Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
104
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Ембрион
'.
На страница
1
:
217
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Трябваше именно да се вземе под внимание, че в
ембрион
а съществува като заложба по-късният организъм.
То ще зарадва много и твоето сърце; защото то е като ключов камък на човека, не липсва, съществува също и при него! Но как! Под влиянието на такива представи великият светогледен въпрос за отношението на човека към самия него и към външния свят стана задача, да се докаже по природонаучен път, кои са фактически пътищата и процесите, които в течение на развитието са довели до образуването на човека. С това се промени гледната точка, от която хората търсиха да обяснят природните явления. Докато във всеки организъм, а с това също и в човека хората виждаха един осъществен целесъобразен строежен план, те трябваше да вземат предвид тази цел при обяснението на съществата.
Трябваше именно да се вземе под внимание, че в ембриона съществува като заложба по-късният организъм.
Разпростряно върху цялата вселена това означава, че най-добре изпълнява своята задача онова обяснение на природата, което показва, как на по-ранните степени на нейното развитие природата се подготвя да създаде по-късните, и, на върху, самия човек. Модерната идея на развитието отхвърли всяка склонност, която караше учените да виждат по-късното вече оформено в по-ранното. За нея по-късното не се съдържаше по никакъв начин в по-ранното. Напротив в нея все повече се разви принципът, да търси по-ранното в по-късното. Този принцип образуваше една съставна част на принципа на наследствеността.
към текста >>
Вместо да си представят, че в
ембрион
а се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите.
За нея по-късното не се съдържаше по никакъв начин в по-ранното. Напротив в нея все повече се разви принципът, да търси по-ранното в по-късното. Този принцип образуваше една съставна част на принципа на наследствеността. Можем именно да говорим за едно обръщане на посоката на потребността за обяснение. Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/.
Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите.
Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
към текста >>
Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко
ембрион
ално състояние".
Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект.
Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние".
Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор. Той не се нуждаеше за едно такова предчувствие от пълни съответни факти. Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката.
към текста >>
"
Ембрион
ите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим
ембрион
ите само по тяхната големина.
Изхождайки от едно богато притежание на идеи той дава ръководните понятия за най-различните области на фактите. Обаче начинът, по който той подреждаше връзките на фактите, имаше в себе си нещо принудително. Той работеше усилено за постигане на целта. Такъв беше случаят и при горепосочените закони на повторението на определени животински форми в зародишно развитие на други животински форми. Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея.
"Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина.
Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат. Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни. Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма". Такива факти на историята на зародиша /онтогенезис/ трябваше да предизвикат най-голям интерес у онези мислители, които със своите убеждения клоняха към дарвинизма.
към текста >>
Аз притежавам два малки
ембрион
а във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат.
Обаче начинът, по който той подреждаше връзките на фактите, имаше в себе си нещо принудително. Той работеше усилено за постигане на целта. Такъв беше случаят и при горепосочените закони на повторението на определени животински форми в зародишно развитие на други животински форми. Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея. "Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина.
Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат.
Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни. Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма". Такива факти на историята на зародиша /онтогенезис/ трябваше да предизвикат най-голям интерес у онези мислители, които със своите убеждения клоняха към дарвинизма. Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид.
към текста >>
Обаче на тези
ембрион
и липсват крайниците, те не са още развити.
Такъв беше случаят и при горепосочените закони на повторението на определени животински форми в зародишно развитие на други животински форми. Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея. "Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина. Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат. Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни.
Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити.
Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма". Такива факти на историята на зародиша /онтогенезис/ трябваше да предизвикат най-голям интерес у онези мислители, които със своите убеждения клоняха към дарвинизма. Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид. Но в първите стадии на тяхното развитие най-различните живи същества показват такава прилика, че те едва ли могат или не могат никак да бъдат различени едни от други. В 1864 година Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода.
към текста >>
2.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
От аналогията с резултатите на отбора, от промените, на които са подложени
ембрион
ите на много видове, от трудността да се различава видът от варистета и от принципа на една обща редица от степени той заключава, че видовете са се изменили.
Това, което Ланге върши по един внушителен начин, отговаря на една дълбоко кореняща се в развитието на светогледите на новото време склонност на мислите. Това се вижда съвършено ясно и в една друга област на идейния свят на 19-тото столетие. Минавайки през различните фази този идеен свят се развива до гледища, от които Херберт Спенсер основава по същото време както Ланге в Германия един дуализъм, който от една страна се стреми към пълно естественонаучно познание на света, а от друга страна изповядва агностицизъм по отношение същността на съществуването. Когато Дарвин публикува своя труд за "Произхода на видовете" и с това даде на монизма най-здравата опора, той можа да признае хвалейки го естественонаучния начин на мислене на Спенсер. "В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на сътворението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин.
От аналогията с резултатите на отбора, от промените, на които са подложени ембрионите на много видове, от трудността да се различава видът от варистета и от принципа на една обща редица от степени той заключава, че видовете са се изменили.
Той прави тези изменения зависими от изменените условия. Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка духовна сила и способност". Както модерният основател на новия възглед за процесите на живота така и други мислители на естествената наука се чувствуват привлечени към Спенсер, който се стреми да обясни действителността от неорганичните факти чак до психологията в посоката, която е изразена в горецитираното изказване на Дарвин. Обаче Спенсер стои също и на страната на агностиците, така че Ф. А. Ланге трябва да каже: "- Херберт Спенсер уважава, сродно на нашата собствена гледна точка, един материализъм на явлението, чието относително оправдание в естествената наука намира своите граници при мисълта за едно непознаваемо абсолютно".
към текста >>
3.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „
Ембрион
алният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век. През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество. Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа" (Събр. съч. 155).
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота". *31.Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
към текста >>
4.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Човек може да наблюдава замръзването на водата или развитието на
ембрион
а и да говори по много „авторитетен“ начин за „неопознаваемото“ в света, като по този начин предупреждава неговите съвременници да не подвеждат по фантастични спекулации за този незнаен свят.
Проявленията на природата се разкриват пред очите ни и даже онези, които не желаят дори да чуят за произхода на тези явления, камо ли да вникнат в тях, все пак могат да ги опишат, като в мисълта им има и някаква реалност. Когато обаче този начин на мислене се приложи за политическата икономика, е обречен на пълен неуспех. Защото в този случаи проявлението идва преди всичко от хората; от човешките потребности и желания. В нас живее същината, за която хората си затварят очите, докато говорят за „неопознаваемото“ (такива са много последователи на новите мисловни школи). По този начин отминалата епоха доразвива навиците си на мислене в сегашната — те в политическата икономика водят само до разруха.
Човек може да наблюдава замръзването на водата или развитието на ембриона и да говори по много „авторитетен“ начин за „неопознаваемото“ в света, като по този начин предупреждава неговите съвременници да не подвеждат по фантастични спекулации за този незнаен свят.
Но с такъв начин на мислене няма да намерим решение на икономическите проблеми, защото те изискват да навлезем в човешкият живот в неговата цялост. А тази цялост включва и духа, и душата, въпреки че те външно се разкриват само в потребността от задоволяване на материалните нужди. Ние няма да създадем адекватната наука за политическата икономика, каквато изисква съвремието, докато хората не престанат да се задоволяват само със „споменаването“ на духа и душата, и не престанат да посичат всички опити да се достигне до истинско знание за духа, защото това било „ненаучно“ или „под нивото на образования човек“. За тях човешката същност ще остане неразбираема, докато те не признаят обвързаността на душата с това, което те желаят да избегнат в тяхното изучаване на природата. Ако човек говори днес от своя собствен опит със свръхсетивното и защитава тезата, че единственият начин да се преодолее този господстващ материализъм е чрез изучаването на свръхсетивното, на него му отговарят, че материализмът е преодолян „научно“.
към текста >>
5.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в
ембрион
а/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха.
Силите, които поставят етерното тяло в света, идват от окръжността на света, както тези на физическото тяло се излъчват от центъра на Земята. Но с етерните сили, които се вливат на Земята от окръжността, идват също и онези мирови импулси, които действуват в Астралното тяло на човека. Етерът е като едно море, в което плувайки астралните сили идват към Земята от всички страни на мирови те ширини. В настоящата космическа епоха само минералното и растителното царство могат да дойдат в непосредствено отношение с астралното, което се влива в Земята на вълни на етера. Не и животинското царство, нито човешкото царство.
Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха.
При растителното царство се вижда, как се образуват най-разнообразни чудесни форми, като астралното тяло отделя от етера и действува върху растителния свят. При животинското царство се вижда, как астралното, което действувало в минали времена от духовното през време на Лунното развитие е било запазено и като запазено действува, без в настоящото време да излиза от етерния свят, а остава в духовния свят. Дейността на това астрално естество се опосредствува и от лунните сили, които също са останали от предишния стадий на Земята. Следователно в животинското царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения. На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/.
към текста >>
6.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В тази област през време на
ембрион
алната и след
ембрион
алната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм.
Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух. Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм. При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план. Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм.
В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм.
През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло.
към текста >>
През време на образуването на
ембрион
а (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния.
Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм. При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план. Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм. В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм.
През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния.
След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло. Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване.
към текста >>
7.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тук сме изправени пред един процес, който започва с
ембрион
алното развитие и завършва с поникването на вторите зъби.
Вярно е, че пълното преобръщане на мисловните навици стряска хората. И тъкмо поради този неосъзнат ужас те оценяват Антропософията като нещо фантастно, докато тя просто подхожда към духовния свят по същия начин, както материалистичната наука подхожда към физическия. Нека отново да се обърнем към детето. Около седмата му година поникват неговите втори зъби. Тази промяна не е само външен резултат от посочената възраст.
Тук сме изправени пред един процес, който започва с ембрионалното развитие и завършва с поникването на вторите зъби.
До този момент в детския организъм все още има сили, които до известна степен насочват израстването на вторите зъби. През следващите възрастови периоди тези сили не се проявяват по такъв начин. Трето поникване на зъби не съществува. Но тези сили не се губят; те продължават да действуват, обаче в преобразен вид. Те са претърпели една голяма метаморфоза.
към текста >>
8.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително
ембрион
ално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>
9.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително
ембрион
ално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>
10.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, както ако през петия месец от
ембрион
алното развитие едно дете се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност.
Те още не са готови да могат също да влязат в непосредствен контакт с околния свят. Един съвсем подобен процес, какъвто преди раждането на човека се извършва с физическото тяло, се извършва също с етерното тяло в периода от раждането до приблизително седмата година. Едва тогава може да се каже, че се ражда етерното тяло. И едва с четиринадесетата-петнадесетата година се ражда астралното тяло, което тогава може да разгърне самостоятелна дейност в околния свят. Трябва да сте наясно, че до седмата година не могат да се поставят особени изисквания към етерното тяло, а до четиринадесетата година към астралното тяло.
Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, както ако през петия месец от ембрионалното развитие едно дете се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност.
Съответното важи в случая, ако преди четиринадесетата година изложите астралното тяло на влиянията на околния свят. Затова трябва да сте наясно, че физическото тяло е готово да понесе пълното влияние на околния свят около седмата година. До седмата година етерното тяло е толкова заето със себе си, че би било повредено, ако му се въздейства особено много. До този момент би следвало да се въздейства само върху физическото тяло. От седмата до четиринадесетата година трябва да се вземе в ръце възпитанието на етерното тяло и едва от петнадесетата година нататък може да се въздейства отвън, чрез възпитанието на астралното тяло.
към текста >>
11.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид
ембрион
ална, зародишна степен.
После ние стигаме до третия жизнен период между 15-та и 21-та година. През този период наблюдаваме повторното развитие на астралното тяло, което по същество принадлежи на Старата Луна. Нормално развитите Духове на Формата и сега не проявяват никакъв интерес към човека. Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та година, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата. Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година.
Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен.
И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята. Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят. През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища. От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание. И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е.
към текста >>
12.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „
Ембрион
алният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век. През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество. Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа“ (Събр. сеч 155).
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а са мата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота“. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс“. Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
към текста >>
13.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към
ембрион
алната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция.
Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически. По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи. Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя. По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм. Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата.
Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция.
Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм. Трябва да ни стане ясно, че етерното тяло на човека, представляващо следващия свръхсетивен елемент на човешкото устройство след физическото тяло, като такъв свръхсетивен елемент е тъй да се каже най-грубия; но то е залегнало като свръхсетивен праобраз на целия организъм, а също така трябва да разберем, че в себе си то е диференцирано и съдържа най-разнообразни силови системи, за да може по най-разнообразен начин да вгради в себе си получените чрез храната вещества. Пред себе си обаче, след етерния организъм, който разглеждаме като най-близък праобраз на човешкия организъм, имаме по-висше тяло, тъй нареченото астрално тяло. Как се съгласуват тези неща, ще ни покажат лекциите. Астралното тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия организъм със своята предпоставка, а така също и етерния организъм със своята предпоставка.
към текста >>
14.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Сега вече знаем, че човешкият
ембрион
ален зачатък се състои от две предпоставки: от женската и от мъжката предпоставка, и че цялостният зародиш може да се появи само чрез живото взаимодействие между двете предпоставки. Т.е.
Във външната мезодерма, в зародиши в процес на низходящо развитие имаме пред себе си нещо, което на едно по-високо стъпало ни се представя като кожно-сетивен зародишев лист. А в лицето на вътрешния среден зародишев лист имаме едно по-младо образование, в процес на низходящо развитие, което ни се представя като чревно-жлезен зародишев лист, като вътрешен зародишен лист. Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, заложена в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове. Двата средни листа са в същност тези, които показват първоначалното състояние, докато другите два листа представляват по-висши степени на развитие на изходното състояние. И официалните микроскопски изследвания само привидно не изтъкват достатъчно прецизно този факт.
Сега вече знаем, че човешкият ембрионален зачатък се състои от две предпоставки: от женската и от мъжката предпоставка, и че цялостният зародиш може да се появи само чрез живото взаимодействие между двете предпоставки. Т.е.
в двете зародишеви предпоставки трябва да се съдържат всички процеси, които в своето взаимодействие формират единствения ембрионален зачатък за цялостното човешко устройство. А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм.
към текста >>
в двете зародишеви предпоставки трябва да се съдържат всички процеси, които в своето взаимодействие формират единствения
ембрион
ален зачатък за цялостното човешко устройство.
А в лицето на вътрешния среден зародишев лист имаме едно по-младо образование, в процес на низходящо развитие, което ни се представя като чревно-жлезен зародишев лист, като вътрешен зародишен лист. Когато разглеждаме човешкия зародиш в неговото развитие, то пред себе си имаме нещо, което е първоначална предпоставка на човека, заложена в двата средни зародишени листа, в мезодермите, както ги нарича официалната физиология; докато двата външни зародишеви листа – екзодерма и ендодерма представляват преобразени листове. Двата средни листа са в същност тези, които показват първоначалното състояние, докато другите два листа представляват по-висши степени на развитие на изходното състояние. И официалните микроскопски изследвания само привидно не изтъкват достатъчно прецизно този факт. Сега вече знаем, че човешкият ембрионален зачатък се състои от две предпоставки: от женската и от мъжката предпоставка, и че цялостният зародиш може да се появи само чрез живото взаимодействие между двете предпоставки. Т.е.
в двете зародишеви предпоставки трябва да се съдържат всички процеси, които в своето взаимодействие формират единствения ембрионален зачатък за цялостното човешко устройство.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм. Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
към текста >>
15.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В началото на
ембрион
алният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система.
И съществуващото само това, което се намира вън от нея, тогава ще имате действията, кои то настъпват сега. И тук ние стигаме до точката, от която изходихме вчера нашите изложения. Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека. Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка. Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса.
В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система.
И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така: ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ
към текста >>
И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на
ембрион
алния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система.
И тук ние стигаме до точката, от която изходихме вчера нашите изложения. Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека. Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка. Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система.
И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система.
Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така: ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ РАНО КЪСНО РАНО КЪСНО
към текста >>
Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди
ембрион
алния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън.
Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка. Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния.
Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън.
Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така: ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ РАНО КЪСНО РАНО КЪСНО тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока.
към текста >>
Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в
ембрион
алния живот през време на този вид космическо съществувание преди
ембрион
алния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:
Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън.
Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:
ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ РАНО КЪСНО РАНО КЪСНО тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието.
към текста >>
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в
ембрион
алния живот, се намира тук в огледален образ по-късно.
Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така: ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ РАНО КЪСНО РАНО КЪСНО
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно.
По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си.
към текста >>
По този начин получаваме един духовен огледален образ на
ембрион
алния живот в обратна посока.
Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така: ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ РАНО КЪСНО РАНО КЪСНО тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно.
По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока.
Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса.
към текста >>
Ако бих ви нарисувал
ембрион
алния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието.
Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така: ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ РАНО КЪСНО РАНО КЪСНО тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока.
Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието.
Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето.
към текста >>
Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното,
ембрион
алният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години.
ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ РАНО КЪСНО РАНО КЪСНО тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието.
Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години.
Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения.
към текста >>
16.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Окултното изследване показва напълно, че човекът не е просто зает само със своето собствено развитие, с отвикването от своите похоти, интереси и т.н., но че скоро след смъртта, след едно кратко бихме могли да кажем,
ембрион
ално време на сън намира хората, с които е бил близко свързан на Земята.
Тъй като в развитието на Земята, желанията са зависими от физическите органи и всички сетивни наслаждения например са зависими от тези органи, те не могат да бъдат задоволени в сферата на Камалока след смъртта, понеже физически органи вече липсват, душата отвиква от тях, поради невъзможността те да бъдат задоволени. Всичко това, което често пъти сме описвали относно човека непосредствено след смъртта, се отнася обаче, както лесно можем да разберем, към индивидуалността на човека в най-тесния смисъл на думата, към това, което човекът трябва да изтръгне от своята астрална природа, от което той трябва да отвикне, което трябва да отстрани от себе си. Още в едно друго отношение, донася човекът със себе си в сферата на Камалока земните връзки, а именно по следният начин: Това с което човекът е свързан, било фактите, било съществата в Камалока, зависи от неговият вътрешен живот, зависи от това, как съответното нещо е било предварително образувано в неговата душа, как то е заложено в нея. Например, един човек минава през вратата на смъртта. Малко по-рано някой с когото е бил близко свързан в живота на Земята, е минал вече през вратата на смъртта, така че можем да кажем: Двете души се намират в сферата на Камалока те могат да се намерят там.
Окултното изследване показва напълно, че човекът не е просто зает само със своето собствено развитие, с отвикването от своите похоти, интереси и т.н., но че скоро след смъртта, след едно кратко бихме могли да кажем, ембрионално време на сън намира хората, с които е бил близко свързан на Земята.
Напротив за това първо време след смъртта не съществува един изглед, човекът да намери всяко едно същество, което се намира същевременно с него в сферата на Камалока. Тук отношенията на пространството и време са съвършено различни, особено пространствените отношения. Не става дума за това, човекът да не дойде в близост до такива същества: той идва колкото е възможно по-близо до тях, но не ги забелязва. За да може да има възприятия за тях, той трябва да е стоял близо до съответните същества в живота на Земята. Следователно е онези, с които човек е имал близки отношения в земния живот тук едва ли става дума за други същества, освен за хора те се намират също в околностите на умрелия, скоро след навлизането в сферата на Камалока.
към текста >>
17.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „
Ембрион
алният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век. През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество. Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа" (Събр. съч. 155).
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота". *4. Кришнамурти псевдоним на едно индийско дете, в чиято аура Ани Безант и С.W.Leadbeaters твърде ли, че виждат „преродения Христос". Повечето водещи теософи, с изключение на английския генерален секретар С.R.S.Меаd (1863-1933),поддържали това становище, което станало и външен повод за разрива между Теософското и антропософско направление. *5. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
към текста >>
18.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже,
ембрион
ален стадий.
Обаче с помощта на някои идеи и понятия, които вече сме усвоили в хода на нашите духовно-научни занимания, ние можем да се доближим до една от най-големите Земни тайни. Искаме ли да разберем Христовото Същество, следва да го обхванем с някои от нашите духовно-научни понятия, макар и в леко променена форма. За да стигнем до известна яснота, нека да тръгнем от онова събитие, което обикновено наричаме Кръщението на Йоан в реката Йордан. В Петото Евангелие, то се представя по отношение на земния живот на Христос така, както изглежда за земния човек зачатието. И ние започваме да разбираме живота на Исус от този момент до Мистерията на Голгота само когато го сравняваме с живота на човешкия зародиш, прекаран в майчиното тяло.
Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже, ембрионален стадий.
Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е. смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос. И всъщност земния живот на Христос ние трябва да търсим едва след Мистерията на Голгота, когато както вчера посочих Христос беше заедно с апостолите, намиращи се в друг вид съзнание. А всичко онова, което настъпи при Възнесението и последвалото го Разливане на Духа тези събития, свързани с Христовото Същество, ние трябва да отъждествим с онова състояние, което при човешката смърт сме свикнали да разглеждаме като навлизане в духовните светове. И целият по-нататъшен живот на Христос в Земна та сфера след Възнесението, респективно след Петдесятницата, ние трябва да сравним с изпитанията на човешката душа в така наречения Девакан*15, в Царството на Духовете*16.
към текста >>
С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид
ембрион
ален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина.
Той трябваше да изтърпи трите години, без върху Него да тежи каквато и да е Карма. Но какво означаваше всичко това за Него? То означаваше да страда без каквито и да е кармически основания, да понесе незаслужени страдания, да страда напълно невинно! Петото Евангелие е антропософското Евангелие и то ни показва единствения по рода си тригодишен земен живот в човешкото тяло, към който понятието за Кармата остава неприложимо. Обаче по-нататъшното разглеждане на Петото Евангелие показва и нещо друго за този тригодишен земен живот.
С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина.
На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма. Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка. Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата! И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл.
към текста >>
19.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Това би било точно същото, ако нашите очи биха спрели да се развиват в шестия или седмия месец от
ембрион
алното си развитие и ние бихме се родили в деветия месец; естествено, в този случай не бихме притежавали нормално човешко зрение.
Когато човекът вижда своето собствено око, това означава, че окото не е успяло да заличи напълно себе си, поради което се намесва по един неправилен начин в акта на зрителното възприятие. Когато човекът изпълва душата си с мисълта „О, ако аз бях по-друг и бях извършил по различен начин това или онова, тогава бих имал пълен успех“, тогава положението е същото, като че ли той страда от астигматизъм: той съвсем не вижда действителните факти, а ги изопачава напълно. Но човекът трябва да вижда действителните факти, с които има работа, и тогава те също започват да действуват на свой ред върху него: както предметът, който се намира навън, действува върху здравото око, така също и те действуват върху една душа, която не е изпълнена с едно или друго усещане, породено от фактите, а оставя фактите да действуват върху него. В този случай фактите продължават да действуват и по-нататък в човешката душа. Нека да продължим: Някой, който все още не е стигнал до обективност спрямо миналите факти и събития, той не може да ги вижда в тяхната обективност и поради тази причина не може да извлича от тях онова, от което душата му се нуждае.
Това би било точно същото, ако нашите очи биха спрели да се развиват в шестия или седмия месец от ембрионалното си развитие и ние бихме се родили в деветия месец; естествено, в този случай не бихме притежавали нормално човешко зрение.
Ако очите не биха се развивали и след шестия, седмия месец, а биха спрели да се развиват, те не биха могли да отстранят себе си в зрителния акт и ние бихме виждали нещата съвсем различно от това, което те представляват в действителност. И така, онова, което вече сме извършили, изгрява за нас в своя истински смисъл само тогава, когато сме в състояние да го включим в потока на необходимостта, когато можем да гледаме на него като на нещо необходимо. Но както споменах, ние следва да сме наясно, че тъкмо тогава трябва да правим съществената разлика между това, което е успяло или не е успяло, и онова, което можем да наречем „добро“, или „лошо“ в морален смисъл. Всъщност Вие ще намерите обясненията върху всички тези неща, макар и изложени по-скоро във философска форма, в моята „Философия на свободата“; защото в тази „Философия на свободата“ специално е подчертано, че човекът става свободен поради обстоятелството, че овладява онези сили, които му дават възможност да приема импулси от духовния свят. Дори на едно място там изрично е казано: „Свободните импулси идват от духовния свят.“
към текста >>
20.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Сравнение на периода Камалока с
ембрион
алния стадий.
Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година. За Уран и Нептун. Въздействието на мъртвите върху имагинативното, инспиративното и интуитивното познание; тяхното влияние върху възгледите на хората след тридесет години. Последователност в еволюцията чрез въздействието от духа на умрелите (пример: връзката на Р. Щайнер с Гьоте).
Сравнение на периода Камалока с ембрионалния стадий.
Изживяването на мъртвите от околността. Причината за повтарящите се земни животи: подтик за медитация. Въздействието на най-висшите йерархии върху мъртвия. Розенкройцерската медитация. Бележки .
към текста >>
21.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през
ембрион
алния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот.
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло.
към текста >>
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на
ембрион
алния стадий.
Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий.
Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло. Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер.
към текста >>
22.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Следователно, днес историята е все още в своя
ембрион
ален стадий, днес тя все още не е това, което трябва да бъде, което ще бъде,когато един ден тя разгърне своя стогодишен
ембрион
там, в разглеждането на онези духовни събития, които се разиграват зад кулисите на видимия физически свят.
Понятието "история" ще получи своя истински смисъл само тогава, когато бъдат обхванати и духовните импулси. Едва тогава може да се говори за това, което става в действителност, както и да се говори, естествено в много по-малък мащаб, за това, което става зад кулисите на видимия свят. Този по-малък мащаб, респективно границите, в които бихме могли да се произнасяме за духовните събития, са съпоставими с нещата във физическия свят: например да предвидим слънцестоенето през следващото лято, но не и подробности,свързани с атмосферното време. Естествено, и в духовния свят възникват събития, които се отнасят помежду си така, както атмосферното време през следващия летен сезон се отнася към съответното слънцестоене. Но общо взето, занапред хората ще са в състояние да извличат познания, отнасящи се до цялостния ход на еволюцията, само от духовния свят.
Следователно, днес историята е все още в своя ембрионален стадий, днес тя все още не е това, което трябва да бъде, което ще бъде,когато един ден тя разгърне своя стогодишен ембрион там, в разглеждането на онези духовни събития, които се разиграват зад кулисите на видимия физически свят.
За тази цел е необходимо най-вече следното: Хората да се пробудят за това, което става. Защото, достатъчно е да засегнем само една не съвсем маловажна тема, за която току-що стана дума. Колко стара е историята? Да, и колко хора това не е индивидуален упрек,а упрек към цялата учебна система колко хора са стигнали до представата, че всъщност историята е съвсем млада наука, и че, следователно, тя все още не е в пълно съответствие с действителния свят. Представете си само следното: Че естествената наука би съществувала от сто години, а Вие бихте искали да я сравните с предишни състояния на естествената наука!
към текста >>
23.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на
ембрион
алните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост.
И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе. Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот. В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един. Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред. Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло.
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост.
Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост. Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм.
към текста >>
24.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И същността на волята в човека е нещо зародишно, нещо
ембрион
ално, което стига до своето пълно развитие след смъртта.
В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато човек иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съзнанието. Те стават самостоятелни. Тогава човек се научава да ги познава, научава се действително първо да различава едно от друго мисленето, чувствуването и волението. Той се научава именно да различава мисленето от волението /волята/. Мисленето, което царува в нас като човеци, ако не го разглеждаме по неговото съдържание, а ако го разглеждаме по отношение на неговата си лова природа, следователно когато разглеждаме силата на мисленето в нас, тогава онова, което е сила на мислене то, е като едно вътрешно светене на онова, което сме изживели преди раждането, съответно преди зачатието в духовните светове.
И същността на волята в човека е нещо зародишно, нещо ембрионално, което стига до своето пълно развитие след смъртта.
Така щото можем да кажем: ако това тук /Виж схемата/ е ходът на човешкия живот между раждането и смъртта, тогава мисленето в течението на човешкия живот, така както то живее в човека, е само една илюзия, нещо привидно, защото неговата истинска природа се намира преди раждането, съответно преди зачатието, и онова, което е воля, е само един зародиш, защото онова, което се развива от този зародиш, се развива едвам след смъртта. Мисленето и волението /волята/ са съвърше но, коренно различно в човешката природа. Когато сега някой идва с логиката на настоящето време, която поставя прекрасно всичко в кутия, която на драго сърце създава системи, той казва: днес на нас ни се казва, че мисленето е силата, която действува от живота преди раждането, а волята, това е силата, която сочи в живота след смъртта. Ето че бе дадена дефиницията, бе разграничено чрез дефиниция много хубаво мисленето и волението /волята/. Обаче с дефиниции не се дава нищо.
към текста >>
25.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по време на нашия
ембрион
ален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан човек има даром от Космоса. И фактически, когато говорим за човека като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи. Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация човекът е получил от Космоса. Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е. отнася се до индивидуалното земно развитие на човека.
С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по време на нашия ембрионален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево естество. То се развива между астралното тяло и Азът. Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз. Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава. И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма.
към текста >>
26.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между
ембрион
а и неговото обкръжение.
Но тази мисъл е съвършено неправилна. Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка. Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила. Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово).
И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение.
Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция. Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес. Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка). А после, щом човек навлезе в планетарните сфери, той започва да изгражда своите органи първоначално само като силови съотношения в онази празнина, за която току-що споменах. И сега, когато началото и краят на жизнения път между смъртта и новото раждане, са така нагледно очертани пред Вашия поглед, Вие трябва да си кажете: Тук се явява нещо, което идва в резултат на предишното развитие.
към текста >>
27.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Своето физическо тяло човек носи от раждането или от
ембрион
алния си живот до смъртта.
Не трябва да има никакво съмнение: душевният живот на човека е една действителност. Ние израстваме душевно, благодарение на това, което изнасяме от дълбините на нашето същество, на това, което се разгръща в мислене, чувства и воля, изпълвайки пространствата между четирите съставни части на човешкото същество. Ние получаваме външните сетивни впечатления и ги преработваме активно. Накратко: когато разглеждаме душевния живот на човека, ние непременно трябва да осмислим и духовно-душевно-физическите пулсации вътре в настоящата действителност. Как впрочем стоят нещата, когато разглеждаме човека в неговите физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз?
Своето физическо тяло човек носи от раждането или от ембрионалния си живот до смъртта.
След като при смъртта човек го отхвърли от себе си, физическото тяло не успява да запази своята форма. То може да я запази, да съхрани своя облик и своята същност, само ако се проникне от човешките душевни и духовни сили. Силите, които действуват навън във физическата земна природа те само го разрушават, едни по-бързо, други по-бавно, но те го разрушават. Това физическо тяло се разпада, защото то не може да устои всред земните сили на минералното, растителното и животинското царство. Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия духовен свят.
към текста >>
Преди човек да е навлязъл в своя
ембрион
ален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство.
То може да я запази, да съхрани своя облик и своята същност, само ако се проникне от човешките душевни и духовни сили. Силите, които действуват навън във физическата земна природа те само го разрушават, едни по-бързо, други по-бавно, но те го разрушават. Това физическо тяло се разпада, защото то не може да устои всред земните сили на минералното, растителното и животинското царство. Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия духовен свят. То не би имало никаква възможност за съществуване, ако се намираше единствено във физическите земни условия.
Преди човек да е навлязъл в своя ембрионален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство.
Обликът на физическото тяло се изгражда само по времето на човешкия земен живот, само тогава се разигра ват съответните процеси, само тогава то израства, остарява и т.н. То принадлежи на човека, не на Земята. И този факт се потвърждава от едно съвсем обикновено разсъждение. Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека. Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание.
към текста >>
28.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като израз на предходната инкарнация, човекът-гърди като израз на сегашната инкарнация и човекът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия
ембрион
.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта Подсъзнание и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и Архаи, човек подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман Луциферическият характер на Ангелои от предхристиянската епоха Същност на луциферическото изкуство и на ариманическата техника и бюрокрация Правилното разбиране на Христовия Импулс като единствено спасително средство. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като израз на предходната инкарнация, човекът-гърди като израз на сегашната инкарнация и човекът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 Човешкият живот и неговите връзки с Космоса Седемте основни форми на живот Вътрешните органи и техните първообрази Същност на размножителния процес Древната космогония Етерната природа на сетивните органи Нервно-сетивната и двигателно-веществообменната система – Евритмията. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса. Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
към текста >>
29.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Защото оплождането не се състои в това, че
ембрион
ът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек.
„Това, което нося в себе си като телесна организация, е последица от моя живот между смъртта и раждането.“ Естествено, материалистите ще възразят: Всички вътрешни органи в човешкото тяло са физически наследени от родители, дядовци и т.н. Обаче това е съвършена заблуда, това изобщо не е вярно. Разбира се, материята е наследена от предшествениците, обаче самият зародиш е нещо съвсем друго. Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка.
Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек.
И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята. Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане. Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и Архаи. Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той влага в своите органи. Нашите органи са изградени така, че да съответствуват на нашата Карма, да съответствуват на това, което носим от предишния си земен живот.
към текста >>
30.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Впрочем Вие добре разбирате, че това, което нарисувах тук, се покрива с формата на човешкия
ембрион
.
Ако човек развие в себе си силно това, което означаваме като Стрелец... имам предвид човешките бедра, той ще има необходимите предпоставки да стане „ловец“. Ако иска да стане „скотовъдец“ трябва да развие коленете; ако иска да стане „земеделец“ трябва да върви; а за символ на самия човек най-добре могат да ни послужат нозете. Нека отново погледнем тази рисунка. На нея са нанесени 12-те зодиакални знаци. Тук (горе) звездите действуват върху човека отвън, тук (в средната част) Космосът формира по-скоро „вътрешния свят“ на човека, а тук (долу) те действуват върху него съвместно.
Впрочем Вие добре разбирате, че това, което нарисувах тук, се покрива с формата на човешкия ембрион.
Да, ако Вие нарисувате животинския кръг и се съобразите с неговите закономерности спрямо Земята, тогава рисунката Ви ще се покрие с формата на човешкия ембрион. И тогава Вие ще получите непосредственото усещане, че човешкият ембрион е извлечен от целия Космос, че той е последица от космическите събития и факти. Една съвсем друга последица от космическите събития и факти е тази, че за разлика от древните гърци, днес ние не започваме от Овена, а от знака Риби. От стотици години ние стоим под знака Риби, а именно в знака Риби се осъществява преходът към човешкия интелектуализъм. През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за животинския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“.
към текста >>
Да, ако Вие нарисувате животинския кръг и се съобразите с неговите закономерности спрямо Земята, тогава рисунката Ви ще се покрие с формата на човешкия
ембрион
.
Ако иска да стане „скотовъдец“ трябва да развие коленете; ако иска да стане „земеделец“ трябва да върви; а за символ на самия човек най-добре могат да ни послужат нозете. Нека отново погледнем тази рисунка. На нея са нанесени 12-те зодиакални знаци. Тук (горе) звездите действуват върху човека отвън, тук (в средната част) Космосът формира по-скоро „вътрешния свят“ на човека, а тук (долу) те действуват върху него съвместно. Впрочем Вие добре разбирате, че това, което нарисувах тук, се покрива с формата на човешкия ембрион.
Да, ако Вие нарисувате животинския кръг и се съобразите с неговите закономерности спрямо Земята, тогава рисунката Ви ще се покрие с формата на човешкия ембрион.
И тогава Вие ще получите непосредственото усещане, че човешкият ембрион е извлечен от целия Космос, че той е последица от космическите събития и факти. Една съвсем друга последица от космическите събития и факти е тази, че за разлика от древните гърци, днес ние не започваме от Овена, а от знака Риби. От стотици години ние стоим под знака Риби, а именно в знака Риби се осъществява преходът към човешкия интелектуализъм. През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за животинския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“. Всичко, което се разви по-късно в областта на технологиите, индустрията и т.н., е при-също на Рибите и само по себе си, то е едно повторение.
към текста >>
И тогава Вие ще получите непосредственото усещане, че човешкият
ембрион
е извлечен от целия Космос, че той е последица от космическите събития и факти.
Нека отново погледнем тази рисунка. На нея са нанесени 12-те зодиакални знаци. Тук (горе) звездите действуват върху човека отвън, тук (в средната част) Космосът формира по-скоро „вътрешния свят“ на човека, а тук (долу) те действуват върху него съвместно. Впрочем Вие добре разбирате, че това, което нарисувах тук, се покрива с формата на човешкия ембрион. Да, ако Вие нарисувате животинския кръг и се съобразите с неговите закономерности спрямо Земята, тогава рисунката Ви ще се покрие с формата на човешкия ембрион.
И тогава Вие ще получите непосредственото усещане, че човешкият ембрион е извлечен от целия Космос, че той е последица от космическите събития и факти.
Една съвсем друга последица от космическите събития и факти е тази, че за разлика от древните гърци, днес ние не започваме от Овена, а от знака Риби. От стотици години ние стоим под знака Риби, а именно в знака Риби се осъществява преходът към човешкия интелектуализъм. През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за животинския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“. Всичко, което се разви по-късно в областта на технологиите, индустрията и т.н., е при-също на Рибите и само по себе си, то е едно повторение. Помислете: Ние живеем в епохата на Рибите и всъщност през тази епоха възникна цялата днешна технокрация, цялата ни машинизирана култура и т.н.
към текста >>
В лицето на човешкия
ембрион
така, както е поставен в майчиното тяло Вие имате такъв „двигателно-вещество-обменен човек“, който иска да развие самия себе си, в ущърб на „човека-глава“ и „човека-гърди“.
При него представители на етерните очи са бъбреците. Ето как по отношение на формата, ние стигнахме до трима различни и взаимно свързани „човеци“. Горе, в сферичната форма на главата е изнесен онзи човек, който идва от предходната инкарнация; в „човека-гърди“ живее сегашния човек, а това, което пулсира в „двигателно-веществообменния човек“ ще се прояви едва в следващата инкарнация. Обаче в известен смисъл може да се допълни и нещо друго: Троичното устройство не се отнася единствено за предходната, сегашната и следващата инкарнация; то е валидно дори и само за сегашния, за настоящия човек. Вземете например „двигателно-веществообменния човек“: той е способен да възпроизведе нов човешки индивид.
В лицето на човешкия ембрион така, както е поставен в майчиното тяло Вие имате такъв „двигателно-вещество-обменен човек“, който иска да развие самия себе си, в ущърб на „човека-глава“ и „човека-гърди“.
Вземете например „човека-гърди“ докато бебето е все още кърмаче; в този случай „човекът-гърди“ и „човекът-глава“ представляват едно цяло. Обаче в хода на индивидуалното развитие напредва и „долният“ човек (двигателно-веществообменният човек), така че троичното устройство запазва своята пълна валидност. А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете. Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“. Това са неща, които хората разбират едва след като остареят.
към текста >>
31.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия
ембрион
.
Дорнах, 29 Октомври 1921 Вчера говорихме за формирането на човека и видяхме, че както вътрешната, така и външната форма на човека се изгражда от Космоса, от Универсума. Видяхме също как през епохата на древното, инстинктивно позна ние, човекът успя да намери живата връзка между формата на своето тяло и целия Космос. Към това обаче ние трябва да прибавим следното. В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг.
Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион.
Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг.
към текста >>
Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази
ембрион
ална форма.
Видяхме също как през епохата на древното, инстинктивно позна ние, човекът успя да намери живата връзка между формата на своето тяло и целия Космос. Към това обаче ние трябва да прибавим следното. В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг. Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион. Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг.
Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма.
По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб.
към текста >>
По време на
ембрион
алния период, той изцяло се формира от Космоса.
Към това обаче ние трябва да прибавим следното. В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг. Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион. Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма.
По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса.
А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб.
към текста >>
Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната
ембрион
ална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот.
Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг.
Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот.
Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг. По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен живот. Ако човекът би бил изграден точно според животинския кръг, той щеше да запази своята ембрионална форма.
към текста >>
Ако човекът би бил изграден точно според животинския кръг, той щеше да запази своята
ембрион
ална форма.
Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг. По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен живот.
Ако човекът би бил изграден точно според животинския кръг, той щеше да запази своята ембрионална форма.
И ако после през своя живот той би застинал в нея, тогава чрез формата на главата изобщо нямаше да развие автентичния си образ в съответствие с предишната инкарнация. Благодарение на обстоятелството, че изправя главата си, човек прибавя към нейната форма онази чудна способност, която и позволява да се превърне в събирателния фокус за всички събития, идващи от миналия земен живот. Обаче човек „изправя“ и долната страна на ембрионалната си форма, където са вложени действията на последните четири зодиакални съзвездия – Стрелец, Козирог, Водолей и Риби, обуславящи, както вчера казахме, основните древни „професии“ на ловеца, скотовъдеца, земеделеца и търговеца. Благодарение на едно друго обстоятелство: А именно че човекът ги упражнява активно и според своята лична воля, явяваща се като едно издигане над зодиакалния ред, според своята двигателно-веществообменна система, тези „професии“ и тенденции, доколкото те изобщо са човешки тенденции, му дават възможността да работи върху кълновете на своя следващ земен живот. И така животното остава изцяло ориентирано в животинския кръг.
към текста >>
Обаче човек „изправя“ и долната страна на
ембрион
алната си форма, където са вложени действията на последните четири зодиакални съзвездия – Стрелец, Козирог, Водолей и Риби, обуславящи, както вчера казахме, основните древни „професии“ на ловеца, скотовъдеца, земеделеца и търговеца.
И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг. По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен живот. Ако човекът би бил изграден точно според животинския кръг, той щеше да запази своята ембрионална форма. И ако после през своя живот той би застинал в нея, тогава чрез формата на главата изобщо нямаше да развие автентичния си образ в съответствие с предишната инкарнация. Благодарение на обстоятелството, че изправя главата си, човек прибавя към нейната форма онази чудна способност, която и позволява да се превърне в събирателния фокус за всички събития, идващи от миналия земен живот.
Обаче човек „изправя“ и долната страна на ембрионалната си форма, където са вложени действията на последните четири зодиакални съзвездия – Стрелец, Козирог, Водолей и Риби, обуславящи, както вчера казахме, основните древни „професии“ на ловеца, скотовъдеца, земеделеца и търговеца.
Благодарение на едно друго обстоятелство: А именно че човекът ги упражнява активно и според своята лична воля, явяваща се като едно издигане над зодиакалния ред, според своята двигателно-веществообменна система, тези „професии“ и тенденции, доколкото те изобщо са човешки тенденции, му дават възможността да работи върху кълновете на своя следващ земен живот. И така животното остава изцяло ориентирано в животинския кръг. Ето защо то няма никаква възможност да долови каквато и да е подробност от един предишен земен живот, както и да положи ос новите на един бъдещ земен живот. Точно поради тази причина, водени от инстинктивното си ясновидство, древните назоваха това, което ние имаме като ориентировъчен или зодиакален знак, с името животински кръг. От всичко това Вие несъмнено долавяте колко шеметно дълбока беше тази древна мъдрост, и как всички ние, които днес се стремим да тласкаме напред антропософската Духовна Наука, тръгваме не от инстинкта, а от едно ясно и здраво съзнание.
към текста >>
И човешкият зародиш се образува след като органичната материя бива отблъсната встрани, така че
ембрион
ът изгражда своята силова организация според законите на Космоса.
Древната мъдрост винаги е свързвала вътрешното самообновяване на човека или т.нар. от нас „енергетичен човек“ с планетата Венера. Лунният живот протича най-близо до условията на Земята. Обаче Лунните сили действуват твърде особено върху човека и върху начина, по който той се отнася към своя енергиен потенциал. Аз и другаде съм изтъквал същността на размножението: нещата там са поставени така, че в органичната материя се образува един вакуум, органичната материя така да се каже бива отблъсната встрани.
И човешкият зародиш се образува след като органичната материя бива отблъсната встрани, така че ембрионът изгражда своята силова организация според законите на Космоса.
В този смисъл, размножителният живот е свързан най-вече с Луната. Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди. Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети. Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето. Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи.
към текста >>
32.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Неговите бели дробове например те могат да бъдат разбрани само ако си представим човешкия
ембрион
и сакоподобните образувания, които се изпълват с определен вид материална субстанция, после те се отварят навън, и накрая се обособяват като самостоятелен вътрешен орган.
Вие разбирате, че ако проучваме човека и връзките му с Космоса, ние ще стигнем не само до всички подробности на неговото формообразуване – предмет на упоритата ни работа през последните години но и до убеждението, че той сам формира себе си, че изгражда очите, ушите, стомаха и т.н. под формата на различни вдлъбнатини или сакове. Ако продължим нататък и стигнем до вътрешните органи, ще установим как те се изграждат от целия Космос. Изобщо, ако искаме да разберем човека, ние непрекъснато трябва да призоваваме Космоса и неговата помощ. Какъвто и въпрос да си зададем, ние трябва да апелираме за помощ от Космоса: Защо например човек има този или онзи орган?
Неговите бели дробове например те могат да бъдат разбрани само ако си представим човешкия ембрион и сакоподобните образувания, които се изпълват с определен вид материална субстанция, после те се отварят навън, и накрая се обособяват като самостоятелен вътрешен орган.
Ние научаваме какво представляват белите дробове или който и да е друг орган само ако ги разглеждаме като образувани от един сак, от неговия вътрешен и сляп край. А при орган като стомаха, сакът не се отваря навън, а се вдлъбва навътре. Бели дробове, сърце, бъбреци навсякъде се започва с една сакообразна вдлъбнатина, после сакът уплътнява стените си прекъсва непосредствените си връзки с външния свят и постепенно се превръща в един или друг самостоятелен вътрешен орган. Но дори и при тези самостоятелни и завършени органи ако се запитаме: Защо са разположени тук? Защо имат тази или онази форма?
към текста >>
33.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако искаме да представим нещата кратко и просто, трябва да заявим следното: Първоначално субстанцията в майчината утроба изпада в пълен хаос, и в тази хаотизирана субстанция лишена от всякакви физически и химически закономерности нахлуват онези космически сили, които изграждат човешкия
ембрион
.
Според своето физическо устройство, човекът-глава е като едно отражение и последица на това, което човек е изживял между смъртта и поредното си ново раждане. Тук ние отново би трябвало да се абстрахираме от мащабите; това значително, ще улесни нашата работа. Днешните естествени науки разглеждат човешкия мозък, сякаш в своето устройство той е само едно механично следствие от бащиния и майчиния организъм. Обаче всички ние имаме достатъчно поводи, за да смятаме, че това твърдение не отговаря на фактите. Какво става в действителност?
Ако искаме да представим нещата кратко и просто, трябва да заявим следното: Първоначално субстанцията в майчината утроба изпада в пълен хаос, и в тази хаотизирана субстанция лишена от всякакви физически и химически закономерности нахлуват онези космически сили, които изграждат човешкия ембрион.
И в тези, космически сили, които идват от Космоса и действуват в майчината утроба ако ми позволите тази дума са „имплантирани“ силите, които човек сам сваля от духовния свят, след като е пребивавал там между смъртта и новото раждане. И всъщност наистина е така: Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината утроба. В майчината утроба се изработва само „лоното“, а после в него възниква това, което е оправдано от гледна точка на Кармата. Човешката глава например е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение от предишния земен живот, макар и в нея да е „отпечатан“ целият Космос. Днешната наука подхожда към познавателния процес съвсем неправилно.
към текста >>
34.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вижда тогава, така да се каже, като една единствена точка, това, което е още далечно в човешкия
ембрион
.
Тези две топки, които се отделят от човешкото същество трансформирано космически от този Адам Кадмон, който продължава да живее още в наши дни тези две топки, които се отделят се приближават все повече и повече. Човек казва тогава, когато слиза на земята, че Слънцето и Луната се съединяват. И ето, това ви води, то е това, което вече от пра-пра-пра-бабата, от пра-пра-пра-бабата, прабабата, бабата и т.н., ви води, за да стигне до майката, която ви дава живот. Слънцето и Луната тогава са вашите водачи, но водейки ви, те се приближават все повече едно към друго. И човек вижда тогава пред себе си една задача, която трябва да изпълни.
Вижда тогава, така да се каже, като една единствена точка, това, което е още далечно в човешкия ембрион.
