Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
43
резултата от
24
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Езичници
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Така може да пише само някой, който обръща
езичници
те към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/.
Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо. Самият Гьоте беше наясно върху това. В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него. Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони. Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му.
Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/.
Това е изречено напълно в духа на Спиноза. Спиноза различава три вида познание. Първият вид е онова познание, при което при определени чути или прочетени думи си спомняме за нещата и си образуваме определени представи за нещата, подобни на тези, чрез които си представяме нещата образно. Вторият вид познание е онова, когато разполагайки с достатъчно представи за свойствата на нещата си образуваме общи представи. Третият вид познание е сега обаче онова, когато от достатъчната представа за действителната същност на някои атрибути (свойства) на Бога преминаваме към достатъчно познание на същността на нещата.
към текста >>
2.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на
езичници
те и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31) Брамините, индийските свещеници, които знаят какво значи да се роди един Буда, тълкуват съня на Майя. За Буда те имат определена представа. Животът на отделната личност трябва да отговаря на тази представа. Съобразно с това, в Евангелието на Матей четем: „Ирод събра всички висши свещеници и книжници из народа и се осведоми от тях къде трябва да се роди Христос."
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
На това отговаря (Лука, 2, 44 и следв.): „Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха. Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника. А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим. Като мислеха, че той е с техните близки, изминаха един ден път и го търсеха между роднини и познати.
към текста >>
3.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Писанията от първите столетия на Християнството отразяват тази борба както у
езичници
те, които бяха привличани от величието на християнството, така и у онези християни, на които беше трудно да се отделят от ритуала на Мистериите.
Който познава древния възглед на Мистериите, трябва да чувствува това като съвършено нова нота в светогледа. Много личности от първите християнски столетия изживяха тази драма. Те познаваха естеството на Мистериите; ако искаха да станат християни, те трябваше да се отделят от Мистериите. Това ги довеждаше до тежки душевни борби. По най-различни начини те търсеха възможност за примирение между двете направления.
Писанията от първите столетия на Християнството отразяват тази борба както у езичниците, които бяха привличани от величието на християнството, така и у онези християни, на които беше трудно да се отделят от ритуала на Мистериите.
Християнството израства бавно от Мистериите. Християнските убеждения се изнасят под формата на истини от Мистериите; мъдростта на Мистериите се облича в думите на християнството. Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г. сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата. Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина.
към текста >>
4.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Така е и с хубавия "разказ за Роланд", в който се прославя походът на Карл Велики срещу
езичници
те в Испания.
Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст. "разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
Така е и с хубавия "разказ за Роланд", в който се прославя походът на Карл Велики срещу езичниците в Испания.
Позовавайки се на Библията, там се казва, че за да може Карл Велики да постигне своята цел, слънцето спира своя ход, така щото един ден става дълъг колкото два. Същото е "легендата за нибелунгите" виждаме, как онази форма на виждане на духовния свят се запазва по-чиста в северните страни, докато в Средна Европа имагинациите са свързани с физическия живот. В северната форма на разказа е изразено, че имагинациите се отнасят към един "астрален свят"; в средноевропейската форма на песента на нибелунгите имагинациите са вмъкнати в това, което хората виждат във физическия свят. Също и явяващите се в разказа за херцог Ернст имагинации се отнасят в действителност към това, което между опитностите във физическата сфера е изживяно в един "астрален свят", на който човекът принадлежи както и на физическия. Ако насочим към всичко това духовния поглед, ние виждаме, как настъпването на епохата на Съзнателната душа означава едно израстване на една фаза на развитието, в която луциферическите сили биха победили над човечеството, ако чрез Съзнателната душа с нейната сила на интелектуалност в човешкото същество не би бил внесен един нов импулс на развитието.
към текста >>
5.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Тя сваляла в краката й не само стари
езичници
, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20.
Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия. И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия. Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей. Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време. Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия към възторжените слушатели слизала най-чистата, най-светла мъдрост.
Тя сваляла в краката й не само стари езичници, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20.
Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей. И наистина, символично е действала мировата карма. Това, което е представлявало тайната на нейното посвещение, е било действително проектирано като сянка на физически план. С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения.
към текста >>
6.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Павел проповядваше: Христос е умрял също и за
езичници
те.
И в настоящия цикъл на неговото развитие човекът се нуждае от едно разбиране на това, което ние наричаме Христово Същество. Изповядването на Христа няма нищо общо с една отделна, затваряща се религиозна система: истински християнин е само онзи, който е свикнал да счита всеки човек като такъв, който носи в себе си християнски принцип. За един истински християнин, Християнския Принцип е търсен в един китаец, в един индус и т.н. Истинското разбиране на един човек, който изповядва Христа, се състои в това, че той има съзнанието: Христовия Импулс не се ограничава в една част на Земята, това би било, една грешка. Действителността е тази, че от Тайната на Голгота е действително вярно това, което апостол Павел казваше за областите, за които той имаше да говори.
Павел проповядваше: Христос е умрял също и за езичниците.
Обаче човечеството трябва да разбере, че: Христос не е дошъл за един определен народ, за една определена, ограничена епоха, а за цялото население на Земята, за всички. И този Христос разпръсна семето на своя фантом /възкръсналото Христово тяло/ във всяка човешка душа и прогресът ще се състои само в това, душите да добият съзнанието за тези семена. Следователно ние не създаваме само една теория, работим не само за това, нашият ум да добие няколко понятия повече когато работим в смисъла на Духовната наука, а се събираме за това, нашите сърца и нашите души да бъдат обхванати от тези истини. Когато допринасяме едно такова разбиране по отношение на Христовия Импулс ще направи накрая, щото всички хора по лицето на Земята да стигнат до най-дълбокото разбиране на Христа, до разбирането на Христовите думи: "Когато двама, или трима са събрани в моето Име. Аз съм сред тях".
към текста >>
7.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Въпреки, че апостол Павел е проповядвал, че Христос не е умрял само за евреите, а също и за
езичници
те.
Това е извънредно важното, което трябва да бъде взето под внимание още насочвайки поглед върху външните факти. И това съставлява универсалността на Християнството в едно отношение, когато това Християнство знае да поставя действително Тайната на Голгота в центъра на развитието на човечеството. Това Християнство не е напредвало още особено много в своето развитие, защото в това Християнство не могат да бъдат още правилно различени две неща. Кой е християнин в истинския смисъл на Тайната на Голгота? Християнин е онзи, който знае, че в Христос е живял духът на Слънцето, че в Тайната на Голгота е станало нещо реално, че духът на слънцето е разлял над Земята своето Същество и че Христос е умрял за всички хора.
