жена
майката, блажен бащата, бла
жена
съпругата, на които принадлежиш." А той отговаря: „Блажени са само онези, които са в Нирвана", т.е.
След като Буда бе живял в усамотение и отново се върна, посрещна го една девица, която го поздрави: „Блажена майката, блажен бащата, блажена съпругата, на които принадлежиш." А той отговаря: „Блажени са само онези, които са в Нирвана", т.е.
онези, които са преминали във вечния ред на света. А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал! " А той отговори и рече: „Да, блажени са онези, които слушат Словото Божие и го пазят."
към текста >>
А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една
жена
от народа издигна глас и му рече: „- Бла
жена
утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал!
След като Буда бе живял в усамотение и отново се върна, посрещна го една девица, която го поздрави: „Блажена майката, блажен бащата, блажена съпругата, на които принадлежиш." А той отговаря: „Блажени са само онези, които са в Нирвана", т.е. онези, които са преминали във вечния ред на света.
А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал!
" А той отговори и рече: „Да, блажени са онези, които слушат Словото Божие и го пазят."
към текста >>
32.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Можем да разберем защо е станало така, ако приемем, че мъдростта на Мистериите е била вло
жена
в на родната религия на Израел.
Можем да разберем защо е станало така, ако приемем, че мъдростта на Мистериите е била вложена в на родната религия на Израел.
Християнството възниква от юдейството. Следователно, не трябва да се учудваме, че в християнството навлизат импулси от юдейството и от Мистериите, които са били общо достояние на духовния живот в Египет и Гърция. Когато проследим народните религии, намираме различни представи за духовния свят. Но ако вникнем по-дълбоко в мъдростта на жреците, която съставлява духовното ядро на различните народни религии, навсякъде намираме пълна съгласуваност. Платон е в съгласие с египетските жреци-мъдреци, когато в своя философски мироглед излага същността на гръцката мъдрост За Питагор се разказва, че пътувал в Египет, Индия и посещавал школите, където са учили техните мъдреци.
към текста >>
33.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тук е вло
жена
мисълта, че посветеният може предварително да вижда това, което за по-низшия свят ще се осъществи едва в бъдеще.
Християнството трябваше да стане една народна религия; истината трябваше да бъде приготвена за всеки, „който има уши да чува". Древните мисти бяха избирани измежду мнозинството; тръбите на християнството прозвучават за всеки, който може да ги чуе. От него зависи да отиде той при тях. Ето защо ужасите, които съпровождат това посвещение на човечеството, ни се показват разраснали до огромни размери. При посвещението на Йоан, нему се открива това, което ще стане в бъдеще със Земята и нейните жители.
Тук е вложена мисълта, че посветеният може предварително да вижда това, което за по-низшия свят ще се осъществи едва в бъдеще.
Седемте послания представляват значението на християнството за настоящето; седемте печата това, което християнството подготвя днес за бъдещето. За непосветения бъдещето е скрито, запечатано; при посвещението то се разпечатва. Когато завърши Земният период, за който важат седемте послания, ще започне една по-духовна епоха. Тогава животът няма да протича така, както се явява в сетивните форми, а външно той ще бъде копие, образ на своите свръхсетивни форми. Тези свръхсетивни форми са представени чрез четирите животни и останалите образи на печатите.
към текста >>
Жена
та, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта.
В съзерцаването на тези събития, за посветения се възобновява старата борба между низшата и висшата природа. Защото всичко, което по-рано посвещаващият се изживяваше, сега трябва да се потвърди и в този, който върви по пътищата на християнството. Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9).
Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта.
Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия". От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието. Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията. „И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9).
към текста >>
34.
3 ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Тя се определя от законите на тялото; това е необходимост, нало
жена
от законите на природата; тя може да се определя и от законите, които водят към правилно мислене, защото сама признава тяхната необходимост.
Ние не блуждаем безцелно и напосоки от едно усещане към друго, нито пък действуваме само под впечатлението на всяко дразнение, което идва отвън или от процесите в нашето тяло. Ние размишляваме върху нашите възприятия и действия. Чрез размишлението върху своите действия той внася една разумна цялост и логика в своя живот. Той знае, че изпълни достойно своето призвание като човек само тогава, когато се ръководи от правилни мисли, както в познанието, така и в делата си. Следователно, душата е поставена пред една двойна необходимост.
Тя се определя от законите на тялото; това е необходимост, наложена от законите на природата; тя може да се определя и от законите, които водят към правилно мислене, защото сама признава тяхната необходимост.
Човекът е подчинен на природата чрез законите на веществообмяната; на законите на мисълта той сам подчинява себе си.
към текста >>
35.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Чистата истина не възниква и не изчезва: тя притежава една стойност, която не може да бъде унищо
жена
.
Би било безсмислено да се говори за моята възхита, ако аз самия не съществувах; но не е така безсмислено да се говори за моите мисли, без изобщо да става дума за мен. Защото истината, която мисля днес, вчера е била вярна, ще бъде вярна и утре, дори ако се занимавам само днес. Ако едно познание ми доставя радост, тази радост има стойност дотогава, докато тя живее в мен; истината на познанието има своята стойност изцяло и независимо от тази радост. Душата, която схваща истината, се свързва с нещо, което носи определена стойност в себе си. Последната не изчезва с усещането на душата, както и не се е родила от него.
Чистата истина не възниква и не изчезва: тя притежава една стойност, която не може да бъде унищожена.
към текста >>
36.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Душата е подло
жена
на страшните изпитания, произтичащи от лишението.
Душата е подложена на страшните изпитания, произтичащи от лишението.
По само себе си се разбира, че те засягат само онези нива, които през време на физическия живот са били под влиянието на груби и низши страсти. Душите, които не са познавали горещите желания, преминават през това състояние без да забележат нещо, понеже те нямат никакво родство с него. Трябва да се отбележи, че колкото повече една душа е познавала горещото желание през време на земния си живот, толкова по-дълго време ще остане под техните влияния. Не трябва да си представяме това пречистване по същия начин, по който усещаме болките във физическия свят. Защото след смъртта, душата желае своето пречистване, което единствено може да излекува несъвършенствата, които тя признава в себе си.
към текста >>
37.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Искаме ли да преценим, доколко един човешки живот, произтичащ между раждането и смъртта, представлява резултат от предходно въплъщение, следва да знаем, че една гледна точка, разполо
жена
единствено в този живот, не ни предоставя никакви оценъчни възможности.
Той обгръща с поглед целия живот на тези светове. Във физическия живот, душевните изживявания, чрез които човек стига до своите духовни опитности, обикновено остават вън от съзнанието. Те работя в несъзнаваните дълбини на телесните органи, които изграждат съзнанието за физическия свят. Ето защо тези душевни изживявания се оказват невъзприемаеми за физическия свят. Окото също не вижда себе си, понеже в него действуват сили, чрез които става видимо нещо съвсем друго.
Искаме ли да преценим, доколко един човешки живот, произтичащ между раждането и смъртта, представлява резултат от предходно въплъщение, следва да знаем, че една гледна точка, разположена единствено в този живот, не ни предоставя никакви оценъчни възможности.
За такава гледна точка, например, земния живот би могъл да изглежда несъвършен, изпълнен със страдание и т.н. , обаче от друга гледна точка, лежаща извън земния живот сегашното въплъщение протича по този начин тъкмо поради някои особености от миналото прераждане. С встъпването си по Пътя на познанието така, както е описан в следващата глава, душата се откъсва от условията на телесния живот.
към текста >>
38.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разполо
жена
дълбоко в тях.
Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре.
Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях.
В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи. Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
към текста >>
39.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Обаче в основата на мислите е вло
жена
една огромна и жива сила.
Който застъпва мнението, че съсредоточаването върху подобен мисловен образ е излишно, допуска сериозна грешка. Явно, той вижда в мислите нещо несъстоятелно, нещо абстрактно.
Обаче в основата на мислите е вложена една огромна и жива сила.
Както за този, който притежава духовно познание, мислите са непосредствен израз на това, което той вижда в Духа, така и съобщението на този израз на друг, неподготвен човек, може да превърне в зародиш, от който ще се роди плодът на познанието. Ако в името на висшето познание, ние пренебрегнем мисловната работа и се обърнем към други сили в човека, пропускаме обстоятелството, че тъкмо мисленето е най-висшата човешка способност в сетивния свят. Следователно, на този, който пита: "- Как мога сам да се добира до висшите познания на науката за духа? , ще отговорим "започнете най-напред с описанията на тези, които вече ги притежават". А ако той отвърне: "но аз искам да постигна всичко сам и не желая да знам какво са видели другите!
към текста >>
40.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на съдбата, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задви
жена
както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция".
В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в съдбата на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства.
Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на съдбата, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задвижена както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция".
Подобно твърдение лесно може да бъде оспорени, особено от хора, които просто не желаят да насочат своето внимание към същинския произход на душевните изживявания.
към текста >>
41.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ето че всъщност стигаме и до Четвъртото Условие: убеждението, че истинската същност на човека е вло
жена
в неговия вътрешен свят.
Ето че всъщност стигаме и до Четвъртото Условие: убеждението, че истинската същност на човека е вложена в неговия вътрешен свят.
Който разглежда себе си единствено като продукт на външния свят, като резултат от чисто физическите закономерности, не може да напредва в окултното обучение. За тази цел е необходимо усещането за нашата душевно-духовна същност. Всеки, който развива у себе си усещане, след време започва ясно да различава своя вътрешен дълг от изискванията на външната среда. Той проумява, че едното не може да се измерва непосредствено с другото. Окултният ученик е длъжен да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение.
към текста >>
42.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Например силата, която е вло
жена
във волята, може да действува върху определени процеси и Същества от духовния свят, но може и да ги възприема.
Едва чрез това преобразяване на своята вътрешна същност, човек може да влезе в съзнателна връзка с определени свръхсетивни сили и Същества. Налице е дълбоко сродство между неговите собствени душевни сили и част от силите на Космоса.
Например силата, която е вложена във волята, може да действува върху определени процеси и Същества от духовния свят, но може и да ги възприема.
Обаче тя може това едва след като е станала душевно свободна и независима от връзките си с чувствата и волята. След като тази зависимост е прекъсната волята е свободна и се насочва навън. Така стоят нещата и със силите на чувствата и на мисленето.
към текста >>
43.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чрез сгъстяването на водата е станало невъзможно тя да бъде дви
жена
и направлявана по такъв изкусен начин, както това е било възможно през онези времена.
Поради същността си науката и логичното мислене никога не могат да решат, дали нещо е възможно или не е. Те имат за задача да обяснят само това, което се установява чрез опита и наблюдението. А гореспоменатата гъстота на въздуха за окултното познание е така здраво установена, както може да бъде здраво установен днес един сетивно даден факт. Също така здраво установен обаче е, може би необяснимия за днешната физика и химия факт, че през време на атлантската епоха водата по цялата Земя беше много по-рядка отколкото днес. И благодарение на тази рядкост, чрез използваната от тях сила на семената, атлантците можеха да насочват по такъв начин водата, че тя да служи за технически цели, които днес са невъзможни.
Чрез сгъстяването на водата е станало невъзможно тя да бъде движена и направлявана по такъв изкусен начин, както това е било възможно през онези времена.
От това достатъчно добре се вижда, че цивилизацията на атлантската епоха е била съвсем различна от нашата. И по-нататък става разбираемо, че също и физическата природа на един атлантец е била съвършено различна от тази на съвременния човек. Атлантецът пиеше вода, която можеше да бъде обработена от живеещата в неговото собствено тяло жизнена сила по съвършено различен начин, отколкото това е възможно в днешното физическо тяло. Поради това атлантецът можеше да използва по своя воля своите физически сили съвсем различно от днешния човек. Той разполагаше, така да се каже, със средствата да умножава в самия себе си физическите сили, когато се нуждаеше от това за извършване на своите действия.
към текста >>
44.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Втората група човешки същества беше изло
жена
на постепенно умиране.
3. Една по-малка група от такива хора, която развиваше мисловната способност. Чрез това тези хора наистина постепенно изгубиха самобитните способности на атлантците, но в замяна на това се развиха така, че да могат да разбират принципите на “пратениците на боговете”.
Втората група човешки същества беше изложена на постепенно умиране.
Обаче третата група можа да бъде възпитана от съществата на първата група така, че да поеме ръководството в собствените си ръце.
към текста >>
45.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако мъжът беше видял и боравил с природните сили:
Жена
та стана първата тълкувателка на тези природни сили.
От женския елемент се родиха първите представи за “добро” и “зло”. Хората започнаха да обичат нещо, което особено впечатляваше живота на представите, от други неща пък започнаха да изпитват отвращение. Ако властта, която мъжкият елемент упражняваше, беше насочена повече върху външното действие на волевите сили, върху външното боравене с природните сили, то в женския елемент паралелно се пораждаше едно въздействие чрез душевността, чрез вътрешните, лични сили на човека. Само онзи може да разбере правилно развитието на човечеството, който вземе под внимание, че първият напредък в живота на представите е бил направен от жените. Свързаното с живота на представите, с изграждането на паметта развитие на навици, които образуваха зародишите на един правен живот, на един вид нрави, на един вид бит, идваше от тази страна.
Ако мъжът беше видял и боравил с природните сили: Жената стана първата тълкувателка на тези природни сили.
Това беше един особен нов начин да се живее чрез размишление, който се роди тук. Тази форма имаше нещо много по-лично отколкото начинът, по който се проявяваше мъжът. Трябва да си представим, че тази особеност на жените беше също един вид ясновиждане, макар и да се различаваше от магията на волята при мъжете. В нейната душа жената беше достъпна за един друг вид духовни същества. Тя беше достъпна за такива духовни същества, които говореха повече на чувствения елемент на душата, а по-малко на духовния елемент, на който беше подчинен мъжът.
към текста >>
В нейната душа
жена
та беше достъпна за един друг вид духовни същества.
Свързаното с живота на представите, с изграждането на паметта развитие на навици, които образуваха зародишите на един правен живот, на един вид нрави, на един вид бит, идваше от тази страна. Ако мъжът беше видял и боравил с природните сили: Жената стана първата тълкувателка на тези природни сили. Това беше един особен нов начин да се живее чрез размишление, който се роди тук. Тази форма имаше нещо много по-лично отколкото начинът, по който се проявяваше мъжът. Трябва да си представим, че тази особеност на жените беше също един вид ясновиждане, макар и да се различаваше от магията на волята при мъжете.
В нейната душа жената беше достъпна за един друг вид духовни същества.
Тя беше достъпна за такива духовни същества, които говореха повече на чувствения елемент на душата, а по-малко на духовния елемент, на който беше подчинен мъжът. Така от мъжете се излъчваше едно действие, което беше повече природно-божествено, а при жените едно такова, което беше повече душевно-божествено.
към текста >>
Развитието, през което мина
жена
та през време на лемурийската епоха доведе дотам, че при настъпването на следващата – атлантската коренна раса на Земята на нея се падна една важна роля.
Развитието, през което мина жената през време на лемурийската епоха доведе дотам, че при настъпването на следващата – атлантската коренна раса на Земята на нея се падна една важна роля.
Това появяване на тази коренна раса стана под влиянието на високо развити същества, които бяха запознати с образуването на расите и които бяха в състояние да насочат съществуващите човешки сили, силите на човешката природа в такива пътища, че да може да се роди една нова раса. Ние ще говорим още за тези същества. За сега нека бъде достатъчно да кажем, че те притежаваха свръхчовешка мъдрост и сила. Те отделиха от лемурийското човечество една малка група и я определиха за родоначалник на бъдещата атлантска раса. Мястото, на което те направиха това, се намираше в горещата зона.
към текста >>
Чрез нейната памет
жена
та получи способността да използва за бъдещето опитностите и преживяванията, които веднъж бяха придобити.
Горепосочените ръководители направиха така, че избраната група да се подреди в по-малки групи. И те повериха на жените подреждането и устройването на тези по-малки групи.
Чрез нейната памет жената получи способността да използва за бъдещето опитностите и преживяванията, които веднъж бяха придобити.
Това, което вчера се бе оказало целесъобразно, тя го оползотворяваше днес и беше наясно върху факта, че то ще донесе полза също и утре. Благодарение на това разпоредбите за съвместния живот произхождаха от нея. Под нейно влияние се развиваха понятията за “добро и зло”. Чрез нейния съзерцателен живот тя разви разбирането за природата. От наблюдението на природата в нея възникнаха представите, според които тя ръководеше работата на хората.
към текста >>
Духовните ръководители устроиха нещата така, че чрез душата на
жена
та да бъде облагородена и пречистена волевата природа, бликащата сила на мъжете.
Това, което вчера се бе оказало целесъобразно, тя го оползотворяваше днес и беше наясно върху факта, че то ще донесе полза също и утре. Благодарение на това разпоредбите за съвместния живот произхождаха от нея. Под нейно влияние се развиваха понятията за “добро и зло”. Чрез нейния съзерцателен живот тя разви разбирането за природата. От наблюдението на природата в нея възникнаха представите, според които тя ръководеше работата на хората.
Духовните ръководители устроиха нещата така, че чрез душата на жената да бъде облагородена и пречистена волевата природа, бликащата сила на мъжете.
Естествено ние трябва да си представим всичко това в детски наченки. Думите на нашия език веднага предизвикват представи, които са взети от настоящия живот.
към текста >>
Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за красота, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на
жена
та.
Горепосоченото господство на женската душа е особено силно в последните времена на Лемурия и трае до атлантските времена, в които се подготвяше четвъртата подраса. Обаче не бива да си представяме, че такъв беше случаят с почти цялото човечество. Това важи предимно за онази част от населението на Земята, от която по-късно произлязоха същинските напреднали раси. И това влияние беше най-силно върху всичко онова в човека, което съществуваше “несъзнателно” в него.
Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за красота, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на жената.
Не е казано прекалено много, ако съобщенията на Хрониката Акаша се тълкуват така, че се твърди: “Културните народи имат форма на тялото и израз на тялото, както и определени основи на телесно-душевен живот, които са им били отпечатани от жената. “
към текста >>
Не е казано прекалено много, ако съобщенията на Хрониката Акаша се тълкуват така, че се твърди: “Културните народи имат форма на тялото и израз на тялото, както и определени основи на телесно-душевен живот, които са им били отпечатани от
жена
та. “
Горепосоченото господство на женската душа е особено силно в последните времена на Лемурия и трае до атлантските времена, в които се подготвяше четвъртата подраса. Обаче не бива да си представяме, че такъв беше случаят с почти цялото човечество. Това важи предимно за онази част от населението на Земята, от която по-късно произлязоха същинските напреднали раси. И това влияние беше най-силно върху всичко онова в човека, което съществуваше “несъзнателно” в него. Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за красота, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на жената.
Не е казано прекалено много, ако съобщенията на Хрониката Акаша се тълкуват така, че се твърди: “Културните народи имат форма на тялото и израз на тялото, както и определени основи на телесно-душевен живот, които са им били отпечатани от жената. “
към текста >>
46.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Защото също и формите на мъжа и на
жена
та са се родили в течение на времената от една още по-стара основна форма, в която човекът не беше нито мъж, нито
жена
, а двете едновременно.
Колкото и различна да беше в древни времена формата на човека, както я описахме в миналите извлечения от “Хрониката Акаша” от неговата днешна форма, когато отидем още по-далеч в миналото на историята на човечеството ние стигаме до още по-различни състояния.
Защото също и формите на мъжа и на жената са се родили в течение на времената от една още по-стара основна форма, в която човекът не беше нито мъж, нито жена, а двете едновременно.
Който иска да си състави понятие за тези прадревни времена на миналото, трябва напълно да се освободи от обикновените представи, които са взети от това, което човекът вижда около себе си. Времената, в които сега проникваме с нашия поглед в миналото, се намират приблизително преди средата на лемурийската епоха. Тогава човешкото тяло, както и другите форми в природата, бяха още меки и пластични. В сравнение с нейното по-късно втвърдено състояние Земята се намираше още в едно по-течно състояние. Когато в онези времена човешката душа се въплъщаваше в материята, тя можеше да приспособява тази материя към себе си до много по-висока степен отколкото по-късно.
към текста >>
Обаче душата както в мъжа така и в
жена
та трябваше да задържи в себе си една част от нейната предишна сила.
Разделянето на полове се появи, когато Земята достигна определено състояние на сгъстяване. Гъстотата на материята обвърза една част от размножителната сила. И онази част от тази сила, която още е действена, стана необходимо да бъде допълнена отвън, чрез противоположната сила на един друг човек.
Обаче душата както в мъжа така и в жената трябваше да задържи в себе си една част от нейната предишна сила.
Тя не можеше да употреби тази част във външния телесен свят. Тази част от нейната сила се насочи сега към вътрешността на човека. Тя не можеше да се прояви навън; ето защо стана свободна за да гради вътрешните органи. И тук в развитието на човечеството настъпва една важна точка. По-рано това, което наричаме дух, способността на мисленето, не можеше да намери място в човека.
към текста >>
Така мъжът и
жена
та са различни в тяхната външна форма; във вътрешността си и при двамата душевната едностранчивост се слива в едно хармонично цяло.
Отсега нататък за външното човекът бива оплоден отвън, за вътрешността отвътре, чрез духа. Можем сега да кажем, че мъжкото тяло има женска душа, а женското тяло мъжка душа. Тази вътрешна едностранчивост в човека сега се компенсира чрез оплождането с духа. Едностранчивостта е премахната. Мъжката душа в женското тяло и женската душа в мъжкото тяло стават отново двуполови чрез оплождането с духа.
Така мъжът и жената са различни в тяхната външна форма; във вътрешността си и при двамата душевната едностранчивост се слива в едно хармонично цяло.
Във вътрешността духът и душата се сливат в едно единство. Върху мъжката душа в жената духът действува женствено и по този начин я прави мъжко-женска; върху женската душа в мъжа духът действува мъжки и я прави мъжко-женска. От външния свят в предлемурийското време, двуполовостта на човека се оттегля във вътрешността на човека.
към текста >>
Върху мъжката душа в
жена
та духът действува женствено и по този начин я прави мъжко-женска; върху женската душа в мъжа духът действува мъжки и я прави мъжко-женска.
Тази вътрешна едностранчивост в човека сега се компенсира чрез оплождането с духа. Едностранчивостта е премахната. Мъжката душа в женското тяло и женската душа в мъжкото тяло стават отново двуполови чрез оплождането с духа. Така мъжът и жената са различни в тяхната външна форма; във вътрешността си и при двамата душевната едностранчивост се слива в едно хармонично цяло. Във вътрешността духът и душата се сливат в едно единство.
Върху мъжката душа в жената духът действува женствено и по този начин я прави мъжко-женска; върху женската душа в мъжа духът действува мъжки и я прави мъжко-женска.
От външния свят в предлемурийското време, двуполовостта на човека се оттегля във вътрешността на човека.
към текста >>
Ние виждаме по този начин, че по-висшето вътрешно естество на човека няма нищо общо с мъжа и с
жена
та.
Ние виждаме по този начин, че по-висшето вътрешно естество на човека няма нищо общо с мъжа и с жената.
Вътрешната прилика идва при жената от една мъжка душа, а при мъжа съответно от една женска душа. Съединението с духа произвежда накрая сходството, обаче фактът, че преди възникването на това сходство е съществувало различие, включва една тайна на човешката природа. Познаването на тази тайна е от голямо значение за всяка окултна наука. Защото тя е ключът за важни тайни на живота. За сега не бива да се повдигне завесата скриваща тази тайна...
към текста >>
Вътрешната прилика идва при
жена
та от една мъжка душа, а при мъжа съответно от една женска душа.
Ние виждаме по този начин, че по-висшето вътрешно естество на човека няма нищо общо с мъжа и с жената.
Вътрешната прилика идва при жената от една мъжка душа, а при мъжа съответно от една женска душа.
Съединението с духа произвежда накрая сходството, обаче фактът, че преди възникването на това сходство е съществувало различие, включва една тайна на човешката природа. Познаването на тази тайна е от голямо значение за всяка окултна наука. Защото тя е ключът за важни тайни на живота. За сега не бива да се повдигне завесата скриваща тази тайна...
към текста >>
Така физическият човек се разви от еднополовост до двуполовост, до разделянето на мъж и
жена
.
Така физическият човек се разви от еднополовост до двуполовост, до разделянето на мъж и жена.
И благодарение на това, човекът стана такова духовно същество, каквото е сега. Не трябва да вярваме, че със Земята преди не са били свързани разумни същества. Когато проследяваме Хрониката Акаша, виждаме, че в първите времена на Лемурия по-късният физически човек чрез своята двуполовост беше съвършено друго същество в сравнение с това, което днес наричаме човек. Той не можеше да свърже с мисли никакви сетивни възприятия: Той не мислеше. Неговият живот беше инстинктивен.
към текста >>
Когато стана мъж или
жена
в своето физическо тяло, “човекът” можеше да се отдаде само с една част от неговото същество; с другата част той се отдели от заобикалящия свят.
Свръхчовешките същества насочваха цялата си любов навън, за да позволят на Мировата мъдрост да се влее в тялото. “Човекът” може да насочи навън само една част. “Човекът” стана сетивно същество; и с това неговата любов стана сетивна. Той отклонява от външния свят онази част от съществото си, която насочва към своето вътрешно изграждане. Така се появява онова свойство, което наричаме себелюбие.
Когато стана мъж или жена в своето физическо тяло, “човекът” можеше да се отдаде само с една част от неговото същество; с другата част той се отдели от заобикалящия свят.
Той стана себелюбив (егоистичен). И егоистични станаха неговите външни действия и неговият стремеж към вътрешно развитие. Той започна да обича, защото желае, и да мисли, защото също така проявява желание именно към знание. Срещу детски егоистичния човек стояха като безкористни натури ръководителите, свръхчовешките същества. Душата, която при тях не обитава в едно мъжко или женско тяло, е самата тя мъжко-женска.
към текста >>
Тази любов събира заедно мъжа и
жена
та, доколкото те са физически същества.
Задачата на свръхчовешките същества, на Великите ръководители беше да отпечатат в младите човеци техния собствен характер, тяхното собствено естество да обичат. Човеците можеха да сторят това само с онази част от душевната сила, която се насочваше навън. Чрез това се роди сетивната любов. Тази любов е съпровождащото явление от действието на душата в едно мъжко или женско тяло. Сетивната любов стана силата за физическото развитие на човека.
Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества.
На тази любов почива напредването на физическото човечество. Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов. Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи. Те можеха да облекат с любов стремежа навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество.
към текста >>
47.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
да се издигне до възрастта на зрелия човек, на зрелия мъж или на зрялата
жена
, така се случва и с човечеството взето като цяло.
Както отделният човек преминава през различни степени в живота си от раждането си нататък, както той трябва от възрастта на бозайничето, минавайки през детството и т.н.
да се издигне до възрастта на зрелия човек, на зрелия мъж или на зрялата жена, така се случва и с човечеството взето като цяло.
То се е развило до неговото днешно състояние, минавайки през различни степени. Със средствата на ясновидеца можем да проследим три главни степени от това развитие на човечеството, които са били изминати, преди да се е образувала Земята и преди небесно тяло да е станало арена на това развитие. Следователно понастоящем имаме работа с четвъртата степен от великия миров живот на човека. Тук за сега ще разкажем фактите, за които става дума по-горе. Вътрешното основание ще се получи в течение на описанието, доколкото такова описание е възможно с думите на обикновения език, без да прибегнем до формите на изразяване, с които си служи духовната наука.
към текста >>
48.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Старецът, зрелият мъж или зрялата
жена
, младежът и т. н.
Развитието на човечеството минаващо през седемте състояния на съзнанието от Сатурн до Вулкан бе сравнено в предидущите описания с минаването през живота между раждането и смъртта: с възрастта на бозайничето, детството и т.н. до възрастта на стария човек. Можем още да разширим сравнението. Както при настоящото човечество отделните възрасти на живота не само се редуват, а съществуват също една до друга, така е и с развитието на състоянията на съзнанието.
Старецът, зрелият мъж или зрялата жена, младежът и т. н.
живеят един до друг. Така на стария Сатурн съществуваха не само прадедите на човека като същества със смътното Сатурново съзнание, а наред с тях имаше и други същества, които бяха развили вече по-високите степени на съзнанието. Когато започна Сатурновото развитие, имаше същества със Слънчево съзнание, други с образно съзнание (Лунно съзнание), същества със съзнание подобно на съзнанието на съвременния човек, един четвърти род със себесъзнателно (психическо) образно съзнание, един пети със себесъзнателно (свръхфизическо) предметно съзнание и един шести род с творческо (духовно) съзнание. Но и с това редицата от същества не е изчерпана. След Вулкановата степен човекът ще се развие още по-нататък и ще се издигне до още по-високи степени на съзнанието.
към текста >>
49.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обаче тогава бе поло
жена
първата заложба за това образуване.
В неговата форма, в неговите действия и движения и т. н. физическото тяло е израз и следствие на това, което става в другите членове, в етерното тяло, в астралното тяло и в Аза. В досегашните разглеждания от “Хрониката Акаша” показахме как в течение на развитието тези други членове постепенно започнаха да действат в образуването на физическото тяло. През време на Сатурновото развитие нито един от тези други членове не беше свързан с физическото тяло.
Обаче тогава бе положена първата заложба за това образуване.
Не трябва да се мисли обаче, че силите, които действаха по-късно от етерното тяло, от астралното тяло и от Аза върху физическото тяло, не бяха действували вече върху него още през време на Сатурновата епоха. Те действаха още тогава, само че в известен смисъл отвън, а не отвътре. Другите членове не бяха още станали самостоятелни, те не бяха още съединени по особен начин с физическото тяло; силите, които се обединиха по-късно в тях, действаха от обкръжението – атмосферата – на Сатурн и формираха първата заложба на това тяло. Това устройство на Слънцето бе преобразувано затова, защото една част от тези сили се оформи в особеното човешко етерно тяло и сега не действуваше върху физическото тяло вече само отвън, а отвътре. Същото стана на Луната по отношение на астралното тяло.
към текста >>
50.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ето защо книгата е изло
жена
най-вече на онези опасности и недоразумения, които засягат самата Антропософия.
Сега при новото издание на „Тайната Наука" искам отново да се спра на този факт. Тя е едно въведение в цялата Антропософия.
Ето защо книгата е изложена най-вече на онези опасности и недоразумения, които засягат самата Антропософия.
към текста >>
51.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В случая важното е, че вло
жена
та в себесъзнанието Азова същност е „по-древна от думата Аз".
Думата Аз е само един съкратен заместител относно личното име на говорещия, но такъв заместител, който всеки говорещ употребява за себе си, независимо от това, с какво собствено име го назовават другите. Себесъзнанието може да се развие до твърде висока степен при животните, както и при необразовани глухонеми хора, без при това да е свързано с някакво собствено име. Съзнанието за собственото име може напълно да замести липсващата езикова употреба на Аза. По този начин се премахва и всякакъв магически ореол, с който мнозина обвиват думичката „аз"; тя не може да прибави абсолютно нищо към понятието „себесъзнание", а само извлича от него цялото свое съдържание." Човек може да бъде на пълно съгласен с подобни размишления, дори и с това, че думичката „аз" не трябва да се обвива с никакъв магически ореол, който само смущава ясния поглед върху тези неща. Обаче постепенно утвърденото словесно обозначение на даден факт изобщо не е решаващо за неговата вътрешна същност.
В случая важното е, че вложената в себесъзнанието Азова същност е „по-древна от думата Аз".
Да, човекът е заставен да прибегне до тази думичка с нейните свойства, валидни единствено за него за да изрази отношението си към външния свят по един коренно различен от животното начин. Както не можем да стигнем до геометричната характеристика на триъгълника като проучим как е възникнала думата „триъгълник", така не сме в състояние да се произнесем и върху същността на Аза, ако проучим етимологичното възникване и езиковата предистория на думата „аз".
към текста >>
52.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обаче по принцип, срещу правилната логика, прило
жена
в свръхсетивното изследване, не може да има никакви възражения.
Когато човек разглежда видимия свят с помощта на сетивните възприятия, и после се запознава с данните на свръхсетивното познание, простиращи се до най-далечното минало, при едно наистина безпристрастно и обективно мислене, той може да заяви: Най-напред това, което свръх сетивното познание съобщава, е напълно логично; второ, ако приема свръхсетивното изследване за вярно, аз мога да разбера защо външният свят е стигнал до формите, които има днес. В този смисъл, когато говорим за „логика" не смятаме, че едно описание на свръхсетивното изследване не би могло да съдържа логически грешки. За „логичното" и тук трябва да говорим така, както правим това в обикновения живот на физическия свят. Както тук изискваме логика при едно описание, въпреки че отделен автор лесно може да изпадне в логическа грешка, така стоят нещата и при свръхсетивното изследване. Възможно е дори следното: един изследовател на свръхсетивните области да допусне логически грешки в своето описание и после да бъде коригиран от друг човек, който изобщо няма свръхсетивни възприятия, но притежава способността за здраво мислене.
Обаче по принцип, срещу правилната логика, приложена в свръхсетивното изследване, не може да има никакви възражения.
Едва ли е необходимо да се подчертава, че срещу самите факти не може да се излезе с логически обяснения. Както в областта на физическия свят никога не може да се докаже логически дали съществува или не рибата „кит", а това става чрез простия визуален акт, така и свръхсетивните факти могат да бъдат опознати само чрез духовно възприемане. Тук следва да имаме предвид още нещо: изследователят на свръхсетивните области, преди да се приближи до духовните светове, трябва да си изгради цялостен възглед за тези светове тъкмо с помощта на логиката; и не на последно място като се убеждава, че приемайки данните на Тайната Наука за достоверни, целият сетивно-възприемаем свят става за него напълно разбираем. Ако се пренебрегне споменатата подготовка, всяко изживяване в свръхсетивния свят се превръща в едно несигурно или дори опасно напипване. Ето защо, в тази книга първо се описват свръхсетивните факти от развитието на Земята, а едва после се говори за пътя, към свръхсетивното познание.
към текста >>
Както нашата Земя е обкръ
жена
от атмосфера, така е било и при Сатурн; само че неговата „атмосфера" е била от духовно естество.
Най-низшата съставна част на тези Същества е етерното тяло. В замяна на това те имат една съставна част над тези, които притежава човекът. За човека най-висшата възможност е „Човекът-Дух". Но тези Същества имат една степен над Човека-Дух. И в диапазона между етерното тяло и Човека-Дух те имат всички останали съставни части, характерни за човека: астрално тяло, Аз, Дух-Себе и Дух-Живот.
Както нашата Земя е обкръжена от атмосфера, така е било и при Сатурн; само че неговата „атмосфера" е била от духовно естество.
към текста >>
Когато наближи Слънчевият цикъл, неговите образни представи стават все по-бледи и по-бледи; изпълва се с една бла
жена
всеотдайност, а в притихналия му вътрешен свят прозвучават хармониите на Космоса.
Ето че стигаме до едно по-точно описание на това, което вече охарактеризирахме като един вид размножение и посочихме голямата му близост с образуването на представите. Така човешкото същество възпроизвежда свои подобия по отношение на определени части от физическото и етерно тяло. Съвсем не трябва да смятаме, че от родителското тяло произлизат нови дъщерни форми; просто ядрото на човешкото същество преминава от едното състояние в другото. Родителското тяло не произвежда ново същество; то възпроизвежда самото себе си в нова форма. Така лунният човек изпитва една смяна на съзнанието.
Когато наближи Слънчевият цикъл, неговите образни представи стават все по-бледи и по-бледи; изпълва се с една блажена всеотдайност, а в притихналия му вътрешен свят прозвучават хармониите на Космоса.
Към края на този цикъл образите в астралното тяло оживяват; то започва все повече и повече да усеща себе си. Човекът изживява един вид пробуждане от тихото блаженство и покоя, в които беше потопен през Слънчевия цикъл. Но сега идва ред на друго важно изживяване. С новото проясняване на образното съзнание човешкото същество се вижда като обгърнато с един облак, като сякаш се е спуснал от Космоса като едно живо Същество. И предшественикът на човека чувствува това Същество като нещо свое, като едно допълнение към своята собствена природа.
към текста >>
Когато човек се нуждае от мъдрост, за да проумее нещата, оказва се, че тя е вло
жена
в самите тях.
Какво учудване може да пробуди у нас мъдростта на всеки лист от растителния свят, мъдростта във всяка животинска и човешка кост, в чудното устройство на мозъка и сърцето.
Когато човек се нуждае от мъдрост, за да проумее нещата, оказва се, че тя е вложена в самите тях.
Защото колкото и да би се старал човек да проумее нещата със своите мъдри представи, той не би могъл да извлече от тях никаква мъдрост, ако тя не беше предварително вложена в нещата. Който иска да обхване нещата с мъдрост, а си въобразява, че тя не е вече в тях, е все едно да си мисли, че би могъл да черпи вода от един съд без тя да е предварително налята в него. Както ще видим по-нататък в тази книга, Земята не е нищо друго, освен преродената „Стара Луна". И тя се явява като една преизпълнена с мъдрост планета, защото през описаната епоха беше проникната от „Духовете на Мъдростта" и от техните сили.
към текста >>
Защото колкото и да би се старал човек да проумее нещата със своите мъдри представи, той не би могъл да извлече от тях никаква мъдрост, ако тя не беше предварително вло
жена
в нещата.
Какво учудване може да пробуди у нас мъдростта на всеки лист от растителния свят, мъдростта във всяка животинска и човешка кост, в чудното устройство на мозъка и сърцето. Когато човек се нуждае от мъдрост, за да проумее нещата, оказва се, че тя е вложена в самите тях.
Защото колкото и да би се старал човек да проумее нещата със своите мъдри представи, той не би могъл да извлече от тях никаква мъдрост, ако тя не беше предварително вложена в нещата.
Който иска да обхване нещата с мъдрост, а си въобразява, че тя не е вече в тях, е все едно да си мисли, че би могъл да черпи вода от един съд без тя да е предварително налята в него. Както ще видим по-нататък в тази книга, Земята не е нищо друго, освен преродената „Стара Луна". И тя се явява като една преизпълнена с мъдрост планета, защото през описаната епоха беше проникната от „Духовете на Мъдростта" и от техните сили.
към текста >>
Ако някой би наблюдавал природните процеси от гледна точка, разполо
жена
извън Земята, той би видял в тях не само независещи от човека събития, но и истински човешки действия.
През тази далечна епоха природните и човешките сили не бяха така разграничени, както по-късно. Това, което ставаше на Земята, до голяма степен зависеше от силите на човеците.
Ако някой би наблюдавал природните процеси от гледна точка, разположена извън Земята, той би видял в тях не само независещи от човека събития, но и истински човешки действия.
Много по-различно изглеждаха за Земния човек и звуковите възприятия. В началото на Земния живот те бяха възприемани като външни звуци. Докато въздушните образи отвън бяха възприемани до към средата на човешкия Земен живот, външните звуци можеха да бъдат чувани и след този период. Едва в края на живота, Земният човек ставаше нечувствителен спрямо тях. От звуците, в него оставаха паметовите представи.
към текста >>
От този момент в човешкото земно развитие беше вло
жена
възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството.
От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята.
В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът. И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман. От този миг областта, наричана от гърците „Царство на сенките", бе пронизана от мълнията на Духа, която увери неговите обитатели, че светлината отново ще се върне там.
към текста >>
В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вло
жена
и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството. От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята.
В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто.
Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът. И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман. От този миг областта, наричана от гърците „Царство на сенките", бе пронизана от мълнията на Духа, която увери неговите обитатели, че светлината отново ще се върне там. Това, което беше постигнато чрез „Мистерията на Голгота" за физическия свят, хвърли своята светлина и в духовния свят.
към текста >>
53.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Едва сега, след медитациите и благодарение на силата, вло
жена
в тях, тя изгражда от тази неорганизирана същност споменатите душевно-духовни органи.
Ако бихме могли да се освободим от сетивния свят, от света на разума но без медитирането бихме потънали в „нищото" на безсъзнанието. Естествено, душевно-духовната ни същност е била налице и преди медитациите. Обаче тя още не е притежавала никакви инструменти за наблюдение на духовния свят. Тя е представлявала нещо като физическо тяло, лишено от очи за виждане и от уши за чуване. По-рано душевно-духовната същност е била неорганизирана.
Едва сега, след медитациите и благодарение на силата, вложена в тях, тя изгражда от тази неорганизирана същност споменатите душевно-духовни органи.
към текста >>
54.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сега Земята е само началото на едно развитие, чрез което в тази Мъдрост ще бъде вло
жена
една нова сила.
Днешното планетарно въплъщение наречено „Земя", съдържа всичко онова, което се е развило в хода на предишните планетарни състояния Сатурн, Слънце и Луна. Не случайно земният човек открива „мъдрост" в процесите, които се разиграват около него. Тази мъдрост е стаена там като резултат от едно продължително развитие. Вече знаем, че Земята е потомък на „Старата Луна". А тя осъществи своето развитие, заедно с това, което и принадлежеше, постигайки „Космоса на Мъдростта".
Сега Земята е само началото на едно развитие, чрез което в тази Мъдрост ще бъде вложена една нова сила.
Тя ще доведе човека до там, да се чувствува като самостоятелен участник в духовния свят. Това се обяснява с обстоятелството, че в хода на Земния период неговият „Аз" е така формиран от „Духовете на Формата", както на Сатурн физическото му тяло беше формирано от „Духовете на Волята", на Слънцето етерното му тяло от „Духовете на Мъдростта" и на Луната астралното му тяло от „Духовете на Движението". Едва чрез взаимодействието между „Духовете на Волята, на Мъдростта и на Движението" възниква това, което днес наричаме „мъдрост". Земните същества и процеси постигат хармония с останалите същества от техния свят благодарение на тези три вида Духове. Чрез „Духовете на Формата" човек получава своя самостоятелен „Аз".
към текста >>
55.
ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА СЛЕД СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но понеже човешките опитности са различни в зависимост от това, дали човек се въплъщава като
жена
или мъж, то през посочения период по правило стават две прераждания, едното като мъж и другото като
жена
.
В този вид промени има известни повторения. Те намират своя външен израз например в това, че онази точка на небосвода, в която Слънцето изгрява в началото на всяка пролет, очертава пълна окръжност за около 26,000 години. Тази пролетна точка се придвижва от една небесна област в друга. В хода на 1/12 от тази окръжност, т.е. приблизително за 2,100 години, условията на Земята се променят до такава степен, че в поредното си въплъщение човешката душа може да изживее нещо действително ново.
Но понеже човешките опитности са различни в зависимост от това, дали човек се въплъщава като жена или мъж, то през посочения период по правило стават две прераждания, едното като мъж и другото като жена.
Но тези неща зависят и от това, какви сили човек взема със себе си, какви сили пренася той от земния живот в живота след смъртта. Ето защо на изнесените тук данни трябва да се гледа по такъв начин, че макар и по принцип да са напълно верни, в отделните случаи те, естествено, ще показват всевъзможни отклонения. Времето, през което човешкият Аз пребивава в духовния свят между смъртта и новото раждане, зависи от споменатите космически условия само донякъде. От друга страна то зависи и от степените на развитие, през които човек минава между смъртта и новото раждане. След известно време тези състояния довеждат „Аза" до такава духовна нагласа, че в своите вътрешни духовни изживявания той не намира вече никакво удовлетворение.
към текста >>
56.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ако
жена
та върши толкова добро,
Ако жената върши толкова добро,
към текста >>
57.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Прие едната образ на
жена
та,
Прие едната образ на жената,
към текста >>
кажете на
жена
та,
кажете на жената,
към текста >>
58.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Погледнах аз в душата на
жена
та,
Погледнах аз в душата на жената,
към текста >>
59.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
една
жена
, която всеотдайно
една жена, която всеотдайно
към текста >>
В нозете на мъжа стоящата
жена
В нозете на мъжа стоящата жена
към текста >>
Жена
та, за която ни разказа Теодора,
Жената, за която ни разказа Теодора,
към текста >>
видях
жена
та,
видях жената,
към текста >>
60.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една
жена
.
Драматичната композиция беше чудесна.
Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една жена.
Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов.
към текста >>
Чрез продължителното общуване с тази
жена
у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов.
Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една жена. Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си.
Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов.
Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка. Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна любов. Това прогонва цялата творческа радост от душата му. Той се чувства все по-опустял в своя вътрешен живот.
към текста >>
61.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
каквито притежаваше
жена
та.
каквито притежаваше жената.
към текста >>
62.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
подала ги на втората
жена
.
подала ги на втората жена.
към текста >>
и дала го на третата
жена
, която
и дала го на третата жена, която
към текста >>
Разказаното от
жена
та бе тъй просто,
Разказаното от жената бе тъй просто,
към текста >>
63.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Жена
единствено такава искам,
Жена единствено такава искам,
към текста >>
че пречели децата и
жена
та,
че пречели децата и жената,
към текста >>
64.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Аз само и
жена
ми сме го чели,
Аз само и жена ми сме го чели,
към текста >>
Жена
си и детето изоставих,
Жена си и детето изоставих,
към текста >>
65.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В
жена
та, знайна като ясновидка,
В жената, знайна като ясновидка,
към текста >>
Във Йозеф Кюне и
жена
му виждам
Във Йозеф Кюне и жена му виждам
към текста >>
66.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
жена
като
жена
, мъж като мъж,
жена като жена, мъж като мъж,
към текста >>
67.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че твърде много си му задъл
жена
.
че твърде много си му задължена.
към текста >>
68.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че чувства се изло
жена
на мисли,
че чувства се изложена на мисли,
към текста >>
69.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Възтор
жена
възхита
Възторжена възхита
към текста >>
70.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
3.
Жена
та на Хиларий Готгетрой
3. Жената на Хиларий Готгетрой
към текста >>
71.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Жена
та пък до храма виждам аз
Жената пък до храма виждам аз
към текста >>
72.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в отминалите времена
жена
та,
в отминалите времена жената,
към текста >>
Мистикът млад е търсен от
жена
та,
Мистикът млад е търсен от жената,
към текста >>
ще ти посочи тя
жена
та там, до храма.
ще ти посочи тя жената там, до храма.
към текста >>
73.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
Вярно е, че по същество съдържанието на старата книга е запазено почти дословно; обаче то бе предшествано от едно изложение в съкратена форма на философското развитие от 6-тото пред християнско столетие насам и във втори том ще бъде продъл
жена
характеристиката на философите до наше време.
Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието. Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам. Това чувство ме завладя в повишен размер, когато пристъпих към обработването на едно ново издание. И с това е посочена причината, защо не се роди всъщност едно ново издание на старото, а една нова книга.
Вярно е, че по същество съдържанието на старата книга е запазено почти дословно; обаче то бе предшествано от едно изложение в съкратена форма на философското развитие от 6-тото пред християнско столетие насам и във втори том ще бъде продължена характеристиката на философите до наше време.
Освен това кратките бележки в края на втори том, които по-рано бяха написани със заглавието "Изглед", бяха превърнати в едно подробно изложение на изгледите на философското познание в настоящето. Без съмнение против композицията на книгата ще се направят някои възражения, защото обхватът на предишните изложения не беше съкратен, напротив характеристиката на философите от 6-тото предхристиянско столетие до 19-тото следхристиянско столетие бе представена само в кратък очерк. Но тъй като моята цел не е само тази, да дам една кратка скица на историята на философските въпроси, а да говоря върху тези въпроси и самите опити за тяхното решение чрез тяхното историческо разглеждане, счетох за правил но да запазя по-подробното изложение за последното столетие. Така както тези въпроси са били виждани и изложени от философите на 19-ия, това е още близо до привичните насоки на мисленето и на философските нужди на съвремието. Това, което е предхождало, означава за съвременния душевен живот нещо подобно само дотолкова, доколкото то хвърля светлина върху последния период от време.
към текста >>
74.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката прило
жена
на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука.
Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ. Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението. Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството.
Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука.
И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата". Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля. Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми".
към текста >>
75.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Целесъобразността се ражда, без тя да е била зало
жена
някъде като такава.
Ако мисълта за целесъобразността трябваше да изпита една реформа в смисъла на един природосъобразен светоглед, тогава целесъобразните форми на живата природа трябваше да бъдат обяснени по същия начин, както физикът, химикът обяснява неживите процеси. Когато една магнитна пръчка привлича към себе си железните стърготини, никой физик не мисли, че в пръчката действа една сила работеща с целта да привлича. Когато водородът и кислородът се съединява и образува вода, химикът не тълкува това в смисъла, че в двете вещества действа нещо, пред което стои целта за образуване на водата. Едно обяснение, в което царува един също такъв природосъобразен начин на разбиране, трябва да се каже: - Организмите стават целесъобразни, без природата нещо да е насочена към тази целесъобразност.
Целесъобразността се ражда, без тя да е била заложена някъде като такава.
Едно такова обяснение на целесъобразността е дал Чарлз Дарвин. Той застана на становището да признае, че нищо в природата не иска целесъобразност. За природата не е важно, дали това, което се ражда в нея, е целесъобразно или не. Следователно тя произвежда безразборно нецелесъобразното и целесъобразното.
към текста >>
Чрез един такъв закон, който е така обективен, така лишен от мъдрост, както може да бъде само един математически или един механически природен закон, ходът на развитието на природата добива тенденцията към целесъобразното, без тази тенденция да е била зало
жена
по някакъв начин в природата.
Способното, т.е. целесъобразното, се запазва, неспособното, т.е. нецелесъобразното, не се запазва. Това е "борбата за съществуване". Тя прави, защото целесъобразното да се запази, даже когато в природата безразборно се ражда целесъобразното наред с нецелесъобразното.
Чрез един такъв закон, който е така обективен, така лишен от мъдрост, както може да бъде само един математически или един механически природен закон, ходът на развитието на природата добива тенденцията към целесъобразното, без тази тенденция да е била заложена по някакъв начин в природата.
към текста >>
В това развитие е вло
жена
като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване.
Естествения извод от това наблюдение е, че изменението и наследяването са два принципа, които движат напред развитието на живите същества. Ако приемем сега, че в света живите същества се изменят по природосъобразен начин така, че се ражда целесъобразност наред с нецелесъобразното и повече или по-малко целесъобразното, тогава трябва също да предположим една борба между изменените форми. Тази борба произвежда безпланово това, което селекционерът върши планомерно. Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното. За развитието остава само целесъобразното.
В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване.
След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни. Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо.
към текста >>
Произлезлият от школата на Хегел извънредно остроумен и тънък дух Фридрих Теодор Вишер пише след 1874 година в една статия: "Еволюцията е едно развиване от един зародиш, който напредва от опит на опит, докато формата, която е било зало
жена
като възможност в зародиша, е станала действителна, след това обаче спирайки запазва намерената форма като трайна.
На онези, които бяха свикнали с един идеалистичен начин на мислене не беше никак лесно да схванат това реформирано понятие за развитието.
Произлезлият от школата на Хегел извънредно остроумен и тънък дух Фридрих Теодор Вишер пише след 1874 година в една статия: "Еволюцията е едно развиване от един зародиш, който напредва от опит на опит, докато формата, която е било заложена като възможност в зародиша, е станала действителна, след това обаче спирайки запазва намерената форма като трайна.
Въобще всяко понятие изпада в колебание, ако трябва да приемем, че типовете, които от много хилядолетия насам съществуват на нашата планета, и особено нашият собствен човешки тип са още изменяеми за винаги. Тогава ние не можем да уповаваме в нашата душа на никаква опора за нашите мисли, за законите на нашето мислене, за нашите чувства, за нашите идеални образи на фантазията, които все пак не са нищо друго освен пречистващи копия на формите на позната нам природа; не можем да намерим здрава опора за нашата душа по отношение на нищо от гореизброеното. Всичко е поставено под въпрос". А на друго място в същата статия четем: "Ще ми бъде например още винаги малко трудно да вярвам, че ние получаваме очите от виждането, ушите от чуването. Необикновената тежест, която се придава на подбора, аз също не мога да разбера".
към текста >>
в Офенбах, той каза: "Трябва ли теорията на преобразуването да бъде прило
жена
и върху нашия род, върху човека или върху самите нас?
Че неговите мисли могат да хвърлят ярка светлина върху основните въпроси на светогледа, върху отношението на човека към природата, това е само бегло засегнато в неговия основен труд: "В бъдеще аз виждам едно открито поле за далече по-важни изследвания. Психологията несъмнено... ще се опира на основата: Необходимостта да добие на степени всяка духовна сила и способност. Много светлина може да се хвърли също и върху произхода на човека и неговата история". Този въпрос за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер, дело, което беше най-близко до сърцето им. В лекциите, които държа в 1866/1867 г.
в Офенбах, той каза: "Трябва ли теорията на преобразуването да бъде приложена и върху нашия род, върху човека или върху самите нас?
Трябва ли да приемем, че същите принципи или правила, които са извикали за живот други организми, са валидни също и за нашето раждане и произход? Или ние господарите на сътворението правим изключение! ".
към текста >>
76.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Върху неговите френски слушатели, които имаха да разбера несравнимите световноисторически бури в най-новите фази на развитие на своя народ, трябваше да направи дълбоко впечатление да чуят изло
жена
от един блестящ оратор разумността на историческото развитие на основата на велики светогледни мисли.
Той можа да действа за този идеализъм благодарение на неговия увлекателен дар слово, чрез което правеше дълбоко впечатление, първо като учител в Ecole Normal /от 1814 г./, след това в Сорбоната. Че може да се добие едно задоволяващо светогледно гледище не чрез разглеждане навъншния свят, а чрез това на човешкия дух, това беше приел Кузен от идеалистичния духовен живот и го бе отнесъл във Франция. Той обосноваваше това, което искаше извърши върху самонаблюдението на душата това, което искаше да каже. А от Хегел беше усвоил, че дух, идея, мисъл царуват не само във вътрешността на човека, а също така вън в природата и в напредъка на историческия живот, че разумът съществува в действителността. Той учеше, че в характера на един народ, на една епоха царуват не сляпата случайност и произвола на отделните хора, но че в тях се изразява една необходима мисъл, една действителна идея, даже, че един велик човек се явява в света само като пратеник на една велика идея, за да я осъществи в хода на развитието на историята.
Върху неговите френски слушатели, които имаха да разбера несравнимите световноисторически бури в най-новите фази на развитие на своя народ, трябваше да направи дълбоко впечатление да чуят изложена от един блестящ оратор разумността на историческото развитие на основата на велики светогледни мисли.
към текста >>
77.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
В това съчинение е изло
жена
една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея.
В едно малко съчинение "Истина и Наука, което излезе в 1892 година, авторът на настоящата книга направи слаб опит да обоснове философски това, което току що бе накратко изложено. Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасното препятствие, което се е получило за нея чрез нейното нова развитие по един естествен начин.
В това съчинение е изложена една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея.
Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза". Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./. Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация. Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана.
към текста >>
78.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Вечно ще ви бъда задъл
жена
", каза Змията, едва поемайки си дъх след пищния обяд.
„Вечно ще ви бъда задължена", каза Змията, едва поемайки си дъх след пищния обяд.
„Сега може да поискате от мен всичко, което си пожелаете, стига то да е по силите ми."
към текста >>
Когато Старецът влезе в своята колиба на хълма, там завари
жена
си потънала в голяма скръб.
Когато Старецът влезе в своята колиба на хълма, там завари жена си потънала в голяма скръб.
Тя седеше до огъня и плачеше неутешимо.
към текста >>
Жена
та вървеше бавно, защото кошницата която носеше върху главата си и тежеше, но не заради оникса.
Старицата приготви кошницата си и когато се съмна, тя се отправи на път. Изгряващото Слънце обля реката в мека светлина, така че водите й заблестяха отдалеч.
Жената вървеше бавно, защото кошницата която носеше върху главата си и тежеше, но не заради оникса.
Мъртвите неща не тежаха, още повече че кошницата се беше вдигнала сама и витаеше над главата й. Но да носи пресни зеленчуци или някаква животинка, това вече и тежеше, дори много. Така, потънала в мрачни мисли, тя извървя част от пътя, когато изведнъж уплашено се спря: за малко да настъпи сянката на Великана, която се бе разпростряла върху целия път. Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата.
към текста >>
С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената
жена
.
Мъртвите неща не тежаха, още повече че кошницата се беше вдигнала сама и витаеше над главата й. Но да носи пресни зеленчуци или някаква животинка, това вече и тежеше, дори много. Така, потънала в мрачни мисли, тя извървя част от пътя, когато изведнъж уплашено се спря: за малко да настъпи сянката на Великана, която се бе разпростряла върху целия път. Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата.
С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена.
Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята градина, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката. Дълго време тя остана там да чака Лодкаря, докато най-после го видя да идва с един пътник. От лодката слезе хубав младеж с благородна осанка, на когото тя не можеше да се нагледа.
към текста >>
Жена
та настоятелно го помоли, обяснявайки, че не може да се върне обратно у дома, защото товарът ужасно ще й тежи по пътя.
Когато Старецът видя, че има само по два броя от всеки вид, той се намръщи и каза, че не може да ги приеме.
Жената настоятелно го помоли, обяснявайки, че не може да се върне обратно у дома, защото товарът ужасно ще й тежи по пътя.
Но той държеше на своето, като я уверяваше, че това не зависи от него самия. „Това, което ми се полага, аз трябва да оставя да престои девет часа и не бива нищо да приемам, докато не съм дал на реката една трета част от него." След дълги
към текста >>
Старата
жена
изпълни казаното, но каква бе уплахата и, когато извади ръката си от водата и видя, че тя е почерняла като въглен.
Старата жена изпълни казаното, но каква бе уплахата и, когато извади ръката си от водата и видя, че тя е почерняла като въглен.
Тогава тя се нахвърли върху Стареца, заявявайки че нейните ръце винаги са били най-хубавото нещо, което е имала и че въпреки тежкия труд, винаги грижливо ги е поддържала в изискан вид. Сега тя разглеждаше ръката си с истинско отвращение и изведнъж извика отчаяно:
към текста >>
Неговата прекрасна фигура и странното му облекло силно озадачиха старата
жена
.
И тя посегна бързо към кошницата, която от само себе си се повдигна свободно над главата и. Така тя настигна Момъка, който с леки стъпки, но потънал в тежки мисли, вървеше по брега.
Неговата прекрасна фигура и странното му облекло силно озадачиха старата жена.
Гърдите му бяха покрити с блестяща ризница, през която се очертаваха гъвкавите очертания на тялото му. Раменете му бяха покрити с пурпурно наметало, а по тях се спущаха на вълни красивите му къдрави коси. Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и стройните му крака. Босоног, той леко стъпваше по нагорещения пясък, но сякаш една дълбока болка притъпяваше в него всички външни усещания. Приказливата Старица се опита да го заговори, но той и отвръщаше оскъдно, така че най-после тя се умори да изтръгва отговорите, които я интересуваха и на сбогуване му каза:
към текста >>
И той продължи да се оплаква, без да задоволи ни най-малко любопитството на старата
жена
, която искаше да узнае повече не само за неговата странна външност, но и за вътрешните му изживявания.
И той продължи да се оплаква, без да задоволи ни най-малко любопитството на старата жена, която искаше да узнае повече не само за неговата странна външност, но и за вътрешните му изживявания.
Тя не успя да научи нито името на баща му, нито това на неговото царство. Той галеше вкаменения мопс, който толкова се беше затоплил от Слънчевите лъчи и от допира на младежа, сякаш беше оживял. Младежът продължи от своя страна да я разпитва за мъжа с лампата, за въздействието на свещената светлина и сякаш занапред очакваше нещо добро от нея, което да промени окаяното му състояние. Разговаряйки така, те забелязаха как величествената дъга на моста, свързваща единия с другия бряг, заблестя силно в сиянието на Слънчевата светлина. И двамата се учудиха, защото никой от тях досега не бе виждал този мост така великолепно сияещ.
към текста >>
Старата
жена
, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка.
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка.
Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо. На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава. Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание. „Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас!
към текста >>
На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата
жена
, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава.
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка. Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо.
На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава.
Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание. „Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас! Колко очарователно се опира арфата на скута Ви и как нежно я обгръщат ръцете Ви! Самата арфа сякаш жадува да се облегне на гърдите Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти.
към текста >>
Още отдалеч добрата
жена
отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание.
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка. Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо. На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава.
Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание.
„Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас! Колко очарователно се опира арфата на скута Ви и как нежно я обгръщат ръцете Ви! Самата арфа сякаш жадува да се облегне на гърдите Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти. А колко по-щастлив би бил ти, младежо, ако заемеш мястото на тази арфа!
към текста >>
", извика старата
жена
и самата тя избърса една сълза от очите си, която трогателният разказ на нещастното момиче бе изтръгнал от нея; „Съберете сили!
„Съвземете се, Лилия!
", извика старата жена и самата тя избърса една сълза от очите си, която трогателният разказ на нещастното момиче бе изтръгнал от нея; „Съберете сили!
Моят Старец ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото нещастие трябва да се гледа като предвестник на най-голямо щастие. Защото е дошло времето! И наистина" продължи Старицата, „по целия свят вече стават едни неща... Ето, погледнете само моята ръка как изведнъж почерня. Освен това и много се смали, и сега аз трябва да побързам, докато съвсем не е изчезнала. Ах, защо трябваше да върша услуга на Блуждаещите Светлини; да се срещам с Великана и да потапям ръката си в реката?
към текста >>
Старата
жена
нетърпеливо изслуша песента, която Красивата Лилия съпровождаше с нежните звуци на своята арфа, а те биха очаровали и всеки друг.
Старата жена нетърпеливо изслуша песента, която Красивата Лилия съпровождаше с нежните звуци на своята арфа, а те биха очаровали и всеки друг.
И тъкмо поиска да се отдалечи, когато внезапното появява не на Зелената Змия я накара да остане на мястото си. Змията беше чула последните строфи от песента и реши отново да вдъхне кураж на Красавицата. „Предсказанието за моста вече се изпълни! " извика тя;
към текста >>
„попитай само добрата стара
жена
, колко красиво се извисява той сега над реката.
„попитай само добрата стара жена, колко красиво се извисява той сега над реката.
Онова, което по-рано беше само невидим за окото яспис, през който светлината едва проблясваше по неговите первази, сега се превърна в прозрачни скъпоценни камъни. Няма по-чист берил и по- красив смарагд от тези на моста. „Аз Ви пожелавам много щастие в това дело", отвърна Лилия. „Но Ви моля да ме извините, загдето все още не смея да повярвам, че предсказанието се е изпълнило. Върху високата дъга на вашия мост могат да преминават само пешеходци, а беше ми обещано че по моста ще се движат коне, карети и всякакви превозни средства, както в едната, така и в другата посока над реката.
към текста >>
Старата
жена
, която непрекъснато се взираше в ръката си, тук прекъсна разговора и понечи да се сбогува.
Старата жена, която непрекъснато се взираше в ръката си, тук прекъсна разговора и понечи да се сбогува.
„Почакайте още малко", каза Красивата Лилия, „и вземете моето бедно канарче със себе си. Помолете лампата да го превърне в един красив топаз; после аз ще го съживя чрез моето докосване и то, заедно с Вашия добър мопс, ще стане най-доброто ми развлечение. Обаче побързайте колкото можете, защото със залеза на Слънцето бедното животно ще бъде обхванато от непоносимо разложение и красивата му форма ще се разруши завинаги."
към текста >>
Старата
жена
постави мъртвото тяло на птицата върху нежните листа в своята кошница и бързо си тръгна.
Старата жена постави мъртвото тяло на птицата върху нежните листа в своята кошница и бързо си тръгна.
към текста >>
В този момент дотърча обратно, останала съвсем без дъх,
жена
та с кошницата.
„Кой ли ще може да доведе човека с лампата преди Слънцето да е залязло? ", просъска Змията тихо, но все пак доловимо; момичетата се спогледаха, а сълзите на Лилия потекоха още повече.
В този момент дотърча обратно, останала съвсем без дъх, жената с кошницата.
към текста >>
Ако те побързат, Великанът може да ги пренесе над реката; тогава те ще намерят човека с лампата и ще го изпратят тук."
Жена
та забърза колкото можеше, а Змията зачака завръщането им още по-нетърпеливо дори и от Лилия.
„Забравете Вашата неволя! ", каза Змията, „и се опитайте да помогнете тук; може би в същото време ще се помогне и на Вас. Побързайте колкото е по силите Ви и потърсете Блуждаещите Светлини; още е твърде светло, за да ги видите, но може би ще чуете как се смеят и шумолят.
Ако те побързат, Великанът може да ги пренесе над реката; тогава те ще намерят човека с лампата и ще го изпратят тук." Жената забърза колкото можеше, а Змията зачака завръщането им още по-нетърпеливо дори и от Лилия.
За съжаление Слънцето вече позлатяваше короните на най-високите дървета и дългите им сенки започнаха да падат над езерото и ливадите. Змията се раздвижи нетърпеливо, а Лилия потъна отново в сълзи.
към текста >>
Ето защо и появата на старата
жена
в компанията на двата весели пламъка, беше за всички една много приятна изненада; те бяха разпилели доста своето злато и сега се появиха доста изтънели, но пък толкова по-вежливо се отнесоха към принцесата и нейните компаньонки.
Ето защо и появата на старата жена в компанията на двата весели пламъка, беше за всички една много приятна изненада; те бяха разпилели доста своето злато и сега се появиха доста изтънели, но пък толкова по-вежливо се отнесоха към принцесата и нейните компаньонки.
С най-голяма увереност и доста подчертано те изрекоха почти обикновени неща, но особена чувствителност те проявиха към очарованието, което светещият воал разпръскваше като сияние над Лилия и нейните придружителки. Те сведоха поглед в тихо смирение, а възхвалата за тяхната красота ги правеше още по-прекрасни. Всички бяха обзети от някакво удовлетворение и спокойствие, с изключение на Старицата, която независимо от уверенията на нейния мъж, че ръката и няма да се смалява, докато я осветява неговата лампа, непрекъснато
към текста >>
Старецът веднага нареди да съберат камъните в кошницата, при което неговата
жена
му помагаше най-усърдно.
Старецът веднага нареди да съберат камъните в кошницата, при което неговата жена му помагаше най-усърдно.
После двамата я занесоха до брега и там от едно високо възвишение, той изсипа цялото съдържа ние в реката, въпреки съпротивата на Красивата Лилия и на своята жена, които с удоволствие биха си избрали по един или друг камък. Като ярки, бледи сияещи звезди камъните заплуваха по вълните и човек не би могъл да различи, дали просто изчезват в далечината или потъват на дъното.
към текста >>
После двамата я занесоха до брега и там от едно високо възвишение, той изсипа цялото съдържа ние в реката, въпреки съпротивата на Красивата Лилия и на своята
жена
, които с удоволствие биха си избрали по един или друг камък.
Старецът веднага нареди да съберат камъните в кошницата, при което неговата жена му помагаше най-усърдно.
После двамата я занесоха до брега и там от едно високо възвишение, той изсипа цялото съдържа ние в реката, въпреки съпротивата на Красивата Лилия и на своята жена, които с удоволствие биха си избрали по един или друг камък.
Като ярки, бледи сияещи звезди камъните заплуваха по вълните и човек не би могъл да различи, дали просто изчезват в далечината или потъват на дъното.
към текста >>
79.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И възрастната
жена
продължи: Ако бих знаела какво ще се случи, аз никога нямаше да им обещая, че ще изплатя техния дълг към Лодкаря.
И сега тя подробно разказва как Блуждаещите Светлини се приближили до златото и така го облизали, че после можели отново да разтърсят телата си и то да се изсипе от тях под формата на златни монети. Но да беше само това! Я погледни нашето куче! Мопсът също опита жълтиците, превърна се в скъпоценен камък и умря! Да, нашият мопс е мъртъв!
И възрастната жена продължи: Ако бих знаела какво ще се случи, аз никога нямаше да им обещая, че ще изплатя техния дълг към Лодкаря.
А дългът се състои от три зелки, три глави лук и три артишока.
към текста >>
Когато възрастната
жена
взема кошницата в ръцете си, тя и изглежда много тежка, макар че теглото на мъртвия мопс не е голямо и ако в кошницата беше само мъртвия мопс, тя щеше да е толкова лека, сякаш е празна; явно тежестта идва от новите продукти, каквито са зелките, лукът и артишокът.
Сега ние стигаме до един твърде забележителен момент от приказката.
Когато възрастната жена взема кошницата в ръцете си, тя и изглежда много тежка, макар че теглото на мъртвия мопс не е голямо и ако в кошницата беше само мъртвия мопс, тя щеше да е толкова лека, сякаш е празна; явно тежестта идва от новите продукти, каквито са зелките, лукът и артишокът.
Обаче на пък към Лодкаря и се случва нещо необикновено. Великанът протяга ръката си така, че нейната сянка пада върху реката, грабва една зелка, една глава лук, един артишок и ги изяжда, и по този начин сега тя остава само с по два броя от това, което носи. Тя иска да заплати на Лодкаря само една част от дълга. Обаче той настоява, че е безусловно необходимо да получи всичко, което му дължат Блуждаещите Светлини.
към текста >>
След продължителен спор Лодкарят казва: има още един изход от положението възрастната
жена
да даде гаранция, че ще върне трите липсващи зеленчуци.
След продължителен спор Лодкарят казва: има още един изход от положението възрастната жена да даде гаранция, че ще върне трите липсващи зеленчуци.
За тази цел тя трябва да потопи едната си ръка в реката, като гаранция, че ще изпълни своето обещание. И докато върши това, тя забелязва, че ръката и, потопена във водата, се скъсява и става черна на цвят. „Сега тя само изглежда такава", казва Лодкарят.
към текста >>
Ти ще можеш да вършиш всичко с нея, само че никой няма да я вижда." Обаче
жена
та предпочита да не може да върши нищо с ръката си, но тя да е на мястото си и всички да я виждат.
„Ако обаче не удържиш на думата си, ръката ти действително ще остане в този вид. Тя непрекъснато ще се смалява и накрая напълно ще изчезне, но без ти да се лишаваш от възможността да си служиш с нея.