И човек вижда това, което се е образувало от съединението на Слънцето и Луната, да се приближава към майката. Но той вижда пред себе си една задача, която има да изпълни, което мога да характеризирам по следния начин. Представете си, че това /ръкавицата/ е това, което са Слънцето и Луната съединени, идва пред вас и че вие знаете следното нещо: когато твоето космично съзнание изчезне напълно, когато преминеш мрака това става след зачатието, когато човешкото същество се потопи в ембриона ти трябва да обърнеш това по такъв начин, че вътрешното да дойде отвън. Ти трябва да обърнеш това, което беше Слънце и Луна и тогава ще се образува един малък отвор и ти трябва да минеш през този отвор с твоя Аз и това ще стане тогава, образно, твоето човешко тяло на земята. Виждате ли, ето зеницата на човешкото око.
към текста >>
Представете си, че това /ръкавицата/ е това, което са Слънцето и Луната съединени, идва пред вас и че вие знаете следното нещо: когато твоето космично съзнание изчезне напълно, когато преминеш мрака това става след зачатието, когато човешкото същество се потопи в
ембрион
а ти трябва да обърнеш това по такъв начин, че вътрешното да дойде отвън.
Слънцето и Луната тогава са вашите водачи, но водейки ви, те се приближават все повече едно към друго. И човек вижда тогава пред себе си една задача, която трябва да изпълни. Вижда тогава, така да се каже, като една единствена точка, това, което е още далечно в човешкия ембрион. И човек вижда това, което се е образувало от съединението на Слънцето и Луната, да се приближава към майката. Но той вижда пред себе си една задача, която има да изпълни, което мога да характеризирам по следния начин.
Представете си, че това /ръкавицата/ е това, което са Слънцето и Луната съединени, идва пред вас и че вие знаете следното нещо: когато твоето космично съзнание изчезне напълно, когато преминеш мрака това става след зачатието, когато човешкото същество се потопи в ембриона ти трябва да обърнеш това по такъв начин, че вътрешното да дойде отвън.
Ти трябва да обърнеш това, което беше Слънце и Луна и тогава ще се образува един малък отвор и ти трябва да минеш през този отвор с твоя Аз и това ще стане тогава, образно, твоето човешко тяло на земята. Виждате ли, ето зеницата на човешкото око. От това, което тук е едно, едно единство, са образувани тогава двете, сякаш два образа отражения се раждат. Това са двете човешки очи, най-напред съединени в самите себе си, но под формата на съединяването на Слънцето и Луната, после, обръщайки се като ръкавицата. На вас се пада следната задача, която изпълнявате несъзнателно: трябва всичко да се обърне, да обърнете вътрешното навън и да минете през малкия отвор.
към текста >>
Тогава, това се разделя на две: през
ембрион
алния период се образуват два физични образа.
Ти трябва да обърнеш това, което беше Слънце и Луна и тогава ще се образува един малък отвор и ти трябва да минеш през този отвор с твоя Аз и това ще стане тогава, образно, твоето човешко тяло на земята. Виждате ли, ето зеницата на човешкото око. От това, което тук е едно, едно единство, са образувани тогава двете, сякаш два образа отражения се раждат. Това са двете човешки очи, най-напред съединени в самите себе си, но под формата на съединяването на Слънцето и Луната, после, обръщайки се като ръкавицата. На вас се пада следната задача, която изпълнявате несъзнателно: трябва всичко да се обърне, да обърнете вътрешното навън и да минете през малкия отвор.
Тогава, това се разделя на две: през ембрионалния период се образуват два физични образа.
Защото двете физически очи на ембриона са два образа: роденото от Слънцето и родилото се от Луната. Така, събирайки това, което виждате като целия универс, давайки му една точна форма, изработвате различните части на човешкия организъм, които тогава само трябва да се изпълнят и да се облекат от пластични вещества, от материя. Те само приемат тези вещества. Но силите, вие ги изработвате: вие ги изработвате от универса. Нещата стоят, например, така, че когато през времето предшестващо раждането, преминавате Слънцето и Слънцето е в знака на Лъва не е необходимо да е точно преди раждането, може да е и много по-преди това вие не образувате в този период окото, от Слънцето и Луната това става в един друг момент; но в тази епоха съединяването ви с вътрешността на Слънцето.
към текста >>
Защото двете физически очи на
ембрион
а са два образа: роденото от Слънцето и родилото се от Луната.
Виждате ли, ето зеницата на човешкото око. От това, което тук е едно, едно единство, са образувани тогава двете, сякаш два образа отражения се раждат. Това са двете човешки очи, най-напред съединени в самите себе си, но под формата на съединяването на Слънцето и Луната, после, обръщайки се като ръкавицата. На вас се пада следната задача, която изпълнявате несъзнателно: трябва всичко да се обърне, да обърнете вътрешното навън и да минете през малкия отвор. Тогава, това се разделя на две: през ембрионалния период се образуват два физични образа.
Защото двете физически очи на ембриона са два образа: роденото от Слънцето и родилото се от Луната.
Така, събирайки това, което виждате като целия универс, давайки му една точна форма, изработвате различните части на човешкия организъм, които тогава само трябва да се изпълнят и да се облекат от пластични вещества, от материя. Те само приемат тези вещества. Но силите, вие ги изработвате: вие ги изработвате от универса. Нещата стоят, например, така, че когато през времето предшестващо раждането, преминавате Слънцето и Слънцето е в знака на Лъва не е необходимо да е точно преди раждането, може да е и много по-преди това вие не образувате в този период окото, от Слънцето и Луната това става в един друг момент; но в тази епоха съединяването ви с вътрешността на Слънцето. Ако човек отиде във вътрешността на Слънцето ще види, че то има съвсем друг вид от този, който физиците днес си представят.
към текста >>
35.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Крайниците в
ембрион
а като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта.
ДЕВЕТА ЧАСТ ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек.
Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта.
Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата. Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането.
към текста >>
36.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през
ембрион
алния живот на Земята.
Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу.
Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване.
към текста >>
37.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Главата е пластично изградена и още в
ембрион
алния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда.
Какво означава те да се срещнат по правилния начин. Тук отново имаме работа с нещо извънредно сложно. В главовата организация на човека първоначално е така (виж рис. 2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел. пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие.
Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда.
Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила.
към текста >>
38.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това е така: при раждането и преди него, по време на
ембрион
алното си развитие, когато човекът вече принадлежи на Земята телесно в тялото на майката, той притежава детските растежни сили.
Наблюдаваме ли смъртта на Земята, тя се представя така, че физическото тяло на даден човек става безжизнено, всичко духовно-душевно и етерно, което е пронизвало физическото тяло, го е напуснало. Физическото тяло се поема от силите на Земята, от земните елементи, или от силите на земноводното, ако се погребе, или на огненото и въздушното, ако се изгори. И така, човешкото физическо тяло се поема от земните сили. То е напуснато от човешкото същество. Какво всъщност означава, че физическото тяло е напуснато от човешкото същество и е преминало в състояние на разрушение?
Това е така: при раждането и преди него, по време на ембрионалното си развитие, когато човекът вече принадлежи на Земята телесно в тялото на майката, той притежава детските растежни сили.
Те са същите сили, които при смъртта се изправят като разрушителни сили пред нас, същите сили, които напускат човешкото физическо тяло при смъртта, същите, които се появяват при смъртта, понеже физическото тяло се разпада, същите сили, които изграждат това физическо тяло. Човекът преминава през своите етерни и астрални изживявания и навлиза в духовния свят, но тук, на Земята, от физическото тяло се отделя нещо духовно, което в известен смисъл произхожда от човешкото тяло. Бихме могли да кажем: от една страна, истинският човек отива в една посока, от друга страна, едно друго същество излиза от човека. Физическото тяло на човека остава да лежи там след смъртта, човекът го напуска, но същевременно го напуска и едно друго същество. Това друго същество, друга същност, са именно живеещите на Земята лунни сили.
към текста >>
39.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през
ембрион
алния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала.
И двата процеса са ритмични процеси във физическото земно битие, и двата процеса могат да се сравнят с описаното. Само че става въпрос за процеси в духовния свят, които протичат между смъртта и новото раждане, не само абстрактно да знаем и да задоволим духовното си любопитство, а да опознаем земния живот като отражение на надземния. Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което човекът го няма в обикновеното съзнание, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно битие, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят? Какво е то? Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал.
Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала.
Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане. А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие. Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата. Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане. Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна.
към текста >>
40.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през
ембрион
алния живот на човека, той става «малък» във физическия живот.
И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане. Но по-древните мирогледи съзнателно са знаели какво казват, когато са наричали човешкото тяло «храм на боговете». Защото човешкото тяло действително е най-сложното нещо, което съществува изобщо в Космоса, макар и ние да не му отдаваме внимание с обикновеното си земно съзнание. А отделното човешко тяло представлява именно взаимната работа на безброй същества, към които сами принадлежим, защото ние работим върху тялото, с което се обличаме в отделната земна инкарнация, само че не можем да го изработим сами, а трябва да го изработваме заедно с безброй духовни същества от различни рангове. Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл.
Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот.
В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри. Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам. Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
Предположете, че ние не го изпратим предварително, а го проникнем с етерното тяло, преди да сме стигнали в субстанцията на физическия
ембрион
и при това, което ни бива предложено там.
Тогава човекът извлича от етерния свят на Космоса силите за своето етерно тяло, така че според своята същност той се състои от азовата същност, астралното тяло и етерното тяло. И след като така е получил своето етерно тяло, той се съединява с това, което е станал неговият физически зародиш, който той сам е изпратил предварително долу. В това изпращане на физическия човешки зародиш и в последвалото свиване на етерното тяло, ако може така да се каже, лежи невероятно дълбока мъдрост. Защото представете си, че бихме запазили нашето физическо тяло, докато събираме етерното тяло и физическото тяло не би било проникнато от физическа материя, т.е. именно силите, които биха могли да бъдат проникнати в майчиното тяло от физическата материя.
Предположете, че ние не го изпратим предварително, а го проникнем с етерното тяло, преди да сме стигнали в субстанцията на физическия ембрион и при това, което ни бива предложено там.
Какво би се случило? Точно чрез това, че можем да знаем какво би могло да се случи, започваме изключително да се възхищаваме на мъдрото ръководство на Всемира. Защото, ако беше станало другото, при всяка мисъл, която схващаме, пред нас постоянно би заставала склонността, която имаме към злото. Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата. Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание.
към текста >>
41.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Който не изучава развитието на човека само чрез грубата сетивна наука, а знае, че човешкият зародиш, формиран в тялото на майката, е съответствие на предшествалото в предземния живот, той също знае, че през първите стадии на
ембрион
алното развитие е най-изявена главно главата.
Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек. Главата е положена в собствения ни мозък. Ние изобщо носим в нас няколко повече или по-малко метаморфозирали човеци. Там лежи един от тях. Да, какво всъщност е налице там?
Който не изучава развитието на човека само чрез грубата сетивна наука, а знае, че човешкият зародиш, формиран в тялото на майката, е съответствие на предшествалото в предземния живот, той също знае, че през първите стадии на ембрионалното развитие е най-изявена главно главата.
Останалото са малки заложби на органите. Заложбите, които са като кочанчета и които стават по-късно човешките крака и стъпала, ако опира само до вътрешните възможности, до зародиша в майчиното тяло, биха могли всъщност да станат един вид уши. Те наистина имат заложбата да станат уши. Това означава, че човекът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу. Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина.
към текста >>
Само че ние забравяме Мировия Логос, когато се приближаваме към Земята и преминаваме през
ембрион
алния живот.
Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган. При ухото остава само вярно отражение, бих казал, на това, което се е образувало в духовния свят в предземното съществуване; при говорния орган нещата се намират по средата. Ние се учим да говорим едва на Земята. Но това всъщност е една илюзия. В действителност Мировият говор образува нашия ларинкс и всичките ни говорни и певчески органи.
Само че ние забравяме Мировия Логос, когато се приближаваме към Земята и преминаваме през ембрионалния живот.
А това, което е навлязло в несъзнателното, го опресняваме тук, когато си усвоим човешкия говор. Но в този човешки говор в действителност е ясно възприемаемо както земното, така и формираното от духовността. Ние не бихме могли да изговаряме никакви консонантни звуци, ако не бихме могли да се нагодим към нещата от външния свят. В консонантите имаме винаги репродукция на това, което ни предлага външният свят. Който има усещане за това, ще почувства как един консонантен звук напомня нещо ъгловато, друг - на нещо кадифено.
към текста >>
Ако бихте били родени седемгодишен, ако бихте останали до седмата си година в някаква друга форма на съществуване, например в
ембрион
алното състояние и тогава да се родите, но същевременно да сте получили вторите си зъби в
ембрион
алното си състояние, тогава никога нямаше да можете да станете религиозни хора.
И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека. Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното наблюдение то е нещо минало. Поради това то има и своето значение.
Ако бихте били родени седемгодишен, ако бихте останали до седмата си година в някаква друга форма на съществуване, например в ембрионалното състояние и тогава да се родите, но същевременно да сте получили вторите си зъби в ембрионалното си състояние, тогава никога нямаше да можете да станете религиозни хора.
Защото заложбата за религиозност нямаше повече да може да се развие в такъв земен живот. Всичко, което носите в себе си като религиозност, го носите затова в себе си, защото първите седем години от живота ви се намират във вас. Вие не ги възприемате като налични, но те стоят действително във вас. В първите седем години ние изцяло сме отдадени на външния свят. В това се състои религиозното настроение.
към текста >>
42.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на
ембрион
в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
Аз обърнах вниманието Ви и върху това, че в определено време този духовен зародиш, тъй да се каже, ни напуска. От определен момент нататък ние ясно чувствуваме: Сега вече над духовния зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената, а именно Съществата от висшите Йерархии. Ние носим този зародиш до определен момент; после обаче той се откъсва от нас, за да потъне в земните физически сили, които ще му се предоставят от майката и бащата, т.е. от родителската двойка. С други думи, духовният зародиш се свързва с наследственото течение.
Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
Така че в определен момент ние започваме да изтегляме от космическия етер необходимите сили за изграждане на нашето етерно тяло, на нашето астрално тяло и на нашия Аз*2. Като едно свръхсетивно същество, съставено от Аз, астрално тяло и етерно тяло, ние слизаме на Земята и се свързваме с това, което вече ни очаква като готово физическо тяло. И ако всеки от Вас, скъпи мои приятели, проучи внимателно и точно този процес, ще знае съвсем ясно как е поставен човекът в своите отношения спрямо Космоса. Преди всичко той трябва да обърне внимание на три особени качества на човешкото същество, които и преди са били обект на нашето антропософско разглеждане; едва чрез тези качества, едва чрез тези проявления, човекът се превръща в онова същество, кое то трябва да изпълни своите задачи в условията на физическия план. Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек.
към текста >>
43.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Същото се отнася и за неговото
ембрион
ално развитие.
Ако това тук са първоначалните божествено-духовни заложби (Рис. 16, светло защрихованата част), напредвайки все повече и повече, човекът трябваше да стигне своето днешно равнище. Но всъщност той непрекъснато трябваше да отхвърля нещо от себе си – първоначално низшите животни, а после непрекъснато да отхвърля и всичко онова, което представляват животинските форми. Всичко това той успя да преодолее, да го отдели от себе си, да го отхвърли (тъмно защрихована част) Ето как изпълни той своята предопределена задача.
Същото се отнася и за неговото ембрионално развитие.
Човекът непрекъснато отхвърля от себе си всичко, което не бива да се съдържа в него. Само че по този начин ние изобщо не стигаме до истинския смисъл на съвременното познание за природата? Той лежи в изречението: В познанието за природата ти виждаш това, което ти трябва да изключиш от познанието за човека! – И какво означава това? Това означава: Човекът трябва да изследва естествените науки. Защо?
към текста >>
44.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Чрез това съчетание заедно на един разложен процес
ембрион
ният процес при птицата в неговото цяло е именно нещо различно.
Вие имате разложено пред себе си онова, което при птиците е съчетано заедно. Сравнете с целия този процес процеса при снасящата яйцето птица. Тук още в самата птица, чрез един процес, който е метаморфозиран, е образувана яйчната черупка. Тук веществото на калция е използувано от силите на слънчевата светлина, за да съчетае именно целия процес на онова, което при гъсеницата и пеперудата е разложено в яйце, гъсеница, пашкул. Всичко това при птицата е съчетано заедно, като например при яйцето на птицата около него се образува направо твърдата черупка.
Чрез това съчетание заедно на един разложен процес ембрионният процес при птицата в неговото цяло е именно нещо различно.
При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула. Тук можете да видите това външно. И ако сега проследим астрално целия процес, какво ще видим тогава? Да, тогава в цялото нейно образуване птицата представлява човешката глава. Тя представлява органа на образуването на мислите.
към текста >>
Какво представлява пеперудата, която също живее във въздуха, обаче в образуването на нейния
ембрион
е нещо извънредно сложно?
При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула. Тук можете да видите това външно. И ако сега проследим астрално целия процес, какво ще видим тогава? Да, тогава в цялото нейно образуване птицата представлява човешката глава. Тя представлява органа на образуването на мислите.
Какво представлява пеперудата, която също живее във въздуха, обаче в образуването на нейния ембрион е нещо извънредно сложно?
Ние намираме, че пеперудата представлява онова, което показва така да се каже функцията на главата в нейното продължение, така да се каже силите на главата разпрострени върху целия човек. И тук става тогава нещо в целия човек, нещо, което в природата отговаря на един друг процес, различен от този на образуването на птицата. Ако вземем към човешката глава етерното и астралното, ние имаме в нея нещо много подобно в образуването на яйцето, само че метаморфозирано. Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли. Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени.
към текста >>
45.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Той има определено духовно-душевно битие, което свързва с даденото му по чисто наследствена линия от бащата и майката физическото
ембрион
ално съществуване.
Изведете това, което изразявам по този начин, в духовното. Съществата, които някога в началото на земното съществуване като велики учители са донесли на хората древната мъдрост, преминават на Луната, за да приведат, доколкото е възможно в тяхната област, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човешкия живот. За какво е било нужно това? Защо такива високи същества, каквито са били древните учители, е трябвало да изберат тази дейност, преселвайки се от земната сфера, в която те са действали някога, в извънземната Луна, за да приведат, доколкото е възможно, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човека. Когато човек, като духовно-душевно същество, слиза от доземното си битие в земното, преминава този път, който ви описах в курса «Космология, религия и философия».
Той има определено духовно-душевно битие, което свързва с даденото му по чисто наследствена линия от бащата и майката физическото ембрионално съществуване.
И едното и другото - физическо-ембрионалното и духовното - проникват едно в друго, съединяват се едно с друго и така човек влиза в земно битие. Но в това, което стои в наследствената линия и което преминава от предците към наследниците чрез наследствените признаци - в него се съдържа всичко, което за ариманическите същества се явява уязвимо място, чрез което те могат да проникнат в човешката природа. В силите на наследствеността стоят ариманическите сили. И в следствие на това, че човек носи в себе си много от тези наследствени импулси, той има такава телесност, която Азът не може добре да обхване. В това именно и се състои тайната на някои човешки същества, че те носят в себе си твърде много от наследствените импулси.
към текста >>
И едното и другото - физическо-
ембрион
алното и духовното - проникват едно в друго, съединяват се едно с друго и така човек влиза в земно битие.
Съществата, които някога в началото на земното съществуване като велики учители са донесли на хората древната мъдрост, преминават на Луната, за да приведат, доколкото е възможно в тяхната област, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човешкия живот. За какво е било нужно това? Защо такива високи същества, каквито са били древните учители, е трябвало да изберат тази дейност, преселвайки се от земната сфера, в която те са действали някога, в извънземната Луна, за да приведат, доколкото е възможно, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човека. Когато човек, като духовно-душевно същество, слиза от доземното си битие в земното, преминава този път, който ви описах в курса «Космология, религия и философия». Той има определено духовно-душевно битие, което свързва с даденото му по чисто наследствена линия от бащата и майката физическото ембрионално съществуване.
И едното и другото - физическо-ембрионалното и духовното - проникват едно в друго, съединяват се едно с друго и така човек влиза в земно битие.
Но в това, което стои в наследствената линия и което преминава от предците към наследниците чрез наследствените признаци - в него се съдържа всичко, което за ариманическите същества се явява уязвимо място, чрез което те могат да проникнат в човешката природа. В силите на наследствеността стоят ариманическите сили. И в следствие на това, че човек носи в себе си много от тези наследствени импулси, той има такава телесност, която Азът не може добре да обхване. В това именно и се състои тайната на някои човешки същества, че те носят в себе си твърде много от наследствените импулси. Днес това наричат «обременена наследственост».
към текста >>
46.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Разбира се, от този древен спомен, от тази зависимост на човека от Лунните сили, днес едва ли е останало нещо друго освен отблясъци от поетичното творчество, което сякаш се развихря под действието на Лунните сили, както и онази традиция в медицината, според която
ембрион
алното развитие на човека се измерва именно в лунни, в лунарни месеци.
Тука аз бих желал да скицирам само някои подробности, защото по-точните описания са вече изложени в един или друг лекционен цикъл. Тези четири лекции са замислени именно за да ни свържат още по-дълбоко с Великдена; ето защо аз няма да се впускам в подробности. Ако мислено се пренесем в някоя от древните религиозни системи, една от тези, които стоят най-близо до модерния човек, несъмнено е юдейско-еврейската религиозна система. Във всяка монотеистична религиозна система на древността, ние неизбежно ще открием преклонението пред едно Божество, а конкретно в християнското вероизповедание, това е „първото лице" на Божеството или Бог Отец. И забележете, че във всички тези религии, които са вдъхновени от идеята за Бог Отец, във всички тях, малко или много пулсира живата връзка между този Бог Отец и космическите сили на Луната, силите които постоянно се изливат от Луната към Земята.
Разбира се, от този древен спомен, от тази зависимост на човека от Лунните сили, днес едва ли е останало нещо друго освен отблясъци от поетичното творчество, което сякаш се развихря под действието на Лунните сили, както и онази традиция в медицината, според която ембрионалното развитие на човека се измерва именно в лунни, в лунарни месеци.
Обаче древните светогледи бяха наясно, че когато човек слиза от духовния свят където преди земното си въплъщение той живее като духовно-душевно същество -, когато влиза в своето физическо битие, тогава той ще бъде проникнат, импрегниран от онези импулси, които идват от Луната. И ако човекът иска да насочи погледа си към всичко онова, което го формира като живо същество, което пулсира в него като сили на дишането, като сили на изхранването, изобщо като универсални сили на растежа, той трябва да се обърне не към Земните сили, а към извън-Земните сили. Обърне ли се към Земните сили, той ще установи начина, по който те се отнасят към него. Защото: ако ние останем без организиращата функция на извън-Земните сили, ако лишени от тяхната космическа помощ ние престанем да поддържаме пластичния облик на нашето тяло, какво биха дали тогава Земните сили на нашето тяло? В мига щом извън-Земните сили се отдръпнат от това тяло и то бъде оставено само на Земните сили, тогава то се разпада, разлага се, превръща се в труп.
към текста >>
47.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В
ембрион
алния стадий те се явяват като добавъчни органи.
Вие дишате на всяко място от вашия организъм. Говори се за дишането на кожата. Само че дишането е концентрирано главно в дейността на белите дробове. И третото е това, което съставлява организма на крайниците на човека. Крайниците завършват в организма на гърдите.
В ембрионалния стадий те се явяват като добавъчни органи.
Те се развиват най-късно. Но те са онези органи, които са най-свързани с обмяната на веществата. Благодарение на това, че тези органи се поставят в движение, благодарение на това, че предимно тези органи извършват работата при човека, обмяната на веществата получава най-силния импулс. Ето така ние различаваме трите члена, охарактеризирахме трите члена, които се явяват в човешката форма. Тези три члена обаче вътрешно са свързани с душевния живот на човека.
към текста >>
48.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава, още през
ембрион
алния живот чрез благоволението на главата ще бъдат протежирани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите.
А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули, кости и т. н., се е образувало от импулсите на главата. Главата изпраща тези сили в организма. Всяка кост е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата. Ако поради начина на земния живот, както описах, главата сега има тенденцията да развие силно сродство със силите на Земята, какво става тогава?
Тогава, още през ембрионалния живот чрез благоволението на главата ще бъдат протежирани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите.