Въпреки, че апостол Павел е проповядвал, че Христос не е умрял само за евреите, а също и за езичниците.
Тези негови думи се разбират днес твърде малко. Едвам, когато хората знаят, че Христос е извършил Тайната на Голгота за всички човеци, тогава те ще разберат Християнството. Защото едно нещо е това реално действие, което се разля от Голгота, но дали хората са си усвоили едно разбиране за това. Хората трябва да се стремят да знаят Що е Христос? Обаче никой след Тайната на Голгота не можем да считаме един човек по друг начин, освен така че да кажем: Дали ти си това, или онова, Христос е понесъл смъртта също и за тебе и Той има значение за тебе както и за някой друг.
към текста >>
8.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Вие знаете, че когато бяхте
езичници
, отвличахте се към немите идоли, както и да би водеха.
Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание. Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област. Да, Павел винаги насърчава съвместната работа, която може да бъде постигната в една човешка общност. И тъкмо с оглед „говоренето на езици" Павел дава онова обяснение, което както вече казахме е толкова превъзходно в някои отношения, че то по своята сила може да бъде сравнено с всичко онова, което, макар и по друг повод, вчера посочихме като характерно за Бхагавад Гита. Апостол Павел казва: „При това, бра тя, желая да имате разбиране и за духовните дарби.
Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да би водеха.
За това би уведомявам, че никой, който говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци.
към текста >>
9.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И по този начин, ако можем да се изразим така, кой проникна съвсем непосредствено в душата на
езичници
те.
Този култ засегна също и Италианския полуостров: не случайно църквата Свети Петър в Рим се издига на същото място, където някога е имало храм на Митра. Да, налага се да кажем нещо, което за много католици ще изглежда като истинско богохулство: В своята външна форма и във всичко, произтичащо от нея, церемониалната служба в църквата Свети Петър просто не се различава от култа на Атис! И в. много отношения култът на Католическата църква е само едно продължение на древния култ на Митра. По време на своите пътувания, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет се запозна с това, което беше останало от култовите центрове на Митра и на Атис, впрочем неговите пътешествия продължиха и по-късно.
И по този начин, ако можем да се изразим така, кой проникна съвсем непосредствено в душата на езичниците.
А благодарение на факта, че Азът на Заратустра беше обхванал толкова могъщо неговата собствена душа, тя разви по един естествен начин онези качества, които другите развиваха с цената на големи усилия: висшата ясновиждаща способност. Ето защо, минавайки през такива езически храмове, той имаше съвсем други, често пъти потресаващи изживявания, отколкото другите хора. И колкото и неправдоподобно да изглежда, аз трябва да изтъкна: Когато на един или друг езически олтар жреците изпълняваха своите култови церемонии, ясновиждащият поглед на Исус от Назарет откриваше как чрез жертвоприношенията бяха привличани определени демонически Същества. Да, Исус стигна до откритието, че някои от идолите, на които хората се кланяха, бяха изображения не на добрите духовни Същества от висшите Йерархии, а на злите, демонически сили. А по-нататък той откри, че злите, демонически сили често пъти направо преминават във вярващите, в последователите, вземащи участие в подобни култови действия.
към текста >>
Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как
езичници
те бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно.
Да, Исус стигна до откритието, че някои от идолите, на които хората се кланяха, бяха изображения не на добрите духовни Същества от висшите Йерархии, а на злите, демонически сили. А по-нататък той откри, че злите, демонически сили често пъти направо преминават във вярващите, в последователите, вземащи участие в подобни култови действия. Поради лесно обясними причини, тези неща не са били записани в другите Евангелия. И едва в условията на нашето духовно Движение, стана възможно да се говори за тях, понеже едва в нашата епоха човешките души ще са в състояние да стигат до истинско разбиране за невероятно дълбоките, разтърсващи изживявания, които нараниха душата на младия Исус още преди Кръщението в реката Йордан. Тези пътувания продължиха до към двадесетата, двадесет и втората, двадесет и четвъртата година на Исус.
Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно.
Ето как изглеждаха горчивите опитности, с които трябваше да се справя Исус от Назарет и които стигнаха до определен завършек чак в неговата двадесет и четвърта година. Приблизително тогава Исус от Назарет беше сполетян от едно ново и безкрайно мъчително изживяване, което се прибави към досегашните му разочарования от Батх-Кол. Описвайки това мъчително изживяване на Исус от Назарет, аз трябва да заявя, че днес все още не съм в състояние да посоча на кое място от неговите пътувания се разигра въпросното изживяване. За мен не беше трудно да дешифрирам самата сцена, и то до голяма степен съвсем точно. Обаче мястото, където се разигра тази сцена това аз днес не мога да посоча.
към текста >>
10.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Част от областите, които посети, бяха населени с тогавашните
езичници
.
После, от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година настъпи времето на неговите по-близки и далечни странствувания. Практикувайки своя занаят на различни места, той посети области както в Палестина, така и извън нея. През тези години, когато човешката душа е непосредствено и радостно обърната към околния свят, когато се среща с толкова много хора и с различни житейски възгледи, той разбра, как хората живееха със завещаното им прадревно свещено учение, или казано по друг начин с това, което те можеха да разберат от него. И предварително е ясно, че върху неговата душа, която в продължение на шест години изживя онова, за което стана дума, всякакви вътрешни радости, страдания и разочарования имаха съвсем други последици, отколкото върху душите на другите хора. За него всяка душа беше като една загадка, която той трябваше да разреши; от друга страна, всяка душа беше нещо, което му подсказваше, че очаква някаква голяма промяна.
Част от областите, които посети, бяха населени с тогавашните езичници.
Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление. Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа. Това беше един от онези храмове, чиито ритуали напомняха твърде много на ритуалите в Мистериите, но докато в последния случай те се практикуваха с разбиране, в езическите храмове те често се превръщаха в един вид външни, формални церемонии. Но езическият храм, до който стигна Исус от Назарет, вече беше напуснат от жреците и там не се извършваха никакви култови действия. Този храм се намираше в една област, където хората живееха в неволя, мизерия и болести; техният храм беше напуснат от жреците.
