Търсене в текстове за 'Енергия'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 178 резултата от 120 текста с точна фраза : 'Енергия'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих. В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание. Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството. На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”.
към текста >>

2. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Науката на опита блуждае безпомощно в света на явленията; сетивният свят става за нея едно объркващо разнообразие, защото няма енергия в мисленето, да проникне в центъра.
Мисленето трябва да ръководи естествено наблюдението. Но то не може да върши това, ако изследователят е изгубил вярата в мисленето, когато той не знае, какво трябва да запази от неговото значение. Науката на опита блуждае безпомощно в света на явленията; сетивният свят става за нея едно объркващо разнообразие, защото няма енергия в мисленето, да проникне в центъра.
към текста >>

3. 17_б. ВТОРО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Какво чувствате вие тогава, тоягата или нейната енергия?
Този природоизследовател иска да постави на мястото на материята и силата енергията. Нека чуем, какво казва той*/*Това е написано в началото на 19-те години на миналото столетие. Това, което днес може да се каже по въпроса, върху него/: "Кое е условието, за да действува един от нашите /сетивни/ органи? Можем да обърнем нещата, както искам е, не ще намерим нищо общо, освен това: Сетивните органи реагират на енергийните разлики между тях и околния свят. В един свят, в който температурата би била навсякъде тази на нашето тяло, ние не бихме узнали по никакъв начин нещо за топлината, също както нямаме никакво усещане за постоянното /не променливото/ атмосферно налягане, под което живеем; едва когато установим пространства с друго налягане, ние стигаме до неговото познание." и по-нататък: "Представете си, че бихте получили един удар с тояга! Какво чувствате вие тогава, тоягата или нейната енергия? Отговорът може да бъде само един: енергията. Защото тоягата е най-безобидното нещо на света, докато не е засилена. Но ние можем да се ударим също и от една неподвижна тояга! Съвършено правилно: Това, което чувстваме, са, както вече подчертахме, разлики в енергийните състояния спрямо нашия сетивен апарат и поради това е безразлично, дали тоягата се движи към нас или ние се движим към тоягата. Обаче ако и двете имат еднаква или еднакво насочена скорост, тогава тоягата не съществува вече за нашето чувство, защото тя не може да дойде в допир с нас и да ни причини една обмяна на енергиите.
към текста >>

абстрахира от всичко, което не е енергия.
Защото тоягата е най-безобидното нещо на света, докато не е засилена. Но ние можем да се ударим също и от една неподвижна тояга! Съвършено правилно: Това, което чувстваме, са, както вече подчертахме, разлики в енергийните състояния спрямо нашия сетивен апарат и поради това е безразлично, дали тоягата се движи към нас или ние се движим към тоягата. Обаче ако и двете имат еднаква или еднакво насочена скорост, тогава тоягата не съществува вече за нашето чувство, защото тя не може да дойде в допир с нас и да ни причини една обмяна на енергиите. Тези изказвания доказват, че Оствалд отделя енергията от областта на света на възприятията, т.е. абстрахира от всичко, което не е енергия. Той свежда всичко възприемаемо до едно единствено свойство на възприемаемото, до проявата на енергия, следователно до едно абстрактно понятие. Пристрастието на Оствалд към естественонаучните навици на съвремието може ясно да се види. И той също, ако би бил запитан, не би могъл да приведе нищо за оправдание на своя метод, освен това, че за него то е един психологически факт на опита, че неговата потребност за причинност е задоволена, когато е превърнал процесите на природата в прояви на енергията. По същество безразлично е дали Дю Боа Реймонд свежда процесите на природата до механиката на атомите или дали Оствалд ги свежда до прояви на енергията. И двете мнения произхождат от склонността на човешкото мислене към удобство.
към текста >>

Той свежда всичко възприемаемо до едно единствено свойство на възприемаемото, до проявата на енергия, следователно до едно абстрактно понятие.
Но ние можем да се ударим също и от една неподвижна тояга! Съвършено правилно: Това, което чувстваме, са, както вече подчертахме, разлики в енергийните състояния спрямо нашия сетивен апарат и поради това е безразлично, дали тоягата се движи към нас или ние се движим към тоягата. Обаче ако и двете имат еднаква или еднакво насочена скорост, тогава тоягата не съществува вече за нашето чувство, защото тя не може да дойде в допир с нас и да ни причини една обмяна на енергиите. Тези изказвания доказват, че Оствалд отделя енергията от областта на света на възприятията, т.е. абстрахира от всичко, което не е енергия. Той свежда всичко възприемаемо до едно единствено свойство на възприемаемото, до проявата на енергия, следователно до едно абстрактно понятие. Пристрастието на Оствалд към естественонаучните навици на съвремието може ясно да се види. И той също, ако би бил запитан, не би могъл да приведе нищо за оправдание на своя метод, освен това, че за него то е един психологически факт на опита, че неговата потребност за причинност е задоволена, когато е превърнал процесите на природата в прояви на енергията. По същество безразлично е дали Дю Боа Реймонд свежда процесите на природата до механиката на атомите или дали Оствалд ги свежда до прояви на енергията. И двете мнения произхождат от склонността на човешкото мислене към удобство.
към текста >>

4. 17_в ТРЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение, число, енергия и т.н.
Ако нашите естественици биха чели също и съчинения на хора извън тяхната професия, тогава професор Оствалд не би искал да направи една забележка като горецитираната. Защото още в 1891 година, в споменатия Увод към Гьотевата теория на цветовете, аз се изказах, че за такива "форми" ние можем без съмнение да имаме едно предчувствие, а и нещо повече, и че в построяването на Гьотевите естественонаучни основни представи се крие задачата на естествената наука на бъдещето. Колкото малко процесите на света на телата могат да бъдат сведени до механиката на атомите, толкова малко могат те да бъдат превърнати също и в енергийни отношения. Чрез един такъв подход не се постига нищо повече, освен да се отклони вниманието от съдържанието на действителния сетивен свят и да бъде насочено към една недействителна абстракция, чийто по-беден фонд от свойства все пак е също взет от същия сетивен свят. Едната група свойства на сетивния свят: светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови възприятия, топлнни отношения и т.н. не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение, число, енергия и т.н. Задачата на естествената наука не може да бъде "свеждането" /превръщането/ единия вид свойства в другия, а търсенето на връзки и отношения между възприемамите свойства на сетивния свят. Тогава ние откриваме определени условия, при които едно сетивно възприятие влече след себе си по необходимост другото. Ние откриваме, че между различните явления съществува една интимна връзка, по-интимна отколкото между други. Тогава ние не свързваме вече явленията по начина, както те се предлагат на случайното наблюдение. Тогава ние познаваме, че определени връзки на явленията са необходими.
към текста >>

5. 17_ж. СЕДМО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче Оствалд се е опитал да избегне последното предположение, като приписва "лъчистата енергия" не на трептенията на една материална среда, а я определя на една намираща се в трептенията енергия.
ІІ изд. Щутгарт 1894 г./ изтъква навиците на мислене на модерните природоизследовател и като свързващи логически норми. Лекомислието, което той проявява при това, става особено ясно на онова място, където говори за опита на Оствалд, да постави на мястото на движещата се материя трептящото движение на енергията. Вундт казва следното: "От съществуването на явленията на интерференция следва необходимостта да се предположи някакво трептящо движение”. Но тъй като едно движение без субстрат, който се движи, е немислимо, то с това и извеждането на явленията на светлината от един механически процес е едно неизбежно изискване. Обаче Оствалд се е опитал да избегне последното предположение, като приписва "лъчистата енергия" не на трептенията на една материална среда, а я определя на една намираща се в трептенията енергия. Обаче именно това двойно понятие, съставено от една нагледна и една понятна част, ми се струва да доказва решително, че самото понятие на енергията изисква едно разлагане, което води до елементи на възприятието. Едно действително движение може да бъде определено само като изменение на мястото на един намиращ се в пространството действителен субстрат. Този действителен субстрат може да ни се разкрие само чрез действие на сили, които изхождат от него, или чрез силови функции, за чийто носител ние го считаме. Но че такива силови функции, които могат да бъдат фиксирани само чрез понятия, сами се движат, това ми се струва едно изискване, което не може да бъде изпълнено, без да прибавим мислена някакъв субстрат /носител/.
към текста >>

се посочват като енергия, учените са се абстрахирали от специфично свойственото на отделните сетивни качества и разглеждат една обща, общо полагаща им се качественост.
Явленията на света на възприятията, светлина, топлина, електричество, магнетизъм и т.н., могат да бъдат сведени до общото понятие на произвеждане на сила, т.е. на енергията. Когато светлината, топлината и т.н. предизвикват едно изменение в едно тяло, с това е извършено именно едно произвеждане на сила. Когато светлината, топлината и т.н. се посочват като енергия, учените са се абстрахирали от специфично свойственото на отделните сетивни качества и разглеждат една обща, общо полагаща им се качественост.
към текста >>

Непонятно е, как Вундт може да твърди, че понятието за "лъчистата енергия" е по-невъзможно поради това, защото то съдържало една нагледна /възприемаема/ и една понятна съставна част.
Непонятно е, как Вундт може да твърди, че понятието за "лъчистата енергия" е по-невъзможно поради това, защото то съдържало една нагледна /възприемаема/ и една понятна съставна част. Философът Вундт не разбира следователно, че всяко понятие, което се отнася за една вещ на сетивния свят, за сетивната действителност, трябва по необходимост да съдържа една нагледна и една понятна съставна част. Понятието "куб на каменната сол" /кубът, в който е кристализирана каменната сол, бележки на прев./ съдържа всъщност нагледната съставна част на сетивно възприемаемата каменна сол и другото, чисто мислителното, което стереометрията установява.
към текста >>

6. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И когато благодарение на медитирането, той вникне в естеството на тази връзка, той ще поеме всекидневните си грижи и задължения с нова, нарастваща енергия.
Необходимо е отново да подчертаем: това преобразяване не откъсва окултния ученик от света. Той не спира да изпълнява своите всекидневни задължения. Защото той вижда, че и най-незначителното изживяване през което минава, са свързани с великите сили и Същества на Космоса. И когато благодарение на медитирането, той вникне в естеството на тази връзка, той ще поеме всекидневните си грижи и задължения с нова, нарастваща енергия. Защото сега той знае: всичко, което прави и всичко, което понася, той го прави и понася в името на великия духовен космос. От медитацията блика сила за живот, а не апатия и леност.
към текста >>

7. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението.
В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път. Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ. В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата. Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението. Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат. Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>

8. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Обаче свръхчовешките същества, които не извършиха това разделяне на техните душевни сили, насочват цялата енергия на душата си навън.
Мъдростта стана достояние на свръхчовешките същества именно чрез това, че те не проявяваха желание за нея. Те чакаха, докато мъдростта на лъчи се влее в тях, както ние чакаме слънчевата светлина, която не можем да произведем през нощта, а тя сама трябва да дойде сутрин до нас. Желанието за знание се дължи именно на това, че душата си изработва вътрешни органи (мозък и така нататък), чрез които тя овладява знанието. Това е последствие от факта, че една част от душевната сила не работи вече в посока навън във възпроизвеждането, а в посока навътре. Обаче свръхчовешките същества, които не извършиха това разделяне на техните душевни сили, насочват цялата енергия на душата си навън. Ето защо за оплождането чрез духа в посоката навън те имат на разположение също и онази сила, която “човекът” обръща към вътрешността си за изграждане на органите на познанието. Но онази сила, чрез която човекът се обръща навън, за да действува съвместно с един друг е любовта.
към текста >>

9. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Низшите инстинкти действаха с извънредна енергия и не съществуваха никакви признаци за някакво духовно развитие.
Това отделяне бе съпроводено с пораждането на двата пола. Върху тази степен на развитието на човечеството ние вече неколкократно обърнахме вниманието в изложеното от “Акашовите записи”. Когато съединената още с Луната Земя се отдели от Слънцето, сред човечеството нямаше още мъжки и женски пол. Всяко човешко същество съединяваше двата пола в още напълно финото тяло. Трябва да се запомни, че тези двуполови човешки прадеди се намираха на понизка степен на развитието в сравнение с днешния човек. Низшите инстинкти действаха с извънредна енергия и не съществуваха никакви признаци за някакво духовно развитие. Че такова духовно развитие бе разпалено и че благодарение на това низшите инстинкти бяха поставени в определени граници, това е свързано с факта, че в същото време, когато Земята и Луната се отделиха, 3емята премина през областта на въздействие от други небесни тела. Това извънредно важно съвместно действие на Земята с други небесни тела, нейната среща с чужди планети във времето, което теософската литература нарича лемурийско, ще бъде разгледано в една следваща глава от Хрониката Акаша.
към текста >>

10. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

За египтянина Земята се превърна в поле за работа; чрез своята собствена способност за съждение той трябваше да я преобрази и превърне в израз на човешката енергия.
Обаче свръх сетивните способности при народите от третата културна епоха бяха вече до голяма степен изгубени. Те трябваше да изследват откровенията на духовния свят в непосредственото сетивно обкръжение и благодарение на извличаните от сетивния свят културни импулси, да се развиват по-нататък. Поради обстоятелството, че бяха проучвани законите на духовния свят, стоящи зад физическите природни явления, възникнаха човешките науки; поради обстоятелството, че природните сили бяха опознавани и видоизменяни, възникнаха техниката, художествените занаяти с техните инструменти и средства. За човека на халдео- вавилонските народи, сетивният свят не беше вече илюзия; във всички свои области, в планини и морета, във въздуха и водата, този свят се превърна в едно откровение на стоящите зад тях духовни Същества. Човекът поиска да вникне не другаде, а в самите закони, на които се подчиняваха действията на тези духовни Същества. За египтянина Земята се превърна в поле за работа; чрез своята собствена способност за съждение той трябваше да я преобрази и превърне в израз на човешката енергия. От Атлантида в Египет бяха пренесени светилища, които произлизаха предимно от оракула на Меркурий, но имаше и други, например оракули на Венера. Благодарение на тези светилища, в египетския народ можаха да се положат семената на една нова култура. Тези семена бяха донесени от един велик предводител, който премина своето обучение в персийските Мистерии на Заратустра. (Той беше един от преродените ученици на великия Заратустра.) Позовавайки се на едно историческо име, ще го наречем „Хермес".
към текста >>

11. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Ето защо символните представи са по-добри от тези, които отразяват външни предмети или процеси, защото последните имат своята опорна точка във външния свят, така че душата се уповава на себе си в по-малка степен, отколкото при символните, които са образувани от собствената душевна енергия.
В този смисъл, най-добри са символните представи. Разбира се, могат да се използуват и други представи. Защото съвсем не е важно съдържанието на представите; важно е душата да насочи всичките си сили върху това, да не допусне в съзнанието нищо друго, освен съответната представа. Докато в обикновения живот, духовните сили са разпръснати върху много неща и представите бързо се сменят, при духовното обучение съществена е концентрацията на целия душевен живот върху една представа. И тази представа трябва да бъде поставена в центъра на съзнанието според свободната воля на ученика. Ето защо символните представи са по-добри от тези, които отразяват външни предмети или процеси, защото последните имат своята опорна точка във външния свят, така че душата се уповава на себе си в по-малка степен, отколкото при символните, които са образувани от собствената душевна енергия. Важното е не какво си представяме, не съдържанието на представата, а това че поради самото естество на представния процес, душевните сили се освобождават от всякаква връзка с физическия свят.
към текста >>

Отсега нататък му е необходима огромна вътрешна енергия, за да укроти и задържи в рамките на медитациите онези символи или представи, които е изградил с помощта на сетивния свят.
Отначало душата на окултния ученик е твърде слаба спрямо всичко онова, което той може да възприема в душевно-духовния свят. Отсега нататък му е необходима огромна вътрешна енергия, за да укроти и задържи в рамките на медитациите онези символи или представи, които е изградил с помощта на сетивния свят. Но ако освен това иска да стигне до истинско наблюдение в един по-висш свят, той трябва да се придържа не само към тези представи. След като е постигнал това, той трябва да напредне до ново състояние, при което върху душата му не могат да действуват никакви дразнители от външния сетивен свят. В това състояние трябва да бъдат заличени от съзнанието също и описаните имагинативни представи. Едва тогава в съзнанието може да се появи това, което душата е постигнала чрез имагинациите. Сега същественото е, душата да разполага с достатъчно вътрешни сили, за да вижда по действително духовен начин изграденото от самата нея и да не позволява то да се изплъзва от вниманието.
към текста >>

Това често се случва при ниско равнище на вътрешната енергия.
Но ако освен това иска да стигне до истинско наблюдение в един по-висш свят, той трябва да се придържа не само към тези представи. След като е постигнал това, той трябва да напредне до ново състояние, при което върху душата му не могат да действуват никакви дразнители от външния сетивен свят. В това състояние трябва да бъдат заличени от съзнанието също и описаните имагинативни представи. Едва тогава в съзнанието може да се появи това, което душата е постигнала чрез имагинациите. Сега същественото е, душата да разполага с достатъчно вътрешни сили, за да вижда по действително духовен начин изграденото от самата нея и да не позволява то да се изплъзва от вниманието. Това често се случва при ниско равнище на вътрешната енергия. Това, което първоначално се образува като душевно-духовен организъм и което трябва да бъде обхванато в акта на себевъзприятието, е съвсем нежно и бегло. А смущенията от страна на външния сетивен свят, както и техните последствия проявяващи се като спомени са големи, независимо от усилията, които човек полага, за да ги отстрани. Тук следва да се имат предвид не само смущенията, които човек забелязва, но преди всичко смущенията, които в обикновения живот остават незабелязани. Впрочем поради самата природа на човека е възможно постигането на едно Преходно състояние. Това, което поради смущенията от страна на физическия свят душата не може да ръководи в своето будно състояние, тя извършва в състоянието на сън.
към текста >>

В първия случай е необходима много по-голяма енергия, отколкото във втория.
Той ще по чувствува, че по време на съня „не спи напълно" и че за душата му настъпват моменти, когато макар и спя ща, в известен смисъл тя вече действува. При такива състояния естествените процеси задържат влиянията на външния свят, докато в будност душата сама не може да се справи с тях. Обаче след като медитативните упражнения са оказали своето въздействие, душата отхвърля безсъзнанието по време на съня и влиза в съприкосновение с душевно-духовния свят. Това може да настъпи по два начина. Сега по време на съня за човека е ясно: Ето, аз се намирам в друг свят; или пък след пробуждането си той може да си спомни: Аз бях в един друг свят. В първия случай е необходима много по-голяма енергия, отколкото във втория. Ето защо при начинаещите в духовното обучение, вторият случай е по-често срещан. Постепенно това може да стигне дотам, че след пробуждането ученикът да е вече сигурен: през цялото времетраене на съня аз бях в един друг свят и сега, с пробуждането, го напускам. Спомените му за Съществата и фактите от този друг свят ще стават все по-ясни и определени. И тогава, под една или друга форма, за ученика настъпва нещо, което можем да наречем непрекъснатост на съзнанието (т. е. съзнанието продължава и през времетраенето на съня).
към текста >>

Но ако се практикуват с енергия, постоянство и с необходимото вътрешно спокойствие, накрая те сломяват силните препятствия на физическото тяло.
Интуитивните опитности са нежни, интимни и фини; в сегашната степен от развитието си, човешкото физическо тяло е твърде грубо за тях. Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към резултати в Интуицията. Но ако се практикуват с енергия, постоянство и с необходимото вътрешно спокойствие, накрая те сломяват силните препятствия на физическото тяло. Ученикът забеляза това от факта, че постепенно добива власт над определени прояви на физическото тяло, които до тогава са се изплъзвали от неговото съзнание. Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща стремежа да приведе на пример дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите. Идеалът на развитието е чрез физическото тяло да не се правят никакви дори и дихателни упражнения, а всичко, което става с него, да идва само като една последица от чистите интуитивни упражнения.
към текста >>

12. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец.
И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно. Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата. Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец. Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци.
към текста >>

13. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Ако Лайбницовият образ на света е такъв, че той е изграден изцяло от вътрешната енергия на себесъзнателната душа, то този на неговия съвременник Джон Лок /1632-1704 г.
Ако Лайбницовият образ на света е такъв, че той е изграден изцяло от вътрешната енергия на себесъзнателната душа, то този на неговия съвременник Джон Лок /1632-1704 г. / е построен напълно от чувството, че не трябва да има едно такова изработване на светогледа от душата. Лок признава като оправдани членове на един светоглед само това, което може да бъде наблюдавано /изпитано/ и което във основа на наблюдението може да бъде мислено върху наблюдаваното. За него душата не е една същност, която развива из себе си действителни изживявания, а една ненаписана дъска, върху която външният свят нанася своите вписвания. Така за Лок човешкото събесъзнание е резултат на изживяването, а не един Аз е първоизточник на изживяването. Когато една вещ навъншния свят прави впечатление върху човека, върху това може да се каже следното: Вещта има като действителност само разпростряност /измерение/, форма и движение; чрез допира със сетивата се раждат звуци, цветове, мириси, топлина и т.н.
към текста >>

14. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Възгледи като тези на Фихте са израснали от една голяма душевна енергия, която предава сигурност на познанието на света и за живота.
Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите. Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях. Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме дъжд и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли! " Тези думи предхождаха напечатването на лекциите, в които Фихте обясняваше на студентите от Йена "Определението на учения". Възгледи като тези на Фихте са израснали от една голяма душевна енергия, която предава сигурност на познанието на света и за живота. Той имаше безцеремонни думи за всички онези, които не долавяха в себе си силата за такава сигурност. Когато философът Райнхолд се изказа, че все пак вътрешният глас на човека може да се заблуди, Фихте му възрази: "Вие казвате, философът трябва да мисли, че като индивид той може да се заблуди, че като такъв той може и трябва да се учи от другите. Знаете ли, какво настроение описвате по този начин? Това на един човек, който през целия си живот не е бил никога убеден в нищо".
към текста >>

15. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост.
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост. Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не. В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно. Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания. И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице! Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна.
към текста >>

Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека.
Или съществува една пряка и причинна връзка между онтогенезата и филогенезата или такава връзка не съществува. Или онтогенезата е едно сгъстено извлечение на филогенезата или тя не е това. Между тези две предположения няма трето! Или епигенеза и произход или преформация и сътворение. Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите". Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа.
към текста >>

16. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Да се съмняваме, че тези идеи ще останат недоразбрани в смута на нашето време въпреки разпространението им от достатъчно голям брои хора, и то с необходимата енергия означава да се съмняваме в самата възприемчивост на човешката природа към импулсите, носещи здраве и целесъобразност.
Защото който може да печели подобно доверие, трябва да обхване с поглед и това, как към сегашната действителност се прибавят съвсем нови тенденции. И най-съществената черта на тези идеи е, че те не искат да докарат едно по-добро бъдеще чрез по-нататъшни разрушения на съвременния свят от тези, които са вече налице; а че осъществяването им се гради върху преизграждане на съществуващите и разграждане на болестотворните структури. Всяко разяснение на тези възгледи, което не се стреми да спечели доверие, няма да постигне същественото: Еволюция, която ще съхрани стойността на създадените досега блага, а не революция, която ще хвърли всичко в огън и пепел. Дори радикално мислещият човек ще изпита доверие към такова социално преустройство, което се стреми да запази традиционните стойности, защото се вижда изправен пред идеи, които могат да постигнат едно нормално и здраво социално развитие. От вниманието му също няма да убегне, кои човешки класи винаги се стремят към господство: ясно е, че те няма да премахнат съществуващото зло, ако техните импулси не се подхранват от идеи, които правят социалния организъм здрав и жизнеспособен. Да се съмняваме, че тези идеи ще останат недоразбрани в смута на нашето време въпреки разпространението им от достатъчно голям брои хора, и то с необходимата енергия означава да се съмняваме в самата възприемчивост на човешката природа към импулсите, носещи здраве и целесъобразност. Дори и да са налице известни съмнения, този въпрос просто няма защо да бъде поставян. Важно е друго: Какво трябва да правим, за да бъдат включени в действие тези пробуждащи доверие идеи.
към текста >>

17. Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява?
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото. За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява? На този въпрос не се обръща дължимото внимание дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
към текста >>

18. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло.
Днес можем да добием това мислене чрез образи и напълно съзнателно чрез медитацията, чрез една дейност на душата. По същество медитацията се състои в едно концентриране в една съвкупност от представи, които лесно могат да се образуват. В следващите лекции аз ще разгледам по-обширно този начин на медитация, която ще намерите описана в моите книги "Как се добиват познания за висшите светове" и в "Тайната наука". Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи. Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка. Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло. Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание. Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се изработи; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм. Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една представа лесно поддържана чрез концентрацията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
към текста >>

Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа. Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят. От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло. При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да живее в духовния свят.
към текста >>

Колкото повече енергия трябва да изразходваме за това развитие на волята, толкова по-добре те ни позволяват да живеем в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм.
Във физическия свят човек живее изолиран в своето физическо тяло; сега, развивайки живота на душата, той се научава да живее вън от тялото, заедно със съществата, които се разкриват на имагинацията и инспирацията. Така човек стига до там, да води в духовния свят едно независимо от тялото съществуване. Могат да се правят и други упражнения, които изискват усилията на волята. Колкото повече енергия трябва да изразходваме за това развитие на волята, толкова по-добре те ни позволяват да живеем в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм.
към текста >>

19. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа.
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови упражнения за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията. Ученикът трябва да се упражнява не само да фиксира вниманието на своята душа върху една съвкупност от образи, както описахме досега, но също ние вече изказахме принципа на това да може да отстрани от съзнанието образите, което е внесъл в него. А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят. Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа. Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва. Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго. Тогава човек се намира в едно състояние на чиста вътрешна бдителност, на която липсва всякакво съдържание.
към текста >>

Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва.
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови упражнения за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията. Ученикът трябва да се упражнява не само да фиксира вниманието на своята душа върху една съвкупност от образи, както описахме досега, но също ние вече изказахме принципа на това да може да отстрани от съзнанието образите, което е внесъл в него. А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят. Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа. Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва. Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго. Тогава човек се намира в едно състояние на чиста вътрешна бдителност, на която липсва всякакво съдържание.
към текста >>

Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса.
Именно това може да доведе до Инспирацията. Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса. Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
към текста >>

20. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

За да стигне дотам, човек трябва да изпълнява с все по-нарастваща енергия упражненията, които целят отстраняването на създадените от медитацията образи.
Имагинативното познание, което човек развива чрез вече описаните упражнения позволява само възприятието на астралния организъм в рамките на земно съществуване. Той вижда, как духовното същество се е развило от раждането, но това което се научава да познава по този начин, не му позволява да каже, че това духовно същество е живяло преди раждането и продължава да живее и след смъртта. Той не вижда в него една вечна същност, ядката на едно вечно същество. За да стигне дотам, човек трябва да изпълнява с все по-нарастваща енергия упражненията, които целят отстраняването на създадените от медитацията образи. От самото начало не може да се направи нищо друго, освен да се правят енергични и упорити усилия.
към текста >>

Постепенно вътрешната енергия се засилва достатъчно, за да бъде отстранена даже и обширната картина на изминалия до тогава земен живот, който имагинацията прави да се яви пред душата.
Неуморно трябва отново да започваме да прогонваме от съзнанието формите, които имагинативното съзна ние е внесло в него или е създало в него. Постепенно вътрешната енергия се засилва достатъчно, за да бъде отстранена даже и обширната картина на изминалия до тогава земен живот, който имагинацията прави да се яви пред душата.
към текста >>

21. 22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

И това дело му доставя едно дълбоко задоволство, така щото в това задоволство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева воля за живот.
Когато човекът, след като е прекарал своя живот между смъртта и едно ново раждане, отново поема пътя към едно ново земно съществуване, тогава при слизането към това съществуване Той се стреми да установи една хармония между движението на звездите и своя земен живот. Тази хармония, която в далечните минали времена, съществуваше като не що самопонятно, понеже Божествено-духовното действуваше в звездите, в които човешкият живот имаше своя източник: не би съществувала днес, когато движението на звездите е само действеност на божествено-духовното, продължавайки това действие, ако човекът не би я търсил. Той довежда своето божествено-духовно естество, запазено от миналите времена, в такова отношение със звездите, които сега имат в себе си своето божествено-духовно естество само като последствие от миналите времена. Благодарение на това в отношението на човека към света идва нещо Божествено, което отговаря на минали времена; но въпреки това се явява в по-късни времена. За да бъде това така, това е дело на Михаела. И това дело му доставя едно дълбоко задоволство, така щото в това задоволство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева воля за живот.
към текста >>

22. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Вижданията на лекаря относно терапията на внушението може и да са изиграли роля при опита му за лечение, но никой не би могъл да отрече, че твърдението на приятелката ми свидетелства за необикновената енергия, с която тя говореше по достоен за внимание начин, изхождайки от духа, живеещ във Виенското медицинско училище тъкмо по времето, когато то беше в своя разцвет.
„Как мога да лекувам някого, който не държи на думата си? “ Нима някой би повярвал – така каза тя, – че един толкова знаменит лекар може да е толкова наивен? Как бихме могли да искаме да изцерим нещо така дълбоко вкоренено в природата чрез едно обещание? “ Не е важно дали тя имаше пълно право. Вижданията на лекаря относно терапията на внушението може и да са изиграли роля при опита му за лечение, но никой не би могъл да отрече, че твърдението на приятелката ми свидетелства за необикновената енергия, с която тя говореше по достоен за внимание начин, изхождайки от духа, живеещ във Виенското медицинско училище тъкмо по времето, когато то беше в своя разцвет.
към текста >>

23. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

За мен това общество беше важно заради живеещата в него силна и увличаща със себе си енергия.
За мен това общество беше важно заради живеещата в него силна и увличаща със себе си енергия. От друга страна обаче, срещах най-отзивчиво разбиране за всичко, което мислех, че мога да внеса в този кръг.
към текста >>

24. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха.
към текста >>

25. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Не е много отдавна, когато великият естествоизпитател Франческо Реди трябваше да защищава с цялата си енергия принципа: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Защото преди този естествоизпитател на 17-тия век не само в кръговете на непосветените, но и в тези на природоизпитателите се считаше за възможно да възникнат и се развият нови организми от гниещата речна тиня, от преминали в гниене органически вещества.
Не е много отдавна, когато великият естествоизпитател Франческо Реди трябваше да защищава с цялата си енергия принципа: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Защото преди този естествоизпитател на 17-тия век не само в кръговете на непосветените, но и в тези на природоизпитателите се считаше за възможно да възникнат и се развият нови организми от гниещата речна тиня, от преминали в гниене органически вещества. Това се вярваше за червеите и даже за рибите. Този възглед, че живото може да се развие само от нещо живо, не е още стар. И само неотдавна, преди около две столетия Франческо Реди предизвика със своето твърдение такава буря на възмущение, че с голяма мъка можа да се спаси от съдбата на Джордано Бруно. Когато човек помисли, че модите на времето се менят, можем да кажем, че имайки предвид съдбата на тази истина, трябва да добием кураж за онази истина, която трябва да изкажем сега тук. Защото тази истина: Живото може да произхожда само от нещо живо предизвика тогава буря от възмущение.
към текста >>

26. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна.
към текста >>

27. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Докато от една страна важи: Топлината може да бъде превърната в механическа работа, в двигателна енергия и отново двигателната енергия в топлина от друга страна трябва да кажем, че, когато искаме да превърнем обратно топлината в работа, в двигателна енергия, това не може да стане по един неограничен начин.
Но ние не трябва да подценяваме и това, което външната естествена наука има да каже върху развитието на света. Защото фактите на естествената наука, които развити в една радикална и фантастична форма доведоха до идеала на едно астрономическо-молекулярно и атомно познание, от друга страна през 19-то столетие са изхвърлили от себе си нещо, което трябва да считаме като образец на природонаучен, осветляващ дълбоко тайните на съществуването факт. И въпреки че този факт има ограничено значение, все пак той е от първостепенно естество. Днес ние можем само да загатнем за него, защото това, за което се касае при него, е отговорът на въпроса: "Какво има да каже Астрономията върху възникването на света? ". Освен горното трябва да обърнем вниманието и на това, което може да бъде показано във външния свят, за да дадем отговора на този въпрос: че в природонаучното мислене, изследване и експериментиране е било доказано ясно, колко правилно е общо взето, че можем да превръщаме природните сили едни в други, че например можем да превърнем топлината в работа или определена работа в топлина, но това е правилно при едно важно ограничение. Докато от една страна важи: Топлината може да бъде превърната в механическа работа, в двигателна енергия и отново двигателната енергия в топлина от друга страна трябва да кажем, че, когато искаме да превърнем обратно топлината в работа, в двигателна енергия, това не може да стане по един неограничен начин. Това можем да видим най-нагледно при парната машина. Ние произвеждаме движението чрез топлината, но не можем да превърнем всичката топлина, която получаваме в парния котел, така, че всичката тази топлина да се превърне в двигателна енергия. Винаги се губи една част от топлината, така щото винаги, при всички процеси в природата, където топлинна енергия се превръща в движение, трябва да се считаме с една загуба на топлина, каквато сигурно имаме при парната машина. Защото и при най-добре построените парни машини, само една четвърт от топлината се превръща в движение, другата се излъчва в хладното пространство и т.н. Ние можем да сторим това само така, като държим сметка, че една част от топлината като топлина се излъчва в мировото пространство.
към текста >>

Ние произвеждаме движението чрез топлината, но не можем да превърнем всичката топлина, която получаваме в парния котел, така, че всичката тази топлина да се превърне в двигателна енергия.
И въпреки че този факт има ограничено значение, все пак той е от първостепенно естество. Днес ние можем само да загатнем за него, защото това, за което се касае при него, е отговорът на въпроса: "Какво има да каже Астрономията върху възникването на света? ". Освен горното трябва да обърнем вниманието и на това, което може да бъде показано във външния свят, за да дадем отговора на този въпрос: че в природонаучното мислене, изследване и експериментиране е било доказано ясно, колко правилно е общо взето, че можем да превръщаме природните сили едни в други, че например можем да превърнем топлината в работа или определена работа в топлина, но това е правилно при едно важно ограничение. Докато от една страна важи: Топлината може да бъде превърната в механическа работа, в двигателна енергия и отново двигателната енергия в топлина от друга страна трябва да кажем, че, когато искаме да превърнем обратно топлината в работа, в двигателна енергия, това не може да стане по един неограничен начин. Това можем да видим най-нагледно при парната машина. Ние произвеждаме движението чрез топлината, но не можем да превърнем всичката топлина, която получаваме в парния котел, така, че всичката тази топлина да се превърне в двигателна енергия. Винаги се губи една част от топлината, така щото винаги, при всички процеси в природата, където топлинна енергия се превръща в движение, трябва да се считаме с една загуба на топлина, каквато сигурно имаме при парната машина. Защото и при най-добре построените парни машини, само една четвърт от топлината се превръща в движение, другата се излъчва в хладното пространство и т.н. Ние можем да сторим това само така, като държим сметка, че една част от топлината като топлина се излъчва в мировото пространство.
към текста >>

Винаги се губи една част от топлината, така щото винаги, при всички процеси в природата, където топлинна енергия се превръща в движение, трябва да се считаме с една загуба на топлина, каквато сигурно имаме при парната машина.
Днес ние можем само да загатнем за него, защото това, за което се касае при него, е отговорът на въпроса: "Какво има да каже Астрономията върху възникването на света? ". Освен горното трябва да обърнем вниманието и на това, което може да бъде показано във външния свят, за да дадем отговора на този въпрос: че в природонаучното мислене, изследване и експериментиране е било доказано ясно, колко правилно е общо взето, че можем да превръщаме природните сили едни в други, че например можем да превърнем топлината в работа или определена работа в топлина, но това е правилно при едно важно ограничение. Докато от една страна важи: Топлината може да бъде превърната в механическа работа, в двигателна енергия и отново двигателната енергия в топлина от друга страна трябва да кажем, че, когато искаме да превърнем обратно топлината в работа, в двигателна енергия, това не може да стане по един неограничен начин. Това можем да видим най-нагледно при парната машина. Ние произвеждаме движението чрез топлината, но не можем да превърнем всичката топлина, която получаваме в парния котел, така, че всичката тази топлина да се превърне в двигателна енергия. Винаги се губи една част от топлината, така щото винаги, при всички процеси в природата, където топлинна енергия се превръща в движение, трябва да се считаме с една загуба на топлина, каквато сигурно имаме при парната машина. Защото и при най-добре построените парни машини, само една четвърт от топлината се превръща в движение, другата се излъчва в хладното пространство и т.н. Ние можем да сторим това само така, като държим сметка, че една част от топлината като топлина се излъчва в мировото пространство.
към текста >>

Това познание, че наистина двигателната енергия се превръща без остатък в топлина, обаче не и обратно топлината да се превърне без остатък в двигателна енергия, е станало и във външно отношение едно от най-плодоносните познания за науката на 19-то столетие.
Това познание, че наистина двигателната енергия се превръща без остатък в топлина, обаче не и обратно топлината да се превърне без остатък в двигателна енергия, е станало и във външно отношение едно от най-плодоносните познания за науката на 19-то столетие. Защото всичко, за което сега съществуват преподавателски катедри, върху което съществуват цели библиотеки върху термодинамиката -, почива единствено на това познание. Така щото една голяма част от нашата съвременна физика е изградена върху това, което именно тук охарактеризирахме като познание, че не може безусловно топлината да се превърне в двигателна енергия, но че винаги остава един остатък от топлина, която се излъчва.
към текста >>

Така щото една голяма част от нашата съвременна физика е изградена върху това, което именно тук охарактеризирахме като познание, че не може безусловно топлината да се превърне в двигателна енергия, но че винаги остава един остатък от топлина, която се излъчва.
Това познание, че наистина двигателната енергия се превръща без остатък в топлина, обаче не и обратно топлината да се превърне без остатък в двигателна енергия, е станало и във външно отношение едно от най-плодоносните познания за науката на 19-то столетие. Защото всичко, за което сега съществуват преподавателски катедри, върху което съществуват цели библиотеки върху термодинамиката -, почива единствено на това познание. Така щото една голяма част от нашата съвременна физика е изградена върху това, което именно тук охарактеризирахме като познание, че не може безусловно топлината да се превърне в двигателна енергия, но че винаги остава един остатък от топлина, която се излъчва.
към текста >>

Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина.
Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената. Ето защо при всички процеси на превръщане, където навсякъде топлината играе, нейната роля, ние имаме работа с превръщането на топлината в работа, което превръщане става именно при фактите на нашата природа. Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина. Това е последното, което трябва да се получи: Всички други природни процеси трябва да се превърнат накрая в топлина, защото винаги остава един остатък от топлина. И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина. Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии. Следователно всичко, което нашето Слънце произвежда като жизнени процеси върху Земята, оставя остатъци от топлина, всичко, което се излъчва от Слънцето към нас, клони накрая да премине в една топлинна смърт, в една всеобща топлина смърт. Това е знаменитата "топлинна смърт на Клаузиус", в която трябва да се влее цялото материално развитие на вселената.
към текста >>

Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване.
Аз можах да покажа само бегло това, което е посочено несъстоятелно в трудовете на Арениус. Обаче по същество онзи, който се задълбочи в това, което е довело до хипотезата на всеобщата топлинна смърт, не може да не допусне, че възможността е само илюзорна, когато се счита, че в една мирова мъглявост, може и когато чрез проникването на една звезда става едно повишение на температурата, топлинната смърт би могла да бъде задържана. Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване. Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт. Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други. И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго. Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н.
към текста >>

28. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален. Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност. Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване. Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение. И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност.
към текста >>

29. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Точно както днес ние имаме в своите складове за въглища един вид запас от енергия за движението на влакове и кораби, по същия начин атлантите складираха растителни семена, съдържащи сила, която те още можеха да превръщат в енергия, за да движат онези въздушни кораби, описани в книгата на Скот Елиът за Атлантида7.
Това Манас-мислене на петата коренна раса има друга особена характеристика, която разбираме ако се върнем към атлантската коренна раса. На Атлантида имаше повече инстинктивно мислене, което още беше обвързано с жизнената сила. Атлантската коренна раса още можеше да прави движеща сила от силата в семената. Точно както днес ние имаме в своите складове за въглища един вид запас от енергия за движението на влакове и кораби, по същия начин атлантите складираха растителни семена, съдържащи сила, която те още можеха да превръщат в енергия, за да движат онези въздушни кораби, описани в книгата на Скот Елиът за Атлантида7. Духът на атлантския човек все още беше способен да подчинява живата природа; духът на петата коренна раса може да контролира само неживата природа, скритите сили лежащи в камъка, в минералите. По този начин Манас на петата коренна раса е прикован към минералните сили, както атлантската раса бе обвързана с жизнените сили. Затова и Петър е скалата, върху която гради Христос. Тя е същата като скалата на Кавказ. Човекът на петата коренна раса трябва да търси своята еволюция на физическия план.
към текста >>

30. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Атлантската коренна раса още е можела да трансформира силата, присъща на семената в движеща енергия.
Това "манас" мислене на петата коренна раса има една особена черта, която ние ще разберем, ако погледнем назад към атлантската епоха. По онова време мисленето е било по-инстинктивно мислене, което още е стояло във връзка с жизнената сила. Атлантската коренна раса още е можела да трансформира силата, присъща на семената в движеща енергия. Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида. Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената. Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на неорганичния свят на минералите. Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили.
към текста >>

Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида.
Това "манас" мислене на петата коренна раса има една особена черта, която ние ще разберем, ако погледнем назад към атлантската епоха. По онова време мисленето е било по-инстинктивно мислене, което още е стояло във връзка с жизнената сила. Атлантската коренна раса още е можела да трансформира силата, присъща на семената в движеща енергия. Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида. Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената. Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на неорганичния свят на минералите. Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили. Цялата сила на Прометей е прикована към скалата, към твърдата Земя.
към текста >>

Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената.
Това "манас" мислене на петата коренна раса има една особена черта, която ние ще разберем, ако погледнем назад към атлантската епоха. По онова време мисленето е било по-инстинктивно мислене, което още е стояло във връзка с жизнената сила. Атлантската коренна раса още е можела да трансформира силата, присъща на семената в движеща енергия. Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида. Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената. Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на неорганичния свят на минералите. Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили. Цялата сила на Прометей е прикована към скалата, към твърдата Земя. По тази причина Апостол Петър също е "скалата", върху която Христос градеше. Това е същото както скалата на Кавказ.
към текста >>

Лешоядът разкъсва черния дроб на човека, разкъсва основите на неговото съществуване и така тази енергия, принадлежаща на петата коренна раса, фактически гризе жизнените сили на човечеството, поради това, че човекът е окован към минералната природа, към Петър, скалата, Кавказ.
Вече може да разберете колко дълбоко тези окултни връзки се символизират в сказанието за Прометей. Чрез лешояда се символизира астралността, която наистина изразходва силите на петата коренна раса. Лешоядът разкъсва черния дроб на човека, разкъсва основите на неговото съществуване и така тази енергия, принадлежаща на петата коренна раса, фактически гризе жизнените сили на човечеството, поради това, че човекът е окован към минералната природа, към Петър, скалата, Кавказ. Чрез това човекът заплаща за своето единство с Прометей. И чрез това човек е задължен да стане господар на своята собствена природа, така че да няма нужда повече да бъде окован към минералния свят, към Кавказ.
към текста >>

Така както бях в състояние във връзка с друидските мистерии да ви покажа, че сказанието за Балдур е изображение на онова, което е ставало в мистериите, така в сказанието за Прометей вие имате изображение на онова, което се е преживявало от ученика за посвещение във вътрешните светилища на мистерийните школи на Гърция, за да се придобие енергия и нова сила за живот в бъдещето.
И така има три начина за тълкуване на легендите: Първо, екзотеричният буквален смисъл, второ, алегоричният – борбата вътре в човешката природа; – трето, окултното разбиране, при което отново трябва да се възприеме буквалното значение. От това може да отсъдите, че всичките легенди – поне онези, които носят този вид значение – са извлечени от мистерийните школи и не са друго, освен представяне на онова, което е било изобразено там като великата драма на човешката съдба. Така както бях в състояние във връзка с друидските мистерии да ви покажа, че сказанието за Балдур е изображение на онова, което е ставало в мистериите, така в сказанието за Прометей вие имате изображение на онова, което се е преживявало от ученика за посвещение във вътрешните светилища на мистерийните школи на Гърция, за да се придобие енергия и нова сила за живот в бъдещето.
към текста >>

31. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Не би имало никаква форма, ако животът не би бил ограничаван, ако той не би бил задържан в своята течаща енергия, която се разпространява по всички направления.
Самият живот е безформен. И никога не би могъл видимо да прояви своите жизнени енергии. Животът на лилията например съществува в първата лилия, преминава във втората, третата, четвъртата и т.н. Навсякъде е същият живот, който се проявява в ограничена форма, разстила се и се втъкава. Фактът, че се появява в ограничена форма е едно препятствие пред този всемирен течащ живот. Не би имало никаква форма, ако животът не би бил ограничаван, ако той не би бил задържан в своята течаща енергия, която се разпространява по всички направления. Точно от това, което изостава, което на една повисша степен изглежда като задръжка, като окови, точно от това израства формата във великия Космос.
към текста >>

32. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила.
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос. Тяхната сила бе така парализирана от две страни. Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист".
към текста >>

33. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем.
Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано. Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор. Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили. Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем. Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото.
към текста >>

34. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия.
Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и следователно задържи за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето му да живеят тези мантри, изживява сливане с висшата духовност, пронизва го висша сила. Той живее в нея. Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране. За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия. Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог. На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове.
към текста >>

35. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Той приблизително казва: «От десет години вече съвсем сигурно се знае, че това, което се означава като закон за запазването на енергията е идентично с дейностите на нервната система; защото може да се докаже, че всичко, което човекът поема с храната под формата на сили (енергия), изцяло се покрива с работата, която той извършва.
Сега сме стигнали до невъобразим спад в научното образование. Външният прогрес не върви паралелно с духовния живот, който ще стигне до невероятно ниско ниво, ако такива истини не станат известни и науката не се изясни чрез тях. Хората изобщо не знаят какво да правят с тяхната материалистическа наука. Наскоро излезе една психологична книга.54 Не бива да се вярва, че такава книга не въздейства, понеже авторът ѝ е непознат. Вътре е изложено, че законът за запазването на енергията важи също и за душата, и че вътрешните явления в душата се дължат само на преобразуването на хранителните средства. Той приблизително казва: «От десет години вече съвсем сигурно се знае, че това, което се означава като закон за запазването на енергията е идентично с дейностите на нервната система; защото може да се докаже, че всичко, което човекът поема с храната под формата на сили (енергия), изцяло се покрива с работата, която той извършва. Щом може точно да се докаже, че в човека се извършва същото както навън в света, не е възможно да съществува никаква душевна същност. Тогава имаме само преобразуване на хранителните средства в сили, които отново се изхвърлят навън.»
към текста >>

36. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това вещество е изпълнено с излъчващ енергия на растеж.
Петия слой е плодоносна Земя. Това вещество е изпълнено с излъчващ енергия на растеж. Всяка негова частица тутакси израства, разраства се като гъба, увеличават се размерите, и да се спре нейния растеж могат само горните слоеве. Тя служи на формите от предидущия слой като стоящ за тя живот.
към текста >>

37. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но съществува закон за съхранение на енергията, който казва, че всички сили, които човек възприема отвън, трябва отново да излезнат извън него, и се посочва, че при човека също и цялата топлинна енергия, която той възприема, отново се отдава.
Аз ще преведа само един пример: неотдавна се появи една психологическа книга на един немски професор. Там е посочено, че душата всъщност е съвършено идентична с мозъка, и от друга страна посочва направленията там отвън, тук отвътре. Вътрешно – това са чувства, представи и воля, а външно – това е мозъкът, изследван анатомо-физиологично. В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна душа, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна душа би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема. Но съществува закон за съхранение на енергията, който казва, че всички сили, които човек възприема отвън, трябва отново да излезнат извън него, и се посочва, че при човека също и цялата топлинна енергия, която той възприема, отново се отдава. Но тъй като това се подчинява на закона за съхранение на енергията, и там се вижда, че това, което влиза, също и излиза отново, и от това следва да се направи извод, че там няма агресия върху самостоятелната душа, а стават чисто материални процеси, които влизат вътре и отново излизат навън.
към текста >>

Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители!
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия. Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители! Такъв вид мисъл-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология. И колко нечувано сугестивно действат те на съвременното човечеството. Това е време, в което, тези, които искат да бъдат водачи на човечеството и които предполагат, че си служат безусловно с науката, са потопени по-силно от всякога във физическото си тяло. По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния свят, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша. Каква е съдбата на тези хора в бъдеще?
към текста >>

38. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Днес трябва да бъде изразходвана изключително голяма енергия, ако искаме мисълта да окаже някакво въздействие върху физическото тяло.
Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло. Ако днес някому се даде една мисъл за седмици, месеци или години, той само в изключителни случаи ще може да упражни някакво влияние по-далеч от етерното тяло. Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло. Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение. Днес това може да се случи много, много рядко. Днес трябва да бъде изразходвана изключително голяма енергия, ако искаме мисълта да окаже някакво въздействие върху физическото тяло. Относително по-лесно е да се въздействува върху кръвообращението или дишането, но и това е доста трудно. Днес мисълта вече може да действува върху етерното тяло и в резултат на това през следващата инкарнация етерното тяло ще може да пренася тези действия върху физическото тяло, променяйки неговите външни очертания. Днес човекът трябва да постъпва така, че да знае: аз работя не само за една инкарнация, а за много бъдещи инкарнации. Защото душата е нещо вечно; тя непрекъснато се връща на Земята във все нови и нови прераждания.
към текста >>

39. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Тогавашният човек никога не си казваше: „Ето, сега аз умирам! ”, или: „Ето, сега аз изпадам в безсъзнание! ”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно. Нека да си представим следното: Да си представим как вечер лягаме да спим, как астралното тяло се раздвижва и напуска физическото тяло и всичко това става по време на пълнолуние. Следователно, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, астралното тяло се движи над тях и всичко това става при пълнолуние. Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо. Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните същества. Бихме могли да видим още, как фактически от Луната тръгват духовни потоци, които пронизват и укрепват астралното тяло, като повлияват онази негова дейност, която то упражнява спрямо физическото тяло. Да предположим, че ние сме „човеци” в древната Лемурийска епоха; тогава астралното тяло би възприемало това нахлуване на духовните сили, би поглеждало нагоре с думите: „Това е Озирис, който ме укрепва, който работи върху мен, аз виждам как неговите действия минават през мен! ”. И през нощта ние бихме се чувствували приютени в лоното на Озирис, бихме живяли, така да се каже, с нашия Аз в Озирис. Ние бихме имали усещането: „Аз и Озирис сме едно”.
към текста >>

40. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове!
Но човекът навлиза все по-дълбоко в материята, той все повече използва духовните сили не за друго, а за задоволяване на физическия свят. Нима не бихме могли да кажем: Да, човешкият Дух стана един роб на физическия свят! И по този начин той потъва още по-дълбоко в материята. След като днешният човек е изразходвал толкова колосални духовни сили за създаването на парахода, железницата и телефона, за какво всъщност му служат те? Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове! Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият свят трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия свят. Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние телефонираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка? Каква колосална духовна сила е била изразходвана, за да съществува днес корабната връзка с Америка и с другите далечни страни! И ние се питаме: След като в резултат на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния живот, на нашите телесни потребности? И понеже всичко в света се разпределя по един или друг начин, на човека не му е останал някакъв излишък от духовна сила - освен тази, която той прилага в материалния свят - за да се издига в духовния свят.
към текста >>

Ако чрез заниманията си с тази наука последователят на Духовната наука не е станал достатъчно силен, лесно би се получило така, че той да се разколебае в своята енергия и в своята сигурност, когато вижда как именно онези, които следва да разбират Духовната наука, изобщо не са в състояние да проумеят нейните основни истини.
Важно е да приемете тези неща, в които сме вникнали, не само като теоретични учения, а по такъв начин, че те да станат сила в нашите души. За всеки от нас те могат да се превърнат в импулси за действие във всяка една практическа област на живота. Хората, които днес гледат на Духовната наука с известна насмешка, се чувствуват високо издигнати над нейните „фантастични твърдения”. В нея те намират само „недоказуеми твърдения” и настояват, че трябва да се придържаме единствено към фактите. Ако чрез заниманията си с тази наука последователят на Духовната наука не е станал достатъчно силен, лесно би се получило така, че той да се разколебае в своята енергия и в своята сигурност, когато вижда как именно онези, които следва да разбират Духовната наука, изобщо не са в състояние да проумеят нейните основни истини.
към текста >>

41. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Представете си един народ, който влиза в своята младежка възраст: Той е преизпълнен с енергия и сили; представете си как този народ непрекъснато внася изненадващи елементи в общото културно развитие и как всичко това ще го отведе до неговия апогей, като в същото време се натрупва и съответната Карма, която той ще трябва да понесе.
Същото наблюдаваме и при отделните народи. Представете си един народ, който влиза в своята младежка възраст: Той е преизпълнен с енергия и сили; представете си как този народ непрекъснато внася изненадващи елементи в общото културно развитие и как всичко това ще го отведе до неговия апогей, като в същото време се натрупва и съответната Карма, която той ще трябва да понесе. Както през епохата на Сатурновото развитие се натрупва планетарната Карма, изискваща да бъдат понесени всички последици от възникването на Стария Сатурн, така се натрупва Карма и у един народ, който активно участвува в културния напредък на човечеството. И тази Карма стига до връзката си точно тогава, когато неговите първични, елементарни сили станат неовладяеми и потърсят поле за изява във външния свят.
към текста >>

42. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него.
Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него. Обаче има хора, които растат не само по този начин. Винаги е имало такива хора, които са се издигали до едно по-високо развитие отколкото обикновеното. Тези хора развиват в себе си един "втори Аз", който може да казва на обикновения Аз "Ти", също както обикновеният Аз казва "Ти" на външния свят и на своето тяло. Този втори Аз гледа на първия един вид от горе.
към текста >>

43. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила.
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване.
към текста >>

Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора.
Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора. Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>

44. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път".
Ние вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата. Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието. Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по рода си. Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата. Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона". С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път". Възвестявайки своето учение, Буда пробуди моралния усет на земните хора.
към текста >>

Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек.
И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек. Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра. Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
към текста >>

Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра.
И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек. Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра. Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
към текста >>

45. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>

Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>

46. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Наистина Азът вече съществуваше като енергия в човешките същества, ала знание за Аза е нещо съвсем различно от енергията на Аза, от неговата ефективност.
Ако разгледаме нашите души такава, каквито те са били по онова време, трябва първо да кажем, че този вид знание, което човешките същества имат днес, е било абсолютно невъзможно. По онова време не е имало така ясно разграничено съзнание за себе, никакво ясно определено Аз-съзнание. Вече човешките същества бяха схванали, че те са Азове. Наистина Азът вече съществуваше като енергия в човешките същества, ала знание за Аза е нещо съвсем различно от енергията на Аза, от неговата ефективност. Човешките същества все още нямаха такъв интимен вътрешен живот, какъвто имат сега. Вместо това те са притежавали напълно различни качества например онова качество, което често сме наричали древното мъгляво ясновидство.
към текста >>

47. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Не само въздействието на енергии и същества действуващи зад явленията, довеждат човека долу отново и отново в нови въплъщения; всъщност всяко въплъщение би трябвало да допринесе нова енергия и нова способност и да бъде нов елемент вътре в божествения план, представляващ цялостта на човешкия живот.
Не само въздействието на енергии и същества действуващи зад явленията, довеждат човека долу отново и отново в нови въплъщения; всъщност всяко въплъщение би трябвало да допринесе нова енергия и нова способност и да бъде нов елемент вътре в божествения план, представляващ цялостта на човешкия живот. Само когато схващаме живота по този начин, само тогава законът, за повтарящите се животи на земята придобива своето истинско значение. Същевременно ние също трябва да запитаме себе си дали не е възможно да пропуснем някаква добра възможност. Не е ли възможно, да има нещо важно което да зависи от това, дали използуваме по най-добрия и правилен начин всяко наше въплъщение? Ако само бихме могли да бъдем сигурни, че бихме имали едно повторение на нашия, настоящ живот през следното въплъщение много хора биха казали: "О, имам достатъчно време, защото ще живея още много пъти на земята."
към текста >>

48. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е магнетизъм.
До Атлантида земният процес е бил прогресивен, ала оттогава насетне е процес на загиване* */Виж. отговора на въпроса в края/. Какво е светлината? Светлината се разлага и разложената светлина е електричеството. Електричеството е светлина, която се разлага вътре в материята. А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е магнетизъм. И още една трета сила ще влезе в действие. И ако електричеството изглежда да прави чудеса днес, то тази трета сила ще повлия на цивилизацията по още по-фантастичен начин. Колкото повече от тази сила употребяваме, толкова по-бързо земята ще се превърне в труп и нейната духовна част ще се подготви за Юпитерово превъплъщение. Сили трябва да бъдат приложени, за да се разруши земята и човечеството да се освободи от земята и земното тяло да отпадне. Докато земята е била включена в прогресивен процес, не е правено такова разрушаване, защото само умиращата земя може да използува големите постижения на електричеството.
към текста >>

49. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

При такива обстоятелства съществува воля да се впрегне човешката енергия към механичната енергия към тези неща не би трябвало да се отнасяме, като се борим против тях.
При такива обстоятелства съществува воля да се впрегне човешката енергия към механичната енергия към тези неща не би трябвало да се отнасяме, като се борим против тях. Това е напълно фалшив възглед. Тези неща неминуемо ще се появят, те ще дойдат. Онова, което нас ни засяга, то е дали в течение на световната история те са дадени на грижата на хора, които са по безкористен начин запознати с великите цели на земната еволюция и които направляват тези неща правилно за здравето на човешките същества или дали те се задвижват от групи човешки същества, които експлоатират тези неща за егоистични, лични или групови цели. Това е важното. Тук не е въпросът за какво, каквото положително ще дойде.
към текста >>

От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност.
Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани. Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси. Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота. От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно. Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга. От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност. Космически ориентирана духовна наука ще трябва да се занимае с това, щото всички големи изкушения, които ще произлязат от тези механизирани зверове, които самият човек ще създава, да не упражнят зловредно влияние върху човешкото същество.
към текста >>

От окултната сфера би трябвало да се отказват да се впрягат самите човешки същества в механична фабрична работа, практика, чрез която се използува Дарвиновата теория за подбора за определяне на работната енергия, както аз ви разказах това като пример миналия път.
По тази причина важно е, щото нищо неподходящо да не бъде приложено, когато тези проблеми ще възникнат; само елементарни енергии, които са част от природата би трябвало да бъдат прилагани. Човек ще трябва да се откаже да въвежда неподходящи енергии в механичния живот. От окултната сфера би трябвало да се отказват да се впрягат самите човешки същества в механична фабрична работа, практика, чрез която се използува Дарвиновата теория за подбора за определяне на работната енергия, както аз ви разказах това като пример миналия път. Всичко, което казвам, естествено, не може да изчерпи темата за такова кратко време, това са само намеци и аз мисля, че вие ще медитирате по-нататък по тези неща, че вие ще търсите да изградите един мост между собствените ви жизнени опитности и тези неща, над всичко онези жизнени опитности, които могат да бъдат придобити в тези настоящи трудни времена. Ще видите колко много неща ще ви се изяснят, когато ги наблюдавате в светлината, която може да ви проблесне чрез такива идеи. В нашето време ние фактически не се точно занимаваме с енергии и съзвездия, от енергии, противопоставящи се една на друга нещата за които .......говори във външния екзотеричен живота са напълно различни неща. Някои възнамеряват да сложат воал върху истинските импулси, за които става дума. Обезателно ще работят известни човешки енергии, с които някои да могат да спасят нещо само за себе си.
към текста >>

50. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Когато влиянията върху Разсъдъчната и Съзнателната душа са подействали, човек е укрепнал и изпълнен с енергия; той е извлякъл от духовния свят силите, от които се нуждае за своя живот през следващия ден, за да опознава и да се радва на физическия свят.
Същото влияние, което може да се почувства в определени необикновени състояния в сънищния свят, присъства през целия сън, дори когато няма сънища. Третото влияние, което се проявява при сомнамбула, но в други случаи не действа, е онова, упражнявано върху Съзнателната душа. Когато влиянията върху Разсъдъчната и Съзнателната душа са подействали, човек е укрепнал и изпълнен с енергия; той е извлякъл от духовния свят силите, от които се нуждае за своя живот през следващия ден, за да опознава и да се радва на физическия свят. Главно влиянията, упражнявани върху Разсъдъчната душа и върху Съзнателната душа са онези, които укрепват човека в съня. Но когато той е укрепнал по този начин, същото влияние, което го изважда от физическото и етерното тяло, го вкарва обратно в тях, когато той се събуди на сутринта. Същото влияние тогава бива упражнено в обратната посока, и то се упражнява върху Сетивната душа. Всичко, свързано със Сетивната душа, се е изтощило предишната вечер. Но на сутринта, когато сме отново свежи, ние се обръщаме с подновен интерес към впечатленията на физическия свят цветове, светлини, предмети които ще станат причини за интерес, болка или удоволствие, вдъхващи в нас симпатия или антипатия.
към текста >>

51. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние имаме в себе си животинското царство, защото притежаваме астрално тяло, което по определен начин прониква външното ни, физическо тяло със сила и енергия; имаме в себе си растителното царство, защото притежаваме етерно или жизнено тяло, за което може да се каже нещо подобно; имаме в себе си минералното царство, защото вземаме минерални субстанции в себе си и ги оставяме да преминават през нашия организъм.
Когато погледнем навън в света днес, пред нас застават три природни царства: животинско, растително и минерално царство. Ние имаме тези три царства също и вътре в себе си. Ние имаме в себе си животинското царство, защото притежаваме астрално тяло, което по определен начин прониква външното ни, физическо тяло със сила и енергия; имаме в себе си растителното царство, защото притежаваме етерно или жизнено тяло, за което може да се каже нещо подобно; имаме в себе си минералното царство, защото вземаме минерални субстанции в себе си и ги оставяме да преминават през нашия организъм. Когато се издигнем достатъчно в духовния свят за да стигнем до своето първо въплъщение, докато изживяваме физическото тяло отвътре ние осъзнаваме, че по онова време Земята току-що бе достигнала точката на своето развитие, когато минералното царство в неговата настояща форма се появи за пръв път и следователно беше възможно за нас да преминем през своето първо физическо въплъщение, защото можехме да вземем в себе си минерална субстанция.
към текста >>

52. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Има добри основания да започнем от там, че един пътник, който посвещава цялата си енергия на пътешествия по земното кълбо с цел да напредне чрез овладяването на познание, не напредва толкова, колкото едно дете посредством онова, което е научило то от своята бавачка.
Има основания за човек да се чувства доволен, ако прави само малък напредък всеки ден, имайки своите дневни изживявания и извличайки нова сила нощем. Разбира се, трябва да се изживява много всеки ден, ако той действително иска да стане по-зрял. Запитайте себе си какъв напредък сте направили в това отношение за един ден. Вие ще намерите, че въпреки безбройните изживявания напредъкът, правен от Аза от ден на ден, в много случаи е много бавен процес и наистина доста изживявания остават неотбелязани. Ако обаче погледнем назад към най-благоприятния период на своя живот, към детството, ние виждаме колко бързо напредва детето в сравнение с постигнатото в по-късния живот. Има добри основания да започнем от там, че един пътник, който посвещава цялата си енергия на пътешествия по земното кълбо с цел да напредне чрез овладяването на познание, не напредва толкова, колкото едно дете посредством онова, което е научило то от своята бавачка.
към текста >>

53. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Другият може да каже за същото място: Там не е добре; там аз изгубих цялата си енергия и го намирам за много нездравословно място.
По обикновения начин много хора ще усетят, когато са направени определени твърдения, противоречащи си едно на друго. Дори може да открием, че две личности при точно еднакви обстоятелства имат съвсем различни изживявания. Описанието на това изживяване, дадено от единия от тях, може да бъде съвсем различно от онова, дадено от другия; и въпреки това всеки от тях да бъде прав от собствената си гледна точка. Например, някой може да каже: Аз бях на еди-кое си място, въздухът беше ободряващ и аз бях много освежен. Ние го изслушваме и вярваме на онова, което казва. Другият може да каже за същото място: Там не е добре; там аз изгубих цялата си енергия и го намирам за много нездравословно място. Отново ние можем само да му повярваме. Всъщност, всеки от двамата може да бъде прав. Първата личност е била силен, здрав индивид който, нетърпелив да постигне много за кратко време, е бил преуморен и изтощен. Той е могъл да усети освежаващия ефект на въздуха. Вторият, един болнав човек, не могъл да понесе свежия въздух и състоянието му се влошило.
към текста >>

54. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Отвън Съществата от втората Йерархия отправят своите сили към Земята, а в обкръжението на Земята работят Съществата на първата Йерархия, която, бих казал, за момента разполага с най-слабата енергия.
Нека да обобщим: В природните сили на нашата планета, в земята, водата, въздуха и огъня нахлуват силите от Съществата на третата Йерархия и се сблъскват със срещуположното течение на Властите, или Духовете на Формата. Отвън Съществата от втората Йерархия отправят своите сили към Земята, а в обкръжението на Земята работят Съществата на първата Йерархия, която, бих казал, за момента разполага с най-слабата енергия. А представете си само, с какви могъщи сили разполагат онези величествени Същества, които наричаме Духове на Волята и които, образно казано, сякаш моделират с длетата си почвата, върху която стъпваме. След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>

55. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света.
А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно. Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света. Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили. И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили. И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
към текста >>

Напротив, основните черти на иранския и на другите северни народи бяха: целеустременост, външна енергия и воля за претворяване на природата и света.
Размисъл и съзерцание ето основните черти на древния индийски народ. Той се справи със света като нарече сетивните възприятия илюзия или Майя. Напротив, основните черти на иранския и на другите северни народи бяха: целеустременост, външна енергия и воля за претворяване на природата и света. Те казваха: Всичко, което се намира около нас, е слязло долу от божествения свят; обаче човекът е призван да го върне отново там! Народностният характер на северните хора постигна своята връхна точка в лицето на неговите предводители, които бяха обучавани в тогавашните Мистерии.
към текста >>

Забележително е, че цар Джамшид, който потегли от Туран към земите на Иран, получи от Аура Маздао този златен меч, даващ на хората енергия и сила за преобразяване на външния сетивен свят.
Този златен меч разора Земята като истински плуг, превръщайки я в арена за непрекъснат труд, той даде на човечеството първите по-важни открития; той продължи да действува и това е така дори и днес във всичко онова, с което хората се гордеят като със свои културни постижения. Забележително е, че цар Джамшид, който потегли от Туран към земите на Иран, получи от Аура Маздао този златен меч, даващ на хората енергия и сила за преобразяване на външния сетивен свят.
към текста >>

56. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет.
А „покоят в себе си", т.е. онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет. Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вътрешна чистота, то се явява за нас като нещо добро. Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет. Ето как изглеждат Съществата, респективно техните три основни качества, с които се срещаме, когато слизаме в етерното тяло.
към текста >>

57. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>

58. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Отслабване на волята, хора, лишени от енергия – ето какви ще бъдат последствията от този светоглед.
Чрез материалистичен и монистичен светоглед само две поколения хора могат да се запазят със силна воля. Материализмът може да задоволи именно само две поколения: едното, което го е основало и след това неговите последователи, които са го възприели. Тази е особеността на този материалистичен и монистичен светоглед, че онзи, който работи в лабораторията или в работилницата, който сам създава възгледа, чиито сили са напълно ангажирани с това, което изгражда в душата си, че той изпитва голямо вътрешно задоволство. Обаче който само се присъединява към тези учения, който приема наготово материализма, при него не може да бъде постигнато това вътрешно задоволство и тогава отчаянието ще се отрази обратно върху възпитанието на волята и ще предизвика волева слабост. Отслабване на волята, хора, лишени от енергия – ето какви ще бъдат последствията от този светоглед.
към текста >>

59. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си.
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа. Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си. Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане.
към текста >>

60. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
И така, ние виждаме, как теософията се явява като една плаха надежда за хората, които все пак са се докоснали до старата теософия от 18 век. После обаче потокът на теософския живот е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като изгрева на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен живот, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа. Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“. От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво. Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер. Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт. Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос! Невъзможно е за краткото време, с което разполагаме, да посочим дори приблизително, броя на възгледите за Христос Исус, които са били изказвани в хода на 19 век. И ако се постараем да навлезем в по-голям брой възгледи относно Христос Исус били те светски или богословски тогава ние действително ще срещнем сериозни затруднения, ако поискаме да направим връзка между възгледите на 19 век и времената, когато теософската традиция е била все още добре поддържана.
към текста >>

61. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост!
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание.
към текста >>

62. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна.
Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна. В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна. Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
към текста >>

63. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Такива съображения, такива вътрешни душевни изживявания като тези, които бяха изтъкнати вчера, по принцип може да направи всеки съвременен човек и ако притежава достатъчно енергия и активност, той ще стигне до едно вътрешно убеждение в реалността на прераждането и кармата.
Запознаваме се с развитието на човечеството, запознаваме се дори с развитието на земята и на нашата планетна система. Всички тези неща спадат към основните познания на стремящия се антропософ. Но това, което имам предвид като особено важно за антропософите от съвременността, е придобиването на убеждения по отношение на въпросите за прераждането и кармата. И начинът, по който хората ще придобият тези убеждения за прераждането и кармата, това как те ще намерят възможност да пренесат мислите за прераждането и кармата в обикновения живот, значително ще промени съвременния живот в бъдеще. Ще възникнат съвсем нови форми на живот и един съвсем различен съвместен живот между хората, при това такъв съвместен живот, който е необходим, за да не изпадне в упадък културата на човечеството, а да се развива напред, да следва един възходящ път. Такива съображения, такива вътрешни душевни изживявания като тези, които бяха изтъкнати вчера, по принцип може да направи всеки съвременен човек и ако притежава достатъчно енергия и активност, той ще стигне до едно вътрешно убеждение в реалността на прераждането и кармата. Обаче срещу това, което би трябвало да желае истинската антропософия, е изправен целият външен основен характер на нашата съвременна епоха.
към текста >>

