Търсене в текстове за 'Евангелска църква'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 504 резултата от 211 текста с корен от думите : 'Евангелска църква'.

1. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Тази вяра се основава само на това, че църквата предава готови истини, които хората трябва да вярват.
Изгубена е била всяка вяра в мисленето. То се счита за недостатъчно, за да може да се проникне в тайните на света и на живота; хората се отказват въобще от всякакво разрешение на великите въпроси-загадки на съществуването. Единствено, което се счита за възможно, е: Да се приведе в една система това, което опитът казва. При това обаче забравя се само, че с това мнение хората се приближават до едно становище, което отдавна се счита за превъзмогнато. Отхвърлянето на мисленето и осланянето само на сетивния опит не е, погледнато по-дълбоко, нищо друго освен сляпата вяра в откровението на религиите. Тази вяра се основава само на това, че църквата предава готови истини, които хората трябва да вярват. Мисленето може да се старае да проникне в техния по-дълбок смисъл; обаче на него не му е позволено да изпитва самата истина, да стигне чрез собствена сила до глъбините на света. А науката на опита: какво изисква тя от мисленето? Тя изисква то да се вслушва в това, което фактите казват и да тълкува това говорене на фактите, да го подрежда. Тя също отрича на мисленето способността да проникне в ядката, в ядрото на света.
към текста >>

Там богословието изисква от мисленето сляпо да се подчинява на това, което църквата казва, тук науката изисква сляпо подчинение на това, което сетивното наблюдение говори.
Там богословието изисква от мисленето сляпо да се подчинява на това, което църквата казва, тук науката изисква сляпо подчинение на това, което сетивното наблюдение говори. Тук както и там проникващото в дълбините мислене не важи нищо.
към текста >>

2. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството, държава, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение).
Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие. В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи. Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията. В случая ние просто усещаме подчинението си на нравственото понятие, което витае над нашите действия като повеля, като нравствена необходимост. Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството, държава, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение). Особена форма на тези нравствени принципи имаме, когато повелята се проявява не чрез външен авторитет, а вътре в самите нас (нравствена автономия). Тогава вътре в самите себе си ние долавяме гласа, на който трябва да се подчиняваме. Израз на този глас е съвестта.
към текста >>

3. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

Ето защо църквата се обявява не само срещу делата, но и изрично срещу нечистите помисли, тоест срещу мотивите на моите действия.
Външните институции на властта могат да ми попречат да извърша желаното от мен. Тогава те просто ме обричат на бездействие или на несвобода. Те целят моята несвобода едва когато искат да заробят моя дух и да прогонят от ума ми моите мотиви, поставяйки на тяхно място своите. Ето защо църквата се обявява не само срещу делата, но и изрично срещу нечистите помисли, тоест срещу мотивите на моите действия. Тя ме прави несвободен, щом всички непосочени от нея мотиви й се струват нечисти. Една църква или някоя друга общност произвежда несвобода тогава; когато нейните свещеници или наставници превръщат себе си в повелители на съвестта, тоест когато вярващите трябва да се сдобиват с мотивите на своите действия от тях (от изповедалнята).
към текста >>

Една църква или някоя друга общност произвежда несвобода тогава; когато нейните свещеници или наставници превръщат себе си в повелители на съвестта, тоест когато вярващите трябва да се сдобиват с мотивите на своите действия от тях (от изповедалнята).
Външните институции на властта могат да ми попречат да извърша желаното от мен. Тогава те просто ме обричат на бездействие или на несвобода. Те целят моята несвобода едва когато искат да заробят моя дух и да прогонят от ума ми моите мотиви, поставяйки на тяхно място своите. Ето защо църквата се обявява не само срещу делата, но и изрично срещу нечистите помисли, тоест срещу мотивите на моите действия. Тя ме прави несвободен, щом всички непосочени от нея мотиви й се струват нечисти. Една църква или някоя друга общност произвежда несвобода тогава; когато нейните свещеници или наставници превръщат себе си в повелители на съвестта, тоест когато вярващите трябва да се сдобиват с мотивите на своите действия от тях (от изповедалнята).
към текста >>

4. 16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД GA_4 Философия на свободата

На виждането, че човекът е предразположен да бъде една напълно затворена в себе си свободна индивидуалност, привидно противоречат фактите, че той се явява член на някакво естествено цяло (раса, племе, народ, семейство, мъжки и женски пол) и че действува в рамките на някакво цяло (държава, църква и така нататък).
На виждането, че човекът е предразположен да бъде една напълно затворена в себе си свободна индивидуалност, привидно противоречат фактите, че той се явява член на някакво естествено цяло (раса, племе, народ, семейство, мъжки и женски пол) и че действува в рамките на някакво цяло (държава, църква и така нататък). Той носи общите характерни белези на общността, към която принадлежи и придава на действията си съдържание, определяно от мястото, което заема сред едно множество.
към текста >>

5. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности. Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година. Екхарт беше един безусловен почитател на Томас. Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт. Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас. Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин. Една личност като неговата не чувстваше необходимостта да постави нови истини от този или онзи род на мястото на старите. Той беше се сраснал напълно със съдържанието, което беше получил по предание. Но искаше да даде на това съдържание една нова форма, един нов живот.
към текста >>

Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината. Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва. Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
към текста >>

6. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език. Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина". По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>

Руисбрьок вярваше, че най-висшата Мъдрост трябва да осветява мистичното виждане; Герсон вярваше, че душата може да освети едно външно учение /това на църквата /.
Неговата вяра е непоклатима, че той може да се развие до виждането на това единство. Ето защо той приписва на човешката природа божествената иска, която в него трябва да бъде направена да свети, да бъде превърната в собствена светлина. Не така мислят духове от рода на Герсон. Те не вярват в това собствено светене. За тях това, което човек може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да дойде към тях от някаква страна също и външно. Руисбрьок вярваше, че най-висшата Мъдрост трябва да осветява мистичното виждане; Герсон вярваше, че душата може да освети едно външно учение /това на църквата /. За Герсон мистиката не беше нищо друго, освен човек да има едно топло чувство за всичко, което се изявява в това съдържание на учението. За Руисбрьок мистиката беше една вяра, че всяко съдържание на учението също се ражда в душата. Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яснота Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество. Руисбрьок не можеше да бъде разбран от Герсон. Двамата говореха за съвършено различни неща.
към текста >>

7. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Съобразно с неговото научно възпитание, той изхождаше от схоластиката, от онзи начин на мислене, който беше господствуващ сред научния живот в църквата на Средновековието, и който бе доведен до най-високо разцъфтяване от Тома Аквински /1225-1274 г./, "князът на схоластиците".
Според това, дали се счита за повече или по-малко просветлен, за него светът се превръща в една сляпо действаща машина или в един организъм, или в целесъобразно построение на един личен Бог; а може би и в една формация, която се прониква и управлява от една "мирова душа", за която има повече или по-малко ясна представа. В другия случай той ще забележи, че познанието, за което той единствено има опитност, е годно само за нещата в сетивния свят; тогава той става съмняващ се човек, който си казва: Ние не можем да знаем нищо върху нещата, които се намират над сетивния свят. Нашето знание има граници. За нуждите на по-висшия живот ние трябва да се хвърлим в обятията на една незасегната от знанието вяра. За един учен богослов като Николай Кузански, който беше същевременно естественик, беше особено близо втората опасност. Съобразно с неговото научно възпитание, той изхождаше от схоластиката, от онзи начин на мислене, който беше господствуващ сред научния живот в църквата на Средновековието, и който бе доведен до най-високо разцъфтяване от Тома Аквински /1225-1274 г./, "князът на схоластиците". Този начин на мислене трябва да поставим като заден фон, когато искаме да нарисуваме личността на Николай от Куза.
към текста >>

Ето защо ние можем да схващаме дейността на мистиците богослови, като Таулер, Екхарт, Сузо и техните сподвижници, като кажем: Чрез съдържанието на учението на църквата, което се намира в богословието, но което беше претълкувано, те бяха подбудени да родят отново от себе си едно подобно съдържание като вътрешно изживяване.
Ето защо ние можем да схващаме дейността на мистиците богослови, като Таулер, Екхарт, Сузо и техните сподвижници, като кажем: Чрез съдържанието на учението на църквата, което се намира в богословието, но което беше претълкувано, те бяха подбудени да родят отново от себе си едно подобно съдържание като вътрешно изживяване.
към текста >>

Ние го намираме стигнал толкова далече в един път, в който всяка крачка по-нататък трябва да го изведе също вън от църквата.
Николай от Куза тръгва по пътя, който от знанието, добито в отделните науки, да го издигне до самите вътрешни изживявания. Няма никакво съмнение, че отличната логическа техника, която схоластиците бяха развили и за която беше възпитан Николай, предлага едно превъзходно средство за постигането на вътрешните изживявания, макар и схоластиците да бяха възпирани от този път, поради тяхната положителна вяра. Николай ще може да бъде разбран напълно, когато се размисли, че неговата професия като свещеник, която го издигна до чин на кардинал, не го остави да скъса напълно с църковната вяра, която намери своя израз на времето в схоластичното богословие. Ние го намираме стигнал толкова далече в един път, в който всяка крачка по-нататък трябва да го изведе също вън от църквата. Ето защо ние разбираме кардинала най-добре, когато направим стъпката, която той не е направил; и оттам по обратен път да осветлим това, което той е искал.
към текста >>

"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
Ясно е, обаче, че същността на нещата може да бъде намерена само чрез тази степен на познанието. Николай от Куза не говори със своето "учено невежество" за нищо друго освен за онова знание, което е новородено като вътрешно изживяване. Той сам разказва, как е стигнал до това вътрешно изживяване. "Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици. В неговия начин на мислене ние познаваме едно съобразно възобновяване на възгледите, които срещаме в съчиненията на някой си Дионисий. Споменатият вече Скотус Еригена е превел тези съчинения на латински. Той нарича автора "великият и божествен откривател". Въпросните съчинения са споменати първо в първата половина на 6-ия век. Те се приписваха на споменатия в Деяния на Апостолите Дионисий Ареопагита, който бил обърнат към християнството от апостол Павел.
към текста >>

8. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Вайгел чувства нужда да изясни своето отношение към учението на църквата.
Вайгел упражняваше спокойно и скромно своята длъжност като свещеник в Чопау. Едва от оставените от него и напечатани през 17-ия век съчинения може да се разбере нещо от важните идеи, които се бяха родили в него върху природата на човека. /От неговите съчинения цитираме: Златната дръжка, как да познаем без погрешка всички неща, неизвестни на много учени и въпреки това необходимо е да бъдат познати от всички хора. Познай себе си. За мястото на света./. Вайгел чувства нужда да изясни своето отношение към учението на църквата. Това го довежда до там, да проучи основите на всяко познание. Дали човек може да познае нещо чрез едно вероизповедание, за това той може да си даде сметка само тогава, когато знае, как познава Вайгел изхожда от най-нисшата форма на познанието. Той се запитва: Как познавам аз една сетивна вещ, когато тя застава пред мене? Оттук той се надява да може да се издигне до гледището, от което може да си даде сметка за най-висшето познание.
към текста >>

9. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Не трябва да бъдем несправедливи с този човек, когото католическа църква накара да изкупи своите напредничави мисли със смъртта.
Не трябва да бъдем несправедливи с този човек, когото католическа църква накара да изкупи своите напредничави мисли със смъртта. Неговата заслуга е извънредно голяма. Той има смелостта да разглежда цялото небесно пространство с онзи начин на разглеждане на света, който дотогава се прилагаше само към земните неща, макар и Бруно да си представяше още сетивното като душевно.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

15.АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
15.АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
към текста >>

11. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Рудолф Щайнер проявява еднаква критичност както към тогавашната наука, така и към църквата.
Рудолф Щайнер проявява еднаква критичност както към тогавашната наука, така и към църквата. И то не защото те винаги са играли трагична роля в миналото на човечеството, а защото тази роля породи в последствие страх или ограниченост спрямо сферата на духовното, каквито могат да се срещнат и в науката. В своя предговор към първото издание на тази книга той изтъква бедната едностранчивост на науката която може почти всичко да разбере, но не е в състояние да го изживее със сърцето. „Човекът обаче" се казва в книгата „който с разума си се стреми към природните познания, а със сърцето си (без сам да подозира колко силно) е привлечен към църковните традиции, наподобява някакво същество, отдавна изживяло еволюционната си степен на риба, което обаче все още би искало да плува във водата."
към текста >>

12. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква".
От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях. „Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св. Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
към текста >>

Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях. „Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св. Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
към текста >>

13. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника.
Апокалипсисът се обръща към седем църкви. Какво се разбира с това? Достатъчно е да вземем само едно от тези послания за да разберем смисъла. В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника. Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци. И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това. Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
към текста >>

Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай."
Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци. И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това. Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай."
към текста >>

Това е посланието, отправено до ангела на първата църква.
Това е посланието, отправено до ангела на първата църква. Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството. Той може да различава истинските последователи на християнството от фалшивите. Той иска да бъде християнски и поставя в основите на своята работа именно Христос. Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната любов с никакви заблуждения. Предупреден е, как чрез такива заблуждения той може да тръгне по грешен, крив път.
към текста >>

Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството.
Това е посланието, отправено до ангела на първата църква. Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството. Той може да различава истинските последователи на християнството от фалшивите. Той иска да бъде християнски и поставя в основите на своята работа именно Христос. Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната любов с никакви заблуждения. Предупреден е, как чрез такива заблуждения той може да тръгне по грешен, крив път. Христос Исус е предначертал пътя за постигане на божествения свят.
към текста >>

Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост.
Те виждали само едно: Христос е Божественото Слово, вечната Мъдрост, която се ражда в човека. И те вадят заключението, че човешката мъдрост е божественото Слово. Според това разбиране, достатъчно е само човек да търси човешко знание, за да осъществи Божественото в света. Но християнската мъдрост не може да се тълкува така. Знанието, първоначалната човешка мъдрост, е преходно както и всичко друго, ако то не бъде превърнато в божествена Мъдрост. Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост. Ти си вървял с постоянство в пътя на християнството. Но не трябва да мислиш, че не е необходима първоначалната любов, ако трябва да достигнеш целта. За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго. Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов. Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени.
към текста >>

Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението.
И когато е разпечатан петият печат, явяват се душите на онези, които вече са работили в смисъла на християнството. Тук се изявява самата творческа мисъл, въплътена в християнството. Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението. При разпечатването на шестия печат (гл. 7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен. Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство. Той е осветен от собственото си творение. „И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
към текста >>

И това човечество трябваше да стане неговата собствена мистична църква.
Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено. Защото и там змията трябва да бъде победена. Но сега това не можеше да стане по същия начин, както по-рано. На мястото на множеството Мистерии трябваше да застане Едната, Първичната, Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде посветителят (йерофантьт) на цялото човечество. И това човечество трябваше да стане неговата собствена мистична църква. Сега трябваше да стане не един подбор на избрани, а обединение на всички. Според степента на своята зрялост, всеки един може да стане мист. Посланието е за всеки, който има уши да го чуе и бърза да дойде за да чуе неговите тайни. У всеки отделен човек трябва да реши гласът на сърцето. Сега вече не трябва да бъде въвеждан в храма на Мистериите този или онзи, но Словото трябва да бъде отправено към всички и тогава едни могат да го чуят по-слабо, други по-силно.
към текста >>

Авторът на Апокалипсиса излага своя възглед за отношението на своята църква към старите църкви.
Авторът на Апокалипсиса излага своя възглед за отношението на своята църква към старите църкви. Той иска да обедини всички Мистерии под формата на една духовна Мистерия. Авторът е написал своята Мистерия на остров Патмос. Той е трябвало да получи „Откровението" в една пещера. В този факт е скрит целият мистериен характер на Откровението.
към текста >>

14. ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО GA_8 Християнството като мистичен факт

Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г. сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата. Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина. Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието. Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
към текста >>

В същото време църквата все повече се утвърждава като външна институция.
Отделните личности търсят по всевъзможен начин пътя от древните традиции към християнските възгледи. И който смята, че се намира в правия път, определя другите като еретици. В същото време църквата все повече се утвърждава като външна институция. Колкото повече придобива сила, толкова пътят, който тя признава за правилен чрез решения на събори и външно законодателство, измества личното изследване. Тя решава кой се отклонява повече или по-малко от божествената истина. Понятието „еретик" приема все по-установена форма. През първите столетия на християнството личното търсене на божествения път е било до по-голяма степен достояние на личността, отколкото през следващите столетия. Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква."
към текста >>

Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква."
В същото време църквата все повече се утвърждава като външна институция. Колкото повече придобива сила, толкова пътят, който тя признава за правилен чрез решения на събори и външно законодателство, измества личното изследване. Тя решава кой се отклонява повече или по-малко от божествената истина. Понятието „еретик" приема все по-установена форма. През първите столетия на християнството личното търсене на божествения път е било до по-голяма степен достояние на личността, отколкото през следващите столетия. Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква."
към текста >>

Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос.
Но Логосът може да бъде постигнат и от низшите човешки способности. Той става действителен именно като духовен Син Божи в мировата сграда. Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус. Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
към текста >>

Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус.
Той става действителен именно като духовен Син Божи в мировата сграда. Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус. Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
към текста >>

Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус. Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
към текста >>

15. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота.
Трябва да признаем, че този мироглед има дълбоко сходство с християнството. Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота.
към текста >>

16. АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА GA_8 Християнството като мистичен факт

АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
към текста >>

Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба".
В епохата на Августин, с такива убеждения човек можеше да стане християнин. Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий. Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба". Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? "
към текста >>

Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи?
Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий. Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба". Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? "
към текста >>

Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга.
Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания. Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение. Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение. Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга. Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".)
към текста >>

От познанието за вечността, което Мистериите скриваха от тълпата, християнската църква направи съдържание на вярата и го назова като нещо, което, по своето естество, е недостъпно за чистото познание.
От познанието за вечността, което Мистериите скриваха от тълпата, християнската църква направи съдържание на вярата и го назова като нещо, което, по своето естество, е недостъпно за чистото познание. Мистът от предхристиянските епохи беше убеден: Познанието за вечността съществува за него, а за народа съществува опиращата се на образи вяра. В християнството се създава убеждението: Чрез своето откровение Бог откри на човека Мъдростта; чрез своето познание човек получава едно копие на божественото откровение. Мъдростта на Мистериите е като едно нежно растение, което се открива на малцина узрели хора; християнската мъдрост е една Мистерия, която като познание не се открива никому, а като съдържание на вярата се открива на всички. Съдържанието на Мистериите продължава да живее в християнството, но в изменена форма. Истината трябва да стане достояние не на отделния човек, а на всички.
към текста >>

17. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

На църквата сме верни ние.
На църквата сме верни ние.
към текста >>

На църквата най-вярна дъщеря,
На църквата най-вярна дъщеря,
към текста >>

18. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

е собственост на църквата по право.
е собственост на църквата по право.
към текста >>

19. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>

20. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги.
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене. Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт. Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед. Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги. Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие. За него живата воля е нещо по-висше от чистата мисъл. Живата воля като творческа сила може действително да произведе нещо; а чистата мисъл е безсилна и абстрактна. Трандорф също прави от тази жива воля своя изходна точка. Светът може да бъде обяснен не от сянкообразните идеи, а пълносилната воля трябва да обхване тези идеи, за да създаде действително съществувание.
към текста >>

21. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

"Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род".
Когато разгледаме целия човешки род, ние ще намерим в него разпределени върху безброй индивиди всички съвършенства, които са свойствени на Бога. Следователно човешкият род в неговата цялост е Бог станал плът, богочовекът. Това, според мнението на Щраус, е понятието на мислителя за Исуса. От тази гледна точка Щраус пристъпва към критиката на християнското понятие за богочовека. Това, което според мисълта е разпределено върху целия човешки род, християнството пренася върху една личност, която трябва действително да е съществувала веднъж в течение на историята. "Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род". Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия. Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит. Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл. От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел. Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси.
към текста >>

"Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една печалба.
Още по-радикално постъпва Щраус в своята излязла през 1840-1841 г. книга: "Християнското вероучение в неговото историческо развитие и в борбата с модерната наука". Тук за него се касае да превърне християнските догми от тяхната историческа форма в истини на мисълта, които стоят на тяхната основа. Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината. "Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една печалба. Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен.
към текста >>

22. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка".
Скоро обаче в духовното развитие се намесиха други мислители, които бяха смели в свързването на фактите, които се стараеха изхождайки от почвата на естествената наука да проникнат в същността на нещата. Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание. За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин. Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка". Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда. Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни. Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем. Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа. Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>

23. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>

24. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години.
И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант. Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети. Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години. Научава стенография и книговезство, допълнително изучава латински и гръцки, за да чете в оригинал; занимава се с изоставащите ученици; опознавайки човешката душа, навлиза в практическата психология. Баща му следи живо със своя колега-опонент руско-турската война (1877–1878), заставайки на руската страна.
към текста >>

25. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Всичко това ставаше в едно детство, преживявано в непосредствена близост до църквата и гробището.
Всичко това ставаше в едно детство, преживявано в непосредствена близост до църквата и гробището. Нойдьорфлската ж.п. гара отстои на няколко крачки от църквата, а между двете се намира гробището.
към текста >>

гара отстои на няколко крачки от църквата, а между двете се намира гробището.
Всичко това ставаше в едно детство, преживявано в непосредствена близост до църквата и гробището. Нойдьорфлската ж.п. гара отстои на няколко крачки от църквата, а между двете се намира гробището.
към текста >>

Тъй като поради цялостното поведение на хората около мен и тук също трябваше да се въздържам да задавам въпроси, а и освен това напълно безвкусните приказки, които притежателят на кибритената фабрика говореше за църквата, ми действаха отблъскващо.
Не можех да си създам никакво отношение към тази ложа. Тъй като поради цялостното поведение на хората около мен и тук също трябваше да се въздържам да задавам въпроси, а и освен това напълно безвкусните приказки, които притежателят на кибритената фабрика говореше за църквата, ми действаха отблъскващо.
към текста >>

От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище.
По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно. От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения.
към текста >>

Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности.
По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно. От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения. Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее. Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>

В дома на родителите си не получавах стимул за връзката ми с църквата.
В дома на родителите си не получавах стимул за връзката ми с църквата. Баща ми нямаше никакъв дял в това. Тогава той беше „свободомислещ“. Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба. У него отново настъпи промяна едва когато остаря и като пенсионер се върна в Хорн, родната му област. Там отново стана „набожен човек“.
към текста >>

Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба.
В дома на родителите си не получавах стимул за връзката ми с църквата. Баща ми нямаше никакъв дял в това. Тогава той беше „свободомислещ“. Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба. У него отново настъпи промяна едва когато остаря и като пенсионер се върна в Хорн, родната му област. Там отново стана „набожен човек“. Но тогава вече отдавна бях изгубил всякаква връзка с бащиния дом.
към текста >>

26. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

От тях попивах с истинска всеотдайност догматиката и символиката, описанието на богослужението и историята на църквата.
Усещанията, които имах по отношение на тези стремления на мисълта, бяха повлияни от две страни. От една страна, исках да изградя мисленето у самия себе си по такъв начин, че всяка мисъл да бъде напълно ясна, така че никоя неопределена мисъл да не може да го тласне в произволна посока. От друга страна, исках да създам у себе си хармония между един такъв начин на мислене и религиозното учение. Защото тогава то също ме ангажираше в най-висша степен. Точно в тази област имахме наистина чудесни учебници. От тях попивах с истинска всеотдайност догматиката и символиката, описанието на богослужението и историята на църквата. За мен тези учения бяха от жизненоважно значение. Но отношението ми към тях се определяше от това, че за мен духовният свят беше съдържание на човешкото възприятие. Точно затова те проникваха толкова дълбоко в душата ми, защото чрез тях усещах как, в процеса на разбиране, човешкият дух може да намери път към свръхсетивното. Благоговението пред духовното – знам това със сигурност – ни най-малко не ми отне това отношение към познанието.
към текста >>

27. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“.
Около двамата се събираха преподаватели от теологическия факултет, католически свещеници с най-изтънчена ерудиция. Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на Светия кръст Вилхелм Нойман. Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос. Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството. Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение.
към текста >>

Съботни посетители бяха още историци на църквата и други теолози.
Съботни посетители бяха още историци на църквата и други теолози. Освен това от време на време се появяваха философът Адолф Щьор, Гозвине фон Берлепш, прочувствената разказвачка Емилие Матайя (която пишеше под псевдонима Емил Мариот), поетът и писател Фриц Лемермайер и композиторът Щрос. С Фриц Лемермайер, с когото по-късно тясно се сприятелих, се запознах в следобедите при деле Грацие. Той беше забележителен човек. Говореше за всичко, от което се интересува, с вътрешно премерено достойнство. По външен вид той приличаше както на музиканта Рубинщайн, така и на актьора Левински.
към текста >>

28. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци.
През Коледния ден пристигнах в Херманщат. Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци. Там те живееха сред румънците и маджарите. Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види. Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост. Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци. Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
към текста >>

29. XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г GA_28 Моят жизнен път

Това беше католическият свещеник Мюлер, който стоеше извън тесните рамки на църквата.
В Мюнхен съществуваха кръгове и от друг род. Често си спомням за една личност, която срещах в много от тези кръгове. Това беше католическият свещеник Мюлер, който стоеше извън тесните рамки на църквата. Тънък познавач на Жан Пол, той издаваше едно много интересно списание, наречено „Ренесанс“, в което се изявяваше като защитник на свободния католицизъм. От антропософията вземаше толкова, колкото го интересуваше във връзка със собствените му възгледи, но винаги си оставаше скептичен. Той изказваше възражения, но по толкова любезен и същевременно елементарен начин, че благодарение на него често в дискусиите, следващи лекциите, навлизаше прекрасен хумор.
към текста >>

30. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело.
В 1894 година, при поемането ректората на Виенския университет, един голям почитател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен. Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело. И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността.
към текста >>

И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим.
В 1894 година, при поемането ректората на Виенския университет, един голям почитател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен. Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело. И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност.
към текста >>

В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър.
В 1894 година, при поемането ректората на Виенския университет, един голям почитател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен. Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело. И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество.
към текста >>

31. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата.
При това на нас без съмнение ще може да ни направи впечатление едно нещо и ние можем да проследим такива неща по-добре, когато си представим определени явления, които не са ежедневни, но все пак такива явления съществуват и те не могат да бъдат отречени. Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата. Това не е никаква измислица, а една действителност. Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи. Все пак случаят е действителен. От това всеки човек би трябвало да си образува представата, че това, което действува върху нас от околната среда, съдържа в себе си още нещо съвършено различно от това, което ние приемаме в нашето обикновено съзнание. Защото това, което приемаме в нашето обикновено съзнание, зависи до голяма степен от това, какво образование имаме, за което имаме разбиране и тем подобни.
към текста >>

32. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука. Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата. Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот. И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито.
към текста >>

Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука. Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата. Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот. И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека.
към текста >>

33. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Хората вземаха това, което искаха да третират, от учението на църквата и освен това вземаха и всичко, което смятаха, че могат да цитират от Аристотел, за да могат да докажат съответния въпрос така или така, както искаха да го докажат.
Това бяха изрази, които Галилей трябваше да слуша в своето време. Така и един учен с църковни разбирания искаше също да пише върху въпроса за безсмъртието. Как се пишеше тогава? Хората вземаха това, което искаха да третират, от учението на църквата и освен това вземаха и всичко, което смятаха, че могат да цитират от Аристотел, за да могат да докажат съответния въпрос така или така, както искаха да го докажат. Тогава съответният човек, който беше член на един свещенически съюз, беше събрал най-различни извадки с цел да покаже по въпроса за безсмъртието това, което е било истинското мнение на Аристотел. Това отново е една истина: Понеже духовниците трябваше да представят книги на своите началници, тогава началникът на този човек му казва: Това е опасно, не ще бъде одобрено, защото извлеченията от Аристотел биха могли да докажат и противното. Тогава авторът пише обратно: Ако би се касаело само за това, да се докаже още по-ясно, че Аристотел е мислил нещо, което е приемливо, тогава той би го доказал чрез един друг цитат. Защото и това би могло да се направи! Накратко казано, Аристотел е бил употребяван и злоупотребяван по всякакъв начин.
към текста >>

Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим.
Аз вече съм говорил и за един друг случай. Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим. Когато тази величествена сграда действува върху нас, тогава действително всеки изпитва нещо, което можем да разберем. Искам да охарактеризирам това с един малък факт, който е забележителен в това отношение.
към текста >>

" Понеже Натер замълчава по-нататък, Шпайдел разбира едва по-късно, че той беше видял кулата с купола на църквата Св.Петър.
Веднъж фейлетонистът Шпайдел и скулпторът Натер от Виена пътували в областта на Рим. Когато стигнали близо до Рим, Шпайдел чува Натер да изговаря една твърде странна забележка: А в известно отношение Натер е бил един гениален дух. Изведнъж той подскача и неговият приятел съвсем не знаел, какво му е станало, а само чува думите: "Обзема ме страх! " Понеже Натер замълчава по-нататък, Шпайдел разбира едва по-късно, че той беше видял кулата с купола на църквата Св.Петър.
към текста >>

Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да мисли математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик мислител.
Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда. Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да мисли математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик мислител. Обаче същевременно трябва да подчертаем, че Галилей се роди почти в деня на смъртта на Микеланджело, строителят на църквата св.Петър. А това значи: От духовните сили на Микеланджело се роди онова разпределение на пространствените сили, което стана достъпно за интелекта на човечеството едва по-късно.
към текста >>

Обаче същевременно трябва да подчертаем, че Галилей се роди почти в деня на смъртта на Микеланджело, строителят на църквата св.Петър.
Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда. Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да мисли математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик мислител. Обаче същевременно трябва да подчертаем, че Галилей се роди почти в деня на смъртта на Микеланджело, строителят на църквата св.Петър. А това значи: От духовните сили на Микеланджело се роди онова разпределение на пространствените сили, което стана достъпно за интелекта на човечеството едва по-късно.
към текста >>

И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души.
Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги охарактеризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият атом материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг атом. По този случай можем да си спомним за положението, което самият Гьоте описва, когато много години след смъртта на Шилер при разравянето на неговите кости и пренасянето им в гробницата на принцовете, Гьоте стои при гроба и разглежда черепа на Шилер четейки по неговите форми Шилеровия гений. Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща. При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом! Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение.
към текста >>

34. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес.
Онова, което празникът Света Троица символизира, основният принцип, от който той получава своето дълбоко вътрешно значение, е запазено в един единствен ръкопис, който се намира във Ватиканската библиотека,/*6/ където най-грижливо се пази. Наистина в този ръкопис не се споменава празникът Света Троица, но той ни разказва за онова, за което празникът Света Троица е само един външен символ. Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес. Аз също така бих искал да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота. Затова отново казвам: – Едно копие е в притежание на граф Сен Жермен,/*8/ и то е единственият източник на сведенията, които се разпространяват по света.
към текста >>

Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж.
Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората. Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>

35. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока.
За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони. Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството./*7/
към текста >>

Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква.
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/. Фаустус е опонент или противник на Августин. Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск).
към текста >>

От друга страна, Свети Августин – в един разговор, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/.
От друга страна, Свети Августин – в един разговор, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/. Манихейският Фауст обаче казва:/*18/ "Вие не бива да приемете никакво учение заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна воля". Това илюстрира бунта на вярващата в себе си и осланящата се на самата себе си духовна светлина, която така красиво е изобразена в легендата за Фауст./*19/
към текста >>

Например католическата църква.
Онова, което представлява животът, винаги се поставя в рамката на една форма, която е била живот в по-раншни времена. Например католическата църква. Животът, който е протичал в католическата църква от Августин до ХV столетие, е бил християнски живот. Животът там е християнство. От време на време този пулсиращ живот изкача наново /мистиците/. От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя.
към текста >>

Животът, който е протичал в католическата църква от Августин до ХV столетие, е бил християнски живот.
Онова, което представлява животът, винаги се поставя в рамката на една форма, която е била живот в по-раншни времена. Например католическата църква. Животът, който е протичал в католическата църква от Августин до ХV столетие, е бил християнски живот. Животът там е християнство. От време на време този пулсиращ живот изкача наново /мистиците/. От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя. Онова, което все още е било живот в древната Римска империя е застинало във форма.
към текста >>

Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето. Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето.
към текста >>

Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето.
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето. Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето.
към текста >>

Той остава да присъства и е изразен в борбата на католическата църква срещу рицарите темплиери, розенкройцерите, албигойците, катарите и др.
Това е контрастът, който се разви през 3-то и 4-то столетие сл. Хр. Той остава да присъства и е изразен в борбата на католическата църква срещу рицарите темплиери, розенкройцерите, албигойците, катарите и др. Всички те са елиминирани от физическото поле, ала техният вътрешен дух продължава да действа. Този контраст се проявява по-късно отново в преобразена, но все още яростна форма в две течения, родени от Западната култура, това на йезуитството /августинството/ и това на Свободното масонство/*27/ /манихейството/. Онези, които водят битката, от една страна съзнават това, – те са католиците и йезуитите от високите степени. От онези обаче, които са от другата страна, които водят битката в духа на Мани, само малцина са съзнателни; само онези начело на движението осъзнават това.
към текста >>

36. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата.
Свободните масони на древността наистина са били каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар. Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий. В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви. След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата. По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
към текста >>

37. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие.
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие. Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>

38. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Въпрос: Защо католическата църква е толкова противница на Свободното масонство?
Въпрос: Защо католическата църква е толкова противница на Свободното масонство?
към текста >>

Отговор: Католическата църква не желае онова, което идва в бъдещето.
Отговор: Католическата църква не желае онова, което идва в бъдещето. Пий ІХ бе посветен в Свободното масонство. Той се опита чрез Хартата от Клермонт да направи връзка между йезуитите и свободните масони. Той не успя и следователно старата вражда между тях остана. Нашите йезуити твърде малко знаят за тези неща, а и свещениците също не осъзнават за какво става въпрос. Истинските свещеници../голям пропуск/.
към текста >>

39. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот.
Този начин на мислене, който работи според един план, се нарича Свободно масонство. Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че – заедно с готическите катедрали – той да стане отражение на великата духовна структура на Вселената. Да вземем готическата катедрала. Макар че се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала. За пълната й завършеност трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в нея през многоцветните прозорци. И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот. И в самата катедрала продължаваше да трепти животът на една такава проповед, родена от духовния живот. По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде преобразен и стане храм на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената.
към текста >>

40. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Петдесятницата е свързана с онзи символ, който е известен и в църквата и в Свободното масонство като символ на изгубеното Слово, което отново трябва да бъде намерено.
Петдесятницата е свързана с онзи символ, който е известен и в църквата и в Свободното масонство като символ на изгубеното Слово, което отново трябва да бъде намерено. С това ние се докосваме до християнски мистерии с истинска и изключителна дълбочина. Ние ще докоснем още веднъж това и то по задълбочено околкото направихме миналата седмица – задачата и мисията на мъдрия Соломон и цялото бъдещо значение на християнските истини.
към текста >>

41. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Сега вие вече ще схванете, защо през Средните векове църквата трябваше да развие един съвсем специфичен идеал.
Сега вие вече ще схванете, защо през Средните векове църквата трябваше да развие един съвсем специфичен идеал. Свободното масонство създаваше своя идеал за бъдещето. Църквата създаваше своя идеал за бъдещето. Този идеал нямаше нищо общо със Свободното масонство. Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата.
към текста >>

Църквата създаваше своя идеал за бъдещето.
Сега вие вече ще схванете, защо през Средните векове църквата трябваше да развие един съвсем специфичен идеал. Свободното масонство създаваше своя идеал за бъдещето. Църквата създаваше своя идеал за бъдещето. Този идеал нямаше нищо общо със Свободното масонство. Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата. Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше.
към текста >>

Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина.
Сега вие вече ще схванете, защо през Средните векове църквата трябваше да развие един съвсем специфичен идеал. Свободното масонство създаваше своя идеал за бъдещето. Църквата създаваше своя идеал за бъдещето. Този идеал нямаше нищо общо със Свободното масонство. Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата. Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше. Той беше мъж; трябваше да добави жената. Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената.
към текста >>

Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата.
Сега вие вече ще схванете, защо през Средните векове църквата трябваше да развие един съвсем специфичен идеал. Свободното масонство създаваше своя идеал за бъдещето. Църквата създаваше своя идеал за бъдещето. Този идеал нямаше нищо общо със Свободното масонство. Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата. Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше. Той беше мъж; трябваше да добави жената. Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената. И така от монашеството съзнателно възникна култът към Мария.
към текста >>

Той дойде в църквата – към свещеничеството и Свободното масонство – като трети поток.
Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше. Той беше мъж; трябваше да добави жената. Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената. И така от монашеството съзнателно възникна култът към Мария. Той дойде в църквата – към свещеничеството и Свободното масонство – като трети поток.
към текста >>

42. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

В резултат църквата решила, че свободните масони и техните нощни срещи били толкова опасни, че намерила за необходимо да основе едно световно общество срещу Свободните масони.
В средатана 80-те години на миналия век/*4/ се появи една френска книга, която беше представила тайните на свободните масони по най-страхотен начин, като те са били описани по-скоро страшни отколкото тайни. Тази книга специално разкривала, как свободните масони извършвали черна литургия. Тази книга бе извадена на сцената от един френски журналист, на име Лео Таксил. Той вдигнал много шум, като посочил и една свидетелка, наречена мис Вауган. В резултат църквата решила, че свободните масони и техните нощни срещи били толкова опасни, че намерила за необходимо да основе едно световно общество срещу Свободните масони. Направили съвещание в Триент. И макар че това не е било истинско съвещание, то било наречено "Втори събор в Триент". Посетили го множество епископи и стотици свещеници, председателствал един кардинал. /Този конгрес станал най-голямата победа на Таксил/. Но след това бе публикувано опровержение, като господин Таксил разкрил, че цялото съдържание на неговата книга, включително и споменатите хора, са били измислица.
към текста >>

Това, за което се говори тук, няма нищо общо с дребнавите противодействия срещу църквата или вероизповеданията.
Това, за което се говори тук, няма нищо общо с дребнавите противодействия срещу църквата или вероизповеданията. Свещеничество може да се прояви в най-пълното дилетанство. Но дори това, което понастоящем се проявява като наука, властвайки в много културни групи, по масонски казано не е нищо друго, освен свещеническият, жреческият елемент, макар че има други неща, които в дълбок смисъл са масонски. Ние трябва да възприемам такива неща в цялата им дълбочина, ако искаме да ги разберем правилно. Искам да обясня чрез един пример, как онова, което се проявява в науката, многократно е същото, което в Свободното масонство се отбелязва като свещеническия елемент.
към текста >>

Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>

Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид.
Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник. Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид. Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо. Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал.
към текста >>

Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо.
Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник. Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид. Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо. Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал.
към текста >>

43. Бележки. GA_93 Легендата за храма

И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце. Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва. Този празник наистина бил спазван не само от друидите, а в целия древен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността. Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни. И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
към текста >>

Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда.
След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах. Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност. Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда. Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани. Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/.
към текста >>

И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>

/*17/ – "Аз не бих приел учението на Христос, ако то не се основаваше на авторитета на църквата".
/*17/ – "Аз не бих приел учението на Христос, ако то не се основаваше на авторитета на църквата". /текстът не се чете/
към текста >>

2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г.
"Синьото масонство" на Хекетрон е онова, което Р. Щайнер нарича "johannesmaurerei"/Свети Йоаново масонство/ и обикновено е известно просто като Занаятчийско масонство в тази страна. Този орден взе своето име "Свети Йоаново масонство" от Хартата на Колон, 1535 /виж бел. 2/, Хекетрон, кн. 8, гл. 2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г. с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св. Йоан, защото Св. Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината". Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга. Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии".
към текста >>

Доказателство за това е регистърът на покойниците на църквата Св.
/*8/ – Смята се той да е умрял в Екернфьорде на 27. февруари 1784 г. Доказателство за това е регистърът на покойниците на църквата Св. Николай в Екернфьорде според който той е бил "скромно погребан" на 2. март 1784 г.
към текста >>

/*3/ – Случаят за това е в дискусиите, преобладаващи по онова време между църквата и Свободното масонство относно сензационния труд на Лео Таксил за сатанинските практики на Свободните масони, който вече бе се появил в сто хиляди екземпляра по времето на тези разисквания.
/*3/ – Случаят за това е в дискусиите, преобладаващи по онова време между църквата и Свободното масонство относно сензационния труд на Лео Таксил за сатанинските практики на Свободните масони, който вече бе се появил в сто хиляди екземпляра по времето на тези разисквания. – виж следващата бележка.
към текста >>

той изрежисира своето покайващо връщане към църквата.
/*4/ – Тук Р. Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели.
към текста >>

Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/.
Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г.
към текста >>

44. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Забележителното обаче е как се отнася към това католическата църква, която би следвало наистина да има работа само с духовното.
Част от хората, които имат такъв копнеж, се насочи към спиритизма. Там се търси да се докаже духът по материален начин. Забележителното обаче е как се отнася към това католическата църква, която би следвало наистина да има работа само с духовното.
към текста >>

45. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но когато тази мъдрост е била доведена до отделните хора, е получила особени характерни свойства, различни форми от държавата, от църквата и т. н.
Всеки отделен човек трябва да може да се грижи за социалното изграждане на братския съюз. Той трябва да възприеме какво общо взето съществува, какво подготвя всеки човек. Какво може да бъде то? Нужно е само да си спомним как са се породили древните религии. Всички посветени са имали същата прамъдрост на човечеството. Но когато тази мъдрост е била доведена до отделните хора, е получила особени характерни свойства, различни форми от държавата, от църквата и т. н. Будизмът и заратустризмът са се породили така. Колкото общностите са били по-малки, толкова е трябвало да се специализират. Когато ще трябва да се основе големият братски съюз, трябва знанията на посветените да се внесат в цялото човечество, за да може всеки сам да се грижи за това, за което преди са се грижили посветените.
към текста >>

46. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Посетителят на църквата е чувствал тогавашните форми като събиране на ръцете за молитва, както при влизането в гората древният германец е чувствал дърветата като жестове на ръцете.
По-рано всяка дръжка на вратата, всяка къща и различни предмети са били израз на душата. Душевна субстанция се е вливала в тях. В предишните времена създаването на художествени произведения е било потребност на човешкото мислене и чувстване. Формите на готическите църкви са отговаряли на душевната нагласа на хората, посещаващи църквите. Те са притежавали тяхната собствена душевна нагласа. Посетителят на църквата е чувствал тогавашните форми като събиране на ръцете за молитва, както при влизането в гората древният германец е чувствал дърветата като жестове на ръцете.
към текста >>

Събирането на цялото село в църквата не е било нищо друго освен израз на общия душевен живот.
Всичко в онези времена е било по-близко до човека. Това го виждате прекрасно изобразено чак до Микеланжело и Ленонардо да Винчи. Събирането на цялото село в църквата не е било нищо друго освен израз на общия душевен живот. Всичките етерни течения се събирали на площада, пред църквата. Материалистическото време разруши всичко това.
към текста >>

Всичките етерни течения се събирали на площада, пред църквата.
Всичко в онези времена е било по-близко до човека. Това го виждате прекрасно изобразено чак до Микеланжело и Ленонардо да Винчи. Събирането на цялото село в църквата не е било нищо друго освен израз на общия душевен живот. Всичките етерни течения се събирали на площада, пред църквата. Материалистическото време разруши всичко това.
към текста >>

47. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Думите: «Това не го вярвам» трябва напълно да изчезнат от душевната нагласа и когато някой дойде и ви каже, че кулата на църквата се е изкривила през нощта, в едно ъгълче на сърцето си трябва да е възможно да предположите, че наистина всичко може да се случи.
Петото е, че човекът трябва да постигне в известна степен непреднамереност по отношение на всичко ново, което среща. Би могло да се каже, никога да не се повлиява бъдещето от това, с което той е свикнал в миналото. Думите: «Това не го вярвам» трябва напълно да изчезнат от душевната нагласа и когато някой дойде и ви каже, че кулата на църквата се е изкривила през нощта, в едно ъгълче на сърцето си трябва да е възможно да предположите, че наистина всичко може да се случи. Но не бива и да бъдете безкритични, само не бива да има нищо, което да ви изглежда невъзможно. Който го може, може да въздейства и върху физическото и етерното тяло, за да достигнат чрез това до такъв ритъм, че през нощта астралното тяло да получава това, което му дава възможност за медитация и концентрация. Защото това постепенно ще доведе хората до истинската реална антропософия, че те навсякъде да разбират, защо всичко става така, а не по друг начин.
към текста >>

48. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Както знаете, те означават имената на така наречените трима свещени царе, според традицията на християнската църква наречени Каспар, Мелхиор и Балтазар.
Който тази нощ беше в Кьолнската катедрала, можеше да види светещите три букви КМБ. Както знаете, те означават имената на така наречените трима свещени царе, според традицията на християнската църква наречени Каспар, Мелхиор и Балтазар. За Кьолн тези имена събуждат особени спомени. Съществува една древна легенда, която гласи, че костите на тези трима свещени царе, след като станали кардинали и починали, били донесени за известно време тук, в Кьолн. Във връзка с това има друга легенда, която разказва, че един датски цар дошъл веднъж тук, в Кьолн, и донесъл три корони за светите трима царе. Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън. В съня му се появили тримата царе и му поднесли три съда.
към текста >>