към текста >>
Сякаш
езичници
те видяха своя нов жрец, готов да извърши жертвоприношението.
Един вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях. Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ дърводелец. Той не беше приеман като другите хора; от очите и сърцето му се излъчваше някаква особена сила. И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете! Ето какво впечатление направи неговото появяване.
Сякаш езичниците видяха своя нов жрец, готов да извърши жертвоприношението.
Но ето че сега, както стоеше пред събраните хора, в един момент той сякаш напусна тялото си и изпадайки в едно особено душевно състояние, той видя нещо ужасно! Насочвайки поглед към олтара и към хората около него, чийто брой непрекъснато нарастваше, той видя това, което може да се нарече демони, и разбра какво означаваха те. Той разбра как езическите жертвоприношения постепенно се бяха превърнали в нещо, което магически привличаше такива демони. И така, когато Исус се доближи до олтара, там се оказаха не само хората, но и демоните, привличани от извършваните по-рано жертвоприношения. Ето какво разбра Исус: че тези езически жертвоприношения наистина произлизаха от жертвоприношенията на истинските Богове през древните езически времена, доколкото те можеха да бъдат почитани в онези епохи, но и че тези култове и жертвоприношения постепенно бяха стигнали до пълен упадък.
към текста >>
11.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Петото Евангелие потвърждава, че още преди да беше приел в себе си Христос, Исус разбра: Да, човечеството е претърпяло една еволюция, обаче в нейния ход хората са постигнали такива способности, които са изместили другите способности от прадревните времена, така че сега хората не са вече в състояние да различават посланията от духовния свят, както това можеха на времето евреите и
езичници
те.
Техните звуци проникнаха в душата на Исус, когато той навършваше двадесет и четири години, и оттогава той беше наясно с това, което през дълбоката древност се изливаше от духовния свят; то застана пред него като нещо велико и могъщо, така че, особено след като стана свидетел на упадъка в езическите храмове, той си каза: На този свят няма вече такива хора, които да разбират всичко това! И така, ние виждаме как през трите последователни периода на своята младост, той опозна най-дълбоката страна на еврейството, най-дълбоката страна на езичеството и най-дълбоката страна на есейството. Видяхме още как тези познания се превърнаха за него в непрекъснат източник на огромно страдание. Защото и в трите случая той трябваше да си каже: Тези неща биха могли да съществуват, ако сегашното човечество имаше условия за да ги възприеме; обаче днес такива условия вече не могат да бъдат създадени. Животът на Исус го доведе точно до тези изводи.
Петото Евангелие потвърждава, че още преди да беше приел в себе си Христос, Исус разбра: Да, човечеството е претърпяло една еволюция, обаче в нейния ход хората са постигнали такива способности, които са изместили другите способности от прадревните времена, така че сега хората не са вече в състояние да различават посланията от духовния свят, както това можеха на времето евреите и езичниците.
Но Исус трябваше да признае и нещо друго: Начинът, по който есеите се стремят към съединяване с духовния свят, е приложим само за една малка човешка общност, но не и за цялото човечество. Този начин на съединяване с духовния свят му изглеждаше вече напълно непотребен. Ти, бедно, бедно човечество казваше той в душата си, ако сега за тебе биха прозвучали гласовете на древните езически пророци, ти просто не би могло да ги разбереш. И като цяло, ти, бедно човечество, не можеш да се стремиш към това, към което се стремят есеите; това може само една малка група хора, и то за сметка на останалите. Всичко това, което Ви разказвам накратко и сухо, за него беше непосредствена и преизпълнена с болка душевна действителност.
към текста >>
Сега вече той знаеше колко далеч са съвременните хора, независимо дали са евреи или
езичници
, от древните откровения.
Те веднага се изпречиха пред неговия ясновиждащ поглед и той падна на земята като мъртъв. И когато той падна, хората разбраха, че той съвсем не е дошъл за да възобнови техните жертвоприношения. Те побягнаха изплашени и в този миг Исус видя цялото пропадане на древните езически Богове в света на демоните и разбра, че тъкмо в това се крие причината за страданията на толкова много хора. Исус беше откъснат от своето тяло и пренесен в онези езически времена, когато Небето изпращаше действителните си откровения към хората, под формата на свещените древни учения. Така той получи възможност да чуе това, което аз произнесох като космическата молитва „Отче наш".
Сега вече той знаеше колко далеч са съвременните хора, независимо дали са евреи или езичници, от древните откровения.
Всичко което трябваше да узнае за еврейството, Исус научи от величествения глас на БатхКол, докато драмата на езичеството оживя пред него като едно ужасно видение. Въздействията от това видение което нямаше нищо общо с абстрактното знание преобразиха душата му. Сега той знаеше, че вече няма човешки души по света, които да разбират думите, прозвучали навремето за еврейските пророци, нито пък такива човешки умове, които да вникнат в древните езически откровения. Всичко това той разказа с голямо вълнение на своята доведена майка. После сподели с нея и връзката си с есеите, и особено онова изживяване, което ако майката не би проявявала живото си и сърдечно разбиране за всичко нито един човек не би могъл да проумее: а именно, че когато веднъж се прибрал след срещата си с тях, той ясно видял как Луцифер и Ариман побягнали от вратите, за които вече стана дума.
към текста >>
12.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Следователно, Йоан Кръстител имаше пълното основание да говори на онези, които го следваха по реката Йордан, така, сякаш беше забелязал у тях определени навици, взети от
езичници
те.
Обаче тъкмо в тези думи, които мнозина биха приели само като нещо обидно, е вложено цялото значение на това, върху което Йоан искаше да обърне вниманието на своите съвременници: Вие вече не знаете в какво се състои мисията на Бога Яхве; защото щом апелирате не към силите на Земята, а към силите извън Земята, вие не сте чеда на Авраам, понеже се кланяте пред това, което идва от Змията. Ето защо вие сте от рода на съседните племена, почитащи своите Богове под най-различни имена, макар и те да не означават нищо друго, освен че то идва от „Змията"! Нека сега да се потопим още по-дълбоко в душевните дълбини на Йоан Кръстител. Може би той имаше своите основания да се обърне към хората именно по този начин. Аз вмъквам това не от гледна точка на Петото Евангелие защото черпейки от Петото Евангелие, ние все още не сме стигнали до образа на Йоан Кръстител, а понеже то може да бъде установено и с помощта на външни средства.