Силите на Земята ще бъдат твърде много предпочитани и резултатът ще бъде, че един такъв човек особено силно ще развие това, което зависи от земните сили. Това означава, че той получава големи здрави кости, получава например много широки плещи, ребрата са добре развити. Всичко носи характера на нещо добре развито. Обаче от всичко това виждате, как вниманието от предния земен живот е пренесено в настоящия земен живот, как се изгражда организмът.
към текста >>
49.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия
ембрион
още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през
ембрион
алния период е по-скоро несъвършена.
Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира. Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност. Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света. Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове.
Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена.
В известен смисъл това остава и през целия останал живот. Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете.
към текста >>
50.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това слънчево кълбо всъщност е духовният
ембрион
на това, което ние ще имаме като земен живот в бъдещето.
Защото онова, което се ражда чрез майката на човека, не се е породило на Земята, а Земята е само сцената, където то се ражда. В това, което имаме чрез физическото наследство, се въплътява един чудесен миров организъм, който се изгражда в свръхсетивните светове през слънчевото ни съществуване. Когато се обхванат такива неща с истинските познавателни способности, трябва да се погледне към Слънцето и да се каже: - Неговите физически лъчи са прекрасни, прекрасно е това, което струи към Земята като слънчева топлина. - Но когато се проникнем с познанието какво всъщност представлява Слънцето, ние ще почувстваме, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази. За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен живот.
Това слънчево кълбо всъщност е духовният ембрион на това, което ние ще имаме като земен живот в бъдещето.
През първата половина от слънчевото ни битие ние работим заедно с боговете, за да формираме нашето бъдещо земно човешко същество. Когато минем половината от нашето пребиваване между смъртта и едно ново раждане и сме достигнали до това, което в моите мистерийни драми наричам «среднощния час», започва една друга работа. Ние чухме, че слънчевото битие представлява чиста доброта. Ако от висшата мирова мъдрост се изработи само това, което ви описах, на Земята не биха слезли хора, а ангелски, богоподобни, добри същества. Но тези богоподобни добри същества не биха имали свобода, нищо свободно нямаше да притежават.
към текста >>
51.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Те са надарени със знанието - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от
ембрион
, така не се създават юпитеровите същества.
Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта! Ако някой притежава поне малко мъдрост, то тя е постигната с много усилия. Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко знание в определена област. Юпитеровите същества не се нуждаят от това.
Те са надарени със знанието - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от ембрион, така не се създават юпитеровите същества.
Трябва да си представите, че в обкръжението на Юпитер има нещо подобно на облаците около Земята. Ако си представите, че човешките тела се оформят от облаците и тогава политат надолу към Земята, това би бил начинът по който младите същества на Юпитер се раждат като от облаците. Те притежават мъдростта като тяхно основно качество. Но тя не е придобивка, не е постижение, те просто си я имат. Поради това те мислят и съвсем различно от човека.
към текста >>
52.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Нещата са такива, че ако разглеждаме човека - имам предвид земния човек най-напред така, както той възниква според оформянето на
ембрион
а, ние имаме приблизително следното: При идването на човека от духовния във физическия свят имаме предшестващо духовното слизане на аза към астралното и към етерното.
Така че може да се каже: В хода на четвъртата следатлантска епоха започва терцовото изживяване; по това време започва възможността в музикалното да се изразява мажорното и минорното настроение. Все още се намираме на този етап и това може да онагледи едно разбиране на целия човек, което разбиране обаче трябва също напълно да излезе от обикновените понятия. Човек привиква, разбира се, да упражнява антропософията така, че да свързва с нея обикновените понятия, които имаме, и казва: Човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. Това трябва да се каже най-напред, тъй като е необходимо да се дадат на човека етапи. Но това също не е нещо повече от етап, защото нещата са много по-сложни, отколкото си мислим.
Нещата са такива, че ако разглеждаме човека - имам предвид земния човек най-напред така, както той възниква според оформянето на ембриона, ние имаме приблизително следното: При идването на човека от духовния във физическия свят имаме предшестващо духовното слизане на аза към астралното и към етерното.
И когато азът навлиза в астралното и в етерното, той може да обхване физическия човек в ембрионалната му форма, да изгражда в него сили на растежа и т. н. Така че когато разглеждаме човешкия зародиш, той е обхванат от физически сили, които от своя страна са вече повлияни, защото азът е слязъл във физическото през астралното и през етерното. Когато разглеждаме зрелия човек, виждаме, че азът въздейства духовно непосредствено върху физическото чрез окото, като най-напред той пропуска астралното и етерното, а по-късно отново се включва във вътрешността на човешкия организъм. Първо изнасяме астралното и етерното отвътре навън. Така че можем да кажем: Азът живее по един двойнствен начин в нас.
към текста >>
И когато азът навлиза в астралното и в етерното, той може да обхване физическия човек в
ембрион
алната му форма, да изгражда в него сили на растежа и т. н.
Все още се намираме на този етап и това може да онагледи едно разбиране на целия човек, което разбиране обаче трябва също напълно да излезе от обикновените понятия. Човек привиква, разбира се, да упражнява антропософията така, че да свързва с нея обикновените понятия, които имаме, и казва: Човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. Това трябва да се каже най-напред, тъй като е необходимо да се дадат на човека етапи. Но това също не е нещо повече от етап, защото нещата са много по-сложни, отколкото си мислим. Нещата са такива, че ако разглеждаме човека - имам предвид земния човек най-напред така, както той възниква според оформянето на ембриона, ние имаме приблизително следното: При идването на човека от духовния във физическия свят имаме предшестващо духовното слизане на аза към астралното и към етерното.
И когато азът навлиза в астралното и в етерното, той може да обхване физическия човек в ембрионалната му форма, да изгражда в него сили на растежа и т. н.
Така че когато разглеждаме човешкия зародиш, той е обхванат от физически сили, които от своя страна са вече повлияни, защото азът е слязъл във физическото през астралното и през етерното. Когато разглеждаме зрелия човек, виждаме, че азът въздейства духовно непосредствено върху физическото чрез окото, като най-напред той пропуска астралното и етерното, а по-късно отново се включва във вътрешността на човешкия организъм. Първо изнасяме астралното и етерното отвътре навън. Така че можем да кажем: Азът живее по един двойнствен начин в нас. Най-напред той живее в нас, докато сме на земята като човеци.
към текста >>
Само в движенията на нашите крайници, когато ги движим, имаме същата дейност на природата или на света в нас, която имаме в нас, когато сме
ембрион
и.
Първо изнасяме астралното и етерното отвътре навън. Така че можем да кажем: Азът живее по един двойнствен начин в нас. Най-напред той живее в нас, докато сме на земята като човеци. Азът е слязъл във физическия свят и така ни е изградил от физическото, както и от етерното и астралното. Тогава азът живее в нас, възрастните хора, като придобива влияние върху нас чрез сетивата или като завладява астралното, и придобива влияние над нашето дишане с изключение на същинската азова сфера, на главата, където физическото тяло става орган на аза.
Само в движенията на нашите крайници, когато ги движим, имаме същата дейност на природата или на света в нас, която имаме в нас, когато сме ембриони.
Другото е насложено. Когато вървите или когато танцувате, във вас все още се осъществява същата дейност, която се е осъществявала, когато сте били ембриони. Всички други дейности, особено дейността на главата, са дошли по-късно, когато са били спрени слизащите надолу духовни течения. Действително музикалното изживяване протича през целия човек. При това така, че участие взима онова, което в най-голяма степен е слязло надолу, което е стигнало до човека първо по един извънчовешки начин, преди земният човек да се е изградил, което създава основата за образуване на ембриона и което днес живее в нас само посредством това, че можем да се движим, както и да се движим чрез жестове.
към текста >>
Когато вървите или когато танцувате, във вас все още се осъществява същата дейност, която се е осъществявала, когато сте били
ембрион
и.
Най-напред той живее в нас, докато сме на земята като човеци. Азът е слязъл във физическия свят и така ни е изградил от физическото, както и от етерното и астралното. Тогава азът живее в нас, възрастните хора, като придобива влияние върху нас чрез сетивата или като завладява астралното, и придобива влияние над нашето дишане с изключение на същинската азова сфера, на главата, където физическото тяло става орган на аза. Само в движенията на нашите крайници, когато ги движим, имаме същата дейност на природата или на света в нас, която имаме в нас, когато сме ембриони. Другото е насложено.
Когато вървите или когато танцувате, във вас все още се осъществява същата дейност, която се е осъществявала, когато сте били ембриони.
Всички други дейности, особено дейността на главата, са дошли по-късно, когато са били спрени слизащите надолу духовни течения. Действително музикалното изживяване протича през целия човек. При това така, че участие взима онова, което в най-голяма степен е слязло надолу, което е стигнало до човека първо по един извънчовешки начин, преди земният човек да се е изградил, което създава основата за образуване на ембриона и което днес живее в нас само посредством това, че можем да се движим, както и да се движим чрез жестове. Онова, което живее в човека по този начин, е в същото време основата за долната част на октавата, а именно: до, до диез, ре, ре диез. След това, както можете да видите на пианото, се стига до безпорядък, тъй като вече навлизаме в етерното.
към текста >>
При това така, че участие взима онова, което в най-голяма степен е слязло надолу, което е стигнало до човека първо по един извънчовешки начин, преди земният човек да се е изградил, което създава основата за образуване на
ембрион
а и което днес живее в нас само посредством това, че можем да се движим, както и да се движим чрез жестове.
Само в движенията на нашите крайници, когато ги движим, имаме същата дейност на природата или на света в нас, която имаме в нас, когато сме ембриони. Другото е насложено. Когато вървите или когато танцувате, във вас все още се осъществява същата дейност, която се е осъществявала, когато сте били ембриони. Всички други дейности, особено дейността на главата, са дошли по-късно, когато са били спрени слизащите надолу духовни течения. Действително музикалното изживяване протича през целия човек.
При това така, че участие взима онова, което в най-голяма степен е слязло надолу, което е стигнало до човека първо по един извънчовешки начин, преди земният човек да се е изградил, което създава основата за образуване на ембриона и което днес живее в нас само посредством това, че можем да се движим, както и да се движим чрез жестове.
Онова, което живее в човека по този начин, е в същото време основата за долната част на октавата, а именно: до, до диез, ре, ре диез. След това, както можете да видите на пианото, се стига до безпорядък, тъй като вече навлизаме в етерното. При най-долните тонове на октавата - на всяка октава - най-напред се ангажира всичко онова, което се намира в крайниковата система на човека, следователно в най-физическото на човека. При тоновете, приблизително от ми нагоре въздейства всъщност вибрирането на етерното тяло. Това продължава до фа, фа диез, сол.
към текста >>
53.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето защо главата изглежда така впрочем в
ембрион
алното развитие тя стои на първо място, сякаш в нея намират израз най-характерните и универсални човешки качества.
На „човекът-гърди" при писахме телесен и душевен характер, а на „човекът-крайници" телесен, душевен и духовен характер. Разбира се, същността на главата далеч не се изчерпва с констатацията, че тя е предимно „тяло". В действителност нещата не са така рязко разграничени едно от друго и по друг повод бихме могли да кажем с не по-малко основание, че главата също е душевна и духовна, както гърдите и крайниците. Веднага след раждането, човешката глава е предимно „тяло", т.е. силите, довели до нейното изграждане, са представени в самата форма на физическата глава.
Ето защо главата изглежда така впрочем в ембрионалното развитие тя стои на първо място, сякаш в нея намират израз най-характерните и универсални човешки качества.
Какво е отношението на главата към душевния и духовния свят? Тя е най-напреднала в своето физическо развитие, тъкмо защото в еволюцията си е преминала през необходимите степени от животинското царство. Душевният свят е така свързан с главата, че през първите години от живота на детето, той просто сънува. А Духът в главата той спи. Изобщо, в човешката глава имаме едно забележително съчетание между тяло, душа и Дух.
към текста >>
54.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в
ембрион
алния живот първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха.
Хората казваха: Човекът е продукт на отношенията; каквито са социалните отношения наоколо, такива са и хората. Други казваха: Социалните отношения са такива, каквито ги правят хората. Всички тези учения са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах? Физическият човек не е продукт нито на своята глава, нито на своя стомах, а е продукт на непрекъснатото взаимодействие между главата и стомаха. Те винаги трябва да си взаимодействуват.
И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния живот първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха.
Тъй че не бива да задаваме въпроса: Външната среда, външните отношения ли са причината, за да бъдат хората такива или онакива? Или хората са тези, които правят причините? Ние трябва да сме наясно, че всяка причина и всяко следствие непрекъснато си взаимодействуват, тъй че преди всичко следва да попитаме: Какво трябва да се направи, за да имат хората правилно мислене относно социалния живот? Що се отнася до външния практически живот, хората заявяват: Първо идва това, после идва другото. Но в света не може да се напредва по този начин.
към текста >>
55.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако вземете например някакъв
ембрион
, достигнал в развитието си до степен на гаструлация.
От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват. Листните дръжки се извиват и се превръщат в подпорен орган, подпират се: растенията с видоизменени листни дръжки при които листата закърняват (виж рис. 6). Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на живот. Само че именно при нисшите организми силите, действуващи там вътре, ни се представят по много интересен начин.
Ако вземете например някакъв ембрион, достигнал в развитието си до степен на гаструлация.
Вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното цяло. Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи. Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали. Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно.
към текста >>
56.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото днес тя не съществува; след като изобщо не се взема предвид, колко силно въздействува в началото на
ембрион
алното развитие космическият елемент, и как космическият елемент опложда женския организъм така, както прави това и мъжкото семе.
Това е пътя, чрез който по научен начин действително може да бъде проникнато в човешкото устройство чак до тези точки. Това е пътя, по който можем да открием, как да кажем растителното, носещо в себе си формообразуващите сили, може да действува от своя страна изграждащо дори при парализирани формообразуващи сили на матката. Когато по този начин изследвате формообразуващите сили в човешкия организъм, тогава достигате до там, действително да откриете формообразуващите сили в растителното и в минералното царство. Това аз ще разгледам поотделно, но естествено първоначално трябва да посоча в общи линии големите взаимовръзки. Виждате ли, веднъж вникнете ли в подобни неща, тогава едва ще можем да имаме една действителна ембриология.
Защото днес тя не съществува; след като изобщо не се взема предвид, колко силно въздействува в началото на ембрионалното развитие космическият елемент, и как космическият елемент опложда женския организъм така, както прави това и мъжкото семе.
Първите стадии на човешкото ембрионално развитие трябва да бъдат разгледани като цяло произхождащи от връзката на човека с Космоса. Това, което бива внесено чрез мъжкото семе, се проявява едва в хода на времето, при което формообразуващите сили, които Космосът иска да внесе в женския организъм, биват деформирани по такъв начин, че с помощта на мъжкото семе, това, което Космосът се стреми да формира до един общ образ, бива специализирано по посока на отделните органи. Участието на женското устройство се заключава в общото устройство на човека, участието на мъжкото устройство, участието на силите на мъжкото семе се състои в специализацията, в диференциацията по посока на отделните органи, в обособяването на отделните органи, и т.е. в деформацията на цялостния единен образ. Човек би желал да каже: чрез женските сили човешкото устройство се стреми към сферичната форма; чрез мъжкото семе човешкото устройство се стреми да специализира тази сфера в сърце, бъбреци, стомах и т.н.
към текста >>
Първите стадии на човешкото
ембрион
ално развитие трябва да бъдат разгледани като цяло произхождащи от връзката на човека с Космоса.
Това е пътя, по който можем да открием, как да кажем растителното, носещо в себе си формообразуващите сили, може да действува от своя страна изграждащо дори при парализирани формообразуващи сили на матката. Когато по този начин изследвате формообразуващите сили в човешкия организъм, тогава достигате до там, действително да откриете формообразуващите сили в растителното и в минералното царство. Това аз ще разгледам поотделно, но естествено първоначално трябва да посоча в общи линии големите взаимовръзки. Виждате ли, веднъж вникнете ли в подобни неща, тогава едва ще можем да имаме една действителна ембриология. Защото днес тя не съществува; след като изобщо не се взема предвид, колко силно въздействува в началото на ембрионалното развитие космическият елемент, и как космическият елемент опложда женския организъм така, както прави това и мъжкото семе.
Първите стадии на човешкото ембрионално развитие трябва да бъдат разгледани като цяло произхождащи от връзката на човека с Космоса.
Това, което бива внесено чрез мъжкото семе, се проявява едва в хода на времето, при което формообразуващите сили, които Космосът иска да внесе в женския организъм, биват деформирани по такъв начин, че с помощта на мъжкото семе, това, което Космосът се стреми да формира до един общ образ, бива специализирано по посока на отделните органи. Участието на женското устройство се заключава в общото устройство на човека, участието на мъжкото устройство, участието на силите на мъжкото семе се състои в специализацията, в диференциацията по посока на отделните органи, в обособяването на отделните органи, и т.е. в деформацията на цялостния единен образ. Човек би желал да каже: чрез женските сили човешкото устройство се стреми към сферичната форма; чрез мъжкото семе човешкото устройство се стреми да специализира тази сфера в сърце, бъбреци, стомах и т.н. В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса.
към текста >>
57.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия
ембрион
, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили.
Когато се изследва човешката глава, в определена степен се разучава този член на човешкия организъм, който е най-много нервно-сетивна организация. Организацията на човешката глава съществено се отличава от организацията на другите членове на човека също по отношение на по-висшата форма на съставните свръхсетивни същности на човешкото същество. Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло. И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло. Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло.
Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили.
В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2].
към текста >>
58.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Също и
ембрион
ално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска.
За течното ще трябва да нарисувам останалото (виж рис.7, жълто). То е организирано, диференцирано така, че водното съдържание е отпечатък на това, което е с етерна природа. Винаги, когато нещо е отпечатък, то е пропускливо. Понеже окото, разглеждано като същност в истинския Гьотев смисъл, е рожба на светлината,[2] затова то е пропускливо за светлината. Това, че окото е родено от светлината, не е само образ, а дълбока истина.
Също и ембрионално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска.
Като цяло главата на човека е пропусклива за етерното чрез своята водна организация, понеже тя е отпечатък, създаден от етерното, така че можем да кажем: Тук етерното може да преминава през главата (виж рис.8, стр. 35, червена стрелка), изобщо без да се задържа по някакъв начин, без някъде то да е възпрепятствано и може да прониква в останалия човешки организъм. Това е, което се наблюдава и духовнонаучно. Но трябва да се въведе едно уточнение, а именно че тази част от човешката глава пропуска истински само топлинния и светлинния етер. Топлинният етер не въздейства чрез непосредственото облъчване с топлина, а чрез това, че се намираме в определена климатична зона.
към текста >>
59.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Детето е родено така, че в
ембрион
алното му развитие чрез неговата глава са му дадени силите, които действат в човека, за да преработят веществата отвътре навън.
Азът обаче прескача целия човешки организъм и прониква директно в хранителната субстанция. Поражда се взаимодействие между вътрешните сили на храната и аза на човека. Тук проникват едно в друго външният свят по отношение на химията и физиката и вътрешният свят на човека по отношение на анти химията и анти физиката. Това е най-същественото. Само че при детето, всъщност до времето, когато започнат да растат вторите зъби, когато се сменят зъбите, това навлизане в субстанциалността на веществата се управлява от главата.
Детето е родено така, че в ембрионалното му развитие чрез неговата глава са му дадени силите, които действат в човека, за да преработят веществата отвътре навън.
Но през времето от смяната на зъбите до половата зрялост, с кулминацията между деветата и десетата година азът, който действа долу в човека, долният аз, трябва да се срещне с действащия отгоре. При детето азът е винаги този, който действа от горния човек и преработва веществата до това време, което описах. Естествено имам предвид инструментите на аза. Азът е всъщност нещо единно. Но инструментите на аза, полярността на аза, т.е.
към текста >>
60.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Точно както при образуването на гаструлата, външното се обръща навътре в
ембрион
алния процес, така и тук, при това излъчване, имаме работа с нещо, което също действа през кожата навън и то в известна степен се обръща, така че в отделянето на урината, в изпразването на червата в известна степен поема противоположна посока.
Когато свържете тези две неща, ще получите целия процес. Това е нещо, което се разиграва изцяло в астралното, което се поражда там чрез такива вибриращи радиационни движения и чрез съответното противодействие. То преминава изцяло в астралността (виж рис.19, стр. 138). Можем обаче да имаме работа и със същинския радиационен процес, който се намира по най-разнообразен начин в човешкия организъм. От една страна, го имаме при всичко, което се излъчва навън през кожата, което има в себе си тази насока на излъчването; имаме го и при всичко, което отделя урината, действа изпразващо в човешкото същество.
Точно както при образуването на гаструлата, външното се обръща навътре в ембрионалния процес, така и тук, при това излъчване, имаме работа с нещо, което също действа през кожата навън и то в известна степен се обръща, така че в отделянето на урината, в изпразването на червата в известна степен поема противоположна посока.
Докато при полярността обикновено имаме работа с това, което се проявява в обратната посока, тук имаме работа с това, което по определен начин е противоположно и въпреки това е от същия вид. Не бива никъде да се схематизира относно света. Ако се изхожда от теории, винаги се пораждат заблуждения. Няма възможност да се изходи от някаква теория и да не се изпадне в заблуда. Ако някой си каже, че в света действа полярността - и си конструира една схема, една формула за полярността, като каже, че полярността трябва да действа така и така, - той ще може да обхване редица факти, но по отношение на други явления отново ще излезе от своята схема, там ще е различно.
към текста >>
61.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Възпитанието в
ембрион
алния период – това е възпитание на майката.
Причини за моралната слепота. Клептоманията: причини и преобразяване. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 Обсъждане на кармата.
Възпитанието в ембрионалния период – това е възпитание на майката.
Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н. истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване. Душевна конституция и нагласа на възпитателя. Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца.
към текста >>
Хидроцефалия: анамнеза, съхраняване на
ембрион
алната организация, наследствени влияния от страна на майката и бащата.
Дете с левостранни гърчове, последвани от левостранна пареза; несъвършено изградения модел; значение на храносмилателните процеси. Подробно обсъждане на терапията и качествата на лечебния педагог. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 Представяне на болни деца.
Хидроцефалия: анамнеза, съхраняване на ембрионалната организация, наследствени влияния от страна на майката и бащата.
Надмощие на детски жизнени състояния в по-късни възрастови периоди. Едно момче с клептомания. Представяне на сулфуристично дете: анамнеза, отношение майка-дете, значение на преболедуването от дребна шарка на три години и половина; необходимост от наблюдение на сънищния живот. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
към текста >>
62.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през
ембрион
алното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън.
Но преди всичко, ние трябва да знаем какво точно лежи в основата на заболяването. Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло.
Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън.
Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва. Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека. Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така.
към текста >>
Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на
ембрион
алното развитие израства като едно външно образувание.
Замислете се как изглежда окото за днешния физик: един чисто физически инструмент, изобразяван като леща, където светлината се пречупва, изгражда се образът на съответния предмет и така нататък, само че в този случай остава неясно как душевният елемент преминава в целия този физически апарат. Всичко това е много интересно. Но разглеждайки нещата от физикална гледна точка, разполагайки с цялата тази рисунка, човек се спъва и не може да продължи нататък, защото иска, но не може да премине чрез мозъка в душевния елемент. Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие. В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото.
Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание.
Така стоят нещата с окото, но това е в сила и за целия човек. Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината. Необходимо е вътре в човешката организация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното. Рис. 9 Как стоят нещата при абнормните състояния?
към текста >>
Представете си, че
ембрион
ът е така разположен в организма, че е твърде притиснат и мозъкът се оказва недостатъчно развит в сравнение на останалите части на организма.
Ако сте изправени пред същинските епилептични прояви, Вие ще трябва да ги диагностицирате с оглед на описаните от мен симптоми, пристъпи на главозамайване, загуба на съзнание и така нататък. Всички те са преходни състояния. Но ако искате да установите морални дефекти в моралната област, Вие трябва да имате не преходните, а трайните симптоми. И така, каква е причината за основните нарушения? Естествено, всичко е обусловено от кармата; тук трябва да говорим за две страни на нещата, за качествата, с които човек се проявява, и за тяхната кармическа обусловеност.