сърцето му пред него църквата достига,
сърцето му пред него църквата достига,
към текста >>

49. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Църквата и религията са станали по определен начин така нетолерантни, както никога не са били преди.
Ще е лошо за човечеството, ако още дълго време вярва на такава псевдонаука, в която се изопачава истината. Фалшифицирана истина е това, което може да се намери чрез анатомията. Точно тези познания няма никога да могат да се използват практически и ще донесат злини на човечеството, ако не се парализират чрез духовни познания. Ние се намираме в кулминацията на материализма. Той се промъква навсякъде в законодателството и действа по ужасен начин. Църквата и религията са станали по определен начин така нетолерантни, както никога не са били преди. Колко нетърпимост проявява днешната медицина! Противниците не са повече изгаряни, но се върши нещо друго. Те искат да си спестят лошата репутация, която е свързана с изгарянето. Затова се грижат човекът изобщо да не може да прави това, за което преди е бил изгарян. Днес противниците съвсем не стигат дотам да съгрешават.
към текста >>

50. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида. Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят. В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба. Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост. Това принадлежи към нея. Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус. По този начин виждате, че чрез това, което човекът създава в своите форми, построява мост от физическия до духовния свят. Може да е потискащо да се узнае, че човекът създава армия от духовни същества, които задържат неговото развитие, но от друга страна, можем да се утешим, като видим, че чрез това, което човекът внася в света като такива архитектонични форми, той си изгражда пътища към висшите духовни същества.
към текста >>

51. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей.
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей. Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: . И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта. Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса. "(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74).
към текста >>

50. Виж Дионисий Ареопагит «Йерархиите на ангелите и църквата» издателство Барт, Мюнхен 1955 г.
50. Виж Дионисий Ареопагит «Йерархиите на ангелите и църквата» издателство Барт, Мюнхен 1955 г. Дионисий Ареопагит е бил ученик на Павел, от когото е бил посветен в християнския езотеризъм. Неговото учение първоначално е било предавано само устно и с едва през 5/6-ти век е записано, вероятно чрез Север, Антиохийски патриарх. Виж, въведението на обявения том, стр. 13-14.
към текста >>

52. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи. Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света. Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни. Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим. От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
към текста >>

53. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В църквата той завършва трагично, легендата разказва, че неговите братя по орден са го измъчвали до смърт с топлийки.
Проследете например мисловно развитието на европейския духовен живот през цялото Средновековие, от Августин до Калвин. Ако оставите погледа си да кръжи над духовния живот от тази епоха, то вие ще установите у Августин една мистическа интимност. Никой не би чел писанията и особено "Изповедите" му без да почувства, колко интимен беше чувственият живот на този човек. Ако след това се пренесете нататък във времето, то вие ще откриете едно толкова прекрасно явление като Скотус Еригена, един монах, който произхождаше от Шотландия и затова биваше наричан и Шотландския Йоан, и който живееше в двора на Карл Плешиви. В църквата той завършва трагично, легендата разказва, че неговите братя по орден са го измъчвали до смърт с топлийки. Това, разбира се, не бива да се приема буквално, но е вярно че е измъчван до смърт. Той е написал една великолепна книга: "De devisione naturae" "За делението на природата" която е белязана от голяма дълбочина. По-нататък намираме мистиката на така наречената немска улица на отците, където тази интимност на чувствата е обхванала цели народни маси. Това бяха не само върховете на духовния клир, а и народа. Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата.
към текста >>

54. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готиката.
Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готиката. Тогава ще видим, че във външната форма дори било необходимо да се направи крачка назад, ако се говори за желание да се представи вечното във времето и пространството. И това, което достига по-късното изкуство благодарение на това, че изразява вътрешното във външното, това се намира изцяло под влиянието на духовното течение християнство. По принцип следва да се каже, че това може да се разбере, че най-красивата архитектура може да е там, където още могат да бъдат свързани цялата душа с външните сили, които протичат през пространството.
към текста >>

55. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Към средата на Средновековието, в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо спиритуално течение; защото някогашният духовен смисъл на Тайната вечеря беше материалистично преиначен от страна на официалната църква.
Тогава мнозина можеха да разбират думите: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв! ” (Марко, 14, 22-24) така, както ще видим по- нататък. Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне. За причините на това ще говорим подробно. През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите. Към средата на Средновековието, в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо спиритуално течение; защото някогашният духовен смисъл на Тайната вечеря беше материалистично преиначен от страна на официалната църква. При споменаването на: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв! ” хората можеха да си представят само един материален процес, едно материално превръщане на хляба и виното в плът и кръв. Това, което по-рано беше схващано в чисто духовен смисъл, хората започнаха да си го представят грубо материално. Материализмът се промъкна в религиозния живот много преди да се настани в естествените науки.
към текста >>

56. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет.
Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение. Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство. Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино. И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости. Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз. Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.
към текста >>

57. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Той е нещо съвсем различно от днешната църква.
Какво представлява гръцкият храм? Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога. Той е нещо съвсем различно от днешната църква. Днешната църква е място за проповеди. А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там. И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом.
към текста >>

Днешната църква е място за проповеди.
Какво представлява гръцкият храм? Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога. Той е нещо съвсем различно от днешната църква. Днешната църква е място за проповеди. А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там. И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом. Тук проникването на Духа в материята достига своята връхна точка.
към текста >>

Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>

При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>

В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>

Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>

58. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

През Шестата културна епоха ще се появи полюсът, който е противоположен на интелигентността: Братски общности от всички нации в смисъла на църквата от Филаделфия.
Те ще поставят началото на животинско-подобната, на злата раса: След отварянето на печатите лицето на човека ще изразява това, което той носи в сърцето си. Ние разглеждаме миналото като една велика школа на любовта, чрез която търсещият човек минава по пътя си към Христос, истинският носител на светлината. Събирателният образ на Ной и духовният Адам. При всяко отваряне на първите 4-ри печата, се появява конят 7 символът на човешката интелигентност. При отварянето на 5-я печат, в бели дрехи се появяват онези, които са определени да одухотворят Земята, понеже единствено те са разбрали мисията на Земята. През Шестата културна епоха ще се появи полюсът, който е противоположен на интелигентността: Братски общности от всички нации в смисъла на църквата от Филаделфия.
към текста >>

59. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора.
Там хората не са се чувствували още като отделни същества. Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора. Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия. Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член. Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв.
към текста >>

60. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско.
Така с настъпването на материалистичния светоглед тези неща започнаха да се тълкуват символично, като във външните събития тълкувателите виждаха символични показания. Така през 12 век се появи Йоаким де Флорис, който почина в началото 13-ти век и който даде едно забележително тълкуване на този пълен с тайнственост документ на Християнството. Той беше на мнение, че в Християнството лежи една дълбока духовна сила, че тази сила ще се разпространи все повече и повече; обаче външното християнство, официалното християнство винаги е схващало повърхностно тази сила. И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско. Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в духовността на Християнството, в чувствено-духовния елемент. Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа. След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството. Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед.
към текста >>

След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството.
Така през 12 век се появи Йоаким де Флорис, който почина в началото 13-ти век и който даде едно забележително тълкуване на този пълен с тайнственост документ на Християнството. Той беше на мнение, че в Християнството лежи една дълбока духовна сила, че тази сила ще се разпространи все повече и повече; обаче външното християнство, официалното християнство винаги е схващало повърхностно тази сила. И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско. Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в духовността на Християнството, в чувствено-духовния елемент. Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа. След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството. Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство. Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството. Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане.
към текста >>

61. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи.
Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения.
към текста >>

Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква.
Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения. В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер. Тази общност, тази църква схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска култура.
към текста >>

И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес.
Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения. В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер. Тази общност, тази църква схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска култура.
към текста >>

В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер.
В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения. В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер. Тази общност, тази църква схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска култура.
към текста >>

Тази общност, тази църква схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска култура.
"той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения. В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер. Тази общност, тази църква схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска култура.
към текста >>

Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят.
Нека проверим сега, дали действително в редуващите се 7 послания се съдържа нещо от характера на 7-те редуващи се следатлантски културни епохи. Да се постараем да разберем, какво обръщение трябваше да имат тези послания, ако те трябваше да отговарят на това, което току-що казахме. Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят. Бележка на преводача/. Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея.
към текста >>

Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
към текста >>

Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна.
Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна. На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината.
към текста >>

Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип.
Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот.
към текста >>

Сега да отидем по-нататък, да преминем църквата от Пергам.
Сега да отидем по-нататък, да преминем църквата от Пергам. Тя е представител на онази епоха на човечеството, когато това човечество все повече излиза на физическото поле, където човекът вижда в писмеността на звездите това, което неговият дух можеше да получи. Това е дадено на човека през третата културна епоха.
към текста >>

Там се явява самият Спасител, Христос Исус, Църквата от Тиатира!
Но доброто в тази култура се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло. Това се нарича "скритата манна". Това, което е само за света, превърнато в божествена храна, което е само за егоистичния човек, превърнато в нещо божествено, това се нарича "скритата манна". Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята душа, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз, Духовно-Себе). Без съмнение, за това е още необходимо човекът да мине през четвъртата културна епоха. Там се явява самият Спасител, Христос Исус, Църквата от Тиатира! Там той възвестява себе си като "Син Божи", който има очи като пламък, а нозете му са като разтопен месинг.
към текста >>

1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди?
Ако трябва да има едно духовно течение, и ако това духовно течение трябва да разбира от световната мистика, тогава това духовно течение, доколкото то трябва да бъде в съгласие с Откровението на Йоана, това духовно течение би трябвало да изпълва това, което великият Говорител, великият Вдъхновител изисква от тази епоха. Какво изисква Той и кой е Той? Можем ли ние да го познаем? Нека да се постараем. В глава 3, ст. 1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди?
към текста >>

Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия.
Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват духовните същности на човека. Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия. Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя. И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови.
към текста >>

Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия.
Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия. Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя. И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
към текста >>

се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
към текста >>

се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач. Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли". Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми. "Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
към текста >>

62. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана.
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето. И ние видяхме, как ние самите, които се намираме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме. Видяхме, как там е казано, че трябва да следваме онова Същество, което държи в ръката си 7-те звезди и 7-те духове Божии. Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана. След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне. А от друга страна ни са показани тези, които са разбрали словото на зова, които ще образуват свитата на Онзи, който казва: "Аз Съм Амен", т.е. Аз съм този, който съединява в себе си целта на човешкото същество, който съдържа в себе си самия принцип на Христа. Сега ние ще трябва да отложим за по-късно всичко, което би трябвало да се прибави още за обяснението на отделните послания, на отделните имена на градовете. Днес ще пристъпим по-нататък в нашето разглеждане, а именно към това, което се представя на човека, когато той пристъпва в следващата степен на посвещението.
към текста >>

След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне.
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето. И ние видяхме, как ние самите, които се намираме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме. Видяхме, как там е казано, че трябва да следваме онова Същество, което държи в ръката си 7-те звезди и 7-те духове Божии. Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана. След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне. А от друга страна ни са показани тези, които са разбрали словото на зова, които ще образуват свитата на Онзи, който казва: "Аз Съм Амен", т.е. Аз съм този, който съединява в себе си целта на човешкото същество, който съдържа в себе си самия принцип на Христа. Сега ние ще трябва да отложим за по-късно всичко, което би трябвало да се прибави още за обяснението на отделните послания, на отделните имена на градовете. Днес ще пристъпим по-нататък в нашето разглеждане, а именно към това, което се представя на човека, когато той пристъпва в следващата степен на посвещението. Пред нас се изредиха 7-те подепохи или културни епохи на нашия човешки цикъл и ние казахме, че целият този цикъл с неговите подцикли е също така една част, един малък цикъл от една още по-голяма епоха, която също съдържа 7 отделни епохи.
към текста >>

А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието.
Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в душата. Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело. И след войната на всички против всички ще има два вида хора. Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце. А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието. Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице. В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа. Както хората са се разделили на раси, на културни общества, така те ще се разделят на две големи течения, едното на доброто, другото на злото. И по тяхната външност ще се вижда, те не ще могат вече да скриват това, до къде са довели те своята душа.
към текста >>

63. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга.
Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване. Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления. Нека не схващаме това като едно вземане на страна. Аз исках да вложа в тези сказки пълна обективност и те са далече от всичко, което може да се нарече вземане на страна.
към текста >>

Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса. След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса. Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена. Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
към текста >>

64. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската църква, и Седмата културна епоха, която следва.
След това Земята преминава в астрална форма. Това е едно ново състоя ние на формата, което също ще съдържа 7 епохи. Но нашата схема не е завършена още. Всяка една такава епоха, каквато е, например, тази, която протича сега между големия атлантски потоп и войната на всички против всички, всяка една такава епоха се дели на 7 подепохи (които за тези Следатлантска епоха бяха наречени културни епохи. Бележка на преводача). За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската църква, и Седмата културна епоха, която следва. Следователно като си представим цялото развитие съставено от такива малки епохи (или подепохи, които обаче все пак са достатъчно дълги!), получаваме 7х7х7х7х7 такива степени на развитието като Древно-индийската или Древно-персийската. През толкова различни състояния ще мине човекът между стария Сатурн и бъдещия Вулкан:
към текста >>

65. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

След великата война ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата война, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската църква.
Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие. Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто. Те ще изпитват онази страшна съдба, за която още ще говорим. И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството. Ние живеем в 5-та главна епоха и в нейната 5 подепоха или културна епоха. След великата война ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата война, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската църква.
към текста >>

66. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия.
Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто. Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички. Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото. От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип. Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия. Те ще живеят в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване. Това е естествено вярно.
към текста >>

67. 1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

От друга страна, имаме живота на Земята, такъв, какъвто той протича долу, исторически картини: събори, претенциите на църквата за власт, преподобни отци на църквата с развяващи се одежди и бради, борби на идеи, откъсване на князе от църквата, множество борби на различните философии и на чистата мисъл със сферите на авторитета.
От друга страна, имаме живота на Земята, такъв, какъвто той протича долу, исторически картини: събори, претенциите на църквата за власт, преподобни отци на църквата с развяващи се одежди и бради, борби на идеи, откъсване на князе от църквата, множество борби на различните философии и на чистата мисъл със сферите на авторитета. В тази борба на тънка диалектика, Отец, Синът и Святия Дух, трите аспекта на Словото, изгубват постепенно своя първоначален живот. Догмите, които изискват абсолютно подчинение, се проявяват на света; а зад тях, студено пресметнати, жестоките решения на съборите, осъждането на еретиците, кладите. Лица строги, хитри, алчни за власт, гладки, се появяват под калугерските раса и кардиналските шапки, заповядват, осъждат, хвърлят анатема. Навсякъде бушуват пламъците на кладите.
към текста >>

В човечеството тези сили очакваха да бъдат формирани, ръководени, развити; те искаха да се освободят и от догмата на църквата и от тази на науката, те искаха да превърнат науката в познание.
В човечеството тези сили очакваха да бъдат формирани, ръководени, развити; те искаха да се освободят и от догмата на църквата и от тази на науката, те искаха да превърнат науката в познание. Прагът на ХХ-ия век стана за човечеството онзи момент, когато наложените до тогава граници биват прекрачени и когато човекът получава достъп до нови познания.
към текста >>

68. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на душата на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме. През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии. Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят. Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии.
към текста >>

69. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всички хора ли идват при Вас в църквата?
Да, подобни неща се случват твърде често. Всеки, който говори или мисли по този начин, а именно, че единствената възможност да се проповядва християнството произтича от неговите разбирания, пропуска нещо съществено: Наш дълг е да говорим не според нашите предпочитания, а според фактите! И веднъж на един такъв човек, аз трябваше да отговоря: „Може би Вие вярвате, че проповядвате християнските истини на всички хора. Обаче в този случай нещата се решават не от нашата вяра, а от фактите. Всички хора ли идват при Вас в църквата? фактите показват обратното! За онези, пред които Вие изнасяте правилните според тях истини, Антропософията не съществува; тя е тук за тези, които се нуждаят от нещо друго."
към текста >>

70. 11. Бележки GA_114 Евангелието на Лука

*7 Камалока: „място за пречистване" според източния окултизъм, или „чистилище" според учението на католическата Църква.
*7 Камалока: „място за пречистване" според източния окултизъм, или „чистилище" според учението на католическата Църква. Степените, през които минава човешката индивидуалност след смъртта, са подробно описани в „Теософия", Рудолф Щайнер (Събр. Съч.№9)
към текста >>

71. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да усети в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин.
Трябва да кажем, че старият Харденберг се опитвал да се бори със суровото неразбиране по отношение на сина си. Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да усети в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин. Но той не довел това дотам, да усети силата и мощта на истините, които излизали от душата на сина му. Било нужно дълготрайното въздействие на авторитарните възприятия, които вътре в такава общност действали сугестивно, за да се развълнува до дълбините на душата си от този наистина християнски дух, който може да бъде разбран само тогава, когато е обвеян с дъха на духовното познание.
към текста >>

[4] Моравска църква – една от значимите фракции в съвременното протестантство, основана през 18. век.
[4] Моравска църква – една от значимите фракции в съвременното протестантство, основана през 18. век. Смята се, че корените ѝ водят към Чешките или Бохемски братя от 15. век, а те са наследници на хусити и катари, което пък води до богомилите – бел. Е.М.
към текста >>

72. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия.
До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия. Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг. Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология". За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията. Следователно, „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, го доведе до повторното изучаване на Библията, до нейния превод и до всичко, което се случи после.
към текста >>

73. БЕЛЕЖКИ GA_120 Откровенията на Кармата

*3 Камалока: „място за пречистване" според източния окултизъм, или „чистилище" според учението на католическата Църква.
*3 Камалока: „място за пречистване" според източния окултизъм, или „чистилище" според учението на католическата Църква. Степените през които минава, човешката индивидуалност след смъртта са подробно опи сани в „Теософия" Рудолф Щайнер, Събр.Съч. №9
към текста >>

74. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ако наречем тази общност „Църква", тогава Църквата сама си налага задължението са поеме върху себе си прегрешенията на отделния човек и да понесе заедно с него неговата Карма.
И ако наречем тази общност „Църква", тогава Църквата сама си налага задължението са поеме върху себе си прегрешенията на отделния човек и да понесе заедно с него неговата Карма. Тук не става дума за това, което днес наричаме „опрощаване на греховете", а за една реална връзка между общност и индивид, за едно реално и съзнателно поемане на чуждите прегрешения.
към текста >>

75. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Хората, които ги приемат, вършат това, понеже тези думи са в подкрепа на самата католическа Църква.
Но ако се опитаме да обобщим многобройните дискусии на днешните теолози относно различните тълкувания на тези думи, ние ще открием всевъзможни основания както за тяхното приемане, така и за тяхното отхвърляне, обаче не и едно действително проникване в техния дълбок смисъл. Хората, които ги приемат, вършат това, понеже тези думи са в подкрепа на самата католическа Църква. Относно това твърдение са възможни известни недоразумения, дори известна злоупотреба, макар че тя не е никакво доказателство, че тези ду ми служат изцяло в полза на католическата Църква. Теолозите, които ги оспорват, в общи линии не представят сериозни аргументи, понеже не виждат никакви слаби места в тях. Един от тези теолози например твърди, че Евангелието на Марко предхожда всичките четири Евангелия; според него Евангелието на Матей и Евангелието на Лука са написани по-късно и само допълват казаното от Марко, и сега става ясно, че общо взето евангелистите Матей и Лука са преписали текстовете от Евангелието на Марко. И на евангелиста Матей в желанието си да укрепи религиозната общност просто му хрумва да прибави и думите: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност."
към текста >>

Относно това твърдение са възможни известни недоразумения, дори известна злоупотреба, макар че тя не е никакво доказателство, че тези ду ми служат изцяло в полза на католическата Църква.
Но ако се опитаме да обобщим многобройните дискусии на днешните теолози относно различните тълкувания на тези думи, ние ще открием всевъзможни основания както за тяхното приемане, така и за тяхното отхвърляне, обаче не и едно действително проникване в техния дълбок смисъл. Хората, които ги приемат, вършат това, понеже тези думи са в подкрепа на самата католическа Църква. Относно това твърдение са възможни известни недоразумения, дори известна злоупотреба, макар че тя не е никакво доказателство, че тези ду ми служат изцяло в полза на католическата Църква. Теолозите, които ги оспорват, в общи линии не представят сериозни аргументи, понеже не виждат никакви слаби места в тях. Един от тези теолози например твърди, че Евангелието на Марко предхожда всичките четири Евангелия; според него Евангелието на Матей и Евангелието на Лука са написани по-късно и само допълват казаното от Марко, и сега става ясно, че общо взето евангелистите Матей и Лука са преписали текстовете от Евангелието на Марко. И на евангелиста Матей в желанието си да укрепи религиозната общност просто му хрумва да прибави и думите: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност."
към текста >>

76. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата.
Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли". Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама."
към текста >>

77. Лекция първа GA_126 Окултна история

Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й.
С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт. Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка. Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й. Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й. Такава е съдбата на великия философ Хипатия.
към текста >>

78. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Но полученото било шарена смес от онова, което постепенно се изграждало като католическа църква, и друго, което живеело като арианство.
Интересно е да се проследи животът на Юлиан, римския император. На Юлиян - родил се в качеството на племенник на тщеславния и отмъстителен император7, било отредено още като бебе да бъде умъртвен заедно с брат си. Оставили го жив само защото мислили, че с неговото убийство ще се вдигне твърде голям шум и защото се надявали, че впоследствие винаги е можело да се премахне вредата, която той би могъл да причини. През различни странствания от един кръг хора към друг е трябвало да премине възпитанието на Юлиан. И строго са следили да приеме в своята душа всичко, което по съображения за целесъобразност е било прието от Рим, от Римската империя като християнско развитие. Но полученото било шарена смес от онова, което постепенно се изграждало като католическа църква, и друго, което живеело като арианство. Така да се каже, не искали да си развалят отношенията нито с едните, нито с другите.
към текста >>

79. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство.
Това беше една велика душа, един благочестив, вътрешно дълбоко мистичен човек, който не само изгради тези качества в хода на своя живот, а и беше роден с тях. Ако си представите един млад човек, много благочестив, постоянно молещ се горещо на своя Бог, Вие ще имате пред погледа си образ на този тринадесети. Този тринадесетият израстна изцяло под грижите и възпитанието на дванадесетте и получи от всеки един онази мъдрост, която всеки един от тях можеше да му даде. Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло. Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство. Те бяха изпълнени с величието на християнството, но външно бяха считани за негови врагове. Всеки един се съсредоточаваше само в една част на християнството. Техният стремеж беше да обединят в едно велико единство различните религии. Те бяха убедени, че в техните дванадесет течения се съдържа целият духовен живот и всеки действуваше според своите сили върху ученика. Те имаха за цел да постигнат един синтез на религиите, обаче имаха съзнанието, че тази цел не може да бъде постигната чрез някаква теория, а чрез въздействието на духовния живот.
към текста >>

80. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Тук на Бога църквата малка стоеше
Тук на Бога църквата малка стоеше
към текста >>

81. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност.
Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
към текста >>

82. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос.
Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване. Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин*28. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът. Мъченикът Юстин*29 отбелязва в своите съчинения нещо много показателно. Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос. Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество. В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време? Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса? На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“.
към текста >>

От подобно изказване на една личност, призната за отец на Църквата, ние най-напред виждаме, че първите християни са били добре запознати с това, което „винаги е съществувало“, както казва Августин и което чрез Мистерията на Голгота само се издига до една по-висша форма в Земното развитие.
От подобно изказване на една личност, призната за отец на Църквата, ние най-напред виждаме, че първите християни са били добре запознати с това, което „винаги е съществувало“, както казва Августин и което чрез Мистерията на Голгота само се издига до една по-висша форма в Земното развитие. Другото е просто един отговор от първите християнски столетия на въпроса, който днес трябва да поставим самите ние. И тези, които са били все още близо до Събитието на Голгота, както мъченикът Юстин и са знаели много повече за своите предшественици, за хора като Хераклит и Сократ, са разсъждавали така: Дори и да е живял такъв забележителен човек като Сократ, дори и да е изживявал Логоса в себе си, все пак той не го е изживявал изцяло, не го е изживявал по един съвършен начин в неговата най-интензивна форма. А точно това е важното. Бих казал, че тук сме изправени пред едно свидетелство от по-древно време, че хората действително са усещали дори и да се абстрахираме от Събитието на Голгота как между пред християнските и следхристиянските столетия има нещо, по което хората от преди идването на Христос се различават от тези, които живеят след идването на Христос. Съществуват многобройни исторически доказателства, че древните са били убедени: Сега вече човешката природа е друга; сега вече хората имат други душевни качества.
към текста >>

Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин.
към текста >>

От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените.
към текста >>

И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората. И как постъпил сега църковният отец Йеронимус? Той просто премахнал изреченията, които според него и според тогавашното мнение на Църквата можели да объркат хората, и ги заменил с други.
към текста >>

Той просто премахнал изреченията, които според него и според тогавашното мнение на Църквата можели да объркат хората, и ги заменил с други.
И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората. И как постъпил сега църковният отец Йеронимус? Той просто премахнал изреченията, които според него и според тогавашното мнение на Църквата можели да объркат хората, и ги заменил с други. Обаче от неговите съчинения ние научаваме и нещо друго, което изглежда най-съмнителното в цялата тази работа, а именно, че Йеронимус знаел: Само онзи можел да разбере Евангелието на Матей, който вече е посветен в неговите тайни, и той открито признава, че не принадлежи към посветените. Или с други думи, той признава, че не разбира Евангелието на Матей! И все пак го превежда. Ето как днес ние държим в ръцете си едно Евангелие на Матей, съставено от човек, който не е могъл да го разбере, макар че впоследствие така свикнал със своя текст, че обявявал за ерес всичко онова, което се различавало от него!
към текста >>

83. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

*21. Камалока: място за пречистване според източния окултизъм, или „чистилище“ според учението на католическата Църква.
*21. Камалока: място за пречистване според източния окултизъм, или „чистилище“ според учението на католическата Църква. Степените, през които минава човешката индивидуалност след смъртта, са подробно описани в „Теософия“ (Събр. Съч. №9)
към текста >>

84. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

При все това той е оказал такова влияние върху природата на човешките души от новото време, че макар Коперник наистина да е вярвал, че трябва да посвети труда си на папата, той е стоял в черния списък на църквата чак до 1822 г.
Едва след като човек стига до факта, че люлеещото се махало се стреми да задържи равнината на люлеене противоположно на завъртането на земята и че когато едно дълго махало бъде оставено да се люлее, посоката на люлеенето се определя от въртенето на земната повърхност, едва тогава е могъл да бъде направен изводът, че земята под махалото би трябвало да се е завъртяла. Този опит, който всъщност е първото доказателство за това, че земята се движи, е направен едва през 19-ти век. По-рано не е съществувала възможност да се гледа на Коперниковата система по друг начин, освен като на хипотеза. При все това той е оказал такова влияние върху природата на човешките души от новото време, че макар Коперник наистина да е вярвал, че трябва да посвети труда си на папата, той е стоял в черния списък на църквата чак до 1822 г. Едва през 1822 г. трудът, в който е разработена неговата система, е изваден от черния списък. Следователно той е изваден от списъка, преди да бъде намерено истинско доказателство за възгледите на Коперник. Силата на импулса, с който Коперниковата планетна система се е настанила в човешката душа, е накарала дори църквата да признае идеите на Коперник за нещо, което не представлява ерес.
към текста >>

Силата на импулса, с който Коперниковата планетна система се е настанила в човешката душа, е накарала дори църквата да признае идеите на Коперник за нещо, което не представлява ерес.
По-рано не е съществувала възможност да се гледа на Коперниковата система по друг начин, освен като на хипотеза. При все това той е оказал такова влияние върху природата на човешките души от новото време, че макар Коперник наистина да е вярвал, че трябва да посвети труда си на папата, той е стоял в черния списък на църквата чак до 1822 г. Едва през 1822 г. трудът, в който е разработена неговата система, е изваден от черния списък. Следователно той е изваден от списъка, преди да бъде намерено истинско доказателство за възгледите на Коперник. Силата на импулса, с който Коперниковата планетна система се е настанила в човешката душа, е накарала дори църквата да признае идеите на Коперник за нещо, което не представлява ерес.
към текста >>

85. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята".
Когато за пореден път изложих пред Вас срещата, която човек има след прекрачването на прага и навлизането в свръхсетивния свят, т.е. срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята". По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих към една подробност от живота на Буда. Но позволете сега, макар и за кратко, отново да извикаме пред нашите души тази среща със смъртта и с Луцифер.
към текста >>

86. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Общо взето евангелската литература и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката еволюция по същия начин, за който стана дума през последните дни.
В тези лекции многократно беше споменато, че занапред в отношението на хората към Евангелията ще настъпи един забележителен поврат, защото те ще вникнат в художествения елемент и в цялостната композиция на тези Евангелия и ще се убедят, че окултните основи, както и световноисторическите импулси, представени в Новия Завет, могат да бъдат видени в истинската им светлина едва тогава, когато отворим очи за художествено-композиционната страна на Евангелията. Общо взето евангелската литература и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката еволюция по същия начин, за който стана дума през последните дни.
към текста >>

87. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В онзи Франциск от Асизи, който в своя живот в Асизи се отвърна от всякакъв земен живот, всякакъв външен живот, който при познатата ви съществуване в Асизи, така чудесно нарисувано от Джото в църквата на Асизи.
Вярно е, че ние не можем да се опълчим срещу тях, въпреки, че те не донасят нищо духовно, ние трябва по необходимост да ги имаме тези времена на машините и самолетите, обаче те донасят един вид душевна смърт. Ние не трябва да се противопоставим на това: човекът трябва да се вживее в тези времена на материалната култура. Епохата на материализма трябваше да дойде. Обаче Висшите Духовни Същества постоянно полагат усилия, да създадат един противовес на тази материалистична епоха. Когато разглеждаме всичко, което се е развило в земния живот като противовес на материализма, ще открием последното най-важно явление във Франциск Асизки. В онзи Франциск от Асизи, който в своя живот в Асизи се отвърна от всякакъв земен живот, всякакъв външен живот, който при познатата ви съществуване в Асизи, така чудесно нарисувано от Джото в църквата на Асизи. Тези картини са били толкова много пъти ретуширани, въпреки това излъчващият се от тях живот така силно ни завладява. И въпреки че той е минал през едно развитие на материализма, трябва все пак да кажем: Около мястото, където се намира Асизи все още е разпространена духовната атмосфера на Франциск, една атмосфера, която е приела в себе си елементите на един наистина чужд на света, но верен на душата живот и то не само на човешката душа, но също и на душата на Природата. В цикълът от сказки назован "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", можете да прочетете онова, чудесно стихотворение, в което от Франциск Асизки се разля това, което той е чувствувал по отношение на душата на Природата и природните царства. Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това. От къде е дошло всичко това?
към текста >>

88. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Човек изпитва определена болка когато вижда днес, как все повече и повече изчезват боите върху картините на Леонардо да Винчи в църквата Санта Мария де ла Грация в Милано, които днес могат да дадат само една сянка на това, което е била тази картина.
Тук бих искал да обърна вниманието ви върху нещо, което ми се стори действително като имащо извънредно голямо значение, когато се занимавах с Леонардо да Винчи. Аз трябваше да изнеса в Берлин именно една сказка върху Леонардо да Винчи. За мене беше извънредно важно да наблюдавам едно нещо при него. Човек изпитва определена болка когато вижда днес, как все повече и повече изчезват боите върху картините на Леонардо да Винчи в църквата Санта Мария де ла Грация в Милано, които днес могат да дадат само една сянка на това, което е била тази картина. Когато се има в предвид, че Леонардо да Винчи е рисувал тази картина в продължение на 16 години и как той е рисувал, човек получава именно едно впечатление. Известно е, че той дълго е работил, след като се е отдалечавал, стоял е дълго пред картината, прекарвал е няколко щриха и отново е заминавал. Известно е също, че понякога не е виждал никаква възможност да изрази това, което е искал да изрази и е страдал от големи депресии, защото не е можел да изрази това което е искал да изрази на картината. Когато в манастира дошъл един нов игумен, един педантично строг игумен, който е имал малко разбиране за изкуството, това е било в такова време, когато Леонардо да Винчи бил работил дълго време върху картината. Игуменът бил нетърпелив и казал: Защо художникът не може да завърши тази картина?
към текста >>

89. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Започна епохата на рационализма, а тя неусетно потопи човечеството в сферата на материализма, който обсеби както мисленето, така и църквата, без да пощади и самия живот.
Християнството до такава степен изпълни човешките души със своето морално величие и достойнство, че последователите на Христос, които започнаха да прилагат неговото учение с всичките си сили, сметнаха за нещо напълно естествено, да се разделят с дребната източна мъдрост. Ранното християнство постигна своя най-голям разцвет именно по отношение на чувствата и тяхното задълбочаване. Но противниковите сили не можеха да останат непроявени, тъмните Същества излязоха наяве, злоупотребата с човешките сили нарасна неимоверно. Разумът и здравият усет на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното чувство напомниха за своите права. Възникна Реформацията, а наред с нея и борбата за свобода на съвестта, за правото на личен избор и лично мнение. Започна епохата на рационализма, а тя неусетно потопи човечеството в сферата на материализма, който обсеби както мисленето, така и църквата, без да пощади и самия живот. Ето в какво се изразяваше походът на човечеството през пустинята.
към текста >>

90. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса!
При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса! Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел. Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото. Следователно, външно погледнато, наистина съществуват големи различия и ние бихме могли да кажем: Да, истински предразсъдък би било, ако не искаме да признаем, че в лицето на великата поема, чрез която някога индийският народ изживя сливането на съдбовно силни светогледи, че в лицето на Бхагавад Гита древните индийци получиха нещо възвишено и чисто, нещо безлично, спокойно, лишено от всякакви страсти и от всякакви афекти, докато това, което имаме като източник, като първичен източник на християнството Посланията на апостол Павел носи един изцяло и строго личен характер, често пъти бушуващ от страсти и лишен от всякакво спокойствие. Ние стигаме до познанието не чрез това, че се затваряме пред истината и отричаме подобни факти, а като ги разбираме и обобщаваме по правилен начин.
към текста >>

91. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И нека в същото време да си припомним едно характерно място от Посланията на апостол Павел, където цялата общност, цялата църква се обръща към Павел и пита, дали тези или онези неща са верни, дали те могат да служат като сигурни ориентири относно всичко онова, което хората научават от апостол Павел.
Нека още веднъж, нагледно и живо, да си представим отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна. Като господар на Йога, той му дава съвсем ясни наставления относно бавното и постепенно душевно усъвършенствуване, което накрая ще го издигне до самия Кришна. И нека в същото време да си припомним едно характерно място от Посланията на апостол Павел, където цялата общност, цялата църква се обръща към Павел и пита, дали тези или онези неща са верни, дали те могат да служат като сигурни ориентири относно всичко онова, което хората научават от апостол Павел. И сега, в наставленията на Павел ние се натъкваме на едно място, което несъмнено бихме могли да сравним с цялото стилистично и художествено величие на Бхагавад Гита; но в същото време тук ние долавяме един съвършено друг тон, тук ние чуваме думи, които бликат от едно съвършено друго душевно състояние. Става дума за мястото, където Павел се обръща към коринтяните, и по-точно как различните човешки дарби, които се срещат всред група хора, трябва да съществуват заедно. Кришна казва на Арджуна: Ти трябва да постъпиш така или иначе, да на правиш това или онова, и чак тогава ще се издигнеш до следващата степен от твоето душевно развитие. Апостол Павел казва на коринтяните: Един от вас притежава тази дарба, друг онази, и когато всичките те са в хармония, както отделни съставни части на човешкото тяло, тогава се постига едно цяло също и в духовен смисъл, едно цяло, което може да бъде напълно проникнато от Христос.
към текста >>

И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: Първо апостоли, второ пророци, трето учители, после извършители на велики дела, едни с изцелителни дарби, други с дарби да помагат, да ръководят, да говорят разни езици.
Но фактически те са много части, а едно тяло. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. Напротив, тези части на тялото, които ни се струват по-незначителни, всъщност се оказват по-важни...Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако една част страда, страдат всичките части; и ако една част е в добро състояние, радват се всичките части заедно с нея. Вие обаче така казва Павел на коринтяни сте тялото Христово и всички заедно образувате неговите части. И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: Първо апостоли, второ пророци, трето учители, после извършители на велики дела, едни с изцелителни дарби, други с дарби да помагат, да ръководят, да говорят разни езици. Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички ли вършат велики дела? Всички ли имат изцелителни дарби?
към текста >>

92. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от държавата.
6. Калвинист: последовател на Йоханес Калвин (1509-1564) швейцарски реформатор и застъпник на учението за предопределението. Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от държавата.
към текста >>

93. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло. Защото това, което съставлява ритуала, то е взето от духовните светове с помощта на астралното тяло. Следователно така нареченото спане в църквата, което в някои области е една много любима работа за много хора, трябва в същност да се избягва.
към текста >>

Следователно така нареченото спане в църквата, което в някои области е една много любима работа за много хора, трябва в същност да се избягва.
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло. Защото това, което съставлява ритуала, то е взето от духовните светове с помощта на астралното тяло. Следователно така нареченото спане в църквата, което в някои области е една много любима работа за много хора, трябва в същност да се избягва.
към текста >>

94. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите. Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения. Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето.
към текста >>

95. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Чрез какво действуват отците на Църквата, включително и Ориген, след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно?
Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво. И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното! Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос? Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс, след като самите те изобщо не го разбираха? Чрез какво действуват отците на Църквата, включително и Ориген, след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно? Какво представлява това, което остана неразбрано за цялата гръцко-римска култура?
към текста >>

Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар.
Нека да разгледаме епохата на Коперник*5, в която възникнаха естествените науки на новото време. На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник, действува срещу християнството. Външните факти като че ли потвърждават това. Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс.
към текста >>

И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец.
На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник, действува срещу християнството. Външните факти като че ли потвърждават това. Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно.
към текста >>

И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството.
„индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно. Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс.
към текста >>

Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник.
Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно. Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс.
към текста >>

96. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Този култ засегна също и Италианския полуостров: не случайно църквата Свети Петър в Рим се издига на същото място, където някога е имало храм на Митра.
Те му дадоха възможност да опознае различни области от Палестина, а и извън Палестина. Както може да се види от Хрониката Акаша, през онези времена в Предна Азия, а дори и в Южна Европа беше разпространен един азиатски култ, смесица от различни култове, но по същество той представляваше култ на Митра. Но много места и в най-различни области имаше храмове, където хората служеха на Митра. На определени места този култ беше близък до Култа на Атис, но по същество, както казах, представляваше култ на Митра; в многобройните храмове се принасяха жертви на Митра и на Атис. Това беше, така да се каже, едно старо езичество, но в известен смисъл облъхнато от обредите и церемониите, характерни за култа на Митра и на Атис. Този култ засегна също и Италианския полуостров: не случайно църквата Свети Петър в Рим се издига на същото място, където някога е имало храм на Митра. Да, налага се да кажем нещо, което за много католици ще изглежда като истинско богохулство: В своята външна форма и във всичко, произтичащо от нея, церемониалната служба в църквата Свети Петър просто не се различава от култа на Атис! И в. много отношения култът на Католическата църква е само едно продължение на древния култ на Митра.
към текста >>

Да, налага се да кажем нещо, което за много католици ще изглежда като истинско богохулство: В своята външна форма и във всичко, произтичащо от нея, церемониалната служба в църквата Свети Петър просто не се различава от култа на Атис!
Както може да се види от Хрониката Акаша, през онези времена в Предна Азия, а дори и в Южна Европа беше разпространен един азиатски култ, смесица от различни култове, но по същество той представляваше култ на Митра. Но много места и в най-различни области имаше храмове, където хората служеха на Митра. На определени места този култ беше близък до Култа на Атис, но по същество, както казах, представляваше култ на Митра; в многобройните храмове се принасяха жертви на Митра и на Атис. Това беше, така да се каже, едно старо езичество, но в известен смисъл облъхнато от обредите и церемониите, характерни за култа на Митра и на Атис. Този култ засегна също и Италианския полуостров: не случайно църквата Свети Петър в Рим се издига на същото място, където някога е имало храм на Митра. Да, налага се да кажем нещо, което за много католици ще изглежда като истинско богохулство: В своята външна форма и във всичко, произтичащо от нея, церемониалната служба в църквата Свети Петър просто не се различава от култа на Атис! И в. много отношения култът на Католическата църква е само едно продължение на древния култ на Митра.
към текста >>

много отношения култът на Католическата църква е само едно продължение на древния култ на Митра.
На определени места този култ беше близък до Култа на Атис, но по същество, както казах, представляваше култ на Митра; в многобройните храмове се принасяха жертви на Митра и на Атис. Това беше, така да се каже, едно старо езичество, но в известен смисъл облъхнато от обредите и церемониите, характерни за култа на Митра и на Атис. Този култ засегна също и Италианския полуостров: не случайно църквата Свети Петър в Рим се издига на същото място, където някога е имало храм на Митра. Да, налага се да кажем нещо, което за много католици ще изглежда като истинско богохулство: В своята външна форма и във всичко, произтичащо от нея, церемониалната служба в църквата Свети Петър просто не се различава от култа на Атис! И в. много отношения култът на Католическата църква е само едно продължение на древния култ на Митра.
към текста >>

97. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола.
Аз забелязах също, колко дълбоко значение има едно такова място като това в Евангелието на Марка, в 4 глава, стихове 11 и 12, 33 и 34, където се казва, че Господ /Христос/ даваше много неща в притчи и едвам след това тълкуваше притчите. В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят. Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред. Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно! Аз не знаех какво можех да направя с този отговор. И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола. И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква. Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал.
към текста >>

98. 1. ПРЕДГОВОР GA_155 Христос и човешката душа

Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване?
Предлаганият цикъл от лекции също възникна от нуждите на все по-широкия кръг трогателно търсещи души от Западния свят, устремени към разбирането на християнството и Христос. Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм. Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж. Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване? Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят. Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди.
към текста >>

99. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Тогава те биха отвърнали: Ето, това са хора, които отричат Христос; те не принадлежат към нас; ние оставаме при нашата общност, при нашата църква, която търси Христос по пътя на опиянението!
Много често нашите приятели вярват, че когато се застъпваме за Христос, когато не отричаме Христос и Мистерията на Голгота, ние бихме могли да спечелим приятелството на този свещеник. Този начин на мислене е крайно погрешен. Не възможно е да спечелим такива хора, като ги убеждаваме: ние съвсем не отричаме това, което вие сте длъжни да утвърждавате. Подобен ход на събитията е напълно изключен! Ние бихме могли да се разберем с тези хора, ако например сме в състояние да заявим: Ние отричаме Христос! Тогава те биха отвърнали: Ето, това са хора, които отричат Христос; те не принадлежат към нас; ние оставаме при нашата общност, при нашата църква, която търси Христос по пътя на опиянението! Разбира се, те не казват това, но го вършат. Когато обаче се появят такива личности, които наред с тях утвърждават Христос, които смятат, че могат да кажат нещо положително за Христос, тогава те поемат по свой собствен път и са убедени, че откри ват други пътища Към Христос; и в този случай те се превръщат в още по-силни врагове на Духовната наука, отколкото ако биха отричали Христос. Защото да се застъпват за Христос това те смятат за своя привилегия и точно тази е според тях грешката, че другите се застъпват за Христос по други пътища. Следователно Вие ще превърнете някои теолози във врагове на нашата Духовна наука, като им кажете: Да, ние приемаме Христос, ние се застъпваме за Христос. И Вие ще ги разгневите много по-малко, ако им кажете право в очите (естествено, Вие не бихте могли да сторите това!): Ние отричаме Христос!
към текста >>

100. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Нека посоча само един пример: „Един Лутер47 – казва нашият човек, – който като никого другиго е познал своето призвание и пътя, който трябва да следва за реформирането на църквата и човечеството, изпада в тази дилема – дилема той нарича несъгласуваността на задълженията – в мига, в който е трябвало да разреши въпроса, дали да одобри или отхвърли двуженството на Филип Великодушни.
Нека посоча само един пример: „Един Лутер47 – казва нашият човек, – който като никого другиго е познал своето призвание и пътя, който трябва да следва за реформирането на църквата и човечеството, изпада в тази дилема – дилема той нарича несъгласуваността на задълженията – в мига, в който е трябвало да разреши въпроса, дали да одобри или отхвърли двуженството на Филип Великодушни. Виждате ли, за него това е бил най-тежкият конфликт. Отхвърли ли този брак, намеси ли се в областта на чистите човешки интереси, тогава той би трябвало да отхвърли едно от най-важните постижения по пътя на изпълнението на своето реформаторско призвание.“ Защото ако не приеме двуженството, великодушният господар няма повече да приема неговата реформаторска дейност. С Реформацията, смята този религиозен човек, няма да стане нищо – „Допусне ли обаче този брак и продължи ли по своя път, тогава ще трябва да си каже, че в душата му ще се забие жило, което ще усеща постоянно. Това е тежка дилема и няма да се намери справедлив историк, който да не прояви разбиране за такива борби, вместо да отсъжда морално.“ Такива борби, в които се сблъскват морални конфликти тъкмо по отношение на важните неща в живота, смята авторът, човек не може да избегне. Това изгражда обоснования песимизъм.
към текста >>

101. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“
Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма. Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с болка и надежда. Не духът на селския бунт я изпълва. Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта. Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“
към текста >>

102. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица.
Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне? Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така! Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им. И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица. Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж. Пък и това не беше никаква любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен! Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво! Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше.
към текста >>

И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен.
"Той отдавна бе прекрачил границите на земната деятелност и с единия крак вече стоеше в пространството на чисто духовната дейност. Сега вече трябваше изцяло да мине отвъд, знаех го: за да се осъществи, той повече не можеше да остане. Оттам тепърва ще се изпълняват делата му. Учудва ме само дето съдбата го забави толкова дълго. И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен. Каквото има да става чрез него, занапред той ще го извършва от отвъдното. Тук можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи. Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини. Твърде величав беше за такова нещо.
към текста >>

103. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена. Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време. Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
към текста >>

Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил Томас Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската църква трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII?
Не забравяйте, че това събитие се разиграва в началото на Петия следатлантски период. Томас Мор е роден през втората половина на XV век и умира през първата на XVI век. Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил Томас Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската църква трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII? Дали пък не е сторил и нещо друго?
към текста >>

104. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Получило се така, че докато на юг задачата на църквата била да изличи Христовата мистерия, на север нейна задача станало изкореняването на Коледното тайнство и, бих казал, неговото превръщане в нещо по-безобидно, така че по-сетне, през средновековието, коледната представа се оказало онова, което наистина разчита в много отношения, бих казал, на пробуждащото се все повече за материалистическата епоха филистерство на по-новото време.
Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия. Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката. На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за младенеца, навлизай в света заради спасението на човечеството. И това могло да се постигне именно защото усетът за старите традиции продължавал да действа. Получило се така, че докато на юг задачата на църквата била да изличи Христовата мистерия, на север нейна задача станало изкореняването на Коледното тайнство и, бих казал, неговото превръщане в нещо по-безобидно, така че по-сетне, през средновековието, коледната представа се оказало онова, което наистина разчита в много отношения, бих казал, на пробуждащото се все повече за материалистическата епоха филистерство на по-новото време. Защото всичко филистерско изцяло си е едно паралелно явление на материализма. Редно е обаче да се досетим, че по-големи, по-значителни представи са битували под формата на усещания в Централна Европа през VIII, IX, че навярно и през Х век, тъй като тези усещания се явявали продължение именно на онова, което все още било налице от старите традиции продължение на шествия и други подобни, които се били запазили в народната памет.
към текста >>

105. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Веднъж, когато бил коленичил в църквата и в молитвата си, въздигната до вглъбено размишление, се молел, като умре някой ден, боговете да възнаградят създаденото от него така, както му било възнаградено във физически план с многото добро, възникнало в околностите на Магдебургската архиепископия, изведнъж му се явило призрачно същество и това призрачно същество му рекло: Вярно е, че си създал много добро и че на мнозина си оказал големи благодеяния.
Веднъж, когато бил коленичил в църквата и в молитвата си, въздигната до вглъбено размишление, се молел, като умре някой ден, боговете да възнаградят създаденото от него така, както му било възнаградено във физически план с многото добро, възникнало в околностите на Магдебургската архиепископия, изведнъж му се явило призрачно същество и това призрачно същество му рекло: Вярно е, че си създал много добро и че на мнозина си оказал големи благодеяния. Вършил си го обаче само за да имаш подир смъртта си благословията на божествения свят,както сега имаш земната благословия. Това е лошо и с него проваляш създаденото от тебе.
към текста >>

106. Бележки GA_173 Карма на неистината

Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква.
Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи. Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897). Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия. Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя. Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот."
към текста >>

107. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква.
Като антропософи ние знаем: в немския дух почива Азът на Европа. Това е обективен окултен факт. Искам да назова името на един човек, не теософ, но живял в духа на германския народ, – за да охарактеризирам, до какво е довело осъзнаването му на Аза. Знам, че така мисли не само той. Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте. Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква. С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики. Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война.
към текста >>

108. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното.
Ние често сме обръщали внимание на това, какво място заема руският народ в развитието на петата следатлантска култура и аз не искам да се връщам към този въпрос, вече осветен и във вашия клон /виж втора и трета лекции от това издание/, и в някои цикли /бележка 43/. Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха. Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност. Така руските хора са възприели религията на Византия и са я оставили /запазили/ във вида, както тя е била възприета. И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното. Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно. Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, се е развивал католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ.
към текста >>

Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно.
Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха. Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност. Така руските хора са възприели религията на Византия и са я оставили /запазили/ във вида, както тя е била възприета. И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното. Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно. Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, се е развивал католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ.
към текста >>

109. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата.
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител. Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата. Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения. Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/. Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни!
към текста >>

110. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква?
В нашия случай тази реалност е много близо. Тя е в отговор на въпроса: всички ли хора, към които мислите да се обърнете – защото Вие смятате, че се обръщате към всички хора – идват при Вас днес още в църквите? Отговорът на този въпрос е фактът, действителността. Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора. Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго. Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква? – Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква. Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на църква. И сред тях значителен брой са тези, към които се обръщам аз, и които също имат право да намерят свой, съвременен път към Христос.
към текста >>

– Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква.
Тя е в отговор на въпроса: всички ли хора, към които мислите да се обърнете – защото Вие смятате, че се обръщате към всички хора – идват при Вас днес още в църквите? Отговорът на този въпрос е фактът, действителността. Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора. Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго. Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква? – Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква. Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на църква. И сред тях значителен брой са тези, към които се обръщам аз, и които също имат право да намерят свой, съвременен път към Христос.
към текста >>

Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на църква.
Отговорът на този въпрос е фактът, действителността. Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора. Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго. Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква? – Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква. Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на църква. И сред тях значителен брой са тези, към които се обръщам аз, и които също имат право да намерят свой, съвременен път към Христос.
към текста >>

111. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция".
Това го казва професор по философия, университетски професор. Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка. Виждаме това с безбройни примери от съвременността. Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби. Преди войната беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното. Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция". Това е само един пример за характерното явление от нашето време, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма.
към текста >>

Но ако все пак се отдадем на църквата, то е преди всичко защото тя е неразривно свързана с френската традиция, зад нея е авторитет от столетия и огромен практически опит в етичното сдържане на желанията и, накрая, защото тя е далеч от мистицизма, пряко защитава от него, заставя да замлъкне гласът на мистериозната "Горичка" /Бележка 78/.
Ето какви думи се изтръгват от съвременния търсач на духа: "Търсенето на отвъдното е безполезно занимание. Съществува ли то? " И по-нататък той казва: "И дори ако го схванем, нищо не можем да знаем за него. Да оставим всички видове окултизъм на умните циници и шарлатани. Каквито и форми да приеме мистицизмът, той противоречи на здравия смисъл. Но ако все пак се отдадем на църквата, то е преди всичко защото тя е неразривно свързана с френската традиция, зад нея е авторитет от столетия и огромен практически опит в етичното сдържане на желанията и, накрая, защото тя е далеч от мистицизма, пряко защитава от него, заставя да замлъкне гласът на мистериозната "Горичка" /Бележка 78/. Под "мистериозната "Горичка" той подразбира всичко, което изхожда от Мистериите, тълкува Евангелията и "жертва великодушния анархизъм на Спасителя за интересите на съвременното общество".
към текста >>

Какво довежда в католическата църква?
Какво довежда в католическата църква? Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф. Ако се няма предвид, че такъв мироглед в известна степен е предизвикан от необходимостта, това биха го нарекли най-малкото фриволно, цинично и фриволно. Но, че именно дълбоките души стигат до такъв възглед, това трябва да се вижда, и това е необходимо да се разбере. Къде е причината? Къде е причината за това, че на съвременния човек му е толкова трудно да намери път към духовния свят?
към текста >>

112. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

За първите отци на църквата това също е било разбиращо се от самосебе си.
Къде е причината за тази абстрактност? Е, човечеството съвсем е изгубило представата за това, което сравнително неотдавна е било мистерийна истина: че човек се състои от тяло, душа и дух. Във времената на гърците това още е било разбиращо се от самосебе си. За първите отци на църквата това също е било разбиращо се от самосебе си. Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа. Простете рязкостта на израза ми. Той е само външна констатация на това, което се е затвърдило в съзнанието на човечеството във връзка с описаните от мен факти. От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух. Учили са: човек се състои само от тяло и душа, както и днес учат професорите по философия.
към текста >>

113. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

За по-късно починалите особено добри са обредите в протестантската църква, когато повече се навлиза в личностното на умрелия.
В това младият починал, който остава с нас, се чувства добре. За починалия възрастен е особено добре, ако се навлезе в неговото индивидуално, ако насочените към него мисли са построени върху неговата личност, отразяват и засягат лично него. За младия починал е особено добре, ако помена е построен по-култово, като общо установен култ, имащ символично значение. За младия починал особено съзвучен е католическият помен, който в повечето страни е по-малко индивидуализиран, или съвсем не засяга индивидуални отношения, а представлява всеобщо, общоприложимо символично поменаване на покойниците. За рано заминалите си души, които остават с нас, е най-добре да се прилагат обреди, които съотнесени към починалия, са еднакво подходящи за всички, с общозначими мирови символи и общозначими мирови чувства. За по-късно починалите особено добри са обредите в протестантската църква, когато повече се навлиза в личностното на умрелия. И в индивидуалното поменуване, насочено към такъв починал, най-добре е да се навлезе в това, което е свързано с неговата личност, да е насочено не към всеки починал, а именно към него.
към текста >>

114. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин.
Не изпускайте от внимание и голямото социално значение на това, което се каза! Не мислете, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието. Това не е вярно. Естествознанието въздейства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие. Тези естественонаучни понятия се разпространяват чак до неделния вестник. И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин. Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието.
към текста >>

115. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата.
Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното. Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата. Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също. Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето. По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери.
към текста >>

Църквата явно е била в голямо затруднение.
Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното. Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата. Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също. Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето. По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери. Трябва да си изясним, че насоката на мислите, насоката на човешкия мироглед коренно трябва да бъде променена от духовната наука.
към текста >>

116. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Грегор фон Нацианц, (329-390 г.), един от "отците на църквата".
Грегор фон Нацианц, (329-390 г.), един от "отците на църквата".
към текста >>

За съчиненията си е отлъчен от църквата.
Луази, Алфред, (1857-1940 г.), френски историк на религиите. За съчиненията си е отлъчен от църквата.
към текста >>

117. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

*20. Франц Брентано, 1838-1917, католически свещеник, отличен от Църквата през 1873, професор по философия във Виена.
*20. Франц Брентано, 1838-1917, католически свещеник, отличен от Църквата през 1873, професор по философия във Виена.
към текста >>

На 31 Октомври 1517 Мартин Лутер заковава своите 95 тези върху вратата на църквата във Витенберг.
*30. Четиристотин години от началото на Реформацията. На 31 Октомври 1517 Мартин Лутер заковава своите 95 тези върху вратата на църквата във Витенберг.
към текста >>

118. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Постепенно се налага - и най-същественото за това прави римокатолическата църква чрез своите едикти - да се забрави връзката с Америка и едва след като започва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита по физическо-сетивен начин.
В Америка се е познавала областта, където се излъчват особено магнитни сили, чрез които хората влизат в отношения с двойника. Защото най-силните въздействия, свързани с този двойник, произлизат от онези области на Земята, където е американският континент и през по-старите столетия се е отивало в Америка с норвежките кораби и са се изучавали болестите там. Пътниците от Европа са изучавали предизвиканите в известна степен от влиянията на земния магнетизъм болести в Америка. И тайнственият произход на по-старата европейска медицина трябва да се търси там. Там може да се наблюдава протичането на болестите, което не е възможно да се наблюдава в Европа, където хората са по-чувствителни срещу влиянието на двойника. Постепенно се налага - и най-същественото за това прави римокатолическата църква чрез своите едикти - да се забрави връзката с Америка и едва след като започва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита по физическо-сетивен начин. Но това е повторно откриване, което е така значително затова, защото силите, взели участие в потулването, действително успели да премахнат от всички документи сведенията за старите отношения на Европа с Америка. А там, където са останали някои сведения, те не се разпознават, понеже не се знае, че нещата се отнасят за връзките в старите времена между Европа и Америка. Те са били предимно посещения.
към текста >>

119. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

В други области се говори на хората най-често за нещо, което те съвсем точно знаят, както молителките в църквата знаят това, което проповедникът говори от амвона.
Само когато имаме тази нагласа, можем да постигнем нещо. И често се постига нещо в дадена насока, която при-видно съвсем не е била възнамерявана. Трябва да се прави много повече - моля да го вземете под внимание, - макар успехите да не се появяват веднага. Защото с разпространението на духовната наука се постига нещо друго, отколкото с цялата пропаганда, която днес се прави в други области. В други области се говори на хората най-често за нещо, което те съвсем точно знаят, както молителките в църквата знаят това, което проповедникът говори от амвона. Повечето сдружения имат за програми това, което засяга хората доста тривиално. Там най-често се остава в областта на абстракциите. Правят се хубави програми, които не са реални и не могат да навлязат в действителността. Иска ли се да се подкрепят стремежите на духовния живот през петата следатлантска културна епоха, те трябва да се разглеждат като нещо живо. Но погледнете живото!
към текста >>

120. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка.
Трябва да сме наясно какво означава всъщност това. Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка. И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно. Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел.
към текста >>

121. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

католическата църква признава неговото съдържание.
Посвещава го на папа Павел III. Негов приятел, следящ отпечатването, го представя в предговора като чисто хипотетичен научен метод на пресмятане. Така се промъква през цензурата, докато при третото му издание през 1616/17 г. бива забранен. Едва през 1822 г. католическата църква признава неговото съдържание. Сравни «Духовното ръководство на човека и човечеството. Духовнонаучни резултати от изследването на човешкото развитие» (1911 г.), Събр. съч. 15, стр. 81 - 88.
към текста >>

122. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят. Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят. Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления. И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта. И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>

123. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план. Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>

Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план. Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>

124. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>

Духът е премахнат от католическата църква през 869 година.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>

Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>

Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>

125. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Синод на Българската църква от 2011 г.).
41. Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите: В Пета книга Моисеева, глава 18, стих 10-12 се казва: „не бива да се намира у тебе (такъв) ... който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (преводът е по Изданието на Св. Синод на Българската църква от 2011 г.). Сравни също Първа книга Царства, 28 глава (Самуил и магьосницата от Аендор).
към текста >>

90. от 9 век...: През 9 век започва отделянето на Източната църква (Византия) от Рим.
90. от 9 век...: През 9 век започва отделянето на Източната църква (Византия) от Рим.
към текста >>

111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
179. Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година: В „Canones contra Photium“, Канон 11, се постановява, че човекът няма „две души“, а „unam animam rationabilem et intellectualem“. Уважаваният от Рудолф Щайнер католически философ Ото Вилман в своето тритомно произведение „История на идеализма“, Първо издание, Брауншвайг, 1894 г., § 54: Християнският идеализъм като завършек на античния (том II, стр. 111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
към текста >>

126. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Огюст Конт: католическата църква без християнство; Шелинг: християнство без църква.
Два мирогледни потока: идеализъм и материализъм; необходимост от изглаждане на различията между тях или израждането им в дуализъм и фатализъм; представителните им личности в историята: Августин и Декарт. Луната и Слънцето. Огюст Конт: католическата църква без християнство; Шелинг: християнство без църква.
към текста >>

Католическата църква и масоните.
Ариманическото и луциферическото в човека. От въздействието на материалистични и абстрактно-идеалистични представи, човешката природа става все по-несъзнателна. Духовната наука като мост между природния и духовния ред. Силата на формата на мъртвите човешки тела спира тенденцията на Земята към кристализация. Законът за полярността в природата: при човека и при духовете. Католическата църква и масоните.
към текста >>

Рим във времената на Август и католическата църква.
333 година. Рим във времената на Август и католическата църква. Стремежът към сакраментализъм и новото познание за Христос.
към текста >>

127. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква.
Забележително е да се види, до какви неща, собствено, е стигнал Огюст Конт – искам днес да отбележа само някои характерни черти. Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква. И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар. Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат. Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира. Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
към текста >>

И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар.
Забележително е да се види, до какви неща, собствено, е стигнал Огюст Конт – искам днес да отбележа само някои характерни черти. Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква. И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар. Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат. Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира. Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
към текста >>

Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос.
Който познава днешния живот, знае, че малцина от човечеството, разбира се, могат сериозно да се вдъхновят от тези идеали на Огюст Конт. Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт. Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос. И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката. Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква. И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
към текста >>

Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство.
Който познава днешния живот, знае, че малцина от човечеството, разбира се, могат сериозно да се вдъхновят от тези идеали на Огюст Конт. Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт. Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос. И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката. Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква. И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
към текста >>

Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква.
Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт. Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос. И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката. Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква. И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
към текста >>

И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос. И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката. Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква. И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
към текста >>

И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>

И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>

, един от светците и отците на Римокатолическата църква.
[ii] Аврелий Августин или Августин Блажени – 354-430 г. , един от светците и отците на Римокатолическата църква. Основни произведения – „Изповеди“ и „Градът на Бога“
към текста >>

128. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Знаете, че след Мистерията на Голгота започва строителството на църквата.
Знаете, че след Мистерията на Голгота започва строителството на църквата. Църквата установила определена последователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н. Била е установена такава степенувана последователност. Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл. Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това.
към текста >>

Църквата установила определена последователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н.
Знаете, че след Мистерията на Голгота започва строителството на църквата. Църквата установила определена последователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н. Била е установена такава степенувана последователност. Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл. Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред.
към текста >>

Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред.
Църквата установила определена последователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н. Била е установена такава степенувана последователност. Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл. Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред. Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела. И отношението на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на отношението на Архангела към Архая. По такъв начин, социалната структура на църквата е трябвало да бъде отражение на теокрацията: горе в духовния свят стъпаловидно са се разположили йерархиите, а долу, като отражение на духовните йерархии, трябва стъпаловидно да се разположат църковните чинове. В първото време след Мистерията на Голгота това се е замисляло не в юридически, а в теократичен аспект, това e било отражение; църковната йерархия се е замислила като отражение на духовно-божествените йерархии. Така са мислили в първите християнски столетия на земята, когато са основавали такива организации, които представяли взаимоотношенията на хората на земята като отражение на йерархиите от духовния свят.
към текста >>

По такъв начин, социалната структура на църквата е трябвало да бъде отражение на теокрацията: горе в духовния свят стъпаловидно са се разположили йерархиите, а долу, като отражение на духовните йерархии, трябва стъпаловидно да се разположат църковните чинове.
Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред. Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела. И отношението на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на отношението на Архангела към Архая. По такъв начин, социалната структура на църквата е трябвало да бъде отражение на теокрацията: горе в духовния свят стъпаловидно са се разположили йерархиите, а долу, като отражение на духовните йерархии, трябва стъпаловидно да се разположат църковните чинове. В първото време след Мистерията на Голгота това се е замисляло не в юридически, а в теократичен аспект, това e било отражение; църковната йерархия се е замислила като отражение на духовно-божествените йерархии. Така са мислили в първите християнски столетия на земята, когато са основавали такива организации, които представяли взаимоотношенията на хората на земята като отражение на йерархиите от духовния свят.
към текста >>

129. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>

Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата.
Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за живота, защото всичко това се изкоренява от духовната наука. Но понякога трябва да правя едни или други забележки. За да не заспят напълно членовете на Обществото, което се нарича антропософско, трябва понякога да правя едни или други забележки, и не бих искал , да се отдават на илюзии. Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа следното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в последно време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна. Отделни нападки почти не заслужават внимание, защото те идват от страна на хора, които в по-голямата си част се проявяват като дилетанти. Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата. И зад това стои определена воля, която е по-важна от това, което може да бъде казано в частност, и с която много сериозно трябва да се съобразяваме. И така, поглеждайки това, което стана през последните дни, бих искал да кажа следното. Такива неща, които тук имам предвид, от самосебе си се разбира, трябва така да се възприемат в човешкия живот, че те, тъй като са стигнали до мен, в бъдеще да не им се обръща внимание. Когото го засяга, той знае за какво става дума. Но бих искал едно да подчертая.
към текста >>

130. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Питам ви: когато използвате тези методи и днес във вашата църква всичко се поднася по такъв начин, че смятате, че всички хора ви разбират, – кажете, ходят ли всички хора във вашата църква, или има такива, които остават извън нея?
Тогава те казаха: да, относно съдържанието ние излагаме примерно същото, което изложихте вие. Но това, което ние говорим, го говорим така, че нас може да ни разбере всеки; вие се обръщате към ограничен кръг от хора, имащи определено образование, но това, което се поднася на хората, трябва да бъде разбираемо за всички. На това им отговорих: видите ли, това, за което си мислите и ви се струва разбираемо за всички хора, и какво аз мисля за него, не е важно. Работата не е в нашите теоретични възгледи върху това, което е понятно на хората, а в изучаването на истината. И вие сами можете да направите съответната проверка. Питам ви: когато използвате тези методи и днес във вашата църква всичко се поднася по такъв начин, че смятате, че всички хора ви разбират, – кажете, ходят ли всички хора във вашата църква, или има такива, които остават извън нея? Това, че някои остават извън нея, е доста по-важно, отколкото вашата представа за това, че вие говорите за всички хора. Защото това, че хората остават извън църквата ви е действителност. Когато си мислите, че говорите за всички хора, това е само ваше вярване. А за тези, които не ходят във вашата църква, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на църква, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят. С този тривиален пример показах разликата между това, как следва да се мисли съобразно действителността, когато възгледът е продиктуван от действителността, и това, което на болшинството хора им се струва, че знаят, но то всъщност е измислено от тях и приспособено към техните желания.
към текста >>

Защото това, че хората остават извън църквата ви е действителност.
На това им отговорих: видите ли, това, за което си мислите и ви се струва разбираемо за всички хора, и какво аз мисля за него, не е важно. Работата не е в нашите теоретични възгледи върху това, което е понятно на хората, а в изучаването на истината. И вие сами можете да направите съответната проверка. Питам ви: когато използвате тези методи и днес във вашата църква всичко се поднася по такъв начин, че смятате, че всички хора ви разбират, – кажете, ходят ли всички хора във вашата църква, или има такива, които остават извън нея? Това, че някои остават извън нея, е доста по-важно, отколкото вашата представа за това, че вие говорите за всички хора. Защото това, че хората остават извън църквата ви е действителност. Когато си мислите, че говорите за всички хора, това е само ваше вярване. А за тези, които не ходят във вашата църква, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на църква, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят. С този тривиален пример показах разликата между това, как следва да се мисли съобразно действителността, когато възгледът е продиктуван от действителността, и това, което на болшинството хора им се струва, че знаят, но то всъщност е измислено от тях и приспособено към техните желания. Изследователят на действителността трябва да бъде готов във всеки момент даже да се откаже от това, което смята за правилно, и ако го водят фактите, да стигне до друга насока на мислите, доколкото действителността не е така праволинейна, както биха желали хората.
към текста >>