Следователно, Йоан Кръстител имаше пълното основание да говори на онези, които го следваха по реката Йордан, така, сякаш беше забелязал у тях определени навици, взети от езичниците.
Дори в името, с което тези хора се обръщаха към него, имаше нещо, което той не би желал да чува. В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено. Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве.
към текста >>
13.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
После той описа едно второ изживяване, което беше изпитал по време на своите странствувания между осемнадесетата и двадесет и четвъртата си година из Палестина, където живееха много
езичници
.
Тук трябва да добавим нещо, което дава представа за неописуемата болка на Исус; ще го добавим като една суха, абстрактна констатация, въпреки че става дума за едно огромно страдание. През епохата на древните евреи съществуваше един вид говор, един божествен език, който беше слязъл от духовно-божествените царства. Сега този език отново се пробуди в душата на Исус, обаче наоколо вече нямаше никой, който да го разбере. Ако някой би започнал да говори за най-великите учения, той би трябвало да проповядва на глухи уши. Това беше най-голямото страдание за Исус; него описа той на своята мащеха.
После той описа едно второ изживяване, което беше изпитал по време на своите странствувания между осемнадесетата и двадесет и четвъртата си година из Палестина, където живееха много езичници.
Вечер, след като привършваше своята дърводелска работа, той сядаше заедно с другите хора. Такова общуване те не познаваха до този момент. Огромното страдание, през което беше минал, накрая се превърна във вълшебната сила на любовта, която изпълваше всяка от неговите думи. Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при разговорите му с хората. Обаче най-могъщото въздействие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи.
към текста >>
И така,
езичници
те се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
Веднъж той стигна до едно място, където се намираха останките от древен езически култов олтар. Той беше на пълно изоставен. Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората. Когато Исус пристигна там, те започнаха да се стичат от всички страни. Той веднага породи у тях усещането за една особена личност.
И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
Ето какво разказа Исус на своята мащеха. Упадъкът на езическите ритуали беше за него напълно ясен. Обгръщайки с поглед хората, той видя в какво се бяха превърнали езическите Богове: в зли, демонически Същества. Тогава той загуби сили, свлече се на земята и изпадайки в едно друго състояние на съзнанието, изживя всичко онова, което ставаше при езическите жертвоприношения. Не древните Богове срещна той, а демонически Същества, които разяждат хората и ги правят болни.
към текста >>
Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено виждане в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и
езичници
те.
Сега той можа да сподели с мащехата си: Дори и небесният глас отново да беше прозвучал за евреите, както това се случи с древните пророци, днес не би се намерил нито един човек, който да го разбере; но езическите Богове също не се появяваха. На тяхно място дойдоха демоните. Днес езическите откровения с нищо не могат да помогнат на човека. Това беше другото голямо страдание за Исус от Назарет. С вълнуващи думи описа той на мащехата си и третото голямо страдание, което изживя след като беше допуснат до Ордена на есеите.
Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено виждане в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и езичниците.
Обаче само отделни хора можеха да спазват онзи стил на живот, който беше присъщ на есеите. За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда. Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора.
към текста >>
Следователно, нито евреите, нито
езичници
те, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда. Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора. Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време. Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора.
Следователно, нито евреите, нито езичниците, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
По време на този разговор душата на Исус беше раздирана от болка. В думите, които отправи към мащехата си, беше вложена цялата сила на неговия Аз. От него сякаш се отдели нещо и премина в доведената му майка толкова силно беше свързан той с това, което разказваше. Заедно с думите, към майката прелитна и „нещо" от самия Исус, понеже в този момент неговият Аз се намираше извън тялото. В резултат на това, майката се преобрази напълно.
към текста >>
14.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-
езичници
с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас,
езичници
, говоря аз; защото понеже съм апостол на
езичници
те и докато съм апостол на
езичници
те аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях.
Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност. Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват. Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област. Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора.
Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях.
Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе. Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден.
към текста >>
15.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
А сега да отвърнем погледа от евреите и да го насочим към
езичници
те.
Воля действува чрез развитието на човечеството и тя се изразява в законите, например в декалога, десетте Божи заповеди. Бог оповести своята Воля на хората чрез силата на стихиите. Волята властвува в Земната еволюция. Това е сякаш смисълът на Стария Завет и според целия си смисъл Старият Завет изисква от хората подчинение на тази Воля. Когато поставим пред нашата душа току-що разгледаното по-горе, ние можем да резюмираме резултата с думите: на хората беше дадена Волята на Бога, но хората не познаха Бога, не познаха Божественото; те не познаха Божественото така, че да го имат свързано със самата човешка душа.
А сега да отвърнем погледа от евреите и да го насочим към езичниците.
Имали ли са езичниците Христос ? Християнски ли е да говорим за това, че също и езичниците са имали Христос по някакъв начин? Скъпи мои приятели, езичниците са имали техните мистерийни центрове. Посветените в Мистериите бяха довеждани до там, душата им да се отдели от тяхното тяло, така че да бъде развързана връзката, която свързва душата с тялото; и когато душата се намираше извън тялото, тогава тя възприемаше в духовния свят тайните на Битието. Много не ща бяха свързани с тези Мистерии, посвещаваните в Мистериите се издига ха до различни видове познания.
към текста >>
Имали ли са
езичници
те Христос ?
Бог оповести своята Воля на хората чрез силата на стихиите. Волята властвува в Земната еволюция. Това е сякаш смисълът на Стария Завет и според целия си смисъл Старият Завет изисква от хората подчинение на тази Воля. Когато поставим пред нашата душа току-що разгледаното по-горе, ние можем да резюмираме резултата с думите: на хората беше дадена Волята на Бога, но хората не познаха Бога, не познаха Божественото; те не познаха Божественото така, че да го имат свързано със самата човешка душа. А сега да отвърнем погледа от евреите и да го насочим към езичниците.
Имали ли са езичниците Христос ?
