Търсене в текстове за 'Евреи'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 56 резултата от 22 текста с точна фраза : 'Евреи'.

1. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Бог отведе евреи те от Египет в обетованата земя; той ги остави да минат през страдания и лишения, за да им подари най-после обетованата земя.
Всичко, което се отнася до мирогледа на Филон, се съдържа в Духа. Човек изживява в себе си това, което Бог е изживял във Вселената. Словото Божие, Логосът се превръща в душевно събитие. Бог отведе евреи те от Египет в обетованата земя; той ги остави да минат през страдания и лишения, за да им подари най-после обетованата земя. Това е външното събитие. Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното. У Филон всичко това е вътрешен процес. Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата.
към текста >>

2. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

Древните евреи обхванали това в едно учение.
Хората са се развивали през много епохи и всеки е схващал себе си по този обективен начин до атлантските времена; едва през атлантската епоха човекът се развива до степен да каже за себе си "аз". Древните евреи обхванали това в едно учение.
към текста >>

3. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Древните евреи е трябвало да тръгнат към Египет, за да приемат това, което са можели да приемат там.
Но сега става нещо съвсем особено. Еврейският народ е трябвало да разпространява необходимото в своята наследствена линия, а това, което представлява древното наследство, древната мъдрост, е трябвало да му се предава отвън. Древните евреи е трябвало да тръгнат към Египет, за да приемат това, което са можели да приемат там. Мойсей е можел да даде това на народа, тъй като той е бил египетски посветен. Той, разбира се, не би могъл да им го даде, ако го имаше само в египетската форма. Погрешно би било да си представяме, че древноегипетската мъдрост е била просто затворена в това, което се е изливало от Авраам. Културата на древноеврейския народ не би понесла това, защото то би произвело някакво културно недоносче. Мойсей привнесъл към египетското си посвещение и нещо съвсем различно.
към текста >>

4. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана учител на попадналите под Вавилонско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
Там отново се случи нещо забележително. В действителност Мойсей срещна онова, което някога беше излязло от Слънцето. Мойсей не самият той, а това, което остави на своя народ чрез мъдростта си се сля направо със слънчевото естество на мъдростта в онези места, където мъдростта на евреите попадна по време на вавилонското робство. Защото през този период от време, в мистерийните центрове край Тигър и Ефрат, до които се докоснаха еврейските мъдреци, там проповядваше реинкарнираният Заратустра. Да, приблизително по времето на Вавилонското робство, самият Заратустра беше инкарниран и обучаваше посветените, предавайки им част от своята мъдрост, за да получи друга част от мъдростта. Самият Заратустра се беше прераждал многократно, и сега в своята инкарнация като Заратас или Назаратос, той стана учител на попадналите под Вавилонско робство евреи, които се докоснаха до светилищата на тези места.
към текста >>

5. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците.
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци. Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците. За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове. И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>

, ако будистите казваха: Причината за външната форма на човека трябва да отпадне колкото може по-скоро, то древните евреи казваха: Аз и моята съдба сме свързани с Бога.
Богът живееше всред човечеството, живееше и в отделния човек. Във връзката си с Бога древният евреин усещаше същевременно и своя Аз. Така Азът, кой то той усещаше, съвпадаше с божествения Аз. Божественият Аз укрепваше човешкия Аз. Ако гърците казваха: Аз ценя моя Аз до такава степен, че само с ужас мога да наблюдавам това, което става с Аза след смъртта! , ако будистите казваха: Причината за външната форма на човека трябва да отпадне колкото може по-скоро, то древните евреи казваха: Аз и моята съдба сме свързани с Бога. И докато съм свързан с Него, аз нося моята съдба. Аз не познавам нищо друго, освен отъждествяването на моя Аз с божествения Аз!
към текста >>