Каква сила, каква енергия и увереност в живота щяха да получат хората, ако знаеха, че ще могат да оползотворят в един нов живот силата, която привидно се изгубва!
А особено безсмислено е за онези, които смятат, че след преминаването през портата на смъртта всичко свършва. Каква сила, каква енергия и увереност в живота щяха да получат хората, ако знаеха, че ще могат да оползотворят в един нов живот силата, която привидно се изгубва! Съвременната култура е такава, каквато е, защото за тази култура е натрупано извънредно малко от предишните инкарнации на хората. Действително душите са обеднели в следващите една след друга инкарнации. Откъде идва това, че душите обедняват?
към текста >>

64. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато се научим да ги познаваме в истинския окултен смисъл, те се вливат тогава в нашето сърце така, че това, което сме научили се превръща в сила на живота, в надежда на живота и преди всичко в морална енергия и прави от нас действително това, което можем да наречем граждани на небесните светове.
Тъй като сега се вече в края на този цикъл от сказки, в този смисъл бих искал аз да обърна вниманието Ви върху моралното действие на всяко духовно-научно разглеждане, когато се стараем да разберем фактите на Окултизма, да ги познаем. Когато се научим да ги познаваме в истинския окултен смисъл, те се вливат тогава в нашето сърце така, че това, което сме научили се превръща в сила на живота, в надежда на живота и преди всичко в морална енергия и прави от нас действително това, което можем да наречем граждани на небесните светове. Тогава чрез своя духовен живот човекът внася небето в работите на Земята и произвежда в течение на културния процес това, което можем да наречем в най-висшия смисъл хармония, мир. И тогава той все повече и повече ще осъзнае, че действително в началната точка и в края на културното развитие царува един Дух на единството, един Дух на Формата, който действува единно през хората и се оставя подбуден от своите братя, другите Духове на Формата, които му служат, за да изпрати едно единно действие през цялото човечество. Така чрез истинската небесна наука се внася нещо единно във всички човеци и с това се подпомага моралното разбирателство, моралното разбиране на човечеството на Земята. Така ние не искаме да разглеждаме само нещо абстрактно, теоретическо, а всяко едно такова разглеждане трябва да се превърне в нас вреди всичко в един морален извор на сила. Тогава всички глави /всички сказки/, също и онези, които привидно засягат много далечни неща, ще ни послужат да следваме непосредствените цели и идеали на Духовната Наука.
към текста >>

65. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И само защото човек не разполага с достатъчно вътрешна сила, с достатъчно упорство и с душевна енергия, той не успява да възприеме онова обкръжение, в което се намира по време на нощния сън.
Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание. По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили. Но с настъпването на съня, обикновеното съзнание потъва в мрак. Обаче с това, че заспива, човек съвсем не прекъсва своя жизнен континуум, по същия начин той съвсем не възниква отново, щом сутрин се пробуди от нощния сън. Да, човекът продължава да живее също и в онзи интервал от време между заспиването и пробуждането. И само защото човек не разполага с достатъчно вътрешна сила, с достатъчно упорство и с душевна енергия, той не успява да възприеме онова обкръжение, в което се намира по време на нощния сън. И така: за да разширят своето обикновено съзнание, познавателните сили на човека ще трябва да бъдат заострени чрез физическите органи, чрез сетивата и чрез органите на неговата нервна система.
към текста >>

66. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта. Вие разбирате, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение. Спрямо външният физически свят, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано. И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми. Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
към текста >>

67. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Тъкмо онази енергия, която възприемаме по този начин чрез паметта, тъкмо тя ни довежда до състоянието да се вглеждаме и съзерцаваме в отдавна преминатите степени от нашето развитие степените на Луна, Слънце и Сатурн.
Обаче с това далеч не е казано всичко. Тъкмо онази енергия, която възприемаме по този начин чрез паметта, тъкмо тя ни довежда до състоянието да се вглеждаме и съзерцаваме в отдавна преминатите степени от нашето развитие степените на Луна, Слънце и Сатурн. Но образите, които сега възприемаме като израстващи от спомените представи тези образи не са нито единствените, нито пък най-забележителните. Ние възприемаме и още нещо, което действува върху нас с могъща сила и ярост, нещо което макар и да зная, че е само едно променливо мисловно излъчване, ни причинява страдание и наслада; то започва да ни пробожда и гори, вкарва ни в мъчителни болки, но и в състояние на блаженство.
към текста >>

68. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание".
В тази област са възможни всякакви нюанси. И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание. И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят. Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира.
към текста >>

69. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

От една страна ние имаме тримата седемчленни човека, от друга страна при преодоляването на обикновеното съзнание веднага настъпва диференциране на нашето съзнание, така че окултният кандидат, поел пътя към ясновиждането, както Вие знаете от моята книга, трябва да напрегне цялата си енергия, за да удържи трите елементарни сили на своето съзнание, да ги удържи, за да не рухне душевно.
Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек. Да, ако човек иска да се издигне до едно по-високо съзнание, той неизбежно ще долови в себе си пораждането на тези три душевни същества. От една страна ние имаме тримата седемчленни човека, от друга страна при преодоляването на обикновеното съзнание веднага настъпва диференциране на нашето съзнание, така че окултният кандидат, поел пътя към ясновиждането, както Вие знаете от моята книга, трябва да напрегне цялата си енергия, за да удържи трите елементарни сили на своето съзнание, да ги удържи, за да не рухне душевно. Да рухне душевно това би означавало една зла съдба. Докато през обикновения живот ние се подвеждаме и обединяваме тримата седемчленни човека в една цяла човешка фигура, в мига, когато напуснем нашето съзнание, ние веднага се изправяме пред страшната душевна опасност, да се видим разкъсани от три самостоятелни сили: мисли, чувства и воля.
към текста >>

И Мойсей настойчиво и с цялата си енергия изискваше от древния еврейски народ да не смесва Яхве с никакъв външен образ, нито пък да прави опити и да го изобразява в дърво, камък или звук.
Когато в хода на човешкото развитие, това ясно виждащо съзнание трябваше да угасне, на древния еврейски народ беше предоставен един духовен заместител на невидимите Лунни сили: Яхве или Йехова. И Мойсей настойчиво и с цялата си енергия изискваше от древния еврейски народ да не смесва Яхве с никакъв външен образ, нито пък да прави опити и да го изобразява в дърво, камък или звук. Точно затова той забрани да се търси какъвто и да е образ на Яхве във видимия външен свят.
към текста >>

70. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обаче тази мисъл бих искал да подчертая това е извънредно слаба и за да я задържим, е необходима огромна енергия.
В това, което непосредствената реалност предлага, човек не може да се опре на нищо, защото житейския му опит ясно показва: човешкото тяло е нещо неустойчиво, нещо преходно. Този, който обещава вечността, е Луцифер. Но и тук човек не може да се опре на нещо сигурно, обаче все пак такъв момент на утеха и надежди идва, и този момент се изразява в това, че човек извиква един определен спомен от своя обикновен земен живот. Този спомен е като една мисъл, останала от земния живот и сега тя нахлува и оцветява тази среща със смъртта и с Луцифер. Все някога този спомен или мисъл се появява плахо и се превръща в единствената сигурна опора на човека. Обаче тази мисъл бих искал да подчертая това е извънредно слаба и за да я задържим, е необходима огромна енергия. И сега единственото, на което можем да се опрем, е идеята за Азът, мисълта: Там долу ти си бил един Аз. Но да задържим тази мисъл, е извънредно трудно, и някои хора знаят, че дори едно съновидение може да бъде пренесено изключително трудно от едно състояние на съзнанието в друго. Изключително трудно е да издигнем мисълта за Азът над Земния свят и да я пренесем в онова съзнание, което става преобладаващо за нас в мига, щом започнем да проникваме в свръхсетивния свят. И нещата се облекчават, само ако тази Азова мисъл се появи като в един сън, който сме имали през земния живот, и за който сега не си спомняме нищо. Да, когато се появява в "другото" съзнание, тази Азова мисъл е като един забравен сън, и в този смисъл по отношение на еволюцията на човечеството това "друго" съзнание е останало значително по-слабо и неразвито.
към текста >>

71. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обаче тази духовна енергия, която идва от космическите сфери, действува не само при създаването и формирането на човешката фигура; тя продължава да действува през времената и епохите, тя действува също и днес; и тя действува по такъв начин, че това, което човекът има днес като своя външна съдба, може да се свърже с констелацията на звездите, също както от констелацията на звездите може да се извлече и всичко онова, което човекът вече е станал.
Обаче тази духовна енергия, която идва от космическите сфери, действува не само при създаването и формирането на човешката фигура; тя продължава да действува през времената и епохите, тя действува също и днес; и тя действува по такъв начин, че това, което човекът има днес като своя външна съдба, може да се свърже с констелацията на звездите, също както от констелацията на звездите може да се извлече и всичко онова, което човекът вече е станал. Ако по отношение на неговата организация, за човекът беше извънредно благоприятно, така да се каже, съвместното действие на неговите Слънчеви сили с онези части на неговата фигура, които ние можахме да отбележим със знака на Лъва, то дори и днес по отношение на някои характерови качества за човека е извънредно благоприятно, ако важните мигове на живота му, и преди всичко важния миг на самото раждане, се падне точно тогава, когато Слънцето стои в знака на Лъва, т.е. покрива Лъва, така че тези две сили да изпитват едно мощно и взаимно усилване.
към текста >>

72. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността.
Въпросът стои така: Когато навлезем в скритите дълбини на душата а всеки ясновидец трябва да го прави, ние преди всичко навлизаме в самите нас. И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално пред себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света. Или с други думи, пред нас застава нашият вътрешен свят, той се представя пред нас, а дяволът казва: Това е обективният свят. Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос. Пред човек се представят илюзиите на собствения му вътрешен живот. Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят. И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло. Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло. И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло.
към текста >>

Но точно за това става въпрос, че ние трябва да работим с цялата си енергия, за да можем накрая да превърнем това, което сме си изработили в такива усещания, които едва чрез тяхното оцветяване дават най-висшето, най-истинското познание.
Но точно за това става въпрос, че ние трябва да работим с цялата си енергия, за да можем накрая да превърнем това, което сме си изработили в такива усещания, които едва чрез тяхното оцветяване дават най-висшето, най-истинското познание. Помъчете се да постигнете това първо като работите, за да изградите такова усещане, което е подобно на импресиите в един свят, където природните и духовните закони са едно и също нещо. Когато сериозно работите, точно това прави впечатление в деваханическия свят -колкото и иначе да сте се мъчили над една или друга теория. Ако не фантазирате относно едно усещане, а сте си го изработили, ако с дългогодишна работа грижливо сте си го изработили, тогава това усещане с неговите нюанси има сила, която ви отвежда по-далече, отколкото достигат самите тези нюанси; тогава чрез сериозното прилежно учене самите вие сте станали истински. И вече не сте далеч от мига, когато тези усещания с техните нюанси ще се отворят и вие наистина ще застанете пред това, което е Деваханът. Защото когато усещанията са изработени правилно, те стават възприемателни способности.
към текста >>

73. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Така ние се изправяме не само пред факта, че през първите столетия на нашето летоброене християнството се разпространява независимо от своите привърженици, а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци не допринасят почти нищо за неговото разрастване; ние се изправяме пред парадоксалния факт, че християнството сякаш в своя противоположен материалистичен образ се проявява в нашите естествени науки; така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от християнските импулси.
Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност. С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин. Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи. Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани. Така ние се изправяме не само пред факта, че през първите столетия на нашето летоброене християнството се разпространява независимо от своите привърженици, а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци не допринасят почти нищо за неговото разрастване; ние се изправяме пред парадоксалния факт, че християнството сякаш в своя противоположен материалистичен образ се проявява в нашите естествени науки; така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от християнските импулси. И тъкмо християнските импулси, вложени в естествените науки, ще ги освободят от материализма!
към текста >>

74. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма. Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма. Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини. Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>

75. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо.
Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено. Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли. Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо. Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък духовен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш.
към текста >>

76. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила.
Само човекът на свободата трябва да се съхрани. Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума! Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука. И той дори посочва една наистина миловидна причина защо има този възглед. Напълно сухо казва, че просто има този възглед. Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила. Във всеки случай целият телесен живот на човека в цялата си организация е обясним естественонаучно, закономерно уреден като всяко живо или неживо същество в природата. В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
към текста >>

Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече!
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното.
към текста >>

77. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г. мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения.
към текста >>

78. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Описах ви, в какво се състои действието на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето.
Описах ви, в какво се състои действието на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето. Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е заложена възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването. Виждате, че тук имаме живо взаимодействие между земното и пространствено извънземното. Не трябва да си представяме, че растежът на растенията е възможен без този отпечатък /произведен от слънчевата енергия, от центробежната сила/, в който Слънцето ще може отново да встъпи през следващата година. С други думи, когато наблюдаваме растение, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на живота на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето. Намесват се и други планетарни въздействия, но сега ги оставяме настрани.
към текста >>