А за тези, които не ходят във вашата църква, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на църква, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят.
И вие сами можете да направите съответната проверка. Питам ви: когато използвате тези методи и днес във вашата църква всичко се поднася по такъв начин, че смятате, че всички хора ви разбират, – кажете, ходят ли всички хора във вашата църква, или има такива, които остават извън нея? Това, че някои остават извън нея, е доста по-важно, отколкото вашата представа за това, че вие говорите за всички хора. Защото това, че хората остават извън църквата ви е действителност. Когато си мислите, че говорите за всички хора, това е само ваше вярване. А за тези, които не ходят във вашата църква, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на църква, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят. С този тривиален пример показах разликата между това, как следва да се мисли съобразно действителността, когато възгледът е продиктуван от действителността, и това, което на болшинството хора им се струва, че знаят, но то всъщност е измислено от тях и приспособено към техните желания. Изследователят на действителността трябва да бъде готов във всеки момент даже да се откаже от това, което смята за правилно, и ако го водят фактите, да стигне до друга насока на мислите, доколкото действителността не е така праволинейна, както биха желали хората.
към текста >>

131. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество.
Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество. Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирогледа, който представя света от гледна точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел. на прев), този мироглед ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише. Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ! Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото.
към текста >>

132. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии.
Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото. Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят. От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това.
към текста >>

Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции.
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
към текста >>

И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
към текста >>

He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това!
Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г. се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят. Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини. От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
към текста >>

духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини. От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
към текста >>

Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят.
към текста >>

133. Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век.
С това ние се докоснахме до една много важна тайна; нека съвсем ясно да я поставим пред нашите души. Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век. Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос. Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята. И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г. човечеството все повече би се ожесточавало срещу духовния свят и не би приемало никакви инспирации.
към текста >>

134. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст. И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек.
към текста >>

Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред езичниците също е имало много хора, които са били убедени в безсмъртието.
Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред езичниците също е имало много хора, които са били убедени в безсмъртието. Но какво се е имало предвид при това? В древните времена при това се е имало предвид, че смъртта в сетивния свят вече е свръхсетивно явление. Към времето на Мистерията на Голгота мирогледът вече е бил така изкривен, че смъртта са започнали да я разглеждат като сетивно явление и по този начин силите на смъртта се разпространили също и в целия останал сетивен свят. Смъртта трябва да се разглежда вътре в сетивния свят като чужд елемент. Едва тогава може да бъде създадена чиста наука за природния порядък.
към текста >>

Защото някой може да призове Тертулиан за свидетел и да каже: „Виж, любезни ми йезуите, демонът казва, че твоят бог е лъжлив бог, а Тертулиан, когото ти все пак трябва да признаваш за истински отец на църквата, казва, че именно демоните говорят истината за себе си и за Христа, както това е казано също и в Библията“.
За тези, които искат да бъдат християни по фалшив начин, тези неща са много неудобни, наистина крайно неудобни. Защото представете си, ако самите демони изричат истината и сочат към истинския Христос, какво могат да кажат демоните, ако бъдат попитани от йезуит! Някъде някой, за когото йезуитите казват, че той се намира в контакт с демоните, може да бъде попитан за действителния произход на йезуитския Христос, и демонът, бидейки попитан, на свой ред може да отговори: твоят Христос – това съвсем не е Христос, а нещо друго. Вие разбирате йезуитския страх пред духовния свят! Вие разбирате доколко страшно е да се подложиш на опасността да бъдеш дезавуиран от някое ъгълче на свръхсетивния свят! Защото някой може да призове Тертулиан за свидетел и да каже: „Виж, любезни ми йезуите, демонът казва, че твоят бог е лъжлив бог, а Тертулиан, когото ти все пак трябва да признаваш за истински отец на църквата, казва, че именно демоните говорят истината за себе си и за Христа, както това е казано също и в Библията“. Накратко, работата става много щекотлива, когато тя се интерпретира от свръхсетивния свят, макар и не съвсем в ортодоксална форма, когато демоните свидетелстват за истината. Защото ако цитираме самия Луцифер, той не би могъл да каже за Христос нищо неистинно! Обаче може да се окаже, че има нещо неистинно по отношение на Христа.
към текста >>

135. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора.
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука. Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене. И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света. Навсякъде във външния живот, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока. Религията днес за повечето хора, в по-голяма или по-малка степен е само придатък. Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е горда и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха гледа отвисоко към предишните епохи.
към текста >>

Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
Виждате какви взаимовръзки се скриват зад фактите, които съдържа, собствено, външната майя. В епохата на съзнателната душа трябва да се постъпва така, че да се стараем да изясним на хората тези неща. Защото да се осъзнае, означава да не им се отдаваме повече несъзнателно. Помислете, че всички ние се намираме в такова положение, което, – както е казано в едно от посланията на Новия Завет, – се е създало благодарение на това, че Звярът е бил окован от Исус Христос. Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра. В определени кръгове са знаели, че е нужно да се укрие този факт от западното човечество, за да се предотврати проникването на засилващото се познание за тайните на Христа в съзнателната душа.
към текста >>

Модернистко католическо течение – реформаторско движение в рамките на Католическата църква, отхеърлено от Ватикана, но с такова влияние, че след 1910 г.
Модернистко католическо течение – реформаторско движение в рамките на Католическата църква, отхеърлено от Ватикана, но с такова влияние, че след 1910 г. преподавателите и духовенството е трябвало да полагат антимодернистична клетва
към текста >>

136. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
[vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен Тома Аквински, а в нозете му е Аверое. На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
към текста >>

137. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август.
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август. Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота. Оттам само е повеял свеж вятър. Това, което живее в католическата църква, е нейният култ. В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството.
към текста >>

Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота.
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август. Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота. Оттам само е повеял свеж вятър. Това, което живее в католическата църква, е нейният култ. В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството.
към текста >>

Това, което живее в католическата църква, е нейният култ.
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август. Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота. Оттам само е повеял свеж вятър. Това, което живее в католическата църква, е нейният култ. В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството.
към текста >>

Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата църква продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата църква не се насочва към него, а се отвръща от него.
Знаем, че това, което е искала да даде Академията Гондишапур, изобщо не е приемало християнството. Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво отношения към Импулса на Христос. По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос. Гоненията на християните, епохата на Нерон[viii], преследванията на християни от Диоклециан, всичко това, което е станало, също и отричането на Аполоний Тиански, всичко това е станало, защото Рим активно се е съпротивлявал на християнството. Очаквало се е то да бъде съвсем изкоренено, но това не станало. Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата църква продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата църква не се насочва към него, а се отвръща от него.
към текста >>

Помислете само, трябва постоянно да имаме пред очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е.
Помислете само, трябва постоянно да имаме пред очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е. правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично. Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество.
към текста >>

правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично.
Помислете само, трябва постоянно да имаме пред очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е. правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично. Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати.
към текста >>

И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей.
Помислете само, трябва постоянно да имаме пред очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е. правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично. Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати. Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството. Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>

Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството.
Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати. Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството. Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>

Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло.
на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати. Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството. Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>

От самосебе си се разбира, че затова католическата църква използва за своите цели този стремеж на човечеството.
Лесно може да възникне объркване и неразбиране. Объркване и неразбиране могат да възникнат поради това, че днес в душите, в подсъзнанието действително живее стремежът към сакраментални усещания. Цялото човечество днес също се стреми към висшата степен на сакраменталните усещания. От самосебе си се разбира, че затова католическата църква използва за своите цели този стремеж на човечеството. Може много да се постигне, ако намиращото се за съжаление в дълбок сън човечество се пробуди по отношение на важните неща, ако даже отделни хора, макар и да не могат да внесат съществени промени в някои области, да се пробудят по отношение на ставащото. Разбира се, не следва да се каже: „Какво мога да променя като отделен човек“? Често е нужно повече време, а за много неща е необходимо да се действа при правилните условия. Не следва винаги тутакси да се действа по една и съща рецепта, а трябва да имаме ясното съзнание да наблюдаваме нещата и ако от нас се изисква нещо да изпълним на нашето място, да знаем какво правим. Преди всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие.
към текста >>

Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни.
За това знаят и от страната на тези, които иска да обвържат своите сметки с него. Как да се обнови това, от което човечеството се е отдалечило, изхождайки от здравите импулси в последно време? Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни. Системата е създадена. Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба. Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни. Но ако човек защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен. Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна.
към текста >>

[xi] Папа Лъв XIII – 1810-1903, понтификат от 1878 до 1903 г., поставя началото на неотомизма – официалната философска доктрина на съвременната католическа църква.
[xi] Папа Лъв XIII – 1810-1903, понтификат от 1878 до 1903 г., поставя началото на неотомизма – официалната философска доктрина на съвременната католическа църква.
към текста >>

138. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската.
Нека да продължим с разгледаното вчера. По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>

Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка.
Нека да продължим с разгледаното вчера. По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>

Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар.
По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>

Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството.
Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>

И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска църква.
Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни. В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий. И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска църква. И една голяма част от първоначалните народи, варварските народи, готите, лангобардите и т.н., бяха унищожени; това, което не беше унищожено като народ, тогава беше заличено от привържениците на Атанасий. Същинският арианизъм продължи да съществува под формата на секти, но изчезна като непосредствено действаща народностна религия.
към текста >>

И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо. Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание. И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>

И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно. В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното. Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур.
към текста >>

При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия. Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот.
към текста >>

И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия. Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот. От това се разви едно друго отношение към Христос.
към текста >>

– Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос?
Може би се питате: Как се отнася представителят на Христовия народ към Христос? – Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос? “: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос? Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума?
към текста >>

“: „Така, както Църквата ми Го представя.
Може би се питате: Как се отнася представителят на Христовия народ към Христос? – Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос? “: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос? Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума? “ – Това по същество е христологията на Просвещението, което изисква от Христос да се оправдае пред разума.
към текста >>

Църквата ми казва кой е Христос.
Може би се питате: Как се отнася представителят на Христовия народ към Христос? – Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос? “: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос? Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума? “ – Това по същество е христологията на Просвещението, което изисква от Христос да се оправдае пред разума.
към текста >>

Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал.
Може би се питате: Как се отнася представителят на Христовия народ към Христос? – Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос? “: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос? Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума? “ – Това по същество е христологията на Просвещението, което изисква от Христос да се оправдае пред разума.
към текста >>

И сега, ако вземем предвид характерните особености на Христовия народ, на народа на Църквата и на народа на ложите – тези особености са отслабени по най-различни начини – когато търсим истинното зад често много очевидното, тогава можем да кажем за народа на Христа: Христос е духът, следователно няма нищо общо с каквито и да е било институции на физическия план.
Това, което показах, може естествено да приема различни оттенъци, но основното си остава: Христос е учител. И сега, ако вземем предвид характерните особености на Христовия народ, на народа на Църквата и на народа на ложите – тези особености са отслабени по най-различни начини – когато търсим истинното зад често много очевидното, тогава можем да кажем за народа на Христа: Христос е духът, следователно няма нищо общо с каквито и да е било институции на физическия план. Съществува само мистерията, че веднъж е пребивавал в човешко тяло. – За народа на Църквата – Христос е кралят. Това може да приеме в една или друга окраска, но: Христос е кралят. – Това разбиране продължава да живее и в народа на ложите, но в него то се доразвива, стига се до извода: Христос е учителят.
към текста >>

– За народа на Църквата – Христос е кралят.
Това, което показах, може естествено да приема различни оттенъци, но основното си остава: Христос е учител. И сега, ако вземем предвид характерните особености на Христовия народ, на народа на Църквата и на народа на ложите – тези особености са отслабени по най-различни начини – когато търсим истинното зад често много очевидното, тогава можем да кажем за народа на Христа: Христос е духът, следователно няма нищо общо с каквито и да е било институции на физическия план. Съществува само мистерията, че веднъж е пребивавал в човешко тяло. – За народа на Църквата – Христос е кралят. Това може да приеме в една или друга окраска, но: Христос е кралят. – Това разбиране продължава да живее и в народа на ложите, но в него то се доразвива, стига се до извода: Христос е учителят.
към текста >>

Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“.
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година. Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа. Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци. Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“. Това зависи от народностния характер. Това е третата еволюция.
към текста >>

И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството.
Това трябва да се има предвид сега, когато се разглежда едната страна на нещата.Като вземем под внимание и другата страна, тогава там имаме всичко това, което нито приема Христовия импулс по този начин, както на изток – до известна степен като една инвазия, нито го приема като нещо живеещо и предаващо се чрез традиции и писменост, а го приема като нещо разумно. Това намира продължение вътре в ложите и във всички техни разклонения. Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено). Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството. И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението. Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на еволюцията на съзнателната душа. Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от изток на запад, беше положено на народностни, етнически основи. Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния човек, в индивида.
към текста >>

Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански народи = сетивна душа, френски народи = разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме преди всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало.
Следва трето течение. То е общо за цялото човечество, благодарение на него цялото човечество е в една възраст на развитие, в него то постоянно се подмладява, и сега е на възрастта на сетивната душа, от 28-ата до 21-ата година.Това протича в цялото човечество. Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански народи = сетивна душа, френски народи = разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме преди всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало. Но оттам произтича и взаимодействието с другото, с това, което е еволюция във всички хора: еволюцията на сетивната душа, която протича успоредно и много по-несъзнателно, отколкото еволюцията на съзнателната душа.
към текста >>

И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност! При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения! И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
към текста >>

139. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго средство, освен едно ново откровение.
При ръкополагането му в Рим, известният кардинал Нюмън изрече нещо забележително. При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго средство, освен едно ново откровение. От тогава изминаха десетки години и по повод на тези забележителни думи, изречени от кардинала, се чуха най-различни мнения. Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за старото откровение. Но това, което е необходимо, преди всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на старото откровение.
към текста >>

Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за старото откровение.
При ръкополагането му в Рим, известният кардинал Нюмън изрече нещо забележително. При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго средство, освен едно ново откровение. От тогава изминаха десетки години и по повод на тези забележителни думи, изречени от кардинала, се чуха най-различни мнения. Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за старото откровение. Но това, което е необходимо, преди всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на старото откровение.
към текста >>

140. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал. Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>

Това беше заповед на църквата.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал. Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>

И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката.
Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>

141. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването.
Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере. То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура. След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота. Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването. От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие.
към текста >>

А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна. Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос!
към текста >>

Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква.
И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото.
към текста >>

С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби.
Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това.
към текста >>

142. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

"Църквата е отживяла своята професия с хиляди години.
"Църквата е отживяла своята професия с хиляди години. Маркисизмът може да ни над живее, обаче новият дух, който бе роден за човечеството от бедствието на тази световна война, без съмнение ще го надживее".
към текста >>

143. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това.
Ние сме изгубили една истинска наука за душата /психология/. Ние нямаме вече тази наука. И аз обърнах вниманието също в публични сказки, наскоро отново и в Базел и на други места, върху това, защо сме изгубили науката за душата. Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това. Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви.
към текста >>

144. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.
Под влиянието на този духовен живот се е развило онова, което е днешният социален хаос, защото духовният живот, който е така филтриран, който е така абстрахизиран, е изгубил всякаква ударна сила. И ние трябва отново да поставим духовния живот на неговите собствени основи, защото само така може да вирее той. Ние трябва отново от само мисления дух да намерим пътя към творящия дух. Това можем да постигнем, когато се стремим да развием от държавния духовен живот свободния духовен живот, който единствено ще има също силата, да събуди отново човечеството към живот. Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.
към текста >>

То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/.
От къде иде това? Без съмнението също е свързано с култура на мистериите. То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/. Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция. Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли. Тя е една юриспруденция. И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия. Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже.
към текста >>

Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция.
От къде иде това? Без съмнението също е свързано с култура на мистериите. То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/. Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция. Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли. Тя е една юриспруденция. И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия. Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже. Тези две лекции се изнасят една след друга.
към текста >>

145. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-Католическата църква, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват.
Списанието "Троичният социален организъм" наскоро публикува съобщение за проведено събрание тук в Щутгарт, където от Римо-Католическа страна, но в съгласие с Протестантсвото, е била направена съпротива на учението, дадено от Духовната Наука. И е записано, че водещият духовник е казал, че не била необходима дискусия, защото хората могат да се информират за доктрината на д-р Щайнер от писанията на неговите опоненти, а трудовете на самия д-р Щайнер не може да бъдат четени, защото папата ги е забранил. Всъщност, това е последният указ на Светото Папство и той важи особено за католиците указът, че на католиците се забранява да четат Антропософски съчинения. Римо-католиците, следователно, официално са задължени да търсят информация за онова, което преподавам, в писанията на моите опоненти, и не им е позволено да четат написаното от самия мен. Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-Католическата църква, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват. Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал? Не е ли той дълбоко неморален? Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост. Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин. Трябва да се изказваме открито за тези неща.
към текста >>

146. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Точно тази е тайната, позната на по-голямата част на съвременната Католическа църква.
Ако се потопим в Евангелията, ако усвоим тяхното съдържание и сила, тогава добиваме от тях една душевност. Никаква външна историческа наука няма да обясни загадките на Евангелията; но ние можем да се потопим в Евангелията, и тогава получаваме едно душевно съдържание. Това душевно съдържание обаче, е една голяма халюцинация определено най-одухотворената халюцинация, халюцинацията на Мистерията на Голгота. Най-висшето, което може да се добие от Евангелията, е халюцинация за Мистерията на Голгота, нито повече, нито по-малко. Точно тази е тайната, позната на по-голямата част на съвременната Католическа църква. По тази причина не се допуска Евангелията да се изучават от миряните, защото има страх, че хората ще открият, че не могат да имат историческо познание за Христовата Мистерия, а само халюцинация на тази Мистерия на Голгота. Мога също да кажа имагинация; защото халюцинацията е толкова одухотворена, че е същинска имагинация. Но няма да се придобие повече от имагинация от съдържанието на Евангелията.
към текста >>

147. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

В течение на годината (1919) пред Светото Римско Папство бе повдигнат въпросът дали учението, наречено теософско, е в съгласие с учението на Католическата църква, и дали е позволено да се принадлежи към теософско общество, да се посещават теософски срещи и да се четат теософски книги и списания.
Цел на Антропософската Духовна Наука е да обслужва религиозния интерес и да дава съдържание на религиозната опитност. С какъв резултат? В течение на годината (1919) пред Светото Римско Папство бе повдигнат въпросът дали учението, наречено теософско, е в съгласие с учението на Католическата църква, и дали е позволено да се принадлежи към теософско общество, да се посещават теософски срещи и да се четат теософски книги и списания. Отговорът във всички случаи беше "не", не на всичко. Това е духът на противодействието, на противоречието, и йезуитът Цимерман го интерпретира по-особено с прилагането на това вето на Светото Римско Папство също и спрямо Антропософията. Не е нужно да излагам пред вас трудовете на Цимерман в подробности. Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух. Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж").
към текста >>

Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква.
Не е нужно да излагам пред вас трудовете на Цимерман в подробности. Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух. Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж"). Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква. Казаното от него представлява мнението на Католическата църква. Трябва да съдим за такива неща от морална гледна точка. Трябва да попитаме дали някой, който третира истината както прави този човек човек, освен това високо уважаван от една особена религиозна общност, може да бъде високо уважаван от истинския дух на човечеството.
към текста >>

Той говори само като член на Католическата църква.
Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух. Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж"). Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква. Казаното от него представлява мнението на Католическата църква. Трябва да съдим за такива неща от морална гледна точка. Трябва да попитаме дали някой, който третира истината както прави този човек човек, освен това високо уважаван от една особена религиозна общност, може да бъде високо уважаван от истинския дух на човечеството.
към текста >>

Казаното от него представлява мнението на Католическата църква.
Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж"). Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква. Казаното от него представлява мнението на Католическата църква. Трябва да съдим за такива неща от морална гледна точка. Трябва да попитаме дали някой, който третира истината както прави този човек човек, освен това високо уважаван от една особена религиозна общност, може да бъде високо уважаван от истинския дух на човечеството.
към текста >>

148. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Той завършва статията, спомената по-горе, с изречението: "Седмичникът "Троичният социален организъм", например брой осми, разбира се поддържа мнението, че "църквата заговорничи" срещу историческата задача на самоопределянето на индивида." Също и в други статии йезуитът отец Цимерман показва колко сериозно взема всичко, което правим.
Но наистина е необходимо да приемем в своите души новогодишните импулси, които ни предпазват от сънливо и невнимателно преминаване покрай онова, което се случва всъщност, импулси които ни карат твърдо да приемем непреклонната цел на Антропософската Духовна Наука. Също и в нашите собствени кръгове виждам мнозина, които биха искали да проспят нещата, които им се разкриват, без състрадание, без състрадание за онова, случващо се в наше време и което, оставено на себе си, трябва да доведе до крах! Има личности, на които им липсва кураж, които се присъединяват към Антропософското Общество и тогава казват: "Да, Духовната Наука е нещо, което ми харесва, но не искам да имам нищо общо с обществена дейност, тя няма място в нея." Такива членове могат да вземат пример от нашите противници. Йезуитът отец Цимерман следва всичко, което правим. Той завършва статията, спомената по-горе, с изречението: "Седмичникът "Троичният социален организъм", например брой осми, разбира се поддържа мнението, че "църквата заговорничи" срещу историческата задача на самоопределянето на индивида." Също и в други статии йезуитът отец Цимерман показва колко сериозно взема всичко, което правим.
към текста >>

149. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Защото в едно Евангелие, което не е отбелязано от Църквата, се разказва, че детето Исус проговорило на Своята Майка непосредствено след като се родило и то с определени думи.
Да, мои мили приятели, ето за това би трябвало да работим щото Коледната Мистерия отново да се роди сред човеците. Тогава правилно ще разберем и Мистерията на повторното раждане на човешкото същество. Това ни е било съобщено по един изключителен начин. Защото в едно Евангелие, което не е отбелязано от Църквата, се разказва, че детето Исус проговорило на Своята Майка непосредствено след като се родило и то с определени думи. Ние наистина се приближаваме днес към Детето в яслата по истински начин, когато правилно чуем думите, които Той иска да ни каже: „Разбудете вътре в себе си Коледната светлина, и Коледната светлина тогава ще се яви също и на вас и на нашите братя-човеци, които са с вас вън в света.“
към текста >>

150. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>

151. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

в една църква за цялото човечество.
Аз не зная в колко от историческите книги се споменава за тази подробност. Но така или иначе, той е посочен в молитвениците на католическите свещеници. Работата е там, че девизът на Свети Хайнрих II гласеше: „Ecclesia catholica non Romana“! Хайнрих II живя през 11 и 12 век след Христа. Вдъхновяван от инстинктивната древна мъдрост, тогава все още беше възможно един човек да настоява: това, което дойде в света чрез християнството, трябва да се превърне в „Ecclesia catholica“, т.е. в една църква за цялото човечество. Обаче Хайнрих ІІ, светецът, искаше една „Ecclesia catholica non Romana“, защото „Ecclesia catholica Romana“ се превърна в една земна институция, в едно земно царство. Но нещата навсякъде са така устроени, че там където духовните царства се превръщат в земни царства, идва Ариман и сграбчва светостта.
към текста >>

„Ecclesia catho lica Romana“ нямаше никакво основание да го причисли към своите светци, защото той принадлежеше към онези християни, които именно поради католическата църква се бореха срещу амбициите на римо-католическото земно царство!
Да, в бенедиктинския молитвеник Хайнрих II е посочен като един странен и ексцентричен светец. „Ecclesia catho lica Romana“ нямаше никакво основание да го причисли към своите светци, защото той принадлежеше към онези християни, които именно поради католическата църква се бореха срещу амбициите на римо-католическото земно царство!
към текста >>

Обаче ние днес сме поставени в такава ситуация, която налага да се освободим от рационализма, както впрочем и от световното господство на Римската църква.
Вие разбирате, че след като Антропософията воюва за дълбоко и ясно човешко познание, подобни исторически факти трябва да се припомнят на хората в тяхното истинско значение. Това е необходимо, скъпи мои приятели, защото срещу Вас се отправят всевъзможни и отвратителни нападки; те възникват тук, в непосредствената близост на „Ecclesia catholica Romana“, обаче нали се досещате в нея работи духът на Ариман. Тъкмо поради този ариманически дух ние не трябва да си въобразяваме, че „Ecclesia catholica non Romana“ e спотаила в себе си съкровищата на вечната мъдрост. В наскоро изнесения лекционен цикъл, определен за теолози, се оказа, че мнозина от участниците почувствуваха видимо облекчение от самия девиз на Хайнрих II „Ecclesia catholica non Romana“, вероятно от един дълбок интелектуалистичен импулс, целящ да задълбочи протестантския копнеж на тези хора. Обаче ние днес сме поставени в такава ситуация, която налага да се освободим от рационализма, както впрочем и от световното господство на Римската църква. Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ духовен живот, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
към текста >>

Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква!
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>

152. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание.
В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини. Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско. Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание. От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми. Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
към текста >>

153. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век. Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят. Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин. /* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател. Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>

154. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>

155. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта.
Ние често сме чували как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло. Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло. През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа. И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
към текста >>

156. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло. И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа. Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>

157. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Предвид особените обстоятелства – съдбовни за световната история – само най-незначителна част от съчиненията на Аристотел е стигнала до Западна Европа и по-нататък се изучавала и съхранявала от Църквата; фактически това са били само съчинения по логика и съчинения, облечени в логическа форма.
И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах. Значението на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, далеч в миналото, а от друга – далеч в бъдещето. Важно е да се разбере, че всемирно-историческият трагизъм осеня всичко, което е свързано с Аристотел и Александър. Даже външно трагизмът се проявява. Това е видно ето от какво, скъпи мои приятели. Предвид особените обстоятелства – съдбовни за световната история – само най-незначителна част от съчиненията на Аристотел е стигнала до Западна Европа и по-нататък се изучавала и съхранявала от Църквата; фактически това са били само съчинения по логика и съчинения, облечени в логическа форма.
към текста >>

158. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

[6] Съюз на «Моравските братя»: Общност, произхождаща от хусисткото движение, която се отделя напълно от католическата църква през 1467.
[6] Съюз на «Моравските братя»: Общност, произхождаща от хусисткото движение, която се отделя напълно от католическата църква през 1467. Комениус беше последният епископ на по-старото братство, което още по негово време се разпуска. То се основава наново през 18-и век от граф Цинцендорф в Хернхут
към текста >>

159. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

«Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
[6] Леополд Ранке, 1795-1886. «Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
към текста >>

160. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата.
[8] Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>

Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>

161. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ.
И когато хората са били включении в такова изображение, е било създадено едно копие на онова, което е било виждано от посветените в мистериите. Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените. И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ. Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ. Един култ се ражда чрез това, че той е копие на ставащото в духовния свят.
към текста >>

162. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

[2] картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
[2] картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
към текста >>

163. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици.
Но към това се прибави още нещо. Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние. Приличайки си по тези особености на душевния живот, те живееха в общности. Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици. В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици. Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора. Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа.
към текста >>

Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието.
С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин. Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието. Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат. Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар. транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края.
към текста >>

Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар.
С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин. Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието. Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат. Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар. транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края.
към текста >>

164. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

То доби по-късно светски вид в онова, което наложи на църквата абатът на клюниаценците, Хилдебранд[7], който стана папа под името Григорий VІІ.
По този начин, това, което с инспирираща сила се преподаваше в школата на Шартр, бе пренесеното също и в клюниаценския орден. То доби по-късно светски вид в онова, което наложи на църквата абатът на клюниаценците, Хилдебранд[7], който стана папа под името Григорий VІІ. Но това учение продължи по-нататък да се преподава с извънредно голяма чистота в школата на Шартр и 12-то столетие блестеше в тези учения. Там имаше един човек - Аланус от Лил[8], който превъзхождаше всички други и който, бих искал да кажа, с едно идеализирано вдъхновение разкриваше тайните на седемте свободни изкуства и тяхната връзка с християнството.
към текста >>

165. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората.
Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение.
към текста >>

166. Забележки към текста GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

19 картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
19 картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
към текста >>

167. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Изпълнено с дух затова, защото този смел човек, който е бил отлъчен от църквата, чиито съчинения са поставени в списъка на забранените от католическата църква, беше смел също и спрямо науката.
От друга страна, едно съчинение от немската философия, което ми направи голямо впечатление, е това на Якоб Фрошамер: «Фантазията като основен принцип на мировия процес»[6]. Това е изпълнено с дух произведение от края на 19-то столетие. Изпълнено с дух затова, защото този смел човек, който е бил отлъчен от църквата, чиито съчинения са поставени в списъка на забранените от католическата църква, беше смел също и спрямо науката. Той откри сродството между това, което твори чисто душевно във фантазията, когато човек твори художествено и онова, което действа вътрешно като сила на растежа и на живота. За да се напише нещо подобно в онова време, беше необходимо да има нещо необикновено. «Фантазията като основен принцип на мировия процес», като мирова творяща сила, е вече едно важно съчинение.
към текста >>

168. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот. И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство. Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
към текста >>

169. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност бе подготвено едно разбиране за външната страна на култовете и за външната страна на уредбите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръснаха в първите християнски столетия и преминаха в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ.
Забележете добре, мои мили приятели, за какво се касае тук. Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност бе подготвено едно разбиране за външната страна на култовете и за външната страна на уредбите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръснаха в първите християнски столетия и преминаха в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ.
към текста >>

Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности. Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща. Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят. Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
към текста >>

170. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма. Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това. По една случайност се е запазило едно копие от това произведение, за което иначе нямаше нищо да се знае, направено от една личност от двора на Карл Плешивия - от Скот Еригена.[14]
към текста >>

Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това.
И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма. Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това. По една случайност се е запазило едно копие от това произведение, за което иначе нямаше нищо да се знае, направено от една личност от двора на Карл Плешивия - от Скот Еригена.[14]
към текста >>

Назначен за папската широкообхватна мисионерска дейност и организация на църквата в Германия.
[5] Бонифациус, 675-754, всъщност Винфрид, т.н. апостол на немците. Назначен за папската широкообхватна мисионерска дейност и организация на църквата в Германия.
към текста >>

171. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

[3] Аврелий Августин, 354-430, християнски светец баща на църквата
[3] Аврелий Августин, 354-430, християнски светец баща на църквата
към текста >>

172. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква.
Една интересна личност от деветнадесето столетие беше Ернст Хекел. Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква. Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот.
към текста >>

173. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Назначен за папската широкообхватна мисионерска дейност и организация на църквата в Германия.
63. Бонифациус, 675-754, всъщност Винфрид, т.н. апостол на немците. Назначен за папската широкообхватна мисионерска дейност и организация на църквата в Германия.
към текста >>

Аврелий Августин, 354-430, християнски светец баща на църквата.
Аврелий Августин, 354-430, християнски светец баща на църквата.
към текста >>

174. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене.
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек. Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос". Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки. През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно. По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията. Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене. Ще ви дам една книга от моята библиотека; в нея се намира нещо забележително, което е свързано с това, което току що казахте". Аз отидох с него. Той ми даде една книга върху Друзите. От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането. Той знаеше това от една единствена книга.
към текста >>

175. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика. Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма. Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците.
към текста >>

176. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

А долу на Земята в Константинопол се събраха на осмия вселенски събор отците на църквата и създадоха догмата, че човекът не се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа и душата има някои духовни качества.
А долу на Земята в Константинопол се събраха на осмия вселенски събор отците на църквата и създадоха догмата, че човекът не се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа и душата има някои духовни качества. Трихотомията така се наричаше троичният състав на човека от тяло, душа и дух трихотомията бе изхвърлена. Който продължаваше да вярва в нея по-нататък в Европа, беше обявен за еретик. Християн ските отци в Европа избягваха при всички обстоятелства да говорят някога за трихотомията, за тяло, душа и дух на човека, а говореха само за тяло и душа.
към текста >>

177. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо.
През петия месец човек нека направи опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без всякакво предубеждение, напълно безпристрастно. Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик. Във всеки миг той трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината. При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област.
към текста >>

178. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици". Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
към текста >>

Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история.
Трябва да подчертая още веднъж, че онези, които направиха съответната подготовка, вероятно не бяха съвсем наясно за това, че бяха инструменти на индивидуалност, стояща зад тях. Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история. Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят учението за повтарящите се Земни животи.
към текста >>

Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка. Те се захванаха за работа по особен начин, начин който можем ясно да разпознаем, ако опишем как тези окултисти се заловиха да опровергават "Езотеричен Будизъм" от Синет. Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.
към текста >>

179. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Говорих за направленията в окултизма, които бяха свързани например с Висшето Духовенство на Църквата.
Показах ви как определени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни животи. Говорих за направленията в окултизма, които бяха свързани например с Висшето Духовенство на Църквата.
към текста >>

180. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние.
Въпросът обаче не е толкова прост. Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние. Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност. При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това! Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"! Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
към текста >>

Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия".
Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция. Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия". Данте е роден през 1265 год. Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха. Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия".
към текста >>

181. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове?
О, и ние вече бихме могли да проследим по-нататъшното развитие на това усещане. В епохата на абстракциите всичко добива друг смисъл. Ние съвсем не искаме да върнем старите времена, а само да ги разберем. Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове? Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички. И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло.
към текста >>

Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички.
О, и ние вече бихме могли да проследим по-нататъшното развитие на това усещане. В епохата на абстракциите всичко добива друг смисъл. Ние съвсем не искаме да върнем старите времена, а само да ги разберем. Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове? Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички. И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло.
към текста >>

И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята?
О, и ние вече бихме могли да проследим по-нататъшното развитие на това усещане. В епохата на абстракциите всичко добива друг смисъл. Ние съвсем не искаме да върнем старите времена, а само да ги разберем. Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове? Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички. И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло.
към текста >>

И тогава идваше спонтанният отговор: Но разбира се, това следва да бъдат не някакви други форми, а формите на църквата, архитектурата на църквата.
Културните традиции от по-старите времена могат да бъдат разбрани само с оглед на усещанията, на чувствата, на интуициите, които поддържаха връзката между хората и духовния свят. И ние действително трябва да изработим у себе си онова дълбоко усещане, с което древните подбираха местата на своите църкви, за да разположат впоследствие и гробовете около тях. Да, те сякаш казваха: Скъпи наши души, които една след друга ни напускате, какви форми искате да ви построим, за да се приближите още сега, докато витаете около вашите тела до онези форми, които искате да приемете след смъртта? И тогава идваше спонтанният отговор: Но разбира се, това следва да бъдат не някакви други форми, а формите на църквата, архитектурата на църквата. Така ние стигаме до единия край на човешкия живот, когато на преден план излиза художествената стойност на архитектурата. Несъмнено, всичко това се променя и метаморфозира. Онова, което възниква от култа към мъртвите, може да се превърне във висша проява на живота, какъвто беше случаят с изграждането на Гьотеанума.“ Важното е да разбираме нещата, да разбираме например и това, как архитектурата, сама по себе си, се развива според законите, по които душата напуска физическото тяло и се издига над него, както всъщност и става, след като човекът мине през Портата на смъртта.
към текста >>

182. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло слушал пасторската проповед в църквата.
Ако обаче се обърнем към миналите епохи, ще видим, че тези неща са били изживявани с едно дълбоко душевно съучастие. А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване. В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността. Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността. На влизайки в тези детайли чрез гения на езика, ние достигаме до онази съзидателна сила, до онази душа на езика, която непрекъснато работи долу между хората. Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло слушал пасторската проповед в църквата. Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно. После човекът изчакал пред църковната порта и когато проповедникът излязъл, му задал следния въпрос: Вие казахте, че според първоначалната си идея, всички неща са добри! Това отнася ли се и до мен, аз добре ли съм израснал? Тогава пасторът отговорил: За човек в твоето положение, ти също си добре израснал! Нали разбирате, когато разглеждаме нещата само външно, ние не можем да вникнем в тяхната истинска същност.
към текста >>

И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл.
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби. Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга. И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество.
към текста >>

183. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Той не е бил в много добри отношения с Църквата и се разправя, че братята от неговия орден го измъчвали до смърт с карфици и игли.
Нека, например, мисловно да проследим развитието на Европейския духовен живот от Августин до Калвин, грубо казано през Средните Векове. В Августин Вие ще намерите някаква мистична същина. Никой не може да чете неговите "Изповеди", или пък другите му писания, без да почувствува дълбоката вътрешна същност в чувствата на този човек. Напредвайки, идваме до чудесни хора като Скот Еригена, един монах от Шотландия, наричан Шотландския Св. Йоан, който по-късно е живял в двора на Шарл Плешивия. Той не е бил в много добри отношения с Църквата и се разправя, че братята от неговия орден го измъчвали до смърт с карфици и игли. Разбира се, това не трябва да се взема в буквалния смисъл, но вярно е, че той е бил мъчен до смърт. Той е написал една очарователна книга, "Върху разделенията в Природата", която разкрива голямата дълбочина на мисълта, въпреки че от антропософска гледна точка, много неща и липсват.
към текста >>

184. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Католическата Църква като проводник на материализма.
За произхода на танца от планетарните движения. Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство. За необходимостта от покой в системата на главата. Произход на сетивните усещания. Католическата Църква като проводник на материализма. Преклонението пред живия Космос като предпоставка за педагогическото изкуство.
към текста >>

185. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло. На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера. Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата. От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.
към текста >>

Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа.
Чия е вината за развихрянето на естественонаучния материализъм? Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа. И какво се получи в резултат на това? Насочете Вашето внимание отново към човешката глава. В своето устройство, днес тя е най-древната съставна част на човешкия организъм. Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми. По отношение на нашата глава, ние произлизаме от животинския свят.
към текста >>

Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа.
Гръдната област е прибавена към главата едва по-късно; тя не е толкова животинска, колкото главата. „Системата гърди" е образувана в по-късен период от време. А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>

Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек.
Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>

Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение.
Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>

186. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия.
Когато трябва да преподавате на вашите ученици нещо за културата от 11 до 17 век, най-напред опишете предпоставките, довели до кръстоносните походи. Опишете протичането на първия, втория и третия кръстоносни походи. Как са се провалили те и как не са постигнали това, което са целели. Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия. Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите ученици. Оставете да се издигне този жив дух, от който в миналото са се разбили могъщите походи към ориента.
към текста >>

Към всичко това се прибавя и все по-значимото противоречие между църквата и светските хора в епохата на кръстоносните походи.
Към всичко това се прибавя и все по-значимото противоречие между църквата и светските хора в епохата на кръстоносните походи. И може би не е излишно децата да разберат нещо, което е истина, но тенденциозни историци го прикриват във всичките му основни пунктове. Готфрид фон Булон, водачът на първия кръстоносен поход, е имал намерението да завладее из основи Ерусалим, за да стане противовесна сила на Рим. Това той и неговото приближени не са споделяли открито с останалите, но в сърцата си са носили бойния призив: "Йерусалим срещу Рим! " Те са си казвали: Да издигнем Йерусалим за център на християнството, за да не може Рим да бъде повече такъв. - Важно е на децата тактично да се предаде това водещо настроение на водачите на Първия кръстоносен поход.
към текста >>

Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа.
Но Вие можете също да описвате и да кажете на децата: "Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали гърците; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни. Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа. Това отделяне на духовната страна на християнството от световния църковен ред е било нещо съвсем ново по това . Това става ясно на децата.
към текста >>

187. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Но виж ти, църквата заедно с енорията са изгорели, и кръщелното му свидетелство вече не може да се открие.
Виждате ли, в такава една история винаги се сещам за един стар приятел. Запознах се с него, когато той вече беше значително остарял. В младостта си, на 18 години, той беше обикнал едно момиче, беше го обикнал така да се каже в мислите си, но двамата не притежаваха нищо, не можеха да се оженят и за това чакали и си останали верни. Той е бил на 18 години, когато се сгодил за нея, а когато вече беше готов да се ожени за нея беше 64 годишен, защото едва тогава беше придобил достатъчно за да смята, че е готов да се реши на подобна стъпка. Тогава той се завърна в родното си село, близо до Залцбург и искаше да се ожени за избраницата си отпреди толкова години. Но виж ти, църквата заедно с енорията са изгорели, и кръщелното му свидетелство вече не може да се открие. Никъде не е написано къде е кръщаван човека, и никой не му вярваше, че изобщо е роден. Живо си спомням как пристигна писмото му. Когато пристигна писмото, аз живеех в близост до Виенер-Нойщад, и той пишеше в него по това време е работел във Виенер-Нойщад, но отпътувал в родното си село близо до Залцбург в писмото си казваше: Да, аз мисля, че е очевидно, че съм бил роден, защото съм тук; но хората не вярват, че съм роден, защото няма кръщелно свидетелство!
към текста >>

188. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква.
След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това! Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава. Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата държава! Това е и причината, поради която толкова много хора я отричат. Тези неща се забелязват отново и отново.
към текста >>

189. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Центърът, средището, беше онова място, където инспирираните предаваха своите съобщения; по-късно това средище се превръщаше в поселище с църква, обградено с околните земи.
В теократическия ред човекът беше свързан със земята, с почвата. И той чувствуваше как може да израства и да се развива заедно със земята под себе си, след като усещаше именно теократическия ред над главата си. Центърът, средището, беше онова място, където инспирираните предаваха своите съобщения; по-късно това средище се превръщаше в поселище с църква, обградено с околните земи. Още по-късно поселището се превръщаше в село, в град. Градът възниква от социалния ред, въведен от юриспруденцията. И сега нямаме противоположност между селяни и свещеници, сега имаме противоположност между града и земята.
към текста >>

По-рано човешкият елемент присъствуваше както в най-обикновения ключ, тъй и в готическата църква.
Ние отново трябва да раздвижим всичко около себе си, наистина да се потопим в живота, да видим как индустриализмът се откъсна от човека. По-рано човешкият елемент присъствуваше както в най-обикновения ключ, тъй и в готическата църква. Социалните импулси се излъчваха отвсякъде.
към текста >>

190. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност. Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа. И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл. Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>

Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност. Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа. И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл. Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>

Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност. Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа. И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл. Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>

Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично. Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>

191. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Да, нещата могат да продължат много по-нататък, и в едно по-стари, по-добри времена за църквата, тези неща, които по-късно са се изродили в суеверното раздаване на реликви, в магьосничество, тези неща са били използувани по един фин езотеричен начин.
Да, нещата могат да продължат много по-нататък, и в едно по-стари, по-добри времена за църквата, тези неща, които по-късно са се изродили в суеверното раздаване на реликви, в магьосничество, тези неща са били използувани по един фин езотеричен начин. Защото наистина, в едни по-добри времена на религиозното развитие са били давани нагледни, чак до имагинативното описание нагледни биографии на такива личности, и са били поднасяни на вярващите, така че те са могли да се изпълнят с цялата образност на подобни личности. И тогава е могло да стане така, не искам да кажа, че винаги е ставало така, но е могло да стане така, че, когато е имало разумен водач в подобни обстоятелства, тогава той просто е давал на дадена личност от обикновения живот, в която се е развивала болест в една определена посока, на тази личност той е да вал в ръцете така силно имагинативно написаната биография, може би подсилена от собствената му дума И чрез това са могли да се осъществяват лечебни процеси, така че дори насочването на умонастроението на тези хора към живота на такъв светец, вече е имало лечебно значение.
към текста >>

192. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

Първият, който обикновено е наречен Кузански и който е бил кардинал на Католическата Църква, е живял от 1401 до 1565 година; вторият от 1473 до 1543 година.
Първият, който обикновено е наречен Кузански и който е бил кардинал на Католическата Църква, е живял от 1401 до 1565 година; вторият от 1473 до 1543 година.
към текста >>

193. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>

Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи сред Църквата една по-демократична конструкция.
Той се отдаде всецяло на своята задача и изпълняваше съвършено задълженията на своето свещеничество, работейки колкото можеше добре в различните религиозни мисии, които му бяха поверени, особено на Събора в Базел. Тогава той беше начело на нова малцинство, което искаше да установи отново абсолютната сила на Светия Престол. Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи сред Църквата една по-демократична конструкция. Според тях папата трябваше да бъде подчинен на Съборите. Това разногласие на възгледите доведе до едно разцепление; привържениците на Николай Кузански се пренесоха на юг /във Ферара/; другите останаха в Базел и назначиха един антипапа. Обаче Николай Кузански не престана да защищава абсолютното папство.
към текста >>

Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик.
Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми.
към текста >>

194. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Църквата като господарка на смъртта.
Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция. Църквата като господарка на смъртта. Животът преди раждането и животът след смъртта. Не може да се добие познание за живота след смъртта, ако не се добие познание за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.
към текста >>

195. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

пр.), когато хората трябва да бъдат смирени, в църквата и преди всичко в облеклото на клира при литургията се използва синият цвят.
Знаете и за другата страна. Когато сведущи в тази работа хора искат да направят други несведущи хора особено смирени, те използват синия цвят или даже черния, съвсем черния. Така например при настъпването на католическия Адвент (рождественския пост при католиците - бел. пр.), когато хората трябва да бъдат смирени, в църквата и преди всичко в облеклото на клира при литургията се използва синият цвят. Хората стават кротки, смирени. Вътрешно човек, неговите чувства се настройват към смирение. Особено ако отначало се е вбесил като бик, което понякога се случва по време на карнавала в навечерието на поста. Когато настъпи постът, се използват не само тъмни, но даже черни дрехи. Така се усмирява буйството на човека.
към текста >>

196. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността.
Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен.
към текста >>

Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата.
Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен.
към текста >>

Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква.
Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век.
към текста >>

Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински!
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>

Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата.
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>

Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>

Тя даже мислите заимства от църквата.
Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>

В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо?
Но, виждате ли, има известна църковна догма[3], съдържанието на която е доста забележително. Тя се е появила скоро след като християнството се е разпространило. В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо? Виждате ли, за да не създава животът преди земния живот грижи на хората, за да не се интересуват те от него. Вие казвате: аз вече се намирам тук; какво ме е грижа за живота преди земния ми живот? - Напротив, въпросът за живота след смъртта, за постекзистенцията много силно тревожи хората, защото на тях не им се иска животът да свършва. Това интересува хората.
към текста >>

Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното?
Не можем обаче да се запознаем с живота след смъртта, ако човек не знае за живота преди зачатието. Едното без другото е невъзможно. Какво е станало в резултат на установяването на догмата за това, че хората не трябва да надничат в живота преди земния живот, че те не трябва да вярват в живота преди земния живот? С това на хората се отрязала перспективата, надеждата в свръхсетивното. Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата. Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза. Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
към текста >>

Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата.
Не можем обаче да се запознаем с живота след смъртта, ако човек не знае за живота преди зачатието. Едното без другото е невъзможно. Какво е станало в резултат на установяването на догмата за това, че хората не трябва да надничат в живота преди земния живот, че те не трябва да вярват в живота преди земния живот? С това на хората се отрязала перспективата, надеждата в свръхсетивното. Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата. Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза. Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
към текста >>

Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата.
Едното без другото е невъзможно. Какво е станало в резултат на установяването на догмата за това, че хората не трябва да надничат в живота преди земния живот, че те не трябва да вярват в живота преди земния живот? С това на хората се отрязала перспективата, надеждата в свръхсетивното. Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата. Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза. Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
към текста >>

Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата.
Какво е станало в резултат на установяването на догмата за това, че хората не трябва да надничат в живота преди земния живот, че те не трябва да вярват в живота преди земния живот? С това на хората се отрязала перспективата, надеждата в свръхсетивното. Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата. Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза. Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
към текста >>

Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза.
С това на хората се отрязала перспективата, надеждата в свръхсетивното. Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата. Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза. Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
към текста >>

Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата. Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза. Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
към текста >>

Ние говорихме за църквата и държавата.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>

Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>

Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>

И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>

Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята душа.
Днес хората вече забелязват, че нещата не вървят така, както преди. По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от държавата. Имаше такава идея. Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята душа. Без да имат собствени знания, без тяхното съдействие, те ще получат «пенсия»
към текста >>

Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля.
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля. За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено безсмъртие.
към текста >>

Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др. Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>

197. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче църквата никога не е допускала разпространението на такива неща, макар те да съответстват на истината.
И така, тук присъстват двете деца Исус. Можем да кажем, че в известен смисъл хората още знаели: съществувало е второ дете Исус. То е заминало. Едва след като открих това, можах да науча, че съществува изображение на това второ дете Исус. Следователно виждате, господа, това е било известно в продължение на столетия. Обаче църквата никога не е допускала разпространението на такива неща, макар те да съответстват на истината.
към текста >>

В древността не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии.
Това във всеки случай е било съвсем различно в древността. В древността не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии. Там по онова време хората получавали образование. И най-важното от всичко, което хората изучавали в Мистериите, било така нареченото знание за Слънцето.
към текста >>

[3] докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св.
[3] докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св. Амвросий в Милано.
към текста >>

198. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др. Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>

51. докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св.
51. докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св. Амвросий в Милано.
към текста >>

199. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Хайнрих II искал да отдели Католическата Църква от световното господство.
Христос Исус носи идеята, че човек в течение на своя живот притежава вътрешна воля, посредством която той може да направи своята личност по-добра или по-лоша. Евреите се отличават от другите земни народи. Двойното раждане на Исус - от Луната и от Слънцето. Скритото в мистериите се представя пред целия свят. Чрез Рим навлиза подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина. Хайнрих II искал да отдели Католическата Църква от световното господство. Кръстоносните походи.
към текста >>

«Евангелска хармония» на Отфрид и «Хелианд».
Агнец Божий. Дарохранителницата. Полумесецът като символ на турците. Евхаристийните противоречия. Тридесетгодишната война. Светият Дух действа в появата на протестантството. «Евангелска хармония» на Отфрид и «Хелианд». Духовното християнство преди Христос. Материализмът в религиозните вярвания.
към текста >>

Католическата църква и масонството като най-големи противници.
В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията. Обучението за фина сетивност и за използването на знаци. Първоначално, когато още са се чувствали звуците, човечеството е имало един-единствен език. В езика е заложено нещо, което позволява напълно да се изучи човекът. Култът, който практикуват масоните, е на основата на подражанието, а не на разбирането. Католическата църква и масонството като най-големи противници. Целите на масоните. Ку-клукс-клан като израз на крайния национализъм.
към текста >>

200. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите.
Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо. Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме. Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места. Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите. Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището. Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре. Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис. 1[2] вляво, долу)
към текста >>

В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно.
В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно. Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета. Тези орехи, благодарение на аромата, който разпространяват, изключително силно въздействат върху здравето. Трябва да приемете за сведение фактът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото гробището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи. Липите и орехите противодействали и компенсирали вредните въздействия, излизащи от гробището.
към текста >>

Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата.
Това е сериозен въпрос за този, който изучава свойствата на местностите, имащи значение за хората. Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи. И това засаждане беше проява на здрав инстинкт. Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета. Хората просто вземаха вода от потока. В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището. Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност.
към текста >>

201. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището.
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите? Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището. Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото. Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование.
към текста >>

Този обичай се запазил например в Католическата Църква.
Виждате ли, господа, имало е такъв древен възглед, че човек трябва първо да узрее, за да получи определено знание. Днес такива правила са съвсем изгубени. Тези, които достигали в мистериите висша степен, навсякъде ги наричали «Отец». Този обичай се запазил например в Католическата Църква. Там някои свещеници ги наричат «патер» (тоест Отец). В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т. н., е имало хора, посветени в знанието, в познанието, и тях ги наричали «Отци». Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове». Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците.
към текста >>

Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си.
В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите. Те охотно гледали на тях като на свои отци, като на свои духовни отци. И преди всичко те вярвали, че тези духовни отци се намират в по-тясна връзка с боговете, отколкото останалите, стоящи отвън. Бидейки външни, отначало те е трябвало да приемат вести, сведения от отците. По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци. Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си. Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод. Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците». Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите. Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
към текста >>

[1] До началото на 20 век Римската църква празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя.
[1] До началото на 20 век Римската църква празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда». При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник, като на някои места се правят карнавали. – Бел. пр.
към текста >>

202. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

В Рим било породено това, което после все повече и повече свързвало църквата със стремежа към световно господство.
Тези хора, така да се каже, се смесвали с потомците на разбойниците, благодарение на което в римския елемент се влял още един поток от хора. Обаче установеното по-късно от Рим световно господство, чак до нашето време предаващо се на човечеството като претенция за господство, произлизало - по този въпрос не трябва да храним никакви илюзии - от тази първоначална колония от негодници, основана на седемте хълма на Рим. Тук, разбира се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма. В същото време няма да можем да разберем как са стояли нещата тук в по-късно време, ако не знаем, че първоначално това е била колония, събрала разбойниците от горите. И оттук по цяла Европа се разпространявали претенциите към господство и други подобни, които играят голяма роля и до днес. В Рим било породено това, което после все повече и повече свързвало църквата със стремежа към световно господство. Вследствие през средновековието възникнали известни събития и т. н.
към текста >>

Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие.
Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците. Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие. В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба. Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис. 4, вдясно)
към текста >>

203. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, на думи Римокатолическата Църква съвсем е забравила това, за което сега ви разказах.
Виждате ли, на думи Римокатолическата Църква съвсем е забравила това, за което сега ви разказах. Но посетете литургия, меса. На празничната литургия ще видите стоящата на олтара и служеща за благословение най-святата от светите (Sanktissimum) дарохранителница (вж. Рис. 6). Тук вътре е дарът, а тук - лъчите. Какво е това?
към текста >>

Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих». Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик. Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
към текста >>

От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата.
В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма. Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено. От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата. Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек. Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>

Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек.
В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма. Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено. От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата. Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек. Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>

Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска.
Управлявал като своего рода светец. Даже в историята той получил второ име: Свети. Виждате ли, ако днес погледнем в католическата богослужебна папска книга, където са изброени всички светци, там го има и този Хайнрих II Свети. Обаче този Хайнрих II бил този, който искал да се обърне към древната истина. Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето. Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно. Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука. Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим. Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък.
към текста >>

Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука.
Обаче този Хайнрих II бил този, който искал да се обърне към древната истина. Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето. Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно. Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука. Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим. Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък. Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>

Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък.
Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно. Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука. Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим. Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък. Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>

Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата Църква от световното господство.
Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно. Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука. Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим. Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък. Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>

Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества.
Нима може да се установи господство над вашите мисли? Не, да се господства над тях е невъзможно! Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа. При това човек ще получи класов мироглед и т. н. Но мислите не допускат господство над себе си! Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества. Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно.
към текста >>

Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи.
Не, да се господства над тях е невъзможно! Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа. При това човек ще получи класов мироглед и т. н. Но мислите не допускат господство над себе си! Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества. Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно. И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>

И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно. И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>

С това те отново искали да направят Есclesia, Църква, независима от световното господство.
Тук се намира Италия (изобразява се на рисунка - Рис. 6), тук Гърция, това е Черно море, тук е Палестина, тук Йерусалим. Тук е следвало да се пренесе кръстът и Йерусалим е трябвало да стане главен център на християнската религия. Рим е трябвало да се отрече от истинския първи кръстоносен поход. Кръстоносният поход е бил всъщност насочен срещу Рим. С това те отново искали да направят Есclesia, Църква, независима от световното господство.
към текста >>

Виждате ли, в древната църква не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост.
Но тук възниква нещо друго. Виждате ли, в древната църква не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост. И у монасите - макар те и да не смеели да гъкнат за това - още се намирало знание за древната звездна мъдрост. При желание то е можело отново да бъде намерено. Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт. Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята.
към текста >>

204. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

За същностното съдържание на вероучението в Римокатолическата Църква са имали място значително повече разногласия, отколкото в Източната Църква.
На второто течение на християнството, излизащо от Рим и разпространило се на север, силно влияние се оказвало от Ирландия, откъдето идвали мисионери. Южното средноевропейско християнство, също направлявано от Рим, макар и да съхранило култа, въпреки това придавало на вероучението по-голямо значение, отколкото са правели на Изток. Затова култът в цялото му значение се преживявал в римския католицизъм в по-малка степен, отколкото проповедта и вероучението. За същностното съдържание на вероучението в Римокатолическата Църква са имали място значително повече разногласия, отколкото в Източната Църква.
към текста >>

Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга.
Тук, в Азия, тоест на Изток, отдавали предпочитание на Бог-Отец, макар да утвърждавали Христос. В Европа правели повече разлика между Отец и Син. По тази тема дискутирали, водели спорове до IX, X в. сл. Р. Хр. А след това станало великото разделение на Църквите. Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга. Така се проявило това голямо различие между източното и западното християнство.
към текста >>

Виждате ли, Римската Църква практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква.
Виждате ли, Римската Църква практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква. Римската Църква практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението. Но това вероучение, това преподаване на религия в древната Църква зависело от личността. Чак до кръстоносните походи това зависело от личността. Каквото се възвестявало от църковната катедра, каквото провеждащите се Вселенски Събори са разглеждали като положително, ставало предмет на обучението. Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията.
към текста >>

Римската Църква практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението.
Виждате ли, Римската Църква практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква. Римската Църква практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението. Но това вероучение, това преподаване на религия в древната Църква зависело от личността. Чак до кръстоносните походи това зависело от личността. Каквото се възвестявало от църковната катедра, каквото провеждащите се Вселенски Събори са разглеждали като положително, ставало предмет на обучението. Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията. Обаче да се чете Библията от хора, които сами не са били свещеници, е било забранено и към тази забрана се придържали строго.
към текста >>

Но това вероучение, това преподаване на религия в древната Църква зависело от личността.
Виждате ли, Римската Църква практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква. Римската Църква практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението. Но това вероучение, това преподаване на религия в древната Църква зависело от личността. Чак до кръстоносните походи това зависело от личността. Каквото се възвестявало от църковната катедра, каквото провеждащите се Вселенски Събори са разглеждали като положително, ставало предмет на обучението. Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията. Обаче да се чете Библията от хора, които сами не са били свещеници, е било забранено и към тази забрана се придържали строго. Би било оценено като нещо ужасно, ако в това древно време преди кръстоносните походи някой би прочел Библията, Новия Завет.
към текста >>

Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н.
Обаче вследствие на абстрактно обединение на трите части, изначалното християнство не може да се възстанови. То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, както започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.). Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос. Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н. Ще ви кажат всичко, отнасящо се до Сина, до Христос. Ако попитате евангелското християнство в какво се състои същността на християнството, ще ви кажат: всичко е основано на принципа на оздравяването на волята, изцелението, възстановяването на здравата воля, оправданието пред Бог. Говорят за Светия Дух, но Го наричат Христос.
към текста >>

в Църквата св.
папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема. На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата. Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г.
към текста >>

Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г.
в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата. Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г. В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната Църква. – Бел. пр.
към текста >>

В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната Църква.
София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата. Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г. В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната Църква. – Бел. пр.
към текста >>

[6] Тази гледна точка се потвърждава от наличието в Източната Църква на образа на Христос-Пантократор, тоест Вседържител.
[6] Тази гледна точка се потвърждава от наличието в Източната Църква на образа на Христос-Пантократор, тоест Вседържител. Атрибутът Вседържител православният Символ на вярата отнася към Бог-Отец. Така в първи член на Символа на вярата – молитвата «Вярвам» – е казано: «Вярвам в Единния Бог-Отец Вседържител». – Бел. пр.
към текста >>

205. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа.
Добро утро, господа. Днес ще добавим още нещо по въпроса, касаещ християнството. За съжаление, не ми се удаде да говоря последната събота, тъй като трябваше да замина за Листал. Ние се опитвахме да говорим за това, което може да се смята за специфична същност на християнството и за това, което е било възприето от християнството в хода на развитие на човечеството. После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа.
към текста >>

Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово.
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря? Тя има значение само за този, който притежава духовно виждане. Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове. Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово. Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът. Те не могат да го разберат. Така възникнали всички тези средновековни спорове, резултатът от които е бил просто ужасен. Едните казвали: вярваме, че хлябът е истинска плът. Те били римокатолическата «партия».
към текста >>

От този спор възникнал и протестантизмът, Евангелистката Църква.
Виждате ли, до Тридесетгодишната война (1618-1648), до XVII столетие са се водели спорове. Минало не толкова много време от този момент, когато хората започнали да спорят за такива неща. От този спор възникнал и протестантизмът, Евангелистката Църква.
към текста >>

Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа?
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа? Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен». Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува. Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това.
към текста >>

Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен».
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа? Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен». Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува. Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това. Виждате ли, ако го нямаше всичко това, за което не знаят, например професорите, какво въобще би останало в този свят?
към текста >>

Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква.
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа? Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен». Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува. Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това. Виждате ли, ако го нямаше всичко това, за което не знаят, например професорите, какво въобще би останало в този свят? Това е именно така, господа и трябва да бъде ясно. Може да се говори за това, което човек прави, даже ако той сам не знае какво прави! Така и в случая с възникването на протестантизма можем да кажем, че този трети лик, трети Ипостас - Светият Дух - е действал тук.
към текста >>

и се наричало «Евангелска хармония» на Отфрид[3].
Интересно е да се види как по-късно, даже след VI столетие, в Средна Европа християнските възгледи са носили много по-духовен характер, отколкото по-късно. Материалистическо християнството е станало преди всичко на юг. В Средна Европа има две прекрасни поетически произведения. Едното е възникнало в Елзас през IX в. сл. Р. Хр. и се наричало «Евангелска хармония» на Отфрид[3]. Другата поема възникнала обаче в друга местност, която днес е Саксония, и се наричала «Хелианд»[4], «Хайланд». Ако четете «Хелианд», ще ви се набие в очи едно. Вие ще си кажете: този монах - защото персонаж в «Хелианд» се явява монах от селски произход - описва Исус Христос, но по съвсем особен начин. Той го описва примерно така, както би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове. Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия.
към текста >>

Виждате ли, един от най-значителните светци в Католическата Църква е свети Августин[5], живял през IV-V в.
Виждате ли, един от най-значителните светци в Католическата Църква е свети Августин[5], живял през IV-V в. сл. Р. Хр. Свети Августин бил отначало езичник, по-късно той се обърнал към християнството и станал един от най-уважавани-те свещеници и светци в Католическата Църква. В трудовете на свети Августин вие ще намерите забележителни думи. Той казва: «Християнство е имало и преди Исус Христос; древните мъдреци вече са били християни, само че тях още не са ги наричали християни».
към текста >>

Свети Августин бил отначало езичник, по-късно той се обърнал към християнството и станал един от най-уважавани-те свещеници и светци в Католическата Църква.
Виждате ли, един от най-значителните светци в Католическата Църква е свети Августин[5], живял през IV-V в. сл. Р. Хр. Свети Августин бил отначало езичник, по-късно той се обърнал към християнството и станал един от най-уважавани-те свещеници и светци в Католическата Църква. В трудовете на свети Августин вие ще намерите забележителни думи. Той казва: «Християнство е имало и преди Исус Христос; древните мъдреци вече са били християни, само че тях още не са ги наричали християни».
към текста >>

Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата. Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин?
към текста >>

Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа!
Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека!
към текста >>

Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това.
Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно.
към текста >>

В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>

Р Хр.), един от великите отци на църквата, на младини е бил манихей, кръстил се е и е станал епископ.
[5] Св. Августин Аврелий (354-430 сл. Р Хр.), един от великите отци на църквата, на младини е бил манихей, кръстил се е и е станал епископ.
към текста >>

206. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Църквата не е искала хората да знаят за това!
Църквата не е искала хората да знаят за това! Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала. Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците.
към текста >>

Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала.
Църквата не е искала хората да знаят за това! Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала. Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението.
към текста >>

207. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако вие посетите католическа църква, там свещеникът вече не притежава могъщество, позволяващо му с помощта на словото да видоизменя веществата.
Днес всичко това още съществува, макар и в остатъчен вид. Ако вие посетите католическа църква, там свещеникът вече не притежава могъщество, позволяващо му с помощта на словото да видоизменя веществата. Въпреки това, такава сила, макар и в малка степен, той използва. Той кади с тамян. Цялата процедура, разиграваща се там, е съвсем безвредна, ако тя се извършва правилно. Прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат мисли. Последното в дадения случай не се прави, но въпреки това се извършва кадене, създава се кадилен дим.
към текста >>

208. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Естествено църквата напълно я устройвало такова учение, че е невъзможно да се знае нещо за духовното и трябва само да се вярва в това, доколкото в този случай тя сама е можела да диктува в какъв вид духовност следва човек да вярва.
Естествено църквата напълно я устройвало такова учение, че е невъзможно да се знае нещо за духовното и трябва само да се вярва в това, доколкото в този случай тя сама е можела да диктува в какъв вид духовност следва човек да вярва.
към текста >>

209. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло.
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, може да се каже, че днешното масонство е само сянка на онова, което е било някога. Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло. В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията. Едва по-късно настъпило разделение. По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI-XII век. Дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло.
към текста >>

Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло.
Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло. В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията. Едва по-късно настъпило разделение. По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI-XII век. Дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло. Защото тогава всичко, което се е отнасяло до мистериите, всичко, с което там са се занимавали, се е правило с много по-голяма сериозност, отколкото нещо се прави в днешно време, например в нашите училища и даже в нашите църкви.
към текста >>

В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство.
В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство. Всяка от трите части повече не разбирала какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени. Разбирали са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт! Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез знанието си може да допринесе с нещо за ближния си. Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек знае нещо, то отива в полза на хората, тогава неговата власт е правомерна.
към текста >>

Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии.
Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз. Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ. Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии. Това сплотява хората.
към текста >>

Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други.
Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество. И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи. Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>

210. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Р Хр.), един от великите отци на църквата, на младини е бил манихей, кръстил се е и е станал епископ.
30. Св. Августин Аврелий (354-430 сл. Р Хр.), един от великите отци на църквата, на младини е бил манихей, кръстил се е и е станал епископ.
към текста >>

211. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

- че под тази църква се намира нещо здраво, което не е земя.
Тази работа е малко съмнителна, доколкото при това хората неправилно оценяват кое кога е ставало. Те намират днес в южните области църкви или други здания, които се намират там. И изведнъж откриват - дявол го взел! - че под тази църква се намира нещо здраво, което не е земя. Те копаят там и намират, че отдолу се намира езически храм! Но какво е станало тук? Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу. Той някога е бил отгоре, но сега се намира отдолу, ето така стои работата. Но в земята един слой се напластява върху друг.
към текста >>

Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу.
Те намират днес в южните области църкви или други здания, които се намират там. И изведнъж откриват - дявол го взел! - че под тази църква се намира нещо здраво, което не е земя. Те копаят там и намират, че отдолу се намира езически храм! Но какво е станало тук? Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу. Той някога е бил отгоре, но сега се намира отдолу, ето така стои работата. Но в земята един слой се напластява върху друг. И трябва първо да се изясни не според разположението на слоя, а по това, как са разположени вкаменелостите, вкаменените животни - при това могат да се намерят и различни растения, - трябва първо да се изясни как всички те са попаднали в този слой.
към текста >>

Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата.
Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата, така стои работата и с културата! Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата. Няма как да разберем как се е развило християнството, ако не разглеждаме това, как то се е развивало на основата на езичеството. Така стои работата с културата. Тук също е необходимо да изследваме такива пластове.
към текста >>

НАГОРЕ

4.0394051074982