Ето колко силно е Азовото съзнание у древните евреи.
Нека да си представим как всичко това се стоварва с цялата си сила върху една човешка душа и как сега от тази душа бликват покъртващите думи, които знаем от преданието за Йов: „Аз зная, че моят Спасител е жив! Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно! “*39 Тъкмо това съзнание за неразрушимостта на човешката индивидуалност бликва от душата на Йов въпреки всички страдания и болки. Ето колко силно е Азовото съзнание у древните евреи. Но сега пред нас застава нещо крайно забележително: „Аз зная, че моят Спасител е жив! “ казва Йов Аз зная, че някога отново ще бъда обвит в моята кожа и с моите очи ще видя славата на моя Бог! “ Йов свързва външното тяло с мисълта за Спасителя; да, той свързва костите, кожата и физическите очи с мисълта за Спасителя! Този момент е наистина изключителен: в лицето на древното еврейство, намиращо се по средата между будизма и елинството, пред нас внезапно грейва едно могъщо съзнание за значението на физическото тяло, на външната физическа форма и нейната връзка с мисълта за Спасителя, от която по-късно възникна и мисълта за Христос! И ако си припомним думите, които изрича жената на Йов, той застава пред нас в още по-ярка светлина.
към текста >>

6. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той знаеше, че в лицето на Хилел имаше само един съвсем слаб отзвук от всичко онова, за което някогашните евреи имаха достатъчно зрелост в душите си.
Ето само един пример, който показва до каква степен на търпение се беше издигнал Хилел в очите на своите сънародници. Исус от Назарет също изпита качествата на Хилел. Обаче той не само ги изпита, но сам беше доловил в душата си великия глас на Батх-Кол, т.е. онзи глас от Небето, чрез който му бяха разкрити същите божествено-духовни тайни, които някога бяха звучали и в душите на древните пророци. Той знаеше, че в лицето на Хилел имаше само един съвсем слаб отзвук от всичко онова, за което някогашните евреи имаха достатъчно зрелост в душите си. Но сега потомците на древните евреи едва ли можеха да чуят слабия отзвук на всичко това в гласа на Хилел, да не говорим за великия глас на Батх-Кол.
към текста >>

Но сега потомците на древните евреи едва ли можеха да чуят слабия отзвук на всичко това в гласа на Хилел, да не говорим за великия глас на Батх-Кол.
Ето само един пример, който показва до каква степен на търпение се беше издигнал Хилел в очите на своите сънародници. Исус от Назарет също изпита качествата на Хилел. Обаче той не само ги изпита, но сам беше доловил в душата си великия глас на Батх-Кол, т.е. онзи глас от Небето, чрез който му бяха разкрити същите божествено-духовни тайни, които някога бяха звучали и в душите на древните пророци. Той знаеше, че в лицето на Хилел имаше само един съвсем слаб отзвук от всичко онова, за което някогашните евреи имаха достатъчно зрелост в душите си. Но сега потомците на древните евреи едва ли можеха да чуят слабия отзвук на всичко това в гласа на Хилел, да не говорим за великия глас на Батх-Кол.
към текста >>

Сега вече той знаеше колко далеч са съвременните хора, независимо дали са евреи или езичници, от древните откровения.
Исус беше откъснат от своето тяло и пренесен в онези езически времена, когато Небето изпращаше действителните си откровения към хората, под формата на свещените древни учения. Така той получи възможност да чуе това, което аз произнесох като космическата молитва „Отче наш". Сега вече той знаеше колко далеч са съвременните хора, независимо дали са евреи или езичници, от древните откровения. Всичко което трябваше да узнае за еврейството, Исус научи от величествения глас на БатхКол, докато драмата на езичеството оживя пред него като едно ужасно видение. Въздействията от това видение което нямаше нищо общо с абстрактното знание преобразиха душата му. Сега той знаеше, че вече няма човешки души по света, които да разбират думите, прозвучали навремето за еврейските пророци, нито пък такива човешки умове, които да вникнат в древните езически откровения.
към текста >>

7. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

За тази дълбока свързаност на древните евреи с това, което произлиза от Земята, Библията ни говори с големи подробности.
Да, съседните на еврейския народ племена търсеха своите религиозни символи в извън-Земния свят. Обаче днес не се обръща достатъчно внимание на факта, че за древното еврейство беше присъщо да се счита свързано със Земята, с това, което идва от вътрешността на Земята. За тази дълбока свързаност на древните евреи с това, което произлиза от Земята, Библията ни говори с големи подробности. Казва се, че в похода им към обетованата земя, те следваха един облак или един огнен стълб.
към текста >>

Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи.
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи. И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
към текста >>

Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено. Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е. от Земята, отново да създаде един човешки род, който да го разбира по-добре!
към текста >>