Ти ще можеш да вършиш всичко с нея, само че никой няма да я вижда." Обаче жената предпочита да не може да върши нищо с ръката си, но тя да е на мястото си и всички да я виждат.
Когато се издължиш, казва Лодкарят, всичко отново ще се оправи.
към текста >>
80.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
В образа на тази възрастна
жена
ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си.
Старецът с лампата е женен за Старицата.
В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си.
Именно тя може да занесе възнаграждението на Лодкаря: три зелки, три глави лук и три артишока. Тази еволюционна степен от човешкото развитие все още не е изживяла времето си. Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята интуиция./*26/
към текста >>
81.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подло
жена
на такива преследвания, за които вече стана дума."
Гьоте беше добре запознат с тайната на храма. И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях. Естествено, тук златото е представено също и като реален символ. Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена. Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл.
Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума."
към текста >>
82.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И понеже мъжът и
жена
та възприемат и изживяват света по корен но различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като
жена
.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26,000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по корен но различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики,
към текста >>
83.
08. УКАЗАНИЯ ОТНОСНО ПУБЛИКУВАНЕТО НА ЕЗОТЕРИЧНИТЕ ЛЕКЦИИ ОТ РУДОЛФ ЩАЙНЕР
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
84.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Предло
жена
та книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание.
Логично следва, че тенденциите, методите, обемът и съдържанието на преподавания материал в учебните заведения, които имат пряко отношение към държавата, също ще се определят от закономерностите на свободния духовен живот. Той ще дава облика на юридическите, икономическите, търговските факултети, както и на тези, свързани с индустрията и селското стопанство.
Предложената книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание.
Откъде произтичат всъщност тези предразсъдъци? В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора непрактични и чужди на живота. Тук е вложен и целият антисоциален дух на тези предразсъдъци. Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за практическите области на живота. Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
към текста >>
85.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задъл
жена
да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство.
Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм.
Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство.
Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство. А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>
И напълно в духа на изло
жена
та теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат.
Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат.
Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
Чрез реализирането на изло
жена
та тук концепция, възникват нови полета за действие и в другите области на живота.
Чрез реализирането на изложената тук концепция, възникват нови полета за действие и в другите области на живота.
Естествено в рамките на тази книга те не могат да бъдат описани в детайли.
към текста >>
86.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Мислите имат своето представителство „горе" в главата (мозъка, Корfsystem), чувствата в ритмичната система, разполо
жена
предимно в областта на гърдите (Вrustsysem), и волята „долу" в това, което Р.
/* Изразът може да бъда разбран само след основно запознаване с духовно-научното откритие на Р. Щайнер за „троичното разделяне на човешкия организъм". За пръв път в публикуваната през 1919 година книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21) Р. Щайнер загатва за следната локализация на трите основни душевни сили: мисли, чувства и воля.
Мислите имат своето представителство „горе" в главата (мозъка, Корfsystem), чувствата в ритмичната система, разположена предимно в областта на гърдите (Вrustsysem), и волята „долу" в това, което Р.
Щайнер нарича двигателно-веществообменна система. (Stoffwechsel-Gliedmalеn-System)/.
към текста >>
87.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Да речем, ще стане ясно, че предло
жена
та форма на икономическо тяло в троичния социален ред позволява безпрепятствени отношения с чужди държави, въпреки че тези държави може да не са приложили троичната система.
Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са практични — да даде примери за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много. Обаче той ще може така да оформи идеята си, че всеки, който я разбере и я приложи по правилен начин в отделните случаи, ще открие, че тя е практически полезна. Такъв човек ще се съгласи, че предложенията, описани в „Същност на социалния въпрос“, ще работят толкова по-добре, колкото по-добре човекът, който ги приложи, е запознат в детайли с конкретния контекст.
Да речем, ще стане ясно, че предложената форма на икономическо тяло в троичния социален ред позволява безпрепятствени отношения с чужди държави, въпреки че тези държави може да не са приложили троичната система.
към текста >>
88.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предло
жена
та цел.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук. Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие.
Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел.
Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене. Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>
89.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, предло
жена
от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия.
Съобразно с това, не трябва да очаквате кой знае какво от разговори с членове на една или друга партия.
Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, предложена от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия.
Ако някой е осъзнал ценността на този импулс, трябва да го разбере всеобхватно и в дълбочина. Никой не може да направи каквото и да било за хората, които не искат троичния социален организъм, а може да се работи само с тези, които вече се изпълват с идеята. Само с такива хора може да се обсъждат подробности за обществените дела. Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
към текста >>
90.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Една високо сърдечна
жена
, по произход от Лозана, но установена в Дорнах, дългогодишна приятелка на Едуард Шуре и непоколебима ученичка на Рудолф Щайнер, съумя да възстанови връзките и накрая бе натоварена да покани официално Едуард Шуре да вземе участие във "френския курс" предвиден за месец септември 1922 година.
Една високо сърдечна жена, по произход от Лозана, но установена в Дорнах, дългогодишна приятелка на Едуард Шуре и непоколебима ученичка на Рудолф Щайнер, съумя да възстанови връзките и накрая бе натоварена да покани официално Едуард Шуре да вземе участие във "френския курс" предвиден за месец септември 1922 година.
Свиждането на двамата мъже стана в самия салон на Гьотеанума; щом се видяха, те се насочиха бързо един към друг с протегнати ръце. Между присъстващите французи се намираше Жул Зауервайн. Когато през май 1914 година Р. Щайнер беше дошъл в Париж да изнесе три сказки от които едната публична в салона на Географията Жул Зауервайн беше негов преводач. Редактор на в.
към текста >>
91.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Защото в крайна сметка представете си каква нелепост би било един мъж да не може да обича една
жена
, или една
жена
един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува.
Философия значи любов към Мъдростта. А любовта е една сила, която има своите корени не в ума и в разума само, а в цялостната човешка душа, в чувствата философията води своето име от една вътрешна опитност, която включва цялата душа, опитността на любовта. Цялото същество се потопява във философията и се отдава на нея. Но ако е любов към мъдростта, трябва да допуснем, за тези, които я схващат така, че тази София, тази мъдрост е нещо действително, едно същество, което може да бъде обичано и за което не е необходимо тепърва да доказваме неговото съществуване.
Защото в крайна сметка представете си каква нелепост би било един мъж да не може да обича една жена, или една жена един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува.
Въпреки това, що се отнася за философията, ние се намираме в това положение. В миналото грееща субстанция, за която човекът отваряше спонтанно своето сърце, сега тя е станала нещо студено, сухо, теоретично.
към текста >>
92.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Силата зало
жена
в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба.
Посветените съвременници на Тайната на Голгота или онези, които са живели в следващите столетия до 3-то или 4-то столетие, казваха на своите последователи: Във формата, която човешкият организъм приема в течение на земния живот, се отпечатва все повече и повече Азът. Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите. Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота.
Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба.
Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма.
към текста >>
93.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изло
жена
на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно.
Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието. Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи. Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин. Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли.
Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно.
(Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
към текста >>
94.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва пони
жена
дейност.
Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност.
Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване. На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза. Тук отново важното ще бъде да познаем, как един местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
към текста >>
95.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Друг един случай е този, при който един орган има пони
жена
чувствителност за действията на други органи.
Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи.
Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място. Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра. Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в организма на едно друго място на тази книга.
към текста >>
96.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната пони
жена
чувствително ст.
Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете. Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата. Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност. В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността.
Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст.
Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб. И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени. Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение.
към текста >>
97.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде пони
жена
.
Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно. Пациентката говори също за много сънища. Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност.
При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена.
Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт. Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта. Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно. Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в организма на много малки дози олово, приети вътрешно.
към текста >>
При лечението се касае за това, да бъде пони
жена
чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм.
Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции. Астралните функции са разграждащи. Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани. Това е винаги свързано в известна степен с извън човешките процеси, които стават в човешкия организъм. Потъналият абсцес, болките в гърба, подутостта на корема, катаралните явления на белите дробове и също недостатъчното преработване на белтъка се дължат на това.
При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм.
Това се постига, като на болния се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността. В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми. Също така отвеждахме чувствителността, като слагахме хардалови мушамички върху долната част на гърба. Действието на хардаловите мушамички почива на това отнемат тази чувствителност от астралното тяло и от азовия организъм. Чрез един процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния тракт, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува.
към текста >>
Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е пони
жена
.
Много характерно е следното: чрез безсилието на аза и на астралното тяло една част от потребността за сън се преминава още през време на будността и затова сънят е много по-малко дълбок отколкото при нормалния човек. На пациентката това изглежда като упорито безсъние. С това е свързани фактът, че тя има чувството да заспива лесно и да се събужда лесно. С това е свързано също вярването и, че има много сънища, които обаче не са истински сънища, а смес от сънища и будни впечатления.
Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена.
Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове. Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност. Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост.
към текста >>
98.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Организмът на главата е така устроен, че разполо
жена
та към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.
Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.
към текста >>
99.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Защото той често идваше вкъщи заедно с
жена
си и синчето си.
Баща ми беше малко угрижен поради факта, че твърде рано се научих да чета и пиша. Когато станах на възрастта за тръгване на училище, бях изпратен в селското училище. Учителят беше възрастен господин, за когото преподаването представляваше досадно занимание. За мен обаче неговото преподаване беше също толкова досадно. Изобщо не вярвах, че с негова помощ бих могъл да науча нещо.
Защото той често идваше вкъщи заедно с жена си и синчето си.
Това синче според тогавашните ми разбирания беше пълен негодник, а аз си бях втълпил, че не може да се научи нищо от човек, който има такъв син. Тогава обаче се случи още нещо „ужасно“. Веднъж този негодяй, който също учеше в нашето училище, си направи удоволствието да натопи дървена треска във всички мастилници в училище и да очертае около тях мастилени кръгове. Баща му ги видя. Повечето от учениците вече си бяха тръгнали.
към текста >>
Жена
та на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце.
Даскалът беше извън себе си и започна да ругае. Аз бях убеден, че дори щеше да почне да „реве“, ако гласът му не ставаше все по-пресипнал. Въпреки яда си, съдейки по нашето поведение, веднага му просветна кой е злосторникът. Тогава обаче нещата взеха друг обрат. Домът на учителя беше стена о стена с класната стая.
Жената на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце.
Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е сътворило подобно нещо. Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се. И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище!
към текста >>
100.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
В неговите часове по завладяващ начин бе продъл
жена
географията на Алпите, започната от другия учител.
Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история. Той преподаваше по история и география.
В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител.
По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи.
към текста >>
101.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Тъй като ми беше отпусната стипендия, която можеше да бъде продъл
жена
само ако всяка година показвах определен успех в следването си.
Лекциите, които бях записал във Висшето техническо училище, винаги трябваше да приключват със съответните изпити.
Тъй като ми беше отпусната стипендия, която можеше да бъде продължена само ако всяка година показвах определен успех в следването си.
към текста >>
102.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Казвах, че възгледи, които не се затварят пред враждебността, зало
жена
в природата в противовес на човешките идеали, за мен стоят по-високо от един „повърхностен оптимизъм“, който няма поглед върху бездните на битието.
По повод на това стихотворение написах статията „Природата и нашите идеали“, която не публикувах, а отпечатах в малък брой екземпляри. В нея говорех за привидността на основанията, които имат възгледите на деле Грацие.
Казвах, че възгледи, които не се затварят пред враждебността, заложена в природата в противовес на човешките идеали, за мен стоят по-високо от един „повърхностен оптимизъм“, който няма поглед върху бездните на битието.
Но говорих също и за това, че вътрешната свободна същност на човека създава из самата себе си това, което дава смисъл и съдържание на живота, и че тази същност не би могла да се разгърне, ако като дар от природата, отвън ѝ бъде дадено това, което трябва да произлезе отвътре.
към текста >>
103.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Един човек, който е в състояние да живее само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с
жена
, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите.
Тогава се появи сатиричният епос „Хомункулус“* на Роберт Хамерлинг. В него като в огледало се отразяваше съвременността, в преднамерено карикатурни образи бяха показани нейният материализъм и интереси, обърнати към външното в живота.
Един човек, който е в състояние да живее само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с жена, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите.
Хамерлинг искаше да представи двата аспекта, в които се е изопачила цивилизацията. От едната страна е бездуховният стремеж, който мисли за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин. От другата страна са бездушевните фантазии, които изобщо не се интересуват от това дали привидният им духовен живот има реално отношение с действителността.
към текста >>
В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в бла
жена
омая и напълно покоряваше усета за изкуство.
За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него. И двамата имаха импозантна външност, която контрастираше по очарователен начин с душевната им грация. В откъснатото от действителността настроение на този пасторски дом гостите внасяха „света“ от всички посоки на духовния компас. Там от време на време се появяваше вдовицата на Фридрих Хебел. Появата ѝ винаги означаваше празник.
В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше усета за изкуство.
А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас. Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там.
към текста >>
В него разказваше как един мъж, който обича
жена
си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума!
Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там. Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории. Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“.
В него разказваше как един мъж, който обича жена си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума!
“ У Формей по този повод сигурно щяхме да чуем разсъждения от културно-исторически характер. У Вилборн се смеехме така, че чак столовете затрещяваха. Формей изглеждаше като светски мъж у Вилборн, а Вилборн у семейство Формей – като игуменка. Тук можеше да се проследи най-подробно способността на човека да се променя чак до изражението на лицето.
към текста >>
104.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Тази
жена
създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество.
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка. Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес. Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия.
Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество.
Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят. Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
към текста >>
Този метод ѝ позволи да достигне значително ниво в изобразяването на същността на женствеността и жизнените потребности на
жена
та.
Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на Роза Майредер. Начинът, по който, изхождайки от понастоящем признатата научност, се издигам до преживяване на духовното, бе невъзможно да ѝ стане симпатичен. Тя се опитва да използва тази научност за обосновката на идеи, целящи пълното развитие на човешката личност, без да позволява познанието за един чисто духовен свят да намери достъп до тази личност. Това, което за мен се явяваше необходимост в това отношение, едва ли ѝ говореше нещо. Тя беше напълно отдадена на изискванията на непосредствената човешка индивидуалност и не обръщаше внимание на духовните сили, действащи в тази индивидуалност.
Този метод ѝ позволи да достигне значително ниво в изобразяването на същността на женствеността и жизнените потребности на жената.
към текста >>
105.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
И този трагизъм на предразполо
жена
та към по-голяма задълбоченост душа по мое мнение произтичаше от общата духовна атмосфера на естественонаучната епоха.
Харесваше ми стилът му, харесвах дързостта му. Но изобщо не ми допадаше начинът, по който Ницше говори за най-дълбоките проблеми, без да се потопи в тях с душата си в съзнателно духовно преживяване. Тогава отново забелязвах, че той казва много неща, които ми бяха безкрайно близки в духовното преживяване. Така самият аз почувствах, че неговата борба ми е близка, и изпитах потребност да изразя тази близост. Струваше ми се, че Ницше е сред най-трагичните хора на тогавашното съвремие.
И този трагизъм на предразположената към по-голяма задълбоченост душа по мое мнение произтичаше от общата духовна атмосфера на естественонаучната епоха.
В такива усещания преживях последните си години във Виена.
към текста >>
В тази
жена
виждах рядко красива човешка душа.
В семейството на това момче дълги години бях намерил нещо като дом, от който ходех и у други семейства, за да възпитавам и преподавам. Поради близките приятелски отношения с майката на момчето стана така, че изцяло споделях радостите и неволите на това семейство.
В тази жена виждах рядко красива човешка душа.
Тя беше напълно отдадена на грижата за развитието и съдбата на четирите ѝ момчета. От нейния пример човек можеше да изучава великата майчина любов. Съвместната работа с нея в областта на възпитанието придаваше на живота прекрасно съдържание. Тя имаше музикален талант и с въодушевление се занимаваше с музика. Отчасти сама провеждаше упражненията по музика с нейните синове, докато бяха малки.
към текста >>
Освен това отношението ѝ към външния живот беше на
жена
, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея.
Душата ѝ обаче попиваше всичко. Същевременно тя поддържаше определено натуралистично виждане по отношение на човешкото същество. Смяташе, че моралната душевна природа е изцяло свързана със здравето или болестта на физическия организъм. Имам предвид, че тя инстинктивно мислеше за хората по медицински начин, като мисленето ѝ клонеше към известен натурализъм. Да разговарям с нея на тази тема ми оказваше изключително благотворно влияние.
Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея.
Тя гледаше на съдбата си като на нещо обременяващо. Но също и не изискваше нищо от живота. Приемаше го такъв, какъвто дойде, доколкото това не касаеше синовете ѝ. По отношение на тях обаче изживяваше всичко с най-силните емоции на своята душа.
към текста >>
Съпреживявах всичко това: душевния живот на една
жена
, трогателната ѝ отдаденост на нейните синове, живота на семейството в рамките на широк кръг роднини и познати.
Съпреживявах всичко това: душевния живот на една жена, трогателната ѝ отдаденост на нейните синове, живота на семейството в рамките на широк кръг роднини и познати.
Но това не минаваше без трудности. Семейството беше еврейско. Във възгледите си то бе напълно свободно от всякаква религиозна и расова ограниченост. Но главата на семейството, към когото изпитвах най-топли чувства, беше развил известна чувствителност към всички съждения, изказвани за евреите от неевреи. Тя се дължеше на искрата на антисемитизма, която се разпалваше по това време.
към текста >>
В някои случаи тази
жена
мислеше още по-медицински и от този толкова виден лекар.
Психоанализата тогава още не беше възникнала. Но проблемите в това направление вече съществуваха. Феномените на хипнозата пък бяха придали на медицинското мислене особена окраска. Приятелката ми беше в приятелски отношения с д-р Бройер още от своята младост. Тук се натъкнах на един факт, който ми даде доста поводи за размисъл.
В някои случаи тази жена мислеше още по-медицински и от този толкова виден лекар.
Веднъж ставаше дума за един зависим от морфин. Д-р Бройер го лекуваше. Жената веднъж ми каза следното: „Помислете си само какво е направил Бройер. Той заставил зависимия да му даде честната си дума, че повече няма да приема морфин. Вярвал, че с това е постигнал нещо, и бил възмутен, когато пациентът не успял да спази обещанието си.
към текста >>
Жена
та веднъж ми каза следното: „Помислете си само какво е направил Бройер.
Приятелката ми беше в приятелски отношения с д-р Бройер още от своята младост. Тук се натъкнах на един факт, който ми даде доста поводи за размисъл. В някои случаи тази жена мислеше още по-медицински и от този толкова виден лекар. Веднъж ставаше дума за един зависим от морфин. Д-р Бройер го лекуваше.
Жената веднъж ми каза следното: „Помислете си само какво е направил Бройер.
Той заставил зависимия да му даде честната си дума, че повече няма да приема морфин. Вярвал, че с това е постигнал нещо, и бил възмутен, когато пациентът не успял да спази обещанието си. Дори ми каза:
към текста >>
Тази
жена
беше забележителна по свой начин.
Тази жена беше забележителна по свой начин.
Срещата с нея представлява значително явление в моя живот. Тя вече отдавна не е между живите. Сред причините, които направиха за мен трудно напускането на Виена, е и тази, че се налагаше да се разделя с нея.
към текста >>
Възло
жена
му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“. В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи. В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена.
Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>
106.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Жена
му скоро последва отишлия си от този свят.
Понятия, които са непоетични, той всъщност изобщо не познаваше. С него преживях най-прекрасни часове във Ваймар, а след това и при едно посещение в Щутгарт, където имах възможността да отседна при него. Рамо до рамо с него стоеше неговата съпруга, която беше изцяло погълната от духовната му същност. За нея Лудвиг Лайстнер всъщност представляваше всичко, което я свързва със света. След посещението си във Ваймар той не живя още дълго.
Жена му скоро последва отишлия си от този свят.
За нея светът беше празен, щом Лудвиг Лайстнер вече го няма в него. Тя беше рядко деликатна и в това си качество действително забележителна жена. Винаги знаеше как да отсъства, когато се опасяваше да не попречи, и никога не липсваше, когато трябваше да се погрижи за нещо. По майчински тя пазеше Лудвиг Лайстнер, чиято рафинирана духовност се криеше в много крехко тяло.
към текста >>
Тя беше рядко деликатна и в това си качество действително забележителна
жена
.
Рамо до рамо с него стоеше неговата съпруга, която беше изцяло погълната от духовната му същност. За нея Лудвиг Лайстнер всъщност представляваше всичко, което я свързва със света. След посещението си във Ваймар той не живя още дълго. Жена му скоро последва отишлия си от този свят. За нея светът беше празен, щом Лудвиг Лайстнер вече го няма в него.
Тя беше рядко деликатна и в това си качество действително забележителна жена.
Винаги знаеше как да отсъства, когато се опасяваше да не попречи, и никога не липсваше, когато трябваше да се погрижи за нещо. По майчински тя пазеше Лудвиг Лайстнер, чиято рафинирана духовност се криеше в много крехко тяло.
към текста >>
Габриеле Ройтер, която тогава написа романа „От добро семейство“, който скоро след това ѝ завоюва с щурм място в литературата, беше член на кръга на Олден и внасяше в него всички сериозни въпроси, които по това време вълнуваха хората по отношение живота на
жена
та.
Габриеле Ройтер, която тогава написа романа „От добро семейство“, който скоро след това ѝ завоюва с щурм място в литературата, беше член на кръга на Олден и внасяше в него всички сериозни въпроси, които по това време вълнуваха хората по отношение живота на жената.
към текста >>
107.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Тя беше отправила поглед към
жена
та, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от живота и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в живота като „истина“ из глъбините на душата ѝ.
Към най-прекрасните часове в моя живот се числи и преживяното от мен благодарение на Габриеле Ройтер, с която се сближих чрез този кръг. Тя беше личност, която носи в себе си дълбоките проблеми на човечеството и подхожда към тях с известен радикализъм в сърцето и усещанията си. С цялата си душа преживяваше всичко, което според нея се явява в социалния живот като противоречие между традиционните предразсъдъци и изначалните повели на човешката природа.
Тя беше отправила поглед към жената, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от живота и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в живота като „истина“ из глъбините на душата ѝ.
Величието на Габриеле Ройтер се разкриваше именно в това спокойно и интелигентно проявление на радикализъм в сърцето, проникнат от художествен усет и талант за форма. Разговорите, които водехме с нея, докато работеше върху книгата си „От добро семейство“, бяха необикновено увлекателни. Връщам се назад в мислите си и се виждам как стоим с нея на ъгъла на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват. Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение. „Страстно ликуващ, до смърт наскърбен“*, това живееше в нейните чувства.
към текста >>
Ханс Олден неведнъж ми е казвал с напълно елегичен тон: „Колко е велика тази
жена
!
Във възхищението, което Габриеле Ройтер намираше в кръга на Олден, имаше нещо неизразимо красиво.
Ханс Олден неведнъж ми е казвал с напълно елегичен тон: „Колко е велика тази жена!
“ И допълваше: „Само ако можех да се извися толкова смело и да представя пред външния свят това, което ме вълнува в глъбините на душата ми! “
към текста >>
108.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Исках да се преборя по една важна точка за признаване на такъв светоглед, в който етиката е зало
жена
и се проявява наред с всяка друга реалност.
За мен този въпрос беше изключително важен.
Исках да се преборя по една важна точка за признаване на такъв светоглед, в който етиката е заложена и се проявява наред с всяка друга реалност.
Следователно бях принуден да се боря срещу етиката, която няма философска основа.
към текста >>
109.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази
жена
е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ.
Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа фон дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия. Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения.
Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ.
Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
към текста >>
110.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
Всяка моя стъпка бе придру
жена
от стремежа да остана във връзка с научния начин на мислене.
За мен годините от около 1901 до 1907 или 1908 г. представляваха период, през който с всичките си душевни сили се намирах под впечатлението на идващите към мен факти и същества от духовния свят. От преживяването на всеобщия духовен свят се развиха някои специфични познания. Човек преживява много, докато създава книга като „Теософия“.
Всяка моя стъпка бе придружена от стремежа да остана във връзка с научния начин на мислене.
С разширяването и задълбочаването на духовното преживяване стремежът към такава връзка приема особени форми. В момента, в който от описанието на човешката същност стигам до описание на „света на душите“ и „царството на духовете“, „Теософия“ възприема съвсем различен тон.
към текста >>
111.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
То оставя да се забрави, че в самия тон, в звученето и звукообразуването е зало
жена
някаква действителност.
„Словото“ е подложено на опасност от две страни. То може да произтича от развитието на съзнателната душа. Служи за взаимно разбиране в социалния живот и за съобщаване на това, което се познава по логически-интелектуален път. И в двата случая „словото“ загубва собствената си стойност. Принудено е да се приспособява към „смисъла“, който трябва да изразява.
То оставя да се забрави, че в самия тон, в звученето и звукообразуването е заложена някаква действителност.
Красотата, сиянието на гласните, както и характерните черти на съгласните изчезват от езика. Гласните стават бездушни, а съгласните – бездуховни. Така езикът изцяло изпада извън сферата, от която произлиза, от сферата на духовното. Той се превръща в слуга на интелектуално познаваемото и на избягващия духа социален живот. Така той бива изцяло откъснат от областта на изкуството.
към текста >>
112.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
След като разгледах в какви общи съотношения се намират помежду си съставните части на човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло – като посредник на проявлението на живота, астрално тяло – като посредник на проявлението на чувствата и волята и „носителят на Аз-а“, аз съобщих факта, че етерното тяло на мъжа е женско, а етерното тяло на
жена
та – мъжко.
В Парижкия цикъл лекции говорих за едно съзерцание, което трябваше да претърпи дълго „съзряване“ в моята душа.
След като разгледах в какви общи съотношения се намират помежду си съставните части на човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло – като посредник на проявлението на живота, астрално тяло – като посредник на проявлението на чувствата и волята и „носителят на Аз-а“, аз съобщих факта, че етерното тяло на мъжа е женско, а етерното тяло на жената – мъжко.
С това в антропософията беше хвърлена светлина върху един от основните въпроси на битието, които тогава често се обсъждаха. Нека само си припомним за книгата на нещастния Вайнингер „Пол и характер“ и за тогавашната поезия.
към текста >>
113.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Тя е
жена
та, заради която Фердинанд Ласал намира преждевременната си смърт в дуел срещу един румънец.
За мен – а също и за много от участниците в кръга – Хелене фон Шевич беше важна част от историята.
Тя е жената, заради която Фердинанд Ласал намира преждевременната си смърт в дуел срещу един румънец.
По-късно тя прави кариера на актриса и в Америка се сприятелява с Е. П. Блаватска и Олкот. Тя беше светска дама, чиито интереси по времето, по което се провеждаха моите лекции при нея, имаха силна духовна насоченост. Силните преживявания, които беше имала, придаваха на нейната поява и на всичко, което правеше, необикновена тежест. Чрез нея сякаш можех да прозра в дейността на Ласал и неговата епоха, както и в някои характерни моменти в живота на Е.
към текста >>
114.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Неговите малки възпитаници се стремят към действеност, понеже тя е зало
жена
в човешката природа.
Подобни възгледи насочват погледа към жизнените проявления на детето, които са един вид зародишни състояния на израстващия човек. Пълноценният човек трябва да се впуска в своята работа без обаче да изгубва себе си в механизма на професията. Детската природа изисква такава подготовка от страна на възпитателя, която може да се получи само като един вид откровение на човешкото същество.
Неговите малки възпитаници се стремят към действеност, понеже тя е заложена в човешката природа.
Безкомпромисният външен свят изисква от възрастния окончателно завършена работа. В педагогиката не е така. Там израстващите човешки същества изискват една действеност, която - насочена правилно -дава само зародишните кълнове на истинското възпитателно изкуство.
към текста >>
115.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Несъмнено критиката, прило
жена
към тези опити е само отчасти оправдана.
Несъмнено критиката, приложена към тези опити е само отчасти оправдана.
Понеже критикът често не вижда колко тежки са подобни опити в настоящето, и че правилната и подходяща реализация изисква време.
към текста >>
116.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Следователно, когато се ражда един човек, тогава с него се ражда една индивидуална ядка, която не е зало
жена
на нищо друго освен пак на тази индивидуална човешка ядка.
Ето защо в развитието на всеки човек трябва да виждаме една духовно-душевна ядка, която има точно същото значение, какво има при животното видовият характер. Видовото в животинското царство отговаря на индивидуалното в човека. Но щом в животинското царство всяко същество, което се стреми към видовосъобразното, повтаря вида на прадедите и може да се роди само на основата на семенните заложби на прадеда, на физическата заложба в зародиша, тогава индивидуалното в човека не може да се роди от нещо, което се намира тук във физическия свят, а само от нещо, което е духовно-душевно. Това значи: една духовно-душевна ядка, която влиза в съществуването с раждането на човека, ни сочи не просто към вида човек, доколкото човекът произхожда от прадеди, от родители и прародители, а към един такъв прадед, който е от духовно-душевен вид, сочи ни към едно същество, което е предхождало, което индивидуално не принадлежи на вида човек, не принадлежи въобще на никакъв вид, а принадлежи на самата тази човешка индивидуалност.
Следователно, когато се ражда един човек, тогава с него се ражда една индивидуална ядка, която не е заложена на нищо друго освен пак на тази индивидуална човешка ядка.
Както животното търси своя вид, така човекът търси своето индивидуално-човешко. Това значи: Както тази индивидуална ядка се явява с раждането, тя е съществувала по-рано, също както за животното е съществувал един видов зародиш. И ние трябва да търсим в предишното време нещо действително духовно-душевно, което съставлява духовно-душевния зародиш, а не физическия зародиш на този индивидуално развиващ духовно-душевен човек. Само този, който няма никакви очи да види, че като ядка духовно-душевното не се развива в общото човешко явление, ще отрече, че току-що даденият извод е правилен.
към текста >>
117.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така щото в това, което животното извършва, е вло
жена
същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с помощта на своя развит ум.
Позволете ми да припомня днес с няколко думи някои неща, които бяха казани в последната сказка тук. За нас бяха особено важни възгледите, които можем да си съставим върху разликата между човешкия и животинския душевен живот от непосредственото наблюдение. Ние видяхме тази разлика, като ни стана ясно, че животинският душевен живот не може да се различи от човешкия, като кажем: Човек е толкова и толкова далече пред животното по отношение на това или онова духовно качесво. Защото за да опровергаем такъв един възглед, достатъчно е да покажем, как за извършването на някои неща човекът трябва без съмнение да е развил определена степен на интелигентност, докато в животинския свят извършването на подобни неща, като изграждането на животинското жилище, както и много други действия, стават обективно по един спонтанен начин.
Така щото в това, което животното извършва, е вложена същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с помощта на своя развит ум.
Бихме могли действително да кажем: В това, което животното извършва, се влива, кристализира същата интелигентност, която после намираме и у човека. Ето защо не трябва да говорим за душата на човека и за душата на животното така, че да казваме: Животното е толкова и толкова назад от човека човекът е толкова и толкова изпреварил животното. Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с организма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите органи. Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си. А същественото в човешкия душевен живот е това, че душата се еманципира до висока степен от непосредствения организъм и някак си изживява духа като такъв независимо от телесния организъм, т.е.
към текста >>
Който е един действителен наблюдател на душата, знае, че един сипкав глас при един мъж е много по-неприятен отколкото при една
жена
.
Всеки знае, че към онези особени неуловимости, които действуват от човек на човек, принадлежи задушевността, как един човек говори, съвсем независимо от това, което той казва. Ако вземем под внимание това, ние можем да си кажем: Ние научаваме много, много от най-интимната същност на един човек именно когато наблюдаваме, как един човек говори. В живота ние често не забелязваме това, защото по-висши гледища могат да го изтикат на заден план. Въпреки това обаче, в нас има нещо, което много държи сметка за сипкавостта или ясния звук на един глас.
Който е един действителен наблюдател на душата, знае, че един сипкав глас при един мъж е много по-неприятен отколкото при една жена.
Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената. Това е вярно, но не може да се докаже. Може само да се обърне внимание върху него. Ако обърнете внимание, вие вече ще го забележите. Който може да се задълбочи в подобни неща, той ще почувствува поради това нуждата, когато иска да изкаже особено важни неща, да вложи в говора не само съдържание, но и онова, за което сега загатнахме.
към текста >>
Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при
жена
та.
Всеки знае, че към онези особени неуловимости, които действуват от човек на човек, принадлежи задушевността, как един човек говори, съвсем независимо от това, което той казва. Ако вземем под внимание това, ние можем да си кажем: Ние научаваме много, много от най-интимната същност на един човек именно когато наблюдаваме, как един човек говори. В живота ние често не забелязваме това, защото по-висши гледища могат да го изтикат на заден план. Въпреки това обаче, в нас има нещо, което много държи сметка за сипкавостта или ясния звук на един глас. Който е един действителен наблюдател на душата, знае, че един сипкав глас при един мъж е много по-неприятен отколкото при една жена.
Това поради простата причина, че тези области са свързани много интимно с нашия организъм, а при мъжа съществува едно много по-интимно отношение една много по-вътрешна връзка на душевния живот е цялото боравене с гласа, с тембъра и т.н., отколкото при жената.
Това е вярно, но не може да се докаже. Може само да се обърне внимание върху него. Ако обърнете внимание, вие вече ще го забележите. Който може да се задълбочи в подобни неща, той ще почувствува поради това нуждата, когато иска да изкаже особено важни неща, да вложи в говора не само съдържание, но и онова, за което сега загатнахме. И не от нескромност, а само за да дам един пример за това, което трябва да се разбере под гореказаното, искам да обърна вниманието върху съчинената от мене розенкройцерска мистерия "Вратата на посвещението".
към текста >>
118.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Една
жена
сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това.
Но когато се излъчваме от нашето физическо тяло, тогава нашето Етерно тяло може да изрази това, което живее в душевния живот нещо, което трябва да ни изглежда напълно чуждо, защото природата на Етерното тяло е по-тънка. И когато то е достатъчно силно, то прониква в живота на сънищата, както в случая с компониста. Това е свързано по-малко с дневните интереси отколкото със скрити интереси, които стоят по-далече в тънките основи на нашето същество. Ето един пример. Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща.
Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това.
Какво сънува тя? Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло. И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението. Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство. И тези преживявания от детството се отразяват чудесно.
към текста >>
119.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше
жена
, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин.
Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина.
Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин.
Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества. Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар. Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща.
към текста >>
По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразполо
жена
към изолиране.
Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо като едно вътрешно затворено същество. Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екстракт, като едно сливане на целия свят. Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се. Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н. Това лежи в Съзнателната душа.
По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране.
Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека. Докато неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно. Но така както човекът е днес в миналото той е бил различен и в бъдеще отново ще бъде различен -, той развива фактически своите мнения, понятия, представи в най-изолираната част на своето същество. Ето защо те имат най-малко влияние върху цялото изграждане и оформяване на неговата цялостна личност и като заложби се проявяват едва тогава, когато цялостната личност е вече здраво установена, пластично оформена.
към текста >>
120.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез
жена
та чрез Ева.
Странно е, как в Заратустризма чрез неговото отдаване на великите явления на макрокосмоса, на външния свят, нещо отстъпва, оттегля се, което във всички или почти във всички други придържащи се повече към мистиката културни течения, също и в нашия материализъм, играе важна роля. Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот. Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга.
Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева.
В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете. Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра. Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството.
към текста >>
121.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако, след като тук бе изло
жена
абстрактно основната мисъл на Будизма, погледнем сега неговата истинска същност, ние трябва да кажем: Този начин на мислене и чувствуване заема едно своеобразно отношение към общия образ на човека.
Ако, след като тук бе изложена абстрактно основната мисъл на Будизма, погледнем сега неговата истинска същност, ние трябва да кажем: Този начин на мислене и чувствуване заема едно своеобразно отношение към общия образ на човека.
Той изолира човека, интересува се от съдбата и целта на съществуването на човека така, както той стои като отделна личност, като отделна индивидуалност в света. Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук? Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане.
към текста >>
122.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нещата отиват толкова далече, че
жена
та на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри!
В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си. Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз.
Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри!
" Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие. Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност.
към текста >>
123.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Единственото, което бихме могли да предположим, е, че там се намира малка, дви
жена
материя, която тласка от всички страни като малки топки, така щото малки топки тласкат от всички страни двете големи топки.
Много интересно беше това, което този човек се опита да постигне по определен гениален начин, което по-късно бе подражаване. Защото щом вярваме, че светлината не е нищо друго, освен движение на много малки материални частици, че звукът и тонът както и топлината не са нищо друго освен движение на много малки материални частици, щом астрономическото познание може да осветли навсякъде, защо трябва да допускаме тогава още онези странни, мистични сили: от Слънцето към Земята през празното пространство? Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите? Защо да не можем да установим такъв един факт? Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на атомите помежду им, без да вземе на помощ някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане.
Единственото, което бихме могли да предположим, е, че там се намира малка, движена материя, която тласка от всички страни като малки топки, така щото малки топки тласкат от всички страни двете големи топки.
Когото се постъпва точно в изчислението и не се прави никаква грешка, намира се, че просто поради причината, че ударите между двете кълба и тези, които са предизвикани отвън, дават една разлика, силите, които иначе са били приети като сили на привличане отвън, могат да бъдат заменени с ударите от вън. Така щото на мястото на силата на привличане бихме могли да поставим ударните сили, които привличат материята.
към текста >>
124.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Нека вземем, например, представата за наже
жена
до червено стомана или желязо.
Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е характерно за външното предметно познание? Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо. Първо го има предметът, и после образът . Някои философски системи твърдят, че всичко е само образ, представа. Това не е вярно.
Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо.
Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно. Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас. Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят. Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието. Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност.
към текста >>
125.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
По-нататък ни се казва, че боговете, начело със Зевс, призовали Хефест, бога на ковачите, да направи статуя на
жена
.
По-нататък ни се казва, че боговете, начело със Зевс, призовали Хефест, бога на ковачите, да направи статуя на жена.
На тази женска статуя били придадени всички качества, които красят човешките същества на петата коренна раса. Тази жена била Пандора. Тя била изпратена да даде на човечеството дарове, първо на Епиметей, брата на Прометей. Прометей предупредил брат си да не приема даровете, но последният се оставил да бъде убеден. Всичките дарове на боговете, освен един, че изляли върху човечеството.
към текста >>
Тази
жена
била Пандора.
По-нататък ни се казва, че боговете, начело със Зевс, призовали Хефест, бога на ковачите, да направи статуя на жена. На тази женска статуя били придадени всички качества, които красят човешките същества на петата коренна раса.
Тази жена била Пандора.
Тя била изпратена да даде на човечеството дарове, първо на Епиметей, брата на Прометей. Прометей предупредил брат си да не приема даровете, но последният се оставил да бъде убеден. Всичките дарове на боговете, освен един, че изляли върху човечеството. За по-голямата част от хората те се състояли в болки и страдания. Само дарът на надеждата бил задържан в кутията на Пандора.
към текста >>
Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е прило
жена
към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Опитайте се да получите идея за онова, което имаме предвид когато говорим за това инженерство, тази технология, на петата коренна раса. Каква е нейната цел?
Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба. Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса.
към текста >>
126.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В целия езотеризъм душата е представена като
жена
, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на стремежа на индивидуалната душа.
Накрая Одисей се завръща у дома като просяк, без никаква външна собственост. Това означава, че човекът, разпознал маловажността на външния свят и на светските блага, търси дома на своята душа не в Мая, а отвъд Мая, така че в мистичен смисъл той се завръща вкъщи като просяк. Че той е истински мъдър, е показано от това, че той е отведен в дома си от Атина Палада.
В целия езотеризъм душата е представена като жена, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на стремежа на индивидуалната душа.
Гьоте я нарича “Вечната Жена”. В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново. Дева Мария също, в християнската религия, е стремящата се човешка душа, само че значението там е безкрайно по-дълбоко. Строго казано, Пенелопа е човешката душа на петата коренна раса. Петата коренна раса трябва да развие човешката интелигентност.
към текста >>
Гьоте я нарича “Вечната
Жена
”.
Накрая Одисей се завръща у дома като просяк, без никаква външна собственост. Това означава, че човекът, разпознал маловажността на външния свят и на светските блага, търси дома на своята душа не в Мая, а отвъд Мая, така че в мистичен смисъл той се завръща вкъщи като просяк. Че той е истински мъдър, е показано от това, че той е отведен в дома си от Атина Палада. В целия езотеризъм душата е представена като жена, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на стремежа на индивидуалната душа.
Гьоте я нарича “Вечната Жена”.
В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново. Дева Мария също, в християнската религия, е стремящата се човешка душа, само че значението там е безкрайно по-дълбоко. Строго казано, Пенелопа е човешката душа на петата коренна раса. Петата коренна раса трябва да развие човешката интелигентност. Човешката интелигентност е крайно безплодна, когато е обърната само към себе си.
към текста >>
Когато тя има нещо, което може да се нарече съдържание, тогава интелигентността може да бъде прило
жена
към него.
В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново. Дева Мария също, в християнската религия, е стремящата се човешка душа, само че значението там е безкрайно по-дълбоко. Строго казано, Пенелопа е човешката душа на петата коренна раса. Петата коренна раса трябва да развие човешката интелигентност. Човешката интелигентност е крайно безплодна, когато е обърната само към себе си.
Когато тя има нещо, което може да се нарече съдържание, тогава интелигентността може да бъде приложена към него.
Интелигентността е мрежа, оплетена около нещата, които имаме от друго място. Когато външният опит ви учи на нещо, вие можете да плетете около него със своята интелигентност. Когато висшата окултна мъдрост ви учи нещо, вие също можете мислите по него. Хората казват, че окултната мъдрост противоречи на разума. Нищо не противоречи на разума!
към текста >>
127.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Любовта стана приключение, а
жена
та - завоевание отдалеч.
Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта - която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля - стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор. Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун.
Любовта стана приключение, а жената - завоевание отдалеч.
към текста >>
128.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Червената кръв на човека трябва да бъде осве
жена
и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
129.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Помислете за славянската легенда за "
Жена
та по Пладне".
Помислете за славянската легенда за "Жената по Пладне".
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки. Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън. Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия).
към текста >>
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на
жена
и им задава няколко гатанки.
Помислете за славянската легенда за "Жената по Пладне".
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън. Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В "Загадката на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
към текста >>
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не,
жена
та го убива и разсича на две с коса.
Помислете за славянската легенда за "Жената по Пладне". Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса.
Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън. Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В "Загадката на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси. Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
Окултизмът ни учи, че
Жена
та по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън.
Помислете за славянската легенда за "Жената по Пладне". Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки. Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред.
Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън.
Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В "Загадката на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси. Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
130.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на
жена
та е мъжко.
3. Астралното тяло няма формата нито на етерното, нито на физическото тяло. То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура. Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят. Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло.
Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко.
И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово. В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела.
към текста >>
И при мъжа, и при
жена
та астралното тяло е двуполово.
То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура. Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят. Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло. Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко.
И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово.
В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела.
към текста >>
Всичко, което се случва в етерното тяло, оставя неизлечима следа, която бива, освен това, нало
жена
като печат върху физическото тяло.
Висшата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е. Когато човек е преобраузвал цялото астрално тяло, ние казваме, че го е превърнал в Манас. Едва тогава той може да започне да работи върху етерното тяло. Има причина това да е така. Всичко в астралното тяло е мимолетно.
Всичко, което се случва в етерното тяло, оставя неизлечима следа, която бива, освен това, наложена като печат върху физическото тяло.
към текста >>
131.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Когато Карма се схваща като необходимост, нало
жена
на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
към текста >>
132.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Жена
та, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната.
Когато Земята започне да преповтаря предишните фази на своята еволюция, първо ще има ново обединение с Луната, и след това на тази Земя-Луна със Слънцето. Новото обединение с Луната ще отбележи кулминацията на злото на Земята; новото обединение със Слънцето ще означава, от друга страна, идването на щастие, царуването на "избраните". Човекът ще носи знаците на седемте големи фази на Земята. Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена.
Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната.
Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът. Критерият за края на Земното съществуване ще бъде, че Христовият Принцип ще прониква цялото човечество. Станали като Христос, хората ще се съберат около Него както войнствата около Агнето, и великата жътва на еволюцията ще представлява Новия Йерусалим.
към текста >>
133.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие; мъж-
жена
го създаде; и го благослови и нарече с името Адам (човек) в деня, в който го създаде.
Да вземем първото изречение от петата глава на Битие/*4/, "това е книгата за родословието на човека.
Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие; мъж-жена го създаде; и го благослови и нарече с името Адам (човек) в деня, в който го създаде.
След като Адам беше живял 130 години, създаде плод по свое подобие, по свой образ и нарече плода с името Сет".
към текста >>
Мъж-
жена
го създаде Бог; все още неопределено сексуално, безполово човечество.
Тук трябва да се вземе буквалният смисъл. Самият Адам бе наречен чисто и просто човек (човечество).
Мъж-жена го създаде Бог; все още неопределено сексуално, безполово човечество.
И как бе създадено? По подобие на Бога.
към текста >>
134.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Тя му станала
жена
, ала Хирам не бил в състояние да отклони ревността на Соломон и отмъщението на тримата калфи.
Хирам и царицата Балкис отново се срещнали извън града.
Тя му станала жена, ала Хирам не бил в състояние да отклони ревността на Соломон и отмъщението на тримата калфи.
Той бил убит от тях. Единственото нещо, което можал да спаси, било триъгълника с майсторската дума, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец. Хирам бил погребан и едно клонче от акация било посадено на гроба му. Акациевото клонче издало мястото на гроба на Соломон и Триъгълникът също бил открит. Той бил запечатан и заровен в място, известно само на малко хора (27).
към текста >>
135.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Такава беше онази еволюция, която се изявява на Земята и която беше подготвена на други космически тела; онази еволюция, даряваща етерното тяло с Логоса, със Словото, е била придру
жена
с отблъсване надолу на други същества, свързани със земното развитие.
За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества. Не би имало никакво развитие, ако не ставаше такова отблъсване надолу. Човек непрекъснато трябва да отблъсва други надолу, докато развива себе си нагоре. Това е причината, поради която всяко развитие, което става от себичност, е зло и осъдително; то е оправдано, само ако се върши за развитието на други същества. Само онзи, който иска да повдигне отново онези, които са били отблъснати надолу, е подходящ за развитие.
Такава беше онази еволюция, която се изявява на Земята и която беше подготвена на други космически тела; онази еволюция, даряваща етерното тяло с Логоса, със Словото, е била придружена с отблъсване надолу на други същества, свързани със земното развитие.
Тези същества са били възприети като противници, като луцифиричен принцип. Така в персийската религия ние имаме точно тази двойственост – принципът на злото, придружаващ принципа на доброто. Добро е, ако един човек или всъщност ако всяко същество вработва Манас в себе си; ала то винаги застава пред злото. Ормузд и Ариман са имената на доброто и злото в персийската религия.
към текста >>
136.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Опитностите, през които човек минава през настоящата степен на земната еволюция са толкова различни при мъжа и
жена
та, че просто е необходимо да бъде така.
Едно мъжко и женско въплъщение се счита като едно въплъщение. Между две такива свързани въплъщения има 2,600 до 3,000 години.
Опитностите, през които човек минава през настоящата степен на земната еволюция са толкова различни при мъжа и жената, че просто е необходимо да бъде така.
към текста >>
137.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Жена
та съдържала мъжа у себе си.
В това се изразява една истина, която бе известна в древните мистерии и която ние също научаваме от старите документи, че родът – ако мога да го нарека така, – който непосредствено е предшествал нашия род, външно-физически е наподобявал не мъжкия, а женския пол. Така че преди външното отделяне имаме и двата пола в един и същ индивид, който външно – във физическия израз, в цялото му чувстване и в неговата същност – беше женски. Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна. Мъжкият пол се е породил по-късно. Трябва да ни бъде обаче ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, е имало също оплодяващото, или мъжкото семе.
Жената съдържала мъжа у себе си.
Когато схванем факта, че жената е имала мъжкия принцип вътре в себе си, тогава можем да схванем с нашите обикновени научни понятия, че възпроизвеждането е било осигурено. Трябва обаче да запомним, че по онова време това е ставало посредством жената.
към текста >>
Когато схванем факта, че
жена
та е имала мъжкия принцип вътре в себе си, тогава можем да схванем с нашите обикновени научни понятия, че възпроизвеждането е било осигурено.
Така че преди външното отделяне имаме и двата пола в един и същ индивид, който външно – във физическия израз, в цялото му чувстване и в неговата същност – беше женски. Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна. Мъжкият пол се е породил по-късно. Трябва да ни бъде обаче ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, е имало също оплодяващото, или мъжкото семе. Жената съдържала мъжа у себе си.
Когато схванем факта, че жената е имала мъжкия принцип вътре в себе си, тогава можем да схванем с нашите обикновени научни понятия, че възпроизвеждането е било осигурено.
Трябва обаче да запомним, че по онова време това е ставало посредством жената.
към текста >>
Трябва обаче да запомним, че по онова време това е ставало посредством
жена
та.
Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна. Мъжкият пол се е породил по-късно. Трябва да ни бъде обаче ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, е имало също оплодяващото, или мъжкото семе. Жената съдържала мъжа у себе си. Когато схванем факта, че жената е имала мъжкия принцип вътре в себе си, тогава можем да схванем с нашите обикновени научни понятия, че възпроизвеждането е било осигурено.
Трябва обаче да запомним, че по онова време това е ставало посредством жената.
към текста >>
Какъв характер всъщност имаше оплодяващият принцип в
жена
та, това, което оплождаше женската природа на физическото поле?
Настъпва времето, когато нещата трябваше да се разделят.
Какъв характер всъщност имаше оплодяващият принцип в жената, това, което оплождаше женската природа на физическото поле?
Онова, което въздействаше в женската натура като семе, беше мъжкото и то беше духовното, мъдростта. Жената даваше веществеността, духът даваше формата. Изграждането на физическото поле е реализирана мъдрост. В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса.
към текста >>
Жена
та даваше веществеността, духът даваше формата.
Настъпва времето, когато нещата трябваше да се разделят. Какъв характер всъщност имаше оплодяващият принцип в жената, това, което оплождаше женската природа на физическото поле? Онова, което въздействаше в женската натура като семе, беше мъжкото и то беше духовното, мъдростта.
Жената даваше веществеността, духът даваше формата.
Изграждането на физическото поле е реализирана мъдрост. В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране. Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид.
към текста >>
При мъжа, мъдростта има женски характер, при
жена
та тя има мъжки характер.
Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло. Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност. Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол. Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост.
При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер.
към текста >>
Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в
жена
та и женско оцветена мъдрост в мъжа.
Разделянето е едно определено събитие, което може да бъде проследено. Тук обаче ние ще трябва да се задоволим само с указания.
Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа.
Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка. Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост. Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.
към текста >>
Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в
жена
та като сила за оплодяване, а след това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост.
Сред потомците на Авел най-силният представител е Соломон. По време на 3-та културна епоха всичките представители на Авеловото потекло бяха свещеници.
Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за оплодяване, а след това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост.
От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете. Работата на синовете на Каин е да създават на Земята. Затова и Тубал-Каин е първоначалният баща на ковачите. Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради храма.
към текста >>
Това са онези, които можаха да се родят само след разделянето на половете, чрез въздействието на физическия мъж върху физическата
жена
.
Помислете как Хирам-Абиф беше доведен пред родоначалника на неговия род. На него му се казва, че Йехова е неприятел на синовете на огъня. Кои са синовете на огъня?
Това са онези, които можаха да се родят само след разделянето на половете, чрез въздействието на физическия мъж върху физическата жена.
Огънят е активната сила в мъжкото семе. В мъжкото семе огънят живее в окултен смисъл. Йехова трябваше да създаде тази основна сила, така че родът да може да се размножава. Но той е противник на промяната. Той беше, който продължаваше стария вид на размножаване.
към текста >>
Това би станало невъзможно, ако отнемем силата от мъжа като поверим тайните на
жена
та.
Така в Свободното масонство е запазен споменът за изгубеното слово, което трябва да бъде извоювано всред онези, които работят в Свободното масонство и което може да бъде извоювано, само когато пасивната мъжка мъдрост събуди в себе си деятелността. Затова Свободните масони казват: – Всичко, което не възниква от простиращото се върху света собствено знание, произхожда още от господството на свещеническата женска мъдрост от древните времена. Ние не искаме просто да я поемем, а да започнем една нова спирала на съществуването. Ние сами трябва да внесем интуиция в мъжкото Каиново познание.
Това би станало невъзможно, ако отнемем силата от мъжа като поверим тайните на жената.
В момента, когато би се разисквало пред жените, всичко това би загубило силата си на въздействие.
към текста >>
Като го разберем така, ще узнаем защо на
жена
та не беше позволено новото да премине през нейните уста.
И така е станало необходимо, целият женски пол да бъде изключен от Свободното масонство. Това се дължи на връзката между органа на говора и пола, сексуалността. Ето защо мъжът се променя, когато той достигне пуберитета. Промяната на гласа не е нищо друго, освен израз на предишната връзка между органите на говора и сексуалността. Вие вече също ще можете да схванете каквото казва свободният масон: – Само мъжът изобщо е призван да произнесе изгубеното слово и да го възстанови; само мъжката форма на ларинкса е в положение да каже и да знае онова, което може отново да се постигне посредством изгубеното слово.
Като го разберем така, ще узнаем защо на жената не беше позволено новото да премине през нейните уста.
Комично е, когато учени обясняват причината, че жените не са били приемани, защото те всичко ще избърборят. Женският ларинкс е останал като рудиментарен орган. Мъжкият ларинкс е този, който ще се оформи като орган на бъдещето.
към текста >>
Там мъжът, който е в
жена
та, работи върху
жена
та и върху мъжът работи това, което отново е несексуално.
Ние трябва да живеем във външното. Какво произтича от това? Това – че нещо по-добро може да дойде, само когато се появи една мъдрост, която отново е несексуална, която не е свързана вече нито с женската, нито с мъжката мъдрост, нито с женската Библия, нито с мъжката Легенда за храма. Тази мъдрост намираме в теософията. В тази мъдрост се разбират и двата пола.
Там мъжът, който е в жената, работи върху жената и върху мъжът работи това, което отново е несексуално.
Мъжкият и женският принцип се срещат в познанието на висшите светове. Съвсем естествено е, че същинската окултна основа е донесена от Свободното масонство и че е поставено едно ново начало. Нещо такова се нарича "спирала": Така в нашето време тези неща са преплетени. Трябва да мислим за тях като за взаимодействащи сили. Теософията не се опира нито на Библейската легенда, нито на Храмовата легенда, а търси във всички неща сърцевината на мъдростта, която трябва отново да бъде възобновена безполово.
към текста >>
Едно противодействие трябваше затова да дойде, защото женският пол първоначално е съществувал и сега се движи в низходяща линия, докато мъжкият пол се намира във възходяща насока и търси в самия себе си творческата сила, която
жена
та има в себе си.
Как това въздейства и работи като цяло в нашата коренна раса? Нашата коренна раса повтаря онова, което вече е съществувало. Тя носи противоположността на онова, което е съществувало в лемурийските времена и го довежда до ясен израз в духовната област.
Едно противодействие трябваше затова да дойде, защото женският пол първоначално е съществувал и сега се движи в низходяща линия, докато мъжкият пол се намира във възходяща насока и търси в самия себе си творческата сила, която жената има в себе си.
Когато оставаме в нашите сфери, трябва да различаваме точно посредством окултизма: Онзи, който расово е атлантски човек няма нужда същевременно да бъде атлантиец по душа, по душевни качества. Душата не е свързана специално с някой пол. Душите на женския пол се движат, прониквайки навсякъде, докато успеят да съжителстват с мъжа в телата, които мъжете сами ще сътворят за себе си и тогава ще има един пол на Земята.
към текста >>
Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за
жена
та култът към Исус служеше за паралелната цел.
Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове. Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин. Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно. Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария.
Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел.
Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.
към текста >>
138.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Това е
жена
та.
Цялата оплодяваща и продуктивна сила, която създава един нов човек някога е била съчетана в един пол. След това човекът бива разделен в мъжки и женски. Кой пол може да има най-голяма претенция за детеродната сила?
Това е жената.
Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол. Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид. Тази размножителна сила се намираше вътре в едно човешко същество от неразделен пол, което се приближава в своята външност повече към женската форма. В това еднополово човешко същество оплодяващият принцип беше мъдростта, самият дух; и оплодяването на женския дух чрез инспирирана мъдрост е едно по-късно повторение на това.
към текста >>
Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на намиращата се в
жена
та субстанция и оплодяването чрез Божествения дух.
Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол. Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид. Тази размножителна сила се намираше вътре в едно човешко същество от неразделен пол, което се приближава в своята външност повече към женската форма. В това еднополово човешко същество оплодяващият принцип беше мъдростта, самият дух; и оплодяването на женския дух чрез инспирирана мъдрост е едно по-късно повторение на това.
Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на намиращата се в жената субстанция и оплодяването чрез Божествения дух.
към текста >>
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което
жена
та е можела да роди човека.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека.
Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа.
към текста >>
Физически най-напред имаме
жена
та, която се оплодява отгоре.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека.
Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре.
Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието.
към текста >>
Божественият дух в
жена
та е бил оплодяващият принцип.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека. Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре.
Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип.
Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка.
към текста >>
Мъжката сила, която
жена
та е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека. Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта.
Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта.
Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
към текста >>
Така само половината от творческата сила останала в
жена
та; творческата физическа сила останала в мъжа.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека. Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта.
Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа.
В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
към текста >>
Това все още е
жена
та в мъжа.
Не всички женски ндивиди, възприели женската форма. В едната част женската страна, възможността да произвежда човешки същества се оттегля назад и в замяна остава силата за оплодяване, но по съвсем друг начин. Физическата природа се бе разделила в оплодяваща и оплодявана. Също и духовната природа се разделя. В женските индивиди духът придобива мъжки характер и оцветяване; в мъжките духът имаше женски характер.
Това все още е жената в мъжа.
към текста >>
Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в
жена
та.
Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието.
Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената.
"Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима". Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си.
към текста >>
Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за
жена
та.
Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието. Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената. "Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима".
Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената.
Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо.
към текста >>
Когато
жена
та яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал.
Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието. Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената. "Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима". Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената.
Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал.
Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието.
към текста >>
Така
жена
та стана зависима от мъжа.
"Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима". Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си.
Така жената стана зависима от мъжа.
Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието. Обаче жената яде и даде и на мъжа. Мъжът също яде, и от това произтече наказанието на Йехова. Нови тела трябваше да се породят, които да могат да носят кармата на предишния живот; смъртта и раждането влязоха в света.
към текста >>
Обаче
жена
та яде и даде и на мъжа.
Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието.
Обаче жената яде и даде и на мъжа.
Мъжът също яде, и от това произтече наказанието на Йехова. Нови тела трябваше да се породят, които да могат да носят кармата на предишния живот; смъртта и раждането влязоха в света. Жената вече не може да се оплодява чрез себе си, а е станала безплодна. И с това, че оплодяването идва вече отвън, в света навлиза възможността за този вид смърт.
към текста >>
Жена
та вече не може да се оплодява чрез себе си, а е станала безплодна.
Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието. Обаче жената яде и даде и на мъжа. Мъжът също яде, и от това произтече наказанието на Йехова. Нови тела трябваше да се породят, които да могат да носят кармата на предишния живот; смъртта и раждането влязоха в света.
Жената вече не може да се оплодява чрез себе си, а е станала безплодна.
И с това, че оплодяването идва вече отвън, в света навлиза възможността за този вид смърт.
към текста >>
Жена
та тогава стана безплодна по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо възприятие, познание.
Библейският разказ за рая разкрива тази дълбока истина в образи; древни свещенически традиции стават съдържание на тези образи, древна свещеническа мъдрост нагледно бе въплътена в тях.
Жената тогава стана безплодна по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо възприятие, познание.
Тя даде на мъжа и той също яде; те станаха виновни и бяха изпъдени от рая, към чието създаване те не бяха допринесли нищо. Това е древната свещеническа традиция относно пораждането на половете; вътре лежи дълбоко знание за взаимовръзката в действителните събития.
към текста >>
И какво се случва като резултат от това, че
жена
та се отделя от мъжа?
И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа?
В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената? Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава. Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека. Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.
към текста >>
В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в
жена
та?
И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа?
В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената?
Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава. Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека. Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.
към текста >>
Ние видяхме, че мъдростта на
жена
та фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава.
И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа? В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената?
Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава.
Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека. Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.
към текста >>
Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в
жена
та, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека.
И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа? В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената? Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава.
Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека.
Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.
към текста >>
Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че
жена
та не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди.
Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди.
Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди. Духовно той се оставя да бъде оплоден от всичко, което се намира в света; Той става духовно оплодяван, за да може самият той да оплодява физически. Най-напред целият свят го прониква. Той става духовно оплоден, жената физически оплодена.
към текста >>
Той става духовно оплоден,
жена
та физически оплодена.
Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди. Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди. Духовно той се оставя да бъде оплоден от всичко, което се намира в света; Той става духовно оплодяван, за да може самият той да оплодява физически. Най-напред целият свят го прониква.
Той става духовно оплоден, жената физически оплодена.
към текста >>
Жена
та напротив, е самооплодяваща се духовно, докато мъжът бива оплодяван от духа.
Жената напротив, е самооплодяваща се духовно, докато мъжът бива оплодяван от духа.
Мъжката мъдрост се оплодява от всичко външно, което се събира и съчетава. По този начин се поражда мъжката мъдрост, която е ориентирана към придобиване на световната мъдрост. Тази мъдрост наистина не е съществувала първоначално, както тази, която отгоре е протичала надолу. Тя трябваше най-напред да бъде събрана чрез възприемане и опознаване на физическия свят. В противовес женската мъдрост фактически бе прехвърлена на свещеничеството.
към текста >>
Това означава, че първоначално светската мъдрост се възбунтува срещу свещеническата мъдрост и беше победена, понеже линията на Авел беше продъл
жена
в Сет и цялата светска мъдрост беше подчинена на свещеническата мъдрост.
Това означава, че първоначално светската мъдрост се възбунтува срещу свещеническата мъдрост и беше победена, понеже линията на Авел беше продължена в Сет и цялата светска мъдрост беше подчинена на свещеническата мъдрост.
към текста >>
– аз ще поставя вражда между тебе и
жена
та, и между твоето семе и нейното семе/*6/, – Чрез това се има предвид враждата между семето на физическото, на физическото познание и семето на духа, на духовното познание.
В древния еврейски език има една мантра, едно слово, за което се казва, че достатъчно силно произнесено, то създава света/*5/. Когато словото бъде достатъчно развито, човекът ще създава духовния човек чрез произнасяне на самото слово. Ние сега схващаме какво е представено чрез Дървото на познанието. Змията е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък. Познанието във физическото е това, което произхожда от нервната система.
– аз ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе/*6/, – Чрез това се има предвид враждата между семето на физическото, на физическото познание и семето на духа, на духовното познание.
Духовното, жената наистина смачква главата на змията, но след като тя е ухапала петата й. Това е, което прониква до петата, до ходилото от центъра на Земята.
към текста >>
Духовното,
жена
та наистина смачква главата на змията, но след като тя е ухапала петата й.
Когато словото бъде достатъчно развито, човекът ще създава духовния човек чрез произнасяне на самото слово. Ние сега схващаме какво е представено чрез Дървото на познанието. Змията е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък. Познанието във физическото е това, което произхожда от нервната система. – аз ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе/*6/, – Чрез това се има предвид враждата между семето на физическото, на физическото познание и семето на духа, на духовното познание.
Духовното, жената наистина смачква главата на змията, но след като тя е ухапала петата й.
Това е, което прониква до петата, до ходилото от центъра на Земята.
към текста >>
Мъдростта на бъдещето трябва да бъде извлечена от висшия човек, който живее еднакво както в мъжа, така и в
жена
та.
Тъй като видяхме, защо тези духовни течения вървят паралелно едно до друго, ние сега можем да разберем значението на теософското движение. То подготвя в духовната област това, което по-късно ще стане на физическото поле – отново обединяването на половете. Разделената мъдрост отново трябва да се влее в единната Божествена мъдрост. Чрез теософската мъдрост трябва да се намери едно уравновесяване в човека между религиозната свещеническа мъдрост и мъдростта на Свободното масонство.
Мъдростта на бъдещето трябва да бъде извлечена от висшия човек, който живее еднакво както в мъжа, така и в жената.
Целта на теософското движение е да се развие това, за което се касае и върху което физическият план повече няма никакво влияние.
към текста >>
Той беше мъж; трябваше да добави
жена
та.
Този идеал нямаше нищо общо със Свободното масонство. Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата. Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше.
Той беше мъж; трябваше да добави жената.
Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената. И така от монашеството съзнателно възникна култът към Мария. Той дойде в църквата – към свещеничеството и Свободното масонство – като трети поток.
към текста >>
Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си
жена
та.
Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата. Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше. Той беше мъж; трябваше да добави жената.
Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената.
И така от монашеството съзнателно възникна култът към Мария. Той дойде в църквата – към свещеничеството и Свободното масонство – като трети поток.
към текста >>
Християнският окултист търсеше мъжкия принцип у
жена
та, за да го въплъти в себе си.
Християнският окултист търсеше мъжкия принцип у жената, за да го въплъти в себе си.
към текста >>
139.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възло
жена
.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция.
Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена.
Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
140.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Мъжът по своята природа е представител на силата, творяща в неодушевеното, докато
жена
та е представител на живата творческа сила, която непрекъснато развива човешката раса от природната основа.
Мъжът по своята природа е представител на силата, творяща в неодушевеното, докато жената е представител на живата творческа сила, която непрекъснато развива човешката раса от природната основа.
Това противоречие трябва да бъде разрешено.
към текста >>
В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и
жена
та за изграждането на великата духовна същност на човечеството.
Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола. Едва тогава наистина окончателно ще се преодолее онова, което се проявява днес в сексуалността.
В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството.
Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава дух ще говори на дух, а не чувственост на чувственост. Това е великата идея на бъдещето.
към текста >>
Тази задача ни е възло
жена
/*32/ в една област, която е паралелна с теософското движение.
Един от начините, по който окултизмът ще проникне в човечеството, ще бъде чрез възроденото Свободно масонство. Точно с това се отличава най-доброто, че то най-често е изложено на погрешно разбиране на собствените му достойнства. И макар че днес ние можем да гледаме на Свободното масонство само като на карикатура на великото царско изкуство, въпреки всичко не трябва да се отчайваме при нашите усилия отново да разбудим неговите спящи сили.
Тази задача ни е възложена/*32/ в една област, която е паралелна с теософското движение.
Ако не се занимаем повърхностно с въпроса, който тежи върху нас, а действително искаме да го разберем в дълбочината на неговото световно значение, ако искаме да разберем, какво се проявява днес в душите на половете, в борбата на половете, тогава ще видим, че от тези сили ще протекат формиращите сили на бъдещето.
към текста >>
141.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Вместо "мъж и
жена
ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр.
/*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет.
Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр.
в "него", "неговото" и пр. По-късно Рудолф Щайнер често подчертаваше факта, че това първо създаване на човека беше мъжко-женско създаване. Сравнете също: "Египетските митове и мистерии", 8 лекции и "Битие", "Тайните на Библейския разказ за Сътворението", 11-та лекция.
към текста >>
Жена
та на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон.
Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили.
Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон.
Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
към текста >>
Един ден, придру
жена
от своите слуги, царицата излязла извън Йерусалим и там срещнала Хирам, сам и замислен.
Един ден, придружена от своите слуги, царицата излязла извън Йерусалим и там срещнала Хирам, сам и замислен.
Срещата била решителна. Те взаимно признали своята любов. Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му. В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов!
към текста >>
Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една
жена
от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните.
Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа.
Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните.
Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ".
към текста >>
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една
жена
при смъртта си.
Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си.
Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление.
към текста >>
Всеки мъж или
жена
, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля. Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина.
Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла.
към текста >>
142.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Любовта стана приключение, а
жена
та завоевание отдалеч.
Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор. Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун.
Любовта стана приключение, а жената завоевание отдалеч.
към текста >>
143.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Червената кръв на човека трябва да бъде осве
жена
и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
144.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Помислете за славянската легенда за “
Жена
та по Пладне”.
Помислете за славянската легенда за “Жената по Пладне”.
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки. Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън. Обърнатата молитва “Отче наш” показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия).
към текста >>
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на
жена
и им задава няколко гатанки.
Помислете за славянската легенда за “Жената по Пладне”.
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън. Обърнатата молитва “Отче наш” показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В “Загадката на Сфинкса” Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
към текста >>
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не,
жена
та го убива и разсича на две с коса.
Помислете за славянската легенда за “Жената по Пладне”. Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса.
Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън. Обърнатата молитва “Отче наш” показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В “Загадката на Сфинкса” Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси. Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
Окултизмът ни учи, че
Жена
та по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън.
Помислете за славянската легенда за “Жената по Пладне”. Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки. Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред.
Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън.
Обърнатата молитва “Отче наш” показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В “Загадката на Сфинкса” Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси. Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
145.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на
жена
та е мъжко.
Астралното тяло няма формата нито на етерното, нито на физическото тяло. То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура. Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят. Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло.
Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко.
И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово. В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела.
към текста >>
И при мъжа, и при
жена
та астралното тяло е двуполово.
То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура. Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят. Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло. Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко.
И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово.
В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела.
към текста >>
Всичко, което се случва в етерното тяло, оставя неизлечима следа, която бива, освен това, нало
жена
като печат върху физическото тяло.
Висшата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е. Когато човек е преобразувал цялото астрално тяло, ние казваме, че го е превърнал в Манас. Едва тогава той може да започне да работи върху етерното тяло. Има причина това да е така. Всичко в астралното тяло е мимолетно.
Всичко, което се случва в етерното тяло, оставя неизлечима следа, която бива, освен това, наложена като печат върху физическото тяло.