Не трябва да си представяме, че растежът на растенията е възможен без този отпечатък /произведен от слънчевата енергия, от центробежната сила/, в който Слънцето ще може отново да встъпи през следващата година.
Описах ви, в какво се състои действието на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето. Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е заложена възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването. Виждате, че тук имаме живо взаимодействие между земното и пространствено извънземното. Не трябва да си представяме, че растежът на растенията е възможен без този отпечатък /произведен от слънчевата енергия, от центробежната сила/, в който Слънцето ще може отново да встъпи през следващата година. С други думи, когато наблюдаваме растение, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на живота на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето. Намесват се и други планетарни въздействия, но сега ги оставяме настрани. Искаме да обхванем процеса като цяло. Искаме да си изясним по какъв начин това, което виждаме тук на Земята, е продукт /производно/ не само на силите на Земята, но по какъв начин то е продукт /производно/ и на силите на Слънцето. Обстоятелството, че човек в своето съзнание обикновено се ограничава с това, което става на Земята или в Земята, му пречи да види фактите в тяхната действителност, да стигне до правилно познание за фактите.
към текста >>

79. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той каза, че с цялата енергия трябва да се работи за прекратяването на агитацията срещу инфлацията, тоест той търсеше да разреши стопанските проблеми със стари административни средства.
Тогава са били закрити много предприятия във връзка с това, че цялата австрийска политика беше в задънена улица и не можа да намери изход от положението и безрезултатно търсеше нови пазари. Това доведе в 1912 година до закриването на голям брой предприятия и до чудовищен ръст на цените. Предизвиканите от това безредици, преминаващи в революционни прояви във Виена и в другите райони на Австрия, бурните дебати в парламента, в които такова активно участие вземаше покойният депутат Адлер /бележка 118/, доведоха до това, че от галерията бяха произведени 5 изстрела по правосъдния министър. Те бяха сигнал, че в Австрия не може повече да се продължава с предишната политика, че по тези пътища стопанският живот не може да бъде възстановен. Какво намери за необходимо да каже министър Гаутш /бележка 119/, какво беше главното в неговата изява? Той каза, че с цялата енергия трябва да се работи за прекратяването на агитацията срещу инфлацията, тоест той търсеше да разреши стопанските проблеми със стари административни средства. Ето какво имаше от другата страна.
към текста >>

80. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И все пак повечето хора не са готови да навлязат навътре в духовната проблематика, в духовните тайни; липсват им сили, липсва им енергия.
Човечеството, скъпи мои приятели, страда под бремето на много илюзии, наследени от миналото. Досега тези илюзии не бяха толкова опасни, но в хода навремето те ще стават все по-опасни. В общи линии можем да заявим, че душите на съвременните хора все още спят, и много от големите проблеми на нашата епоха, остават незабележими за тях. Обаче все пак нещо се промъква в тези души плахо, неуверено, инстинктивно. И все пак повечето хора не са готови да навлязат навътре в духовната проблематика, в духовните тайни; липсват им сили, липсва им енергия.
към текста >>

А в днешните европейски условия лесно може да се стигне до там, че подобен човек, един вид "самоиздигнал" се в живота с огромна енергия, проникнат с всевъзможните импулси от непосредствената действителност, но не по горе от своите 27 години, да бъде избран в един парламент.
Тогава този човек би израснал като едно будно дете, тъй като за днешната епоха особено в 7-та, 24-та, 21-та година са характерни именно будна и подвижна деятелност, така че до 21-та година той би бил един твърде енергичен човек. Ако обаче той не пробуди в себе си импулса за духовно развитие, ако остане един типичен човек за своето време, тогава той ще застине на своята 27-годишна възраст. И ако той наистина остане типичен представител на своята епоха, може да се случи например следното: Много е възможно, що то тези 27 години да оставят траен отпечатък в целия му по-нататъшен живот, т.е. всички отношения, които този човек би пренесъл нататък, ще останат белязани от 27-та година. Самият той преустановява развитието си, замръзва на 27-та година, защото е отхвърлил импулсите от духовния свят и се задоволява с Майя. А в днешните европейски условия лесно може да се стигне до там, че подобен човек, един вид "самоиздигнал" се в живота с огромна енергия, проникнат с всевъзможните импулси от непосредствената действителност, но не по горе от своите 27 години, да бъде избран в един парламент. И тъй като парламентът е идеал за съвременната епоха, нещата нататък са ясни.
към текста >>

81. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И нашата истинска задача се състои в следното: Ние сме длъжни с всичките си вътрешни сили, с цялата си енергия да опознаем онази част от нашето същество, която не трябва да се претопява изцяло във физическото тяло, не трябва да се изразходва изцяло във физическото тяло.
Дълбоко в себе си ние се готвим да разберем Христовите думи: "Моето царство не е от този свят". Обаче хората ще стигнат до разбирането на тази истина много бавно. Въпреки нашата плитка и повърхностна душевност, ние сме все по-малко и по-малко от този свят, което обаче не трябва да се смесва с нещо съвсем друго. Като поклонник на Ницше, човек лесно би повярвал на тези "синеоки бестии", които проповядват: Ние сме вече в духовния свят, ние не принадлежим към физическия свят. На тях впрочем трябва да се отговори: Да, това, което сами знаете за себе си, то принадлежи на физическия свят; другото е нещо окултно, нещо скрито. И нашата истинска задача се състои в следното: Ние сме длъжни с всичките си вътрешни сили, с цялата си енергия да опознаем онази част от нашето същество, която не трябва да се претопява изцяло във физическото тяло, не трябва да се изразходва изцяло във физическото тяло. Ние сме длъжни да направим от себе си кандидати за Бъдещия Юпитер. Само че това става твърде бавно. Засега хората остават в рамките на това, което им предлага външният свят. С други думи: Те остават в рамките на това, което е под тях. Обаче с всяка поредна инкарнация ние изтегляме навън от тялото все повече и повече душевни сили.
към текста >>

82. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Това може да е много добро, но Юг сам казва, че не винаги се удава тази енергия да се отклони така.
Нека да се върнем назад към елементарни случаи в психоанализата. Пациентка идва на преглед, болестта й произлиза, както се разкрива от психоаналитичната история, оттам, че в миналото е била влюбена в някого, когото не е получила и това й е останало. Би могъл да бъде и демон, който я измъчва, но в повечето случаи, които лекарите изследват, е така, че нещо се е случило в личното не-съзнавано, което те различават от надличното несъзнавано. И там лекарят опитва да го отклони, като иска да измести това, което е недоузряла фантазия. Той казва: Когато нуждаеща се от обич душа не е получила своето, любвеобилието, което не е могла да приложи, трябва да се обърне в самарянска дейност, тя трябва да вземе участие в някои благотворителни организации и т. н. Това може да е много добро, но Юг сам казва, че не винаги се удава тази енергия да се отклони така. Естествено, ученият господин отново трябва да има малко сведения. Затова казва, че енергиите, които седят по такъв начин в душата, имат известна наклонност; те не винаги могат да се дирижират. Нямам нищо против тези изрази, искам само да изтъкна, че не е истина, изобщо не е нищо друго от повтаряне на това, което лаикът често казва, но разбира се, със свои изрази. Юнг разказва един случай, който е много интересен и добре изразява как тази наклонност не може да се дирижира.
към текста >>

83. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите.
Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите. Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време. Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
към текста >>

84. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои. И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред.
към текста >>

85. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Другата илюзия се състои в това, че във външното сетивно битие се съдържа енергия, която в преобразуван вид може да доведе до човешката дейност.
И така, човек се колебае между тези две илюзии; от една страна, между илюзията, която постоянно го мами, сякаш огледалото само произвежда образи, като действителни същества, сякаш веществото може да осъществява духовна дейност. Другата илюзия се състои в това, че във външното сетивно битие се съдържа енергия, която в преобразуван вид може да доведе до човешката дейност. Първата е луциферическата илюзия, втората – ариманическата илюзия.
към текста >>

86. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него.
Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него. Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен. Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман. Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят. И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма. Как му се представя тя?
към текста >>

Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис.
Трябва да дадем форма на легендата, защото тя установява истината за нашите времена. Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис. Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството.
О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество. Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария.
към текста >>

Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София.
О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество. Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария. Тя бе убита от всичко, което възникна при съвременното съзнание на човечеството. Нови форми на религии са отчасти унищожили точно този възглед за Марията.
към текста >>

Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария.
Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария. Тя бе убита от всичко, което възникна при съвременното съзнание на човечеството. Нови форми на религии са отчасти унищожили точно този възглед за Марията.
към текста >>

Мария Изис е била убита и трябва а бъде търсена, така както Озирис бе търсен от Изис; ала тя трябва да бъде търсена в широките пространства на небето, чрез онази енергия, която Христос може да събуди в нас ако ние се отдадем на Него по правилен начин.
Това е Мистерията на съвременното човечество. Мария Изис е била убита и трябва а бъде търсена, така както Озирис бе търсен от Изис; ала тя трябва да бъде търсена в широките пространства на небето, чрез онази енергия, която Христос може да събуди в нас ако ние се отдадем на Него по правилен начин.
към текста >>

Тогава всеки един от вас би почувствал, че моите думи съдържат поздрав, който едновременно е и призив да се запали Духовната Наука вътре във вашите сърца, така, че тя да стане енергия, която да може да помогне на човечеството отново да издигне себе си над ужасяващата потиснатост.
Не може ли да влеем тази Коледна Мистерия в душите си като нещо, което свързва сърцата ни в обич и единство? Ние не бихме могли да сторим това, мои мили приятели, ако не разберем какво всъщност означава Духовната Наука. Нищо не ще израсте от това общество, ако само внесем в него идеи и импулси, конто сме насъбрали от всички краища на света, където властват голи фрази и нетворческо ежедневие. Нека да помним, че нашето Общество е пред трудна година, че всички енергии трябва да се съберат заедно и да отпразнуваме Коледа в този дух. О, мили мои приятели, а би трябвало да открия думи, които тази вечер дълбоко да призоват сърцето на всеки един от вас. Тогава всеки един от вас би почувствал, че моите думи съдържат поздрав, който едновременно е и призив да се запали Духовната Наука вътре във вашите сърца, така, че тя да стане енергия, която да може да помогне на човечеството отново да издигне себе си над ужасяващата потиснатост.
към текста >>

87. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Благодарение на него във физическите органи нахлува сила, нахлува енергия.
А как стоят нещата с дихателния живот? Благодарение на него във физическите органи нахлува сила, нахлува енергия. Значи: тук имаме физическите органи, а тук енергетичния живот в тези физически органи; чак накрая стигаме до репродукцията или размножението,което практически е „самообновяващият се живот“.
към текста >>

88. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И все пак, духовните направления на съвременната епоха са изправени пред сериозната задача, да говорят за тези неща тъкмо по начина, според който се говори тук в Дорнах; не да мълчат, а да говорят за тях с все по-голяма настойчивост и енергия.
През последните лекции ние разгледахме взаимните връзки между човека и Космоса. За хора, които са укрепени зад стените на днешните официални концепции за света, подобно преливане от Космоса към човека и от човека към космоса, изглежда меко казано нещо абсурдно. Да, на широките кръгове, подобни възгледи не допадат и биват считани за ненаучни. И все пак, духовните направления на съвременната епоха са изправени пред сериозната задача, да говорят за тези неща тъкмо по начина, според който се говори тук в Дорнах; не да мълчат, а да говорят за тях с все по-голяма настойчивост и енергия. Нека да се замислим: Тези неща са изправени по пътя на днешното мислене. И днешното мислене ги отхвърля встрани с цялата си ярост. Обаче така духовният живот на човечеството може да изпадне в неописуема беда.
към текста >>

89. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи. Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
към текста >>

Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал участвуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо свещенодействие.
Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал участвуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо свещенодействие.
към текста >>

90. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно.
към текста >>

91. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин. Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота.
към текста >>

Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия.
Към това могат да се прибавят други упражнения, като тези, които посочих в своите предишни конференции; наблюдаваме, например, че имаме такъв и такъв навик. Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област. Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила. Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности.
към текста >>

92. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Впрочем, когато човек следва духовната енергия на Кармата и се инкарнира тук или там във физическия план макар всички ние да оставяме и нещо горе в духовния свят, тогава съвсем не можем да твърдим, че от духовния свят той сваля и навика да се мисли в земни категории, навика да се говори в земни звуци, навика да се ходи според законите на гравитацията; не, човек е по-скоро така устроен, че започва да се ориентира и движи всред Съществата на висшите Йерархии.
Впрочем, когато човек следва духовната енергия на Кармата и се инкарнира тук или там във физическия план макар всички ние да оставяме и нещо горе в духовния свят, тогава съвсем не можем да твърдим, че от духовния свят той сваля и навика да се мисли в земни категории, навика да се говори в земни звуци, навика да се ходи според законите на гравитацията; не, човек е по-скоро така устроен, че започва да се ориентира и движи всред Съществата на висшите Йерархии. Той не е подготвен за говора, той е подготвен да чуе Логоса в себе си. Той не е подготвен за мрачните мисли на земния живот, той е подготвен за светлите мисли, които може да приеме от Космоса.
към текста >>

93. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Става дума, че Антропософското Движение трябва да съхрани не само духовната си чистота, но и своята духовна енергия.
Ние трябва да сме наясно: Антропософският импулс беше този, който ръководеше Антропософското Движение. Обстоятелството, че в хода на времето възникна едно или друго поле за научна работа вътре в Антропософското Движение, не доведе до никакво отслабване на общия антропософски импулс. До определена степен този антропософски импулс беше прокаран в отделните области на науката, но не и до там, че Антропософията да заприлича на днешната химия, на днешната физика или биология. Естествено, това не трябва да става. Тук нещата опират до самия жизнен нерв на Антропософското Движение. Става дума, че Антропософското Движение трябва да съхрани не само духовната си чистота, но и своята духовна енергия.
към текста >>

Защото всичко онова, което се опира на култа, в последна сметка трябва да отпадне, а всичко, което се стреми към познание ще набира все повече сили, енергия и мощ.
Ако от друга страна един човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си. Защото всичко онова, което се опира на култа, в последна сметка трябва да отпадне, а всичко, което се стреми към познание ще набира все повече сили, енергия и мощ.
към текста >>

Аз впрочем съм убеден, че онези изтъкнати и забележителни личности, които основаха Движението за религиозно обновление, ще се възпротивят с всички сили срещу подобно твърдение; от друга страна те ще вложат цялата си енергия, за да попречат на девиза: Нашите съмишленици се крият вътре в Антропософското Движение.
Аз впрочем съм убеден, че онези изтъкнати и забележителни личности, които основаха Движението за религиозно обновление, ще се възпротивят с всички сили срещу подобно твърдение; от друга страна те ще вложат цялата си енергия, за да попречат на девиза: Нашите съмишленици се крият вътре в Антропософското Движение.
към текста >>

94. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И той може това, само ако с достатъчно вътрешна енергия приеме в себе си учението за духовния свят.
Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Воден от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона. Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа. Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на пасивността – дори и от пасивната молитва. Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили. Защото Михаиловите сили не изискват от човека да им се моли, а активно да се свърже с тях. И той може това, само ако с достатъчно вътрешна енергия приеме в себе си учението за духовния свят.
към текста >>

95. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива.
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане. Обаче при това се достигало още и нещо друго. В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива.
към текста >>

Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч.
Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч. Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е. като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие.
към текста >>

96. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Тези Мистерии бяха така устроени, че човек ясно усещаше: никъде другаде, освен в Ефес, аз не мога да изживея по такъв дълбок начин бликащата енергия на растителния свят, която впрочем е бликащата и устремена към Космоса енергия на Земята.
Тези Мистерии бяха така устроени, че човек ясно усещаше: никъде другаде, освен в Ефес, аз не мога да изживея по такъв дълбок начин бликащата енергия на растителния свят, която впрочем е бликащата и устремена към Космоса енергия на Земята.
към текста >>

Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер.
А да знаете само колко тежки бяха съдбите на тези, които принадлежаха към храма, колко тежки бяха съдбите им в хода на вековете! Те помнеха духовната светлина и божествената мъдрост, които озаряваха пространството в храма. Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер. Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили.
към текста >>

Защото от тази наша среща, скъпи мои приятели, ние ще отнесем дълбоки и здрави чувства, които ще ни вдъхнат смелост и енергия за нашето дело, независимо от мястото, където ние решим да работим за Антропософията.
И накрая нека наистина да приемем в нашите сърца мисълта за Великдена, трепетното усещане за Велик дена. Защото от тази наша среща, скъпи мои приятели, ние ще отнесем дълбоки и здрави чувства, които ще ни вдъхнат смелост и енергия за нашето дело, независимо от мястото, където ние решим да работим за Антропософията.
към текста >>

97. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а слабост, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло.
п., но неговите интереси не излизат вън от тези рамки. Неговата душа остава бедна. Той не носи света в себе си. И през вратата на смъртта той занася със себе си малко от това, което са му показали явленията на света, занася в духовния свят малко в своята вътрешност. Чрез това работата отвъд с духовните същества, с които сега е заедно, става трудна за него. Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а слабост, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло. Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава. Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести. Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот. Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот.
към текста >>

98. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Същественото е, че тази индивидуалност, за която говоря тук, в това минало меродавно въплъщение изцяло е имала арабско образование, арабско образование с всичките му детайли, а именно така, че това арабско образование е обхващало всичко, което, бих искал да кажа, се е съдържало в арабизма като художествено, може би и като не художествено, което същевременно е обхващало всичката енергия, с която през онова време арабите са прониквали в Европа, обхващало е именно една човешка общност от значително голям брой хора, принадлежащи на същото арабско население.
Същественото е, че тази индивидуалност, за която говоря тук, в това минало меродавно въплъщение изцяло е имала арабско образование, арабско образование с всичките му детайли, а именно така, че това арабско образование е обхващало всичко, което, бих искал да кажа, се е съдържало в арабизма като художествено, може би и като не художествено, което същевременно е обхващало всичката енергия, с която през онова време арабите са прониквали в Европа, обхващало е именно една човешка общност от значително голям брой хора, принадлежащи на същото арабско население.
към текста >>

99. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество.
Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа. Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение. В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща!
към текста >>

100. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Който може и иска да разбере, че са необходими сили, енергия и постоянство, за да се преобрази в духовност това, което принадлежи на днешното време - интелектуализма, така че мислите, идеите да се издигнат в духовния свят и човек да може с идеите да намери пътя нагоре към духа, както намира този път надолу към природата, който иска да разбере това, той трябва да бъде наясно с факта, че на първо време интелектуализмът предлага мислимо най-силните пречки за изявата на намираща се в душата духовност.
Който може и иска да разбере, че са необходими сили, енергия и постоянство, за да се преобрази в духовност това, което принадлежи на днешното време - интелектуализма, така че мислите, идеите да се издигнат в духовния свят и човек да може с идеите да намери пътя нагоре към духа, както намира този път надолу към природата, който иска да разбере това, той трябва да бъде наясно с факта, че на първо време интелектуализмът предлага мислимо най-силните пречки за изявата на намираща се в душата духовност. И само тогава, когато, насочваме вниманието си върху това, ние ще намерим като антропософи вътрешния ентусиазъм да приемем идеите на антропософията, които трябва да държат сметка за интелектуализма на епохата и ще трябва да приемат дрехата на съвременния интелектуализъм. Но един такъв човек ще може също да се проникне с това, че с неотнасящите се към външния сетивен свят идеи на антропософията той е призван да схване онова, към което се отнасят тези идеи - духовното. Все пак вглъбяването в идеите на антропософията остава най-сигурното, което може да насочи днес човека нагоре към духовното, само ако той иска.
към текста >>

101. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества.
И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества. Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят. Това са същества първо сред минералната област на природата, там, където Земята идва в състоянието на опреснение, където тя се чувствува така свежа, че има аромат на земя, че растенията също имат аромат на земя. Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества!
към текста >>

102. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека.
През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи. Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека. И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания. И така трябва да бъде, когато постепенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното. Във всеки случай даденото тук като упражнение трябва да се разглежда като началото на това развитие. Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека. Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се усетят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка.
към текста >>

103. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват.
Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват. Това е позата на средновековните светци. Също и това упражнение има своето определено значение. През човешкото тяло постоянно циркулират етерни течения от Космоса. Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в левия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата. Представим ли си човека застанал в описаното положение с разтворени встрани ръце, така етерното течение има формата на пентаграм.
към текста >>

104. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима.
Всеки ден трябва да се прави нещо вътрешно, душевно. Понякога това са малки задължения, дребни прояви, но те трябва да се изпълняват с желязно усърдие и търпение. Ако на хората се препоръчат такива упражнения, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това. Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима. Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
към текста >>

105. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия.
За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава. Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот. Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот.
към текста >>

Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества.
към текста >>

106. Послесловие на немския издател GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло.
Това са въздействия, които само надсетивното познание може да преценява. Те нямат нищо общо с никакво външно познание. Те се представят като успех в процеса на узряване на съзнанието, когато то има изживявания в интуицията, въпреки че преди това е отстранило всички външни и вътрешни изживявания от себе си. Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо. То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните упражнения. Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло. Ученикът на Духовната наука забелязва, че постепенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол. Той забелязва и по това, че за кратко време изпитва потребност, например така да настрои дишането си (или нещо подобно), че то идва в съзвучие или хармония с това, което душата извършва в упражненията или по друг начин казано - вътрешно потапяне. Идеалът на развитието е, че самото физическо тяло не изпълнява никакви упражненията, включително дихателните упражнения, но че всичко, което трябва да се случи с него, идва само в резултат на чисти упражнения с интуиция.»
към текста >>

107. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия.
Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани. На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите.
към текста >>

Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия.
Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани. На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите.
към текста >>

108. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина.
Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина! Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина. Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм. Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина. Бялото е родствено със светлината. Ето защо, потопим ли се в бялото, което е родствено със светлината, ние веднага усещаме как Азът се възпламенява в пространствения свят; и сега, отхвърляйки всякакви абстракции, ние можем да заявим: Да, бялото е душевното проявление на Духа! И тъкмо поради тази причина, навсякъде, където има бяло, ние ясно усещаме: Да, тук е проявлението на Духа!
към текста >>

Сега вече религиозният живот няма нужда да отхвърля нито науката, нито изкуството, а се стреми към тях с цялата си енергия, с цялата си жизнена сила.
Защото религиозният живот се пробужда именно тогава, когато истинската наука се свърже с истинското изкуство. Сега вече религиозният живот няма нужда да отхвърля нито науката, нито изкуството, а се стреми към тях с цялата си енергия, с цялата си жизнена сила.
към текста >>

109. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата болка.
А това, което се разиграва в областта на волята, Вие можете да понесете единствено спейки. За Вас би представлявало нещо ужасно, ако в обикновения живот би трябвало да вземате непосредствено участие в процесите на Вашата воля. Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата болка. За Вас е истинско щастие, че не изживявате този момент, респективно, че го изживявате в спящо състояние. Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна болка, възможно най-голямата болка на света. С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
към текста >>

110. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм.
Замислете се какво правят всъщност растенията? При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис. През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода. И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород. Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис. Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане. Растението също диша, само че по свой собствен начин. Да, повърхностното наблюдение показва, че растението също диша, най-вече през нощта. Но това е все едно да твърдим: Ето, тук има един бръснач и с него ще нарежа месото.
към текста >>

111. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия.
Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия. По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията. Немският топлината, от което произтича и двойственият му характер: а именно вътрешна и външна топлина, топлина на кръвта и тази на атмосферата. Откроява се полярният характер при делението на тези елементарни състояния. Тук откриваме полярността, двете страни на немската същност, която се намира във всяко нещо.
към текста >>

112. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
към текста >>

задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло.
За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател. И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
към текста >>

113. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>

114. 1. Предговор на издателя GA_322 Граници на природознанието

Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки.
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер. Следователно това трябва да се предположи и при читателя. Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки. Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум. И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка.
към текста >>

115. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс.
Впрочем бих желал сега, понеже сме в края на лекциите, като изключим часа за разисквания, който ще последва, да изразя своето задоволство, че пожелахте да дойдете и да участвате в това, което можа да се каже тук, както и в това, което трябва да последва и да се развива по-нататък. От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност. Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс. Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още. Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което положихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник. Само след пет минути ще имате доказателство за това. И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
към текста >>

Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още.
Впрочем бих желал сега, понеже сме в края на лекциите, като изключим часа за разисквания, който ще последва, да изразя своето задоволство, че пожелахте да дойдете и да участвате в това, което можа да се каже тук, както и в това, което трябва да последва и да се развива по-нататък. От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност. Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс. Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още. Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което положихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник. Само след пет минути ще имате доказателство за това. И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
към текста >>

116. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Затова бих желал настоятелно да Ви помоля, на него да изразите цялата Ваша признателност и нему да благодарите за провеждането на този селскостопански курс и преди всичко да напомня, че без неговата желязна воля, с която той довежда докрай своите намерения, без неговия пратеник в Дорнах и без неговата неотслабваща енергия, без всичко това при разнообразните задачи, които трябва да вършим в Дорнах, този курс в крайния източен ъгъл на страната може би нямаше да се състои.
Трябваше да пътувам насам и тук съм при най-хубави и най-добри условия. Всичко трудно и неприятно го правят други, а аз трябва само всеки ден да говоря във всеки случай на теми, пред които изпитвам определен респект, понеже те съставляват една нова област. Усилията ми не са толкова големи. Ако погледна всичките усилия на граф Кайзерлинг и на целия този дом, всичко непредвидено, което ги затрупва, трябва да кажа, че усилията за цялата организация, благодарение на които сме се събрали тук, са много по-големи, отколкото това, че аз съм дошъл тук наготово. Тъкмо по този въпрос не мога да се съглася с господин графа. Затова бих желал настоятелно да Ви помоля, на него да изразите цялата Ваша признателност и нему да благодарите за провеждането на този селскостопански курс и преди всичко да напомня, че без неговата желязна воля, с която той довежда докрай своите намерения, без неговия пратеник в Дорнах и без неговата неотслабваща енергия, без всичко това при разнообразните задачи, които трябва да вършим в Дорнах, този курс в крайния източен ъгъл на страната може би нямаше да се състои. Не съм съгласен чувството на благодарност да бъде стоварено върху мене, защото то в най-висока степен принадлежи на граф Кайзерлинг и на целия негов дом.
към текста >>

117. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира.
Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способност на зелените растения. При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород. Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ. Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира. В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание. Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението живее чрез отделянето на въздух и топлина. В неговите подготвителни към Курса бележки стои:
към текста >>

118. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Те окончателно губят сила и енергия и не могат да се защитят, ако някой се приближи.
А ако вътре в кошера се намира гнездо на стършели, пчелите в този случай не строят такава твърда обвивка, но те постоянно ограждат това гнездо с екскременти от тяхната отрова, от което стършелите губят енергията и силата си и въобще загиват. Както мишката, мъртвата мишка, намирайки се в обвивката, вече не разпространява около себе си миризма, така и на стършелите им се налага постоянно да живеят - даже ако не са обкръжени от здрава обвивка, - да живеят в мъгла, с която ги обкръжават пчелите; от това стършелите не могат нищо да правят. Те окончателно губят сила и енергия и не могат да се защитят, ако някой се приближи.
към текста >>

119. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия.
Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек. Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични. А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче! Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад. Другият беше пратен в оставка; това «момче» вече не можеше да преподава. Естествено този, който беше на деветдесет и две години, също имаше склероза; той имаше облагания, склерозирали артерии, но можеше още да предприема разни неща, даже и с такива артерии, благодарение на подвижността на своята душа. Другият нямаше такава възможност.
към текста >>

120. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Това, което нарисувах, това, което прониква тук, долу, като топлинна енергия, хората не усещат, тъй като те не му обръщат внимание.
Това, което нарисувах, това, което прониква тук, долу, като топлинна енергия, хората не усещат, тъй като те не му обръщат внимание. Само в краен случай, намирайки се на място, където още не се чувства изригването на вулкана, но където във въздуха вече присъства указаното слънчево въздействие, се усещат силни болки в корема, други усещат болки в главата, мигрена, на трети им прескача сърцето. Обаче хората преживяват всичко това смътно, мимолетно, не му придават значение. Но животните - както ви посочих в друга връзка, - които имат много по-фин усет, по-чувствителни сетивни органи, възприемат всичко това и бягат оттам. Без оглед на болките си в корема или главата, хората не знаят защо животните стават неспокойни и бягат. Но след няколко дни става земетресение или изригва вулкан.
към текста >>

НАГОРЕ

2.0289838314056