Търсене в текстове за 'Жаба'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 57 резултата от 15 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Жаба'.

1. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Вие сънувате, че бягате след жаба и искате да я хванете; вие усещате нейното меко гладко тяло.
Третото състояние, все още сумрачно и тъмно в сравнение с нашето дневно съзнание това е образното съзнание. За него в нас има ясна представа, защото по време на сън, изпълнен със сънища, ни е преживяваме отзвука на онова, което е било съзнанието на всички хора на Луната наистина, това е само рудимент на това съзнание. Правилно ще бъде да изходим от човешкия сън, за да си представим картината на лунното съзнание. В сънищата ние откриваме, наистина, някаква бъркотия, хаос, но при по-внимателно наблюдение тази бъркотия все пак открива дълбоки закономерности. В моите лекции аз вече нееднократно съм давал следващите примери всички те са взети от живота. Вие сънувате, че бягате след жаба и искате да я хванете; вие усещате нейното меко гладко тяло. Събуждате се, държейки си в ръката края завивката. Ако вие можехте да използвате своето бодърствуващо съзнание, то бихте видели, че сте хванали с ръката си завивката. Сънното съзнание ви дава символично външното действие, то създава образ от това, което нашето дневно съзнание възприема като факт. Друг пример. Студент сънува, че стои пред вратите на аудиторията.
към текста >>

Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност.
И сега все още ще срещнете такова съзнание при тези животни обърнете внимание! които не могат да издават звуци отвътре. Работата е там, че в окултизма съществува много по-правилно разделяне на животните отколкото във външното естествознание, а именно на вътрешно безгласови и такива, които могат да издават звуци вътре в себе си. Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н. -, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност. само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост. И ето всички животни, които не могат да издават звуци вътре от себе си, притежават такова образно съзнание. При тези нисши животни няма ясна граница, каквато има в нашето възприемане на образи. Ако някое нисшо животно, например рака, възприема образ, който създава определено неприятно впечатление, той се старае да се отклони от срещата с него. Ракът не вижда предмета, но в отблъскващия образ вижда, че го застрашава някаква беда.
към текста >>

2. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н.
Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите. Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н. Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло. Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата. А сега, великите Същества, отговарящи за еволюцията, изградиха своето Слънце и също напуснаха Земята, за да се съединят с нея по-късно.
към текста >>

3. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува.
Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем. И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем. Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под въздействието на неговите импулси. Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре. И това е нещо по-различно, отколкото да твърдим, че действително напредващата наука е в хармония с духовното изследване. Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата.
към текста >>

За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук.
И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем. Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под въздействието на неговите импулси. Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре. И това е нещо по-различно, отколкото да твърдим, че действително напредващата наука е в хармония с духовното изследване. Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си.
към текста >>

Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си.
Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре. И това е нещо по-различно, отколкото да твърдим, че действително напредващата наука е в хармония с духовното изследване. Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката.
към текста >>

Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка. И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката.
към текста >>

Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си.
За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка. И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката. Но колкото повече грешки правят хората, толкова по-горди стават те със своята наука и толкова повече ругатни отправят към Духовната наука.
към текста >>

Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката.
Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка. И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката. Но колкото повече грешки правят хората, толкова по-горди стават те със своята наука и толкова повече ругатни отправят към Духовната наука. Това все повече и повече ще поражда най-благородната реакция, дълбокия копнеж към истинската Духовна наука. Това е една реакция, съответствуваща на нашето време, и тя трябваше да се прояви още тогава в душата на Марко, който видя как човечеството беше слязло от предишната си духовна висота, за да се привърже към материалния свят.
към текста >>

4. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно.
Рибата е онова животно, което съизпитва по един извънредно жив начин дихателния живот на Земята в течение на годината, защото това, което е важно за нея, е именно етерният жизнен елемент, който излиза и влиза вълнообразно и който увлича само другото, което диша. Различно е положението при влечугите и при земноводните животни, при жабите например, които са извънредно характерни в това отношение. Те са свързани по-малко с етерния елемент на Космоса, а са свързани повече с астралния елемент на Космоса. Ако запитаме рибата: как стои всъщност работата с тебе? Тя ще каже: Ето тук на Земята аз съм едно същество станало земно, образувано от земно-влажния елемент; обаче същинският мой живот е животът на цялата Земя с нейното космическо дишане. При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно. Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност. При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата.
към текста >>

Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност.
Различно е положението при влечугите и при земноводните животни, при жабите например, които са извънредно характерни в това отношение. Те са свързани по-малко с етерния елемент на Космоса, а са свързани повече с астралния елемент на Космоса. Ако запитаме рибата: как стои всъщност работата с тебе? Тя ще каже: Ето тук на Земята аз съм едно същество станало земно, образувано от земно-влажния елемент; обаче същинският мой живот е животът на цялата Земя с нейното космическо дишане. При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно. Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност. При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг.
към текста >>

С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята.
Ако запитаме рибата: как стои всъщност работата с тебе? Тя ще каже: Ето тук на Земята аз съм едно същество станало земно, образувано от земно-влажния елемент; обаче същинският мой живот е животът на цялата Земя с нейното космическо дишане. При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно. Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност. При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу.
към текста >>

Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата.
При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно. Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност. При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята.
към текста >>

Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг.
Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност. При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
към текста >>

Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н.
Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията. Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н. Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти. Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос. Те съживеят астралността на Земята. И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни.
към текста >>

И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни.
Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н. Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти. Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос. Те съживеят астралността на Земята. И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни. И отново, ако искаме да проучим, що е човешкият храносмилателен организъм, тогава трябва да кажем: този храносмилателен организъм се образува без съмнение отново по тази схема отвътре навън. Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните животни, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи. Със същите сили, с които човекът смила своята храна, външният Космос, външната природа образува змиите , жабите, гущерите. И простете, обаче в природата няма нищо грозно, а всичко трябва да бъде разглеждано по обективен начин, който иска да проучи вътрешната природа, да речем, на дебелото черво с неговите си ли на отделянето, той трябва да проучи външно краставите жаби, защото краставата жаба получава хвърчащо от вън това, което в човешкото дебело черво действува отвътре по тази схема. Това несъмнено не е така красиво в неговото описание както онова, което аз трябваше да опиша за пеперудите; обаче в природата всичко трябва да бъде прието по един обективен начин.
към текста >>

И простете, обаче в природата няма нищо грозно, а всичко трябва да бъде разглеждано по обективен начин, който иска да проучи вътрешната природа, да речем, на дебелото черво с неговите си ли на отделянето, той трябва да проучи външно краставите жаби, защото краставата жаба получава хвърчащо от вън това, което в човешкото дебело черво действува отвътре по тази схема.
Те съживеят астралността на Земята. И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни. И отново, ако искаме да проучим, що е човешкият храносмилателен организъм, тогава трябва да кажем: този храносмилателен организъм се образува без съмнение отново по тази схема отвътре навън. Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните животни, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи. Със същите сили, с които човекът смила своята храна, външният Космос, външната природа образува змиите , жабите, гущерите. И простете, обаче в природата няма нищо грозно, а всичко трябва да бъде разглеждано по обективен начин, който иска да проучи вътрешната природа, да речем, на дебелото черво с неговите си ли на отделянето, той трябва да проучи външно краставите жаби, защото краставата жаба получава хвърчащо от вън това, което в човешкото дебело черво действува отвътре по тази схема. Това несъмнено не е така красиво в неговото описание както онова, което аз трябваше да опиша за пеперудите; обаче в природата всичко трябва да бъде прието по един обективен начин. Видите ли, по този начин получавате сега също образа на това, как Земята съизживява от нейна страна космическия живот. Защото насочете поглед върху така да се каже отделителните органи на Земята: Земята отделя не само малко живеещите човешки продукти на отделянето, а тя отделя също нещо живо, и нейните същински извержения са например краставите жаби и в тях Земята се освобождава от това, което не може да използува. От всичко това Вие виждате, как външността на природата отговаря навсякъде на вътрешното. Който казва: "Във вътрешността на природата не може да проникне никой създаден дух", той не знае, че навсякъде във външния свят съществува тази вътрешност на природата.
към текста >>

5. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед.
Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж. И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси. Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова. Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека. Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес. Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука.
към текста >>

Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова.
Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж. И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси. Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова. Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека. Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес. Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели.
към текста >>

Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема слабост, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.)
Тогава го взимаме с нас в живота си, за да го изпълним с нашата земна воля. Именно това исках да изложа пред вас, мои мили приятели, като едно основно разглеждане. [1] Така разказва например още Русо: Отнася се за място в книгата на Блаватска «Разбулената Изида», стр. 399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на животни oculis intentis след четвърт час могат да предизвикат смъртта им. Русо потвърждава това от лична опитност в Египет и от Изтока, където е убил няколко жаби по този начин. Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема слабост, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.) [2] По-рано го описах също и тук: Погледни лекциите от 25 август 1918 в «Наука за развитието на човека», Събр. съч. 183; от 8 юли 1921 в «Menschenwerden, Weltenseele und Weltengeist» 1 част, Събр. съч. 205 и от 25 ноември 1923 в «Мистерийни образи», Събр. съч. 232. [3] Раймундус Лулус, Рамон Лул, 1234-1315.
към текста >>

6. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Представете си, че пред Вас имате една зелена жаба, която Ви гледа с отворена уста и напрегнати устни и Вие й говорите с последните редове.
"Ей" не трябва да се изговаря като "ай". Сега да се върнем към предишното фонетично упражнение. От него можете да научите много. Въздействието трябва да намери израз още в първите редове. /Следва скоропоговорка/. Представете си, че пред Вас имате една зелена жаба, която Ви гледа с отворена уста и напрегнати устни и Вие й говорите с последните редове. Вие очаквате, че с първите редове тя трябва да заломоти мили песнички. Тези първи редове трябва да й ги кажете хумористично, като едно очакване. Сега още малко проза, една басня от Лесинг. Дъбът през една бурна нощ беснеещият северен вятър доказвал своята сила на един величествен дъб. Сега той лежал повален и няколко ниски храста лежали смазани под него.
към текста >>

7. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява.
Вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното цяло. Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи. Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали. Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно. Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява. Който има материалистичен начин на мислене, ще каже: е да, в раната съществуват сили на напрежение в раната се възстановява това, което току що е било изрязано. Но това не може да бъде така. Защото, ако е така, ако ето тук прережа даден организъм (виж рис.7) и тук (в) в раната прорасне нещо ново, чрез силите на напрежение, разположени ето тук (с), тогава би трябвало да прорасне това, което е следва щата част, т.е. да прорасне това, което е в непосредствено съседство у целия организъм. Но в действителност не става така, в действителност, когато отрежем нещо, се появяват: при поповата лъжичка крайните органи опашката или дори главата, при други животни пипала, т.е.
към текста >>

8. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел.
Но това не е единичен случай, тъй като подобни експерименти са се провеждали и се провеждат и досега. Този, който може да вижда всички тези неща духовно, не се нуждае от подобни експерименти. Но тези експерименти се провеждат постоянно, при това, за да опровергаят тези факти. Обаче опитите не противоречат на тези факти, а само ги потвърждават. Опитите, за които сега ви разказвам, са се провеждали нееднократно, много пъти. Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел. Сега жабата е без глава. Отново я поставят на масата. Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача. Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак.
към текста >>

Сега жабата е без глава.
Този, който може да вижда всички тези неща духовно, не се нуждае от подобни експерименти. Но тези експерименти се провеждат постоянно, при това, за да опровергаят тези факти. Обаче опитите не противоречат на тези факти, а само ги потвърждават. Опитите, за които сега ви разказвам, са се провеждали нееднократно, много пъти. Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел. Сега жабата е без глава. Отново я поставят на масата. Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача. Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна.
към текста >>

Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава.
Опитите, за които сега ви разказвам, са се провеждали нееднократно, много пъти. Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел. Сега жабата е без глава. Отново я поставят на масата. Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача. Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне. И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти. Антропософията, като духовна наука, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази болка, която той е причинил на друго същество.
към текста >>

И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти.
Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача. Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне. И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти. Антропософията, като духовна наука, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази болка, която той е причинил на друго същество. - Бел. пр.) Оттук виждате, че ако от млекопитаещи преминем към по-нисши животни, тези нисши животни и без глава правилно изпълняват всичко това, което човек и висшите млекопитаещи изпълняват, имайки глава. Трябва обаче напълно да си изясним какво става тук. Защото фактите показват нещо.
към текста >>

Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава.
Антропософията, като духовна наука, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази болка, която той е причинил на друго същество. - Бел. пр.) Оттук виждате, че ако от млекопитаещи преминем към по-нисши животни, тези нисши животни и без глава правилно изпълняват всичко това, което човек и висшите млекопитаещи изпълняват, имайки глава. Трябва обаче напълно да си изясним какво става тук. Защото фактите показват нещо. Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава. И така, главата не ни е нужна, за да се чешем; главата не ни е нужна, за да ходим и бягаме. Защото костенурката или жабата бягат без глава. И така, за ходене глава не ни е нужна. Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно.
към текста >>