към текста >>
146.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато Карма се схваща като необходимост, нало
жена
на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
към текста >>
147.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Жена
та, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната.
Когато Земята започне да преповтаря предишните фази на своята еволюция, първо ще има ново обединение с Луната, и след това на тази Земя-Луна със Слънцето. Новото обединение с Луната ще отбележи кулминацията на злото на Земята; новото обединение със Слънцето ще означава, от друга страна, идването на щастие, царуването на “избраните”. Човекът ще носи знаците на седемте големи фази на Земята. Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена.
Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната.
Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът. Критерият за края на Земното съществуване ще бъде, че Христовият Принцип ще прониква цялото човечество. Станали като Христос, хората ще се съберат около Него както войнствата около Агнето, и великата жътва на еволюцията ще представлява Новия Йерусалим.
към текста >>
148.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той се състои в това, че на определени кръгове е била предло
жена
възможността да се представят видими доказателства за безсмъртието чрез един вид галванизация на някои починали.
За да се въведе спиритическото движение, се е наложило да се извършат определени процедури. Тези процедури, направени в образованите страни, произлизат от американски окултисти или ложи. В тези ложи се решава пътят на спиритизма.
Той се състои в това, че на определени кръгове е била предложена възможността да се представят видими доказателства за безсмъртието чрез един вид галванизация на някои починали.
към текста >>
Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в наже
жена
пещ.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест. Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат.
Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ.
То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно. Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко. Който не е направил нищо, за да издигне душата си нагоре, не е направил нищо да извиси душата си, усеща разликата между духовното и сетивното като разлика в тежестта, като оловна тежест, закачена за него.
към текста >>
149.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава в осмия пласт, раздробителя или създателя на числата, тя бива умно
жена
.
Когато проследите една такава съхранена човешка форма, виждате, че известно време тя остава в седмия пласт.
Тогава в осмия пласт, раздробителя или създателя на числата, тя бива умножена.
Поражда се наистина точно същото, каквото описах в разглеждането с примера за цветето. Телесната форма на даден човек изглежда като многократно раздробена (умножена). Тя отново се появява при изграждането на по-късния човек. Следователно човекът, както живее между нас, има не само своята индивидуалност, своята вътрешност, но според формата си той носи в себе си, в средата на тялото си също и други хора. И действително е възможно да се покаже влиянието, което раздробената (умножената) телесна форма на Плиний е имала върху мисленето на материалистическия естествоизпитател, който е поел раздробената форма в себе си.
към текста >>
Телесната форма на даден човек изглежда като многократно раздробена (умно
жена
).
Когато проследите една такава съхранена човешка форма, виждате, че известно време тя остава в седмия пласт. Тогава в осмия пласт, раздробителя или създателя на числата, тя бива умножена. Поражда се наистина точно същото, каквото описах в разглеждането с примера за цветето.
Телесната форма на даден човек изглежда като многократно раздробена (умножена).
Тя отново се появява при изграждането на по-късния човек. Следователно човекът, както живее между нас, има не само своята индивидуалност, своята вътрешност, но според формата си той носи в себе си, в средата на тялото си също и други хора. И действително е възможно да се покаже влиянието, което раздробената (умножената) телесна форма на Плиний е имала върху мисленето на материалистическия естествоизпитател, който е поел раздробената форма в себе си.
към текста >>
И действително е възможно да се покаже влиянието, което раздробената (умно
жена
та) телесна форма на Плиний е имала върху мисленето на материалистическия естествоизпитател, който е поел раздробената форма в себе си.
Тогава в осмия пласт, раздробителя или създателя на числата, тя бива умножена. Поражда се наистина точно същото, каквото описах в разглеждането с примера за цветето. Телесната форма на даден човек изглежда като многократно раздробена (умножена). Тя отново се появява при изграждането на по-късния човек. Следователно човекът, както живее между нас, има не само своята индивидуалност, своята вътрешност, но според формата си той носи в себе си, в средата на тялото си също и други хора.
И действително е възможно да се покаже влиянието, което раздробената (умножената) телесна форма на Плиний е имала върху мисленето на материалистическия естествоизпитател, който е поел раздробената форма в себе си.
към текста >>
Не поезия, а картина за духовна действителност е вло
жена
в думите на Земния дух:
Не поезия, а картина за духовна действителност е вложена в думите на Земния дух:
към текста >>
150.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
увереност бла
жена
, че вярата във древния съюз
увереност блажена, че вярата във древния съюз
към текста >>
към вас, блестящи в темену
жена
та нощ звезди!
към вас, блестящи в теменужената нощ звезди!
към текста >>
Може наистина да се каже, без с това да се накърни значението на нейната личност, че ѝ е била възло
жена
работа, която всъщност е била твърде тежка за душата ѝ.
В това време попада и мисията на Елена Петровна Блаватска.
Може наистина да се каже, без с това да се накърни значението на нейната личност, че ѝ е била възложена работа, която всъщност е била твърде тежка за душата ѝ.
Ако човек иска да разреши загадката, защо именно тази личност е била призвана да внесе посланието на теософията в света, стига до заключението, че тя е била единствената възможност, чрез която водещите духове са могли да се изявят на хората на Запада. Личностите на официалните постове са нямали и най-малкото разбиране какво е необходимо за човечеството като духовни факти. Дори понятието за духа е било изгубено и когато се е говорило за дух, се е употребявала само една празна дума.
към текста >>
Тази забележителна
жена
, с особени психично-духовни заложби, още от младостта си е била призвана да донесе на света послание, нещо, което никой учен не е бил в състояние да направи.
Тази забележителна жена, с особени психично-духовни заложби, още от младостта си е била призвана да донесе на света послание, нещо, което никой учен не е бил в състояние да направи.
От ранна възраст тя е виждала света различно от това, което предписва образованието на 19-ти век. Във всичко, което ни обкръжава, тя е можела да вижда духовни същества, които за нея са били също така действителни, както нещо, което може да се докосне. От ранна възраст ѝ е било присъщо голямото обожание на един възвишен дух. Без това голямо обожание никое човешко същество не може някога да стигне до познание. Може някой да притежава извънредно остър разум или прозорлив ум, дори да притежава смътни ясновидски сили, но до реалното, истинското познание не се прониква без това, което се нарича силно обожание.
към текста >>
151.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато човек се освободи от внушенията и знае, че мислите не са нищо друго освен сенки на деваханически същества, и когато се случи някой професор под влияния от менталния свят да твърди, че една билярдна топка е дви
жена
от Materia movens, пренасяща се върху другата билярдна топка, тогава ще може да се погледне зад кулисите и да се види, че той е повлиян от определени същества.
Тези, които често са слушали нещо за антропософията, го знаят. Казах го, за да ви дам опора срещу твърдението, че антропософията не е научна и да ви въоръжа срещу възражения, искащи да се опрат на логиката. Само късогледата логика има възражения срещу духовната наука. Логиката, която търси логичното и в най-крайния ъгъл, не може да възрази нищо срещу нейната абсолютна разумност. Така трябва да стане ясно, че тези, които действат срещу антропософията, не изхождат от логически основания, а от внушения.
Когато човек се освободи от внушенията и знае, че мислите не са нищо друго освен сенки на деваханически същества, и когато се случи някой професор под влияния от менталния свят да твърди, че една билярдна топка е движена от Materia movens, пренасяща се върху другата билярдна топка, тогава ще може да се погледне зад кулисите и да се види, че той е повлиян от определени същества.
към текста >>
152.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Няма нищо мистично в лошия смисъл на думата в това, че един мъж се чувства привлечен от една
жена
.
За отношението на човека към съществата и предметите в природата, което се има предвид тук, има една аналогия, а именно отношението на половете един към друг, което се определя предимно от симпатията. Едно тайнствено привличане притегля половете един към друг, една сила, която действа при живите същества.
Няма нищо мистично в лошия смисъл на думата в това, че един мъж се чувства привлечен от една жена.
Който се изгради до окултен наблюдател на света, има към всички живи същества около себе си подобно отношение, което може да се нарече универсално. Както има специфично отношение между един определен мъж и една жена, така има специфично отношение между такъв човек и феномените в неговата околна среда. Който е изградил тези сили в себе си, получава знание, което му помага да познае какво отношение има определено нещо към човека. Оттам се получава и знание за действието на лечебните сили.
към текста >>
Както има специфично отношение между един определен мъж и една
жена
, така има специфично отношение между такъв човек и феномените в неговата околна среда.
За отношението на човека към съществата и предметите в природата, което се има предвид тук, има една аналогия, а именно отношението на половете един към друг, което се определя предимно от симпатията. Едно тайнствено привличане притегля половете един към друг, една сила, която действа при живите същества. Няма нищо мистично в лошия смисъл на думата в това, че един мъж се чувства привлечен от една жена. Който се изгради до окултен наблюдател на света, има към всички живи същества около себе си подобно отношение, което може да се нарече универсално.
Както има специфично отношение между един определен мъж и една жена, така има специфично отношение между такъв човек и феномените в неговата околна среда.
Който е изградил тези сили в себе си, получава знание, което му помага да познае какво отношение има определено нещо към човека. Оттам се получава и знание за действието на лечебните сили.
към текста >>
153.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всички понятия, които човекът може да си изгради днес, всичко, което мисленето прави днес, е съществувало в нашето минало като действителност, която първо е била вло
жена
в нещата.
Всички понятия, които човекът може да си изгради днес, всичко, което мисленето прави днес, е съществувало в нашето минало като действителност, която първо е била вложена в нещата.
Всяко същество може да се разбере чрез неговото понятие. Някога всяко същество е било формирано според неговото понятие. В света не е било по-различно от това, което се прави в човешкото изкуство. Понятията, които човекът си създава днес, първоначално са били вложени в нещата. Ако бихте отишли още по-назад, бихте видели как тогавашните хора не са можели да казват: Аз си създавам понятие, като гледам нещата, а наистина са виждали какво е ставало там, как понятието е било влагано в тях.
към текста >>
154.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както Земята днес е обкръ
жена
само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция.
Каквото е действало отвън, е трябвало да проникне вътре и да се издигне до по-късните степени на развитието. На Земята действително става одушевяването, за което се говори в легендата за рая. Тази легенда за рая можете да я приемете напълно буквално. Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката душа. Тогава въздухът е бил изцяло одухотворен.
Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция.
Така разбирате защо въздухът е лишен от душевност, станал е физически. Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
към текста >>
155.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез тези огнени изригвания е била унищо
жена
познатата в теософската литература страна Лемурия.
Би довело прекалено далеч, ако искаме да продължим с описанието на атлантското време. Исках и трябваше само да загатна за него, за да стигнем до момента, когато хората са приели настоящия си образ. Затова ще трябва да отидем назад не до потопа, а до мощните изригвания, причинени от огнени сили.
Чрез тези огнени изригвания е била унищожена познатата в теософската литература страна Лемурия.
Тя била разположена на Юг и се простирала от Северна Африка до Южна Австралия. Била е област, която първа е видяла човека в сегашния му образ.
към текста >>
Тя била разполо
жена
на Юг и се простирала от Северна Африка до Южна Австралия.
Би довело прекалено далеч, ако искаме да продължим с описанието на атлантското време. Исках и трябваше само да загатна за него, за да стигнем до момента, когато хората са приели настоящия си образ. Затова ще трябва да отидем назад не до потопа, а до мощните изригвания, причинени от огнени сили. Чрез тези огнени изригвания е била унищожена познатата в теософската литература страна Лемурия.
Тя била разположена на Юг и се простирала от Северна Африка до Южна Австралия.
Била е област, която първа е видяла човека в сегашния му образ.
към текста >>
156.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова ще бъде изло
жена
според литературния превод.109 После ще я обсъдим в езотеричен смисъл.
Първо ще се занимаем с духовнонаучното изложение и обяснение на Христовите притчи. После искам да кажа нещо за това, което можахте да чуете в публичните лекции107 относно тълкуването на Апокалипсиса. Притчата, която искам да обсъдим най-напред, се отнася до нечестния управител108. Знаете, че тя не се разбира от много хора. Нека да я поставим пред душата си, поне доколкото можем да си я обясним днес.
Затова ще бъде изложена според литературния превод.109 После ще я обсъдим в езотеричен смисъл.
към текста >>
Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне
жена
, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството.
В старите времена различните евангелия действително са въздействали според тона, според настроението си. Нека да се придържаме към това. Тук трябва да се съобразим с една съществена основна черта на християнството, която добре познаваме от други лекции.
Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне жена, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството.
Той се дължи на това, че през древните времена сме имали в света любов, основана на кръвните връзки, и че тази любов трябва да отпадне, когато се разкъсат връзките на кръвта. В старите времена, в миналото са се обичали хората, които са били кръвно свързани. Христос учи любовта, при която човекът ще обича човека, независимо дали стои в кръвно родство с него. Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи като равенство по отношение на духовните светове.
към текста >>
Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята
жена
» за факта, че е оплодена, понеже в основата лежи съзнанието за духовното оплождане.
В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн. По-късно се е развило етерното и след това астралното тяло. Това настъпване на новите моменти в развитието изглежда като оплождане. Точно при този пример можете да видите колко дълбоко трябва да се схващат думите в Библията.
Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята жена» за факта, че е оплодена, понеже в основата лежи съзнанието за духовното оплождане.
Опознавам означава оплождане с нещо. Самопознание не означава нищо друго освен оплождане с божествената същност. Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света.
към текста >>
Адам позна
жена
си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам.
Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност.
Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам.
– Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни. Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея. Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи.
към текста >>
157.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Най-хубавата самоотвер
жена
любов се изявява в това, че няма потребност от другия, че може да се лиши от него.
Най-хубавата самоотвержена любов се изявява в това, че няма потребност от другия, че може да се лиши от него.
Човекът тогава обича не заради самия себе си, а заради другия. Той не изгубва нищо, ако бъде напуснат от другия. За това естествено е необходимо да може да се прозре цената на даден човек и това се научава само когато човек се задълбочава в света. Колкото повече ставате теософи, толкова повече ще се научавате да цените вътрешната същност на другия. И тогава ще ставате все по-способни да чувствате цената му и да не го обичате от самолюбие.
към текста >>
158.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Тогава Земята е била топло, пламтящо огнено кълбо и всички метали и минерали са били стопени в наже
жена
та Земя.
Ако върху ученика се въздейства по друг начин, и то чрез това, което се нарича окултен шрифт, той се въвежда в деваханския свят, в чуването. Тогава човек трябва да се вдълбочи в образите, които имаме за развитието на човека. Искам с един пример да представя пред душата ви един такъв картинен образ. Помислете за прастарите времена, когато човекът постепенно стигна до своята сегашна форма.
Тогава Земята е била топло, пламтящо огнено кълбо и всички метали и минерали са били стопени в нажежената Земя.
Физикът ще каже: «Тогава не е било възможно да съществуват хора.» Човекът слиза по това време от божествения свят долу и се формира в пламтящите маси. Преобразуването е дълъг процес. Ако бихте могли да видите това, което може да възприеме ясновидецът, бихте видели как човекът се загръща с огненото тяло.
към текста >>
159.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Можете да си създадете представа за това, което той вижда, когато видите една
жена
на улицата да вдига ръка, за да даде нещо на едно дете.
Със Слънцето са свързани редица духовни същества, които на Слънцето имат своето тяло, а не само духовната си същност. Когато окултистът гледа Слънцето и слънчевите лъчи, това не е само физическо явление за него, а нещо друго.
Можете да си създадете представа за това, което той вижда, когато видите една жена на улицата да вдига ръка, за да даде нещо на едно дете.
Там виждате движението на ръката и може би монетата в ръката на детето. Това обаче е физическото. Ако можехте да видите това, което тук е само един израз, бихте видели съчувствието и как то е причината за движението на ръката. Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност.
към текста >>
Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на
жена
та и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси.
Там виждате движението на ръката и може би монетата в ръката на детето. Това обаче е физическото. Ако можехте да видите това, което тук е само един израз, бихте видели съчувствието и как то е причината за движението на ръката. Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност.
Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси.
Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела. Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи. И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи. А протичането на цялата година? Когато цветята се разтварят, това е душевен сърдечен израз за вътрешни душевни процеси на Земята, както и за това, което изпитват даряващите творящи духове на Слънцето.
към текста >>
160.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Там имало една
жена
, която разбирала как да въздейства чрез аромати върху хората.
Мога да ви посоча продължителни епохи от историята, когато интригите в определени дворцови кръгове са се опирали на познанията за тези въздействия на миризмите и те са се използвали, за да се спечели влияние и власт. Дълго време е имало интриганти, които повече или по-малко съзнателно са господствали по този начин. Такива магични средства често са играли важна роля в историята. Интересен е един случай от най-новата история: Един министър в малък европейски двор47 написва книга със спомените си за своето министерско време. Той не е знаел нищо за тези неща, но по наивен начин много хубаво разказва как са се разигравали те във въпросния малък двор, където става сензационна катастрофа.
Там имало една жена, която разбирала как да въздейства чрез аромати върху хората.
И когато министърът отивал при въпросната царица, насреща му се носили всевъзможни парфюми и той знаел, че трябва да се махне, понеже разбирал нещо относно миризмите. Чрез тези изживявания му ставало ясно, че там нещо се разиграва. За окултизъм не знаел нищо. Който като окултист чете такива глави, ясно разбира какви влияния са упражнявани върху хората.
към текста >>
161.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Тези същества също намират възможност да общуват с хората чрез изкуствата, които се проявяват в раздви
жена
та форма – в музиката.
Има астрални същества, които имат за свой най-нисш член астралното тяло, което се състои от още по-фина субстанция.
Тези същества също намират възможност да общуват с хората чрез изкуствата, които се проявяват в раздвижената форма – в музиката.
Пространство, което е изпълнено със звуците на музиката, е възможност да слязат духовни същества с астралното си тяло като най-долен член. Така изпълването на едно пространство с музикални тонове, изцяло е нещо, чрез което човекът създава взаимните влияния между себе си и други духовни същества. Както човекът привлича добри същества в обкръжението си чрез висша, значима музика, така е истина, че отблъскващата музика привлича лоши астрални същества в сферата на човека и вие няма да сте очаровани, ако ви опиша за някои модерни музикални постижения какви ужасни астрални същества танцуват наоколо, когато оркестърът свири. Тези неща трябва да се вземат на сериозно! По този начин видяхме как действат заедно нашият видим свят и един невидим свят от духовни същества, които стоят зад него.
към текста >>
162.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално поло
жена
), това е много подходящо сравнение.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора.
Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение.
Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>
163.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Мъдрост, прило
жена
в живота,ето това, може да даде розенкройцерския метод на изследване.
Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот. Обаче, ако направи обзор на всичко изцяло, ще стане видно, че всички частности са създадени така че биха могли да се използуват в ежедневието.
Мъдрост, приложена в живота,ето това, може да даде розенкройцерския метод на изследване.
към текста >>
при мъжа е женско, а при
жена
та мъжко.
Ако вие бихте могли мислено да отстраните физическото тяло, то бихте видели етерното, при това то би било подобно на физическото именно във своята горна част. Това сходство се запазва само до срещата на тялото, тъй като етерното тяло все пак притежава значителни различия от физическото. Вие ще разберете това, ако аз кажа, че етерното т.
при мъжа е женско, а при жената мъжко.
Без знанието за това много от практическия живот ще остане необяснимо. В останалата част, етерното тяло се явява като фигура, състояща се от светлина, и от всички страни излиза но немного извън границите на физическото тяло. Това етерно тяло човек има заедно с растенията.
към текста >>
164.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръ
жена
от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.
всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план. Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря.
Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.
към текста >>
165.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тъй като опита и събитията, които човек може да изживее в мъжки и в женски организъм, са толкова различни в духовно отношение, че става два пъти прераждане при един същ облик на Земята веднъж човекът се ражда мъж, а втори път като
жена
.
И така, народите винаги ясно са съзнавали, какво става в небесата паралелно с промените долу, на Земята. Когато Слънцето премине поредното съзвездие, то и Земята дотолкова променя своя вид, че за човека е ценно да изживее живота отново. За това времето на новото въплъщение зависи от предвижване на точката на пролетното равноденствие. Например, времето, което е необходимо на Слънцето, за да премине през един такъв знак на Зодиака, е нужно на човека за да се въплъти два пъти, веднъж в мъжки облик, и втори път в женски.
Тъй като опита и събитията, които човек може да изживее в мъжки и в женски организъм, са толкова различни в духовно отношение, че става два пъти прераждане при един същ облик на Земята веднъж човекът се ражда мъж, а втори път като жена.
Това и определя времето, което изминава между две инкарнации средно от 1000 до 1300 години.
към текста >>
166.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Във вашето тяло още на Сатурн е зало
жена
съвкупност от сили, която ви прави самостоятелни същества, отделяйки ви от всички други същества.
Егоизмът има две страни положителна и отрицателна. Ако на Сатурн и на последвалите го планетарни състояния не се насаждала отново и отново природата на егоизма, то човекът никога не би станал самостоятелно същество, способно да каже на себе си "Аз".
Във вашето тяло още на Сатурн е заложена съвкупност от сили, която ви прави самостоятелни същества, отделяйки ви от всички други същества.
За това трябвало да се потрудят духовете на Егоизма азурите. Тези духове са два вида /ако оставим настрана незначителните варианти/. Егоизмът на едните е възникнал по благороден, самостоятелен път: те се издигали все по-нагоре в процеса на формиране на духа на свободата тази прекрасна самостоятелност на егоизма. Тези духове водели човечеството през всички следващи планети. Те станали възпитатели на самостоятелността на хората.
към текста >>
Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръ
жена
от въздух, а те дишали топлина, или огън.
На Сатурн имаме духове на Егоизма, които се намират на тази степен, и внушавали на хората духа на свободата и на самостоятелността. На Слънцето са се намирали и други същества, чиито нисш принцип бил не "Аза", а астралното тяло. Те се състояли от астралното тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика Свети-Дух, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на Евангелието на Йоан. Все още в тях не се е съдържал десети принцип, затова най-долу при тях било астралното тяло. Такива били духовете, които работили на Слънцето те водиха цялата астрална работа.
Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръжена от въздух, а те дишали топлина, или огън.
към текста >>
167.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В нашите митове и легенди, където е зало
жена
дълбоката мъдрост предадена на посветените, се съхранили спомените за това.
В нашите митове и легенди, където е заложена дълбоката мъдрост предадена на посветените, се съхранили спомените за това.
аз имам в предвид мита за смъртта на Балдур. Този германски бог на Слънцето и светлината, веднъж видял сън, който му предвещавал скорошна смърт. Това много натъжило Боговете, ръководителите, които много обичали Балдур. Те започнали да мислят, как да открият средство за да го спасят. Майката на бог Фриг получила твърда клетва от всички същества на Земята, че никой от тях няма да убие Балдур.
към текста >>
Тази Луна била обкръ
жена
от своеобразна атмосфера, съвършенно различна от атмосферата на Земята.
Тази Луна била обкръжена от своеобразна атмосфера, съвършенно различна от атмосферата на Земята.
Ще разгледам характера на тази субстанция, ако си спомним един момент от "Фауст" на Гьоте, там, където Мефистофел иска да се издигне заедно с Фауст във въздуха на наметалото му. Мефистофел иска да създаде огнен въздух, такъв въздух, в който като в мъгла са разтворени водни субстанции. Такъв пропит от водни субстанции въздух наричат го огнен въздух или огнена мъгла дишали съществата на Луната. Те нямали бял дроб, дори при висшите същества, и те дишали през нещо приличащо на хриле, както сега дишат рибите.
към текста >>
168.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това се съхранило в древните египетски митове: например, Луна Изида
жена
, Слънце Озирис мъж.
Вие трябва да разберете, че на тази Стара Луна действително е съществувала най-голямото общностно съзнание, в сравнение с това на Земята. На Земята всеки човек чувства себе си отделно на Луната не е било така. на Луната в пълна сила съществувала групова душа, която се появява на Земята в качеството на народна душа в този фин вид, и цялата планета Луна в голяма степен притежавала общо съзнание. И вие знаете сега, че тази Луна се осветявала от Слънцето. Слънцето се чувствало като мъжко.
Това се съхранило в древните египетски митове: например, Луна Изида жена, Слънце Озирис мъж.
Напълно отсъствало само затвореното в тялото съзнание за своето "Аз". То се съдържало в атмосферата на Луната.
към текста >>
Преди тя била обкръ
жена
от огнена мъгла, все едно издигаща се пара от кипящ котел, после гъстите водни пари изчезнали.
Как започнала да изглежда Земята, след като се освободила от Луната.
Преди тя била обкръжена от огнена мъгла, все едно издигаща се пара от кипящ котел, после гъстите водни пари изчезнали.
Сега Земята станала такава, че тя имала само тънко втвърдено покритие, под което се намирало това кипящо, клокочещо огнено море, което било остатък от огнената мъгла на старата атмосфера. После се появили постепенно малки островчета първите образования на нашето сегашно минерално царство. На Луната все още било царство на минералорастения; първите зачатъци на нашите камъни и скали сега се формират по пътя на уплътняване, на минерализиране огнената маса на Земята. Още преди това царство животнорастенията се развили до състоянието на днешното растително царство. Тези същите лунни същества, които били човекоживотни се разделили на две групи.
към текста >>
Ако вие сега си спомните за това, че всичко, на Сатурн било огнена маса, обкръ
жена
от много тънка атмосфера, след това на Слънцето било газообразно състояние, а на Луната обкръжено от известни маси огнена мъгла,вие ще трябва да приемете процеса на развитие на Земята като изчистване, както развитието на човечеството се явява изчистване.
Ако вие сега си спомните за това, че всичко, на Сатурн било огнена маса, обкръжена от много тънка атмосфера, след това на Слънцето било газообразно състояние, а на Луната обкръжено от известни маси огнена мъгла,вие ще трябва да приемете процеса на развитие на Земята като изчистване, както развитието на човечеството се явява изчистване.
Това, днес наричаме въздух, само постепенно се изчиствало от всичко, което се изпълвало под формата на пара и дим. Ние трябва да изясним, че отделилото се тогава от атмосферата е субстанцията, от която се изградила всяка телесност. Въздухът е най-чистото от това, което останало. Той е най-добрата телесност за предвождащият духовете на Луната, които християнството нарича Ангели. За това човекът възприемал във въздуха, изчистеният и отделеният, телесността на новия предвождащ духовете на Земята, сегашният водач, Духът на Йехова.
към текста >>
169.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В меките човешки тела на Луната и ранната Земя хората били двуполови, мъж и
жена
, едновременно.
Външния процес, който аз ви описах като възникване на два пола, се развил по такъв начин, че в този лунен човек животно били заедно двата пола и по същия начин било и при повторението на лунния стадий на Земята. След това станало истинско разцепление на човешкото тяло. То станало в резултат на един вид уплътняване. Само благодарение на отделянето от минералното царство във вида, в който съществува сега, можело да възникне човешкото тяло, притежаващо един вид пол. Земята и човешкото тяло трябвало отначало да придобият твърдостта на сегашната минерална природа.
В меките човешки тела на Луната и ранната Земя хората били двуполови, мъж и жена, едновременно.
към текста >>
Сега трябва да си припомним един факт, който показва, че в някои отношения човек и сега е запазил част от своята стара двуполовост: понеже в сегашния мъж физическото тяло е мъжко, а етерното женско, при
жена
та е обратното, физическото женско тяло има мъжко етерно.
Сега трябва да си припомним един факт, който показва, че в някои отношения човек и сега е запазил част от своята стара двуполовост: понеже в сегашния мъж физическото тяло е мъжко, а етерното женско, при жената е обратното, физическото женско тяло има мъжко етерно.
Тези факти ни разкриват интересни истини за душевния живот на половете. Така например, способността на жената за саможертва в любовта е свързана с мъжествеността на нейното етерно тяло, а мъжкото честолюбие е обяснимо с женската природа на етерното тяло на мъжа.
към текста >>
Така например, способността на
жена
та за саможертва в любовта е свързана с мъжествеността на нейното етерно тяло, а мъжкото честолюбие е обяснимо с женската природа на етерното тяло на мъжа.
Сега трябва да си припомним един факт, който показва, че в някои отношения човек и сега е запазил част от своята стара двуполовост: понеже в сегашния мъж физическото тяло е мъжко, а етерното женско, при жената е обратното, физическото женско тяло има мъжко етерно. Тези факти ни разкриват интересни истини за душевния живот на половете.
Така например, способността на жената за саможертва в любовта е свързана с мъжествеността на нейното етерно тяло, а мъжкото честолюбие е обяснимо с женската природа на етерното тяло на мъжа.
към текста >>
В стария човек течала кръв, която го свързвала с рода,днес любовта, която течала в старата кръв, все повече е подло
жена
на разпад.
Всичко, което човекът придобил преди от духовната сфера, всичко това трябвало да се спусне по-ниско от самото себе си, за да се издигне след това отново. И в това е задачата на нашето време.
В стария човек течала кръв, която го свързвала с рода,днес любовта, която течала в старата кръв, все повече е подложена на разпад.
Една духовна любов трябва да дойде на нейно място тогава ние ще можем да се върнем към духовното. Това, че ние се спуснахме, че се отклонихме от духовното е оправдано, понеже хората трябваше да извървят този път надолу, за да могат със свои сили да намерят възможността да се върнат към духовността, и мисията на теософското течение се състои до това, да показва на човека пътя за изкачване нагоре.
към текста >>
170.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Затова Християнството и всички други направления, действително проникнати от религиозен живот, съзнателно се стремяха да разкъсат старите, кръвни връзки, и християнството издигнало радикалното положение, което гласи: "Който не остави баща, майка,
жена
, деца, брат, сестра, той не може да бъде мой ученик".
В своето предишно развитие човекът също беше егоистичен, но това беше различен егоизъм. Егоизмът, който така дълбоко прониква в душите, както сега в нашата епоха е много тясно свързан с проявата на материалистичните убеждения, и настъпването на духовната епоха ще означава преодоляване на този егоизъм.
Затова Християнството и всички други направления, действително проникнати от религиозен живот, съзнателно се стремяха да разкъсат старите, кръвни връзки, и християнството издигнало радикалното положение, което гласи: "Който не остави баща, майка, жена, деца, брат, сестра, той не може да бъде мой ученик".
Това означава не нещо друго, от това, че на мястото на старите кръвни връзки трябва да дойде духовната връзка душа с душа, човек с човек. Въпросът е само в това: какви са средствата и пътищата, които трябва да доведат човечеството до спиритуалността, т.е. до преодоляване на материализма, и едновременно с това, което би било възможно да се нарече братски съюз, към проявата на всеобща любов към хората? Може да се застане от тази гледна точка, че е необходимо само настоятелно да се сочи за голямата важност на тази всеобща братска любов към хората, и тогава тя ще се появи, или че е необходимо да се създават общества, поставящи се за цел тази любов. Окултизмът никога не се е придържал към такива мнения. Напротив!
към текста >>
171.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Розенкройцерството е помощта на определени методи, учи да се развива от самия себе си тази мъдрост, която е зало
жена
в човека.
Това е пътя, по който може да върви човек. Най-новия път на издигане към мъдростта това е пътя на розенкройцерите. Този път ни насочва не към миналото, а към бъдещето, към това състояние, което човек ще изживее наново.
Розенкройцерството е помощта на определени методи, учи да се развива от самия себе си тази мъдрост, която е заложена в човека.
Този път беше посочен от основоположника на розенкройцерското езотерично движение, наричан във външния свят Християн Розенкройц. Това не е нехристиянски път, това е път на християнски, само че приспособен към съвременните условия и намиращ се всъщност между християнския път и пътя на йогата.
към текста >>
172.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тази сила и беше зало
жена
в Земята, за да могат хората самостоятелно да установяват хармонията.
Осми слой отпечатване. Пред онзи, който се съсредоточи върху него с прилагане на окултно развита сила, ще се появи нещо напълно необичайно. Например, растението там ще се превърне в безкрайно множество елементали, и също и също ще се случи със всеки предмет. Силата, която се излъчва на повърхността на Земята от този слой, има вина за това, че изобщо на земята съществува вражда и дисхармония. Хората трябва да действат хармонично, за да преодоляват разделящата сили на този слой.
Тази сила и беше заложена в Земята, за да могат хората самостоятелно да установяват хармонията.
Тук се подготвя и организира в своята си същност всичкото зло. Инициатор на раздора така са устроени, че върху тях този слой оказва особенно въздействие. Това се знае от всеки, който е писал, основавайки се на окултното знание. В своята "Божествена комедия" Данте описва този слой в образа на Каин. От тук и кавгата между братята: Каин и Авел.
към текста >>
173.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Опознавайки сам себе си правилно, човекът се вижда като един символ на зало
жена
та в него вечност.
Запознавайки се с митовете по този начин, ние ги опознаваме много по-дълбинно отколкото абстрактната наука. Науката може да ни покаже дванадесетте нервни окончания, окултизмът ни показва възникването им в целокупността на света. Какво е човекът? Един символ на духа, тъй като е плод на духовния свят. Той е една съвкупност от духовни сили.
Опознавайки сам себе си правилно, човекът се вижда като един символ на заложената в него вечност.
Нека продължим това наблюдение и през следващите осем дни. Нека мислим за него в смисъла на Гьотевите думи: "Всичко преходно е само едно отражение". Самият човек е едно отражение на непреходния дух в преходното. Ако човек разбере това, ще му се открие и познанието за собственото духовно непреходно, за вечното ядро на съществото.
към текста >>
174.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не въздействува ли покъртително този разказ за
жена
та, която всъщност е майката на човечеството, бродеща по света, търсеща нещо, което кърми в копнежа си и не успява да го открие във външните предмети, нещо което е можела да възприема преди, когато окото на върха на главата й още е функционирало?
Не въздействува ли покъртително този разказ за жената, която всъщност е майката на човечеството, бродеща по света, търсеща нещо, което кърми в копнежа си и не успява да го открие във външните предмети, нещо което е можела да възприема преди, когато окото на върха на главата й още е функционирало?
То не може да бъде открито във нито един от външните предмети, които човек днес възприема посредством сетивата си. От такава дълбочина ни говори гласът на световния дух чрез приказките и легендите. Ние бихме разбрали техния дълбок смисъл едва, когато ги разглеждаме от гледна точка на истинската духовна наука. Слушайки подобни легенди, ние можем да вярваме, че обяснението, което се базира на спомена за едно действително състояние на човечеството, е достатъчно дълбоко. Но в действителност то е още по-дълбоко.
към текста >>
Тъй като би могло да ни стори противоречие, това, че
жена
та, която е съхранила този орган, поднася външните предмети към него и успява да ги види и разпознае с него, а знаем, че външните предмети могат да се възприемат само с настоящите очи.
Ние бихме разбрали техния дълбок смисъл едва, когато ги разглеждаме от гледна точка на истинската духовна наука. Слушайки подобни легенди, ние можем да вярваме, че обяснението, което се базира на спомена за едно действително състояние на човечеството, е достатъчно дълбоко. Но в действителност то е още по-дълбоко. В тези легенди най-същественото не е единствено какво се казва, а и както се казва. Ако наистина изследваме ядрото на мъдростта в тези легенди, то ние ще видим, че едно привидно противоречие отпада от само себе си.
Тъй като би могло да ни стори противоречие, това, че жената, която е съхранила този орган, поднася външните предмети към него и успява да ги види и разпознае с него, а знаем, че външните предмети могат да се възприемат само с настоящите очи.
Точно тук обаче е скрита най-дълбоката мистерийна истина, с която трябва да се занимаем по-обстойно. Само тогава бихме могли да хвърлим един поглед в събитията, в които е замесено човечеството. Ние ще видим колко приложима на практика и в ежедневието е тази истина извлечена от дълбините на мистерийната мъдрост.
към текста >>
Не чувате ли отзвука на тази истина в монголската приказка за
жена
та, която напразно търси изгубеното си дете?
Не чувате ли отзвука на тази истина в монголската приказка за жената, която напразно търси изгубеното си дете?
През древните времена тя все още имаше онзи орган на върха на главата си. Той и носи нещастие. Безутешно броди тя по света, не намира това, което й отговаря, което и принадлежи. Какви истини са закодирали водачите на човечеството в тези обикновени народни сказания.
към текста >>
Онази похот, която е зало
жена
в отделното тяло, и която е съхранена днес в половостта, преди не съществуваше, тя беше космическа сила.
Друго едно нещо е още по-забележително. С напредващото физическо развитие на човека и висшите животни, половото стана част от всяко отделно тяло.
Онази похот, която е заложена в отделното тяло, и която е съхранена днес в половостта, преди не съществуваше, тя беше космическа сила.
Тя се излъчваше от слънцето върху древната Земя-Луна. Тя беше причина за обикалянето на планетата, с което беше свързан начинът на възпроизвеждане. Пролетното завръщане на птиците в действителност не е нищо друго освен сватбено пътешествие. При тези същества половостта все още е в околния свят, а космическата е дирижиращата сила, която направлява и води ятото отвън, докато при другите същества тази сила се е събрала в собственото тяло. Същите сили, които действуват във вътрешността на човека, в тялото му действуват и във външния макрокосмос.
към текста >>
Истините, които хората изразяваха така покъртително в древните сказания и приказки както в тази за
жена
та с едното око бъдещото човечество ще изразява под съвсем различна форма.
Така силите, които са отвън се преселват във вътрешността на съществата, за да намерят в човека възможността, да се изявят отново навън, когато той ще е извоювал способността да стане отново едно с целия космос, с извънземното.
Истините, които хората изразяваха така покъртително в древните сказания и приказки както в тази за жената с едното око бъдещото човечество ще изразява под съвсем различна форма.
Силата на духовното виждане отново ще оживее в човека. Онази сила на духовното виждане, която е свойство на окото на върха на главата, вече няма да оставя хората неудовлетворени при наблюдаването на външните предмети в заобикалящия ни свят, както жената в легендата, която хвърля настрани всяко същество в близост. Тази сила ще проникне днешното същество на човека, така че той да не вижда единствено физическото в нещата, а и духовното, което намира израза си във външните предмети. Това, което днес е станало материално, ще бъде за него духовно, втвърденото сега физическо тяло също ще стане духовно. Жената от приказката ще живее отново и ще наблюдава света.
към текста >>
Онази сила на духовното виждане, която е свойство на окото на върха на главата, вече няма да оставя хората неудовлетворени при наблюдаването на външните предмети в заобикалящия ни свят, както
жена
та в легендата, която хвърля настрани всяко същество в близост.
Така силите, които са отвън се преселват във вътрешността на съществата, за да намерят в човека възможността, да се изявят отново навън, когато той ще е извоювал способността да стане отново едно с целия космос, с извънземното. Истините, които хората изразяваха така покъртително в древните сказания и приказки както в тази за жената с едното око бъдещото човечество ще изразява под съвсем различна форма. Силата на духовното виждане отново ще оживее в човека.
Онази сила на духовното виждане, която е свойство на окото на върха на главата, вече няма да оставя хората неудовлетворени при наблюдаването на външните предмети в заобикалящия ни свят, както жената в легендата, която хвърля настрани всяко същество в близост.
Тази сила ще проникне днешното същество на човека, така че той да не вижда единствено физическото в нещата, а и духовното, което намира израза си във външните предмети. Това, което днес е станало материално, ще бъде за него духовно, втвърденото сега физическо тяло също ще стане духовно. Жената от приказката ще живее отново и ще наблюдава света. И ако днес тя захвърля предметите и съществата, които показват само физическата си същност, тъй като не открива в тях това, което търси, то в бъдеще човекът ще вижда духа в материята и ще открива в съществата, това което принадлежи към него той ще може да ги хване и да ги притисне към сърцето си. В съществото той ще открие духа в света, това което може да докосне с любов.
към текста >>
Жена
та от приказката ще живее отново и ще наблюдава света.
Истините, които хората изразяваха така покъртително в древните сказания и приказки както в тази за жената с едното око бъдещото човечество ще изразява под съвсем различна форма. Силата на духовното виждане отново ще оживее в човека. Онази сила на духовното виждане, която е свойство на окото на върха на главата, вече няма да оставя хората неудовлетворени при наблюдаването на външните предмети в заобикалящия ни свят, както жената в легендата, която хвърля настрани всяко същество в близост. Тази сила ще проникне днешното същество на човека, така че той да не вижда единствено физическото в нещата, а и духовното, което намира израза си във външните предмети. Това, което днес е станало материално, ще бъде за него духовно, втвърденото сега физическо тяло също ще стане духовно.
Жената от приказката ще живее отново и ще наблюдава света.
И ако днес тя захвърля предметите и съществата, които показват само физическата си същност, тъй като не открива в тях това, което търси, то в бъдеще човекът ще вижда духа в материята и ще открива в съществата, това което принадлежи към него той ще може да ги хване и да ги притисне към сърцето си. В съществото той ще открие духа в света, това което може да докосне с любов.
към текста >>
175.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Между другото със своята произхождаща от рода на великаните
жена
Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят.
Така че бихме могли да кажем, че този Локи, който развива такава нетърпимост към останалите божества, принадлежи към един по-древен род духовни същества, които за известно време е трябвало да отстъпят ръководството на други, към които спадат Вотан, Тир и Тор. Затова той им е обявил съперничество и живее във война с Азите, с онези божества, които са взели властта, когато атлантските хора преминаха от по-ранното състояние в това на следатлантическите хора. В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход.
Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят.
Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните. Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма.
към текста >>
Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане
жена
на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите.
Такъв един беше готският крал Алфард, който се споменава през онези времена, когато готите населяваха южна Франция. Той беше крал на Аквитания и владееше през времето, когато Атила предприе своя поход от изток на запад. Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар. Той ни показва прехода от онова време, когато хората знаеха от бащите си нещо за древните способности и за връзките между древните племена. Бащите знаеха как племената са принадлежали едно към друго в древността.
Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите.
Но племената не бяха в състояние да се противопоставят на нахлуването на хуните, които още притежаваха древните си живителни сили, които преди бяха и тяхно достояние. Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген фон Тронье. Тъй като Гунтер, синът на франкския крал Гибих, все още не можеше да бъде взет в плен, то неговото място трябваше да заеме наследникът на древния род Тронье, Хаген. Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар. В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях.
към текста >>
176.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Знаем, че тогава слънцето с всички нейни същества се отдели, че след него се отдели и луната, също придру
жена
от определени субстанции и същества, и че нашата земя изостана в една епоха, която сме свикнали да наричаме лемурийска.
Както знаете в тях се разказва за възникването на земята, на света изобщо във връзка с човека. Най-много бройни обяснения ще срещнете за така нареченото Сътворение, за тайните, които се крият зад първата, въвеждащата глава на Библията. Нека си спомним за това, че, когато човекът стана за първи път земен жител в днешния си вид, на нашата земя царяха взаимоотношения съвсем различни от следващите, които днешният човек познава. Знаем, че след като земята беше преминала през по-ранни състояния на развитие Сатурн, Слънце и Луна, че тя отново излезе напред, първоначално свързана със слънцето и луната. Това, което днес гледа към нас като слънце, като луна, представляваше тогава едно небесно тяло със земята.
Знаем, че тогава слънцето с всички нейни същества се отдели, че след него се отдели и луната, също придружена от определени субстанции и същества, и че нашата земя изостана в една епоха, която сме свикнали да наричаме лемурийска.
По онова време земята се състоеше от течно-огнени субстанции, които в основа та си бяха същите като днешните, само че земята беше едно огнено, мъгливо огнено небесно тяло, в което бяха разтворени всички метали и минерали, които днес са в твърдо състояние и в което същества като днешните не можеха да живеят. Напротив, можеха да живеят същества съвсем различни по природата си, и към тях спадаше тогава и човекът, чието битие винаги е било свързано с развитието на нашата планета.
към текста >>
177.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Себичността е сила, която не е вло
жена
от боговете в човека, за да може последният просто да се откаже или отрече от нея.
И как би могло да бъде различно?
Себичността е сила, която не е вложена от боговете в човека, за да може последният просто да се откаже или отрече от нея.
Тя дори спада към най-съществените неща, позволяващи на човека да се изявява. Ако изследваме основите на себичността, ако се запитаме: защо боговете, добрите богове са заложили себичността в човека? тъй като за повечето хора това е нещо отблъскващо ние получаваме от истинския окултизъм отговора, че себичността представлява една мощна защита срещу това, което би се случило на човека в света, ако не я притежаваше. Знаете ли какво най-добре предпазва човека да не използва определени наистина опасни сили, за които след малко ще говорим? За някой, който сам желае да се занимава с черна магия, днес би било много лесно да привлече някой човек за свой ученик и да го научи на някои определени хватки и машинации от черната магия.
към текста >>
178.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сло
жена
на масата, то ние възприемаме червения цвят.
Те влизат в предмета и преминават през него. Червеният предмет е червен, защото отблъсква червените лъчи и поглъща останалото. Червеното не може да се извлече от бялото, без останалото да бъде задържано. С това очертаваме контура на една велика световна тайна. Вие можете да наблюдавате не щата по определен начин.
Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят.
Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.
към текста >>
179.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Оттам идва
жена
та [на петия печат], която ражда слънцето.
Тогава наближава времето, когато се осъществяват великите промени в космоса. Когато човекът ще е приел в себе си слънчевата сила, ще се сложи началото на онзи стадии в развитието, по време на който слънцето отново ще е едно със земята. Човекът ще бъде слънчево същество. Посредством силите на слънцето човекът ще роди ново слънце.
Оттам идва жената [на петия печат], която ражда слънцето.
Тогава човечеството ще е напреднало в морално и етично отношение дотам, че ще бъдат преодолени всички унищожител ни сили, които се таят в нисшия човек.
към текста >>
В краката на слънчевата
жена
е луната, която съдържа всички зли субстанции, от които земята няма да се нуждае и които е отблъснала.
Това е изобразено чрез животното със седемте глави и десетте рога.
В краката на слънчевата жена е луната, която съдържа всички зли субстанции, от които земята няма да се нуждае и които е отблъснала.
Всичко, което днес Луната изпраща на земята като магически сили, ще бъде преодоляно тогава. Когато човекът се съедини със Слънцето, той ще преодолее и Луната.
към текста >>
180.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако човечеството трябва отново да бъде отведено в духовното, и ако трябва да бъде изразено противоположното на
жена
та, която внесе в света смъртното, то онова, което отново трябва да донесе безсмъртието на човечеството, трябва да бъде изразено обратно.
Това, което ви съобщих като един факт за отношението на по-висшите светове към но-нисшите, беше направен опит да се изрази символично в учението за еволюцията чрез една игра на думи. Когато хората встъпиха в земното си съществуване, те слязоха от едно духовно състояние в едно сетивно чрез Ева. В Ева виждаха онова състояние, когато духовното човечество стана физическо, и оттам грешно.
Ако човечеството трябва отново да бъде отведено в духовното, и ако трябва да бъде изразено противоположното на жената, която внесе в света смъртното, то онова, което отново трябва да донесе безсмъртието на човечеството, трябва да бъде изразено обратно.
Името трябва да се преобърне. Затова Божият Ангел се обръща към Мария с думите: "Аве, Мария! " От Ева става Аве. Това преобръщане има символичен характер. Какво би казала една повече или по-малко обърната филология не е от значение.
към текста >>
181.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тя му отвърнала: Да, ще стана твоя
жена
при условие, че ми донесеш един инструмент, с който да се оглеждам отгоре до долу.
В източна Европа съществува една народна легенда, която разказва: Имало едно време един монах, който искал да провери дали се основава на истината библейският израз: Тези, които търсят намират, тези, които се молят получават. Той искал да провери дали това е истина и започнал да се моли за това, което копнеел да получи. Той не искал ни повече, ни по-малко от царската дъщеря. Поискал ръката й.
Тя му отвърнала: Да, ще стана твоя жена при условие, че ми донесеш един инструмент, с който да се оглеждам отгоре до долу.
Това било по времето, когато не съществували огледала. Тръгнал той да търси. Срещнал дявола, който му съобщил тайната на огледалния принцип. Когато се завърнал с тази тайна, той получил съгласието на царската дъщеря. По-късно той между впрочем й отказва.
към текста >>
182.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си,
жена
си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си живот не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37).
Ако се върнем в едно време преди християнството, и навлезем все по-навътре в тези времена, ние ще от крием, че любовта все повече е обвързана с кръвната връзка. Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият Христос. Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв. Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос.
А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си живот не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37).
("Който люби баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене, и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." Лук. 14:26) Който желае да направи любовта зависеща от природната основа, от кръвта, в този смисъл не е християнин. Духовната любов, която ще обиколи човечеството като огромна лента на братство е резултатът от християнството.
към текста >>
183.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие най-добре ще си представите това, като Стария Сатурн, обкръжен от светлинни ивици, подобно на нашата Земя, обкръ
жена
от Зодиака.
Той е имал фино, тънко битие. Неговата материя е била това, което сега пронизва всички същества като топлина и което в окултизма се нарича “огън”. Ние можем да си го представим, че в обкръжението на Стария Сатурн, тази първа утринна зора на нашето планетарно битие, са стояли образите на Зодиака – разбира се още не такива, каквито са сега. Тези зодиакални образи са обграждали тогава Стария Сатурн в такъв вид, че отделните звезди едва са се различавали една от друга. Те толкова слабо светели, наподобявайки по-скоро светлинни ивици, като че ли изхождащи от Сатурн.
Вие най-добре ще си представите това, като Стария Сатурн, обкръжен от светлинни ивици, подобно на нашата Земя, обкръжена от Зодиака.
И в хода на земното развитие тези светлинни маси са се уплътнили в звездните маси на съвременния Зодиак – така, че абстрактно изразявайки се, ние можем да кажем, че Зодиакалния кръг се е диференцирал от първоначалните маси на огнените ивици. Но откъде са се появили масите на тези огнени ивици?
към текста >>
184.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако след това изследваме обкръжението на този Сатурн, както изследваме, например, обкръжението на нашата Земя и откриваме, че тя е обкръ
жена
от въздушен покров, в които има образувания като облаци, мъгла и т.н., то при Сатурн няма да открием материални неща, а ще намерим в обкръжението на Сатурн духовни субстанции, духовни същества, които във всички отношения са стояли по-високо от човека какъвто е бил тогава в своя първи зачатък на Сатурн.
Такъв е бил физическия зачатък на човека. Всички други същества, които сега ги има на Земята като животни, растения и минерали, на Сатурн не ги имало. Сатурн се е състоял само от човешките зачатъци, които били споени заедно, като отделните зърна на къпината, образуващи една голяма ягода: така масата на Сатурн представлява нещо като една голяма ягода, съставена от споени малки зрънца, каквито били и хората. Такова кълбо е бил този Стар Сатурн.
Ако след това изследваме обкръжението на този Сатурн, както изследваме, например, обкръжението на нашата Земя и откриваме, че тя е обкръжена от въздушен покров, в които има образувания като облаци, мъгла и т.н., то при Сатурн няма да открием материални неща, а ще намерим в обкръжението на Сатурн духовни субстанции, духовни същества, които във всички отношения са стояли по-високо от човека какъвто е бил тогава в своя първи зачатък на Сатурн.
към текста >>
185.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Аз ви казах, че със силата на светлината е поло
жена
основата на нервната система.
Това е бил важен момент в човешкото развитие.
Аз ви казах, че със силата на светлината е положена основата на нервната система.
Тази нервна система е създание на светлината. Във всичките ваши нерви вие имате не нещо различно от първоначалните излъчвания на светлина. След това светлината, Слънцето, излиза навън в мировото пространство и благодарение на това масата много бързо се е уплътнява. И макар, че тя не е станала веднага нервната система, каквато имаме сега, но тя става по-плътна от преди. Тя вече не остава само тънка ефирна маса; и това е съществено: преди тя е светила в мен, сега излъчва светлина навътре.
към текста >>
186.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Понеже когато изследваме по Акашовата хроника развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, то нещата стоят така, че би трябвало да кажем: на Сатурн е била зало
жена
един вид система на органите на чувствата; на Слънцето системата жлези, на Луната системата нерви, и на Земята към това се присъединява кръвта.
Трябва да се каже, че ако някой поиска по чисто интелектуален път да изобрази тези последователни отношения, като просто повторение на предидущото, това, което по всяка вероятност, би дал като описание, би било противоположно на онова, което е ставало в действителност. Тъй като разумът би направил шаблонно заключение, че на Земята би трябвало да се повтори това което е било на Сатурн, след това на Слънцето, след това на Луната, и че само след това се е появила кръвоносната система. Не еднократно ми се налагаше да подчертавам, че в окултизма може да се направят грешки и да се попадне в лоша заблуда, ако не се описва изхождайки от фактите, а на основата на логични изводи направени от разума.
Понеже когато изследваме по Акашовата хроника развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, то нещата стоят така, че би трябвало да кажем: на Сатурн е била заложена един вид система на органите на чувствата; на Слънцето системата жлези, на Луната системата нерви, и на Земята към това се присъединява кръвта.
При по-нататъшно изследване на окултния факт се оказва, че на Земята в началото се появява един вид кръвоносна система, след това системата жлези, системата нерви, и едва след това се образува онова, което се явява пригодно за земните условия, системата на органите на чувствата. По този начин, ако искаме да говорим за повторение, то, съответно фактите, следва да се каже за повторение в обратен ред. Това, което бе описано по-рано и това, което беше показано в последната лекция, произтича не от някаква спекулация на разума, а е било дадено в съответствие с действителните факти; и тогава се открива този обратен ред в последователността на събитията, което прави повторението доста по-сложно.
към текста >>
Любовта е трябвало да бъде зало
жена
в своята нисша форма като полова любов, за да може постепенно, преминавайки редица степени да се издигне нагоре и да може накрая, когато Земята достигне своята последна епоха, тази любов да се прояви като чиста любов, като духовна любов в човека.
Те се интересуват само от развитието на човек до пълна духовност. Ако те бяха останали свързани със Земята, то телата, може да се каже биха загинали, биха били изгорени. Не получавайки никакъв плод от земното битие, духът би се устремил към бързо развитие, и човекът би бил лишен от всичко онова, което може да научи на арената на Земята. И преди всичко би останало неразкрито в космическия процес развитието на любовта. За да може любовта да се развие на Земята, трябвало в началото тялото да се развие от примитивна степен.
Любовта е трябвало да бъде заложена в своята нисша форма като полова любов, за да може постепенно, преминавайки редица степени да се издигне нагоре и да може накрая, когато Земята достигне своята последна епоха, тази любов да се прояви като чиста любов, като духовна любов в човека.
Нисшата любов е обучение, подготовка за висшата любов. Земният човек трябва да развие в себе си любовта, за да може в края на развитието си да я върне на Земята; понеже всичко, което се развива в микрокосмоса, ще бъде в края на краищата влято в Макрокосмоса. Мъдростта, която се е изляла в лунния човек сияе пред земния човек като мъдрост, която пронизва целия негов строеж. Любовта, която през земното развитие ще бъде преобразена, придобита в човека, ще се излее като благоухание пред човека на Юпитер из цялото царство на Юпитер. Този път трябва да изминат отделните космически сили.
към текста >>
Това е изразено в думите: “Ако този, който идва до Мен и не възненавиди своя баща и майка, и
жена
и деца, и братя и сестри, а дори и своя живот, той не може да бъде Мой ученик”.
Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм. Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където щастието и добруването на отделния човек е немислимо извън щастието и добруването на другите. Царството на любовта означава, че както преди били свързани чрез кръвното родство, така тогава човекът ще вижда в другия брат извън зависимостта на общата кръв.
Това е изразено в думите: “Ако този, който идва до Мен и не възненавиди своя баща и майка, и жена и деца, и братя и сестри, а дори и своя живот, той не може да бъде Мой ученик”.
Всичко останало не е истинско християнство. Така ние можем да охарактеризираме развитието на човека от гледна точка на по-висше състояние. Но това развитие става циклично, а не праволинейно. Вие можете да си изясните това по пътя на обикновеното разглеждане на тези цикли.
към текста >>
187.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тази любов ще се излива и ще говори от всички същества, както сега ни говори мъдростта, която е вло
жена
в Земята през древното битие на Луната.
През време на юпитеровото битие, обитателите на Юпитер ще се взират в любовта, както земните хора се взират в мъдростта. Земният човек разглежда пищялната кост на крака и вижда че строежът и е пронизан от мъдрост, той разглежда нейното удивително устройство и е принуден да признае, че днес със цялото си инженерно изкуство не може да достигне това, което е отпечатано в тази пищялна кост. До известна степен цялата земна планета е кристализирала мъдрост, която постепенно се е развивала на Луната. И така, постепенно се е развивала любовта на нашата Земя. И както ние се удивяваме на мъдростта във всичко, което ни обкръжава, така бъдещият обитател на Юпитер ще чувства благоухаещата любов във всички същества.
Тази любов ще се излива и ще говори от всички същества, както сега ни говори мъдростта, която е вложена в Земята през древното битие на Луната.
към текста >>
188.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Да вземем дори думите “Как Ти, бидейки иудеин, молиш да пиеш от мен, която съм
жена
самарянка?
Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет. Затова, консервативният елемент на този старозаветен народ с особена сила бил против провъзгласяването на “Аз съм”, на индивидуалния Аз. Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така. достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков. Там ясно е показано, че Христос Исус идва също и до тези, които не са свързани в кръвно родство.
Да вземем дори думите “Как Ти, бидейки иудеин, молиш да пиеш от мен, която съм жена самарянка?
(Защото иудеите нямат сношение със самаряните)”. Ако се навлезе в това и особено ако се влезе в това медитативно, то постепенно може да стигне до това, да се види, как човечеството се е придвижило напред от груповата душа към индивидуалната душа.
към текста >>
189.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в абатството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сло
жена
в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс).
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в абатството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сложена в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс).
Сега се съхранява в библиотеката на университета в Упсал.
към текста >>
190.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от антропософията и в познанието на това, което под формата на “антропософска исто- рия” се съдържа в съобщенията от духовния свят.”
Право за оценка на подобно частно из- дание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на “антропософска исто- рия” се съдържа в съобщенията от духовния свят.”
към текста >>
191.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Цялото човешко тяло е изградено с оглед на Словото, и още в самото праначало, там в него е зало
жена
перспективата, най-накрая Словото да прозвучи от самия него.
Отговорът е само един: Човешкото физическо тяло идва от Логоса, от Словото! Защото още на Сатурн това човешко физическо тяло беше така насочвано, за да се превърне по-късно в едно говорещо създание, в свидетел на Логоса. Обстоятелството, че днес Вашето тяло има точно тази форма, се дължи на факта, че в основата на цялото сътворение лежи именно “Словото”.
Цялото човешко тяло е изградено с оглед на Словото, и още в самото праначало, там в него е заложена перспективата, най-накрая Словото да прозвучи от самия него.
към текста >>
192.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вло
жена
Мъдрост.
Вгледайте се в живите същества на природата около Вас.
Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост.
Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят. Погледнете където искате в природата. Вземете например част от човешката бедрена кост и ще установите: Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура, изградена от подходящо разположени костни гредички. Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената кост, той ще открие, че тук е съблюдаван закона, според който с минимум материал се постига максимум здравина, позволяваща на бедрените кости да носят тежестта на цялото тяло. Нашето инженерно изкуство е твърде далеч от възможността да изгради подобен художествен шедьовър, какъвто е постигнала всепроникващата Мъдрост.
към текста >>
Тази Мъдрост, за която говорим, е вло
жена
като един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят.
Вгледайте се в живите същества на природата около Вас. Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост.
Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят.
Погледнете където искате в природата. Вземете например част от човешката бедрена кост и ще установите: Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура, изградена от подходящо разположени костни гредички. Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената кост, той ще открие, че тук е съблюдаван закона, според който с минимум материал се постига максимум здравина, позволяваща на бедрените кости да носят тежестта на цялото тяло. Нашето инженерно изкуство е твърде далеч от възможността да изгради подобен художествен шедьовър, какъвто е постигнала всепроникващата Мъдрост. С такава Мъдрост човекът ще разполага много по-късно.
към текста >>
Обаче съществата, които ще “ходят” по Юпитер, както и човеците по Земята, ще усещат уханието на Любовта, която те самите са вложили там още по време на земното си съществувание, точно както днешния човек открива вече вло
жена
та Мъдрост във всички неща.
После Земята ще премине в следващото планетарно състояние, в Бъдещия Юпитер.
Обаче съществата, които ще “ходят” по Юпитер, както и човеците по Земята, ще усещат уханието на Любовта, която те самите са вложили там още по време на земното си съществувание, точно както днешния човек открива вече вложената Мъдрост във всички неща.
Човеците ще развият Любовта от дълбините на своето същество, както те днес постепенно развиват Мъдростта. Тогава великата космическа Любов ще пронизва всички неща, а сега, на Земята, тя едва започва своето развитие.
към текста >>
Ние виждаме, че през цялото време, докато той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство, докато следователно, душата е пребивавала за дълго извън неговото тяло, Любовта е била вло
жена
в човека.
Човекът не е стигнал изведнъж до сегашната степен на съзнание. Да предположим, че веднага след първото си въплъщение през Лемурийската епоха, човекът би се потопил напълно в своето физическо тяло, и в този случай би виждал цялата външна действителност. При това бързо темпо, той не би могъл да развие Любовта! Едва постепенно той трябваше да бъде доведен до своята земна мисия. Още преди да постигне своето пълно себесъзнание, още преди тази днешна степен от неговото развитие, позволяваща му да възприема предметите в ясното си дневно съзнание, той получи първия урок на Любовта; получи го несъзнателно, в своето смътно, сумрачно съзнание.
Ние виждаме, че през цялото време, докато той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство, докато следователно, душата е пребивавала за дълго извън неговото тяло, Любовта е била вложена в човека.
Нека още веднъж да си представим този древен човек, преди да е постигнал днешното пълно себесъзнание.
към текста >>
Космос, моята духовна същност е вло
жена
там, в Космоса.
Космос, моята духовна същност е вложена там, в Космоса.
към текста >>
193.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разполо
жена
главата за възкресението на Лазар.
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано.
Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар.
Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части. И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>
Така следва да разбираме и думите, които иначе е твърде лесно да бъдат преиначени: “Който не напусне
жена
и деца, баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик” (Марк.
Мисията на Христос се състоеше в следното: да предостави на човеците това, от което се нуждаят, за да се чувстват сигурни в този единичен, индивидуален Аз.
Така следва да разбираме и думите, които иначе е твърде лесно да бъдат преиначени: “Който не напусне жена и деца, баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик” (Марк.
10, 29). Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство. Тук става дума за друго: Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света. По-рано старозаветният човек казваше: “Аз и Отец Авраам сме едно, защото Азът се крепеше на кръвното родство. Сега Азът трябва да се освободи от ограниченията на кръвното родство и да се обърне към духовните първопричини на Космоса.
към текста >>
194.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тогава дойде една
жена
от Самария, за да черпи вода.
Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи вода.
към текста >>
Жена
та самарянка Му отговори: Как Ти, бидейки юдеин искаш да пиеш от мен, която съм
жена
самарянка?
Жената самарянка Му отговори: Как Ти, бидейки юдеин искаш да пиеш от мен, която съм жена самарянка?
към текста >>
195.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тя също е унищо
жена
от планетарните катастрофи, засягащи цялата Земя.
Преди Атлантската епоха, човекът населявал една територия, която днес наричаме Лемурия.
Тя също е унищожена от планетарните катастрофи, засягащи цялата Земя.
Лемурия се простирала приблизително на онова място, което днес лежи между Южна Азия, Африка и Австралия. Когато проследяваме формите на лемурийския човек, както те застават пред погледа на ясновидеца, се натъкваме на огромните им различия спрямо формите на съвременния човек, и съвсем не е необходимо да описвам с точни подробности човешките форми от Лемурия и ранна Атлантида. Ако все пак попаднете на някои техни описания, които антропософията дава, ще се убедите в невероятните им различия спрямо формите на днешния човек. Обаче, ако искаме да разберем човешките промени, настъпили в хода на Земното развитие, все пак се налага да ги опишем до известна степен, макар и само външно.
към текста >>
Първоначално цялата Ви астрална част беше вло
жена
в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка.
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят. Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично.
Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка.
Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят. Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят. Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
към текста >>
196.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но книжниците и фарисеите доведоха при Него една
жена
, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата,
Но книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата,
към текста >>
Казаха Му: Учителю, тази
жена
беше уловени в самото прелюбодейство.
Казаха Му: Учителю, тази жена беше уловени в самото прелюбодейство.
към текста >>
А те като чуха това, тръгнаха си един подир друг, водени от своята съвест, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус стана сам, и
жена
та стояща посред.
А те като чуха това, тръгнаха си един подир друг, водени от своята съвест, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус стана сам, и жената стояща посред.
към текста >>
Когато се изправи и не видя никого осве
жена
та, рече й: Жено, къде са твоите обвинители?
Когато се изправи и не видя никого освежената, рече й: Жено, къде са твоите обвинители?
Никой ли не те осъди” (8, 1-10)
към текста >>
197.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тогава той констатира, че освен физическата конска глава, удъл
жена
до най-крайната извивка на муцуната, е налице и една етерна прибавка, така че ясновидецът си казва: Тази етерна глава далеч надхвърля по размери физическата глава на коня и е много по-мощно организирана.
За ясновидеца тази разлика между човека и животното не подлежи на съмнение. Да предположим, че пред ясновидеца застават един кон и един човек.
Тогава той констатира, че освен физическата конска глава, удължена до най-крайната извивка на муцуната, е налице и една етерна прибавка, така че ясновидецът си казва: Тази етерна глава далеч надхвърля по размери физическата глава на коня и е много по-мощно организирана.
При коня тези две глави не се покриват. При днешния човек ясновидецът открива, че по форма и големина, етерната глава съвпада почти напълно с физическата глава. За ясновидеца особено гротескна гледка представлява слонът, чиято етерна глава е забележително голяма; така че за ясновидеца слонът е едно гротескно животно. Обаче при днешния човек физическата и етерната глава се покриват; по форма и големина те са почти еднакви. Но това не винаги е било така.
към текста >>
И сега възниква въпросът: Дали тази духовна сила е вло
жена
в истинския духовен напредък на човечеството?
И сега възниква въпросът: Дали тази духовна сила е вложена в истинския духовен напредък на човечеството?
Който има поглед върху нещата, е категоричен: Добре, вие строите железници, но по тях превозвате само това, от което се нуждае стомахът, а ако пътувате самите вие, то е само с оглед на вашите материални потребности. Нима за Духовната наука има разлика дали човек смила житото с два камъка, или си доставя брашното с помощта на телеграф, параходи и т.н.? Да, в случая се изразходва огромна духовна сила, но само за лични нужди. Какъв е смисълът на такова посредничество? Едва ли той се свежда до антропософията, до духовните истини!
към текста >>
198.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е
жена
на Клеоп, и Мария от Магдала.
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала.
Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария? Днес това е необичайно! ”
към текста >>
199.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята
жена
” (1.
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл.
Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1.
Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
към текста >>
Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята
жена
”.
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1.
Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”.
Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
към текста >>
И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария,
жена
та на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката Исусова”.
И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”. И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”. В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария. Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция.
И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката Исусова”.
С това той показва, че не иска да назове нейното име и че не иска да го оповести публично. В езотеричните кръгове тя винаги е била наричана “Дева София”. Тя беше и онази, която представлява “Дева София” като конкретна историческа личност.
към текста >>
200.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Преодолявайки Луната, човекът се свързва със Слънцето: Ето какво представлява образът на
жена
та, която е стъпила на луната и носи слънцето в себе си.
Тялото като храм на азовите сили. Само ако то претърпи правилно развитие, Бъдещият Юпитер ще получи своята подобаваща форма. В рамките на сегашното духовно състояние на Земята се намесват сили на миналото. Илия и Мойсей като духовни представители на това, което виждаме в образа на двете колони. След като човекът одухотвори себе си и след като Земята напредне в своето развитие, той ще бъде достатъчно зрял, за да се съедини отново със силите на Слънцето.
Преодолявайки Луната, човекът се свързва със Слънцето: Ето какво представлява образът на жената, която е стъпила на луната и носи слънцето в себе си.
Човечеството, което не приема Христовия Принцип ще се обособи на един вид "успоредна" планета: Там ще са налице 4-те типа групови души в техния животински облик и още три други. Това, което остава "в плът" на успоредната Земя, е представено чрез звяра със 7-те глави. Окултизмът обозначава етерните възможности на човека като "глава", а физически осъзнатите части на етерно то тяло като "рога".
към текста >>
201.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Там няма никакво въртене, всичко е вечност и тишина, или както се казва в Окултизма: там всичко е бла
жена
тишина във вечността.
Преди Сатурн не е имало никакво време, а е имало вечност. Тогава всичко е било едновременно. Редуването на процесите един след друг е настъпило едвам със Сатурн. В онова мирово състояние, където има само вечност, не съществува също никакво движение. Защото към движението принадлежи времето.
Там няма никакво въртене, всичко е вечност и тишина, или както се казва в Окултизма: там всичко е блажена тишина във вечността.
Този е изразът за обозначение на това състояние. Следователно преди Сатурн е съществувала блажена тишина във вечността.
към текста >>
Следователно преди Сатурн е съществувала бла
жена
тишина във вечността.
Редуването на процесите един след друг е настъпило едвам със Сатурн. В онова мирово състояние, където има само вечност, не съществува също никакво движение. Защото към движението принадлежи времето. Там няма никакво въртене, всичко е вечност и тишина, или както се казва в Окултизма: там всичко е блажена тишина във вечността. Този е изразът за обозначение на това състояние.
Следователно преди Сатурн е съществувала блажена тишина във вечността.
към текста >>
202.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тук тежестта е сло
жена
върху "Аз Съм", върху четвъртия член на човешкото същество.
Тази епоха трябваше да получи същевременно един импулс чрез това, че Божественото се яви в човешка форма. Слезлият долу човек можеше да бъде спасен само чрез това, че самият Бог се яви като човек. Това, което по-рано се показваше само в зародиш, "Азът" или "Аз Съм", трябваше да се яви на външното поле на световната история. Ето защо Син Божи като ръководител на бъдещето трябваше да каже: "И всички църкви (всички общества) трябва да познаят този, който носи името "Аз Съм", който изпитва сърцата и вътрешностите. "/2, 23/.
Тук тежестта е сложена върху "Аз Съм", върху четвъртия член на човешкото същество.
"както аз приех моя Отец; и ще му дам зорницата. "/Откров., 2, 28/.
към текста >>
203.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и
жена
" и т.н.
Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия. Думата книга се намира в Библията само на много места. Това не бива да се изпускаме изпредвид. Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I. на Мойсея, гл.5, ст.
1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н.
към текста >>
Книгата на живота, която е зало
жена
сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението.
Ние имаме работа с един такъв документ, чрез който е създадена една основа за това, което се предава. За Стария Завет при думата "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта. Тя се употребява само в този смисъл, че в нея са записани родовете, и в никакъв друг смисъл. Следователно, в една "Книга" е записано това, което следва едно след друго във времето. Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история.
Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението.
В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи. Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа.
към текста >>
204.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше зало
жена
много по-рано.
Първоначално в човешкото тяло, даже и когато човекът беше вече слязъл на твърдата земя, нямаше още никакви кости. Костите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло като снопове. Но и тези хрущялообразни части са се развили от меки вещества, които на свой ред са се развили от течни, тези последните от въздухообразни, въздухообразните от етерни и етерните от астрални, които пък се бяха сгъстили от духовно вещество. В крайна сметка всичко материално е произлязло от духовното.
Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше заложена много по-рано.
към текста >>
Вие бихте виждали Земята обкръ
жена
от нейната аура и хилядолетия на ред бихте могли да проследите развитието на земната аура; бихте виждали земята заобиколена от всякакви цветове, в средата физическата ядка, а около тази ядка земната аура в най-разнообразни форми и цветове.
Вие бихте виждали Земята обкръжена от нейната аура и хилядолетия на ред бихте могли да проследите развитието на земната аура; бихте виждали земята заобиколена от всякакви цветове, в средата физическата ядка, а около тази ядка земната аура в най-разнообразни форми и цветове.
Вие бихте видели, как в течения на хилядолетията тези форми и цветове се менят по най-различен начин. Настъпва момент, който има огромно значение: Аурата на Земята приема изцяло съвършено друга форма и друг цвят. Погледната от външната страна Земята се явява в една нова светлина. А това става с неимоверна бързина, така щото човек трябва да си каже: от този момент със Земята е станала една коренна промяна; аурата на Земята се е променила изцяло. Кой е този момент?
към текста >>
205.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе поло
жена
първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз".
През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе положена първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз".
Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива. Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите. Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама.
към текста >>
206.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ясновидецът вижда това и то е символично представено в четвъртия от нашите печати:
Жена
та, която носи в себе си Слънцето, а Луната стои под нозете и.
Ясновидецът вижда това и то е символично представено в четвъртия от нашите печати: Жената, която носи в себе си Слънцето, а Луната стои под нозете и.
към текста >>
В своята заложба човекът е представен и за миналото време под образа на
жена
, която ражда човека.
Животинското отново излиза наяве, а именно в 7 форми. Както в миналото на Атлантида възникнаха 4-те глави, човекът животно така от преобразената Земя ще изникнат 7 такива типични глави. И ще се повтори зрелището, което се е разиграло в миналото. Духовният човек съществуваше в своята духовна заложба, но той не можеше още да си изгради една индивидуална форма. Той изгради 4-те животински глави.
В своята заложба човекът е представен и за миналото време под образа на жена, която ражда човека.
Също и човекът на бъдещето е представен под образа на жената, която ражда духовния човек. Но това, което е останало в плътта, е представено на Земята съседна на астрализираната Земя, на духовната Земя, чрез животното, чрез звяра със 7-те глави. Както в миналото имаме 4 глави, преди човекът да има възможността да превъзмогне, да победи животинското, така се явяват сега онези, които са останали в животинското, като една общност, представена чрез звяра със 7-те глави. И така, след като Земята ще се съедини в бъдеще със Слънцето, докато горе ще бъде одухотворената Земя, долу на съседната планета ще се яви всичко онова, което не е приело в себе си духовния принцип. И отново ще се явят животинските глави, които бяха по-рано, само че сега те ще бъдат извън времето си.
към текста >>
Също и човекът на бъдещето е представен под образа на
жена
та, която ражда духовния човек.
Както в миналото на Атлантида възникнаха 4-те глави, човекът животно така от преобразената Земя ще изникнат 7 такива типични глави. И ще се повтори зрелището, което се е разиграло в миналото. Духовният човек съществуваше в своята духовна заложба, но той не можеше още да си изгради една индивидуална форма. Той изгради 4-те животински глави. В своята заложба човекът е представен и за миналото време под образа на жена, която ражда човека.
Също и човекът на бъдещето е представен под образа на жената, която ражда духовния човек.
Но това, което е останало в плътта, е представено на Земята съседна на астрализираната Земя, на духовната Земя, чрез животното, чрез звяра със 7-те глави. Както в миналото имаме 4 глави, преди човекът да има възможността да превъзмогне, да победи животинското, така се явяват сега онези, които са останали в животинското, като една общност, представена чрез звяра със 7-те глави. И така, след като Земята ще се съедини в бъдеще със Слънцето, докато горе ще бъде одухотворената Земя, долу на съседната планета ще се яви всичко онова, което не е приело в себе си духовния принцип. И отново ще се явят животинските глави, които бяха по-рано, само че сега те ще бъдат извън времето си. Сега те ще бъдат Дяволът, докато по-рано бяха в своето подходящо време, във времето на подготовката.
към текста >>
207.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогава, когато човекът ще бъде така да се каже спасен, когато той ще е избягал бездната или падението, когато ще се издигне в астрализираната и одухотворена Земя, ще бъде поло
жена
основата за достигането на онова съзнание върху бъдещия Юпитер, което можем да го наречем "съзнателно образно съзнание".
Тогава, когато човекът ще бъде така да се каже спасен, когато той ще е избягал бездната или падението, когато ще се издигне в астрализираната и одухотворена Земя, ще бъде положена основата за достигането на онова съзнание върху бъдещия Юпитер, което можем да го наречем "съзнателно образно съзнание".
За него може да се даде едно описание само позовавайки се на опитността на посветените. Защото посвещението не е нищо друго, освен добиването още при по-ранни степени на развитието на онези способност, която нормалното днес човечество ще достигне едвам в по-късни степени. При "съзнателното образно съзнание" човекът запазва своето себесъзнание също така, както това става и днес от сутрин до вечер, но той възприема не само външните предмети, а зрителното поле на неговата душа е изпълнена с образи; и това са образи, които не са свързани с някаква смътност, а напротив възникват при пълното дневно съзнание. Следователно Юпитеровото съзнание ще бъде едно ясно дневно съзнание, съчетано с Лунното съзнание. Човекът ще запази това, което притежава днес, и освен него ще добие способността да възприема душевно-духовното.
към текста >>
208.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Естествено, когато Земята ще е приела своята астрална, своята духовна форма, тогава и тези същества не ще могат да съществуват в едно грубо материално вещество, а за времето, което ще последва прозвучаването на тръбите, за времето ознаменувано чрез изливането на чашите на гнева те също ще преминат в астрални форми; обаче тяхната пони
жена
природа, онова, което им е свойствено поради това, че те не са приели Христовия Принцип, всичко това ще се изрази в астралното така, че всъщност те ще носят онази животинска форма, която бе охарактеризирана като звярът със 7-те глави и 10-те рога.
Ние проследихме развитието на Земята до там, че видяхме, как след различните важни събития, ознаменува ни чрез отварянето на 7-те печата, чрез прозвучаването на 7-те тръби, в бъдеще Земята преминава в един вид духовно състояние заедно с всички нейни същества. Изключение ще направят само онези, които ще откажат да приемат Христовия Принцип, като с това "отказване" трябва да разбираме едно енергично, зложелателно и неразумно противопоставяне.
Естествено, когато Земята ще е приела своята астрална, своята духовна форма, тогава и тези същества не ще могат да съществуват в едно грубо материално вещество, а за времето, което ще последва прозвучаването на тръбите, за времето ознаменувано чрез изливането на чашите на гнева те също ще преминат в астрални форми; обаче тяхната понижена природа, онова, което им е свойствено поради това, че те не са приели Христовия Принцип, всичко това ще се изрази в астралното така, че всъщност те ще носят онази животинска форма, която бе охарактеризирана като звярът със 7-те глави и 10-те рога.
От всичко, което бе казано, вие навярно сте схванали, какво е отношението между това, което ние наричаме "глави", и това, което наричаме "рога". Но все пак в душата ще е останал един неизяснен въпрос, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"?
към текста >>
209.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако си представим един вид комбинация от мъж и
жена
, при което всичко низше отпада, ако си представим един вид двоен образ, от който ясно се очертава горната част на тялото, тогава ние ще имаме известна представа за сетивно-свръхсетивния образ, върху който ученикът медитираше.
Нека още веднъж да си представим как всъщност е изглеждал този мисловен образ. Той не беше напълно еднакъв с днешния човек.
Ако си представим един вид комбинация от мъж и жена, при което всичко низше отпада, ако си представим един вид двоен образ, от който ясно се очертава горната част на тялото, тогава ние ще имаме известна представа за сетивно-свръхсетивния образ, върху който ученикът медитираше.
Този образ действуваше толкова силно, че онези, които се подлагаха на посвещение, действително постигаха все по-голяма прилика между техните физически тела и въпросния образ. Впрочем тук има още едно важно обстоятелство, а именно че медитиращият кандидат за посвещение имаше пред себе си един вид човешка форма, която той възприемаше вътрешно. Когато ученикът беше достатъчно подготвен и възприемаше този образ като жив, той трябваше да си припомня следното: „Наблюдавайки този образ, аз се пренасям в онова първоначално състояние от планетарното развитие, когато Земята, Луната и Слънцето все още не бяха разделени, а образуваха едно небесно тяло”. Тогава Земята се състоеше от своя пра-атом, обаче в този атом ясновидецът би могъл да различи онзи образ, който възниква сега пред мен. Образът съществуваше още в пра-древните времена на Земята, когато нямаше дори и следа от никакви животински, растителни и минерални форми.
към текста >>
210.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обособяването на двата пола настъпи едва чрез редуващите се действия на Изис и на Озирис от Луната, както и според това дали върху човешкия организъм действуваха предимно нервите, възникнали чрез Озирис или нервите, възникнали чрез Изис; според всичко това човекът ставаше мъж или
жена
.
До момента, когато Луната започна да упражнява своите действия отвън още не съществуваше никаква двуполовост. До тогава съществуваше само един човек, който - така да се каже - носеше в себе си мъжкото и женското начало.
Обособяването на двата пола настъпи едва чрез редуващите се действия на Изис и на Озирис от Луната, както и според това дали върху човешкия организъм действуваха предимно нервите, възникнали чрез Озирис или нервите, възникнали чрез Изис; според всичко това човекът ставаше мъж или жена.
Един организъм, намиращ се предимно под влиянието на Изис, ставаше мъжки; едно тяло, намиращо се предимно под влиянието на Озирис, ставаше женско. Естествено, във всеки мъж и във всяка жена работят и двата вида сили, Изис и Озирис, обаче така, че при мъжа етерното тяло е женско, а при жената етерното тяло е мъжко. Тук ни се открива една малка подробност от чудната зависимост между отделните човешки същества и Космоса.
към текста >>
Естествено, във всеки мъж и във всяка
жена
работят и двата вида сили, Изис и Озирис, обаче така, че при мъжа етерното тяло е женско, а при
жена
та етерното тяло е мъжко.
До момента, когато Луната започна да упражнява своите действия отвън още не съществуваше никаква двуполовост. До тогава съществуваше само един човек, който - така да се каже - носеше в себе си мъжкото и женското начало. Обособяването на двата пола настъпи едва чрез редуващите се действия на Изис и на Озирис от Луната, както и според това дали върху човешкия организъм действуваха предимно нервите, възникнали чрез Озирис или нервите, възникнали чрез Изис; според всичко това човекът ставаше мъж или жена. Един организъм, намиращ се предимно под влиянието на Изис, ставаше мъжки; едно тяло, намиращо се предимно под влиянието на Озирис, ставаше женско.
Естествено, във всеки мъж и във всяка жена работят и двата вида сили, Изис и Озирис, обаче така, че при мъжа етерното тяло е женско, а при жената етерното тяло е мъжко.
Тук ни се открива една малка подробност от чудната зависимост между отделните човешки същества и Космоса.
към текста >>
Всеки човек, независимо дали е мъж или
жена
, има еднакъв брой нерви.
Вътрешно Озирис и Изис действуват във всеки човек по отношение на неговата по-висша природа. Така всеки човек е двуполов, защото всеки човек има ларинкс и бели дробове.
Всеки човек, независимо дали е мъж или жена, има еднакъв брой нерви.
към текста >>
211.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В Библията е казано: „И Бог създаде човека мъжко-женски”, а не „мъж” и „
жена
”.
Ние постоянно се убеждаваме, че тази легенда загатва за много от чудните процеси на космическото развитие. Едва след като бяха преминати Везните, постепенно в горните органи на човека се обособиха онези различия, които днес наричаме „мъжки” и „женски”. Човекът остана еднополов много по-дълго време, отколкото животните. Едва по-късно при човека настъпи това, през което животните отдавна бяха минали. Имаше време, когато съществуваше една единна човешка форма, която не показваше никакви следи от по-късното размножение и тогава човешката природа включваше двата пола в едно същество.
В Библията е казано: „И Бог създаде човека мъжко-женски”, а не „мъж” и „жена”.
Той създаде и двете в едно същество. Възможно най-лошият превод гласи: „И Бог създаде един мъж и една жена”. Защото това е пълна безмислица по отношение на действителните факти.
към текста >>
Възможно най-лошият превод гласи: „И Бог създаде един мъж и една
жена
”.
Човекът остана еднополов много по-дълго време, отколкото животните. Едва по-късно при човека настъпи това, през което животните отдавна бяха минали. Имаше време, когато съществуваше една единна човешка форма, която не показваше никакви следи от по-късното размножение и тогава човешката природа включваше двата пола в едно същество. В Библията е казано: „И Бог създаде човека мъжко-женски”, а не „мъж” и „жена”. Той създаде и двете в едно същество.
Възможно най-лошият превод гласи: „И Бог създаде един мъж и една жена”.
Защото това е пълна безмислица по отношение на действителните факти.
към текста >>
Аз вече посочих, че в най-древните предания за Изис се казва следното: Изис ражда Хорус, обаче зад нея стои една втора Изис с криле на орел, една Изис, която подава на Хорус един кръст с извити краища, загатвайки, че човекът произхожда от едно време, когато тези основни типа бяха още разделени, така че едва по-късно в човека беше вло
жена
и другата астрална същност.
Така ние отправяме погледа си към една далечна епоха, когато човешката природа беше цялостна, когато всеки човек се раждаше по девствен начин. Египетската традиция, поддържана от посветените ясновидци, ни показва точно тази степен от общочовешката еволюция.
Аз вече посочих, че в най-древните предания за Изис се казва следното: Изис ражда Хорус, обаче зад нея стои една втора Изис с криле на орел, една Изис, която подава на Хорус един кръст с извити краища, загатвайки, че човекът произхожда от едно време, когато тези основни типа бяха още разделени, така че едва по-късно в човека беше вложена и другата астрална същност.
Тази втора Изис показва, че някога преобладаваше астралният елемент. Това, което по-късно беше съединено с човешката форма, тук е представено зад майката, като астрална форма, която би имала криле, ако би следвала единствено астралното естество. Докато времето, когато надмощие е имало етерното тяло, е представено още по-отзад, в лицето на трета Изис, чиято глава наподобява тази на лъва.
към текста >>
212.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В Земята беше вло
жена
една нова сила.
По-рано Той действуваше отвън, осеняваше пророците и действуваше в Мистериите. Сега Той се въплъти в едно човешко тяло на самата Земя. И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително. В този момент астралното тяло на Земята се промени изцяло. В този момент то се оцвети в други цветове.
В Земята беше вложена една нова сила.
Това, което по-рано действуваше отвън, сега отново се свърза със Земята и занапред силата на привличане между Слънцето и Земята ще стане толкова мощна, че Слънцето и Земята отново ще се съединят, а човекът ще се съедини с Духовете на Слънцето. Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога.
към текста >>
213.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тази способност беше вло
жена
в човека благодарение на Бога Ману.
Имаше една форма с особена заслуга за човешкото развитие, по времето когато чрез космическо-земните сили в човека беше вложен комбинативния разум. Тогава физическият мозък беше така подготвен, че занапред човекът да развие интелигентността.
Тази способност беше вложена в човека благодарение на Бога Ману.
С това е свързано и всичко, което хората развиха като интелигентност. Когато днес поглеждаме към един човек, разполагащ със силно изразени разсъдъчни и комбинативни способности, когато се вглеждаме в него като ясновидци, тогава ние откриваме едно силно изразено зелено просветване в астралното тяло, в астралната аура. Комбинативните способности се проявяват в зелените ивици на аурата, особено при тези, които имат остър математически ум. Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено. Това също и днес е преобладаващият цвят на аурата, ако съответният човек е достатъчно интелигентен.
към текста >>
214.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят. "
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят. "
към текста >>
215.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разполо
жена
най-ниската степен на духовните Йерархии!
Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно. Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят.
И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии!
Обаче потъвайки все повече и повече в своите сетивни възприятия, хората се отдалечиха от духовната страна на материята и когато поглеждаха към физическата Луна, те механично я означаваха с древното име "Луна". И така една дума се употребява за две съвсем различни неща, които макар и да си принадлежат, пораждат коренно противоположни представи. Със своите термини Меркурий, Слънце, Марс и т.н., духовното направление обозначава нещо съвсем различно, отколкото материалното направление, макар и то да си служи със същите понятия.
към текста >>
216.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Между Духовете на Личността и Престолите е разполо
жена
дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита.
За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите. На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността.
Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита.
Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците. А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите.
към текста >>
217.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Следователно, Вие трябва да си представите Земята като един вид център, около който е разполо
жена
сферата на Луната, после идва сферата на Меркурий, след нея сферата на Венера, а после сферата на Слънцето.
Следователно, Вие трябва да си представите Земята като един вид център, около който е разположена сферата на Луната, после идва сферата на Меркурий, след нея сферата на Венера, а после сферата на Слънцето.
Вероятно ще се учудите, че аз подредих планетите по този начин. Защото сигурно сте, очаквали, че ще поставя Меркурий в непосредствена близост до Слънцето, а после ще отбележа планетата Венера. Обаче това няма да отговаря на истината, понеже по-късната астрономия размени имената на двете планети. Това, което днес наричаме Меркурий, всички учения са наричали Венера, и това което днес наричаме Венера, всички учения са наричали Меркурий. Следователно, ние изобщо не разбираме древните учения, древните автори, когато четем техните описания за Венера или Меркурий, понеже впоследствие техните имена бяха разменени.
към текста >>
218.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Защото ние бихме могли да се издигнем до Йерархията, разполо
жена
непосредствено над нас, само ако си изясним както трябва нашата собствена природа.
Нека днес да се занимаем най-напред с онези Същества от висшите Йерархии, които са разположени непосредствено над човека. За да изследваме тяхната природа, нека да вземем за отправна точка самия човек.
Защото ние бихме могли да се издигнем до Йерархията, разположена непосредствено над нас, само ако си изясним както трябва нашата собствена природа.
към текста >>
физическото тяло на Ангела не е нещо компактно; към него би могла да принадлежи както тази водна площ, така и друга водна площ, разполо
жена
на стотици километри встрани.
Човекът трябва да развие всичките споменати принципи вътре в самия себе си; ето защо той просто не може да си представи, че едно физическо тяло може да се простира и в невидимия свят. Но Вие не бива да се учудвате, че примерно осемдесет Ангела си принадлежат взаимно и, образувайки едно цяло, могат да имат най-плътната част от своето физическо тяло в тази или онази водна повърхност.
физическото тяло на Ангела не е нещо компактно; към него би могла да принадлежи както тази водна площ, така и друга водна площ, разположена на стотици километри встрани.
към текста >>
219.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
А сега си представете, че бих те искали да определите посоката, в която е разполо
жена
определена част от Престолите, Херувимите и Серафимите.
Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: А как се отнася това описание към днешните части на Зодиака? Работата е там, че нещата напълно съвпадат, както сами ще се убедите в хода на следващите лекции. Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Стария Сатурн. Ако тръгнете в посока нагоре, ще се окажете в областта на Престолите, Херувимите и Серафимите. Ако се придвижите встрани, Вие също ще се натъкнете на други Престоли, Херувими и Серафими, защото тези три категории свръхсетивни Същества изграждат един вид пръстен около Стария Сатурн.
А сега си представете, че бих те искали да определите посоката, в която е разположена определена част от Престолите, Херувимите и Серафимите.
Но те не изглеждат еднакво, както например дванадесет униформени войници, а се различават помежду си, и то доста значително; те са строго индивидуализирани, така че ако се отправите в различни посоки, Вие ще срещнете различни Същества. И ако бихте поискали да посочите точно определени Престоли, Херувими и Серафими, Вие би трябвало да маркирате една конкретна звездна констелация. Следователно, тук ние имаме един маркировъчен знак, според който в тази посока са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят сборното име "Близнаци", а в друга от посоките са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят името "Лъв" и т.н. Да, това са маркировъчните знаци, показващи посоката, в която са разположени въпросните Същества. Разбира се, те са и нещо много повече, обаче засега важното е да сме наясно: Когато говорим за Зодиака, за Зодиакалния кръг, става дума не толкова за съзвездия, колкото за духовни Същества.
към текста >>
220.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но след относително кратко време от нея няма да остане нито камък върху камък; обаче нищо ли не означава за цялата Земя фактът, че идеята за тази катедрала е вло
жена
в каменната постройка?
Леонардо да Винчи например е израснал чрез своите постижения. Тук обаче ние би трябвало да се запитаме: Означават ли нещо за бъдещето на Земята онези велики мисли, онези велики импулси, които забележителните личности влагат в Земната материя? Нима с края на нашата Земя ще изчезнат и всички духовни постижения на човека? Нима всичко ще се превърне в прах и ще се разпилее из Космоса? Вие с право се удивлявате, примерно, на Кьолнската катедрала.
Но след относително кратко време от нея няма да остане нито камък върху камък; обаче нищо ли не означава за цялата Земя фактът, че идеята за тази катедрала е вложена в каменната постройка?
Следователно, нека да се абстрахираме от това, което човекът взема със себе си след смъртта, нека да разгледаме съдбата на самата Земя. Виждате ли, фактически в хода на своето развитие една планета става все по-малка и по-малка, тя непрекъснато се свива. Такава е съдбата на планетарната материя, обаче има и още нещо, което излиза извън рамките на физическото наблюдение. Съществува една степен от еволюцията на материалния свят, която стои над тази точка.
към текста >>
След тях са Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите, изобщо цялата трета Йерархия, която е разполо
жена
непосредствено над човешкото царство.
И така, какво представляват Йерархиите? Ние винаги започваме тяхното изброяване със Серафимите, Херувимите и Престолите. Следват Господствата, които също изпълняват волята на Боговете. После идват Силите; те както и Властите действуват само според "указания", идващи отгоре. Те никога не могат да бъдат "зли" без решението на Боговете.
След тях са Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите, изобщо цялата трета Йерархия, която е разположена непосредствено над човешкото царство.
И сега, какво трябва да кажем за човека, ако поискаме да го причислим към Йерархиите? Веднага след Архангелите и Ангелите започва Йерархията на Свободата, или Йерархията на Любовта, и броейки от горе, това е десетата Йерархия, която макар и още в зародиш все пак принадлежи към духовните Йерархии.
към текста >>
221.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
И понеже мъжът и
жена
та възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като
жена
.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. "пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се интервалите между отделните прераждания определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. №235 №240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните "реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други
към текста >>
222.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Първата основа за това бе поло
жена
в сказки изнесени в Мюнхен, Базел, Хамбург, в Стокхолм.
Стъпка по стъпка ни води Рудолф Щайнер по-надълбоко в Тайните на Християнството.
Първата основа за това бе положена в сказки изнесени в Мюнхен, Базел, Хамбург, в Стокхолм.
Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат.
към текста >>
Тази върховна цел, която може да бъде предло
жена
на човечеството при тази решаваща точка на неговата съдба, където неговият Аз е залог духовните борби, тази върховна цел му се разкрива постепенно с разчита нето смисъла на Евангелието на св.Йоана.
Тази върховна цел, която може да бъде предложена на човечеството при тази решаваща точка на неговата съдба, където неговият Аз е залог духовните борби, тази върховна цел му се разкрива постепенно с разчита нето смисъла на Евангелието на св.Йоана.
От това Евангелие започват степените, които водят към онези жилища, където един усилен вътрешен живот прониква в сърцето на познанието и обхваща битието.
към текста >>
223.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Учението, което се предавало в тези оракули, държало сметка за природата на човека, която е била подло
жена
на влиянията на различните духовни същества.
Учението, което се предавало в тези оракули, държало сметка за природата на човека, която е била подложена на влиянията на различните духовни същества.
Нека се опитаме да си представим това учение; и нека предположим, че в оракулите е имало духовни учители, които са получили посвещението като един вид благодат. Как можеха да стигнат до посвещение техните ученици?
към текста >>
224.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Резултатът от това въздействие бе, че в момента на кръщението от Йоана Кръстителя майката Исусова придоби отново своята девственост; това означава, че нейният организъм стана отново организъм на
жена
преди пубертета.
В момента, когато Христовият Дух слезе в тялото на Исуса от Назарет и произведе там преобразуването, за което говорихме, въздействието на това събитие се разпростря чак до майката на Исуса от Назарет.
Резултатът от това въздействие бе, че в момента на кръщението от Йоана Кръстителя майката Исусова придоби отново своята девственост; това означава, че нейният организъм стана отново организъм на жена преди пубертета.
При раждането на Христа майката на Исуса от Назарет стана отново девица!
към текста >>
Той е свързан с тази
жена
, която при кръщението в реката Йордан отново е станала девица, която си е възвърнала пълните със сочност сили на девствеността.
Да продължим по-нататък. Видяхме, че на тази степен на посвещението човек може да владее магическите окултни сили, които текат в кръвта на поколенията; тогава той става едно с душата на народа. А тази последната се изразява чрез силите на женския принцип; следователно един посветен от петата степен се намираше във връзка с тези сили. За всичко това трябва да си съставим една жива духовна представа. Но Христос влиза в една съвършено нова връзка със силите на женския принцип.
Той е свързан с тази жена, която при кръщението в реката Йордан отново е станала девица, която си е възвърнала пълните със сочност сили на девствеността.
Ето новия елемент, който евангелистът иска да направи да изпъкне, когато говори за това течение, което преминава от сина на майката. Тогава за онези, които имаха окултни познания, нямаше нищо извънредно във факта, че синът, бидейки в петата степен на посвещението, може да бора ви с магическите сили на кръвта, които сили чрез майката действуваха върху останалата част от присъствуващите. Но Христос разкри силите на жената под един нов, по-висш аспект, когато жената си възвръща девствената сила.
към текста >>
Но Христос разкри силите на
жена
та под един нов, по-висш аспект, когато
жена
та си възвръща девствената сила.
За всичко това трябва да си съставим една жива духовна представа. Но Христос влиза в една съвършено нова връзка със силите на женския принцип. Той е свързан с тази жена, която при кръщението в реката Йордан отново е станала девица, която си е възвърнала пълните със сочност сили на девствеността. Ето новия елемент, който евангелистът иска да направи да изпъкне, когато говори за това течение, което преминава от сина на майката. Тогава за онези, които имаха окултни познания, нямаше нищо извънредно във факта, че синът, бидейки в петата степен на посвещението, може да бора ви с магическите сили на кръвта, които сили чрез майката действуваха върху останалата част от присъствуващите.
Но Христос разкри силите на жената под един нов, по-висш аспект, когато жената си възвръща девствената сила.
към текста >>
225.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Прило
жена
към човечеството, тази идея е погрешна.
Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, разделението между хората би довело скоро една борба за живот също така остра както между животните. Но това не трябваше да се случи с хората. Иначе Земята би ни предложила гледката, която ни описват материалистите привърженици на дарвинизма, които заемат от животинския свят идеята за борбата за съществуване.
Приложена към човечеството, тази идея е погрешна.
Ако тя с право се прилага към животните, това е защото не съществува този Импулс, който превръща борбата в Любов. Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм! Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния свят борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят борба вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния свят. Човек не ще може да се бори срещу мнението на другия, преди да е съумял да се бори против това, което трябва да победи вътре с себе си и да хармонизира различните влечения на своята собствена природа. Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта.
към текста >>
Ето тази легенда: В тебе царуваше цар, наречен Лайос, а
жена
му Йокаста.
Но древната мъдрост не беше в състояние да даде на човека възможност да надмине определена точка на развитието. И ако тя не би била последвана от един нов импулс, би настъпила войната на всички против всички. Хората биха видели как мисъл се надига срещу мисъл, чувство срещу чувство, воля срещу воля и ужасяващият образ на човека, който убива своя баща и се съединява със своята майка, би се превърнал в действителност. Този образ е бил на-рисуван от древните посветени и отблясъкът от тези мощни видения от предихристиянските времена още живее в легендите. Нека само си припомним за името на Оедип и за старата гръцка легенда, която авторите класици са изобразили с такава сила.
Ето тази легенда: В тебе царуваше цар, наречен Лайос, а жена му Йокаста.
Дълго време те бяха останали без деца. Лайос се до пита до Делфийския оракул, за да узнае дали няма да му се роди син. И ето какъв бил отговорът на оракула: ако искаш син, ти ще имаш един такъв, който ще те убие! Лайос извърши акта, който трябваше да го направи баща в пияно състояние, т.е. в състояние на понижено съзнание.
към текста >>
Живеели мъж и
жена
, които нямали дете.
Живеели мъж и жена, които нямали дете.
Жената имала сън /отбележете добре тази подробност/, които й по казал, че ще и се роди син, който ще убие своя баща и ще се ожени за майка си и накрая ще причини ужас ни нещастия на целия своя народ.
към текста >>
Жена
та имала сън /отбележете добре тази подробност/, които й по казал, че ще и се роди син, който ще убие своя баща и ще се ожени за майка си и накрая ще причини ужас ни нещастия на целия своя народ.
Живеели мъж и жена, които нямали дете.
Жената имала сън /отбележете добре тази подробност/, които й по казал, че ще и се роди син, който ще убие своя баща и ще се ожени за майка си и накрая ще причини ужас ни нещастия на целия своя народ.
към текста >>
Скоро след това той се оженва за
жена
та на този съсед, който била неговата майка.
Под впечатлението на съновидението, предадено от тази мъдрост, майката занася детето, което родила, на остров Кариот и го изоставя там. Детето било намерено и прибрано от царя и царицата на една съседна страна, защото те нямали дете. Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син. Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща.
Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка.
Това намерено дете бил Юда Искариот. Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха. Следователно Юда Искариот намери прием при Христа Исуса. И тогава той привлече нещастията, които бяха предсказани; защото, както казва Шилер: "проклятието на едно злодеяние е, че то постоянно продължава да ражда злото." Юда стана този, който предаде Христа Исуса. Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си.
към текста >>
226.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Истината е, че
жена
та на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера.
Христос донася един нов Импулс. Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието. Вижте например научните съчинения от времето на Римската империя, тези на Целз. Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните. Но всичко, което ни се разказва в това отношение е само легенда.
Истината е, че жената на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера.
Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. "
към текста >>
227.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
За да може тази
жена
да вижда, трябваше свещената сила на Словото да е проникнало в нея.
За да може тази жена да вижда, трябваше свещената сила на Словото да е проникнало в нея.
Ехото на думите е това, което запали отново спомен, за всичко, което тя можа да види преди това и тогава нейното духов но око можа да съзерцава Възкръсналия. Не ни ли казва същото и Павел?
към текста >>
"Тогава книжниците и фарасеите доведоха при него една
жена
хваната в прелюбодействие; и те я поставиха посред тълпата.
"Тогава книжниците и фарасеите доведоха при него една жена хваната в прелюбодействие; и те я поставиха посред тълпата.
към текста >>
"И казаха на Исуса: Учителю, тази
жена
току що бе хваната в прелюбодействие.
"И казаха на Исуса: Учителю, тази жена току що бе хваната в прелюбодействие.
А в закона Мойсей заповядва такива жени да се убиват с камъни. Ти какво ще кажеш?
към текста >>
Защото само в случай, че не чувствуват да са съгрешили в нещо, те биха имали право да не се чувствуват свързани през някаква нишка с греха на
жена
та и да я съдят.
Но какво пише той така? Той записва греха в духовния свят. Там грехът ще получи своето необходимо възмездие. След това той запита другите, дали тяхната съвест е чиста, дали тя не ги упреква за някакъв извършен грях.
Защото само в случай, че не чувствуват да са съгрешили в нещо, те биха имали право да не се чувствуват свързани през някаква нишка с греха на жената и да я съдят.
Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал живот не са положили семето: а деянието, което сега осъждат или дали в един друг живот не са извършили същия грях. Всичко е записано в Кармата. Исус начертава знаците на Земята, която той вече е проникнал със своята Светлина; с други думи, той поверява на Земята Кармата, която това прелюбодействие ще породи. И с това иска да каже; "Вървете в пътя, който ви начертавам тук; бъдете такива, че да можете да кажете: ние не осъждаме; ние изоставяме греховете на закона на Кармическото възмездие." Ако хората следват това правило, те разбират закона на Кармата; няма нужда да им се налага една догма учението е доказано чрез действието. Това именно направи Христос.
към текста >>
228.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Второто се състои в това, че сега втората личност, която е вло
жена
в първата, постепенно добива способността действително да излиза душевно-духовно от първата личност.
Второто се състои в това, че сега втората личност, която е вложена в първата, постепенно добива способността действително да излиза душевно-духовно от първата личност.
Това изживяване се изразява във факта, че, макар и за кратко време, човек има вече опитността като че сам вижда себе си, като че има пред себе си своя собствен двойник. Тази втора опитност обаче има много по-голямо значение отколкото първата. Защото с тази втора опитност е свързано нещо, което бихме могли да кажем може да бъде понесено само много тежко за човека. Трябва да си помислим, че в нормалния живот човекът се намира вътре в своето физическо тяло. Онова, което се намира вътре във физическото тяло, е астралното тяло и Азът и това астрално тяло и този Аз се нагаждат към силите на физическото тяло; те се нагласяват така да се каже вътре във физическото тяло.
към текста >>
229.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подло
жена
иначе на постоянни промени.
В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл.
Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>
Той бива убит от своята прелюбодействуваща
жена
.
Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните духове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта. Достатъчно е само мислено да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я сравните със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии. Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война.
Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена.
Синът Орест отсъствува. Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение.
към текста >>
За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и
жена
.
Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие? Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека.
За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена.
Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип.
към текста >>
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-
жена
, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст.
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето. Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето.
към текста >>
230.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На основата на това е вло
жена
мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име.
Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма. Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество. С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед.
На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име.
Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят.
към текста >>
231.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
При скарването той го убил и по-късно се оженил за неговата
жена
.
Но по-късно им се родил син. Намереният започнал да мисли, че не се отнасят добре с него, че го пренебрегват и затова убил истинския син. Тогава той трябвало да избяга от острова Кариот. Скитайки, стигнал до двореца на Пилат в Палестина, където получил служба като надзирател в дома на Пилата. Един ден се скарали със своя съсед, за който не знаел нищо друго, освен, че е негов съсед.
При скарването той го убил и по-късно се оженил за неговата жена.
Едва после узнал, че се оженил за своята собствена майка. Легендата ни разказва, че този, когото бяха връхлетели тези нещастия, не постъпил както Оедип, но че се разкаял и отишъл при Христа, който го приел при себе си; защото той беше Юда от Кариот /Юда Искариот/. И това, което живееше тук в Юда, злото, то се въплъти като един фермент в цялото развитие на човечеството. Защото делото от Палестина има връзка с предателството на Юда. Юда принадлежи към цялото, той е един от дванадесетте, които не можем да си представим без него.
към текста >>
232.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
233.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възло
жена
определена задача.
Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача.
Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача.
И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност. Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците.
към текста >>
234.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вло
жена
по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия.
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като учение на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на Духа. За да бъде разбран самият будизъм, е необходима продължителна подготовка.
В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия.
Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука. Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма. Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма.
към текста >>
235.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В детето, родено от съпружеската двойка, обозначена от Лука като „Йосиф" и „Мария" беше вло
жена
могъща индивидуална сила, култивирана и възпитана във великата ложа-майка, във великия Слънчев оракул.
С други думи: Откъде дойде оживотворяващата сила в тялото на Исус? Тя дойде от ложата майка на човечеството, която великият слънчев посветен, Ману, управлява.
В детето, родено от съпружеската двойка, обозначена от Лука като „Йосиф" и „Мария" беше вложена могъща индивидуална сила, култивирана и възпитана във великата ложа-майка, във великия Слънчев оракул.
В това дете беше вложена най-добрата и силна част от онази индивидуалност. Коя индивидуалност?
към текста >>
В това дете беше вло
жена
най-добрата и силна част от онази индивидуалност.
С други думи: Откъде дойде оживотворяващата сила в тялото на Исус? Тя дойде от ложата майка на човечеството, която великият слънчев посветен, Ману, управлява. В детето, родено от съпружеската двойка, обозначена от Лука като „Йосиф" и „Мария" беше вложена могъща индивидуална сила, култивирана и възпитана във великата ложа-майка, във великия Слънчев оракул.
В това дете беше вложена най-добрата и силна част от онази индивидуалност.
Коя индивидуалност?
към текста >>
Той беше сгоден за
жена
на име Мария.
От Библията знаем, че Давид имал двама сина; Соломон и Натан. (2. Сам. 5,14) Следователно, от Давид тръгват две родословни линии: Соломоновата и Натановата. Ако оставим настрана междинните поколения, излиза че в началото на нашето летоброене, там, в Палестина съществуваха потомци както от Соломоновата линия, така и от Натановата линия на Давидовия род. И като потомък от Натановата родословна линия, в Назарет живееше един мъж на име Йосиф.
Той беше сгоден за жена на име Мария.
А по същото време във Витлеем живееше потомък от Соломоновата линия на Давидовия род, който също се казваше Йосиф. Никак не е чудно, че двама мъже от Давидовия род, носещи името „Йосиф", имаха за жени по една „Мария", както ги назовава Библията.
към текста >>
236.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Детето на Елисавета трепва в майчината утроба, когато до него се приближава
жена
та, носеща в себе си детето Исус; защото силата на Аза е тази, която се влива в детето на другата майка (Лука 1,39-44).
Когато човешкият зародиш расте в майчиното тяло, Азът се свързва с другите съставни части на човешкия организъм още през третата седмица, макар че Азовите въздействия се проявяват постепенно едва през последните месеци преди раждането. Едва тогава Азът се превръща в една вътрешна и действена сила. Нормално, когато Азът привежда в движение човешкия зародиш, става дума за такъв Аз, който идва от предишни инкарнации. Обаче тук, при Йоан, имаме пред себе си един Аз, който е в непосредствена връзка с Натановия Исус. Ето защо в Евангелието на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка.
Детето на Елисавета трепва в майчината утроба, когато до него се приближава жената, носеща в себе си детето Исус; защото силата на Аза е тази, която се влива в детето на другата майка (Лука 1,39-44).
Ето колко дълбока е връзката между този, който трябваше да обедини двете духовни направления, и онзи, който трябваше да предизвести неговото идване.
към текста >>
237.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Вече знаем, че в етерното тяло на едното дете Исус, произхождащо физически от Натановата линия на Давидовия род, живееше незасегнатата до този момент част от онова етерно тяло, която беше отнета от човечеството по време на събитието, известно под името „грехопадение", така че етерната субстанция, отнета от Адам преди грехопадението, беше запазена и по-късно вло
жена
точно в това дете.
Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия. Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух. Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на Евангелието от Лука, за които вчера само загатнахме.
Вече знаем, че в етерното тяло на едното дете Исус, произхождащо физически от Натановата линия на Давидовия род, живееше незасегнатата до този момент част от онова етерно тяло, която беше отнета от човечеството по време на събитието, известно под името „грехопадение", така че етерната субстанция, отнета от Адам преди грехопадението, беше запазена и по-късно вложена точно в това дете.
И така трябваше да стане, за да се изправим сега пред едно толкова невинно и неопетнено същество, недокоснато от каквито и да е сътресения, свързани с еволюцията на Земята; едно същество, можещо да приеме в себе си всичко, което беше необходимо. Или с други думи: Би ли могъл един обикновен човек, който след Лемурийската епоха е навлязъл в поредицата на своите инкарнации, да бъде озарен от Буда и неговата Нирманакайя? Не, никога! И в още по-малка степен той би могъл да приеме в себе си това, което по-късно трябваше да проникне в него.
към текста >>
Ето защо трябваше да възникне едно толкова облагородено човешко тяло, което можа да се получи само поради обстоятелството, че недокоснатата от каквито и да е земни изживявания етерна субстанция на Адам, беше вло
жена
тъкмо в етерното тяло на това дете Исус.
Ето защо трябваше да възникне едно толкова облагородено човешко тяло, което можа да се получи само поради обстоятелството, че недокоснатата от каквито и да е земни изживявания етерна субстанция на Адам, беше вложена тъкмо в етерното тяло на това дете Исус.
Обаче по този начин споменатата етерна субстанция се съедини с всички онези сили, които бяха действували върху планетарната еволюция на Земята още преди грехопадението, така че цялото им могъщество можеше да се прояви именно сега в лицето на малкия Исус, описан в Евангелието на Лука. А така стана възможно и всичко онова, което загатнах още вчера: Забележителното въздействие, което майката на Натановия Исус упражни върху майката на Йоан Кръстител, както и върху самия Йоан, още преди неговото раждане.
към текста >>
238.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ако не би се случило нищо друго, освен това, за което сега става дума, цялата мощ на луциферическите сили, зало
жена
в човешкото астрално тяло, щеше да обхване също и човешкото етерно тяло.
Така човешкото астрално тяло беше завладяно от така наречените луциферически Същества. Този процес е образно представен в „грехопадението" и изгонването на Адам и Ева от „Рая". Чрез намесата на луциферическите Същества в човешкото астрално тяло, човекът се оказа много по-дълбоко вплетен в земните отношения, отколкото би се случило иначе. Без луциферическите влияния той би се задържал в по-висшите сфери и не би потънал в Земната материя, за да довърши там своите предначертани задачи. Обаче сега човекът слезе на Земята по-рано, отколкото беше предвидено.
Ако не би се случило нищо друго, освен това, за което сега става дума, цялата мощ на луциферическите сили, заложена в човешкото астрално тяло, щеше да обхване също и човешкото етерно тяло.
Но висшата мъдрост на света не можеше да допусне подобно нещо. За тази цел трябваше да се случи едно твърде особено събитие.
към текста >>
239.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И една
жена
, която дванадесет години страдаше
И една жена, която дванадесет години страдаше
към текста >>
Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една
жена
, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха.
И така, Христос Исус трябва да изцели дванадесетгодишната дъщеря на Яир. Но как да бъде изцелена, когато е толкова близо до смъртта? Това може да бъде разбрано, само ако знаем как нейната физическа болест е свързана с едно друго явление у друго човешко същество и че тя не може да бъде изцелена, без да вземем под внимание другото явление. Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма.
Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха.
Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир. Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число. Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
към текста >>
Защо е спомената тук тази
жена
?
И така, Христос Исус трябва да изцели дванадесетгодишната дъщеря на Яир. Но как да бъде изцелена, когато е толкова близо до смъртта? Това може да бъде разбрано, само ако знаем как нейната физическа болест е свързана с едно друго явление у друго човешко същество и че тя не може да бъде изцелена, без да вземем под внимание другото явление. Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха.
Защо е спомената тук тази жена?
Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир. Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число. Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
към текста >>
Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години
жена
са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число.
Това може да бъде разбрано, само ако знаем как нейната физическа болест е свързана с едно друго явление у друго човешко същество и че тя не може да бъде изцелена, без да вземем под внимание другото явление. Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха. Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир.
Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число.
Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
към текста >>
Тази
жена
, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха. Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир. Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число.
Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
към текста >>
240.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
„Казвам ви, измежду родените от
жена
, няма по-голям пророк от Йоан Кръстител"или с други думи, такъв какъвто стои пред нас, той е възникнал от мъжкия и женския елемент чрез физическото раждане.
„Казвам ви, измежду родените от жена, няма по-голям пророк от Йоан Кръстител"или с други думи, такъв какъвто стои пред нас, той е възникнал от мъжкия и женския елемент чрез физическото раждане.
Но по-нататък Христос казва:
към текста >>
„Ала най-малката част от онова, което не е родено от
жена
и се свързва с човека, идвайки от царството Божие, е по-голямо от Йоан" (Лука 7,28)
„Ала най-малката част от онова, което не е родено от жена и се свързва с човека, идвайки от царството Божие, е по-голямо от Йоан" (Лука 7,28)
към текста >>
Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вло
жена
та в тях сила на вярата.
Онези, които бяха длъжни да го разберат, можеха да постигнат това чрез могъщото влияние на Аза, не чрез на ученото от тях, а чрез силите, които се вляха в тях от самата духовна същност на Христос.
Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата.
Ето защо пред тях, но и пред очите на всички, трябваше да стане едно „знамение".Това, което столетия на ред се разиграваше в мистерийните храмове като един вид минаване през „мистичната смърт", сега трябваше да се разиграе върху великата сцена на световната история. Всичко, което се извършваше с такава тайнственост в храмовете на посвещението, сега трябваше да бъде изнесено навън под формата на онова, което наричаме Събитието на Голгота. Сега пред човечеството застана с цялата си мощ всичко онова, което до този момент изживяваха само посветените в продължение на три дни и половина, когато в сила беше старото посвещение. Ето защо познавачът на фактите трябваше да опише процеса, разиграл се на Голгота, такъв какъвто беше в действителност: защо то тук ние сме изправени пред самото „старо посвещение", изнесено върху видимата сцена на световната история и превърнато в исторически факт.
към текста >>
241.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
При всички народи можем да наблюдаваме, че се разглежда като особено събитие, когато мъж и
жена
от един род встъпват в брак с друг, когато става преход към смесен брак.
Обичали са се един друг хора, свързани с кръвни връзки, женели са се само в тясно кръвно родство. Друга любов в древните времена е нямало. Любовта е била свързана с кръвното родство. Това се нарича близкородствен брак; човечеството се е отдалечило от близкородствения брак. След това тези отделни съюзи били все повече разхвърляни по различните местности на Земята.
При всички народи можем да наблюдаваме, че се разглежда като особено събитие, когато мъж и жена от един род встъпват в брак с друг, когато става преход към смесен брак.
Във всички митове и сказания, например, в „Сказание за Гудрун“, това се характеризира като особено събитие. Това винаги е правило особено впечатление. В продължение на това развитие на човечеството действат две течения. В съединението по силата на кръвното родство винаги е действал божествено-духовният принцип, който трябва да обедини човечеството, който трябва да създаде единство от цялото човечество. На него му противодейства луциферическият принцип, който се стреми да направи всеки човек самодостатъчен, стреми се да направи отделния човек силен и велик колкото е възможно.
към текста >>
242.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова на него е била възло
жена
съвсем особена мисия.
Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления. Той произхождал от халдейската култура. Халдейската култура научила своята астрология чрез ясновиждане. Авраам, праотецът на аритметиката, изхождал от това, да намира всичко по пътя на комбинирането, да го намира благодарение на това, че физическият му мозък е преминал някакво особено гравиране.
Затова на него е била възложена съвсем особена мисия.
към текста >>
243.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това била личност, която най-малко е била предразполо
жена
за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката, числото и теглото.
Тук отново имаме едно от местата, когато четенето в Акаша хрониката потвърждава фактите от Библията. Това, което е в Библията, е буквално вярно. В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка. Тази личност бил Авраам. Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък.
Това била личност, която най-малко е била предразположена за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката, числото и теглото.
Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят.
към текста >>
244.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Сега способността, която била зало
жена
в Авраам от духовния свят като зачатък, трябвало, както трябва да става с любимите заложби, да става все по-съвършена.
Сега способността, която била заложена в Авраам от духовния свят като зачатък, трябвало, както трябва да става с любимите заложби, да става все по-съвършена.
Лесно можете да си представите, че всичко, което се среща в света, трябва да се развива. Така е трябвало постепенно да се развива и способността да се разглежда света с помощта на физическия мозък. Развитието на тази способност протичало в хода на следващите поколения, и това, което било дадено на Авраам, в продължение на следващите векове се предавало на следващите поколения. Но е трябвало да става нещо по-различно от това, което е ставало преди при пренасянето на мисията на старите хора към по-младите. Защото другите мисии не били свързани още с физическия инструмент.
към текста >>
245.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
С този символ, взет от действително преживяване на бащата на Новалис, исках да ви доближа до настроението, към което сега ще се извисим с настоятелната сила, зало
жена
в песните на Новалис.
С този символ, взет от действително преживяване на бащата на Новалис, исках да ви доближа до настроението, към което сега ще се извисим с настоятелната сила, заложена в песните на Новалис.
към текста >>
246.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако си спомним, че всеки човешки живот е роден от космичния живот, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия живот от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и
жена
та до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-висш смисъл представлява този контраст?
Ако си спомним, че всеки човешки живот е роден от космичния живот, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия живот от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и жената до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-висш смисъл представлява този контраст?
Можем ли да открием в Космоса онова, което се ражда като мъжкото и женското на земята? На този въпрос може да се отговори.
към текста >>
Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или
жена
и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените.
Вие лесно може да разберете, че що се касае до неговите крайници човек е бил напълно по-различно същество през еволюцията на древната Луна. Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото силите на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната. Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес. Слънцето работейки върху земята отвън и образувайки контраст на земята е отговорно за факта, че човешката глава, с нежната физиономия, в известен смисъл се е откъснала от подчинението на земята и е способна свободно да гледа в пространството. Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници.
Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените.
Земята въздействува по същия начин върху жената, както и върху мъжа; жената е свързана към земята по същия начин, както мъжът. А слънцето освобождава главата на жената и на мъжа еднакво от подчинението и на земята.
към текста >>
Земята въздействува по същия начин върху
жена
та, както и върху мъжа;
жена
та е свързана към земята по същия начин, както мъжът.
Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото силите на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната. Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес. Слънцето работейки върху земята отвън и образувайки контраст на земята е отговорно за факта, че човешката глава, с нежната физиономия, в известен смисъл се е откъснала от подчинението на земята и е способна свободно да гледа в пространството. Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници. Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените.
Земята въздействува по същия начин върху жената, както и върху мъжа; жената е свързана към земята по същия начин, както мъжът.
А слънцето освобождава главата на жената и на мъжа еднакво от подчинението и на земята.
към текста >>
А слънцето освобождава главата на
жена
та и на мъжа еднакво от подчинението и на земята.
Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес. Слънцето работейки върху земята отвън и образувайки контраст на земята е отговорно за факта, че човешката глава, с нежната физиономия, в известен смисъл се е откъснала от подчинението на земята и е способна свободно да гледа в пространството. Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници. Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените. Земята въздействува по същия начин върху жената, както и върху мъжа; жената е свързана към земята по същия начин, както мъжът.
А слънцето освобождава главата на жената и на мъжа еднакво от подчинението и на земята.
към текста >>
Има ли евентуално нещо в нашата слънчева система, което е нещо като огледален образ на земята на контраста между мъжа и
жена
та?
И възниква въпросът: Можем ли да открием в космоса другия контраст, който се намира на земята, този между мъжко и женско?
Има ли евентуално нещо в нашата слънчева система, което е нещо като огледален образ на земята на контраста между мъжа и жената?
Да, тази по-висока полярност може да се определи като контраст между естеството на кометите и Луната, между кометите и Луната.
към текста >>
Не трябва да мислим, че този контраст изразява себе си само в онова, което съставлява мъж и
жена
в човечеството, защото трябва да ни бъде ясно, че мъжки характерности съществуват във всяка
жена
и женски във всеки мъж.
Над всичко трябва да станем съзнателни за това как контрастът, изразен в комета и Луна въздействува върху човешкото същество.
Не трябва да мислим, че този контраст изразява себе си само в онова, което съставлява мъж и жена в човечеството, защото трябва да ни бъде ясно, че мъжки характерности съществуват във всяка жена и женски във всеки мъж.
Също така знаем, че етерното тяло на мъжа е женско, а това на жената мъжко и това прави въпросът крайно сложен. Трябва да осъзнаем, че контрастът мъжко женско по този начин е обърнат за етерните тела на мъжа и жената, а така са също и влиянията на комета и луна. Тези въздействия съществуват и по отношение на астралното тяло и на Аза. Ето защо контрастът между комета и луна е от дълбоко и остро значение, за еволюцията на човечеството на земята. Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане.
към текста >>
Също така знаем, че етерното тяло на мъжа е женско, а това на
жена
та мъжко и това прави въпросът крайно сложен.
Над всичко трябва да станем съзнателни за това как контрастът, изразен в комета и Луна въздействува върху човешкото същество. Не трябва да мислим, че този контраст изразява себе си само в онова, което съставлява мъж и жена в човечеството, защото трябва да ни бъде ясно, че мъжки характерности съществуват във всяка жена и женски във всеки мъж.
Също така знаем, че етерното тяло на мъжа е женско, а това на жената мъжко и това прави въпросът крайно сложен.
Трябва да осъзнаем, че контрастът мъжко женско по този начин е обърнат за етерните тела на мъжа и жената, а така са също и влиянията на комета и луна. Тези въздействия съществуват и по отношение на астралното тяло и на Аза. Ето защо контрастът между комета и луна е от дълбоко и остро значение, за еволюцията на човечеството на земята. Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане. Дори съвременната наука пресмята не слънчеви, а лунни месеци, защото в това отношението между луната, представляваща мъжкото във вселената и земята, и кометната природа, представляваща женското във вселената, е решителна, като се отразява и в продукта на половете.
към текста >>
Трябва да осъзнаем, че контрастът мъжко женско по този начин е обърнат за етерните тела на мъжа и
жена
та, а така са също и влиянията на комета и луна.
Над всичко трябва да станем съзнателни за това как контрастът, изразен в комета и Луна въздействува върху човешкото същество. Не трябва да мислим, че този контраст изразява себе си само в онова, което съставлява мъж и жена в човечеството, защото трябва да ни бъде ясно, че мъжки характерности съществуват във всяка жена и женски във всеки мъж. Също така знаем, че етерното тяло на мъжа е женско, а това на жената мъжко и това прави въпросът крайно сложен.
Трябва да осъзнаем, че контрастът мъжко женско по този начин е обърнат за етерните тела на мъжа и жената, а така са също и влиянията на комета и луна.
Тези въздействия съществуват и по отношение на астралното тяло и на Аза. Ето защо контрастът между комета и луна е от дълбоко и остро значение, за еволюцията на човечеството на земята. Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане. Дори съвременната наука пресмята не слънчеви, а лунни месеци, защото в това отношението между луната, представляваща мъжкото във вселената и земята, и кометната природа, представляваща женското във вселената, е решителна, като се отразява и в продукта на половете.
към текста >>
Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и
жена
, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане.
Не трябва да мислим, че този контраст изразява себе си само в онова, което съставлява мъж и жена в човечеството, защото трябва да ни бъде ясно, че мъжки характерности съществуват във всяка жена и женски във всеки мъж. Също така знаем, че етерното тяло на мъжа е женско, а това на жената мъжко и това прави въпросът крайно сложен. Трябва да осъзнаем, че контрастът мъжко женско по този начин е обърнат за етерните тела на мъжа и жената, а така са също и влиянията на комета и луна. Тези въздействия съществуват и по отношение на астралното тяло и на Аза. Ето защо контрастът между комета и луна е от дълбоко и остро значение, за еволюцията на човечеството на земята.
Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане.
Дори съвременната наука пресмята не слънчеви, а лунни месеци, защото в това отношението между луната, представляваща мъжкото във вселената и земята, и кометната природа, представляваща женското във вселената, е решителна, като се отразява и в продукта на половете.
към текста >>
Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една
жена
повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване.
Ако разгледаме това от другата страна от страна на кометите, имаме друго важно следствие за еволюцията на човечеството. Естеството на природата на кометите е като че ли женско и в движенията на кометите, в целия стил на тяхното появяване от време на време виждаме нещо като прожектиране на прототипа на женското естество в космоса. Това е нещо, което действително прави впечатление като че ли е спряло преди да е достигнало, нормалната обикновена степен на еволюция. Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало.
Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване.
Това е особеността на женския духовен живот. Забележете добре аз не казвам духовният живот на жената, а женският духовен живот. Има разлика, духовният живот на жената естествено включващ мъжки характеристики.
към текста >>
Забележете добре аз не казвам духовният живот на
жена
та, а женският духовен живот.
Това е нещо, което действително прави впечатление като че ли е спряло преди да е достигнало, нормалната обикновена степен на еволюция. Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало. Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване. Това е особеността на женския духовен живот.
Забележете добре аз не казвам духовният живот на жената, а женският духовен живот.
Има разлика, духовният живот на жената естествено включващ мъжки характеристики.
към текста >>
Има разлика, духовният живот на
жена
та естествено включващ мъжки характеристики.
Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало. Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване. Това е особеността на женския духовен живот. Забележете добре аз не казвам духовният живот на жената, а женският духовен живот.
Има разлика, духовният живот на жената естествено включващ мъжки характеристики.
към текста >>
Женският духовен живот, независимо дали е у мъж или
жена
, прожектира в нашето съществуване нещо примитивно, нещо елементално и това е, което прави и една комета.
Женският духовен живот, независимо дали е у мъж или жена, прожектира в нашето съществуване нещо примитивно, нещо елементално и това е, което прави и една комета.
Винаги когато пред нас застава този контраст между мъж и жена, можем да го видим, защото той се изразява с необикновена яснота.
към текста >>
Винаги когато пред нас застава този контраст между мъж и
жена
, можем да го видим, защото той се изразява с необикновена яснота.
Женският духовен живот, независимо дали е у мъж или жена, прожектира в нашето съществуване нещо примитивно, нещо елементално и това е, което прави и една комета.
Винаги когато пред нас застава този контраст между мъж и жена, можем да го видим, защото той се изразява с необикновена яснота.
към текста >>
Така както нещо ново, един подарък от
жена
та, може да навлезе в ежедневния живот на семейството, така е с кометите.
Можете да си представите, че когато неща ново, като продукт на космичното женско, навлезе в еволюцията на човечеството, то може да предизвика безредици, които са достатъчно очебиещи, но които хората предпочитат да не забелязват! Възможно е обаче да се накарат хората да осъзнаят, че някои събития в земното съществуване са свързани със съществуването на кометите.
Така както нещо ново, един подарък от жената, може да навлезе в ежедневния живот на семейството, така е с кометите.
Както когато едно ново малко дете се роди, също така е когато, чрез връщането на една комета, се създава нещо съвсем ново. Трябва обаче да помним, че при някои комети Азът все повече и повече бива натикван във физическия свят и това е нещо, на което ние трябва да противодействуваме. Ако влиянието на Халеевата комета би продължило, едно ново нейно появяване може да донесе голямо усилване на Бюхеровата мисъл и това ще бъде огромно нещастие. Всяко появяване на Халеевата комета следователно би трябвало да ни предупреждава, че тя може да е една злотворна гостенка, ако просто се отдадем на нейното влияние, ако не се противопоставим на него. Касае се да се държим здраво към по-висши и по-значителни въздействия и влияния на космоса, отколкото тези на Халеевата комета.
към текста >>
247.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Важно е да се разбере обаче, че само по външна форма едно човешко същество е мъж или
жена
, а не по вътрешна същина /говорим сега за външните характеристики при едно въплъщение/.
Нека да погледнем на друго важно съответствие между макрокосмоса и микрокосмоса. По външния си вид едно човешко същество изглежда или мъжко или женско.
Важно е да се разбере обаче, че само по външна форма едно човешко същество е мъж или жена, а не по вътрешна същина /говорим сега за външните характеристики при едно въплъщение/.
Какъв контраст в макрокосмоса съответствува на онова, което се явява в нас като мъжко и женско? За да си изясним това трябва, да хвърлим поглед в световното пространство. Там ние ще намерим материални субстанции, които са изостанали; те не са поели законите на слънцето и земята, а са останали на степен на еволюция древна Луна. Точно противоположното е случаят със съвременната луна, която е ускорила своята еволюция. Поради това тя е станала много втвърдена.
към текста >>
Вие може да попитате какво всичко това има общо с мъжа и
жена
та.
Женската форма е невярна по своята изостаналост, мъжката, защото е отишла твърде далеч отвъд средното положение на развитието, великите художници винаги са усещали това несъвършенство. Облеклото е произлязло от едно възвишено чувство към този факт. Древните облекла на свещениците се предполага да представляват онова, което човешкото тяло би трябвало да бъде. Само чувствените хора могат да образуват нудистки колонии, защото те не осъзнават по-висш израз на тялото, което виждат пред себе си. И така има едно лунно тяло, луната, което е отишло твърде далеч в своята еволюция, а също има и такива тела, които са останали на една по-раншна степен, на еволюция, именно кометите.
Вие може да попитате какво всичко това има общо с мъжа и жената.
Една комета носи със себе си законите на по-раншната Луна и следователно възобновява тези древни закони. Тя също носи със себе си и цианидовите съединения, както това напоследък е било установено и от външната наука, а е било известно от дълго време на окултната наука. Така както кислородни и въглеродни съединения са необходими За нас на земята, така цианиди са били необходими на древната Луна. В 1906 г. аз подробно говорих за това в Париж на годишното събрание на Теософското Общество в присъствието на полковник Олкът, председателят на Обществото по онова време и на много други.
към текста >>
Поради тази причина една
жена
е по-възприемчива към нови идеи, душата и ги поема и тя по-лесно може да отправи своите мисли през мозъка.
Поради това че женското тяло е изостанало в своето развитие, то е запазило една по-мека, по-гъвкава, по-малко веществена материалност; женският мозък може много по-лесно да бъде управляван от духа. Мъжът обаче спуснал се напред в своето развитие сега вече му е трудно да надделява своята скована материална и по-непроникваема мозъчна субстанция.
Поради тази причина една жена е по-възприемчива към нови идеи, душата и ги поема и тя по-лесно може да отправи своите мисли през мозъка.
По-трудно е за един мъж да задвижи скованите части на своя мозък. И по тази причина например съвсем обяснимо е защо има повече жени от мъже в Теософското общество, факт, който мнозина съжаляват. Може би мъжете, които се ужасяват, че в следното прераждане ще се явят като жени, ще намерят горното за утешително.
към текста >>
248.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Светлината се разлага и разло
жена
та светлина е електричеството.
Самата светлина се разпада в тези Следатлантски земни процес. До Атлантида земният процес е бил прогресивен, ала оттогава насетне е процес на загиване* */Виж. отговора на въпроса в края/. Какво е светлината?
Светлината се разлага и разложената светлина е електричеството.
Електричеството е светлина, която се разлага вътре в материята. А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е магнетизъм. И още една трета сила ще влезе в действие. И ако електричеството изглежда да прави чудеса днес, то тази трета сила ще повлия на цивилизацията по още по-фантастичен начин. Колкото повече от тази сила употребяваме, толкова по-бързо земята ще се превърне в труп и нейната духовна част ще се подготви за Юпитерово превъплъщение.
към текста >>
249.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Съзнанието на този демоничен дух, който отвежда
жена
та обратно при нейния незаконен любовник, този демон е наистина с много по-остро съзнание, отколкото е
жена
та в нейната обърканост, т.е.
Преди една седмица тук бе разказан случаят на една дама, която напуска някакъв прием и едва не я сгазват някакви коне, а след това е била възпряна да не скочи в една река и е била обратно занесена в къщата, от която бе избягала. Там тя била с домакиня на къщата, защото по някакъв неясен подсъзнателен начин била влюбена в мъжа. В този случай не може да се каже, че духът, който не е принадлежал на съзнанието на тази дама, този дух, които я подтиквал и водел, е един несъзнателен дух или че това е било едно несъзнателно душевно качество. Всъщност това е нещо крайно съзнателно.
Съзнанието на този демоничен дух, който отвежда жената обратно при нейния незаконен любовник, този демон е наистина с много по-остро съзнание, отколкото е жената в нейната обърканост, т.е.
в нейното съзнание. Когато човешкото същество по някакъв начин прекрачи прага на своето съзнание, тези духове, които тогава стават деятелни и силни не са несъзнателни духове. Такива духове стават съзнателно деятелни и силни по свое собствено право. Изразът "несъзнателен дух", както го използуват психоаналитиците, няма какъвто и да е смисъл. Ако бих говорил само от моята собствена гледна точка, аз бих могъл да кажа, че цялата компания, седяща тук около мен е моето безсъзнателно, ако не бях запознат с него.
към текста >>
Точно толкова малко можем да опишем като безсъзнателни духовните същества, които ни заобикалят и които сграбчват личността при специални условия, както е бил случаят с
жена
та, за която ви разказах.
в нейното съзнание. Когато човешкото същество по някакъв начин прекрачи прага на своето съзнание, тези духове, които тогава стават деятелни и силни не са несъзнателни духове. Такива духове стават съзнателно деятелни и силни по свое собствено право. Изразът "несъзнателен дух", както го използуват психоаналитиците, няма какъвто и да е смисъл. Ако бих говорил само от моята собствена гледна точка, аз бих могъл да кажа, че цялата компания, седяща тук около мен е моето безсъзнателно, ако не бях запознат с него.
Точно толкова малко можем да опишем като безсъзнателни духовните същества, които ни заобикалят и които сграбчват личността при специални условия, както е бил случаят с жената, за която ви разказах.
Те са подсъзнателни, те фактически не се схващат от съзнанието, което живее пряко вътре у нас, но самите те са напълно съзнателни.
към текста >>
250.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Такива неща често се вършеха в древни времена и когато в екзотеричната история четете за исторически колонизации, описани от днешните неинтелигентни историци, /които обаче имат много интелигентност интелигентност може и по улиците днес да се намери/ винаги трябва да разбирате, че в такива колонизации е зало
жена
дълбока мъдрост, която бе направлявана и насочвана, като се е имало предвид онова, което ще стане в бъдеще, като се е взимало предвид по онова време характеристиките на земната еволюция.
Чрез това много по-напред се подготвяше онова, което стана в Ирландия и се изрази в славната еволюция на Християнството, спокойното разпростиране, на Християнството, от което произтече християнизирането на Европа. Това бе подготвено много, много предварително. Сънародниците на по-късния Талес изпратиха там хора, които се оказаха екипирани да станат монаси и които можеха да работят по начина, който определих.
Такива неща често се вършеха в древни времена и когато в екзотеричната история четете за исторически колонизации, описани от днешните неинтелигентни историци, /които обаче имат много интелигентност интелигентност може и по улиците днес да се намери/ винаги трябва да разбирате, че в такива колонизации е заложена дълбока мъдрост, която бе направлявана и насочвана, като се е имало предвид онова, което ще стане в бъдеще, като се е взимало предвид по онова време характеристиките на земната еволюция.
към текста >>
251.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Казвал съм вече, че се състоят конференции за това, как в бъдеще ще се основе една материалистическа наука относно зачатието и отношението между мъжа и
жена
та.
Третата проблема е да се въведат човешките мисли във фактическите еволюиране на човешките видове, при раждане и възпитание.
Казвал съм вече, че се състоят конференции за това, как в бъдеще ще се основе една материалистическа наука относно зачатието и отношението между мъжа и жената.
Всичко, това ни показва, че нещо от огромно значение започва да еволюира. Днес още е лесно да се каже "защо хора, които знаят за тези неща в правилния смисъл не ги прилагат? " В бъдеще ще стане ясно какво точно е включено в това приложение и кои сили все още възпрепятствуват основаването на одухотворена медицина в голям мащаб или одухотворена национална икономика. Днес не може да се постигне нищо повече освен да се говори за тези неща, докато хората не ги разберат по-добре, хора, които са склонни да ги приемат по неегоистичен начин. Днес мнозина вярват, че те са в състояние да направят това, но много обстоятелства в живота, им пречат да направят това, което те са в състояние да направят.
към текста >>
Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е зало
жена
една многозначителна мистерия.
Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото.
Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия.
Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли. Въпросът е само по какъв начин тази тайна се разбира.
към текста >>
252.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Частта от нас (Сетивната душа), която през съня е била изло
жена
на влиянието на Марс, при събуждане бива предадена на външния свят на сетивата.
На сутринта Сетивната душа започва да се предава на впечатленията на външния свят, донесени и от сетивното тяло.
Частта от нас (Сетивната душа), която през съня е била изложена на влиянието на Марс, при събуждане бива предадена на външния свят на сетивата.
Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или болка, радост или тъга в душите ни. Но под това име трябва да мислим само за влиянието, работещо върху Сетивната ни душа от гоблена на външния свят на сетивата; тази сила не ни позволява да останем студени и безчувствени и ни изпълва с определени чувства. Така че точно както на първото влияние, упражнявано върху Сетивната душа след като си легнем, е дадено името Марс, така и влиянието, което въздейства при събуждането, е наречено силата на "Венера".
към текста >>
253.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Посредством особен вид подготовка, една личност бива подло
жена
с особена сила на изживяванията, възникващи от вътрешно отдаване например на напъпващия живот на природата напролет.
Посредством особен вид подготовка, една личност бива подложена с особена сила на изживяванията, възникващи от вътрешно отдаване например на напъпващия живот на природата напролет.
Разбира се, всяко човешко същество може да има нещо от същото чувство, но не и с необходимата сила. Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на пролетта. Други бяха обучавани да изживяват изобилния живот на лятото, други живота характерен за есента, други онзи на зимата. Изживяванията, които отделното човешко същество може да има в хода на годината, бяха разпределени на много хора, така че бяха налице индивидуалности, засилили една от страните на своя Аз по доста различни начини. Понеже бяха развили една сила в частност с изключване на всички останали, те имаха в себе си излишък на Аз-сила, и тогава, в съгласие с определени правила, те бяха свързвани с кандидата за Посвещение по такъв начин, че техният излишък на Аз-сила му беше предаван.
към текста >>
254.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние осъзнахме, че ние всъщност само продължаваме работата, която вече е била прило
жена
спрямо нас.
Опитах се да изясня, че в Микрокосмоса, в нервната система, в мозъка, хората са огледални образи на дейностите на Съществата на Макрокосмоса. Беше показано, че преди ние да започнем да работим върху себе си за да развием висши способности, вече е била упражнена друга дейност за нашето развитие като човешки същества.
Ние осъзнахме, че ние всъщност само продължаваме работата, която вече е била приложена спрямо нас.
Точно както нашият физически организъм е бил изграден от висшите светове, така и ние изграждаме своя "духовен човек". Ние се издигаме над своето обикновено себе, напредвайки в развитието си. Никой, който взема понятието за еволюцията сериозно, не може да се съмнява, че такова по-нататъшно развитие е възможно. Онези които вярват, че онова, което понастоящем го има, е възникнало от предишни етапи на съществуване до сегашния, трябва също да признаят, че развитието може да върви напред. Но понеже човекът е станал съзнателно същество, той трябва също да поеме съзнателно развитието си в свои ръце.
към текста >>
255.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ученето да пишем е упражняване на способност, която трябва да бъде зад нас, когато трябва да бъде прило
жена
; тя има значение едва когато сме отишли отвъд нея.
За висшето развитие интелектът има приблизително значението, което има това да се научим да пишем в младостта.
Ученето да пишем е упражняване на способност, която трябва да бъде зад нас, когато трябва да бъде приложена; тя има значение едва когато сме отишли отвъд нея.
Докато още се учим да пишем, ние не можем да изразим своите мисли с писане; ние трябва да сме способни да пишем, преди да можем да научим нещо от онова, което е написано. И така, същото е с мисленето.
към текста >>
256.
Откровенията на Кармата
GA_120 Откровенията на Кармата
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
257.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Кармически последици от различните душевни изживявания при
жена
та и мъжа; мъжкият организъм като следствие от прекомерно емоционални изживявания през миналата инкарнация в женско тяло; женският организъм като следствие от прекомерно интелектуални и материалистично оцветени изживявания през миналата инкарнация в мъжко тяло.
Как съвременните хигиенни средства премахват определени кармически възможности за изправяне на грешките от миналите инкарнации. Душевното опустошение в резултат на физическите удобства. Търсене на нови ценности; спиритуалните възгледи като „мода".
Кармически последици от различните душевни изживявания при жената и мъжа; мъжкият организъм като следствие от прекомерно емоционални изживявания през миналата инкарнация в женско тяло; женският организъм като следствие от прекомерно интелектуални и материалистично оцветени изживявания през миналата инкарнация в мъжко тяло.
Различната степен на свързване с физическия организъм, която показват мъжа и жената, както и последиците от този факт за проникването в духовните светове. Повърхностният характер на съвременната наука и невъзможността да свързваме отделните факти. Последиците от луциферическото влияние върху човека през Лемурийската епоха; засилената връзка с материалния свят и загубата на спомен за духовния свят. Смъртта като кармическа последица от раждането. Принципната разлика между човешката и животинската смърт.
към текста >>
Различната степен на свързване с физическия организъм, която показват мъжа и
жена
та, както и последиците от този факт за проникването в духовните светове.
Как съвременните хигиенни средства премахват определени кармически възможности за изправяне на грешките от миналите инкарнации. Душевното опустошение в резултат на физическите удобства. Търсене на нови ценности; спиритуалните възгледи като „мода". Кармически последици от различните душевни изживявания при жената и мъжа; мъжкият организъм като следствие от прекомерно емоционални изживявания през миналата инкарнация в женско тяло; женският организъм като следствие от прекомерно интелектуални и материалистично оцветени изживявания през миналата инкарнация в мъжко тяло.
Различната степен на свързване с физическия организъм, която показват мъжа и жената, както и последиците от този факт за проникването в духовните светове.
Повърхностният характер на съвременната наука и невъзможността да свързваме отделните факти. Последиците от луциферическото влияние върху човека през Лемурийската епоха; засилената връзка с материалния свят и загубата на спомен за духовния свят. Смъртта като кармическа последица от раждането. Принципната разлика между човешката и животинската смърт.
към текста >>
258.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако „топлите" Слънчеви лъчи вече биха носили в себе си това следствие, те би трябвало да нагряват металната плоча, дори и тогава, когато не е изло
жена
на тяхното непосредствено действие.
Нека например да разгледаме Слънчевите лъчи и тяхното „затоплящо" действие; когато те паднат върху една метална плоча и тя се нагрее, официалната наука говори за „причина и следствие". Но можем ли да твърдим, че следствието нагряването на металната плоча има своята единствена причина в топлината на Слънчевите лъчи?
Ако „топлите" Слънчеви лъчи вече биха носили в себе си това следствие, те би трябвало да нагряват металната плоча, дори и тогава, когато не е изложена на тяхното непосредствено действие.
Ето защо в явленията на неживия свят, където засега се намираме, за да възникне следствие от една причина, е безусловно необходимо, тази причина да се комбинира с нещо друго. Да, ако към причината не се прибави и „нещо друго", никога не можем да говорим за едно следствие, което възниква от определена причина.
към текста >>
259.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Душевното състояние на въпросната личност, която се разболява от дребна шарка е такава става дума за сегашната инкарнация че тя непрекъснато е изло
жена
на самоизмами.
Душевното състояние на въпросната личност, която се разболява от дребна шарка е такава става дума за сегашната инкарнация че тя непрекъснато е изложена на самоизмами.
Следователно, на самоизмамите трябва да гледаме като душевно кармическа последица от предишния живот, докато дребната шарка е само физическо кармическата му последица.
към текста >>
260.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето една потенциална причина, зало
жена
в едно от трите душевни формирования през някоя от предишните инкарнации.
Да предположим сега, че в една от инкарнациите си, поради влиянието на Луцифер т.е. поради егоистични желания, страсти и инстинкти ние обременяваме нашата душа с поредица от грешки. Тези грешки могат да се отразят съответно върху Сетивната Душа, върху Разсъдъчната Душа или върху Съзнаващата Душа.
Ето една потенциална причина, заложена в едно от трите душевни формирования през някоя от предишните инкарнации.
Да предположим още, че определена грешка е свързана предимно със силите на Разсъдъчната Душа. След смъртта, т.е. в живота между смъртта и новото раждане, тази грешка, която е засегнала Разсъдъчната Душа, започва да проявява, своето действие в рамките на етерното тяло. Да, целият този процес се осъществява в периода между смъртта и новото раждане: последиците от грешката се пренасят в етерното тяло. И така, в следващата инкарнация ние ще попаднем в едно етерно тяло, което носи в себе си последиците, заложени в Разсъдъчната Душа през една от миналите инкарнации.
към текста >>
261.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Кармическите връзки, между мъжа и
жена
та.
Кармическите връзки, между мъжа и жената.
към текста >>
А сега да насочим вниманието си към това, как една
жена
живее в своята инкарнация.
А сега да насочим вниманието си към това, как една жена живее в своята инкарнация.
Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е жена, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до голяма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е жена, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност. Ето защо жената е тласкана към определени постъпки и действия, които изцяло произтичат от нейната женска същност. Уравновесяването между мъжката и женска същност се извършва едва в областта на съвместния духовен живот. Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и жената. Жената има характерни особености, които я различават от мъжа: например тя е много по-податлива на онези импулси, които наричаме „емоционални", а като цяло, нейните душевни опитности са много по-богати от тези на мъжа.
към текста >>
Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е
жена
, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до голяма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е
жена
, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност.
А сега да насочим вниманието си към това, как една жена живее в своята инкарнация.
Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е жена, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до голяма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е жена, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност.
Ето защо жената е тласкана към определени постъпки и действия, които изцяло произтичат от нейната женска същност. Уравновесяването между мъжката и женска същност се извършва едва в областта на съвместния духовен живот. Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и жената. Жената има характерни особености, които я различават от мъжа: например тя е много по-податлива на онези импулси, които наричаме „емоционални", а като цяло, нейните душевни опитности са много по-богати от тези на мъжа.
към текста >>
Ето защо
жена
та е тласкана към определени постъпки и действия, които изцяло произтичат от нейната женска същност.
А сега да насочим вниманието си към това, как една жена живее в своята инкарнация. Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е жена, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до голяма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е жена, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност.
Ето защо жената е тласкана към определени постъпки и действия, които изцяло произтичат от нейната женска същност.
Уравновесяването между мъжката и женска същност се извършва едва в областта на съвместния духовен живот. Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и жената. Жената има характерни особености, които я различават от мъжа: например тя е много по-податлива на онези импулси, които наричаме „емоционални", а като цяло, нейните душевни опитности са много по-богати от тези на мъжа.
към текста >>
Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и
жена
та.
А сега да насочим вниманието си към това, как една жена живее в своята инкарнация. Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е жена, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до голяма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е жена, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност. Ето защо жената е тласкана към определени постъпки и действия, които изцяло произтичат от нейната женска същност. Уравновесяването между мъжката и женска същност се извършва едва в областта на съвместния духовен живот.
Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и жената.
Жената има характерни особености, които я различават от мъжа: например тя е много по-податлива на онези импулси, които наричаме „емоционални", а като цяло, нейните душевни опитности са много по-богати от тези на мъжа.
към текста >>
Жена
та има характерни особености, които я различават от мъжа: например тя е много по-податлива на онези импулси, които наричаме „емоционални", а като цяло, нейните душевни опитности са много по-богати от тези на мъжа.
А сега да насочим вниманието си към това, как една жена живее в своята инкарнация. Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е жена, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до голяма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е жена, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност. Ето защо жената е тласкана към определени постъпки и действия, които изцяло произтичат от нейната женска същност. Уравновесяването между мъжката и женска същност се извършва едва в областта на съвместния духовен живот. Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и жената.
Жената има характерни особености, които я различават от мъжа: например тя е много по-податлива на онези импулси, които наричаме „емоционални", а като цяло, нейните душевни опитности са много по-богати от тези на мъжа.
към текста >>
На първо време нека да подчертаем тази основна противоположност: душевните и емоционални моменти преобладават при
жена
та; интелектуализмът и материализмът преобладават при мъжа.
Напротив, в живота на мъжа изпъкват две сили, които на свой ред имат огромно влияние върху душата: Интелектуализмът и материализмът.
На първо време нека да подчертаем тази основна противоположност: душевните и емоционални моменти преобладават при жената; интелектуализмът и материализмът преобладават при мъжа.
към текста >>
Ето защо
жена
та, чиито впечатления са преизпълнени с душевни и емоционални сили, пренася житейските опитности много по-дълбоко в своя психичен живот.
Ние добре знаем, че през периода между смъртта и новото раждане, нашите душевни изживявания подготвят необходимото физическо тяло за следващата инкарнация на душата. Всичко, което в живота между раждането и смъртта е неин подчертано душевен, подчертано емоционален характер, се стреми да проникне по-дълбоко в организма, да го насити и импрегнира.
Ето защо жената, чиито впечатления са преизпълнени с душевни и емоционални сили, пренася житейските опитности много по-дълбоко в своя психичен живот.
Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената. В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят. По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма. Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм. Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм.
към текста >>
Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при
жена
та.
Ние добре знаем, че през периода между смъртта и новото раждане, нашите душевни изживявания подготвят необходимото физическо тяло за следващата инкарнация на душата. Всичко, което в живота между раждането и смъртта е неин подчертано душевен, подчертано емоционален характер, се стреми да проникне по-дълбоко в организма, да го насити и импрегнира. Ето защо жената, чиито впечатления са преизпълнени с душевни и емоционални сили, пренася житейските опитности много по-дълбоко в своя психичен живот.
Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената.
В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят. По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма. Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм. Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм. Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята.
към текста >>
Ето защо в окултизма се казва: „Мъжът е Кармата на
жена
та!
Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм. Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм. Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята. С други думи, женските опитности в една инкарнация имат тази последица, че в следващата инкарнация водят до възникването на един мъжки организъм. Пред Вас е една кармическа закономерност, която лежи отвъд областта на морала.
Ето защо в окултизма се казва: „Мъжът е Кармата на жената!
" Всъщност мъжкият организъм в една по-късна инкарнация е последица от съответните женски опитности в една от предишните инкарнации. С риск да си навлека неприятни чувства от страна на някои от присъствуващите (имам предвид, че съвременните мъже изпитват непонятен страх от това, че ще се инкарнират като жени), аз съм длъжен да говоря за тези неща съвсем обективно. И така, как стои въпросът с опитностите на мъжа?
към текста >>
При мъжкия организъм, нашият „вътрешен човек" е много по-дълбоко вплетен в материята, много по-силно „вкопчен" в нея, отколкото при
жена
та.
Нека да продължим предишните си размишления.
При мъжкия организъм, нашият „вътрешен човек" е много по-дълбоко вплетен в материята, много по-силно „вкопчен" в нея, отколкото при жената.
Жената до голяма степен запазва част от духовния свят извън своето тяло; тази част остават така да се каже, неинкарнирана; жената не потъва толкова навътре в материята, тя запазва тялото си по-меко, по-гъвкаво. Характерен признак на женската природа е, че тя запазва за себе си свободна, неинкарнирана духовна сила, вмъква се много по-предпазливо в материята, и преди всичко запазва своя мозък, така да се каже, мек. Ето защо няма нищо чудно, че жените проявяват едно трайно влечение към новото, особено ако то е в духовната област. Едно окултно движение, чиито източници са в духовния свят, винаги намира повече привърженици всред жените, отколкото всред мъжете: това не е случайност, а напълно отговаря на по-дълбоките и закономерни връзки между нещата.
към текста >>
Жена
та до голяма степен запазва част от духовния свят извън своето тяло; тази част остават така да се каже, неинкарнирана;
жена
та не потъва толкова навътре в материята, тя запазва тялото си по-меко, по-гъвкаво.
Нека да продължим предишните си размишления. При мъжкия организъм, нашият „вътрешен човек" е много по-дълбоко вплетен в материята, много по-силно „вкопчен" в нея, отколкото при жената.
Жената до голяма степен запазва част от духовния свят извън своето тяло; тази част остават така да се каже, неинкарнирана; жената не потъва толкова навътре в материята, тя запазва тялото си по-меко, по-гъвкаво.
Характерен признак на женската природа е, че тя запазва за себе си свободна, неинкарнирана духовна сила, вмъква се много по-предпазливо в материята, и преди всичко запазва своя мозък, така да се каже, мек. Ето защо няма нищо чудно, че жените проявяват едно трайно влечение към новото, особено ако то е в духовната област. Едно окултно движение, чиито източници са в духовния свят, винаги намира повече привърженици всред жените, отколкото всред мъжете: това не е случайност, а напълно отговаря на по-дълбоките и закономерни връзки между нещата.
към текста >>
Ето защо в окултизма е вярно и другото твърдение: „
Жена
та е Кармата на мъжа!
Впрочем, не е толкова лесно да приемем, че тъкмо интелектът е нещо, което не се докосва до вътрешния свят на човека. Материалистическото светоусещане изобщо няма представа за живота на душата. Логичната последица от всичко това е, че при една такава инкарнация, през която човек не прониква дълбоко в своя душевен свят, след смъртта той не пробужда в себе си и стремежът да се потопи особено дълбоко в онзи организъм, който той ще обитава през следващата си инкарнация. Необходимата за тази цел сила не е пренесена от предишната инкарнация и човекът не „потъва" дълбоко в своето ново тяло. С една дума, налице са всички условия, за да може този човек да изгради в следващата си инкарнация не друго, а едно женско тяло.
Ето защо в окултизма е вярно и другото твърдение: „Жената е Кармата на мъжа!
"
към текста >>
Да, тук влизат в сила много по-висши основания, от филистерския ужас на един днешен мъж, че би могъл да се прероди като
жена
.
И така, виждаме как точно в тази област, която няма нищо общо с морала, човекът фактически подготвя своя телесен организъм за следващата си инкарнация. И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски организъм. Само в редки случаи сме свидетели как инкарнацията в един и същ пол може да се повтори; това може да се получи най-много седем пъти. По правило, всеки мъжки организъм се стреми да се прероди като женски, и обратно. Всякакви лични предпочитания тук отпадат: защото нещата опират не до желанията, каквито са те в сетивно-физическия свят, а до тенденциите, които човек разгръща в периода между смъртта и новото си раждане.
Да, тук влизат в сила много по-висши основания, от филистерския ужас на един днешен мъж, че би могъл да се прероди като жена.
Ясно виждате, колко много неща се определят кармически от живота в предишната инкарнация.
към текста >>
Ние видяхме, как женският организъм е кармическа последица от изживяванията на мъжа, а мъжкият организъм кармическа последица от изживяванията на
жена
та; и накрая показахме, че смъртта е продължение на кармическото действие, започнало с раждането.
Днес ние разгледахме кармичните закономерности в две напълно неутрални области и Вие ще се убедите, че от тях ще извлечем необходимите изводи, за да продължим нашата тема в следващите лекции.
Ние видяхме, как женският организъм е кармическа последица от изживяванията на мъжа, а мъжкият организъм кармическа последица от изживяванията на жената; и накрая показахме, че смъртта е продължение на кармическото действие, започнало с раждането.
към текста >>
262.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при
жена
та, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него.
Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот. Днес трябва да се доберем до още по-дълбоко познание за естеството на душевните и материални сили. В предишните лекции споменахме, че душевните сили могат, малко или много, да проникват дълбоко в материята.
Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него.
Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло. Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак. Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло. Тук са скрити истинските причини за боледуването. Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
към текста >>
263.
КЪМ АНТРОПОСОФСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА КАРМАТА
GA_120 Откровенията на Кармата
И понеже мъжът и
жена
та възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като
жена
.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто астрономически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
към текста >>
264.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
265.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е зало
жена
в развитието.
И тази непродуктивност, както вече казахме, се проявява в това, че самата култура, колкото повече отива на Запад, поема в себе си един втвърден, старчески елемент. Този факт винаги е бил добре познат в окултните школи. И Вие разбирате, че това, което съобщавам сега, би могло да има опасни последици, понеже хората могат да изгубят всякакъв кураж. Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение. Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието.
Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието.
И всеки, който би говорил против необходимостта, не би постигнал нищо. Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя. Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност. Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока. Тази подробност е изключително важна и определя цялостния характер на Земното човечество.
към текста >>
266.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Така беше поло
жена
същинската основа за възникването на народите и когато днес човекът отправя поглед към безкрайните простори на небесното пространство, той трябва да търси силите, които са го създали, именно там.
Така беше положена същинската основа за възникването на народите и когато днес човекът отправя поглед към безкрайните простори на небесното пространство, той трябва да търси силите, които са го създали, именно там.
Обаче те го създадоха в съдружие със Земята, която възпираше и отразяваше техните действия. Поглеждайки нагоре към нормалните Духове на Формата, към Елохимите, той вижда това, което всъщност го прави човек, а поглеждайки нагоре към отделните планетарни Духове с изключение на Слънцето и Луната -, към силите, съсредоточени в тях, той вижда това, което определя неговата раса.
към текста >>
267.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Тази задача беше възло
жена
семитския народ.
Ако обаче човекът се стреми да обхване великия Космос, той не би стигнал далеч с убеждението: В основата на света лежи единството! Взети сами за себе си, монизмът или монотеизмът представляват само един краен идеал. И той никога не би могъл да доведе до някакво цялостно и в същото време конкретно познание за света. Въпреки това през Следатлантската епоха трябваше да се появи и течението на монотеизма, така че един на род беше натоварен със задачата за осигури фермента, импулса за този монотеизъм.
Тази задача беше възложена семитския народ.
И Вие виждате, как монистичният принцип беше застъпен в семитския народ с една сурова и абстрактна строгост, с една абстрактна неумолимост и всички други народи, доколкото те се стремят да обхванат своите божествени Същества в едно единно цяло, дължат този импулс именно на семитите. Монистичният импулс винаги идва от страна на семитите. За другите народи са присъщи предимно плуралистичните импулси.
към текста >>
Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разполо
жена
над Земята.
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия.
Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята.
Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
към текста >>
268.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подло
жена
на въздействия от по-висши сили.
Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции. Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души. И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик. От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека.
Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили.
И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция. Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи.
към текста >>
269.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
И понеже мъжът и
жена
та възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като
жена
.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>
270.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но по отношение на половете трябва да различаваме хората така, че това, което в неговата физическа форма ни се явява като мъж, то е женско в неговото етерно тяло; също така това, което ни се явява като физическа форма на
жена
та, по отношение на етерното тяло то е мъжко.
Тогава той още не е бил такъв, какъвто стои днес пред нас. Физическото тяло, в което човекът ни се явява днес, възникна едва по-късно, когато стана вдъхването на живото дихание на Явех-Елохим. Преди в тялото да бъде внедрен земният прах, стана онзи процес, който се описва като създаване на човека от Елохимите. Следователно, какъв беше човекът, който Елохимите извикаха на съществувание още през време на така наречената Лемурийска епоха? Спомнете си за това, което често пъти съм казвал относно характера и природата на днешния човек: Това, което наричаме човешко физическо тяло, е еднакво у всички хора в известен смисъл само по отношение на неговите по-висши членове.
Но по отношение на половете трябва да различаваме хората така, че това, което в неговата физическа форма ни се явява като мъж, то е женско в неговото етерно тяло; също така това, което ни се явява като физическа форма на жената, по отношение на етерното тяло то е мъжко.
Така е разделено днес човечеството, човешкото същество: Това, което външно се явява в мъжка форма, вътре с женско и това, което външно се явява в женска форма, вътре е мъжко. Как стана това? То стана благодарение на това, че относително едва в по-късно време след същинските дни на сътворението стана диференцирането на човешкото тяло. в онези хора, които се родиха като обща цел на Елохимите на шестия ден на сътворението, не съществуваше още деление на мъж и жена; тогава хората имаха още едно общо тяло. Ние най-добре можем да си ги представим, доколкото това е възможно в един образ, като кажем: физическото тяло беше още повече в етерно състояние, в замяна на това етерното по-гъсто отколкото то е днес.
към текста >>
в онези хора, които се родиха като обща цел на Елохимите на шестия ден на сътворението, не съществуваше още деление на мъж и
жена
; тогава хората имаха още едно общо тяло.
Спомнете си за това, което често пъти съм казвал относно характера и природата на днешния човек: Това, което наричаме човешко физическо тяло, е еднакво у всички хора в известен смисъл само по отношение на неговите по-висши членове. Но по отношение на половете трябва да различаваме хората така, че това, което в неговата физическа форма ни се явява като мъж, то е женско в неговото етерно тяло; също така това, което ни се явява като физическа форма на жената, по отношение на етерното тяло то е мъжко. Така е разделено днес човечеството, човешкото същество: Това, което външно се явява в мъжка форма, вътре с женско и това, което външно се явява в женска форма, вътре е мъжко. Как стана това? То стана благодарение на това, че относително едва в по-късно време след същинските дни на сътворението стана диференцирането на човешкото тяло.
в онези хора, които се родиха като обща цел на Елохимите на шестия ден на сътворението, не съществуваше още деление на мъж и жена; тогава хората имаха още едно общо тяло.
Ние най-добре можем да си ги представим, доколкото това е възможно в един образ, като кажем: физическото тяло беше още повече в етерно състояние, в замяна на това етерното по-гъсто отколкото то е днес. Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени. Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена.
към текста >>
Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и
жена
.
в онези хора, които се родиха като обща цел на Елохимите на шестия ден на сътворението, не съществуваше още деление на мъж и жена; тогава хората имаха още едно общо тяло. Ние най-добре можем да си ги представим, доколкото това е възможно в един образ, като кажем: физическото тяло беше още повече в етерно състояние, в замяна на това етерното по-гъсто отколкото то е днес. Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени.
Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена.
Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-жена. Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха". Това "мъжко и женско" е най-органиченият превод в Библията. Тук ние нямаме работа с нещо мъжко и женско в днешния смисъл, а с недиференцирания човек, с човека, който съдържаше в себе си и мъжкия и женския пол. Аз зная много добре, че множество тълкуватели на Библията са се обърнали срещу това тълкуване и са се опитали да превърнат в насмешка това, което много правилно са казали вече по-стари тълкуватели.
към текста >>
Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-
жена
.
Ние най-добре можем да си ги представим, доколкото това е възможно в един образ, като кажем: физическото тяло беше още повече в етерно състояние, в замяна на това етерното по-гъсто отколкото то е днес. Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени. Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена.
Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-жена.
Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха". Това "мъжко и женско" е най-органиченият превод в Библията. Тук ние нямаме работа с нещо мъжко и женско в днешния смисъл, а с недиференцирания човек, с човека, който съдържаше в себе си и мъжкия и женския пол. Аз зная много добре, че множество тълкуватели на Библията са се обърнали срещу това тълкуване и са се опитали да превърнат в насмешка това, което много правилно са казали вече по-стари тълкуватели. Те се опитват да се противопоставят на това тълкуване, според което човекът създаден от Елохимите е бил едновременно мъж и жена в едно същество, че следователно образът и подобието на Елохимите, това, което се е родило по образа на Елохимите, е човекът мъж-жена.
към текста >>
Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и
жена
го създадоха".
Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени. Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена. Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-жена.
Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха".
Това "мъжко и женско" е най-органиченият превод в Библията. Тук ние нямаме работа с нещо мъжко и женско в днешния смисъл, а с недиференцирания човек, с човека, който съдържаше в себе си и мъжкия и женския пол. Аз зная много добре, че множество тълкуватели на Библията са се обърнали срещу това тълкуване и са се опитали да превърнат в насмешка това, което много правилно са казали вече по-стари тълкуватели. Те се опитват да се противопоставят на това тълкуване, според което човекът създаден от Елохимите е бил едновременно мъж и жена в едно същество, че следователно образът и подобието на Елохимите, това, което се е родило по образа на Елохимите, е човекът мъж-жена. Такива тълкуватели, които се надигат срещу това, бих искал да ги запитам, на какво се опират те всъщност.
към текста >>
Те се опитват да се противопоставят на това тълкуване, според което човекът създаден от Елохимите е бил едновременно мъж и
жена
в едно същество, че следователно образът и подобието на Елохимите, това, което се е родило по образа на Елохимите, е човекът мъж-
жена
.
Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-жена. Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха". Това "мъжко и женско" е най-органиченият превод в Библията. Тук ние нямаме работа с нещо мъжко и женско в днешния смисъл, а с недиференцирания човек, с човека, който съдържаше в себе си и мъжкия и женския пол. Аз зная много добре, че множество тълкуватели на Библията са се обърнали срещу това тълкуване и са се опитали да превърнат в насмешка това, което много правилно са казали вече по-стари тълкуватели.
Те се опитват да се противопоставят на това тълкуване, според което човекът създаден от Елохимите е бил едновременно мъж и жена в едно същество, че следователно образът и подобието на Елохимите, това, което се е родило по образа на Елохимите, е човекът мъж-жена.
Такива тълкуватели, които се надигат срещу това, бих искал да ги запитам, на какво се опират те всъщност. Те не могат да се опират на ясновидско изследване; защото това изследване никога не ще каже нещо друго, освен това, което току що ви казах. Нима те се спират на едно външно изследване? Тогава бих искал да запитам тези хора, дали спрямо това, което е истинско предание, те могат да подържат едно друго тълкуване. На хората би трябвало да се разкаже това, което е всъщност външното предание на Библията.
към текста >>
Мъжко-женственото се диференцира по-нататък в мъж и
жена
то се диференцира по-нататък така, че по-гъстата физическа природа на тялото отива навън, а по-тънката етерна природа на тялото е невидима и се насочва навътре.
Но чрез това също естеството, което той притежава по-рано, което беше повече етерно, бе диференцирано един вид с една степен по-долу. Той получи един външен телесен член и един вътрешен повече етерен член: едното се разредява, другото се сгъстява. При човека се повтаря това, с което ние се запознахме като смисъл на цялото развитие. Ние видяхме, как топлината от една страна се сгъстява и се превръща във въздух, а от друга се разредява и се превръща в светлина; как по-нататък въздухът се сгъстява от една страна и се превръща във вода /течност/, а от друга страна се разредява и се превръща в звуков етер. Същият процес става на по-високи степени и за човека.
Мъжко-женственото се диференцира по-нататък в мъж и жена то се диференцира по-нататък така, че по-гъстата физическа природа на тялото отива навън, а по-тънката етерна природа на тялото е невидима и се насочва навътре.
С това ние посочихме същевременно нещо, което можем да наречем напредък от делото не Елохимите към делото на Явех-Елохим. Следователно човекът, какъвто той стои днес пред нас, е дело на Явех-Елохим. Това, което ние наричаме като ден шести на сътворението, съвпада следователно по време с нашата Лемурийска епоха, в която говори за човека мъж-жена.
към текста >>
Това, което ние наричаме като ден шести на сътворението, съвпада следователно по време с нашата Лемурийска епоха, в която говори за човека мъж-
жена
.
Ние видяхме, как топлината от една страна се сгъстява и се превръща във въздух, а от друга се разредява и се превръща в светлина; как по-нататък въздухът се сгъстява от една страна и се превръща във вода /течност/, а от друга страна се разредява и се превръща в звуков етер. Същият процес става на по-високи степени и за човека. Мъжко-женственото се диференцира по-нататък в мъж и жена то се диференцира по-нататък така, че по-гъстата физическа природа на тялото отива навън, а по-тънката етерна природа на тялото е невидима и се насочва навътре. С това ние посочихме същевременно нещо, което можем да наречем напредък от делото не Елохимите към делото на Явех-Елохим. Следователно човекът, какъвто той стои днес пред нас, е дело на Явех-Елохим.
Това, което ние наричаме като ден шести на сътворението, съвпада следователно по време с нашата Лемурийска епоха, в която говори за човека мъж-жена.
към текста >>
Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-
жена
едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек.
Те продължават да действуват по-нататък в развитието на човека с онзи член на тяхното същество, което в тях беше станал Явех-Елохим. Останалата част на тяхното същество не действува непосредствено върху Земята; тя се посвещава на своето собствено развитие. Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението. А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно. Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението.
Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек.
Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве. Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите.
към текста >>
И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била поло
жена
в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип.
И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили. Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот.
към текста >>
271.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
272.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Есеецът беше длъжен сам и нагледно да се убеди, че Авраам действително трябва да бъде смятан за родоначалник на еврейския народ, че в него беше вло
жена
онази заложба, за която стана дума през последните лекции, и която после трябваше да бъде един вид филтрирана през кръвта на много поколения.
Същественият момент при тези общности, възникнали през първото предхристиянско столетие, за да подготвят чрез своето учение разбирането на Христовото Събитие, беше начинът, по който ставаше тяхното посвещение. Те минаваха през посвещение, което чрез ясновиждането можеше да породи едно истинско разбиране за значението на юдаизма относно Христовото Събитие. Ето до какво се свеждаше Мистерията на есеите и терапевтите. Техните последователи бяха посвещавани, за да вникнат още по-дълбоко в забележителната връзка между юдаизма и Христовото Събитие. Следователно, за да оцени нещата, последователят на есеите първоначално трябваше да вникне в цялото значение на това, което еврейският народ получи чрез Авраам.
Есеецът беше длъжен сам и нагледно да се убеди, че Авраам действително трябва да бъде смятан за родоначалник на еврейския народ, че в него беше вложена онази заложба, за която стана дума през последните лекции, и която после трябваше да бъде един вид филтрирана през кръвта на много поколения.
към текста >>
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вло
жена
в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
към текста >>
273.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разполо
жена
около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет.
Както показва духовно-научното изследване, след смъртта на Йешуа бен Пандира, в лицето на ученика Матай силен тласък получи учението, третиращо подготовката на кръвта за идващия Исус от Матеевото Евангелие. А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер. Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството.
Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет.
Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство. С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството. За това загатват и думите от Евангелието на Матей, които описват завръщането от Египет и заселването в Назарет, „за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей" (Матей 2, 23). В последствие този факт ще бъде превеждан по всевъзможни начини, понеже преводачите не са били наясно с неговия истински смисъл. Тук става дума за една колония от есеи, всред които израсна Исус.
към текста >>
274.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Но ако бихме искали да опишем какви конкретни промени настъпиха с човешкия Аз, би трябвало да покажем как всяка една от съставните части на човешкото същество можа да стане „бла
жена
" в себе си по един съвсем нов начин.
Но ако бихме искали да опишем какви конкретни промени настъпиха с човешкия Аз, би трябвало да покажем как всяка една от съставните части на човешкото същество можа да стане „блажена" в себе си по един съвсем нов начин.
В изречението: „Блажени бедните духом, защото те ще намерят Царствата небесни в себе си" е оповестена новата истина за физическото тяло.
към текста >>
275.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче за тази цел Азът все повече и повече трябва да изпълни себе си с онази сила, която беше вло
жена
в Христос по един неповторим начин.
Ето кое е същественото! Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката еволюция „беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на старото ясновидство. Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни". Така стоят не щата и с второто изречение „блажени страдащите...". Вие не трябва да се стремите към духовния свят по пътя на старото ясновидство, защото сега вече разполагате в вашия Аз.
Обаче за тази цел Азът все повече и повече трябва да изпълни себе си с онази сила, която беше вложена в Христос по един неповторим начин.
към текста >>
Йерархията, разполо
жена
най-близо до човека.
Но как израства човек в духовния свят? Древните, а в известен смисъл и новите Мистерии, имаха три степени на макрокосмическото посвещение. Първата степен беше тази, при която човекът възприема всичко, което може да бъде възприемане чрез Духа-Себе. В този случай той е не само човек в нов смисъл, но израства до това, което в смисъла на Йерархиите означаваме като „Ангелска Йерархия; т.е.
Йерархията, разположена най-близо до човека.
Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро космоса и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел". Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „Син на Отца". И накрая, онзи, у когото се пробужда Атма или Човекът-Дух, древните Мистерии наричали „Отец". Това бяха трите степени на посвещение: Ангел, Син или Слънчев герой и Отец.
към текста >>
276.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Енкиду се запознава с
жена
от Урук и вследствие на това попада в града.
Енкиду се запознава с жена от Урук и вследствие на това попада в града.
Той става приятел с Гилгамеш и благодарение на това в града настъпва мир. И ето, Гилгамеш и Енкиду управляват заедно. Но един от съседните градове похищава от града на Енкиду и Гилгамеш богинята на града Ищар. Тогава те двамата предприемат поход срещу града-похитител. Те побеждават неговия цар и връщат обратно богинята на града.
към текста >>
Тогава
жена
та на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро.
Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни.
И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
към текста >>
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разполо
жена
като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период.
Колкото и да е учудващо, Александър и Аристотел стоят един до друг подобно на Гилгамеш и Енкиду. И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план.
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период.
И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата. Там, действително, постепенно се събрали всички културни течения на следатлантската епоха, които е трябвало да се срещнат. Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период. Александрия преживяла възникването на християнството. Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало.
към текста >>
Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като
жена
е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
Властта в личен смисъл била важна за тях. Тях ги движела ненавистта към всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново. Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия. И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия. Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей.
Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
към текста >>
В събитието са отразени важни тайни на четвъртия следатлантски период, който съдържал в себе си толкова велики, толкова значителни неща и който е трябвало да се яви като опразване от старото, като измитане от лицето на земята на старото, представил се пред света с такъв парадоксално величествен образ, в такъв значителен символ кaто пренасянето в жертва, по друг начин не може да се каже, на най-забележителната
жена
на границата между четвърти и пети век, Хипатия.
С това, може да се каже, символично е показано нещо, дълбоко свързано с основаването на Александрия от Александър Велики, макар че е станало много време след това.
В събитието са отразени важни тайни на четвъртия следатлантски период, който съдържал в себе си толкова велики, толкова значителни неща и който е трябвало да се яви като опразване от старото, като измитане от лицето на земята на старото, представил се пред света с такъв парадоксално величествен образ, в такъв значителен символ кaто пренасянето в жертва, по друг начин не може да се каже, на най-забележителната жена на границата между четвърти и пети век, Хипатия.
към текста >>
277.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
И ние виждаме още, че тази индивидуалност е трябвало да стане
жена
, за да прояви тази мека затвореност на всичко това, което тя по-рано е възприела в орфическите мистерии, за да прояви като собствен начин на действие всичко това, което е възприела от инспираторите в качеството си на ученик в орфическите мистерии.
Ако ние проследим техните индивидуалности в обратно направление, то от Александър ние трябва да се върнем към Гилгамеш и да кажем: в Гилгамеш се съдържа тази индивидуалност, която след това се появява проектирана на физически план като Александър; зад нея ние трябва да виждаме дух на Огъня, който я използва като свой инструмент. И в Аристотел ние виждаме, движейки се назад във времето, силите на древното ясновиждан, действащи в приятеля на Гилгамеш. По такъв начин както младата, така и старата душа, зад които по-рано е стояло ясновиждане, ние виждаме поставени в гръцката епоха изцяло на физически план. Съвсем особено това се изправя пред нас във великата математичка Хипатия, в която цялата математическа и философска мъдрост на нейното време е живяла, така да се каже, като лична възможност, като лична научност и мъдрост. Всичко това се съдържало в личността нa Хипатия.
И ние виждаме още, че тази индивидуалност е трябвало да стане жена, за да прояви тази мека затвореност на всичко това, което тя по-рано е възприела в орфическите мистерии, за да прояви като собствен начин на действие всичко това, което е възприела от инспираторите в качеството си на ученик в орфическите мистерии.
към текста >>
278.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Да допуснем, че в тази точка [рисунката не е запазена] схематично ни е дадена датата на смъртта на някаква
жена
.
Тук могат да се случат забележителни неща. Хората могат да бъдат изцяло затънали в крайно материалистически представи, крайно материалистически понятия и все пак под натиска на фактите - не чрез естественонаучните теории, понеже те сега всички са материалистически - могат да бъдат доведени до духовен живот. Така например, има един много интересен берлински лекар, който направил забележително наблюдение. Искам да ви покажа това тук на дъската. И така, това наблюдение е чисто фактическо, направено е независимо от каквито и да е теории.
Да допуснем, че в тази точка [рисунката не е запазена] схематично ни е дадена датата на смъртта на някаква жена.
И така, аз отбелязвам не нещо измислено, а това, което е било наблюдаемо. Тази жена е баба на едно семейство. Определено число дни преди смъртта на тази баба й се ражда внук и това число на дните е 1428. По удивителен начин 1428 дни след смъртта на бабата се ражда пак внук, а правнук се ражда 9996 дни след смъртта на бабата. Ако разделите 9996 на 1428, ще получите 7.
към текста >>
Тази
жена
е баба на едно семейство.
Така например, има един много интересен берлински лекар, който направил забележително наблюдение. Искам да ви покажа това тук на дъската. И така, това наблюдение е чисто фактическо, направено е независимо от каквито и да е теории. Да допуснем, че в тази точка [рисунката не е запазена] схематично ни е дадена датата на смъртта на някаква жена. И така, аз отбелязвам не нещо измислено, а това, което е било наблюдаемо.
Тази жена е баба на едно семейство.
Определено число дни преди смъртта на тази баба й се ражда внук и това число на дните е 1428. По удивителен начин 1428 дни след смъртта на бабата се ражда пак внук, а правнук се ражда 9996 дни след смъртта на бабата. Ако разделите 9996 на 1428, ще получите 7. Тоест, в промеждутъка от време, който е промеждутък между раждането на внука и смъртта на бабата, умножен по 7, се ражда правнук. И ето този същият лекар показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени числови отношения относно смъртта и раждането.
към текста >>
279.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил
жена
си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази
жена
така, както живеят с живите.
В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин10. Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите.
Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите.
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард.
към текста >>
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела
жена
му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла
жена
.
В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин10. Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите. Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите.
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена.
Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард. Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само личността на този пастор, но и други тогавашни културни условия.
към текста >>
280.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
А за повечето от тези издания това условие се състои поне в антропософското познание на човека, на космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията, и в познаването на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Ето защо, без много премисляне, . . . . Тръгнахме от условието, тези издания да бъдат разпространени само пред членовете на обществото. Трябва обаче да се има предвид, че тези, непрегледани от мене ръкописи, има и погрешни неща. Право за оценка на съдържанието на подобно частно издание се признава обаче само на онзи, кой то знае, какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания това условие се състои поне в антропософското познание на човека, на космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията, и в познаването на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
281.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разполо
жена
вън от нея.
И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък. Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования. Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък. Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования. Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея.
Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разполо
жена
в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование.
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък.
Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните.
към текста >>
282.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Тъй като жлъчката бива подло
жена
на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган.
Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган.
По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове.
към текста >>
Тъй като слезката е изло
жена
първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена.
Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове. Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>
283.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разполо
жена
между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
Виждаме как между външния и вътрешния свят е вло
жена
кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея.
И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система.
Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея.
Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
към текста >>
И това е така, защото слезката е разполо
жена
в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него.
Именно слезката е интересно да се проучи по какъв начин този ритъм се отличава значително от другите видове ритъм: той е много по-малко ритмичен, отколкото другите ритми, за които ще говорим по-късно.
И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него.
Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен. Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм.
към текста >>
284.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разполо
жена
между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи.
В бъбречната система имаме това, което хармонизира външните влияния, произтичащи от непосредственото докосване на кръвта до въздуха с онези влияния, идващи от самата вътрешност на човешкия организъм, където хранителните вещества едва тогава са били подготвени, когато им е била отнета собствената природа.
И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи.
По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система. Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези органи, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън. И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система. Ще изтъкнем тепърва колко невероятно интересна е взаимовръзката между белодробната система и бъбречната система. Ако отново съвсем схематично нарисуваме онова от вътрешното човешко устройство, което е в известна вътрешна взаимовръзка помежду си, и чрез която взаимовръзка в лицето на сърцето и в принадлежащата към него кръвна система ще видим най-важния елемент.
към текста >>
285.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде прило
жена
от астралното тяло.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло.
И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло. От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност. Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза. От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз. Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>
286.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разполо
жена
кръвта.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си.
Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта.
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е. силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека.
към текста >>
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разполо
жена
, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си. Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта.
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е.
силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм.
към текста >>
на най-ниско разполо
жена
та органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си. Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта. Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е. силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е.
на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз.
С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм. Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е. на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната.
към текста >>
И така, можем да кажем: ако разглеждаме човека за сега по отношение на най-ниско разполо
жена
та система – храносмилателната система в най-всеобхватния смисъл на думата, чрез която веществата на организма биват пренесени до всички части на тялото то подреждането на тези вещества трябва да се извършва така, че оформянето, външното изграждане на човека да протече по начин, та накрая да стане възможно изразяването на Аза посредством човешкото устройство.
Когато една жлеза трябва по някакъв начин да бъде активирана посредством влакно, подобно на нервното влакно, но тази жлеза трябва да бъде активирана точно на мястото, където се намира. Т.е. това, което е в системата на жлезите, е още по-определено и ние трябва да активираме жлезите там, където те се намират. Докато нервната дейност може да бъде проведена по хода на нервните влакна тук имаме и свързващи нишки, които съединяват помежду им отделните нервни възли -, жлезата може да бъде активирана за дейност само на това място, където се намира. Но много по-подчертан този процес на втвърдяване, този процес на вътрешна определеност, не: на вътрешна определяемост във всичко, което спада към храносмилателната система, чрез която човекът директно включва веществата в себе си, за да може да бъде физически-сетивно същество. Въпреки това във вграждането на веществата трябва да е на лице цялостна подготовка за инструмента на Аза, а също така и за другите инструменти.
И така, можем да кажем: ако разглеждаме човека за сега по отношение на най-ниско разположената система – храносмилателната система в най-всеобхватния смисъл на думата, чрез която веществата на организма биват пренесени до всички части на тялото то подреждането на тези вещества трябва да се извършва така, че оформянето, външното изграждане на човека да протече по начин, та накрая да стане възможно изразяването на Аза посредством човешкото устройство.
За това са нужни много неща. Не само това, че хранителните вещества биват пренасяни по най-различен начин и биват отлагани в най-различните части на организма, но за това е нужно също така да бъдат извършени всички възможни приготовления за да бъде определена външна та форма на човешкото тяло. Сега е необходимо да си изясним следното. В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система. По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка.
към текста >>
В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разполо
жена
та система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система.
Въпреки това във вграждането на веществата трябва да е на лице цялостна подготовка за инструмента на Аза, а също така и за другите инструменти. И така, можем да кажем: ако разглеждаме човека за сега по отношение на най-ниско разположената система – храносмилателната система в най-всеобхватния смисъл на думата, чрез която веществата на организма биват пренесени до всички части на тялото то подреждането на тези вещества трябва да се извършва така, че оформянето, външното изграждане на човека да протече по начин, та накрая да стане възможно изразяването на Аза посредством човешкото устройство. За това са нужни много неща. Не само това, че хранителните вещества биват пренасяни по най-различен начин и биват отлагани в най-различните части на организма, но за това е нужно също така да бъдат извършени всички възможни приготовления за да бъде определена външна та форма на човешкото тяло. Сега е необходимо да си изясним следното.
В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система.
По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка. Такава, каквато е на човека, тя притежава формата на човешкия организъм, сама по себе си обаче тя не би имала тази форма, сама по себе си, въпреки че има всички органни системи в себе си, тя в се пак не би била в състояние да придаде на човека собствените му очертания. Ако човекът притежаваше само това, което е налице в кожата, то той би се срутил в самия себе си; по този начин човекът не може да запази изправения си стоеж. От това виждаме, че са необходими не само тези процеси на изхранване, които превръщат кожата във физическа система, но е необходимо да бъдат възможни и други многообразни хранителни процеси, които обуславят цялостната форма на човешкия организъм. И няма да ни бъде трудно да разберем, че като такива преобразувани хранителни процеси трябва да разглеждаме онези хранителни процеси, които произтичат в хрущялите и в костите.
към текста >>
Но който е разглеждал устройството на черепа, той знае, въпреки че самият човек е индивидуален, а също така индивидуално е и черепното устройство, че тази чудна конфигурация на черепа е зало
жена
още от самото начало, съответно на отделната човешка индивидуалност, и трябва да се развива така, както и другите кости, само че при всеки човек различно.
И така, казахме, че костния строеж са оттегли от Аза, на чиято подвижност кръвта е най-силно подчинена. И въпреки това на нас ни се струва, че докато общо костите са подредени по типичен начин, костите на черепа и също така и лицевите кости по определен начин съответствуват на човешкия Аз.
Но който е разглеждал устройството на черепа, той знае, въпреки че самият човек е индивидуален, а също така индивидуално е и черепното устройство, че тази чудна конфигурация на черепа е заложена още от самото начало, съответно на отделната човешка индивидуалност, и трябва да се развива така, както и другите кости, само че при всеки човек различно.
На каква основа лежи това? Това лежи на същата основа, на която изобщо се развиват индивидуалните качества на човека. Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации. И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане. Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане.
към текста >>
287.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Тази топлина на кръвта, разполо
жена
в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас.
Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта.
Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас.
Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
Обаче тази вътрешна планетарна система с цялото си устройство, именно защото е разполо
жена
все още в най-силна степен под съзнанието, съвсем не произхожда от съзнателния душевен живот, т.е.
Обаче тази вътрешна планетарна система с цялото си устройство, именно защото е разположена все още в най-силна степен под съзнанието, съвсем не произхожда от съзнателния душевен живот, т.е.
тя е вложена в нас чрез нашето вътрешно устройство от макрокосмоса. Т.е. нещо, което можем да наречем космически астрал, така бива включено в нас, че намира своя израз във вътрешната ни планетарна система.
към текста >>
тя е вло
жена
в нас чрез нашето вътрешно устройство от макрокосмоса. Т.е.
Обаче тази вътрешна планетарна система с цялото си устройство, именно защото е разположена все още в най-силна степен под съзнанието, съвсем не произхожда от съзнателния душевен живот, т.е.
тя е вложена в нас чрез нашето вътрешно устройство от макрокосмоса. Т.е.
нещо, което можем да наречем космически астрал, така бива включено в нас, че намира своя израз във вътрешната ни планетарна система.
към текста >>
В костната система е вло
жена
една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек.
А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес. И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма.
В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек.
Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система. Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
към текста >>
Във вътрешната ни планетарна система е вло
жена
една макрокосмическа астрална световна система.
А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес. И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма. В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек.
Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система.
Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
към текста >>
288.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но трябва да сме наясно, че самата кръвна система е една толкова сложна, разполо
жена
навътре органна система, външният вид на която дори показва, че представлява продукт на преобразувания от едно предишно състояние, че представлява продукт на двойно преобразуване.
Ето защо ще трябва да кажем: трябва да си представим, че външната обвивка на човека, както изглежда днес, представлява продукта на преобразения от залегнали в основата и органи, че е преминала през процес на преобразование, тъй като главният мозък е преобразен гръбначен мозък, и както храносмилателно-кръвната ни система с всичко, което принадлежи към нея, е преобразена лимфна система. И именно във всичко, което разгледахме като главен мозък, виждаме преобразената гръбначно-мозъчна система. Гръбначно-мозъчната система днес ни се представя така, сякаш в нея можем да видим един орган в процес на низходящо развитие; така че в онези органи, представляващи ни предишни стадии, имаме пред себе си по-късно формирани органни системи, намиращи се в процес на низходящо развитие. Това трябва да отнесем и спрямо лимфната система. В това, което ни се представя в човека като долен човек в пространствен смисъл в противоречие между лимфната система и храносмилателно-кръвната система имаме това, което преобразява лимфната система до храносмилателно-кръвна система.
Но трябва да сме наясно, че самата кръвна система е една толкова сложна, разположена навътре органна система, външният вид на която дори показва, че представлява продукт на преобразувания от едно предишно състояние, че представлява продукт на двойно преобразуване.
Това обаче, което ни показва, че преобразуванието се е извършило само в смисъл на отваряне навън, това е храносмилателният канал. Ето защо можем да кажем: ако изместим храносмилателният канал по-навътре, то тази органна система ще се окаже затворена във вътрешността, на която израз е днешната лимфна дейност, при която от вътрешната продукция се взима само онова, което бива излъчено от тъканите.
към текста >>
Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, зало
жена
в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове.
При това, в смисъла на нашата еволюция, трябва да разгледаме външния зародишев лист, наречен от днешната анатомия или физиология кожно-сетивен лист, като продукт на преобразувание, който има своята предпоставка още във външния среден зародишев лист. Във външната мезодерма, в зародиши в процес на низходящо развитие имаме пред себе си нещо, което на едно по-високо стъпало ни се представя като кожно-сетивен зародишев лист. А в лицето на вътрешния среден зародишев лист имаме едно по-младо образование, в процес на низходящо развитие, което ни се представя като чревно-жлезен зародишев лист, като вътрешен зародишен лист.
Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, заложена в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове.
към текста >>
289.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче онези, които сега отхвърлят разбирането на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде поло
жена
между смъртта и новото раждане.
Така антропософията е отварянето спрямо истинските мирови явления, както те ще застанат пред хората на бъдещето, пред нашите собствени души, независимо от това дали ще бъдем във физическо тяло или ще се намираме вече в живота между смъртта и новото раждане. Този поврат ще ни засегне, независимо дали ще бъдем във физическо тяло или ще сме отхвърлили това физическо тяло. Само че хората трябва да постигнат разбиране за тези събития още докато се намират тук на Земята във физическо тяло, понеже между смъртта и едно ново раждане те ще бъдат засегнати от това, което ще настъпи. За онези, които постигнат разбиране за Христос сега във физическо тяло, за тях ще бъде все едно дали ще живеят още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта.
Обаче онези, които сега отхвърлят разбирането на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде положена между смъртта и новото раждане.
Обаче когато основата веднъж е положена, тя продължава да съществува и Христос ще бъде видим за съответните хора също и между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Обаче когато основата веднъж е поло
жена
, тя продължава да съществува и Христос ще бъде видим за съответните хора също и между смъртта и новото раждане.
Така антропософията е отварянето спрямо истинските мирови явления, както те ще застанат пред хората на бъдещето, пред нашите собствени души, независимо от това дали ще бъдем във физическо тяло или ще се намираме вече в живота между смъртта и новото раждане. Този поврат ще ни засегне, независимо дали ще бъдем във физическо тяло или ще сме отхвърлили това физическо тяло. Само че хората трябва да постигнат разбиране за тези събития още докато се намират тук на Земята във физическо тяло, понеже между смъртта и едно ново раждане те ще бъдат засегнати от това, което ще настъпи. За онези, които постигнат разбиране за Христос сега във физическо тяло, за тях ще бъде все едно дали ще живеят още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта. Обаче онези, които сега отхвърлят разбирането на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде положена между смъртта и новото раждане.
Обаче когато основата веднъж е положена, тя продължава да съществува и Христос ще бъде видим за съответните хора също и между смъртта и новото раждане.
към текста >>
290.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Наскоро аз срещнах една бедна
жена
и влязох в нея.
Един подобен случай е следният: Едно малко момче показваше на своята майка чудни страни от дарбата си за наблюдение, която беше свързана с извънредно голяма отдайност и проникновеност. То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните.
Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея.
И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално. – При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия. – След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня. – И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
към текста >>
291.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на
жена
та се появяват неща, които напомнят за техния син.
Но един ден той се разболява. За няколко часа неговото състояние се влошава извънредно много и след един ден синът минава през Портата на смъртта. Следователно, според външните изживявания на въпросната родителска двойка техният син им е отнет съвсем неочаквано. Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот. Естествено, родителската двойка тъгува дълбоко за своя син.
През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син.
Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън. Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан жив.
към текста >>
292.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава ще ни завладее едно чувство на бла
жена
мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост!
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа. Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си. Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства.
Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост!
Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила. И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>
293.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Днес аз Ви посочих причината за този факт тъкмо в мисията на Гаутама Буда, която му беше възло
жена
от Кристиян Розенкройц, както и значението, което неговото изпращане на Марс имаше за цялата ни Слънчева система.
и 16. столетие. Би било добре, ако найобщо си припомним колко последователна се оказа нашата западна теософия след като беше основана средноевропейската секция на Теософското общество. Тук в Швейцария бяха изнесени лекционните цикли върху четирите Евангелия. В зародишен вид всички те се съдържат в моята книга „Християнство като мистичен факт”, написан преди 12 години. В „Как се постигат познания за висшите светове” е посочен пътя за западното развитие според начина, по който може да бъде следван при всеки вид практическа дейност.
Днес аз Ви посочих причината за този факт тъкмо в мисията на Гаутама Буда, която му беше възложена от Кристиян Розенкройц, както и значението, което неговото изпращане на Марс имаше за цялата ни Слънчева система.
Така се прибавя камък върху камък към зданието на нашата западна теософия, което се издига последователно и логично, за да съхрани връзките между миналото и това, което предстои. Вътрешната логика е едно от качествата, което един светоглед трябва да има, ако той иска да бъде граден върху истинността. И онзи, който копнее да бъде близо до Кристиян Розенкройц, вижда с огромно удивление колко последователно самият Кристиян Розенкройц изпълни великата мисия, която му беше определена за нашето време като розенкройцерско-християнска мисия. Обстоятелството, че великият Учител, проповядващ Нирвана, изпълнява една мисия извън Земята, в условията на Марс, е едно от делата на Кристиян Розенкройц, носещо печата на неумолима логика и последователност.
към текста >>
294.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Душата е подло
жена
на един важен контраст: през време на физическото съществувание ние можем да породим у себе си определени промени, обаче това не може да се случи в периода между смъртта и новото раждане.
Духовната наука ни учи, че процесите между смъртта и новото раждане са свързани с отношенията в Космоса.
Душата е подложена на един важен контраст: през време на физическото съществувание ние можем да породим у себе си определени промени, обаче това не може да се случи в периода между смъртта и новото раждане.
Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение към един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята. Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение. Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят.
към текста >>
295.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
296.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изло
жена
на две големи опасности!
Една от онези личности, която в своето цялостно душевно развитие се очерта като непримирим противник на това, което охарактеризирахме като йезуитизъм, е Блез Паскал*25: Той се изправя пред нас като един забележителен дух, който отхвърля всичко онова, което възникна като вредно влияние от стария църковен ред, но който отказа да приеме каквото и да е от модерния рационализъм. Както винаги се случва с великите духове, така и той остана напълно сам със своите мисли. Но какво всъщност стои в основата на неговите мисли? Ако разгледаме съчиненията, които е оставил, и най-вече неговите вълнуващи „Размисли“ те са достъпни за всеки, понеже бяха издадени и в Рекламна Универсална Библиотека -, ние виждаме, какво усещаше той относно предположението, какви биха станали хората, ако не се беше разиграло Христовото Събитие. В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството?
И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности!
Кои бяха те?
към текста >>
Обаче нито една от тях не е предварително зало
жена
в човешката природа.
А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване.
Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа.
Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта. И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко. Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува! Обаче в душите ни живее копнежът за безсмъртие. Защо? Защото в душите ни живее копнежът за усъвършенствуване!
към текста >>
297.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И в тази основна черта на будизма се крие нещо, което кара човека да си казва: Чрез всичко онова, което ни обгръща като една външна обвивка, нашата индивидуалност, която с раждането слиза от божествено-духовните висини и след като мине през Портата на смъртта отново се завръща там, чрез всичко това човешката индивидуалност непрекъснато е изло
жена
на страдание; и общо взето има само едно спасение за човека и то е изразено в четирите велики, свещени истини на Буда: Освобождаване от външното съществувание, отхвърляне на външната обвивка.
Нека да се обърнем към съзнанието на Буда, което след известно време се предаде и на неговите последователи. Тук ние сме изправени пред почти пълната противоположност на това, което описахме като характерно за елинството. Достатъчно е да си припомним, че същността на една от четирите основни истини, до които стига Буда, може да бъде изразена по следния начин: Човешката индивидуалност е доведена до това мъчително съществувание и до оковите на външната физическа форма най-вече от горещите желания. А защо човешкото съществувание е мъчително? Защото, казва Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание!
И в тази основна черта на будизма се крие нещо, което кара човека да си казва: Чрез всичко онова, което ни обгръща като една външна обвивка, нашата индивидуалност, която с раждането слиза от божествено-духовните висини и след като мине през Портата на смъртта отново се завръща там, чрез всичко това човешката индивидуалност непрекъснато е изложена на страдание; и общо взето има само едно спасение за човека и то е изразено в четирите велики, свещени истини на Буда: Освобождаване от външното съществувание, отхвърляне на външната обвивка.
Или с други думи: Индивидуалността да поеме такъв път на развитие, че да бъде в състояние колкото е възможно по-скоро да отхвърли външната обвивка!
към текста >>
А до него стои
жена
му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог.
И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба. Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог. И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно!
А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог.
Нейните думи са предадени извънредно точно. Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри! *39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
към текста >>
Това, което
жена
та на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри!
И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно.
Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри!
*39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
към текста >>
На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата
жена
вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри!
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него.
На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри!
; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
И ако си припомним думите, които изрича
жена
та на Йов, той застава пред нас в още по-ярка светлина.
Ето колко силно е Азовото съзнание у древните евреи. Но сега пред нас застава нещо крайно забележително: „Аз зная, че моят Спасител е жив! “ казва Йов Аз зная, че някога отново ще бъда обвит в моята кожа и с моите очи ще видя славата на моя Бог! “ Йов свързва външното тяло с мисълта за Спасителя; да, той свързва костите, кожата и физическите очи с мисълта за Спасителя! Този момент е наистина изключителен: в лицето на древното еврейство, намиращо се по средата между будизма и елинството, пред нас внезапно грейва едно могъщо съзнание за значението на физическото тяло, на външната физическа форма и нейната връзка с мисълта за Спасителя, от която по-късно възникна и мисълта за Христос!
И ако си припомним думите, които изрича жената на Йов, той застава пред нас в още по-ярка светлина.
„Отречи се от твоя Бог и умри! “, което означава: Който не се отрича от своя Бог, той не умира. Ето какво се съдържа в тези думи!
към текста >>
Следователно,
жена
та на Йов иска да каже: Направи това, което е необходимо, за да изчезнеш, за да изчезне твоето физическо тяло.
Но какво означава „умирането“? Умирането означава отхвърляне на физическото тяло, освобождаване от физическото тяло. Според сетивната илюзия, според Майя, след смъртта физическото тяло преминава в елементите на Земята и така да се каже, изчезва.
Следователно, жената на Йов иска да каже: Направи това, което е необходимо, за да изчезнеш, за да изчезне твоето физическо тяло.
Друг смисъл в нейните думи ние не можем да търсим; в противен случай отговорът на Йов остава за нас напълно неразбираем. Ние можем да разберем защо Бог ни е изпратил в света, само ако разберем значението на физическо тяло. Защо после самият Йов казва и точно този е смисълът на неговите думи: О, аз зная много добре, че няма нужда да върша това, което би допринесло за изчезването на моето физическо тяло, както изглеждат нещата според Майя. Напротив, съществува реална възможност то да бъде спасено, защото моят Спасител е жив, и аз не мога да изразя това по друг начин освен с думите: Някога аз отново ще възродя моята кожа, моите кости и с моите очи ще видя славата на моя Бог; аз отново ще стигна до закономерностите на моето физическо тяло; обаче за тази цел аз трябва да имам съзнанието, че моят Спасител е жив!
към текста >>
298.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
299.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Но заставайки пред тази централно разполо
жена
фигура и пред това, което напира от нея като нюанси и багри, тогава аз веднага усещам какво точно чувствуваха Духовете на Мъдростта там, на Слънцето, понеже сега то отново прозвучава в думите: „И правете това за Мое възпоминание"21.
Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи. Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя. Едва сега той би могъл да разбере какво точно означава Земята и какви са нейните космически задачи. И той би си казал: Дори и да обходя цялата Земя, аз не бих разбрал нищо от нея.
Но заставайки пред тази централно разположена фигура и пред това, което напира от нея като нюанси и багри, тогава аз веднага усещам какво точно чувствуваха Духовете на Мъдростта там, на Слънцето, понеже сега то отново прозвучава в думите: „И правете това за Мое възпоминание"21.
Опазването на миналото и пренасянето му в бъдещето: Тези думи стават разбираеми за нас едва след като се научим да проникваме в тях, изхождайки от закономерностите на Космоса Тук аз бих желал само да загатна как едно художествено произведение от най-висок ранг е фактически свързано с основните закономерности на Космоса.
към текста >>
300.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И понеже мъжът и
жена
та възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като
жена
.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условия та на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр.
към текста >>
301.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
израстват от основата, която е била поло
жена
в Атлантида.
Първоначално способността за властване над жизнената сила на атлантците се прояви сред принадлежащите на нашата раса под маската на митологията. И под тази форма тя можа да стане основата на умствената дейност на нашата раса. Големите откриватели от нашата раса са инкарнации на „ясновидци“ от атлантската раса. В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот. Нашата логика, познания за природата, техника и т. н.
израстват от основата, която е била положена в Атлантида.
Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия. Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>
302.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж –
жена
, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума.
Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно.
Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума.
Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>
303.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изло
жена
тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят.
Christus veris Zuciferus .
Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят.
При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете. 3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот. Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества. Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства. Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци.
към текста >>
304.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
305.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разполо
жена
сферата, в която той се потапя при заспиването.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили.
И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването.
Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>
306.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И точно в умението и способностите на човека за изграждане на адекватна жизнена позиция, точно в признатия от него кръг на задължения, точно тук всъщност е разполо
жена
позитивната Карма на човека, в която той е поставен.
По правило, призованите към окултно развитие хора, имат необходимите качества да изграждат адекватни жизнени позиции и да се приспособяват добре към наложените от епохата нравствени и обществени задължения.
И точно в умението и способностите на човека за изграждане на адекватна жизнена позиция, точно в признатия от него кръг на задължения, точно тук всъщност е разположена позитивната Карма на човека, в която той е поставен.
Точно тук се отпечатва неговата Карма.
към текста >>
307.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Това е сентенцията, вло
жена
в устата на Мефистотел.
Но чий са тези думи във "Фауст"? На Мефистотел! Не тази е сентенцията, на която можем да се позовем, ако поискаме да цитираме Гьоте.
Това е сентенцията, вложена в устата на Мефистотел.
И ако някой я употребява, за да се възползва от нея в добър, в истински смисъл, тогава той не мисли правилно. Той иска да се позове на Гьоте, обаче непреодолими вътрешни основания му налагат да се позове не на Гьоте, а на Мефистотел, на дявола. Всичко това ми показва, че тук с мисленето нещо не е в ред, нещо куца. Пробождането дойде тъкмо от едно зле подредено, от едно съвършено неправилно мислене.
към текста >>
308.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Твърде показателно е, че тази личност, която премина мистичния си път по възможно най-редовен и правилен начин, беше една
жена
.
Твърде показателно е, че тази личност, която премина мистичния си път по възможно най-редовен и правилен начин, беше една жена.
Разбира се в областта на теософията за такива неща трябва да се говори обективно и ясно. За една жена както ще се уверим в това и от други данни е значително по-лесно да победи себе си, т.е. да преодолее цялото своеобразие на женската природа, както и всички изживявания на душата. Жената, която измина своя мистичен път според току-що описаният редовен и правилен начин последователно изкоренявайки от себе си свързаните с мозъка и сърцето душевни изживявания, и така да се каже, бракосъчетавайки се с божествения Дух тази жена е Света Терезия4.
към текста >>
За една
жена
както ще се уверим в това и от други данни е значително по-лесно да победи себе си, т.е.
Твърде показателно е, че тази личност, която премина мистичния си път по възможно най-редовен и правилен начин, беше една жена. Разбира се в областта на теософията за такива неща трябва да се говори обективно и ясно.
За една жена както ще се уверим в това и от други данни е значително по-лесно да победи себе си, т.е.
да преодолее цялото своеобразие на женската природа, както и всички изживявания на душата. Жената, която измина своя мистичен път според току-що описаният редовен и правилен начин последователно изкоренявайки от себе си свързаните с мозъка и сърцето душевни изживявания, и така да се каже, бракосъчетавайки се с божествения Дух тази жена е Света Терезия4.
към текста >>
Жена
та, която измина своя мистичен път според току-що описаният редовен и правилен начин последователно изкоренявайки от себе си свързаните с мозъка и сърцето душевни изживявания, и така да се каже, бракосъчетавайки се с божествения Дух тази
жена
е Света Терезия4.
Твърде показателно е, че тази личност, която премина мистичния си път по възможно най-редовен и правилен начин, беше една жена. Разбира се в областта на теософията за такива неща трябва да се говори обективно и ясно. За една жена както ще се уверим в това и от други данни е значително по-лесно да победи себе си, т.е. да преодолее цялото своеобразие на женската природа, както и всички изживявания на душата.
Жената, която измина своя мистичен път според току-що описаният редовен и правилен начин последователно изкоренявайки от себе си свързаните с мозъка и сърцето душевни изживявания, и така да се каже, бракосъчетавайки се с божествения Дух тази жена е Света Терезия4.
към текста >>
Терезия и го погледнете от позицията на днешното ни усилие да вникнем в човешката мистика, тогава ще потвърдите, че тази
жена
е едно изключение, един изключителен случай.
Ако Вие изучите живота на Св.
Терезия и го погледнете от позицията на днешното ни усилие да вникнем в човешката мистика, тогава ще потвърдите, че тази жена е едно изключение, един изключителен случай.
Защото обикновено душевните изживявания далеч не се преодоляват с такава чистота и сила, както при Св. Терезия, а се преодоляват само отчасти, така че винаги нещо остава.
към текста >>
И тогава Вие ще видите как много от тези светци и отшелници са влюбени в Мадоната с един чисто човешки копнеж, защото за тях тя е въплъщение и заместител на обикновената
жена
.
Такива мистици, които човешки обичат своя Бог или своя божествен свят, Вие ще откриете съвсем лесно, стига да разгърнете някои житиета на монахини и отшелници.
И тогава Вие ще видите как много от тези светци и отшелници са влюбени в Мадоната с един чисто човешки копнеж, защото за тях тя е въплъщение и заместител на обикновената жена.
Или пък как много монахини са влюбени в годеника-Христос, влюбени в него с цялата гама на земно-човешките любовни чувства. Дори и не винаги изпълнена със симпатия, това е психологически интересна област от църковно-религиозния мистицизъм, област, в която пътят към мистичните постижения е преграден от самата човешка природа.
към текста >>
309.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В това, да се погледне смъртта, е вло
жена
дълбока необходимост, защото едва тогава човекът се изпълва с непоколебимата увереност: Вътре в земното тяло е напълно изключено да се изживее нещо от свръхсетивния свят; затова и човек трябва да излезе от него, трябва да го напусне.
В това, да се погледне смъртта, е вложена дълбока необходимост, защото едва тогава човекът се изпълва с непоколебимата увереност: Вътре в земното тяло е напълно изключено да се изживее нещо от свръхсетивния свят; затова и човек трябва да излезе от него, трябва да го напусне.
към текста >>
Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато
жена
та погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички. Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв.
Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато. И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>
И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на
жена
та, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички. Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв. Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец. Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато.
И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>
310.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Виждате ли, тук е вло
жена
цялата изключителност на Христовото Събитие.
Виждате ли, тук е вложена цялата изключителност на Христовото Събитие.
Опитайте се да разберете с обикновените сили на душата който и да е друг основател на религия аз казвам да го разберете, а не да му повярвате и Вие ще потвърдите, че преди всичко опираме до степента на неговото посвещение. Това се отнася и за Буда, и за всички големи религиозни водачи. Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди. И ако се издигнете до това разбиране, ако поне малко напрегнете своя интелект, Вие ще проумеете една разтърсваща истина: методите на посвещението са задължителни не само за великите основатели на религии, но също и за самите евангелисти, за самия Павел.
към текста >>
311.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Да поставим пред душата си късното европейско съзнание, което започва да се разсейва едва в нашето настояще и да жадува за онези форми, които му сочи наистина теософията, както е действало през вековете: тази европейска душа, усещала житейските загадки, когато ѝ е било представяно как човекът, първият човек е стоял там – мъж,
жена
– на безкрайно разстояние от своя Бог, от когото е трябвало да се страхува, чувайки мамещия глас на едно същество, чуждо на собствената човешка душа.
Нека сега си представим две картини.
Да поставим пред душата си късното европейско съзнание, което започва да се разсейва едва в нашето настояще и да жадува за онези форми, които му сочи наистина теософията, както е действало през вековете: тази европейска душа, усещала житейските загадки, когато ѝ е било представяно как човекът, първият човек е стоял там – мъж, жена – на безкрайно разстояние от своя Бог, от когото е трябвало да се страхува, чувайки мамещия глас на едно същество, чуждо на собствената човешка душа.
Откъде идва това същество? Какво е то? По какъв начин е близко на собствената душевност? Едва ли европейската душа, европейското съзнание мисли да си изясни това. Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението.
към текста >>
312.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Човешката душа е разполо
жена
между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството.
Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството.
Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър?
към текста >>
313.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Там е изло
жена
една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите страници, ще се убеди, че авторът има добър поглед върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини.
Който в последно време е минавал край книжарниците и се е заглеждал какво е изложено там и не е имал намерение да търси само онова, което иска да си купи, той ще види навсякъде една книга, която може би, ако е теософ, няма да прочете с голям интерес, ако мисли само за това да задоволи душевните си потребности, която обаче ще прочете с интерес, ако си каже: как трябва да се поставят нещата, ако искаме да посрещнем търсещите души с отговори на въпросите за житейските загадки?
Там е изложена една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите страници, ще се убеди, че авторът има добър поглед върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини.
Това е книгата „Към критиката на епохата“ от Валтер Ратенау. Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга.
към текста >>
314.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
към текста >>
315.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подло
жена
на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек.
Аз посочих два характерни образа, от които виждаме как великите хора на древността могат да бъдат така дълбоко разтърсени в своите следхристиянски инкарнации, че стават неприспособими към живота. В душите им е стаено всичко, което е съществувало и в миналото. Ако например се замислим върху Хамлет, виждаме, че в него пулсира цялата сила на Хектор.
Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек.
Както Хектор, така и Емпедокъл са един вид завършек. Те стоят пред нас в своята пластична цялост, в своята пластична завършеност. Обаче силите, които движат напред еволюцията на човечеството, търсят нови пътища за реинкарнираните души. Ние виждаме както присъствието на Хектор в Хамлет, така и присъствието на Емпедокъл във Фауст, носещ у себе си неукротимия стремеж към дълбините на природата и целия онзи емпедоклов елемент, който му позволи да каже: Ето, сега за известно време аз трябва да захвърля Библията под масата, защото искам да стана не теолог, а естественик и лекар. И Фауст наистина изпита копнежа да се запознае с демонични същества, нещо, което го накара да тръгне по света, преизпълнен с почуда и удивление, макар и да остана напълно неразбран за останалите хора.
към текста >>
То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разполо
жена
непосредствено над „човешкия свят“.
Какво означава „Евангелие“?
То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“.
Сега ние стигаме до по-дълбокия смисъл на думата „Евангелие“. Един импулс, който слиза през царството на Архангелите, на Ангелите ето какво представлява Евангелието; то прекосява тези царства и навлиза всред хората. Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа. Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души. Но нещата не спират дотук.
към текста >>
316.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И това едва ли може да бъде изразено по-ясно от онова изцеление на
жена
та, за което се говори в пета глава от Евангелието на Марко.
С други думи, ние далеч не улучваме точния смисъл на Библията, ако смятаме, че изцеленията, описани в нея, са нещо изключително. В залеза на старата епоха изцеленията бяха нещо обичайно и ако те са дело на Христос, важното е друго, а именно че Той ги извършва с онези нови сили, които занапред ще са достояние на човешката индивидуалност. При това Евангелието показва съвършено ясно, че въздействията на Христос Исус протичат изцяло от един човек към друг човек. Навсякъде се подчертава, че Той действува както действува един човек върху друг човек.
И това едва ли може да бъде изразено по-ясно от онова изцеление на жената, за което се говори в пета глава от Евангелието на Марко.
Той я изцелява поради факта, че тя се докосва до Него и обхваща дрехата Му, така че Той долавя как „сили изтичат“ от Него. Целият разказ се свежда до следното: Жената се доближава до Христос Исус и обхваща дрехата Му. Той не върши нищо. Тя е тази, която върши нещо: Именно тя обхваща дрехата Му. И тогава от Него изтичат сили.
към текста >>
Целият разказ се свежда до следното:
Жена
та се доближава до Христос Исус и обхваща дрехата Му.
В залеза на старата епоха изцеленията бяха нещо обичайно и ако те са дело на Христос, важното е друго, а именно че Той ги извършва с онези нови сили, които занапред ще са достояние на човешката индивидуалност. При това Евангелието показва съвършено ясно, че въздействията на Христос Исус протичат изцяло от един човек към друг човек. Навсякъде се подчертава, че Той действува както действува един човек върху друг човек. И това едва ли може да бъде изразено по-ясно от онова изцеление на жената, за което се говори в пета глава от Евангелието на Марко. Той я изцелява поради факта, че тя се докосва до Него и обхваща дрехата Му, така че Той долавя как „сили изтичат“ от Него.
Целият разказ се свежда до следното: Жената се доближава до Христос Исус и обхваща дрехата Му.
Той не върши нищо. Тя е тази, която върши нещо: Именно тя обхваща дрехата Му. И тогава от Него изтичат сили. Чрез какво? Не чрез това, че Той насочва потока от сили, а чрез обстоятелството, че тя ги извлича от Него нещо, което Той забелязва едва по-късно.
към текста >>
317.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
„й когато Той беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една
жена
, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард, и като счупи алабастровия съд, възливаше върху главата Му.
„й когато Той беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард, и като счупи алабастровия съд, възливаше върху главата Му.
към текста >>
Да, ако са честни, те може би ще намерят думите на Христос за твърде сурови, когато Той казва: По-разумно е да не пречите на
жена
та, отколкото да раздадете на сиромасите тези триста динара от продажбата на мирото.
Би било правилно, ако човек винаги признава, че едно такова място съдържа в себе си нещо твърде забележително. И ако са честни, повечето хора биха се съгласили, че те симпатизират на онези, които негодуват срещу разпиляването на мирото, смятайки че е напълно излишно то да се излива върху нечия глава. Повечето хора действително биха застанали зад становището, че ще е по-добре, ако мирото бъде продадено за триста динара и парите бъдат раздадени на сиромасите.
Да, ако са честни, те може би ще намерят думите на Христос за твърде сурови, когато Той казва: По-разумно е да не пречите на жената, отколкото да раздадете на сиромасите тези триста динара от продажбата на мирото.
Тук, ако не се изплаши от целия този разказ, човек трябва да си каже: Вероятно зад тези думи се крие нещо, което аз не виждам. Но Евангелието прави още една стъпка напред; на това място то съвсем не държи да бъде учтиво. Защото ако има известен брой хора, които са убедени, че би било по-добре тези триста динара от продаденото миро да се раздадат на сиромасите, Евангелието иска да каже, че тези, които разсъждават така, мислят по същия начин, по който мисли и един точно определен човек. Защото то продължава:
към текста >>
Тялото на Христос Исус, което
жена
та помазва преди погребението, няма вече никакво значение, защото то е напуснато от душата; обаче човек трябва да направи нещо за това, което има стойност и значение отвъд пределите на сетивния свят.
Но за какво става дума тук? Става дума за това, че Евангелието иска да каже: Човекът не бива да се привързва към сетивното битие, към това, което има стойност и значение в сетивния свят; човекът трябва да приеме в себе си преди всичко свръхсетивния свят; важно е също да се замислим и върху това, което в сетивния свят няма вече никакво значение.
Тялото на Христос Исус, което жената помазва преди погребението, няма вече никакво значение, защото то е напуснато от душата; обаче човек трябва да направи нещо за това, което има стойност и значение отвъд пределите на сетивния свят.
Нека ясно да подчертаем този момент. И за тази цел Евангелието използва нещо, което според естественото човешко съзнание има възможно най-голяма стойност в сетивния свят.
към текста >>
318.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една
жена
, но той да умре и за същата
жена
да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата.
Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя.
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към
жена
та, ако там има безсмъртие.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя.
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие.
Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне
жена
си след като й даде „разводно писмо“.
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор. Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12).
Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“.
И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция. Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно. Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят. И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в разговорите си със земните същества.
към текста >>
И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и
жена
та, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция.
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор. Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12). Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“.
И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция.
Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно. Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят. И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в разговорите си със земните същества.
към текста >>
319.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Сега си припомнете нещо, което аз често съм споменавал във връзка с женското и мъжкото начало, а именно че женският елемент, тъй да се каже и то не като отделна женска индивидуалност, като конкретна женска личност все още не е напълно слязъл на физическия план; докато мъжът и тук отново имам предвид не отделната мъжка индивидуалност, а „мъжкото начало“ е прекрачил най-долната точка, тъй че в действителност същинското човечество обхваща пространството между
жена
та и мъжа.
Сега си припомнете нещо, което аз често съм споменавал във връзка с женското и мъжкото начало, а именно че женският елемент, тъй да се каже и то не като отделна женска индивидуалност, като конкретна женска личност все още не е напълно слязъл на физическия план; докато мъжът и тук отново имам предвид не отделната мъжка индивидуалност, а „мъжкото начало“ е прекрачил най-долната точка, тъй че в действителност същинското човечество обхваща пространството между жената и мъжа.
Ето защо в хода на своите последователни инкарнации човек се ражда ту като жена, ту като мъж. Обаче нещата стоят така, че жената като жена, именно поради различното устройство на своя мозък и поради различния начин, по който си служи с него, може много по-лесно да вникне в духовните идеи. Напротив, мъжът е много по-склонен, пак поради чисто физическите си особености, да се задълбочава в материализма, защото, грубо казано, неговият мозък е значително по-твърд.
към текста >>
Ето защо в хода на своите последователни инкарнации човек се ражда ту като
жена
, ту като мъж.
Сега си припомнете нещо, което аз често съм споменавал във връзка с женското и мъжкото начало, а именно че женският елемент, тъй да се каже и то не като отделна женска индивидуалност, като конкретна женска личност все още не е напълно слязъл на физическия план; докато мъжът и тук отново имам предвид не отделната мъжка индивидуалност, а „мъжкото начало“ е прекрачил най-долната точка, тъй че в действителност същинското човечество обхваща пространството между жената и мъжа.
Ето защо в хода на своите последователни инкарнации човек се ражда ту като жена, ту като мъж.
Обаче нещата стоят така, че жената като жена, именно поради различното устройство на своя мозък и поради различния начин, по който си служи с него, може много по-лесно да вникне в духовните идеи. Напротив, мъжът е много по-склонен, пак поради чисто физическите си особености, да се задълбочава в материализма, защото, грубо казано, неговият мозък е значително по-твърд.
към текста >>
Обаче нещата стоят така, че
жена
та като
жена
, именно поради различното устройство на своя мозък и поради различния начин, по който си служи с него, може много по-лесно да вникне в духовните идеи.
Сега си припомнете нещо, което аз често съм споменавал във връзка с женското и мъжкото начало, а именно че женският елемент, тъй да се каже и то не като отделна женска индивидуалност, като конкретна женска личност все още не е напълно слязъл на физическия план; докато мъжът и тук отново имам предвид не отделната мъжка индивидуалност, а „мъжкото начало“ е прекрачил най-долната точка, тъй че в действителност същинското човечество обхваща пространството между жената и мъжа. Ето защо в хода на своите последователни инкарнации човек се ражда ту като жена, ту като мъж.
Обаче нещата стоят така, че жената като жена, именно поради различното устройство на своя мозък и поради различния начин, по който си служи с него, може много по-лесно да вникне в духовните идеи.
Напротив, мъжът е много по-склонен, пак поради чисто физическите си особености, да се задълбочава в материализма, защото, грубо казано, неговият мозък е значително по-твърд.
към текста >>
320.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Онзи, на когото е възло
жена
задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност.
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота.
Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност.
Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане. Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения. Необходимо е именно в първата част на моята сказка да ви съобщя първо някои неща върху начина, по който се добиват духовни познания. За добиването на духовни познания е необходимо едно съвсем определено разположение на човешката душа. И това разположение на човешката душа е в известно отношение напълно противоположно на настроението, което човешката душа има във външния живот на физическото поле.
към текста >>
321.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Нека разгледаме веднага един особен случай: Един мъж беше минал през вратата на смъртта и беше оставил тук на Земята своята
жена
и своите деца.
Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка. Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл. Ние забелязваме това особено тогава, когато обгърнем с поглед душите, които вече са минали през вратата на смъртта и разглеждаме тяхното отношение с такива души, които още се намират тук във физическото поле, във физическото тяло.
Нека разгледаме веднага един особен случай: Един мъж беше минал през вратата на смъртта и беше оставил тук на Земята своята жена и своите деца.
Минава известно време откакто този човек беше минал през вратата на смъртта. Тогава на един човек му беше възможно, благодарение на способността му да вижда в духовните светове, да намери тази съответна душа. Съществуванието, която тази душа водеше там, беше наистина извънредно мъчително. Тази душа тъжеше силно за оставените тук на Земята, за своята жена и своите деца. Това се изразяваше приблизително в следните думи при това обаче трябва да забележа, че трябва да облечем в земни думи това, което душите казват.
към текста >>
Тази душа тъжеше силно за оставените тук на Земята, за своята
жена
и своите деца.
Ние забелязваме това особено тогава, когато обгърнем с поглед душите, които вече са минали през вратата на смъртта и разглеждаме тяхното отношение с такива души, които още се намират тук във физическото поле, във физическото тяло. Нека разгледаме веднага един особен случай: Един мъж беше минал през вратата на смъртта и беше оставил тук на Земята своята жена и своите деца. Минава известно време откакто този човек беше минал през вратата на смъртта. Тогава на един човек му беше възможно, благодарение на способността му да вижда в духовните светове, да намери тази съответна душа. Съществуванието, която тази душа водеше там, беше наистина извънредно мъчително.
Тази душа тъжеше силно за оставените тук на Земята, за своята жена и своите деца.
Това се изразяваше приблизително в следните думи при това обаче трябва да забележа, че трябва да облечем в земни думи това, което душите казват. Но това е само една дреха, езикът на душите е нещо различно, ние естествено не можем да предадем езика на мъртвите с физически думи, а трябва да преведем този език: Аз живях с оставените на Земята и когато по-рано, намирайки се още в тялото, аз заставах вечер срещу тях, след като през деня съм се занимавал с моите работи, тогава това което се излъчваше срещу мене от техните души, беше като един вид слънчева светлина. Всичко, което преживях при тях, ми украсяваше тогава умирителният физически живот. тогава не бих могъл да си представя, че мога да живея тогава този физически живот без моята жена и моите деца. Аз мога да си спомня всичко това, което преживях с тях през време на моето земно съществуване, това аз зная също още и днес.
към текста >>
тогава не бих могъл да си представя, че мога да живея тогава този физически живот без моята
жена
и моите деца.
Съществуванието, която тази душа водеше там, беше наистина извънредно мъчително. Тази душа тъжеше силно за оставените тук на Земята, за своята жена и своите деца. Това се изразяваше приблизително в следните думи при това обаче трябва да забележа, че трябва да облечем в земни думи това, което душите казват. Но това е само една дреха, езикът на душите е нещо различно, ние естествено не можем да предадем езика на мъртвите с физически думи, а трябва да преведем този език: Аз живях с оставените на Земята и когато по-рано, намирайки се още в тялото, аз заставах вечер срещу тях, след като през деня съм се занимавал с моите работи, тогава това което се излъчваше срещу мене от техните души, беше като един вид слънчева светлина. Всичко, което преживях при тях, ми украсяваше тогава умирителният физически живот.
тогава не бих могъл да си представя, че мога да живея тогава този физически живот без моята жена и моите деца.
Аз мога да си спомня всичко това, което преживях с тях през време на моето земно съществуване, това аз зная също още и днес. Обаче, когато след смъртта се събудих отново в духовният свят, аз не можех да намеря моята жена и моите деца. Те не съществуваха тук за мене, само споменът за прекараното в миналото съществувание живее в мене, сега те вече не съществуват за мене. Аз зная, че те се намират долу на Земята, обаче техният действителен душевен живот, това което те мислят, чувствуват и желаят от сутрин до вечер е като угаснало. Аз не намирам вече тези, които ми са скъпи, колкото и много да ги търся.
към текста >>
Обаче, когато след смъртта се събудих отново в духовният свят, аз не можех да намеря моята
жена
и моите деца.
Това се изразяваше приблизително в следните думи при това обаче трябва да забележа, че трябва да облечем в земни думи това, което душите казват. Но това е само една дреха, езикът на душите е нещо различно, ние естествено не можем да предадем езика на мъртвите с физически думи, а трябва да преведем този език: Аз живях с оставените на Земята и когато по-рано, намирайки се още в тялото, аз заставах вечер срещу тях, след като през деня съм се занимавал с моите работи, тогава това което се излъчваше срещу мене от техните души, беше като един вид слънчева светлина. Всичко, което преживях при тях, ми украсяваше тогава умирителният физически живот. тогава не бих могъл да си представя, че мога да живея тогава този физически живот без моята жена и моите деца. Аз мога да си спомня всичко това, което преживях с тях през време на моето земно съществуване, това аз зная също още и днес.
Обаче, когато след смъртта се събудих отново в духовният свят, аз не можех да намеря моята жена и моите деца.
Те не съществуваха тук за мене, само споменът за прекараното в миналото съществувание живее в мене, сега те вече не съществуват за мене. Аз зная, че те се намират долу на Земята, обаче техният действителен душевен живот, това което те мислят, чувствуват и желаят от сутрин до вечер е като угаснало. Аз не намирам вече тези, които ми са скъпи, колкото и много да ги търся.
към текста >>
322.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той казва: Аз оставих на Земята моята
жена
, зная, че те още се намират на физическия свят.
Сега искаме да навлезем в конкретното, в определеното. Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият дълг да действува за познанието на духовния свят. Някой човек е умрял. Ясновидецът го търси, търси го, за да види известно време, след като този човек е минал през вратата на смъртта. Следвайки начина, чрез който човек може да се разбере с мъртвите, той може да чуе от мъртвия следното сега се касае за един напълно определен случай.
Той казва: Аз оставих на Земята моята жена, зная, че те още се намират на физическия свят.
Самопонятно е, че това е казано с физически думи. Когато живеех, заедно с нея във физическия свят и се връщах у дома, след като от сутрин до вечер съм се занимавал с моите работи, тя винаги беше за мене като една слънчева светлина, всяка дума, която тя казваше ме правеше щастлив и беше така, че не можех да си представя, че въобще мога да живея този живот, ако той не беше изпълнен постоянна от присъствието на моята другарка. След това, аз минах през вратата на смъртта и я оставих на Земята, а сега копнея за нея, чувствувам, че всичко това ми липсва, търся, моята копнееща душа да намери един път, до тази моя другарка в живота. Но не мога да намеря тази душа, не мога да проникна до нея, това е, като че тя не съществува там. И когато понякога имам едно предчувствие, когато чувствувам, че тя е тук, като че тя е близо до мене, тогава тя е като няма.
към текста >>
323.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предло
жена
възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години.
Често пъти хората си представят виждането в духовните светове, като нещо създаващо блаженство. В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас. Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили. След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили.
Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години.
Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност.
към текста >>
324.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята
жена
в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство.
Ще изходим от един особен случай.
Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство.
И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина. Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така.
към текста >>
И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима
жена
.
Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство.
И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена.
И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина. Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели.
към текста >>
Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята
жена
.
Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство. И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина.
Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена.
На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели. Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души?
към текста >>
Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята
жена
, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря.
Човекът който може да бъде намерен по описания начин, не се беше интересувал за някакви мисли и чувства относно духовния свят. Той мина през вратата на смъртта, без да направи да минат тук през душата му някакви мисли и чувства относно духовния свят.
Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря.
Как би могъл да я намери той? От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности. От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране. Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли. Тези мисли биват виждане.
към текста >>
325.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той намира една позната нему душа, която е живяла на Земята като мъж и е минала през вратата на смъртта, оставяйки на Земята своите деца и своята
жена
.
Обаче такива крайни случаи не съществуват всъщност сега. Ясновидецът, който влиза във връзка с душите на умрелите, може да има следната опитност.
Той намира една позната нему душа, която е живяла на Земята като мъж и е минала през вратата на смъртта, оставяйки на Земята своите деца и своята жена.
Тази душа му казва: Аз съм оставил на Земята жена и деца, с които съм живял заедно. Сега аз имам само образите на това, което сме преживели заедно. Моите са долу на Земята, където обаче аз не мога да ги видя. Аз се чувствувам отделен от тях, може би дори някой е умрял от тях и него също аз не мога да намеря. Това е нещастието на душата, която е живяла в една среда, която не е проявявала никаква мисъл за духовен живот.
към текста >>
Тази душа му казва: Аз съм оставил на Земята
жена
и деца, с които съм живял заедно.
Обаче такива крайни случаи не съществуват всъщност сега. Ясновидецът, който влиза във връзка с душите на умрелите, може да има следната опитност. Той намира една позната нему душа, която е живяла на Земята като мъж и е минала през вратата на смъртта, оставяйки на Земята своите деца и своята жена.
Тази душа му казва: Аз съм оставил на Земята жена и деца, с които съм живял заедно.
Сега аз имам само образите на това, което сме преживели заедно. Моите са долу на Земята, където обаче аз не мога да ги видя. Аз се чувствувам отделен от тях, може би дори някой е умрял от тях и него също аз не мога да намеря. Това е нещастието на душата, която е живяла в една среда, която не е проявявала никаква мисъл за духовен живот. Ето защо тези души остават в тъмнина по отношение на духовния свят и те не могат да бъдат вижда ни от духовния свят.
към текста >>
326.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата
жена
, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други.
Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние. В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли.
Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други.
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене.
към текста >>
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би
жена
та е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата
жена
не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на
жена
си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята
жена
?
В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли. Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други.
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена?
Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
към текста >>
Преди известно време, може би няма и година от тогава, един от нашите приятели беше безпокоен заедно с неговата
жена
всяка нощ.
Преди известно време, може би няма и година от тогава, един от нашите приятели беше безпокоен заедно с неговата жена всяка нощ.
Те чувствуваха едно обезпокоявате. И тъй като скоро беше починал бащата на един наш приятел, този последният веднага се досети, че бащата иска нещо, че му се вестява като душа. И когато нашият приятел се посъветва с мене установи се, че бащата, който през живота си не е искал да знае нищо за Духовната наука, след смъртта чувствуваше една жива нужда да научи нещо за тази наука. И когато след това синът, заедно с неговата жена прочетоха на мъртвият цикъла от сказки върху Евангелието на Йоана, който аз държах веднъж в Касел, душата беше задоволена до висока степен, почувствува, че е превъзмогнала някои дисхармонии, които е изпитвала преди това наскоро след смъртта. Този случай заслужава да бъде отбелязан за това, защото съответната душа беше тази на едни проповедник, който винаги е застъпвал своето религиозно становище пред хората, обаче след смъртта можа да бъде задоволена само чрез участвуване в четенето на едно обяснение, което Духовната наука дава върху Евангелието на Йоана.
към текста >>
И когато след това синът, заедно с неговата
жена
прочетоха на мъртвият цикъла от сказки върху Евангелието на Йоана, който аз държах веднъж в Касел, душата беше задоволена до висока степен, почувствува, че е превъзмогнала някои дисхармонии, които е изпитвала преди това наскоро след смъртта.
Преди известно време, може би няма и година от тогава, един от нашите приятели беше безпокоен заедно с неговата жена всяка нощ. Те чувствуваха едно обезпокоявате. И тъй като скоро беше починал бащата на един наш приятел, този последният веднага се досети, че бащата иска нещо, че му се вестява като душа. И когато нашият приятел се посъветва с мене установи се, че бащата, който през живота си не е искал да знае нищо за Духовната наука, след смъртта чувствуваше една жива нужда да научи нещо за тази наука.
И когато след това синът, заедно с неговата жена прочетоха на мъртвият цикъла от сказки върху Евангелието на Йоана, който аз държах веднъж в Касел, душата беше задоволена до висока степен, почувствува, че е превъзмогнала някои дисхармонии, които е изпитвала преди това наскоро след смъртта.
Този случай заслужава да бъде отбелязан за това, защото съответната душа беше тази на едни проповедник, който винаги е застъпвал своето религиозно становище пред хората, обаче след смъртта можа да бъде задоволена само чрез участвуване в четенето на едно обяснение, което Духовната наука дава върху Евангелието на Йоана. Така ние виждаме, че не е непременно необходимо, онзи на когото искаме да помогнем, на когото искаме да услужим след смъртта да е бил антропософ през време на своя живот, макар на един антропософ да можем да услужим особено много, като след заминаването му в духовния свят му четем нещо от Духовната наука.
към текста >>
Един брат, един мъж, или една
жена
с който съответните са свързани, се настройват все по-антипатично и все по-антипатично към Духовната наука, често пъти изпадат в истински гняв и даже беснеят, когато съпругът, или братът на съпругът са приели Духовната наука и се занимават с нея.
Човешките души са много по-сложни отколкото се мисли обикновено. Това което става съзнателно, е в действителност една малка част от човешкият душевен живот. Много неща стават в подсъзнателните дълбочини на душата, за което човек може да има най-много само едно предчувствие, но едва ли знае нещо в своето ясно дневно съзнание. И често в подсъзнателния живот може да става напълно противоположно на това, което човек вярва, или мисли в своето голямо съзнание. Един много частен случай е този, че един член на едно семейство се запознава с Духовната наука.
Един брат, един мъж, или една жена с който съответните са свързани, се настройват все по-антипатично и все по-антипатично към Духовната наука, често пъти изпадат в истински гняв и даже беснеят, когато съпругът, или братът на съпругът са приели Духовната наука и се занимават с нея.
Тогава в едно такова семейство се развива много антипатия против Духовната наука, така че някои хора срещат голяма трудност да развиват своите духовни познания поради тази причина, че техните добри приятели, или техните роднини са силно враждебно настроени към нея. Когато изследваме ясновидски такива души, ние често пъти констатираме, че в подсъзнателните глъбини на една такава душа се развива най-дълбокият копнеж за Духовната наука. Понякога една такава душа има по-силен копнеж към Духовната наука, отколкото онзи, който със своето горно съзнание е ревностен последовател на духовнонаучните събрания. Обаче смъртта премахва тази покривка от подсъзнанието, смъртта изправя такива неща по един чудесен начин. В живота често се случва, някой да се заглушава по отношение на онова, което живее в подсъзнанието и действително има хора, които всъщност имат дълбок, даже много дълбок копнеж към Духовната наука, но се заглуша ват в своето горно съзнание.
към текста >>
327.
Съдържание
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
328.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И сега за нас напълно се потвърждава това, което някой беше казал веднъж за тази източна философия, която е вло
жена
във величествената поема Бхагавад Гита: тази източна философия беше в същото време и толкова дълбока религия, че този, който я изповядаше дори и да е бил велик мъдрец съвсем не е бил лишен от религиозни чувства, от религиозен копнеж; както и най-простият човек, живеещ само в своите религиозни чувства, съвсем не е бил лишен от даровете на мъдростта.
И сега за нас напълно се потвърждава това, което някой беше казал веднъж за тази източна философия, която е вложена във величествената поема Бхагавад Гита: тази източна философия беше в същото време и толкова дълбока религия, че този, който я изповядаше дори и да е бил велик мъдрец съвсем не е бил лишен от религиозни чувства, от религиозен копнеж; както и най-простият човек, живеещ само в своите религиозни чувства, съвсем не е бил лишен от даровете на мъдростта.
Ето какво трепва в сърцата ни, когато виждаме как великият учител Кришна не само формира идеите на своя ученик, но и непосредствено докосва неговата душа, така че сега ученикът застава пред нас, вгледан в света и в мъките на преходното, и устремява душата си към такива висини, където тя се носи над всичко преходно, над всички мъки, болки и страдания на преходния свят.
към текста >>
329.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Обаче това не продължава дълго; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подло
жена
на едно пълно усамотение.
Нека отново да се обърнем към една душа, която едностранчиво се стреми към своето развитие чрез Йога, която е, така да се каже, пропаднала за света, която избягва света и не иска да знае нищо за него. Тя казва: Каква полза имам аз, ако узная как е възникнал светът; аз искам да извлека цялото познание от самия себе си, искам да напредна единствено чрез развитието на моите собствени сили. Може би тази душа усеща някаква топлина вътре в себе си; тя често застава пред нас по такъв начин, сякаш ни се явява като нещо за творено в себе си, като задоволена в себе си. Може и да е така!
Обаче това не продължава дълго; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение.
Когато една такава душа, усамотена в своето отшелничество, поиска да се издигне до висотите на душевния живот, навлезе в света и навсякъде се сблъска с външните световни събития, тя си казва: С какво ме засягат всички тези световни събития? Да, тя остава напълно чужда всред божествените откровения на света, престава да ги разбира, и тогава самотата, резигнацията отново се превръща в съдба, в неизбежна, фатална съдба. И как изглежда една такава човешка душа, когато тя застане пред нас? Как да разпознаваме онези човешки същества, които използуват всичките си сили за тяхното собствено развитие, минавайки с пълно безразличие покрай техните себеподобни, сякаш не биха искали да имат нищо общо с тях! Една такава душа усеща себе си като откъсната от света и в очите на другите тя изглежда крайно егоистична.
към текста >>
Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вло
жена
в него, в Кришна.
Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна.
Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна.
Останалият свят изчезва и сега съществува единствено Кришна. Кришна се отнася към отделните човешки същества, както Макрокосмосът се отнася към Микрокосмоса.
към текста >>
330.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Обаче от друга страна ние виждаме нещо по-мощно: Как душата е предоставена на самата себе си и как е изло
жена
на една страховита космическа битка нещо, което може да се види едва след Мистерията на Голгота.
Обаче това състояние не можеше да продължава така. Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях. Но тя би могла да застане до Кришна само тогава, когато разполагане само с Тамас и Раджас, а и с покровителството на онзи, който може да се справи с Ариман и Луцифер. Този покровител е не друг, а Христос. И така, ние виждаме, че когато идва героят Кришна, една телесна част се отделя от друга телесна част, или, ако бих могъл така да се изразя телесният елемент започва да се сгъстява, да потъва в мрака.
Обаче от друга страна ние виждаме нещо по-мощно: Как душата е предоставена на самата себе си и как е изложена на една страховита космическа битка нещо, което може да се види едва след Мистерията на Голгота.
към текста >>
331.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Доста трудно е да стигнем до точни представи при разглеждането на този факт; и нека все пак да си представим, как така да се каже душата, която беше въплътена в Адам, или с други думи, в този, който може да бъде наречен Адам в смисъла на моята „Тайна наука", как тази душа е била подло
жена
на изкушението на Луцифер, което Библията символично описва в разказа за Грехопадението.
Доста трудно е да стигнем до точни представи при разглеждането на този факт; и нека все пак да си представим, как така да се каже душата, която беше въплътена в Адам, или с други думи, в този, който може да бъде наречен Адам в смисъла на моята „Тайна наука", как тази душа е била подложена на изкушението на Луцифер, което Библията символично описва в разказа за Грехопадението.
Нека да си припомним това описание, но нека си представим и още нещо: Как наред с онази човешка душа, която се инкарнира в тялото на Адам, остана една част от душата на човечеството, която не се инкарнира, не се въплъти в едно или друго човешко физическо тяло, и запази своята чисто душевна, нематериална природа. Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части. Едната част от общата душа се въплъти в Адам и по този начин тя се включи във веригата от прераждания, като остана податлива на изкушения, идващи от Луцифер. За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания. С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите.
към текста >>
332.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И понеже мъжът и
жена
та възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като
жена
.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>
333.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Да предположим, че една
жена
вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери.
Нали това често се среща в живота. Някой никога не може да си намери молива, друг копчетата за маншетите си, които вечерта е свалил и т. н.. Изглежда чудно и банално, когато се говори за тези неща, обаче те наистина често се случват в живота. И точно от страна на антропософията има едно добро упражнение, което може да помогне на човека постепенно да се избави от забравянето. Това е много просто средство.
Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери.
Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
към текста >>
334.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тази духовно-душевна централна същност е поло
жена
в астралното, етерното и физическото тяло.
Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе? Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах. Но без съмнение има и други пътища. Този път трябва само да се изучи по правилния начин, тогава скоро ще се разбере защо могат да се проявят черти на характера, каквито току що бяха описани. Ние трябва да сме наясно, че в нас имаме духовно-душевното ядро на съществото ни, което можем да обхванем в неговия център, когато кажем „Аз“, или „Аз съм“.
Тази духовно-душевна централна същност е положена в астралното, етерното и физическото тяло.
Така, както човек сега живее в света, ние живеем всъщност, когато вътрешно живеем, в нашия Аз; понеже всички душевни дейности при будния човек по някакъв начин са свързани с Аза, всички се появяват едновременно на фона на Аза.
към текста >>
335.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслу
жена
и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота.
И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан. За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят. Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят. Когато в нашия физически свят срещнем един грозен или един красив човек, нямаме право да се отнасяме към грозния така, като че ли духовно-душевно по някакъв начин би трябвало да го отблъснем, а за красивия да приемем, че духовно или душевно стои на по-високо ниво. Но в Девахана е точно обратното.
Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота.
Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма. Освен това има и нещо друго. Във физическия живот ние не виждаме грозният човек да си отнема нещо, а красивият да получава нещо. В Девахана става следното. Грозното е елементът на непрекъснатото разрушение и ние не можем да срещнем нещо красиво, за което да не предположим, че е плод на непрестанно развитие, че е непрестанно оплодяване.
към текста >>
336.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
в съюза без поло
жена
та клетва:
в съюза без положената клетва:
към текста >>
В „Тайната доктрина“ обаче понеже беше подло
жена
на едностранчива инициация госпожа Блаватска можа да представи само едностранчивото течение, което беше ръководено чрез онзи извънхристиянски мироглед.
Това тя видя в неговите духовни дълбочини с особена яснота, но тя стана едностранчива и се достигна до там, че във второто й голямо произведение, „Тайната доктрина“, тя едностранчиво представи могъщата стара арийска прарелигия. Не бива да се търси Мистерията на Синайската планина и на Голгота, понеже тя изпитваше към тях антипатия. Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яснота можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството. Това се намира в чудесните „Дзиан-строфи“, които госпожа Блаватска изнесе в „Тайната доктрина“. Поради всичко това тя беше изтласкана от пътя на инициацията във физическия свят, която се долавя в „Разбулената Изида“, но само в пречупени лъчи.
В „Тайната доктрина“ обаче понеже беше подложена на едностранчива инициация госпожа Блаватска можа да представи само едностранчивото течение, което беше ръководено чрез онзи извънхристиянски мироглед.
Така в „Тайната доктрина“ се появи единствена по рода си книга, в която стоят най-големите откровения, които човечеството по това време можа да получи. Там се намират неща, които са изтъкнати и в едно друго произведение в писмата от „Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията“, така наречените „Писма от Учителите“36. Там също се намира нещо велико, което е било открито на човечеството. Но има и други части в „Тайната доктрина“. Там например има изчерпателни сведения за теорията на масата.
към текста >>
Най-напред малка, грозна
жена
с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена
жена
.
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си. Има и други части, в които прозира дълбока, страстна природа относно научните неща, без да е налице точно познание на предмета. Така „Тайната доктрина“ е книга, съставена от събрани неща, които би трябвало да се изключат, но също и от факти на най-висша мъдрост. Това става понятно, когато се узнае обяснението на един дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37. Той казва: „Госпожа Блаватска беше една тройственост.
Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена.
Освен това, когато от нея излизаха най-велики истини тя беше ученичка на Великите Учители. Тогава се променяха нейните черти, жестове, тогава тя беше друга, тогава духовните светове говореха от нея. И имаше една трета страна, това беше едно царствено явление, надвишаващо всичко и предизвикващо страхопочитание. Това ставаше в редките моменти, когато самите Учители говореха от нея и се възвестяваха в нейните думи и писания. „ Тези, които са одушевени с чувството за истината, винаги грижливо ще различават, също и в произведенията на госпожа Блаватска, за какво става въпрос.
към текста >>
337.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато ние сме намерили пътя към знанието чрез любовта, тогава сме преминали през нарастващата сила на преодоляването, през самоотвер
жена
та любов, също и по пътя на мъдростта.
Мъдрост потопена в любов, която същевременно придвижва света напред и го води към Христос, тази любов към мъдростта изключва също и лъжата. Защото лъжата е противоположност на фактите и този, който се отнася с любов към фактите, той не познава лъжата. Лъжата произхожда от егоизма без изключение.
Когато ние сме намерили пътя към знанието чрез любовта, тогава сме преминали през нарастващата сила на преодоляването, през самоотвержената любов, също и по пътя на мъдростта.
Чрез това човекът става свободна личност. Злото беше подосновата, в която е могла да просветне светлината на любовта; тя обаче е това, което прави познаваем смисъла на злото, мястото на злото в света. Светлината е станала познаваема чрез мрака. Само свободният човек може да стане истински християнин.
към текста >>
338.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подло
жена
една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха.
Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс.
Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства.
към текста >>
339.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И така ние гледаме с чувството, което ни е оставило наше собствено, ние гледаме обратно това, което е положено в мъгливата форма, в постоянно раздви
жена
та мъглива форма на нашето етерно тяло, а именно гледаме нашето физическо тяло.
И така ние гледаме с чувството, което ни е оставило наше собствено, ние гледаме обратно това, което е положено в мъгливата форма, в постоянно раздвижената мъглива форма на нашето етерно тяло, а именно гледаме нашето физическо тяло.
Тогава получаваме първо едно цялостно впечатление. Това цялостно впечатление е такова, че това, което виждаме създава в нас една безкрайна тъга, една ужасна тъга.
към текста >>
И това, което става иначе, което се стича нагоре от другите природни царства, ние го наричаме достатъчно представено, когато се върнем назад към първоначално написаната Легенда на Граала, там където сме заведени пред една трапеза, на която е сло
жена
първо една сърна.
Тази небесна храна е това, което се намира вътре в свещения Грал (който е една чаша. Бележка на преводача).
И това, което става иначе, което се стича нагоре от другите природни царства, ние го наричаме достатъчно представено, когато се върнем назад към първоначално написаната Легенда на Граала, там където сме заведени пред една трапеза, на която е сложена първо една сърна.
Проникването нагоре в мозъка, където постоянно витае Граалът т. е. съдът, чашата за най-благородната храна на човешкия герой, когото иначе всичко друго убива и който лежи в замъка на мозъка всичко това ни е представено в Легендата на Граала.
към текста >>
340.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И при съставянето на такива легенди е особено необходимо, да бъде поло
жена
най-голяма грижа, да бъде налучкано точно онова съдържание и онзи тон, който са особено подходящи за епохата и за народа, на които те са дадени.
Вчера аз се опитах да обърна вниманието върху две легенди, върху легендата за Рая и легендата на Граала. Аз се опитах да обърна вниманието върху това, как тези две легенди представляват в същност окултни имагинации, които могат да бъдат действително изживени, когато настъпва един подходящ момент. Когато човек възприема съзнателно ясновидски независимо от своето физическо и етерно тяло както той е в без съзнание през време на съня и се оставя да бъде подбуден за възприятия от своето физическо тяло, тогава се получава легендата за рая; когато се оставя да бъде подбуден от своето етерно тяло, тогава се получава Легендата на Граала. Сега трябва да обърнем вниманието върху това, че такива легенди са дадени като поетични съчинения или като религиозни легенди и са направени достъпни по опреде лен начин и в една определена епоха на човечеството. Първият произход на такива легенди, които срещаме под формата на поетически съчинения или на религиозни писания във физическата история на развитието на човечеството, идва именно от мистериите, в които тяхното съдържание е било установено чрез ясновидски наблюдения.
И при съставянето на такива легенди е особено необходимо, да бъде положена най-голяма грижа, да бъде налучкано точно онова съдържание и онзи тон, който са особено подходящи за епохата и за народа, на които те са дадени.
към текста >>
341.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Фактът, че Христос се яви веднъж във физическо тяло в земното развитие, това беше предварително поло
жена
та грижа поглед човекът да може да бъде въоръжен чрез приемането на Христо вия Импулс против необходимото влияние, което ще дойде от Ариман-Мефисто.
Такива защитни импулси са давани много, много столетия в развитието на човечеството, преди да се яви съответната опасност. Докато сега все още не е налице пълното съзнание за Ариман-Мефисто при общото човечество, защитният импулс е настъпил в началото на нашето летоброене с явлението на Христос в земното развитие.
Фактът, че Христос се яви веднъж във физическо тяло в земното развитие, това беше предварително положената грижа поглед човекът да може да бъде въоръжен чрез приемането на Христо вия Импулс против необходимото влияние, което ще дойде от Ариман-Мефисто.
към текста >>
342.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато тези външни сетивни впечатления биват заличени, Съзнателната душа бива заглушена, пони
жена
в нейния живот.
Когато се касае за окултното развитие, трябва да имате предвид, под какви влияния Съзнателната душа се засилва най-много. А това става под влиянията на външните сетивни впечатления.
Когато тези външни сетивни впечатления биват заличени, Съзнателната душа бива заглушена, понижена в нейния живот.
Така че следователно (отдясно искам да отбележа това, което отговаря на душевните членове в окултно развиващия се човек) Съзнателната душа в окултно развиващия се човек ще трябва да отстъпи назад. Следователно разбира се това, което в обикновения живот на човека води до там, той да подчертае своя Аз, което го води до там, да подчертае преди всичко този Аз във всички възможни области. . .
към текста >>
343.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И, разбира се, по-справедливо е постановката на една от драмите да бъде отло
жена
, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да участват.
За отлагането на това представление решаващо значение имаше обстоятелството, което, от друга страна, е истински радващо, че имаше толкова много желаещи да присъстват на нашите представления, така че ако искахме да изпълним първоначалната си програма, щеше да се наложи да лишим мнозина от нашите приятели от възможността да присъстват на драмите „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“, както днес е заглавието на последната ни драма. Ако не съществуваше това обстоятелство, може би все пак щяхме да успеем да проведем първоначалната програма. Всичко вече беше приготвено до такава степен, че например всички декорации са напълно готови, а също и всички костюми. И ако, както вече казах, не съществуваше гореспоменатото обстоятелство, можехме да мислим за поставяне и на тази трета драма. Само че тогава щяхме да сме принудени да изключим една част от нашите приятели от участие в празненствата тази година.
И, разбира се, по-справедливо е постановката на една от драмите да бъде отложена, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да участват.
към текста >>
344.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Задачата смъртта да се управлява по съответния начин от духовния свят е възло
жена
на Ариман.
Можем много добре да охарактеризираме Ариман, ако кажем: Ариман в най-широк смисъл се явява господарят на смъртта, владетелят на всички сили, които следва да предизвикат във физическо-сетивния свят това, което по необходимост трябва да присъства в този физическо-сетивен свят като унищожение, като смърт на съществата. Смъртта в сетивния свят спада към необходимите явления, тъй като съществата щяха да препълнят сетивния свят, ако в него не съществуваха унищожение и смърт.
Задачата смъртта да се управлява по съответния начин от духовния свят е възложена на Ариман.
Той е повелителят на регулирането на смъртта. Неговото, принадлежащо му в най-всеобхватен смисъл царство, е минералното царство. Минералното царство винаги е смърт. Смъртта, така да се каже, се разлива над целия минерален свят. Но нашият земен свят е такъв, че минералната закономерност се излива и във всички останали природни царства.
към текста >>
Така че всяка любов, която може да се нарече егоистична, която обича не заради обичаното, а заради обичащия, е подло
жена
на луциферическите импулси.
Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята един с друг. Навсякъде в човешката любов, където човекът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната. Тогава той може да я откъсне от сетивния свят и да я въведе в своето особено царство.
Така че всяка любов, която може да се нарече егоистична, която обича не заради обичаното, а заради обичащия, е подложена на луциферическите импулси.
Ако вземем под внимание току-що казаното както следва, ще стигнем до заключението, че особено в настоящето, в материалистическата култура на настоящето са налице много поводи да се забележат луциферическите съблазни в любовния живот. Защото голяма част от днешните научни и особено медицински литература и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта. Ако искаме да говорим по-точно, тук би следвало да засегнем до известна степен някои щекотливи въпроси. Но луциферическият елемент в любовта чисто и просто е разглезен от голяма част от нашата медицинска наука, когато на мъжете – тук особено се предпочита мъжкият свят – отново и отново им се казва, че трябва да се грижат за една определена сфера от любовта, тъй като тя е необходима за тяхното здраве, т.е. за самите тях.
към текста >>
възприема в него, и когато се върне във физическо-сетивния свят, не си казва: сега ти нямаш право да се ползваш от този живот на представите, който съответства на духовния свят… Тогава във физическо-сетивния свят тя е изло
жена
на ариманическото влияние.
Не съществува абсолютно зло. Всяко зло възниква вследствие на това, че нещо, което по някакъв начин е добро, се използва по друг начин в света и поради това се изопачава в зло. По подобен начин и луциферическият принцип, който може да даде повод за толкова възвишеното и великолепното, може да се превърне в опасен, много опасен именно за станалата ясновиждаща душа. Това става и в обратния случай. Сега разгледахме случая, когато душата се лакоми в духовния свят, т.е.
възприема в него, и когато се върне във физическо-сетивния свят, не си казва: сега ти нямаш право да се ползваш от този живот на представите, който съответства на духовния свят… Тогава във физическо-сетивния свят тя е изложена на ариманическото влияние.
Но може да стане и обратното. Човешката душа може да внесе в духовния свят това, което трябва да принадлежи само на физическо-сетивния свят, а то е този вид усещания, чувства и афекти, които душата по необходимост трябва да развие до известна степен във физическо-сетивния свят. Всички страсти и т.н., които душата култивира във физическо-сетивния свят, не трябва да се внасят в духовния свят, за да не попадне човек в значителна степен под нападките и съблазните на Луцифер.
към текста >>
345.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изло
жена
за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма.
Първият свят, в който встъпва станалата ясновиждаща душа на човека, когато премине през прага, ще нарека елементарен свят. Само този, който желае да внесе привичките от сетивния свят и в по-висшите, в свръхсетивните светове, може да иска да бъдат избрани еднакви наименования за всички гледни точки, от които се разглеждат висшите светове.
Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма.
Пред душевния живот застават съвършено нови изисквания, когато той премине през прага и встъпи в елементарния свят. Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят. Елементарният свят е напълно различен от сетивния. В последния нещата стоят така, че когато в този свят преминавате от едно същество към друго, от дадено явление към друго, вие имате пред себе си тези същества, тези явления, можете да ги разглеждате, но в наблюдението на всяко явление, на всяко същество напълно ясно съхранявате своята затворена в себе си същност, своето лично битие. Във всеки един момент знаете, че сте същият, когато подхождате към някое друго явление, към някое друго същество, към нещо ново и никога не можете да изгубите себе си в това явление, в това същество.
към текста >>
346.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както душата във физическо-сетивния свят се намира сред някакъв ландшафт, в който е обкръ
жена
от скали, планини, гори и поляни, и както тя трябва да ги счита за реалност, ако е здрава, така и станалата ясновиждаща душа, когато наблюдава извън физическото, а също и извън етерното тяло, се намира сред точно такъв пейзаж, който се състои от тези образи.
Лесно може да се помисли, че така трябва да се постъпва при представянето, защото това, което се използва в него като сетивни образи, указва за един свят, който в своите признаци няма нищо общо със сетивния. Би могло да се помисли, че този, който иска да представи този свят, трябва да прибегне тъкмо към сетивни образи. Но случаят не е такъв. Защото когато станалата ясновиждаща душа встъпи в духовния свят, тя действително вижда този пейзаж точно в тези образи, които са представени в драмата в двете картини за духовната област. Тези образи не са измислени, за да се охарактеризира чрез тях нещо, което е съвсем различно, а просто станалата ясновиждаща душа действително и наистина се намира сред такъв пейзаж, който образува нейната околна среда.
Както душата във физическо-сетивния свят се намира сред някакъв ландшафт, в който е обкръжена от скали, планини, гори и поляни, и както тя трябва да ги счита за реалност, ако е здрава, така и станалата ясновиждаща душа, когато наблюдава извън физическото, а също и извън етерното тяло, се намира сред точно такъв пейзаж, който се състои от тези образи.
Тези образи не са избрани произволно, а действително в дадения свят съставляват истинското обкръжение на душата. Така че Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“ не са създадени по такъв начин, че да е трябвало да бъде изразено нещо от един непознат свят и тогава да сме се позамислили: как може да се изрази това? А това действително е свят, който душата вижда около себе си и само, така да се каже, възпроизвежда.
към текста >>
347.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удъл
жена
със столетия.
Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка.
Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия.
И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове. И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве. И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н.
към текста >>
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на осве
жена
та си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли.
От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо.
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли.
Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността.
към текста >>
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е зало
жена
троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
348.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изло
жена
та в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изло
жена
та повече на луциферическия елемент готическа азбука.
Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент. За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията. За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план. Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци.
Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука.
Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт. Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент. И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински букви и да не използват латински букви, ако искат да пишат с готически. В бъдеще ще става все по-необходимо животът да се разглежда по такъв фин начин, че да се виждат симптомите, които изнасят на повърхността това, което действа в окултните подоснови. Благодарение на това хората ще се научат да усвояват в рамките на физическо-сетивния свят такива представи, усещания и понятия, които после да могат да бъдат внесени благоприятно през прага в духовната област.
към текста >>
И така, следва да се каже: докато по същество поезията несъмнено е подло
жена
на луциферическото влияние, върху музиката до голяма степен може да въздейства ариманическият импулс, така че може да има музикални произведения, в които да има много повече ариманическо, отколкото луциферическо, въпреки че важи това, че музиката на първо място е изло
жена
на луциферическия импулс.
Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман. Въпреки това е вярно и казаното преди. Защото в духовния свят няма само способност за превръщане, а може да се каже, че всичко е навсякъде. Всеки духовен елемент всъщност се стреми да прониже всичко. Така може да съществува луциферическа пластика, макар и да е вярно, че на пластиката въздейства преимуществено ариманическият импулс.
И така, следва да се каже: докато по същество поезията несъмнено е подложена на луциферическото влияние, върху музиката до голяма степен може да въздейства ариманическият импулс, така че може да има музикални произведения, в които да има много повече ариманическо, отколкото луциферическо, въпреки че важи това, че музиката на първо място е изложена на луциферическия импулс.
към текста >>
349.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история"се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история"се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
350.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
От Исусовата душа излязоха не само тези думи; тъй като беше силно свързан с тази
жена
след своята дванадесетгодишна възраст, сега от него излязоха не само думите, но и цялата му вътрешна същност, сега той изглеждаше като опразнен, като човек, чиито Аз се намира вън от тялото.
Тези думи направиха ужасяващо впечатление на майката. По време на целия този разговор тя просто се сля с него, стана едно цяло с него. Цялата душа, целият Аз на Исус от Назарет беше вложен в тези думи. И тук аз бих искал да се докосна до една друга тайна, отнасяща се за времето преди Йоановото Кръщение.
От Исусовата душа излязоха не само тези думи; тъй като беше силно свързан с тази жена след своята дванадесетгодишна възраст, сега от него излязоха не само думите, но и цялата му вътрешна същност, сега той изглеждаше като опразнен, като човек, чиито Аз се намира вън от тялото.
Но за разлика от него, майката получи един вид нов Аз: тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
Както Христовият Дух проникна в Исус от Назарет, така и духът на другата майка, която междувременно пребиваваше в духовния свят, се спусна над
жена
та, с която Исус водеше споменатия разговор.
Пред погледа на духовния изследовател се открива следното: В същия миг, когато се извърши Кръщението на Исус в реката Йордан, майката също усети в себе си, че идва краят на нейната душевна метаморфоза. Тя усети по това време тя беше на 45, 46 години как в нея внезапно прониква душата на онази, която беше майка на детето Исус, което през своята дванадесета година прие Заратустровия Аз, и която беше починала отдавна.
Както Христовият Дух проникна в Исус от Назарет, така и духът на другата майка, която междувременно пребиваваше в духовния свят, се спусна над жената, с която Исус водеше споменатия разговор.
И от тогава тя чувствуваше себе си като онази млада майка, която някога беше родила детето Исус, за което ни разказва евангелистът Лука.
към текста >>
351.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Общността на есеите беше разполо
жена
в една от долините на Палестина.
След като Исус от Назарет се завърна у дома си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря. През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност.
Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина.
Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония. Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят. В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>
352.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние знаем, че бащата на Исус от Назарет беше вече починал, когато към своята двадесет и четвърта година Исус се завърна след едно продължително пътуване, така че сега Исус от Назарет живееше сам с
жена
та, която беше негова доведена майка или мащеха.
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един разговор с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха. Ние знаем,че майката на онзи Натанов Исус, който в своята дванадесета година прие в себе си индивидуалността на Заратустра, с други думи действителната кръвна майка на Натановия Исус, беше починала скоро след като това момче прие в себе си Заратустра, който дотогава беше въплътен в другото момче Исус; следователно нейната душа отдавна се намираше в духовния свят. От моите лекции, изнесени през изминалите години, знаем още, че бащата на другото момче Исус от Соломоновата линия, също беше починал и че сега двете семейства на двете момчета Исус се събраха в едно семейство и живееха в Назарет, а всред тях растеше и Исус, заедно със своите братя и сестри, както и с майката на Заратустра.
Ние знаем, че бащата на Исус от Назарет беше вече починал, когато към своята двадесет и четвърта година Исус се завърна след едно продължително пътуване, така че сега Исус от Назарет живееше сам с жената, която беше негова доведена майка или мащеха.
Макар и само с няколко думи, тук трябва да кажем нещо много важно: В хода на времето тази доведена майка или мащеха, макар и бавно, постигна едно дълбоко и сърдечно разбиране за всички онези забележителни душевни опитности, през които беше минал Исус от Назарет. Да, в хода на времето тези две души тази на Исус от Назарет и тази на неговата доведена майка се вплетоха много здраво.
към текста >>
Забележителното в случая беше следното: В хода на разговора, душата на онази
жена
, която беше кръвна майка на Натановия Исус, постепенно слезе от духовния свят и се съедини с доведената майка на Исус от Назарет, така че след този разговор в душата на доведената майка заживя и душата на тази, която беше действителна майка на Исус от Назарет.
Исус от Назарет разказваше така, че заедно с неговите думи, към сърцето и душата на майката политаше и част от неговия собствен Аз. Бихме могли да се изразим и по друг начин: Върху крилата на неговите думи, към майката се устремяваше и неговият собствен Аз, но без да я изпълва докрай с присъщата си сила, а само така, че тя усещаше в себе си живителната сила на Исусовите думи.
Забележителното в случая беше следното: В хода на разговора, душата на онази жена, която беше кръвна майка на Натановия Исус, постепенно слезе от духовния свят и се съедини с доведената майка на Исус от Назарет, така че след този разговор в душата на доведената майка заживя и душата на тази, която беше действителна майка на Исус от Назарет.
Това, което стана, беше, така да се каже, мощен призив към един вид нова девственост. Това цялостно преобразяване, това навлизане на една душа от духовните светове в душата на доведената майка, създаваше едно покъртващо впечатление и ние виждаме как отсега нататък доведената майка се движи само като външна обвивка на онази друга майка, която от дванадесетата до тридесетата година на Исус се намираше в духовния свят.
към текста >>
353.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една
жена
, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по един твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем конкретно, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида. Лесно е да си представим образа на древната Изида и детето Хор, както и връзката между Изида и Хор, сина на Изида и Озирис. Обаче това е една абстрактна представа. Зад нея, естествено, са скрити дълбоки тайни. Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях.
После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ето първото указание за онова, което Парсифал би узнал, ако беше запитал за чудесата на Свещения Граал. Той би разбрал в една нова светлина онази връзка, която съществува между Изида и Хор, между майката и Си на човешки. И той трябваше да запита!
към текста >>
Сега вече, когато пита за тайната на Свещения Граал, душата не е изло
жена
на онези вредни сили, които я заплашваха в миналото.
С настъпването на Четвъртата следатлантска епоха, когато се разигра и Мистерията на Голгота, древното ясновидство постепенно изчезна. На преден план излезе една нова душевна нагласа, едно ново душевно устройство, което трябваше да остане напълно изолирано от духовния свят, една нова душевна организация, лишена от подтика да задава въпроси.
Сега вече, когато пита за тайната на Свещения Граал, душата не е изложена на онези вредни сили, които я заплашваха в миналото.
Защото в тази тайна се крие това, което след Мистерията на Голгота се вля като една жива сила в аурата на Земята. Всичко онова, което по-рано остана извън аурата на Земята, и което сега се вля там като тайна на Граал, би останало затворено за онзи човек, който не се осмелява да пита. Човекът трябва да пита, което означава не друго, а следното: той трябва да има смелостта и действително да развие това, което и бездруго живее в душата.
към текста >>
354.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изло
жена
на опасности, отколкото религиите на съседните народи.
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи.
И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
към текста >>
Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от
жена
".
Да, занапред в човешката душа ще живеят образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по един или друг начин. Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител.
Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена".
С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков. Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области. Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
към текста >>
Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от
жена
", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител. Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена". С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков. Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области.
Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
към текста >>
355.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В думите, които отправи към мащехата си, беше вло
жена
цялата сила на неговия Аз.
По време на този разговор душата на Исус беше раздирана от болка.
В думите, които отправи към мащехата си, беше вложена цялата сила на неговия Аз.
От него сякаш се отдели нещо и премина в доведената му майка толкова силно беше свързан той с това, което разказваше. Заедно с думите, към майката прелитна и „нещо" от самия Исус, понеже в този момент неговият Аз се намираше извън тялото. В резултат на това, майката се преобрази напълно. Докато от него излезе „нещо", майката получи един нов Аз, който се потопи в нея, така че тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
356.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изло
жена
на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/.
Как трябва да си представим отношение то на това същество с развитието на Земята? Когато обгърнем с поглед развитието на това Натаново момче Исус, ние трябва да го търсим не сред това, което може да ни предложи физическото развитие на Земята, а трябва да го търсим в духовните царства, в онова, което не е било по-рано земно. И тук за наблюдението, за което често говорих, за ясновидското наблюдение, се установява следното: Нека си припомним това, което е описано в "Тайната Наука", как в Лемурийската епоха, с изключение на една главна двойка на човечеството /която Библията нарича Адам и Ева, бележка на преводача/, душите постепенно слязоха от другите планети и през време на Атлантската епоха се въплътиха в човешки тела. Следователно ние трябва да разглеждаме развитието на Земята така, че от заобикалящия Земята космически свят слизат човешките души и започват отново тяхното земно развитие в различни моменти. Знаем, че преди Лемурийската епоха човешките души се бяха оттеглили на планетите на нашата слънчева система.
Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изложена на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/.
Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека. Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха.
към текста >>
Така беше зало
жена
цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин.
При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани.
Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин.
Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман. Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество. Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
към текста >>
357.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада
жена
, която държи в полата си своя годеник и го оплаква.
В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят. Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред. Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно! Аз не знаех какво можех да направя с този отговор. И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола.
И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква.
Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин.
към текста >>
След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на
жена
та държаща в полата си своя мъж, когото оплаква.
Облече се сам. Намери долу само своя кон готов. Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка.
След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква.
Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи.
към текста >>
Аз трябваше също да го свържа с образа на
жена
та, която държи мъртвия си годеник в полата.
След това аз се опитах да се върна отново към Киот и ето: особено едно нещо, което Волфрам фон Ешенбах казва за него, ми направи дълбоко впечатление и аз трябваше да го свържа с "Ганганда грайда". То се свърза от само себе си.
Аз трябваше също да го свържа с образа на жената, която държи мъртвия си годеник в полата.
Веднъж аз се натъкнах, без да търся, на тези думи, които Киот казва. Тези думи са следните: "Оказа се, че Граалът е един предмет". И тогава самото екзотерично изследване ни показва, как той стигнал до това: "Оказа се, че Граалът е един предмет". Той получил в ръцете си една книга от Флегетанис в Испания. Това е една астрологическа книга.
към текста >>
358.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръ
жена
.
Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже. Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата.
Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена.
Казва, че англичаните нямат никакво право върху Франция и затова, както тя казва, Бог я изпратил да ги победи и изгони, но след като първо ги е предупредила. Проявява голяма почит към краля; казва, че Бог го обича и го е взел под своята особена закрила, поради което той ще бъде също за пазен. За Орлеанския херцог, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но след като е предупредила англичаните, които са го взели в плен, да го освободят.
към текста >>
Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от
жена
та, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала.
Ние чухме вече сега това: Христовият Импулс тече така да се каже подземно в подосновите на душите, продължава да тече; там горе богословите спорят и се карат и произвеждат това, което след това става традиционно Християнство. Да проследим лицето на Парсифал, както го описва легендата: Никъде той не знае нещо от всичко това. Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърхността. Всичко това той не трябва да го знае. Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърхността.
Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала.
Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори. Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот. Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата. Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност.
към текста >>
359.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Една такава основа, каквато беше поло
жена
днес, би искала да изглежда някому твърде абстрактна, обаче ние се нуждаем от нея.
Аз казах, че ние се нуждаем от здрава основа за нещата, които впоследствие биха ни издигнали до висотите на духовното изследване.
Една такава основа, каквато беше положена днес, би искала да изглежда някому твърде абстрактна, обаче ние се нуждаем от нея.
Но все пак аз се опитах да представя нещата така, че да са лесни за разбиране. Специално бих искал да подчертая, че с помощта на такива прости размишления, ние си изградихме понятие за това, къде точно лежи границата между Духовете на Формата и Духовете на Движението. Фактът, че стигаме до такова понятие е тясно свързан с това, дали изобщо можем да си позволим общовалидни мисли или само представи и понятия за отделните неща. Подчертавам: Дали изобщо можем да си позволим.
към текста >>
360.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Обаче има и една невидима част на мозъка, която става видима само ако вземем в съображение човешкото етерно тяло; и тя е изло
жена
предимно на онези влияния, които идват от долната част на духовния Космос (Рис. 12).
В тази мозъчна половина, за която говорят анатомите, и за която казваме, че прилича на „полукълбо”, там навлизат предимно онези влияния от духовния Космос, които водят началото си от горните нюанси.
Обаче има и една невидима част на мозъка, която става видима само ако вземем в съображение човешкото етерно тяло; и тя е изложена предимно на онези влияния, които идват от долната част на духовния Космос (Рис. 12).
Но какви са тези влияния? Да предположим, че с присъщия си логизъм някой е поставен в знака на сенсуализма, а със своя емпиризъм е поставен в знака на математизма. При тези обстоятелства се пораждат такива сили, които започват да работят в неговия мозък, и тогава горната част на неговия мозък става особено активна и заглушава останалите части. Неизброимо много нюанси от мозъчната дейност възникват поради това, че мозъкът просто плува в духовния Космос, вследствие на което силите започват да работят в мозъка, както вече посочихме. Човешките мозъци действително притежават изумително многообразие и то се дължи на комбинациите, които са възможни в духовния Космос.
към текста >>
361.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изло
жена
в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука".
Трябва да бъде създаден един заместител. Ние стоим срещу външния свят с нашите възприятия. Ние мислим върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука.
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука".
Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля. Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху един свръхсетивен свят.
към текста >>
362.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Природата бива продъл
жена
в социалния ред: това ще взема все по-голямо надмощие.
Безразборно се произвежда все повече и повече, създават се фабрики и хората не се запитват. Колко ще се използува? както е било някога случаят, когато имаше шивачи в селото, които само тогава ушиваха един костюм, когато той биваше поръчан. Тогава консуматорът беше този, който определя ше, колко да се произвежда; сега се произвежда за пазара, стоките се трупат, колкото много е възможно. Производството работи изцяло по принципа, по който природата създава.
Природата бива продължена в социалния ред: това ще взема все по-голямо надмощие.
Обаче тук ние навлизаме в полето на материалното. Духовният закон няма никакво приложение във външния живот, понеже той важи именно за духовния свят, той няма никакво приложение и се получава нещо твърде забележително. Понеже се намирало между нас, можем да кажем такива неща, светът естествено днес много малко ще ни разбере.
към текста >>
363.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
И тук ние няма какво да приказваме, тук ние вземаме фактическото състояние на нещата, както Христос направи в случая с прелюбодействувалата
жена
: Той записа греха в Земята.
А ние трябва да вмъкнем също и едно такова познание към разликата, която трябва да срещаме при субективната Карма, работеща в Егото на човека и тази Карма, която обозначаваме като обективна Карма. Тук не трябва да се губи нито една дума, всеки човек трябва да изправи щетите, които е причинил.
И тук ние няма какво да приказваме, тук ние вземаме фактическото състояние на нещата, както Христос направи в случая с прелюбодействувалата жена: Той записа греха в Земята.
С това обаче трябва да се обърне вниманието върху обстоятелството, че егоизмът трябва да бъде преодолян в полето на теософското движение. Тук човек трябва да бъде наясно, че е необходима обектив а преценка по отношение на света, а не само една субективна преценка".
към текста >>
364.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от
жена
му: „Отречи се от Бога и умри!
Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта".
О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри!
". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие. И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
към текста >>
365.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Христос застава с две неща срещу тези, които идват пред него, проклинайки прелюбодействувалата
жена
нека да нарисуваме в нашата душа сцената, когато пред Него донасят прелюбодействувалата
жена
: едното нещо е, че Той записва вътре в Земята нещо, а второто нещо е, че Той прощава, че Той въобще не осъжда и не проклина.
Христос показва на едно място така чудесно, какво отношение има Той към този въпрос, че това се врязва дълбоко, дълбоко в нашите сърца.
Христос застава с две неща срещу тези, които идват пред него, проклинайки прелюбодействувалата жена нека да нарисуваме в нашата душа сцената, когато пред Него донасят прелюбодействувалата жена: едното нещо е, че Той записва вътре в Земята нещо, а второто нещо е, че Той прощава, че Той въобще не осъжда и не проклина.
Защо пише Той навътре в Земята? Защото Кармата действува, защото Кармата е обективната справедливост. Деянието на прелюбодействувалата жена не може да бъде заличено и Христос го записва навътре в Земята. По друг начин стоят нещата обаче с духовното последствие, а не със земното последствие; духовното последствие Христос го поема върху себе си. „Той прощава", това не означава, че Той заличава греха в абсолютен смисъл, а че Той поема върху себе си последствията от онова, което е извършено обективно.
към текста >>
Деянието на прелюбодействувалата
жена
не може да бъде заличено и Христос го записва навътре в Земята.
Христос показва на едно място така чудесно, какво отношение има Той към този въпрос, че това се врязва дълбоко, дълбоко в нашите сърца. Христос застава с две неща срещу тези, които идват пред него, проклинайки прелюбодействувалата жена нека да нарисуваме в нашата душа сцената, когато пред Него донасят прелюбодействувалата жена: едното нещо е, че Той записва вътре в Земята нещо, а второто нещо е, че Той прощава, че Той въобще не осъжда и не проклина. Защо пише Той навътре в Земята? Защото Кармата действува, защото Кармата е обективната справедливост.
Деянието на прелюбодействувалата жена не може да бъде заличено и Христос го записва навътре в Земята.
По друг начин стоят нещата обаче с духовното последствие, а не със земното последствие; духовното последствие Христос го поема върху себе си. „Той прощава", това не означава, че Той заличава греха в абсолютен смисъл, а че Той поема върху себе си последствията от онова, което е извършено обективно.
към текста >>
366.
Съдържание
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропосо- фията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условие то за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропосо- фията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
367.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслу
жена
слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа.
Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика.
Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър. Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище. Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник. Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
368.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична
жена
и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно.
Искам да Ви изясня това, като приведа пример, чрез който се хвърля поглед от една напълно различна страна върху нещата, за които говорихме днес. Да разгледаме често обсъжданата от различни страни картина на първия стадий на земното развитие, на райското битие на човека, както е представена в Библията. Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на дървото, изкушаваща Ева.
Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно.
Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н. Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер.
към текста >>
Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична
жена
и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н.
Искам да Ви изясня това, като приведа пример, чрез който се хвърля поглед от една напълно различна страна върху нещата, за които говорихме днес. Да разгледаме често обсъжданата от различни страни картина на първия стадий на земното развитие, на райското битие на човека, както е представена в Библията. Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на дървото, изкушаваща Ева. Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно.
Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н.
Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер.
към текста >>
369.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Като германци бихме изпълнили много лошо възло
жена
та ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали.
Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал. Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал? Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено? Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега?
Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали.
Времето ни задължава да разгърнем специфичното на нашата средноевропейска същност. И вече свързани с него, ние трябва да разглеждаме кармата, която, бих казал, ни е отредена.
към текста >>
370.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Като следствие от това много често една кармична връзка бива напълно унищо
жена
, поема в напълно погрешна посока и трябва да се чака до следващата инкарнация, когато тези двама души отново ще се срещнат.
Помислете колко често се случва днес, когато двама души се срещнат и единият предизвика у другия мигновена антипатия – последният не харесва първия – и как после всичко, което двамата правят, е оцветено от тази антипатия.
Като следствие от това много често една кармична връзка бива напълно унищожена, поема в напълно погрешна посока и трябва да се чака до следващата инкарнация, когато тези двама души отново ще се срещнат.
Симпатиите и антипатиите са най-големите врагове на истинския социален интерес. На това много често не се обръща внимание. Но всеки, който дълбоко осъзнава значението на истинското социално разбиране за по-нататъшното развитие на човечеството, със свито сърце забелязва какъв опустошителен ефект упражняват учителите в училище, когато, водени от определени предразсъдъци, проявяват предпочитание към даден ученик за сметка на друг, водени от лични симпатии или антипатии. Това е ужасяващо. Става дума за това, всеки един да се приеме такъв, какъвто е, и от това, което представлява, да се направи най-доброто.
към текста >>
Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изло
жена
на една витрина, която си купих.
Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения. Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание. Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап. В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата.
Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих.
В нея се разказва за съвременния човек, какво търси този съвременен човек, под какви впечатления израства. Посочва се колко много е постигнато в съвременния свят, колко много, което прави живота удобен и лесен. Разказва се как под въздействието на определени удобства, като парата и електричеството, животът се превръща в наслада. После се подчертава едно нещо. Подчертава се как съвременният човек е започнал да води забързан и бурен живот, какъвто в по-ранни времена не е бил възможен, как този живот е станал по-богат и пълноценен.
към текста >>
371.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква непредизвикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръ
жена
помощ от другото.
На 3 Август 1914 г. сър Едуард Грей прочита в парламента между другото следния пасаж от един документ, изпратен от него на 22 Ноември 1912 г.
на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква непредизвикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръжена помощ от другото.
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз. Не познаваме дори изразите, с които той е дефиниран."
към текста >>
лорд Хю Сесил казва: "Доста широко разпространено е убеждението, че страната се е обвързала с някакво задължение не точно договор, а задължение, което се основавало на дадено от правителството уверение да се съдейства на значителна въоръ
жена
сила в Европа." Мистър Аскуит прекъсва оратора с думите: "Чувствам се принуден да заявя, че това не е истина."
"По време на интерпелационните дебати през февруари 1913 г.
лорд Хю Сесил казва: "Доста широко разпространено е убеждението, че страната се е обвързала с някакво задължение не точно договор, а задължение, което се основавало на дадено от правителството уверение да се съдейства на значителна въоръжена сила в Европа." Мистър Аскуит прекъсва оратора с думите: "Чувствам се принуден да заявя, че това не е истина."
към текста >>
372.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една
жена
, владееща изкуството да смесва парфюми.
Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност. Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство.
Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми.
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
373.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга
жена
.
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време. Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
към текста >>
Щом такива неща са възможни, тогава няма защо да се говори за случайности, а ще трябва да се проумее, че съществуват движещи сили и че в тези движещи сили е зало
жена
определена система.
Щом такива неща са възможни, тогава няма защо да се говори за случайности, а ще трябва да се проумее, че съществуват движещи сили и че в тези движещи сили е заложена определена система.
Следователно през 1888 г. работата се разминала по причини, които споменах. После възникнала по-трудна обстановка. Обстановката се затруднила най-вече затуй, защото от страна на Италия цялостната връзка на Апенинския полуостров с Централна Европа получила извънредно странен характер. Проучването на тези неща е психологически интересно, но действително се стигнало дотам, че Италия, политическа Италия трябвало да бъде третирана така, както биват третирани някои истерични дами.
към текста >>
374.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Общоизвестен факт е, че доста много хора поставят днешните събития във връзка с основаването на Германската империя, разполо
жена
в центъра на Европа.
Общоизвестен факт е, че доста много хора поставят днешните събития във връзка с основаването на Германската империя, разположена в центъра на Европа.
Не ми е работа да говоря за политиката на Германската империя, както и за политика въобще и няма да го правя. Искам само да Ви дам отделни фактологични опорни точки. За събитията, довели до появата на Германската империя, човек може да си състави виждания, може дори да застъпва все едно основателно или не становището, че за човечеството е беда, де то изобщо ги има тези германци. Няма съмнение, че за тези неща също може да се дискутира. И защо не, щом някой честно и откровено признава, че застъпва такова гледище?
към текста >>
Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за съсредоточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възло
жена
му с точни указания.
„За нас, познаващите Грей от самото начало на неговата кариера, е много забавно да наблюдаваме каква възхита предизвиква той сред континенталните си колеги. В него те, изглежда,предполагат нещо, което из общо не му е присъщо. Той се числи към превъзходните състезатели по спортен риболов в кралството и е много добър тенисист. Политически или дипломатически способности наистина не притежава за такива би трябвало да му се признаят изтощително скучният начин, по който говори, и неговата странна издръжливост.
Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за съсредоточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възложена му с точни указания.
Неотдавна, когато един малко по-темпераментен чуждестранен дипломат изразил удивлението си от потайността на Грей, която не позволявала да се разбере какво става в него, някакъв устат секретар вметнал: „Когато една глинена спестовна касичка е пълна догоре с пари, при разклащане тя не трака. Но тя не трака и тогава, когато в нея няма пукната пара. Няколкото гроша на Уинстън Чърчил тракат толкова силно, че ти късат нервите, а при Грей не се долавя никакво тракане. Само който държи касичката, може да знае дали тя е препълнена или е абсолютно празна." Малко остро, но пък добре казано. Смятам, че Грей има много благопристоен нрав, макар че някаква глуповата суетност понякога го подвежда да се забърква в работи, от които ръце, предпочитащи да се запазят чисти, гледат да останат настрана.
към текста >>
Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безсмислица е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разполо
жена
между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави.
Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг. Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина? Рече ли да прецени тези неща, редно е да се имат предвид най-различни положения. Ред но е да се има предвид, че ако Централна.
Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безсмислица е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разположена между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави.
към текста >>
В последния момент херцогинята надниква от колата към една застанала наблизо млада
жена
, мигове, преди куршумите да я улучат, тя се усмихва, защото е съзряла една млада славянка, и възкликва: Ето една славянка!
Касаеше се за точно определена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема. Спомнете си какво Ви казах за окултния фон на индивидуалността на ерцхерцог Франц Фердинанд, спомнете си парадоксалния, ала при все това реален факт, че тази двойка, която е била във висша степен славянофилски настроена, привидно беше погубена от славянска ръка привидно. Бих искал да знам дали въз основа дори на известно съкровено разбиране не може да се установи колко прав е човек, когато в случая търси по-дълбоки взаимовръзки. Въз основа на известно съкровено разбиране човек може да се доближи до същината на нещата. Виждаме един във висша степен славянофилски настроен човек да загива ведно със съпругата си от славянски куршуми.
В последния момент херцогинята надниква от колата към една застанала наблизо млада жена, мигове, преди куршумите да я улучат, тя се усмихва, защото е съзряла една млада славянка, и възкликва: Ето една славянка!
*145 И тогава куршумите я улучват. Несъмнено свидетелство за необикновена Карма е, че преди славянските куршуми да улучат херцогинята, тя изпитва възторг, тъй като погледът и се спира на обичания от нея славянски на род.
към текста >>
И нещата няма да се оправят, преди да се стигне до такова самопознаване, за което впрочем Хърбърт Спенсър и Джон Стюарт Мил не са достатъчни, защото в основата му трябва да бъде зало
жена
Духовна Наука и долавянето на онова, което е дадено чрез Духовната Наука.
И тъй, както бе казано, най-вече в политическите науки всичко е било повлияно от английската насока на мисълта. Онова обаче, което се оказва наложително, е известно самопознание на народностните характери.
И нещата няма да се оправят, преди да се стигне до такова самопознаване, за което впрочем Хърбърт Спенсър и Джон Стюарт Мил не са достатъчни, защото в основата му трябва да бъде заложена Духовна Наука и долавянето на онова, което е дадено чрез Духовната Наука.
към текста >>
Да приемем, че в душевната конфигурация думата е разполо
жена
в това поле тук, а мисълта в другото:
Обърнете внимание колко трудно е например да се схване следното онова, което се има предвид тук, не е суха теория то лежи в основата на живота: В душата съществува определена връзка между представата и думата. Това е факт, който веднага ще поясня.
Да приемем, че в душевната конфигурация думата е разположена в това поле тук, а мисълта в другото:
към текста >>
375.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Във вида, в който се представя, докато човекът пребивава тук на физическата Земя във физическото си битие, неговата тайна във взаимовръзката и с всички тайни на Космоса е поло
жена
на определен етап от Земното развитие в основите на тези старинни нордски Мистерии така дълбоко, както никъде другаде.
Мистерийните истини не са дреболии, в каквито някои мистични секти искат да ги превърнат днес; мистерийните истини са огромни, мощни импулси в рамките на еволюцията на човечеството. Тъй както с днешната антропософия е невъзможно да се върнем към гнозиса и към старите гностици, по същия начин човечеството не е в състояние да се върне към онова, което например старинните Мистерии на Севера някога са представлявали за еволюцията на човечеството. И би било голямо безразсъдство, ако някой рече да приеме, че такива мистерийни истини бивали разбулвани затуй, защото човек имал желание да се върне някак си към онова, което е живеело в тях. Днес човечеството трябва да знае какво е живеело в подобни Мистерии, за да може да се опомни. Защото всичко в нордските Мистерии, свързано с цялостното космическо развитие, е стояло във взаимовръзка с онова, което протичало на Земята, точно както вдъхновяваните от Космоса гностически знания са стояли във взаимовръзка с онова, което се разигравало в космическите простори и далнини.
Във вида, в който се представя, докато човекът пребивава тук на физическата Земя във физическото си битие, неговата тайна във взаимовръзката и с всички тайни на Космоса е положена на определен етап от Земното развитие в основите на тези старинни нордски Мистерии така дълбоко, както никъде другаде.
към текста >>
На зачеващата
жена
се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята.
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение. Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни.
На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята.
Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят. Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
към текста >>
В стари времена, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка
жена
, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята, почитана впоследствие като Нертус.
В стари времена, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка жена, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята, почитана впоследствие като Нертус.
Всъщност това божество бивало представяно не като женско, а като мъжко-женско и едва по-късно образът на Нертус бил изопачен и напълно феминизиран. И точно както архангел Гавраил се явил на Дева Мария, така някога Нертус на колесница се явявала на жената, на която предстояло да дари земята със земен обитател. Въпросните жени виждали това в представите си. По-сетне, когато мистерийният импулс отдавна бил отшумял в този си вид, същото събитие се отпразнувало в спомена за него, във вид на символика, което Тацит успял да види и го описал по следния начин:
към текста >>
И точно както архангел Гавраил се явил на Дева Мария, така някога Нертус на колесница се явявала на
жена
та, на която предстояло да дари земята със земен обитател.
В стари времена, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка жена, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята, почитана впоследствие като Нертус. Всъщност това божество бивало представяно не като женско, а като мъжко-женско и едва по-късно образът на Нертус бил изопачен и напълно феминизиран.
И точно както архангел Гавраил се явил на Дева Мария, така някога Нертус на колесница се явявала на жената, на която предстояло да дари земята със земен обитател.
Въпросните жени виждали това в представите си. По-сетне, когато мистерийният импулс отдавна бил отшумял в този си вид, същото събитие се отпразнувало в спомена за него, във вид на символика, което Тацит успял да види и го описал по следния начин:
към текста >>
Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната
жена
с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време.
За всяко новопоявило се нещо на света се създава както една луциферическа, така и една ариманическа противоположност. Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната еволюция на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо. Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо.
Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време.
Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май! Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване. Знаете, че луциферическото времеизместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно. Ето как онова, което представлявало ариманическата, мефистофелската обратна страна на култа към Херта, превръщането в дяволското, станало по-сетне "Валпургиева нощ", която е свързана с най-старата мистерийна същност и от която впоследствие останал единствено избледнелият спомен.
към текста >>
Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария,сгодената за него
жена
, която беше непразна.
Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария,сгодената за него жена, която беше непразна.
към текста >>
И тук то казва същото, каквото по време на старинния нордски мистериен ритуал, жрецът на Нерта е казвал на зачеващата
жена
:
И тук то казва същото, каквото по време на старинния нордски мистериен ритуал, жрецът на Нерта е казвал на зачеващата жена:
към текста >>
В това също е зало
жена
една необходимост, без тя, разбира се, да намалява истинността на факта, че човеците са разпнали Христос.
Христос не само бе роден за човеците те го и разпнаха!
В това също е заложена една необходимост, без тя, разбира се, да намалява истинността на факта, че човеците са разпнали Христос.
Възможно е също да се знае, че разпятието, извършено върху дървения кръст на Голгота, не е било единственото. Ще дойде време, когато ще може да бъде разбирана втората част от коледната мъдрост: „Мир на човеците по земята, проявяващи добра воля." Защото и отрицателното подлежи на долавяне и усещане хората са далеч от способността да проумеят истинския смисъл на Христос и на коледното тайнство.
към текста >>
376.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Те се състоели в това, че при ингевоните от споменатите мистерийни светилища, животът на хората бил строго регулиран дотолкова, доколкото специално бивало определяно времето, през което се полагали грижи за продължаване на рода сношаването на мъжа с
жена
та трябвало да става само през пролетта, приблизително през дните, когато било първото пълнолуние след пролетното слънцестоение.
Тези стари традиции бих искал да Ви скицирам още веднъж.
Те се състоели в това, че при ингевоните от споменатите мистерийни светилища, животът на хората бил строго регулиран дотолкова, доколкото специално бивало определяно времето, през което се полагали грижи за продължаване на рода сношаването на мъжа с жената трябвало да става само през пролетта, приблизително през дните, когато било първото пълнолуние след пролетното слънцестоение.
Това било приблизително времето, което ние сега наричаме великденско. В останалото време размножаването не било позволено и в известен смисъл за не съвсем почтен бил смятан човек, родил се по време, доказващо, че зачеването му не е могло да стане през посочения период.
към текста >>
По този начин обаче, зачеващата
жена
реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба.
Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората. Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство. А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние.
По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба.
При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил. Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
към текста >>
При
жена
та дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба.
Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората. Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство. А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба.
При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба.
А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил. Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
към текста >>
А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска
жена
, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното.
Виждате как в тези общности донякъде се зараждат очертанията на онова, от което Евангелията по-сетне оформят живота на Христос Исус. Тези общности принадлежат на древността. От подобни неща по-късните времена онаследяват само онова, което е своего рода символ на предходното. Така видението на майка та за възвестяване на рожбата се онаследено като ритуал към Нертус, като ритуал към Херта от по-късно време.
А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното.
В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално. А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг. Те били спомен за отминали времена. У хората, имащи откъслечни познания за предишни хилядолетия от известни култови взаимовръзки, които в древността безспорно продължавали да бъдат налице като отзвук от езичеството, съществувало по отношение на шествията с колесницата на Херта съзнание, което словесно може да се изрази примерно по следния начин: Така е било открай време.
към текста >>
Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута
жена
този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения.
Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които намират слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят. Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно.
Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения.
Споменатото от мен образно сравнение с артилериста е, общо взето, дреболия. Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много време, а само един откъс може би от началото и после края. Началото:
към текста >>
377.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Отпърво представата за Христос, която е неотделима от тайнството на Възкресението, била догматизира на; после обаче тя постепенно била подло
жена
на обсъждане и съществува тенденция мистерията на Възкресението да бъде напълно изоставена.
Отпърво представата за Христос, която е неотделима от тайнството на Възкресението, била догматизира на; после обаче тя постепенно била подложена на обсъждане и съществува тенденция мистерията на Възкресението да бъде напълно изоставена.
Но липсва желание да бъде разбрана и мистерията на раждането. Не искат да се занимават с нея, понеже вече не желаят да я признаят в цялостната и дълбочина, сиреч в нейния мистериен характер. Желанието е тя да бъде призната само откъм жизнеутвърждаващата и страна, а не да се осъзнава, че е слязло нещо духовно. През Третия следатлантски период хората все още са вижда ли духовното да слиза, обаче те са имали друго състояние на съзнанието. Всъщност онова, което се нарича модерна религия, модерно християнство вече не иска да разбира нито раждането, нито смъртта на Христос Исус.
към текста >>
В семейството му се грижели за нея с много обич, като се изключи малката забележка, разбира се, която той, Добрия Герхард, добавил: че когато се завърнал ведно с кралската дъщеря,
жена
му се понамръщила.
В Кьолн Герхард се отнасял с норвежката кралска дъщеря по подобаващ на положението и начин.
В семейството му се грижели за нея с много обич, като се изключи малката забележка, разбира се, която той, Добрия Герхард, добавил: че когато се завърнал ведно с кралската дъщеря, жена му се понамръщила.
Сетне обаче тя наистина я обикнала като собствена дъщеря. Но тези неща са разбираеми, нали така? Та растяла тя, значи, като дъщеря в семейството,към нея се отнасяли мило, само дето изпитвала голяма болка, дължаща се на това, че все плачела за своя любим, за Уилям, защото тя естествено предполагала, че ако се бил спасил, той щял да я търси навред по света и да я намери. Пък той все не идвал и не идвал. А семейството на Добрия Герхард я било обикнало, Герхард имал син и смятал тази красива девица да стане съпруга на сина му.
към текста >>
Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъ
жена
за сина на Герхард в Кьолн.
По време на сватбата се появил някакъв странник, който имал такава брада, че веднага си личало колко отдавна до лицето му не се бил допирал бръснач, и който бил много печален. При вида на странника Добрия Герхард се изпълнил със състрадание и го запитал какво му е. Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи.
Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн.
Герхард рекъл: От само себе си се разбира, че ще получиш законната си годеница, аз ще поговоря със сина си. Понеже и годеницата изпитвала, така да се каже, по-голяма обич към своя изчезнал, принадлежащ и годеник, работата намерила своето решение и след като сватбата сега вече с Уилям била отпразнувана в Кьолн, Герхард отвел Уилям, престолонаследника на Англия, и неговата съпруга в Лондон. Там той отпърво оставил другите да го почакат. Нали бил известен търговец, който често пребивавал в Лондон. Влязъл в града и узнал, че точно в момента било свикано голямо събрание.
към текста >>
Дори от новата кралица, дето толкова време била негова храненица, не приел поне златните съкровища, които желаела да му подари, с изключение на един-единствен пръстен и на още нещо дребно, което склонил да вземе за
жена
си като спомен за храненицата.
Така въпросът бил решен. Излишно е да се описва радостта, която обзела Англия. Първоначално, когато в събранието още не знаели кого щял да доведе Герхард, но в него вече били разпознали своя спасител, те даже искали да обявят самия Герхард за крал. Така Уилям станал крал на Англия. И сега Уилям искал да даде на Герхард графството Кент, но той не го приел.
Дори от новата кралица, дето толкова време била негова храненица, не приел поне златните съкровища, които желаела да му подари, с изключение на един-единствен пръстен и на още нещо дребно, което склонил да вземе за жена си като спомен за храненицата.
И си заминал.
към текста >>
378.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
При обичайните условия нея естествено щели просто да я приемат, независимо че приемът на
жена
за член би бил своеобразно отклонение от нормите; в случая обаче този факт щял да бъде пренебрегнат, понеже се знаело, че става дума за една забележителна индивидуалност.
От самата Блаватска, от личността на Блаватска не можело в духа на един висш окултизъм да се изисква съобразяване само с доброто на цялото човечество на нея и хрумнала идеята да преследва определени цели, които сама си поставила. До тук била достигнала по обрисувания от мен начин. Тогава тя настояла да бъде приета за член на едно окултно братство в Париж. Чрез него и се искало да действа на първо време.
При обичайните условия нея естествено щели просто да я приемат, независимо че приемът на жена за член би бил своеобразно отклонение от нормите; в случая обаче този факт щял да бъде пренебрегнат, понеже се знаело, че става дума за една забележителна индивидуалност.
Но приемането и просто като редови член, на нея нямало да и върши работа и затова тя поставила известни условия. Ако бъдели изпълнени тези условия, много не-ща безспорно щели да протекат другояче, ала в същото време окултното братство в известен смисъл щяло да си произнесе смъртната присъда, сиреч щяло да се обрече на недееспособност. Ето защо от Париж отказали да приемат Блаватска. Тогава тя се обърнала към Америка и там действително станала член на едно окултно братство. Последствията били, че тя, естествено, получила достъп до не вероятно важни сведения относно намеренията на подобни окултни братства и по-точно на такива нека го кажа още тук, които изобщо не проявяват някакви стремежи към всеобщото благо на човечеството без каквито и да било разграничения в него, ами преследват користни цели в угода на определени групи.
към текста >>
Нашата страна беше обезкура
жена
.
"Ние, младежите, родени в началото на осемдесетте години, срещнахме живота на този свят с новия век.
Нашата страна беше обезкуражена.
Интелектуалните среди се намираха на много ниско равнище."
към текста >>
379.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задъл
жена
да спазва неутралитета на Белгия.
Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г.
неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия.
Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание. Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална. Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
към текста >>
Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изло
жена
на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток.
Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи. И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери. Защото, както твърдяха експертите, воденето на войната на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска.
Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток.
към текста >>
Британците обаче не заявили, че за да не загуби никой главата си, търговията с опиум наистина трябва да бъде преустановена; о, не, никой не рекъл така, ами заявили буквално: "С подобно искане китайските власти окончателно погазиха всяко чувство за сигурност." Най-напред пребиваващите в Китай англичани би ли призовани да напуснат страната, а от Индия била повикана въоръ
жена
помощ Областта била, така да се каже, окупирана.
Британците обаче не заявили, че за да не загуби никой главата си, търговията с опиум наистина трябва да бъде преустановена; о, не, никой не рекъл така, ами заявили буквално: "С подобно искане китайските власти окончателно погазиха всяко чувство за сигурност." Най-напред пребиваващите в Китай англичани би ли призовани да напуснат страната, а от Индия била повикана въоръжена помощ Областта била, така да се каже, окупирана.
И тъй като китайците доста храбро отстоявали позицията си и продължавали да упорстват за обезглавяването на всеки, който търгува с опиум, такава търговия привидно не се извършвала; а и понеже китайците възнамерявали да конфискуват британските кораби с опиум, кораби привидно не били изпращани. В Индия опиумът просто бивал натоварван на американски кораби! И сега с американски кораби в Китай пристигал не по-малко, а дори и все повече опиум, защото бизнесът се разраствал.
към текста >>
Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслу
жена
слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците.
И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г.
Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците.
Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори. Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен.
към текста >>
380.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръ
жена
за случай на война.
Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия. Да приемем, че освен туй тази страна десетилетия наред непрестанно се е стремила да разширява границите си за сметка на своите неспособни да се защитават съседи. Да приемем, че нейното население се е намирало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето. Толкова ниско,че преобладаващото мнозинство е принудено да живее в ужасна според представите за цивилизованост нищета,в тъпо, безропотно невежество, изцяло като инструмент в ръцете на една бюрократична класа, на която най-малко би се наложило да страда от неизброимите неволи, съпътстващи неминуемо всяко едно военно положение. Сетне да приемем, че сме узнали, че от известно време този същият съсед струпва войските си на нашата граница по на чин,който би могъл да се тълкува единствено като заплаха.
Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на война.
Да приемем,че от 40 години тази страна не крие, че храни към нас най-ожесточена омраза и се надява някой ден да ни отмъсти. Да приемем още, че тя се е съюзила с горепосочената и с друга една сила, за която ще стане дума, така че ние с пълно право би трябвало да се боим от съгласувани действия на споменатите сили с цел да ни разгромят.
към текста >>
Нека си представим, че по източната и западната си граница ние нямахме морската шир, която ни дава достъп до пътищата на световната търговия, и че има една трета сила,географски разполо
жена
така сполучливо, че откъм сушата не може да бъде нападната, а в същото време държи под пряк контрол нашите единствени изходни точки към море.
А сега да разгърнем нашите хипотези така, че и тази трета сила да попадне сред тях.
Нека си представим, че по източната и западната си граница ние нямахме морската шир, която ни дава достъп до пътищата на световната търговия, и че има една трета сила,географски разположена така сполучливо, че откъм сушата не може да бъде нападната, а в същото време държи под пряк контрол нашите единствени изходни точки към море.
Приемаме, че за нашето благополучие външната търговия е далеч по-важна, отколкото е в действителност; че нашето благосъстояние във висша степен е обусловено от експорта ни. Приемаме, че споменатата въпросна сила е достатъчно богата, за да поддържа един флот, чиято големина е колкото на шия собствен заедно с този на една друга велика сила, с която бихме могли да сключим съюз, и тази трета сила не крие намерението си чрез запазване на това съотношение на силите да запази превъзходството си по море. Приемаме, че господството по море дава възможност на тази сила да прерязва международни кабели и да допуска до обществеността само толкова от онова, което вършим и което другите предприемат срещу нас, колкото изглежда да е от полза за нейната политика. Накрая приемаме, че тази сила се е споразумяла с другите две гореспоменати сили и ние би трябвало да се боим, че ти ще се присъедини към едно съвместно нападение срещу нас.
към текста >>
381.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Политически статии: "Оn Liberty" (За свободата), 1856; "Thoughts оn Par liamentary Reform" (Размисли за парламентарната реформа), 1859, "Considerations оn Representational Go vernment" (Разсъждения за представителната власт), 1861; "England and Ireland" (Англия и Ирландия), 1868; "Subjection of Woman" (Зависимостта на
жена
та), 1869.
*151. John Stuart Mill (1806-1873).
Политически статии: "Оn Liberty" (За свободата), 1856; "Thoughts оn Par liamentary Reform" (Размисли за парламентарната реформа), 1859, "Considerations оn Representational Go vernment" (Разсъждения за представителната власт), 1861; "England and Ireland" (Англия и Ирландия), 1868; "Subjection of Woman" (Зависимостта на жената), 1869.
към текста >>
*207. Една от сестрите на кралица Елена била омъ
жена
като черногорска принцеса за един руски велик княз.
*207. Една от сестрите на кралица Елена била омъжена като черногорска принцеса за един руски велик княз.
към текста >>
382.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И както в зърното е зало
жена
растежната сила, която след това се изживява в цъфтежа, така още по времето след преминаването на портата на смъртта, в мъртвия се вкоренява сила, която след това се запазва в течение на целия живот между смъртта и новото раждане, и която в новия земен живот или в последващите земни животи се изживява като кармично балансиране на това, което сме натворили.
Значи, още в първите години или първото десетилетие след смъртта, се заражда изживяване на Кармата.
И както в зърното е заложена растежната сила, която след това се изживява в цъфтежа, така още по времето след преминаването на портата на смъртта, в мъртвия се вкоренява сила, която след това се запазва в течение на целия живот между смъртта и новото раждане, и която в новия земен живот или в последващите земни животи се изживява като кармично балансиране на това, което сме натворили.
Така се ражда волята, която после несъзнателно се изживява в Кармата.
към текста >>
383.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е зало
жена
възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването.
Описах ви, в какво се състои действието на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето.
Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е заложена възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването.
Виждате, че тук имаме живо взаимодействие между земното и пространствено извънземното. Не трябва да си представяме, че растежът на растенията е възможен без този отпечатък /произведен от слънчевата енергия, от центробежната сила/, в който Слънцето ще може отново да встъпи през следващата година. С други думи, когато наблюдаваме растение, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на живота на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето. Намесват се и други планетарни въздействия, но сега ги оставяме настрани. Искаме да обхванем процеса като цяло.
към текста >>
384.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Вторият е, че тя остави след себе си своеобразна тайна наука в английска драпировка, че тя крачка след крачка напълно, чрез различни заблуди, врасна в това, към което се стреми английският окултизъм, отчасти поради заблуди, предизвикани от голямата дарба на тази
жена
. Е.П.
Първият е, че Е.П.Блаватска беше рускиня, израсна от руското.
Вторият е, че тя остави след себе си своеобразна тайна наука в английска драпировка, че тя крачка след крачка напълно, чрез различни заблуди, врасна в това, към което се стреми английският окултизъм, отчасти поради заблуди, предизвикани от голямата дарба на тази жена. Е.П.
Блаватска беше, бих казал, в известно отношение медиум и в окултно-душевното можеше да израсне само в руския народ. Това, което изобщо е свойствено на руския народ, при Е.П. Блаватска беше особено силно по отношение на окултното. И затова стана така, че тя беше завладяна първо от френския, а след това от британския окултизъм от определен вид, който си постави за цел да влее в нейната душа англосаксонска същност. Смятаха чрез руската душа да дадат на света англосаксонското.
към текста >>
Разбира се, бил е изминат дълъг път от изходния момент, когато първоначално е бил направен опит непосредствено да се придаде на бедната Блаватска средноевропейското, до появата на бял свят на нейната калейдоскопично изло
жена
и почти неизползваема "Разбулената Изида".
Разбира се, бил е изминат дълъг път от изходния момент, когато първоначално е бил направен опит непосредствено да се придаде на бедната Блаватска средноевропейското, до появата на бял свят на нейната калейдоскопично изложена и почти неизползваема "Разбулената Изида".
Но много скоро тя е била завладяна от други личности, оказала се е под съвсем други влияния, и този, който е бил неин ръководител, и който е искал да я приобщи към средноевропейската същност, е подменен, по-късно, когато тя се е проявила като самобитен ръководител, от така наречения Кут-Хуми, който, обаче, според думите на действително осведомени окултисти, е бил не нещо друго, а човек на издръжка на Русия и се е стремил да изкове това, което е можело да се получи от съединяването на душевната надареност на Блаватска с англосаксонския окултизъм. Тук е налице стълкновението на първоначалната индивидуалност – някои го наричат учител, могат да го наричат както си искат – с по-късно проявилия се мошеник, негодяй, приел облика на първия и изпълнил заданието на Източна Европа. /така е в текста, а по смисъл, би трябвало да е Западна Европа – бел.на прев./. По-нататък е настъпило време, когато Блаватска е била свързана с френския окултизъм, където тя е разчитала бързо да постигне осъществяване на своите цели и е поставила на Парижката окултна ложа такива условия, които не са могли да бъдат изпълнени; затова тя скоро е трябвало да бъде изключена, тъй като под влияние на стоящите зад нея индивидуалности постоянно неразривно свързвала окултните цели с политиката. След това е последвал американски епизод, който също имал политическа подплата.
към текста >>
385.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Бих искал да видя
жена
та, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка.
Навярно ви се е случвало да видите: ако днес художник хване четката, за да създаде голямо реалистично платно, изобразяващо библейското грехопадение – така, както днес си го представят, – се рисува дърво, като от едната му страна е Ева, а от другата Адам. В зависимост от това, експресионист ли е, или импресионист, или някакъв друг "ист", той в един или друг маниер изрисува тези фигури. Но във всички случаи той рисува змия на дървото. Това е натуралистично, това е реално, нали така? Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично.
Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка.
Мисля, че това е невъзможно. От такава змия Ева не би се съблазнила. Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер. Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия? Тя може да бъде само символ.
към текста >>
386.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И така, помислете: ако вземем духовната конфигурация на това, което тогава беше културният живот, се стига до това, че възрастта на човечеството от онази епоха е съпоставима с възрастта на днешен мъж и, разбира се,
жена
, – от 48 до 56 години.
Видите ли, ако знаем каква е била възрастта на цялото човечество в тази първа следатлантска епоха, ще можем да определим и възрастта на нашето съвременно човечество. Не беше съвсем лесно, духовнонаучно да се проследи този въпрос. Трябваше първо да се изследват чисто духовнонаучни факти и да се осмислят. И когато стана ясна особената духовна конфигурация на човечеството в тази далечна епоха, тогава можеше да се намери отговор на въпроса: с коя възрастова конфигурация на индивидуалния личен живот на отделния човек може да се съпостави тази конфигурация? И се изясни, че човечеството, като такова, не отделният човек – за него стана дума по-горе, а човечеството като цяло, в този първи следатлантски период беше на възраст, съпоставима с възрастта на съвременния човек от 48 до 56 години.
И така, помислете: ако вземем духовната конфигурация на това, което тогава беше културният живот, се стига до това, че възрастта на човечеството от онази епоха е съпоставима с възрастта на днешен мъж и, разбира се, жена, – от 48 до 56 години.
Не беше много лесно да се добера до това знание, но след като е намерено, то вече е духовнонаучен факт.
към текста >>
387.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Аз, например, отлично помня, как тогава, във връзка със завършването на строежа на гарата в Арлсберг, политици от целия спектър изказаха мнение, че постройката на това здание е нало
жена
насилствено, тъй като е ясно, че селското стопанство не може да се развива нормално по-нататък, ако от запад както преди продължава тази непоносима трескава политика по отношение на селскостопанските продукти.
Бих могъл да дам безброй примери от дебатите в австрийския парламент от края на 70-те и началото на 80-те години, от които би ви било ясно, че аграрната програма изискваше незабавно разрешение, и че в Австрия виждаха това.
Аз, например, отлично помня, как тогава, във връзка със завършването на строежа на гарата в Арлсберг, политици от целия спектър изказаха мнение, че постройката на това здание е наложена насилствено, тъй като е ясно, че селското стопанство не може да се развива нормално по-нататък, ако от запад както преди продължава тази непоносима трескава политика по отношение на селскостопанските продукти.
От самосебе си се разбира, че проблемът не беше разбран правилно, но въпреки това имаше пророчески думи. И всички тези факти – могат да се приведат стотици – показват, че в края на краищата, до 1914 година, Австрия беше доведена до такова състояние, че трябваше да си каже: не можем повече да съществуваме, длъжни сме да се разпаднем като държава, да се признаем за безсилни – или трябва да играем ва-банк, да се опитаме по някакъв начин да вдигнем своя престиж, да се измъкнем някак си от положението. Да се играе ва-банк – нищо друго не оставаше да прави този, който изобщо стоеше на позицията, че австрийският държавен деец би могъл да си остане държавен деец, ако се придържаше към различна гледна точка – даже ако беше и толкова ограничен, като граф Берхтолд, който каза: Има нещо да се случи – не мога да помогна по друг начин, освен да играя ва-банк. Колкото и нелепо да изглежда това от определена гледна точка, то трябва да се разбере в неговия исторически контекст.
към текста >>
Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възло
жена
на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения.
В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли.
Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения.
Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта. Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия. Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана.
към текста >>
Със съгласието на
жена
му, госпожа фон Молтке, те трябваше да бъдат публикувани през май 1919 година, в решаващия момент от историята, непосредствено преди подписването на Версайския диктат, когато Германия още имаше възможност да каже истината на света.
Това, което казвам, е взето от мемоарите на генерал-полковник фон Молтке, написани лично от него след странната му оставка.
Със съгласието на жена му, госпожа фон Молтке, те трябваше да бъдат публикувани през май 1919 година, в решаващия момент от историята, непосредствено преди подписването на Версайския диктат, когато Германия още имаше възможност да каже истината на света.
И който е чел това, което тогава е трябвало да бъде публикувано, и което се е изляло изпод перото на господин фон Молтке, нито за миг няма да се усъмни, че тогава, преди подписването на Версайския диктат, тези редове, изпълнени с такава честност и добросъвестност, нямаше да останат без въздействие. Мемоарите бяха отпечатани във вторник следобед, а в сряда трябваше да се появят. Няма да изпадам в излишни подробности. При мен дойде германски генерал, разгърна дебела папка хартии и се зае да ме убеждава, че три точки в мемоарите са погрешни. Бях принуден да кажа, че дълго съм работил като филолог и, че папките с хартиите ще ме убедят, ако не са оценени само филологично, тъй като трябва да се има предвид не само това, което в тях е написано, но и това, което не е написано, и когато се провежда историческо изследване, се изследва и едното, и другото.
към текста >>
Войната и беше нало
жена
от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите.
Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
към текста >>
Той пише: Смятам за изключително важно, в мемоарите, по въпроса за виновниците за войната, някога да бъде изло
жена
и широко разпространена правилната, ясна гледна точка.
Само тогава ще се издигнем до истински немското, когато се издигнем до великите, възвишени гледни точки; тъй като този, който стои в немското с горещо сърце, а не със зийнала уста – простете ми грубия израз – той знае, че живее в истински немското – значи да се срасне с великите, възвишени гледни точки. Ние отново трябва да намерим този път, пътят към великите гледни точки на германския народ. И това, което днес говоря с вас за тези неща, това, по същество, произхожда от откровения. Без оглед на това, че този въпрос ми беше поставен, бих могъл и да не му отговоря, но исках да отговоря на този въпрос. И това, което ме подтикна към отговора, ще ви стане ясно, когато ви дам заключителните думи от бележката, допълнително дадена ми от питащия.
Той пише: Смятам за изключително важно, в мемоарите, по въпроса за виновниците за войната, някога да бъде изложена и широко разпространена правилната, ясна гледна точка.
Това трябваше да стане през май 1919 година. Мемоарите бяха написани и отпечатани. Но сили вътре в самата Германия не допуснаха публикуването им. Няма да се успокояваме с това, че нещо подобно е трябвало да се случи. Ако в решаващия момент бяха поддържани тези, които не искаха да се успокоят, които неведнъж се опитваха да осъществят това, за което говоря, това би могло да се осъществи.
към текста >>
388.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Жена
та на Херман Грим е била дъщеря на Бетини, авторът на книгата "Кореспонденцията на Гьоте с едно дете".
Рудолф Щайнер говори за Херман Грим в своята автобиография "Моят жизнен път" (СС 28, Дорнах, 1961 г. Стр. 204): "Като историк на изкуството Херман Грим се срещнал с Гьоте. Като такъв той изнасял в Берлинския университет лекции за Гьоте, които след това издал в книга. Можел е да гледа на себе си и като продължител на идеите на Гьоте. Израсъл е в кръговете на германския духовен живот, запазили жива връзката с него.
Жената на Херман Грим е била дъщеря на Бетини, авторът на книгата "Кореспонденцията на Гьоте с едно дете".
Херман Грим е живял от 1828 до 1901 година. Трите цитирани откъса са взети от книгата "Илиада на Омир". Във второто издание от 1907 година те се намират на стр. 214.
към текста >>
Кришнамурти по-късно се отказал от нало
жена
та му роля.
Вътре в Теософското Общество няколко години преди Първата световна война индийското момче Кришнамурти било обявено за носител на новото земно въплъщение на Христос. Неприемането от Рудолф Щайнер на този тезис довело до изключването от Теософското Общество на ръководената от него Германска секция и до основаването на Антропософското Общество.
Кришнамурти по-късно се отказал от наложената му роля.
към текста >>
389.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условие то за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
390.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето как в това взаимодействие е зало
жена
възможността, скъпи мои приятели, на земния свят да се свалят определени енергии и сили, които са присъщи на духовния свят.
Какво обаче означава това? Просто нещата са устроени така, че в "солевата" или минерална структура, но още повече в "живачната" структура са съсредоточени онези живачни или оживотворяващи сили, на които при събуждането стъпват Азът и астралното тяло, след като по време на нощния сън са пребивавали в духовния свят. По този начин в съприкосновение влизат такива сили, които по време на нощния сън са пребивавали в различни светове.
Ето как в това взаимодействие е заложена възможността, скъпи мои приятели, на земния свят да се свалят определени енергии и сили, които са присъщи на духовния свят.
Ето, тук са живакът, солта; сега в тях нахлува Азът и астралното тяло, като ги пронизват с това, което са изживели в духовния свят. По този начин инструментът на физическото тяло, което е започнало своето развитие още от Сатурновата епоха, се обогатява и усъвършенствува. Ако от една страна във физическото тяло имаме необходимия, изпитан в цели четири епохи инструмент за нашата интелектуална дейност, от друга страна благодарение на процеса, който току-що описах в нашата епоха постоянно навлизат въздействия от духовния свят. Ето защо днес хората развиват инструмента на своя интелект като черпят сили от духовния свят, ето защо интелектът е така добре развит в нашата съвременна епоха.
към текста >>
391.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Практически вярата в авторитета е дълбоко зало
жена
в човешката природа.
Да, днес понякога е доста трудно да се приемат позициите на високо образованите и културни хора. За съжаление не по-малко трудно е да се убедят широките маси в нелепите становища на техните "просветители" Естествено, съвременните хора твърдят, че не вярват сляпо в авторитета. Обаче това е само тяхното мнение.
Практически вярата в авторитета е дълбоко заложена в човешката природа.
към текста >>
392.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В областта на външната култура според мен това не е твърде ласкателно за мъжете и изобщо едва ли е в подкрепа на тяхното реноме: да бягат далеч от подобно женско суеверие, и постоянно да предоставят нещата в слабите ръце на
жена
та.
Един друг момент е може би също показателен казвам го само в скоби а именно, че в Рая също имаше една женска фигура, която инстинктивно пренесе функциите на дявола вътре в този Рай.
В областта на външната култура според мен това не е твърде ласкателно за мъжете и изобщо едва ли е в подкрепа на тяхното реноме: да бягат далеч от подобно женско суеверие, и постоянно да предоставят нещата в слабите ръце на жената.
Може би и сега е характерно, че Рикарда Хух именно като жена призовава дявола, както и на времето Ева вкара дявола в Рая. Но това е само в скоби.
към текста >>
Може би и сега е характерно, че Рикарда Хух именно като
жена
призовава дявола, както и на времето Ева вкара дявола в Рая.
Един друг момент е може би също показателен казвам го само в скоби а именно, че в Рая също имаше една женска фигура, която инстинктивно пренесе функциите на дявола вътре в този Рай. В областта на външната култура според мен това не е твърде ласкателно за мъжете и изобщо едва ли е в подкрепа на тяхното реноме: да бягат далеч от подобно женско суеверие, и постоянно да предоставят нещата в слабите ръце на жената.
Може би и сега е характерно, че Рикарда Хух именно като жена призовава дявола, както и на времето Ева вкара дявола в Рая.
Но това е само в скоби.
към текста >>
393.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази
жена
(а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията.
Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н. По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много.
Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията.
Тази дейност се ръководеше от Мистериите; те бяха тези, които свързваха сродните и различни елементи; Мистериите формираха определени групи и общества, Мистериите отнемаха от хората това, което трябваше да се отнеме от тях. От друга страна обаче възникна и един страшен произвол, една магична злоупотреба. И редът беше отчасти възстановен, едва след като тези възможности бяха отнети от хората. Ето, точно такива неща би трябвало да се знаят от днешните хора и само антропософията е тази, която може да им ги даде. Но празните мозъци раждат празен шум и износени, стари идеи, празните мозъци основават "нови" науки и се опитват да контролират външния облик на човека.
към текста >>
394.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и
жена
та.
Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят. Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа.
С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената.
И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени". Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят. Събитие то, което Сен Мартин загатва, не може да се опише по-точно, то наистина е само загатнато.
към текста >>
395.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ти е зало
жена
в самата основа на онези процеси, които изграждат нашето съзнание; за да вървим напред, ние трябва да бъдем измамвани; съзнанието е рожба на измамата.
И те дори не се замислят, че по този начин дават предимство на Майя, на измамата, защото Майя тържествува именно когато предимството на едно от сетивата стане реалност. Обаче нали разбирате това е необходимо, защото ако не беше тази измама, ние нямаше да можем да развиваме нашето съзнание. На тази измама ние дължим целия напредък на нашето съзнание. Съвсем естествено е, че ако проучвам всички неща около себе си само с моето зрение, аз изобщо няма да изградя никакво съзнание за външния свят. Ние дължим нашето съзнание на измамата.
Ти е заложена в самата основа на онези процеси, които изграждат нашето съзнание; за да вървим напред, ние трябва да бъдем измамвани; съзнанието е рожба на измамата.
Само че измамата засега не бива да прониква вътре в човека, иначе той би полудил. Измамата остава извън прага на съзнанието. "Пазачът"*31 ни предпазва от сътресението да виждаме, че светът ни мами при всяка наша крачка. Светът крие от нас своята истинска стойност, своята истинска тежест, но по този начин ние израстваме, и развивайки съзнанието надминаваме дори себе си. Съзнанието зависи и от други неща, но преди всичко то зависи от факта, че светът, кой то ни обгражда, е проникнат отвсякъде, включително и до най-дълбоките си фибри, с измама, с Майя.
към текста >>
Тези изпитания впрочем се състояха в следното за да се докаже вината или невинността на един човек, той трябваше да мине по наже
жена
метална решетка.
Вече споменах, че през миналите епохи, дори и през Четвъртата следатлантска епоха, у хората живееха такива сили, които в хода на развитието се промениха значително и просто станаха други. Аз споменах още, че и самото ясновидство днес е съвсем друго, днес то почива на други фактори. Определени процеси от близкото минало днес просто не могат да се извършват по същия начин, както например се извършваха през Четвъртата следатлантска епоха. Ето един типичен пример: През Четвъртата следатлантска епоха съществуваше нещо, което можем да наречем "изпитания с огън". Естествено, хората днес си въобразяват, че всичко това е било плод на суеверие.
Тези изпитания впрочем се състояха в следното за да се докаже вината или невинността на един човек, той трябваше да мине по нажежена метална решетка.
Ако той получеше изгаряния, считаха го за виновен; ако успееше да мине не вредим по нажежената решетка, обявяваха го за невинен. Естествено, днешните хора приемат подобен разказ за суеверие от миналото, обаче този факт е самата истина. Просто този факт се дължи на онези човешки качества от миналото, които днешният човек е изгубил. През миналите епохи човешката природа имаше например следното качество когато един невинен човек се изправяше пред този тържествен и реши телен момент, той можеше така да засили своята невинност, че да я направи сякаш частица от духовния Космос; така здраво да свърже своето съзнание с духовния свят, че да отдели своето астрално тяло от своето физическо тяло. И тогава той можеше да мине невредим по нажежената метална решетка.
към текста >>
Ако той получеше изгаряния, считаха го за виновен; ако успееше да мине не вредим по наже
жена
та решетка, обявяваха го за невинен.
Аз споменах още, че и самото ясновидство днес е съвсем друго, днес то почива на други фактори. Определени процеси от близкото минало днес просто не могат да се извършват по същия начин, както например се извършваха през Четвъртата следатлантска епоха. Ето един типичен пример: През Четвъртата следатлантска епоха съществуваше нещо, което можем да наречем "изпитания с огън". Естествено, хората днес си въобразяват, че всичко това е било плод на суеверие. Тези изпитания впрочем се състояха в следното за да се докаже вината или невинността на един човек, той трябваше да мине по нажежена метална решетка.
Ако той получеше изгаряния, считаха го за виновен; ако успееше да мине не вредим по нажежената решетка, обявяваха го за невинен.
Естествено, днешните хора приемат подобен разказ за суеверие от миналото, обаче този факт е самата истина. Просто този факт се дължи на онези човешки качества от миналото, които днешният човек е изгубил. През миналите епохи човешката природа имаше например следното качество когато един невинен човек се изправяше пред този тържествен и реши телен момент, той можеше така да засили своята невинност, че да я направи сякаш частица от духовния Космос; така здраво да свърже своето съзнание с духовния свят, че да отдели своето астрално тяло от своето физическо тяло. И тогава той можеше да мине невредим по нажежената метална решетка. Да, през миналите епохи беше точно така; и това е самата истина.
към текста >>
И тогава той можеше да мине невредим по наже
жена
та метална решетка.
Тези изпитания впрочем се състояха в следното за да се докаже вината или невинността на един човек, той трябваше да мине по нажежена метална решетка. Ако той получеше изгаряния, считаха го за виновен; ако успееше да мине не вредим по нажежената решетка, обявяваха го за невинен. Естествено, днешните хора приемат подобен разказ за суеверие от миналото, обаче този факт е самата истина. Просто този факт се дължи на онези човешки качества от миналото, които днешният човек е изгубил. През миналите епохи човешката природа имаше например следното качество когато един невинен човек се изправяше пред този тържествен и реши телен момент, той можеше така да засили своята невинност, че да я направи сякаш частица от духовния Космос; така здраво да свърже своето съзнание с духовния свят, че да отдели своето астрално тяло от своето физическо тяло.
И тогава той можеше да мине невредим по нажежената метална решетка.
Да, през миналите епохи беше точно така; и това е самата истина. Добре е, скъпи мои приятели, ако чрез този конкретен пример, Вие се убедихте, че това древно суеверие почива на самата истина – освен ако не смятате, че е по-благоприятно за Вас да разкажете още утре тази интимна истина на Вашия пастор.
към текста >>
396.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Нека да сме наясно: За да попита някой: "Какво означава с оглед на вечността, че толкова и толкова тона органическа субстанция ще бъде унищо
жена
в хода на удължените военни действия?
Този процес е от огромно значение. Деветнадесети век, както и нашето време, съвсем не са склонни да насочват вниманието си върху подобни процеси в духовния свят и тяхната връзка с физическия свят. Обаче до тези процеси, разиграващи се на Земята, ние стигаме, само ако вникнем в техните духовни причини.
Нека да сме наясно: За да попита някой: "Какво означава с оглед на вечността, че толкова и толкова тона органическа субстанция ще бъде унищожена в хода на удължените военни действия?
" -, за тази цел е необходимо значително количество материализъм, и то оцветен, така да се каже, идеалистично. Да, подобно светоусещане има своите дълбоки корени там, в ариманизма; а философията за "тоновете органическа субстанция", тази измислица на философа Лихтенбергер*36, е само един от многото примери, с които бихме могли да илюстрираме ариманическия начин на мислене.
към текста >>
397.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И само защото нервната система е разполо
жена
в нас така, че постоянно се регенерира от останалия организъм, разграждащата, разтварящата, разрушителната дейност, която от мисленето навлиза в нашата нервна система, може постоянно да се компенсира.
Така блестящо разбраната природна наука намира своето пълно обяснение именно днес, когато настъпва обратът в мисленето, който посочих, който е по-радикален от мирогледа на Коперник спрямо съществувалия преди него мироглед, но е така правомерен, както е правомерен мирогледът на Коперник по отношение на предишния. Когато се напредне по пътищата, изследващи душата, ще се открие, че процесите в мозъка, в нервната система, които съответстват на душевния живот, не са изграждащи процеси. Продуктивната растежна и избуяваща дейност не се намира в нервната система така, както в останалия организъм. Не! Това, което душата извършва в нервната система, е разграждаща дейност, наистина е разграждаща дейност по време на нашето будно съзнание.
И само защото нервната система е разположена в нас така, че постоянно се регенерира от останалия организъм, разграждащата, разтварящата, разрушителната дейност, която от мисленето навлиза в нашата нервна система, може постоянно да се компенсира.
Разграждаща дейност съществува. Тя е дейността, която качествено е същата като това, което човекът изживява наведнъж, когато умре, когато организмът съвсем се разпадне. Смъртта непрекъснато живее в нас, когато мислим и си представяме. Бих искал да кажа, че разпръсната като атомите, смъртта непрекъснато живее в нас, а крайната смърт, която ни постига, е само сумирането на това, което непрекъснато работи в нас разграждащо, но отново бива компенсирано, само че компенсацията е такава, че накрая идва също и спонтанната смърт.
към текста >>
398.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Много неща могат да бъдат разбрани в света, но че има смисъл, изхождайки от агитаторско движение, да се убие болна
жена
, чийто по-нататъшен живот не би могъл да промени нищо важно, чиято смърт в никакъв случай не може да стои във връзка с някаква видима политическа идея, е неразбираемо».
Преди години, по време на представление в един театър в Берлин44 се разпространи, бих казал, беше довеяна новината, че императрицата на Австрия45 е убита в Женева от «пропагандист на делото», както тогава се казваше. Когато тази новина беше така довята отвън през паузата, бях застанал близо до берлински литературен критик, междувременно написал философски книги, станали доста известни, който така изрази учудването си от този факт, че то остана в съзнанието ми. Той каза: «Човек може да разбере много неща в света, макар да не ги оправдава и да не е съгласен с тях.
Много неща могат да бъдат разбрани в света, но че има смисъл, изхождайки от агитаторско движение, да се убие болна жена, чийто по-нататъшен живот не би могъл да промени нищо важно, чиято смърт в никакъв случай не може да стои във връзка с някаква видима политическа идея, е неразбираемо».
Така каза някога мъжът, «то не може да се разбере, във всеки случай е безсмислено».
към текста >>
Тази част от човечеството, която ще даде най-добрите основи за това, което ще настъпи в следващата шеста следатлантска културна епоха, тази част от човечеството в петата следатлантска културна епоха, в която се подготвя, ще се покаже малко предразполо
жена
да се занимава особено с работите на физическото поле.
Част от общественото мнение живо работи срещу това, но въпреки това то ще стане. Ще стане поради тази причина, че през петата следатлантска културна епоха голяма част от човечеството поради вътрешното си душевно узряване, поради необходимостта в развитието на човечеството просто ще развие някои духовни предразположения и естествено съзерцание в духовния свят.
Тази част от човечеството, която ще даде най-добрите основи за това, което ще настъпи в следващата шеста следатлантска културна епоха, тази част от човечеството в петата следатлантска културна епоха, в която се подготвя, ще се покаже малко предразположена да се занимава особено с работите на физическото поле.
В известна степен тя ще показва недостатъчен интерес за работите на физическото поле, ще работи да издигне душевния живот на по-висша степен, да сложи в ред известни духовни работи. Поради тази причина други хора, които са по-малко подходящи за този духовен живот, ще могат да си завоюват известни позиции във властта.
към текста >>
399.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но тъкмо това става особено постижение на антропософски ориентираната духовна наука, че по този начин може да бъде прило
жена
върху самата себе си.
Разгледате ли Фройд с Фройд, както той издига нагоре своите несъзнателни неща, трябва да кажете: Теорията на Фройд идва от сексуалния живот; тя е резултат от сексуалния живот. Както твърдението, че всички критиняни са лъжци, трябва да произлиза от една лъжа и се разпада, така се разпада и твърдението за универсалността на сексуалността, когато се провери със самата сексуалност. Така е и с другите неща. Разбира се, такъв принцип не може да се разбере категорично, без да се приложи по жив начин в действителността.
Но тъкмо това става особено постижение на антропософски ориентираната духовна наука, че по този начин може да бъде приложена върху самата себе си.
към текста >>
400.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Посочих142 как вече се организират конгреси, как по материалистически начин дори се основават бъдещи клонове на науката за зачеването и свързването на мъжа и
жена
та.
Третото е да се включат човешките мисли във възпроизводството на човешкия род, в раждането и възпитанието141.
Посочих142 как вече се организират конгреси, как по материалистически начин дори се основават бъдещи клонове на науката за зачеването и свързването на мъжа и жената.
Всичко това ни насочва към значителни неща, предвидени в развитието. Смешно е днес да се казва: Как така онези, които по правилен начин знаят за тези неща, не ги прилагат? В бъдеще хората ще се убедят как стоят нещата с това прилагане и какви пречки съществуват понастоящем, за да се основе например духовна медицина и духовна икономика. Днес не може да се направи повече от това да се говори за тези неща, докато хората достатъчно добре ги разберат, онези хора, които са подходящи да ги възприемат по безкористен начин. Днес много хора вярват, че могат да го направят, но дори и това се възпрепятства от много жизнени фактори, които могат да бъдат преодолени по правилния начин, ако първоначално се разпространи все по-дълбокото разбиране и поне за известно време се откажем от непосредственото практическо приложение в широк мащаб.
към текста >>
401.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
- Виж репродукциите в «Гьотеанумът като общо произведение на изкуството» с лекция на Рудолф Щайнер, придру
жена
със снимки на 29 юни, 1921 г.
27. Изграденият от дърво двоен купол на първия Гьотеанум.
- Виж репродукциите в «Гьотеанумът като общо произведение на изкуството» с лекция на Рудолф Щайнер, придружена със снимки на 29 юни, 1921 г.
в Берн: «Архитектурната мисъл на Гьотеанума», изд. от Валтер Рогенкамп, Дорнах, 1986 г.
към текста >>
45. Елизабет, 1837 - 1898, царица на Австрия, омъ
жена
за цар Франц Йозеф I, промушена с нож в Женева на 10 септември, 1898 г.
45. Елизабет, 1837 - 1898, царица на Австрия, омъжена за цар Франц Йозеф I, промушена с нож в Женева на 10 септември, 1898 г.
от италианския анархист Лучени.
към текста >>
402.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Защото духът има възло
жена
та му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие.
Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите, чувствата и волевите си импулси. Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Защото духът иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Не бива да го задържаме. И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е.
Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие.
Там той ще действа благодатно. Ако бъде отблъснат назад в материята, той ще действа опустошително в нея, ще действа катастрофално в материята.
към текста >>
403.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Друга задача ни беше възло
жена
от 15-то столетие до днес.
Не само отделният човек има дадена задача, а цялата Земя постоянно има различни задачи. Хората от индийската култура са имали една задача в епохата, последвала непосредствено след голямата атлантска катастрофа. Друга задача са имали по-късно хората от персийската култура. Различна задача са имали хората по времето, когато водещи са били египтяните и халдейците, и друга задача са имали гръко-римските народи. Последната е траела до 15-то столетие.
Друга задача ни беше възложена от 15-то столетие до днес.
А задачата, която сега ни е възложена, е съвсем различна от всичко, което някога е имало на Земята. Задачата, възложена понастоящем на човечеството, и това, което е започнало от 15-то столетие и ще трае до 4-то хилядолетие, могат да се охарактеризират, като се посочи най-същественото, което се случва на Земята именно в този времеви период.
към текста >>
А задачата, която сега ни е възло
жена
, е съвсем различна от всичко, което някога е имало на Земята.
Хората от индийската култура са имали една задача в епохата, последвала непосредствено след голямата атлантска катастрофа. Друга задача са имали по-късно хората от персийската култура. Различна задача са имали хората по времето, когато водещи са били египтяните и халдейците, и друга задача са имали гръко-римските народи. Последната е траела до 15-то столетие. Друга задача ни беше възложена от 15-то столетие до днес.
А задачата, която сега ни е възложена, е съвсем различна от всичко, което някога е имало на Земята.
Задачата, възложена понастоящем на човечеството, и това, което е започнало от 15-то столетие и ще трае до 4-то хилядолетие, могат да се охарактеризират, като се посочи най-същественото, което се случва на Земята именно в този времеви период.
към текста >>
Задачата, възло
жена
понастоящем на човечеството, и това, което е започнало от 15-то столетие и ще трае до 4-то хилядолетие, могат да се охарактеризират, като се посочи най-същественото, което се случва на Земята именно в този времеви период.
Друга задача са имали по-късно хората от персийската култура. Различна задача са имали хората по времето, когато водещи са били египтяните и халдейците, и друга задача са имали гръко-римските народи. Последната е траела до 15-то столетие. Друга задача ни беше възложена от 15-то столетие до днес. А задачата, която сега ни е възложена, е съвсем различна от всичко, което някога е имало на Земята.
Задачата, възложена понастоящем на човечеството, и това, което е започнало от 15-то столетие и ще трае до 4-то хилядолетие, могат да се охарактеризират, като се посочи най-същественото, което се случва на Земята именно в този времеви период.
към текста >>
404.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Нека да представим пред душата си един пример, въз основа на който се развива психоанализата: Имаме една
жена
, тя познава един мъж.
Днес съществува нещо, което се нарича аналитична психология, психоанализа. В известен смисъл тя се домогва до несъзнателната духовно-душевна същност на човека, но с неправилните средства, защото правилните средства и методи са духовнонаучните. Примерът, който психоаналитиците постоянно привеждат, показва, че хората работят с неподходящите средства.
Нека да представим пред душата си един пример, въз основа на който се развива психоанализата: Имаме една жена, тя познава един мъж.
Мъжът е женен. Тя го познава така, както би било приятно на съпруга, но не и на съпругата. По различни причини – към които може би се числи и тази дама – съпругата се разболява, става нервна – днес хората често стават нервни, неврастенични, което не е за чудене. Тя трябва да замине за няколко месеца в санаториум. Една вечер трябва да отпътува, но преди това се организира вечеря, на която е поканена и дамата, позната на мъжа, и изобщо на цялото семейство.
към текста >>
Тази дама е била много почтена
жена
, но била влюбена в домакина.
Психоаналитикът изследва този случай от скритите душевни дълбини. Може би през седмата, осмата година дамата е преживяла нещо свързано с коне, това отново се надига в душата ѝ, тя загубва за момент съзнание, което отново се връща поради страха от конете. Така се търсят „скритите душевни области“. Но това не е истината. Истината е, че в душата на човека се намира нещо несъзнавано, което може да бъде по-хитро, по-рафинирано от горното съзнание.
Тази дама е била много почтена жена, но била влюбена в домакина.
Нейното горно съзнание не си признава, че иска да остане в къщата на домакина, но подсъзнанието го прави. То съвсем точно преценява: „Ако вървя пред конете и падна във водата, ще ме отнесат обратно в къщата! “ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице. Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание.
към текста >>
На
жена
та е присъщо повече луциферическото, на мъжа – ариманическото.
Защото не става въпрос нещата да се избягват, а ариманическото и луциферическото да се приведат в равновесие. На младостта е присъщо повече луциферическото, на по-късната възраст – ариманическото.
На жената е присъщо повече луциферическото, на мъжа – ариманическото.
Когато поглеждаме към бъдещето, поглеждаме предимно към ариманическото, когато погледнем към миналото, това, което е още в зародиш, поглеждаме предимно към луциферическото. Погледнем ли към британската държава, гледаме към една ариманическа област, a при източните държавни устройства гледаме към една луциферическа област.
към текста >>
405.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ангелите са най-близката йерархия, разполо
жена
над самата йерархия на хората.
Разглеждайки вътрешната същност на човека, установяваме, че астралното тяло се намира най-близо до нашия човешки aз. Следователно бихме могли да очакваме, че отговорът на току-що поставения въпрос ще ни интересува изключително много.
Ангелите са най-близката йерархия, разположена над самата йерархия на хората.
Така че ние поставяме един скромен въпрос и едва по-късно ще видим, че за нас ще бъде много важен отговорът на въпроса: Какво точно вършат днес, в настоящата възраст на човечеството, което се намира в 20-то столетие, в тази жизнена епоха (епохата на съзнателната душа), която е започнала през 15-то столетие и ще продължи до началото на 4-то хилядолетие, какво точно вършат ангелите в човешкото астрално тяло?
към текста >>
406.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е добли
жена
до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
Човешката душа е щяла да се свърже със Земята повече, отколкото ѝ е било предопределено. Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата. Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота. Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта. Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
към текста >>
407.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподло
жена
на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа.
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светоглед, трябва да се посочи основната точка в неговите възгледи, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мироглед.
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа.
Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
към текста >>
408.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е зало
жена
определена възможност също да преценяват.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга.
Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват.
Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>
409.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е зало
жена
основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“.
Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
към текста >>
Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищо
жена
в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране.
Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ! Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото. Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля. Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят.
Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране.
Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възглед. Това възлиза до мироглед, който е имал съвсем друга природа и съществувал във времената, когато божествените учители сами, изхождайки от свръхсетивното, са учили хората. Този еманационизъм, който, може да се каже, вече е корумпиран, възлиза до наука, която в старата си форма е била във връзка с областта на постоянното съществуване, с висшата област. И за това висше може в известно отношение да се отстоява еманационизма не в известната ни корумпирана форма, не във формата, сочеща само към времевата перспектива, а където, собствено, не става дума за развитие. Но доколкото не става дума за развитие, също не може да става дума и за творение от Нищото, защото това би било също развитие, макар и развитие в най-радикалната му точка.
към текста >>
410.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Горно и долно – това е линия, разполо
жена
от безкрайност към безкрайност или от съзнателното към несъзнателното.
При такива хора като Гьоте – достатъчно е само да се прочете неговият „Фауст“ – ще намерите остатъци от това усещане за горно и долно. И към това горно и долно човек е усещал още дясното и лявото. Когато днес говорим за дясно и ляво, ние употребяваме абстрактни понятия. За хората от древността преживяването на дясното и лявото е било действителен опит, може да се каже, действително наблюдение на света.
Горно и долно – това е линия, разположена от безкрайност към безкрайност или от съзнателното към несъзнателното.
Дясно и ляво се е усещало като мирова връзка между смисъл и облик, между мъдрост и форма. Нужно е само да прекарате оста на симетрия; това, което се намира отляво и отдясно на нея, съвместно дава формата, и не бихте могли да свържете помежду им дясно и ляво, без да подходите към това осмислено, без да разгледате отношенията им едно към друго.
към текста >>
411.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подло
жена
на друго въздействие: тя е подло
жена
на въздействието на луциферическия принцип.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота.
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип.
Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
към текста >>
И в края на земното развитие всички тези предадени в хода на това развитие на Земята човешки форми, – казвам човешки форми, защото във формата на човека е зало
жена
силова тенденция, и ние я имаме във вид на сила, а не на субстанция, – тези човешки форми трябва космически да разтворят тенденцията към минерализация, минералната тенденция към кристализация.
И така, полярна противоположност на тенденцията за кристализация е другата тенденция, която е присъща на човешката форма, но не и на животинската форма. И всеки труп, който ние в някаква форма оставяме на земната планета, посредством погребение или изгаряйки го, или отнасяйки се с него по друг начин, всеки труп,в който човешката форма още действа като гола минерална форма, всеки труп, който е оставен от своето душевно-духовно същество, действа противоположно на минералната тенденция към кристализация, подобно на това, както отрицателното електричество противодейства на положителното електричество, както тъмнината противодейства на светлината.
И в края на земното развитие всички тези предадени в хода на това развитие на Земята човешки форми, – казвам човешки форми, защото във формата на човека е заложена силова тенденция, и ние я имаме във вид на сила, а не на субстанция, – тези човешки форми трябва космически да разтворят тенденцията към минерализация, минералната тенденция към кристализация.
към текста >>
“, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, зало
жена
в духовната наука.
Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
“, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука.
И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
412.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Никога не трябва да се забравя това, което много лесно се забравя, ако днес се насочи поглед към времето на Мистерията на Голгота; нужно е отново и отново в усещанията си да се връщаме към културата на древната Римска империя, на която е било съвсем неизвестно, че оттатък, в Палестина се е появила самотна човешка личност с малък брой последователи, която, преживяла известно време, е подло
жена
на кръстна смърт, и с която е свързано познанието, важното познание на бъдещото човечество относно раждането и смъртта.
Този въпрос е особено важен за нашето време и в наши дни той в никакъв случай не е чисто теоретически: как са стояли нещата в Рим, когато в Палестина е станала Мистерията на Голгота? Скоро ще видим, че именно нашата непосредствена съвременност е времето, което по подобен начин, само че в друга сфера, може да се разглежда като времето на Мистерията на Голгота.
Никога не трябва да се забравя това, което много лесно се забравя, ако днес се насочи поглед към времето на Мистерията на Голгота; нужно е отново и отново в усещанията си да се връщаме към културата на древната Римска империя, на която е било съвсем неизвестно, че оттатък, в Палестина се е появила самотна човешка личност с малък брой последователи, която, преживяла известно време, е подложена на кръстна смърт, и с която е свързано познанието, важното познание на бъдещото човечество относно раждането и смъртта.
Трябва постоянно да се връщаме към представата: въпреки това събитие, което днес като Слънце хвърля светлина върху човешката история, което е станало в началото на нашето летоброене, целият душевен и външен живот по Земята така се е развивал по това време,че нищо не е било известно за палестинската Мистерия на Голгота. Затова се изправя въпросът: как е изглеждало всичко това, особено в Рим?
към текста >>
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била зало
жена
по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август.
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август.
Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота. Оттам само е повеял свеж вятър. Това, което живее в католическата църква, е нейният култ. В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството.
към текста >>
413.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подло
жена
на конфискация?
Естествено, в тази окована и бичувана Русия не можеше да се води открита пропаганда. Всякакви пропагандни статии незабавно биха били конфискувани от полицията. Не можеше и да се говори. И въпреки това, за сравнително кратко време, от 1900 до 1904 година, в Русия излязоха около 60 милиона статии с антицаристко съдържание. От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие.
Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация?
Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи. Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията.
към текста >>
Накратко, пишат така, както пише и дамата, съчинила въпросните „Писма от една
жена
до Валтер Ратенау”.
През тази година също се появиха най-различни заглавия, свързани с Коледа. И просто е невероятно, че в сериозните изпитания на тази епоха да се появи една такава статия, за която ще стане дума сега. Хората пишат прекалено добре, пишат прекалено любезно, пишат както им харесва. Те може и да се мразят, както никога досега не са се мразели, обаче, когато пишат, излиза така, че те се обичат, както се обичат враговете.
Накратко, пишат така, както пише и дамата, съчинила въпросните „Писма от една жена до Валтер Ратенау”.
От духовна гледна точка изглежда така, че представите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход. Хората пишат за човешката любов, за християнството, пишат на всевъзможни теми. Това, което пишат, е много красиво, и хората, които го четат, също го намират за много красиво. И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия. Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи.
към текста >>
414.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или
жена
та, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете.
Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>
415.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И само чрез една продъл
жена
дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре.
Абсолютно необходимо е, днес хората да познаят, как също така важни, като някои влияния, които се коренят само в човешкия свят, са влиянията, които ни идват от извънчовешките, от подчовешките същества, върху които обаче отново влияние имат други същества. Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества.
И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре.
Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост. Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>
416.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на дви
жена
та мишница.
Тогава се получава вече нюансът на определена природна необходимост в човешкото мислене. Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен ред на света. За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница.
Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница.
Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа. Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ. И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>
Обаче когато борбата е нало
жена
, тя също не може да бъде избягната.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна. Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение.
Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната.
И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце.
към текста >>
417.
Съдържание
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
За повечето от така отпечатаните лекции предварителното условие е да се знае поне антропософското познание за човешкото същество и за космоса до степента, до която тяхната природа е изло
жена
от антропософията и знание за онова, което съществува във формата на „антропософска история в съобщенията от света на духа."
„Правото на преценка на съдържанието на така отпечатаните частно лекции естествено може да се даде само на този, който знае какво се взима за предварително условно като основа на такава преценка.
За повечето от така отпечатаните лекции предварителното условие е да се знае поне антропософското познание за човешкото същество и за космоса до степента, до която тяхната природа е изложена от антропософията и знание за онова, което съществува във формата на „антропософска история в съобщенията от света на духа."
към текста >>
418.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
419.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Докато в огнището на разрушение, за което вчера говорих, материята бива практически унищо
жена
.
Докато в огнището на разрушение, за което вчера говорих, материята бива практически унищожена.
Тя бива отхвърлена назад в нищото. И ето че всред това нищо, чрез нас може да възникне доброто: Ако вместо нашите инстинкти и нагони, които служат само за изграждане на егоизма, ние вложим в това огнище на разрушението не друго, а висшите етични идеали. Тогава възниква нещо ново. Тъкмо в това огнище на разрушение, тогава възниква зародиша на бъдещия свят; възниква чрез нашето човешко съучастие. И когато говорим както например в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ за това че някога нашата Земя ще бъде подложена на унищожение, за да достигне през различни преходни състояния следващото си Юпитерово въплъщение*7, длъжни сме да допълним: В това Юпитерово въплъщение ще съществува само това, което днес в огнището на разрушение човек формира като ново изваяние от моралните си идеали а несъмнено и от тези импулси, които са антиморални, които активират егоизма и злото.
към текста >>
И когато говорим както например в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ за това че някога нашата Земя ще бъде подло
жена
на унищожение, за да достигне през различни преходни състояния следващото си Юпитерово въплъщение*7, длъжни сме да допълним: В това Юпитерово въплъщение ще съществува само това, което днес в огнището на разрушение човек формира като ново изваяние от моралните си идеали а несъмнено и от тези импулси, които са антиморални, които активират егоизма и злото.
Докато в огнището на разрушение, за което вчера говорих, материята бива практически унищожена. Тя бива отхвърлена назад в нищото. И ето че всред това нищо, чрез нас може да възникне доброто: Ако вместо нашите инстинкти и нагони, които служат само за изграждане на егоизма, ние вложим в това огнище на разрушението не друго, а висшите етични идеали. Тогава възниква нещо ново. Тъкмо в това огнище на разрушение, тогава възниква зародиша на бъдещия свят; възниква чрез нашето човешко съучастие.
И когато говорим както например в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ за това че някога нашата Земя ще бъде подложена на унищожение, за да достигне през различни преходни състояния следващото си Юпитерово въплъщение*7, длъжни сме да допълним: В това Юпитерово въплъщение ще съществува само това, което днес в огнището на разрушение човек формира като ново изваяние от моралните си идеали а несъмнено и от тези импулси, които са антиморални, които активират егоизма и злото.
Така че новият Юпитер ще бъде тъкмо последица от борбата между това, което хората успяват да направят на Земята, влагайки моралните си идеи в своя вътрешен хаос, и това което те изваждат навън като неморалност, егоизъм, антиморалност. Ето как ние отправяме взор към една област, където материята е тласната обратно към своето небитие, към нищото.
към текста >>
Ето как е свикнал да мисли той: Наистина, там някъде в света възникват външните феномени, те възникват и умират, обаче материята остава, тя е неразрушима, и ако някога Земята стигне до своя край, материята няма да бъде унищо
жена
.
И най-после, как изглеждат нещата за този човек, който е напълно вживян в това, което природонаучното мислене още от детството набива в главата му?
Ето как е свикнал да мисли той: Наистина, там някъде в света възникват външните феномени, те възникват и умират, обаче материята остава, тя е неразрушима, и ако някога Земята стигне до своя край, материята няма да бъде унищожена.
Наистина тя ще заприлича на гигантско гробище, обаче това гигантско гробище ще съдържа същите атоми и молекули, от които е изградена и днешната Земя. Само че нека отвърнем поглед от този замиращ свят, нека видим какво взема от него идващият, пробуждащият се свят.
към текста >>
420.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разполо
жена
над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек.
И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>
в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разполо
жена
в посока горе.
Но какво представлява тя? Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни. Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е.
в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе.
По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили. Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия. А всичко, което ни помага да бъдем човеци, дори и в най-долните степени на животинската организация, него ние дължим на констелацията на Луната спрямо останалите планети.
към текста >>
421.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Идващата от миналото, заслу
жена
и подготвена Карма се свързва точно с тази космическа сила.
И така: От Космоса човек внася на Земята етерния космически плод. Този етерен космически плод продължава да се развива и по-нататък в човешкото етерно тяло. Още с първия миг на своето раждане, човек има в етерното си тяло нещо като една космическа ударна сила, която ще го води напред през целия му земен живот.
Идващата от миналото, заслужена и подготвена Карма се свързва точно с тази космическа сила.
В тази космическа ударна сила започват да действуват кармическите тенденции.
към текста >>
422.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Волята е разполо
жена
най-близо до Азът.
Вие знаете, че по своята същност, мисловното съдържание е нещо много по-реално отколкото това, което ние изживяваме в съзнанието. Това, което изживяваме в съзнанието, е само нещо, което от дълбините на нашето същество полита вълнообразно нагоре към Азът. Съдържанието на нашите чувства се простира между етерното и астралното тяло и също полита нагоре към Азът. Съдържанието на нашата воля е между астралното тяло и Азът.
Волята е разположена най-близо до Азът.
И тук отново подчертавам: Азът изживява себе си най-непосредствено и пълно именно във волята, докато съдържанието на чувствата и съдържанието на мислите почиват долу, в дълбините на нашето същество, и само като неясни вълни и пулсации се надигат нагоре към Азът (рис.27).
към текста >>
423.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
към текста >>
424.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Една от дълбоките тайни на живота е вло
жена
тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня. За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото.
Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
към текста >>
425.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това не е само един вид догма, нало
жена
символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава.
В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца. И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина. Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма.
Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава.
към текста >>
426.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищо
жена
до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет.
За това, което мога да ви разкажа сега, човешката наука го знае въщност чрез природознанието, и то чрез силите, навлезли в човечеството през последната третина на деветнадесето столетие. Преди тези сили са били повече или по-малко смътни в човечеството. Те са били още тук от старите времена, които одеве ви описах, но са били съноподобни. В първите християнски столетия хората не са имали това, което днес ние можем да постигнем чрез имагинация, инспирация и интуиция, но те са притежавали естествено, атавистично ясновидство и по времето на Мистерията на Голгота още е имало древни посветени. На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за времето на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос.
Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет.
Тогава е било отдавано голямо значение на това слизане, на това насочване на Христос към Земята. Когато обаче от четвъртото столетие нататък древните посветени измират, а още не е имало нова наука на посвещението, която е било възможно да се появи едва от последната третина на 19-то столетие, когато тези древни посветени са измрели, се е наложило да се утвърди в документите това, което преди е било непосредствено съзерцание. Наложило се е то да се пренася нататък по традиция. За да се стигне до съзнанието за свободата, е трябвало хората да забравят за известно време древната инициационна наука. Оттам идва, че колкото повече се приближава 19-то столетие, толкова повече се забравя как надсетивното Христово същество е слязло долу на Земята и в тялото на Исус от Назарет е приело земното съществуване.
към текста >>
427.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
[1] Съдов слой на очната ябълка, разполо
жена
между склерата (от външната страна на окото) и ретината (от вътрешната страна).
[1] Съдов слой на очната ябълка, разположена между склерата (от външната страна на окото) и ретината (от вътрешната страна).
към текста >>
428.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или
жена
в следващото си земно битие.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло.
За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие.
Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или
жена
.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие.
Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена.
Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и
жена
та.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена.
Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената.
Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и
жена
, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената.
Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като
жена
- при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Силата, от която се нуждае
жена
та, се излъчва от Луната, когато е новолуние, тогава нейната осветена страна е обърната към Земята, а неосветената и страна е насочена към Всемира и човешкото същество се нуждае от силата, която Луната може да излъчи към Всемира от неосветената си страна, когато то иска да бъде
жена
.
Можем да кажем, че ако погледнем от Земята към някоя област, където е пълнолуние, имаме времето, което си избират, за да слязат на Земята съществата, които искат да бъдат жени. Едва тогава се решава. А времето на новолунието си избират съществата, които искат на Земята да са мъже. Така че човекът влиза в земното си битие през портата на Луната. Но тогава силата, от която мъжът се нуждае, за да навлезе в земния живот, се излъчва във Всемира, човек отива срещу нея, когато идва от Всемира, и тя се излъчва от Луната, когато на Земята е новолуние.
Силата, от която се нуждае жената, се излъчва от Луната, когато е новолуние, тогава нейната осветена страна е обърната към Земята, а неосветената и страна е насочена към Всемира и човешкото същество се нуждае от силата, която Луната може да излъчи към Всемира от неосветената си страна, когато то иска да бъде жена.
към текста >>
При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане
жена
.
Нали в определен стадий човекът слиза от Космоса. От духовния Космос той се придвижва в етерния Космос. Сега говоря всъщност още за етерния Космос; имам по-малко предвид физическите звезди, също и физическото на Луната. Същественият момент, когато човекът взима решението да слезе на Земята, зависи, както описах, от лунния стадий, от лунните условия.
При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане жена.
Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние. Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието. Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих. Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси. Така че можем да кажем, че чрез начина, по който човекът минава покрай Луната, се определя не само неговият пол, но и цвета на косите и очите.
към текста >>
Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или
жена
, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих.
Сега говоря всъщност още за етерния Космос; имам по-малко предвид физическите звезди, също и физическото на Луната. Същественият момент, когато човекът взима решението да слезе на Земята, зависи, както описах, от лунния стадий, от лунните условия. При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане жена. Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние. Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието.
Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих.
Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси. Така че можем да кажем, че чрез начина, по който човекът минава покрай Луната, се определя не само неговият пол, но и цвета на косите и очите. Ако човекът например е минал като жена покрай пълнолунието и се остави след това под влиянието на новолунието, може като жена да има сини очи и руси коси.
към текста >>
Ако човекът например е минал като
жена
покрай пълнолунието и се остави след това под влиянието на новолунието, може като
жена
да има сини очи и руси коси.
Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние. Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието. Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих. Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси. Така че можем да кажем, че чрез начина, по който човекът минава покрай Луната, се определя не само неговият пол, но и цвета на косите и очите.
Ако човекът например е минал като жена покрай пълнолунието и се остави след това под влиянието на новолунието, може като жена да има сини очи и руси коси.
към текста >>
Той не преминава своеволно през новолунието или пълнолунието и не става своеволно мъж или
жена
, получавайки черни или руси коси, сини или кафяви очи, а всичко това е вътрешно тясно свързано с резултатите от неговата предишна карма.
Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката. Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество. И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм. Сега той образува своя етерен организъм и заедно с този етерен организъм се свързва с това, което сам е подготвил чрез родителите. Той поема своето физическо тяло, в което е навлязла цялата сгъстена космическа тъкан на духовния зародиш и е вплетена в това, което при слизането си човекът сам е свързал с полученото, преминавайки през различните звездни области.
Той не преминава своеволно през новолунието или пълнолунието и не става своеволно мъж или жена, получавайки черни или руси коси, сини или кафяви очи, а всичко това е вътрешно тясно свързано с резултатите от неговата предишна карма.
към текста >>
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или
жена
, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие.
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие.
Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса. Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване. Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание. А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността. Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие.
към текста >>
429.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Може да се случи едно човешко същество, което в предишен земен живот е живяло по определен начин, при слизането си в нов живот да получи импресията: добре е за мен, ако следващия път сляза на Земята като
жена
, ако се въплътя в женско тяло.
Може да се случи едно човешко същество, което в предишен земен живот е живяло по определен начин, при слизането си в нов живот да получи импресията: добре е за мен, ако следващия път сляза на Земята като жена, ако се въплътя в женско тяло.
Наистина е предмет на размисляне от страна на слизащата човешка душа дали иска да бъде мъж или жена. Защото от това главно зависи съдбата на Земята. Не е все едно дали човек живее в някой земен живот като мъж или жена. Но за човешката душа не е достатъчно просто да размисли дали да бъде мъж или жена! Това трябва да се подготви.
към текста >>
Наистина е предмет на размисляне от страна на слизащата човешка душа дали иска да бъде мъж или
жена
.
Може да се случи едно човешко същество, което в предишен земен живот е живяло по определен начин, при слизането си в нов живот да получи импресията: добре е за мен, ако следващия път сляза на Земята като жена, ако се въплътя в женско тяло.
Наистина е предмет на размисляне от страна на слизащата човешка душа дали иска да бъде мъж или жена.
Защото от това главно зависи съдбата на Земята. Не е все едно дали човек живее в някой земен живот като мъж или жена. Но за човешката душа не е достатъчно просто да размисли дали да бъде мъж или жена! Това трябва да се подготви. И то се подготвя така, че човешката душа, ако иска да бъде жена, се приближава към Земята тогава, когато от Земята ние виждаме Луната във фазата на пълнолунието.
към текста >>
Не е все едно дали човек живее в някой земен живот като мъж или
жена
.
Може да се случи едно човешко същество, което в предишен земен живот е живяло по определен начин, при слизането си в нов живот да получи импресията: добре е за мен, ако следващия път сляза на Земята като жена, ако се въплътя в женско тяло. Наистина е предмет на размисляне от страна на слизащата човешка душа дали иска да бъде мъж или жена. Защото от това главно зависи съдбата на Земята.
Не е все едно дали човек живее в някой земен живот като мъж или жена.
Но за човешката душа не е достатъчно просто да размисли дали да бъде мъж или жена! Това трябва да се подготви. И то се подготвя така, че човешката душа, ако иска да бъде жена, се приближава към Земята тогава, когато от Земята ние виждаме Луната във фазата на пълнолунието.
към текста >>
Но за човешката душа не е достатъчно просто да размисли дали да бъде мъж или
жена
!
Може да се случи едно човешко същество, което в предишен земен живот е живяло по определен начин, при слизането си в нов живот да получи импресията: добре е за мен, ако следващия път сляза на Земята като жена, ако се въплътя в женско тяло. Наистина е предмет на размисляне от страна на слизащата човешка душа дали иска да бъде мъж или жена. Защото от това главно зависи съдбата на Земята. Не е все едно дали човек живее в някой земен живот като мъж или жена.
Но за човешката душа не е достатъчно просто да размисли дали да бъде мъж или жена!
Това трябва да се подготви. И то се подготвя така, че човешката душа, ако иска да бъде жена, се приближава към Земята тогава, когато от Земята ние виждаме Луната във фазата на пълнолунието.
към текста >>
И то се подготвя така, че човешката душа, ако иска да бъде
жена
, се приближава към Земята тогава, когато от Земята ние виждаме Луната във фазата на пълнолунието.
Наистина е предмет на размисляне от страна на слизащата човешка душа дали иска да бъде мъж или жена. Защото от това главно зависи съдбата на Земята. Не е все едно дали човек живее в някой земен живот като мъж или жена. Но за човешката душа не е достатъчно просто да размисли дали да бъде мъж или жена! Това трябва да се подготви.
И то се подготвя така, че човешката душа, ако иска да бъде жена, се приближава към Земята тогава, когато от Земята ние виждаме Луната във фазата на пълнолунието.
към текста >>
От това зависи как душата преминава през звездната сфера, дали тя ще поеме сили, за да бъде мъж или
жена
.
От това зависи как душата преминава през звездната сфера, дали тя ще поеме сили, за да бъде мъж или жена.
Също както душата преминава през лунната сфера, тя преминава например през сферата на Меркурий и Венера. Както душата става мъж или жена през лунната сфера, така, от друга страна, се изпълва със симпатия към семейството - защото тя би могла да бъде мъж или жена в някое семейство - чрез сферата на Венера.
към текста >>
Както душата става мъж или
жена
през лунната сфера, така, от друга страна, се изпълва със симпатия към семейството - защото тя би могла да бъде мъж или
жена
в някое семейство - чрез сферата на Венера.
От това зависи как душата преминава през звездната сфера, дали тя ще поеме сили, за да бъде мъж или жена. Също както душата преминава през лунната сфера, тя преминава например през сферата на Меркурий и Венера.
Както душата става мъж или жена през лунната сфера, така, от друга страна, се изпълва със симпатия към семейството - защото тя би могла да бъде мъж или жена в някое семейство - чрез сферата на Венера.
към текста >>
430.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвер
жена
тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя. Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване? Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба? Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света.
Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
431.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или
жена
.
Така можем да кажем, че тук, в земния живот, ние вървим покрай дървета, цветя, треви, животни и т.н., а между смъртта и новото раждане странстваме между звездите. И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот. Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии.
Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена.
Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера. Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие. Но в картината, която започнах да обрисувам, можете добре да си представите, че когато сте се отдалечили от Земята, тук виждате Луната отпред, след това я виждате отзад. Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате.
към текста >>
Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и
жена
та, дори би било пълно безсмислие.
Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии. Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена. Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера.
Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие.
Но в картината, която започнах да обрисувам, можете добре да си представите, че когато сте се отдалечили от Земята, тук виждате Луната отпред, след това я виждате отзад. Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние.
към текста >>
Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като
жена
.
Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние. Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна.
Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена.
Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
към текста >>
Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и
жена
та, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна.
Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние. Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна. Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж.
Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна.
Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена. Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или
жена
.
Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека.
Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
432.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Главата е поло
жена
в собствения ни мозък.
Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи. Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек.
Главата е положена в собствения ни мозък.
Ние изобщо носим в нас няколко повече или по-малко метаморфозирали човеци. Там лежи един от тях.
към текста >>
433.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на « антропософска история» се съдържа в съобщенията от духовния свят.
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на « антропософска история» се съдържа в съобщенията от духовния свят.
към текста >>
434.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подло
жена
на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и един въздушен организъм.
Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и един въздушен организъм.
И този пулсиращ и жив въздушен организъм се среща с астралното тяло на човека именно в сетивните органи. Разбира се, в сетивните органи се разиграват много по-сложни и разнообразни процеси, но същественото е точно в тази среща между въздушния организъм и астралното тяло.
към текста >>
435.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче те добре знаеха: мъдростта, вло
жена
в мислите, съвсем не е извоювана от собствените сили на човека, тя е получена като откровение.
Навсякъде в Мистериите ние виждаме мисловната мъдрост да блика от инстинктивното ясновидство на древното човечество. Докато по-голямата част от хората, общо взето, се задоволяваше да живее в един образен свят, да живее с митове, легенди саги получавайки ги от тези, които можеха да „трансформират" образния свят в митове, легенди и саги, ръководителите на Мистериите изграждаха ученията, изграждаха мисловната мъдрост.
Обаче те добре знаеха: мъдростта, вложена в мислите, съвсем не е извоювана от собствените сили на човека, тя е получена като откровение.
към текста >>
436.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е зало
жена
алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>
437.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е зало
жена
склонност към пасивността, към филма.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите. И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите.
Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>
438.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Така, че ние разглеждаме отделният човек като отражение на някаква свръхсетивна форма на човека, зало
жена
първично в духовния свят.
Ние трябва да поставим две неща пред своята душа: първо, ние разглеждаме отделния човек, но ние го разглеждаме не така, както го разглежда съвременната наука, която ни показва: ето тук той има такива мускули, а там такива, там се намират такива кости, а там такъв нерв и т.н. Но ние разглеждаме целият човек, целият му физически облик като отражение на свръхсетивното и ние знаем, че физическият човек, в този вид, в който се намира на Земята, се изгражда както е замислен по време на пребиваването му между смъртта и новото раждане от самият човек съвместно с Духовете от Висшите Йерархии.
Така, че ние разглеждаме отделният човек като отражение на някаква свръхсетивна форма на човека, заложена първично в духовния свят.
И второ, ние разглеждаме, какво става в историята на човечеството като отражение на тези процеси, които стават зад кулисите на историята, тези процеси, които се разиграват в свръхсетивния свят, в този свят, където, може да се каже, цели войнства свръхсетивни същества се стремят да установят помежду си, тук употребявам земен израз, се стремят да установят помежду си съответстващи социални взаимоотношения, както и хората на Земята, но така, че при това действията на тези надземни социални същества са такива, че излизащите от тях импулси слизат на Земята и намират своя израз в действията на хората.
към текста >>
439.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде зало
жена
природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество.
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата). Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си.
Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество.
Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
Французинът отива в менажерията, където е изло
жена
камилата, гледа я и описва камила в менажерия.
Как това го правят различните нации? Англичанинът организира пътешествие в пустинята и наблюдава там живота на камилата. На него ще му е необходимо, може би, година-две за това, да може да наблюдава камилата във всякакви жизнени условия. При това той наблюдава камилата от натура и така я описва. Но в своите описания той избягва каквито и да е мисли: той всичко описва, но не създава каквито и да е собствени мисли.
Французинът отива в менажерията, където е изложена камилата, гледа я и описва камила в менажерия.
Той не изучава, подобно на англичанина, камилата в природата, в различни условия, но описва само каква е в менажерията. Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция. Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен. Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н.
към текста >>
440.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Защото в тези по-ранни времена на древноиндийската култура е имало здраво чувство за това, че в основата на човека е зало
жена
някаква божествена имагинация.
Едва в по-късните следатлантски епохи постепенно започнало да се формира разделение на касти, базирано на други предпоставки, за които вече съм говорил в други свои лекции.
Защото в тези по-ранни времена на древноиндийската култура е имало здраво чувство за това, че в основата на човека е заложена някаква божествена имагинация.
Аз често съм ви разказвал за това, как първоначално е съществувало някакво инстинктивно ясновиждане, сънищно ясновиждане. О, ако се обърнем към най-старите времена на следатлантския период, то тогава хората са говорили не само това, което са виждали като на сън, някакви имагинации, но те са казвали: в тази или онази особена конфигурация на физическото тяло на човека, слизащ на Земята, се залага определена божествена имагинация и съобразно с нея той още от детството формира своята физиономия и изобщо целия физически израз на своето същество. Така, че не само инстинктивно са се взирали във физиономията на човека, но и прозирали в нейните характерни черти имагинацията на Боговете. Казвали си: Боговете имат имагинации и тези имагинации се запечатват във физическото същество на хората. Такъв е бил първоначалният възглед за човека - като посланик на Боговете на Земята.
към текста >>
441.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ние действително се проникваме с Христовия Импулс, когато знаем как да свържем мисълта за Възкресението с действената Михаилова мисъл, такава, каквато тя е вло
жена
в общочовешкото развитие, нещо, което аз често съм обсъждал пред Вас.
Задължението да се проникнем с Христовия Импулс именно в смисъла на Михаил, това задължение нараства у нас особено в днешни дни.
И ние действително се проникваме с Христовия Импулс, когато знаем как да свържем мисълта за Възкресението с действената Михаилова мисъл, такава, каквато тя е вложена в общочовешкото развитие, нещо, което аз често съм обсъждал пред Вас.
към текста >>
442.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Именно американската култура чрез особената организация на нейните хора е изло
жена
на съблазънта на това, което орелът говори.
И тези гласове имат върху съзнанието на човека повече въздействие отколкото се вярва. Да, обични приятели, на Земята съществуват различни човешки организми, които са организирани така, че приемат тези въздействия. Така например особено е организирано да бъде съблазнено, примамено чрез гласа на орела всичко, което обитава запада.
Именно американската култура чрез особената организация на нейните хора е изложена на съблазънта на това, което орелът говори.
И европейската среда, която съдържа в себе си много от това, което е древна култура, което например даде на Гьоте повод да предприеме своето пътешествие в Италия, тази европейска среда е особено изложена на това, което лъвът говори.
към текста >>
И европейската среда, която съдържа в себе си много от това, което е древна култура, което например даде на Гьоте повод да предприеме своето пътешествие в Италия, тази европейска среда е особено изло
жена
на това, което лъвът говори.
И тези гласове имат върху съзнанието на човека повече въздействие отколкото се вярва. Да, обични приятели, на Земята съществуват различни човешки организми, които са организирани така, че приемат тези въздействия. Така например особено е организирано да бъде съблазнено, примамено чрез гласа на орела всичко, което обитава запада. Именно американската култура чрез особената организация на нейните хора е изложена на съблазънта на това, което орелът говори.
И европейската среда, която съдържа в себе си много от това, което е древна култура, което например даде на Гьоте повод да предприеме своето пътешествие в Италия, тази европейска среда е особено изложена на това, което лъвът говори.
към текста >>
И източната цивилизация е изло
жена
преди всичко на това, което кравата говори.
И източната цивилизация е изложена преди всичко на това, което кравата говори.
И също както двете други животни прозвучават в тяхното космическо представителство, прозвучава, бих могъл да кажа, от дълбочините на Земята като че тътнещ, крещящ зовът на това, което живее в тежестта на кравата. И положението е действително такова, каквото Ви го описах вчера: че ние виждаме стадото, което се е наситило от пашата, да лежи по нейния особен, отдаден на тежестта на Земята начин в една форма, която изразява това подчинение на земната тежест, която всеки ден трябва да обмени една осма от теглото на нейното тяло, за да добие тежест. Към това се прибавя още, че дълбочините на Земята, които под влиянието на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната произвеждат всичко това в храносмилателния организъм на кравата, че тези дълбочини на Земята проникват като с демонически тътнеща сила едно такова стадо с думите:
към текста >>
На това е изло
жена
цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв живот в земната цивилизация.
Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината. Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм. Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот. Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето.
На това е изложена цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв живот в земната цивилизация.
към текста >>
443.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Гъсеницата е изло
жена
на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък.
Ако си представите Земята и около нея въртяща се планетата Марс, тогава навсякъде горе се намират теченията на Марс и също остават там. Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера. След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул. Ние получаваме един пашкул. Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината.
Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък.
Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя. Следователно когато имате например пашкула на копринената буба, който бива използуван за Вашите копринени дрехи, тогава това, което се намира в коприната, е изцяло слънчева светлина, изпредена в материята на копринената буба. От нейното собствено тяло копринената буба изприда нейното вещество в посоката на слънчевите лъчи, и чрез това тя образува пашкула около себе си. Но за да се получи това, необходимо е въздействието на планетата Юпитер. Слънчевите лъчи трябва да бъдат изменени чрез действие то на Юпитер.
към текста >>
444.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Така че Земята тогава цялата е била обкръ
жена
от белтъчна атмосфера.
н., той би казало: нищо такова не съществува. Защото колкото е истина фактът, че днес съществува възможност да се говори за тези неща, толкова и тогава не е съществувала възможност да се говори за тях. Кислородът, азотът, въглеродът в този вид, в който са ни познати днес, са възможни едва тогава, когато Земята достига определена плътност и има такива сили, каквито тя има днес. Кислородът, азотът, калият, натрият и други от тъй наречени леки метали, тогава не са съществували. Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък.
Така че Земята тогава цялата е била обкръжена от белтъчна атмосфера.
Белтъкът на днешните кокошки е значително по-груб, обаче все пак сравнението с него е допустимо.
към текста >>
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удъл
жена
напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници.
Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници. Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата. А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно. Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
445.
Съдържание
GA_233a Великденският празник
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изло
жена
от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
446.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Тогава човекът беше човек в един общ смисъл; той се превърна в „мъж" и „
жена
" едва след слизането си на Земята.
Тогава човекът беше човек в един общ смисъл; той се превърна в „мъж" и „жена" едва след слизането си на Земята.
И той все още се чувствуваше като изнесен нагоре в сферата на пред-Земното си съществува ние, макар и твърде близо до предстоящата инкарнация. Ефеските ученици изживяваха това обитаване в сферата на Луната по един особено дълбок и затрогващ начин. След това те отнасяха в сърцата и душите си могъщи космически впечатления. И за ефеският ученик тези впечатления биха могли да се предадат със следните думи: Да, всеки ефески посветен беше изпълнен с това незабравимо впечатление и то непрекъснато пулсираше в него:
към текста >>
Обаче в това озаряващо спомняне, в тази историческа ретроспекция, беше вло
жена
строго определена сила: силата да се изкове нещо ново, нещо съвършено неочаквано.
Обаче в това озаряващо спомняне, в тази историческа ретроспекция, беше вложена строго определена сила: силата да се изкове нещо ново, нещо съвършено неочаквано.
И Вие наистина трябва да разберете, че това ново съдържание, изградено от съвместните усилия на Александър и Аристотел, имаше твърде свое образен характер.
към текста >>
447.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Отговорността, нало
жена
на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага.
Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности. Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота. Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.
към текста >>
448.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В резултат личността, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата личност да бъде продъл
жена
на Земята, тя останала в духовна връзка с тази личност даже след смъртта си.
В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила. Всевъзможни беди се стоварили върху жителите - физически болести, а също душевни разстройства.
В резултат личността, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата личност да бъде продължена на Земята, тя останала в духовна връзка с тази личност даже след смъртта си.
И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
към текста >>
Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръ
жена
с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята. Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния.
Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
към текста >>
449.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
63), унищо
жена
в Ефес от факела на Херострат, - тази светлина, по-точно, нейния призрачен отблясък, сега отново се разгоряла от Гърция и продължила да сияе (светло-зелено отляво надясно) - до този драматичен момент, когато под източно-римската тирания* школите на гръцките философи били окончателно закрити.
С това е бил осъществен чуден подвиг! Светлината, излизаща от Изтока (червено отдясно наляво, светлото петно, рис. на стр.
63), унищожена в Ефес от факела на Херострат, - тази светлина, по-точно, нейния призрачен отблясък, сега отново се разгоряла от Гърция и продължила да сияе (светло-зелено отляво надясно) - до този драматичен момент, когато под източно-римската тирания* школите на гръцките философи били окончателно закрити.
към текста >>
450.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подло
жена
на действието на силите на целия Космос.
Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко. Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни.
За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос.
Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос. Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ. Така стои работата с осата-орехотворка. Какво прави тя? Тя снася яйцето си в някаква част на растението.
към текста >>
451.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възло
жена
за настоящия земен живот.
Когато той гледа назад в минали земни съществувания, чрез това той много добре знае, че му се е случило това или онова, което е дошло заедно с него в този земен живот. Ако той не би се издигнал до науката на посвещението, тогава една обективна необходимост би го тласкала да върши някои неща. Той неминуемо би ги извършил. Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание. С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух.
Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот.
И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави. О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова. При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно. Когато той идва в контакт с живота, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси.
към текста >>
452.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И ще се види, че чрез една така конкретно прило
жена
любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза.
И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба. Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания. И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително.
към текста >>
453.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, прило
жена
към художествената литература.
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен.
към текста >>
454.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И вижте цялата тази, бих искал да кажа, абстрактно упорита форма на 14-те точки, /изработени от Уилсън след Първата световна война/, - естествено моето разглеждане не изхожда от тези 14 точки, но вижте сега, когато фактът вече е налице, тази упорита форма на подържането на 14-те точки - проследете ги в душевната конфигурация и след това се запитайте, дали една такава душевна конфигурация можеше да бъде зало
жена
с такава сила някъде другаде, освен в един приемник на Мохамед!
И аз мисля, че историята става разбираема, само когато виждаме, как от една епоха в друга се пренася онова, което всъщност действително се случва.
И вижте цялата тази, бих искал да кажа, абстрактно упорита форма на 14-те точки, /изработени от Уилсън след Първата световна война/, - естествено моето разглеждане не изхожда от тези 14 точки, но вижте сега, когато фактът вече е налице, тази упорита форма на подържането на 14-те точки - проследете ги в душевната конфигурация и след това се запитайте, дали една такава душевна конфигурация можеше да бъде заложена с такава сила някъде другаде, освен в един приемник на Мохамед!
И вземете образувания вече у Муавия фатализъм, пренесете го във времето на модерната абстрактност и почувствайте приликата с мохамеданското: Аллах разкри това, Аллах ще донесе единственото спасение - и опитайте се да разберете правилно някои думи, които е произнесъл създателят на 14-те точки, разбирайки го правилно: Вие ще откриете едно почти буквално, дословно съвпадение.
към текста >>
455.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той се запознава с
жена
та, с която споделя щастието и съдбата си в течение на много години, по един твърде странен начин, а именно намирайки се в морето върху кораба, откъдето гледал сушата с далекоглед.
Обаче на него не му се отдава - а това е твърде характерно, защото неговият ентусиазъм съществува още тогава, - да се намеси още тогава в отношенията на Италия или на Европа, а от съдбата му е определено първо да отиде в Америка и в Америка да вземе участие във всякакви движения за свободата до около 1848 година. Но той винаги остава един странен човек, един човек надарен с особени индивидуални качества. Ако това, което току-що споменах, вече е една твърде странна черта в неговия живот, че той намира своето име написано във вестника, узнавайки своето собствено осъждане на смърт, то той изживява още един индивидуален биографически факт, нещо, което също се случва на много малко хора.
Той се запознава с жената, с която споделя щастието и съдбата си в течение на много години, по един твърде странен начин, а именно намирайки се в морето върху кораба, откъдето гледал сушата с далекоглед.
Това също не се случва на повечето хора, този начин на влюбване през един далекоглед.
към текста >>
Съдбата го улеснява скоро да се запознае с
жена
та, в която се влюбва от пръв поглед, от пръв поглед, но през далекоглед.
Съдбата го улеснява скоро да се запознае с жената, в която се влюбва от пръв поглед, от пръв поглед, но през далекоглед.
Защото естествено той скоро се насочва към сушата в посоката, в която е видял жената през далекогледа и там е поканен на обяд от един човек. Той приема поканата и се оказва, че това е бащата на личността, която е видял на сушата през далекогледа. Тя говори само португалски език, а той само италиански; обаче биографите ни уверяват и това изглежда вярно, че младата жена, въпреки че знае само португалски, веднага разбира неговото много кратко признание в любов, изказано на италиански само с думите: - Нека съединим живота си. - И наистина от това произлиза дълъг, дълъг брачен живот.
към текста >>
Защото естествено той скоро се насочва към сушата в посоката, в която е видял
жена
та през далекогледа и там е поканен на обяд от един човек.
Съдбата го улеснява скоро да се запознае с жената, в която се влюбва от пръв поглед, от пръв поглед, но през далекоглед.
Защото естествено той скоро се насочва към сушата в посоката, в която е видял жената през далекогледа и там е поканен на обяд от един човек.
Той приема поканата и се оказва, че това е бащата на личността, която е видял на сушата през далекогледа. Тя говори само португалски език, а той само италиански; обаче биографите ни уверяват и това изглежда вярно, че младата жена, въпреки че знае само португалски, веднага разбира неговото много кратко признание в любов, изказано на италиански само с думите: - Нека съединим живота си. - И наистина от това произлиза дълъг, дълъг брачен живот.
към текста >>
Тя говори само португалски език, а той само италиански; обаче биографите ни уверяват и това изглежда вярно, че младата
жена
, въпреки че знае само португалски, веднага разбира неговото много кратко признание в любов, изказано на италиански само с думите: - Нека съединим живота си.
Съдбата го улеснява скоро да се запознае с жената, в която се влюбва от пръв поглед, от пръв поглед, но през далекоглед. Защото естествено той скоро се насочва към сушата в посоката, в която е видял жената през далекогледа и там е поканен на обяд от един човек. Той приема поканата и се оказва, че това е бащата на личността, която е видял на сушата през далекогледа.
Тя говори само португалски език, а той само италиански; обаче биографите ни уверяват и това изглежда вярно, че младата жена, въпреки че знае само португалски, веднага разбира неговото много кратко признание в любов, изказано на италиански само с думите: - Нека съединим живота си.
- И наистина от това произлиза дълъг, дълъг брачен живот.
към текста >>
Тази личност, станала сега негова
жена
, взима участие във всички страшно приключенски пътувания, които той прави в Южна Америка и преживява потресаващи неща.
Тази личност, станала сега негова жена, взима участие във всички страшно приключенски пътувания, които той прави в Южна Америка и преживява потресаващи неща.
Веднъж например се разпространява слух, че Гарибалди е бил убит в едно сражение. Жената се втурва на бойното поле, повдига там всяка една глава на падналите в битката, за да види, дали той е Гарибалди. Най-после, след като дълго го е търсила, тя го намира жив.
към текста >>
Жена
та се втурва на бойното поле, повдига там всяка една глава на падналите в битката, за да види, дали той е Гарибалди.
Тази личност, станала сега негова жена, взима участие във всички страшно приключенски пътувания, които той прави в Южна Америка и преживява потресаващи неща. Веднъж например се разпространява слух, че Гарибалди е бил убит в едно сражение.
Жената се втурва на бойното поле, повдига там всяка една глава на падналите в битката, за да види, дали той е Гарибалди.
Най-после, след като дълго го е търсила, тя го намира жив.
към текста >>
Защото, нали всъщност няма нищо общо с човешката свобода или несвобода, че някой прочита своето име във вестника, който съобщава неговото осъждане на смърт, или че намира своята
жена
чрез далекоглед.
Същественото са тези чудни съчетания в съдбата. Именно при тези съчетания в съдбата вие трябва да виждате, кое води до кармическите взаимовръзки.
Защото, нали всъщност няма нищо общо с човешката свобода или несвобода, че някой прочита своето име във вестника, който съобщава неговото осъждане на смърт, или че намира своята жена чрез далекоглед.
Това са обаче кармически връзки, които протичат наред с това, което въпреки всичко съществува като свобода при човека. Обаче тези неща, за които можем да бъдем сигурни, че са съчетания на съдбата, същевременно са големите стимули именно практически да изследваме същността на кармата.
към текста >>
Но от малкото черти, които ви приведох за
жена
та, избрана през далекогледа, за тази
жена
можем да кажем най-доброто, най-интересното, най-преданото; но изглежда, че тя е била ревнива!
Аз бих искал да кажа, че при такива личности и второстепенните неща в живота са характерни. При такива личности действително има значителни второстепенни неща. Виждате ли, Гарибалди е бил това, което можем да наречем красив мъж. Той имал много хубава тъмноруса коса, изобщо бил много красив. Косата му била къдрава, тъмно руса и жените много го обичали.
Но от малкото черти, които ви приведох за жената, избрана през далекогледа, за тази жена можем да кажем най-доброто, най-интересното, най-преданото; но изглежда, че тя е била ревнива!
Тази ревност изглежда не е останала далеч от нея.
към текста >>
456.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
След Италия той се преражда в епохата на 30-годишната война като
жена
, преражда се като една будна, пълна с духовни интереси
жена
във времето на 30-годишната война и изживява някои приключения.
Но с Конрад Фердинанд Майер нещата продължават по-нататък - това е интересното.
След Италия той се преражда в епохата на 30-годишната война като жена, преражда се като една будна, пълна с духовни интереси жена във времето на 30-годишната война и изживява някои приключения.
Тази жена се омъжва за човек, който отначало взима участие във всичките вълнения и бъркотии, които съществуваха през 30-годишната война, но на когото след това всички тези неща му омръзват и той се преселва в Швейцария, в Граубюнден, и там заживява като един филистерски господин. Неговата жена обаче възприема всичко това, което става в областта на Граубюнден под влиянието на отношенията през 30-годишната война.
към текста >>
Тази
жена
се омъжва за човек, който отначало взима участие във всичките вълнения и бъркотии, които съществуваха през 30-годишната война, но на когото след това всички тези неща му омръзват и той се преселва в Швейцария, в Граубюнден, и там заживява като един филистерски господин.
Но с Конрад Фердинанд Майер нещата продължават по-нататък - това е интересното. След Италия той се преражда в епохата на 30-годишната война като жена, преражда се като една будна, пълна с духовни интереси жена във времето на 30-годишната война и изживява някои приключения.
Тази жена се омъжва за човек, който отначало взима участие във всичките вълнения и бъркотии, които съществуваха през 30-годишната война, но на когото след това всички тези неща му омръзват и той се преселва в Швейцария, в Граубюнден, и там заживява като един филистерски господин.
Неговата жена обаче възприема всичко това, което става в областта на Граубюнден под влиянието на отношенията през 30-годишната война.
към текста >>
Неговата
жена
обаче възприема всичко това, което става в областта на Граубюнден под влиянието на отношенията през 30-годишната война.
Но с Конрад Фердинанд Майер нещата продължават по-нататък - това е интересното. След Италия той се преражда в епохата на 30-годишната война като жена, преражда се като една будна, пълна с духовни интереси жена във времето на 30-годишната война и изживява някои приключения. Тази жена се омъжва за човек, който отначало взима участие във всичките вълнения и бъркотии, които съществуваха през 30-годишната война, но на когото след това всички тези неща му омръзват и той се преселва в Швейцария, в Граубюнден, и там заживява като един филистерски господин.
Неговата жена обаче възприема всичко това, което става в областта на Граубюнден под влиянието на отношенията през 30-годишната война.
към текста >>
И от това, което тази
жена
преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден.
Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно.
И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден.
И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма. Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер. Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам. Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това.
към текста >>
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на
жена
та е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага.
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага.
Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме. И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей. Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей.
към текста >>
457.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като
жена
.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена.
Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж. И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене. Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения. Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
към текста >>
Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като
жена
и понеже именно кармическите връзки са такива, като
жена
на онзи началник, който се прероди пак като мъж.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена.
Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж.
И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене. Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения. Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
към текста >>
Обаче неговата
жена
е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
към текста >>
Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук
жена
та изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж.
От друга страна обаче ние също виждаме, как тази карма не е изпълнена изцяло, не е изпълнена в нейната цялост. Изпълнява се само една част от тази карма.
Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж.
към текста >>
Но тази
жена
, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата
жена
, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение.
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение.
Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2]. И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
към текста >>
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като
жена
.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена.
Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща.
към текста >>
Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща
жена
, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена.
Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война.
Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден.
към текста >>
Тази
жена
се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена. Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война.
Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество.
Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Той оставя всъщност на
жена
си да се грижи за дома.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена. Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество.
Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома.
Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
Обаче
жена
та можеше да наблюдава много неща.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена. Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства.
Обаче жената можеше да наблюдава много неща.
Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер. Тази индивидуалност отново оживява в Конрад Фердинанд Майер. И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като
жена
през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер.
Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане.
Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер.
Тази индивидуалност отново оживява в Конрад Фердинанд Майер. И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
И това, което някога беше изживяно от
жена
та, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер.
Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер. Тази индивидуалност отново оживява в Конрад Фердинанд Майер.
И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
Така че в тази
жена
ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична
жена
, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност.
Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения.
Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност.
към текста >>
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна
жена
.
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена.
Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV.
към текста >>
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на
жена
та, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит.
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята.
към текста >>
458.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той се прероди отново като
жена
, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война.
Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война.
Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3]. Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко.
към текста >>
Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като
жена
в 17-то столетие, отново се прероди.
След това дойде 19-то столетие.
Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване.
към текста >>
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като
жена
, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения.
След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения.
В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване.
към текста >>
459.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като
жена
, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето.
След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като жена, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето.
към текста >>
В Мексико тя беше мъж, след това се прероди отново като мъж, без да мине през едно прераждане като
жена
.
Тя се прероди по-късно без една женска междинна степен.
В Мексико тя беше мъж, след това се прероди отново като мъж, без да мине през едно прераждане като жена.
Но в живота между смъртта и едно ново раждане тя така мина през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие - което беше обусловено от един минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, - тази личност пренесе през сферата на Юпитер именно онова, което под суеверна форма беше изживяла в Мексико, но което въпреки това беше изпълнено с плодовете на една съществуваща по-рано цивилизация. Това, което тази личност беше изживяла в Мексико, мина през сферата на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщност е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност. Когато една мъдрост, каквато съществува и твори на Юпитер, в изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане се излее върху нещо, което човек е изпитал по-рано в земния живот, тя допринася от всичко това да заблести мъдрост също и на Земята. Но тази мъдрост зависи тогава от това, каквото човек е изпитал в земния живот.
към текста >>
460.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Онази група, която, така да се каже, е още езически предразполо
жена
, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили.
Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили.
към текста >>
461.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вло
жена
инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.
Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива.
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.
към текста >>
462.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тази личност беше обкръ
жена
от една, бих искал да кажа, морална аура.
Аз познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление. Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм. Тази личност също извънредно охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург.
Тази личност беше обкръжена от една, бих искал да кажа, морална аура.
Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на волята. В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, аз срещнах сега другия, чийто писателски път и лекарска дейност познавах и много ценях. И това, което се случи през време на това посещение, действително остави дълбоко впечатление, което ме подбуди да приема цялото в областта на духовното изследване.
към текста >>
Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази
жена
- прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта.
Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала
жена
, защото до това битие на
жена
ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта. Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил
жена
, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа.
Между тях има един покровител, който е твърде странен човек. Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност.
Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа.
И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често. Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек.
към текста >>
463.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздви
жена
морска повърхност.
Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила.
Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност.
Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата.
към текста >>
464.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
От топлината бе отложен въздухът, отло
жена
, отделена бе водата, отло
жена
бе твърдата материя; всичко това, което е отложено по този начин, са само остатъци, които са били отделени, изхвърляни от човеците, за да постигнат те тяхното развитие.
После това се разви по-нататък.
От топлината бе отложен въздухът, отложена, отделена бе водата, отложена бе твърдата материя; всичко това, което е отложено по този начин, са само остатъци, които са били отделени, изхвърляни от човеците, за да постигнат те тяхното развитие.
Всичко, което е твърдо минерално, принадлежи към нас, то е само изостанал остатък, също и течната материя, също и въздухът. Така че същественото върху нашата Земя не е онова, което се намира в царствата на природата, не е онова, което носим в костите и в мускулите, защото те са съставени от това, което е било отделено и което ние отново сме приели в нашите тела; а същественото са нашите души. И всичко друго е всъщност повече или по-малко привидност или остатъчен продукт и нещо подобно.
към текста >>
465.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази
жена
, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете. Това беше кардинал Мазарини.
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
И той управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си предноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение.
към текста >>
След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е зало
жена
дълбоко в тази личност.
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице.
След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи? Тя не ще знае какво да прави с нея.
към текста >>
466.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като
жена
, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество.
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като
жена
, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
към текста >>
И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като
жена
.
И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена.
В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност. И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа.
към текста >>
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше
жена
, а в това време беше мъж.
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж.
Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше. Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение. И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
към текста >>
във второто, беше
жена
, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже.
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове. След това онази личност, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се прероди отново като мъж. Много интересно е, че и двете личности се преродиха заедно. Обаче онази личност, която в миналото въплъщение, т. е.
във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже.
Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла. Една твърде забележителна личност.
към текста >>
Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение,
жена
та от второто въплъщение, които аз описах.
Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах.
към текста >>
Разви се антипатия към онова предихристиянско въплъщение като
жена
и с това въобще едно отвръщение към жените.
Това духовно виждане натовари душата с цялата наклонност към интелигентна схватливост, тази индивидуалност, която отхвърли предишното и при която по един странен начин постепенно се разви отвръщение към предишното по един напълно индивидуален начин.
Разви се антипатия към онова предихристиянско въплъщение като жена и с това въобще едно отвръщение към жените.
Тук отвръщението към жените действаше именно в лично-индивидуалното. И както става именно в кармата, вместо тук да има нещо теоретическо, то се превръща в лична работа, в личен темперамент, в лична симпатия и антипатия - в този случай в антипатия.
към текста >>
И така при този Вайнингер можете фактически да намерите нещо от виждане, съединено с краен рационализъм, и можете също да намерите омразата към онова, което му се е случило в едно минало въплъщение, което обаче сега не се проявява в омраза към това, което той е знаел, а в омраза към неговото женско въплъщение, което в книгата «Пол и характер» се изявява в една омраза към
жена
та, отиваща чак до безсмислие и глупост.
И така при този Вайнингер можете фактически да намерите нещо от виждане, съединено с краен рационализъм, и можете също да намерите омразата към онова, което му се е случило в едно минало въплъщение, което обаче сега не се проявява в омраза към това, което той е знаел, а в омраза към неговото женско въплъщение, което в книгата «Пол и характер» се изявява в една омраза към жената, отиваща чак до безсмислие и глупост.
Всичко това ви показва, колко много може да съществува в една душа като духовност, как това много може да се събере с интелектуализма в свръхсетивния свят, при настъпването на епохата на Съзнателната душа, как обаче то иска да се изяви, но не може да се изяви в съвременната епоха, даже и когато животът, който е прекаран по този начин, е, така да се каже, само повторението на изгубеното в затвора време от миналото земно съществуване.
към текста >>
Като бомба избухва в душата му твърдението и изложението на Ницше, че истината е една
жена
.
Трябва да спомена още една дребна работа, която отново е извънредно важна за този, който разглежда кармата. Естествено Вайнингер също принадлежеше към читателите на Ницше. И представете си цялото настроение, което живееше в тази душа на Вайнингер, четейки книгата на Ницше «Отвъд доброто и злото»[6]!
Като бомба избухва в душата му твърдението и изложението на Ницше, че истината е една жена.
Тук вече е напълно оцветено от омразата към жената онова, което вече ви описах.
към текста >>
Тук вече е напълно оцветено от омразата към
жена
та онова, което вече ви описах.
Трябва да спомена още една дребна работа, която отново е извънредно важна за този, който разглежда кармата. Естествено Вайнингер също принадлежеше към читателите на Ницше. И представете си цялото настроение, което живееше в тази душа на Вайнингер, четейки книгата на Ницше «Отвъд доброто и злото»[6]! Като бомба избухва в душата му твърдението и изложението на Ницше, че истината е една жена.
Тук вече е напълно оцветено от омразата към жената онова, което вече ви описах.
към текста >>
467.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В онова време това всъщност можеше да стори само една
жена
.
И така той се прероди в 10-то столетие през Средновековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но величествена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически смисъл, която всъщност внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност. Тя принадлежеше към манастира Гандерсхайм в близост до Брауншвайг и внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност.
В онова време това всъщност можеше да стори само една жена.
Ако платоновото същество не би се явило с женския колорит, то не би могло да приеме християнството в това време. Но също така и римлянството, което се намираше тогава в цялото образование, трябваше да бъде прието, бих искал да кажа, по принуждение. Така ние виждаме тази монахиня Хросвита да се развива и става онази забележителна личност, която пише драми на латински в стила на Теренций, в стила на римския поет Теренций, които драми действително имат извънредно голямо значение.
към текста >>
В тази
жена
живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време.
Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух.
В тази жена живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време.
Действително тя заслужава да й се удивляваме. И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил. Но тя съизживява това именно по един твърде забележителен начин. Бихме искали да кажем, че тук спорят един с друг мъжкият дух на Платон и женският дух на монахинята Хросвита, като и двата носеха своите резултатите за духовната индивидуалност. Ако едното въплъщение би било незначително, което се случва повечето пъти, тогава не би станал един такъв вътрешен спор.
към текста >>
И тъкмо тази
жена
съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил.
Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух. В тази жена живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време. Действително тя заслужава да й се удивляваме.
И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил.
Но тя съизживява това именно по един твърде забележителен начин. Бихме искали да кажем, че тук спорят един с друг мъжкият дух на Платон и женският дух на монахинята Хросвита, като и двата носеха своите резултатите за духовната индивидуалност. Ако едното въплъщение би било незначително, което се случва повечето пъти, тогава не би станал един такъв вътрешен спор. Но тук при тази индивидуалност този вътрешен спор трае всъщност през цялото време.
към текста >>
И Ерих Шмидт каза: - Да, принцесата Ройс - това беше една от дъщерите на ваймарската херцогиня - съвсем не е умна
жена
, понеже тя счита Шрьоер за велик човек.
Един професор от Грац[6], който иначе беше мил човек, написа за това издание една толкова отвратителна рецензия, че, мисля, между студентите от Грац са станали 10 дуела за и против Шрьоер. Това беше една крайно несправедлива оценка. Нещата отидоха толкова далече, че веднъж това подценяване на Шрьоер ме пресрещна по особен начин във Ваймар в едно общество, където Ерих Шмидт беше високоуважавана личност и доминираше над всичко, когато се намираше между другите. Там ставаше дума, кои принцеси и принцове в двора на Ваймар са умни и кои глупави. Това се разискваше там.
И Ерих Шмидт каза: - Да, принцесата Ройс - това беше една от дъщерите на ваймарската херцогиня - съвсем не е умна жена, понеже тя счита Шрьоер за велик човек.
Това беше неговото основание.
към текста >>
И всъщност, когато четете това чудесно, подобно на химн описание на женското същество при Карл Юлиус Шрьоер, когато вземете неговата хубава статия, която той написа като добавка към неговата История на литературата, «Немската поезия на 19-то столетие»[8], а именно статията «Гьоте и жените», - когато вземете всичко това, тогава вие ще си кажете: - В тази статия действително се намира нещо от чувството за стойността на
жена
та и за същността на
жена
та, което е отзвук на онова, което е живяло в Хросвита като нейна собствена същност.
Така вие виждате, как в действителност протича историята на света. Тя протича така, че се вижда: Онова, което имаме в настоящето, излиза на повърхността наистина с пречки, с препятствия, но от друга страна също добре подготвено.
И всъщност, когато четете това чудесно, подобно на химн описание на женското същество при Карл Юлиус Шрьоер, когато вземете неговата хубава статия, която той написа като добавка към неговата История на литературата, «Немската поезия на 19-то столетие»[8], а именно статията «Гьоте и жените», - когато вземете всичко това, тогава вие ще си кажете: - В тази статия действително се намира нещо от чувството за стойността на жената и за същността на жената, което е отзвук на онова, което е живяло в Хросвита като нейна собствена същност.
Тези две предишни въплъщения, те именно са в такова чудесно съзвучие при Шрьоер, че после прекъсването на това съзвучие става несъмнено трагично завладяващо. Но от друга страна именно в Шрьоер в края на 19-то столетие се появява един свят от факти, който в невероятно дълбок смисъл действа изясняващо за това, което може да отговори на въпроса: - Как да внесем духовност в живота на настоящето?
към текста >>
468.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа
жена
.
Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат.
Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена.
Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените. При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче. В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена. Той се отправя бързо към сушата със своя кораб. Там среща един човек, който го посреща приятелски и го запитва, дали не иска да обядва в неговия дом.
към текста >>
В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова
жена
.
Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените. При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче.
В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена.
Той се отправя бързо към сушата със своя кораб. Там среща един човек, който го посреща приятелски и го запитва, дали не иска да обядва в неговия дом. Гарибалди се съгласява. Този човек е бащата на момичето, което той вижда на сушата! Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял живот.
към текста >>
В поведението на
жена
та имало нещо героично.
Гарибалди се съгласява. Този човек е бащата на момичето, което той вижда на сушата! Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял живот. Въпреки че не знае езика, то го разбира и така се създава една от най-красивите сърдечни връзки. Тук в един краен случай е показано, че съществува нещо като кармическа връзка.
В поведението на жената имало нещо героично.
Тя го придружава в неговите сражения в Южна Америка и когато получава вестта, че Гарибалди е паднал на бойното поле, отива да го търси там. В това положение тя ражда своето дете. За да го стопли, го привързва на гърдите си.
към текста >>
Жена
му умира, той се оженва след това за друга.
Чрез такива преживявания Гарибалди се враства повече в живота.
Жена му умира, той се оженва след това за друга.
С тази втора жена той се свързва по един напълно буржоазен начин; обаче тази женитба трае само един ден!
към текста >>
С тази втора
жена
той се свързва по един напълно буржоазен начин; обаче тази женитба трае само един ден!
Чрез такива преживявания Гарибалди се враства повече в живота. Жена му умира, той се оженва след това за друга.
С тази втора жена той се свързва по един напълно буржоазен начин; обаче тази женитба трае само един ден!
към текста >>
469.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Също и тази живопис е била унищо
жена
, само традицията се е запазила.
Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето. Но в традицията са се запазили откъси от онзи стар драматичен епос, преобразен и вече неразбираем в неговите общи взаимовръзки, като преди всичко вече не се разбира старата картинна образност; защото това, което изобразява съдържанието на това художествено произведение, многократно е станало предмет на живописта.
Също и тази живопис е била унищожена, само традицията се е запазила.
И от тази традиция още се е осъществявало нещо в един кръг, към който е принадлежал учителят на Данте[15], Брунето Латини[16]. Данте узнал от този учител някои традиционни, но вече не съвсем точни неща и в Дантевата «Божествена комедия» още живее нещо от онзи драматичен епос. Това произведение наистина някога е съществувало, както съществува и самата «Божествена комедия».
към текста >>
470.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като
жена
през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
В Северна Африка той беше изучил северно-африканската наука - не точно така, както исторически ви е известно за свети Августин, но по подобен начин. Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност.
Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер. Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като
жена
в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
Днес, когато
жена
та започва да играе голямата роля в историческото развитие, днес се подготвя времето, когато по-интензивно ще се говори за женските инкарнации.
Чак на другия ден, когато отново била представяна, се виждало, как междувременно нощта отново е възстановила всичко. Такива култови действия са въздействали за преобразяването на вътрешния живот. И така, една личност, която е живяла по онова време като мъж, получава дълбоки въздействия от тези ирландски мистерии. Вие ще разберете, мои мили приятели, че когато днес се дават примери за прераждания, човек по-лесно се натъква на мъжки инкарнации, понеже в по-предишните епохи почти изключително някаква роля играеха предимно мъжете. Женските инкарнации лежат между тях.
Днес, когато жената започва да играе голямата роля в историческото развитие, днес се подготвя времето, когато по-интензивно ще се говори за женските инкарнации.
към текста >>
След като преминава през едно съществуване като
жена
, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще.
И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята.
След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще.
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен.
към текста >>
471.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като
жена
.
Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо.
Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
472.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на
жена
та.
Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили.
Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на жената.
В неговите военни походи тя истински героично го придружавала. И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете. Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив.
към текста >>
Жена
та трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия.
Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили. Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на жената. В неговите военни походи тя истински героично го придружавала. И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия.
Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
към текста >>
473.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В приемниците на Мохамед по оригинален начин беше зало
жена
тази абстрактност в представите за света.
В една епоха, където като най-висшата човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха постепенно човекът обожествяваше своя мисловен живот, понеже се познаваше само единия абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицираше с мисленето. Човекът го божествяваше, като беше забравил, че мисленето има една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект.
В приемниците на Мохамед по оригинален начин беше заложена тази абстрактност в представите за света.
Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила. Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън. Абстрактността на мохамеданството се възроди в него, появи се мнението да се изгради светът от четиринадесет студени, абстрактни безсъдържателни правила.
към текста >>
474.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически зало
жена
, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее.
Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи.
Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително. И при някои от тях ние наистина трябва да си кажем, че болести, които са проявяваща се карма, които въздействат неприятно върху събуждането, са такива, които сочат към предхождащи по-ранни събития. Болести, които са бъдеща карма и въздействат неприятно върху заспиването, които не ни оставят да заспим, са начало на добра карма.
към текста >>
475.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разполо
жена
в главата, нека разгледаме главата на човека.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека.
Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално.
към текста >>
Някогашният собственик на робите отново беше роден като мъж, надзирателят беше
жена
.
Двете индивидуалности отново се родиха в средата на Средновековието и то сега като брачна двойка.
Някогашният собственик на робите отново беше роден като мъж, надзирателят беше жена.
Този мъж в средата на Средновековието, който беше прероденият някогашен собственик на робите, заемаше в едно село не особено приятен пост. В известен смисъл той беше един вид полицейски слуга. Всичко, което се случваше в тази селска община, беше стоварвано на гърба му. Положението му всъщност беше много лошо. И когато се потърси, защо беше така, се разбира, че тези селски жители в по-голямата си част бяха робите, които той по-рано беше притежавал и които беше третирал по такъв жесток начин чрез своя надзирател.
към текста >>
Кармически сега беше устроено така, че някогашният собственик на роби отново беше висш чиновник, но пък беше станал селски полицай, върху когото всичко се стоварваше и с това то беше стоварвано и върху
жена
му.
Този мъж в средата на Средновековието, който беше прероденият някогашен собственик на робите, заемаше в едно село не особено приятен пост. В известен смисъл той беше един вид полицейски слуга. Всичко, което се случваше в тази селска община, беше стоварвано на гърба му. Положението му всъщност беше много лошо. И когато се потърси, защо беше така, се разбира, че тези селски жители в по-голямата си част бяха робите, които той по-рано беше притежавал и които беше третирал по такъв жесток начин чрез своя надзирател.
Кармически сега беше устроено така, че някогашният собственик на роби отново беше висш чиновник, но пък беше станал селски полицай, върху когото всичко се стоварваше и с това то беше стоварвано и върху жена му.
Но поради това, че тази жена изстрадваше всичко, което родените сега като селяни някогашни роби стоварваха върху мъжа, се осъществяваше кармата също и между тази съпруга, която беше някогашният надзирател и притежателя на робите. Възелът между двамата се развърза. Между двамата беше развързан възелът, но не и между някогашния надзирател, който сега беше се преродил като жена и селяните, т. е., някогашните роби. Те отново се срещнаха и то в деветнадесето столетие.
към текста >>
Но поради това, че тази
жена
изстрадваше всичко, което родените сега като селяни някогашни роби стоварваха върху мъжа, се осъществяваше кармата също и между тази съпруга, която беше някогашният надзирател и притежателя на робите.
В известен смисъл той беше един вид полицейски слуга. Всичко, което се случваше в тази селска община, беше стоварвано на гърба му. Положението му всъщност беше много лошо. И когато се потърси, защо беше така, се разбира, че тези селски жители в по-голямата си част бяха робите, които той по-рано беше притежавал и които беше третирал по такъв жесток начин чрез своя надзирател. Кармически сега беше устроено така, че някогашният собственик на роби отново беше висш чиновник, но пък беше станал селски полицай, върху когото всичко се стоварваше и с това то беше стоварвано и върху жена му.
Но поради това, че тази жена изстрадваше всичко, което родените сега като селяни някогашни роби стоварваха върху мъжа, се осъществяваше кармата също и между тази съпруга, която беше някогашният надзирател и притежателя на робите.
Възелът между двамата се развърза. Между двамата беше развързан възелът, но не и между някогашния надзирател, който сега беше се преродил като жена и селяните, т. е., някогашните роби. Те отново се срещнаха и то в деветнадесето столетие. Някогашният надзирател на роби, който по известен начин се подчиняваше на своя някогашен господар, се роди като големия педагог Песталоци[1], а някогашните роби бяха тези, които бяха облагодетелствани от неговите добри дела.
към текста >>
Между двамата беше развързан възелът, но не и между някогашния надзирател, който сега беше се преродил като
жена
и селяните, т.
Положението му всъщност беше много лошо. И когато се потърси, защо беше така, се разбира, че тези селски жители в по-голямата си част бяха робите, които той по-рано беше притежавал и които беше третирал по такъв жесток начин чрез своя надзирател. Кармически сега беше устроено така, че някогашният собственик на роби отново беше висш чиновник, но пък беше станал селски полицай, върху когото всичко се стоварваше и с това то беше стоварвано и върху жена му. Но поради това, че тази жена изстрадваше всичко, което родените сега като селяни някогашни роби стоварваха върху мъжа, се осъществяваше кармата също и между тази съпруга, която беше някогашният надзирател и притежателя на робите. Възелът между двамата се развърза.
Между двамата беше развързан възелът, но не и между някогашния надзирател, който сега беше се преродил като жена и селяните, т.
е., някогашните роби. Те отново се срещнаха и то в деветнадесето столетие. Някогашният надзирател на роби, който по известен начин се подчиняваше на своя някогашен господар, се роди като големия педагог Песталоци[1], а някогашните роби бяха тези, които бяха облагодетелствани от неговите добри дела.
към текста >>
Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищо
жена
.
Днес, когато трябва да държа последната лекция пред вас, бих искал да поставя пред душите ви този поглед към културно-историческата задача на антропософията. Ако продължава да действа в душите ви той ще разкрие някои неща и тези души ще могат да допринасят, да се създадат основите за една истинска, истинска в самата себе си, солидна фасада на западната цивилизация. Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците.
Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена.
От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация. Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност. Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното. И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно.
към текста >>
476.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като
жена
, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант.
След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
към текста >>
477.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищо
жена
след смъртта, така и тя да живее вечно.
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината. Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
към текста >>
478.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една зало
жена
в основата на битието болка.
Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота. Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото.
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка.
Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
към текста >>
479.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тези в умно
жена
форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
към текста >>
480.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(3) Във втората лекция д-р Щайнер засяга "окултното затворничество", на което била подло
жена
Елена Блаватска.
(3) Във втората лекция д-р Щайнер засяга "окултното затворничество", на което била подложена Елена Блаватска.
Той също се отнася към това в пета лекция на курса "Нещата на настоящето и миналото в Духа на човека"
към текста >>
481.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ние четем, че има душа в тялото на
жена
, която вече не води Земен живот, а Слънчев живот, че в хода на своя живот тя обикаля в по-широки и по-широки сфери следователно може да се допусне, че съществата са толкова по-телесни, отивайки към центъра, и толкова по-духовни, отивайки към периферията.
Ние четем, че има душа в тялото на жена, която вече не води Земен живот, а Слънчев живот, че в хода на своя живот тя обикаля в по-широки и по-широки сфери следователно може да се допусне, че съществата са толкова по-телесни, отивайки към центъра, и толкова по-духовни, отивайки към периферията.
Тук е описана душа, която живее с Космоса. (Гьоте "Вилхелм Майстер", том II бел. англ. пр.)
към текста >>
482.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изло
жена
на опасност.
Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието. Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план. Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят.
Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност.
Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност. Защото точно когато не се забелязват, те работят най-ефективно. Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който представя неукрасената истина.
към текста >>
Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на
жена
или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят.
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща.
Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят.
В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят. Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят. Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
към текста >>
483.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И тази
жена
занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън. Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво! " продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня. И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа.
И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>
И в съня и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на
жена
та не е могла лесно да предчувствува по-рано.
И в съня и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на жената не е могла лесно да предчувствува по-рано.
Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение. Това, което тя изживя, не беше нещо, което може да се нарече една астрална имагинация. И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното познание. Защото душата на тази жена знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство! " може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното познание.
към текста >>
Защото душата на тази
жена
знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство!
И в съня и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на жената не е могла лесно да предчувствува по-рано. Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение. Това, което тя изживя, не беше нещо, което може да се нарече една астрална имагинация. И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното познание.
Защото душата на тази жена знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство!
" може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното познание. И така ние ще облечем в този случай в думи впечатленията на имагинативното познание, които душата на тази жена има.
към текста >>
И така ние ще облечем в този случай в думи впечатленията на имагинативното познание, които душата на тази
жена
има.
Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение. Това, което тя изживя, не беше нещо, което може да се нарече една астрална имагинация. И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното познание. Защото душата на тази жена знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство! " може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното познание.
И така ние ще облечем в този случай в думи впечатленията на имагинативното познание, които душата на тази жена има.
към текста >>
И когато душата на тази
жена
видя това, тя реши да запита: "Коя е причината на тази тъга?
Когато нейното вътрешно чувство се събуди и тя можеше първо да различи нещо, тя видя една странна фигура, един странен образ, който изглеждаше съвършено различен от това, което бихме могли да си представим като духовен образ само с помощта на физическото познание. Този образ беше беден в това, което още можеше да напомни за физическия сетивен свят само чрез това, че показваше нещо като три вплетени един друг кръгове: три кръга, които стояха перпендикулярно един към друг, като че единият кръг стоеше хоризонтално, другият отвесно и третият стоеше от дясно наляво. И това, което течеше през тези кръгове, което можеше да бъде възприето, не беше нещо, което напомняше за едно физическо-сетивно впечатление, то напомняше по-скоро за нещо чисто душевно, за нещо, което бихме могли да сравним с усещанията и чувствата на душата. Но от този образ се струеше нещо, което не бихме могли да наречем другояче освен: това, което се струеше, беше нещо като една дълбоко задържана, вътрешна тъга, тъга за нещо.
И когато душата на тази жена видя това, тя реши да запита: "Коя е причината на тази тъга?
"
към текста >>
Тогава този духовен образ отговори на
жена
та: "О, аз имам определена причина, определено основание да покажа това настроение; защото аз произхождам от един висок духовен род.
Тогава този духовен образ отговори на жената: "О, аз имам определена причина, определено основание да покажа това настроение; защото аз произхождам от един висок духовен род.
Така както ти се явявам, аз ти се явявам също като една човешка душа. Но ти трябва да се издигнеш високо в царствата на йерархиите, ако искаш да откриеш моя произход. Аз слязох тук от по-висши йерархии на съществуването. Ето защо обаче хората, които се намират на другата страна на живота, където ние не се намираме сега, хората на физическия свят ми отнеха последната от своите рожби; те ми отнеха последната рожба, която произхождаше от мене, и я приковаха на една скално-подобна форма, след като я смалиха колкото е възможно повече! "
към текста >>
Тогава тази душа на
жена
та се осмели да попита: "Коя си ти всъщност?
Тогава тази душа на жената се осмели да попита: "Коя си ти всъщност?
Сега аз мога да назовавам нещата още само с думите, които са ми останали в паметта от живота на физическия свят. Как можеш да ме накараш да разбера твоето същество и съществото на твоята рожба, която хората са приковали във вериги? "
към текста >>
Тогава душата на тази
жена
се реши да запита: "Чрез какво мога аз да ти помогна?
Тогава душата на тази жена се реши да запита: "Чрез какво мога аз да ти помогна?
"
към текста >>
И душата на
жена
та стори това.
И душата на жената стори това.
Тя стана едно с духовната фигура в отвъдния свят. И като се съедини с нея, тя почувствува, че може да изпълни нещо, че трябва да изпълни нещо. И тя постави единия крак пред другия, превърна спокойствието в движение и превърна движението в хоро и затвори хорото във формата.
към текста >>
Душата на
жена
та продължи да живее по-нататък в това състояние.
Душата на жената продължи да живее по-нататък в това състояние.
И при нея дойде една друга духовна фигура, отново твърде, твърде различна от това, което хората си представят обикновено с тяхното физическо сетивно познание като форма на духовете. Пред нея застана нещо, което беше всъщност като една форма, която е затворена в плоскостта, която няма три измерения. Обаче тази фигура имаше нещо твърде особено. Въпреки че беше затворена в плоскостта, душата на жената можеше да я вижда в своето имагинативно състояние винаги от две страни. И тази фигура се показваше по два съвършено различни начина, единият път от едната страна, единият път от другата страна.
към текста >>
НАГОРЕ