Християнски ли е да говорим за това, че също и езичниците са имали Христос по някакъв начин? Скъпи мои приятели, езичниците са имали техните мистерийни центрове. Посветените в Мистериите бяха довеждани до там, душата им да се отдели от тяхното тяло, така че да бъде развързана връзката, която свързва душата с тялото; и когато душата се намираше извън тялото, тогава тя възприемаше в духовния свят тайните на Битието. Много не ща бяха свързани с тези Мистерии, посвещаваните в Мистериите се издига ха до различни видове познания. Когато обаче проверим, кое беше най-висшето, което ученикът на Мистериите е могъл да възприеме вътре в себе си, това беше, че когато той е бил извън своето тяло, е бил поставян пред Христос.
към текста >>
Християнски ли е да говорим за това, че също и
езичници
те са имали Христос по някакъв начин?
Волята властвува в Земната еволюция. Това е сякаш смисълът на Стария Завет и според целия си смисъл Старият Завет изисква от хората подчинение на тази Воля. Когато поставим пред нашата душа току-що разгледаното по-горе, ние можем да резюмираме резултата с думите: на хората беше дадена Волята на Бога, но хората не познаха Бога, не познаха Божественото; те не познаха Божественото така, че да го имат свързано със самата човешка душа. А сега да отвърнем погледа от евреите и да го насочим към езичниците. Имали ли са езичниците Христос ?
Християнски ли е да говорим за това, че също и езичниците са имали Христос по някакъв начин?
Скъпи мои приятели, езичниците са имали техните мистерийни центрове. Посветените в Мистериите бяха довеждани до там, душата им да се отдели от тяхното тяло, така че да бъде развързана връзката, която свързва душата с тялото; и когато душата се намираше извън тялото, тогава тя възприемаше в духовния свят тайните на Битието. Много не ща бяха свързани с тези Мистерии, посвещаваните в Мистериите се издига ха до различни видове познания. Когато обаче проверим, кое беше най-висшето, което ученикът на Мистериите е могъл да възприеме вътре в себе си, това беше, че когато той е бил извън своето тяло, е бил поставян пред Христос. Както Мой сей бе ще поставен пред Христос, така беше и ученикът на Мистериите, когато той се намираше извън своето тяло със своята душа и беше поставен пред Христос.
към текста >>
Скъпи мои приятели,
езичници
те са имали техните мистерийни центрове.
Това е сякаш смисълът на Стария Завет и според целия си смисъл Старият Завет изисква от хората подчинение на тази Воля. Когато поставим пред нашата душа току-що разгледаното по-горе, ние можем да резюмираме резултата с думите: на хората беше дадена Волята на Бога, но хората не познаха Бога, не познаха Божественото; те не познаха Божественото така, че да го имат свързано със самата човешка душа. А сега да отвърнем погледа от евреите и да го насочим към езичниците. Имали ли са езичниците Христос ? Християнски ли е да говорим за това, че също и езичниците са имали Христос по някакъв начин?
Скъпи мои приятели, езичниците са имали техните мистерийни центрове.
Посветените в Мистериите бяха довеждани до там, душата им да се отдели от тяхното тяло, така че да бъде развързана връзката, която свързва душата с тялото; и когато душата се намираше извън тялото, тогава тя възприемаше в духовния свят тайните на Битието. Много не ща бяха свързани с тези Мистерии, посвещаваните в Мистериите се издига ха до различни видове познания. Когато обаче проверим, кое беше най-висшето, което ученикът на Мистериите е могъл да възприеме вътре в себе си, това беше, че когато той е бил извън своето тяло, е бил поставян пред Христос. Както Мой сей бе ще поставен пред Христос, така беше и ученикът на Мистериите, когато той се намираше извън своето тяло със своята душа и беше поставен пред Христос. Христос съществуваше също и за езичниците, но той съществуваше за тях само в Мистериите.
към текста >>
Христос съществуваше също и за
езичници
те, но той съществуваше за тях само в Мистериите.
Скъпи мои приятели, езичниците са имали техните мистерийни центрове. Посветените в Мистериите бяха довеждани до там, душата им да се отдели от тяхното тяло, така че да бъде развързана връзката, която свързва душата с тялото; и когато душата се намираше извън тялото, тогава тя възприемаше в духовния свят тайните на Битието. Много не ща бяха свързани с тези Мистерии, посвещаваните в Мистериите се издига ха до различни видове познания. Когато обаче проверим, кое беше най-висшето, което ученикът на Мистериите е могъл да възприеме вътре в себе си, това беше, че когато той е бил извън своето тяло, е бил поставян пред Христос. Както Мой сей бе ще поставен пред Христос, така беше и ученикът на Мистериите, когато той се намираше извън своето тяло със своята душа и беше поставен пред Христос.
Христос съществуваше също и за езичниците, но той съществуваше за тях само в Мистериите.
Той им се разкриваше, само когато душата беше извън тялото. И макар езичниците да не познаха Съществото, пред което беше поставен ученикът на Мистериите, макар те да не познаха Съществото, за което току-що говорихме, както не Го познаха и евреите, за които също Христос беше налице, Христос съществуваше и за езичниците. Човек би могъл да каже: за езичниците бяха устроени мистерийните центрове. В мистерийните центрове бяха приемани тези, които бяха готови и узрели за тях. Чрез тези Мистерии върху езичниците действуваше Христос.
към текста >>
И макар
езичници
те да не познаха Съществото, пред което беше поставен ученикът на Мистериите, макар те да не познаха Съществото, за което току-що говорихме, както не Го познаха и евреите, за които също Христос беше налице, Христос съществуваше и за
езичници
те.
Много не ща бяха свързани с тези Мистерии, посвещаваните в Мистериите се издига ха до различни видове познания. Когато обаче проверим, кое беше най-висшето, което ученикът на Мистериите е могъл да възприеме вътре в себе си, това беше, че когато той е бил извън своето тяло, е бил поставян пред Христос. Както Мой сей бе ще поставен пред Христос, така беше и ученикът на Мистериите, когато той се намираше извън своето тяло със своята душа и беше поставен пред Христос. Христос съществуваше също и за езичниците, но той съществуваше за тях само в Мистериите. Той им се разкриваше, само когато душата беше извън тялото.
И макар езичниците да не познаха Съществото, пред което беше поставен ученикът на Мистериите, макар те да не познаха Съществото, за което току-що говорихме, както не Го познаха и евреите, за които също Христос беше налице, Христос съществуваше и за езичниците.