Научим ли се да гледаме към онова, което идва от духовните висини и ни оплодява духовно, да гледаме към Христос със същия копнеж, със същата дълбочина на чувствата, каквито някога изпитваха древните евреи, казвайки: Ето, аз гледам нагоре към Авраам, моя отец т.е.
Научим ли се да гледаме към онова, което идва от духовните висини и ни оплодява духовно, да гледаме към Христос със същия копнеж, със същата дълбочина на чувствата, каквито някога изпитваха древните евреи, казвайки: Ето, аз гледам нагоре към Авраам, моя отец т.е. към физическата наследствена линия, към праотеца Авраам като най-ценното в душата; когато приписваме всяка от нашите способности и изобщо всичко, което можем и което ни прави истински човеци, когато приписваме всичко това на някаква земна сила, а на Христос, едва тогава ние постигаме живата връзка с Христос. „Ако се радваш на някакъв дар, макар и съвсем обикновен, който прави от тебе човек, откъде си го получил ти? " От Христос.
към текста >>

Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и Яков, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам.
Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и Яков, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам. Но за хората, които живеят след Мистерията на Голгота, тази убеденост трябваше да намери своя нов израз в дълбоко осъзнатите думи: В Христа умираме!
към текста >>

8. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Исус вече знаеше: древните истини бяха дадени на древните евреи в такова време, когато устройството на телата им позволяваше тези истини да бъдат разбрани.
Разказът му беше нагледен и убедителен. Той говори за това, как през тези години от неговата дванадесета до осемнадесета година, душата му беше озарена от висшите божествени учения, от онези божествени учения, които някога бяха дадени като откровение на еврейските пророци. Защото всичко то изпълни душата на Исус от неговата дванадесета до осемнадесета година като един вид инспирация, започнала от момента, когато той се намираше в храма между книжниците. Това беше една инспирация, подобна на онези, каквито някога получаваха древните еврейски пророци. Вътрешното познание, плод на тази инспирация, предизвика пареща болка в душата му. Исус вече знаеше: древните истини бяха дадени на древните евреи в такова време, когато устройството на телата им позволяваше тези истини да бъдат разбрани. Но сега вече телата им не бяха годни да приемат тези истини така, както по времето на древните пророци.
към текста >>

През епохата на древните евреи съществуваше един вид говор, един божествен език, който беше слязъл от духовно-божествените царства.
Тук трябва да добавим нещо, което дава представа за неописуемата болка на Исус; ще го добавим като една суха, абстрактна констатация, въпреки че става дума за едно огромно страдание. През епохата на древните евреи съществуваше един вид говор, един божествен език, който беше слязъл от духовно-божествените царства. Сега този език отново се пробуди в душата на Исус, обаче наоколо вече нямаше никой, който да го разбере. Ако някой би започнал да говори за най-великите учения, той би трябвало да проповядва на глухи уши. Това беше най-голямото страдание за Исус; него описа той на своята мащеха.
към текста >>

9. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Но древните евреи са се опитали да намерят изход в преодоляването на тази трудност.
Но древните евреи са се опитали да намерят изход в преодоляването на тази трудност. Човешката мисловна сила е слаба, но тя се опитва да си състави една идея за това възвишено същество. Вниманието не се насочвало директно към Йехова – едно име, което само по себе си се е считало за неизразимо, – а върху съществото, което в нашата западна литература се описва като архангел Михаил. Естествено това твърдение може да предизвика някои недоразумения, но това е неизбежно. Вероятно някой ще каже: "Това отново ще разбуни предразсъдъците на християните", а друг няма да иска да има нищо общо с подобни неща. Обаче съществото, което можем да наречем Михаил и което принадлежи на йерархиите на архангелите, независимо как ще го наречем, това същество все пак съществува.
към текста >>

Той, Михаил, е най-изтъкнатото и най-важното същество в йерархията на архангелите, Древните евреи са наричали Михаил "лицето на Бога".
Вниманието не се насочвало директно към Йехова – едно име, което само по себе си се е считало за неизразимо, – а върху съществото, което в нашата западна литература се описва като архангел Михаил. Естествено това твърдение може да предизвика някои недоразумения, но това е неизбежно. Вероятно някой ще каже: "Това отново ще разбуни предразсъдъците на християните", а друг няма да иска да има нищо общо с подобни неща. Обаче съществото, което можем да наречем Михаил и което принадлежи на йерархиите на архангелите, независимо как ще го наречем, това същество все пак съществува. Има много такива същества от същия ранг, обаче специално това същество, което езотерично е познато под името Михаил, стои толкова високо над своите събратя, колкото високо стои Слънцето спрямо планетите: Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн и т. н. Той, Михаил, е най-изтъкнатото и най-важното същество в йерархията на архангелите, Древните евреи са наричали Михаил "лицето на Бога".
към текста >>

Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до мислите на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз.
Така както човекът се изявява чрез жестовете и чрез израза на лицето си, така в митологията на древните хора Йехова можеше да бъде разбран чрез Михаил. Йехова се е разкривал на посветения по такъв начин, че да може да схване нещо, което никога по-рано не е могъл да схване, а именно, че Михаил е лицето на Йехова. Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до мислите на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз. Михаил е външната изява на Яхве или Йехова, както при човека познаваме изявата на неговия аз върху челото или върху лицето му.
към текста >>

Познаването на този, когото по-горе описахме като Яхве, не се ограничаваше само при древните евреи, то беше разпространено много по-далече.
И така можем да кажем, че Йехова се изявява чрез Михаил, един от архангелите. Познаването на този, когото по-горе описахме като Яхве, не се ограничаваше само при древните евреи, то беше разпространено много по-далече. И когато изследваме последните пет столетия преди християнската ера, откриваме, че през цялото това време е налице откровение чрез архангел Михаил.
към текста >>

10. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа.
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ? Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет. Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа. Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело. Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>

Защо това никога не мина през ума на древните евреи?
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ? Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет. Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа. Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело. Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>

11. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

С това е свързано също и, че посветените при древните евреи са разглеждали Яхве като лунен бог, разглеждали са Яхве като възпроизводител, като бог, регулиращ възпроизвеждането, като лунен бог.
И в земното формиране не би имало никакво раждане, във всички царства на природата не би имало никакво раждане, ако закономерностите на древната Луна не господстваха по съответния начин в нейната потомка, която се явява спътник на нашата Земя. Всяко раждане във всички царства на природата и при хората е свързано с дейността на Луната. С това е свързано също и, че посветените при древните евреи са разглеждали Яхве като лунен бог, разглеждали са Яхве като възпроизводител, като бог, регулиращ възпроизвеждането, като лунен бог. Те ясно виждали, че космологично в основата на всеки процес на раждане във всички природни царства стоят лунните закони. И така, може символично да се изрази дълбоката тайна на космологията, като се каже: доколкото на Земята пада лунна светлина, от всичко, което е представено от тази лунна светлина, произлиза целият прорастващ, раждащ се живот. Във висшите мистерии на дохристиянския период, когато е ставало дума за тайната на раждането, не се обръщали към слънчевия живот, а са били обърнати към отразения от Луната слънчев живот. Своеобразните нюанси, характерни за дохристиянските мирогледи, се определят вече от това, което в древните мистерии са знаели за тайната на Луната.
към текста >>

12. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Само защото древните евреи желаеха по онова време да се приближават към Яхве чрез Михаил, те се спасиха от това всенародно да станат толкова егоистични, че Христос Исус да не можеше да произлезе от измежду тях.
Нека разгледаме какво щеше да се случи с евреите от Стария Завет, ако вместо да се доближават до Яхве чрез Михаил, те се бяха опитали да го приближат директно. Те щяха да станат нетолерантни хора, национално себични хора, заети с издигането на своята собствена нация, една нация мислеща само за себе си. Понеже Яхве е Богът, свързан с всички природни същества, и във външно-историческото развитие на човечеството той се разкрива чрез връзката на поколенията, както тя се изразява в най-основните способности на хората. Само защото древните евреи желаеха по онова време да се приближават към Яхве чрез Михаил, те се спасиха от това всенародно да станат толкова егоистични, че Христос Исус да не можеше да произлезе от измежду тях. Те бяха проникнати с Михаиловата сила, каквато беше тя в тяхното време, и затова евреите не бяха така силно проникнати със сили, отдадени на национален егоизъм, какъвто щеше да бъде случаят, ако те се обръщаха директно към Яхве.
към текста >>

13. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това са направили старите евреи.
Това са направили старите евреи. Те само са загатнали гласните, а са писали съгласните. Накратко, в нашия език звучи заедно небесното и земното. И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното. Главата е изцяло обърната към небесното, останалият човек - към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта. Средният човек с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното.
към текста >>

14. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората.
От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците. От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората. В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
към текста >>

15. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите