Търсене в текстове за 'Единият'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 353 резултата от 264 текста с точна фраза : 'Единият'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин.
Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания. Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”. А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно създание между животните, т.е. той е изработената форма, в която се събират чертите на всички видове около него в най-фина съвкупност.*/*Хердер,Философия на историята на човечеството./
към текста >>

2. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Единият принцип, който владее взаимодействието на частите, липсва в самия обект и се намира вън от него в главата на конструктора като план.
на корена обуславят сетивно-възприемаемите отношения при листа или при цвета. Едно тяло, при което би бил този случаят, не би бил един организъм, а една машина. Напротив трябва да се признае, че всички сетивни отношения при едно живо същество не се явяват като последствие на други сетивно-възприемаеми отношения*/*Тази е именно противоположността на организма спрямо машината. При последната всичко е взаимодействие на частите. В самата машина не съществува нищо действително извън това взаимодействие. Единият принцип, който владее взаимодействието на частите, липсва в самия обект и се намира вън от него в главата на конструктора като план. Само най-голямото късогледство може да отрече, че разликата между организма и машината се състои именно в това, че онзи принцип, който произвежда взаимното отношение на частите, при механизма се намира вън от него (абстрактно), докато при организма той добива действително съществуване в самата вещ. По този начин тогава и сетивно-възпримаемите отношения на организма се явяват не като прости последствия едни от други, а като намиращи се под властта на онзи вътрешен принцип, като последствие на един такъв, който не е вече възприемаем, както и планът на машината в главата на конструктора, който съществува само за духа; по същество това е един подобен план, само че сега внесен във вътрешността на съществото и не произвежда вече своите действия чрез посредството на един трети фактор на конструктора а сам върши това, какъвто е случаят при неорганичната природа. Тук всички сетивни качества се явяват напротив като последствие на едно такова качество, което не е вече сетивно възприемаемо. Те се явяват като последствие на едно плуващо над сетивните процеси единство.
към текста >>

Как е възможно на формиращите закони, които всички действат по един формиращ принцип, да произведат единият път един обикновен лист, другият път едно венчелистче?
Сега възниква въпросът: Чрез какво се произвежда онова различие в явлението на тъждествените на вътрешния принцип органи на растението? Как е възможно на формиращите закони, които всички действат по един формиращ принцип, да произведат единият път един обикновен лист, другият път едно венчелистче?
към текста >>

3. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията.
Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”. Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа. Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр. 255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност. Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме никаква действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия. Не абстрактното понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво за себе си понятията, нито възприятието, а връзката и на двете."
към текста >>

4. 04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ GA_2 Светогледа Гьоте

Както в това сравнение единият случай се отнася към другия, така началото на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата.
Всички научи изследвания трябва да бъдат извършени посредством езика, посредством говора, а той може да изразява само понятия. Но все пак съвсем не е все едно, дали се нуждаем от определени думи, за да припишем на един предмет това или онова качество, или дали си служим с тях само с цел да насочим погледа на читателя или на слушателя към един предмет. Ако е позволено да си послужим с едно сравнение, бихме казали приблизително следното: - Едно нещо е, когато ни казва на нас: “- Наблюдавай онзи човек в кръга на неговото семейство и ще добиеш едно съществено различно съждение за него, отколкото когато се научиш да го познаваш в кръга на неговата служебна работа”; а съвсем друго нещо е, когато той казва: “Онзи човек е отличен баща на семейството”. В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да съди за една личност при определени обстоятелства. Във втория случай на тази личност се приписва определено качество, следователно прави се едно твърдение. Както в това сравнение единият случай се отнася към другия, така началото на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата. Ако някъде нещата се представят привидно различно поради налагащото се стерилизиране или заради търсене на възможност да се изразим, то тук ние изрично отбелязваме, че нашето изложение има само смисъла, който обяснихме по-горе и далече не претендира да е направило някакво твърдение имащо значение за самите неща. Ако сега бихме искали да имаме едно име за първата форма, в която наблюдаваме действителността, считаме, че най-подходящ за самото естество на нещата е изразът: Явление за сетивата.
към текста >>

5. 05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА GA_2 Светогледа Гьоте

Единият път то се явява като дейност на нашето съзнание, другият пън като непосредствено явление на една завършена в себе си закономерност, едно определено в себе си идейно съдържание.
Този член е мисленето. Това, което при останалата опитност трябва да бъде преодоляно, формата, в която то непосредствено се явява, именно това трябва да бъде запазено при мисленето. Този фактор на действителността, който трябва да бъде оставен в неговата първична форма, него намираме ние в нашето съзнание и сме свързани с него така, че дейността на нашия дух е същевременно явлението на този фактор. Това е едно и също нещо гледано от две страни. Това нещо е мисловното съдържание на света. Единият път то се явява като дейност на нашето съзнание, другият пън като непосредствено явление на една завършена в себе си закономерност, едно определено в себе си идейно съдържание. Ние скоро ще видим, коя страна има по-голямо значение.
към текста >>

6. 05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО GA_2 Светогледа Гьоте

Всички членове имат отношение едни с други, те съществуват едни за други; единият изменя другия, ограничава го и т.н.
Обаче това множество прави, щото, когато достатъчно сме го проникнали във всички направления, да имаме пред нас само едно единство, една хармония. Всички членове имат отношение едни с други, те съществуват едни за други; единият изменя другия, ограничава го и т.н. Щом нашият дух си представи две съответни мисли, той веднага забелязва, че всъщност те се вливат една в друга. В областта на своите мисли той навсякъде намира неща принадлежащи едни на други; това понятие се свързва с онова, едно трето обяснение или подкрепя едно четвърто и т.н. Така например ние намираме в нашето съзнание мислителното съдържание "организъм"; ако разгледаме внимателно света на нашите представи, ние намираме едно второ понятие: “Закономерно развитие, растеж”. Веднага става ясно, че тези две мислителни съдържания принадлежат едно на друго, че те представят само две страни на едно и също нещо. А така е с цялата наша мислителна система.
към текста >>

7. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Единият път той може да вземе правата като посока и след това като път между две точки А и В.
Единият път той може да вземе правата като посока и след това като път между две точки А и В. От тук произтича съждението: правата е най-късия път между две точки. Всяко разсъждение, доколкото членовете, които са включени в съждението, са понятия, не е нищо друго освен едно отново съединяване на това, което умът е разделил. Връзката се получава веднага, когато разгледаме съдържанието на умствените понятия.
към текста >>

8. 06_в. ПОЗНАНИЕТО GA_2 Светогледа Гьоте

Единият свят е опитността, за което той знае, че тя съдържа само половината от действителността; другият е мисленето, което е завършено в себе си, в което трябва да се влее онази външна опитност на действителността, ако искаме да се получи един задоволителен възглед за света.
Това, което при останалата действителност е основа но фактически в обективното възприятие, че непосредствената форма на явлението трябва да бъде преодоляна, за да го обясним, при мисленето то се състои в една особеност на нашия дух. В първия случай самата вещ е тази, която се дава формата на опитността, във втория случай това е самият наш дух, самата организация на нашия дух. В първия случай нямаме пред себе си цялата вещ, когато обгръщаме опитността, във втория ние я имаме. На това се основава дуализмът, който науката, мислителното познание, трябва да преодолее. Човекът се намира пред два свята, чиято връзка той трябва да установи. Единият свят е опитността, за което той знае, че тя съдържа само половината от действителността; другият е мисленето, което е завършено в себе си, в което трябва да се влее онази външна опитност на действителността, ако искаме да се получи един задоволителен възглед за света. Ако светът би бил обитаван само от същества имащи сетива, неговата същност (неговото идейно съдържание) би останала винаги скрита; наистина законите биха царували над мировите процеси, но те не биха се изявили. Ако трябва да стане това последното, тогава между формата на явлението и закона трябва да се яви едно същество, което е надарено както с органи, чрез които възприема онази сетивна, зависима от законите форма на действителността, така и със способността да възприема и самите закони. На едно такова същество трябва да се яви от едната страна сетивният свят, от другата страна идейната същност на този свят и то трябва да съедини чрез собствена дейност двата фактора на действителността. Тук виждаме съвсем ясно, че нашият дух не трябва да бъде считан като един резервоар на идейния свят, който съдържа в себе си мислите, а като орган, който възприема тези мисли. Той е също така възприемателен орган, както окото и ухото.
към текста >>

Гражданин на два свята, на света на сетивата и на света на мислите, единият проникващ към него отдолу, другият светещ отгоре, човекът овладява науката, чрез която свързва и двата тези свята в едно неразривно единство.
Гражданин на два свята, на света на сетивата и на света на мислите, единият проникващ към него отдолу, другият светещ отгоре, човекът овладява науката, чрез която свързва и двата тези свята в едно неразривно единство. От една страна върху нас действа външната форма, от друга страна вътрешната същност; ние трябва да съединим и двете. С това нашата теория на познанието се издига над онова становище, което най-често възприемат подобни изследвания и което не се издига над формалностите. Казва се: "Познанието е обработването на опитността”, без да се определя, какво се вработва в тази опитност; определя се: “При познанието възприятието се влива в мисленето, или по силата на една вътрешна принуда мисленето прониква от опитността до намиращата зад нея същност”. Това са обаче чисти формалности. Една наука на познанието, която иска да обхване познанието в неговата имаща световно значение роля, трябва да даде първо неговата идеална цел.
към текста >>

9. 05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Актът на познанието е синтез на тези два елемента и при това във всеки отделен акт на познанието единият от тях се оказва произведен в самия акт, прибавен е чрез този акт към това, което е само дадено.
Ние трябва да разберем, че отделната от даденото част, независимо от нашето искане и вън от него, стои в необходима връзка със съдържанието на света. С това е дадена следващата стъпка в теорията на познанието. Тя ще се състои в това, да възстанови единството, което беше разкъсано, за да направим възможно познанието. Това възстановяване се извършва в мисленето за дадения свят. В мислителното разглеждане на света фактически става съединяването на двете части на съдържанието на света: тази, която ние разглеждаме като дадена на хоризонта на нашите преживявания и тази, която трябва да бъде произведена в акта на познанието, за да бъде също дадена. Актът на познанието е синтез на тези два елемента и при това във всеки отделен акт на познанието единият от тях се оказва произведен в самия акт, прибавен е чрез този акт към това, което е само дадено. Само в началото на самата теория на познанието това, което обикновено бива произведено, се явява като дадено.
към текста >>

10. 06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Единият се заключава в това, да се достигне съзнанието при което и да е от неговите емпирически действителности и чрез постепенно отстраняване на всичко, което не следва първоначалното от него, да се изкристализира чистото понятие на "Аза".
Обаче "Азът" принадлежи към действителности, а тук е необходимо да установим личността в даденото на тази или онази категория. Фихте не е сторил това и тук трябва да се търси причината, защото той е дал такъв несполучлив образ на своето Наукоучение. Целлер отбелязва/1/, че логическите формули, чрез които Фихте иска да стигне до понятието на "Аза", само лошо прикриват обстоятелството, че Фихте, собствено казано, иска на всяка цена да достигне една вече предначертана цел, да стигне до тази начална точка. Тези думи се отнасят до първия образ, който Фихте предал на своето Наукоучение в 1794 година. Ако се държим за това, че Фихте в действителност, според пълния смисъл на неговото философствуване, не е могъл да желае нищо друго, освен да застави науката да започне чрез абсолютния волев акт, тогава съществуват два пътя, които правят обяснимо това начинание. Единият се заключава в това, да се достигне съзнанието при което и да е от неговите емпирически действителности и чрез постепенно отстраняване на всичко, което не следва първоначалното от него, да се изкристализира чистото понятие на "Аза". другият път би се заключавал в това, да се започне веднага с първоначалната деятелност на "Аза" и да се покаже неговата природа чрез обръщане на мисълта към себе си и чрез философствуване; но в течение на този път той постепенно преминава към втория.
към текста >>

11. 02. Предговор към новото издание (1918 г.) GA_4 Философия на свободата

Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното.
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга. Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното. Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес? Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние. И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля.
към текста >>

12. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Има обаче един по-висш принцип, който в отделния случай не изхожда от определена единична нравствена цел, а отдава определено значение на всички нравствени максими и винаги пита дали в съответния случай по-важен е единият или другият морален принцип.
Както максимата за всеобщото благо, така и тази за културния напредък се основават на представата, тоест на връзката, която се придава на съдържанието на нравствените идеи за определени изживявания (възприятия). Но висшият мислим нравствен принцип е този, който не съдържа по начало такава връзка, а произтича от извора на чистата интуиция и едва подир туй търси връзката с възприятието (с живота). Тук определянето на това, какво да се желае, изхожда от по-друга инстанция в сравнение с предходните случаи. Който се придържа към нравствения принцип за всеобщото благо, той при всички свои действия първо ще се запита какво допринасят идеалите му за това всеобщо благо. Точно така ще постъпи и привърженикът на нравствения принцип за културния напредък. Има обаче един по-висш принцип, който в отделния случай не изхожда от определена единична нравствена цел, а отдава определено значение на всички нравствени максими и винаги пита дали в съответния случай по-важен е единият или другият морален принцип.
към текста >>

13. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на интуицията.
То представлява звено в огромния механизъм на природата и е възможно само в реална взаимовръзка с нея. Едно абстрактно понятие не съществува само за себе си, както и едно възприятие не съществува само за себе си. Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез интуиция, срв. стр.89 и сл.). Нашето духовно устройство разединява действителността на тези два фактора. Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на интуицията. Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената възприятие представя пълната действителност. Разглеждаме ли чистото възприятие само за себе си, ние нямаме пред себе си действителност, а хаос без взаимовръзка; разглеждаме ли закономерността на възприятията сама за себе си, ние имаме работа само с абстрактни понятия. Действителността не се съдържа в абстрактното понятие, а по-скоро в мисловното наблюдение, което не разглежда едностранно нито понятието, нито възприятието само за себе си, а тяхната взаимовръзка.
към текста >>

14. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество.
Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си. Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“. На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество. Нереалният „мъдрец“, този безплътен „светия“, стоикът, става реална личност, телесен „светия“, в приелия тяло Бог. Нереалният „човек“, безплътният аз ще стане реален във въплътения аз, в мен.
към текста >>

15. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Само че единият път негов обект е нещо, което се намира вън в света, другият път този обект е собствената душа.
Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво. И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание. Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства. Той си мисли: "познанието е познание". Само че единият път негов обект е нещо, което се намира вън в света, другият път този обект е собствената душа. Той чува само думи, в най-добрия случай отвлечени мисли при това, което за дълбоко виждащия е основа на неговия вътрешен живот; така се случва, когато чува изречението, че при всички други родове познание предметът се намира вън от нас, а при себепознанието ние се намираме сред този предмет, че всеки друг предмет ние виждаме да се явява пред нас като нещо завършено, докато в нашето себе ние втъкаваме като действащи и като творци това, което наблюдаваме в нас. Това може да изглежда само като едно словесно обяснение, то може да се яви като една висша светлина, която наново осветлява всяко друго познание. Онзи, за когото то се явява по първия начин, се намира в положението на един слепец, на когото казват: Там има един бляскав предмет. Той чува думите, но блясъкът не съществува за него. Човек може да събере в себе си цялото знание на своята епоха; но ако не чувствува значението на себепознанието, тогава в един по-висш смисъл цялото знание е нещо сляпо.
към текста >>

16. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху отношението на външното възприятие към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет сетива, и въпреки това той действува чрез силата на душата.
В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху отношението на външното възприятие към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет сетива, и въпреки това той действува чрез силата на душата.
към текста >>

17. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В.
Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек. Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В. Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.161/. Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене. Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство. Той се издига до един действителен възглед за духовното и не смесва постоянно, както лъжливите материалисти и лъжливите идеалисти, сетивно-природното с духовното. Ако със своето духовно разположение Таулер би бил природоизследовател: Той би трябвало да приеме да обясни всичко природно, включително целия човек, първия и втория, чисто природосъобразно.
към текста >>

18. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Това са същите неща, които се разкриват на нисшото и на висшето познание; само че единият път те се разкриват в техния външен вид; другият път в тяхната вътрешна същност.
Това са същите неща, които се разкриват на нисшото и на висшето познание; само че единият път те се разкриват в техния външен вид; другият път в тяхната вътрешна същност. Следователно причината не е в нещата, че на определена степен те се явяват като външни неща; а причината се крие в това, че човекът трябва да преобрази себе си и да се издигне до онази степен, при която нещата престават да бъдат външни.
към текста >>

Съществуват главно три пътища, по които човек може да тръгне, когато стигне там, където Николай е стигнал: Единият е положителната вяра, която идва към нас отвън; вторият е отчаянието; човек стои сам със своя товар и чувства цялото съществуване да се люлее заедно с него; третият е развитието на най-дълбоките, собствени сили на човека.
Сега той трябва да познае, че сам трябва вече да включи, да внесе своето богатство в потока на мировите действия, както по-рано самата природа включваше неговата бедност в себе си. Тук най-злите демони дебнат човека. Неговата сила лесно може да бъде парализирана. Вместо сам да извърши присъединяването с природата, при едно такова парализиране той ще прибегне до едно идващо отвън откровение, което отново го спасява от неговата самотност, което отново връща знанието чувствано от него като товар в първичното лоно на съществуването, в Бога. Както Николай от Куза, той ще вярва, че върви по свой собствен път; но в действителност ще намери само онзи път, който му е показало неговото духовно развитие. Съществуват главно три пътища, по които човек може да тръгне, когато стигне там, където Николай е стигнал: Единият е положителната вяра, която идва към нас отвън; вторият е отчаянието; човек стои сам със своя товар и чувства цялото съществуване да се люлее заедно с него; третият е развитието на най-дълбоките, собствени сили на човека. Единият водач в този трети път трябва да бъде доверието в света. Другият водач трябва да бъде смелостта да следва това доверие, безразлично къде той го води.*/*Тук се загатва само с малко думи върху Пътя на духовното познание, който аз подробно описах в моите по-късно излезли книги, особено в "Как се добиват познания за висшите светове", "Очерк на една тайна наука" и "Загадки на душата"/.
към текста >>

Единият водач в този трети път трябва да бъде доверието в света.
Тук най-злите демони дебнат човека. Неговата сила лесно може да бъде парализирана. Вместо сам да извърши присъединяването с природата, при едно такова парализиране той ще прибегне до едно идващо отвън откровение, което отново го спасява от неговата самотност, което отново връща знанието чувствано от него като товар в първичното лоно на съществуването, в Бога. Както Николай от Куза, той ще вярва, че върви по свой собствен път; но в действителност ще намери само онзи път, който му е показало неговото духовно развитие. Съществуват главно три пътища, по които човек може да тръгне, когато стигне там, където Николай е стигнал: Единият е положителната вяра, която идва към нас отвън; вторият е отчаянието; човек стои сам със своя товар и чувства цялото съществуване да се люлее заедно с него; третият е развитието на най-дълбоките, собствени сили на човека. Единият водач в този трети път трябва да бъде доверието в света. Другият водач трябва да бъде смелостта да следва това доверие, безразлично къде той го води.*/*Тук се загатва само с малко думи върху Пътя на духовното познание, който аз подробно описах в моите по-късно излезли книги, особено в "Как се добиват познания за висшите светове", "Очерк на една тайна наука" и "Загадки на душата"/.
към текста >>

19. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див.
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете. Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див. Когато пред екипажа се изпречва едно препятствие, непокорният кон използува случая, за да пречи на това, което добрият кон иска, и за да се възпротиви на водача. Когато екипажът стига там, където трябва да следва Боговете по хребета на небето, тогава лошият кон внася безредие в него. От силата, която този кон има, зависи дали добрият кон ще може да надмогне и преминавайки препятствието, ще закара екипажа в царството на свръхсетивното. Така става с душата, че тя никога не може да се издигне несмущавана в царството на Божественото. Едни души се издигат повече до това виждане на Вечното, други по-малко.
към текста >>

20. АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА GA_8 Християнството като мистичен факт

Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него.
Начинът на мислене, характерен за Августин, му показва, че със Събитието на Христос, за душата, търсеща Духа, настъпват условия, различни от съществуващите по-рано. За него е било твърдо установено, че в Христос Исус се изявява във външния исторически свят онова, което мистът е търсел чрез своята подготовка в Мистериите. Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род до момента, когато Христос се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя. Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него. Това би било едно мистерийно познание, обогатено чрез Христовото Събитие.
към текста >>

Единият от посочените духовни импулси всред християнството породи представата, че това съдържание би трябвало да се запази под външния облик на вярата.
Мъдростта на Мистериите е като едно нежно растение, което се открива на малцина узрели хора; християнската мъдрост е една Мистерия, която като познание не се открива никому, а като съдържание на вярата се открива на всички. Съдържанието на Мистериите продължава да живее в християнството, но в изменена форма. Истината трябва да стане достояние не на отделния човек, а на всички. Но това трябваше да се осъществи така, че от определена точка да се признае неспособността на познанието за по-нататъшно развитие, като от този момент нататък човек можеше да се издигне до вярата. Християнството изнесе съдържанието на Мистериите от храмовия мрак в светлината на деня. Единият от посочените духовни импулси всред християнството породи представата, че това съдържание би трябвало да се запази под външния облик на вярата.
към текста >>

21. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия.
Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро. В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция. Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения.
към текста >>

22. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Както двама души с нормално зрение виждат кръглата маса именно кръгла, и никога единият не я вижда кръгла, а другият четвъртита, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същи духовен образ.
За различните явления, тези линии и форми приемат различен облик. Цъфтящото растение, младото животно или умиращото дърво пораждат точно определени линии. Постепенно душевният свят (астралният план) се разгръща пред окултния ученик. В тези линии и фигури няма нищо произволно. Ако двама окултни ученици са на еднаква степен от своето обучение, при едно и също явление винаги ще видят едни и същи линии и фигури. Както двама души с нормално зрение виждат кръглата маса именно кръгла, и никога единият не я вижда кръгла, а другият четвъртита, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същи духовен образ. Както естествената наука описва формите на растенията и животните, така и окултният изследовател описва и обрисува духовните образи на процесите, свързани с растежа или увяхването, подреждайки ги по родове и видове.
към текста >>

23. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Според това становище, обстоятелството,че единият се ражда в щастие, а другият в нещастие, изобщо не трябва да се превръща в проблем.
При всяко сериозно и дълбоко изследване в тази област, възникват загадка след загадка. Виждаме например как един човек е роден в бедност и нищета, с незначителни дарби, така че при тези условия, още от раждането си, той е сякаш предопределен да води жалък и нещастен живот. А друг още от първия миг на раждането си, е поет от грижливи ръце и любещи сърца; у него се развиват блестящи способности; предопределен е за плодотворен и щастлив живот. Спрямо подобни въпроси често възникват две противоположни становища. Едното се при държа към чисто сетивните възприятия и към опиращата се на тях елементарна логика. Според това становище, обстоятелството,че единият се ражда в щастие, а другият в нещастие, изобщо не трябва да се превръща в проблем. Ако не желае да си послужи с думата „случайност", този начин на мислене ще потърси някаква друга закономерност, за да обясни нещата. Колкото до способностите и заложбите, причините се търсят в „унаследените" качества от родители, деди и т.н. Отхвърля се всеки опит, търсещ причинни връзки в духовните процеси, през които човек, независимо от наследствената линия, преминава преди своето раждане, и благодарение на които той формира своите способности и заложби.
към текста >>

24. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда.
Душата не беше запазила в достатъчно силна степен влечението си към духовното, каквото бе присъщо на древните времена, и не можеше да поддържа връзката между духовния и сетивния свят. Тя запази това влечение само като усещане и чувство, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят. Затова пък погледът на човека беше все повече насочван към сетивния свят и неговото завладяване. Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха изградени с оглед на физическия свят и неговото завладяване. В човека се развиха, така да се каже, два свята. Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда. Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа. Хората приеха в сърцата си това послание от Духа; то проникна в техните усещания и чувства. Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят. Това, което виждаме днес като противоположност между официална наука и духовно познание, е само следствие от този факт. Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т.
към текста >>

25. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Единият е този, когото той е познавал досега.
Другото изживяване се състои в това, че отсега нататък човек има до себе си едно второ същество. Онова, в което той досега беше затворен, се превръща в нещо, спрямо което човек се усеща в известен смисъл противопоставен. В определени периоди от време той се чувствува извън това, което иначе смяташе за своя собствена същност, за свой „Аз". Сега нещата изглеждат така, сякаш човек живее в два „Аза" без ни най-малко да губи своето само обладание. Единият е този, когото той е познавал досега. Другият стои над първия като едно новородено същество. И човек чувствува как първият постига известна самостоятелност спрямо втория; както например човешкото тяло има известна самостоятелност спрямо първия Аз. Това изживяване e от огромно значение. Защото благодарение на него човек знае какво означава да живее в онзи свят, към който той се стреми чрез обучението.
към текста >>

26. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Единият образ се доближава до формата, която Земята е имала по време на своето Лунно развитие.
Единият образ се доближава до формата, която Земята е имала по време на своето Лунно развитие. Другият образ се проявява по такъв начин, че човек се досеща: Той съдържа една форма, която е все още в зародишно състояние и която ще се развие едва в бъдеще; едва тогава тя ще постигне своята реалност, както реална е и днешната Земя. При по-нататъшно наблюдение се установява, че в тази бъдеща форма непрекъснато се влива това, което в известен смисъл е последствие от събитията, ставащи на Земята. Ето защо в тази бъдеща форма ние имаме пред себе си това, в което ще се превърне занапред нашата Земя. Последиците и действията на Земното съществува ние ще се съединят с това, което се разиграва в описания свят и така ще възникне ново небесно тяло; в него имен но ще се превърне Земята, както на времето Старата Луна се превърна в днешната Земя. Ще наречем това следващо планетарно въплъщение на Земята Бъдещ Юпитер.
към текста >>

27. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

единият от тях в дома ни
единият от тях в дома ни
към текста >>

28. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

за теб единият от тях протече.
за теб единият от тях протече.
към текста >>

29. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност.
Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа. Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност. В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука. Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност. Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления. Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/.
към текста >>

30. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Четейки съчиненията на Планк ние виждаме как от тях се излъчва като обезпокояващ го до най-висока степен сила чувството, че вярата в два действащи един в друг реда на света, единият природосъобразен и другият духовен, е нещо непоносимо.
Четейки съчиненията на Планк ние виждаме как от тях се излъчва като обезпокояващ го до най-висока степен сила чувството, че вярата в два действащи един в друг реда на света, единият природосъобразен и другият духовен, е нещо непоносимо.
към текста >>

31. ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ GA_18_2 Загадки на философията

Единият източник на сигурност е собствената сигурност на съзнанието, притежаването на факти на моето съзнание.
Фолкелт е на мнение, че съществува един факт сред самия живот на представите, която сочи по-далеч от живота на представите, който сочи към нещо, което се намира вън от този живот на представите. Това е фактът, че определени представи се натрапват на човека с логическа необходимост. В неговата излязла в 1906 година книга "Източниците на човешката сигурност" четем /стр. 3/ мнението на Фолкелт: "Ако се запита, на какво почива сигурността на нашето знание, тогава ние се натъкваме на две причини, на два източника на сигурността. Колкото и необходимо да бъде едно вътрешно съвместно действие на двете форми на сигурност, когато трябва да се роди познанието, все пак невъзможно е едната да бъде приписана на другата. Единият източник на сигурност е собствената сигурност на съзнанието, притежаването на факти на моето съзнание. Както е вярно, че аз съм съзнание, така също вярно е, че моето съзнание ми потвърждава съществуването на определени протичания и състояния, на определени съдържания и форми. Без този източник на сигурността не би съществувало въобще никакво познание; той ни дава материала, от преработването на който произлизат най-първо всички познания. Другият източник на сигурност е мислителната необходимост, сигурността на логическото принуждение, обективното съзнание за необходимостта. С това ни е дадено нещо направо ново, което е невъзможно да се добие от собствената сигурност на съзнанието. Върху този втори източник на сигурността Фолкелт се изказва в гореспоменатата книга по следния начин: "Непосредствената опитност ни кара да изживеем фактически, че определени свързвания на понятията носят със себе си една твърде особена принуда, която същевременно се различава от всички други видове принуда, от които са придружени представите.
към текста >>

32. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията.
Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация. Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана. Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност. Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия. Не отвлеченото понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво нито понятието, нито възприятието на самите тях, а връзката и на двете".
към текста >>

33. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Двама мъже, единият по-млад, а другият с десет години по-възрастен, изслушали тази лекция и се случило така, че след лекцията те тръгнали заедно и започнали разговор помежду си./*2/ По-младият от двамата мъже се обърнал към по-възрастния: Ако човек се остави под въздействието на една такава лекция, той винаги става свидетел, как научният подход раздробява нещата и ги поставя едно до друго, без да се съобразява с духовната цялост, която ги свързва и живее в тях.
Тогава един от най-известните по онова време ботаници, на име Батч /*1/, стоящ начело на тогавашната наука, трябвало да изнесе една лекция в Дружеството за естествени науки, намиращо се в Йена. Двама мъже, единият по-млад, а другият с десет години по-възрастен, изслушали тази лекция и се случило така, че след лекцията те тръгнали заедно и започнали разговор помежду си./*2/ По-младият от двамата мъже се обърнал към по-възрастния: Ако човек се остави под въздействието на една такава лекция, той винаги става свидетел, как научният подход раздробява нещата и ги поставя едно до друго, без да се съобразява с духовната цялост, която ги свързва и живее в тях. Да, на по-младия мъж му беше, така да се каже, твърде противно, че растенията могат да бъдат подредени едно до друго, без никакъв намек за онзи по-висш принцип, който свързва различните растения и така или иначе, трябва да съществува в света.
към текста >>

34. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Единият минава през Зелената Змия; ние също можем да минем по него и да намерим царството на Духа.
Несъзнаваните природни сили, които са ни пренесли тук, в царството на духовно-устремения човек, не могат да ни върнат обратно. За тази цел са необходими други сили. И Гьоте добре знае това. Обаче Гьоте иска да ни покаже и още нещо: какви първи стъпки трябва да направи човекът, за да се съедини отново с Красивата Лилия. Има два пътя. Единият минава през Зелената Змия; ние също можем да минем по него и да намерим царството на Духа. Другият път минава през сянката на Великана. От Приказката ние знаем, че привечер Великанът, който иначе е съвсем безсилен, протяга ръката си, чиято сянка се спуска върху реката. Да, вторият път минава именно през тази сянка. Следователно, ако някой иска да навлезе в царството на Духа денем, той може да мине по пътя, предлаган от Змията, а който иска да навлезе там привечер, в здрача, той може да мине по сянката на Великана. Това са двата пътя за постигането на един духовен мироглед.
към текста >>

35. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Принципната разлика, която съществува между това, което трябва да се основава на чисто правните отношения, и това, което е налице в междучовешките отношения след като единият индивид произвежда стоки за другия не може да се установи просто теоретично.
А че трябва да съществуват и начини, и средства за тяхното задоволяване, е задача на стопанския живот. Тези начини и средства не могат да имат общо с нищо друго, освен с производството и размяната на стоки, иначе казано с предмети, чиято стойност се определя от човешките потребности. Стоката има своята стойност чрез онзи, който я ползува. Поради обстоятелството, че стойността на стоката се определя от консуматора, тя стоката, е поставена по съвсем друг начин в социалния организъм, отколкото всички други неща, които също имат стойност за човека като принадлежаща единица към този организъм. Трябва да разглеждаме стопанския живот безпристрастно и да разграничаваме в него трите елемента: Стокопроизводство, стокообмен и потребление. Принципната разлика, която съществува между това, което трябва да се основава на чисто правните отношения, и това, което е налице в междучовешките отношения след като единият индивид произвежда стоки за другия не може да се установи просто теоретично. В чисто практически смисъл, логичният извод е, че в социалния организъм правовият живот трябва напълно да се отдели от стопанския живот. От всички онези дейности, които хората разгръщат в областта на стокопроизводството и стокообмена, съвсем не могат пряко да се извлекат възможно най-добрите импулси за правовите отношения, които трябва да съществуват между индивидите и обществото. В рамките на стопанската система човек се обръща към човека, защото всеки обслужва интереса на другия; в рамките на правовата система отношенията между хората са коренно различни.
към текста >>

36. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Такъв е единият от аспектите на смъртта.
При смъртта това физическо тяло е изгубено за нас. Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване. С други думи казано: - Като преминаващ последователните съществувания. Що се отнася за съзнанието на Аза, за сега ние знаем със сигурност, че сме го добили само чрез физическото тяло ние знаем даже, че в епохата, когато Тайната на Голгота зае своето място в историята на Земята и в нейното развитие, сме се научили да си служим с това тяло по такъв начин, че да може да се запали азовото съзнание. Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание. Такъв е единият от аспектите на смъртта.
към текста >>

37. 01. 1. Антропософски ръководни принципи GA_26 Мистерията на Михаил

Но съвсем не е нужно да се прегрешава срещу това, когато в Обществото единият действува по един правилен начин в хармония с другия.
Неоспорима истина е, а срещу тази истина не трябва да се прегрешава, че духовната дейност трябва да произтича само от свободното разгръщане на действуващите личности. Но съвсем не е нужно да се прегрешава срещу това, когато в Обществото единият действува по един правилен начин в хармония с другия. Ако това не би могло да бъде така, тогава принадлежността на отделния член или на групата към Обществото винаги ще остане нещо външно. Обаче тази принадлежност трябва да бъде нещо, което да се чувствува като вътрешно.
към текста >>

38. 2. Защо се разболява човек? GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването.
В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение. Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм.
към текста >>

39. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“.
Това ставаше на масата, намираща се до гарата под две могъщи, прекрасни липови дървета. Там се събираше цялото семейство и чуждият служител. Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и слушах безкрайните приказки за политика на двамата мъже. Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът. Те бяха във вечно несъгласие. Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“. Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
към текста >>

40. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Единият беше за същността на Христос.
Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на Светия кръст Вилхелм Нойман. Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос. Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството. Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен. При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част.
към текста >>

41. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Единият произлиза от порива на душата отвътре навън, а другият пристъпва към човека от външния свят.
Във връзка с работата ми върху Гьоте имах възможност истински нагледно да наблюдавам „как действа кармата в човешкия живот“. Съдбата се състои от два комплекса фактори, които постепенно се обединяват в човешкия живот. Единият произлиза от порива на душата отвътре навън, а другият пристъпва към човека от външния свят. Собствените ми душевни стремежи бяха насочени към съзерцание на духовното, а външният духовен живот на света подготви за мен работата над Гьоте. В съзнанието си трябваше да приведа в хармония двете течения, които се срещаха в него. Последните години от първия период от живота ми се занимавах с това да доказвам своята правота ту пред себе си, ту пред Гьоте.
към текста >>

42. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Единият поток е този, който ни извежда от единичния човек към родителите, прародителите и другите предци.
След като поставяме този въпрос, естествено е Духовната Наука да изглежда призвана да го осветли. Защото Духовната Наука трябва да ни въвежда в най-съкровената сърцевина на човешката същност; доколкото човека, който срещаме на земята, изглежда потопен в някаква общност, но от друга страна се явява самостоятелна същност. Човек е потопен според Духовната Наука в два житейски потока, които се срещат, когато човек встъпи в земното си съществуване. И тук достигаме сърцевината на духовнонаучното гледище за човешката природа. Тук ние научаваме, че човек притежава най-напред нещо, с което се вмества в една наследствена линия. Единият поток е този, който ни извежда от единичния човек към родителите, прародителите и другите предци. Той показва качествата, които човек е наследил от баща си, майка си, прародителите си и по-далечните си прадеди. Тези качества той предава от своя страна на наследниците си. Това именно, което струи от прадедите към отделния човек, се нарича в живота и в науката наследствени белези и качества. Следователно човек се вмества в това, което може да се нарече наследствена линия; и, както е известно, той носи дълбоко в себе си, в сърцевината на същността си, качества, които трябва да изведем изцяло от наследствеността. Наистина, много неща у човека могат да станат обясними за нас, ако познаваме, така да се каже, неговото родословие.
към текста >>

Съединявайки се, единият поток обагря другия.
Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано. Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно. Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент. Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията темперамент. То застава между наследените качества и това, което той е поел в дълбоката си същностна сърцевина. Сякаш при спускането си тази същностна сърцевина се обвива като с един духовен воал от това, което го очаква тук долу, така че когато същностната сърцевина се приспособи най-добре към обвивката за човека, тя се обагря според това, в което се вселява и според качествата, които носи със себе си.
към текста >>

43. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре?
Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа.
към текста >>

44. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни.
Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност. И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове. Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни.
към текста >>

45. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Също и това, което е една истина: че веднъж са били изпитани двама учащи се от двама учители, и се установява, че единият учител А получава от единия от изпитваните отговорите така, като че въпросите биха били зададени от учителя Б.
В една книга върху психологията от Мориц Бенедикт се казват някои много правилни неща върху грешките на човешкото възпитание в това направление. Също и това, което е една истина: че веднъж са били изпитани двама учащи се от двама учители, и се установява, че единият учител А получава от единия от изпитваните отговорите така, като че въпросите биха били зададени от учителя Б. Ако би могъл да даде отговорите на този последния, той би минал блестящо своя изпит. А другият от кандидатите се намирал в обратното положение. И двамата пропаднали!
към текста >>

46. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да охарактеризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят.
Ние можем да разберем разликата между това, което излезе от течението на древна Индия и от течението на Заратустра само тогава, когато вземем предвид, че човекът може да дойде в областта на свръхсетивния свят от две страни. В течение на тези сказки ние говорихме вече върху въпроса, как може да се издигне човек в духовния свят. Съществуват само две възможности, чрез които човек може да издигне силите на своята душа, способностите на своето вътрешно същество над нормалното състояние, за да може да се издигне от сетивния свят в свръхсетивния. Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да охарактеризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят. И по двата пътя се стига в областта на свръхсетивния свят. Когато задълбочим в едно интимно вътрешно изживяване всичко, което имаме в душата като вътрешни стойности на чувствата, като ценности на представите и идеите, накратко казано всичко, което имаме като импулси в душата, когато така да се каже все повече и повече влизаме в самите нас, така щото силите на нашата вътрешност стават все по-мощни и по-мощни -, тогава ние можем да се потопим някакси мистично вътре в нас и да проникнем през това, което в самите нас принадлежи на физическия свят, до онова, което е същинската ядка на нашето духовно-душевно същество, която ядка преминава от едно въплъщение в друго и представлява непреходното, вечното в нас в сравнение с преходното. Тогава ние проникваме в духовния свят на нашата собствена вътрешност. Прониквайки през булото на нашата собствена вътрешност, прониквайки през това, което живее в нас като желания, страсти и вътрешни душевни изживявания и е наша собственост само благодарение на това, че сме въплътени в този физически свят в едно физическо тяло, ние се потопяваме в онова, което е вечно в нас, стигаме в един духовен свят.
към текста >>

И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Гледайте този свят! Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия.
към текста >>

Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
към текста >>

В най-висшия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад.
И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството. Това беше именно важното за Заратустра и за неговите ученици. За тях беше особено важен един писмен знак: Че Ахура Маздао върши своите творения и своите откровения в света чрез това, че има да опише привидно в смисъла на нашата Астрономия един кръг в небесното пространство. Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите дела в цялата връзка на света. Тук важното беше, че Заратустра можа да обърне вниманието върху факта: Кръгът на животните, Зодиакът е една завръщаща се в себе си линия, един израз на завръщащото се в самото себе си време. В най-висшия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад. Това, което по-късно стана Зодиак, е Заруана акарана: намиращата себе си в самата себе си линия на времето, която Ормузд описва, Ормузд, Духът на Светлината. Това е израз за духовната дейност на Ормузд. Пътят на Слънцето през знаците на Зодиака е израз на дейността на Ормузд и Заруана Акарана има своя символ в кръга на Зодиака. Всъщност "Заруана акарана" и "Зодиакус" са една и съща дума, както "Ормузд" и Ахура Маздао". В "преминаването през Зодиака" са втъкани две неща: веднъж определено движение на Слънцето в светлата част, когато през лятото то изпраща своите пълни сили като сили на Светлината върху Земята, но то изпраща също и своите духовни сили от царството на Светлината на Ормузд.
към текста >>

47. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис. Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене. Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник. Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене.
към текста >>

Единият път е този, който минава през вратата на смъртта.
Ето защо Озирис може да бъде постигнат само по два пътя. Единият път е този, който минава през вратата на смъртта. Другият е този, който минава през вратата на онази смърт, която не води до физическото умиране, а до посвещението, до иницияцията. Ето защо египтянинът си представяше това, което е изложено още по-нататък в моята книга "Християнството като мистичен факт": Когато човекът минава през вратата на смъртта, той стига след необходимите подготвителни стадии до Озирис. Той се пробужда в него, когато е освободен от земната телесна обвивка и се намира в духовния свят, където има съзнание за своето родство с Озирис. Самият умрял се чувствува така, че след смъртта той може да бъде назован в духовния свят като "Озирис". След смъртта всеки е назован така да се каже като Озирис.
към текста >>

48. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Единият поток беше скрит - той беше преоткриването на златното руно, но въпреки всичко беше действащ.
Така наистина важният мит за Аргонавтите поставя пред нас прехода от третата към четвъртата културна епоха на настоящата ни коренна раса. Човешката култура, която по-рано бе един поток, сега се раздели на две - в мистерийната мъдрост и външното знание. Единият поток беше скрит - той беше преоткриването на златното руно, но въпреки всичко беше действащ. Той имаше влияние върху гръцката култура и изкуство. Само върху външното знание оттогава нататък той нямаше да има влияние. Това е мита за пътуването на Аргонавтите.
към текста >>

49. ІІ. Мисията на Манихейството GA_92 Езотерична космология

Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята. Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>

50. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият Бог.
Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият Бог.
към текста >>

51. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Единият вид Елохими не останали при съюза на мъдростта и огъня; те продължили по-нататък.
Кои следователно са синовете на Каин? В смисъла на тази легенда синовете на Каин са синовете на онзи Елохим, който е всред малко изостаналите Елохими по време на лунната епоха. Ние имаме работа с кама по време на лунната епоха. Тази кама или огън по онова време е била проникната от мъдрост. Тогава е имало два вида Елохими. Единият вид Елохими не останали при съюза на мъдростта и огъня; те продължили по-нататък. И когато са оформяли човека, те не били вече изпълнени с желания и страсти, а били в състояние да дарят своето създание със спокойна и ясна мъдрост. Това е истинската Яхве – или Йехова – религия, мъдростта, която е напълно безстрастна. Другите Елохими, при които мъдростта била съчетана с огъня на лунната епоха, създали синовете на Каин.
към текста >>

52. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог.
И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества. Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите – свободното човечество – са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея. От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда. Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам. Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст – Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.
към текста >>

53. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Това е единият урок, който Калиостро е преподавал – Философският камък, – който дава възможност физическата смърт да стане нещо маловажно.
Може би успяхте да си създадете някаква представа. Това е единият урок, който Калиостро е преподавал – Философският камък, – който дава възможност физическата смърт да стане нещо маловажно.
към текста >>

54. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Единият се състои от първоначалните потомци на Елохим, синовете на Каин, които също се наричат Синовете на огъня.
Така ние имаме два различни човешки рода. Единият се състои от първоначалните потомци на Елохим, синовете на Каин, които също се наричат Синовете на огъня. Те са онези, които обработват Земята, създават от неодушевената природа и я трансформират чрез изкуството на човека. Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира обществото, да основава граждански общества. Друг от потомците на Каин беше Тубал-Каин, който обработвал металите. От този род произхождаше и архитектът Хирам-Абиф.
към текста >>

55. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

Два образа в Библията разказват за това: Единият е Ноевият ковчег, а другият е Соломоновият храм/*4/.
И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи. Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло. Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог. Два образа в Библията разказват за това: Единият е Ноевият ковчег, а другият е Соломоновият храм/*4/. В едно отношение двата са еднакви и все пак напълно различни.
към текста >>

56. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост.
Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране. Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло. Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност. Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол. Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост. При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер.
към текста >>

Единият от Елохимите оплоди Ева и бе роден Каин.
Единият от Елохимите оплоди Ева и бе роден Каин. След това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай, сътвори Адам. И чрез Ева на Адам му се роди Авел. Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в началото на 4-та следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения. Библията, представляваща женската мъдрост и храмовата мъдрост като мъжката противоположност. Онова, което мъжката мъдрост искаше, беше в опозиция с женската мъдрост в предихристиянските времена.
към текста >>

57. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

В началото единият Елохим създаде Каин, като самият той се съедини с Ева.
В началото единият Елохим създаде Каин, като самият той се съедини с Ева. Друг Елохим, Йахве, противодейства, като създаде Адам, който се съедини с Ева, в резултат на което бе роден Авел. Каин уби Авел и Йехова подчини расата на Каин на расата на Авел.
към текста >>

Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили.
И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози. Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде. Те са розенкройцерите. Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на розата, който трябва напълно да израсне в бъдеще.
към текста >>

Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде.
И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози. Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде. Те са розенкройцерите. Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на розата, който трябва напълно да израсне в бъдеще.
към текста >>

58. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Единият от тях си е изградил сковани, фиксирани понятия, които от своя страна са породили много определени фиксирани структури в астралната субстанция.
Да вземем двама души, заети в обикновен разговор. Единият от тях си е изградил сковани, фиксирани понятия, които от своя страна са породили много определени фиксирани структури в астралната субстанция. Другият му говори и се опитва да му обясни нещо. На какво се основава това, че един човек се опитва да изясни нещо на друг? Основава се на това, че той изпраща своето собствено понятие в астралната субстанция на другия човек. Това понятие, тази мисъл протича в астралната субстанция на другия. Тя първо трябва да се разтвори от междинната субстанция и в съответствие със съществуващите там форми отново да се формира и да се преобрази.
към текста >>

Нека предположим, че единият се опитва да обясни на другия нещо, свързано с прераждането.
Нека предположим, че единият се опитва да обясни на другия нещо, свързано с прераждането. Другият обаче вече си е формирал сковани понятия за прераждането. Нека да предположим, че той е един предубеден човек, който си е оформил понятието, че прераждането е нещо глупаво и абсурдно. Тази мисъл съществува в неговата астрална субстанция. И ето че пристига новата мисъл на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия. И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез мисъл-формите, вече съществуващи там.
към текста >>

59. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Единият чифт – да ги облече, другият чифт трябва да облече този, който му е най-скъп.
Има един смислен обичай в Свободното масонство, който е свързан с този въпрос. Всеки официално въведен в ложата получава два чифта ръкавици. Единият чифт – да ги облече, другият чифт трябва да облече този, който му е най-скъп. Чрез това се обозначава, че тези двама би трябвало да се докосват един друг само с ръкавици, така че чувствените импулси да нямат нищо общо с онова, което се отнася до Свободното масонство. Тази мисъл е изразена също и в друг един символ: Престилката е символ на побеждаване на сексуалността. Тя бива покрита с престилка. Който не разбере тази дълбока идея в масонството, няма да има никаква представа, какво означава тази престилка. В тесен смисъл човек не би могъл да свърже престилката със Свободното масонство.
към текста >>

60. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен".
Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове. Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен".
към текста >>

Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир. Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър.
към текста >>

61. ІІ. Мисията на Манихейството. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Предположете, че имаме двама братя единият от които е здрав и интелигентен, а другият тъп и глупав.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята. Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя единият от които е здрав и интелигентен, а другият тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>

62. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият Бог.
Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият Бог.
към текста >>

63. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Единият бил Феликс Менделсон, сприятелен с нея, другият бил един господин, когото тя не познавала.
Още едно сравнение: Една певица5 била поканена на вечеря, но отишла малко късно. Столът ѝ между двамата господина останал празен. Единият бил Феликс Менделсон, сприятелен с нея, другият бил един господин, когото тя не познавала. Тя разговаряла оживено с Менделсон, а господинът отляво бил много внимателен към нея, поднасял ѝ всякакви учтивости, които обаче ѝ били неприятни. Затова попитала Менделсон: Кой е този глупав човек, който стои до мен? Това е прочутият философ Хегел, отговорил Менделсон.
към текста >>

64. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

И двамата имат право, както единият, който описва, че мебелите са направени от дърводелеца, така и другият, който знае какво е протекло в душата на дарителя, дал поръчка на дърводелеца за произвеждането на мебелите.
Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай. Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост. Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи? Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него. И двамата имат право, както единият, който описва, че мебелите са направени от дърводелеца, така и другият, който знае какво е протекло в душата на дарителя, дал поръчка на дърводелеца за произвеждането на мебелите. Така природното изследване безсъмнено има право по свой начин, но би следвало да допусне, че са възможни две съвсем различни гледни точки. Тук наистина не става въпрос за отричане на естественонаучното знание за дърводелеца, а за идеите, според които всичко е запланувано и осъществено, за да се направи духовното видимо.
към текста >>

65. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В годините, които следват, индивидуалното се проявява най-силно в отношението на двата пола един към друг, когато единият индивид се почувства привлечен от другия.
Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва. В годините, които следват, индивидуалното се проявява най-силно в отношението на двата пола един към друг, когато единият индивид се почувства привлечен от другия.
към текста >>

66. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Най-многото единият от тях да не е стигнал достатъчно далеч.
Теософът не защитава мнения и възгледи. Той разказва факти от висшите светове, а за фактите не се спори. Който разпространява духовнонаучния мироглед като теософ (антропософ), си забранява да казва своето собствено мнение. Каквото оповестяваме като теософи, е прастара мъдрост, до която са стигнали всички мъдреци. Няма двама, които да са на различни мнения, ако са стигнали до висшите области. Най-многото единият от тях да не е стигнал достатъчно далеч. Това е един вид душевна нагласа, която теософът може да изгради в себе си. Той не бива да се натрапва с това, но трябва да я чувства в себе си и да я представя също така сигурно пред света. Този, който знае, ще намери в себе си думи за лежащото в него знание.
към текста >>

67. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Как става така, че двама души, които са имали нещо общо в предишния си живот, от които единият е отново роден в Америка, а другият в Европа, въпреки всичко бъдат доведени един към друг?
Как става така, че двама души, които са имали нещо общо в предишния си живот, от които единият е отново роден в Америка, а другият в Европа, въпреки всичко бъдат доведени един към друг? Това са големите въпроси, на които ще се опитаме да отговорим следващия път. Или как условията от единия живот изграждат условията в другия живот? Понеже ще имаме доста гости, този въпрос е подходящ за разглеждане на генералното събрание. Разбира се, които са били тук при тези лекции, ще имат предимство. Заглавието на следващата лекция ще бъде «Техниката на кармата»43.
към текста >>

68. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Единият е ориенталският път йога, вторият християнско-гностическият път, третият е християнско-розенкройцерският път.
По време на изкачването, от всяка точка пред нас се разкрива друг изглед. Едва когато човек е горе – върхът може да се изкачи от различни страни, – той има свободния обширен изглед според собствената перспектива. Така е при трите пътя на познанието. Единият е ориенталският път йога, вторият християнско-гностическият път, третият е християнско-розенкройцерският път. Тези три пътя водят до една и съща истина.
към текста >>

69. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време.
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време. Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски.
към текста >>

70. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Единият поискал наследството си, за да тръгне по света, другият останал в къщи, бил прилежен, добър и водил стопанството заедно с баща си.
Познавате притчата за изгубения син, която също причинява затруднения. Би коствало много време, ако трябва да прочета цялата притча. Знаете за какво става въпрос. Един баща имал двама сина. Единият поискал наследството си, за да тръгне по света, другият останал в къщи, бил прилежен, добър и водил стопанството заедно с баща си. Този, който тръгнал по света, изгубил състоянието си, обеднял и изпаднал в горчива нужда и мизерия. Когато се завръща, е приет от бащата с голяма любов. Като вижда това, по-възрастният син се ядосва и не иска да влезе вкъщи. Баща му отива при него и го моли да влезе. Той му казва: Толкова години ти служих, но ти не си ми дал дори едно говедо, за да се увеселим с приятелите.
към текста >>

71. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Единият се опитва да придума другия и желае да го убеди.
Да си припомним, че астралното тяло и азът на човека са в особено положение. Те са се нагодили към живота на кръвта и нервите и през нощта надолу към астралното тяло и аза протичат сили от един по-висш свят. Чрез някои неща, изолирани от дневния живот на човека, отново се извършва отделяне. Някои неща от душевния живот отново предизвикват процеса на изолирането. Да си представим, че двама души имат две различни мнения. Единият се опитва да придума другия и желае да го убеди. Такова желание е доста разпространено между хората днес. Би трябвало хората да излагат своето мнение пред другия и да изчакат, дали в другия ще се появи реакция да приеме мнението. Има толкова много фанатици, които не остават доволни, докато не принудят другия да се съгласи с тяхното мнение. Случи ли се подобно нещо, това вреди и на двете астрални тела. Те приемат увещанията и погрешните съвети.
към текста >>

72. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло.
Никое окултно обучение не би било достатъчно, за да доведе до усещането и разбирането на пълното значение на това събитие. Какво се е случило в нашата мирова система в този момент? Поради какво се е променило астралното тяло на Земята? Поради това, че от този момент един от слънчевите духове е съединил своето астрално тяло с това на Земята. Казахме, че имаме шест слънчеви духове. Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло. От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на Христос. От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос.
към текста >>

73. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Единият вид изпраща своите откровения до физическото поле.
Проникваме ли с отворените очи на ясновидеца все повече във висшите светове, за които често съм говорил – в астралния свят, нисшия и висшия девахан, – виждаме, че там има същества, които не се въплътяват в нашия физически свят, не приемат физически тела, но въпреки това са отделни същества като хората тук, в нашия свят. Ако човекът се издигне от твърдата опора на физическия свят нагоре във висшите светове, той трябва да различава два вида същества. Единият вид изпраща своите откровения до физическото поле. Другият вид или изобщо не се проявява, или изпраща откровенията си към физическия свят така, че те едва могат да се схванат с обикновените възгледи.
към текста >>

74. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Единият въпрос: колко дълго продължава преминаването в другите светове?
Сега ние трябва да си зададем въпроса. Единият въпрос: колко дълго продължава преминаването в другите светове? Другият: свързан ли е пола на човека във всяко отделно негово въплъщение с последователността на тези въплъщения?
към текста >>

75. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Единият човек ще започне все повече да се различава от другия.
Работата върви към пълно изчезване на всички расови и родови връзки. Единият човек ще започне все повече да се различава от другия. Единението ще се обуславя вече не от общността на кръвта, а от това, което съединява една душа с друга душа. Такъв е пътя на развитие на човечеството.
към текста >>

76. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това астрално тяло се съставлява днес от два члена, единият от които е налице и у животните и един, който съществува единствено в човека и резултат на това, че човекът е работил с Аза си върху астралното тяло по време на много въплъщения.
Тогава Азът се спуска отгоре в астралното тяло и започва да работи в човека, и така ние имаме една част от астралното тяло, от която е образуван самия Аз. Това астрално тяло се съставлява днес от два члена, единият от които е налице и у животните и един, който съществува единствено в човека и резултат на това, че човекът е работил с Аза си върху астралното тяло по време на много въплъщения. В човека действува и нещо, което не съществува при животните. При животните отсъствува това втъкаване на Аза в астралното тяло. То само е оформило астралното си тяло по един определен начин, така както го е получило от външните сили. Обаче всичко, което идва от по-висшите светове действува в човешкия организъм, оформя го по определен начин и извиква към нов живот старите органи, преобразува ги.
към текста >>

77. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Двамата биха могли прекрасно да работят заедно, единият познава законите, а другият съвсем не ги познава, но затова вижда проявленията.
Имаше и други, които съвсем се отказаха от развитието на по-висши ясновидски дарби, тъй като искаха да бъдат посветени в законите на висшите светове. С любов и отдаденост те се довериха на това, което им съобщаваха виждащите, но те познаваха законите. За да се обясни може да се приведе един пример от обикновения свят. Представете си един човек, който вижда изключително добре, който може да види всевъзможни феномени с очите си, но който не разбира нищо от законите на светлината. И представете си един друг човек, който е много късоглед и вижда само на няколко сантиметра разстояние, но който познава добре физическите закони на светлината. Двамата биха могли прекрасно да работят заедно, единият познава законите, а другият съвсем не ги познава, но затова вижда проявленията. Същото важи и за много по-висши области. Възможно е един да е посветен от по-висока степен, без да има претенции за ясновидски способности. В древните окултни школи беше нещо съвсем обичайно тези две класи да са една до друга. Ясновидците приемаха съветите на неясновиждащите посветени. Това беше особено необходимо в случаи те, когато беше нужна висока степен на посвещение и висока степен на ясновидство, например при всичко, което се отнася до астрологията.
към текста >>

Единият знак се казва Нахиел, другият Сорат.тези два знака се наричат също знаци за демона на Земята.
Единият знак се казва Нахиел, другият Сорат.тези два знака се наричат също знаци за демона на Земята. Всички онези сили, които черният магьосник придобива чрез толкова отвратителни методи, по окултен на чин водят до размножаване на Земята на силите, които принадлежат към демоничната природа и водят до втвърдяване на Земята. Ако много хора биха били черни магьосници, то резултатът щеше да бъде това, че Земята ще заприличва все повече на Луната, а посредством силите на бялата магия тя, ще става все по-подобна на Слънцето, на силите, които са в слънчевите лъчи.
към текста >>

78. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия.
Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят. В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия. Съотношението е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме. Едва когато стане виждащ след благополучна операция, той ще може да вижда това, което и преди беше около него. Така и астралният и духовният свят ще се открият пред нас, когато се отворят сетивата ни за тях, тогава ще възприемем и факта, че тези светове не граничат едни с друг, а се проникват взаимно. Всичко, което е в единия свят може да се възприеме и в останалите.
към текста >>

79. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако обаче разгледаме органите духовно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие.
Мускулите на червата обаче, които непроизволно изтласкват храната напред са надлъжни. Тук сърцето прави едно изключение, което е голямата трудност за физиолозите и анатомите. Сърцето спада към непроизволните мускули, на има напречна мускулатура. Затова нашите анатоми не могат да проумеят сърцето. Те разглеждат всички органи като еднородни. Ако обаче разгледаме органите духовно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие. Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това. Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса.
към текста >>

80. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан.
Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21. Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия. Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга. И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася. Направих тази забележка само между другото, за да осигуря известна защита срещу всевъзможните възражения, които биха могли да възникнат срещу всичко, което смятам да кажа тук.
към текста >>

81. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на „бичуването”.
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Сега ти трябва да пробудиш в себе си едно друго чувство. Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света! И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на „бичуването”.
към текста >>

82. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон.
Ако той говори за Слънцето, самата духовна същност на Слънцето говори от него. Той превръща себе си в инструмент; неговият Аз сякаш потъва и в такива моменти остава без личност; сега космическият Аз е този, който си служи с него като със свой инструмент, за да проговори чрез него. Ето защо при истинското езотерично учение, чиито корени лежат в християнския езотеризъм, не трябва да се говори за лични мнения или възгледи. Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата. Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите! Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение. Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност.
към текста >>

83. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Единият от тях се отдели и остана първо свързан със Земята.
Когато дойдоха от старата Луна, тези Същества бяха 7 на брой. Библията ги нарича Елохими, Духове на Светлината. Известно време те минаха своето развитие заедно със Земята и след това отделиха Слънцето, така щото сега могат да действуват от Слънцето върху Земята. Следователно в началото тези Елохими бяха 7. Шест от тях се свързаха тяхното съществуване с космическото Слънце. Единият от тях се отдели и остана първо свързан със Земята. Старият Завет го нарича Яхве или Явех /Йехова/. Той ръководи и насочва развитието на Земята от вътре, докато другите шест действуват отвън. Така беше за известно време.
към текста >>

84. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие. Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана. Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност. Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка. Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре.
към текста >>

85. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
Илия беше онзи, който донесе на човека посланието на единия стълб, на стълбата на Силата; Мойсей беше онзи, който донесе посланието на стълба на мъдростта. Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния език това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса. Така ние виждаме тези двамата да се явяват в одухотворената Земя, а именно на онази степен на развитието, до която те ще са стигнали дотогава. Защото както при Преображението според християнското предание Христос се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей. Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
към текста >>

86. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Единият път действително води към света на Боговете; другият път води към безумието и лудостта.
минали са и през човешката степен на еволюцията. Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог, а в обикновен глупак. Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Аеропагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал Бог. Единият път действително води към света на Боговете; другият път води към безумието и лудостта.
към текста >>

87. 4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Да предположим, че в една стая се намират двама души; единият иска вътре да е топло, другият не, обаче е принуден да остане там и да понася топлината.
Следователно, на Старото Слънце нещата изглеждаха приблизително така: Живеещите на Слънцето "човеци", а именно Архангелите, се отправяха навън в мировото пространство, където бяха пресрещани от четирите вида Херувими. Благодарение на Херувимите, Архангелите можеха да прекарват в духовния свят, обгръщащ Старото Слънце, много по-продължителни периоди от време. Защото Херувимите упражняваха върху духовните Архангели едно изключително силно разбира се, в духовен смисъл оживотворяващо влияние. Но колкото повече се приближаваха до Слънцето, толкова по-различни ставаха техните влияния върху околния свят. Влиянията могат да се проявяват по твърде различни начини, нали така. Да предположим, че в една стая се намират двама души; единият иска вътре да е топло, другият не, обаче е принуден да остане там и да понася топлината. Същото се отнася и за Херувимите. Техните влияния върху онези Същества на Старото Слънце, които се извисиха до светлинния елемент и живееха в светлината, ние вече описахме. Обаче върху този светлинен елемент можеше да се оказва влияние само по време на Слънчевия ден, докато светлината се носеше из мировото пространство. Но идваше ред и на Слънчевите нощи, светлината не се носеше из мировото пространство, обаче Херувимите оставаха на небето. И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето.
към текста >>

88. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Следователно днес е възможно две личности, дълбока убедени, че дават най-хубавото което имат в себе си, най-дълбокото, което се съдържа в техните души, да стоят един срещу друг без да се разбират, така щото единият е "Анти" за другия.
Проучете основно неговото творчество и ще видите, че цялото това творчество е изпълнено с този импулс. Вземете сега неговия велик съвременник Соловиов. Той ни интересува, защото, изхождайки от едно широко философско схващане, съумя да стигне до границата на истинското виждане на нещата, той обгръща цяла една епоха като в пророческа перспектива. Образите, които той вижда от тази епоха, са изопачени, защото не изхожда от правилно становище; въпреки това той достига да вижда бъдещето и така ни дава пророчески видения за ХХ-тия век, в които намираме много велики и благородни неща, особено що се отнася за Християнството. Но той счита Толстой за враг на Християнството, за Антихрист! Следователно днес е възможно две личности, дълбока убедени, че дават най-хубавото което имат в себе си, най-дълбокото, което се съдържа в техните души, да стоят един срещу друг без да се разбират, така щото единият е "Анти" за другия. Любовта, която ще обедини хората, ще бъде нещо съвършено различно от това, което виждаме да се изразява днес у най-благородните духове, когато външната хармония и Любовта ще са проникнали живота и когато Христовият импулс ще е ожитворил най-дълбоките глъбини на нашето същество.
към текста >>

89. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа".
Да вземем като пример един човек, който абсолютно отрича съществуването на духа и на душата и който не разбира също, че едно духовно действие може да се изрази в един такъв случай като този, да речем, на хипертрофията на черния дроб. Под влиянието на Духовната наука един друг човек приема идеята за това проникване на духовното в материята, която отначало е за него само едно предчувствие. после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа. Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа". Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията. Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол. Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.
към текста >>

90. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

"И вида два ангела облечени в бяло, седнали единият на главата, другия на краката, на мястото, гдето беше положено тялото на Исуса.
"И вида два ангела облечени в бяло, седнали единият на главата, другия на краката, на мястото, гдето беше положено тялото на Исуса.
към текста >>

91. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят. Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було.
към текста >>

Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
към текста >>

92. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре.
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре. Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат". Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо". Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура. И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>

Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем.
Следователно, какво става в нашето развитие на човечеството? Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем. Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина. По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си.
към текста >>

93. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици.
Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества.
към текста >>

94. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време.
към текста >>

95. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

По този начин единият лесно можеше да съобщи на другия това, което беше изпитал чрез своето собствено обучение.
За определени епохи от развитието на човечеството, характерно за Мистериите беше това, че там действуваха тъкмо тези два вида свръхсетивни опитности. И благодарение на обстоятелството, че даден окултен кандидат се отказваше от това, което другият можеше да възприеме, всеки от тях беше в състояние да развие още по-точно и по-ясно това, което беше по неговите сили. По този начин в Мистериите се получаваше едно прекрасно и чудно взаимодействие. Имаше, така да се каже, имагинативни ясновидци и те бяха специално обучени да виждат света на образите. А имаше и такива, които бяха прескочили света на имагинацията: Те бяха обучени в инспирацията. По този начин единият лесно можеше да съобщи на другия това, което беше изпитал чрез своето собствено обучение. Това беше напълно възможно през времената, когато между човек и човек имаше такава степен на доверие, което днес е просто изключено чисто и просто поради самия характер на съвременната епоха. Днес човек далеч не вярва така силно на другия, на описанията му за образите от имагинативния свят, за да прибави на свой ред и онова, което сам познава чрез самата инспирация. Днес всеки човек иска да се убеди със собствените си очи. Това изискване е напълно оправдано за нашата епоха. Днес твърде малко хора биха се задоволили с едно частично развитие на имагинацията, както е било общоприето за определени времена от миналото.
към текста >>

За онзи, който не наблюдава непосредствено това, което ясновидецът казва за едно същество, за него ще бъде съвършено безразлично дали единият стига до едно заключение, а другият до друго; на него ще му се струва, че става дума за едно и също нещо.
Искаме ли да разберем един човек от гледището на духовното изследване, ние не трябва да го описваме само като потомък на неговите предшественици, не само като индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно конкретно човешко същество. Всичко това не може да бъде постигнато изведнъж. Ако например проследим пътя, изминат от етерното тяло, ние ще стигнем до изключително важни констатации. В друг случай бихме могли да проследим пътя на астралното тяло. В единия случай може да отдадем по-голямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания. За онзи, който не наблюдава непосредствено това, което ясновидецът казва за едно същество, за него ще бъде съвършено безразлично дали единият стига до едно заключение, а другият до друго; на него ще му се струва, че става дума за едно и също нещо. За него този, който описва физическото тяло, само физическата личност, ще твърди същото, както и онзи, който описва етерното тяло; той винаги ще смята, че описанието се отнася за съществото Ханс Мюлер.
към текста >>

96. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога.
Но Буда можа да се превърне в това, което представляваше през последната си инкарнация, не веднага, а бавно и постепенно. Едва в условията на физическия свят той можа да изучи онези неща, до които бидейки Бодисатва имаше непосредствен достъп в духовния свят. Най-напред той се запозна с двама учители. Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога. Да, Буда се запозна с тях и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат. Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи. Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище. Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива.
към текста >>

97. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Този беше единият вид посвещение.
Този беше единият вид посвещение. И Христос казва, че на народа няма да се даде друго знамение, освен знамението на Йона (Лука 11,29). А напълно в смисъла на Евангелието от Лука, той подчертава още по-ясно: „Несъмнено, като едно наследство от древността, още съществуват и случаи, при които определен човек но, безличното му участие, без посвещение може да изпадне в състояние на едно смътно, сумрачно ясновидство и чрез откровения „отгоре" да бъде пренесен в духовния свят. Но Христос посочва, че наред с току-що описаното посвещение има и втори вид посвещение, когато поради особения си произход, даден човек, макар и без посвещение, може да получи откровения „от горе", изпадайки в една от разновидностите на трансовите състояния. Ето на какво обръща внимание Христос: Че тези два вида посвещение идват от старите времена. И сега той казва: „Замислете се за цар Соломон.
към текста >>

Да, навремето съществуваха точно тези два вида посвещение: Единият вид, представен от Соломон и символичното поклонение на Савската царица, царицата на юга; и другият вид, представен от Йона и неговото знамение, т.е.
Да, навремето съществуваха точно тези два вида посвещение: Единият вид, представен от Соломон и символичното поклонение на Савската царица, царицата на юга; и другият вид, представен от Йона и неговото знамение, т.е. старото посвещение, при което в състояние на пълно изключване от външния свят, човек беше пренасян в духовния свят за три дни и половина. Но сега Христос допълва: „Тук има повече от Соломон... тук има повече от Йона" (Лука 11,31-32), подсказвайки, че в света е навлязло нещо напълно ново; че сега вече духовният свят не се открива просто външно на човешките етерни тела чрез едни или други откровения, както при Соломон, и че сега вече той не се открива на етерните тела чрез вътрешни откровения, когато подготвеното астрално тяло би могло да ги внесе в етерното тяло, както при тези, които носят в себе си знамението на Йона. Христос иска да каже: "Тук има нещо ново, а именно: След като е подготвил своя Аз, човек се свързва с това, което принадлежи на небесните царства, понеже и силите на небесните царства се свързват с девствената част на човешката душа тъкмо тя принадлежи на небесните царства и хората могат да я покварят, ако отхвърлят Христовия Принцип, но те могат и да я спасят, ако се проникнат от всичко онова, което струи от Христовия Принцип."
към текста >>

Единият от тях няма вярата; спрямо него присъдата ще бъде изпълнена.
И още веднъж: Евангелието на Лука свидетелствува за безграничната сила на вярата. Трябваше да бъде напълно потвърдено: в човешката природа има нещо, което може да се отдели от нея, достатъчно е само то да съществува, за да бъде човек изтръгнат от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Да си представим един човек, който чрез всевъзможни престъпления е толкова свързан със сетивния свят, че присъдата от страна на сетивния свят е същевременно и изпълнение на наказанието; да предположим обаче, че той е спасил в себе си това, от което покълва могъщата сила на вярата; в този случай той ще се различава от другите, които не са успели да постигнат вярата. Ето по какво се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата; спрямо него присъдата ще бъде изпълнена. Обаче другият разполага с тази вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзката с Духа. Ето защо той чува думите: „Истина ти казвам, още днес след като знаеш, че си свързан с духовния свят ти ще бъдеш с мен в мястото, което наричаме рай (Лука 23,43).
към текста >>

98. Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Единият Исус е витлеемският.
Приблизително по същото време, когато се родил Исус, в Палестина, в друга родителска двойка, имената на които също са били Йосиф и Мария, също имали дете със същото име – Исус. Така че тогава имало две деца Исус в две родителски двойки с едни и същи имена. Единият Исус е витлеемският. Той живеел със своите родители във Витлеем; родителите на другия живеели в Назарет. Първият Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон. Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом. Лука разказва повече за едното, а Матей – за другото дете. В ранната си младост витлеемското дете показвало съвсем други способности, отколкото детето от Назарет.
към текста >>

99. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното мислене.
След смъртта има значение именно това, което сме разбрали, без значение дали сме го видели или не. Да вземем един най-дълбоко посветен: той може да обхваща с ясновиждането си целия духовен свят, но това не усилва значението си след смъртта, ако той не е в състояние да изрази съзерцаваните факти в човешки понятия. След смъртта му помагат само тези неща, които той притежава тук като понятия. Това са семената за живота след смъртта. Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и мислител, може да направи плодотворно това, което вижда визионерски. Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното мислене. Това прораства после като семе, а не това, което извличаме от световете, в които влизаме. Това, което приемаме от висшите светове, не го получаваме като свободен дар, който удобно да го владеем след това, когато напуснем физическия план, а за да го пуснем в обръщение тук, превеждайки го на езика на земните ценности. Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта. Ето кое е съществено.
към текста >>

100. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно волевите сили на природата на Христа и ги описал в своето Евангелие, и третият, който написал Евангелието от Лука, направил това от гледна точка на лечителя.
И така, имаме четири вида посветени: лечител, мъдрец, маг и четвърти, когото са наричали просто „човек“, придавайки особен смисъл на това. Четирима такива посветени са се заели с описание на най-великото събитие в земното развитие: мъдрец, лечител, маг и човек в смисъла на посветен от четвъртата категория. Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно волевите сили на природата на Христа и ги описал в своето Евангелие, и третият, който написал Евангелието от Лука, направил това от гледна точка на лечителя. Затова, когато намирате традицията, в която Лука се приема като лекар, това съответства на факта, че Лука в жертвена любов помага на ближните. И, накрая – мъдрецът, който описал това, което представлява изпълнената с мъдрост природа на Христа.
към текста >>

101. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тогава имаше двама известни историци: единият – строг изследовател, придържащ се към строгите методи за изследване на документи; другият, негов колега, по-малко се придържаше към тези строги методи и повече отдаваше значение на това, което студентите-дипломанти знаеха от действителните исторически процеси.
Историкът, който получи в ръцете си документите, беше ученик на този историк, за когото понякога си спомням, когато се сещам за своята младост. Тогава имаше двама известни историци: единият – строг изследовател, придържащ се към строгите методи за изследване на документи; другият, негов колега, по-малко се придържаше към тези строги методи и повече отдаваше значение на това, което студентите-дипломанти знаеха от действителните исторически процеси. Случи се веднъж, любимият ученик на този изследовател на документи да стигне до присвояване на научна степен. Изпитът му беше по дипломатика[10], тоест по науката за това, как се стига до истината с външни, материални средства. Попитали го в кой папски документ за първи път се появила точката в „i“. Защото е много важно да се знае това! Кандидатът тутакси отвърнал, че точката на „i“ за първи път се появила при известния Инокентий.
към текста >>

102. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата.
От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата. Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове. Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли! " С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ.
към текста >>

103. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Да предположим, че двама души разговарят и единият казва: „Току-що видях една стая, пълна с мухи.
Да предположим, че двама души разговарят и единият казва: „Току-що видях една стая, пълна с мухи. Според мен това е напълно естествено, защото стаята е мръсна и мухите намират там добри условия за размножение. Ако стаята се почисти основно, мухите веднага ще изчезнат!
към текста >>

104. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Опитайте се да съпоставите огромното значение на Лутеровия превод за последните столетия и „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, вижте ги как са седнали заедно и как единият придумва другият да се заеме с докторската титла по теология!
Опитайте се да съпоставите огромното значение на Лутеровия превод за последните столетия и „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, вижте ги как са седнали заедно и как единият придумва другият да се заеме с докторската титла по теология! И тогава Вие ще сте принудени да се съгласите с изключително гротескното несъответствие между величествената еволюция на човешкия род и случайните събития, които непрекъснато я тласкат напред.
към текста >>

105. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Помислете обаче, дали те не са свършили нещо междувременно; и може би ще установите, че единият е прекарал там напълно неподвижен, докато другият е извървял дълъг път и се е завърнал твърде уморен.
Представете си двама души: точно в 9 часа Вие отивате на определено място и ги виждате да стоят там един до друг. След известно време се връщате и ги виждате да стоят на същото място. Сега Вие бихте могли да стигне те до извода, че и двамата не са мръднали от мястото, където са били в 9 часа. Помислете обаче, дали те не са свършили нещо междувременно; и може би ще установите, че единият е прекарал там напълно неподвижен, докато другият е извървял дълъг път и се е завърнал твърде уморен. Сега вече нещата се променят. Както би било нелепо да се твърди, че след като двете лица са на същото място, у тях са протекли едни и същи процеси, същата нелепост е да се твърди, че ако намерим две клетки с еднаква форма и структура, те имат еднакви функции. Нещата опират до това, да открием взаимната връзка между причините, поради които всяка клетка е на своето място.
към текста >>

106. 6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

По-нататъшната еволюция на човека стана възможна само поради факта, че единият от Елохимите, Яхве, се отдели заедно с Луната докато другите шест Духове останаха свързани със Слънцето -, както и поради това, че Яхве, макар и с обратна посока на действие, продължи да работи заедно с останалите Елохими.
За да не могат абнормните Духове на Формата които всъщност са Духове на Движението да предизвикат пълно безредие и хаос у човека, един от тези Духове трябваше да се отдели от останалите. И той беше този, когото Библията нарича Яхве или Йехова. А ако поискате да откриете мястото, откъдето той упражнява своите действия в Космоса, Вие трябва да се обърнете не към посоката, в която се намира Слънцето, а към посоката, в която се намира Луната. Макар и от друга гледна точка, този факт е описан в моята „Тайна наука“: там е посочено, че с отделянето на Слънцето си отиват и Духовете на Формата, обаче предварителните условия за по-нататъшното развитие на човека възникнаха едва след отделянето на Луната. Защото ако Луната би останала свързана със Земята, еволюцията на човека щеше да се окаже невъзможна. По-нататъшната еволюция на човека стана възможна само поради факта, че единият от Елохимите, Яхве, се отдели заедно с Луната докато другите шест Духове останаха свързани със Слънцето -, както и поради това, че Яхве, макар и с обратна посока на действие, продължи да работи заедно с останалите Елохими.
към текста >>