Човек би могъл да каже: за езичниците бяха устроени мистерийните центрове. В мистерийните центрове бяха приемани тези, които бяха готови и узрели за тях. Чрез тези Мистерии върху езичниците действуваше Христос. Защо действуваше той така? Той действуваше така, защото човешката душа беше изгубила в течение на своето развитие от началото на Земното развитие своята собствена сила, чрез която тя можеше да намери собствената си същност.
към текста >>
Човек би могъл да каже: за
езичници
те бяха устроени мистерийните центрове.
Когато обаче проверим, кое беше най-висшето, което ученикът на Мистериите е могъл да възприеме вътре в себе си, това беше, че когато той е бил извън своето тяло, е бил поставян пред Христос. Както Мой сей бе ще поставен пред Христос, така беше и ученикът на Мистериите, когато той се намираше извън своето тяло със своята душа и беше поставен пред Христос. Христос съществуваше също и за езичниците, но той съществуваше за тях само в Мистериите. Той им се разкриваше, само когато душата беше извън тялото. И макар езичниците да не познаха Съществото, пред което беше поставен ученикът на Мистериите, макар те да не познаха Съществото, за което току-що говорихме, както не Го познаха и евреите, за които също Христос беше налице, Христос съществуваше и за езичниците.
Човек би могъл да каже: за езичниците бяха устроени мистерийните центрове.
В мистерийните центрове бяха приемани тези, които бяха готови и узрели за тях. Чрез тези Мистерии върху езичниците действуваше Христос. Защо действуваше той така? Той действуваше така, защото човешката душа беше изгубила в течение на своето развитие от началото на Земното развитие своята собствена сила, чрез която тя можеше да намери собствената си същност. Тази истинска същност трябваше да се открие на човешката душа, когато тя не беше обвързана с човешки връзки, тоест, когато човешката душа не беше свързана с тялото; Христос трябваше да ръководи хората така, че посветеният в мистерийните центрове човек би трябвало да бъде разсъблечен, така да се каже, от собственото си човешко същество.
към текста >>
Чрез тези Мистерии върху
езичници
те действуваше Христос.
Христос съществуваше също и за езичниците, но той съществуваше за тях само в Мистериите. Той им се разкриваше, само когато душата беше извън тялото. И макар езичниците да не познаха Съществото, пред което беше поставен ученикът на Мистериите, макар те да не познаха Съществото, за което току-що говорихме, както не Го познаха и евреите, за които също Христос беше налице, Христос съществуваше и за езичниците. Човек би могъл да каже: за езичниците бяха устроени мистерийните центрове. В мистерийните центрове бяха приемани тези, които бяха готови и узрели за тях.
Чрез тези Мистерии върху езичниците действуваше Христос.
Защо действуваше той така? Той действуваше така, защото човешката душа беше изгубила в течение на своето развитие от началото на Земното развитие своята собствена сила, чрез която тя можеше да намери собствената си същност. Тази истинска същност трябваше да се открие на човешката душа, когато тя не беше обвързана с човешки връзки, тоест, когато човешката душа не беше свързана с тялото; Христос трябваше да ръководи хората така, че посветеният в мистерийните центрове човек би трябвало да бъде разсъблечен, така да се каже, от собственото си човешко същество. Христос също беше там за езичниците. Той ги водеше в институциите на мистерийните центрове.
към текста >>
Христос също беше там за
езичници
те.
В мистерийните центрове бяха приемани тези, които бяха готови и узрели за тях. Чрез тези Мистерии върху езичниците действуваше Христос. Защо действуваше той така? Той действуваше така, защото човешката душа беше изгубила в течение на своето развитие от началото на Земното развитие своята собствена сила, чрез която тя можеше да намери собствената си същност. Тази истинска същност трябваше да се открие на човешката душа, когато тя не беше обвързана с човешки връзки, тоест, когато човешката душа не беше свързана с тялото; Христос трябваше да ръководи хората така, че посветеният в мистерийните центрове човек би трябвало да бъде разсъблечен, така да се каже, от собственото си човешко същество.
Христос също беше там за езичниците.
Той ги водеше в институциите на мистерийните центрове. Обаче положението никога не беше такова, скъпи приятели, че човек да може да каже:"Когато разгърна моите собствени сили, тогава ще мога да намеря смисъла на Земята." Този смисъл беше загубен, беше затъмнен. Силите на човешката душа бяха изтласкани в твърде дълбоки области, за да може душата да бъде в състояние да разбере смисъла на Земята чрез собствените си сили. Когато оставим да ни действува това, което се даваше на кандидатите за посвещение в езическите мистерийни центрове, то тогава това, което им се даваше, беше Мъдростта. На евреите беше дадена Волята чрез Законите, а на учениците на езическите мистерийни школи беше дадена Мъдростта.
към текста >>
Както виждаме, отделната човешка душа можеше да почувствува, че не може да намери в самата себе си силите, които да и показват смисъла на Земното развитие и в историческото развитие се представя при евреите така, че и самият Мойсей, водачът на евреите, не позна този, който го водеше, както и при
езичници
те изискването „Познай себе си" можеше да бъде изпълнено само в мистерийните центрове, защото човекът такъв, какъвто беше станал в течение на Земното развитие по отношение на връзката на душата с тялото, не можеше да разгърне силата, чрез която да познае самия себе си.
Божественото можеше да се открие на човека толкова малко чрез Мъдрост, колкото и чрез Воля. Да, скъпи мои приятели, ние намираме едни думи, които чудно преминават през гръцката древност като едно могъщо изискване към човеците, но тези думи стояха на входа на Аполоновото светилище, което беше един мистериен център и тези думи бяха „Познай себе си". Какво ни казва фактът, че на мистерийното светилище бяха написани думите „Познай себе си" като едно изисква не към човека? Това ни казва, че навсякъде във външния свят, където човекът е останал като човек от началото на Земното развитие, че човекът като такъв не можеше да изпълни във външния свят изисква нето „Познай себе си", че човекът трябваше да стане нещо различно, отколкото той е обикновено, а именно в мистерийните центрове той трябваше да развърже връзките, чрез които душата е свързана с тялото, за да може да познае себе си. Така тези думи, които стояха като едно чудесно изискване върху светилището на Аполон, ни обръщат също вниманието върху това, че за човечеството беше настъпило затъмнение, с други думи казано, Богът можеше да бъде постигнат чрез Мъдрост толкова малко, колкото малко можеше да се разкрие чрез Волята.