Защото костенурката или жабата бягат без глава.
Оттук виждате, че ако от млекопитаещи преминем към по-нисши животни, тези нисши животни и без глава правилно изпълняват всичко това, което човек и висшите млекопитаещи изпълняват, имайки глава. Трябва обаче напълно да си изясним какво става тук. Защото фактите показват нещо. Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава. И така, главата не ни е нужна, за да се чешем; главата не ни е нужна, за да ходим и бягаме. Защото костенурката или жабата бягат без глава. И така, за ходене глава не ни е нужна. Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна.
към текста >>

Неговото астрално тяло е станало безглаво, такова, както другата част на астралното тяло на жабата!
Могат да се появят спазми и да възникнат усложнения. И така, виждате, би било неправилно да се казва, че физическото тяло прави всичко. Тогава не би било възможно да се разбере коклюшът. Ако човек има коклюш, трябва да си представите нещо забележително. Трябва да си представите следното: какво е станало астралното тяло при този човек? Неговото астрално тяло е станало безглаво, такова, както другата част на астралното тяло на жабата! Както жабата действа със своите крачка, така вътрешно действа астралното тяло в трахеята, принуждавайки физическото тяло самостоятелно да се избавя от въздуха. Тук може да се направи разликата с голяма точност. Бихте могли обаче да кажете: предостави ни някакво доказателство за това, че тук действително взема участие астралното тяло, тоест нещо духовно. В това отношение искам да ви разкажа какво може да стане, ако детето е имало коклюш и в трахеята е имало чувствително място и на астралното му тяло постоянно се е искало да очисти това място, което е предизвикало магарешката кашлица при детето. Да допуснем, че докато детето е имало коклюш, родителите са купили котка или тя сама е дошла.
към текста >>

Както жабата действа със своите крачка, така вътрешно действа астралното тяло в трахеята, принуждавайки физическото тяло самостоятелно да се избавя от въздуха.
И така, виждате, би било неправилно да се казва, че физическото тяло прави всичко. Тогава не би било възможно да се разбере коклюшът. Ако човек има коклюш, трябва да си представите нещо забележително. Трябва да си представите следното: какво е станало астралното тяло при този човек? Неговото астрално тяло е станало безглаво, такова, както другата част на астралното тяло на жабата! Както жабата действа със своите крачка, така вътрешно действа астралното тяло в трахеята, принуждавайки физическото тяло самостоятелно да се избавя от въздуха. Тук може да се направи разликата с голяма точност. Бихте могли обаче да кажете: предостави ни някакво доказателство за това, че тук действително взема участие астралното тяло, тоест нещо духовно. В това отношение искам да ви разкажа какво може да стане, ако детето е имало коклюш и в трахеята е имало чувствително място и на астралното му тяло постоянно се е искало да очисти това място, което е предизвикало магарешката кашлица при детето. Да допуснем, че докато детето е имало коклюш, родителите са купили котка или тя сама е дошла. Разказвам ви нещо, което често се случва.
към текста >>

То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина.
В такъв случай цялото останало астрално тяло се оказва отслабено; тогава се появява астма. По такъв начин вие можете добре да вникнете в човека. Ще установите кога душевното начало се намесва и кога не. Хайде да разгледаме астматика. В този случай работи именно астралното тяло. То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина. Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката. Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло. Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе. Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност. Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек.
към текста >>

Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката.
По такъв начин вие можете добре да вникнете в човека. Ще установите кога душевното начало се намесва и кога не. Хайде да разгледаме астматика. В този случай работи именно астралното тяло. То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина. Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката. Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло. Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе. Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност. Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек. С нашето физическо тяло ние сме човек на Земята, но с нашето астрално тяло ние не се явяваме човек на Земята.
към текста >>

Ако отделите главата от астралното тяло, отделянето й би станало на това място, както при жабата и костенурката.
Така стои работата със сърцето, белите дробове и други органи. Всеки орган е осигурен с двустранна инервация; но активно действащото начало е астралното тяло. Можете да кажете: но не действа ли главата тук посредством астралното тяло? Не, господа, ако това беше главата, то и токът би следвало да въздейства нагоре, в областта на главата. Но с това нищо не бихте постигнали; вие трябва да въздействате тук (показва го на рисунката). Ако отделите главата от астралното тяло, отделянето й би станало на това място, както при жабата и костенурката. Въздействието с електричество трябва да се прави там, където е разположен нервът, който го има и при жабата. Medulla oblongata, продълговат мозък - ето как се нарича това място. Тук трябва да въздействате с тока, а главата съвсем не е нужно да знае за всичко ставащо. С друг пример също може да се демонстрира, че главата не е нужно да знае за това. Първо си представете: ако ви се налагаше да пускате биенето на сърцето от главата, това би била «прекрасна» история.
към текста >>