Нормалните Духове на Формата, шест на брой, са съсредоточени в Слънцето, а единият Яхве, или Йехова, им се противопоставя от Луната, като в същото време я ръководи и управлява.
Сега, отправяйки поглед навън в Космоса, Вие откривате един вид разпределение, отнасящо се до нормалните и абнормните Духове на Формата. Нормалните Духове на Формата, шест на брой, са съсредоточени в Слънцето, а единият Яхве, или Йехова, им се противопоставя от Луната, като в същото време я ръководи и управлява. Действията, характерни за тези Духове на Формата, търсят влиянията, идващи от Сатурн, Юпитер, Марс, Венера й Меркурий.
към текста >>

Единият от тях е чрез дишането.
Ако сега пристъпите по-нататък в Азия, Вие се натъквате по същия начин на нещо, което бихме могли да обозначим като силите на Венера, като една абнормна формация, принадлежаща към Духовете на Формата. Тези Венерини сили имат своята отправна точка на действие главно в отражението на астралното тяло, а именно в нервната система. Обаче те действуват по твърде особен начин, в смисъл че не постъпват като типични Духове на Венера. Впрочем върху нервната система може да се действува по два заобиколни начина. Единият от тях е чрез дишането. В този случай действията на Венерините Духове се съсредоточават в самия човек, и по-точно в неговата дихателна и нервна система, придавайки му съответната форма. Този заобиколен начин на действие си избират абнормните Духове на Формата, които наричаме Венерини Същества, и това става в пределите на малайската раса, в жълтокожите народи, обитаващи Южна Азия и островите на Малайския архипелаг. Както в етиопските земи е представено онова човечество, което е свързано главно със „системата жлези“, така и тук абнормните Духове на Формата модифицират народните маси по заобиколния път чрез дихателната система. Защото по заобиколния път чрез дихателната система може да се действува направо в нервната система. В рамките на нервната система имаме онзи „готварски казан“, където се приготовляват особените признаци, малко или много характерни за жълтокожото човечество.
към текста >>

Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер.
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно. Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят. И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията. Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер. Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16. Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
към текста >>

Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни народи, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята.
Тя отстранява най-твърдите части на човека, и бихме могли да кажем, че въпросното умиране се състои в един вид вкостеняване, както това се проявява дори и външно. Вгледайте се в лицата на старите индианци и Вие просто с ръцете си ще напипате процеса, за който става дума и който доведе до залеза на тази раса. В лицето на една такава раса намери видим израз всичко онова, което съществуваше в Сатурновото развитие; после обаче то се прибра в себе си и остави човека сам да се справя със своята твърда костна система, довеждайки го фактически до края, до умирането. Впрочем ние бихме могли да усетим нещо от тази действително окултна истина, когато още в 19 век чуваме как един от представителите на тези стари индианци говори за това, че предишните велики и могъщи сили са все още живи в неговото сърце, макар и те вече да не могат да участвуват в по-нататъшната еволюция. Описана е една трогателна сцена, при която вождът на загиващите индианци е изправен пред европейския завоевател. Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни народи, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята. И тогава индианците пренесоха на запад всичко онова, което е имало стойност за Атлантската културна епоха. И кое беше за индианеца най-важното, най-забележителното? Това, че той все още можеше да предусеща нещо от древното величие и слава на една епоха, когато разделянето на расите не беше напреднало, когато хората можеха да отправят поглед към Слънцето и да възприемат проникващите през морето от мъгли Духове на Формата. През едно море от мъгли атлантецът поглеждаше нагоре към това, което за него все още не беше разделено на шест или седем части, а действуваше задружно. И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида.
към текста >>

107. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ако вземете всичко това, което ви описах като елементарна черупка и в тази черупка като действуващо, космически мислещи духовни Същества, като два комплекса, единият от естеството на горещото желание, на нещо проявяващо вътрешно раздвижване, и другият изявяващ се навън; Ако вземете всичко това и след това онези духовни Същества, които някакси от тази елементарна маса гледат със своите лица, на които приписваме тази обща цел, която току що охарактеризирах, тогава ще имаме това, което живееше в сърцето на един древноеврейски мъдрец при думите "Елохим".
Така земният човек живееше като цел в една от божествено-духовни Същества, които бяха решили да слеят своите различни изкуства, за да постигнат това, което всяко едно по отделно не можеше да направи, но което те можеха да произведат чрез обща работа. Ако вземете всичко това, което ви описах като елементарна черупка и в тази черупка като действуващо, космически мислещи духовни Същества, като два комплекса, единият от естеството на горещото желание, на нещо проявяващо вътрешно раздвижване, и другият изявяващ се навън; Ако вземете всичко това и след това онези духовни Същества, които някакси от тази елементарна маса гледат със своите лица, на които приписваме тази обща цел, която току що охарактеризирах, тогава ще имаме това, което живееше в сърцето на един древноеврейски мъдрец при думите "Елохим". Сега ние съчетахме по един образен начин това, което живее в тези извънредно силни първични думи.
към текста >>

108. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се.
Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене. Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание. Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята. Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване. Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент.
към текста >>

109. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно. Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо. Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо. И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма. Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние.
към текста >>

110. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата.
Той преминава в сънно състояние. Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал. Тази мисъл потъва в забравата. На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието. Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата. Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт. Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески. Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на Волята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност. Така действуват и действуваха те отначало във всичко земно, което имаме около нас, тези Духове на Волята.
към текста >>

111. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

В това велико преселение имаше два главни потока: единият се насочи на север, докато другият поток се отправи на юг.
Когато Атлантската катастрофа постепенно промени облика на Земята, хората, които населяваха дотогава Атлантския континент, потеглиха от запад към изток. В това велико преселение имаше два главни потока: единият се насочи на север, докато другият поток се отправи на юг. И така, една част от атлантското население прекоси Европа и стигна до Азия и постепенно се разпростря в земите около Каспийско море. Напротив, другото разклонение се отправи към днешна Африка. А по-късно в Азия настъпи един вид сливане на тези две разклонения, също както две реки се вливат една в друга и образуват един водовъртеж.
към текста >>

112. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес.
Обаче астралната дреха на Заратустра, неговото астрално тяло, в която Заратустра беше живял в древните епохи на следатлантското развитие, тази астрална дреха беше толкова съвършена, толкова проникната от Заратустровата същност, че след смъртта тя не се разпадна както нормално става с човешките астрални тела, остана цяла и непокътната. Макар и рядко, в мировото развитие може да се случи така, че някои човешки обвивки да останат цели и непокътнати, благодарение на обстоятелството, че са поели в себе си цялата дълбочина на съответната индивидуалност. И така, астралното тяло на Заратустра остана запазено. Сега следва нещо много важно. Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес. Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии. Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра. Следователно, в египетския Хермес ние направо имаме едно от свръхсетивните тела на Заратустра. И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от ученичеството си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската култура.
към текста >>

113. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Съществуват два символа за изобразяване на скокообразното развитие единият е древен и по-скоро от образно, имагинативно естество, а другият е сравнително нов.
Съществуват два символа за изобразяване на скокообразното развитие единият е древен и по-скоро от образно, имагинативно естество, а другият е сравнително нов. Когато еволюцията напредва, старото се навива като един вид спирала, от която после тръгва новата еволюция, т.е. от старата спирала тръгва в посока от вътре навън една нова спирала. Обаче новата еволюция не е непосредствено продължение на старата, защото между края на старата и началото на новата има един малък скок. Ето как ние стигаме до следната фигура.
към текста >>

114. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия.
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух. Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух. Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух. Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие.
към текста >>

115. Лекция първа GA_126 Окултна история

Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на духовното събитие от по-ранната епоха.
Тези две културни епохи следват една след друга, и ние ще тръгнем отначало, да кажем, от 2800, 3200, 3500 години до нашето летоброене, което сравнително съвсем не е толкова далеко. Още повече, това открива вече и старата история, ние не разбираме какво е ставало тогава; ние ще разберем това само ако видим зад историческите лица по-високите индивидуалности. Но после се оказва, че в четвъртия, в гръко-римския период, ние имаме като че ли повторение на всички важни неща, които са се случили в третия период. Това е подобно на онова, или ако това, което е обяснимо чрез висшите закони за предшестващия период, става обяснение чрез законите на физическия свят за следващия; как, като че ли то се е спуснало с една степен, по-долу е огрубяло, станало е по-физическо - пред нас намираме ред отражения във физическия свят на великите събития от предшестващите периоди. Аз искам да дам днес въведение и затова ще покажа как в един значителен мит ни е даден един от най-важните факти на египетско-халдейската епоха и как после това събитие се отразява в гръко-римската епоха, но на една степен по-ниско. Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на духовното събитие от по-ранната епоха. Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове. Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха. Да се спрем само на главните черти на мита. Този мит гласи следното. Някога е имало велик цар на име Гилгамеш.
към текста >>

116. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Тези органи действително са налице в човешкия организъм: единият орган е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел.
Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия орган към другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека. Тези органи действително са налице в човешкия организъм: единият орган е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел. пр.), другият е тъй нар. мозъчен придатък или хипофиза. Тук на едно съвсем определено място във физическия организъм виждате външния физически израз на взаимодействието между душевното и телесното. /Виж рис. № 16/.
към текста >>

117. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Преди всичко, индивидуалностите нямат нищо общо помежду си, освен че единият беше подготвител за идването на другия; обаче като индивидуалностите нямат нищо общо.
Преди всичко, индивидуалностите нямат нищо общо помежду си, освен че единият беше подготвител за идването на другия; обаче като индивидуалностите нямат нищо общо. Но фактът е такъв, че в едното от момчетата Исус, а именно това, за което говори евангелистът Лука, имаме една загадъчна индивидуалност, която трудно може да бъде разбрана поради това, че още щом се роди, тя можа да проговори по такъв начин, че майката можа да я разбере. Тази индивидуалност, която евангелистът Лука описва, не беше интелектуално развита, а безкрайно първична и елементарна по отношение на моралните чувства. В астралното тяло на тази индивидуалност действува индивидуалността на Буда.
към текста >>

118. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс.
Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече. Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс. Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс. Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>

От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл. Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>

Това, което при нас е физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, то е единият свят, другият свят е по-висшият, небесният свят.
Ето какво исках да прибавя относно разбирането на човека, а сега ще отговоря и на някои въпроси. Себепознанието е нещо трудно, защото човекът е устроен така, че той е свързан с всички висши светове и Същества. Това, което се намира в нас, са сянкови образи на великия свят и това, което е нашият организъм, което съставлява така наречените наши съставни части, нашето физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и нашият Аз, за божествените Същества това са отделни светове. Това, което при нас е физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, то е единият свят, другият свят е по-висшият, небесният свят. За божествено-духовните Същества съставните части на човешкото същество са висши божествено-духовни светове. Човекът е нещо толкова сложно, понеже той е едно действително отражение, един действителен огледален образ на духовния свят. Това трябва да го доведе до съзнанието за неговото човешко достойнство. Обаче, изхождайки от това познание, че сме наистина един образ, но и че сме още твърде далеч от това, което трябва да бъдем, по околния път на това познание ние градим познанието, което ни кара наред със съзнанието за нашето човешко достойнство да постигнем също истинската скромност и смирение по отношение на Макрокосмоса и неговите Богове.
към текста >>

119. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото.
Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности. Нали така, на първо време е много лесно някой да каже: Е, това е напълно понятно. Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си. – Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън. Тогава той стига до едно твърде странно обяснение и всеки, който чете това обяснение, ще почувствува цялата обърканост на това обяснение. Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото. На първо време това обяснение е за съвременното съзнание твърде приемливо, но то съвсем не прониква дълбоко в нещата. Аз изрично споменах, че за този, който е добре запознат със сферата на сънищните изживявания, не е никак рядко няколко души да сънуват един и същ сън и то едновременно.
към текста >>

120. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова.
Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот. Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас! Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме.
към текста >>

Той не повтаряше това, което единият, вторият, третият е казал, а казваше в една съвършено нова форма и по един чудесен начин неща, с които беше съединено всичко, което другите знаеха.
И в определена възраст тялото на момчето стана толкова нежно, че то буквално стана прозрачно, през него и през неговите отделни органи можеше да се вижда. И този младеж ядеше все по-малко и по-малко, докато накрая престана напълно да се храни. Един ден той изпадна в едно апатично състояние: душата беше излязла от тялото и след няколко дена отново се върна в него. Сега младежът беше напълно преобразен вътрешно. Дванадесетте различни лъчи на човешките светогледи бяха съединени като в една светлина и сега той се произнасяше върху най-чудните и велики тайни. Той не повтаряше това, което единият, вторият, третият е казал, а казваше в една съвършено нова форма и по един чудесен начин неща, с които беше съединено всичко, което другите знаеха. И той казваше това така, като че тази нова мъдрост е родена току що в него, като че един по-висш Дух говореше в него, така че сега дванадесетте мъдри мъже можеха да научат нещо ново. И те всички се учеха от него, предложено им беше безкрайно много, на всеки един едно съвършено обяснение на това, което той знаеше от по-рано.
към текста >>

121. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Единият я обича, другият я мрази.
Да вземем например следния случай: Двама души, които се обичат, имат различно отношение към Духовната наука. Единият я обича, другият я мрази. Между двамата съществува дух на опозиция. Ако човек може да говори за свобода на своята воля, то е защото в човешката душа Азовото съзнание върви по много по-дълбоки пътища, отколкото астралното съзнание, така че често пъти в основата на душата си човек копнее за това, което съзнателно мрази. Как да окажем помощ на мъртвия? За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него. Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния свят подходящи представи и имагинации.
към текста >>

Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия.
През следващия период, в сферата на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината сфера. Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си. Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия. Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души. Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити. Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация. Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък. После човекът става обитател на Слънцето.
към текста >>

122. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Единият източник бяха Евангелията и свързаните с тях предания.
Единият източник бяха Евангелията и свързаните с тях предания. Другият източник произтича от факта, че винаги са съществували ясновиждащи хора и те винаги са можели да се взират във висшите светове, като по този начин са постигнали свои собствени познания за Христовото Събитие, разполагайки, така да се каже, с едно „вечно Евангелие“. Тези два източници изглеждаха единствени в досегашното развитие на християнското човечество.
към текста >>

123. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ние казахме, че единият от тези екзотерични пътища е този чрез Евангелията, чрез Новия Завет.
Ние казахме, че единият от тези екзотерични пътища е този чрез Евангелията, чрез Новия Завет. Защото от всичко, което казахме, за нас е ясно, че съдържанието на Новия Завет ако го приемем както трябва и ако се оставим под неговото въздействие фактически поражда у всеки човек едно дълбоко вътрешно изживяване. И това вътрешно изживяване може да бъде наречено изживяване на Христос.
към текста >>

124. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Тук ситуацията е описана с такива подробности, че едва ли бихме могли да пропуснем нещо, ако в нашата имагинация решим да си съставим един образ на това, когато например се казва, че единият от учениците тича по-бързо от другия, че кърпата, покриваща главата, е поставена на друго място и т.н.
Тук ситуацията е описана с такива подробности, че едва ли бихме могли да пропуснем нещо, ако в нашата имагинация решим да си съставим един образ на това, когато например се казва, че единият от учениците тича по-бързо от другия, че кърпата, покриваща главата, е поставена на друго място и т.н. Във всички тези подробности ние виждаме изписано нещо, което не би имало никакъв смисъл, ако то не е в непосредствена връзка със самите факти. Ние вече обърнахме внимание макар и по друг повод върху следното: Мария не успява да разпознае Христос Исус. И ние обяснихме, как е възможно, след като си познавал някого, три дни по-късно да не можеш да го разпознаеш, въпреки че той се явява в своята предишна форма? А че Христос се яви на Мария в една променена форма, това също следва да се вземе предвид; защото иначе тези думи не биха имали никакъв смисъл.
към текста >>

Този е единият момент.
Тук ние трябва да посочим два важни момента. Всъщност ние трябва да разбираме Възкресението като едно конкретно историческо проявление на свещените Мистерии, но в същото време сме длъжни да отчитаме и една голяма разлика: Онзи, който възкресяваше отделните ученици на древните Мистерии, беше йерофантът; обаче Евангелията ясно показват, че онзи, който възкреси Христос, е Съществото, което ние наричаме Отец, или с други думи, самият Отец възкресява Христос. Евангелията ни насочват и към факта, че това, което в по-малък мащаб се разиграваше в дълбините на Мистериите, беше изнесено от божествените Духове навън, в исторически план, и вече като Събитието на Голгота, то придоби смисъл и значение за цялото човечество, а Съществото, наричано от нас Отец, като един вид йерофант, извърши Възкресението на Христос Исус. Така тук ние имаме усилено до краен предел същото, което в по-малък мащаб се разиграваше по-рано в древните Мистерии. Този е единият момент.
към текста >>

125. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в еволюцията на човечеството.
Общо взето, досегашните лекции ни изправиха пред два въпроса. Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в еволюцията на човечеството. Другият въпрос се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение към Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
към текста >>

Единият път предвиждаше следното: Човекът трябваше да стигне до убеждението, че всъщност материята не е нещо напълно чуждо на неговата духовна същност.
Бяха необходими главно две неща. Духовният поглед към Христос можеше да бъде насърчен по два пътя. Единият път предвиждаше следното: Човекът трябваше да стигне до убеждението, че всъщност материята не е нещо напълно чуждо на неговата духовна същност. Да, трябваше да му се предостави такава възможност, която фактически да му покаже съвсем ясно: напълно погрешно е да смятаме, че навсякъде в материалното пространство съществува само материята. И как можеше да се получи това? По какъв друг начин, освен като му се поднесе нещо, което едновременно е и Дух, и материя; нещо, за което трябваше да знае, че е Дух, и което виждаше, че е съставено от материя. Ето какво трябваше да се пробуди в душата му: превръщането, вечно валидното превръщане на Духа в материя, и на материята в Дух. И това стана благодарение на факта, че столетия наред причастието беше запазено и практикувано като един от основните християнски ритуали.
към текста >>

126. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Този е единият път.
За днешния човек съществуват две възможности. Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10. Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота. Този е единият път.
към текста >>

127. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените.
Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации.
към текста >>

В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият.
Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>

128. 1. УКАЗАНИЕ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

На кратко казано, създава се една връзка от човек на човек чрез това, че единият знае нещо за другия.
Но когато ние като стремящи се към духов но познание се срещаме, това означава още и нещо друго. Тогава ние се събираме така, че всъщност всеки един познава веднага другия. Защото чрез какво се познават хората? Чрез това, че знаят нещо един за друг. В света ние минаваме безразлични покрай онзи, за когото не знаем нищо; подаваме с любов ръка на онзи, който ни е стар познат; усмихваме се на този, когото не сме срещали отдавна и който чрез неговата среща ни изпълва с вътрешна радост. На кратко казано, създава се една връзка от човек на човек чрез това, че единият знае нещо за другия. Когато се събираме като търсители на духа, тогава всички знаем нещо един за друг и никой не ни е чужд. Ние знаем за другия, че в неговото най-вътрешно същество, в неговата истинска човешка ядка живее с нас заедно същият духовен идеал. И така той ни се явява като един стар познат, като един самопонятен познат. Наред с всичко друго, което духовното познание може да ни донесе, ще бъде и това, че хора, които не са се виждали още никога на физическото поле, ще могат да се срещнат по цялото земно кълбо така, че ще знаят най-важното едни за други, просто чрез това, че се срещат на общата почва на духовното познание. Това предава на всичко, което вършим и говорим, онзи тон на сърдечност, който не трябва да липсва, когато се събираме, онзи тон на сърдечност, който бе изразен именно тук и за който аз така сърдечно благодаря.
към текста >>

129. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества. Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма. Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства.
към текста >>

Това нареждане, че единият път върху тази или онази област на Земята трябва да действуват духовете на Водата, другият път духовете на въздуха, тези неща се менят според различните области на Земята: положението на северното земно полукълбо е съвършено различно от това на южното полукълбо.
Първото нещо, което прави впечатление на школувания до тази степен окултен поглед, това е, че този нов вид духове, които той възприема сега, са един вид заповедници на природните духове, повелители на тези духове. Нека си изясним, доколко те са такива повелители. Видите ли: аз ви казах, че онези същества, които можем да наречем природни духове на водата, действуват особено при покарващите, при израстващите от земята растения. Онези същества, които можем да наречем природни духове на Въздуха, играят повече една роля, когато през късно лято и през есента растенията трябва да увехнат. Тогава подобните на метеори духове на въздуха се спускат над света на растенията и се насищат един вид от този свят на растенията, като ги правят да увехнат в техните пролетни и летни форми. Това нареждане, че единият път върху тази или онази област на Земята трябва да действуват духовете на Водата, другият път духовете на въздуха, тези неща се менят според различните области на Земята: положението на северното земно полукълбо е съвършено различно от това на южното полукълбо. Това нареждане, да бъдат един вид насочвани в подходящия момент съответните природни духове в тяхната работа, това нареждане изхожда от онези духовни същества, които се научаваме да познаваме само тогава, когато окултният поглед е обучен до така степен, че когато човекът се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той пак може да има съзнание и да възприема един нов свят около себе си. Във връзка с нашата Земя, във връзка с нашата планета Земя действуват духовни Същества, които разпределят работите на природните духове по годишни времена, които произвеждат смяната на годишните времена чрез това, че разпределят работите на природните духове за различните земни области. Тези духовни същества представляват онова, което бихме могли да наречем астрално тяло на Земята. Това са също същите онези същества, в които се потопява със своето астрално тяло човекът вечер при своето заспиване. Това астрално тяло е свързано със Земята, то се състои от по-висши същества, от по-висши духове, и в областта на тези по-висши духове, които обгръщат планетата Земя и я проникват като една духовна атмосфера, в областта на тези духове се потопява собственото астрално тяло на човека през време на нощта.
към текста >>

Този е единият елемент, който трябва да си запазим, за да не заспива нашият Аз през време, когато нашето астрално тяло се събужда.
Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас. Това, което Кармата ще направи по-нататък от нас, ние трябва да го оставим то да стане и не трябва да го причисляваме към нашата стойност. Накратко казано, когато искаме да си предадем някаква стойност, ние ще можем да сторим по правилен начин това в началото на езотеричното развитие само тогава, когато си приписваме нашата стойност само от това, което ни се предлага като наше минало в спомена. Този е единият елемент, който трябва да си запазим, за да не заспива нашият Аз през време, когато нашето астрално тяло се събужда.
към текста >>

130. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

В слънчевата система не може да се говори в обикновения смисъл за две слънца и да се каже: друго слънце покрива единият път съзвездието Овен, друго е това, което покрива другият път съзвездието Козирог.
Би било едно огромно отклонение от първоначалния дух на Теософското Движение, в което царуваха такива велики, верни и важни, истини на Окултизма, ако би се стигнало до смесването на това, което Окултизмът може да ни предаде върху такива духове, които достигат тяхната върхова точка в едно име като това на Буда, за когото Х.П. Блаватска така ясно показа в нейното просто изложение, че той отговаря на Духа на Движението на Меркурий... би било едно скъсване с всички първоначални изходни точки на теософското учение, което някога бе правилно разбрано и съгласно което никога духът на Буда не би бил смесен с Христовия Дух,... ако днес бихме разбъркали едно през друго тези Същества; ако изхождайки от основните елементи на окултното учение не бихме знаели да направим разликата между онези Духове, които ръководят развитието на човечеството в течение на редуващите се една след друга сфери на времето и които достигат тяхната върхова точка в духове като Буда, и онзи Дух, за който са намеквали всички други, също и самият Буда, който е Духът на Единството на земната култура, както слънцето е единното тяло за планетната система. И в смисъла на четвъртата следатлантска култура този единен Дух трябва да бъде наречен Христос. В слънчевата система не може да се говори в обикновения смисъл за две слънца и да се каже: друго слънце покрива единият път съзвездието Овен, друго е това, което покрива другият път съзвездието Козирог. Трябва да бъдем наясно, че това е същото Слънце, което минава през целия Зодиак и че това са различни планети, които минават пред съзвездията на Зодиака. Обаче също така трябва да бъдем наясно, когато говорим за Христос, който минава през културните сфери на цялото развитие на човечеството на Земята, както това е било признато във всички времена от всички религии, там, където тези религии бяха до стигнали техния връх. Тогава трябва да различаваме този Христов Дух от Духовете на отделните сфери, които намират своя връх така да се каже във великите индивидуалности, както Будизмът намира своя връх в Буда. Това ни показва, как можем да намерим само обективната страна в тези неща.
към текста >>

131. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин.
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин. Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин. Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън.
към текста >>

132. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък.
И ето, че сега той установява: Ако наоколо се намират много ученици, един от тях възприема думите на „учителя“ с дълбоко вълнение; друг също ги чува, но скоро ги забравя; а трети е така потънал в своя егоизъм, че не чува нищо. Разбира се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици. Обаче попадайки в преходното състояние между будност и сън, цялата тази картина отново застава пред душата му. И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва. От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо. Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък. Обаче в преходните състояния, намиращ се между будност и сън, той виждаше образа и така стигаше до някакво обяснение на нещата. И той не би могъл да говори по друг начин за тях. Ако някой би го попитал как си обяснява отношението на учителя към учениците, той би си послужил със своя ясновидски образ. За него образите бяха както действителност, така и обяснение на нещата.
към текста >>

133. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс. И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
към текста >>

134. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи.
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи. Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието. Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието. Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта. Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение.
към текста >>

135. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И двете са потресаващи звуци на тръби, които прозвучават в тези думи: единият път прозвучавайки от съществото на Изкусителя, другият път от съществото на Спасителя, Освободителя и Възстановителя на човешката природа.
Обаче на друго място прозвучава същото учение. Там където Библията разказва за изхода на развитието на човечеството, там Луцифер е този, който казва: Ще станете като Боговете! Същото съдържание на учение, прозвучаващо от съществото на Луцифер и същото съдържание на учение, произхождащо от Христа: Ще бъдете като Боговете! И двете са потресаващи звуци на тръби, които прозвучават в тези думи: единият път прозвучавайки от съществото на Изкусителя, другият път от съществото на Спасителя, Освободителя и Възстановителя на човешката природа.
към текста >>

В учебниците на пътешествия е нещо твърде особено, че при тези гробове на Медичите се обръща внимание върху едната страна: че ето тук стои единият от Медичите, Лоренцо, а от другата страна другият.
Някой или повечето от вас знаят за така наречените гробове на Медичите във Флоренция, които е изваял Микеланжело. Това са Джулиано и Лоренцо де Медичи и четири алегорични фигури. При това хората не си представят обикновено нещо художествено. Обикновено се казва, че това са сламени алегории. Обаче с изключение на една тези алегорични фигури не са били напълно завършени, но въпреки това не правят впечатлението на алегории. В учебниците на пътешествия е нещо твърде особено, че при тези гробове на Медичите се обръща внимание върху едната страна: че ето тук стои единият от Медичите, Лоренцо, а от другата страна другият. Този, който счита за Лоренцо, е Джулиано, а този, който е считан за Джулиано, е всъщност Лоренцо. И ето че във всички истории на изкуството нещата са описани така, както те не са в действителност. Във всеки случай нещата не стоят така, както те са описани в историята на изкуствата и в изданието "Бодекер". Аз не исках да зная по-нататък, защо това е така, обаче вярно е, че двете фигури са били винаги смесвани една с друга. Описанията не бяха си съвпадали и вероятно местата на тези две фигури се били някога разместени.
към текста >>

136. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Единият от тези двама, които стоят в някакво отношение, идва при Духовната наука, или при Антропософията, чувствува се въодушевен от нея, а другият който живее заедно с него не се чувствува въодушевен и става все повече и повече ужасен в неговото отношение, колкото повече другият се вживява в Духовната наука, хули я.
Човекът едва ли има в своето съзнание всичко през време на живота си, което се намира в него, той едва ли живее напълно в себе си. Човешкият живот е нещо извънредно сложно. Може да се случи, че в своето обикновено съзнание, човекът да не може, поради предразсъдъци, поради удобство, поради тази, или онази причина да обича нещо, той може даже да го мрази, докато в своето подсъзнание той храни едно силно желание към това, което мрази в своето горно съзнание. И това се случва, че човешката душа често пъти да работи интензивно за това, именно да се мами върху такива неща. Може на пример да се случи, двама души да живеят заедно. Единият от тези двама, които стоят в някакво отношение, идва при Духовната наука, или при Антропософията, чувствува се въодушевен от нея, а другият който живее заедно с него не се чувствува въодушевен и става все повече и повече ужасен в неговото отношение, колкото повече другият се вживява в Духовната наука, хули я. Но възможно е следното нещо защото човешкият душевен живот е сложно нещо възможно е другият, който хули Духовната наука, даже ако неговият приятел, или някой друг живеещ по някакъв начин с него, заедно с него не би станал антропософ, да стане по някакъв начин антропософ. Това може да се случи: и може да се случи, че един такъв човек, който говори всевъзможни неща против антропософията в своето горно, в своето азово съзнание, въпреки това в своето подсъзнание, или в своето астрално съзнание, да има най-силното желание да стане антропософ даже може да се случи така, че колкото повече хули Духовната наука, толкова по-силно и по-силно да става в него желанието към тази наука. Тук в живота на Земята едно такова положение може да съществува напълно, а именно някой да хули в своето горно съзнание неща, към които в своето подсъзнание се чувствува все по-силно и все по-силно привлечен. И така ние можем да забележим, че през вратата на смъртта минават хора, които било поради удобство, или поради други причини, както описахме това, да хули Духовната наука, може следователно да се случи и това може да се приложи към всевъзможни неща, че след смъртта тези хора изпитват по-най-силен начин копнеж към хулените неща, без в земния живот да са забелязали това желание. И можем да докажем, че през вратата на смъртта минават хора, които привидно не са имали през земния си живот, даже някакво желание към определени неща.
към текста >>

Да предположим, че двама души живеят тук заедно: единият е един ревностен антропософ, а другият не иска да знае нищо за нея.
Но при един такъв въпрос, трябва да се вземе под внимание, че нещо което по себе си е сродно с човешката душа, прави при всички обстоятелства едно впечатление върху тази човешка душа. Това, което ви казвам сега е добре проучено: то може действително да се яви като един важен фактор на човешката душа и добре е, че обхващаме тези неща именно при примера на Духовната наука. Да предположим, че двама души живеят тук заедно: единият е един ревностен антропософ, а другият не иска да знае нищо за нея. Но фактът, че около този втория има една среда повлияна от Духовната наука, не остава без влияние върху неговото астрално тяло. В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действуват върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа. И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука. Именно при противници на Духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за Духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука.
към текста >>

137. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Често пъти се случва единият да възприема Духовната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно.
Да вземем най-близкият пример. Двама човеци живеят в най-добри приятелски отношения. Често пъти се случва единият да възприема Духовната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно. Обаче може да се случи така, че тази омраза да не изпълва цялата негова душа, тя може да живее само в азовото съзнание, обаче не и в астралното съзнание. В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това. Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание.
към текста >>

138. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Без съмнение, единият следва повече, или по-малко един инстинкт, който може да бъде наречен духовен може би определен подтик, който той не може да осъзнае напълно.
Наистина ние разглеждаме светове, които съвсем не съществуват за едно преобладаващо мнозинство от хора. Но извършването на една такава работа съвсем, за такива разглеждания не е само преследването само на един идеал, както днес съществуват други идеали. Без съмнение, когато определен брой хора преследват този, или онзи идеал, това е нещо красиво, даже нещо извънредно красиво. Но нещо съвършено различно е, когато човек преследва идеалите на Духовната наука, когато той следва онзи призив, който е твърде слаб и бива чуван от още много малко души, който обаче ще бъде чуван все повече и повече в свата. Онези, които днес си казват вече съвсем ясно, или също само от неопределени инстинкти, че Духовната наука е една необходимост от какви осно ви на тяхната душа правят те това? Без съмнение, единият следва повече, или по-малко един инстинкт, който може да бъде наречен духовен може би определен подтик, който той не може да осъзнае напълно. Но също и такива инстинкти, отговарят на една много правилна воля. Можем да забележим това, когато изследваме Духовният /път/ живот.
към текста >>

139. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Бих могъл да сравня това положение, състоянието на едни срещу друг на двама хора, единият от които обаче е ням и не може да каже нищо.
Самопонятно е, че това е казано с физически думи. Когато живеех, заедно с нея във физическия свят и се връщах у дома, след като от сутрин до вечер съм се занимавал с моите работи, тя винаги беше за мене като една слънчева светлина, всяка дума, която тя казваше ме правеше щастлив и беше така, че не можех да си представя, че въобще мога да живея този живот, ако той не беше изпълнен постоянна от присъствието на моята другарка. След това, аз минах през вратата на смъртта и я оставих на Земята, а сега копнея за нея, чувствувам, че всичко това ми липсва, търся, моята копнееща душа да намери един път, до тази моя другарка в живота. Но не мога да намеря тази душа, не мога да проникна до нея, това е, като че тя не съществува там. И когато понякога имам едно предчувствие, когато чувствувам, че тя е тук, като че тя е близо до мене, тогава тя е като няма. Бих могъл да сравня това положение, състоянието на едни срещу друг на двама хора, единият от които обаче е ням и не може да каже нищо. Така за мене е станала няма душата, която ме е правила толкова дълго време щастлив в моят физически живот. А когато се изследва какво лежи в основата на едни такъв факт, и случва се следният отговор: В случая не съществува никакъв общ език между умрелия и останалия жив на Земята. Не съществува нищо, което би могло да проникне с онази субстанция, чрез която тя става възприемаема. Но не е било винаги така в развитието на човечеството. Когато отидем по-далече в миналото развитие на човечеството, намираме, че душите са имали определено духовно наследство от онази духовност, чрез която са били възприемаеми една за друга, независимо от това, дали се намират тук на физическото поле, или се намират в духовния свят.
към текста >>

И така ние разбираме Антропософията все повече като един универсален език, като един език, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души живеят, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло.
Ето защо важно е човек да научи тези нещо тук. Той ще ги изживее след смъртта, но трябва да се научи да се ориентира тук. Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото старото ориентиране не действува вече. На въпроса: Защо сте антропософи? Можем да дадем отговор изхождайки от духовните факти, който отговор говори твърде много на нашето усещане, на нашето чувство, а не само на нашия ум. И така ние разбираме Антропософията все повече като един универсален език, като един език, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души живеят, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло. Така стената към свръхсетивния свят ще падне, когато Духовната наука действително ще се вживее в душите. Това трябва да чувствуваме ние. Тогава ще имаме истинския вътрешен ентусиазъм за Духовната наука.
към текста >>

140. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта.
Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея. Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път. Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта. Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът.
към текста >>

Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот.
Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител. Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят. Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта. Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот. След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят. Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял. Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху Духовната наука, така е и в другият свят. Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от отношенията тук на Земята.
към текста >>

Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял.
Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител. Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят. Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта. Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот. След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят. Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял. Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху Духовната наука, така е и в другият свят. Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от отношенията тук на Земята. Нещата са именно твърде сложни и не могат да бъдат построени само мислено.
към текста >>

141. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Да предположим, че тук на Земята са живели един до друг двама души единият е чувствувал чрез вътрешни импулси стремеж към Духовната наука, другият обаче е отблъсван все повече и повече от тази наука.
Да предположим, че тук на Земята са живели един до друг двама души единият е чувствувал чрез вътрешни импулси стремеж към Духовната наука, другият обаче е отблъсван все повече и повече от тази наука. В такъв случай не може да се направи за живия нищо, за да му се помогне да се насочи към един духовен светоглед. Може би даже тъкмо чрез това, че полагаме усилия за това, ние го правим да бъде човек мразещ духовния светоглед. Да предположим, че един такъв човек умира преди нас. Тогава ние имаме възможността да му помогнем толкова по-добре след смъртта. Онова което живее в нашите души е нещо твърде сложно и онова върху което се простира нашето съзнание е само една част на духовното съдържание.
към текста >>

Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко.
След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново със Земята. Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така. Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме със себе си силите на цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество. Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък. Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос. Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко. Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава през духовният свят и може да чувствува всичко като едно дружелюбно същества. Силата на това идва от звездният живот. Друг някой не се е подготвил така, не е могъл да добие никакви отношения, не е донесъл със себе си никакви одухотворяващи сили, поради което не може да има също никакви морални заложби. Ето защо той минава самотен през посочените небесни сфери. Всичко което се намира в човека, неговите отношения към света, всичко това застава пред нас по един пълен със значение начин чрез едно такова духовно познание.
към текста >>

142. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Да предположим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е.
Но същественото сега се свеждаше до това, че когато хората искаха да подчертаят това важно качество, всичко останало изгубваше каквото и да е значение. Всичко останало изгубваше значение. Да предположим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е. той се доверява на своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост. И тогава, в смисъла на старите традиции, хората биха казали: Ето, в първия случай имаме един човек, роден от баща и майка, човек от плът и кръв. Във втория случай ние имаме един вестител на божествената субстанция и няма защо да се съобразяваме с подробности от неговата земна биография, както при първия човек, който възприема света чрез сетивата и физическия разум. Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост. Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора.
към текста >>

143. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Единият казва: Да, направи го!
Да вземем един такъв човек, който обича да пита другите това може също и така да се схване, че да се изтъкнат много различни аргументи; срещу това, което казах, може много да се каже, защото почти няма нещо в живота, което като се изговори, по някакъв начин да не може да бъде опровергано да вземем един такъв човек, който обича да пита. Да приемем, че насреща му застават двама души и двамата му дават съвет за едно и също нещо. Единият казва: Да, направи го! другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение.
към текста >>

В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник.
Да вземем един такъв човек, който обича да пита другите това може също и така да се схване, че да се изтъкнат много различни аргументи; срещу това, което казах, може много да се каже, защото почти няма нещо в живота, което като се изговори, по някакъв начин да не може да бъде опровергано да вземем един такъв човек, който обича да пита. Да приемем, че насреща му застават двама души и двамата му дават съвет за едно и също нещо. Единият казва: Да, направи го! другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен.
към текста >>

Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие.
другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло.
към текста >>

Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен.
Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан.
към текста >>

144. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука.
Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука.
към текста >>

Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии.
Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въздух, след като преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух. Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*. Чрез такова разглеждане наистина се учим да различаваме два пътя, които водят до истинско ясновидство. Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии. /*Такова изпомпване на силите от нашата организация се извършва и с консумирането на дрогите, на различните опиати Бел. пр./
към текста >>

145. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия.
Обаче в Девахана изобщо не е така; там всичко, което произлиза от моралното, от интелектуално-мъдрото, от естетически-красивото и т.н., води до съзидание, а това, което произлиза от неморалното, от интелектуалните неистини, от естетически-грозното, води до умиране, до упадък. Там природните закони се проявяват така, че там Слънцето не свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, пред грешните то наистина се помрачава. Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота. Лъжливият или вътрешно грозният човек така преминава през тази област, че там духовните сили биват отблъсквани от него. Там това е възможно, тук не е. Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него. Това означава, че природните и духовните закони не вървят по два отделни пътя, а по един и същ път. Това е същественото. В деваханическия свят природните закони съвпадат с моралните и интелектуалните закони.
към текста >>

146. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
Който изповядва будизма и е проникнат с духовно-научна сериозност и духовно-научно достойнство, ще трябва да признае, че той трябва да уважава това християнско вероизповедание, както и християнинът следва да уважава неговото вероизповедание. Онзи будист, който се е издигнал до духовната наука и сериозно се отнася към нея, ще каже: Както ти, като християнин, се обръщаш с доверие към учението, че станалият Буда Бодисатва няма повече да се завърне на Земята, както това е важно за мен, че ти знаеш, че Буда не може да се завърне, така и аз, като будист признавам, че този, когото вие наричате Христос, не ще се върне в една физическа инкарнация, а като един единствен импулс само в продължение на три години е живял в едно физическо човешко тяло. Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
към текста >>

147. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс.
И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>

148. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Седем, съответно шест такива духовни Същества действуват във времето сменяйки се едни други и те са творящите Духове, които благодарение на това, че се сменят едни други и когато единият завършва своята дейност влиза в действие другият -, те произвеждат едно такова сложно същество, каквото е етерното тяло, особено това на човешкия мозък.
Това учение казваше, че етерното тяло на човешкия мозък е било създадено постепенно от духовния Космос чрез работата на духовните Същества, наречени Амшаспанди. И тези Амшаспанди действуват така, че те имат тяхното господство през време на лятото, а именно и днес още имат тяхното господство така, че се сменят едни други, като първият има господството през пролетта, рано през пролетта, вторият в разгара на пролетта и т.н. до шестия и седмия. Седем, съответно шест такива духовни Същества действуват във времето сменяйки се едни други и те са творящите Духове, които благодарение на това, че се сменят едни други и когато единият завършва своята дейност влиза в действие другият -, те произвеждат едно такова сложно същество, каквото е етерното тяло, особено това на човешкия мозък.
към текста >>

149. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят. Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>

150. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Двамата се обзаложили и единият от тях казал: Ще направя всичко, за да разгневя Хилел.
Хилел е описан като човек с кротък и благ характер, постигащ изключително много с търпение, състрадание и любов. Запазен е един разказ, описващ Хилел като човек с безкрайно търпение, с безкрайна нежност. Веднъж двама души се обзаложили, дали Хилел може да бъде разгневен или не, понеже всички твърдели, че това е невъзможно. Двамата се обзаложили и единият от тях казал: Ще направя всичко, за да разгневя Хилел. Естествено, той искал да спечели облога. И веднъж, когато Хилел бил крайно зает с приготовленията за съботата, този човек потропал на вратата му и казал с не твърде вежлив тон а Хилел, като председател на висшия духовен съвет бил свикнал да се обръщат вежливо към него така че въпросният човек просто извикал: Хилел, излез, бързо излез навън! Хилел наметнал връхната си дреха и излязъл. С цетър тон и без ни каква вежливост човекът казал: Хилел, искам да те питам нещо. Хилел кротко отвърнал: Любезни мой, какво искаш да ме питаш?
към текста >>

Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман.
Тогава Луцифер предприе втора атака, но този път привлече на своя страна и Ариман, така че сега те двамата се обърнаха към Христос. Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман. И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега. Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо! Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха!
към текста >>

И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега.
Тогава Луцифер предприе втора атака, но този път привлече на своя страна и Ариман, така че сега те двамата се обърнаха към Христос. Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман. И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега. Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо! Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха! Хвърли се долу!
към текста >>

151. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И когато единият или другият говори, хората от народа ясно виждат как цялата физиономия на говорещия се преобразява и става съвсем различна.
Нека да си представим как някои от учениците имаха ясното съзнание: Ето, сега между нас се намира и физическото тяло на Исус от Назарет. Това се случваше най-вече тогава, когато Христос се уединяваше с тях. Но често пъти усещането е съвсем друго: физическата личност на Исус от Назарет е някъде далеч, учениците обаче съзнават, че те вървят към определено място и всред тях е самият Христос. Най-важното тук е, че Христовото Същество може да говори чрез всеки един от учениците, преминавайки неусетно ту в един, ту в друг. И когато единият или другият говори, хората от народа ясно виждат как цялата физиономия на говорещия се преобразява и става съвсем различна. Да, в определен момент един между тях е винаги като преобразен. Всред много хора цареше убеждението: Ето, тук има някой, който разтърсва народа и разпространява нещо, което еврейските първенци от онова време не смеят и да чуят! Обаче те не знаеха, кой точно е той. Веднъж Христос говореше с устата на един, друг път с устата на друг. Ето защо така е според Хрониката Акаша предателството на Юда беше крайно необходимо.
към текста >>

152. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И така, след Мистерията на Голгота, ние по необходимост имаме два потока на еволюцията: Единият носи в себе си Христовия Импулс и постепенно ни отвежда нагоре в духовния свят; другият, или низходящият поток ни сваля в материалния живот, в материализма.
И така, след Мистерията на Голгота, ние по необходимост имаме два потока на еволюцията: Единият носи в себе си Христовия Импулс и постепенно ни отвежда нагоре в духовния свят; другият, или низходящият поток ни сваля в материалния живот, в материализма. Днес тези два потока са така преплетени, че фактически почти цялата ни култура е завладяна от материализма; и все пак съвременният човек трябва да отправи съвсем непредубеден поглед към всичко онова, което Духовната Наука ни открива за Христовия Импулс, за да стане ясно: към външния свят, завладяван все повече и повече от материализма, душата копнее да прибави и своя собствен напредък в духовния свят. Обаче за тази цел ние трябва да се научим на това, което споменах: Да се научим да питаме!
към текста >>

153. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание.
Апостолите отново видяха в образи своите срещи с Христос, такива, каквито те бяха след Възкресението. Обаче в тези образи имаше нещо променливо. На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс. После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос. Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг. Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание. И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето. Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница. Искаме ли да опишем техните изживявания, ние се изправяме пред две величествени, грандиозни събития. Петдесятницата им откри това, което беше станало в действителност. Сега пред тях нагледно застана всичко онова, което по-рано се намираше в Космоса.
към текста >>

154. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>

155. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Ако съществуваха само единият вид сили, ти би се убедил, че историята щеше да се развива по напълно различен път.
век, а те, съответно, са предизвикани от събитията през първата третина. – Това хората наричат „прагматичен подход” към историята: Те говорят за връзката между причини и следствия, и обясняват сегашните събития с предходните събития. Както има хора, които отричат гравитацията и смятат, че един воден пласт се „спуска” върху по-долния воден пласт, така има и хора, които подхождат „прагматично” към историята и обясняват, примерно, положението в 19. век като последица от Френската революция. Ние, разбира се, казваме друго: - Не, съществуват и други сили, освен тези, които на пръв поглед тласкат водата надолу; те не са истинската причина за движението на водните маси, както и предходните събития не са истинската причина за сегашните исторически събития; важното е друго: От духовния свят непрекъснато идват нови въздействия, както и при първия извор непрекъснато действа гравитацията; и те непрекъснато се кръстосват с други въздействия, също както гравитацията непрекъснато се кръстосва с носещите сили на планината. Ако съществуваха само единият вид сили, ти би се убедил, че историята щеше да се развива по напълно различен път. Обаче ти не различаваш отделните сили. Ти не виждаш това, което беше описано като последица от развитието на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята; ти не виждаш това, което непрекъснато става с човешките души, които периодически пребивават в духовния свят и отново слизат на Земята. Всичко това ти отричаш.
към текста >>

156. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук един вярва едно, там друг вярва друго; единият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза.
Аз бих искал да спомена и нещо друго, за да посоча къде лежат корените на безбройните недоразумения, свързани с различните мирогледи. Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук един вярва едно, там друг вярва друго; единият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза. Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума. Припомнете си само пътищата, които последователите на големите учители е трябвало да извървят, за да стигнат до тях и вие ще се убедите, че според нас важното в този случай се отнася до кармата, а по отношение на възгледите, които съществуват във външния свят, трябва да кажем: - Дали един човек е последовател на Бергсон или Хекел, на този или на онзи, това наистина зависи от други неща – а и както знаем, днешните мирогледи не признават кармата – но не и от дълбокото убеждение в правотата на онзи ум, към когото пътят ни отвежда според едни или други обстоятелства.
към текста >>

Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума.
Аз бих искал да спомена и нещо друго, за да посоча къде лежат корените на безбройните недоразумения, свързани с различните мирогледи. Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук един вярва едно, там друг вярва друго; единият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза. Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума. Припомнете си само пътищата, които последователите на големите учители е трябвало да извървят, за да стигнат до тях и вие ще се убедите, че според нас важното в този случай се отнася до кармата, а по отношение на възгледите, които съществуват във външния свят, трябва да кажем: - Дали един човек е последовател на Бергсон или Хекел, на този или на онзи, това наистина зависи от други неща – а и както знаем, днешните мирогледи не признават кармата – но не и от дълбокото убеждение в правотата на онзи ум, към когото пътят ни отвежда според едни или други обстоятелства.
към текста >>

157. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак.
Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва. Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак. Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция. Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>

158. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова.
Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите. И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова. Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат. Всеки един от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония. Защото въпреки че чувственият живот е вътрешен, все пак възможно е хората да бъдат в хармония с техните чувства. Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо. Волите не могат да се слеят в един единствен обект.
към текста >>

159. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той.
Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата. Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това. Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той. Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата. Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата. Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син. Тогава той би бил същият човек.
към текста >>

160. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Единият религиозен дар е определен да внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото.
Сега трябва да държим пред нашите очи това, което човек трябва да стане в неговата душа през време на Земното развитие. Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова, което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си пътя към Божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на Земята. Това развитие на човешката душа на Земята е получило за тези две цели два религиозни дара. Единият религиозен дар е определен да внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото. От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш, чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.
към текста >>

161. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Така ние виждаме как двата свята се проникват взаимно: единият свят, който може да бъде вплетен в понятия и другият свят, който не може да бъде вплетен в понятия, а може да бъде само съзерцаван.
Така ние виждаме как двата свята се проникват взаимно: единият свят, който може да бъде вплетен в понятия и другият свят, който не може да бъде вплетен в понятия, а може да бъде само съзерцаван. Това, което посочвам тук, отива още по-далеч, скъпи мои приятели. Обаче хората не обръщат внимание на тези неща. Представете си само как някой вярва, че може да докаже всичко и че е валидно само доказаното твърдение този човек може да изпадне в следното положение. Той може да си каже: Ето, всичко трябва да бъде доказано, а това, което не е доказано, то няма никаква валидност. Следователно в хода на историята всичко трябва да бъде доказвано.
към текста >>

162. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

От какво зависи това, че единият разсъждава така, а другият иначе?
Вие го произнасяте по определен начин. Вие казвате нека си послужим с един случаен пример, Вие казвате след едно представление, на което сте присъствували в театъра „Райнхард“:“Аз съм очарован...! “ Друг някой казва: „Но това е поквара на цялото изкуство...! “ Несъмнено, сега не бива да критикуваме нито едно от тези две изказания. Едното може да бъде оправдано от гледна точка на един зрител, другото от гледна точка на друг зрител. От какво зависи това, че единият разсъждава така, а другият иначе? То зависи от обстоятелства, които се намират в самите хора, от предпоставките, с които те пристъпват към нещата. Обаче ако размислите върху тези предпоставки, тогава ще си кажете: Да, тези предпоставки са неща, които навремето ние не сме предполагали, че могат да съществуват. Във Вашите съждения, когато произнасяте сега, ще се влее, например, да речем нещо, което сте видели, когато сте били на 18 години, или нещо, което сте научили като малко дете.
към текста >>

