Търсене в текстове за 'Екватор'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 34 резултата от 18 текста с части от думите : 'Екватор'.

1. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката.
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23? градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>

Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора.
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23? градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>

градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23? градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>

2. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>

Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>

Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>

3. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Затова образно казано само трябва да се вземе не голяма капка масло, която плава във вода, да се сложи в нейната екваториална област не голям кръг картон и да се прободе с игла в средата.
Научният работник много добре ни показва сега, как всичко това може да стане, тази Кант-Лапласова теория. Затова образно казано само трябва да се вземе не голяма капка масло, която плава във вода, да се сложи в нейната екваториална област не голям кръг картон и да се прободе с игла в средата. След това, ако достатъчно бързо се завърти иглата, то от капката масло ще започнат да се отделят малки капки, така че в умален вид ще се появи цялата мирова система, и може нагледно да се види това, което се е случило при образуването на мировата система в пространството. Но научният работник забравя едно: а именно, че сам е присъствал в това, че е направил всички необходими приготовления и е започнал да върти иглата, и че във великия Космос не може от само себе си да стене това, което и в малкия космос също не може да се случи от само себе си. А там, в пространството, по негово мнение, трябва да става от само себе си. Това никак не е трудно да се разбере; но правилните физични положения се използват по такъв начин, че който не може да види това, той и не вижда. И така при образуването на тези планети са действали духовни сили и духовни същества, и ние ще разгледаме нещо от тези деятелности.
към текста >>

4. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

След това се изрязва една малка пластинка, която може да се прокара точно през екваторната линия на тази маслена сферичка, така щото тя бива разделена на две половини.
При това винаги, а и днес също в училищата се показва един опит, който трябва да покаже нагледно, как цяла една планетарна система може да възникне така чрез въртене. Взема се едно вещество, което плува във водата, и се поставя в сферическа форма (капка олио). След това се изрязва една малка пластинка, която може да се прокара точно през екваторната линия на тази маслена сферичка, така щото тя бива разделена на две половини. Отгоре се забожда една карфица и започва да се върти. От малката сферичка се отделя първо една капка, която се върти около по-голямата като едно външно тяло. После се отделя втора, трета капка, и накрая в средата остава една по-голяма капка, около която се въртят по-малките. Ето ви една планетарна система в малък мащаб, казва се. И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система?
към текста >>

5. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

На първо място, нека да отбележим, че всичко идва в резултат на едно струпване по протежението на съответния екватор или пояс.
А когато онова първоначално кълбо, което съответствува на Сатурновото състояние, също започва да се върти, тогава става следното. Постепенно възниква един вид пояс, който не обгръща цялото яйце, а по-скоро прилича на една широка лента. И вътре в този пояс се струпват, така да се каже, отделните форми, които са се образували наоколо. Изграждането на този пояс става по силата на един общовалиден космически закон. На първо място, нека да отбележим, че всичко идва в резултат на едно струпване по протежението на съответния екватор или пояс. Млечният път също е подчинен на този закон. Когато Вие имате пред себе си Млечния път, прострян като един гигантски пояс из небесното пространство, осеян тук или там с оскъдно количество звезди, това се дължи на същия закон, според който при започване на ротацията небесните тела се подреждат по протежение на това, което означаваме като пояс. Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща, чийто пояс е образуван от дължината на екватора. Вие не бива да забравяте, че такъв пояс се образува и при възникването на отделните планети. Следователно, ако се върнем към по-предишните рисунки, и вземем, грубо казано, едно яйце и поискаме да изобразим отделните състояния, би трябвало да очертаем, примерно с червен цвят, един такъв пояс.
към текста >>

Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща, чийто пояс е образуван от дължината на екватора.
И вътре в този пояс се струпват, така да се каже, отделните форми, които са се образували наоколо. Изграждането на този пояс става по силата на един общовалиден космически закон. На първо място, нека да отбележим, че всичко идва в резултат на едно струпване по протежението на съответния екватор или пояс. Млечният път също е подчинен на този закон. Когато Вие имате пред себе си Млечния път, прострян като един гигантски пояс из небесното пространство, осеян тук или там с оскъдно количество звезди, това се дължи на същия закон, според който при започване на ротацията небесните тела се подреждат по протежение на това, което означаваме като пояс. Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща, чийто пояс е образуван от дължината на екватора. Вие не бива да забравяте, че такъв пояс се образува и при възникването на отделните планети. Следователно, ако се върнем към по-предишните рисунки, и вземем, грубо казано, едно яйце и поискаме да изобразим отделните състояния, би трябвало да очертаем, примерно с червен цвят, един такъв пояс. С червено би трябвало да оцветим не цялото яйце, а само пояса. А после по протежение на пояса се струпват телата, които са предназначени да образуват едно голямо планетарно тяло. И на едно определено място би трябвало да отбележим точката, където се концентрират всички тела.
към текста >>

6. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Така той стана зависим и от всички планетарни отношения на Земята, типични за съответната област, от ъгъла, по който падат Слънчевите лъчи, от обстоятелството дали областта се намира в тропическите земи близо до Екватора или в зони с умерен континентален климат, дали става дума за равнинна или планинска област и така нататък.
Чрез всичко онова, което е ставало в предходните епохи и което сега се разиграва в първата третина на живота, ние се оказваме свързани със Земята до много по-голяма степен, отколкото са предвиждали за нас нормалните Духове на Формата. Обаче в резултат на това човекът стана много по-зависим от Земята, която той обитава, много по-зависим от мястото, където живее и т.н. Поради обстоятелството, че човекът така да се каже въпреки намеренията на Духовете на Формата слезе на Земята по-рано от предвиденото, той стана подчертано зависим от мястото: най-вече защото започна да се свързва със Земята по начин, който се различаваше от първоначалния замисъл. Човекът би бил независим от мястото си на раждане, от това, дали крачи по Земята на Север или Юг, на Изток или Запад, само ако би го правил в средната третина от живота си. Но понеже стана зависим от Земята, понеже младостта му протичаше според описания от нас начин, той се свърза много силно с мястото, с областта, където е роден. Така той стана зависим и от всички планетарни отношения на Земята, типични за съответната област, от ъгъла, по който падат Слънчевите лъчи, от обстоятелството дали областта се намира в тропическите земи близо до Екватора или в зони с умерен континентален климат, дали става дума за равнинна или планинска област и така нататък. Всички знаем, че дишането в равнината е съвсем различно от дишането в планината. Следователно, човекът стана изцяло зависим от земните отношения, от мястото си на раждане. И така, ние виждаме, как човекът буквално се враства в майката Земя, как става изцяло зависим от мястото си на раждане, как той е белязан от онези качества, които получава благодарение на това, че в него действуват типичните за съответната област Земни сили. Всичко това формира неговата расова принадлежност; т.е. онези Духове на Формата, или Власти, даващи на човека това, което наричаме земно съзнание, не между 21-та и 23-та година, а много по-рано и предизвикват расовите различия, които, следователно, зависят главно от мястото на раждане.
към текста >>

7. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони.
Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека.
към текста >>

8. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система.
С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система. Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука. Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела. И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство. Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука. При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия. Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука.
към текста >>

9. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Действието на топлинния етер върху човешката глава няма да го търсите в това, дали се изпотявате или не, а само по отношение на това, дали живеете в екваториалната, умерената или студената зона.
Това е, което се наблюдава и духовнонаучно. Но трябва да се въведе едно уточнение, а именно че тази част от човешката глава пропуска истински само топлинния и светлинния етер. Топлинният етер не въздейства чрез непосредственото облъчване с топлина, а чрез това, че се намираме в определена климатична зона. Действието на топлинния етер върху човешката глава няма да го търсите в това, дали се изпотявате или не, а само по отношение на това, дали живеете в екваториалната, умерената или студената зона.
към текста >>

10. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
Там преобладава земният живот. Той се устремява във вегетацията. Той прави вегетацията обилна и богата. Това също лишава човека от съразмерност на способностите му, но на север това идва от по-различна страна, отколкото на юг. И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята. Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
към текста >>

11. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4].
Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина. Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4]. По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора.
към текста >>

По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора.
Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина. Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4]. По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора.
към текста >>

А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света. А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите. Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
към текста >>

Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината. Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
към текста >>