Въздействието с електричество трябва да се прави там, където е разположен нервът, който го има и при жабата.
Всеки орган е осигурен с двустранна инервация; но активно действащото начало е астралното тяло. Можете да кажете: но не действа ли главата тук посредством астралното тяло? Не, господа, ако това беше главата, то и токът би следвало да въздейства нагоре, в областта на главата. Но с това нищо не бихте постигнали; вие трябва да въздействате тук (показва го на рисунката). Ако отделите главата от астралното тяло, отделянето й би станало на това място, както при жабата и костенурката. Въздействието с електричество трябва да се прави там, където е разположен нервът, който го има и при жабата. Medulla oblongata, продълговат мозък - ето как се нарича това място. Тук трябва да въздействате с тока, а главата съвсем не е нужно да знае за всичко ставащо. С друг пример също може да се демонстрира, че главата не е нужно да знае за това. Първо си представете: ако ви се налагаше да пускате биенето на сърцето от главата, това би била «прекрасна» история. Сърцето трябва да извършва седемдесет и два удара в минута, така че ще трябва седемдесет и два пъти в минута да мислите за това.
към текста >>

Те се изпълняват така, както при жабата или костенурката.
Първо си представете: ако ви се налагаше да пускате биенето на сърцето от главата, това би била «прекрасна» история. Сърцето трябва да извършва седемдесет и два удара в минута, така че ще трябва седемдесет и два пъти в минута да мислите за това. Разбира се, че това не може да стане. А когато спите, сърцето ви би трябвало да спира. Така че тези движения, които се осъществяват вътре - във вътрешните органи на човека, - не могат да бъдат реализирани посредством главата. Те се изпълняват така, както при жабата или костенурката. При астма тези вътрешни движения се изпълняват по болезнен, патологичен начин, докато при здрав човек те се изпълняват нормално. От тук виждате, че всички ставащи вътре в човека движения и така нататък, всичко, ставащо безсъзнателно, се управлява от астралното тяло. Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света. Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот. Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек.
към текста >>

9. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане.
Опити във въздухоплаването, изхождащи от полета на пеперудата. Пеперудата се появява по един много сложен начин: яйце, гъсеница, пашкул и превръщане в пеперуда. Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта. Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп. Дейността на съвременната наука. Теория на включеността. Интелигентността на душевноболните. «Гений и безумие» на Ломброзо.
към текста >>

10. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба!
То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода. Какво прави животното? Сега искам да ви нарисувам всичко това по точки: ето, животното оттегля своите кръвоносни съдове от хрилете, те все повече изтъняват и тези съдове то тъче вече тук. Животното сплита своите собствени кръвоносни съдове, които отначало са били изнесени в хрилете. А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръвоносни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката. Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце. И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия.
към текста >>

Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата.
Какво прави животното? Сега искам да ви нарисувам всичко това по точки: ето, животното оттегля своите кръвоносни съдове от хрилете, те все повече изтъняват и тези съдове то тъче вече тук. Животното сплита своите собствени кръвоносни съдове, които отначало са били изнесени в хрилете. А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръвоносни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката. Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце. И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия. Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете.
към текста >>

Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове.
Животното сплита своите собствени кръвоносни съдове, които отначало са били изнесени в хрилете. А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръвоносни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката. Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце. И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия. Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете. Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда. Какво правят в научния свят?
към текста >>

И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия.
Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце. И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия. Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете. Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда. Какво правят в научния свят? Какво правим ние самите, представяйки си всичко това така, както то е? Ние разглеждаме света.
към текста >>