Представете си, че ембрионът е така разположен в организма, че е твърде притиснат и мозъкът се оказва недостатъчно развит в сравнение на останалите части на организма.
Сега Вие установявате следното: поради недостатъчно развития мозък през детския период, Вие имате онези излъчвания от мозъка, които са особено важни между 7. и 14. година; те се оказват нарушени и застинали, и от това, което застива и се натрупва тук, възниква един вид отражение, засягащо функцията на далака. Какви са последиците? Последиците от този застой са тези, че детето не развива никаква вътрешна симпатия към моралната страна на нещата; липсва му симпатия към моралното.
към текста >>
63.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в
ембрион
алния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката.
Естествено, може да бъде поставен основателният въпрос – той може да е поставен несъзнателно, но ние трябва да се досетим какво лежи в основата му –: Докъде може да стигне едно подобрение? – Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е печалба за болния човек. Ние никога не бива да се утешаваме с мисли, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят. Ние можем да казваме това за външните кармически събития, – но не можем да го допускаме за свободно протичащите потоци на мисленето, чувствата и волята при самия човек. Защото кармата може да се изпълни по различни пътища.
Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката.
Останалото е работа на Боговете и там човек не трябва да се намесва. Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация. И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
64.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Защото в първия жизнен период тази част е най-силно развита и носи със себе си силите от
ембрион
алния период, а през
ембрион
алния период жизнените сили са развити в най-голяма степен.
Устата е леко отворена, което се отразява върху строежа на зъбите и това не бива да остава незабелязано, понеже тези неща са свързани с цялата душевнодуховна конституция. И тук не бива да правим обратния извод: че устата е леко отворена поради строежа на зъбите; този факт ни отвежда към главното, а именно, че горният човек не може напълно да овладее долния човек. Ако внимателно следите тези неща, Вие ще забележите много важни подробности. Представете си, че тук са съсредоточени силите на горния човек, на нервно-сетивния човек. Естествено, те упражняват своето действие върху целия човешки организъм.
Защото в първия жизнен период тази част е най-силно развита и носи със себе си силите от ембрионалния период, а през ембрионалния период жизнените сили са развити в най-голяма степен.
Всичко останало, така да се каже, зависи от тях. Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното тяло, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук. Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система.
към текста >>
Поради факта, че тук (отпред) главата е сплескана, можем да предположим един чисто механичен инсулт още при раждането, респективно в
ембрион
алния период – и ако вероятно наистина става дума за чисто механичен инсулт, причината ще бъде единствено в кармата, защото тук наследствените сили не са от значение – поради факта, че тук главата е притисната, тя има тенденцията да извлича твърде малко субстанции от хранителните вещества.
То е дори по-интересно от разглеждането на някои нормални деца, въпреки че те, общо взето, са по-приятни. Тук (отпред) се намира предимно онази част на мозъка, цялата главова организация на човека, която получава своите субстанции, своите вещества от останалия организъм. Тук се отлага това, което според своята субстанция, а не според своите сили, изцяло произлиза от хранителните вещества. Напротив, тук (отзад) започва това, което според своята субстанция произлиза не от хранителните вещества, а трябва да бъде прието чрез дишането, чрез сетивата и така нататък, изобщо това, което е от космически произход. Задната част на главата според своята субстанция е от космически произход.
Поради факта, че тук (отпред) главата е сплескана, можем да предположим един чисто механичен инсулт още при раждането, респективно в ембрионалния период – и ако вероятно наистина става дума за чисто механичен инсулт, причината ще бъде единствено в кармата, защото тук наследствените сили не са от значение – поради факта, че тук главата е притисната, тя има тенденцията да извлича твърде малко субстанции от хранителните вещества.
Тя изобщо не е склонна да преработва храната в себе си, защото предната част е твърде малка за тези храни, така че от външната форма на главата Вие лесно ще установите, че за определен период от време съответният човек следва да бъде лишен от апетит. Тук започва едно незначително натрупване на това, което ще бъде прието чрез храната. Слабото овладяване, което се упражнява върху цялата система-крайници, се разпространява върху цялата дихателна система. То показва тенденцията да се раздува. Всички тези неща са свързани с цялостното изграждане на долната челюст.
към текста >>
65.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако е така, това може да бъде последица от факта, че
ембрион
алният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено.
Така че изоставането може да се наблюдава също и тук. В началото нека да се спрем на обективните данни от прегледа. Ние сме изправени пред едно сравнително слабо астрално тяло и една слаба Азова организация, които не могат да се справят с унаследения организъм. Обаче унаследеният организъм също изостава в своето развитие. Че детето се е родило четири седмици по-късно, може да бъде поставено под съмнение.
Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено.
И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки. Едно занимание, което определено е свързано с ентусиазъм и всеотдайност. Става дума за една самодейна трупа, работеща с голям ентусиазъм, а това предполага изключително силно напрежение на майчиното астрално тяло, което се формира по такъв начин, че то работи не в посока на растежа, а в посока на интелектуалните способности. Така още в ембрионалния период, когато се формира астралното тяло, е налице една изразена интелектуализация.
към текста >>
Така още в
ембрион
алния период, когато се формира астралното тяло, е налице една изразена интелектуализация.
Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено. И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки. Едно занимание, което определено е свързано с ентусиазъм и всеотдайност. Става дума за една самодейна трупа, работеща с голям ентусиазъм, а това предполага изключително силно напрежение на майчиното астрално тяло, което се формира по такъв начин, че то работи не в посока на растежа, а в посока на интелектуалните способности.
Така още в ембрионалния период, когато се формира астралното тяло, е налице една изразена интелектуализация.
Следователно, изправени сме пред една непълноценност, обусловена още през ембрионалния период. Сега въпросът се свежда до това, как да лекуваме едно такова дете, изоставащо в много области от своето развитие. Вие виждате: астралното тяло е съвсем безсилно, през първите 4 години детето е апатично, то не развива нещо друго, освен чисто животинските инстинкти на физическия организъм, храни са лакомо и се научава да говори късно. Да, и виждате ли, най-напред то произнася звука R. Рудолф Щайнер се обръща към детето: Кажи: „Robert rennt.” („Роберт тича.”) Детето повтаря с нисък, гърлен глас.
към текста >>
Следователно, изправени сме пред една непълноценност, обусловена още през
ембрион
алния период.
И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки. Едно занимание, което определено е свързано с ентусиазъм и всеотдайност. Става дума за една самодейна трупа, работеща с голям ентусиазъм, а това предполага изключително силно напрежение на майчиното астрално тяло, което се формира по такъв начин, че то работи не в посока на растежа, а в посока на интелектуалните способности. Така още в ембрионалния период, когато се формира астралното тяло, е налице една изразена интелектуализация.
Следователно, изправени сме пред една непълноценност, обусловена още през ембрионалния период.
Сега въпросът се свежда до това, как да лекуваме едно такова дете, изоставащо в много области от своето развитие. Вие виждате: астралното тяло е съвсем безсилно, през първите 4 години детето е апатично, то не развива нещо друго, освен чисто животинските инстинкти на физическия организъм, храни са лакомо и се научава да говори късно. Да, и виждате ли, най-напред то произнася звука R. Рудолф Щайнер се обръща към детето: Кажи: „Robert rennt.” („Роберт тича.”) Детето повтаря с нисък, гърлен глас. Вие виждате, че то изцяло е ориентирано към R.
към текста >>
Припомнете си колко подвижна е била майката в театъра през
ембрион
алния период, припомнете си пробивния характер на звука R и Вие ще видите неговото продължение в театралните занимания на майката.
Вие виждате: астралното тяло е съвсем безсилно, през първите 4 години детето е апатично, то не развива нещо друго, освен чисто животинските инстинкти на физическия организъм, храни са лакомо и се научава да говори късно. Да, и виждате ли, най-напред то произнася звука R. Рудолф Щайнер се обръща към детето: Кажи: „Robert rennt.” („Роберт тича.”) Детето повтаря с нисък, гърлен глас. Вие виждате, че то изцяло е ориентирано към R. Не забравяйте, че в такива проявления се оглежда целият живот.
Припомнете си колко подвижна е била майката в театъра през ембрионалния период, припомнете си пробивния характер на звука R и Вие ще видите неговото продължение в театралните занимания на майката.
Всичко друго отстъпва на заден план. Ако човек търси яснотата при тези неща, той трябва да се вглежда във връзките между тях. И така, през първите години, астралното тяло и Азът имат за задача да регулират функциите на двигателно-веществообменния човек. Обаче астралното тяло е слабо и не може да изпълни тази задача; при него има две особености, които не бива да пропускате. Виждате ли – аз не зная дали всички от Вас присъствуваха на моите лекции, в които аз се опитах да говоря за същинското значение на човешкия мозък – но с оглед на цялостното си устройство, човешкият организъм съдържа в себе си два основни процеса: градивни и разпадни.
към текста >>
Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на
ембрион
а.
Характерно за него е, че говори много. Това влиза в историята на заболяването. То действително има потребност да върши това, както и някои други неща. Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол. От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно.
Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона.
Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения. Във всеки случай, сравнително рано детето е усетило потребност да говори, понеже астралната и Азовата организация фактически пробиват в областта на гърлото и устата. Потъването надолу винаги е съпроводено с трудности.
към текста >>
Защото детето не е напълно приключило с
ембрион
алния период.
Потъването надолу винаги е съпроводено с трудности. Известна нервна възбудимост, проявяваща се външно, насочва донякъде към имитационния принцип, който е по-скоро свързан с вътрешните органични импулси на развитието през първите три години. После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното тяло, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно. Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани?
Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период.
Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме. За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация. Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>
Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя
ембрион
ен период.
Известна нервна възбудимост, проявяваща се външно, насочва донякъде към имитационния принцип, който е по-скоро свързан с вътрешните органични импулси на развитието през първите три години. После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното тяло, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно. Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период.
Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период.
Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме. За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация. Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин. Разгледайте сега тази слаба храносмилателна организация, а именно недостатъчните храносмилателни сили: Азовата организация не е достатъчно представена в тях.
към текста >>
И резултатът е този, че прекалено фантастният цялостен организъм, формиран още през
ембрион
алния период, може да претърпи едно обратно развитие.
Или кажете: Добре, щом върши такива подвизи, героят винаги ще е принуден да се секне! Или превърнете драматичната кулминация в нещо, което буди насмешка, а после продължавайте с историята, докато всичко се превърне в един въздушен балон; обаче не и така, че да разваляте радостта на детето; даже и като въздушен балон, историята трябва да носи радост на детето. И по време на цялата тази дейност, докато Вие смекчавате напрежението, астралното тяло непрекъснато показва тенденцията да се нагажда към физическото тяло. Ако имате достатъчно търпение да се занимавате с едно такова дете по такъв начин, че сам да станете поет, а после така да иронизирате повествованието, че нищо да не остане от него, тогава Вие ще постигнете следното: на деветата, десетата година детето ще се приближи до един растеж, нормален за тази възраст. Това е едно голямо постижение.
И резултатът е този, че прекалено фантастният цялостен организъм, формиран още през ембрионалния период, може да претърпи едно обратно развитие.
Благодарение на това, което вършите, много от симптомите ще изчезнат. Нашата безпомощност при такива явления се корени в това, че директно се заемаме със самите тях. Да отучим някого от R би било толкова невъзможно, колкото се оказа при един актьор от Ваймер, въпреки че той отдавна беше излязъл от детската възраст. Той никога не казваше Freunderl, а слагаше ударение на всяка сричка и непрекъснато отстояваше този принцип. Той казваше: Freun-derl, Köpf-chen, Kind-lein.
към текста >>
66.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако се вгледате в детето като цяло и го сравните с човешкия
ембрион
, Вие ще се съгласите, че имате пред себе си един гигантски
ембрион
; детето е останало в
ембрион
алния стадий, запазило е законите за растежа от
ембрион
алния стадий и ги продължава в след
ембрион
алната възраст.
Вие виждате огромните размери на главата, както и тези на ушите. Уголемяването обхваща цялата глава. Лицето не взема участие. Детето изглежда така, че ако го погледнете, ще останете с впечатление, че то възприема света главно с очите си; но това е така само на пръв поглед. Има един трагичен момент, и той се състои в това, че преди идването ми тук, получих телеграма, че баща му е починал от сърдечен пристъп.
Ако се вгледате в детето като цяло и го сравните с човешкия ембрион, Вие ще се съгласите, че имате пред себе си един гигантски ембрион; детето е останало в ембрионалния стадий, запазило е законите за растежа от ембрионалния стадий и ги продължава в следембрионалната възраст.
Фактът, че все още не сме постигнали никакво намаление, се обяснява с това, че тези неща до голяма степен се определят отвътре. Аз се надявам, че в скоро време ние ще достигнем определена точка, след която ще сме в състояние да хармонизираме главата. – Като цяло, пред себе си имаме едно весело дето. Загадките на човешката природа се изразяват и в това, че тези отклонения засягат не само човешкия живот, но и целия свят. Следват извадки от историята на заболяването:
към текста >>
Следователно, при раждането и непосредствено след него ние не отчитаме никакви особености, понеже
ембрион
алният период е протекъл нормално.
Следват извадки от историята на заболяването: Детето постъпи при нас на шестмесечна възраст; то е родено през Август миналата година и тогава получи името си от мен, точно по времето, когато бях в Англия. Раждането е протекло нормално. През бременността майката се е чувствувала добре – моля да се отнасяте внимателно към тези подробности, за да ги интерпретираме по-късно – и нека да подчертаем, че през този период тя усилено е работела с пишеща машина. При раждането си детето не показва никакви особености.
Следователно, при раждането и непосредствено след него ние не отчитаме никакви особености, понеже ембрионалният период е протекъл нормално.
Отклоненията започват след началото на белодробното дишане. Пъпната връв била увита около шията; в околоплодните води имало мекониум. Детето тежало 250 фунта; забележете, че 14 дни след раждането то получава гърчове. Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия организъм. И така, детето сгърчва ръцете си и посинява.
към текста >>
След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през
ембрион
алния период.
Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката. Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло.
След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно. Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация.
към текста >>
Сега се замислете върху това, че главната ориентация на
ембрион
алния период продължава и през първите месеци от след
ембрион
алното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през
ембрион
алния период.
Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период.
Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно. Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация. Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло.
към текста >>
Поради продължаващото действие на
ембрион
алните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на
ембрион
алната организация.
След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период. Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно.
Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация.
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло. Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили. Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили.
към текста >>
Това, което първоначално се случва през
ембрион
алното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили.
Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно. Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация. Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло. Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили.
Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили.
Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие. Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период.
към текста >>
Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в след
ембрион
алния период.
Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие.
Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период.
Те вземат надмощие над другите сили, които иначе детето ползва с оглед на земното си развитие, тоест за развитието на двигателно-веществообменната система. Последиците от това са напълно ясни. Ако детето би останало по-дълго време в майчиното тяло – това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити. Там са осигурени условия за развитие на извънземните, космическите сили. Сега би трябвало да поставим въпроса: Откъде идва всичко това?
към текста >>
От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на
ембрион
алния период.
Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително. Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си.
От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период.
Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето. Да, скъпи мои приятели, отношенията в живота са твърде сложни и е много трудно да се обхванат в тяхната цялост, но все пак, при един такъв случай е възможно да стигнем до някакво обобщение. И така, не е изминала и година от раждането и бащата умира от сърдечен пристъп. Тези неща винаги са свързани, те не идват случайно. При бащата отдавна е съществувало сърдечно заболяване.
към текста >>
Това, което видяхте тук, е само радикалният случай на инфантилизъм, който ни връща назад чак до
ембрион
алното състояние.
Ние не бива да забравяме и следното: в наследствено отношение двигателно-веществообменната система е най-вече под влияние на бащата, докато главовата система се определя най-вече от майката. Замислете се само, как при определени обстоятелства се оказва невъзможно силите на бащиния организъм да се пренесат в крайниците на детето, така че развитието на главовата система се определя главно от майката. Сега ние си обясняваме защо майката е толкова привързана към детето в своята утроба; това е така, понеже детето е получило твърде малко наследствени сили от бащата; главното идва от страна на майката. Ето пред какъв случай сме изправени. Обаче Вие трябва да знаете, че тъкмо един такъв случай се явява като прафеномен за цяла поредица от деца с отклонения в своето развитие.
Това, което видяхте тук, е само радикалният случай на инфантилизъм, който ни връща назад чак до ембрионалното състояние.
Нещо подобно Вие можете да срещнете във всички възможни форми на детското развитие. Както тук ембрионалното състояние заглушава всичко, което идва по-късно, така и първата жизнена епоха може да заглуши всичко, което идва след смяната на зъбите. Както тук липсва напредък в следембрионалното състояние, така може да се получи и липса на израстване в третата жизнена епоха; външно погледнато, децата достигат полова зрялост, обаче в периода между половата зрялост и началото на 20-те години те не разгръщат цялостния си човешки облик и запазват онази ориентация на силите, която е присъща за възрастта между 7-та и 14-та година. Инфантилизмът съществува в много разновидности.
към текста >>
Както тук
ембрион
алното състояние заглушава всичко, което идва по-късно, така и първата жизнена епоха може да заглуши всичко, което идва след смяната на зъбите.
Сега ние си обясняваме защо майката е толкова привързана към детето в своята утроба; това е така, понеже детето е получило твърде малко наследствени сили от бащата; главното идва от страна на майката. Ето пред какъв случай сме изправени. Обаче Вие трябва да знаете, че тъкмо един такъв случай се явява като прафеномен за цяла поредица от деца с отклонения в своето развитие. Това, което видяхте тук, е само радикалният случай на инфантилизъм, който ни връща назад чак до ембрионалното състояние. Нещо подобно Вие можете да срещнете във всички възможни форми на детското развитие.
Както тук ембрионалното състояние заглушава всичко, което идва по-късно, така и първата жизнена епоха може да заглуши всичко, което идва след смяната на зъбите.
Както тук липсва напредък в следембрионалното състояние, така може да се получи и липса на израстване в третата жизнена епоха; външно погледнато, децата достигат полова зрялост, обаче в периода между половата зрялост и началото на 20-те години те не разгръщат цялостния си човешки облик и запазват онази ориентация на силите, която е присъща за възрастта между 7-та и 14-та година. Инфантилизмът съществува в много разновидности. Тук посочихме един краен случай, и от медицинско-педагогическа гледна точка е много полезно, че Вие се запознахте с него, защото в послаба форма ще откривате същите процеси и при много други деца, изоставащи в своето развитие. Днес приключваме с тази тема, а към терапията и патологията ще преминем утре.
към текста >>
Както тук липсва напредък в след
ембрион
алното състояние, така може да се получи и липса на израстване в третата жизнена епоха; външно погледнато, децата достигат полова зрялост, обаче в периода между половата зрялост и началото на
Ето пред какъв случай сме изправени. Обаче Вие трябва да знаете, че тъкмо един такъв случай се явява като прафеномен за цяла поредица от деца с отклонения в своето развитие. Това, което видяхте тук, е само радикалният случай на инфантилизъм, който ни връща назад чак до ембрионалното състояние. Нещо подобно Вие можете да срещнете във всички възможни форми на детското развитие. Както тук ембрионалното състояние заглушава всичко, което идва по-късно, така и първата жизнена епоха може да заглуши всичко, което идва след смяната на зъбите.
Както тук липсва напредък в следембрионалното състояние, така може да се получи и липса на израстване в третата жизнена епоха; външно погледнато, децата достигат полова зрялост, обаче в периода между половата зрялост и началото на
20-те години те не разгръщат цялостния си човешки облик и запазват онази ориентация на силите, която е присъща за възрастта между 7-та и 14-та година. Инфантилизмът съществува в много разновидности. Тук посочихме един краен случай, и от медицинско-педагогическа гледна точка е много полезно, че Вие се запознахте с него, защото в послаба форма ще откривате същите процеси и при много други деца, изоставащи в своето развитие. Днес приключваме с тази тема, а към терапията и патологията ще преминем утре. Сега нека да разгледаме още няколко случая, чието педагогическо обсъждане ще привършим утре.
към текста >>
И така, при раждането си то тежало по-малко от 4 фунта (1 фунт = 453 грама), родено е доносено,
ембрион
алният период протекъл нормално.
Момичето го помолило за това, и нашият добър, послушен джентълмен намерил тази ножица, с която малката дама си отрязала косата. Тя не е никаква еснафка. Моля Ви да обърнете внимание на нейните прекрасни сини очи, на русите коси и техния особен блясък, и Вие ще имате непосредственото впечатление, колко сулфуристично е това дете, колко сулфуристично е то дори и в своето поведение. Едно много мило дете, носещо в себе си достатъчно Sulfur; мило, подвижно, стегнато дете. Детето захапва ръката си.
И така, при раждането си то тежало по-малко от 4 фунта (1 фунт = 453 грама), родено е доносено, ембрионалният период протекъл нормално.
До седмия месец кърмено редовно. Проходило на една година. Това е относително рано, но не е някакво изключение. Научило се да говори навреме. Развитието протичало нормално, на година и половина детето престанало да се напикава в леглото; случвало се много рядко, само през деня.
към текста >>
67.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При него е налице голяма свръхчувствителност и възбудимост на нервно-сетивната система, породени от онези обстоятелства, за които говорих вчера във връзка с
ембрион
алното развитие и с въздействието от страна на бащата и майката.
И така, имаме една повишена възбудимост на нервно-сетивната система, довела до уголемяване на главата. Но тук следва да имаме предвид относителните, а не абсолютните числа. Когато едно малко тяло носи обичайната за възрастния глава, тогава тази глава фактически се явява голяма. Това също следва да имаме предвид, когато не сме изправени пред някакъв абнормен случай. Но детето е абнормно.
При него е налице голяма свръхчувствителност и възбудимост на нервно-сетивната система, породени от онези обстоятелства, за които говорих вчера във връзка с ембрионалното развитие и с въздействието от страна на бащата и майката.
Как да постъпим с едно такова дете, за да го приближим донякъде до нормалното за тази възраст състояние? По възможност трябва да избягваме всякакви дразнители по отношение на нервносетивната система. Ето защо ще осигуряваме на детето тъмни помещения, например една напълно затъмнена стая, където то – лишено от впечатления – да прекарва известно време в тишина и мрак. Първоначално аз дори надцених възможността да се въздействува по този начин, понеже детето все още не беше достатъчно чувствително към светлината. То усещаше светлината съвсем слабо, така че предпазването от нея имаше по-малко значение, отколкото бихме могли да предположим.
към текста >>
– защото основният феномен, когато имаме пред себе си един такъв гигантски
ембрион
, се състои в това, че градивните сили преобладават над разпадните сили – следва да приложим лечение с олово, и ако оловото се инжектира, можем да получим извънредно добри резултати.
Сега обаче става дума за следното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада. Водният елемент не предизвиква разпад, а се разлива по повърхността. Трябва да се обърнем към силите, които предизвикват разпад и това са именно силите на оловото. В оловото ние действително имаме едно много ефикасно средство, което отключва силите на разпада. Ето защо от медицинска гледна точка винаги, когато виждаме, че на мястото на разпадните сили възникват буйните градивни сили
– защото основният феномен, когато имаме пред себе си един такъв гигантски ембрион, се състои в това, че градивните сили преобладават над разпадните сили – следва да приложим лечение с олово, и ако оловото се инжектира, можем да получим извънредно добри резултати.
Когато обсъждаме оловото и неговият начин на действие, ние не бива да забравяме, че то се прилага от хилядолетия насам. Хората, разбиращи от тези неща, хилядолетия наред са обръщали внимание върху медицинското действие на оловото, само че с времето познанието за благотворните качества на оловото все повече и повече се замъглявало. Днес тези качества излизат наяве по друг повод, и то по един забележителен начин. Замислете се само, къде на Земята се намират най-мощните сили на разпада: там, където срещаме радия, там са най-мощните сили на разпада, там чрез една междинна трансформация, от радия се получава хелий; а при определени условия тази трансформация може да продължи още по-нататък. Следователно, тук Вие имате вътрешни взаимовръзки.
към текста >>
Накратко, той си оставаше един тридесетгодишен
ембрион
.
Главата може би ще се е уголемила три и половина пъти, а останалото тяло шест пъти. Тогава бих имал пред себе си човека, когото съм познавал още като дете, бидейки на шест години. Ние общувахме с него, детето винаги идваше на походите. Той трябваше да се придвижва с патерици, защото тялото му не беше в състояние да носи главата. Мускулатурата на долните крайници беше недоразвита, главата беше огромна.
Накратко, той си оставаше един тридесетгодишен ембрион.
Той ми правеше силно впечатление с това, че беше невероятно умен. Аз с удоволствие беседвах с него. Разбира се, една такава деформация има голямо въздействие върху душата, особено когато си на седем или осем години. Обаче, както казах, той беше невероятно умен. От него можеше да се научи много и преценките му за света бяха пълни с доброта и нежност.
към текста >>
68.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на
ембрион
алното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област.
Да, навсякъде при тези деца ние откриваме две основни явления. Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения. Тези две явления са феноменални. Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата. Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им.
В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област.
Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план. Сега възникват редица важни въпроси. От една страна, по отношение на своето изграждане, човекът е във връзка със Земните сили, съответно – Земните субстанции, от друга страна той е свързан с целия Космос. Той е двойно зависим. И едните, и другите сили се проявяват както в индивидуално-кармическото развитие, така и в наследственото течение.
към текста >>
69.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Това Лунно влияние дава точно определена посока на най-ранното детско развитие още от
ембрион
алния период.
На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн. А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация. От други антропософски лекции Вие знаете колко силно е влиянието на Луната по обиколния път чрез човешкото етерно тяло. Тя е свързана също и с общия принцип на наследствеността. Луната включва всевъзможни сили в модела на физическото тяло, които човек получава от родителите си.
Това Лунно влияние дава точно определена посока на най-ранното детско развитие още от ембрионалния период.
Представете си един човек, чиято констелация е такава, че този Лунен импулс е максимално силен или поне достатъчен, за да му позволи да получи по пътя на наследяването нещо, което – така да се каже – се спуска в неговата обмяна на веществата. Но може да се получи и друго: от Лунните влияния да бъде отнета някаква част, така че това, което ги отхвърля и се намира от другата страна, а именно Уран и Нептун, да привлече онова, което всъщност трябва да се съдържа в сферата на Луната. Могат да съществуват и други констелации. Обаче при тези деца ние откриваме тъкмо такава констелация и от хороскопа е ясно за какво става дума. Ако вземем един хороскоп, ние ще установим – и това трябва да ни направи впечатление – че Уран с Венера и Марс се намират в тази област.
към текста >>
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за метаморфозата до онова учение, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски
ембрион
, който видяхме преди няколко дни.
В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион. – Това беше отпечатано чак през деветдесетте години благодарение на моите усилия. През деветдесетте години внезапно се появи един напълно нов писател: Гьоте, така да се каже, стана най-плодотворния писател в края на 19. век.
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за метаморфозата до онова учение, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
Това е една метаморфоза на изоставането, едно задържане в определено ембрионално състояние. Рис. 23 Но Вие, скъпи мои приятели, ще стигнете до това прозрение, ако отново и отново се отдавате на онази медитация, която Ви дадох вчера: Тук е кръгът, тук е точката; после кръгът става точка, точката става кръг и така нататък (Рис. 23). Сега, медитирайки, опитайте се отново и отново, да вмъквате точката вътре в кръга, да разширявате точката в кръг, за да усетите как двигателно-веществообменната система възниква от нервно-сетивната система. Доведете нещата дотам, че да усещате главата, докато си казвате: Точката е точка, кръгът е кръг.
към текста >>
Това е една метаморфоза на изоставането, едно задържане в определено
ембрион
ално състояние.
И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион. – Това беше отпечатано чак през деветдесетте години благодарение на моите усилия. През деветдесетте години внезапно се появи един напълно нов писател: Гьоте, така да се каже, стана най-плодотворния писател в края на 19. век. А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за метаморфозата до онова учение, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
Това е една метаморфоза на изоставането, едно задържане в определено ембрионално състояние.
Рис. 23 Но Вие, скъпи мои приятели, ще стигнете до това прозрение, ако отново и отново се отдавате на онази медитация, която Ви дадох вчера: Тук е кръгът, тук е точката; после кръгът става точка, точката става кръг и така нататък (Рис. 23). Сега, медитирайки, опитайте се отново и отново, да вмъквате точката вътре в кръга, да разширявате точката в кръг, за да усетите как двигателно-веществообменната система възниква от нервно-сетивната система. Доведете нещата дотам, че да усещате главата, докато си казвате: Точката е точка, кръгът е кръг. – Почувствувайте как слизате от главата към веществообмяната, докато си казвате: Точката е кръг, кръгът е точка.
към текста >>
70.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Издигайки се един етаж повисоко, тя изгубва своето Азово съдържание, което действуваше главно през
ембрион
алния период, но запазва своето астрално съдържание.
Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето. В майчиното мляко живее цялата майка. Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия организъм. До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а след раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система. Следователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия организъм.
Издигайки се един етаж повисоко, тя изгубва своето Азово съдържание, което действуваше главно през ембрионалния период, но запазва своето астрално съдържание.
Когато същите сили, действуващи в майчиното мляко, се издигнат един етаж по-високо и достигнат главата, те изгубват също и астралното си съдържание, така че действието им се ограничава само в областта на физическата и етерната организация. С това се обяснява и вредното им въздействие върху майката, когато те се издигнат един етаж по-високо. Тогава виждаме и всички абнормни явления, които се проявяват при майката. И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете, растението – съответно неговото въздействие върху човешкия организъм – става все по-духовно и по-духовно. Това, което действува в корените, е възможно най-недуховно.
към текста >>
71.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тогава образът остава вътре в човека, работи в него и така възниква
ембрион
алният живот.
И как може да бъде задържан такъв един образ в човека? Тук имаме теглещите лунни сили, които непрекъснато се стремят да изнесат от човека неговия образ. Как може да бъде задържан този образ в човека, вместо да излезе вън от него? Как може да бъде изваян в него? Като от другата страна слънчевите сили бъдат вмъкнати толкова дълбоко, че образът да остане вътре в човека.
Тогава образът остава вътре в човека, работи в него и така възниква ембрионалният живот.
Оплождането не се състои в нищо друго, освен в това, че чрез него слънчевите сили биват въвлечени толкова дълбоко, дотам, където лунните сили захващат лимфата и чрез това образът, който иначе излиза навън, сега този образ захваща материята в човешкото тяло. Това, което иначе е образ, сега то нахлува до физическата форма. Така се осъществява нещо, което е свързване на лунните сили със слънчевите сили в лимфната област на човешкия организъм /Виж рис. №5/. Да погледнем към другата страна. Нали ние можем да изнасяме и лунните сили на горе, и тогава ще възникне противоположното, тогава не бива създаден човека отново в човека, но тогава в човека вътре бива изграден Слънчевият Макрокосмос.
към текста >>
Кога то се формира
ембрион
ът, в човека възниква физическия свят, който трябва да излезе навън от него.
Това, което иначе е образ, сега то нахлува до физическата форма. Така се осъществява нещо, което е свързване на лунните сили със слънчевите сили в лимфната област на човешкия организъм /Виж рис. №5/. Да погледнем към другата страна. Нали ние можем да изнасяме и лунните сили на горе, и тогава ще възникне противоположното, тогава не бива създаден човека отново в човека, но тогава в човека вътре бива изграден Слънчевият Макрокосмос. Тогава човекът вижда това, което в един друг смисъл е макрокосмично.
Кога то се формира ембрионът, в човека възниква физическия свят, който трябва да излезе навън от него.
Когато от другата страна действуват лунните сили със своята страстна природа, нали те се стремят да притеглят или да заловят слънчевите сили, тогава в човека възниква Духът на Вселената. Възниква Духът на Вселената, възниква духовно-ембрионалното. И така, какво имате тук пред себе си? Тук пред Вас е възможността за формирането на това, което трябва да нахлуе от духовния свят, което преди земното съществуване е било в духовния свят и което тук въплъщава себе си по един духовно-ембрионален път. Тогава в човека се осъществява връзката между двете.
към текста >>
Възниква Духът на Вселената, възниква духовно-
ембрион
алното.
Да погледнем към другата страна. Нали ние можем да изнасяме и лунните сили на горе, и тогава ще възникне противоположното, тогава не бива създаден човека отново в човека, но тогава в човека вътре бива изграден Слънчевият Макрокосмос. Тогава човекът вижда това, което в един друг смисъл е макрокосмично. Кога то се формира ембрионът, в човека възниква физическия свят, който трябва да излезе навън от него. Когато от другата страна действуват лунните сили със своята страстна природа, нали те се стремят да притеглят или да заловят слънчевите сили, тогава в човека възниква Духът на Вселената.
Възниква Духът на Вселената, възниква духовно-ембрионалното.
И така, какво имате тук пред себе си? Тук пред Вас е възможността за формирането на това, което трябва да нахлуе от духовния свят, което преди земното съществуване е било в духовния свят и което тук въплъщава себе си по един духовно-ембрионален път. Тогава в човека се осъществява връзката между двете. Проследяването на тези неща дотам, където то непосредствено се свързват помежду си, това е, което едва може да обясни връзката на човека с Космоса. И ние навсякъде съзираме подкрепа.
към текста >>
Тук пред Вас е възможността за формирането на това, което трябва да нахлуе от духовния свят, което преди земното съществуване е било в духовния свят и което тук въплъщава себе си по един духовно-
ембрион
ален път.
Тогава човекът вижда това, което в един друг смисъл е макрокосмично. Кога то се формира ембрионът, в човека възниква физическия свят, който трябва да излезе навън от него. Когато от другата страна действуват лунните сили със своята страстна природа, нали те се стремят да притеглят или да заловят слънчевите сили, тогава в човека възниква Духът на Вселената. Възниква Духът на Вселената, възниква духовно-ембрионалното. И така, какво имате тук пред себе си?
Тук пред Вас е възможността за формирането на това, което трябва да нахлуе от духовния свят, което преди земното съществуване е било в духовния свят и което тук въплъщава себе си по един духовно-ембрионален път.
Тогава в човека се осъществява връзката между двете. Проследяването на тези неща дотам, където то непосредствено се свързват помежду си, това е, което едва може да обясни връзката на човека с Космоса. И ние навсякъде съзираме подкрепа. Слънчевите въздействия, обединяващи се тук с лунните въздействия биват подпомогнати от Марс, Юпитер, Сатурн. Какви задачи имат всъщност Марс, Юпитер, Сатурн?
към текста >>
Обратно, в другата посока биват модифицирани лунните сили, които всъщност, ако действуват самостоятелно в пълната си сила, довеждат до
ембрион
алното, т.е.
Да, скъпи мои приятели, припомнете си това, което казах вчера. При това навлизане на Слънчевия елемент: трябва да бъде спряна светлината; втория етап: трябва да бъде спрян макрокосмичния химизъм; трети етап: трябва да бъде спрян животът. Сатурновите сили спират светлината, Юпитеровите сили със своята мъдрост спират световния химизъм. Марсовите сили спират живота. Ето така в подробности, в конкретното Вие имате пред себе си нахлуването на слънчевите сили, модифициране от силите на тъй наречените други външни планети.
Обратно, в другата посока биват модифицирани лунните сили, които всъщност, ако действуват самостоятелно в пълната си сила, довеждат до ембрионалното, т.е.
довеждат до възникване на физическата форма. Когато бъдат отслабени по посока на духовното, когато не достигат до физическата материя, ако останем само при чистите, душевни любовни сили на Венера, и ако те бъдат още повече отслабени, така че в ежедневния живот все по-малко да могат да се обединяват с това, което нахлува от другата страна, тогава те се превръщат в Меркуриевите сили на Пратеника на Боговете, изнасящ в обикновения земен живот долните сили по посока на горните. Погледнете дясното, погледнете лявото изображение /Виж рис. №5/. Ако погледнем навън към това, което се разпростира в растителния свят, разпростират се Слънцето, Луната и звездите. Ако погледнем към вътрешността, там вътре са Луната, Слънцето и звездите, които вътрешно съвсем точно си съответствуват.
към текста >>
Човекът се появява на Земята чрез едно вътрешно
ембрион
ално формиране, но когато това непосредствено Лунно въздействие добие един по-фин вид по посока на въздействията на Меркурий и на Венера, тогава човекът се ражда вече не физически, но той се ражда духовно.
Само когато отново бъде проникнато в тези неща, в света ще може да бъде възстановено това активно вътрешно доверие към медицината. Но нека погледнем към другата страна. Да погледнем първоначално към всичко онова, което в човека представлява Лунно въздействие, което непрекъснато се стреми да извлече човешкото от човека и да го пренесе към Вселената. Пред нас е застанал следният образ: човекът се стреми да излезе вън от човека, желае да бъде пренесен към Вселената. Това трябва да бъде представено на човечеството не в някаква абстрактна форма, но в образ, тази невероятно потресающа тайна, че Лунното въздействие непрекъснато се стреми да изнесе човека вън от самия него, за да изнесе пред погледа му собственото му родство с Макрокосмоса!
Човекът се появява на Земята чрез едно вътрешно ембрионално формиране, но когато това непосредствено Лунно въздействие добие един по-фин вид по посока на въздействията на Меркурий и на Венера, тогава човекът се ражда вече не физически, но той се ражда духовно.
И ако към физическото раждане прибавим другото, което можем да прибавим, ако извикаме онова, което е възникнало под чистото Лунно въздействие, ако извикаме въздействието на Меркурий и на Венера, тогава към физическото раждане на човека в човека, ние можем да прибавим духовното раждане на човека вън от човека, в Космоса: тогава ние кръщаваме човека. Към това, което в човека е непрекъснато налице, ние можем да прибавим слънчевите явления, съзнанието, че в него нахлуват духовни слънчеви влияния, че по пътя на светлинните физично-етерни слънчеви лъчи, по пътя на химичните лъчи, на жизнените лъчи струи духовното, че духовната същност нахлува в човека по същите пътища, по които физическо-етерното слънчево влияние нахлува чрез сетивата. Ние оставаме човека да възприема, тъй както в обикновения физически живот той възприема физическо-етерното слънчево влияние, така сега ние го оставяме да възприема духовно-душевното слънчево влияние, т.е. ние му даваме светото причастие. Изхождайки от причастието, ние ще открием, че от едната страна стои нещо, свързано с подкрепата, която Слънцето получава, свързано със затъмнението заедно със светлината, свързано с постепенното нахлуване на смъртта заедно с живота.
към текста >>
72.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Космическите процеси се забулват в аритметически неразбираемото –
ембрион
алните процеси излизат от геометрично неразбираемото в достъпна за наблюдение форма.
По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви. Живата подвижност в планетната система. Следствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост. Несъизмеримостта на циркулационните времена става непредвидимо. Петер Хил и кабарето.
Космическите процеси се забулват в аритметически неразбираемото – ембрионалните процеси излизат от геометрично неразбираемото в достъпна за наблюдение форма.
Проблемът за приложимостта на математиката към действителността. Аритметичните закони (комутативен, асоциативен, дистрибутивен) са постулати, но не аксиоми за действителността. Сравнение с принципа на инерцията. Пета лекция, 5 януари 1921 година Теоретико-познавателното разглеждане в естествените науки.
към текста >>
Библейската история за сътворението и
ембрион
алната ѝ интерпретация.
Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции. Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса. Двойственост в човека на образните представи и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието. Системата йога като древен път за решаването му.
Библейската история за сътворението и ембрионалната ѝ интерпретация.
Необходимост от саморазвитие на човека за преодоляване противоположността между астрономията и ембриологията. Шеста лекция, 6 януари 1921 година Гледна точка: духовното развитие на човечеството като реагент на генезиса на небесните явления. XIII век като най-важен период в развитието на човечеството. Схоластиката и противоположността на реализма и номинализма.
към текста >>
Същата противоположност в
ембрион
алния живот.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Същата противоположност в ембрионалния живот.
Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото. Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини. Прилагане към отразяването на светлината.
към текста >>
Развилият се човек в много отношения е еманципиран от космоса, но не и
ембрион
ът.
Коментар по хода на лекциите. Критика на прибързаността при издигането на теории. Изискването за различаване на относително и абсолютно движение. Сферични и радиални движения и принцип на Доплер. Критерият за реално движение стои във вътрешни отношения с движещото се.
Развилият се човек в много отношения е еманципиран от космоса, но не и ембрионът.
Ембрионът „предава по наследство“ мировите сили за по-нататъшния живот. Хоризонтала и вертикала: трябва да се спи в хоризонтално положение, произволни движения човек извършва във вертикално положение. Противоположност на обмяната на веществата при двете положения. Умора. Позоваване на социалните науки. Противоположност на човека и животното.
към текста >>
Ембрион
ът „предава по наследство“ мировите сили за по-нататъшния живот.
Критика на прибързаността при издигането на теории. Изискването за различаване на относително и абсолютно движение. Сферични и радиални движения и принцип на Доплер. Критерият за реално движение стои във вътрешни отношения с движещото се. Развилият се човек в много отношения е еманципиран от космоса, но не и ембрионът.
Ембрионът „предава по наследство“ мировите сили за по-нататъшния живот.
Хоризонтала и вертикала: трябва да се спи в хоризонтално положение, произволни движения човек извършва във вертикално положение. Противоположност на обмяната на веществата при двете положения. Умора. Позоваване на социалните науки. Противоположност на човека и животното. Както произволното движение, така и смъртта при човека и животното са различни.
към текста >>
73.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия
ембрион
, само той изучава действителността.
Все още я няма науката, която би могла да осъществи преход към социалната наука. И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука. Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11].
Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността.
Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията.
към текста >>
Но как днес се изучава човешкия
ембрион
?
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука. Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността.
Но как днес се изучава човешкия ембрион?
Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката?
към текста >>
Обикновено се казва: човешкият
ембрион
се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка.
Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион?
Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка.
Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката? – Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките.
към текста >>
Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в
ембрион
а.
Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка. Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото.
Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в ембриона.
И ако нищо не разбирате от ембриология, никога няма да разберете смисъла на въздействията, стоящи в основата на астрономическите явления. Защото тези въздействия се проявяват в малкото в процесите на ембриологията. Напълно възможно е да бъде изградена наука, която ще се съобразява, от една страна, с описанието на астрономическите процеси и, от друга страна, с описанието на всичко принадлежащо към нея в ембриологията, защото ембриологията е само другата страна. Погледнете днешното състояние на науката. Там ще откриете, че ембриологията се изучава като ембриология.
към текста >>
74.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на
ембрион
алното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия.
Втора лекция Щутгарт, 2 януари 1921 година Вчера показах връзката между два клона на науката, които съгласно нашите съвременни възгледи, стоят доста далеч един от друг. А именно, опитах се да покажа, че науката астрономия трябва да ни дава определени познания, които трябва да бъдат използвани в съвсем друг клон на науката, от който днес напълно изключват такова разглеждане на астрономическите факти; с други думи, астрономията трябва да бъде свързана с ембриологията и явленията около развитието на клетката, особено на половата клетка, не могат да се разберат, ако не се привлекат на помощ фактите от астрономията, които на пръв поглед стоят далеч от ембриологията. Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия.
И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях? Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот. Но ако се вземе само това, което днес е привично, ще бъде изключително трудно отначало нещо да се разбере, дори като обща идея, както вчера характеризирах това.
към текста >>
И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за
ембрион
алните факти.
Щутгарт, 2 януари 1921 година Вчера показах връзката между два клона на науката, които съгласно нашите съвременни възгледи, стоят доста далеч един от друг. А именно, опитах се да покажа, че науката астрономия трябва да ни дава определени познания, които трябва да бъдат използвани в съвсем друг клон на науката, от който днес напълно изключват такова разглеждане на астрономическите факти; с други думи, астрономията трябва да бъде свързана с ембриологията и явленията около развитието на клетката, особено на половата клетка, не могат да се разберат, ако не се привлекат на помощ фактите от астрономията, които на пръв поглед стоят далеч от ембриологията. Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик. И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия.
И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти.
Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях? Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот. Но ако се вземе само това, което днес е привично, ще бъде изключително трудно отначало нещо да се разбере, дори като обща идея, както вчера характеризирах това. Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема предвид, къде е източникът на това, което в ембрионалното развитие може да се изрази математико-механично.
към текста >>
Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия
ембрион
.
Вчера показах връзката между два клона на науката, които съгласно нашите съвременни възгледи, стоят доста далеч един от друг. А именно, опитах се да покажа, че науката астрономия трябва да ни дава определени познания, които трябва да бъдат използвани в съвсем друг клон на науката, от който днес напълно изключват такова разглеждане на астрономическите факти; с други думи, астрономията трябва да бъде свързана с ембриологията и явленията около развитието на клетката, особено на половата клетка, не могат да се разберат, ако не се привлекат на помощ фактите от астрономията, които на пръв поглед стоят далеч от ембриологията. Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик. И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия. И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти.
Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион.
Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях? Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот. Но ако се вземе само това, което днес е привично, ще бъде изключително трудно отначало нещо да се разбере, дори като обща идея, както вчера характеризирах това. Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема предвид, къде е източникът на това, което в ембрионалното развитие може да се изрази математико-механично. Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно.
към текста >>
Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема предвид, къде е източникът на това, което в
ембрион
алното развитие може да се изрази математико-механично.
И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях? Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот. Но ако се вземе само това, което днес е привично, ще бъде изключително трудно отначало нещо да се разбере, дори като обща идея, както вчера характеризирах това.
Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема предвид, къде е източникът на това, което в ембрионалното развитие може да се изрази математико-механично.
Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно. Можете да прочетете това в „Изречения в проза“ на Гьоте и в моите коментари към изданието в „Deutschen National-Literatur“, където подробно коментирам това място. Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека. Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация. Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят.
към текста >>
Специален случай на такова доближаване към човека беше, когато казах, че това, което става във външния свят на звездното небе, трябва да се вижда в неговия отпечатък в
ембрион
алните факти.
Затова веднага може да се разбере, че пристъпвайки към външната реалност със способ на разглеждане, който се отличава от всяка реалност, при определени обстоятелства действително може да се стигне само до нещо относително. В началото искам да представя само голи съображения. Разбира се ще стигнем и до действителността. Става дума за това, че ако чисто математическото разглеждане е недостатъчно пронизано от действителността, е очевидно, че действителността не присъства в наблюдението в мярата, с която би било възможно правилно да се пристъпи към явленията на външния свят. В такъв случай е необходимо да се доближат небесните явления по-близо до човека, а не да се разглеждат съвсем отделно от човека.
Специален случай на такова доближаване към човека беше, когато казах, че това, което става във външния свят на звездното небе, трябва да се вижда в неговия отпечатък в ембрионалните факти.
Но засега разглеждаме този въпрос малко повърхностно. Да се запитаме, можем ли да намерим по отношение на небесните явления друг път, освен този, който се опира само на математиката. Тук наистина можем качествено да приближим към човека небесните явления, в тяхната връзка със земния живот. Нека днес не се отнасяме пренебрежително да вземем за основа наблюдения, които ни се струват елементарни, защото тези елементарни наблюдения са изключени от това, което днес стои в основата на астрономията. Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато гледаме човешкия живот на Земята?
към текста >>
Вчера се опитах да посоча в началото връзката на небесните явления с
ембрион
алните явления, а днес – с вече формирания човек.
Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа? Как чрез това ни се предава нещо за хода на небесните явления? И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки философски да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме? Няма ли да успеем, работейки на по-широка основа, да преодолеем ненадеждността, която именно днес прави прекалено парещи основните въпроси на астрономията, за да може и в тази област да се премине от количественото към качественото?
Вчера се опитах да посоча в началото връзката на небесните явления с ембрионалните явления, а днес – с вече формирания човек.
В това можете да видите указание за необходимостта от прегрупиране на научния живот. Вземете един факт, за който също споменах в хода на днешното разглеждане. Посочих връзката между метаболитната система и земния живот. В човека имаме възможност за възприемане, предавано посредством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния живот; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разгледаме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното. Какво правим днес, когато искаме да се приближим към земното?
към текста >>
75.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в
ембрион
алното развитие, било то развитието на човешки
ембрион
във втори или трети месец, или на някое друго живо същество.
Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост. И така, ако искаме да стигнем до астрономическата действителност, трябва да излезем от това, което сме овладели математически. Просто самите изчисления показват това, самото развитие на науката сочи това. Нужно е да се работи в такива моменти, ако човек иска да развие дух, съответстващ на действителността. А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет.
Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество.
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката.
към текста >>
Това е напълно обоснован идеал – да се рисуват фигури не само като натуралистични изображения на развиващия се
ембрион
, но да се конструират, изхождайки от вътрешната закономерност, която е подобна на закономерностите на геометричните фигури.
Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми. В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно. Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането. И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се представя в ембриологията.
Това е напълно обоснован идеал – да се рисуват фигури не само като натуралистични изображения на развиващия се ембрион, но да се конструират, изхождайки от вътрешната закономерност, която е подобна на закономерностите на геометричните фигури.
И така, сега бихме могли да кажем: проследявайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето познание, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа. От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията. Моля ви да премислите тази мисъл докрай. Можете да направите това, доколкото тя представлява методологическа мисъл, тоест нейната действителност стои в нас. Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения?
към текста >>
76.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Против това се обявяват други, които нищо не искат да знаят за такава дедукция на индивидуално-зародишното от видовото развитие, и казват, че трябва да се придържаме към силите, съдържащи се непосредствено в
ембрион
алните явления.
От друга страна, вчера видяхме, как от района на неопределеността и хаоса изплува това, което от определен момент можем да представим образно, тоест в известен смисъл даже геометрично, а именно появяващото се пред нас в ембриологията. Може да се каже: когато в процеса на познание – вчера вече говорих за това – се проследяват небесните явления, се стига до момент, когато трябва да си кажеш, че светът е устроен различно от този, който би могъл да се тълкува с помощта на този процес на познание; и когато се разглеждат ембриологичните явления, трябва да кажа, че е необходимо да се предположи нещо предшестващо фактите от действителността, които все още можем да обхванем. Между другото, – ще опиша нещата само в общи линии – в последно време в ембриологията се изяви нещо двойствено. От една страна, има хора – строги привърженици на основния биогенетичен закон, твърдящ, че индивидуалното развитие на зародиша е вид съкратено развитие на вида (онтогенезата е кратко повторение на филогенезата на даден вид – бел.на прев). Следователно, тези хора искат до известна степен каузално да обяснят развитието на зародиша с развитието на вида.
Против това се обявяват други, които нищо не искат да знаят за такава дедукция на индивидуално-зародишното от видовото развитие, и казват, че трябва да се придържаме към силите, съдържащи се непосредствено в ембрионалните явления.
Изразявайки се с други думи, тези други говорят за своего рода механика на развитието. Собствено, може да се каже: от строго биогенетичната школа на Хекел[1] е излязъл Оскар Хертвиг[2], който след това напълно премина към признаване на механиката на развитието. Механичното трябва да се схваща по начин поне подобен на математиката, макар и да не е чиста математика, но тук то се представя пред нас също и исторически: как в началото се предполага нещо, а след това в действие се вкарва начин на разглеждане, подобен на механико-математическия; искам да се позова на тези неща, както са се развивали исторически. Тези неща имат, бих казал, повече теоретико-познавателен характер. От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
към текста >>
От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на
ембрион
алното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
Против това се обявяват други, които нищо не искат да знаят за такава дедукция на индивидуално-зародишното от видовото развитие, и казват, че трябва да се придържаме към силите, съдържащи се непосредствено в ембрионалните явления. Изразявайки се с други думи, тези други говорят за своего рода механика на развитието. Собствено, може да се каже: от строго биогенетичната школа на Хекел[1] е излязъл Оскар Хертвиг[2], който след това напълно премина към признаване на механиката на развитието. Механичното трябва да се схваща по начин поне подобен на математиката, макар и да не е чиста математика, но тук то се представя пред нас също и исторически: как в началото се предполага нещо, а след това в действие се вкарва начин на разглеждане, подобен на механико-математическия; искам да се позова на тези неща, както са се развивали исторически. Тези неща имат, бих казал, повече теоретико-познавателен характер.
От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
Тези неща изискват днес да проведем до известна степен общо разглеждане. Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери. Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен. Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост.
към текста >>
И затова всичко, което става след оплождането, което става при формирането на
ембрион
а, трябва да го разглеждаме във връзка с външните космически процеси, а не във връзка с някаква гола механика на развитието, която се разглежда в самата яйцеклетка и в последователните стадии на развитието ѝ.
Ако сега проследите функциите на яйцеклетката чак до оплождането, ще намерите, че тези функции до оплождането непременно са включени във вътрешния 28-дневен процес. Те до известна степен принадлежат на този процес. Но когато настъпва оплождането, тогава ставащото в яйцеклетката тутакси отпада в човека от тази вътрешна връзка. Тук веднага се установява взаимоотношение с външния свят, така че наблюдавайки процеса на оплождане, стигаме до осъзнаването, че той вече няма отношение към вътрешните процеси в човешкия организъм. Процесът на оплождане изтръгва яйцеклетката от чисто вътрешния процес и я извежда в областта на тези процеси, които съвместно принадлежат на вътрешното в човека и на космическото, където няма граници между ставащото в човешкото вътрешно и космическото.
И затова всичко, което става след оплождането, което става при формирането на ембриона, трябва да го разглеждаме във връзка с външните космически процеси, а не във връзка с някаква гола механика на развитието, която се разглежда в самата яйцеклетка и в последователните стадии на развитието ѝ.
Помислете какво, собствено, имаме тук. Ставащото в яйцеклетката до оплождането в определена степен е работа на органичния вътрешен процес в човека; ставащото след оплождането и вече благодарение на оплождането е нещо, чрез което човек се открива за космоса, чрез което се овладяват космическите влияния. И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите. В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос. Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни.
към текста >>
Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между
ембрион
алното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература.
[4] Някои от вас вече знаят – участниците в първия естественонаучен курс, виж GA 320 „Духовнонаучни импулси за развитието на физиката. Първи естественонаучен курс“ [5] „Въведение в тайната наука“ – GA13 [6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е. не за ембриологията в естественонаучен смисъл. Е.П.
Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература.
Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“. [7] изречението на Ницше – „Das trunkene Lied [Песен на опиянението]“, в 4 част „Also sprach Zarathustra [Тъй рече Заратустра]“.Изречението е взето от превода на Исак Паси.
към текста >>
77.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Да оставим засега настрана
ембрион
алния живот, не че не можем също да го включим.
Затова при определени явления винаги трябва да търсим връзките на нашата Земя с космоса, а при други явления трябва да кажем, че тези космически влияния са скрити. Следователно работата е там, че откриваме именно това, което ни довежда до космическите влияния и което за тях е истинския реагент. Едногодишното растение ни казва нещо за връзките на Земята с космоса; многогодишното растение вече не може много да ни разкаже за това. И отново връзката на животното с човека трябва да я насочим по вярната следа. Разгледайте животното в неговото развитие.
Да оставим засега настрана ембрионалния живот, не че не можем също да го включим.
Животното се ражда, расте до определена граница, става полово зряло. Разгледайте целия този животински живот до половата зрелост и след това отвъд тази граница. Можете да разгледате факта без да градите хипотези и ще бъдете принудени да си кажете, че с животното става нещо своеобразно, когато то достигне половата зрелост. Тогава то наистина по определен начин е готово за този земен живот. Ние вече не можем повече – естествено, тези неща са описани само приблизително, но всъщност те са такива – да проследим в животното прогресиращите процеси след достигане на половата зрелост.
към текста >>
78.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме
ембрион
алния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин.
И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме. Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея. По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса. Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извънредно обширен свят на представите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на представите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера. Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание.
Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин.
Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие. Това, което казах сега, трябва внимателно да се разгледа със същата методологическа необходимост, както и земния магнетизъм при разглеждането на магнитната стрелка.
към текста >>
Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на
ембрион
алния живот, в
ембрион
алния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието.
По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса. Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извънредно обширен свят на представите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на представите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера. Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот.
Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието.
И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие. Това, което казах сега, трябва внимателно да се разгледа със същата методологическа необходимост, както и земния магнетизъм при разглеждането на магнитната стрелка. Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности.
към текста >>
И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в
ембрион
алното въздействие.
Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извънредно обширен свят на представите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на представите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера. Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието.
И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие.
С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие. Това, което казах сега, трябва внимателно да се разгледа със същата методологическа необходимост, както и земния магнетизъм при разглеждането на магнитната стрелка. Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности. Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот.
към текста >>
С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия
ембрион
ален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие.
С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
Това, което казах сега, трябва внимателно да се разгледа със същата методологическа необходимост, както и земния магнетизъм при разглеждането на магнитната стрелка. Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности. Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот. И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот.
към текста >>
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само
ембрион
а и да обясняваме неговите процеси от самия него.
Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие. Това, което казах сега, трябва внимателно да се разгледа със същата методологическа необходимост, както и земния магнетизъм при разглеждането на магнитната стрелка.
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него.
Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности. Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот. И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот. Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус. И така, във всичко, което носим в главовата си организация, трябва да търсим резултат от небесното въздействие.
към текста >>
Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на
ембрион
а нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности.
Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие. Това, което казах сега, трябва внимателно да се разгледа със същата методологическа необходимост, както и земния магнетизъм при разглеждането на магнитната стрелка. Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него.
Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности.
Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот. И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот. Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус. И така, във всичко, което носим в главовата си организация, трябва да търсим резултат от небесното въздействие. По същия начин трябва да търсим във въздействията в обмяната ни на веществата това, което принадлежи на Земята, което в определена степен има тенденция към центъра на Земята.
към текста >>
Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в
ембрион
а, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на
ембрион
а отслабва в образното на съзнателния живот.
И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие. Това, което казах сега, трябва внимателно да се разгледа със същата методологическа необходимост, както и земния магнетизъм при разглеждането на магнитната стрелка. Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности.
Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот.
И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот. Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус. И така, във всичко, което носим в главовата си организация, трябва да търсим резултат от небесното въздействие. По същия начин трябва да търсим във въздействията в обмяната ни на веществата това, което принадлежи на Земята, което в определена степен има тенденция към центъра на Земята. Тези две области на въздействие в човека се разделят, те по известен начин конструират две едностранчиви неща, а между тях посредничи средната област, ритмичната област, така че в ритмичната област всъщност имаме нещо, което ни е представено във взаимодействието на земното и небесното, ако можем да се изразим така.
към текста >>
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на
ембрион
алния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
Стигаме до нещо, което действа в Земята отвътре навън, така, както Юпитер действа отвън. Стигаме до отражението – всъщност това е обърнато обратно, но сега ще го кажа така, – до отражението във вътрешността на Земята на това, което е отвън. И ако сега си представим дейността на това отражение във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го представяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното. С други думи: можем да мислим за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да мислим за минералното царство на Земята като резултат от това отражение, и можем да мислим, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството. Реалността, която разбираме благодарение на това, произлиза от вътрешността на Земята.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност. В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности. Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща. Само по такъв начин можем наистина да се приближим към света. Сега можете да кажете: но този метод на познание е по-малко надежден от другия, който е взел днес на въоръжение микроскопа и телескопа.
към текста >>
79.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към
ембрион
алния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите. Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа. Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите.
Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория. Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката. Прибавете към това и нещо, което казах преди. Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната кост с костта на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“. Трябва да го изобразите така, че тук благодарение на тръбната кост имате радиус, и след това, преминавайки към черепната кост, трябва да направите това обръщане (рис. 12).
към текста >>
Защото това, че осъществяваме движения със самата Земя, отново обратно се проектира върху
ембрион
алния ни живот, върху нашия
ембрион
ален период, и се появява това, което го има в нас, което се образува, разбира се, благодарение на силите на движение.
Тук определено ни се открива перспективата, как трябва да тълкуваме примката. Бидейки хора, ние по определен начин съществуваме заедно със Земята. Намираме се в някаква точка на Земята. Движим се заедно със Земята. Това, което сега е като проекция на небесния свод, трябва отново да го сведем към тези движения, които осъществяваме със самата Земя.
Защото това, че осъществяваме движения със самата Земя, отново обратно се проектира върху ембрионалния ни живот, върху нашия ембрионален период, и се появява това, което го има в нас, което се образува, разбира се, благодарение на силите на движение.
Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения. Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата. Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината. И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината.
към текста >>
80.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам предвид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в
ембрион
алното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите животни и тогава ще можете да свържете с това изоставане една представа.
Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо. Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация. Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението. Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам предвид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в ембрионалното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите животни и тогава ще можете да свържете с това изоставане една представа.
Всъщност ние сме задължени за своето човешко формиране на обстоятелството, че по време на своето ембрионално формиране не сме се придвижили толкова далеч като животните, а сме изостанали. Така че, разглеждайки тези три царства съвсем външно, извън хипотезите, сме принудени да прокараме тук наистина забележителна математическа линия, а именно такава, която при продължаването ѝ изчезва, когато от животното преминаваме към човека, а тук – линия (при растението), която продължава (рис. 8). Отново разширение на математиката! При изчертаването на тази схема съществува разлика, явяваща се чисто математически: има линии, които, ако ги продължим, се удължават, и такива, които, ако ги продължим, се скъсяват. Това е напълно закономерна математическа представа.
към текста >>
Всъщност ние сме задължени за своето човешко формиране на обстоятелството, че по време на своето
ембрион
ално формиране не сме се придвижили толкова далеч като животните, а сме изостанали.
Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация. Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението. Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си. Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам предвид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в ембрионалното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите животни и тогава ще можете да свържете с това изоставане една представа.
Всъщност ние сме задължени за своето човешко формиране на обстоятелството, че по време на своето ембрионално формиране не сме се придвижили толкова далеч като животните, а сме изостанали.
Така че, разглеждайки тези три царства съвсем външно, извън хипотезите, сме принудени да прокараме тук наистина забележителна математическа линия, а именно такава, която при продължаването ѝ изчезва, когато от животното преминаваме към човека, а тук – линия (при растението), която продължава (рис. 8). Отново разширение на математиката! При изчертаването на тази схема съществува разлика, явяваща се чисто математически: има линии, които, ако ги продължим, се удължават, и такива, които, ако ги продължим, се скъсяват. Това е напълно закономерна математическа представа. И така, ако искаме схематично да разположим природните царства, трябва да ги разположим така, че да имаме някаква идеална точка, от която се разклоняват растителното царство, животинското царство, и след това трябва да продължим линиите, но линията на растителното царство трябва да я продължим така, че при своето продължаване да става по-дълга, а линията на животинското царство да се продължи така, че при своето продължаване да става по-къса.
към текста >>
81.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Знаете, че на определен стадии от развитието на едно място обикновено се образува, по същество, прозрачен зародиш на яйцеклетката, така наречената плодна зона (Fruchthof), и от тази плодна зона произлиза образуването на останалия
ембрион
.
Само в този край то е видимо. По отношение на Земята се върти цялата тази сфера, която, впрочем, е не сфера, а елипсоида, затова се върти и това, което тук е видимата част, тоест видимата Луна. Но това е само част от цялата действителност, с която имаме работа тук. Това, което се проявява тук като представа, което действително е съществувало тогава, няма да изглежда в своята образност толкова плашещо парадоксално, ако поставите пред душата си една аналогия. Вземете в качеството ѝ на аналогия човешката или животинската яйцеклетка (рис. 2).
Знаете, че на определен стадии от развитието на едно място обикновено се образува, по същество, прозрачен зародиш на яйцеклетката, така наречената плодна зона (Fruchthof), и от тази плодна зона произлиза образуването на останалия ембрион.
По такъв начин, ексцентрично, периферийно се образува център, от който след това произлиза останалото образувание. Ако сравните това мъничко телце с представата, която стои в основата на системата на Птолемей, например представата за Луната, ще добиете представа, че тук се мисли абсолютно аналогично. Така че може да се каже: в смисъла на птолемеевото разбиране за света съществува съвсем друга действителност, различна от тази, която се съдържа само в светлинния образ на Луната. Този образ е това, което е станало с човека оттогава, когато птолемеевата мирова система са я възприемали като реалност: вътрешното преживяване, вътрешното чувство на организма, че се намираш вътре в Луната, – но после това съвсем е пропаднало и са започнали да се ограничават до светлинния образ. Човекът на петия следатлантски период не може да каже: аз се намирам вътре в Луната, Луната ме пронизва, – доколкото той не знае вече това, доколкото Луната за него е само малък светлинен диск или светлинно кълбо, или изобщо кълбо.
към текста >>
Благодарение на това изобщо е възможно – защото тези процеси трябва да ги отнесем към
ембрион
алното развитие, – вече след раждането си човек да запазва способността за развитие в съвсем друга степен, отколкото животното.
Какво ни спира да погледнем към аналогичните процеси, които са се разигравали за друг вид растения и, да кажем, от процеса на минерализация на растенията да изведем силициевите и прочие съставни части на минералната земна субстанция? По съвсем друг начин, бих казал, можем да постъпим, ако търсим отношението на животинското към човешкото царство. Тук до известна степени трябва да си представяме, че развитието в животинското царство се придвижва напред, но след това се отклонява назад само в себе си и физически се реализира на предишната степен, когато тя е степента на животното. Така че до известен начин може да се каже: животинското и човешкото формиране изхождат от една обща точка. Обаче животното не се спира, докато не стане външно физически реално; човек се удържа на по-ранна степен и на тази степен става физически реален.
Благодарение на това изобщо е възможно – защото тези процеси трябва да ги отнесем към ембрионалното развитие, – вече след раждането си човек да запазва способността за развитие в съвсем друга степен, отколкото животното.
В минерала растителното формиране е превишило екстремума на растителното; в човека животинското формиране не стига до екстремум, а се удържа в себе си и на по-ранна степен се заема с външното формиране на природата. Така че получаваме именно тази идеална точка, от която излиза разклонението на един дълъг, неограничено дълъг клон и на един къс, от отрицателната страна също неопределен в себе си клон: растително царство, минерално царство; животинско царство, човешко царство. Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира. Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното.
към текста >>
Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез
ембрион
алното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното.
Благодарение на това изобщо е възможно – защото тези процеси трябва да ги отнесем към ембрионалното развитие, – вече след раждането си човек да запазва способността за развитие в съвсем друга степен, отколкото животното. В минерала растителното формиране е превишило екстремума на растителното; в човека животинското формиране не стига до екстремум, а се удържа в себе си и на по-ранна степен се заема с външното формиране на природата. Така че получаваме именно тази идеална точка, от която излиза разклонението на един дълъг, неограничено дълъг клон и на един къс, от отрицателната страна също неопределен в себе си клон: растително царство, минерално царство; животинско царство, човешко царство. Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира.
Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното.
Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина.
към текста >>
82.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Можем само да се позоваваме на
ембрион
алния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили.
И така, работата е, че трябва да се стигне до това, какво е направил, какво е изпитал движещият се, ако искаме да характеризираме движението именно като движение в себе си. Но за това трябва и нещо друго, с което искам да се заема утре, но днес поне ще се доближим до проблема. Сега трябва да погледнем към предмета отново от съвсем друга страна. Виждате ли, разглеждайки днес формирането на човешкия организъм, засега, разбира се, можем да получим по същество, само някакъв вид нагледна връзка с това, което се намира във външното мирово пространство. Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал.
Можем само да се позоваваме на ембрионалния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили.
И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация. Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие. Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили? Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта. В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства.
към текста >>
И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в
ембрион
алния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация.
Но за това трябва и нещо друго, с което искам да се заема утре, но днес поне ще се доближим до проблема. Сега трябва да погледнем към предмета отново от съвсем друга страна. Виждате ли, разглеждайки днес формирането на човешкия организъм, засега, разбира се, можем да получим по същество, само някакъв вид нагледна връзка с това, което се намира във външното мирово пространство. Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал. Можем само да се позоваваме на ембрионалния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили.
И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация.
Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие. Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили? Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта. В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват.
към текста >>
83.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия
ембрион
.
Тя се движи само като светлинно сияние, но не казвам, че е само такова. Спомнете си сега, какво ви казах преди няколко дни, че, собствено, нямаме работа само с Луната – тук (рис. 7), и със Земята – тук, а всяка планета има определена сфера, и в действителност това е само точка от периферията, така че Луната, собствено, е това, което е ограничено от нейната орбита. С нашата Земя ние се намираме вътре в лунната сфера. В определено отношение се намираме също вътре в сферата на Слънцето, а също и вътре в сферите на планетите.
Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион.
Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност. Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два облака, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно. Представете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите. По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
към текста >>
84.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Този следващ организъм е извънредно комплициран, заложен е в
ембрион
алното устройство на семето и следователно тази микроскопична или свръхмикроскопична субстанция трябва да е също много комплицирано устроена.
Отдава се най-голяма важност това семеустройство да бъде разбрано в неговата сложна молекулярна структура. Казва се: молекулите имат определена структура. При обикновените молекули тя е по-проста, после постепенно става все по-сложна, докато се стигне до чудовищно комплицираната структура на белтъчната молекула. И човек стои удивен и смаян пред комплицираната структура на белтъка в семето, защото си мисли следното: Човек си мисли, че белтъчната молекула трябва да е нечувано комплицирана, тъй като от тази комплицираност израства следващият организъм.
Този следващ организъм е извънредно комплициран, заложен е в ембрионалното устройство на семето и следователно тази микроскопична или свръхмикроскопична субстанция трябва да е също много комплицирано устроена.
Така в известна степен е в началото на процеса. Докато се изгражда земният белтък, молекулярната структура бива докарана до най-висока комплицираност. Обаче от тази най-висока комплицираност никога ни би могъл да произлезе един нов организъм, никога. Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно.
към текста >>
Тези неща са от значение само за
ембрион
алния живот.
Според това как животното се излага на Слънцето, по един или по друг начин лъвът се излага различно от начина, по който се излага конят или според други дълбоки причини, за които тук също ще разговаряме, според това се формират и принадлежащите към нея части. Така че предната част на животното имаме работа с прякото действие на Слънцето, от което зависи образуването на главата. Сега помислете и за това, че слънчевата светлина идва към Земята и по друг път като отразена от Луната. Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно. Там няма никакво действие.
Тези неща са от значение само за ембрионалния живот.
Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата. Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната. И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето. Там в главата и в кръвообразуването действат още Марс, Юпитер, Сатурн.
към текста >>
85.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в
ембрион
алния стадий.
Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога. Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън си лови течения, а също и силови течения насочени навътре, на сочени към вътрешността. Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре. Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество.
Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в ембрионалния стадий.
Такива биха си останали и биха изглеждали гротескно. Кравата обаче не е устроена така, а има рога и копита. Какво става на местата, където расте рогът, копитото? Там се образува място, което по особено силен начин изпраща силови течения навътре. Там има особено рязка граница спрямо външното.
към текста >>
86.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В организацията на главата още в
ембрион
алния период се отвежда земна материя.
И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм. То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/. При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм. Субстанцията, която се намира в главата при човека е също така, но да останем при животното – субстанцията, която се намира в организма на главата е от земна материя. Материята в главата е земно вещество, земна материя.
В организацията на главата още в ембрионалния период се отвежда земна материя.
Организацията на зародиша трябва да е нагласена така, че главата да получи вещества от земята. Следователно в нея имаме земна материя, земно вещество. И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите черва, крайници, мускули, кости и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята. Това е космическа субстанция. Важно е да не смятате, че копитата са образувани от физическата материя, която животното изяжда, че тя идва до тях и там се отлага.
към текста >>
87.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Млекопитаещи:
Ембрион
ално развитие в майчин организъм с техните комплицирани органи при
ембрион
а и майката.
Високо използване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб. Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на ледовитите региони. Мътене на яйцата със собствено произведената топлина. Висока душевна активност и телесна подвижност. Също на тази степен се създават вторични водни животни като пингвините.
Млекопитаещи: Ембрионално развитие в майчин организъм с техните комплицирани органи при ембриона и майката.
Безпрепятствено движение и възможност за бягане по време на бременността. Относителна независимост на новороденото от естеството и смилаемостта на наличната местна храна чрез високо стойностното майчино мляко. Миграция и възможност за бягане още от момента на раждането, на вече добре развитите потомци. Постепенно намаляване броя на потомците, достигащо при някои видове до един на година. Тук също има секундарни водни животни като китовете.
към текста >>
88.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през
ембрион
алното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло.
То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26] Щайнер продължава отново с подчертаване на значението за наблюдаване на формите (2., 81). Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията.
Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло.
Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята.
към текста >>
Тя не достига
ембрион
а.
Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията. Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло. Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина.
Тя не достига ембриона.
Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили. Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила. Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното. От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната.
към текста >>
Следователно това второ описание се отнася до действието на актуалното етерно, а също така и на астралното слънчево и лунно облъчване върху етерното и астралното тяло на животното отвън, особено през
ембрион
алното развитие.[28] Тогава етерното тяло модифицира възникващите форми на физическото тяло.
Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила. Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното. От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната. Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий. Както самостоятелните слънчеви действия при сърцето, така и еманципираните собствените лунни действия не се назовават тук като подпомагащи лунното облъчване.
Следователно това второ описание се отнася до действието на актуалното етерно, а също така и на астралното слънчево и лунно облъчване върху етерното и астралното тяло на животното отвън, особено през ембрионалното развитие.[28] Тогава етерното тяло модифицира възникващите форми на физическото тяло.
Как едно животно се излага на облъчванията, това зависи също от местонахождението. Това е основа на обусловеното от мястото разнообразие на формообразуването на животните. Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30] [1] Х. Еленберг (изд.) 1971: „Изследване на екосистемите„.
към текста >>
Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на
ембрион
алното развитие.[29], [30]
Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий. Както самостоятелните слънчеви действия при сърцето, така и еманципираните собствените лунни действия не се назовават тук като подпомагащи лунното облъчване. Следователно това второ описание се отнася до действието на актуалното етерно, а също така и на астралното слънчево и лунно облъчване върху етерното и астралното тяло на животното отвън, особено през ембрионалното развитие.[28] Тогава етерното тяло модифицира възникващите форми на физическото тяло. Как едно животно се излага на облъчванията, това зависи също от местонахождението. Това е основа на обусловеното от мястото разнообразие на формообразуването на животните.
Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30]
[1] Х. Еленберг (изд.) 1971: „Изследване на екосистемите„. [2] А. Ф. Тинеман 1956: „Живот и околна среда„, издателство ророро 22. [3] Големината на клетките силно се променя и в растенията те често са много подълги отколкото широки.
към текста >>
89.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
В нервно-сетивната система по същия начин то е играло тази определяща роля само през
ембрион
алното развитие, когато са се образували органите.
Тази възможност животното и човекът дължат непряко на дейността на нервно-сетивната система, защото с помощта на това, което тя е поела непосредствено от околната среда, действа формиращо върху веществообменната система. Затова тя участва в храносмилателната дейност. „Същинската същност“ на животното на първо място е астралното тяло. То също е полярно устроено. Във веществообменната и двигателната система то е дълбоко свързано с етерното и физическото тяло и определя всичко, което става там с веществата.
В нервно-сетивната система по същия начин то е играло тази определяща роля само през ембрионалното развитие, когато са се образували органите.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло. Това е условието то да стане носителят на съзнанието. Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание. Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията. По поставения тук въпрос Щайнер вече е говорил веднъж към края на втората лекция, там, където включва животното в планетарното разглеждане на индивидуалността на селското стопанство.[6] Също там той говори за „формообразуването и оцветяването“ на животното, за „консистенцията и структурата на неговата субстанция“ във връзка с въздействията на предната част на животното и горнослънчевите планетни сили, следователно с нервно-сетивната система.
към текста >>
90.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
През целия си живот се намира в положение, което може да се сравни с това на
ембрион
а.
Това може да се разбере само ако се вземе предвид, че в Селскостопанския курс Щайнер говори от свръхсетивно съзерцание. Мозъкът е откъснат, отделен от живота, от надлежната част на етерното тяло и по този начин е станал минерален. Мозъкът се изгражда от етерното тяло и особено от астралното тяло. Това изграждане поставя физически мозъка в черепа и мозъчната обвивка по изключително своеобразен начин. Там той плува в мозъчната течност, поради което се освобождава до голяма степен от действието на тежестта, многократно губи от теглото си.
През целия си живот се намира в положение, което може да се сравни с това на ембриона.
Точно поради това, че нещата във физическото тяло стоят така, мозъкът, след като бъде изграден, може да бъде изоставен от изграждащите сили на етерното и астралното тяло или когато се застане от гледната точка на етерното и астрално тяло, отделен от тях без при това да се разпадне. Това е предпоставка за появата на будното съзнание. От това произлиза способността за мислене, тъй като мислите имат своето седалище в етерното тяло. Те не могат да бъдат съзнавани, докато етерното тяло е заето с изграждане и възстановяване на физическото тяло. Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли.
към текста >>
91.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Казвал съм ви: освен физическото тяло ние имаме още етерно тяло, астрално тяло и «аз»; всичко това се намира тук не само до раждането на човека, но и преди
ембрион
алния му живот, преди зачатието.
И така, човек отново се връща към земен живот. Следващия път ще ви обясня какво може много добре да обоснове представата за това, което наричат вечност. Следващия път ще доведа този въпрос до край. Защото това е част от въпроса, който ми поставихте. Обаче, господа, обяснявах ви това така, че да ви приближа до духовното.
Казвал съм ви: освен физическото тяло ние имаме още етерно тяло, астрално тяло и «аз»; всичко това се намира тук не само до раждането на човека, но и преди ембрионалния му живот, преди зачатието.
То е тук. Но, виждате ли, има известна църковна догма[3], съдържанието на която е доста забележително. Тя се е появила скоро след като християнството се е разпространило. В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо? Виждате ли, за да не създава животът преди земния живот грижи на хората, за да не се интересуват те от него.
към текста >>
92.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И напротив, ако вземем крава или куче, до
ембрион
а, намиращ се вътре в майчината утроба, в матката, светлината няма достъп,
ембрион
ът е съвсем затворен от външния свят и се намира в тъмнина.
Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности. Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло. Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата. Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата. Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата.
И напротив, ако вземем крава или куче, до ембриона, намиращ се вътре в майчината утроба, в матката, светлината няма достъп, ембрионът е съвсем затворен от външния свят и се намира в тъмнина.
И така, той трябва да се развива вътре, в тъмнина. Обаче на тъмно не може да се развие нищо живо. Безсмислица е, когато се вярва, че на тъмно нещо може да се развие. Но какво става тук? Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана.
към текста >>
93.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на
ембрион
а, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата.
Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността. И така, влиянието на Марс и влиянието на кометите създават в човека свободната воля и ни дават възможност да използваме нашите телесни членове в съответствие с тази свободна воля. Но тези влияния трябва по правилен начин да си взаимодействат в човека с Меркурий. Меркурий е този, който изработва в нашия стомах необходимия състав на солната киселина. Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина.
И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата.
Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол. Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина. Значи, господа, съвсем не напразно солим храната си.
към текста >>
94.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Клетките, които се образуват в
ембрион
а първи и след това спират развитието си - белтъчните клетки, - това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогенезата.
Кръвта, циркулираща по цялото тяло, изпълнява такава работа, която извършват пчелите в кошера. При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството - защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, по-меки са и тук сходството е по-слабо забележимо. В костите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме. Така че кръвта също има силите, които има пчелата-работничка. Да, господа, при това могат да се изучават връзките по време.
Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си - белтъчните клетки, - това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогенезата.
Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки. Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера.
към текста >>
95.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката,
ембрион
ът, - не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма.
Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода. Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така. Виждате ли, веднъж вече ви казах: размножаването на човека и животните е свързано с небесното пространство.
Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката, ембрионът, - не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма.
Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни. И така, там, където действат силите на размножаването, по същество действат на Земята силите на небето. При окото вие също виждате, че то представлява сфера, топче. Неотдавна ви описах това. Окото също е образувано по подражание на Космоса.
към текста >>
96.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
- Но въпреки това е така и нещата отиват толкова далеч, че даже човешкият
ембрион
в първия период от своето пребиваване в майчиното тяло е покрит с косми.
Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н. Разбира се, козината е полезна с това. Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето. Бихте могли да възразите: да, но козина не се появява навсякъде, където слънчевите лъчи проникват!
- Но въпреки това е така и нещата отиват толкова далеч, че даже човешкият ембрион в първия период от своето пребиваване в майчиното тяло е покрит с косми.
Бихте могли да кажете: но там той не е изложен на Слънцето. Тези косми ембрионът впоследствие ги губи. И всеки родил се човек в първите седмици от бременността на майката изцяло е покрит с косми. Той губи тези косми. Защо става това?
към текста >>
Тези косми
ембрион
ът впоследствие ги губи.
Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето. Бихте могли да възразите: да, но козина не се появява навсякъде, където слънчевите лъчи проникват! - Но въпреки това е така и нещата отиват толкова далеч, че даже човешкият ембрион в първия период от своето пребиваване в майчиното тяло е покрит с косми. Бихте могли да кажете: но там той не е изложен на Слънцето.
Тези косми ембрионът впоследствие ги губи.
И всеки родил се човек в първите седмици от бременността на майката изцяло е покрит с косми. Той губи тези косми. Защо става това? То става поради факта, че майката поема в себе си слънчевите сили и те действат по вътрешен начин. Косата вътрешно изцяло и напълно е свързана с въздействието на Слънцето.
към текста >>
97.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест
ембрион
а на човека в тялото на майката.
Това до известна степен е справедливо, но все пак не съвсем. Необходимо е да се изясни в какво се състои разликата между древната и новата медицина, иначе не може да се разбере каква е гледната точка на новата медицина днес. Древната медицина много точно е знаела, че човек не е само физическото тяло, което виждат очите и пипат ръцете, но той е и свръхсетивно същество, което пронизва тялото; ние също постоянно подчертаваме това. Разликата между тази древна медицина и новата медицина вие бихте могли да откриете, връщайки се към самото начало на човешкия живот, връщайки се към времето преди раждането.
Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона на човека в тялото на майката.
Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката. В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна.
към текста >>
Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в
ембрион
алния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката.
Необходимо е да се изясни в какво се състои разликата между древната и новата медицина, иначе не може да се разбере каква е гледната точка на новата медицина днес. Древната медицина много точно е знаела, че човек не е само физическото тяло, което виждат очите и пипат ръцете, но той е и свръхсетивно същество, което пронизва тялото; ние също постоянно подчертаваме това. Разликата между тази древна медицина и новата медицина вие бихте могли да откриете, връщайки се към самото начало на човешкия живот, връщайки се към времето преди раждането. Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона на човека в тялото на майката.
Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката.
В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна. След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка.
към текста >>
Но освен това, което съществува по такъв начин, около човека (
ембрион
а) в майчиното тяло постоянно съществува уплътнена, слизеста течност.
Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна. След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка. От едната страна се образува глава (вж. рис.), тук се образуват първите нервни влакна: всичко това се развива и по-нататък. По-такъв начин, наблюдавайки форма след форма, естествознанието днес се мъчи да се приближи до разбирането за появата на човека или животното, до разбирането на антропо- и зоогенезата.
Но освен това, което съществува по такъв начин, около човека (ембриона) в майчиното тяло постоянно съществува уплътнена, слизеста течност.
Тази слизеста течност (изобразява я на рисунката) заема в матката мястото около (плода). Тази слизеста, плътна течност, с различни по-плътни образувания, по време на раждането се изхвърля във вид на така наречената плацента. Нея я разглеждат като отпадък, като нещо, което няма значение, тъй като в днешно време всичко, което се създава в живото същество и излиза извън него, се разглежда като отпадък. Но всъщност това не е така. Тук, в деленето на клетките и изграждането на физическото човешко тяло, действа външната природна сила, докато в обкръжаващата течност, която впоследствие се изхвърля като отпадък, действа духовно-ду-шевното начало.
към текста >>
Това духовно-душевно начало първо се намира в обкръжението на малкото човешко тяло (
ембрион
а): едва после то се вмъква в човешкото тяло.
Тази слизеста течност (изобразява я на рисунката) заема в матката мястото около (плода). Тази слизеста, плътна течност, с различни по-плътни образувания, по време на раждането се изхвърля във вид на така наречената плацента. Нея я разглеждат като отпадък, като нещо, което няма значение, тъй като в днешно време всичко, което се създава в живото същество и излиза извън него, се разглежда като отпадък. Но всъщност това не е така. Тук, в деленето на клетките и изграждането на физическото човешко тяло, действа външната природна сила, докато в обкръжаващата течност, която впоследствие се изхвърля като отпадък, действа духовно-ду-шевното начало.
Това духовно-душевно начало първо се намира в обкръжението на малкото човешко тяло (ембриона): едва после то се вмъква в човешкото тяло.
Духът следва всъщност да се търси в това, което по-късно се изхвърля като отпадък. Това е извънредно важно, макар, разбира се, да може много да ни учуди. В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова. Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
към текста >>
Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в
ембрион
а, във физическото като такова.
Тук, в деленето на клетките и изграждането на физическото човешко тяло, действа външната природна сила, докато в обкръжаващата течност, която впоследствие се изхвърля като отпадък, действа духовно-ду-шевното начало. Това духовно-душевно начало първо се намира в обкръжението на малкото човешко тяло (ембриона): едва после то се вмъква в човешкото тяло. Духът следва всъщност да се търси в това, което по-късно се изхвърля като отпадък. Това е извънредно важно, макар, разбира се, да може много да ни учуди. В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират.
Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза. Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека. Вие знаете за това, което се отделя по време на живота на човека.
към текста >>
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки
ембрион
и - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
Това духовно-душевно начало първо се намира в обкръжението на малкото човешко тяло (ембриона): едва после то се вмъква в човешкото тяло. Духът следва всъщност да се търси в това, което по-късно се изхвърля като отпадък. Това е извънредно важно, макар, разбира се, да може много да ни учуди. В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека. Вие знаете за това, което се отделя по време на живота на човека. То не се ползва с особена почит във външния свят поради своята лоша миризма.
към текста >>
Така че да се получат човешки
ембрион
и за такива изследвания не се удава.
Духът следва всъщност да се търси в това, което по-късно се изхвърля като отпадък. Това е извънредно важно, макар, разбира се, да може много да ни учуди. В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова. Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава.
И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека. Вие знаете за това, което се отделя по време на живота на човека. То не се ползва с особена почит във външния свят поради своята лоша миризма. Почти всички отделени продукти се разглеждат - при това с известно право - като нещо, което след като е отделено, трябва незабавно да бъде смито с вода и т. н.
към текста >>
На този стадий на (
ембрион
а) се образуват краищата на ръце (вж.
И ако съдържанието на червата наричате изпражнения, можете да кажете, че главният мозък - това е изпражнение. От научна гледна точка това е съвсем вярно. Защото мисловната дейност не се състои в дейност на главния мозък; не, мисловната дейност се състои в това, че главният мозък се отделя от мисленето, оказва се отделен от мисленето. Говорил съм ви за сетивновъзприемаемия и за свръхсетивния човек, за човека, който се вижда, и за човека, който също се намира в нас и не се вижда. В човек видимо е това, което постоянно се гради, от което се формира физическото му тяло.
На този стадий на (ембриона) се образуват краищата на ръце (вж.
рис.) и краищата на крака. Но това, което е свръхсетивно - астралното тяло и «азът», - служи на процесите на отделяне, постоянно отделя. Само физическото и етерно тяло строят. Астралното тяло и «азът» отново разрушават. Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него.
към текста >>
Ако около изгражданата част на човешкото същество (
ембрион
а) става все повече разрушение, тогава действа духът.
Именно на това, че разрушаваме, че постоянно произвеждаме отделяния в главния мозък, че имаме отделителни органи за секрети, жлези, е основано това, че не сме слабоумни, че сме разумни хора, макар и в различна степен, разбира се. Защото духовното начало се основава на разрушението, а не на строенето. Затова процесите на отделяне имат изключителна важност. Колкото повече отивате в човека отдолу нагоре, толкова повече човек представлява секрет. Виждате ли, работата е в следното: същата дейност, която се извършва при отхвърлянето на плацентата, се извършва и при всяко разрушение и разлагане.
Ако около изгражданата част на човешкото същество (ембриона) става все повече разрушение, тогава действа духът.
Когато духът получи възможност да действа в самото човешко тяло (тоест от разпадащата се плацента преминава в ембриона - бел. пр.), когато човек се ражда, плацентата става ненужна; именно тогава се и отхвърля. Но и всичко живо като цяло също напълно се отхвърля (в течение на живота - бел. пр.). Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето. Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения.
към текста >>
Когато духът получи възможност да действа в самото човешко тяло (тоест от разпадащата се плацента преминава в
ембрион
а - бел.
Защото духовното начало се основава на разрушението, а не на строенето. Затова процесите на отделяне имат изключителна важност. Колкото повече отивате в човека отдолу нагоре, толкова повече човек представлява секрет. Виждате ли, работата е в следното: същата дейност, която се извършва при отхвърлянето на плацентата, се извършва и при всяко разрушение и разлагане. Ако около изгражданата част на човешкото същество (ембриона) става все повече разрушение, тогава действа духът.
Когато духът получи възможност да действа в самото човешко тяло (тоест от разпадащата се плацента преминава в ембриона - бел.
пр.), когато човек се ражда, плацентата става ненужна; именно тогава се и отхвърля. Но и всичко живо като цяло също напълно се отхвърля (в течение на живота - бел. пр.). Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето. Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения. Да видим какво става, когато имате кошмар.
към текста >>
98.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш,
ембрион
, той изцяло зависи от Луната.
Евреите отделяли малко внимание на останалите светила, но те взели от древните религии влиянието на Луната. И своя Яхве, своя Йехова те свързвали с духовете на Луната. Така, в съответствие с изначалната древноеврейска религия Яхве, който живее в човешкия Аз, зависи от Луната. Господа, това не е просто някаква легенда, някаква суеверна религиозна представа. Не, това е нещо, което може да бъде напълно доказано научно.
Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната.
Тази зависимост на човека от Луната в ембрионалния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца. Едва в последно време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца. Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в тялото на майката. Доколко се простира тази зависимост от Луната? Вече съм обръщал вниманието ви върху това.
към текста >>
Тази зависимост на човека от Луната в
ембрион
алния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца.
И своя Яхве, своя Йехова те свързвали с духовете на Луната. Така, в съответствие с изначалната древноеврейска религия Яхве, който живее в човешкия Аз, зависи от Луната. Господа, това не е просто някаква легенда, някаква суеверна религиозна представа. Не, това е нещо, което може да бъде напълно доказано научно. Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната.
Тази зависимост на човека от Луната в ембрионалния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца.
Едва в последно време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца. Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в тялото на майката. Доколко се простира тази зависимост от Луната? Вече съм обръщал вниманието ви върху това. Виждате ли, работата стои така, че първата оплодена яйцеклетка съдържа всъщност разрушена земна материя, съдържа разпаднала се на прах, пепеловидна земна материя, от която не би възникнало въобще нищо, ако върху нея действаха само земните сили!
към текста >>
Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя
ембрион
ален период в качеството му на зародиш в тялото на майката.
Господа, това не е просто някаква легенда, някаква суеверна религиозна представа. Не, това е нещо, което може да бъде напълно доказано научно. Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната. Тази зависимост на човека от Луната в ембрионалния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца. Едва в последно време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца.
Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в тялото на майката.
Доколко се простира тази зависимост от Луната? Вече съм обръщал вниманието ви върху това. Виждате ли, работата стои така, че първата оплодена яйцеклетка съдържа всъщност разрушена земна материя, съдържа разпаднала се на прах, пепеловидна земна материя, от която не би възникнало въобще нищо, ако върху нея действаха само земните сили! От този човешки зародиш възниква нещо само защото съществува влиянието на Луната върху Земята. Може да се каже: човек идва в земния живот благодарение на лунните сили.
към текста >>
99.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в
ембрион
ално състояние той се развива в тялото на майката.
Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили.
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката.
Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец. Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син?
към текста >>
100.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той е имал предвид, че ако се смесят слънчевите сили със силите на Сатурн и Луната - описаното на даденото място се отнася към
ембрион
а на човека, - ако върху детето в тялото на майката действат слънчево-лунните сили, тогава става това и това.
Той смятал, че знакът ©означава злато. Следователно той вземал злато и го обработвал химически. Този знак Ь означавал олово. И така, аз вземам олово и го обработвам химически. Обаче целият ужас се състоял в това, че този човек, алхимикът, чиито писания е изчел шведският учен, е имал предвид в дадения случай не металите, а планетите.
Той е имал предвид, че ако се смесят слънчевите сили със силите на Сатурн и Луната - описаното на даденото място се отнася към ембриона на човека, - ако върху детето в тялото на майката действат слънчево-лунните сили, тогава става това и това.
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло. Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло. Тогава той би могъл да се приближи до този проблем. Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука. Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел.
към текста >>
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до
ембрион
алното състояние в майчиното тяло.
Следователно той вземал злато и го обработвал химически. Този знак Ь означавал олово. И така, аз вземам олово и го обработвам химически. Обаче целият ужас се състоял в това, че този човек, алхимикът, чиито писания е изчел шведският учен, е имал предвид в дадения случай не металите, а планетите. Той е имал предвид, че ако се смесят слънчевите сили със силите на Сатурн и Луната - описаното на даденото място се отнася към ембриона на човека, - ако върху детето в тялото на майката действат слънчево-лунните сили, тогава става това и това.
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло.
Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло. Тогава той би могъл да се приближи до този проблем. Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука. Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел. На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
към текста >>
Ембрион
ът плува в плодните води и следователно се явява до своето раждане съвсем различно същество, той е защитен от земните сили.
Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората. Това е възможно само с помощта на духовната наука, с помощта на антропософската духовна наука. Така отново може да се открие не само къде е разположена Луната, но и как е свързана Луната с целия човек. По такъв начин се стига до това, че детето в течение на десет лунни месеца, тоест десет пъти по четири недели преживява в тялото на майката въздействието на Луната. То преживява въздействието на Луната така, че за това време му се налага да преживее осем, девет, десет пълнолуния.
Ембрионът плува в плодните води и следователно се явява до своето раждане съвсем различно същество, той е защитен от земните сили.
Най-важното е, че той е защитен от земните сили и се намира преимуществено под влиянието на Луната, макар другите небесни тела също да влияят. Виждате ли, трябва да стане така, че днес вече в нашите университети и в нашите училища, даже в средното общообразователно училище да се изучават съвсем други предмети. На първо място да се изучава човекът, човешкото сърце, човешката глава, да се изучава как всичко това е свързано със звездите. В университетите, първо, трябва да се дава описание как от съвсем мъничкото човешко семенце се развива човешкият ембрион в течение на първата, втората, трета, четвърта, петата седмица и т. н. Такова описание вече има, но още няма друго описание: за това, какво прави Луната в същото време.
към текста >>
В университетите, първо, трябва да се дава описание как от съвсем мъничкото човешко семенце се развива човешкият
ембрион
в течение на първата, втората, трета, четвърта, петата седмица и т. н.
То преживява въздействието на Луната така, че за това време му се налага да преживее осем, девет, десет пълнолуния. Ембрионът плува в плодните води и следователно се явява до своето раждане съвсем различно същество, той е защитен от земните сили. Най-важното е, че той е защитен от земните сили и се намира преимуществено под влиянието на Луната, макар другите небесни тела също да влияят. Виждате ли, трябва да стане така, че днес вече в нашите университети и в нашите училища, даже в средното общообразователно училище да се изучават съвсем други предмети. На първо място да се изучава човекът, човешкото сърце, човешката глава, да се изучава как всичко това е свързано със звездите.
В университетите, първо, трябва да се дава описание как от съвсем мъничкото човешко семенце се развива човешкият ембрион в течение на първата, втората, трета, четвърта, петата седмица и т. н.
Такова описание вече има, но още няма друго описание: за това, какво прави Луната в същото време. Науката за физическото възникване на човека може да се появи само тогава, ако на едната страница бъде описано какво става в тялото на майката, а на другата страница бъде описана дейността на Луната. И все пак трябва съвсем отчетливо да си представяме, че например в случая на смяната на зъбите на седмата година от живота трябва да се описва не само това - както се случва днес, - какво представляват млечните зъби, как израстват други, а млечните зъби падат. Това трябва да се описва от позицията на науката за Слънцето, защото този процес зависи от слънчевите сили. Точно така и при описание на половата зрелост на човека се имат предвид чисто физически процеси.
към текста >>
НАГОРЕ