Пред нас е само единият от пътищата на себепознание, който винаги ще ни напомня как всичко онова, което става във физическата област, не бива да бъде преценявано единствено според физическия му облик, а трябва да бъде преценявано с оглед на факта, че наред с физическия си облик нещата имат и един духовен облик.
Пред нас е само единият от пътищата на себепознание, който винаги ще ни напомня как всичко онова, което става във физическата област, не бива да бъде преценявано единствено според физическия му облик, а трябва да бъде преценявано с оглед на факта, че наред с физическия си облик нещата имат и един духовен облик. Както нашето физическо тяло съдържа в себе си едно етерно тяло, така и в основата на всички сетивни процеси стои свръхсетивният свят. Ако се съобразяваме само с това, което виждат нашите очи, което чуват нашите уши и т.н., ние стигаме до една непълна представа за света. Ние не бива да забравяме, че до като протича видимото, физическото събитие, едновременно с него протича и едно невидимо, едно духов но събитие, което има много по-голямо значение от това, което се открива пред нашите физически сетива. Онова, което са изживели в духовния свят душите, чиито тела са били затрупани от скалата, може да бъде безкрайно по-важно от това, което се е случило външно. И събитията, които са настъпили там, са непосредствено свързани с цялото бъдеше на тези души, както ще видим по-нататък.
към текста >>

163. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

И казва приблизително следното: Да, аз твърдя, че портретът съдържа много прилики, понеже, съпоставяйки го с човека, единият много прилича на другия; приликата идва от пълното съвпадение с действителността.
И това би могло да важи само в сферата на сънуващата логика. Бих могъл да се изразя още по-ясно. Представете си, че аз съм нарисувал портрет на един жив човек. Сега идва някой и заявява: Този портрет извънредно много при лича на действителния човек. После той се опитва да ми обясни защо това е така. И казва приблизително следното: Да, аз твърдя, че портретът съдържа много прилики, понеже, съпоставяйки го с човека, единият много прилича на другия; приликата идва от пълното съвпадение с действителността. Съвпадението с външната действителност поражда приликата. И защо той заявява, че портретът прилича на човека? Защото портретът съвпада с външната действителност. Външната действителност е мерило за истината! Нека сега да си представим продължението на нещата: Човекът, когото съм изобразил, умира и след тридесет години ние отново заставаме пред неговия портрет.
към текста >>

164. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Помислете колко често се случва днес, когато двама души се срещнат и единият предизвика у другия мигновена антипатия – последният не харесва първия – и как после всичко, което двамата правят, е оцветено от тази антипатия.
Помислете колко често се случва днес, когато двама души се срещнат и единият предизвика у другия мигновена антипатия – последният не харесва първия – и как после всичко, което двамата правят, е оцветено от тази антипатия. Като следствие от това много често една кармична връзка бива напълно унищожена, поема в напълно погрешна посока и трябва да се чака до следващата инкарнация, когато тези двама души отново ще се срещнат. Симпатиите и антипатиите са най-големите врагове на истинския социален интерес. На това много често не се обръща внимание. Но всеки, който дълбоко осъзнава значението на истинското социално разбиране за по-нататъшното развитие на човечеството, със свито сърце забелязва какъв опустошителен ефект упражняват учителите в училище, когато, водени от определени предразсъдъци, проявяват предпочитание към даден ученик за сметка на друг, водени от лични симпатии или антипатии. Това е ужасяващо.
към текста >>

165. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
Но нека извършим подготовката и по по-друг начин. Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период. Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент. Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
към текста >>

166. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В онези дни разговаряли двама мъже*95, от които особено единият разбирал невероятно много от гадаене.
Сега искам да насоча вниманието Ви към нещо важно за оценката. До към 1908, че даже и до 1909 г. в Англия имало широки кръгове, които стояли доста близо дори до крал Едуард VIІ*94 или, по-точно казано, до които той стоял доста близо и които смятали за невъзможно Русия някога да пристъпи до Цариград и да разполага с толкова желаното от нея съвсем свободно преминаване през Дарданелите. По онова време обаче станало едно събитие, което за броени месеци променило много неща. В онези дни разговаряли двама мъже*95, от които особено единият разбирал невероятно много от гадаене. Ставало дума по-специално за това, да се получи съгласието на Австрия за свободното руско преминаване през Дарданелите като компенсация за анексирането на Босна и Херцеговина. Това целяла Русия и Изволски*96, един умен човек, който обаче се смятал за по-умен, отколкото бил в действителност, просто решил, че независимо от английските напъни вече разполага със съгласието на Австрия. Ала не било така и затуй трябвало да се вземе друг курс.
към текста >>

167. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля.
Нека си представим, че двама души водят спор каква ще бъде през идната година реколтата в определен край. Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля. Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-напред въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност. И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря. Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя. Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе. Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе.
към текста >>

168. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Двама живеят заедно, единият има нещо против другия, така че му доставя удоволствие понякога да понатупа другия, да го унижи, понякога по-силно, а понякога по-малко.
Невярната представа за самия себе си принадлежи към най-разпространените заблуди и, като правило, ние не знаем какво става в дълбините на нашата душа. Много лесно се мисли: Аз се познавам, аз знам какво искам! Съставят за себе си определена представа, но колко далеч са от действителността! В дълбочина, в душата това изглежда често съвсем различно, отколкото в областта, където действат представите. Ще приведа някои примери, които често се случват в живота. Двама живеят заедно, единият има нещо против другия, така че му доставя удоволствие понякога да понатупа другия, да го унижи, понякога по-силно, а понякога по-малко. Причината за тези мъчения може да бъде вроденият стремеж към жестокост. Човек може да изглежда съвсем безобиден, и да е собствено, много жесток, да изпитва потребност да мъчи другия. Поговорете с такъв човек и той няма да ви прости, ако го сметнете за жесток, отвратителен човек, получаващ наслада, когато мъчи някой друг. Той ще ви каже: Толкова много го обичам, но той прави това и това, и именно защото толкова го обичам, не мога да изтърпя, че той прави това! – Така изглеждат нещата в неговото горно съзнание, а тук, в подсъзнанието е жестокостта.
към текста >>

169. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на мислене; той бил пацифист и гледал на тази война преди всичко от позициите на пацифизма.
Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на мислене; той бил пацифист и гледал на тази война преди всичко от позициите на пацифизма.
към текста >>

170. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Единият се упреква, че се упражнява да хипнотизира другия, че той даже сяда зад хипнотизирания и му медитира зад врата, за да предизвика в душата му всевъзможни вредящи сили.
Казвам всичко това не за да се оплаквам, да мърморя или да хленча, казвам го защото симптомите, които заплашват да изкарат нашето движение от набелязания път, стават ежедневни, и защото няма склонност да се забелязва снежната топка, докато е още горе, като снежна топка, а се вижда само падналата лавина. Буквално няколко часа преди идването ми тук, между другото, ми прочетоха писмо, в което се говори за двама члена на Обществото. Не искам да споменавам имена, нека това бъде просто пример. Единият се упреква, че се упражнява да хипнотизира другия, че той даже сяда зад хипнотизирания и му медитира зад врата, за да предизвика в душата му всевъзможни вредящи сили. И това продължава да се развива. Това е само един случай, последния, не, не последния, след него се появи още един. Днес това още е безобидна глупост, но след няколко години тя вече няма да е такава: да седнеш зад някого и да упражняваш своята способност да медитираш към другия през врата му всевъзможни вредящи въздействия! Няма съмнение, че споменатият член на Обществото е съвсем безвреден в своите усилия. Но ако днес, скъпи мои приятели, това се разиграва между двама члена на Обществото, ще минат няколко години, и това ще нарасне до "падението на Щайнер".
към текста >>

171. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове.
Представете си двама човека. Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове. Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука. Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/.
към текста >>

Единият казва: разбойникът се вижда в огледалото; другият: в моята стая има огледало, в стаята се промъква разбойник и аз го виждам в огледалото.
Тази проверка за даровитост изявява бързината на схващане, изявява паметливостта. Пишат се нямащи връзка помежду си думи и този, който ги запомни бързо, притежава по-добра памет от този, на когото е потрябвало повече време. Правят се изпитания на интелекта, на интелигентността. Пишат се 2-3 думи нямащи връзка помежду си и се дава задание да се установи връзка между тях /асоциация/. Пишат, например, "разбойник" и "огледало". Единият казва: разбойникът се вижда в огледалото; другият: в моята стая има огледало, в стаята се промъква разбойник и аз го виждам в огледалото. Вторият мисли по-сложно, значи е надарен. След това тези отговори се обработват статистически и по такъв начин се подбират най-интелигентните; след това ги отделят, за да имат нужния човек за съответното място.
към текста >>

Стоим пред своеобразния факт, когато двама души напълно съвпадат в своите разсъждения, но единият се изправя срещи другия.
Фриц Маутнер от своя страна заявява, че не може нищо да възрази на автора на тази контракритика. Стоим пред своеобразния факт, когато двама души напълно съвпадат в своите разсъждения, но единият се изправя срещи другия. Фриц Маутнер, следователно, побеснява дори когато просто чуе нещо за астрология, или ако някой спомене за хороскоп. Иначе не можем да си обясним появата на тази статия. Той пише така, сякаш авторът на тази книжка е яростен астролог и иска да докаже значимостта на Гьоте с някакъв хороскоп. Имате тук пример за това, как двама души взаимно се сражават, единият по свободна воля, като Фриц Маутнер, другият принудително, тъй като Маутнер започна тази битка – двама човека, във възгледите на които няма ни най-малка разлика. Как се случи това?
към текста >>

Имате тук пример за това, как двама души взаимно се сражават, единият по свободна воля, като Фриц Маутнер, другият принудително, тъй като Маутнер започна тази битка – двама човека, във възгледите на които няма ни най-малка разлика.
Фриц Маутнер от своя страна заявява, че не може нищо да възрази на автора на тази контракритика. Стоим пред своеобразния факт, когато двама души напълно съвпадат в своите разсъждения, но единият се изправя срещи другия. Фриц Маутнер, следователно, побеснява дори когато просто чуе нещо за астрология, или ако някой спомене за хороскоп. Иначе не можем да си обясним появата на тази статия. Той пише така, сякаш авторът на тази книжка е яростен астролог и иска да докаже значимостта на Гьоте с някакъв хороскоп. Имате тук пример за това, как двама души взаимно се сражават, единият по свободна воля, като Фриц Маутнер, другият принудително, тъй като Маутнер започна тази битка – двама човека, във възгледите на които няма ни най-малка разлика. Как се случи това? Нещо подобно може да стане, само ако двамата изобщо нямат връзка с ясно ограничената реална действителност, за която тук става дума, ако двамата живеят в нещо по-различно от действителността. Блестящ пример за това, което днес се говори и говори, и много разумно се говори – Маутнер е много разумен човек, – но зад думите няма нищо реално. Няма ни най-малко основание за това, което се говори.
към текста >>

172. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Нека за миг да се абстрахираме от етерното тяло, което впрочем е съставено от три елемента, от три члена единият е поверен на самото него, вторият на астралното тяло, и третият на Аза.
Вие добре знаете, че аз многократно съм изтъквал:човекът е много по-сложен, отколкото обикновено се мисли. Нека отново обобщим: Физическото тяло не е нещо монолитно, то идва със заложбите, които носи още от Сатурновата епоха. После идва етерното тяло и слага своя отпечатък върху физическото тяло, т.е. става елемент от физическото тяло; после астралното тяло става елемент от физическото тяло. Така, че това физическо тяло е съставено от четири елемента една част от физическото тяло е подчинена на самото него, друга част е подчинена на етерното тяло, трета на астралното тяло, и четвърта на Аза. Нека за миг да се абстрахираме от етерното тяло, което впрочем е съставено от три елемента, от три члена единият е поверен на самото него, вторият на астралното тяло, и третият на Аза. С други думи, нека останем при физическото тяло. Тогава ще установим, че през нощта, докато спим, онази част от физическото тяло, която е поверена на самата себе си, продължава несмущавано да живее; онази част, която е поверена на етерното тяло, също продължава да живее, понеже етерното тяло по време на съня не напуска физическо то тяло. Обаче как стоят нещата с онази част от физическото тяло,която е поверена на астралното тяло (защото по време на съня то се отделя от физическото тяло), и с онази част, която е поверена на Аза? През нощта Азът също е навън. Тези две части ние наричаме "астрално физическо" тяло и "Азово физическо" тяло.
към текста >>

173. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Представете си, че навън срещате един човек, а след него друг; и според учението на Августин, Вие може да заявите: Единият е предопределен за доброто, другият за злото.
Представете си, че навън срещате един човек, а след него друг; и според учението на Августин, Вие може да заявите: Единият е предопределен за доброто, другият за злото. Обаче, скъпи мои приятели, това се отнася до външните обвивки, до физическото тяло, то не се отнася до самата индивидуалност! За самата индивидуалност, учението на Августин а и цялата тогавашна епоха не успяха да кажат нищо. Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните гърци то не би имало никакъв смисъл). Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път. Обаче тези души живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло.
към текста >>

174. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Но когато образованите парламенти които си въобразяват, че са двигатели на модерната демокрация свикат своите триста умни глави, тогава вече те могат да измислят това, което единият не може!
Вземете например част от римската история; предполагам че за Вас ти не е просто сборник от измислици и легенди. Там ще прочетете, че когато имал да решава важни държавнически въпроси, Нума Помпилиус*28 се допитвал до нимфата Егерия; да, когато трябвало да вземе важни решения Нума Помпилиус се допитвал до Боговете. Да изградиш политически структури с помощта на обикновеното мислене, с помощта на интелекта, разума и т.н. на времето това се считало за нещо невъзможно. Днес човек предполага, че отделният индивид не е в състояние да предложи сам една или друга приемлива политическа структура. Но когато образованите парламенти които си въобразяват, че са двигатели на модерната демокрация свикат своите триста умни глави, тогава вече те могат да измислят това, което единият не може! Колко много противоречи това на Роседжър, когото често съм цитирал: "Единият е човек, повечето хора, многото животни! ". И помислете си още, какво би казал модерният образован свят, ако един ден се разпространи новината, че не в древния, а в един нов смисъл, че Удроу Уилсън се съгласил да бъде инспириран от нимфата Егерия,за да обнародва един или друг декрет.
към текста >>

Колко много противоречи това на Роседжър, когото често съм цитирал: "Единият е човек, повечето хора, многото животни!
Там ще прочетете, че когато имал да решава важни държавнически въпроси, Нума Помпилиус*28 се допитвал до нимфата Егерия; да, когато трябвало да вземе важни решения Нума Помпилиус се допитвал до Боговете. Да изградиш политически структури с помощта на обикновеното мислене, с помощта на интелекта, разума и т.н. на времето това се считало за нещо невъзможно. Днес човек предполага, че отделният индивид не е в състояние да предложи сам една или друга приемлива политическа структура. Но когато образованите парламенти които си въобразяват, че са двигатели на модерната демокрация свикат своите триста умни глави, тогава вече те могат да измислят това, което единият не може! Колко много противоречи това на Роседжър, когото често съм цитирал: "Единият е човек, повечето хора, многото животни! ". И помислете си още, какво би казал модерният образован свят, ако един ден се разпространи новината, че не в древния, а в един нов смисъл, че Удроу Уилсън се съгласил да бъде инспириран от нимфата Егерия,за да обнародва един или друг декрет.
към текста >>

175. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва.
Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години. По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва. Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на мисълта за човешката свобода.
към текста >>

176. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Това трябва категорично да се подчертае, защото дори и в антропософските кръгове не всички приятели са наясно, че мъртвият наистина отново намира живия, че сме разделени само докато единият е тук във физическо тяло, а другият е без физическо тяло, но че всички сили, които ще ни свържат с мъртвите, трябва да се постигнат, като ги излъчим извън себе си, иначе те живеят в нас, но ние не можем да ги възприемаме.
Но ние трябва напълно да сме наясно, че духовният свят е навсякъде. Помислете само, че светът, в който се намират мъртвите, този свръхсетивен свят, в който мъртвите изплитат нишки, свързващи ги с напуснатите от тях живи хора, нишките, които свързват мъртвите с висшите йерархии, принадлежат към света, в който се намираме. Както е действителен въздухът около нас, така действителен е светът, намиращ се постоянно около нас. Ние съвсем не сме отделени от него. Само чрез степента на съзнанието си сме отделени от света, в който пристъпваме след смъртта. Това трябва категорично да се подчертае, защото дори и в антропософските кръгове не всички приятели са наясно, че мъртвият наистина отново намира живия, че сме разделени само докато единият е тук във физическо тяло, а другият е без физическо тяло, но че всички сили, които ще ни свържат с мъртвите, трябва да се постигнат, като ги излъчим извън себе си, иначе те живеят в нас, но ние не можем да ги възприемаме. Тогава трябва да пренесем в правилната сфера отвъд и силата на любовта, която тук се развива под влиянието на натуралистичните представи, иначе отвъд тази сила ще стане зла сила за нас. Именно любовта, която се развива под влиянието на натуралистичните представи, може да се превърне в зла сила. Дадена сила сама по себе си не е нито добра, нито зла; тя е едното или другото, според това дали навлиза в една или друга сфера.
към текста >>

177. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Това е единият проблем - свързването на човека с механизма, който все повече ще се разпространява в бъдеще.
Това е единият проблем - свързването на човека с механизма, който все повече ще се разпространява в бъдеще. Другият проблем лежи в това, че на помощ ще се призоват духовните съотношения. Но това може да се направи само когато времето узрее и когато достатъчно голям брой хора бъдат подготвени по правилния начин за това. Но духовните сили трябва да се мобилизират за овладяването на живота по отношение на болестта и смърта. Медицината ще бъде одухотворена, много одухотворена. От всички тези неща от определена страна ще бъдат създадени карикатури, но карикатурите само показват какво наистина трябва да настъпи.
към текста >>

178. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

За духовното съзнание единият момент е само малко по-отдалечен от другия, от непосредствено станалия.
Защото за земния обитател във физическо тяло е така, че в момента на събуждането моментът на заспиването вече е отминал. Но когато се събуждаме в духовния свят, ние стоим само малко по-далеч от момента на заспиването. Това трябва да се има предвид. Когато заспиваме или когато се събуждаме, заставаме срещу някой умрял човек – както казахме, ние непрекъснато го правим, само че обикновено подсъзнателно, – ние заставаме срещу умрелия. За физическото съзнание това са два различни момента. За духовното съзнание единият момент е само малко по-отдалечен от другия, от непосредствено станалия. Моля да го имате предвид при това, което ще обясня сега, иначе може би няма да го разберете.
към текста >>

179. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред.
Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред. Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло. Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост. Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост.
към текста >>

180. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
Във всеки от тези периоди в човешкия живот става нещо важно. От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
към текста >>

181. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот.
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот. По отношение на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето. Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето. Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта.
към текста >>

Това е единият поток.
Но не мислете, че не правите това, което тук имам предвид! Тези от вас, които вече са достигнали преклонна възраст, вече сами в своето подсъзнание се оглеждат към ранните си години. Тук вече се разиграва, макар и в подсъзнанието, това, което характеризирах. Обаче в епохата на материализма хората не го забелязват, но всичко, което човек може да научи в епохата на материализма, той не може да го пренесе със себе си през портата на смъртта. За света има значение само това, което правите така, че на старини разбирате станалото с вас като цялостен човек в младостта ви. Това е единият поток.
към текста >>

182. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Единият аспект, всъщност, е тази страна на разсъдъчната душа, която клони към сетивната душа.
Но разсъдъчната душа има два аспекта. Единият аспект, всъщност, е тази страна на разсъдъчната душа, която клони към сетивната душа. Вие познавате разделянето на душата на сетивна, разсъдъчна и съзнателна. Първата, развила се преди всичко, е сетивната душа, чието развитие е завършило до 747 г. преди нашата ера. Разсъдъчната душа се е развивала в периода от 747 г.пр.Хр. примерно до 1413 г.сл.Хр.
към текста >>

183. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Защото вземете например братството в семейството: ако единият брат е на седем години, а другият е току-що роден, тогава не може да се говори за равенство.
Какъв е този социализъм? Истинският импулс на социализма се състои именно в това, хората, както неотдавна ви описах, действително да осъществят братството във външните социални структури в най-широкото значение на думата.Истинското братство няма нищо общо с равенството, разбира се. Защото вземете например братството в семейството: ако единият брат е на седем години, а другият е току-що роден, тогава не може да се говори за равенство. Братството ще трябва тепърва да се разбере. Но това е и всичко, което трябва да се осъществи на физическото поле: на мястото на днешните държави да се появят организации по цялата земя, които са пропити с братство. Обратно на това, от всяка външна организация, от всяка държавна и държаво-подобна организация, трябва да се изкара всичко църковно и всичко религиозно. Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите.
към текста >>

184. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Това е единият факт.
Етествено, това, че хората отказват да приемат едно такова откровение, изобщо не премахва факта, че откровението е вече тук. Това откровение залива хората като една нова вълна от духовния свят и се проявява в различни събития, от които човекът не може да избяга. Човекът не е в състояние, така да се каже да отблъсне тази вълна от Земята. Така или иначе, тя се излива върху цялата Земя. Това е единият факт.
към текста >>

Това е единият факт.
Следователно, аз бих искал да кажа, че от известно време, особено след началото на 20-то столетие – и по-точно след 1899 година – като хора, кръстосващи света, сме залети от една нова вълна на духовния живот, която се влива също и в другия живот на човечеството. И днешният духовен изследовател е само един човек, който просто установява това, или казано с други думи, той забелязва, че нещо ново е навлязло в живота на човечеството. Това е единият факт.
към текста >>

Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки.
Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука. Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата. Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си. Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки. Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене. Аналитичното мислене има нужда от точни, стегнати понятия. Ако днес някой иска да каже нещо, той го изсича с точни, стегнати понятия. Обаче тези понятия не са друго, освен едно разграничаване на едни неща от други неща. Този начин на мислене е един вид маска, с която на драго сърце си служат най-вече онези Духове, които са в центъра на тази битка и които искат да всеят раздор между хората.
към текста >>

185. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Единият преподаваше в Университета от Цюрих и се наричаше Авенариус.
Не трябва да изпускаме от погледа този въплътен естественонаучен метод, не трябва да го пренебрегваме! Аз обърнах вниманието Ви върху някои факти. Съществуват двама философи, това бяха крайно буржоазно ограничени философи. Единият преподаваше в Университета от Цюрих и се наричаше Авенариус. Това беше един човек, който държеше извънредно много да развива едно буржоазно ограничено мислене.
към текста >>

186. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Единият полюс иска да полети така да се каже над главата.
Единият полюс иска да полети така да се каже над главата. Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс. Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях. По колко начина може човек да търси равновесието? Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис.
към текста >>

Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс.
Единият полюс иска да полети така да се каже над главата. Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс. Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях. По колко начина може човек да търси равновесието? Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис. № 11/.
към текста >>

Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили. Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота. Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми. И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие. Всъщност животът се състои в търсене на равновесието между еснафството, сухотата, филистерството и мечтателското-фантастичното. Ние сме душевно здрави, когато намерим равновесието между мечтателско-фантастичното и сухо-филистерското. Здрави сме телесно, когато можем да живеем в равновесие между треската и склерозата, вкостеняването.
към текста >>

187. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
към текста >>

188. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Също толкова наивно е, когато някой гледа една магнитна стрелка, на която единият от полюсите показва винаги Север, другият Юг, да търси силите, които и действат, за да вземе тази позиция само в магнитната стрелка и не зачита цялата Земя като един магнит.
Така човешкото същество създава действително целия си човешки организъм, или изхождайки от движенията, или изхождайки от констелациите на звездите в универса. Този човешки организъм е едни образ на звездния свят и една голяма част от работата между смъртта и едно ново раждане се състои, за нас в изработването на нашето тяло, изхождайки от универса. Човешкото същество, такова, каквото е на земята, е един универс, но един стеснен универс. И науката е доста наивна като мисли, че човешкото същество се ражда само от физически човешки зародиш! Също толкова наивно е, когато някой гледа една магнитна стрелка, на която единият от полюсите показва винаги Север, другият Юг, да търси силите, които и действат, за да вземе тази позиция само в магнитната стрелка и не зачита цялата Земя като един магнит.
към текста >>

189. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно.
към текста >>

190. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Единият от тях казва: Каква чудесна подкова!
Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до един прост пример. Представете си двама души, които намират едно извито парче желязо. Единият от тях казва: Каква чудесна подкова! Тя е тъкмо за моя кон. Другият възразява: Това е магнит и може да се употреби за съвсем друго, а не за да подковаваш твоя кон! Не виждам тук никакъв магнит, отвръща първият, как може да си толкова смахнат, че да говориш за невидими магнитни сили. Това е само една чудесна подкова.
към текста >>

191. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия.
Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси. Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа. Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия. И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
към текста >>

192. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>

193. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>

194. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността.
В този смисъл може да има двояк подход към националността. Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността. И тогава, израствайки в тази националност, шовинистично се кичат с това, което се е родило, произхождайки от кръвта на своята националност. Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите мисли. Израстват, произхождайки от това, което Духовете на Формата са направили от националността.
към текста >>

195. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее.
Има два начина да бъде изживяна антропософията. Разбира се, съществуват и много други междинни степени, но аз искам да посоча двете крайности. Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее. Човекът се успокоява от един такъв светоглед, приема го, както може би приема абстрактните географски понятия и намира, че антропософията дава много по-голяма утеха отколкото географията. Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задоволство от нея. Или още по-добре: Прочел е не статията, а една лекция.
към текста >>

Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задоволство от нея.
Има два начина да бъде изживяна антропософията. Разбира се, съществуват и много други междинни степени, но аз искам да посоча двете крайности. Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее. Човекът се успокоява от един такъв светоглед, приема го, както може би приема абстрактните географски понятия и намира, че антропософията дава много по-голяма утеха отколкото географията. Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задоволство от нея. Или още по-добре: Прочел е не статията, а една лекция.
към текста >>

196. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ние имаме светлинния етер, топлинния етер, който обаче всъщност има две части, два слоя; единият е земният топлинен слой, другият е космическият топлинен слой и тези два слоя постоянно действуват един в друг.
А сега нека преминем от този пояс от пеперуди, ако мога да кажа така, който опасва Земята, да преминем още веднъж при рода на птиците. Ако си представим това, което вече знаем, имаме три граничещи една с друга области. Над тях съществуват други области, под тях отново други области. Ние имаме светлинния етер, топлинния етер, който обаче всъщност има две части, два слоя; единият е земният топлинен слой, другият е космическият топлинен слой и тези два слоя постоянно действуват един в друг. Ние имаме не само един, а два вида топлина, онази топлина, която има в същност земен произход, и една такава, която има космически произход. Тези два вида топлина постоянно действуват една в друга. След това граничещ с топлинния етер имаме въздуха. След това идват водата и Земята /течният и твърдият елемент/ и горе имаме химическия етер и жизнения етер.
към текста >>

197. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Единият го хващал за главата и го обръщал натам, накъдето сочел вторият инициатор: към образа на Христос.
И след като възприемел това, го водели към изхода на Храма. До храма стояли отново двамата инициатори. Единият го хващал за главата и го обръщал натам, накъдето сочел вторият инициатор: към образа на Христос. И в същото време се произнасяли думи на призив. Единият жрец, показващ образа на Христа, му казвал:
към текста >>

Единият жрец, показващ образа на Христа, му казвал:
И след като възприемел това, го водели към изхода на Храма. До храма стояли отново двамата инициатори. Единият го хващал за главата и го обръщал натам, накъдето сочел вторият инициатор: към образа на Христос. И в същото време се произнасяли думи на призив. Единият жрец, показващ образа на Христа, му казвал:
към текста >>

198. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти.
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало. Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида. Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти. Цялото посвещение преминавало през двата рода Мистерии. Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра. И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
към текста >>

Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли. Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
към текста >>

199. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии. Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие. В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1]. Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>

200. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека.
По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа. Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека. Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното.
към текста >>

201. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия.
Защо не можем просто да привлечем физическа материя и без физически произход да формираме нашето физическо тяло, както е било в по-древни фази на земното развитие и както е, когато слизаме от духовния свят и привличаме нашето етерно тяло чрез нашите собствени сили, които донасяме от духовния свят? - Естествено за мисленето на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се. Но ние трябва да кажем: - По отношение на лудостта важи теорията за относителността, макар и тази теория на относителността да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост. Това ясно изпъква при смяната на старата теория за света с теорията на Коперник. Но макар и теорията за относителността днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е. тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия. Въпросът само че е, кой е напълно луд.
към текста >>

Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта.
Искам да взема случая, когато някой намира един приятел в младостта си. Завързва се интимно младежко приятелство. Двамата много се привързват един към друг. Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта. Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява. Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта.
към текста >>

202. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Този е единият член на човешкото същество, нервно-сетивната организация.
Ето виждате ли, с това ние охарактеризирахме единия член на човешкото същество, на онова човешко същество, което като сетивна форма стои пред нас. За да го охарактеризирам вътрешно, в моите книги аз нарекох този организъм нервно-сетивна организация. Този е единият член на човешкото същество, нервно-сетивната организация.
към текста >>

Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре.
Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи.
към текста >>

203. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма.
Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха. Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ. Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят. Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма. За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят. Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие. Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв темперамент има, как той се проявява с качествата на своя характер.
към текста >>

Другите трима, за които ви говорих, които бяха събрани приблизително в същото десетилетие заедно с него върху един земен кът, тези други трима в миналото са били негови ученици, отбележете добре - негови ученици, събрани от всички посоки на света, единият далеч от север, другият далеч от Изток, третият далеч от Запад; неговите ученици бяха събрани от всички посоки на Земята.
За нас сега, когато сме се насочили вече в определена посока, веднага се просветляват обясненията за други кармически връзки. Другите трима, за които ви говорих, които бяха събрани приблизително в същото десетилетие заедно с него върху един земен кът, тези други трима в миналото са били негови ученици, отбележете добре - негови ученици, събрани от всички посоки на света, единият далеч от север, другият далеч от Изток, третият далеч от Запад; неговите ученици бяха събрани от всички посоки на Земята.
към текста >>

204. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Така че единият, когото току-що описах, ставаше, днес бихме казали, нервен, когато другият говореше по своя начин.
Тя беше в близки приятелски връзки с една друга личност от ученическия кръг на Платоновата школа. Отначало обаче, когато все повече и повече се развиваше това, а при въпросния приятел се разви едно друго качество, което аз веднага ще охарактеризирам, двамата се разделиха. Не поради това, че любовта им охладня, но животът ги раздели, защото техният душевен живот се разви в различни насоки. Отначало те можеха добре да се разбират, а след това вече не можеха. Така че единият, когото току-що описах, ставаше, днес бихме казали, нервен, когато другият говореше по своя начин.
към текста >>

Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно.
Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно. Това е свързано със силното решение, от което човек се нуждае за целта.
към текста >>

205. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това е единият пример.
Съответната личност, която интелектуално всъщност добре беше започнала своя живот, завърши общо взето с морално пропадане, с морален провал. Това е единият пример.
към текста >>

206. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Единият е онзи, към който често съм насочвал вниманието ви: Изтичането на т.нар.
Както предполагате, тази лекция е продължение на лекциите, които бяха изнесени тук във връзка с вътрешния път на развитие в кармата на Антропософското общество. Ние проследихме събитията във физическия и в свръхсетивния свят, които стоят в основата на това, което чрез антропософията трябва да бъде известено в момента на света. Знаем, мои мили приятели, че в хода на човешкото развитие през последните десетилетия трябва да отбележим два важни прелома. Единият е онзи, към който често съм насочвал вниманието ви: Изтичането на т.нар. тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие. Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна. Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят. Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят. Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена.
към текста >>

207. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята.
Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия живот, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек. Трябва да се стигне до съвместна дейност и това много пъти е било така. Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година. То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата.
към текста >>

208. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И така ние виждаме, как единият, Харун ал Рашид, минава през следното развитие след неговата смърт: От Предна Азия, през Южна Европа, през Испания той следи от духовния свят това, което става за разпространението на арабизма и го продължава.
И така ние виждаме, как единият, Харун ал Рашид, минава през следното развитие след неговата смърт: От Предна Азия, през Южна Европа, през Испания той следи от духовния свят това, което става за разпространението на арабизма и го продължава. Другият, който живее в духовния свят, съответно наблюдава и съизживява по определен начин това, което е долу във физическия свят; той поема, така да се каже, в духовния свят един път, едно течение, който в неговата проекция на Земята би се простряло северно от Черно море към Средна Европа.
към текста >>

Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация. Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила. Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност. Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата.
към текста >>

209. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел.
Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира. - Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия. Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел. Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса. Напротив останали са духовните същества, които са населявали Луната.
към текста >>

Това е единият вид крайност.
Помислете си и ще откриете, че това, което искам да разкажа сега, съществува в някаква повече или по-малка слаба форма. Запознаваме се с един друг човек. Често пъти ние създаваме една вътрешна връзка с този човек, независимо от това, дали той е красив или грозен, умен или глупав. Какъвто и да бъде той, ние се свързваме вътрешно с него. Ние съвсем не обръщаме внимание на това, какъв е той външно, а се чувстваме свързани с него. Това е единият вид крайност. Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него.
към текста >>

210. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи.
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>

211. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смъртта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мога да си послужа с този израз, - което също така го свързва със съществата на висшите йерархии.
Ние можем да опишем човешкото съществуване и така, че да кажем: - С физическото раждане, с физическото зачатие от едно чисто духовно съществуване човекът влиза в областта на природния порядък на животинското, растителното и минералното царство; а когато минава през вратата на смъртта, човекът влиза в царството на стоящите над него същества. Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смъртта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мога да си послужа с този израз, - което също така го свързва със съществата на висшите йерархии. Тук в земното царство ние се обръщаме първо към това, което се намира в заобикалящия ни свят. Ние чувстваме това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи. Земният човек поглежда нагоре със своите предчувствия, със своята религиозна благочестивост, с онова, което за неговото земно съществуване има най-голяма стойност и заслужава той да се стреми към него. И когато иска да си състави представа за това, което се намира там горе в духовното царство, той си създава образи, които са взети от земното, по земен начин си представя онова, което се намира горе.
към текста >>

Единият, обикалящ Южна Европа, за да бъде като Бейкън от Верулам организатор на новата история, философия и наука, другият пое полския път, онзи път, който беше поет също и при кръстоносните походи; той пое пътя към Средна Европа.
Но това, което така е било поето можеше да се излее по един всеобхватен, енергичен начин така в цивилизацията, че да може да се превърне в едно интензивно въздействие. Нещо подобно се случи с другата личност. След като премина през портата на смъртта тя така се разви в духовния свят, че когато отново се появи на Земята, бих искал да кажа, тя не можа да попадне на Запад, където се появи материализма, а трябваше да дойде в Средна Европа и там да прояви онова, което произлизаше от старите мистерии; но то трябваше да бъде пригодено към променените жизнени условия. Тази личност беше Амос Комениус[7]. И може да се каже, че тези две души, които живяха в двора на Харун ал Рашид, така преминаха през световната история през следните епохи, че поеха два различни пътя. Единият, обикалящ Южна Европа, за да бъде като Бейкън от Верулам организатор на новата история, философия и наука, другият пое полския път, онзи път, който беше поет също и при кръстоносните походи; той пое пътя към Средна Европа. Също и той стана велик организатор, но неговата организация беше от друг характер. И действително, една голяма драма, една мощна драма е това, но по различно време - не бива погрешно да се разбира, но това беше свързано със световноисторическата карма - Амос Комениус и лорд Бейкън от Верулам бяха поели различни пътища. След това се случи така, че в последно време отново, ако мога да си послужа с тривиалния израз, те се срещнаха в Средна Европа. И много от това, което цивилизацията трябваше да намери, се прояви по този начин в нея, че онова, което в езотерично отношение лежи в дейността на Амос Комениус, се свързва със силата, която се намира в техниката, свърза се с всичко, което се намира в онова, което беше основано чрез Бако от Верулам. Един от чудните примери в световната история е това, което произлиза от тези две души, които живяха и твориха през прехода от осми до девети век в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>

212. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Единият момент - естествено смислово не е момент, но вие ще го разберете, - в който човекът като духовно-душевно същество слиза в земния живот, той приема едно физическо тяло като инструмент за неговата дейност в земния свят.
Ние знаем, че в човешкия живот, както той протича между раждането и смъртта, играят роля два момента, които съществено се различават от всичко друго в този земен човешки живот. Единият момент - естествено смислово не е момент, но вие ще го разберете, - в който човекът като духовно-душевно същество слиза в земния живот, той приема едно физическо тяло като инструмент за неговата дейност в земния свят. Той не само се облича с това физическо тяло, а в това физическо тяло се преобразява, за да може да работи на Земята. Това е началото на земния живот - зачатието и раждането. Другият момент е този, в който човекът напуска земния живот, минавайки през портата на смъртта и се завръща в духовния свят.
към текста >>

213. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Не се вижда как единият прониква в другия.
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността. Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано. Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно. И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи.
към текста >>

214. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Единият му крак беше по-къс от другия.
По-късно видях - понеже той запалваше интереса ми, - че не можех да направя всъщност нищо, освен да мисля за взаимовръзките на неговия живот. Но когато човек иска да изследва кармата, наистина е така, че той изобщо не може да я изследва, ако първо разглежда набиващите се в очи жизнени отношения. Ако бях взел под внимание, че той беше отличен учител по геометрия, или това, което той можеше да покаже, аз сигурно никога не бих достигнал до същността на неговата карма. Но върху мен правеше силно впечатление, че той имаше сакат крак. Единият му крак беше по-къс от другия.
към текста >>

Единият е прочутият поет Байрон, другият е живеещият по-късно незначителен учител по геометрия.
Какво се беше случило всъщност там? Вижте, тези двама души се бяха разделили, те повече не се събраха отново. Единият е прочутият поет Байрон, другият е живеещият по-късно незначителен учител по геометрия. Тук правилото, за което говорих, е нарушено. Но животът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин. Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума. Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха.
към текста >>

Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време.
Тук се показва, че тези трима други хора са следвали индивидуалността на Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен. Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и учител. Те повече не могат да се разделят, поне не през определени инкарнации. Там се изгражда една кармическа връзка и човек не може да се отдели. Сега настъпва особеното: Около 1807 година четиримата са родени отново. Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време. Те се раждат по същото време в същата област на Италия. И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи. Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща.
към текста >>

215. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Едва така се разбира това развитие на историята, където от една страна при единият се забравя християнството там, където научното образование е станало външно, а от друга страна при другия то е станало още по-вътрешно.
Виждате ли, така действа нещо такова в зората на съвременния духовен живот. Едва така се разбира това развитие на историята, където от една страна при единият се забравя християнството там, където научното образование е станало външно, а от друга страна при другия то е станало още по-вътрешно. В своята инкарнация, в своето въплътяване, което се пренася от Ориента и завладява точно задълбочения живот на Средна Европа, Амос Комениус действа заедно с това, което идва от Запад. В Средна Европа идващото от двете страни се съединява, но в него се съдържа много ориентализъм. Не когато просто се види историческото развитие като се отвори една книга и хоп - това се казва изсмукване от пръстите, не ми хрумва друга дума - човек си изсмуква от пръстите какво представлява лорд Бейкън, какво представлява Амос Комениус. Не чрез това се научава да се прозре вътрешното развитие на човешкия род, а с това, че човек разглежда, как различните епохи се развиват чрез самите хора, как предишните импулси се внасят в по-късните епохи чрез самите хора. Опитайте се веднъж да си изясните какво се случва там.
към текста >>

216. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Онова, което Александър и Аристотел бяха основали на Земята, за което бяха вложили цялата си душа, единият с мисъл та, другият с обширни интензивни владетелски сили, всичко това беше действувало на Земята.
В александризма и аристотелството се бяха влели и слели най-различните импулси на древната духовност. В света възникна Християнството. Стана Тайната на Голгота. То стана в едно време, когато индивидуалностите, душите на Александър и на Аристотел не бяха на Земята, а се намираха в духовния свят и там бяха в тесен вътрешен съюз с това, което се нарича господство на Михаел, чието господство на Земята също беше завършило в онова време, защото тогава господствуващият Дух на времето беше Орифиел. И след Тайната на Голгота изминаха още няколко столетия. Онова, което Александър и Аристотел бяха основали на Земята, за което бяха вложили цялата си душа, единият с мисъл та, другият с обширни интензивни владетелски сили, всичко това беше действувало на Земята. Всичко това виждаха и двамата в течение на столетията от духовния свят, те го бяха следили в течение на столетията, които последваха, в които стана и Тайната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота. През всички онези столетия те следяха с поглед, как долу на Земята се разпространява тяхното дело, как то се разпространява също и чрез такива гении като Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник.
към текста >>

От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот. От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура.
към текста >>

217. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак.
На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак.
към текста >>

Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието.
Лорд Байрон също имаше един изкривен крак. И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот. Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието. И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие. По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол. Отново се вярваше, че щастието, което беше свързано исторически с Константинопол, за висеше от този Паладиум. И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство.
към текста >>

218. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг.
Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата. Но какво е действувало в подсъзнанието? Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот. Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б.
към текста >>

Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот.
Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата. Но какво е действувало в подсъзнанието? Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот. Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б. В момента, когато и двамата човеци се срещат, подсъзнателно престава да има единственото значение, защото тогава тези двама души се виждат един друг. Те правят впечатление един върху другия. Изпитват симпатия или антипатия един към друг. Сега действува вече не едно запазване на миналото, а действува настоящето.
към текста >>

Има случаи, когато двама души се срещат и положението е действително такова, че единият приема напълно другия в своята воля, в своето сърце.
Вземете двама души, които се срещат някъде. Впечатлението, което те правят един върху друг, може да бъде твърде различно. Има случаи, когато двама души се срещат и положението е действително такова, че единият приема напълно другия в своята воля, в своето сърце. Това приемане в сърцето е до висока степен неповлияно от личното впечатление. Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек. Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши. Както му харесва на него, така ми харесва и на мене. Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А.
към текста >>

Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши.
Вземете двама души, които се срещат някъде. Впечатлението, което те правят един върху друг, може да бъде твърде различно. Има случаи, когато двама души се срещат и положението е действително такова, че единият приема напълно другия в своята воля, в своето сърце. Това приемане в сърцето е до висока степен неповлияно от личното впечатление. Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек. Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши. Както му харесва на него, така ми харесва и на мене. Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А. Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека. Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание.
към текста >>

Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора.
Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора.
към текста >>

Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно.
Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате. Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език. За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически. Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо. Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен живот, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек.
към текста >>

219. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска. Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа. Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас. Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
към текста >>

Единият път говорим така, щото всеки забелязва, че сме свързани вътрешно с нашите думи, че даваме нещо от самите нас, когато говорим за другия човек и говорим неща, които съвсем не са разбираеми за другите хора.
Представете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали. Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по отношение запознаването с хора в живота. Единият път говорим така, щото всеки забелязва, че сме свързани вътрешно с нашите думи, че даваме нещо от самите нас, когато говорим за другия човек и говорим неща, които съвсем не са разбираеми за другите хора. Ние говорим за другия човек в красиви думи, обаче той е грозен и около нас има хора, които съвсем не могат да разберат, как можем да говорим така, защото върху тях прави впечатление грозотата на човека. Те не могат да разберат, как можем да говорим в химни за човека, когото те виждат, че е грозен. Обаче нас никак не ни интересува това, което другите намират у него като грозно от естетическа гледна точка, ние не говорим за това, което предава впечатлението получено от неговата външност. Ние говорим за това, което той е възбудил, което той е раздвижил вътре в нас, и това, което говорим за този човек, не е нужно да бъде в съгласие с впечатлението, което другите хора имат.
към текста >>

220. За един починал GA_245 Указания за езотеричното обучение

«...Останете съвсем спокойни и безмълвни три пъти през деня, от които единият път да бъде вечерта непосредствено преди заспиване, така че да пренесете в духовния свят самите мисли.
«...Останете съвсем спокойни и безмълвни три пъти през деня, от които единият път да бъде вечерта непосредствено преди заспиване, така че да пренесете в духовния свят самите мисли. Най-добре е да заспите с мислите:
към текста >>

221. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят.
Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят. Имало е и друг начин: йога поставял тялото си в определени пози. Правел е например следното упражнение - оставал дълго време с прострени ръце или предприемал една съвсем определена поза, като сядал и кръстосвал краката си един върху друг, и т.н. Какво постигал с това?
към текста >>

222. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Това бе единият аспект, излязъл наяве.
От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили. Имаше съчетание на два фактора. От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап. Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него. Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
към текста >>

223. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности.
Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата. Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина. Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото. Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности.
към текста >>

224. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Този образ беше беден в това, което още можеше да напомни за физическия сетивен свят само чрез това, че показваше нещо като три вплетени един друг кръгове: три кръга, които стояха перпендикулярно един към друг, като че единият кръг стоеше хоризонтално, другият отвесно и третият стоеше от дясно наляво.
Когато нейното вътрешно чувство се събуди и тя можеше първо да различи нещо, тя видя една странна фигура, един странен образ, който изглеждаше съвършено различен от това, което бихме могли да си представим като духовен образ само с помощта на физическото познание. Този образ беше беден в това, което още можеше да напомни за физическия сетивен свят само чрез това, че показваше нещо като три вплетени един друг кръгове: три кръга, които стояха перпендикулярно един към друг, като че единият кръг стоеше хоризонтално, другият отвесно и третият стоеше от дясно наляво. И това, което течеше през тези кръгове, което можеше да бъде възприето, не беше нещо, което напомняше за едно физическо-сетивно впечатление, то напомняше по-скоро за нещо чисто душевно, за нещо, което бихме могли да сравним с усещанията и чувствата на душата. Но от този образ се струеше нещо, което не бихме могли да наречем другояче освен: това, което се струеше, беше нещо като една дълбоко задържана, вътрешна тъга, тъга за нещо. И когато душата на тази жена видя това, тя реши да запита: "Коя е причината на тази тъга? "
към текста >>

И тази фигура се показваше по два съвършено различни начина, единият път от едната страна, единият път от другата страна.
Душата на жената продължи да живее по-нататък в това състояние. И при нея дойде една друга духовна фигура, отново твърде, твърде различна от това, което хората си представят обикновено с тяхното физическо сетивно познание като форма на духовете. Пред нея застана нещо, което беше всъщност като една форма, която е затворена в плоскостта, която няма три измерения. Обаче тази фигура имаше нещо твърде особено. Въпреки че беше затворена в плоскостта, душата на жената можеше да я вижда в своето имагинативно състояние винаги от две страни. И тази фигура се показваше по два съвършено различни начина, единият път от едната страна, единият път от другата страна.
към текста >>

225. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното.
По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях. Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях. По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха. А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство. И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
към текста >>

226. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет. За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата. Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
към текста >>

Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите.
Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата. Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето. Всеки човек е асиметричен. Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите. За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек. И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго. Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми. Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури.
към текста >>

227. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Единият представя Бакхус, другият - Йоан.
В голямото изкуство съществуват прекрасни неща. които изглеждат по коренно различен начин за окултизма, защото той съзира техния праизвор. Да вземем например два портрета на Леонардо да Винчи, които се намират в Лувъра в Париж. Единият представя Бакхус, другият - Йоан. Двата портрета показват едно и също лице. За двата е използван един и същи модел. Те се различават един от друг не чрез своето външно новелистично въздействие. Живописните светлинни мистерии, които те съдържат, почиват много повече върху тяхното цветово светлинно въздействие. Портретът на Бакхус е изобразен в характерна червеникаво искряща светлина.
към текста >>

228. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Единият от компанията разигра картите си.
Тя бе събрана, както се казва, от всички възможни националности, които могат да бъдат открити в този край на света. И така, аз застанах на наблюдателското място. Това място не беше никак приятно за наблюдение, тъй като масата, върху която трябваше да си изям хляба за вечеря, плачеше за това човек да си извади джобното ножче и първо да изчегърта мръсотията от нея. И други неща от този род можеха да се видят наоколо. Но аз гледах към играта. Единият от компанията разигра картите си. И само ако можехте да видите евритмията, която изскочи от очите на останалите! Вторият свали картите си и двама от компанията вече лежаха върху масата. Тогава и третият свали картите си, при което двама легнаха под масата. И когато и последните карти бяха разиграни, настана голяма бъркотия: една великолепна, но не и красива евритмия, която етерните им тела изпълняваха!
към текста >>

И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
Първият източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране. Той не е бил особено прилежен в часовете по музика. Това сигурно се дължи на факта, че не е било възможно Гьоте да бъде подтикнат към прилежност в часовете по предмети, учителите по които са били доста глуповати. И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален учител получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г. - следователно той е бил във втората половина на двадесетте, - той би го изпъстрил с червено и отдолу би поставил оценка „слаб“. И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
към текста >>

229. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне. Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл. То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето. Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
към текста >>

230. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
От огромно значение е дали в училищния клас влиза един или друг учител. И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
към текста >>

231. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Единият беше Михелет*43, хегелиянец, на повече от 90 години.
Преди време в Берлин живееха двама професори. Единият беше Михелет*43, хегелиянец, на повече от 90 години. Този духовно издигнат човек, макар и толкова възрастен, продължаваше да чете своите лекции като хоноруван професор. Другият беше Целер, един добър познавач на гръцката философия. В сравнение с Михелет, той беше просто младеж със своите 70 години. Но той често се оплакваше от бремето на старостта, от това, че не може да чете своите лекции, които изглеждали трудно разбираеми дори за самия него. Обаче Михелет винаги казваше: Не разбирам Целер; как бих могъл аз да чета лекции цял ден, а Целер, който е в своята младост, да се оплаква, че това му струвало толкова много усилия!
към текста >>

232. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Всичко това е свързано с пропуските в образователното ни дело и по-точно с пропуските в образованието на учителите. Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг. Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа. Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него. Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>

233. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено реалността на изграждащия се човек, на детето.
Когато разглежда нещата с подобно умонастроение, тогава той навред търси доброто. Ето защо е така странно, когато говорим за Валдорфската педагогика и идва г-н А, и казва: това ние вече го имаме, ала г-н Б, той прави нещата зле. После идва г-н Б и казва: това ние вече го имаме, ала г-н А прави нещата зле. Валдорфският учител казва: г-н А има доброто в себе си и г-н Б има доброто в себе си и ето защо ние се опитваме да вземем това, което живее универсално в света. Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската педагогика говори така, както и самите ние. Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено реалността на изграждащия се човек, на детето.
към текста >>

234. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване.
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16). На този дихателен процес също така можем да потърсим полярно принадлежащия му процес. Това трябва да бъде онзи процес, който в известна степен се отделя от храносмилателния процес, доколкото храносмилателният процес довежда до отделителния процес и представлява полярно противоположния на органичния процес на представите. Това е всичко онова, което се разиграва в лимфния и в кръвния процес, респективно това, което от храносмилането бива изтласкано навътре, т.е. което е залегнало в органи като лимфните жлези и т.н., във всички органи, вземащи участие в кръвотворението. И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване. Странно е, как, изхождайки от процеса, навлязохме в целия човек, докато днес обикновено човекът бива разглеждан, като се тръгне от наличните органи. Тук ние се опитваме да опознаем този човек, да проникнем в него, изхождайки от процеса и от цялата връзка на човека със света извън него. И действително ние откриваме връзки, действително представляващи непосредствен образ на цялата етерна активност в човека, защото в днешния час ние всъщност изследвахме етерната активност в човека. И двата процеса отново се срещат, дихателният процес с кръвотворния процес, и тяхната среща се осъществява в човешкото сърце. Виждате, целият външен свят, доколкото включва и външността на човека, ни се представя като една двойственост, натрупваща се в човешкото сърце, стремяща се към един вид уравновесяване чрез него.
към текста >>

235. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Само, че това изобщо не е вярно; от по-точното наблюдение на човешкия организъм произхожда един факт, а именно, че растителния белтък неутрализира животинския белтък, и особено човешкия белтък, че тези два белтъка се отнасят полярно един спрямо друг, че единият по интимен начин погасява въздействията на другия.
А сега е необходимо да си изградим представа, как в действителност се осъществява функцията, вътрешна та функция на белтъка, на протеиновото вещество. Нашата съвременна химическа наука, в съответствие със своите предпоставки, съвсем естествено казва: е, да, такава една субстанция притежава тъкмо онази конфигурация, която и е наложена от вътрешните и сили. Необходимата последица от това е, че биват отъждествявани неща, които в действителност не са тъждествени, дори в тази степен не са тъждествени, в която хората именно си ги представят; дори да бъде установена известна разлика, тъждествеността съвсем не е валидна. Това, че хората си представят растителния и животинския белтък като нещо всъщност доста сходно, като нещо поне химически до известна степен идентично, това всъщност е само една последица от атомистичния начин на мислене върху структурата на белтъка. Само, че това изобщо не е вярно; от по-точното наблюдение на човешкия организъм произхожда един факт, а именно, че растителния белтък неутрализира животинския белтък, и особено човешкия белтък, че тези два белтъка се отнасят полярно един спрямо друг, че единият по интимен начин погасява въздействията на другия.
към текста >>

236. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Да, но скъпи приятели, след като единият нож е кухненски, а другият е бръснарски, в такъв случай е невъзможно да останем на твърдение, че ножът е нож.
Това обаче не е вярно. Окото на човека представлява орган, който и при животното се проявява като око, само че тук то е преобразено поради факта, че в човека е включен и Азът. Същото е и при всички останали органи. И това, което става в органа, но което при болният човек играе най-важна роля, за него много по-важно е това проникване с Аза, отколкото това, което се разиграва в органа в дадено животно, който орган не е проникнат от Аз. Ето на това се обръща твърде малко внимание, и хората са така устроени, че в тази област не пропускат непрекъснато да повтарят следното: ето това тук е нож, ножът е нож и след като едното аз описвам като нож, но този начин на неговото възникване аз определям и другото като нож. Да, но скъпи приятели, след като единият нож е кухненски, а другият е бръснарски, в такъв случай е невъзможно да останем на твърдение, че ножът е нож. По същият начин стоят нещата, когато дойде някой и каже: човешкото око и животинското око и двете могат да бъдат обяснени по един и същи начин. Глупост е, от едно външно разглеждане да искаме да изведем принципът за обяснения на дадено нещо, и това няма да ни доведе до нищо, особено когато, основавайки се на външното разглеждане, се опитваме да изградим някакво изследване. Подобно изследване, основаващо се на животинската същност, пречи на човека, след това по правилен начин да изследва определени отношения при човека, защото тези отношения изпъкват истински пред душевния поглед на човека само ако осъзнаваме следното: тъкмо най-периферно разположените органи при човека са в най-силна степен проникнати от Аза и са оформени от него.
към текста >>

237. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тъй както вътрешния лимфо-кръвотворен процес е сроден на медта, така и всичко онова, което стои на прехода, което в известен смисъл пренася външния храносмилателен процес във вътрешния кръвотворен и лимфотворен храносмилателен процес, е сродно с черния дроб и преди всичко с живака; тъй както единият процес е сроден на медта, така и този процес е сроден на живака, само че при живака трябва да имаме предвид, че в себе си той всъщност носи нещо окръглено, нещо уравновесяващо, т.е.
Тъй както вътрешния лимфо-кръвотворен процес е сроден на медта, така и всичко онова, което стои на прехода, което в известен смисъл пренася външния храносмилателен процес във вътрешния кръвотворен и лимфотворен храносмилателен процес, е сродно с черния дроб и преди всичко с живака; тъй както единият процес е сроден на медта, така и този процес е сроден на живака, само че при живака трябва да имаме предвид, че в себе си той всъщност носи нещо окръглено, нещо уравновесяващо, т.е. в известен смисъл свързано с взаимообмена между двата процеса. Тези процеси обаче, които човекът трябва да изработи, за да не преминава твърде много неща в кръвта и които биват осъществявани чрез действието на nux vomica, и биват преодолени от въздействието на tnuja, тези процеси биват регулирани чрез въздействието на среброто.
към текста >>

238. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Единият казва: това е подкова и аз ще я взема за моя кон.
И Вие ще се уверите ако подложите на едно добросъвестно изпитание онези парадоксални и наглед фантастични неща, които свръхсетивното съзерцание сваля от духовния свят, т.е. ако ги приложите в живота, ако запитате живота Вие ще се уверите, че те отговарят, че те напълно отговарят на истината. Вие ще се уверите, че практиката изцяло потвърждава резултатите на духовното изследване. Аз бих дал следното сравнение за тези хора, които под претекст че не успяват да стигнат до съзерцание в духовния свят, отхвърлят и самия духовен свят. Двама души разглеждат парче желязо и спорят. Единият казва: това е подкова и аз ще я взема за моя кон. Другият възразява: Жалко, ако подковеш с това коня си, защото тук е събрана много магнетична сила, това впрочем е магнит. Обаче първият е категоричен: аз не виждам тук никаква магнетична сила, за мен това е чисто и просто една подкова.
към текста >>

239. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално възпитание.
Възможно е да възникнат две ситуации. В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално възпитание. Тук у всички хора, намиращи се около детето между неговата 7. и 14-годишна възраст се развива един естествен усет за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род. Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
към текста >>

240. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Съвместната работа означава двамата да си дават един на друг, бидейки усърдни, а не единият да се намесва в сферата на другия.
Защото ако една съвместна работа би означавала пасторът да разбира нещо малко от медицина, лекарят да участвува с нещо в култа на пасторството, тогава, бих желал да зная, за какво е нужна тяхната съвместна работа? С какво цел лекарят, който е с образование, ще се интересува от пасторско-лекарското дилетантство? Няма повод за това. И за какво ще се интересува пасторът от нещо пасторско в лекарската област, освен ако лекарят има нужда от пастир на своята душа? Обратно, лекарят е силен, когато е вътре в самата медицина, и ако пасторът е истински пастор, тогава те могат да работят съвместно. Съвместната работа означава двамата да си дават един на друг, бидейки усърдни, а не единият да се намесва в сферата на другия.
към текста >>

241. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тук пасторът трябва да има фин усет за това, кога единият стадий преминава в другия.
Третото обиталище на Бога или Домът на Бога. В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат. Те трябва да чакат. Те говорят за пасивната молитва, за пасивната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека. Тук пасторът трябва да има фин усет за това, кога единият стадий преминава в другия. Сега тези хора говорят за "молитвата на покоя", при която човек вече не прави нищо, при която той оставя Бог да владее в него. Това човек изживява в четвъртото обиталище на Бога.
към текста >>

242. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото единия вид боравене е този, който хората по отношение на болестта, това е единият вид боравене.
Човек би желал да кажа, че в наблюдението на подобни изживявания с заложено странното, заложен е парадокса, че човек се учи да разглежда болестта от другата страна, от страната, от която духовните същества боравят с болестта, а не човека. Защото единия вид боравене е този, който хората по отношение на болестта, това е единият вид боравене. Той е, който изхожда от аспекта на Земята. Той се състои в това, че чрез лечението ние отново създаваме онова съотношение, което болестта е разрушила. Духовните същества, имащи работа с човека, боравят с болестта по друг начин. Те вплитат болестта в мрежата на Кармата. В това се състои тяхната работа.
към текста >>

243. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И като помислите, как дори във външното електричество и във външния магнетизъм единият полюс е зависим от другия, тогава Вие ще разберете това лабилно състояние, което в живота може да съществува между едното и другото, но с което състояние не бива да бъде боравено с тези груби лапи, както днес често прави това материалистичния светоглед; не състояние, което трябва да бъде възприето с финото разбиране, че тук са налице полярни противоположности, и отново привличането на единия полюс чрез другия; и тогава можем да разберем, какво имаме налице в единия случай и какво в другия случай.
И като помислите, как дори във външното електричество и във външния магнетизъм единият полюс е зависим от другия, тогава Вие ще разберете това лабилно състояние, което в живота може да съществува между едното и другото, но с което състояние не бива да бъде боравено с тези груби лапи, както днес често прави това материалистичния светоглед; не състояние, което трябва да бъде възприето с финото разбиране, че тук са налице полярни противоположности, и отново привличането на единия полюс чрез другия; и тогава можем да разберем, какво имаме налице в единия случай и какво в другия случай. Едва така се научаваме да вникваме в човешката същност. Тук утре ще продължим.
към текста >>

244. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди.
Да оставим монистите и всички възможни хора да спорят помежду си. Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството. Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии. Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас. Да си материалист означава да си болен. Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
към текста >>

245. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Сред тях може да има и случай, когато единият клон ще дойде от безкрайността
И така, при представата за връзката между горния клон на прекъснатата крива на Касини и долния клон, в основата залагаме действителни константи, неизменни, твърди константи. Но ако изменяме самите константи, както правихме това, при променливи константи, тоест при уравнения с двойна променливост, просто ще се появи възможност да се представи, например, горния клон така, а долният клон да се представи така (рис. 3). Стигаме, разбира се, до това, че горния клон приема такъв вид. Значи, ако измените кривата на Касини по такъв начин, че вместо самите константи вземете отново променливи, тоест поставите в основата вместо неизменни константи функции, ще получите два различни клона. Сред тях може да има и случай, когато единият клон ще дойде от безкрайността
към текста >>

246. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Често съм привеждал съвсем тривиален пример за двама души, които виждам стоящи един до друг в 9 часа сутринта и в 3 часа следобед, като разликата е, че единият е останал да стои, а другият, след като съм си заминал, след като съм прекратил наблюдението, е отишъл да си върши работата, което му е отнело 6 часа.
Често съм привеждал съвсем тривиален пример за двама души, които виждам стоящи един до друг в 9 часа сутринта и в 3 часа следобед, като разликата е, че единият е останал да стои, а другият, след като съм си заминал, след като съм прекратил наблюдението, е отишъл да си върши работата, което му е отнело 6 часа. И сега той отново стои редом до първия в 3 часа следобед. Обаче, наблюдавайки само местоположението им, никога няма да се досетя, какво всъщност става тук. Само когато се вгледам в степента на умора на единия и другия, тоест във вътрешния процес, ще мога да разбера за движението. И така, работата е, че трябва да се стигне до това, какво е направил, какво е изпитал движещият се, ако искаме да характеризираме движението именно като движение в себе си. Но за това трябва и нещо друго, с което искам да се заема утре, но днес поне ще се доближим до проблема.
към текста >>

Това засега е единият факт.
Това засега е единият факт. Другият факт се състои в следното. Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения. Движим се произволно тогава, когато преместваме центъра на тежестта си в посока, успоредна на повърхността на Земята. До определена степен се движим по повърхност, успоредна на повърхността на Земята. В такава плоскост протича процесът, който съпровожда нашите външни произволни движения.
към текста >>

247. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

В действителност, няма съществена разлика между начина, по който Екхардт и Спиноза прилагат, единият своя мистичен метод, другият своя математически метод.
В действителност, няма съществена разлика между начина, по който Екхардт и Спиноза прилагат, единият своя мистичен метод, другият своя математически метод. Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, според математическия метод. В него още съществува един отзвук от времената, когато математиката и Мистиката бяха за човека два пътя на познание за душата.
към текста >>

248. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
Изобщо никой човек освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата не знае, какво всъщност означава торенето за нивата и как трябва да се прави, защо за определена местност то е наложително и необходимо. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азот и азот, между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>

Единият е мъртъв азот, а другият е жив азот.
Два различни вида азот са този, който се намира над земното равнище и този, който е под него. Единият е мъртъв азот, а другият е жив азот.
към текста >>

Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен полюс, а с другият магнитния южен полюс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка.
Че положението става по-лошо, това хората го знаят, констатират го статистически. Въпреки това някои се съпротивляват, те просто настръхват срещу мероприятията, които могат да се придобият от духовното изследване. Да се започне вече правилно да се гледа на нещата е от огромно значение. Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен полюс, а с другият магнитния южен полюс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка. Защото в действителност причината е в магнитния северен и южен полюс. За да обясни посоката на стрелката, човек прибягва до помощта на цялата Земя. Той излиза извън самата стрелка. Детинско е да се смята, че причината лежи в самата стрелка.
към текста >>

249. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

При други срещи често съм разказвал, че в Лайпциг имаше двама университетски професори, единият от които, Густав Теодор Фехнер[2], един човек понякога с правилен поглед в духовните неща, въз основа на своите наблюдения, а не поради суеверие, в определена степен можеше да установи, че известни периоди на дъждовно и на не дъждовно време са в зависимост от Луната и нейното обикаляне около Земята.
Наистина, от една страна е правилно да не се свързва по тривиален начин дъждовното време с фазите на Луната, но от друга страна това, което някога е ставало, става и сега. При други срещи често съм разказвал, че в Лайпциг имаше двама университетски професори, единият от които, Густав Теодор Фехнер[2], един човек понякога с правилен поглед в духовните неща, въз основа на своите наблюдения, а не поради суеверие, в определена степен можеше да установи, че известни периоди на дъждовно и на не дъждовно време са в зависимост от Луната и нейното обикаляне около Земята. Според него от статистическите изследвания се вижда, че това се явява като една закономерност. Неговият колега обаче, известният професор Шлайден[3], в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени. И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай.
към текста >>

250. 9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

При това взаимодействие от значение е единият препарат да не пречи на другия, така че те трябва да се заровят поне на известно разстояние един от друг.
При това взаимодействие от значение е единият препарат да не пречи на другия, така че те трябва да се заровят поне на известно разстояние един от друг. Ако трябва да правя това на малък имот, бих търсил отдалечени места в краищата на имота и бих ги заровил на голямо разстояние, за да не си пречат един на друг. В голям имот човек може да ги отдалечи, колкото желае.
към текста >>

251. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако обаче тримата постоянно са бъбрили, те ще изработят по-малко, от колкото единият, и така заложената предпоставка се оказва фалшива, експериментът може да докаже точно обратното.
Как се познават нещата вътрешно? Познават се вътрешно по своето качество, по присъщата им същност и това се установява, както се установява например следното: поръчвам на 50 души да произведат нещо; ако искам да произведа три пъти повече, ще наема 150 души. Тогава може да дойде един заядлив хитрец и да каже: не вярвам, че 150-те ще произведат тройно повече, това трябва тепърва да се изпробва. Според обстоятелствата обаче може да се случи така, че да бъда опроверган при експеримента. Да кажем, дадено нещо се поръчва да бъде изработено от един, после от двама, от трима и така статистически се установява колко са изработили тримата. Ако обаче тримата постоянно са бъбрили, те ще изработят по-малко, от колкото единият, и така заложената предпоставка се оказва фалшива, експериментът може да докаже точно обратното. Но ако експериментът е доказал обратното, това нищо не означава. Човек ако действа точно, трябва да има предвид и противоположната възможност.
към текста >>

252. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Препаратите - тор от кравешки рог и кварц от такъв рог: единият избутва отдолу, кварцът притегля отгоре.
4. В собственото живо пространство, ограничено, обгърнато от кожа се достига до повишаване действието на животворящите етерни сили и особено на астралните сили. Такъв е например случаят при един компост, който е подходящо покрит, а също особено ясно и при животните. Най-силното ограничение от този вид, което съществува, е рогът на кравата. Препаратите - тор от кравешки рог и кварц от такъв рог: единият избутва отдолу, кварцът притегля отгоре. Торенето трябва да се състои от оживяване (етеризиране) и астрализиране на почвата, особено на твърдото вещество на почвата.
към текста >>

253. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>

254. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Разбира се, и единият, и другият премълчават за болните, които не са успели да излекуват.
Хората в настоящо време нищо вече не знаят и затова прибягват до лозунги. Към лозунги се прибягва в случаите, когато отсъства фактическото разбиране. Разбира се, да се открие истината е трудно. Алопатът казва: често ми се е удавало да постигна излекуване, действайки така и така. И хомеопатът казва същото: често ми се е удавало да излекувам, действайки така и така. Разбира се, и единият, и другият премълчават за болните, които не са успели да излекуват.
към текста >>

255. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Единият човек прави това съвсем машинално, той откопчава едното копче, после - другото копче.
Сега искам да ви разкажа една много простичка история за двама души. Първият вечер охлабва и сваля яката на ризата си, която се държи на копчета, едно отзад и едно отпред - привеждам този пример като най-близък на мен самия, тъй като аз съм носил такава яка на ризата си. Единият човек прави това съвсем машинално, той откопчава едното копче, после - другото копче. Сега той си ляга в леглото. А на сутринта обикаля стаята, търси и пита: къде са ми копчетата? - Той не ги намира. Той не помни къде ги е оставил. Защо? Защото е направил това машинално.
към текста >>

Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да мисли и не го помни.
Той не се е научил да слага копчетата на едно и също място - това също е възможно, но би било едно от проявленията на мързела, - а си казва: когато свалям копчетата от ризата, едното го слагам до свещника, а другото - ето тук. И така, той насочва мисълта си към това, което върши, той не ги оставя без участието на мисълта, а я насочва натам. На сутринта той става, отива право там и си взима копчетата, които е оставил; няма нужда да ги търси из цялата стая: къде са ми копчетата? Къде се дянаха копчетата ми? - Къде тук е разликата? Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да мисли и не го помни. Да, но да си спомня му се налага само сутрин. Едва ли нещо ще се получи, ако вечер просто ги оставиш и поискаш да си спомниш за това. Можеш да си спомниш за това сутрин, ако вечерта си мислил за него.
към текста >>

256. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В най-добрия случай се казва: това е измислил единият, а това е измислил другият; единият е измислил нещо различно от другия, оттам и противоречието.
Както ви е известно, има четири Евангелия: от Матей, от Марко, Евангелие от Лука и Евангелие от Йоан. Днес всеки знае, че тези четири Евангелия са противоречиви. Ако започнете да четете Евангелието от Матей и прочетете там за генеалогичното дърво, за родословието на Исус, и го сравните с родословието на Исус в Евангелието от Лука, ще откриете противоречие между тях. Хората казват: тук има противоречие. Обаче по-нататък те не се замислят от какво е предизвикано такова противоречие. В най-добрия случай се казва: това е измислил единият, а това е измислил другият; единият е измислил нещо различно от другия, оттам и противоречието.
към текста >>

И тогава получавате следното: единият евангелист, Матей, описва - като детство на Исус - едното дете Исус.
И тогава получавате следното: единият евангелист, Матей, описва - като детство на Исус - едното дете Исус. Докато другият евангелист, Лука, описва другото дете Исус. По такъв начин двамата (евангелисти) се съгласуват един с друг. Не съм си измислил това. То ми беше дадено в резултат на изследванията. Затова аз говоря за две деца Исус, изхождайки от тази наука, (от тези познавателни възможности), които другите не притежават.
към текста >>

257. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Единият край на магнита привлича, другият отблъсква.
Ако имате магнит, знаете, че той привлича желязото. Знаем, че магнетизмът в магнита се проявява двояко: и двата вида магнетизъм ги има. Имаме положителен магнетизъм и отрицателен магнетизъм. Единият край на магнита привлича, другият отблъсква.
към текста >>

258. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Единият може да се намира на едно място, вторият - на друго.
Неща от този род могат да се разпространят и по-широко. Да вземем двойка близнаци. При двойките близнаци отсъстват каквито и да е физически връзки, ако те вече са достигнали определена, по-късна възраст. Единият може да се намира на едно място, вторият - на друго. И все пак, именно при близнаците може да се наблюдава, че ако единият от тях, например в определено време заболее, тогава и другият, намиращ се много далеч, също боледува! Ако единият по някое време е силно опечален от нещо, и при другия се проявява същото. Всички тези неща ви показват, че в света има въздействия от такъв вид, че не може да се говори за каквото и да е физическо въздействие.
към текста >>

И все пак, именно при близнаците може да се наблюдава, че ако единият от тях, например в определено време заболее, тогава и другият, намиращ се много далеч, също боледува!
Неща от този род могат да се разпространят и по-широко. Да вземем двойка близнаци. При двойките близнаци отсъстват каквито и да е физически връзки, ако те вече са достигнали определена, по-късна възраст. Единият може да се намира на едно място, вторият - на друго. И все пак, именно при близнаците може да се наблюдава, че ако единият от тях, например в определено време заболее, тогава и другият, намиращ се много далеч, също боледува! Ако единият по някое време е силно опечален от нещо, и при другия се проявява същото. Всички тези неща ви показват, че в света има въздействия от такъв вид, че не може да се говори за каквото и да е физическо въздействие.
към текста >>

Ако единият по някое време е силно опечален от нещо, и при другия се проявява същото.
Неща от този род могат да се разпространят и по-широко. Да вземем двойка близнаци. При двойките близнаци отсъстват каквито и да е физически връзки, ако те вече са достигнали определена, по-късна възраст. Единият може да се намира на едно място, вторият - на друго. И все пак, именно при близнаците може да се наблюдава, че ако единият от тях, например в определено време заболее, тогава и другият, намиращ се много далеч, също боледува! Ако единият по някое време е силно опечален от нещо, и при другия се проявява същото. Всички тези неща ви показват, че в света има въздействия от такъв вид, че не може да се говори за каквото и да е физическо въздействие.
към текста >>

Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания.
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали. Индусите преживявали плодородната, богата природа, всичко там се намирало в непрекъснато цъфтене и растеж, природата била пищна. Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото тяло. На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера. Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания. (Рис. 3)
към текста >>

Именно затова се използва ту единият, ту другият.
В Библията, в Новия Завет в тази връзка постоянно се използват изрази, където Исус Христос се нарича ту Син Божий, ту син човешки. На всички места, където става дума за Сина Божий и за сина човешки, се има предвид еднозначността на двата термина. Именно затова се използва ту единият, ту другият. Но ако това не се знае, Евангелието въобще не може да се разбере. Ето защо в настоящето то се разбира толкова лошо от тези, които го изповядват.
към текста >>

259. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Единият отива нагоре, а другият отива надолу.
Тази церемония се изпълнява и днес. Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола. Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец. Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат. Забележително е това, което Христос казва на единия от тях: «Днес ти ще бъдеш с Мен в рая». Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
към текста >>

260. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Следователно, ако турците имат своя Бог, а християните - своя Бог, и при двата народа Богът е един и същ, тогава единият народ моли: «Нека единственият Бог ни прати победата», докато и другият се моли: «Нека едничкият Бог да ни донесе победата».
Представете си, има два народа, водещи война един с друг. Всеки признава само един бог, но само един от тези народи може да удържи победа. Победилият народ казва: нашият бог ни позволи да удържим победа. Но ако бе победил другият народ, и той също би казал: нашият бог ни позволи да победим. Но ако бог е един-единствен, даващ възможност на единия народ да победи и даващ възможност и на другия народ да победи, тогава се получава, че този бог побеждава сам себе си! Следователно, ако турците имат своя Бог, а християните - своя Бог, и при двата народа Богът е един и същ, тогава единият народ моли: «Нека единственият Бог ни прати победата», докато и другият се моли: «Нека едничкият Бог да ни донесе победата». И двата народа молят един и същи Бог, той да победи сам себе си! Трябва да бъде ясно. Не става дума за едно-единствено духовно същество! Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време. Нищо няма да излезе!
към текста >>

261. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Единият го четял така, другият - иначе, по различен начин съчетавайки тези неща.
Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина». Този тезис е бил установен от Маймонид[1]. Неговият противник, обратно, утвърждавал тезиса: «хесед», «кетер», «бина». И така, спорили са за тези тезиси. Тези тезиси възниквали от дървото Сефирот. Единият го четял така, другият - иначе, по различен начин съчетавайки тези неща. Обаче вече в периода на средновековието изкуството за четене е било забравено. Интересното е, че по-късно, в средата на средновековието, се появил един човек, Раймонд Лулий[2]. Този Раймонд Лулий е бил доста интересен човек!
към текста >>

262. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Могат да стоят един до друг - единият на седемдесет, а другият - дете на две годинки; и първият е човек, и вторият е също човек.
Известно ви е следното: има стари хора и малки деца. Могат да стоят един до друг - единият на седемдесет, а другият - дете на две годинки; и първият е човек, и вторият е също човек. Те стоят редом един до друг. И този, който днес е на седемдесет години, преди шестдесет и осем години е бил като малкото дете. В живота редом едно до друго са неща, които се различават по възраст. Както това става в човешкия живот, така става и в света. Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни.
към текста >>

263. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Те не биха могли така да ги разположат на картината, че единият да стане великан, а другият - гном, това би било лъжа!
Вие виждате, че трябва да се рисува в съответствие с перспективата. При нас това е задължително. Ние трябва да рисуваме в съответствие със светлината и сянката, трябва да рисуваме в съответствие с перспективата. Това следва от нашия начин на мислене. Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном! Те не биха могли така да ги разположат на картината, че единият да стане великан, а другият - гном, това би било лъжа! Това не е истина! Те се замисляли за всичко и рисували това, което са измислили. И китайците, и японците, обучавайки се на рисуване по техния маниер, се учили не на това, да разглеждат външно, но мислено прониквали в предмета; рисували, извеждайки всичко отвътре навън, тъй като е трябвало да мислят. В това се е състояла същността на китайската и на японската живопис.
към текста >>

264. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек.
Имаше някога двама професори[1], преподаватели, и двамата работеха в Берлинския университет. Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек. Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични. А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия.
към текста >>

НАГОРЕ

4.0637469291687