Ако помислите малко за това, ще можете да обобщите всичко, за което ви говорих: вече няма сляпо да разглеждате поповата лъжичка и жабата, а ще знаете защо има сърце, бели дробове и краченца, защо поповата лъжичка може да плува във вода!
Нея я създава духът. Отначало навсякъде загива материята, тя изчезва; тогава духовното начало създава ново същество. Така е и с оплождането при човека. Оплождане означава, че отначало се унищожава вещество. Унищоженото вещество присъства тук съвсем малко; тук творят духът и светлина в „аза“ на човека. Ако помислите малко за това, ще можете да обобщите всичко, за което ви говорих: вече няма сляпо да разглеждате поповата лъжичка и жабата, а ще знаете защо има сърце, бели дробове и краченца, защо поповата лъжичка може да плува във вода! Всички тези неща се обединяват едно с друго. С примери за неща, които ще разширяваме, ще видите, че истинска наука, която разбира всичко това, може да възникне само в Антропософията. [1] «Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух» – вж. лекцията от 10 януари 1923 г. в курса «За здравето и болестта», Събр.
към текста >>

11. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Историята на Русо с жабата.
Мумиите са враждебни на живота. Как са построени пирамидите. Силата на фараоните. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека Историята на Русо с жабата. Как Ван Хелмонт достига до имагинации. Влияние на Луната върху корените на растенията. Ефектът на червеното цвекло върху чревните паразити. Коренова диета. Влияние на Луната върху размножението и растежа.
към текста >>

12. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Например Русо съобщава следното[2]: намирайки се в Египет, следователно в област с горещ климат, за който споменах на последното занятие, с помощта на поглед, насочен по определен начин към животно - например към жаба, идваща насреща - втренчено, напрягайки очи, гледайки жабата, той спирал тази жаба и даже я довеждал до пълно обездвижване.
Госпожа доктор Вреде[1] провеждаше тук астрономически курс и вие видяхте колко нелеко е днес да се усвоят изчислителните, математическите методи на изследване. Виждате ли, ако искаме да имаме яснота относно тези неща, трябва преди всичко да се има предвид, че древните хора са били наистина много по-духовни - именно така може да се каже, - по-духовни, отколкото съвременните хора. Относително дълго е било известно за въздействията в природата, за които днес съвсем нищо не се знае. Иска ми се да обърна внимание върху някои факти в това отношение. Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните вавилонци и асирийци в качеството на астрология, на наука за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни. Например Русо съобщава следното[2]: намирайки се в Египет, следователно в област с горещ климат, за който споменах на последното занятие, с помощта на поглед, насочен по определен начин към животно - например към жаба, идваща насреща - втренчено, напрягайки очи, гледайки жабата, той спирал тази жаба и даже я довеждал до пълно обездвижване. Жабата била като парализирана. Това винаги му се удавало в топлите области, в Египет например. Той е можел да парализира жабата и после даже да я убие. Но той поискал да се заеме със същото нещо в Лион. Там му попаднала една жаба.
към текста >>

Жабата била като парализирана.
Виждате ли, ако искаме да имаме яснота относно тези неща, трябва преди всичко да се има предвид, че древните хора са били наистина много по-духовни - именно така може да се каже, - по-духовни, отколкото съвременните хора. Относително дълго е било известно за въздействията в природата, за които днес съвсем нищо не се знае. Иска ми се да обърна внимание върху някои факти в това отношение. Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните вавилонци и асирийци в качеството на астрология, на наука за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни. Например Русо съобщава следното[2]: намирайки се в Египет, следователно в област с горещ климат, за който споменах на последното занятие, с помощта на поглед, насочен по определен начин към животно - например към жаба, идваща насреща - втренчено, напрягайки очи, гледайки жабата, той спирал тази жаба и даже я довеждал до пълно обездвижване. Жабата била като парализирана. Това винаги му се удавало в топлите области, в Египет например. Той е можел да парализира жабата и после даже да я убие. Но той поискал да се заеме със същото нещо в Лион. Там му попаднала една жаба. Той я гледал, гледал я втренчено и изведнъж открил, че самият той е парализиран!
към текста >>

Той е можел да парализира жабата и после даже да я убие.
Иска ми се да обърна внимание върху някои факти в това отношение. Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните вавилонци и асирийци в качеството на астрология, на наука за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни. Например Русо съобщава следното[2]: намирайки се в Египет, следователно в област с горещ климат, за който споменах на последното занятие, с помощта на поглед, насочен по определен начин към животно - например към жаба, идваща насреща - втренчено, напрягайки очи, гледайки жабата, той спирал тази жаба и даже я довеждал до пълно обездвижване. Жабата била като парализирана. Това винаги му се удавало в топлите области, в Египет например. Той е можел да парализира жабата и после даже да я убие. Но той поискал да се заеме със същото нещо в Лион. Там му попаднала една жаба. Той я гледал, гледал я втренчено и изведнъж открил, че самият той е парализиран! Не е можел повече да движи очите си и е бил толкова парализиран, сякаш е умрял. Едва когато дошли други хора, извикали лекар и му дали змийска отрова, отрова от усойница, той успял да излезе от спазматичното състояние и да се спаси.
към текста >>

Там му попаднала една жаба.
Например Русо съобщава следното[2]: намирайки се в Египет, следователно в област с горещ климат, за който споменах на последното занятие, с помощта на поглед, насочен по определен начин към животно - например към жаба, идваща насреща - втренчено, напрягайки очи, гледайки жабата, той спирал тази жаба и даже я довеждал до пълно обездвижване. Жабата била като парализирана. Това винаги му се удавало в топлите области, в Египет например. Той е можел да парализира жабата и после даже да я убие. Но той поискал да се заеме със същото нещо в Лион. Там му попаднала една жаба. Той я гледал, гледал я втренчено и изведнъж открил, че самият той е парализиран! Не е можел повече да движи очите си и е бил толкова парализиран, сякаш е умрял. Едва когато дошли други хора, извикали лекар и му дали змийска отрова, отрова от усойница, той успял да излезе от спазматичното състояние и да се спаси. Ето как се обърнала тази история. И така, виждате, че е трябвало само човек от Египет да отиде в Лион и действието, излизащо от природното същество, да се преобразува в своята противоположност.
към текста >>

Сега ще преминем към приведения от мен пример във връзка с Русо, който парализирал и даже е можел да убие жаба в горещата зона и който сам е бил парализиран в умерената зона, в Лион.
Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята. Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията. С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе. Сега ще преминем към приведения от мен пример във връзка с Русо, който парализирал и даже е можел да убие жаба в горещата зона и който сам е бил парализиран в умерената зона, в Лион. Какво стои тук в основата? Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно. Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл. Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето.
към текста >>

Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата.
Какво стои тук в основата? Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно. Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл. Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето. На вас, разбира се, ви е известно, че понякога изпитвате затруднение при мисленето, пък и в целия си вътрешен живот, а понякога всичко това върви по-леко. Това, на свой ред, зависи от Сатурн, къде той стои. Така въздействията на небесните тела се отразяват в целия наш човешки, животински и растителен живот. Само минералното е подложено на земното въздействие.
към текста >>

Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
Следващия път - в девет часа сутринта в сряда. [1] Елизабет Вреде (1879-1943), член на учредителното Управление на Всеобщото Антропософско Общество и ръководител на Математиче-ско-астрономическата секция. [2] например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П. Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт. Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби. Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Разбулената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г. е бил посланик в Англия, а през 1860 г.
към текста >>

13. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла кръв.
И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с мисленето. И напротив, с чувствата в човека трябва да имат работа животинските същества. Какво? Животинските същества? Виждате ли, ако човек е поне мъничко внимателен, ако предварително не изпада в ярост, когато става дума за духовност, ако човек допуска, че може да се говори и за духовното, вече може да му се открие нещо - даже ако той още не може да използва духовните изследвания, които се провеждат в антропософията. Помислете за това, че ако искате да усещате, трябва да имате в себе си топлина! Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла кръв. За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин. Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето.
към текста >>

14. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
- Бел. пр. 34. Елизабет Вреде (1879-1943), член на учредителното Управление на Всеобщото Антропософско Общество и ръководител на Математиче-ско-астрономическата секция. 34а. например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П. Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт. Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби. Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Раз-булената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г. е бил посланик в Англия, а през 1860 г.
към текста >>

15. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Но първо да приемем за сведение това, което действително има значение и което ми се е налагало да наблюдавам: това е краткосрочната прогноза за времето с помощта на дървесната жаба.
Може ли да има такова нещо - колегите вероятно ще му се смеят, защото той вече говори за това преди две или три години: говори се, че когато се прави кафе и в него се сложи захар, ако тя се разтвори добре, времето ще бъде хубаво, и обратно, ако тя се разтваря лошо и се топи бавно, времето ще бъде лошо. Доктор Щайнер: Да, такъв експеримент още не ми се е налагало да правя. Следователно не зная има ли тук нещо или не. Впрочем може да има някакво значение в това, че захарта се разтваря повече или по-малко равномерно, ако тук въобще може да има някакво значение. Да допуснем, че го има; ще говоря хипотетично, предполагайки, че значение все пак има. Но първо да приемем за сведение това, което действително има значение и което ми се е налагало да наблюдавам: това е краткосрочната прогноза за времето с помощта на дървесната жаба. Нееднократно съм правил този опит: правех малка стълбичка и наблюдавах дали жабата се изкачва нагоре или слиза надолу. При това се открива, че жабата фактически притежава много тънък усет за това, какво ще бъде времето. Вие не трябва да се учудвате на това, тъй като в някои области става следното: хората по необходимост забелязват, когато животните започват да проявяват безпокойство в своите обори и искат да избягат, а тези, които могат да избягат, животните на свобода, бързо избягват оттук. Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става.
към текста >>

Нееднократно съм правил този опит: правех малка стълбичка и наблюдавах дали жабата се изкачва нагоре или слиза надолу.
Доктор Щайнер: Да, такъв експеримент още не ми се е налагало да правя. Следователно не зная има ли тук нещо или не. Впрочем може да има някакво значение в това, че захарта се разтваря повече или по-малко равномерно, ако тук въобще може да има някакво значение. Да допуснем, че го има; ще говоря хипотетично, предполагайки, че значение все пак има. Но първо да приемем за сведение това, което действително има значение и което ми се е налагало да наблюдавам: това е краткосрочната прогноза за времето с помощта на дървесната жаба. Нееднократно съм правил този опит: правех малка стълбичка и наблюдавах дали жабата се изкачва нагоре или слиза надолу. При това се открива, че жабата фактически притежава много тънък усет за това, какво ще бъде времето. Вие не трябва да се учудвате на това, тъй като в някои области става следното: хората по необходимост забелязват, когато животните започват да проявяват безпокойство в своите обори и искат да избягат, а тези, които могат да избягат, животните на свобода, бързо избягват оттук. Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя.
към текста >>

При това се открива, че жабата фактически притежава много тънък усет за това, какво ще бъде времето.
Следователно не зная има ли тук нещо или не. Впрочем може да има някакво значение в това, че захарта се разтваря повече или по-малко равномерно, ако тук въобще може да има някакво значение. Да допуснем, че го има; ще говоря хипотетично, предполагайки, че значение все пак има. Но първо да приемем за сведение това, което действително има значение и което ми се е налагало да наблюдавам: това е краткосрочната прогноза за времето с помощта на дървесната жаба. Нееднократно съм правил този опит: правех малка стълбичка и наблюдавах дали жабата се изкачва нагоре или слиза надолу. При това се открива, че жабата фактически притежава много тънък усет за това, какво ще бъде времето. Вие не трябва да се учудвате на това, тъй като в някои области става следното: хората по необходимост забелязват, когато животните започват да проявяват безпокойство в своите обори и искат да избягат, а тези, които могат да избягат, животните на свобода, бързо избягват оттук. Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя. Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат.
към текста >>

Жабата, разбира се, също притежава определено «предчувствие» за това, какво трябва да стане с времето.
Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя. Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат. Веднъж разказвах за това. Жабата, разбира се, също притежава определено «предчувствие» за това, какво трябва да стане с времето. Това се обозначава с думата «предчувствие»[6], тъй като тук се предчувства това, което трябва да стане в бъдеще. Виждате ли, в човека има много неща, за които той не знае. Да, господа, така е, в човека има извънредно много неща, за които той не знае! Той просто не ги забелязва. Ако в прекрасен летен ден станем и погледнем през прозореца, получаваме съвсем друго настроение, отколкото в лошо време.
към текста >>

И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка.
Да, господа, така е, в човека има извънредно много неща, за които той не знае! Той просто не ги забелязва. Ако в прекрасен летен ден станем и погледнем през прозореца, получаваме съвсем друго настроение, отколкото в лошо време. Не забелязваме, че това ни действа чак до върховете на пръстите. Каквото могат животните, го можем и ние, но то не стига до съзнанието ни. И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването.
към текста >>

Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери.
Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Можете да ми вярвате само в случай, че знаете. Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано. Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери. Когато изпитва треска, вие можете да видите как даже листото, на което тя седи, започва да трепери. И аналогично на това - не казвам, че това е така, но може да е - даденото явление може с известна вероятност да е свързано с това, че при лошо време кафето вибрира различно, отколкото при хубаво време. Следващото занятие ще е в близката сряда[7]. Мисля, че след това отново ще мога да провеждам занятията редовно. [1] «Ако вземете удвоения период на въртене на Марс...» - Колебания на синодичния кръговрат, тоест времето между следващите една след друга конюнкции или опозиции към Слънцето, при Марс са около 50 дни.
към текста >>

НАГОРЕ

0.70942401885986