И другото: казахме, че равнините на планетните орбити са наклонени към равнината на слънчевия екватор.
И другото: казахме, че равнините на планетните орбити са наклонени към равнината на слънчевия екватор. Когато орбитите на планетите пресичат еклиптиката в посока нагоре или надолу, се казва, че образуват възли. Но и тези възли не са постоянни точки. Линиите, които, придвижвайки се, съединяват тези възли (рисунката на стр.33, К и К1), също се явяват линии на отклонението на равнините една от друга. И така, тези наклони, когато ги изразяваме в обобщени понятия, ни довеждат отново до застинало понятие, което тутакси трябва да модифицираме изхождайки от действителността. Защото ако орбитата има единия път определен наклон, а другия път – друг наклон, благодарение на това се модифицира всичко, изведено дотогава като понятие.
към текста >>

[4] …равнината на слънчевия екватор: обикновено се използва за посочване на равнината на еклиптиката.
[4] …равнината на слънчевия екватор: обикновено се използва за посочване на равнината на еклиптиката. От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас. Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°.
към текста >>

От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас.
[4] …равнината на слънчевия екватор: обикновено се използва за посочване на равнината на еклиптиката. От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас. Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8".
към текста >>

Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8".
От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас. Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>

Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите.
Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>

Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга.
Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>

12. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук се приближаваме към тази възраст в развитието на човечеството, по времето на което културата, такава като индийската култура, е можело да се развива само там, където това, което сега преживяваме в повече или по-малко умерената зона, е съществувало примерно около днешния екватор.
И така, стигаме до съвсем друг период в положението на човека в света. И ако преминем към още по-ранни времена, ще видим още по-голямо сливане на човека с обкръжаващия го свят. Тук се връщаме в епохи, чиито култури са можели да се развиват само там, където това са позволявали съвсем особените земни условия; епохата, която във „Въведение в тайната наука“ описах като предшестваща, е праиндийската култура, чиито последен отглас е била ведическата култура. Връщаме се в епохата, която е съвсем близо до времето, когато нашите области са били покрити с лед. Тук се приближаваме към тази възраст в развитието на човечеството, по времето на което културата, такава като индийската култура, е можело да се развива само там, където това, което сега преживяваме в повече или по-малко умерената зона, е съществувало примерно около днешния екватор. Защото тропическата зона, – това можете просто да го видите при разглеждане на настъпването и отдръпването на ледника, – е обхванала Индия едва по-късно[11], когато обледеняването на северната част на земното кълбо отново е отстъпило.
към текста >>

Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области.
И така, ако изцяло емпирично вземем просто фактите, – в науката обикновено също се вземат, само дето не се простират в толкова широки територии, – самият ни поглед се разширява до връзката, която описахме. В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората. Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето. То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм. Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
към текста >>

13. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава.
Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен. Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо? Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата. Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята. Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън. Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>

14. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

(Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел.
И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук. (Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел. пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
към текста >>

15. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката.
А .Е. Плато, 1801–1883. Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато. Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата ѝ и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр. 281 от посочения труд).
към текста >>

16. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения
Виждате ли, постоянно се говори за каналите, които трябва да ги има на Марс. Но защо се говори за канали? На Марс не се вижда нищо друго освен ето такива линии (изобразява ги на дъската), и за тях говорят като за канали. Това е правил-но, но също така и неправилно. Доколкото Марс не е толкова твърд, като Земята, не може, разбира се, да се говори за такива канали, като на Земята, но може да се говори, че на Марс има нещо подобно на нашите пасатни ветрове. Знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения
към текста >>

17. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

На Земята става ето какво: ако тук нарисувам Земята (изобразява го на дъската), тук, тоест по протежение на екватора, тя е гореща.
Земята не става така. На Земята става ето какво: ако тук нарисувам Земята (изобразява го на дъската), тук, тоест по протежение на екватора, тя е гореща. Горе и долу на полюсите Земята е студена. В средните части е топло. Ако хората отидат в Африка или в Индия, те отиват на горещо място. Нагоре, към Северния полюс, както и към Южния полюс, е студено. Всички това навярно сте го чели в описанията на полярните изследвания.
към текста >>

Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс.
Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре. Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък. Всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре. Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс. Те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области. Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух. Това са пасатните ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.
към текста >>

18. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката.
А .Е. Плато, 1801-1883. Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато. Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата й и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката й вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр. 281 от посочения труд).
към текста >>

НАГОРЕ

7.5595648288727