Както виждаме, отделната човешка душа можеше да почувствува, че не може да намери в самата себе си силите, които да и показват смисъла на Земното развитие и в историческото развитие се представя при евреите така, че и самият Мойсей, водачът на евреите, не позна този, който го водеше, както и при езичниците изискването „Познай себе си" можеше да бъде изпълнено само в мистерийните центрове, защото човекът такъв, какъвто беше станал в течение на Земното развитие по отношение на връзката на душата с тялото, не можеше да разгърне силата, чрез която да познае самия себе си.
Словото от онези времена звучи, идва към нас и ни казва: „Нито чрез Воля та, нито чрез Мъдростта може да се познае (Господа) Бога". Чрез какво трябваше да бъде познат Богът? Ние често сме характеризирали момента, кога то Христос навлезе в Земното развитие на Земното човечество в неговата същност. Сега искаме още веднъж да поставим съвсем точно пред нашия поглед, какъв е точно смисълът, когато се говори, че беше настъпило едно определено затъмнение на човешката душа, така че истински Божественото не можеше да се открие нито чрез Волята, нещо чрез Мъдростта. Какъв смисъл има всъщност всичко това?
към текста >>
16.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Изчезване на представата за Христос на юг поради изкореняване и изтляване на гнозиса, първоначална липса на разбиране за Исус сред новопокръстените
езичници
на Север.
Лорд Актън, Майкъл Фарадей. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 "Коледа в най-съдбоносно време". Исус и Христос. Схващането за Христос при гнозиса и при догматическото вероизповедание.
Изчезване на представата за Христос на юг поради изкореняване и изтляване на гнозиса, първоначална липса на разбиране за Исус сред новопокръстените езичници на Север.
Нордските мистерии на ингевоните. Вазите и азите. Преклонението пред Херта. Англосаксонската руническа песен. "Откровение от висините и мир на земята".
към текста >>
17.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Скоро се разбра, че ние, християните, бяхме попаднали сред
езичници
.
Изпратихме съгледвач да се изкачи на планината и да види какво има отвъд нея, защото бяхме просто захвърлени на брега. От планината съгледвачът видял на отвъдната страна просторно селище, явно голям търговски град. Кервани се задавали по различни пътища от вси страни, а край него течала река. Съгледвачът се върна и сега вече можахме да намерим пътя, за да спрем с нашия кораб на градския пристан. Намирахме се в съвсем непознат град.
Скоро се разбра, че ние, християните, бяхме попаднали сред езичници.
Пред нас видяхме оживено тържище. Реших, че на тържището и аз ще мога да продам едно-друго, за щото в онзи град търговията вървеше добре; но не бях съвсем наясно. И ето че по улицата се зададе човек, към когото изпитах доверие,който ми изглеждаше заслужаващ доверие. Нему казах: Не можеш ли да ми помогнеш да продам стоката си тук? Мъжът очевидно също бе изпитал доверие към мен и запита: Откъде идеш?
към текста >>
Сетне Герхард, търговецът от Кьолн, узнал, че сред жените имало една, чиято особена стойност се състояла в това, че била дъщеря на норвежкия крал, която ведно с придружвачките си само няколко от онези там, останалите били от другаде претърпяла корабокрушение и била взета в плен от
езичници
те.
Сега ще ти покажа останалата част от стоката. Завел го в друго помещение и му показал още толкоз излинели старци. При вида на старците сърцето на Герхард се свило още повече, отколкото при младежите. Сетне езични кът му показал известен брой жени, струва ми се петнайсет, които също били пленнички. И тогаз му казал: Ако ми дадеш твоята стока, аз ще ти дам тези пленници; те са много ценни и ти можеш да ги имаш.
Сетне Герхард, търговецът от Кьолн, узнал, че сред жените имало една, чиято особена стойност се състояла в това, че била дъщеря на норвежкия крал, която ведно с придружвачките си само няколко от онези там, останалите били от другаде претърпяла корабокрушение и била взета в плен от езичниците.
Останалите били от Англия. Жените били англичанки, а младежите и старците англичани, поели на път с английския принц Уилям, който отивал да доведе норвежката си годеница. Но когато той взел годеницата си от Норвегия, в морето ги сполетяла беда и цялата компания била отнесена навътре. Принц Вилхелм бил напълно откъснат от другите, те не знаели къде е по-паднал и го смятали за изчезнал. Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени, участвали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз.
към текста >>
18.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред
езичници
те също е имало много хора, които са били убедени в безсмъртието.
Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации. От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки. Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед. Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота. Това се отнася за наследствеността и смъртта.
Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред езичниците също е имало много хора, които са били убедени в безсмъртието.
Но какво се е имало предвид при това? В древните времена при това се е имало предвид, че смъртта в сетивния свят вече е свръхсетивно явление. Към времето на Мистерията на Голгота мирогледът вече е бил така изкривен, че смъртта са започнали да я разглеждат като сетивно явление и по този начин силите на смъртта се разпространили също и в целия останал сетивен свят. Смъртта трябва да се разглежда вътре в сетивния свят като чужд елемент. Едва тогава може да бъде създадена чиста наука за природния порядък.
към текста >>
19.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен човек, за да подготви
езичници
те за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман.
В изкуството, философията и държавническото изкуство на Гърция още действаше много от онова, което произлезе от тази Луциферова инкарнация хиляди години преди Мистерията на Голгота. Трябва да се постараем ясно да разберем, че онова, което днес наричаме човешко разбирателство е винаги, докато не сме го одухотворили, дар на онзи Луцифер. Ние не трябва да поддържаме само по прозаичен, буржоазен начин едностранчивата идея, че всичко луциферическо е ужасно и трябва да се отървем от него. Колкото повече се опитваме да се избавим от Луцифер, толкова повече ние сме управлявани от него, тъй като бе необходимо през хилядите години човешка еволюция да проникнем в наследството на инкарнирания Луцифер. След това дойде Мистерията на Голгота.
И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен човек, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман.
Това време наближава. Ариман действително ще се появи на Земята. Точно както Луцифер е ходил по Земята, и както Христос е вървял по Земята, така и Ариман ще ходи по Земята, носейки със себе си извънредно нарастване на силата на човешкото Земно неразбирателство. Ние хората нямаме задачата да попречим по някакъв начин на тази инкарнация на Ариман, нашата задачата е така да подготвим предварително човечеството, че Ариман да бъде преценен по правилния начин. Защото Ариман ще има задачи, той ще трябва да направи това и онова, и хората ще трябва да оценят и използват правилно идващото в света чрез Ариман.
към текста >>
20.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и
езичници
могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората.
Но ако, както е вероятно, Николай Кузански знаеше съвършено това, което искаше, този, който иска да го проучи, трудно може да го разбере. От една страна ние го виждаме да пребродва света като фанатичен защитник на абсолютното папство, на западното християнство, особено там, където се касаеше да се предотврати турската опасност. Той произнесе пламенни слова против неверниците, подбуждайки Европа да издигне фронт против турците, които идваха от Азия. И това беше през една епоха, когато вече беше без съмне ние кардинал, поне в тайно. От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците.
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората.
В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи. Именно тези контрасти правят Николай Кузански трудно разбираем. За да стигнем да го разберем, трябва да проникнем неговото време с един разбиращ поглед и да изучим неговата личност в светлината на духовното развитие на историята. Нашето намерение съвсем не е да критикуваме; искаме само да проучим, как става, че един човек клокочещ от външна дейност, е толкова миролюбив в неговия вътрешен живот, и да съпоставим след това тези два толкова различни аспекта. За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
към текста >>
21.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
(Имат се предвид читатели-християни, тъй като философите-
езичници
, неоплатоници и др., например Целс в трети или Юлиан в четвърти век знаели и са писали за такива противоречия.
И така, Библията е трябвало да се чете правилно. Ако хора без правил-на подготовка биха почнали да четат Библията, те биха направили извод, че в Библията четирите Евангелия - Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан - си противоречат едно на друго. Защо те си противоречат? Господа, трябва правилно да се разбира това. На човек от IV или V век не би му дошло на ум да разглежда такива противоречия.
(Имат се предвид читатели-християни, тъй като философите-езичници, неоплатоници и др., например Целс в трети или Юлиан в четвърти век знаели и са писали за такива противоречия.
При това те са се ръководели от античната рационална логика, изработена още от Платон, Аристотел, Филон Александрийски и др., докато християнската догматика, формирала се в периода на първите Вселенски Събори, е носила понякога ирационален характер. - Бел. пр.) Разбира се, Евангелията си противоречат едно на друго. Представете си, че фотографирам господин Бурле в анфас и ви покажа негова снимка. Вие ще познаете на снимката, че това е господин Бурле.
към текста >>
22.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В християнството казвали: древните
езичници
преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните. Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос? Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец.
В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог. Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство. Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава.
към текста >>
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните
езичници
да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог.
Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос? Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец. В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог.
Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство. Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише.
към текста >>
23.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните
езичници
, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента!
В какво се е състоял този празник на Адонис? Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии. Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека. И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало. Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят.
Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента!
И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента. Празнуването е ставало по следния начин. Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена. Потапянето на образа бил съпровождан от хората с погребално пеене, с песни на скръбта. Потапянето на образа е било свързано с обред, извършван в семеен или приятелски кръг, сякаш някой умира - това е бил истински помен.
към текста >>
Виждате ли, в Европа съвсем не е лесно да се види какво е представлявал този празник на древните
езичници
.
Празникът Пасха е трябвало да се празнува по-духовно. Вече не е трябвало да се изготвя езически образ, кумир, а само да се спомня в душата. Благодарение на това, както разсъждавали, празникът Пасха се одухотворил. По времето на Христос Исус мистериите още са съществували. Но как все пак е стояла работата с древния празник на Адонис?
Виждате ли, в Европа съвсем не е лесно да се види какво е представлявал този празник на древните езичници.
Защото ако такъв празник, като празника на Адонис, го празнуват във ваше присъствие, вие бихте си казали: за тези, които са ги посвещавали в мистериите, ставащото е било само образ, образ въобще. Но за широкия кръг, за народа тази статуя ежегодно се възприемала като самото божество, като Бог, когото са потапяли и изваждали. Оттук произхожда това, което наричат фетишизъм. Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм.
към текста >>
24.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хората веднага ставали
езичници
, ако изповядването на един-единствен Бог се е поднасяло без натиск.
Евреите рисуват съвсем различно от християнските или даже нехристиянските, източните живописци. Те рисуват така, че цветовете на картината, нарисувана от евреин, почти нямат никакво значение. Значение има това, което изразява картината, за което иска да разкаже картината. Особено характерно за еврейството е да внесе в света това, което е лишено от образ, което изцяло реализира себе си в човешкия Аз. Колкото лесно е да разглеждаме това, толкова трудно е да се утвърди изповядването на този единствен Бог.
Хората веднага ставали езичници, ако изповядването на един-единствен Бог се е поднасяло без натиск.
Евреите в най-малка степен са били езичници. В християнството, напротив, езическият елемент се възцарява с лекота. Вглеждайки се внимателно, вие бихте могли да забележите това навсякъде. Вземете например почитанието, което в християнството се отделя на церемониите. Аз вече ви говорих, нали така, че дарохранителницата отразява Слънцето и вътре - Луната.
към текста >>
Евреите в най-малка степен са били
езичници
.
Те рисуват така, че цветовете на картината, нарисувана от евреин, почти нямат никакво значение. Значение има това, което изразява картината, за което иска да разкаже картината. Особено характерно за еврейството е да внесе в света това, което е лишено от образ, което изцяло реализира себе си в човешкия Аз. Колкото лесно е да разглеждаме това, толкова трудно е да се утвърди изповядването на този единствен Бог. Хората веднага ставали езичници, ако изповядването на един-единствен Бог се е поднасяло без натиск.
Евреите в най-малка степен са били езичници.
В християнството, напротив, езическият елемент се възцарява с лекота. Вглеждайки се внимателно, вие бихте могли да забележите това навсякъде. Вземете например почитанието, което в християнството се отделя на церемониите. Аз вече ви говорих, нали така, че дарохранителницата отразява Слънцето и вътре - Луната. Това повече не се знае.
към текста >>
НАГОРЕ